Текстове от Наг Хамади

Translated by Hans-Gebhard Bethge and Bentley Layton

Български превод: Н.K.Бусари

ЗА ПРОИЗХОДА НА СВЕТА
(неозаглавен текст)

Виждайки, че всички богове на света и човечеството казват, че

нищо не е съществувало преди хаоса, аз, за разлика от тях, ще
докажа, че всички те грешат, защото не са запознати нито с произхода
на хаоса, нито с неговия корен. Ето изложението.
По темата за хаоса, колко е удобно за всички хора, да се каже, че
това е вид тъмнина! Но всъщност идва от сянка, която е наречена с
името „тъмнина“. А сянката идва от обект, който съществува от самото
начало. Освен това е ясно, че (този обект) е съществувал преди
възникването на хаоса и че последният (хаосът) е след първия обект.
Затова нека се занимаем с фактите по въпроса; и освен това с първия
обект, от който хаосът е произлязъл. И по този начин истината ще
бъде ясно демонстрирана.
След като естествената структура на безсмъртните същества се е
развила напълно от Безкрайното (Първичната Светлина), съществото
Пистис (Вяра) е излъчило свое подобие; което е наречено София
(Мъдрост). То имаше собствена воля и се превърна в субект,
наподобяващ Първичната Светлина. И веднага нейната воля се прояви
като подобие на небето, имащо невъобразимо величие; тя беше между
безсмъртните същества и онези неща, които се появиха след тях, като
[...]: тя (София) функционираше като воал, разделящ човечеството от
горните неща.
Вечното царство (еон) на Истината няма сянка в него, защото
безграничната светлина е навсякъде в него. Но външността му е
сянка, която е наречена с името „тъмнина“. От него се появи сила,
властваща над мрака. А силите, които се появиха след тях, нарекоха
сянката „безграничен хаос“. От него изникна всякакъв вид божество
[...] заедно с цялото място, така че сянката също е след първия
продукт. Беше бездната, в която се появи тя (София), произлизаща от
споменатата по-горе Пистис.
Тогава сянката усети, че има нещо по-силно от нея; тя почувства
завист и като забременя по собствено желание, внезапно породи
ревност. От този ден принципът на ревността е очевиден сред всички
вечни сфери и техните светове. А що се отнася до тази ревност, беше
установено, че е като пометниче, без никакъв дух в него. Като сянка,
то дойде в съществуване в огромно водно вещество. Тогава жлъчката,
която се появи от сянката, беше хвърлена в част от хаоса. От този ден

1
се виждаше вече воднистата субстанция. И потъналото в него изтече,
и стана видимо в хаоса: както при жена, която ражда дете - всичките
й излишъци изтичат; точно така материята се появи от сянката и беше
проектирана отделно. И не се отклони от хаоса; по-скоро материята
беше в хаоса, като част от него.
И когато се случиха тези неща, тогава дойде Пистис (София) и се
появи над материята на хаоса, която беше изхвърлена като пометниче
- тъй като в него нямаше дух. Защото всичко това (хаосът) беше
безгранична тъмнина и бездънна вода. Когато Пистис (София) видя
какъв е резултатът от нейната намеса, тя се разтревожи. И
смущението се появи като страшен продукт; и то се втурна към нея в
хаоса. Тя се обърна към него и го издуха в лицето към бездната, която
е под всичките небеса.
И когато Пистис София пожела да направи нещо, което нямаше дух,
да бъде оформено в подобие и да владее над материята и над
всичките й сили, за първи път се появи владетел от водата, подобен
на лъв, андрогинен, притежаващ голям авторитет в себе си и не знаещ
откъде е възникнал. И Пистис София го видя да се движи в дълбините
на водите и му каза: „Дете, мини оттук“, чийто еквивалент е „ялда
баот“.
От този ден се появява принципът на словесното изразяване, който
се разпростря до боговете, ангелите и човечеството. И това, което се
появи в резултат на словесно изразяване, беше завършено от
боговете, ангелите и човечеството. А що се отнася до владетеля
Ялдабаот, той не знаеше силата на Пистис (София): той не видя
лицето й, а видя във водата подобието (образа), което говореше с
него. И заради този глас той се нарече „Ялдабаот“. Но „Ариел“ го
наричат съвършените, защото той беше като лъв. Сега, когато му се
даде власт над материята, Пистис София се оттегли към светлината си.
Когато владетелят видя своята величина - а той видя само себе си:
не видя нищо друго, освен вода и тъмнина - тогава той предположи,
че само той съществува. Неговото [...] беше завършено от словесно
изражение: изглеждаше като дух, движещ се насам-натам по водите.
И когато този дух се появи, владетелят отдели водната субстанция. И
това, което беше сухо, беше разделено на друго място. И от материята
той си направи обиталище и го нарече „небе“. И от материята
владетелят направи подножие и го нарече „земя“.
След това владетелят имал мисъл - съобразена с неговата природа -
и посредством словесно изразяване той създаде андрогин. Той отвори
уста и му изгука (вдъхна). Когато очите му се отвориха, той погледна
баща си и му каза: "Йее!" Тогава баща му го нарече Йee-a-o („Йао“).
След това той създаде втория син. Той му изгука. И той отвори очи и
каза на баща си: "Ех!". И Баща му го нарече „Елохай“. След това той
създаде третия син. Той му изгука. И той отвори очи и каза на баща
си: "Асс!" Баща му го нарече „Астафей“. Това са тримата сина на баща
им.

