Как прекара детството си?

Моето детство съм го прекарала в село Алфатар. Много хубаво ми е било детството.
Ние сме две дъщерички. Не бяха много заможни моите родители, но бяха средни
земеделци. Майка ми работеше в ТКС. Всички частни хора – моите родители тогава
имаха овце, ниви, всичко стан колектив. Аз също работих в ТКС, бях на 16-17г бях ме
направиха земноводка, после съм била медецинска сестра. Аз носих чантата когато
ходихме на нивите с лекарстваат, с превръзките, някой като се пореже, някой като го
заболи главата – идвах в Силистра на курсове за помощник медицинска сестра. От
малка почнах в 4 клас да пея в читалище Йордан Йовков в Алфатар, после в танцовата
като станах 12-13г. Не бяха много леки годините, но се преживяваше. Тогава по-бедно
сме ходили на училище, по-слушаха децата, учителите, както сега не се слуша, много
слушаха децата. Даже в училище имахме едно момченце – нямаше шорти и тениска по
физическо и аз бях инициатора да съберем от нашите стотинки да купим на момченцето
платненки, шорти и тениска и целият клас и лично мен директорката на училището ме
изкара да каже как още съм благотворила от малка. Ходих в църквата да готвя, да правя
сладки, пари никога не съм вземала. И костюмите които съм подарила не съм
взимала една стотинка.
Би ли казала, че тогава хората са били щастливи през социализма или са се
престрували?
Ами бяха, защото имаше много бедни и като влязаха в ТКС почнаха да работят – имаше
олио се даваше безплатно, захар по цял чувал получаваха който ходеше на работа и
тогава имаше мързеливи хора – не обичаха да работят, но бяха по-задружни. Нямаше
злоба в хората. Ние никога не сме се били децата в училище, никога. Като пораснах
ходих на седянки никога нашите приятели като сме имали младежи да се карат, да ни
пусуват . много задружно сме били, когато сме били в училище. Дори като се омъжих,
1962г. , сме ходили на седянки. Момчета са идвали, но нямаме тез както има сега –
побоища, караници – нямахме тогава.
Тоест хората са били по-културни и възпитани?
Те не са били толкова много културни, ама нямаше я тази злоба. Тогава нямаше
телевизори, а чуеш нещо или да направиш така се разбираше, иначе не. Празниците
много хубави на село голямо хоро се правеше, всички се хващаха да играят, да се учат.
После в звената ние бяхме млади момичета бабите ни учеха как да се копае. Ние много
слушахме бабите – айде донеси дамаджаната с вода, донеси бъкела. Аз лично съм
ходила да поя конете, качвам се на конете и др момичета са се качвали, отивали сме да
пълнем вода на чешмите дето има по полето.
Сега като каза, че е нямало телевизора как сте се информирали?
Едно време като бяхме малки имаше един дядо с един голям барабан и всяка улица
биеше барабана и казваше – днеска ще дойде кмета, ще има гости от кое село или кой
град, днеска ще имат събрание и такива работи. Имаше радио ама тогава много рядко в
селото да имало едно две радиота, тогава сме чували. Много се четеше, много ходихме
и на църква, а при комунистите не ходихме на църква, не ни даваха. Имаше агитки,
ходихме на агитки, камиона ще ни качи, отивахме на едно село, пеем, играем, вечер се
връщаме в друго село и такива мероприятия имаше между младежите. Състезания е
имало, кошии, всички се събирахме да гледаме кошиите, борба и имало по сборища,
сме учествали в такива работи. Цялото училище от алфата е ходило в бабук, класовете
вървим пеш да видим музея на дочо михайлов.
Беше ли лесно да отидете на почивка?
Когато дойде социализма лесно беше. Даваха карти . много евтини и се ходеше където
искаш. И много малко се заплащаше. Парвехесе екскурзии, с камиона ги носеха бабите
на морето, днеска цял ден на морете на бабите стояха с килотите се къпехя нямаше
бански . с килотите.
А партията позволяваше ли да си излиза извън България?
