6.Лети, а крила няма.

7.Един овен заклаха, девет кожи одраха. Докато го деряха, очите им ревяха.

8.На улицата той стърчи с крак един и три очи.Страшно свети във червено, пресичаме,
щом е зелено.Той бдителен другар се нарича…….

9.Седя в ъгъла докато обикаляш света.

10.Има много зъби, но нищо не яде.

11.Не е насекомо, но може да ви ужили.

12. Вита къща на гърбина, с нея броди из къпина.

13.Има ме с различни цветове и форми. Някои мои части са извити, а други прави.
Изглежда, че мога да пасна където и да е, но има едно единствено правилно място за
мен.

14.В буйните коси на пролетния дъжд седемцветен гребен грейна изведнъж.

15.В прости дрехи, като роб, брада има, като поп, рога има, като вол, сутрин, вечер
ближе сол.

16.Червен чичко гълта всичко, но дадем ли му водица, почва да бере душица.

17.Трепкат сребърни звездици по дървета и тревици щом докоснат ги ръчици, се

превръщат във сълзици.
 18.Върху къщата ни той е същински часовой. Лете с кепе почерняло, зиме пък с
калпаче бяло.

19.Срещнах сред морето, цяла засияла, хубава принцеса с чудна рокля бяла, със
чадърче бяло- в края със дантела, дребничка е малко, малко е дебела.Ако я докосна,
бързо тя се свива, дръпва се и скришом парва ме с коприва. Ден и нощ се къпе, плува и
играе, знае ли я някой, кой ще я познае.

20.Дом огромен-знае го цял свят, но с вода е целият залят. Няма покрив, тъй е от
години, но си има толкова комини. Винаги зает е-пролет, зима и най-важно, до море го
има. Ще допълня нещо с ясна цел: този дом се ползва за хотел. Пътници с багаж го
посещават, но такива дето плават.
Отговори:

1. Книгата
2. Небето
3. Звездите
4. Сянката
5. Слънцето
6. Времето
7. Кромид лук
8. Светофар
9. Пощенската марка
10.Гребенът
11.Коприва
12.Охлюв
13.Пъзел
14.Дъгата
15.Козел
16.Огънят
17.Снежинки
18.Комина
19.Медуза
20.пристанище
 1.Бяла, бяла лехица

с черна, черна пшеница,

жънеме я с очите,
мелиме я с главите
и с погача богата
храниме си душата.

2.Златна, златна пшеница

в синя, синя паница,
паницата некупена,
над земята захлупена.
Питаме се: къде я?
А сме всички под нея.

3.Греят над нас милиони цветя,

милиони цветя с красота несравнима.
Денем увяхват. Цъфтят през нощта.
Денем ги няма. Нощем ги има.

4.Напразно цял ден от нея се крия.

Тя тихо ме следва, не дава ми мира.
Вода не я мокри, ни огън гори я.
Затичам ли — тича.
Поспра ли се — спира.
Дори ако кимна сърдито с глава,
тя също ми кимва.

5.Баба събуди се рано и рече:

— Внучета мили, елате и вижте —
лумна от изток червено огнище,
питка за всички опече.