МИТОЗА

МЕЙОЗА
Жизненен цикъл на
клетката

❑ Жизненен цикъл на
клетката - периодът
на живот на клетката
от момента на
възникването й до
деленето й или
смъртта.
❑ Стадии: интерфаза и
митоза
❑ Митоза (от гръц. «митос» – конец) е
индиректното разделение на соматични
клетки, в резултат на което първо се
получава удвояването и след това
равномерното разпределение на наследствен
материал между дъщерните клетки.

❑ Биологично значение на митозата: в

резултат на митозата се образуват две клетки,
всяка от които съдържа толкова хромозоми,
колкото са били и в майчината. Дъщерните
клетки са генетично идентични с
родителските.
 Делене на клетките
Майчина клетка

Дъщерни
клетки
удвояване на хромозомите

образуване на две клетки

Интерфаза центриола

ядърце

хроматинови нишки
ядрена обвивка

❑ Интерфазата е периодът между деленията.

❑ Продължителността на интерфазата по правило е до 90% от целия клетъчен цикъл.
❑ Фази: пресинтетични (G1 - 2n2c), синтетични (S - 2n4c) и постсинтетични (G2 - 2n4c).
Пресинтетичен период- период на растеж е най-дългият период (от 10ч до няколко
дни). През този период се синтезират РНК, протеини, броят на рибозомите и митохондриите
се увеличава.
Синтетичният период по продължителност е различен (6-12 часа). По време на него
се случва най-важното събитие - удвояването на ДНК (репликация, редукция). Всяка
хромозома става бихроматична и броят на хромозомите не се променя.
Постсинтетичният период осигурява подготовката на клетките за разделяне и се
характеризира също с интензивни процеси на синтез на протеини, съставляващи
хромозомите, синтезират се ензими и енергийни вещества, които са необходими за
осигуряване на процеса на делене на клетките.
Профаза (2n4c)
ахроматиново вретено
центриоли

❑ Хромозомите се съкращават и
уплътняват, в резултат на което става
ясно, че двете хроматиди в
хромозомата лежат почти успоредно,
свързани от тесен участък -
хромозоми
центромера.
❑ Центриолата, разположена в
цитоплазмата на клетката, се разделя,
а дъщерните центриоли се разминават
в противоположни посоки на клетката
с образуването на делително вретено.
❑ До края на профазата ядрената
мембрана се разтваря и хромозомите
са свободно разположени в
цитоплазмата, ядърцето изчезва малко
по-рано.
Метафаза (2n4c)
центромера Сестрински хроматиди

ахроматиново центриола
вретено

❑ Нишките на вретеното се простират от екватора на клетката до

полюсите.
❑ Хромозомите се редят в екваториалната равнина.
❑ Всяка хромозома е прикрепена към нишките на вретеното със
своя центромер.
Анафаза (4n4c)
сестрински хроматиди

центриола

ахроматиново
центромера вретено

❑ Центромерите се разделят и хроматидите се превръщат в две

напълно отделни дъщерни хромозоми.
❑ Присъединените хромозоми (хроматиди на всяка хромозома) се
разминават към различни полюси.
❑ Разминаването на хромозомите към полюсите възниква поради
намаляването на вретеновите нишки.
Телофаза (2n2c)
дъщерни ядра
ядърце

центриоли

хромозоми

ядрена обвивка
дъщерни клетки

❑ хромозомите се деспирализират, а делителното вретено е унищожено.

❑ около хромозомите се образува обвивката на ядрата на дъщерните
клетки. С това завършва делението на ядрото (кариокинеза), след
това се получава разделянето на клетъчната цитоплазма (или
цитокинезата).
Телофаза (2n2c)
дъщерни ядра
ядърце

центриоли

хромозоми

ядрена обвивка
дъщерни клетки

❑ Когато животинските клетки се разделят, в екваториалната равнина

се появява бразда, която, постепенно се задълбочава, разделя
майчината клетка на две дъщерни клетки.
❑ При растенията деленето става, чрез образуването на така
наречената клетъчна плоча, разделяща цитоплазмата.
 Мейоза
❑ Мейозата (от гръц. «мейозис» – умаляване) е процес на
разделяне на половите клетки при растения и
животни, по време на който се извършва редукцията
(намаляването) на броя на хромозомите.

❑ Биологично значение на мейозата: намаляване на броя

на хромозомите. От една диплоидна клетка се
формират 4 хаплоидни клетки.
❑ Благодарение на мейозата се образуват генетично
различни гамети, защото рекомбинацията на
генетичен материал се случва три пъти: при
кръстосване, случайно и независима дивергенция на
хомоложни хромозоми и след това хроматиди.
❑ Благодарение на мейозата се поддържа постоянството
на диплоидния набор от хромозоми в соматичните
клетки.
❑ По време на мейозата не се
появява само едно, както при
митозата, а две последващи
клетъчни деления.
❑ Първото мейотично деление се
предхожда от интерфаза 1 - фаза на
подготовка на клетките за деление.
❑ Първото мейотично разделение се
нарича редукция, защото точно в
този момент броят на хромозомите
намалява; образуват се две клетки
с хаплоиден набор от хромозоми.
❑ Веднага след първото деление се
провежда второто - според начина
на обикновена митоза. Това
разделение се нарича уравнително,
защото по това време хромозомите
стават монохроматични.
Интерфаза (2n2c - 2n4c )
❑ Подобна е на интерфазата на митозата
❑ Пресинтетичен период, период на растеж-синтезират се РНК, протеини, броят на
рибозомите и митохондриите се увеличава.
❑ Синтетичен период-ДНК се удвоява (репликация, редупликация). Всяка хромозома
става бихроматична и броят на хромозомите не се променя.
❑ Постсинтетичният период осигурява подготовката на клетките за разделяне и се
характеризира също с интензивни процеси на синтез на протеини, съставляващи
хромозомите; синтезират се ензими и енергийни вещества, които са необходими за
осигуряване на процеса на делене на клетките.

