（一） 你给我打电话了吧？

Nǐ gěi wǒ dǎ diànhuàle ba? / Обади ли ми се?

          “吧” ba -тук модалната частица се използва за изразяване на въпросителен тон.

пример:        下午你给我打电话了吧？
                    xiàwǔ nǐ gěi wǒ dǎ diànhuà le ba?
Обади ли ми се този следобед?

（二） 你不是要上托福班吗？
Nǐ bùshì yào shàng tuōfú bān ma?/ Няма ли да вземеш курс TOEFL?

          “不是....吗” – това е реторичен въпрос, с който подчертаваме, че нещо е сигурно. Отговор не е необходим.

пример: 你不是要上托福班吗？
                    nǐ bú shì yào shàng Tuōfú bān ma?
Няма ли да вземеш курс TOEFL?

三、是不是

        “是不是” – това е общ въпрос, с който питаме “... така ли е или не е така?” 是不是 може да стой пред сказуемото, може
да е в началото или в края на изречението.

пример: (1)  A: 你是不是想家了？
                         nǐ shì bú shì xiǎng jiā le?
                           Мислите ли за вкъщи?
                    B: 是。我常常想家。
                         shì. wǒ chángcháng xiǎng jiā.
                         Да. Често мисла за вкъщи.

          (2)     A: 你们输了，是不是？
                         nǐmen shū le, shì bú shì?
                         Загубихте ли?
                    B: 是。
                         shì.
Да

语法 граматика
 частицата "了” le
     Модалната частица 了/le/ се използва в края на изречението, тя го завършва и изразява случващо се действие,
приключване на действието спешни обстоятелства или промяна в ситуацията.

1.    Потвърждаваме промените, които вече са настъпили или предстои да настъпят, напр.

     安娜跟外贸代表团去上海了。
     Ānnà gēn wài mào dài biǎo tuán qù shàng hǎi le.
     Анна замина за Шанхай с външнотърговската делегация.

     田芳的手机关了。
     Tiánfāng de shǒujī guān le.
     Телефонът на Тиан Фанг беше изключен.

     她今年 20 岁了。
     tā jīnnián èr shí suì le.
     Тя е на 20 години.

2.    действието е успешно завършено

     饭好了，我们吃饭吧。
     fàn hǎo le, wǒmen chīfàn ba.
     Ястието е готово, хайде да ядем.

3.    показване на ускорение, предупреждение или възпиращи тонове, напр.

     他已经睡觉了，别叫他了。
     tā yǐjīng shuì jiào le, bié jiào tā le.
     Той вече е заспал, не му се обаждайте.

преди да се случи историята след като историята се случи

你去哪儿？ 你去哪儿了？
Къде отиваш? Къде ходи/ къде беше?

我去商店。 我去商店了。
Отивам до магазина.. Ходих до магазина
 你买什么？ 你买什么了？
Какво купуваш? Какво купи?

我买衣服。 我买衣服了。
Купувам си дрехи. Купих си дрехи.

Структура на въпроса  ...........了  + 没有

          ....了 + 没有 означава “...... или не”

1.       A: 你去医院了没有？
               nǐ qù yīyuàn le méiyǒu?
Ходихте ли в болница?
          B: 去了。（我去医院了）
               qù le. (wǒ qù yīyuàn le)
Отидох. /Отидох в болницата/

2.       A: 你买今天的晚报了没有？
               nǐ mǎi jīntiān de wǎn bào le méiyǒu?
               Купихте ли днешния вечерен вестник?
          B: 没买。（我没买今天的晚报。）
               méi mǎi (wǒ méi mǎi jīntiān de wǎnbào.)
Не купих. (Не купих днешния вечерен вестник.)

“还没（有）.....呢” - означава действие, което не е започнало или не е завършено, но е на път да започне или да
приключи; превежда се "все още... не все още"
напр.
3.       A: 她回家了吗？
               tā huí jiā le ma?
               Тя вкъщи ли е?
          B: 她还没有回家呢。
               tā hái méiyǒu huí jiā ne.
               Все още не се е прибрала.

4.       A: 他走了没有？
               tā zǒu le méiyǒu?
               Няма ли го?
          B: 他还没有走呢。
               tā hái méiyǒu zǒu ne.
               Още не е тръгнал.

Когато “没” се поставя пред глагола за означаване отрицание, то в края на изречението не се добавя „了“,
например

правилно неправилно
我昨天没去商店。 我昨天没去商店了。
wǒ zuótiān méi qù shāng dàin.
Вчера не ходих до магазина.

