ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ“

Факултет: Педагогически

ПОРТФОЛИО
по:

"Географското познание в началното училище''

Разработил: Диана Петранова Младенова Възложил: ...............................................

Специалност: ПНУП /доц. д-р Поля Й. Стойкова /
Форма на обучение: Задочна
Факултетен номер: 2205012132

* Велико Търново - 2024 г. *

 Съдържание:

1. Въведение..................................................................................................3стр.

2. План-конспект по Човекът и обществото за 4 клас...............................4стр.

3. Раздел Първи: Географски лабиринт....................................................16стр.

4. Раздел Втори: Методи на географското познание...............................18стр.

5. Раздел Трети: Периодизацията и шестият етап от развитие на

географското познание...............................................................................27стр.

6. Раздел Четвърти. Географски понятия и примери свързани с тях.....29стр.

7. Раздел Пети: Географски познания - таблично представяне..............35стр.

8. Съдържание.............................................................................................43стр.

2
 Географското познание през погледа на студента

Географското познание ни “дарява” със знания за Земята и нейните

физически и човешки аспекти. То включва изучаването на географски
феномени като климат, релеф, население, икономика, култура, политика и
други. Географското познание помага да се разбере какво се случва на
Земята и как различните фактори взаимодействат помежду си. То разкрива
нови хоризонти пред децата, като им помага да разберат света около тях и
да развият глобално мислене. Те изучават различните региони на света,
различните култури и начини на живот и какво ги прави уникални. Това ги
подготвя да се справят с глобалните предизвикателства и да бъдат
отговорни граждани на света. Също така, чрез него (географското
познание) се развиват умения като наблюдение, анализ, картография и
пространствено мислене. Децата се учат да анализират и тълкуват данни,
да разбират географски картографски инструменти и да развиват умения за
навигация в пространството. Тези умения са полезни не само в училище,
но и в живота и бъдещата им професионална кариера.

Географското познание отваря врати към разнообразни възможности

за изследване и откриване на света. То вдъхновява децата да бъдат
любопитни и да изследват нови места и култури. Те могат да се насладят
на различни географски дейности като екскурзии, изследователски
проекти и състезания, които ги подкрепят в учебния процес и ги мотивират
да разширяват своите познания.

В следващите няколко страници ще бъде представен план-конспект на

урок, свързан с географското познание. Той представя една от “най-
мощните” и величествени планински вериги, а именно “Старопланинската
област – най-дългата верига.”

3
 План-конспект по Човекът и обществото за 4 клас

Издателство: Просвета
Тема: Старопланинска област – най-дългата верига
Тип на урока: Урок за нови знания.
Цел: Усвояване на по-системни знания за Старопланинска област
Компетентности, като очаквани резултати от обучението:
 С помощта на карта определя местоположението на
Старопланинската област и значението му за живота на хората.
 Ориентира се по карта за най-големите селища и природни обекти
във всяка в Старопланинската област.
 Дава примери за основни стопански дейности в Старопланинската
област.
Нови понятия: природна област, приток, проток.
Междупредметни връзки: Български език и литература
Методи: беседа, наблюдение.
Дидактически средства:
На учителя: учебник, учебен атлас, природна карта на България, книга за
учителя, мултимедия.
На учениците: учебник и учебна тетрадка, учебен атлас.

Ход на урока:
Дидакти- Дейности на учителя Дейности на Забележк
ческа ученика а
задача
1.Органи Учителят поздравява учениците и Поздравяват и
зационна проверява отсъстващите. Вписва се подготвят за 1 мин.
част темата и отсъстващите в дневника. часа.

4
2.Провер- Проверява домашната работа. Задават
ка на Дава разяснение въпроси
домашни по задачите, с които са се затруднили свързани с 4 мин.
те учениците. трудности при
задания решаване на
задачите от
домашната
работа.

3.Актуа- С коя тема се запознахте в предходния Дунавската

лизация час? равнина – най-
на общината в 30 мин.
знания - България
припомн
яне на
познати Територията на България на колко Територията на
(стари) части е разделена? България е
знания разделена на 5
части.
А как се наричат тези части?
Природни
области
Кои са природните области на
България? Дунавска
равнина;
Старопланинск
а област;
Преходна
област; Рило-
Родопска
област;
Черноморско
крайбрежие.

Коя част на България е заета от

Дунавската равнина? Северната
част.
Чудесно!

Къде се простира Дунавската равнина Между река

на север? Дунав на север.

5
 А Дунавската равнина? В Старопланин-
ската област
на юг.

На запад с кого граничи?

Граничи със
Сърбия.
А на изток?
Граничи с
Черноморското
крайбрежие.

4.Основ- Нека ви покажа нещо на

на част мултимедията. Погледнете, България в
длан! Разглеждат
изображението
на
мултимедията

Смело напред към Стара планина

Погледнете картата!
Коя е най-високата точка в областта?
(Връх Ботев) Разглеждат
картата.

Стара планина е най-дългата планина у

нас.

Тя е част от Старопланинската
природна област.
Погледнете отново към мултимедията!

6
 Разглеждат
изображението
на
мултимедията

Територията на България е разделена

на пет по-малки части, които се
наричат природни области.
Всяка от тях има свой неповторим
облик и предлага отлични условия за
живот и труд на хората с различните
си исторически и природни
забележителности.

Ученици, на дъската е записан плана

на урока.
План на урока:
1. Местоположение и природа
2. Използване на природните
богатства. Градове.

Днес ще говорим за Старопланинската

природна област. Моля, погледнете
към мултимедията.

Разглеждат
изображение-
то на
мултимедията

7
Моля, запишете в тетрадките си
1-ва точка: Местоположение и
природа
Старопланинската област се намира на
юг от Дунавската равнина.
Започва от западната ни граница и
достига до Черноморското
крайбрежие.

На север опира до Дунавската равнина,

а на юг граничи с Преходната
природна област.

Като погледнете географската карта на

България ще забележите, че Стара
планина прилича на верига от високи и
по-ниски планини.

Наричат я гръбнакът на България,

защото е разположена почти по
средата на Родината ни и я разделя на
две части - северна и южна.

8
Областта включва две части –
Предбалкан и Стара планина.
Предбалканът се намира в северната
част, по-ниската част на областта.
Името е много интересно –
ПРЕДБАЛКАН.
Повторете моля..
Учениците
повтарят:
ПРЕДБАЛКАН.

