VII Международна научна конференция

“АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО – СЪВРЕМЕННОСТ”

28 – 30 Май 2015 г.
Варна, България
VII INTERNATIONAL SCIENTIFIC CONFERENCE
“ARCHITECTURE, CIVIL ENGINEERING – MODERNITY”
28 – 30 May 2015
Varna, Bulgaria

ОСОБЕНОСТИ НА ДОБАВЪЧНИ МАТЕРИАЛИ ОТ РЕЦИКЛИРАНА СТРОИТЕЛНА

КЕРАМИКА ЗА НАПРАВА НА БЕТОНИ
Боян Петров1, Р. Захариева2

РЕЗЮМЕ:
Строителните отпадъци от керамика у нас са около 25% от общото количество СО. За
разлика от бетона, оползотворяването на керамиката под формата на ДМ от бетон е
сравнително по-малко познато и съответно, малко прилагано, въпреки че води до намаление
на собственото тегло на конструктивните елементи и по-добри топлотехнически свойства на
бетона. В статията са представени изследванията върху рециклирана строителна керамика от
гледна точка на възможността да се използва като ЕДМ за направата на бетон. Приложени са
стандартни методи на изпитване и е направена съпоставка със свойствата на обикновените
ДМ за бетон. Установено е, че рециклираните ДМ от керамика се отличават съществено от
конвенционалните ДМ за бетон, т.е. те са по-близки до леките ДМ, което води до промяна в
поведението на бетонната смес и бетона.

Ключови думи: керамични строителни отпадъци, рециклиран добавъчен материал,

бетон

CHARACTERISTICS OF AGGREGATES FROM RECYCLED CONSTRUCTION

CERAMICS FOR MAKING CONCRETE
Boyan Petrov1, R. Zaharieva2

ABSTRACT:
Construction ceramic waste in Bulgaria is about 25% from the total quantity of construction
waste. Unlike concrete, the utilization of ceramics in the form of aggregates from concrete is
considerably less known and respectively less used, although it leads to lowering of the weight of
the construction elements and to better thermotechnical characteristics of the concrete. The
researches on recycled construction ceramics from the viewpoint of using it as coarce aggregates for
making concrete is presented in the article. Standard methods of testing are applied and a
comparison with the characteristics of the ordinary aggregates for concrete is made. It has been
determined that the recycled aggregates from ceramics differ considerably from the conventional
aggregates for concrete, which means that they are closer to the light aggregates, which leads to
change in the behavior of the concrete mixture and the concrete itself.

Keywords: ceramic waste, recycled aggregate, concrete

1
Боян Петров, aс. инж., кат. “Строителни материали и изолации”, УАСГ, бул. “Хр. Смирненски” 1, София, e-
mail: petrov.uacg@gmail.com
Boyan. Petrov, Asist Prof. MEng, Department of Building Materials and Insulations, UACEG, 1 Hristo Smirnenski
Blvd. 1046 Sofia, Bulgaria, e-mail: petrov.uacg@gmail.com
2
Румяна Захариева, доц. д-р инж., кат. “Строителни материали и изолации”, УАСГ, бул. “Хр. Смирненски” 1,
София, e-mail: roumiana.zaharieva@gmail.com
Roumiana. Zaharieva, Assoc Prof. PhD MSc, Department of Building Materials and Insulations, UACEG, 1 Hristo
Smirnenski Blvd. 1046 Sofia, Bulgaria, e-mail: roumiana.zaharieva@gmail.com

