Фондация "Солидарност в действие"

НИЕ,
ЖЕНИТЕ
За това издание
Тази дигитална книжка съдържа избрани творби на непрофесионални творци от
различни населени места и на различни възрасти. Те бяха получени в рамките
на творческия конкурс “8 март”, който фондация “Солидарност в действие”
организира в началото на 2024г. В конкурса се включиха 60 участници.
Наградените творби са отбелязани с 👑 . Надяваме се, че ще се насладите на
творбите, които подбрахме да ви представим и че те ще провокират емоции и
размисли у вас.

Кои сме ние?

Във Фондация „Солидарност в действие“ работим неуморно за това да
спомагаме междукултурния и междупоколенчески диалог, да овластяваме с
умения и да даваме видимост на маргинализирани групи, включително на
жените, младите и възрастните хора. Използваме изкуство, разказвачество,
правозастъпничество и личностно развитие, за да допринасяме
за превенцията на домашното насилие и насилието между интимни партньори.
Учим се и споделяме как да изграждаме здравословни и удовлетворяващи
взаимоотношения и как да развиваме и укрепваме солидарността сред и между
разнообразни групи от хора.

Редактор: Маги Назер

Дигитален дизайн и обработка: Мая Николич

За контакти:
www.solidarityworks.eu
hello@solidarityworks.eu
Facebook | Instagram | YouTube

С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.

Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват
непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или
Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито
ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
СЪДЪРЖАНИЕ:

1
I. ОСМИ МАРТ
3
II. ЦВЕТНИ СПОМЕНИ
8
III. ЖЕНИТЕ ПРЕДИ МЕН
11
IV. КАКВИ ПРЕПЯТСТВИЯ СТОЯТ ПРЕД ЖЕНИТЕ?
16
V. ПРАНЕ
18
VI. ДНЕС
20
VII. НИЕ, ЖЕНИТЕ
23
VIII. НА МАМА
25
IX. ЦВЕТЕ С ДРУГ ЦВЯТ
26
X. ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ ЖЕНИТЕ?
29
XI. ЛОРА НА НОВИЯ ВЕК
31
XII. ДВЕ ЖЕНСКИ ОЧИ
33
XIII. ЖЕНИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
35
XIV. СИЛНА КАТО ПЛАНИНА
36
XV. ЖИВОТЪТ НА ЖЕНАТА
41
XVI. КАКВО ИСКА ЕДНА ЖЕНА
44
XVII. МОИТЕ МНЕНИЯ, МОИТЕ БЕЛЕЗИ
46
XVIII. ОЧАКВАНЕ
ОСМИ МАРТ 👑
Ива Стефанова, родена 1968г., гр. Стара Загора

Жената заслужава този ден –

един - единствен в цялата година,
на Нея само да е посветен,
а тя да бъде всепризната prima!

Чаровно - неотклонно е на своя пост,

за да обгръща всичко с обичта си,
да разрешава всеки нов въпрос
и да краде от себе си и от съня си…

Но днес празнува – с дънки или с кадифе,

в ръка със цвете или със цигара,
на чаша вино или на кафе,
със тръпка нова или с дружка стара...

Празнува тя! И цялата цъфти,

изпълнена с мелодии и страсти...
да бъде Осми Март!
Пък нека да лети годината,
със багри и контрасти...

Животът нека следва своя път,

а светлината – мрака побеждава...
И тъй като е вечният двигател на света,
един - единствен ден жената заслужава!

1
Дуйгу Мехмедалиева, 9 клас, гр. Шумен

2
ЦВЕТНИ СПОМЕНИ 👑
Христилия Кулева, родена 1945г., гр. Шумен

Събота вечер. Сама съм. Вадя албума, пълен със стари, пожълтели от времето
снимки. Голяма част от тях вече съм дигитализирала, но да ги разглеждам в
албума си, остана любимото ми занимание, когато искам да си отпочина и да
потъна в спомените си. Тази събота съм решила да разгледам снимките на
жените, на които дължа това, което съм.

Ето я баба Гана. Слаба, висока, облечена в черна блуза на бели точици, с дълга
плетена черна пола, пребрадена с черна забрадка. Много млада, едва на 30
години, овдовяла. Остава сама с три момичета, след като турците убили дядо
Вълко. Тогавашните закони не позволявали на жената да ползва имота на
съпруга си, докато първородното дете не навърши 16 години. Дядо Вълко бил
шивач, печелел добре и имал скътани пари в банката. Но дъщерите им били на
11, 9 и 7 години, поради което магазинът му бил запечатан, а от банката не им
давали нищо. Така баба Гана била принудена сама да търси начини да
припечелва, за да изхранва трите си деца. Справила се благодарение на силния
си характер, трудолюбието и всеотдайността към близките си. Всъщност тя е
моята прабаба. От нея съм наследила силния, почти мъжки характер и волята
да се преборвам с всички препятствия по пътя си и да постигам целта си.

Маминка Василка, втората дъщеря на баба Гана и майка на моята майка. Била
е само на 9 години, когато е останала полусираче. Помагала е много на баба
Гана. Бродирала, шетала в къщи. Всички в селото много я обичали и харесвали,
наричали я altın damla (златна капка) заради добротата, красотата и
трудолюбието ѝ. Оженила се млада – на 18 години. И естествено отишла в
семейството на съпруга си. Някога фамилиите са живеели заедно. Та и тя става
снаха в доста голямо семейство. Но баба Йова, нейната свекърва, я приела като
родна дъщеря. И през целия си живот се е държала с нея като с такава. От баба
Йова се научих как една свекърва може да бъде майка на снаха си. Как да се
държи с нея, като с родна дъщеря, за да се чувства тя като у дома си.

3
Представям си първата вечеря на маминка в дома на свекърите. Всички
насядали около софрата – ядат бързо и си приказват, а тя срамежлива не смее
да си хапне. Според тогавашните нрави, когато свекърът се нахранел, всички
ставали и трапезата се вдигала. Маминка ставала да прибере съдовете и да ги
измие. Тогава баба Йова я хванала за ръката и казала: „Седни, булка, и докато
не си изядеш яденето няма да станем“. И така всеки ден, докато маминка не се
научила да не се свени.

Та от баба Йова се научих, че човек трябва да е добър с всички, независимо

дали са кръвни роднини. От маминка Василка се научих на патриотизъм, без
омраза към другия. Въпреки че е загубила баща си заради това, че са го
заклали турците, тя казваше: „Не всички турци в селото бяха лоши. Нашата
съседка Фатме предупреждаваше мама да каже на българите да се скрият в
гората, че турците отново ги е „хванал бясът“ и ще вилнеят из селото и
прибираше мен и сестрите ми у тях с думите – спокойно, Гано, у нас няма да се
сетят да търсят“.

