Принудително отчуждаване на недвижими имоти за изграждане на обекти –

публични собственост на държавата и общината

По съществото си отчуждаването представлява принудително придобиване на частна

собственост от страна на общината или държавата. Съгласно Конституцията на
Република България принудително се отчуждава собственост за държавни и общински
нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Процедурата по
принудително отчуждаване на имоти за общински нужди е уредена в Закона за
общинска собственост (ЗОС) и Закона за държавната собственост (ЗДС).
Имоти – собственост на физически или на юридически лица, могат да бъдат
отчуждавани въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ
изграждането на обекти – публична общинска собственост или на одобрен подробен
устройствен план, предвиждащ изграждане на обекти от първостепенно значение –
публична общинска собственост, за който има влязло в сила разпореждане за допускане
на предварителното му изпълнение, както и в други случаи, определени със закон, след
предварително и равностойно парично или имотно обезщетение.
За изграждането и експлоатацията на обектите могат да се отчуждават имоти или части
от тях, които се засягат непосредствено от предвиденото строителство или които стават
негодни за застрояване или ползване съобразно устройствените, санитарно-хигиенните
и противопожарните правила и нормативи и изискванията за сигурност и безопасност.
Части от имоти могат да се отчуждават само когато остатъкът от имота отговаря на
изискванията, определени в закон, съобразно неговия вид, местонахождение и
предназначение.
Имоти – собственост на държавата, не могат да бъдат отчуждавани принудително за
общински нужди. Когато за нуждите на обектите се засягат имоти – частна държавна
собственост, те се прехвърлят безвъзмездно в собственост на общината по реда на
Закона за държавната собственост.
Подробните устройствени планове се одобряват от общинския съвет независимо от
техния обхват.
В чл. 205 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) са посочени случаите, при
които се допуска извършване на отчуждаване на конкретни недвижими имоти с цел
изграждане на обекти, които ще бъдат публична държавна или публична общинска
собственост.
Целите, за които е предвидено да се извърши отчуждаването на недвижимите имоти по
чл. 205 ЗУТ, са:
 Изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура,
преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения - пътища,
улици, алеи, площади, надземни и подземни трасета на железопътни и
трамвайни линии и съоръжения към тях, обществени паркинги.
 Изграждане и реконструкция на други мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и
 отпадъчни води, електрификация, топлофикация, газификация, електронни
съобщителни мрежи и др.
 Осъществяване на дейности по опазване на околната среда и природните
ресурси, геозащитна дейност, укрепване на бреговете, както и за
благоустройствени дейности - озеленени площи за широко обществено
ползване, водни площи и течения, гробищни паркове и третиране на битови
отпадъци.
 Изграждане на обекти на социалната инфраструктура.
 Изграждане на специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на
страната, както и за прилежащите им забранени зони по чл. 112, ал. 3, т. 1 ЗУТ.
Според чл. 112, ал. 3, т. 1 ЗУТ „с подробните устройствени планове въз основа
на специфичните правила и нормативи по чл. 13, ал. 4 и съответните специални
нормативни актове може да се определят терени - забранени зони,
непосредствено прилежащи на поземлените имоти, предназначени за
застрояване със специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на
страната, в които е недопустимо застрояване, ползване, престой и преминаване.
 Изграждане на индустриални паркове по Закона за индустриалните паркове,
индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа
инфраструктура за привличане на инвестиции, определени за национални обекти
по смисъла на Закона за държавната собственост с решение на Министерския
съвет.
Във връзка с предпоставките, които трябва да са налице, за да се извърши
отчуждаването, в чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ) е
заложен принципът, че принудително отчуждаване на собственост за държавни и
общински нужди може да става само въз основа на закон и при условие че тези нужди
не могат да бъдат задоволени по друг начин, но само след предварително и
равностойно обезщетение.
Отчуждаването може да се осъществи само при условие, че има влязъл в сила подробен
устройствен план, приет по установения в закона ред. А според чл. 132, ал. 1 ЗУТ
актовете, с които се одобряват подробните устройствени планове, влизат в сила: 1) от
датата на одобряването, когато не подлежат на обжалване; 2) след изтичането на срока
