Източният път към Рая. Ръководство за щастие - Геше Майкъл Роуч

Геше М.
Роуч
Източният път
към Рая
Ръководство за щастие според
ученията на Иисус в Тибет
Първо издание, 2012г.
The Eastern Path to Heaven

Geshe Michael Roach, 2008
Превод: Даниела Маринова
Редактор: Ясен Николов
Корица: Методи Стоянов
http://4eti.me
Издателство "Жануа'98", 2012г.
София пл. „П. Р. Славейков“ №11
www.janua-98.com
ISBN 978-954-376-082-4
2
Геше Майкъл Роуч
отново в България на 23-28 октомври 2012 г.
Отново заедно с Геше Майкъл Роуч ще изучаваме

принципите на Шлифоващия диаманти. Ще открием
страстта в живота си, за да превърнем себе си и
останалите хора в успешни личности.
Нека всеки, който търси,

Намери своя собствен истински път
към Рая
3
Съдържание
1. Смелостта да имаш всичко ................................................................ 10

2. Кое е това всичко? ............................................................................. 11
3 Звезда на Изток .................................................................................. 12
ЕДНО
Сила
4. Единият ключ на Христос ............................................................. 14

5. Истинният образ ................................................................................. 15
6. Първо дойде Словото ........................................................................... 16
7. Как започна Словото ........................................................................ 17
8. Прави за другите................................................................................... 18
9. Пазител на брата си............................................................................ 19
10. Не убивай ............................................................................................ 20
11. Най-малката от всичките ми заповеди .................................. 21
12. Войната не върши работа ............................................................. 23
13. Мъдрост за изборите ни .................................................................. 24
14. Едно врабче ........................................................................................... 25
15. Красота ................................................................................................ 26
16. Изкуството на храненето............................................................. 27
4
ДВЕ
Сигурност
17. Моят единствен Бог и Господар ............................................ 30

18. Жив учител ......................................................................................... 34
19. Ще получите ........................................................................................ 35
20. Те не успяват .................................................................................. 36
21. Да ускорим нещата ........................................................................... 38
22. Простият акт на разбиране ........................................................... 39
23. Проследяване на успеха .................................................................... 40
24. Синапово зърно ...................................................................................... 42
25. Едно много Християнско дело .................................................... 44
26. Краят на бедността ....................................................................... 45
27. Краят на конкуренцията ............................................................... 46
28. Очарователното объркване между ' Аз'' и ' Ти'' ................. 47
29. Как да получа къщата на мечтите си ..................................... 48
30. Небе и Земя ...................................................................................... 51
31. Мене всякога немате ....................................................................... 53
32. Правилото на десетте процента .................................................. 54
33. Практическа бележка ....................................................................... 56
5
ТРИ
Любов
34. Краят на Любовта, която познаваме .................................. 58

35. Нашето право да обичаме ............................................................ 61
36. Трите стъпки ................................................................................... 62
37. Самолети, които летят понякога ................................................. 63
38. Номерът с двата лоши избора .................................................... 65
39. Вариант трети ................................................................................. 67
40. Първо нарисувай картина................................................................ 69
41. Майсторите на изкуството на молитвата............................ 70
42. Молитва образец ................................................................................ 73
43. Доказателството е, че сме тук.................................................... 75
44. Твоята Вяра те спаси .............................................................. 77
45. Окото на наблюдателя ..................................................................... 79
46. Взаимовръзки...................................................................................... 81
48. Пречки по пътя ................................................................................ 84
49. Съвършени изповеди ............................................................................. 85
50. Красотата без край ......................................................................... 87
51. Повече глупаво отколкото неморално ........................................ 88
52. Споделяне ................................................................................................. 89
53. Безкрайни граници ............................................................................... 91
54. Поглед напред ....................................................................................... 92
55. Любовта и дълбоката памет....................................................... 93
6
ЧЕТИРИ
Щастие
56. Какво е Щастие ............................................................................. 96

57. Демоните са за посичане ................................................................. 97
58. Ние не знаем ...................................................................................... 98
59. Гняв ........................................................................................................ 99
60. Раздразнение ....................................................................................... 100
61. Завист .................................................................................................. 102
62. Тъга .................................................................................................. 103
63. Депресия .............................................................................................. 104
64. Безсъние ................................................................................................ 106
65. Липса на енергия ............................................................................. 108
66. Ниско самочувствие .................................................................... 110
67. Безрадостност ................................................................................... 111
68. Безпокойство ...................................................................................... 112
69. Нервност .......................................................................................... 114
70. Нарушения във вниманието ..................................................... 116
71. Живот в миналото или бъдещето ........................................... 117
72. Скръб...................................................................................................... 119
73. Натрапчиви идеи: Храна, секс, притежания ................... 120
74. Пристрастеност ............................................................................... 121
75. Гордост ............................................................................................... 122
76. Загуба на вяра .................................................................................. 124
77. Себичност............................................................................................. 126
7
ПЕТ
Свобода
78. Свобода от суета.............................................................................. 129

79. Лъжата на метафората ............................................................ 130
80. Учението живее ................................................................................. 131
81. Тялото убива себе си .................................................................. 136
82. Аз ще умра днес ................................................................................ 138
83. Докато стискат ръката ни ........................................................ 140
84. Тялото почива върху ума ........................................................ 141
85. Една по-голяма свобода ................................................................. 143
86. Злокобни напомняния за нас самите ........................................ 144
87. Нещата се разпадат .................................................................... 146
88. Да поговорим за наука .................................................................. 147
89. Непосечените демони ни посичат ............................................ 150
90. Краят на Смъртта ..................................................................... 152
91. Те не са достатъчно ................................................................... 154
92. Източникът на исканата сила ................................................. 156
93. Без бръчки............................................................................................ 158
94. За чудесата ........................................................................................ 160
95. Липсваща страница от сутрешния вестник ........................ 162
96. Знамението е скрито, не в думите ........................................ 165
8
ШЕСТ
Осъществяване
97. Съдба ............................................................................................................... 168

98. Безкрайно....................................................................................................... 169
99. Всяко едно лице ........................................................................................ 171
100. Да се плъзнем в рая ............................................................................... 172
101. Срещата с ангелите ................................................................................ 175
102. Срещата с Бог ......................................................................................... 177
103. Да достигнем Иисус ......................................................................... 179
104. Преобразяване на тялото .................................................................... 181
105. Еманация ................................................................................................... 183
106. Преобразяване на ума ........................................................................... 185
107. Какво ще преподавате? ...................................................................... 187
108. Искайте помощ ..................................................................................... 189
109. Могъща сила ............................................................................................ 191
За автора ....................................................................................................... 193
9
1
Смелостта да имаш всичко
Иисус рече:
Искайте и ще ви се даде;
търсете, и ще намерите;
хлопайте, и ще ви се отвори;
(Лука 11: 9 ; Матей 7: 7)
Нека имаме куража да получим всичко, което искаме

от този живот.
Като деца сме опитвали да се направим щастливи. И
сме се проваляли.
Прекалено рано сме се отказали да се надяваме, че
можем да имаме всичко.
Ако бе дошъл някой и ни беше показал начин да се
сдобием с всичко, не че щяхме да се страхуваме да
тръгнем след него по този път. Онова, което ни плаши,
е да не би да се сбъдне самата идея да притежаваме
всичко.
Така че нека първо да имаме смелостта.
10
2
Кое е това всичко?
У човеците това е невъзможно,

но у Бога всичко е възможно.
(Матей 19: 26)
Няма нужда никой да ни казва кое би ни направило

щастливи. Ние го знаем от самото си раждане. Знаем,
че не сме дошли на този свят, за да ядем, работим и да
умрем.
Имаме право да бъдем здрави и силни. Имаме право
да имаме всички неща, от които се нуждаем. Имаме
право да намерим любовта.
Имаме също и по-висши права. Имаме правото да
бъдем щастливи, по цял ден, всеки ден. Имаме право
да се освободим от страха, от смъртта. Имаме право да
изпълним истинската си съдба: наше право е да се
превърнем в някой, който може да се погрижи за всеки
друг човек на този свят.
Нека вземем онова, което е наше, по право.
11
3
Звезда на Изток
След смъртта на Иисус учениците се събрали в
Йерусалим.
И явиха им се езици, като огнени, които се

разделяваха, и седна на всекиго от тях по един. И
изпълниха се всички с Дух Светого, и начнаха да
говорят чужди езици, както Духът им даваше да
говорят.
(Деяния на светите апостоли 2: 3-4)
Ето как Христос сложил началото на мисията на апостолите.

Петър бил изпратен на Запад. Той положил основата на
големите църкви около нас. Деянията му са изписани в камък.
Тома обаче бил изпратен от Иисус на Изток, по пътищата на
търговията и на идеите, застлани от Александър Велики през
Персия към Индия. Времето и войните са изтрили
отпечатъците от стъпките му, следи в разтопен сняг.
Но мъдростта на Тома достигнала дори планините на Тибет,
където се загнездила и останала запазена в продължение на
хиляди години.
Всеки ученик, всяка страна и език са запазили за нас
различни страни на Иисус. Изгубеният задълго източен клон
на нашето Християнско семейство може да ни покаже онова,
с което вече разполагаме.
12
Едно.
Сила
13
4
Единият ключ на Христос
И да не земе стократно сега на това време,...

и в идущия век живот вечен.
(Марко 10:30)
И така започваме с нещо дребно и светско. Научи ме

как да остана здрав, силен и красив.
Защото ако има ключ за тази Вселена, той би
следвало да става както за непосредствените ни
нужди, така и за вечните ни нужди.
Което означава, че може би този свят и онзи отвъден
свят се намират на едно и също място. Може би
вечният свят идва чрез усъвършенстването на моя
малък свят сега.
Нека имаме куража да видим, че вечното щастие
започва, когато се заемем с изработването на щастието
ни тук.
14
5
Истинният образ
На върха на планината, Бог дал на Мойсей Десетте
заповеди и сред първите няколко била тази:
Не си прави кумир и никакво подобие на нищо.

(Изход 20:4)
Ала какво значи това? И защо е толкова важно за нас?

От една страна ние просто не сме способни да
оформим изображение на Божественото. Всеки наш
опит би бил несъвършен и подвеждащ. Дете, рисуващо
лицето на своя родител.
Но изображенията са несъвършени и по още един по-
дълбок начин. Когато различни хора наблюдаваме
едно единствено нещо, ние всички виждаме нещо леко
различно.
И така къде е реалното нещо? Кое е истинското
изображение на Бога? Може би просто нито едно от
тези, които можем да създадем, е истинското. Може би
точно това е единственото достоверно изображение.
Бъдете търпеливи. Това са неща, които трябва да
знаем. Ако има един ключ към Вселената, трябва да е
нещо, за което не сме се сещали до момента.
15
6
Първо дойде Словото
Първите думи от Евангелието на Йоана гласят:
В началото бе Словото.
(Йоан 1:1)
Защо всички ние виждаме различни неща, когато

наблюдаваме едно и също нещо?
Аз гледам картината и виждам нещо красиво. Ти
гледаш картината и виждаш нещо грозно. Това
доказва, че красотата, която виждам, не може да идва
от картината.
Следователно трябва да идва от мен.
Ние видяхме своята първа кола и Майка ни научи на
думичката за нея — "кола".
Но вие видяхте кола, преди да узнаете името й.
Знаехте къде очертанията й започват и свършват. И
така, някак си тя вече е била у вас. Изображение в ума:
истинската дума за "кола". И това е думата, която
дойде първа.
Може би начинът, по който собственото ми тяло
изглежда и се чувства, идва от ... мен.
16
7
Как започна Словото
И казувам ви,
че всяка празна реч, която рекат човеците,
ще дадат ответ за нея в ден съдней.
(Матей 12:36)
Думите-образи се появяваш от сърцата ни и решават

как ние виждаме света. Но кой ги е положил в ума ни
Първоначално?
Ние имаме работеща памет, която ни позволява да си
спомним да купим нещо от пазара на връщане към
вкъщи от работа.
А имаме и по-дълбока памет, която записва всяко
едно нещо, което някога сме извършили или казали,
или помисляли през целия си живот.
Aз се разхождам по тревата. Една пеперуда каца в
краката ми. Стъпвам настрана, за да не я премажа.
Тази едничка проява на доброта навлиза в дълбоката
ми памет. Остава там и бавно си превръща в дума, в
образ. И в един следващ момент това изображение ще
се прояви като красотата на една картина.
17
8
Прави за другите
И както искате да правят

човеците вам,
така и вие правете с тях.
(Лука 6:31)
И така красотата в една картина идва от образ или

семе, което съм посадил в собствения си ум, когато
съм направил нещо мило за другите.
Ако искам красив живот или силно и здраво тяло,

тогава всичко, което трябва да направя, е да засадя
правилните семена в собствения си ум.
Като правя същото за другите.
Нека имаме смелостта да видим Истината: можем да

разполагаме само с онова, което даваме на другите.
18
9
Пазител на брата си
Кайн попитал Господа:
Страж ли съм за на брата си?

(Битие 4:9)
Има ли някаква реална причина защо да се грижа за

другите със същото усърдие, с което се грижа за себе
си?
Ако тази идея за нашата дълбока памет е вярна,

тогава да обръщаме внимание на това, от което се
нуждаят другите, е просто най-интелигентното нещо,
което можем да направим.
Ако ти си болен, а аз спра заетия си живот, за да се

погрижа за теб, тогава съм допринесъл за твоето
здраве. Докато се наблюдавам как се грижа за теб,
нови семена биват посаждани в по-дълбоката ми
памет. Те се превръщат в думи-образи и поникват, а аз
преживявам собственото си тяло като по-силно.
Когато реша да бъда пазителя на моя брат, аз съм

пазач и на двама ни.
19
10
Не убивай
Бог рече, а Иисус повтори:
Не убивай.
(Изход 20:13)
И така, заради тази по-дълбока памет, ние правим на

себе си, онова което правим на другите.
Казахме, че първото ни право в този живот е на силно
и Здраво тяло. Ако тялото ми старее, ако имам някакво
заболяване или просто искам да съм по-стегнат или
привлекателен, или да имам повече енергия, тогава
единственият начин е да защитавам живота и здравето
на онези около мен.
Защо аспиринът работи за един, а за друг не работи?

Защо упражненията правят някои по-силни, а водят до
травма други?
Красотата в картината произтича от мен. И така ние

трябва да поемем на път и да овладеем изкуството на
закрилата на живота на другите.
20
11
Най-малката от всичките
ми заповеди
Чули ли сте, че е речено на старовременните: "не

убивай". Aз пък ви казвам, че всеки, който се гневи
на брата си без причина, ще бъде повинен пред съда.
(Матей 5:21-22)
Иисус ни казва, че не трябва никога да убиваме,

защото в убийството на другите ние повреждаме
собствените си тела толкова сигурно, колкото и
техните.
И в ума си ние отвръщаме: "Но аз не съм убивал

никого и въпреки това имам заболяване. Въпреки това
енергията ми намалява, година след година.“
А Иисус ни отвръща, че това не е достатъчно, не е
достатъчно. Не е достатъчно просто да не убиваме.
Ние трябва да защитаваме живота, ние трябва да
почитаме живота.
21
Трябва да изследваме живота си постоянно и да
изкореняваме всяка дреболия от действията си, която
може да наранява другите. Едничка гневна мисъл,
която може да доведе до нещо повече.
22
12
Войната не върши работа
Но който те плесне по дясната страна, обърни му

и другата.
(Матей 5:39)
Идеята, че нашият свят може да идва от нас

самите — от онова, което правим на
другите — поставя под съмнение всичките ни
представи за това как да отвръщаме на насилието.
Ако някой у дома или на работа или от другата страна
на Земното кълбо прави нещо, което ми причинява
болка, това в действителност е просто образ от
собствената ми дълбока памет — ехо от някаква вреда,
която самият аз съм причинил на друг в миналото.
Ако сега отвърна, като нараня на свой ред този човек,
аз Засаждам ново семе да се видя отново нараняван.
Може да се прояви например като болка в гърба.
Да извърнем другата си страна, отказвайки да
причиним болка на онези, които причиняват болка на
нас, е не просто правилното нещо. Това е най-
интелигентното нещо, което можем да направим.
Всъщност, точно това го прави правилно.
23
13
Мъдрост за изборите ни
Истина ви казувам: Колкото сте сториш това

на едного от тези най-малки мои братя, на мене
сте го сторили.
(Матей 25:40)
Както може да се очаква, някои от проповедите на

Иисус са много по-ясни, тъй като са оцелели в рамките
на мъдростта на Индия и Тибет.
В тези традиции се твърди, че ако самите ние се
надяваме на каквато и да е сила или здраве, трябва да
закриляме живота както на онези, които вече са
родени, така и на онези, които още не са родени.
Животът и съзнанието, казват всички тези учения,
започват в самия момент на зачатието, когато
сперматозоидът срещне яйцеклетката.
Добре е да сме осъзнати за това как Иисусовите думи
са поели на Изток и как когато правим избори влияещи
на другите, влияем по този начин и на самите себе си.
24
14
Едно врабче
И ни едно (врабче) от тях не е забравено от Бога.

