Пощенска кутия за приказки

представя

Димитър Калбуров

Мамка му
Българска, първо издание

Автор: Димитрър Калбуров

Заглавие: Мамка му
Издателство: Пощенска кутия за приказки
Година на издаване: 2016

http://4eti.me

ISBN: 978-619-90421-3-7

2
 „Пощенска кутия за приказки“ е литературен формат, койт от 2010 г.
дава сцена на начинаещи български автори. Димитъ Калбуров е един от
най-популярните и харесвани автори от проекта. Дебютният му роман
„Мамка му“ е забавна история за всичко, на което се подлага един човек в
името на любовта и секса.

Съдържание
Съдържание.............................................................................................3
1................................................................................................................4
2..............................................................................................................11
3..............................................................................................................16
4..............................................................................................................22
5..............................................................................................................26
6..............................................................................................................30
7..............................................................................................................36
8..............................................................................................................42
9..............................................................................................................47
10............................................................................................................53
11............................................................................................................56
12............................................................................................................61
13............................................................................................................66
14............................................................................................................72
15............................................................................................................78
16............................................................................................................83
17............................................................................................................88
18............................................................................................................95
19..........................................................................................................102
20..........................................................................................................110
21..........................................................................................................120
22..........................................................................................................122

3
 1

Вече виждам дъното на чашата и донякъде се радвам, че не мога да

гледам на кафе. Вероятно и то би ми се подиграло, че вися и я чакам
половин час. Изключвам варианта да ми е вързала тенекия, но ако не се
появи в следващите десет минути, просто ще си тръгна, пък каквото ще да
става. Не възнамерявам и да ѝ звъня, за да питам докъде е стигнала. Редно е
тя да го направи. Така е възпитано, ебаси.
След малко я виждам да влиза в заведението с няколко лъскави торби в
една ръка. Маха ми жизнерадостно и по нищо не личи да ѝ е поне малко
неудобно, че закъснява с половин час.
– Айде бе, майко, бе! Докога ще те чакам? Нали казахме в пет?
– Еми да де, че колко е сега?
– Пет и тридесет и три.
– Еее, голяма работа. Нали съм те учила, че един кавалер трябва да чака
дамата, а не обратното. Всичко си е в реда на нещата. – Майчето едвам си
събра завоеванията от мола на един от столовете и се настани. – Кажи сега,
как си, маме? Кажи какво се случва с теб? Не съм те виждала от седмици.
– Добре съм, майко.
– Само това ли ще кажеш? Ама ти вече нищо не ми споделяш. Такова
добро дете беше едно време, никакви тайни нямаше от мен! Сега не е
ченгел, а с дренажна сонда не мога да ти извадя думите от устата...
– Нужно ли е да знаеш всичко? По три-четири пъти на ден ям, по един
път ходя по голяма нужда. Зад ушите се мия. Колко повече да ти споделям?
Всичко е наред.
– Аз не съм баба ти, че да ме притеснява толкова дали си ял. Гладен,
жаден, това си е твой проблем, маме. Мен ме интересува кога ще ми
доведеш булка.
– Пак ли подхващаш тази тема? Стига вече, тези работи не стават насила.
– Ми то не стават, ама кога за последно си ме запознал с някое момиче?
Срам ли те е от майка ти?!
– Глупости, не се излагай, моля ти се!
– Ами тогава? Няма ли някоя по-специална, е която да ме запознаеш?
– Няма бе, майко, стига си давала зор. Когато се появи избраницата, ще
ви срещна, но само ако обещаеш да се държиш прилично. Не искам веднага
да започнеш да я разпитваш за диабетици в семейството и да правиш онези
кретенски изчисления.
– Какви изчисления, бе маме?

4
 – Сещаш се кои, не се прави на ударена. Виждал съм те как присвиваш
поглед, за да мериш колко голяма е главата на момичето в съотношение е
таза ѝ, за да установиш дали ще има леко раждане. Не знам къде ги четеш
тия статии, но е крайно време да престанеш, наистина!
– Ама, маме, то тази статия доктор я беше писал. Чакай да ти покажа!
– Не, не искам да ми показваш!
– Слушай тогава! „Д-р Игнашев: ЖЕНИТЕ СЪС СИМЕТРИЧНИ
ГЛАВИ – ПО-ДОБРИ БЪДЕЩИ МАЙКИ“
За щастие сервитьорката се появи е второто ми кафе, което ме спаси от
принудителното слушане на този висш пилотаж в журналистиката и
медицината. За съжаление обаче на майка ми ѝ направи впечатление какво
ми носят.
– Абе, маме, това да не ти е второто кафе?
– Не. – Отвърнах аз.
– Второто му е. – Побърза да ме изпорти сервитьорката.
– Не ми харесва това! Четох една статия, в която пишеше, че многото
кафета пречат на секса. А няма ли секс – няма бебета. Знаеш, че вече искам
внучета! – Сервитьорката едвам успя да спре смеха си. – Ами така е, мила!
Коя жена ще иска мъж, който не може да прави секс? Я го отнеси това
кафенце и му донеси едно чайче на моето момче.
Да бе, нещо се е объркала майка ми. Реших да се направя на мъж пред
девойката и демонстративно да изпия кафето, за да се противопоставя на
матриархата. Така властно щях да заявя: „Аз съм алфа мъжкар и никой не
може да ме командва!“ И по принцип сигурно би се получило, ако кафето
не беше вряло. Изгорих си езика, изпуснах чашата върху масата и кафето се
лисна по дънките ми. Любопитен факт – когато умираш от срам, способ-
ността да изпитваш болка, е много по-малка.
– Ето виждаш ли, маме! Така става, когато мъжете не слушат жените.
Патят си. – Обърна се към момичето. – Миличка, донеси ми едно капучино,
а за прекрасния ми Мити едно зелено чайче с две медчета и лимонче. И
много салфетки, че виж го на какво заприлича.
Почти съм сигурен, че докато се отдалечаваше, усмивката на девойката
докосваше ушите ѝ. След малко се върна с поръчката и парцал, с който да
попие разлятото. Майка ми продължи да ѝ говори.
– Миличка, само да кажа, че си е изгорил единствено бедрата. Няма други
поражения и все още е годен за военна служба, ако ме разбираш. – Очите на
сервитьорката започнаха да се насълзяват. – Мила, ти имаш ли си приятел?
– Да, госпожо, имам си. – В момента сигурно би казала, че е омъжена за
тостера в кухнята, само и само, за да не опита майка ми да ни сватоса.
– Ами ще си имаш, я! Такава красавица като теб няма как да е сама.
Макар че виж го моето момче. И той е красавец, обаче си няма гадже.

5
 – Майко, стига бе!
– Какво стига? Какво стига? Не е ли така? Мила, не е нормално такъв
левент да няма жена до себе си, нали? Нямаш представа колко е даровит!
– Майко, спри се, моля ти се!
– Е, какво, лъжа ли е? Беше любимец на класната и пети по успех в твоя
клас!
– Госпожице, благодаря ви за вниманието. Това е всичко за момента,
оставете така масата, аз ще попия разлятото със салфетките. – Трябваше да
я разкарам. Още малко и майка ми ще да започне да ѝ показва детските ми
снимки.
За миг тормозът над мен спря и трябваше да разбера разни работи.
– Абе, майко, я да те питам аз нещо. Онзи ден отивам да хвърлям боклука
и ме засича едно момче от квартала, на което дори не му знам името. Хили
ми се с една мазна, та мазна усмивка и ме заговаря:
– Ей, брат, майка ти е страшна пантера.
– На мен ли ми говориш, бе?!
– Да, нали майка ти се казва Марта и е с руса коса? Нема такава бойна
мацка, брат. – И на мен като ми кипна, директно го хванах за гушата. – Ей,
боклук нещастен, ти за майка ми ли ще говориш така, бе?!
– Не бе, брато, успокой се, нещо не ме разбра. Казвам, че майка ти е
страшна пантера, защото оня ден оскуба някаква в магазина. Направо ѝ
разказа играта. Аз от респект ти го казвам, бе бро!
– Как така е оскубала някаква в магазина, бе?!
– Не знам, бе бро, оная и каза нещо и майка ти я подпука. – Пуснах го и
му се извиних.
– Та, кажи сега, мила ми майко, какви са тези глупости? Вярно ли е това?
– Вярно е, естествено, но ѝ беше малко даже. Ти представяш ли си, идва
Пепа, простата бръснарка и ми вика, че с тази брада си приличал на
муджахидин и вероятно си тръгнал да ставаш лъмбърсексуален. Направо
ми причерня! За моето дете да говори така!
– Абе, майко... Ти знаеш ли изобщо какво значи лъмбърсексуален? – Това
беше един от малкото пъти, в които виждах майка ми да се зачуди за нещо
преди да отговори.
– Не знам, ама какво да направя? Да ѝ кажа да изчака да проверя значе-
нието на думата в Гугъл и чак тогава да я подпукам ли? Теб съм те учила да
броиш до десет, ама на мен знаеш, че като ми падне пердето, нищо не може
да ме спре... И пак ти казвам, малко ѝ беше. Само един екстеншън съм ѝ
смъкнала от перушината. И в крайна сметка какви са тези бръмбърсексуал-
ните?
– Сериозно? Това ли смяташ, че трябва да обсъдим в цялата история?

6
 – Хайде не се опитвай да го играеш възрастният в отношенията ни.
Отговори ми на въпроса.
– Хубаво. Лъмбърсексуалните са наследниците на метросексуалните.
– Олеле, майче, ужас! И какво искаш да ми кажеш с това? Да не чакам
внуци ли?! Моля те, не ми казвай, че и ти си лъмбърсексуален! Затова ли не
мога да те видя заедно с някоя жена?!
– Стига, бе майко, бе! Не се шашардисвай, моля ти се! Не съм нито бръм-
бър, нито лъмбър, нито метросексуален. Много добре знаеш, че харесвам
жени, просто не намирам за необходимо да те запознавам е всяка жена, е
която излизам или спя. Бъди спокойна, някой ден ще има внуци.
– Ще има, ще има, ама с тая брада... Коя ще те вземе? Крайно време е да
се обръснеш. Само мутрите и сводниците ходят толкова брадясали. Затова
все курви ти се лепят! Ти си свястно момче, трябва да ти намерим някоя
читава... Умна... с пропорционална глава. Искаш ли да те заведа да те
обръснат в салона на Пепа?
– Ти бъзикаш ли се? Наистина ли намираш за добра идея да ходя да ме
бръснат в салона на жена, която си набила в магазина?
– Еми защо не? Тя вече е респектирана, а и така ще ѝ докажем, че не си
лъмбърсексуален!
– Нищо няма да ѝ доказваме, защото няма да се бръсна.
– Добре бе, маме, поне я оформи. Направи си катинарче като Ники
Кънчев, виж го колко е преуспял, всички предавания ги води той. Или си
остави мустак като Митко Цонев, много авторитетно ще изглеждаш.
Страшно ще ти отива!
– Ти представяш ли си ме с тая дълга коса и с мустак? Ще приличам на
извънбрачно дете на Коцето Калки и Милко Калайджиев.
– Ето на! И косата ти е прекалено дълга! Трябва да я скъсиш!
– Добре си ми е така, майко. Имам си стил. Небрежен съм.
– Само ме изслушай, маме. Отгоре ще я скъсим, а отзад ще остане дълга.
Леко ще я понакъдрим и ще си като Роберто Баджо от 90-те. Жените
обожават италианци! Оле, маме, само едно ,,ла шантеми кантаре“ да
изръсиш и всички ще са ти в краката.
– Нека да оставим външния ми вид настрана за момента, става ли?
Отивам до тоалетната да се измия, че ми лепнат ръцете.
Поизмих се, пуснах една вода, а когато се върнах заварих майчето да си
рови в телефона. Показа ми снимка на някакъв.
– Маме, помниш ли го Цецко?
– Май не. Трябва ли?
– Е, виж го хубаво, де!
– Това синът на братовчедката на съседката, който беше гадже на
дъщерята на сестрата на джипито ли е?

7
 – Не, това е синът на съседката, който беше гадже на внучката на
жичкаджията.
– Прекрасно. И това е важно, защото...
– Почнал е нова работа.
– Браво на него. А това е важно, защото...
– Прави се на интересен ти, ама е да знаеш, че той е почнал работа в
общината! До двадесет години може да стане районен кмет. А ти, маме,
какво правиш с живота си? Този PR докъде ще те докара?
– Сега и за това ли почна? Какво ти става, бе човек? Дай да се виждаме
по-често, та да ми дуднеш за по една тема наведнъж, че така ми идва в
повечко.
– Хайде сега, не преувеличавай, маме. Нали знаеш, че най-много държа
да си щастлив? Но как ще постигнеш нещо значимо с този PR? Ти си роден
за големи неща, маме. Не да кореспондираш с жълти вестници и да
обясняваш, че някоя звезда не се била надрусала, ми се била напила. Ти
трябва да твориш, маме. Такъв хубав глас имаш! Знаеш ли какъв чудесен
певец ще стане от теб? Онзи ден ме поканиха във Фейсбук на концерт на
някакъв Васил Киров-Барона. Хиляда човека бяха отбелязали, че ще ходят!
Хиляда! Смятай само! Вход десет лева. Хиляда човека по десет лева са
десет хиляди лева, маме! За една вечер! И отделно ще вземе да те хареса
някоя фенка и най-накрая да се задомиш!
– Какъв Барон, бе майко? Да не говориш за Влади Ампов-Графа?
– Е, същия де, аз какво казах? Искаш ли да му намеря телефона и да го
питам дали е съгласен да запишете песен? Точно това ти трябва. Някой
популярен да те дръпне, пък после лесна работа.
– Абе, майко, ти нормална ли си, как така ще звъниш на човек, когото не
познаваш, да му предлагаш да записва песен с някой, който дори не е
певец?!
– Е, спокойно де, какво толкова, защо се ядосваш? Аз просто искам да
помогна. Голяма работа като му звънна значи, еее! Едно време като ми се
молеше да звъня на класната ти и да лъжа, че няма да имаш домашно,
защото сме били в провинцията, не се оплакваше, нали? Питаше ли ме
тогава колко ми е било неудобно да лъжа?
– Имаш право, съжалявам. Това с пеенето е чудесна идея, ама Графа пее
поп музика, пък тя не е толкова популярна в наши дни. Защо не ме
направиш едно чалга острие, а?
– Искаш ли? Не казвай на баща ти, но с инженер Митко Димитров бяхме
гаджета в гимназията.
– С кого?

8
 – Е, чудно, нали си голям разбиран, как може да не знаеш кой е той.
Митко Лайнера е властелинът на чалгата в България. Убедена съм, че би ни
съдействал!
– О, чудесно! Така аз ще стана господарят на силикона! Ще съм обграден
от най-качествено изработените джуки в държавата!
– Ето виждаш ли, затова си сам! Жените обичат сериозните мъже, а ти
постоянно си правиш шегички. Иначе колкото и да ми е неприятно, трябва
да призная, че това с чалгата е твърде необмислена и импулсивна идея.
Няма да те дам на някоя шантонерка, ааа-ма-ха!
– Аз да не съм рокля, че да ме даваш на някого, бе човек? Не се излагай.
– Обаче, знаеш ли, дойде ми нещо на ум. Искаш ли аз да те запозная с
някоя девойка? Знаеш ли какви хубави мацки имам във Фейсбук?
– Ти кога разбра откъде се включва компютъра, кога си направи Фейсбук,
кога започна да имаш мацки в него?
– Ей, момченце! Аз когато съм си чатила по Мирката с леля ти в
Германия, ти още две срички не можеше да вържеш.
– Не се съмнявам, че са били много динамични разговори с по две думи в
минута. Иначе забрави да ме запознаваш е някоя. Представи си, че се
харесаме. После като ме питат приятелите как сме се запознали, какво ще
им казвам? Че мама си е разменяла с нея дъски за фермата във Фейсбук и е
решила да ни запознае?
– Е, голяма работа, кой ще те пита толкова?
– Ми как кой, нали като ме направиш музикална звезда ще трябва да
давам интервюта и ще ме разпитват за нежната ми половинка!
– Ще лъжеш, маме. Решихме проблема.
– Значи на теб ти е било неудобно да лъжеш заради мен, но не ти е
неудобно да ме караш аз да го правя?
– На мен ми беше неудобно и да започна да нося прашки, ама човек
трябва да се адаптира към времената, в които живее...
– Майко, стига, моля те! Никой син не трябва да знае такива детайли за
бельото на майка си. Дай да си говорим за нещо друго.
– Добре, маме. Видя ли е колко торби дойдох днес? В мола има много
намаления. Искаш ли да идем да ти купим някоя дрешка? Извинявай, маме,
ама ходиш като прошляк.
– Как ще ходим заедно да ми избираш дрехи? Това е безумно! Пък и нали
ти знам вкуса. Така ще ме облечеш, че ти ще викаш ,,Пу, пу, много си
хубав“, а всички останали ще ми се смеят. Още помня първия учебен ден!
– Ей, няма оправия с тебе значи. Няма да ходим да ти купуваме дрехи, но
трябва да поговорим за нещо друго.
– Чакай! Нека да позная... Искаш да стана по-отговорен?

9
 – Виж как сам си знаеш! Не е истина каква кочина е у вас! Коя жена ще
иска да съжителства с теб в такъв коптор? Пусни една прахосмукачка, купи
си един фикус. Онзи ден минах да ти поизчистя и щом тръгнах да сменям
чаршафа, изпаднах в шок. Как спиш на такова чудо? Той твърд като
ламарина, подпрях го прав до стената.
– Майко, как така ще идваш вкъщи, без да си се обадила дори? Ами ако
съм с момиче и ни хванеш на калъп?
– Голям праз, малко ли съм те виждала гол? – Майчето отпи от
капучиното си и ме погледна тревожно. – Абе, маме, а там поне бръснеш ли
се? Жените в наши дни са много взискателни?
– Стига, бе, майко бе, не ми задавай такива въпроси!
– Е, как да не ти ги задавам?! Ако жената не е доволна, няма да бъде с
теб, нали се сещаш? А като нямаш жена, няма да има внуци!
– Ако искаш кажи направо как точно се задоволява една жена, готов съм
да си водя бележки. Или по-добре да ти звънна следващия път да ми
светиш? Да си спокойна, че тясно следиш процеса по зачеването на
внучето.
– Е, малко прекалено ще е, маме, но слушай сега, за да задоволиш една
жена...
– А, не! Много те обичам, ама хайде стига вече. Не искам да получавам
секс съвети от майка си.
– И аз теб, маме. Всъщност, знаеш ли, на теб не ти трябва гадже. Трябва
ти силна женска ръка, че да се стегнеш. Затова аз ще дойда да живея при
теб.
– Майко, стартирам кампания да си намеря жена и да ти направя внуче!
Започвам от днес!
– Така те искам милия ми! Аз ще си взема един сандвич от бара и
изчезвам, че имам уговорка с една приятелка да ходим на шопинг. Ти плати
сметката, че трябва да се учиш да си кавалер. – Лепна ми една сочна
целувка на бузата и отново изчезна по магазините.
Допих си кафето и отидох на бара да платя. Докато сервитьорката
приключваше сметката, на мен ми дойде смелата идея да я поканя на среща.
Защо пък не? Може дързостта да ѝ допадне.
– Не ѝ обръщайте внимание на майка ми, тя си е такава. В случай, че сте я
излъгали, че си имате приятел, за да не ви занимава с глупости, ще се
радвам някой път да идем на вечеря, за да се уверите, че по принцип не съм
чак такъв смотаняк. – Подадох ѝ визитката си. Тя ме огледа от глава до
пети и се усмихна широко. Наистина, защо пък не? Възможно е и да
звънне.
На прибиране, се разминах с онзи, който беше нарекъл майка ми
„пантера“ и само му кимнах с глава. Той се провикна зад мен.

10
 – Извинявай, бро. – Е, не, не са минали и десет минути, откакто се
разделихме, няма кога да е успяла да набие някоя друга!
– Да?
– Дюкянът ти е разкопчан, бро. – Погледнах надолу. Боксерките ми
стърчаха. Това обяснява широката усмивка на сервитьорката, когато ѝ
подадох визитката си.

Мамка му.

11
 2
Така и така съм засрамен почти на макс, ще пробвам да пиша на Ива. Тя е
от жените, които с години свалям безуспешно. Тук таме ми отговаря, но
точно, когато си помисля, че ще успея да проведа разговор с нея, всичко
свършва с поредния Seen. Поне такава е традицията. Изгубил съм надежда,
че нещо може да се случи преди да стана богат или известен, но сега ми се
вижда подходящ момент за поредния опит.
– Хей.
– Ооо, какво става? – Брей, че въодушевен поздрав. Това е ново.
– Почивам си, ти какво правиш?
– Нещо ми е много скучно. – Това да не би да е намек?
– Така ли? На мен също. Какво ти се прави?
– Не знам, честно казано. Все ми е тая.
– Тогава се обличай и да ходим да пием по нещо. – Обикновено в тези
моменти ми казва „довиждане“ без думи.
– Хубаво. Знаеш ли го бара до нас? – А стига, бе!
– Знам го.
– След 45 минути там.
– Добре.
Постарах се да не показвам вълнението си. Не съм сигурен кой бушон в
главата ѝ е прищракал или на кого иска да си го върне, но ако знам нещо за
жените, то е, че когато импулсивно си уговорят среща в десет и тридесет
вечерта, то със сигурност са готови да направят някоя голяма глупост. И ще
бъде чудесно тази глупост да бъда аз.

Пристигнах навреме, но от нея нямаше и следа. Когато дойде ще се

престоря, че изобщо не ме дразнят хората, които закъсняват, за да може да
изглеждам по-голям непукист. Оглеждам се във витрините на офис
сградата, в която се намира барът и осъзнавам, че майка ми е права.
Наистина е крайно време да се подстрижа и обръсна. Дано това не ми
изиграе лоша шега тази вечер.

Ива се появи с немалко закъснение. Изглежда чудесно и съм наистина

поласкан, че се е накурвила за мен, но при най-добрия развой на вечерта
тази рокля повече няма да става за носене, а гримът ѝ ще бъде напълно
размазан.

12
 – Не съм закъсняла, нали? – Много добре знае, че е закъсняла с поне
половин час, а аз много добре знам, че на нея не ѝ пука, че е закъсняла.
Пробва ме какво ще кажа. Явно надиграването започва моментално.
– Ти когато и да пристигнеш, си навреме. – Мразя да правя четки, но
самият факт, че след всичкия този игнор и като от изневиделица се е съгла-
сила да излезе с мен, значи, че иска някой първо нежно да погали егото ѝ,
преди да му позволи да погали нещо друго.
– И ти си прав. Но все пак извинявай, дълго ли ме чака? – Колко е мило
да се преструва, че не е закъсняла нарочно.
– Само няколко години... Но предвид как изглеждаш тази вечер, чакането
си струваше.
– Моля? Само тази вечер ли? – Естествено, че не само тази вечер, но
никога няма да ѝ го кажа. Егото ѝ просто трябва да бъде погалено, а не
изпукано, защото на чукачите на женското его обикновено им казват:
„Харесвам те като приятел”.
Влязохме в бара и се настанихме на едно малко сепаре в ъгъла. Ива през
цялото време търсеше допир с мен. Няколко пъти ми наби по едно коляно, а
после слагаше ръка на моето, за да ми се извини. Всеки път, в който
посягаше с език към сламката на коктейла си, ме пронизваше с поглед. Ето
това ако не е намек, здраве му кажи. Уж си говорихме, но по-скоро тя
водеше монолог, който имаше за цел да убеди самата нея, а също така и
мен, колко страхотна и невероятна е всъщност. Само кимах с глава,
оглеждах я и от време на време и се съгласявах с казаното, без изобщо да
имам представа какво е било то. Беше ми много трудно да се съсредоточа и
да мисля за каквото и да е друго, освен за това колко много искам да я
чукам. Ива е от онези рядко срещани създания, с които не искаш да спиш,
за да се похвалиш пред някого или да си начешеш крастата. Тя е от онези, с
които искаш да надминеш себе си. Да я изчукаш така, че на следващия ден
да се подмокря всеки път, в който си докосне косата и си спомни как ти си я
дърпал. Да я изчукаш сякаш е твоя собственост. Толкова страстно, че после
да трябва да обяснява, че синините ѝ са от падане. Толкова мръсно, че да
може да разказва с подробности на приятелките си едва след третата чаша с
вино... Но най-вече така, че да иска отново и отново, и отново.
След няколко питиета, вече бе почти един през нощта. Тя ме погледна
невинно.
– Ще ме изпратиш, нали? Живея наблизко. – Това не беше въпрос.
– Колко наблизко? Че утре трябва да ставам рано...
– Ха-ха, много смешно! Хайде да вървим. – Платих сметката и веднага
след това тръгнахме към тях.
Оказа се, че наистина живее близко. Барът беше на не повече от пет
минути от тях. Спряхме пред входа.

13
 – Еми, тук живея аз.
– Добре. – Усещам, че очаква да я попитам дали няма да ме покани, но не
възнамерявам да го правя. Просто я гледах нагло, а тя не помърдаше.
Сякаш си разменяхме едно безмълвно:
– Хайде, целуни ме!
– Не, ти ме целуни!
– Не, не, ти мен ме целуни!
Възможно най-деликатно се наведох напред, за да видя дали и тя ще
направи същото. Миг по-късно се целувахме. Сграбчих я с една ръка за зад-
ника, а с другата за шията. Тя се дръпна и най-безцеремонно попита:
– Да ме чукаш ли искаш? – Ах, колко обичам брутално директни жени.
Чак не ми се вярва какво точно се случва. Озовах се от единия полюс на
другия. От поредния Фейсбук досадник, до онзи, който след малко ще е в
леглото ѝ.
А на подобен въпрос винаги трябва да се отговаря непоколебимо, защото
щом сме стигнали дотук и е събрала смелост да е толкова пряма, е сигурна,
че го иска, но не е сигурна дали ще го направи. Дори една нотка на нереши-
телност от моя страна ще я накара да се разколебае.
– Да. – Нямах намерение да кажа нито думичка повече. Никакви
пояснения. Само едно „Да“. Тя въздъхна дълбоко и ме дръпна за колана.
Чувал съм и преди тази въздишка. Тя винаги гласи едно: „Ох, какви ги
върша?!“
Върви пред мен, а аз не мога да спра да зяпам как леко си врътка задника
при всяко изкачено стъпало на късото стълбище водещо до асансьора.
Представях как съм я сграбчил за косата на задна, докато кокалчетата на
ръцете ѝ са побелели от стискането на раздърпания и намачкан чаршаф.
Винаги съм изгарял от любопитство да разбера каква точно е в леглото.
Дали обича да прави „любов“ с някой, който през три тласъка я пита:
„Мило, така хубаво ли е? Ама да не те боли? Нали не съм много груб?“
или обожава да бъде подчинявана и чукана като курва? Всъщност не ми
пука как и какво обича. Когато ключът на вратата в спалнята превърти, тя
ще бъде точно такава, каквато аз искам да бъде. Номерът не е да знаеш как
да си го поискаш. Номерът е да я накараш тя да си го поиска. Само дано не
се окаже дърво и всичкият този секс, който излъчва да е просто дим и
пушек. Колкото и да е яка на външен вид, за разтърсващия секс са нужни
двама, на които не им пука кое се смята за нормално и морално. Ако е
мълчалива като статуя, или още по-зле – всичко, което излиза от устата ѝ е
от ранга на „ оф“, „чакай“, „не така“, притокът на кръв няма да бъде към
оная ми работа, за да я чукам, а към краката ми, за да си ходя.
Асансьорът ни свали на осми етаж, Ива отключи вратата, но миг преди да
влезем ме спря.

14
 – Само изчакай, моля те, трябва да пооправя малко. – Сякаш ми пука дали
е разхвърляно или не... Толкова много я искам, че преди първия тек не бих
се трогнал дори да стъпвам бос по стъкла. Вярно, след него ще ми направи
впечатление, ако е мърлячка и по пода се таркалят остатъци от филии с
лютеница и сирене, но преди това – абсурд.
Чакам търпеливо пред вратата и си правя планове. Само да прекрача
прага ѝ и атакувам шията като вампир. Оттам нататък „Не“ няма да
присъства в речника ѝ.
След пет минути я чувам да почуква от нейната страна на вратата.
– Ехо, там ли си още?
– Да, представи си. Мина някаква си леля Цецка и ми предложи да отида
у тях, но се разбрахме после да се кача да спя при нея. Няма да се сърдиш,
нали?
– Виж, днес няма да стане. Сори... – Това трябва да е шега. От онези
тъпите, които дори след обяснението им не можеш да проумееш кое е било
смешното, но просто трябва да е шега.
– Хайде стига глупости, пусни ме да вляза. – Чух няколко ключалки да
издават неблагоприятни звуци.
– Не, наистина, няма да стане днес. – Как не днес, бе?! Толкова съм се
нахъсал, че ще бликна като фонтан и не просто ще направя дупка на тавана,
а направо ще забременя всички съседки от горния етаж. Дори и тези в
менопауза.
– Добре, стига сега, това са пълни глупости. Какво ти стана изведнъж?
Какъв е шибаният проблем? Да не ти е дошъл цикълът случайно? И да е, не
ми пука, ще се гушкаме само. – Да бе, никога не съм изричал по-
неубедителна лъжа. Ще ѝ отровя живота от мрънкане и умоляване, докато
не се съгласи да ѝ вгорча вкуса в устата.
– Не, не мога да го направя, наистина. – Добре бе, тая нормална ли е? Как
може да си прави такива гаври? Аз съм човешко същество бе, мама му
стара! Не заслужавам такова отношение! Никой не заслужава такова
отношение!
– Добре, що за нелепост е това? Говориш ми сякаш от изневиделица съм
цъфнал пред вратата ти, а не сякаш ти си ме довела до тук.
– Просто не е днес моментът.
– Всичко наред ли е? Да не си заварила някой сериен убиец у вас? В опас-
ност ли си? Да звънна ли на полицията?
– Стига вече, ще събудиш съседите. Хайде ще се чуем утре, окей? –
Изобщо не възнамерявам да удостоя това „Окей?“ с отговор. Ще се чуем,
но само ако ми звънне тя.
Качвам се в асансьора и натискам шибаното копче, но нищо не се случва.
А, да, вярно, той е от онези с шибаните чипове, че да не вземе някой

15
неживущ в сградата да се повози на аванта. Сега за капак трябва да слизам
осем етажа пеша. Прекрасно. Хвърлям още един поглед на вратата ѝ. Знам,
че гледа на шпионката. Тийнейджърът в мен иска да ѝ покаже среден пръст
и да ѝ препикае вратата, ама кой ще спечели от това? Аз със сигурност
няма. Майната ѝ. Няма да ѝ се моля. Достойнството ми не струва няколко
тека... Кого заблуждавам? В момента бих ѝ го продал и за половин чекия,
но няма никаква файда да я убеждавам.
Понасям се по кривите стълби и толкова много ме хваща яд, че на
няколко пъти се спирам между етажите, влизам в шибания ѝ профил,
стигам до Remove as friend, но чувам глас, който ми говори: „Ти невменяем
ли си, бе? А ако има следващ път? Какво би могъл да спечелиш, ако я
изтриеш? Гарантирано нищо! Трай си и чакай. Щом сте я докарали
дотук, ще се извини и ще иска да се реваншира.”
Някъде между третия и четвъртия етаж чух асансьора да слиза надолу.
Порно фантазията ми се отключи. Ами ако това е тя?! Ако ме чака пред
вратата на асансьора на първи етаж с бельо в ръка? Ако се е престорила, че
се отказва, само за да ми направи тази изненада? Леле, това ще е велико!
Чак забързвам крачка надолу. Взимам последния завой на стълбището и
виждам... мъж и жена, които са се награбили като за последно. Ето кой е
задвижил асансьора... Това си е чист шамар от съдбата и сол в раната. Не
просто няма да правя секс, ами пред очите ми се наби двойка, която след
малко ще се чука. Не е честно.
Мамка му.

16
 3
Следващият ден за нещастие не бях на работа и нямаше какво да ми
ангажира мислите, за да не мисля непрестанно за Ива. Иска ми се да ѝ
пиша, но трябва да стискам зъби. Това ще е деструктивен акт на отчаяние.
Не може след снощното развитие на вечерта да ѝ пиша пръв. Просто няма
начин.
Щом започне да ме стяга шапката и съм на ръба да подгъна коляно, си
удрям една чекия и ставам спокоен и хладнокръвен като самурай. За съжа-
ление това решение е с давност около половин час и след това проблемът
отново е на дневен ред.
Вместо да вися във Фейсбук, ще гледам телевизия. Така няма да мисля
толкова много за нея. Пускам си Дискавъри. Там дават предаване за разни
идиоти, които секат дърва някъде си и после ги превозват. Преглеждам
програмата за деня. Тя е крайно необещаваща. Следват идиоти, които ловят
риба; идиоти, които купуват нечий куфар/склад/контейнер; идиоти, които
си продават колите; идиоти, които си тунинговат колите; идиоти, които
правят къщи по дърветата; идиоти, които правят аквариуми и т.н.. Ей,
майката му ебаха на тоя канал.
Един час опитвах да намеря нещо свястно за гледане и накрая попаднах
на една истинска легенда от миналото – Канал 2001. В ефир течеше
предаване с водеща маг Светла. Без да съм ясновидец можех да кажа, че
маг Светла е имала тежка нощ. Толкова много ѝ личеше, че е махмурлийка,
че чак ми замириса на ракия.
Първоначално ми беше смешно, че има идиоти, които звънят в подобни
предавания, но после от скука реших и аз да се обадя. Ще разпитам ясно-
видката за запека на несъществуващото ми куче, а тя като клъвне на въди-
цата, ще ѝ кажа, че нямам куче и ще я изложа пред зрителите. Така им се
пада на такива пишман екстрасенси!
След няколко опита успях да се свържа.
– Ало, здравейте, за предаването се обаждам, искам да говоря с маг
Светла.
– Намалете телевизора и слушайте от слушалката!
– Да, да, намалявам, извинявам се!
– Добър вечер, господине. Как се казвате? – Ебах те в гадателката!
– Ъъъ, Петър?
– Господине, това не ви е името. – Да бе?! Гаранция ме разконспирира,
защото се поколебах.
– Прощавайте, нещо се обърках. Димитър се казвам.
17
 – Кажете, Димитър, защо се обаждате? – Ебах те в гадателката!
– Ами, ще ми се да попитам нещо.
– Кажете ми какво ви интересува за девойката. – Това си беше чист
късмет! То няма за какво друго да питам, ясно е, че ще е за жена.
– Искам да знам дали тя ще ме потърси скоро.
– Така... – Маг Светла започна да гали кристалната си топка. – Снощи
нещо не ви се е получило. Били сте на косъм, но нещо е попречило.
Усещам... магия има тук. Момичето е много красиво. И името ѝ завършва с
буквата „а“.
А, стига бе?! Откъде ще знае, че снощи не се е получило? И как разбра, че
името ѝ завършва на буквата „а“?! Тази май наистина има способности!
– Димитър, мога да ви помогна, но няма как да стане по телефона.
Ритуалът по развалянето на магията може да се прави само очи в очи.
Трябва да дойдете в кабинета ми. – Замислих се сериозно. Убеден съм, че
ще ме ощави яко, но ако наистина има някаква магия? Случката от снощи
беше повече от странна. Бях твърде близко, че да има логика в това Ива да
се откаже в последния момент.
– Кога мога да дойда?
– След предаването ви чакам. Вземете бутилка розе и кутия лимонови
резанки. Останете на линията, колегите ще ви кажат адреса.
За чудо и приказ адресът беше в Обеля 2. Кабинетът на маг Светла бе
на... осми етаж! Тръпки ме полазиха. Няма как това да е случайно.
Ясновидката ми отвори и ме погледна със същия жизнерадостен поглед, с
който обикновено гледат държавните служители.
– Кой сте вие и защо сте тук? – Ебах те в гадателката!
– Аз съм Димитър, по-рано говорихме по телефона. Казахте, че имам
магия и дойдох да я разваляме.
– Да, вярно, сетих се! Здравейте, Димитър! За жена ставаше въпрос,
нали? Събуйте си обувките и влизайте. – Кабинетът ѝ беше типичният хол,
в който времето е спряло някъде през 70-та година. Диван с китеник,
плетена покривка върху телевизора и секция пълна с грозни керамични
фигурки.
– Разкажете ми за момичето, Димитър. Опишете ми я.
– Това важно ли е?
– Не, не е важно, но въпреки това те карам да го правиш. Естествено, че е
важно. Аз съм ясновидка, а не архив за данни! За да мога да разваля
магията, трябва да имам ясна представа за момичето!
– Добре тогава. Ива е много красива, има изваяно тяло и всъщност е
умна. Може би най-много харесвам това в нея. Също така...
– Разбрах, разбрах, стига толкова. – Тя допря пръсти на слепоочията си и
продължи. – Има бъдеще помежду ви.

