МИКРОИКОНОМИКА

ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА.
ТЪРСЕНЕ, ПРЕДЛАГАНЕ И РАВНОВЕСИЕ
Да си припомним някои определения

Субекти на пазарните отношения са домакинствата, фирмите и държавата.
Пазарът е сфера на икономиката, в която се разменят и разпределят ресурси и блага между

икономическите субекти – купувачи и продавачи.
Съвкупността от пазарите и съответстващата им пазарна инфраструктура (складове, магазини и т.н.)

образува пазарната система на една страна.
Под пазарни структури се разбира тип взаимодействие между продавачи и купувачи, от което се определя
тяхното поведение на пазара.
КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ
Алтернативна цена – цена на неосъществената пропусната възможност, от която някой се е отказал в името
на избора за определен начин на използване на ресурсите или благата.
Граница на производствените възможности – алтернативни комбинации от максимално възможния обем на
две блага, които една икономическа система може да произведе при пълно и ефективно използване на
ресурсите.
Закон за намаляващата възвръщаемост – в процеса на производството с нарастването на влаганото
количество на един променлив ресурс допълнително създаваният с негово участие продукт намалява.
Индивидуално и пазарно търсене

Търсенето (D) е количеството блага, което потребителите желаят и могат да придобият през определен
период при едно или друго равнище на цените.
Кривата на търсенето е линия, показваща как се променя търсеното количество от дадено благо с
изменение на неговата цена при постоянни други фактори.
Пазарното търсене (D) изпитва влиянието и на неценови фактори, каквито са потребителския доход, цените
на други стоки, потребителските вкусове и предпочитания и размера на пазара. Функционалната зависимост
между търсеното количество (Qd) и основните фактори, влияещи върху него, се представя чрез функцията
на пазарното търсене.
Спрямо потребителския доход благата биват нормални, малоценни и луксозни.

Влиянието на цените на другите стоки се отчита в зависимост от това дали те са взаимодопълващи се,
взаимозаменяеми или неутрални спрямо разглежданото благо в потреблението.
При промяна на цената на стоката или услугата, се променя величината на търсеното количество, като се
предизвиква движение по кривата D. Когато се променя потребителският доход, промените в търсеното
количество от дадената стока се изразяват чрез преместване на кривата D.
Предлагане на блага
Предлагането (S) е количеството блага, които производителите желаят и могат да доставят на пазара през
определен период при едно или друго равнище на цените.
Правата зависимост между цената и предлаганото количество благо се нарича Закон на предлагането.
Кривата на предлагането е линия, показваща как се променя предлагането с изменение на цената при
постоянни други фактори.
Изменението в цената на предлаганото благо променя величината на предлаганото количество и се
илюстрира с движение по кривата, докато изменението в индивидуалните производствени разходи,
Микроикономика страница 1
техническото и технологично равнище на производство, структурата и размера на пазара, държавната
политика, ритмичността на доставките, стопанската конюнктура и др., предизвиква промяна в предлаганото
количество от даденото благо при всяко негово ценово равнище и се представя чрез преместване на
кривата S.
Когато съвпаднат интересите на продавачи и купувачи, състоянието на пазара става стабилно и устойчиво.
Такава пазарна ситуация се дефинира като пазарно равновесие, което се характеризира с параметрите
равновесна цена и равновесно количество.
В зависимост от това, как икономическата система се връща към устойчивото състояние на своето
развитие, могат да се разграничат три типа уравновесяване:
 Моментно пазарно уравновесяване, при което пазарното предлагане (S) не е в състояние да
отреагира на промените в пазарното търсене (D) по друг начин, освен чрез изменение на цената.
 Краткосрочно пазарно уравновесяване, при което S реагира на промените в D. Постига се
посредством ресурсна политика и пълно натоварване на производствените мощности.
 Дългосрочно уравновесяване, при което S реагира на промените в D посредством инвестиционна
политика.
Eластичност на търсенето и предлагането

Пазарното търсене и предлагане проявяват различна чувствителност към измененията във факторите,
влияещи върху тях. В икономическата теория тя се нарича еластичност. Измерва се посредством
коефициент на еластичност. Коефициентът изразява отношението на процентното изменение на търсеното
количество (съответно, на предлаганото количество) към процентното изменение на цената.
Ер = dQ : Q / dP : P Ер – коефициент на ценовата еластичност; dQ – изменение на количеството благо след
изменение на цената; Q – количество на благото преди изменение на цената; dP – изменение на цената на
благото; P – цена на благото преди изменението й.
Еластичността на пазарното търсене спрямо цената е отношение на процентното изменение на търсеното

количество от един продукт към процентното изменение на собствената му цена.
Търсенето може да бъде: съвършено (безкрайно) нееластично Е=0, нееластично E<1, нормално еластично
E=1, еластично E>1 и съвършено (безкрайно) еластично E=∞.
Кръстосана еластичност има при промяна на търсенето на дадено благо, заради промяна в цената на друго,
допълващо или заместващо благо.
Ke = dQa : Qa / dPb : Pb Ke – коефициент на кръстосана ценова еластичност; dQa – изменение на
количеството на благо „а”; Qa – първоначално количество на благо „а”; dP – изменение на цената на благо
“b”; Pb – първоначална цена на благо „b”.
Под еластичност на търсенето спрямо дохода се разбира съотношението на процентното изменение на

търсенето спрямо породилото го процентно изменение на дохода, изразено като коефициент.
Ey = dQ : Q / dY : Y Ey – коефициент на еластичност на търсенето спрямо дохода; dQ – прираст на
търсеното количество от дадено благо след изменение на дохода; Q – количество търсено благо преди
изменение на дохода; dY – прираст на дохода; Y – величина на дохода преди изменението му.
Под ценова еластичност на предлагането се разбира съотношението на процентното изменение на

предлаганото количество спрямо предизвикалото го процентно изменение на цената, изразено като
коефициент.
Ер = dQ : Q / dP : P
РЕЗЮМЕ
1.Пазарното търсене е връзка между търсените количества от една стока и различните й пазарни цени.
Законът за търсенето показва, че тази връзка е права. Върху промените в търсенето по посока на неговото
нарастване или намаляване оказват въздействие редица извънценови фактори, сред които: промени в
дохода на потребителите, промени в цените на взаимосвързаните или взаимозаменяеми стоки, вкусовете,
броят на потребителите и др.
2.Пазарното предлагане е връзка между предлаганите количества от една стока и различните й пазарни
цени. Законът за предлагането показва, че тази връзка е обратна. Върху промените в предлагането оказват
въздействие редица извънценови фактори, сред които: промените в разходите на потребителите,
промените в технологиите, във възвръщаемостта на производството, в цените на другите стоки, в данъците
и др.
3.Пазарното равновесие е такова състояние на пазара, при което търсените и предлаганите количества от
стоката са равни. Тогава се установява равновесна пазарна цена. Равновесието може да бъде нарушено
поради промени в търсенето, предлагането или и в двете едновременно. Приспособяването на пазара към
ново равновесие и последиците от това зависят от времевия лаг.
4.Еластичността е свойството на икономическите величини да се изменят под въздействие на промяна в
техните фактори.
Търсене (Demand) – връзка между различните цени на една стока и съответстващите им количества, които
купувачите желаят и могат да закупят при равни други условия за определен период от време.
Предлагане (Supply) – връзка между различните цени на една стока и съответстващите им количества от
нея, които продавачите желаят и могат да предоставят от нея за определен период от време.
Закон за търсенето – изразява обратна зависимост между динамиката на цената на една стока и промените
в търсените й количества.
Закон за предлагането – изразява правата зависимост между динамиката на цената на една стока и
промените в предлаганите й количества.
Пазарно равновесие – такова състояние на пазара, при което търсените и предлаганите количества от една
стока се изравняват и покупко-продажбите се осъществяват по равновесна пазарна цена.
Еластичност на търсенето от цената – степен на изменение в търсените количества от една стока под
въздействие на промяна в нейната пазарна цена.
Еластичност на търсенето от дохода – степен на изменение в търсените количества от една стока под
въздействие на промяна в дохода на купувача.
Кръстосана еластичност на търсенето – степен на изменение в търсените количества на една стока под
въздействие на промяна в цената на друга заместваща я или допълваща я стока.
Еластичност на предлагането от цената – степен на изменение в предлаганите количества от една стока
под въздействие на промяна в пазарната й цена.
УПРАЖНЕНИЯ
Тестови въпроси
1.Еластичното търсене означава, че:
а) ръст на цените с 1% води до намаляване на търсеното количество с по-малко от 1%;
б) ръст на цените с 1% води до намаляване на търсеното количество с повече от 1%;
в) ръст на цените с 1% води до намаляване на търсеното количество също с 1%;
г) ръст на цените с 1% не влияе на величината на търсеното количество.
2.Производител понижава цената на стоката с 5%, в резултат на което продажбите нарастват от 100 на 120
стокови единици за единица време. Търсенето на неговата стока е:
а) нееластично; в) съвършено нееластично;
б) еластично; г) нормално еластично.
3.Търсенето на грозде на един производител е нееластично. При добра реколта бихме могли да очакваме
доходите на този производител:
а) да се съкратят, защото относителното снижение на цената ще се окаже по-високо от относителното
увеличение на продажбите;
б) да нарастват, защото ще се увеличи обемът на реализацията;
в) да нараснат, защото снижението на цената ще се окаже по-малко от увеличението на продажбите;
г) да останат неизменни, защото промяната на цената ще се компенсира от промяната в реализираното
количество.
4.Ако при лоша реколта от кафе любителите му не са склонни да го заменят с кока-кола, целесъобразно е:
а) да повишаваме разходите за неговата реклама, за да печелят производителите му;
б) да увеличим вноса от кафе, за да подпомогнем производителите му;
в) да се повиши цената на кока-колата, за да спечелят със сигурност производителите й;
г) нито един от посочените не е верен.
5.Най-висока е еластичността на пазарното предлагане на:

а) тютюн в Източните Родопи;
б) злато в новооткрита мина;
в) розово масло в Розовата долина;
г) при всички посочени случаи предлагането е силно нееластично.
6.При увеличаване броя на производителите на зеленчуци:

а) намалява еластичността на предлагането;
б) нараства еластичността на предлагането;
в) променя се еластичността на търсенето, но не и на предлагането.
ТЪРСЕНЕ, ПРЕДЕЛНА ПОЛЕЗНОСТ И ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИЗБОР

Благата имат две свойства – полезност и стойност. Полезността е удовлетворението, извличано от
потреблението на дадено благо.
Общата полезност (TU) е сумарното удовлетворение, получено от даден потребител при потреблението на
определено количество от благото. С нарастване на количеството на благото общата полезност също
нараства, но постепенно темпът на този прираст намалява, защото с нарастването на количеството на
благото потребността се насища.
Средната полезност (AU) е удовлетворение от една единица от общото количество от благото. Тя може да
се определи като общата полезност се раздели на количеството на благото AU = TU/Q. С нарастване на
количеството на благото средната полезност намалява, защото всяка единица от общото количество
задоволява все по-малко от потребността.
Пределна полезност (MU) – е допълнително полученото удовлетворение от потреблението на всяка
допълнителна единица от благото. Може да се определи чрез отнасяне на прираста на общата полезност
към прираста на количеството на благото. Пределната полезност има тенденция към намаляване с
добавянето на нови единици от благото пак поради това, че всяка следваща от тях задоволява във все по-
ниска степен наситените потребности. MU=ΔTU/ΔQ.
Законът за намаляващата пределна полезност определя, че с увеличаването на количеството на едно
делимо благо в процеса на неговото потребление за определен период от време допълнителната
полезност от всяка негова допълнителна единица намалява.
Зависимости:
 докато общата полезност нараства, пределната полезност намалява;
 когато общата полезност достигне своя максимум, пределната полезност е равна на нула.
Постигането на максимума в насищането на потребността означава, че е постигнат предел, след
който процесът на потребление ще бъде преустановен;
 когато общата полезност е намаляваща, пределната полезност е отрицателна величина.
Стойността (ценността) на едно благо е в права зависимост от неговата полезност (от гл. т. на
потребителя), но е в обратна зависимост от предлаганото му количество (от гл. т. на производителя).
Постигането на потребителско равновесие се основава на това, че потребителят предпочита дадено благо

в сравнение с друго до момента, в който по силата на Закона за намаляващата пределна полезност не се
изравнят извличаните полезности, падащи се на единица разход. Този момент настъпва, когато никакви
предпочитания или комбинации на блага не могат да увеличат общата полезност TU. Изравняването на
съотношенията „пределна полезност-цена” (MU/p) за група от стоки като израз на постигнато потребителско
равновесие може да се представи така:
MU1 : P1 = MU2 : P2 = MU3 : P3 = MUn : Pn MU – пределната полезност на благата 1, 2, 3…n; P – цената на
благата 1, 2, 3... n.
Оттук следва, че потребителят с фиксиран доход и дадени цени на благата е в равновесие, само когато е
реализирал принципа на равния предел, т.е когато е постигнал равни пределни полезности от единица
доход за което и да е благо.
БЮДЖЕТНА ЛИНИЯ, КРИВИ НА БЕЗРАЗЛИЧИЕТО И
ОПТИМИЗИРАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИЯ ИЗБОР

Бюджетната линия е права, показваща всички възможни комбинации от две стоки, които потребител може
да закупи през определен период с даден доход при дадено равнище на цените. Бюджетната линия може
да се представи чрез линейното уравнение:
r = Py. QY + PX. QX r – доход на потребителя; Py – цена на благото Y; QY – количество на благото Y; PX – цена
на благото X; QX – количество на благото X.
Наклонът на бюджетната линия показва какъв разход спестяваме като се отказваме от част от дадено
благо, за да придобием със същите пари единица от друго благо, без да се променят нито общият разход
на пари, нито общата полезност.
Реалният доход и оттук поведението на потребителите е в права зависимост от номиналния им доход и в
обратна зависимост спрямо равнището на цените.
Кривата на безразличие е крива, показваща всички възможни комбинации на две блага, от които
потребителят получава еднаква съвкупна полезност (TU), поради което е безразличен към всяка от тях.
Пределна норма на заместване (MRS) е количественото съотношение, в което заменяме части от едно
благо за допълнителна единица от друго благо.
Закон на заместването - с увеличаване количеството на едно благо за сметка на друго, нормата на
заместването (наклонът на кривата на безразличието) намалява.
MRS = – dY/dX
dY и dX са съответните пределни количествени изменения на благата Y и Х.
Точката, в която наклонът на бюджетната линия (разходът) е равен на наклона на

най-високостоящата крива на безразличието (ползата), е точката на оптималния
потребителски избор и на потребителското равновесие.
Потребителският избор е оптимален и потребителят постига равновесие, когато е максимизиран

потребителският ефект. Той се получава, когато пределната норма на заместване на благата е равна на
обратното отношение на техните цени, т.е. с разхода за тях.
Кривата, съединяваща последователно издигащите се поради нарастване на дохода

точки на потребителското равновесие се нарича крива
„доход – потребление”.
Кривата, съединяваща последователни точки на

потребителското равновесие вследствие изменението
на цената на едно от благата, при неизменен доход и
неизменна цена на другото благо, се нарича крива
„цена – потребление”.
Ефектът на заместването изразява промяната в структурата на потреблението заради поскъпването на
дадено благо и заместването му с друго, относително по-евтино благо, за да се запази реалният доход.
Ефектът на дохода изразява промяната във величината на реалния доход и потреблението, предизвикана
от изменението на цената на дадено благо, променяща покупателната способност на номиналния доход.
1.Ако функцията на търсене на една стока е QD = 100 – 2P и цената на стоката се повиши от 5 лв. на 6 лв.,
търсеното количество от нея ще се намали от ………… на …………
2.Ако цената на една стока е намалена от 60 лв. на 48 лв., а покупките й са нараснали с 24%, то нейното
търсене е:
а) еластично;
б) нееластично.
3.При какво условие се постига максимално удовлетворение (равновесие) на потребителя?

а) при никакво условие, тъй като потребностите постоянно се изменят и нарастват;
б) при условие, че се изравни отношението „пределна полезност-цена” (MU/p) при всички купувани блага,
което води до това, че за последната част от дохода си, изразходена за кое да е благо, потребителят
получава еднаква полезност;
в) при условие, че потребителят е много богат.
4.За да се окажем в положение на потребителско равновесие трябва:

а) да не купуваме нискокачествени стоки;
б) да потребяваме блага, чиито цени са пропорционални на общата полезност;
в) да разпределяме предвидения за потребление доход така, че пределната полезност на последната
похарчена парична единица да бъде еднаква за всяка закупена стока;
г) да потребяваме блага, чиито пределни полезности са равни.
5.Ефектът на дохода:
а) отразява изменение в реалното благосъстояние;
б) отразява изменение в цената на стока, чието потребление се увеличава;
в) предизвиква промяна в наклона на линията на дохода;
г) всички горепосочени отговори са верни.
6.Винаги, с намаляване на общата полезност TU, пределната полезност MU:

а) намалява; в) остава същата;
б) нараства; г) става равна на нула.
7.При ефекта на заместване, ако се увеличава цената на една стока:

а) се увеличава нейното търсене;
б) се намалява нейното търсене;
в) пределната полезност от нейното потребление намалява;
г) пределната полезност от нейното потребление нараства.
8.Логиката на пазарното потребителска поведение изисква когато сме по-гладни, отколкото жадни, да
похарчим допълнителната парична единица за:
а) нов автомобил; в) хранителен продукт;
б) напитка; г) потребителско благо.
9.Кои от следните значения на общата полезност TU илюстрират закона за намаляващата пределна
полезност:
а) 30, 57, 81, 102; г) 30, 15, 30, 10;
б) 30, 50, 70, 90; д) 30, 25, 20, 15.
в) 30, 30, 30, 30;
10.Стоката или услугата, от която един потребител ще желае по-голяма количество в сравнение с друга, ако
следва логиката на пазарното поведение, ще бъде тази с:
а) най-ниска пределна полезност;
б) най-висока обща полезност;
в) най-висока пределна полезност;
г) положителна пределна полезност.
11.Положението на потребителско равновесие се описва с:

а) пресечната точка на кривата на безразличие с бюджетната линия;
б) пресечната точка на две криви на безразличие;
в) точката, в която наклонът на кривата на безразличие е равен на този на бюджетната линия;
г) всяка точка, която е разположена в пространството, ограничено от бюджетната линия;
12.Ако потребител избира потребителска комбинация, която лежи извън бюджетната линия, той:
а) максимизира ползата от потреблението;
б) се намира в положение на потребителско равновесие;
в) желае да купи повече, отколкото му позволява бюджетът;
Задачи
1.Дадени са следните параметри:
Брой консумирани Обща Средна Пределна
единици Q полезност TU полезност AU полезност MU
0 0 - -
1 20 20
2 38
3 54
4 68 17
5 80
6 84
7 84 12
8 80 10
а) Да се изчислят липсващите стойности от средната полезност и пределната полезност.