406
 1. Увод.
Строителните отпадъци (СО) са сред най-големите по маса отпадъчни потоци и
изискват огромни ресурси за обезвреждането им посредством депониране и изгаряне. За
България по официални данни СО са малко над 3 мнл. тона [1], а вероятно са дори повече.
Същевременно, счита се, че над 90% от СО по принцип могат да бъдат подлагани на
икономически изгодно оползотворяване. Процентът може да и по-висок, ако се осигурява
разделното им събиране и транспориране, тъй като операциите по сортиране оскъпяват
процеса. Това е причината Европейският съюз да изисква от страните членки до 2020г. да
оползотворяват материално (т.е. не под формата на енергийно оползотворяване) поне 70% от
строителните си отпадъци. Дейностите, които се считат за материално оползотворяване са
подготовката за повторна употреба, рециклиране и влагане в насипи (за инертните) като
заместващ материал.
Настоящата статия разглежда възможността СО от груба строителна керамика
(зидарийни и покривни тела) да бъдат рециклирани под формата на добавъчни материали за
бетон. Интересът от влагането на рециклирани добавъчни материали е продиктуван от
необходимостта да се изпълняват цели за влагане на продукти от оползотворяване на СО в
обектите, финансирани с публични средства. У нас процесът на оползотворяване на СО е
забавен, поради късното въвеждане на нормативни изисквания, рециклират се предимно
бетонни и стоманобетонни СО, частично се оползотворяват асфалтовите СО. Керамичните
СО са вторият по маса поток СО и се очаква да достигне около една четвърт от общото
количество СО. Същевременно, много малка част от тези СО се оползотворява, тъй като
досегашната практика отпадъчни тухли и керемиди да се пре/продават на други лица (най-
често частни), става нерегламентирана, ако тези лица не притежават съответната
регистрация/разрешение за дейности с отпадъци по чл. 35 на ЗУО. Подготовката за повторна
употреба също е затруднена поради пропуски в законодателната уредба и трудности при
оценяването на съответствието им съгласно Регламент 305/2011г. Керамичните СО те не са
желан отпадък и от рециклаторите, поради липса на търсене на такъв рециклиран трошен
камък, а тази липса е породена от незнание за свойствата на рециклираната керамика,
неосведоменост за възможните приложенния и липса на национален опит в използването й.
Прегледът на световния опит показва, че рециклираните керамични добавъчни
материали (КРДМ) са подходящи за редица цели: за разтвори и за зидарийни тела, за леки
бетони, както и за конструкционни бетони [2, 3]. Необходимо е обаче КРДМ, рециклирани в
български условия от СО от керамика, произведена у нас, да се характеризират съобразно
техническите изисквания, да се оценят техните особености и отражението им върху
свойствата на бетонната смес и бетона и съответно да се предпишат рационални области на
приложение. Представените изследвания са пилотни за България и са част от по-широка
изследователска програма в този контекст.

2. Нормативна уредба, регламентираща употребата на КРДМ

Неопасните СО от керамика попадат в три кода за СО съгласно Наредба № 2 на МОСВ
от 23.07.2014 г. за класификация на отпадъците - Фиг. 1. Основнитят интерес представляват
отпадъците от керамични зидарийни тела (тухли и блокове) с код 17 01 02, тъй като у нас е
при сградите, подлежащи на премахване, делът на тези със зидана конструкция е 54% [1], а
голяма част от ограждащите конструкции на другите типове сгради са изпълнени също с
керамични зидарийни тела.
КРДМ са залегнали като част от рециклираните добавъчни материали и в техническата
нормативна уредба (напр. БДС EN 12620 и БДС ЕN 13139). В зависимост от вида на СО,
рециклираните добавъчни материали се разделят по произход (бетон, керамика,
асфалтобетон и др.) и в зависимост от съдържанието на примеси – фиг.2. Класификацията се
извършва по методиката от БДС EN 933-11.
Според табл. 20 на БДС EN 12620:2002+A1 за класификацията на компонентите в едрия
рециклиран добавъчен материал, рециклираните добавъчни материали от бетон (означени

407
като Rc) са разделени на класове от RC90 до RC50, a тези от керамика (Rb) - от Rb10 до Rb50.
Цифрата след означението е процентното съдържание на съответния означен материал и
формира т.нар. клас на рециклирания добавъчен материал. Класовете в групата на
рециклираните бетони (Rc) започват от 50%, докато при керамичните блокове за зидария и
другите зидарийни елементи (Rb) класовете са в границата до 50%. Това е показател, че
голям процент от бетонните СО се рециклират така, че да се постигне малък процент на
примеси. За разлика от тях, при керамичните СО има голям процент на примеси, с произход
от мазилки, разтвори и др.

