Предговор

Съществуването на провидението не се поставя под въпрос. Нали

подредеността на вселената е достатъчно доказателство, че „това
огромно творение не може да съществува без някакъв страж“ („За
Провидението“ I.2) дори в такива сфери, които на пръв поглед
изглеждат бурни и неподредени. Но щом устройството на света е
добро, защо на добрите хора се случват лоши неща, защо бог –
разумът в стоическата философия е разумът – допуска това? (VI, 1
сл.). Отговорът е повече от насърчаващ: на добрия човек, на
следовника на добродетелта бог гледа като на собствен син: той го
изпитва, калява, приготвя го за себе си (I,6). С. 10

„Той не се съобразява с хорските преценки за позор и нещастие, не

следва пътя на тълпата; но както звездите се движат обратно на
небесното движение, тъй и мъдрият върви срещу всеобщото мнение
(XV,3).