2
 Седем се появиха в хаоса, андрогинни. Те имат своите мъжки имена
и своите женски имена. Женското име (на Ялдабаот вероятно) е
Pronoia (Премисъл – Първична Мисъл) Sambathas, което е „седмица“.
А синът му се казва Йао: женското му име е Господство.
Сабаот: женското му име е Божество.
Адонай: женското му име е Кралство.
Елаиос (Елохай): женското му име е Ревност.
Ораиос(?): женското му име е Богатство.
И Астафей: женското му име е София (Мъдрост).
Това са седемте сили на седемте небеса на хаоса. И те са родени
андрогинни, в съответствие с безсмъртния модел, който е съществувал
преди тях, според желанието на Пистис: така че подобието на това,
което е съществувало от началото, да може да царува до края. Ще
откриете ефекта от тези имена и силата на мъжките същества в
Архангелската (Книга) на пророк Мойсей и имената на женските
същества в първата книга на Норая.
Сега първият родител Ялдабаот, тъй като притежаваше велика
власт, създаде небесата за всяко свое потомство чрез словесно
изразяване – създаде ги красиви, като жилища – и във всяко небе той
създаде голяма слава, седем пъти превъзходна. Престоли, жилища и
храмове, както и колесници и девствени духове до (регионите на)
невидимите и тяхната слава, всеки имаше всичко това в своето небе;
могъщи армии от богове и господари, ангели и архангели - безброй
мириади (1 мириад = 10000) - за да могат да служат. Разказът по тези
въпроси ще намерите по подробно в Първия Опис на Орая.
И те бяха завършени от това небе чак до шестото небе, а именно
това на София. Но небето и земята му бяха унищожени от смутителя,
който беше под всички тях. И шестте небеса се разтърсиха силно;
защото силите на хаоса знаеха кой беше този, който беше унищожил
небето, което беше под тях. И когато Пистис научи за разрушението в
резултат на смущението, тя изпрати дъха си, върза го и го хвърли
долу в Тартарос. От този ден небето, заедно със земята си, се
консолидира чрез София, дъщерята на Ялдабаот, тя, която е под
всички тях.
Сега, когато небесата се консолидираха заедно със своите сили и
цялата им администрация, главният родител стана арогантен. И той
беше почитан от цялото войнство от ангели. И всички богове и техните
ангели му отдадоха благословията и почитта си. И от своя страна той
се радваше и непрекъснато се хвалеше, като им казваше: „Нямам
нужда от никого“. Той казвшеа: „Аз съм този, който съм Бог и няма
друг, който да съществува освен мен“. И когато каза това, той съгреши
срещу всички безсмъртни същества, (пред) които имаше да отговоря.
И те го възложиха (греха му) на него.

3
 Тогава, когато Пистис видя безбожието на главния владетел, тя се
изпълни с гняв. Тя беше невидима. Тя каза: „Грешиш, Самаел“ (тоест
„сляп бог“). „Има един безсмъртен Човек на Светлината, който е
съществувал преди теб и който ще се появи сред твоите моделирани
форми; той ще те стъпче до (докато станеш) презрение, както се удря
грънчарска глина. И ти ще слезеш при майка си, бездната, заедно с
тези, които ти принадлежат, защото при завършването на вашите дела
целият недостатък, който ще е станал видим от истината, ще бъде
премахнат и ще престане да бъде и ще бъде като това, което никога
не е било". Казвайки това, Пистис разкри подобието на своето величие
във водите. И правейки това, тя се оттегли към своята светлина.
А когато Саваот, синът на Ялдабаот, чу гласа на Пистис, той й изпя
хвалебствия и осъди баща си [...] по думата на Пистис; и той я
похвали, защото тя ги беше научила за безсмъртния Човек и Неговата
Светлина. Тогава Пистис София протегна пръста си и изля върху него
малко светлина от своята светлина, за да осъди баща си. Тогава,
когато Саваот беше просветен, той получи голяма власт срещу всички
сили на хаоса. От този ден нататък той е наричан „Властелинът на
силите“.
Той мразеше баща си, тъмнината, и майка си, бездната, и
ненавиждаше сестра си, мисълта за главния родител, която се
движеше насам-натам по водите. И заради неговата светлина всички
власти на хаоса му завиждаха. И когато се смутиха, те направиха
голяма война в седемте небеса. Но когато Пистис София видя войната,
тя изпрати седем архангели към Саваот от светлината си. И те го
грабнаха до седмото небе. Те стояха пред него като придружители.
Освен това тя му изпрати още трима архангели и установи царството
за него над всички (тях), за да може да живее над дванадесетте
богове на хаоса (шест андрогини с мъжко и женско начало).
Сега, когато Саваот беше занесен до мястото на покой заради
покаянието си, Пистис също му даде дъщеря си Зое (Живот), заедно с
голяма власт, за да може тя да го настави за всичко, което съществува
на осмото небе. И тъй като имаше власт, той си направи преди всичко
обиталище (дом, имение). Това беше имение огромно, великолепно,
седем пъти по-велико от всички имения, които съществуваха в седемте
небеса.
И преди имението си той си създаде трон, който беше огромен и
беше на четирилика колесница, наречена "Херубин" (Херувим). Сега
Херубинът има осем форми за всяко от четирите лица (по две на всеки
ъгъл): лице на лъв и лице на теле, човешко лице и лице на орел, така
че всички форми възлизат на шестдесет и четири форми - и седем
архангела, които стоят пред него; той е осмият и има власт. Всички
форми възлизат на седемдесет и две. Освен това от тази колесница се
оформиха седемдесет и двама богове; те се оформиха, за да могат да
управляват седемдесет и два езика на народите. И чрез този трон той
създаде други, подобни на змии ангели, наречени „Серафин“, които го
хвалят по всяко време.