她觉得不舒服，今天没有上课。 她觉得不舒服，今天没有上课了。
tā juédé bù shūfu, jīntiān méiyǒu shàngkè.
Тя не се чувства добре и днес няма да има час.

Когато изразяваме, дествие, което се извършва редовно, в края на изречението не поставяме „了“

правилно неправилно
每天早上她都去打太极拳。 每天早上她都去打太极拳了。
měitiān zǎoshàng tā dōu qù dǎ tàijíquán.
Всяка сутрин тя ходи да прави Тай Чи.

她常来我家玩儿。 她常来我家玩儿了。
tā cháng lái wǒ jiā wánr.
Тя често идва вкъщи да играе.

"再”и“又” "Zài” и “yòu”

          И двете наречия 再 и 又 се отнасят за действие или събитие. Разликата между тях се изразява в това, че 再 се
употребява за действие, което тепърва ще се повтори, докато 又 се използва за действия или събития, които вече са се
случили, например:

1.       今天我去看她了，我想明天再去。
          jīntiān wǒ qù kàn tā le, wǒ xiǎng míngtiān zài qù.
          Днес отидох да я видя и утре искам да отида отново.

2.       他上午来了，下午没有再来。
          tā shàngwǔ lái le, xiàwǔ méiyǒu zài lái.
          Той дойде сутринта и не дойде следобед.

3.       他昨天来看我了，今天又来了。
          tā zuótiān lái kàn wǒ le, jīntiān yòu lái le.
          Той дойде да ме види вчера и дойде отново днес.

4.       他昨天没来上课，今天又没来。
          tā zuótiān méi lái shàngkè, jīntiān yòu méi lái.
          Вчера не дойде на час, не дойде и днес.

Упражнения

          已经   考       接       踢       比赛     操场      又     出国
Yǐjīng kǎ o jiē tī bǐsài cāochǎ ng yòu chūguó

我下午去操场______足球了。 Wǒ xiàwǔ qù cāochǎ ng______zúqiúle. Māmā Отидох на игрището ______ футбол следобед.
妈妈不想让我____留学。 bùxiǎ ng ràng wǒ ____liúxué. Мама не иска да ____ да уча в чужбина.
你昨天是不是______去他家了？ Nǐ zuótiān shì bùshì______qù tā jiāle? Tā Ходихте ли ______ в дома му вчера?
他正在_____电话呢。 zhèngzài_____diànhuà ne. Той е _____ на телефона.
玛丽在_____打太极拳呢。 Mǎ lì zài_____dǎ tàijí quán ne. Мери прави Тай Чи в _____.
Wǒ men yòu gēn wàimào dàxué____lánqiúle. Отново играхме баскетбол с Университета за
我们又跟外贸大学____篮球了。
Wǒ jiějiě____dàxué bìyèle. външна търговия ____.
我姐姐____大学毕业了。
Hěnduō liúxuéshēng dōu xiǎ ng____HSK. Сестра ми ____ завърши колеж.
很多留学生都想____HSK。
Много международни студенти искат ____HSK.
（2）用“还没（有）.....呢”回答问题。
Използвайте „还没（有）.....呢“, за да отговорите на следните въпроси.

