BôYin Râ

МАКСИМИ
BÔ YIN RÂ

МАКСИМИ
ОТ НЕГОВОТО ДУХОВНО
УЧЕНИЕ

Съставителство и въведение
Рудолф Шот

ИК «ИРИС-95»
София • 2001
1 3
 Авторските права, включително превод, репринт
и адаптация, са защитени от Закона за авторското
право и сродните му права на територията на Репуб-
лика България.
Никаква част от произведението не може да бъде
възпроизвеждана по какъвто и да е начин без изрично
писмено разрешение на издателя и преводача.
О, ти, който с Любов в сърцето търсиш
Светлина и Просветление в тази книга,
знай, че никой досега не е стигал до Свет-
лина и Просветление с четене и размисъл!
Учението, което ти предлагам, е Живот,
Път и Истина, но ти ще можеш да го ус-
воиш само ако го превърнеш в самия себе
си в Живот, Път и Истина.

Bô Yin Râ
(“Светове”, с. 93)

Bô Yin Râ (Joseph Anton Schneiderfranken)

BREVIER AUS SEINEM GEISTIGEN LEHRWERK
Zusammengestellt und eingeleitet von Rudolf Schott

Erste Auflage 1928, Richard Hummel, Leipzig

Letzte (zweite vollständig überarbeitete und
erweiterte) Auflage 1965
KOBER VERLAG AG, Bern, Schweiz

Преводът е по второто, изцяло преработено и

разширено издание на оригинала от 1965 г.

ѴИК “Ирис-95”, първо издание, 2001

ѴБорис Стоянов, преводач, 2001
ISBN 954-8909-35-9

4 5
 ПРЕДГОВОР

Първото издание на настоящия сборник излезе

преди около 37 години в издателство “Рихард Ху-
мел”, Лайпциг, поради което в него не беше въз-
можно да бъдат представени голяма част от по-
късно написаните от Bô Yin Râ книги, както и пре-
работените и новите издания на основополагащи
произведения от ранния период. Днес обаче цяло-
то творчество на починалия през 1943 г. Учител е
 
отдавна вече отпечатано в хубави издания* и това
направи възможно окончателното оформяне и на
този сборник, като съставителят, разбира се, носи
отговорността за подбора на текстовете и тяхното
редактиране, от която не го освобождава изразено-
то навремето от Bô Yin Râ изрично желание**, упъл-
номощаващо го да подбере и редактира съответ-
ните цитати. Ревизията е много по-осезателна в нас-
тоящото твърде променено издание, отколкото в

*
Тук естсествено става дума за оригиналните издания
на немски език. През май 2000 г. с томчето в мерена реч
“Разни” бе завършено публикуването в ИК “Ирис-95”
на български език на всичко, което е издал навремето
самият автор. (Б. пр.)
**
Вж. “МАКСИМИ на Bô Yin Râ от Рудолф Шот”, “Съб-
рано”, т. II, С.,“Ирис-95”, 1997, с. 147. Този отзив е пре-
печатан и в края (с. 247) на настоящото издание. (Б. пр.)

6 7
предишното, още повече че всички пасажи от Уче-
нието могат да бъдат лесно открити от внимател-
ния читател, който по този начин има винаги въз-
можност да си припомни първоначалния им кон-
текст. При това от неговото внимание едва ли ще
убегне и фактът, че някои, оправдани в книгите свое-
образности на Учителя, като курсив, разреден на-
бор, пунктуация и др. п. средства, не са запазени в
сборника, а и немалко текстове са съкратени или
свързани по-непосредствено с други след тях.
По принцип съставителят би могъл, както вече
бе посочено, да оправдае тази своя намеса с даде-
ното навремето от Bô Yin Râ съгласие за нея. В “Ко-
дицил към моето духовно учение” обаче един па-
саж (с. 77* ) говори сякаш против такава намеса.
Той гласи: «Ако някой си мисли, че би могъл по
своя самоволна преценка да откъсне дори една-
единствена съществена дума от тези книги, с това
той само доказва, че не е все още дорасъл за цялото,
и ще стори много по-добре да отхвърли всичко.»
И все пак това строго и впрочем напълно разби-
раемо отсъждане съвсем не е нарушено: нито една
съществена дума не е откъсната от цялото. Или,
по-точно казано, отделени са някои съществени ду-
ми и изрази, така че да бъдат включени в настоя-
щия сборник в най-концентрирана форма, подчер-
таваща тяхната меродавност. Тъкмо затова може-
*
С. 71 в българското издание на “Кодицил към моето
духовно учение”, С., “Ирис-95”, 1997. (Б. пр.)
8 9
ше и трябваше да отпадне курсивът на отделни ду-
ми или словосъчетания: поради значимостта на
всички цитирани изречения читателят би трябвало
да си представи в известен смисъл всичко като от-
печатано в курсив, тъй като тук всичко е съществе-
но. Употребата на препинателни знаци следва об-
щите правила. Ако Bô Yin Râ често използва друга,
сякаш по-хвърляща се на очи пунктуация, това е
напълно целесъобразно и необходимо, като се има
предвид общият контекст и своеобразието на ав-
тора. В сборника такива особености биха загубили
до голяма степен своя първоначален смисъл, а
именно да подкр пят като със светлинни сигнали
читателя по време на нелекото му пътешествие и
щяха да бъдат донякъде необясними при по-сво-
бодните групирания и взаимовръзки на “Максими-
те”. А и всеки, който е познавал Учителя, знае, че
за него нямаше нищо по-противно от това, да се
хвърля в очи. От друга страна, подобен сборник от
цитати не е предназначен да бъде четен последо-
вателно открай докрай, а да подбужда в определе-
ни моменти читателя към концентрация и вътреш-
на медитация. Всяко изречение иска да бъде взето
самҐ за себе си и най-основно разгледано, защото
то би могло да стане изходна точка за една “vita
nova”, за един нов живот на читателя.
Условие за съставяне на подбора е да не бъдат
по никакъв начин накърнени смисълът и ритъмът,
но на първо място звуково-магическото съдържа-
ние, което в този особен случай е поставено над
всичко останало. Редактирането на почти хиляда-
та цитати е съобразено единствено с предназначе-
нието на сборника. Ето защо всички направени про-
мени са, казано с една дума, несъществени.
Нека отбележим между другото, че Bô Yin Râ ни-
кога не е писал, за да доставя наслада, развлечение
или забавление, за да държи читателя в напреже-
ние или за да го отморява. Онзи, който го чете с
критично високомерие, търсейки стилистични уме-
ния и “литературна дарба”, не печели абсолютно
нищо за себе си и в края на краищата пропуска
най-важното, а именно възможността да стигне до
познание и насочване на вътрешния Човек.
Четенето на “Максимите” започва да принася пол-
за от момента, когато читателят осъзнае, че ако се
чете набързо, невнимателно и пренебрежително,
всяко едно от включените в сборника изречения на
Bô Yin Râ може да означава една трудна за компен-
сиране загуба в душевния му живот. Това не е ни-
какво преувеличение, защото отношението ни към
учението на Bô Yin Râ е всъщност въпрос на живот
и смърт: ние трябва или да осъществим, или да
изгубим себе си.
Рим, лятото на 1965 г.
10
УВОД
По един достъпен за днешното ни чувство начин
на изразяване не би могло да се говори по-ясно,
по-последователно и по-принципно за първите и
последните неща, за изпълването на всичко телес-
но в отсамния свят с формиращата воля на отвъд-
ния, отколкото е сторил това Bô Yin Râ в четириде-
сетината книги, съставляващи или допълващи не-
говото духовно Учение. Смущаващият може би от-
начало за новака общ обем на тези книги, нито ед-
на от които не е по никой начин излишна, ни кара
днес, когато делото на Учителя отдавна вече е окон-
чателно завършено, да мислим за сборник с негови
текстове още повече, отколкото при първия опит
за съставяне на антология през 1928 г. А и отдавна
стана ясно, че — както писахме тогава — на “откъс-
натите от живия организъм и свити на букет цветя
от завършената в себе си текстова конструкция” не
им е било съдено да увехнат. Потвърди се предпо-
ложението, че мисловните форми и кристализира-
лите преживявания от единственото Познание, има-
що правото да се нарече така, са по същество не-
разрушими, дори когато бъдат — разбира се, пред-
пазливо! — откъснати от съответния контекст. Те и
така могат да въздействат и дори да повишат и пос-
тоянно да увеличават действената си сила.
Важно е освен това пристъпващият към цялото
11
Учение търсещ да добие от този сборник един общ
поглед, който да “настрои” душата му, преди от-
делните тонални вариации на все същия творчески
мотив на Учителя да бъдат “изсвирени” и да зазву-
чат в дълбините на внимателния читател.
Далеч от намерението да опекунстваме над чи-
тателя, бихме го посъветвали все пак в негов соб-
ствен интерес да посегне към “Максимите” без пре-
дубеждения, при което ни се иска да напомним за
една важна повеля на Франциск Асизки. Този забе-
лежителен човек карал братята на основания от не-
го орден да четат писанията на Стария и Новия
завет, без да търсят в тях “красота”, тъй като те
били отвъд грозното и красивото. Доникъде няма
да стигнем, ако четем текстовете на Bô Yin Râ от
естетическа гледна точка. Вярно е, че у един ис-
тински говорител от сферите на Действителността
и Истината красивата форма се разбира от само
себе си, така че един по-проникновен, познаващ
дълбоката същност на естетиката прочит не може
да очаква никакви разочарования. Тук обаче не би-
ва да се допуска насоченото единствено към есте-
тическа наслада опипване на словесните образи и
хрумвания, които да бъдат след това приети или
отхвърлени.
Когато говори един истински прозрял Учител,
това става не просто по начина, по който обикно-
вено звучи поезията, като построения от пленител-
ни единични форми, включени в красива компози-
ция и изпълнени с фантазия и дълбочина на чув-
12
ствата, от артистично подредени мисли и образи в
плетеница от външни звуци и словесни вълни, — не,
всъщност става нещо много по-голямо. Съпостав-
ката и взаимното проникване на думите поражда
вътрешен отзвук и една духовна фигура, която мо-
же да остави далеч зад себе си и под себе си пъл-
нотата и завършеността на всяко земно дело. Всяка
дума очаква да бъде съкровено почувствана като
звук и в действените Ј взаимовръзки в съответните
словосъчетания.
Един виден поет на нашето време е казал, че ис-
тинската поезия трябва винаги да въздейства като
магическо заклинание. Приемем ли това, ще тряб-
ва за жалост да признаем, че само в твърде редки
случаи поезията постига такава сила на експреси-
ята и очарованието. Ние обаче сме в пълното си
право да изискваме всяко вестителско Прозрение
да бъде в сигурна връзка със самото Лоно на Све-
товете, изпълнено докрай с чудотворна сила и зву-
ково-магическа действеност. Онова, за което пое-
тът само смътно се догажда, Прозрелият е познал
и овладял и в историята на човечеството може да е
имало вече случай, когато поет и зналец са били
споени в една индивидуалност. Ето защо читате-
лят на този сборник трябва да се постарае не само
да разкрие смисъла, но и да почувства думите и
звуците. Само тогава той може да вникне в “литур-
гичните” сили на словото на Bô Yin Râ. Групирайки
се, тези отделни сили ще пробудят в него едно не-
подозирано цялостно преживяване на могъщ по-
13
ток от магически литании.
Вярно е, че извлечените заради сборника и съче-
тани след това в определен ред сентенции не може
да не претърпят известно накърняване както на сми-
съла, така и на звуково-магическата взаимосвърза-
ност. Тъкмо при Bô Yin Râ съвсем не става въпрос
за отсяване на зърното от плявата. Тук няма никак-
ва плява. Дори отделните изречения не може да се
разглеждат като зърна. Защото те винаги са аспек-
ти на Пра-Единното, изцяло сраснати със структу-
рата на съответната творба до онази първозданна
мощ на Словото, което е в основата на всяко битие
и на всичко ставащо в царствата на Духа, на душа-
та и на тялото. Ето защо “Максимите” не могат по
никакъв начин да заместят или да подменят Уче-
нието на Bô Yin Râ, този Водач към Бога и Божес-
твеното, те могат да бъдат само нещо като встъпи-
телен акорд, като ухание и далечно предвестие, ко-
ито да вдъхнат на читателя желанието и куража да
пристъпи към цялостното му творчество на истин-
ски Зналец. А за този, който се е запознал вече с
него и го е избрал за свой спътник през останалата
част от земния си път, то би могло да бъде опрес-
няващо напомняне за пълнотата и всеобхватността
на книгите, които поради големия си обем не мо-
гат да го придружават винаги, особено по време на
пътуване. С една дума, този сборник е нещо като
джобно издание за читатели, които временно са
принудени да се лишат от книгите като цяло.
Съставителството на сборника представлява сле-
14
дователно работа, в която Bô Yin Râ има изключи-
телно важно, макар и само непряко участие, до-
колкото тъкмо той е авторът на книгите, от които
са извлечени следващите максими. Съставителят
си е поставил за цел да направи подбора си така,
че да създаде едно ново цяло и да изгради чрез
изкуството на цитата възвишена словесна конструк-
ция, сравнима с древните базилики на християните
в Рим, които от останките на други сгради и съв-
сем нееднакви колони с различни капители са съу-
мели, въпреки цялата си бедност и немощ, да из-
градят не един импозантен храм Божий.
А сега за читателите, срещащи се за първи път с
Bô Yin Râ, ето едно временно указание, какво могат
и какво не могат да очакват от неговите произведе-
ния.
Книгите на Bô Yin Râ трябва да се причислят към
онази особена категория, в която обикновено се
включват така наречените свещени писания на всич-
ки времена и народи. Единствено неговото Учение
обаче има предимството, че не е било подложено
на никаква историческа редакция от други лица, ко-
ито чрез преиначавания и пропуски, чрез добавки
и преводи, чрез промени и подмени действат като
разяждаща киселина върху първоначалната израз-
на форма. Упрекът, че тъкмо съставителят на “Мак-
симите” е дал със своята работа началото на тако-
ва химическо въздействие върху текстовете на Bô
Yin Râ, се обезсилва дори само от неговото изрич-
но предупреждение, че този сборник не може да
15
замести книгите.
Напътствените слова на Bô Yin Râ представляват
възможният — всъщност дори единствено възмож-
ният — днес за човека изчерпателен и надежден из-
раз на онова, което винаги е било наричано Откро-
вение и по отношение на което съществува един
вид мълчаливо и предубедено съгласие, че то при-
надлежи само на миналото и с него отдавна вече е
свършено. Днес обаче се натъкваме на цял легион
представящи се за пророчески книги, които предя-
вяват подобна претенция, като голяма част от тях
търсят открита или прикрита връзка с науката. Без
да искаме да изказваме тук преценка за тази лите-
ратура, нека все пак подчертаем, че търсенето на
връзка с науката показва в какви коловози се дви-
жат подобни писания. С това не казваме нищо про-
тив науката, която естествено се смята с право за-
сегната от това неприятно за нея съседство. Все
пак неизбежната изключителност на всяко истин-
ско Откровение се състои тъкмо в това, че всеки
документ на вдъхновената Премъдрост Божия тряб-
ва безусловно да остане извън чисто умозрителни-
те опити и начинания на познанието и изследване-
то, спекулирането и философстването, носещо в
много случаи името теология или теософия. Всич-
ки подобни документи черпят — или претендират,
че черпят — от източник, който нито подхранва оби-
чайните гносеологични методи, нито може да бъ-
де произволно използван за целите на подобни спе-
кулации. Това е така, защото в истинската — а и в
16
голяма част от мнимата — литература на Открове-
нието се изтъква безусловната сигурност, истинност
и действителност на изложеното, тоест онази си-
гурност на познанието, която се покрива с тайнстве-
ната дума “вяра” — дума, означаваща не “приемане
на доверие”, а упование в дълбоко преживяното поз-
нание, така че тя се превръща във вричане, в обет
за непоклатима вярност към пътя до осъзнатата цел.
Това, разбира се, няма нищо общо с научното тър-
сене и мнимото намиране.
Само в забулена форма е можело винаги да се
говори за онова същинско познание, което би тряб-
вало да бъде във фокуса на човешкото преживява-
не. Привидните различия в словесните символи се
сливат в един-единствен смисъл, когато започнем
да предусещаме какво остава вечно забулено и не-
съобщимо във всяко Откровение и разкриване. През
различни времена то е било наричано “дао”, “цар-
ство небесно”, “синовност Божия”, “себепозна-
ние”. Bô Yin Râ говори с ненадмината яснота за
“раждането на живия Бог в Аза”. Това е основната
тема в неговите книги. В тях обаче не се проповяд-
ва никъде морал, защото става въпрос за нещо мно-
го по-дълбоко. Може би е уместно да споменем
още, че към тази централна тема се присъединяват
две странични, а именно темата за човешката душа
и темата за спасителите, мостостроителите и ду-
шепастирите на падналия и очакващия своето спа-
сение земночовешки род. За да поясним малко ка-
заното от нас, ще избързаме да приведем няколко
17
кратки извадки като камертони, даващи основния
тон в този сборник. В “Мистерията на Голгота” (с.
81* ) Bô Yin Râ дава следното определение на една-
та от страничните теми: «Душата представлява един
достъпен само за най-висшите вътрешни сетива ор-
ганизъм, образуван от безброй единици, от “душев-
ните сили”.» Безспорно това обяснение на душата
като нещо обладаващо форма и много сложно ни
въздейства по нов и по-конкретен начин от онова,
което сме чували обикновено за нея. Що се отнася
до другата странична тема, ще се задоволим да при-
ведем названията на онези Посредници или “Све-
тещи на Прасветлината”, както най-често ги нари-
ча Bô Yin Râ. В “Книга за Царственото изкуство” те
са наречени още “Пазители на седемте порти”,
“Облаци на познанието”, “Камъни от великата сте-
на”, “Арфи на свещената планина”, “Лъвове на мъл-
чанието” и “Яснозрящи” (с. 69 и сл.)** . Тази образ-
ност на израза, напомняща не без основание за
Изтока, ни позволява може би по-непосредствено
от всяко по-подробно обяснение да предусетим ис-
тинската същност на Bô Yin Râ и неговите духовни
Братя. Ако седемте букви и трите срички на него-
*
С. 85 от българското издание на “Ирис-95”, С., 1996.
(Б. пр.)
 **
Също на с. 69 и следв. във второто българско изда-
ние на “Книга за Царственото изкуство”, С., “Ирис-
95”, 1997 (с. 56 и следв. в първото българско издание,
“Евразия”, С., 1993). (Б. пр.)
18
вото име ни действат отначало смущаващо, нека
поне се опитаме да ги приемем на първо време
като печат на онова, което той е, докато опитът ни
по прокарания от него и подобните нему път към
Вечността не укрепят упованието ни във всичко ка-
зано от него, а с това и в името, което той носи.
Би могло да се каже, че включените в сборника
текстове не са нищо повече от философски, може
би религиозно обагрени, есета, които по своя ха-
рактер не се различават толкова много от идеите
на един Платон. Може да е вярно, че някои от го-
лемите философи са се издигали — благодарение
на духовно напътствие и собствен усет — до висше
познание. Но и най-възвишените философски изво-
ди дават по същество все пак нещо външно и нау-
чаемо, някаква техника на светогледа и начина на
живот с повече или по-малко високи изисквания,
като някои от тях се докосват може би до основно-
то религиозно преживяване, и то не толкова в съв-
ременната, колкото в античната и средновековната
философия, да не говорим за индийската и китай-
ската.
От друга страна обаче, Учението, което Bô Yin
Râ на свой ред ни предлага, както навремето Лао
Дзъ или Иисус, има предвид нещо принципно дру-
го, което не се заучава, а трябва да се преживее по
съвършено различен и нов начин във всеки инди-
видуален случай, тоест нещо в крайна сметка неиз-
разимо с думи. Макар човешката реч да е изпол-
звана тук, както е била използвана във всички вре-
19
мена и от великите Учители, тя може само да очер- МАКСИМИТЕ
тае, да огради, да загатне за преживяването, да ни
позволи да го предусетим. Така, както венецът на
кратера само очертава същността, бездната, ваку-
ума, могъществото на вулкана и просто поставя вън-
шни граници на единствено същественото, нами-
ращо се в неговия център.
Казаното дотук е достатъчно, за да разбере чи-
тателят какво може да намери у Bô Yin Râ и какво
не. Той ще намери това, което единствено си стру-
ва да бъде намерено. Няма да намери онова, без
което во веки може да мине.
Учението на Bô Yin Râ е ефикасен лек срещу “ек-
зистенциалисткия” нихилизъм, на който много ду-
ши трудно устояват днес. То сочи крайния триумф
на безстрашието, на Любовта и на творчеството
над неотвратимата наглед разруха, която носят си-
лите на Антидуха.

20 21
 ДУХ

По твой образ и подобие вярата ти формира твоя

Бог, както някога е формирала твоите богове. Без-
формено е Божеството в своето непостижимо Би-
тие. Само добило форма, то става постижимо за
теб. ЖБ 307-308 (232-233)

“Безформеното море на недобилото облик Божес-

тво”, за което говорят мистиците, е над всичко съ-
ществуващо, но загубите ли се веднъж в това море,
никога вече няма да намерите себе си отново.
ОС 79 (53)

Ти не ще можеш да постигнеш абсолютната исти-

на, която остава вечно непостижима и дори в цар-
ството на субстанциалния Дух е достъпна единстве-
но за себе си. СЖ 99

Ти, който си поел пътя към Духа, знай, че нищо

неоформено не може да ти се разкрие! ДФ 19

(Начало на Евангелието от Иоана, пояснено:)