за обжалване, ако не са били обжалвани; 3) от датата на потвърждаването им от съда.
 Когато обаче са касае за обектите, които изрично са посочени в конкретния
подробен устройствен план като национални или от първостепенно значение и
за които ще се извърши принудителното отчуждаване, тогава ще се приложат
правилата на ЗДС и ЗОС и ще се допусне предварително изпълнение на одобрен,
но невлязъл в сила ПУП.
Имотите се считат за отчуждени след влизане в сила на административните актове
(когато не са обжалвани) за извършване на отчуждаването и от момента, в който
дължимото равностойно парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащите
лица (чл. 39, ал. 1 ЗДС и чл. 29, ал. 3 ЗОС). Когато отчуждаваният имот е съсобствен,
административният орган не е длъжен да определи обезщетението за всеки от
съсобствениците в зависимост от техните квоти в съсобствеността, тъй като няма
такова законово изискване.
Чл. 206 ЗУТ указва, че части от поземлени имоти се отчуждават, само когато от
остатъка от имота може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот в
съответствие с изискванията. По силата на закона трябва да се отчуждят и недвижими
имоти или части от тях, които стават негодни за застрояване или ползване съобразно
устройствените, санитарно-хигиенните и противопожарните правила и нормативи,
както и съобразно изискванията за сигурност и безопасност.
Член 206, ал. 2 ЗУТ въвежда допълнителни изисквания във връзка с отчуждаването на
недвижими имоти, а именно, че части от поземлени имоти могат да се отчуждават само
когато от остатъка от имота може да се образува урегулиран поземлен имот в
съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ за лице и повърхност. В чл. 19, ал.1 ЗУТ се
касае за случаите, при които определен урегулиран поземлен имот е с предназначение
за ниско жилищно застрояване, което може да бъде свободно или свързано в два имота.
1. в градовете - най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност;
2. в курортните населени места и селищни образувания и в курортните зони на
населените места - най-малко 16 м лице и 500 кв.м повърхност;
3. във вилните зони - най-малко 18 м лице и 600 кв.м повърхност;
4. в селата или частите от тях с преобладаващ равнинен терен - най-малко 16 м
лице и 500 кв.м повърхност, а при специфични теренни и стопански условия,
както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв.м повърхност;
5. в селата или частите от тях с преобладаващ стръмен терен - най-малко 12 м лице
и 250 кв.м повърхност
В чл. 19, ал.5 ЗУТ се казва, че за имотите, имащи предназначение за средновисоко и
високожилищно застрояване, за нискосвързано застрояване в повече от два имота за
застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване, се предвижда,
че размерите на тези имоти се определят със самия подробен устройствен план, без да
се спазват нормите на чл. 19, ал. 1 от ЗУТ.
Разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗУТ допуска обединяването да се извърши при
условията на чл. 17 и 19 ЗУТ. А в чл. 17, ал. 2, т. 3 ЗУТ се предвижда, че може да се
урегулират съседни неурегулирани поземлени имоти за създаване на съсобствени
урегулирани поземлени имоти, т. е. в хипотезата на чл. 206, ал. 3 ЗУТ попадат случаите,
при които частите са от съседни недвижими имоти - в противен случай няма как да се
извърши обединяването им в съсобствен имот. Според чл. 17, ал. 2, т. 3 и сл. от ЗУТ , за
да се случи това е необходимо подаване на заявление от собствениците на съседните
имоти до съответната община; сключване на предварителен договор в писмена форма с
нотариална заверка на подписите, с който те се задължават взаимно да си прехвърлят
собствеността върху поземлените имоти; изменение на подробния устройствен план и
сключване на окончателен договор между собствениците.
По смисъла на чл. 206, ал. 4 ЗУТ в случаите, при които основното застрояване в
поземления имот може да се запази и остатъкът от имота може да се използва по
предназначението, което е имал преди извършване на отчуждаването, то тогава от този
остатък би могло да се образува маломерен урегулиран имот, но само с изричното
съгласие на неговия собственик. Тук не се изисква да бъдат спазени условията по чл. 19
ЗУТ, но трябва да е възможно да се запази основното застрояване и остатъкът да може
да се използва според предишното си предназначение.
*Това обаче е едно изключение от изискването, въведено в чл. 206, ал. 2 ЗУТ, че
отчуждаване се допуска само ако от остатъка може да се образува урегулиран имот в
съответствие с изискванията на чл. 19 ЗУТ.
Според чл. 206, ал. 5 ЗУТ Когато липсва съгласие на собствениците относно
образуването на съсобствени или маломерни урегулирани имоти, тогава се отчуждават
целите имоти.

