Документи на микенски гръцки

1. Какви са първоначалните пречките пред изследователите за

разшифроването на линеар Б?

През 1900 в двореца в Кносос Артър Еванс заедно с Маккензи

открива хранилище с плочки от зелен порфир с неизвестни символи
(линеар Б). На някой от тях са изобразени съдове сходни на открити
в египетските гробници от времето на императрица Хатшепсут
(1516-1481 пр.Хр), което дава приблизителна датировка на
находката. По-късни находки показват, че плочки са били написани,
непосредствено преди разрушаването на двореца. Което според
други паралели с египетската история се е случило около царуването
на Аменхотеп III (1414-1378 BC). Еванс също открива глинени
“документи”, с врязани йероглифи. През 1902 в доклада си той
отнася находките към Средно минойска- прото микенска - микенска
епохи, за да се коригира през следващата година и да ги отнесе към
вече каноничните девет периода - Ранно Минойски I - късно
минойски III. Едновременно с откритията на Еванс в Кносос, в южвн
Крит Халбхер открива в Агия Триада различно писмо - линеар А.
През 1908 Перние открива уникалния диск с пиктограми от
Фаистос, заедно с табличка с линеарно писмо А. През 1921 г.
Керамопулос открива 28 кани с надписи на линеар Б.

Следват години, не дотам богати на находки, но все повече учени се

заемат с предизвикателството да разчетат непознатата писменост.
Каули през 1927 твърди, че е разшифрирал някой знаци с тяхната
фонетична идентичност. Следват Персон (1930), Хемпл и Стауел
(1931). Чешкият ориенталист Хрозни, допринесъл за
разшифроването на хетския език, се опитва да ги разчете като
хетски. Много други учени също се заемат със задачата, към която
през 1936 г. и Майкъл Вентрис проявява интерес.

През 1939 съвместна гръцко-американска експедиция разкрива

големия дворец на Нестор в Микена при Ано Енглианос, близо до
съвременния град Пилос. Открити са плочките от Пилос,
благодарение на които през 1952 г. Вентрис ще обяви, че е
дешифрирал Линеар Б като гръцка писменост.

Фотографиите на плочките от Пилос показват, че плочките са

идентични като писменост, вид и език с тези от Кносос. Минойската
писменост започва да се разглежда като lingua franca за района на
Пелопонес, каквото е и виждането на Еванс за проникване на
критското влияние към вътрешността. Възможността плочките да са
с текстове на гръцки не е широко приета преди Вентрис.

Безспорен принос за разчитането им има и Алис Кобер, която

публикува серия от статии посветени на линеар Б - нейният най-
значим принос е, че открива падежи и форми за единствено и
множествено число. Съпоставя граматиката с латинската и посочва
някой съгласни, промените на думите по род и число и добавянето
на падежни окончания.

Паралелен анализ на ,материалите от Пилос прави и Бенет в

неговата непубликувана дисертация за линеар Б.

Седемте плочки от Пилос и проучванията, свързани с тях,

окуражават Вентрис да започне нова серия анализи през 1950. През
1952 вече е убеден, че може да разчете езика, на който са написани
плочките. По това време започва и съвместната им работа с Чадуик.
Те идентифицират Линеар Б като гръцки диалект предшественик на
Аркадо -кипърския, Изследването им се базира на голям брой
интерпретации и публикуваната таблица със знакови стойности.

Както те пишат: “без да е налично, каквото и да е двуезично или

друго външно средство, за услесняване дешифрирането,
достоверността на предложената транслитерация, може единствено
да се провери с прилагането и към материалите като цяло”
2. Кои са основните повратни моменти и ключови учени, които
придвижват изследванията в правилната посока?

Повратните моменти най-вече са свързани с натрупването на

множество открития (особено ценни се оказват плочките от Пилос),
както и голяма (дори може да се нарече критична маса) база данни
от различни статии, които прилагат научния подход при опитите да
се свърже линеарното писмо с други писмени системи.

Зитиг - един от първите учени, които опитват да дешифрира

критското лианеарно писмо Б, твърди че е разчел 11 знака, а по-
късно дори 30. Дешифровката му е опровергана след откриването на
Бреген на плочката от Пилос и разчитането и от Майкъл Вентрис,
който посочва верността само на 3 символа.

На Вентрис е посветен и труда на Чадуик “Документи на микенски

гръцки” - основен източник и за поставената курсова задача.

През 1963 проф. Ленърд пише труда си “Микенци и минойци -

предистория на егейските земи в светлината на линеарното писмо
Б”. Неговите изводи са силно критикувани и се налага да преработи
труда си.

3. Какъв е приносът на българина Владимир Георгиев в

проблематиката?

Владимир Георгиев е блестящ лингвист, с огромен принос за

разчитане на етруското писмо. Работи и по разшифроването на
линеар Б. Ето какви са неговите заключения за тази писменост:

 ”Според мен, микенската цивилизация е била унищожена през ХІІ

в. от гърците и аз бях съгласен с Майкъл Вентрис, че „Линеар Б“ не
е писменост на древногръцки език, а на етруския, но сгреших.
Вентрис все пак доказа, че „Линеар Б“ е писменост на древногръцки.
И все пак, независимо, че „Линеар Б“ е била писменост на
древногръцки език, той не е същия като древногръцкия на Омир. За
Чедуик това е стар диалект, а за мен  ахейци, данайци и аргейци са
очевидно прагърци, те говорят койне, древногръцки, който не е
точно езика на Омир. Това явно са първите елинизирани микенци и
тяхна писменост е „Линеар Б“. По-късно, чистите елини, каквито са
дорийци, еолийци и йонийци,  приемат за писменост финикийската
азбука.”
Георгиев по-късно преразглежда своите възгледи, и отнася
минойския език към хето-лувийските езици. Хипотезата за хето-
лувийския произход на минойския език е извънредно популярна
през 1950 – 1960 г.; издигат я независимо един от друг С. Дейвис, Л.
Палмер и други изследователи. Независимо от това, тази хипотеза с
времето загубва почти всички свои последователи. Причината е не
само липса на морфологични аналогии между минойски и хето-
лувийски.

Хипотезата за семитския произход на минойците също е била

популярна: нейни привърженици са С. Гордън, Я. Бест и др.
Основният стимул за привържениците на семитската хипотеза е
сходството на минойската дума ku-ro „всичко, цяло“ със семитския
корен * kol, * kul със същото значение. Въпреки това не само има
очевидни разлики между морфологията на минойския език и
семитските езици, но и само по себе си наличието на отворени
срички в минойското писмо противоречи на семитската морфология.

Съвременните схващания са, че минойският език не е нито

индоевропейски език, нито семитски, а вероятно изолиран
средиземноморски език каквито са баския или етруския език.

Основни източници:

Ventris, Michael; Chadwick, John (1956). Documents in Mycenaean Greek.

Second edition (1974). Cambridge UP. ISBN 0-521-08558-6.

https://arhivar.blog.bg/history/2015/10/28/deshifrirane-na-minoiskata-
pismenost.1402874?reply=4804804

https://omniglot.com/writing/linearb.htm