Мъжът на Нефертити - извънземен?

Пирамидите не са единствената загадка на Древен Египет, която навежда на мисълта за извънземна

намеса.
Например фараонът Ехнатон - предполагаемият баща на знаменития Тутанкамон и съпруг на не по-
малко знаменитата Нефертити.
Ако той беше наш съвременник, би направил шеметна кариера в Холивуд - без никакъв грим ми
могъл да играе извънземен, пише електронното издание МИГнюз.
Издължено лице със змиевидно изражение, яйцевиден череп, силно изтеглена назад тилна част.
Вместимостта на този череп е 1.5 пъти по-голяма, отколкото при обикновените хора. Пръсти - като
паешки крачка, стъпала като перки, огромен тлъст задник.
И женски гърди. Така съвременниците му изобразявали Ехнатон, и всъщност не изопачавали много
действителността.
Останките на фараона, открити през 1907 година, се оказали силно повредени. Учените и досега не
са 100% убедени, дали те принадлежат именно на Ехнатон.
Но повече или по-малко запазилият се в саркофага череп изглежда достатъчно странно за човек -
огромно криво яйце.
Този череп истински ме порази, заяви известният египтолог проф. Доналд Редфорд и обеща да го
изследва най-подробно.
Откъде идват тези толкова явни уродства? На този въпрос първо се опитали да отговорят
патоанатомите, които представили резултатите от изследванията си на наскоро приключилата
конференция в медицинския факултет на университета на щата Мериленд.
Ъруин Брейевман от Йейл смята, че фараонът е бил обезобразен от генетични отклонения.
Той обаче открил едновременно проявление на няколко мутации: синдрома на Марфан, който
удължава крайниците и лицето и прави пръстите като на паяк; синдромът на Клайнфертел кара
организма да произвежда голямо количество женски полови хормони, което води до гинекомастия -
поява на голяма женска гръд; синдромът на Фролих пък провокира складиране на мазнини по
седалището и бедрата.
А главата се издължила назад, тъй като в детството му рано се сраснали костите на черепа.
Поне два факта пречат да се приеме, че фараонът е бил просто един болен мъж.
Тези синдроми не се срещат наведнъж, а поотделно се проявяват само външно.
Мъж, страдащ поне от един от тях първо е импотентен с микроскопичен полов орган и второ е
безплоден.
Ехнатон обаче, както свидетелстват историческите хроники, не бил нито едното, нито другото.
Той имал внушително мъжко достойнство - нереално в съчетание с женските гърди и бедра. Държал
огромен харем, имал две официални съпруги и повече от 10 деца. Само красавицата Нефертити му
родила 6 дъщери.
Тутанкамон е син от втората му жена - Хия, за която се знае много малко. Освен това женствената
фигура на Тутанкамон е сериозен довод в полза на това, че именно Ехнатон е бил негов баща.

Две дочери Эхнатона впоследствии стали наложницами папы. А еще одна — гражданской женой. То
есть ради удовлетворения похотливых потребностей «половой гигант» не гнушался и инцестом. И
мутации отнюдь не вредили здоровью фараона. Что идет вразрез с выводами Брейвермана.

Гости от Сириус

Одна из яйцеголовых дочек Эхнатона. У него все такие были.

Уфолозите пък смятат, че генетичните отклонения са резултат от експерименти на извънземни и по-

точно гущероподобни същества, долетели от района на Сириус.
Те се споменават от много древни народи, включително египтяните, шумерите и догоните.
Разбира се извънземните едва ли са имали преки сексуални контакти с обитатели на Земята. По-
скоро чрез изкуствено оплождане влагали свой генетичен материал в човешки яйцеклетки.
Аналогичным образом современные ученые экспериментируют со скрещиванием людей и
животных, получая эмбрионы-химеры.
Нынешние опыты пока не дошли до появления живых гибридов. Но продвинутые пришельцы вполне
могли довести эксперименты и до такой стадии. Примером чему, по мнению уфологов, и служат
Эхнатон да и многие другие, чьи огромные вытянутые черепа находят по всему миру.
Красотата на Нефертити преувеличена?

Нефертити може би не е била такава красавица, твърдят германски учени.

