 Веди   Красимира Йорданова Всички права запазени 2021 /2022 уч.г.

ПРОБЕН ИЗПИТ 1
ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – 5/6.02. 2022 г.

ПЪРВА ЧАСТ (60 минути)

Отговорите на задачите от 1. до 25. включително нанасяйте в листа за отговори.

Запознайте се с информацията в текста и таблицата. Задачи 1. – 14. са свързани

с тях.

Прахосването на храна в нашето ежедневие съвсем не е нещо необичайно. По данни

от Организацията по прехрана и земеделие към ООН количеството неоползотворени
хранителни продукти достига до 1,3 млрд. тона на година. В същото време
отчайващият глад е факт в някои части на съвременния свят, а почти 800 млн. души
редовно остават недохранени. Оказва се, че храната, която погубваме, би могла да
засити два пъти повече гладуващи.
Докато в някои култури прахосването на храна се счита за неморално, в други
системно се забравят и отлежават продукти на дъното на хладилника.
Похабяването на всякакви видове продукти вече е станало практика, но между
стопанството и трапезата най-много се губят плодовете и зеленчуците. Част от тях се
похабяват след събирането при транспортирането или неправилното съхранение в
складови и хладилни помещения. Според проучване на ФАО (Европа) 23 % от
разхищаването на храните се осъществява при производството, докато 52 % от загубите
на продукти са свързани с действията на потребителите. Прекомерното предлагане и
сервиране на храна са съществени причини за похабяването ù. Защо ли стандартната
чиния днес е с 36 % по-голяма от тази, която се е използвала преди 50 години?
Прахосването на хранителни продукти има неблагоприятни последствия и върху
околната среда. От екологична гледна точка разхищаването на храни представлява
разход на ресурси – земя, вода, енергия и др. Според проучване неизядената храна
„изпива“ количество вода, сравнимо с едногодишния отток на най-пълноводната река в
Европа – Волга. Ако си представим разхищението на храна като една държава, тя би се
подредила на трето място в света по производство на парникови газове. Пред нея ще
застанат само Китай и САЩ...
Ако доброто заговори в душите ни, ще спрем с похабяването на хранителни
продукти. За щастие, за все повече хора и институции отговорното отношение към
храната се превръща в мисия. Вече половин век RC Farms събира остатъци от кухните и
чиниите в Лас Вегас, за да преработи след стерилизация тези отпадъци в пълноценна
храна за животни, с което се замества консумацията на над 800 т фураж годишно. DC
Central kitchen е организация с идеална цел, която се ангажира с обучаването на
готвачи и предоставянето на храна за училища и приюти. Осигуряването на 11000
порции на ден се осъществява с продукти, които иначе биха се похабили. По думите на
Дъг Раух, един от „спасителите“ на храна, гладът и разхищението на продукти са два
проблема, чието решение може да бъде едно и също.
  Веди 
2

Как да се ограничи разхищението на храна?

Вкъщи • След като установите каква храна изхвърляте най-често, трябва да
коригирате навиците си за пазаруване.
• На опаковките следете означенията „използвайте преди“ и „най-добър
до“.
• Замразявайте храната, която не можете да консумирате в този момент.
• Винаги консумирайте храната по реда на внасянето ù вкъщи.
• Отначало вземете по-малка чиния и после я напълнете отново, ако се
налага.
• Развихрете въображението си и експериментирайте да готвите с
остатъците.
• Ако храната е в повече, споделяйте я със съседи или приятели.
• Хранете животните.
В • Използвайте списък за пазаруване.
магазина • Не тръгвайте на пазар, когато сте гладни.
или на • Пазарувайте по-често и в по-малко количество, за да разполагате с
пазара пресни продукти.
• Нека във Вашата кошница има и несъвършени плодове или зеленчуци.
В офиса, в • Поискайте да Ви поднесат подходящото количество от предлаганите
училище, ястия.
в • Приберете за вкъщи остатъка от ястията, така няма да се грижите и за
заведения следващото хранене.
или • Следете наличностите в хладилника в офиса.
хотели • Предложете от ястията на колеги, съученици или приятели.

1. Кое от твърденията е НЕВЯРНО по отношение на текста?

А) Отнася се към медийната сфера на общуване.
Б) Представя факти и въздейства върху читателите.
В) Насочва към актуални проблеми с екологичен и морален характер.
Г) Представя разхищението на храна и глада като крайности, преодоляването на
всяка от които изисква различен подход и методи.