(Лука 12:6)
Животните могат да бъдат един от най-големите

източници на утеха в живота ни. Щастливо куче, което
размахва опашка, или котка, мъркаща в скута
ни — това са простички радости. Знаем, че домашните
ни любимци чувстват неща, защото се чувстваме
толкова приятно, когато правим така, че те да се
чувстват приятно.
И така, когато почитаме живота, ние трябва да
изразяваме почит към живота на всички живи
същества, дори и на онези, които са много по-малки от
нас, или онези, които не могат да говорят като нас. В
крайна сметка това важи и за човешките бебета!
Има случаи — например докато караме
кола — когато може би не можем да избегнем
нараняването на живи същества. Но има голяма
разлика с това да ги убиваме нарочно или за спорта.
Последните можем да изберем да не правим.
25
15
Красота
Едно нещо е да разполагаме с тяло, пълно с енергия
и сила. Но също така можем да засадим семена в по-
дълбоката ни памет, които ще ни направят и реално
по-привлекателни.
Няма нищо нередно в красотата. Замисълът на целия
този процес е този, накрая да се сдобием с
изключителното тяло на ангел. Но изпреварваме себе
си.
Семето за красота бива посадено от едничко наше
действие, а именно — да не се ядосваме в момент, в
който всеки би пожелал да се ядоса.
Петър рече на Господа:
Господи, колко пъти да прощавам на брата си,

кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?
А Иисус отвърна:
Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до

седемдесет пъти по седем.
26
16
Изкуството на храненето
Ние постоянно виждаме Иисус, който решава да
пости, за да усили молитвите си. Често той просто
Забравя да яде.
Много от нас, които живеят в страни, в които има

много храна, се озовават в невъзможност да
контролират апетита си. Простичкото действие ядене,
чиято смисъл е да подсилва тялото ни, се е превърнал
за мнозина от нас в заплаха за здравето и за живота ни.
Има един лесен начин да контролираме себе си в

близост до храна. Използваме онова, което сме
научили за дълбоката памет.
Всеки път, когато имаме шанс да помогнем на някой

друг да се храни по-разумно, се възползваме от него,
тихомълком. Ако приятели ни идват на гости,
предлагаме им нещо здравословно за хапване.
Когато служим на другите около нас по този начин,

това ни се връща и просто не ни се яде толкова много
или не ни се дояждат вредни за нас неща.
27
***
Когато така започнем да разбираме в нова светлина

думите на Иисус, в светлината на неговите учения,
които се отправили на Изток от кръста, ние отново
можем да си върнем здравето, силите и външния вид
от младостта. С нашето ново силно тяло
продължаваме нататък и осъществяваме правото си на
сигурност: към това да имаме нещата, които искаме и
от които се нуждаем.
28
Две.
Сигурност
29
17
Моят единствен Бог и
Господар
Говорихме за скъпоценностите от ученията на
Христос, които лежат скрити в ученията на Изтока.
По-лесно е да разберем и да използваме сами тази
Мъдрост, ако Знаем повече за нейната история.
Началото на този разказ е също един изключително
важен урок. Ето как ученикът Тома бил изпратен към
Индия. Научаваме това от един древен сирийски
ръкопис, наречен Деяния на Тома.
Както знаем, Иисус се явявал на учениците си
няколко пъти след смъртта си, за да им даде
напътствия как да продължат мисията си.
В едно от тези събирания, той накарал учениците да
напишат на парче хартия имената на различни страни.
Накрая всеки от учениците затварял очи и теглел
страна от купата с листчета.
На Тома се паднала Индия, но той сухо отказал. В
края на краищата дори армиите на Александър Велики
се завърнали след завладяването на Индия, защото
всеки знаел, че това бил краят на света, а след това
най-много да паднеш от ръба. Кой би пожелал да се
забие на края на света?
30
Една нощ Иисус се явил в личната стая на Тома, за да
поговори насаме с него и да го насърчи да приеме
назначението си. Но Тома упорито отказвал с
твърдението, че е най-обикновен юдеин, който не знае
нищичко за Индия или народа й. Да замине щяло да
бъде безполезно.
През деня Иисус отишъл на пазара, там в Йерусалим.
Той приближил един мъж, на име Аван, чиито занаят
била продажбата и покупката на роби — една законна
и много често срещана професия във времената на
нашия Бог.
Аван специализирал в екзотиката, в международен
мащаб. Той пътувал до Индия, водейки със себе си
опитни занаятчии от много страни, мъже изпаднали в
дългове, тъй като в онези времена банкрутирането
означавало в последна сметка да се продадеш в
робство на някого.
Богатите хора в Индия искали къщи и артистични
творби на изкуството в гръцки стил, защото по
времето на Христа царе от Гърция били царували над
някои части на Индия вече стотици години наред. Те
донесли промени в обичаите, в стиловете и начините
на мислене на тези земи, променяйки по един неведом
начин пътя на хора като Тома.
На връщане от Индия Аван водел със себе си такива,
които деликатно наричали "танцуващи момичета", за
да ги продава в Йерусалим.
В онзи конкретен ден се случило така, че Аван имал
да изпълнява поръчка от един възрастен индийски цар,
който се нуждаел от архитект и строител за
31
проектирането и управлението на градежа на един
дворец от камък и дърво — умение, което по една
чиста случайност Тома притежавал.
И така Иисус изникнал от тълпата и предложил да
продаде своя роб Тома на Аван, за да бъде окован във
вериги и пренесен на края на света.
Аван бил недоверчив. Сделката изглеждала
прекалено добра, Защото Иисус искал само двайсет
сребърника — а това било с десет монети по-евтино от
обикновен роб за домашна прислуга. Но Иисус знаел,
че един ученик не можел да донесе повече от това,
което учителят му вече имал. Аван настоял сделката
да бъде сключена писмено — и Иисус по случайност
вече разполагал с готовия документ за продажба.
Сега си представете следната картина: Тома се
спуска по една от витите улици на Йерусалим.
Времето било много добро — точно след първия
Великден.
Аван все още се пазари:
"Ще купя този човек, ако идем при него заедно и ако
той признае пред двама ни, че ти си пълноправният му
собственик."
Иисус сочи към Тома, който се качва по улицата.
Аван се Затичва и хваща стреснатия ученик за ръката.
Аван прави жест към Иисус: "Този мъж ли е твоят
господар?"
Тома поглежда нагоре с обожание и отвръща: "Да, да,
мой единствен Бог и Господар".
***
32
Тома бил отведен във вериги и продаден на
остарелия индийски цар. Той така и никога не се
завърнал у дома, но умрял на един хълм край източния
бряг на Индия.
Ученията на Тома се разпространили из Целия
Близък Изток и Азия. Неговото собствено
свидетелство за учението на Христос, Евангелието на
Тома, е една от най-важните книги на християнството.
То било открито през 1945г. при Наг Хамади в Египет,
недалеч от пътя на кораба, който превел Тома и Аван
през Червено Море и нататък към Индия.
33
18
Жив учител
Историята на Тома е жизненоважна за нас. Ние
можем да изчетем някоя книжка като тази, или дори
целия Нов Завет за няколко дни. Ние можем да я
разберем и да я прегърнем в сърцето си, но оттам
насетне започва истинската работа.
Как да преведем тези нови идеи в живота си? Как ги
направим редовна част от ежедневието си? Защото в
противен случай никога не можем да засадим
достатъчно семена, за да видим голямата промяна във
всичко?
Първото, от което се нуждаем сега, е учител от плът
и кръв. Някой, който да ни изтласква отвъд границите
на собствените ни смелост и виждане. Някой, който да
е готов да ни влачи дотам, оковани във вериги, ако се
налага. Някой, с когото може да разговаряме и на
когото да задаваме въпросите си. Някой, който вече е
преминал през това. Някой, на когото можем да се
доверяваме. Жива брънка от една верижна
последователност, която достига назад до самия
изначален жив Бог.
34
19
Ще получите
Давайте и ще ви се даде.
(Лука 6:38)
Да бъдем здрави и силни е добродетел. След като

постигнем това, ние се нуждаем от основните видове
сигурност: добър доход, добър дом и нещата, от които
се нуждаем, за да живеем. Разумни нужди, които
осигуряват основа за живот, воден в добродетел.
Отново принципът е смайващо прост. Първо правим
списък на онова, което физически искаме да
постигнем: определени доходи, смислена работа,
такова и такова място за живеене.
После започваме да обикаляме, за да се уверим, че
другите първи ще получат това.
Всяко малко действие, което предприемаме за
другите, се Записва в нашата дълбока памет. Там то се
развива в дума-образ и се превръща наяве в хубавата
малка къща, за която винаги сме си мечтали.
35
20
Те не успяват
Йеремия попитал Господа:
Защо пътят на нечестивите успява?

(Книга на пророк Йеремия 12:1)
Сега някои много очевидни въпроси би трябвало да

започнат да изскачат в ума ви. Може би са започнали
да напират във вас още, когато сте били деца.
Ученията на Христос, които отплавали на Изток с
Тома, на това място могат да ви бъдат от голяма полза.
И тъй, първо, виждаме хора, които са щедри към

другите и все пак не успяват да постигнат финансов
успех в работата или бизнеса си. Виждаме други,
които отказват да делят или дори може би мамят
хората и въпреки това забогатяват.
Семената посадени в една нива се нуждаят от време,
за да пораснат. Същото се отнася за онези, които
засаждаме в дълбоката памет. Хората, които успяват
през септември, са посели семената през август или
по-рано.
36
А всички лоши семена, които засаждат в момента,
трябва да се върнат към тях по-късно. Това е
неизменна Истина — и винаги се проявява за добро
или лошо. Нека не се подвеждаме по привидностите.
37
21
Да ускорим нещата
И казувам ви истина: Има някои от стоящите

тука, които няма да вкусят смърт, докле не видят
Царството Божие.
(Лука 9:27)
Не е много утешително някой да ни разправя, че

лошите хора, които сега са успешни, трябва да са
вършили добри дела в миналото си и че ще страдат в
бъдещето. За нас е почти невъзможно да действаме
при някакви мъгляви обещания, че за всяка добрина,
която сторим сега, ще бъдем възнаградени в бъдеще,
може би дори и след смъртта ни.
В мощните думи по-горе, Иисус се съгласява с нас.
Трябва да има начин да ускорим нещата; трябва да има
начин да се уверим с очите си, че добрите ни дела ще
ни се върнат.
И ето какъв е той.
38
22
Простият акт на разбиране
И ще познаете Истината,
и Истината ще ви направи свободни.
(Йоан 8:32)
Семе посадено в скалиста почва расте или много

бавно, или никак. Семе посадено в плодородна почва
расте бързо, дори докато го наблюдаваме.
Нашите намерения и нашето разбиране са всичко,
ако се надяваме да използваме дълбоката памет, за да
произведем съвършен живот.
Не можем да даваме останките си на другите от дъжд
на вятър с някаква бегла надежда за награда. Не можем
да даваме на другите, само защото някой ни е поръчал.
Няма сила в даването без желязна воля и знание.
Трябва да се отдадем на даването. Трябва ясно да се
уверим с очите си, че нито една стотинка не е
достигала до нас, освен чрез даване. Дълбоко в
сърцата си ние трябва да желаем да видим как това
работи за всеки един на този свят.
Самото знание за това какво вършим в момента, го
кара да се сбъдва пред очите ни.
39
23
Проследяване на успеха
Защото, дето са двама или трима събрани в мое

име,
там съм аз посред тях.
(Матей 18:20)
Ако за да видим тези неща ефективно да работят в

живота ни се изисква желязна воля знание, то как да се
сдобием с тези две качества? Като ги засадим, разбира
се.
Ето четири лесни стъпки, които предприемаме:
1. Проследяваме напредъка си, като си водим малък
духовен дневник. Ако търсим финансова сигурност,
тогава преди да си легнем, записваме три дребни неща,
които сме извършили през деня, за да осигурим на
другите същата сигурност.
2. Уведомяваме наш приятел за нашата нова
програма за обезпечаване на другите. През седмица
каним приятеля си на кафе и споделяме някои бележки
по прогреса си от дневника си, за да проверим дали
приятелят няма нещо за споделяне.
40
3. Веднъж дневно хващаме книгата, която държите
сега в ръце. Препрочитаме една или две части,
концентрирайки се върху думите на Христа.
4. Изграждаме си навик веднъж седмично да
посещаваме църква по наш избор. Естествено нито
една църква или конгрегация не е съвършена, докато
не станат такива семената ни. Ала със сигурност ще
открием присъствието на Иисус и ще чуем
вдъхновяващи думи, които да ни водят напред.
41
24
Синапово зърно
Подобно е царство небесно на зърно синапово,

което взе човек и пося го на нивата си, което
наистина е по-малко от всичките семена, но кога
порасте, най-голямо от всички злакове, и става
дърво, така че идват птиците небесни и
превитават във ветвите му.
(Матей 13:31-32)
Още един въпрос трябва да е възникнал у вас сега.

Ако единственият начин да постигнете определено
ниво на доход е в общи линии да отдавате същото
количество, тогава какъв е смисълът? Как реално мога
да изпреваря тази игра?
Някога виждали ли сте дъбово дърво да се
сгромолясва върху къща или кола? Три тона масивна
дървесина, цялата произведена от един едничък
жълъд.
Семената в дълбоката памет се умножават по същия
начин. Хората, които обезпечават нуждите на някого
дори и за един единствен ден, могат да очакват години
на обезпеченост в замяна.
42
Но само ако те имат тази желязна решителност и
съответстващо разбиране на семената.
43
25
Едно много Християнско
дело
В изпълнението на своята саможертва Христос
постига Рая вместо нас.
Най-важният въпрос, който до този момент сте
започнали да си задавате:
„Започва да ми звучи сякаш единствената причина
да помагаме на другите е, за да получим нещо за себе
си. А това не ми звучи като много християнско дело.“
Помислете внимателно. Да предположим, че аз се
изправям от стола си на работата и отивам да приготвя
чаша кафе за някой друг, като съм напълно наясно, че
току-що съм си осигурил една солидна бройка чаши
кафе, когато семенцата Започнат да изскачат по-късно
от моята дълбока памет.
Току-що съм удвоил числото на хората в офиса,
които получават чаша кафе.
А това е много Християнско дело.
44
26
Краят на бедността
Все, що имаш,
продай и раздай на сиромасите,
и ще имаш съкровище на небето.
(Лука 18:22)
Откъде идват самите пари? Каква е тази работа — в

рамките само на нашия живот, след десетки хиляди
години, изведнъж става възможно за едва ли не всеки
един на планетата ни да пише или да говори с всеки
друг на секундата, и то на цената на броени стотинки?
Откъде идват тези работи?
Библията казва, че Бог създаде света; но е ясно, че
Бог така го е устроил, че ние можем да получаваме
само онова, което даваме на другите.
И така, ако всички ние си даваме онова, което можем
един на другиго, тогава всеки един от нас ще бъде
утешен и всеки ще забогатее.
Не е вярно, че има определено фиксирано богатство
за целия свят.
Ние ще създадем ново богатство, просперитет, който
ще покрие целия свят по невиждани досега начини.
45
27
Краят на конкуренцията
И на тогози, който би поискал да се съди с тебе

и да ти земе ризата,
остави му и връхната си дреха.
(Матей 5:40)
Докато растяхме, бяхме научени, че трябва да се

борим за онова, което желаем. Налага се да бъдем по-
силни, по-умни и по-бързи, за да се сдобием с неща,
преди останалите да са ги намерили преди нас.
Но сега тази идея за дълбоката памет хвърля
съмнение върху всичко, което знаем. Ако е вярно, че
получаваме само онова, което вече сме дали на
другите, тогава ние би следвало да се надпреварваме
да даваме на другите, а не да отнемаме от тях.
Смелостта да направим това изисква много от това
ново Знание.
Ще дойде ден, когато на работа ще сме достатъчно
умни, за да се борим за това друг да получи онова
повишение. И ако предлагането на нефт по света стане
недостатъчно, ще направим така, че конкурентите ни
да се сдобият първи със своя.
46
28
Очарователното объркване
между ' Аз'' и ' Ти''
Възлюби ближния си като себе си.

