ВХОД

РЕГИСТРИРАЙ СЕ

Издателство ПАРИТЕТ - Светьт принадлежи на тези, които четат.

Потърси книга...

Начало

Блог

УИЛЯМ ЗАВОЕВАТЕЛЯ, 1027 г. – 1087 г.

УИЛЯМ ЗАВОЕВАТЕЛЯ, 1027 Г. – 1087 Г.

10

Jun

УИЛЯМ ЗАВОЕВАТЕЛЯ, 1027 г. – 1087 г.

0 Коментари 1085 Прегледи

Древна История

Като херцог на Нормандия Уилям Завоевателя става най-могъщият феодален владетел във
Франция. През 1066 г. заема трона на Англия и променя курса на английската история. Създава
силна, добре обучена войска, залог за победите му. Установява пряка васална зависимост на
всички феодали от краля.

УИЛЯМ ЗАВОЕВАТЕЛЯ, 1027 г. – 1087 г.

УИЛЯМ ЗАВОЕВАТЕЛЯ, 1027 г. – 1087 г. снимка:https://24smi-org

Уилям е незаконен син на прословутия нормандски херцог Робер I Великолепни, наричан Дявола
заради жестокостта и буйния си нрав, и неговата метреса Арлет, дъщеря на буржоа от град Фалез.
Произходът му естествено ще се окаже сериозна политическа пречка за него, а противниците му
често го наричат Копелето.

Несъмнено Уилям наследява своя характер от баща си, който извършва многобройни набези и не
се свени да граби дори в собствената си родина. Когато Уилям е едва осемгодишен, Робер умира
на връщане от поклонение на Божи гроб. Преди да замине за Ерусалим, той е определил
единствения си син за свой наследник. Това наследство не само, че не осигурява благосъстояние и
власт на момчето, но и го поставя в много деликатно положение. В страната пламва борба за
власт. Много барони уж не желаят да се подчиняват „на едно копеле“, а всъщност се стремят към
херцогската титла. Амбициите на бароните се оказват по-силни от верноподаническите им
чувства. Настъпва нечувана анархия, при която трима от воините на Уилям загиват от жестока
смърт, а частният му учител е убит. Роднините на баща му са по-скоро негови врагове, тъй като
очакват облаги от евентуалната му смърт. Само с помощта на френския крал Хенри I, формално
негов господар, Уилям има щастието да оцелее. По това време той се намира при френския двор –
официално за усъвършенстване на образованието си, но по-скоро, за да се предпази от
насилствена смърт от кинжал или отрова.

Няколко години противниците и привържениците на Уилям водят война.

Едва през 1042-ра мирът е възстановен. По това време петнадесетгодишният Уилям е посветен в
рицарско звание, а след това се включва лично в политическите събития. Междувременно през
1049 г. Уилям се договаря с един от най-влиятелните васали на френския крал, фландърския граф
Балдуин V, за ръката на дъщеря му Матилда. Балдуин има нужда от съюзник срещу немския
император Хайнрих III. Уилям и Матилда обаче са братовчеди и папа Лъв IX, лоялен към
императора, забранява брака като кръвосмесителен.

Така или иначе женитбата между 26-годишния Уилям и 22-годишната красавица Матилда става
факт през 1053 г.

в катедралата Нотр Дам (Йо) в Йо, Нормандия (днес в Сен Маритим, Франция). Херцогинята умее
да смекчава ужасния нрав на жестокия си и гневлив мъж. Дарява го с четирима синове и четири
(или шест) дъщери. За похода му в Британия в знак на любов тя със свои средства му подготвя
кораб с разноцветни копринени платна и богата резбована украса.
Уилям започва да управлява самостоятелно и още на 19 години успешно се справя със заплахите
от въстания и нашествия.

След дълга поредица от войни срещу феодалните барони в Нормандия успява да установи твърд
контрол в херцогството си. През 1063 г. завладява съседната провинция Мен, а през 1064-та е
признат за сюзерен на другата съседна провинция – Бретан. След тези успехи Уилям укротява
амбициите си на материка, но решава да пробва силите си от другата страна на Ла Манш. От 1042
до 1066 г. крал на Англия е Едуард Изповедника. Тъй като той е бездетен, се правят всевъзможни
маневри за наследяването на английския трон. От гледна точка на кръвното родство претенциите
на Уилям не са особено издържани – неговият дядо е брат на майката на Едуард. През 1051 г.
обаче Едуард, може би повлиян от изявените способности на Уилям, му обещава трона. През 1064
г. в ръцете на Уилям пада Харолд Годуин, най-влиятелният английски лорд, близък сътрудник на
Едуард Изповедника и негов шурей. Уилям се отнася добре с Харолд, но го задържа, докато той не
полага тържествена клетва, че ще подкрепи претенциите му за английския трон. Харолд не
удържа на думата си – след смъртта на Едуард през 1066 г. самият той предявява претенции за
трона и Уитанът (съвет от английски лордове, който често взема участие при определянето на
престолонаследника), го избира за крал на Англия. Решен да разшири владенията си и вбесен от
клетвопрестъпничеството на Харолд, Уилям намисля да навлезе в Англия и да наложи
претенциите си със силата на оръжието. Той събира на френския бряг кораби и войска от около
двадесет и пет хиляди души и в началото на август 1066 г. е готов да вдигне платна. Но
експедицията се забавя с няколко седмици поради бурни северни ветрове. В това време кралят на
Норвегия Харалд Хардрад се готви да нахлуе в Англия през Северно море. Харолд Годуин държи
войската си в южната част на Англия, готов да се противопостави на Уилямовото нашествие. Но
сега трябва да я прехвърли на север, за да посрещне норвежкото нападение. На 25 септември в
битката при Стамфорд Бридж норвежкият крал е убит и войската му е прогонена. Само два дни по-
късно вятърът в Ла Манш променя посоката си и Уилям много бързо прехвърля войниците си в
Англия. Може би Харолд е трябвало да остави Уилям да навлезе по-навътре или поне да даде
време на хората си да отпочинат добре, преди да ги хвърли в бой. Но той незабавно връща
войската си на юг, за да пресрещне Уилям. Двете страни се сблъскват на 14 октомври 1066 г. в
знаменитата битка при Хейстингс. В нея преимуществото отначало е на страната на
англосаксонците, но конницата и стрелците на нормандския херцог обръщат развоя ѝ, а изходът ѝ
става окончателно ясен, когато крал Харолд пада убит. Според най-разпространената версия,
може би легендарна, последният англосаксонски крал е поразен от стрела в окото. Двамата му
братя са паднали по-рано в боя, така че не остава личност от английската йерархия, която да е в
състояние да набере нова войска или да оспори претенциите на Уилям за трона.

На 25 декември 1066 г. той влиза в Лондон, където е коронован като крал Уилям I.
Това е ключовият момент в събитията, които днес наричаме Норманско нашествие в Англия. То
слага край на старото английско кралство. На негово място идва силната, централизирана
монархия, която носи всички белези на европейската рицарска култура и феодално-васалната
система на организация на държавата. Започва изграждането на онова кралство, което през
следващите векове ще се превърне в могъщата Британска империя. През следващите пет години
тук-там избухват бунтове, но Уилям успява да ги потуши. Той ги използва като предлог, за да
конфискува всичката земя в Англия и да я обяви за своя лична собственост. След това голяма част
от нея е раздадена на по-влиятелните му нормандски привърженици, които държат феодалните
земи като негови васали. Резултатът от това е, че почти цялата англосаксонска аристокрация е
обезземлена и заменена от нормандци. Уилям винаги е твърдял, че той е законният крал на
Англия, и по време на господството си запазва повечето английски институции. Тъй като е
заинтересован да получи данни за новите си владения, той заповяда да се извърши подробно
преброяване на населението и имуществото. Резултатите са вписани в огромната „Книга за
второто пришествие“, която е ценен източник за исторически сведения.

Какъв е резултатът от нормандското нахлуване на Острова?

Нашествениците са сравнително малочислени, но оказват огромно влияние върху неговата

история. Самите нормандци произхождат от викингите, но езикът и културата им са френски. Така
в резултат на нормандското нашествие в Англия се смесват френската и англосаксонската култура
– нещо, което иначе не би се случило. Въпреки че говори само френски и изобщо не може да чете,
новият крал създава здрава управленска система. Благодарение на силното централно
управление, което Уилям създава, а приемниците му поддържат, и на военните сили, с които
управлението разполага, в Англия повече няма нашествия. Обратно, тя постоянно е заета с военни
операции в далечни земи и придобива повече колонии от всяка друга европейска държава. След
1066 г. някои от континенталните съседи на Уилям са разтревожени от нарастването на властта му
с новото завоевание и започват да проявяват враждебност. Сред враговете му са френският крал
Филип I и анжуйският граф Фулк Злонравния. През 1087 г. Уилям и крал Филип, скарвайки се
заради владения, започват война. След френско нападение от гарнизона в Мант Уилям на свой
ред нахлува в града. Но по време на опожаряването и плячкосването на града шейсетгодишният
Уилям е тежко ранен в корема при падане от коня. Раната се оказва смъртоносна, но кралят
агонизира в продължение на пет седмици, след като е пренесен до едно предградие на Руан.
Уилям I Завоевателя умира в манастира „Сен Жерве“, близо до Руан, на 9 септември 1087 г.
Погребан е в църквата „Св. Петър“ в Каен, Нормандия.

ЕТИКЕТИ:

Уилям Завоевателя

Англия

Нормандия
Франция

Крал

Британска империя

СВЪРЗАНИ КНИГИ

РАЗКАЗИ ОТ АНГЛИЙСКИ ПИСАТЕЛИ

ИЗЧЕРПАНО

РАЗКАЗИ ОТ АНГЛИЙСКИ ПИСАТЕЛИ

11.99 лв.

