КИБЕА

Големият преход
Ние умираме...
и продължаваме да живеем
Рюдигер Далке
със съд ей стви ето на М ар гит Далке
Големият преход
Ние умираме...
и продължаваме да живеем

Превод о т немски Бойка С тойчевска

Мй*
КИБЕА
 За автора

РЮ Д И ГЕР Д АЛ КЕ, д о к т о р на м е ди ц и н ски те науки, р а б о ти

повече о т 30 години к а т о лекар и п си х о те р а п е в т, води
семинари и е а в т о р на м ного нашумели книги. С Болестта
като път (издадена на български език о т И К „Кибеа“),
Болестта като символ, Агресията като шанс,
Аепресията - пътища от тъмната нощ на душата т о й
п о ста в я о с н о в и т е на ц ял о стн а психосом ати ка, к о я т о д о сти га
духовни измерения. К н и г и т е му Законите
на съдбата -
игровите правила за живота и Принципът на сенките
д а в а т философска и п ра кти ч е ска аргум ентация за н е го в и те
идеи. В се м и н а р и те си т о й въвежда в с в е т а на д уш е в н и те
образи и насочва към ж и т е й с к и с т р а т е г и и , ч и я т о цел
е о т г о в о р н о с т т а към себе си и д у х о в н о то развитие.
Други негови книги разглеж дат основни т е м и на з д р а в е то
и пълноценния ж и в о т . Сред т я х са Сънят - по-добрата
половина на живота, Удоволствието от храненето,
Трите най-добри неща - движение, хранене, разтоварване.
 За книгата

И зк о н н и я т с т р а х на човека о т с м ъ р т т а кара съ врем енн ите

хора да и з т л а с к в а т т е м а т а за Големия преход, да предпо­
ч и т а т да не м и с л я т за т о в а . С т а з и книга Рюдигер Далке
прави с т ъ п к а към п о м и р е н и е то между ж и в о т а и с м ъ р т т а .
Той пише за с м ъ р т т а и за го л я м о то п ътуване на д у ш а та
въз основа на задълбочени изследвания и въз основа на о п и т а ,
на тр уп а н при дългогодиш ната му р а б о т а в о б л а с т т а
на реинкарнационната терапия. Според а вто ра, к а к т о
можем да превърнем всеки ж и т е й с к и преход в шанс,
т о в а е възможно и при последния, най-драматичен преход.
С м ъ р т т а принадлежи към ж и в о т а и е една о т н е го в и те
тайн и. Може би никому не е дадено да разбули докрай
т а з и та й н а , но а в т о р ъ т ни съ в е т в а да се изправим
съзнателно пред нея с убеж дението, че всеки продължава
да ж ивее к а т о индивид и след с м ъ р т т а , к о я т о о тв а р я
в р а т и към ново измерение.
СЪДЪРЖАНИЕ

За ж и в о та и с м ъ р т т а 17

М одерната с м ъ р т 25

Следствия 37

Култура на ум ирането 43

С м ъ р т т а о т духовна гледна то ч к а 51

Практическо придружаване на умиращия

о т духовна гледна точ ка 55

Терапия за освобождаване на душ ата 63

Голямото пътуване 69

Н ебесното ц арство 75

Уравновесяване 79

Подкрепа за т я л о т о в последния му п ъ т 89

Тялото к а т о обвивка и о стан ки 95

Съзнателно сбогуване 99

Ангелът със златния ключ 105

 Листата падат, падат, сякаш те
се ронят от градини в небесата,
с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята

и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така.

Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един - това, което пада,

с безкрайна нежност той държи в ръка.

Райнер Мария Рилке, Есен *

* ПреВод С то я н Бакърджиев - Бел. ред.

9
На моята тъща Михаела с любов и благодарност.

На Хайнер, който преждевременно си отиде

и искаше да остави вратата отворена.

На Петер, който не живя дълго,

но живя толкова смело.

На Ерих, който толкова рано

се умори от живота.

На Херман, който искаше да живее със замах

и го направи.

На Катарина, която толкова рано изкачи

своята вълшебна планина.

И на Всички, които остават.

К. Г. ЮНГ: „К а т о лекар аз съм убеден, че е по-хигиенично,
ако 6 с м ъ р т т а се съзре една цел, към к о я то трябва
да се стрем им , и че п р о ти во п о ставя н е то на то зи
стрем еж е нещо нездраво и анормално, защ ото лишава
о т цел в т о р а т а половина о т ж ивота.
Затова аз намирам всички религии със стрем еж към
небесен покой за изключително разумни о т гледна
т о ч к а на душ евната хигиена... Следователно,
за душ евното здраве би било добре, ако ние можехме
да мислим, че с м ъ р т т а е само преход, само ч а ст
о т един непознато голям и дълъг процес на ж ивота.“’*

* Из „Душа и с м ъ р т “, О лтен, 1982. - Бел. авт.

13
 За смъртта

И скате да узнаете т а й н а т а на с м ъ р т т а .
Но как ще я о т к р и е т е , освен ако п о т ъ р с и т е в сърце­
т о на живота?
О ч и т е на бухала, свикнали с т ъ м а т а , са слепи за днев­
н а та светлина и т о й не може да разбули т а й н а т а й.
И ако наистина желаете да ви ди те духа на с м ъ р т т а ,
широко о т в о р е т е сърце, за да у с е т и т е ж ивота.
З ащ ото ж и в о т ъ т и с м ъ р т т а са едно, к а к т о реката
и м орето.
В дълбините на ваш ето упование е т и х о т о знание за
о тв ъ д н о то ; и к а к т о семенцето под снега сънува, та к а и
ваш ите сърца бленуват пролетта.
Вярвайте на сънищ ата си, защ ото в т я х са дверите
на в е ч н о стта.
С т р а х ъ т ви о т с м ъ р т т а е т р е п е т ъ т на овчаря, за­
станал пред владетеля, к о й т о ще положи ръка на рамо­
т о му в знак на почит.

14
 Нима 6 боязънта си овчарят не се радва, че ще го по­
ч е те са м и я т цар?
И все пак в т р е п е т а не е на себе си.
Какво е да умреш, освен да се възправиш гол на вятъра
и да се разтопиш в изгряващ ото слънце?
И какво е да спреш да дишаш, ако не да пуснеш своя дух
на свобода о т вечните му приливи и отливи, за да се въз­
дигне, да се пръсне вредом и да дири, невъзпрепятстван,
своя Господ Бог?

Само к о га то пиеш о т реката на мълчанието, ще мо­

жеш истин ски да пееш.
К о га то стигнеш на върха на планината, тогава почва
д и вн ото изкачване.
И и с т и н с к и я т та н е ц се захваща, ко гато т в о и т е кос­
т и п о т ъ н а т в прегръдките на вечната земя.*

* Халил Джубран, „П р орокът“, ИК „Кибеа“, 1997. - Бел. ред.

15
 ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА

К о й т о е изживял ж и в о та ,
ще приеме с м ъ р т т а
к а т о сп уска н е то след поход в планината.

17
 а се пише за ж и вота и с м ъ р т т а означава да се пише
Д за всичко. Тази те м а ме притиска о т дълго време, за-
щ о т о най-добрите ми приятели живяха на бързи оборо­
т и и ме изоставиха по-рано о т очакваното и по-склонен
към размисъл. М оя та баба си о ти д е отдавна с усмивка на
уста. Тя ч е сто ме заплашваше, че няма да може да умре,
защ ото не съм направил д о к т о р а т а си. Аз отвръщ ах, че
та к а или иначе аз искам да я задържа още дълго. Когато
завърших ди сертаци ята си, на с у т р и н т а преди формал­
ния и зп и т й телефонирах, за да споделя с нея радостна­
т а вест. Баба Енне обаче каза, че трябвало да о ти д а и да
издържа всичко със сигурност, нали в крайна см етка беше
свикнала д о ста с мен. К о га то два часа по-късно исках да й
съобщя, че всичко е изпълнено, т я не вдигна, а аз се зачу­
дих много, защ ото за нея то в а беше важно. Малко по-къс­
но ми се обади баща ми и съобщи, че преди един час него­
в а та майка, м о я та баба, е заспала завинаги с усмивка. Тя
изчака т о ч н о до края на моя „изп и т“. А аз остан ах с осо­
бен ото чувство, че сега съм свързан с нея още повече, о т -
колкото преди. Н ейният син, баща ми, я последва някол­
ко години по-късно по своя тре зв „научен“ начин и искаше
сам чрез о п и та си да изследва последния преход.
Д окато пиша тази книга, с нас се сбогува Михаела, м оята
тъ щ а - тигрица, по типичния за нея и същевременно зат-

19
рогващ начин - с анекдоти, к о и то още дълго ще о с т а н а т
живи и ще свидетелстват за един уникален ж ивот. Аз съм
благодарен, че с пом ощ та и стимула на м ои те предшестве­
ници мога да се посветя мисловно на тази голяма тема.
За да се разбере б и т и е т о , трябва да се познават пра­
вилата за успешно участие в и грата на ж ивота. К о й т о е
опознал „законите на съдбата“ и е прозрял игровия харак­
т е р на ж ивота, е на верен п ъ т със закона за п ол я р н остта
и резонанса. По силата на н еоб ход и м остта т о й ще срещ­
не и „принципа на се н ки те“, и к а т о противоположен по­
люс на ж и вота - с м ъ р т т а , се н ч естата страна на нашия
свят. К о й т о приема т о в а по начало, има добри изгледи и
за другата страна на н аш ето съществуване.
За мен една о т най-добрите подготовки за с м ъ р т т а и
ж ивота едновременно е обяснението със света на сенки­
т е още по време на живота, к а к т о са го изживели героите
на а н т и ч н о с т т а , всички онези, к о и то са слизали в подзем­
ния св я т на Хадес, за да м о га т да се ор и е н ти р а т по-добре
в горния свят. Например Одисей, к о й то трябва да срещне
в Оркус слепия гадател Тирезий, или Херакъл, к о й то пър­
во залавя куч ето на преизподнята Цербер, преди да се кон­
ф ронтира с Хадес. Така „принципът на сенките“ се превръ­
ща в допълнение към „законите на съдбата“ и в п ътево­
дител за света на со бствени те сенки. Той представлява,
к а к т о всяко съпровождане на умиращ, повече работа със
светлината, о т к о л к о т о сладникаво суетене.
Н аш и я т проблем с ум ирането може да бъде осъзнат
добре благодарение на ж и во та и с м ъ р т т а на най-значи-

20
маша специалисшка 6 то в а отношение, Елизабет Кюблер-
Рос. Няма друг лекар през X X век, к о й то да е внесъл то л к о ­
ва яснота около см ъ р т т а . Тя започва своя п ъ т к а т о про­
винциален лекар в Швейцария. Едва по-късно, в САЩ, т я
прави изследването на с м ъ р т т а достъпно за о т б р а н о т о
общ ество и става световноизвестна. С в ъ зр а стта - под­
тиквана о т своята нестихваща п о тр е б н о ст да помага и
о т непоклатимата си ч е с т н о с т по отнош ение на резул­
т а т и т е о т свои те изследвания - т я още повече пови­
шава напрежението, чак до о б л а стт а о тв ъ д умирането
и с м ъ р т т а . За много учени то в а е прекалено. Тя вече ня­
ма последователи и частично се о т х в ъ р л я т неща, к о и то
преди то в а са били приемани. Тя е неудобна за св ои те ко­
леги учени и понякога трудн о издържа на натиска; дават
й почетни докторски т и т л и /около 20!/, за да не трябва
да я следват. Едва ли някой изследовател е получавал т о л ­
кова много признание при толкова последователно игно­
риране на неговите резул тати в ежедневната клинична
практика на умирането. Мнозина не м о га т да я послед­
в а т при нейните далечни излети в с т р а ш н и т е области
о т в ъ д прага на с м ъ р т т а и то в а е ф акт, к о й т о говори
повече за м н о зи н ството , о т к о л к о т о за автор ката. Мно-
гоуважаемата Кюблер-Рос понякога бива определяна ка­
т о напълно луда, к о е т о всъщ ност е н ай -п ро сти я т начин
да не се занимават с р е з у л т а т и т е о т нейните изслед­
вания. Особено за страхл ивц ите в медицинските научни
кръгове т о в а е онзи примамлив начин, по к о й т о вече са
опитвали да се о т ъ р в а т о т таки ва големи умове к а т о