Тази част на областта е наречена така,

защото се намира преди балкана. А
Балкан е другото име, с която е
известна Стара планина.
В Предбалкан може да се видят
възвишения, полета, речни долини и
по-ниски планини.
Възвишения наричаме издиганите
невисоки форми на земната
повърхност.
Речните долини са вдлъбнати форми от
повърхнината, през които текат реките.
Нещо интересно щи споделя. Тук се
намира пещерата Магура. Тя е една от
най-големите и най-красиви пещери в
България. В една от залите на пещерата
са открити праисторически рисунки,
издълбани в самата скала. Друга
красива пещера в тази област е Съева

9
дупка.

В нея може да се видят всички видове

пещерни образования!
Кои са те? Сталактити,
Сталагмити
Сталактони.

Предбалкана изобилства от красиви

пещери – Леденика, Бачо Киро, Орлова
чука и други.
В тази част на Старопланинската
област има много лечебни минерални
извори.
Намират се в град Вършец, селата
Шипково и Вонеща вода.
Другата част на Старопланинската
област е самата Стара планина.
Знаете ли как е старото име на Стара
планина? Не

Старото ѝ име е Хемус, но често я

наричат Балкан. Оттам и идва името на
целия Балкански полуостров.
Коя част заема Стара планина? Южната част

Стара планина заема южната по-висока

част от областта.
Стара планина се дели на няколко
части:
 Западна Стара планина
 Средна Стара планина (тук се
намира един от трите
национални парка в България –
„Централен Балкан“)
 Източна Стара планина.

10
Погледнете на картата! Кой беше най- Най-високия
високия връх на Стара планина? връх на Стара
планина е връх
Ботев.

Височината на връх Ботев е 2376 м.

Сега ученици запишете в тетрадките си

2-ра точка. Използване на
природните богатства. Градове.

В недрата на Стара планина има Желязна руда

различни подземни богатства. Кои Медна руда
богатства са отбелязани на картата? Черни въглища
Мрамор
В недрата и се срещат въглища, медни
и оловно-цинкови руди.

През много от планинските и проходи

са прекарани пътища за автомобили.
Срещат се също и изградени
железопътни линии. Я ми кажете
досещате ли се кои части на България Да! Свързват
свързва? северна и южна
Правилно! България.

Най-ниското място в планината се

нарича – ПРОХОД.
Затова е и най-удобното за прокарване
на път.
Каква е зимата в Стара планина –
топла или студена? А лятото? Горещо Зимата е
или прохладно? студена
Лятото е
Да, зимата в Стара планина е студена, а прохладно.
лятото – прохладно.
От самата планина извират много реки.
Погледнете картата? Кои реки извират
от Стара планина? Огоста, Вит,
Осъм, Янтра,
Тунджа.
Някои от тези планини ''прорязват''

11
планината, образувайки красиви
проломи.
В Предбалкана особено забележителен
е проломът на река Янтра край град
Велико Търново.
Част от реките в областта се вливат в
коя река? Проследете на картата. Вливат се в
река Дунав.
Част от реките се вливат в река Дунав.
Някои обаче правят изключение. Това
изключение е река Камчия, която
извира от Стара планина. Проследете
къде се влива?
Влива се в Черно
море.
Река Тунджа води началото си от
южните части на планината, но влива
водите си в Егейско море.
Старопланинската област богата ли е
на растителен и животински свят?
Да, богата е.
Има много и различни растителни и
животински видове. Тук се намират
най-обширните букови гори в
България.
Изкачвайки се по-нависоко в
планината, ще усетите аромата на
иглолистните гори.

Какви диви животни могат да се

срещнат в Стара планина? Мечки, елени,
сърни

Горите В Стара планина са дом на

много видове диви животни – мечки,
сърни, елени, лисици.

Дали се досещате, какво животно се

среща по скалистите върхове? Дива коза

Да, срещат се орли и диви кози.

Знаете ли, че за да се запази необятната

12
красота на природата част от
територията на Старопланинската
област е обявена за защитена. Именно
тук се намира и най-големият
национален парк в страната.

Знаете ли кой е той? Не

/„Централен Балкан“/

Нарича се„Централен Балкан“.Освен

него в областта има още три природни
парка. Проследете ги на картата. Кои
са те? „Брачански
Балкан“;
„Сините
камъни‘ и
„Българка“

Тук се намират и над тридесет

резервата. Резерватите, националните и
природни паркове какви територии са?
Защитени
територии

Какво се ''опазва'' в тях?

Опазват се
редки
растителни и
животински
видове.
Правилно!

Макар и малка по територия България

има удивителна природа!
Наш дълг е да се грижим за нея, за да
може тя да радва с красотата си и
поколенията след нас.

13
5.Затвър- Я да повторим как още е наричана „Гръбнакът на
ждаване Средна гора? България“
на 5 мин.
знания и
развиван
е на
умения
Кои две части включва областта? Предбалкан и
Стара планина

А как е старото име на Стара планина? Старото име

на Стара
планина е
„Хемус“.

А сега внимавайте! Коя река извира от

Стара планина и се влива в Черно Река Камчия се
море? влива в Черно
море

Чудесно!

Георги, кой е най-големия национален „Централен

парк в България? балкан“

Чудесно!

Учителят дава домашна работа.

Писмено отговорете на въпроса:

 По какво се различава Стара
планина и Предбалкан?

Ученици, поздравявам ви за вашата

упоритост, старание и "жажда" за
знания.
Гордея се с вас!

Дерзайте!

14
15
 Структуриран отговор на възложените задачи за изпълнение.

Раздел Първи: Географски лабиринт

I. Съставни части за реализиране на задачата:

1. Дайте вашето мнение за възможностите за приложение на показания

метод.

2. Откроете основните задачи в темата, които откривате.

3. Обем до 2 листа.

„Географски лабиринт“ е дидактическа игрова технология, която

се използва в часовете по „Човекът и обществото“ в 4 клас. и в по-късен
етап и в часовете по ''География и икономика''. То представлява
интерактивна игра, която помага на учениците да развият своите
географски умения и познания чрез забавление и активно участие.

Всяка епохата си има своята специфична характеристика. Факт е, че

сме във векът на компютърните техники и технологи и да задържим и
''грабнем'' вниманието на децата е предизвикателсво. Географският
лабиринт е методът, чрез който се съчетава полезното с приятното, а
именно чрез игрова технология се научават и затвърждават знания и
умения. И за да е още по-креативно, географският лабиринт може да бъде
представен чрез физически модел или във виртуална среда, като
компютърна програма или мобилно приложение. Той представя различни
географски обекти и ситуации, които учениците трябва да изследват и
решават. Целта на играта е да се насърчи учениците да прилагат своите
знания за географията, да развият своето пространствено мислене и да
научат да се ориентират в света около тях. В рамките на географския
лабиринт, учениците могат да се срещнат с различни предизвикателства и
задачи. Например, да трябва да намерят най-краткия път от една държава
до друга, да идентифицират географски обекти по карта или да отговарят
на въпроси свързани с различни аспекти на географията. Играта може да се
организира във формат на индивидуална работа или в групи, където
учениците се подпомагат и си сътрудничат помежду си. Географският
лабиринт има множество предимства като дидактически игрова
технология. Той предоставя възможност за активно участие и

16
ангажираност от страна на учениците, като ги мотивира да проявят интерес
и любопитство към географията. Играта също така развива уменията за
пространствено мислене, логическо мислене и решаване на проблеми. Тя
създава възможности за комуникация и сътрудничество между учениците,
като ги подпомага да развият социални умения и екипна работа.