КРАЛ МАТИУШ ПЪРВИ

-58 %

КРАЛ МАТИУШ ПЪРВИ

8.00 лв.

18.99 лв.

КОНТАКТИ

Адрес: София 1309

уп. Царибродска N 70 партер

Телефон: 0879 471 930

Е-мейл: paritetlit@abv.bg

ИНФОРМАЦИЯ
За нас

Доставка

Общи условия

Защита на лични данни

Карта на сайта

Политика за ползване на „бисквитки“

Блог

КЛИЕНТСКИ ПРОФИЛ

Моя профил

История на поръчките

Каталог

Желани

Сравни

В областта на приложната литература „Паритет“ издава книги от областта на кулинарията,

астрологията, психологията, медицината, предсказателството. Сред авторите им са: Анатолий
Некрасов, Анна Покровская, Лариса Ренар, Леонид Млечин, Натали Хоуп, Николай Пейчев, Олга
Грейг, София Бенуа, Ричард Гордон, Ханс Улрих фон Кранц.

Издателството се стреми да пропагандира научните знания, да възпитава любов към историята и

културата, предлагайки на читателите си книги с увлекателни и интригуващи сюжети.

Издателство Паритет Copyright © 2019, Всички права запазени

kerchtt.ru en

Портал за есета за всички поводи

Търсите нещо конкретно? Въведете вашата дума за търсене и щракнете'Enter'

БиографииХарактеристикиАнализ

Композиции

Резюме

Биографии

Характеристики

РазгънетеВ избранное

У дома › Биографии

Кой беше личният историк на Уилям Завоевателя. Уилям I Завоевателят - Завоевателят на Англия

Уилям I Завоевателят.

Репродукция от уебсайта http://monarchy.nm.ru/

Уилям I Завоевателят (William thé Conqueror) (1027 или 1028, Фалез, Франция, -9.9.1087, Руан),
херцог Нормандия (1035), крал на Англия (1066-87). След като засили херцогската власт в
Нормандия, той успя да създаде силна, добре обучена армия от тежко въоръжени. копи рицари и
пехота (около 10 хиляди души). С тези сили на 28 септ. 1066 кацна на юг. крайбрежие на Англия и
14 окт. в битката при Хейстингс той побеждава англосаксонските войски на крал Харолд, който
загива в битка. Ставайки английски крал, извършва централизацията на политическото. власт,
засили поробването на англичаните, на селяните. По време на управлението на V. I има няколко.
селски въстания, които са жестоко потушени.

Използвани материали от съветската военна енциклопедия в 8 тома, том 2.

Вилхелм Бастард

Вилхелм I

Уилям Завоевателя, Уилям Нормандски, Уилям Копелето

Уилям Завоевателя, Уилям Нормандски, Уилям Копелето

Години на живот: 1027 - 9 септември 1087 г

Управляван: 14 октомври 1066 г. - 9 септември 1087 г

Баща: Робърт I, херцог на Нормандия

Майка: Гърлева

Съпруга: Матилда от Фландрия

Синове: Робърт, Вилхелм, Ричард, Хайнрих

Дъщери: Аделиза, Сесилия, Адела, Агата, Констанс, Матилда

Според легендата майката на Уилям е била проста жена на име Харлева, която е била обичана от
херцога на Нормандия Робърт, наречен Дявола заради неукротимия си характер. Вилхелм бил
смятан за незаконен, но баща му го обичал толкова много, че отивайки на поклонение в
Йерусалим, той го назначил за свой наследник. По време на поклонението Робърт умира, а
бароните на Нормандия се разбунтуват, не искат да имат херцог копеле за свой херцог. Поради
детството си Вилхелм не може да участва във военните действия и трябва да изчака, докато се
установи мир в херцогството. Това се случва през 1042 г., когато привържениците на Уилям
печелят и младият херцог е рицар. С първия си указ Уилям дава амнистия на всички бунтовници,
но мирът в Нормандия не е установен скоро. През 1044 г. приятелят от детството на Уилям, Гуидо
Бургундски, организира заговор и Уилям трябваше да поиска помощ от френския крал Хенри I.
Този път Уилям строго наказа бунтовниците, разрушавайки замъците дори на онези васали, които
му се струваха подозрителни .

През 1056 г. Уилям се жени за Матилда, дъщеря на Бодуен V, граф на Фландрия. Сватовството на
Вилхелм беше особено: чакайки Матилда на изхода от църквата в град Брюж, той я грабна, хвърли
я в калта и нанесе няколко удара, след което той скочи на коня си и препусна в галоп. Матилда се
разболя от побоите, но неочаквано каза на родителите си, че ще се омъжи само за Вилхелм.
Сватбата се състоя през същата година в замъка на О.

Отношенията между Уилям и бившия му съюзник, френския крал Хенри, скоро се влошават. През
1059 г. Хенри, след като влезе в съюз с владетелите на Анжу, Мейн и Поату, атакува Нормандия.
Вилхелм дълго избягва откритата битка, а след това неочаквано атакува арьергарда на френската
армия, която беше разделена на две при преминаване на река Дива. Поражението шокира Хенри
толкова много, че той умира на следващата година.

След като се справи с Франция, Уилям пое Англия. В Нормандия, по време на датската инвазия,
английският крал Етелред Безразсъдния с децата си, сред които е Едуард Изповедник, се укрива
при роднините на жена си по време на датското нашествие. Уилям твърди, че именно на него
Едуард е завещал английския трон. Освен това той привлече подкрепата на единствения си
съперник Харолд Годуисън в борбата за английската корона, принуждавайки го да се закълне в
светите мощи. Уилям беше още по-изненадан, когато научи, че след смъртта на Едуард Харолд е
избран за крал.

Вилхелм успява да спечели общественото мнение в континентална Европа и да убеди папа

Александър II, че Харолд е извършил светотатство, като е нарушил клетвата си. Папата изпратил на
Уилям була, одобряваща нахлуването в Англия, и Уилям започнал да се готви за война. Той събрал
армия от 60 000 души, включително наемници от различни страни, и нахлул в Англия с 400 големи
и 1000 леки кораба. Харолд, принуден да води война на два фронта и по това време се бие с
викингите в северната част на страната, събира малка армия и се втурва към Хейстингс, където
Уилям е укрепен. Решаващата битка се състоя на 14 октомври. Харолд успешно се защитава,
докато норманите не го измамят зад укреплението, след което го хвърлиха в бягство и го
победиха.

След като победи основните британски сили, Уилям се премести на север, превзе Дувър и се
приближи до Лондон, без да предприеме нападение. Изтощени от постоянни войни, самите
лондончани се предадоха на милостта на победителя. Синът на Едгар крал признава Уилям за
крал на Англия и Елдред, архиепископ на Йорк, го коронясва в Уестминстър. Вилхелм построява
кулата в Лондон, която става негова резиденция, и тръгва да завладее останалата част от страната.
До 1070 г. цяла Англия е под управлението на Уилям и въпреки че на места все още избухват
бунтове, завладяването на Англия може да се счита за приключило. Земите, принадлежащи на
старото англосаксонско благородство, са конфискувани и раздадени на норманските
благородници, дошли с Уилям. Саксонското „обичайно право“ е премахнато, а на негово място са
въведени норманските закони. Норманският диалект на френския става държавен език вместо
саксонския.

През 1083 г. кралица Матилда успяла и нищо не попречило на тираничните наклонности на Уилям
да избухнат. След като покори саксонците, той започна да отстоява превъзходството си над
бившите си съратници. От тази година започва да се налага поземлен данък не само от
саксонците, но и от норманите. Вилхелм наредил „издирване“ – преброяване на всички
поземлени владения в Англия, за да се разбере в чии ръце са попаднали определени земи след
завладяването, колко акра има във всяко имение, какви доходи носи този или онзи град или село.
Резултатът от него е "Великата книга", съставена през 1086 г., наречена от саксонците "Книга на
Страшния съд". Уилям се обявява за наследник на всички земи на Едуард и Харолд, на всички
обществени земи и градове, с изключение на тези, които той предоставя със специални писма. В
царските гори, под страх от смърт, ловът бил забранен. Този закон най-вероятно не беше насочен
срещу ловци, а срещу многобройни разбойници, които живееха в горите. В края на „издирването“
Вилхелм събра всички земевладелци на страната - около 60 хиляди души, които му се заклеха за
вярност.

През 1087 г. Уилям заминава за Нормандия, за да разреши някои от проблемите, възникнали в

резултат на действията на френския крал. Карайки през пожара на град Мантес, конят на Вилхелм
стъпи на горещи въглени, изхвърли ездача и го рани в стомаха с копито. Шест седмици Вилхелм
страдаше от болка. Дори щедрите дарения на църквата не помогнаха и на 9 септември Вилхелм
умира.

Преди смъртта си той обявява първородния си син Робърт Куртоа, когото навремето прокълна и
изгони от острова, и предаде Англия в ръцете на Господа, за свой наследник в Нормандия, но с
думи пожела вторият му син Уилям Ред стана новият крал.

Използван материал от сайта http://monarchy.nm.ru/

Брокхаус и Ефрон докладват:

Уилям Завоевателя - крал на Англия (1066-1087) б. през 1027 г. и е естествен син на херцога на
Нормандия Робърт II Дявола. През 1033 г., когато Роберт Дяволът отива на поклонение в
Палестина, В. е признат за негов наследник. При новината за смъртта на Робер (1035 г.),
норманските барони и начело на тях роднините на починалия херцог се разбунтуват срещу
неговия нелегитимен наследник и само намесата на френския крал Хенри I, който е сюзерен на В.
и пазител, го задържа на трона. Младостта на Уилям е прекарана във войни със съседите (особено
с графовете на Анжу, Годфруа Мартел и с френския крал), от които той излиза победител,
подчинявайки графство Мейн на Нормандия (1060 г.) и в борбата срещу бароните, когото успял да
принуди към пълно подчинение . Обект на особена загриженост на В. беше норманската църква:
самият той ръководеше духовните катедрали и се опитваше да издигне умственото и морално
ниво на духовенството. Негов сътрудник в църковните реформи е приорът на известната бекска
школа Ланфранк.