Маминка Василка ме научи да преда, пресуквам и плета още 4-годишна. Имах

малка хурка и вретено и собственоръчно облякох от глава до пети куклата си с
плетени дрешки. Седемгодишна бях, когато тя ме научи да тъка. Лятото
тъкачният стан се сглобяваше под навеса и там маминка тъчеше чаршафи и
черги. Ходехме с нея да берем билки и благодарение на маминка Василка
научих коя билка за какво помага на човек.

Едно лято (бях на 6 години) мама ми предлагаше айрян. А аз не исках да пия,

казах, че не ми харесва. Никога не бях пила айрян, но не обичах прясно мляко и
си мислех, че и това ще е с такъв вкус. Маминка ми предложи само да отпия,
без да гълтам и ако не ми хареса, да го изплюя. Хареса ми. Та оттогава никога
не обявявам някоя храна за лоша, преди да я вкуся. По същия начин се отнасям
и към новостите – първо разучавам, разсъждавам, опитвам и едва тогава
решавам добро или лошо е това.

Моята майка ме научи да чета и пиша правилно. Била е учителка по селата

преди да се омъжи. Беше много красива и добра.

4
От нея се научих на лоялност, на обич и преданост към семейството, на
жертвоготовност за близките си. Толкова много ми липсва. Разказваше
съчинени от нея приказки на сина ми, когато беше малък. Още се упреквам, че
не съм се сетила да ги запиша тогава. Синът ми бе във възторг от всички
истории, които тя му е разказвала.

Моята свекърва като характер, не беше това, което е била баба Йова. Беше
висока, снажна жена, работеше като медицинска сестра в училище. Беше
оставила сина си на 3 месеца при своята майка на отглеждане и го бе прибрала
едва месец преди да тръгне той на училище. Може би затова синът ѝ бе
нейната слабост и никой не беше достатъчно достоен за него. Успя да ни
разведе… Година след развода тя постъпи в болница за операция на миома.
Вече бившият ми свекър се обади – дали бих отишла да остана при нея след
операцията, защото не е удобно в женското отделение да има мъж. Естествено –
отидох. Та тя бе баба на детето ми. Три години след това тя се разболя от рак и
месец преди да почине ми каза: „голям грях имам аз пред тебе, прости ми“. Та
от нея се научих как не трябва да се държа никога с момичето, което синът ми
ще доведе в къщи. Научих се, че трябва да се отнасям с хората така, че да няма
за какво да им искам прошка. Научих се да прощавам и на онези, които не
неволно, а съвсем съзнателно газят с кални обувки из душата ми.

От леля Цанка, майката на мой един състудент, у когото учехме с още две
колежки заради богатата техническа библиотека на чичо му, се научих да
поднасям храната така, че човек да се нахрани и с очите си. Сега на това
умение му се вика „плейтване“. Една година леля Цанка ме помоли да
изрисувам около 50 яйца за Великден, че щяла да има гости. Искаше да ги
впечатли. Обещах ѝ да няма едно с едно еднакви. Тази жена работеше на
студен бюфет в ресторант „Трифон Зарезан“ във Варна. Готвеше превъзходно и
когато учехме у тях ни гощаваше. Помагах ѝ в приготвянето на храната. Тя
носеше на поднос храна на свекърва си – двете къщи бяха в един двор.
Свекърва ѝ никога от никого другиго не искала да яде. Дори синът ѝ като и
занесе храната – отказвала. Та една година леля Цанка и чичо Георги трябваше
да отидат за един ден на някаква семейна среща. Леля Цанка много се
притесни за свекърва си. Обещах ѝ че ще ѝ занеса на поднос храната и ще ѝ
обясня ситуацията.

5
Но стана така, че семейната среща се превърнала в погребение и те се наложи
да останат още два дни. Готвих аз и носих на свекърва ѝ храна. Когато се
върнаха, леля Цанка бе изумена, че свекърва ѝ не само че яде от моята храна, а
и че я е похвалила. Та от свекърва ѝ пък научих, че когато се наложи, трябва да
преглътнеш навиците си и да пробваш новото. То може да се окаже доста добро.

От моята уж първа приятелка, която преспа с мъжа ми, се научих как не трябва
да се държа с приятелките си. Въпреки, че нямах нужда от този житейски урок,
но човек никога не знае защо животът му поднася едни или други ситуации
като уроци. Още много уроци за научаване ми е поднесъл животът. Ако река да
описвам всичко, няма да ми стигнат регламентираните три страници. Добре е,
че животът ни среща както с добри, така и с лоши хора. От всички можеш да
научиш нещо. Всички те те изграждат като личност. Но от жените научаваш
наистина много. Те са толкова цветни, многолики, любвеобилни, но и можещи
да мразят, те знаят 2 и 200. Жената може да те разболее, но може и да те
излекува. Зависи как ще я приемеш. Зависи и доколко си отворен да учиш.
Жената е вдъхновение и сила, буря и живот.

6
Хрисилия Кулева, Опит за автопортрет

7
ЖЕНИТЕ ПРЕДИ МЕН 👑
Вероника Иванова, родена 1982г., гр. Варна

(Посветено на жените, на които дължа това, което съм.)

Едва ли преди години, моята прабаба се е замисляла, че докато обучава децата

в училище или свири на пиано, преплита фини, невидими, но здрави нишки в
моята душа, която ще обича децата и изкуството. Дължа всичко на жените
преди мен, тяхната самоотверженост, тяхната нежност, способността им да
обичат и да прощават, да приласкават, но и да оцеляват в трудни времена, тече
в моите вени и се надявам, във вените на дъщеря ми (да ме прощават синовете
ми, но банята е женска този път).

Моите баби ме обичаха, всяка по свой начин. Едната, чието име нося, готвеше
страхотно и можеше да организира и ръководи с не дотам кадифена ръкавица
цял батальон. Сякаш излязла под перото на Ран Босилек, тя приличаше досущ
на баба Цоцолана, а ние племенничките (всичките момичета) не отстъпвахме по
пакости на патиланците. И до днес като тръгвам за родния Пловдив, очаквам
тя да е на балкона и да ми маха да се прибирам. Другата ми баба ме запали
по нематериалният свят, тя беше аристократка и го доказваше най-вече с
пълното си неумение да готви (както се шегуваше леля, ако потупаш пилето,
което ти сервира, ще хвръкне и ще отлети през незатворения прозорец). С нея
ходех на литургия по празници и отнасях лошите погледи, понеже не стоях
особенно благоговейно. Огромната й библиотека, абонаментът за вестник
"Психо", пълна колекция на Агата Кристи, отваряха пред жадния ми взор други
светове. Дъщеря ми се роди на нейната дата и без да са се познавали в по-
съзнателната й възраст е запален почитател на Агата Кристи. И до днес, когато
идва на църква, държи да пали свещ за прабаба си.

Най-трудно е да пиша за леля от страната на майчиният род. Тя беше най-

добрият недипломиран психотерапевт и душеприказчик. Когато разказвам за
нея, в представата ми е уютна кухня, готвенето като свещенодействие,
разговори с часове за важните и за привидно маловажните неща, най-пухкавото
картофено пюре и най- вкусната торта от кроасани...
8
Тя ми даде любовта към книгите, научи ме, че жената може да води смислен и
плътен живот, дори когато няма собствени деца и съпруг. Тя беше лелята -
терапевт.