Моят извод е, че ''Географският лабиринт'' предлага значителни

възможности за приложение не само в обучението в начален и
прогимназиален етап, но и в различни области. Например, в туризма може
да се използва за анализ на туристическите маршрути и предлагане на по-
добри услуги за посетителите. В градска планировка и транспорт може да
се използва за оптимизиране на инфраструктурата и управление на
трафика. В селското стопанство може да се използва за анализ на почвени
и климатични условия и оптимизиране на земеделските практики.
В заключение, ''географският лабиринт'' е ценна дидактическа
игрова технология с перспектива, която може да бъде използвана по
учебния предмет „Човекът и обществото“ в 4 клас и География и
икономика. Целта е да се стимулира интересът и любопитството на
учениците към науката ''География'' и да им помогне да развият своите
географски умения и познания, като ги забавлява и мотивира за активно
участие. ''Географския лабиринт'' е отлично средство за обучение, което
може да бъде използвано, както в училищна, така и в професионална среда.

Основни задачи в темата:

1. Разширяване на знанията и обогатяване на познанията.

2. Развиване на аналитични и логически умения при децата, чрез

използване на ситуации, които насърчават търсене и разсъждение.

3. Оценяване на нивото на знания чрез игрови методи.

4. Подпомагане на развитието на логическото мислене на учениците, като

им се развива способността да сравняват и намират основното.

5. Развиване на комуникационните и сътрудническите умения на

учениците (работа в екип), с цел да изслушват и уважават гледните точки
на другите, да участват активно в дискусии и да се справят с

17
проблематични ситуации, като вземат самостоятелни, информирани
решения.

Раздел Втори: Методи на географското познание.

I. Съставна част за реализиране на задачата:

1. Към всеки един от методите на географското познание, дайте по един

ваш подходящ пример.

1. Първичният или инстинктивен подход в географското познание се

основава на наблюденията, интуицията и личния опит на човека. Един
подходящ пример за този метод може да бъде разпознаването на различни
видове растителност в една област. Човекът, който използва първичния
подход, може да наблюдава и разпознава различните видове дървета, треви
и цветя, които растат в дадена гора или поляна. Той може да се основава на
своите собствени наблюдения и опит, за да идентифицира различните
растителни видове и да ги сравнява спрямо своите предишни наблюдения.
Този подход се основава на инстинктите и интуицията на човека и му
позволява да разбере и анализира природните явления и процеси в
географската среда.
2. Един подходящ пример за използване на описателно-ориентировъчния
метод в древността е пътуването на древните мореплаватели, като
например финикийците или викингите. Финикийците, които са били
известни като отлични мореплаватели и търговци, са използвали
описателно-ориентировъчния метод за навигация по моретата. Те са се
ориентирали по земеповърхностните форми, като скали, планини и
плажове, за да намерят пътя си по откритите от тях морски маршрути. Те
са също така маркирали пътеките си с помощта на допълнителни знаци,
като например голeми скали или дървета, за да се ориентират и да се
върнат по същия път. Също така, викингите, известни също като изкусни
мореплаватели, са използвали описателно-ориентировъчния метод за

18
навигация по световните океани. Те са се ориентирали по
земеповърхностните форми, като ледени глетчери, острови и плажове. Те
са също така означавали пътеките си с помощта на знаци, като например
камъни или дървета, за да се върнат по същия маршрут. Тези примери
илюстрират как описателно-ориентировъчният метод е бил използван от
древните мореплаватели за навигация и ориентиране по големите
географски пространства, като моретата и океаните. Този метод им е
позволявал да откриват нови земи и да се връщат в безопасност, като се
базират на земеповърхностните форми и знаците, които са оставили зад
себе си.
3. Подходящ пример за използване на умозрително-митологичния метод
е обясняването на гръмотевиците и светкавиците от различни древни
култури. В древността, когато хората са се изправили пред гръмотевична
буря, те са се опитвали да обяснят тези явления с помощта на
умозрително-митологичния метод. В различни култури, гръмотевиците и
светкавиците са асоциирани с надежда на боговете или божества, които са
владеели силите на небето. Например, в гръцката митология, Зевс, който е
богът на небето и гръмотевиците, е бил обожествен и покланян от
древните гърци. Те са вярвали, че когато чуят гърмотевиците, това е
проява на гнева или славата на Зевс. Светкавиците, от друга страна, са
били тълкувани като излъчвания на божествата, които са присъствали в
небето. Също така, в скандинавската митология, гръмотевиците и
светкавиците са били свързани с бога Тор, който е бил защитник на
боговете и човечеството. Хората в тази култура са вярвали, че
гръмотевиците и светкавиците са резултат от битките на Тор със злите
сили и гиганти. Тези примери илюстрират как умозрително-митологичният
метод е бил използван от древните култури за обясняване на природни
стихии и явления като гръмотевици и светкавици. Този метод им е

19
позволявал да намерят някакъв порядък и смисъл в тези явления, като ги
свързват с божества и митологически герои.
4. Пример за използване на първично-научния метод е откриването на
планетата Нептун. През 1846 година, астрономите научили, че Уран е
подложена на дадено отклонение в своето движение около Слънцето.
Базирайки се на тези наблюдения и използвайки математически модели,
астрономите предположили, че това отклонение е причинено от влиянието
на друга планета, която се намира по-далеч от Уран. След като била
формулирана хипотезата, астрономите започнали да изчисляват точното
местоположение на тази теоретична планета в небесната сфера. Те
приложили първично-научния метод, базиран на екстраполиране на малко
достоверни данни и математически модели, за да предскажат
местоположението и характеристиките на планетата. След това,
астрономите използвали телескопи, за да потвърдят и потърсят планетата
Нептун в предположеното място в небето. През 1846 година, Нептун бил
открит и потвърден, което доказа правилността на първично-научния
метод и същевременно създаде нови познания в областта на астрономията.
Примерът илюстрира как първично-научният метод може да бъде
използван за предсказване и откриване на нови явления и процеси, като се
базира на малко достоверни данни и математически модели. Този метод
отваря възможности за научни открития и развитие в различни научни
области, като астрономията.
5. Пример за използване на хипотетично-експедиционния метод е
пътуването на Кристофор Колумб през 1492 година. Въпреки че идеята за
кълбовидността на Земята вече била разпространена, Колумб
предположил, че може да достигне Индия, като плава на запад. Базирайки
се на своите хипотези и знания по навигация и мореплаване, той започнал
да търси финансиране и съоръжение на експедиционни кораби. Колумб и
неговия екип се въоръжили с нови инструменти и технологии ( за времето,