18
 Подскочих от радост, без да си дам сметка, че се намирам точно под
полилея. Счупих крушката с глава, но за щастие не пролях кръв.
– Тая крушка е от скъпите – ония с по две години гаранция! После ще я
платиш и нея.
– Няма никакъв проблем! Кажи ми още за Ива! Какво виждаш?
– Силна любов. Благи характери. Дълбоки мантри. Синьо небе. Ще
станеш много богат. Бизнесът ти за ремонтиране на помощни колела за
детски велосипеди ще процъфти. Първо ще живеете в мезонет в Надежда, а
след това ще се преместите в къща в Банкя. В двора ви ще има много жи-
вотни. Лама, броненосец, два опосума и още един броненосец. Ще сте
съседи на политик. – Светла се изкашля тежко и се изплю в металното
канче до себе, след което ми показа съдържанието. Това беше най-
пъстроцветната храчка, която съм виждал в живота си. Едва не повърнах.
– Много деца виждам. Четири. Две момчета и едно момиче. – Не съм
добър по математика, но две и едно със сигурност не прави четири.
– А четвъртото?
– Да, четвърто също. Да са по равно. Хармония. Симфония. Какофония. –
Маг Светла извади запалка и започна да загрява канчето с храчката.
– И трите момчета ще се казват Митко, а момичето – Лайза.
– Ама как така? Нали бяха две момчета и две момичета? И защо всичките
момчета са Митковци?
– Откъде да знам защо ще ги кръстите така, бе?! Да не съм ти тука д-р
Фройд? – Отново се изхрачи. – Лоша работа, обаче. На осмата година ще ти
изневери.
Ива живее на осми етаж. Врачката живее на осми етаж. Това ще се случи
на осмата година. Ужас! Гласът ѝ сякаш ме сряза на две. Изневярата не е от
нещата, които бих могъл да простя. Светлето долови загубата ми на
ентусиазъм.
– Спокойно, младеж. Ще я свариш да мастурбира, докато си мисли за
друг.
– Е, аз откъде ще знам, че ще си мисли за някой друг?
– Ми за теб ли смяташ, че ще си мисли?!
– Че защо да не си мисли за мен? К’во ми е?
– Бе, супер си, бе! Давай да караме нататък. До тук сме на петдесет и
седем лева за погледа в бъдещето и счупената крушка. Сега трябва да
направим ритуала за разваляне на магията, която застрашава целия този
красив развой. Не бой се, ако нямаш пари в брой, аз имам пое терминал.
– Добре, а като развалим магията какво да правя? Да я поканя ли за по
едно смути?
– „Сму“ какво? Ей, това младото поколение сте много извратени, бе!
Изведи я първо на среща, пък после тръгвай да ѝ правиш мръсотии!

19
 – Не, смути не е...
– Айде, айде, не ми обяснявай на мен, не искам да ти слушам за
перверзните! Давай да разваляме магията! Готов ли си?
– Напълно!
– Виждаш ли простора и дрехите на него? Сваляш ги, сгъваш ги и ги
прибираш в ей оня шкаф долу. После взимаш отвертката от масата и
нивелираш вратичките на секцията, че нещо не може да се затварят като
хората. – Не смея да изразя на глас съмненията си, че това не е част от
ритуала, а просто работа, която тя има нужда да бъде свършена, затова само
изпълнявам и си трая.
– Така, сега какво? – Свърших всички поставени задачи. Маг Светла се
изплю за трети път в металното канче и спря да го нагрява със запалката.
– Сега, събуваш се бос, запретваш си левия ръкав, нахлузваш си чорапите
на ръцете и пиеш на бавни глътки. – Подава ми канчето със загрятите
храчки.
– Това сериозно ли?
– А, не бе! Майтап си правя, че си нямам друга работа! Сериозно, разбира
се!
Аз наистина много харесвам Ива... Ще бъде отвратително, но гълтам на
екс и се свършва за секунда. Това със сигурност е кармата, която ми го
връща за всички пъти, в които съм карал жените да гълтат.
– Добре, давай го Светле, ще го ударя на екс.
– Няма такива на екс! Трябва да го изпиеш на три бавни глътки, за да
може да се изчистиш напълно от магията. Ако го изпиеш на екс, няма да се
получи.
Още веднъж, аз наистина много харесвам Ива... Изпих съдържанието на
канчето. Всъщност не беше чак толкова гадно, колкото си го представях.
Маг Светла май беше яла шоколад преди това.
– Това ли беше? Развалена ли е магията?
– Това е. В следващите три часа не трябва да ядеш и да се къпеш. Двеста
лева струва ритуалът. Ако доплатиш още петдесет лева, цяла година ще си
защитен от всякакви уроки. – А то без пари, бе! Ама голяма работа, така и
така точно съм взел заплата, ще се поглезя и със застраховка. Леко се завър-
там с гръб, за да не ме гледа с колко пари съм в себе си. Подавам ѝ сумата,
а тя ме докосва по ръката и се хвърля назад в уплаха.
– Какво стана?! Всичко наред ли е?
– Димитър! Имате и друга магия! Задължително трябва да я развалим,
иначе в най-скоро време ви очаква среща с много влиятелен човек! В
опасност сте! – Хайде сега, не на мен тия номера от селски вечеринки.
Усети ме, че имам пари и иска да ме изцоца.
– Колко струва този ритуал?

20
 – Предвид от какво ще те предпази – направо е като подарък!
– Колко?
– Петстотин лева.
– Е, не, аз да не ги копам тия пари? Опасен неопасен, като се срещнем с
въпросния, я ще се бия, я ще бягам, някак си ще се оправя. Няма да го
правим тоя ритуал.
– Не, няма да стане.
– Моля?! Сигурен ли си, че няма да стане? – Тя се изправи и ме погледна
злобно. Какво сега, ще ме бие ли?
– Сигурен съм. Взехте ми 307-те лева, това е достатъчно.
– Пак те питам дали си сигурен!
– Убеден съм.
– Тогава повече секс да не видиш!
– Ха! Платил съм си за цяла година защита от уроки. Няма да ме хване
тази клетва! Довиждане, госпожа, и благодаря за помощта! – Направих се,
че не я чувам как ме псува със стиснати зъби и си тръгнах.
Още пред блока ѝ реших да пиша на Ива, защото бях убеден, че ще ми
отговори, щом магията е развалена.
Само че нея я нямаше. Не в смисъл, че не беше онлайн, а че изобщо не ѝ
намирах профила. Е, не... Сигурно се е събрала с бившия си и си е
деактивирала Фейсбука. Гаранция точно той ѝ е писал, докато аз съм чакал
пред вратата ѝ.
Мамка му.

21
22
 4
Стоях на ъгъла на Витошка и Патриарха и се наслаждавах на българското
Шанз Елизе, което наскоро бе прясно завършено. В далечината слънцето
нежно галеше жалкото подобие на фонтан, докато уличните кучета
кръстосваха тротоарите и се оглеждаха параноично, сякаш планираха обир
на месарски магазин. След близо месец в отчаяни надежди Ива най-накрая
да си активира профила, сякаш вече бях развял бялото знаме и имах среща с
друга. Един ден случайно реших да си разгледам списъка със Скайп абона-
тите, които бях събрал в дългата си кариера на професионален чатър и така
попаднах на въпросната. Казваше се Стефка, родом от Самоков и студентка
в УНСС. Само толкова знаех за нея.
Докато я чаках, зад мен спря Лада Нива със затъмнени стъкла. Задната
врата се отвори и отвътре ми подсвирнаха. Миг по-късно получих силен
удар в тила и полетях напред. Някой ме натика вътре, върза ми ръцете със
свинска опашка и ми нахлузи качулка на главата. Колата потегли рязко.
– Какво правите, бе?! – Вместо отговор, получих удар в далака.
– Мълчи, бе! – Сряза ме тежък глас със силно изразен диалект. Какво се
случва, мамка му? На никого не дължа пари, а Стефка изрично каза, че си
няма гадже! Кой, по дяволите, ще иска да ме отвлича?!
Предният ден бях гледал как в подобна ситуация Шерлок Холмс само по
завоите и миризмите знаеше къде точно са го завели, затова реших да
опитам същата маневра. Ама как да стане? На мен постоянно ми смърдеше
на пица, дюнери и трева. След малко усетих как рязко се спускаме надолу.
Това трябва да е някой подземен гараж. Опитах да се разкрещя и да си
освободя ръцете, но отново ме изплющяха.
Смъкнаха ме от колата и ме повлякоха като чувал с картофи. До момента
съпротивлението ми генерираше само допълнителни удари, затова се
кротнах.
– Пешачката или с асансьора, е брат? – Попита човекът с тежкия глас и
северозападения акцент.
– А, да бе, няя го влача тоз до горе. – Отвърна му човек с югозападен
акцент.
Щом се качихме в асансьора ми свалиха качулката и свинската опашка.
Най-накрая имах възможност да ги огледам добре. От двете ми страни
стояха две абсолютни карикатури на прехода. Кожени якета, начетени
физиономии, интелигентни погледи. Минимум бакалаври, ако не и
магистри. Висок съм над един и деветдесет, а огромните им чутури
стърчаха с по една над моята. Единият беше с бръсната глава, а другият – с
дълга къдрава коса, досущ като на най-изтънчените дружбенски коцкари.
23
 – Пичове, вие сте направо като от екшън филм! Да не работите за Голд-
фингър и да сте ме взели за Джеймс Бонд? – Къдравият изсумтя и ми заби
един юмрук в корема. Реших да прекарам следващата минута в лежерна
почивка на пода. Стори ми се, че видях стотинки.
Не след дълго вратите се отвориха и попаднахме в ужасно дълга стая,
пълна с два реда бюра, зад които седяха предимно възрастни жени с очила с
дебели рамки и прически като от 50-те. Това да не е НАП, бе? Да не съм
забравил да си платя здравните осигуровки и затова да ме водят тук?
Всички спряха работа и втренчиха погледи в мен. Стана ми неудобно. Вече
знам как би се чувствал Сашо Роман на събор на Ку Клукс Клан.
Главорезите ме съпроводиха до вратата в края, през шпалир от зомбирани
погледи. Влязохме.
В кабинета имаше три отличителни неща. Огромен портрет на професор
Вучков, огромно бюро, над което висеше диско топка и миниатюрна зелена
табуретка, която обикновено получаваш като подарък, когато си купиш
гъба за миене на чинии в Практикер. Не знам кой дизайнер е проектирал
това интериорно изчадие, но със сигурност дори Чарли Шийн би го
посъветвал загрижено да спре с наркотиците. Домакинът ми седеше с гръб
на гигантско червено кресло, като от едно риалити предаване.
Цареше пълна тишина, която не смеех да наруша. Мълчах насрано като
неподготвен третокласник, чието контролно проверяват в реално време и
който с тревога в душата се надява да не му пишат двойка. Изведнъж чух
глас.
– В краката, в устата, на хората в душата, а сега ще ида, да видя
мусаката! – Столът се завъртя бавно и в него седеше... рапърът Бризко. –
Уо, да. Уо, да. Две, нула, едно, шест, бейбе. Болярската схе’а, братчет.
Мунимум, максимум. Бризко Бийте, бейбе, най-свежите хитове. Добре
дошъл в централата на ДС.
– ДС ли? Държавна сигурност? Че тая служба не приключи ли заедно с
комунизма, бе?
– Не, братчет, туй ней онова ДС. – Значи автоматично отпада вариантът
да съм тук, за да получа предложение да изпера някой друг лев.
– Ами тогава?
Бризко запретна ръкави и започна да разказва. ДС не било абревиатура на
Държавна Сигурност, а на Дийп Седакшън – конгломерат на илюминатите,
чийто регионален директор бил той. Във всичките му текстове имало
закодирани послания за контрол на съзнанието и затова били толкова
популярни. Много скоро илюминатите стартирали плана си за нов световен
ред. Бризко щял да бъде новият ни министър-председател. Планирал да
направи на Слънчака едно към едно реплика на студентски град, само че не

24
на сушата, а на специално построен изкуствен остров, досущ като Палмата
в Дубай.
– Бризко... брат... Нали може да ти викам така? Това наистина звучи
много яко, но... защо ме отвлякоха тези и защо ми казваш всичко това?
– Искаш ли да ти кажа защо, чуек?
– Да.
– Сигурен ли си?
– Мисля, че да.
– Въпросът не е защо си тук. Въпросът е – защо да не си тук?
– Да, вече разбирам. – Как да оспориш толкова солиден аргумент?
– А и ти си свестно момче, нали? Няма да кажеш на никого? – Да, то
понеже някой би повярвал на тази история...
– Разбира се, обещавам да си трая. На никого няма да кажа.
– А така, ще те взема някой път на парти с мен да видиш какъв купон
става кога се съберат илюминати и рептили. Малини, ‘ютеница, брат! –
Обърна се към бабаитите. – Ае, аверчета, оставете го някъде в центъра
момчето.
Онези ме изхвърлиха от колата на Лъвов Мост. Приземих в огромна
локва и изпръсках мрежестия чорапогащник на травестит с крака на римски
пехотинец. Той ме изгледа кръвнишки и започна да крещи.
– Какво правиш, бе?! Сега как ще протостурвами, бе? – След това му
изречение очаквах Карбовски да изскочи отнякъде и така да ми натика
камерата в лицето, сякаш ще ми прави ирисова диагностика.
– Съжалявам, аз... – Ама кой ще те чака, братко? Онзи директно ме
подпука с чантето в тимберицата, а колежките заприиждаха. Сега само това
ми липсва – да ме пребият травестити.
Тръгвам да бягам из малките улички, а те хукват да ме гонят. Чупят се
токчета, лъщят неонови поли, хвърчат перуки! Тичам и рева. Ту от смях, ту
от страх. Вярвайте ми, галопът на прайд от травестити, който ви преследва,
е едно от най-смешните и същевременно най-страшните неща, които може
да видите в живота си. С триста зора успях да им се измъкна и да се
прибера. Заключих всички възможни брави, хвърлих калните дрехи на пода
и влязох в спалнята, за да си взема хавлия. Имах крещяща нужда от душ.
Зад гърба ми вратата се трясна силно. Зад нея стоеше Стефка. С тесла в
ръка.
– А, Стефче, какво правиш тук?
– Сега ще ти покажа какво смятам да правя тук!
– Моля ти се, махни я тая тесла, нямаш никаква представа какво
претърпях тази вечер.
– Нямаш представа какво ти предстои да претърпиш!

25
 – Е, недей така, не съм толкова лесен. Първо искам да идем на среща, не
мога току-така да си легна с теб. – Забелязах, че на шията ѝ започва да
изпъкват няколко вени, което ме наведе на мисълта, че не ѝ е много
весело. – Виж, наистина, успокой се, моля те. Все пак аз те поканих, няма
причина да ти връзвам тенекия, нали така? Ще ме изслушаш ли?
– Имаш точно тридесет секунди.
– Отвлякоха ме! Озовах се в офиса на Бризко, който ми разказа, че е
илюминат и бъдещ министър-председател. След това пък бях преследван от
група травестити. Вечерта ми беше повече от ужасна! – Стефчето си пое
дълбоко въздух и хвърли теслата толкова свирепо, че направо я заби в
стената зад мен.
– Абе ей, к’во правиш, ма, гъско?! Полудя ли?
– ЩЕ ТЕ СМАЧКАМ!!! – Втурна се на спринт към мен, а аз нямах друг
избор освен да скоча през терасата. Добре, че живея на първия етаж. С луд
човек да си нямаш работа! Надявах се да се успокои и да се кротне, но тя не
просто не спираше да крещи, а дори започна да ме замеря с бурканите ми с
туршия. Отиде ми зимнината.
Мамка му.

26
 5
Близо две седмици, след като трябваше да скачам полугол от терасата, за
да се спася от правосъдието на Стефка, кротко си лежах вкъщи и четях
новия роман на Розамунде Пилхер. Ограничителната заповед срещу онази
кукувица седеше под ръка на нощното шкафче, а самоковската секира още
бе забита дълбоко в стената, въпреки всевъзможни опити да я извадя. Бях
потънал във вихрушката на невъзможната любов в книгата, когато на
вратата се позвъни. След гостуването на Стефка, имах навика да държа
почти всички лампи загасени и да ходя безшумно като Елмър Фъд, когато
опитва да отстреля Бъгс Бъни. Надникнах през шпионката и видях
Бризковите главорези, облечени със смокинги. Отворих им, тъй като нямах
желание да влизат заедно с вратата.
– Добър вечер, много ни е драго да ви видим! Бихте ли бил така добър да
се облечете официално и да дойдете с нас? – Подхвана къдравият. Казаното
прозвуча като покана, но се съмнявам да имах избор. Нахлузих едни
шпицарки, облякох сакото от бала и тръгнах.
– Насам, моля. – Подкани ме бръснатият. Колко са мили само. Човек ще
си каже, че сме първи приятели, а не, че са ме били преди две седмици.
Пред кооперацията чакаше лимузина от времето на президентския мандат
на Рейгън, като нищо взета под наем за вечерта от Киро Скалата. Щом
потеглихме, шофьорът пусна Джаз ФМ, където Кени Джи свиреше
съблазнителни ритми на саксофона си. Сложих ръка на коляното на 8-
битовия къдрав човек до мен и му намигнах закачливо.
– Един танц? – Той ми се усмихна със стъклен поглед. Предполагам си
представи епизода на Игра на тронове, в който Планината разпиля зъбите
на Червената усойница като кутийка тик-так.
– Може би по-късно.
Пътувахме дълго и въпреки пасивно-агресивната атмосфера, се унесох и
заспах. Когато ме събудиха и слязох от лимузината, ми се струваше, че
тепърва започвам да сънувам. Бях стъпил на дебел червен килим, който
водеше право към напълно осветения космически кораб на Бузлуджа! Щом
се приближихме до сградата, видях огромен транспарант с надпис
„ROJDENIQT DEN NA VANIO SABIATA“. Бризко илюминат, а Ваньо
Сабята рептил? Много неща в държавата ни започват да ми се струват все
по-логични.
Щом прекрачихме прага, пред мен се разкри същинска картина на
Салвадор Дали. В центъра имаше голяма сцена, където стъпил върху един
роял, пееше Веселин Маринов. Вместо маси, многобройните гости бяха
27
настанени в джакузита, а между тях девойки на ролери разнасяха ордьоври
с кебапчета и авокадо.
Бате Веско заби няколко от най-емблематичните си парчета – „Осъден на
щастие“, „Горчиво вино“ и разбира се, „Рожден ден“. След края на
последната песен на сцената излезе Ваньо. Издокаран с лачен костюм с
тигрова щампа, който предвид размера си, вероятно през останалото време
от годината се използваше като покривало на автомобил или тепих за мазни
борби в село Къпиново. Ваньо заговори с обичайната си стремглава дикция.
– Здравейте, приятели на Ваньо Сабята, най-българският българин,
човекът на народа! Добре сте ми дошли на рождения ми ден! Много да са
забавлявате, много да ви е хубаво, живи и здрави да сте!
След Ваньо се появи Драго Чая със слушалка с микрофон, сякаш допреди
малко бе свирил мач от Шампионска Лига. Ама разбира се, нямаше как
рожденият ден на Ваньо да мине без конкурс за красота!
– Здравейте, скъпи гости! Хайде да ви чуя! Ръцете горе! – Никой не
издаде гък, нито пък си вдигна ръцете. – Добре дошли на специално
организирания конкурс за красота в чест на прекрасния ни домакин
Ваньооо Сабятааа! Предстоят ни много вълнуващи емоции в първото
издание на Мис „София – Пирдоп – Калофер – Айтос – Бургас.“ – Това ми
прозвуча повече като разписание на пътнически влак, но поне е някак по-
звучно от „Мис Басейн Лято 2016“. Реално до момента всичко е супер и
нямам право да се оплаквам. На купон съм, не съм ял бой, а сега
предстоеше и да гледам конкурс за красота. Подпрях се до едно джакузи и
следях с интерес. Драго започна да представя участничките една по една.
Очакванията ми бяха до небето, но... нека просто кажем, че жените, които
не ме превъзхождаха по ръст и килограми, ме превъзхождаха по окосмение.
Докато течеше конкурса, някакъв мъж ме заговори.
– Аз май ти дължа извинение.
– Познаваме ли се? – За пръв път го виждах.
– Нещо такова, наскоро малко се гонихме из центъра.
– Гонили сме се из центъра ли? – Очевидно ме бъркаше с някого, тъй
като нямах спомен да... Чакай малко! Набързо си го представих с минижуп
и споменът ме застигна. Това е главатарят на травеститите, заради когото
ме преследваха онази вечер! Отстъпих назад, но той ме спря и ми се извини
няколко пъти. В крайна сметка се заговорихме. Казваше се Майкъл и
травеститството му било просто хоби, иначе работел като часовникар.
Свястно момче.
Драго започна да обявява последната участничка.
– Тя е от Самоков.
– Хубав град. – Подхвърлих небрежно към Майкъл.

28
 – Изучава тънкостите на маркетинга в УНСС. – Продължи Чая, а горните
ми клепачи неконтролируемо се насочиха към веждите ми. – Моля за бурни
аплодисменти за Стефка Замфирова!
„Не, не, не!“ крещях наум и веднага се изстрелях към тоалетните, за да се
скрия. Влязох в една кабинка, заключих се и стъпих на казанчето. В
съседство чух глас.

– Казвам ти, е, брат, договорено е! – Човекът говореше по телефона. –

Влиза в сила още от следващата Олимпиада. Преди всеки опит на
скоковете във вода, ще се чува на различен език „Покажи на тия хора как
са фъргаш”. Лично съм правил превода. Покажу на ово е братя сърбе како
се меташ, спагети макарони скачони у ликуидо, еста демонстрадос де
херманос скокос.

Надигнах се като сурикат от хралупата си, за да надзърна кой говори.

Ама разбира се... Там Бризко правеше дриско. В смисъл, че освен, че
говореше по телефона, беше и по голяма нужда, а не пишеше новата си
песен. Реших да остана безшумно в кабинката и по принуда да слушам за
плановете на илюминатите. Стори ми се доста по-добра алтернатива от това
да ме види Стефка. След известно време Бризко се изнесе, а аз си останах
стъпил на казанчето. Супер съм. Същински Ватман, който бди над Готъм
сити от някой небостъргач. Прекарах така два-три часа, за да може всичко
да приключи и хората да се изнесат. Когато излязох от тоалетната за щастие
почти не беше останал никой. Плахо се насочих към изхода и се молех
случайно да не взема да се засека със Стефка.
Преди да изляза получих торба с подаръци за спомен. Вътре имаше пакет
брашно, пакет захар, две кюфтета в пластмасов контейнер и
ключодържател. От едната страна беше лика на Ваньо, а от другата...
снимка на любовната му писалка.
Дойдох с лимузина, но от нея вече нямаше и следа. На цялата поляна бе
останал само автобус с надпис „Случаен превоз“. Шофьорът ми подвикна.
– Ей, чуек, накъде си?
– Вие накъде сте?
– Отиваме да си допием! – По принцип бих отказал да участвам в най-
старата българска традиция, но нямаше друга транспортна алтернатива.
Щом се качих, насилствено в ръцете ми бяха поставяни шотове със странна
напитка, която със сигурност е била сварена в нечие мазе. Последният ми
спомен от вечерта е как за осми път вдигаме тост в чест на Ваньо.
На сутринта отворих очи и видях, че до мен лежи Стефка. С корона на
главата. За щастие спи. Надигнах се на лакът, за да видя къде са ми дрехите

29
и да се измъкна по най-бързия възможен начин. От другата страна на
миската лежеше Майкъл.

Мамка му.

30
 6
Нямаше как да си тръгна преди да разбера какво се е случило. Разбутах
Майкъл.
– Човек, какво стана снощи?
– Голям си балък, да знаеш, трябваше и ти да участваш. – Камък ми падна
от сърцето.
– Е, верно ли не съм успял да участвам? Ужас! Нищо, следващият път
съм на линия. Ще тръгвам, че съм на работа от много рано. Поздрави на
Стефчето като се събуди. – За щастие не се намирахме в някоя отдалечена
хижа в Балкана, а си бяхме в София. Веднага щом стигнах вкъщи си събрах
багажа и напуснах онази квартира. След предната вечер не мога да
рискувам отново да се срещна със Стефка или Бризковите батки. Никакъв
шанс просто. Намерих си ново местенце и нещата се нормализираха.
Осъзнах, че май е крайно време да отворя нова глава в живота си и да
опитам да си намеря сериозна приятелка. За целта съм решил да започна да
обикалям по заведенията. Но не в кои да е заведения, а в чалга заведенията.
Спокойно, всичко е премислено и преценено. Твърдо убеден съм, че във
всяка чалготека има поне една бедна душица, която е замъкната там насила
от приятелите си и скучае ли скучае, докато антуражът ѝ върти гюбеци под
музикалния съпровод на Преслава. По принцип може да се сметне за малко
подмолно, че имам изработен план за действие, но в крайна сметка аз не
съм сексуален хищник, а просто търся любовта!
На входа ме спира охраната.
– Резервация имате ли?
– При Жорката отивам. – Нямам никаква идея кой е тоя, ама все един
важен Жоро ще да има в Биад. Само дано да не е дежурният дилър, че не
искам вечерта ми да свърши на Витоша след возене в багажник.
– Разбира се, господине, заповядайте! Искате ли да ви заведа до масата
му?
– Приличам ли ти на човек, който не може да намери една маса?
– Не, разбира се, напротив, аз просто...
– Това беше риторичен въпрос. Знаеш ли какво е риторичен въпрос,
брато?
– Да, знам, това е...
– Въпросът дали знаеш какво е риторичен въпрос, също е риторичен
въпрос. Естествено, че знаеш. Не те смятам за идиот. Далеч съм от мисълта,
че някой е глупав, просто защото работи като охрана в чалготека. Ето,
вземи си нещо за пиене. Важно е човек да е добре хидратиран. – Подадох
31
му банкнота с ръкостискане и влязох в заведението. Дано не се ядоса много,
когато установи, че съм му дал два лева.

Вътре ме обвзе чувството, че съм попаднал в сърцето на ураган, защото

дъждът от салфетки просто не спираше. Обикалях заведението като муха
без глава и всички опити да се заговоря с някоя, удряха на камък. Най-
накрая успях да завържа разговор с момиче на бара.
– Здравей! Аз съм Димитър, приятно ми е!
– Здрасти, аз съм Кандис. – Това да не е порно псевдоним?
– С какво се занимаваш, Кандис?
– Ох, ами с много неща. Била съм модел.
– Така ли, за коя агенция си работила? Имам разни приятелки, които се
занимават с мода.
– Не, не съм била в никоя агенция. – А, ясна е работата. Със сигурност
или е снимала голи сесии за селскостопански календари, или някой
тъпкач ѝ е плащал „професионалните“ сесии, които са виждали само
страниците на Фейсбук и Инстаграм.
– Тогава с какво се занимаваш в момента?
– Работя над себе си. – Демек: „Някой ми плаща сметките, а аз
обикалям заведенията и правя соул-сърчинг, докато реша какъв точно
салон за красота искам да ми направят.“
– Разбирам. Какво искаш да правиш в бъдеще?
– Искам да стана СЕО. Чувала съм, че най-богатите хора по света работят
това. Още не съм проверила какво точно означава СЕО, но предполагам, че
е нещо свързано с ръководене. Много ще ме бива в това да казвам на хората
какво да правят. – Да, това със сигурност не е бъдещата госпожа Калбурова,
но пък е много сгодна на фасон и със сигурност бих я ударил, ако ми се
отдаде възможност. Ще пробвам да си постеля за евентуална среща.
– Искаш ли да излезем някой път?
– Ми, може.
– Добре, какво ти се прави? Да пием кафе?
– Кафе не обичам.
– Хубаво де, чай?
– Имам чувствителен език, не пия горещи напитки.
– Вода тогава, то компанията е важна.
– О, не, то във водата има микроби. Д-р Радева ми е забранила да пия
вода!
– Да хапнем по нещо?
– Че то това храна ли е дето го ядем? Само нитрати, ГМО-та, КГБ-та,
ЦРУ-та.
– Добре, кино?

32
 – Ще видим. Само да не е 3D. Нещо хич не ги разбирам 3D филмите. И
комедия да не е, че много мразя блудкави филми. Ужаси също, че после не
мога да спя. А от експлозиите в тъпите екшъни ми пищят ушите. И трилър
не искам, че много се напрягам, ако не знам какво точно се случва. И в
никакъв случай драма, че не се кефя на тъжни истории. – Тая почти не е ка-
призна.
– Окей, дай по-добре да се разходим в някой парк на въздух?
– Да бе, те тия паркове са пълни с всякакви екстребицимолисти. – Ко
речи? Тази за ексхибиционисти ли говори, или за някой торен бръмбар, за
който е научила във форума на бг-мама?
– Ти сигурна ли си, че искаш да излезем?
– Еми то май няма смисъл, по принцип аз май си имам приятел.
– А... май си имаш? Абе знаеш ли, аз май по принцип не пуша, ама ще
ида да запаля една. Или май съм забравил ютията вкъщи включена. Или
май ми падна кръвната захар и отивам да си купя вафла. Ти си избери.
Пожелавам ти приятна вечер. Ето да се почерпиш за моя сметка. – Като чу,
че ѝ оставям някой лев ме погледна с такъв благ поглед, че чак ми се
прииска да съм там, за да ѝ видя физиономията, когато установи, че съм ѝ
пробутал намачкана двулевка.
Вечерта се оказа пълна греда. Вярно, успях да събера три Фейсбука, но
със сигурност ще си вися няколко седмици на пендинг френд рикуест, само
за да ме попитат накрая: „Познаваме ли се?“ А и честно казано, едната май
имаше адамова ябълка. То с толкова грим и в тоя мрак, има само един
сигурен начин да разбереш, но не бих рискувал да проверя и да попадна на
поредния Майкъл. Къде съм тръгнал и аз по тия заведения? Бях твърдо
убеден, че ще намера капката роса в морето от висшистки, които не знаят
дори къде точно се намира университетът, който са завършили, но уви. Ех,
защо не ми е по джоба да си поръчам булка по интернет, както го правят по
филмите? Майната му, утре ще измисля нещо друго.

На следващата сутрин пред погледа ми попадна пост за някакво литера-

турно четене. „Пощенска кутия за приказки“ Това пък какво е? Популярни
личности четат кратки разкази? Звучи ми тъпо, но със сигурност има по-
голяма вероятност там да намеря нещо по-различно, отколкото в
следващата чалготека.
Този път подходът ми ще бъде по-различен. Ще пробвам да намеря някоя
компания, в която да се присламча. Чувал съм, че на теория щом те приемат
приятелите ѝ, е по-лесно да те приеме и тя. Не мога да потвърдя дали това е
истина, защото не успях да реализирам плана и висях сам на бара като аб-
солютен крийп. Бях доста скептично настроен към събитието, но всъщност
ми допадна. След края му, излязох отпред и я видях. Чувството бе

33
зашеметяващо като удар с мокър парцал от кола в движение. Винаги един
единствен поглед ми е бил достатъчен. Тя марширува бавно и си зяпа в
телефона. Ще ида да я заговоря, ама какво да ѝ кажа? „ Здрасти, харесаха
ли ти разказите?“ Тотална скука. Бих я излъгал, че са чели мой текст, но
хем не съм такъв човек, хем ако ни се получи ще е някак тъпо да се окаже,
че не се казвам Яни Димитров... Не, ще ѝ вляза с най-голямата глупост,
която ми дойде на ум.
– Болеше ли, когато ангелче като теб падна от небето? – Има три
възможни реакции на тази тъпотия. Ако се поласкае, е много проста. Ако
ме погледне кисело, е надута. Но, виж, засмее ли се подигравателно, значи е
от наш’те.
Отивам при нея и пускам репликата. Тя ме поглежда със снизходителен
поглед тип „Ой, миличкия, ти сериозно ли?“, точно както ме изгледаха,
когато като дете дадох предположение, че трамваят е закъсал, защото му е
свършил бензинът, след което започва да се смее. Иес, бе! Имаме игра.
– Представяш ли си, че това дори не е най-тъпата свалка, която съм
чувала в последно време? И откъде си толкова сигурен, че съм паднала от
небето? Може да съм изпълзяла от недрата?
– Не, в такъв случай щях да си те спомням. Това лице никога не бих го
забравил. Какво ще правиш сега? Прибираш се или имаш малко време?
– Зависи. Погледни ме в очите. Психопат ли си? Носиш ли оръжие в себе
си? Издирван ли си от полицията?
– Добри въпроси. Докторите не успяха да ми поставят диагноза, тъй че не
мога да ти потвърдя какъв точно съм. За оръжие – имам едно малко брадва,
с него спя. А ме издирва само една луда, но по-добре да не ти разказвам за
нея. Класирам ли се?
– Еми... Биваш, айде, от мен да мине. Гладен ли си? – Това беше от ония
въпроси, където те питат, ама всъщност ти казват какво ти се прави.
Директно ме дръпна за ръката и ме поведе нанякъде.
– Какво ще ядем? Знам една жестока джанка в квартал Изток. До пет
месеца ще е пуснала плод.
– Ако беше казал слива, пътищата ни щяха рязко да се разделят.
Въртим се из центъра и научавам все повече за нея. Истинска мъжкарана,
но не в смисъл, че може да бутне повече от мен на лежанката във фитнеса, а
че е от тези жени, които изглеждат еднакво добре, както сменяйки гума на
кола, така и с вечерна рокля с гол гръб. Като малка е ритала футбол с
момчетата, прави разлика между пряк и непряк свободен удар, и не само, че
знае какво е Старкрафт, ами и как се прави ръш със Зерглинги. Поне два
часа се разхождахме, докато стигнем до дестинацията. Мимас на Попа.
Значи, водили са ме на пернишко суши с луканка. Водили са ме на спагети
Болонезе за 28,99 лева порция в купичка за крем-карамел. Водили са ме

34
дори да ям веган мъфини с броколи, хималайска пръст и мужик корен, ама
за сефте ме водят да ядем мазни дюнери. Истинската любов е да си лъхате
на чесън, но да не ви пречи. Тая е чисто луда. Май я обичам.
Чувствам се не в облаците, не на Международната космическа станция, за
да им отчитам водомерите, не на кометата 67Р/Чурюмов-Герасименко, а
някъде много по-далеч в космоса от Матю Макконъхи. Толкова ми е
хубаво.
– А сега какво ще правим? – Попитах аз, когато си изядохме дюнерите.
– Как какво? Кой откъде е. Утре сутринта съм на работа. Хайде към
метрото, че няма много време.
Отиваме на метростанцията, а жената на гишето ни пита закъде сме.
Оказва се, че последният влак за моята посока е минал, а за нейната има
още един. Тя ми хвърля изпитателен поглед.
– Това може да се тълкува като знак от съдбата. Така, слушай сега
внимателно. Ако искаш може да спиш при мен. – Така широко се усмихнах,
че сякаш моментално ми поникнаха още петдесет зъба и на мой фон чешир-
ският котарак от Алиса в Страната на чудесата би приличал на беззъба баба
от участие на Оркестър Канарите в читалище „Просвета“. – Шшш, ало!
Изобщо не си го и помисляй. Само да си опитал нещо и така ще те подредя,
че такси за курс Люлин 6 за Младост 4 няма да можеш да си хванеш. Лягаш
си там мирно на дивана и да не съм чула ни гък, ни оферти за ,,Хайде де,
само малко!“.
– Слушам и изпълнявам!
– А, така! Добро момче! А сега направи задно салто!
– Пф, няма проблем, преструвай се, че ми държиш бирата. – Никога през
живота си не съм правил задно салто, но се чувствам толкова окрилен от
нея, че съм готов да пробвам и да си обеля носа. Тя ме спира и избухва в
смях.
– Недей бе, кретен такъв! Ще си счупиш нещо. Или още по-зле, ще
изцапаш пода на метрото с кръв.
Слизаме на перона, където след минута трябва да дойде последният влак.
Изобщо не смятам да се пробвам за секс. Не, че нямам желание, но някак си
ми е много по-важна компанията ѝ от това да си задоволя нуждите. Мога да
чакам колкото се налага. Тя наистина е прекрасна.
– Обаче трябва да те питам нещо много важно. – Няма с какво да ме
тушира. Неженен, неосъждан, става си ми. Всичко ми е в срок на годност и
с гаранция.
– Коя зодия си? – Краката ми изтръпнаха и ме полазиха тръпки.
– Рак. Защо?