«В началото е Словото и Словото е у Бога, и Бог е
Словото. В него всичко има Живот и неговият Жи-
вот е Светлината на човеците. И Светлината свети
в мрака, и мракът не може да я угаси.» ЖБ 99 (84)
22 23
В теб иска да действа не земният човек, посред-
ством когото можеш да възприемеш лъчите на
Светлината, а Светлината в Словото. ЦИ 45 (39)
“Името” на едно индивидуално духовно същество
е нещо съвършено различно от свързаното с вън-
шни обстоятелства наименование, давано на зем-
ния човек съобразно с обичаите и езика на страна-
та. И земният човек е една духовна индивидуал-
ност, но той — с много редки, срещащи се във вся-
ко време изключения — не знае още “своето име”.
Едва когато осъзнае субстанциалната си духовност,
той узнава и “своето име”. ЖБ 53 (53)
Поискаш ли да се научиш да чувстваш думите, вся-
ка дума на твоя език може да ти стане учител. Не-
дей обаче да търсиш “значението”, ако си решил
да тръгнеш по този път! “Значението” няма да ос-
тане задълго скрито, то иска да ти се покаже.
“Вслушвай се” в себе си в думите, от които искаш
да се учиш! Твърде скоро ще ги “чуеш”, сякаш ня-
кой друг ги изговаря, и нека това бъде за тебе пър-
вият знак, че си на сигурен път да се научиш да
долавяш в себе си говора на самите думи, защото
думата наистина има способността сама себе си да
изговаря. ЖБ 325-326 (245)
Знай, закон, а не произвол е това, по силата на ко-
ето думите се превръщат в магически сили, което
зарежда с най-висша “магическа” сила формата на
24
словото, елементите на думите, така че има думи:
думи от човешките езици, които биха разлюлели
планини, ако се освободеше заложената в тях сила.
ЖБ 322 (243)
Щом се научите да се усещате чрез цялото си зем-
но тяло в своя духовен организъм, вие започвате,
без да е необходимо особено усилие на волята за
това, да “вдишвате” Духа в себе си и в целия Все-
мир. ЖБ 255 (197)
Корените на “Човека” са не на земята, а в сърцето
на Вечността, в най-съкровената божествена същ-
ност, която в най-висшето си себепроявление е са-
ма по себе си “Човек”. ЗГ 66
Духът, който живее себеосъзнат в своята собствена
Светлина, е не само толкова “действителен”, кол-
кото дървото, камъкът, планината, колкото стрел-
налата се от облака светкавица, но и единствено в
него нашето земно понятие за “Действителност”
може да намери своето съвършено, непостижимо
по земен път съответствие. ЖБ 246 (191-192)
Всичко е у Бога и Бог е всичко. Първично — в изна-
чално присъщите му, изконни сфери: “Прабитие”,
“Прасветлина” и “Праслово”, както и в своето се-
бепроявление, в “Отца”, и вторично — във всеки
невидим, както и във всеки видим живот. ПИ 123
25
Вие не знаете, че ако иска да стане “Бог” на земния
човек, живият Дух се нуждае от произлезлия от не-
го човек, за да се формира “по негов образ и подо-
бие”. Искате да схванете безформения океан на Ду-
ха, но той се изплъзва от ръцете ви, колкото и да се
залъгвате, че го държите здраво! С 25-26
Трябва да открием Бог в самите нас, в неговия ве-
чен, съзидателен Живот, а за да можем да го наме-
рим в себе си, без да се превръщаме сами в идол и
да станем по този начин жертва на най-тежка заб-
луда, ще трябва да се доверим на водителството
на онези, които вече живеят в Божието съзнание,
които са предоставили силите си в услуга на Бога и
са се съединили с пораждащия ги вечен Първооб-
раз. С 225
“Царството”, за което “Най-силно обичащият” от
всички Светещи на Прасветлината е казал в земно-
то си въплъщение, че то “не е от този свят”, е пос-
тижимо и за вас, но само там, където не сте в себе
си “от тоя свят” и не сте подвластни на неговото
илюзорно познание. ДВ 56-57
Приготви в себе си място на тишината, за да може
Бог да стане твой приятел и съжител!
ЦИ 177 (145)
26
Втъкан и потопен в света, който сам по себе си ви
изглежда като цялата Вселена, втъкан също така и
в силите на живия Огън, съществува един свят на
чистата Светлина, просветляващ и разкриващ в се-
бе си всички светове. Тези три свята носи — зало-
жени в самия него, — прониквайки в тях и преживя-
вайки ги всички в себе си, Могъщият, който един-
ствен се познава в Своето Име. Чрез него Себеси-
лата властва над силите на живия Огън. Би могъл
спокойно да го наречеш и — Могъщата, защото в
Него са съчетани Мъжът и Жената.
ЦИ 97-98 (82-83)
Целият физически и духовен Космос е едно един-
но Цяло, макар това цяло да се проявява в най-
различни аспекти. ОС 60 (41)
Ако не беше стръкчето трева край пътя, ако не бе-
ше червеят, който се храни от корените му, няма-
ше да бъдеш и ти, нямаше да бъде нито Духът, ни-
то Бог в Духа. ЖБ 185 (147-148)
Майка на всяко светло познание е Любовта!
ПС 17
Любовта, която сама себе си люби в другия, е най-
дълбокият импулс във всички разкрития на Праби-
тието. Който иска да стигне “в Духа” и отново да
почувства съзнателно Живота на Прасветлината в
себе си, нека се старае преди всичко да пребъдва
27
винаги “в Любовта”! МИ 117
Висшата, “небесна” форма на Любовта може да ти
се разкрие дори в най-прозаичната всекидневна ра-
бота и не един работник на тъкачния стан, не един
вървящ след плуга труженик е успявал да я постиг-
не в своето простодушие, докато други, които цял
живот са я възвестявали от високи амвони, така и
не са успявали да я открият в себе си. Л 117 (82)
Всесилният огън на Любовта иска да добие живот
в теб, за да може неговият живот, изхождайки от
тебе, да породи един ден нов живот — тук, в сърца-
та на човеците, борещи се да постигнат на тази
земя своята вечна форма. Ако ти самият не си ожи-
вен от Любовта, как тогава искаш да станеш извор
на нов живот? Л 82 (59)
Ти нямаше да си жив, ако “Животът” не “действа-
ше” в теб като “дело” на Духа. ЖБ 127 (104)
Вие самите сте “втъкани” във вечния свят на духо-
вете и през вас се струи “Животът” на всички веч-
ни духове, макар да не знаете това. ЖБ 284 (216)
Както ти носиш в себе си “земната” форма на Лю-
бовта дори тогава, когато нейният пожар не те е
още обхванал, така по всяко време в теб — макар и
да не си я още осъзнал — е и “небесната” форма на
28
същата сила, която простира действието си далеч
отвъд този земен живот и ти дарява божествена
свобода тук, на земята, защото всичко срещнато
по твоя път е принудено да Ј се поклони.
Л 69 (50)
В “земната” форма на Любовта има винаги някакъв
стремеж навън, някакво посягане, улавяне и прив-
личане към себе си, докато в “небесната” си форма
тя се превръща във вътрешно сияние, в излъчване
на светлина и топлина, в преливане от вътрешното
към всичко външно. Л 63 (47)
Нима не можеш да разбереш, че на своето най-
високо стъпало Любовта не би могла по никой на-
чин да се изяви с по-малка сила, отколкото в по-
нисшата си форма, където тя придава такава ин-
тензивност на всичките ти помисли, постъпки и въж-
деления, че те прави често пъти способен да раз-
късаш окови, от които едва ли си се надявал, че ще
успееш някога да се освободиш? Л 48 (36)
Ако още в тази най-нисша форма на Любовта беше
обърнал достатъчно внимание на разтърсващите
творчески тръпки, породени от пламналото плът-
ско желание, отдавна щеше да си почувствал, че
първична сила от този род е без съмнение способ-
на на нещо много повече от зачеване на земното
чрез земно. Л 12 (10)
29
Любовта е стремеж към съединение на всичко раз-
единено. ЦИ 192 (157)
Обичай себе си! Защото не можеш ли да обичаш
себе си, твърде малко добро ще сториш на “ближ-
ния” си дори да го “обичаш” — като себе си.
ЖБ 103 (86-87)
Ако хората знаеха какво всъщност представлява
Любовта, лицето на тази земя отдавна щеше да бъ-
де преобразено и всичко живо отдавна щеше да се
е изтръгнало от ноктите на постоянно подновява-
ното страдание. — Словата на божествена премъд-
рост, възвестяващи тази Любов, са и днес, както
преди, все така скрити зад плътно було и твърде
рядко се удава някому да повдигне тази завеса.
Л 8-9 (8)
Бог е в радостта. Радостта е ведра Светлина. По-
хотта и страстта са тлеещ пожар. Волята за радост
е воля, насочена към Бога! ЦИ 201-202 (164)
Волята за радост е мъжка воля, тя се нуждае от
родилката: от Любовта. ЦИ 192 (158)
“Бог” е жив огън! В него се разрушава всичко, кое-
то бездейно гние и застива. ЖБ 125 (103)
Бог е Дух, обаче най-висшето себеформиране на
Духа. Сам себе си формиращ из самия себе си, в
30
най-висшата форма на своето Битие Духът се раз-
крива като “Бог”. ЖБ 257 (198)
Всъщност свободната, съзнателна Воля на Духа фор-
мира себе си за самата себе си в “Бог”.
ЖБ 109 (91)
“Бог” вечно формира себе си от хаоса на стихиите
на Битието. ЖБ 109 (91)
Божеството се проявява само в породените от него
духовни същества, индивидуално обособено във
всяко едно от тях в съответствие с присъщия един-
ствено на този индивид начин на проявление, и не
може никога да бъде намерено в изолиран, самос-
тоятелен вид дори в някое от най-високостоящите
духовни същества. С 225
“Бог” е творец единствено само на себе си във всич-
ко, което “съществува”, и всичко наистина “същес-
твуващо” е битие от неговото Битие. “Бог” е съз-
дал единствено самия себе си и не е творец — във
влагания от вас смисъл — на човеците и на нещата.
ЖБ 113-114 (93-94)
Както силата на електричеството може да нажежи
и да накара да засвети една тънка като косъм ниш-
ка, но токът на същото това електричество би в
миг изгорил въглеродната жичка, ако бъде пуснат
през нея с цялата си мощност, отговаряща на нуж-
31
дите на един голям град, така и способността за
схващане на земния човек би била мигновено уни-
щожена, ако можеше да се доближи неподготвена
до лъчезарния блясък на вечното “Слово” и с това
до самата “Прасветлина”, докато същата способ-
ност на земния човек може спокойно да понесе без-
крайно ефирния ток, създаващ в най-съкровените
дълбини на душата онзи “отблясък от Отца”, онази
сияйна звезда, в която неговият “жив Бог” може
единствено да стане достъпен на тази земя за него,
ако не иска да разруши съзнанието му с пълния си
блясък. А когато най-после пробудилият се тръгне
по единствения път, извеждащ наистина обратно
към Прародината на духовния Човек, тази звезда
ще свети пред него и ще става все по-светла и по-
лъчезарна с изкачването на всяко ново, по-високо
стъпало, докато не се съедини най-накрая во веки
веков с него в неизразимия блясък на вечното “Сло-
во”, в раждащата самата себе си Прасветлина.
С 149-150
Вечното, чисто Битие, което единствено заслужава
истински името “Бог”, е единно и неделимо в себе
си, макар да се проявява в безкрайна множестве-
ност. В 100-101
Неизменна сама по себе си, Истината остава само
в чистото “Битие” — основаваща се единствено на
себе си, извираща от самата себе си, — но във вре-
мето и пространството тя се изявява безкрайно раз-
32
нообразна. СЖ 99
Онова, което би могло да се нарече “Всемирно съз-
нание”, е винаги само съзнателно Битие на мига
като следствие от всички безброй мигове преди не-
го и творец на всички безброй мигове след него.
ОЗ 138 (142, 78)
В царството на субстанциалния, чист Дух всички
истини присъстват като Реалности пред съзерца-
ващия. ЖБ 48 (50)
Съвършен е само вечно безкрайнократният Един,
който в безброй проявления изживява себе си веч-
но изново в Прабитието, Прасветлината и Прасло-
вото. ЦИ 47 (40)
Ако абсолютното съвършенство беше изобщо пос-
тижимо, в момента на постигането му би секнал
всеки живот; единствено чрез своята непостижи-
мост то твори все отново и отново жизнената ос-
нова на всички Вечности. ЦИ 47 (40)
Всяко преживяване на Вечното е трайно потопява-
не в дълбините на вечния Миг, в който нещата не
са едно зад друго, не са преди или след нещо дру-
го, а са дадени — по един абсолютно неизразим по
земному начин — едно в друго в духовното “прос-
транство”, и това състояние става “вечно” не като
следствие от някакво неизмеримо, последователно
33
“разгръщане” във времето, а си “остава” самҐ по
себе си, безначално и безкрайно, безконечност.
ПИ 196-197
Едното, което е всичко, се изявява в безкрайно мно-
гообразие, за да намери отново себе си в Единство,
без да жертва нищо от своята безкрайнократност.
МГ 48
Необходимостта не може никога да “сбърка” в из-
численията си, защото тя е стойност и съдържание
на всяко число. ПР 28 (26)
“Началото”: — Прабитието — ражда от себе си Прас-
ветлината, а Прасветлината ражда Словото. Сло-
вото има Светлината на Живота и Светлината све-
ти в Словото, което ражда “Отца”: — Човека на из-
началния Дух — в дълбоката тишина на Вечността,
която е днес, както по всяко време е била и винаги
ще бъде. ЦИ 16 (17)
Всички сили, изграждащи слънцата и световете, са
форми на Духа, стихии на Прабитието, които се
изживяват във времето и пространството и така
кристализират във времето и пространството като
времево-пространствени форми, като винаги вре-
менни и неизменно обусловени от пространството
явления. А стихиите на Прабитието непрестанно
биват изригвани от Прабитието и непрестанно се
връщат обратно към него. Така е било от веки и
34
така ще си остане во веки. Непрестанно сменяйки
действието си, стихиите на Прабитието се проявя-
ват ту като явление, ту като рушители на явление-
то. Те самите обаче “са” от веки и во веки, както и
да сменят начина си на действие, и не се “задей-
стват” от никого. ЖБ 114-115 (94)
Вечният Живот, който е “храна” на Божеството, се
манифестира трикратно във всяка от своите прояв-
ни форми: като физическа “всеприрода”, като сфе-
ра на вътрешно раздвижената душевност и като цар-
ство на Духа. Никакъв творец не е създал нито ед-
на от тези три сфери. Всичко е само форма на про-
явление на единия, вечен Живот, който, извисен и
над трите проявни форми, кристализира себе си във
висшето си съзнание като “Прасветлина”, като същ-
ност на онова, което човек, разтърсен до най-дъл-
боките си недра, е способен да усети в себе си като
Първоизвор на всеки живот, — като свой жив “Бог”.
МГ 180
Във висшите духовни сфери “свобода” има само
дотолкова, доколкото може да бъде осигурена чрез
съобразяване с изискванията на космичния Закон,
а “равенство” нито е имало, нито някога ще има,
тъй като в тези области цари единствено законът
на йерархията, закон, който с неумолима необхо-
димост посочва мястото, полагащо се на всеки ин-
дивид. Готическата катедрала е най-съвършеният
образ на този йерархичен, космичен ред. Докато
35
градивните камъни за иззиждане на стените и сво-
довете са хиляди, броят на камъните, подходящи
за направа на колоните, е вече по-малък и продъл-
жава да намалява при орнаментираните кули, за да
стигне до увенчаващия всичко кръст, изработен от
един-единствен камък. С 62-63
Скрит във вашия свят, забулен от видимите форми
на вашия свят, се намира светът на духовните сили.
Изначално съзидателно, ала и рушително чрез съ-
зидание, е действието на тези сили. Безсилни са те
сами по себе си, тъй като са напълно лишени от
собствен импулс за действие, но себесилата на един-
единствен човек, който е — самият себе си, — ги
изпълва с порив към самоизживяване и ги превръ-
ща в духовно искани сили. ЦИ 96-97 (81-82)
Цялата необятна, бременна с форми Вселена, с
всичко видимо и всичко невидимо за теб в нея, е
само развълнуваната повърхност на едно вечно, ду-
ховно “Море”, из което със собствени сили се из-
дига облакът на Божеството. “Бог” обуславя Все-
лената и Вселената обуславя “Бога”!
ЖБ 115 (94-95)
Действителната “Троица”, триединството, трябва
да се вижда само в това, че безформената, непос-
тижима и обхващаща всичко в себе си Прасветли-
на, безкрайното, неизповедимо, вечно “Море на Бо-
жеството”, вечно разкрива себе си като единство в
36
Прасловото — онова “Слово”, което е в “начало-
то”, което винаги е било, е и ще пребъде: “Бог” в
Божествеността, — и че Прасловото разкрива от се-
бе си “Човека на Вечността” — родения от Светли-
ната вечен духовен Човек, който пребъдва винаги в
Прасловото и създава по-нататък от себе си, като
“Отец”, всички духовни йерархии, в единството си
въплъщение на всяка множественост, разкриващ се-
бе си в себе си чрез числата на Праначалото, от
които произтича цялото безкрайно многообразие
на духовния Живот. МИ 113-114
Вечната Любов, пламтяща като непостижим извор
на сияен огън сред първоосновния “Хаос”, — веч-
ната “Прасветлина”, — изрича себе си в “Пра-Сло-
во” и се “възприема” като безкрайнократно “ехо”,
в безкрайнократно себепроявление. МГ 34
Всяка духовна мъдрост пристъпва към теб в Ритъ-
ма на Вечността. Всички последни истини носят на
челото си космични Числа, когато се явяват в сло-
весна одежда. “Смисълът” може наистина да осве-
ти за теб някои дълбочини на вечната Основа, но
последните неща и тяхната най-съкровена тайна
трябва да “почувстваш” от естеството, формата, зву-
ченето и стойността на думите. ЖБ 324 (244)
“Отецът” на всички Светещи на Прасветлината е
вечно заченатият от Светлината на Прасловото ду-
ховен Човек, сам “Слово” в “Словото” и “Бог у
37
Бога”, — великият Старей, който е “в началото”, —
който е първото себепроявление на Прасловото,
“Човекът на Вечността”, пребиваващ вечно в свое-
то първо сътворение. Една древна традиция го пред-
ставя като най-високопоставения от всички “Анге-
ли”, като “Венец” на йерархията от духове, създала
си в лицето на Светещите на Прасветлината на та-
зи земя “строителите” на онзи “велик мост”, който
трябва да изведе земния човек от царството на жи-
вотното и да му помогне да се завърне в своята
духовна Родина, изоставена от него преди еони. Във
всеки Светещ на Прасветлината този “Отец” заче-
ва вечно своя “Син”, “Светещия”, и е в действи-
телност единосъщен с неговото сияйно естество,
използващо тялото на тази земя като външно оръ-
дие за извършване на онова, което се нуждае от
земна форма, за да се прояви в живота на земния
човек. Л 94-95 (67)
“Отец” може да бъде осъзнат само от Светещите
на Прасветлината — сътворени от самия него чрез
формата му на проявление: — дванадесетте “Отци”,
— при това всеки един от Светещите може да го
осъзнае само във формата на онзи от дванадесетте
Отци, всички тъждествени с Отца, който индиви-
дуално е “заченал” в Прасловото този индивидуа-
лен Светещ. ПИ 129-130
На тази земя живее невидим Един, който е, какъвто
винаги е бил: един от бащиното Празачатие — от
38
майчиното раждане в чистия Дух, — един чист ду-
ховен Човек на най-висшето Битие във вечно бли-
кащия Извор на божествено-духовния Живот, един
от онези, които “Мъжът и Жената” в Духа зачеват
и раждат “по свой образ и подобие”. Ала на тази
земя живеят и други невидими “Човеци”: “Чове-
ци”, които са по-нататъшно възсъздаване на пра-
сътворените, но не са “паднали”, за разлика от ви-
димия проѕвен човек. Съзнавайки тежката неволя
на човека в неговата земна проявна форма, те се
опитват да го спасят, стига той наистина да иска да
бъде спасен. Те самите пък действат под духовно-
то ръководство на онзи невидим прасътворен Чо-
век, който направлява всичко духовно на тази пла-
нета. Ч 29-31 (27)
Както поетът извайва песни, епопеи и химни от ду-
ми на човешката реч, така “Прасловото”, изхож-
дайки от присъщата си съзидателна сила, извайва
от своите “Слова” вечните си хвалебни песнопе-
ния в облика на несметни йерархии от духовни съ-
щества. МГ 177
Никога не е имало начало и никога не може да има
край на този извечен Живот. ЖБ 115 (94)
За да може да се прояви духовно като свят на ду-
ховните явления, тази една и вечна изначална Сила
трябва да се отрази в себе си в безкрайно разнооб-
разни аспекти на самата себе си и — възникнала във
39
всеки такъв аспект като стихия на Прабитието — да
се утвърди в него по такъв начин, че всяка една
стихия да се стреми да прояви единствено себе си,
при което всички други стихии на Прабитието се
превръщат за нея сякаш в празни форми, защото
като Прасила тя познава себе си единствено в са-
мата себе си. ЖБ 181-182 (145)
Ти стоиш удивен пред “чудесата на природата”, без
да подозираш, че всичко, което възприемаш, води
началото си от твоята, окована сега, вечна духовна
Воля, и би било много по-чудесно, ако царството,
което наричаш “природа” и чийто пленник си вече
самият ти, можеше и днес да те признае за свой
повелител. ЦИ 99 (84)
Богът на Действителността не е, както се казва, “най-
висшето Същество”. Такъв по-скоро е — вечният
Отец, излъчващ сам себе си във формите на двана-
десетте Отци, които са аспектите на неговото про-
явление. Бог обаче не е “същество”, а същността
във всичко, което е същностно реално. Такъв е той
в “Прабитието”, “Прасветлината” и “Прасловото”.
Такъв е и в “Отца” във всички негови аспекти. До-
като Отец е — “Човек” в Прабитието, в Прасветли-
ната, в Прасловото: — вечно самозачеващият се ду-
ховен Прачовек и мяра на всички неща, добиващи
форма чрез него, а следователно и на Вечното в
земния човек. Бог е в също така абсолютен смисъл
Бог в “Отците” — във формата на проявление на
40
Отца, — както и в Прабитието, Прасветлината и
Прасловото. За себе си обаче онова, което е Бог, е
“Бог” единствено в себе си: — същността сама по
себе си, — докато “гледан” от страна на всичко дру-
го, което пребъдва в него във вечния, субстанциа-
лен духовен Живот, Бог е същност на всичко съ-
ществуващо. А “съществуващото”, “съществото”,
е родената от “същността” Действителност.
ПИ 124-125
В праначалото на съществата, които наричат себе
си “човеци”, Човекът във вечното зачатие от “Отца”
обладавал себесилата и бил господар на всички си-
ли на живия Огън. Но когато силите на живия, го-
рящ без пламък Огън разкрили пред първозачена-
тия Човек могъществото си във всичко живо, той
забравил своята себесила, на която силите на Огъ-
ня дължали цялата си мощ, величина и власт, — и
го обзел страх от тях. . . Страхът е първородният
грях на Човека. ЦИ 98-99 (83)
Поради загубата на съзнанието за своето духовно
могъщество Човекът е осъдил цялото физически
възприемано космично пространство, с всичките
му слънца и планети, да бъде без “Бог”. Безброй
живи твари са принудени, по вина на Човека, да
страдат невинно. По своя вина той е отредил съ-
щата съдба на собствения си земен живот. Един-
ствено чрез Човека, който, отстъпил пред страха,
се е отказал от своето изначално дадено му могъ-
41
щество, всяка твар може един ден да бъде отново
изтръгната от лапите на своите мъчители, наслаж-
даващи се на неизказаните страдания, които паде-
нието на човешкия дух неволно е причинило.
ЦИ 100-101 (84-85)
Съвършенство може да има само в чистото, абсо-
лютно Битие, а не в неговото външно противостоя-
ние, което наричаме “проѕвен живот”. Уникалност-
та на абсолютното Битие изключва по необходи-
мост възможността да се постигне съвършенство в
проявния живот. Проявният свят може дотолкова
само да бъде повлиян от Божественото, от Духов-
ното, доколкото божествено-духовната Воля може
да въздейства върху него, без да влиза в противо-
речие със самата себе си. В 103 и 104
Всяка сила се управлява единствено от присъщия
на вечното Битие “закон” и носи неизменни в себе
си своите възможности за действие, при все че в
течение на неизмеримо дълги за земната предста-
ва периоди комбинациите от тези силови въздей-
ствия, които вярваме, че сме опознали като “при-
родни закони”, търпят известни промени, остава-
щи незабележими за човека, понеже неговите наб-
людения на тази земя не могат да обхванат такива
периоди от време. В 101-102
Да познаваме границите на всемогъществото, ще
рече да разберем най-после истински Всемира ка-
42
то проявление на пълното вечно могъщество.
В 107
Духовното “тяло” не познава осакатяване.
ЖБ 253 (196)
Никога Духът на Вечността не би се усъмнил до
такава степен в себе си, че да поиска да се “доказ-
ва” с “чудеса”. Ако в един човек действително се
проявяват чудотворни сили, това не доказва нищо
друго, освен че тези сили съществуват, — то обаче
съвсем не е “доказателство”, че този човек умее
“да диша съзнателно” в Духовното и да свидетел-
ства надеждно за Истината, която се корени в Дей-
ствителността. ЖБ 67-68 (64)
Да се очаква “прошка” или отменяне на последи-
ците при несъблюдаване на духовните закони би
било също така самонадеяно, както и при наруша-
ване на кой да е физически закон. Щ 41 (25)
Поначало човешкият дух, заченат от Бога, е от ве-
ки “роден” в най-вътрешното “царство Божие”, но
е оставил духовния си, богород н организъм в най-
вътрешното царство на Духа, където този органи-
зъм се е слял със силата на Божеството, така че е
необходимо индивидуално “прераждане”, за да мо-
же човешкият дух отново да се озове осъзнат и дей-
стващ в това “царство Божие”. МИ 86-87
43
Тъй наречените от вас “прачовеци” са всъщност
онези животни, с които се съединил заченатият от
Духа човек, “Господарят на земята”, след като той,
надвит от страха, “паднал” от своето единение с
Бога. Въпреки това силата свише не го напуснала
напълно! Черпейки живот от изначални сили и из-
пълващ животинското тяло, скрит от животното и
забулен на свой ред в него от самия себе си, Чове-
кът все пак усеща вътрешната си себесила като ня-
какво чуждо, по-висше същество. Животното ста-
нало убежище на падналия, който се скитал без Ро-
дина, а животинското тяло се превърнало за него и
в пещера на спасението. Щом в него засияе себеси-
лата, той възликува в животното и всеки животин-
ски нагон помръква в тази Светлина.
ЦИ 102 (85-86)
Обхващайки самия себе си в себе си, “чистият Дух”
се намира от веки во веки в състояние на самосът-
воряване, зачевайки и раждайки себе си, защото чис-
тият Дух е “Мъж и Жена”. А “Мъжът и Жената” в
Духа зачеват и раждат по-нататък — без начало —
без край — от изначалното си самопроявление Чо-
века на чистия Дух, зачеват го и го раждат “по свой
образ и подобие” като “Мъж и Жена”, съединени в
изначалното единство на двуполюсното същество.
Ч 20 (21-22)
В Духа не съществува стойностна разлика между
мъжкия и женския полюс. Женската пасивност и
44
мъжката активност са изначално дадени в духов-
ния Човек в еднаква степен и сила! Ч 78-79 (58)
Бог не е някакво определимо по мисловен път “съ-
щество”, а вечната духовна човешка същност сама
по себе си, изживяваща се като “мъжка” и “жен-
ска”, но същевременно и като вечен “плод” на сво-
ето вечно зачатие — Праначало и Първопричина на
всяка духовна човечност, — както и на духовната
искра в подвластния на животното човек на тази
земя. ББ 74
Не човекът е Бог, а Бог е “Човек”. ББ 72
Който умее внимателно да снема всяка външна об-
вивка, той накрая ще намери във всички истински
“религии” великото учение за вечния духовен Чо-
век, който е бил някога съединен със своя Бог, но е
от-паднал от него, защото се е откъснал в “Аза” си
от своя Бог. На него му се сочи един “път”, който
го води обратно нагоре, за да стигне отново до своя
Бог в себе си, в собствения си “Аз”. ЖБ 195 (155)
Ако човекът можеше да разбере кой е той, това би
сложило завинаги край на властта на “животното”
и на земния Демон в него. КМ 86
Искаш ли да намериш действителното в човека, ще
можеш да го постигнеш само в невидимото, чрез
своята невидима същност! ЦИ 196-197 (160-161)
45
Както в духовния, така и във физическисетивния
Космос няма нито една структура, нито едно съ-
щество — нищо дори привидно “чисто мъжестве-
но” или “чисто женствено”, — в което да не се на-
мират едновременно “Мъжът и Жената”, съчетани
наистина в хиляди различни съотношения.
Ч 28 (26)
Двата пола са вечни по своето естество и се изви-
сяват до най-съкровените дълбини на Прасветли-
ната. Това, което днес на земята е “мъж”, е било от
веки с мъжка поляризация на своята вечна духовна
същност, и онова, което живее днес на земята като
“жена”, е било от веки женско по духовното си ес-
тество, произтичащо от женското Битие в Божес-
твото, а то е “Мъж и Жена”. С 96
Има вечен живот преди встъпването на човешкия
дух в този свят на видимостта и има вечен живот
след “смъртта” на земното тяло! С 90
Ти не познаваш още своите приливи и отливи и не
искаш да проумееш, че и твоят дух се изявява само
в ритмично редуване. Дори в дните на най-голяма-
та ти отдалеченост от Светлината животът в теб
не спира своя ход. Знай, че и ти ще бъдеш пак тъй
близо до Светлината, както си бил преди!
ПП 10-11
Ние не познаваме животни в селенията на духов-
46
ния свят, въпреки че и тук съвсем не липсват чис-
тите проявни форми на животинското царство.
ОС 76 (51)
Всеки живот и във физическисетивния, и в духов-
ния Космос се проявява като движение. А всяко
движение ражда форма. Тъй като всеки живот е все
същият единен Живот, то и всяка форма е символ,
съответстващ на едно и също движение във всички
сфери на Всемира. ОС 78 (52-53)
И от духовната страна на причинния свят има “прос-
транство и време”, “причина и следствие”, въпре-
ки че към тях ние се намираме в отношение, ко-
ренно различно от онова, с което сме свикнали на
земята и във физическисетивния живот.
ОС 75 (50-51)
Творческите сили на волята сами извикват на жи-
вот в духовния свят всичко поискано от нея, а иска-
ното досега изчезва без всякаква следа, щом воля-
та го отрече, така че тук могъществото на волята е
твърде близо до понятието за “всемогъщество”.
ОС 81 (54)
Възприетото чрез духовните сетива е в същата сте-
пен “обективно” съществуващо, както и онова, ко-
ето се възприема от физическите сетива на земно-
то тяло, така че възприетото по духовносетивен път,
чак до най-високите стъпала на духовно самопро-
47
явление, изцяло и “обективно” отговаря на форми-
те от света на физическисетивните явления, макар
и в духовно обусловена модификация. В духовния
свят също има “земи и морета”, дълбоки проломи
и високи планини, покрити с вечен сняг върхове и
обширни, притихнали долини, изпълнени с хармо-
ния и покой. ОС 73 (49-50)
Не свидетелствата и напътствията са най-важното
нещо в това учение! Над всичко стои неговото съ-
общимо съдържание от истински вечен духовен
Живот. КО 20
От момента, в който един човек реши да стане уче-
ник на Духа, за да постигне осъзнаването на вечна-
та си душа и на вечния Дух в собствения си духо-
вен организъм, с това той напълно съзнателно се
разграничава (и това е толкова естествено, че едва
ли се нуждае от специален обет) от всички житей-
ски прояви на своите ближни, които спъват или пра-
вят дори невъзможно развитието на неговия духо-
вен организъм. ПУ 124
Вечната Премъдрост може да се разкрие само на
онези, които имат сили да посрещнат всяка глу-
пост със — смях от сърце! ДВ 110
Всичко, което намирисва на стремеж към “призна-
ние”, мирише на гнило! Който се е осъзнал в Духа
Божий, постигнал го е без никакви собствени зем-
48
ни “заслуги” и е вътрешно застрахован от склон-
ността да смята деянията си за “заслужаващи приз-
нание”. ДВ 84 и 85
Наистина никакво земно страдание на осъзнатия в
своята вечна духовна същност не е в състояние да
го засегне в духовното му съзнание, на каквито и
душевни или телесни мъки да е изложено земното
му, обусловено от мозъка съзнание. ЗС 29
В Духа единичното се намира в състояние на вза-
имно проникване, така че и духовният Човек, въз-
върнал изначалното състояние на своето Битие в
единение с допълващия го полюс, живее във вза-
имно проникване с всички, които са възстановили
някогашното си единство. Б 180
Всеки порив към щастие, издигнал се над нисшата
земна похот, е всъщност копнеж към съединяване
на духовете в Първоосновата на Духа, която вечно
ги поражда и вечно ги излъчва от себе си, за да ги
приеме — вечно — пак отново в себе си. Б 171
Дейната воля прави да расте в Духа всичко необхо-
димо за духовното ни тяло и благодарение на съ-
щата воля се прибира без усилие зрелият плод.
ОС 76 (51)
От страна на вечния Дух не могат да бъдат насър-
чавани никакви други човешки тежнения и действия
49
освен водещите на свой ред към вечната духовна
Действителност. Само насочената към вечния Дух
творческа сила на отделния човек, както и могъ-
щото развитие на цели народи и нации, постигнато
чрез проявлението на висши духовни сили, могат
да възприемат духовното въздействие, излизащо от
Храма на Вечността тук, на тази земя. ПИ 51-52
На висотата, до която Гаутама Буда е успял да се
домогне, молитвата няма вече логически доказуе-
ми права, — съществува обаче едно далеч по-вис-
ше състояние, останало непостижимо за Буда дори
при най-високото му възлизане нагоре, което не мо-
же да се изкачи, а само да се “прелети” с крилете
на Духа. Едва в това състояние на съчетание с Бога
в чистия Дух молитвата наистина се превръща в
израз на най-дълбоко единение на индивидуалния
вечен духовен Човек с Прасветлината, от която той
има Живот. С 129-130
Буда не се е превърнал сам в “път”, той не е бил
подготвен от Духа като път! Единствено безмерната
му любов към всяка твар му е позволила да проко-
пае един път, извеждащ към просветление, към ду-
ховна Светлина, но не и към истинско възобновява-
не на духовното съединение с Бога, въпреки че ня-
кои разклонения на този път могат все пак да дове-
дат в последна сметка до такова единение, но това
не е вече исторически познатият път на Буда, защо-
то той следва други, стародавни пътни знаци. С 127
50
Омразата и Любовта са от едно “естество”, също
както корените на житния стрък са от едно естес-
тво с класа, който дарява на човека питателна хра-
на. МГ 73
В твоя по-късен, по-възвишен духовен живот, кога-
то ще си започвал вече изкачването и ще живееш —
след смъртта на служилото ти тук земно животно
— в свободен, духовен облик, ще ти липсва каквато
и да е възможност да мразиш. МГ 75
За по-издигнатата духовност е напълно възможно
да встъпи себеотрицателно и за известно време в
по-ниските степени, докато духовните същества на
тези по-ниски стъпала биха направо се самоуни-
щожили — при условие че това изобщо беше въз-
можно, — ако направят опит да проникнат в сфери
на Духа, в които не са още подготвени да встъпят.
С 230
Никой човешки дух не може да постигне непрехо-
ден Живот в царството на Духа, ако не вярва, че ще
намери този Живот. МИ 98
“Вярата” не е придобитата от опит увереност, че
можеш да направиш нещо, а силата, с чиято по-
мощ наистина можеш да го направиш! МГ 136
Вие “търсите” с ума си и упреквате природата в
51
жестокост, защото не ви е дала око да проникнете
в нейните най-дълбоки и скрити тайни, докато
всъщност разполагате с такова око, макар и да не
знаете нищо за своето богатство. МГ 53
Ние знаем, че Бог не ще отговори на онзи, който го
поставя под въпрос. ЦИ 177 (145)
Във всички космични простори и над всички звез-
ди няма достижим за тебе външен Бог, който да
чуе немощните ти молби. ЖБ 211-212 (166)
Божеството няма никога да се предостави на зем-
ния човек като предмет на неговото логическо схва-
щане. Само със символи и притчи може да се го-
вори за крайната Истина. МИ 64
Цялата най-висша мъдрост се таи не в “мислене-
то” — тя е в Битието. В 157
Духът не е нещо измислено. Духът не е силата на
мисълта. Духът е субстанциална, сама по себе си
съществуваща, жива Светлина! ЖБ 249 (193)
Онова, което се крие в теб и което трябва скоро да
ти се разкрие, не може да се намери сред шумния
говор на мислите. ЖБ 83 (74)
Крайно малка част от действителните неща се
“осъзнават” от човека, а всъщност онова, което ос-
52
тава не-осъзнато и не-познато за него, му влияе да-
леч по-силно от всичко осъзнато. Б 172
Отвъд всяка мисловна дейност, хванал винаги здраво
юздите на своите мисли като техен повелител, на-
учЈ се да се спускаш до най-съкровените си дълби-
ни, за да съзреш там онова, което може да бъде
съзряно: едва тогава ще имаш правото да дадеш
свобода на мислите си и едва тогава те ще могат
да стигнат до духовно валидни заключения, изхож-
дайки от съответните духовни предпоставки.
Т 216
Никога не си бил действително в тъмнината, съз-
дадена от самия теб в твоя сън, защото всичко, ко-
ето усещаш като тъмно, е всъщност нетрайно и
скоропреходно. Ти си бил Светлина от самото На-
чало, което не може никога да стане минало, за-
щото то е настояще във Вечността. ЦИ 41 (36)
Над прехваленото “мислене”, което завинаги от-
минава с разтлението на земното тяло, има и друго
мислене, при което самата мисъл оживява и се са-
моосъзнава, и отхвърлила всяко обвързано със зе-
мята “мислене”, може сама себе си да мисли.
Р 151 (86)
За земния човек “умирането” е само процес, който
принудително го научава да използва съзнателно
сетива, скрити дотогава в подсъзнанието му. Тези
53
духовни сетива са налице и по време на земния жи-
вот — всъщност единствени те обуславят способ-
ността на човека да получава чрез сетивните усе-
щания на животинското си тяло впечатления, как-
вито не би могло да изживее и най-високоразвито-
то животно. ОС 62 (42)
Искаш ли да се приближиш до Светлината, откажи
се от всяка съпротива! Всичко в теб е все още съп-
ротива. Всичко в теб е все още говор, затова и не
чуваш. Всичко в теб е все още поглед, затова и не
можеш да виждаш. Наложи си сам мълчание и съ-
бери погледите си, за да се всели в теб тишината!
Само в безмълвната тишина ще доловиш вечното
Слово. ЦИ 15 (16)
Всяко съзидание изисква тишина. ЦИ 177 (145)
Духовното може да бъде “осъзнато” само от нещо
духовно. Духовното се изживява само в единение и
онова, което иска да се съедини с Духовното, самҐ
трябва да е от Духа. Всичко недуховно е “нереал-
но”, “недействително” за Духа. ПУ 134
“Истина” и субстанциалнодуховна “Действител-
ност” не е едно и също нещо, при все че всичко
истинно се корени в действителното. Истината си
остава винаги образ на Действителността. ЗГ 71
Една творба на изкуството може да те подтикне да
54
се докоснеш в себе си до света на Светлината, а и
най-скромното чудо на природата също може да
те тласне натам. СЖ 78
Тихият зов на Духа се долавя само от онези, които
са изострили вътрешния си слух и са развили до-
толкова усета на душата си за духовните неща, че
тя вече е в състояние да разтълкува чутото от нея.
ВЦ 12
Само онова в теб, което е сродно със света на Свет-
лината, ще може да се съедини с неговата Светли-
на. СЖ 81
В структурата на вечния Дух не съществува онова,
което в мозъчната сфера се нарича “обяснение”.
Тук става въпрос за познание, не за обяснение.
КО 107
В духовните сфери се разбира, че всяка аналитична
по своя характер воля за знание е насочена против
действието на космичния Закон, който от хаотич-
но разположени силови точки поражда форми, на-
миращи своето истинско обяснение едва в духов-
ните форми от най-висок порядък. Там се знае, че
всяка по-висша форма просветлява по-нисшата, но
че обратният, индуктивният ход на мислите води
неизбежно до погрешни заключения. С 67
Един от най-подвеждащите и погрешни изводи на
55
заслепената човешка мисъл е предположението, че
божественото “всемогъщество” трябвало да може
да отменя по свое усмотрение дадените у Бога —
по силата на самото му Битие — закони, управлява-
щи действието на вечните духовносубстанциални
сили, всеки път, когато това се стори желателно на
земния човек. ББ 21
“Мисловният живот” трябва да отстъпи място на
активния живот. Този стремеж е постигнал напъл-
но целта си тогава, когато и мисленето започне да
се изживява, а не само да се “мисли”. Субстанци-
алният Дух не може никога да се схване в мисълта,
а само в живота: в действителното, не в мисловно
обусловеното преживяване. ПУ 135 и 136
Най-силно въздействие е оказвал винаги примерът,
ето защо основната задача на онзи, който е твърдо
решен да стигне “в Духа”, е да проправя път за дру-
гите със своя пример. ПУ 126
Непременно ще дойде ден, когато горчиво ще се
разкайваш, че не си изпълнил изискванията на Ду-
ха! СЖ 119
Вечният Дух не се дава на никой “мидиец” и на
никой “перс”, на никой “грък” или “римлянин”, на
никой потомък на този или онзи достопочтен дом
и на никой член на тази или онази каста, а един-
ствено и само на голия ЧОВЕК! Т 239
56
В Духа можеш да стигнеш само като победител на
своето страдание. ДФ 60
Стреми се към простотата на детето в себе си, ако
искаш да се научиш да познаваш Духовното!
ЦИ 43 (38)
Който чувства каквато и да е принуда при съзерца-
ването на вътрешни образи, може да е напълно си-
гурен, че те в никой случай не произлизат от цар-
ството на чистия, субстанциален Дух. СЖ 43
Искаш ли, о, търсещи, да намериш в себе си свое-
то най-голямо богатство, не бива никога да забра-
вяш, че можеш да го постигнеш само при пълна
свобода на волята! СЖ 44
Във вечното знание самият знаещ, предметът на
неговото знание и познатото се намират в състоя-
ние на пълно взаимно проникване. Това е единстве-
ният истински начин да се “знае”. В 24
Само ако и цялото ти тяло е “обхванато”, ти ще
можеш да усвоиш стигащото до теб духовно въз-
действие. Т 213
Съобщенията, които един съединен с Духа Учител
дава на езика на своята страна, не изчерпват “уче-
нието” му. За вас те трябва да бъдат само “указа-
ния”, как да намерите отново него или подобните
57
нему в самите себе си, в най-съкровената си същ-
ност. ЖБ 294 (224)
Истинският “Посветен” не възвестява никога науч-
ни или верски “системи”. ЖБ 56 (55)
В духовната сфера на нашата планета има едно вът-
решно, тайно царство на Духа и духовните сили, на
което всички земни жители дължат най-доброто в
себе си. С 90
Недостижимо за всякакви изчисления, за всякакви
мисловно-логически методи, Вечното се намира на-
истина на едно и също място с физическия свят, но
не съответства на никакви пространствени пред-
стави, изградени с помощта на земни пресмятания.
ЗГ 78
Всяко въздействие на вечния Дух върху физическа-
та структура на земята, всяко използване на тази
структура от духовните сили на Вечността, създава
ситуации, изпълнени със символично значение. Съв-
сем не е “случайно”, че единственото място на та-
зи планета, където вечните потоци от духовни въл-
ни и трептения могат да се възприемат в макси-
малната им сила, се намира горе, в пояса на най-
високите Ј планини, сред снегове и ледове.
КО 37
Обстоятелството, че пътят на изхождащите от веч-
58
ния Дух импулси минава през недрата на земята,
понеже земната аура е ужасно замърсена от злоу-
потребата на човека със заложените в неговата жи-
вотинска природа — в най-широкия смисъл на по-
нятието — възможности, е станало също така при-
чина и за създаването на символи: — свещените гро-
тове и пещери! — а и самият духовен процес бива
представен като насочван от високи планини. Зем-
ната аура, изпълнена като многократно изписан сви-
тък с мрачните знаци на земния човек, е смърто-
носната “буква”, докато Духът на Вечността “носи
живот” откъм недрата на планетата, след като е
проникнал в Земята там, където нейната аура не е
осквернена от човека и затова е проницаема както
никъде другаде за духовните лъчения. КО 40-41
В реално съществуващия тук, на земята, Храм на
Вечността не се отслужват култови обреди, нито
се четат поучителни проповеди. Събиращите се тук
истински, ръкоположени от вечния Дух Първосве-
щеници се извисяват на това място в едно — неосъ-
ществимо по силата на определени духовносубстан-
циални условия на никое друго място на земята —
съвършено преображение до абсолютно единение
с Отца: до една абсолютна “Unio mystica”, каквато
никой “мистик” не може дори да си представи, и в
това просветлено от вечната Любов състояние из-
пращат потоци на благословение към способните
да ги възприемат човеци по цялата земя, които един-
ствено оттук могат да бъдат достигнати по такъв
59
начин, че да са в състояние действително да прие-
мат онова, за което са се подготвили в себе си.
ПИ 48-49
От хилядолетия ние, Светещите на Прасветлината,
строим своя духовен Храм и продължаваме все та-
ка да го изграждаме, макар че никога не ще го за-
вършим напълно. Всички ваши храмове и олтари
на земята са само отразени образи на този духовно
изграден Храм. Но този Храм не е някакво постро-
ение на мисълта. Той, напротив, съществува като
винаги възприемаема от духовните сетива построй-
ка от духовна субстанция, която е също тъй твърда
и солидна за духовно възприемащите същества, как-
то са за вас храмовете на земята и земните, издига-
щи се до небесата катедрали. ОС 71-72 (48-49)
От онези, които сияят като слънца в най-ярката
Светлина на своя Бог, които, богоподобни, като едно
Единство, едно Слънце на всички слънца, огряват
всички слънца, всички светове, надолу до живее-
щите в духовен облик на тази земя и накрая до всич-
ки, които още носят тук дрехата на земното живот-
но, през всички простори се струи един поток на
субстанциалната духовна Светлина и обединява про-
никнатите от него в най-възвишена Общност. А на
най-високото, най-близко до теб стъпало на тази
небесна “стълба”, стоят онези Помагачи, които мо-
гат да ти подадат ръка за помощ, стига да поискаш
помощта им. Те не оставят сам никого, който се
60
стреми да си проправи път през страшната нощ до
онзи мирен, притихнал, величав Храм, където не-
говият Бог може да се “роди” — от Светлина в Свет-
лина — в самия него. ЖБ 64-65 (62)
“Синовете на Светлината”, истинските представи-
тели на “Тео-Софията” тук, на тази земя, са дей-
ствително “знаещи”, но тяхното знание е твърде
различно по своя характер от знанията на коя да е
наука. Вътрешното състояние на способните да пос-
тигнат такова знание би могло да се предаде с ду-
мите : “знаещи чрез себепревръщане”. С 88 и 89
Всеки от Светещите на Прасветлината е формиран
не само от една и съща вечна Воля в субстанциал-
ния божествен Дух, но и като такъв е субстанциал-
но идентичен по своето битие в Духа с всички ос-
танали, формирани по същия начин Светещи, не-
зависимо от исканата от Духа възможност за раз-
личия между тях. КО 35
Неоспоримото предимство на истинския духовен
Учител пред другите хора е абсолютната сигур-
ност на опита му в чисто духовните неща и спо-
собността му да създава във висша духовна плос-
кост такива условия, благодарение на които да се
избегне, доколкото е възможно, злото в по-нисши-
те духовни сфери и в невидимата физическа аура
на тази планета. С 72-73
61
“И рече Бог” означава: Бог е дал на хората да поз-
наят, говорейки чрез устата на един Светещ. А ако
някой е нарушил “заповедта”, той е постъпил в раз-
рез с осенилото го познание. КО 108-109
Погледът ти прониква, така да се каже, през всички
царства на тази духовна йерархия чак до най-сък-
ровеното Лоно на Божеството, когато един Све-
тещ на Прасветлината ти разкрива духовната си
същност. Л 97-98 (69)
Търсиш ли Светлината, знай, че твоят път е закри-
лян от Светещите във вечния Ден! ЦИ 9 (11)
Общността на премалцината “знаещи чрез себеп-
ревръщане” е проявлението на вечния “Христос”
на тази земя, а Учителят от Евангелията е един от
най-възвишените Синове на тази духовна Общност
на Светещите на Прасветлината, които единствени
познават “Отца” и могат да постъпват, както “Отец”
ги учи. С 91
Както Светещият изживява себе си като “Син” на
вечния “Отец”, на високия духовен Глава на всич-
ки Светещи на земята, от когото и в когото живее в
абсолютно единение всеки член на тази духовна
Общност, така чрез него в земночовешко себепро-
явление се разкрива единствено този “Отец”, изна-
чално заченатият Човек на Вечността в Праслово-
то. МИ 93
62
“Майсторския” изпит може да издържи тук само
онзи, който е бил Майстор мостостроител още в
Духа, много преди въплъщението си в земноживо-
тинско тяло. ЖБ 273 (208)
Намерилият смъртта си на Голгота Учител е бил
най-съвършеният съсъд на Любовта, съществувал
някога на земята, — на Любовта, която е безкрайна,
въпреки че съзнава своите граници в самата себе
си. МГ 48
В последния си час Най-великият от всички обича-
щи съумява да свърже в абсолютно единство на
преживяването човешкото животно в себе си с мо-
гъществото на духовния Човек, така че му се удава
да възлюби като самия себе си унищожителите на
своя земен живот. Невидимата земя е била изтръг-
ната в оня трижди свещен час за всички времена
от властта на “Княза на този свят”, на невидимия,
но осъзнат само в себе си, а не в Духа, тленен влас-
телин. МИ 49-50
Нека поетите се стремят само към красотата, —
зрящите обаче придават на думите вечно звучене!
ЖБ 325 (245)
63
 ДУША

Вашата собствена душа е “царството на духовете”,

които ще живеят вечно с вас и във вас. В самите
себе си вие обхващате Безкрайността. Във вас жи-
вее онова, което е било, което е и което ще бъде.
“Всенастояще” е вашето Битие, само че вие сте об-
вързани още с тукашното си битие. Все още вярва-
те, че царството на Мира е някаква далечна страна
в звездните простори, а то всъщност живее във вас
и вие — в него. Всеки, който е постигнал в себе си
това царство, става во веки веков негов “цар”!
ЖБ 280-281 (214)

Ти още не познаваш онова богатство, което крият

в себе си просторите на твоята душа! Тук има
“енергии” и “сили”, на които ти би се поклонил,
подобно на пророка пред горящия къпинов храст,
ако можех да ти ги покажа във видим образ. Твоята
душа е необятен океан и никой още не е изследвал
докрай неговите дълбини, никой не е опознал всички
чудеса на морето от душевни сили.
ЖБ 74-75 (68-69)

