“Вятър и дъжд при павилиона Тиен И“ от Ю Циую (откъс)

В действителност то е просто книгохранилище, но е станало едно наистина

изключително трудно и изключително трагично културно чудо.
Китайците са един от най-ранно навлезлите в цивилизацията народи. Създават си
красиви йероглифи, писмо на бамбукови летви и коприна, а по-късно, естествено,
изобретяват хартията и печатането. Всичко това следва бързо да тласне един океан от
книги, който да надигне огромна вълна на разпространение на китайската култура, но
безпощадният огън на войните почти непрестанно изгаря тънките ронливи листи хартия и
безграничното невежество изяжда безспирно крехката мъдрост. Народ създал всички
условия за писането и издаването на книги в действителност не може мащабно да
използва и съхранява твърде много книги. Книгата от незапомнени времена бе
рядкосрещано, безценно, но и непознато чудовище по тези земи. Съответно духовният
свят на този народ отдавна е в състояние на дезорганизация и спонтанност. Този народ
често не знае откъде идва и накъде отива, нито кой е и какво иска да направи.
Единствено ерудираните хора могат да създадат у тови народ копнеж към книгите.
Ерудираните хора разбират, че само книгите могат да свържат така дълбоката история, да
обединят така мащабното племе и да запазят вовеки пламъка на цивилизацията по така
просторната земя. Имало е много литератори, които целогодишно и неуморно са
работили, за да преписват и събират книги, но колко книги може един аскетичен книгофил
да събере и тези книги колко поколения остават едно цяло, без да се разпръснат.
“Благородното влияние на добродетелните хора не ще трае повече от пет поколения“,
същото важи за славата и богатството, плодородната земя и високите къщи, та какво
остава за няколко книги? Естествено, в императорския дворец има много книги, но преди
династия Цин, това като цяло не представлява стандарт за книгодържане в общ културен
смисъл, а и това, че книгите са унищожавани със смяната на всяка династия, прави
императорския метод недостатъчно надежден. При дадените обстоятелства, историята
може да повери книгосъбирането само на някои много изключителни герои. Такъв човек
трябва дълго време да бъде чиновник с достатъчно ресурси за събиране на книги. Такъв
човек, който да е чиновник, е най-добре да са мести често, за да има възможност да събира
разпръснати навред издания. Такъв човек трябва да има изключително висока културна
грамотност, за да може бързо да преценява стойността на всякакви книги.
Такъв човек трябва да има ум с ясна идея за управление, който изчерпателно да
обмисли всичко – от изграждането на книгохранилището, до дизайнът на библиотеките, от
правилата за събирането на книгите, до противопожарните мерки. Такъв човек също
трябва да има далновиден план отвъд времето и предварително да има идея за това как да
накара бъдещите си поколения също да събират и съхраняват книги. Когато един човек
отговаря на всички тези високи изисквания, само тогава той може да се превърне в
колекционер на книги в древен Китай.
Наистина е имало няколко такива колекционери, но за няколко поколения,
плодовете на труда им един след друг са били погубвали. Имената на тези хора може да се
нанижат на дълъг низ, но колекциите им отдавна са разпръснати и погубени. Eх, тези
имена се обединяват в едно безплодно усилие, в едно трагично желание, което привидно е
реализирано, но в крайна сметка не е осъществено.
Възможно ли е да се появи един човек, дори и само един да е, който да надгради
гореспоменатите високи изисквания към още по-взискателни, за да може да обмисли
обстойно основните точки за управлението, съхраняването и предаването на книгите през
поколенията, че на огромният Китай да остане една библиотека, една, само една! Господи,
смили се над Китай и китайската култура!
Най-накрая има такъв човек. Това е Фан Цин, основателят на павилиона Тиен И.
 《一双美丽的眼睛》
一双美丽的眼睛
一双美丽的眼睛一一那是孩子的心灵
在这双美丽的眼睛里一一流淌着音乐，闪烁着光芒。
那双眼眸有一丝抗拒，不肯许下承诺。;
我的魂灵在乞求你,
小孩子，
我的魂灵在乞求你！
渴望，隔阂会成为由羞赧和罪恶织成的面纱
在明天由羞赧和罪恶织成的面纱遮掩那双眼。
羞赧和罪恶交织成的面纱不会
被渴望，隔阂遮掩那对眼。我的魂灵在乞求你,
小孩子，
我的魂灵在乞求你！
一双美丽的眼睛一一在这双美丽的眼睛里
流淌着音乐，闪烁着光芒。那是孩子的心灵。

佩约·雅沃罗夫