Кореноплоди

 Резервни органи, образувани от разрастване на главния корен и отчасти

на стъблото

 Силно развита паренхимна тъкан със запасни вещества (скорбяла, инулин,

дизахариди)

 Образуват се с участието на епикотила, хипокотила и главния корен

 примери: Daucus[w] /морков/, Raphanus /ряпа/[w], Beta /цвекло/[w] …

Коренови грудки
от странични и добавъчни корени:

 Силно развита паренхимна тъкан с резервни хранителни вещества в

страничните корени
Примери: Dahlia /гергина/, Ipomoea
batatas /батат/, Dioscorea /ямс/, Manihot esculenta /маниока/, Oxalis
tuberosus /грудесто киселиче/, Helianthus tuberosus /гулия/ …

 Различно разрастване на паренхима:

 С разрастване на първичната кора: Ficaria verna /жълтурче/ [w]

 С разрастване на кората и вътрешния

цилиндър: Asphodelus/бърдун/ [w]

 Разрастване на проводящия паренхим: Dahlia variabilis /гергина/[w]

 Участие на целия добавъчен корен (Orchis[w]) или отделни негови

части (Asparagus /зайча сянка/[w])
Фотосинтезиращи корени
 При някои водни и епифитни растения

 Сплеснати добавъчни корени с хлоропласти

 При някои видове – само фотосинтезиращи органи

 пример: Trapa natans /дяволски орех/[w]

Въздушни корени
 При някои епифити от
тропиците: Araceae /Змиярникови/, Orchidaceae /Салепови/ …

 при някои видове се развиват до нормални почвени корени, при други не

достигат почвата

 поглъщат вода непосредствено от въздуха чрез тъканта веламен на

кореновия връх
Дихателни корени
 при растения в заливни или заблатени места, бедни на кислород
отрицателен геотропизъм – растат нагоре до достигане на постоянна
въздушна среда

 коркова тъкан с пневматоди (специални отвори със силно развит

въздухоносен паренхим)

 пример: мангрови дървета (Rhizophora[w] и др.

Подпорни корени
 Добавъчни корени образувани от клоните на някои дървесни видове

 Растат право надолу и образуват подпорни „колони“

 примери: филодендрон, банян (бенгалски фикус – Ficus bengalensis[w])

Кокилни корени
 Подобни на подпорните

 Добавъчни корени, образувани от главното стъбло, насочени косо към

почвата

 Понякога долната част на стъблото изгнива и растението остава „на

кокили“

 Кокилни корени при царевицата – от долните междувъзлия

Прикрепващи корени
 При лиани и скални растения

 Къси, неразклонени, рано вкорковяват

 Прикрепват се с лепкаво вещество, отделяно от клетките на кореновия

връх

 пример: Hedera helix /бръшлян/[w]

Свивателни корени
 При луковични, грудколуковични или коренищни растения

 Здрави, месести, без власинки

 Паренхим с много глюкоза

 При изчерпване на глюкозата (след 2-3 месеца) кората увяхва и се свива в

напречни участъци – корените се свиват с 30-40% и вмъкват растенията
дълбоко в почвата

 примери: Colchicum /мразовец/[w], Crocus /минзухар/[w] и други луковични

растения

Хаустории
 При паразитни и полупаразитни растения

 Внедряват се в тъканите на гостоприемниците и осигуряват от тях готови

вещества

 Примери: Cuscuta /кукувича прежда/[w], Viscum album[w] /бял

имел/, Phelipanche /синя китка/[w], Lathraea /горска майка/[w] …
Бактерийни грудки
 В корените на всички бобови (Fabaceae)

 Причиняват се от симбионтни бактерии от род Rhizobium [w]

 подобна симбиоза при някои житни

Микориза (микотрофия)
 Симбиоза на гъби с корените – при 90% от растенията

 Съжителство на корена с гъбни хифи, които се развиват по страничните

корени

 Редукция на кореновите власинки и кореновата гугла