2. Кое от твърденията е вярно според информацията в текста?

А) Храната, която се похабява между стопанството и трапезата, би могла да засити
половината от гладуващите в света.
Б) Разхищението на храна е свързано с разход на ценни ресурси, но няма пряко
отношение към отделянето на парникови газове и промените в климата.
В) По-големият процент от загубите на хранителни продукти е свързан не с
производствения процес, а с поведението на потребителите.
Г) „Спасяването“ на храна трябва да бъде ангажимент на определени институции, а
не на отделните домакинства.

3. Коя от сентенциите НЕ може да се свърже с посланията на текста?

А) „Гладът е най-добрата подправка към храната.“
Б) „Природата може да ни изхрани, но не и да задоволи алчността ни.“
В) „Да ядеш, е необходимост, да се храниш отговорно – това е добродетел.“
Г) „Аз съм по-добър човек, когато имам по-малко в чинията си.“
  Веди 
3

4. Кое от твърденията за двата източника на информация е вярно?

А) И таблицата, и текстът съдържат конкретни препоръки за избягване на
разхищението на храна.
Б) И в двата източника се представят факти за похабяването на хранителни
продукти.
В) И в двата източника размерът на чинията за сервиране е свързан с проблема за
прахосването на храна.
Г) В текста за разлика от таблицата се говори и за възможността излишната храна да
се оползотвори, като се дава на животните.

5. Кое от твърденията НЕ произтича от информацията в таблицата?

А) Всеки от нас може да участва в борбата срещу разхищаването на храна.
Б) Важно е да бъдем взискателни към качеството на хранителните продукти.
В) Трябва да се отнасяме съзнателно и отговорно към навиците си, свързани с
набавянето, приготвянето и консумирането на храна.
Г) Стремежът да „спасим“ храната, може да бъде свързан с проява на творчество.

6. В кое от изреченията употребените наречия са две?

А) Пазарувайте по-често и в по-малко количество, за да разполагате с пресни
продукти.
Б) Отначало вземете по-малка чиния и после я напълнете отново, ако се налага.
В) Ако храната е в повече, споделяйте я със съседи или приятели.
Г) Винаги консумирайте храната по реда на внасянето ù вкъщи.

7. Коя от следните нелични глаголни форми НЕ откривате в първия абзац на

текста?
А) отглаголно съществително
Б) сегашно деятелно причастие
В) минало несвършено деятелно причастие
Г) минало страдателно причастие

8. В кое от изреченията НЕ е употребена повелителна глаголна форма?

А) След като установите каква храна изхвърляте най-често, трябва да коригирате
навиците си за пазаруване.
Б) Пазарувайте по-често и в по-малко количество, за да разполагате с пресни
продукти.
В) Ако храната е в повече, споделяйте я със съседи или приятели.
Г) Нека във Вашата кошница има и несъвършени плодове или зеленчуци.

9. В листа за отговори препишете глаголните форми от изречението и срещу всяка

от тях запишете наклонението ù.
Ако си представим разхищението на храна като една държава, тя би се подредила
на трето място в света по производство на парникови газове.
  Веди 
4

10. Преобразувайте изречението, като замените изявителните глаголни форми с

преизказни, без да променяте глаголното време. Запишете своя вариант в листа за
отговори.
Похабяването на всички видове продукти вече е станало практика, но между
стопанството и трапезата най-много се губят плодовете и зеленчуците.

11. В листа за отговори препишете сказуемите от изречението и запишете какъв е

видът на всяко от тях.
В същото време отчайващият глад е факт в някои части на съвременния свят, а
почти 800 млн. души редовно остават недохранени.

12. Преобразувайте изречението, като замените простите глаголни сказуеми със

съставни глаголни сказуеми и запазите смисъла. Запишете своя вариант в листа
за отговори.
Ако доброто заговори в душите ни, ще спрем с похабяването на хранителни
продукти.

13. В листа за отговори запишете в какво време е подчертаната глаголна форма в

таблицата.

14. В листа за отговори запишете каква е синтактичната служба на подчертаната

дума в текста.

15. Препишете текста в листа за отговори, като отстраните допуснатите 14 грешки

– правописни, пунктуационни и граматични.