За другата си леля имам по-малко спомени, там представата ми е за екстремно

возене в Луна парк. Мама от своя страна е недостижим идеал за съпруга,
домакиня, грижовница, която може да въведе ред и спокойствие и у най-
развълнуваното дете. За жалост, почти не приличам на нея, а ми се иска да
имам малко от тази така нужна на жената способност да носи мир и обич, да
живее отдадена на грижата не само на нас най- близките, но и на мнозина
чиито имена не знам, но със сигурност знам, че им е дала от сърцето си в най-
трудните им моменти (мама беше сестра в онкологично отделение).

Всяка една от тези жени носи за мен своето ухание: прабаба Стефка на старинен
парфюм, баба Нина на карамфил и лосион за плаж, баба Верче на принцеса с
яйце и сирене, леля Виолета на пушен червен пипер и книга напоена с дим от
камината коминът на блока непрекъснато напомняше за себе си). Мама мирише
на ванилия и слънце. Леля ми Даниела е мирис на захарно петле от панаира.
Не бива да пропускам и моята първа братовчедка Лили, която ме научи да
готвя риба плакия и да пия ракия (последното и до днес не ми се получава).
Обичам ви, жени от моето минало и настояще, бъдеще, без вас светът ми и
самата аз щях да бъда като изгубена водна лилия, без корени, без спомени, без
аромати, без женската история, която да предам на дъщеря си.

9
👑 Елена Чекръкчиева, родена 1998г., гр. Чепеларе

10
КАКВИ ПРЕПЯТСТВИЯ СТОЯТ ПРЕД ЖЕНИТЕ? 👑
Антонина Ваклинова, родена 2006г., гр. Пловдив

Какви препятствия стоят пред жените? Пред жените има какви ли не

препятствия. Първото е неравенството им с мъжете. От векове жените са били
тяло за разплод и нещо, което трябва да задоволява, да обслужва и да се грижи
за благото на мъжете.

Много е трудно да си жена, дори и в днешно време, защото все още светът се
управлява главно от мъже. От миналите векове сме запознати, че жената е тази,
която се грижи за къщата и всичко в нея. Вкъщи съпругът не им помага в почти
всички случаи - нито в грижите за децата, нито с някаква домакинска работа.
Техните деца ги натоварват, защото винаги проблемите им трябва да са решени
от „мама“. Хората, най -вече мъжете, са израснали с мисълта, че една жена
трябва да може да върши къщната работа и да гледа децата. Този морал не е
изчезнал, сега даже е и още по-натоварващ за жените, защото те ходят и на
работа. Огромен проблем е, че всички мъже си мислят, че жените са създадени
и са длъжни да правят само това. Проблем е, че никой не им съчувства и не им
помага, никой не ги разбира, оценява, и това го намира за „нормално“ и най-
жалкото е, че обществото очаква всичко това да се прави и приема с „усмивка“
от жените. Един мъж може да бъде наречен „супертатко“, защото веднъж е
завел детето си някъде.

Жените все още в много сфери - особено в работната, са пренебрегвани, не им

се приемат идеите и решенията насериозно. Нещо, което е голяма пречка за
развитието на една жена са стереотипите, които много мъже имат към жените.
За тях ние сме емоционални, длъжни сме да готвим, да чистим, да се грижим
за децата, ние сме по-слабия пол, и сме под него -във всякаква сфера. Не знаем
какво искаме, мислим и реагираме със сърцето си, а не с ума си, както правят
те и др.

11
Точно заради тези стереотипи, които са намирани за истина от мъжете, трудно
нас, жените, ни приемат на по-висок пост от някой мъж или ни позволяват да
управляваме група мъже, защото мозъците на хората са така промити, че някой
трудно би приел жена да управлява държава.

Остарял стереотип също е, че жената не би могла да се защити физически и

затова й трябва мъж, който да го направи; друг, че винаги емоциите и
чувствата са по-силни от логическото ѝ мислене, че жените сме по-
милосърдния, неотговарящ с насилие пол. И въпреки това хората се “доверяват“
и оставят мъжете (които винаги първото нещо, което правят е да отвърнат с
насилие) на по-висок пост и се доверяват на тях да управляват тяхната
държава, да правят техните закони и още по-лошото на нас жените да правят
решения относно телата, избора и живота ни.

Дори в днешно време тези стереотипи са голям фактор. Пример затова е, че ако
една жена реши да се омъжи, след това да роди - тя е харесвана, всеки я мисли
за „нормална“ и т.н. Но ако тя реши да не се омъжи и да не ражда – тя не е
толкова харесвана, още по-малко намирана за „нормална“, ако пък иска да
бъде успешна в дадена кариера и да се развива вместо да е майка, тогава вече
става проблем и й се казва, че е егоист мислещ само за себе си. Това е
стереотип от страна на обществото. Тези стериотипи, които обществото налага
на жените, са нереални и единственото нещо, което правят е да развалят
самочувствието на една жена.

Да бъде „майка“ на съпруга си - този много често срещан случай. В момента, в

който се омъжи за един мъж, тя му става „майка“ или с други думи
„прислужница“ – нещо, което би трябвало да не съществува дори днес, но за
съжаление, съществува и не се възприема като проблем - особено от мъжка
страна. Става проблем в момента, когато кажеш, че няма да го правиш или го
накараш да помогне.

“Жените са твърде чувствителни” - най-често срещаният стериотип от всички.

Не всички жени са такива. Има жени, които не са чувствителни, които не са
емоционални.

12
По-слабият пол, който винаги има нужда от спасението на един мъж. Този
стериотип се вижда дори и в Дисни Принцесите, с които всички са израснали,
техният любовен партньор е човекът, който ги спасява и това ги кара да се
влюбят в него. Този стереотип води до това, че жените се възприемат за по-
слабия пол и сякаш имат нужда от мъж, който да ги предпазва. Но някакси не е
мъжкият пол, който ражда - което е една огромна болка, застрашаваща живота
на една жена; не са те тези, които получават крампи - при някои жени много
силни – преди и след цикъл; и по време на такива болки и неудобства
продължават да вършат ежедневните си задължения. Когато един мъж се
разболее, трябва да не ходи на работа и да бъде обгрижван, сякаш е дете, а
когато една жена е болна, тя продължава да ходи на работа, готви, чисти,
грижи се за децата и никой не я пита как е и дали има нужда от нещо. И
някакси въпреки всичко това жените продължават да бъдат възприемани за по-
слабия пол.

От политическа гледна точка – законите. Пример, който е подходящ, е

абортирането. В Америка в повече от 10 щата не е легален абортът. Мъже,
правят този избор вместо нас -те нито знаят какво е да имаш нужда да
направиш аборт, защото бременността застрашава живота ти, нито какво е да
си била сексуално насилвана и да ти остане „спомен“ от този момент. (Което е
една огромна ирония, защото винаги изнасилвачите са мъже.) Вместо нашите
учители и родители да ни научават да не бъдем насилници, те ни казват да се
пазим от изнасилване. И винаги обвиняват момичето/жената, че тя е
„предизвикала“ или го е „искала“ било то с облеклото или поведението си.

