ПРОЕКТ „СОЦИАЛИСТИЧЕСКА БЪЛГАРИЯ“ –

УСТНА ИСТОРИЯ

ТЕМА: ЖИВОТЪТ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА И СЕГА

Изготвил: Проверил:
Даниела Цонева
Петя Данова

Силистра
2022
Проект „Социалистическа България“
от Петя Данова, ученичка от 10в клас 20 юни 2022 г.

ЖИВОТЪТ ПРЕЗ СОЦИАЛИЗМА И СЕГА

Мария Атанасова Христова
Родена в град Алфатар на 08.02.1943г. Завършила е ОУ
“Христо Ботев“, но не е продължила образованието си
в гимназията. Дошла е в гр. Силистра и е започнала
веднага работа в Отечествения фронт. Работила е и в
ТКЗК, била е за пример в предприятията „Камъшит” и
ОП „Свежест”, където има дългогодишен трудов стаж.
Тя е самодейка и ръководител на фолклорна група към
НЧ „Доростол” - автентичен фолклор, песни и обичаи.
Подарила е лично ушити костюми на над 20 официални
гости на гр. Силистра, като някои от тях са японци,
поляци и руснаци. Дарила е също така костюми на
градската библиотека, читалището и др. Останалите й
костюми смята да дари на музея в гр. Силистра.
Подпомага църквата в гр. Силистра и е уважавана от
нейното ръководство. Участва активно и в обществения
живот на града. Награждавана е със „Златна значка” от
Министерството на търговията и с над 30 медала като
самодейка и като над двадесетгодишен ръководител на
фолклорна група – има пет „Златни лири”, много купи,
грамоти и почетни знаци от България, плакети от
Румъния и др., които са от най-престижните форуми в
страната и чужбина.
Творческата енергия на Мария Христова, нейният
позитивизъм и постоянство будят възхищение. Няма
събитие, за което тя да не е приготвила погача или
песен. По решение на Общинския съвет на град
Силистра, тя е наградена с отличие „За граждански принос“ и е вписана в почетната
книга на града.
Мария Христова е будител за поколенията в сферата на фолклора, традициите и
човеколюбието.

Силистра
2022
Как прекара детството си?
Моето детство съм го прекарала в село Алфатар. Много хубаво ми е беше детството.
Ние сме две дъщерички. Не бяха много заможни моите родители, но бяха средни
земеделци, които работеха в ТКЗК. Всички частни хора – моите родители тогава имаха
овце, ниви - всичко стана колективно, държавата го взе. От малка, 4 клас, почнах да пея
в читалище Йордан Йовков в Алфатар, а после започнах да танцувам в танцовата като
станах 12-13г. Не бяха много леки годините, но се преживяваше. Тогава по-бедно сме
ходили на училище, по-слушаха децата учителите, а пък сега не се слуша. Даже в
училище имахме едно момченце – нямаше шорти и тениска по физическо - и аз бях
инициатора да съберем от нашите стотинки, да купим на момченцето платненки, шорти
и тениска, и целият клас, и лично мен, директорката на училището ме изкара да каже
как още от малка съм благотворила момченцето. Ходих в църквата да готвя, да правя
сладки, пари никога не съм вземала. И костюмите които съм подарила не съм взимала
една стотинка. Аз също работих в ТКЗК, бях на 16-17г. като ме направиха медицинска
сестра. Аз носих чантата, когато ходихме на нивите с лекарствата, с превръзките, някой
като се пореже, някой като го заболи главата – идвах в Силистра на курсове за
помощник медицинска сестра.
Би ли казала, че тогава хората са били щастливи през социализма или са се
престрували?
Ами бяха, защото имаше много бедни и като влязоха в ТКЗК почнаха да работят –олио
се даваше безплатно, захар по цял чувал получаваха, който ходеше на работа. И тогава
имаше мързеливи хора – не обичаха да работят, но бяха по-задружни. Нямаше злоба в
хората. Ние никога не сме се били децата в училище, никога. Като пораснах ходих на
седенки, никога нашите приятели, като сме имали младежи да се карат, да ни псуват.
Много задружно сме били, когато сме били в училище. Дори като се омъжих, 1962г. ,
сме ходили на седенки. Момчета са идвали, но нямаше такива както има сега –
побоища, караници – нямахме тогава.
Тоест държите, че има разлика в държанието на хората преди и сега?
Оо, да, много голяма разлика. Преди нас лично са ни учили, когато бях малка ходих за
вода с кобилицата с бакърите, като срещнеш стар човек трябва да кажеш добро утро,
добър ден, като видиш добитък няма да минаваш пред него, ще го чакаш. Всяко
семейство си учеше децата – това ни беше училището. Ние още като момичета
отивахме при някоя жена, която по знае да плете, да ни учи, тогава шиехме,
бродирахме, много се учихме, задружно бяхме. Във всяка махала имаше по две седенки
по 10-12 момичета сме се събирали, и момчета са идвали, но момчетата не се биеха,
никога не си не псували така нецензурни думи да се кажат, не е било. Даже ни учеха
нашите майки когато имаш приятел да не даваш да те стиска, да те целува, не, не.
Имаше ли лъжливо усещане за сигурност, работата да ти е сигурна примерно?
Работа имаше много, днеска като не ти отърва, напускаш, отиваш в Камъшита, в
завода Добруджа, завода Оргтехника, имаше тъкачница, бояджийница имаше. Много
предприятия имаше, хората много ходиха на работа, нямаше безработни, и циганите