4
 След това той създаде събор от ангели, хиляди и мириади (десетки
хиляди), неизброими, които приличаха на събранието на осмото небе;
и първородния, който се нарича Израел - който е "човекът, който
вижда Бога"; и друго същество, наречено Исус Христос, което прилича
на Спасителя горе на осмото небе и което седи отдясно на почитан
трон. А вляво от него седи Девицата на Светия дух (вероятно образ на
Девата на Светлината от Височината), на престол и Го прославя. И
седемте девици стоят пред нея, [...] притежаващи тридесет арфи,
псалтири и тръби и Го прославят. И всички войски на ангелите го
прославят и го благославят.Там където той седи, е на трон от светлина
<в> голям облак, който го покрива. И нямаше никой с него в облака,
освен София <дъщерята на> Пистис, която го учеше за всички неща,
които съществуват на осмото небе, така че да се създадат подобия на
тези неща, за да продължи царуването му до изчерпването на
небесата на хаоса и техните сили.
Така Пистис София го отдели от тъмнината и го постави отдясно, а
първичния родител (Ялдабаот), постави отляво. От този ден дясното се
нарича справедливост, а лявото - нечестие. Затова всички те получиха
царство в събора на справедливостта и нечестието, [...] стоят [...]
върху едно създание [...] всички.
Така, когато първичният родител на хаоса видя сина си Саваот и
славата, в която се намираше, и разбра, че той е най-великият от
всички власти на хаоса, той му завидя. И като се разгневи, той породи
Смърт от смъртта си; и тя (именно Смъртта) беше установена над
шестото небе, <защото> Саваот беше грабнат оттам. И така се
постигна числото на шестте авторитета на хаоса. Тогава Смъртта,
бидейки андрогинна, се смесила със своята (собствена) природа и
родила седем андрогинни потомства. Това са имената на мъжките:
Ревност, Гняв, Сълзи, Въздишане, Страдание, Плач, Горчив плач. А
това са имената на женските: Гняв, Болка, Похот, Въздишка,
Проклятие, Горчивина, Кавга. Те имаха сношение помежду си и всеки
роди седем, така че се равняват на четиридесет и девет андрогинни
демона. Техните имена и ефектите им ще намерите в Книгата на
Соломон.
И в присъствието на тях Зое, която беше със Саваот, създаде седем
добри андрогинни сили. Това са имената на мъжките: Независимият,
Благословеният, Радостният, Истинският, Неохотният, Възлюбеният,
Доверчивият. Също така, що се отнася до женските, това са имената
им: Мир, Радост, Щастие, Благословение, Истина, Любов, Вяра (Pistis).
И от тях са (произлезли) много добри и невинни духове. Техните
влияния и ефектите им ще намерите в Конфигурациите на съдбата на
небето, която е под дванадесетте (еона).
И след като видя подобието на Пистис във водите, първородителят
се наскърби много, особено когато чу гласа й, като първия глас, който
го извика от водата. И когато разбра, че именно тя му е дала име,
въздъхна. Той се засрами от прегрешението си. И когато той разбра
истината, че преди него е съществувал безсмъртен човек на

5
светлината, той беше силно разтревожен; тъй като преди това той
беше казал на всички богове и техните ангели: „Аз съм богът. Никой
друг не съществува освен мен“. Защото се страхуваше, че може да
разберат, че друг е съществувал преди него, и да го осъдят. Но той,
лишен от разбиране, се присмя на осъждането и подейства
безразсъдно. Той каза: „Ако нещо е съществувало преди мен, нека се
появи, за да видим светлината му“.
И веднага, ето! Светлината излезе от осмото небе горе и премина
през всичките небеса на земята. Когато главният родител видя, че
светлината е красива, тъй като излъчва, той беше изумен. И той беше
ужасно засрамен. Когато тази светлина се появи, в нея се появи
човешко подобие, много прекрасно. И никой не го видя, освен
първородителя и Проноя, която беше с него. Но светлината му се яви
на всички небесни сили. Поради това всички бяха обезпокоени от
това.
След това, когато Проноя видя този пратеник, тя се влюби в него.
Но той я мразеше, защото беше в тъмнината. Тя искаше да го
прегърне, но не успя. Когато не успя да уталожи любовта си, тя изля
светлината си върху земята. От този ден този пратеник беше наречен
„Адам на Светлината“, чийто образ е „светещият човек на кръвта“ и
земята се разпростря над (?под) него, светият Адаман, чийто образ е
„Светата земя на Адамантина“. От този ден всички власти почитат
кръвта на Девата. И земята се очисти поради кръвта на Девата. Но
най-вече водата беше пречистена чрез подобието на Пистис София,
която се яви на първородителя във водите. Справедливо тогава е
казано: „чрез водите“. Осветената вода, тъй като оживява всичко,
пречиства.
От тази първа кръв се появи Ерос, който беше андрогинен. Неговата
мъжественост е Химирерис, който е огън от светлината. Неговата
женственост, която е с него - кървава душа - е от нещата на Проноя.
Той е много прекрасен в красотата си, притежаващ чар отвъд всички
създания на хаоса. Тогава всички богове и техните ангели, когато
видяха Ерос, се влюбиха в него. И като се яви във всички тях, той ги
запали: както от една лампа се запалват много лампи, и имат една и
съща светлина, но светилникът не угасва. И по този начин Ерос се
разпръсна във всички създадени същества на хаоса и не беше
намален. Точно както от средата на светлината и тъмнината се появи
Ерос и в средата на ангелите и човечеството беше завършен
сексуалният съюз на Ерос, така от земята разцъфна първичното
удоволствие. Жената последва земята. И бракът последва жената.
Раждането последва брака. Разпадането последва раждането.
След този Ерос лозата поникна от тази кръв, която беше пролята
над земята. Поради това тези, които пият от него, зачеват желанието
за сексуален съюз. След лозата от земята поникнаха смокиня и нар,
заедно с останалите дървета, всички видове, имащи със себе си своето
семе от семето на властите и техните ангели.