б) При колко консумирани единици потребителят е задоволил изцяло потребността си от благото?
2.Потребител изразходва 20 лв. седмично за закупуване на плодове (А) и зеленчуци (В). Като използвате
информацията от таблицата, отговорете на следния въпрос:
количество купени обща пределна

цена ст. P
единици Q полезност TU полезност MU
А 80 20 50 18
В 20 8 100 12
Максимално ли е удовлетворението на този потребител от потребителската комбинация А, която той е
избрал? Защо?
3. Да предпопожим, че за прекарване на свободното си време Иван разполага с доход от 120 лв. месечно.
Той може да харчи парите си за културни развлечения, като например да отиде с приятел на кино, което
струва 10 лв., или за дискотека, което струва 20 лв. за вход и консумация и 10 лв. за такси. Хипотетичната
пределна полезност от всеки вид занимание за прекарване на свободното време е представена в следната
таблицата:
посещение на посещение на
дни за свободни
кино (цена = 10 дискотека (цена = 30
занимания
лв.) лв.)
в месеца
MU MU/p MU MU/p
0 0 0 0 0
1 180 600
2 180 600
3 170 480
4 140 360
5 140 360
6 140 360
7 100 360
8 100 0
9 100 0
10 0 0
А. Да се избере оптималното потребление, означава в рамките на разполагаемия доход да се избере
количествено броят на съответното занимание, което има:
а) най-голяма обща полезност;
б) най-голяма пределна полезност на едно осьществено занимание;
в) най-голяма пределна полезност за всяка похарчена парична единица;
Б. Изчислете пределната полезност на един похарчен лев за двете занимания.
В. При кое от двете занимания по-рано започва да се проявява законьт за намаляващата пределна
полезност?
ПРОИЗВОДСТВО, РАЗХОДИ И ПРИХОДИ НА ФИРМАТА

Производственият процес може да се определи като процес на съединяване на факторите на
производството с цел трансформирането им в продукти и услуги, предназначени за пазара. Чрез него на
микроравнище отделните производствени единици решават въпросите какво да се произведе, как да се
произведе и за кого да се произведе.
Функционалната зависимост между различните фактори, които фирмата трябва да използва, и максималния
обем на продукция, който може да произведе чрез тях, се нарича производствена функция. Тя може да се
изрази по следния начин:
Q = f (K, L), където Q е количеството на продукцията, К – физически единици капитал, L – физически
единици труд.
В краткосрочен период фирмата може да увеличава обема на производството чрез въвличане на

допълнителни единици от променливите фактори, други фактори (или поне един) остават неизменни
(фиксирани).
Общ продукт (ТР) – максималното съвкупно количество от продукта, който може да се произведе с помощта
на променящо се количество от един фактор при фиксирано равнище на друг фактор. При равни други
условия следва да се очаква, че влагането на по-големи количества на един от факторите ще доведе до
ръст на общия продукт. Това е свидетелство за нарастване на неговата обща физическа производителност.
Средният продукт (АР) на един от променливите фактори представлява произведена продукция от една
единица от определено количество от този ресурс. Той се изчислява като общият продукт се отнесе към
количеството на използвания променлив фактор:
APL = TP : L
Динамиката на средния продукт на труда дава представа за средната физическа производителност на
променливия фактор.
Пределният продукт (МР) е допълнителното количество продукция, получено чрез добавянето на една
допълнителна единица от променливия фактор. Той може да се намери чрез отнасянето на промяната в
количеството на общия продукт към промяната в количеството на променливия фактор:
МРL = ΔTP : ΔL
Динамиката на пределния продукт показва промяната в пределната физическа производителност на
променливия фактор.
Един пример:
Общ продукт
Количество Среден продукт Пределен продукт
на труда
труд (L) на труда (АРL) на труда (МРL)
(ТРL)
0 0 - -
1 10 10 10
2 24 12 14
3 42 14 18
4 56 14 14
5 65 13 9
6 72 12 7
7 77 11 5
8 80 10 3
9 81 9 1
10 81 8,1 0
Закон за намаляващата пределна производителност – добавените единици от променливия фактор

увеличават общия продукт, но след определена точка прирастът на общия продукт намалява.
Дългосрочният период в производството е този, в рамките на който става възможно всички ресурси да са
променливи, т.е. фирмата може да променя количеството физически единици от всички производствени
фактори.
Изоквантата (от лат. – еднакво количество) е крива, която показва алтернативни комбинации между два
производствени фактора, чрез които може да се произведе едно и също количество продукция, поради
което те всички са в еднаква степен технологично ефективни. Изоквантата е геометрично място от точки,
всяка една от които показва еднакъв обем краен продукт, който може да се произведе с алтернативни
комбинации от два производствени фактора. Система от изокванти се нарича „карта на изоквантите”. По-
високо разположените изокванти показват по-висок обем на производството, изискващ влагането на повече
ресурси.
Степента на заменяемост между два фактора се представя чрез пределната норма на техническа
заменяемост. Тя изразява количественото съотношение, в което се променят капитала и труда при прехода
от една към друга технологично ефективна комбинация между тях, или:
MRSKL = ΔKL : ΔLK, където MRSKL е пределната норма на заменяемост между двата фактора, ΔK и ΔL са
измененията в количествата на двата фактора.
Изокостата (от лат. – еднакъв разход) илюстрира графически всички комбинации от фактори на
производството, които производителят може да закупи при зададени техни пазарни цени и бюджет, с който
разполага за тази цел. Изокостата се характеризира с определен наклон, който се измерва чрез
съотношението между цените на двата фактора:
S = P L : PK
Това съотношение се нарича още пределна норма на трансформация на производствените фактори
(MRTKL) и показва необходимостта от пренасочване на разходите от намаляващи покупки на единия фактор
към нарастващи покупки на другия фактор.
Равновесието на производителя може да се изпълни при следните условия:

 производителят трябва да избере комбинация от производствени фактори, която позволява да се
постигне максимално възможния обем краен резултат, т.е. тя трябва да е технологично ефективна;
 производителят трябва да избере комбинация от производствени фактори, която е възможна за
закупуване в рамките на бюджетното му ограничение, т.е. тя трябва да е икономически ефективна.
В точката на равновесие MRSKL = MRTKL
Разходите на фирмата представляват всички явни и неявни издръжки за необходимите фактори на

производството по алтернативната цена.
Разходи в краткосрочен период
Постоянни разходи (FC) – са тези, които не се изменят с промяната на количеството произведена
продукция. Фирмата прави тези разходи дори ако не произвежда или не увеличава производството (вноски,
лихви, амортизации, заплати на администрацията).
Променливи разходи (VC) – са тези, които нарастват или намаляват с нарастването или намаляването на
количеството произведена продукция (суровини, материали, енергия, надници на наетите работници).
Общите разходи (ТС) – са всички разходи, направени за производството на определен обем продукция. В
тях се включват постоянните и променливите разходи: TC = FC + VC.
Средни общи разходи (АТС) са разходите за производството на една единица от даден обем на
продукцията. Те показват колко струва на фирмата производството на една единица продукция. Формулата
за средните общи разходи е: АТС = TC : Q.
Средни постоянни разходи (AFC), които показват размера на постоянните разходи в една единица
продукция от общия й обем: AFC = FC : Q.
Средни променливи разходи (AVC), които показват размера на променливите разходи в една единица
продукция от даден неин обем: AVC = VC : Q.
ATC = AFC + AVC
Пределните разходи (МС) са допълнителни разходи, направени за допълнителна единица от продукцията.
Те могат да се намерят като отношение между промяната в общите разходи и промяната в количеството на
продукцията: MC = ΔTC : ΔQ или MC = ΔVC : ΔQ.
Един пример
Средни Средни Средни
Количество Постоянни Общи Пределни
Променливи постоянни променливи общи
продукция разходи разходи разходи
разходи VC разходи разходи разходи
Q FC TC=FC+VC MC=ΔTC/ΔQ
AFC=FC/Q AVC=VC/Q ATC=TC/Q
0 100 0 100 ∞ - ∞ -
1 100 100 200 100 100 200 100
2 100 160 260 50 80 130 60
3 100 200 300 33 67 100 40
4 100 260 360 25 65 90 60
5 100 340 440 20 68 88 80
6 100 440 540 17 73 90 100
7 100 560 660 14 80 94 120
8 100 700 800 12 87 100 140
9 100 860 960 11 95 106 160
10 100 1040 1140 10 104 114 180
Кривата на променливите разходи е нарастваща, като за по-

високите обеми на производството темпът на нарастване се повишава, което във връзка с намаляващия
пределен продукт на променливите фактори. Кривата на ТС е вертикална сума от постоянни и променливи
разходи. Нейната форма зависи изцяло от динамиката на променливите разходи.
Разходи в дългосрочен период

Общите разходи в дългосрочен период се получават като сума от най-ниско струващите комбинации от
ресурси за всяко възможно количество продукция.
Дългосрочните средни разходи (LRAC) се определят като отношение между дългосрочните общи разходи и
количеството продукция. Дългосрочните пределни разходи (LRMC) се намират като отношение между
изменението в дългосрочните общи разходи и изменението в количеството произведена продукция.
Три вида възвръщаемост от мащаба

В зависимост от тенденцията на LRAC при нарастване на мащаба на производството са възможни 3 вида
възвръщаемост: нарастваща (икономия от мащаба) възвръщаемост в зоната на намаляващите LRAC;
постоянна (при едни и същи, неизменни LRAC) и намаляваща (характерна с нарастващи LRAC).
Приходите на фирмата (R) са всички постъпления, които тя получава от реализация на произведената

продукция.
Общият приход (TR) е съвкупният приход от продажбата на определено количество продукция при дадена
нейна пазарна цена. Той се намира като количеството продадена продукция се умножи по нейната цена: TR
= Q.P
Средният приход (AR) e приходът от една единица от общо реализирания обем на продукцията. Той се
определя чрез отнасяне на общия приход към количеството на продадената продукция: AR = TR : Q
Пределният приход (MR) e допълнително получен приход в резултат от реализацията на една
допълнителна единица от продукта. Той може да се намери като съотношение между прираста на общия
приход и прираста на количеството продукция: MR = ΔTR : ΔQ
Общата печалба (ТР) е разликата между общите приходи TR и общите разходи TC: TP = TR – TC.
Средната печалба (АР) равна на отношението на общата печалба към количеството продадена продукция,
т.е. това е печалбата за единица от продукцията: АР = TP : Q
Пределната печалба (МР) е прирастът в печалбата (допълнителната печалба), който фирмата може да
получи от продажбата на една допълнителна единица от продукцията, т.е.:
МР = MR – MC
Печалбата може да се прояви като:

Нормална печалба, която е включена имплицитно в разходите и представлява задоволително равнище на
възвръщаемост от използването на собствените ресурси (оценени по най-добра алтернативна цена). TR –
TC = 0.
Икономическа печалба, която е положителна разлика между приходите и всички разходи по алтернативна
оценка: (TR – TC) > 0.
Икономическа загуба, която е налице ако (TR – TC) > 0.
Точката ВЕР (breakeven point), в която TR се изравняват с ТС се нарича критична точка, защото бележи край
на едно съотношение между приходи и разходи и начало на друго съотношение.
РЕЗЮМЕ
1.В зависимост от това дали се изменя количеството на всички производствени фактори или поне едно от
тях остава фиксирано, периодът на изследване на производството е дългосрочен или краткосрочен. В
краткосрочен период с нарастване на количеството на един променлив фактор се проявява неговата
намаляваща пределна производителност.
2.В дългосрочен период фирмата може да избира ефективни технико-икономически комбинации от
производствени фактори. Чрез приложението на инструментариума на изоквантите и изокостите се
определя точката на равновесие за фирмата спрямо входящите ресурси. Това е точката на най-евтината и
технологично възможна комбинация от ресурси при зададен обем на производството.
3.Разходите на фирмата в краткосрочен период се делят на постоянни и променливи в зависимост от това
как се променя техният размер при промени в обема на производството. Класификацията на общи, средни и
пределни разходи позволява да се проследи съотношението в тяхната динамика.
4.В дългосрочен период всички разходи са променливи. Те сумират минимумите на краткосрочните средни
разходи. Това дава възможност на фирмата да определи типа възвръщаемост от мащаба на
производството.
5.Приходите на фирмата са представени като парични постъпления от реализацията на определени обеми
продукция по съответната пазарна цена. Разновидностите им като общи, средни и пределни приходи дават
възможности за съпоставка със съответните разновидности на разходите.
6.Всяка фирма, работеща за печалба, се стреми да максимизира разликата между приходи и разходи при
зададени пазарни ограничения. Възстановяването на всички имплицитно включени в производството
разходи е минимално необходимият резултат, за да може фирмата да остане в съответния отрасъл и да
произвежда. Ако това е осъществено, фирмата работи за нормална печалба. Когато фирмата реализира
надбавка над нормалната печалба, то тя работи за икономическа печалба.
Краткосрочен период (Short-run Period) – период от време, за който фирмата може да увеличи
производствения резултат чрез въвличането на допълнителни единици от променливите фактори, но не и
от постоянните фактори.
Дългосрочен период (Long-run Period) – период от време, в който фирмата може да увеличи
производствения резултат, като въвлича допълнителни количества от всички фактори (всички те са
променливи) и избира ефективни технологични комбинации от тях.
Производствена функция – връзка и зависимост между максимално възможното количество краен резултат
и комбинациите от производствени фактори, с които то може да бъде постигнато.
Изокванта – крива, показваща алтернативни комбинации от два производствени фактора, чрез които може
да се произведе едно и също количество краен продукт при зададена технология.
Изокоста – линия, показваща алтернативни комбинации от два производствени фактора, които фирмата
може да закупи при зададено разходно ограничение и цени на същите.
Постоянни разходи (Fixed Costs) – разходи на фирмата, които остават неизменни при промени в
количеството на продукцията в краткосрочен период.
Променливи разходи (Variable Costs) – разходи на фирмата, които се увеличават или намаляват при
нарастване или намаляване на количеството на продукцията.
Общи разходи (Total Costs) – съвкупност от всички постоянни и променливи разходи на фирмата за всеки
конкретен обем на производството.
Средни разходи (Average Costs) – разходи за производството на една единица от конкретен обем на
производството.
Пределни разходи (Marginal Costs) – допълнителни разходи за производството на допълнителна единица
продукция; промяна в разходите, предизвикана от промяна в обема на производството.
Възвръщаемост от мащаба (Returns of Scale) – съотношение между промените в дългосрочните средни
разходи и обема на производството. Конкретизира се като нарастваща, постоянна и намаляваща
възвръщаемост от мащаба.
Общи приходи (Total Revenue) – съвкупност от всички приходи, получени от реализацията на определено
количество продукция по пазарната й цена.
Средни приходи (Average Revenue) – приходи, получени от реализацията на една единица продукция от
общия й обем.
Пределни приходи (Marginal Revenue) – допълнителни приходи, получени от реализацията на една
допълнителна единица от продукцията, прираст на приходите, обусловен от прираста на продажбите.
Нормална печалба (Normal Profit) – възвръщаемост от използваните в процеса на производството
собствени ресурси, оценени по алтернативна цена и включени във вътрешните (имплицитни) разходи на
фирмата.
Икономическа печалба (Economic Profit) – печалба свръх нормалната, разлика между приходите и
икономическите разходи на фирмата.
Съгласни ли сте със следните твърдения (Да или Не)
/за самостоятелна работа/
1.Производителността се измерва с количеството продукт на единица разход. Да / Не
2.В краткосрочен времеви период технологията на производство остава неизменна. Да / Не
3.Ако пределният продукт на труда започне да намалява, намалява и общият продукт на труда. Да / Не
4.Колкото са по-големи фирмите, толкова те са по-ефективни. Да / Не
5.С увеличаване на обема на производството растат и средните постоянни разходи. Да / Не
6.Дългосрочните средни разходи растат, когато дългосрочните пределни разходи превишават
7.дългосрочните средни разходи. Да / Не
8.Увеличаването на фиксираните разходи повишава пределните разходи за производство. Да / Не
9.Пределният физически продукт няма да намалява, ако всички производствени фактори, които се
използват в производството, са с еднакво качество. Да / Не
10.Точката, в която се допират изоквантната линия и изокостата, отразява оптималния избор на
производителя. Да / Не
11.Кривата на пределните разходи се издига, защото пределната производителност на променливия
производствен фактор спада. Да / Не
12.Печалбата се максимизира при обем на производство, при който пределният приход е равен на
пределния разход. Да / Не
13.Икономическата печалба представлява неявните разходи на производството. Да / Не
14.Кривата на пределните разходи пресича тази на средните общи разходи в най-ниската й точка. Да / Не
15.Икономическите разходи обикновено са по-високи от счетоводните разходи. Да / Не
16.Когато общите разходи превишават общите приходи, печалбата е положителна величина. Да / Не
17.Ако общият приход расте по-бързо от обема на продукцията, пределният приход също расте. Да / Не
18.Докато потребителите се опитват да максимизират полезността, фирмите, като правило, максимизират
приходите. Да / Не
19.Когато една фирма максимизира печалбата, тя минимизира загубите. Да / Не
20.Когато (р х Q - TC) > 0, фирмата присвоява нормална печалба. Да / Не
1.Ако в краткосрочен период общият физически продукт на една фирма е достигнал максимум, то неговият
пределен физически продукт е:
а) максимална величина; в) нулева величина.
б) минимална величина;
2.Производителността е мярка на:

а} произвеждан продукт на единица производствен разход;
б) производствен разход на единица произведен продукт;
в) произведен продукт на една парична единица разход;
г) производствен разход на една парична единица продукт.
3.Пределният физически продукт е:

а) прираст на общия разход на една допълнителна единица продукт;
б) прираст на общия продукт на една допълнителна единица разход;
в) брой произведени стокови единици от всички заети;
г) друго наименование на общия продукт на труда.
4.Кое не се счита за променлив разход:
а} разходите на промишлени води за производство;
б) разходите на труд, използван при производството;
в) разходите на електроенергия, използвана при производството;
г) разходите по обслужване на собствеността.
5.За кои от посочените видове разходи, средните разходи са постоянно намаляващи:

а) общите разходи; в) фиксираните разходи;
б) променливите разходи; г) пределните разходи.
6.Кривата на кои от посочените разходи се издига, когато кривата на пределните разходи е над нея:
а) на средните общи разходи; в) на пределния физически продукт;
б) на средните фиксирани разходи; г) на всички горепосочени разходи.
7.В краткосрочен времеви период фирма произвежда 250 единици продукт. Средните променливи разходи
са 2 лв., а средните фиксирани разходи са 0,5 лв. Общите разходи са:
а) 1250 лв.; в) 2,5 лв.;
6) 625 лв.; г) нито един от посочените не е верен.
8.Връзката между обема на произвежданата продукция и алтернативното комбиниране на

производствените ресурси се изразява посредством:
а) кривата на производствените възможности;
б) кривата на общия обем на производство;
в) производствената функция;
г) еластичността на пазарното предлагане.
9.Средните променливи разходи достигат минималната си величина при обем на производство, при който:
а) средните променливи разходи са равни на общите фиксирани разходи;
б) пределните разходи са равни на средните общи разходи;
в) пределните разходи са равни на средните променливи разходи;
г) нито един от посочените не е верен.
10.Всяка точка от една изоквантна линия означава:

а) комбинация на различен физически обем на използваните ресурси;
б) сума от разходи за производство;
в) количество произведена продукция;
г) комбинация на различен физически обем на потребителски блага.
11.Условието за равновесие на производителя изисква:

а) MPL = МРК; в) MPL / PL = МРК / PK;
б) MPL / PK = MPL / PL; г) TPL = ТРК.
12.Ако обемът на използваните ресурси за производство нараства от 100 на 110 единици за единица време,
а производството нараства с 15%:
а) настъпват пропорционални промени в производството;
б) се реализират икономии от мащаба на производство;
В) се реализират загуби от мащаба на производство;
г) нито един от посочените отговори не е верен.
13.Когато една фирма повишава цените, общият приход определено:

а) се увеличава, като така нарастват и печалбите;
б) спада, като така се понижават печалбите;
в) нараства, но печалбите може да паднат;
14.Когато една фирма максимизира печалбата, тя:

а) минимизира загубите;
б) максимизира разликата между общия приход и общия разход;
в) се стреми към обем на производство, при който MR = МС;
15.Една фирма ще преустанови производството, ако:

а) минимумът на средните общи разходи превишава продуктовата цена;
б) минимумът на средните променливи разходи превишава продуктовата цена;
в) търпи загуби;
г) пределните разходи превишават пределните приходи.
16.Една фирма трябва да увеличава производството докато:

а) присвоява печалба;
б) допълнителните приходи от увеличаване на производството превишават съответните допълнителни
разходи за производство;
в) продуктовата цена спада;
д) всички горепосочени отговори са верни.
17.Кое от следните определения съответства на понятието "нормална печалба":

а)? печалба, която се получава, когато MR = МС;
б) печалба, която осигурява на предприемача луксозен начин на живот;
в) минимална печалба, която задържа фирмата в съответния бизнес;
г) печалба, която се получава, когато пазарната цена расте.
18.Когато е изпълнено условието MR = МС, пределната печалба:

а) се максимизира; в) е положителна величина;
б) е нула; г) нито един от посочените не е верен.
19.Икономическата печалба:
а) е еквивалентна на нормалната счетоводна печалба;
б) съществува, когато ТС > TR;
в) съществува, когато пазарното търсене е високо еластично;
г) всички горепосочени отговори са верни;
д) нито един от посочените отговори не е верен.
20.Общата печалба се измерва, като:

а) (р - АС) х Q; в) (р - МС) х Q;
б) (р - АС ) / Q; г) нито един от отговорите не е верен.
21.Докато общите разходи растат:

а) пределната печалба също расте; в) пределната печалба намалява;
б) пределната печалба е положителна; г) нито един от отговорите не е верен.
22.Намерете подходящия термин в дясната колонка, който съответства на всяка формула в ляво.
1.ТR – TC а) променлив разходи
2.TC при нулево ниво на производство са=на ... б) пределни разходи на производство са=на ...
3. ΔTC / ΔQ в) фиксирани разходи
4.разход, който е 0 при нулево производствено ниво г) печалба
5. (TR - ТС) / Q д) пределен приход
6. ΔTR / ΔQ е) средна печалба
7. P.Q ж) общ приход
8. TR /Q з) среден приход
Задачи
1.Постоянните разходи (FC) за производството на 1500 единици продукция са 500 лв., а средните
променливи разходи (AVC) са 30 лв. колко са общите разходи за производството на този обем продукция?
2.В таблицата по-долу е представена информация за общите разходи (ТС) на фирма, която продава всяка
единица от продукцията си по цена Р = 50 лв.
Q (бр.) 1 2 3 4 5 6
ТС (лв.) 100 120 150 180 240 310
а) Определете обема на производството, за който фирмата реализира икономическа печалба.
б) При какъв обем продукция е налице нормална печалба?
3.Таблицата по-долу съдържа информация за броя на микровълновите печки и броя на работниците, които
са необходими за производството на определено количество сандвичи за единица време.
Таблица 1
Капиталов
разход Разход на труд
/брой печки/
0 1 2 3 4 5
Количество произведен продукт
0 0 0 0 0 0 0
1 0 15 34 44 48 50
2 0 20 46 64 72 78
3 0 21 50 73 82 89
Таблица 2
Разход на
Количество продукт Пределен продукт
труд
0
1
2
3
4
5
А. Какво количество продукт може да се произведе при различни равнища на заетост, ако предположим, че
се използват три печки и фирмата променя заетостта?
Б. Изчислете пределния продукт за наемането на всеки допълнителен работник и нанесете информацията в

Таблица 2.
В. Законът за намаляващата производителност на използвания труд започва да се проявява с наемането

на:
а) един; г) четирима;
б) двама; д) пет работника.
в) трима;
Г. При наемането на четвъртия работник, общият продукт на труда:

а) нараства с увеличаване на заетостта;
б) намалява с увеличаване на заетостта;
в) остава постоянен с увеличаване на заетостта;
г) приема отрицателни стойности с увеличаване на заетостта.
4.Дадени са стойностите:
Q FC VC TC AFC AVC ATC MC

0 50
1 40
2 30
3 20
4 30
5 35
6 40
7 10 -
Попълнете таблицата и отговорете:

А. Каква е стойността на общите разходи за производство при 5 единици продукт?
Б. При какъв обем на производство AVC ще бъдат равни на 40 парични единици?
5.Да предположим, че цената на един чадър е 6 лв. и остава постоянна. В табличен вид са дадени
стойностите:
Q TR TC TP VC FC ATC AVC MR MC
0 300
100 400
200 480
300 540
400 620
500 750
600 900
700 1070
А. Изчислете общия приход и общата печалба на основата на зададената информация.
Б. изпълнено ли е условието за максимизиране на печалбата при горепосочената информация? Ако да –
защо, ако не – защо?
ФИРМЕНО ПРЕДЛАГАНЕ ПРИ СЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ
ЧИСТ МОНОПОЛ
МОНОПОЛИСТИЧНА КОНКУРЕНЦИЯ И ОЛИГОПОЛ

Пазарна структура – специфична и динамична система от взаимоотношения между участниците на даден
пазар, която предопределя рационалното, ефективно и справедливо разрешаване на стопанските им
проблеми и противоречия.
Съвършена конкуренция
Условията за съществуване на съвършена конкуренция включват следните предпоставки:
 В дадения отрасъл да има достатъчно голям брой продавачи и купувачи, за да не може никой от тях
д а е в състояние да влияе върху цената.
 Продуктът, за който се конкурират продавачите и купувачите да е хомогенен, т.е. като качествени
характеристики той е напълно еднакъв в различните предлагани обеми.
 Информацията за цените и обемите, които се търгуват на отделните пазари на дадения продукт, е
напълно достъпна за всички.
 В дадения отрасъл няма ограничения за достъп и излизане на всички желаещи производители.
 Ресурсите, с които се произвежда продукта, са напълно мобилни, достъпни и достатъчни.
Съвършена конкуренция е ситуация на пазара, при която голям брой относително малки производители и
потребители се конкурират за хомогенен продукт. При господство на единна цена те се съобразяват с нея и
я приемат, но имат правото и възможността свободно да влизат и излизат в дадения бизнес, както и
достъпът им до информацията за цените и продаваните обеми, и до ресурсите е неограничен.
В кратък период фирмата съвършен конкурент, среща една перфектна еластична крива на търсенето на
нейната продукция. Това означава, че пазарът на дадения продукт може да закупи неограничени обеми от
фирмата при цена, равна на равновесната. При TR = PE x Q, където PE е пазарната цена, цената е
постоянна и всяко нарастване на реализирания обем продукция с единица ще води до еднакво увеличение
на общия приход, т.е. MR = PE
Равновесната цена в отрасъла PE лимитира изгодното предлагане на фирмена продукция при дадените
условия. Ако иска да получи максимално възможна печалба, фирмата е длъжна да съобрази предлагания
обем продукция с равновесната цена и пределните си разходи, които тази цена трябва да покрива. Фирмата
е в равновесие, когато успее да произведе такъв обем продукция, при който това, което прибавя към
приходите (MR), е точно равно на допълнителните разходи (МС), с които е произведен този обем.
Оптималният обем производство в условията на съвършена конкуренция е този, при който фирмата
изравнява пределните разходи за него с преобладаващата пазарна цена.
Индивидуалната крива на предлагането е възходящата крива на пределните разходи на фирмата в
участъка над минималните средни променливи разходи.
Отраслова крива на предлагането в условията на съвършена конкуренция е резултат от хоризонталното
сумиране на индивидуалните криви на предлагане на дадения продукт от всички конкурентни фирми.
Дългосрочното равновесие за фирмата е ситуация на пазара на определен вид хомогенен продукт, която за
дадената бизнес единица най-кратко се описва с нулева икономическа печалба, относително стабилни и
оптимални размери на производството, достигнати при оптимално равнище на средните разходи:
LRMC = P = LRAC
В отрасъла в резултат на конкурентните взаимоотношения е постигнато дългосрочно равновесие, когато
следните три условия са налице:
 Няма фирма, която желае да промени производството си, тъй като цената е равна на пределните
разходи (Р = МС).
 Няма фирма, която желае да промени размера на функциониращите си производствени мощности,
защото краткосрочните средни общи разходи са равни на дългосрочните средни разходи (SRAC =
LRAC).
 Няма заинтересовани фирми, които да навлизат или напускат отрасъла, доколкото цената е равна
на дългосрочните средни разходи и икономическата печалба е нула (Р = LRAC).
LRMC = SRMC = P = MR
Дългосрочно равновесие в отрасъла е пазарна ситуация, при която всички желани влизания и излизания
в/от производството на дадения хомогенен продукт са се реализирали и действащите фирми получават
само нормална печалба.
В отрасъла с постоянни разходи, независимо от промените в търсенето на продукта и от нарастващия брой
на фирмите, дългосрочните средни разходи са еднакви за всички фирми. Такъв отрасъл се разширява при
постоянна равновесна цена и разходи, доколкото използваните технологии са неизменни и цените на
ресурсите са постоянни. Това определя и перфектната еластичност на дългосрочната крива на
предлагането.
Пределните социални разходи (MSC) са стойността, която обществото плаща, за да се произвежда единица
повече от дадени блага.
Пределната социална изгода (MSB) е пределната полезност, извличана от обществото при своето
потребление. Когато отрасълът със съвършена конкуренция е в дългосрочно равновесие, то тогава
MSB = MSC
РЕЗЮМЕ
1.Развитието на пазарното стопанство закономерно довежда до формиране и успешно паралелно
функциониране на различни пазарни структури. Те могат да бъдат групирани като структури, свързани със
съвършената конкуренция, и такива, които са резултат преди всичко от несъвършени конкурентни
взаимоотношения.
2.Съвършената конкуренция предполага наличието на много и независими едни от други производители и
потребители на даден хомогенен продукт. Всички участници на пазарите са перфектно информирани за
качествата на търгуваните блага, обемите и цените, но пазарните им дялове са незначителни, поради което
за тях цената е зададена от пазара. Влизането и излизането от дадения бизнес е неограничено, свободен е
достъпът до мобилните ресурси. Елиминират се транспортните разходи.
3.В условията на съвършена конкуренция в кратък период индивидуалното предлагане на фирмите се
мотивира от нарастващата крива на пределните им разходи (МС) над точката на бягство от отрасъла.
4.Отрасловата крива на предлагане е резултат от хоризонталното сумиране на индивидуалните фирмени
криви на предлагане. В дълъг период фирмите постигат равновесие при нулева икономическа печалба.
Тяхното предлагане се определя от минимума на средните им дългосрочни разходи, при който се използва
и най-добре капацитетът на производствените им мощности. Отрасловите криви на предлагане в дълъг
период са в зависимост от динамиката на средните разходи в бизнеса и могат да бъдат нарастващи,
перфектно нееластични или намаляващи.
5.Социалните ефекти от съществуването на отношения, подобни на съвършената конкуренция могат да се
измерват с икономическия излишък, който обществото получава на конкурентните пазари. В тази връзка
важно значение имат пределните социални разходи и пределните социални изгоди.
Пазарна структура – специфична и динамична система от взаимоотношения между участниците на даден
пазар, която предопределя рационалното, ефективно и справедливо разрешаване на стопанските им
проблеми и противоречия.
Съвършена конкуренция – ситуация на пазара, при която голям брой относително малки производители и
потребители се конкурират за хомогенен продукт. При господство на единна цена те се съобразяват с нея и
я приемат, но имат правото и възможността свободно да влизат и излизат в дадения бизнес, както и
достъпа им до информацията за цените и продаваните обеми, и до ресурсите е неограничен.
Индивидуалната крива на предлагането – възходящата крива на пределните разходи на фирмата в
участъка над минималните средни променливи разходи.
Дългосрочно равновесие в отрасъла – пазарна ситуация, при която всички желани влизания и излизания
в/от производството на дадения хомогенен продукт са се реализирали и действащите фирми получават
само нормална печалба.
Икономическият излишък за обществото – ползата, която обществото извлича като потребител и
производител при функциониращите в дългосрочно равновесие отрасли. Той се измерва с онова, което
надвишава компенсациите за направените разходи от двете големи групи участници на пазара – бизнеса и
домакинствата.
ЧИСТ МОНОПОЛ
На несъвършената конкуренция отговарят различни пазарни структури, които според причините и начините
на поява могат да бъдат групирани по следния начин:
 Придобиване или притежаване на изключителното право да се владее и ползва уникален природен
ресурс. Обикновено това е такава природна даденост, която трудно се възпроизвежда и няма близък
аналог.
 Притежаването на уникална и високо оценявана дарба или способности на даден представител на
работната сила, с която тя става уникална на пазара на труда.
 Възможности при големи размери на производството да се намаляват разходите за единица
изделие – икономии от мащаба.
 Пространствени ограничения пред предлагането на даден продукт – електрическа енергия, вода,
железопътен транспорт. Това са дейности, в които не е икономически оправдано и рентабилно да се
захранват мощности от две или повече фирми на едно и също място.
Посочените по-горе предпоставки водят до поява на естествен монопол.
Предпоставките за възникването на институционален монопол са:

 Държавата или местният орган на властта са единствените производители на дадена стока или
услуга.
 Формиране на легални съглашения и обединения на производителите от типа на картели, синдикати,
тръстове, концерни.
 Държавата е в състояние да създаде бариери за влизане чрез своята патентно-лицензионна
политика, митническата политика и др.
 Диференциране на даден продукт и привличане към неговите нови характеристики част от
потребителите.
Когато потребителите са достатъчни силни икономически, те също могат да влияят на цената и