Силистра
2022
ходиха на работа, циганите консервената там ги взимаха, хладилниците бяха пълни, а
сега е много скъпо. И сега за това стана тази кражба, много се краде, защото хората
няма какво да ядат, и за това се насилват да крадат и да лъжат.
А чувала ли си тези изречения? „Те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че
работя.“ и „Работи, за да ядеш, кради, за да имаш?
Да, да, чувала съм ги. Както сега наемат работници да правят ремонт, те са лъжливи
хора, вземат им парите, не го правят качествено, бягат. Ние имахме 5 дка кайсии,
викахме работници, те бягат, бият се с кайсии, чупят клони, а пък не става така, а пък
искат пари, повече пари искат да вземат.
Бихте ли казали че сега живота е по-добър?
Не, има всичко, хладилници пълни, перални, едно време нямаше перални, на ръка се
миеше, нямаше много вода, беше мизерно, аз когато през моето детство като съм била
девойка съм шиела на лампа и нашите майки тъчаха и плетяха, а сега има много голямо
удобство. Ама имаме много болести, много хора се разболяха, тази безработица,
психическо се разболяха, има и момиченца, които са много силни ученички и момчета
съща, а родителите им нямат пари да ги издържат. По-рано при социализма даваха,
щом учиш, те изпращат да следваш безплатно, ама сега не, сега няма. Радвам се на
всичко, магазини пълни, но пари нямаме, много скъпо стана.
Какви разлики би посочила между времето на социализма и сега?
Освен че не даваха да се ходи в чужбина, тогава имаше повече работа, тука бяха в
нашия град, нашия окръг, селата тогава се изпразниха, дойдоха в Силистра във
фабриките, в заводите, сега никой не иска да се върне на село, ето сега има големи села
- празни стоят. Младежът не иска да работи, иска да получава пари ей така, ама от
небето не падат парите. Трябва да се работи, да се спестява и оттам ще тръгне
държавата. Да сложат такива управници, да не крадат и да отиде той сам управника да
следи какъв асфалт слагат на пътя, какво правят, както едно време майсторът стоеше до
къщата докато не бъде завършена. А тука не е хубаво, този гвоздей не го заби
правилно. Имаше контрол. И това мога да допълня – имаше училища. Имаше училище
за за готварство, за облекло, за тъкачество, имаше училище за строителя, за
водопроводчици, за ел.уреди, електричани, имаше училище за заварцичи, сега няма
такива паралелки. Отиваха децата, завършиш 12 клас, те слагат на практика, и отиваш и
учиш занаята. При моя мъж, дърводелско училище имаше. При него ходеха много
момчета и ги е изучи. И още ме поздравяват тези момчета и казват, че съпругът ми е
бил голям майстор. А сега няма. Много настоявам да се върнат паралелки във всяка
гимназия, да има кръжок за ел. уреди, за водопроводчик, да знаят всички деца като се
счупи вкъщи да си го поправи, а сега не знаят, отиват да търсят майстори, не така.
Също, има момиченца, още не знаят как да си зашият чорапчето, да има курсове, за
шеф, за кройка, за плетиво. Те и бебета не знаят как да гледат. Преди, по времето на
социализма, имаше мед.сестра във всеки квартал, имаше определен ден кога да отиде с
детето на преглед, а пък сега няма такива работи. Няма, нищо не знаят майките, когато
се роди детето до 40 дни идваше акушерка да види какви са условията, как го къпеш
детето, как го храниш, те учеше. Това да се възстанови. А те нищо не правят сега.

Силистра
2022