See discussions, stats, and author profiles for this publication at: https://www.researchgate.

net/publication/305946095

„Феминистка разходка“ в София: крачка към създаване на herstory

Article · January 2015

CITATIONS READS
0 174

1 author:

Georgeta Nazarska
State University of Library Studies and IT, Sofia
44 PUBLICATIONS   1 CITATION   

SEE PROFILE

Some of the authors of this publication are also working on these related projects:

Religious Values as an Intangible Cultural Heritage View project

All content following this page was uploaded by Georgeta Nazarska on 07 August 2016.

The user has requested enhancement of the downloaded file.

 ÈÇÄÀÂÀ ÌÅÆÄÓÍÀÐÎÄÍÈßÒ ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒÑÊÈ
ÑÅÌÈÍÀÐ ÇÀ ÁÀËÊÀÍÈÑÒÈ×ÍÈ ÏÐÎÓ×ÂÀÍÈß È
ÑÏÅÖÈÀËÈÇÀÖÈÈ ÏÐÈ ÞÃÎÇÀÏÀÄÅÍ ÓÍÈÂÅÐÑÈÒÅÒ
“ÍÅÎÔÈÒ ÐÈËÑÊÈ” - ÁËÀÃÎÅÂÃÐÀÄ

Ãîäèíà XXIV
 СЪДЪРЖАНИЕ

ИНТЕРВЮ

Лиляна Деянова
Мълчанията в историите. История и
историческа социология на колективната памет……………………. 13

НАШ ГОСТ

Рамаз Сурманидзе
„...Не бих казал, че у нас има носталгия по комунистическия
режим – човек не може да съжалява за онова време...“…………… 22

СТАТИИ

Петр Стехлик
Капанът на фалшивата обективност или за какво
чуждестранните балканисти не трябва да мълчат………………….. 28

Цветана Георгиева
Има „време да мълчиш, време да говориш”: Към концепта
`мълчание` в българската култура от началото на XX век………… 35

Горнелиу Драгош Балан

Ценността на мълчанието в теологията и философията………….. 43
Никушор Тука
Ритуалът между огласеното и неогласеното –
ценността на култовия жест и символ………………………………… 53

Йонут Холубеану
Мълчанието на християнските мъченици…………………………….. 62

Петко Петков
Два трактата на св. Григорий Синаит за Безмълвието……………...72

Александър Атанасовски
Мълчанието на жените във Византия между
каноните и реалността…………………………………………………… 87

Янко Христов
За военнопленниците във възстановената
българска държава (1186 – 1207)………………………………………. 97

Владимир Янев
Безмълвна молитва и възхваляване на месията
(Движението на Шабатай Зви и неговото влияние върху
евреите в Отоманската империя)………………………………………. 107

Веселка Тончева
Жените в Голо Бърдо, Албания: глас и мълчание…………………...112

Татьяна Невская
Мълчанието на жените и културата на „избягването“
в Северен Кавказ………………………………………………………….. 119
Кристина Попова
Ценността на мира: пацифизмът и Руско-турската война
1877–1878 г. (Берта фон Зутнер и нейните спомени)………………. 126

Милена Ангелова, Анастасия Пашова

Руско – отоманската война 1877-1878 като символен капитал
в една женска биография………………………………………………... 148

Симоне Флад
Българското евангелско дружество (1875-1958) – едно от най-ранните
и дълго съществували български сдружения………………………… 156

Олга Чернишова
Към въпроса за руската емиграция в България……………………... 169

Жоржета Назърска
(Само)наложени мълчания: „Пренаписване“ на биографиите
на българските интелектуалки след 1944 г…………………………… 176

Петър Воденичаров
Зад фасадата на държавния феминизъм: премълчаните
жени във вестник „Работническо дело”, 1976………………………... 185

Елена Крейчова, Мирна Стехликова-Джурасек

Злато ли е мълчанието или за какво мълчи периодичният печат
на малцинствата?................................................................................ 193
Евгения Иванова
Помаците: нарушеното мълчание……………………………………… 200

Венцислав Божинов
Премълчаната идентичност (Биографични разкази на покръстени
български турци в Югозападна България след 1912 година)……... 212

Павел Пилх
Мълчанието на партизаните – мълчанието в югославски
партизански комикси……………………………………………………… 220

Светлана Христова
Мълчанието на камъните: визуалните дискурси на местата
за вечен покой……………………………………………………………... 224

Станислав Филипов
Мълчанието на историята или история на Мълчанието…………… 239

Олга Харлан
Темата за мълчаливия герой в литературата на тоталитарното
общество (Върху прозата на Валериан Пидмохилний)…………….. 249

Елена Азманова-Рударска
Голямото премълчаване: Иван Грозев.Литературни документи
и тайни общества в биографията на писателя………………………. 254

Мария Чорбаджиева
Невъзможното мълчание или как „Банкет в Блитва“ от
Мирослав Кърлежа общува със света………………………………… 265
Марина Владева
Щрихи към (за)млъкването и проговарянето в романа „Лице“
на Блага Димитрова………………………………………………………. 270

Елена Стоянова
Премълчаните реформатори на сръбската кирилица……………… 278
Анна Вусик
Стратегически ресурси на мълчанието в езиковата политика
(социолингвистичен аспект)…………………………………………….. 287

Алла Сердюк
Полевая структура концептов мълчание / silence:
сопоставительный аспект (на материале
фразеологического корпуса)…………………………………………….. 290