35
 Усмивката ѝ се изпари и лицето ѝ посърна. Ако кажете на децата си, че
ще ги водите в Дисниленд, но ги заведете на зъболекар, ще ви погледнат
със същото изражение.
– Кога точно си роден? – Казвам дата и час, а тя се хваща за главата.
– Ужас! Асцендент Телец. – Започна да клати глава недоволно.
– Стига сега, и аз вярвам в тези неща, но нека да не бъдем крайни. Дай ми
шанс да ти покажа, че има и различни раци. – Погледнах я с най-
успокояващия поглед, който мога да извадя, а тя поумекна.
– Имаш право.
Вратите се отвориха, а ние се качихме във влака. Тя ме спря моментално
и се доближи на сантиметри от мен. Усещах как всеки един момент ще ме
целуне. По високоговорителя се чу: „Внимание, вратите се затварят,
следваща станция „Сердика“. Бяхме толкова близко един до друг. При-
творих очи, за да я целуна, но в този миг тя ме изблъска с такава сила, че
сякаш върху мен се сгромоляса парен чук. Излитам от влака, падам по
задник и се плъзгам неадекватно по пода като африкански състезател по
бобслей или Нео от Матрицата след отчетен десен прав от Агент Смит.
Опитвам да се изправя бързо, но вратите се затварят. Тя се доближава до
прозореца и се провиква:
– С раци не излизам!
Влакът изчезва в тунела, а аз се изтупвам и сядам на една от пейките.
Перонът е пуст. Изгарям от желание да се почеша някъде, но нищо не ме
сърби. Не мога да преценя дали ми е повече тъжно или смешно. Таблото
показва нула минути, но на мен тази нула ужасно много ми прилича на
среден пръст.
Мамка му.

36
 7
В офиса е спокойна сутрин, а аз опитвам да се разсея и да не мисля за
предната вечер. Разцъквам интернета и отварям един от най-големите
спортни сайтове. Повтарям, спортен сайт. Бавно преглеждам заглавията.
„Мис Симитли иска тройка с Роналдо и Меси“, „Баскетболист поръча сто и
една рози за рождения ден на приятелката си. Доставили лалета“, „Атанаска
от Павликени: Карапопдимитров не е никакъв мъж!“, „Стоянчев даде поло-
жителна проба за Карнобатска гроздова. От спонсора мастика Пещера гло-
бяват отбора“. Потретвам, четях спортен сайт. И някак си се наситих откъм
новини за идните месеци. Проверявам си Фейсбука, където моментално ми
се включва една от онези приятелки, с които никога не съм си казвал и
думичка. Атакува ме с канонада от въпроси. „Как си, какво правиш, как
изкара Нова година, къде ще ходиш на море, как върви живота?”. Точно да
се наканя да ѝ отговоря и ми изпраща линк с адрес и молба да се
регистрирам, за да гласувам за нея в конкурс за най-чаровна усмивка.
– Не мога, сори. Купуването и продаването на гласове е престъпление.
Лек ден. – Отсвирвам я и шефът ми се появява.
– Имаме оперативка след пет минути, бро. – Да, това е крайно
необичайно обръщение към подчинен, но шефът ми е по-нелеп от Мистър
Бийн и по-ентусиазиран от водещ на риалити предаване. Все повтаря, че ни
е колкото началник, толкова и най-добър приятел, но по-скоро попада в
графа трети братовчед, е когото майка ти насила те кара да си играеш.
– Идвам, бро! – Допивам си кафето и лишен от каквато и да е доза
ентусиазъм се насочвам към конферентната зала. Разминавам се с Цецо.
– Здрасти, хелоу. Как си, хау ар ю? – Цецо е гледал „Добри момчета“ над
триста пъти и постоянно се вживява в ролята на Двойния Джими, който
казва всичко по два пъти. Обаче нашият го прави на български и английски.
– Здравей, хай! Бива, файн!
– Супер, грейт! – Точно да вляза в залата и ме настига Марти, който на-
стойчиво иска да ми каже нещо.
– Ей, брат, знаеш ли как се вика на динозавър, който си е изтрил селфито?
– Как?
– ПтеродакТРИЛ! – Марти е душичка. Най-хубавото му качество е, че
никога не изисква да получава реакция от аудиторията. Напълно
достатъчно му е да разкаже вица и да се посмее сам.
– Евалата, Марти, аз влизам на среща! – Офисът ни е нещо средно между
психодиспансер и детска градина.

37
 Щом се събрахме, главният се изправи и заговори екзалтирано.
– Отлични новини, колеги! Получихме една от най-колосалните си
поръчки до момента. Имам удоволствието да ви уведомя, че тази година
възраждаме „Мелодия на годината“! Ще даваме награди не само за
естрадни песни, а за всякакъв вид музика. Мотото ще е „В облаците“.
Събираме всички най-големи звезди от младото и старото поколение. Кеф
ти Стефка Берова, кеф ти Роси Кирилова, кеф ти Борис Дали, кеф ти
Джорджано, кеф ти Гери-Никол! Поглежда към мен с обичайното си
свръхвълнение.
– Пращаме те в командировка да водиш преговорите със специалната
гост-звезда! Ще имаш честта да се запознаеш с Шер!
– А, стига, бе! Пращате ме в Малибу?!
– Не с тая Шер, бе! С пернишката Шер. Пращаме те в Перник при Веска
Вашева. – Стана ми по-лошо, отколкото на Али Реза някога му е било, или
би могло да му бъде. Започнах да се задушавам.
– Ама, началник, аз нищо не разбирам от музика. Вярно, бил съм на
концерт на Си Си Кеч в Албания, но като изключим това, не знам как да
комуникирам с певици. Дай по-добре да се занимавам с кетъринга. Правя
страхотни сандвичи с франзела и пастет!
– Няма как, разчитаме на теб! Ти си точният човек за задачата! –
Подхвърля ми една папка. – До утре сутрин да си се запознал с детайлите.
На другия ден чакам да ме вземат. Шофьорът закъснява, което ме изнервя
допълнително. След малко ми звъни шефчето.
– Какво става, бро?
– Ми нищо, чакам Емо да ме вземе и отивам да вербувам Веска за
Мелодията.
– Там е работата, бро. Емо няма да може да дойде. Котката му е родила.
Трябва да си вземеш рейса.
– Е, хубаво де, кажи ми къде живее, ще ида да взема колата. Няма
проблем да се возя сам.
– Бро, не става. Котката му е родила в колата и вътре е пълно мазало. –
Прекрасно значи. Започвам да се съмнявам в поговорката, че на който не му
върви в любовта, му върви в работата.
След половин час се озовавам на централна гара. Ех, че колоритно място.
Получих всевъзможни сексуални оферти, които не бих приел дори да знаех,
че светът свършва след час. Купих си билет и се натоварих на автобуса.
Необяснимо защо той бе пълен догоре, а аз отново бях изтеглил късата
клечка, защото трябваше да седна до човека с най-лоша хигиена.
Благодарение на този човечец, поставих нов световен рекорд за най-дълго
задържане на въздуха – час и половина.

38
 Щом пристигнахме, хората от автобуса се изпариха за секунди. На гарата
намерих само два индивида, за които беше трудно да се прецени дали са се
подкарали от сутринта, или не са спирали от седмица.
– Пичове, откъде може да се вземе такси тук?
– Оти е, де че одиш?
– Какво ви бръсне вас къде ще ходя? Имам си работа.
– Кат си имаш работа, ходи си я върши, ве кауйн. Ко на занимаваш нас? –
Аре майната им на тия, сам ще се оправя. Пообиколих периметъра, но не
успях да намеря бакшиш и се върнах при тях с подвита опашка.
– Пичове, здравейте отново. Сори, нещо много гадости ми се струпаха
напоследък и съм малко поизнервен.
– Неа ядове е, седи да пием по една ракия, та да разкажеш.
– Нямам време, че наистина имам да върша работа. Ще ви бъда много
благодарен ако ме насочите към стоянка на таксита или евентуално ми
кажете номер, от който да си поръчам.
– Няма таксита днес.
– Как така няма? Не може да няма.
– Е, те! Няма. Шефчето на таксиметровата компания се жени и всички са
на сватба. Днеска такси не мож намери.
– Еби му майката.
– Ма немаш ядове ве, чуек, дай ние ще те закараме.
– Не, не, няма нужда! Ще се поразходя, то времето е приятно. Само ми се
иска да ме упътите към къщата на Веска Вашева. Знаете ли къде живее?
– Па знаем, много ясно. Веска всички я знаем къде живее.
– Много ли е далеч?
– Ти па, не е, ве! Фаташ ей тая улица и си там.
– Евалата, пичове! Наздраве!
Поемам по въпросната уличка и неусетно се озовавам в ромската махала.
Връхлита ме усещането, че това ми приключение ще е достойно за
възстановка в епизод на „Съдби на кръстопът“. Виждам дигитална табела,
която показва точния брой на жителите в гетото. Само докато я подмина,
нарастна с два пункта. На следващата табела пише „Кой мине, не минава а
на последната „ Надежда всяка тука оставете.” Тамън да си помисля, че
пернишките роми са особено начетени и забелязвам, че цитатът не е от
Данте Алигиери, а от някакъв си местен Данте. Лошо.
Изведнъж ме задминава Жигула, прави дрифт и рязко ми препречва пътя.
Отвътре започват да слизат. Един. Двама. Трима... Десет човека! Веднага
ме заобиколиха.
– Чий го дириш тука, е? – Интонацията беше параноична, сякаш съм
ченге под прикритие, което е дошло да търси караваната на ромския
Уолтър Уайт.

39
 – Ами... търся къщата на Веска Вашева. Би трябвало да ме очаква. –
Разбягаха се за секунди. Едва ли ако бях извадил противотанкова граната,
щях да ги респектирам така. Малко по-надолу едно лапе се съгласи срещу
скромната сума от пет лева да ме заведе до резиденцията.
Пристигаме пред дома на Веска, чийто двор е с размерите на игрище за
крикет. Къщата е по-голяма от кварталната поликлиника и е по-екстра-
вагантна от операта в Сидни. Още преди да успея да натисна звънеца, ми
отвори Веска, която носеше капитанска шапка.
– Ахой, моряче! Добре дошъл, влизай, влизай. – Перишката Шер ме
настани в хола и ми предложи лимонада. – Кажи сега, колко цола са ти
джантите и в какъв ценови диапазон можеш да се впишеш? Нали си тук да
купуваш зимни гуми?
– Не, не, явно има грешка... – Надълго и нашироко ѝ обясних за проекта
ни. Изслуша ме внимателно и после ме хвана на къс пас.
– Искаш ли да ти гледам в бъдещето? Наскоро си отворих третото око.
– Моля те, недей. Аз наскоро бях при една ясновидка и не искам повече
никой да ми пипа аурата.
– Кажи тогава кога си роден. От две седмици ходя на курсове по хюман
дизайн.
– О, нямам представа. Роден съм в берберско племе и не си знам ни ден,
ни месец, ни година. – След зодиакалната ми любовна несполука съм се
заключил отвсякъде. Вече и по китайския хороскоп не могат да ме хванат!
Упорито отказвах да ми лее куршум, плете капан за сънища и
всевъзможни други услуги в сферата на езотериката и окултното, докато по
едно време не ѝ звънна телефонът. Домакинята ми се извини и изчезна.
Доста дълго си покесих като препариран на дивана, но по едно време
просто ми писна. Разходих се небрежно и намерих открехната врата, от
която се чуваше много силен шум. Май водеше към някакъв сутерен.
И, да, вероятно ще кажете, че се държа като силиконеста джофра от филм
на ужасите, която вместо да бяга, отива да провери какво аджеба се случва,
но любопитството понякога е много деструктивно качество. Вътре пред-
полагам щеше да ме чака Веска с латексов костюм и камшик в ръка, но
никога няма да си призная дали не слязох именно поради тази причина.
Сутеренът се оказа огромен и пълен с японци. Без да успея да обеля и
думичка, ми се нахвърлиха и след няколко бързи шамара с крак се оказах
завързан за стол и със запушена уста. Течеше разгорещен дебат. Съдейки
по беглите ми познания по японски, придобити предимно от хентай
порното, тези бяха от Якудза и подозираха, че съм там да шпионирам
плановете им да отнемат монопола на Илиянци от китайците. Един започна
да ме налага и да крещи.

40
 – Ти какво знае? Ти кой? Ти тук защо? – Ставаше все по-фрустриран, а
никой не му подсказа да махне превръзката от устата ми и тогава да пита
каквото и да е. Единствената идея, която ми идваше, бе да започна да им
мигам послание с морзов код, но можеше да си помислят, че ги псувам и да
стане още по-зле.
За щастие преди да решат да се отърват от мен, се появи домакинята и
набързо бях развързан. Никога през живота си не съм подозирал, че е
възможно да изпитам такава радост при гледката на Веска Вашева.
Съпроводи ме под ръка до изхода.
– Миличък, нали е излишно да казвам, че не си видял нищо?
– Разбира се, имам опит в пазенето на подобни тайни.
– Браво, мойто момче. Иначе ще се радвам да участвам в Мелодията! Ще
се видим скоро!
Връщането до гарата ми отне поне два пъти повече време, понеже
сметнах за най-безопасно да заобиколя изцяло ромската махала.
Безпроблемно се натоварих на автобус за София. Телефонът ми вибрира.
Ново известие във Фейсбук. „Веска Вашева ви добави в приятели.”
Мамка му.

41
42
 8
Напуснах работа. Беше почти импулсивно, но наложително решение. Не
искам нито да виждам Веска, нито да имам каквото и да е общо с
Мелодията на годината. Да се оправят, този офис и без това ми изпива
мозъка. Прецених, че съм посъбрал достатъчно пари да изкретам
следващите няколко месеца, докато си намеря нещо по-смислено... но аз не
съм добър по математика. Парите започваха да свършват, а на хоризонта
нямаше нищо привлекателно.
Добрата новина дойде по имейл. Преди време се бях записал за някакво
уникално състезание с родни звезди и награден фонд от десет хиляди лева.
Бях един от петимата спечелили възможността да участват. Форматът е
следният – един известен и един обикновен човек. Изправят ги пред разни
препятствия и който финишира пръв – печели. Един вид беше нашенската
крадена версия на американското The Amazing Race.
Стартът е в девет сутринта на жълтите павета, а водещ и организатор е
Ник Щайн. Ама не онзи, който преди години водеше предаване по
телевизия СКАТ, а някакъв си друг със същото име. Всяка прилика с
действителни лица и шваби, била случайна. Звездите са следните: Гъци Рап
Царов, Свободя Дамянов, Жиги Стойсамо, Диан Неделев-Оригамито и...
ама, разбира се, Ваньо Сабята. С тоя човек явно сме свързани кармично.
Теглихме жребий за двойките. Свободя и Жиги се паднаха с някакви
момчета, Вьньо и Оригамито бяха с момичета, а за мен остана Гъци, което
ми се стори най-добрия вариант. Ще се справим отлично. Гъци е пич и
стига да не разказва вицове, да не ме кара да медитираме или да му меря
кръвното, всичко ще бъде наред. Изобщо от конкуренцията само Ори-
гамито ми се струва по-сериозен съперник. Свободя Дамянов докато
прочете напътствията, ние ще сме финиширали. Онзи сладострастник
Ваньо вероятно ще натисне съотборничката си в някой храст, а Жиги със
сигурност ще го приклещят някъде фенките му и ще го възпрепятстват.
Титлата е наша. Ник Щайн започна да ръкомаха.
– Така, моля ваше внимание. Щом аз раздаде насоки, вие може тръгне. Не
може ползва такси и да се качва на автостоп. Само градски транспорт и
пеша. Както гласи стара дойчланд поговорка: „Нека победи този, кой пръв
успее финишира, пресичайки финална линия преди други.“
Дават ни първите пликове с гатанки.
„По царския път тръгнете и на големия магазин се спрете.” А сега де?
– Царски път... Това трябва да е Цариградско шосе. – Досети се Гъци.
– А най-големия магазин на Цариградско е мола!
– Страшни сме, бе!
43
 Хванахме автобус 72 от Орлов мост и не след дълго бяхме на паркинга на
мола, където имаше импровизирана сцена, на която трябваше да изпеем по
една песен. Бяха се събрали минимум двеста сеирджии. Грам не мога да
пея, но мисълта за наградата ми дава кураж. Теглим си листче с песен от
някакъв аквариум. На Гъцамун му се пада да пее „Напипай го“ на Азис, а на
мен... „В гората“ на Икебаната. Съчки събирам! С пръчки се състезавам!
Бързо превъзмогнах сценичната треска и се оказа, че било готино да си
пред публика, макар да не съм сигурен дали се смееха с нас или на нас.
Изпяхме песните и ни дадоха втория плик.
„Здраво кършат там снаги, лелки, баби и деди.“
– Я го знам, бре! – Възкликна Гъци.
– Ти си нечовек, бе човече! Какво е това?
– Това може да е само хоротека!
– Нямам никаква идея какво е това!
– Хоротеката е нощно заведение, където се пуска народна музика и се
танцува. Има само една такава. Отиваме на НДК!
В хоротеката ни беше изпреварил Собята, който вече танцуваше.
Изпитанието беше да се изиграе едно Дунавско и едно Дайчово хоро. Добре
че се падна на Гъци, че аз умея само танца на тополата. Изпълнява се по
следния начин. Стърчиш като гьон и от време на време леко се поклащаш,
за да не изглеждаш като някой, който е в заведението, за да дебне бившата
си приятелка.
Имахме доста да наваксваме, но Гъци направо им взе акъла. С такава
звяркост си разкъса ризата, че копчетата ѝ се пръснаха по пода, а всички
възкликнаха. „Вай, баси ръките чуек! Т’ва Гъци ли е бе?! Вай! Уродска
рал’та!“. На тази светлина и гол до кръста приличаше на мини Мич Бю-
канън. Оказа се толкова бърз в краката, че Майкъл Флетли би изглеждал
като повторение на спорна ситуация от златните години на Сашо Диков в
Канал 3.
„Асене, върни, Асене!“
Наблюдавам с искрено възхищение, а до мен идва партньорката на
Сабята и започва да ми се умилква.
– Аз много искам да спечеля... Не може ли да измислим нещо... Може да
направя нещо за теб...
– Тръгвай към тоалетните. – По принцип съм романтик, даже в шести
клас спестявах от джобните, за да купя парфюм В.И. на Звезделина от
съседния клас, ама офертата си е оферта. Пък и тази беше с цици като дини.
Вярно, задникът ѝ беше като каруцата с дините, ама на кой му пука? Не съм
правил секс от прекалено много време.
– Е, не сега де. После. Ще се реванширам.

44
 – А, да, сиктир. Не на мен с тия селски пинизи. После ще кажеш, че не
можеш да правиш такива неща и вместо да ми врътнеш, ще ме врътнеш.
– Глупости, обещавам, ще се разберем нещо след това!
– О, знам ги тия номера. И аз много пъти съм обещавал да върна жеста, а
после съм обръщал гръб и съм заспивал най-безцеремонно.
– Хубаво, ти си знаеш... – След „Нищо, всичко е наред“, това е едно от
най-лошите неща, които може да чуеш от женска уста, ама ич ми не е. В
случая наградата е най-важна.
Гъци успя да скъси преднината и завърши наравно с Ваньо. Отворихме
следващия плик.

„При българския адронен колайдер отидете и новото напътствие си

намерете.“

– Това пък сега какво е? Едва ли е свързано с БАН, там сигурно най-
модерната технология са кафеварките. – Казах аз.
– Дай да мислим логично. Адронният колайдер е ускорител на частици.
Какво може да значи това?
– Ускорител... ускоряване... скорост... колайдер... кола... Еврика!
– Какво?
– Ама разбира се! Тунела за Люлин! Българският ускорител на елемен-
тарни частици!
Когато пристигнахме, хер Щайн ни чакаше в парка над тунела. Предизви-
кателството беше всеки да уцели с яйце по три Голфа. Проблемът пред-
ставляваше само в точността, понеже на всяка минута за Люлин минаваха
толкова голфове, че дори от завода на Фолксваген биха се изненадали, че са
произвели такова голямо количество.
Оставаше само Гъци да направи един последен точен удар и можехме да
продължим. Докато партньорката на Оригамито стреляше, той дойде при
мен и започна да ми се умилква.
– Аз много искам да спечеля... Не може ли да измислим нещо... Може да
направя нещо за теб...
– Имам едно дърво на село, което е за рязане. Имаш ли трион?
– Абе ей, лигльооо! Не такова, ами... нали, сещаш се... – Прехапва долна
устна с палав поглед.
– О, не, по време на ретрограден Меркурий не се правят такива неща. – В
този миг Гъци нанася решителния изстрел. О, хвала тебе, Гъцамуне! Точно
навреме! Получаваме следващото напътствие.
„ В гората с бира в ръката, на Лили бърка под полата.”
– Е, те тоя път я го знам! – Бях напълно убеден кое е мястото.
– Къде трябва да отидем?

45
 – Езерото с лилиите в Борисовата градина.
– Как успя да се сетиш толкова бързо?
– Мани, не питай...
Предизвикателството на езерото беше единият да изяде кило туршия,
едно кисело мляко, десет сини сливи и десет люти чушки, ама от най-
лютите. В македонския Макдоналдс на това му викат меню „Лопедиум“. За
моя злочест и късмет на отбора, щях да ям аз. Справих се зорлем и накрая
бях толкова жаден, че когато нагазих в езерото, за да взема плика, който за
допълнителна гадост, бе сложен при ангелчетата в средата, пих вода с
широко отворена уста – като син кит, който събира планктон. Най-искрено
се надявам това, което глътнах неволно, да е било някоя водна лилия, а не
употребен презерватив или тампон. Четем последното писмо.
„Скарахме се със сценариста и не можахме да измислим нищо ориги-
нално. Финалът е на пилоните на НДК.“
Предоставиха ни двойно колело и газ до дупка! Не знам на коя позиция
сме. Постоянно някой се оказваше неочаквано пред нас и никога нямах
логично обяснение за това. Свобоодя не го бях виждал от началото, а беше
пръв на езерото. Изпреварихме го само, защото настояваше да му дадат
хляб за яденето.
Даваме всичко от себе си и на пилоните виждам единствено златната
грива на водещия! Иес! Първи сме! Спечелихме! Да! Коремът ме свива
зверски, но си струваше! Започваме да подскачаме и да се прегръщаме, но
водещият клати глава в несъгласие.
– Да, натюрлих, вие победители, но спечелили второ място, което също
много престижно.
– Как така втори, бе?! Кой е първи, никой не виждам!
– Тук сме пиленца, котенца, сладурчета! Хапваме ягодки и пийваме
шампанско. – Надникнах зад пилоните. Там Сабята беше полегнал заедно с
девойката на едно одеяло и си правеше победоносен пикник. Блондинът
Щайн дойде при мен и Гъци.
– Не тагува, за второ място също има награда. За съжаление тя само една
и се полага на Гъци, но за вас господин Димитър остава удоволствие от
състезание. – А, прекрасно, то това е по-хубаво и от парите даже...
Гъци обаче се оказа страшен пич. Без изобщо да отваря плика и да гледа
какво има в него, ми го подаде и каза, че го заслужавам. Не знам какво да
кажа. Евала. Просто е-в-а-л-а. Дано да е някоя СПА почивка. Със сигурност
лесно ще навия някоя за секс, ако я поканя на СПА. Поглеждам ваучера.
„Поздравления! Вие печелите клизма с кафе!”
Мамка му.

46
47
 9
Този ваучер със сигурност няма да го ползвам! И понеже нямам познати,
на които да кажа: „Абе, искаш ли да ти подаря една безплатна клизма с
кафе?“, ще пробвам да го продам. Не че сега ще ми е удобно да отида във
въпросния козметичен салон и да кажа: „Абе, имам тука един ваучер за
клизма е кафе, дали може някой друг да го ползва?“, но няма как. Много-
кратно им звънях, но никой не вдигаше, затова бях принуден да попитам на
място. Питам и излизам. Бързо и чисто.
Влизам във въпросния козметичен салон, но на рецепцията няма никого.
След малко се появява рецепционистката. Ужас, защо трябва най-красивите
жени на света да ги срещам точно в такива ситуации?! Толкова е лъчезарна,
че направо сияе.
– Здравейте, с какво мога да бъда полезна?
– Да, здравейте. Подариха ми един ваучер, но не смятам да го ползвам.
Дали може да го подаря на някой приятел?
– За какво е ваучерът?
– Ами... за... Има ли значение? – Тя се изкикоти.
– Нека да позная.
– Не сте врачка, нали? Имам много лош опит с врачките.
– Не, но предвид, че ви е срам да кажете за какво е... със сигурност е за
клизма с кафе.
– Не съм първият, а?
– Не. – Усмивката ѝ ме разтапя. – И няма проблем, просто дайте ваучера
на когото искате.
– Добре, благодаря ви, много сте мила. – Нямам други въпроси, но не
искам да си тръгвам. Майната му, просто ще я поканя на среща.
– Вижте, не съм сигурен доколко е уместно, но много бих искал някой
път да пием по нещо. – Пак тази усмивка, по дяволите.
– Днес съм свободна след работа.
– Наистина ли? – Тя се засмя.
– Да, наистина. Рядко ли ти се случва жени да ти казват „да“?
– Не, но просто... Да, както и да е. Ще дойда да те взема след работа. В
колко свършваш?
– Девет. И се казвам Алекс, между другото, благодаря, че попита.
– Много съм зле. Драго ми е, Алекс. Аз съм Димитър.
В 20:59 я чаках пред козметичния салон. Разходихме се малко и после
седнахме в едно кафе. Определено ми харесва ужасно много и умирах от

48
страх да не се окаже, че е обвързана. Нямаше да има логика, предвид, че се
съгласи да пием по нещо, но вече нищо не ме учудва.
– Може ли да ти задам един личен въпрос? – Тя ми отговори само с
поглед. Никога през живота си не съм срещал по-чаровно същество. –
Имаш ли човек до себе си?
– Сложно е.
– Ясно... – Мамка му.
– Не е това, което си мислиш. Наистина е сложно.
– Обясни ми тогава, току-виж ми е станало ясно.
– Това е дълга история.
– Мисля, че имам достатъчно време да я чуя.
– Сигурен ли си?
– Напълно. Представи си, че си при Гала и си разказваш историята на
живота. Искам да чуя.
– Всичко започна покрай мъж с красиви очи и галещ сетивата акцент.
Казваше се Андреа Пирло и беше родом от Калабрия. И преди да си
попитал – не, няма нищо общо с футболиста. Свалката ни беше класическа.
Аз си седях с приятелка в кварталното кафене, а непознатият готин батко
ме заговори и ми поиска телефона. Моментално захапах по него. Обади ми
се чак след три дена и изобщо не ме попита дали иска да излезем, а направо
ме уведоми, че ще дойде да ме вземе след половин час. Тогава бях на
седемнайсет. Връстниците ми дори не смееха да ме поканят на среща, камо
ли пък да ме информират, че ще излизаме. Признавам си, това ме възбуди.
– Мръсница такава. – Цар съм на неуместните шеги. – Извинявай... Моля,
продължи.
– Много съм била глупава да се радвам и впечатлявам от подобни неща.
Гримирах се набързо, оправих си косата и започнах да го чакам. Половин
час. Един час. Два часа... Никакъв го няма. Обадих му се, защото започнах
да се притеснявам, че нещо може да му се е случило. Той ми вдигна и каза,
че бил забравил за срещата, защото си имал ядове и ми затвори. Ревах като
дете и започнах да се обвинявам: „Каква глупачка си само! Защо трябваше
да му звъниш, сега сигурно те мисли за отчаяна! И какви проблеми може
да има? Защо не ми сподели? Искам да му помогна! Трябва да му помог-
на!“ – Отворих си устата в опит да кажа нещо. – Тихо, тихо. Знам колко
съм била глупава и наивна. Поне три пъти ми го извъртя този номер.
Обажда се и казва, че идва да ме взима, аз се контя, но той не идва. Всяка
нормална жена ще си каже: „Майната ти бе, говедо“ и повече няма да му
вдигне телефона, но не и аз. Когато най-накрая се появи и паркира белия си
Пасат комби пред нас, се чувствах сякаш принц Уилям е дошъл с каретата,
за да ме отведе в Уестминистърското абатство и да ме направи Херцогинята
на Кеймбридж. Хвърлих му се на врата и започнах да го разпитвам: ,,Добре

49
ли си? Какво се случва с теб? Какви проблеми имаш?“ Никога не ми
отговаряше, а просто сменяше темата. Осъзнавах, че не му е чиста работата,
но това не ме плашеше. Бях влюбена до уши и готова на всичко за него.
– Стоп за малко! Май имам нужда да мина на бира. За теб вино? Бяло или
червено? Червено, нали?
– Бяло.
– Знаех си. – Отидох набързо до бара да взема питиетата и се върнах. –
Така, извинявай отново. Слушам те.
– Известно време се виждахме предимно в колата му, но после започна да
ме води и у тях. Живееше в двустайна панелка, като едната от стаите
винаги беше заключена. Изрично ми беше забранил дори да мисля за това
какво има вътре, камо ли пък да го питам защо е под ключ. И аз
изпълнявах. И да, осъзнавам, че няма по-тъпо същество в галактиката от
влюбената жена! Едни красиви очи, много мистерия и всичкото
съдържание в главата изтича като от чаша без дъно.
– Наздраве по този повод.
– Наздраве! Та, всичко беше чудесно до момента, в който дойде до нас и
ми каза, че нещата са много зле и просто не знае какво ще прави. Каза ми,
че се е забъркал с неправилните хора и се налага да извади четири хиляди
лева, за да плати някакви наркотици. Той, естествено, ги нямаше и искаше
аз да взема бърз кредит, защото на него нямало да му дадат. Щом сме
продадели стоката, сме щели да спечелим двойно. Една адекватна жена би
се замислила, би разпитала за кого са тези пари, защо ги дължи, не може ли
просто да ги плати и да не се занимава с наркотиците, но не и аз. Аз си взех
личната карта и заявих: „Мило, за теб съм готова на всичко.” Уж
трябваше да изтегля четири хиляди, но в последния момент ми каза да
взема четири и петстотин, защото трябвало да плати каското на Пасата. Той
тоя Пасат целият не струваше петстотин лева, ама тогава бях толкова
притеснена да не се случи нещо на любимия ми, че отказвах да разсъжда-
вам. Изтеглих парите и тръгнах с него на въпросната среща, която трябваше
да се проведе в полунощ в някаква градинка в Младост 1. Аз съм ужасно
притеснена, а той само ме успокоява и ми казва как след като продаде
дрогата ще заминем за Марбея, където негов приятел, който му дължи пари,
ще му завещае ресторанта си.
– Защо е искал да теглиш кредит, а не е взел парите от приятеля си?
– Ти сега ще слушаш или ще разсъждаваш?
– Слушам, слушам.
– В съседство щял да ми отвори галерия, с която да се занимавам.
Сърцето ми туптеше от тревога и радост. Чувствах се най-голямата
късметлийка на света!

50
 След малко се чу вик. ,,Не мърдай!“ Към нас идваха полицаи. Андреа ме
дръпна за яката и побягнахме. Започна свирепа гонка между блоковете.
Добре, че ни се бяха паднали някакви шишкави полицаи, та да можем да им
държим преднина. По едно време Андреа започна да изостава. Сто пъти му
бях казвала да идва с мен на фитнес и да спре с тия цигари! След няколко
маневри успяхме да загубим полицаите, но милият ми се подпря до един
пътен знак и ме погледна жално. Не, не мога да го изоставя! Ако трябва ще
ги пребия тия полицаи, докато той успее да си вземе дъх, но няма да го
изоставя! Дотичах до него и му подадох ръка, а той ме щракна с едни
розови белезници за пътния знак.
– Какво правиш, полудя ли? – Не можех да повярвам, че може да се
шегува в подобна ситуация!
– Мила, няма да успеем да избягаме и двамата. Много се уморих вече. Ти
си жена, няма да те бият много.
– Мило, моля те, стига, не се шегувай така! Не е смешно! Отключи ме и
да бягаме!
– Не, скъпа, ако не останеш, ще ни хванат и двамата. По-добре само теб,
защото парите са в мен. Споко, ще се оправиш.
– Абе ей, боклук такъв, прашен калдъръм нещастен, върни се веднага! –
Ама нейсе. Изниза се като пръдня из гащи и ме заряза. Миг по-късно видях
едно такси да приближава. Започнах да му махам отчаяно. Той паркира до
мен и свали прозореца. Трябваше да го излъжа за белезниците, не можех да
му кажа, че ме преследва полиция.
– Какви са тия вериги бе, душата?
– Ох, едни приятели си направиха майтап с мен. Помогнете ми да им го
върна. Със сигурност много ще се притеснят, когато се върнат и мен ме
няма. Случайно да можете да отключвате белезници? – Едрият таксиджия
слезе, повдигна си анцуга, метна една плюнка на паважа и незнайно откъде
извади ключ за белезниците. Дойде до мен и започна да се мъчи да уцели
ключалката.
– А къде те карам после, булка?
– Ами, в Младост 2 живея, но ще ви дам доп... – Той ме погледна
намусено.
– От Младост 1 до Младост 2? Ооо, яяя... Не става. – Прибра си
ключовете в джоба и тръгна към колата.
– Ама моля ви, върнете се, ще ви дам повече пари, поне ме отключете!
– Бегай, бегай, аман от вас, ще ви возя тука за по един километър. Айде
сиктир! Нищо не става в тая държава, затова сме толкова бедни!
– Чакай, чакай. – Прекъснах я аз. Имах чувството, че нещо ме пуска по
пързалката. – Ти нещо се бъзикаш с мен. Това наистина ли се случи?