Момчетата в училище коментират и се подиграват на момичета, казват

неуважителни коментари без да се замислят и никой не го намира за не
обичайно. За съжаление, след това следва смях. Всички са чували израза: „Той
те дразни, защото те харесва“ - в превод ние като малки запомняме, че ако
някое момче ни обижда, не ни уважава, бие ни и ни досажда, докато не ни
издразни и не получи реакция от нас, значи ни харесва. И проблема е налице
защо много жени и момичета са в нездравословни отношения с техните
интимни партньори но пак остават във връзка с момчета, които ги пребиват, не
ги уважават и най-важното не ги третират като хора. Това е така, защото
обществото ги заклеймява.

13
Рядко ще се чуе момичета да са неуважителни и да коментират дадено момче и
най-вече да го засрамват пред другите, или пък да пребива приятеля си и със
сигурност ако го направи, никой няма да се смее и със сигурност няма никой да
казва: „Тя те дразни, защото те харесва.“ Тук можем да застъпим и проблемът,
който се получава с една жена, когато реши да отиде на бар или в дискотека.
Ако един мъж иска да се запознае с нея или да ѝ вземе номера, за да се
срещнат и т.н., но тя не иска, защото просто е излезнала да се забавлява дали
сама, дали с приятелки, и не иска да се запознава или да говори с непознати
мъже и някой я заговаря, и тя отказва да се запознае с него. Но мъжете не
можейки да приемат отхвърлянето, единственото нещо, което ги кара да оставят
жената на мира, е ако тя каже, че има приятел/съпруг. (Разбира се, има го и по-
фрапантния момент, който е, че даденият мъж няма да я остави, защото си
мисли , че се прави на недостъпна и не уважава решението ѝ да каже „не“ и
продължава да я „ухажва“) . Ако той я остави след като чуе, че си има приятел/
съпруг ,е, защото мъжете уважават мъжете, но не уважават решението на една
жена да каже „не“ . Това даже присъства и в семейството.

Мъжът е питан: „Колко е успешен в работата си?“; „Дали е постигнал целта

си?“-като се празнуват професионалните му постижения, а жената я питат: „Кога
ще има деца?“ Подтикват я да остави работата и да ражда, защото като стане
на 40 не е хубаво да ражда и може, и да не успее да забременее . Е кое е
правилно? Ето и тук се вижда неправдата. Никой не го интересува, че тя също
има амбиции, тя също иска да се развива в професията си защото знае, че в
момента, в който тя реши да има деца този шанс за развитие на нейната
кариера ще се изпари.

Поглеждайки като цяло какви са препятствията, които стоят пред жените по

света, няма да има край това есе. Защото в днешно време все още много хора
третират и мислят за една жена по стария, познат начин от преди векове.
Трябва да има промяна и то голяма, но най-жалкото е, че може би тази
промяна няма да бъде скоро, но ние все още се надяваме, че това ще се
промени, и че жените наистина ще се третират и ще бъдат равни с мъжете.
Единственото нещо ,което ние жените можем да направим е да не се отказвам,
да покоряваме върхове, да отстояваме позицията си, да не оставаме на каквито
и да е било стериотипи и дискриминация да ни спират.

14
Камелия Димова, родена 1988г., гр. Стара Загора
Страх, безсилие, мълчание

15
ПРАНЕ
Хема Чангова, родена 1954г., село Жедна, общ. Радомир

Жени... Пране простират…

с неизбежно липсващата дреха…
Един простор - без мъжка риза…
Друг - без майчина престилка вехта…
Или пижама детска омаляла…
Жена… душата си простира,
избеляла… при липсващите дрехи.
Прилежно до прането я скътала,
на чисто - с липсващи утехи.

16
Вероника Павлова, родена 1993г., гр. Варна

17
ДНЕС
Силвия Терзиева, родена 1978г.

Днес! Ще бъда щастлива.

Ей така!
Да се чудиш откъде съм я
взела тази палава лудост.
Ще зарежа прането.
Ще разхвърлям с децата.
Ще си изпера сърцето.
Ще си подредя душата.
Ще гримирам очите си.
Ще си пусна косата.
Ще обядвам с мечтите си.
Ще вечерям салата.
Ще отскоча до Слънцето,
облаци ще прегръщам.
Днес ще бъда щастлива!
А пък утре… се връщам.

18
Божидар Атанасов, роден 2013г., гр. София

19
НИЕ, ЖЕНИТЕ
Мартина Върбанова, родена 2003г., гр. София

Жената е свещен пламък, който осветява началото на човешкия живот. В

нейната същност се сливат съвкупност от грижа, нежност, борбеност и сила.
Способна да превърне къщата в дом, да придаде уют и радост на своите най-
близки, тя е неизменна опора и безгранична обич - пример и вдъхновение.
Вдъхновението за мен са моята майка и двете ми баби. Всяка една от тях ми е
давала през годините изключителна любов, грижа, съвети и, най-вече, безброй
поводи за усмивки.

По това си приличаме ние жените – имаме способността да въздействаме на

хората, като правим живота им по-цветен и по-добър. По-младата ми баба,
инженер по професия, градска дама, беше един от най-интелигентните и
амбициозни хора, които познавам. Дядо се е влюбил в нея, когато са били в
университета – ходела е винаги на опашка и е излъчвала чувството и енергията
на човек, който прави това, което обича и иска да става все по-добър в него –
тази емоция да влагаш душата си в нещо и да се стараеш да го постигнеш.
Женят се рано, раждат им се деца, а малко по-късно, дядо получава работно
предложение в чужбина и заминават временно там. И до ден днешен, когато
той говори за баба, винаги е с възхвала и любов.

Благодарение на нея научих, че жените могат да бъдат успешни, трудолюбиви,

дръзки, когато е необходимо – да бъдат решителни, да мислят с ума си, но и да
следват сърцето си. Жените са сила както самостоятелно, така и за човека до
тях. Така те правят не само себе си, но и другите по-добри. По-възрастната ми
баба, медицинска сестра по професия и голяма хубавица, беше един от най-
добрите хора, които познавам. Винаги помагаше на другите, винаги говореше
истини и винаги даваше най-правилните съвети – такъв е женският инстинкт,
никога не лъже. Хората я уважаваха и бяха приятели с нея. Тя се грижеше за
тях, когато я помолят, дори дълго след като се пенсионира.

20
Баба ме научи да чета и ми даде тласък да пиша. Гордееше се с всеки мой
успех и си записваше всяка една моя шестица, изкарана през ранните ми
ученически години. Баба винаги гледаше да изглеждам добре, когато бяхме
навън – а когато си бяхме вкъщи, градската хубавица ме учеше да гледам
растения и зеленчуци, да храня и да се грижа за кокошките и останалите
животни. Благодарение на нея научих, че жените могат да бъдат всичко, което
поискат да бъдат.

