Съществуването на провидението не се поставя под въпрос. Нали
подредеността на вселената е достатъчно доказателство, че „това огромно творение не може да съществува без някакъв страж“ („За Провидението“ I.2) дори в такива сфери, които на пръв поглед изглеждат бурни и неподредени. Но щом устройството на света е добро, защо на добрите хора се случват лоши неща, защо бог – разумът в стоическата философия е разумът – допуска това? (VI, 1 сл.). Отговорът е повече от насърчаващ: на добрия човек, на следовника на добродетелта бог гледа като на собствен син: той го изпитва, калява, приготвя го за себе си (I,6). С. 10
„Той не се съобразява с хорските преценки за позор и нещастие, не
следва пътя на тълпата; но както звездите се движат обратно на небесното движение, тъй и мъдрият върви срещу всеобщото мнение (XV,3).