(Матей 22:39)
Всичко, което казахме до момента, означава, че не

мога да получа нищо желано, освен ако не мина през
теб първо. Без други хора, нищо не е възможно за нас.
Aз се нуждая от теб.
И така твоите интереси стават мои интереси.
Сега тук става леко объркващо по един прекрасен
начин, защото разликата между моите интереси и
твоите интереси е — ами — точно това, което прави
разликата между „мен“ и теб“ на първо място.
И ето как наблюдаваме края на самата идея за „мен“
и „теб“.
47
29
Как да получа къщата на
мечтите си
В това време на кораба търговецът на роби Аван
заедно с Тома преминал покрай южната част на
Арабия и стъпил на Малабарския бряг на Индия.
Всъщност и до ден днешен десетки хиляди индийци
живеят там, изповядват християнската вяра и твърдят,
че са духовни наследници на Тома.
Двамата после продължили по крайбрежието и още
на север покрай реката Инд към Таксила, град, който
тибетците наричат Доджок.
Там ги очаквал царят, който бил издал нареждането
за архитекта роб. Той бил известен на гърците като
Гондофор, а традицията казва, че това бил същият
онзи цар, когото римляните наричали Гаспар. Гаспар
бил един от тримата мъдреци от Изтока, които били
поели след звездата на Витлеем, преди трийсет
години, за да приветстват раждането на Христа.
Царят бил очарован от новопристигналия роб. Той
обсъдил чертежите за предложения дворец с Тома,
уверил се, че ученикът разполага с всички средства
нужни за започването и бързо заминал на почивка.
48
Гаспар получавал от Св. Тома редовни блестящи
доклади за напредъка на двореца, придружени с
искания за нови
парични суми за строителство, които царят с щастие
пращал.
Тогава дошъл големият ден, в който Гаспар се
завърнал. Той отишъл да види новия си дворец, ала на
негово място нямало ни един положен камък. Тома
бил изхарчил всяка една стотинка от парите, за да я
раздаде на бедните по цялото царство.
Още същия ден Тома и Аван били захвърлени в
тъмницата под стария дворец, докато царят реши дали
да одерат кожите им, или да ги свари живи в масло.
Братът на царя, който се казвал Гад, бил толкова
разстроен от кражбата, че получил сърдечен удар и
умрял.
Същата нощ Гад бил отнесен от ангелите на Небето
и му били показани няколко къщи, от които да си
избере. Ала един особено красив дворец хванал
незабавно окото му. Той попитал дали може да се
настани в него.
"О, не.", отвърнали ангелите. "Този е запазен. Това е
новият дворец на брат ти, цар Гаспар, който Тома
построи на Небето, като раздаде всичките пари на
бедните."
Гад не бил глупав. Той уговорил ангелите да го
върнат обратно на Земята, за да може да предупреди
брат си, че Тома в последна сметка е построил
двореца. И между другото се уговорил с Гаспар да
откупи красивия му дворец.
49
Поуката на историята е тази: имаме ли смелостта и
интелигентността да построим къщата на мечтите си,
като раздадем всичките си пари за къща на онези в
света, които си нямат дом? Още една неизбежна
стъпка към това да се премахне нищетата на света и
така да се сдобием с всичко, за което някога сме
мечтали.
50
30
Небе и Земя
Още един въпрос възниква сега. Нима самият Иисус
не е казал:
Недейте си събира съкровища на Земята,

дето молец и ръжда ги разваля
и дето крадци подкопават и крадат;
(Матей 6:19-20)
Иисус очевидно ни казва, че не бива никога да се

надяваме на печалба в този свят. Дворецът, който Тома
построил за цар Гаспар е завършен от другата страна,
в Небесата.
Трябва да сме напълно наясно какво реално
означават Небе и Земя. Точно по тази тема източните
учения на Христос са прекрасно откровение.
Ето ви Небесата: ако искаме красив дом, взимаме
парите, с които разполагаме, и ги осигуряваме на
онези, което нямат дом.
Твърдо решени сме и наистина разбираме какво
правим и така семената узряват бързо в дълбоката
памет. Нашата мечтана къща се появява и пристига
още сега, в този живот, бързо.
51
И ние естествено започваме да използваме новата ни
къща като място, от което да вършим всевъзможни
добри дела за другите. Тези семена на свой ред узряват
и нещата стават все по-добри и все по-добри. Небесна
реинвестиция — една непрестанна възходяща
спирала.
В един момент, докато цикълът ни издига, ние
прескачаме от другата, отвъд границата, в Небето, и
това се случва "преди да сме вкусили смърт", както
Иисус вече каза.
Ако това е Раят, тогава къде е светът? Светът на
болката, светът, в който молец и ръжда разяждат, е
светът, в който ние не разбираме и затова не даваме
първо на другите.
Свят на задънени улици, свят, в който си прибираме
парите и ги харчим само за себе си. За да си купим
къща, където да живеем, да остаряваме и да умрем.
И да си мислим, че децата няма да я продадат.
52
31
Мене всякога немате
(Йоан 12:8)
Още няколко последни съвета за благоденствието и

успеха. Знаете ли в кой момент точно Юда решил да
предаде Иисус? Случило се, когато една жена дошла и
донесла скъп елей, с който масажирала и помазала
косите на Христа.
Юда и някои други почувствали, че маслото можело
да бъде продадено и парите да бъдат раздадени на
бедните. Но Иисус сгълчава послушниците си,
казвайки, че жената ще бъде прославена за деянието
си за поколения напред.
Онова, което даваме, се връща много по-мощно в
зависимост от това на кого го даваме.
По ред на нарастваща сила това са крайно бедните,
или болните; онези, които са ни помагали в миналото,
особено родителите ни; и накрая учителите и
църквите, без които никога нямаше да разберем как да
даваме.
53
32
Правилото на десетте
процента
Който приема пророка

в име па пророк,
заплата на пророк ще земе.
(Матей 10:41)
Източният клон на християнството преподава един

прекрасен метод за складиране на добри семена в
дълбоката ни памет. И той ни върши работа за всичко:
за здраве, за успех, за отношения и за всичко друго,
което някога можем да пожелаем.
Хората около нас може би не винаги са осъзнати за
това как семената в по-дълбоката памет формират
техния свят, но въпреки това те вършат голямо добро,
по цял ден.
Ние също така виждаме безброй хора да се
наслаждават на наградите за доброто, което вече са
извършили, отново, независимо дали знаят или не
осъзнават как работи всичко това.
54
Самият акт на това да се чувстваме щастливи, че
другите извършват добри дела, създавайки и
получавайки възнаграждението си, е затвърждаване на
Истината, която управлява Вселената.
И като такъв, той представлява могъщо семе,
което — казано е — ни носи, пълни десет процента от
силата на добродетелта на другите, която ние
празнуваме. Всичко това без да помръдваме от
канапето!
55
33
Практическа бележка
Иисус нееднократно заявявал, че трябва да продадем
всичките си притежания и да раздадем парите на
бедните.
Да си признаем, ако сторим това, в действителност
можем да се сдобием с няколко доста мощни семена.
Ала ще успеем ли да поддържаме вярата си в тези
семена за периода от време, който ще им отнеме да се
завърнат към нас? Ще ни полазят съмненията.
Съмнението е големият убиец на добри семена. И
така — първо, казва източното семейство на Христос,
трябва да се придвижваме бавно и внимателно. Когато
видим, че резултатите започват да идват, тогава
повече ще се доверяваме на процеса и ще можем да
започнем да увеличаваме инвестицията си в
човечеството.
И така, ето едно основно практическо правило:
започнете сега да отделяте настрана 10 процента от
всеки чек, който получавате в отделна банкова сметка.
Няма да ви липсват.
Наблюдавайте света в продължение на шест месеца,
за да видите къде парите ви ще донесат най-голямо
добро. И после давайте, давайте.
56
Три.
Любов
57
34
Краят на Любовта, която
познаваме
И така, всичко, което някога ни се случва в живота,
идва директно от това, което правим на другите. Вече
видяхме как тази идея общо взето изхвърля на боклука
всичките ни стари разбирания относно неща като
здраве, пари, съревнование и дори идеята за "теб" и
"мен".
Нека видим какво прави с концепцията за Любовта.
Оставихме Св. Тома в една тъмница в Таксила
някъде високо в северозападната част на древна
Индия. Тази зона е особено важна, защото тук се
намират планинските проходи на Хинду Куш. Ако
искате да посетите (или да превземете) Индия по суша
от Запад, трябва да преминете през тези проходи.
И така, в продължение на хиляди години идеите са
навлизали в Индия по суша откъм пътя на Таксила.
Сега, по времето, когато Тома достигнал Индия, там
естествено вече си имало стари и прекрасни религии.
Хиндуизмът датира хиляди години преди Мойсей, а
вълната на Будизма залива страната петстотин години
преди раждането на Христос.
58
Но в историческия момент, в който пристигнал Тома,
тези религии били донякъде в застой. Специално в
будизма точно тогава тъкмо бил отминал възходът на
съчетаването на две велики идеи и започвал упадък.
Тези две идеи са семената на по-дълбоката памет и
видът Любов, който тези семена изискват.
Ето старите видове Любов: романтична любов,
любов за семейството ни, любов за страната, в която
живеем. Но какво се случва с всички тези видове
любов в свят, който в действителност се формира
около това доколко добре аз се грижа за всички други?
В поколенията непосредствено идващи след
пристигането на Тома една невероятна революционна
вълна залива цяла Индия — изцяло основана на
напълно новата и по-висша представа за Любов.
Дадено й е името Махайана: По-великият Път.
Имаме монети, статуи и сгради, които свидетелстват
за потопа от идеи, които са пристигнали в Индия от
Гърция, Рим и Йерусалим. Имаме книги като
„Въпросите на цар Милинда“, изключителен обмен
между един индийски мъдрец и гръцкия цар
Менандър. Виждаме поразителни връзки между
санскрит, древния език на Индия, с гръцкия и
латинския, Първоначално използвани за записване на
думите на Иисус.
Но безкрайни пъти по-важна е тази нова идея за
Любовта, която избухва в Индия след смъртта на
Христос. Може би е само съвпадение; може да е
резултат от усилията на Тома и други съмишленици.
Може би великите идеи възникват в света на различни
59
места по едно и също време, или може би има една по-
висша сила, която доставя тези съобщения независимо
от границите, които чертаем между нациите.
Или може би онова, което е била историята, идва сега
от нас самите, подобно на красотата на картината.
Във всеки случай нека сега вземем участие в тази
нова и по-възвишена Любов.
60
35
Нашето право да обичаме
Ние може да сме здрави и физически да се чувстваме
комфортно, но няма пълноценен живот без Любов, без
по-задълбочени отношения споделени с приятели ,
семейство и партньор до края на дните ни.
Това последното е основен човешки подтик, подтик
да обединим най-основните енергии на
живот — мъжката и женската, не просто по физически
начин, но и по Божествен също.
Не разполагаме с реални сведения за каквото и да
било физическо взаимоотношение между Христос и
Мария Магдалена, но значимостта на по-дълбоката им
връзка е нещо, което хората са чувствали през хода
на историята.
Не е съвпадение, че единствено Мария е имала
куража да търси тялото на Христос. Не е съвпадение,
че именно тя първа го разпознава.
61
36
Трите стъпки
От Евангелието на св. Йоан:
Обърна се назад и вижда Иисуса че стои

и не знаеше, че е Иисус.
Казува й Иисус:
Марийо!
Тя се обърна и рече му Раввуни!, което се казува
Учителю.
(Йоан 20:14-16)
Има три стъпки, които присъстват винаги във всяко

отношение между мъж и жена. Първо трябва да
открием другия човек. След като сме открили този
човек, искаме да го Задържим. И все пак, да задържим
партньора си е безсмислено, ако не сме щастливи
заедно.
Нека започнем с първото. Само дето както най-
вероятно сте се досетили, тази работа със семената в
дълбоката ни памет хвърля съмнение върху цялата
идея за това, че намираме идеалния си партньор.
Не работи по този начин. Никога не е работило. И
вероятно и вие го чувствате.
62
37
Самолети, които летят
понякога
Знаете старата поговорка:
Бог помага на онези, които сами си помагат.
Има нещо удивително в начина, по който си караме в

живота. Ние не сме наясно какво правим.
Да предположим, че се готвите да летите с нова
авиолиния. Стюардесата ви спира на вратата на
самолета и моли да подпишете една декларация за
предварителен отказ от Застраховка, преди да се
качите на борда.
– Защо? — питате вие. — Нещо не е наред ли?
– Ни най-малко — усмихва се насърчаващо
тя. — Просто, разбирате ли, не сме проумели съвсем
докрай тая работа с летенето. Но по всяка вероятност
няма да се разбием изобщо!
Вие се обръщате бързо и отивате да си намерите
истинска авиолиния, нали така?
Ако се замислите по въпроса, все пак, ние през
цялото време вършим неща, без да знаем дали ще
63
сработят или няма да сработят за нас. Живеем по цял
ден в догадки.
Ами, нека да изкараме играта на предположения вън
от намирането на партньор.
64
38
Номерът с двата лоши
избора
Тогава Пилат рече на Иисус:
Не чуеш ли, колко свидетелствуват против Тебе

?
(Матей 27:13)
Иисус не му отговорил нито дума, а Пилат страшно

се учудил.
Идват мигове, когато трябва да избираме между две
възможности: трябва да кажа това, или да кажа онова?
Два избора. Винаги два избора, и винаги грешни — и
двата.
Има един стар измамен трик на продавачите, наречен
"номерът с двата лоши избора". Влизаме в магазина да
си купим кола и търговецът ни води при два модела.
– Тази е с прекрасен цвят, започва той, — но
двигателят не е много добър. — Ние се намръщваме.
Той моментално ни посочва другата.
– Тази работи чудесно, със сто долара по-евтина за
всичките вдлъбнатини. И така, коя от двете искате?
65
Внезапно умът ни замръзва, принуден да избира
измежду два лоши избора. И тогава той заковава
въпроса "А как ще платите за това?"
66
39
Вариант трети
Махни се от мене, Сатано.

(Лука 4:5-8)
Е, сега, търговецът на използвани коли може да е, ама

може и да не е дяволът. Но ако Сатана съществува — а
той съществува — той най-много се забавлява с това
да ни вижда как си пилеем живота, като се разкъсваме
между два лоши избора.
Например:
1. Ако искам малко да отслабна:
Да почна да тичам, или по-скоро да тръгна на йога?
2. Ако започва да заделям настрана за
пенсиониране:
Да избера рискова или консервативна инвестиция?
3. Дали е по-вероятно да срещна някой симпатичен
на църква?
Или да се пробвам онлайн?
Ние вече знаем отговора: никой от горепосочените.
Защото никой от тези избори не действа безотказно
през цялото време.
67
Въпросът не е как да срещнем партньора си;
въпросът е защо. Защо? Защото семената за това бяха
налице и нищо повече.
Тибетците наричат това третият вариант. Засади
семената: това е единственият начин, който реално
работи.
68
40
Първо нарисувай картина
Гидеон рече:
Защото видях лице с лице Ангела Господен.

(Съдии Израилеви 6:22)
Първо седнете и решете какво точно искате в един

партньор. С дълбоката памет няма нищо
невъзможно — така че не бъдете срамежливи. Добър
външен вид, интелигентен и чувствителен също.
Не се примирявайте с нищо по-малко от онова, което
наистина искате. Не сме заседнали между две стари
коли повече.
Ако вече си имате партньор, тогава пак си направете
списък. Няма нищо, което да не можем да променим в
хората около нас, който и да било — като поработим
на първо място върху себе си.
Добър трик да се сдобием с този шанс по-бързо е
един специален вид молитва. Нарича се молитва
образец.
69
41
Майсторите на изкуството
на молитвата
Вероятно най-значимият принос на вълната, която
Заляла цяла Индия в столетията след Тома, е в
достигането на едно крайно възвишено ниво на
пречистеност на изкуството на молитвата, или
медитацията, което е просъществувало и до наши дни.
Можем да научим много от него.
Индийците понякога казват, че ако Таксила в
северозападна Индия е била главата — тоест пътят за
Мъдростта от Запад — то Бенгал, на североизток, е
сърцето.
В продължение на цяло едно хилядолетие мъдри
мъже и жени пътували напред и назад, прекосявайки
горната част на Индия, в сянката на Хималаите,
пренасяйки идеи. Един прочут духовен център се
развил в Таксила, докато в същото време една сродна
школа разцъфтяла две хиляди мили по на Изток, в
Наланда.
И двете били сравнени със земята по време на
нашествията в Индия хиляда години след Христа.
За наш късмет знанието пазено в тези центрове за
нула време било прехвърлено и засадено наново в
70
Тибет. Учители като онзи на име Камала Шила
буквално прекосявали пешком планинските вериги на
връх Еверест, пренасяйки в Тибет безценни духовни
съкровища, включително новото разбиране за
Любовта, което пристигнало с Тома.
Всъщност Камала Шила ( чието име значи "Уханието
на добродетелната личност") бил повикан в Тибет от
царя на страната около 750 след новата ера. Имало
спор по онова време относно това как да се молим.
В древна Индия и Тибет разногласията от религиозен
характер били разрешавани по много интригуващ
начин. Царят избирал по един човек, който да
представлява всяка страна от спора. В дадения случай
един китайски монах на име Хуашанг дошъл, за да
спори, че най-добрият начин да се молим или да
медитираме, е да седим с празна глава, без да мислим
за нищо.
Камала Шила, от друга страна, изминал целия път до
Тибет от Наланда в Индия, само за да противопостави
обратната идея: че когато се молим, ние трябва да
фокусираме ума си върху най-важното и красиво
нещо, което можем да си представим. А това е
Любовта — Любовта, при която ние работим за
другите посредством магията на дълбоката памет.
Както повелявала древната традиция, двете страни се
явили в определения ден в царския двор, на едно място
наричано Самйе. Поданици от всички краища на
страната пристигнали, за да присъстват на дебата и
когато всичко приключило, те помогнали да бъде
71
взето решението коя страна успешно е защитила
становището си.
Тази система била в употреба повече от две хиляди
години и залозите били високи. Загубилата
страна — това значи всички онези в цялата страна,
които следвали идеите на провалилия се
дебатиращ — била задължена да се присъедини към
вярата на страната победител.
Ето как една богата и мощна традиция пуснала корен
сред наследниците на идеите, които Тома
подпомогнал да бъдат пренесени в Индия. Един
окончателен спор убедил царя и всички присъстващи,
че молитвата изисква много повече умения от това
просто да изпразниш ума си.
Ако се молиш за нищо, казал Камала Шила, тогава
ще получиш нищо. Колкото по-упорито се стараеш да
не мислиш , толкова по-упорито мислиш.
Така че, нека размишляваме в молитвата си върху
Любовта — най-висшата форма на Любов. Можем да
започнем доста щастливо с една по-възвишена Любов
към партньора, който търсим. Нека имаме куража да
получим тортата си и да я изядем също.
Ето как да измолим един партньор, за да се превърне
в реалност.
72
42
Молитва образец
A кога се молите, не говорете излишни думи

(Матей 6:7)
Не мислеше, че молитвата се състои от безсмислено

повтаряне на думи.
Нека веднага си изясним едно нещо. Има един вид
молитва, който не работи. Това го разбрахме още в
трети клас, когато се молихме за ново червено колело
за Коледа и нищо не се получи.
Източната традиция на Христос ни предлага цяла
кутия с инструменти, пълна с различни методи на
молитва. Всеки един се използва за различни цели.
Има образцова молитва, успокояваща молитва,
молитва за разрешаване на проблеми, молитва за
осъзнаване, сърдечна молитва, искаща молитва и
благодарствена молитва.
Молитвата образец означава, че ние съвсем нарочно
извикваме определена картина или идея в ума си,
отново и отново, всеки ден.
73
Този образец буквално се жигосва в ума. Потъва в
дълбоката памет и повлиява на семената, които лежат
там.
Продължавайте да си представяте партньора си
точно такъв, какъвто го искате. С правилните добри
постъпки, с които подкрепяте този образ, човекът,
когото търсите, ще се появи. Вие не намерихте този
човек, вие го създадохте.
74
43
Доказателството е, че сме
тук
Те получават своята награда.