Мама – най-нежната ласка, най-успокоителната прегръдка, най-милите думи и

най-голямата подкрепа. Герой, който се справя с всичко. Жената, която ме
изгради като човек и ме учи да не се предавам, да сбъдвам мечтите си, да бъда
щастлива. Тя е лечител – лекува не само физическите, но и душевните рани. Тя
е способна - цял ден да бъде на работа, а когато се прибере, да успее да сготви,
да се грижи за децата си, да слуша как е минал денят им и да свърши още куп
други работи. Тя е дар – показва ми как да преминавам през трудностите, дори
ги преминава заедно с мен. Благодарение на нея, научих какво е безусловна
любов.

Светът на жената е сложен и многопластов, изпълнен с отговорности и наситени

емоции. Невероятно как такова нежно и изящно създание може и през скала да
премине, стига да поиска. Жените ни учат на всеотдайност и любов, на сила и
издръжливост.

,Аз определено съм жена и това ме радва.‘‘ - Мерилин Монро.

21
Десислава Димитрова, родена 2002г., гр. Ловеч

22
НА МАМА
Петя Димитрова, родена 1997г., гр. Нова Загора

Колко трудно е това

днес разбирам, мамо мила!
Да си винаги добра,
да си всякога закрила!
Да се будиш посред нощ
и без никаква причина,
за да видиш – всички спят,
а пък времето отмина!
В огледалото пред теб
време нямаш да погледнеш!
Но събудиш ли се, виж,
в очите ти надежда!
Днес разбирам и това,
колко много си ни дала!
И от своята ръка,
и от своята голяма вяра!
Колко трудно е това,
днес разбирам, мамо мила!
Ти си истинска жена
и такава си родила!

23
Вилиана Иванова, 3 клас, гр. Шумен

Стефани Шарбанова, 1 клас, гр. Шумен

24
ЦВЕТЕ С ДРУГ ЦВЯТ
Стефана Петрова, родена през 1987г., гр. София

Казвам се Стефана, графичен дизайнер, майка на две деца, в свободното си

време се занимавам с рисуване. Радвам се на възможността да се включа в
конкурса с рисунка.

Какви препятствия стоят пред жените/момичетата в моя град или село? Живяла
съм и в малък и голям град, и на двете места съм виждала неразбиране към
това да си различна - цвете с друг цвят или форма не би развалило букета, а
може да го направи само по-богат.

25
ЗА КАКВО МЕЧТАЯТ ЖЕНИТЕ?
Диляна Георгиева, родена 1986г., гр. Варна

Жените са сложно устроени същества и обикновено водят богат на разнообразни

преживявания живот. Налага им се да притежават много и различни умения,
които да им гарантират оцеляване, в най-добрия случай – мечтания от тях
живот. Жените мечтаят постоянно, за различни неща, много от които са почти
невъзможни. Все пак мечтите са безплатни! Защо да не си помечтаем за
околосветско пътешествие или скъпа нова придобивка, за идеална фигура или
вечна младост и красота...

Най-първичната мечта на жените, а и не само, е за свобода. Ако човек не

притежава личната си свобода, не може да бъде пълноценен член на
обществото. Дори и да не излежава присъда в затвор, човек може да не е
свободен, а да е контролиран от свои роднини или от партньора си в живота.
Още по-неприятно е ако той е и баща на децата. Всяка жена, особено в ранните
си години, може да направи грешен избор и да се забърка с неподходящ човек.
Може би най-неприятното отнемане на свобода е в семейната среда, защото
никой човек не избира в какво семейство да се роди.

Втората най-важна мечта, според мен, е тази за равноправие. Например в

професионалната си реализация, много жени се сблъскват с
неравнопоставеността на двата пола. Често мъжете на определени позиции, по-
често ръководни такива, се издигат по-лесно в йерархията, без да притежават
повече качества и работна етика от жените. Също така, в много култури нежният
пол е жестоко принизен и подценен, жените са почти напълно лишени от
свободната си воля и правата си, наложени са им редица ограничения. Ужасно
е, но дори и в 21-ви век, се случват такива неща. Жената не може да избере
къде и кога да се роди, но би трябвало навсякъде да има право на свободна
воля и шанс за щастие.

26
Мечтата за стабилно и щастливо семейство, придружено с едно или няколко
умни и щастливи деца, е следващата в моя списък. Почти няма жена, която не
си е представяла сватбата си, семейния си живот, прекрасния си съпруг и
чудесните си наследници.

Изпълнението на всичко това, обаче, е донякъде въпрос на късмет. Все пак на

света няма абсолютно щастие, но колкото повече от изброените неща са
налични, толкова по-добре.

За жените е много приятно когато получават уважение, вероятно това е валидно

и за мъжете. Доста често жените са разглеждани основно като сексуални обекти,
повече се забелязва когато една жена е красива, отколкото когато е умна.
Красотата е хубаво нещо, особено ако е естествена, но тя отминава с времето и
остава умствения багаж, който една жена носи.

Да не забравяме и за женската мечта за идеалните дом и работа. Когато

жилището е удобно и красиво, а работата носи достатъчно приходи за нормален
живот, една жена може да си позволи да се отпусне и да се почувства щастлива.
Ако пък остават пари и за пътувания и пазаруване по женски, това е още по-
добре. В световен мащаб, обаче, много малко жени имат висок стандарт на
живот и могат да си позволят нещо друго освен оцеляване на първично ниво.

Вече споменах за красотата - идеалната фигура и вечната младост също могат

да бъдат включени към мечтите. Кой не си е пожелавал да яде каквото си иска
и да бъде с перфектните мерки? За съжаление, или свикваш с лишения и си
външно перфектен, или консумираш вкусни неща и си щастлив. А външната
красота, понеже се счита за силно ценена, е сред главните ценности на младите
жени.

Колкото жени, толкова и разнообразни мечти. Нека да си позволяваме да

мечтаем, да имаме смелост да достигаме нови върхове, да се усъвършенстваме
и да бъдем горди с постиженията си!

27
Мария Тодорова, родена 2003г., гр. Пловдив

28
ЛОРА НА НОВИЯ ВЕК
Веселин Веселинов, роден 1989г., гр. София

Душата ми е стон.
Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
П. К. ЯВОРОВ

Избуялите клади на спомена ти преправяш на кладенци бели.

Ожаднее ли лакомо стомната във гърдите ми,
пълниш я смело със мълчана вода за желания,
с ален нар – да разпуква сърцето.

С цветовете на мирта адамова ми застилаш сама канапето.

За възглаве тропосваш отломките вразумена с годините ревност.
През деня оправдаваш възторзите по скиталчествo с косвена нежност:
ореховата маса за обеда увенчаваш с блюда за седмина
и с бои акварелни във погледа приласкаваш за час да намина.