Фиг. 1. Кодове на СО според Наредба № 2

Фиг. 2. Класификация на продуктите от рециклирани СО (БДС EN 933-11, таблица 2):

Следователно, първата особеност на КРДМ, в сравнение с естествените добавъчни

материали, е същественото съдържание в тях на примеси от други, освен керамични,
материали – фиг.3. Втората отличителна особеност, е тяхната хетерогенност, предвид
голямото разнообразие в свойствата на строителната керамика – при тухлите, например,
якостта на натиск се движи в диапазона 2,5 – 25 МРа, което би се отразило на механичните
свойства на КРДМ.

408
 Фиг. 3 Общ изглед на едър рециклиран добавъчен материал: а) от разрушаване на
зидария; б) от разрушаване на сграда без селектиране на СО по видове; в) от тухли
(моделен КРДМ).

3. Подход при изследванията

За да бъде възможно да се оцени влиянието на особеностите на КРДМ, които са
обусловени от самата керамика (а не от наличието на примеси в нея), изследванията са
проведени с т. нар. „моделни КРДМ“ (фиг. 3 в), получени от индустриално рециклиране на
нови плътни тухли (т.е. без да са били влагани в строежи) от известен производител (с оглед
наличие на данни за минералния състав на керамиката) - фирма „Кераминжинеринг“ КЗ,
с.Багренци, с размери 250/120/60 мм. и единична маса 3,2кг. Тухлите са натрошени с
мобилна роторна трошачна машина, Mateso, Lokotrack LT1110 (Фиг. 4), която се използва за
натрошаване на строителните отпадъци на площадката за рециклиране на СО в
кв.Враждебна, София. Технологията на рециклиране е от съществено значение за свойствата
на КРДМ - препоръчително е трошачната машина да е роторна или конусна, защото
натрошеният материал е със сравнително сферична форма, докато при натрошаване с
челюстна трошачка се образува голямо съдържание на плоски и продълговати зърна [3].
Освен това, при роторните трошачки има по-добра възможност слабите примеси (разтвор,
мазилка и др.) да бъдат отделени от керамичните зърна.

Фиг. 4. Инсталация за рециклиране на СО

Изпитванията на КРДМ фракция 4-11,2mm са проведени по методите за изпитване на

добавъчни материали за бетон, съгласно БДС EN 12620 и/ или БДС EN 12620 NA.
Резултатите за КРДМ са съпоставени с тези от изпитванията на едър естествен добавъчен

409
материал от кариера „Студена“ от същата фракция (съкратено означаван като ЕДМ). При
представянето на резултатите са коментирани някои особености на изпитванията на КРДМ.

4. Физични, хидрофизични и механични свойства на КРДМ

4.1 Зърнометричен състав и форма на зърната
На фиг. 5 са представени графично резултатите от пресевния анализ на моделния
КРДМ и на ЕДМ, като са дадени и нормените криви за фракция 4-11,2 mm. Установено е, че
и двата вида добавъчен материал попадат между нормативните криви, но в участъка 4-
11,2mm КРДМ е малко по-едър от ЕДМ. От друга страна, в участъка под 4mm КРДМ е по-
дренозърнест от ЕДМ. Поради по-ниските механични качества на керамиката, след
натрошаването и фракционирането й, в КРДМ остава по-голям процент фина и прахова
фракция - през сито 2mm преминават 2,3%, а 1,4% преминават и през сито 0,063mm
(категория f1,5). Тези свойства предполагат по-затруднена обработваемост на смесите с
КРДМ, в сравнение с тези с ЕДМ, както и влияние върху сцеплението на КРДМ с
циментовия камък.

Фиг. 5. Сравнение на зърнометричните криви на КРДМ и ЕДМ с нормените криви за

фракция 4-11,2 mm.

За характеризиране на формата на зърната е определен т.нар. Flackiness index. Той е по-

висок при КРДМ (17,4%) и те са от категория FL20, а при ЕДМ от „Студена“ е 10.4%, т.е.
категория FL15. Тъй като съдържанието на повече плоски зърна допълнително може да
влоши обработваемостта на смесите, трябва да бъде потърсено оптимизиране на процеса на
рециклиране (например, чрез двустепенно натрошаване) на керамичните СО, за да бъде
поддържан този показател възможно по-нисък.