(Матей 6:2)
Друг въпрос вече назрява в ума ви. Да предположим,

че на работа съм привлечен от един човек, но той не
ме забелязва? Разбирам, че ако искам да виждам
повече красота около мен, тогава трябва да посадя
семената за това в мен, като осигурявам красота за
другите. Но как ще направя така, че другият да ме
вижда красив?
Тук има една наистина много важна точка.
Определено няма такъв вариант — ние да свършим
работата вместо другите и да посадим семената вътре
в тях. Ако някак съумея да съм двойно добър за една
седмица и после да изсипя тези семена в твоята душа,
тогава никой от нас нямаше сега да бъде тук, в един
свят на войни, болка и деца, които Загиват в
катастрофи.
75
Естествено има достатъчно добри хора, дошли преди
нас. Естествено, че щяха да са ни дали всичките си
семена до момента, без дори да сме ги помолили.
76
44
Твоята Вяра те спаси
( В английския вариант „направи цяла,
изцели“ — бел. Прев.)
(Матей 9:22)
Ала не е ли това основният смисъл на

разпятието — че Христос се е отказал от живота си
заради греховете ни? По някакъв начин не ни ли е дал
своите добри семена, или поне не ни ли е отнел лошите
семена?
Една жена била излекувана от Иисус, който й казал,
"твоята вяра те изцели".
Ще поговорим повече за това по-късно, но е важно да
започнем сега. През цялото време досега повтаряхме,
че добри неща ни се случват, когато първо ги правим
за другите. За личност като Иисус е възможно да ни
излекува, но не като премести своите семена в нашата
дълбока памет: не като е добър вместо нас. Това
очевидно трябва да сторим сами, иначе Бог и Мойсей
и Иисус не биха ни напомняли постоянно своите святи
завети — закони.
Ала едно от най-великите семена, които можем
някога да посадим, е просто да благоговеем и да
вярваме в Онзи, който ни е донесъл това знание за
семената.
77
Това едничко семенце вяра е толкова могъщо,
че — както ще се уверим — чудеса могат да се
случват: чудеса, които в крайна сметка са дошли от
самите нас.
78
45
Окото на наблюдателя
Пилат попита Иисус:
Ти ли си Царят иудейски ?
И Иисус му отвърна:
Ти право казуваш.
(Лука 23:3)
Да се върнем на това как да направим така, че друг да

ни възприема като привлекателни. Абсолютно вярно
е, че начинът по който другият ни вижда зависи от
неговите семена. Но как ние виждаме тях идва от
нашите семена!
В Христовите източни учения този вид семе се
нарича "семе за обкръжение". Ако постоянно
внимаваме, ако почитаме и пазим живота в света,
тогава разбира се самите ние ставаме по-здрави и по-
силни.
Но тези семена също произвеждат един по-голям
резултат. Започваме да виждаме повече здраве в целия
свят около нас: хората живеят по-дълго, медицинската
наука прави пробиви.
79
Обаче. Осъзнайте едно нещо. Самите хора, които ние
виждаме като по-здрави могат да не възприемат себе
си по този начин. Те могат дори да се чувстват по-зле
от преди. Къде лежи красотата в една картина?
Обичайте и ще виждате Любов. Вие ще бъдете
обичани.
80
46
Взаимовръзки
Нека обобщим как намираме и произвеждаме нашия
идеален партньор. Иисус попита:
Бере ли се от трънки грозде или от репей

смокини?
(Матей 7:16)
Което означава, че трябва да има абсолютно

съответствие между това, което правим, и това, което
получаваме. Ако искате грозде, не садите кактус.
И така, на първо място практикуваме тази чиста,
постоянна ментална картина на съпруг, съпруга или
спътника, който желаем. Говорихме си за това да имат
привлекателност, интелигентност и чувствителност. И
така, кои са съответстващите семена за тези три
качества?
Семето за това да виждаш хората толкова
привлекателни е, отново, стриктно да избягваш гнева.
И тъй като красотата идва от нас, дори някой, с когото
сме живели години наред, ще се промени, физически
пред собствените ни очи.
Най-доброто семе, което можем да посадим, за да се
намираме около интелигентни хора, е просто
81
постоянно да правим преглед на върховната
интелигентност, да виждаме от къде реално
произлизат нещата.
И чувствителността към всички около нас, създава
чувствителността в нашия партньор. Почти всяко
друго качество работи по същия начин: използвайте
здрав разум — бъдете онова, което търсите.
82
47
Каквото и да изисква
Петър слязъл от лодката и започнал да крачи по
водата. Но после се усъмнил и започнал да потъва.
Има нещо изключително важно, което е добре да
осигурим, когато работим по намирането на
партньора, за да може после да продължим нататък по
запазването на този партньор.
Вероятно до този момент сте си казали "Но аз не съм
чак такъв човек, който често се ядосва — или поне не
толкова често колкото някои познати! Защо тогава
тази разкошна личност не се е появила още в живота
ми?"
Отговорът е в самия въпрос. Просто не е достатъчно.
Не е достатъчно да не избухваме толкова често. Ако
наистина желаеш разкошен партньор, тогава говорим
за това да не изпитваш и капка раздразнение, дори
някой да те цапардоса с нещо истински сериозно.
Потруди се по-здраво. Ще разбереш, когато се
озовеш там: денят, в който великолепният просто се
появи.
83
48
Пречки по пътя
Още едно нещо, за което е по-добре да се погрижим,
или в противен случай може да се наложи да чакаме
мистър или мис Разкош доста по-дълго от
необходимото.
Едно особено настойчиво семейство донесло
парализиран мъж на носилка в къщата, в която Иисус
бил отседнал. Къщата била вече напълно претъпкана,
ето защо те разместили сламата на покрива и спуснали
надолу мъжа към Христос. Иисус помага на сакатия да
премахне греховете си и това само по себе си вече е
достатъчно, за да се изправи и да тръгне на
собствените си нозе.
Ние сме засадили много негативни семена, преди
дори да сме чули за семена. И те са си все още там,
създавайки пречки по пътя.
Ние понастоящем може да сме спокойни, но ако в
миналото сме били ядни, тогава великолепен няма да
пристигне, преди семената да са се изчерпали.
Нека да видим сега как да отстраняваме тези стари
лоши семена. Това само по себе си може да се окаже
достатъчно за нас, за да се изправим и да проходим.
84
49
Съвършени изповеди
Иисус изцери друг хром с думите:
Ето, сега стана ти здрав, не съгрешавай вече,

да ти не стане нещо по-зло.
(Йоан, 5:14)
Да предположим, че сме направили сериозно усилие

да засадим правилните семена за привлекателен
партньор: превърнали сме се в човек, който е почти
неспособен да се ядосва. Но понякога ние все пак
може и да не виждаме резултати. Това е знак, че имаме
блокаж от стари семена на гняв, независимо дали си,
или не си спомняме за минали инциденти.
Предприемаме две стъпки, за да премахнем тези
стари семена:
1. Намери някого, когото уважаваш — може да е
свещеник или искрен приятел — и признай на този
човек открито някоя проява на гняв от твоето минало.
2. Възнамери твърдо да премахнеш и най-дребния
остатък от гняв в теб в момента и посвети тази сила на
унищожението на старите семена. Колкото по-добре
спазиш това твърдо обещание, толкова по-бързо
пречките по пътя ще изчезнат.
85
Тази пречистваща изповед не е ритуал или
халюцинирано пътешествие във вината. Това е просто
един много хитър начин да си отгледаме по-бързо
съвършенство. Използвай го също и за всякакви лоши
семена, които блокират здравето и благоденствието
ти.
86
50
Красотата без край
Сега великолепие ще пристигне. Но как да задържим
великолепието?
Иисус ни е предупредил за нещата от света, където
"молец и ръжда" разяждят. Едно от най-тъжните
събития в живота ни е когато Любовта идва, а после си
отива, или дори се превръща в неприязън.
Сега, когато знаем за семената, е лесно да видим
защо нещата се разпадат. Една връзка израства като
дърво, от семе. Тъй както семето се превръща в дърво,
то изразходва цялата си сила и изчезва. Оставено на
себе си дървото също ще порасне и умре, тъй като
силата давана от семето се изчерпва.
Това е пътят на всички неща в света на страданието.
И не е нужно да се случва по този начин.
Раят е различен. В Божествения свят ние
продължаваме да Засаждаме семена и връзките не се
разпадат. Те само стават все по-добри и по-добри.
В нашия пример бъдете безотказно търпеливи с
великолепието, като започнете на първия си ден
заедно и продължите до безкрай, без да спирате.
Красотата ще продължи да разцъфтява, все по-
възвишена и по-възвишена.
87
51
Повече глупаво отколкото
неморално
Не вършете прелюбодеяние.
Една от най-големите трагедии на модерния живот е

романтичната мистика, която се е наслоила около
грубия акт на разваляне на връзките и браковете на
другите хора — причиняващ неизмерима болка на
партньорите и на техните деца — всичко само за
някакво бързо обслужване на половия ни орган.
Не само, че кражбата на нечий партньор е грешна или
неморална. По-скоро си е чиста глупост. Сами
отказваме на себе си онова, което желаем.
Ако успеем да отнемем нечий партньор, това е
защото ние сме уважавали отношенията на другите
хора в миналото. Като разбием една връзка сега, ние
си гарантираме нещастни отношения за години
напред.
Не се обърквайте от времето нужно на семената да
израстат.
88
52
Споделяне
Да намерим и запазим партньор е едно. Но ние
виждаме доста бракове, в които хората години наред
страдат заедно.
Не е достатъчно да сме един с друг. Ние искаме да
сме щастливи един с друг. Ето тогава няколко
подсказки от източното семейство. Има още много,
които предстоят в следващата част, наречена
"Щастие".
Така щото не са вече двама, но една плът.

(Матей, 19:6)
Във всяка връзка може да се случи така, че единият

да доминира по някакъв начин: единият да решава как
да се харчат парите или какво да прави двойката,
когато е заедно. Трябва да се хванем, ако започнем да
превземаме връзката по този начин.
Доброволно и изцяло да споделяме този вид власт
помежду ни е ключ към хармонията — независимо
дали на работа или вкъщи. Колкото по-тихо и
родостно можем да предадем решенията и
притежанията на нашия партньор, толкова по-неявни
89
стават границите помежду ни, докато накрая не
Започнем напълно да се припокриваме.
90
53
Безкрайни граници
Някой дошъл и казал на Иисус, че семейството му го
чака отвън да го види. Христос протегнал ръка към
тълпата от ученици около него и казал "Ето моето
семейство". (препратка към Марко 3:34)
Нека не превръщаме нашата връзка в извинение за
прехвърляне на старата ни себичност върху двама ни,
или върху нас и децата ни. Ние не можем да бъдем
щастливи в семейство, което пренебрегва нуждите на
един по-широк свят, не повече отколкото можем да
сме щастливи като индивиди, които пренебрегват
нуждите на други индивиди.
Когато ни е грижа за болката на непознатия колкото
за болката на партньора ни, когато сме загрижени за
болката на децата от другата страна на Планетата, така
както за болката на децата в рамките на нашата малка
къща, тогава щастието в семейството ни ще е също
така безгранично.
91
54
Поглед напред
Точно след разпятието, Христос се явил и тръгнал
надолу по един междуградски път с двама от
учениците си, обсъждайки как очевидното бедствие
може да е имало по-висше предназначение.
Следовниците не разпознават Иисус с часове, докато
не спират в една страноприемница за вечеря; Иисус
благославя и разчупва хляба и в този миг:
И им се отвориха очите и познаха го.

(Лука 24:31)
Една последна забележка по повод това как да се
наслаждаваме на това взаимоотношение с партньора
ни. Божествените същества имат безкрайна сила и ни
обичат безкрайно. Те също разполагат с безкрайно
търпение, така че десет или двадесет години са нищо
за тях.
Тоест няма абсолютно никаква пречка за едно свято
създание, което е пожелало да остане близо до нас и да
ни напътства, да не би могло да се появи като наш
партньор и да прекара един човешки живот по този
начин, анонимно, помагайки ни да плаваме по пътя си.
Помислете за това следващия път, когато
почувствате, че в живота ви не достига блясък.
92
55
Любовта и дълбоката
памет
Подсигурихме основния фундамент на един щастлив
живот: добро здраве, физическа безопасност и
успешна връзка. С тези в наличност можем да се
обърнем към по-висшите цели на едно човешко
съществуване.
Спомнете си обаче какво повтаряхме по цялото
време досега. Ние се нуждаем от куража да получим
всичко от живота: куража да пожелаем да постигнем
цялото. Ние не разменяме щастието в този живот за
щастие в някакъв следващ. Ние използваме щастието
на този живот като път към по-висше щастие, като
началото на по-висше съществуване. Нека да си
получим тортата и да си я изядем също.
Отново е жизнено важно да видим какво прави
всичко това възможно: новият вид Любов, която
заляла като вълна всичко от Кръста нататък към Индия
и Тибет, чрез Тома.
В началото ние обичаме хората просто защото са
хора. После обичаме хората, защото виждаме как
животът е обречен на смърт и болка. И накрая
завършваме с Любов на истинска надежда: Любов,
93
която знае, че проблемите на света идват от семената
на нашата дълбока памет.
Една по-висша Любов, защото сега имаме знанието,
което е нужно, за да спре всичката болка на онези,
които обичаме, Завинаги.
94
Четири.
Щастие
95
56
Какво е Щастие
Това ви казах, за да имате в мир мене.

(Йоан 16:33)
Важно е да осъзнаем, че има определени видове

семена за сила, сигурност и Любов — но съвършено
различен комплект семена за щастие. Има множество
известни, красиви и успешни хора, които са
абсолютно нещастни.
Източният клон на Християнското семейство описва
истинското щастие като последната победа над
нашите собствени демони в ума — всички негативни
емоции, които покриват в облаци човешкото сърце.
Казват, че тези негативни мисли идват в хиляди
разновидности; нека преминем през някои от
основните сега и да разберем как водим войната си
срещу тях. Защото това наистина е война, война в
собствените ни умове, и ние трябва да се тренираме и
да се въоръжим като духовни войници в битката за
щастие.
96
57
Демоните са за посичане
Иисус се изправил срещу демоните и ги принудил да
влязат в телата на едно стадо свине. Свинете се
втурнали яростно надолу по един стръмен бряг към
морето и се издавили във водите.
Нека си изясним нещо за войната, която се готвим да
обявим. Не говорим за това как да се справим с
болезнените области на сърцето ни; не става дума за
това да намерим утеха в страданието си, или дори за
това как да открием начин да израснем насред
изпитанията.
Говорим за самия мир: за разрушаването на
отрицателните емоции в нас, не просто за няколко дни
или часа, ами Завинаги. Да не остава нищо, с което да
се справяме.
И можем да направим това по една проста причина.
Помислете за следното. Ако начина, по който виждаме
една картина или партньора си идва от нас — от
начина, по който сме се отнасяли с другите — тогава
същото важи и за начина , по който преживяваме
собствените си мисли. Ние сме тези, които превръщат
собствените си умове в Рай или ад, в който да живеем.
Това знание е нашето несломимо оръжие. Ето как да
го използваме.
97
58
Ние не знаем
Тогава каза Иисус:
Отче, прости им,
защото не знаят,
що правят.
(Лука 23:34)
Всичките демони в ума, които провалят щастието ни,

се свеждат до неправилното разбиране за това как
семената в дълбоката памет работят. В момента, в
който разберем това недоразумение, можем да
постигнем съвършеното щастие.
Само когато активно и погрешно разбираме този
свят, само в невежество може да се надигне един
умствен демон. А самите демони винаги принадлежат
на едно от следните две семейства: харесване на нещо
в невежество и нехаресване на нещо в невежество.
98
59
Гняв
И защо виждаш съчицата в окото на брата си,

а гредата, която е в твоето око, не усещаш?
(Матей 7:3, Лука 6:41)
Тъй като вече бяхме на темата за гнева, нека първо

обуздаем този демон. Как така не харесваме нещо по
невеж начин?
Някой ни нарича глупаци. Това е неприятно и е
напълно нормално да не ни харесва. Но нека не го
харесваме по хитър начин. По начин, по който да
предотвратим това да се случва отново.
Когато някой ни говори грубо, това е образ, който
изниква от дълбоката ни памет — картина, която е
била положена, когато сме казали нещо нелюбезно на
някого още преди това.
Само това просто откритие означава край на гнева,
завинаги. Другият е само агент, който ни доставя
онова, което сами сме изпратили по пощата. Най-
глупавото нещо, което можем да сторим сега, и да
отвърнем на този човек гневно, засаждайки семето за
срещата ни със следващия неприятен човек.
99
60
Раздразнение
Иисус каза:
Верният в най-малкото е верен и в многото
Цигарите са дребно нещо, но в достатъчно