Член 207 ЗУТ предвижда, че ако собственикът на имота учреди право на строеж в
полза на държавата или общината във връзка с изграждане на обекти и съоръжения,
посочени в чл. 205, тогава този имот не се отчуждава. Тук се изключва изграждането на
елементи на транспортната техническа инфраструктура, които ще бъдат публична
собственост на държавата и общините, защото тогава е необходимо да се отчужди
целият недвижим имот.

В чл. 208 ЗУТ са предвидени сроковете, в които следва да започнат отчуждителните

процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Всъщност това са законоустановени срокове, в които собствениците на засегнатите
поземлени имоти са длъжни да търпят ограниченията, наложени им с влезлия в сила
подробен устройствен план, с които се намаляват възможностите за използване и
застрояване на имотите според инвестиционните им намерения.
Така в ал. 1 за отчуждаване на недвижими имоти, предвидени за изграждане на обекти
- публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в
сила на подробните устройствени планове, за изграждане на елементите на
техническата инфраструктура по чл. 64 ЗУТ е десет години от влизане в сила на
плановете, а за извършване на озеленяване върху отчуждените имоти е петнадесет
години от влизане в сила на плановете. В противен случай собствениците имат правата
по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ - да поискат изменение на съответните влезли в сила
подробни устройствени планове.
 В тълкувателно решение № 2/2020 год.,Конституционният съд обяви за
противоконституционни разпоредбите на чл. 208, ал. 1 в частта „а за имоти,
предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ – петнадесет години“.
Съгласно чл. 208, ал. 1 ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по
Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на
недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане
на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е пет години
от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните
устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура
по чл. 64 ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, а за имоти,
предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години от влизане в
сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите
имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ. - Влезлите в сила подробни
устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато:
1. в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване;
Висшия адвокатски съвет е дал аргумент пред КС, че тази разпоредба ограничава
правата на гражданите и поставя собствениците, чиито имоти са предвидени за
озеленени площи в неравностойно положение.
Съдът се произнесе с решение за обявяване на противоконституционност.

 С Тълкувателно решение № 4 от 02.11.2016 г. по т. д. № 6/ 2015 г., ОСС, I и II

колегия Върховният административен съд прие, че сроковете по чл. 208 ЗУТ са с
преклузивен характер и с изтичането на съответния срок се преклудира
възможността за провеждане на принудително отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС.
Вследствие на това решение на ВАС бе приета новата ал. 2 на чл. 208 ЗУТ (обн. ДВ,
бр. 13 от 2017 г.), въз основа на която държавата и общините могат да започнат
законосъобразно производство по принудително отчуждаване за реализация на
мероприятия, предвидени с ПУП, дори и след изтичането на сроковете, уредени в
ал. 1. Създадена бе обаче правна възможност за засегнатите лица да защитят
правата си и да предотвратят принудителното отнемане на собствеността им, ако
инициират производство по изменение на действащия ПУП, в хода на което
докажат, че общинската или държавна нужда е отпаднала. Подаването на заявление
за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ от
засегнатото лице спира отчуждителното производство до влизане в сила на краен
акт в производството по изменение, образувано по искане на засегнатия собственик.