3.2. Обемна плътност, плътност и порестост на зърната.

КРДМ могат да бъдат класифицирани като леки добавъчни материали – обемната им
плътност в свободно насипно състояние е 910 kg/m3, a плътността на зърното е 1700 kg/m3,
докато при ЕДМ стойностите са съответно 1475 kg/m3 и 2700 kg/m3 – табл. 1. Вероятно при
натрошаването в зърната се създават известни дефекти, тъй като обемната плътност на
керамиката, измерена при тухлите, е 1780 kg/m3. Специфичната плътност е определена по
метода на градуирания цилиндър след стриване на керамиката до размер под 200 µm, когато
частичките могат да бъдат разглеждани като практически плътни. Така, относителната
порестост на зърната е изчислена на 34,6%.

410
 3.3. Абсорбция на вода, коефициент на водонасищане
Водопопиваемостта на КРДМ е определена по приложение С на БДС EN 1097-6. След
24 часа под вода, водопопиваемостта по маса е 17%. Нарастването на абсорбцията във
времето е индикатор за наличието на значително количество големи и свързани пори,
коитосе пълнят с вода още на първата минута от потапянето – фиг. 6. След това можем да
говорим за постоянна скорост на абсорбцията, която се дължи на по-фините свързани пори.
Високата абсорбционна способност на РДМ следва да бъде отчитана при приготвянето
и транспортирането на бетонната смес, тъй като сериозно би влошила обработваемостта й.
По тази причина се препоръчва, подобно на приготвянето на леките бетони с порести
добавъчни материали, да се пристъпи към предварително омокряне на КРДМ – количеството
вода за тази цел трябва да е достатъчно да компенсира водопопиваемостта, но да не бъде
прекалено голямо, тъй като излишъкът, оставащ като адсорбирана вода, би увеличил
направната вода и съответно, водоциментното отношение на бетона.

Фиг. 6. Кинетика на абсорбцията на вода Фиг. 7. Механични свойства на добавъчните

при пълно потапяне на КРДМ. материали

Водонасищането (чрез изваряване) по маса е определено на 18,2%, т.е. коефициентът

на водонасищане е много висок (0,93), което е показателно, че при потапяне във вода при
нормално налягане практически всички отворени пори се запълват. Около 4-5 % от порите
съставляват т.нар. затворена порестост и/или са много фини и практически недостъпни за
водата.

3.3. Механични характеристики на добавъчните материали

Изпитванията за устойчивост на дробимост на КРДМ са извършени според
изискванията на приложение НА.I.4 от БДС EN 12620:2002+A1:2008/NA:2008, за да могат да
бъдат съпоставени резултатите с тези на ЕДМ от „Студена“, макар че като леки добавъчни
материали, дробимостта на КРДМ би следвало да се определи по БДС EN 13055-1.
Определянето на устойчивост на раздробяване по метода Los Angeles е съгласно БДС EN
1097-2. Резултатите са представени на фиг.7.
Според НА.13а (БДС EN 12620:2002+A1:2008/NA:2008), максималната гранична
стойност на дробимостта на едър добавъчен материал за бетон при статично натоварване е
16%. Дробимостта на КРДМ я надвишава, което поставя под въпрос тяхната приложимост за
направата на конструктивен бетон – при равни други условия, по-високата дробимост
предполага по-ниска якост на бетона. В БДС EN 12620 не са определени граници на
коефициента Los Angeles. Получениете стойности за КРДМ ги причисляват към категория
411
LA20, а ЕДМ от „Студена“ – категория LA15. И двете категории са подходящи за бетон ,
включителни такъв, който е подложен на сериозни въздействия – например за настилки за
преминаване на абвтомобилни гуми с шипове, съгласно Приложение „Е“ на същия стандарт.
Следователно, за оценка на това доколко КРДМ е подходящ за направата на конструктивни
бетони би следвало да се съди по резултатите от изпитванията на съдържащите ги бетони.
За прогнозиране на влиянието на механичните свойства на керамиката върху якостта на
бетона, е определена и якостта на натиск, по БДС EN 772-1 върху пробни тела цели тухли,
като повърхностите са предварително подравнени с цименто-пясъчен разтвор.
Известно е, че Е-модулът на бетона зависи от Е-модула на добавъчните материали и на
циментовия камък и от връзката между тези компонентите на бетона. Модулът на
еластичност на керамиката е определен по БДС EN 12390-13:2013, като методиката е
адаптирана към керамичния материал – подготвени са призматични пробни тела с размери
40/40/160 mm, изрязани от тухлата; горната граница на натоварване е 30% от максималната
призмена якост на натиск (предварително определена, 25,7МРа); надлъжните деформации са
измервани в средната третина, при база 50 mm, с механични деформометри с точност 0,001
mm - фиг. 8. За отчитане на влиянието на влажността (в средата на бетона КРДМ ще работят
във влажмо състояние), якостта на натиск и модула на еластичност са определени в сухо
състояние (след изсушаване до постоянна маса при 105оС) и във влажно състояние (13%
влажност по маса, с подсушена повърхност).