Надежда Костова
Лексикална семантика на глаголи за мълчание
в българския език…………………………………………………………. 297

Аделина Черпя, Рафаела Мартета

Евфемизми за смъртта – лингвистични и културни съображения
в албански контекст………………………………………………………..305

Павел Крейчи
От обяснението до премълчаването или сравнение на уводните
текстове на хърватските, сръбските и
босненските езиковедски справочници……………………………….. 314
Олга Сиеничева
Вътрешната реч и мълчанието като начини на общуване………….320

Нела Мартинкова
Избори без думи……………………………………………………………327

РЕЦЕНЗИИ

Милена Кирова
От сянката на канона: жените в българската
литературна история………………………………………………………334

Елена Тачева
Нов принос към възрожденистиката…………………………………… 339

Венцислав Божинов
Завръщане в литературата или
за смисъла от литературното изследване……………………………. 343

Жоржета Назърска
„Феминистка разходка“ в София: крачка към
създаване на herstory…………………………………………………….. 348

АВТОРИ……………………………………………………………………...360
 BALKANISTIC FORUM
348
Vol. 2/2015

Жоржета Назърска

„Феминистка разходка“ в София: крачка към

създаване на herstory

Abstract: The subject of our research is the silence of women in the Middle ages,
with special emphasis of the silence of women in Byzantium, or more precisely – how in
reality canonical provisions were respected by women and about provisions that women
should remain silent in church at the front of man?

Идеята
През ХІХ-ХХ в. българските жени са важни участници в модернизацията
на българското общество. Понастоящем тази тяхна дейност и заслуги са поч-
ти напълно забравени в обществен контекст, като дори историческите изслед-
вания ги представят само като пасивни свидетели на събитията. Това се отра-
зява в колективната памет на нацията, където женското участие в създава-
нето на националната култура е сведено до минимум или дори напълно отри-
чано.
На територията на София съществуват сравнително малко места на
памет1, свързани с дейността на жените през ХІХ-ХХ в. Поставени са не по-
вече от 30 паметни плочи, основно посветени на българки със заслуги в наци-
оналната култура (писателки, музикантки, художнички), съществуват и три
надгробия на публични места. Повечето от тези мемориални места на памет
понастоящем са класически пример за културно-историческо наследство в
риск: повредени и осквернявани. Всички те не са обозначени на географските
карти и в туристическите справочници на София, не са създавани системно (с
ясни критерии и последователност), не засягат практически колективната дей-
ност на жените (обществена и професионална), не са отворени нито към жи-
телите на града (по причина на своята лаконичност), нито към чуждите турис-
ти (поради липсата на двуезични надписи и на културни маршрути). Местата
на памет за българските жени, действали в национален и локален мащаб на
територията на София през ХІХ - средата на ХХ в., не присъстват в съвремен-
ната информационна среда. Те не са отразени нито в туристическите спра-
вочници и карти, нито в уеб сайтовете с информационна и рекламно-
туристическа насоченост.
Местата на памет за българските жени през ХІХ - средата на ХХ в. не
са интегрирани в културните маршрути на столицата. Понастоящем действа-
щите са структурирани и планирани с оглед политически и религиозни марке-
 Жоржета Назърска
„Феминистка разходка“ в София … 349

ри, но пропускат важна част от общественото развитие на града в Модерната

епоха. Това ги прави еднообразни и неатрактивни, несъпоставими с туристи-
ческите културни маршрути в големите западноевропейски столици.

Първоначалните опити
Първите опити да се визуализират българските жени и техните общес-
твени и културни заслуги пред нацията и столицата, и да се представи пред
обществото тяхната дейност на макросоциална група в миналото, работила
активно в рамките на различни обществени сдружения за постигне на равно-
поставеност в политическата, образователната и професионалната сфера,
датират от 2005-2006 г. Още тогава, при реализирането на два от своите про-
екти, Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ) постави въп-
роса пред Столична община.
Впоследствие БАУЖ изготви два проекта, с които кандидатства за фи-
нансиране пред Посланическия фонд на САЩ и пред Столична програма
„Култура“ (2011-2012). Разработени от екип в състав: Красимира Даскалова,
Любинка Стоилова, Жоржета Назърска, Ирина Генова, Светла Балуцова,
Кристина Йорданова, Ася Асенова и Юлия Цинзова (Столична библиотека), те
целяха поставяне на пет паметни плочи на женски места на памет и включ-
ването им в културните маршрути на София във връзка с нейната кандидату-
ра за Европейска столица на културата. Проектите не бяха подкрепени от
донорските институции с аргументацията, че тематиката им не е актуална и не
се вписва в културната концепция на града.
Въпреки това, идеята за женски културен туристически маршрут беше
апробирана през 2011 г. по време на теренната работа на участничките в Лят-
ното училище на Европейската магистърска програма по история на жените и
социалните полове Матилда (MATILDA - European Master Degree in Women’s
and Gender History, https://matilda-european-master.univie.ac.at/general-
information/)2 в София. Тя включи посещения на Къща-музей Вера Недкова
към НХГ и на ЦДА, както и тур покрай Народния театър, Столичната библио-
тека, гроба на Ек. Каравелова и 7 СОУ.

