Тема №4

Механизъм на пазарно равновесие

1.Взаимодействие между търсенето и предлагането и

ценообразуването на конкурентните пазари.
2.Същност на пазарното равновесие: равновесна цена и
равновесно количество.
3.Основни свойства на пазарното
равновесие.Администриране на цените.
4.Нарушаване и възстановяване на пазарното равновесие.
5.Еластичност
а/търсене
б/предлагане

1. Взаимодействие между търсенето и предлагането и

ценообразуването на конкурентните пазари. В условията на
икономическа обособеност, отговора на въпросите какво и колко,
се получава на пазара при постоянно разминаване на търсенето и
предлагането. Принципно положение в икономиката е че
търсенето и предлагането се влияят от различни фактори.
Производителите и потребителите вземат самостоятелни решения
до голяма степен независимо един от друг. Пазарът координира
тези самостоятелни решения, чрез системата на цените
образувани под влияние на търсенето и предлагането.В процеса
на това взаимодействие се формират равновесни пазарни цени,
които съгласуват и балансират производството и потреблението
на отделните стоки. Механизма, чрез които се осмисля
формирането на цената се нарича механизъм на пазарно
равновесие. Процесът на пазарното ценообразуване зависи от
формата на пазара. Пазарните цени се определят изключително
от търсенето и предлагането само на конкурентните пазари,
където се предлагат идентични продукти и има свободен достъп
за нови фирми. Под влияние на пазарните сили се координират
интересите на производители и потребители и се постига пазарно
равновесие. За да има съвършена конкуренция, следователно е
необходимо да са налице най-малко 3 условия.
-наличие на много фирми, които предлагат даден продукт
-има свободен достъп на фирми до пазара
-предлага се идентичен продукт
Посочените условия се приемат за изходни при анализа на
пазарното ценообразуване в неговия чист вид при съвършена
конкуренция, където цената се образува само под влияние на
търсенето и предлагането. На монополистичните пазари има и
други условия, които влияят върху ценообразуването.
2.Същност на пазарното равновесие: равновесна цена и
равновесно количество.
Икономиката функционира, адаптира се и се развива
благодарение на гъвкавостта на пазарния механизъм. В процеса
на взаимодействие на търсенето и предлагането става възможно
съчетаването на интересите на производителите и потребителите
или става уравновесяване между търсене и предлагане.
Равновесието е състояние, при което има балансиране на
действието на противоположни сили. Пазарното равновесие е
количествено съвпадение на търсенето и предлагането на дадена
стока, по установени цени, на определено място, в определен
момент. Това е такова състояние, при което продавачите и
купувачите са доволни от закупените и продадени стоки, от
цените и нямат интерес да променят поведението си на пазара. За
купувачите е гарантирано задоволяване на потребностите на
приемливи цени, а за продавачите реализация на продукцията
при подходяща цена и съответни приходи и печалба.
Различават се частично и общо пазарно равновесие. Частично
е равновесието на отделните стокови пазари. Общо е
равновесието на всички пазари в т.ч. и на паричните пазари.
Пазарното равновесие се определя от точката, където търсенето и
предлагането съвпадат. За илюстрация се използва скала и
графика. Основните параметри на пазарното равновесие са
равновесна цена и равновесно количество.
 На посочената графика се вижда, че т.Е е точката на
пазарното равновесие. Следователно равновесната цена е такава
цена, при която търсенето и предлагането се уравновесяват.
Количеството, което показва, че търсенето и предлагането
съвпадат се нарича равновесно количество. В примера
равновесната цена е 1.5, а равновесното количество е 60. При
тази цена и количество факторите, които определят търсенето и
предлагането се уравновесяват. Налице е съответствие между
обема и структурата на търсенето и обема и структурата на
предлагането. Няма нужда от промяна нито на количествата
стоки, нито от техните цени. Пазарът е в относителен покой.
Количеството, което потребителите желаят да закупят съвпада с
количеството, което продавачите желаят да продадат. Няма
дефицит и излишък.
За всяка цена различна от , по-висока или по-ниска се
предизвиква неравновесие. За всяка цена над това равнище
предлаганите количества изпреварват търсенето и се образува
излишно предлагане. Цените по тази точка водят до излишно
търсене или дефицит.
Ако цената е 2/над равновесната/ ще се предлагат 70, а ще се
търсят 40. Предлагането е по-голямо от търсенето. Налице е
излишно предлагане, а пазарната цена е по-голяма от
равновесната.
В този случай продавачите няма да могат да продадат
продукцията . Стоката ще се задържи по магазините, ще
нарастнат складовите запаси и продавачите ще се опитат да
намалят нарасналите количества непродадени стоки.
Конкуренцията между продавачите ще ги принуди да намалят
цената на стоката и да ограничат предлаганата стока. При
спадане на цената и при равни други условия спадат и печалбите,
което означава, че производителите ще свият производството.
Като резултат предлагането ще спадне до равнището на
търсенето и равновесието ще се възстанови.
Ако цената е 1лв. ще се търсят 80, а ще се предлагат 40.
Търсенето е по-голямо от предлагането. Налице е излишно
търсене или дефицит. Появява се при нарушено пазарно
равновесие и цена по-малка от равновесната.