20
в което живеели), като компаси и нови типове платноходи, които им
помогнали за по-ефективно плаване. Те тръгнали на пътуване през
Атлантическия океан, с надеждата да достигнат Индия. Въпреки че
Колумб не достигнал Индия, той открил нови земи. Това пътуване на
Колумб илюстрира как хипотетично-експедиционният метод може да
бъде използван за откриване на нови земи и търговски възможности.
6. Пример за държавно-експанзионистичен метод може да бъде
колонизацията на нови земи от страна на европейските държави през
периода на Великата географска откритие (15-17 век). През този период,
държави като Испания, Португалия, Англия, Франция и Холандия
финансирали и организирали експедиции, които целели да открият нови
търговски маршрути, богати на ресурси и нови колонии. Тези експедиции
довели до откриването и колонизацията на големи части от Америка,
Африка, Азия и Океания. Държавите изграждали търговски, военни и
изследователски бази в новите територии, с цел да се асимилират ресурси
и да се установи контрол върху географското пространство. Този метод
имал огромен принос за опознаването и овладяването на географското
пространство, като същевременно допринесъл за икономическото, военно
и политическо прекрояване на света. Той позволил на държавите да
превземат богати ресурси от новите земи, да разширят своите търговски
мрежи и да установят колониални империи, които се простирали на големи
части от света.
Друг интересен и впечатляващ пример за държавно-експанзионистичния
метод в нашето съвремие може да бъде Китай. Китай активно прилага този
стил, като изгражда търговски и инфраструктурни проекти в различни
части на света.
Един от най-известните примери е "Път на коприната''. Това е
инициатива, която има за цел да създаде търговска мрежа, свързваща
Китай с различни държави в Азия, Европа и Африка. Китай инвестира

21
значителни средства за изграждането на нови жп и автомагистрали,
пристанища, летища и други инфраструктурни проекти в рамките на тази
инициатива. Това им позволява да установят по-тесни търговски връзки с
други държави и да увеличат своята икономическа присъствие в региона.
Освен това, Китай проявява активни интереси и в морските пространства.
Те се стремят да установят контрол върху стратегически важни морски
пътища и пристанища, като изграждат военни бази и разширяват своето
военно присъствие в региона на Южнокитайско море.
7. Един подходящ пример за прилагане на научен метод в географията е
изследването на климатичните промени и техните последици върху
географското пространство.
Научният метод в този случай би включвал следните етапи:
1. Наблюдение
2. Формулиране на хипотеза
3. Експериментиране и събиране на данни
4. Анализ и интерпретация:
5. Верификация и констатиране на резултатите
Този пример илюстрира прилагането на научен метод в географията, като
се използват наблюдения, хипотези, експерименти и анализ, за да се
разберат причините и последиците на климатичните промени върху
географското пространство.
8. Пример за класически метод в географията е изследването на климата
на определен регион. Изследователят може да използва наблюдения и
описания, за да събере информация за климатичните условия в даден
регион. Той може да измери температурата, влажността, вятъра и
количество на валежите, като използва специализирани инструменти като
термометри, хигрометри и анемометри. Също така, изследователят може
да анализира данни от метеорологични станции и да изследва
климатичните записи от миналото.

22
 Този класически метод използва наблюдения и измервания, за да се
изследва климатичната система на даден регион. Той може да помогне за
разбирането на климатичните промени, влиянието им върху околната
среда и влиянието върху хората, които живеят в този регион.
Друг пример за класически метод на географско изследване е
полевото наблюдение. Това е процесът на наблюдение на географските
явления и процеси на място, като се правят записи за тяхната географска
локация, характеристики и промени. Например, специалист може да
извърши полево наблюдение на река, като наблюдава течението й,
природните обекти в околността, водния режим и въздействието и върху
околната среда.
Още един пример за класически метод е архивното изследване.
Това включва изучаване на исторически документи, карти, стари
фотографии и други архивни материали, които съдържат информация за
географските явления и процеси в миналото. Например, изследователят
може да изследва архивни документи за града, за да разбере как се е
променил той през годините, какви са били природните и човешките
фактори, които са влияели върху неговото развитие.
Тези са само няколко примера за класически методи в географията.
Важно е да се отбележи, че тези методи могат да се комбинират и допълват
помежду си, за да се постигнат по-добри научни изследователски
резултати.
9. Пример за прилагането на експедиционно-теренния метод е
изследването на подводни екосистеми. Изследовател може да извърши
експедиция на морско дъно или в океански райони, за да събере
информация за разнообразието на морските видове, характеристиките на
морските екосистеми и въздействието на човешката дейност върху тях.
При изследването на подводните екосистеми, експедиционно-теренният
метод позволява на учния да използва различни инструменти и техники,

23
като дайвинг, подводни дронове и субмарини, за да разгледа и проучи
подводната среда. Той може да събира проби от водата и от морското дъно,
да измерва параметри като соленост, температура и pH стойност, както и
да изследва различни видове морски растения и животни.
Използвайки експедиционно-теренния метод, ученът може да изучи
разнообразието на подводните екосистеми, да анализира влиянието на
климатичните промени върху тях и да изследва ефектите от човешката
дейност като риболов, замърсяване на водата и разрушаване на коралови
рифове. Този метод е от особено значение за разбирането на подводния
свят и за опазването на морската среда.
10. Подходящ пример за използване на исторически метод за изучаване
на населението, производството и селищата е да разгледаме развитието на
едно конкретно градско население през последните десетилетия.
Нека разгледаме примера на град X. Преди 50 години, град X беше
малко село с няколко хиляди жители и селскостопанска икономика. С
течение на времето, градът започна да се разраства и да се превръща в
индустриален център. За да разберем какво е довело до тази промяна,
можем да използваме исторически метод. Анализирайки данните от
последните 50 години, можем да проследим растежа на населението на
града, промените в икономиката и развитието на селищата. Можем да
изследваме факторите, които са допринесли за този растеж, като
индустриализацията, привличането на инвестиции, развитието на
образованието и транспортната инфраструктура. С помощта на
историческия метод можем да анализираме тенденциите и промените в
населението, производството и селищата в град X през различните
периоди. Това ни дава възможност да предвидим бъдещите тенденции и да
разработим стратегии за устойчиво развитие и подобряване на градската
среда. Например, ако историческият анализ показва, че растежът на
населението в град X води до пренатоварване на инфраструктурата и

