Professional Documents
Culture Documents
Йохан Готхилд Щритер днес почти не е известен у нас като автор с научни
интереси и публикации по българска история. Това е доста странно, като се има
предвид характера на научното му дело, което много улеснява изследванията върху
нашата стара история. Би било невероятно, ако не е бил познат на класиците на нашата
историческа наука. В същото време, трудовете на този автор са имали значение за
българите по времето на българското възраждане, което е твърде интересен факт. Под
името „Стритер“ (изведено от латинизираното Стриториус, с което са подписвани
латиноезичните му изследвания) той става познат у нас през първата половина на XIX
век1 и по косвен начин е допринесъл за националното себепознание на възрожденския
българин. Същевременно, чрез посредничеството на книгата на Атанасий Нешкович,
той е дал импулс за появата на български сюжети в творччеството на големия сръбски
драматург Йован Стерия Попович, чието творческо пристрастие към българската
история засега остава в голяма степен необяснимо.
Йохан Готфилд Щритер (Johann Gotthilf Stritter), известен в руската наука и като Иван
Михайлович Штриттер, е роден на (10 [21] октомври 1740 в град Идщайн (по това
време - херцогство Насау, днес - германска провинция Хесен). Той е един от немските
учени, поканени от императрица Екатерина II в Петербургската академия на науките,
където през 1779 заема позицията на адюнкт, а от 1787 г. е почтен член на академията.
През 1779 г. се мести в Москва и от 1783 г., заедно с Н. Н. Бантиш-Каменски, ръководи
Московския архив на Колегията на външните работи. Умира на 19.02.1801 г.
1
Като извор на данни по българска история Щритер е използван в европейската историография.
Например, на неговите данни се опира Edward Gibbon, History Of The Decline And Fall Of The Roman
Empire, 1782 (Chapter LV: The Bulgarians, The Hungarians And The Russians).
Chapter LV: The Bulgarians, The Hungarians And The Russians.
Part I.
прусите, самите, пермяките и чехите“ . Санкт Петербург, 1774 г. Този текст е издаден
на латински език2. Той е обект на вниманието в настоящия доклад.
2
Memoriae populorum olim ad Danubium, Pontum Euxinum, Paludem Maeotidem, Caucasum, Mare Caspium,
et inde magis ad Septentriones incolentium e scriptoribus historiae Byzantinae erutae et digestae ab Ioanne
Gotthilf Strittеro". Tomus II. Slavica, Servica, Chrovatica, Zahlumica, Terbunica, Paganica, Diocleica, Moravica,
Bosnica, Bulgarica, Valachica, Russica, Polonica, Lituanica, Prussica, Samotica, Permica et Boemica. Tomi
secundi pars I. Pertopoli, MDCCLXXIV.
3
Цитатите са по приготвяния за издаване превод на синопсиса, извършен от колегата Янко Димитров от
Нов български университет.
Синопсисът завършва с попадането на България под турска власт, станало при
Иван Шишман, описано безпристрастно: „Александър умира около 1350 г. и е наследен
от своя син Шишман. Победен в битка от султан Мурад, той изпраща пратеници, за да
иска мир. След като успява да го получи, той става гост, а след това и приятел на
турския султан, на когото също дава дъщеря си за жена. Така България остава васална
на турците за известно време, докато накрая е напълно покорена от тях“.
През 1801 г. в Будим (днешна Буда Пеща) излиза от печат първото издание на
книгата на Атанасий Нешкович „История славяноболгарског народа“ (авторът е
направил общо три издания, подпомаган финансово от български търговци4). Istorija
slaveno-bolgarskog naroda. Budim, 1801. Str. 6+229През 1844 г. Петър Сапунов адаптира
езиково историята на Нескович и я издава в Букурещ под заглавието „ Историята на
славяно-болгарския народ“. За жалост, книгата на Нескович често е споменавана от
автори като просто някакво извлечение от Историята на Йован Раич, което навежда на
мисълта, че тя просто не е била четена. Още в предисловието си Атанасий Нескович
съобщава, че е използвал различни автори, но най-вече - Йован Раич и „ Всемирната
история на Стритер, петербургски професор“, т.е. историята на Стритер е един от
двата основни източника за неговия труд, наред с Раичевия5.
4
Ср Сава Сивриев, Атанасий Нескович и неговата "История славяноболгарског народа",
Интердисциплинарна научна конференция Модерността вчера и днес (25- 26 февруари 2002 г.)
http://www.bulgc18.com/modernoto/sivriev.htm
5
Това е отбелазяно от С. Сивриев.
6
За Петър Богдан Бакшич е известно, че е автор на съчинение върху българска история, вероятно -
публикувано, от което обаче не е известен запазен екземпляр. Известни сведения за труда дава Б.
Димитров, който смята, че е открил началото на книгата в ръкопис-чернова.
вече е анахронизъм, тъй като те са разорени и западнали, а Клисура даже е унищожена
по време на Чипровското въстание и никога не е възстановявана.
1825 като ученик в Темишвар публикува поемата Слезы, има же Болгарiя, нецасшiе
лeта 1374. сбывшееся оплакиваети.("Slezi imaže Bolgarija neštastija ljeta 1374 zbivšesja
oplakivajet
7
Понастоящем е католическа църква „Св. Петър и Павел“.
ЛИЦА:
НЕСТОРИЦА, војвода
ЗАРИЦА, војвода
ИВИЦА, војвода
ДУХ Владимиров
Војници
ПРИЛОЖЕНИЕ
ГЕНЕАЛОГИИ
на българските владетели
____________________________
Неизвестен Неизвестен
След Анастасий
Вулгер и Дронго
539 г.
Неизвестен
__________________________│_____________________
Органа Неизвестен
634 – 641 г.
_________________________________________________│_________________________
_________
762 г. 762 г.
_____________________
6) Паган
762 – 764 г.
___________
7) Умор
764, 765 г.
Неизвестен
_______________ │__________________
Баян 8) Токту
765 г.
______________________
9) Кампаган
765 –
______________________
774 – 777 г.
_______________________
11) Кардам
791 – 796 г.
_______________________
Неизвестен
___________________________________________________________________________
12) Крум, или Крумнус, може би Крем Свидас ? Дъщеря с неизвестно име, чийто
820 – 822 г.
│ 843 – 860 г.
на Георги Сурсувул │
__________________│________________________ │
942 – 967 │
__________________│_____________________________
967 – 971 г.
________________________________
__________________________________│________________________________________
прави с Делян │
│_________________________
│ │
1040 г.
____________________________
25) Тихомир
1040 г.__________
Константин Бодин
Неизвестен
__________________________________│________________________________________
____
│ Михаил. ____
1 1 1 2 2 2 2 Мария,
извънбрачна
Ростислав
Тих 11) Йоан ІІІ. Асен, 1278- Неизв. 10) Кордокувас или Лахана
3. Мария, дъщеря на
Евлогия, сестра на
Михаил Палеолог
съпруга българка
_________ │_________________
__________________________│________________________ дъщеря на
1294 – 1322 г.
____________________________________
български династ
1 1 2 2 │________________________________
2. еврейка.
│_______________
1 2
син на император
Йоан Палеолог