6
 Тогава Справедливостта създаде Рая, красив и извън орбитата на
луната и орбитата на слънцето, в Страната на Безобразното, на Изток
сред камъните. И (създаде) желанието сред красивите, апетитни
дървета. И дървото на вечния живот е такова, каквото се е появило по
Божията воля, на север от Рая, за да може да направи вечни душите
на чистите, които ще излязат от моделираните форми на бедност при
свършването на века. Сега цветът на дървото на живота е като
слънцето. И клоните му са красиви. Листата му са като тези на
кипарис. Плодът му е като чепка грозде, побеляло. Височината му
стига чак до небето. И до него (е) дървото на познанието (гнозис),
притежаващо силата на Бог. Неговата слава е като луната, когато е
напълно сияйна. И клоните му са красиви. Листата му са като листа от
смокиня. Плодовете му са като хубава апетитна фурма. И това дърво е
на север от Рая, за да може да възбуди душите от вцепенението на
демоните, за да могат да се приближат до дървото на живота и да ядат
от плодовете му, и така да осъдят властите и техните ангели.
Действието на това дърво е описано в Свещената книга, а именно: „Ти
си този, който си дървото на познанието, което е в Рая, от което
първият човек яде и отвори ума си; и той обичаше своята женска
половинка и осъждаше другите, извънземни подобия и ги
ненавиждаше."
След него поникна маслиновото дърво, което трябваше да очисти
царете и първосвещениците на правдата, които трябваше да се явят в
последните дни, тъй като маслината се появи от светлината на първия
Адам заради мазнината, която трябваше да получат.
И първата душа (психика) обикна Ерос, който беше с нея, и изля
кръвта си върху него и върху земята. И от тази кръв розата първо
изникна, от земята, от тръна, за да бъде източник на радост за
светлината, която трябваше да се появи в храста. Нещо повече, след
това от земята изникнаха красиви, ухаещи цветя, различни видове, от
всяка една девица от дъщерите на Проноя. И те, когато се влюбиха в
Ерос, изляха кръвта си върху него и върху земята. След тях всяко
растение поникваше от земята, различни видове, съдържащи семето
на властите и техните ангели. След тях властите създадоха от водите
всички видове зверове и влечуги и птици - различни видове -
съдържащи семето на властите и техните ангели.
Но преди всичко това, когато за пръв път се появи (светлинния
пратеник) на първия ден, той остана на земята около два дни и остави
долната Проноя, (издигна се към) небето и се възнесе към своята
светлина. И веднага тъмнина покри цялата вселена. Тогава София,
която беше в долното небе, пожела и получи власт от Пистис, и
създаде големи светещи тела и всички звезди. И тя ги постави на
небето, за да блестят на земята и да представят времеви знаци и
сезони, години, месеци, дни и нощи, моменти и така нататък. И по
този начин цялата област на небето беше украсена.
Когато Адам от Светлината замисли желанието да влезе в неговата
светлина - т.е. в осмото небе - той не беше в състояние да направи