Чувам в твоите мисли над чашата

неродени, мечтани дечица –
пет на брой са, изяждайки кашата,
трополят със незрима лъжица.

Ножът мене чегърта и срязва ме вместо хляб,

вместо френски петлета,
както нашето вечно несбъдване...
И в очите ме стрелва оцета.

С него аз разжарявам сълзите си, доподправили пищните гозби.

Де да можех след всички колизии да вклиня във дома ни и рожби!
Тази Лора у теб – Каравелова, своя Пейо позна ли във мене,
опрости ли ми сплин и поезия, дето, сякаш, проклятия тегнат? 29
Божидар Атанасов, роден 2013г., гр. София

30
ДВЕ ЖЕНСКИ ОЧИ
Елена Димова, родена 1968г., гр. Ракитово

Отронена сълза от две женски очи значи, че нещо в нея боли,

че сърцето и лудо в гърдите се бие
и тя иска да чупи, да крещи и да вие.

В две женски очи всичко можеш да откриеш,

те извор са на емоции, на страст.
Видиш ли ги – искаш влагата от тях да изпиеш,
да потънеш и да паднеш в тяхната власт.

Потънеш ли в тези очи – много внимавай!

Не позволявай да се появи отново тъга!
Не бъди безчувствен и не забравяй,
че обичта в тях за миг ще бъде на ръба!

Ако жената от теб е наранена,

нещо се пречупва в нейната душа,
и се чувства тъжна и неоценена,
а това слага край на любовта.

Отронена сълза от две женски очи значи,

че въпреки болката сърцето й отново ще се успокои,
тя ще стане по-силна и с увереност ще сбъдва своите нови мечти!

31
Елчин Емелова, 3 клас, гр. Шумен

Къванч Ибрямов, 3 клас

32
ЖЕНИТЕ В МОЯ ЖИВОТ
Вероника Павлова, родена 1993г., гр. Варна

В моите представи, животът винаги е бил едно пътешествие, изпълнено със

заплетени пътеки и неочаквани обрати. В този път, един от най-съществените
фактори, които формират нашия опит и ни учат най-ценните уроци, са хората,
които срещаме по него. В този смисъл, жените играят важна роля в моя живот.
Те не само ме вдъхновяват, но и ме учат много неща, които се оказват от
първостепенно значение за моя личен и професионален растеж.

Първият и може би най-съществен урок, който съм научила от жените в живота

си, са чувствата на състрадание и емпатия. Моята баба и майка, например
винаги са били невероятно добри в разбирането на чуждите емоции и
съпричастността към нуждите на другите. През годините съм видяла как тази
способност да бъда внимателна и грижовна към хората около ме има огромна
сила в създаването на дълготрайни взаимоотношения в моя живот като цяло.
Вторият урок, който научих от тези две прекрасни жени, са проявата на смелост
и решителност.

Майка ми и баба ми успяха да ми покажат, че няма как да постигам големи

неща, ако не съм готова да поема риска и да се боря за своите цели. Те ме
научиха, че трябва да вярвам в себе си и в своите способности, дори когато
срещам препятствия по пътя си. Третият урок е свързан със силата на
толерантността и разнообразието. Тези две жени ми показаха, че различията
между нас хората са източник на богатство, а не на конфликт. Те ме научиха да
ценя и да уважавам различията в културата, мненията и жизнените стилове на
другите хора около мен, а това определено е много ценно за изграждането на
едни здрави приятелства и взаимоотношения. Чрез тези уроци, които мама и
баба ми дариха, аз успях да изградя по-дълбоко разбиране за важността на
хуманността и взаимопомощта в света, в който живеем. Техните примери ме
научиха да ценя и да се грижа за хората около мен, да бъда чувствителна към
техните нужди и да се стремя към създаване на по-добро общество за всички

33
нас. В същото време, те ме насърчиха да преследвам своите мечти и амбиции с
увереност и настойчивост.

С вяра в моите способности да постигна високи цели, аз се изправях срещу

предизвикателствата, които срещах в живота си с по-голямо усърдие и
решителност, вдъхновена от тяхната смелост! Освен това, майка ми и баба ми
ме научиха да ценя красотата на разнообразието в този свят и да отхвърлям
предразсъдъците и дискриминацията. И накрая, но не на последно място, моята
баба и майка ми преподадоха урок за важността на любовта и подкрепата. Те
ми показаха, че истинската сила идва от способността да обичаш и да бъдеш
обичан! С помощта на тях разбрах, че в трудни моменти е важно да има някой
до теб, който да те подкрепя и вдъхновява.

В заключение бих могла да кажа, че жените в живота ми са били невероятни

учители, които ме научиха на много ценни уроци, които обогатиха моя живот с
мъдрост, кураж и любов, и които ще продължа да нося със себе си през целия
си житейски път. Благодарна съм за присъствието и влиянието им върху мен и
се надявам да продължа да се уча от тях и да се развивам като човек,
благодарение на тяхната вдъхновяваща подкрепа и мъдрост. Техните качества
на състрадание, решителност, толерантност и любов ми помогнаха да се
превърна в по-добър човек и да се развивам в различни аспекти на живота си.
Без тяхната подкрепа и вдъхновение нямаше да бъда тази силна и смела жена,
която съм днес!

34
СИЛНА КАТО ПЛАНИНА
Магдалена Димитрова, родена 1964г.

Питаш: какво се римува с жена?

Съпруга добра и топла храна?
Жена ще прескочи всяка стена,
мост ще направи над страшна бездна.
Дори ще разбие твърда скала!
Всичко ще стори на всяка цена,
вечно да има в дома топлина.
Ще бъде опора в ден и тъма,
и майка, сестра, жена, дъщеря-
тя ще дари те с любов, светлина!
Тя, жената, не е само рима!
Иска да чувства, че е любима!
Дори да е силна като планина,
тя пак си остава нежна жена!