Царството на душата е като “развълнувано море”

от тайнствени, просветлени от царството на Духа
сили, извисяващи се над всичко в сферата на окул-
тните сили на физическата “природа” и абсолютно
64 65
независими от законите, обуславящи действието на
окултните сили на физическата “природа”.
С 123-124
Огромният брой вечни душевни сили, образуващи
човешката душа, чиято форма се определя от во-
лята и действията на човека по време на земния му
живот, са споделяли усещанията и преживяванията
на животинската душа, така че ги запазват в съзна-
нието на нетленната душа, докато тя не реши чрез
акт на собствената си воля, какво в крайна сметка
да запази и от какво да се освободи. ЗГ 178
Само който е способен да изживее страданието до
дъното на душата си, ще се окаже в крайна сметка
способен и да прозре неговата лъжовност.
УТ 11 (11)
Има нещо у нас, което не е от тази земя, при все че
в земния си живот ние можем да го доловим само
в земно обусловена форма. Него именно трябва да
опознаем из основи! Него, преди всичко, трябва да
възприемем в самата му същност! Който не е опоз-
нал в себе си това единствено по рода си нещо,
прилича на просяк, залутан в тъмните улички сред
здраво заключени домове и взиращ се отчаяно в
светещите прозорци — знак, че другите празнуват,
докато той самият има още дълго да чака да бъде
“поканен” на своя празник. ПР 180-181 (160-161)
66
Вие все още не подозирате, че дори сънищата от
вашите земни нощи са по-близо до истински буд-
ния живот от онова, което наричате реалност на
белия ден. С 31
Потопени в мрака на земноживотинското позна-
ние, душите на тази земя тънат в дълбок сън по
собствена воля. ПБ 39
Нелепо е да се вярва, че умрелите за този свят биха
могли да се “материализират”, за да установят кон-
такт със земните хора. Такова нещо би означавало,
че отърсилите се най-после от хипнотичната при-
нуда на физическото възприятие могат отново да
станат нейна жертва. ОС 121-122 (80)
Всички пориви на животинската душа, които са в
хармония с търсеното обединяване на вечните ду-
шевни сили в индивидуалната форма на изживява-
не, в “Аза”, трябва да бъдат пазени, култивирани и
използвани по време на този ограничен срок на съ-
ществуване на човека в земноживотинско тяло, за
да се стигне по-лесно до вътрешно преживяното
единение на вечната душа. И напротив, всички по-
риви на животинската душа, насочени против обе-
динението на вечните душевни сили в индивидуал-
ната “Аз”-форма или против развитието на субстан-
циалния, вечен човешки духовен организъм, трябва
постепенно да стихват и отзвучават. ПУ 115-116
67
Да поощрим растежа на душата си можем един-
ствено чрез практическото си поведение в живота
на всекидневието! МГ 98
Истинското преживяване идва винаги ненадейно и
до него се стига най-лесно сред живота на всекид-
невието. ПП 21
Всеки “страх от смъртта” идва от съпротивата на
насочената към физическото воля срещу обръща-
не на посоката, поета от нея в акта на “падението”
от Прасветлината. ОС 118 (78)
Ние възприемаме физическия свят и можем да се
“осъзнаем” в него само защото сами сме една от
неговите физически окултни сили и носим в тялото
си фините окултни сили на този свят; по същия на-
чин можем да възприемаме духовното и да се осъз-
наем в Духа само защото самите ние сме същевре-
менно една от духовните окултни сили и носим в
себе си един духовно-окултен или душевен орга-
низъм, без който така и нямаше да сме способни
да възприемаме духовните светове, чиято “субстан-
ция” са тъкмо тези душевни сили, без които така и
нямаше да можем да се осъзнаем в Духа. МГ 140
Възможно е наистина чрез бягство от света да се
активизират тленните, фини, флуидни сили на тя-
лото, но никой не би могъл да подпомогне расте-
жа на своята душа, ако не подлага всеки ден на
68
нови и нови изпитания нейните сили, като преодо-
лява съпротивата, оказвана му от “външния свят”.
МГ 98
Който не съумее да допринесе за растежа на душа-
та си сред живота на всекидневието, без особня-
чество и без претенциозно светоотрицание, няма
да постигне никакъв душевен растеж, ако ще да се
сприятели с тигрите и змиите в индийската джун-
гла или жив да се зазида в тибетските манастири
до края на земните си дни. МГ 94
Нищо във външния свят не е толкова незначител-
но, че да не може да ти стане учител. От всяко пре-
живяване можеш да извлечеш поука и никоя дей-
ност не е толкова жалка и нищожна, че да няма
какво да научиш от нея! ЖБ 78-79 (71)
Признак на опасна слабост е да се вярва, че човек
може да изпълни изискванията на душевния живот
само ако отбягва “лошия свят с всичките му неп-
риятности”, за да не бъде смущаван от нищо дру-
го. МГ 94
“Умъртвяването” на животинското начало е прес-
тъпление, все едно дали води само до парализа,
или пък до пълно самоунищожение на животното.
Аскетът, който измъчва животинската си природа,
защото тя не му се покорява, не бива по никой на-
чин да се мисли за по-издигнат от самоубиеца, който
69
с един удар слага край на животинското си тяло, тъй
като действията му, макар и не толкова последова-
телни, съвсем не са по-малко осъдителни! В 151
Всички интензивни възприятия от външния земен
живот непрестанно разтърсват неизказано деликат-
ния организъм на “душата”, което не само понижа-
ва — кога повече, кога по-малко — способността му
да възприема духовни въздействия, но може поня-
кога, и то за доста дълго време, да доведе до един
вид “душевен паралич”. МО 72
Като свое трайно притежание ти ще запазиш само
онези душевни сили, които ще си обединил вече в
себе си, когато настъпи часът ти на раздяла с този
земен живот. ЖБ 235 (184)
“Животът” на твоята душа е воля. ЖБ 307 (232)
Трябва напълно да уталожиш собствените си же-
лания, за да не могат те вече да смущават волята
ти! Щ 63 (39)
Монасите отшелници от Атон показват едно по сво-
ему дълбоко разбиране, когато обявяват всяка уче-
ност за несъвместима с истинската “набожност” и
пречка за “общението” с Бога. ЗГ 202
Мнозина биха допринесли немалко полза, ако уче-
ха само на онова, на което наистина умеят да учат.
70
. . . Как можеш да си сигурен, че говориш истината,
докато самият ти нямаш още доказателство за ис-
тинността на това, което имаш да споделиш?
ПП 30 и 43
Зорко се пази от желанието да вземеш, преди да ти
бъде дадено! ДЖ 104
Трудно ще ти бъде да оцениш стойността на мъл-
чанието, преди да си се убедил от собствен опит
как всички душевни сили едва в мълчанието раз-
криват най-голямата си действеност. СЖ 93
Ако не умеете да използвате силите на своята душа
отначало за дребни неща, те никога няма да укреп-
нат дотолкова, че да могат да ви разкрият най-го-
лемите си чудеса. ЖБ 222 (174)
Правилното четене на една книга може да те нап-
рави душевно по-богат от автора, който я е напи-
сал. ПП 56
Нито за миг не бива да изгубваш себе си от погле-
да на душата! ЦИ 75 (61)
Не бъди глупав и не си въобразявай, че би могъл
да станеш “по-добър” чрез непрекъснато взиране в
пълния с несъвършенства образ, възникнал пред теб
в резултат на самокритичния ти анализ! “По-до-
бър” може да стане само дейният, който — след ка-
71
то е разбрал грешките си — изгражда от себе си
един идеален образ и непрекъснато се стреми да
се отъждествява все повече и повече с него. В 131
Срещал съм мнозина, които до такава степен оби-
чаха душевните си страдания, че просто не им се
искаше да се разделят с тях, когато те самите ги
напускаха. ДФ 58
Твърде добре са ти познати часовете, когато душа-
та ти е налегната от умора и отхвърля обичайната
храна. Моят съвет е да спреш в подобни моменти
да се самоизмъчваш, а да подготвиш веднага праз-
ник за своята душа! В 128
Не бива по никой начин да смяташ, че на тази земя
трябва да водиш боязливия, вечно загрижен за “ду-
шевното спасение” живот на малодушния “светец”,
на един от ония себелюбци, които се плашат мно-
го от всеки “грях”. Подобен начин на живот само
би те довел с абсолютна сигурност да едно от оне-
зи измамни “крайбрежни царства” на Духа, които
човешките илюзии са създали, без да съзнават соб-
ственото си авторство. Един живот, изпълнен с от-
говорно чувство за дълг, с любов към всичко живо,
със стремеж към сърдечна доброта и правдивост,
към ред във волевите ти изяви и към облагородя-
ване на твоите радости, живот, изпълнен с радост-
ната вяра в крайното сбъдване на най-високите ти
и най-чисти въжделения, ще бъде винаги най-доб-
72
рият начин на живот за тебе тук, на земята.
ОС 44-45 (31-32)
“Спасението на душата” зависи от волята, а не от
приемането “на доверие” на едни или други “исто-
рически” сведения и религиозни догми.
ЗГ 158-159
Благодарността не е просто “красиво качество”, не
е “добродетел”, нито “дълг”, произтичащ от унас-
ледени условности, а основна сила на вечната ду-
ша на човека. КО 124-125
Верските общности са всъщност държави от душЈ.
ЗС 23
Болен ли си, изпълни се с вяра, че ще оздравееш, и
ако тялото ти може още да бъде спасено, лекарите
ще ти бъдат благодарни, че си им помогнал да те
излекуват. Щ 113-114 (71)
Измъчват ли те материални несгоди, “повярвай”,
че ще получиш материална помощ, и не преставай
да поддържаш с всички средства вярата си жива и
действена, докато помощта не дойде, като в също-
то време спокойно продължиш да крачиш по ония
пътища, които ти обещават помощ по външна пре-
ценка и без магията на твоята вяра. Щ 114 (71)
Ти все още свързваш с думата “вяра” готовността
да се приеме “на доверие” онова, в което човек
73
“вярва” или само си въобразява, че “вярва”. Сила-
та на вярата обаче е вътрешна сигурност, че ще
бъде постигнато обещаното от нея! ПБ 21
Душата ти ще крее, докато си неспособен да вяр-
ваш. ЖБ 306 (232)
За да може атрофираната чувствителност на душа-
та да укрепне дотолкова, че земният човек да осъз-
нае Бога вътре в себе си, у него трябва да се пробу-
ди свободната и изпълнена с упование готовност
да възприеме в себе си Бога. ББ 71
Докато продължаваш да изпитваш съмнения и не
се решаваш да се уповаваш на силата на вярата, не
можеш да очакваш да станеш “зналец”. ПБ 28
Света може да преобрази словото, когато се въз-
приема с будна воля, ала малко може то да даде на
душата, когато съпротивата Ј осуетява всяка мъд-
ра придобивка. ПР 8 (8)
Едно от най-важните средства за формиране на ду-
шата е въздействието на определени групи от зву-
кове на човешката реч върху нея. Изговарянето “на-
вътре” трябва да става по такъв начин, че да се
превърне в нещо като “причастие”, в духовно пог-
лъщане, в поемане на думите като духовна храна.
И 37 и 40
74
Думата не бива да се “замразява”, а трябва да Ј се
даде възможност да се движи и да се изменя.
ПУ 141
Колкото и дълбоко да е покъртена душата му от
култовите свещенодействия, човекът не може да
постигне истинско единение на душата си с Божес-
твото без отдаване на всички свои сили в неговите
ръце. С 219
Само който има живот от Любовта, който от пре-
живяване и собствен опит познава Любовта, само
той е в правото си да свидетелства за нея. Той един-
ствен може да говори за неимоверно възвишената
сила, за която става дума тук. Л 9 (9)
Всичко “усетено” или “почувствано” от нас е в из-
вестен смисъл проява на същата сила, на която дъл-
жим и способността си да “мислим”, и нашите усе-
щания и чувства могат да се развият до същата,
ако не до далеч по-голяма, прецизност, но във всич-
ки случаи до много по-висока сигурност от тази на
мисленето. С 159
Познанията на душата трябва да бъдат не “разбра-
ни”, а прозрени, почувствани, преживени и завою-
вани. МГ 57
Вашите мисли са нещо повече от “нещата” на та-
зи земя, — те са сили: — целеустремени съзнателни
75
енергии, с които не може да се сравни нищо на
тази земя, изпълнени с неутолима, подхранвана от
вашето мислене жажда за живот. От такива имен-
но сили вие сте създали своите истукани, надаря-
вайки ги чрез вярата си със способността да ви при-
чиняват добро или зло в зависимост от вашата во-
ля. С 30
Независимо какво има да предложи един истински
художник, макар и съвсем близко като мотив до
“сивото всекидневие”, то винаги ще си остане пос-
лание на душата, дори ако ни учи единствено да
виждаме как и най-грозното крие в себе си искра
Божия, която може да се прояви само в художес-
твената творба. ИИ 63
Природата си остава мъртва и студена и художес-
твената творба не ще предизвика никакво чувство
в теб, ако самият ти нямаш в душата си онова бо-
гатство на съзнанието, което природата и изкус-
твото са способни да активизират в теб. МГ 62-63
Художествената изразна форма може във всеки от-
делен случай да се превърне в разбираем за душа-
та език само ако в нея и чрез нея бъдат съзнателно
или несъзнателно доведени до трептение ритми,
способни да предизвикат някъде в тялото резонан-
сни трептения на аналогични ритми. С 161
Царството на художественото творчество трябва
76
да остане затворено за волята, ако искаме най-сък-
ровените трепети на душата да намерят израз на
езика на изкуството. ИИ 106
Всяко изкуство е душевен трепет, на който е при-
дадена форма. ИИ 114
Вътрешното “зачеване” на една творческа идея, на
една истински художествена пред-става, е самҐ по
себе си вече един вид “свръхсетивен опит”.
ЖБ 43 (47)
Ако ти самият не си “зъл”, и в детето си непремен-
но ще откриеш “доброто”, затова няма да ти се
налага тепърва да внушаваш чрез възпитание не-
що, което вече му е вродено. СЖ 49
Всяка душевна сила е сама по себе си добра и мо-
же, насочена в правилно русло, да доведе до висша
благодат и до усъвършенстване на човека.
Ч 123 (86)
За духовното око “душата” ти е един сияен, жив
“облак”, образуван от безброй лъчисти “точки”: —
твоите душевни сили, — и докато живееш на земя-
та, този светъл облак е в процес на непрестанно
изменение. ЖБ 235 (183)
Преди да си се окръглил и затворил от всички стра-
ни в себе си — като морето, което самҐ очертава
77
своите граници, като облака, който сам се кълби, —
напразно ще се опитваш да овладееш душата си,
защото силите на твоята душа се отдават изцяло
само на оногова, който е наистина достоен за тях-
ното страхопочитание. ЖБ 78 (70)
Преди да си повярвал, светлият “облачен стълб”
не може да те преведе “посред морето по сухо”!
ЖБ 63 (61)
Повечето хора дори не подозират какви безкрайни
широти обхваща собствената им, винаги трептяща
във вечен ритъм “душа”. МО 59
Нашата душа е една органична структура, изграде-
на по определени ритмични, хармонични закони
от вечния океан на душевните сили и неин криста-
лизационен център е потопената в този океан “ду-
ховна искра”. МО 71
Мекотата на вечната духовна Светлина не може да
се долови от превъзбудени нерви. Само в постиг-
натия преди това ненарушим, ведър покой на ду-
шата се разкрива за земното чувство златистобя-
лото сияние на Божеството. ЗГ 17
Това, което наричаш своя “душа”, е една непрес-
танно меняща се структура в морето на душевните
сили, в царството на душата. Всяка мисъл, всеки
волеви импулс, всяко действие може на часа да про-
78
мени тази структура. Р 108-109 (59)
Само когато всяко събитие във всекидневния ти жи-
вот бива ярко озарено от твоето религиозно чув-
ство, все едно в каква форма го обличаш, само то-
гава можеш да си сигурен, че отговаряш на изис-
кванията на онова, което е “вечно” в теб.
ПР 157 (140)
Никога един човешки “Аз”, колкото и беден откъм
душевни сили да е встъпил той в живота на Духа,
за да извърви докрай своя “път” към Бога, няма да
почувства и сянка от “копнеж” за връщане към зем-
нотелесния живот, все едно какво е бил принуден
да остави в него. ЖБ 237 (185)
Душата е способна да расте, както и да се смалява,
тя може — дори още по време на живота във физи-
ческо тяло — и почти напълно да изчезне, без това
да попречи на функционирането на телесните ор-
гани. МГ 85
Растежът на душата не се стимулира нито със за-
дълбочени изследвания, нито с трупане на фило-
софски знания, нито с проучване на непознатите
природни сили. Човек може да се занимава усър-
дно с всички тези неща дори ако отдавна вече е
загубил своята душа! МГ 96-97
Както не би се доверил на кой да е шарлатанин,
79
когато е застрашен животът на земното ти тяло,
така не бива да се оставяш и в ръцете на първия
срещнат, който твърди, че знае как да спаси живо-
та на душата ти! Л 80 (58)
Нямаш никакво извинение да се доверяваш на заб-
лудени учители, тъй като първоприродата е нада-
рила вътрешното ти усещане със способността да
прави разлика и единствено собственото ти нехай-
ство ще бъде виновно, ако не разбереш веднага, че
си се оставил в ръцете на “душевен наставник”, кой-
то сам има нужда да му бъде посочен верният път!
Л 81 (58)
Пробудният зов на всички истински духовни Учи-
тели на човечеството е бил винаги мотивиран от
това, че върховното щастие на душата се състои в
запазването во веки веков на нейното земно съзна-
ние и следователно на способността Ј да си спом-
ня и че благодарение на съединението Ј с Духа по
време на земния живот могат да бъдат избегнати
неизказани мъки на душата, която е застрашена от
разпадане, след като напусне земното тяло. С 236
Бог е Любов и Милосърдие! — Любов по своята
основна, самозачената природа, и Милосърдие по
силата на същата тази “природа”, но от гледната
точка на онова, което съществува извън нея и не е
“самҐ по себе си Любов”. ББ 56-57
80
Самонадеяно, необосновано и недостойно е да до-
пускаме в себе си по отношение на Бога онова чо-
вешко чувство, което му е най-чуждо от всички, и
да се “боим” от него, но напълно съответстващо
на коренящата се в Бога връзка на човешкото съ-
ществуване с онова, което е Бог, е да пробудим в
себе си най-дълбоко чувство на срам, щом осъзна-
ем, че сме били до такава степен лениви, похотли-
ви или малодушни, че не сме използвали възмож-
ностите си така, както бихме могли да ги използва-
ме, без да трябва да се чувстваме посрамени пред
Бога. ББ 57
Какво в Действителност е Бог, не може никога да
бъде почувствано и съзнателно усетено в страх, а
единствено и само в Любов. ББ 56
Който се надява да намери в своята собствена най-
вътрешна глъб “Най-силно обичащия”, — защото
той наистина е тъй близо до всички родени на тази
земя, че може лесно да бъде намерен, — нека се
откаже преди всичко от заблудата, успяла да съз-
даде от най-чистия човек, стъпвал някога на земя-
та, “Бога”, предложил себе си на своя Бог-Отец
като родена от едно човешко-пречовешко въобра-
жение изкупителна жертва на някаква умопомра-
чена жажда за мъст! Тогава чак той ще може да
възприеме в себе си високия Учител: — мъдрия дър-
воделец от Назарет! ВЦ 112
81
 ТЯЛО

Мислителят не е в състояние да схване нещата на

най-дълбоката Действителност. КМ 58

В нито една сфера на съзнанието не може да се

проникне “отвън”. ЗГ 37

Резултатите от вашите изследвания се определят

от принудата да ги прекъснете! ЖБ 218 (171)

В древността е имало люде, за които вашите мето-

ди на изследване са били направо глупост и които,
обединили в себе си най-висшите сили на своята
душа, са разрешили и без помощта на вашия апа-
рат последните, най-дълбоките въпроси. Те са стиг-
нали до основата на всички основания, — докато
вие — само разширявате повърхността.
ЖБ 221 (173)

Човекът на тази земя е само един по-нисш, обвър-

зан с животното, вид на вечния духовен Човек, но
той се намира в непрестанна, макар и неосъзната,
най-съкровена духовна връзка с всичко човешко,
чак до най-висшето му проявление, все едно дали
ще се покаже достоен за него, или не. КО 99-100

