SWOT-АНАЛИЗ НА БЪЛГАРСКАТА ВЪНШНА ПОЛИТИКА

В КОНТЕКСТА НА СТРАТЕГИЯ ЗА ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ

Силни страни

− Специфично геоикономическо положение на България по направленията „изток –

запад”, „северозапад – югоизток” и „юг – север” по отношение на енергийните
трасета, търговския обмен, сухопътните и въздушните комуникации, включително
и комуникациите по схемата”река – сухопътен транспорт – море”;
− Усилване на политическия и икономическия потенциал от членството в ЕС и
НАТО;
− Активни дипломатически отношения и широка мрежа от задгранични
представителства в зоната на непосредствените икономически интереси – Европа,
Югоизточна Европа, Русия и зоната на Черно море, Близък изток и Северна
Африка, Персийски залив;
− Стремеж за непрекъснато разширяване на платформата на двустранните
отношения, особено с държавите от непосредственото географско обкръжение;
− Добра историческа и културна основа на двустранните икономически отношения,
включително местни лица на важни обществени позиции, получили образование в
България, работили за България или семейно обвързани с българи;
− Установено сред българския политически елит разбиране за баланса между
политическите и икономическите съображения в двустранните отношения – яснота
по въпросите с политически характер, които не могат да бъдат пренебрегвани, за да
се получат икономически придобивки;
− Утвърдена политическа линия на неконфронтация в двустранните отношения, на
отказ от териториални претенции, на решаване на проблеми и спорове без употреба
и заплаха с употреба на военна сила;
− Провеждане на линия на трайно и широко сътрудничество в борбата с
транснационалната организирана престъпност във взаимен интерес;
− Усилване на участието на България в политическото урегулиране на важните
международни въпроси.

Слаби страни
− Нереформирана система на външната политика – наследеното от времето на
Студената война разделение на външната политика на дипломация (МВнР),
външноикономически (по същество търговски) отношения (МИЕТ), политика към
българите в чужбина (АБЧ), българско образование и език в чужбина (МОН),
културни центрове в чужбина (МК), което фрагментира външната политика и
прави постигането на ефекти сложно и ресурсоемко;
− Силно ограничен бюджет на Министерство на външните работи, който не
позволява осъществяване на проекти и програми в двустранните отношения;
− Висок процент на собствените приходи (над 40%) в бюджета на Министерството на
външните работи, което неизбежно отклонява внимание и ресурс;

1
− Нискоефективна система за добиване, обработване и споделяне на информация
както в
системата на дипломатическата служба, така и междуведомствено равнище;
− Недостатъчни на брой и като качество на подготовката кадри за работа в районите
на Близкия изток, Персийския залив и Азия;
− Недостиг на кадри с адекватно знание за съвременната политика на Русия, страните
от ОНД и Балканите
− Отсъствие на ясен механизъм на публично-частно партньорство при осъществяване
на политически договорени проекти с чуждестранни партньори;
− Наличие на обществено значими исторически и психологически натрупвания,
които се експлоатират от отделни политически сили за целенасочено създаване на
специфична среда на двустранните отношения с отделни държави;
− Механизми на двустранно икономическо сътрудничество, които не са адаптирани
към променените политически и икономически условия;

Възможности
- Динамична международна среда, в която, след премахване на идеологическите
задръжки, съществуват големи възможности за постигане на бързи икономически
резултати;
- Намаляване до минимум на заплахите за жизнените интереси на България, което
позволява да се съсредоточат ресурси в икономиката
- Поддържане на динамичното развитие на ЕС и НАТО и съхраняване на
тенденцията към нарастване на ролята на двете организации в международните
отношения
- Вписване на външната политика на България в подхода към международните
проблеми на ЕС и НАТО и на важните съюзници
- Установен статус на стратегическо партньорство със САЩ и основните европейски
държави
- Свеждане до минимум на държавите, които имат негативно отношение към
България
- Увеличаване на броя на държавите, които имат интерес от сътрудничество с
България
- Обещаващи политически реформи в стратегическото обкръжение на България от
Северна Африка през Близкия Изток и Персийския залив до Централна Азия
- Увеличаване на международното търсене на стоки и услуги, които България е в
състояние да произвежда

Заплахи
− Продължаващи процеси на радикална трансформация на световната система и на
международните отношения
− Напрежение в арабския свят, което съдържа както много възможности за
положително развитие, така и висок конфликтен потенциал с реален риск от
неуправляема емигрантска вълна
− Поддържане на високо равнище на терористичната заплаха
− Разширяване на практиката на пиратство по икономическите трасета
− Увеличаване на заплахата от кибернетични атаки
− Усилване на ефектите от глобализацията от международните икономически
отношения към международните политически отношения
− Продължаване на ефектите от световната финансова и икономическа криза върху

2
 международните политически отношения
− Утвърждаване на тенденцията за установяване на държави с амбиции за
регионално лидерство и контрол върху политико-икономическите процеси
− Относително намаляване на ефективността на международните организации,
особено на ООН и международните финансови институции