21
Игнац Земелбайс и Вилхелм Райх. И до днес 6 САЩ все още
е валидно съдебното решение, к о е т о разглежда к а т о на­
казуемо всяко изследване в о б л а с тт а на о т к р и т а т а о т
Райх оргон-енергия. М е т о д ъ т на стр аха о х о тн о се при­
крива зад параграфи.
К а то изследователка на с м ъ р т т а Елизабет Кюблер-Рос
буди стр а х не само чрез своите изследвания, но най-вече
чрез своята радикална човечност и жизненост. Със своя
о п и т да превърне своя собствен дом в убежище за болни
о т СП И Н и обречени на см ъ рт деца независимо о т цвета
на кожата, т я толкова плаши своите съседи в американ­
ската провинция, че т е запалват къщ ата й. Учените уме­
я т да прикриват своя стр а х много внимателно - понякога
нейните дела се забулват зад прозвището на светица, коя­
т о ст о и толкова над другите, че е безсмислено да се следва
нейния пример. Или пък нейните представи се изтласкват
в ъгъла на идеалистичното вживяване, добре замислено, но
невъзможно да бъде реализирано. При то ва т я по внуш ите­
лен начин показва как толкова много може да се осъществи
веднага. Нейната наука много бързо има практически по­
следствия и не обитава кулите о т слонова кост, к о и то ня­
кои нейни колеги, определящи пр акти ка та в ун и вер си тет­
ск и те клиники, не напускат през целия си ж ивот.
Така се сти га до та м , че м но зи н ството о т последова­
т е л и т е на Елизабет Кюблер-Рос - също к а к т о и на другия
голям ум в та зи област, Реймънд Муди, са извън научни­
т е кръгове. Тяхната работа, к о я то според учените се о т ­
нася изцяло до умиращите, има отношение преди всичко

22
към живите. Да се свързва изследването на с м ъ р т т а с чув­
ства, нарушава съществени т а б у т а на господстващ ата
университетска медицина. В крайна см етка по то зи на­
чин т я е по-близо до будизма, о т к о л к о то до съсловието на
онези учени, к о и то мъчително се о п и т в а т да прогонят
всички емоции о т своята работа, за да п о с ти гн а т обек­
тивни резултати - т е и м а т малко общо с чувстващ ото
същество, но вод ят към п а т е н т и и научно признание.
Ние сме благодарни на госпожа Кюблер-Рос, че с м ъ р т ­
т а изобщо се превърна о т н о в о в те м а на науката. Спо­
ред една анкета м н о зи н ство то о т германците въобще
не вярват, че трябва да умрат. На въпроса къде предпо­
ч и т а т да у м р а т - вкъщи или в клиника - 93% о т запита­
н и т е германци о т го в а р я т в следния смисъл: „Ако вече е
дошъл м о м е н тъ т, тогава вкъщи!“ Това „Ако вече е дошъл
м ом ентът...“ трябва по-скоро да се обозначи к а т о знак за
колективно изтласкване, ако не искаме да изхождаме о т
позицията на оглупяване. П о ч ти излишно е да се споме­
нава, че над 90% о т о б и т а т е л и т е на големите градове -
противно на заявеното в а н к е та та - у м и р ат в клиники.
Елизабет Кюблер-Рос се застъпва с т р а с т н о за т о в а да
се изпълнява желанието да умреш в собствения дом, пре­
ди всичко за умиращ ите, но и за т е х н и т е близки. Според
нея - при целия й ангажимент към науката - да се съпро­
води умиращ ият е дълбоко ощастливяващо. Тази възмож­
н о с т обаче може да се наложи трудно, защ ото е свързана
не само със страха на близките, а и с то зи на традицион­
н и те медици. На онези, к о и то са работили, за да я предот-

23
в р а т я т , с м ъ р т т а изглежда к а т о поражение. Възпитани ка­
т о класически губещи, т е по правило избягват да с т а н а т
свидетели на со бстве н о то си поражение и паци ентите се
насочват „своевременно“ към клиники, където поражение­
т о поне е зад затворени врати. Там чрез о т съ ст в и е в ре­
шаващия м ом ент медиците избягват признанието на по­
ражението и припомнянето за собствената см ъ р тн о ст.
С м ъ р т т а в немските болници к а т о цяло все още е ужас­
но преживяване. Това, ко ето се разви вследствие о т делото
на Елизабет Кюблер-Рос и на движението на хосписите ка­
т о алтернатива на умирането в банята или к а к то си вър­
виш, е наистина чудесно, но представлява само една капка
(да се надяваме, първата, а не последната) върху прослову­
т и я горещ камък. Повечето пациенти се озовават в болнич­
ни стаи с много легла, където останалите пациенти н асто ­
я в ат т е да бъдат преместени, за да ум р ат другаде. Крайна­
т а то чка на впечатляващия ж и в о т на голямата изследова-
телка на с м ъ р т т а показва колко е трудно да се овладее т а ­
зи тем ати ка. Елизабет Кюблер-Рос едва ли може да използва
своите познания при собствената си см ъ р т и в края на жи­
в о та си, след инсулт, попада в страшна ситуация на съпро­
тива, с к о я то нейните близки трудно се справят и която,
естествено, налива вода в мелниците на противниците й.
Но вместо то в а лично крушение да се използва, за да се обез­
цени делото й, о т него бихме могли да видим колко теж ка
е та зи т е м а т и к а за западния човек. Делото на Елизабет
Кюблер-Рос остава една прекрасна крачка във вярната по­
сока: да се постигне помирение между ж ивота и см ъ р тта .

24
 МОДЕРНАТА СМЪРТ

За да не се стр а х у в а м никога о т с м ъ р т т а ,
аз мисля п о сто я н н о за нея.

Сенека

25
 нес повече о т всякога с м ъ р т т а изглежда извън време­
Д т о . По-ранните о п и ти да я надхитрим, к а к то сочи ли­
т е р а т у р а т а - във „Всеки“**или „Палячото о т Бранд“" - по­
стоянно се проваляха, но днес то в а изглежда напълно въз­
можно и поставя нейната роля под въпрос.
И за модерната медицина с м ъ р т т а отдавна не е т о ­
ва, к о е то беше някога - неотменима и непобедима. Пред­
с т а в а т а да станеш неин господар най-добре пасва към
модерната идеология, к о я то о х о тн о превръща себе си в
мярка за всички неща. Но въпреки че днес можем в пос­
ледния м о м е н т да изтръгнем о т с м ъ р т т а някои органи,
за да ги присадим на други умиращи, сякаш по т о з и начин
искаме окончателно да ги предпазим о т с м ъ р т т а , ней­
н ата мощ си остава несломима. В САЩ, къ д е то все по­
вече хора буквално в последната м ин ута п р е д п о ч и та т
да бъ д ат замразени, о т к о л к о т о да посрещ нат с м ъ р т т а
с д о сто й н ство , остава, естествен о, въ просъ т дали т о ­
ва трябва да се обяви за действителна победа или е по-
скоро особено жалка форма на планирана см ъ р т, ако не

* Пиеса о т Хуго фон Хофманстал (1874-1929). - Бел. ред.

** Пиеса о т Франц фон Кобел (1803-1882). - Бел. ред.

27
желаем да говорим за самоубийство. При всички положе­
ния те зи хора заобикалят забраната за евтаназия по дос­
т а съмнителен начин. При то в а не е ясно дали душ ите
ще издържат десетилетия или даже сто л е ти я край пъл­
н и т е с течен а зо т високотехнологични ковчези, докато
т е х н и т е обиталища о т н о в о бъ д ат размразени някой да­
лечен ден. Телата лежат в подобни на спални чували кон­
тейнери в ледена окаменялост, за да „чакат“ по-добри
времена. Тази те м а е толкова ужасна и плашеща, че нико­
га не е имало снимки или документални филми за такъ в
особено недвусмислен край на живота.
Тъй к а т о и в най-модерните интензивни отделения
не м о га т да бъ д ат отпразнувани истин ски финални по­
беди над най-големия враг на днеш ните хора и по-спе­
циално на съвременните медици, ние сме развили друга
стр а те ги я . Ние изтласкваме с м ъ р т т а о т н аш ето зри­
телн о поле толкова надалеч, колкото е възможно, к а т о
обаче пропускаме големите шансове, к о и т о т о зи после­
ден преход на ж и во та би могъл да предложи. Тъй к а т о
ние днес имаме проблеми с всички преходни фази, к а т о
се започне със зачеването, мине се през раждането, пу­
б е р т е т а и климактериума т а чак до с м ъ р т т а , то в а не
би трябвало да прави впечатление. За все по-малко съвре­
менни хора с м ъ р т т а изглежда к а т о решение или избавле­
ние, а не к а т о край и ужас.
Проблемът е, к а к т о при всичко изтласкано, че по т о ­
зи начин т я само става по-активна в ц а р с т в о т о на сен­
ки те. Така т я о т н о в о се появява та м , к ъ д е то най-малко

28
бихме подозирали - 6 свободното и, к а к т о се казва, най-
хубаво време на деня, след работа. Много хора я изживя­
в а т всекидневно, драматично и в прайм тайм а. В медия­
т а на м но зи н ството , наречена телевизия, с м ъ р т т а вил­
нее по възможно най-зрелищния начин по всички канали и
тъ рж ествува със св о и те безбройни появи, в голямата си
ч а с т изпълнени с насилие и ужас.
К о га то т я се промъква през задните вратички, за т е ­
левизионния зрител нещ ата се случват по не толкова
обезпокоителен начин. О т н о в о и отново, много п ъ т и
по време на филма, т о й може успокоен да се облегне на­
зад и да си помисли: „Всичко т о в а не може да се случи на
мен!“ Той не може да очаква да бъде направен на р еш ето
о т оръ ж и ето на някой мафиот, н и т о да падне о т мос­
т а Голдън Ге й т при хайка с коли, или да бъде у б и т при
преследване о т чужди агенти. Никой няма да го хвърли
о т л е тящ хеликоптер, а и праисторически динозаври ед­
ва ли ще го разкъсат на парчета. Най-впечатляващ ите и
зрелищни ка та стр о ф и със см ъртен изход заливат всеки
дом чрез телевизионния екран. Човек, к о й т о години и де­
се ти л е ти я всяка вечер поглъща таки ва сцени, в края на
ж и во та си ще има к а т о последен багаж хиляди к а р т и ­
ни на с м ъ р т т а и ще с т о и ужасно неподготвен на прага
на н ей н ото царство. Тук не трябва да се обвинява те л е­
визията, т я е само изпълнителен помощник на сянката,
к о я то при преработка на програмите със сигурност би
намерила други п ъ ти щ а да се прокрадне в наш ето съзна­
ние, след к а т о ние доброволно я каним.

29
 През последните две десетилетия чрез а к т и в н о с т ­
т а в о б л а с тт а на тр а н сп л ан тац и и те с м ъ р т т а о т н о в о
е в центъра на лекарския интерес и то в а може да бъде
обяснено к а т о р е зу л т а т о т закона за полярн остта. О т ­
ново с т а в а т важни млади умиращи и с ъ о т в е т н о те х н и ­
т е още функциониращи отделни части. Многозначител­
но е, че ф армацевтичната индустрия, к о я то произвеж­
да необходимите за тр а н сп л ан тац и и те медикаменти
к а т о например имуносупресори, спонсорира семинари за
лекари, на к о и т о колегите трябва да у ч а т как най-ефек­
ти в н о да се измъкне съгласие о т близките за „разсичане-
т о на парчета“. Кой обаче би трябвало да спонсорира се­
минари за съпровождане на умиращ ите? За щ астие, ини­
циативи к а т о движението на хосписите или делото на
Елизабет Кюблер-Рос в то в а отнош ение извършиха пи­
онерска работа и се намират, макар и малко на брой ко­
леги, к о и т о взем ат участие по собствена инициатива и
без да бъ д ат спонсорирани.
Лесно е процесът на трансплантация да бъде пред­
ставен к а т о сценарий на ужаса, но трябва да поясним, че
т о й отговаря на желанието на модерните пациенти. Ле­
карите т у к се превръщ ат в изпълнители на духа на вре­
м ето, к о й т о се бори със с м ъ р т т а и изтръгва о т нея о т ­
делни части, вм есто да я посрещне с до сто й н ство . Чрез
тр а н сп л ан тац и я та на органи дей стви телн о се удължа­
в а т много ж и воти и за много те ж к о болни т я е един­
с т в е н и я т шанс да о с т а н а т живи. Зловещото е, че ние
се нуждаем о т все повече органи за все повече пациенти,