51
 – Не, изобщо не се шегувам. Онзи също ме заряза и естествено не след
дълго цъфнаха полицаите, които само ми подмениха белезниците. Обаче
вече ми беше паднало пердето и нямаше никакъв шанс да тръгна да
защитавам Андреа след като ме хвърли на вълците. Веднага си изпях
всичко. Как се казва, къде е учил, колко му е голям, за колко време свърш-
ва, дали пее под душа. Толкова бях бясна, че им предложих веднага да ги
заведа до дома му, за да гледам как потенциално оказва съпротива при
арест и му изглаждат ръбестата глава с палките. Ама уви, от него нямаше и
следа. Беше си взел не само личните дрехи, ами и моите. За какво, по
дяволите, му бяха прашките ми?! А въпросната заключена стая? Чисто
празна, неизмазана и без паркет. Тоя мизерник просто не е имал пари да я
обзаведе и затова я е заключил.
– Стига бе, човек? Ти си попаднала в ебаси схемата.
– Ама да не си мислиш, че имах намерение да се откажа? Подозирах, че
може да се е скрил при майка си и директно казах на униформените да
ходим натам. И какво се оказа? Милата му майчица, у която сме ходили
неведнъж на обяд, не му е никаква майка, а любовница. Абе струваше ми
се, че е прекалено млада! Казвал ѝ е, че ми въртят номер, за да ми
откраднат пари, но всъщност и нея я завлякъл с няколко бона, докато ѝ
пробутвал същата сладка история с ресторанта и галерията в Марбея... В
крайна сметка се оказа, че моят Андреа Пирло е измамник и е възможно да
се казва я Клаудио Маркизио, я Джанлуиджи Буфон... макар че най-
вероятно е просто някой си обикновен Иван Петров, който се прави на
чужденец. Сигурно никога няма да разбера пълната истина, но и по-добре,
защото ако го видя някъде, ще го оставя на място, а вече не мога да си
позволя да ида в затвора и да го излежа.
– Защо?
– Защото месец по-късно установих, че съм бременна. Бях ужасно млада,
но изобщо не се колебах дали да задържа детето. Децата са дар от съдбата.
Да, този дар ми беше поднесен по един доста странен начин, но наистина го
приех като такъв и бях твърдо решена да родя това дете. Баща му беше
абсолютен нещасник, но ме дари с най-прекрасния подарък на света. Днес
Дени е на четири и определено е най-хубавото нещо в живота ми.
Някой може да си каже, че това е уловката при тази красива и
необвързана жена, но наличието на дете изобщо не ме стресна. Напротив,
започнах да изпитвам уважение към нея. Даже ми се прииска да ме запознае
с малкия, но реших все още да не ѝ споделям за това. След края на разказа ѝ
ми стана емоционално и не се сдържах. Просто импулсивно я целунах. Тя
не се дръпна.
– Харесвам те. – Чувал съм, че тези неща не трябва да се споделят
прибързано, но ми дойде отвътре и не го подтиснах. – Мисля, че това, че

52
спечелих ваучера за клизма с кафе е едно от най-хубавите неща, които са
ми се случвали в последно време. – Тя се засмя, но после стана сериозна.
– Аз също те харесвам, но... – Е, не... Сбърках ли някъде? Или ще ми
каже, че няма време за мъже, защото е твърде заета да отглежда сина си?
Как да ѝ обясня, че искам да направя живота ѝ по-хубав, а не по-сложен? –
След седмица е Дени заминаваме при сестра ми във Франция.
– За колко време? – Усмихна ми се с онази разтапяща се усмивка, която в
момента беше по-болезнена и от ритник в слабините.
– За постоянно. – А това не беше удар с мокър парцал от кола в
движение. Това беше удар с мокра хавлия от засилващ се за излитане
самолет.
Мамка му.

53
 10
Ненавиждам ги тези проклятия под прикритие. Убеден си, че предстои да
се случи нещо феноменално, но в най-хубавия момент те приземява някой
безмилостен шамар.
Вървя из центъра и поглеждам към часовника си. Час след полунощ е. Не
ми се прибира. Тъпо ми е и се чувствам празен отвътре. Бродя като призрак
из центъра и нищо не ми прави впечатление. Нито елитните заведения със
скъпите коли пред тях, нито онези малки гаражчета с две маси, в които през
деня барманът/собственик спи завит с нечие забравено яке върху тънка
възглавница от лепкави менюта. Апатията е пълна. До такава степен
изгубих представа за времето, че някак си неусетно вече беше пет без нещо.
Ще се помотая още малко като караконджул и ще се прибера на гратис с
градския транспорт. Докато с нея сме били в заведението е валяло. Бла-
годарение на това и двата ми крачола са мокри, защото на всяка пета крачка
целя от онези изтърбушени плочки, които плюят противоположния ти крак
с кална вода.
Седнах на спирката на Софийския и зачаках рейса. Чух някой да ме
приближава.
– Добро утро. – Вероятно въпросният криволичеше и имаше желание да
ме „попита“ нещо. Знам ги тия въпроси. Без да се обръщам отвърнах.
– Пари и цигари нямам.
Чу се възмутено изпръхтяване, сякаш бях разгневил дестриер. Обърнах се
и видях широкоплещест мъж на поне седемдесет години. Обувките му бяха
толкова лъснати, че чак уличните лампи се отразяваха в тях. В едната си
ръка носеше малко сакче. Настани се до мен, извади една олющена таба-
кера, на която като че ли ѝ липсваше само дупка от куршум, и си запали
цигара с кибрит.
– Прощавайте, помислих, че някой ще ми иска пари за бира.
– Нищо не искам, просто са ме учили, че е възпитано да поздравяваш.
– Прав сте, съжалявам. Добро утро и на вас и моля да ме извините, ако
съм ви обидил.
– Няма проблем. Може ли да си говорим на „ти“?
– Може, разбира се. Здравей-тиии. – Това го разсмя.
– Накъде така, младеж?
– Прибирам се.
– В много късен час. Вече и във вторник ли се ходи по дискотеки?
– Не, не съм бил на дискотека. – Не исках да разказвам за тазвечершната
ми кратка и нещастна любовна история, защото хората имат навика в
54
подобни ситуации да опитват да те убедят, че това не е било влюбване, а
просто привличане. Сякаш някой може да знае по-добре от мен какво съм
изпитвал. Донякъде го излъгах. – Един приятел заминава утре за чужбина и
затова така. Изпращахме го. – Старецът смръщи тъжно вежди, след което
си помълчахме малко по темата.
– А вие? – Попитах аз.
– Отивам на работа.
Погледнах го въпросително. Каква ти работа на тия години? Не трябва ли
хората на тази възраст да си почиват, а не в пет сутринта да отиват да
бачкат?
– Какво работите?
– Охрана. – Нямаше и капка срам в гласа му.
– И как е?
– Работа като работа. Пазя един строеж, мен ме пазят две кучета в замяна
на малко от обяда ми. Справедлива сделка е, и те трябва да ядат.
Винаги ми става тъжно, когато видя пенсионер, на който все още му се
налага да работи, но у този господин не виждах дори капка тъга или прими-
рение. Напротив. Дядото беше як като вол и в него имаше повече живец и
борбеност, отколкото у младите хора, които обикновено виждам по ули-
цата. Не знаех какво да му кажа. Само го потупах по рамото.
– Такъв е животът. – Продължи той. – Не мога да кажа, че работя за
удоволствие, но поне не ми е скучно... Какво да се прави, понякога се
налага да вършиш неща, които не са ти много присърце. Важното е да не се
предаваме.
Отново си помълчахме на една и съща тема.
– А с какво си се занимавал преди? – Този път спазих желанието му да си
говорим на „ти“.
– Всякакъв съм бил. На младини бях спортист. Имам бронзов медал за
хвърляне на копие от Олимпиадата в Монреал през 1976-та. После за малко
да полетя в космоса, но нещата не се получиха. След това дойдоха такива
години, че нямаше какво друго да правя и взех, че станах даскал в спортно
училище. Да ти кажа честно, ако случайно имаш идея да ставаш
преподавател – заплатата и пенсията няма да ти харесат.
– Вие сте почти българският Форест Гъмп.
– Ха, нещо такова. За съжаление нямам кутия с бонбони да те почерпя. –
Рейсът на стареца пристигна и той се изправи. – Хайде, и да не вземеш да
заминеш и ти... че не останахме.
Качи се на автобуса и ми махна през прозореца. Десетина минути по-
късно вече пътувах към къщи, седнал на най-предната седалка и зяпнал
календара от 97-ма година, на който някоя си на фолк певица Елеонора
демонстрираше бюст. Чувствах се твърде емоционално изцеден. Беше ми

55
тъжно, че Алекс заминава. Беше ми тъжно за стареца. После пък изпаднах в
паника, защото се качи група с японски туристи, които първоначално
обърках за нинджите от мазето на Веска Вашева. Остава ми само една
спирка и съм вкъщи. Изведнъж някой застана в непосредствена близост до
мен. Е, сега вече няма начин да не ми поискат цигара.
– Карти и билети за проверка, моля.
Мамка му.

56
 11
Няколко месеца определено не ми беше до нищо, но нагонът ме накара да
се стегна и да сложа край на тръшкането и депресията. Беше време да се
върна в играта, защото повече от половин година бенефициентството на
женска ласка бе мираж. И понеже не се чувствам готов дори за
неангажираща връзка, ще потърся услугите на проститутка. Винаги съм се
заричал, че не бих платил за секс, но при тези обстоятелства нямам избор.
Въпросът беше къде да отида. На елитна – абсурд. За да дам хиляда лева
за единия секс, трябва да имам поне десет милиона в банката. На
магистралка – още по-голям абсурд. След кратка консултация с форумите,
се спрях на някакъв публичен дом. Само че аз не съм балък. Няма да отида
в петък или събота, когато всеки е отишъл да натърти нещо и да съм
петнадесетият клиент за деня. Не, отивам в понеделник, точно след
международния ден на хигиената – неделя. Два следобяд, за да може рискът
да не съм първият клиент да е минимален. На вратата ме посреща
собственичката – Мадам Диди.
– Здравей, младежо, добре дошъл клуб за джентълмени „Камасутра“. Тук
нито една мъжка фантазия не е останала несбъдната. Само ще помоля да ме
изчакаш малко, веднага се връщам.
За пръв път съм на такова място и ми е леко притеснено. Отивам при
охранителя, за да завържа някакъв разговор и да не се чувствам толкова
неловко. Той е струпал около себе си толкова количество храна, че като
нищо с него може да се нахранят всички паралелки от втори, трети,
четвърти и пети клас на която и да е столична гимназия. Любопитно ми
беше защо яде бананите с обелките и варените яйца с черупките, но не
посмях да попитам за причината, че да не ми предложи да пробвам и аз.
– От колко време работиш тук? – Мълчание.
– Хубави ли са момичетата? – Мълчание.
– За пръв път посещавам подобно място. – Мълчание. Тоя ни приема, ни
предава. Само тъпче. Може пък да е по-разговорлив, ако го попитам нещо
по неговата специалност.
– Абе... знаеш ли някое упражнение за големи ръки? – Моментално се
ококори и си избърса омазаната с храна мутра.
– Значи, брато... – Олеле майко, немах си работа. Мадам Диди идва три
пъти да ме вика, а тоя само ѝ прави жестове да изчака. – Нищо не става без
зоб. Трябва да си вземеш да си зобнеш малко. Стромбичка, анаварче,
винстролче, кленбутеролче, хормонче на разтежчето, метилтестостеронче...
Т’ва само путьовците не зобят, аз ти казвам. Било синтетика, било вредно.
57
Каква ти синтетика, бе мен? Такова нещо като синтетика – нема. Откъде
идат тия съставки, да не ги доставят от космоса? Всичко е природно. Т’ва
че са го сушили и са го въртели у некоя центрофуга не го прави изкуствено.
Па от майката земя е дошло. Начи е натурално. А кай, че не е така!
– Абсолютно, прав си, точно така е! – С триста зора се отървах.
Разбрахме се да му звънна, за да ми направи програма и да каже какъв
стероиден цикъл да направя. Ей ся...
Мадам Диди ме повежда из коридорите. Спираме се пред първата врата.
Открехвам я и виждам дама, която е била за пенсия по Бай Тошово време.
Поглеждам хостесата.
– Ама аз съм дошъл секс да правя, нали... В смисъл, много е
впечатляващо, че сте заделили стая за музей на учреждението ви, но този
експонат и за гледане не става особено. Нещо друго да ми предложите?
Води ме във втора стая, където се е излегнала по пенюар девойка с
извивките и обема на надуваем замък. Няма лошо, обича да си хапва
момичето, но не бих платил за подобно изживяване. Мадам Диди ѝ прави
презентация.
– Това е Деса. Тя е много широкоскроена и обича да е отгоре. – Тя хубаво
обича да е отгоре, ама аз обичам живота. И накрая не знам откъде ще
намерят мотокар, за да я вдигнат от мен.
– Добре, нека разгледаме още малко и ще се върнем евентуално. –
Тактично отказах и след това бях заведен до друга врата и инструктиран
направо да влизам, а ако не ми хареса, да изляза и да изчакам отпред,
понеже Дидито си имала и друга работа.
Девойката вътре беше като нарисувана... Ама от карикатурист. Дори от
пет метра разстояние кожата ѝ изглеждаше гладка като пътната настилка на
автомагистрала „Тракия“. Имаше татуировка с лика на Кондьо на рамото
си, беше обръсната само под едната мишница, а веждите ѝ бяха две на
брой. Една на челото и една над горната устна. Но, стига, тъпо да съм
толкова повърхностен. По принцип красотата е субективно понятие. За
мама съм най-хубавият, за всички жени, в които съм бил влюбен съм...
добър приятел.
– Душицо, само ще отида до тоалетната и се връщам. – Влизам в банята,
поглеждам се в огледалото и започвам да се надъхвам. „Виж сега, имаш
нужда от това. Много добре знаеш, че една чекия има давност половин
час и после пак си отчаян. Пък след секс може цяла седмица да се
чувстваш като бял човек. Какво като не е красавица? Трябва просто да
успееш да го вкараш. Оттам нататък стискаш здраво очи и няма никакво
значение колко е хубава.“
Само ще пусна една вода и се впускам в битка. Вдигам капака на
тоалетната чиния, а вътре... някой е вършил по-сериозна работа от тази,

58
която аз възнамерявах върша... и не е пуснал водата. Но това не е най-
лошото. Очевидно не се е избърсал, защото нито има хартия в казанчето,
нито има кошче в помещението.
Не са нужни завидни детективски заложби, за да стесниш кръга на
заподозрените и да стигнеш до мрачно заключение за това кой е извър-
шителят. Не... просто няма да мога. Ще поискам друга.
Намирам шефката и вече леко гузно я моля да ми покаже следващата
девойка. Води ме при някаква, която що-годе бива, даже на пет бири може
да мине за шестица по десетобалната. Ще се прежаля. Подавам ѝ ръка да се
запознаем, а тя започва да ми разказва за целия си живот, след което се
оплаква, че било много лейм да наричат красивите жени тъпи и тя
например много обичала да чете книги. Въй! Интелектуалка. Питам я кои
са любимите ѝ автори.
– Хорхе Коелю и Паоло Бегбеде.
– Да, знам ги. – Отговорих без капка ирония, което беше изключително
трудно. – Добре, а любима книга?
– Ми... много са. Не мога така да избера.
– Хубаво де, кажи тогава коя е последната книга, която си прочела? – Със
сигурност от Еврофутбол биха ми дали най-много 1,20 коефициент да каже
„Петдесет нюанса сиво“. Последва минута мълчание в пълна концентрация.
– Оф, абе ти какво, тука да ме изпитваш по литература ли си дошъл или
да ме чукаш? Давай да карами по същество. А, и да ти кажа, не обичам на
задна, няма да ми го вкарваш много навътре, няма да ми пипаш косътъ и
пляскането по задника са таксува допълнително между петдесет стотинки и
левче, в зависимост от силата на удара. – С всеки изминал момент ми се
струва все по-нелепо, че накрая аз трябва да платя на нея, ама карай, нали
няма да се женим. Приближавам се и тръгвам да я събличам.
– А, нье, нье. Сютюена по време на секс не си го свалям. Чорапити
също. – Оф... Започвам да ѝ правя намеци с очи да се спуска надолу, а тя ме
гледа като теле. Окей, явно не е от досетливите. Прокарвам пръсти по
шията и отмествам кичур коса зад ухото ѝ. После поставям ръката си на
тила ѝ и нежно я подбутвам към проекта Южен поток, но срещам необичай-
на съпротива.
– О, нье, нье. Свирки ни прая.
– Моля?! – Ай, сиктир! Всичко друго мога да приема, но това е
прекалено. Директно станах и започнах да се обличам.
– Ам, ти ко, няя ли да ма ибьеш?
– Ми, май не. Нещо ми е ниско либидото в последно време. Съжалявам,
не е в теб проблема. В мен е.
Отново намерих мадам Диди.

59
 – Много се извинявам, но ще може ли за последно да ми предложите
нещо друго. С предната имаме непреодолими несходства в характерите и
няма как да ни се получи, дори за едното чукане. – Тя пак ме повежда по
коридорите. Надничам плахо в следващата стая.
– Абе, това е мъж, бе! И не, че е от каквото и да е значение, ама е по-
грозен и от оная с неизбърсания задник!
– Той може да е мъж, но би могъл да бъде и жена. Лично ти гарантирам,
че не си имал по-страстна и жарка любовница! – Гордо заяви Диди.
– Знаете ли, мисля, че ми стига толкова за днес. Ще дойда някой друг път,
че то стана никое време. – Бих се върнал най-рано след шест месеца, ако
дотогава все още не съм правил секс. За момента развявам бялото знаме,
давам десет лева на мадам Диди за загубеното време и си тръгвам. В този
момент виждам в края на коридора изящно момиче с такова тяло, че дори
бих ѝ простил ако носи клинове с гащи. Връщам си думите назад! За такава
жена бих платил хиляда лева, дори да имах дълг от десет милиона. Момен-
тално излъчвам гърди и правя най-съблазнителната физиономия, на която
съм способен.
Уви, тя не просто не ме отрази, а дори не ме и погледна. Направо чувах
Графа да ми пее на ухо: „Невидим! За нея сякаш си невидим! За нея просто
си невидим!“
Буквално секунда преди да изръся: „Е тая искам!“, заговори Диди.
– А, маме! За парички ли си дошла? – Изважда няколко петдесетачки и ѝ
ги подава. – Дъщерята. Ще става докторка. На мама гордостта!
Добре, че не успях да си отворя голямата уста, че сигурно щеше да
побеснее, че съм помислил дъщеря ѝ за проститутка и като нищо можеше
да извика оня с големите ръки, който назовава всички анаболи на галено,
сякаш са му първородни рожби, да ме постави от неправилната страна на
секса. Дойдох уж, за да си спестя главоболия, а то се оказа в пъти по-
трудно. Явно тука е така...
Всъщност по-добре, че нещата се развиха по този начин. По-добре да съм
назадоволен, отколкото да ме преследват мрачни спомени за едновежди
жени.
Доближавам се до изхода и посягам към дръжката, но някой разбива
вратата с шут и ме нокаутира. Събуждам се по очи на пода. С белезници
съм, а до мен са наредени я по прашки, я чисто голи всички труженички на
така наречения клуб за джентълмени. Чудно, строен съм барабар Петко с
курвите. Фокусирам мадам Диди, която говори с полицай с маска.

60
 – Ама, моля ви се, г-н полицай. Аз тук съм едва чистачка. Чистя
пепелници и засъхнали петна от семенна течност. Ето този там е сводникът!
Сочи към мен.
Мамка му.

61
 12
Нали го знаете оня лаф: „Като кажат, че сестра ти е курва, ходи доказ-
вай, че нямаш сестра.“ Е, в случая беше почти същата работа. Вместо онзи
орган на реда да ме попита „Ей, приятелче, здравей, как си? Вярно ли е
това? Ти ли си петлето в този кокошарник? На теб ли отчитат яйчица-
та? с всичкия си акъл директно се засили и ми наби боц в ребрата. После
ме вдигнаха за ушите и ме натовариха в една патрулка. Познайте каква.
Лада Нива. Дежа вю.
Всеки път, в който се опитвах да обясня, че не съм никакъв сводник, ядях
плесници. За цялата си кариера Саша Грей не са я пошляпвали толкова,
колкото шамари изядох аз за осем светофара. Като цяло от холивудските
филми съм научил, че правата ми при арест са следните: „Имаш правото
да мълчиш. Всичко, което кажеш, може и ще бъде използвано срещу теб в
съда.“ От общуването си с жените съм научил, че при скандал правата ми
са сходни: „Имаш правото да говориш, но е желателно и разумно да си
мълчиш. Всичко, което евентуално имаш глупостта да кажеш, може и ще
бъде използвано срещу теб по-късно и ще ти излезе през носа.“ Правата на
арестувания в България сводник са следните: „Имаш правото да мълчиш,
но и нямаш правото да мълчиш. Питат ли те, отговаряш, и после
независимо какво си казал, ядеш бой. Не си нито невинен до доказване на
противното, нито виновен до доказване на противното. На нас просто не
ни пука какъв си. Важното е, че сме направили арест и сме отчели
дейност.“
Разтоварват ме пред някакво районно и ме подмятат със същата
грижовност, с която служителите на летището се отнасят с куфарите на
хората. Чак ми стана мъчно за батките на Бризко, те бяха в пъти по-
деликатни. Полагам усилие да се успокоя и да не изпадам в паника. Какво
като са ме арестували? Голяма работа, стават грешки. Дори в резиденцията
на Човека глас бяха нахълтали. Така де, по погрешка, не заради песента му
от Евровизия. Накрая му се извиниха и всичко беше наред... Но ако при мен
не стане така? Ако наистина вземат да ме вкарат в затвора? По принцип съм
практичен човек, който има план за всякакви критични ситуации. Ако има
апокалипсис със зомбита, ще се барикадирам в мола. Ако ни нападне
цивилизация, която живее под земната кора, ще се барикадирам в мола. Ако
дойдат извънземните, ще се барикадирам в мола. За съжаление никога не
съм мислил какво ще правя ако потенциално изпусна сапуна в банята. Зад
решетките обезателно ще ме налази някой палавник с оферта да ми бъде
„приятел“ и да ме „пази“, а аз нито съм с достатъчно големи ръки, че да не
62
бъда нечия кучка, нито съм толкова умен, че да успея да избягам, преди да
се озова в нечии груби обятия. Мамка му и шибаната ирония. Отидох в
публичен дом, за да търся секс, а сега ще ме пратят някъде, където сексът
ще търси мен. В предната глава ви се оплаквах, че не съм бил бенефициент
на женска ласка от шест месеца. Искрено се надявам, ако ме вкарат в
панделата, когато изляза да мога да се похваля, че не съм бил бенефициент
на ничия ласка.
Ама стига съм си мислил глупости, те още не са ми повдигнали
обвинение, аз се притеснявам какво ще се случи в затвора. Изобщо няма как
да ме съдят за сводничество, защото аз нямам нищо общо с онзи бардак и
съм напълно невинен. Реално е много по-притеснително след малко кого
ще срещна в ареста.
Представата ми за потенциалните обитатели на такова място, е дори по-
плашеща от изречението: „Мило, закъснява ми...“ Представям си как вътре
ме чакат създания страдащи от остра липса на врат и с по двеста милилитра
мастило на квадратен сантиметър кожа, които ще са жадни за прясна не-
рецидивистка кръв.
След кратка регистрация и още няколко задвратника тръгнаха да ме водят
към пета килия. Краката ми потреперват, но трябва да се държа хладно-
кръвно. На такива места най-важното нещо е първото впечатление. Вариант
е да гледам лошо, но това амплоа няма да ми приляга особено и набързо ще
ме разконспирират, че съм позьор. Най-сигурният начин да респектирам
всички в килията, ще бъде да си придам вид на средностатистическия
клиент на клуб „Цервило“ в пет сутринта. Широко отворени очи и много
резки и некоординирани движения. Никой няма да иска да се закача с
надрусан и луд човек.
Набутват ме в килията, а вътре... няма никой. Йес, бе! Въпросната пета
килия беше луксозна като всички помещения, в които се събуждат героите
на поредицата „Убийствен пъзел“. На стената бе издълбан я с нокти, я с
друг способ надпис гласящ „Истината днес е само тази, родната полиция
ни пази“ за който останах със смесени чувства дали ми действаше
успокояващо или потискащо. Бях изключително щастлив, че няма други
обитатели и щом се абстрахирах от мизерията, единственият проблем беше,
че мястото леко понамирисваше. А под леко понамирисваше имам предвид,
че смърдеше непоносимо. На чесън, снакс Лъки Бой, който за съжаление
вероятно е преминал през нечий стомашно-чревен тракт и е напуснал в
агрегатно състояние, и разбира се, на пот, ама от оная най-гадната, която
може да се подуши предимно в края на осемдесет часова екскурзия с
автобус без климатик. Но това са бели кахъри, важното е, че съм сам и няма
партизани. Даже успях да си намеря местенце на една пейка, което не
лепнеше и поседнах сладко-сладко. То пък не може само карък, ебаси!

63
Трябва и малко късметец да има човек! Притворих очи и си пожелах,
когато ги отворя някой да ми се извини за станалата грешка и да ме пуснат
да си ходя.
Скърцащите панти на вратата нарушиха спокойствието ми. Честитка.
Вкарват пет човека. Бръснати глави, бомбери, камуфлажни панталони. От
някоя агитка ще да са, но нямат никакви отличителни знаци. Явно са им
събрали шалчетата. А сега де? От кой отбор съм? Вероятността да сбъркам
е петдесет процента, но този риск въобще не ми допада. На външен вид са
по-ошмулени и маризени и от мен. Хич не са в добро настроение и със
сигурност имат желание да ми оставят отпечатъци от кубинки по инак
чувствителната и аристократично бледо бяла кожа. Ако не измисля как да
им взема страха, ще ме млатят, докато не ги заобичам като родни братя.
Късно е да ги гледам с предварително репетирания поглед на често ходещ
до тоалетната купонджия, който няма проблеми с простатата, затова остава
само да говоря като луд. Един от тия ме пита от кой отбор съм, а аз му
отговарям с Гондорски акцент: НУ МА ЦИ АХИ, ДУР БА ДИ АЗА!
Не знам дали ме помислиха за психопат, шаман или средно симпатичен
орк от Властелина на пръстените, но повече изобщо не ме закачаха. По-
късно вкараха още две момчета в килията. Евстати от Хаскюу, който бил
цели три месеца на бригада в щатите и говореше по следния начин:
„Здравейти, фриендс. Много съ радвъм да ва видя. Нямате си придстава
колко различни са нищата в Юнайтед Стейтс сравнение с тез в
Бългерия.“ И дилър под кодовото име Кашпата. Викали му така, защото
винаги имал в себе си растения. Абе много весела компания се събрахме,
чак не ми се тръгваше, но ме привикаха на разпит.
Започвам да се обяснявам на разпитващия.
– Моля ви, изслушайте ме. Аз съм невинен.
– Ама естествено, че си, бе мойто момче. Вярвам ти. А всички ония
девойки, които ги прибрахме се кълнат, че са девствени. И на тях им
вярвам. Били от френската гимназия и тамън тръгвали на екскурзия за
Белоградчишките скали, но влезли групово да търсят тоалетна. То според
мен френската гимназия още е била поляна, на която са пасяли крави,
когато едната от тия е празнувала абитуриентски бал, ама и тя милата
твърди, че е ученичка.
– Нали? Много дърта, чуек. И на мен тръгнаха да ми я предлага... Ъъъ... и
аз влязох да търся тоалетна.
– А и какъв си ти такъв пишман сводник, бе? Ще умреш от глад бе,
момче. Кой ще ти плати за тия, бе? Едната по-космата от мен, другата по-
грозна от единствената дъщеря на тъща ми, третата с такъв задник, че
сигурно акт 16 са я накарали да си изкарва за него.

64
 – Вие изобщо не ме чувате, аз бях там, за да ползвам услугите на
работещо момиче, но в никакъв случай не съм сводник или собственик. Ще
бъда честен с вас. Не бях правил секс от половин година и ми беше писнало
да душа змията собственоръчно, затова потърсих професионална помощ.
Даже за пръв път посещавам такова място!
– Верно ли? За пръв път ти е било? На мен знаеш ли колко жени са ми
казвали, че съм им първият и никога преди не са давали на друг да ги
такова баш там? То вътре лабаво кат’ ластичка на стари боксерки, те на мен
ще ми обясняват, че им била такава физиологията.
– Добре, г-н полицай, моля ви. Наистина, погледнете ме. Приличам ли ви
на сводник? Аз дори не мога да накарам жена да прави секс с мен, камо ли
пък да я накарам да спи с някой друг!
– То не ти е само това проблемът, мойто момче. Освен за сводничество,
един от колегите ще повдига обвинение и за нападение над служебно лице.
– Нападение над служебно лице?! Честно ли?! Моля ви се, ако случайно
някой си е изкълчил пръст, докато ме е шамарил или съм оставил шрапнел
от ребрата си по нечия обувка, искрени извинения!
– Ма ти си голям отворко, бе, келеш такъв! Айде сега щом ти знае
толкова устата ще добавим и обида на длъжностно лице и неуважение към
униформата.
– Тогава щом вие не искате да ме чуете, според директива 212, чл. 8, ал.
5, сте длъжни да ми осигурите среща с психолог, тъй като се чувствам
травмиран от отношението ви. – Това си е чист изстрел в тъмното, защото
не знам дали съществува такова чудо в закона, но имам крещяща нужда
някой адекватен да ме изслуша, а този със сигурност го мързи да свери
автентичността на твърдението ми. Измърмори нещо, припсува ме и не
след дълго цъфна психологът.
– Моля ви, вие поне трябва да ме изслушате! Аз съм невинен!
– Какво значи човек да е невинен? Възможно ли е някой истински да бъде
невинен? Дали това не са проекции на подсъзнанието ни? Дали това
твърдение само по себе си не е една заблуда на душата? – Излишно е да
казвам, че не ми бе оказано желаното съдействие, но за сметка на това
изслушах доста вълнуващ и убедителен монолог, след който май се съ-
гласих да участвам в секта, която общува с извъмземно на име Рупърт.
След въпросния полет над кукувиче гнездо ме заведоха в малък кабинет,
в който ме чакаше адвокатка. И то каква! Толкова беше засукана, че
набързо забравих за всичките си проблеми. Направо съм влюбен и за
пореден път се чудя защо не мога да срещна такава жена в нормални
обстоятелства?! Нищо, сега ще ме измъкне от тази каша, ще се залюбим и
ще разказваме забавната история за запознанството ни на внуците... Че съм

65
отишъл на курви, арестували са ме, а тя ми е била служебен защитник.
Мечтата на всяка жена.
Тя се приближава до мен. Сега сигурно ще сложи нежно ръка на рамото
ми и ще ме успокои, че всичко ще бъде наред.
– Искам само да ти кажа, че ненавиждам такива свине като теб, които се
държат с жените като с парчета месо и ще те защитавам само по принуда.
Чудя се дали съм по-разстроен от мнението ѝ за мен или от това, че по
всяка вероятност съвсем скоро ще стана гадже на някоя батка със
зеленчуков прякор. Няколко часа по-късно се озовавам по бързата
процедура пред съдия.
– Съдът разгледа доказателствата по операция „Синя прашка“ и взе
своето решение. Намираме обвиняемия за виновен.
Мамка му.

66
 13
– Как така виновен, бе? Вие луди ли сте? Ще ви съдя в Страсбург! Това е
безумно!
– Г-н Калбуров, моля сдържайте си нервите и не прекъсвайте служебните
лица.
– Ама как да не ви прекъсвам, вие ще ме вкарате още малко в затвора, без
да съм направил нищо!
– Г-н Калбуров, запазете тишина! Не ви намираме за виновен по
обвинението за сводничество. Виновен сте за това, че сте търсил услугите
на проститутка, което е наказуемо. Налагам ви глоба от хиляда лева.
– Само глоба? Без затвор?
– Кой ще се занимава да ви вкарва вас в затвора, бе младеж?
Е, за щастие затворът ми се размина, но времето летеше, а на мен
продължаваше да не ми върви с жените. Да не си правил секс толкова дълго
време е много тежко. Най-големият проблем на депривацията от
пенетрация на женска междукрация, е наличието на прекомерна
мастурбация. Принудителното въздържание те кара редовно да посещаваш
екзотични дестинации като youporn, pornhub и xhamster. В даден момент по
инерция вместо Youtube пишеш Youporn в лентата на браузера и то така и
така като си влязъл вече... Поне да разгледаш, може да има нещо интересно.
Скролвам си из сайта и изведнъж в дясно виждам снимка на красиво
момиче и следния ярко премигващ надпис:
„Таня от София иска твоят кур в тясната си путка! Наеби я сега!
Кликни тук!“
А стига бе! Откъде пък ме знае Таня, че чак да ме иска? Ама какво ми
дреме, бързо преди да се е разколебала. Цъкам, а то се оказва, че Таня
всъщност е Антон и ми се причинява такова букаке от вируси на
компютъра, че трябва да преинсталирам Уиндоуса. Иначе по принцип си
падам леко фетишист и гледам предимно българско аматьорско порно.
Качеството на картината винаги е сякаш са се снимали с Нокия 3310 и
незнайно защо, почти никога няма читави еякулации, но като изключим
това просто ми действа възбуждащо ухото ми да бъде полагено някое „
Ооой Страхиле, чукай мъ, чукай мъ, напълни мъ с любов! докато на заден
фон се чува пуснатият телевизор и в частност как Ани Салич чете
новините.
Залагам си на българското. Грам не ми е кеф да гледам професионално
порно. Не намирам за кой знае колко възбуждащо да ми показват как си
помпат гениталиите от два сантиметра разстояние, защото започвам да се
67
чувствам като гинеколог и уролог. Пък и то изобщо не става за лъскане.
Действаш си там, вършиш си работата, хубаво ти е, много си близко, само
още секунда, да, да, там съм... и точно в сюблимния момент ти показват
близък кадър на лицето на мъжа и убиват всичко в теб!
Колкото и да си загорял е много трудно да си намериш нещо свястно за
лъскане. Търсенето често е по-дълго от самия процес на себеизточване.
Заглавията винаги са свръх подвеждащи! И тук си лъха, че сме много далеч
от запада... Чужденците си се отнасят с респект към жените. Цъкаш на
заглавие „Hot 18 year old amateur teen suck cock“ и вътре те посреща някоя,
която първо е поне 45 годишна, второ е уж аматьорка, ама я снимат едно-
временно с три камери, и трето, единственият начин да се нарече hot, е ако
се предположи, че докато е снимала сцената е била болна от грип и с
температура. Колкото и да е гадна, онези си я промоутват подобаващо. В
този аспект българският мъж не е никакъв кавалер. Повечето нашенски
клипове са със заглавия „Курва лапа“, „Цвети курвата от Монтана
духа“, „Курвичка прави минет”.
А що са курви, бе?! Защото са се доверили да позволят да ги снимат, а
после са били пуснати в нета ли? Не, не са курви жените, които дават да ги
снимат. Мъжете, които качват клиповете в интернет са педали. В крайна
сметка като нямат честта да спазят устната уговорка да не го показват на
никого, да имат достойнството да я представят подобаващо. „Феноменална
мацка прави невероятна свирка!” звучи много по-добре от „Курвата го
поема”.
Страшна работа е да ти се налага да гледаш толкова порно, но
положението става най-трагично, когато дори селфита от Инстаграм ти
приповдигат... настроението. Да лъскаш по пет-шест пъти на ден не си е
работа. Не че е изморително, тъй като кумулативно отнема към пет-шест
минути, но си е тревожно. В даден момент започнах да се притеснявам за
бъдещото си поколение. Да не взема да изхабя количеството от толкова
лъскане?! От часовете по Биология помня, че яйцеклетките при жените са
под брой, но изобщо не можех да се сетя как стоят нещата със
сперматозоидите. Да не стане така, че да ги изпратя всичките в мивката в
банята и после да не останат за бъдещата ми съпруга. По случая написах ре-
микс на песента на Ванко 1 и Ирина Флорин.
„Ууу, спри се! Стига лъска толкова сега!
Ууу, спри се! Не остана сперма в тез мъда!“
Толкова се бях притеснил, че започнах да се ровя в интернет за помощ.
Нямате представа в какви форуми попаднах, когато написах „Може ли да
ми стане нещо, ако лъскам над пет пъти на ден“. Обществото на
мастурбаторите е много задружно и добре информирано. Казаха ми
страхотен метод, с който се разбира дали прекаляваш.

