І.

Литературни понятия

1. Повествовател = разказвач (само в прозата: романи, разкази и повести).

2. В лириката носителят на лирическото чувство се нарича: лирически герой, лирически субект,

лирически Аз, лирически човек, лирически говорител.

3. Литературни родове и видове:

Литературни родове
1. Епос – разказване за събития = проза,
белетристика
2. Лирика – изразяване на чувства = поезия
3. Драма – за игра на театрална сцена
Литературни видове = жанрове
1. Разказ
2. Повест
3. Роман
4. пътепис
5. Фейлетон (творба на границата между
литература и публицистика; осмиване и
изобличаване на злободневно събитие или
герой)
1. Стихотворения
-ода – за възхвала
-елегия – преобладаващи тъжни чувства
-сонет – стихотворение от 14 стиха (реда)
(Димчо Дебелянов – “Пловдив”)
-балада – обикновено се разгръща темата за
смъртта; характерни са митологичните и
фантастичните елементи (Христо Ботев –
“Хаджи Димитър”)
-лирическа миниатюра – кратко
стихотворение, в което се изобразява най-
често природна картина и чрез нея се изразява
чувство; съзерцателност (Пенчо Славейков)
-епиграма – кратко хумористично
стихотворение с изобличителен характер
2. Поема – обемиста лирическа творба, често с
епически елементи и наличие на сюжет
1. Трагедия – конфликт с трагичен край
2. Комедия – конфликт с комични
характеристики
3. Гражданска драма – драматически
конфликт; диалози и монолози на героите

4. Сюжет – подреждането на събитията в епическите творби (понякога се среща и в по-големите

лирически жанрове)

5. Композиция – последователността от ключови елементи:

-експозиция – встъпителна част
- завръзка – начало на сюжетното действие
- кулминация – най-напрегнатият момент в творбата
- развръзка – завършек на сюжетното действие
- епилог – коментар за последвалите събития

6. Тропи и фигури

-метафора – пренасяне на качества от един обект върху друг въз основа на сходства помежду им
(златни коси, спи езерото)
- олицетворение – придаване на човешки черти на неживи обекти (“Балканът пее хайдушка
песен”)
-метонимия – свързване на два обекта поради някаква зависимост между тях (“Върхът отговори
с други вик...”)
-синекдоха – назоваване на цялото чрез негова част (бащино огнище вм. бащин дом)
-епитет – художествено определение (величествена планина, уханна роза)
-сравнение – съпоставка между два обекта (използва се думата като)
-алегория – казва се едно нещо, а се разбира друго; среща се в басните, когато чрез изобразяване
на животни се представят човешки качества
-хипербола – преувеличение
-литота – преумаляване
-антитеза – противопоставяне
-оксиморон – съчетаване на несъчетаеми понятия (жив труп, слепци с очи)
-анафора – повторение на дума или израз в началото на няколко последователни стиха
-мезофора – повторение на дума или израз в средата на няколко последователни стиха
-епифора - повторение на дума или израз в края на няколко последователни стиха
-инверсия – обръщане на словореда
-асонанс – повторение на определен гласен звук за постигане на внушение (жЕтварка пЕЕ нЕйде
в полЕто)
-алитерация – повторение на определен съгласен звук за постигане на внушение (ГаРванът
ГРачи ГРозно)
-ирония – лека насмешка, подигравателно изтъкване на отрицателни качества
- сарказъм – язвителна, жестока насмешка
-гротеска – парадоксално и деформирано изображение на даден обект