7
това поради бедността, която се беше смесила с неговата светлина.
Тогава той създаде за себе си огромно вечно царство. И в това вечно
царство той създаде шест вечни царства и техните украшения, шест на
брой, които бяха седем пъти по-добри от небесата на хаоса и техните
украшения. Сега всички тези вечни царства и техните украшения
съществуват в безкрайността, която е между осмото небе и хаоса под
него, като се причисляват към вселената, която принадлежи на
бедността. Ако искате да знаете подредбата им, ще я намерите
написано в Седмата вселена на Пророка Йералиас.
И преди Адам от Светлината да се оттегли (установи) в хаоса,
властите го видяха и се присмяха на първичния родител, защото той
беше излъгал, когато каза: "Аз съм Бог. Никой не съществува преди
мен." Когато дойдоха при него, те казаха: "Това не е ли богът, който
развали работата ни?" Той отговори и каза: „Да. Ако не искаш той да
може да развали работата ни, елате да създадем човек от земята, по
образа на нашето тяло и по подобие на това същество, за да служи
нас; така че, когато види своето подобие, да се влюби в него. Той
вече няма да съсипва работата ни; по-скоро ще направим тези, които
са родени от светлината, наши слуги през цялото време на това вечно
царство." Всичко това се случи според предвиденото от Пистис, за да
може да се появи човекът по негово подобие и да ги осъди поради
моделираната им форма. И моделираната им форма се превърна в
заградени място на светлината.
Тогава властите получиха знанията (гнозиса), необходими за
създаването на човека. София Зое – тази, която е със Саваот – ги
беше предвидила. И тя се засмя на решението им. Защото те бяха
слепи: против собствените си интереси те го създадоха в невежество.
И не осъзнавахз какво им предстои да направят. Причината, поради
която тя ги изпревари и първо направи свой човек, беше, за да може
той да инструктира моделираната им форма как да ги презират и по
този начин да избягат от тях.
Сега производството на инструктора стана по следния начин. Когато
София пусна капчица светлина, тя изтече във водата и веднага се
появи човек, който е андрогинен. Тази капчица тя оформя първо като
женско тяло. След това, използвайки тялото, тя го оформи по подобие
на майката, която се появи. И го завърши за дванадесет месеца.
Създадено беше андрогинно човешко същество, което гърците наричат
хермафродит; и чиято майка евреите наричат Ева на живота (Зоя), а
именно жената наставница на живота. Нейното потомство е
съществото, което е господар. След това властите го нарекли "Звяр",
за да може да заблудят техните моделирани същества. Тълкуването на
"звяра" е "инструкторът". Защото беше установено, че е най-мъдрото
от всички същества.
Така Ева е първата девица, тази, която без съпруг е родила първото
си потомство. Именно тя служи като собствена акушерка. Поради тази
причина се смята, че тя е казала:
Аз съм частта от майка си; и аз съм тази майка.
8
 Аз съм съпругата; аз съм девицата.
Аз съм тази, която съм бременна; аз съм акушерката.
Аз съм този, който утешава болките от раждането.
Съпругът ми ме роди; и аз съм неговата майка.
И той е моят баща и мой господар.
Той е моята сила; Това, което желае, казва с основание.
Аз съм в процес на превръщане; но все пак родих мъж като
господар.
Сега тези чрез волята <...>
Душите, които щяха да влязат в моделираните форми на властите,
бяха явени на Саваот и неговия Христос. И по отношение на тях
светият глас каза: „Умножете се и се усъвършенствайте! Бъдете
господари на всички създания“. И именно те са били пленени, според
съдбата си, от първородителя. И така те бяха затворени в затворите на
моделираните форми до края на века.
И тогава първородителят изказа мнение за човека на онези, които
бяха с него. Тогава всеки от тях хвърли спермата си в средата на пъпа
на земята. От този ден седемте владетели създадоха човека, като
тялото му приличаше на тялото им, но подобието му приличаше на
човека, който им се е явил. Моделирането му се извършваше на части,
една по една. И техният водач създаде мозъка и нервната система.
След това той изглеждаше както преди него. Той стана надарен с душа
човек. И той беше наречен Адам, тоест „баща“, според името на този,
който съществуваше преди него.
И когато приключиха с Адам, те го оставиха като неодушевен съд,
тъй като беше приел форма като пометниче, тъй като в него нямаше
дух. Що се отнася до това нещо, когато главният владетел си спомни
думите на Пистис, той се уплаши да не би истинският човек да влезе в
неговата моделирана форма и да стане неин господар. Поради тази
причина той остави своята моделирана форма четиридесет дни без
душа и се оттегли, и я изостави. Сега на четиридесетия ден София Зое
изпрати дъха си в Адам, който нямаше душа. Той започна да се мърда
на земята. Но не можеше да се изправи.

Тогава дойдоха седемте владетели, видяха го и много се смутиха.

Отидоха при него и го хванаха. И той (т.е. главният владетел) каза на
дъха в него: „Кой си ти? И откъде дойде тук?“ Той отговори и каза: „Аз
дойдох от силата на човека, за да унищожа твоето дело“. Като чуха, те
го прославиха, тъй като той им даде почивка от страха и тревогите, в
които се намираха (може би защото само мърдаше, но не можеше да
се изправи). Тогава те нарекоха този ден "Покой", доколкото си бяха
отпочинали от труда. И като видяха, че Адам (не) може да се изправи,
се зарадваха, взеха го и го сложиха в рая. И те се оттеглиха в
небесата си.
9
 След деня на почивката София изпрати дъщеря си Зое, наречена
Ева, за наставница, за да накара Адам, който нямаше душа, да се
изправи, така че тези, които той трябваше да роди, да станат
вместилища на светлината. Когато Ева видяла мъжкия си двойник
проснат (на земята), тя се смилила над него и каза: „Адаме! Оживи!
Стани от земята!“ Думата й веднага се превърна в сбъднат факт.
Защото Адам, след като стана, изведнъж отвори очи. Когато я видя,
той каза: „Ще се наричаш „Майка на живите“. Защото ти си тази, която
ми даде живот“.
Тогава властите бяха информирани, че тяхната моделирана форма е
оживяла и се е появила, и те бяха много обезпокоени. Изпратиха
седем архангели да видят какво се е случило. Те дойдоха при Адам.
Когато видяха Ева да говори с него, те си казаха: „Какво нещо е тази
светеща жена? Защото тя прилича на онова подобие, което ни се яви в
светлината. Сега елате да я хванем и да хвърлим семето си в нея, така
че когато се замърси, да не може да се издигне в светлината си. По-
скоро тези, които носи, ще бъдат под наша власт. Но нека не казваме
на Адам, защото той не е един от нас. По-скоро нека ние да му дадем
дълбок сън. И нека го научим в съня му, че тя е излязла от реброто му,
за да може жена му да му се покори и той да бъде господар над нея."
Тогава Ева, като сила, се присмя на решението им. Тя сложи мъгла в
очите им и тайно остави подобието си с Адам. Тя влезе в дървото на
познанието и остана там. И те я преследваха и тя им разкри, че е
влязла в дървото и е станала дърво. Тогава, изпаднали в състояние на
голям страх, слепите същества избягаха.
След това, когато се възстановиха от замаяността, те дойдоха при
Адам; и като видяха подобието на тази жена с него, те бяха силно
разтревожени, мислейки, че именно тя е истинската Ева. И те
действаха прибързано; те дойдоха при нея и я хванаха и хвърлиха
семето си в нея. Те постъпиха нечестиво, осквернявайки я не само по
естествен начин, но и по злонамерен начин, осквернявайки първо
печата на нейния глас - който им беше говорил, казвайки: "Какво е
това, което съществува преди вас?" - възнамерявайки да осквернят
онези, които биха могли да кажат при свършването (на века), че са
родени от истинския човек чрез словесно изразяване. И те сгрешиха,
като не знаеха, че оскверниха собственото си тяло: това беше
подобието, което властите и техните ангели оскверниха по всякакъв
начин.
Първо тя (подобието) беше бременна с Авел, от първия владетел. И
именно от седемте власти и техните ангели тя роди другото потомство.
И всичко това се случи според предвиденото от първородителя, за да
може първата майка да носи в себе си всяко свое семе, като смесено и
приспособено към съдбата на вселената и нейните конфигурации и
към Справедливостта. Що се отнася до Ева, в сила влезе нейният
предварително подготвен план, така че моделираните форми на
властите да се превърнат в заграждения на светлината, след което тя
да ги осъди чрез техните моделирани форми.