количество могат да ни убият, точно както и
връхлитащият камион.
Няколко минути истински силен гняв към човек или
обект имат уникалната способност да навлизат в
дълбоката памет и да разрушават големи джобове с
добри семена: седмици или месеци добри дела
насочени към другите.
Раздразнението прави същото — тихо и постоянно.
Оплакването по отношение на времето или на
работата, постоянното заяждане на дребно с членовете
на семейството; недоволстването по отношение на
света като цяло всъщност правят света ни по-лош. А
после се оплакваме още повече и ... Схващате идеята.
Има едно велико оръжие, с което да се бием срещу
тази обезпокоителна склонност към постоянно
раздразнение или начумереност, която откриваме, че
нараства в нас с годините. Нарича се "молитва за
осъзнатост".
100
Правим почивки регулярно през деня — да кажем в
този момент насаме, когато поръчваме храната си,
точно преди да започнем да хапваме и проверяваме
настройката на ума си. Прокрадна ли се пак онази
нефокусирана мърморковщина през последните
няколко часа? Поканете я да си тръгне, не Защото
светът не е трудно място понякога, ами защото няма
смисъл да я правим още по-трудно.
И тогава нещата стават по-приветливи.
101
61
Завист
Иисус повдига нашата на последната вечеря в живота
си — а за какво говорят учениците?
А имаше и препирня помежду им,

кой от тях да се смята за по-голям.
(Лука 22:24)
Ревността е друга нискочестотна отрова, която бавно

изцежда щастието от нас. Най-добре се преборва,
както обикновено, със суровата сила на разбирането.
Мога да имам само онези неща, които първо съм
осигурил на другите. И така — аз успявам, само когато
други успяват преди мен. Да сме нещастни, че другите
са намерили нещо, което ги прави щастливи, е не
просто неприятно и недостойно, но и сериозна
глупост.
Странно е да живеем в култура, където да изпускаш
газове в компания се счита за проява на лоши обноски,
но не и да стоиш с другите, и да ти се иска да не бяха
чак толкова щастливи.
102
62
Тъга
Ние се учудваме как Христос е церил дори
прокажени и слепци. Но ни се губи нещо доста по-
смайващо. Той е искал да ги излекува. Той се е спрял
и е забелязал, че се нуждаят от лечение.
Тъгата е генерално заяждане с целия свят, която е
попила вътре в нас. Нейното едничко отличително
качество е, че сега ние сме напълно фокусирани върху
това колко лошо се чувствам. Другите хора и техните
проблеми са напълно Забравени.
Лекът е болезнено очевиден. Живеем в свят, където
можем да избегнем болката, само ако първо помагаме
на другите да я избягват. Ние трябва да се борим — и
то си е борба — да използваме това оръжие на
знанието, за да направим някакъв опит да се измъкнем
от тъгата ни и да помогнем на някой друг също да
излезе от тъгата.
Знанието за семената е като слънчева светлина, като
добра почва, като чиста вода. Дори и малък акт на
загриженост за другите — ако е направен със
знание — е достатъчен, за да разпръсне собствената ни
тъга.
103
63
Депресия
Aз затова се родих, и затова дойдох на тойзи

свет, да свидетелствувам истината;
Казва му Пилат:
Що е истина?
(Йоан 18:37)
Понякога тъмнината се спуска без причина или поне

очевидна причина. И сега всичко е тъмнина. Работата
ни, приятелите ни, светът ни.
А после се повдига и нещо ни разсмива и ние се
чудим как е възможно да сме били толкова объркани
относно нещата. Такава е депресията.
Какво е реалност? Кое е Истина? Спускането на
тъмнината или животът ни преди или след това? Може
да наречете депресията ненормална, но тъмнината,
която тя съзира, е действителна, защото също идва от
семена, идващи от отношението ни към другите.
Лекът е радикален и ефективен. В дълбините на
мрака, ние използваме мрака. Събираме го целия в
областта на сърцето и после продължаваме да
104
събираме още от онези, които са депресирани, докато
сърцето ни се изпълни с мрак. И тогава, в същия този
момент ние виждаме взрив от златна светлина и
мракът се превръща в пепел.
Това е първата половина от онова, което източното
семейство нарича "сърдечна молитва". Когато
поемаме болката на другите в нашите собствени най-
тъмни моменти, на собствения ни малък кръст, ние
разрушаваме цялата болка.
105
64
Безсъние
Вие сте виделината на света.

(Матей 5:14)
Голяма част от умствените ни демони се хранят от

елементарната липса на сън. И после ни става още по-
трудно да спим, и нови демони пристигат.
Втората част от практиката на сърдечната молитва е
един прекрасен лек за безсъние. Легнете да спите и
затворете очи. Започнете да дишате бавно,
съсредоточени само върху дъха, като просто броите до
десет.
После започнете да си представяте няколко от хората
в близките домове, които също си лягат. Със
сигурност някои от тях също имат проблеми със
заспиването.
Представете си кълбо от уютна топла златна
светлина в сърцето си. Това е спокойствие, мир. Сега
изпратете кълбото бавно по въздуха, нека премине
през стените, за да се установи в сърцето на някой
наблизо, който не може да заспи. Вижте как съседът
106
ви заспива в този момент, получил топлината, която
сте му осигурили.
Продължете, докато не се събудите, блестящи и
освежени.
107
65
Липса на енергия
Когато Иисус най-сетне разкрива истинския обсег на
силата си, като възкресява Лазар от мъртвите, нещо
много странно се случва. Водачите, които някой ден
ще трябва също да умрат, водачите с техните любими,
които някой ден също ще умрат, се чувстват
застрашени. Те започват да устройват заговор да убият
Христос.
Никой не го пита как го е направил. Никой всъщност
не благодари на Иисус кой знае колко в нито едно от
Евангелията.
Да сме благодарни е ключът към лечението на
липсата на енергия — както и на всички вариации на
леност и протакане.
Източното семейство на Христос предписва
молитвата на благодарността, когато чувстваме
тежест или умора. Направете си една хубава чаша
кафе или какао, отпуснете се на канапето и просто
умишлено изпратете ума си на обиколка из живота ви,
минало и настояще.
Помислете си за всеки един човек, който някога ви е
помагал и му благодарете в ума си. В името на
добротата дори служителите в магазина за хранителни
стоки се отказват от безценните часове на живота си
108
заради нас. Така че изправете се, раздвижете се и
направете нещо със себе си, така че да можете да им
се отплатите за всичко това.
109
66
Ниско самочувствие
Защото, истина ви казвам, че мнозина пророци и

праведници пожелаха да видят, което вие
виждате, и не видяха.
(Матей 13:17)
Медитацията върху това колко много вече имаме,

прекарвайки всеки ден в молитва, за да си припомняме
всичко, за което да благодарим, също лекува всяка
липса на самочувствие и увереност, които чувстваме.
Осъзнайте едно. Актът на едничко вдишване в този
живот изисква безброй семена, посадени в служене на
другите. А ние имаме толкова много повече: имаме
свобода; живеем в просперитет; можем да мислим.
Нашият собствен живот е доказателство за това
колко добри сме вътре в себе си. Да можем да чуем
името на Иисус дори един път в целия ни живот
изисква огромни езера от доброта в по-дълбоката ни
памет.
Самите ние сме на ръба на ангелското, скоро ще се
уверите. Спомнете си кои сте.
110
67. Безрадостност
Само Иисус би спрял на пътя си към насилствената
смърт и би се пошегувал:
И още ви казвам: по-лесно е камила да мине през

иглени уши,
нежели богат да влезе в царството Божие.
(Матей 19:24)
Между другото, той говори само за богатите в

задънена улица. Там където преставаме да
реинвестираме парите си в другите.
Творчеството, спонтанността и добрият стар хумор
понякога изглежда ни напускат в продължение на
седмици. Има един лесен начин да си ги върнем.
Докато един ден от живота ни протича, на работа и
вкъщи, ние наблюдаваме как другите творят: песни,
книги, сгради, продукти. Спрете за минутка, за да ги
оцените.
Кой би се сетил за това? Какво удоволствие е да
виждаш хора, които са толкова добри в това, което
вършат!
В рамките на няколко дни отново ще се забавлявате.
Поддържайте състоянието!
111
68
Безпокойство
Учениците видели Иисус да ходи по морето и
изкрещели от страх, мислейки, че е зъл дух.
Иисус им казал следните думи:
Дерзайте, аз съм! Не бойте се.

(Матей 14:27)
На работа има съкращения и съм потънал в

безпокойство. Нека да сверим какво сме разбрали и
какво да предприемем. Ще започнете да четете
обявите за работа, просто за всеки случай? Или ще
работите тези допълнителни часове, за които
директната ни началничка моли, само за да останем на
нейната добра страна?
Прави сте — това е старият трик с два лоши избора.
Защото нито един от двата подхода не върши работа
неизменно. Признайте си.
Единственото, което със сигурност ще ни помогне да
запазим работата си, е да се уверим, че ние вършим
нашата работа да помагаме на другите хора да запазят
тяхната работа.
Научете се да бъдете съобразителни, съобразителни
и безстрашни. Звучи налудничаво. Но тогава така
112
звучи повечето от онова, което Иисус ни казва да
вършим. Защото ние толкова много сме привикнали да
се хващаме на номера с двата лоши избора.
113
69. Нервност
След Лазар, Иисус отправя стъпките си към
Йерусалим, където казва, че ще загине.
Иисус вървеше пред тях,

а те бяха смаяни;
и следвайки подире Му
бояха се.
(Марко 10:32)
Нашите собствени нерви са не чак толкова

прекрасни, но са не по-малко реални. Огледайте се в
автобуса на път за работа. Резки движения,
потропващи пръсти, подскачащи крака, гримаси
заливащи лицата. Животът ни прави нервни.
Ето добър пример за справяне и лекуване.
Можем да се справим с нервността си, като

използваме нашата молитва с фокус. Извикайте малък
образ на Христос в ума си, нежен и насърчаващ.
Придвижете го надолу от главата към сърцето и после
към долната част на гърба, точно под пояса. Нека да
остане там, топъл и заземяващ, през целия ден.
Нервността ви ще намалее.
114
Лекът обаче трябва да дойде чрез другите.
Оглеждайте се за нервни хора около вас.
Сервитьорката изглежда нова: кажете й някоя
окуражаваща дума. Семената за собствените ви нерви
ще се стопят.
115
70
Нарушения във вниманието
През целия Нов Завет Христос постоянно се оттегля
насаме, за да се отдаде на някакво мълчаливо
съсредоточавяне — дали в някоя планина или тиха
градина.
Източното семейство казва, че се нуждаем от време
за фокус точно толкова колкото се нуждаем от храна.
В съвременния свят се опитваме да се отпуснем, но
отпускането сякаш не действа: сядаме и натискаме
копчетата на дистанционното, сменяйки
телевизионните канали безцелно, сърфираме
неуморно през глобалната мрежа и неусетно два часа
са минали, а ние не знаем къде. Нашите деца изглежда,
че не могат да задържат вниманието си дори в един
кратък разговор.
Нарушенията във вниманието имат бърз и прост
метод за излекуване. Ние почитаме нуждата на
другите да пребивават необезпокоявани в тишина.
Нека касиерът си довърши последната продажба,
преди да сме го заговорили. Спрете да претоварвате
приятелите с безполезна информация. Оставайте с
някого в мълчание, веднъж седмично.
Спокойното съсредоточаване ще се завърне.
116
71
Живот в миналото или
бъдещето
Христос имал един талант да превръща провалите в
триумф. Водачът на древен култ бива разсъблечен,
бичуван и закован с гвоздеи, за да умре; и следващите
две хиляди години голяма част от човечеството счита
това за най-голямото постижение в историята.
Има един специален демон на ума, който ни държи в
плена на миналото — на добрите стари времена. Назад
когато животът и светът в общи линии вървяха на
добре. Или другояче казано ние винаги сме в срещата,
която предстои този следобед, вместо да се
наслаждаваме на госта от другата страна на масата
сега, тази сутрин.
Ние можем да се бием с този демон или просто да го
яхнем и да го яздим към целта ни.
Естествено, че гаджето ви в гимназията е било

симпатично. Давайте, насладете се на спомена. Но
докато го правите, размишлявайте над това как той не
се е появил инцидентно в живота ви. Вие сте имали
семената в себе си, които са го накарали да дойде.
Семена посадени чрез отказ от гневни действия.
117
Върнете се от спомена си свежи и вдъхновени.
Продължете напред и планирайте за бъдещето си:
останете спокойни, за да се появи великолепие.
118
72
Скръб
Нека мъртвите погребват своите мъртъвци.

(Лука 9:60)
Загубваме някой близък. Ето как да се справим със

скръбта и после да я излекуваме.
Източното семейство казва, че умовете ни са особено
уязвими, когато скърбим. Това не е време за
прибързани действия или за потъване в униние. Бъдете
с приятели, ходете на разходка, излизайте на слънце,
стойте под открито небе.
Това е също време на истина. Животът е коварен и
без знание като това, което ни е дал Христос,
откровено казано е безсмислено начинание.
Смъртта на обичан човек може ни даде ново усещане
за стремеж, ново чувство на спешност. Иисус е заявил,
че смъртта може да бъде преодоляна, буквално.
Не го оставяйте да загива напразно. Не ставайте един
от живите мъртви. Вие им го дължите — трябва да се
уверите дали смъртта може да бъде променена.
Довършете тази книга.
119
73
Натрапчиви идеи: Храна,
секс, притежания
Един мъж попитал Христос как да се сдобие с вечен
живот. Иисус го посъветвал да се освободи от
всичките си притежания.
Мъжът си тръгнал, поклащайки глава. Това е
последният път, в който чуваме за него.
Ние се нуждаем от храна и няма защо да не е храна
по наш вкус. Близостта и топлотата са скъпоценности,
с които са поръсени дните ни тук. И едно здраво добре
изглеждащо палто се превръща в приятел, докато ни
пази през годините.
Но има и друг начин на свързване с храната, секса и
притежанията. Особен вид неспокойност, при която
поглъщаме цял пакет чипс, без дори да се насладим на
преживяването.
Отделете време и пригответе вкусно и здравословно
ядене за някого. Започнете истински и топло да се
интересувате от нечий живот: попитайте някоя
позната за работата й и слушайте. Замислете се
сериозно и направете скромен, но Затрогващ
подарък — дреха за носене за някого.
Обсебването се връща към честно удоволствие.
120
74
Пристрастеност
Възлюби ближния си като себе си

(Марк 12:31)
Алкохол, наркотици и други форми на

пристрастеност са били наоколо откакто съществува
човечеството. Борили сме се хиляди години да
намерим начин, за да ги излекуваме.
В светлината на по-дълбоката памет, не е изненада,
че най-издържаният успешен подход е когато някой,
който има проблем с пристрастеността, напътства и
поддържа друг. Само когато обичаме друг, както
обичаме себе си, само като даваме на друг онова, което
самите ние търсим, можем да бъдем свободни от този
конкретен демон.
Направете процеса много осъзнат. В сърцевината, и
то всеки ден, трябва да бъдат няколкото минути за
преглед на следната истина: аз ще бъда изцелен, само
ако помагам на другите да бъдат изцелени.
После излезте навън и се запишете в някоя програма,
в която да помагате на други, които имат зависимост.
Бог знае, че такива сме в изобилие.
121
75
Гордост
Така ще бъдат последните първи и първите

последни
(Матей 20:16)
Горделивостта е един от менталните демони, за

които обикновено не сме осъзнати, докато не ни
доведе до катастрофа. Също така е интересен микс
между това да желаем нещо по невеж начин и да не
харесваме нещо , също толкова глупаво, по едно и
също време.
Искаме да сме известни, искаме цялото внимание,
искаме ние да водим парада. И ако някой друг се случи
да придобие някаква позиция или да получи награда,
ние чувстваме един вид обиден гняв.
Не е неправилно да искаме да сме най-добрите;
тогава наистина може да помагаме на другите. Но
бъдете съобразителни за това как да стигнете дотам.
Трудно е, но е много Забавно, веднъж след като
започнете.
122
Всеки път, в който има шанс да получите някакво
внимание, избутайте някой друг в светлината на
прожектора и отстъпете назад.
123
76
Загуба на вяра
И влези Сатана в Иуда
(Лука 22:3)
Виждаме или чуваме нещо в църквата, което сломява

вярата ни. Дори започваме да си мислим за напускане.
Ето няколко съвета как да се справим и лекарството за
този катастрофален умствен демон.
Ако го обмислите — да се откажеш от собствения си
духовен път, само защото някой друг се е провалил,
като не го е следвал правилно, е някак глупаво. Не
пътят е грешен; той все още е добър път за стигане до
мястото, на което искаме да се озовем. Не се отказваме
да караме коли, само защото някой безотговорно е
повредил своята кола.
Лекарството тук обаче е малко трудно за
преглъщане. Имаме ли достатъчно интелигентност и
сила за него? Всички качества, които виждам у
другите — особено нещата, които най-много ни
тормозят — идват от нашата по-дълбока памет, от
нещо, което ние сме направили преди. Провалите на
другите са огледало на собствените ни грешки.
124
И така нека изкореним всички следи от същата тази
слабост в нас самите. Начинът, по който преживяваме
църквата внезапно се превръща в слънчева светлина.
125
77
Себичност
Тази е моята заповед:

