Произведени Автор Жанр Особености на Герои Теми, образи, Опозиции Идейни Забележки
е композицията мотиви внушения
„Железният Димитър Роман Четири части, Султана, Родното и чуждото, Родно – чуждо, Родът и домът I част от светилник” Талев всяка част има Стоян, Лазар, родното чуждо; традиционно се градят и тетралогия епиграф (мото) Ния, Божана, родът и народът; (старо) – ново, отстояват с – цитат от Катерина, светлината и светлина – цената на фолклорна Рафе Клинче, желязото мрак, жертви; словото песен; Аврам Немтур (железният материално – и изкуството са композиционна светилник), духовно, морал дар; любовта е рамка - словото - любов изпитание сватбата „Бай Ганьо Алеко Очерк (разказ, Разказ в Гедрос (герой Родното и чуждото Морал – Интелигенцията Последен журналист“ Константинов фейлетон) разказа, разказвач), не като етнически, а деградация на като носител на фейлетон от композиционна Бай Ганьо, като етически ценностната морала е книгата „Бай рамка Дочоолу, категории, властта, система изблъскана на Ганьо“ Гочоолу, журналистическата (подлост, заден план, в Гуньо етика, демагогията хамелеонщина, обществото Адвокатина, опортюнизъм, господстват Бай Данко лична изгода) Ганьо и Харсъзина сподвижниците му; новоизградения т български социален свят е абсурден „Балкански Станислав Комедия на Две действия, Жена с Родното Думи – дела, Драмата на Заглавието синдром“ Стратиев абсурда фрагментарност проблем, (балканското също профанно – почтения човек, отвежда към Бяла Врана, е родно) и чуждото възвишено, живеещ в представата Мъж от Бели (извънземното – безвремието непочтен свят. за болест Искър, цивилизация, която на своето – и Свят, в който Жена- не ни разбира); устремът на дела и думи символ, разминаването модерната много рядко се Директор, между думи и дела, цивилизация припокриват. Кум, малкият човек, Изостаналост, Бай Цончо, изгубен в лична изгода, Йовчо, Печо, алогичния свят властта като баба Кера, сила. Извънземно „Паисий“ Иван Вазов Ода Епиграф, Паисий Темата за паметта, Мрак – Само чрез Средищно триделна (демиургът познанието и светлина, словопознание за място в композиция, на самопознанието, – мълчание, миналото и цикъла композиционна българския невежеството и високо – ниско,славата може да „Епопея на рамка, чудо свят) забравата и памет - забравасе осъществи забравените просветленото националния “ библейска време на идеал. образност съзиданието Паисиевото слово сътворява българския свят „История“ Никола стихотворение Основен Малкият Паметта за Памет – Малките хора Характеризир Вапцаров композиционен човек и миналото и забрава, старо незаслужено са а се с похват е Историята незаслужената – ново, бунт – изтикани в ъгъла. диалогичност антитезата забрава за малкия примирение, В търсенето на и човек, поезията и живот – велики личности полемичност силата й да въздаде съществуване, и събития справедливост история - историята поезия пропуска кое е истинското й съдържание. „Ноев ковчег“ Йордан Фрагментарен Тринадесет Обединяваща Спасението, слабата, Човек – Човек е загубил Заглавието Радичков роман отделни та фигура на неустойчива и природа, памет своите препраща произведения с разказвача, податлива човешка – безпаметство, нравствени към различен обем Въшкарчето памет, разкъсаната реалност – устои, в света на библейския и жанрова Хлебарките, връзка между човека фикция, животните има мит за Ной, принадлежност, Левски, и природата повече който композиционна Емилиян благородство трябвало да рамка Станев, отколкото в спаси Космически човешкия. живота от удавник Потопа. „Борба“ Христо Ботев Стихотворение Три смислови Лирически Свободата на Разум – Осъзнатият човек Астрофичен (философско) цялости + говорител, личността, глупост, е изправен пред текст поанта борците, справедливостта и свобода – покорството на тираните равенството като робство, борба слабите и ценност във всяко – примирение притворството на едно общество, силните. Той е разумът и вярата в готов да се прогреса изправи срещу целия свят, за да постигне мечтата за свобода, братство, равенство „Андрешко“ Елин Пелин разказ Максимално Андрешко, Бедността , Село – град, Държавата е Диалогът – изчистена – съдия- солидарността човек – мащеха за участва в завръзка, изпълнителят между ближните, държава, вълка бедния, законът изграждането кулминация, Станоя противоречията – овцата, богат е във вреда на на сюжета развръзка между селото и – беден. социално града, за човека като немощния, жертва на трудът е държавната власт, страдание, доброто и злото в измъкването от човешките сърца блатото на бедността е непосилно, а оцеляването е възможно само чрез хитруване. „Приказка за Христо Сатиричен, Мото; Дяволът, Приказните мотиви Горе – долу, Пътят е Основен стълбата“ Смирненски алегоричен симетрична момъкът, за пътя (слизането мизерия – изпитание и похват при разказ; притча композиция – плебеите, на долната земя, богатство, когато човек построяване краят отразява принцовете тук изкачване по добро – зло, поеме по него, то на текста началото. стълбата), за непримиримост трябва неотлъчно е алегорията изпитанията и към неправдата да следва целта наградата – амбиция да си, но не и за изкачиш сметка на морала стълбата и съвестта си. „До моето Христо Ботев Изповедно Девет строфи с Лирически Любовта към Памет – Любимата Диалогът е първо либе“ стихотворение по шест стиха. Аз, либето либето, любовта към забрава, живот привързва героя непряк, Преход от народа и любовта – смърт, към родовия изстрадан интимния свят, към борбата и свобода – свят, което за монолог свързан с свободата, сватбата робство, песен него е гибелно. миналото, към смърт - плач Той вече е знае осъзнаването и кое е най- саможертвеното ценното в живота бъдеще му и е направил своя избор. „Новото Иван Вазов Елегия (химн, Седем строфи с Героите, Изграждането на Смърт – България е Част от гробище над траурен марш, по пет стиха поетът, пантеон на безсмъртие, мотив, стихосбирката Сливница“ реквием) (петият скъсен) „майките националния памет - забрава основание, „Сливница“ свети“ героизъм, вдъхновение и увенчаване на дом. Онези, подвига, забравата които жертват на подвига е позор. живота си за нея, будят гордост, възхищение и преклонение „Крадецът на Емилиян Повест Дванадесет Елисавета, Войната, гладът и Живот – В света на Заглавието праскови“ Станев части, рамково Иво епидемията, смърт, война – войната с предприема разказване, Обретенович грехът, загуба на мир, свое – нейната скриване на разказ в разказа, Михаил човешкото, чуждо, жестокост и една ретроспекция, (полковни милосърдието и привидно – убогост любовта човешка композиционна кът), чувствителността, реално, рай – няма място, идентичност рамка ординарец, грубостта и ад, изобилие - обречена е. зад общото Марьола примитивизма лишения Търсенето на и изначално (слугинята), щастие в негативно учителят любовта е определение (разказвач) обречено. „крадец“ „При Рилския Иван Вазов Стихотворение Осем строфи, Природата, Природата – дом на Мит – Цял един Природата е манастир“ (ода) всяка от които лирическият човешката душа и реалност, горе житейски цикъл едно от лицата започва с Аз божествено – долу, живот бива осмислен в на родината. анафората Сега селение, спасение – смърт съзвучие с съм у дома!, от социалния хаос. (преливане, а природата. поанта Тя е свят на не опозиции) Обожествената спокойствие и природа е онази свобода поетична територия, в която традиционализмъ т на конкретното описание се свързва с модерните теми за душата, духа и творчеството. „Градушка“ Пейо Яворов Лирическа Шест Селяните, Страданието и Надежда – Страданието е Многогласн поема фрагмента, градушката, невъзможността отчаяние вечно, човек е ост (глас на първият и Ваньо, човекът да се измъкне безсилен срещу