Professional Documents
Culture Documents
Османската Империя е Силно Централизирана Държава
Османската Империя е Силно Централизирана Държава
Тюркските племена, наследяват огромни територии от Централна Азия до Сибир, известни още от
Античността. Някои Тюркски племена се възползват от неспособността на Византищ да брани
малоазийските си територии, и започват да създават там свои княщества (бейлици). Сред тях е
много успешен бейликът начело с Осман.
През първата половина на XIV в. османските турци завземат значителни територии в Мала Азия и
установяват столицата си в Бруса. (Бурса)
1453 г. султан Мехмед II превзема Константинопол и премества там столицата си, известна като
Инстанбул.
Дясна ръка на султана е великият везир, който надзирава гражданските дела, икономиката и
провинциалното управление.
Великият везир и другите везири формират диван – султански съвет , който заседава в специална
сграда, наречена високата порта.
Ако откажат са подложени на ред ограничения. Те плащат поголовен данък, наречен джизие.
Населението на империята се дели на две големи групи – Османския елит се състои от висшата
администрация, мюсюлманските учени и военните. Рая, сиреч стадо, е задължена да се труди и с
труда си да издържа държавата. Тук са селяни, християни, мюсюлмани, граждани.
Българските селяни запазват наследствените си земи, които са включени в тимарите. Срещу това
те заплащат голям брой данъци, работят безплатно, извързват определени държавни работи.
Силни централизирани монахрии се оформят в Европа през XV – XVII век, като Англия, Испания и
Франция които обединяват разпокъсаните региони под управлението на кралските династии.
Династия е владетелски род на държава (монархия) или феодално владение, които имат пряка роднинска връзка помежду
си.[1] Всяка династия носи родовото или собственото име на основателя си. За времето, през което родът управлява, името
му се отъждествява с нея.
Постоянен поток от хора през целия период на османското владичество търсят спасение или
прехрана отвъд р. Дунав, в днешна Румъния, Молдова, Русия, Украйна, Унгария, Сърбия.Това са
духовници, занаятчии, земеделци, които поставят началото на българската диаспора зад граница.
През XVIII и XIX в. те оформят български колонии в Букурещ, Брашов, Белград, Нови Сад, Виена,
Одеса.
Българите продължават да произвеждат зърно, овце, вълна, и тъкани за столицата. Селяните пазят
наследствената си земя но трябва да плащат данъци и безплатна работа заради това.
Производството на зърнени храни (пшеница, ръж, просо , ечемик) , на зеленчуци( зеле, лук, репи ,
моркови), на овошки и грозде се запазва, даже се увеличава.
Промените в градовете са по-забележими. Те се увеличават, заради контрола на съсредоточените
в градовете спахии, военно-административни управители, кадии,
Кадия (през турски от думата на арабски: قاض [qɑːd
ٍ ̪ iː] – ка́ади) е мюсюлмански съдия, раздаващ правосъдие въз основа
на шариата[1]