ІІ. Автори и творби

Автор Творби Тема, идеи Герои Забележки

Христо Ботев "Майце си" първото публикувано
1848, Калофер – Ботево
1876, вр. Вола стихотворение;
поет- лирическо
революционер обръщение към
майката; мотивите за
клетвата,
скиталчеството
"Към брата си" обръщение към брата
(не само кръвен
роднина, но и брат
по съдба)
"Елегия" картина на
робството;
"Борба" борбата за
освобождение
"До моето обръщение към
първо либе" либето; мотивите за
песента и любовта;
конфликтът между
уседналия
патриархален живот
и стремежът към
свобода; любовта,
която спира
поривите към
 революция
"На поема; прощаване с
прощаване" майката; изливане на
чувствата при
раздялата;
опозициите дом-път,
робство-свобода,
живот-смърт;
"Хаджи балада; възпяване на
Димитър" безсмъртния образ на
бореца за свобода;
пространствата на
Балкана (където
умират смелите) и
полето (където се пее
робската песен);
природата като
съпричастна на
юнака
"Моята жанрът на
молитва" молитвата;
обръщение към Бога,
но не християнския,
а този на разума и
свободата
"Обесването на елегия; посветена на
Васил Левски" конкретно събитие;
мотивите за зимата и
плача; бесилото като
символ на
саможертвата
Иван Вазов "Българският посветено на родната
1850, Сопот, език” (ода) реч, която според
1921, София Вазов е достатъчно
пръв български красива и мелодична,
професионален за да бъде наредена
писател; твори в сред останалите
почти всички културни езици;
възможни гневен упрек към
жанрове; тези, които отричат
централен за българския език като
него е образът груб
на България
"Отечество природата като
любезно", "При майка; като благодат
Рилския и бягство от
манастир" (оди) ежедневните
проблеми; място,
където човек черпи
хармония и се
чувства жив;
природата като
вдъхновение за поета
"Елате ни писани след
вижте", "Линее Освобождението;
нашто възмущението на
поколение" Вазов от мизерното
съществувание и
липсата на духовни
идеали у
следосвобожденския
българин
"Епопея на “Епопеята” е цикъл
забравените" - от 12 оди, които
"Левски", проследяват
"Паисий", израстването на
"Кочо", народното съзнание
"Опълченците преди
на Шипка" Освобождението. Не
са подредени
хронологично. Първа
е одата “Левски”, а
последна –
Опълченците на
Шипка”. Основен е
мотивът за словото;
явяват се опозициите
позор-слава, герой-
народ, минало-
настояще, тъмнина-
светлина;
проследяват се както
отделни значими
личности от епохата
на Възраждането,
така и събития
(защитата на
Перущица в одата
“Кочо” и
опълчението по
време на Руско-
Турската война в
“Опълченците на
Шипка”)
разказът "Дядо писан след основна идея за
Йоцо гледа" Освобождението. Вазовите разкази
Дядо Йоцо е слепец, е националното,
който обаче с душата българското;
си вижда какво се характерен е
случва с България и авторовият
се възмущава от коментар;
следосвобожденскат действието се
а действителност развива
хронологично
повестта битова хумористична Иван
"Чичовци" повест; действието Селамсъзът и
се развива в Бяла Варлаам
черква. Основният Копринарката
 конфликт е спорът (Тарильомът)
между двама съседи част от героите
(Тарильомът и се срещат и в
Селямсъзът) заради романа “Под
един капчук. На този игото”(Мичо
фон се разгръща Бейзадето,
картина на хаджи Смион,
българското Фратю,
възрожденско Мунчо,
общество от малкия Иванчо
градец Йотата)
романът "Под първият български Бойчо Огнянов
игото" роман; действието се (прякор на
развива в Бяла Иван
черква; Краличът);
битови сцени, Рада
подготовката на Госпожина;
Априлското д-р Соколов;
въстание; започва с чорбаджи
идването на Бойчо Марко; Мичо
Огнянов и завършва Бейзадето –
със смъртта му положителни
персонажи.
Кириак
Стефчов,
чорбаджи
Йордан
Диамандиев,
хаджи Ровоама
– отрицателни
персонажи
Алеко Разни хора – цикъл от 4
Константинов разни идеали” фейлетона; картина
1863, Свищов – на отрицателните
1897, с.Радилово черти в обществото.
І част – помощник-
регистраторът, който
иска да стане
регистратор и се
стреми към този пост
с цената на всичко –
кариеризмът и
грубите му
проявления
ІІ част –
освободените по