Не, рядко хора даже имаше едно момче в нашето село избягало още като било в
казармата в америка замина и никога майка му така почина и не го видя. След това като
почина и дойде демокрацията той си дойде тогава го видяха близките му. Имаше хора
които са в чужбина.
А какво беше модерно да се облича по времето на социализма, какви дрехи?
Ами тогава излязоха косите да се подстригват – аз лично и аз си я подстригах. Къси
ръкави, деколтета се носеше, вече нашите майки ни шиеха рокли, шивачки имаше,
които знаят. Лично аз като момиче вуйчо ми беше председател на с. Копърна на Алфета
направихме курс за шивачки. Аз лично съм носила моята машина да учим към 15-17
момичета бяхме един курс. Учехме се да шием, лично моито дрехи бяха много хубави
от малка много шия и плета и сега така. И тогава даже ми вика е то сега защото вуйчо
ви за туй сложиха дрехите на изложбата. не е вярно, моите дрехи бяха хубави. Аз
всяка вечер, вечер ходихме на курсове в една бувча завършана на машина, тя такава
ръчна, не е крачна, съм носила, вс момичета шиеха, някои крихме, тропасвахме, няко
шие. Така е било, задружно, тогава се правеше курсове, се учеше и тогава излязоха
дънките, панталони. Нямаше толкови модерни, то сега станаха модерните. Скъсаните,
нали? А, да, скъсаните дънки.
Тоест държите, че има разлика в държанието на хората преди и сега?
Оо, да, много голяма разлика. Преди нас лично са ни учили когато бях малка ходих за
вода с кобилицата с бъкърите, като срещнеш стар човек трябва да кажеш добро утро,
добър ден, като видиш добитък няма да минаваш пред каруцата, ще чакаш добитъкът,
кравите като отиват да ги поят, няма минаваш между конете, ще чакаш конете да
минат, кравите да минат, тогава да минем ние. Всяко семейство си учеше децата – това
ни беше училището, ние още като момичета отиваме при някоя жена която по знае да
плете, да ни учи, тогава шиехме кофори, бродирахме, много се учихме, задружно
бяхме, в всяка махала имаше по две седянки да имат момичета най много 10-12 момиче,
и момчета са идвали, но момчетата не се биеха, никога не си не пусували така
нецензурни думи да се кажат, не е било. Даже ни учеха нашите майки когато имаш
приятел да не даваш да те стиска, да те целува, не, не.
Труден ли беше самостоятелният живот тогава?
Ами нямаше тогава в социализмът отвориха фабрика, отвориха консервени
предприятия, хората почнаха да отиват на работа, почнаа да имат пари, аз когато
тръгнах на работа 1,20 плащах детските, а сега са повече, ама сега са много скъпи
дрехите, бебешките гащенца, блузчета бяха по 0,30ст., 0,40ст., а сега по 50,60,70лв и 100лв
стигат, ето една ученическа чанта 120лв, а ние тогава не ходихме, с шити чанти ходихме, и
нямаше закуски като ходихме, една голяма печка, целият клас, 24-25 деца се наредим покрай
печките си наслагаме хляба да се пече. Сега като дойде демокрацията, всичко се събори,
всичко се разруши, няма фабрики, няма заводи, няма нищо, няма работа и народа избяга в
други държави и няма да се върнат.

Имаше ли лъжливо усещане за сигурност, работата да ти е сигурна примерно?

Работа имаше много, неска като не ти оттърва, напускаш, отиваш в Камашита, в завода
Добруджа, завода Оргтехника, имаше тъкачница, бояджийница имаше. Много
предприятия имаше, хората много ходиха на работа, намше безработни, и циганите
ходиха на работа, циганите консервената там ги взимаха, хладилниците бяха пълни, а
сега е много скъпо, и сега за това стана тази кражба, много се краде, защото хората
няма какво да ядат, и за това насилва се да краде и да лъже.
А чувала ли си тези изречения? „Те ме лъжат, че ми плащат, а аз ги лъжа, че
работя.“ и „Работи, за да ядеш, кради, за да имаш?