68
 Докато спермата е с хомогенна консистенция, като първите натискания
на току-що отворен течен сапун – лъскай на воля. Започне ли обаче да
пръска разредено, сякаш някой е досипал вода в шишенцето, защото сапун
почти не е останал – дай си лека почивка.
Не ме разбирайте погрешно, мастурбацията е нещо прекрасно, но по
никакъв начин не може да се сравнява с женската топлота и влага. Опитът
ми да отида на проститутки ме доближи много повече до това мен да ме
изчукат, отколкото аз да изчукам нещо, затова ще обърна палачинката и
отново ще пробвам да си намеря гадже. Понеже напоследък грам не ми
върви с жените, реших да се обърна към специалист, който да ми помогне
да си подобря отношенията с нежния пол и най-накрая да сложа край на
тази непоносима суша. В същия форум на серийните мастурбатори ме
насочиха към сексолог. Посетих го в кабинета му.
– Здраствуйти, меня завут Наталии Кабилкин! Я сиксалог, психалог, и
ачитил по щастливъй живот. Очин харошъй миня да са запазнаим. Що ета
праблием и пачему въй обърнится към меня?
– В последно време изобщо не ме бива с жените. Не мога да си намеря
гадже, не мога да намеря да изчукам някоя. Положението е трагично.
– Да, я панимаю. Кайе според теб ета праблием? Пачему тъй са праваляш
в атношения и не можиш да намери жина?
– Може би просто съм голям карък? Възможно ли е да е само това?
– Нивазможна да бъди сама тава.
– Тогава нямам представа какъв може да е проблемът. Понякога ми се
случват много странни неща.
– Какви тез нища напримир?
– Излизам на среща с жена, която харесвам страшно много и нещата са
прекрасни. По всичко си личи, че тя също ме харесва. Изведнъж обаче,
сякаш телепатично се свързвам с бившия ѝ приятел и му разказвам колко
ни е хубаво, че май имам чувства към нея, че ще бъда ужасно мил, че ще я
изслушвам, че ще я чукам как си трябва и няма да повтарям неговите
грешки. И той, видиш ли, когато чуе тези неща, моментално ѝ се обажда с
молба да се съберат. Така дори да съм пред прага на дома ѝ, нещата не се
получават.
– Неприятная ситаация, Дмитрий.
– Ужасно е просто! Все в последния момент се обърква по нещо.
– Дмитрий, жени очен сложнъй същиства. Ти мислил ли да пробва с мъж?
Както казва моя калиежка Наталия Кабилника: „Да имаш дупенце и да не
правиш любов в него, все едно да имаш Паршие и да го държиш в гаража.“
– Абе, докторе, ти сигурен ли си, че това важи и за мъжете?!

69
 – Ама, каниечна, Дмитрий, то всички имами дупинца! Ни трябва да са
прави раздилиние между идни и други. Любовта ни пазнава дупки, ни
пазнава пол, ни пазнава время и прастранства!
– Да, разбирам концепцията на идеята, но това начинание не е за мен.
– Ета тава твой прабльем! Ти тиснагръда гледа на любов!
– Това са пълни глупости! Аз съм крайно толерантен човек. Вярвам, че
всеки има правото да обича когото си иска, независимо от чуждите мнения
и разбирания. Даже един мой приятел се ожени за дърво в Борисовата
градина. Честно ви казвам, кумувах на церемонията. Плаках от щастие!
Лично подарих на щастливата двойка шкурка, за да бъде по-пикантна
първата брачна нощ, но това е дълга история. Докторе, просто аз харесвам
жени.
– Харашо, харашо, Дмитрий, кажи тогава каква жина иска да намйери ти?
В твоя най-хубава фантазия, каква бъдит таз жина?
– В най-прекрасния и имагинерен вариант? Иска ми се да бъде свястна.
Нали, то е ясно, всички сме правили глупости, но ми се ще нейните да не са
прекалено много. Не искам с баджанаците ми да можем да напълним зала
Арена Армеец. Да е хубава, но това да не е за сметка на факта, че например
е тъпа. Да, то сексът е нещо чудесно, ама след тези 47 секунди трябва и две
приказки да може да си кажем. И да е мръсница, това е много важно. Ама
не от ония мръсници, дето викат, че обичали всичко в секса, а после ти
връчват един списък със забранени дейности.
– Да, аз разбира, Дмитри. Разкажи миня още. Каква трябва бъди таз
мръсница в лигло?
– Трябва да обича да прави свирки. Това е не по-малко важно. И също
така да обича да ѝ свършват на лицето. Ама да обича, докторе! Не просто
да прави и да дава.
– Ааа, патамуща тъй хачуш и на жина да е толказ хубаво, колкото на
тибя?
– Ъ... Да... Защо не? И това също! Но по-скоро защото по мои
наблюдения разликата между едното и другото е огромна. Тези, които
обичат, правят доволна гримаса, сякаш току-що са усетили уханието на
най-прекрасната роза на света, след което, ако не си ги уцелил в окото,
продължават да те гледат перверзно и да те смучат. А онези, които просто
дават, често ти развалят кефа, тъй като правят физиономия, сякаш са им
изстискали лимон в устата и очите. И не, че ми става гузно като ги гледам
как се блъскат в касите на вратите, докато тичат към банята да се мият, ама
много мразя ситуации, в които жените изопачават нещата, сякаш те са ми
направили услуга, като всъщност аз съм им направил услуга... То това са си
протеини, нали така?

70
 – Точна така! Ясна и рабатата, Дмитрий, я тибя разбрал. Ти иска
разкрипиена жина, а я знают как да спичелиш всяка девочка. Сега аз ще
каже тибя най-дабра тактика за свалка. Жинити обича силни и властни
мъжие. Ти трябва бъдит многа директин. Трябва да га поглйедниш здрава в
очити и да кажиш: „Ти таз вечер бъдит моя курвичка, аз тибя щи скъса от
сиекс.“
– А след това да ѝ кажа, че ще я поря като риба или че ще я пълня като
Гергьовденско агне?! Аре стига глупости, как така ще кажа такова нещо на
някоя? Коя жена би ми вързала след това?
– Щом ти ни вярва в мои съвети, напасни кабиниет и ни са връща повичи!
– Добре, добре, извинявайте, че поставям думите ви под съмнение. Само
че наистина не бих могъл да кажа това, защото съм много стеснителен.
– Нйет праблием, аз ще даде на тибя хапче, което напълно атпъсни твой
език и жилания. Ти щи са носи като волна птичка на криле на искриността.
– Окей, хубаво. Ще ви се доверя.
След няколко дена успях да си уредя среща с момиче, което ми допадаше.
Спазих стриктно инстуркциите на доктора и изпих хапчето половин час
преди да се видим. Нещата започнаха чудесно. Разговорът ни вървеше,
всяка пета шега ми беше що-годе успешна и тя се смееше. Всичко беше
супер до момента, в който започнах да усещам, че ми поизтръпват различни
части на тялото. Тогава се зачудих какво хапче ми е дал онзи идиот и как
може да съм толкова тъп и отчаян, че да го изпия. Изведнъж тотално
изгубих контрол над думите си.
– Обичам дългите разходки по плажа... също така да ми духат. Ти обичаш
ли да духаш?
– Моля?
– Ха-ха, шегувам се. – Първия път ми се размина. Разговорът си мина в
нормалния тон, но после пак имаше изблик.
– Май не съм голям фен на сушито... но ти имаш много красиво лице.
Обичаш ли да ти свършват на него?
– Ти бъзикаш ли се с мен?
– Не, не, извинявай, понякога имам много неуместно чувство за хумор. –
Пак успях да закрепя положението, но усетих, че беше на косъм да ми
лисне питието в лицето и да си тръгне. Овладях се за момента и заговорих
адекватно, но естествено това не продължи дълго и скоро пак изригнах.
– Е, много ясно, че съм гледал всички сезони на „Приятели“... ама ти
имаш огромни цици! Сигурно яко се лашкат като се чукаш на задна. Дали
има шанс да ми пуснеш днес, или трябва пак да излизаме?
Такъв шамар ми изши, че ударната вълна събори менютата от съседната
маса на пода. Взе си чантата и директно ми показа гърба си, а аз тичам след
нея и се опитвам да ѝ обясня.

71
 – Моля те, не си тръгвай! Много те харесвам! Искам да те чукам между
циците! Пих някакво хапче и затова говоря така! Ако мразиш да ти
свършват на лицето първите няколко пъти ще направя компромис за в
устата! Стани ми гадже! Моля те! Поне една свирка! Или чекия!
– Не ме търси повече, психопат такъв!
Тя се метна на един бакшиш и отпраши към хоризонта. Кучка. Ако се
беше навила за чекията щях да ѝ кажа, че таксито, на което се качи беше
копърка, ама на! Среден пръст! Вози се!
Мен пък всички на тротоара ме зяпаха. Установих, че съм с ерекция.
Мамка му.

72
73
 14
Отидох да си искам парите от Кобилкин и го заплаших с полиция, защото
ми е продал наркотик.
– Дмитрий, аз пари ни връща, но мога да обезлича тибя. Щи ти направя
ощи три бизплатни кансалтации.
– Тия консултации не искам да ти казвам къде да си ги завреш. Или давай
пари, или викам куките.
– Затава ни ти варви в любавта, Дмитрий, ти ни искаш да са учиш, да са
развиваш, да са разрастваш.
– Да звъня в полицията, викаш?
– Ех, значи, нидей таказ, Дмитрий, аз само са апитал да памогни. Имам
друга идиея. Мога да дам тибя ваучир за симинара на една калиежка.
– Абе, стига с тия семинари, бе ей!
– Ти ни си чул за какво и този симинар. Симинар е за свирки.
– Ебаваш ли се?
– Ни сам казал, чи ти щи са учи да прави свирки. Там щи бъди пълно с
жини, които щи искат да са учат! Схваща ли ти моя мисъл?
– А... Да, имаш право. Давай ваучера.
Това вече е интересна възможност. На семинар за свирки биха отишли
само крайни нимфоманки, а в момента имам нужда точно от такава. Жена,
която не знае думичката „не“. Ще оправдая присъствието си с това, че съм
журналист, който пише статия за семинара.
Освен мен в залата имаше още шест човека. Двойка гейове, жена на
средна възраст с очила, които ѝ придаваха ужасно строг вид, мацка с
типичния ковренски стайлинг, която наглед имаше колкото кубика силикон
в устните, толкова и в циците, и най-шокиращото, 75 годишна баба с 18
годишната си внучка.
Или ще се пробвам с коврата или с внучката, но ще изчакам да мине
семинара, за да преценя коя е по-палавата от двете. Лекторката се изправи.
– Здравейте, приятели. Казвам се Томашина Мирчева-Дукова и съм
пристрастена към свирките. Открих тази си страст в началото на двадесетте
си години и понеже съм максималистка, оттогава се стремя да бъда най-
добрата. Многото практика и проучвания доведоха до много знания. След
време осъзнах, че никоя жена не знае повече от мен за свирките и прецених,
че съм длъжна да споделя тази безценна информация със света. Така се
роди идеята за първия семинар за свирки, който кръстих „Свирконар“.
Виждам, че днес сме се събрали доста различни типове хора, но съм
изключително щастлива, защото знам, че ни обединява едно. Любовта към
74
кура. Разбира се, един от най-добрите начини да се работи с него, е с уста.
Свирката е изключително нещо. Свирката купува поршета и апартаменти.
Свирката сваля президенти от власт. Свирката е най-силното оръжие, което
жените притежаваме. Прощавайте, очевидно и мъжете. – Погледнах я
въпросително. Нямаше да е зле да ме анонсира, за да знаят жените, че не
съм дошъл да се уча, а да бъда тестов субект. – За малко да забравя – това
там е Димитър, който е журналист. Ще пише статия за семинара, а после
дори може да вземе интервюта от някои от вас, за да напише по-добра
рецензия.
– Отлична идея, Томашина! С най-голямо удоволствие.
– Моля ви се, за нас е чест! Така, време е да стартирам с подготвения
материал. Всички може да се включват и да участват с въпроси по всяко
време. По ред на номерата. Не трябва да го чакате да си поиска свирка.
Сама поемете инициативата. С такава небрежност и непукизъм трябва да
му разкопчавате панталоните и да му го напалвате, сякаш си отваряте
чекмеджето с приборите и си взимате лъжица, за да ядете йогурт. Това е
тематичен начин да гледате на нещата, защото и след свирката ще има
йогурт за вас. Е, няма да е с бифидус-есенсис, но ще бъде с не по-малко
полезни вещества. – Никога повече няма да ям кисело мляко. Внучката се
изправи и зададе въпрос.
– Вярно ли е, че в зависимост от диетата спермата има различен вкус?
– Вярно е. – Отвърна ѝ лекторката. – Храната, цигарите и алкохолът оказ-
ват влияние на вкусовите качества, но в крайна сметка дори мъжът да е на
диета само от ананаси, накрая спермата му няма да има вкус на бисквитки
орео или баварски крем. Все ще си е сперма.
– Добре, а до колко е важно свършването да е по мен, защото като цяло
изобщо не ми харесва на вкус. Много горчи.
– Миличка, мъжете, които не държат да свършват по теб, вероятно са
доста скучнички. Един мъж трябва да е безскрупулен в желанията си, а
оттам нататък ти определяш кое е прекалено. На твоите години може да ти
се струва крайно, ако иска да ти прави двойно проникване с вибратор, но
след време тези неща изобщо няма да ти правят впечатление. Не трябва да
има ограничения в нищо. И тъй като така и така стана въпрос за празненето
ще продължим с него. Много е важно да умеете да говорите мръснишки.
Мъжете обожават лицевото свършване, затова непосредствено преди той да
се изпразни, заявете властно: „Искам да ми свършиш на лицето!“ – Тази
добре се е подготвила. До момента съм съгласен с всичко. Изправи се
дамата с очилата.
– Вижте, аз съм с три висши образования. Завършила съм микробиология,
фармацевтика и икономика. Сама разбирате, че съм интелигентна жена и не
мога да звуча толкова елементарно. Не може ли да бъда по-изискана в

75
подбора си на думи? Например ако кажа: „ О, да, облей ме цялата, искам
да усетя как твоите полови клетки нахлуват дълбоко в порите ми и
правят кожата ми млада и сияйна! Цялата подгизвам, когато си
представя как източвам надсеменниците ти с устата си! Искам всеки
един от милионите ти прекрасни сперматозоиди с устройство от
акрозома, ядро, цитоплазма, центриола и митохондрии по себе си.” Това
не би ли го възбудило?
– Ама моля ви, чак започнах да се ядосвам, че аз нямам сперма, че да го
кажете на мен! Проблемът в това секси обръщение е, че е много дълго и ако
тръгнете да го казвате цялото по време на свирката, ще се загуби от
ритмиката на акта.
– Бих могла да го кажа с пълна уста. Като малка бях много запалена по
вентрилоквистиката. Мога едновременно да правя свирка и да говоря по
телефона, без почти да си личи. Фъфля леко, но е сякаш съм лапнала
бъркалка за кафе, а не цял член. – Ето на това се вика талант, ама докато не
видя с очите си, не вярвам.
– Доста похвално и впечатляващо, но аз лично бих ви посъветвала да се
придържате към по-семпли фрази, освен ако не обслужвате някой
професор, разбира се. – Коврата вдигна ръка, за да получи думата.
– Да, здравейте. Евстатия на 24, модел и носителка на титлата Мис
Синеморец 2014-та. Искам набързо да попитам нещо, че после съм на
козметик. Въпросът ми е има ли начин да правим дълбоко гърло без да ни
потекат сълзите и да ни се развали гримът? – О, нямаш проблеми, помислих
си аз. Ти само го поеми целия, пък ако ти се развали грима, ще те гримирам
лично. – Защото когато духам в кола в движение и влезем в дупка, мъжът
подскача и ми го забива директно в гърлото. Мисли си, че съм го направила
нарочно и като се превъзбуди и ми натисне главата, докато успея да се
дръпна, вече са ми тръгнали сълзите. Много е тъпо така. Петдесет лева съм
дала да ме гримират, а отивам на дискотека с размазан грим!
– Петдесет лева за грим?! Мило момиче, тези дебели вежди, които са ти
нарисували не струват и петдесет стотинки. Подозирам, че ако някой ти
свърши на лицето ще намалеят на половина. – Подхвърли бабата, а аз едвам
се сдържах да не се засмея е глас.
– Е, госпожо, моля ви, нека бъдем по-толерантни една към друга. –
Томашина успокои ситуацията. – Иначе казусът е интересен, но не съм
убедена, че има решение на конкретния проблем. Просто отпуснете гърлото
си и го поемете. Дълбокото гърло също е изключително важен фактор.
Усвоявайки това умение, вие ще се превърнете в магьоснички в оралната
любов. Астор може да си маха главата с илюзия, бившето ви гадже може да
си я маха с уиски и бира, а вашият фокус трябва да е да умеете да скриете с
уста всеки мъжки атрибут, независимо от размера. Където другите казват

76
„ГХГХ-ГХГХ-ГХГХ“, вие продължавате! – Браво, Томашина! Тази женица
наистина ги разбира нещата! Очилатата отново се изправи.
– А истина ли е, че мъжете изпитват по-силен оргазъм, когато им се
стимулира простатата?
– О, разбира се, но трябва да си имате едно на ум. Когато жените сме в
по-палаво настроение и сме си нарочили, че ще разрешим пенетрация на
два сантиметра над вулвата, сме се подготвили предварително и сме си
направили клизма. Съмнявам се, че мъжете правят подобни неща и е много
вероятно да се поизцапате, ако им бръкнете в онази дупка.
– Ужас, ако това ми се случи директно ще му повърна на фалоса. –
Възмути се същата, а в този момент се обади възрастната дама.
– Мила, така и така за да усвоиш дълбокото гърло, доста пъти ще си на
прага на повръщането. Много сте разглезени, бе! Едно време никой не ни
питаше дали можем или искаме да ни влиза в гърлото.
– Ама, госпожо, засрамете се! Как може на тези години да говорите по
такъв начин?
– Баба ми може да е възрастна, ама май вие сте тази с бастуна, госпожо. –
Внучката се застъпи за баба си. – Вместо да го гълтате него, гълтайте от
другото. Белким избие клин-клин и от онова кисело ви се оправи и
киселото настроение. – Нещата започнаха да загрубяват, а мен ме хвана яд,
че нямам пуканки, за да мога да се насладя максимално на сеира. Томашина
отново се намеси.
– Моля ви, моля ви, нека да не се караме! Позволете ми да продължа.
Следващият много важен момент е да пазите члена и да не го дерете със
зъби. Все пак работите с чувствителен орган. – Бабата си бръкна в устата,
извади си кастанетите и показа най-чаровната беззъба усмивка на света.
Радвах се, че това не ми подейства възбуждащо, защото явно все още не
съм в най-тежката фаза на отчаянието.
– Да, госпожо, това наистина е доста полезно, но останалите участници
не могат да направят тази маневра и просто трябва да са по-внимателни.
Продължаваме нататък. Не подценявайте колко елементарни са мъжете.
Способни са да повярват на всяка лъжа, стига да им е изгодна. И тъй като
редовно ги лъжем за всякакви други неща от сорта на „ О, да, много беше
добър. или „Да бе, и аз свърших, много ясно.“ и „Е, не се притеснявай, на
всеки се случва. Аз и без това бях уморена. трябва да ги лъжем и че обичаме
да правим свирки. Дори да не са ви любимото занимание, когато те си
мислят, че изпитвате огромно удоволствие да ги обслужвате, ще им е в
пъти по-приятно. А колкото повече обичат свирките ви, толкова по-лесни
ще са за манипулация. Споменах ви в началото, че свирките купуват
апартаменти. Просто гледайте на това като на роля. Бъдете Мерил Стрийп
на свирките. – Права е, мамка ѝ. Сякаш ме е слушала какво разказвах на

77
Кобилкин. – Друг важен фактор е влагата. При добрата свирка от топките
му трябва да капят вашите лиги. – Отново се изправи внучката.
– А каква е разликата между сухата и влажната свирка? – Този път
миската нанесе удар.
– Същата като със секса. Питай баба си, предполагам, че на нейните
години отдавна е научила разликата между това да влиза сухо и на
влажно. – Бабката изобщо не ѝ остана длъжна.
– Девойко, мъри-оперирана, можеш само да си мечтаеш да си толкова
лъзгава на моите години. Бих ти казала да докараш оня, който е платил за
втората вагина под носа ти, за да му покажа за какво иде реч, ама не правя
секс с набори. – Един от гейовете се изправи.
– Ама аз тука за свирки ли съм дошъл да слушам, или как кокошки си
скубят словестно перушинките?! Искам само да ви кажа, че умея и правя
всичко, което чух до момента.
– И още как, бейби! – Обади се другият и го плясна по задника. – Изобщо
не знам как можахме да си изгубим времето да дойдем на този тъп семинар
с такива патки като вас. Тая с очилата според мен кур и на снимка не е
виждала, бабата вместо да си гледа индийските сериали, довела тук
внучката, която пък вместо да практикува, дошла да слуша, моля ви се, а на
последната като гледам как са ѝ направени циците, вероятно се чука с
такива мизерници, че да са я водили най-много на ол-инклузив в Китен. Но
журналистчето може да остане след семинара, за да му дадем едно
интервю... – Настъпи мълчание и размяна на шокирани погледи, най-
травмираният от които със сигурност бе моят. Лекторката вдигна ръце.
– Мисля, че е време да приключим за днес. Искам само да кажа две неща.
Първото е, че спермата е здраве, а второто, че лошата свирка, е ненапра-
вената свирка. – Аз станах да я аплодирам за това ѝ заключение, но бях
прекъснат от единия от гейовете.
– А, да, пропуснах да кажа, че г-ца мис е облечена ужасно. – Ето тук си
еба майката. Онази подскочи.
– Ти на кой ще говориш така бе, курво?!
В този момент започна масов бой. Гледали ли сте едно време кеч-мания,
където се бият по десет човека на един ринг и който го изхвърлят, отпада.
Е, същата работа, само че се млатиха два гея и четири жени. Беше неравно-
стойна битка, защото предвид естеството на семинара, всички дами бяха
решили, че ще има и нагледна демонстрация, затова си носеха вибраторите.
Битката беше епична като от Междузвездни войни. Кръстосваха се
вибратори от най-различни видове и форми. Вибриращи, светещи, с
въртящи се глави, с пингвинчета за стимулация на клитора. Никога не сте
виждали такова нещо! Аз опитах да се измъкна в суматохата, но внучката

78
се промъкна зад мен и ме хвана здраво, а бабата започна да ме налага с
вибратора си. Беше необичайно лъзгав.
Мамка му.

79
 15
Не успях да забърша нищо след семинара, но за сметка на това ме
нашляпаха едно хубаво. Болката беше малка, срамът – голям.
Сексът продължаваше да липсва и затова се обърнах към тефтерчето с
имената на предишните ми завоевания. Започнах да пиша първо на тези,
при които съм се представял добре, после на онези, с които съм бил
колеблив, а накрая дори на жените, за които бях сигурен, че са останали
разочаровани. Равносметката беше в 70% обвързани, 20% преструващи се
на обвързани, за да не им се моля и 30%, които дори не ми отговориха.
Пълна греда.
Може би е време да започна да търся жени, както го правех в добрите
стари времена. В интернет! Ех, колко беше хубаво преди. Имаше изобилие
от сайтове за запознанства. Elmaz.bg, limpa.bg, aha.bg, flirt4e.com,
sladur.com, sofianci.com. Навсякъде имах регистрация. Sofianci.com ми беше
любим, защото можеше да си ги подбираш по квартали. Едно е да си имаш
дама със статут „приятелка с привилегии“ на петнадесет минути пеша,
съвсем друго е да се прибираш с такси на нощна тарифа от другия край на
София. То сега ме боли сърцето като трябва да дам петнадесет лева за
бакшиш, пък да не говорим като ученик. Возиш се и ревеш.
С толкова много ловни полета бе в пъти по-лесно да си намериш нещо.
Ключов момент беше да си даде Скайпа. Оттам аз имах тактика. Карах я да
си пуснем камерите и имитирах Брандо и Де Ниро. Ако успеех да я разсмея
и не ме гледаше с една повдигната вежда, нещата се получаваха. Ясно си
спомням последната си комуникация преди да осъзная, че със сайтовете за
запознанства е свършено. Никнеймът ѝ беше slatkata_f.
– Искам да те чукам.
– Знам. – От изпратеното намигващо човече лъхаше страшна гордост,
сякаш е направила ебаси откритието... А по принцип, ако мъжкото
„здрасти“ е локомотив, който тегли множество вагони, в последния вагон
винаги се вози именно това „Искам да те чукам“. – Ама трябва да ти е
трудно, не може току-така да се случи.
– Виж сега, трудно е да си образован, трудно е да си начетен, трудно е да
си дружелюбен с идиоти, трудно е да се реализираш, трудно е да намериш
истински приятели. Всичко хубаво в този живот е трудно. И това ли трябва
да го усложняваме бе, мамка му?!
– Когато постигаш нещата с повече труд са много по-сладки.
– Сигурна ли си? Значи ако можеше с вълшебна пръчка да изглеждаш по
перфектен начин, ти би избрала цяла година да не ядеш шоколад и да си
80
скъсваш задника от тренировки, защото накрая ще ти е по-яко? Малко ме
съмнява. Най-важен е крайният резултат. Представи си, че не си паснем.
Тогава целият зор и ухажване ще са били пълна загуба на време и за двама
ни. И като сме на темата... кажи какво обичаш в секса?
– Няма да ти кажа, ще бъде изненада.
– Тези изненади рядко са приятни. Представи си, че бившата ми
партньорка е обичала грубости и да я обиждат. Ако на теб не ти харесва, а
аз ти плесна един шамар и ти кажа „Курво!“, това тотално ще разгони
фамилията на цялата вечер. Затова по-добре кажи какво обичаш.
– Обичам на 69. Ти обичаш ли?
– Еми, не особено. В смисъл, става, ама не ми е любимото.
– Защо?
– Защото да не можеш да виждаш как ти духат, е абсолютния еквивалент
на това да гледаш филм на език, който не разбираш, седнал с гръб към
телевизора. Също така не понасям изгасената лампа или пуснатата коса,
която прави завеса, зад която трябва да надничаш като воайор към
собствения си атрибут. Жената сама трябва да се сети, че е редно да си
направи две плитки като палава ученичка от порно филм. Ти защо толкова
обичаш на 69?
– Защото така е по-справедливо. 69 е като кармата – получаваш това,
което даваш.
– Така ли? Искрено се надявам, когато аз ти предоставя пенис, ти да не
ми предложиш от същото.
– Много смешно!
– Давай да караме по същество. Ако нямаше мераци да се чукаме, вече да
си ме блокирала. Кажи кога ще действаме?
– Не мога така. Курвенско е да правиш секс на първа среща.
– Вярно ли? Това случайно да не са го решили на някое извънредно
заседание на Европейската комисия? Като пуснеш на някого след третата
среща си много по-морална ли?
– По принцип не, но не те познавам. Може да се разплямпаш и да ми
излезе име.
– Бъди сигурна, че от мен не се е чула лоша дума, за някоя, която ми е
дала. Лошата слава я разнасят предимно бившите гаджета, а не доволните
бенефициенти.
– Не съм толкова лесна!
– Мила, това за лесните жени е абсолютен мит. За мен някоя може да е
елементарна, за друг да е невъзможна.
– Няма значение. Не съм убедена, че ще стане, както ти си мислиш. Тъпо
е някак си така да се уговорим и да се видим да правим секс.

81
 – Това пак ли от някаква псевдо морална гледна точка? Ако идем първо
на бар и след това се изчукаме, обществото ще те съди по-смекчено, защото
сексът е бил непредумишлен ли?
– Оф, не мога да правя секс без чувства! Искам да срещна специалния!
– На мен да не мислиш, че ми е любимото нещо на света? И аз искам
някоя, заради която гордо да купувам тампони и да успея да приема факта,
че жените също ходят по голяма нужда, ама като няма – няма.
Въздържанието е вредно. Да не мислиш, че като сексуалният ти живот е
едно символично търкане на лотарийни билетчета, си много по-близко до
намирането на принца?
– Писнало ми е мъжете да гледат на мен сякаш съм парче месо, което не
става за нищо друго освен за чукане!
– Ей, я се успокой, бе! Не може ли някой просто да те харесва, без да иска
да се жени за теб и да си майка на децата му? Как, по дяволите, успя да
изкараш желанието ми да правя секс с теб като обида? Гарантирам ти, че не
е невъзможно някой ден животът ти да е простиране, пране и миене на чи-
нии. Ще помирисваш цветя само, когато вятър им донесе уханието от
саксиите на съседката, а двуминутното ебане ще е вмъкнато точно в 23:35
след мача в Шампионска лига и преди да са започнали репортажите от
другите срещи. Тогава ще се биеш в главата, че не си правила повече
глупости на младини и направо ще бленуваш за секс, след който мъжът
става и си тръгва, а не заспива до теб да ти пръцка на коляното.
– Абе на теб само секс ли ти е в главата?
– Поне не ми е празна! Много хора и с това не могат да се похвалят!
– Трябва да те опозная преди да мога да си легна с теб.
– Виж, разбирам те напълно, на теб ти се говори, на мен ми се ебе. Пусни
ми и после ще съм ужасно разговорлив. Най-искрените разговори на този
свят са след секс, защото вече няма за какво да се бориш и си напълно
искрен. Спираш да бъдеш астронавт, чийто пра-пра-пра-пра-дядо е Лорд
Съмърсби и започваш да си себе си.
– Ти на всички жени ли говориш така?
– Да, направо ги чукам по двайсет на ден. Като бормашина съм. Само
сменям бургията и отивам да къртя следващата. Хайде стига с тези безумни
въпроси. Не съм суперкомпютър, че да мога да водя тази предизборна секс
кампания едновременно с още някоя. Но щом държиш да сменим темата
може да ми изпратиш някоя снимка.
– Каква снимка искаш?
– Е, как каква? Искам ядрено-магнитен резонанс на вагината ти, понеже
аз имам такъв на пениса си в ерекция. Налагам двете снимки една върху
друга и ако ми допадне съотношението на половите ни органи и съм
убеден, че ще мога да те изплющя как си трябва, действаме. Защото ако си

82
просторна като мезонет в Манастирски ливади, а не тясна като гарсониера в
Овча купел, и вземеш, че не останеш доволна, няма да ме разнасяш после из
сайта, че не мога да свърша работа. Че хем няма да ми е много хубаво, хем
никоя друга нема да се излъже повече.
– Нищо няма да ти пращам. Отвори някое списание и гледай. Там има
колкото искаш.
– Направо да взема пастели и да нарисувам цици, които да гледам, а?
– Защо толкова искаш такава моя снимка?
– Първо, защото обичам и ми доставя удоволствие и второ, защото изпра-
щането на снимки е нещо много интимно. То казва, че ме искаш, че ми
имаш доверие, че се разкриваш пред мен. А снимките от списанията не ме
кефят, понеже не са истински. Там има час грим, час прическа, три часа зас-
немане и петдесет и два часа обработка с Фотошоп. Да ме извинява Ким
Кардашян, но няма как при ханш 130 сантиметра на ръст 158, гъзът ѝ да е
гладък като на бебе. Затова се кефя толкова на натурални секси снимки –
защото циците са цици, гъзът е гъз, тераколът в банята си е теракол.
– Сори, аз нямам такива снимки.
– Ти ли бе?! Осем от десетте ти снимки в сайта са с разголено деколте. Ти
ли няма да имаш голи снимки? Хайде не се прави. Бих приел, че няма да ми
пратиш, но недей да ме лъжеш, че нямаш.
– Хубаво, имам, но не ги пращам на всички.
– Кои всички? Аз да не съм цял отбор по ръгби? Едноличен търговец съм,
за лична употреба са. Щом си ги правила, са за пращане. Не са, за да си ги
гледаш сама. Нека да не водим този спор. Мога да бъда ужасно досаден и
нахален. Изпрати ми нещо по-така, че да може да си продължим разговора.
Давам ти думата си, че са само за мен. Аз съм прекалено голям егоист, че да
ги покажа на някого.
След малко ми изпраща плажна снимка, която е със заглавие Равда 2008-
ма. А тогава годината беше 2011-та... Изключително обезпокоително е,
когато ти дадат толкова стара снимка, защото вероятно колажът с преди и
след не бележи началото на фитнес пътешествието ѝ, а започването на курс
по сладкарство. Но би било безумно да изразявам недоволство или
съмнения и само ѝ казах, че е супер.
– А къде ще правим секс ако се навия? В нас не може.
– В момента и в нас не е удобно. Кучето ми е разгонено, а не съм готов да
те деля е него и да правим тройка. Затова... може да си вземем стая в хотел.
– Моля?! Аз да не съм курва, че да ме водиш на хотел?!
– Бе я не се излагай, бе! Имаш ли представа колко по-напрегнато е за
един мъж да прави секс в хотел? Даваш ли си сметка колко е травмиращо
да дадеш сто лева за стая и да свършиш след пет тласъка? Не и наполовина
колкото това тя да те потупа по рамото и да ти каже: ,,Не плачи, че е

83
свършило. Радвай се, че се е случило.“ Тъй че това, че съм готов да извадя
сто лева, за да те чукам не е унизително, а си е направо комплимент... Е, да,
май така казано не звучи много добре, но реално ако идем на хотел ще си
много по-специална. Вкъщи съм правил секс и с други жени, а има стотици
хотели, в които можеш да си ми първата.
В края на краищата тя каза „да“. Настоявах нещата да се случат още на
следващата вечер, защото ако ѝ оставя време да мисли може да реши, че
прави огромна грешка и да ми върже тенекия. На другия ден рано-рано ми
сервира, че трябвало спешно да си ходи до селото за няколко дни и след
това сме щели да видим. През въпросните два дни разговорите ни бяха
повече от лаконични, защото била заета и имала много работа, но аз не вяр-
вам особено в тази схема. Теорията ми за женската обич и симпатия е, че се
крият в монолога и в задаването на въпроси. Щом ти разказва половин час
как не е имало нейния номер обувки в магазина, та затова си е купила
чанта, и щом ти задава въпроси, значи всичко е наред. А когато ти отговаря
с половин дума, нещо понамирисва. Има точно два вида заети жени.
Първите, колкото и да са ангажирани, винаги ще намерят начин я да ти
пишат, я да се видят с теб, а вторите няма да успеят, защото са заети... с
някой друг. Измислил съм си поговорката за подобни случаи.
Мълчалива жена, чужд кур.
Рядко греша за такива неща и за нещастие се оказах лош пророк. Щом се
върна ми каза, че преди е правила такива неща, но вече не била такава. Е,
чудесно. Баш с мен като се запозна ли реши „вече да не е такава“?
Прецених, че ще се правя на сърдит, защото бях сигурен, че ще размисли.
Никога повече не си писахме.
Мамка му.

