You are on page 1of 5

ВТУ „СВ. СВ.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

ТЕМА:

и предизвикателствата
в един взаимообвързан свят

Изготвил:
Минко Киров Андонов
Ф№ 2103011923
Специалност:
Педагогика на обучението
по история и география
Форма на обучение:
Задочна

Велико Търново, 2023

Глобализацията и предизвикателствата в един взаимообвързан свят; Минко Андонов Страница 1


Едва ли има човек на нашата планета, който да отрече твърдението, че живеем в
един изключително тясно взаимосвързан свят, изграден от много отделни, но свързани
системи – екологични, социални, икономически, технологични, политически, културни
и т.н. Тази взаимосвързаност се определя с името „глобализация“.
Началото на този процес на обвързване на отделните държави по света слага Ин-
дустриалната революция, като с годините скоростта на процеса и степента на обвърза-
ност стават все по-значими. Тази тенденция се задълбочава и добива всеобхватност в
десетилетията след Втората световна война. Националният пазар и националната дър-
жава са като стара отесняла дреха за разширяващата се човешка дейност. Всяка страна е
подложена на натиска на взаимните зависимости и фактически става невъзможно за ко-
ето и да е национално правителство да управлява икономиката си независимо, а нацио-
налната икономика е частично погълната от наднационални стопански региони като
НАФТА, АСЕАН, СЕТА и СИП(ЕС-ЯПОНИЯ).
Както всяко нещо и глобализацията има две лица. От една страна споделяйки идеи
и знания, западните индустриални демократични държави, спомогнаха за повишаване
нивото и качеството на образованост в света. Износът на технологии и производства доп-
ринесе за повишаване стандарта на живот на редица доскоро бедни държави. Ярък при-
мер в това отношение са Китай, Виетнам и Руанда. Страните от бившия социалистически
лагер, включвайки се активно в глобалното стопанство, увеличиха националното си бо-
гатство и качеството на живота на населението си. Дори в най-бедната страна от ЕС –
България (причините за което излизат извън обхвата на тази тема), според данните от
Годишния доклад на Алианц Трейд, благосъстоянието на българите бележи троен ръст
за десетилетието 2011-2021г. Макар и отбелязвайки спад от 2 на сто за 2021г., причинено
от пандемията на COVID - 19, делът на активната средна класа в страната е над 40% –
исторически най-високите нива в най-новата ни история.
Замогването на все повече хора породи неимоверно по своите мащаби движение
на стоки, хора и капитали. Това, от друга страна, създава условия за мултиплициране на
неблагополучията и прерастването им в световен проблем и криза. Нагледен пример
може да бъде прерастването на коронавирусната епидемия в Китай, поради грешни по-
литически решения, в Ковид пандемия. Затварянето на цели държави, породи хаос в
трансграничните вериги за доставки, предизвиквайки закъснения, повишаване на цени и
дори спиране на производства, довеждайки в крайна сметка до обедняване на цели групи
от населението.
Желанието и опитите на Китай и Русия да сменят модела на световно сътрудни-
чество, въплътен в Организацията на Обединените Нации, с икономическо и военно съ-
перничество и налагане на решения от позицията на силата – войните на Русия срещу
Грузия и Украйна; стълкновенията на Китай с Индия, опитите за сплашване и принуж-
даване на Тайван за обединение, отнемането на части от морските икономически зони на
Виетнам и Филипините и т.н. – доведоха не само до нова криза в световното стопанство,
но и до влошаване на положението с човешките права в засегнатите страни, а и до вът-
решна и външна миграция на милиони и до смъртта на стотици хиляди хора.
Опитът на американският президент Доналд Тръмп да манипулира световната
икономика в полза на САЩ, излизайки от преговорите за Трансатлантическото споразу-
мение за търговия и инвестиции (TTIP), донесе обратни на очакваните резултати.

Глобализацията и предизвикателствата в един взаимообвързан свят; Минко Андонов Страница 2


