СО

ЦИ
АЛ
Н
ЛИ ИТ
ЧН Е Р
ОС ОЛ
ТТА И Н
А
• РОЛЯ - СОЦИАЛНА АКТИВНОСТ, НАСОЧЕНА КЪМ ИЗПЪЛНЕНИЕ НА
ПРЕДВАРИТЕЛНО СЪГЛАСУВАНИ (ИСТОРИЧЕСКИ ОБУСЛОВЕНИ) ДЕЙСТВИЯ,
КОИТО НАСОЧВАТ ПОВЕДЕНИЕТО НА ЧОВЕКА.

НОРМАТИВНО ОДОБРЕН НАЧИН НА ПОВЕДЕНИЕ, СВЪРЗАН С ДАДЕНО

СОЦИАЛНО ПОЛОЖЕНИЕ.
РОЛИТЕ СЪЩЕСТВУВАТ ВЪН ОТ ИНДИВИДА, ТОЙ ГИ УСВОЯВА ЧРЕЗ ПРОЦЕС НА
ОБЩУВАНЕ С ДРУГИТЕ ХОРА.
РОЛЯТА ПОМАГА НА ЧОВЕКА ДА СЕ АДАПТИРА КЪМ СОЦИАЛНИТЕ
ИЗИСКВАНИЯ И ОЧАКВАНИЯ СПРЯМО НЕГО.
РОЛЯТА ПОКАЗВА „УСЕЩАНЕТО ЗА СОЦИАЛНА ЗНАЧИМОСТ“ НА ЛИЧНОСТТА.
• К. ЮНГ - РОЛЯТА ИМА АРХЕТИПНА СЪЩНОСТ. В ДРЕВНОГРЪЦКИЯ ТЕАТЪР
„ПЕРСОНА“ СЕ НАРИЧА МАСКАТА НА АКТЬОРИТЕ, С КОЯТО ТЕ ИГРАЯТ
ОПРЕДЕЛЕНА РОЛЯ. СПОРЕД
ЮНГ ОТ СТРАХА, ЧЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ОТХВЪРЛЕН, ЧОВЕК СИ СЛАГА МАСКА, ЗА ДА
СЕ ПРЕДСТАВИ ПО СОЦИАЛНО ЖЕЛАТЕЛЕН НАЧИН ПРЕД ДРУГИТЕ ( ТОЙ ИГРАЕ
ТЕАТЪР). ТОВА ПРАВИ НЕСЪЗНАВАНО, ЗАЩОТО Е СВЪРЗАНО С
ПРЕДРАЗПОЛОЖЕНИЕТО МУ ДА СЕ ПОКАЗВА КАТО “ВЪНШНА СОЦИАЛНА
ЛИЧНОСТ“.
• ДЖ.МИЙД (ЧИКАГСКА ШКОЛА) – РОЛЯТА Е ВЪЗМОЖНОСТТА НА ЧОВЕК ДА СЕ
ПОСТАВИ НА МЯСТОТО НА ДРУГ ЧОВЕК И ДА ПОГЛЕДНЕ ПРЕЗ НЕГОВИТЕ ОЧИ
(ЕМПАТИЯ???). ЧОВЕК НАДГРАЖДА ПРОСТОТО ВЪЗПРИЯТИЕ. ТОЙ КОРИГИРА
ПОВЕДЕНИЕТО СИ В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОЧАКВАНИЯТА НА ОКОЛНИТЕ ( УЧИ СЕ НА
ТОВА) И ПО ТОЗИ НАЧИН СЪЗДАВА ЕДНА ИЛЮЗОРНА „ПРИВИДНОСТ С ЦЕЛ ДА
ПРЕДИЗВИКА НАЙ-БЛАГОПРИЯТНОТО ВЪЗМОЖНО ВПЕЧАТЛЕНИЕ И ПОСЛЕДВАЩО
ИЗВЛИЧАНЕ НА ПОЛЗА ОТ ТОВА“.
• СОЦИАЛНАТА РОЛЯ, СПОРЕД РАЛФ ЛИНТЪН Е ТЯСНО СВЪРЗАНА СЪС СТАТУСА.
ТЯ Е „ ДИНАМИЧЕН АСПЕКТ НА СОЦИАЛНИЯ СТАТУС НА ИНДИВИДА“ .