Феминистка разходка (2015)

Организацията
В края на 2014 г. по инициатива на Фондация Ресурсен център - Били-
тис (http://www.bilitis.org/), на БАУЖ и на Магистърска програма Матилда за-
почна работа за организиране на събитие по случай 8 март. Впоследствие
беше привлечена експертната помощ на Сдружение 365
(http://365association.org/), което направлява дейността на Free Sofia Tour при
организиране на туристически обиколки на столицата от чужденци. Включиха
се със свои представители също така: Съветът на жените бежанки в България
(http://crw-bg.org/), колективът на проект Мулти култи за жени мигрантки
(http://multikulti.bg/) и ромски активисти.
Целите
Според Кр. Даскалова: Това, което се стремим да покажем е, че же-
ните винаги са били част от историята, но официалният исторически
 BALKANISTIC FORUM
350
Vol. 2/2015
разказ е построен върху политическата, дипломатическата, религиозната
и военната история. И затова лесно се пренебрегват активностите и
историята на втория пол по определението на Симон дьо Бовоар.3 Неслу-
чайно надслов на тазгодишната разходка стана мисъл на американската фе-
министка Глория Стейнъм: Women have always been an equal part of the past.
We just haven’t been a part of history.
След задълбочено обсъждане организаторите набелязаха за цели на
„Феминистка разходка“:
- да се създаде исторически културен маршрут през центъра на София,
който да обхване места на памет, свързани с българските жени;
- да се даде информация за феминизма, за движението за права на же-
ните и за видни личности в него, както и за представителки на малцинс-
твата (мигрантки, произхождащи от етнически, религиозни и куиър общ-
ности);
- да се направи женски прочит на града, като проблемите на жените да
се поставят и представят в исторически и социален контекст, в рамките
на развитието на градската среда и на гражданското общество.
Целевата група на обиколката беше определена максимално широко -
населението на града, интересуващо се от теми като история на жените и
равнопоставеност на половете.
Анкетата
В началото на февруари организаторите направиха уеб базирано анкет-
но проучване със стандартизиран въпросник от смесен тип (Приложение 1).
Сред случайно подбраната извадка от 63 души преобладаваха младите хора
между 21-39 г. Мнозинството имаха високо образование – бакалавър и магис-
тър, а около 30% бяха със средно образование.
Около 80% от респондентите бяха отбелязали, че според тях не същес-
твува равнопоставеност на социалните полове в страната. Важен детайл бе-
ше, че мнозинството знае какво е феминизъм, но няма абсолютно никакви
познания за мястото на българските жени в историята на страната. Въпреки
това, повечето бяха декларирали огромен интерес към предстоящата Феми-
нистка разходка, като се интересуваха най-вече от женските групи и техния
принос към градското, социалното и гражданското развитие на българското
общество, от феминизма като цяло и по-специално от жените лидери. Споме-
нати бяха фигури като Елисавета Багряна, Дора Габе, Райна Княгиня, Людми-
ла Живкова, Блага Димитрова, Лора Каравелова, княгиня Мария Луиза и др.

Маршрутите – възможни и осъществими

Вземайки предвид целите на инициативата, липсата на осведоменост у
потенциалните участници в нея и желанието да се включат поравно събития и
личности, свързани с движението на българските жени за образователни,
трудови и политически права, бяха изготвени три културни маршрута (Прило-
жение 2). Те обхващат градската социална топография на женските елити
през ХІХ-ХХ в., като акцентират на значими персоналии и институции. 4 След
тяхното обсъждане и една от апробациите се стигна до окончателния вариант,
който е редуцирана версия на един от първоначалните проекти и е компроми-
сен от гледна точка на време и място. Той обхваща 10 спирки, които предста-
 Жоржета Назърска
„Феминистка разходка“ в София … 351

вят 10 личности и 10 събития от историята на българските жени. (Приложение

3).
Подготовката
В хода на подготовката бяха обучени няколко студентки от Магистърска
програма Матилда и от ИФ на Софийския университет. Те получиха съвети и
от страна на менторите от Free Sofia Tour. Бяха направени две пилотни оби-
колки с цел разработване на маршрута.
Фондация Билитис изработи лого на събитието (Приложение 4), създа-
де фейсбук страница и изпрати прес съобщения. Разходката беше огласена и
във връзка с друга кауза на Билитис – инициативата Извърви километър в
нейните обувки, насочена против домашното насилие и сексуалния тормоз
над жени и за набиране на средства в помощ на кризисните центрове за жер-
твите.
Събитието
На 8 март 2015 г. група от около 20 души съмишленици – учени, препо-
даватели, студенти, заинтересувани граждани, повечето жени, но и немалко
мъже, вкл. случайно присъединили се – се събра в градинката пред Народно-
то събрание. В продължение на 2 часа под ръководството на две студентки
доброволки тя обходи набелязания маршрут. Въпреки снеговалежа и студено-
то време, участниците бяха много активни – задаваха въпроси, правеха ре-
марки и допълнения, а впоследствие споделиха в социалните мрежи положи-
телните си впечатления. Събитието беше отразено от БНТ и получи отзвук в
някои електронни издания.
Бъдещите планове
Феминистката разходка ще се провежда в рамките на два месеца, до
края на април 2015 г. и от същата начална точка. В нея, освен пионерките
доброволки, ще се включат още студентки от Матилда и от Магистърската
програма Социални изследвания на пола към ФФ на СУ.
Ако разработеният маршрут събере участници и привлече интерес, Free
Sofia Tour се ангажира да го превърне в туристически продукт, който да пред-
лага на чужденците в столицата, наред с вече съществуващите. Фондация
Билитис смята, че могат да се издадат лифлети и карти на маршрута с кратки
обяснения, а разширената версия, обогатена с биографии, фотографии и до-
кументи, да бъде базирана на уеб сайтовете на БАУЖ и на Билитис.