24
услугите, можем да предвидим необходимостта от разширяване на
обществените транспортни мрежи, създаване на нови училища и здравни
центрове, както и подобряване на инфраструктурата за отпадъци и
водоснабдяване.
Така, използвайки историческия метод, можем да получим ценна
информация за промените и развитието на населението, производството и
селищата, което ни помага да прогнозираме бъдещето и да вземаме
информирани решения за подобряване на качеството на живот в градовете.
11. Тук ще направя един плавен преход - ще ''отворя една скоба'' и ще се
отклоня от ''рамката'' на географията. Както споменах вече живеем във века
на технологиите и свръх дигитализацията и бих искала да предложа
подходящ пример за сравнителния метод във времето, подкрепен с факти.
Нека разгледаме развитието на мобилните телефони. През 1983
година беше пуснат на пазара първият комерсиално достъпен мобилен
телефон - Motorola DynaTAC 8000X. Той бил голям, тежък и скъп, но
представлявал първата стъпка към масовата употреба на мобилните
телефони.
Сега, ако сравним този модел със съвременните мобилни телефони,
ще забележим огромна разлика в технологията и функционалността. Днес
имаме достъп до смартфони, които са много по-малки, леки и мощни в
сравнение с първите мобилни телефони. Смартфоните предлагат
множество функции като интернет достъп, камери с висока резолюция,
вградени сензори и много други. Защо точно този пример ? Този пример
илюстрира как сравнителният метод може да се използва за анализ на
промените и напредъка в технологията през годините. Сравняването на
първите мобилни телефони със съвременните смартфони ни показва колко
далеч сме стигнали и как технологичният прогрес ни е променил начина на
живот и комуникация.

25
 Връщайки се към географията, сравнителният метод ни помага да
разберем и оценим различията и промените в различни аспекти на живота
и обществото във времето. Това ни дава възможност да се анализира и
прогнозира бъдещето, като се има предвид развитието и промените в
миналото.
12. Пример за използване на космически методи за изследване на
климатичните промени:
Сателитните данни могат да бъдат използвани за наблюдение и
анализ на климатичните промени по цял свят. Например, сателитите могат
да измерват температурата на повърхността на океаните и сушата,
количеството на снега и леда, измененията в облаците и валежите, както и
други параметри, свързани с климата. Тези данни могат да бъдат
обработени и анализирани с помощта на различни методи. Например,
сравнение на данните от различни периоди може да покаже промени във
времето и климата. Графичното представяне на данните може да помогне
за визуализиране на тенденциите и промените във времето и климата.
Освен това, сателитите могат да наблюдават и мониторират важни
климатични системи като Екваториалната струя, Ел Ниньо и Ла Нинья,
които имат влияние върху климата по целия свят. Тази информация може
да се използва за прогнозиране на бъдещи климатични събития и
разработване на стратегии за приспособяване към изменението на климата.
Този пример илюстрира как космическите методи и технологии
могат да бъдат използвани за изследване на климатичните промени и
предоставят ценни данни за разбиране на климатичните системи и
влиянието им върху околната среда и човешкото общество.
13. Други методи - описание и обяснение, сравнение, графичен мен -
тези методи бихме свързали с представяне на информация чрез схеми,
графики и диаграми….

26
14. Подходящ пример за моделиране е използването на компютърни
модели за прогнозиране на времето. Метеорологичните модели са
разработени, за да симулират атмосферните условия и да предсказват
температурата, валежите, вятъра и други параметри в различни райони и за
различни периоди от време. Тези модели събират данни от наблюдения на
метеорологични станции, сателитни изображения и други източници, и
използват математически и физически уравнения, за да симулират
атмосферните процеси. Моделите включват информация за топлинния
поток, влагата, силата на вятъра и други фактори, които влияят на времето.
След като моделите са настроени и верифицирани с помощта на
исторически данни, те могат да бъдат използвани за прогнозиране на
времето в бъдеще. Метеоролозите могат да анализират резултатите от
моделите и да предоставят прогнози за времето за дни, седмици и дори
месеци напред.
Това е само един от примерите за моделиране, който демонстрира
как създаването на компютърни модели може да помогне за предсказване
на сложни явления и процеси. Моделирането може да се използва и в
различни области, като например икономика, инженерство, биология и
други, за да се разберат и предвидят различни аспекти на реалния свят.

Раздел Трети: Периодизацията и шестият етап от развитие на

географското познание.

I. Съставна част за реализиране на задачата:

1. Можете ли да определите, според вас и периодизацията, кой е шестият

етап от развитие на географското познание и какво ново съдържа в себе
си?

Географската наука има хилядолетна история. Шестият етап в

развитието на географското познание, обхваща началото на XXI век и
продължава и до днес. Според периодизацията на развитието на
географското познание в периода 1944 - 1989 г., шестият етап се нарича

27
"Етап на научно-технологичната революция и глобализация". Този етап е
свързан със значителните промени, които се случват в света през този
период и които оказват влияние върху географията като наука. Основното
ново съдържание на шестия етап е въздействието на научно-
технологичната революция и процесът на глобализация върху
географското познание. Научно-технологичната революция през този
период довежда до бърз развой на научните и техническите постижения,
които променят начина, по който изучаваме и разбираме света около нас.
Това включва използването на нови технологии и методи в географските
изследвания, като сателитни снимки, географски информационни системи
(ГИС) и други. Глобализацията, също така, играе важна роля в развитието
на географското познание през този период. Процесът на глобализация
води до нарастване на световната икономическа, политическа и културна
интерконективност, което изисква нови подходи и анализ в географията.
Глобализацията насърчава изследването на международните търговски
отношения, миграцията, индустриализацията, урбанизацията и други
глобални процеси. Така шестият етап от развитието на географското
познание се отличава с акцент върху научно-технологичната революция,
въздействието на глобализацията и използването на нови инструменти и
методи в географските изследвания.

Според някои периодизации на развитието на географското

познание, шестият етап се нарича "Синтез и интеграция на географските
знания". В този етап се акцентира върху свързването и комбинирането на
различни географски концепции, методи и модели, както и върху
разбирането на взаимодействието между различните географски явления и
процеси. В шестия етап се възприема географията като интегрирана наука,
която изследва връзките и взаимодействията между различните
компоненти на земната среда. Това включва разбирането на връзките
между физическата география (климат, растителност, реки и др.) и
човешката география (население, икономика, култура и др.), както и
взаимовръзката между различните географски явления и процеси. Шестия
етап се стреми към създаване на синтезирано и цялостно разбиране на
географските явления и процеси, като се използват интердисциплинарни
подходи и методи. Основната цел е да се развие комплексно мислене и
разбиране на свързаността между различните аспекти на географското
знание. Този етап на развитие на географското познание носи в себе си
ново разбиране за географската наука като цяло и подчертава

28
необходимостта от взаимодействие и интеграция между различните
поддисциплини и аспекти на географията.