Придворният скулптор, изваял прочутия бюст на египетската царица, вероятно е загладил бръчките
около устата и е „изправил" кривия й нос, за да я представи по-красива.
„Възможно е бюстът да е бил поръчан от самия Ехнатон и той да е поискал съпругата му да
бъде представена по начин, който харесва на него", твърди екип от германски учени, ръководени
от Александър Хуперц.
Високият 50 см бюст, направен от прочутия скулптор Тутмес, се състои от варовикова основа,
покрита с пластове гипс с различна плътност. Експерти анализирали обекта през 1992 г. с помощта на
компютърна томография. Съвременните технологии обаче позволили на Хуперц и екипа му да
извлекат повече информация как е бил създаден.
Учените установили, че скулптурата има две лица. Първото е изработено с невероятна прецизност,
но е по-различно. То е с по-слабо изразени скули, с лека гърбица на носа, с бръчки около устата и по
бузите и не толкова дълбоки очи.
Нанесените след това корекции вероятно са имали за цел да приближат лицето на египетската
царица до идеала за красота по това време, смята Хуперц.
Бюстът на египетската царица, заедно с още два, е открит през 1912 г. в местността Ел Амарна в
Египет, където за кратко бил разположен Ахетатон - столицата на Ехнатон и Нефертити. В момента и
трите скулптури се съхраняват в Берлинския музей.
Бюстът, който учените са изследвали в дълбочина, е показан пред публика за първи път през 1923 г.
Оттогава той предизвиква възхита заради симетричните линии и прецизността, с която са
представени чертите на Нефертити.
Скулптурата е сред петте културни ценности, съхранявани в чужбина, които Египет държи да си
върне на всяка цена.
Нефертити показа истинското си лице

Нефертити, чийто образ се счита за един от еталоните на женската красота, е имала гърбав нос и
бръчки, съобщи руският сайт gazeta.ru Заключението е направил екип от специалисти, ангажирани с
изследването на известния древен бюст. Съпругата на Ехнатон - фараон от XVIII владетелска
династия, дори изобщо не е била хубава, смятат изследователите. Томографският анализ на
пунктуално изработеното изображение установил наличието на няколко пласта “добавки” към
първоначалния вариант. Бюстът, открит през 1912 година при разкопки край Тел ел Амарн, в
момента се съхранява в Берлин. Около него от години се нагнетява напрежение, тъй като властите в
Кайро упорито се опитват да върнат в Египет емблематичната национална ценност.
Модерните немски скенери еднозначно показали, че под прекрасната маска от 14 век преди новата
ера се крие една друга Нефертити. Далеч от съвършенството, в автентичния си вариант то показвало
нос с гърбица и множество бръчки около очите, устата и по бузите. Контрастът между видимия и
скрития портрет се оказал толкова очебиен, че заключението само се наложило: древните
художници съзнателно са гримирали изображението в изпълнение на изискване от “поръчителя”.
Очевидно е било нужно своеобразният култ към египетската царица да се поддържа и с такива
средства. Докато около Нефертити витаела легендата за женско съвършенство, съпругът й Аменхотеп
IV /Ехнатон/, си подготвял място в историята като крупен религиозен реформатор. За разлика от
Нефертити той не се вдавал особено в подобряването на външния си вид – бил невзрачен, с
изкривено заради костно заболяване тяло. Изображенията на Нефертити украсявали египетските
храмове и всички трябвало да се дивят на невижданата й до този момент в Египет красота. Впрочем,
и до ден днешен произходът на Нефертити си остава истинска мистерия. Няма нито едно
категорично доказателство за това – коя е тя и откъде се е появила, египтянка ли е или чуждоземна
принцеса. Изворите обаче сочат, че любимата жена на фараона умряла на преклонната възраст от
около 38 години, раждайки преди това шест дъщери. В щастливите си дни тя наистина разполагала с
огромни правомощия и власт както над фараона, така и в държавата. Няколко години преди
кончината си обаче изведнъж била елиминирана и отстъпила територията си на второстепенната до
този момент царица Кийа. Самата Кийа скоро също била изместена от най-голямата дъщеря на
Нефертити – Меритатон. Когато Нефертити изгубила властта си, заедно с нея от храмовете и
обществените сгради много бързо изчезнали и множеството й великолепни изображения.
Нефертити - царица на Египет или какво знаем за нея?