В чл. 209 ЗУТ е предвиден специален ред за отчуждаване на имоти - частна

собственост. Според ал. 1 „условията и редът за принудително отчуждаване по Закона
за държавната собственост не се прилагат, когато се отчуждават части от поземлени
имоти за разширяване елементите на транспортната инфраструктура - автомагистрали и
пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и гари, летища,
пристанища, при което имотите могат да се ползват по предназначението си, което са
имали преди отчуждаването“. Тук са предвидени няколко важни предпоставки:
 Първо - на отчуждаване подлежат части от поземлени имоти, като в теорията се
приема, че остатъкът от имота трябва да отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ.
 Второ - имотите трябва да могат да се ползват според предназначението, което
са имали преди да се извърши отчуждаването, т. е. предназначението не се
променя.
 Трето - отчуждаването по този ред може да се извърши само с цел разширяване
на елементите на транспортната инфраструктура, т. е. за разширяване на
съществуващи пътища от републиканската пътна мрежа, гари, летища и др.
Според ал.2 Отчуждаването се извършва със заповед на областния управител въз
основа на оценка, изготвена от лицензиран специалист, като заповедта трябва да
съдържа размера на паричното обезщетение, което следва да бъде заплатено на
собственика на отчуждаваната част от недвижимия имот. Обезщетението се определя
по пазарни цени. Според § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС "пазарни цени" са осреднените цени от
всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или
прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека -
обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни
съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни
сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на
оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
В ал.3 се казва, че заповедта по ал. 2 подлежи на обжалване по реда на чл. 215, ал. 1.
Ал.4 предвижда, че частта от поземления имот се счита за отчуждена от деня на
изплащане на паричното обезщетение.
Заповедта на областния управител подлежи на обжалване пред административния съд
по местонахождението на недвижимия имот, от който се отчуждава съответната реална
част.
Съгласно чл. 22, ал.5 от ЗОС: „Размерът на равностойното парично обезщетение за
имотите, предвидени за отчуждаване, се определя съобразно конкретното им
предназначение, което са имали преди влизането в сила, съответно преди одобряването
на подробния устройствен план по чл. 21, ал. 1 и въз основа на пазарните цени на имоти
със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот.“
Ако имотът е обременен с вещни тежести дължимото парично обезщетение в частта му
до размера на обезпеченото с ипотека вземане се плаща на ипотекарния кредитор,
доколкото вземането му не се предшества от друго такова с предимство за
удовлетворение. При наложена върху имота друга вещна тежест дължимото парично
обезщетение се внася в банка и служи за обезпечение. Ако имотът няма тежести,
обезщетението се изплаща на собственика.