Сигнал за дефицита ще бъде бързото изкупуване на стоките от

магазините, намаляване на складовите запаси. Липсата на стоки
ще предизвика конкуренция между купувачите, а това ще доведе
до повишаване на цените и приближаване до равновесната цена.
Така печалбите започват да нарастват, но при повишена цена и
неизменни други условия. Това е стимул за нарастване на
предлагането и постепенно стопяване на дефицита.
Така в условията на дефицит се създават предпоставки за
излишък, а в условията на излишък за дефицит.

3.Основни свойства на пазарното равновесие

 Състоянието на пазарното равновесие се характеризира с
няколко основни свойства.
а/веднъж постигнато пазарното равновесие има свойството да
се самоподържа. Всяко отклонение от това състояние
предизвиква действието на сили, които автоматично установяват
равновесие. При изясняване на дефицита и излишъка видяхме, че
излишното предлагане води до намаляване на цената, а
излишното търсене до повишаване. И в двата случая цените
отново се приближават до равновесните.
б/равновесните цени изчистват пазара и не позволяват да се
формира недостиг или излишък. При тях количествата, които са
готови да купят потребителите съответстват на количествата,
които предлагат производителите.
в/равновесните цени позволяват да се сключат максимално
количество сделки. При никоя друга цена няма да се сключат
повече сделки. По-високата цена от равновесната ще отблъсне
купувачите, а по-ниската от равновесната ще отблъсне
продавачите.
г/пазарното равновесие не означава, че се задоволяват
потребностите на всички потребители. Това е просто цена, при
която всички които желаят да закупят по тази цена могат да си
набавят стоката и всички, които желаят да продадат по тази цена
ще продадат всичко. Но при тези условия много от потребителите
няма да закупят стока, ако доходите им не позволяват.
Равновесната пазарна цена не трябва да се разглежда, като
справедлива цена.
Когато няма намеса на държавата пазара се саморегулира,
стреми се към равновесие. В редица случаи държавата
контролира и регулира цените. Тя установява административни
цени, които са различни от равновесните пазарни цени.
Административните цени биват 2 вида:максимални или цени
таван и минимални или цени подове.
Максималните цени са неравновесни цени, които се
установяват под равновесната цена.Определя се цена, която се
разрешава на производителите и доставчиците и която не могат
да превишават /за лекарства, наеми и др/. Такива цени водят до
възникване на дефицит на пазара, до формиране на черен пазар и
необходимост от административни/непазарни/ форми на
разпределение на стоките.
Минималните цени се прилагат обикновено за
селскостопанската продукция, за да се подържат доходите на
производителите. Такива цени има и на пазара на труда
/минимална работна заплата/. Такива цени се установяват над
равновесната и предизвикват излишно предлагане и деформация
на пазара.
Когато няма административна намеса, пазарът се стреми към
равновесие. Административната намеса както видяхме води до
установяване на цени, които нарушават пазарното равновесие и
формират дефицит или излишък.
4.Нарушаване и възстановяване на пазарното равновесие
Стабилността на пазарното равновесие е относителна. Тя се
проявява само в статичен аспект. В динамичен аспект с течение
на времето кривите на търсене и предлагане не остават
неизменно на една и съща позиция. Всяко тяхно изменение
нарушава равновесното количество и равновесната цена, като
придава ново положение на центъра около, който се колебаят
цените. Изменението на икономическите условия води до
нарушаване на съществуващото пазарно равновесие, след което
то се възстановява при нова цена и ново количество. Знаем че
изменението на цената при равни други условия предизвиква
движение по кривите на търсене и предлагане.Всички останали
фактори водят до изместване на кривите. Това изместване е
реално съществуващ процес в действителността, обективно
обусловен от доходите, вкусовете на купувачите, което измества
кривата на търсене и от разходите, технологиите, които изместват
кривата на предлагане.
Съществуващата цена вече не изравнява търсените и
предлаганите количества и предизвиква дефицит или излишък.
Започва приспособяване на пазара към ново равновесно
състояние, към нови равновесни цени и ново равновесно
количество.
Този процес на нарушено пазарно равновесие се определя
като процес на нарушаване и възстановяване на пазарното
равновесие или пазарно приспособяване.
 Как пазара се движи от едно равновесно положение към
друго при промяна на пазарните условия може да се изрази, чрез
следните три зависимости: при неизменно предлагане, при
неизменно търсене и при едновременно изменение на търсенето и
предлагането.
І случай – при неизменно предлагане
-увеличаването на търсенето води до увеличаване на
равновесната цена и равновесното количество
-намаляването на търсенето води до намаляване на
равновесната цена и равновесното количество