Само защото в своята недостъпна по земен път сър-

82 83
цевина земният човек е от веки веков духовно заче-
нато “творение”, той, който сам се е оставил да
падне от вечния “Миг” в измамната, илюзорна про-
дължителност на космичното “време”, ще може
един ден да се върне в своето царство, вземайки
със себе си всичко, което иска да задържи от зем-
ното си съзнание, стига то да не противоречи на
присъщия на това духовно царство порядък.
ЗГ 72-73
За да може вечната, субстанциална Духовност да
се прояви в земната сфера, необходимо е земният
вече човек, обрекъл се на тази задача някога във
Вечността, още преди възникването на какъвто и
да е живот на земята, да е подготвен и в земната си
воля да понесе всяко телесно изпитание, наложено
му по силата на изразената от него готовност в Ду-
ха, за да го лиши с това от каквато и да е стойност
като душевно преживяване. ЗС 27
Едно от най-ниските стъпала на проявлението на
“Човека” е самият земен човек. В него първород-
ният Човек на чистия Дух се е свързал с едно от
най-несвободните същества на своето проявно тво-
рение: — с животното. Ч 22 (23)
Който има уши да слуша, ще чуе доста думи от
всички времена, които “плът и кръв” не може да
му “открие”. ЖБ 200 (158)
84
Който не предостави на съня си знанието на свои-
те съновидения и — отказвайки се смело от самия
себе си — не се обърне с лице към непознатото, вина-
ги неподвластното на неговото знание, той, колко-
то и да се смята за знаещ в своите сънища, може
вечно да търси, но няма никога да намери онова,
което търси. С 33
Стремежът ви към знания е този, който ви преп-
речва пътя към истинското познание. Стремежът
ви към знания е този, който не ви позволява да се
пробудите. Стремежът ви към знания е този, който
ви превръща в роби на вашите кумири, все едно с
какви имена ги наричате! С 33
Ти все още не знаеш, че ти самият си нещо съвсем
различно от мислите си, които със своето изоби-
лие просто те задушават. СВ 104
Разсъдъкът е само инструмент на човека и не бива
по никой начин да става господар на своя стопа-
нин, в противен случай той неминуемо ще се пре-
върне в негов най-страшен враг. МГ 53
Мисленето ви се е усложнило до такава степен, че
без да се “отучите” от него, не бихте могли да схва-
нете онова, което е Действително в най-дълбокия
смисъл на думата. ЖБ 223 (174)
Унесените в сън не бива да бъдат смущавани, до-
85
като сами не се уморят да спят. ЗГ 147
Никой от толкова уверените в реалността на свои-
те съновидения люде не си дава сметка, колко цен-
но би се оказало за него земното му тяло, ако съу-
мее да го използва като предоставен му във време-
то усилвател на чувствителността, с чиято помощ
за душата става безкрайно по-лесно да доведе до
мозъчното съзнание своите “ефирни” усещания в
Духа. ЗГ 149
Отдаден на съня, никой от вас не се досеща, че
всичките ви спорове дали има или няма Бог проти-
вопоставят само едно илюзорно нищо на друго илю-
зорно нищо. С 23
Голяма е опасността да затънем до такава степен в
преживелиците на земно-преходното, че да си ос-
танем завинаги неспособни да преживеем Вечно-
то. От това ще пострада не Вечното, а земният чо-
век, който, без изобщо да подозира, загубва окон-
чателно и безвъзвратно вечното начало в себе си.
ЗГ 235
Нищо нечисто не може да достигне до чистия Жи-
вот в чистия Дух! С 133
Всяко чувство на завист, ако не бъде незабавно по-
тиснато и веднъж завинаги изкоренено, води до пъл-
но спиране на духовния растеж. ПУ 109
86
Не вярвайте на свидетелства, идващи от сомнам-
були или “медиуми” в пристъпи на нервна криза,
независимо дали са жени или мъже! Не вярвайте
на учения, според които върховната придобивка на
човека зависела от режима на хранене или от фа-
кирски “упражнения”. С 43
Силите, за които става въпрос при автентичните
спиритически явления, са изтъкани от лъжа, каприз
и измама — винаги готови да привлекат внимание-
то с помощта на собствената ви сила, — но нямат
никакво намерение да се превърнат драговолно в
предмет на изследване. Явленията, приписвани от
вас на действието на “отвъдни” сили, не са нищо
друго освен игра на невидими същества от една
почти непозната още област на физическия свят.
Истинското “общуване”, единствената сигурна връз-
ка с преминалите преди нас в “отвъдното”, се осъ-
ществява само вътре в нас, в душата ни, и тя е от
чисто духовно естество. ОС 51-52 и 56 (36 и 39)
Преди “живият Бог” да се е родил в теб, ти си само
един “безбожен идолопоклонник на сънувания от
тебе свят”. Преди “живият Бог” да се е родил в
теб, ти си един жив мъртвец и дори в най-дръзките
си сънища не подозираш какво всъщност е твоят
Живот. С 34
Живей с отворени очи и с радост във външния свят,
приеми го като нещо, което ти е дадено тук, на
87
земята, внимавай само да не се загубиш в него, за-
щото това ще се окаже гибелно за теб! СЖ 78
В човешките мозъци се намират в наше време много
повече живи антени, готови да погълнат с истин-
ско настървение всяко въздействие, усилващо дес-
труктивните, разрушителни земни сили, отколкото
органи за приемане на позитивно насочените, гра-
дивни и възвисяващи духовносилови трептения.
МА 60
Нашите внуци няма да познават вече тези дни на
лудешко заслепление, клонящи сега към своя свър-
шек, макар окончателният им край да изглежда все
още твърде далечен. Те едва ли биха проявили раз-
биране към болезненото състояние на мозъците, ста-
нали днес площадка на бесни хороводи, понеже са
се предали в ръцете на тъмни сили и с това са от-
крили свободен достъп на глупостта, твърдяща, че
“човекът” не бил нищо повече от онова жалко зем-
но животно, каквото той се чувства, докато все още
не знае, че е порта към спасението на духовния Чо-
век. Едва след като осъзнае този факт, той ще добие
увереност, че само висшата форма на Любовта мо-
же да го дари с огромната сила така да преобрази
лицето на земята, че всички земни изпитания, всич-
ки болести, лишения и неволи да бъдат принудени
да изчезнат от нея, както са изчезнали някогашните
чудовища, карали човека животно да бяга от тях,
докато не се научил да ги побеждава. Л 76-77 (55)
88
Част от земното човечество ще ражда един ден
деца, още в майчината си утроба отворени за веч-
ния Дух, докато друга част — все така безнадеждно
обвързана с животното — ще създава не наистина
“свръхчовеците”, които съзираше в своите видения
авторът на “Заратустра”, а свръхживотни, у които
тъпотата, жестокостта и хищническата стръв на все-
ки звяр стига до саморазкъсване. ПИ 75-76
Най-достойните са днес уморени от съчинената
“мъдрост” на мозъците. Сигурност няма да пос-
тигнеш дотогава, докато не се научиш да игнори-
раш преливащото във всички багри многообразие
на своето мислене! МИ 8-9
Напусни света на менливата представа, който жи-
вее и съществува единствено в твоята глава! Това е
“великото отречение”! ЦИ 44 (38)
Всяка “зла” или изпълнена с омраза мисъл, колко-
то и за “справедлива” да смяташ изпитваната от
теб омраза, те поставя, без да съзнаваш това, в пълна
зависимост от демоните на невидимия свят.
СЖ 61
У другите животни, които толкова грижливо се ста-
раеш да разграничиш от собствената си човешко-
животинска природа, ти си убеден, че виждаш “зло-
то”, тъкмо защото преоткриваш в тях тази своя жи-
вотинска природа и правиш грешката да пренасяш
89
мотивите за собствените си постъпки в нагоните
на животното. СЖ 50
Единствен човекът разчупва понякога присъщите
и на неговата животинска природа граници и един-
ствено у човека инстинктът за самосъхранение мо-
же да приеме страшно изродени форми! СЖ 51
Когато наблюдаваш как другите животни измъчват
плячката си, преди да я изядат, ти доста прибърза-
но се поддаваш на изкушението да окачествиш то-
ва тяхно поведение като свидетелство за присъща-
та им “злост”, докато тук се проявява само радост
от намерената храна, задоволство, че държат здра-
во плячката в своите лапи, и не на последно място,
разтоварване от голямото напрежение, породено
от дългото дебнене или от усилния лов. СЖ 51-52
С право се твърди, че животното има “душа” — то-
зи вид душа съществува и у тебе, но тя е изградена
само от физически флуиди и не бива да се смесва с
вечната душа от океана на душевните сили, която
изживява себе си единствено в човешкото живот-
но, наред с неговата “животинска душа”.
СЖ 52-53
В “душата” на животното може да се открие уди-
вителна преданост, както и уплаха или скръб, кога-
то вижда как страда друго животно, при което и
човекът е за него просто едно такова “друго жи-
90
вотно”, — но не и истинско съчувствие, колкото и
да са склонни хората да го приписват на някои жи-
вотни. СЖ 53-54
Животното би могло да окаже помощ на друго жи-
вотно, когато усети, че то има нужда от неговата
помощ, но никога няма да е в състояние да съчув-
ства на другото животно. СЖ 53
Не бива никога да обвиняваш и най-свирепия хищ-
ник в “зла” постъпка, в изпитване на наслада от
“злото”, в “злоба” в човешкия смисъл на думата!
Но и “злият” човек е често пъти само оръдие на
своя инстинкт за самосъхранение или на инстинкта
за запазване на рода. Онова, което ти изглежда “зло”
в такива случаи у него, може да остане все още в
границите, наложени на тези инстинкти от приро-
дата. СЖ 55-56
Знай, че “злото” е противно на природата, че то Ј
е наложено от човека! От всички видими създания
единствен човекът е този, който твори “зло” във
видимия свят! СЖ 57
Който продължава да мрази омразата, не е още
открил Любовта! Който обаче не е бил никога спо-
собен да мрази, той няма да се научи и да обича.
МГ 73
Истински “безбожник”, тоест лишен от Бога или
91
откъснат от него, не може да бъде никой земен чо-
век, защото това би означавало да се превърне в
нищо, както физически, така и в психическо отно-
шение, ако допуснем, че такова нещо е изобщо въз-
можно. Само някаква форма на “астения”, на сла-
бост и неспособност, може да накара земния човек
да си внуши, че е откъснат от Бога. ББ 41
Омразата е само форма на една немощна, несъзна-
ваща могъществото си сила, която постига своето
самоосвобождение като Любов. МГ 72-73
Докато любовта продължава да се нуждае от обект
на своята омраза, дори този обект да е най-осъди-
телното нещо на света, така наречената от теб “лю-
бов” си остава само едно изчадие на излъганите
чувства и въжделения и няма абсолютно нищо об-
що с божествената сила на Любовта. МГ 75
Подклаждаш ли омраза в себе си, дори да си убе-
ден, че мразиш “най-омразното” нещо на света, ти
неизбежно спираш развитието на своята най-голя-
ма сила, силата на Любовта. МГ 76
Нелепи и равносилни на самоокалване са всяка ом-
раза и всяко презрение, изпитвани от един член на
общочовешкия организъм към друг негов член.
Щ 110 (68)
В тази вселена има невидими, надарени с интелект
92
същества, чийто живот е изцяло посветен на омра-
зата, но дори и тях не бива да мразиш, колкото и
упорито да те преследват те със своята омраза.
МГ 77
Може да презираш всичко достойно за презрение,
тоест да не му обръщаш внимание, защото е ли-
шено от стойност, но недей мисли, че трябва да го
мразиш! МГ 77
Не се оставяй да те заблудят и не вдигай почтител-
но поглед към всичко, което стои над теб! МГ 80
Вий казвате:
“Световната история
е Страшний съд!”
Така да бъде!
Но съд,
на който сам човекът
присъдата си произнася!
Тук “всемогъществото”
се е отрекло от свойта мощ. . .
Тук има думата единствено животът
бездуховен, животински, робски! ПИ 74-75
Никакво обяснение на вътрешните зависимости във
вечния, субстанциален духовен Живот не може да
замени осъзнаването в собствените ни дълбини и
никакво умозрително описание не е в състояние да
създаде онази увереност, която само вникването в
93
това Едно, което изживява в себе си всяко Число,
може да породи в телесно въплътеното ни чувство.
ЗГ 166
Трябва да смяташ за погрешно всяко учение, което
говори за “злото” като за наследство, от което не
можеш да избягаш в земното си тяло! СЖ 64
Любовта към животните, опитваща се да очовечи
животното, води до омраза към човека! КО 58
Повечето хора се самозаблуждават, когато говорят
за своята “воля”, тъй като те имат всъщност пред-
вид или желанията си, или страстните пориви на
своята кръв, които трябва да бъдат преодолявани
чрез волята. СЖ 65-66
Никой не е по-голямо препятствие за самия себе
си от разочарҐвания: — от отхвърлилия “чара” на
една заблуда човек! В гнева си, че е могъл да се
заблуди, той не си дава сметка, че заблудата му е
породена единствено от собствения му представен
образ, и обявява Действителността за недействи-
телна, докато всъщност е рухнал само един образ
на тази Действителност. ЗГ 126
Мнозина не си дават сметка до каква степен се са-
мозаблуждават, когато си повтарят, че били “пре-
калено слаби”, за да се противопоставят успешно
на поривите на кръвта си, а пък във всеки мрачен
94
час могат да се уловят как се наслаждават и как
разпалват в себе си тъкмо тази страст, срещу която
искали да се борят. СЖ 66
Когато страстните пориви и желания родят “зло-
то” и причинят тежки последици, хората започват
да се оплакват от своята “съдба” и стават цели вир-
туози в жалкото изкуство да стоварват собствената
си вина върху гърба на другите! СЖ 66-67
На земята все още се говори за “пречистващата
сила” на понесеното страдание. Но страданието на
тази земя не е самҐ по себе си “избистряне”, а раз-
мътване, и способността му да измъчва не е “си-
ла”, а разяжда като отровна киселина всяка потен-
циално активна сила, неспособна сама да се защи-
ти. Силата, която земният човек притежава в свое-
то тяло, може да бъде съхранена само ако гнетът
на всяко произлязло от земята страдание бъде раз-
познат като разяждаща и водеща до разруха, огра-
ничена във времето — лъжа. ДВ 79
Духовната необходимост налага безусловно да из-
кореним в себе си и в другите колкото глупавите,
толкова и демонично-фриволни представи, според
които страданието е предписано от Бога средство
за възпитание или наказание и които при това не
ни оставят никаква възможност да се издигнем до
по-високо прозрение, за да осъзнаем какво ужасно
разбиране за Бога се крие в тях. Осъзналият се в
95
Бога изпитва почти непоносима мъка заради дру-
гите, когато вижда какви страхотии се осмеляват
те да приписват на “Бога”, в когото вярват, и каква
“утеха” се обещава на клетите, изтерзани човеци.
ПИ 179
Всяко страдание е заложено единствено в живо-
тинската природа, служеща ни като временна фор-
ма на проявление на тази земя, и дори най-покър-
тителната душевна мъка, която изпитваме тук, се
корени само в животинската душа, породена от фун-
кциите на тленното земно тяло. ПИ 180-181
Това, че вярващият намира “утеха” в представата
за страданието като наложено му с възпитателна
цел Божие наказание, е причинило повече предот-
вратими страдания на тази земя от цялата живо-
тинско-човешка злост! ПИ 184
Много хора биха могли да променят коренно съд-
бата си, ако бяха решени да не правят абсолютно
никакви отстъпки на своите тласкащи ги към “зло-
то” пориви още от самото начало, веднага щом
започнат да ги усещат! СЖ 67
Когато роденото в представа “зло” се устреми към
външна изява, тогава силите на човека са вече сло-
мени, тогава волята се е свързала вече със “злото”!
СЖ 67
96
Макар всичко земно — включително и “Князът на
тъмнината”, за когото говори Иисус — да е само
физическа, безкрайно далечна от Духа, проекция на
отразени въздействия на реални духовносилови из-
лъчвания, във физическия свят могат все пак да се
намерят пътеки към Действителността на вечния
Дух. КО 44-45
Пази се от сънищата си, защото призраците на съ-
ня са властолюбиви и тиранични. Те лесно могат
да те оставят да спиш по-дълго, отколкото е било
необходимо — така ти ще проспиш своя ден и ще
трябва да чакаш някой друг ден. ЦИ 42 (37)
У “човека животно” има и немалко трепети, про-
изхождащи уж от неговата “душа”, но тази “душа”
на животното, присъща, разбира се, и на физичес-
кия човек, не прави нито животното, нито човека
способни да преживеят царството на Духа, също
както и високоразвитият интелект е напълно “не-
годен” като средство за осъзнаване в субстанциал-
ната Светлина на Духа. МГ 91-92
Телесното може да се възприеме и без помощта на
душата. Ширещото се убеждение, че тялото не мо-
жело да живее без “душа”, отъждествява погрешно
понятието “душа” с тези фини, флуидни, физически
сили, макар да им приписва в същото време качес-
тва, присъщи единствено на истинската душа. Ако
губейки своята душа, тялото наистина трябваше да
97
загуби и живота си, нямаше толкова много хора да
лишават от топлота това земно съществуване и
евангелските предупреждения щяха да бъдат без-
предметни! МГ 89
Научи се да отличаваш света на представата от све-
та на Действителността! Представата трябва да бъде
надмогната, но не и Действителността на света, ко-
ято дори “един Бог” не би могъл истински да над-
могне. ЦИ 43 (37)
Светът, в който живеете, познава единствено “ра-
ботното оръдие” и вярва, че в него притежава и
самата “работа”. ЖБ 245 (191)
Неразумен е всеки, който постъпва така, сякаш би
могъл да се отдели от Цялото. ПС 39
Никакви призиви, молитви и вопли не ще помог-
нат на оногова, който не е в Любовта, защото него-
вата звезда не е още запламтяла в Прасветлината и
той не е още узрял да бъде поведен по пътя.
ПС 35
Как би могъл да се надяваш, че ще се съединиш
със своя Бог, докато любовта ти стои все така да-
леч от него? ЖБ 126 (103)
“Падението” на човешкия дух от чистия, субстан-
циален духовен свят в зоната на действие на абсо-
98
лютното “Нищо” не е станало само еднократно ня-
кога, в дълбока древност, а се извършва непрестан-
но от веки и во веки, така както и физическимате-
риалният космос, въпреки неспирното си ставане и
отмиране, като цяло съществува и ще съществува
все пак извечно, едновременно с царството на веч-
ния Дух като негово “най-външно противодейст-
вие”. Ала по всяко време има и малко на брой ду-
ховни човешки същества, които не претърпяват “па-
дението” и не “изгубват” своя Бог в себе си.
ЖБ 172-173 (138-139)
Всеки носи в себе си една вина от еони, която трябва
да бъде изкупена, защото за всичко болно и недъ-
гаво в това всеобщо тяло на човечеството всеки
отделен човек споделя вината на “първородния
грях”, когато човечеството се е откъснало от своя-
та божествена същност. Щ 108 (67)
Дълг на търсещия е всекидневно да подлага на про-
верка истинските мотиви на своите мисли, думи и
дела, за да почне постепенно да разпознава страха
под всичките му маски и да го пропъжда от скри-
валищата му. Това е едно истински стимулиращо
контролиране на вътрешния живот и то помага мно-
го повече от всяко “ровене в съвестта”. ПУ 106
Страхът не е нещо “духовно”, нито пък “душевно”,
макар да се говори за “душевен страх”. Този “ду-
шевен страх” е само един вид “спазъм” на някои
99
свръхфини нерви, предизвикан от реакцията на оп-
ределени представи върху дейността на мозъка.
ПУ 103
Страхът е по-лош от обикновената “уплаха”, за-
щото той затулва всички пролуки, през които би
могла да се промъкне смелостта, просто “забраве-
на” от уплахата, за да бъде, в момент на припомня-
не, често пъти с нова сила извикана на живот. Стра-
хът обаче е отрицание на всяка смелост! Страхът е
като състояние на самохипноза, скорошно пробуж-
дане от която може да настъпи само ако за това
пробуждане е била издадена енергична “заповед”
във време, когато не сме били измъчвани от страх.
ПУ 101
Всяко зло иде от страха! Р 120 (66)
По твоя път не може да ти напакости нищо освен
страха от спъващите сили на прегрешението.
ЖБ 134-135 (109)
Ти не ще можеш да намериш своето избавление в
царството на субстанциалния Дух, докато не се е
изчерпал и последният обвързан със земята импулс,
породен някога от тебе. ЖБ 177-178 (141)
Всяка проявна форма в този външен свят дължи
тукашното си съществуване единствено на страдание-
то: тя не може да продължи да съществува, без нещо
100
друго да е принудено да страда заради нея. Б 74
Не е възможно да бъде освободен от страданието
един свят, който не може да съществува без стра-
дание, и всички усилия на някои хора да намалят
страданието на тази земя чрез потискане или отри-
цание на земния живот остават напразни: те не са
нищо повече от утешителна наркоза за съ-страда-
телни души. Б 75-76
Не само на себе си трябва да посветиш в този зе-
мен живот своите сили, способности и грижи, но
не и само на другите! Колкото повече се доближа-
ваш до хармонията, която духовният закон изисква
от теб, толкова повече нетленни богатства ще при-
добиваш. Дано ти се удаде да поддържаш и в ду-
ховния си “баланс” такова равновесие, каквото доб-
рият търговец съблюдава в света на земните цен-
ности, — тогава ти никога не ще съжалиш за свър-
шеното от теб през земните ти дни! МГ 226-227
Наистина тази земя не може никога да стане “Рай-
ска градина”, но онова, което може все пак да бъде
преобразено, е толкова много, че далечните ни
правнуци сигурно ще бъдат ужасени, когато откри-
ят следите от днешните отношения между хората.
МИ 51
Всяко страдание запазва силата си само докато го
подклаждаш, доброволно признавайки господство-
101
то му върху теб! УТ 27
Единствено с “презрение” трябва да се отнасяш към
страданието си и само като го презреш, ти ще ста-
неш негов господар! ДФ 57
Всяка наслада от страданието трябва да се изкоре-
ни от душите, а във всяко страдание има повече
такава “наслада”, отколкото са склонни да допус-
нат преобладаващата част от страдащите. УТ 30
Държа да отправя предупреждение срещу пълното
отдаване на страданието и срещу безграничната заб-
луда, виждаща в страданието нещо “свято” и “от-
редено от Бога”, докато всяко страдание е само
лъжа и зло — едно принудително не-съвършенство
дори тогава, когато трябва да бъде понесено като
неизбежна последица от действието на законите на
този свят на земните явления. УТ 32
Всяко страдание е лъжа! Всяко страдание потъва
един ден без остатък в Истината. ЦИ 190 (156)
Ти си създал сам своите призраци и едничък ти
самият можеш да ги унищожиш! ЖБ 136 (110)
Земният човек е паднал толкова дълбоко, че не е
вече достижим без междинно стъпало за най-висо-
ките Помагачи, които изобщо не са падали.
ЖБ 199 (157)
102
Ти сам си се отделил от своя Бог някога, преди
земните си дни, когато не си го познавал вече в
своя “Аз”, тъй като си търсил самия себе си там,
където е било възможно да бъде намерен един-
ствено твоят Бог. ЖБ 212 (166)
Възприеманият с физическите сетива космос е най-
външният противополюс на духовното Битие.
ЖБ 183 (146)
Всичко земно, а към него се числят и сънищата, си
остава винаги само помрачено отражение на ду-
ховното Битие. ОЗ 84 (85, 48)
Във външния земен свят се възприема наистина
само многократно преобразуваният, краен резул-
тат от изхождащите от вечната Действителност
сили като отразено проявление на взаимодействи-
ето между тези сили, но оттук съвсем не следва,
че с това на земния човек е дадена само илюзорна
сянка. Овладял веднъж своите духовни сетива, той
може да проследи всяко земно явление чак до он-
зи обрат на н гледа, след който пораждащите вся-
ка форма сили на Прабитието започват да се из-
живяват в своята субстанциалнодуховна същност.
ПУ 145
Знай, че морето и сушата не са така рязко разгра-
ничени, както нисшите, недостъпни за земните се-
тива сили, действащи градивно и рушително върху
103
“света на материята”, от високите сили на Духа,
черпещи познание във върховната Светлина!
ЖБ 266-267 (204-205)
Който веднъж е видял градивните сили в този свят
на физическиматериалните явления в тяхната стра-
хотна мощ и в невъобразимата простота на неумо-
лимата им волева устременост, той веднага се отър-
сва от повърхностното заблуждение, че сетивно въз-
приеманият космос въплъщавал във видим образ
само “хармонията на Духа”. ЖБ 181 (145)
Водачите в нисшите невидими царства са най-
страшните врагове на твоята душа. ЖБ 267 (205)
“Паразитните сили” от невидимата част на физи-
ческия свят са същества, наглед твърде подобни на
силите, от които се изгражда душата, но не бива в
никакъв случай да ги бъркаме с “душевните сили”.
ЖБ 146 (118)
“Животът” на Духа обуславя безкрайно разнообра-
зие от духовни форми в самия него като стихии на
Прабитието, а тяхното действие пък обуславя в пос-
ледна сметка “застиналата” физическа проявна фор-
ма: — безкрайно “разтеглена” духовна сила в състо-
яние на скованост, на относително безсилие, на об-
вързаност със застинали формиращи воли.
ЖБ 183-184 (146)
104
Нужни са много “работници на лозето” и днешно-
то човечество би спечелило доста, ако се сдобие
отново с вещи помагачи и учители, умеещи да кра-
чат по сигурни пътеки и в невидимата област на
този физически свят. ЖБ 145 (118)
Ти си бил у дома си в “света на причините”, ала
твоят страх те е прокудил навън, в “света на след-
ствията”. Тази е истината в преданията за “Рая” и
за “грехопадението” на човека! ЖБ 170 (137)
И в двете царства на този физически свят — види-
мото и невидимото — всяко действие носи своите
както видими, така и невидими последици. Всеки
импулс на волята, всяка мисъл и всяка дума трябва
да се оценяват тук като “действие”. Ти оставаш об-
вързан с последиците на своите действия, докато
не обединиш силите на душата си и заедно с тях не
се съединиш с Бога. Едва тогава ще можеш да за-
личиш последиците от своите действия, доколкото
искаш да ги заличиш. ЖБ 167 (135)
Ти се вглеждаш в рояците звезди на нощното небе,
питайки се какво ги крепи, и все пак цялата тази
вселена със своите безброй слънчеви системи е най-
малкото свидетелство за една сила, на която и ти
дължиш живота си и която може да ти се разкрие
до най-възвишената си и най-дълбока същност, ако
поемеш по пътя, открит за теб от Любовта и Ми-
лосърдието. С 151
105
Силите на външната земна природа отдавна са приз-
нали човека за свой повелител, ала вътре в себе си
той се задоволява с мекушави опити за примирие
със собствените си сили, защото не знае за върхов-
ната сила в себе си, с чиято помощ би станал не
само господар на вътрешните сили на собствената
си физическа природа, но би придобил също така
способността да въздейства по най-решителен на-
чин и навън, стига по-голяма част от земното чо-
вечество да се обедини в тази сила. Л 70 (51)
От теб се изисква само едно — да се стремиш да
обхванеш в своето себесъзнание цялото си тяло, от
главата до петите. Едно е клетките на тялото ти да
са осъзнати от мозъка и съвсем друго — цялото ти
земно тяло да бъде проникнато от потока на твое-
то себесъзнание. ПР 195-196 (173)
Само неопределеността е опасна; само нерешител-
ността те води към гибел! ПБ 70
Не се оставяй да бъдеш уловен в примката на по-
ривите към измамна свобода, като птица, попадна-
ла в мрежата заради мизерни трохи! СЖ 78-79
За вечния, субстанциален Дух всяко “зло” е само
временна, тленна заблуда, чиято физическа реал-
ност е просто “несъществуваща” за духовното съз-
нание, защото в Духа може да се изживява един-
ствено съвършеното: — изначалното и вечно само-
106
възобновяващо се “добро”. ПП 99
От хиляда души деветстотин деветдесет и девет все
още не знаят как да използват волята си и си мис-
лят, че са със “силна воля” само защото са хипно-
тизирани роби на своите афекти. ИИ 105
Господар на своите инстинкти ще станеш само ако
можеш по всяко време и с будна воля да им се
довериш, без да се страхуваш, че биха могли да те
тласнат по-надалеч, отколкото си готов да отидеш!
СВ 100
Едно влечение не е изкоренено, ако поради страх
от наказание то не смее да се прояви. Ч 123
Не е възможно договаряне с винаги ненаситните
нагони на животното, нито пък могат да се заличат
последиците от едно робуващо на неговите инстин-
кти поведение. КМ 90
Който не иска пътят, поет от него, за да го доведе
до себепознание, да се превърне накрая в път към
собствената му гибел, нека не се доверява на гласа
на животното! КМ 91
Докато плътта и кръвта не са още овладени от из-
куството да се живее, всяка самоналожена в името
на една повеля Любов си остава само жалка гри-
маса и се превръща неизбежно в “грях” срещу соб-
107
ствената плът и кръв, в “лъжа”, която гризе живеца
на живота ни. МГ 71-72
Всяко въздействие посредством “художествени из-
разни форми” е магия на знаците, свързана с от-
криването на същите силови диаграми, които са
изобразени физически-реално в тялото. Това е в си-
ла както за творческото изграждане, така и за про-
чувственото възприемане в душата на всяка творба
на всеки вид изкуство, независимо че какво точно
поражда съответните преживявания, си остава тай-
на и за създателя на художествената форма, и за
онзи, за когото тя е предназначена. С 163
Истинското достойнство и величие на една тъй въз-
вишена способност за изява на душата на земния
човек, каквато представлява изобразителното из-
куство, е предопределено от субстанциалния вечен
Дух и не може да бъде по никакъв начин уронено
от отделни хора, колкото и голям да е техният брой,
които не са успели да се задържат на отредената
им от Духа душевна висота. МА 34
Всеки, който се стреми да пренасочи душевните си
въжделения, обозначавани най-често като “рели-
гиозни”, и да търси своята “религия” в области ка-
то изкуство, изострено естетическо чувство, стре-
меж към научни знания или наслада от “природа-
та”, става роб на своя фин физически организъм и
се излага на огромна опасност да стане убиец на
108
собствената си душа. МГ 86-87
Вие живеете още като животните, които не носят в
себе си “Аза”, колкото и да труфите живота си с
“наука” и “изкуство”, колкото и пренаситено с нас-
лади да е вашето съществуване. ЖБ 203 (160)
Така нареченият от този свят “дух” е понятие и ми-
съл, или пък виртуозното умение доста отдалече-
ни неща да се поставят чрез бързо налучкани мис-
ли в най-неочаквани съотношения. ЖБ 245 (191)
Твоето “собствено” тяло е само прието отвън в то-
зи свят на — временното приемане. ЦИ 61 (50-51)
Спокойно остави на мира “приетото отвън”! Един-
ственото ти задължение е добре да го стопанис-
ваш; то съвсем не е твое притежание. ЦИ 77 (63)
Цялата Вселена е “изпълнена” с пространствени све-
тове, които при нормални условия не се възприе-
мат един от друг, докато някаква “повреда в изола-
цията” не предизвика краткотрайни контакти, во-
дещи до взаимно проникване на “материя” от раз-
нородни пространства. Само абсолютното “Нищо”,
обграждащо във вечната си застиналост цялата та-
зи Вселена като съвсем реална, невъобразимо
“твърда” за земните представи даденост, е без прос-
транство и извън всяко възможно пространство: —
една абсолютно плътна безпротяжност, непости-
109
гаема макар и само образно за човешкия мозък.
ЗГ 79
В деня, когато земното ти тяло откаже вече да ти
служи, ти ще трябва да се задоволиш с онова “Не-
бе”, към което поведението ти към теб самия и към
твоите ближни ти е позволило да се присъединиш,
и едва след невъобразимо дълго за земните пред-
стави време ще можеш да бъдеш преобразен по
такъв начин, че да ти се разкрие един ден и някоя
от по-висшите сфери от световете на субстанциал-
ния Дух. МГ 226
Озовал се един ден в отвъдното, никой не ще има
особено основание да изпитва любов към по-ната-
тъшния си живот, ако не е възлюбил живота си —
какъвто и да е той — тук, в отсамния свят. КО 96
Това земно съществуване също се корени в твоя
вечен Живот, който ни най-малко не се засяга дори
когато си убеден, че си в правото си да го отричаш!
СЖ 119-120
Още тук, в това земно съществуване, ти можеш да
намериш своя “вечен Живот”, както са ти обеща-
вали всички истински мъдреци, тъй като те самите
са го намерили в себе си, — и наистина: едва тогава
ще можеш без угризения да се наслаждаваш на вре-
менните радости на този земен живот! СЖ 46
110
Много по-лесно е, отколкото може би си мислиш,
още тук, на тази земя, да се върнеш към своето
най-вътрешно Битие и да усетиш себе си там, къ-
дето си вечен собственик! СЖ 37
От земята произлизаме ние по плът и в нейното
лоно трябва първо да потърсим убежище, пък ма-
кар и само по чувство, за да можем да се “родим
отново”. Т 158
За земния човек няма истинско спасение, освен в
тялото и телесно усещано от живия субстанциален
Дух, преобразен по формите на тялото! Т 164
Който е решен да намери в себе си Духа, не бива
да забравя, че може да го намери само преобразен
по формите на материята, — ала нито затънал в ма-
терията, нито пък откъснат като призрачно виде-
ние над всичко материално. Т 183
Не съществува такава сила в безкрайните космич-
ни “пространства”, чиято същност да не може да
ти се разкрие едновременно като звук и знак.
СВ 34
Който иска да схване действително същественото
във всяко изкуство, ще му се наложи да възприема
чрез тялото си повече, отколкото си дава сметка и
е готов да признае. С 161
111
За да може Светлината, излъчвана от Словото, да
стигне до човешките сърца, тя трябва да приеме
първо баграта на земята. ЦИ 44 (38)
Усещате ли себе си в цялото си тяло като едно
цяло, вие ще отдадете дължимата почит и на тяло-
то като на външен образ на “Храма”, пазещ в себе
си недостъпната за всяко външно сетиво свещена
мистерия на духовния Живот. ЖБ 253-254 (196)
Както корпусът на лютнята дава резонанс на из-
тръгнатия от струната звук, така и животинското
ще послужи на човека да разгърне докрай силата
на своя дух. КМ 92-93
Искам да те науча как да превърнеш дрехата на
тази земя в херувимски криле; — искам да те науча
как да черпиш от силата на земята, за да се изви-
сиш до звездите! Т 211
Каквото и да притежаваш, твоето вътрешно богат-
ство ще се разкрива винаги във външното ти при-
тежание. ДФ 31
Трябва да внимаваш много да не изпускаш от съз-
нанието си и нещата, които те заобикалят в обита-
ваните от теб помещения. ДФ 32
Срещал съм търсещи, които се стремяха да стиг-
нат до Духа, но бяха убедени — без да съзнават кол-
112
ко глупаво е това, — че облеклото на тяхното време
и на тяхната страна спъвало техните усилия.
ДФ 21
Заобикалящите те форми упражняват на свой ред
въздействие върху теб дори ако ги гледаш почти
без да им обръщаш внимание. ДФ 32
Постарай се да бъдеш заобиколен само от неща, за
които ще можеш да поемеш отговорност пред Ду-
ха един ден, когато стигнеш в себе си до него!
ДФ 38
Върху теб наистина тегне отговорността да няма
нито един предмет от покъщнината или украсата
на твоя дом, който да е в разрез с достойнството
на човек, стремящ се да стане “Храм на Духа”!
ДФ 38
Прогони от обкръжението си всичко, което издава
неистинност на своята форма или се превръща в
неистинно поради това, че остава чуждо на соб-
ственото ти чувство! ДФ 39
Нашето време гъмжи за жалост от вещи, които ще
е най-добре да хвърлим в морето — там, където то
е най-дълбоко. ДФ 35
Само “труд”, за чието полагане е нужно поддър-
жане на земното тяло, има правото да изисква ком-
113
пенсация в земни еквиваленти. ЖБ 71 (66)
Парите са нещо свято, защото те са израз на стой-
ността, която един или друг духовен фактор е съу-
мял да си създаде в този свят на материята.
Щ 92 (56)
Колкото и голяма да е една духовна ценност, не
успее ли да задвижи общовалидната изразна фор-
ма на материалните ценности, парите, тя ще си ос-
тане неразбираема и безполезна за човечеството.
Щ 93 (57)
Колкото и малко пари да имаш, трябва да си да-
ваш сметка за скритата във всяка стотинка сила,
която е способна да задвижи огромни суми, както
едно малко камъче е в състояние да предизвика
лавина. Щ 94-95 (58)
Колкото повече пари можеш да накараш да “рабо-
тят” за една добра сама по себе си кауза, толкова
по-големи изгледи имаш с течение на времето те-
зи пари да ти се върнат с лихвите. Щ 95 (58)
Така нареченият собственик е винаги само време-
нен разпоредител с част от ценностите, създавани
в материалния свят в резултат от дейността на чо-
вечеството като цяло. Щ 98 (61)
Величината на привидното парично имущество по-
114
казва само пригодността на даден човек да се раз-
порежда с ценностите и който съумее “вярно” да
управлява малкото, създавайки по този начин нови
ценности, него духовните закони в общочовешкия
организъм ще поставят един ден да “управлява” и
много, стига не само желанията му, но и неговата
воля да е сериозно насочена към тази цел.
Щ 98-99 (61)
Не забравяй, че и най-лошото заплащане в никой
случай не те освобождава от задължението да мис-
лиш и да действаш в съгласие с духовните закони,
които трябва да съблюдаваш и в сферата на пари-
те, ако не искаш да понесеш щети затова, че си
станал причина друг да бъде ощетен! Щ 102 (63)
За постоянното уравняване, осъществявано от ду-
ховните закони, всички форми на ценност са рав-
ностойни, така че това, което ти се полага по право
или което си получил неправомерно, може да ти
бъде дадено или иззето в съвсем друга “валута”.
Щ 103 (64)
Предубедените възгледи и мнения, дори ако на пръв
поглед са насочени срещу всякакви суеверия, са били
винаги досега най-сигурното убежище на зловон-
ните мочурища на разюзданото суеверие.
ОЗ 12 (12, 7)
Все едно дали се определяте като вярващи в Бога
115
или като негови отрицатели: — и в двата случая вие
говорите за един сънуван от вас самите “Бог”, ко-
гото вече не искате да сънувате. С 23
Пази се от всички, които вярват, че мнимата им
“премъдрост Божия” може да се преподава и усво-
ява като знанията за нещата на тази земя! Пази се
от всички, които искат да те слисат с “чудотворни
сили”! ЖБ 67 (64)
Можем да бъдем напълно сигурни, че пред нас стои
един “фалшив” учител, ако той, колкото и искрено
да се смята за духовен Майстор, е известен като
“ясновидец”. С 68
Екстазът, възторгът, “трансът” и сомнамбулизмът
не са нищо друго освен състояния на физическо
смущение. Т 28
Пази се от глупостта, според която чрез особено хра-
нене на тялото или чрез някакви факирски уп-
ражнения човек би могъл да се “вяде” и “вдиша”
до “по-висока духовност”! ЖБ 68 (64-65)
“Отричането от света” е глупост! ЦИ 57 (48)
Смешно надценяване на радостите, предлагани от
живота в земноживотинско тяло, е да им придаваш
толкова висока стойност, че да гледаш на тях като
на “цена”, която се очаква да платиш за духовното
116
си просветление. По този начин ти превръщаш своя
Бог в някакъв “дивак”, готов да замени чистото си
злато срещу — стъклени перли! Наистина овладя-
ването на земята означава да овладееш и нейните
радости, но да бъдеш техен господар, съвсем не е
равносилно на отказ от тях. СВ 99
Който иска да се изтръгне от “волята на земята”,
не бива да мисли, че трябва и “да се отрече от
земята”. ЦИ 57 (48)
“Князът на тъмнината” съвсем не е “самосътворен
идол” и силата си той получава не от твоята вяра!
Той не е и “враг”, нито опонент на Бога, просто
защото не знае нищо за Него и всяка вяра в Бога
смята за човешка глупост. Когато види даден чо-
век да се стреми към Бога, негово дълбоко убежде-
ние е, че той самият е този “Бог”, и веднага пред-
ставя себе си като обект на тези стремления, —
разбере ли обаче, че някой наистина се е заел да
търси път, който да му помогне да отхвърли око-
вите си, веднага става смъртен враг на човека и
търси начин да сложи край на земните му дни. Ако
неговото могъщество не бе ограничено от една още
по-могъща сила, нито един човек на земята не би
могъл да стигне до Бога през този свой земен жи-
вот! ПБ 82-83
Князът на мрачната материя няма никога да ти пре-
достави доброволно онова, което е подвластно не-
117
му, но което ти трябва да подчиниш на своята во-
ля, ако искаш още през този земен живот да стиг-
неш в себе си до своя Бог! А и той никога не ще
“разбере” твоите постъпки, за него те ще си оста-
нат винаги проява на самонадеяност, понеже всич-
ко духовно, в това число и твоят Бог, е за него прос-
то химера на единствената от всички подвластни
нему твари на тази земя, която въпреки всичко му
се струва “чужда”. Той самият няма никога да вле-
зе в борба с теб! Твърде голямо е презрението му
към тебе. И в тази битка той си остава “княз” на
земното животно и предоставя на слугите си зада-
чата да се сражават с теб. ПБ 86-87
Победата над “Княза на този свят” ще бъде непре-
менно твоя, стига само да оставиш силата на Духа
да вземе участие в твоята борба! Наистина, и ти ще
трябва да дадеш своята дан, но от теб се изисква
само едно — да отхвърлиш космичното могъщес-
тво на земния демон и да обърнеш волята си сре-
щу него, безспир, във всеки един миг от по-ната-
тъшния си земен живот. Ако ти винаги и на дело
даваш своята дан, възвишената сила на Духа ще
извоюва за теб крайната победа. Ще се научиш то-
гава да свързваш земното в себе си, доколкото то е
нетленно, во веки с духовното в теб. И така, обеди-
нен в себе си, ти не ще загубиш вече вътрешния си
път към Бога, докато не стигнеш един ден в самия
себе си до върховната цел на този път! ПБ 91-92
118
АЗ
Вечният, заченат от Духа “Аз” е чистият извор на
духовните сили в земния човек, а тялото е съсъдът
за загребване и извличане на тези сили до повър-
хността на земния живот. В този вечен “Аз” ние
намираме себе си такива, каквито вечно сме във
Вечността. Само в този най-вътрешен “Аз” нами-
раме всеобхватния вечен, субстанциален Дух. Са-
мо в собствения си, създаващ самия теб “Аз” ти
ще намериш своя жив Бог! ОС 166-167 (109)
Само ако съумееш да се освободиш от опеката на
мисленето си, ти ще откриеш в себе си дейна сила-
та на вярата. ПБ 19
Интелектът не бива никога да се превръща в ръко-
водно начало, когато, в зората на едно далечно пре-
дусещане, се отправим в търсене на нетленния и
неразрушим живец на всички нас, на своето най-
непостижимо чудо: — “драгоценния камък в лото-
совия цвят”. С 223-224
Предписваната от духовния закон Любов е най-вис-
шето и най-решително утвърждаване на самия се-
бе си и на всичко съществуващо, така че проник-
натият от нея човек усеща както в себе си, така и
във всяко друго същество, само положителното, ис-
119
каното от Духа, дори когато се вижда принуден да
се противопостави най-решително на едновремен-
но действащите отрицателни сили на същото яв-
ление. ОС 41-42 (30)
На самия себе си трябва да се уповаваш и на соб-
ствените си сили, които са по-могъщи от всяко въз-
можно изкушение! Уповаваш ли се смело на себе
си, ти имаш несъмнено правото да се надяваш и на
висока духовна помощ! СЖ 68
Не бива никога да губиш упование в себе си! Не
бива никога да губиш радостта на сърцето си и нес-
мутимия си вътрешен покой! ЖБ 81 (72)
Без упорито търсене в собствените дълбини, воде-
но със същото мъжество и същото постоянство, с
каквото днес все още търсите навън, вие няма ни-
кога да узнаете на какво са способни силите, крие-
щи се в самите вас. ЖБ 226 (176)
Изчаквай часа си с ведро спокойствие! Действай с
всичките си външни сили във външния свят, ала не
позволявай на делничните грижи да осквернят тво-
ята Светая светих! Неразколебан от външните бу-