Приложения
Приложение 1: Резултати от уеб базираната анкета

Планираме да организираме историческа разходка в центъра на София,

по време на която да посетим ключови места, свързани както с феминизма и
правата на жените, така и с борбите на жени имигранти и представители на
различни малцинства.

1. На каква възраст сте?

 17 или по-малко – 1,6%
 18-20 – 9,5%
 BALKANISTIC FORUM
352
Vol. 2/2015
 21-29 -58,7%
 30-39 – 25,4%
 40-49 – 1,6%
 50-59 – 3,2%
 60 или повече – 0%

2. Какво образование имате?

 Под средно образование – 0%
 Средно образование – 23,8%
 Бакалавърска степен – 25,4%
 Магистърска степен – 50,8%

3. Смятате ли, че в България има пълно равенство между полове-

те?
 Да – 17,5%
 Не – 79,4%
 Не знам – 3,2%
4. По какъв начин жените или женските движения определят живо-
та в България?
 Жените са играли малка роля в историята и женските движения не са
имали голямо въздействие в България – 30,5%
 Женските движения са били важни в историческото развитие, като же-
ните са се борили за правото си на глас, работа и равно заплащане.
Светът днес би бил съвсем различен, ако жените не са се борили да
променят законите и да получат права -35,6%
 Не знам нищо за ролята на жените в българската история- 33,9%
 Друго (моля, напишете):……………………………..

5. Бихте ли участвали в "Разходка по стъпките на феминизма" в

София?
 Да – 68,3%
 Не – 11,1%
 Може би – 20,6%

6. Какво според Вас означава териминът "феминизъм"?

 Феминизмът е движение, което се стреми да спечели сила и незави-
симост за жените за сметка на мъжете – 3,2%
 Феминизмът е комбинация от движения и идеологии, които споделят
обща цел: да определят, изграждат и защитават равни политически,
икономически, културни и социални права за жените -90,5%
 Феминизмът е остаряло движение, което в миналото се е борило за
равенство между половете – 7,9%
 Феминизмът е движение на жени, които мразят мъже или искат да
приличат на тях – 1,6%
 Друго (моля, напишете):……………………………..
 Жоржета Назърска
„Феминистка разходка“ в София … 353