30
не у м и р ат д о с т а т ъ ч н о млади хора /примерно при тр а н с­
п о р тн и злополуки/, за да о т го в а р я т на та зи нужда. Така
медиците изискват, и т о в и м е т о на свои те пациенти,
повече органи, т о е с т повече трупове.
ф актически много медици и ск а т да има „по-добри“ за­
кони, к о и т о да правят възможни повече вземания на ор­
гани, к а к т о например в Австрия, къ д е то всеки става ав­
т о м а т и ч н о донор, освен ако предварително не е взел ка­
тегорично решение п р о ти в т о в а и не е пожелал да бъде
отбелязано в паспорта му.
И т у к изтласкването на с м ъ р т т а се възпрепятства,
засцото не повече о т 5% о т населението приживе дава
съгласие за по-късно евентуално отнемане на органите.
Повечето о т хората и зтласкват т е м а т а толкова далеч
о т себе си, колкото и цялата проблематика за см ъ р тта .
На същ ата основа в Австрия едва ли имаше полза о т въз­
раженията срещу о тн е м а н е то на органи. Поради общ ото
изместване на т е м а т а за с м ъ р т т а много органи о т и в а т
в мелниците на трансплантационните медици. К о й то не
вярва, че трябва да умре, и същевременно несъзнателно се
см я та за безсмъртен, няма да даде своите органи, н и т о
изрично ще ги задържи.
Към то в а да прибавим, че и днес ние не можем да опре­
делим кога един човек е мъртъв. Спирането на сърцето
к а т о критерий за настъпването на с м ъ р т т а трябваше
отдавна да о т с т ъ п и с пости ж ен и ята на високите те х н о ­
логии в медицината. Мозъчната см ъ р т обаче не е безпро­
блемна, защ ото има случаи, когато хора са се завръщали

31
и след прекратяването на всички мозъчни сигнали - след
те ж к и отравяния с б арби турати или след удавяне в ле-
деностудена вода. Може би то ч н о в т о в а е надеждата на
онези, к о и т о при св о е то бягство о т с м ъ р т т а се о с т а ­
в я т да бъ д ат замразени. О т само себе си се разбира, че
хилядите в т е х н и т е ледени саркофази вече н я м а т мо­
зъчна дейност, к а к т о и че не е позволено да им бъ д ат
отнемани органи.
Решаващият въпрос кога човек е наистина мъртъв,
днес не може да бъде разяснен, също к а к т о и другият -
кога започва да живее. Основанието е п р о сто и въпро­
с ъ т се поставя неправилно. О т гледна то ч к а на духовна­
т а философия ж и в о т ъ т не започва със зачеването, н и т о
завършва със с м ъ р т т а , т о й е. Безсм ъ ртн ата душа взема
обвивката на т я л о т о със зачеването и накрая о т н о в о я
напуска. Кога т о ч н о се случва то в а обаче, не може никога
да бъде о т к р и т о с природонаучни методи. Да се дефини­
ра обща връзка остава невъзможно. Това отразява пробле­
м и т е на модерната медицина по отнош ение на ж ивота
и с м ъ р т т а . О т гледна т о ч к а на херм етическата филосо­
фия обаче все пак нещо може да бъде разбрано, к а к т о в ед­
на следваща глава ще го направя, изхождайки о т о п и та на
тр и д е с е т години реинкарнационна терапия.
Въпреки цялата несигурност ден след ден в наши­
т е клиники се трансплантира. През последната годи­
на в Германия бяха „изкормени“ повече о т хиляда души,
а много повече се възползваха в смисъла на отлагане на
т я х н а т а см ъ р т. Всички думи, к о и т о изричаме по то зи

32
повод, звучат страш но, а и произхождат о т занаята на
месаря или ловеца. С те з и две области м едиците не ис­
к а т да и м а т нищо общо. Но и в о б л а с тт а на п равото за­
ко н о д а те л я т започва да им вменява задължения, к о и т о
посочват, че т о й няма доверие на т я х н а т а ловджийска
тр еска в т ъ р с е н е т о на органи. За да се избегнат „кон­
фликти на и нтереси“, съ щ и те медици, к о и т о вземат
органи, н я м а т право да у с т а н о в я т и с м ъ р т т а на дари­
теля. Д ействи телн о колегите о т целия екип във всички
случаи попадат в конфликт на интереси, защ о то про­
ти в н о на обичайната им лекарска дейност, т е трябва
да се надяват на скорошна см ъ р т, за да м о га т да рабо­
т я т . П равн ото уреждане на нещ ата има св оя та сенчес­
т а страна и т я свидетелства, че законодателят оче­
видно и зпитва страх, че лекарите биха могли прекале-
но рано да у с т а н о в я т с м ъ р т т а , за да се доберат по-бър­
зо до необходимите органи. Това само по себе си е чу­
довищно предположение, к о е т о би трябвало дълбоко да
оскърби лекарското съсловие. Но доколкото знам, досега
едва ли някой о т иначе ч у в с тв и те л н и те п р е д ста в и те ­
ли на съсловието се е развълнувал. Това може би се дължи
на ф акта, че ние не обичаме да размишляваме за края на
човешкия ж и в о т и оставям е т е м а т а да бъде изтласка­
на о т съзнанието ни.
Тук се показва б р у т а л н а т а сянка на р а д о с т т а о т
ж и вота, на о сно вн ото съдържание на модерния ж и вот.
Всичко става екстрем но чудовищно, когато, о т една
страна, силата на пари те и все по-рано н астъ п в а щ ото

33
бедствие на б о л е сти т е во д я т до повишена п о т р е б н о с т
о т органи. О т друга страна, има държави, в к о и т о здра­
веопазването се оставя да бъде изкушено о т нечовешки
сделки. Един орган, например един бъбрек, на черния па­
зар струва около 50 000 американски долара. Осъдени на
с м ъ р т се изследват за кръвни и тъ кан ни ф актори и след
т о в а б и ват екзекутирани по поръчка. Така с т а в а т въз­
можни най-пресни „дарения на органи“. Тъй к а т о т о в а се
оказа сполучливо - един-единствен затворник може да
донесе чрез отнем ане на повече органи до 200 000 до­
лара - беше направена още една чудовищна стъпка. О р­
гани те на - според западните юридически представи -
осъдените нечувано лекомислено на с м ъ р т бързо се из­
черпват и се т ъ р си нов източник.
За та ки ва неща ние не искаме да мислим или да ни се
напомня за т я х . Не искаме да вярваме. Това са п р естъ п ­
ления срещу ч о в е ч е ст в о т о о т най-дълбоката сянка.
При т о в а продължават да се случват - но какво общо
имаме ние?
За съжаление, имаме нещо общо. Такива цени за органи
плащ ат само богати хора о т богатия свят, к о и т о та ка
или иначе не и ск а т да знаят, а и не м о га т да знаят о т ­
къде получават своя орган. В т о зи ужас взем ат участие
образовани медици. Насичането на парчета може да бъде
и по-просто, но за тр а н сп л ан тац и я та са нужни профе­
сионалисти. Тук се отразява нашия ст р а х о т с м ъ р т т а ,
к о й т о си затваря о ч и т е пред ужасяващи нечовешки сце­
нарии.

34
 Този вид сенки впрочем по никакъв начин не дискреди­
т и р а цялата трансплантационна медицина. При избора
между слепота и получаване на кл е тки о т роговица о т
донор кой не би предпочел в т о р о т о , ако е искрен? Кога-
т о С т и в Джобс, осно вателят на Apple, се връща о т н о в о
на сцената на ж и вота благодарение на дарен черен дроб,
то в а е прекрасно, а и Ники Лауда, австр и й ск и я т а в то м о ­
билен и самолетен герой, отдавна живее с дарени бъбре­
ци. Той е един обичан мъж. Първия бъбрек т о й получи о т
своя брат, втор и я - о т жена си, к о я то освен т о в а го да­
ри и с близнаци.
Ако са откровени, повечето съвременни хора при се­
риозен случай биха се решили на дарен орган. Но какво да
се прави, ко гато на официалния „пазар“ предлагането е
н ед остатъ ч но и прежалено дълго не се получава нищо? То­
ва е основателната причина за описаните по-горе невъоб­
разими сценарии на ужаса о т далечен Китай.

35
 СЛЕДСТВИЯ

П ристигането и тр ъ гван ето -

д в е т е с т р а н и на м о н е т а т а .

37
 а нивото, на к о е т о н аш ето общ ество се занимава
Н със с м ъ р т т а и свързаните с нея проблеми, опреде­
лено няма задоволителни резултати. За да се внесе пове­
че светлина, по-уместно е да се опрем на с т а р и т е фило­
софии. П о ч т и всички религиозни традиции на та зи земя
изхождат о т по-н ататъш ен ж и в о т на съзнанието или
на душ ата след с м ъ р т т а . Учените, к о и т о се занимават
със съ сто я н и я та след с м ъ р т т а , също д о с т и г а т до по­
добни изводи и потвърж дават, че е възможно д уш ата да
продължи да живее в смисъла на Т и б е тск а та или Е ги п ет­
ск а та книга на м ъ р т в и т е . С тр ува ми се важно в обърка­
н а та ситуация да се внесат нови мисловни импулси, кои­
т о и д ват о т духовното гледище.
Ако са м и те ние наблюдаваме с м ъ р т т а в исторически
план, прави впечатление до каква степен с т р а х ъ т о т
нея е рожба на наш ето време. В по-ранни времена с м ъ р т ­
т а е принадлежала към ж и вота и е била разбираема о т
само себе си, още повече, че е имало и по-малко възмож­
н о сти да бъде победена. Даже в религиозния смисъл на
нея се е гледало к а т о на избавление о т долината на пла­
ча - мъчителния земен ж и вот. Така т я е будела по-мал­
ко ст р а х и понякога п р о с то е била жадувана, к а к т о е и

39
днес 6 някои архаични култури и кастоби общества. Х о­
ра, к о и т о са виждали малко шансове да п огод ят някакъв
номер на с м ъ р т т а , са правели по-малко о п и т и да я побе­
д я т. Изхождайки о т религиозното познание, че в крайна
см етка т я не може да бъде победена, мнозина са се опи­
тали да се при м и рят с нея. О т друга стран а обаче, има и
д о с т а т ъ ч н о свидетелства за ст р а х пред с м ъ р т т а . При­
мирението по-скоро е било за м н о зи н ст в о то без шансо­
ве. Църковните и св е т с к и т е величия са се опитвали -
с п ом ощ та на алхимиците и на всякакви чудотворни и
магически средства, подмладяващи извори и посещения
на св ети м е ста - да д ърж ат с м ъ р т т а далеч о т себе си.
Но и селяните са предпочитали един вид „седящо легло“,
т ъ й к а т о според мълвата с м ъ р т т а може да т е удари са­
мо в легнало положение. Въпреки че ф ренският изследо­
вател Филип Ариес подчертава, че до XVII век с т р а х ъ т
о т с м ъ р т т а е бил по-скоро непознат, има д о с та т ъ ч н о
ранни свидетелства за него. Вероятн о т о зи ст р а х е мно­
го древен и е н ай -ста ри я т ст р а х на човека изобщо.
В общества с духовна насоченост к а т о например т и ­
б е т с к о т о или някои индиански племена се е наблягало пре­
минаващите в о т в ъ д н о т о да бъдат подготвени за прехо­
да и да и м а т необходимото за времето след това. С м ъ р т­
т а сама по себе си е била възприемана к а т о недосегаема.
В тези ранни времена с м ъ р т т а очевидно е била много по-
публична и се е поставяла в центъра, а не в периферията
на обществения ж ивот.

40
 Параноичнияш с т р а х о т с м ъ р т т а , к о й т о изглежда
п о ч т и нормален на съ врем енн и те хора и предизвиква
с п о м е н а т и т е ужасяващи сценарии, възниква едва през
П росвещ ението и с началото на науката.
Чрез религиозните внушения хората о т по-стари вре­
мена са имали представи или поне предположения какво
би се случило с т я х , к о га то т я х н а т а душа завинаги на­
пусне т я л о т о . К а к т о е при т и б е т ц и т е до днес, тогава и
в наш ата култура е имало ars moriendi, „изкуство на уми­
р ан ето“. И въпреки че го намираме за наивно, за св оето
време т о е можело да даде ориентация.

41
КУЛТУРА НА УМИРАНЕТО

Всеки край е едно ново начало -

на друго ниво.

43
 нес се разгръща един голям проблем, защошо все по-
Д малко хора са в състояние да разберат прехода на
с м ъ р т т а и с ъ о т в е т н о да му се о т д а д а т. Добре п о д го т ­
вени ят човек н и т о ще се уплаши, н и т о ще се откаж е да
тр ъ гн е по пътя, а - к а т о индианец - ще тр ъ гн е по сле­
д и т е на свои те предци и ще намери п ъ т я към вечните
ловни полета. Поради то в а т у к целта и о т го в о р н о с т ­
т а са големи.
Онзи, к о й то няма концепция за с м ъ р т т а к а т о преход
към ново измерение, ще се лута чрез продължаващото се­
ти вн о възприятие, ко ето често води към илюзията, че
още е жив. Безсмъртната душа вече не разполага с тяло
и не може, к а к то е свикнала, да се намесва в случващото
се: нейните сетивни възприятия обаче о с т а в а т непокът­
нати. Теософът Лийдбийтър казва: „...След с м ъ р т т а чо­
векъ т остава то ч н о това, ко ето е бил преди - същ ият
по отношение на интелект, същ ият по сили и качества.“*
„ С т р а с т т а на човека, неговите наклонности, неговите
душевни вълнения и неговият и н т е л е к т не се повлияват

* Чарлз У. Лийдбийтър, „Ж и в о тъ т и духовният свят“, Графинг, 2000 г. -

Бел. авт.