Царица Нефертити е не само една от най-разпознаваемите икони на древен Египет, но също така и
тема на множество съвременни спорове. Тя е доста повече от „красиво лице” обаче, защото заема
безпрецедентно ниво на значимост в периода Амарна на 18-та египетска династия. Редица
произведения на изкуството дават очевидна представа за нейното обществено положение и сочат,
че тя е имала почти толкова влияние, колкото и съпругът й – цар Ехнатон.
Водят се спорове дали във вените на Нефертити тече царска кръв. Тя вероятно е дъщеря на офицера
от армията, а по-късно фараон, Ay. Други предполагат, че може би Нефертити е дъщеря на Тайе, или
че е братовчедка на Ехнатон. Въпреки това, като "наследница", тя може би също да е потомък на
Амос-Нефертари. Нефертити никога не е предявявала претенции да е царска дъщеря, така че със
сигурност се знае, че тя не е царска наследница по пряка линия.
Известен факт е, че Нефертити е била съпруга на Ехнатон и заедно са имали шест дъщери.
Египетската царица е споделяла мъжа си с две други царски съпруги на име Мекитатен и
Анесенпатен, както и по-късно с вероятната си дъщеря Меритатен.
Множество хвалебствени слова са изписани за Нефертити, за нейната чудна красота. Редица
открития сочат, че Нефертити е била „главна царица” на Ехнатон и той е имал изключително добро
отношение към нея и е проявявал интимност към нея и на публични места.
Въпреки че е е имал няколко жени, в четирите ъгъла на гранитния саркофаг на Ехнатон е била
издълбана фигурата на Нефертити, която да защитава неговата мумия. Тази роля е давана
традиционно на женските божества Исис, Нефис, Селкет и Нейт. Счита се, че влияние в личния живот
на Нефертити и Ехнатон е имало присъствието на майката на Ехнатон – Тайе, тъй като тя е имала
специална позиция на „мъдра жена” в неговия царски двор.
Тайе като една „мъдра жена” е често изобразявана с лицеви характеристики, които не само
свидетелстват за старост, но за житейски опит и мъдрост и призовават за уважение и дори
благоговение. И когато лицето на Нефертити започва да се представя с първите признаци на
старостта, това може само да означава, че тя е поела позицията на "мъдра жена" след смъртта на
Тайе, което свидетелства за високия й статут в царския двор.
Нефертити и нейният съпруг са живяли по време на изключително необичаен период в египетската
история. Това е било време на религиозни противоречия, традиционните богове на древен Египет са
били повече или по-малко изоставени и най-вече от царското семейство в полза на един Бог – Богът
Слънце Атен.
Смята се, че Нефертити е имала активна роля в религиозните и културни промени, инициирани от
мъжа й. Тя също е имала позиция на свещеник, и е била посветен богомолец на бога Атен. В
царската религия, на царя и царицата е гледано като на "изконна първа двойка". Те са били ония,
които са почитали Богът Слънце и само чрез тях Богът е бил достъпен за останалите.
Нефертити се е обличала привлекателно и е изпълнявала същата функция като на „Божия съпруга на
Амон” в религията на Амарна. Като такава тя в действителност поема ролята на Тефнат, която е била
дащеря и съпруга на Амон. След четвъртата година царуване, Нефертити започва да носи шапка с
форма на четвъртита плоскост, подобно на шапките на Тефнат, създавайки визия на сфинкс в лъвски
аспект.

Нефертити - пагубен край или ново начало?