Фиг. 8 Определяне на модул на

Фиг. 9. Влияние на влажността върху
еластичност на керамиката
механичните свойства на керамиката

Установено е, че якостта на натиск на керамичната тухла в сухо състояние е 28,3 МРа, а

загубата на якост във влажно състояние остава приемлива (фиг. 9) - коефициентът на
водоустойчивост е 0,87. Модулът на еластичност също се повлиява негативно от влажността,
но остава около от 4 Gpa. Стойностите на Е-модула на керамиката са значително по-ниски от
Е-модула на скалните породи, използвани за добавъчни материали за бетон (около 15 GPa за
пясъчник, около 30GPa за варовик и около 50 GPa за гранит), което ще се отрази съществено
на якостно-деформационното поведение на бетоните, съдържащи КРДМ.

4 Изводи и насоки за бъдещи изследвания

Добавъчните материали от рециклирана керамика (КРДМ) се отличават от
конвенционалните добавъчни материали за бетон с редица особености: КРДМ те са с по-
ниска обемна плътност, по-порести са, имат висока водопопиваемост, която се проявява най-
силно в началните срокове на потапяне в резултат на наличието на едри и свързани пори.
Изследване със живачна порьозиметрия би позволило определяне на разпределението на
412
порите по размери. По-ниската обемна плътност е предпоставка за направата на олекотени и
леки конструкционни бетони и/или бетони с подобрени топлотехнически характеристики.
Доколко КРДМ са подходящиза конструкционни бетони зависи и от други характеристики –
например сцепление с армировката и скорост на карбонизация, с оглед осигуряване на
дълготрайността на конструкциите.
Технологията на рециклиране има много голямо значение за постигане на подходяща
зърнометрия и формата на зърната. Повърхността на зърната е по-грапава и с по-голямо
съдържание на прахова фракция.
Механичните свойства на КРДМ са системно по-ниски от тези на естествените ЕДМ,
което се дължи на както на свойствата на самата керамика (по-ниска якост на натиск), така,
вероятно, и на процесите на натрошаване при рециклирането. Влажността има известен
негативен ефект върху мехяничните свойства, но КРДМ следва да се характеризират като
водоустойчиви. Дробимостта е малко по-висока от изискваната за бетони с клас по якост на
натиск до 25 МРа, но коефициентът Los Angeles позволява употребата за направа дори на
специални бетони. Вероятно коефициентът MDЕ би могъл по-адекватно да опише
механичните свойства на КРДМ от гледна точка използването им за бетон, предвид
съчетаването на механично въздействие в присъствието на вода. Би било полезно да се
установи зависимост между якостните свойства на керамиката (за зидарийните тела от
определен вид се знае интервала, в който се изменя якостта) и дробимостта и/или
устойчивостта на раздробяване на КРДМ, за да може да бъде управляван по-ефективно
процеса на рециклиране и свойствата на рециклираните продукти.
Тези особености на КРДМ се отразяват както на приготвянето и поведението на
бетонната смес – необходимо е предварително омокряне на КРДМ, за да се запази
обработваемостта на сместа, така и на поведението на втвърдения бетон – очаква се якостта
му да се определя от количеството на КРДМ в него, а модулът на еластичност на бетоните с
КРДМ да бъде по-нисък от този на бетона с ЕДМ. Едновременно с това, трябва да се
изследва преобладаващия ефект от разнопосочни влияния на КРДМ върху други свойства –
например, съсъхването би следвало да нараства, тъй като КРДМ са с по-нисък модул на
еластичност, но едновременно с това те служат за „резервоар“ за вода и могат да
компенсират изпарението на вода при влажностното съсъхване.
Следващият етап от изследванията е свързан с усложняване на системата – от
използването на моделни КРДМ да се премине към индустриално произведени КРДМ от СО,
за да бъде оценен ефекта от тяхната хетерогенност и наличието на примеси.
Тъй като прогнозиранетона свойствата на бетоните с КРДМ е време- и ресурсоемка
задача, биха могли да се използват съвременни методи на провеждане на научните
изследвания като Планиране на експеримента, Изкуствени невронни мрежи и др.п.

