…става по-зле при всяко следващо поколение. По някаква причина става по-зле. Ще ви дам пример.

Има състояние при бойните действия, повечето хора знаят за него, когато нервната система на
войника е подложена на максимален стрес и не може да приеме повече външни дразнения. Тя се
изключва или ще се изключи. През Първата световна война това състояние се нарича снаряден шок.
Прост, честен,открит език. Две срички. Снаряден шок. Звучи почти като самите пушки. Това е преди 70
години. Но минава едно поколение и ето през Втората световна война същото състояние е наречено
умора от битката – четири срички, отнема повече време да се произнесе. Не звучи толкова
раняващо. Умора е по-хубава дума от шок. Снаряден шок, умора от битката. След това имаме Войната
в Корея, 1950 – Медисън авеню набира скорост по това време и същото състояние по време на
бойните действия е наречено оперативно изтощение. Вече имаме осем срички и човешкото липсва
във фразата, която сега е напълно стерилна. Оперативно изтощение звучи като нещо, което може да
стане с колата ви. След това идва Войната във Виетнам, която е приключила преди 16 или 17 години и
благодарение на лъжите и заблудите покрай тази война, не е изненадващо, че същото състояние е
наречено разстройство, дължащо се на посттравматичен стрес. Все още осем срички, но вече
имаме и тире. И болката е погребана под жаргона. Посттравматичен стрес – обзалагам се, че ако
все още го наричахме шок от снарядите, някои от тези ветерани би щяха да получат вниманието, от
което се нуждаеха по това време. Но не стана така и една от причините, една от причинете е в това, че
използвахме този смекчен език. Език, който премахва живеца от живота, той е резултат от времето, в
което живеем и нещата
стават все по-зле. По някое време през моя живот тоалетната хартия стана тъкан за баня. Не са ме
уведомили за това. Никой не ме е питал дали съм съгласен. Кецовете станаха обувки за бягане,
изкуствените зъби – зъбни приспособления. Лекарствата станаха лечебни продукти, информацията
стана насочващо асистиране. Сметището стана депо за отпадъци, катастрофите с коли станаха пътни
инциденти, разкъсаната облачност стана почти слънчево. Мотелите станаха мобилни ложи,
караваните, фургоните, станаха мобилни домове, колите втора употреба станаха по-рано притежаван
транспорт, рум сървис стана вечеря в хотелската стая, запекът стана временно неразположение.
Когато бях дете и боледувах, искаха да отида в болницата, за да ме прегледа лекарят. Сега аз
трябва да отида в здравен център и да се срещна със специалист в областта на здравеопазването.
Бедните хора живееха в приюти. Сега хората в икономически неравностойно положение живеят в
жилища под стандарта във вътрешната част на града . И те са разорени, а не са в положение с
негативен паричен баланс. Те са уволнени, не са отстранени от длъжност, тъй като ръководството
иска да ограничи припокриването в областта на човешките ресурси, поради което не са жизнена
част от работната сила.
Спретнати, алчни, бели хора са измислили език, според който ЦРУ вече не убива никого, те
неутрализират хората или обезлюдяват областта. Правителството не лъже, то дезинформира.
Пентагонът измерва атомната радиация с нещо, което наричат слънчеви единици. Израелските убиици
се наричат командоси, а арабските командоси се наричат терористи, контратерористите са наричат
умиротворители, борци за мир. Ако огнеборците се борят с огъня, борците с престъпността се борят
с престъпленията, с какво се борят борците за мир? Никой те ни говори за тези неща, нали?
Както и във въздушните линии, те искат приборд, а какво означава приборд – казват че са тези
пасажери, които имат нужда от специална помощ. Сакатите на прост, честен и открит език. Няма нищо
срамно в думата сакат, което речниците да посочват. Тази дума се използва и при превода на
Библията. Исус изцелява сакатите. Необходими ли са седем думи, за да опишем това състояние? Но
ние нямаме вече сакати в тази страна. Имаме изправени пред физически предизвикателства, тази
гротеска достатъчно ли е явна за вас? А какво мислите за израза хора с различни възможности? Дори
ако не може да ги наречете инвалиди, те са превалиди. Системата се подиграва с тези хора, като ги
кара да мислят, че щом смениш името, можеш да смениш състоянието си. Но не става така.
Вече нямаме глухи хора в тази страна. Само хора със слухови увреждания. Няма слепи, а лица
със зрителни увреждания или частично виждащи. Няма и глупави хора, те страдат от
разстройство, засягащо способността за обучение, или тя е минимално изтъкната. Как ще се
почувствате, ако кажат за детето ви, че е минимално изтъкнато? О, не, благодаря на Бога...
Психолозите са започнали да наричат грозните хора лица със сериозни дефицити във външния
вид. Очаквам жертвите на изнасилване да бъдат назовани недоброволни спермополучатели. И вече
нямаме стари хора в тази страна, ние ги отведохме и докарахме възрастните граждани. Не е ли това
типична фраза за Америка през ХХ в., лишена от любов и живот?
Но ще трябва да се примирим с тези думи, с тези термини, тъй като те ще продължат да се
използват. Онова обаче, срещу което ще продължа да се боря, е описанието на „възрастните
граждани”. Виж, тате, този е на 90 годинки. Представяте ли си страхът от стареенето, който тази фраза
разкрива. Ние не можем да опишем възрастта. Страхът от старостта е естествен и универсален – никой
не иска да остарее, никой не иска да умре, но се самозаблуждаваме. Аз започнах да се
самозаблуждавам, когато станах на 40 и започнах като се поглеждах в огледалото и си казвах: „О, явно
съм пораснал”, защото пораснал звучи малко по-добре от остарял, звучи така, сякаш ми е отредено
малко повече време. Глупости – остарявам и това е ОК, понеже поради страха от смъртта в тази
страна, няма да умра. Ще си отида или ще изтека, ще отмина, като абонамент за списание. Ако се
случи в болницата,ще бъде наречено терминален епизод, а от застрахователната ми компания –
негативен резултат от грижите за пациента или при лекарска небрежност – терапевтичен
неуспех.
Казвам ви – от този език ми се повръща. Не, може би не повръща, ами съм на път да вляза във
фаза на противоволево лично изхвърляне на протеини.