През 1051 г. В. посещава своя роднина, английския крал Едуард Изповедник, и впоследствие
започва да твърди, че бездетният Едуард по време на тази среща го назначава за свой наследник,
въпреки че такова назначаване без съгласието на Witenagemot няма юридическа сила. Въпреки
това, когато Едуард умира през 1066 г. и английският трон преминава към неговия зет Харолд, В.
заявява претенциите си, позовавайки се на волята на Едуард, за връзката си с него (баща му е
племенник на майката на Едуард, Ема) и към клетвата на себе си Харолд - в случай на смъртта на
Едуард, да насърчи избора на В. за английски крал. Претенциите на В. са подкрепени от папа
Александър II; той отлъчва Харолд от църквата и възлага на В. мисията да приведе Англия в
подчинение на Св. трон. Рицари и обикновени воини, събрани под знамето на В. от различни
краища на Западна Европа, жадуващи за приключения и бързо забогатяване. Броят на войските му
достига до 60 000. Нормандският флот отплава от пристанището С. Валери (при устието на Сома) и
на 29 септември 1066 г. акостира на брега на Англия в Певенси, близо до Хейстингс; близо до този
град скоро се състоя битка, която предаде Англия в ръцете на Уилям. Малко градове устояват на
норманите. Лондон провъзгласява за крал последния представител на англосаксонската династия
Едгар Етелинг и се подготвя за отбрана; но когато светските и духовните магнати започнаха да се
движат един след друг на страната на В., лондонските граждани изпратиха депутация до В., а
начело на нея застана самият Едгар Етелинг. В. много се погрижи да сложи короната не като
завоевател, а като законен наследник на Едуард и беше коронясан в Уестминстър при спазване на
всички обичайни обреди. Харолд и неговите поддръжници бяха обявени за предатели; земите им
са конфискувани и раздадени на съдружниците на В. Но в началото не са направени важни
промени в англосаксонските закони; В. потвърждава привилегиите на Лондон със специално
писмо. В. смята позицията си за толкова засилена, че на следващата пролет заминава за
Нормандия. Малко след заминаването му избухва въстание, предизвикано от насилието на
норманите. На възмутените англосаксонци помагат уелсците и някои нормански барони,
недоволни от В.

Връщайки се В. възстановява реда и построява редица замъци, в които поставя норманските

гарнизони. Но вълненията продължават и през 1068 г., когато флотата на датския крал Свен се
появява в устието на Гъмбер, възмущението обхваща цяла западна Англия. След като постигна с
подкуп мир от датчаните, В. жестоки мерки принудиха бунтовниците да се подчинят; той
подложил бунтовните райони на страшно опустошение, а страната в северната част на реката била
особено засегната. Хумбърт. Последното, както и предишното неуспешно англосаксонско
въстание, което е подкрепено от шотландския крал Малкълм III, датира от 1071 г. Въстанията от
следващите години вече нямат характер на национална борба, а причината им е самоволието. или
амбиция на норманските барони. Такова, например, е въстанието на бароните, водено от най-
големия син на В., Робърт, който гарантира, че баща му му дава контрол над Нормандия (1080 г.).

Последователна серия от англосаксонски въстания промени позицията на Великобритания; след

тяхното умиротворяване той притежава Англия не само по правата на наследника на Алфред
Велики и Едуард Изповедник, но и по правото на завоевание. Този двоен характер на неговата
власт се изразява в неговата система на управление, която представлява комбинация от бившата
англосаксонска система с норманския феодализъм. Почвата за установяване на феодалния ред
вече е била подготвена, тъй като още преди идването на норманите феодалната система на
земевладение се е разпространила в повечето от големите парцели земя и алодиалната
собственост остава, като изключение, в ръцете на най-благородните семейства. Раздавайки земи
на своите нормани на феодална основа, В. в същото време се опитва да вземе мерки срещу
последиците от феодализма. Английската феодална система, въведена от нормандското
завоевание, се различава по много съществени черти от континенталната. Притежанията на много
барони достигнаха много значителни размери, но бяха разпръснати из цялата страна и това
обстоятелство послужи като пречка за формирането на система от големи имоти. В окръзите В.
въвежда администрацията на шерифи – чиновници, които получават назначения и са пряко
зависими от краля. Големите графства, създадени от Canute Vel., са унищожени и само на три
места V. основава пфалци (Честър, Дергам и Кент); две от тях били дадени на духовници, които,
разбира се, не можели да прехвърлят властта си по наследство. В същото време старите английски
институции, частично запазени от В., служат като противотежест на феодализма.Той засилва
системата на франкзалог и запазва съдилищата на стотици и окръзи. Всеки васал, освен клетвата,
която е дал на господаря, е бил длъжен да положи и клетва за вярност към царя. Организацията
на църквата служи като опора срещу феодализма. Слагайки архиепископа на Кентърбъри Стигайд,
В. издига Ланфранк на негово място и заменя повечето английски прелати с нормански.
Зависимостта на църквата от царя се засилва: епископът полага царската клетва; кралски васал не
може да бъде отлъчен от църквата без разрешението на краля. Светската и църковната
юрисдикция бяха строго разделени. Решенията на съветите получиха одобрение от царя.
Отношенията на църквата с папата също бяха подчинени на негов контрол. По отношение на Св. В.
като цяло държал престола доста самостоятелно и отговарял на искането на Григорий VII да
положи клетва за вярност с горд отказ. През 1086 г. В. нарежда да се изготви подробно
преброяване на земята и задълженията, свързани със собствеността върху земята; Този запис се
нарича Domesdaybook и заедно с „Leges et Consuetudines Willelmi etc. “(„Англосаксонско право с
допълнения и промени от В.“) е основният източник за запознаване с вътрешната история на
Англия при В. Завоевателя.

Преди смъртта си Уилям трябваше да води война с възмутените барони на Нормандия и

съседните френски владетели, които им помагаха. Обикаляйки горящите руини на град Манта,
който превзе, Вилхелм беше изхвърлен от седлото си и получи смъртна синина. Отведен е в Руан,
където умира (7 септември 1087 г.). Най-големият син на Уилям Робърт го наследи в Нормандия, а
вторият, Уилям, в Англия.

В допълнение към общите писания, вижте авг. Тиери, "Histoire de la conquete de l" Angleterre par
les Normands"; Планш, "Завоевателят и неговите спътници"; Фрийман, "История на нормандското
завладяване на Англия" и неговата собствена, "Уилям Завоевателя".

Ф. Брокхаус, И.А. Ефрон Енциклопедичен речник.

Прародител на династията:

Уилям I Завоевателят - крал на Англия, управлявал от 1066-1087 г. Прародител на норманската

династия.

Съпруга: от 1056 г. Матилда, дъщеря на граф Балдуин от Фландрия (+ 1083 г.).

Бащата на Уилям, херцог Робърт от Нормандия, е наречен Робърт Дявола заради неукротимите си
страсти. Според легендата един ден, връщайки се от лов, той срещнал момиче от Фалез край
потока, което пере дрехи с приятелите си. Тя се казваше Харлева. Красотата на момичето порази
херцога. Той й пожела любов и изпрати един от доверените си сътрудници с предложение до
семейството й. Бащата на Харлева отначало бил обиден от твърденията на Робърт, но след това по
съвет на отшелник се съгласил да го приеме и изпратил дъщеря си при херцога. Робърт много я
обичаше и отглеждаше родения от Харлева син с такава грижа, сякаш беше негово законно дете.

След седем години Робърт отива в Йерусалим и назначава Уилям за свой наследник. Той умря на
поклонение. След това гордите нормански барони започнаха да се бунтуват срещу изборите,
казвайки, че нелегитимен не може да управлява над синовете на датчаните. В продължение на
няколко години противниците и привържениците на Вилхелм водят упорита война помежду си, в
която той не може да участва поради детството си. Накрая, през 1042 г., след превземането на
замъка Арк, мирът е възстановен. През същата година Вилхелм за първи път облича доспехи и е
посветен в рицар. Това събитие беше ден на празник за цяла Нормандия: времената на вълнения
отминаха и сега в страната имаше господар. Първият акт от управлението на новия херцог е
наредба срещу виновните за убийства, палежи и грабежи. След това той нареди на поданиците си
да сложат оръжие и амнистира участниците в предходните въстания. Но окончателното
умиротворяване на Нормандия беше все още далече. През 1044 г. Уилям едва не става жертва на
заговор, сред участниците в който е неговият приятел от детството Гуидо от Бургон. Вилхелм
поиска помощ от френския крал Хенри 1. По това време все още съществува традиционна дружба
между капетингите и норманските херцози. Кралят лично дойде в Аргенсон начело на голяма
армия от свои васали. Бунтовниците също не губят време и успяват да съберат под знамената си
20 хиляди души. Ожесточена битка се състояла през 1046 г. в равнината на дюните близо до
Съкровищницата. Въстаниците дълго време отблъскват дръзките атаки на херцога и неговите
съюзници. Но някои от водачите на въстаниците преминаха на страната на Вилхелм и това реши
изхода на битката в негова полза.
След победата името на Вилхелм беше покрито със силна слава. Той се възползва напълно от
успеха си, като заповяда да се разрушат замъците на онези васали, които му се сториха
подозрителни. Ефектът от тази мярка беше огромен и полезен: борбите и бунтовете престанаха.
Страната се успокоява под управлението на своя херцог. Увеличената мощ на Нормандия скоро се
усеща от всички съседи. През 1048 г. Хенри призовава Уилям да му помогне във войната с
Жофроа, граф на Анжу. Това го въвлича в тежка война с анжуйците, която продължава до 1054 г.
От постоянните войни характерът на Уилям става все по-жесток и отмъстителен. Те пишат, че
веднъж той обсадил град Алан-син. Гражданите, застанали по стените, започнаха да бият
донесените кожи и да викат: „Кожа! Кожа!“, за да напомни на Вилхелм за занаята на дядо му с
кожа. Вилхелм толкова се разгневил на това, че веднага заповядал да отсекат ръцете и краката на
всички пленници, които попадна, а прашниците да пренесат тези кървави крайници в града. С
възстановяването на спокойствието Уилям започва да търси булка за себе си и избира Матилда,
дъщеря на Балдуин, граф на Фландрия. Първоначално сватовството му не беше успешно. Тогава
херцогът прибягва до следния вид ухажване. Той пристигна тайно в Брюж, където Болдуин беше
със семейството си, причака Матилда на верандата на църквата и на излизане от църквата я
сграбчи, хвърли я в калта, нанесе няколко силни удара и след това скочи на кон и бързо напусна.
От тези побоища Матилда се разболя, но решително обяви на баща си, че ще се омъжи само за
Уилям Нормандски. Графът се предал на нейното убеждаване и сватбата се състояла през 1056 г. в
замъка на О.