да любите един другиго,
както ви аз възлюбих.
Нека обобщим този нов път към щастието,

преподаван от Иисус и осветлен от източната
традиция на Тома.
Всички различни умствени демони, които съсипват
щастието ни, са основани на това дали харесваме, или
не харесваме по невеж начин. Искаме нещо — и така
нараняваме другите, за да го получим. Или искаме да
избегнем нещо, ето защо нараняваме другите, за да
избягаме от него.
И двете действия обаче ни носят само нещастие,
защото нарушават онова едничко правило, по което
работи Вселената: можем да имаме само онова, което
първо осигуряваме на другите. Защото всичко идва от
нашата собствена по-дълбока памет — от семената,
които сме засадили, като сме се грижили за другите,
или като сме игнорирали техните нужди.
126
Актът на себичност тогава става най-глупавото
нещо, което можем да сторим, наранявайки себе си и
другите в еднаква степен.
Нека вместо това да се обичаме един друг, в същото
сияйно Знание, с което Христос ни обича.
127
Пет.
Свобода
128
78. Свобода от суета
Книга на Еклесиаста гласи:
Видях всички работи, които се вършат под

слънцето, и ето — всичко е суета и угнетение на
духа.
(Еклесиаст, 1:14)
Имаме силно и здраво тяло; всичките ни физически

нужди са обезпечени. Намираме връзка и най-сетне
сме истински щастливи.
Бройката на браковете, които сега приключват с
горчив развод е мъчителна. Но дори още по-болезнено
е да видиш една двойка да работи с години и накрая да
стане едно — само за да пристигне смъртта и за да ги
откъсне един от друг.
Всичко което правим, е безполезно — суета. Каквото
и щастие да намерим, трябва да бъде изгубено. Не
можем дори да запазим собствената си плът; накрая
дори и от името си биваме лишени.
Докато не намерим свобода от самата смърт, нищо
друго няма особено значение.
129
79
Лъжата на метафората
Иисус с каза:
Истина, истина ви казувам. Ако упази някой
моето слово, няма да види смърт до века.
(Йоан, 8:51)
Той казал:
А праведните в живот вечен.
(Матей, 25:46)
Сега едно от най-големите постижения на дявола във

времето от разпятието до сега със сигурност трябва да
е това как тези думи са останали само метафора.
Христос не го е казал буквално. Истински добрите
хора заживяват вечно, но само след като са страдали
през смъртта. После те могат да стигнат да някакво
неясно място и някак да седят наоколо с Иисус до края
на времето.
Но Иисус изобщо не е имал това предвид. Той е имал
предвид, че можем да спрем самата смърт и да дадем
на живота неговото вечно значение. Учението за това
как да го постигнем е все още запазено ясно и силно
сред източния клон на нашето Християнско
семейство.
130
80
Учението живее
Вие ще преминете от смърт към живот.

(препратка Йоан 5:24)
Сега ще се заемем с една от най-важните части на

тази малка книга: ученията за това как да не умираме,
учението за вечния живот. Това и учението, което идва
след това — учението за това какво да правим с нашия
вечен живот — са живи и непокътнати в планините от
сняг.
Курсът на обучение в един тибетски манастир сега е
почти същият като преди хиляда години. Защо да
сменяме нещо, което работи? Изучават се пет велики
предмета. За един археолог на свещени писания те
осигуряват изкючително историческо сведение за това
как знанието за живота е дошло на Изток.
Първият предмет се нарича ''Дисциплина''. Това е
огромна колекция от насоки от най-ранните дни на
будизма, на възраст от две хиляди и петстотин години,
върху това как да бъдеш добър човек. Тези правила
звучат до голяма степен в стила на нашите най-ранни
учения — Стария Завет: "Не убивай!" както видяхме
131
това се оказа жизненоважен ключ към съхраняване на
силата и здравето.
Но тук, както и в Стария Завет, не чувствате да ви е
обяснено много ясно как точно работят нещата. Няма
много подробности за по-дълбоката памет: за това как
става така, че семената се връщат към нас.
Вторият изучаван предмет се нарича „Изкуството на
доводите“: как да мислим вярно. Темата е
жизненоважна, тъй като голяма част от знанието за
духовния свят е отвъд нашите физически сетива. Да
изследваш царството на смъртта не е като да ядеш
ябълка: в началото ние трябва да виждаме пътя си с
очите на дедукцията.
Тук чувстваме осезаемо гръцко влияние, тъй като
Александър Велики пробил към земите на западна
Индия и Таксила триста и двадесет години преди
Христос. Когато Александър започнал своя
дванайсетгодишен завоевателски поход, той дори
довлачил един свой приятел на име Калистен да води
писмени записки за постиженията му за приятелите
останали у дома. Калистен бил племенник на учителя
на Александър, а този учител не бил кой да е, а самият
Аристотел, най-големият логик в историята.
През следващите пет столетия, докато Гръцките царе
процъфтявали в Индия и накрая били абсорбирани в
местното население, една аристотеловска строгост и
систематичност навлязла в индийската мисъл. После
се прехвърлила нататък и останала в Тибет, където
дори и днес отличителните шапки, носени по време на
публични философски дебати, са оформени според
132
модата на шлемовете с пера на гръцките и римските
войници.
Третият монашески предмет се нарича „Висше
знание“. Базиран е на книга, наричана
„Съкровищницата“, написана от един индиец, наричан
Васу Бханду. Книгата е важен крайпътен камък в
нашата духовна времева линия, защото учителят Васу
Бханду я е написал в точно в онзи исторически
момент, когато новата вълна на висшата любов
наводнила Индия по стъпките на апостол Тома и
други.
Васу Бандху бил в самата й среда, пътувайки често
между духовния център Таксила на апостол Тома,
който се намирал на Запад, и Наланда, на Изток.
Написал „Съкровищницата“ като един вид
енциклопедическо свидетелство на състоянието на
духовното знание в Индия преди пристигането на
новата вълна, съзирайки предстоящите промени и
един вид запечатал миналото. „Съкровищницата“
съдържа повече информация върху семената на по-
дълбоката памет, но все още е доста пестелива върху
това как функционира тази памет в детайл.
Четвъртият предмет се нарича „Съвършенството на
Мъдростта“. Съдбовната част тук за нашата духовна
историческа книга е учението на една школа на
мисълта наречена "ум единствено”. От първостепенна
важност в това течение са писанията на Мастър
Асангха, който бил брат на Васу Бандху.
Асангха е един от първите, които прегръщат новата
вълна изцяло, ликувайки в нейното по-висше
133
обяснение на любовта. Без неговите точни описания
на това как преживяванията на живота ни възникват от
по-дълбоката памет, ние надали можем да се справим
с проблема на смъртта.
Обяснението на учителя Асангха за тези образи
силно наподобява мисленето на Платон, личния
учител на Аристотел. Ранните християни считали тези
идеи за много важни и полезни: в библиотеката на Наг
Хамади, където първо сме открили „Евангелието на
св. Тома“, единственият предхристиянски материал е
фрагмент от един от Платоновите текстове,
„Републиката“. Няколкото страници открити тук
говорят за ролята, която ментални-те образи играят в
това как виждаме света и как нашите собствени
действия повлияват тези образи.
Последното оръжие в нашата битка срещу смъртта,
обаче, е петият предмет, наричан Средният път. По
това време, някъде шест века след Христос, мъдростта
на Изтока и Запада е била напълно интегрирана:
достигаме до едно състояние на любов, което е
напълно осъзнато, че „какво“ — онова, което обичаме,
идва от „как" — начина, по който обичаме.
Тук се учим да оставаме в средата на пътя и да не
пропадаме в канавките от двете му страни. За смъртта,
например, осъзнаваме, че не е онова, което изглежда:
не е нещо непроменимо "някъде там". Дори смъртта
идва от това как съм действал спрямо другите в
миналото. Така избягваме изпадането откъм едната
страна на пътя.
134
И само този факт вече ни държи вън от канавката на
противоположната страна: възможно най-сбърканата
идея, че ако нещо идва от собствената ми по-дълбока
памет, тогава то е някак не дотам реално. Защото
смъртта определено е нещо, с което ще трябва да се
справим.
Това последното е било все още състоянието на
Християнската мъдрост в рамките на източния й
контекст преди хилядолетие, когато мъдреци като
Камала Шила са я пренесли през билото на Хималаите
от Наланда в Тибет. И там тя е била запазена — чаша
за нас, от която сега да пием, водата на вечния живот.
135
81
Тялото убива себе си
Бог казал на Адам,
Понеже пръст си и в пръст ще се върнеш.

(Битие 3:19)
Източното семейство казва, че не можем да победим

смъртта, ако първо истински не повярваме, че ще
умрем. А никой от нас не вярва истински, че ще умрем.
И така всеки ден ние спираме за момент, за да
направим кратка молитва, от типа, който тибетците
наричат молитва за решаване на проблеми. Тя се
използва за убеждаване на нас самите в нещо, в което
не сме особено сигурни, като преминем по логиката за
него в ума си.
Ще умра ли? Хайде де! Огледай света наоколо.
Богатите умират, могъщите умират, младите и
здравите умират. И винаги са го правели. Кое ни кара
да мислим, че ще бъдем изключение?
Бихме могли да се заключим в стерилизиран банков
трезор. Можем да седим в него и да ядем само
биоорганична храна и витамини. Можем дори да се
упражняваме редовно!
136
И все пак тялото ще ни убие. Ако нищо отвън не ни
убива, собственото ни тяло все пак ни убива отвътре,
предател само за себе си. Ние бяхме родени, за да
умрем.
137
82
Аз ще умра днес
Исаак каза:
Не знам деня на смъртта си

(Битие 27:2)
Има един надвиснал умствен демон, който тепърва

ще споменаваме: идеята, че ще умра, но някога по-
късно. Не днес.
Ние се крием зад статистиката. Статистиката твърди,
че има средна продължителност на живота — да речем
седемдесет и пет години. А аз съм все още по-млад от
това, тъй че няма да е днес.
Приложено към един човек — приложено към теб и
мен — статистиката е безсмислена. Ами ако аз съм
онзи, който умира на тридесет, за да балансира онези
няколко, които умират на деветдесет, тогава какво?
Самите неща, които използваме да поддържат
живота, могат да ни убият по всяко време: колата ни,
къщата ни, храната ни. Смъртта не уважава ред: деца
умират пред очите на родителите им. Когато времето
дойде, никакъв обем пари, никакви лекарства, никакви
хирурзи не могат да ни задържат живи.
138
По-добре е тогава да решим: аз ще умра днес. И това
ще се случи. Това заключение ни принуждава да се
изправим и да направим нещо по въпроса, докато все
още имаме време.
139
83
Докато стискат ръката ни
Иисус минава покрай къщата на едно семейство,
чиято дванайсетгодишна дъщеря била починала
И вижда мълва, че плачеха и пищеха много.

(Марко 5:38)
Докато крачим през трудния живот, ние сме

благословени с определено количество подкрепа,
определени неща ни утешават. Колкото и трудни да
стават нещата, ние имаме семейството си и
приятелите, които да ни подкрепят.
Самият простичък акт на притежание на
неща — къща или кола; обикновеното намерение за
покупка на каквото и да било, ни заземява някак, прави
ни някой.
В деня, в който умираме, от цялата тази подкрепа не
остава нищо в един единствен миг. Приятели и
семейство Застават около леглото, стискат ръката ни,
ала ние все пак се изплъзваме, сами, голи като в деня
на раждането ни.
140
84
Тялото почива върху ума
И да не се боите от онези, които убиват тялото
а душата не могат да убият.
(Матей 10:28)
И така ние умираме. Нито един човек не може да

дойде с нас. Целият си живот сме посветили на
придобиването на пари или притежания, а сега те не
значат нищо за нас.
Но изобщо нещо продължава ли нататък? Още едно
скорошно постижение на дявола: това по-изтънчено
просветлено виждане, че ние просто спираме, когато
тялото спре. Това един вид като да спорим, че
шофьорът трябва да е умрял, Защото можем да видим,
че колата му се е развалила.
Ако умът беше само мозъкът, ако умът почиваше
върху тялото по начина, по който купа с плодове седи
върху масата, тогава щеше да е вярно, че ще сме си
отишли в деня, в който тялото е умряло.
Но ние вече сме се уверили, че изобщо не е това
случаят. Тялото почива върху ума. Като всичко друго
около нас, нашето тяло е нещо, което можем да
преживяваме заради семената, които узряват от по-
141
дълбоката ни памет, от степента, до която сме се
грижили за другите в миналото.
Когато семената да се виждаме в една форма се
изхабят, както всички семена правят, те биват сменени
от други семена, за други форми. И така ние
действително продължаваме нататък след смъртта.
142
85
Една по-голяма свобода
Иисус спира не по-малко от десет пъти в Новия завет,
за да ни предупреди ва ада. Да го подминаваме като
метафора е отново просто пожелателното мислене на
цяла една култура, която се опитва да се преструва, че
самата смърт не съществува.
Ние продължаваме напред и след смъртта и това как
ще преживеем следващата стъпка в живота ни, отново
зависи изцяло от семената, които сме засадили в
настоящия си живот: от това дали сме се грижили или
не сме се грижили за другите около нас.
Една майка, очакваща дете, отпива от алкохолно
питие или пуши цигара. Една единствена верига, на
микроскопично ниво — в едничка клетка — бива
поразена. И през следващите петдесет години още
едно човешко същество трябва да живее с ужасна
деформация.
Наивно е да смятаме, че последствията от едно
единствено извратено семе в ума ще намалее , след
като преминем в смъртта. И така, не е просто смъртта
онова, от което търсим освобождение.
143
86
Злокобни напомняния за нас
самите
Истина, истина ти казвам: когато беше ти по-

млад, сам си се опасваше и ходеше, където щеше;
но като остарееш, ще простреш ръце и друг ще те
опасва и ще те води, където ти не щеш.
(Йоан 21:18)
Каквато и свобода да търсим от смъртта и онова,

което идва след нея, ние търсим същата свобода и от
процеса на стареене. Не става за ден и не го
забелязваме, докато наближава, въпреки че тези, които
ни виждат веднъж на няколко години го забелязват със
сигурност.
Бръчките бавно се разпростират по лицето ни.

Кожата провисва, мускулите залиняват. Изтънява
косата, а очите и ушите и интелектът бавно започват
да гаснат.
144
Постепенна деградация в прегърбено и немощно
създание, което останалата част от света би
предпочела да не е наблизо и да им напомня: „в това
ще се превърна и аз“.
145
87
Нещата се разпадат
Апостол Йаков:
(Тези неща са като)

пара, която за малко се явява и после изчезнува.
(Съборно послание на ап. Йаков 4:14)
За да разберем както стареенето така и смъртта,

трябва да разбираме по-общото естествено умиране на
всички неща.
Краят на едно нещо е вкаран в нещото от самото му
начало. Силите се събират, за да създадат едно нещо и
като го създадат, го теглят към завършек. Оставени на
себе си, всички сътворени неща се разпадат, дори и
нищо друго да не се появи, за да ускори процеса.
Тялото и животът ни не правят изключение. Отново,
те се произвеждат от начина, по който се отнасяме към
другите. Всяко мило действие към другите прибавя
повече живот. Без постоянна, умишлена и солидна
загриженост за другите, животът, който все още
притежаваме, трябва ежедневно да се топи.
146
88
Да поговорим за наука
Вие сте на десет години. Двама от приятелите ви
потеглят с кола на път. Колата удря друга кола. Един
от приятелите ви загива. Другият се отървава без
драскотина.
Вие питате майка си, вие питате науката, защо
единият ви приятел е умрял, а другият не.
– Защото главата му е пробила през предното
стъкло, а предното стъкло е по-твърдо от главата му.
– Но, мамо, защо е излетял през предното стъкло?
– Защото е седял отпред, когато са се блъснали в
другата кола.
– Да, но защо е седял отпред?
– Не зная, просто се е качил отпред, а другото дете
не. Сега моля ти се не ми задавай глупави въпроси.
Това е окончателният отговор, който получавате от
майка си и от науката на сегашното й ниво.
Науката в нейния настоящ стадий на развитие описва
услужливо и точно как процесът на стареене и смърт
се случва. Определени телесни функции започват да
западат, което повлиява други системи, докато не се
достигне до определен праг, отвъд който няма
възстановяване. Организмът като цяло тогава просто
угасва.
147
Нито дума за това защо процесът стартира в
определен момент.
В случая с автомобилната катастрофа относителният
резистивен капацитет на тъканта на черепа в точката
на въздействие бива надвишен от силите, създадени от
внезапния тласък, придаден от сблъсъка — което само
обяснява как е загинал Джони, а не защо е загинал. Не
защо е седнал отпред. Не защо другата кола е завила
точно в този конкретен момент.
Една истински всеобхватна форма на наука не може
да се проваля в обобщаването на тези окончателни
въпроси защо нещата се случват. Сегашният стадий на
развитие на науката е несравним принос към
обществото; но би могло да бъде още много повече,
едно финално и всеобхватно обяснение на нещата:
обяснение, че понеже е пълно, може да пробие дори
през окончателни проблеми като стареенето и
смъртта.
Накрая нашето чудно изкуство на науката ще
включва и етичния елемент, елемент на състрадание.
Ето как.
Науката, както я практикуваме, вече признава ролята
на възприятието в това как оперира действителността.
Тоест достигнали сме точката , където признаваме, че
начинът, по който се държи субатомната частица, се
променя от самия акт на наблюдаването й. Науката по
начина, по който днес стои, вижда един вид
стандартна реалност, която се променя само чрез
наблюдението й.
148
Тази идея се доближава до разбирането на по-
дълбоката памет, което е оцеляло сред нашите източни
християнски братовчеди. А това ни води към една
интригуваща възможност. Какво ако наистина е вярно,
че сетивата ни не само променят света около нас, но в
действителност формират самото му съдържание?
Ами какво ако съдържанието на възприятията ни се
определя от това колко добре сме се грижили за
другите в миналото?
Можете ли да видите, можете ли да усетите една нова
много напреднала форма на наука? Наука, която
изследва, потвърждава и после стандартизира
посредством този славен научен метод прецизните
прояви на доброта, например, нужни за посаждането
на семена в по-дълбоката памет, които биха
поддържали възприемането на живот неограничено.
Краят на стареенето, краят на смъртта. Айнщайн
среща Иисус, ако искате.
149
89
Непосечените демони ни
посичат
Иисус им каза:
Aз отхождам,
и ще ме търсите,
и ще умрете в грехът си.
Дето отивам аз
вие не може да дойдете.
(Йоан 8:21)
На едно непосредствено ниво нашите собствени