1.       A: 田芳回家了没有？/ Tián fāng huí jiāle méiyǒ u?/ Тиан Фанг прибра ли се вкъщи?

          B: ___________________。

2.       A: 你吃晚饭了没有？/ Nǐ chī wǎ nfànle méiyǒ u?/ Вечеря ли вече?

          B: ___________________。

3.       A: 你做作业了没有？/ Nǐ zuò zuo yè le méiyǒ u?/ Направихте ли домашното си?

          B: ___________________。

4.       A: 你看这个电影了吗？/ Nǐ kàn zhège diànyǐngle ma?/ Гледахте ли този филм?

          B: ___________________。

5.       A: 你给妈妈打电话了吗？/Nǐ gěi māmā dǎ diànhuàle ma?/ Обади ли се на мама?

          B: ___________________。我现在就去打。/ Wǒ xiànzài jiù qù dǎ / сега ще се обадя

6.       A: 你买今天的晚报了没有？/ Nǐ mǎ i jīntiān de wǎ nbàole méiyǒ u？/ Купихте ли днешния вечерен вестник?

          B: ___________________。我现在就去买。/ Wǒ xiànzài jiù qù mǎ i/ сега ще го купя

่ งว่าง
（3）填空 จงเติมคำลงในชอ

          A:不             没有
(1)我明天____去超市，我要去书店。(2) 昨天我_ (1) Wǒ míngtiān____qù chāoshì, wǒ yào qù (1) Утре отивам в супермаркета и отивам в
___去商店，我去书店了。 shūdiàn. книжарницата.
(3)A: 你觉得昨天晚上的电影怎么样？ (2) Zuótiān wǒ ____qù shāngdiàn, wǒ qù (2) Вчера ____ отидох до магазина, отидох
     B: 我_____看，_______知道。 shūdiànle. до книжарницата.
(4)我_____学太极拳，____会打。 (3) A: Nǐ juédé zuótiān wǎ nshàng de diànyǐng (3) A: Как ви хареса филмът снощи?
zěnme yàng? B: Wǒ _____kàn,_______zhīdào. Б: _____ гледам, _______ знам.
(5)昨天你去____去大使馆？
(4) Wǒ _____xué tàijí quán,____huì dǎ . (4) _____ уча Тай Чи и ____ мога да играя.
(6)明天你去____去看她？
(5) Zuótiān nǐ qù____qù dàshǐ guǎ n? (5) Вчера отидохте в ____ в посолството?
(7) 玛丽，你想___想家？
 (8)A: 你常_____常给妈妈打电话？ (6) Míngtiān nǐ qù____qù kàn tā?
     B: 我____常给她打电话。 (7) Mǎ lì, nǐ xiǎ ng___xiǎ ng jiā?
(8) A: Nǐ cháng_____cháng gěi māmā dǎ
diànhuà? B: Wǒ ____cháng gěi tā dǎ diànhuà.
(6) Ще отидеш ли на ____ да я видиш утре?
(7) Мери, искаш ли да ___ скучаеш по дома?
(8) A: Често ли _____ се обаждате на майка
си?
Б: ____ често й се обаждам.

          B:再             又

(1)她昨天没有上课，今天____没有上课。 (1) Tā zuótiān méiyǒ u shàngkè, (1) Тя нямаше час вчера, а ___ нямаше час
(2)这本词典很好，我已经买了一本，想____给我 jīntiān____méiyǒ u shàngkè. днес.
弟弟买一本。 (2) Zhè běn cídiǎ n hěn hǎ o, wǒ yǐjīng mǎ ile yī (2) Този речник е много добър, вече си купих
(3)我昨天已经去了，今天不想____去了。 běn, xiǎ ng____gěi wǒ dìdì mǎ i yī běn. такъв и искам ____ да купя един за брат ми.
(4)张东刚才给你来电话了，你不在，他说过一会儿 (3) Wǒ zuótiān yǐjīng qùle, jīntiān (3) Отидох вчера и не искам да ходя днес.
bùxiǎ ng____qùle. (4) Джан Донг ти се обади току-що. Не беше
____来。
(4) Zhāng dōng gāngcái gěi nǐ lái diànhuàle, nǐ там. Той каза, че ще дойде в ____ след малко.
(5)生词我已经预习了，还要_____复习复习课文。
bùzài, tā shuōguò yīhuǐ'er____lái. (5) Прегледах новите думи и трябва да
(6)我_____用用你的车好吗？
(5) Shēngcí wǒ yǐjīng yùxíle, hái yào_____fùxí _____, за да прегледам текста.
(7)我_____买了一张 DVD。
fùxí kèwén. (6) Мога ли _____ да използвам колата ви?
(8)我觉得一年时间太短了，我想_____学一年。 (6) Wǒ _____yòng yòng nǐ de chē hǎ o ma? (7) _____ купих DVD.
(7) Wǒ _____mǎ ile yī zhāng DVD. (8) Мисля, че една година е твърде кратка,
(8) Wǒ juédé yī nián shíjiān tài duǎ nle, wǒ искам да уча една година.
xiǎ ng_____xué yī nián.