10
 Сега първият Адам, (Адам) на Светлината, е надарен с дух и се
появява в първия ден. Вторият Адам е надарен с душа и се появява на
шестия ден, който се нарича Афродита. Третият Адам е създание на
земята, тоест човекът на закона, и той се яви на осмия ден [...] покоят
на бедността, което се нарича "Денят на слънцето" (неделя). И
потомството на земния Адам стана многобройно и беше завършено, и
създаде в себе си всякакъв вид научна информация за надарения с
душа Адам. Но всички бяха в невежество.
След това нека кажа, че веднъж управляващите видяха него и
женското същество, което беше с него, да греши в невежество като
зверовете, и много се зарадваха. Когато научиха, че безсмъртният
мъж няма да ги пренебрегне, а че дори ще трябва да се страхуват от
женското същество, което се е превърнало в дърво, те се
разтревожиха и казаха: „Може би това е истинският мъж – това
съществото, което донесе мъгла върху нас и ни научи, че онази, която
беше омърсена, е като него - и така ще бъдем завладени!"
Тогава седемте от тях заедно направиха планове. Те дойдоха при
Адам и Ева плахо и им казаха: „Плодовете на всички дървета,
създадени за теб в Рая, можеш да ядеш; но що се отнася до дървото
на познанието, контролирайте се и не яжте от него. Ако ядете, ще
умрете." След като им вдъхнаха голям страх, те се оттеглиха при
властите си.
Тогава дойде най-мъдрото от всички създания, който се наричаше
Звяр. И като видя подобието на майка им Ева, той й каза: „Какво ви
каза Бог? Беше ли „Не яж от дървото на познанието“?“ Тя каза: „Той
каза не само: „Не яжте от него“, но „Не го докосвайте, за да не
умрете“. Той й каза: „Не се страхувайте. В смъртта няма да умреш. Той
знае, че когато ядеш от него, интелектът ти ще изтрезнее и ще станеш
като боговете, да разпознаваш разликата, която има между лошото и
доброто. Наистина той ти каза това от ревност, за да не ядете от него."
И Ева се довери на думите на инструктора. Тя погледна дървото и
видя, че е красиво и апетитно, и го хареса; тя взе малко от плодовете
му и ги изяде; и тя даде малко и на мъжа си, и той също да яде.
Тогава умът им се отвори. Защото, когато ядоха, светлината на
знанието ги освети. Когато се облякоха със срам, те знаеха, че са голи
от знание. Когато изтрезняха, те видяха, че са голи и се влюбиха един
в друг. Когато видяха, че онези, които са ги моделирали, имат
формата на зверове, те ги намразиха: бяха много наясно.
Тогава, когато владетелите разбраха, че са нарушили заповедите
си, те влязоха в Рая и дойдоха при Адам и Ева със земетресение и
голяма заплаха, за да видят ефекта от помощта. Тогава Адам и Ева
силно се разтрепереха и се скриха под дърветата в Рая. Тогава
управниците не знаеха къде се намират и казаха: "Адам, къде си?" Той
каза: "Тук съм, защото от страх от теб се скрих, като се срамувам." И
те му казаха в невежество: "Кой ти каза за срама, с който се облече? -
освен ако не си ял от това дърво!" Той каза: "Жената, която ми даде -
тя е тази, която ми даде и аз ядох." Тогава те казаха на жената:
11
"Какво е това, което направи?" Тя отговори и каза: "Инструкторът е
този, който ме подтикна и аз ядох."
Тогава управляващите се приближиха до инструктора. Очите им се
замъглиха заради него и не можеха да му направят нищо. Те го
проклинаха, тъй като бяха безсилни. След това те дойдоха при жената
и проклеха нея и нейното потомство. След жената те проклеха Адам и
земята заради него и реколтата; и всички неща, които бяха създали,
те проклинаха. Те нямат благословия. Доброто не може да произтича
от злото.
От този ден властите знаеха, че наистина има нещо по-могъщо от
тях: те познаха само, че техните заповеди не са спазени. Голяма
ревност беше донесена на света единствено заради безсмъртния
човек. Сега, когато управниците видяха, че техният Адам е влязъл в
извънземно състояние на знание, те пожелаха да го изпитат и събраха
всички домашни животни и диви зверове на земята и небесните птици
и ги доведоха при Адам, за да види как ще ги нарече той. Когато ги
видя, той даде имена на техните създания.
Те се разтревожиха, защото Адам се беше възстановил от всички
изпитания. Те събраха и направиха планове и казаха: „Ето Адам! Той
стана като един от нас, така че да знае разликата между светлината и
тъмнината. Сега може би ще бъде измамен, както в случая с Дърво на
познанието, и също така ще дойде при Дървото на живота и ще яде от
него, и ще стане безсмъртен, и ще стане господар, и ще ни презре, и
ще презре и цялата ни слава! Тогава той ще ни изобличи заедно с
нашата вселена. Елате, нека да го изгоним от Рая, надолу в земята, от
която е взет, така че отсега нататък да не може да познае нищо по-
добро от нас." И така те изгониха Адам от Рая, заедно с жена му. И
това дело, което извършиха, не им беше достатъчно. По-скоро се
страхуваха. Те влязоха при Дървото на живота и го заобиколиха с
големи страшни неща, огнени живи същества, наречени "Херубин", и
поставиха пламтящ меч всред тях, който се втртеше страшно през
цялото време, така че нито едно земно същество да не може да влезе
на това място .
След това, тъй като управниците завиждаха на Адам, те искаха да
намалят продължителността на живота им (на Адам и Ева). Те не
можаха поради съдбата, която беше решена от самото начало. Защото
на всеки от тях беше определен живот от 1000 години, според хода на
светещите тела. Но въпреки че владетелите не можеха да направят
това, всеки от злосторниците отне десет години. И целият този живот
(който остана) възлизаше на 930 години: и те са в болка, слабост и
зло разсейване. И така се оказа животът от онзи ден до края на века.
Така, когато София Зое видя, че владетелите на мрака са наложили
проклятие върху нейните колеги, тя се възмути. И като излезе от
първото небе с пълна сила, тя прогони тези владетели от небесата им
и ги хвърли в грешния свят, за да живеят там под формата на зли
духове (демони) на земята.