Раздел Четвърти. Географски понятия и примери свързани с тях.

I. Съставни части за реализиране на задачата:

1. В предходните слайдове има подчертани думи. Извадете ги и напишете

срещу тях значението им.

2. Дайте ваш пример за употреба на това понятие, в контекста на

географията.

Статут – Статутът се отнася до правния или социалния статус на даден

обект, регион или територия. Например, статутът на национален парк
може да предостави защитен статус на дадена географска област.
Пример: Националният парк "Рила" в България има статут на защитена
природна зона, където се запазват естествените и географските
характеристики на местността.
Приложна – Приложната география се отнася до прилагането на
географските принципи и методи в решаването на практически проблеми.
Например, изследване на географските аспекти на земеделието или
градското планиране. Или: Приложната география може да се използва за
анализ на най-подходящите места за развитие на вятърни паркове, като се
вземат предвид климатични условия, географска локация и потенциал за
производство на енергия от вятъра.
Картографски – Картографската география се отнася до изследването и
създаването на карти и географски изображения. Това включва
използването на специални техники и инструменти за събиране и
представяне на географската информация.
Пример: Картографската география може да се използва за създаване на
топографски карти, които да показват различни физически и човешки
характеристики на дадена географска област.

29
Колонии - Колонията е територия, която е под контрола на друга държава
и е обитавана от население, което е различно от това на управляващата
държава. Колониите често се основават с цел икономическа експлоатация
или политически контрол.
Пример: В периода на колониализма, много европейски държави
създадоха колонии в Африка, където европейци се заселили и доминирали
над местното население.
Географско познание - Географското познание се отнася до знанията и
разбирането, които се придобиват чрез изучаване на географията. Това
включва разбиране на различни географски явления, процеси и
взаимодействия.
Пример: Географското познание може да помогне да разберем как
различни климатични условия влияят върху разпределението на
растителността на Земята и как това от своя страна влияе върху
разпределението на животните и човешките общности.
Естествозвание - Естествознанието е областта, която изучава природата и
естествените явления, включително физиката, химията, биологията и
геологията. То се базира на научен метод и се стреми да обясни и разбере
как функционира природата.
Пример: Естествознанието изучава как се образуват облаците и какво
предизвиква времето. Чрез изследване на различните фактори като
температура, налягане и влажност, естествознанието може да предскаже
какъв тип време може да очакваме в дадена географска област.
Описание - Описание се отнася до процеса на описване на определен
обект, място или явление чрез използване на детайли и характеристики.
Описание може да се отнася и до текстово или визуално представяне на
дадена географска област.

30
Пример: В географията, описание може да бъде използвано за да опишем
физическите характеристики на една планина, като височината ѝ, формата
ѝ и наличието на реки и гори.
Идеологически ресурси - Идеологическите ресурси се отнасят до идеи,
възгледи и ценности, които формират и влияят върху географската и
социалната организация на дадена общност или регион.
Пример: Идеологически ресурси могат да включват религиозни
убеждения, политически идеологии и културни ценности, които формират
и определят идентичността и поведението на дадена група хора или
общност.
Идентичност - Идентичността се отнася до усещането за принадлежност и
самосъзнание на индивид или група, свързано с техните общи
характеристики, ценности и културни аспекти.
Пример: Географическата идентичност може да бъде свързана с
принадлежността към определена област или регион, както и с културните
и етническите характеристики на хората, които живеят там.
Култура - Културата е съвкупността от ценности, убеждения, традиции,
обичаи, изкуство и други аспекти на човешкото съществуване, които се
предават от поколение на поколение и определят идентичността и
поведението на дадена група или общност.
Пример: Културата може да се изрази чрез музика, танци, гастрономия,
религия и други аспекти на живота на хората в дадена географска област.
Еклектичен - Еклектичният подход сЕклектичен - означава комбиниране
на различни стилове или идеи от различни източници.
Пример: В географията, еклектичен подход може да бъде използван при
изследване на архитектурата на градовете, където се комбинират елементи
от различни културни стилове в едно сградно наследство.
Социален ред - Отнася се до организацията и структурата на обществото,
което се базира на правила, норми и ценности.

31
Пример: В географията, социалният ред може да бъде изучаван чрез
анализ на различните социални групи и техните връзки в градовете или
селските райони.
Популяризира - Означава да се направи нещо достъпно и популярно за
широката общественост.
Пример: В географията, учебни материали и книги могат да бъдат
написани така, че да популяризират сложни географски концепции и да ги
направят по-лесно разбираеми за учениците.
Етническият пейзаж - Отнася се до физическата и културната среда,
която е свързана с определена етническа група.
Пример: В географията, етническият пейзаж може да бъде проучван чрез
анализ на етническите населения, техните обичаи, езици и архитектура на
селищата.
Компетенция - Отнася се до уменията, знанията и способностите,
необходими за успешно изпълнение на дадена задача.
Пример: В географията, компетенцията може да се отнася до уменията на
географите да анализират и интерпретират географски данни, да използват
географски инструменти и да комуникират ефективно своите
изследователски наблюдения и заключения.
Елит - Отнася се до група от хора, които се считат за най-добрите или най-
компетентните в дадена област.
Пример: В географията, елитът може да се отнася до изследователите и
учените, които са признати за своите значими приноси към географската
наука.
Преработка - Означава да се променят или преобразуват съществуващи
материали или ресурси.
Пример: В географията, преработката може да се отнася до промяна на
природната среда чрез изграждане на пътища или издигане на сгради.