7. С какви теми най-много бихте искали да се запознаете по време

на събитието?
 Значими българки - лидери, политици, артисти и т.н.-54%
 С женските движения и феминизма в България и света -54%
 С женските движения и тяхното влияние върху градското, социално и
гражданско развитие на българското общество -71,4%
 С историческото влияние на важни женски фигури и изестни феминис-
тки – 44,4%
 С историческото влияние на лесбийската култура и женските колекти-
ви – 33,3%
 С женските мигрантски и малцинствени движения – 30,2%
 Нито едно от изброените – 3,2%
 Друго (моля, напишете):……………………………..
8. Посочете три значими българки, за които бихте искали да чуете
по време на събитието?
…………………………………………………………………………………………
Приложение 2: Примерни маршрути на Феминистка разходка
Маршрут №1
Сборен пункт: бул. „Васил Левски“ 88 (Сграда на НБКМ – библиотечна-
та професия е от най-феминизираните в миналото и днес, ниско платена и
слабо престижна; детайлите на сградата са на арх. Лилия Наследникова
(1909-2005)
Маршрут: бул. „Цар Освободител“ 15 (Ректорат на СУ - начало на вис-
шето образование на жените през 1901 г.) - пл. „Народно събрание“ 2 (Народ-
но събрание – движение за политически права на жените, частичен вот и ак-
тивно избирателно право през 1937-1938 г., пълни избирателни права през
1944 г.) - ул. „Цар Шишман“ (Място за срещи на Мина Тодорова и П. К. Яво-
ров) - ул. „Цар Шишман“ 11 (Дом на д-р Здравка Ячева, микробиолог, асистен-
тка в СУ) - ул. „Цар Шишман“ 24 (Роден дом на арх. Елена Маркова-
Босилкова, първата архитектка; Френско училище на Хенриета Жербер-
Маркова, французойка, частна учителка, майка на Е. Маркова) - ул. „Цар
Шишман“ 28 (7 СОУ - Първа девическа гимназия, начало на средното деви-
ческо образование в страната, 1879; учителките и възпитаничките стават вид-
ни феминистки деятелки; учителстват и учат много чужденки и представител-
ки на малцинствата; на 29 май 1924 г. е учредено Дружеството на жените с
висше образование (ДБВО); сградата е разширена и надстроена през 1929-
1932 г. по проект на арх. Мара Захариева (1898-1958) и арх. Мария Сапарева
(1898-1974) - Градина „Св. Седмочисленици“ (Гроб на Екатерина Каравелова -
учителка, преводачка, общественичка, феминистка, основателка и председа-
телка на БЖС, БЖЛМС, д-во „Майка“, Съюза на българските писателки, дея-
телка на международното женско движение) - ул. „Шести септември“ 24 (Па-
метна плоча на Екатерина Каравелова) - ул. „Хан Крум“ 15 (Дом на Цветана
Събева-Рашева, зъболекарка, дарила жилището си за основаване на Българ-
ски библиографски институт) - ул. „Неофит Рилски“ 55 (Паметна плоча и дом
на Петя Герганова, актриса в Народния театър) - ул. „Неофит Рилски“ 58 (Па-
метна плоча и дом на Елисавета Багряна, поетеса, преводачка, членка на
 BALKANISTIC FORUM
354
Vol. 2/2015
Клуба на българските писателки (КБП) и ПЕН клуба) - ул. „Г. С. Раковски“ 138
(Музей на П. и П. Славейкови - Светослава Славейкова – създателка на къ-
щата-музей, музеевед, дарила жилището си) - ул. „Г. С. Раковски“ 161 (Памет-
на плоча и дом на Яна Язова, поетеса и писателка, членка на КБП) - ул. „Г. С.
Раковски“ 120 (Дом на д-р Дафина Кьорчева, гинеколожка, асистентка в СУ,
дъновистка, членка на ДБВО) - ул. „Г. С. Раковски“ 122 (Дом на Дора Метева-
Аврамова, гимназиална учителка, преводачка, членка на ДБВО) - ул. „Г. С.
Раковски“ 157, ет. 2 (Седалище на Българския женски съюз (БЖС)/ Българс-
кия народен женски съюз (БНЖС); Висшата социална школа; в. „Женски глас/
Народен женски глас“, известно време е редакция на сп. „Жената днес“) - ул.
„Г. С. Раковски“ 149 (Дом на проф. Елена Савова – първата жена директор на
ЦБ на БАН след 1944 г., представителка на България в библиотечните и ар-
хивните съвети на ЮНЕСКО, радетел да се издаде библиография на жените
учени) - пл. „Славейков“ 4 (Столична библиотека - Сграда на Министерство на
обществените сгради, пътищата и благоустройството, построена през 1926-
1930 г. по проект на арх. Виктория Ангелова-Винарова (1902-1947) след
спечелен вътрешен конкурс; на една от пионерките в архитектурната профе-
сия е назована главната зала „Виктория“) - пл. „Славейков“ 7 (Доходно здание
на Женско дружество „Милосърдие” с председателки Мария Бурмова и Тео-
дора Паприкова; МНП го наема за помещение на държавната забавачница) -
пл. „Славейков“ 1 (Паметна плоча за дома на Екатерина, Виола и Лора Кара-
велови) - ул. „Граф Игнатиев“ 16 (Редакция на сп. „Икономия и домакинство“ с
редактори Стефан и Теодора Пейкови) - ул. „Граф Игнатиев“ 9 (Дом на Юлия
Малинова – руска еврейка, основателка и дългогодишна председателка на
БЖС, редакторка на в. „Женски глас“, филантропка, членка на УС на БЧК и
др.) - ул. „Граф Игнатиев“ 7А (Дом на Весела Василева, поетеса) - ул. „Христо
Белчев“ 12 (Дом на Мара Белчева, поетеса, преводачка, дъновистка; къщата е
ипотекирана и продадена, за да набави средства на П.П. Славейков) - ул. „Ла-
веле“ 30 (Музей на МВР - Стопанско училище „Княгиня Мария Луиза‟, първото
стопанско училище в страната, основано от д-во „Майка“; в сградата се про-
веждат учредителните събрания на много женски организации, тук е основан
КБП) - бул. „Витоша“ 2 (Съдебна палата - юристките нямат право на труд до
1944 г., пълни права от 1944-1945 г.) - ул. „Съборна“ 11А (Доходно здание на
д-во „Всех скорбящих радост“, построено със средства на председателката му
Йорданка Филаретова; проектът е на арх. Мара Захариева) - ул. „Уилям
Гладстон“ 28 (Девическо професионално у-ще на Зора Ачкова, едно от първи-
те частни стопански училища за плетиво) - ул. „Княз Борис І“ 70 (Архитектурно
бюро на арх. Мария Сапарева, проектирала сградата на МФ на ул. „Г. С. Ра-
ковски“) - ул. „Княз Борис І“ 74 (Редакция на „Вестник на жената“ с редактори
Христо и Пенка Чолчеви) - ул. „Гургулят“ 28 (Дом на Димитрана Иванова,
председателка на БЖС, учителка, юристка, гл. редакторка на в. „Женски глас“
и сп. „Жената“; редакция на в. „Женски глас“) – НДК (Людмила Живкова, пред-
седателка на Комитета за култура, дава идеята за построяването му на мяс-
тото на казармите на артилерийския полк; НДК носи нейното име през 1981-
1989) - ул. „Баба Неделя“ (бивш пл. „Баба Неделя“, наречен на първата жена
учителка в града преди Освобождението; една от първите улици в София,
наименувани на жена, освен на монархическите особи).
 Жоржета Назърска
„Феминистка разходка“ в София … 355