84
 16
Хубаво си беше едно време, ама свърши. Трябва да се адаптирам към
времената, в които живеем. Единственият сайт за запознанства, в който са
останали активни потребители е дерппе.сот. Регистрирам се, качвам
снимки, пускам SMS на стойност 2,40 с ДДС за ВИП абонамент и започвам
да чакам. На следващата сутрин имам две писма с предложения да ми
правят орална любов, както и едно за съжителство на семейни начала. За
съжаление, нито една от офертите не беше от жена. Добре, само с чакане
няма да стане. Отварям първия привлекателен профил и започвам да
разглеждам снимките. Найс. Найс. Не е зле. Ооо! Вери найс. Я да вида
какво е написала за себе си. Описание: ТРАНССЕКСУАЛНА СЪМ!!! АКО
ИМАТЕ ИНТЕРЕС ПИШЕТЕ!!! Да бе, това е невъзможно. Сигурно го е
сложила да плаши досадниците. Отварям отново същите снимки. Ужас.
Ужас! Стига, бе! Е, не, това не е изпъкнал венерин хълм, това е загащен
надолу пенис! Веднага затворих профила и видях, че имам ново съобщение.
„Ей, готин, къде се изгуби?“ Беше изпратено от Майкълтефка Петрови.
Тия са се оженили ли, бе?! Това беше сигнал от съдбата, че трябва
моментално да си изтрия профила.
За момент обмислях да помоля приятелка да ме запознае с някоя девойка,
но няма никакъв смисъл. Още преди да съм задал въпроса, знам отговорите.
Първа възможност – аз нямам приятелки.
Втора възможност – всичките ми приятелки си имат гаджета.
Трета възможност – оферта, която да те накара да съжаляваш, че си
попитал.
Крайният резултат от молбите да ти ходатайстват е, че ти подхвърлят
едно обнадеждаващо „Споко бе, ще намериш което е точно толкова
разочароващо, колкото да попиташ Емо Чолаков какво ще бъде времето.
„ Утре ще е минус 25 градуса, но ти не спирай да се усмихваш!“
Видяло се е, че колкото и да не ми се иска, ще трябва да се насоча към
Фейсбук. Изобщо не си падам по запознанствата в социалната мрежа,
защото ако не се познавате лично, те третират като прокажен пощальон,
който носи плик с антракс и ти обръщат точно толкова внимание, колкото
гълъб обръща на пътен знак пресичане на път с предимство.
Е, не всичко е лошо в технологията. Има немалко доза романтика да ѝ
напишеш едно „Бе ти знаеш ли, че имаш страшни очи?“, докато всъщност
си възседнал белия трон с боксерки на глезените, а задника ти проклина ли
проклина лакомата ти уста, която вчера е нагъвала пикантни крилца от
KFC. Също е приятно, че можеш да се смееш автентично и искрено на
85
шеги, дори изобщо да не са ти смешни. Не мога да преброя колко пъти съм
писал „хахахахаха“, докато съм гледал телефона с изражение на английски
булдог.
Досегашните ми Фейсбук преживявания обикновено протичат по следния
начин.
Вариант 1: Тя изобщо не ме приема.
Вариант 2: Тя ме приема и, когато радостно ѝ отворя профила,
установявам, че Шунка Сапунлиева is in a relationship with Златохрист
Месаров.
Вариант 3: Тя ме приема, пиша ѝ, но никога не ми отговаря. От време на
време лайква по някой пост и си казвам, че най-накрая ме е забелязала и
това е нейният срамежли начин да ми се включи, но не. Няколко години по-
късно чатът ни има следния тъжен вид.
Януари 2012-та – аз: „Здравей“, тя: Seen;
Септември 2012-та – аз: „Здрасти“, тя: Seen; Февруари 2013-та – аз: „Как
си?“, тя: Seen; Април 2015-та – аз: „Хей“, тя: Seen.
За щастие мисля, че съм приблизително с два пункта IQ над границата
този разговор да завърши окончателно с „Я се еби, ма, надута путко!“
Очевидно със сегашните ми Фейсбук приятелки битката е загубена на
повечето фронтове, затова трябва да търся нещо ново. Лесно ми е да се
влюбя от първа профилна снимка, но е крайно разочароващо, когато
установя, че или на всички останали снимки се целува с някой коч, към
когото изпитвам моментална омраза, или е с пет хиляди приятели и
петнадесет хиляди последователи, което автоматично ме прави двадесет
хиляди и първата дупка на кавала, или има подозрително много
самостоятелни кадри от Дубай, които обикновено значат, че е била на секс
гурбет с някой възрастен чичко, който дори след синьото хапченце се
нуждае от ръка способна на осемстотин оборота в минута, за да осъществи
ерекция.
Щом намерих подходящия профил, бях твърдо решен да вложа цялата си
романтична мощ, за да я спечеля. Сега е моментът да приложа всичко нау-
чено през годините. Като например това, че винаги преди да я заговориш
трябва да си набиеш една чекия. Светът е много различно място преди и
след оргазъм. Преди него си готов да обещаваш годежни пръстени и
екзотични екскурзии, а след това пледираш невменяемост и настояваш, че
казаното от теб е извадено от контекст и неправилно разтълкувано!
Разликата не е само във възприятието. Влияе и на комуникацията. Без
чекия си простоват като кроманьонец и, колкото и да опитваш да се
сдържаш, на всяко пето изречение подхвърляш нещо сексуално от сорта на:
„Искаш ли да дойдеш вкъщи да гледаме филм?“ А като си се източиш едно
хубаво ставаш изискан като Джеймс Бонд и ръсиш подобни изречения:

86
„Ще се качим на върха на най-високата сграда, за да те целуна, докато
блясъкът на звездите се отразява в изпелеляващите ти очи.“
С тази трябва да подходя много деликатно и умно. Провеждам
разузнаване на профила ѝ и почти под всеки пост виждам безобразно
инфантилни коментари на някакъв ужасен човек, с когото тя си води
закачлив диалог. Този със сигурност ще да ѝ е някой съученик, с който са
били гаджета преди време. Е, това честно ли е? Защо нямах такава жена в
моя клас? Да е принудена да е около мен, докато не вземе, че се влюби в
тъпото ми чувство за хумор. Мамка им на тия нещастни късметлии. В мен
се събужда ужасна завист, но пък покрай това ми дойде една идея. Ще ѝ
напиша стихотворение и ще си излея емоциите. Жените май обичат такива
неща. Като по чудо тя ме беше приела и реших просто да ѝ го напиша.
Осъзнавам колко е рисково и нестандартно, но само със „ Здрасти, как
си?“ няма да стане.
Видях те и нещо се случи.
За миг се превърнах в адски завистлив човек.
Започнах да завиждам на всякакви хора.
Такива, които не познавам и дори не съм виждал. Страшно много им
завиждах.
Ама на всички, разбираш ли?
На съседите ти, на колегите ти.
На хората в метрото, на тези на опашката зад теб в магазина.
На онези в кафето, които са ти видели усмивката.
Дори на разминалите се с теб на улицата, които са усетили парфюма
ти.
Завиждам безумно на всеки,
който те е гледал и за секунда повече от мен.
Още повече на хората,
които имат щастието да те виждат всеки ден. Но най-силно завиждам
на онези късметлии.
Които са били част от живота ти.
Които са те докосвали.
Които са се будили до теб.
Които си обичала.
За които си била готова на всичко.
И страшно ме е яд.
На всеки, който не те е заслужавал.
На всеки, който те е наранявал.
На всеки, който те е разплаквал.
На всеки, който те е пренебрегвал.
На всеки, който не е осъзнавал

87
 колко специална си всъщност.
Неосъзнати глупаци.
Всичките.
Но, знаеш ли.
Накрая и на себе си завиждам.
Защото те видях.

Това или ще я трогне и ще ми даде шанс да проведем разговор, или ще ме

вземе за абсолютен психопат. Подозирам, че не го възприе като мил жест,
тъй като малко след прочитането на стиха, ме беше блокирала.
Чувствам се ужасно... Сякаш съм направил нещо престъпно. Харесал съм
я и съм ѝ писал... Ужас, какъв изверг само! Трудно е в такива моменти да не
ти е кофти. Аз съм чувствителна душа – зодия рак, асцендент телец. В миг
на тотален емоционален колапс се събличам чисто гол, излизам на терасата
и започвам да пея с цяло гърло емблематична песен на Жо Дасен:

,,Et si tu п’existais pas,

dis-moi pour qui j’existerais?
Des passantes endormies dans mes bras,
que je n’aimerais jamais”

Което в превод означава:

„Ако ти не съществуваше,
кажи ми, за кого бих съществувал аз?
За минаващите, заспиващи в прегръдките ми,
които не бих могъл да обикна никога.“

Спрях с караокето, когато някой от съседния блок започна да стреля по

мен с въздушна пушка. Реших да си легна рано и дори да си поплача, че да
ми мине по-бързо, но точно преди да си изключа телефона ми се включи
Звезделина Звездева, която на петото изречение ме покани у тях. Звезди е
една от споменатите по-рано жени, за които не бях сигурен дали съм се
представил на ниво. По принцип си пада малко лудичка, но в момента съм
толкова сринат и загорял, че изобщо не ми пука. Ето това му е якото и
интересното на живота!
Винаги може да те изненада и да ти се случи нещо готино, което не си
очаквал!
Отидох у тях. За щастие и на нея не ѝ се говореше особено, затова бяхме
приятно лаконични. Пиехме вино и се натискахме. Нещата много се раз-
горещиха и тя отиде до тоалетната, а аз останах да чакам. Лежа си на

88
леглото ѝ, отварям Фейсбук и виждам последния пост в нюзфийда. Звезде-
лина Звездева is in a relationship. Публикувано току-що. С мен ли бе?!
Мамка му.

89
 17
Дилемата е много сериозна. От една страна, аз имам нужда от секс. От
друга, Звезделина е още по-луда, отколкото в спомените ми, което
означава, че ако го направим, няма да е просто ей така, в името на блажения
койтус1. Ще има очаквания, които няма да мога да покрия. Направо си
представям ситуацията след секса. Ще гледам замислено към тавана, а тя
ще ме попита за какво си мисля. Ще ѝ кажа, че не си мисля за нищо, но
всъщност ще си правя сметките. След колко време е удачно да започна да
се прозявам и да кажа, че утре ще ставам рано? Сега е два. Ако си тръгна до
двайсет минути, до два и четирисет да съм се прибрал. Докато се изкъпя,
оправя за лягане и заспя, ще стане три и кусур. Ако стана към десет няма да
съм се наспал и целият ден ще ми е крив.
И като се знам колко съм добре с математиката, вероятно ще си мисля, че
смятам наум, но всъщност ще броя с пръсти. В един момент ще се усетя, но
на нея вече ще ѝ е ясно за какво иде реч и белята ще е станала. Ужасно
загорял съм, но въпреки това няма да правя нищо със Звезделина. Да, с
право ще ме помислите за невменяем. Сигурно съм пълен идиот да не се
възползвам, но не искам точно в момента да си навличам лоша карма. В
крайна сметка след секса остава само споменът, а като тя те хейти, че едва
ли не си я използвал, кел файда, че сте правили каквото и да е. Аз така го
разбирам секса – ако жената не е доволна на всички инстанции, това не е
никакъв секс и изобщо нямаш право да си броиш, че си я чукал. Не трябва
да се преструва, че не те познава, когато я засечеш с майка ѝ на Витошка, а
да дойде при теб, да те целуне по бузата и когато се отдалечите достатъчно
един от друг, да се похвали: „ Моме, тоя знаеш ли как приятно ме наеба
преди няколко години.”
Всичко останало е сол-ташак. И понеже съм сигурен, че ще последват
филми с драматичен сюжет, просто казах на Звезделина, че се е объркала и
си тръгнах. Мисля, че постъпих правилно и джентълменски. Вървейки към
къщи стигнах до извода, че кавалерите са изчезваща порода, предимно за-
щото са чекиджии и не могат да се размножават.
Щом се прибрах си сипах едно и изпаднах в екзистенциални размисли.
Осъзнах, че всъщност искам да правя любов, а не просто секс. Проблемът е,
че за да правиш любов, трябва да си влюбен. Но как точно да срещнеш
любовта? На теория е много просто – трябва да си на правилното място, в
правилния момент и да срещнеш правилния човек. Нищо повече. Правил-
ното място. Правилния момент. Правилния човек... А аз обикновено съм на
1
Полов акт между мъж и жена
90
неправилното място, в неправилния момент, срещнам неправилните хора,
придружен съм от неправилните хора, облечен съм неправилно, казвам не-
правилните неща... абе изобщо – всичко надолу с главата.
След това проникновение знаех, че реално нищо не зависи от мен, освен
едно. Аз да бъда правилният човек. Реших да науча всичко, което мога за
жените, за да може, когато срещна бъдещата си любима, да бъда
максимално подготвен. Не исках да правя аматьорски грешки, които да
прецакат нещата.
Изчетох доста литература. Вече знаех, че дялът в мозъка, който отговаря
за говоренето е почти два пъти по-голям при жените, отколкото при мъжете
и затова са толкова разговорливи. Знаех, че ако при мъжете емоциите могат
да се опишат като горска пътечка, то при жените са осем лентова
магистрала, затова често реват за щяло и нещяло. Знаех, че всеки месец
мозъкът им се облива от страшно много хормони и затова понякога ни се
струват абсолютно ненормални.
И цялата тази информация е прекрасна, вече ги разбирам по-добре, но
това как точно ми помага? Знам и, че за да стрелям с лък трябва да опъна
тетивата и да пусна стрелата, но това по никакъв начин не означава, че бих
могъл да уцеля мишена на двайсет метра разстояние или да взема медал от
Олимпиада. Сухата материя е едно, а опитът – съвсем друго. С четене на
книги няма да науча най-важните неща за жените, затова ще потърся
помощта на най-големия плейбой в квартала – Матю Секса. За него се
носят легенди. Не е нито богат, нито красив, нито кой знае колко умен,
обаче му връзва навсякъде.
Нямах намерение да му се обяснявам, че искам да намеря голямата
любов, затова просто му казах, че ще му платя да ме научи да свалям жени.
Споделих му само, че съм ходил на сексолог, но той с нищо не ми е
помогнал. Матю ме гледаше с укор и накрая заговори.
– Баце, на жените изобщо не им дреме какво искаш. Важното е какво
искат те. А те искат... Много неща. Обаче... Абе заеби, т’ва е дълго за
обяснение. Слушай са, утре ще отидем на бар и ще те посветя в тайните на
пикъп-артистите. Като начинаещ, ще си служиш с негове. Н-Е-Г. Това
означава да направиш на жената комплимент, който да ѝ срине само-
чувствието, за да може после да иска да се бори за одобрението ти.
Запомни, че най-важното нещо е да си вярваш. Довечера отиваме в
Щутгард за полеви тест.
– Е, братле, ама аз не се кефя на чалга особено, може ли да идем някъде
другаде?
– Каква ти чалга, бе баце? Всички балъци си мислят, че в Студентски
най-много връзва на чалга, но това не е вярно. В студентски най-много
връзва на дийп хаус. Смятай тия мацки, прясно пристигнали в големия

91
град, още с напукани и кални пети от ваденето на реколтата с картофите,
колко са неориентирани щом не са могли да намерят Плаза, а са се забили
на хаус. Абсолютно податливи са на манипулация. На мен ми е достатъчно
само да им кажа, че имам собствено жилище. Ококорват се като заслепени
от фарове сърнички на междуселски път и веднага ми викат да си проверя в
задния джоб на дънките. Бъркам си в задния джоб на моите дънки и вада
техните гащи! Как го правят тоя номер не знам! Страшен афродизиак е т’ва
с апартамента, ама трябва да се внимава. Веднъж се изпуснах, че живея в
центъра и само докато премигна, оная се изпари. После като се прибрах
вкъщи я намерих на дивана по тениска да си пили ноктите. Пита ме дали
съм донесъл нещо за хапване и кога ще ходим до Икеа да купуваме нови
завеси. „К’ви завеси, ма, пача?“, викам ѝ аз. Шут в гъза и да си ходи в
общежитието да си реди прашките на сушилката в коридора.
Вечерта отиваме в някакво капанче в Щутгард. Инструкциите ми са да
вървя плътно зад Матю. Той отива до момиче на бара, казва му „здравей“,
след което се навежда до задника ѝ и вдишва дълбоко. Изправя се и ѝ казва:
„Ей, подушвам, че сме от една порода. Нямаш си представа колко съм
добър на кучешката.“ Получава шамар, но продължава. „Мисля, че в някой
предишен живот сме били брат и сестра, които са се чукали. Трябва да
продължим семейната традиция.“ Още един шамар, но той е несмутим.
„Оная ми работа има магически умения. Излекувала е гингивита на
половината жени в Мусагеница. Искаш ли да ти покажа как става?“
Е, не, този е напълно ненормален, в какво се забърках аз?! Очаквах всеки
един момент някой да скочи да ни пребие, затова се престорих, че ми звъни
телефона и излязох за десетина минути. Не че съм страхливец, ама Матю
далеч не ми е толкова близък, че да ям бой заради него. Подозирах, че
когато се върна, ще го видя нокаутиран на пода, но всъщност Матю се
целуваше страстно с онази същата. Това не е истина просто! Побутнах го,
за да се сети да ме запознае с приятелката на въпросната. Той, без да си
вади езика от устата на девойката каза на другата:
– Запознай се, това е приятелят ми Баце. – В този момент ми стана ясно,
че не ми казва Баце като гальовно врачанско обръщение, а защото смята, че
се казвам така. Все тая, няма да го поправям, важното е, че съм в играта.
Сега ще изпробвам тактиката.
– Приятно ми е, аз съм Баце. Знаеш ли, имаш най-нежното лице, което
съм виждал през живота си. Мисля, че ще си паснем ужасно много, защото
усещам, че зад тази красива обвивка не се крие някоя глупачка. Странно е,
но съм забелязал, че жените с криви крака сте много по-интелигентни от
останалите. – Тя се смути, но не каза нищо.
– Наистина, притежаваш много специфични черти. Очите ти са страшно
изразителни. Сигурно това, че са толкова далеч едно от друго допринася за

92
феноменално периферно зрение. – Тя отпи голяма глътка и ме погледна
презрително.
– И имаш най-големите и симпатични... ноздри на света. Много е сладко.
Мислила ли си да бягаш маратон? Ще ти е толкова лесно да дишаш. – За
пръв път в живота си почувствах, че съм на косъм от това да бъда ударен с
юмрук от жена. Извиних се културно и пак „излязох да говоря по теле-
фона“. Като се върна ще се извиня и ще ѝ призная за какво става въпрос.
Изглежда ми разбрана.
Връщам се в бара... където Матю се целува и с двете. Какво се случва,
бе?! В абсолютен шок съм, но се надявам, че може да ми преотстъпи
едната. Половин час висях до тази натискаща се тройка с надеждата да ме
включат в екшъна. Матю ме придърпа и попита:
– Баце, имаш ли капути?
– Имам бе, как, много ясно! – Гордо му показвам кутийката Real Feel в
джоба ми, а той бърка и я взима.
– Аре мерси, ние ще палим.
Хвана си двечките под ръка и ме заебаха. Е, браво. Да си бях седял вкъщи
да играя Фифа. Чувствам се пет пъти по-гадно, отколкото преди да изляза.
Поседях още малко в бара и зяпах депресирано в една точка. Много ми
идва вече. Твърде много...
Изведнъж пред погледа ми се появи някакво момиче. Може би вселената
ми я праща като компенсация?
– Здравей! Приятно ми е, аз съм Баце... така де, Димитър се казвам.
– Браво на теб. Ще може ли да оправим сметката? – А, ясно...
– Да, разбира се. – Подава ми касовата бележка. 183 лева и 50 стотинки.
– Моля?! Че аз съм пил една бира, бе! Момчето, което си тръгна не
остави ли пари?
– Не.
Мале, колко са се наливали ония свини, бе?! Бахти шибаната вечер. Не
стига че ще правят секс с моите презервативи, ами трябва да им платя и
пиенето! Това толкова много ме вбеси, че чак ме нахъса. Няма да се
предам! Така и така съм дошъл в града на греха, местя се на познато място,
в което съм вилнял на младини. Ориент 33.
Всеки, който някога е ходил с мен в нощно заведение знае, че съм
страшно дърво и никога не танцувам, но след един голям Джеймисън, в мен
се събужда същински танцувален звяр. Обикалям дансинга и танцувам с
всяка жена в полезрението ми. Идеята е такава, че статистически поне една
трябва да ми обърне внимание. Успях да се заговоря с едно момиче. Убеден
съм, че и без големия Джеймисън би ми се сторила много приятна.
– С кой си тук?
– С разни хора. – Отвърна ми тя.

93
 – А имаш ли си приятел?
– Да!
– Е, тоя е луд да те пусне сама на дискотека! Аз ако ти бях гадже никога
не бих те оставил така!
– Ама той е с мен, ето го.
Посочва мъж до себе си. Дори не смея да погледна към него, но долавям,
че е на маса с още трима-четирима и всички вероятно ме зяпат с доста
недоволни погледи. Това, че са седнали е много, ама много лошо, защото по
тези места студентите са или под или на масите. Там само мутрите са
седящи. Веднага започнах да се оттеглям с танцова стъпка, защото като
нищо след малко щяха да ми предложат и аз да поседна... ама на обърнат
наопъки бар-стол.
Изнизах се от заведението с триста.
Стига толкова за тази вечер. Взимам си от някъде едно парче пица и се
прибирам. Намерих няколко будки и се наредих за тази с най-голяма
опашка, защото вероятно там са или най-вкусните, или най-евтините пици.
Дано да са най-евтините, че вечерта ми излезе твърде солена. Пред мен
имаше момче и момиче, които обсъждаха какво ще ядат.
– Каква пица искаш? – Попита той.
– От онази с шунката.
– Кетчуп?
– Не.
– Майонеза?
– Не.
– Чубрица?
– Не.
Разговорът им ме накара да се замечтая за това колко прекрасно би било
някоя жена да ми каже наготово какво всъщност искат жените, но това
реално няма как да се случи. Колкото и да ми е близка една жена, никога
няма да говори пред мен така, както би говорила пред приятелка... И така се
ражда идеята. След като съм твърдо решен да вляза под кожата на жените...
Аз ще стана жена!
Прибрах се вкъщи и още под влиянието на големия Джеймисън, сметнах,
че трябва да проверя дали би могло да ми се получи. Загърнах се с една
хавлия през гърдите, за да симулирам минижуп, развъртях края на рус раста
парцал и си го сложих на главата. Погледнах се в огледалото. Отврат. Ед-
вам се сдържах да не върна пицата. Някой тираджия може и да прояви
интерес, но да излъжа жена, че съм жена – абсурд. Това беше ужасна идея.
По-добре да си легна.
На сутринта продължих да бъда отдаден на каузата да вляза под
прикритие в женска компания и осъзнах, че има само един начин, който да

94
не е в сферата на научната фантастика. Вариантът жените да говорят пред
мен така, че изобщо да не им пука и да са напълно искрени... е да ме мислят
за гей. Това е, ще се внедря в женска компания, правейки се на гей. Планът
е следният. Купувам си тясна розова риза и дънки с флорален десен. Сядам
разстроен на сепаре в гъзарски клуб, правя чупка в китката, пиша на
телефона само с един пръст и започвам да чакам. Ако вместо загрижени
жени, привлека мъже, ще им кажа на немски, че събирам хора за секта в
планината, които да ме почитат и да ми мият краката всяка вечер. Убеден
съм, че няма кой да се навие.
По едно време при мен цъфнаха три класически кифли. Разказах им най-
клишираната история на света. Хванал съм гаджето ми Стивън на калъп с
фризьора му, а след това той ме е зарязал, защото не съм му имал доверие.
На всичкото отгоре не ми е върнал десетте бона, които съм инвестирал в
нейл-арт студиото му. Те много се възмутиха на Стивън и така започна
нашето приятелство. Няколко пъти обикаляхме из нощна София, докато
една вечер не получих покана за женска вечер в Мери. Те между другото се
казваха Мари, Мими и Мери. По лични карти и трите бяха Мария. Не знам
как са се намерили.
Ето това е моментът, който чаках толкова много. Сега ще отворя кутията
на Пандора! Ще науча всичко, което някога съм искал да знам за жените и
ще крача из територии, в които малцина хетеросексуални мъже са били до
момента.
Когато пресушиха втората бутилка с вино, Мими ме погледна усмихнато.
– Знаеш ли, ние трябва да ти признаем нещо. – Леле, сега ако кажат колко
много ги е яд, че не харесвам жени, защото съм страшен пич, направо им се
нахвърлям и ще ги изпукам и трите!
– Кажете бе, душици!
– Винаги сме искали да си имаме приятел гей! – Еби му майката. Май
малко се надцених. Небрежно станах по-тих и ги оставих сами да влязат в
капана и да заговорят за нещата, които ме интересуват. Престорих се, че
водя важен бизнес разговор в Уатсап, но наострих ушите. Мими заговори
Мари.
– Мило, на теб минаха ли ти хемороидите?
– Ох, ами не, още ги мажа с някакъв крем. А на теб, шуши, какво ти стана
със запека?
– Мани, не питай. Онзи ден се бях подула като глобус, обаче не ще, та не
ще. Взех си разхлабително и гледай какво става. Ходих пет пъти до тоалет-
ната и така хубаво ми олекна, но възникна друг проблем. След петия път
виждам СМС от Гришата, че идвал след малко. – Пояснява ми, че Гришата
бил любовникът, който ѝ плащал наема. – Той хубаво идва, ама целият
апартамент смърди на рибарник, в който рибите са с разтройство. Направо

95
се отвратих от себе си. Само да е подушил за какво става въпрос и никога
повече няма да ме пожелае. Тогава кой ще ми плаща наема?
– Оле, ужас! Какво направи в крайна сметка?
– Ми какво, издебнах го кога спира пред блока и тръгнах уж да хвърлям
боклука, но си махнах грима. Като ме видя на партера разчорлена и потна
от напъване, набързо се сети, че имал работа и дошъл само да ми каже
здрасти.
– Ех, че си ми хитруша, бе!
– Знаеш, мило! Олеле, за малко да забравя! На теб още ли ти закъснява?!
Да нямаш някоя чабата във фурната?
– Пу, бе путко, пепел ти на езика! Не говори такива неща! Дойде ми и то
по време на секс. Онзи като изпадна в паника. „Ама ти да не си девствена?
Ама аз да не те нараних нещо?“ Умряла съм от смях после. Наранил ме
бил! Аз се щипя по бедрата да не заспя, той си мисли, че ме бил наранил до
кръв. Оптимист.
Седя хладнокръвно и се преструвам, че приказките им не ми правят
впечатление, но всъщност всяка моя клетка крещи. Аз затова ли се правя на
клоун? Очаквах да слушам за чувства, за това от какви жестове им омекват
коленете, кои е повратният момент, в който разбират, че са избрали мъжа
до себе си, а то?! Два часа слушах за лайна, хемороиди, менструация и
курове. Мими разказваше, че спала с някакъв, на който главичката му била
квадратна. Как така квадратна бе?! Толкова психясах от този разказ, че три
пъти ходи да пикая, за да проверявам дали и моята не е квадратна. За това
ли си говорят жените насаме?! Цял живот съм бил в заблуда, че се бият с
възглавници и си гукат за чувства.
По-късно Мими и Мари си тръгнаха, а аз останах сам с Мери. Тя се напи
много, а аз също бях опиянен и само изчаквах подходящия момент да приз-
ная, че не съм гей и просто да се пробвам. Ако върже – върже. Няма какво
да губя, защото ако стана свидетел на още един подобен разговор, никога
повече няма да искам да правя секс. Дебнех подходящия момент, но ве-
роятно заради алкохола, тя започна да ми разказва доста лични неща.
Историята ѝ далеч не бе приятна и чак тогава ми стана ясно какъв човек
стои срещу мен. Докато ми споделяше неща, които със сигурност не би
казала на никого в трезво състояние, очите ѝ се насълзиха сякаш отново
изживяваше всичко, а аз слушайки, го изживявах с нея. Превърнах се в
един безпомощен наблюдател, който си мечтае наистина да е бил там, за да
може да я прегърне силно и да ѝ бъде опора в най-тежките моменти. Ето
там е работата, че когато тя свали всички маски... когато те допусне зад
стените, които е издигнала, за да се пази от хората... когато я видиш по-
безпомощна от всякога и душата ѝ е чисто гола пред теб... или всичката ѝ
слабост те отблъсква завинаги и те кара да искаш да избягаш моментално...

96
или се влюбваш неспасяемо. А на мен дори през ума не ми минаваше да си
тръгна.
Мамка му.

97
 18
Да си влюбен е най-прекрасното чувство на света! Нали? Не. Това са
пълни глупости и само завършен идиот може да твърди подобно нещо. Най-
прекрасното ли? Да си влюбен е едно от най-ужасните неща на света.
Замислете се само. Какво точно се случва, когато си влюбен? Всяка дей-
ност, която иначе ти носи удоволствие, вече не ти носи никакво, защото
изобщо не можеш да мислиш за нищо друго освен за нея. В главата ти
започва да се върти ретро фолк хитът на Камелия – „ Къде си в този час,
къде си в този миг, да чуеш моя глас, да чуеш моя вик! защото непрестанно
се чудиш какво точно прави тя във всеки един момент. Къпеш се с те-
лефона, за да не пропуснеш някое важно съобщение. Сталкваш не просто
нейния профил, а и профилите на всички хора, които ѝ харесват
публикациите. Постоянно проверяваш кога за последно е била онлайн. По
десет пъти пишеш и триеш едно и също изречение, което в завършения си
вид изглежда по следния начин: „Как си?“ И дори след като си мастурби-
рал продължаваш да искаш да я видиш. Та да, всичките тези неща сигурно
са поносими, че даже и прекрасни, но само когато емоцията е споделена. А
нека не се лъжем – тя е споделена в пет или най-много десет процента от
времето. Всички останали влюбвания са един отвратителен кръговрат, в
който Мария е влюбена в Иван, Иван е влюбен в Цвети, Цвети е влюбена в
Петър, Петър е влюбен в Деси, Деси е влюбена в Мартин, а Мартин е
влюбен в Мария.
Тъй че ситуацията, в която се намирам в момента е ужасна. В най-добрия
развой на събитията ѝ признавам, че не съм гей, тя си признава, че също ме
харесва и нещата се случват. В най-лошия си признавам, че не съм гей, а тя
започва да ми се смее и да твърди, че това е невъзможно, като многократно
ме пита „Сигурен ли си?“. Обаче нямам избор. Който играй, пичели. Който
не играй, ни пичели. Хващам я за ръка.
– Мери, трябва да ти кажа нещо. Аз не съм гей. И мисля, че съм влюбен в
теб.
– Така ли? – Тя си пресуши чашата с вино и буквално половин секунда
по-късно... заспа. Аре стига, бе... Алкохолът не трябваше ли да води до
секс, а не да го възпрепятства? И сега какво? Да я събудя, за да я питам:
„Добре де, ти мен харесваш ли ме? Искаш ли да правим секс? Или да
станем гаджета? Дори във Фейсбук съм навит да се обвържем, ако
искаш?“ Не върви особено. Завих я с едно одеяло и си тръгнах. Някак си
щеше да е много странно да остана и като се събуди да ме види как я гле-
дам е очакване. С триста зора на следващия ден успях да издържа докъм
98
дванадесет, за да ѝ пиша. „Ей :). Наспали се?“ Това ми включване беляза
началото на поредния крайно неприятен елемент от пъзела – чакането на
отговор. Първите няколко часа си повтаряш, че не отговаря, защото си има
работа. Вечерта си въобразяваш, че в наши дни наистина е възможно осем
часа да не си е видяла месинджъра и започваш да постваш неща, които се
надяваш, че би лайкнала, за да имаш основание да ѝ пишеш отново. Близо
седмица поддържаш надеждата, че може да ти се включи със закъснение,
но уви. А ако ти се опиташ да разбереш какво се случва, по всяка
вероятност ще ти каже нещо от сорта на: „Ти си страхотен човек, но не те
харесвам по такъв начин.“ или „Виж, сложно е, не знам как да го обясня.
Няма да разбереш.“ Еми прекрасно. Животът – 4, Калбуров – 0. За пореден
път с разбито сърце. Само че не възнамерявам да си седя вкъщи и да се
самосъжалявам, защото няма полза от подобни дейности. Ще започна да
ходя по срещи, макар по ред причини това също да е нещо отвратително.
На първо място – дори жената да се съгласи да излезе с теб, ти никога не
знаеш защо точно го прави. Мъжете излизаме с жените по точно две
причини – или искаме секс, или искаме много секс, тоест връзка. Няма
трети вариант. А жените излизат с мъже по всевъможни причини – от
скука; защото онзи е нахален и ѝ досажда; за да направят напук на някого;
за да си докажат, че са харесвани, макар да нямат никакъв интерес към
индивида.
На второ място – нямаш никаква представа как точно трябва да се
държиш с нея. Всичко, което знаеш за жените и всичко, което си придобил
като опит до този момент, се анулира. Ако с предната нещата са можели да
се опишат като футболен мач, то със следващата не са друг футболен мач, а
състезание по рисуване на живопис. Това, което ще накара една да те
желае, ще отблъсне друга. Всяко твое действие подлежи на негативно
тълкуване. Държиш се уверено – самовлюбен си. Държи се скромно –
задръстен си. Правиш кавалерски жестове2 – натегач си. Не правиш
кавалерски жестове – селянин си.
На трето място – трябва изключително много да преценяваш всяка своя
думичка. Да разговаряш с жена, която сваляш, е като да вървиш през минно
поле, докато обезвреждаш бомба и в същото време някой стреля по теб.
Една-единствена грешка и си до там. По мои скромни наблюдения жените
са такива, че ако си станал мъжът на сърцето ѝ, ще ти прости един милион
пъти една и съща глупост, независимо от величината ѝ, защото в мига, в
който тя е решила, че си нейният мъж, какъвто и гъз да си, неизбежно си се
преврънал в каузата „ Мисля, че мога да го променя. Той по принцип е много

2
Всички кавалерски жестове – „път на дамите”, „нека ти отворя вратата”, „момент
да ти дръпна стола”, не са измислени, защото милейди се нуждае от тези неща, а
защото милорд е перверзник и иска да ѝ огледа задника..
99
свестен човек. Преди не беше такъв.“ Но видиш ли, когато се бориш за
концесията, имаш право точно на една грешка. И когато я направиш в
главата ѝ, стенографията на разговора започва да прилича на засекретен
доклад на ЦРУ. Нали сте виждали такъв по филмите? Всичко е задраскано с
черен маркер и е оставено само това, което си сбъркал. Ти си мислиш, че
срещата е била супер, но всъщност не е така.
На четвърто място – трябва постоянно да си нащрек за невидимите запла-
хи. Знаете ли кое е най-опасното нещо по време на една среща? Да си си
забравил портмонето и да нямаш една стотинка в себе си? Не. Да се окаже,
че е поканила и майка си, за да ви запознае? Не. Да е пропуснала да
спомене факта, че всъщност е омъжена за ММА състезател, който ви е
проследил до заведението и се приближава към вас бесен? Не. Най-
опасното нещо, което може да се случи по време на среща е да започнеш
да ѝ споделяш някоя история, а тя вместо да те прекъсва на всяка пета дума,
за да допълва разказа ти, да млъкне и да те слуша. Това може да се окаже
пагубно за отношенията, защото когато една жена не е заета да говори, е
заета да анализира. Но този анализ рядко е в рамките на здравия разум. Не е
от типа на: „Блузата му е чиста, сигурно има пералня.“ Не, когато тя
мълчи, се случва оувъртинкинг на квадрат. Подложен си на краен-гига-ме-
га-турбо-ултра-свръх анализ от сорта на: „О не, той си поръча кафе с
мляко, а не капучино! Бившият ми също го пиеше така. Значи и този ще
ми изневери! Ох, стига глупости, те са различни хора, този няма да е
такъв. А и предният беше роден на 19-ти, пък този е на 5-ти. Всичко е
наред. Да, ама млякото в кафето му е с 3 процента масленост, той сложи
3 бучки захар, аз пия моето с 2, днес е 11-ти! Това прави 19! Ужас! Това е
съдба! И този ще ми изневери! Повече няма да му вдигна телефона!”
На пето място – афтърпартито. Нямаш никаква представа как точно да се
държиш след срещата. Пишеш ѝ на същата вечер – припрян си и я
задушаваш. Не ѝ пишеш на същата вечер – не ти пука за нея и не я
харесваш. Демонстрираш симпатии – отчаян си. Не демонстрираш
симпатии – не ти пука за нея и не я харесваш. Отново няма правилно
решение.
На шесто място – приятелките ѝ. Може да не си сбъркал никъде и тя
наистина да те е харесала, но ако приятелките ѝ не са на кеф и ако те не те
харесват, с теб е свършено.
На седмо място – разследването. Преди десет години си искал неангажи-
ращи отношения с Велислава, но в момента си търсиш сериозна връзка?
Няма значение. Ако случайно тя познава Велислава и я разпита за теб, с теб
е свършено.