 В Тълкувателно решение № 371/28.07.2010г. по гр.дело № 1007/2009 г. ВКС, ІV

г.о. е прието, че отчуждителното действие на плана по чл.16 ЗУТ настъпва с
влизането му в сила и не е приложима процедурата по принудително отчуждаване
по чл.205-209 ЗУТ, при която отчуждителният ефект настъпва от деня на изплащане
на паричното обезщетение или обезщетяването с друг равностоен имот. Прието е и,
че в хипотезата на чл.16 ЗУТ прехвърлянето на не повече от 25 % от площта на
имотите, определена с плана, не е безвъзмездно, тъй като съгласно чл.16, ал.4 ЗУТ
за всеки собственик се определя равностоен урегулиран имот. При това тълкуване,
по същество е отхвърлен иска на ищеца против общината за заплащане обезщетение
за лишаване от ползването на определена площ от имота му, индивидуализиран по
кадастрална карта, тъй като с влизане в сила на ПУП по чл.16 ЗУТ тази площ е
придобита от общината и без значение, че общината не е определила равностоен
УПИ на ищеца, тъй като няма пречка той да направи искане за издаване на заповед
по чл.16, ал.5 ЗУТ. В зависимост от предвижданията на чл.16, отчуждаването
настъпва или по реда на чл.17 ЗУТ-със сключване на окончателния договор, или по
реда на ЗДС и ЗОС вр. чл.205 ЗУТ, респ. чл.209 ЗУТ - чрез отчуждаване за
изграждане на обекти на публична собственост. Кога е налице план по чл.16 ЗУТ и
кога е необходимо отчуждително производство по чл.205-209 ЗУТ , можем да
разберем от  Тълкувателно решение 96 от 25.07.2017 на гражданска колегия на
ВКС, където се прави съпоставка между чл. чл. 205 – 209 ЗУТ и чл. 16 ЗУТ, за
юридическите факти, при осъществяването на които и за момента, от който
 настъпва отчуждителният ефект на влезлия в сила подробен устройствен план
(ПУП) за урегулираните с него улици. С ПУП за регулация на улици (чл. 110 ЗУТ)
съответните имоти се регулират като  такива, предназначени за обекти на публична
собственост (чл. 112 ЗУТ), както и уличната мрежа (чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). 
Съгласно чл. 205, ал. 1 ЗУТ въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти,
собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда
на ЗДС и ЗОС за обекти – публична собственост на държавата и общината за
изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура,
преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, включително
улици. Чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита
отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент, дори
улицата да е била частично прокарана, имотът не може да се счита общинска
собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ, не се е осъществил.
По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОС общината придобива право на собственост върху
съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на
отреждане на имота за съответното мероприятие негов собственик е физическо или
юридическо лице.
Правилата по чл. 205 – 209 ЗУТ се отнасят до отчуждаването по ЗДС и ЗОС, когато
предвижданията се осъществяват с планове по чл. 15, ал. 2 ЗУТ. Тогава частта от
поземления имот, собственост на физическо или юридическо лице, засегната от
предвиждането по плана, се счита отчуждена и става общинска собственост от деня на
изплащане на паричното обезщетение. Регулирането по чл. 16 ЗУТ се извършва за
територии с неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена
регулация. Тогава частта от поземления имот, собственост на физическо или
юридическо лице, засегната от предвижданията по плана, се счита отчуждена и
преминава в собственост на общината от момента на влизане в сила на заповедта за
ПУП. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 15, ал. 2 ЗУТ, дори частта
от имота да е завзета фактически, а улицата – прокарана, имотът не може да се счита
общинска собственост, докато не се е осъществил и последният юридически факт от
придобивния способ – изплащане на обезщетението на физическото или на
юридическото лице. Когато предвиждането се осъществява с плана по чл. 16 ЗУТ,
вещно-транслативното действие на ПУП настъпва с влизането на заповедта в сила, а
фактическото завземане на имота от общината е без значение за нейната легитимация
като собственик.
Съдът реши, че оспорването на решението е неоснователно.