Маршрут №2
Сборен пункт: бул. „Янко Сакъзов“ 15 (Галерия „Васка Емануилова“ е
почти единствената институция, наред с къща-музей „В. Недкова“ и ХГ „Ел.
Карамихайлова“-Шумен, наименувана на жена и показваща експозиция, свър-
зана с историята на жените)
Маршрут: ул. „Полк. Дрангов“ 5 (Дом на Люба Акрабова, дългогодишна
учителка и председателка на ДБВО, проф. Иванка Акрабова-Жандова – из-
вестна археоложка, членка на ДБВО) - ул. „Върбица“ 6 (Бивш католически
манастир на Ордена на Сестрите кармилитки, основан през 1935 г., полураз-
рушен при бомбардировките през 1944 г.) - ул. „Асен Златаров“ 7 (Католически
храм „Св. Франциск от Асизи“, седалище на Ордена на Сестрите кармилитки,
основан през 1935, полуразрушен при бомбардировките през 1944 г.) - ул.
„Анджело Ронкали‟ 2 (Бивш католически манастир на Ордена на Сестрите
евхаристинки, преследвани след 1952 г., живеят там през 1968-1998) - ул.
„Марин Дринов“ (Паметна плоча на проф. Лидия Гюлева, хорова диригентка) -
ул. „Васил Априлов“ 18 (Дом на Нелла Сливополска, редакторка на сп. „Жена
и дом“) - ул. „Велико Търново“ 12 (Дом на Райна Кацарова-Кукудова, етомузи-
коложка, една от първите жени уреднички в Народния етнографски музей) -
ул. „Велико Търново“ 10-12 (Дом на арх. Елена Маркова-Босилкова; първата
архитектка) - ул. „Велико Търново“ 8-14 (Дом на Соня Бакиш – еврейка, парти-
занка, журналистка, дългогодишен гл. редактор на сп. „Жената днес“, членка
на Комитета за спасение на Русе) - ул. „Велико Търново“ 11 (Дом на Цветана
Щилянова, художничка, членка на Секцията на художничките към ДБВО и на
д-во „Съвременно изкуство“) - ул. „В. Търново“ 2 (Дом на Теодора Райкова-
Ковачева, химичка, първата асистентка в СУ, 1918) - ул. „Шипка“ 23 (Паметна
плоча на Иванка Ботева – майката на Хр. Ботев и ген. К. Ботев) - бул. „Евлогий
Георгиев“ 117 (Дом на сестрите Мамарчеви: Неделя - дарителка на ДБВО,
Лиляна - оперна певица и Жана - известна фигуристка, шампионка на страна-
та и спортна журналистика в Италия) - ул. „Мургаш“ 9 (Дом на Теодора Папри-
кова - благотворителка, председателка на д-во „Милосърдие“ и на сиропита-
лище „Княз Борис Търновски“, Зоя Паприкова - художничка, членка на Секци-
ята на художничките при ДБВО, и Донка Паприкова - българската Майка Тере-
за) - ул. „Шейново“ 28 (Дом на Пенка Тороманова-Радева, оперна певица,
професорка в Държавната музикална академия) - ул. „Шипка“ 11 (Дом на Ли-
дия Шишманова, украинска еврейка, музикантка, писателка, критичка, публи-
цистка, преводачка, зам.-председателка на БЖЛМС) - ул. „Шипка“ 9 (Дом на
Мария Бръчкова, археоложка, една от първите уреднички в Народния архео-
логически музей, първата жена, провела сама разкопки в страната, работи в
Германския археологически институт в Рим) - ул. „Шипка“ 12 (Дом на Елисаве-
та Йовович-Ковачевска, оперна певица) - ул. „Шипка“ 18 (Паметна плоча и дом
на Славка Денева, художничка) - ул. „Кракра“ 7 (Паметна плоча и домът на
Йовка Палавеева, дарителка, председателка на благотворително д-во "Евдо-
кия“, построило Яслите, първото специализирано детско заведение в страна-
та) - ул. „Кракра“ 11 (Паметна плоча и дом на Елена Кармихайлова, художнич-
ка, и Елисавета Карамихайлова, първата хабилитирана жена в СУ, доцент по
ядрена физика) - ул. „Кракра“ 26 (Дом на д-р Евдокия Петева-Филова, изкуст-
 BALKANISTIC FORUM
356
Vol. 2/2015
воведка, уредничка и асистентка в Народния етнографски музей, репресирана
след 1944 г., и паметна плоча на Маргарита Лилова, оперна певица, солистка