35
ЖИВОТЪТ НА ЖЕНАТА
Антония Филипова, родена 1995г., гр. Бургас

Трябва да беше натрупало поне петдесет сантиметра сняг. Малката Мая се

заливаше от смях докато се опитваше да се придвижи през бялата приказка.
Около нея подскачаше любимото й същество, кокер-шпаньолът Лара. Беше
почивният ден на Ваня. Когато по-рано същата сутрин, жената погледна през
прозореца, това което видя я втрещи. За миг се върна в далечното си детство,
когато беше не много по-голяма от Мая. Сняг в Бургас. И то какъв сняг! Веднага
след като детето приключи с трите хапки, които изяде от закуската си, Ваня й
облече лилавия космонавт, нахлузи на главата й вълнената шапка - скафандър,
после топлите ботушки, обви я цялата в плетения шал, достатъчно дълъг, че с
Мая да играят на "мумии" с него, и излязоха. Необходим им беше половин час
докато стигнат до детската площадка зад блока. Вярно, Ваня трябваше да
проправя път, за да може Мая да мине през снега, но повече време отне
правенето на снежни ангели на всеки няколко крачки. Ако някой искаше да
стигне до детската площадка, просто трябваше да последва пътеката от снежни
ангели. Малко преди заветната цел, в радостта си, Лара бутна Мая и детето
падна в снега. То се ядоса, запищя с цяло гърло и се разплака неудържимо.
Понякога Мая и Лара се държаха като сестри. Мая й дърпаше ушите и скубеше
козината по гърба й, когато Лара получеше повече нежни ласки от нея самата, а
случеше ли се обратното, Лара успяваше да издебне Мая, когато никой не гледа
и да я събори или да замъкне някоя от куклите й под леглото. Обратно в
реалността Мая продължаваше да плаче и да крещи докато Ваня се опитваше
да й обясни, че кучето не я е ударила нарочно. Уви, Мая вече беше много
разстроена и не чуваше нищо от думите на майка си. Това се случваше по три-
четири пъти в седмицата и не траеше дълго, но след всяка "криза" на Мая,
Ваня се чувстваше изтощена. След няколко минути Мая видя затрупаните
люлки на площадката и това й се стори много смешно. С още стичащи се сълзи
по бузите, тя поднови писъците, само че този път те бяха радостни. Детето
заподскача в снега, имитирайки Лара.

36
Нямаше и следа от лошото му настроение. Ваня обаче вече съжаляваше, че са
излезли и че бе толкова наивна да вярва, че ще си изкарат добре по време на
разходката. Чувстваше се изчерпана и главата започваше да я боли. Можеше да
мисли само за това как след като се приберат, ще си направи едно силно кафе и
в ума й се прокрадна глупавата надежда, че може би Мая ще се измори и ще
спи обеден сън. Мая се смееше с цяло гърло и се опитваше да вземе колкото
може повече сняг в шепите си, за да замери Лара, но най-често посипваше
снега върху главата си. Ваня се засмя с глас на гледката и една сълза се
търкулна по бузата й. Стресът си казваше думата. Но в този момент Мая, Лара и
Ваня бяха щастливи. Беше от добрите дни. След години, този ден щеше да се
запечата в съзнанието на момиченцето като един от най-щастливите й детски
спомени. Бризът накара бедрата й да настръхнат. Песъчинките полепнали по
нея изстинаха. Тя се протегна лениво, зави косата си в кок и се претърколи от
хавлията на топлия пясък. По кафеникавата й кожа сякаш протече ток, когато
пясъкът се докосна до голите участъци. Банските й бяха пълни с пясък. Тя
погледна нагоре. Слънцето заплашваше скоро да се скрие зад дърветата и да
остави плажната ивица в сянка. Време беше да влезе в морето, за да изплакне
следите от безгрижния ден. Прибра си набързо нещата в голямата плажна
чанта и потегли. Заобиколи я веселата глъчка на бургазлиите и многобройните
туристи. Някои от тях бяха плажуващи, които бързат да се приберат, също като
Мая. Други бяха облечени с елегантните си вечерни тоалети и под съпровода на
звуците от гларусите, бяха потеглили към уютните вечерни ресторантчета по
морската ивица. Във въздуха се носеше ароматът на липи, на плажно масло, на
изискан мъжки парфюм и възбудата от петъчната вечер. Мая огледа фигурата
си одобрително в прозореца на една кола. Видя новопоявилите се лунички по
бузите й, които подчертаваха отлично топлите й очи през лятото. Усмивка
разцъфна на устните й. Беше късно вечерта. Навън валеше проливен дъжд и
замъгляваше прозорците, а пролетните цветове – ранени в битката на
природата, бяха нападали по земята. Мая препрочете за последен път
дипломната си разработка преди да прикачи файла в системата и да го
изпрати. Толкова се вълнуваше, че от утре този товар щеше да падне от
раменете й и заедно с това в главата й се прокрадна една неприятна мисъл:
„Какво ще правя с живота си след като я предам?“. Тя разтърси глава, за да
прогони досадната тревожна мисъл.

37
Стигна до частта с резултатите. Беше уморена. За няколко секунди очите й се
затвориха, но тя знаеше текста почти наизуст и цитира по памет следващите
няколко изречения. Половин час по-късно, файлът беше изпратен. Последните й
седмици преминаха в обработване на данни от изследването, което тя проведе
за дипломната работа, и в тяхната интерпретация. Много работа, малко сън,
никакви социални контакти и храна от топлата витрина на „Фантастико“.
Досадната мисъл отново се завърна като този път доведе със себе си и
приятели: „И утре какво? Ще се наспя добре, после най-накрая ще си изгледам
сериала, който стои в чакащия лист от месеци и ще си отдъхна. После ще си
взема от „Фантастико “ за хапване … и какво? Ще е станало дванадесет часа на
обяд. Какво ще правя през целия ден, а през следващите? Грешка ли беше, че
се затворих вкъщи за толкова много време? Не мога да потърся приятелите си.
Толкова пъти им отказвах да се видим. Изпуснах три рождени дни и безброй
излизания. Напоследък не се включвам и в общите им чатове. Не разбирам
шегите им. Вече не са „нашите шеги“, а са „техните“. Не искам да излизам с тях.
Чувствам се зле, когато се виждам с хора. Натоварвам се и искам да избягам.
Напоследък всяко излизане от вкъщи е свързано с болки в корема. Вие ми се
свят от толкова много мислене и почти не се движа. Не мога да се позная! Край,
от утре започвам да тренирам, да се храня добре и да излизам повече.“ Мая
избухна в сълзи. Прекара следващите дни в леглото на храна от топлата
витрина на „Фантастико“ и шоколадови бисквити. Мая седеше на пейка в Южен
Парк в обедната си почивка и наблюдаваше хората около себе си. Опита се да
измисли история за всеки един от тях. Сега фокусът й беше върху една двойка
на съседната пейка. Вече няколко минути седяха тихо без почти да помръднат.
Мая реши, че са годеници. Много се обичаха, но предната вечер се били
скарали, защото са били на различно мнение за това как да си изкарат
празниците. Мая често се криеше във фантазиите си, за да не мисли за
собствените си любовни проблеми. Гаджето й беше наистина перфектно до
миналата седмица. Тя се влюби в него, в момента, в който го видя в софийския
„Клуб 33“. Това беше началото на един любовен романс. Приятелите на Явор
казваха, че той се е променил в момента, в който в живота му се появи Мая.
Всичко се случи толкова бързо. В рамките на две седмици заживяха заедно, тя
най-накрая си създаде навика да готви, защото сега имаше за кого да го прави.