32
Европейската - Отнася се до нещо, което е свързано с континента Европа
или е характерно за него.
Пример: В географията, европейската може да се отнася до географските
характеристики, пейзажи, климат и култура на европейските държави.
Азиатската - Отнася се до нещо, което е свързано с континента Азия или е
характерно за него.
Пример: В географията, азиатската може да се отнася до географските
характеристики, пейзажи, климат и култура на азиатските държави.
Граница - Отнася се до линия или област, която отделя една територия от
друга.
Пример: В географията, границата може да бъде изучавана чрез анализ на
политическите, физическите или културните фактори, които определят и
влияят върху границите между държавите или регионите.
Деление - Означава разделяне или разделение на нещо на части.
Пример: В географията, делението може да се отнася до разделението на
територия на региони, области или държави, на база на географски,
политически или икономически критерии.
Империята - Отнася се до голяма политическа или териториална област,
която е под контрола на една централна власт.
Пример: В географията, империята може да се отнася до исторически
империи като Римската империя или Османската империя, които са
притежавали големи територии и влияние върху различни региони.
Период - Отнася се до определен период от време, който се характеризира
с определени събития, процеси или промени.
Пример: В географията, периодът може да се отнася до геоложки периоди,
като мезозойски период или късната античност, или до исторически
периоди, като Средновековието или Възраждането.
Щрих - Отнася се до малко допълнение или детайл, което допринася за
цялостното разбиране или представяне на нещо.

33
Пример: В географията, щрихът може да бъде допълнителна информация
или факт, който осветлява или обогатява дадена географска тема или
анализ.
Било - било, или планински гребен, е най-високата част на издължена
планина или планинска верига, разположена между склона. То е мислена
линия, свързваща най-високите точки на напречните сечения на планината
– върховете и проходите.
Пример: Пиринският бил е планинско било в Южна България, което се
сьстои от няколко планини като Вихрен, Вихренски планини, Острец и
други.
Разклонения - Отнасят се до отклонения от основни пътища или трасета.
Пример: Разклоненията на главния път водят към различни населени
места или туристически атракции.
Надписи - Отнасят се до писмените обозначения или знаци, които
предоставят информация за места или обекти.
Пример: Надписите на пътни знаци указват посоката към различни
градове или туристически обекти.
Места - Отнасят се до конкретни области или места на Земята.
Пример: Местата могат да бъдат географски обекти като планини, реки,
океани, градове или национални паркове.
Мрежа - Отнася се до система от свързани точки, обекти или информация.
Пример: Транспортната мрежа включва пътища, железници и летища,
които са свързани и позволяват преминаването от едно място до друго.
Стоки - Отнасят се до материални или нематериални обекти, които се
произвеждат, търгуват или консумират.
Пример: В световната икономика, стоките могат да бъдат селскостопански
продукти, електроника, дрехи или услуги, които се разпределят и търгуват
между различни региони или държави.

34
Раздел Пети: Географски познания - таблично представяне.

I. Съставна част за реализиране на задачата:

1. Представете в таблица географските познания, представени в тази

тема.

НАРОДИ ГЕОГРАФСКИ ПОЗНАНИЯ

ПЪРВОБИТНИТЕ НАРОДИ  елементарни географски
познания.
 познавали добре орографията
и хидрографията на земите,
които са обитавали, познавали
са животните и растенията,
ветровете и теченията,
ориентирали са се по звездите
и са чертаели върху пясък или
са изрязвали върху дърво или
камък примитивни карти.
 географските познания на
всички първобитни са имали
научен характер.
ДРЕВНИТЕ НАРОДИ ОТ  притежавали богати
БЛИЗКИЯ И ДАЛЕЧНИЯ ИЗТОК географски познания за Азия,
Африка и Средиземно море;
 Техните географски познания
били резултат преди всичко
на оживените стопански
връзки между тези народи и
свързаните с тях пътувания.

Египтяни  Завоюван бил Синайският

полуостров, откъдето били
доставяни мед и
доброкачествен строителен
камък.
 Започнало проникване и
нагоре по течението на р.
Нил.
 започнали да плават с
платноходки и гребни кораби
покрай източните брегове на
Средиземно море и доставяли

35
 от Ливан необходимия им
строителен материал от
прочутото и ценно кедрово
дърво.
 били докарвани скъпоценни
камъни и различни
благовонни смоли и масла,
необходими за провеждане на
религиозните обреди и за
балсамиране.
 египтяните са имали добри
географски познания не само
за долината на реката Нил, без
най-горното течение, но и за
съседните земи.
Финикийци  познавали цялото
средиземноморско
крайбрежие Африка и Азия,
южните крайбрежия на
Балканския полуостров, на
Италия и Испания, островите
Кипър, Крит, Сицилия,
Сардиния, Малта и
Балеарските острови.
 Около 1200 г. пр. н. е.
финикийците преминали
Гибралтарския проток
(Херкулесовите стълбове) и
основали своите колонии
Гадир (днес Кадис) на
испанския бряг и Тингис
(днес Танжер) на
африкански» бряг.
 Предполага се дори, че
финикийците са пътували на
север по западноевропейското
атлантическо крайбрежие,
като са достигали
Британските острови и
бреговете на Северното море,
а на юг—покрай бреговете на
Африка — до остров Мадейра
и Канарските острови.

36
  познавали добре Червено
море и плавали покрай
бреговете му. Те навлизали в
Персийския залив, а се
предполага, че са достигали
дори до Индия и остров
Цейлон.
 По сведения, които дава
Херодот, те тръгнали от
Червено море, обходили
Африка от изток, юг и запад и
като минали през
Гибралтарския проток, се
завърнали след тригодишно
плаване.
 В 470 г. пр. н. е. Ханон от
известната финикийска
колония Картаген
организирал голяма
експедиции за завоюване и
колонизация на Западна
Африка.
 Със своите 60 кораба с по 50
гребци Ханон се насочил на
запад, преминал Гибралтар,
след това се отправил на юг
покрай африканския бряг,
гдето основал 6 нови градове-
колонии и достигнал вероятно
до Сиера Леоне или Камерун.
Китайци  добили значителни
географски познания за
Югоизточна и Централна
Азия;
 се разселили от пустините и
степите на умерения пояс на
север до полуостров
Индокитай на юг;
 се дават ценни сведения за
орографията, хидрографията
на земята;
 В продължение на няколко

37
 века преди настъпването на
нашата ера китайците се
придвижили на изток — в
Източнокитайската рав¬нина,
и достигнали окрайните
морета на Тихи океан.
 Плавайки в Жъл¬тото море,
те открили полустровите
Шандун, Ляодун и Корея. По-
нататък те преплавали
Корейския проток и
достигнали японските
остро¬ви— Кюсю, Сикоку и
Хондо (Хонсю).
 Китайците се отправили по
море в южна посока и
открили цялото
източнокитайско крайбрежие,
остров Тайван,
Южнокитайско море с
Тонкински залив, проникнали
в Североизточен Индокитай,
опознали остров Хайнан.
 завоювали и Виетнам.
 проникнали до
североизточната и източната
окрайнина на Тибетското
плато;
 опознали средното и долното
течение на всички реки,
вливащи се в Тихи океан,
върху една обшир¬на
територия, като се започне от
Корея и се стигне до р.
Меконг в Индокитай.
 китайците построили от IV до
II в. пр. н. е. Великата
китайска стена, която
ограждала китайската
държава откъм север на едно
голямо протежение — от
Жълто море на запад до
източните разклонения на

