Велислава Райдовска

Гр. Смолян
Обичам да си съчинявам кратки забавни историйки, които първо усмихват мен, а после –
и моите приятели. Някои от разказите ми са публикувани през годините в художествени
издания: в-к „Стършел“, сп. „Проглед“, Алманах „Нова българска литература проза“ и др.
Това ми даде смелост и увереност да сътворя моето „Хапче против стрес“ – сборник с
избрани разкази, който издадох миналата година (2019). Това е моят начин да избягам от
сивото ежедневие, да бъда позитивна и да предам положителна енергия на хората около
мен.
 ЩО Е ТО СЪВРЕМЕННА ТЕХНОЛОГИЯ
И ИМА ЛИ МЯСТО ПО ВРЕМЕ НА КАРАНТИНА

Шило в торба не стои. Та и ние. Не зная от къде се взе този Ковид-19, ама
няма да ни сломи. Нашият малък, но сплотен клуб „Проблемите на другите:
интересни и разрешими” не спря своята дейност.
- Любо, учениците как ходят дистанционно на училище? – първа реагира
баба. – Ами и ние така да го направим.
Ахил, моето гардже ненагледно, веднага възприе идеята и се зае да ни
организира в една виртуална платформа. Подозирам, че тази готовност
идваше от недоволството му, че през час чистех клавиатурата, телефона и
други повърхности в стаята му.
И започнахме да се събираме всеки ден. Вихра ни изнасяше лекция как
да чистим по-ефективно. Запозна ни детайлно с всички почистващи и
дезинфекциращи продукти, налични към момента в търговската ни верига.
- Вихре, помагай! Вчера обявиха, че ще ме изгонят, ако продължавам да
трия с този препарат – изстенах аз на втората седмица. – Вярно, 99 процента
унищожава бактериите, ама много вони, бе, душице! Работата у нас вече на
развод намирисва!
- Ами сигурно имате ракия или водка. Давай с нея.
- А, не! Тогава работата ще намирише на убийство – възкликна Миле,
който тъкмо минаваше през стаята. Това директно отхвърли този вариант.
След този разговор особено ценни бяха и съветите й за домашните
средства, с които всяко домакинство разполагаше. Без спиртните напитки,
разбира се.
Сладуна продължаваше да се вихри по кухнята и да създава кулинарни
шедьоври. Само че този път ни водеше онлайн курсове и всички готвехме с
нея. Не зная защо, уж продуктите едни и същи, старанието ми – двойно, че и
тройно, ама все нещо не ми се получаваше като нейното творение.
Критиците в къщи бяха на различно мнение.
- Ами то винаги си личи кога една творба е копие – мърморех си аз.
- А бе, то има и ученици дето надминават учителите си, ама нашата
Люба не е от тях... – констатира баба.
- Е, да, ама да не забравяме, че всеки творец си има собствен почерк. На
мен твоят си ми харесва, Любе – успокояваше ме Миле.
- А бе на мама е най-хубаво – слагаше точка на спора Ахил, слънчицето
на мама.
Ей такава градивна критика харесвам!
Деспа имаше поглед върху заниманията с малки деца. Нали у тях тя
отговаряше за възпитанието на внуците. Пламена ни свеждаше и
разясняваше последните разпоредби на управниците от различни нива. Аз се
грижех за духовната им храна – следях за он- лайн представления и филми,
препоръчвах книги. Малък проблем възникна между Иванова и снахата на
Деспа. Те, нали и двете си бяха кокони, се скараха на коя козметичните
продукти са по-добри и по-качествени. Ние в клуба смятахме, че и двете
предложения надхвърлят семейните ни бюджети. Последното твърдение
обедини двете врагини около становището, че красотата иска жертви и то
немалко. Жертвите, в случая, даваха половинките им, но „цената да имаш
прекрасно създание до себе си си заслужава”, твърдяха и двете. Но тъй като
нашите половинки изказаха единно мнение, че си ни харесват и такива,
каквито сме, сведохме помощта на Иванова до упражнения за стягане на
определени части от фигурата. И понеже аз най-активно и разпалено
поддържах тезата за естествената красота, ударът не закъсня. Тъкмо ги бях
поканила на представление на най-прекрасните и грациозни балерини,
когато Иванова ме „надцака” и плати на всички дами от клуба представление
на някакъв нашумял мъжки балет.
Разбира се, обсъдихме разпределението на бюджета на семейството от
третия етаж. Изказахме някои препоръки, но се въздържахме да ги
споделяме с тях. Първо, защото официално не ни питаха и второ,
финансовите съвети са си скъпи. Кои сме ние, че да ги раздаваме безплатно?
Обсъдихме и ухажорите на кифлата от съседния вход. Наложи се да
направим проучване из социалните мрежи и то по доста откъслечни данни.
Иванова не беше чула добре подробностите през стената. И още много теми
си имахме, ама няма сега да издавам вътрешна информация.
Мъжете и те си продължават турнирите по карти, табла. Вечер се
събираме виртуално, „ваксинираме” се с дружни наздравици. И Великден си
празнувахме. Ахилчо ни спретна виртуално чукане на яйца. Загубилият
трябваше да почерпи. Леко манипулирахме резултатите, ама то Иванов
бълха го ухапала. Все пак трябва да се вземат всички фактори под внимание.
А и резултатът показа правилния избор на губещ, защото агнешкото, дето ни
го доставиха от ресторанта, си беше перфектно. Сладуна нарочно падна
служебно, та да опитаме последния й десерт, посветен на развилнялия се
вирус. Облизахме си пръстите, макар да не е много препоръчително сега.
Ей така си живеем. Времето си лети в дистанционна работа, ангажименти
и виртуални срещи.
– Добре имаме технологиите, хора! Изолирани сме, но не съвсем. Все пак
още Аристотел е казал, че човекът е социално животно... – обобщи баба една
вечер и пихме за нас, хората, и за технологиите, дето по друго време ни
разделят, а сега ни събират...