АЗ-ОБРАЗ И САМООЦЕНКА

ЛИЧНОСТ
• С понятието за личност в психологията означаваме тези
уникални качества и характеристики, които се проявяват
видимо чрез поведението ни в различни публични ситуации
чрез социалните роли, които играем.
• „Личност“ идва от латинската дума persona, която
означава маска и изразява външния поглед към човека. В
театъра маската разкрива ролята, но скрива актьора. Така и в
живота, когато общуваме с другите, ние не разкриваме целия
си вътрешен свят.
 АЗ-ОБРАЗ
• Понятието за Аз-образ изразява начина, по който гледаме на
себе си отвътре – това е лицето на актьора зад маските, които
ни се налага да поставяме, когато играем ролите си в
обществото.
• Аз-образът е цялостна представа за себе си, която изразява
относителното единство на вътрешния свят на човека.
 ПРЕДСТАВАТА НА ЧОВЕКА ЗА СЕБЕ СИ
ВКЛЮЧВА РАЗЛИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО
МОЖЕ ДА БЪДАТ ГРУПИРАНИ В РЕАЛЕН АЗ-
ОБРАЗ И ИДЕАЛЕН АЗ-ОБРАЗ.
 РЕАЛЕН АЗ-ОБРАЗ
• Реалният Аз-образ е представата на човека за това какви
характеристики той притежава в действителност, какви са
възможностите му и какъв е неговият образ в очите на
другите.
• Например: „Аз съм внимателен и търпелив човек“ или
„Момичетата не ме харесват“; „Имам математически
талант“ или „Изобщо не ми се удава да танцувам“;
„Съучениците ми ме мислят за скучен, защото не ходя с тях
по купони“ или „Казват, че съм душата на компанията“.
 ИДЕАЛЕН АЗ-ОБРАЗ
• Идеалният Аз-образ включва желанията на човека – това,
което би искал да бъде (представите за бъдещето му) и
представите му за очакванията на другите към него
(външните норми и оценки, които са станали част от
вътрешния му свят).
• Например: „Искам да имам хубава работа“ или „Трябва да
имам добри оценки в училище“ (родителите ми очакват това
от мен)
 САМООЦЕНКА
• Самооценката е общата представа
на всеки човек за ценността на
неговата личност.
• Самооценката се определя като
съотношение между нашите
постижения и претенции, между
реалния и идеалния Аз-образ.
НИСКА САМООЦЕНКА
• Ако претенциите са по-големи от
постиженията, самооценката е
ниска. Човекът не харесва себе
си и не се чувства добре такъв,
какъвто е; подценява се. Ниската
самооценка е резултат от
прекалено големи очаквания към
себе си.
ВИСОКА САМООЦЕНКА
• Ако постиженията са по-големи от
претенциите, самооценката е
висока. Такъв човек харесва себе
си, но често се надценява. Той е
склонен да преувеличава
положителните си качества и да
омаловажава недостатъците си.
Обикновено казваме за такива хора,
че имат прекалено голямо
самочувствие.
КОГАТО ПРЕТЕНЦИИТЕ И
ПОСТИЖЕНИЯТА НА ЧОВЕКА СА
УРАВНОВЕСЕНИ, САМООЦЕНКАТА Е
РЕАЛИСТИЧНА, Т.Е. ОТГОВАРЯ НА
ДЕЙСТВИТЕЛНИТЕ МУ КАЧЕСТВА И
ВЪЗМОЖНОСТИ В МОМЕНТА И
СЪЩЕВРЕМЕННО СЪЗДАВА
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ И
УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ. ТАКИВА ХОРА
ПОЗНАВАТ И ПРИЕМАТ КАКТО
ПОЛОЖИТЕЛНИТЕ СИ СТРАНИ, ТАКА И
НЕДОСТАТЪЦИТЕ И ГРЕШКИТЕ СИ. ТЕ
УМЕЯТ ДА ВЗЕМАТ РЕШЕНИЯ, ДА
ПОЕМАТ ОТГОВОРНОСТ, ДА ПРИЕМАТ
ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ДЕЙСТВИЯТА СИ И ДА
СЕ УЧАТ ОТ ГРЕШКИТЕ СИ.
ЗАЩО Е ВАЖНО ДА РАБОТИМ ВЪРХУ СВОЯТА
САМООЦЕНКА

Самооценката е решаваща за нашите успешни действия в :

• общуването,
• отношенията с другите,
• професионалното развитие,
• психичното здраве.
 НАЧИНЪТ, ПО КОЙТО СЕ ОТНАСЯМЕ КЪМ СЕБЕ
СИ, ОПРЕДЕЛЯ НАЧИНА, ПО КОЙТО ТЪЛКУВАМЕ
ПОСЛАНИЯТА НА ДРУГИТЕ ХОРА, КОГАТО
ОБЩУВАМЕ.