Шестнайсти октомври е Световния ден на храната. Нека го отбележим не само с

вкусна и здравословна вечеря, но и с чуство за благодарност и уважение към даденото
от природата. Неоценявайки и разхищавайки неините дарове ние постъпваме
безотговорно. Прекарваме огромна част от времето си пред екраните, а не ни идва на ум
да исползваме света на технологийте и мобилните приложения за една благородна
кауза. Съществуват локални апликации, които показват на потребителите, кога цената
на определени продукти в супермаркетите намалява заради изтичащият срок на годност.
Има и приложения, които предлагат интересни рецепти, за да могат домакинствата да
уползотворят техните застояли плодове и зеленчуци, млечни и местни продукти.

16. Кое от твърденията за изучените стихотворения на Добри Чинтулов е вярно?

А) И в двете Чинтулови творби народният водач е представен в духа на фолклора
като юнак на кон.
Б) И в двете произведения се утвърждава идеята, че по пътя към свободата
българите ще бъдат подкрепени от други славянски народи.
В) В стихотворенията на Добри Чинтулов се говори за славното минало като
основание за национално самочувствие и образец за достойно бъдеще.
Г) И в двете творби българите са назовани „братя“, за да се подчертае единството
между тях.
  Веди 
5

17. Кое твърдение е вярно и за „Стани, стани, юнак балкански“ на Добри

Чинтулов, и за „На прощаване в 1868 г.“ на Христо Ботев?
А) Произведенията въздействат силно чрез своя изповеден характер.
Б) В двете творби борбата се представя като единствен път към осъществяването на
идеала.
В) И в двете стихотворения ключова роля има мотивът за саможертвата на бореца за
свобода.
Г) Темата за болезнената раздяла на юнака с близките присъства и в двете
произведения.

18. Кое от твърденията за поемата „Хайдути“ на Христо Ботев е НЕВЯРНО?

А) Основна тема в произведението е темата за житейския избор.
Б) Присъства мотивът за приемствеността между поколенията в борбата за
национално освобождение.
В) Майката на Чавдар, изпълнена с тревога за живота на чедото си, се противопоставя на
неговата воля.
Г) Откроява се контрастът между образите на бащата на Чавдар и неговия вуйчо.

19. Отбележете кой от посочените елементи на съдържанието на Вазовата повест

„Немили-недраги“ НЕ е от втора глава?
А) сънят на Бръчков, в който оживяват разказите за миналите подвизи на хъшовете
Б) лирическото отстъпление, в което повествователят дава израз на своето
отношение към изгнаниците патриоти
В) измамата на Македонски при играта на карти с младия Бръчков
Г) кръщаването на Бръчков в хъшовството

20. Коя от следните реплики на Странджата НЕ е част от знаменитата му реч –

идейно-емоционален център на Вазовата повест?
А) „Народ без жертви не е народ.“
Б) „Ах, сладка е смъртта за отечеството!...“
В) „Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата света длъжност към
отечеството.“
Г) „Имот ли искаме, или къщи?“

21. Посочете кое от твърденията за съдбата на хъшовете във Вазовата повест

„Немили-недраги“ е вярно.
А) Най-старият от хъшовете умира в чуждата страна като мъченик, изпълнен с
неудовлетворение от направения житейски избор.
Б) Попчето и Мравката загиват геройски в битката при Гредетин.
В) Съвременниците на автора не отдават дължимата почит на борците за свобода.
Г) Единствен доживял Освобождението, Македонски не е загубил волята си за
борба, готов е отново да води битки за идеалите си, но този път срещу алчността и
егоизма на сънародниците си.
  Веди 
6

22. Кое от твърденията за експозицията на Вазовия разказ „Една българка“ е

НЕВЯРНО?
А) Представя реалистично един епизод от родната ни история, в който се разкриват
различните лица на българина.
Б) Изгражда се представа за ожесточението на поробителите, породено от бунта на
българите.
В) Главната героиня се откроява със своята различност, с дързостта си открито да се
противопостави на властника.
Г) С думите си баба Илийца успява да събуди бащиното чувство у турчина и той
отстъпва пред нейната молба.

23. Посочете вярното твърдение.