количествата.
 Когато на пазара се появи единствен купувач на дадено благо, тогава той може да влияе на цената.
 Подобен ефект има и индивидуалното договориране между продавач и купувач.
 Предпочитанията на купувачите към точно определено благо или негова качествена характеристика,
нарушават съвършенството на конкуренцията.
Несъвършена конкуренция е ситуация на пазара, резултат от нарушаване на поне едно от изискванията за
съвършена конкуренция, при която ограничен кръг производители или потребители са в състояние да
повлияят върху ценообразуването или предлаганите обеми от фирмите.
Чист монопол – ситуация, при която на пазара съществува един производител на продукт без близки
заместители.
Чист монопсон – характеризира се с наличието на един купувач на даден продукт при много продавачи.
Двустранен (билатерален) монопол – тази пазарна структура би се реализирала, когато на пазара на даден
продукт, без близки заместители, има само един продавач и един купувач.
Олигопол – когато има няколко големи производители, имащи икономическата мощ да влияят върху
равновесните цени или количества, да провеждат конкуренция от ценови или извън ценови вид.
Олигопсон – наличие на няколко големи купувачи на продукта.
Монополистични конкуренти (полипол) – при нея съществуват множество производители на дадения
продукт, но той е диференциран в някои от качествените характеристики, в които се предлага от отделния
продавач.
Монопсонистични конкуренти – при тази структура има множество купувачи на дадения продукт, но техните
вкусове, култура и др. са ги „закрепостили” към точно определена разновидност на благото.
Х-неефективност – формиране на прекомерни разходи поради липса на конкурентен натиск от страна на
други производители.
Ценова дискриминация – процесът, при който фирмата монополист налага за различни количества от
даденото благо различни цени, без това да се налага от промяна в разходите.
При чистия монопол, който не провежда ценова дискриминация, цената превишава пределните социални
разходи. Обществото би спечелило повече, ако се разширят единиците от продукта и спадне цената им.
Социална цена на монопола – намаляване на изгодите, които обществото като цяло може да извлича от
производството и потреблението на даден продукт при доминиране на една фирма в отрасъла. Това
кореспондира и с неефективно насочване и използване на част от разполагаемите ресурси в стопанството.
Предприемачът – чист монопол в дадено производство, ще е склонен да го разширява дотогава, докато

всяка следваща единица реализирана продукция добавя повече към приходите му, отколкото към
разходите. MC = MR
В дълъг период чистият монопол, ефективно ограничил достъпа до отрасъла, има възможност да избира в
поведението си такъв оптимален капацитет, при който да работи с минимални дългосрочни средни разходи,
или да остане в неефективно положение в участъка на намаляването или повишаването на дългосрочните
средни разходи – LRAC.
РЕЗЮМЕ
1.Несъвършените конкурентни отношения, които водят до формирането на естествени монополи, се
предполагат от наличието на: изключително право да се владее и ползва уникален природен ресурс,
притежаването на уникални качества от даден фактор, възможности за извличане на икономии от много
голям мащаб на производството, или естествени пространствени ограничения пред предлагането на дадени
блага. Институционални ограничения от страна на държавата и свързаните с нея органи провокират други
несъвършенства на пазарите. Потребителите също могат да нарушат перфектността на пазарите.
2.Съответно на тези условия съществуват пазарни структури с различна степен на отклонение от
съвършената конкуренция – от чист монопол/монопсон – ограничен и неограничен, през
олигополи/олигопсони от хомогенен и хетерогенен тип до монополистични/монопсонистични конкуренти.
3.Чистият монопол е крайна пазарна структура, при която съществува един производител на дадена стока
или услуга. Като единствен предлагащ в отрасъла фирмата монополист среща една отрицателно
наклонена крива на пазарното търсене и на пределния приход. Това й дава възможност, съобразявайки се с
правилото МС = MR, да наложи цена, по-висока от възможната такава при съвършена конкуренция, като
предлага при нея по-малко количество.
4.В кратък период чистият монопол има точка на предлагане, а не крива. В дълъг период той се ориентира
по минимума на дългосрочните си средни разходи и по промените в пазарното търсене. Съществуването на
законови и естествени бариери спомага на чистия монопол да препятства достъпа на конкуренти в бизнеса.
5.Печалбата на монопола нарича монополна печалба (свръхпечалба). Тя може да бъде разширена, като се
осъществи ценова дискриминация над част от потребителите. Дискриминацията води до преразпределение
на потребителски излишък към монопола и има три степени: налагане на различни цени за различни
клиенти, налагане на различни цени за различни количества, и възползване от разликата в еластичността
на търсенето на два ефективно обособени пазара.
6.Чистият монопол се различава от отрасъла със съвършена конкуренция по генерирането на социална
загуба за обществото – от по-високата цена при по-малко от възможното количество произведена и
реализирана продукция. Наличието на монопол води и до намаляване на реалния национален доход в
обществото поради неефективното пренасочване и ангажиране на ресурсите. Отчасти това може да се
компенсира като естествения монопол се регулира от държавата чрез налагане на пределна цена за
дадения вид стока или услуга.
Допълнителни КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

Пазарна мощ – отразява възможността на фирмата да променя и да влияе върху цената на
произвежданата от нея продукция. Измерва се и дава информация за дела на водещите 10 (или друг брой)
компании в даден отрасъл в рамките на една страна.
Бариери за влизане – включват правителствени забрани за дадени дейности от други фирми освен от
упълномощените.
МОНОПОЛИСТИЧНА КОНКУРЕНЦИЯ И ОЛИГОПОЛ

Монополистична конкуренция е такава пазарна структура, при която съществуват множество производители
и потребители на близки по вид продукти, но не перфектни заместители едни на други. Достъпът до
отрасъла е неограничен, но всяка фирма има възможност да контролира цената на своя продукт.
Условията за съществуване на монополистичната конкуренция са:

 Наличие на достатъчно голям брой потенциални продавачи и купувачи.
 Предлаганите продукти са леко диференцирани.
 За качествата на предлаганите блага клиентите са добре информирани.
 Относително лесно се навлиза и излиза в/от дадения отрасъл.
 Всяка фирма има определено равнище на контрол върху цената.
Диференцирането на продукта е процес на видоизменение на продукт, обслужващ дадена потребност. В

резултат новосъздаденото благо слабо се отличава от останалите, но е в състояние да привлече и трайно
да закрепи част от потенциалните купувачи в отрасъла към него.
Неценова конкуренция – система от конкурентни взаимоотношения между производителите на близък по

предназначение продукт, която се основава на различия в потребителските му качества.
Краткосрочното равновесие на фирма – монополистичен конкурент, се определя от изравняването на

пределните разходи с пределните приходи, при цена, по-висока от тях. Монополното положение на един
сегмент от пазара на даден продукт дава възможност за контрол върху цената на диференцирания продукт.
В дълъг период фирмата – монополистичен конкурент, получава само нормална печалба. Дългосрочното
приспособяване в отрасъла е подобно на това при съвършената конкуренция, доколкото влизането и
излизането от него е свободно. Но, за да бъде успешно участието в дадена бизнес дейност на новите
фирми, те трябва да предложат диференциран продукт, близък заместител на вече създаваните.
Олигополът като пазарна структура се характеризира с наличието на малък брой фирми в даден отрасъл,
всяка от които е достатъчно голяма, за да оказва влияние върху равновесната цена в отрасъла. В
поведението си тези фирми са силно зависими едни от други, в резултат на което предпочитано поведение
е стратегическото взаимодействие, пораждащо различни модели на олигополни структури.
Условията за съществуване на олигополна пазарна среда са:

 Наличие на няколко големи производители в даден отрасъл.
 Големите фирми в отрасъла са зависими едни от други в поведението си.
 Достъпът до отрасъла е ограничен ефективно от чисто икономически или институционални бариери.
 Продуктът, който се създава в отрасъла с големите фирми, може да бъде хомогенен, или
диференциран, но да има същото общо предназначение като останалите.
Дуопол – модел на пазарна структура с двама големи производители, които, без да се договарят
предварително, приемат пазарното търсене на конкурента за дадено и съобразно него формират
собствената равновесна цена и количество.
Пречупената крива на търсенето е модел на олигополна структура, при която поведението на една фирма
при покачване на цената на продукцията над определено равновесно равнище не се следва от
конкурентите, но при намаляване на цената всички участници на пазара реагират адекватно.
Картелът е тайно или явно съглашение между няколко фирми, които в повечето случаи формално запазват
самостоятелността си, но поемат ангажименти относно съвместно оптимизиране на производството и
продажбите с цел извличане на максимални печалби в дълъг период от време и ефективно разделяне на
пазарите.
Големите фирми често практикуват формиране на цената на основата на средните разходи плюс една
предвидена надбавка върху тях, отразяваща очакваната печалба. Социалната цена от съществуването на
монополистични конкуренти и олигополни структури в стопанството е свързана с относително по-малкия
обем създавана продукция и по-високата цена – спрямо съвършената конкуренция и изравняването на MSC
и MSB.
ПАЗАРИ НА РЕСУРСИ И ФАКТОРНИ ДОХОДИ
ПАЗАР НА ТРУДА И РАБОТНАТА ЗАПЛАТА

Производствени фактори са всички блага, взети наготово от природата или обработени в предшестващи
производствени дейности, които служат при създаването на даден краен продукт.
Земята включва всичко онова, което наричаме натурални ресурси – вода, природни богатства, земя за
селскостопански и строителни нужди.
Трудът – трудовите ресурси са хетерогенна маса от хора с различно образование, квалификация, интелект,
очаквания и предпочитания.
Капитал е всичко онова, което е натрупано в предшестващи периоди и е предназначено за бъдещо
доходоносно влагане като се използва за създаване на нови блага.
Търсенето на производствени фактори зависи от степента, в която обществото оценява благата, създавани
с тяхна помощ. Това придава привлечен характер на факторното търсене и го прави силно зависимо от
цената и равновесните количества, реализирани на продуктовите пазари.
Теория за пределната производителност – всяка единица труд и капитал бива оценявана и заплащана
съобразно стойността, която добавя към общия продукт, т.е. пределния продукт, който създава.
Среден физически продукт на фактора (APRf) – измерва физическите единици от дадения продукт,
свързани с единица фактор.
Пределен физически продукт на фактора (MPRf) – допълнителните физически единици продукт.
Стойността на пределния продукт от даден фактор (VMPf) e равна на физическите обеми пределен продукт,
измерени чрез цената, по която се продават на пазара на крайните блага. VMPf = MPPf x P, където Р е
цената на крайното благо, а не на фактора. Цената на крайното благо е приблизително равна на
пределната социална изгода от него (MSB).
Приходът от пределния продукт, създаден от даден фактор (MRPf), е равен на физическите обеми пределен
продукт, премерени чрез добавката към приходите МR, които създава при реализацията си. MRPf = MPPf x
MR. При съвършена конкуренция MRPf = VMPf.
При несъвършена конкуренция MRPf ≤ VMPf.
Пределни факторни разходи са добавъчните разходи на фирмата, направени за наемане на единица

допълнителен фактор. MFC = Pf
Приход от средния продукт на фактора (ARPf) – той е резултат от реализацията на средния продукт АР и
придобития чрез него среден приход AR.
Индивидуална крива на търсене на даден фактор от една фирма е отрицателно наклонена крива на
прихода от пределния продукт в участъка, в който се намира под кривата на прихода от средния продукт. Тя
изразява намеренията на дадения предприемач да наема съответни количества от фактора при дадено
равнище на неговата цена.
Отрасловата крива на търсене на даден фактор (Df) e обичайната отрицателно наклонена крива,
отразяваща особеностите на индивидуалните криви на търсене. Тя определя отрасловите пропорции между
цената на единица от фактора и количествата, които биха се търсили при нея.
Ако фирмата се ориентира към намаляване на заетите, тя обикновено внедрява трудоспестяващо
оборудване, а ако капиталовите блага са скъпи, предприемачите спестяват капитал и организират
трудоемки производства. Тази особеност на факторното търсене се проявява, когато фирмата замества по-
скъпия фактор с по-евтин. Това е т.нар. ефект на заместването.
Ефектът на производство описва ситуация, при която поскъпването на един от важните за дадения бизнес
фактор свива производството, от което следва свиване на търсенето на всички останали фактори.
Фирмата наема ресурс дотам, докъдето изравни пределния продукт от последната единица нает фактор,
премерен през неговата цена, с пределния продукт на последната наета единица от другия фактор, също
претеглен през цената му. MPPL / PL = MPPK / PK – правило за равновесието на фирмата на факторния пазар
(правило за най-малките разходи, които фирмата прави, за да получи максимално възможната печалба).
Еластичността на факторното търсене εdf отразява степента на реакция на търсеното количество от

дадения фактор Δ Qdf към породилата го промяна във факторната цена Δ Рf
εdf = % ΔQdf : % ΔРf
Факторите, от които зависи еластичността на търсенето на ресурси от фирмата, са:
 Еластичността на търсенето на крайния продукт, произвеждан с дадения фактор.
 Делът на разходите за фактора в общите фирмени разходи.
 Възможностите за бърза и лесна замяна на един фактор с друг, т.е. свободата на субституцията.
 Мобилност на фактора, т.е. възможността за бързо и лесно придвижване на ресурсите от един вид
употреба към друг.
 Периодът от време. В дълъг период факторното търсене е много по-еластично.
Предлагане на производствени фактори Sf

Характерните особености на факторното предлагане са:
 Оскъдността на ресурса – колкото по-ограничен е даденият фактор спрямо потребностите на
производството, толкова по-висока цена за единица са склонни да искат собствениците му и респ. да
плащат предприемачите на наемането (купуването).
 Научноизследователската и развойна дейност (НИРД) – променя качествените и количествени
параметри на факторите.
 Институционални фактори като ограничения от страна на държавата за наемане на определени
места и по определен начин.
 Ценовата еластичност спрямо цената. Ценовата еластичност на предлагането на даден фактор εsf
отразява степента на реакция на предлаганото количество Δ Qsf към породилата я промяна в цената
Δ Рf εsf = % ΔQsf : % ΔРf
 Мобилността на фактора, т.е. възможността по-бързо или по-бавно да се прехвърлят от един
вид/място на употреба към друг.
 Паричните и непарични преимущества, мотивиращи собственика на фактора да го предлага или не
за дадена употреба.
 Времето – колкото по-дълъг е времевият период, толкова по-мобилен и разполагаем става
факторът, от което се повишава и ценовата му еластичност на предлагане спрямо цената.
Правилото за оптимален обем при наемане на фактора е: предприемачът е в равновесие на факторния
пазар, когато наеме такъв размер от фактора, при който това, което последната единица ресурс добавя към
разходите му, е равно на това, което тя добавя към приходите.
MRPf (VMPf) = Pf = MFC
Факторите, които оказват влияние върху равновесната цена са:

 Търсенето на крайни продукти, създадени с дадения фактор.
 Еластичността на факторното търсене и предлагане.
 Пределната производителност на фактора и добавката към приходите от реализацията на
създадения с негова помощ продукт MRPf.
 Пределните разходи за наемане на единица повече от фактора MFC.
 Качествената характеристика на фактора – видът на предлагания ресурс, наличието на парични и
непарични съображения у собственика му.
 Мобилността на фактора спрямо промените в деловите инициативи на бизнеса.
 Специфика на производството, използващо дадения ресурс; възможността за замяна на един
фактор с друг; комплементарността на факторите, използвани в дадено направление;
разполагаемост (оскъдност) на фактора спрямо потребностите на даденото производство на крайни
блага; институционални бариери пред предлагането и др.
 Времевият период, в който се търси/предлага даденият фактор.
Трансферно възнаграждение е онази част от факторния доход, която компенсира общите му качества и го
държи в дадената употреба.
Чистата икономическа рента е частта във факторния доход, която е възнаграждение за уникалните
характеристики на ресурса.
ПАЗАР НА ТРУДА
Детерминанти на търсенето на фактора труд:
 Потреблението на крайните блага.
 Производителността на труда. Тя зависи от равнището на технологиите, цените, наличността на
други фактори. Всяка фирма в условията на съвършена конкуренция може да разширява
производството, докато изравни пределния приход с пределния разход (MR = MC). За предприемача
от значение е не само стойността, но и приходът от пределния продукт на труда.
Стойността на пределния продукт на труда е своеобразна обществена стойност на продукта на труда. Тя е

равна на пределния физически продукт на труда (MPPL), изразен чрез пазарната цена Р на крайния продукт.
Приходът от пределния продукт на труда отразява реализацията на допълнителния продукт, и е равен на
пределния физически продукт на труда МРРL, умножен по пределния приход MR.
В условията на съвършена конкуренция VMPL съвпада в прихода от пределния продукт на труда MRPL, тъй
като цената на крайния продукт Р е равна на пределния приход от неговата реализация MR. Броят
работници, които всеки предприемач е склонен да наеме, зависи от това каква е работната заплата W,
преобладаваща в отрасъла. За предприемача – съвършен конкурент, заплатата е идентична с пределния
факторен разход.
Пределни факторни разходи за труд (МFCL) са допълнителните разходи за производство, с които се наема
една допълнителна единица трудов ресурс.
МС = MR от гледна точка на трудовия пазар е: MRPL = MFCL.
Един пример:
Приход от Приход от
Общ Среден Пределен
Цена на средния пределния
Труд L продукт на продукт на продукт на
продукта Р продукт на продукт на
труда TPL труда APL труда MPPL
труда ARPL труда MRPL
бр. бр. бр. бр. лв. лв. лв.
0 - - - - - -
1 20 20,00 20 0,50 10,00 10,00
2 50 25,00 30 0,50 12,50 15,00
3 70 23,33 20 0,50 11,67 10,00
4 80 20,00 10 0,50 10,00 5,00
5 88 17,60 8 0,50 8,80 4,00
6 88 14,66 0 0,50 7,33 0,00
Кривата на фирменото търсене на труд се определя от спецификата на кривата на прихода от пределния
продукт на труда MRPL, и то в частта й, която лежи под кривата на прихода от средния продукт на труда
ARPL.
Върху местоположението и динамиката на кривата на фирменото търсене на труд влияят няколко групи
фактори:
 Цената на крайните изделия. Промяната във вкусовете и предпочитанията на потребителите към
даден продукт, на средните им доходи или на цената на стоките заместители води до разширяване
търсенето на крайните блага.
 Цената на другите ресурси. При промяна на факторната цена се спазва принципът на изравнената
пределна производителност на последната единица паричен разход за фирмата. Според него
предприемачът наема ресурси дотам, докъдето изравни пределния продукт от последните единици
наети фактори, премерена през цената им, т.е. разхода. Правилото е:
MPPL / PL = MPPK / PK
 Ефект на заместването – тенденцията в поведението на фирмата да заменя по-скъпия
производствен фактор с по-евтин.
 Ефект на производството – намаляване на факторното търсене като цяло, резултат от повишената
цена на единия от факторите, свиването на фирменото предлагане в кратък период и намаляване на
потребността от всички ресурси, в т.ч. и от този, който е предизвикал промяната.
 Производителността на фактора.
 Качествата на фактора.
Ценовата еластичност на търсенето на труд отразява степента, в която търсеното количество работна сила
зависи от промяната на работните заплати. Измерва се чрез процентните отношения на промяната на
търсения труд ΔQdL към предизвикалата я процентна промяна в работната заплата ΔW:
εdL = % ΔQdL : % ΔW
Eластичността на търсенето на труд зависи от следните фактори:
 Еластичност на търсенето на крайните продукти.
 Делът на труда в общите разходи на фирмата.
 Свобода на факторната субституция.
 Времеви период.
Предлагането на труд зависи от броя на населението в една страна, дела на работната сила в него, от
предпочитанията на индивидите към работно и свободно време, от размера и структурата на заплатите и от
качествата на човешкия капитал – образование, квалификация и др.
Към факторите на предлагането на трудови ресурси могат да се отнесат:

 Абсолютният размер и възрастовата характеристика на населението.
 Институционалната рамка на предлагането на труд.
 Качествата на предлаганата работна сила.
 Работната заплата.
 Ефектът на дохода и ефектът на заместването. Ефект на заместването – работникът замества
свободното време с работно, тъй като нарастването на цената на труда го мотивира да разшири
предлагането си. Ефектът на заместването доминира над този на дохода. При определени равнища
на дохода, работникът става безразличен към нарастването на дохода и възможността да замени
свободно с работно време. Изравняването на двата ефекта по сила на действие прави предлагането
на труд съвършено нееластично спрямо цената му. Търсенето на свободно време нараства с
нарастването на дохода. При достатъчно покачване на заплатите ефектът на дохода започва да
доминира над този на заместването. Това завърта индивидуалната крива на предлагането на труд.
Наклонът на кривата става отрицателен.
Ценовата еластичност на предлагането на труд отразява степента, в която предлаганото количество
работна сила, измерено чрез времетраенето на труда, зависи от промяната на работните заплати. Измерва
се чрез процентните отношения на промяната на предлагания труд ΔQL към предизвикалата я процентна
промяна в работната заплата ΔW: εsL = % ΔQsL : % ΔW
Факторите на ценовата еластичност на предлагането на труда са:

 Мобилност на трудовите ресурси и бариери пред движението им.
 Географското разположение на трудовите ресурси.
 Парични и непарични преимущества при наемането.
 Данъчна политика.
Работна заплата – възнаграждение за факторните услуги на труда, изплащано по силата на договор.