През същата година отношенията с френския крал се влошиха. Хенри, притеснен от укрепването
на бившия си съюзник, започва да събира сили за кампания в Нормандия. Уилям благоразумно
избягва решаваща битка, но като научава, че братът на краля Ед с голям отряд френски рицари се
е отделил от основната армия и е под командването на Мортимър, той внезапно го атакува и му
нанася тежко поражение. Французите се оттеглят от Нормандия и Уилям подновява войната с
Жофроа Анжуйски, който е подпомаган от графовете на Мейн и Поату. През 1059 г. крал Хенри се
присъединява към техния съюз срещу херцога на Нормандия и нахлува в страната му. Както и
преди, Вилхелм избягваше открита битка и чакаше време за изненадваща атака. След като научил,
че Хайнрих ще премине през Дива, той тайно се приближил до пункта на пропускане. Когато
предният отряд на Хенри беше вече от другата страна, норманите внезапно нападнаха кралския
арьергард. Много французи бяха убити, други се предадоха на милостта на победителя. Според
хронистите никога не е имало толкова огромен брой затворници в Нормандия. Царят, в безсилна
ярост, наблюдаваше от другата страна поражението на армията си, но не можеше да й помогне по
никакъв начин. Той не може да понесе това поражение и умира на следващата година. След това
Нормандия си почива.

Херцог Вилхелм обаче не беше от хората, които биха могли да живеят в мир. След като се
занимава с френските дела, той започва да мисли за завладяването на Англия. Обстоятелствата му
благоприятстваха. Малко след като Едуард III Изповедникът, далечен роднина на херцога на
Нормандия, заема английския трон, той приема младия Уилям. Има легенда, че в същото време
той обещал да му прехвърли властта над страната след смъртта му. Много малко хора знаеха за
това споразумение. През 1065 г. в Нормандия е граф Харалд от Уесекс, който оказва голямо
влияние върху Едуард. Вилхелм започва разговор с него за претенциите му за английския трон.
Харалд, въпреки че беше много изненадан, че херцогът на Нормандия очаква да стане крал на
Англия, обеща да му окаже всякаква подкрепа. Малко по-късно Вилхелм го измами да се закълне
в това над светите мощи. Междувременно, умирайки, Едуард призова английските благородници
да провъзгласят Харалд за крал. Когато след това Вилхелм поиска Харалд да спази тази клетва, той
отговори, че я е поел под влияние на насилие и освен това обеща нещо, с което няма право да се
разпорежда. Тогава Уилям открито обяви, че през същата година ще дойде да поиска
притежанията си и ще преследва лъжесвидетеля по суша и море. Но преди да започне
кампанията, той се опита да обърне общественото мнение на Европа в своя полза. Пред папския
съд той започва дело срещу Харалд, обвинявайки го в светотатство. Той поиска Англия да бъде
осъдена от църквата и обяви собствеността на първия, който я окупира. За всички беше очевидно,
че херцогът на Нормандия няма законни права върху английската корона. Дори като се вземат
предвид отношенията му с майката на Едуард Изповедник, кралица Ема, Харалд, братът на
съпругата на последния крал, трябваше да бъде признат за по-законен наследник. Освен това
Вилхелм също беше незаконен. Въпреки това папа Александър II се ангажира да анализира
жалбата му и покани Харалд да се оправдае с повдигнатите обвинения. Харалд обаче не искал да
се признае за юрисдикция на Рим и дори не изпратил там своя посланик. Без да чака подсъдимия,
папата го отлъчва от църквата и инструктира Уилям да завладее Англия, за да я приведе в
послушание на апостолския трон. В очите на съвременниците нарушаването на клетвата, дадена
над мощите на светиите, изглеждаше ужасно престъпление, така че претенциите на Вилхелм, при
всички противоречия на неговите права, изглеждаха по-справедливи. Общественото мнение на
континента се наклони в полза на херцога на Нормандия. Това му даде осезаема морална
подкрепа. Но той можеше да се установи в Англия само със силата на оръжието.

Вилхелм започна да се подготвя за кампанията с всички възможни грижи. Той нямаше собствени
средства да завладее толкова голяма държава. Но той управляваше бизнеса толкова умело, че
скоро имаше и пари, и войници в изобилие. Те пишат, че херцогът призова при себе си най-
могъщите и богати хора на Нормандия, разговаря с всеки поотделно, лице в лице, и помоли за
помощ. Никой нямаше сърце да откаже тези молби. Едни го снабдявали с кораби, други с хора,
трети с пари. Скоро те донесоха от Рим свещено знаме и бик, одобряващи нахлуването в Англия.
При новината за това усърдието се удвои. Вилхелм обяви своя призив за война в съседните
страни; той предлагаше голяма заплата и участие в плячкосването на Англия на всеки силен мъж,
решил да му служи с копие, меч или арбалет. При него дойдоха много рицари и авантюристи от
цяла Франция. Устието на река Дива е определено за събирателен пункт за всички кораби и
войски. Когато всичко беше готово, противоположните ветрове за дълго време попречиха на
преминаването. Накрая на 27 септември времето се стабилизира и 400 големи кораба,
придружени от 1000 леки транспортни кораба, излязоха в морето. Общо около 60 хиляди души се
събраха под знамето на херцога.

Не срещайки съпротива, норманите кацнаха на 28 септември на брега на Англия близо до

Хейстингс. Скоро стана известно за приближаването на Харалд и англосаксонците, които бяха
заели укрепена позиция на хълм на седем мили от норманския лагер. Опитите да се реши
въпросът чрез преговори не доведоха до нищо и на 14 октомври започна решителна битка.
Херцогът изгражда конницата си в три отряда, един от които, съставен от нормандските рицари,
той командва сам. Пехотата беше подредена отпред и по фланговете. Началото на битката е
неуспешно за норманите. Саксонците, закътани зад висока палисада, стояха здраво и отблъснаха
всички атаки на нападателите. Объркването на норманите се засили, когато се разчу, че Уилям е
бил убит. Полетът започна. Херцогът се втурна през отстъплението и като свали шлема си, извика:
„Тук съм, вижте ме - жив съм и Бог ще ни помогне да победим!“ Норманците подновиха атаката,
но не можаха нито да превземат портата, нито да пробият. Тогава войводата прибягна до хитрост.
За да примами британците от укрепленията им и да разстрои редиците им, той нареди на един от
войските си да атакува и след това да бяга. Виждайки това безпорядъчно отстъпление, саксонците
загубиха хладнокръвие и започнаха да го преследват. На известно разстояние друг отряд,
специално подготвен, се присъедини към предполагаемите бегълци, които веднага обърнаха
конете си и от всички страни срещнаха с удари на копия и мечове дезорганизираните англичани
избягаха. По това време в укреплението е направен пробив: норманите нахлуват в него и започва
ръкопашен бой. Близо до Вилхелм беше убит кон, но той продължи да се бие на резерва. Скоро
Харалд и братята му бяха убити. Остатъците от английската армия без водач и без знаме
продължават да се бият до нощта. С настъпването на мрака водачите на саксонците се
разпръснаха и в по-голямата си част умряха по пътя от рани и изтощение от битка. Норманските
конници ги преследваха и не показаха милост към никого.

От Хейстингс Вилхелм тръгна на север, опустошавайки всичко по пътя си. Той превзе Дувър,
завладя брега и се обърна към Лондон. Спирайки близо до този град, норманите не щурмуваха,
надявайки се, че настроението на жителите на града ще се промени и те не се объркаха -
лондончаните скоро се обезсърчиха от глад и вътрешни вълнения. Едгар, избран за крал след
смъртта на Харалд, придружен от архиепископа и благородството, пристигна във вражеския лагер
и се подчини на Уилям. Уилям е провъзгласен за крал и коронован в Уестминстър от архиепископ
Елдред от Йорк. Спряйки за момента в Баркинг, той изпрати своите комисари до всички
местности, които вече му бяха изразили послушанието си. Направиха точни описи на всякакъв вид
имущество, обществено и частно. Всички участници в битката при Хейстингс са обявени за лишени
от собствеността си, а огромните им земни владения са разделени между норманските барони и
рицарите, участвали в завладяването. След като възстановява мощна крепост в Лондон - Тауър,
която трябва да стане негова резиденция, Уилям през 1067 г. тръгва да завладее останалата част
от страната. Хората от Ексетър затвориха портите си за него. Норманите обграждат града и го
обсаждат в продължение на 18 дни. Битката се водеше с голяма свирепост. Накрая жителите на
града се предадоха на милостта на победителя. Тогава са завладени бреговете на Съмърсет и
Глостър. Северна Англия се превърна в убежище за недоволните. През 1068 г. Уилям се насочва
срещу тях, превзема Оксфорд, Уоруик, Лестър. Дерби и Нотингам. Норманците завладяха Линкълн
и се приближиха до Йорк. Недалеч от този град ги посрещна обединена армия от англосаксонци и
шотландци. Превъзходството в кавалерията и оръжията позволи на Уилям да победи.
Преследвайки бегълците, норманите нахлуват в Йорк и унищожават всички жители тук, от бебе до
старец.