лирическия последният Сивчо от него, кръстът природата, която говорител, фрагмент (знак за молитва и може да го дари с на селяните, създават част от човешката благодат, но по- на бурята) усещане за физиология), често вдига кръговрат на погледите на човека – безмилостна страданието към небето и към ръка, за да го земята накаже и да убие надеждите му. „Спи езерото“ Пенчо Лирическа Две строфи, Езерото, Покой и хармония, Горе – долу, Търсейки От Славейков миниатюра принцип на буките блян, символично покой - трепет хармония, стихосбирка кръговостта отношението човекът е на та „Сън за между реалността границата между щастие“ на външния свят и покоя и смъртта. реалността на Душата се душата освобождава от тялото, от зависимостите на тленното и потъва в истинското, безпрепятствено съзерцание. „Аз искам да Димчо Елегия Кръгова Лирическият Обречената любов, Надежда – Споменът е Първоначалн те помня все Дебелянов композиция, Аз, макар и свръхценна обреченост, убежище за ото заглавие така” известна любимата не е възможно да смърт – живот двама. на творбата е огледалност (Морна) бъде опазена. след смъртта Съзнателно „Елегия“ има свързва първото извайван в и посвещение и последното настоящето, за да „На Зв.“ четиристишие съхрани частица от него за бъдещето. Стаено е желание за вечност отвъд тленното. „Колко си Христо Фотев Стихотворение Рефрен, Лирическият Възхищението, Загуба – Усещане за Фотев избира хубава!“ композиционна Аз и желанието, опазване (на всеобхватност за заглавие рамка любимата възторга на любовта) на любовта – всекидневна влюбването, чувство, което фраза, която прониква във отказва да всички човешки надгражда дейности и сложности и осмисля прилича на цялостното обикновен съществуване. израз на възхита. „Посвещение“ Петя Стихотворение Стихотворение Лирически Темите за любовта Страх – Свободата на Чрез Дубарова то не е Аз и и страха увереност, личния избор е в заглавието разделено на любимият мечта – противовес на лирическият строфи. реалност, мрак обществените субект Ритъмът му е – светлина условности и изписва единен. общоприетото. знаците на Организирано е Любовта е своята в двойки разностранна посветеност съседни рими. трансформация. и ги насочва Така творбата Важно е не само към се излива като да бъдат любимия, ритмична, захвърлени като римувана, оковите на едновремен песенна цялост. страха и но с това предразсъдъци дарява и себе те, трябва си мисията на облагородяване то да бъде основна мотивация в любовта. „Спасова Елин Пелин Разказ Описание на Дядо Вяра и надежда, за Болест – воля Когато светът е Двете думи могила“ одухотворена Захари, търсене на за живот, несправедливо в наслова природна Монката избавление от страдание – устроен, назовават картина, болести и спасение, спасението от мястото на диалогът страдания справедливост земните събитието и разкрива – неправда страдания е съчетават емоционални възможно само конкретно- състояния, на оня свят. обективния хронологична и символно- последовател метафоричн ност ия план на текста. „Молитва“ Атанас Стихотворение Четири Лирическият Драмата на Живот – С пробуждането 4 е едно от Далчев (лирическа четиристишни Аз познанието, неживот, на сърцето и с символните изповед) строфи, които (интелектуал течащото простота – прозрението за числа на разгръщат ецът) безсъбитийно сложност, светата простота кръста – лирическия време, неживеният на знакът на сюжет. живот, молитвата, съществуването страданието пътят към другите се осъзнават като и спасението, необходими и на възможни молитвения радостта от жест, човешката надеждата и близост, вярата. надеждата за споделяне на даровете на живота, вярата, че човек ще успее да проговори езика на общуването, който ще го свърже с другите. „Вяра“ Никола Стихотворение 9 строфи със Лирически Насоченост към Живот – Животът е Стилистична Вапцаров (лирическа стъпаловидни Аз