 РАЗБИРА СЕ КАТО РЕАЛИЗАЦИЯ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРАВИЛАТА И

ЗАДЪЛЖЕНИЯТА, СЪОБРАЗНО АКТУАЛНИЯ СОЦИАЛНИЯ СТАТУС.

• СОЦИАЛНАТА РОЛЯ Е ПОЗИЦИЯТА, ЗАЕМАНА ОТ ЛИЧНОСТТА В СОЦИАЛНИТЕ

ОТНОШЕНИЯ (БИГЪЛ И ТОМАС).

 РОЛЯТА ИЗИСКВА И ИЗГРАЖДА ПОВЕДЕНИЕ, СВЪРЗАНО С КОНКРЕТНА

АКТИВНОСТ, ЗНАНИЯ И ЦЕННОСТИ, НУЖНИ ЗА ИЗПЪЛНЯВАНЕТО И.

 ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РОЛЯТА ОПРЕДЕЛЯ СЪОТВЕТНИЯ РАНГ, КОЙТО ЗАЕМА

ЛИЧНОСТТА В ОБЩЕСТВОТО.
 Видове роли:

 Приписани (пол, роднински връзки) и придобити ( от професия или взаимоотношения);

 Стереотипни и иновативни;

 Формални и неформални;

 Биологични ( майка, класова принадлежност) и Институционални роли ( професия, религия, политика);

 Дълговременни и кратковременни (гражданин, участник в екип);

 Значими и незначими ( по субективност);

 Престижни и непрестижни;

 Желани и задължителни;

 Наложени и отхвърлени.

Ролеви норми – предписания в изпълнението на ролята. Те са регулаторите на поведението на личността при изпълнението на ролята.
• ЖИВОТЪТ НА ЛИЧНОСТТА Е МНОГОЛИК, ПОРАДИ ТОВА ВСЕКИ ЧОВЕК „ИЗПЪЛНЯВА“ МНОЖЕСТВО РОЛИ И ТОВА СЕ ОПРЕДЕЛЯ
КАТО РОЛЕВИ РЕПЕРТОАР.

РОЛЕВИЯ РЕПЕРТОАР ОБХВАЩА ВСИЧКИ РОЛИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВА ИНДИВИДА. И ТОВА ПОРАЖДА МНОЖЕСТВО НАПРЕЖЕНИЯ.

 ХАРМОНИЧНОСТ НА РОЛИТЕ:

 ХАРМОНИЧНОСТ НА ПЕРСОНАЛНИТЕ РОЛИ – СЪСТОЯНИЕ, ПРИ КОЕТО ЕДИН ЧОВЕК УСПЕШНО ИЗПЪЛНЯВА НЯКОЛКО РОЛИ (МАЙКА,
СЪПРУГА, СЛУЖИТЕЛ, ГРАЖДАНИН);

 ХАРМОНИЧНОСТ НА СОЦИАЛНИТЕ РОЛИ - КОГАТО НЯКОЛКО ЧОВЕКА РАБОТЯТ В ЕКИП И В ЗАВИСИМОСТ ОТ СВОИТЕ КОМПЕТЕНЦИИ,
ВСЕКИ КОНКРЕТИЗИРА ДЕЙСТВИЯТА СИ, КРАЙНИЯТ РЕЗУЛТАТ Е ПОЛОЖИТЕЛНИЯТ ЕФЕКТ ОТ ДЕЙНОСТТА, ЗАЩОТО ВСЯКА РОЛЯ
ДОПЪЛВА ДРУГИТЕ.