През 1069 г. синовете на Харалд Едуин и Годвин отплават от Ирландия с малка армия. Те кацнаха в
Съмърсет и веднага цялото околно население се надигна и се присъедини към тях. Скоро обаче
бунтът бил съкрушен с голяма жестокост. След това Честър става център на борбата срещу
завоевателите. 240 кораба от Дания пристигат в помощ на бунтовните нортумбрийци. Датчаните
кацнаха в залива Гъмбър и, подкрепени от британците, се приближиха до Йорк. След упорита
атака те нахлуват в града и убиват няколко хиляди нормани. Младият Едгар отново е провъзгласен
за крал. Като научил за това, Вилхелм изпратил големи суми на водача на датчаните Осбиорн и го
убедил да отплава обратно в Дания през пролетта. С клетви и отстъпки той успява да удържи
жителите на Южна Англия от бунт и в началото на 1070 г. с най-добрите войски бързо се
приближава до Йорк. След ожесточена атака той превзе Йорк за втори път и се премести на север.
Цяла Нортумбрия беше брутално опустошена, много хора бяха убити, останалите избягаха в страх
през горите и планините. Уилям преследва врага чак до руините на великата римска стена и след
това се завръща в Йорк. Земите, разположени на север и на юг от Хъмбър, са разделени между
завоевателите в същия ред, който се наблюдава при разделянето на земите на южните райони.
Самият Уилям не отиде по-далеч от Хексам, самите му командири завършиха завладяването на
Нортумбрия. Оставаше да завладее страната, съседна на Честър. След една зима, прекарана на
север, Вилхелм тръгна на поход срещу него. Той пресича пътища, непроходими досега за
кавалерията, през планинска верига, простираща се от юг на север през цяла Англия, и влезе в
Честър победител. Тук и в Стафордеон наредил изграждането на крепости и щедро раздавал
награди на войските си.

След това откритата съпротива срещу норманите престава, но от време на време избухваха
въстания, които Уилям трябваше да потуши. Тогава кралят имал вражда с най-големия си син
Робърт. Всичко започна с факта, че младият мъж започна да иска Нормандия от баща си. Вилхелм
отказа. Последва ожесточена кавга, при която по-малките синове заеха страната на баща си.
Робърт избяга в Руан и се опита да превземе цитаделата. Той нямаше късмет и едва успя да избяга
от залавянето. След дълги скитания той намира убежище в замъка Герберой, който скоро се
превръща в убежище на всички врагове на Уилям. В крайна сметка кралят е принуден да го
обсади.
Бароните се опитали да помирят сина си с баща му. Споразумението между тях обаче беше
краткотрайно: Робърт отново напусна Англия, а Уилям го прокле и лиши от наследство.

През 1083 г. кралица Матилда умира, неведнъж смекчавайки душата на Завоевателя със съветите
си. Според древните историци след нейната смърт Вилхелм безгранично се отдава на своите
тиранични наклонности. Тук вероятно се има предвид, че след като е постигнал пълно господство
над местните, той оттогава започва да отстоява лично превъзходство над другарите от своите
победи. Тази година той поиска плащането на данъци от всеки водач на земята в цялото кралство,
без да прави разлика от всички собственици - и саксонци, и нормани. От тази година се зараждат
наченки на взаимно недоверие и тайна вражда между краля и старите му приятели. Те взаимно се
обвиняват в алчност и егоизъм. За да обоснове на солидни основания своите искания за данъци
или парични услуги, на езика на този век, Уилям нареди голямо претърсване на земя и общ
регистър на всички промени в собствеността, настъпили в Англия в резултат на завоеванието: той
искаше да знае в чии ръце преминават цялото пространство на кралството владенията на
саксонците, колко акра земя има във всяко имение, колко акра могат да бъдат достатъчни за
издръжка от доходите на войн и колко голям е броят на военни хора във всеки регион или окръг,
до какви размери се простираха доходите на градовете, селата, какъв вид собственост е бил всеки
граф, барон и кавалер. Измежду своите адвокати и пазители на хазната, Уилям избра доверени
помощници, на които той инструктира да обиколят всички графства на Англия и да създадат
отдели за търсене навсякъде. Големият лов на хора продължи шест години. Резултатът от всички
тези работи е т. нар. „Голяма книга“, където са вписани имената на всички собственици или
притежатели на земя в Англия, с изброяване на тяхната собственост. Саксонците я наричат Книгата
на Страшния съд. Изглежда, че обобщава завоеванието, извършено преди двадесет години, и
законово обезпечава прехвърлянето на собственост от една страна в друга. Най-вече от това
преразпределение ползите получи кралят. Вилхелм се обявява за наследник и собственик на
всичко, което са имали крале Едуард и Харалд, както и на всички обществени земи и градове, с
изключение на тези, които е дарил със специални писма. Всички, които не можеха да представят
такива писма, бяха лишени от притежанията си. Освен това Уилям поиска всяко имение да плаща
същата почит в хазната, каквато е платила по времето на Едуард. Това твърдение възмущава
особено норманите, които смятат свободата от данъци за основа на своята политическа свобода.
В същото време бяха обнародвани строгите закони на Уилям срещу лова, забраняващи на всеки
англичанин да ловува (или дори да бъде с оръжие) в кралските гори. Нарушителите бяха строго
наказани. Тези закони очевидно бяха насочени срещу многобройните разбойници, които търсеха
убежище в горите. Ловът в кралските гори (които включваха всички големи гори на Англия) отсега
нататък беше привилегия, която само самият крал можеше да предостави.
През 1086 г., в края на търсенето, Уилям свиква общо събрание на всички водачи на завоеванието.
Общо се събраха около 60 хиляди души и всеки от тях беше собственик на парче земя, поне
достатъчно за поддържане на боен кон и пълно въоръжение. Всички те подновиха клетвата си за
вярност към краля. Освобождавайки васалите си, Уилям през 1087 г. отива в Нормандия. По
лекарски съвет той не напускал леглото си и се въздържал от храна, опитвайки се да се отърве от
прекомерното си затлъстяване. От притеснения за здравето си той скоро се разсейва от войната с
френския крал Филип 1, който веднъж превзема графство Вексин в Нормандия. Уморен от дълги
преговори, Вилхелм отново завзема спорните земи през лятото на същата година. И така, когато
норманите нахлуват в град Мантес на Сена, кралският кон, препускайки през огъня, стъпва върху
горещи въглени, преобръща се и ранява Уилям в стомаха. Болният крал е преместен в Руан. Шест
седмици той тънеше в болка и всеки ден болестта му се влошаваше. Вилхелм изпрати пари на
Мантес за възстановяване на изгорените от него църкви, освободи затворниците и раздаде
голяма милостиня. Но тези мерки не помогнаха. Усещайки приближаването на смъртта, той обяви
най-големия син Робърт (от когото обаче не премахна проклятието) за херцог на Нормандия след
себе си и повери Англия в ръцете на Господа. От себе си той пожела средният му син Вилхелм да
бъде избран за крал. Той даде на най-младия, Хайнрих, само 5000 паунда сребро.

Всички монарси по света. Западна Европа. Константин Рижов. Москва, 1999г

Една от най-големите политически фигури в Европа през 11 век.

Неговото нашествие в Англия имаше значителни последици за тази страна.

Детство

Като всяка историческа личност от Средновековието, Вилхелм 1 е известен от писмени източници,

които са предимно лошо запазени. Поради това историците все още спорят кога е роден херцогът
на Нормандия. Най-често изследователите се позовават на 1027 или 1028.

Вилхелм 1 е роден в град Фалез. Това е била една от резиденциите на баща му Робърт Дявола -
херцог на Нормандия. Владетелят имал единствен син, който трябвало да наследи трона след
смъртта му. Проблемът обаче беше фактът, че Вилхелм е роден от официален брак, което
означава, че е смятан за копеле. Християнската традиция не признава такива деца за законни.
Норманското благородство обаче е много различно от своите съседи. В нейните редици
инерцията на традициите и обичаите от езическите времена беше силна. От тази гледна точка
новороденото би могло да наследи властта.

Смъртта на бащата

През 1034 г. бащата на Уилям отива на поклонение в Светите земи. В онези години такова
пътуване беше изпълнено с много опасности. Поради това той направи завещание, в което
посочи, че единственият му син ще стане наследник на титлата в случай на смъртта му. Херцогът
сякаш усещаше съдбата си. След като посети Йерусалим, той се прибра у дома и по пътя умира в
Никея на следващата година.

Така Уилям 1 става херцог на Нормандия в много ранна възраст. В същото време титлата му
„Първи“ съответства на кралската му титла в Англия. В Нормандия той беше Втори. Много
представители на аристокрацията бяха недоволни от незаконния произход на новия владетел.
Въпреки това феодалите измежду недоброжелателите не можеха да предложат достойна
алтернативна фигура. Други членове на династията или стават свещеници, или също са
непълнолетни.

Слабостта на властта в херцогството се превърна във факта, че Нормандия може да стане лесна
плячка за враждебни съседи. Това обаче не се случи. Много графове и херцози, които управляваха
в този регион на Франция, бяха заети с междуособни войни.

Възходът на норманските феодали

Владетелят на Нормандия имал законен сюзерен – френския крал Хенри I. Според традицията
именно той трябвало да посвети момчето в рицар, когато навърши пълнолетие. И така се случи.
Тържествената церемония се състоя през 1042 г. След това Уилям 1 получава законното право да
управлява своето херцогство.