И баба Илийца, и отец Евтимий:
А) са хора на дълга, готови да помогнат на нуждаещия се в момент на изпитание
Б) използват за назоваване на бунтовниците местоимението „ония“
В) проявяват съпричастност към свободолюбивия порив на сънародниците си
Г) се отнасят с уважение към манастира като Божи дом и храм на милосърдието и
човечността

24. В листа за отговори срещу всяка буква в таблицата запишете за кой герой се
отнася съответният цитат от изучавана художествена творба.
А) „Приличаше на един вълк, който обикаля нощем краищата на градовете.“
Б) „мургав, висок, чернобрад, четирийсетгодишен човек с бляскаво черкезко
облекло“
В) „той беше написал и напечатал тайно вече цяла патриотическа поема“
Г) „старец милостив и добър българин“

25. В листа за отговори с 3-4 изречения коментирайте думите на Странджата от

трета глава на Вазовата повест „Немили-недраги“: „…ако найдем отплата, то тя
ще бъде: освобождението на България, ни повече, ни по-малко“.
Указание за провеждане на II част
Време за работа върху II част на пробния изпит – 90 минути
– 1. Прочитате дидактическата задача, която остава пред Вас през цялото време.
– 2. Текстът се прочита от Ваш близък. По време на прочита нямате право да си
водите бележки. (Това време не влиза във времето за изпълнение на II част.)
– 3. В продължение на 15 минути четете текста, без да записвате нищо.
– 4. Време за създаване на преразказа – 75 минути.
Създавате преразказа, като пишете върху листовете за белова. Текстът
задължително не е пред Вас. Може да използвате допълнителни листове за
чернова.

ВТОРА ЧАСТ (90 минути)

Дидактическа задача: Прочетете разказа „Круши” от Васил Добрев и го

преразкажете подробно от името на Стойчо.
 ВТОРА ЧАСТ (90 минути)
Дидактическа задача: Прочетете разказа „Круши” от Васил
Добрев и го преразкажете подробно от името на Стойчо.
Круши
Стойчо беше най-малкият в махалата. Децата често се събираха
пред вратата на неговия двор и играеха на топчета. Издълбаваха малка
дупка в земята. Всяко дете даваше своето топче и хвърляха
едновременно всички топчета. Те се разпиляваха около дупката. После
всеки се опитваше да вкара там своето топче, като го побутваше само с
един пръст. Стойчо рядко побеждаваше в тази игра. Прицелваше се
точно, но топчето „не слушаше“ и се отклоняваше от правия път.
Беше лято и децата отново се бяха събрали пред вратата на
Стойчо. И той беше там, но родителите му го повикаха за нещо вкъщи.
Когато излезе отново, завари децата лакомо да ядат круши.
– Дайте и на мен – каза той.
– Нямаме повече.
– А откъде взехте крушите?
– От вашия двор, но… свършиха. Обрахме ги всичките.
Стойчо замълча обидено. Нещо като че ли изведнъж го парна
отвътре.
В техния двор растеше голяма стара круша – от онези, дето раждат
малки жълти круши, които наричаха „поповки”. Крушата беше много
висока и плодовете не можеха да се стигнат, но капеха на земята и така
ги събираха. До старото дърво имаше и една малка круша. Майката на
Стойчо, която беше агроном, я беше присадила, както тя казваше, с
медена круша. Семейството наричаше дървото „присад”. Тази година
присадът раждаше за първи път. Имаше четири-пет едри плода. Те
бяха твърди и все още не ставаха за ядене, трябваше да омекнат.
Стойчо реши, че непременно ще си намери круши. Когато влезе в
двора, дядо му седеше на дървената пейка пред лятната кухня.
– Стойчо, къде отиваш? – попита старецът.
– Имам работа – кратко отвърна момчето.
Стойчо забърза към старото дърво. Стигна до крушата и започна
да обикаля под нея, търсейки жълтите плодове. Няколко пъти
преброди огромния кръг, отъпкан от краката на децата. Повдигаше
листа и клонки, но круши нямаше, дори и развалени! Трябваше да се
върне безславно.
По пътя обратно Стойчо мина покрай присада и изведнъж нещо го
накара да вдигне глава. С изненада забеляза крушите и веднага реши
да ги обере. Така ще има едри плодове, а не някакви дребосъци,
събрани от земята! И сам ще си ги яде, на никого няма да ги дава… Без
да се колебае, той събра краищата на ризката си, повдигна ги нагоре,
така че да се образува нещо като торбичка, и сложи там крушите.
Тръгна гордо напред.
После приближи до пейката на дядо си.
– Защо си обрал присада? – укори го старецът, като съзря крушите.
– Не виждаш ли, че са зелени? Не стават за ядене!
Едва сега Стойчо осъзна, че е направил беля. Какво от това, че
щеше да се покаже пред другите? Стойчо искаше само да се отърве от
тези круши, които сякаш му шепнеха, че е направил нещо нередно.
– Ето ти ги – каза той, като бързо изсипа крушите пред дядо си, и
веднага побягна.
Мина доста време от тази случка. Една мисъл не даваше мира на
Стойчо: какво е станало с плодовете, които той обра? Не смееше да
попита.
Един ден най-после се престраши.
– Дядо, къде са крушите?
– Кои круши?
– Ами…онези.
– Кои „онези“? – дядото съвсем бе забравил за случката.
– Онези, дето ти каза, че съм обрал зелени.
– А-ха! Сега се сещам. Прибрах ги. Искаш ли да ги видим?
– Искам!
Двамата се запътиха към зимника. Стойчо държеше дядо си за
ръка. Беше щастлив. Щом дядо му е забравил за случката, значи
постъпката му не е била чак толкова лоша. Плодовете бяха наредени в
една щайга върху слама, за да не се нараняват. Стойчо пипна една от
крушите – беше мека!
– Дядо, те са готови!
– Така ли? Я да видя и аз. Наистина са станали. Ето, сега ще ги
опиташ.
Срязаха една круша и Стойчо си взе парченце. Веднага долови
медения вкус на сочния плод. Момчето помисли, че нищо по-хубаво не
е яло досега, и побърза да подкани дядо си:
– Опитай и ти.
  Веди   Красимира Йорданова Всички права запазени 2021 /2022 уч.г.