100
 На осмо място – „Порше 918“. Това Порше е способно да вдигне от 0 до
100 за 2,2 секунди. Жената е способна за 2,1 секунди да ти свали короната
от главата и да те прати да ринеш тор в обора.
На девето място – непоправимото. Не просто няма да получиш
възможност да си поправиш грешката, но и никога няма да разбереш каква
точно е била тя. Имал си броколи между зъбите? Казал си нещо глупаво?
Обувките ти са били кални? Успех с гадаенето...
Е, а кажете ми, като вземем предвид всички тези прекрасни неща, как да
ми се ходи по срещи? Целият този процес е толкова неприятен, че като се
замисля, май много хора седят нещастни във връзка, само и само, за да не
трябва тепърва да се запознават с нови хора. Единственото, което мога да
направя, за да си облекча с една идея цялата тази процедура, е да пробвам
нещо различно. Ще си намеря агенция за запознанства и ще си платя да ми
намерят жена. Чиста работа. Гугъл ме насочи към агенция за запознанства
„Купидон“. Отидох в офиса им и набързо се сдобих с мачмейкинг спе-
циалистка на име Петя, която щеше да се грижи за случая ми.
– Разкажи ми с каква жена искаш да се запознаеш.
– Да ти кажа честно съм толкова закъсал с любовта и секса, че летвата
вече не просто е ниско, а направо я подритвам на пода. Нямам никакви
претенции с каква точно жена ще ме срещнеш. – Още на следващия ден
имах уредена среща. Трябваше да се чакаме на спирката на 43-ти блок в
Младост. Бях много изненадан, когато тя се появи, защото беше доста
симпатична, а предвид, че всичко се случва чрез агенция за запознанства,
очаквах нетолкова далечна братовчедка на Джаба Хътянина.
– Здравей, аз съм Димитър.
– Приятно ми е, Адрияна. Ти откъде познаваш Петя?
– Ами от агенцията, тя ми е личният мачмейкинг специалист. Страшен
пич, много е готина. Ти откъде я познаваш?
– А, ми тя е съседка на гаджето ми.
На кого?! Изражението ѝ изключваше варианта това да е шега и със
сигурност тактично ми казваше: „Нали, да знаеш, да нямаш големи очаква-
ния от мен.“ А пък аз вместо да ѝ тегля една майна и да си тръгна, като
истински отчаян мухльо прекарах час и половина в безнадеждни опити да
събудя интереса на жена, която е влюбена в друг. В пъти по-вероятно е да
съм първият човек стъпил на слънцето. После се връщам в агенцията.
– Петя, като казах, че искам среща с каквато и да е жена, имах предвид
поне да е някаква, с която имам шанс. Хайде като приоритет следващата да
е необвързана, а? И да е много откровена. Не искам обичайните
недомлъвки, залъгвайки и игри на егото. Да е момиче от народа, дето се
вика.

101
 На следващия ден – нова среща. Отново бях приятно изненадан, защото
жената беше много красива. Почти веднага след като седнахме в кафето, тя
започна да ме разпитва.
– Абе я кажи ти всъщност защо си тук? Какво искаш от мен?
– Как какво искам? Не знам какво искам, току-що се запознахме.
– Хайде не се прави. Аз съм много директна. Баща ми е искал да съм
момче, майка ми е искала да съм момче, баба ми и дядо ми са искали да съм
момче, оказа се, че и едно бившо гадже е искало да съм момче, тъй че аз
съм си наполовина мъж, даже не – повече мъж съм от много от мъжете. Не
ми се прави на ударен, моля те. Давай по същество. Кажи какво искаш.
– Е, как да ти кажа така, като не те познавам? Чакай малко да се
опознаем.
– Да бе, понеже мъжете мнооого се интересувате от характера на жената.
Хайде, де, не се стеснявай. Изплюй камъчето, какво искаш от мен?
– Честно, не знам още.
– Секс ли искаш, а? Кажи си смело, няма страшно. Аз изобщо не обичам
да вися по кафетата.
– Ми по принцип бих, нали... Готина си.
– ПФ! Когато си лесен, не си интересен! – Тя стана и си тръгна, а аз се
чувствах като в женската версия на „Стани богат“. Един въпрос. Четири
възможни отговора. Ама всичките грешни. Успех на участниците!
Хайде пак в агенцията.
– Петя, започвам да се отчайвам.
– Няма да се отчайваш, намерила съм ти жена. Преди е била танцьорка, а
сега се занимава с изкуство. Хем хубаво тяло, хем интелигентна. Идеална е.
– Добре, не звучи зле. На следващия ден – пак среща. Аз закъснях леко, а
тя ме чакаше в бара. Влизам ѝ с най-чаровната си усмивка и се извинявам за
закъснението.
– Ти закъсня, но нека да те улесня и просто да ти разясня, не ми пука, че
съм висяла тука като риба щука, която просто си бълбука, но над нещата ще
съм аз, а ти дано не се окажеш... тъпанар.
– Ъ, добре. Не съм тъпанар, просто закъснях. Още веднъж, моля да ме
извиниш. Все пак ми е приятно да се запознаем.
– Приятно ти е вероятно, но на мене ми е лятно, какво ще пиеш ми кажи и
времето не ми губи. – Започвам да се съмнявам, че може да има изтичане на
газ в заведението.
– Ми, ще пия една бира. Разкажи ми с какво се занимаваш.
– Поетеса съм. И също така следвам философия. – Ужас. – Всъщност
философията напълно ми отвори очите за нещата около мен. Например ти
днес закъсня и аз за малко да се притесня, но времето реално е
концептуално и чак дори нахално. То съществува, знаем го, нали, а ти –

102
сигурен ли си, че си? – Нищо не ѝ разбирах, но нито исках да ме помисли за
глупав, нито да ѝ насърчавам размислите, затова просто си мълчах и
слушах. За щастие в един момент спря с римите и ми заяви, че отиваме на
изложба, след което ме заведе в някаква галерия. Спря се пред един
експонат.
– Тази картина е феноменална, не мислиш ли?
– Да, да, супер е, просто си личи, че е майсторска изработка. – Нямам
никаква представа какво гледам и изобщо не изключвам възможността това
да е някои стар плакат за концерт на Лепа Брена.
– Обаче осъзнаваш ли, че тази картина всъщност е едно голямо нищо!
– Да ти кажа, не се бях замислил досега, но сега като го каза определено
ми прави впечатление, че има нещо такова.
– Осъзнаваш ли, че тази картина, колкото и да е изящна, колкото и труд
да е вложен в нея, колкото и да е бил добър художникът, всъщност тя е
едно нищо, ако не е бил човекът, който е забил пирона, за да я закачат на
стената. Знаеш ли колко малко хора се замислят за това? – Оглеждам тавана
за дебела греда, на която евентуално да се обеся, но такава няма. Дали пък
не мога да намеря някъде майстора, който забива пироните, да ме изтреска
с чука по главата и да се приключи? Бях на ръба да развея бялото знаме,
когато тя спонтанно ме целуна.
– Искам да правим секс, но съм в цикъл. След три дена ми свършва. Сега
сме понеделник. Значи в четвъртък.
Нетърпеливото ми „аз“ би ѝ казало: „Добре де, то и дотогава има какво
да правим... правиш”, но не, аз вече съм изпечен въздържател. Триста дена
издържах, та три дена на челна стойка ще изкарам.
Четвъртък: Какво правим довечера?
Тя: Много хубави работи... Но няма да мога довечера, че съм на рожден
ден. Ще остане за утре. – Няма проблем, аз съм зрял човек, още един ден не
е нищо, ще изчакам.
Петък: Какво правим довечера?
Тя: Неща, за които дори не си си мечтал, че могат да ти се случат... но
няма да е довечера, че хороскопът ми е ужасен. Ще остане за утре. – Окей,
не се ядосвай, подходи с разбиране и нещата ще се случат.
Събота: Какво правим довечера?
Тя: Всичко, което пожелаеш... но не точно довечера, защото имам много
да уча, тъй че ще остане за утре, ама този път наистина! – Добре, това ще е
вече. Три дни забавяне заради цикъл, три дни заради непредвидени
обстоятелства. Утре е моят ден.
Неделя: Какво правим довечера?
Тя: Виж, за да не си помислиш, че съм несериозна, уговорката ни отпада
завинаги.

103
 Е, това беше. Човек трябва да знае кога да спре. Приключвам с агенцията.
Три провала ми стигат. Неделя вечер е. Седя си вкъщи и мисля за неясното
бъдеще, когато изненадващо получавам СМС. От Мери е! Пише само „Ела
вкъщи”. Знаех си аз, че има правда във вселената! Трите провала не са били
провали, а просто препятствия, които трябва да мина, за да постигна
истинското щастие! Когато човек е търпелив и упорит, нещата най-накрая
се нареждат! Вече всичко ще си дойде на мястото! Благодаря ти, Вселено!
Взимам бутилка хубаво вино, един шоколад Милка, ама от ония най-
големите, и цъфвам на вратата на Мери. Тя ми отваря. Косата ѝ е пусната и
пада по раменете ѝ. Облечена с дантелена прозрачна рокля, а под нея се
вижда еротично бельо, което пасва съвършено на извивките ѝ. Поздравявам
я с най-еротичния си глас.
– Добър вечер, Мери. Радвам се, че ми писа да дойда. Надявам се, че не
си ме чакала твърде дълго.
– Оле, извинявай... Май съм объркала номера...
Мамка му.

104
 19
Не ми се говори за онази вечер. Разочарованието беше пълно и дори не
успях да ѝ кажа каквото и да е. Просто се обърнах и си тръгнах. Точно
когато излизах от кооперацията ѝ, пред нея спря такси, а от него очевидно
слезе проститутка, която моментално ме дари е прекрасна идея.
Естествено!
Приключвам с любовта и ставам жиголо. Така хем ще изкарвам пари, хем
ще правя секс, хем няма да си губя времето с глупости. Ето го изходът от
сушата и разочарованията!
Първата стъпка естествено е да проверя конкуренцията. Разгледах налич-
ните обяви и установих, че генерално всички мъжки жрици на любовта
предлагат едни и същи неща. Дискретност, хигиена и еротични масажи.
Пазарът е пренаселен с такива оферти, а ако аз предложа на дамите да им го
подам незамит, да ги тагна на статус във Фейсбук, след като съм ги изчукал
и те да ми правят масаж, едва ли ще има мераклийки да платят за подобна
услуга. Освен това има колеги, които са доста находчиви. Някакъв пуска
промоция – плащаш час, получаваш два. Друг заявява, че може да задоволи
всяка жена до седемдесет годишна възраст. Приема клиентки в следния
диапазон. Много слаби – до 38 килограма. Много дебели – до 200
килограма. Много ниски – до 140 сантиметра. Много високи – до 185
сантиметра. Трети предлага лизане до припадък само за десет лева за
половин час и двадесет за цял. Четвърти иска да го търсят само след 13:30
часа, което ме навежда на мисълта, че сигурно е първа смяна и тогава
свършва училище.
Ебаси, конкуренцията си е ебала майката. Очевидно има по-извратени,
по-рентабилни и по-млади от мен. Ако не успея да блесна някак, никога
няма да си намеря клиентки.
Втората стъпка е да преценя какво обичат жените в секса, за да мога да
напиша съблазнителна обява. Има неща, за които съм убеден, че 95% от
жените харесват. Стискане/ пляскане по задника, дърпане за косата,
целуване по шията. С тези хватки почти няма къде да сбъркаш, но оттам
нататък всичко е тъмна Индия. Едни мразят да правят свирки, а други
направо обичат кура. На едни им харесва да го правят на нестандартни
места, а други искат само на загасена лампа в мисионерската под юргана.
Едни никога не са правили анален секс, други свършват само като ги чукат
отзад. Тоест не трябва да пиша: „Дами, ще ви направя това, това и това.
защото все нещо няма да е на мястото си и ще им изгубя интереса. За да

105
успея да се продам, трябва да предлагам неща, които дори не са хрумвали
на останалите.
Третата стъпка бе да напиша обявата. Отне ми цяла седмица, но мисля, че
резултатът бе задоволителен. Обявата ми е следната.
„Скъпи дами, истински щастлив съм, че обявата ми е привлякла вни-
манието ви. Наричайте ме просто... г-н Грей. Преживяванията с мен са
тантрични. Те са нещо, което никога няма да забравите, защото аз съм по-
добър от всеки друг. Точно както истинските екстрасенси, гадатели и хора
със свърхестествени умения нямат ценоразпис, така и аз нямам ценоразпис,
защото вярвам, че когато имаш дарба и талант, трябва да го споделяш
безвъзмездно. Моята дарба не е просто да чукам, а да доставям
удоволствие. Как сам да сложа цена на нещо безценно, което гарантирано
ще помните цял живот? Няма да ви спра да оставите пари, но няма и да ви
поискам. Оставете ми точно толкова, колкото смятате, че струва
неповторимото. Вярвайте ми, аз съм перфектният избор за вашият рожден
ден, имен ден или моминско парти.
Представям ви списък с уникалните услуги, които предлагам. Не, не
става въпрос просто за секс, а за цели изживявания.
– Услуга „чисто ново гадже“ – секс с раздаване на макс, домашно
приготвена вечеря, букет цветя и закуска в леглото.
– Услуга „не толкова ново гадже“ – просто секс и поръчка на храна по
телефона.
– Услуга „старо гадже“ – секс, колкото ич да не е и деликатен намек, че
ви е време да тръгнете на фитнес.
– Услуга „много старо гадже“ – самозадоволяване от моя страна, докато
си мисля за най-добрата ви приятелка.
Естествено съм подготвен и за по-зрелите дами.
– Услуга „нов съпруг“ – секс с чувство и гледане на филм по ваш избор, с
гарантирана концентрация до края, плюс обсъждане и размисли над лентата
след финалните надписи.
– Услуга „далеч не толкова нов съпруг“ – пет минутен секс, че съм много
изморен. На сутринта ще ми правите свирка и ще ви кажа довиждане с
ръкостискане, дори да сте си измила зъбите.
– Услуга „стар съпруг“ – да чукам съседката, докато сте на работа.
– Услуга „много стар съпруг“ – да ви припсувам, че не сте нарязали
салатата като хората, след което да се скараме люто и да ви кажа, че сте
станала същата като майка си!
Разбира се, че съм помислил за всичко и нещата не свършват до тук.
Може да обичате твърде много съпруга си, че да му изневерите, но той вече
да не успява да ви възбужда достатъчно? Няма проблем. Непосредствено
преди интимния ви контакт ще се чуем по телефона, за да ви прошепна

106
мръсотии, които моментално да ви възбудят и настроят за ласки. Освен
мръсни приказки с моя си глас, предлагам и промоционални включвания от
популярни лица.
Пакет Джорджано: „Гледаш мръсно. Искаш тялото ми да се слее с твое-
то. Искаш да те блъскам. Да бъда ковач, а ти подковата. Знай, че с мене
сексът е песен. Триминутен, но ще ти хареса и ще си го пускаш още.“
Пакет Митьо Пищова: „Котянци сладко, ша та надена на питоня и ша
та жасам, жасам, жасам. Направо ша та изкъртя, няма нищо да остани
от теби! Ша ти са празня в путката, в гъза, в устата, в очите, на
лицето, в косата, в ушите, между пръстите на краката! Щи изсипя
консерва с риба тон на коремчето и ще ти я ям от пъпчето.“
Пакет български рапър: „Не бъди недоебана, ти си вече в играта, нищо
друго не е важно, щом аз съм ти в устата. Аз съм много секси звяр, най-
вече когато пея, поеми го целия, а аз в теб ще се разлея!”
И, разбира се, пакет „Иван“ – левентът, който ви е дефлорирал в онова
горещо лято, в което точно сте била разцъфнала и сте прекарала три месеца
на село: „Булка, казвам ти, ща сцепя напрао, ей. Няя знаиш къде са
намираш. Дивидисе минути моа та праскам без да ми мигне окото. Кат
ти засмуча боските така ща вазбудя, чи напрао глезинити щи подгизнат,
ей. А кат ти го запляскам в челото да знаеш, че така та КУРоновам за
кралица на паламарката ми.“
Нали не си помислихте, че това е всичко? Аз наистина предлагам
уникални изживявания, които не можете да намерите при нито един друг
мъж. Има неща, които могат да ви се случат много рядко – като например
да получите множествен оргазъм, след който мъжът да не ви мрънка, че
иска да го довършите на свирка, а просто да ви прегърне и да каже, че му е
достатъчно, че вие сте свършила. Но има и такива, които не могат да ви се
случат никога – като това да кажете на един мъж да направи нещо и той да
го направи... веднага. Представете си само какво удоволствие ще
изживеете, когато изпълня заръката ви... моментално! Не „ей ся“, не след
пет минути, не след половин час, не след един месец... а на секундата!
Визуализирайте емоционалния оргазъм, който ще изпитате, когато ми
кажете да хвърля боклука, а аз го направя в точния миг, в който вие сте
решили, че трябва да се случи. Велико, нали? Но не, това не е всичко! Знам,
че ви дразни как мъжете мислят и говорят само и единствено за секс и
нищо друго. С промо пакета „мъж под чехъл“, цяла вечер ще ви слушам
как говорите за всяко едно нещо, което ви дойде на ум. Ще кимам с топла
усмивка и ще се съгласявам с всичко казано. Единствените изречения,
които ще употребявам ще са от типа на „Абсолютно е така!“, „Много си
права!“, „Точно това си мислих и аз, но никога не бих могъл да го
формулирам и кажа толкова добре, колкото ти го направи!”

107
 Звучи чудесно, нали? Ето каква е процедурата. Ще се чуем по Скайп и ще
проведем предварителен разговор, в който ще ми разкажете за себе си. В
него деликатно ще ви разпитвам за живота и интересите ви, с което ще
събера информация, която да ме превърне в мъжа от мечтите ви. Не просто
ще съм се подготвил да говоря за теми, които ви вълнуват искрено, но и ще
бъда любимата ви зодия и асцендент! Да, дами, знам колко е важно това за
вас. Забравете за моментите, в които харесвате ужасно много мъжа, но го
гледате с тъга и си мислите: „Мамка му, защо трябваше да е зодия рак?!“
Така дори да ме намерите за отблъскващ, знаейки, че съм правилната зодия,
ще чувствате вселенско успокоение, което ще ви накара да ме желаете.
Имайте предвид, че не пуша и с предварителна заявка мога да мина на
тридневна диета, която включва консумацията само и единствено на
ананас. По-палавите от вас знаят какво значи това. Бъдете сигурни, че мога
да ви накарам да се чувствате като истинска жена. Комплиментите, които
ще ви правя няма да са от типа на: „Баси путката си” , „Имаш страшни
цици и гъз.” И „Чуек, напрао пръскаш”. Не, нищо подобно. Моите
комплименти са от типа на: “Не те харесвам, защото си най-красивата
жена, която съм виждал. Харесвам те, защото си много по-умна от мен”,
„Знаеш ли кое най-много ме възбужда в теб? Това, че не си като другите и
превъзхождаш не просто всички жени, които познавам, а дори и онези, за
които съм чел”, „Знаеш ли кой е най-големият ми страх? Да не ме
напуснеш, защото никога няма да срещна по-добра от теб.”
Уверявам ви, че след като свършим ще искате да ви оставя автограф за
спомен на презерватива.“
Много бързо след публикуването на обявата започнаха да ме търсят.
Обади ми се жена, която каза, че иска да ме наеме да правим тройка.
Естествено посрещам идеята с много ентусиазъм, докато не разбирам, че
третият бил мъжа ѝ. Отказвам ѝ. Никога не съм разбирал тройките в тази
им формация. Наречете ме егоист, стисня, скъперник и каквото още искате,
но ако една жена е навита да прави секс с мен, от какъв зор бих имал
желание да я споделям с някого? Това да ме целува дама, която допреди пет
секунди е имала нечий кур в устата си, е някъде на дъното на списъка с
нещата, които ме възбуждат. Тройка с две жени – о, да... Ама с жена и
мъж?! Гледаш надолу и виждаш или как възбудено женско лице, те
обработва с уста, или как докато проникваш в нея на всяко леко изваждане
по най-романтичния възможен начин светлината от включения лаптоп се
отразява в члена ти, който е целия влажен от соковете ѝ. Каква приятна
гледка, а? Само че в следващия миг вдигаш леко очи нагоре и погледът ти
попада на потен мъж с изкривена физиономия, който ти се усмихва с
поглед: „Евала, брат!“ Това не е за мен.

108
 Пристигнаха още много оферти. Да се изпикая на някого. Да се изсере
някой на мен. Да си бия чекии, докато ме гледат на уебкамерата. Да си бия
чекии и да се изпразня върху зрителя ми. Хората освен, че са много извра-
тени, са и много обидчиви. Аз лично намирам за нормално, когато някой ми
се обади по телефона и ме попита колко пари искам, за да се изходи върху
мен, леко да се възмутя. Повечето ми разговори приключваха с псувни, че
не съм никакъв професионалист и само губя времето на хората. Най-
приемливата оферта беше да пратя снимка на оная си работа, но ми
предложиха само пет лева... За без пари съм я пращал много пъти, ама за
пет лева да ми ядат маратонките.
Ей така минаха две седмици в мъки и подобни предложения. Най-накрая
започнах комуникация с някаква по-нормална жена в Скайп.
– Как ще мога да ви бъда полезен?
– Ами, аз не съм много романтична натура, затова мисля, че услугата „не-
толкова ново гадже“ ще е най-добрият вариант за мен. Ходите по адреси,
нали?
– Много се радвам! Нямате представа какви неща искаха хората от мен.
Иначе, разбира се, ходя и по адреси. А ще искате ли допълнителни екстри?
– Всъщност, да. Искам малко стандартни мръсни приказки с вашия си
глас. Вече съм спала с една от популярните личности, която предлагате да
имитирате, но няма да ви кажа с коя, а дефлорацията съм си я правила сама,
тъй че въпросният Иван няма да ме докосне емоционално.
– Разбирам, няма никакъв проблем.
– И само информативно, това за парите вярно ли е? Наистина ли взимате
само колкото ви оставят? Това най-много ме впечатли в обявата ви, защото
само един много добър любовник може да си позволи подобно нещо.
– Точно така, вярно е. Вижте, ще бъда честен с вас. Аз не съм в тази
професия за парите. Просто твърде много са ме наранявали и имах нужда
малко да си почина от жените. И понеже хобито ми е да доставям
удоволствие, намерих това решение. Именно поради тази причина си
подбирам клиентките много внимателно. Не мога да спя с всяка жена. Как
бихте се описала? Бъдете напълно искрена, защото не искам да си
създаваме погрешни представи един за друг. Надявам се да не ме разберете
неправилно.
– Не, няма нищо. Руса съм. Тренирала съм гимнастика. И най-откровено
казано съм със стройна фигура.
Далеч не звучи зле. Щом е стройна бивша гимнастичка, в най-лошия
вариант да е много грозна в лице, но това не е от огромно значение, защото
на задна няма да си личи.
Договорихме детайлите и отидох у тях точно в десет вечерта, а тя ме
посрещна по пеньоар. Наистина беше руса, но с много къса коса.

109
Приличаше на Еминем в ранните му години. Може и да е тренирала
гимнастика, но вероятно за не повече от два месеца. По-скоро ми се струва,
че дванадесет години е играла волейбол, защото беше по-висока от мен. Но
със сигурност не бе излъгала и в действителност беше със стройно тяло. В
случая проблемът е бил в мен. Аз съм го прочел грешно. Не е имала
предвид, че е със стройно тяло. А, че е с тройно тяло. Беше като мечка.
И как да кажеш на такава жена, че не искаш да я чукаш дори за пари?
Буквално ме е страх да не ме вдигне над главата си и да ме скърши на две.
Влизам в апартамента и тя ме пита дали искам нещо за пиене. Май в
момента най-много ми се иска да ударя един шот със сода каустик, но
трябва да се стегна. Длъжен съм не просто да я изчукам, а да се представя
феноменално. Една добра рецензия прави чудеса. Като тръгне приказката,
че си голям ебач, това си остава за цял живот.
Веднъж да стана известен и ще хвана точно пазарния дял, който искам –
този на фрашканите с кинти незадоволени коври. Ще е феноменално да
чукам красиви жени и да ми плащат за това.
Настаних се на дивана до нея и започнах да ѝ говоря мръсно. Предвари-
телната ѝ заявка бе да чуе кратка история за това как сме стигнали до
дома ѝ. Разказах ѝ, че съм я пожелал още в мига, в който съм я видял в
претъпканото заведение. Желанието ми да я имам е било толкова силно, че
съм бил готов на всичко, за да бъде моя. Тя се повъзбуди и започнахме да
се целуваме. На мен леко ми се повдига, но не давам вид да е така. Искам
колкото се може по-бързо да започна, за да мога да свърша работа, но на
нея явно ѝ е приятно да се натискаме. Многократно правя опити да я
обърна с гръб, но тя е в пъти по-яка от мен и не ми се получава с физическа
сила. Пробвам с думи.
– Не издържам повече, обърни се!
Тя застава на задна, а аз чак тогава изваждам презервативите, защото те
са от най-обидния вид. Extra safe. Посланието им е, че или „Извънредно
много не искам да имам дете от теб“, или „Извънредно много ме е страх да
не ми лепнеш нещо“. Чака надупена да проникна в нея, а аз се чувствам
като крал Артур, но не защото викам на пениса си Екскалибур, а защото
гърбът ѝ е като кръгла маса, на която дванайсет човека можем да обядваме
безпроблемно. Съзнанието ми е напълно готово да я разнищи. Мисля си за
всичките силиконови миски, които ще плащат да ги челастря, но уви... това
не помага. Моят човек не просто спи, а сякаш се е прибрал навътре.
Започвам усилено да опитвам да го събудя, но единственият резултат от
това е, че ръката ми изтръпва, а от лицето ми капе пот. След малко тя се
изправи ядосано и ме изхвърли като мръсно коте. Страшно жиголо съм,
няма що...

110
 На партера в блока пък ме спира толкова гърчав човек, че ако го ударя с
навит вестник, ще му счупя нещо.
– Знаеш ли кой съм аз? – С този тон, с който ми влиза и както съм си
бесен ми идва да му кажа: „ Откъде да те знам от чий гъз си изпълзял, бе
глист? Ще ти еба майката, ще ти еба. К’во искаш бе?“ Ама откъде да го
знам кой е? Може да е домоуправителят.
– Ами, не, не ви познавам. За пръв път ви виждам.
– Влезнал си да работиш в нашия район, момче. – „Да не сме на майка
ти у путката, че съм в твоя район, бе сопол такъв?”, помислих си аз.
– О, ами нямах представа, съжалявам.
– 70% от всичко е наше.
– Честно да ви кажа, откакто работя като жиголо, съм петстотин лева
назад. Карта за фитнес, протеин, аминокиселини, солариум, кола маска,
презервативи... Щом 70% от всичко е ваше, май ми дължите към триста и
петдесет лева...
– Здравата си я загазил, ей. Тръгвай с мен да те водя при шефката.
– Шефката ли? Шефката случайно да не се казва Диди? Мадам Диди?
– Ти откъде знаеш, бе?
Мамка му.

111
112
 20
– Тръгвай, че става лошо.
– Никакъв шанс, пичага. Остави ме намира, няма да идвам с теб. – Той
демонстративно си повдига блузата.
– Ще тръгнеш, или ще си имаме проблем?
– Нещо не разбирам, какво точно ми показваш? Че си си правил кола
маска или че имаш плочки? Защото нали знаеш онзи лаф, че на дебела жена
циците и на кльощав мъж плочките – не се броят. – Той поглежда надолу и
се замисля за миг.
– Абе, аз съм го загащил отзад, бе! – Бърка си зад гърба и изважда писто-
лет.
– Е, така кажи, бе човек! След теб или след мен?
Въпросният господин ме заведе при мадам Диди. Дежа вю.
– Диди, първо искам да кажа, че не ти се сърдя, че ме натопи пред поли-
цаите. Нещата си се развиха благополучно и не лежах в затвора. След това
искам да те поздравя за това, че учреждението ти не е попаднало несправед-
ливо под ударите на закона и все още функционира.
– Благодаря ти, миличък. От мен да знаеш, че всичко е възможно с много
рушвети и минети. Кажи сега къде се губиш ти? Разбрах, че си се опитвал
да ми взимаш от хляба? Така ли си правил?
– Не, няма нищо подобно. Пробвах се да работя като жиголо, но реално
не съм изкарал и една стотинка. С нищо не съм ощетил клуба ти.
Обещавам, че приключвам с това си начинание. Няма да чуеш повече за
мен. Окачам презервативите на стената и до там.
– О, не става така. Дължиш пари дори само за опита да ми влезеш в тери-
торията. Не си запознат с бранша. Все пак добре, че си попаднал на мен и
че се знаем, че иначе да не ти казвам какво можеше да ти се случи...
– Добре заварила значи! А как изобщо разбра, че пробвам да работя като
жиголо?
– Следя обявите, миличък. Ще ти призная, че вместо да те пребиват,
заръчах да те доведат при мен, защото останах впечатлена от услугите,
които си измислил. Имай предвид, че съм в бизнеса от двадесет години и
никога преди не съм чувала някой да предлага услуга „не толкова нов
съпруг“.
– Благодаря, наистина се постарах доста.
– Имам предложение за теб. Понеже така и така си ми длъжник, ще ти
дам възможност да си отработиш дължимото. Имам клиенти, които са доста
извратени и страшно много ще им допадне нещо нестандартно в твой стил.