Минимална работна заплата е институционално определена величина на работната заплата за
нискоквалифициран труд, целяща ограничаване на бедността.
Номинална работна заплата – количеството пари, което се получава за оказана услуга от труда.
Реална работна заплата – количеството блага, което може да се купи с получената номинална работна
заплата при дадени пазарни цени.
Монополистична експлоатация над труда съществува тогава, когато пазарните сили позволят при наемане
на даден брой работници заплащането на труда им да е по-ниско от стойността на добавения от тях
пределен продукт.
Билатерален монопол – ситуация на трудовия пазар, при която фирмата, наемаща работна сила, е
единственият й купувач, а предлагането на труд е съсредоточено в профсъюз на всички работници от
отрасъла.
РЕЗЮМЕ
1.Пазарът на фактори генерира доходи за домакинствата, което ги стимулира да участват в едни или други
делови инициативи. Равновесната факторна цена – рента, заплата или лихва, зависи от особеностите на
търсенето и предлагането на дадения пазар.
2.Търсенето на производствени фактори има извлечен (производен) характер спрямо търсенето на
крайните блага, създавани с помощта на ресурсите. То зависи от прихода от пределния продукт на фактора
MRPf, чиято крива в намаляващата си част е и крива на фирменото търсене на фактора. Върху търсенето
на ресурси влияние оказват и два ефекта: на заместването и на производството. Това е отражение на
взаимозависимостта между търсенето на различни ресурси. Ценовата еластичност на търсенето на даден
фактор се определя от еластичността на търсенето на крайния му продукт, от дела му във фирмените
разходи, от свободата на субституцията и от времевия период.
3.Предлагането на производствени фактори зависи от оскъдността и мобилността им, от времевия период,
от степента на развитие на изобретателската и внедрителската дейност и от институционалните фактори.
Върху еластичността на предлагането на ресурси спрямо цената им се отразяват бариерите пред
движението им, съществуващите парични и непарични преимущества, данъчната система и др.
Равновесната факторна цена създава доход на притежателя на ресурс, който се дели на две: трансферно
възнаграждение и чиста икономическа рента.
4.Интелектуалните способности на работната сила правят труда решаващ фактор на производството.
Значимостта на трудовия фактор се определя и от персоналната страна на разпределителните процеси, в
които той е свързващо звено. Разделянето на собственика с фактора труд не е окончателно, а временно.
Специфичната компенсация – работната заплата в номинално изражение, е основният материален стимул
за изява на работната сила.
5.Търсенето на труд е производно от търсенето на крайните изделия, в чието производство той участва.
Ползването и потреблението на благата е единият детерминант на трудовото търсене, другият е
производителността на труда. В условията на съвършена конкуренция фирмата търси работници, докато
пределният приход от последния нает съвпадне с пределния разход, направен за него.
6.Върху търсенето на труд влияние оказват цената на другите ресурси, ефекта на заместването и ефекта
на производството, качествата на фактора. Кривата на индивидуалното търсене на труд се определя от
динамиката на прихода от пределния продукт на труда. Върху нейното положение влияние оказва и
еластичността на търсенето на труд спрямо заплатите. Тя зависи пряко от еластичността на търсенето на
крайните продукти, от дела на фактора в разходите на фирмата, от мобилността на работната сила, от
заменяемостта с други ресурси и времевия период. Отрасловата крива на търсенето на труд изразява
съвместните действия на всички фирми в отрасъла.
7.Предлагането на труд е относително ниско еластично. То зависи от възможността да се размени работно
със свободно време, спецификата на която размяна може да доведе до своеобразно завъртане на кривата
на предлагането. Други фактори, от които зависи предлагането на труда, са: качествата на работната сила,
еластичността спрямо цената, институционалната рамка на трудовия пазар.
8.Несъвършенства на трудовия пазар причиняват продуктовият монопол и монопсона. И при двата се
наблюдава явлението експлоатация на наетата работна сила, на която се заплаща по-ниско от възможното
възнаграждение.
9.Държавата, гарантираща минимална работна заплата, или ограничаваща достъпа до определени
производства, също нарушава нормалния процес на формиране на равновесни пропорции на трудовия
пазар, но по този начин защитава съвкупните интереси на нацията. Профсъюзите като колективен орган на
наемащата се работна сила ограничават предлагането на труд и го свеждат до членската си маса. Това
също се отразява неблагоприятно върху равновесието на трудовия пазар – появява се излишна работна
сила, която преразпределя доходите на цялото общество.
Производствени фактори – всички блага, взети наготово от природата или обработени в предшестващи
производствени дейности, които служат при създаването на даден продукт.
Търсене на производствени фактори – зависи от степента, в която обществото оценява благата, създавани
с тяхна помощ. Това придава извлечен характер на факторното търсене и го прави силно зависимо от
цената и равновесните количества, реализирани на продуктовите пазари.
Стойност на пределния продукт – физическите обеми пределен продукт, измерени чрез цената, по която се
продават на пазара на крайните блага.
Приход от пределния продукт – физическите обеми пределен продукт, премерени чрез добавката към
приходите MR, които създава при реализацията си.
Пределни факторни разходи – добавъчните разходи на фирмата, направени за наемане на единица
допълнителен фактор.
Индивидуална крива на търсене на даден фактор – отрицателно наклонена крива на прихода от пределния
продукт в участъка, който се намира под кривата на прихода от средния продукт. Тя изразява намеренията
на дадения предприемач да наема съответни количества от фактора при дадено равнище на неговата цена.
Еластичността на факторното търсене – отразява степента на реакция на търсеното количество от дадения
фактор към породилата го промяна във факторната цена.
Ценова еластичност на предлагането – отразява степента на реакция на предлаганото количество към
породилата я промяна в цената.
Трансферно възнаграждение – онази част от факторния доход, която компенсира общите му качества и го
държи в дадената употреба.
Чиста икономическа рента – частта във факторния доход, която е възнаграждение за уникалните
характеристики на ресурса.
Стойност на пределния продукт на труда – своеобразна обществена стойност на труда. Тя е равна на
пределния физически продукт на труда, изразен чрез пазарната цена на крайния продукт.
Приход от пределния продукт на труда – отразява реализацията на допълнителния продукт и е равен на
пределния физически продукт на труда, умножен по пределния приход.
Пределни факторни разходи за труд – допълнителните разходи за производство, с които се наема една
допълнителна единица трудов ресурс.
Крива на фирменото търсене на труд – определя се от спецификата на кривата на прихода от пределния
продукт на труда в частта й, която лежи под кривата на прихода от средния продукт на труда.
Ефект на заместването – тенденцията в поведението на фирмата да заменя по-скъпия производствен
фактор с по-евтин.
Ефект на производството – намаляване на факторното търсене като цяло, резултат от повишената цена на
единия от факторите, свиването на фирменото предлагане в кратък период и намаляване на потребността
от всички ресурси, в т.ч. и от този, който е предизвикал промяната.
Ценова еластичност на търсенето на труд – отразява степента, в която търсеното количество работна сила
зависи от промяната на работните заплати. Измерва се чрез процентните отношения на промяната на
търсения труд към предизвикалата я процентна промяна в работната заплата.
Ценова еластичност на предлагането на труд – отразява степента, в която предлаганото количество
работна сила, измерено чрез времетраенето на труда, зависи от промяната на работните заплати. Измерва
се чрез процентните отношения на промяната на предлагания труд към предизвикалата я процентна
промяна в работната заплата.
1.Класическите фактори на производството са труд, земя и капитал. Да / Не

2.Основните форми на доходи в обществото са работната заплата, лихвата и печалбата. Да / Не
3.Формирането на цените на производствените фактори представлява процес на разпределение на
доходите в обществото. Да / Не
4.Правителството участва в разпределението на доходите в обществото чрез данъчната система. Да / Не
5.Върху индивидуалното предлагане на производствени фактори влияят преди всичко факторите
оскъдност, мобилност, производителност и цена. Да / Не
6.Колкото по-мобилен е даден фактор на производството, толкова по-нееластично е неговото предлагане.
Да / Не
7.Еластичността на предлагането на производствените фактори зависи от фактора време. Да / Не
8.Кривата на индивидуалното предлагане на производствените фактори винаги е с положителен наклон. Да
/ Не
9.Основен фактор, влияещ върху търсенето на производствените фактори, са техните собствени качества.
Да / Не
10.Ценовата еластичност на фирменото търсене на производствени фактори има вторичен характер. Да /
Не
11.Колкото по-лесно заменяем е даден производствен фактор с друг, толкова по-нееластично е неговото
търсене. Да / Не
12.Кривата на фирменото търсене на производствен фактор съвпада с намаляващата част на кривата на
MRP, която е под кривата на ARP. Да / Не
13.Законът за намаляващата възвръщаемост се нарича още закон за намаляващата (пределна)
производителност. Да / Не
14.Законът за намаляващата пределна производителност се нарича още закон за намаляващата пределна
полезност. Да / Не
15.МРР (пределният физически продукт) е показател за производителността на труда. Да / Не
16.Размерът на факторния доход зависи От количеството нает фактор и неговата цена. Да / Не
17.Трансферен е доходът, достатъчен за задържане на производствения фактор в отрасъла. Да / Не
18.Според закона за намаляващата пределна полезност, пределната полезност на свободното време
намалява, колкото повече човек разполага с него. Да / Не
19.При ефекта на субституция намаляването на работната заплата винаги кара работника да работи по-
малко. Да / Не
20.Промяната в статуса на работа премества кривата на пазарно предлагане на труд. Да / Не
21.Законът за намаляващата възвръщаемост предполага, че колкото по-малко работници са наети, толкова
повече общ продукт те могат да произведат. Да / Не
22.В конкурентна пазарна икономика равновесната работна заплата може да бъде на или над пределния
приход от продукта на труда. Да / Не
23.Продавачът на продуктовия пазар е купувач на факторния пазар. Да / Не
24.Равновесната работна заплата се определя на равнище, при което количеството на търсения труд
съвпада с количеството на предлагания труд. Да / Не
25.Средната стойност на произвеждания от работниците продукт е главна детерминанта на заплатата,
която те получават. Да / Не
26.Горната граница на желаното от фирмата да бъде платено на работниците се определя от кривата на
пределния приход от продукта. Да / Не
27.Главната причина, поради която хората работят, не е полезността на работата. Да / Не
1.Общото търсене на даден производствен фактор:
а) е огледален образ на общото предлагане;
б) е сума от вторичното търсене на този фактор в различните му възможни приложения;
в) не може да бъде определено за целия факторен пазар;
2.Много мобилен фактор на производството:

а) е този, който се премества лесно в отговор на малки промени в стимулите;
б) е този, който трябва да получи голяма компенсация, за да промени приложението си;
в) се характеризира с нееластичност на предлагането в повечето случаи;
г) е удобна концепция за краткосрочен период.
3.Отклоненията на факторните цени от равновесната цена отразяват:

а) съществени вътрешноприсъщи различия между факторните характеристики;
б) придобитите различия между факторните характеристики;
в) непаричните предимства при използването на фактора;
г) всички горепосочени.
4.Да допуснем, че известен футболист желае да продължи да играе дотогава, докато получава 2 милиона
евро годишно. Ако през 2009 г., например, годишният му доход е бил 3,5 млн евро, можем да кажем, че
неговите трансферни доходи и икономическа рента са били, както следва:
а) 2 милиона и 1,5 милиона евро; в) 1,5 милиона и 2 милиона евро;
б)3,5 милиона евро и нула; г) нула и 3,5 милиона евро.
5.Динамичните различия във факторните възнаграждения:

а) могат да съществуват при равновесие на факторните пазари;
б) биха били елиминирани по-бързо, ако факторното предлагане е нееластично, отколкото ако е еластично;
в) имат тенденция да причиняват мобилност на производствените фактори;
г) са толкова по-големи, колкото по-голяма е мобилността на фактора.
6.Кое от следните твърдения, отнасящи се до търсенето на производствени фактори, не е вярно:

а) то е толкова по-еластично, колкото по-еластично е търсенето на крайния продукт;
б) то е по-еластично в случаите, когато технологиите диктуват тяхното използване в определена пропорция
с другите фактори;
в) то е толкова по-малко еластично, колкото по-малък е делът на съответния фактор в общите
производствени разходи;
г) търсеното количество се променя обратнопропорционално на цената.
7.Приходът от пределния продукт на даден производствен фактор е:

а) допълнителният приход, получен в резултат от наемането на последната единица от производствения
фактор;
б) общият продукт, разделен на произведението от единиците нает производствен фактор и неговата цена;
в) по-малък при съвършена конкуренция, отколкото при монопол (при равни други условия);
г) винаги е равен на неговата цена.
8.Общото предлагане на даден производствен фактор в цялата икономика:

а) може да се приеме като постоянна величина;
б) може да се очаква, че ще реагира много бързо на икономически промени;
в) по-вероятно е да бъде по-адаптивно към икономически промени в по-дълъг времеви период;
г) е без значение, тъй като икономическата теория се интересува само от предлагането на производствения
фактор с конкретно практическо предназначение.
9.Предлагането на труд за McDonald's е:

а) почти съвършено нееластично, ако има значителна безработица в икономиката;
б) съвършено еластично, ако заетите в McDonald's работници са абсолютно лоялни към компанията;
в) в голяма степен зависимо от измененията на лихвените проценти;
г) по-еластично, отколкото предлагането за всички други ресторанти.
10.Приходът на пределния продукт на производствен фактор е:

а)пределният приход минус пределните разходи;
б) пределният физически продукт умножен по количеството на използвания фактор;
в) пределният приход минус факторната цена;
г) пределният физически продукт, умножен по пределния приход.
11.Кое от следните не би било последица от очаквано повишаване на цената на невъзпроизводим ресурс

като петрола:
а) ще бъдат създадени продукти-заместители (слънчева енергия);
б) добиваните количества петрол биха се намалили;
в) ще се стимулира разкриването и експлоатацията на нови петролни кладенци;
г) търсените количества ще нараснат с намаляването на запасите.
12.Икономическата рента ще е толкова по-голяма, колкото:

а) по-нееластични са търсенето и предлагането на производствения фактор;
б) по-еластично е предлагането и нееластично е търсенето на факторния пазар;
в) по-еластични са търсенето и предлагането на съответния факторен пазар;
г) по-еластично е търсенето и нееластично е предлагането на факторния пазар.
13.Производно търсене на производствени фактори означава:

а) зависимост между цена и разходи за фактора;
б) зависимост между цена на крайния продукт и цена на фактора;
в) зависимост от вида доходи-разходи;
г) че търсенето на производствен фактор е отражение на търсенето на крайния продукт, създаден с негова
помощ.
14.Еластичността на търсенето на даден производствен фактор е отражение на:
а) еластичността на търсенето на крайния продукт, създаден с негова помощ;
б) наличието на съпътстващи предлагането на фактора ресурси;
в) мобилността на фактора;
г) изобретателската и иновационната дейност по отношение на ресурсите;
д) съществуващата данъчна система.
15.Ако една фирма използва три фактора – F1, F2 и F3, тя ще има най-голяма изгода в тяхното ползване, ако
постигне равенството:
а) MCf1 / Pf1 = MCf2 / Pf2 = MCf3 / Pf3 =1; в) MRPf1 / Pf1 = MRPf2 / Pf2 = MRPf3 / Pf3 =1;
б) Pf1 / MRPf1 = Pf2 / MRPf2 = Pf3 / MRPf3 =1; г) Pf1 / MCf1 = Pf2 / MCf2 = Pf3 / MCf3 =1.
16.Трансферното възнаграждение:
а) трябва да бъде достатъчно, за да задържи ресурса в даденото използване;
б) се появява като резултат при преместването (трансферирането) на ресурси;
в) трябва да бъде равно на алтернативните разходи за ползването на ресурса в дадената употреба и да
предотврати използването му за друго;
г) се формира от ограничеността и уникалността на ресурса.
17.Ако кривата на предлагането на труд е нарастваща, то това отразява факта, че:

а) за да се привличат повече работници, трябва да нарастват и заплатите;
б) работниците предпочитат свободното време;
в) работната сила има добре действащи профсъюзи, които успяват да договарят нарастващи заплати;
г) по-производителните работници могат да получат по-високи заплати;
д) ако спаднат заплатите, работниците ще трябва да работят по-дълго време.
18.Ако кривата на предлагането на труд се „завърта”, това означава, че:

а) след определено равнище, по-високите заплати правят по-атрактивно употребяването на нови блага,
различни от свободното време;
б) някои хора не желаят да работят, независимо от равнището на работните заплати;
в) винаги е за предпочитане да имаш свободно време пред това да работиш;
г) производителността на труда нараства;
д) работниците са склонни да жертват нарастването на заплатите си за сметка на повече свободно време.
19.Преместване на кривата на пазарно предлагане на труд се предизвиква от:
а) промени в трудовата мотивация;
б) увеличение на работната заплата;
в) промени в броя на свободните работни места;
г) всички горепосочени са верни.
20.Причината, поради която малко хора могат да достигнат оптимален трудов ефект, е:
а) тяхната неспособност да контролират пределната полезност на свободното време;
б) тяхната неспособност да контролират продължителността на работното си време;
в) ниският размер на работните заплати, които тези хора получават;
г) законът за пазарното търсене на труд.
21.Заетостта определено ще се повишава, когато:

а) производителността на труда и заплатите нарастват;
б) производителността на труда спада и заплатите се повишават;
в) производителността на труда се повишава и заплатите се понижават;
г) производителността на труда и заплатите намаляват.
22.За да изчислим пределния приход от продукта на труда, трябва да знаем:
а) пределния физически продукт и единичната факторна цена;
б) пределния физически продукт и пределния приход;
в) пределния приход и количеството произведен продукт;
г) пределния приход и факторния разход.
23.При равни други условия, пазарното търсене на труд за производство на даден продукт ще бъде по-
еластично, ако:
а) расте броят на продуктовите заместители;
б) намалява броят на продуктовите заместители;
в) продуктовото търсене е нормално еластично;
г) няма връзка между еластичността на търсене на труд и еластичността на продуктовото търсене.
24.Когато два производствени фактора се използват ефективно:

а) пределният физически продукт на единица факторен разход ще бъде един и същ за двата фактора;
б) ще се използва еднакво количество от двата фактора;
в) пределният приход от продукта на всеки от двата фактора ще бъде еднакъв;
г) отношението на пределния физически продукт към продуктовата цена ще бъде еднакво за двата фактора.
25.Пределният факторен разход на труд е:

а) общият разход, разделен на количеството произведен продукт;
б) общият разход, разделен на количеството използван труд;
в) промяната на общия разход на един допълнително зает работник;
г) промяната на общия разход на единица допълнително произведен продукт.
26.Въвеждането на изискване за притежаване на сертификат за упражняване на определена професия,

най-вероятно би създало:
а) експанзия в предлагането на труд от страна на съответното професионално съсловие;
б) повишаване заплатата на притежаващите сертификат;
в) понижаване заплатата на професионалното съсловие;
г) положение на таван на работната заплата.
27.Ако профсъюзен договор фиксира работната заплата на определено равнище и след това кривата на
пазарно търсене на произвеждания от работниците продукт се измести наляво:
а) ще има излишък на работна сила;
б) ще има недостиг на работна сила;
в) производната крива на пазарно търсене на труд ще се измести нагоре;
г) ще се запази заетостта, защото няма връзка между продуктовия и факторния пазари.
28.В сравнение с конкурентна фирма, монопсонът ще плаща:

а) по-висока работна заплата и ще наема по-малко работници;
б) по-ниска работна заплата и ще наема повече работници;
в) по-ниска работна заплата и ще наема същото количество работници;
г) по-ниска работна заплата и ще наема по-малко работници;
д) по-висока работна заплата и ще наема повече работници.
29.Кое от посочените твърдения е вярно:

а) търсенето на стоката е производно от търсенето на ресурсите за нейното производство;
б) търсенето на труд е производно от търсенето на продукта на този труд;
в) търсенето на продукта на даден вид труд е производно от търсенето на труда, който го създава;
Задачи
1.Фирма Х произвежда дадена стока. В табличен вид са дадени някои стойности:

Количество Пределен Приход от пределния
Количество труд Пределен приход
продукция продукт продукт от труда
(брой работници) (МR)
(за месец) (МР) (MRP)
0 0 0 0 0
1 22 22 45 990
2 46 24 45 1080
3 72 26 45 1170
4 100 28 45 1260
5 126 45
6 148 45
7 168 45
8 186 45
9 196 45
А. Попълнете липсващите стойности в таблицата.

Б. Ако месечната работна заплата е 810 лв., колко работника би наела фирмата?
В. Ако месечната заплата се повиши на 990 лв., как би отговорила фирмата?
Г. Ако месечната заплата е 990 лв., фирма Х има ли възможност за избор на максимизиращ печалбата брой
работници, а следователно, и количество продукция?
Д. В кой случай (брой наети работници със заплата 990 лв.) фирмата има опасност да напусне отрасъла
поради превишаване на разходите над приходите?
2.Явор е студент. Родителите му все още го издържат, поради което, за негово щастие, не му се налага да
работи. Но започва изпитната сесия в Европейския колеж и той трябва да заляга над учебниците. В
табличен вид са дадени следните стойности:
Брой часове дневно за Пределна полезност на

свободно време време за учене свободното време времето за учене
24 0 2 -
23 1 11 150
22 2 39 70
21 3 68 68
20 4 104 20
19 5 196 0
Като ги имате предвид, определете:

А. При колко часа, отделени за учене, се постига оптималният трудов ефект на Явор:
А.1) един; А.4) четири;
А.2) два; А.5) пет.
А.3) три;
Б. Коя от двете дейности потвърждава, че съществува Законът за намаляващата пределна полезност:

Б.1) ученето; Б.2) свободното време;
Б.3) и двете; Б.4) нито една от посочените.
3.По зададената информация в таблицата изчислете пределния физически продукт на всеки работник, пределния
приход и пределния приход от продукта на труда:
Пределен
Произведено Пределен
Брой Пределен приход от
количество физически Цена (P)
работници (L) приход (MR) продукта
продукт (Q) продукт (MPPL)
(MRPL)
0 0 - 1 - -
1 15 1
2 27 1
3 36 1
4 42 1
5 45 1
6 46 1
КАПИТАЛОВ ПАЗАР И ИНВЕСТИЦИОННИ РЕШЕНИЯ
ПАЗАР НА ЗЕМЯТА. ПОЗЕМЛЕНА РЕНТА И ЦЕНА НА ЗЕМЯТА
Да си припомним някои понятия

Капиталът е вторичен фактор на производството. Капиталови блага са всички стоки и услуги, които
опосредстват връзката на работната сила с натуралните ресурси, съдействат за повишаване
производителността на труда и разнообразяване на кръга от създавани крайни блага за обществото.
Капиталовите блага според вида, който имат, и начина, по който се използват за създаването на крайни
продукти, могат да се разделят на две основни групи: материални активи и финансови средства.
Материални активи са всички средства, използвани от бизнес единиците за създаване на крайни блага,
които имат осезаема (видима) материална форма и се състоят от сгради, съоръжения, производствено
оборудване др. В материалните активи на фирмата, или физическия капитал, се включват както
дълготрайни, така и краткотрайни средства. В първата група се отнася онази част от капитала, която
обикновено се нарича основни средства – сградите, машините и съоръженията, транспортните средства и
всички други видове производствено оборудване. Това, което е характерно за тях е, че с тях може да се
обслужва многократно процесът на създаване на крайни стоки и услуги.
Освен основни фирмата има и оборотни средства. Една част от тях включват суровините и материалите,
които ще се използват в бъдещи производствени дейности. Наричат се още запаси и държането им е
продиктувано както от спецификата на производствения процес, така и от ситуацията на пазара на крайните
блага, която може да наложи натрупването на запаси, или да доведе до бързото им изчерпване. Друга част
от оборотните средства на фирмата са парите, които тя притежава.
Към материалните активи се отнася и онази част от вложенията в инфраструктурата, която осигурява
услуги за обществото под формата на публични блага. Това са пътища, болници и т.н. този капитал се
нарича обществен или социален. Патентите, логото, девизът, доброто име, традициите изграждат
невидимия актив на фирмата.
Финансовите активи на фирмата включват притежаваните налични пари, средства по сметки в банките,
както и портфейла от ценни книжа на индустриални и финансови фирми.
Капиталът има за цел, предоставяйки услуги на собственика или заемателя, да му донесат изгода. Тази
изгода може да се определи като възвръщаемост от вложените средства. Брутната възвръщаемост
включва съвкупния приход, който фирмата получава от реализацията, над променливите й разходи. В нея
се съдържат следните четири елемента:
 Амортизационни отчисления, компенсиращи употребения основен капитал.
 Чиста възвръщаемост от капитала – доходност от направените вложения при нулев риск.
 Премия за риска – предприемането на почти всеки бизнес носи известна доза риск на предприемача.
 Икономическа печалба – разликата между всички разходи за създаването на дадения продукт и
получения приход от реализацията му.
Нормата на възвръщаемост измерва абсолютния размер на получената чиста доходност – нормалната

плюс чистата икономическа печалба, съпоставен с породилия го капитал. Измерва се чрез показателите:
 Възвръщаемост от активите (ROA) – процентното отношение на нетния доход, получен от фирмата
през периода, и средния размер на породилите го активи – материални, финансови, или съвкупни.
 Възвръщаемост от собствеността (ROE) – процентното отношение на нетния доход, получен от
фирмата, към средния размер на собствения капитал, използван през наблюдавания период.
Източници на чистата икономическа печалба:
 Притежаването на монополен източник на приходи от реализацията, многократно превишаващи
алтернативната цена на използваните ресурси.
 Иновационната дейност на фирмата, в резултат на която се внедряват нови продукти, технологии и
се намаляват средните разходи за единица изделие.
 Личните качества на предприемача. Предприемачът е този, който поема риска да навлезе в нов
бизнес и успешно да го разработи.
Печалбата изпълнява няколко важни функции:

 Информационна – сигнализира за превишаване на цените на крайните изделия над разходите,
направени за производството им.
 Разпределителна – икономическата печалба се преразпределя между фирмите в отрасъла и се
свежда до минимум.
 Стимулираща ефективното влагане на средства.
 Мотивираща изобретателската и иновационна дейност.
Измерването на капитала става, като се използва оценката за натрупаните капиталови запаси към даден
момент. Капиталът може да се третира и като поток от инвестиционни блага, чиято оценка се извършва за
определен период от време, през който той се променя и функционира.
Инвестициите са поток от допълнителни вложения към вече съществуващите капиталови натрупвания на
фирмата. Реализират се през определен период от време. Целта им е разширяване и усъвършенстване на
съществуващите производствени мощности. Брутните инвестиции включват възстановяването на вече
употребените мощности плюс новите (нетните) вложения за разширяване на производството.
Съвкупният размер на инвестициите през периода независимо от предназначението им се нарича брутни
инвестиции. Направените вложения само в разширяване на съществуващото производство се наричат
нетни инвестиции.
Натрупаният амортизационен фонд заедно със средствата, заделени за нови инвестиции, става основа на
обновяването и разширяването на бизнеса, подобряването на конкурентните позиции на фирмата и
извличането на добавъчна печалба.
Капиталовият пазар обслужва инвестиционните проекти на фирмите и цялостната им делова активност,

като осигурява дългосрочни кредити, или възможности за продажба на дългосрочни фирмени ценни книжа.
Чрез него финансовите институции насочват средства от спестителите към инвеститорите.
Спестители са всички стопански субекти, които имат излишък в доходите над разходите, които текущо
правят. Инвеститори са бизнес единиците, които използват свободните парични средства в стопанството, и
ги влагат производително.
Функциите, които капиталовият пазар изпълнява, са:

 Мобилизиране на временно свободните парични средства в стопанството.
 Насочване на свободните парични средства към употребяващите ги бизнес единици.
 Осигуряване на информация за възможностите на рентабилното влагане на средствата.
 Пренасочване и рационализиране използването на ресурсите в стопанството.
Лихва е всяко плащане за временно ползване на парични средства. Измерва се чрез лихвения процент –
отношението на абсолютния размер на платената лихва, към породилата я сума на кредита.
На факторните пазари правилото за най-рационално поведение изисква изравняване на пределните

факторни разходи MFC и прихода от пределния продукт на фактора MRPf. Приходът от пределния продукт
на капитала е прието да се нарича пределна ефективност на капитала МЕС.
Основен мотив при предлагането на капитал е лихвеният процент
R = (i:K) x 100, R – норма на лихвата, i – абсолютна сума на лихвата, К – размер на заетия капитал.
Други мотиви при предлагането на пари са:

 Съображения за ликвидност – да имат достатъчно налични пари, с които бързо да си обслужват
покупките.
 Липса на достатъчно финансова информация и култура.
 Неразвита финансова система.
 Традиции, обичаи и навици на населението в спестовното дело.
 Инфлационни очаквания.
Пазарният лихвен процент е алтернативната цена на всеки капиталов актив с различни приложения.
Изгодата от даден инвестиционен проект се оценява през призмата на бъдещите доходи и разходи, които
фирмата трябва да направи.
Функциите, които изпълнява лихвеният процент в стопанството, са да:
 Рационализира използването на ресурсите в обществото, като ги насочва към доходоносно влагане.
 Информира за доходоносните възможности и става основа за оценка на алтернативи.
 Стимулира към жертви на текуща консумация с оглед на бъдещи изгоди от производствената
дейност.
Номиналният лихвен процент е този, при който се депозират паричните средства или се сключва
кредитната сделка.
Реален лихвен процент е изчистеният от инфлацията номинален лихвен процент.
Lr = Ln – i, където Lr е реален лихвен процент, Ln – номинален лихвен процент, i – темпът на инфлацията.
Текущата стойност (PV) на една сума, или капиталов актив, е дисконтираната стойност на очаквания бъдещ
доход чрез равнищата на преобладаващия пазарен лихвен процент.
PV = Y : (1+i)t, където Y – бъдещ доход, i – пазарен лихвен процент, изразен в десетично число, t – бъдещ
период в години.
Норма на възвръщаемост – показва изгодата на фирмата от инвестиционните разходи.

Ri = (MR-MC) : MC х 100, Ri – възвръщаемост на инвестицията, MR – пределен приход, МС – пределен
разход.
ПАЗАР НА ЗЕМЯ
Земята е първичен фактор производството. Нейното предлагане не се влияе от цената й, тъй като не може
да се промени съвкупното количество земя, с което разполага едно национално стопанство.
Земята има комплексен характер на използване, което се отразява върху формирането на два вида цена –
продажна цена и цена на ползване на земята. Като запас тя се придобива по продажна цена, но може да
осигурява факторни услуги и като се наема (арендува) за определен период от даден предприемач. За това
право заплаща поземлена рента.
Икономически изборът на земя като фактор на производството зависи от следните два момента:
 от величината на разходите и
 от ефекта, получаван от различните приложения на труда и капитала.
Първият фактор, от който зависи за какво може да се използва земята, са нейните качества, поради
ограничеността и оскъдността й.
Вторият фактор е разделението на труда. За това спомага специализацията и кооперацията на труда, които
са съобразени с качествата на земята.
Третият фактор е пазарът. В зависимост от търсенето и предлагането на стоките, произведени от земята, и
според равнището на техните цени, собствениците на земя определят начините за нейното ползване.
Според класическата теория, всеки фактор носи доход на своя собственик. Факторът земя носи такъв доход
като възнаграждение, което получава собственикът на поземления участък, наричан поземлена рента.
Трите групи икономически агенти са:
 собственици на земя, които получават поземлена рента;
 арендатори (вложители на капитал в земеползване), които получават доход под формата на печалба
като възвръщаемост на вложения капитал;
 наемни селскостопански работници, които получават работна заплата срещу вложения труд.
Поземлената рента може да се определи като форма на икономическа реализация на собствеността върху
земята. Поземлената рента е доход, получаван от собственика като цена на преотстъпеното от него право
друг икономически агент - арендатор да стопанисва земята.
Неокласическата теория разглежда поземлената рента като факторен доход, който зависи от количеството
на предлагания фактор и от неговата цена. Факторният доход от земята се състои от две части:
 трансферен доход – това е доходът, получаван за перманентното ползване на земята по силата на
сключен договор. Той съответства на печалбата на арендатора от вложените капитали по
стопанисването на земята;
 икономическа рента – това е доход, който се получава от собственика на земята по силата на
монопола на частната собственост върху земята. Нарича се още “чиста икономическа рента”, защото
е надбавка над трансферния доход, получаван от арендатора по силата на монопола на
стопанисване на земята.
Видове ренти
Първоначално са известни рентата в труд (отработъчна рента) и рента в продукти (натурална рента).
Паричната рента е най-развитата форма на аграрните отношения в развитата пазарна икономика. Тя се
обособява в три основни форми: диференциална, абсолютна и монополна. Основно значение има
диференциалната поземлена рента – еднородни по своя състав производствени фактори имат различна
производителност и дават различни резултати.
 В зависимост от условията, които я пораждат, диференциалната рента се подразделя на два рода:
диференциална рента I (от различия в естественото плодородие или в местоположението на
участъците земя);
 диференциална рента II, произтичаща от изкуствено подобряване на плодородието чрез
допълнителни капиталовложения, т.е. въз основа на т.нар. интензивно земеделие.
Поземленото търсене се определя от следните фактори:

 То има производен характер, доколкото зависи от търсенето на хранителни продукти, на друга
селскостопанска продукция, на жилища и на сгради.
 Има сезонен характер.
 Зависи от увеличаването на населението на дадена страна повишава търсенето на земи и участъци
за градско строителство.
 Зависи от възможностите да се добиват различни ресурси от нея.
 Пределната производителност на земята също оказва влияние върху търсенето й.
Еластичността на търсенето на земята отразява степента на промяна на количеството нает фактор спрямо
неговата цена. Измерва се чрез процентното отношение на двете промени. Зависи от еластичността на
търсене на селскостопански изделия, жилища или производствени сгради.
Относителната фиксираност в предлагането на земя зависи от ниската й мобилност. Предлагането зависи и

от местоположението на земята.
Квазирентата е плащането за всеки ресурс с фиксирано предлагане през определен период от време.
Цената на земята се определя като капитализирана поземлена рента. Това значи, че желаещият да купи
земя, който има свободна парична сума, съпоставя възможния доход, който ще получава много години
напред от земята – рентата R, и пазарният лихвен процент i, който дава друга доходоносна алтернатива за
влагане на средствата. Pn = R : i, Pn – цена на земята, R – поземлена рента, i – лихвен процент.
РЕЗЮМЕ
1.Капиталът е фактор на производството, който има вторичен характер. Създаден с помощта на труда и
земята, той революционизира тяхното използване и многократно повишава производителността им.
Основава се на отказа от текущо потребление, но компенсира собственика си с доходи под формата на
печалба или лихва.
2.Капиталът се състои от материални активи и финансови средства. В процеса на създаване на благата
пряко или косвено участват и двете му съставки. Но предприемачът може да вложи средства и в неща,
които на пръв поглед са неосезаеми – реклама, утвърждаване на запазена марка, обучение на персонала и
други. Инвестициите са пътят за разширяване и обновяване на съществуващите капиталови активи.
Обезценката на употребяваните средства налага тяхното възстановяване чрез амортизационните
отчисления.
3.Възвращаемостта от капиталното вложение е основа за оценката на рентабилността му. Тя е резултат от
реализацията на производствената продукция. Значима съставна част в нея е чистата икономическа
печалба. Измерва се чрез нормата на възвръщаемост спрямо инвестирания капитал, или функциониращите
активи.
4.Вземането на инвестиционни решения е свързано с функционирането на капиталовия пазар. Търсенето
на капитали има производен характер. То зависи от реализацията на крайния продукт, от пределната
ефективност на капитала, от състоянието на стопанската система. Предлагането на капитали се определя
от участието на спестителите на финансовите пазари. Лихвеният процент е алтернативната цена на всяко
капиталово вложение. Той дава надеждна информация за състоянието на капиталовия пазар, мотивира или
ограничава деловите инициативи. Бива номинален и реален.
5.Оценката на ефективността на едно или друго вложение може да се осъществи и с помощта на текущата
стойност PV на дохода от актива. Съпоставянето на печалбата с пазарния лихвен процент осъвременява
краен или безкраен поток от доходи, дава възможност да се определи цената на даден инвестиционен
проект, ценна книга или актив с постоянен доход. Процесът на привеждане на очакваните бъдещи изгоди
към текущите условия се нарича и капитализация на дохода. Използва се при формиране на цената на
земята, когато е обект на покупко-продажба.
6.Специфичната цена, компенсираща услугите на земята, се нарича поземлена рента. Тя зависи от
търсенето и предлагането на този ресурс и в тази връзка от всички фактори, влияещи върху търсенето на
земя – намаляваща възвръщаемост, търсенето на селскостопанска продукция, прихода от пределния
продукт на земята, зависимостта с другите фактори; и върху предлагането й – ниската мобилност,
оскъдността, трудната възпроизводимост и др. В равновесната цена, компенсираща временното разделяне
със собствеността, преобладава чистата икономическа рента.
7.По аналогия с поземлената рента в икономикса се използва и терминът квазирента – компенсация за
фактори с фиксирано предлагане. Поземлената рента е стимул за рационалното използване на земята. Тя
е и в основата на ценообразуването й, когато става въпрос за окончателно разделяне със собствеността
върху поземлени участъци. Цената на земята е капитализирана рента.
Капиталови блага – всички стоки и услуги, които опосредстват връзката на работната сила с натуралните
ресурси, съдействат за повишаване на производителността на труда и разнообразяване кръга от създавани
крайни блага за обществото.
Материални активи – средства, използвани от бизнес единиците за създаване на крайни блага, които имат
осезаема (видима) материална форма и се състоят от сгради, съоръжения, производствено оборудване и
запаси.
Финансови активи – включват притежаваните налични пари, средства по сметки в банките, както и
портфейла от ценни книжа на индустриални и финансови фирми.
Възвръщаемост на активите (ROA) – процентното отношение на нетния доход, получен от фирмата през
периода, и средния размер на породилите го активи – материални, финансови или съвкупни.
Възвръщаемост от собствеността (ROE) – процентното отношение на нетния доход, получен от фирмата,
към средния размер на собствения капитал, използван през наблюдавания период.
Инвестиции – поток от допълнителни вложения към вече съществуващите капиталови натрупвания на
фирмата с цел разширяване и усъвършенстване на съществуващите производствени мощности. Брутните
инвестиции включват възстановяването на вече употребените мощности плюс новите (нетните) вложения
за разширяване на производството.
Капиталов пазар – обслужва инвестиционните проекти на фирмите и цялостната им делова активност, като
осигурява дългосрочни кредити или възможности за продажба на дългосрочни фирмени ценни книжа.
Лихва – всяко плащане за временното ползване на парични средства. Измерва се чрез лихвения процент –
отношението на абсолютния размер на платената лихва към породилата я сума на кредита.
Номинален лихвен процент – този, при който се депозират паричните средства или се сключва кредитната
сделка.
Реален лихвен процент – изчистеният от инфлацията номинален лихвен процент.
Текущата стойност (PV) на една сума, или капиталов актив, е дисконтираната стойност на очаквания бъдещ
доход чрез равнищата на преобладаващия пазарен лихвен процент.
Рента – компенсацията за услугите на земята или натуралните ресурси, които собственикът им предоставя
за временно ползване на други лица или институции.
Квазирента – плащането на всеки ресурс с фиксирано предлагане през определен период от време.
1.Икономическа рента се нарича доходът, който получават всички собственици на земя. Да / Не

2.Рентата е пазарната цена на земята и останалите природни ресурси или възнаграждение за уникални
качества. Да / Не
3.Размерът на рентата зависи само и единствено от търсенето на земята. Да / Не
4.Понятието квазирента се свързва само и единствено с търсенето на ресурса земя. Да / Не
5.Рентата определя по-високата пазарна цена на земята. Да / Не
6.Цената на земята е позитивно зависима от размера на поземлената рента и негативно зависима от
равнището на лихвения процент. Да / Не
7.Капиталът е богатство, продукт на производството и производствен фактор. Да / Не
8.Капиталът като запас е непостоянен, а като актив осигурява поток от бъдещи услуги. Да / Не
9.Капиталът има само една цена - покупната. Да / Не
10.Рентната цена на капитала е равна на пределния приходен продукт на капитала за периода, в който е
нает. Да / Не
11.Нормата на възвръщаемост на капиталовия актив изразява отношението между рентната и покупната
цена. Да / Не
12.Лихвата е алтернативният разход или цената на капитала. Да / Не
13.Равнището на лихвения процент зависи от търсенето и предлагането на стоки и услуги, но не и от
търсенето и предлагането на пари. Да / Не
14.Лихвата е алтернативен разход, цена на пропуснатите възможности за всяка друга инвестиция в реален
капитал и се приема за базисна цена на капитала. Да / Не
1.Икономическата рента е:
а) доходът на собствениците на земя;
б) доход, получаван само от собственици на фактори със съвършено нееластично предлагане;
в) допълнителен доход свръх трансферния доход;
г) обикновено е облагаема с Данък общ доход докато трансферните доходи не са данъчно облагаеми.
2.Когато фирмата използва свои собствени средства за инвестиционни цели, вместо да заема:
а) нейните икономически разходи са по-малки, тъй като тя не трябва да плаща лихва;
б) тя трябва да отчете лихвата, за да получи реална картина на разходите;
в) това означава, че фирмата не може да получи заем от банката;
г) тя не трябва да се тревожи за нормата на възвръщаемост на инвестициите.
3.Капиталът получава "възнаграждение", тъй като той е:

а) производителен;
б) скъп;
в) технически по-ефективен, отколкото трудът;
г) винаги е по-евтино да се замества капитал с труд.
4.Фирма ще замества капитал с труд, когато:

а) капиталът е по-ефективен от труда;
б) единица труд е по-евтина от единица капитал;
в) MRP, получаван от единица разход за капитал, е по-голям от MRP, получаван от единица разход за труд;
г) MRP, получаван от единица разход за труд, е по-голям от MRP, получаван от единица разход за капитал.
5.Колкото е по-висок лихвеният процент, при равни други условия:

а) по-печеливша ще е всяка инвестиция;
б) по-висока трябва да бъде нормата на възвръщаемост на всяка инвестиция, за да бъде тя изгодна;
в) по-големи са сумите, заемани от правителството;
г) по-голямо е търсенето на инвестиционни фондове.
6.Кои от долупосочените понятия не са форми на факторния доход:

а) трансферен доход; в) трансферни плащания;
б) наследство; г) икономическа рента.
7.Търсенето на даден производствен фактор ще се увеличи при:

а) използване на по-малки количества от останалите фактори;
б} намаляване на цената на фактора;
в) увеличаване на цената на продукта, в създаването на който този фактор участва;
г) намаляване на производителността на фактора.
8.Кой от изброените по-долу видове разходи не се включва в класификацията на доходите от собственост?

а) печалба; в) заплата;
б) рента; г) лихва.
9.Кривата на предлагане на земята е:

а) еластична; В) нееластична;
б) съвършено еластична; г) съвършено нееластична.
10.От какво се определя особеността на ценообразуването на пазара на земята?
а) цената на земята се диференцира в зависимост от нейните качествени характеристики и
местоположение;
б) динамичната диференциация в цените на земята е свързана с нейната икономическа мобилност като
производствен фактор;
в) поради фиксирания характер на предлагането на земята, нейната цена се изменя главно под влияние на
промените в търсенето;
г) всичко посочено по-горе.
11.Кривата на предлагане на селскостопанската земя е съвършено нееластична спрямо цената. Тя би се

преместила под въздействие на:
а) обезводняване на водни басейни и превръщането им в суша;
б) отпадането на част от земята поради замърсеност с тежки метали;
в) превръщането на пустини в цветущи масиви за производство на продукция;
г) завладяване на земи на други планети.
12.Размерът на рентата зависи от:

а) качеството на земята; в) местоположението на земята;
б) цената на създавания краен продукт; г) всичко по-горе.
13.Чистата икономическа рента е:

а) цена за правото на ползване на земята;
б) доход получен от всеки производствен фактор, за който е характерно съвършено нееластично
предлагане спрямо неговата цена;
в) доходът на арендатора;
г) високи възможни рентни доходи.
14.Рентата за собственост върху земята е:

а) фактор, който съдейства за рационалното разпределение и използване на земята като стопански ресурс;
б) икономическа бариера при ползването на земята и пречка за рационалното й стопанисване;
В) стимул за безогледно използване на земята;
г) фактор, който оскъпява селскостопанската продукция.
15.Диференциалната рента е:
а) допълнителен доход, получен от арендатора;
б) полученият рентен доход плюс наема за ползваните сгради и съоръжения, построени върху наетата
земя;
в) полученият допълнителен доход за използване на ресурси с по-високо качество и по-изгодно
местоположение;
г) доходът на арендатора като възнаграждение за направени допълнителни капиталовложения.
16.Рентата ще бъде по-висока при:

а) използване на земите в селското стопанство;
б) използване на земята в жилищното строителство;
в) увеличаване на пределния приходен продукт на земята;
г) използването на земята за построяването на завод.
17.Разграничаването на лихвата от печалбата като доходи от капитала, е резултат от разделянето на самия

капитал на:
а) собствен и заемен капитал; в) постоянен и променлив;
б) основен и оборотен капитал; г) материални активи и финансови активи.
18.Цената, по която дадено капиталово благо се предоставя за временно ползване, се нарича:
а) справедлива цена; в) цена на придобиване;
б) текуща цена; г) рентна цена.
19.Кое от посочените по-долу твърдения най-вярно характеризира покупната цена на капиталовите блага:
а) покупната цена е справедливата цена;
б) покупната цена на капитала е сумата, срещу която капиталовият актив сменя собственика си и дава
права върху всички бъдещи изгоди от него;
в) покупната цена на капиталовия актив с постоянен доход е равна на неговата капиталова стойност;
г) нито едно от посочените.
20.Пределната ефективност на капитала е:

а) отношението между рентната и покупната цена;
б) отношението между рентната и текущата цена;
в) отношението между покупната и текущата цена;
г) отношението между текущата и покупната цена.
21.Лихвеният процент зависи от:

а) D и S на заемните средства; в) размера на инвестициите;
б) инфлацията и безработицата; г) нито едно от посочените.
22.Реалният лихвен процент се определя като:

а) номиналният лихвен процент се раздели на процента на инфлацията;
б) от номиналния лихвен процент се извади процента на инфлация;
в) номиналният лихвен процент се умножи по процента на инфлация;
г) към номиналния лихвен процент се прибави процента на инфлация.
23.Нормата на възвръщаемост на капитала е:

а) печалбата, получена от използването на капитала;
б) отношението на годишната възвръщаемост на капиталовия актив към неговата покупна цена;
в) бъдещата стойност на приходите от капиталовия актив;
г) нито едно от посочените.
Задачи
1.Определете рентата от собствената Ви земя в размер на 20 дка при условие, че:

а) земята се ползва за строеж на бензиностанция и търсенето й е R = 100 - 2L;
б) земята се ползва за земеделски цели, търсенето й е R = 2L;
в) земята се ползва за жилищни нужди и търсенето й е R = 120 - 2L.
Коя от трите възможни алтернативи ще предпочетете?
2.При лихвен процент от 10% определете:

а) Каква е текущата стойност на 100 лв., които ще получите след една година?
б) Каква е текущата стойност на тези 100 лв., ако ги получите след 2 години?
в) Каква би била текущата стойност на 100-те лв. след 3 години?
3.Продажната цена на 1 тон пшеница е 400 лв. Разходите за създаването й са около 200 лв.
транспортирането на пшеницата струва по 0,50 лв. на километър за тон. Кога този селскостопански
производител би имал стимули да произвежда?
4.Можете да избирате между три алтернативи за използване на определена сума пари. Първата ви носи
веднага 150 хил. лв. Втората носи по 100 хил. лв. след първата, втората и третата година. Третата носи 500
хил. лв. след третата година. Подредете тези три алтернативи според тяхната привлекателност, ако
нормата на дисконтиране е 50 %.
5.Току що сте спечелили от спортния тотализатор 200 хил. лв. Определете каква лихва би Ви донесла тази
сума след 3 месеца, ако ги вложите в месечен депозит с 16 % годишен лихвен процент и през тези 3 месеца
лихвата се капитализира.
ОБЩО ПАЗАРНО РАВНОВЕСИЕ И
БЛАГОСЪСТОЯНИЕ ПРИ СЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ
ПАЗАРНИ ДЕФЕКТИ ПРИ НЕСЪВЪРШЕНА КОНКУРЕНЦИЯ.

ИКОНОМИЧЕСКА РОЛЯ НА ДЪРЖАВАТА

Общо равновесие – съществува когато цените са отразили промените в търсенето и предлагането така, че
търсените и предлаганите количества са се изравнили на всички пазари.
Условията за постигане на общо пазарно равновесие са:

 Всеки потребител избира комбинация от стоки според своите субективни предпочитания и бюджетни
възможности, детерминирани от доходите му и цените на крайните блага, които купува.
 Всеки потребител предлага определено количество производствени фактори при зададени равнища
на цените на същите тези фактори и на цените на крайните блага.
 Всяка фирма максимизира печалбата си при зададени технологични ограничения, търсене на
крайните й продукти и предлагане на производствени фактори, но по такъв начин, че в дългосрочен
период икономическата печалба е нулева.
 Търсените количества са равни на предлаганите количества при съответните цени на всички
продуктови и факторни пазари.
Основните характeристики на поведението на фирми и домакинства на единичните пазари могат да се

систематизират така:
 Съотношението между търсенето и предлагането определя цените и количествата блага на
единичните пазари.
 Кривата на търсене отразява динамиката на пределната полезност на благата, а кривата на
предлагане – пределните разходи за производство на тези блага.
 Фирмите максимизират своята печалба, като съпоставят пределните разходи за производство на
продуктите и пределните приходи от тях, а също и като съпоставят пределните разходи за
производствените фактори и пределните приходи от техните продукти.
 Пределната възвръщаемост от производствените фактори мотивира търсенето им на съответните
пазари.
 Производното търсене на факторите в комбинация с пазарното им предлагане от страна на
домакинствата определя тяхната пазарна цена.
 Цените на производствените фактори и предложените им количества определят размера на
доходите на домакинствата, които им позволяват да направят своя потребителски избор.
Равновесие в потреблението
Разпределението на благата е ефективно, когато пределните норми на заместване между които и да са
техни комбинации са еднакви за всички потребители. MUX / MUY = PX / PY
Равновесие в производството
Производствена ефективност – състояние на най-добро използване на ресурсите за производство на
максимално възможния обем продукция от всички отрасли. MRSLK на благо Х= MRSLK на благо Y= PL / PK
MCX / MCY = PX / PY = MRTXY, където МRTXY е пределна норма на продуктова трансформация, показваща
количеството от единия продукт, което трябва да се жертва, за да се произведе повече количество от
другия.
Оптимално разпределение на ресурсите е налице, когато:
 Пределната норма на заместване между благата е една и съща за всички потребители. Това
условие показва, че благата трябва да са разпределени по начин, отговарящ на договорните им
криви.
 Пределната норма на техническо заместване между производствените фактори е една и съща за
всички производители. Това условие показва, че факторите трябва да са разпределени така, че
изборът на производителите също да съответства на техните договорни криви.
 Пределната норма на заместване между благата за потребителите трябва да е равна на пределната
норма на продуктова трансформация.
Пазарни дефекти и държавна намеса

Пазарни провали има винаги, когато цената на крайния резултат не отразява равенството на пределните
обществени разходи и пределните обществени ползи.
Пазарните дефекти (провали) могат да бъдат разделени на две основни групи:

 функционални дефекти, които произтичат от начина на функциониране на конкурентните механизми.
Те може да бъдат разгледани в няколко насоки:
а) несъвършена конкуренция и свързаните с нея монополизация и придобиване на пазарна мощ от страна
на отделни фирми;
б) невъзможност за предлагане на публични блага чрез конкурентните пазарни механизми;
в) информационна асиметрия;
г) външни ефекти.
 социални дефекти, свързани с разпределението на доходите и произтичащото от тях неравенство в
материалното и социалното положение на индивидите и групите в обществото.
Как въздейства държавата върху икономиката?