 РОЛЕВИ КОНФЛИКТИ:

 ВЪТРЕШНО РОЛЕВИ КОНФЛИКТИ – КОГАТО САМИТЕ РОЛИ, КОИТО ИЗПЪЛНЯВА ЛИЧНОСТТА НЕ СА ЯСНИ И ПРОТИВОРЕЧИВОСТТА ИМ
СЪЗДАВА ЕМОЦИОНАЛНИ НАПРЕЖЕНИЯ;

 МЕЖДУРОЛЕВИ КОНФЛИКТИ – ПРОТИВОРЕЧИВОСТ В ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ДВЕ ИЛИ ПОВЕЧЕ РОЛИ ЕДНОВРЕМЕННО.

 РОЛЕВИ СЕКТОР – СОЦИАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО В КОЕТО СЕ РЕАЛИЗИРАТ РОЛИТЕ. ТО ВКЛЮЧВА:

 ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ ВЗАИМНО ДОПЪЛВАЩИ СЕ РОЛИ;

 СЪГЛАСУВАНОСТ НА РОЛИТЕ И ПОЗИЦИИТЕ ИМ;

 ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЕДНАТА РОЛЯ ПРЕДПОЛАГА НАЛИЧИЕТО НА ДРУГА РОЛЯ (БАЩА –ДЕТЕ,

РАБОТОДАТЕЛ-РАБОТНИК, РЪКОВОДИТЕЛ-ПОДЧИНЕН);

 ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РОЛЯТА Е ОБЕКТ НА ЛИЧНОСТНА И СОЦИАЛНА ОЦЕНКА.

 РОЛЕВИ СТАТУС – ПОЗИЦИЯТА НА РОЛЯТА В ОБЩЕСТВОТО

 СТАТУСЪТ ВКЛЮЧВА СОЦИАЛНИ ИЗИСКВАНИЯ И СОЦИАЛНИ ОЧАКВАНИЯ;

 ВСЕКИ СТАТУС ОПРЕДЕЛЯ ПРАВАТА И ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА НЕГОВИЯ НОСИТЕЛ, КАКТО И РЕСУРСИТЕ

ЗА ОКАЗВАНЕ НА СОЦИАЛЕН НАТИСК ИЛИ ПОДЧИНЕНИЕ;

 СТАТУСЪТ ОПРЕДЕЛЯ МЯСТОТО НА ЛИЧНОСТТА В СИСТЕМАТА ОТ СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ.

 АМЕРИКАНСКИЯТ ПСИХОЛОГ РАЛФ ТЪРНЪР Е АВТОР НА ИДЕЯТА ЗА ИЗГРАЖДАНЕ НА РОЛИТЕ. ТОЙ СМЯТА, ЧЕ

КОЛКОТО И СОЦИАЛНО ДА Е ОБВЪРЗАНА, ВСЯКА РОЛЯ ПРИТЕЖАВА УНИКАЛНОСТ ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА

ЛИЧНОСТТА, КОЯТО Я ИГРАЕ. ТЯ ВНАСЯ СВОЯТА ИНДИВИДУАЛНОСТ В РОЛЯТА.

 СИТУАЦИИТЕ НА РОЛЕВА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ СЕ СВЪРЗВАТ С ТОВА, ЧЕ ОЧАКВАНИЯТА КЪМ ДАДЕНА ПОЗИЦИЯ

СА НЕПЪЛНИ ИЛИ НЕОПРЕДЕЛЕНИ. В ТАКИВА СИТУАЦИИ ЧОВЕК СЕ БЕЗПОКОИ И ИЗПИТВА ДИСКОМФОРТ.

 НЕОПРЕДЕЛЕНОСТТА НА РОЛЯТА ВОДИ ДО ЕМОЦИОНАЛНИ РЕАКЦИИ НА НАПРЕЖЕНИЕ И ЧОВЕК ДЕМОНСТРИРА

БЕЗСИЛИЕ;

 РОЛЕВАТА НЕОПРЕДЕЛЕНОСТ ВОДИ ДО НИСКА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ ОТ РАБОТАТА И НИСКО САМОЧУВСТВИЕ.

