Италианската кухня е цяла симфония от аромати,

вкусове и цветове. Тя е една от най - добрите кухни

в света. А за италианците храненето е едно от най -
големите удоволствия в живота. Всеки, опитал
веднъж италианските блюда, е техен неизменен
почитател и постоянен любител на прекрасните
ястия от риба и месо, на разнообразно
приготвените различни видове зеленчуци, на
тестените изделия, сладоледите и плодовите
десерти. Много хора отъждествяват италианската
кухня само с пицата и спагетите. Истината е, че
всеки регион в страната се отличава със свой особен
кулинарен стил и кухнята на Италия не се
ограничава само до тези няколко ястия. Истина е
също, че и пастата, и спагетите са навлезли доста
по-късно в италианското меню.
 Кухнята в Древен Рим

Древните римляни се хранели три пъти на ден. Рано сутринта, по изгрев

слънце, приемали закуска, включваща хляб и сол, маслини, мед, мляко, а също
и популярната в Италия каша, заради което гърците ги наричали „лапачи на
каша”. Домакинствата употребявали пшеница, ръж, ечемик, просо, от които се
правели и тестени изделия.
Втората закуска била
по обед – хляб
/раздаван на бедните
безплатно/ със
зеленчуци, сирене Менюто на обикновените
и мляко. граждани включвало
Популярна нахут, бакла, леща, зеле,
закуска грах, моркови, ряпа, лук,
бил праз, чесън, хрян,
и пащърнак, маруля,
Libum – целина, магданоз, копър,
вид кейк а и често се споменава за
със сирене и яйца. "поска" –странна смес, от
вода, оцет и яйца за
разхладителна
напитка.
 По-заможните римляни похапвали плодове, месо или риба. Плодове внасяли от
Персия, Армения и Африка. Вечерята или истинският обяд се провеждал в
гостните на къщите – триклиниумите, където около кръгла или правоъгълна маса
се разполагали ложите. На всяко ложе имало по трима човека. Мъжете лежали,
жените седeли. Според правилата на обяд броят на хората трябвало да бъде не по-
малко от трима, но не повече от деветима.
 Първо поднасяли
закусчиците
/ордьоврите/: салати,
гъби, зеле, маринована
риба, морски дарове,
яйца. След това
донасяли главните
блюда, най-често от
домашни животни:
свинско, заешко или
козе месо; или пък
дивечово месо: сърни,
елени; също и
наденички и кюфтета,
направени от тях.

Често на обяд се канели гости и тогава започвала гощавка или пир,

съпроводена с беседи за изкуство и литература. Произнасяли и речи.
Римският сатирик Марциал трърдял: „По време на гощавката ние
получаваме висшето си образование”. Често пирът преминавал под
музикален съпровод, а масите и стените били отрупани с венци и цветни
гирлянди, които придавали красота и тържественост на мероприятието.
Римляните ядели и много птиче месо – кокошки, фазани, пауни, яребици,
изискани се считали блюдата от щъркелово месо, славеи, чучулиги,
гребени от петел, езици от фламинго. Ценяла се и морската храна, като
често богаташите отглеждали редки видове риби, мекотели и раци в
басейните на вилите си. Гощавката завършвала с десерт, в който влизали
сладкиши, кремове, бисквити, орехи, фурми и разнообразни плодове.

Тази страст към екзотичните

блюда набрала скорост в
залеза на Републиката,
когато всички морета и земи
били претърсени за
всевъзможни деликатеси.

Дегустацията на невероятни кулинарни чудеса била издигната в култ. Но

със замирането на империята пировете губят своето очарование. Жителите
на Апенинския полуостров обаче са съхранили интереса си към храната
през вековете, за да са днес отново сред най-добрите гастрономи и винари.
Повлияна е от традициите
в австрийската
и унгарската кухня
заради общите граници
на Италия и
Австро-Унгария
в миналото.
Тук италианците
приготвят
кисела супа или
кисело зеле.
В Северна Италия
на почит са тортелините.
В Ломбардия готвят
супи и ястия с ориз,
а в Пиемонт –
ястия със свинско.
 Тук кухнята не блести със
сложни специалитети,
но от гозбите се носи аромат,
който няма как да сбъркате.
Зехтин, чесън, сухи подправки
и свежи треви образуват тандем,
който придава на ястията
неповторим вкус.
 Италианците от юга
са майстори на сосовете -
задължителен елемент към
основното ястие.
В Южна Италия ще
поглезите стомаха си и с
вкусно приготвени
морски дарове.
Твърди се, че тук е
родината на пицата.
Макар Северна Италия да е
царството на пастата,
казват,
че тук са най-големите й
майстори.
Ако минавате през
Сицилия, задължително
опитайте тамошната лазаня.
Популярни са ястията с
агнешко и рибните блюда.
Приготвят и разкошни
десерти.
 Историята на италианското вино
датира от дълбока древност.
Още гърците наричали
земите на Апенинския полуостров
Енотрия или страна на вината.
Италия разполага с всички
основни фактори,
определящи качеството на виното –
планински склонове
с оптимален почвен състав,
много слънце и горещ климат.
Всичко това дава възможност
за създаването
на голямо разнообразие
от висококачествени
бели и червени вина,
съчетаващи се отлично
с великолепната
кухня на страната.
Най -качествените
вина се произвеждат
във винарските региони
Пиемонт, Тоскана и
Фриули-Венеция Джулия.
Ето и някои от тях:
Dolcetto - сухо червено вино
с приятен горчив вкус
Barbera - плътно тяло и леко
танинови нотки, с висока естествена
киселинност и най-добре
разкрива качествата си, когато се
комбинира с подходяща храна.
Gattinara - рубинено червено, сухо, с
плътно тяло, отлично изявен аромат
и с едва доловима горчива
нишка накрая
 Според всеобщото мнение най-
добрите италиански вина са
червените. Но още в средата на
миналия век италианските
винопроизводители създавали и
прекрасни, свежи бели вина,
които продължават да будят
възхищение. Ето и някои от тях:
Орвието Класико - разкрива
приятен, деликатен плодов букет.
Сухо и леко горчиво, елегантно и
нежно на финала.
Леварие Соаве Класико -лимонено
златист цвят със зелени оттенъци.
На нос преобладава цветист букет
със загатнати нюанси на круша и
кора от лимон. Привлекателна
свежест на небцето с нотки на
круша и бадемов вкус.
Пино Гриджо Сортеселе – отлична
структура, нежен и благороден
вкус, пленителни аромати на мед,
сено, круша и горски цветя. дълъг
финал.
Изготвено от студенти от ІІІ к.