ПСИХОМЕТРИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ НА МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА

НА СТРЕСОУСТОЙЧИВОСТ ПРИ КАНДИДАТИ

Доц. д-р Стоил Мавродиев1, докторант Блага Русева2

PSYCHOMETRIC PROPERTIES OF THE STRESS ASSESMENT METHOD FOR

CANDIDATES
Stoil Mavrodiev1, Blaga Rousseva2

1 Югозападен университет „Неофит Риски“, гр. Благоевград , e-mail: stoil_m@swu.bg

2 Научноприложен център по военномедицинска експертиза, авиационна и морска медицина-
Военномедицинска академия - София, e-mail: ruseva.blaga@gmail.com

1 South-West University „Neofit Rilski“, Blagoevgrad, e-mail: stoil_m@swu.bg

2 Centre of military medical expertise and aviation medicine - Military Medical Academy, Sofia, e-mail:
ruseva.blaga@gmail.com

Резюме: Проблемът за разпознаването на стреса още при кандидатстване за

работа е от съществено значение за ефективността на труда. Често високите нива
на стреса и интензивно действащите стресори се оказват характерни при
професиите на военнослужещите, полицаите или служителите на институциите за
оказване на помощ при масови бедствия и аварии. В този контекст силата на
стресора може да бъде определяна само чрез субективните и обективните отговори
на индивида, защото всеки индивид се различава по реактивността си към стресови
условия. Именно поради тази причина е важно адекватно да се изследва
стресоустойчивостта при кандидатите за работа в специфични и екстремални
условия на труд.
Ключови думи: стрес, психодиагностика, копинг стратегии, ситуация на
екстрем

Abstract: The problem of recognizing stress even when applying for a job is essential
to the efficiency of labor. Often there are a high levels of stress and intensive stressors in
typical professions of soldiers, policemen or employees of institutions for assistance in mass
disaster. In this context, the power of the stressors can only be determined by subjective and
objective responses of the individual, because each individual differs in reactivity to stress
conditions. That is why it is important to adequately investigate stress when we are talking
about employment in specific and extreme working conditions.
Keywords: stress, psychological assessment, coping, extreme conditions