негативни емоции — умствените демони, с които се
борихме предната част на тази книга — са онова, което
ни убива.
Убиването се случва на онази неясна граница между
тялото и ума. Източното семейство рисува
изключителна карта на най-дълбокото ниво на нашите
физически тела. Тук самата енергия на живота тече по
протежение на канали, които са фини сенки на нашите
вени и нерви.
Свързани с енергията на живота, протичащ през нас.
пътуват нашите мисли, яздейки неизразимата сила на
живота така, както ездач язди коня си. И както се
150
обръщат мислите ни, самата есенция на живота ни се
обръща с тях.
Всеки път, в който имаме силна негативна емоция,
всеки път, в който ментален демон прихване ума ни,
едно фино поражение бива нанесено на енергията в
нас, същата, която поддържа самия ни живот. Смъртта
бива ускорена от самия акт на нещастие.
151
90
Краят на Смъртта
Истина ви казвам:
има някои от стоещите тука,
които няма да вкусят смърт,
докле не видят Сина Человеческого
да иде в царството си.
(Матей 16:28)
Ние знаем обаче, от разбирането ни за това как по-

дълбоката памет работи, че просто само позитивно
мислене не е достатъчно, за да се справим с нещо
толкова голямо като смъртта. Във всеки един момент
хиляди по хиляди семена в нас са на различни стадии
на развитие.
Някои от тях са все още на ранните етапи. Те са като
мокър бетон, все още лесно променими. Други семена
са на границата на разчупването, точно като
следващите няколко минути от живота ни, и тези са
като бетон, който е почти втвърден.
Досега никой не се налага да ни казва как да убием
смъртта. Да се наблюдаваме как умираме е просто
друг начин на наблюдение на картината: смъртта не е
152
в нас, тя е нещо, което виждаме в нас. Сменете
семената и ние няма да я виждаме по този
начин — което идва да каже, тя няма да бъде по този
начин.
Но ще отнеме огромно количество работа.
153
91
Те не са достатъчно
Защото, казвам ви, ако вашата правда не

надмине правдата на книжниците и фарисеите,
няма да влезете в царството небесно.
(Матей 5:20)
Едно от нещата, които със сигурност трябва да

разберем, или смъртта ще разполага с нас.
Засаждането на семена толкова могъщи, че да са
достатъчни да спрат самата смърт, не може да бъде
направено само чрез следването на Божията заповед да
не убиваме. По-скоро ние трябва и да закриляме
живота, ние трябва да съхраняваме живота, трябва да
станем велики майстори на изкуството на подхранване
на целия живот, в противен случай нямаме никаква
надежда.
Има едно определено ниво на морал, изисквано по
закон. Ако простреляме човек в гърдите, отиваме в
затвора. Има едно по-високо ниво на морал, изисквано
от обичая. Няма да ни сложат белезници, задето не сме
успели да си покрием лицето, докато кихаме на
154
вечеря, но леля Джейн седяща срещу нас на масата със
сигурност ще започне да се цупи.
Правителството, учителите ни в училище, църквата
ни, родителите ни — всички са ни дали различни и
понякога противоречиви версии на това колко далеч
да се простира закрилата ни над живота.
Те не са достатъчни.
За да победим смъртта, ние трябва да изследваме
всичко, на което някога сме били научени, и да
направим собствените си заключения за местата, на
които можем да продължим. Това трябва да стане
целта на нашият живот, в противен случай животът ни
ще приключи със сигурност, без цел.
155
92
Източникът на исканата
сила
Вие сте виделината на света.
(Матей 5:14)
И така ние ще трябва да достигнем онова фино ниво

на моралност, където се спираме на работа и
повдигаме падналия молив от пода, заради далечната
възможност някой да може да се подхлъзне на него и
да падне. Преставаме да ползваме мобилен телефон в
колата си — дори и където е разрешено — защото не
почитаме и уважаваме живота толкова дълбоко, че да
избягваме всичко, което е близо до нараняването на
някого. И дори това не е достатъчно.
Следващото е, че трябва да се огледаме извън
ограниченията на нашия собствен малък свят и да
изследваме световете на другите. Как мога да
допринеса за сигурността и Здравословния живот на
всички в квартала си, в града си, държавата си, на
планетата си?
Накрая нашият собствен страх от смъртта няма да
бъде достатъчно силен, за да ни поддържа. Човешките
156
същества имат неограничен капацитет и
изобретателност, за да направят нещата да се случват,
ако наистина го искат. Но "аз" отделно е прекалено
малко, за да заслужава този тип усилие и дълбоко в
себе си ние го знаем.
Ние няма да можем да направим нужното усилие,
докато не почнем да го правим за всички ни.
157
93
Без бръчки
Бог каза:
Да правим человека по образу нашему

(Битие 1:26)
Как ще изглежда тялото ми, ако победим смъртта?

Обречени ли сме на вечен живот, в трупане на още
бръчки дори?
Когато се въздържаме усилено от всичко, което може
да нарани произволно живо същество; когато
продължим напред и протегнем ръце към целия ни
свят, търсейки начини да подсигурим здраве и дълъг
живот на всекиго; тогава биват посадени специални
семена.
Самият начин, по който гледаме нещо, което е
направено от тленна плът е досущ като да
наблюдаваме една картина. Ние бихме съзряли
безмерно по-възвишена красота, ако сме посадили
достатъчно семена.
В този момент бихме погледнали ръката си и вместо
плът бихме видели светлина. Общата структура на
семената ни означава, че винаги ще се виждаме в
общата форма на човек — ръце, глава и крака — но
158
вече сме направени от чиста светлина, вечно
млади — най-изящното нещо, което можете да си
представите, че и повече.
Не се страхувайте понякога да седнете и да
помечтаете за това как ще изглеждате. Разгледайте
стари картини на ангели или просто любимото ви
модно списание за идеи. Няма причина да не
започнете да планирате.
159
94
За чудесата
А в четвърта стража на нощта Иисус отиде
къде тех и вървеше по морето
(Матей 14:25)
Ако се замислите, да наблюдаваме как тялото ни се

превръща в светлина е най-общо просто вариация на
тема чудеса — подобна на това да се научим да
виждаме водата като твърд и да ходим по нея.
Чудесата са реални. Те не са нещо, което се е
случвало само в стари библейски времена, а днес не.
Описвали сме този ключ вече десетина пъти, но не
вреди да си го припомним. Качеството мокра не
принадлежи на водата повече отколкото качеството
велика принадлежи на любимата ви песен, (което
обяснява защо всъщност има хора, които не я считат
за чак толкова велика песен).
Дори самото качество определящо едно
нещо — мокротата на водата — е нещо, чието
съществуване произтича от семената на нашата
собствена по-дълбинна памет: от степента на това
доколко сме се грижили за други.
Това означава, че самите ние, ако ни е грижа
достатъчно за другите, можем да вършим чудеса, не
160
просто на несекващ живот, но и на всичко друго също.
Силата идва от нашето неспирно желание да помагаме
на другите.
161
95
Липсваща страница от
сутрешния вестник
И след шест дни взе Иисус Петра и Иакова и
Йоана брат му и възведе ги на гора висока насаме,
и преобрази се пред тях; и светна лицето Му като
слънце, а дрехите Му станаха бели като
светлината.
(Матей 17:1, 2)
Един жизненоважен въпрос, който сигурно отдавна

гъделичка съзнанието ви: ако Иисус е преподавал
някакъв метод на избягване на смъртта — на
трансформиране на тялото в чиста светлина — тогава
защо не виждаме никой такъв наоколо днес? Трябва да
има поне няколко души в последните две хиляди
години, които да са успели в тази практика. Защо те не
ни се показват? Една сериозна страница в сутрешния
вестник, с добра снимка, би помогнала на милиони
хора!
Каквито и добри семена да са нужни, за да изпълним
едно чудо, не по-малко са ни нужни за това да станем
свидетели на чудо. Има лесен пример за това.
162
Във всяко едно място има безчислени светове, които
функционират. Науката изследва тази идея, но не е
нужно да напускаме дори кухнята си.
Когато станем и отидем да си приготвим сутрешното
кафе, един свят започва в кухнята: един човешки свят.
Но когато нашето домашно куче влезе там, се появява
още един. Два свята се припокриват на едно и също
място.
Сега можем да се съгласим, че някои части от
кухнята, кучето и аз виждаме по един и същи начин.
Например пространството има четири стени.
Но да предположим, че има химикалка паднала на
земята (не бяхте я забелязали — иначе нямаше да е там
с опасност някой случайно да я настъпи). За нашето
куче това е просто пръчка — единствената й ценност
би могла да е в това евентуално да послужи като нещо
за дъвчене. За нас това е инструмент за
писане — потенциално много скъпоценно устройство
за достигане до много други хора.
Сега кой е правият в тази ситуация? Този цилиндър
на земята играчка за дъвчене ли е, или е химикалка?
Какво е това наистина?
Вие знаете отговорът. Двете е, в
действителност — или може би нито едно от двете.
Просто зависи от това кой наблюдава. Кучето просто
не разполага с оборудването — семената — да
възприема цилиндъра като нещо, с което да пише. Но
това не означава, че на пода няма химикалка.
Естествено е, че има хора в историята, които са
следвали усърдно Христовите учения и вече са
163
постигнали вечен живот. Самият Иисус също ясно
казва, че някои от собствените му ученици ще
постигнат тази цел в рамките на собствения си жизнен
път. Фактът, че ние — онези от нас, които не са
вложили още нужната добра работа — не можем да
виждаме тези хора, може да бъде очакван и почти
утешителен: ако едно куче внезапно вдигне
химикалката и почне да пише на свой приятел, това ще
наруши правилата, които правят безсмъртието
възможно на първо място.
Само трима ученици са достатъчно добри, за да видят
кой става Иисус на планината. Нека не изоставаме.
164
96
Знамението е скрито,
не в думите
Очи имате и не видите ли?

(Марк 8:18)
Може би един последен въпрос тук: може и да не ни

достига добродетелност, за да срещнем някой от тези
хора от светлина. Но защо няма на разположение поне
няколко достоверни бележки или свидетелства за
такива хора през всичките тези години?
Това води до един много дълбок въпрос, засягащ
природата на самите думи. Ако дори и водата не е
мокра, в и от самата себе си, тогава самото значение
на думите също идва от наша страна. Иисус е бил
пределно наясно с това и многократно повтаря в
евангелията, че "само онези, които имат уши, ще чуят
какво казвам". За всеки един, който е схванал смисъла
на една от притчите му, трябва да е имало десетки,
които са си тръгвали, клатейки глава с оплакванията,
че не са дошли да чуят как някакъв глупак им разказва
историите си.
165
Възможно е да живеем в свят, бъкан от божествени
създания, възможно е да сме обградени от хора,
опитващи се да ни кажат как самите ние да станем
святи същества, и отново просто да нямали: никаква
идея, че пръчката на земята е химикалка. Как да
преминем през този праг, как всъщност да направим
контакт със съществата от светлина — това е важна
част от последната стъпка, която ни е нужна, за да
имаме всичкото. Ние я наричаме, просто
осъществяване.
166
Шест.
Осъществяване
167
97
Съдба
И тъй, бъдете съвършени и вие,
както е съвършен и
Отец ваш, който е на небеса.
(Матей 5:48)
Защо сме родени? Какво трябваше да свършим в този

свят? Истински ли сме живели, ако само работим и
ядем и умираме? Вие знаете отговора — чувствате го
и винаги сте го чувствали.
Измислените филми и книги ни казват повече
отколкото вестниците. Сюжетът е навсякъде един и
същ. Един привидно непобедим лош герой пристига и
заплашва всички. И има един човек (това сме ние),
който всъщност не е толкова смел или силен, но по
силата на някакъв вид ненадейна проява на кураж и
саможертва успява да спаси света. Защо продължават
да правят такива филми? Защото ние искаме това да се
сбъдне. Ние знаем, че то ще се сбъдне.
Ние бяхме родени, за да спасим света, всеки един от
нас. Това е нашето предназначение и източните
учения на Иисус помагат да ни се покаже как да
осъществим тази съдба.
168
98
Безкрайно
И ще проводи Ангелите Си с голям глас от тръба

и ще съберат избраните негови от четирите
ветрове от край до край на небесата.
(Матей 24:31)
Силата на едно семе е ограничавана от пределите на

действието, което го посажда. Да правим добро само
към приятелите или семейството ни има един
резултат. Да разширим това добро към непознати и
дори врагове има много по-голям резултат.
Ала ние искаме да спасим целия свят. Ето защо
доброто, което вършим, трябва да е безпределно.
Има една история в Тибет за жабока, който си
мислел, че кладенецът, в който живее, бил целият свят.
Неговият приятел, враната, не се съгласил и за да
докаже своята гледна точка пренесъл жабока на брега
на морето. Когато жабокът насочил погледа си към
безкрайността на водата, главата му се пръснала.
Ние нямаме подобно оправдание, ние разполагаме с
по-добро знание. Броят на звездите видими в един
квадратен сантимер небе, наблюдаван през
169
съвременните телескопи, достига десетки хиляди. Има
безброй светове във Вселената и безбройни светове
населени с живот.
Напълно невъзможно е да засадим нужните семена за
спасението на света, ако не мислим за това колко
голям е този свят — тази Вселена — в действителност.
И освен ако не вършим добрите си дела с ясната
мотивация, че искаме да помогнем на всяко живо
същество в този по-голям свят.
Когато делото е безкрайно, семето е безкрайно. Това
е трик: пускате малко парче хляб на земята за
подскачащото наблизо врабче. Затваряте очи и си
представяте как храните всяко същество във
Вселената.
И този ден ще дойде.
170
99
Всяко едно лице
И видя Бог всичко, което направи, и ето,
беше твърде добро.
(Битие 1:31)
Превръщаме го в молитва образец, както на църква

така и през всеки час на деня, да правим всичко, което
правим, за всяко живо същество., видимо и невидимо.
Засяваме семена, които са в безкраен мащаб.
И после един ден те узряват в един специален
момент, дори докато се молим. Със затворени очи ние
се взираме директно в лицето на всяко живо
създание — не просто на този свят, а на всеки свят,
който съществува някъде. Всичко в един единствен
миг. Ние зърваме онова, което ще станем и виждаме
онези, за които го правим.
Можете ли да си представите какво представлява
животът след този едничък славен миг?
171
100
Да се плъзнем в рая
И тем се отвориха очите, и познаха го; а той
стана невидим на тях
(Лука 24:31)
Помислете внимателно. Как точно си го

представяхте да стане? Влизането в Рая, тоест.
Започвате да пресичате улицата, поглеждате нагоре и
внезапно ви връхлита камион. И след част от
секундата — вече сте заобиколени от ангели в бяло?
Обикновено не става така. Нещо толкова голямо като
Рая не бива построено за един ден. Случва ни се
постепенно, защото и нашата добра работа напредва,
постепенно. Получаваме знаци, индикации, че нещата
вървят по начина, по който ни казаха, че ще се случват
със семената, а после това ни вдъхновява да се стараем
дори по-усърдно.
Да кажем например, че работим по семената на
финансовата стабилност.
Първо изобщо не сме толкова убедени от тази идея
за по-дълбинната памет и семената и това, че начинът,
по който се отнасям към другите, се връща обратно
при мен като моя собствен свят. Но после отново със
сигурност си пасва с това, което Иисус учи — просто
172
по-подробен начин на обяснение как добрите семена
всъщност работят. И така, ние решаваме да се
пробваме, с нещо дребно. Взимаме 10 процента от
заплатата, отделяме ги настрана всяка седмица в
продължение на месец и после отиваме и намираме
някой, който наистина се нуждае от тях.
Това не значи да напишем чек за Червен кръст и да
оставим някой друг да свърши цялата работа — и да
получи семената. Това означава самите ние да излезем
и да купим храната, да я приготвим и да поднесем на
гладните със собствените си две ръце. Няколко
седмици по-късно, съвсем ненадейно нашият стиснат
шеф ни предлага малко повишение.
Хмм. Може би са семената, може би е просто
съвпадение. Но определено си струва да го
изследваме. Даваме повече пари, влагаме повече и от
парите, и от сърцето си.
И изведнъж, точно шест месеца по-късно, господин
Стиснат ни предлага голямо повишение заедно със
солидна сума за пътни разходи и допълнителна
седмица отпуск.
Това вече става сериозно. Наливаме още в даването.
Не правете прекалено много в началото, оставете го да
си дойде естествено, като видите резултатите. После
няма да се отказвате, ако се получи леко влошаване
или забавяне — ако Иисус се появи, но после внезапно
изчезне, защото семената ни не са достатъчно силни
още.
Преди да се усетите, притежавате половината
компания. Това ви дава повече ресурси, от които да
173
разширите даването си. Започвате на ниво щат или
държава и после минавате на международни проекти в
благотворителността си.
Нещата от изумителни стават направо невероятни.
Хората започват да ви дават имоти, да ви пращат
неискани чекове по пощата.
И вашият свят започва да се променя. Хората
навсякъде около вас изглеждат по-щастливи и
определено по-преуспяващи. Самият свят се променя
по един внушителен начин. Бедността намалява
значително дори и в най-бедните държави.
Започвате да се приплъзвате в Рая.
174
101
Срещата с ангелите
Казва й Иисус: Жено, защо плачеш? Кого търсиш?
А тя понеже го имаше, че е градинарят казва му:
Господине, ако си го ти изнесъл, кажи ми де си го
положил и аз ще го взема.
(Йоан 20:31)
Отново Иисус просто отвръща, "Марийо" и после