закона за амнистията
затворници, които си
припомнят
престъпленията си и
възхваляват
безнаказаността в
България
ІІІ част – желанието
 на главния герой да
стане управител на
Солунската митница,
за да трупа облаги
ІV част – диалогът
между чичото и
племенника.
Племенникът иска да
стане политик, но
честен, а чичото
твърди, че в
България няма
честни политици и
идеалите са осъдени
на смърт
“Бай Ганьо” няма точно Бай Ганьо,
определена жанрова Гочоолу,
структура; съдържа 2 Дочоолу,
части – “Бай Ганьо Данко
тръгва из Европа” и Харсъзина –
“Бай Ганьо се върна отрицателни
из Европа”. В І част персонажи.
героят е сам, налага
своите интереси, Иваница
опитва се да Граматиков –
превземе Европа, да прототип на
я пригоди към този герой е
собствените си самият Алеко
вкусове; проявява – това е
отрицателни черти човекът-
от характера си. идеалист,
ІІ част – връщайки се осъден на
в България, Бай неразбиране в
Ганьо си намира обществото,
съмишленици в защото Бай
лицето на Гочоолу, Ганьо е
Дочоолу, Данко навсякъде и не
Харсъзина. Влиза в оставя
различни социално- останалите да
политически роли – се изявят
журналист,
организатор на
избори, кандидат за
депутат
Пенчо поемите "Cis поемите на Кръгът “Мисъл”–
Славейков moll” и Славейков са 90-те години на
1866,Трявна – "Ралица" поместени в книгата ІХІ век, включва:
1912, Брунате, “Епически песни”. д-р Кръстьо
Италия, делят се на Кръстев, Пенчо
представител на фолклорни поеми Славейков, Пейо
Индивидуализма ( “Ралица” и Яворов, Петко
(акцент върху “Бойко”) и Тодоров.
силната човешка философски поеми Те въвеждат
личност, която (“Фрина”, “Сърце на Модернизма в
оцелява въпреки сърцата”, “Микел българската
трудните Анджело”, “Cis литература,
обстоятелства, и Moll”). Фолклорните търсят
съхранява се основават на европеизирането
човешкото в българската на родното
себе си) традиция, а творчество,
философските се вглеждат се в
спират върху живота съдбата на
на известни индивида
личности и предават
драмата в живота им
– “Cis Moll” е
посветена на
глухотата на
Бетховен
"Ни лъх не лирически Славейков има и
дъхва над миниатюри от още една книга –
полени", "Спи книгата “Сън за “На Острова на
езерото; щастие”, която блажените”,
белостволи съдържа над 90 която е книга-
буки","Самотен подобни мистификация,
гроб в самотен произведения. защото зад
кът"; Съзерцателност, измислени имена
спокойствие, на поети
природни картини, Славейков
чрез които се помества
внушава определено собствените си
чувство творби.
Подредбата е на
антологичен
принцип – най-
добрите
произведение от
въпросните
измислени
автори
Пейо Яворов "Градушка" социална тематика;
1878, Чирпан – тежкият живот на
1914, София българския селянин,
пръв български градушката като
символист (1906 метафора на
г. – цикълът унищожителното
“Безсъници”) битие
участник в
Македоно-
Одринстоко
освободително
движение
"Заточеници" национална
проблематика;
мотивът за
заточениците, които
се прощават с
родината
 "Ще бъдеш в любовна лирика,
бяло", "Две посветена на двете
хубави очи", музи на поета –
"Стон"(=”На Мина и Лора;
Лора”), образът на жената
"Сенки" едновременно като
ангел и дявол, като
невинност и грях
"Песента на символистични
човека", творби – личното
"Маска", "Две страдание, драмата
души" на човешката душа,
двойствената
природа на човека
Елин Пелин – "Ветрената разкази, посветени “Ветрената Разказите на
1877, Байлово- мелница", на българския мелница” – Елин Пелин са на
1949, София "Косачи", селянин, за когото Христина, социална
писател на "Задушница", трудът и любовта са Лазар Дъбака, тематика.
българското "Мечтатели", начин за съхранение дядо Корчан; Природата
село "На оня свят", на душевността; “Косачи” – участва в разказа,
"Андрешко", начин за Лазо, Благолаж свързва се с
себеизразяване “Мечтатели” преживяванията
– Рустем, на героите.
Акима; Композицията е
“Задушница” стремителна.
– Станчо и
Стоилка;
“На оня свят”
– дядо
Матейко
“Андрешко” –
Андрешко и
съдия-
изпълнителят
"Чорба от разкази от цикъла разказвач е
греховете на “Под манастирската отец Сисой