12
 [...], за да може в техния свят да минат хилядата години в Рая -
надарено с душа живо същество, наречено "феникс". То се самоубива
и оживява като свидетел на съда срещу тях, защото те сториха зло на
Адам и неговото поколение, до края на века. Има [...] трима човеци,
както и неговите потомци, до завършването на света: надареният с
духа на вечността, и надареният с душата, и земният. По същия начин
трите феникса <в> Рая – първият е безсмъртен; вторият живее 1000
години; що се отнася до третото, в Свещената книга е записано, че се
унищожава. Така също има три кръщения - първото е духовното,
второто е с огън, третото е с вода. Както фениксът се явява като
свидетел за ангелите, така и случаят с водните хидри в Египет, които
са били свидетели на слизащите в кръщението на истинския човек.
Двата бика в Египет притежават мистерия, слънцето и луната, които са
свидетели на Саваот: а именно, че над тях София е получила
вселената; от деня, когато направи слънцето и луната, тя постави
печата върху небето си до вечността.
И червеят, който се е родил от феникса, също е човек. За него е
писано (Пс 91:13/92:12) „Праведният човек ще цъфти като феникс
(финикова палма в днешната Библия)“. И фениксът за първи път се
появява в живо състояние, умира и възкръсва отново, което е знак за
това, което ще стане очевидно в края на века. Единствено в Египет
тези велики знаци са се появили - никъде другаде - като индикация,
че е като Божия рай.
Нека се върнем към гореспоменатите владетели, за да дадем
някакво обяснение за тях. Сега, когато седемте владетели бяха
свалени от небесата си на земята, те си направиха ангели,
многобройни, демонични, за да им служат. И последнирв обучават
човечеството в много видове заблуди и магии, и отвари, и поклонение
на идоли, и проливане на кръв и олтари, и храмове, и жертви, и
възлияния на всички духове на земята, имащи съдбата на
сътрудниците си, които са възникнали чрез съгласието между боговете
на несправедливостта и справедливостта.
И така, когато светът се появи, той разсеяно грешеше през цялото
време. Защото всички хора на земята се покланяха на духовете
(демоните) от сътворението до съвършенството (края на века) – както
ангелите на правдата, така и хората на неправдата. Така светът
започна да съществува в разсеяност, в невежество и в ступор. Всички
те сгрешиха, до появата на истинския човек.
Нека това е достатъчно за произхода на материята . Сега ще
преминем към разглеждането на нашия свят, за да можем точно да
завършим описанието на неговата структура и управление. Тогава ще
стане очевидно как е открита вярата в Невидимото Царство, което е
било очевидно от сътворението до завършването на епохата.
Следователно стигам до основните моменти относно Безсмъртния
Човек: ще говоря за всички същества, които му принадлежат, като
обясня как те се намират тук.