Въведение
Проблемът за разпознаването на стреса още при кандидатстване за работа е от
съществено значение за ефективността на труда. Често високите нива на стреса и
интензивно действащите стресори се оказват характерни при професиите на
военнослужещите, полицаите или служителите на институциите за оказване на помощ
при масови бедствия и аварии. В този контекст силата на стресора може да бъде
определяна само чрез субективните и обективните отговори на индивида, защото всеки
индивид се различава по реактивността си към стресови условия. Именно поради тази
причина е важно да се изследва стресоустойчивостта при кандидатите за работа в
специфични и екстремални условия на труд.
Опитите за дефиниране на понятието стрес водят до все по-задълбоченото разбиране
за това многозначно понятие; в понятието следва да бъдат разграничени поне четири
значения, които следва да бъдат посочени [6]:
• Стресът като събитие (UV). Стресът като ситуативен или дразнещ феномен във
вид на възможни събития, свързани с напрежението, понякога се нарича стресор;
• Стресът като реакция (AV). Стресът като реакция на определени събития,
понякога наричан стресова реакция, стресова емоция или стресово преживяване;
• Стресът като междинна променлива. Стресът като състояние между дразнителя
(UV) и реакцията (AV), тоест междинен процес;
• Стресът като транзакционен процес. Стресът като процес на взаимодействие на
човека с заобикалящия го свят. Лазарус и други (Lazarus & Launier, 1981) изхождат от
това, че транзактния процес започва със специфичната оценка на дадено събитие и на
собствените ресурси за справяне, в резултат на което понякога се образуват стресови
емоции. След това следват адаптивните реакции (копингът). Стресът не е статично
състояние, но представлява динамично събитие, което протича като постоянно и
реципрочно взаимодействие между индивида и заобикалящия го свят.
Стресовите реакции и последствията от стреса, от които се интересуваме в
дадената статия, могат да бъдат емоционални, физиологични и поведенчески.
Типичните емоционални стресови реакции – страхът, тъгата или гнева; сред
поведенческите – бягство, нападение и т. н. Патерните на физиологичните реакции са
много сложни и няма да ги обсъждаме в даденото изследване.
Въпреки интензивността на стресовите събития, екстремната им негативност и
големите загуби, необходими за адаптацията, реакциите у различните индивиди много
се различават. У повечето от хората тези събития отшумяват след определен период от
време (обикновено от 4 до 6 седмици) или биват преработени. Събитието и
преживяванията се интегрират в Аз-концепцията. Но често травмите оставят след себе
си видими следи във формата на психични изменения, които не винаги но понякога се
развиват в психично разстройство [6]. Трябва да се отчита, че този род разстройства са
много хетерогенни: разстройството може да настъпи по-бързо (след минути/ часове)
или по-бавно (след дни, седмици или месеци), да има средна или много силна
изразеност, могат да бъдат засегнати различни психични системи и за различно време и
т. н. Най-общо стресът може да се окаже продължително негативно влияние върху
професионалното функциониране на дадено лице.
Цел
Целта на настоящата статия е да се установи нивото на надеждност и валидност на
методиката - въпросник „Самочувствие в екстремни ситуации“. Това е психологична
методика предназначена за откриване на предразположеността на военнослужещите
към патологични стрес-реакции в условия на екстрем.
Методика
1) Метод за психологична оценка на посттравматични стресови симптоми [7].
Разработването на метода се основава на клиничното описание на посттравматичното
стресово разстройство, дадено в МКБ-10 (1992). Характерните прояви на това
разстройство са внезапно сепване и стряскане по незначителни поводи, пристъпи на
силен страх при поява на стимули, напомнящи преживяната травма, внезапно ярко
припомняне на травмиращото събитие и сцени от него, нарушения на съня (кошмарни
сънища, безсъние, страх от заспиване), емоционална притъпеност. На тази основа са
формулирани 21 симптома, всеки от които се оценява по 5-степенна скала за честотата
на неговото възникване. Методиката е показва висока надеждност - Алфа на Кронбах
равна на 0,9 [7].
2) Въпросник „Самочувствие в екстремни ситуации“. Представената методика е
била разработена в първичния си вариант за откриване на предразположеността на
военнослужещите към патологични стрес-реакции в условия на екстрем. [2]
Инструкция, която беше представена на изследваните лица: „Даденият въпросник
разкрива особеностите на самочувствието Ви в конкретния момент. Моля отговорете
еднозначно на следните 42 въпроса“.
Обект
Методът е апробиран върху извадка от 101 българи – мъже и жени на възраст от 18 до
58 г. Извадката беше формирана на случаен принцип.
Резултати и обсъждане
Надеждността на даден инструмент е „неговата точност на измерване“ [8].
Инструментът в настоящето изследване показва висока надеждност Cronbach's
α=0,893.
Табл. 1. Корелации (по Pearson)
Метод за психологична Въпросник
оценка на посттравматични „Самочувствие в
стресови симптоми екстремни ситуации“
Метод за психологична ,615**
оценка на посттравматични ,000
стресови симптоми
Въпросник „Самочувствие в
екстремни ситуации“
**. Correlation is significant at the 0.01 level (2-tailed).
Получените резултати сочат, че е налице статистически значима (р= 0,000)
положителна значителна корелация (r=0.615). Корелациите между нови с аналогични и
вече доказани методи понякога се разглежда като доказателство за валидност на
изследвания инструмент.
При проверката на факторната структура на инструмента, може да бъдат посочени два
фактора, които се открояват, за разлика от оригиналния инструмент, съдържащ 7
фактора [2].
Табл. 2. Факторна структура на инструмента „Самочувствие в екстремни
ситуации“
Фактори
1 2
2. Често не мога да се избавя от някой натрапливи мисли. ,660 ,128
9. Често изпитвам затруднения при управление на мислите и ,618 ,091
желанията си.
11. Понякога „ми се вие свят“ или чувствам слабост в тялото си. ,608 -,009
19. Сутрин често се чувствам разбит. ,606 ,339
5. Спя лошо и трудно се събуждам. ,597 ,124
12. Често аз дълго време не мога да заспя. ,591 ,236
30. Понякога ми идват мисли, от които трудно мога да се избавя. ,586 ,345
33. Случва ми се да сънувам кошмари. ,543 -,103
6. Когато съм сам, често ми се появяват тъжни или тревожни ,536 ,362
мисли.
1. Слабо ме интересуват околните и техния живот. ,514 ,109
37. Често не мога да подредя мислите си и да се съсредоточа ,494 ,369
върху същественото.
26. Често се будя нощно време. ,491 ,101
18. Става ми зле в някой видове транспорт. ,448 -,251
27. Понякога изпитвам тревога или страх на тъмно или в закрити ,435 ,320
пространства.
4. Става ми лошо независимо от вида на транспортното средство. ,406 -,276
8. По принцип ме изморява общуването с хора и се опитвам са се ,400 ,139
усамотявам.
15. Налага ми се да общувам с много хора, които ме дразнят или ,369 ,050
ме изкарват от равновесие.
22. Физическите упражнения и спорта не ме привличат. ,333 ,226
10. Не чакам да ми се случи нищо добро в бъдещето. ,328 ,303
16. По принцип ми е трудно да се съсредоточа върху една задача. ,314 ,292
36. Физическите упражнения рядко ме зареждат с енергия. ,271 ,150
41. Аз постоянно изпитвам тревога и очаквам да се случи нещо ,200 ,164
неприятно.
20. Опасявам се, че околните могат да прочетат мислите ми. ,170 ,167
3. Настроението ми се променя често. ,095 ,629
34. Имам натрапливи страхове. ,269 ,607
38. Настроението ми е променливо и зависи от външни -,038 ,583
обстоятелства.
42. Постоянно приемам успокоителни вещества или ,072 ,573
стимулиращи напитки (или вещества), за да нормализирам
състоянието си и за да се приспособя по-добре към житейските
обстоятелства.
32. Понякога имам пристъпи на треперене или парене. ,069 ,567
23. В деловото общуване аз често не успявам да кажа всичко, -,102 ,548
което искам.
40. Постоянно изпитвам тревога и очаквам да се случи нещо ,260 ,529
лошо.
7. Аз често пия успокояващи или стимулиращи вещества. ,078 ,486
17. Понякога приемам успокояващи или възбуждащи вещества. ,121 ,477
14. Обикновено ми е трудно да се изключа от дори дребни ,035 ,461
конфликти и текущи проблеми, свързани с работата (когато съм
на работа).
24. Често имам лошо настроение. ,429 ,454
39. Понякога имам неприятни усещания в различни части на ,433 ,445
тялото.
25. Понякога ме безпокоят пристъпи на задух и сърцебиене. ,334 ,443
31. Настроението ми често се променя през деня без да има явна ,272 ,433
причина за това.
13. Понякога изпитвам тревога или страх от голяма височина. ,081 ,423
29. След края на работната седмица предпочитам да почивам сам ,147 ,358
и без физическо натоварване.
28. Най-добрия начин за решаване на сложен въпрос е с помощта ,042 ,293
на виното.
35. След силен стрес предпочитам да се „изключа“. ,185 ,274
21. Понякога пия приспивателно. ,127 ,185
Extraction Method: Principal Component Analysis.
Rotation Method: Varimax with Kaiser Normalization.
a. Rotation converged in 3 iterations.