38
Всяка вечер излизаха да тренират, а уикендите се виждаха с компанията на
Явор. Цялото си свободно време, Мая прекарваше с гаджето си и приятелите й
липсваха. Просто не й оставаше време за тях, а и те не харесваха Явор особено.
Завиждаха на щастието й. Мая много се натъжаваше, че ги губи. Чувстваше
предателството им и това я нараняваше. Последният уикенд обаче, тя погледна
нещата по различен начин. Животът я шамароса и розовите очила паднаха.
Хвана Явор да й изневерява с негова колежка от работа. В онзи момент беше
готова да му прости и да продължат напред. Това, което я накара да повярва,
че приятелите й са били прави за Явор беше неговата реакция. Той се разгневи,
че Мая го е хванала в крачка, започна да й крещи и да я обвинява, че тя с
нейната незаинтересованост го е довела до тук. Мая събра багажа си и отиде
при приятелка. Тя отмята дългите си коси назад. Слънчевите лъчи минават
през тях и им придават така познатия червен оттенък. Мая се усмихва на
прекрасния сън. В него майка й носи аромата на спокойствие и нежна милувка.
Тя се събужда, вече пораснала, но още помни детския си копнеж когато стане
голяма, нейното дете да се взира в косите й, да попива аромата й със същата
тази любов. Стиска малката ръчичка на бебето, което още спи. Майка й я научи
да мечтае чрез книгите, които четеше. Научи я да обича себе си, да се любува
на образа си в огледалото и да празнува успехите, постигнати с много усилия.
Научи я как не се обича мъж, но й даде крилете, за да се пробва Мая да обича
посвоему, по-хубаво, по-здравословно, по-щастливо. Научи я как да се тревожи
и да препуска с двеста към бърнаута, но й даде и спирачките, и волята да се
отказва. Това, което Мая най-много обичаше в себе си и през всичките години
тайно беше благодарна, че го е взела от майка си, беше нежността. Толкова
уязвима и същевременно силна се чувстваше тя. Да, животът беше хубав!

39
Виктория Георгиева, 4 клас, гр. Шумен

Едже Ердуванова, 3 клас, гр. Шумен

40
КАКВО ИСКА ЕДНА ЖЕНА
Невсе Арнауд, родена 1994г., гр. Благоевград

Времето лети, а животът ми е само стрес и напрежение. Нямам търпение да се

прибера и да се отпусна. Искам отдалечено от цивилизацията местенце, където
мога да подредя мислите си и да се насладя на спокойствието. Не си спомням
какво е това... Искам да ми се върне вдъхновението, да ми се пее, рисува и
пише. Искам да не чувам шумотевицата на големия град, звука на коли или
машини. Искам да ме обгръща само вятър и природа. Искам да се отпусна в
прегръдките на тишината. Никаква музика, никаква телевизия, никакви медии...
само шумоленето на камъчетата, когато стъпвам.

Искам да усещам солените сълзи на морската вода, пясъка, който се лее между
пръстите ми, искам свободата си обратно. Искам да открия далечни места,
скрити кътове, които да са само мои. Искам да се пренеса във времето и да
изживея минали векове. Искам вятърът да гали косите ми и да чувам отново
песента на птичките. Искам да се губя в тишината на старинен замък и да
чувам истории от далечни времена. Когато се приближава някой, искам да
чувам тропота на кон или хрупането на ситния чакъл под колелата на
пристигаща карета, а не мотор и бръмчене. Искам етикеция, галантност и
грация. Искам да нося тафт, коприна и сатен и да усещам духа на старинна
мебел.

Искам да седя на голяма тераса или отворен френски прозорец и да вписвам,

както в този момент, една история върху празни листи. Поглеждайки през
прозореца, обхващам голямата градина, в която се отдавам на изкуството.
Виждам една незаменима гледка, която ме изпълва с енергия и желание да
творя. По пътеката се чуват разхождащи се хора. Чувам песента на водата, а
перото в ръката ми се движи неуморно. Изведнъж чувам приближаващ се
конник. Сърцето ми трепва, когато погледите ни се срещат и ме поздравява с
леко кимване. Стройната фигура слиза от коня и влиза в сградата. Чувам
биенето на сърцето си, а перото в ръката ми трепери.

41
Затварям книгата пред мен, чувайки приближаващите се стъпки в галерията.
Врата се отваря и той застава пред мен, дъхът ми спира, когато икономът
изрича неговото име. Седейки пред камината, потънала в мисли, слушам
пращенето на горящите дървета. Радостен трепет обзема душата ми, когато си
помисля, че утре ще го видя отново по време на ездата в парка. Нощта се
спуска и щурците запяват своята приспивна песен. Поглеждам отново навън и
луната ме привлича към прозореца. Толкова е красива, така обградена от
всички звезди...

42
Божидар Атанасов, роден 2013г., гр. София

43
МОИТЕ МНЕНИЯ, МОИТЕ БЕЛЕЗИ
Елис Мюмюн, родена 2005г., гр. Хасково

Моите мнения, имам много.

Те са моя воал на красотата, искрата в мен.
Моите белези, те ме украсяват от рамо до пети.
Като прекрасна рокля със златен шев.
Не се страхувам да ги показвам.
От ден първи, те са част от мен.
Моята гордост, украсява ме.
Като финно бижу, аз знам цената си.
Моята сила, защитава ме.
Като златна обувка мога да отида навсякъде.
Наричай ме "кралица", сякаш това е моето име,
няма да загърбя достойнството си.
Не ме оставяй, а цени ме сякаш съм светлината в твоя ден.

44
Божидар Атанасов, роден 2013г., гр. София

Елизабет Георгиева, родена 2015г., с. Малорад, общ. Борован, обл. Враца

45
ОЧАКВАНЕ
Тодорка Шереметска, родена 1955г., село Горски Сеновец

Жена за обич
И за ласки,
Молитва
Тихичко реди.

Ще бъде чута?! -
Господи, помилуй,
Спри звреските,
Жестоки войни!

Рождена майка,
Родна стряха…
Къде сте?
Търси Ви светът…

Една любима
Вечно чака
Мъжа - зачатие,
Войник от път.

46
За това издание
Тази дигитална книжка съдържа избрани творби на непрофесионални творци от
различни населени места и на различни възрасти. Те бяха получени в рамките
на творческия конкурс “8 март”, който фондация “Солидарност в действие”
организира в началото на 2024г. В конкурса се включиха 60 участници.
Наградените творби са отбелязани с 👑 . Надяваме се, че ще се насладите на
творбите, които подбрахме да ви представим и че те ще провокират емоции и
размисли у вас.

Кои сме ние?

Във Фондация „Солидарност в действие“ работим неуморно за това да
спомагаме междукултурния и междупоколенчески диалог, да овластяваме с
умения и да даваме видимост на маргинализирани групи, включително на
жените, младите и възрастните хора. Използваме изкуство, разказвачество,
правозастъпничество и личностно развитие, за да допринасяме
за превенцията на домашното насилие и насилието между интимни партньори.
Учим се и споделяме как да изграждаме здравословни и удовлетворяващи
взаимоотношения и как да развиваме и укрепваме солидарността сред и между
разнообразни групи от хора.

Редактор: Маги Назер

Дигитален дизайн и обработка: Мая Николич

За контакти:
www.solidarityworks.eu
hello@solidarityworks.eu
Facebook | Instagram | YouTube

С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз.

Изразените възгледи и мнения са единствено на авторите и не отразяват
непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или
Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито
ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.