45
ни най-малко, когашо т о й умира; защ ото т е не принад­
лежат на физическото тяло, к о е т о т о й е свалил о т се­
бе си. Той е смъкнал своята обвивка и живее в друга, но
т о й все още е в състояние да мисли и чувства к а к т о по-
рано“’
Н еп одготвен и те души о с т а в а т безпомощни - въз­
прием ат всичко, но не м о га т да правят нищо, най-чес­
т о в близост до т я х н о т о някогашно тяло. Ч е сто едва
погребението или дори „нарязването на парчета“ за взе­
мане на органи може да доведе до разбиране на та зи осо­
бена ситуация. Д уш ата може дълго да о стан е свързана с
т я л о т о , било защ о то т а к а наречената сребърна нишка,
енергийната връзка между физическата и астралната
същ ност, все още не е прекъсната, или защ ото поради
липса на ориентация т я не намира своя по-нататъш ен
п ъ т. Така врем ето на прехода може да се превърне в ужа­
сяваща мъка, а изображенията на ч и сти л и щ е то в различ­
н и т е култури може да се окаж ат не толкова абсурдни.
При въвеждане на асистиране на умиращи работещ и­
т е в та зи област биха открили именно при с м ъ р т т а ду­
хо в н о то измерение на ж ивота. Елизабет Кюблер-Рос да­
ва прекрасен пример. Изхождайки о т такова начало, мо­
же би и при нас би могла да възникне „култура на умира­
н е т о “, к о я то с течение на врем ето да се доближи до оне­
зи дълбини, к о и т о т и б е т с к а т а и еги п е тск а та култура
са постигнали в т е х н и т е книги на м ъ р т в и т е , к а к т о и*

* Пак та м . - Бел. авт.

46
м ай те 6 т я х н а т а „Попол Вух“. Това, к о е т о днес - поради
н е д о статъ ч н о познание се разбира под съпровождане на
умиращ ите, е още далеч о т п р а к т и к и т е на т и б е т с к и ­
т е монаси, съзнателно съпровождащи душ ата през раз­
личните енергийни нива или Ьагсю-състояния. При всич­
к и т е ни усилия наш и те изследвания на с м ъ р т т а не нап­
редват. При това, естествен о, добронамерената човеч­
н о с т е безкрайно ценна, в сравнение с безчовечността,
к о я то ч е ст о е била правило.
Н аш и те знания, събрани о т изследователи к а т о Кюб-
лер-Рос и Муди по емпиричен п ъ т при умиращи и реани­
мирани, все още са много бегли. К о га то обаче учените из­
ползват хора с качества на медиуми, к а к т о е обичайно в
други култури, т е изглеждат неприемливи за научната
общ ност. Досега т у к се намираше завръзката на неща­
т а в западните изследвания. Би било съвсем опростен-
чески при сравнението между досега събраните знания
с древните книги на м ъ р т в и т е да се о т к р и е пълно еди­
нодушие. Но все пак може да се заключи, че повечето о т
св и д е те л ствата в кн и ги те на м ъ р т в и т е съдърж ат ня­
кои истини.
К о га то осъзнаем, че с м ъ р т т а принадлежи към живо­
т а , ние вече не трябва да я изтласкваме и сме спокой­
ни пред нейните внезапни атаки, а дори и пред болести­
т е , к о и т о ни принуждават да се занимаваме с нея. При
все по-често срещ аните депресии п а ц и е н ти те са загри-
жени за своята см ъ р т именно в мислите си за самоубий­
ство. Но, вм есто на равнище въже или куршум, отр ова

47
или газ, много по-смислено би било да се занимаем с наша­
т а собствена с м ъ р т н о с т във философски или религио­
зен смисъл. Свързаните със своята традиция т и б е т ц и
въобще не познават депресиите. Не са им необходими,
защ ото т е доброволно се занимават със с м ъ р т т а в рам­
к и т е на ваджраяна будизма. Ние, естествен о, също бих­
ме могли да се предпазим, например с м о я та книга „Де­
пресията - п ъти щ а о т т ъ м н а т а нощ на д уш ата“ и съ­
о т в е т н и я диск.
Онзи, к о й т о очаква с м ъ р т т а к а т о цел на ж и в ота си
в св ета на п ротивополож ностите, не може да бъде из­
ненадан о т нея. Така бихме могли да разрешим св ои те
проблеми в преддверието на транспл ан тац ионн ата ме­
дицина.
Ще се справим с м исълта за с м ъ р т т а едва к огато я
осъзнаем в цялата й мощ и к а т о цел на нашия ж и вот. Тя
бележи не само най-големия, но и най-важния преход на
ж ивота, показва ни силата на „законите на съдбата“ и на
„принципа на сен ки те“, о т к о и то никой не може да избя­
га. К а к т о можем да превърнем всеки ж итейски преход в
шанс, т о в а е възможно и при с м ъ р т т а . Тя би могла да се
превърне в решение и избавление, каквато е била в наша­
т а култура и каквато всъщ ност винаги е била.

48
 Смъртта принадлежи към живота
както и раждането.
Животът се осъществява чрез повдигането
и спускането на крака.
Рабиндранат Тагор

49
 СМЪРТТА
ОТ ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА

ВРАТИТЕ

Когаш о ч асо вникъ т спре, Ако н о щ т а

в р е м е т о дълго не прави нищо. нямаше в р ати ,
К о г а т о в р е м е т о спре, о т к ъ д е щеше да дойде д е н ят?
т о в а е ново начало. И накрая,
къде щеше да о т и д е т о й ,
ако н о щ т а
нямаше в рати ?

Ерих Фрид

51
 ук описаните познания са плод на тр и д е с е т години ре-
Т инкарнационна терапия, при к о я то пациенти изживя­
в а т с м ъ р т т а си многократно в предишни ж ивоти и сви­
д е т е л с т в а т и за своите преживявания в междинното цар­
ство. Аз ги разширих чрез р а б о ти те на ци ти ран и те из­
следователи на см ъ р т т а , к а к то и на психиатъра Викланд,
к о й то с п ом ощ та на своята жена, медиум, извърши един
вид „терапия за освобождаване на душ ата“. Трябва да до­
бавим и изследванията на духовни автори к а т о теософа
Чарлз Лийдбийтър и най-вече Дион форчън , и книгите на
м ъ р т в и т е на т и б е т ц и т е и древните египтяни.
Лично аз преди повече о т двадесет години преминах
обучение за медиум при бразилците Кармен и Жарбаш Ма-
риньо. Не стан ах медиум, но придобих много впечатле­
ния за меж динното цар ство и за общуването с безтелес­
н и т е души.
Ц елта на повечето религии и духовни традиции е след
един пълноценен ж и в о т да умрем осъзнато и да се под­
го тв и м постепенно за края на ж ивота. Само малко на
брой войнствени традиции са преследвали целта да заги­
неш в битка, и дори тогава - к а к т о при самураите - съз­
наването е решаващо.*

* Дион форчън (1890-1946) - английска о к у л т и с т к а и писателка. -

Бел. ред.

53
ПРАКТИЧЕСКО ПРИДРУЖАВАНЕ
НА УМИРАЩИЯ
ОТ ДУХОВНА ГЛЕДНА ТОЧКА

55
 СМЪРТТА Е ВРАТА КЪМ ЖИВОТА

ри бдителното, осъзнато умиране, к о е т о става бав­

П но, а не внезапно, к а т о например при злополука, за­
се гн а т и те изживяват отд елян ето о т т я л о т о к а т о спи­
раловидно изсмукване, с к о е т о д уш ата се изтегля о т т я ­
лото. Д ействащ ата сила се усеща к а т о нахлуваща о тв ъ н
и п о ч ти винаги отгоре.
По време на о тд е л я н е то о т физическото тя л о оба­
че д уш ата все още остава закотвена в та ка нареченото
ефирно тяло, к о е т о се съ сто и о т електромагнитни по­
лета и е изградено о т по-фини вещества и при всички по­
ложения е по-малко материално тяло. Според Дион фор-
чън еф ирното тя л о в то в а междинно състояние е изо­
лирано о т притока на енергия, к о й т о до т о з и м ом е н т
преминава през физическото тяло. Затова т о трябва не­
забавно да си набави енергия отвсякъде, къ д е то може да
я намери. Тук се крие обяснението за усещ ането за сла­
б о с т при най-близостоящите до умиращия хора и по вре­
ме на бдението край покойника. Ако в та зи ситуация на
преход се намирате до умиращия, вие се ч у в с тв а т е без­
силни и изтощ ени. Много умиращи в т о зи стадий си дос­
т а в я т о т ж и ви те енергията, необходима за собствени­

57
т е им процеси на промяната. В съ щ но ст т о в а отнемане
на енергия не вреди на живите, т о може да се приеме ка­
т о храна за п ъ т и к а т о даряване на енергия - един напъл­
но осъзнат подарък.
Допълнително би помогнало, ако в близост до умира­
щия се п о с т а в я т свежи ц в е тя и ако около леглото се за­
палят свещи, защ ото еф ирното т я л о би могло да почер­
пи о т т я х н а т а Ос1-енергия\ Освен т о в а изглежда, че жи­
в о т н и т е на сбогуващия се са много отворени и го то в и
да д арят енергия и в те зи реш ителни м ом ен ти предпо­
ч и т а т да бъ д ат при своята господарка или господар, за
да им вдъ хн ат сила.
Тъй к а т о при идеалната ситуация на осъзнато умира­
не става въпрос за наистина ограничено време на прехо­
да, през к о е т о о т д ел я щ а та се душа все още е много бли­
зо до св о е то някогашно тяло, не трябва да се прекалява
с ц в е т я т а и свещите. Пищно изобилие о т ц в е тя и с в е т ­
лини би могло да затрудни сбогуването на д уш ата и т я
ще се чувства не задържана, а прикована. По-скоро скром­
ната, но напълно осъзната подкрепа чрез предлагане на
с ъ о т в е т н и т е ОсТсили може да улесни н ей н ото премина­
ване, защ ото и т у к става дума за един „ритуал на прехо­
да“, к а к т о при п уб е р те та и т.н . Само че сега разликата
между преминаваните нива е много по-голяма. И т ъ й ка­
т о с м ъ р т т а със сигурност е най-драматичният преход,
т я изисква и въздействащи ритуали. В т и б е тс к и я вад-*

* Ой-енергия - субтилна енергия, к о я то се съдържа в аур ата на чо­

века. - Бел. ред.