113
 – Ама аз не искам да работя като жиголо, не е за мен тази професия.
– Как ще не е? Че ти напълно преобрази жанра бе, мило. Ако не започнеш
да работиш това, индустрията ще загуби един от най-големите си таланти,
преди изобщо да се е сдобила с него! Недопустимо е да пропилееш дарбата
си. – Ех, мама му стара. Знае как да ти погали егото и да ти втълпи, че
глупостта, която се каниш да направиш е била по твоя идея. – Искаш ли да
ти разкажа малко за клуба? Мисля, че ще ти е интересно.
– Добре. – Какво пък, току-виж сме си станали по-близки и ми е
опростила малко от дълга.
– Не знам защо не се реши да правиш секс с някое от момичетата ми,
когато беше дошъл като клиент. Може да не са големи красавици, но ти
гарантирам, че могат да удовлетворят всяко желание!
– Сигурно, но тогава бях доста по-придирчив... Сега далеч не е така.
Диди, може ли да ти задам един личен въпрос?
– Ама може, разбира се!
– Изглеждаш ми интелигентна жена. Как се захвана с този бизнес?
– Просто стечение на обстоятелствата, мило. Щях да следвам машинос-
троене в Техническия университет, но тогавашното ми гадже – Игнат, бе
арестувано за наркотици и нямаше кой друг да се грижи за Камасутрата.
Уж поех клуба само докато го освободят, но той взе, че се влюби в затвора
и ме заряза. Сигурно съм единствената жена, която е била изоставена от
човек в пандиза!
– Е, какво се случи, когато го пуснаха? Не си ли поиска клуба?
– Не го пуснаха. От ревност намушка някакъв и му дадоха доживотна.
Така клубът остана на мен и се превърнах в мадам на пълен работен ден.
Доста раздвижих нещата оттогава.
– Върви ли бизнесът? Не помня как се казваше пълничкото момиче, но аз
лично не бих платил за нея.
– О, Деса е най-оборотното ми момиче! Не знам какво им прави, но
винаги се връщат.
– Наистина ли?
– Наистина, я! Уникална девойка е. Толкова е силна, че съм я виждала
няколко пъти да бие охранителя ни на канадска борба.
– Да, сещам се за кой става въпрос... Приятен човек, ама... между нас
казано, май малко прекалява със стероидите.
– Нямаш представа дори. Веднъж направих безумната грешка да ида да
го попитам дали знае какво ще бъде времето утре, че беше празник и бях
решила да водя момичетата на басейн. Немах си работа! Вика ми: „Како,
изобщо не трее да те интересува какво е времето утре. Требе да си земеш
да си зобнеш малко. Параболанче, станозололче, провиронче. Аз от три
години немам никаква чувствителност на епидермиса и ми е чудно. И ти

114
кат са набухаш и са надуйш кат мен, нема изобщо да те боли каква е
температурата. Винаги ще ти е екстра!“ Много е зле горкият, ама какво
да го правя... Баща му ми е някакъв братовчед, макар че и аз не знам по
каква линия точно.
– Пъстроцветно е при вас. Сега се сещам за девойката, на която любими-
те ѝ автори били Хорхе Коелю и Паоло Бегбеде.
– Мани я Радито. Мислила съм да ѝ кажа, че е добре поне да не им бърка
имената, ама коя съм аз, че да ѝ троша кахъра? Вярвам, че хората трябва да
се подкрепят. Нали така?
– Абсолютно!
– Но реално момичетата не са толкова интересни, колкото клиентите.
Идва веднъж едно счетоводителче, ама кльощаво, та кльощаво. Същинска
струна. Хареса си момиче, усамотиха се, но изведнъж тя ме вика на пожар.
Влизам при тях и изпадам в шок. Майко мила, за пръв път виждах човек, на
който кура му беше по-дебел от бедрото. Тоя, а го е надървил, а е
припаднал! Казвам му: „Приятел, прибирай го това чудовище, че направо
ще я разчекнеш с него. Виж я каква е фина, никъде няма да може да те
поеме”. Той почна да ме убеждава поне една свирка да му направила, но аз
бях твърдо против. С тоя пожарникарски маркуч щеше да вземе да ѝ
свърши в устата и направо да ѝ отвее главата.
– И отпрати ли го?
– Глупости! Клиенти не се връщат. Все пак, мотото ни е, че можем да
задоволим всяка фантазия. Плати си двойно и получи само чекия.
– Ти си страшен търговец, Диди.
– О, това нищо не е. Слушай сега една от най-откачените истории от
клуба. – Диди влезе в роля и започна да ми разказва въпросната случка. –
Дойде един път господин на средна възраст и след като си избра момиче, се
обърна към мен.
– Искам да ме гледаш как я чукам. На нея ще ѝ викаш дъще, а на мен –
сине.
– Ей, да ми се махаш от тука, изврат...
– Ще ти платя хиляда евро, само за да гледаш и да ни викаш така.
– Синко, гладен ли си? Да ти направя ли един сандвич?! – Инструктирах
го да влиза при нея и да се съблича, а аз отидох да дръпна една цигара и да
се настроя психически. Връщам се в стаята, а този надянал някакъв елек.
– Ти няма ли да се събличаш?
– Е, как бе, гол съм. – Вгледах се внимателно... Този наистина е гол,
просто е ужасяващо космат!
– Браво бе, мъжки, е т’ва е истински българин! Не като ония епилираните
женчовци. – Леле, как ще го гледам тоя как прави секс?! Отврат! Предпочи-
там да гледам полов акт между чифтокопитни. Ама хиляда евро са си

115
хиляда евро! Клиентът ми подаде листче с инструкции. Като почнел да я
жлемби, както се изрази самият той, аз трябвало да изпълнявам заръките.
Почват се те, а аз съм в ролята на майка им.
– Сине, какво правиш на сестра ти?! Сине, спри! Сине, ами за мен ще има
ли?! – После по сценарий трябваше да извадя сгъваема палка, която той бе
донесъл, да я разгъна с ряз и да го бия, докато я чука.
– Негодник, нали предният път щеше да е за последно! Обеща ми да
чукаш само мен! Знаеш колко ревнувам от сестра ти! – На моменти
започнах да се плаша какви изродщини излизат от устата ми, но пък ми
доставяше удоволствие да го млатя тоя урод. Та той я шиба на задна, а аз го
шибам с палката по гъза и си го соля наум. ,,Бе как може да си толкова
гнусен, бе? Бе как може да си толкова извратен, бе? Бе откъде имаш
толкова пари, бе?“ А оня не спира да крещи.
„По-силно! По-силно!“ След малко спира и ме поглежда.
– Сега искам тя да ме довърши на свирка, а ти да ми вкараш ето това
отзад. Докъдето влезе... – Вади един двоен вибратор с дължина на бухалка
за бейзбол.
– Бе ти невменяем ли си бе, изчезвай, преди да съм викнала охран...
– Ще ти дам още хиляда евро.
– Сине, май имаш глисти, трябва да прегледаме дупето!
– И още нещо! Ето ти телефона ми.
– Абсурд! Няма да се снимам как го правя това!
– Не, не. Сега ще звънне жена ми, а ти ще ѝ разказваш какво се случва.
Не се притеснявай, тя много обича!
– Бе ти откачен ли си, бе? Как ще говоря с жена ти по телефона?
– Ще ти дам още хиляда евро.
– Ма какво ще я чакаме тя да се обажда, дай ние да ѝ звъннем да не я
набутваме със сметката!
Свързваме се с госпожата.
„Да, здравейте, приятно ми е. Добър вечер и на вас. Диди се казвам. Да,
тук е. Много приятен господин! В момента Данчето го обработва с уста,
а аз съм му вкарала един вибратор в задника. Да, да, поне там е много
добре обезкосмен. Да, разбира се, хигиената е на ниво. Даже съм много
изненадана, но ухае приятно. Мажете го с лосион с жожоба и невен? Така
ли? Е, не, благодаря, не искам да го пипам с ръка точно там, но в
действителност изглежда много хидратиран. А откъде мога и аз да си
купя такъв лосион? Есенно време кожата ми става много суха. За
съжаление нямам свободна ръка, с която да запиша, но кажете къде се
намира магазинчето, аз ще запомня. Улица Незабравка 9? Добре,
благодаря ви. И на вас. Да, ще му предам. Приятна вечер. Всичко добро и
на вас. Дочуване.”

116
 – Жена ти ти праща поздрави и каза да купиш хляб на прибиране.
Не знам какво да ѝ кажа на Диди след този разказ, но определено тук хич
не им е скучно. Със сигурност не бих бутал вибратор в нечий задник, но
съм готов да си отработя глобата за навлизането в територията ѝ.
– Окей, Диди, навит съм. Ще се пробвам, но ме притеснява, че може да
имам проблем с ерекцията, ако жената не ми харесва достатъчно. Усещам,
че утре ще имам мускулна треска на дясната ръка от опитите да го вдигна
тази вечер.
– Няма никакъв проблем, ще говоря с охранителя. Такава виагра ще ти
даде, че ще им създаваш мини-имплозии от оргазми и няма да можеш да си
затвориш портфейла от бакшишите, които ще ти оставят.
– Добре тогава. Щом ще ми дадеш добра виагра и гарантирано ще ми
стане, съм готов да чукам и най-грозните клиентки. Ще се превърна в секс
терминатора на публичен дом „Камасутра“. На мой фон Крисчън Грей ще
прилича на пъпчив девствен тийнейджър. Не ще остане недоволна кли-
ентка, Диди. Готов съм да влизам там, където никой друг не смее да влиза.
Аз съм чукач. Аз съм ебач. Не! Аз съм ебачът! Готов съм да започна
веднага!
– Чудесно, моето момче, харесва ми ентусиазмът, но първата ти поръчка
няма да включва секс.
– А какво точно ще включва?
– Не знам и аз. Отиваш при семейство Милеви. Те най-добре ще си ти
обяснят какво искат. Държа да си на ниво, защото са ми много важни
клиенти.
Само дано Милеви не се окажат онези с вибратора в гъза и разговора по
телефона...
Пристигам в дома им в китен столичен квартал, а те се оказват изключи-
телно приятни хора. Казваха се Йоана и Владимир.
– Димитър, ние сме много големи футболни фенове. Прочетохме ти
визитката и смятаме, че ще можеш да измислиш някоя много нестандартна
услуга. Не искаме да се съвкупляваме с теб, а просто да ни предложиш
нещо нестандартно. Изуми ни!
– О, благодаря ви, за мен е чест. Само ще ви помоля да ми дадете пет-
десет минути време за размисъл, за да мога да подготвя в главата си промо-
ционалните пакети.
– Разбира се, тамън ние ще обсъдим разни семейни въпроси. Може да се
усамотиш в кухнята.
Сядам на барплота в кухнята и започвам да мисля. Футболни фенове,
футболни фенове... Сетих се! Ще започнат да се чукат, а аз ще им
коментирам ебането, сякаш е футболен мач. Първо полувреме – коментар
от типичния български фен пред телевизора. На почивката – надъхване в

117
съблекалнята в стил Вили Вуцов. Второ полувреме – коментар от
професионален спортен журналист. Няма как да не им хареса тази хо-
реография. Влизам в спанята, където Йоана е със скръстени ръце, а
Владимир си събира дрехи в един куфар.
– Хора, какво става? Измислих ви страхотен пакет с услуги.
– Отпада всичко, майната ѝ на тая, не мога да я дишам повече. – Трябва
да реагирам много бързо. Не може да се издъня още на първата си задача.
Голяма работа, че няма да е по моя вина, пак ще ми е неудобно пред Диди.
Бързо, мисли, мисли! Те са спортни фенове. Трябва да ги надъхам да правят
секс... Точно така! В този кризисен момент трябва да им приложа... пакет
„Кики Таказов“!
– Ей, хора, моля ви се, бе! Не се изоставяйте! Как така няма да се чукате?
Ние не останахме българи тука, бе! Кой ще продължи поколението? Как
така ще се предавате? Никога не трябва да се предавате. – Усетих, че
започват леко да умекват и знаех, че трябва да натисна. – От вас зависи
всичко! Не може да се карате за дреболии! Голяма работа кой е оставил
пастата за зъби отворена! Аз ще идвам да ви я затварям, ако искате! Само
не се отказвайте един от друг! Обичайте се бе, хора! Ако се предадете, се
предавам и аз! Вие трябва да сте заедно, хора! Моля ви, бе, правете малки
българчета, бе! Ей, Владимире, не ме гледай като опулен! Какво гледаш!
Мъж не си ли виждал да реве?! Отиди при тая красива жена! Целуни я!
Кажи ѝ, че е красива! Па после я наеби така, че да не може да ходи на
следващия ден! – Схемата проработи! Размениха си още няколко сърдити
погледа, но се сдобриха. Обясних им какво съм им измислил и те се
почнаха.
Първа фаза: Фен пред телевизора.
– Гледай го бе, гледай го тоя бе! Какво си я зацелувал толкова па тая, бе?
Ще я целува ли тоя или ще я чука, еби му майката. Ей, мама му стара, аз
едно време как ги чуках! Само да бях десет години по-млад и тридесет
килограма по-слаб, щяха да видят тия какво е ебане. Мама му стара начи!
Ей, най-накрая почна да я съблича, евала! Цели пет минути целуване... едно
време на петата минута пътувах към вкъщи вече, бе! Ама какво се очудвам
и аз? Тогава имаше и школи и треньори и всичко. Сега к’во има? Нищо
нема! Еротични ми бельота, порно филмчета, интимни причесчици.
Погледни я па тая си оставила една линия там долу. А ма оу, за к’во бе? Да
му посочваш къде ти е пилето, че да не земе да се обърка ли? Ей некадърно
т’ва поколение, бе! Некадърно, бе! Едно време с такива храсти и бурени
работехме и пак знаехме къде трябва да го мушнем. Ей, мама му стара, аре
вкарвай го вече бе, какво чакаш бе, аз ли да дойда да ти го наместа, бе?!
Еее, разгеле, браво, петнаесе минути те чакам да го вкараш. Давай да те
видим к’во ше праиш са. Гледай го тоя, гледай го тоя, бе. На това ли викаш

118
ебане, бе? Гъзът ѝ трябва да е червен от шляпане, не вратът ти от напъване,
бе, момче! Кой ви е учил как се ебе, бе?! Ми тая, тая па. Алоу, да не спи
сестра ти в съседната стая, че си толкова тиха, ма? А? Леглото издава по-
вече звуци от тебе, ма! Или аз съм седнал на дистанционното и съм
натиснал мутето случайно? Е, разгеле, най-накрая да свърши това
полувреме. Ай сиктир нема к’во да им гледам повече на тия!
Втора фаза. Мотивиране в стил Вили Вуцов в съблекалнята.
– Ей, тюфлеци, какво правите вие, бе? Нали говорим, говорим, говорим
едно и също и после пак си знаете вашето. Докога ще се учим, да не сме в
предучилищната още? Ама няма да я бъде тая ей, да се стягате, че ще ви
смачкам и двамата, ей! Второто полувреме ако не се събудите влизам на
терена и ще ви нашокам канчетата, цървули! На к’во прилича т’ва, бе? Ше
ви еба у чукундурите, ше ви еба! А тоя педераст съдията ще го хвана за
ухото и ще го заведа в очния кабинет и там ще майка му ше еба аз на него!
Трета фаза. Най-премиум услугата на света. Пакет Алексис Закачев.
– Добър вечер и от мен, уважаеми зрители. Без излишно забавяне се
включваме пряко от Арена Дьо Шибинг, намираща се в квартала на
изгряващото слънце – Дружба 2. Очакваме с нетърпение съдийския сигнал
за началото на втората част на този изключителен сексоспектакъл! Първото
полувреме не ни предложи много емоции, но се надяваме нещата след
почивката да се променят. През първата част се виждаше много брак в това
ебане. Много брак! Мудност, монотонност, липса на мотивация. Не се
съмнявам, че сега ни очакват много нови изживявания и по-вълнуващи
моменти. Ето и малко статистика за състезателите. Йоана може да се похва-
ли със забележителните деветдесет и два сантиметра гръдна обиколка. Тя е
известна с филми като: ,,Набий ми тонера в принтера – 4 ,, Агент 069 –
Голдфингърс”, “Напомпай това котенце, татенце – 8“ и разбира се,
съвременни класики като „Властелинката на пръстените: Задругата на
вибриращия пръстен”, “Спермозвездни войни 10: Завръщането на
ненаситните Джедаи”, “Свършвай трудно 1”, „Свършвай трудно 2“,
„Свършвай трудно 3: С отмъщение!“, „Чукай мръсно или свършвай
трудно“, „Индиана Джоунс и похитителите на изчезналия капут”,
„Индиана Джоунс и дупката на обречените“, „Индиана Джоунс и
последният содомитски поход” и „Индиана Джоунс и кралството на
кристалния пенис“. Артистичният ѝ псевдоним е Гълтащата кобра. Ето и
малко информация за нейния съперник тази вечер. Владимир може да се
похвали с впечатляващ деветнадесет сантиметров член. Ако се загледате
внимателно в ствола на атрибута му ще видите много деликатен белег. Това
е точката, до която Йоана успява да поеме Владимир по време на свирка.
Според жълтата преса белегът е в следствие на секс за сдобряване, а според
някои зли езици – като наказателна акция за изневяра. Историята мълчи за

119
истината, но това сега не е от никакво значение. Ето го и първият втори
съдийски сигнал за вечерта. Йоана Милева срещу Владимир Милев! Кой ще
свърши пръв? Кой ще получи по-силен оргазъм? Кой ще се окичи с
медалите? Чукането продължава! Йоана започва доста агресивно и властно!
За секунди успя да обязди Владимир и определено води темпото. Какъв хъс
само! Ето това е непреклонният дух на истинската българка. На онази сме-
ла женица, която става в 6:30 да прави закуска на децата и да ги изпрати на
училище, след което цял ден е на работа, а когато се прибере успява да
изчисти, изпере, изглади, да сготви, да помогне с домашните и накрая да
възседне победоносно любимия си, както Халееси Денерис възсядаше Хал
Дрого! Но какво е това? Рязко Владимир взима инициативата и прилага
прословутата си маневра – заднен прашкен! Каква пъргавина само! Личат
си дългите тренировки във фитнеса и най-вече това, че той не скипва лег-
дей. Колко развит глутеус максимус само! Добрият ебач няма просто здрав
кръст, а и здрав гъз! Владимир има пълна доминация в тази поза, но... О,
това си беше за картон! Не е нужно дори да го гледаме на повторение.
Абсолютно нерегламентирана и груба игра. Не е професионално на такова
високо ниво да се стига до такива изпълнения. Проникването отзад без
разрешение си е много тежко провинение! Ще видим какво ще отсъди
изпълкомът на следващото заседание, но със сигурност ще има санкции.
Вероятно дълго време ще чува, че „няма нищо“, но в крайна сметка със
сигурност ще си плати за това.
Чукането е подновено! Какво дълбоко проникване от нападателя, какъв
поглед над ебането! Феноменално нанизване! Каква техника, каква класа,
какво темпо! Направо я върти на шиш! Броени секунди остават до финала!
Може би това ще е заключителната атака. Той го изважда и...

ГООООООЛ!!!

Каква еякулация, каква точност, какъв финес! Каква тяга, каква струя,
каква прецизност! Всичката сперма е на лицето на Йоана и няма нито капка
в очите ѝ! Изключително! Убеден съм, че сега дори Роко Сифреди и Рон
Джереми гледат и завиждат на класата на нашия състезател! Браво, Владо,
браво, Милев, браво български юнак! Ето затова ебането е най-великият
спорт на планетата, уважаеми зрители, ето затова му викаме цар секс!
Слизаме веднага на пистата за първите отзиви след свършването. Нека
първо да попитаме доволната дама какво мисли.
– Йоана, как се чувствате? Искам само да кажа, че дори толкова
наклепана изглеждате много добре. Да, разбира се, преглътнете и тогава,
моля да ме извините.

120
 – Беше велико. Нямам сили да кажа повече. Утре ще гледаме записа и ще
анализираме, но за момента просто искам да благодаря на публиката за
подкрепата. Началото беше доста слабо, но мисля, че успяхме да дадем на
аудиторията едно запомнящо се представяне.
– Благодаря ви, Йоана. А сега да чуем какво ще каже Владимир.
– Г-н Милев, през второто полувреме просто бяхте друг човек в леглото.
Разкажете ни какво се случи. Как успяхте да преобразите ебането си
толкова драстично след почивката?
– Да, ами, ъъъ, така беше. Иии, ъъъ, да. Има го това. Ъъъ, да. Мисля, че
ъъъ, така, презерватива когато свалихме, определено ъъъ, промени се
всичко, промени се.
– Страхотно ерудиран отговор, благодаря ви за него! Това е от нас, дами
и господа, благодаря ви, че гледахте!
Платиха ми много добре и ме изпратиха да си ходя. Веднага се чух с
мадам Диди, за да ѝ се похваля, а тя ме инструктира да отивам на друг
адрес. Доколкото разбрах по телефона, този път трябва да има секс!
Изпих виаграта и отидох в апартамента клентката. Казваше се Силвия и
беше жена в края на средната възраст, но си личеше, че се поддържа.
Влизам при нея, пием по едно вино и си говорим благо. Усещам приток на
кръв и тежест в пениса си. О, да. Този път няма да имам проблема с вялата
пишка и със сигурност ще ми стане. Увереността ми е на макс. Изведнъж от
немай си къде тя се сети, че нямала сметана, а много държала на нея.
– Ако искаш ще отида да купя? – Предположих кавалерски.
– Не, не, аз ще скокна до магазина, ти се разполагай като у дома си.
Когато се върна искам да си чисто гол.
Съблякох се и започнах да се разхождам из празния апартамент. Малко
странно е чисто гол да ровиш в чужд хладилник и да ядеш на хората от
пастърмата, но след предното ми участие бях твърде гладен, за да размиш-
лявам за моралната гледна точка на нещата. След малко чух входната врата
да се отворя, а аз надникнах с палав поглед в коридора... Но вместо да видя
Силвия, видях доста пиян мъж, който нададе вой.
– Кой си ти, бе?! – Не дочака отговор, а направо се засили към мен. Аз
хуквам да бягам и си заформяме гонка в стил Бени Хил около огромната
маса във всекидневната. Ту се въртим в кръг, ту той започва да пълзи под
масата, а аз трябва да я прескачам, ту обратното. Всичко това докато съм
чисто гол и вече с ерекция. Не след дълго човекът се поизмори.
– Питах те кой си, бе?!
– Знаете ли, понякога и аз се чудя кой съм и в какво съм се превърнал.
– Ей, ще те смачкам, бе!
– Моля ви се, г-не! Станала е някаква грешка. Нямах представа, че дамата
има съпруг.

121
 – От години я подозирам, че ми кръшка! Сега ще си платиш за всичко,
копеленце!
– Ама моля ви се, как от години, аз за пръв път съм тук! Дори реално не
исках да идвам, накараха ме насила.
– Що не си искал да идваш, бе? Искаш да кажеш, че жена ми не е
достатъчно добра за теб ли, бе?
– Глупости, никога не бих казал подобно нещо за такава жена.
– За каква жена, бе? Ти грозна ли я наричаш, бе? Ти знаеш ли колко беше
дебела преди, бе? Знаеш ли с колко труд ги свали тия двадесет и пет
килограма, бе?
– Не, не, много си е яка, изобщо не бих я върнал. Даже за нейните години
е супер.
– Как така за нейните години, бе? Ти жена ми дърта ли я наричаш, бе?!
Поне десет минути се гоним и водим подобни разговори, докато най-
накрая тя не се върна.
– Мартине!!!
– А, Силве, какво правиш вкъщи?
– Не съм аз у вас, пияндур нещастен, ти си у нас! Пак си объркал
копчетата в асансьора и си слезнал на грешния етаж! Жена ти я няма тук,
олигофрен такъв! Изчезвай веднага преди да съм взела тигана!
Този се изнесе моментално и ние отново останахме сами. Аз съм вир вода
и все така с ерекция.
– Леле, човек, направо си изкарах акъла, честно. Добре, че не беше мъжът
ти това.
– Няма страшно, не се притеснявай. Мъжът ми е полицай и е в
командировка. Няма как да се прибере.
Информацията, че мъжът ѝ е полицай ме стресира допълнително, но
Силвето дойде при мен, започна да ме милва, да ме прегръща, да ме успоко-
ява и набързо забравих, че допреди малко животът ми е минавал на лента.
Влязохме в спалнята, започнах да я целувам и наистина ми е беше приятно.
След малко тя вече е по гръб, а аз съм толкова надървен, колкото не съм
бил отдавна. Направо ми става мило да го виждам толкова пораснал,
защото има огромна разлика в ерекцията при чекия и преди секс. Имам
чувството, че сияя. Най-накрая ще правя секс! С презерватив съм и най-
вероятно няма да усетя нищо, когато го вкарам, но ще правя секс. Като на
забавен кадър започвам да го приближавам към мястото... На милиметри
съм...
И миг по-късно се чува как този път входната врата се отключва и някой
влиза.
– Мило, прибрах се!
– Мъжът ми! Бързо влизай в гардероба!

122
Мамка му.

123
 21
Влизам в огромния гардероб, но вратите не се затварят плътно и остава
процеп, през който мога да надничам. Мъжът на Силвето се появява в
спалнята и я вижда чисто гола.
– Ах, ти, мръснице моя, малка. Знаела си, че ще си дойда по-рано.
– Разбира се, мило. Изненада!
– Ех, жено, много те обичам, да знаеш. – А, чудесно, значи ако отвориш
гардероба, ще ме застреляш мен, а не нея.
– И аз теб, мило! – Да, предвид, че в гардероба ти има жиголо, си личи, че
много го обичаш, ама хайде, да не им се бъркам на хората в отношенията.
Ще седя тук, докато заспят и после ще се измъкна безшумно. За щастие,
господинът явно не ми беше забелязал дрехите, които прилежно бях сгънал
на купчинка в хола им, защото почти веднага си се почнаха. Това
допълнително усложни ситуацията, защото ерекцията започна да ме
тормози още по-сериозно. Не ме е срам да призная, че докато се чукаха си
набих чекия и се изпразних в джоба на някакво сако. Първият път беше от
човещинка. Вторият и третият, от чиста свинщина.
Щом приключиха се надявах да тръгнат да спят, но те извадиха някакви
мезета и започнаха да се хранят. Що за хора ядат луканка в спалнята си,
ебаси? Нямам търпение да заспят, за да се изпаря. Още малко и изчезвам...
Така го виждах аз, но съдбата имаше други планове. Онзи взе, че се задави.
Силвето го тупаше здраво по гърба, но без никакъв резултат. Човекът
започна да пребледнява, а аз съм на кръстопът. Ако изляза да му помогна,
сигурно ще ме убие. Ако не изляза, ще вземе да пукляса и цял живот ще ми
тежи на съвестта. Мамка му и доблест! Изскачам от гардероба и му се
притичам на помощ. Изражението му бе точно такова, каквото си пред-
ставяте, че придобива човек, когато от изневиделица гол мъж с ерекция
изскача от гардероба му. Започнах да го тупам по гърба, а той ми правеше
жестове с ръце, че ще ме удуши. И моето потупване не даваше резултат.
Единственият начин да го спася, беше ако му приложа маневрата на
Хаймлих. Нали знаете какво представлява? Минаваш зад някого, обгръщаш
го с ръце и започваш да го стискаш силно. Не сте забравили, че съм без
дрехи и с ерекция, нали?! Добре, че поне той си беше сложил боксерките,
защото иначе просто щях да му кажа, че е изживял един достоен живот и
винаги ще го помня с добро!
Успях да го стисна достатъчно силно, че да изплюе луканката, която
излетя и се приземи в лицето на жена му. Бутнах го с все сила на леглото и
побягнах към изхода. Успях да си взема купчината с дрехи и тичах гол по
124
етажите. Излизам на бегом от кооперацията, а мъжът се провиква през
прозореца на кухнята.
– Ей, педераст! – По принцип не бих отразил подобно обръщение, но му
разпознах гласа и бях сигурен, че говори на мен. – Поглеждам нагоре.
– Първо – мерси, че ми спаси живота.
– За нищо. Пак запов... За нищо!
– Второ – забравил си си личната карта! Скоро ще се видим отново и ще
ти еба путката лелина!
Мамка му.

125
 22
Върнах се в Камасутрата и разказах на Диди за случилото се. Тя ме увери,
че ще оправи проблема и всичко ще бъде наред. Настани ме в една стая, за
да не се прибирам вкъщи тази вечер. Легнах си с дрехите и заспах.
Събуди ме женска ръка, която ме галеше. Беше онази с най-
феноменалното тяло, което съм виждал през живота си. Дъщерята на Диди.
Опитвам се да кажа нещо, но тя слага пръст на устните ми.
– Не говори.
Ляга върху мен и ме гледа с ужасно нежен поглед, сякаш в последните
години всяка вечер делим едно легло. Целува ме и пуска езика си в устата
ми. После се усмихва и продължава да ме целува надолу. Разкопчава колана
и ми смъква дънките, а аз все още съм твърд от виаграта. Тя просто го
хваща и ме поема в устата си. По дяволите, колко е влажно, топло и хубаво!
Сега си спомням защо съм такъв маниак на тема свирки. Това е
феноменално! Толкова съм възбуден. Желая я... Хващам я за рамото и я
дърпам нагоре. Тя се качва върху мен и внимателно го намества, след което
целият влиза. Мааааааааааааамка му, това е най-хубавото чувство на света!
Струваше си цялото чакане. Всичко си струваше. С нея сме като едно цяло.
Никога не ми е било толкова хубаво. Никога не съм правил толкова хубав
секс през живота си. Никога, никога, никога. Тя започна да се движи все по-
бързо и все по-бързо. Усещах, че съм близо. Много близо. Да... Да... Да...
ДА!!! ДА!!! ДА!!! Всеки мускул в тялото ми се стяга и получавам най-
силния оргазъм в живота си!
Тя става и започна да се облича.
– Чакай, какво стана? Къде отиваш? – Не ми отговори. Гледаше ме
безчувствено. Защо не мога да мръдна? Защо не мога да я спра? Чакай, не
си отивай! Чакай!!!
Събуждам се и виждам дебелата Деса да набива пържени фъстъци до
леглото ми и да ме зяпа.
– Направил си белята, а? – Изпразнил съм се в гащите на сън. Истинските
кошмари не са онези, в които те преследват чудовища. Истинските
кошмари са тези, след които се събуждаш и осъзнаваш, че нищо не е било
истина. – Цял ден спиш, хайде изчезвай, че клиентите ми ще започнат да
идват след малко.
Не издържам вече, писна ми от всичко. Ще си взема метрото и ще се
помотая из центъра. Имам нужда да остана насаме с мислите си. Чакам
последния влак на станция „Г. М. Димитров“ за посока центъра. В далечи-
ната на тунела старата съветска мотриса си показа двете очи и шумно
126
забави своя ход, за да качи един от последните си пътници за вечерта. На-
станих се на надрасканите седалки, а срещу мен седеше мъж на средна
възраст, на когото много му личеше, че не е оттук. Не само, защото
разлистваше объркано карта на София, но и заради излъчването му.
Нямаше нашенска физиономия. В момента мразя всичко и всички и се
надявам да не ме заговори.
След една-две спирки шумоленето на картата започна да ме дразни
твърде много.
– Къде искаш да отидеш? – Той ми се усмихна и отговори на английски,
че не ме разбира, но би бил благодарен, ако му помогна.
– Накъде си тръгнал?
– Искам да стигна до хотел Хилтън, но изобщо не мога да се ориентирам.
– По принцип, за да стигнеш до Хилтън, трябва да се прикачиш на
другата линия от станция „Сердика“, и след това да слезнеш на НДК, но
като гледам колко е часът, се съмнявам, че ще има влакове.
– Лошо. Тогава какво е най-добре да направя? Да взема такси отнякъде?
– За толкова къса дистанция няма кой да те качи, а като те чуят, че си
чужденец ще те разходят из цяла София само, за да те оставят на километър
от мястото, на което са те качили.
– Много лошо.
– Лошо, но имаш късмет. Аз така и така нямам точна дестинация. Ще те
заведа до хотела.
– Много благодаря!
Запознахме се официално. Човекът се казваше Том и бил родом от
Минесота. Отдавна мечтаел да разгледа Европа и най-накрая се решил на
това пътешествие.
Направихме прехода през Витошка, а когато подминавахме билетния
център на НДК, ми направи впечатление, че Том има една от най-тъпите
татуировки, които някога съм виждал. На дясната си ръка имаше татус на
отрязан дънер. За сефте виждах подобна глупост и не се сдържах да го
попитам за смисъла ѝ.
– Какъв е този дънер?
– Това е много лична история, но съм склонен да ти я разкажа, ако кажеш
защо си толкова унил. – Защо пък не? Може да ми олекне, като му споделя.
– Има сделка. Слушам за дънера.
– Преди много години в двора на родителите ми имаше огромен дъб.
Безброй лета съм си играл под сянката му и дори си бях закачил люлка на
един от масивните му клони. Това бе едно от най-скъпите места в
младините ми. Когато едно лято се върнах от колежа, установих, че дъбът е
бил отсечен.

127
 – И затова си си направил татуировка в негова чест? – Леле, тоя е
абсолютно ненормален. Дано не ме хвърли от Моста на влюбените.
– Не точно. Казаха ми, че дървото било нападнато от термити и се
наложило да го отрежат. Това много ме натъжи, но пък бях твърдо убеден,
че има как отново да порасне, щом корените му са там. Естествено, всички
ме смятаха за луд и ме убеждаваха, че това е напълно невъзможно.
Ненавиждам да ми казват какво е възможно и какво не е, затова изобщо не
ги послушах. Вместо това изчетох всичко, което можеше да се изчете по
темата. Поръчах специални торове от Франция и Белгия. Разкопах всичко
около дървото и подхраних корените му. Сигурен бях, че е възможно да се
получи и познай какво стана?
– Какво?
– Една сутрин от дънера растеше фиданка. – Да, този със сигурност е с
жълта книжка. Предполагам, че сега следва частта от историята, в която си
завръзва еднорога за чисто новия дъб. Погледнах го с недоверие, а той се
ухили самодоволно, разрови се в раницата си, измъкна от нея албумче със
снимки и ми го подаде. Започнах да го разглеждам. Беше документирал
целия процес. Разкопаната почва около корените, появата на фиданката, как
е пораснала и стига до рамото му. На последната снимка дъбът бе
гигантски, а за един от дебелите му клони бе вързана люлка, на която Том
люлееше дете. Е, не е истина просто! Ченето ми увисна.
– Моля да ме извиниш, но докато ми разказваше, те помислих за луд...
– Често ми се случва, когато споделям тази история. Татуировката е, за да
ми напомня, че всичко е възможно, стига да го желаеш достатъчно силно и
да не се отказваш.
Припомних си последните няколко месеца.
– Човече, иска ми се да е така, но по-скоро съм склонен да поспоря с теб.
– Защо? Какво не ти е наред? Каза, че ще споделиш защо си толкова
унил.
– Не ми върви в любовта.
– Това не е фатално, ти си млад. Имай търпение, все ще я срещнеш.
– Там е работата. В последната година няколко пъти се влюбвах и все
оставах крайно разочарован.
– Не се тревожи, любовта идва, когато най-малко я очакваш.
– Не знам, може и да е така...
– Но ми се струва, че това не е всичко?
– Правилно ти се струва. – Не съм убеден колко е уместно да говоря с
непознат за сексуалния си живот, но го почувствах някак близък след
неговия разказ. – Другият проблем е, че не съм правил секс от почти
година.
– А, това вече не е хубаво! Защо така? Толкова ли няма жени?

128
 – Опитах всичко! Ходих в публичен дом, консултирах се със сексолог,
звънях на стари гаджета, търсих по интернет, а дори накрая започнах да
работя като жиголо, но и това не помогна!
– Значи бедата е някъде другаде... Кога започнаха тези проблеми?
– Преди около година.
– Какво се случи тогава?
– Бях излязъл с едно момиче – Ива. Нещата щяха да се случат, но в
последния момент тя се разколеба, въпреки че бях пред вратата ѝ. Оттам се
почна с ядовете.
– Странна работа. Какво стана след това?
– Звънях на една врачка, за да питам дали имаме бъдеще с Ива и после... –
Пляснах се звучно по челото.
– Какво?
– Тя ми каза, че имам направена магия, която може да развали само на
частен сеанс. Отидох при нея, направихме ритуала, но после искаше да ме
изръси с още пари, а аз ѝ отказах... Затова накрая ме прокле секс да не видя!
Мамичката ѝ мръсна! Заради тая проклета гад се мъча от толкова време!
– Ето, видя ли? Намерихме първоизточника на проблема! Не се тревожи,
за всяко нещо си има решение и със сигурност има как да се оправят
нещата!
– Да, няма начин да няма начин! Човече, нямаш представа колко много
съм ти благодарен!
– Радвам се, че помогнах. – Патрик извади нож. – А сега ми дай
портфейла и телефона си.
Мамка му.

***

129
Търсете и останалите книги от издателство
„Пощенска кутия за приказки“:

130
131
132
 София: „Greenwich Book Center”, книжарници „Елфите”,
книжарница НАТФИЗ, Литературен клуб „Перото” НДК

133
 Пловдив: книжарница „Book Corner” и „Котка и мишка“,
„Петното на Роршах”, „Ръкоделницата”

Варна: книжарница „Параграф 22”

и онлайн на www.ozone.bg

134
 ©Пощенска кутия за приказки
представи

Димитър Калбуров

Мамка му
Българска, първо издание

Формат15х21

http://4eti.me

E-mail: pkzaprikazki@gmail.com
www.facebook.com/mamka.mu.book

ISBN: 978-619-90421-3-7

135