14 Характеристики на Аз-Образа и Самооценката

Аз-образ
През 1877год Чарлз Дарвин изказва предположението, че възприемането, усещането за
себе си започва от момента когато детето разпознае себе си в огледалото. Постепенно с
нарастването на възрастта нашият поглед съхранявайки значимостта на външността прониква
по-дълбоко на 10-12 годишна възраст. Цялата тази активност присъща само на човека насочена
към познанието към себе си психолозите обозначават като процес на самопознание.
Рерзултатът от този продължаващ през целия ни живот процес на познание на самия себе си е
изграждането на Аз-образ. Аз-образът може да се определи като съвкупност от представите на
човека за себе си и оценката, която им дава или с други думи това е възприемането, усещането
на своята идентичност и личностна значимост. Съвкупността от нашите представи и оценки на
отговора на въпроса „Какъв съм сега?” съставлява реалния Аз-образ.

Самопознанието означава да се изследва собствените психически качества, поведение

и стил на живот. За тази цел може да се използва информация и от други хора, с които
взаимодействаме и ни познават. Ние не само изграждаме своя Аз-Образ, но и се отнасяме по
определен начин към него, одобряваме го или не го одобряваме, придаваме му определена
значимост. Така се формулира самооценката на същността. Още в началото на 20ти век
американският психолог Уилям Джеймс предлага метод за определяне на самооценката на
личността. Самооценката според него се определя като дробно отношение между нашите
действителни способности и потенциалните ни способности. Числителят на тази дроб изразява
действителния успех на личността, а знаменателят нейните претенции. Тоест стремежът да се
признаят нейните заслуги, способности и постижения. По този начин самооценката на
личността може да нараства по 2 пътя – чрез увеличаване на постиженията или чрез
намаляване на претенциите.

Самосъзнанието определя в значителна степен самочувствието на детето, неговото

интелекатуално и духовно развитие. Самосъзнанието на детето е предметно и образно. В
повечето случаи Аз-образът е свързан с чувство. Така човек може да уважава или презира себе
си. Ако детето презира себе си, то това явление се формулира като рефлексиращ негативизъм.
На основата на такива отрицателни съждения може да се изгради обаче и негативен модел на
личността. По този начин негативното отношение към себе си се трансформира в негативно
отношение и към другите. Негативна проява в изграждането на аз-образа е фалшивото „Аз”. То
се оказва мощна преграда за личността по отношение на разбирането, оценката и
преработката на собствения опит. Фалшивото аз е фактор, който изкривява възприемането за
себе си, а също и на социалната действителност. Наблюдава се, че при запазването на този
фалшив аз-образ се предизвиква изменение на личността и на другите ученици и тинейджъри в
близката среда.

Аз-образът упражнява ориентировъчна и регулативна функция върху поведението. Аз-

образът определя избора на модели на поведение, формирането на цели и нивото на
претенции, което те изразятат. Аз-образът се разглежда като фактор, определящ социалната
компетентност. От определящо значение за тази ефективност е реалистичността, както на
актуални аз-образ, така и на социалния аз-образ. За безконфликтното общуване е необходимо
личността да приеме този социален аз-образ.
 14 Характеристики на Аз-Образа и Самооценката

Социален Аз-образ
Социалният Аз-образ включва информацията за гледната точка на другите по
отношение на моите качества. Усещането, че ни приемат такива каквито сме то тогава
личността може да разкрива истинските емоции, чувства и мисли. По този начин личността се
чувства в съгласие и синхрон със себе си, тъй като съществува единство между нашето реално
аз и чувствата, мислите и поведението ни. Според психолозите всичко това позволява на
човека да се приближи към своето идеално Аз, така реалното Аз се сблъсква постоянно с
противоречието между идеалното Аз и изискванията на социалната среда.

Самооценка = успех/претенции