13
 Когато множество човешки същества се появиха чрез родителството
на Адама, който беше създаден и от материята, и когато светът беше
вече пълен, управниците бяха господари над него - тоест те го
държаха ограничен от невежество. По каква причина? Заради
следното: тъй като безсмъртният баща знае, че се е появил дефицит
на истина сред вечните царства и тяхната вселена, когато той пожела
да унищожи владетелите на погибелта чрез създанията, които са
моделирали, той изпрати вашите подобия долу в свута на погибелта, а
именно, благословените малки невинни духове. Те не са чужди на
знанието. Защото цялото знание е облечено в един ангел, който се
явява пред тях; той не е без власт вприсъствието на бащата. И <той>
им даде знание. Винаги, когато се появят в света на погибелта,
веднага и преди всичко те разкриват модела на нетленността като
осъждане на владетелите и техните сили. Така, когато благословените
същества се появиха във форми, моделирани от властите, те им
завидяха. И от завист властите смесиха семето си с тях, с надеждата
да ги замърсят. Но не можеха. След това, когато благословените
същества се появиха в светеща форма, те се подредиха по различни
начини. И всяко едно от тях, започвайки от своята земя, разкрива
своето (вид) знание на видимата църква, съставена от моделираните
форми на погибелта. Установено е, че тя (църквата) съдържа всякакви
семена, поради семето на властите, които са се смесили с него.
Тогава Спасителят създаде [...] от всички тях - и духовете на тях са
явно по-висши, като са благословени и вариращи по избор - и също (е
създал) много други същества, които нямат цар и превъзхождат
всички, които са били пред тях. Следователно съществуват четири
раси. Има три, които принадлежат на царете на осмото небе. Но
четвъртата раса е без цар и съвършена, като е най-висша от всички.
Защото те ще влязат в святото място на баща си. И ще получат покой в
покоя и вечна, неизказана слава и безкрайна радост. Нещо повече, те
са царе в областта на смъртните, тъй като са безсмъртни. Те ще осъдят
боговете на хаоса и техните сили.
Сега Словото, което е по-висше от всички същества, беше изпратено
само за тази цел: за да може да провъзгласи неизвестното. Той каза:
„Няма нищо скрито, което да не стане очевидно и това, което не е
разпознато - ще бъде разпознато“. И те бяха изпратени да разкрият
скритото и седемте власти на хаоса и тяхното безбожие. И така те
бяха осъдени на смърт.
И така, когато всички съвършени се появиха във формите,
моделирани от владетелите, и когато разкриха несравнимата истина,
те посрамиха цялата мъдрост на боговете. И съдбата им се оказа
осъждане. И силата им пресъхна. Тяхната светлост беше разпусната.
Тяхната предвидливост се превърна в празнота, заедно с тяхната
слава.
Преди настъпването на (края на) века цялото място ще се разтресе
от силен гръм. Тогава управниците ще бъдат тъжни, [...] тяхната
смърт. Ангелите ще скърбят за човечеството си, а демоните ще плачат

14
за времената си, и тяхното човечество ще ридае и ще крещи поради
смъртта им. Тогава ще започне (края на) времето и те ще бъдат
обезпокоени. Техните царе ще бъдат опиянени от огнения меч и ще
воюват един срещу друг, така че земята да се опияни от
кръвопролития. И моретата ще бъдат разтревожени от тези войни.
Тогава слънцето ще потъмнее и луната ще спре светлината си.
Звездите на небето ще отменят своите вериги. И силен гръм ще излезе
от велика сила, която е над всички сили на хаоса, където се намира
Твърдта на жената. След като е вече създала първия продукт, тя ще
премахне мъдрия огън на интелигентността и ще се облече в безумен
гняв. Тогава тя ще преследва боговете на хаоса, които е създала
заедно с първичния родител. Тя ще ги хвърли в бездната. Те ще бъдат
заличени поради нечестието си. Защото те ще станат като вулкани и
ще се поглъщат един друг, докато загинат от ръката на
първородителя. Когато ги унищожи, той ще се обърне срещу себе си и
ще се унищожи, докато престане да съществува.
И техните небеса ще паднат едно върху друго и силите им ще бъдат
погълнати от огън. Техните вечни царства също ще бъдат
преобърнати. И небето му ще падне и ще се счупи на две. Неговият
[...] ще падне върху [...] подкрепата им; те ще паднат в бездната и
бездната ще бъде преобърната.
Светлината ще [погълне] тъмнината и ще я заличи: тя ще бъде като
нещо, което никога не е било. И продуктът, за който е била тъмнината,
ще се разтвори. И дефицитът ще бъде изтръгнат от корена (и хвърлен)
долу в тъмнината. И светлината ще се оттегли до корена си. И ще се
яви славата на неродените. И ще изпълни цялото вечно царство.
Когато пророчеството и разказът за онези, които са царе, стане
известни и се изпълни от онези, които са наречени съвършени, тези,
които – за разлика от тях – не са станали съвършени в неродения
баща, ще получат своята слава в своите царства и в царствата на
безсмъртните: но те никога няма да влязат в царството без цар.
Защото всеки трябва да отиде там, откъдето е дошъл. Наистина, чрез
своите действия и знания, всеки човек ще покаже своята (собствена)
природа.

Оригинален превод на този текст е изготвен от членове на

Проект за коптска гностическа библиотека на Института за
античност и християнство, Клеърмонт.
Проектът за коптска гностическа библиотека е финансиран от
ЮНЕСКО, Националния фонд за хуманитарни науки и други
институции.
Преводът, представен тук, е редактиран, модифициран и
форматиран за използване в Библиотеката на Гностическото
общество.
За академично цитиране, моля, направете справка с публикуваните
издания на този текст.

15