ри, старай се винаги да запазиш тишината вътре в
себе си! ВЦ 16
Никога не ще намериш “Действителността” вътре
в себе си, ако не Ј се довериш смело преди още да
120
си я познал. Ч 154 (108)
Всички, които са търсили дълбоко в душата си край-
ните отговори и са успявали да намерят там целта
на своите стремежи, неизменно са се упражнявали
преди това в изкуството да изчакват, помогнало им
да култивират в себе си така нужното им спокой-
ствие. ВЦ 36
Трябва да повярваш сам, че носиш вътрешно сили-
те, които един ден ще те направят способен да пре-
живееш удивен в самия себе си свещените чудеса
на скрития Храм тук, на земята. Нужно ти е да вяр-
ваш в собствените си сили, понеже твоята вяра мо-
же да раз-върже в теб тъкмо тези сили, но може и
да ги окове във вериги. ЖБ 162-163 (131)
Които наистина иска да се пробуди, нека се изпъл-
ни с вяра в себе си! С 43
Само това, което сме преживели още тук, през зем-
ните си дни, ще може да ни води и да ни упътва в
новия Живот, когато един ден си отидем от тази
земя. ЖБ 227 (177)
Не си ли се съединил на земята, тук, със своя Бог,
то и след смъртта на земното си тяло няма още да
бъдеш съединен с него! ЖБ 235 (184)
Докато не почувствате себе си в цялото тяло, от
121
пръстите на краката до темето, не ще можете ни-
кога да почувствате Духа, не ще съумеете никога
да се съедините със своя Бог! ЖБ 250 (194)
Когато можете да се “себеусещате” отвътре и от-
вън, от долу до горе, тогава вие с удивление, бла-
годарност и светла радост в сърцето ще почувствате
в себе си какво всъщност е този земен живот, кой-
то до ден днешен ви се струва тъй “несъвършен”.
ЖБ 252 (196)
Никога не ще узнаеш за “Аза”, ако не си го търсил
и намерил преди това в най-съкровените си дълби-
ни. “Азът” съществува в теб еднократно, — ала без-
брой неща се опитват да се наложат в теб, пред-
ставяйки се под това име, за да скрият, че са прос-
то приети отвън. ЦИ 63-64 (52)
Всяко Божие въздействие върху земния живот се
нуждае от човека и от готовността му да проправи
пътя за подобна възможност, все едно дали това
става чрез съзнателна нагласа на човешката воля
или чрез пасивната Ј всеотдайност в молитва. Вся-
ка твар очаква да бъде спасена от синовете Божии!
В 106
Върховната цел е такова вътрешно преживяване, ко-
ето да не е вече свързано с едно или друго отделно
преживяване. Тогава ние преживяваме: ЕДНО
НОВО БИТИЕ! В 113
122
Искаш ли да постигнеш новия Живот, Живота в
Духа, който не знае смърт, обуздай тогава страстта
си към чудесата и знай, че истинското чудо Божие
ще ти се разкрие единствено в твоите собствени
дълбини! В 117
Едва там, където душата е при самата себе си, обе-
динена в “Аза” и насочвана от него, може да се
намери “царството”, което трае вечно.
ЖБ 282 (215)
Само по този начин, в “Аза”, могат да бъдат позна-
ти и възлюбени и “Отецът”, и “Прасловото”, и
“Прасветлината”. А това всъщност си ти: — ти, все-
ки път единственият и неповторим “Аз”, — когато
снемеш от себе си всичко, което сам си приел от-
вън. ЦИ 63 (51-52)
Едва в съзнателното битие може да се прояви от-
ново в стихиите на Прабитието божественото съз-
нание. ЖБ 111 (92)
Всеки отделен човек е единствена и неповторима
еманация на Праволята, произлязла от вечното “не-
оформено море на Божеството”, за да постигне сво-
ето индивидуално съвършенство на формата, раз-
лично от това на всички други еманации на същата
Праволя. ОС 135 (88)
Общочовешкият организъм се осъзнава винаги са-
123
мо в своите “центрове”, в отделните хора.
Щ 43-44 (27)
Уникално и неповторимо е себеоткровението на
Светлината у всекиго от нас и всеки получава прос-
ветление по присъщия единствено на него начин.
ВЦ 54
“Щастието на човечеството” е щастие на индивида
и е постижимо единствено в душата на всеки отде-
лен човек. Ч 140 (98)
“Живият Бог” на пробуждащия се или вече пробу-
ден човек на тази земя прилича на незабележима
искрица от вечното лъчезарно сияние на “Слово-
то”, което е “Бог” от веки и во веки и което е сама-
та Прасветлина в нейното себеизричане като Прас-
лово, схващащо същевременно себе си като вечно
“Божество”. С 148-149
За теб ще има винаги “само една истина”, само
една истина ще бъде достъпна за теб: — истината за
самия тебе. СЖ 100
“Голата” истина не може да ви покаже никой, дори
Светещият на Прасветлината. Нея трябва вие са-
мите да разбулите в тишина, — в самите себе си.
ЖБ 202 (159)
Крайната истина си остава вечно недостъпна за ми-
124
сълта, докато човек не срещне в себе си Действи-
телността и не се вживее действително в обекта на
своите търсения, за да го предостави след това в
дар на своето мислене. ПБ 54-55
Твоята собствена най-дълбока истина се чувства
често пъти твърде притеснена от необходимостта
да признае истини, които Ј изглеждат “чужди” и
трудно съвместими със самата нея. СЖ 100
Всичко, което “Отец” сътворява в Истината, в ней-
ния първоизточник, може да постигне Истината само
по същия начин: — като себепознание! СЖ 100
Не бива да приемаш за истина нищо, което не на-
мира потвърждение в най-съкровените ти дълби-
ни. ЖБ 68 (64)
Станеш ли веднъж действително истинен в себе си,
всеки ден ще се натъкваш на нови истини и те няма
да ти се струват вече така “чужди”, както преди.
СЖ 107
За умеещия да се “моли” в единение с Волята на
вечния “Отец” всяка една молитва, към каквото и
да е насочена тя, ще бъде всъщност молитва за
“криле”: — за онези криле, които наистина “отнасят
по-нависоко от полета на орела”! МО 15
Цялата Господня молитва “Отче наш” ще бъде за
125
търсещия най-категорично признание за неделимо-
то му единение с Волята на вечното Битие.
МО 28
Ако някъде на тази земя има дори един-единствен
човек, готов и решен да се обнови чрез истинска
“молитва”, това представлява вече голяма придо-
бивка и за цялото човечество. МО 65
Недей казва, че имаш Любов, докато си все тъй
угрижен за себе си! Л 61 (45)
Докато личностното е все така ухажвано в пред-
ставите и желанията, Вечното, “индивидуалността”,
не може още да се прояви. Р 90 (48)
Възпитай се сам и чрез примера си ще станеш въз-
питател на човечеството, без да си присвояваш пра-
ва, каквито не са ти дадени! Щ 113 (70)
«Царството небесно търпи насилие и само които
го насилват, ще могат да го грабнат!» Това “наси-
лие” обаче не е нищо друго освен насилието на
себеобуздаването, способно да прокуди от душата
всяко мъчително безпокойство. ВЦ 36
Онзи, който търси живота във Вечното — както тук,
така и в следземните състояния, — се нуждае не от
отрицание на своята индивидуалност, а от вътреш-
но отхвърляне, от непризнаване на личността, чия-
126
то маска му е надяната от външния свят и от него-
вото собствено невежество. Р 89 (47)
Преди да си увиснал “на кръста”, не можеш да “въз-
кръснеш”! ЖБ 63 (61)
Напразно ще се опитваш да се “шлифоваш” и “по-
лираш” ден след ден, ако все така пречиш на твор-
ческата сила на “небесната” форма на Любовта да
извае от тебе божествения образ, който да покаже,
че Духът се е въплътил в теб. Л 119 (83)
Ще загубиш най-добрите си сили, ако решиш да
подражаваш на “светеца”, особено ако се стараеш
да бъдеш винаги “безгрешен”. ЖБ 133 (108)
Както мраморният прах в ателието на скулптора
не намалява с нищо стойността на творбата му,
така и твоят “Аз”, който ти се стремиш да изваеш
от “суров камък”, няма в никакъв случай да изгуби
от стойността си заради “праха” и “трошляка”, ко-
ито се стелят наоколо, докато не се разкрие най-
после изпод длетото ти твоята чиста форма.
ЖБ 133 (108-109)
Човешката душа, съединила се тук със своя жив
Бог и станала господар на силите си благодарение
на Бога, на чиято служба е обрекла тези свои сили,
не би могла никога да се освободи от земна обвър-
заност, докато продължава да е свързана с тялото
127
на човека-животно, а и дори постигнала висше съ-
вършенство, тя може да се изкачи само до най-
ниското стъпало на духовно единение с Бога.
С 226
За “вина” и “грях” ти смяташ още много неща, ко-
ито съвсем не заслужават такова дамгосване, а други
приемаш леко и дори виждаш в тях свои “доброде-
тели”, въпреки че за теб те са гибелно изкушение.
ЖБ 136 (110)
Безполезни са “угризенията” ти, след както си пад-
нал, докато едно енергично изправяне може да ти
вдъхне онази трайна сигурност, която ще те научи
как да избегнеш ново падане. ЖБ 134 (109)
Ти трябва да задушиш още първия, едва доловим
порив към “злото”, преди той да е укрепнал до чув-
ство или да се е превърнал в мисъл! СЖ 67
Колкото и силно да те привлича унаследената
страст към “злото”: — докато не вложиш в тази
страст своята воля, тя няма да има власт над теб.
Предците, чиято кръв тече в жилите ти, нямат аб-
солютно никаква власт върху твоята воля!
СЖ 64-65
Единствено ти самият си отговорен за себе си. При
всичко, което мислиш или вършиш, при всичките
си действия и постъпки от тази физическисетивно
128
възприемаема страна на света, ти винаги си несъз-
нателният творец на своята по-нататъшна съдба в
света на духовносетивното усещане.
ОС 47-48 (33)
Няма да постигнеш нищо в сферата на Духа, ако не
се оставиш да бъдеш преобразен от Духовното в
най-съкровените си дълбини и не станеш сам оно-
ва, което се стремиш да опознаеш. Т 214
Всяко търсене трябва да бъде насочено навътре, за
да може един ден да доведе до намиране. Не в ти-
бетските манастири, не по свещените места на ин-
дусите, не в тайните кръжоци на въображаемите
“зналци” можем да постигнем “великото Просвет-
ление”, “състоянието Буда”, а единствено в най-
дълбоко уединение със самите себе си, с истин-
ския “Човек” в собственото ни сърце. Ч 33 (29)
Любовта от най-вътрешното Слънце на Любов те
е извикала някога, преди еони, от себе си на живот
и единствено Любовта може да те върне отново в
твоята Прародина. МГ 81
Любовта е изначална духовна сила, присъща и на
всеки земен живот, и ти трябва да се изпълниш с
нея така, както те изпълва с всепобедната си тръп-
ка по-нисшата форма на същата сила, щом почув-
стваш да се разгаря в теб любовният плам на твоя-
та земноживотинска природа. Л 63 (46)
129
Небесата не смогват да обхванат онова, което ог-
нените сили на Любовта са способни да извършат
в сърцата на родените на тази земя, и напразно бих-
ме изследвали всички бездънни дълбини в опита
си да открием къде е закотвена милостта, превръ-
щаща човешките животни в божествено преобра-
зени Човеци на Духа! ВЦ 93
Докато не проникнеш до собствените си дълбини
и не възлюбиш себе си “над всичко”, всяка твоя
любов, насочена навън, ще си остане само привид-
ност и илюзия. ДЖ 27
Истински любещ ще станеш едва тогава, когато се
научиш да обичаш себе си. ДЖ 27
Ти самият трябва да станеш обект на Любовта, до-
като не загубиш накрая и себе си в нея и не се пре-
върнеш сам в Любов, която не се нуждае вече от
обект, понеже всичко, което е станало или може
някога да стане, се съдържа в нея. ВЦ 98
Трябва да си изпълнен с волята да се превърнеш в
“слънце”, в “слънце”, излъчващо своето сияние от
самото себе си, и ако запазиш с постоянство тази
своя воля, ти все повече и повече ще се разгаряш в
огъня на най-висшата форма на Любовта.
Л 66 (48-49)
От тебе се изисква вътрешен обрат, ако искаш да
130
се възпламениш и разгориш като огнено слънце на
всесилната Любов. Л 65 (48)
Всичко в тебе трябва да е готово отсега нататък да
дава, ако искаш да получиш от себе си най-възви-
шеното благо, което е в самия теб! Л 67 (49)
Не пожелавай вече нищо за себе си и силата на
собствената ти Светлина ще ти даде всичко, от ко-
ето имаш нужда! СВ 88
Трябва да се научиш и пред самия себе си да мъл-
чиш! СЖ 92
Ти носиш винаги отговорност не само за своите
думи, но и за мълчанието си. СЖ 95
Огорчен си, защото до днес и ти не си намерил
отдавна жадувания отговор, — но едва ли ти е ми-
навало някога през ум да се запиташ дали си пос-
тавял правилно своите въпроси! СЖ 22
Недей вече да питаш за “Бога на дедите”, а за своя
жив дълбоко вътре в тебе Бог! СЖ 25
Не питай вече: “Има ли душа?”, — а се запитай кое
в самия теб е “душа” и как би могъл да го осъзна-
еш! Не питай вече: “Има ли живот след смъртта?”,
— а се запитай какво можеш да направиш през своя
земен живот, за да постигнеш съзнателен по-ната-
131
тъшен живот във Вечността! Не питай вече: “Що е ношение на самия себе си, преди да намериш в се-
истина?”, — а се запитай дали ти самият си истинен бе си “Човека” на предвечното зачатие. Ч 37 (31)
и изпълнен с решимост да не търпиш в себе си
нищо, което би могло да помрачи твоята истина! Премалцина се пробуждат още през земния си жи-
СЖ 26 вот осъзнати в духовната сфера на земята. Всички
обаче могат още тук и през отредените им земни
Не питай вече за “стойността на живота”, а за она- дни да намерят в самите себе си вечен Живот. Едва
зи стойност, която единствен ти можеш да прида- във вечния си Живот ти ще можеш да изживяваш
деш на своя живот! Не питай вече за “смисъла на себе си като Човек на Вечността! Ч 40-41 (33)
земния живот”, а се запитай как може твоят земен
живот да добие смисъл чрез самия тебе! СЖ 25 Основана на себе си
и самосъвършена,
Въпросите, на които не можеш сам да си дадеш тъй в душата живее
отговор, ще останат без окончателен отговор дори вековечната сила,
тогава, когато чуеш отговор, дошъл от друга стра- разгръщайки себе си
на. СВ 105 за божествен Живот.
Неродена изобщо,
Ако намериш в себе си отговора, който носи мир тя не може да умре!
на самия теб, използвай го само за да помогнеш и
на другите да намерят правилната за тях постанов- Който я опознае,
ка на въпроса! СЖ 29 познава се сам
и така постига
Който разгатне за себе си загадката, която дотога- живота Ј вечен!
ва е бил за самия себе си, нека се постарае един- Той не се страхува
ствено да предпази другите от заблудата, че някой от земната тленност. ПП 149
земен човек би могъл да разгатне жизнената загад-
ка на някой друг! СЖ 30 Вие сте пазители на най-могъщи “чудотворни си-
ли”, а в същото време се морите навън за жалка
Докато живееш тук, на земята, в земна дреха, ти печалба! ЖБ 226 (176)
никога няма да постигнеш истинска яснота по от-
132 133
Ти усещаш себе си като “Аз”, но може би и не пре-
дугаждаш още, че всичко, което си усещал досега
в себе си като “Аз”, проблясва само като бледо
отражение в теб, излъчено от твоето същинско Би-
тие, но забулено и силно размътено от мъглата,
която оставя като диря след себе си дори и най-
ясната ти мисъл. СЖ 33-34
Висшите сили на познанието са налице във всеки
човек, само че те спят дълбок сън, докато прите-
жателят им не ги пробуди в себе си и не ги обеди-
ни със своята воля. ЖБ 226 (176-177)
“Азът” е сам по себе си душевна сила, оживотво-
рена и просветлена во веки от една искра на вечна-
та духовна Светлина от мига, когато тази сила се
пробуди и осъзнае в себе си способността да стане
вечно сияйно “тяло” на вечната духовна искра. Око-
ло този “Аз” трябва да изкристализират всички ос-
танали душевни сили. МГ 90
Знай: съкровищата на всички светове са нищо в
сравнение с драгоценния камък, който таиш в себе
си! ДЖ 10
В “Аза” се отразява всичко Действително. “Азът” е
изворът на всяко познание на последната Истина и
Действителност! Р 167 (98)
Ние не “сме” нищо друго освен онова, което иска
134
нашата обединена вечна воля! ОС 120 (79)
Слънца гаснат в космичните приливи и отливи, ув-
личайки със себе си цели светове в бездни на неиз-
поведима разруха, могъществото на човека обаче
му е дадено во веки веков дори ако земята, върху
която временно е намерил подслон, се разлюлее и
разлети на късове под нозете му. Той, макар и пад-
нал някога от върховната Сияйност, носи в себе си
способността да се издигне високо над всички звез-
ди! ВЦ 93-94
Единствено в самите нас ни се отварят Небесата,
които трябва един ден да станат наша вечна оби-
тел. МГ 225
Ти си като някой богат на земни блага човек, кого-
то по силата на жестока и налудничава прищявка
са възпитали в крайна бедност, и сега, без да подо-
зира нищо за своето богатство, той проси най-на-
ивно хляба си там, където цялата земя е негова.
СЖ 35
Ти си в състояние да подобриш или да влошиш
своята “карма”, — обаче — да я заличиш, ще можеш
едва след като обединиш в себе си многото воли,
които днес все още действат хаотично и всяка за
себе си в теб. Когато всички те се обединят в сияй-
ната искра духовно съзнание, която е твоят истин-
ски, субстанциален, вечен “човешки дух” в тебе, то-
135
гава твоят Бог ще се “роди” в теб от Дух и тогава
ти ще бъдеш най-после освободен от своята “кар-
ма”, от причинно-следствената верига на своето
първо действие, като завърнал се отново Човек на
Вечността. ЖБ 176 (140-141)
Който се е родил на земята и е принуден сега да
търпи трудностите, неволите и болките, нераздел-
но свързани със съществуването в животинско тя-
ло, сам е предопределил тази своя съдба, понеже
заради живота в този свят на физическисетивните
явления той сам е прекъснал пътя си към усъвър-
шенстване на своята форма в Духа. ОС 135 (88-89)
Ти не ще можеш да намериш своето избавление в
царството на субстанциалния Дух, докато не се е
изчерпал и последният обвързан със земята импулс,
породен някога от тебе. ЖБ 177-178 (141)
Онова, което тук, на земята, наричаш своя “съдба”,
е само смешно малък отрязък от едно неизмеримо
цяло и когато се сърдиш тук на съдбата си, твоето
недоволство може да е човешки разбираемо и до-
ри извинимо, но въпреки това ти приличаш в по-
добни случаи само на дете, настояващо глупаво за
неща, които днес не могат още да му бъдат даде-
ни, защото биха му навредили, докато по-късно то
ще разполага с желаното в най-голямо изобилие.
Едва когато се изкачиш някой ден до едно по-ви-
соко стъпало на духовния свят, ти ще можеш да
136
разбереш съдбата си и тогава ще си спомняш не
без усмивка за предишните си преценки.
ОС 48 (34)
Ние, земните хора, се намираме всички в нещо ка-
то колективна хипноза, така че не можем тук да
възприемаме другояче освен по начина, внушен ни
от нашия “хипнотизатор”, който в случая е соб-
ствената ни “вродена” воля, а тя не би принадле-
жала към земната сфера, ако не се стремеше към
себеизживяване във физическисетивно проявле-
ние. ОС 117 (77-78)
Ние не можем да спасим никого, ако той не се стре-
ми, с чиста воля и най-дълбока искреност пред са-
мия себе си, към най-възвишеното и най-светлото
в себе си, изпълнен с непоколебима вяра в помощ-
та на вечната Любов! Доста рядко се среща воля,
която да се изявява по този начин, доста рядко е
разбирането, че само изчерпването на собствените
сили ни дава право да очакваме помощ.
ОС 86 (57-58)
Знай: — самият ти си все още само свой сън, — ти,
който трябва да се научиш да познаваш себе си
като Светлина в Прасловото! ЦИ 41 (36)
Всичко, освен “Азът”, е временно прието.
ЦИ 61 (50)
137
Вечен е Пра-“Азът”, който вечно те зачева от себе
си. ЦИ 59 (49)
“Азът” е вечно притихнал. Р 167 (98)
Никой няма да осъзнае своя вечен “Аз”, ако не мо-
же да забрави какво е бил преди това. Р 168 (98)
“Азът” не е нещо, не е предмет, който може да се
хване, не е “същество”, тоест той е “нищо”, но онова
нищо, което е всичко: — формата на единство на
всичко съществуващо. Р 168-169 (98-99)
Тъй като Духовното е вечно неизменно по своята
същност, при изкачването на душата изобщо не ста-
ва въпрос за някакво изменение на нейната вечно
зачеваща я божествено-духовна сърцевина. С 235
Всеки отделен човек може да осъзнае Бога само в
едно от себепроявленията на вечния субстанциа-
лен Дух, което съответства точно на неговата ин-
дивидуална същност, и така се озовава в съвсем
прецизно очертани взаимовръзки с всички безкрай-
нократни себепроявления на вечния Дух. ББ 17
Индивидуализираната вечна воля постига най-ви-
соко съвършенство на формата едва когато съумее
да обедини, без каквато и да е следа от разнопо-
сочни стремления, индивидуалната си насоченост
с всемирната Воля в най-вътрешното царство на
138
Духа, в царството на причинопораждащите, вечно
действащи сили на Битието, в сияйния свят на един-
ствено Действителното. ОС 137 (89-90)
Истината за едничката вечна Действителност мо-
же да намери израз в най-различни верски форму-
ли, защото тази единствена вечна Действителност
е не само безкрайно разнообразна по самата си
същност, но и може да се разглежда в безброй раз-
лични аспекти. ЗС 24-25
Едва когато успееш да изявиш всичко, което носиш
скрито в себе си, за да стигне то в теб до съвър-
шенство, чак тогава ще си постигнал и наистина
намерил себе си. ПР 135 (122)
На своето място във вечния Живот и по характер-
ното за него своеобразие всеки индивидуален жи-
вот е “съвършен” и с пълното съзнание за цялото
съвършенство, присъщо на всички безкрайнократ-
ни себепроявления на вечния субстанциален Дух.
ДВ 28
“Човекът” обаче — все едно дали живее в духовна
проявна форма или в земноживотинско тяло — е,
видян в Светлината на вечната Действителност: ве-
чен Живот във формата на индивидуална, съзна-
телна способност за изживяване. ОС 64 (43)
Избистрената, вътрешно укрепнала в стегнатата си
139
форма вечна воля, обхващаща в себе си порядъка
по мярка и число, на всяко стъпало на своята изява
води по необходимост до образуване на проявни
форми и най-голямо щастие за нея е да доизгради
собственото си творение до заложеното в него съ-
вършенство. ОС 98-99 (65-66)
В тебе няма нито “висш”, нито “нисш” Аз, а в еди-
ния твой “Аз” се крие цялата безкрайност и той
обхваща както най-неизбродните дълбини, така и
най-високите върхове в духовния свят.
ЖБ 213 (167)
В твоя “Аз” се съдържа всяко Битие, а всяка при-
видност ти си създаваш сам и несъзнателно от си-
лите на своя “Аз”. ЖБ 212 (166)
Неотменима задача на земния човек, поставена му
от самото му съществуване на земята, е да обеди-
ни около кристализационния център на своята веч-
на същност висшата форма на силите на Прабити-
ето, които — просияли като “Прабитие” в “Прас-
ветлината” — образуват неговите душевни сили, за
да послужат накрая в “Прасловото” за изграждане
на нетленната форма на душата му. ЗГ 172-173
Вие не знаете още какво е “Азът” в самите вас; за-
щото “Азът” е безкраен и се преживява в безброй
стъпала на будното битие. ЖБ 203 (160)
140
“Азът” е необясним, защото “Азът” е абсолютно
единство, — “Светлина в себе си” и съвършена яс-
нота. ЦИ 62 (51)
Няма съмнение, че смъртта на земното тяло слага
завинаги край на възприемания посредством зем-
ните сетива човек. Онова, което остава, е самофор-
миралата се вечна воля — такава, каквато до смърт-
та на тялото е намирала израз в него и чрез негови-
те сили, и самопознаващото се в тази волева фор-
ма съзнание — такова, каквото то се е възприемало
и сетивно в тялото до последните мигове на неза-
мъглено усещане. А тези две неща са напълно дос-
татъчни, за да може състоянието след физическата
смърт да се нарече “по-нататъшен живот”, тъй ка-
то и земният живот не е нищо повече от сетивно
“проявление” на вечната воля, обусловена от са-
моизградената си форма и обуславяща по този на-
чин своето самосъзнание. ОС 95-96 (64)
В духовния си организъм ти притежаваш други, все
още непознати на теб сетивни органи, които откъм
духовната страна отговарят напълно на физически-
те ти сетива в земното тяло. ОС 114 (75)
Ти определяш сам своето време и това “твое вре-
ме” трябва да се изпълни от теб. ЦИ 76 (62)
Вечен си ти и твоя е Вечността. ЦИ 76 (62)
141
“Духът, който се носеше над водите”, изпълва без-
крайните простори, но ти не можеш да се добли-
жиш до него иначе, освен единствено — в себе си!
ЖБ 73 (67)
Ти ще намериш себе си, а в теб — и своя Бог, един-
ствено в своя “Аз”! ЖБ 77 (70)
Не ти си Бог, но единствено в тебе на тази земя
може да добие образ твоят Бог и тогава ти ще бъ-
деш така свързан с него, както слово и смисъл са
съчетани в песента. ЖБ 120 (99)
Знай, Волята на вечния, всеобхватен Дух те “иска”
и “живее” в теб, за да може един ден да се “роди”
самата тя в теб като твой Бог. ЖБ 121 (100)
Преди твоят Бог да се е “родил” в тебе, както и ти
в него, няма никъде да го намериш! ЖБ 119 (99)
Стреми се, о, търсещи, преди всичко да изградиш
в себе си една ясна и непоколебима воля за себеут-
върждаване! ЖБ 77 (70)
Трябва сам себе си да утвърдиш, ако искаш да по-
лучиш в Духа утвърждение от Духа! ЖБ 77 (70)
Първо трябва с радост и много упование да се вър-
неш напълно към себе си! ЖБ 77 (70)
142
Радостта е човешко усещане за божественото съ-
вършенство! ЦИ 200 (163)
Самият ти си воля за радост и следваш само соб-
ствения си закон, когато искаш в радост да осъзна-
еш себе си и в радост да стигнеш до Бога.
ЦИ 202-203 (165)
“Вън” и “вътре” ще станат за теб едно, щом позна-
еш себе си във волята за радост. ЦИ 204 (166)
Когато се научиш и сред най-силния шум да оста-
ваш съсредоточен в себе си, когато можеш с не-
поклатима сигурност да заповядваш на мислите и
волята си, когато желанията ти идват и си отиват,
както ти самият им повеляваш да идват и да си
отиват, — едва тогава направЈ първия си опит да
обединиш в себе си силите на своята душа!
ЖБ 79 (71)
Обединяването на всички душевни сили, на всички
— в това число и на свързаните само с тялото —
способности да се усеща, в най-вътрешния “Аз”: —
в най-висшата сфера на вътрешната чувствителност,
единствено способна да стигне в самия човек до
Божеството като до жив в него Бог, е единствената
задача на човека, която наистина си заслужава всич-
ки негови усилия. С 221
Цялата твоя борба е само едно непрестанно изпи-
143
тание на търпението ти и на укрепналата вече сила
на твоята воля. ЖБ 81 (72)
Такова “познание” ще получиш в себе си, каквото
външният свят не може никога да ти даде! ПБ 38
Единствено в теб самия, в най-съкровените дълби-
ни на твоето същество, започва пътят, водещ до
вечната ти Родина! СВ 102
“Пътят” е в самия тебе, в собствения ти “Аз”!
ЖБ 91 (78)
Твоят път към теб самия е — твоят път към Бога!
ЖБ 105 (87)
144
ТИ
Трябва да шлифоваш своето преживяване, както се
шлифова диамантът — в неговия собствен прах!
Р 37 (21)
Вземи живота си, какъвто е!
Недей мисли: “Друг би могъл да бъде.”
От свойте дни ти никой не кълни,
а трябва ли да носиш, понеси
и всичко в своя път ти благославяй!
Благословен така ще си и ти! ПП 168
Едва когато в съкровена медитация почувстваш тег-
лещата нагоре сила на Божественото, ще познаеш
в себе си и вечната Любов, с чиято помощ ще мо-
жеш да направиш всичко необходимо за своето спа-
сение. Тогава чак ще се научиш сам да използваш
онази несравнима сила, която владее всички сили:
— Любовта, освободена от какъвто и да е обект на
Любовта! С 152
Трябва да се научим да се владеем и в опитите си
да изследваме собствените си дълбини, ако искаме
да не се поддадем на изкушението да се спуснем в
неизбродни бездни и така да смутим живота там,
където той тепърва напира към формиране, пости-
жимо само в състояние на постоянен покой. Б 106
145
Остави вън от жилището си всеки предмет, който
не искаш да влияе върху формирането на твоята
душа! ДФ 39
Всеки един предмет, който обичаш да употребя-
ваш или който е всекидневно край теб, може да се
превърне за теб в носител и усилвател на твоята
воля и тогава в часовете, когато не си на своята
висота, ти ще можеш да “освобождаваш” от създа-
дения от самия теб съсъд силите, от които се нуж-
даеш в такива часове. А най-подходящи за такива
носители са възвишено красивите неща. Онова, ко-
ето дължи собственото си съществуване на висша
формираща сила, ще запази най-добре в себе си и
твоята добила форма сила. Заобиколи се с такива
предмети, които да можеш всекидневно да пълниш
и зареждаш в добрите си часове с формирана во-
лева сила, толкова нужна за теб в часове на сла-
бост! Носи тези неща винаги със себе си, където и
да отидеш! ЖБ 314-315 (236-237)
Ти започваш постепенно да разбираш, че може сам
себе си да “настройваш” и че всичко — храна, об-
лекло, място на пребиваване, уединение или ком-
пания — може с течение на времето да се превърне
за теб в “камертон”. МГ 63
И след като се определиш в себе си и нищо вън-
шно не може вече да те разколебае, пак не бива да
оставаш скован. Днес може да удостоиш със свое-
146
то “да” един въпрос, на който утре ще трябва да
отговориш с “не”. ПБ 73-74
Трябва да се научиш да владееш и най-слабото си
усещане, внимателно да го преценяваш и да го от-
пъждаш от себе си в същия миг, в който почув-
стваш, че в него се опитва вече да се прокрадне
изкушение. Б 92
Не е необходимо, нито дори полезно, всички да
знаят, че си един от тръгналите по пътя към Духа!
В 119
Характерен белег за пробудените и оживелите в
Духа е, че те не се отличават с никакви особености
в поведението и начина си на живот от своите съв-
ременници и съотечественици. Т 51
Няма нищо по-глупаво от това, да се оплаквате,
правейки с непрестанните си вопли просто непо-
носимо едно състояние, което не можете да про-
мените със собствени сили. Б 130
Продължаваш ли да се “ровиш” в себе си, опит-
вайки се да “откриеш” дълбокия смисъл на своите
страдания, ти само подриваш съпротивителните си
сили! ДФ 58
Не е възможно да се добереш до “смисъла” на спо-
летялото те страдание, защото то добива “смисъл”
147
едва тогава, когато ти самият му придадеш такъв!
ДФ 58
Гледай на сполетялата те беда само като на изне-
надала те при излет буря и можеш да бъдеш сигу-
рен, че все по-рядко и по-рядко ще те спохождат
беди! Щ 48 (30)
Твоето страдание може да ти се струва без мяра
“значително”, но не търси в него доводи за соб-
ствената си “значимост”! Не бива да издигаш в се-
бе си олтар на страданието! ДФ 59
Ти самият си нетленен, страданието ти обаче е пре-
ходно и то лъже, когато те кара да вярваш в него-
вата дълговечност! ДФ 59-60
Да бъдеш господар, не означава да се откажеш от
услугите на своите слуги! СВ 104
Съветвам те: бъди бдителен и не удостоявай с до-
верието си лъжата на страданието! УТ 18
Не искам да кажа, че преживяването на едно стра-
дание не би могло да подейства благотворно, но
благотворно в случая е не самото страдание, а вът-
решната нагласа на човека, която и в страданието е
способна да разкрие истинските ценности на този
човек. УТ 36
148
Единствен ти решаваш какво да покълне от семето
на твоето страдание! УТ 21
Едва скръбта, уви, разкрива за мнозина нещичко от
техните собствени дълбини, тъй като в радостта,
способна да ги доведе до същите тези дълбини, те
се задоволяват с малкото, което намират на повър-
хността. УТ 8
Никое нещастие на този тъй изпълнен с нещастия
свят не е толкова голямо, че да препречи трайно
пътя на щастието. С всяка искрица щастие обаче,
която възприемаш в съзнанието си като щастие, ти
правиш да секне едно от хилядите изворчета на не-
щастие на тази земя, а когато наистина успееш да
сътвориш щастието си, с това ще си избавил зави-
наги човечеството от едно от големите тресавища
на нещастието, които са възникнали в резултат на
хилядолетно безразсъдство и упорито невежество
и които могат да бъдат пресушени единствено от
слънцата на самосътвореното щастие на единици.
Щ 120-121 (76)
“Право” на щастие ние нямаме, всеки човек обаче
има задължението да изгради своето щастие. Ни-
къде по земята няма да намерим истинско щастие,
ако сами не си го създадем! Б 166
От ранно утро до късна вечер не бива да отмина-
ваш нито едно събитие, колкото и незначително да
149
е то, без да си успял да извлечеш от него някакво,
макар и най-мъничко щастие. Щ 118 (76)
Като част и “център” на човешката общност ти
имаш винаги право да се стремиш към всичкото
богатство, което тази земя може да ти предложи!
Щ 77 (47)
Ти имаш право на неограничено богатство, но ис-
каш ли да придобиеш някакво макар и скромно по
размер богатство, ще трябва да приемеш необхо-
димостта да дадеш съответната равностойност за
него! Щ 79-80 (49)
По всяко време имаш свободата да постигнеш оно-
ва, което можеш, а ти можеш да постигнеш всичко,
към което се стремиш с истинска воля. Щ 81 (50)
Богатството, с което разполага земята, е тъй неиз-
меримо голямо, че и за теб по всяко време стои на
разположение огромно състояние. Щ 81-82 (50-51)
Желанията ти ще принесат плод само ако им се
удаде да увлекат що-годе след себе си твоята воля.
Щ 82 (51)
Имаш ли волята да създадеш постижимото за теб
богатство, пази се от завистта! Щ 82 (51)
Искаш ли да станеш “богат”, пази се да не “пес-
150
тиш” на дребно! Щ 83 (52)
Горко на човечество, което престане да се отнася с
дълбоко уважение към богатството! Горко на чо-
вечество, което престане да свежда почтително гла-
ва пред бедността! Щ 76 (46)
Никога няма да загубят силата си да творят ново
щастие хората, у които тя се е преляла още в дет-
ството им от родители, съумели сами да създадат
своето щастие! Б 167
Ако веселието е било преди равнозначно за теб на
греха, постарай се вече да разбереш, че ведрата ра-
дост е во веки несъвместима с онази глупост, коя-
то се нарича “грях”. В 141
Знай, о, търсещи, който се стремиш към хармония
в своята душа и полагаш усилия да се съединиш в
себе си с Духа: — аз не бих могъл да те “взема насе-
риозно”, преди да съм се убедил, че можеш да се
смееш! В 138-139
И наистина: никакво разкаяние няма да те изтръгне
от греха така, както чистосърдечният ти смях над
твоите глупави постъпки. В 140
Колкото повече се научаваш да се смееш, толкова
по-свободен ще ставаш. В 142
151
Едва ли има по-голяма заблуда от убеждението, че
на истинската радост трябвало да се позволи да се
излее безпрепятствено като буен планински поток.
ДФ 44
Недей забравя себе си в своята радост! ДФ 50
Ще увеличиш стократно радостта си, ако съумееш
да я формираш според присъщата на теб самия мя-
ра. ДФ 51
Да “обичаме Бога”, ще рече: — така да “обичаме”,
така драговолно да приемаме всяко изпитание и
всяка болка на земята, сякаш сме искали и сме се
стремили всичко да бъде точно така, както ни го
поднася животът. Да “обичаме Бога”, ще рече: —
да обичаме земята и всяко живо същество на нея
такова, каквото е, дори ако това изобщо не отгова-
ря на нашите желания. Да “обичаме Бога”, ще ре-
че: — да обичаме самите себе си и от любов към
себе си да приемаме всички несгоди, чието бреме
ни е дадено да носим по дългия и труден път, кой-
то от грешките и заблудите ни води накрая до са-
мите нас — такива, каквито сме вечно в Бога!
ОС 49-50 (35)
Съзнанието живее във вас от най-вътрешните до
най-външните части на тялото ви, във всяка негова
клетка дори, само че то не е още съединено с ва-
шето себе-съзнание. ЖБ 250-251 (194)
152
Вярно е, че по всяко време е имало и хора, които,
съзнавайки своята духовност, са се изкачвали до
високи стъпала, без да са овладели сигурна власт
върху “животното”, само че нито един от тях не е
преживял през земния си живот в себе си, в най-
съкровените си дълбини, своя жив Бог! КМ 93-94
Вие самите сте “храм” на Духа, който има своя да-
рохранителница на невидимия олтар, издигнат във
всеки член и във всеки вътрешен орган на вашето
тяло. ЖБ 249-250 (194)
Всичко онова, което си въобразяваш, че е над теб,
ти го носиш в самия себе си! ДЖ 22
Основателите на великите древни култове са знае-
ли, че “който види Бог, умира”, и затова са създали
правдиви образи на Действителността за всички,
които са се надявали да намерят своя жив Бог в
самите себе си, където той не може наистина да се
“види”, но може да се почувства във всеки атом на
душата, във всяка клетка на тялото, носещ благос-
лов, сила и просветление. МГ 222
Наистина твоето съзнание не е създало Действи-
телността, тъй като самото то е “част” от тази Дей-
ствителност, самото то е една от скритите духовни
сили на Прабитието, но и в “отсамното”, и в “от-
въдното” то е творец на проявната форма, която и
тук, и там се гради върху действието на все същите
153
сили. ОС 113 (75)
Ти все още не “съществуваш”, защото онова, кое-
то наричаш свое “съществуване”, не е истинско,
осъзнаващо себе си Битие! ВЦ 99
Засега ти само желаеш да се пробудиш, но волята
ти все още иска да продължиш да сънуваш своя
сън. Съветвам те: изпълни се още днес, докато че-
теш тези думи, с твърда воля да не се отдаваш вече
на колективните видения на своите другари по сън!
С 35 и 36
Вие сте царе, които не познават своето царство!
Във вас самите е това “царство”, което очите ви
напразно се мъчат да съзрат, търсейки го навън.
ЖБ 279 (213)
Никой от вас не знае още, кой е той! ЖБ 12 (12)
Ти дори не подозираш още, че можеш да даряваш
със сила и че твоето могъщество се заключава имен-
но във възможността ти да се разпореждаш със си-
ли, които са далеч по-могъщи от теб. С 28
Колкото и ниско да си паднал, силите, от които —
като се почне от хаотичната им форма на действие
и се стигне до тяхното най-висше проявление — Бо-
жеството непрекъснато се самоформира, присъс-
тват все пак у теб в една твърде висока форма на
154
действие. ЖБ 175 (140)
Пътят към същностния Дух е в основата си толко-
ва прост, че добре ще сториш и ти самият да “оп-
ростиш” максимално себе си във всичките си мис-
ли и чувства. СВ 102
Ти оскверняваш своя жив Бог и когато вярваш в
сънувания от тебе “Бог”, и когато го отричаш в съ-
ня си. С 24
Твоята вяра е калъпът, чиято форма приема разто-
пеният метал на съдбата ти. ЖБ 307 (232)
Поддържай в себе си вяра, изпълнена с упование, и
избягвай угнетителните мисли, които все отново и
отново ти навяват страх, че не ти е отредено да
намериш! Опитай се да разбереш, че е кощунство
да се отдаваш на подобни страхове! ВЦ 37-38
Всеки земен човек, който и да е той, може да стане
“светещ” в духовната Светлина, във вечната Сво-
бода, дори да получава Светлината си като кръжа-
ща около слънцето планета. ЖБ 274 (209)
Всеки човек може, без каквото и да е напътствие,
без каквато и да е помощ на духовно пробудени
водачи, да съзре в себе си една духовна Светлина,
образа на една пламтяща звезда. Мнозина са гово-
рили с опиянение за своето “новорождение”, за сък-
155
ровената “близост” на душата им с “Бога”, за “ду-
ховното бракосъчетание” с “небесния жених”, мно-
зина са вярвали, че делото е свършено и “нирвана-
та” — постигната, докато те всъщност са съзрели в
себе си само образа на “пламтящата звезда”, нес-
пособна да засияе вечно без онази сила, която един-
ствено “Прасловото” може да дари и която никой
никога няма да постигне, ако не тръгне по пътя,
проправен за падналия син на Духа от самото “Прас-
лово”, за да стане то отново достъпно за него.
МГ 169-170 и 171
Учили са те да почиташ величавия Светещ, когото
ние наричаме “Най-силно обичащия”, като непог-
решим “Бог”, неспособен да извърши какъвто и да
е грях, но това е довело до дълбоко замъгляване на
твоята преценка и те е отхвърлило далеч назад в
едно царство на безсилие и безпомощност, където
искат да те държат онези, чиято единствена въз-
можност да се радват на властта си е да бъдат приз-
нати от твоята изпаднала в робска окаяност душа
за господари на нейната съдба. Л 122 (85)
Един духовен “Майстор” също може да “падне”,
доколкото става въпрос за земната му “компонен-
та”, и единствено той може като земен човек да
извърши едничкия “грях”, за който няма прошка,
“греха срещу Светия Дух”, равносилен в неговия
случай на самонадеяно противопоставяне и неза-
читане на онова в него, което иска да се разкрие
156
чрез него. Тогава той изчезва от духовния свят и
потъва беззвучно, като угаснала звезда, в космич-
ното пространство. Разбира се, вечната същност
на такъв един нарушител на духовните закони не
може никога да бъде унищожена като последица
от духовното му самоубийство, но неговото инди-
видуално съзнание се разтваря постепенно във все-
общото планетарно съзнание в траещ хилядолетия
процес на разложение. Той именно е “Луцифер”,
падналият от висините Светител, стоял някога пред
трона на Вечното. Съвсем не е “измислица на влас-
толюбиви свещенослужители”, че докато на земя-
та има хора, съществува и “ад”, че тази планета е
заобиколена от цял легион “дяволи”, които не са
нищо друго освен паднали “синове Божии”, неспо-
собни след своето падение да намерят покой, до-
като бездната на Хаоса не погълне и последната
искрица от съзнанието им. С 69-70
Едва след като създадеш в себе си такава тишина,
че да разбереш колко глупаво е да питаш кога ще
постигнеш просветление, ти си наистина близо до
просветлението. За теб трябва да остане съвсем на
заден план, кога точно на тази земя ще стигнеш до
висше познание! ВЦ 36-37
Ти самият върви по собствения си път, но остави и
всеки друг да следва своя собствен път дори ако
неговите цели стоят далеч по-ниско от твоите! Ти
не знаеш кога ще дойде часът на другия и нямаш
157
право да смущаваш неговия сън, преди да е ударил
часът му. ЖБ 103 (87)
Никой друг не може во веки веков да се усъвър-
шенства в твоята духовна форма. ВЦ 65
В самия теб е от вечни векове заложено в коя от
своите багри Светлината може да ти донесе благо-
дат. Докато се опитваш да постигнеш в себе си
Светлината според същността на другите, ти само
пречиш на Светлината да стигне до теб в хармония
с твоята същност и обагреност. ВЦ 52 и 53
Голям грях са извършили към теб онези, които са
ти описвали пътя към Светлината като път на от-
речението и непрестанните лишения, защото така
те са парализирали от ужас волята ти, приковавай-
ки я към земята. Ч 151 (106)
Не всички съзнават, че заблуждават другите, някои
дори са убедени, че служат само на истината, но
това днешно време на обезценяване на всички цен-
ности е родило твърде много хора, които никаква
“съвест” не е вече в състояние да възпре, след като
самите те са станали жертва на собствените си илю-
зии и сега, опиянени от силата си да объркват ду-
шите и замаяни от суетна гордост заради броя на
послушните жертви, тръгнали след техните знаме-
на, те тласкат хиляди към гибел чрез своето уче-
ние. Л 79-80 (57)
158
Искаш ли да намериш в себе си отреденото един-
ствено на теб съвършенство, знай, че съвършен-
ство можеш да постигнеш в себе си само съединен
със своя Бог! ПБ 95
Ако не ти липсва воля и готовност да получиш по-
мощ, ще я намериш по своя път, без да я викаш и
измолваш. Тази помощ не зависи от произвола на
този, който я оказва! ПБ 65
Не е имало време, през което да не са съществува-
ли в земно тяло помагащи, дейни Братя.
ЖБ 200 (158)
Малко прозорливост е нужна, за да се отличат лъ-
жепророците, които се надвикват по панаирите, ма-
кар че те имат толкова малко да кажат, от тихите
Дейци, от Братята на Светещите на Прасветлина-
та. ЖБ 200 (158)
Евтините фокусничества са били винаги досега по-
вече ценени, отколкото и най-спасителните учения
на истински призвани помагачи. МГ 55
Не си създавайте никаква представа за външния вид
и за характера на човека, в когото може би живее
вашият духовен Учител тук, на земята, а ако позна-
вате такъв, за когото ви е известно, че е съединен с
Духа, пазете се да не помислите веднага, че щом го
познавате, единствено той би трябвало да бъде и
159
вашият духовен Учител! ЖБ 299 (228) Духа. Ч 64 (48)

