29 Специфика на учителската професия.

Модел за
педагогическа система.

Осъществяването на промените в учлищите поставя пред психологическата наука задачи, които

да осигурят ефективно обучение и възпитание. А реализирането на тези задачи води до
развитие на съзнанието, поведението и уменията и осигуряват по-нататъшното психическо
развитие на учащите се което протича под непосредственото въздействие на учители и
педагози, психолози.

Признаците, по които се извършва класификацията на професиите са: целта, обектът,

предметът, средствата и условията на труда. Целта на учителската професия съвпада с целта на
цялото образование. Обектът на учителската професия е подрастващият, детето.

Значението на обекта се свързва с няколко основни обстоятелства:

1. В този обект се синтезират целта на учителския труд със съдържанието и структурата на

тази цел.
2. Ученикът е обект на учителската професия, а също и субект на своето развитие и
личностно самоизграждане
3. Детската възраст е най-интензивният и най-важен етап в развитието на личността на
човека. Това фактически обуславя редица особености както по отношение на
осъществяване на учителския труд, така и в неговата организация.
4. Обектът на учителската професия не е еднотипен, а включва както отделния ученик,
така и целият ученически клас.

Учителският труд по своята същност е система от видове и типове взаимодействия,

осъществени предимно с децата и с други социални структури, които влизат в състава на
учителската професия. Условията на учителската професия са свързани също и с особеностите
на целта, на обекта и средствата на професията. Така те са материално-технически, социално-
психологически, медико-хигиенни, които са взаимно свързани и си взаимодействуват.

Учителската професия е педагогическа професия, както се посочва от всички изследователи тя

има своите психологически, социологически и медицински аспекти. Ето защо учителската
професия е сложна, комплексна, интегративна и многоаспектна. Съществен неин компонент е
нейната творческа природа. Педагогическото творчество показва и потвърждава силата на
учителската субектност, мястото и ролята на личностните качества, възможностите и
реализация на учителя.

Модел за педагогическа система „Учителска професия”

(фиг 1)
 29 Специфика на учителската професия. Модел за
педагогическа система.

В психолого-педагогическата литература се отделят пет типа емоционални отношения на

учителите към учащите се: емоционално-положителен активен, емоционално-положителен
пасивен, емоционално-отрицателен активен, емоционално-отрицателен пасивен и
неуравновесен.

Пълноценно организирания процес на педагогическото общуване е необходимо да осигури:

1. Реален психологически контакт, който трябва да възникне между педагога и децата, да

ги превърне в обект – субектно общуване
2. Преодоляването на разнообразни психологически бариери, които възникват в процеса
на взаимодействие на педагозите и децата
3. Преминаване на учащите се от привичната за тях позиция на водени към позицията на
сътрудничество, а от тук и тяхното превръщане в субекти на педагогическото творчество
4. Пълноценни междуличностни отношения на педагога и децата, вкоито органично се
съчетава деловото и личностно ниво на общуване
5. Цялостна социално-психологическа структура на педагогическото общуване

Системата учител-ученик има сложен строеж. Педагогическото взаимодействие тук се

осъществява в две основни подсистеми:

 При индивидуално взаимодействие на педагога с ученика, което предполага

диадическо общуване
 Подсистема учител-ученик-ученик, която предполага фронтално общуване на педагога
с целия клас или група учащи се.

Необходимо е да подчертаем, че педагогическото общуване представлява

1. Средство за решаване на учебните задачи

2. Система на социално-психологическо осигуряване на възпитателни процес
3. Начин за организиране на определена система на взаимоотношения между педагога и
децата, които осигуряват успешност в обучението и възпитанието
4. Цялостна категория, вън от която формирането на личността е невъзможно

Тези характеристики на общуването позволяват да се диагностицира нивото на организиране

на общуването, а също така да се организира професионално-психологическо обучение в
съответствие с характера на процеса общуване. От особено значение е провеждането на
система от специализирано емоционално-комуникативно обучение, което е свързано с
включването на бътещите педагози в разнообразни видове комуникативна дейност,
имитираща по съдържание и форма на бъдещата професионална работа.

Примерно могат да се предложат система от упражнения, която включва

 Упражнения, които са насочени към овладяване на умения за педагогическа

комуникация, които способстват за развитието на комуникативните способности.
Придобиват се навизи за управление на общуването, умения последователно и
пълноценно да се действа в обстановка сред много хора, на развитие на проява на
внимателност, наблюдателност и съсредоточеност.
 29 Специфика на учителската професия. Модел за
педагогическа система.

 Упражнения за цялостно действие – общуване в дадена педагогическа ситуация.

Необходимо е изучаването на съответни методи за въздействие върху личността на
подрастващите и класа, упражнения за развитието на въображението, интуицията,
навиците за педагогическа импровизация в общуването.
 За развитието на общуването с възрастните и връстниците са полезни тренировката,
отработването на навиците за поведение в разнообразни конкретни ситуации и
конфликти.

Професионалното самосъзнание на учителя в голяма степен се изгражда от отношенията

между учителя и учащите се. Учениците ценят учителя:

1. За неговата компетентност, отлично знаещ своя предмет и умеещ да го преподава пред

учащите се
2. За способността му да бъде пред тях честен и справедлив, да умее да ги разбира и да
установява между тях делови и емоционални контакти
3. За неговата емоционална зрялост, оптимизъм, оперативност, жизнеспособност.