Всяка година той се намесва все повече и повече в управлението на държавата. Това предизвика
недоволство сред много феодали. Поради избухването на конфликта, Уилям трябваше да избяга
от Нормандия при краля на Франция. Хенри I не можеше да не помогне на своя васал. Той събрал
армия, част от която водена от самия Вилхелм.
Французите срещнаха бунтовните барони в долината на дюните. Тук през 1047 г. се провежда
решаваща битка. Младият войвода се доказа като смел воин, което му спечели уважението на
околните. По време на битката един от феодалите премина на негова страна, което най-накрая
разстрои реда на противниците. След тази битка Уилям успява да си върне собственото си
херцогство.

Войната на Мейн

След като стана едноличен владетел на Нормандия, новият херцог започна да провежда активна
външна политика. Въпреки факта, че кралят продължи да управлява официално Франция,
неговите васали се радваха на голяма свобода и в известен смисъл те бяха напълно независими.

Един от основните конкуренти на Вилхелм е граф Анжу Жофроа. През 1051 г. той нахлува в
малкото графство Мейн до Нормандия. Уилям имал свои васали в тази провинция, поради което
влязъл във война със съсед. Графът на Анжу в отговор привлича подкрепата на краля на Франция.
Хенри води до Нормандия и други феодали - владетелите на Аквитания и Бургундия.

Започна една дълга, която премина с различна степен на успех. В една от битките Уилям пленява
граф Понтие Гай I. Той е освободен две години по-късно, като става васал на херцога.

Френският крал Хенри I умира през 1060 г., а графът на Анжу умира след него. След естествената
смърт на опонентите си Вилхелм решава да сключи мир с Париж. Той се закле във вярност на
новия крал – младия Филип I. Гражданската борба в Анжу между наследниците на Жофроа
позволи на Уилям окончателно да подчини съседния Мейн.

Претендент за английския трон

През 1066 г. в Англия умира крал Едуард Изповедник. Той нямаше наследници, което изостря
въпроса за правоприемството. Кралят беше в топли отношения с Вилхелм – те бяха съюзници.
Дядото на херцога, Ричард II, веднъж помогна на беглеца Едуард да намери убежище по време на
друга междуособна война. Освен това кралят не харесва обкръжението му от магнати и
амбициите на многобройни скандинавски монарси, които също имат право на власт.
Поради това Едуард беше ръководен от своя южен приятел. Самият Уилям 1 Завоевателят отплава
за Англия, където остана със своя съюзник. Доверителна връзка доведе до факта, че монархът,
малко преди смъртта си, изпрати Харолд Годуинсън (свой васал) при херцога, за да му предложи
английския трон след смъртта му. По пътя пратеникът изпаднал в беда. Граф Гай I от Понтие го
залови. Вилхелм помогна на Харолд да се освободи.

След такава служба той се закле във вярност на бъдещия крал на Англия. Въпреки това, няколко
години по-късно всичко се промени драстично. Когато Едуард умира, англосаксонското
благородство провъзгласява Харолд за крал. Тази новина изненада Вилхелм неприятно.
Използвайки законното си право, той събра лоялна армия и отиде на кораби към северния остров.

Организиране на пътуване до Англия

От самото начало на конфликта с британците Вилхелм 1 (чиято биография беше пълна с добре
изчислени действия) се опита да убеди околните европейски държави, че е прав. За да направи
това, той даде широка публичност на клетвата, която Харолд е положил. Дори папата отговори на
тази новина, подкрепяйки херцога на Нормандия.

Вилхелм, защитил репутацията си, допринесе за това, че в армията му се наливат все повече
свободни рицари, които са готови да му помогнат в борбата за отнетия трон. Такава
„международна“ подкрепа означаваше, че норманите съставляват само една трета от армията.
Общо под знамената на Вилхелм имаше около 7 хиляди добре въоръжени войници. Сред тях
имаше както пехота, така и кавалерия. Всички те били качени на кораби и кацнали на британския
бряг едновременно.

Трудно е да се нарече кампанията, която Вилхелм 1 води, лошо обмислена.Кратката биография на

този средновековен владетел се състои изцяло от войни и битки, така че не е изненадващо, че той
успя ефективно да приложи предишния си опит в основния си тест.
Война с Харолд

По това време Харолд беше зает да се противопостави на инвазията на норвежките викинги в

северната част на Англия. След като научава за норманския десант, Харолд се втурва на юг.
Фактът, че армията му трябваше да се бие на два фронта, беше най-тъжното нещо за последния
англосаксонски крал.

На 14 октомври 1066 г. вражеските войски се срещат при Хейстингс. Последвалата битка

продължи повече от десет часа, което беше невероятно за онази епоха. По традиция битката
започва с битка лице в лице между двама избрани рицари. Двубоят завърши с победата на
норманеца, който отряза главата на врага си.

Обсада на Лондон и коронация

След такъв триумф на врага цяла Англия беше беззащитна пред Уилям. Той отиде в Лондон.
Местното благородство се раздели на два неравноправни лагера. Малцинство иска да продължи
да се противопоставя на чужденците. Всеки ден обаче в лагера на Вилхелм идвали все повече и
повече нови барони и графове, които давали клетва за вярност на новия владетел. Накрая на 25
декември 1066 г. пред него се отварят портите на града.

По същото време се състоя и коронацията на Вилхелм. Въпреки факта, че властта му стана

легитимна, все още имаше разногласия между местните англосаксонци в провинцията. Поради
тази причина новият крал Уилям 1 се заема с изграждането на голям брой замъци и крепости,
които ще бъдат крепост за верните му войски в различни региони на страната.

Борбата срещу съпротивата на англосаксонците

През първите няколко години норманите трябваше да доказват правото си на власт с помощта на
груба сила. Северна Англия остава непокорна, където влиянието на стария ред е силно. Крал
Вилхелм 1 Завоевателя редовно изпраща армии там и сам ръководи няколко наказателни
експедиции. Положението му се усложнява от факта, че бунтовниците са подкрепяни от
датчаните, които плават на кораби от континента. Следват няколко важни битки с врага, в които
норманите винаги са победители.

През 1070 г. датчаните са изгонени от Англия, а последните бунтовници от старото благородство

се подчиняват на новия монарх. Един от лидерите на протеста Едгар Етелинг избяга в съседна
Шотландия. Неговият владетел Малкълм III приютил беглеца.

Поради това е организирана друга кампания, водена от самия Вилхелм 1 Завоевателя.

Биографията на краля се попълни с още един успех. Малкълм се съгласи да го признае за владетел
на Англия и обеща да не приема своите англосаксонски врагове. Като потвърждение на
намеренията си шотландският монарх изпраща сина си Давид като заложник на Уилям (това е
стандартният обред за онова време).

По-нататъшно царуване

След войните в Англия кралят трябваше да защитава земи на предците си в Нормандия.

Собственият му син Робърт се разбунтува срещу него, недоволен от факта, че баща му не му дава
реална власт. Той привлече подкрепата на порасналия френски крал Филип. В продължение на
няколко години продължава друга война, в която Вилхелм отново се оказва победител.

Разсейваше го от вътрешните английски дела. Няколко години по-късно обаче се връща в Лондон
и ги взима директно. Основното му постижение е Книгата на Страшния съд. През годините на
управлението на Уилям 1 (1066-1087) е извършено общо преброяване на поземлените владения в
кралството. Резултатите му бяха отразени в известната Книга.

Смърт и наследници

През 1087 г. конят на царя стъпил на горящи въглени и го съборил. При падането монархът беше
сериозно ранен. Част от седлото прониза корема му. Вилхелм умира няколко месеца. Умира на 9
септември 1087 г. Уилям завещава Кралство Англия на втория си син, а херцогство Нормандия на
най-големия си Робърт.
Завладяването на Англия е повратна точка в историята на страната. Днес във всеки британски
учебник по история има снимка на Уилям 1. Неговата династия управлява страната до 1154
година.

Уилям I Завоевателят (Уилям Незаконен) (1027/28-1087). Фрагмент от бродерия на килим от Байо.

11 век

Уилям херцогът на Нормандия, известен като Уилям Копелето, или Незаконният, през 1066 г.
прави задълбочени приготовления за инвазия в Англия. Той искаше не само да отнеме кралската
корона, но и да подчини цялата страна. Норманските барони му дадоха рицари, коне, кораби.
Надяваха се впоследствие да разделят плячката и да получат земя. Около 7 хиляди воини и почти
700 кораба тръгват да завладеят богатство през Ламанша. Приключението беше успешно. Уилям
победи британците, отне короната, стана основател на нова династия на кралете на Англия,
получи титлата завоевател.

Килимът Байо (понякога гобленът от Байо) е бродиран тъкан килим с размери 50 см на 70 м,

изобразяващ сцени от подготовката за нормандското завладяване на Англия и битката при
Хейстингс, създадена в края на 11 век. Изложено в специален музей в град Байо (Нормандия) като
национално богатство на Френската република.

Веднага след кацането си на брега на Великобритания, Уилям изпраща войските си в

крайбрежните села. Той нареди на рицарите да попълнят хранителните си запаси, като им даде да
разберат, че ги очаква още повече плячка. Новата сила, която дойде от континента, беше
установена с огън и меч.

Тогава Уилям отишъл на място, наречено Хейстингс, намиращо се близо до Лондон, където
наредил изграждането на дървена палатка и започнал да чака приближаването на английската
армия. Той избра много добър момент: английският крал Харолд беше зает с прогонването на
викингите от север под ръководството на норвежкия крал Харолд III Хардрад.

Англосаксонските войски вече били изтощени, когато Харолд бил информиран за десанта на
норманските орди. И той побърза на юг. В Лондон той събра всички, които бяха готови да му
помогнат, и побърза към Хейстингс. На Харолд беше предложено да си почине, да изчака
приближаването на нови сили, но той не пожела, тъй като беше сигурен в победата си. Това
прекомерно самочувствие му коства главата, а на Англия независимостта.