38
 Тяншан.
 Китайският император
изпратил на запад към
Централна Азия въоръжен
отряд от 100 души да сключат
договор с номадските
племена.
 пътуването траяло 13 години
— от 138 до 126 г. пр. н. е.
Чжан-Цян преминал през
Централен Тяншан, покрай
езерото Исъккул и се спуснал
във Ферганската долина,
където два века преди него
минала армията на
Александър Македонски.
 След това пресякъл със своя
отряд р. Сърдаря, преминал
през Самарканд, достигнал р.
Аму-даря и обхождайки от
север Памир, се отправил
обратно за Китай. По-нататък
той минал по Алайската
долина, след това през
древните селища Кашгар,
Яркенд и Хотан.
Преминавайки постепенно от
оазис към оазис през южната
окрайнина на пустинята
Такламакан, Чжан-Цян
достигнал до безотточното
езеро Лобнор и оттам
благополучно се завърнал в
Китай.
 В края на II в. и началото на I
в. пр. н. е. бил прокаран
известният в древността
Копринен път — от Ланчжоу
през Хотан—Яркенд—
Кашгар—Самарканд—Мерв
—Багдад до Антиохия на
Средиземно море.
 Бил усвоен и северният клон

39
 — от Дуанхуан през Турфан
по р. Или се стигало в
Кашгар, където отново се
съединява с главния
Копринен път.
 По-късно по указаните от
Чжан-Цян маршрути били
прокарани два важни пътя,
които свързвали Китай с
Южна Азия. Единият —
западен, чрез заобикаляне на
Тибет и спускане по долината
на р. Инд водел в
Северозападна Индия, а
другият — източен, по
долината на р. Яндзъ и след
това по долината на р.
Иравади през Западен
Индокитай достигал в
Североизточна Индия.

Индуси, малайци и перси  търговски връзки по суша и

море с Пер¬сия, Месопотамия
и с други страни от
Югоизточна Азия.
 използувала
разпространението на
будизма като едно от
средствата за установяване и
поддържане на своята власт.
 будистките монаси-
мисионери, както и
спе¬циалните правителствени
пратеници били използувани
от индийските владетели за
установяване на връзки с по-
далечни страни — Сирия,
Египет, Либия, Гърция.
 проникнали в Хималаите и
Тибет.
 Открили извор¬ните области
на реките Инд, Брамапутра и
др.

40
 На североизток индусите
достигнали р. Меконг, южно
от която китайците все още не
били про-никнали.
 индусите открили и
колонизирали остров Цейлон,
полуостров Малака и
многобройните островчета от
Малайския архипелаг.
 открили най-близко
разположения остров Суматра
и остров Ява.
 основали свои селища в
Западна и Цен¬трална
Индонезия;
 про¬никнали на изток и
открили всички острови в
Централна и Източна
Индонезия.
 Те колонизирали богатите
Молукски острови, о-в
Целебес, крайбрежието на о-в
Борнео и др.
 На север, много преди
испанците и португалците,
малайците достигнали
Филипинските острови, а на
изток се предполага, че те са
достигнали Нова Гвинея.
 малайците от о-в Суматра
успешно прекосили на
югозапад Индийския океан,
като открили и колонизирали
о-в Мадагаскар.
 Персите познавали добре
Каспийско море и правилно
схванали, че то е отделно,
огромно езеро.
 В своите за¬воевания персите
стигнали до средните течения
на Амударя и Сърдаря, заели
оазиса Хорезъм, проникнали

41
 във Ферганската долина, а на
изток— до р. Инд.
 Първата експедиция —
западната, пропътувала
югоизточното крайбрежие на
Европа от Черно море през
Проливите до бреговете на
Южна Италия, наричана
тогава Велика Гърция, а
втората—източната, се
спуснала по р. Инд през
Арабско море, покрай
бреговете на Араб¬ския п-ов,
проникнала в Червено море
до Суецкия залив.

42
 Използвани източници:

1. Лекционен материал свързан с географското познание, предоставен от

доц. д-р Поля Й. Стойкова в платформата на ''Е-студент'' към ВТУ.

2. Линк към статията относно примерът за планетата Нептун.

https://l.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fsl.system.free.bg
%2Fneptun%2Fneptun.html%3Ffbclid
%3DIwAR2o0rnuZWH11YokUugTndmuYt9RGrGc4JjsIVaqcEI-
hqEjjPUJ39yC8Dc&h=AT3xGOaWYMXGIj_zfY_C5hKlOxHaz9-
XpS6mOvyavOhlJPM9HR9Mf71uDAYoxEQBhdhz-
rnbbd45oxqx9Q86pdOfzmsGuZm_xhR0hnoSDVcmZbtJrWZqVEaIE8lLjb
OnyeBF

3. Линк към статията относно примерът за ''Пътят на коприната''.

https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fwww.mediapool.bg
%2Fkratka-istoriya-na-patya-na-koprinataquotn-news33694.html
%3Ffbclid%3DIwAR2DLT2fnZ8IocyDoE8AQcmpb7fkO6vZ1NBaCJ-
otF6_Wufg_AYs-jBxy-Q&h=AT3xGOaWYMXGIj_zfY_C5hKlOxHaz9-
XpS6mOvyavOhlJPM9HR9Mf71uDAYoxEQBhdhz-
rnbbd45oxqx9Q86pdOfzmsGuZm_xhR0hnoSDVcmZbtJrWZqVEaIE8lLjb
OnyeBF

4. Линк към статията относно примерът свързан с Христофор Колумб.

https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fwww.libruse.bg
%2Fview%3Fname%3D%25D0%25A0%25D0%25BE
%25D0%25B4%25D0%25B5%25D0%25BD
%2520%25D0%25A5%25D1%2580%25D0%25B8%25D1%2581%25D1
%2582%25D0%25BE%25D1%2584%25D0%25BE
%25D1%2580%2520%25D0%259A%25D0%25BE%25D0%25BB
%25D1%2583%25D0%25BC%25D0%25B1%2520(1451-1506)%26event
%3D150%26fbclid
%3DIwAR0TCqCujOYEm0WB9budg8VhQF0_E_NN6ApP6VlqwgwmDH
bbH4qMCsSzc2A&h=AT3xGOaWYMXGIj_zfY_C5hKlOxHaz9-
XpS6mOvyavOhlJPM9HR9Mf71uDAYoxEQBhdhz-
rnbbd45oxqx9Q86pdOfzmsGuZm_xhR0hnoSDVcmZbtJrWZqVEaIE8lLjb
OnyeBF

43