Напразно ще търсиш крайна яснота в “свещените
книги”, защото тези книги са били писани някога
само за хора, отдавна постигнали крайната яснота.
Ч 37 (31)
Мъжът, поел по този “път”, ще се приближи без
съмнение по-бързо до целта, ако запази поведени-
ето си активно, сякаш все готов да “грабне” целта,
към която се стреми. На жената пък вместо това
препоръчвам поведение на изпълнен с упование коп-
неж — нека тя остане устремена към целта, но без
да се опитва да я “грабне”, а да се остави да бъде
пасивно насочвана към нея. Ч 69-70 (51)
Едва след като жената на тази земя се освободи
отново от поисканото някога земно тяло — след един
земен живот, насочен към завръщане в Битието на
Духа, в духовен облик и с обединени душевни си-
ли, изпълнена от своя “жив” Бог, — едва тогава тя е
в правото си да очаква, че до нея може да се приб-
лижи Учител в духовен облик, способен да Ј въз-
станови онова, което тя, като женски полюс на ду-
ховния Човек, е трябвало някога да остави там, къ-
дето силата Ј е била парализирана поради погреш-
но насочване на нейната устременост. Ч 67 (50)

Жената може да се роди като сомнамбул или като

“ясновидка”, но тя никога не би могла да стане “пос-
ветена”. Своето най-високо духовно стъпало жена-
та достига без изключение едва след земната си
смърт чрез спойка, чрез единение с един божес-
твено преобразен човешки дух от мъжка полярност,
който я носи в себе си, в мистериозно единение —
защитена като в дарохранителница и обгърната в
Любов, — през безкрайността на духовните сфери.
С 95

Напразно земната жена би търсила тук, на земята,

някой от Майсторите на космично познание, за да
Ј даде още през земния живот достъп до света на
160 161
 АЗ И ТИ

Нито един земен човек, все едно дали мъж или же-
на, който е физически годен за брак и не се чувства
лишен от тази възможност поради неумолимо су-
рова съдба или по други непреодолимо тежки при-
чини, няма да бъде способен да изживее с пълна
яснота още тук, на земята, своята духовна същина,
докато продължава доброволно да отбягва действи-
телното взаимно допълване на половете, заложено
от самата природа. Тук няма място за никакви “па-
зарлъци”, за никакви извъртания и усуквания.
Б 12

Никой от онези, които се мислят за постигнали “съ-

вършенство” тук, на земята, и гледат на брака като
на препятствие по своя път напред или като на не-
що нежелателно, не би могъл да стигне до своята
цел. Б 12

Безбрачният ще може да постигне по свой начин

частично съвършенство само при условие че ис-
тински — а не родени от човешката глупост — осно-
вания свидетелстват пред Бога, че той е останал
безбрачен не по свое собствено желание. Б 14-15

Време е наистина бракът да защити най-святото си

съдържание от онези, които обявяват за “порочен”
162 163
акта на зачатието и не са се посвенили да подхва-
нат фантастичното предание на древните “езични-
ци”, приписвайки — в “духа” на античните митове —
раждането на най-възвишения Син Божий сред чо-
веците на една “Дева”, без да подозират, че тези
митове предават грижливо скритата вест за ражда-
нето на Бога в човешкото сърце, — за раждането на
“Сина Божий” в душата, която единствено Духът
Божий може да оплоди. Б 17
Доста често едно сериозно поставено ново начало
на брака би положило основите на ново — и този
път трайно — щастие, ако не са били предварител-
но изгорени всички мостове между съпрузите, тъй
като погледът е бил вече насочен навън, към ново
щастие до рамото на друг партньор. Б 21
Никакво усилие, никакво търпение и никакво само-
обладание, проявявани от теб в брака ти, не са за-
губени за тебе, защото всичко, което извоюваш от
себе си по този начин, спечелил си го во веки ве-
ков. Ч 95 (69)
Онова, което човечеството е успяло да постигне в
брака между един мъж и една жена, се корени в
най-вътрешната структура на Божеството! Б 25
Щом волята действително иска висшата душевна
форма на Любовта, никакви родени от плътта зад-
ръжки не могат да Ј устоят. КО 52
164
Подборът е най-важният белег на истинската Лю-
бов! КО 61
Ти не ще можеш да разгориш в себе си всесилния
огън на Любовта, без да пръскаш непрекъснато око-
ло себе си неговите лъчи, и всичко, което се доб-
лижи до теб, ще усеща това непрестанно излъчва-
не. Л 65 (48)
Всесилният огън на Любовта иска да добие живот
в теб, за да може неговият Живот, изхождайки от
тебе, да породи един ден нов живот — тук, в сърца-
та на човеците, борещи се да постигнат на тази
земя своята вечна форма. Л 82 (59)
И в нисшата форма на Любовта може да се открие
божественият Ј характер от всички, които са раз-
брали вече, че тя е еднаква по своята същност с
най-висшата форма на Любовта, като двете се раз-
личават единствено по начина си на действие.
Л 115 (81)
Наистина фалос и йони са били открай време дъл-
боко почитани символи и тези два противополюса
представляват свещени котви в земния живот на
най-дълбоките мистерии, само че — който е скло-
нен да търси тук, преди сам да е бил потърсен,
нека внимава да не обърка сферата на действие и
вместо “свещени котви” да не издърпа от дълби-
ните покрити с хлъзгава слуз змии! Л 110-111 (78)
165
Само в най-възвишена духовна Любов трябва да се
извършва съединението на физическите полюси, за
да може то да отприщи високите духовни сили, ко-
ито дремят в земнотелесното проявление на чо-
вешките същества. И тогава в такова съединение
може да стане “чудо”, докосващо се все отново до
най-високата Духовност, а тези, които го преживя-
ват, се самоосъзнават заедно в сфери на духовното
Битие, каквито е неспособна да си представи фан-
тазията на никой поет. Ч 101 (73)
Който усеща в себе си силата на любовта в нейна-
та най-висша и най-светла степен на развитие, той
излъчва любов и не може да не я събуди дори там,
където тя все още дреме, щом почувства, че е срещ-
нал човека, предопределен му от съдбата да се свър-
же с него в истински брак. Б 48
Каквото и да сториш на своя мъжки или женски
противополюс тук, в брачната общност на този зе-
мен живот, сторил си го на себе си, направил си го
във всички случаи на своя собствен духовен проти-
вополюс, все едно дали наистина си го намерил
тук, на земята, или не! Ч 94 (69)
“Бракът” в най-висшия смисъл на думата е само
подготовка на раз-двоения единичен полюс за дву-
полюсния живот на обединения човешки дух —
“Мъж и Жена” — във Вечността. Ч 99-100 (72)
166
Бракът е съчетание на два духа и две тела, но в
телесното си съществуване мъжът и жената прите-
жават духовна сила, за която биха могли да им за-
видят самите “Богове”. Ч 102 (73-74)
Освободени един ден от земна обвързаност, “мъ-
жът” и “жената” — при най-пълно запазване на ин-
дивидуалната си самобитност, при подчертано по-
лярно различие като две цялостни духовни същес-
тва — ще бъдат все пак обединени в един-единствен
“Аз”, тъй като в новородения духовен Човек двата
обособени “Аза” напълно се “покриват” и всеки от-
делен “Аз” усеща в себе си едновременно “Аза” на
противоположния полюс, както и самия себе си.
Това, което е било две и раз-двоено, ще остане ве-
че во веки свързано в нещо трето, като новообеди-
нило се духовно същество, състоящо се от “Мъж”
и “Жена”. Ч 85-86 (62)
Докато продължава да те измъчва тривиалната, тре-
вожна угриженост за самия теб и за твоята земна
съдба — а тя говори за очевидна липса на упование
във Вечното, — ти не знаеш още нищо за Любовта,
към която е призовавал някога възвишеният Учи-
тел и която единствена е в състояние да те направи
свободен. Ти ставаш сам роб на тази своя тревога,
макар че не печелиш нищо с всичките си грижи. А
най-божествената от силите дреме в същото вре-
ме неизползвана в теб, защото не знаеш как да си
служиш с нея. Л 61 (45)
167
Общността във всяка мисъл, всяко чувство, всяка
постъпка огражда брака като с висока стена и му
осигурява най-сигурна закрила. Брачният съюз не
може да остане без надеждна ограда във външния
свят. Б 58-59
Ако двама съпрузи са съумели да изградят своето
щастие като съединено с Духа цяло, това засяга
единствено тях самите. Бъдете преди всичко нащ-
рек да не будите завист, която може много лесно
да бъде събудена, ако някой бъбривец си развърже
езика и почне да се хвали със съпружеското си щас-
тие! Б 60-61
Общността не търпи присмеха и подигравките.
Общността няма нищо общо с безсърдечната, през-
рителна насмешка. Общността държи съпрузите ви-
наги да се щадят взаимно, да се стремят да прик-
риват слабостите на другия и да му помагат. Б 63
Трябва напълно да се изключи опасността до уши-
те на други да стигне онова, което съпрузите са
споделили помежду си! Б 64
За да се изгради и просъществува истинска общ-
ност, трябва да се отнасяме с уважение, а поняко-
га дори с благоговение, към онова, което другият е
принуден да запази скрито, макар че би говорил с
удоволствие за него, стига само да можеше! Б 69
168
Който не се стреми в брака към щастието на съп-
руга си като към своя най-висша цел, много лесно
ще се лиши, без да подозира, от собственото си
щастие. Б 77-78
Напразни ще са опитите ти да даряваш радост на
другите, докато продължаваш да се съмняваш в спо-
собността си да създаваш радост. Б 80
Често пъти една съвсем малка радост е поставяла
началото на голямото, отдавна жадувано щастие.
В брачния живот изникват всеки ден “хиляди” въз-
можности да се изнамират дребни радости, спо-
собни да ощастливят, макар и за кратки мигове,
двамата съпрузи. Нито една такава възможност не
бива да остава неизползвана! Б 82
Бракът не е само “човешки договор”, въпреки че
другият съпруг е придобил без-условно право вър-
ху теб и че ти му дължиш “вярност” дори тогава,
когато той най-вероломно я нарушава. Всеки един
обет между мъж и жена, при който двете страни се
обричат на брачен съюз, представлява реален кос-
мичен акт и се извисява със своето “да” до най-
съкровените и най-висши сфери на духовния свят!
Б 94
Брачният обет може да бъде оттеглен само ако
“смъртта” раздели двамата съпрузи или ако те се
окажат принудени — поради най-основателни и най-
169
сериозни причини — да се освободят взаимно, като
оттеглят своя обет един пред друг, пред цялото чо-
вечество и пред същностния Дух, освен ако едини-
ят съпруг не напусне другия и без такова недвус-
мислено оттегляне на обета или не го лиши по друг
начин от възможността да изпълнява поетите от
него задължения. Б 94-95
Изкушението само по себе си не е още “грях”! Чак
когато почнеш да му обръщаш внимание, когато
го допуснеш твърде близо до себе си, когато го
подклаждаш и си играеш с него, ти няма вече да
имаш право да се смяташ за невинен. Б 90-91
Самата природа на двата пола е такава, че между
всеки мъж и всяка жена постоянно се разпростра-
няват еротични вибрации, макар тези фини, неп-
рестанни трептения на невидими енергийни вълни
да са толкова слаби, че те изобщо не се регистри-
рат от съзнанието, както става при всички хора с
чиста душа. Б 44
Мой дълг е да ти кажа, че всяко раздухване и пред-
намерено усилване на естествените еротични треп-
тения между мъжа и жената, щом е насочено към
друг човек, а не към собствения съпруг, осквернява
вече брака. Дори ако някое изображение те изкуши
да изпиташ полово осъзната възбуда и да се отда-
деш на тази възбуда, с това ти също скверниш бра-
ка! Б 96-97
170
Трябва да възпиташ в себе си способността да наб-
людаваш с възхищение красотата и на другия пол,
без да допускаш и най-слабия еротичен трепет в
съзнанието си! Б 97
Дори съпрузите да разполагат с всички богатства
на земята, бракът им няма да се развие пълноцен-
но, ако наред със своите празници той не познава и
вкуса на всекидневието. Бракът не може да се смя-
та за укрепнал, докато не е показал, че се справя
успешно с делничните си задължения. Б 114 и 119
Толкова раздори стават единствено защото всеки
от съпрузите се интересува само от своите пробле-
ми във всекидневния живот, без да проявява разби-
ране към проблемите на другия. Съпрузите си го-
ворят един на друг от различни равнища на прежи-
вяването и се чувстват “засегнати”, че срещат не-
разбиране, вместо да се опитат първо да вникнат в
преживяванията на своя партньор. А всичко това е
само последица от болезнения стремеж да лишим
всекидневието от неговите права: — да избягаме кол-
кото може по-надалеч от изискванията му.
Б 116-117
Малко “излишество”, колкото и скромно да е то,
ще направи по-радостен и по-лек съвместния ви
живот в брака, както и при много други обстоятел-
ства на тази земя, и щом можете така или иначе да
си го позволите, не бива да се страхувате, че вър-
171
шите “разточителство”. Б 127
Не забравяйте, че може да бъде съдбоносно за вас,
ако — вместо да се насърчавате неуморно един дру-
гиго — вие усилвате взаимно своето униние, понеже
неволята ви подвежда да мислите, че била по-лес-
но поносима, щом е все пред очите ви и щом не
позволявате на другия да се издигне дотам, че да
се надсмее над бремето си. Б 129
Твърде много подценяваме значението на съгласи-
ето като крепител на щастието, иначе нямаше да
го нарушаваме толкова често заради празни неща:
— само и само да наложим на другия някои “мне-
ния” и “възгледи”, които едва ли биха натежали
много, ако на другото блюдо на везните сложим
своето щастие. Б 135
Помисли какво означава за теб твоето щастие в
брака и тогава прецени колко важни са нещата, ко-
ито могат да го поставят под заплаха! Избери след
това на кое повече държиш! Б 137
Разногласията не могат да бъдат отстранени чрез
пререкания! Б 138
Има достатъчно хора, които така и не могат да раз-
берат, че и дребният спор, превърнал се отдавна
във всекидневна привичка за тях, може да бъде про-
172
гонен от брака, ако и двамата съпрузи са сериозно
решени да го прогонят. Няма други човешки взаи-
моотношения, при които натякването на грешките
на другия да води до такива трагични последици,
до каквито се стига в брака. Б 141 и 149-150
Щастието в любовта може да се завоюва само ако
се стремиш с истинско “свое-нравие” на волята да
останеш трайно щастлив с човека, когото обичаш.
Щ 57 (35)
Свещен е : — поривът на половете да се съединят!
Свещена: — мистерията на зачатието и раждането!
Свещена, — трижди свещена: — връзката между мъ-
жа и жената в тясно споена общност тук, на земя-
та, и във Вечността! Б 188
Докато трае този земен живот, всеки от физически
видимите полюси на брачната двойка си остава
единственият ефективно допълващ полюс на дру-
гия съпруг, независимо дали са наистина налице —
както в извънредно редки случаи — два полюса, ко-
ито са били някога свързани помежду си и пред-
стои да се свържат отново, когато им се изпълни
времето, или пък става въпрос за два поначало
“чужди” един на друг полюса. Б 172-173
Имаш всички основания да изпитваш благоговение
пред собственото си дете, доколкото духовният Чо-
век в теб не е станал пълен господар и повелител
173
на ефирните сили на твоето тяло, защото от очите
на детето ти той те гледа все още изначално чист.
Ч 111-112 (80)
Космичните закони не ти дават никакво право да
превръщаш детето си просто в огледало на самия
себе си, защото най-святото и най-възвишеното, ко-
ето се проявява в това същество, стои неизмеримо
по-високо от всичко земно, получено от теб като
наследство на плътта. Ч 113 (80)
Нямаш право да приписваш на собственото си кръв-
но наследство душевните сили на детето, ако те
крият в себе си големи заложби! Нямаш право да
потискаш, а още по-малко да заробваш душевните
сили на детето, ако те не отговарят на твоите же-
лания! Ч 114 (81)
Правата, които са ти дадени според космичните
закони по отношение на твоето дете, са тясно ог-
раничени. Ти имаш единствено правата на дома-
кин, комуто един висок гост е оказал честта да се
довери на неговата закрила, при което гостът е в
такова положение, че не би могъл сам да се защи-
тава. Ч 114 (81)
Не можеш да очакваш детето ти да те почита, ако
то стои много по-високо от теб. Ч 117 (83)
174
Колкото по-грижовно и внимателно се отнасяш
към искрата Божия, която ти се доверява в твоето
дете, толкова по-ясно ще долавяш отново Божията
искра и в самия себе си, а един ден може и наисти-
на да я намериш благодарение на детето.
Ч 118-119 (84)
Не си мисли, че можеш безнаказано да натрапиш
на детето си удобните за теб духовни окови само
защото като човек то не знае още нищо за себе си
и за своето достойнство! Ч 117 (83)
Не за “възпитанието”, парите и знанията, които да-
ваш на детето си, ще ти бъде то един ден призна-
телно, — само това, че си му помогнал да стане
онзи човек, който е искал да прояви духовната си
природа в него, ще ти спечели неговата благодар-
ност. Ч 119 (84)
Ако искаш да постъпваш мъдро и според вечните
космични закони, ще трябва заради детето си да
забравиш и погребеш своите желания.
Ч 125-126 (87-88)
Щастието също може в известен смисъл да се
“унаследява” и както земното богатство се предава
на деца и внуци, така един дом може да остави в
наследство на всички родени в този дом и своето
щастие, щастието на истинския брак. Б 157
175
Щом на бял свят се появи детето, върху родители-
те ляга нов, неимоверно тежък дълг, произтичащ
от отговорността за този нов живот, на който те
могат да “оставят в наследство” щастие само при
условие че сами са съумели да изградят своето щас-
тие. Полученото през детските години “наследство”
не може никога да бъде напълно заличено, както с
благодарност ще признаят онези, които са успели
да изградят щастието си върху заложените още в
бащината им къща основи, и както всекидневно се
уверяват за жалост други, принудени да водят теж-
ка борба, за да отхвърлят унаследеното от тях не-
щастие. Б 160 и 161
Не можеш да бъдеш истински щастлив, ако не съз-
даваш, доколкото зависи от теб, възможности за
щастие за другите, и обратно — ти унищожаваш щас-
тието на своите ближни, ако мислите ти се втурват
като разярени бикове в цъфналите градини на тех-
ните души. Щ 45 (28)
Безусловен дълг на човечеството е да се погрижи
нито един от неговите членове да не търпи лише-
ния, на всеки индивид, който и да е той и каквото и
да мислят за него, да бъдат осигурени храна, об-
лекло и подслон, и този дълг е неотменим дори
когато става въпрос за човек, който не принася ни-
каква полза. Щ 73 (44-45)
Където и да се срещнат, хората имат винаги задъл-
176
жението да намаляват своите собствени страдания,
както и страданията на ближния си! Б 77
Създай си сам своето щастие и ти ще създадеш
щастливи хора около себе си, ще проправиш една
пътека за “щастието на човечеството”! Щ 113 (70)
Трябва да се превърнеш за себе си и за другите в
магнит на щастието, ако искаш скоро и без лутане
да станеш творец на своето щастие. Щ 119 (75)
От едно отделно “Ти” можеш наистина да се скри-
еш, но пред общочовешкия организъм винаги е от-
крито всичко, което става в теб. Щ 34 (20)
Когато не се държи сметка, а може би не се и раз-
бира, че всички средства, с които се разпорежда и
които може да изразходва “държавата”, постъпват
само от образуващите я индивиди, грубото обър-
кване на понятията твърде скоро помрачава всяка
душевна яснота. ПР 77 (72)
От един и същ закон поначало зависи преуспява-
нето както на най-дребното стопанско сдружение
— малкото домакинство на младата съпружеска
двойка, така и на най-голямата народностна група
— многолюдната държава. За да нямаме затрудне-
ния, налага се и тук, и там да държим точна сметка
за средствата, които можем да изразходваме, тъй
като подлежат на възстановяване през същия пе-
177
риод, както и отнапред да осигурим допълнителни
суми за извънредни нужди, които не могат да бъ-
дат възстановени от текущите постъпления.
ПР 71 (67)
Не искаш ли сам себе си да отречеш, ще трябва —
веднъж самоопределил се — да “искаш” съществу-
ването и на другите в чужди на тебе форми също
така решително, както и собствения си живот, за-
щото в своето време всеки един е зависим от дру-
гите и постоянно свързан с тях, колкото и непонят-
но “чужди” да му изглеждат те. ПР 67 (64)
Обществото се интересува само от приноса, —
душевната общност се интересува от целия човек!
ПР 36-37 (36)
Общност във външния живот ще рече: — да обеди-
ним своето собствено “мнение” по такъв начин с
“мнението” на другите, че от мненията на всички
да се формира едно общо достояние. ПР 31 (31)
Общността на премалцината “знаещи чрез себеп-
ревръщане” е проявлението на вечния “Христос”
на тази земя, а Учителят от Евангелията е един от
най-възвишените Синове на тази Общност на Све-
тещите на Прасветлината, които единствени поз-
нават “Отца” и могат да постъпват, както “Отец”
ги учи. С 91
178
Трябва без остатък да изплатиш целия дълг, който
чрез поведението си към кой да е друг човек си
поел спрямо човечеството, и не ще убегнеш от за-
кона, докато не върнеш и “последния кодрант”.
Щ 35 (21)
За всичко, което искаш да получиш, ще трябва да
предложиш пълноценна равностойност, иначе един
ден общочовешкият организъм ще изиска от теб
каквото си останал да дължиш и не бива да се оп-
лакваш, ако той предяви правата си, без да се съоб-
разява ни най-малко с твоите желания.
Щ 39-40 (24)
Колкото неумолимо общочовешкият организъм
трябва да събира от всеки свой член всяко вземане,
чието изплащане умишлено се “забравя”, толкова
безучастно и автоматично е принуден той да след-
ва друг един закон, който му забранява всяко при-
нудително събиране на дълговете, щом у теб дей-
ствително е налице дори само волята да изплатиш
своето задължение. Щ 37-38 (23)
Не трябва непременно да станеш жертва на кос-
мични дисонанси, макар по твое време те да нами-
рат тук, на земята, своя най-далечен отзвук в чо-
вешките мозъци. ПР 66 (63)
Посредством невидими трептения, които са вина-
ги верни вестоносци на твоите мисли, чувства и
179
преживявания, ти оставаш, колкото и далече да се
намираш, тясно свързан с всички, които по своята
природа ти приличат. ПБ 79-80
Силата на твоето въздействие зависи много по-мал-
ко, отколкото си мислиш, от външните разстояния;
всички степени на въздействие се определят всъщ-
ност от по-голямото или по-малко сходство на тво-
ите собствени душевни трептения с тези на други-
те хора. Но всеки един от милиардите индивиди,
възприемани от теб като “Ти”, ще бъде така или
иначе достигнат от отзвука на упражненото от теб
въздействие. Щ 48-49 (32-33)
Всички, които са тръгнали или тепърва ще тръгнат
нагоре по сочения от мене път, се оказват веднага
тясно свързани в най-съкровените си дълбини до-
ри във външния свят да ги делят хиляди мили.
ЖБ 157 (127)
У мнозина смелостта и вярата укрепват, ако могат
от време на време да разговарят със свои “другари
по път”. ЖБ 158 (127-128)
Нека никога не бъдат повече от “двама или трима”
онези, които се събират по едно и също време, за
да спод лят взаимно душевните си преживявания
чрез думите на външната реч! ЖБ 159 (128)
Независимо дали ще пожелаеш да извървиш пътя
180
си сам, или пък заедно с един, а понякога и с двама
спътници, винаги знай, че един скрит Храм те свър-
зва с всички, които са тръгнали като тебе по своя
път. Светещите на Прасветлината са истинските
“Жреци” на този Храм и всеки търсещ, който вър-
ви в себе си по своя “път”, се намира под тяхното
сигурно ръководство дори отначало да няма в ду-
шата си собствено светило и да не може още да
разпознае водещата го десница. ЖБ 161-162 (130)
Всяка по-голяма група от душевно свързани инди-
види може да упражни благотворно въздействие са-
мо ако тя — що се отнася до словесния обмен на
душевни преживявания — се състои от множество
общности по двама или трима души, като всяка
такава “клетка” трябва да се основава винаги на
ясно изразеното чувство на лична взаимосвърза-
ност, така че — и без нарочна “клетва” — устойчи-
востта Ј да бъде гарантирана от самото начало.
Търсещите обаче не бива никога да се обединяват
във “верско общество”, защото нито едно такова
общество не е възможно без задължително “ве-
рую”, а нищо не пречи повече на душевното разви-
тие от външната принуда. ЖБ 159-160 (128-129)
И космичната, и земната свързаност не могат да се
сравняват по своите последици за отделния човек
с въздействието на строго очертаната от сродство-
то на импулсите група, към която той принадлежи
душевно. Ти имаш дял, без да подозираш, във всичко,
181
което става във всяка една от душите, спадащи към
твоята група на импулсно сродство. Мислиш си, че
усещаш само поривите на собствената си душа, до-
като всъщност ти си повлиян — повече, отколкото
би могъл да предположиш — от онова, което пре-
живява в същия този момент някой принадлежащ
към твоята група човек, тъй както и твоите прежи-
вявания се възприемат по всяко време от всички
членове на твоята импулсна група.
ПР 142 и 144-145 (127-128 и 129-130)
Ние, хората на тази земя, живеем не само своя соб-
ствен индивидуален живот, а се намираме и в дъл-
бока вътрешна връзка с всички съзнателно мисле-
щи същества, — не само с населяващите това зем-
но кълбо. ПР 141 (127)
Грях се върши само тогава, когато човек, въпреки
пълното съзнание за духовната осъдителност на
своите деяния, най-невъзмутимо прави това, което
му се иска. Но и такива простъпки може да се смя-
тат за непростими само в крайно редки случаи. Грях
е далеч не всичко, което се нарича “грях”, а много
неща, които нито един човек не би окачествил ка-
то такива, са всъщност истински грях! Безспорен и
нелек грях върши онзи, който отказва да наруши
малко собственото си удобство, за да достави ра-
дост на ближния си, твърде съмнително е обаче
дали може да се говори за грях всеки път, когато
някой извършва явна несправедливост в състояние
182
на афект. КО 55-56 и 56-57
В човешкия дух волята е способна да се разпознае
и в другата воля, така че човекът може съзнателно
да търси съглашение, запазващо мира чрез възпи-
тание на волята, която тогава ще иска не само себе
си, но и другата воля. ЖБ 189-190 (150)
Индивидуалността иска да утвърди единствено се-
бе си, но само за да съхрани в себе си всичко оста-
нало. Р 91 (48)
Никоя “индивидуалност” не би попречила когато и
да е на друга индивидуалност да разгърне себе си.
Р 92 (49)
Постигнатото от другиго съвършенство не е твое-
то и не може никога да замести в теб онова, което
пропускаш в самия себе си. ПБ 94
Никой не може да спаси ближния си, но който поз-
нава спасителния път, може да го покаже и на дру-
гите. В 153
Спасение земният човек ще постигне само ако и “Же-
ната” в неговия Бог проговори отново на съзнание-
то му. «Вечно женственото ни възвисява.» Това, че
той вижда в своя въображаем Бог само “Мъжа”, е
грях, то е отвръщане от силите на изначално поис-
каното Битие: — оплитане в копнеещата за опложда-
183
не женственост на неговото същество, — отказ от
мъжествено-активното в самия него. Ч 26-27 (25)
По всички свои стъпала надолу до земния човек
духовният Човек на Вечността може да те срещне
само като “Мъж и Жена”. И Майсторът на най-
чистото духовно познание, изпратен тогава при теб,
за да ти стане водач и помагач в Духа, също е: —
“Мъж и Жена”, защото онова, което единствено
може да стигне от него до теб, е вечният Човек,
възкръснал от гроба в него, земния човек.
Ч 35-36 (30)
Своя “жив” Бог ти би могъл да се надяваш да на-
мериш в себе си едва когато го потърсиш вътреш-
но така, както той единствено може да бъде наме-
рен: — като “Мъж и Жена”. Ч 29 (26)
Утехата, която биха могли да ти предложат други-
те, ще ти помогне да отхвърлиш оковите на своята
скръб единствено ако ти показва как можеш сам да
се освободиш. УТ 11-12
Посочи вратата на всеки, който идва уж да те “уте-
ши”, но само разравя пресни гробове! УТ 27
Лицемерната, вечно мърмореща “набожност” е не
по-малко осъдителна от празния жест на “светоот-
рицанието”. ОС 46 (32)
184
Ти, който копнееш за Светлина и Сияйност, научи
се да бъдеш милосърден дори към ония, които тол-
кова силно желаят да те задържат в собствената си
мрачна сянка! Л 126 (87)
Бъди винаги добър към всичко живо, само че —
“добротата” към тигъра е един добре прицелен из-
стрел, защото не трябва да караш да страда и оно-
ва, което ти се налага да унищожиш! ЖБ 135 (110)
Силата е най-великата победителка на омразата.
Силният и съзнаващият своята сила обича силата
си и тя постепенно го превръща в любещ.
ЖБ 188 (149)
Пази се от всички приспособенци и угодници! Па-
зи се от всички, които по всяко време са готови да
сменят “да” с “не” и “не” с “да”! Но пази се и от
склонността да натрапваш на другите своите “да”
и “не”. ПБ 77-78
Нека никой не се заблуждава от позволените наис-
тина за поетите, но стоящи тъй далеч от истината
елегични бленувания за едно Божество, което из-
живява човешкото страдание като свое и очаква соб-
ственото си спасение от човека. ПУ 111
Представянето на себеизричането на Бога, на Ло-
госа, на вечното “Слово, което е у Бога и което е
Бог”, и рязкото му разграничаване от духовночо-
185
вешката потенция, проявила се за нас в Учителя от
Евангелията, — така обосновано теологически, че
по-старите догми да не бъдат накърнени, а изцяло
изяснени в най-прекия смисъл на думата, — това
дело чака дръзновения радетел, който да се осме-
ли да го извърши, зналеца, който е способен да се
заеме с такова дръзко начинание, чиито последици
може да се окажат невероятно благотворни.
С 191-192
Фактът, че дадените от мен указания относно струк-
турата на вечния Дух съответстват автентично на
Действителността, не може да бъде нито възвели-
чен от най-пламенната вяра, нито принизен с без-
верие, създаване на пречки, критика или нападки.
КО 24
Словата на всеки, който учи, както “Отец” му е на-
редил, водят към истинска “Тео-София”, идентич-
на с изконното, тайнствено-духовно “християнство”
от вечния “Христос” в “Прасветлината”, чийто най-
възвишен Храм на земята се е намирал във “вът-
решния Изток” много преди Учителят от Назарет
да възвести като един от неговите Жреци своето
учение за вечната Любов. Тук той ще остане до
свършека на дните на тази земя, а заедно с него ще
пребъдат във всички времена неговите “свещени-
ци навеки по чина Мелхиседеков”: — по “чина”, по-
рядъка, който Вечното самҐ си налага във времен-
ното. Единствени тези безкрайно малко на брой зем-
186
ни човеци, които са получили от “СофЈята”: — от
Премъдростта! — Божия като вечен женски полюс
на субстанциалния Дух необходимата форма на съз-
нание, могат да предадат, по правилата на този
“чин”, и на другите хора на земята познанието и
знанието за тази СофЈя в Бога. С 114-115
Който чува словото ми, чува и словото на съеди-
нените с мен във Вечността Братя. КО 47
В същия миг, в който безсрамно разбулиш вътреш-
ния образ на своя Бог пред другиго, ти ще си загу-
бил вече своя Бог! ЖБ 308 (233)
Всяко “индивидуално битие” е в последна сметка
целокупното Битие дори когато то е неспособно
да знае това! Индивидуалното битие може да на-
мери “спасение” и “освобождение” само ако се из-
живява във Все-Битието, освободено от всяко дру-
го “индивидуално битие”. ЖБ 284-285 (216)
Ти си единственият по рода си център на едно ця-
ло, което е образувано само от единствени по рода
си “центрове” и което — доколкото е безкрайно,
макар и не безгранично — има свой “център” на
всяко място. Всеки център тук е сам за себе си “Аз”
и всеки друг център е за него “Ти”. Щ 32 (19)
За теб е почти невъзможно сам себе си да познаеш
в своята вътрешна същност, — как би могъл да се
187
надяваш да чуеш там ефирните гласове на “почи-
налите”? ЦИ 199 (162)
Глупаво душевно високомерие кара някои да си въ-
образяват, че нищо не бивало да застава между Бога
и човека, — но единственият достоен отговор на
тази надута претенция е молбата: «Прости им, Гос-
поди, защото те не знаят как те оскърбяват!»
МО 60
В земния живот са ти дадени готови да те подкре-
пят помагачи, винаги близо до твоя дух, стига да
съумееш да ги “призовеш” духовно чрез делата си.
Л 95 (68)
Научете се преди всичко да различавате “говоре-
щия” във вас глас от лъжливите “гласове” на въз-
будената си фантазия! ЖБ 296 (225)
Хората винаги са предпочитали да чакат идването
на “помагач”, отговарящ на техните представи, и
не са обръщали внимание на истинските Помага-
чи, които са им протягали спасителната си ръка с
доброта и непринуденост. МГ 55
Ако не получаваше единствената действена в този
случай помощ, помощта от Прародината на Духа,
предлагана от натоварените с тази задача високи
Помагачи, човекът би трябвало да се откаже зави-
наги от надеждата да открие отново себе си, веч-
188
ния човешки дух, в земното “животно” и така да
удържи победа над Демона на тази земя, над “Кня-
за на тъмнината”. КМ 84
Светещите на Прасветлината искат не да ти дадат
верски догми, а да изградят “мостовете”, които ще
свържат тебе, попадналия в плен на животното чо-
век на тази земя, с царството на субстанциалния
Дух. ЖБ 22 (31-32)
Както при фонтан с много струи от всяка тръба
изтича все същата по своето естество вода, идва-
ща от един и същи източник, но дадена тръба мо-
же да придаде на водната струя своята собствена
форма, различна от формата, получена при изти-
чане от друга тръба, така и всеки отделен член на
сияйната Общност, от чието име говоря, ти пред-
лага все същата мъдрост, все същото учение, въп-
реки че то може да приеме най-различни форми,
съответстващи на характерното своеобразие на по-
учаващия. Л 98-99 (70)
Никой още на тази земя не е бил усъвършенстван от
творческата сила на Любовта, без високата му фор-
ма да е била непрестанно заплашвана от винаги нес-
покойните разрушителни сили на земния живот, и
ако си мислиш, че Светещите на Прасветлината са
били пощадени от подобни грижи, знай тогава, че и
те — също като всеки, който се стреми да обедини
битността на животното със своята вечна същност
189
— трябва да остават всекичасно будни, ако не искат
да паднат от високата си Сияйност като звезда, коя-
то се стрелва изведнъж към бездната, за да се пръс-
не там на първичните си атоми. Л 120-121 (84)
Научи се и в Светещия на Прасветлината да виж-
даш човека брат, който не е предпазен от човешки
грешки и трябва да се бори също като теб, за да
може един ден, когато завърши земния си път, да
излезе победител от борбата на Светлината с мра-
ка. Л 122 (85)
Във високата духовна плоскост на действие на Све-
тещите на Прасветлината принадлежността към оп-
ределени раси и народи или към една или друга
група в тях е не само без значение и не играе ни-
каква роля, — тя изобщо не се забелязва. С 62
Никое ваше усилие няма да отиде напусто, но увен-
чаващата всички усилия награда на победителя ще
ви принадлежи едва когато извървите докрай въз-
ходящия път, който може да намерите само под
вътрешно духовно ръководство. ЖБ 254 (197)
Истинската благословия е духовна субстанция, из-
лъчваща сила, чиято действеност съответства най-
точно на вътрешната нагласа на благославяния. Така
че благословията не е нито молитва, нито пожела-
ние, тя не зависи от никакви жестове на благосла-
вящия, нито от изречени на глас или само помис-
190
лени думи, а е вечна духовна субстанция, насочва-
на към изява във времето от волята на една духов-
на индивидуалност, въплътена в земно тяло.
ПИ 189-190
Действията на притежаващия способността да бла-
гославя представляват поредица от актове на воля-
та, чрез които субстанцията на благословията, въз-
приемана от духовните сетива като пламтящо, в
началото още “безформено”, неравномерно “сия-
ние”, се преобразува в духовни форми, съответства-
щи на отправената благословия, за да може тя да
упражни своето действие, в зависимост от прида-
дената Ј определеност, в непосредствена близост
или надалеч през земи и морета. Чрез съответен
волеви акт може да се предизвика и многократно
подновяващо се действие. ПИ 191
За да бъде в състояние да дава истинска благосло-
вия, изхождаща от живата духовна Светлина, са-
мият благославящ трябва да пребивава в тази Свет-
лина и да притежава — благословия. ПИ 193
191
 ДЕЙНОСТ И СВЯТ