Получените резултати говорят за наличие на два фактора. Към първият фактор попадат
айтеми: 2, 9, 11, 5, 12, 30, 33, 6, 1, 37, 26, 18, 27, 4, 8, 15, 22, 10, 16, 36, 41, 20. Към втори
фактор попадат: 3, 34, 38, 42, 32, 23, 40, 7, 17, 14, 24, 24, 24, 39, 25, 31, 31, 13,29, 28, 35,
21. Тоест, след направения факторен анализ, стигаме до извода, че два фактора е
оптималният брой на факторите, което обаче не е очакван резултат. Въпреки това може
да се каже, че първият фактор е обединен от оплакванията, свързани с усещане за
изтощение на психоенергетичните ресурси, нарушние на волята и усещане за тревога и
страх, докато вторият фактор изглежда съсържа айтеми, свързани с неустойчивотта
(емоционална и вегетативна), както и тенденция кам дезадаптация.
Изводи
Направеният психометричен анализ на методиката „Самочувствие в екстремни
ситуации“, ни накара да направим следните изводи:
1) Получените резултати говорят за висока надеждност на методиката - Cronbach's
α=0.893. Налице са данни за валидност на методиката, за което говорят получените
корелации с втория използван метод.
2) Някой от айтемите на така предложената методика е най-добре да бъдат променени,
тъй като вероятно не са подходящи и разбираеми за хората в България.
3) Извадката, която ще вземе участие в бъдещи проучвания и евентуална
стандартизация на въпросника в България може да бъде увеличена, с цел продължаване
на проучванията.

Библиография

1. Батуров Д., Какво трябва да знаем за тревожните разстройства. Военно издателство, 2003
2. Водопьянова Н., Пиходиагностика стресса. Москва, 2009, стр. 31-34
3. Карвасарский, Б., Клиническая психология. 2-ое изд., Москва, 2002
4. Мавродиев Ст., Истрия на психологията, Благоевград, 2015
5. Мавродиев Ст., Основи на психологията, Благоевград, 2008
6. Перре M., Бауман У., Клиническая психология, 2-ое изд., М. 2003 г., стр. 360-373
7. Радославова М., Величков А. Методи за психодиагностика. София, 2005, стр. 65-73
8. Стоянова Ст., Основи на психологическите измервания. Адаптация на тест, Благоевград, 2007,
стр. 183
9. Стоянова Ст., Пенева И., Методическо ръководство за провеждане на емпирични
психологически изследвания, Благоевград, 2014