На 14 октомври 1066 г. норманските войски, водени от самия Уилям, атакуват англосаксонците,

започва ожесточена битка, която продължава до вечерта. Вилхелм, под когото попаднаха три
коня, накрая приложи измамна маневра, давайки сигнал за отстъпление. Крайните англосаксонци
се откъснаха от централната група, хукнаха след предполагаемо отстъпващите нормани. Веднага
били заклани. Крал Харолд загуби армията си. В жестока битка той загива. Пътят към Лондон беше
чист. Уилям постигна целта си - на 25 декември 1066 г. той беше коронясан в Уестминстърското
абатство ...

Според документите Вилхелм е бил незаконен син на херцога на Нормандия Робърт II. През 1035
г., след смъртта на баща си, той, въпреки незаконния си произход, наследява трона на Нормандия.
Той беше силен воин, силен и могъщ водач, който искаше да събере около себе си разпръснати
херцогства и окръзи. До 20-годишна възраст той става признат владетел на цяла Нормандия.

След смъртта на английския крал Едуард Изповедник през 1055 г., Уилям разбира, че неговият час
е дошъл и може да претендира за правата си върху английския трон, тъй като според документите
той е далечен роднина на Едуард. Уилям твърди, че Едуард му е завещал трона. Неговите
твърдения бяха подкрепени от папата. Уилям също сключва съюз със същия норвежки крал
Харолд, който в навечерието на инвазията си атакува Англия от север.

Успехът придружава Уилям, но той не може да покори цяла Англия наведнъж. Въстанията на
местното благородство, речите на обикновените хора разклатиха устоите на страната, разбиха
кралската власт. Вилхелм наложи строг ред в цялата територия. За да предотврати по-нататъшни
речи, той обяви всички земи за собственост на короната. Значителни разпределения Вилхелм,
както обеща, даде имота на норманските барони.

През 1086 г. по негова заповед е извършен опис на всички земи и преброяване на цялото
население. Тези данни бяха включени в специална книга, наречена „Книга на Страшния съд“. Това
име се появи от клетвата, дадена от всички пренаписани лица, които се страхуваха да не скрият
нищо, „като на Страшния съд“.
Преброяването направи възможно рационализирането на данъчното облагане, царят имаше ясна
представа за броя на своите васали. И през същата година всички феодали на Англия, големи и
малки, дадоха клетва за вярност на новия крал Уилям I. През 1087 г. Уилям преплува Ламанша и
започва война с Франция и Нормандия, но без успех. По време на една от битките конят му се
спънал, бил ранен и той паднал от седлото. Повече от месец по-късно Вилхелм умира.

Погребват го в родната му Нормандия. Но създаденото от него ново кралство в Англия

продължило да живее според неговите закони. Кралската корона отиде при втория му син Уилям
II.

английски крале.

Бъдещият монарх беше незаконен син на херцога на Нормандия Робърт Дявола и дъщеря на
кожар Арлета.

През 1035 г. Робърт умира на поклонение в Йерусалим. Той нямаше законни наследници, затова
много преди смъртта си той нареди на близките си сътрудници да признаят Вилхелм за
наследствен собственик на земите му.

Заповедта му беше изпълнена, но бъдещият император беше още много малко дете и, разбира се,
не можеше да управлява. През следващите дванадесет години младият херцог е под грижите на
трима влиятелни благородници, всички от които са убити, а самото момче оцелява по чудо.

След толкова суров живот, до 20-годишна възраст момчето израсна в истински мъж с закален
характер и отлични способности в управлението на земи и войски. И скоро се появи...

През 1047 г. избухва въстание в провинциите Котанген и Бесин, което се опитва да свали младия
херцог, но той с помощта на своя сюзерен Хенри I много бързо го потушава, разбивайки напълно
съпротивителната армия край Кан.
През 1051 г. се състоя среща, която завинаги промени живота на Уилям Завоевателя. През този
период той посети Англия, където се срещна с крал Едуард Изповедник, който имаше семейни
връзки с херцога.

Много историци твърдят, че именно тогава Едуард обеща на Уилям английската корона.
Владетелят на Нормандия показа сериозността на претенциите си за трона две години по-късно,
като сключи изгоден брак с дъщерята на Балдуин Фландрски, Матилда.

Забележителен факт е, че Матилда е роднина на бившия крал на Англия Алфред Велики по

майчина линия. След такъв силен политически ход отношенията с Хенри I ескалират, което води
до последващ военен конфликт.

Хенри се страхува от квартала на Нормандия и Фландрия и заедно с войските на Джефри Мартел

от Анжу нахлува в норманските владения и е разбит през 1054 г. близо до Мортемер. Същата
съдба сполетя и втората кампания, започната от съюзниците през 1058 г.

Скоро след тези болезнени поражения съперниците на Уилям внезапно умират, което му
позволява да развърже ръцете си в борбата за английския трон. През 1064 г. Харолд II става де
факто владетел на Англия, отстранявайки Едуард Изповедник от власт.

През 1066 г., след смъртта на Едуард, се провежда официалната коронация на Харолд, което
предизвиква възмущението на Уилям Нормандски, който обявява нелегитимността на идването
на Харолд на власт. През този период Уилям I започва подготовката за нахлуването в Англия. Той
привлича подкрепата на Тостиг, опозорения брат на Харолд, и съгласието на папа Александър II.

На 28 септември 1066 г. войските кацат във Великобритания. Тостиг нахлу в Северна Англия и
изтегли голяма част от армията на Харолд, докато Уилям кацна при Певънси. На 14 октомври
същата година край село Хейстингс се провежда решителна битка, в която армията на Харолд е
унищожена.

Уилям беше коронясан в Уестминстърското абатство на Бъдни вечер. Но той трябваше да прекара
още цели пет години, за да подчини останалите английски земи и да потуши въстанията в Кент и
Йорк.
През 1072 г. той започва успешна кампания срещу шотландския крал Малкълм, който насочва
англичаните към бунтове и бунт срещу установената власт, докато гледа самия английски трон.
Резултатът от кампанията е признаването от Малкълм на васалитет от Уилям I Завоевателя.

През 1073 г. графовете на Норфолк и Херефорд правят заговор срещу краля, който в отсъствието
на монарха е разкрит от неговия верен спътник Ланфранк. Следващото десетилетие по време на
управлението на Уилям премина доста спокойно и беше насочено главно към укрепване на
границите и вътрешната политика на Англия. Короната на което е появата през 1086 г. на „Опис на
земята“ на Англия, където самият монарх определя териториите, приписани на един или друг
поданик, и приема от всеки аржевасал (васал на своя васал) лична клетва за вярност и кралска
служба .

През 1087 г. Уилям I умира във френската провинция Вексин в град Руан. Смъртта дойде по
абсурден начин - Вилхелм падна от уплашения си кон върху нажежените въглени, град Манта,
който току-що беше превзет. Въпреки това Уилям Завоевателят остави след себе си голямо
наследство от разширената си империя.

Херцог на Нормандия, крал на Англия от 1066 г.

Уилям е незаконен син на Робърт I, херцог на Нормандия. Той е роден в северната част на
Франция, във Фалез. На 8-годишна възраст той наследява титлата на баща си и до навършване на
пълнолетие е постоянно атакуван от връстниците си от аристократични семейства заради
произхода си. Благодарение на покровителството на френския крал Хенри I, младият херцог успя
да остане на нормандския трон, който беше застрашен не само от силни съседи, но и от местни
барони.

Като млад мъж Уилям от Нормандия се проявява като воин и водач. След като навърши
пълнолетие, той започна да укрепва властта си в херцогството, със силата на оръжието сложи край
на гражданските борби на майсторските барони. По това време той вече имаше, макар и малка,
но добре въоръжена и отдадена армия.
След като установи правилен ред в херцогството, Уилям Нормандски желае да разшири
владенията си и предприе агресивни кампании в Бретан и провинция Мейн. След като ги покори,
той смекчи амбициите си на континента, за да не се изправи пред силна коалиция от други
френски феодали, и реши да опита ръката си през Ламанша. Тъй като голямата му леля е майка на
английския крал Едуард, херцог Уилям се провъзгласява за законен наследник на английския
трон, тъй като крал Едуард Изповедникът няма потомство.

Стремейки се към кралската корона, херцог Вилхелм проявява голямо постоянство и

дипломатическа твърдост. Още през 1061 г. той убеждава крал Едуард да подкрепи претенциите
му за английския трон. Той се съгласи, но преди смъртта си промени решението си в полза на своя
зет Харолд Годуин. Но Вилхелм се опита да неутрализира конкурента предварително.

През 1064 г. Харолд претърпява корабокрушение край бреговете на Нормандия и е взет в плен от
Гуи, граф на Понтиес. Уилям откупи затворника и го принуди тържествено да се закълне, че ще
подкрепи претенциите си за трона на Англия като законен наследник на крал Едуард Изповедник.

Всичко изглежда вървеше добре за херцога на Нормандия и Харолд Годуин беше изпратен у дома
на Британските острови. Въпреки това, когато крал Едуард Изповедник умира през януари 1066 г.,
Харолд се отказва от обещанието, което е било дадено под принуда, и се провъзгласява за монарх
на Англия. Витан - съветът на висшето благородство на страната го одобри на английския трон.
Новият английски крал влиза във Великобритания под имената Харолд Саксън и Харолд
Нещастния.

За Уилям от Нормандия не би могло да има по-добра причина да започне военни действия. Той
веднага събра огромна армия за това време - около 25 хиляди души - стрелци, копиеносци и
кавалеристи (нарича се още една цифра - 32 хиляди души, включително 12 хиляди конни
войници). Това бяха воини от крепостните гарнизони и замъци на Нормандия, наемници и
рицари-доброволци от други региони на Франция и европейски страни, предимно от Италия.
Херцог Вилхелм обеща на всички тях дял в бъдещата военна плячка.