（
6）Попълнете диалозите 
(1) A: 昨天你去哪儿了？ (1) A: Zuótiān nǐ qù nǎ 'erle? (1) A: Къде бяхте вчера?
Б: __________.
B: __________。 B: __________. A: Какво си купи?
A: 你买什么了？ A: Nǐ mǎ i shénmeliǎ o? Б: __________.
B: __________。 B: __________. О: Купихте ли вече речник?
A: 你买词典了没有？ Б: __________.
A: Nǐ mǎ i cídiǎ nle méiyǒ u?
B: __________。 B: __________. (2) A: Какво правихте снощи?
(2) A: Zuótiān wǎ nshàng nǐ zuò Б: __________.
(2)A: 昨天晚上你做什么了？ A: Гледахте ли футболния мач?
 B: __________。 shénmeliǎ o? Б: __________.
A: 你看足球比赛了没有？ B: __________.
(3) A: Къде отиде Джанг Донг следобед?
B: __________。 A: Nǐ kàn zúqiú bǐsàile méiyǒ u? Б: __________.
B: __________. А: Отидохте ли?
(3)A: 张东下午去哪儿了？ (3) A: Zhāng dōng xiàwǔ qù nǎ 'erle? B: Б: __________.
B: __________。 __________.
A: 你去了没有？ (4) A: Купихте ли ябълки вчера?
A: Nǐ qùle méiyǒ u? Б: __________.
B: __________。 О: Купихте ли си портокали?
B: __________.
Б: __________.
(4) A: 昨天你买苹果了没有？ (4) A: Zuótiān nǐ mǎ i píngguǒ le méiyǒ u?
B: __________。 B: __________. (5) A: ________________?
A: 买橘子了没有？ A: Mǎ i júzile méiyǒ u? Б: Не отидох в къщата на моя приятел.
B: __________. (6) A: ________________?
B: __________。 Б: Днес не съм си написал домашното.
(5) A: _________________?
(5) A: _________________？ B: Wǒ méi qù péngyǒ u jiā.
 B: 我没去朋友家。 (6) A: _________________?
(6) A: _________________？ B: Jīntiān de zuòyè hái méi zuò ne.
B: 今天的作业还没做呢。

（5） Коригирай изреченията
1.   昨天我骑了自行车去书店。 1. Zuótiān wǒ qíle zìxíngchē qù shūdiàn. 1. Вчера карах колелото си до книжарницата.
_________________ ___________________
_________________
2. Wǒ men bā diǎ n yǐjīng kāishǐle shàngkè. 2. Започнахме час в 8:00.
2.   我们八点已经开始了上课。 _________________ ___________________
_________________ 3. Wǒ jīnnián jiǔ yuè láile zhōngguó xué
hànyǔ . _________________ 3. Дойдох в Китай през септември тази година, за
3.   我今年九月来了中国学汉语。 да уча китайски.
4. Wǒ zài dàxué shí chángcháng cānjiā
_________________ ___________________
zúqiú bǐsàile. _________________
4.   我在大学时常常参加足球比赛了。 5. Zuótiān xiàwǔ wǒ zuò liànxíle, yùxí 4. Играх футбол много в колежа.
_________________ ___________________
shēngcíle hé fùxí yǔ fǎ le. _________________
6. Wǒ jiějiě yǐjīng bìyè dàxuéle. 5. Вчера следобед направих някои упражнения,
5.   昨天下午我做练习了，预习生词了和复习
прегледах нови думи и прегледах граматиката.
语法了。 ___________________
_________________
6. Сестра ми е завършила университет.
6.   我姐姐已经毕业大学了。

_________________

（6）Избери верния отговор

1.    你去哪儿？ 1. Nǐ qù nǎ 'er?
A: 我去图书馆了。           B: 我去图书馆。 A: Wǒ qù túshū guǎ nle. B: Wǒ qù
túshū guǎ n.
2.    你买词典了没有？ 2. Nǐ mǎ i cídiǎ nle méiyǒ u?
A: 我不买词典。               B: 我没买词典。 A: Wǒ bú mǎ i cídiǎ n. B: Wǒ méi mǎ i
cídiǎ n.
3.    今天晚上谁来？ 3. Jīntiān wǎ nshàng shéi lái?
A: 张东来。                      B: 张东来了。 A: Zhāngdōnglái. B: Zhāngdōngláile.
4. Shàngwǔ nǐ shàng méi shàngkè?
4.    上午你上没上课？ A: Bù shàngkè. B: Méi shàngkè.
A: 不上课。                      B: 没上课。 5. Wǎ nshàng nǐ kàn bù kàn zúqiú sài?
A: Kànle. B: Kàn. 6. Nǐ qù méi qù
5.    晚上你看不看足球赛？ yīyuàn? A: Qùle. B: Qù.
A: 看了。                         B: 看。
1. Къде отиваш?
О: Отидох в библиотеката. Б: Отивам в
библиотеката.
2. Купихте ли вече речник?
О: Не купувам речници. Б: Не си купих
речник.
3. Кой идва тази вечер?
О: Джан Донглай. Б: Джанг Донг е тук.
4. Ходихте ли на час сутринта?
О: Няма клас. Б: Няма клас.

6.    你去没去医院？ 5. Гледате ли футболни мачове през

A: 去了。                         B: 去。 нощта?
О: Аз го направих. Б: Виж.

6. Ходихте ли в болница?
О: Тръгвай. Б: Тръгвай.