на Виенската опера) - ул. „Кракра“ 21 (Институт за изследване на изкуствата-
БАН - Дом на Констанца Ляпчева (1887-1942), общественичка, благотвори-
телка, председателка на Съюза за закрила на децата в България (1927-1942) -
бул. „Цар Освободител“ 15 (Ректорат на СУ - начало на висшето образование
на жените през 1901 г.) - ул. „Аксаков“ 10 (Паметна плоча и дом на проф. Пан-
ка Пелишек – чехкиня, пианистка, професорка в Музикалната академия, кла-
вирна педагожка) - бул. „В. Левски“ 83 (Дом на Цола Драгойчева – комунисти-
ческа деятелка, първата жена министър, сред основателките на МФДЖ) - ул.
„Цар Шишман“ 24 (Роден дом на арх. Елена Маркова-Босилкова, първата ар-
хитектка; Френско училище на Хенриета Жербер-Маркова, французойка, част-
на учителка, майка на Е. Маркова) - ул. „Цар Шишман“ 28 (7 СОУ - Първа де-
вическа гимназия, начало на средното девическо образование в страната,
1879; учителките и възпитаничките стават видни феминистки деятелки; учи-
телстват и учат много чужденки и представителки на малцинствата; на 29 май
1924 г. е учредено Дружеството на жените с висше образование (ДБВО); сгра-
дата е разширена и надстроена през 1929-1932 г. по проект на арх. Мара За-
хариева (1898-1958) и арх. Мария Сапарева (1898-1974) - ул. „Ген. Паренсов“
16 (Дом на Катя Бръзицова-Спиридонова, оперна певица и педагожка) - ул.
„Ген. Паренсов“ 27 (Дом на Блага Димитрова, поетеса, редакторка, преводач-
ка, писателка, първата жена вицепрезидент) - ул. „Ген. Паренсов“ 29 (Дом и
музикална школа на Христина Морфова, оперна певица, и Людмила Прокопо-
ва, чехкиня, оперна певица и пианистка, професорки в Музикалната академия)
- ул. „Ген. Паренсов“ 33 (Жилищна сграда, проектирана от арх. Мария Сапаре-
ва) - ул. „Ген. Паренсов“ 20 (Паметна плоча и дом на Недялка Симеонова,
цигуларка, преподавателка в Държавната музикална академия) - бул. „Евло-
гий Георгиев“ 95 (Паметна плоча на Весела Страшимирова, писателка мари-
нистка) - бул. „Евлогий Георгиев“ 71 (Паметна плоча на Златка Дъбова, ху-
дожничка) - ул. „Н. Павлович“ 119 (Паметна плоча на Катя Зехирева, актриса) -
ул. „Н. Павлович“ 2 (Паметна плоча на Невена Буюклиева, актриса) - ул. „Лю-
бен Каравелов“ 48 (Дом на Жана Николова-Гълъбова, германистка, литерату-
роведка, публицистка, преводачка, членка на КБП и ДБВО) - ул. „Хан Крум“ 41
(Ателие на Елисавета Консулова-Вазова, художничка, преводачка, журналист-
ка, издателка, общественичка, членка на д-во „Родно изкуство“) - бул. „Васил
Левски“ 35-37 (Дом на д-р Валентина Транен – руска еврейка, хирург, асистен-
тка в СУ, управителка и собственичка на частна хирургическа болница в Пле-
вен (1932-1946) - ул. „Шести септември“ 55 (Дом на д-р Елена Стоянова-
Ганева, педагожка, феминистка, публицистка, членка на УС на БЖС/БНЖС, и
на д-р Райна Ганева, гимназиална учителка, една от първите жени учени фи-
лософки, председателка на Младежкия червен кръст) - ул. „Гургулят“ 1 (НСА -
Сграда на Немското католическо училище „Санкта Мария“, построена през
1931 г. от католическия Орден на викентинките; преподават монахини; закрито
през 1947 г.; сред възпитаничките е Донка Паприкова) - НДК (Людмила Живко-
ва, председател на Комитета за култура, дава идеята за построяването му на
мястото на казармите на артилерийския полк; НДК носи нейното име през
1981-1989) - ул. „Баба Неделя“ (Бивш пл. „Баба Неделя“, наречен на първата
 Жоржета Назърска
„Феминистка разходка“ в София … 357