На тази земя още не се е родил човек, който да е

стигнал до познание, без да се е опирал на яките
плещи на своите предци. ВЦ 72

Към каквото и да се домогваме, нито един от нас

не може да го осъществи без другите и тъкмо в
хармоничното взаимодействие между отделните хо-
ра се постигат всички големи цели на човечество-
то. МГ 172

Всяка колебливост е опасна, защото вечното спа-

сение не се постига с “тръпки на страх”, колкото и
голяма тежест да се придава от хилядолетия тук,
на земята, на тези нямащи нищо общо с действи-
телността думи. ПУ 91

Ще можеш да намериш само при условие че пола-

гаш усилия да търсиш единствено в своята форма,
която винаги е формата на твоето време! Който ти
дава друг съвет, той те тласка към заблуда. ВЦ 73

Действена помощ в днешните си неволи християн-

ството може да получи преди всичко от вестите-
лите на Духа, известни като “немски мистици от
Средновековието”: — от истинските “теософи” в
смисъла на употребения от апостол Павел термин,
192 193
постигнали действително прозрение в духовните не-
ща, като Екхарт, Таулер, Франкфуртския рицар на
Тевтонския орден, чието име не знаем и на когото
дължим “Малка книга за съвършения живот” (“Theo-
logia deutsch”), каноника Тома Кемпийски, дарил
на едноверците си “Подражание на Христа”, и — за
онези, които не намират космичните му видения за
прекалено грандиозни и потискащи — “визионера”
от Гьорлиц Якоб Бьоме. Макар че е преди всичко
поет, не бива да забравяме тук и Ангелус Силезиус.
С 190
Християнството е твърде младо още на тази земя,
за да могат да бъдат осъзнати неговите божестве-
ни дълбини, и убедените, че то е “отживяло време-
то си” и че е било доведено до абсурд поради гре-
ховете на своите “църкви”, се заблуждават дълбо-
ко, понеже изхождат само от досегашния му път на
развитие. Те не подозират, че ще дойде време, ко-
гато на по-голямата част от така нареченото днес
“християнство” ще се гледа не без срам в сърцето,
както зрелият човек гледа на глупешките безобра-
зия и необузданите претенции на своята младост.
С 181-182
Римската църква боледува от своята аристократична
гордост, досущ като някои благородни фамилии,
за които броят на предците е станал по-важен от
собственото им благородство, докато пък откъс-
налите се от нея клонове забравят, че не може да
194
има плодовитост без “майката земя”, и затова не
бива да се вайкат, че постоянно губят виталната си
сила. Т 85
Всички религиозни учения на света съдържат в сво-
ята сърцевина крайната Истина. ЖБ 195 (155)
В почти всички религии се съдържа представата за
едно индивидуализирано себепроявление на веч-
ната Прасветлина като белег на дълбоко познание
на Действителността. С 137
В култа аз виждам човека да почита Божественото
в себе си, назовано с името на сътворения от самия
него Бог. КМ 12
Аполон, Афродита, Артемида и редица други, така
пластично изобразявани “Божества” на античния
свят, са били почитани на различните места в най—
разнообразни вариации, както в наше време горе-
що упование у вярващите буди представяният все-
ки път в различен аспект на безбройните места на
поклонение образ на “Богородица”. Тук не става
въпрос за “идолопоклонническо”, недодялано раз-
множаване на обичания и вдъхващ безрезервна вя-
ра култов образ, произлязъл някога от възвишения
култ към “Hagia sophia”, към “Божествената пре-
мъдрост”, като олицетворение на “вечно Женстве-
ното” и отъждествен по-късно с майката на Иисус,
а за едно психологически силно диференцирано въз-
195
приемане на свързани с мястото, образа и преда-
нията въздействия върху постижимата във всеки от-
делен случай максимална интензивност на отпра-
вения призив. ПИ 100-102
Не белег за нелепо “идолопоклонство”, както си
мислят днешните хора, е бил обичаят на древните
народи да почитат свои местни богове. Те са раз-
бирали, че така могат да постигнат нещо действи-
телно, — същото това действително се постига до
ден днешен в много страни и на много места по
нашата земя, макар за тази цел да са били създаде-
ни други образни представи и макар външното ве-
роизповедание да е намерило нови имена за скри-
тите за него сили. ПР 153 (137)
Зад всеки така наречен от вас “спасител” е стоял
някой, който наистина е бил такъв, защото удосто-
ените с това име са носели в себе си единствения,
вечен Спасител, и — пробудени от тежкия сън — са
усъвършенствали в себе си “Сина човеческий”. А
почитаните и превъзнасяни във вашите сънища
фантастични образи на тези велики мъже са роде-
ни от съня ви призрачни сенки. С 22-23
Божеството, което има нужда от човека, за да се
разкрие на човека, не изисква, разбира се, никакъв
култ заради самото себе си, но изразяващият се в
магия култ може да изтръгне човешкия дух от съня
му в “животното” и да му разкрие едно поле за
196
действие, което ще му помогне да разбере, че мо-
же да му се окаже помощ и отвъд границите на
“животинското” могъщество. КМ 43
Култовата магия не е просто “символика”. Култо-
вата магия е действие, подчиняващо се на строги
закони и имащо за цел да освободи скритите в чо-
века магически сили! КМ 50
Култовите ритуали, що се отнася до тяхната кра-
сота, въздействието им върху сетивата и изразната
им сила, могат наистина да задоволят сами по себе
си външно съзерцаващия ги, но всичко това е само
средство да се проникне във вътрешните дълбини
на човека, за да стане той способен да преживее в
себе си своята най-съкровена същина. КМ 75
Древните мъдреци трябвало благоразумно да кри-
ят от духовно незрелите, че те сами са дали форма
на онова, което възвестявали като слово на Богове-
те. А чулите дълбоко в себе си гласа на Божество-
то били принудени да си създадат богове, за да не
се уплашат сами от проговорилото в тях Слово.
КМ 13
“Старото човечество” знаеше как да насили вън-
шния свят да му служи, но тъй като може да “на-
силва” само отвън, то рискува да стане жертва на
силите, отприщени от самото него, за да му слу-
жат. “Новото човечество” няма вече да насилва
197
отвън онова, което ще се научи да направлява с
много по-голяма полза отвътре. Ч 143 (100)
Ще настъпят дни, когато чрез словото ще се вър-
шат дела, за чието осъществяване днес са нужни
все още хиляди ръце и мощни машини.
ЖБ 320 (241)
Само бихме спечелили, ако признаем известна ло-
гика и на далечните си предшественици, още пове-
че че не един мъдрец от онези времена се е отна-
сял с внимание към неща, които съвременната на-
ука на драго сърце обявява за “суеверия”.
ОЗ 44 (44, 26)
Големите мъдреци, осъзнали на какво е способна
духовната сила на човека, са създали към мита съ-
ответен култ. КМ 13
Потънал в мрака на “животното”, човешкият дух
възприемал някога себе си и своята съдба в помът-
нял образ, който впоследствие проектирал извън
себе си като мит. КМ 71
Хилядолетия наред митът помагал на човека да
пръска Светлина в обгърналата го нощ, — но сега
вече е изтекло времето на напътствия чрез мита,
настъпило е времето на почерпаното от Действи-
телността познание. КМ 27
198
Духовната Действителност на човешкото съществува-
не тук, на земята, ще заеме мястото на мита и бъдеща-
та култова магия ще израсне от самия живот! КМ 97
Всеки съпричастен в строежа на величавата Катед-
рала, която се гради духовно, е едновременно и ра-
ботник, и сечиво, и градивен камък. “Работник” по
силата на собствената си свободна воля, той се прев-
ръща в “сечиво” чрез овладяното от него “изкус-
тво”: — чрез тълкуване на разкрилите му своето
предназначение символи, и накрая — в “градивен
камък” чрез извършената работа върху самия себе
си, след съответната, съобразена с изискванията на
строежа подготовка, как най-правилно да използва
предоставеното му сечиво. С 204-205
Навсякъде по земята трябва да се издигнат “хра-
мове на брака”, — светилища, където ще имат пра-
во да “служат” само такива, които знаят за възмож-
ността да се постигне духовно единение в брака и
са готови да отдадат всичките си сили за неговото
постигане! Б 184
В истинската “молитва” може да се “иска” само
онова, което е от веки дадено във Волята на Пра-
битието. МО 33
Няма по-действен начин за непрестанно духовно
обновление от постоянната готовност за молитва.
МО 73
199
Ратници, подготвящи бъдещето, са всички, които
умеят истински да се “молят”! МО 85
Вярата е формираща сила в Духа. Вярата създава
формата, която определя действието на твоята во-
ля. Вярата е формата на действие на волята! Ти не
можеш да проявиш истинска воля, без да вярваш;
защото безформената воля е една разтичаща се сила
и като такава тя се пилее безплодно. Ала придадеш
ли чрез вярата си устойчива форма на своята воля,
тя тутакси се превръща в могъща сила и променя
дори наглед здраво сглобените звена във веригата
на външните събития по такъв начин, че те се мо-
делират като восък по формата на твоята вяра.
ЖБ 306 (231-232)
Дори когато си мислим, че имаме работа със са-
мите вещи, пак възсъздадените от преобразувана
светлинна енергия вътрешни образи са единстве-
ните наблюдаеми обекти, с които разполагаме и
чието звуково въплъщение е речта. ПР 172 (152)
Както природната сила, която виждаш проявена в
светкавицата, става използваема за човека, когато
той съумее да Ј придаде форма, — тъй като тя мо-
же да бъде затваряна и съхранявана в метали и съ-
дове, — така и силата на волята, получила своята
форма чрез вярата, може да се затвори в материал-
ни неща. ЖБ 309 (234)
200
Всеки предмет, който сам си “заредил” със своята
ясно формирана чрез вярата воля, е един “талис-
ман” и ти доста често си изпитвал действието на
такива “талисмани”. ЖБ 310 (234)
Както никой няма да поднесе изискано вино в гру-
би пръстени съдове, понеже с това би подценил
качествата му, така и самото благоговение пред Духа
изисква да не знаеш отдих, докато не постигнеш
най-съвършената форма, щом си твърдо решен са-
мият ти да станеш “Храм на Духа”. ДФ 11
Онзи, който тук, в света на своето всекидневие, взе-
ма и най-незначителното решение за действие, кол-
кото и бързо да се иска то от него, напълно естес-
твено и по такъв начин, сякаш от това единствено
решение зависи вечното му спасение, се намира
много по-близо, отколкото предполага, до пробуж-
дането на духовното си съзнание, и дори наслед-
ствените му заложби да не позволяват да достигне
до пълното си развитие през земния си живот, той
в крайна сметка преминава като осъзнат във Веч-
ността. ПУ 153-154
Който иска да се преобрази в Храм на Духа, трябва
да положи всички усилия, за да покаже и чрез вън-
шния си вид уважението към самия себе си.
ДФ 12
Мнозина се отнасят със самоуверено презрение към
201
“добрите обноски”, без да си дават сметка, че в тях
е добило форма нещо, което те самите се стремят
с много показност да постигнат по етични съобра-
жения. ДФ 14
Научи се да придаваш форма на целия си живот!
ДФ 15
Всъщност “синовете на този свят” са твърде често
не само “по-мъдри”, но и по-добри от онези, кои-
то смятат, че единствени те са удостоени с приви-
легията да станат “синове на Светлината”!
ДФ 14-15
Знай, о, ти, който търсиш, че за всяка епоха се не-
обходими различни “магически” сили, затова не се
смущавай, ако не наблюдаваш по всяко време едни
и същи чудодейни сили в действие! ЖБ 319 (241)
Словото, разбирано в “магическия” смисъл на то-
ва понятие, е най-голямата от магическите сили.
ЖБ 319 (241)
Чиста глупост е да се мисли, че истинското рели-
гиозно чувство е застрашено от логически законо-
мерното научно мислене, и само един глупец мо-
же да си втълпи, че за истинската наука пътят към
висше духовно познание е преграден, просто за-
щото предпазливостта пречи все още на научно
мислещите изследователи да се престрашат да нав-
202
лязат в области, които подлежат на “научен” ана-
лиз едва след като заелият се с тяхното изучаване е
съумял да ги разкрие за себе си чрез непосредстве-
но преживяване. ПР 169 (150)
Нашето време ще може да “роди” от себе си све-
товна култура едва когато съумее отново да се про-
никне с истинско религиозно чувство.
ПР 158 (141)
Не пред “залеза” на Запада, както смятат някои, е
изправено човечеството, а тъкмо предстоящият му
най-голям възход изисква жертвите, оплаквани днес
от будния човек на Запада! Л 75 (54)
Никога на тази земя не е възможно да се създаде
“Божия държава”, която да обедини всички хора
свободно и в любов, защото самият Човек е лишил
някога тази земя от Бог, когато поради страх от
собственото си могъщество е загубил господство-
то си над нея. Ч 131 (93)
Няма безграничен напредък тук, на тази земя! Ця-
лото човешко развитие е подчинено на закона за
вълнообразното движение. ЖБ 209 (164-165)
Тази земя няма никога да се освободи напълно от
страданието. УТ 22
203
Страданието е условие и залог за радостта.
ЦИ 187 (154)
Всяко страдание е тайнствен предвестник на една
бъдеща радост. УТ 19
Без страданието радостта не би могла да осъзнае
себе си, защото всяко разделяне и разчленяване носи
страдание: — а разделянето и разчленяването са не-
обходими, за да може радостта да се разкрие във
всички форми. ЦИ 188 (154)
Поражение може да претърпиш само ако проявиш
страх пред страданието. ЦИ 191-192 (157)
Всяко изживяно страдание е същевременно и край,
и ново начало. УТ 21
Хората, изпили до дъно чашата на страданието, но
намерили сили веднага да се изправят и да го над-
могнат, изглеждат често в твоите очи като едва до-
коснати от страданието, но именно за тях, повече
от всички други, страданието може да се окаже бла-
готворно. УТ 37-38
Волята за радост ражда всяко дело. Волята за ра-
дост поддържа всеки живот! ЦИ 191 (157)
Аз не “изисквам”! — Аз предлагам! ПИ 200
204
Който при търсенето си на най-съкровената Дей-
ствителност не чувства как силите му за външни
дела и действия от ден на ден все повече укрепват,
той е на погрешен път. СВ 102
Който бяга от земния живот, вместо да се научи да
господства над него, той съвсем не е надмогнал
“света”! СВ 99
Само онзи, който познава заплашващата го опас-
ност в целия Ј обсег, ще може да я посрещне без-
страшно, защото само той знае как да се защити от
нея. В 93
Тук, в този земен живот, човек има още възмож-
ност да “работи”. След като напусне обаче физи-
ческия свят, той се озовава в състоянието, което
сам си е създал, и ще трябва пасивно да изчака,
докато душата му не се проясни — може би не след
дълго, а може би едва след хилядолетия по земни-
те представи, но във всички случаи без съдействие
от негова страна — до такава степен, че за субстан-
циално богосъчетаните духовни същества да стане
възможно да пробудят в него съзнанието за вът-
решно присъщия му Живец, за неговия жив Бог.
Чак тогава в него може да настъпи онова обръща-
не на волята, чрез което той предоставя всичките
си сили в служба на своя “жив Бог” като необходи-
ма предпоставка за обединяване на съзнанието му
с вечното съзнание на божествения Дух в него, ко-
205
ето никаква “милост” Божия не е в състояние да
предизвика по друг начин. Тогава обаче земночо-
вешкото му съзнание отдавна вече ще е изчезнало
за него като потънало в забрава съновидение. Той
ще е наистина “спасен”, но животът му на тази зе-
мя с всичките си въжделения, всичките си радости
и мъки, ще бъде забравен за вечни векове и “спасе-
ният” ще остане без наградата на победителя, без
разширеното съзнание на човек, минал през най-
външните царства на божественото Себеоткрове-
ние! С 232-233
Човешкият дух, загубил самия себе си в необузда-
но предявяващото своите изисквания “животно”, ос-
тава все пак за всички времена свързан със своята
духовна Прародина дори когато не си дава сметка
за това. КМ 83
Докато отделният човек не осъзнае, че сам на себе
си вреди, когато заради лична изгода ощетява дру-
гите, няма да бъде сложен край на нездравата ико-
номика, заплашваща в наши дни да доведе цели
народи до изнемога. ПР 93 (86)
Колкото и яростно да се нахвърлят една срещу друга
в своя нагон към себеутвърждаване силите във фи-
зическия космос, природата не познава “омраза”.
ЖБ 186 (148)
Глупаво е човешката омраза да бъде сравнявана с
206
инстинкта на животните, готови да унищожават дру-
ги животни, защото те — както всяка форма, в чие-
то проявление се изживяват стихии на Прабитието
— искат единствено да утвърждават себе си.
ЖБ 186 (148)
Вие продължавате да викате: “Война на войната!” —
аз обаче ви съветвам по-скоро да призовете: “През-
ряна да е занапред омразата!” Само когато омраза-
та стане наистина презряна, ще настъпи и времето,
което ще ви научи да презирате войната.
ЖБ 188-189 (150)
Противоречията и съперничествата между теза и
антитеза стимулират развитието на немалко сили
и поощряват потока на живота, само че те съвсем
не трябва да водят до война, също както и победи-
телят в играта не трябва да убива надвития си съ-
перник. ЖБ 190 (151)
Всеки земен човек, който се стреми да унищожи
омразата в себе си, води единствената “справедли-
ва” война, войната, която един ден ще направи не-
възможни човекоубийствените войни.
ЖБ 191 (151)
Но и окончателната победа на човешкия дух над
убийствените войни не може да накара противос-
тоящите сили, действащи в цялата физическа при-
рода, да се обединят в една и съща волева насоче-
207
ност, защото подобно единение би означавало уни-
щожаване на целия външен космос.
ЖБ 191 (151)
Колкото повече осъзнаваш, че цялата ти омраза са-
мо подхранва мразеното от теб, толкова по-скоро
ще се отърсиш от нея. Ако наистина искаш нещо
гибелно и зло да стигне до своето самоунищоже-
ние, достатъчно е да го лишиш докрай от любовта
си! ДЖ 29-30
Евтино, лишено от стойност и лъжовно е всичко,
което може да се придобие без борба. ДЖ 46
Никой още не е успявал да извоюва истински мир,
ако не е бил изпълнен с твърдата воля да завърши
борбата само като победител. ДЖ 49
Беден — беден като просяк дори да притежава всички
съкровища на земята — е онзи, който не познава
неизчерпаемите възможности за укрепване на всич-
ките си сили, скрити в способността му да се тру-
ди. УТ 41
Колкото и “еднообразна”, колкото и “затъпяваща”
да ти се струва твоята работа, престани да я при-
низяваш допълнително в собствените си очи, —
тогава ти или ще установиш по какъв начин мо-
жеш да я спасиш от монотонността Ј, или ще поч-
неш да изпълняваш все същото “движение”, все съ-
208
щото действие, което тя изисква ден след ден от
теб, с винаги ново съзнание и така духът ти ще от-
крие в едно и също нещо хиляди нови аспекти.
ВЦ 85-86
Ти можеш да придобиеш неподозиран приток на
духовни сили от всяка работа, която извършваш по
такъв начин, че никой друг да не е в състояние да
се справи по-добре с нея! ВЦ 84
Ако можеш свободно да избираш последовател-
ността, в която изпълняваш възложените ти зада-
чи, залови се най-напред с най-отблъскващата за
теб и се постарай да я обикнеш! ВЦ 86
Много по-лесно е да пренебрегнеш всекидневните
си задължения, отколкото да ги изпълняваш.
ВЦ 83
Преодолей чувството си на неприязън и ти ще взе-
меш връх и над най-отегчителната работа; тя ще
ти носи радост благодарение на начина, по който я
приемаш! ВЦ 86
Не бива да гледаш на труда си единствено като на
средство за посрещане на житейските ти потреб-
ности! ВЦ 87
В самата добре свършена работа се крие нейната
най-висока стойност, от която никой не може да те
209
лиши, която никой не е в състояние да ти отнеме.
Нищо още не знае за благословението на труда онзи,
който не се е научил да обича работата си. Няма
да изпита благословението на труда онзи, който бле-
нува за щастие, в което няма място за труда!
ВЦ 88 и 90
Който е способен да се труди, а не обича труда
като средство за себеизява на душата, той все още
е твърде далеч от вътрешното предусещане на сво-
ето свръхземно битие. ПР 92 (85)
На тази земя никога няма недостиг на възможнос-
ти за работа, твърде голям обаче е недостигът на
хора, готови да приемат всяка възможност за рабо-
та. ПР 90 (83)
Всеки носи в себе си способността да постигне съ-
вършенство в едно или друго поприще, което на-
истина отговаря на неговите възможности.
ПР 101 (93)
Може би в по-скромни рамки ти ще си способен
да дадеш най-доброто, а вместо това напусто се
мъчиш да надвиеш съперници, които по природа
са надарени с далеч по-големи способности. Без-
брой хора търпят крушение, защото корабът им,
макар и добър, е твърде малък, за да прекосят с
него океана, но въпреки това те не могат да обуз-
210
даят амбицията си да се втурнат в открито море.
ПР 100 (91-92)
Ако една работа е “зле платена”, това винаги е са-
мо признак, че тъкмо за този вид дейност има го-
лямо предлагане на работна ръка, и всеки, който
упорито настоява да върши точно тази работа, ма-
кар тя отдавна да е намерила достатъчно умове и
ръце, само ощетява заетите вече в нея и в резултат
не само не печели нищо за себе си, но и спъва соб-
ственото си развитие. ПР 89 (82)
Единствено трудът заради самия труд: — трудът,
насочен към максимален резултат, — може да съз-
даде онова така желано всеобщо благоденствие, ко-
ето си остава неосъществимо, докато продължава-
ме просто да търпим труда като досадна необхо-
димост. ВЦ 90
Колкото и делнична да изглежда работата на да-
ден човек в собствените му очи, той може да бъде
уверен, че тя се проявява по някакъв косвен път и в
най-възвишените творби, създадени от неговите съв-
ременници, а на свой ред произведенията на твор-
ческите натури — макар и да изглеждат твърде да-
леч от грижите на всекидневието — са единствена-
та гаранция, че дадена цивилизация ще се съхрани
и ще съумее да предложи добре платена работа
дори на най-скромните си труженици. УТ 45-46
211
И най-черната работа тук, на земята, може да влее
в теб неподозирани сили за по-късния ти живот от
духовната страна на света, ако изпълняваш възло-
женото ти с най-отговорно чувство за дълг, радост-
но и с всичките си сили — така, сякаш съществува-
нето на цялата Вселена зависи само от качеството
на свършената от тебе работа. ОС 47 (33)
До нездрава икономика се стига неизбежно и в слу-
чаите, когато безброй хора биват отклонявани от
производителна дейност, за каквато те са напълно
годни, за да заемат постове в административния
апарат. ПР 80 (74-75)
Нито една голяма творба на истинското изкуство
не се е появявала на тази земя, без нейният създа-
тел да е бил изпълнен от творческата сила на Лю-
бовта. Л 118 (82)
Съвършената художествена творба е един свят за
себе си и в този неин свят има стойност само оно-
ва, което едва чрез творбата е получило живот.
ИИ 60
“Творчеството” в сферата на изкуството не означа-
ва просто да се изтръгне една форма от нищото.
Художественото творчество е: организиране.
ИИ 113
Истинският художник винаги създава, черпейки от
212
вътрешната си същност, един нов свят, като прет-
ворява трепетите на своите душевни сили в сетив-
но доловими форми дори когато този нов свят съв-
пада като че ли до най-малките подробности с вън-
шния проѕвен свят. ИИ 117
Стилът, като всяко живо нещо, възниква непредна-
мерено, стига движещите сили на един живот да
си взаимодействат в хармония. “Преднамереният
стил” представлява вътрешно противоречие. Няма
да стигнем до истински стил в изкуството, докато
всеки художник не свикне да посяга към работния
си инструмент, изпълнен отново с благоговение към
Бога в себе си, с единственото намерение да пос-
ледва творческия импулс на своята душа и да въз-
пита изразните си средства във вярна служба на
делото на живото формотворчество.
ИИ 109 и 110
Всеки призван, истински художник е мостострои-
тел, който свързва царството на външния сетивен
свят с бреговете на свръхсетивното. ИИ 122
Искам да пробудя в теб “художника”, способен да
извае от тебе вечен образ на Божеството. СВ 107
Когато един ден бъдеш съединен в себе си със своя
Бог, целият ти живот ще бъде само работа и дей-
ствие, — ти самият ще бъдеш само работа и дей-
ствие! ЖБ 125 (103)
213
Познаването на едно учение, което води към жи-
вот, е от полза едва тогава, когато познаващият го
претворява в живот и дело извлечените от него по-
уки. МГ 206
Всяко земно щастие е щастие на творящия, все ед-
но дали той твори в себе си възвишеното царство
на любовта, дали изгражда творението си от Духа,
или пък използва материални ценности, за да осъ-
ществи творческата си воля в материя. Щ 7 (5)
Още тук и сега ти си сред Вечността и това, което
не съумееш сега да си създадеш, никакъв Бог не ще
може во веки веков да ти го даде. Щ 12 (9)
Всяка сила се развива само като се привежда в дей-
ствие. ЖБ 222 (174)
Никакво въображение не е дотолкова фантастич-
но, че да не изостава в крайна сметка от Действи-
телността, рече ли да си създаде представа за пос-
ледиците, които могат да бъдат породени чак в най-
отдалечените простори на сферите от бързо нарас-
тващото усещане за щастие на тази земя. Щастие е
удовлетворението, което творящият получава от
своето творение. Щ 123 и 22 (78 и 14)
Ако хората само знаеха на какво действително е
способна волята на човека, броят на щастливите
на тази земя скоро щеше да стане далеч по-голям,
214
отколкото би дръзнал да се надява и най-смелият
мечтател, въобразяващ си, че всяка възможност за
щастие зависи от победата на неговите идеи за пре-
образяване на света. Щ 20 (12)
Ако си твърдо решен да изградиш щастието си, знай,
че ще намериш средства и пътища да погасиш дъл-
га си към човечеството по приемлив за тебе начин,
щом веднъж вече си наясно какво всъщност ти ос-
тава още да изплащаш! Щ 37 (22)
Всеки от вас изплаща един тегнещ от еони дълг,
ако дори една-единствена душа стигне до Целта
под негово ръководство. ЖБ 336-337 (253)
Няма за човека такава земна дейност, която твор-
ческата сила на Любовта да не може да освободи
от тесните Ј окови. Л 118 (83)
Действителната свобода се проявява винаги ясно и
определено, защото тя се нуждае от твърдо очер-
тана форма. Лишена от форма, тя би се самоуни-
щожила. Формата е равновесие между всичко “пре-
калено” и всичко “недостатъчно”. ПР 12-13 (12)
Там, където принудата е все още нужна като опора
на “авторитета”, трябва да се запитаме дали дей-
ствително имаме работа с авторитет или само с
една негова карикатура, която се опитва насилствено
да се съхрани. Авторитетът се гради единствено
215
върху свободно предоставеното доверие.
ПР 49 (46-47)
Който иска да се отвърне от миража на свободата,
от нейната винаги изменчива, измамна химера, кой-
то иска най-сетне да узнае отличителната черта на
истинската свобода, тя ще блесне пред него с нео-
чаквана сила, щом види как хората от древността
са подчинявали боговете си: — най-свободните из-
между свободните — на Необходимостта. Никой
още не е станал действително свободен, ако не е
бил “освободен” от самата Необходимост.
ПР 19-20 (19-20)
Там, където действително се прави чиста наука, а
не само идолопоклонство пред нейните служите-
ли, там все пак има далеч по-голяма гаранция за
сигурно познание, отколкото в онези диви пустини,
където мнозина безкритични чудаци стават тъй лес-
на плячка на призрака на свободата. ПР 176 (156)
Сигурната основа е винаги същевременно и съпро-
тива. МГ 25
Всичко, което наричаш “случайност” или “съвпа-
дение”, е всъщност допълнително добавено към
причинния детерминизъм на събитията, “попадна-
ло” там от недостъпната за теб област на невиди-
мия свят. В 30
216
Ако волята ти е устремена към съмнителни цели,
то “случаят”, насочван от нисшите носители на ин-
телигентност от невидимия физически свят, ведна-
га ще изглади пред теб пътеките към прегрешени-
ята и порока и всеки ден ще ти носи нови изкуше-
ния, без изобщо да си ги търсил. А ако си тръгнал
вече по пътя към Духа, и там на всяка крачка ще се
натъкваш на “случайността”, този път обаче тя е
направлявана от възвишените, любвеобилни Вода-
чи от духовния свят, правещи по този начин дос-
тъпни за теб много неща, които са ти нужни тук,
във външния свят, за твоето духовно развитие.
В 33-34
Ще трябва да се научиш да се утвърждаваш във
външното, за да не може то да ти наложи оковите
си! ДЖ 22
Ти не ще бъдеш “съден”, но сам себе си осъждаш
по начина, по който използваш поставеното под
твоята земна власт. СЖ 117
Ако си беден просяк, можеш да бъдеш сигурен, че
всичко, което правиш в бедността си, е напълно
равностойно на големите дела на богатия, а живе-
еш ли в богатство, знай, че твоите земни деяния ще
намерят признание само дотолкова, доколкото от-
говарят на това богатство. СЖ 117-118
Всички мисли, чувства и действия от физически въз-
217
приеманата страна света упражняват непрекъснато
въздействие в “отвъдния” свят. Плодовете на всяко
дело, осъществено от човека в този земен свят, се
запазват за него далеч отвъд смъртта дори когато
делата му на земята служат само на физически це-
ли. ОС 46-47 (33)
Малцина все още осъзнават отговорността, която
трябва да носят за всяка своя мисъл, колкото и ми-
молетна да е тя, за всяка своя дума и за всяко свое
действие в този външен свят. В голямото си мно-
зинство хората не знаят — а някои и не искат да
знаят, — че думите и мислите оказват почти също-
то влияние върху вътрешния живот на човека, как-
вото и реализираното действие. КМ 76
Като човек на външния свят, в който така или ина-
че си роден, трябва да се стремиш да действаш ден
след ден, както и цялата външна природа действа
безспир, създавайки все нови форми, ако искаш да
се научиш така да закалиш волята в себе си, че си-
лите на твоята душа да могат да Ј се подчинят!
ЖБ 78 (70-71)
От тебе никога не се иска повече от онова, което
действително можеш да дадеш, без да нарушиш за-
дълженията си, произтичащи от твоя външен жи-
вот. СЖ 119
От онова, което ти е дадено, трябва да дадеш и
218
съответен принос за умножаване на капитала на Ду-
ха в този видим свят. Не става въпрос да почнеш
да раздаваш имуществото си, но онова, което при-
тежаваш, определя какво можеш да предложиш за
утвърждаване на духовните ценности в нашия зе-
мен свят и колко си длъжен да дадеш за благотво-
рителни цели. СЖ 118-119
Аз съм дълбоко чужд на егоистично-страхливите
“чеда на този свят”, които все искат да узнаят как-
во ги чака един ден, вместо да постъпват винаги
така, че да могат със сигурност да очакват само
най-доброто. СЖ 114
Животът се възприема сетивно във всичките си сфе-
ри, макар сетивните органи да са твърде различни
по своето естество. ОС 62 (42)
Както целият физически космос се проявява един-
ствено като действие на физическите окултни си-
ли, така и духовните светове се проявяват само чрез
действието на реално-духовните окултни сили, а
те от своя страна — разглеждани сами по себе си —
не са нищо друго освен царството на раздвижената
душа, заемащо средно положение между физичес-
кото проявление на света и световете на духовните
явления. МГ 139-140
Вечен в последния смисъл: — без начало и без край
— е “космичният Ден”, вечна същевременно е и
219
“космичната Нощ”! СВ 39
Погрешни спекулации са довели до абсурдната идея,
че цялото земно време било постоянно присъства-
що пред някакво вечно око настояще. И най-да-
лечното бъдеще се съдържа наистина в настояще-
то, но дори за вечното око то не е все още присъс-
тващо, а само прозряно следствие от настоящите
събития. ОЗ 135 и 137 (139 и 140, 77 и 78)
Прости като Първоосновата са последните тайни
на природата. ЖБ 305 (231)
Във всички светове на Космоса, все едно дали са
достъпни за физическите или за духовните сетива,
цари системата на “йерархия”, цари под-чиненост
и “над-чиненост” и толкова по-малък става броят
на действащите сили, колкото по-надалеч се прос-
тират властта и действието им. Ч 133 (94)
Целият живот в Космоса е резултат от действието
на полярни противоположности, обмен между по-
лярно противостоящи сили. Щ 71 (43)
Който иска да премахне богатството, за да помог-
не на бедността, той не е още разбрал, че бедност-
та и богатството също са си взаимно необходими,
както всеки полюс има нужда от своя противопо-
люс. Който наистина иска да облекчи бедността,
трябва да приеме богатството. Щ 71 (43)
220
Погрешно е да се смята, че бедността, която е не-
обходима на човечеството не по-малко от богат-
ството, трябва винаги да граничи с лишения, за да
бъде противополюс на богатството. Щ 77 (47)
Никаква теория не ще може никога да заличи фак-
та, че всеки народ загубва истинското си благосъс-
тояние, щом при него престане де факто да дей-
ства “златният еталон”. Нужно е златото да пре-
минава от ръка на ръка, нужно е и по-малко за-
можните кръгове да го носят все пак като накит и
да участват в неговото обръщение, за да може един
народ наистина да процъфтява, а не едва-едва да
“вегетира”. Изваждането на материалното злато от
обръщение е грешка и тази грешка ще бъде непре-
менно и при всички обстоятелства скъпо заплате-
на. Благосъстоянието и жизнената енергия са ед-
накво силно застрашени от добронамереното из-
тегляне на намиращото се в обръщение злато, ако
това извличане на златото от всекидневния живот
продължи по-дълго време!
ОЗ 52 и 53 (52 и 53, 30 и 31)
221
 ЦЕЛ

Духовното съвършенство изисква целия човек. В

стремежа към това съвършенство “тяло” и “душа”
не бива никога да се усещат като разделени. Няма
нищо “телесно”, което да не е в същото време и
“душевно”. ОС 166 (108)