58
жраяна будизъм ламата се нуждае о т седмици, за да се по­
грижи за съпровождането и с и гу р н о с тт а на душ ата.
Ч е сто е о т полза да се затъмни с т а я т а на умиращия
или поне да няма пряка слънчева светлина. О т нея субтил-
н о т о ефирно тя л о би могло твърд е бързо да се разпад­
не и по т о зи начин ще остан е прекалено малко време на
душ ата за важ ното първо стъпало на прехода. О т друга
страна, някои умиращи и ск а т светлина, к а т о Гьоте, чии-
т о последни думи, изглежда, са били: „Повече светлина“.
Това обаче може да се разбира и в преносен смисъл.
При продължителни болестни процеси, например и з т о ­
щ и те л н и те крайни стадии на раковите заболявания, т а ­
кива съображения не са необходими. Душ ата вече е имала
д о ста тъ ч н о дълго време, за да се сбогува, а ефирното т я ­
ло също е подготвено да се отдели. В такива случаи най-
добро би било по възможност бързо отделяне.
К о га то на телесно ниво еф ирното тя л о се е отделило
о т м атериалното, по правило започва разлагане. Изклю­
чение правят само т е л а т а на някои светци. М н огократ­
но е съобщавано, че при о тв а р я н е то на гроба на такива
уникални личности, се усеща ухание на рози, вм есто ми­
ризма на разложение.
Тъй к а т о енергията, с ъ о т в е т н о енергийното поле на
еф ирното тяло, гарантира стаби л н а та форма на физи­
ческото тяло, с неговото отделяне започва с разлагане­
т о на т я л о т о . К о га то в процеса на умирането секва дъ­
х ъ т , според научните разбирания спира и снабдяването
на т я л о т о с енергия, същевременно еф ирното тяло, а с

59
него и д уш ата се о т д е л я т о т физическото, о т вече раз­
лагащата се плът.
Сега все още закотвена само в еф ирното тяло, душа­
т а изпада в един вид безсъзнание. Дион форчън говори
за с м ъ р т т а к а т о за голям анестезиолог, к о й т о отвежда
душ ата към съня. В т а зи фаза в никакъв случай не т р я б ­
ва да се правят о п и т и да се осъщ естви к о н т а к т с нея.
Най-добре би било т я да се остави на спокойствие в т о ­
зи ефирен сън.
К о га то душ ата се събуди о т т о зи особен сън, в идеал­
ния случай т я е оставила зад себе си и стадия в ефирното
тяло, и може окончателно да напусне материалния свят.
Само свръхчувствителни медиуми м о га т да п очув ств ат
кога е настъпил то зи стадий. При н о в о то събуждане ду­
ш а та ще се намира в състояние, к о е т о ще с ъ о т в е т с т в а
на онова, к о е то е преобладавало преди с м ъ р т т а на т я ­
лото.
Ако обаче т я бъде събудена о т лю бящ ите действия на
близки или приятели, д о като все още е закотвена в ефир­
н о т о тяло, т я може да о стан е висяща, т а к а наречена­
т а свързаност със земята, и да доведе до появата на
призрак, ф еноменът на блуждаещите души е бил познат
през всички времена. Днес не се говори много за такива
феномени, но то в а не означава, че т е вече не същ еству­
ват.
В някои области си л ното ридаене, хълцането и пла­
ч ъ т, независимо о т болката на близките, принадлежат
към обичаите. Дори м о га т да бъ д ат ангажирани т а к а на­

60
речените професионални оплаквачки. Изначалната цел
най-вероятно е била да се и згон ят злите духове, а също
и дем он страти вн о да се даде израз на н е д о с та т ъ ч н а та
мъка. О т друга страна, ш у м н о то оплакване може да из­
бави хо р а та о т вцепенението, п о т о к ъ т о т сълзи пода­
рява на скърбящия един клапан за освобождаване на на­
прежението и по т о з и начин носи облекчение.
О т духовна гледна т о ч к а несравнимо по-смислено би
било да подкрепяме умиращия с молитви и със с ъ о т в е т ­
н и т е мисли, к а к т о и ако пуснем един реквием, за предпо­
читане т о зи на М оцарт, композиран малко преди с о б с т ­
вената му см ъ р т - т о й е най-подходящ за такива слу­
чаи, защ ото ст и га най-дълбоко. В истинския смисъл на
д ум ата т о в а е т о ч н а т а музика за хора о т християнска­
т а култура, а докосва и онези, к о и т о не са ч а с т о т нея.
Такъв музикален съпровод, к а к т о и п р о ч и та н е то на съ­
о т в е т н и пасажи о т кни ги те на м ъ р т в и т е , биха могли
да с т а н а т пътепоказатели на душ ата.

61
ТЕРАПИЯ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ
НА ДУШАТА

Само койпю е живял съ р ц а то,

може да върви спокойно.

63
 ко 6 т о з и ранен стадий д уш ата остане висяща и не
А може да се отдели, нещо, к о е т о при бавното осъзна­
т о умиране се случва рядко, то в а може да доведе до по­
явата на призраци и други подобни явления, к а к т о при
вече сп о м е н а ти те смущения в съня на първия е та п на
прехода. Израз на т о в а задържане са о п и т и т е на душа­
т а да достигне до ж изнените сили на еф ирното тяло. Тя
се обръща към св ета на м а т е р и я т а - в то в а отнош ение
еф ирното тя л о е по-близо до физическия с в я т - вм есто
напълно да се отдели о т материалното.
Тези т а к а наречени свързани със зем ята души неряд­
ко са р е зу л т а т о т внезапна насилствена с м ъ р т или зло­
полука. Ч е сто засегн ати те не са знаели нищо за ж и вота
след с м ъ р т т а . Д уш и те са или дезориентирани и обърка­
ни, или о с т а в а т свързани с материалния с в я т чрез сил­
ни психически енергии, например стрем еж към справед­
ливост или мисли за отмъщ ение след престъпления. Та­
зи ситуация е нерадостна и за д вете страни, защ ото
спъва п о -н а т а т ъ ш н о т о развитие на душ ата, а и неряд­
ко вреди и на опечалените. Това може да се случи по раз­
лични начини, например к о га то ненужни „к о н т а к ть о р и “
на езо тери чн ата сцена дават празни обещания със свои-

65
me информации. Това положение е нерадостно най-вече,
защ ото безп лъ тн ите съ щ ности се закачат за ж и ви те и
ги и зто щ ават, правят ги несигурни и дори ги хвърлят в
ст р а х и ужас.
В най-лошия случай т е се свързват с хора, к о и т о са
склонни да о ткл и к в а т. Тогава говорим за „обладаване о т
зли духове“. Тези случаи изобщо не са редки и не т р я б ­
ва да се ограничават до обсебването о т „дявола“, с т я х
се занимават образовани католически свещеници екзор-
цисти, т е пълнят и п си хи атрии те. По време на с в оето
обучение й е з у и ти те и до днес изучават т а к а наречения
„Rituale г о т а п и т “, великия екзорцизъм. Въпреки че в нем-
скоговорящ ите стран и междувременно екзорцизмът е
забранен, в И талия т о й все още играе голяма роля. Удоб­
ни за н аш е стви е то на свързаните със зем ята души са
м о м е н т и т е на слабост к а т о безсъзнанието или пълна­
т а упойка.
Понякога те зи феномени са съвсем очевидни. Преди
години една майка, ч и е то нежно малко момиченце след
те ж ка автомобилна к а тастр о ф а за месеци изпада в ко­
ма, разказа следната история: Лекуващите лекари я по­
съветвали да се сбогува с дъщеря си, защ о то т я е в мо­
зъчна см ъ р т и в никакъв случай не би могло да се разчита
на връщане към ж ивота. М айката обаче не искала да губи
надежда и неотлъчно стояла д евет месеца до св оята дъ­
щеря, милвала я, пеела ù песни и й разказвала. К о га то след
д ев ет месеца д е т е т о се събудило, лекарите се смаяли и
не можели да дадат обяснение на случилото се. Те не мо-

66
жели н и т о да повярваш, нишо да проумеят, че се случ­
ва нещо, според шях невъзможно, и предпочели да за т в о ­
р я т о ч и те си пред т о зи феномен. Едва по-късно майка­
т а установила, че тази, к о я т о се е събудила, не е нейна­
т а дъщеря, а съвсем друг, чужд човек. По-късно станало
ясно, че д е т е т о е дебело и тромаво, д о к а то нещ астна­
т а дъщеричка била фино и подвижно създание. Р о д и те ­
лите, с к о и т о аз дълго време имах к о н т а к т , отглеждаха
един вид осиновено дете, к о е т о само се появи при тя х .
Те бяха напълно убедени, че в т я л о т о на т я х н а т а пре­
дишна дъщеря е намерила м я с то друга душа и го е проме­
нила според со б ств е н и те си п отребн ости .
„Терапията за освобождаване на душ ата“ с медиуми,
к а к т о я описва Викланд, или к а к т о е обичайна при медиу­
м и т е в Бразилия, се препоръчва при феномена на обсеб­
ване о т зли духове. Един медиум и един т е р а п е в т рабо­
т я т заедно. Т е р ап евтъ т кани обърканата душа времен­
но да напусне з а е т о т о тяло, за да влезе в т я л о т о на ме­
диума, к о е т о е на нейно разположение, и да се възполз­
ва о т неговите възможности. Тази ситуация е толкова
привлекателна за заблудените души, че т е не м о га т да
не се възползват о т нея. В завладяното о т т я х тя л о т е
постоянно трябва да се б о р я т с неговия п ри теж ате л и
по правило не м о га т да се изявят, н и т о да се наложат,
защ ото п р и т е ж а т е л я т не дава т я л о т о си без борба.
Сега т е свободно разполагат с тяло. Според о п и та на
Викланд и други м едиум и-терапевти обърканите души
много бързо и о х о тн о се възползват о т случая.

67
 Когашо вече са в т я л о т о на медиума, к о е т о за и зв ест­
но време им е предоставено на разположение, чрез него
т е м о га т нормално да ком уникират с те р ап евта. Поня­
кога и гласът е значително променен. Задачата на т е р а ­
п е в та е да обясни на п ретъ рп я лата крушение душа све­
т а на м еж динното царство и същевременно да й преда­
де знания за ж и в о та и с м ъ р т т а , к о и т о т я по време на
ж и в о та си в т я л о т о е пропуснала да натрупа. Чрез т о ­
ва обучение т о й ще й предложи да си о т и д е и да след­
ва собствения си п ъ т на развитие. Нерядко терап ев­
т ъ т трябва да се бори със ст р а х о в е т е и недоверието
на обърканата душа и трябва да украсява нейния п ъ т с
привлекателни предложения. Ч е сто т о й подсилва неща­
т а . А к о га то д уш ата се реши да се отдели о т превзе­
т а т а о т нея ж ертва и да продължи да се развива, и две­
т е ще се п о ч увстват облекчени и освободени. Тук с т а ­
ва въпрос за терапия за освобождаване на душ ата, ко я то
действа в две посоки. М в об л а стта на реинкарнацион-
н а та терапия смели психиатри успяха да проникнат в
та зи ситуация чрез хора с раздвоение на л и ч н о с тт а и с
особени случаи на шизофрения.
Никога обаче при обсебени о т зли духове не се касае
п р о сто за злощастни ж ертви на внезапно нападение, в
таки ва случаи винаги намираме съ о т в е т н и я отзвук и в
д в ете страни. В холивудския филм „Посланието на Сам“,
с П а т р и к Суейзи к а т о починал и Упи Голдбърг к а т о ме­
диум, т а зи ситуация е представена сравнително реалис­
т и ч н о и с добра художествена интерпретация.

68
 ГОЛЯМОТО ПЪТУВАНЕ

По-лесно се пускаш онези,

които преди това са били с пълни ръце.

69
 огашо се справи с окон чател но то отделяне о т све­
К т а на м ате р и я та , д уш ата започва своя п ъ т в та ка
нареченото астрално царство с много специфичен вид
„сънища“. Тук става въпрос за сфера, за к о я то има много
сведения и т е все повече с т и г а т и до нас, м одерните хо­
ра. С в ъ тр е ш н и т е картини, к о и т о са още съвсем близо
до току-щ о приключилото, но вече и дистанцирани, из­
миналият ж и в о т може още веднъж да премине пред в ъ т ­
р еш н о то око с най-важните за преработване о т душ ата
ситуации. С та ва въпрос за онзи филм на ж ивота, на кой­
т о хо р а та м о га т да хвъ рлят поглед и по-рано, при живо-
тозастраш аващ и инциденти. И ндианците композират
т о зи филм на ж и во та к а т о надгробна песен още прижи­
ве и сами я изпълняват в края на д н и те си.
На нас, обвързаните със св ета на м а те р и я та с нейни­
т е две заблуди п р о стр а н ств о и време, не е лесно да си
представим такова изживяване. Всъщ ност врем ето ве­
че не играе абсолютно никаква роля, а и п р о с тр а н ст в о ­
т о с всич ки те му нива е на разположение. В сега д о с ти г­
н ати я астрален с в я т п р о с т р а н с т в о т о и врем ето вече
н я м а т никаква власт над душ ата, а о т друга стр ан а -
т е са мисловни нива с неограничен достъп.
По време на реинкарнационната терапия ние в дълбок
транс получихме усещане за такива нива, а п очти всички
познават тези възможности о т света на сънищата. Ние

71
всяка нощ пътуваме на астрално ниво и бихме могли прек­
расно да се подготвим за с ъ о т в е т н и т е стъ п ки на прехо­
да - с всяко заспиване в края на деня бихме могли да упраж­
няваме заспиването в края на ж ивота. Т и б етска та „йога на
съня“ и указанията към индийския „йога-сън“ съ д ей ств ат
за разбиране на те зи шансове. В м о я та книга в джобен фор­
м а т - „Сънят - по-добрата половина на ж и вота“ - аз се за­
нимавам с те зи духовни напътствия, особено с п ом ощ та
на един семинар, к о й т о негово св ете й ш е ство XIV Далай
Лама проведе преди много години със западни учени.
Когато приемем съня к а то „малък бр а т на с м ъ р т т а “, се
получава прекрасна аналогия. Изяснява се и времето за почив­
ка, о т което отначало се нуждаят не малко души в та ка на­
реченото отвъдно. Когато сме имали напрегнат ден, ние се
нуждаем о т сън за възстановяване и за преосмисляне на ос­
танали те задачи. И древните гърци очевидно са познавали
то зи паралел, иначе в т я х н а т а митология едва ли бо гъ т на
съня Хипнос щеше да бъде брат-близнак на Танатос, бога на
см ъ р тта , и двамата нямаше да бъдат синове на Нощта.
Ние, к о и то възнамеряваме о т реалния св ят да разберем
отвъдн ото, трябва да свикнем с факта, че наред с простран­
с т в о т о и времето, също и разумът на астрално ниво вече не
играе роля. Това е близка до просветлението ситуация, защо-
т о всички усилия за медитация и упражнения целят именно
то в а - да се о т стр а н и рационалният ум. Сега вече се стига
далеч. Всички аргументации, проекции, или к а к то още м огат
да се нарекат различните механизми за отбрана, вече ням ат
значение. Още по-лошо, т е просто вече не съществуват.

