Контактни лещи – текст презентация

1 Слайд: Заглавие
Днес ще говорим за едно откритие, без което милиони хора по света не биха могли да
живеят нормален начин на живот, като ще преминем през хронологията на откритията
и ще добием представа за живота на учени, напълно преобразили науката, но които за
жалост не се споменават в днешно време

2 Слайд:
1508г. – един от най-великите художници, човек, който можем да наречем
енциклопедист – Леонардо да Винчи, създава първата скица на контактни лещи
1638г. – Рене Декарт, който вече сме чували в часовете по философия, прави нов модел
на контактните лещи
XVIII-XIXв. – Томас Йънг надгражда идеите на Декарт
1820г. – Джон Хершел запознава обществото с два начина за корекция на зрението

3 Слайд:
-1887г. – Немският учен Адолф Фик създава първата склерална контактна леща от
стъкло
1930г. – Уилям Фейнблум модифицира моделът на Фик, като прави хибридна леща от
пластмаса и стъкло
-1953г. – създадена е познатата ни днес леща. Това откритие е направено от чешките
учени Ото Вихтерле и Драхослав Лим, които създават първите лещи от хидрогел

4 Слайд:
Започваме с основоположникът на теорията за контактните лещи, а именно Леонардо
да Винчи. Смятан за гений, Леонардо е извънбрачен син на преуспял нотариус и жена
от по-ниска класа. Известен е най-вече с изкуството си, но също така е проявявал
сериозно любопитство и е имал познания по анатомия, астрономия, ботаника,
математика, архитектура, скулптура и какво ли още не.. Той създава едни от първите
прототипи на летящи машини, бронирана бойна машина и друга. По-малко популярен е
с идеята си, че пред окото може да се носи полусфера, пълна с вода, или просто да се
гледа през купа с вода. Макар на времето тези предложения да са пораждали смях, то
днес много теории се основават точно на предположението на Леонардо.

5 Слайд:
Снимки, свързани с Леонардо да Винчи

6 Слайд:
Рене Декарт е роден във Франция, в семейството на юрист с дребна благородническа
титла. Той е един от най-известните философи, математици и физици. Слави се най-
вече със своята Декартова координатна система и със своите правила за рационално
мислене, а именно както сме учили в предни години, че първото правило е да приемаш
за вярна само тази информация, която не можеш да подложиш на съмнение. Второто
правило представлява разделяне на общото на по-малки задачи, за да може даден
проблем да бъде разрешен по-бързо и по-лесно. Третото правило ни казва да мислим в
посока от най-простите към по-сложните компоненти.
В приноса си за корекцията на зрението той се включва 130 години след Леонардо да
Винчи. Той смятал, че ако за окото се закрепи тръбичка, запълнена с вода и лупа на
края й, зрението ще се подобри. Идеята обаче е неосъществима, тъй като устройството
трябвало да бъде поставено в пряк контакт с роговицата и по този начин би направило
мигането невъзможно.

Слайд 7:
Томас Йънг е роден в Англия в семейството на заможен търговец. Учи медицина и
придобива научна степен по физика. Владее 8 езика. Смята се за основател на
физиологичната оптика. Първият учен, който описва астигматизма.
На границата между 18ти и 19ти век Йънг скъсява тръбичката на Декарт до ¼ инча
(6,35 мм) и използва восък за залепване на лещата. Тя предотвратява пречупващата
способност на очите, а това Йънг коригира с друга леща.

Слайд 8:
След 1820 г. по въпроса пише и английският астроном Джон Хершел. Той изказва две
идеи – едната е, че за леща може да се използва капсула, пълна с животински желатин.
Другата – контактното коригиране на зрението е напълно възможно и е достатъчно
лещата да бъде формована според извивката на роговицата. За това „достатъчно” обаче,
ще са нужни много десетилетия и чувствителен напредък в знанията и технологиите.
Джон Хершел допринася за астрономията, като дава имена на седем от спътниците на
Сатурн и 4 от спътниците на Уран

Слайд 9:
Адолф Фик е немски физиолог, който за пръв път създава оптичен елемент, който се
използва масово от обществото.
Лещите на Фик били изработени от стъкло, покривали цялото око, закрепвали се
трудно с помощни вещества, спирали изцяло притока на кислород и било невъзможно
да се изтърпят дълго. Фик експериментира с монтирането на лещите първоначално
върху зайци, след това върху себе си и накрая върху малка група доброволци.
Последвало бавното им и трудно усъвършенстване и фабричното им производство от
„Карл Цайс”.

Слайд 10:
Развитието на полиметилметакрилат (PMMA) през 30-те години на миналия век
проправи пътя за производството на пластмасови склерални лещи. През 1936 г.
оптометристът Уилям Фейнблум представи хибридна леща, съставена от стъкло и
пластмаса. Те били устойчиви на надраскване, нечупливи и лесни за обработка, все
още не били способни да пропускат кислород и следователно носенето им дълго време
не било препоръчително.
Американски оптометрист, считан за новатор в сферата на оптиката. В днешно време
много университети и болнични заведения присъждат награди, носещи името на
Фейнблум, на изявени студенти и лекари

Слайд 11:
Основният пробив в меките лещи е направен от чешките химици Ото Вихтерле и
Драхослав Лим, които публикуват своята работа „Хидрофилни гелове за биологична
употреба“ в списание Nature през 1959 г. През 1965 г. Националната патентна
корпорация за развитие (NPDC) купува американските права за производство на
лещите и след това сублицензира правата на Bausch & Lomb, които започват да ги
произвеждат в Съединените щати. Работата на чешките учени води до пускането на
първите меки (хидрогелни) контактни лещи в някои страни през 60-те години на
миналия век и до първото одобрение на материала „Soflens“ от Американската
администрация по храните и лекарствата (FDA) през 1971 г. Тези меки лещи скоро
започват да се предписват се по-често от твърдите, поради много по-големия им
комфорт (твърдите лещи изискват период на адаптация, преди да се постигне пълен
комфорт). Полимерите, от които се произвеждат меките лещи, се подобряват през
следващите 25 години, главно по отношение на увеличаването на кислородната
пропускливост, чрез промяна на съставките.
Ото Вихтерле има над 180 патента в областта на органичната, неорганичната,
макромолекулярната химия. Драхослав Лим е част от неговия екип. И двамата в период
от живота им са били преследвани поради политически причини, което е водило до
временно спиране на работа по специалността им.

Слайд 12:
В днешно време науката продължава да развива откритията на споменатите учени, като
днес вече има цветни лещи, лещи за еднократна употреба, като времето, за което могат
да се носят се е увеличило многократно заради новите иновативни материали, които
могат да пропускат кислород.

Велина Костадинова 10 „б“