моментално тя го вижда като нейния Учител.
Докато светът около нас започва трансформацията си
в Рай, хората около нас също започват да се превръщат
в другите обитатели на Небето. Онези, които са си
отишли, отново са с нас, всеки е изпълнен с жизненост
и младост.
По протежение на живота ни определена
последователност от семена е узряла в нас и следите
им са още тук. Нашето ново ниво на добри
постъпки — стъпки направени на ниво безкрайност,
дори и само да приготвяме нещо за ядене у дома или
да приключваме сделка на работа — съживява наново
и променя образа на всеки човек, който някога сме
срещали.
Ние сме заобиколени с ангели; виждаме ги, те ни
водят дори още по-напред. Бъдете нащрек за първия,
175
който в действителност ще разпознаете. Те изглежда
обичат да се представят като сервитьори или
сервитьорки в някое малко кафене.
176
102
Срещата с Бог
И като виде Господ, Мойсей че се върна да
прегледа, повика го от къпината и рече: Моисее,
Моисее! И той рече: Ето ме.
(Изход 3:4)
За да срещнем Бог лице в лице трябва да разбираме

нещо от природата Му. Неговата същност,
сърцевината Му, е самият факт, че каквото правим на
другите, ще бъде сторено на нас. Неговата вътрешна
есенция е фактът, че няма и един единствен атом от
съществуването — физическо, ментално,
духовно — който изобщо може да съществува по друг
начин.
И така в известен смисъл Бог е празният екран и
законите, по които светът се появява върху него,
съчетани в една личност от безкрайно състрадание и
знание.
Ние срещаме Бог, като съзерцаваме тази същност.
Само в пълната тишина Бог може да бъде срещнат.
Когато мълчанието е достатъчно, когато разбираме
същността съвършено; когато смъртта и болката на
тези около нас са ни подтикнали толкова
177
надалеч — достатъчно, че да искаме да срещнем
Бог — тогава е сторено.
178
103
Да достигнем Иисус
Отново, Бог каза:
Нова заповед ви давам: Да имате любов помежду

си; както ви възлюбих и вие да имате любов
помежду си.
(Йоан 13:34)
Да срещнем Бог — а това е сигурно — е нещо като

крайпътен камък, защото скоро след това
придобиваме силата да спасим света. Тоест, ние
стигаме Иисус.
''Да достигнем Иисус'' може да има две значения.
Едното е да направим контакт с Бога. Другото е самите
ние да постигнем способностите на Бога: да станем
като Иисус.
Източният клон на християнското семейство винаги
е приемал крайната цел да достигнем Иисус и по двата
начина. Иисус дойде в този свят, за да донесе
окончателното ни осъществяване, което е не по-малко
от това да се научим да правим онова, което той
самият е свършил на тази Земя. Да спасим света. Да
спасим Вселената.
179
Тук изниква едно забавно въпросче: как мога да
спася един свят, който е вече спасен? А дори и да го
спася, какво ще остане за спасяване от света — за вас
останалите?
Хайде де. Вече минахме през това. Когато трима
души стоят и наблюдават една картина, колко
различни картини имаме в наличност?
180
104
Преобразяване на тялото
И отново Иисус рече:
Защото, дето са двама или трима събрани

в Мое име, там съм Aз посред тях.
(Матей 18:20)
И той го е имал предвид буквално.

Едно е да живееш в тяло, което не се налага да умре;
съвсем друго е да живееш в тяло, което може да спаси
света — всички светове накуп.
Когато се опитваме да си представим как Иисус седи
на небесата, никак не сме далеч. Очевидно Бог
притежава някакъв вид "дом тяло", тялото в което
живее ежедневно — огледалния образ на неговата
безгранична доброта и семена.
Това тяло живее в разкош, тотално великолепие и
красота. И то продължава да живее по този начин във
вечността, Защото във всеки един момент Бог
предприема безкрайни действия, за да ни
помогне — по този начин "влагайки отново" семената
, които удължават неговото състояние на
съвършенство дори и без съзнателната мисъл за това.
181
Действията, които предприема Иисус — идвайки в
свят като нашия, донасяйки тази светлина на
разбиране, за да запази още една планета — са
изпълнявани от другите му форми: безкрайното
разнообразие от тела, равняващи се точно на броя на
индивидуалните нужди на всяко живо същество във
Вселената.
182
105
Еманация
Втора книга на царете:
(Бог) възлезе на херувими и лете и яви се на

ветрови крила.
(Втора Книга на царете 22:11)
Ние ще споделяме тялото на Христос. Ще стигнем до

това да притежаваме същите тези форми, същата тази
способност да служим на другите, на всички светове.
Това е нашата съдба. Чувстваме я.
Ако Иисус може да изглежда като градинар при
гробницата си, като странник на пътя, който се
сблъсква в двамата си ученици, или дори като хитър
човек, който продава роба си Тома, тогава естествено
Той може ( и ние ще можем) да излъчи или да покаже
Себе си във всяка форма, нужна на другите да
напредват по пътя.
Очевидно всеки член на духовенството, родителите
ни или някой от учителите ни — хора, които са
правили големи добрини за нас в живота ни, които са
ни показали големи уроци — могат всъщност да се
окажат самият Иисус.
183
И е почти невъзможно да отречем, че може би най-
полезните уроци в живота ни са дошли от тези, които
са ни наранявали. И така може би и те са отново Той.
Христос идва дори в още по-неочаквани форми,
форми, които можем да усетим само във времена на
дълбока емоция — смъртта на майка ни, загубата на
любов. И тогава Той ни докосва във вятъра или милва
със звука на крайбрежните вълни.
Иисус се явява в класическата си форма, разбира се,
но би било наивно да смятаме, че не се появява в
безкрайни други форми, според нуждата. Може би
един човек в живота ни е Бог, а може би всички са.
Дори само да разсъждаваме колко истинно е това
засажда семе в нас да бъдем способни да правим
същото един ден.
184
106
Преобразяване на ума
От тогаз начин Иисус да показва на учениците
си, че трябва да иде в Еерусалим и да пострада
много от старейшините и първосвещениците, и
книжниците и да бъде убит, в третия ден да
възкръсне.
(Матей 16:21)
Едно от чудесата, които Христос прави много

пъти — толкова често, че рядко се включва в бройката
на чудесата му — е да предскаже какво точно ще се
случи в бъдеще.
Защото какво е "сега"? Кое решава, че настоящият
момент е само този момент, а не половината от този
момент или пък сто години?
Ние преживяваме времето по същия начин, по който
преживяваме красотата "в" картината: защото то
извира от нас, от семената вътре в нас, посадени от
това как се грижим за другите.
Ако засаждаме семена, които са безкрайни — ако с
всяка малка добра постъпка, ние съзнателно я
посвещаваме на това да изпълним предназначението
си в безбройни светове, да се сдобием с телата на
Христос — тогава самите ограничения на място и
185
време се променят; защото отново те произтичат от
нас.
Това ни дава несекваща, непрекъсната и директна
осъзна-тост за това от какво се нуждае всяко същество
във Вселената; защо се нуждае от него; и как ние ще я
удовлетворим, всичко това във всеки един момент от
живота ни. Това премахва всички ограничения на това
къде можем да бъдем в един и същ момент.
Съвършената подготовка за един служител на този
свят.
186
107
Какво ще преподавате?
Всичко това изказа Иисус с притчи на народа, и
без притчи не им говореше.
(Матей 13:34)
Когато един учител говори само в притчи, в

метафори, това оставя нещата отворени за множество
различни интерпретации.
Имало една голяма бижутерийна верига от стотици
магазини в Америка. Един ден те взели няколко от
магазините във всеки един от градовете и сменили
името им с модерно Звучащо британско име.
Преместили всичките си по-скъпи бижута в тези
висококласни магазини, като задържали по-евтините
бижута в старите магазини.
После направили нещо странно. Било получено едно
писмо в по-луксозните магазини, което ги насърчавало
да пуснат реклами във вестниците и по телевизията в
съответните градове, които да критикуват собствените
магазини на компанията от по-нисък клас. "Нима
бъдещата ви годеница не е достатъчно важна, за да
получи по-добър диамантен пръстен?"
187
В същото време по-ниският клас магазини на същата
компания били инструктирани да сложат реклами
атакуващи високия клас магазини за техните по-
високи цени. "Защо да плащате повече?"
Хората от бранша мислели идеята за безумна — да
кажеш на магазините притежавани от една и съща
компания да се бият. Но това повишило осъзнатостта
на обществото и го накарало да вземе страна: "няма да
си пилея напразно парите!" срещу "избирам
качеството!" И в крайна сметка тоталните продажби
на бижута почти се удвоили.
Не подценявайте хора като Иисус, които се
ангажират с този остроумен вид маркетинг. Той иска
ние да получим диаманта; не се тревожи за това как ще
го получим.
Представете си как гледате отгоре на света ни и се
опитвате да създадете съвършената форма на
Християнство, или въобще религия, за всеки там долу.
Един ден това ще бъде ваш проблем! И може просто
да вземете същото решение — че вашите различни
групи клиенти се нуждаят от различни видове
магазини, всеки един водещ ги малко по-нагоре.
188
108
Искайте помощ
Казахме в началото:
Искайте и ще ви се даде;
(Лука 11:9 ; Матей 7:7)
Споменахме една форма на молитва наричана

"искащата молитва". И казахме, че е невъзможно да
поемете по пътя посочен в тази книга — невъзможно
е да имаме каквото и да е, камо ли да имаме
всичко — без Жив учител, който да ни напътства.
Можем да използваме искащата молитва, за да
намерим този учител. Звучи сантиментално, но
наистина действа, Защото действа чрез засаждане на
семена.
Всяка нощ, точно след като сте положили главата си
на възглавницата и аха да потънете в съня си,
представете си, че сте положили главата си в скута на
Христос, в неговите длани.
Неговите ръце са уютно топла, тиха, нежна, златна
светлина. Той ни се усмихва с поглед отгоре, горд е с
нас, че сме се заели с тази дръзка задача: да имаме
всичко, за себе си и за нас също. Той ще бди над нас,
докато спим, а също и на следващия ден.
189
Точно докато сънят ви ви отнася, промълвете една
кратка молитва: "Моят Бог ме обича. Моля ела." После
спете.
Семената са посадени; Той ще дойде в точния
момент за нас. Ние привличаме нашите учители към
нас, а те ни привличат към Рая, към нашата съдба.
190
109
Могъща сила
Иисус отново каза:
Но у Бога всичко е възможно.

(Матей 19:26)
Монах прекарва двайсет години в тибетски

манастир, преминавайки обучението си през петте
велики предмета, цялото състоящо се от учебници
написани през славните години последвали
пристигането на Тома. Това е труден и строг курс,
който завършва най-много един от десет.
Последните изпити, които започват години преди
завършването, са особено обезсърчителни. Стотици
въпроси летят към теб от десетки изпитващи, на
всичките трябва да отговаряш по памет, на минутата.
Но след всички тези години — две хиляди години
след като новата вълна на любов за първи път достига
Изтока — последният въпрос на последния ден оставя
същият:
Ще дойде ли краят на болката на този свят?
А вие се изправяте и извиквате:
– Да!
191
А изпитващият също се изправя и изкрещява обратно
към вас:
– Защо?
И тогава с цялата мощ в дробовете си вие
изкрещявате в отговор думите:
– Защото има могъща сила!
И хиляда гласа започват да ликуват радостно, защото
всеки знае коя е тази сила: всички неща идват от
грижата за другите.
192
За автора
Геше Майкъл Роуч израства в църквата Вси Светии,
Финикс, Аризона. Той е почетен възпитаник на
Катедрата по Религия на Принстънския Университет,
където живее във фондацията Проктър Крисчън и
служи като членуващ студент на комитета, създаден за
редакция на молитвеника на катедралата. Награден е с
Президентския стипендиантски медал от президента
на Съединените Щати.
На прага на влизане в семинарията, Майкъл внезапно
загубва трима от членовете на семейството си. Това
довежда до повече от двадесет години изследвания в
тибетски манастири в търсене на помощ за
разбирането на болката и смъртта. Откритието на
ученията на Иисус, които достигат Тибет през апостол
Тома, осигурява животоспасяващ ключ.
Майкъл е първият американец, който завършва
„геше“ цикъла на петте велики предмета в тибетски
манастир. Той е един от основателите на Андин
Интернешънъл Дайъмънд, една от най-успешните
фирми в Манхатан, а също и автор на международния
бестселър „Шлифоващият диаманти“. Неговите
проекти за помощ за тибетските бежанци са спасили
стотици семейства.
193
Авторът и издателство „Жануа '98“ изказваме
специална благодарност за съдействието на
Даниела Маринова и на Боян Керков
Цитатите, използвани в книгата, са от Библия •

1885 г., издадена във Виена от Адолф Холцхаузен.
194
Геше М. Роуч
Източният път към Рая
Ръководство за щастие според ученията на

Иисус в Тибет
Първо издание, 2012г.
The Eastern Path to Heaven

© 2008, Geshe Michael Roach
Превод: Даниела Маринова
Редактор: Ясен Николов
Корица: Методи Стоянов
http://4eti.me
Издателство "Жануа'98"
София пл. „П. Р. Славейков“ №11
www.janua-98.com
ISBN 978-954-376-082-4
195

Източният път към Рая. Ръководство за щастие - Геше Майкъл Роуч

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Източният път към Рая. Ръководство за щастие - Геше Майкъл Роуч

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Геше М.

Първо издание, 2012г.

The Eastern Path to Heaven

Отново заедно с Геше Майкъл Роуч ще изучаваме

Нека всеки, който търси,

1. Смелостта да имаш всичко ................................................................ 10

4. Единият ключ на Христос ............................................................. 14

17. Моят единствен Бог и Господар ............................................ 30

34. Краят на Любовта, която познаваме .................................. 58

56. Какво е Щастие ............................................................................. 96

78. Свобода от суета.............................................................................. 129

97. Съдба ............................................................................................................... 168

За автора ....................................................................................................... 193

(Лука 11: 9 ; Матей 7: 7)

Нека имаме куража да получим всичко, което искаме

У човеците това е невъзможно,

(Матей 19: 26)

Няма нужда никой да ни казва кое би ни направило

И явиха им се езици, като огнени, които се

Ето как Христос сложил началото на мисията на апостолите.

И да не земе стократно сега на това време,...

И така започваме с нещо дребно и светско. Научи ме

Не си прави кумир и никакво подобие на нищо.

Ала какво значи това? И защо е толкова важно за нас?

Защо всички ние виждаме различни неща, когато

Думите-образи се появяваш от сърцата ни и решават

И както искате да правят

И така красотата в една картина идва от образ или

Ако искам красив живот или силно и здраво тяло,

Като правя същото за другите.

Нека имаме смелостта да видим Истината: можем да

Страж ли съм за на брата си?

Има ли някаква реална причина защо да се грижа за

Ако тази идея за нашата дълбока памет е вярна,

Ако ти си болен, а аз спра заетия си живот, за да се

Когато реша да бъда пазителя на моя брат, аз съм

И така, заради тази по-дълбока памет, ние правим на

Защо аспиринът работи за един, а за друг не работи?

Красотата в картината произтича от мен. И така ние

Чули ли сте, че е речено на старовременните: "не

Иисус ни казва, че не трябва никога да убиваме,

И в ума си ние отвръщаме: "Но аз не съм убивал

Но който те плесне по дясната страна, обърни му

Идеята, че нашият свят може да идва от нас

Истина ви казувам: Колкото сте сториш това

Както може да се очаква, някои от проповедите на

И ни едно (врабче) от тях не е забравено от Бога.

Животните могат да бъдат един от най-големите

Петър рече на Господа:

Господи, колко пъти да прощавам на брата си,

Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до

Много от нас, които живеят в страни, в които има

Има един лесен начин да контролираме себе си в

Всеки път, когато имаме шанс да помогнем на някой

Когато служим на другите около нас по този начин,

Когато така започнем да разбираме в нова светлина

Да бъдем здрави и силни е добродетел. След като

Защо пътят на нечестивите успява?

Сега някои много очевидни въпроси би трябвало да

И тъй, първо, виждаме хора, които са щедри към

И казувам ви истина: Има някои от стоящите

Не е много утешително някой да ни разправя, че

Семе посадено в скалиста почва расте или много

Защото, дето са двама или трима събрани в мое