учителка преди Освобождението; една от първите улици в София, наимену-

вани на жена, освен на монархическите особи) - ул. „Гургулят“ 28 (Дом на Ди-
митрана Иванова, председателка на БЖС, учителка, юристка, гл. редакторка
на в. „Женски глас“ и сп. „Жената“; редакция на в. „Женски глас“).
Маршрут №3
Сборен пункт: бул. „Янко Сакъзов“ 15 (Галерия „Васка Емануилова“ е
почти единствената институция, наред с къща-музей „В. Недкова“ и ХГ „Ел.
Карамихайлова“-Шумен, наименувана на жена и показваща експозиция, свър-
зана с историята на жените)
Маршрут: бул. „Янко Сакъзов“ 20 (Паметна плоча и дом на Лидия Кова-
чева, лечителка) - ул. „Кракра“ 7 (Паметна плоча и дом на Йовка Палавеева,
дарителка, председателка на благотворително д-во "Евдокия“, построило Яс-
лите, първото специализирано детско заведение в страната) - ул. „Оборище“
19 (Дом на д-р Мара Малеева, лекарка, съпруга на комунистическия лидер Т.
Живков, и на Людмила Живкова, политическа и партийна деятелка) - ул. „Обо-
рище“ 21 (Паметна плоча и дом на Маргарита Дупаринова, актриса) - ул.
„Оборище“ 23 (Дом на Вера Постомпирова-Наджакова, физичка, асистентка в
СУ) - ул. „Оборище“ 33 (Дом на Лили Иванова, поп певица) - ул. „Оборище“ 36
(Дом на Анна Каменова, писателка, критичка, членка на КБП и ДБВО, на ПЕН
клуб) - ул. „Оборище“ 22 (Дом на Вера Кирова, примабалерина) - ул. „Герлово“
13 (Паметна плоча и дом на Магда Петканова, поетеса, драматуржка, публи-
цистка, членка на КБП) - ул. „Велико Търново“ 12 (Дом на Райна Кацарова-
Кукудова, етомузиколожка, една от първите жени уреднички в Народния ет-
нографски музей) - ул. „Велико Търново“ 10-12 (Дом на арх. Елена Маркова-
Босилкова, първата архитектка) - ул. „Велико Търново“ 8-14 (Дом на Соня
Бакиш – еврейка, партизанка, журналистка, дългогодишен гл. редактор на сп.
„Жената днес“, членка на Комитета за спасение на Русе) - ул. „Велико Търно-
во“ 11 (Дом на Цветана Щилянова, художничка, членка на Секцията на худож-
ничките към ДБВО, на д-во „Съвременно изкуство“) - ул. „Велико Търново“ 2
(Дом на Теодора Райкова-Ковачева, химичка, първата асистентка в СУ, 1918) -
ул. „Шипка“ 23 (Паметна плоча на Иванка Ботева – майката на Хр. Ботев и ген.
К. Ботев) - бул. „Евлогий Георгиев“ 117 (Дом на сестрите Мамарчеви: Неделя
- дарителка на ДБВО, Лиляна - оперна певица, и Жана - фигуристка, шампион-
ка на страната и спортна журналистика в Италия) - ул. Леонардо да Винчи 33
(Дом на Вера Игнатиева, актриса в Народния театър) - ул. „Н. В. Гогол“ 20
(Дом на Тиха Генова, гимназиална учителка, председателка на ДБВО, общес-
твеничка) - ул. „Светослав Тертер“ 9 (Дом на Кръстина Гичева-Михалчева,
гимназиална учителка, членка на ДБВО, литературна критичка) - бул. „Цариг-
радско шосе“ 41 (Паметна плоча и дом на проф. Люба Енчева, пианистка,
професорка в Музикалната академия) - бул. „Цариградско шосе“ (Паметна
плоча и дом на Зорница Попова, композиторка) - ул. „Иван Асен ІІ“ 11 (Кино
„Влайкова“ и паметна плоча на Мария Влайкова, дарителка за изграждане на
киното) - ул. „Иван Асен ІІ“ 8 (Ателие на Вера Лукова, художничка) - ул. „Иван
Асен ІІ“ 6 (Паметна плоча и дом на Ружа Тенева-Северина, поетеса и писа-
телка, гимназиална учителка) - ул. „Иван Асен ІІ“ 2 (Дом на Калина Малина,
писателка, поетеса, членка на КБП) - бул. „Васил Левски“ 60 (Паметна плоча и
 BALKANISTIC FORUM
358
Vol. 2/2015
дом на Дора Габе, еврейка, поетеса, писателка, преводачка, членка на КБП,
деятелка на Добруджанския женски съюз и на ПЕН клуба) - бул. „Патриарх
Евтимий“ 4 (Дом на Жана Петрович, гимназиална учителка в Първа софийска
девическа гимназия, една от първите висшистки; Жана Стоянович, актриса, и
Ани Бакалова, актриса) - бул. „Патриарх Евтимий“ 16 (Дом на Ганка Найдено-
ва-Стоилова, германистка, уредничка на музея „П.К. Яворов“) - бул. „Патриарх
Евтимий“ 32 (Паметна плоча и дом на Васка Попова-Баларева, художничка,
членка на Секцията на художничките към ДБВО) - ул. „Неофит Рилски“ 58
(Паметна плоча и дом на Елисавета Багряна, поетеса, преводачка, членка на
КБП и ПЕН клуба) - ул. „Христо Белчев“ 12 (Дом на Мара Белчева, поетеса,
преводачка, дъновистка; къщата е ипотекирана и продадена, за да набави
средства на П.П. Славейков) - ул. „Граф Игнатиев“ 7А (Дом на Весела Василе-
ва, поетеса) - ул. „Леге“ 7 (Седалище на Женското християнско дружество с
председателка Василка Димитриева, поделение на ИМКА – протестантската
международна младежка женска организация) - ул. „Леге“ 13 (Редакция на
домакинското сп. „Жена и дом“ с редактор Нелла Сливополска) – ул. „Леге“
(Магазини и ателиета на частнички – шапкарки, шивачки, амбулантни търговки
и др.) - пл. „Княз Александър Батенберг“ 1 (ИЕФЕМ-БАН и НХГ - Бивш Царски
дворец, дом на царица Елеонора Рьойс-Кьостриц, германка, протестантка,
основателка на самарянските курсове, на Сестринското училище, благотвори-
телка).

Приложение 3: Окончателен маршрут на Феминистка разходка

Сборен пункт: Градина пред Народното събрание и СУ „Св. Кл. Охридски“

Маршрут: 7 СОУ (ул. „Цар Шишман“ 28) – Гроб на Екатерина Караве-

лова (Градина „Св. Седмочисленици“) - Паметна плоча на Екатерина Караве-
лова (ул. „Шести септември“ 24) - Паметна плоча на Елисавета Багряна (ул.
 Жоржета Назърска
„Феминистка разходка“ в София … 359

„Неофит Рилски“ 58) - Паметна плоча на Яна Язова (бул. „Г. С. Раковски“ 161)
- Седалище на Българския женски съюз/Българския народен женски съюз
(бул. „Г. С. Раковски“ 157) - Столична библиотека (пл. „Славейков“ 4) - Домът
на Юлия Малинова (ул. „Граф Игнатиев“ 9) и редакцията на сп. „Икономия и
домакинство“ (ул. „Граф Игнатиев“ 16) - Народен театър „Ив. Вазов“ (ул. „Дя-
кон Игнатий“ 5)

Приложение 4
Лого на Феминистка разходка

1 Според определението на Пиер Нора това са места, където работи колективната

(културната) памет на една нация и където действат нейните начини за припомняне
или забрава на събитията.
2 Магистърската програма е съвместна на Софийския, Виенския, Лионския, Нотингамс-

кия и Централноевропейския университет в Будапеща и се финансира от Европейска-

та комисия.
3 ˂http://bnr.bg/euranetplus/post/100532490/evropeiskata-rezolucia-za-ravnopostavenost-i-
parviat-feministki-marshrut-v-sofia˃, 15.03.2015.
4
Повече по въпроса вж. Назърска, Ж. Културни пространства на образованите женски
елити в столицата (ХІХ-средата на ХХ в.): градска топография и културна памет. //
Обществото на знанието и хуманизмът на ХХІ век. – София: За буквите-О писменехь,
2013, С. 210-213.

View publication stats