ПРОБЕН ИЗПИТ 1
ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА – 5/6.02. 2022 г.
Отговори
1. Г) – 1 т. 5. Б) – 2 т.
2. В) – 2 т. 6. Г) – 1 т.
3. А) – 2 т. 7. В) – 2 т.
4. В) – 2 т. 8. А) – 2 т.
9. (си) представим – изявително наклонение; би се подредила – условно наклонение – 2 т.
10. Похабяването на всички видове продукти вече било станало практика, но между
стопанството и трапезата най-много се губели плодовете и зеленчуците. – 2 т.
11. е факт – съставно именно сказуемо; остават недохранени – съставно именно сказуемо –
2 т.
12. Ако доброто започне да говори в душите ни, ще спрем да похабяваме хранителни
продукти. – 2 т.
13. бъдеще време (отрицателна форма) – 2 т.
14. определение (несъгласувано) – 2 т.
15. Шестнайсети/ шестнадесети(1) октомври е Световният(2) ден на храната. Нека го
отбележим не само с вкусна и здравословна вечеря, но и с чув(3)ство за благодарност и
уважение към даденото от природата. Не(4) оценявайки и разхищавайки ней(5)ните
дарове,(6) ние постъпваме безотговорно. Прекарваме огромна част от времето си пред
екраните, а не ни идва наум(7) да из(8)ползваме света на технологии(9)те и мобилните
приложения за една благородна кауза. Съществуват локални апликации, които показват на
потребителите_(10) кога цената на определени продукти в дадени супермаркети намалява
заради изтичащия(11) срок на годност. Има и приложения, които предлагат интересни
рецепти, за да могат домакинствата да о(12)ползотворят своите(13) застояли плодове и
зеленчуци, млечни и мес(14)ни продукти. – 14 т.

16. Г) – 1 т. 20. Б) – 2 т..

17. Б) – 2 т. 21. В) – 2 т
18. В) – 2 т. 22. В) – 2 т.
19. Г) – 2 т. 23. Б) – 2 т.

24.А) – Македонски; Б) – Джамбалаза; В) – Бръчков; Г) – игумена на манастира – 4 т.

25. Пълнота и целенасоченост – 4 т. (родолюбие, идеализъм, безкористност, преданост и
всеотдайност в следването на святата цел); езикова култура – 2 т.
Вариант за коментар:
Откъсът от вълнуващата реч на Знаменосеца в трета глава на Вазовата повест
разкрива достойния житейски избор на хъшовете, водени от любовта и дълга към
отечеството. В изразите „ако найдем отплата“ и „ ни повече“ проличава безкористността
на героите, пренебрегнали материалните ценности. Въпреки изпитанията на
емигрантския живот изгнаниците са съхранили своя идеализъм, запазили са чистотата на
святото патриотично чувство. Думите „ни по-малко“ носят внушение за непоколебимостта
и всеотдайността на хъшовете в следването на мечтата за свобода. Несгодите и
униженията няма да отклонят героите от поетия път, те ще го извървят докрай,
извършвайки ежедневно тихия подвиг на мъченичеството.

Оценка 65 т.