Към края на царуването на Ехнатон, Нефертити изчезва от египетските исторически архиви. Години
наред, учените са смятали, че тя се е оттеглила от благоприличие към царя фараон, но това
действително е случай на сгрешена идентичност. Това е била Кайа, името и изображенията, на която
са били изтрити от паметниците и заменени с тези на Меритатен, една от дъщерите на Ехнатон.
Има предположение, въпреки че липсват подкрепящи доказателства, че към дванадесетата година
от царуването на Ехнатон и след като го дарила със син и евентуално дъщеря, Кайа се е превърнала в
твърде голям съперник на Нефертити, която е станала причина за изпадането в немилост на Кайа.
Възможно е Нефертити да е изчезнала няколко години след Кайа, което означава, че тя е починала
на възраст около тридесет години.
Скоро след изчезването на Нефертити, археологическите сведения сочат, че Ехнатон е приел съ-
регент, с когото да споделя престола на Египет. Една от теориите е, че този съ-регент не е никой друг
освен самата Нефертити.
Друга теория е, че е имало действително двама съуправници – регенти, един от синовете на Ехнатон
на име Сменкаре и Нефертити под името Нефернефератен. Без съмнение, подобно на мъжа си,
който първоначално е носил името Аменхотеп, тя също би могла да приеме ново име,
Нефернефератен в чест на Бог Атен.
Джейкъбс Ван Дайк от Оксфордския университет, изследващ историята на древен Египет, вярва, че
наистина Нефертити е станала съ-регент заедно със съпруга си и че нейната роля като царска съпруга
е била поета от най-голямата й дъщеря, Меритатен. Ван Дайк също така предполага, че Сменкаре
може да е бил самата Нефертити, която управлява след смъртта на съпруга си, а собствената и
дъщеря е в церемониалтата роля на "Великата царска съпруга".
Друг учен, Кирил Алдред изследва погребална вещ, наречена shawabti. Той твърди, че тази вещ
според древен надпис, е принадлежала на самата Нефертити, а не, както някои учени твърдят, че е
дарение от нея за погребението на Ехнатон. Вероятно, въпросната вещ е направена след смъртта на
царицата, тъй като такъв е бил обичаят по това време, да се правят подобни предмети за процеса на
балсамиране. Ехнатон отхвърля тази практика като част от новата си религия, но въпреки това, две от
неговите собствени shawabti остават неразгадани.
Алдред също отбелязва, че въпросната shawabti представя Нефертити като господстваща царица, а
не съ-регент. Той вярва, че Нефертити е починала на четиринадесетата година от царуването на
Ехнатон.

Ако това наистина е вярно, че Нефертити е починала по време на царуването на мъжа си, то
годината посочена от Алдред най-вероятно е вярна. Нефертити е изобразена върху редица релефи,
включително и този от погребението на втората й дъщеря, за която се смята, че е починала по време
на тринадесетата година от царуването на Ехнатон.
Последните сведения за Нефертити датират от времето на четиринадесетата година от царуването
на Ехнатон, а именно това са документи за доставка на вино от нейното имение, за което след това
липсват всякакви данни. Според Алдред по презумпция трябва да се приеме, че Нефертити е
изчезнала някъде около четиринадесетата година от царуването на Ехнатон.

Тутанкамон бил плод на греховна любов

Великият египетски фараон Тутанкамон е бил рожба на кръвосмешение. Това е едно от всичките
заключения, които учени от Египет, Италия и Германия обявиха след ДНК-експертиза на мумията му.
Преди няколко дни международният изследователски екип, ръководен от Захи Хавас, директора на
египетското ведомство, обяви, че Тутанкамон е страдал от костно заболяване, заради което е бил
кривокрак и най-вероятно е починал от смъртоносна малария, причинена от паразита plasmodium
falciparum. Фараонът е доживал само до деветнадесетата си годишнина.
Алберт Цинк от Европейската академия в Бозен прокарва хипотезата, че Тутанкамон е бил плод на
греховна любов. Заради което гневът на Боговете се е излял с всичко сила върху него.
В продължение на две години Цинк и колегите му изследваха 11 мумии на членовете на фараонската
фамилия. С помощта на генни изследвания те потвърждават сега онова, което се предполагаше
отдавна: че бащата на Тутанкамон е бил еретичният фараон Ехнатон.
Открита е и майката на Тутанкамон - това е мумията, обозначена като KV35YL. За нея се знае само,
че е била сестра на Ехнатон.
Изследователите вече са категорични, че фараонът не е бил син на прочутата Нефертити, главната
жена на Ехнатон.
Професор Цинк изказва и друго предположение. Че е възможно и друго обяснение за генетичното
сходство между бащата и майката на Тутанкамон. Той може да е син на Ехнатон и някоя от неговите
дъщери, тъй като на Ехнатон е било позволено да се ожени за нея - все пак той "е бил бог".
Тутанкамон също се оженва по-късно за своята сестра или полусестра. Подобни връзки не са били
нещо необичайно по онова време в Египет. Двете им деца обаче се раждат мъртви.