72
 Сега душ ата стран ства в кръга на собствените си кар­
ти н и и вижда к а т о в огледало собствените си дела. Разлика­
т а със земния ж и вот е, че и н т е л е к т ъ т вече не съществува,
за да се измъкне о т всяка отго ворн ост чрез своите тр и к о ­
ве. Това е и причината, поради която предпочитаме да прак­
тикуваме психотерапия, к ак то и насочена медитация най-
вече във възможно най-дълбок транс, т ъ й к а то чрез изключ­
ването на главата и съ о тв е тн о ума достигаме до много по-
дълбоко ниво. Колкото по-често някой е пътувал на такива
нива още приживе и е могъл да привикне към лична отговор­
н о ст и че стн о ст, толкова по-добре е за него в живота, но
също та ка и преди всичко - във времето след см ъ р тта .
Сега д уш ата може и трябва напълно без грим да се раз­
познае в албума със снимки на св о е то собствено минало, с
всички свои останали далеч дела и пропуски. Единствена­
т а мярка сега е А зът, към к о й то всяка душа успява да на­
мери п ъ т. Колкото повече т я се е отдалечила в ж ивота
о т то в а най-високо стъпало на развитие, толкова по-от-
резвяваща и нерадостна ще бъде п редстоящ ата среща.
О т друга страна, пътуван ето през астралния образен
св я т може да бъде лесно за онези, к о и то са положили уси­
лия да се доближат до Аза още в живота. За т я х няма да
има големи проблеми и никакви шокиращи картини, а само
честна равносметка на всички постижения и на всички не­
осъществени неща. Една терапия според „принципа на сен­
к и т е “ още приживе, или четириседмична реинкарнацион-
на терапия, би била, та к а да се каже, предварителна рабо­
т а и истинска профилактика. Това, с к о е то сме приключи­

73
ли и сме оставили зад себе си, следователно това, ко ето сме
направили и приели съзнателно в реалния ж ивот, на астрал-
но ниво вече няма да ни притеснява. Подобна идея преслед­
ва и последната изповед преди приемането на последното
причастие при католиците.
К огато таки ва нива на о т в ъ д н о т о в различни религии
се описват к а т о ад и чистилище, то в а винаги трябва да се
разбира образно и спекулативно и в повечето случаи е пред­
намерено, с цел да буди страх. В същ ност изобщо не става
дума за някакви м еста в нашия светски смисъл на думата, а
по-скоро за полета на съзнанието. С ъ о тв е тс тв а щ и си ду­
шевни модели изграждат такива те р и т о р и и на съзнание­
т о , къд ето се събират души със сходни проблеми. По т а ­
къв начин на н егативната страна се появяват полета на
алчност, завист или страх, и дори такива, наситени с ом­
раза или о т м ъ с т и т е л н о с т .
К а к т о някога инфектирани рани са били изгаряни с
огън, за да бъ д ат почистени, на те з и нива на съзнанието
а стр ал н и я т огън на познанието може да изгори и почисти
причинените о т ж и во та рани. Болката може да е с т р а ш ­
на к а к т о на телесно, т а к а и на душевно ниво, но нейната
цел е изцелението. Този огън и в д вата случая не е н и т о на­
казание, н и т о за назидание, а по-скоро познание и п р еч ист­
ване. За т о з и огън Дион форчън казва: „Той не наказва, т о й
не опрощава, т о й лекува“.*

* В своята книга „През в р а т и те на с м ъ р т т а към светлината“ (1990) т я раз­

глежда ситуации след с м ъ р т т а о т окултистка гледна точка. - Бел. авт.

74
 НЕБЕСНОТО ЦАРСТВО

В е ж ед н евн ото сбогуване на слънцето

с м ъ р т т а намира своя най-живописен израз.

75
 ака, какшо с пречистващия о г ш д уш и те преминават
Т едно поле на съзнанието - на разкаянието и преобра­
зуването, на противоположния полюс астр ал н и я т св я т
също е подготвил поле на съзнанието - на копнеж ите и
м е ч т и т е . К а т о цяло т о се възприема к а т о небесно съз­
нание и се идентифицира с небето, к ъ д е то д у ш и те мо­
г а т да изпълнят неосъщ ествените надежди. Тук м о га т
да бъ д ат изживени несбъ д нати те м еч ти и при то в а да
се извлече поука.
Естествено, възможно е още на земята да бъдат изпъл­
нени много надежди, копнежи и мечти, и да се поучим о т
това. Но онова, ко ето още на земята е осъзнато и разбра­
но, но не е могло да бъде осъществено, може да бъде по­
ст и гн а т о в междинното царство. Н атруп ан и ят о п и т и
душевната м ъдрост м о га т да бъдат отнесени в следва­
щия ж и вот к а т о заложба и дарба. Въпреки та зи прекрасна
перспектива ars moriendi, и зкуство то на умирането, през
Средновековието се е съпътствало о т ужасяващи кар ти ­
ни на междинното царство. Това е разбираемо, но и пог­
решно. То е било замислено о т църквата, за да направи ду­
ш и те по-богобоязливи и преди всичко по-покорни.
Едно впечатляващо и всяващо ст р а х представяне, без
да се ст и га до кич, намираме в американския филм „ О т ­
въд хоризонта“ с Робин Уилямс. С м одерните средства
на к о м п ю тъ р н а та анимация се п о с т и г а т п о ч т и реалис­

77
тични изображения, ка то въпросът какво всъщ ност е реа­
лизъм на то ва ниво остава отворен. С много силни ц в е то ­
ве и още по-интензивни сетивни въздействия в то зи филм
о т в ъ д н о т о е представено ясно и познаваемо, та ка, как-
т о го описват душите, к ои то са се върнали о т т а м с по­
м ощ та на модерните реанимационни методи на класичес­
к ата медицина. Но въпреки че филмът предоставя д ей ст­
вително впечатляващ материал за възприятие, т о й си ос­
тава о п и т да се улови нещо нематериално в картини с ма­
териални цветове.
Има съвпадение в начина, по к о й то п о ч ти всички рели­
гии и традиции възприемат небето. П рекрасното преби­
ваване в небесната сфера - т у к религиите са единодуш­
ни - трябва да бъде заслужено чрез „добър живот". Всяка
традиция обаче има свои собствени представи за изпъл­
нението на желанията. Д окато мюсюлманите са заоби­
колени о т девици, хр и ст и я н и те се озовават в една по-
скоро реалистична райска градина; при индусите и будис­
т и т е д ъ р в е та та са о т благороден м етал и са отрупани
с плодове о т скъпоценни камъни. Еврейската традиция
привлича с великолепен град с ненадмината хубост.
За те ософ и те Лийдбийтър рисува небе с ц ве то в е те на
слънчевия залез. Той изхожда о т това, че небето не е мяс­
т о в нашия смисъл, а е състояние на съзнанието или поле,
к а к т о бихме казали днес. В крайна см етка всеки създава
св оето собствено небе о т най-прекрасните мисли-моде­
ли, с к о и т о разполага, и остава т а м толкова дълго, колко-
т о е заслужил и колкото реши.

78
 УРАВНОВЕСЯВАНЕ

Само Въпрос на Време е

Всичко да се ураВноВеси.
ВъВ В е ч н о с т т а обаче Време не същ естВуВа.

79
 ъпреки небесната рамка конф ронтацията с полета­
В т а на съзнанието остава изпълнима и в най-дълбокия
смисъл пречистваща. Н ейната цел може най-добре да бъ­
де обяснена с класическите понятия мет аноя, най-дълбо­
к о т о разкаяние, и м ет ам орф оза, най-основната промяна.
За д уш ата на то в а ниво вече няма измъкване. Тя трябва в
съюз с други „засегнати“ да застане лице в лице с т е м и т е ,
с к о и то не е могла да се справи в ж ивота, о т к о и то се е
отказала, или с к о и то е останала свързана к а к т о в поло­
жителен, т а к а и в отриц ателен смисъл.
Разширяването на полето чрез броя на засегнатите
още повече засилва порива към познание, к а к т о ни е из­
в естн о о т п о л е та та на големи групи за медитация или
правилно дишане. Но въпреки големия брой засегнати вся­
ка душа изживява своя собствен вътреш ен св я т о т обра­
зи и преминава през своя изначален о п и т сама за себе си и
без чужда помощ с една-единствена цел - себепознание.
Полето на съзнанието би могло наистина да се опише и
дори нарисува к а т о чистилище за душите. Това обаче ня­
ма нищо общо с наказание и с ъ о т в е т н и т е заплахи в рам­
к и т е на религиите с цел да държ ат вярващите овчици в
покорство. Целта е развитие и в никакъв случай наказа­

81
ние. Това важи за всички нива на творението. И в земния
ж и в о т ние изживяваме к а т о наказание много неща, к о и то
всъщ ност са замислени к а т о помощ и поука.
Високоразвитите ста р и европейски държави, в свое­
т о правосъдие и м а т реабилитиране, а по-млади и по-мал­
ко развити страни, например САЩ, залагат на сплашва­
н е т о и отм ъ щ е н и е то, но многобройните см ъ ртн и при­
съди показват колко и т е са свързани с големия план на
съ творението. По примитивен начин се изтръгва живо­
т ъ т о т т я л о т о и всичко се делегира п о -н а та тъ к на ас-
тралн о ниво. По същия начин по-малко развити души мо­
г а т да възприемат к а т о наказание онова, к о е т о по-раз-
в и т и т е разпознават к а т о шанс. В крайна см етк а всичко
служи на ученето и р а зв и ти е то на Аза.
Изж ивяната ситуация е напълно субективна и инди­
видуална, и зависи о т останалия в м иналото ж итейски
о п и т. Въпреки т о в а определено има и културни полета
на съзнанието, например ч и сти л и щ е то на хр и ст и я н и те
се различава о т ада на мюсюлманите, к а к т о и д вете ре­
лигии и м а т свой собствен рай. Ние фантазираме за рая
и ада още в реалния с в я т и трябва да можем накрая да се
преселим в о тв ъ д н о т о . Така „полето на съзнанието“ на­
сочва към общи архетипни образи, определени о т рели­
гиите. П овечето големи религии обаче и м а т обща същ­
н о с т и т ъ й к а т о всички хора и м а т общи изначални мо­
дели и изживявания к а т о например ст р а х и желание или
глад и жажда, п ол е та та на съзнанието о т н о в о и о т н о в о
ще насочват към много общи връзки.