БЛАГОДАРНОСТ
Изследванията са финансирани по научно-изследователски проект на УАСГ - ЦНИП по
договор БН-165/14.

ЛИТЕРАТУРА
[1] Национален стратегически план за управление на отпадъците от строителство и
разрушаване на територията на Р България за периода 2011-2020 г.
[2] Guideline for Recycled Construction Material, Austrian Construction Materials
Recycling Association, 8th edition, Sept 2009.
[3] Recycled Aggregate in Concrete, de Brito, J. Saikia N. 2013.

413
 ɋȻɈɊɇɂɄɋȾɈɄɅȺȾɂ
ɋɟɞɦɚɆɟɠɞɭɧɚɪɨɞɧɚɧɚɭɱɧɚɤɨɧɮɟɪɟɧɰɢɹ
ȺɊɏɂɌȿɄɌɍɊȺɋɌɊɈɂɌȿɅɋɌȼɈ
ɋɔȼɊȿɆȿɇɇɈɋɌ
ɦɚɣɝ
ɝɪȼɚɪɧɚȻɴɥɝɚɪɢɹ

ɩɨɞɩɚɬɪɨɧɚɠɚɧɚ
ɉɪɨɮɞɢɤɧȺɧɧɚɇɟɞɹɥɤɨɜɚ
ɉɪɟɡɢɞɟɧɬɧɚȼɚɪɧɟɧɫɤɢɫɜɨɛɨɞɟɧɭɧɢɜɟɪɫɢɬɟɬ
³ɑɟɪɧɨɪɢɡɟɰɏɪɚɛɴɪ´

352&((',1*6
WK,QWHUQDWLRQDO6FLHQWL¿F
&RQIHUHQFH
$5&+,7(&785(&,9,/
(1*,1((5,1*02'(51,7<
0D\
9DUQD%XOJDULD
XQGHUWKHDXVSLFHVRI
3URI'U6F$QQD1HG\DONRYD
3UHVLGHQWRI9DUQD)UHH8QLYHUVLW\
³&KHUQRUL]HWV+UDEDU´
РЕДАКЦИОНЕН КОЛЕКТИВ
Главен редактор
проф. д-р Павел Павлов

Редактори
акад. Ячко Иванов
член-коресп. проф. д.арх.н. Атанас Ковачев
проф. д-р инж. Никола Игнатиев
проф. д-р инж. Петър Стайков
проф. д.арх.н. Иван Никифоров
проф. д-р арх. Любен Сиврев

EDITORIAL BOARD
Executive Editor
Prof. Pavel Pavlov, PhD

Editors
Acad. Yatchko Ivanov, DSc
Prof. Arch. Atanas Kovachev, DSc
Prof. Eng. Nikola Ignatiev, PhD
Prof. Eng. Petar Staykov, PhD
Prof. Arch. Ivan Nikiforov, DSc
Prof. Arch. Luben Sivrev, PhD

© ВСУ „Черноризец Храбър”, 2015

ISSN 2367-7252