Посочените зависимости могат да се представят графически:

Нарушаване и възстановяване
при промяна на търсенето
При неизменно предлагане промените в търсенето
предизвикват еднопосочни промени в равновесното количество и
цената. Увеличеното търсене от D на D води до нарастване на
количеството от на и на . Образува се нов равновесен
център Е на Е. Намаленото търсене от на води до намаляване
на равновесното количество от на и на равновесната цена от
Р на Р и Е на Е .
ІІ случай – при неизменно търсене
-увеличаване на предлагането води до увеличаване на
равновесното количество и намаляване на равновесната цена
-намаляване на предлагането води до намаляване на
равновесното количество и увеличаване на равновесната цена
Графически тази зависимост се представя по следния начин:
 Нарушаване и възстановяване
на равновесието промяна на предлагането
При неизменно търсене и промяна на предлагането се
наблюдава следното: при увеличаване на предлагането от на
спада равновесната цена от Р на Р и Е на Е . При намаляване на
предлагането от на се увеличава цената от Р на Р и Е на Е .
ІІІ случай – търсенето и предлагането се изменят
едновременно
а/еднопосочно
Да приемем, че търсенето расте вследствие на нарасналите
доходи на потребителите, като успоредно с това се увеличава и
предлагането под въздействие на технологичните подобрения.

На графиката е изразено изместването на търсенето и

предлагането в една посока. Пазарът се е намирал в равновесие в
т.Е и равновесно количество .Кривите на търсенето и
предлагането се изместват съответно в и . В резултат на
едновременното действие на двата фактора/доходи и разходи/ се
образуват 4 пресечни точки. При всяка от тях равновесната точка
е различна. Преместването е еднопосочно.
б/разнопосочно
 Не е задължително търсенето и предлагането да се променят
в една посока и в еднаква степен. Могат да се изменят и в
противоположна посока.