82
 При всички случаи става въпрос за „м еста“, къ д е то ду­
ш а та трябва да погледне и с т и н а т а в очите. Мнозина ще
изживеят те з и м еста к а т о адско чистилище, к ъ д е то
п л ъ т т а гори к а т о на кладите на инквизицията. За други
т е ще изглеждат к а т о стадии на прехода, к о и т о трябва
да бъ д ат прем инати без с т р а х и ужас к а т о подготовка
за следващото стъпало.
П р е д ста в и те за „Страш ния съд“, къ д е то Д уш и те се
осъж дат и наказват за т е х н и т е прегрешения в минало­
т о , съ щ е ствув ат и в други религии, например древноеги-
п е тск а та , къ д е то богинята М а а т претегля сърцата.
П овечето религии обаче, к а к т о и всички духовни изжи­
вявания, например при реинкарнационната терапия, го­
ворят, че осъждането става д и ректн о след с м ъ р т т а , а
не едва след много епохи на Вселената, к а к т о е в хрис­
т и я н с к и т е представи. Освен т о в а става дума за съд не
в нашия смисъл, а по-скоро за абсолютно честна равно­
см етк а без никакъв фалш.
Ц елта на всичко то в а е да се изучи „законът на карма-
т а “, т о е с т , трябва да се ожъне това, к о е т о е п о сято -
законът на резонанса. Едва след с м ъ р т т а идва собстве­
н о т о училище на ж ивота, о т к о е т о никой не може да
се откаже. Онзи, к о й т о през ж и во та си не е усвоил „за­
ко н и те на съдбата“ чрез о п и т и и грешки или чрез съз­
нателно учене, сега получава един вид ускорен курс. Съ­
що и к о га то съ сто я н и е то на съзнанието в меж динното
царство е по-близо до св ета на сънищата, о т к о л к о т о до
физическата реалност на ж ивота, те зи „сънища“ са нео-

83
бикновено живи и още дълго няма шанс да се измъкнете
о т т я х . Преобладаващата ч а ст о т м одерните хора меж­
дувременно се п о д г о т в я т за н о щ т а по толкова неподхо­
дящ начин, че не си сп о м н я т сънищ ата и т о в а став а още
един капан. Н ощ н и те сънища е с те ст в е н о биха били мно­
го ум естни възмож ности за упражнение.
След заспиването н о щ та с ъ о т в е т с т в а по аналогия
то ч н о на междинното царство след заспиването завина­
ги. Е т о защо ние със сигурност знаем повече или по-мал­
ко за него. Важно е доколко сме били гото ви да упражнява­
ме т у к най-решаващите т е м и о т ж ивота. К а к т о в света
на сънищата, та к а и в кръга на со б стве н и те картини в
междинното царство времето вече не играе никаква ро­
ля. Поради та зи причина са възможни безкрайни п овтор е­
ния, д о като всеки не научи това, к о е то е предвидено за
него. Това може - к а к т о в училищ ето на д е т с т в о т о и на
ж и в ота - да бъде почувствано к а т о мъка, наказание и до­
ри изтезание. Също к а т о в сънищ ата една тема, к о я то
ни притеснява, може да се повтаря непрекъснато, дока­
т о не бъде овладяна.
В същ ност става въпрос само да учим, а повторени­
е т о е м ил ост и определено мек учебен м етод. Ако сме
изживявали училищ ето на д е т с т в о т о или ж и вота к а т о
мъка, т о в а би могло да създаде представа за училищ ето
на м еждинното царство.
В идеалния случай ум ирането е съзнателен и бавен
процес на отделяне, а не внезапно случващо се събитие.
Д уховните хора ч е ст о говоря т за завеси, к о и т о се вди­

84
гаш и спускат. За да се премине о т реалния св я т в о т ­
въдното, завесите на съзнанието трябва да се повди­
г а т една след друга. Д о като завесите се повдигат, а пос­
ле о т н о в о се спускат след душ ата, в съ щ о то време по
аналогия умира едно т я л о след друго. След материално­
т о т я л о умира еф ирното, след т о в а а с тр а л н о то и най-
накрая - м е н та л н о то тяло.
Друга любима картина е пресичането на реки. Може
да ни се с т о р и тр уд н о да напуснем сигурния бряг, но на
отсрещ ния ни ч а кат същ ности, го то в и да помогнат. Те­
зи ангели или създания о т светлина днес все повече нах­
луват в наш ето съзнание. В т я х н а ч е с т се организират
конгреси и дори се издава вестник. Във всеки случай т е
прием ат с любов току-щ о пристигналите и дезориен­
тирани в новата сфера души и им пом агат при първите
стъ п к и в непознатия свят, д о като д уш ата о т н о в о мо­
же да се справя сама. Тези създания м о га т да бъ д ат въз­
п риети к а т о помагащи светли ангели, но също и к а т о за­
стр аш и те лн и ангели на с м ъ р т т а , в зависимост о т лич­
ния резонанс. При всички положения ученето остава ос­
н овният п р и о р и те т .
Херметическата философия изхожда о т това, че сил­
но еволюирали хора, к о и то м ога т да напуснат св оето т я ­
ло, когато поискат, и след то ва о тн о в о да го завладеят,
ч е ст о са извървявали т о з и п ъ т и го познават добре. Те
ум и рат, т а к а да се каже, всеки п ъ т, к о га то премина­
в а т през завесите или пресичат реките. П лутарх казва:
„При с м ъ р т т а д уш ата има съ щ и те изживявания и пре­

85
минава през същия процес к а т о п о св е те н и те в големи­
т е м исте ри и “.
Само при с м ъ р т т а се къса т а к а наречената сребърна
нишка, д о к а то при преобразуванията между св е то в е т е
т я се съхранява. Впрочем хр и сти я н ск о то учение също
познава та зи сребърна нишка о т светлина - в Библията
се казва: „Докле се не скъса сребърната верижка и не се
съдере зл а т н а та превръзка...“' П осв е те н и те и духовни­
т е учители разкъсват съзнателно та зи светлинна лен­
т а , ко гато дефинитивно напуснат телесния си дом.
Доколкото последната и най-важна ситуация на пре­
хода о т ж и вота към с м ъ р т т а беше пред о ч и т е ни чрез
реинкарнационната терапия, та зи форма на терапия и
кни ги те и програмите върху нея все повече се превръ­
щаха в подготовка за меж динното царство. Така, как-
т о в о т в ъ д н о т о ние се преобразуваме в кръга на наши­
т е картини и особено онези, свързани с копнежи и неосъ­
щ ествени желания или с о т к а з и бягство, реинкарнаци­
он н ата терапия се превръща в стр ан стван е в кръга на
со б стве н и те картини.
Тя се случва, естествен о, в земния ж и вот, но на ниво
транс, подобен на св ета на о т в ъ д н о т о , и ни подготвя за
него по изумителен начин.
Н аш и те семинари и курсове за по-съзнателен и пълно­
ценен ж и в о т на то зи с в я т винаги са били замисляни с ог­
лед на т я х н о т о въздействие върху отвъдния свят. Кол-

* Еклисиаст, 12:6. - Бел. ред.

86
к о т о човек е по-добре запознат с в ъ тр е ш н и те картини
на своя душевен св я т в ж ивота, толкова по-лесно ше бо­
рави с т я х в с м ъ р т т а и т е ще му служат за напредъка на
неговата душа. Така нищо не се губи и накрая всичко о т ­
ново се събира. Лийдбийтър формулира успокояващо: „Та­
ка господства съвършена справедливост и нищо никога
не се губи, дори и ако в т о зи по-нисш св я т ни се струва,
че нещо е пропуснало целта си и се е провалило“.

87
 ПОДКРЕПА ЗА ТЯЛОТО
В ПОСЛЕДНИЯ МУ ПЪТ

Ако багрите са раните на светлината,

слънчевите залези са изпълнени с чудни рани.
Настъпващият мрак е смърт,
а см ъ р тта е кадифена и черна.

89
 а щ астие, последният преход В ж и во та днес о т н о ­
З во привлича вниманието. Особени заслуги за то в а
разширяване на съзнанието има вече сп о м е н а тата Ели­
забет Кюблер-Рос, нарастващ ото духовно съзнание съ­
що хвърли светлина върху та зи някога мрачна и затова
избягвана тема. А си сти р ан ето на умиращ ите в смисъла
на хосписите се превърна в тема, подходяща за разговор
дори в отбрано общество, а и са м и те клиники взеха не­
що ценно о т движението на хосписите и отбелязаха из­
вестен напредък по отнош ение на последните стъпки.
Х осписите в много региони са места, към к о и т о хо­
р а т а м о га т да се обърнат, за да у м р а т на спокойствие,
и да получат помощ при т о зи преход. Това все още не е
д о с т а т ъ ч н о голям напредък, но кр а я т на ж и в ота може
да получи д о с т о й н с т в о т о , к о е т о му се полага, далеч о т
високотехнологичната медицина с нейните борби и съп­
р отив а срещу н ео тм е н и м ата съдба.
Н аш и те предци са гледали на своя край с повече спо­
койствие и д о сто й н ство , съпровождали са ги м и то в е и
божества, на ч и е то съдействие са можели да р а зч и та т.
Германските племена са знаели за т р и т е норни, богини­
т е на съдбата, к о и т о са бдели над ж и во та и неговата

91
продълж ителност. Едната е изпридала ниш ката на жи­
вота, в т о р а т а я е измервала и т р е т а т а е скъсвала ниш­
ката, к о га то о т р е д е н о т о време изтече. Гърците о т ан­
т и ч н о с т т а са избрали други имена за св о и те богини на
съдбата, но т е са изпълнявали съ щ ата задача. Един и з т о ­
чен м и т разказва за т р и богини, една о т к о и т о опреде­
ля броя на вдишванията и издишванията, другата ги о т ­
броява и т р е т а т а взема хората, ч и е то дишане е израз­
ходвано. Това с ъ о т в е т с т в а на лекарския о п и т, че онези,
к о и т о стремглаво се в т у р в а т в ж и вота и бързо израз­
ход в ат диш ането си, в много случаи скоро приключват
ж итейския си път.
Разбираемо е с п ом ощ та на медицината да се оказва
съпротива срещу п о сто я н н а та заплаха на с м ъ р т т а , но
по т о зи начин кр а я т може да бъде лишен о т д о сто й ­
нство, ако в един м о м е н т не се откаж ем о т борбата и
не приемем съдбата. Много възрастни, а също и с м ъ р т ­
но болни по-млади хора не и ск а т да я д ат и да п и ят, а би­
в а т принудени да го правят чрез системи. Въпреки че ка­
т о един о т основателите на вълната „пиене на вода“ аз
държа на д о с та т ъ ч н а консумация на вода, винаги съм се
питал дали не би било по-добре да се о т с т ъ п и пред жела­
н и я та на умиращ ите.
К а т о дългогодишен лекар в о б л а с тт а на лечебното
гладуване зная, че яденето и пиенето държ ат т я л о т о и
душ ата свързани. В различни периоди на п о с ти аз можах
да преживея колко прекрасно се усеща о тд ел я н ето на ду­
ш а та о т т я л о т о и колко живително се отразява гладу­

92
ването на мен и на у ч а стн и ц и т е в м о и те курсове. Пре­
ди години за известно време се ограничих само с прана
и първата седмица се о тказах и о т поемането на т е ч ­
н ости. Не мога генерално да препоръчам о т к а з о т вся­
каква храна и т е ч н о с т и , но за себе си съм сигурен, че във
финалната фаза на моя ж и в о т ще се отка ж а и о т двете,
за да облекча отд е л я н е то на м о я та душа и да направя
възможно т я о т н о в о да изживее то в а извисяване. Един
швейцарски приятел и колега ми каза, че на умиращ ите
т а м се позволява, ако искат, да преустан овят да я д ат
и да п и я т, к а т о по т о зи начин сами облекчават послед­
ния преход.
След всичко, к о е т о сега зная за с м ъ р т т а и к о е т о спо­
делих с хора с моя о п и т с прана, стан а ясно, че т у к се
к р и я т прекрасни шансове и е много п р о с то т е да бъдат
осъществени. Ние само трябва да престанем да правим
неща, на к о и т о вече не им е времето, за да облекчим пъ­
т я на душ ата.
О т друга страна, аз съм за използването на съвремен­
н и т е възможности, за да освободим умирането о т бол­
ки те. М орф инът е наистина ефикасно средство, к о е то
според моя о п и т е за предпочитане пред всякакви с и н т е ­
ти ч н и медикаменти. Безсмислено е при умиращи о т рак
пациенти да се п ести о т обезболяващи средства. В най-
тесен кръг аз трябваше да преживея как съ щ и я т главен
лекар, к о й т о даваше на умиращ пациент най-много още
т р и месеца, го ограничаваше с морфина. След моя въпрос
т о й ужасено заяви: „Да, а да не би да и скате господин ди­

93
р е к т о р ъ т да стан е зависим?“ Аз явно не бях на т о в а мне­
ние, но трябваше да се примиря. Врем ето на последния
преход в ж и во та е прекалено важно, за да го изпълваме с
изтърпяване на болки. Медици, к о и т о се наричат учени
и о т р и ч а т това, приличат на онези, к о и т о обявяват хо-
м е о п а т и я т а за лишена о т въздействие и въпреки то в а
н а сто я в а т Opium D 30 да бъде даван само срещу рецепта
за упойващи вещества.

94
 ТЯЛОТО КАТО ОБВИВКА И ОСТАНКИ

Реалността на живота е самият живот,

който нито започва в майчината утроба,
нито свършва в гроба. Годините, които отминават,
са само един миг о т вечността.
С в е тъ т на материята и всичко, което му принадлежи,
са само един сън в сравнение със събуждането,
което наричаме ужаса на смъртта.

* Халил Джубран, „Думи к а т о зората", фрайбург, 1999 г. - Бел. авт.

