ЖЕЛАНИЕТО

е божи дар

"Благодарността е ритуал,който ни
връща към същинските житейски
стойности,позитивните вибрации
и вътрешното щастое,не можем да
бъдем щастливи без това чувство"

Мотивирани сме да станем сутрин от леглото,да работим с всичка сила и да

търпим,когато ни е трудно.И прославяме желанията си,понеже безтях животът ни
би бил досаден и скучен.

Цялостното приемане на живота е нещото,което ме очарова в Индия.

Както и ме очарова приемането на смъртта в Бали.Затова за нас ,които живеем в
Европа,Изтокът е екзотичен.Докато наблюдавам хората,които жиовеят без дом и
имоти,докато просят или са налягали по улицата,не забелязвам нито следа от
ядосаност или укор.Всичко,на което обръщаме внимание,нараства-включително
чувството ,че сме щастливи,че съществуваме.
Забравяме за това в ежедневието си,докато не преживеем цунами,наводнение или
природно бедствие.И в края на крайщата сме щастливи,когато видим,че тези,които
обичаме,съществуват и че ние същаствуваме за тях,нали?В някой култури хората
знаят това,благодарни са за това,което имат,докато то съществува,а ние на запад се
сещаме,че нещо е било стойностно за нас,когато сме го изгубили.Благодарността е
ритуал,който ни връща към същинските житейски стойности,позитивните вибрации
и вътрешното щастие.Не можем да бъдем щастливи без това чувство.Мнозина се
опитват да открият щастието в парите,обсебени са от покупките ,понякога от
предтекста ,че това,което купуват,носи здраве,придобиване на богатство,заобикалят
се със скъпи вещи...Смятат ,че ще са щастливи,като имат повече.
Често свързваме щастието с парите.Със сигурност сиромашията не ни прави
щастливи,но също така е известно ,че 39 процента от най-богатите хора в листата
на Форбс са по-малко щастливи от средностатистически щастливия човек.Когато
осъществим екзистенциалните си нужди,количеството пари не е решаващо за
това,как се чувстваме.изследванията показват ,че житейските обстоятелства по
отношение на всички други фактори оказват влияние с най-много 15 процента за
това ,дали сме доволни.Хората са същества на навика-след година от настъпването
на промените(преместване в по-голямо жилище,купуването на нова кола или
повишение)се връщаме в същото състояние на удоволствие или
неудоволствие,както преди това събитие.Това потвърждават резултатите от
неотдавна проведено изследване,според което са най-щастливи са мексиканците и
пуерториканците ,докато жителите на някои страни с най-висок стандарт се
нареждат във втората половина на листата на щастливите хора.
От какво започва щастието?Когато клиентите дойдат на коучинг,първият въпрос,на
който трябва да дадат отговор,е какво искат?Когато дефинираме желанията си,ние
фокусираме вниманието съзнаваме какво може да ни доведе до осъществяването
им.Желанията са божи дар,тъй като те ни мотивират да станем сутрин от леглото,да
работим с всичка сила и да търпим,когато ние трудно.Празнуваме желанията си,тъй
като без тях животът би бил досаден и депресиращ.Най-големия източник на
недоволсвото ни се появява вследствие на незадоволените желания.Затова
смятам,че трябва да поразсъждаваме върхутова,което искаме,по начин,по който да
разберем какво ни пречи да ги осъществим и защо понякога не сме щастливи да
получим онова,което сме искали.
Вероятно би ви било полезно да помослите дали желанията ви стимулират или
фрустрират,да се запитате кой всъщност има това ваше желание-вие,майка
ви,околните...как реагирате на желанията,който изникват през деня-дали ги
приемате,дарвате ли им се,или ги критикувате и осъждате...Може да успеете да
откриете менталния първоизточник,от който произлизат.От съзнанието възникват
промените.

1.Отаказването от това,което е извън обсега на вашия живот,е във връзка с

желанията ви,които ви фрустрират,вместо да ви окрилят.Ако целта,която искате да
постигнете,е прекалено висока,желанието престава да ви мотивира и се превръща в
голям източник на стрес.

2.Фокусираност върху това,което нямаме,вместо да се отдава предимство на онова,

което притежаваме.Благодарността за това,което е добро в живота ви,променя
отношението ви към живота,понеже чашата може да наполовина празна или
наполовина пълна,нали така?
Сутрешната благодарност е страхотен ритуал,с който може да започне денят ви.
Много неща,които имаме-подразбираме и не ги осъзнаваме,докато не ги изгубим.
Благодарете сутринта ,докато пиете сутрешното си кафе,чай,докато вземате душ,за
това, без което животът ви нямаше да е същият.За здравето,за работата,за децата,за
дома...имате много и това е важното за вас.И по този начин превърнете енергията си
в позитивна вибрация.

3.Обвиняването на околните,за вашите неуспехи е само отлагане във времето да

научите някой урок,който ви предлага животът.Ученето е промяна в поведението и
размисъл на основа на опита.Ако получите резултат,от който не сте
удовлетворени,можете да си зададете въпроса:какво мога да науча от това което,ми
се случи? Този ментален образец,с който обвинявате околните за вашите
неуспехи(по този начин им давате възможност да управляват живота ви),се
превръща в житейски опит.По този начин отговорността за живота ви се превръща
във ваш избор.

4.Сравняването с другите ви води до състояние на неудовлетвореност.Всичко в

съотношение едно към две,сравняването е нещо,за което
размишляваме.Стандартите,по инерция,поставяме в отношения към околните и
така тичаме след постиженията на другите,без да се съобразяваме с това ,което би
ни зарадвало лично вместо тичането след щастието на околните.Как да избегнете
навика да се сравнявате с другите? Ако знаете това,не би трябвало другите да знаят
докъде сте.Често,като с промит мозък,се втурваме след натрапените
правила,поставени от света на парите,като мислим неуверено,че няма да бъдем
приети,ако изглеждаме или се държим по друг начин.напълно занемаряваме себе
си,за да осъществим онова,което не ни радва в никакъв случай-да се приспособим
към другите.Бъдете себе си,уважавайте индивидуалността си и уникалността си-
това е единствения път,по който се постига щастието.