Използвания начин за представяне на нарушаването и

възстановяването на равновесието се нарича сравнителна статика.
При този подход се подчертава, че не се разглежда въпроса как
протича процеса на пазара във времето. Този подход се
ограничава само със сравняване на началната и крайната цена.
Съществуват и модели при които прехода от едно равновесно
състояние към друго се разглежда как протича във времето и с
какви механизми се приспособява. Такива модели се наричат
динамични. Представят се с паяжиновата теорема най-вече в
селсото стопанство.

Казаното до тук дава основание да се направят следните

изводи:
1.Пазарът е единство и противоречие на двете основни
променливи търсене и предлагане. При всяко изменение на една
от страните следва изменение на другата. Промените могат да са
еднопосочни и разнопосочни.
2.Кривите на търсенето и предлагането винаги се пресичат в
определен център наречен равновесен.
3.Различава се статично и динамични равновесие.
 4.Направените изводи са характерни само за съвършенна
конкуренция. При несъвършенна конкуренция монополите
диктуват цените. Равновесието се постига, чрез промяна на
количествата на предлаганите стоки.
Нито един пазар не може да съществува сам за себе си,
откъснат от останалите. Промяната в търсенето на кой да е пазар
предизвиква промени на всички пазари, защото са взаимно
свързани.
5.Еластичност
Промените в пазарните условия водят и до съответна реакция
на купувачи и продавачи. Те променят своите решения за
количествата стоки, които желаят да купят или продадат.
Пазарните реакции на търсенето и предлагането на купувачи и
продавачи под влияние на външни фактори се определят, чрез
еластичността на търсенето и предлагането.
Под еластичност най-общо се разбира чувствителността на
търсенето или предлагането на дадена стока към промяната на
някои от факторите,които им влияят.
а/еластичност на търсенето
Реакцията на търсенето и неговото изменение е от особена
важност за икономиката, тъй като производителите на базата на
това вземат своите решения. Те трябва да знаят какво е
търсенето, как се формира на пазара под влияние на цената и
другите фактори.Силата на влияние на различните фактори върху
търсенето се определя, чрез еластичността на търсенето. Най-
важен фактор, който определя и влияе върху търсенето е цената.
За едни стоки това става в по-голяма степен, а за други
колебанието е незабележимо. Под ценова еластичност се разбира
степента в която търсенето реагира на най-малкото изменение на
цената на стоката. Тя се определя като отношение между
процентното изменение на търсеното количество и процентното
изменение на цената.Тъй като връзката между цената и търсеното
количество е обратно пропорционална коефициента е
отрицателен и се умножава с /-1/.

точкова еластичност дъгова еластичност

 Например:ако при нарастване на цената с 10%, търсеното
количество ще се намали с 20% то .Така коефициента
показва, че на всеки 1% промяна на цената, с колко % се променя
търсеното количество.
К на еластичността може да придобие различни стойности в
диапазон от 0 до безкрайност. Колкото по-голяма е стойността
на този показател, толкова по-еластично е търсенето т. е. толкова
по-значителна е неговата реакция на всяко изменение на цената.
В зависимост от коефициента се наблюдават следните случаи:
Когато К>1 е налице еластично търсене/висока,силна/
еластичност.Търсенето реагира чувствително на изменението на
цената.

За стойност К<1, търсенето е нееластично/слаба/ еластичност.

Тук степента на реакция на търсенето е по-ниска отколкото е
степента на изменение на цената.

При К=0 търсенето е съвършено нееластично/абсолютна

твърдост/.При него движението на цените не оказва абсолютно
никакво влияние върху търсенето.
 За стойност К= е налице съвършено еластично търсене.

Съвършено нееластично и съвършено еластично търсене са

крайни случаи. Между тези два случая се намира нормалната
еластичност.
Когато К=1 е налице нормална, симетрична еластичност. При
нея търсенето се променя в същата степен, в която се променя
цента.