отец Никодим", лоза”; алегорична
"Занемелите проза, приличаща на
камбани"; библейско
иносказание;
главните герои са
монаси ли духовни
лица, които
проявяват чисто
човешки слабости;
мотивът за човека
като сбор от
положително и
отрицателно, от
черно и бяло
повестта разпадането на Йордан
"Гераците" патриархалните Герака, баба
отношения в Марга,
българското село; синовете им
 основни образи са Божан, Петър
кръчмата, къщата, и Павел;
борът, които в Йовка, Елка,
началото на повестта Захаринчо;
се свързват със слугата Матей
статута на Гераците, Маргалака
а в края кръчмата е
затворена и
приютява жертвите
на разпадащото се
семейство; къщата е
разделена между
синовете, борът е
отсечен
Димчо "Черна песен", страданието на
Дебелянов – "Пловдив" човешката личност;
1887, (сонет), "Да се мотивите за
Копривщица, завърнеш...", невъзможното
1916, "Помниш ли, завръщане в уютния
Демирхисар помниш ли...", свят на детството;
умира на фронта "Спи градът" образът на града като
по време на зловещо
световна война пространство, което
поет-символист потиска човека
"Миг" символистична
творба
"Един убит", военна лирика,
"Сиротна писана на фронта;
песен", "Тиха
победа"
Христо "Да бъде ден!",лирика, посветена на
Смирненски – "Ний", революцията. Според
1898, Кукуш, "Йохан", Смирненски чрез
1923, София "Юноша" революцията ще се
постсимволист разруши Старият
свят и ще се съгради
нов – пролетарски.
Цветова символика,
метафоричност;
образите на урагана,
бурята, които се
свързват с
революцията
"Стария социалното
музикант", страдание, жертвите
"Цветарка", на сляпата съдба,
"Зимни вечери" образите на децата,
(поетически старците, уличната
цикъл от 7 жена, болните от
части-картина туберкулоза,
на социалното циганите
страдание в
крайния
квартал)
Гео Милев “Септември” Творбата е посветена Експресионизмът
1895, Раднево – на Септемврийското се заражда в
1925, София антифашистко Германия и
експресионист въстание от 1923 Австрия през 20-
година. Поема в 12 те години на ХХ
части, която условно век като отзвук
може да се раздели от войните.
на 2 тематични Поезията
кръга– използва огрубен
подготовка за език, оварварява
въстанието и разгром се; цели се
на въстаниците. 7-ма шокирането на
част е преходна и читателя;
съдържа само две поетика на
думи: “Започна ужаса; използват
трагедията”. На се фрагменти –
преден план изпъква читателят сам
образът на поп трябва да прави
Андрей. Последната логическите
част е възторжено- връзки; разчита
патетична и прави се на интуицията.
препратки към Гео Милев
миналото, издава 2
митологията и списания: “Везни
историята, като по “ и “Пламък”,
този начин се търси които са със
обобщение символистична
насоченост
Атанас Далчев – "Прозорец", Рядко оттласкване от
1904, Солун – "Болница", символизма, като на
1978, София "Стаята", мястото на
предметна и "Къщата", символите и темата
философска "Повест", за човешката душа
лирика; "Книгите", идват предметите и
интелектуалното "Камък", внушенията за
начало в "Дяволско" смисъла на човешкия
поезията. живот. Вещите
1927 – изместват човека от
стихосбирката пространството,
“Прозорец”. надживяват го;
В края на поставя се
живота си съмнението за
Далчев създава съществуването на
своите лирическия
“Фрагменти” – персонаж. Основни
кратки размисли образи в тази лирика
за живота и са: портретът,
изкуството огледалото, стаята,
къщата, смъртта
Елисавета "Кукувица", Женският глас в
Багряна – 1893, "Стихии", българската поезия.
София – 1991, "Потомка", В първата си
София "Вечната" стихосбирка
първа акцентира върху
стихосбирка – волността,
“Вечната и младостта,
святата” жизнеността на
лирическата героиня,
която не се вписва в
патриархалните
традиции. По-
късните й стихове се
насочват към
размисли за смисъла
на живота.
Йордан Йовков "Последна Разказ, в който Люцкан, Йовков е творец-
– радост" присъства темата за Цветана, хуманист, който
1880, Жеравна – войната. Люцкан инженерът вярва в доброто
1937, Пловдив живее хармонично, начало у своите
като за него смисъл герои.