Да, да, чувала съм ги. Както сега наемат работници да правят ремонт, те са лъжливи
хора, вземат им парите, не го правят качествено, бягат. Ние имахме 5 дка кайсии,
викахме работници, те бягат, бият се с кайсии, чупят клони, а пък не става така, а пък
иска пари, повече пари иска да вземе.
А ако трябва да дадеш цялостна оценка на социализма каква би била тя? Как се
чувствахте тогава?
5/10, тогава беше по-добре. Тогава беше лошо, че не пускаха хората в чужбина, само
пускаха в Съветския съюз и то с екскурзии се ходеше, ама не всички. Мога да кажа така
– не е хубаво като се делят децата. Моят син, малкият, беше танцьор и имаше
олимпиада в Моска и той трябваше да замине с танцовата и ние щото не сме членове на
ББКП и не го вземаха. Колко плака, на кои врати съм ходела, а те казаха, че така им
било наредено. Не е хубаво да се делят и лъжат децата, може да е циганче, може
българче, румънче, каквито са, щом има знания и учи, да бъде на първо място.
Бихте ли казали че сега живота е по-добър?
Не, има всичко, хладилници пълни, перални, едно време нямаше перални, на ръка,
нямаше много вода, бе мизерно, аз когато през моето детство като съм била девойка
съм шиела на лампа и наще майки тъчакаха и плетяха, а сега има много голямо
удобство. Ама имаме много болести, много хора се разболяах, тъз безработица,
психическо се разболяха, има и момиченца, които са много силни ученички и момчета,
а родителите им нямат пари да ги издържат. По-рано при социализма даваха, щом учиш
те изпращат да следваш безплатно, ама сега не, сега няма. Радвам се на всичко,
магазини пълни, но пари нямаме, много скъпо стана.
Какви разлики би посочила между времето на социализма и сега?
Освен че не даваха да се ходи в чужбина. Тогава имаше повече работа, тука бяха в
нашия град, нашия окръг селата тогава се изпразниха, дойдоха в СИЛИСТРА във
фабриките, в заводите, секга никой не иска да се върне на село, ето сега има големи
празни стоят. Младежът не иска да работи, иска да получава пари ей така, ама от небето
не падат парите. Трябва да се работи, да се спестява и оттам ще тръгне държавата. Да
сложат такива управници, да не крадат и да отиде той сам управника да следа, какъв
асфалт слагат на пътя, какво правят, както едно време майсторът стоеше до къщата
докато не бъде завършена. А тука не е хубаво, този гвоздей не го заби правилно. Имаше
контрол. И това мога да допълня – имаше училища. Имаше училище за тъкачници,
имаше училище за готварство, за облекло, за тъкачество, имаше училище за строителя,
за водопроводници, за ел.уреди, електричани, имаше училище за заварцичи, сега няма
такива паралелки. Отиваха на децата, завършиш 12 клас, те слагат на практика, и
отиваш и учиш занаята. При моя мъж, дърводелско училище имаше. При него ходеха
много момчета са ходили, ги е изучил. И още ме поздравяват теци момчета и казват че
съпругът ми е бил голям майстор. А сега няма. Много настоявам да се върнат
паралелки във всяка гимнация да има паралелка, да има кръжок за ел. уреди, за
водопроводчик, да знаят всички деца като се счупи вкъщи да се го поправи, а сега
нямат, отиват да търсят майстори, не така. Също, има момиченца, още не знаят как да
си зашият чорапчето, да има курсове, за шеф, за кройка, за плетиво. Те и бебета не
знаят как да гледат. Преди, по времето на социализма, имаше мед.сестра във всеки
квартал, имаше определен ден кога да отиде с детето на преглед, а пък сега няма такива
работи. Няма, нищо не знаят майките, когато се роди детето до 40 дни идваше
акушерка да види какви са условията, как го къпеш детето, как го храниш, те учеше.
Това да се възстанови. А те нищо не правят сега.