бъдещето, животът, смърт, вяра – ценност, защото употреба на изповед) стихове. вярата и личността отнемане на дава възможност главна буква Двуделна в тяхното единство, вярата на човека да за живота. композиция – екстазно осъществява своя първата част е изживяване на съзидателен обвърззана с идните дни като потенциал. ценността на коректив на Вярата е живота, а втората настоящето. насъщна – с тази на вярата необходимост. Животът без вяра е невъзможен „Ветрената Елин Пелин Разказ Ретроспекция Дядо Облагородяващата Младост – Трудът и Визуална мелница“ към основното Корчан, сила на човешкия старост, вдъхновението интензивност събитие, както Лазар труд, човешкото жизненост – дават сили на на и няколко Дъбака, състояние на вечно гибел човека да природните ретроспективни Христина, търсене и потърси изход и картини момента селяни непримиримост, в най- намиращи израз в безизходните творческия труд ситуации. Любовта е ново начало и за човека, и за общността. „Песента на Йордан Разказ Циклично Сали Яшар Осмисляне на Минало – Личността се Заглавието колелетата“ Йовков повтарящи се („салих“ – мястото и ролята настояще, подрежда чрезпоставя в действия и този, който на труда в болест – труда и чрез своя фокус емоционални прави междучовешкото здраве, дом - неговото образа на състояния, добро, и общуване, път насочване къмпесента, композиционна „яшар“ – да равносметката за другите. Чрезкойто отнася рамка живее), изживения живот осмислянето му към Джапар, като дар, който творческото Шакире стои в основата вдъхновение, на човешкото и върху съществуване,образа на се постига колелетата висша форма на като символ красота. на движението. „Балада за Виктор Повест / роман / Композиционна Малкият Присъствието на Духовно – Светът е Преплитане Георг Хених“ Пасков новела рамка, Виктор, твореца в света като материално, безчувствен и на обръщение на Марин, състояние на смърт – живот, убог, загубил е фикционално разказвача към майката, изключение. В посредственост представа за то с героя, Георг Хених своята творческа – гениалност, смисъла на автобиографи ретроспекция, Франта и сетивност големият битова мизерия съществуването. чното и аз-форма Ванда майстор е – душевно Творбата документалн (ученици) облагороден и богатство и отправя апел за ото въздейства на свой извисеност спасение на ред облагородяващо човешките души на околните. чрез изкуството. „Две души“ Пейо Яворов Стихотворение Стихотворение Лирически Раздвоението, Ангел - демон Обречеността на Символният (изповедно) то е изградено Аз страданието, прокълнатия, пласт на от три строфи непостижимостта който заразява с творбата от по четири на покоя и раздвоението и представя стиха, с съвършенството, обречеността си човешкото кръстосани мъчителното всичко, до което раздвоение, рими. безсилие пред се докосне. отчаянието и Стиховете са големите въпроси Унищожението неспособност насечени с на битието, (и та на човек анжамбмани. чувството за самоунищожение да го овладее обреченост, то) се оказва чувството за изгарянето. единствената тотална възможна изява обреченост. на раздвоената душа, единствената й връзка с външния свят, представен като безкрайни проекции на една смърт, продължаваща във вечността. „Потомка“ Елисавета Изповедно Шест строфи. Лирически Откриването и Материално – Когато Женското Багряна лирическо Три етапа - Аз заявяването на духовно, дом – стремежът на начало стихотворение откъсването от собствената път човек е да обединява стереотипите, идентичност, изживее трите най- догадките за приемствеността, пълноценно важни някаква друга, раздвоението, своя живот, той „действащи различна независимостта, намира опори – лица“ в предистория, свободата, в миналото, в стихотворе осъзнато стигането до кръвта, в земята нието: заявяване на собствената – и постига лирическата себе си истина, изборът своята героиня, независимост. кръвта и земята.