 РОЛЕВО ПРЕТОВАРВАНЕ – СЪСТОЯНИЕ, СВЪРЗАНО С НЕВЪЗМОЖНОСТТА НА ЛИЧНОСТТА АДЕКВАТНО ДА

ИЗПЪЛНЯВА РОЛЯТА;

 ПОРАЖДА СЕ, КОГАТО ВЛОЖЕНИТЕ СОЦИАЛНИ ОЧАКВАНИЯ ОТНОСНО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РОЛЯТА,

НАДВИШАВАТ СПОСОБНОСТИТЕ НА ЛИЧНОСТТА ЗА НЕЯ. ТЯ ВЛАГА МНОГО УСИЛИЯ И ЕНЕРГИЯ ЗА

ИЗПЪЛНЕНИЕТО.
 РОЛЕВА ДИСТАНЦИЯ ( ОТЧУЖДАВАНЕ ОТ РОЛЯТА ) – ПРОЦЕС, ПРИ КОЙТО ЛИЧНОСТТА ДЕМОНСТРИРА ЖЕЛАНИЕ ДА

ИЗПЪЛНИ НЯКОИ РОЛИ ИЛИ РОЛЕВИ КОМПОНЕНТИ, ПРОТИВОПОСТАВЯЙКИ СЕ НА РОЛЕВОТО ИМ ПРЕДПИСАНИЕ И

ПРЕДПРИЕМАЙКИ АЛТЕРНАТИВНИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ТОВА.

 ЗАГУБВА СЕ ИДЕНТИЧНОСТТА С РОЛЯТА;

 ПРЕМЕСТВАНЕ НА РОЛЕВАТА МРЕЖА ( ЧОВЕК ПРАВИ ТОВА, КОЕТО НЕ ВЛИЗА В ЗАДЪЛЖЕНИЯТА МУ, ДЕТЕТО ГЛЕДА

СВОЕТО БРАТЧЕ ВМЕСТО МАЙКАТА)

 НЕПЪЛНА ВЪВЛЕЧЕНОСТ В РОЛЯТА – КОГАТО ЕДИН ЧОВЕК ИМА СОЦИАЛНА ПРИНАДЛЕЖНОСТ КЪМ ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА

СОЦИАЛНА СРЕДА:

 ТОЙ НЕ АНГАЖИРА ИЗЦЯЛО РОЛЕВИЯ СИ КАПАЦИТЕТ;

 ЗА ДА ИМА ВИСОКА РОЛЕВА ЕФЕКТИВНОСТ, ЧОВЕК ПРЕНЕБРЕГВА, ИГНОРИРА ИЛИ ДОРИ ОТХВЪРЛЯ НЯКОЯ ОТ РОЛИТЕ

СИ ( ДОБРАТА МАЙКА НЕ РАБОТИ, ДОБРИЯТ РЪКОВОДИТЕЛ НЕ Е ДОБЪР ШОФЬОР);

 БОРЕЙКИ СЕ ЗА СВОЯТА РОЛЕВА ИДЕНТИЧНОСТ ЧОВЕК ИЗПАДА В РОЛЕВА ДИСТАНЦИЯ.

 ОТХВЪРЛЯНЕ НА РОЛЯТА – НЕЙНОТО ЛИЧНОСТНО НЕПРИЕМАНЕ.

 ОСНОВНИТЕ ФУНКЦИИ НА РОЛЯТА СА:

 СОЦИАЛНА ФУНКЦИЯ – ЧРЕЗ РОЛЯТА СЕ СТИМУЛИРАТ И ПОДДЪРЖАТ МЕЖДУЛИЧНОСТНИТЕ

ОТНОШЕНИЯ

 ОЦЕНЪЧНА ФУНКЦИЯ – ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РОЛЯТА СЕ ОЦЕНЯВА ОТ ОСТАНАЛИТЕ ХОТА. МНОГО

ЧЕСТО ОТ ТОВА ЗАВИСИ ОТНОШЕНИЕТО ИМ КЪМ ЛИЧНОСТТА (МАЙКА, ИЗОСТАВИЛА ДЕТЕТО СИ,
НЕМОРАЛЕН РЪКОВОДИТЕЛ И ДР.)