Профаза I (2n4c)
❑ Най-дългата и сложна фаза на мейозата.
❑ Хомоложните хромозоми започват да се привличат една към друга от подобни места
и да се конюгират. Образуват се биваленти, които продължават да се скъсяват и
сгъстяват.
Най-важното събитие от този период е пресичането - обмяната на региони на
хомоложни хромозоми. Освен това, във всяка от двете хомоложни хромозоми в
хомоложния участък, един хроматид се разрушава и получените фрагменти отново се
съединяват напречно.
В края на профазата ядрената мембрана и ядърцето изчезва. Бивалентите се
изместват към екваториалната равнина. Центриолите образуват делително.
Кросинговър
➢ Кросингровър -позволява обмен на
хроматидни места
(интерхромозомна рекомбинация).
➢ Значение: увеличава генетичното
разнообразие на образуваните
гамети. Мястото, където е протекъл
кросинговър, и в което майчините
и бащините хромозоми остават
свързани, се нарича хиазма.
➢ съществува мерна единица за
определяне на разстоянието между
гените - „морганид“ (на Томас
Морган). Това е разстоянието, при
което между два скачени гена се
осъществява кросинговър с честота
1%. Степента на скачването им се
използва за изготвяне на т.нар.
хромозомни (генетични) карти.
Метафаза 1 (2n4c)
❑ Формиране на вретеното приключва.
❑ Спирализацията на хромозомите е максимална.
❑ Бивалентите са разположени в равнината на екватора.
❑ Центромерите на хомоложни хромозоми са обърнати към различните полюси на
клетката. Подреждането на бивалентите е еднакво вероятно и случайно, т.е. всяка една
от майчините и бащините хромозоми може да бъде обърната към един или друг
полюс.
❑ Нишките на вретеното са прикрепени към центромерите на хромозомите.

Анафаза 1 (4n4c)
❑ Раменете на хомоложни хромозоми се разделят накрая и хромозомите се разминават
към различни полюси.
❑ В резултат, диплоидният набор хромозоми намалява до хаплоиден. Всяка хромозома
обаче се състои от две хроматиди, т.е. все още съдържа два пъти повече от ДНК и
следователно, хромозомният набор от клетки след завършване на първото
мейотично деление ще бъде 1n2c.
❑ Възникват най-разнообразни комбинации от майчини и бащински хромозоми.
Телофаза 1 (1n2c)

❑ при животни и някои растения хроматидите се деспирализират;

❑ около тях се образува ядрена мембрана – настъпва разделение на
цитоплазмата;
❑ в много растения клетката от анафаза 1 веднага навлиза в профаза 2.

Профаза 2 (1n2c)

❑ спиралата на хромозомите, ядрената мембрана и ядърцата изчезват,

центриолите образуват делително вретено.
 Метафаза 2 (1n2c)
❑ образуват се метафазна плоча
и вретено, нишките -
прикрепени към центриолите
на хромозомите.

Анафаза 2 (2n2c)

❑ Центрометрите на хромозомите се разделят,

хроматидите стават независими хромозоми, а нишките
на делителното вретено ги разтягат до полюсите на
клетката.
❑ Тъй като в метафаза 2 хроматидите се намират на
случаен принцип в екваториалната равнина, трета
рекомбинация на генетичния материал на клетката се
случва в анафазата.
Телофаза 2 (1n1c)
❑ Нишките на делителното вретено
изчезват, хромозомите се
деспирализират, около тях
ядрената мембрана се
възстановява, цитоплазмата се
разделя.
❑ С завършването на телофаза 2
завършва и целият процес на
мейоза.
❑ В резултат на това, в края на
мейозата има 4 хаплоидни ядра и в
резултат на цитокинезата се
образуват 4 клетки с един набор от
хромозоми.
 МИТОЗА МЕЙОЗА
сходства имат еднакви фази на делене
преди митозата и мейозата се осъществява самоудвояване на хромозомите,
спирализиране и удвояване на ДНК
различия едно деление два повтарящи се деления

удвоените хромозоми се редят в метафаза двойки хомоложни хромозоми се

по дължината на екватора редят на екватора

няма конюгация на хромозоми конюгат на хомоложни хромозоми

между отделенията се получава удвояване няма интерфаза и удвояване на ДНК

на ДНК молекулите (хромозоми) молекули (хромозоми) между
първото и второто деление

соматични клетки - бразуват се 2 дъщерни полови клетки - образуват се 4

клетки с диплоиден набор от хромозоми сперматозоиди или 1 яйцеклетка с
хаплоиден набор от хромозоми