 Решение № 658 от 17.01.2018 по адм. дело № 10147/2016

Производството пред Административен съд – Пазарджик е образувано по жалба
срещу Решение № 100 от 25.02.2015 г. на ОС – Велинград, с което на основание
чл.205-209 от ЗУТ и чл.21-33 и чл.34 от ЗОС общинският съвет е одобрил започване
на процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот с начин на трайно
ползване преди урегулирането, попадащ в, одобрен със заповед № 300-
412/23.03.2005г. на кмета на Община – Велинград и е определил пазарна оценка на
същия имот- 17 415 лв.
Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е
установил, че процесният имот не е бил отчуждаван и/ или отнеман, предвиден е за
обществено мероприятие „ парк“ по силата на действащия регулационен план,
одобрен с Решение № 292/04.10.2005г. на ОС-Велинград, като регулацията по
отношение този имот към настоящия момент не е изменяна и е в сила .
На база горните фактически установявания, административният съд е заключил, че
решението на общинския съвет, макар с него да се одобрява „започване на
процедура по придобиване или отчуждаване на частен имот …“, по същността си
съставлява решение за отчуждаване на имот – собственост на граждани за
общински нужди – за общественото мероприятие „парк“, за каквото мероприятие
имотът е отреден по действащия регулационен план на [населено място].
Първоинстанционният съд е приел, че провеждането на цялата процедурата по
отчуждаване на недвижим имот- частна общинска собственост за обществени
мероприятия, предвидени по действащ регулационен план на населено място, е от
компетентността на кмета на общината- именно кметът на общината следва да
публикува обявление по ЗОС, като прецени дали са налице условията по чл. 21, ал.
1 от ЗОС, явяващи се необходими предпоставки за започване на отчуждителната
процедура, както и да издаде заповед за отчуждаване, в която да определи
равностойното обезщетение за отчуждения имот. За да реализира това правомощие,
кметът не се нуждае от санкцията на общинския съвет. Органът на местно
самоуправление не следва да задължава кмета да извършва отчуждаване чрез
одобряване започването на процедура по отчуждаване.
Съдът е заключил, че процедурата по отчуждаване, разписана в чл. 205-208 от ЗУТ
и глава Трета от ЗОС, съставлява сложен фактически състав, но хипотезите, в които
началото на процедурата по отчуждаване се поставя с решение на общинския съвет,
което предхожда заповедта на кмета по чл. 25, ал. 2 от ЗОС, са строго
регламентирани и изчерпателно разписани чл. 23 от ЗОбС, и конкретният случай не
попада сред тези хипотези.
В глава Трета на Закона за общинската собственост са разписани две хипотези, в
които заповедта на кмета по чл.25, ал.2 от ЗОС за принудително отчуждаване на
имоти - частна собственост за общински нужди се предхожда от решение на
общинския съвет или самото отчуждаване не се провежда и не се стига до акт по
чл.25, ал.5 от ЗОС за принудително отчуждаване на имоти - частна собственост за
общински нужди. В първата хипотеза (чл. 21, 22 и 23 ЗОбС) имоти - собственост на
физически или на юридически лица се отчуждават принудително за задоволяване на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин въз основа на
влязъл в сила ПУП, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска
собственост, или на одобрен подробен устройствен план, предвиждащ изграждане
на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, за който
има влязло в сила разпореждане за допускане на предварителното му изпълнение,
както и в други случаи, определени със закон, след предварително и равностойно
парично или имотно обезщетение. Отчуждаването се извършва със заповед на кмета
на общината, в която се посочват основанието за отчуждаване, предназначението,
видът, местонахождението, размерът и собственикът на имота, размерът на
обезщетението. Във втората хипотеза (чл. 21, ал. 4 и ал. 5 ЗОС) имотите,
собственост на физически или на юридически лица, необходими за задоволяване на
общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, не се
отчуждават, ако преди издаването на заповедта по чл. 25, ал. 2 общината ги
придобие в собственост чрез покупка, чрез замяна с равностоен общински имот или
собствениците им учредят на общината ограничени вещни права. В тези случаи е
необходимо предварителното съгласие на собствениците за сключването на сделка
за придобиване собствеността на съответните имоти или за учредяване на
ограничени вещни права върху тях, след постигането на което кметът на общината
внася предложение в общинския съвет за одобряване на това съгласие.
Явна е разликата, визирана от законодателя в двете законови хипотези - за
принудителното отчуждаване на частни имоти за належаща общинска нужда не е
необходимо съгласие на собствениците им, а заповед на кмета на общината, докато
придобиването на право на собственост и ограничени вещни права от общината
става чрез правна сделка и договор, т. е. при постигнато съгласие на двете
равнопоставени договарящи страни.
В конкретния случай в решението на ОС - Велинград недопустимо са смесени две
различни процедури . По делото не е налице нито хипотезата на чл.23, ал.1 от ЗОС,
нито хипотезата на чл.21, ал.4 и 5 от ЗОС, тъй като не е налице предварително
писмено съгласие на собствениците на подлежащия на отчуждаване имот да
прехвърлят същия в собственост на общината чрез гражданскоправна сделка и да
избегнат отчуждаването. Касае се за започване на производство по отчуждаване на
имот в регулация – собственост на физически лица, за обществени мероприятия по
влязъл в сила ПУП, в който случай единственият компетентен орган е кметът на
общината.
Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното
решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.