Двустранно повишените мита предизвикаха спад на взаимния внос точно в секторите,
които трябваше да бъдат стимулирани – производството на автомобили и говеждо месо.
Най-много пострада автомобилната промишленост, тъй като БМВ и Фолксваген не само
се отказаха от нови инвестиции, но и изместиха съществуващите си мощности от САЩ
в Мексико. През лятото и есента на 2022 г., руският президент Владимир Путин, посред-
ством действията на, практически контролираната от правителството компания Газпро-
мекспорт, повиши цената на природния газ за ЕС до нива от 900€ за МВтЧ с явната цел
да принуди ЕС да спре подкрепата си за нападнатата от Русия независима Украйна. Свет-
кавичната реакция на иначе мудната Европейска комисия, успя да осигури алтернативни
източници на природен газ и електричество, като превърна предвкусваната руска енер-
гийна победа в пълно фиаско. Към днешна дата (26.02.2023г.) цената на природния газ и
електроенергията са на нива малко над предвоенните, а РФ загуби (вероятно завинаги)
пазар за 65% от добивания от нея природен газ. Поради несъобразяване с природните и
стопански дадености на страната, самонадеяното решение на президента Путин постави
руската газодобивна промишленост в положение на цугцванг. Основните разработвани
газови находища са в близост до ЕС; тръбопроводите, по които става износът на сурови-
ната са насочени също към ЕС. Единствено по газопровода Турски поток има възмож-
ност за износ на втечнен газ, но няма налични втечняващи инсталации, а технологиите
за изграждане на такива попадат под ударите на антивоенните санкции. От друга страна,
следващите по величина купувачи на руски природен газ – Китай и Индия – са азиатски
страни, но максималният капацитет за износ по всички възможни трасета вече е достиг-
нат. Съществуващият Сибирски газопровод е с нищожен капацитет за нуждите на Китай,
а уширението се бави вече години, поради спорове за собствеността на тръбата и конце-
сионните права върху находището. Що се отнася до износа за Индия, то той се осъщест-
вява само танкерно. Отказът на застрахователите (включително китайските и индийс-
ките) да подпишат застрахователни полици за превоза, свежда почти до нула възможнос-
тите за увеличение на търгуваните количества метан. Изложените факти определят един-
ствения възможен извод: не е по силите на никоя национална държава сама да контро-
лира световната или междурегионалната търговия, или да синхронизира усилията за ми-
нимизиране на последиците от растящите политически, социални и екологични рискове.
Финансовата криза през 2008 г., Brexit, настъплението на популизма, чиито връх
се оказа избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, Covid-19 и войната на Русия
в Украйна се разглеждаха като признаци, че глобализацията е стигнала твърде далече и
двигателят ѝ ще бъде включен на заден ход. Храбрата съпротива на украинците срещу
нашественика, единството на „колективния Запад“, Европа, която си остана топла и
светла и тази година, показват че, светът явно се справя малко по-добре, отколкото гло-
балният елит смяташе, а глобалните икономически връзки и веригите на доставки са
твърде сложни, за да бъдат разплетени, но реорганизацията им не е толкова болезнена,
както смяташе световният елит на срещата му в Давос през май миналата година.
„… Но имало ли е някога термин, който да е бил в по-широко обращение
от „глобализма”?(политическото измерение на глобализацията – бележка
моя, М.А.) Почти всичко от това, което правим, се приписва (в зависимост
от гледната ви точка) на неговото гибелно или животворно влияние. При по-
внимателно взиране се вижда, че да си за или против глобализма означава да
си за или против толкова много деликатно свързани явления (финансови,

Глобализацията и предизвикателствата в един взаимообвързан свят; Минко Андонов Страница 3


технически, културни, социални, съдебни, военни, политически), че изборът
им става безсмислен. …
… Повечето от нас, независимо от политическите си пристрастия, сме
се отвръщали от някои особености на модерния свят. Което значи, че в извес-
тен смисъл всяка що-годе добре изградена и уредена в живота личност е „ан-
тиглобалист”. Това би трябвало да приляга най-вече на консервативно наст-
роения човек, привързан (както се изразява Бърк) към „своя малък взвод”. Но
тук е и точката, при която подобни инстинкти ни тласкат към опити за
планиране или контролиране на международното разпространение на капи-
тализма. Тоест това е точката, където консерватизмът се заменя с луди-
зъм.“ (Тачър, М. „Живот и политика“, София 2002)

Днес човечеството отново е на прага на нова епоха. Революционни нови техноло-


гии като изкуственият интелект, социалните мрежи, работата от дома, 3D-принтирането,
безвъглеродната енергетика и транспорт и може би в най-голяма степен мрежовият мо-
дел на бизнес и кооперативна търговия на „добра воля и споделен риск“, наложиха и
продължават да изискват промяна из основи на възприятията ни за пространство и време,
собственост и свобода.
„Мрежовата търговия оказва последици, които надхвърлят бизнес мо-
дела. Нейните представи за това как да се оптимизира благополучието на
индивида са в дълбоко противоречие с начина, по който ние дефинираме подо-
баващото поведение и добрия живот в модерната епоха. Пазарите се основа-
ват на недоверие, мрежите – на доверието. Пазарите се основават на прес-
ледването на личния интерес, мрежите – на общия интерес. Пазарите са
трансакции от почетно разстояние, мрежите – близки отношения. Паза-
рите са състезание, мрежите – сътрудничество.
Промяната в начина, по който ние възприемаме собствеността, на-
лага фундаментално преосмисляне на етапа на развитие на човека както в
началото на модерната епоха, когато нашите идеи за собствеността се про-
менят радикално. „Голямата трансформация“ от собственически задълже-
ния във феодалните имения към размяната на собственост при пазарната
икономика е вододел в нашето мислене за природата и целта на човешките
отношения. По същия начин днес преходът към взаимоотношения на достъп
до мрежите отново променя представите за естеството на човешката дей-
ност.“ (Рифкин, Дж. „Европейската мечта“, София 2005)

 

Глобализацията и предизвикателствата в един взаимообвързан свят; Минко Андонов Страница 4


Библиографска справка:

Авторски ко- Комплексните предизви- Европейска аген-


кателства в един взаи- ция по околна
лектив среда
мосвързан свят

Авторски ко- Теми по човешки права –


Съвет на Европа
лектив ГЛОБАЛИЗАЦИЯ

Глобализацията е лоша
Нейков, П. система, но по-добра не е Investor.bg
измислена

Тошкова, В. Епохата на следващата


Investor.bg
глобализация

Рифкин, Дж. Европейската мечта София, 2005

Тачър, М. Живот и политика София, 2002

Тофлър, А. София, 1991


Третата вълна

 

Глобализацията и предизвикателствата в един взаимообвързан свят; Минко Андонов Страница 5

You might also like