 Първо, чрез данъците, с които се облагат доходите и материалните активи на стопанските субекти,
както и покупко-продажбите на стоки и трансфера на активи.
 Второ, чрез осъществяването на държавни разходи за покупка на стоки и услуги.
 Трето, чрез трансферните плащания се осъществява главно преразпределение на доходи към
индивиди и социални групи в неравностойно положение или нуждаещи се от подкрепа.
Държавата осъществява комплекс от функции, които могат да се сведат до следните:

 Създаване на законова рамка за функционирането на пазарите и приспособяване на същата към
динамичните промени в пазарните отношения.
 Въздействие върху разпределението на ресурсите с цел доближаване до икономическа
ефективност.
 Осъществяване на програми за преразпределение на доходите с цел постигането на социална
справедливост.
 Макроикономическа стабилизация и осигуряване на условия за устойчив икономически растеж.
Дефекти от държавната намеса - в понятието се обобщават проявите на неефективност и загуба на

обществени и частни ресурси в резултат от специфичния механизъм на функциониране на държавните
структури.
Причини за държавните провали:
 Появява се монополизъм, който с нищо не е по-добър от този на частните пазари.
 Всеки държавен контрол е неефективен в степента, в която пренебрегва частния интерес.
Държавата може да лимитира параметрите на функциониране на частните пазари, но не трябва да
препятства търсенето на по-добра алтернатива от страна на предприемачите.
 Държавните дейности изискват разходи за администрация, без която те не могат да се
осъществяват.
 При всички тези случаи държавата става посредник на потребителския избор или го възпрепятства.
Решенията се взимат не от потребителя, а от ограничена група негови представители.
РЕЗЮМЕ
1.Основните характеристики на общото пазарно равновесие се извеждат от условията, при които всеки
потребител и производител максимизира целите си: потребителите се стремят към получаването на
максимална полезност при зададени цени на крайните продукти и доходи; производителите – към
максимизиране на печалбата при зададени технологии и цени на производствените фактори.
2.Общо пазарно равновесие е налице, когато пределната норма на заместване на благата за
потребителите е равна на пределната норма на продуктова трансформация (MRS=MRT). Тогава се постига
икономическа ефективност и ограничените ресурси се използват по най-добрия начин, за да задоволят
неограничените потребности.
3.При оптимално разпределение на ресурсите (критерий на Парето) никой от пазарните агенти не може да
подобри своето положение, без някой друг да не го влоши. Достигането на оптимум по Парето означава, че
е постигнато ефективно конкурентно равновесие.
4.Конкурентната пазарна икономика в действителност не е съвършен механизъм. Причина за нейните
дефекти са монополизацията на пазарите, асиметричната информация, външните ефекти и
необходимостта от производство на обществени блага. Към дефектите се отнася и неравенството в
разпределението на доходите, водещо до бедност и социална изолация за определени категории от
населението.
5.Ролята на държавата в съвременните икономики от смесен тип е съществена, а в някои случаи –
решаваща. Прякото й въздействие се осъществява чрез данъчната политика, държавни покупки на стоки и
услуги, трансфер на доходи към частния сектор. Чрез своите дейности държавата осъществява четири
основни функции: създаване на законова рамка за дейността на частните и публичните субекти,
подпомагане на пазарните механизми за ефективна алокация на ограничените ресурси, справедливо
преразпределение на доходите, макроикономическа стабилизация и устойчив икономически растеж.
6.Една от най-важните функции на държавата е да създава и доставя публични блага, от които се ползват
всички членове на обществото независимо от възможностите им за заплащане на определена данъчна
цена. Поради невъзможността да се определят отделни цени за неделимите блага и същите да се закупят
от конкретни потребители, чистите публични блага могат да се създадат само от държавата. За смесените
блага е възможно да се определят такси, което ги прави в определена степен подходящи и за частно
предлагане, но под контрола на държавата.
7.Един от най-ярките пазарни провали са външните ефекти, при които пределните частни и пределните
социални разходи и ползи се разминават. Чрез анализ на икономическите последици от замърсяването на
околната среда се стига до извода, че само държавата може да съдейства за ефективната им
интернализация. Чрез нея се постига ефективна алокация на ресурсите но въпреки това обществото трябва
да заплаща нарастваща цена за все по-чиста околна среда. То може да отделя средства за тази цел до
точката на изравняване на пределната обществена полза и пределните обществени разходи.
8.Държавната намеса трябва да има разумни граници, след прехвърлянето на които тя се превръща в
спирачка за конкурентните механизми. Дефектите от държавната намеса се проявяват в: невъзможност да
се обхванат всички ефекти от намесата; несъвършенство на информацията; ограничения за ефективния
контрол върху частния бизнес; допълнителни разходи за администриране; ограничен избор поради
характера на политическия процес.
Общо равновесие – едновременно равновесие на всички пазари, когато няма влияния, принуждаващи
продавачи и купувачи да променят своето поведение.
Ефективност по Парето – такова разпределение на ресурсите и благата, при което не е възможно да се
подобри положението на един индивид, без това да не е свързано с влошаване на положението на друг
индивид.
Пазарен дефект (провал) – всяка пазарна характеристика, която го отклонява от идеалното състояние;
неспособност на пазара да задоволи определени обществени потребности.
Публични блага – блага, при потреблението на които не възниква съперничество (конкурентност) между
отделни потребители и от потреблението на които не може да бъде изключен никой желаещ да ползва
полезния им ефект.
Публичен избор – разкриване на индивидуалните предпочитания спрямо определени обществени
алтернативи чрез гласуване.
Теорема на Ероу за невъзможността – не съществува правило на публичен избор, което да удовлетвори
всички предварителни условия и индивидуални предпочитания освен ако изборът не е наложен или
диктаторски.
Външни ефекти – неотразени в цените разходи или ползи от пазарни транзакции, въз основа на които
участниците взимат решения. При неотразени в цените разходи възникват негативни външни ефекти, а при
неотразени ползи – позитивни външни ефекти.
Данък на Пигу – коригиращ данък, налаган върху дейности с негативен външен ефект, в резултат на което
той се интернализира.
Теорема на Коус – при установени права на собственост и при нулеви транзакционни разходи външните
ефекти могат да бъдат интернализирани чрез доброволно договаряне и взаимно изгодно пазарно решение.
/въпросите обхващат всички теми от дисциплината Микроикономика/
1.Фундаменталният проблем на икономическата теория е:

а) как да се осигури по-справедливо разпределение на доходите;
б) как да се използват ограничените ресурси за задоволяване на неограничените потребности;
в) как да се поддържат стабилни равнища на цените на стоките;
г) коя е най-добрата икономическа политика.
2.Кой от следващите въпроси е обект на изследване от микроикономическата теория?

а) Зависи ли количеството на купените през годината компютри от тяхната цена?
б) Държавните разходи влияят ли върху равнището на заетостта?
в) Покупателната сила на лева по-висока ли е в сравнение с миналата година?
г) Възможно ли е да се постигнат още по-високи темпове на икономически растеж?
3.Ако икономиката функционира в точка под границата на производствените възможности, това означава,
че:
а) се произвежда толкова, колкото позволява наличният производствен капацитет;
б) не се постига пълна заетост на ресурсите;
в) икономиката използва ресурси от бъдещето;
г) цените се установяват под равновесното си равнище.
4.Увеличаването на цената на една нормална стока ще доведе до:

а) намаляване на нейното търсене; в) нарастване на нейното предлагане;
б) намаляване на търсеното й количество; г) превръщането й в луксозна стока.
5.Да допуснем, че кривата на търсене на стоката Х се е изместила наляво поради нарастване на цената на
стока Y. Двете стоки са:
а) малоценни; в) заместващи се (субститути);
б) допълващи се; г) взаимно изключващи се в потреблението.
6.Наличието на пазарен излишък се свързва с:

а) пазарна цена, която е по-висока от равновесната;
б) пазарна цена, която е по-ниска от равновесната;
в) желание на продавачите да предложат по-малки от търсените количества от стоката;
г) желание на купувачите да закупят точно толкова, колкото са предлаганите количества от стоката.
7.Ако при нарастване на цената на една стока с 15% търсените количества от нея намаляват с 20%, то тя е
стока с:
а) нееластично търсене; в) абсолютно еластично търсене;
б) абсолютно нееластично търсене; г) еластично търсене.
8.Ако пределната полезност на едно благо е намаляваща положителна величина, общата му полезност е:
а) намаляваща величина; в) постоянна величина;
б) нарастваща величина; г) нулева величина.
9.В точката на равновесие на потребителя:

а) наклонът на линията на бюджетно ограничение и на кривата на безразличие съвпадат;
б) пределната норма на заместване на две блага е положителна;
в) той избира винаги повече от по-евтината и по-малко от по-скъпата стока;
г) няма верен отговор.
10.Производителят постига максимален обем продукция с най-ниски разходи в точката, в която:

а) пределната норма на техническо заместване на два фактора е най-висока;
б) се допират две съседни изокванти;
в) се пресичат две съседни изокости;
г) зададената изокоста се допира до съответната изокванта.
11.Ако за производството на 10 единици продукция средните променливи разходи са 50 лв., а постоянните

разходи са 200 лв., то средните общи разходи за този обем на производството са:
а) 2500 лв.; в) 70 лв.;
б) 700 лв.; г) 2050 лв.
12.Ако общите разходи на фирмата са равни на общите й приходи, то тя получава:

а) икономическа печалба; в) нулева печалба;
б) отрицателна печалба; г) пределни приходи.
13.Ако в кратък период фирмата работи на допустима загуба, това означава, че:
а) тя не си покрива променливите разходи;
б) не си покрива средните разходи;
в) не си покрива средните променливи разходи;
г) не си покрива пределните разходи.
14.Естествен монопол съществува, когато:

а) монополистът може да контролира важен източник на ресурс;
б) променливите разходи са много високи и други фирми не могат да ги покриват;
в) на пазара може да остане само една фирма, защото са много високи фиксираните разходи в този бизнес;
г) фиксираните разходи на фирмата са равни на променливите.
15.Положителна страна от съществуването на монопол, която го различава от фирмата – съвършен

конкурент, е:
а) плащането на по-високи заплати на наетите работници;
б) предлагането на по-малък обем продукция при по-висока цена;
в) инвестирането на част от печалбата в научни изследвания и разработки;
г) предлагането на по-добри инвестиционни възможности на вложителите.
16.Фирмата – монополистичен конкурент, трябва да реализира:

а) икономии от мащаба при наличие на бариери за навлизане;
б) равнище на производство, което отговаря на минимума на кривата на средните й разходи;
в) нормална печалба в кратък период и икономическа в дълъг период;
г) диференциран продукт.
17.При олигопол:
а) фирмите могат да налагат непрекъснато нарастваща цена;
б) продуктите, които се продават, не са диференцирани, а сходни (хомогенни);
в) броят на пазарните субекти е сравнително ограничен;
г) фирмите приемат пазарната цена за зададена и адаптират поведението си (предлагането) към нея.
18.Ако предлагането на даден фактор е силно нееластично, то:

а) във факторния доход ще преобладава трансферното възнаграждение;
б) във факторния доход ще преобладава чистата икономическа рента;
в) между факторния доход и разход няма да има съществена разлика;
г) доходът от фактора ще е равен на разходите за него.
19.Ако дадена фирма функционира на съвършено конкурентен трудов и продуктов пазар, то:
а) може да наема толкова работници, колкото й подсказва приходът от пределния им продукт при
установилата се пазарна цена;
б) тя може да диктува равнището на заплата на наемните нови работници;
в) може да наема всеки следващ работник на по-висока цена;
г) може да повлияе върху равнището на заплатите, при условие, че няма профсъюзно присъствие.
20.При равновесие на трудовия пазар едно увеличаване на предлагането на труд:

а) ще доведе до спадане на равновесната работна заплата;
б) ще промени минималната заплата;
в) ще предизвика движение по кривата на предлагането;
г) ще намали различията в заплащането и наемането на работната сила.
21.Чистата възвръщаемост от използвания капитал включва:

а) обичайната компенсация за предприемаческите умения;
б) доходността от направените вложения при нулев риск;
в) алтернативната цена на деловите усилия на предприемача;
г) всички отговори са верни.
22.Специфичната компенсация от земята, поземлената рента, по същество е:

а) чиста икономическа рента; в) чиста икономическа печалба;
б) трансферно възнаграждение; г) нормална печалба.

МИКРОИКОНОМИКА

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

МИКРОИКОНОМИКА

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ФУНКЦИОНИРАНЕ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА.

ТЪРСЕНЕ, ПРЕДЛАГАНЕ И РАВНОВЕСИЕ

Да си припомним някои определения

Пазарът е сфера на икономиката, в която се разменят и разпределят ресурси и блага между

Съвкупността от пазарите и съответстващата им пазарна инфраструктура (складове, магазини и т.н.)

Индивидуално и пазарно търсене

Спрямо потребителския доход благата биват нормални, малоценни и луксозни.

Eластичност на търсенето и предлагането

Еластичността на пазарното търсене спрямо цената е отношение на процентното изменение на търсеното

Под еластичност на търсенето спрямо дохода се разбира съотношението на процентното изменение на

Под ценова еластичност на предлагането се разбира съотношението на процентното изменение на

5.Най-висока е еластичността на пазарното предлагане на:

6.При увеличаване броя на производителите на зеленчуци:

Да си припомним някои определения

Постигането на потребителско равновесие се основава на това, че потребителят предпочита дадено благо

Да си припомним някои определения

Точката, в която наклонът на бюджетната линия (разходът) е равен на наклона на

Потребителският избор е оптимален и потребителят постига равновесие, когато е максимизиран

Кривата, съединяваща последователно издигащите се поради нарастване на дохода

Кривата, съединяваща последователни точки на

3.При какво условие се постига максимално удовлетворение (равновесие) на потребителя?

4.За да се окажем в положение на потребителско равновесие трябва:

6.Винаги, с намаляване на общата полезност TU, пределната полезност MU:

7.При ефекта на заместване, ако се увеличава цената на една стока:

11.Положението на потребителско равновесие се описва с:

а) Да се изчислят липсващите стойности от средната полезност и пределната полезност.

количество купени обща пределна

Б. Изчислете пределната полезност на един похарчен лев за двете занимания.

Да си припомним някои определения

В краткосрочен период фирмата може да увеличава обема на производството чрез въвличане на

Закон за намаляващата пределна производителност – добавените единици от променливия фактор

Равновесието на производителя може да се изпълни при следните условия:

Разходите на фирмата представляват всички явни и неявни издръжки за необходимите фактори на

Кривата на променливите разходи е нарастваща, като за по-

Разходи в дългосрочен период

Три вида възвръщаемост от мащаба

Приходите на фирмата (R) са всички постъпления, които тя получава от реализация на произведената

Печалбата може да се прояви като:

2.Производителността е мярка на:

3.Пределният физически продукт е:

5.За кои от посочените видове разходи, средните разходи са постоянно намаляващи:

8.Връзката между обема на произвежданата продукция и алтернативното комбиниране на

10.Всяка точка от една изоквантна линия означава:

11.Условието за равновесие на производителя изисква:

13.Когато една фирма повишава цените, общият приход определено:

14.Когато една фирма максимизира печалбата, тя:

15.Една фирма ще преустанови производството, ако:

16.Една фирма трябва да увеличава производството докато:

17.Кое от следните определения съответства на понятието "нормална печалба":

18.Когато е изпълнено условието MR = МС, пределната печалба:

20.Общата печалба се измерва, като:

21.Докато общите разходи растат:

Б. Изчислете пределния продукт за наемането на всеки допълнителен работник и нанесете информацията в

В. Законът за намаляващата производителност на използвания труд започва да се проявява с наемането

Г. При наемането на четвъртия работник, общият продукт на труда:

Q FC VC TC AFC AVC ATC MC

Попълнете таблицата и отговорете:

Б. При какъв обем на производство AVC ще бъдат равни на 40 парични единици?

Да си припомним някои определения

Предпоставките за възникването на институционален монопол са:

Когато потребителите са достатъчни силни икономически, те също могат да влияят на цената и

Предприемачът – чист монопол в дадено производство, ще е склонен да го разширява дотогава, докато

Допълнителни КЛЮЧОВИ ПОНЯТИЯ

МОНОПОЛИСТИЧНА КОНКУРЕНЦИЯ И ОЛИГОПОЛ