НАПРИМЕР: НЕПОЗНАТ МИ НАПРАВИ ИСКРЕН

КОМПЛИМЕНТ НА УЛИЦАТА, А АЗ НЕ СЕ ХАРЕСВАМ,
ЩЕ СИ ПОМИСЛЯ, ЧЕ МИ СЕ ПОДИГРАВА. ОТ ДРУГА
СТРАНА, АКО ТРЕНЬОРЪТ МИ ПО ТАНЦИ МИ ПОСОЧВА
ДОПУСНАТА ОТ МЕН ГРЕШКА И АЗ ИМАМ
РЕАЛИСТИЧНА САМООЦЕНКА, НЯМА ДА СЕ ЗАСЕГНА,
ЗАЩОТО ЗНАМ, ЧЕ ТАКА ЩЕ СЕ НАУЧА ДА ТАНЦУВАМ
ПО-ДОБРЕ.
 В СФЕРАТА НА ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ
ХОРАТА С ВИСОКО САМОЧУВСТВИЕ ЧЕСТО СА
НЕПРИЯТНИ ЗА ОКОЛНИТЕ, ЗАЩОТО ИЗГЛЕЖДАТ
АРОГАНТНИ. ХОРАТА С НИСКО САМОЧУВСТВИЕ
ЧЕСТО НЕ СА АКТИВНИ И СМЕЛИ В ОБЩУВАНЕТО.
КОЛЕБАЯТ СЕ ДА УСТАНОВЯВАТ НОВИ ПОЗНАНСТВА
ИЛИ ДОРИ ДА ПОПИТАТ ЗА ПЪТЯ В НЕПОЗНАТ ГРАД.
ЧЕСТО ИЗБЯГВАТ КОНТАКТИ И ОТНОШЕНИЯ.
 НИСКАТА САМООЦЕНКА ВЛИЯЕ ВЪРХУ
ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ. СПОСОБНОСТТА ДА
ПРИЕМАМЕ СЕБЕ СИ И ДА СИ ПРОЩАВАМЕ, Е В
ОСНОВАТА НА ЗДРАВОСЛОВНОТО ФИЗИЧЕСКО И
ЕМОЦИОНАЛНО РАВНОВЕСИЕ.
САМООЦЕНКАТА ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ РЕШЕНИЯТА, КОИТО
ВЗЕМАМЕ В ЖИВОТА И В ПРОФЕСИЯТА СИ. РЕАЛИСТИЧНАТА
САМООЦЕНКА Е ОСНОВЕН ФАКТОР ЗА УСПЕХ. ХОРА С ТАКАВА
САМООЦЕНКА СЕ ПРИСПОСОБЯВАТ ПО-ЛЕСНО КЪМ
ПРОМЕНИТЕ В ЖИВОТА.
ОБОБЩЕНИЕ
• В този урок научихме, че всеки човек има определена представа за себе си – Аз-образ.
Всеки човек има и способността да оценява това, което е узнал за себе си –
самооценка. Самооценката се определя като отношение между постиженията на
човека и претенциите му към самия себе си. Самооценката влияе върху поведението
ни при общуване, вземане на решения, професионално развитие, изграждане на
отношения, психично здраве.
• Различни фактори имат значение при формиране на самооценката – обществено
положение, здравословно състояние, професионален успех, финансово състояние,
отношение на другите. Най-важната роля за изграждането на реалистична самооценка
имат безусловната подкрепа и приемането от родителите.
• Самооценката може да бъде съзнателно променяна, ако работим върху мислите си и
върху начина, по който се отнасяме към фактите и обстоятелствата в живота си
БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА
ВНИМАНИЕТО!!!