на живота са цветята, Разказите му се
които продава. характеризират
Мобилизиран и повече с
изпратен на фронта, размишления и
героят се чувства не проследяване на
на мястото си. Умира трансформациите
с ръка, протегната у персонажите,
към една мъничка отколкото с
лайка – символ на действие.
търсената хармония. Композицията е
Войната не се отрича кръгова
директно, а чрез
смислите, заложени в
творбата.
"Шибил", От цикъла “Шибил” –
"През “Старопланински Шибил , Рада,
чумавото", легенди” – Велико кехая,
"Индже" пространството на беят
(всеки от Балкана, което е “През
разказите има обитавано от силни чумавото” –
мото, взето от личности, Тиха, хаджи
фолклора) притежаващи Драган,
физическа красота. Величко
Героите се променят “Индже” –
към добро, реализира Индже, Пауна,
се вярата на Йовков в Найден
положителното Гърбавото,
начало у всеки човек. Сяро
Барутчията
"Песента на За смисъла на Сали Яшар,
колелетата" човешкия живот. Джапар,
Главният герой Сали Шакире
Яшар търси смисъл и
го открива в
заниманието си – да
прави “пеещи”
каруци
"Албена" Цикълът “Женско Албена, Куцар,
 сърце” – героинята е Нягул
едновременно
красива и грешна, но
с красотата си
предизвиква
съчувствие у хората,
които са готови да я
оправдаят за
извършеното от нея
престъпление
"Другоселец", За състраданието “Другоселец”–
"Серафим" като знак за другоселецът,
човешкото. Торашко
“Серафим” –
Серафим,
Павлина, Еньо
Никола "Вяра", От първата и
Вапцаров – "Писмо" ("Ти единствена
1909, Банско – помниш ли..."), стихосбирка на
1942, София "Песен за Вапцаров –
разстрелян за човека", "Сън", “Моторни песни”
антифашистка "История", (1940 г.).
дейност "Завод", Стихосбирката е
"Кино", разделена на 4
цикъла: “Песни за
човека”, “Песни за
родината”, “Песни”,
“Песни за една
страна” (за Испания).
Мотивите за песента,
вярата, завода,
човека, изкуството,
историята. Начупен
стих, диалогичност,
циклизация,
реторичност.
"Прощално", Предсмъртни
"Борбата е стихотворения,
безмилостно писани в ареста
жестока..." няколко часа преди
смъртта на поета.
Първото е посветено
на жена му и е
прощаване с нея.
Второто е насочено
към всички, които
ще дойдат след
Вапцаров;
приемствеността на
идеите
Димитър Димов- “Тютюн” Творбата има 2 Борис Морев, Димов е автор на
1909, Ловеч – (роман) редакции, защото Ирина, Мария, три големи
1966, Румъния оригиналната версия Татко Пиер, романа :
не била приета от Костов, фон “Поручик Бенц”,
 новата Гайер, Диенко, “Осъдени души”,
комунистическа Шишко, “Тютюн”.
власт. Затова Димов Варвара Типични за
дописва романа и творчеството му
добавя нови герои са фаталните
(напр. Лила) и нови жени и
сюжетни нишки. изобразяването
В основата на на дадена
изображението стои пагубна страст
тютюневата фабрика
“Никотиана” и
хората около нея.
Борис и Ирина са
главните герои. И
двамата са
амбициозни и искат
да се измъкнат от
малкото си родно
градче и да успеят в
живота. Ирина
завършва медицина,
а Борис става шеф на
“Никотиана”, но по
пътя към върха и
двамата губят
човешкото у себе си
и се превръщат в
жертви на луксозния
си живот. Пропадат
духовно и
нравствено. Борис се
пропива и умира, а
Ирина не намира
смисъл в живота си,
вижда, че светът й се
разпада и се
самоубива.
Димитър Талев – “Железният Романът започва със Стоян “Железният
1898, Прилеп – светилник” създаването на Глаушев, светилник” е
1966, София Глаушевия род след Султана, Кочо, първият роман от
сватбата на Стоян и Лазар, четирилогията,
Султана. На фона на Катерина, Ния, посветена на
съдбата на Аврам Немтур, живота и съдбата
семейството се Климент на сем. Глаушеви
проектира темата за Бенков, и на Македония:
духовното Андрей, “Железният
освобождение на Божана, Рафе светилник”,
Македония. Клинче “Преспанските
Действието се камбани”,
развива в гр. Преспа. “Илинден”,
Духовен водач на “Гласовете ви
преспанци е Лазар чувам”
Глаушев, който
помага да се изградят
нова черква и
училище. Резбарят
Рафе Клинче, който
идва, за да направи
иконостас за
черквата, въплъщава
идеята за
неспокойния
творчески дух, за
възрожденския
творец