Оценката на ценовата еластичност на търсенето има значение

преди всичко заради нейното влияние върху общия приход.
Прихода се получава по формулата .Ако фирмата
продава стоки с еластично търсене едно малко покачване на
цената може да предизвика голямо намаление на продажбите.
Обратно такава фирма може да печели при незначително
намаляване на цената на стоките с еластично търсене.
За стоките с нееластично търсене промените в общия проход
зависят преди всичко от равнището на цените, тъй като тези
стоки се характеризират със слаба реакция на търсенето при
промяна на цената. Затова в този случаи, повишаването на
цената осигурява и нарастване на общия доход.
Ценовата еластичност зависи главно от:
-от значимостта на потребностите, които задоволява стоката.
-от това имали стоката близки заместители. Колкото повече
са те, толкова по-еластично ще бъде нейното търсене. Стоки,
които нямат или имат малко заместители са с нееластично
търсене.
-делът на разходите за тази стока в потребителския бюджет.
Колкото по-скъпа е дадена стока, толкова по-голям дял заема в
разходите, толкова по-еластично е нейното търсене. Стоки, които
представляват дребен разход за потребителите имат малка
еластичност.
-Еластичното търсене зависи от периода от време. Колкото
периода е по-голям, толкова еластичността се увеличава.
Освен ценова еластичност се изчислява още еластичност на
търсенето от дохода и от цените на другите стоки/кръстосана
еластичност/.
Еластичността на търсенето от дохода показва как реагира
търсенето при промяна на потребителския доход. Изчислява се
като отношение между процентното изменение на търсените
количества и процентното изменение на дохода. Еластичността
на дохода е различна при малоценните, нормалните и
превъзходните стоки.

Обикновено се счита, че еластичността е много слаба, когато

става дума за стоки от първа необходимост. Търсенето не се
променя много според промяната в дохода и потреблението
остава същото. Обикновено еластичността е много по-голяма при
луксозните стоки. Търсенето значително намалява при
намаляване на дохода.
Според Енгел хранителните блага са слабо еластични на
промяната на дохода, еластичността на облеклото и жилищата е
близко до 1, а на почивките и социалните услуги над 1. Делът на
дохода изразходван за храна на семейство, когато е по-голям
означава бедност. Еластичността на търсенето е от особена
важност за социалната политика на държавата и за
индустриалната. Освен това търсенето и неговата еластичност
оказват влияние и върху икономическата политика.
Кръстосаната еластичност показва как се променя търсенето
на една стока при промяна на цената на други стоки свързани с
нея. Например как се променя търсенето на краве масло при
промяна на цената на маргарина /заместващи се стоки/ и как се
променя търсенето на автомобили при промяна на цената на
бензина /допълващи се стоки/.

б/еластичност на предлагането
 С показателя за еластичността на предлагането се определя
степента в която предлагането реагира на промените в цените-
както и при търсенето, ценовата еластичност на предлагането се
измерва с отношението между процентното изменение на
количествата и процентното изменение на цената.

Това което беше изяснено за разновидностите на търсенето се

отнася и за еластичността на предлагането. И тука имаме
движение на показателя за еластичност от 0 до безкрайност.
Ценовата еластичност на предлагането е права зависимост,
защото при увеличаване на цената се увеличава предлагането
/положителна величина/.
Ако К>1 имаме еластично предлагане. Предлагането реагира
чувствително на изменението на цената. Кривата е полегата.
Например:Ако предлагането се променя с 10% цената с 5%.

Ако К<1 има нееластично предлагане. Тук степента на

реакция на предлагането е по-ниска от колкото е степента на
изменение на цената. Кривата е стръмна.Например: предлагането
се променя с 5%, цената с 10%.

Ако к=1 предлагането е нормално еластично.Изменят се в

еднаква степен – 5%.
 Съществуват и 2 крайни случая.
Ако К=0 предлагането в този случай е абсолютно
нееластично, независимо от равнището на цената предлаганите
количества не се изменят.

Ако К = на безкрайност предлагането е съвършено еластично.

Поради това, че предлагането зависи не само от цената на

дадената стока, но и от цените на другите стоки се разглежда и
кръстосана еластичност на предлагането.