95
 ап усн ато то и изоставено о т душ ата тя л о к а т о
Н тр у п - о т духовна гледна то ч ка - няма значение след
с м ъ р тта . За душ ата т о е дом, жилище, о т ко ето се е из­
несла. Тя п р о сто вече не се интересува о т него и й пред­
с т о я т несравнимо по-важни неща. Най-добре би било т е ­
лесната обвивка, станала излишна, да бъде върната кол-
к о т о е възможно по-бързо на природата, о т к о я то е взе­
т а . Все едно е дали ще извършим то в а по най-бързия начин
чрез огъня, чрез водата при морско погребение, чрез въз­
душния елемент, к а к т о го правят т и б е т ц и т е и парсите,
или чрез земята, к а к то е най-обичайно при нас.
Дион форчън пледира за огъня к а т о най-бърз и най-
ч и с т начин, с финалното разпръскване на праха - прахът
трябва о т н о в о да се превърне в прах. Но и в идеята за
„гробищна гора“, к ъ д е то на всеки гроб се засажда дърво,
има нещо възвишено.
При всички положения е безсмислено т р у п ъ т да се за­
пазва по възмож ност по-дълго време. Тялото е било о т
значение, д о к а то д уш ата е обитавала т о зи дом, но ко-
г а т о п т и ц а т а на д уш ата окончателно е о тлетяла, не
е у м е стн о да продължаваме да пазим превърналото се в
т р у п тяло. О т та зи гледна то ч к а масивните дървени

97
ковчези и балсамирането са по-скоро непригодни. И две­
т е св и д е те л ств а т за о п и т да се задържи д уш ата та м ,
къ д е то т я вече не принадлежи.
Въз основа на моя о п и т с реинкарнационната терапия
церемониите по погребението са крайно безинтересни за
душата, особено за души, к о и то познават своя път. Тях
ги е грижа за изоставеното тяло, колкото за една овех­
тя л а дреха, к о я то са захвърлили, или колкото една змия я
е грижа за с т а р а т а й кожа. Само ако „модерните души“ не
м о га т да намерят своя п ъ т и не м о га т да проумеят и да
приемат своята см ърт, понякога им помага да съпреживе-
я т по време на погребението, че последният час е пропус­
н а т и че камбаната действително е ударила.
Съвременните, обърнати към всичко материално хо­
ра че сто се гр и ж а т п о ч т и изключително за изоставено­
т о телесно жилище, особено ако са посветили целия си
ж и в о т на м атериалното. Покани, известия за с м ъ р т т а ,
тъ р ж е ств е н а та гощавка, ковчегът, украсата о т цветя,
венците и изписаното на т е х н и т е ленти, в и д ъ т на гро­
ба и формулирането на надписа, и не на последно м я с то
н аследството са на преден план и изразходват основна­
т а ч а ст о т енергията. Типичните граждански погребе­
ния в Германия в днешно време представляват толкова
стресиращ о натоварване за близките, че остава много
малко време за д уш ата и за п ъ т я й към дома и изцеление­
т о - н и т о за со б ств е н а та душа, н и т о за т а зи на покой­
ника. Това е жалко и за д ве те стран и и трябва да се пре-
осмисли.

98
99
 УПРАЖНЕНИЯ -
КАК БЛИЗКИТЕ ДА СЕ СПРАВЯТ
СЪС СМЪРТТА

А ко си разкрил
всички та й н и на ж и в о та ,
т и копнееш за с м ъ р т т а ,
з а щ о т о т я е само ощ е една та й н а
на ж и в о та .
Р аж д ан ето и с м ъ р т т а са д в е т е най-благородни
проявления на х р а б р о с т т а .’

1. П о с в е т е те се някой п ъ т на един слънчев залез с пълно­

т о съзнание за с м ъ р т т а , к о я то добива форма чрез тази
картина. Този ритуал действа дори когато се възприема
к а т о лукс, например: ако се наслаждавате на т о в а сбогу­
ване в някакво специално кафене на Санторини или Иби­
са. А колко по-въздействащо може да бъде, ако т о стане
съзнателна медитация!
Едва ли има друго о б ст о я те л ст в о , при к о е т о да мо­
жем да се наслаждаваме на с м ъ р т т а , к а к т о вечер, кога­
т о д е н я т се сбогува във фойерверк о т багри и слънчева-

* Халил Джубран, „Думи к а т о зората“, фрайбург, 1999 г. - Бел. авт.

101
т а колесница се го тв и да премине хоризонта. Това при­
ключение на с м ъ р т т а може да ни вдъхне кураж за нов
ж ивот.

2 . Един красив ритуал на сбогуването в кръга на опеча­

лените близки може да се получи, ако всеки разкаже и с т о ­
рия, к о я т о го свързва с починалия и к о я то именно сега,
в м ом ен та на сбогуването, е важна за него. В таки ва слу­
чаи може спокойно да се сти гн е до смях и отпускане и да
се отпразнува ф а к т ъ т , че близките са още живи и то в а
им дава шанс. Най-накрая близките м о га т да се насладят
на хубаво ядене в смисъла на католическия помен.

3. По повод на сбогуването си позволете съзнателно

о т т е гл я н е о т со б ств е н о то ежедневие, за да предприе­
м е те духовно съпровождане на починалия в смисъла на
бдение. К а к т о е съпровождал умиращия, т а к а и по-ната­
т ъ к човек трябва съзнателно да мисли, че ще последва
починалия, к о га то дойде неговият час.

4. Посещение на гроба, най-добре по време на вечерния

здрач, може да се превърне във вълнуващ ритуал и да под­
държа жив спомена за починалия. По то зи начин вие може­
т е да задълбочите и връзката със собствената си ж ивост
и да осъзнаете шанса, че все още разполагате с тяло.
К о й т о изживява края на деня в неговата символика,
може още веднъж съзнателно да изживее о тп ъ тув ан е -

102
т о на близкия или приятеля, да му изпрати енергия и
уважение и да го благослови.

5. Едно хубаво упражнение е да напиш ете св оята лич­

на история с починалия, да съчините стихове, да нари­
сувате или да споделите в писма всичко недоизказано, но
без обвързване. Сега е време да му пожелаете всичко, о т
к о е т о т о й се нуждае, за да се отдели и да намери своя
собствен п ъ т.

6 . Следният ритуал също се оказва сполучлив: Мислим

си за м ъртвия на празен ст о л до нас, без да го визуализи­
раме, и му разказваме това, к о е т о приживе не сме споде­
ляли с него, к а т о го уверяваме, че го ценим и уважаваме.

7. Размишления на фона на лю бимата музика на почи­

налия или неговите предпочитани сти хове м о га т да по­
м огнат, к а к т о на починалия, т а к а и на близките. Общо­
т о мълчание и изпращане на енергия на починалия също
м о га т да бъ д ат добро упражнение.

103
АНГЕЛЪТ СЪС ЗЛАТНИЯ КЛЮЧ

С м ъ ртта не е мрачен крал на страха,

нито е скелет с коса,
с която отсича нишката на живота,
а по-скоро ангел, притежаващ златен ключ,
с който отваря вратата
към по-богат и висш живот.

Чарлз У. Л и й дб и й т ър

105
 деалното съпровождане би било то в а на един т о л ­
И кова знаещ водач к а т о т и б е тс к и я лама, к о й т о по­
знава времената на прехода и благодарение на своята
духовна подготовка усеща къде е душ ата и о т какво се
нуждае т я . Но също и хр и сти я н ск и те молитви и л и т у р ­
гии м о га т и трябва да облекчат прехода, и да подкрепят
душ ата, к огато броди в кръга на с о б стве н и те си к а р т и ­
ни. Един реквием к а т о т о зи на М оцарт може да внесе
много о т те з и елементи, дори и да не го съзнаваме. При
всички положения п ом агат съзнателно поставени свещи
и цветя, к а к т о и благовония.
В р ам ки те на реинкарнационната терапия ние винаги
сме се учудвали как души, к о и т о въобще не са принадле­
жали към католическата общ ност, си пожелаваха л и тур ­
гии. И, слава богу, католически духовници ги четяха.
Е стествен о, таки ва литургии не м о га т и не трябва
да ограничават п ъ т я на д уш ата през нейните астрални
галерии с картини. Те обаче облекчават прехода, защ ото
д о с т а в я т енергия за п о -н а та т ъ ш н и т е преходи. По съ­
щия начин любящи съпровождащи мисли на подкрепа мо­
г а т да облекчат те зи необходими стъпки. Дали ще бъде
молитва или медитация не е толкова важно.

107
 Всичко, к о е т о спира напредъка на д уш ата и я задър­
жа по нейния п ъ т , трябва да се отхвърли. Така например
е безсмислено да си представяме д уш ата в тя л о и к а т о
въплътено същ ество. Също та ка няма никакъв смисъл
т о ч н о сега да се раздават снимки на починалия с образа,
к о й то т о й вече успешно е напуснал. Все едно, че някой е
получил докторска т и т л а , а при връчването на т и т л а ­
т а му говоря т к а т о на ст у д е н т . Починалият сега наис­
ти н а е различен о т св о е то тяло, к о е т о е оставил зад се­
бе си и близките би трябвало да уважават т о в а и да го
о т р а з я т в мислите си.
С ъ щ о то важи, но по-силно, и за медиум ните сеанси с
цел да продължи к о н т а к т ъ т с душ ата. Тази комуника­
ция може да премине чудесно през ч увствата, но по ни­
какъв начин не трябва да внася о т н о в о физически фор­
ми в и гра та на ж ивота, къ д е то сега започва съвсем дру­
га игра. Близките прибягват към та ки ва действия пора­
ди со бстве н а та си слабост и в крайна см етк а о т егои­
зъм се о п и т в а т да свърж ат жадната да пътува душа със
с т а р о т о , преживяно и в повечето случаи изхабено тяло.
Така д уш ата се затруднява и се въ зпреп ятства нейният
напредък.
Несравнимо по-смислено е мълчаливото и вглъбено о т ­
ношение към б е зсм ъ ртната душа, к о я т о според всички
по-висши религии излиза на преден план. Музика, к а к т о и
съзнателно дадена енергия к а т о цветя, светлина на све­
щи, та м я н и други благовония, дей стви телн о помагат.

108
 Добре подготвени за своя п ъ т о т едно ниво към друго,
о т една завеса към друга и за с т р а н с т в а н е т о през всич­
ки предстоящ и пространства, са онези души, к о и то още
ту к , на земята, са се упражнявали да овладеят преходи­
т е , и са били смели, устремени напред и към см ъ р т т а .
На техн и я надгробен камък би могъл да с т о и следният
надпис: „Живя така, к а к т о умря“.

109
ПЕСЕН ЗА ДРУГИЯ СВЯТ

Има едно море 6 другия свят -

на сълзите недочакани,
кои то да изплачем е трябвало,
но някак не са изплакани.

Има една долина в другия св ят -

на смеховете сподавени,
к ои то да изсмеем е трябвало,
но някак били забравени.

Има една къща в другия свят,

т а м живеят децата ни мили -
мисли, кои то да помислим е трябвало,
но някак не сме имали сили.

И цветя има в другия свят,

цветя, о т любов разцъфтели,
к ои то да подарим е трябвало,
но някак не сме посмели.

И веднъж идем ли в другия свят,

всичко скри то ще се разкрие,
та м ще срещнем всичко, което
т у к не сме сторили ние.’

* Михаел Enge, Б и т п а за р н а съ н ищ ат а, Мюнхен, 2006.

Превод Станислава Миланова. - Бел. ред.

110
Благодарност и

За и н и ц и а т и в а т а и и д е и т е благодаря
на Д о р о т е я Н о йм айер и на м о я т а парньорка Р и т а фазел,
за к о р е к ц и и т е - на К р и с т а М алери
и на Гунхилде Кирковиц, к а к т о и на К р и с т и а н е Х о б е р т .

111
РЮДИГЕР ДАЛКЕ
със съдействието на Маргит Далке

РЮ Д И ГЕ Р ДАЛКЕ е а в т о р и т е т н и я т нем ски

а в т о р по в ъ п р о с и т е за т я л о т о , д у ш а т а и духа.
Той е пионер в и зсл е д в а н е то на в р ъ з к и т е между
д у ш е в н а т а нагласа и т е л е с н а т а с и м п т о м а т и к а .
Законите на съдбата
Н е г о в и т е книги
и Болестта като път б е л е ж а т н о в о виж дане
на с в е т а и човека.
В т а з и книга за „големия п ре х о д “ т о й го во ри
о т к р и т о за последния реш аващ в ъ п р о с -
л и ч н о т о изживяване на с м ъ р т т а . К а т о лекар
и познавач на ч о в е ш к а т а душа. т о й е н а т р у п а л
о гром ен о п и т през с в о я т а д ъ л го го д и ш н а
п р а к т и к а . Въз основа на в п е ч а т л я в а щ о изобилие
о т преживявания и въз основа на с в о я т а
и н т е н з и в н а и зсл едо вателска р а б о т а Далке
изразява с в о е т о н е п о к л а т и м о убеждение:
Всеки о т нас продълж ава да ж ивее к а т о
индивид, след к а т о напусне т е л е с н а т а обвивка!
Ед ин ключ за разбиране на ж и в о т а след
с м ъ р т т а , на процеса на у м иране и н е г о в и т е
духовни з а к о н о м е р н о с т и !