 ПРИСПОСОБИТЕЛНА ФУНКЦИЯ – ЗНАНИЯТА ЗА РОЛЯТА И НЕЙНОТО ИЗПЪЛНЕНИЕ ПОМАГАТНА

ЛИЧНОСТТА ПО-ЛЕСНО ДА НАВЛЕЗЕ С СИСТЕМИТЕ ОТ СОЦИАЛНИ ОТНОШЕНИЯ;

 ЛИЧНОСТНА ФУНКЦИЯ – РОЛЯТА ОПРЕДЕЛЯ ПРЕДСТАВАТА НА ЛИЧНОСТТА ЗА СЕБЕ СИ (АЗ-ОБРАЗА),

КАКТО И ЗНАНИЯТА ЗА СЕБЕ СИ (АЗ-КОНЦЕПЦИЯТА НА ИНДИВИДА):

 РОЛЯТА Е ЕЛЕМЕНТ ОТ ЛИЧНОСТНАТА ИДЕНТИЧНОСТ;

 ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА РОЛЯТА ПОВЛИЯВА САМООЦЕНКАТА И ЛИЧНОСТНАТА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ;

 СЪДЪРЖАНИЕТО НА РОЛЯТА ВКЛЮЧВА ЛИЧНОСТНИТЕ ЦЕННОСТИ;

 СИМВОЛЕН ИНТЕРАКЦИОНИЗЪМ –ОБЩ ТЕРМИН, КОЙТО ВКЛЮЧВА В ОБЕМА СИ РОЛЕВАТА

ТЕОРИЯ. ТАЗИ ПЕРСПЕКТИВА ФОКУСИРА ВНИМАНИЕТО ВЪРХУ СОЦИАЛНИТЕ ПРОЦЕСИ,

ЧРЕЗ КОИТО ХОРАТА ПРИДАВАТ ЗНАЧЕНИЯ НА ОБЕКТИТЕ, СЪБИТИЯТА И СИТУАЦИИТЕ,
ИЗГРАЖДАЩИ СВЕТА ИМ.

 ТОЙ СЕ ОТНАСЯ СПЕЦИФИЧНО ДО НАЧИНИТЕ НА ПРИДАВАНЕ НА ЗНАЧЕНИЯ НА АЗ-А, Т.Е.

НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО ХОРАТА РАЗБИРАТ СЕБЕ СИ КАТО СОЦИАЛНИ ОБЕКТИ В ДАДЕНИ
СИТУАЦИИ.

 КОГАТО ПРОДЪЛЖИТЕЛНО ВРЕМЕ ЧОВЕК ДОБРОСЪВЕСТНО ИЗПЪЛНЯВА ОГРАНИЧЕН БРОЙ

РОЛИ ИЛИ ДОРИ САМО ЕДНА-ЕДИНСТВЕНА РОЛЯ, ТОЙ МОЖЕ НАПЪЛНО ДА СЕ

ИДЕНТИФИЦИРА С НЕЯ, ДА СЕ СХЕМАТИЗИРА КАТО ЛИЧНОСТ ДО НИВОТО НА НЕЙНИТЕ
ФОРМАЛНИ ПРЕДПИСАНИЯ И ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В “СЧЕТОВОДИТЕЛЯ”, “ЧИНОВНИКА”,
“УЧИТЕЛЯ”, “РЪКОВОДИТЕЛЯ” .

ФИКСАЦИИТЕ И АКЦЕНТУАЦИИТЕ ВЪРХУ ОПРЕДЕЛЕН АЗ-ОБРАЗ ВОДЯТ ДО ВЪЗМОЖНИ

ХИПЕРТРОФИИ, АТРОФИИ И ФУКЦИОНИРАНЕТО ИМ КАТО ПАТОЛОГИЯ НА ЛИЧНОСТТА.