Индивидуалното битие може да намери “спасе-

ние” и “освобождение” само ако се изживява във
Все-Битието, освободено от всяко друго “индиви-
дуално битие”. Ето защо “спасение” за вас ще има
само когато в своя “Аз”, в “Аза”, който трябва во
веки да съхраните, се научите да чувствате, че все-
ки “Аз” ви се дава и ви отдава вечно себе си, съ-
единил се с вас, — единствено в този ваш “Аз”. Във
вас, в “Аза” на Вечността, е всеки “Живот” и само
в този Живот ще намерите истински “Вечните”, веч-
но Живите. ЖБ 285 (216-217)

За да може това земно човечество да стигне един

ден до съвършенството, което е достъпно за него
тук, в нашия “външен” свят, това чудо ще трябва
да се извърши само от истинския брак: бракът, който
умее сам себе си да усъвършенства в радост. Б 86

Бог живее в радостта, не в страданието. Робите на

страданието са измислили Бога “страдалец”. Стра-
222 223
данието си ти трябва да поставиш в своя власт, за
да стане то слуга и помагач на твоята радост!
ЦИ 173 (141)
Така изисква волята за радост: радост без разоча-
рование, радост безспир, радост без край!
ЦИ 187 (154)
Всичко, което се е проявило като страдание в теб,
трябва да отпадне от тебе като струпей от зарасна-
ла рана, за да не може вече да те обезобразява.
Трябва да осъзнаеш самия себе си като радост.
ДЖ 77-78
Стреми се с тиха радост и душевна ведрина да се
утвърдиш, изпълнен с покой, в самия себе си и от-
върни очи от всички вътрешни образи, които би ти
показало твоето възбудено, все още необединено в
себе си съзнание! ЖБ 77 (70)
“Естествеността” на Вечното съвсем не е равноз-
начна на безформеност и всеки, за когото е все ед-
но дали спазва или накърнява — където и да било —
формата, трябва да е наясно, че с това сам се изо-
лира от всичко истински Вечно, защото то изисква
във всички случаи форма и е готово да се разкрие в
най-съкровените дълбини само на онези, които се
стремят да формират себе си — както вътрешно,
така и външно — като достоен съсъд на Божестве-
ното. ЗГ 227-228
224
Твоят път към теб самия е — твоят път към Бога!
ЖБ 105 (87)
Единственият път, който води до “вечната” по вся-
ко време Действителност, е път на ставането, а не
просто на познанието. ПИ 45
Върви по пътя си с изправена глава и знай, че ти
винаги си защитен най-добре, когато можеш да се
уповаваш на себе си! ЖБ 136 (110)
В началото на пътя към Храма на Вечността тряб-
ва да стои “вярата”, защото да “знае” е дадено са-
мо на онзи, който е постигнал в себе си крайната
цел на пътя. ОС 101 (67)
Вярата е вашата най-голяма сила, защото чрез вя-
рата вие можете да поставите в своя услуга сили,
които действат с изначална мощ, щом вярата ги
освободи от стягащите ги окови. С 29
Вярата в себе си е единствената дейна воля, насо-
чена към Бога, и само тази формираща воля из-
гражда в душата на търсещия “образа на онова, до
което трябва да израсне”. По този образ се изменя
тогава невидимият духовен организъм на търсещия
по такъв начин, че у него все повече укрепва спо-
собността да се превърне в намерил. ПУ 90
Само този, който се уповава на себе си, може да
225
събуди в себе си истинската динамична вяра: — може
да се изпълни с воля за своето спасение, далеч от
всяко голо желание. Единствено динамичната вя-
ра: — вярата, която сама е сила и поражда от себе
си сила, — може да даде и вътрешната сигурност,
така нужна на всеки, който е твърдо решен да встъ-
пи по пътя към Духа. ПУ 92 и 93
Ако “вярващият” е наистина “блажен”, той е такъв
съвсем не защото смята за правилно едно или дру-
го метафизично учение, а защото живее от “вяра-
та”, от силата на “Името”, което е “Слово”, което
е “у Бога” и което е “Бог”. МГ 135
Изпълни сърцето си с неподправена, чиста, истин-
ска набожност! Само така ще дадеш вечен “сми-
съл” на този свой живот. СЖ 113
Който се е научил истински да се “моли”, ще тряб-
ва да разшири занапред своя кръгозор, за да се “мо-
ли” на първо място за всички, които искат тук, на
земята, да станат човеци и които се мъчат да бъдат
човеци: — които пъшкат под игото на животното и
полагат усилия да опитомят животинската си при-
рода. Едва тогава молещият се има право да по-
мисли за определени групи хора, след това за сво-
ите приятели и роднини, после за най-тесния си
семеен кръг, — и чак накрая за самия себе си!
МО 78-79
226
Човек трябва веднъж завинаги да е приключил с
философските и богословските си открития, за да
може да намери пътя към вечната Действителност,
по който ще стигне до целта толкова по-скоро, кол-
кото по-малко е обременен с измислени неща.
ПИ 44
Източната мъдрост с право смята “авидя”, тоест
незнанието, за “грях”, защото само твоята собстве-
на воля може да затвори пред теб вратата на поз-
нанието. ОС 107-108 (71)
По избор на собствената си воля, заради своята вя-
ра в нощта, ти си се превърнал в сън на мрака.
Трябва сега да просветлиш мрака в себе си по съ-
щия начин, чрез вяра в деня, за да настане в теб
Светлина и да свърши сънят ти. ЦИ 42 (36-37)
Събори лъжливите богове, ако искаш да се добли-
жиш до Единствения, Вечния: — до своя жив Бог!
Твоят Бог е в теб самия и единствено в себе си ще
можеш да го осъзнаеш. ЦИ 19 (19)
Който стои духовно в мрак, той няма още волята
за Светлина. Ако носиш в себе си волята за Свет-
лина, ти непременно ще стигнеш до Светлината,
все едно дали пристъпваш към нея с хладна пред-
пазливост или с горещо въжделение в сърцето.
ЖБ 210-211 (165-166)
227
Напразни ще са усилията ти да извлечеш от себе
си своята съвършена форма, ако не се оставиш да
бъдеш преобразен от творческата сила на Любов-
та! Л 119 (83)
При “земната” любов ти си все още обременен с
желание, защото тази любов се стреми към своя
обект; в своята “небесна” форма обаче тя става са-
ма на себе си обект, затова тук всяко желание те
напуска. В “земната” форма на Любовта има вина-
ги някакъв стремеж навън, някакво посягане, ула-
вяне и привличане към себе си, докато в “небесна-
та” си форма тя се превръща във вътрешно сияние,
в излъчване на светлина и топлина, в преливане от
вътрешното към всичко външно. Л 63 (46-47)
Не се налага да изживееш непременно на тази земя
“земната” любов, за да постигнеш висшата “небес-
на” форма на същата сила! Л 116 (81)
Чуй! — да се запалиш, да запламтиш, да светиш,
или да изгниеш, — едно от двете е твоят жребий!
ЦИ 26 (25)
Трябва да поискаш да просияеш в себе си, за да
познаеш преизобилната си Светлина и да се про-
будиш от съня на мрака! ЦИ 41 (36)
Да те “просветля”, ще рече: да направя видимо
всичко в теб, което дотогава е тънело в мрак и е
228
оставало недостъпно за познанието. Да те “прос-
ветля”, ще рече: да осветя всички кътчета в дома
на твоята душа, за да не остане в него ни едно скриш-
но място, където да те дебнат отровни змии и гу-
щери. Да те “просветля”, най-сетне ще рече: да из-
пълня така със Светлина дома на твоята душа, че
нейните чисти лъчи да се излеят далеч в долините
на мрака и всички нощни зверове да се изпокрият
уплашени в бърлогите си. ДЖ 94-95
Ти нямаш все още никаква представа, до какво мо-
гъщо излъчване би могъл да стигнеш, ако си ре-
шен да се превърнеш сам в “слънце”, вместо па-
сивно да изчакваш стоплящите те или подсилващи
духовни лъчи на други слънца. Л 67 (49)
Дано ти, твърдо решеният да постигнеш себе си,
намериш тук най-висша свобода! Свободата, от ко-
ято твоята душа се нуждае така, както дробовете
ти от въздух, може да ти бъде дадена единствено
от Любовта — без Любов в теб ще загине зароди-
шът на живот, а само от него можеш да възкръс-
неш за един непознаващ предели растеж. Л 7 (7)
Само чрез жив опит може да се постигне крайната
Действителност! КМ 59
Само когато “животното” бъде преобразено и пос-
тигне пълно единение с Духа, само тогава тайните
не са вече просто предусещани, а дълбоко прежи-
229
вявани в ясния, буден, собствен жив опит. КМ 95
Свободен е единствено този, който сам се освобо-
ди! ЖБ 135 (110)
Колкото и здраво да си окован в земните вериги,
ти все пак оставаш свободен да направиш своя мъ-
дър избор. СЖ 79
Началото на твоя път се намира тук, на земята, сред
кипежа на всекидневието. Т 229
Не смесвай учението, което се опитва да ти посочи
целта и да те поведе по пътя към нея, с встъпване-
то по този път в самия тебе! ВЦ 7
Последвай ме и с всяка своя крачка ще чувстваш
как укрепва в тебе силата, която ще ти позволи да
издържиш до целта. Още след първите стъпки ще
ти бъде вече ясно, че по моя път никога не ще ста-
неш жертва на измама! СЖ 13 и 17
Вечният Живот е покой и дейност. Покой и дей-
ност се редуват вечно като отлив и прилив във веч-
ното море на най-съкровеното Битие. Вечният по-
кой би бил истинска смърт. Вечната дейност би
била истинско проклятие. Съчетани в радостта, по-
коят и дейността са блажен живот! ЦИ 200 (163)
“Застоят е връщане назад”, казва една пословица,
230
но застоят всъщност е много по-лош от връщане-
то, защото дори да крачим назад, това може да ни
доведе до нови ценности, оставащи завинаги не-
достъпни за онзи, който е до такава степен ленив
или своенравен, че не е готов да се откаже от сво-
ята “гледна точка” заради търсенето.
ЖБ 209 (164)
Ти ще се научиш да обичаш истински живота на
тази земя едва когато почувстваш, че вече вървиш
по своя път към Светлината. Ч 151 (106)
Искаш ли да стигнеш до Светлината, трябва да се
научиш да вярваш! А да вярваш, ще рече: да раз-
гърнеш сила, за да пробудиш по-висша сила. Ду-
мите на вярата могат сами по себе си да укрепят
силите ти, но не се учи да вярваш единствено в
думите. Вярата е воля! Според вярата си ще полу-
чиш, каквото си поискал. Каквато е вярата ти, та-
кива са и твоите сили. Само собствената ти сила
отприщва за теб всички по-висши помагащи сили.
ЦИ 17-18 (18)
Искаш ли да стигнеш до Светлината, научи се да
се молиш! Когато се молиш, моли се преди всичко
за криле! Знай, че има криле, които издигат по-на-
високо от крилете на орела. За такива криле се мо-
ли, когато искаш да се молиш. Всяка друга молит-
ва се превръща в кощунство, ако не се молиш в
себе си и за тези криле. ЦИ 18 (18-19)
231
Онзи, който с всяка крачка напред по своя път не
става душевно по-спокоен и по-ведър, той не е на
прав път! ЖБ 251 (195)
Почакайте, докато не станете господари в самите
себе си, за да бъде външното принудено да ви даде
исканото от вас, защото тръгнете ли като просяци,
всеки ще ви дава само каквото намери за добре.
ЦИ 126 (104)
Ако за теб Светлината на Духа е “ценност”, за коя-
то си готов да отдадеш всичките си сили, тогава ти
със сигурност ще можеш да се приближиш един
ден до Светлината. ЖБ 211 (165)
Стреми се да постигнеш своята върховна цел още
докато си на земята, но не се тревожи за онези,
които не са успели да я постигнат още тук! Ти оба-
че можеш да им предложиш и своята помощ, като
си спомняш за тях, изпълнен с живителна Любов.
Те всички ще бъдат един ден съединени с теб в
своя Бог. ЖБ 241 (187)
Само силата на вярата те прави способен да полу-
чиш сигурно познание. ПБ 27-28
“Вярва” истински онзи, който има “вяра”, също как-
то жив може да бъде само този, който има живот.
МГ 135
232
Стреми се всекидневно и всекичасно към възвише-
ното състояние на вътрешна тишина сред глъчката
на външния свят! Изпълни се с вяра и упование и
отхвърли от себе си всеки страх! ЦИ 77 (63)
Морето ще заплашва да те погълне и пустинята
няма да ти дава храна, — ала не бива нито за миг да
спираш в боязън и съмнение, щом си тръгнал вед-
нъж по този път към самия себе си и към твоя Бог
в тебе. ЖБ 63 (61)
Върви напред с любов и без страх, но нека твоята
любов не подкопава никога силите, които са ти нуж-
ни за съпротива! ЖБ 135 (109)
Отърси се от всеки страх и от всякакви догадки,
отърси се дори от тревогите за собственото си съ-
ществуване! СВ 21
Отхвърли от плещите си всеки страх! Никога досе-
га страхът не е постигал велики цели. СВ 23
Когото вината и грехът са в състояние да отклонят
от неговия път, той не е достоен да спечели награ-
дата на победителя! ЖБ 131-132 (107)
Не съветвам, разбира се, никого да се въргаля в
калта, но всеки, който иска да стигне до целта, тряб-
ва да отминава без внимание праха на всекидневи-
ето и малките петна, изцапали дрехата му по след-
233
вания от него път. ЖБ 132 (108)
Паднеш ли дълбоко там, където не си искал да па-
даш, изправи се незабавно и забрави изобщо, че
някога си падал! ЖБ 134 (109)
Вместо да се сърдим на глупостта на другите, по-
добре е сами да потърсим мъдростта. Т 85
Лишеният от чувство за хумор човек не е никога
близо до Бога дори да минава пред околните за
най-безспорен изразител на Божественото. ЗГ 223
Най-висшата форма на живота се постига едва ко-
гато всички мисли, думи и постъпки са обусловени
от съзнанието за тяхното въздействие върху неви-
димия физически свят, както и от съзнанието за въз-
действието на всички импулси върху собствената
духовна субстанция. КМ 95-96
Използването на мига извисява човека до Божес-
твена форма на Живот! ОЗ 140 (144, 79)
Дори да се издигнеш до най-високата форма на съ-
вършенство, постижима за един земен човек, ако
тя не е твоята, напусто си се стремил да се усъвър-
шенстваш! ЖБ 275 (209-210)
Единствено сам за себе си можеш да завоюваш най-
висше познание и все пак познанието ти ще отра-
234
зява в твоите форми и познанието на всички други,
които по същия начин са постигнали познание.
СВ 35
Стигнеш ли веднъж до върховната си цел, там те
очаква драгоценен камък, който никой освен теб
не би могъл някога да притежава! ВЦ 61
Твоята върховна цел е да усъвършенстваш самия
себе си в своята родена от Духа проявна форма.
ВЦ 65
Никакъв Бог не е в състояние да те спаси, докато
пред очите ти не се появи в теб самия върховната
цел, която всъщност си САМИЯТ ТИ, съединен със
своя Бог! ВЦ 68
В себе си ти, съединен със своя Бог, ще бъдеш един
ден съзнателно свързан с всички, които можеш да
обгърнеш в Любовта си! ЖБ 241 (187)
Да осъзнаете “Аза”, ще рече да носите в себе си
съзнанието за “средоточието” на всяко Битие.
Р 169 (99)
Трябва да постигнете първо в себе си простотата,
присъща на най-дълбоките неща, преди да ви се
разкрие най-простото. ЖБ 223 (174)
Едва след окончателното си завръщане, съединен
235
със “Словото”, което е “Бог”, духовният Човек съ-
зира Божеството, каквото то от веки пребъдва и
действа, “лице в лице”, ала не отвън, а вътре в са-
мия себе си. С 148
Постигнем ли веднъж своята цел, за нас и учение-
то става безпредметно, понеже всичко, което то има
да ни предложи със слово, е отсега нататък вечно
присъстващо и винаги осъзнато от нас. В 49
Не търси Бога вече в безкрайните простори, нито в
някакъв непристъпен свят, високо над всички звез-
ди! Докато продължаваш да търсиш Бога, твоят Бог
не е още добил “образ” в теб! ЖБ 120 (100)
Не трябва да задавате вътрешни въпроси, преди да
е настъпил “великият час на сигурността”.
ЖБ 299 (227)
Ти не би могъл никога да стигнеш до Бога, ако не
го намериш там, където той е — в самия тебе!
ЖБ 105 (88)
Нека “адвентът”, времето за подготовка, бъде за-
напред в твоята душа, защото виж: ти си “Витле-
ем” и в теб трябва да се появи твоят Цар, който един-
ствен може да те спаси! ЖБ 121 (100)
Не търсете онова, което самҐ не ви търси!
ЦИ 51 (43)
236
Волята на Духа не може да се “роди” в теб като
твой Бог, ако не си деен така, като че ли твоят Бог
е вече съединен с теб. ЖБ 125 (103)
Истинското богослужение не е “обслужване” на Бо-
жеството, нито култ, имащ за цел да му отдаде дъл-
жимата дан, а доброволно предоставяне на всички
сили и способности на човека в служба на божес-
твената Воля. С 218
Блажен е, който съумее още докато е време да съ-
буди в себе си силите на познанието! Той ще наме-
ри истинския си Живот още тук, на земята, и ще
познае безсмъртието си още тук, в смъртното.
ЖБ 227 (177)
Единственият начин да изпълниш със “смисъл” този
свой живот е да се стараеш да го живееш будно и
съзнателно като част от вечния си Живот. Твоят
земен живот ще добие “смисъл” само ако съумееш
да запазиш плодовете му во веки веков. СЖ 120
Човекът е призван, доколкото принадлежи на по-
нисши сфери, да се постави в услуга на висшето
начало в себе си. Само така той може да добие
вечен облик като индивидуално същество. С 124
Ти ще постигнеш онова, към което се стремиш, ако,
независимо от цялата си радост от външния свят,
поддържаш винаги будно в себе си чувството, че в
237
теб живее и нещо друго, стоящо много по-високо
от всичко, което можеш някога да срещнеш във
външния живот, и че това “друго” си самият ти!
СЖ 38
До висините ще се издигне само онзи, който се “на-
дигне” в самия себе си и съумее да се противопос-
тави на всичко низко, опитващо се да го окове в
собствените си низини. ВЦ 100
Когато един ден познаете най-после себе си, не без
ужас и потрес ще си спомняте за дните, които днес
изживявате лековато и безразсъдно, сякаш единс-
твено в тях се съдържа за вас цялото Битие.
ЖБ 203-204 (160)
Царството на “вечния мир”, за което толкова бла-
городни хора са мечтали пламенно през вековете,
ще бъде отредено на нас, човешките духове, едва
когато ние — след този земен живот — се озовем
отново в онази Светлина, която обединява вечно в
себе си всичко, което е било някога обединено с
нея. ЖБ 191 (151)
Устремилите се към вътрешна Светлина и към он-
зи мир, който външният свят не може да даде, тряб-
ва да се научат да мълчат. СЖ 85
Лесно можеш да се убедиш колко много спомага
мълчанието за укрепване на твоите сили, ако ма-
238
кар и само за един час се опиташ да задържиш да-
дена дума, която все напира на езика ти.
СЖ 93-94
Водиш ли разговор, твоят събеседник по никой на-
чин не бива да забележи, че премълчаваш някои
неща, за които би могло да се каже едно или друго,
нито пък трябва да почувства какво премълчаваш,
ако не искаш да лишиш напълно от смисъл своето
мълчание! Нека ти бъде чуждо и онова невъзпита-
но мълчание, което мнозина най-лекомислено си
позволяват, когато насред разговора им хрумне ня-
коя идея, за чието обмисляне се нуждаят от доста
дълго време! СЖ 94
Всякакви приказки за каквито и да било стремежи
от духовно естество представляват най-пагубно пи-
леене на силите, докато целта на тези стремежи не
е действително достигната! СЖ 87
Общо за всички учения е било условието да се па-
зи мълчание. Никой не е постигнал своята върхов-
на цел, преди да се е научил да мълчи.
СЖ 90 и 92
Един ден ще ти стане ясно, че всичко, върху което
разумът ти е хвърлял уж светлина досега, си е ос-
тавало всъщност скрито в дълбок мрак. ДЖ 95
Културно равнище, знание, ученост, естетическо
239
чувство, изкуствознание и философия нямат абсо-
лютно никакво значение за постигане на крайното
познание на Истината. Р 14 (9)
Знай, че за изпълнението на твоята задача е все
едно дали си усвоил цялата ученост на земята, или
пък си последният сред невежите! ЖБ 101 (85)
Докато мимолетното знание е винаги само про-умя-
ване, въз-приемане, от-криване, из-намиране и об-
общаване, то при духовното, вечно нетленно поз-
нание става всъщност въпрос за вникване и себе-
превръщане! Т 214
Търсиш ли вечната Истина като извисило се над
всяка привидност вътрешно “Битие”, трябва да се
научиш да правиш разлика между този най-дъл-
бок, бликащ първоизточник на всичко “истинно” и
безбройните истини, които извират вечно нови и
менливи от него. Знай: — всеки земен човек носи,
дълбоко скрити в себе си, всички безкрайно разно-
образни форми на Истината, но само една от тези
форми може да се развие у него, само една може
да му дари сигурност и определеност.
СЖ 99 и 101
Да бъдеш истинен, съвсем не означава просто да
регистрираш различните възприятия и усещания,
както би ги записал един бездушен прибор!
СЖ 104
240
Погрешно е да се вярва, че за да бъде един човек
истинен, е достатъчно да не допуска никаква лъжа
и никакво намерение да излъже в своите думи!
СЖ 106
Определено по-добре е да бъдеш упрекнат в пог-
решна или неправилна постъпка, стига да не си я
извършил съзнателно, отколкото в неистинност по
отношение на самия себе си дори ако си я допус-
нал само за да избегнеш някоя грешка или неспра-
ведливост. СЖ 106-107
Наистина, само който през мъждукащите светлин-
ки на земята неотклонно се взира на “Изток”, един-
ствен той ще намери високо в планините жива Свет-
лина! ЖБ 27-28 (35)
Пътят към “най-вътрешния Изток” е широко отво-
рен пред вас и единствено от будната ви воля зави-
си дали скоро ще ви видят поели по него. В земите
на “най-вътрешния Изток” има много жилища и
там на всеки сериозно търсещ е отредено негово-
то, а не друго нечие жилище.
ЖБ 255-256 (197-198)
И върховната, сублимна цел на човека — да прежи-
вее съединението със своя изпълнен със сила и ре-
алност “жив Бог” — си остава завинаги непостижи-
ма за него, ако си въобразява, че може да мине без
водачеството, което вечната Премъдрост и Милост
241
са му отредили с Любов. МГ 172-173
Довери се на Светещия, станал твой духовен водач
в самия тебе, но възлюби в него само Светлината,
която, струейки се през него, иска да стигне до теб!
ЦИ 45 (38-39)
“Мистиката” и “Царственото изкуство” на истин-
ските “Посветени”, удостоени като такива единстве-
но в царството на същностния Дух, са коренно раз-
лични неща. ЖБ 44 (48)
За онзи, който е преминал през духовно обучение,
загадките на окултизма са загубили цялото си оба-
яние! Т 26
“Посветеният” живее, осъзнал себе си, винаги и неп-
рестанно в трите свята, които са обединени в света
на Действителността: света на физическата мате-
рия, света на надматериалните, но субстанциални
душевни сили и света на субстанциалния, чист Дух.
ЖБ 45 (48)
За този, които наистина е тръгнал веднъж по пътя
към Духа, всички мантични изкуства ще станат на-
пълно излишни, защото от всичко, което би могъл
да узнае чрез тях, той ще получи по духовен път
винаги точно толкова, колкото му е необходимо,
за да продължава със сигурна крачка по своя път
нагоре. ОЗ 103 (106, 59)
242
“Външното” на онези, които наричаш “мъртвите”,
е станало “вътрешно”, докато “вътрешното” в теб
все още се бори с твоето “външно”, — затова и не
успяваш да намериш път към тях. ЦИ 198 (162)
Истински и с радост умее да живее на земята само
онзи, който може ежедневно и ежечасно да пре-
дизвиква по своя воля в себе си състоянието на го-
товност да посрещне смъртта, отърсил се от всеки
страх и от всяка печал. Който упражнява по този
начин изкуството на умирането, той знае отсега на-
татък, че за него ще бъде лесно да умре истински и
безвъзвратно дори ако смъртта го сполети съвсем
неочаквано. ОС 25 и 26 (19 и 20)
Същественото при изкуството да се умре се със-
тои в това, да сте готови по всяко време, насред
планове за бъдещето и най-оживена дейност, в раз-
цвета на здравето и силите си, с ведро чувство и
непоклатимо упование да стъпите завинаги на “дру-
гия бряг” без каквато и да е възможност за връща-
не назад. ОС 24 (19)
Освобождаване от излишното, допълване на недос-
татъчното: ето какво всъщност представлява “смърт-
та”, която отделя невидимото в нас от видимото.
Неспъвани вече от видими форми, ние все пак ще
живеем и ще действаме и във видимостта: — всеки
като едно цяло, осъзнало вече себе си чрез всевеч-
ното Цяло. ЦИ 198 (161)
243
 ПРИЛОЖЕНИЕ

244 245
 Ключ на съкратените заглавия ОС Книга за отвъдния свят (1991, 1997)
с годината на отпечатване на използваните ПБ Пътят към Бога (1993)
преводни издания ПИ Писма до едного и мнозина (1996)
ПП Пътепоказатели (1996)
Тъй като основателни причини наложиха с мно- ПР Призракът на свободата (1994, 2000)
го малко изключения да не се включват текстове в ПС Псалми (1996)
мерена реч, по-долу не са изброени книгите “Над ПУ Пътят на моите ученици (1995)
всекидневието”, “Вечна Действителност”, “Живот Р Книга за разговорите (1992, 2000)
в Светлината”, “Приписки” и “Разни”. С Повече Светлина (1995)
СВ Светове (1996)
Б Бракът (1995) СЖ Смисълът на земния живот (1993)
ББ За безбожието (1997) Т Тайната (1996)
В Възкресение (1995) УТ Книга за утехата (1994)
ВЦ Върховната цел (1996) ЦИ Книга за Царственото изкуство (1993, 1997)
ДВ Духовни взаимовръзки (1997) Ч Книга за Човека (1991, 2000)
ДЖ Думи за живот (1996) Щ Книга за щастието (1992, 2000)
ДФ Дух и форма (1996)
ЖБ Книга за живия Бог (1991, 1998) Б. пр. Подбраните от Рудолф Шот текстове от
ЗГ Затворена градина (1996) книгите на Bô Yin Râ са цитирани по последните им
ЗС За себе си (1996) издания на български език, като след всеки пасаж
И Искри/Мантра-практика (1995) са посочени в съкратен запис заглавието и страни-
ИИ Царството на изобразит. изкуство (1997) ците. Страниците по първото българско издание на
КМ Култова магия и мит (1996) съответното заглавие са дадени в скоби. (За “Окул-
КО Кодицил към моето духовно учение (1996) тни загадки” са дадени страниците и на трите изда-
Л Книга за Любовта (1991, 1996) ния.) В самия оригинал Шот е редактирал несъщес-
МА Из моето ателие (1996) твено някои от цитатите, за да ги приспособи към
МГ Мистерията на Голгота (1996) така замисления сборник с максими. На места пре-
МИ Мъдростта на Иоан (1992) водачът си е позволил да подобри, изхождайки от
МО Молитвата (1995) собствената си преценка, българското звучене на
ОЗ Окултни загадки (1991, 1994, 2001) цитираните пасажи.
246 247
 ОТЗИВ НА BÔ YIN RÂ
ЗА СЪСТАВЕНИТЕ ОТ РУДОЛФ ШОТ
“МАКСИМИ”
На едно запитване от 1935 г. на издателство “Рихард
Хумел” (Лайпциг) към Bô Yin Râ, дали би имал нещо
против да разпространяват и занапред отпечатания
през 1928 г. от тях сборник под горния наслов и дали
той не е станал излишен след издаването на неговите
книги, което би наложило изтеглянето му от продажба,
се е получил следният отговор, публикуван в “Die Säule”
(1935), а по-късно и в “Събрано, т. II” (С., Ирис-95, 1997,
с. 147):
Вашето запитване не ме изненада ни най-малко,
защото и аз с течение на времето получих многоб-
ройни и твърде противоречиви мнения.
Според мен обаче се допуска една грешка, обща
и за въодушевените привърженици на “Максими-
те”, и за техните критици, които несъмнено имат
формално право, когато възразяват, че подобни
сборници с цитати обикновено се съставят едва след
като творчеството на един автор може да се смята
за приключено. Но тази обичайна практика не е
някакъв закон! Не виждам защо всеки богат на сен-
тенции материал да не може да се обобщи в книга,
все едно дали авторът е вече “покойник”, или про-
дължава да твори. Сам по себе си един сборник с
248
цитати не представлява завършек. Такава книга е
според мен уместна винаги когато трябва да се нап-
рави по-лесно достъпен един достатъчно богат под-
бор от сентенции, независимо дали очакваме още
творчески изяви от същия автор, или пред нас е
вече приключилото дело на един живот.
Събраните от Рудолф Шот “Максими” из моите
книги представляват все пак особен случай, който
се нуждаеше може би още от самото начало от
едно разяснение, защото, доколкото ми е известно,
тъй проникновеният автор на книгата за Лудвиг Рих-
тер* и на “Пътешествия в Италия”, изковал вели-
колепния термин “вътрешна античност”, е имал
за цел не толкова да състави сборник със сентен-
ции, колкото да изтъкне почувстваната от него и в
моите книги “вътрешна античност” с помощта на
собствените ми думи, които в случая би трябвало
същевременно да послужат като потвърждение на
това негово чувство.
Той сигурно е помислил и за това, че дадените
цитати биха могли сами по себе си да се окажат
добре дошли за някои читатели на моите книги —
например при пътуване, когато човек не може да
вземе със себе си всички томове, или за да позво-
лят на проявилите по-отскоро интерес към тях да
обхванат по-лесно с поглед характерния за моето
*
Лудвиг Рихтер (1803—884) — немски живописец и гра-
фик. (Б. пр.)
249
учение кръг от понятия и мисли. Той споменава
между другото това в своя увод, уникален впрочем
по значимостта на основното си съдържание. Ала
много по-важно за него естествено е било онова,
което е искал да изтъкне чрез моите думи в под-
браните от него съчетания. Това обяснява и избора
му на понятията, обединяващи в отделни рубрики
моите сентенции, като “Дух”, “Душа”, “Тяло”, “Аз”,
“Ти” и така нататък, както и невинаги ясната от
пръв поглед обосновка за понякога сякаш неоправ-
даното включване на отделни цитати, които сами-
ят аз вероятно не бих сметнал за заслужаващи спе-
циално открояване в една обикновена антология със
сентенции. Но когато ми се представи възможност
при едно влошаване на здравословното ми състоя-
ние да прочета внимателно всичко, не остана нито
един цитат, за който да мога все още да кажа, че е
излишен или неуместен. Някои озадачаващи на пръв
поглед неща също намират веднага обяснение, щом
се вземе предвид, че предназначението на сентен-
циите е да помогнат на читателя да долови ясно и
от различни страни очертанията на възвестеното
от мен учение.
Сред критичните бележки и отзиви по повод на
уж “излишната” — в действителност обаче толкова
подтикваща към размисъл и полезна за душата —
творба, написана за моите книги чрез собствените
ми думи и представляваща може би най-автентич-
ното нещо, което може да бъде написано от друг
250
човек за тях, се натъквам понякога на възражение-
то, че са включени и текстове, претърпели проме-
ни в по-късните, окончателни издания на моите кни-
ги. Това възражение е състоятелно само ако се из-
хожда от доста странното предположение, че окон-
чателната версия, когато съм я сметнал за необ-
ходима, е едва ли не отрицание на предишната фор-
мулировка. На склонния да мисли по този начин
читател трябва най-категорично да заявя тук, че аз,
разбира се, стоя зад всяка публикувана когато и да
било от мене дума, така че по-късната промяна на
формулировката не би могла по никакъв начин да
ме освободи от отговорността за първоначалната
Ј версия. Съставеният от Шот сборник е всъщност
доказателство, че появилите се междувременно но-
ви формулировки в по-късните издания на някои
мои книги не са изменили с нищо смисъла на ця-
лото.
От всичко казано досега сигурно ще разберете,
че аз не бих могъл, естествено, да сметна за “из-
лишна” съставената навремето от Рудолф Шот чрез
собствените ми думи творба върху моите книги,
издадена под наслова “Максими”. Тази книга, раз-
бира се, няма за цел и не може никога да “замести”
нито една от книгите ми, макар да изтъква посред-
ством моите собствени думи онова, което Шот
нарича “вътрешна античност”, но удивление буди
нелепото допускане, че одобреното от мен съста-
вяне на този сборник се дължало на намерението
той да послужи като “заместител” на написаните
251
от мене книги. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
Ще Ви бъда само признателен, ако продължите и
занапред да държите пътеките към “Максимите”
открити за всички, които имат нужда от тях, а това Предговор . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 7
може със сигурност да се каже за всеки читател на Увод . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
моите книги! Никой всъщност не би трябвало да
гледа на сборника като на обикновена антология, а МАКСИМИТЕ
да вижда в него преди всичко съзнателно изграде- Дух . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 23
на от моите думи книга в осем глави за възвесте- Душа . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 65
ното от мен учение, способна да му отвори очите Тяло . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 83
за много неща в книгите ми. От това не прави из-
Аз . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 119
ключение, разбира се, и уводът на Шот!
Ти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 145
Аз и Ти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 163
Дейност и свят . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 193
Цел . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 223

ПРИЛОЖЕНИЯ
Ключ на съкратените заглавия . . . . . . . . . . . 246
Отзив на Bô Yin Râ за съставените
от Рудолф Шот “МАКСИМИ” . . . . . . . . . . . 248

252 253
 Духовното учение на Bô Yin Râ включва следните Bô Yin Râ е автор и на следните произведения, които,
32 произведения: макар и неспадащи към духовното му учение, са най-
тясно свързани с него:
Книга за Царственото изкуство* За себе си
Книга за живия Бог* Из моето ателие
Царството на изкуството
Книга за отвъдния свят* Окултни загадки**
Книга за Човека* Кодицил към моето духовно учение
Книга за щастието* Приписки
Пътят към Бога За безбожието
Книга за Любовта* Духовни взаимовръзки
Разни
Книга за утехата Събрано (от периодичния печат, в два тома)
Книга за разговорите*
Тайната Всички изброени заглавия са издадени в превод на бъл-
гарски език. Претърпелите второ издание произведе-
Мъдростта на Иоан ния са означени със * .
Пътепоказатели
Призракът на свободата Подготвя се и отпечатването в първоначалното им офор-
Пътят на моите ученици мление като отделни брошури на двете пояснителни
Мистерията на Голгота бележки на Bô Yin Râ: За моите книги и Защо нося това
име
име.
Култова магия и мит
Смисълът на земния живот Книгите на Bô Yin Râ могат да се закупят или поръчат
Повече Светлина по пощата в следните книжарници в София:
Върховната цел - ЕЛРИД, ул. “Стефан Караджа” 7а, София 1000,
Възкресение тел. (02) 986-7126
- АСТЕЯ, ул. “Пиротска” 3 (безистенът), II етаж,
Светове София 1000, тел. (02) 981-1058
Псалми - ПИСМЕНА, пл. “България” 1 (НДК — до кино
Бракът “Люмиер”), София 1414, тел. (02) 954-9366,
Молитвата 9166-2273
- НОВА ЕПОХА, ул. “6 септември” 28, София 1000,
Дух и форма тел. (02) 981-1058
Искри/Мантра-практика - АБАГАР, ул. “Шипченски проход” 17 (срещу зала
Думи за живот “Универсиада”), София 1111, тел. (02) 718-153
Над всекидневието
Вечна Действителност ИК “ИРИС-95”
тел.: (02) 929-5822
Живот в Светлината E-mail: iris95@internet-bg.net
Писма до едного и мнозина iris1995@yahoo.com
Затворена градина (Hortus conclusus) www.street.bg/users/for_boyinra/
254 255
 Bô Yin Râ
Йозеф Антон Шнайдерфранкен

МАКСИМИ
Съставителство и въведение
Рудолф Шот

Превел от немски Борис Стоянов

Коректор Нина Иванова

Печатни коли 16

256 257