Армията на Вилхелм е различна от другите европейски армии. В тях основната сила беше тежката
рицарска кавалерия, която знаеше как да нанася удари, но не можеше да маневрира успешно на
бойното поле, а в неговата армия стрелците се превърнаха в гръмотевична буря от рицари.
Вилхелм избра точния момент да атакува Англия. През септември 1066 г. скандинавците нахлуват
в Англия. Норвежкият крал Харолд III Хардрат, заедно с непокорния брат на крал Харолд
Нещастния Тостиг, окупира град Йорк. Войнственият монарх на Норвегия се съгласи да направи
Тостиг граф на Нортумбрия, ако той му помогне да завладее Англия.

На 25 септември 1066 г. се провежда битката при Стамфордбридж. Въпреки че крал Харолд

Нещастният успява да изненада противниците, битката е изключително жестока и кървава.
Битката продължи няколко часа, преди норвежката армия да се поддаде на британците. И
бунтовникът Тостиг, и крал Харолд III Хардрат загиват в битката. От 300 кораба, които плавали за
Англия, в Норвегия се завръщали само 24. Кралската армия на Харолд, както и нортумбрийските и
мерсийските милиции, участващи в битката, също претърпяха тежки загуби.

Три дни след битката при Стамфордбридж започва норманската инвазия в Англия. Като научил за
това, крал Харолд Нещастният незабавно изпратил разредената си армия на юг, до мястото на
очаквания десант на нов враг. Той реши да защити трона на всяка цена.

Норманското нашествие в Англия започва на 28 септември. Армията на херцог Вилхелм беше

готова да премине през Ламанша през втората половина на лятото, но отпътуването беше
отложено поради неблагоприятни ветрове. Капитаните и собствениците на корабите, събрани за
десантната операция, убеждават владетеля на Нормандия да не рискува ненужно кораби и
войски.

Армията на Уилям преминава Ламанша и акостира на британския бряг близо до село Певенси, на
10 километра южно от устието на река Ротър на брега на съвременния Източен Съсекс. Там тя се
укрепила и започнала да опустошава околността в търсене на провизии, в очакване на
приближаването на кралската армия. Крал Харолд Нещастният получи новината за кацането на
херцога на Нормандия с многохилядна армия на 2 октомври.

Харолд измина разстоянието от 320 километра между Йорк и Лондон за 5 дни. В столицата той
остава няколко дни, за да даде малко почивка на войниците си и да набере там нови милиции. В
следобеда на 13 октомври англосаксонската кралска армия пристигна в околностите на град
Хейстингс, след като направи изтощителен марш от 90 километра за 48 часа. Харолд Клетникът
толкова бързаше да се бие с врага, че не губи време в очакване на приближаването на
нортумбрийските и мерсийските милиции, които се отличиха в битката при Стамфордбридж. Това
беше една от причините за поражението му.
След като избра голям леко наклонен хълм Сенлок за битка близо до Хейстингс, английският крал
разположи войските си върху него. Историята не е запазила точни данни за нейния брой, но
изследователите предполагат, че Харолд Нещастният в деня на битката при Хейстингс е имал на
разположение само 9 хиляди войници, две трети от които са били зле въоръжени милиции.

Харолд наистина оцени способностите на своите сили и войските на норманските завоеватели.

Затова той решил да не атакува, а да се защитава на хълма. Той заповяда на своите хускарски
воини да заемат центъра на позицията, като същевременно слизат от кавалерията. Опълченците
заемат позиции по фланговете. Може би позицията на англосаксонците отпред е била някак
укрепена, най-вероятно с палисада.

Херцог Уилям решава без колебание първо да атакува вражеските позиции, тъй като вижда, че
крал Харолд има по-малко воини. На разсъмване армията му премина в настъпление. Напред
бяха стрелци и арбалетчици. Втората линия се състоеше от пеша копиеносци. В третия имаше
многобройна рицарска конница, водена от херцога.

Норманската армия се приближи до позицията на англосаксонците на хълма Сенлак на стотина

ярда и започна да ги обсипва с градушка от стрели. Но тъй като нормандските стрелци трябваше
да стрелят отдолу нагоре, стрелите основно или не достигнаха, или прелетяха, или бяха отразени
от щитовете на англосаксонците. Ответният огън не се отличаваше с точност и масивност. След
като изстреляха запасите си от стрели, стрелците се оттеглиха зад редиците на копиеносците.
Въпреки това в самото начало на битката англосаксонците претърпяват тежки загуби и редиците
им започват да се разстройват.

Атаката на вражески лъкове е последвана от атаки на копиеносци и рицарска кавалерия,

командвана от самия Вилхелм. Въпреки това, кралските воини и милиции успешно отблъснаха
всички тези атаки. Копиеносците и рицарите бяха разбити с дъжд от стрели и камъни (бяха
хвърлени с ръце и прашки), в ръкопашни битки.

Имаше момент в битката, когато изглеждаше, че англосаксонците може да имат надмощие. По

време на отражението на една от атаките на рицарската кавалерия те успяват да преобърнат
лявото крило на норманската армия. В редиците му се разнесе слух, че херцог Вилхелм е убит и
започна паника. След като научил за това, Уилям свалил шлема си, така че всички да го видят, и
препуснал в галоп пред отстъпващите нормани. Тогава кавалерията му събра сили и отново се
втурна в битка.

Херцогът на Нормандия не напразно е смятан във Франция за хитър и коварен командир. Атаката
на кавалерията, която той лично ръководи, се оказва фалшива. За Вилхелм беше изключително
важно да примами противника от укрепена позиция на хълма Сенлак - щурмът върху него може
да струва тежки загуби и да не доведе до желаната победа.

Планът на херцога беше доста успешен: саксонските воини от опълчението, като видяха
отстъпващите нормани, напуснаха позициите си и, радостни, се втурнаха надолу по склона в
преследване. Така кралската пехота, въпреки най-строгата забрана на крал Харолд в никакъв
случай да напуска позицията си, се озовава в капан, уреден за врага от херцог Уилям в открито
поле.

Норманските стрелци, по команда на своя командир, бързо сменят позицията си и започват да

удрят воините на крал Харолд с добре насочена стрелба от далечни лъкове. Пехотата и
многобройната рицарска конница на херцог Вилхелм отново тръгнаха в атака, която в пълен галоп
се вряза в тълпа опълченци, озовали се в подножието на хълма Сенлак. Стрелците отново смениха
позицията си за стрелба и вече удряха царските воини от един хълм. Този път те претърпяха още
по-големи загуби.

В битката при Хейстингс настъпва повратен момент и крал Харолд Нещастният, смъртоносно
ранен от вражеска стрела в окото, заповядва на англосаксонците да отстъпят. На бойното поле
остана само неговата лична охрана, за да защитава докрай тялото на мъртвия крал на Англия.
Норманската армия успя да превземе хълма Сенлак едва след като се стъмни.

Упорито преследвайки отстъплението, Уилям от Нормандия (той почти загива в една от битките в
горските гъсталаци) най-накрая ги победи на части и превзе пристанищния град Дувър, който
лежеше близо до Хейстингс. При това съпротивата на англосаксонците престава, тъй като армията
им е разбита и кралят падна в битка. Нямаше кой да го замени.

На 25 декември 1066 г. Уилям Завоевателят тържествено влиза в английската столица Лондон

начело на голяма норманска армия. Властите на града (първоначално отхвърляйки искането му за
капитулация) го поздравиха с почести като победител и нов монарх на страната. Без забавяне той
е коронясан в Уестминстърското абатство като Уилям I, крал на Англия.

Битката при Хейстингс на 14 декември 1066 г. е известна още във военната история като битката
при Сенлак. Уилям Завоевателят демонстрира в него своето несъмнено военно лидерство и
новата организация на норманската армия. От това време ролята на стрелците с лък и арбалет в
рицарските войски се е променила и през Средновековието те неведнъж решават съдбата на
битките, превръщайки се в отлично средство за борба с тежката рицарска кавалерия.

През следващите пет години крал Уилям I Завоевателят е ангажиран с укрепването на личната
власт на английска земя. Местното благородство започва да се бунтува, без да го признава за
законен монарх. Новоизсеченият крал безмилостно потискаше подобни изпълнения с въоръжена
ръка. Той конфискува земите на бунтовни феодали и ги раздава на норманската аристокрация.
Сега беше възможно да се построи рицарски или баронски замък в страната само с разрешението
на монарха. Местните феодали били в голям позор.

Английският крал Уилям I в самото начало на своето управление трябваше да потуши големи
бунтове. През 1069-1071 г. се провежда Великото северно въстание под ръководството на Ърл
Хереуърд от Уейн. С подкрепата на датската армия под командването на ярл Осбьорн, изпратен в
Англия от крал Свен II Естридсен, бунтовниците превземат Йорк. Притежанието му дава
възможност да се контролира централната част на страната.

След като събра подчинените му нормански барони, Уилям Завоевателя побеждава обединената
армия на бунтовниците и датчаните и завладява от тях град Йорк. След това той принуди датските
войски да се оттеглят към пристанищата, където са акостирали техните кораби. „Голямото северно
въстание“ приключи, когато войските на английския крал Уилям I щурмуваха добре укрепения
замък Хереуърд на остров Ели, защитен от всички страни от непроницаеми блата (близо до
съвременния град Ели в Кеймбриджшир).

През 1072 г. английският крал начело на голяма армия прави поход на север, нахлува в съседна
Шотландия и печели там победа. Шотландският крал Малкълм III е принуден да признае
сюзеренитета на Уилям. През 1075 г. той смазва въстанието на графовете на Херефорд и Норфолк,
нанасяйки пълно поражение на техните войски.
Новият британски крал, който говореше само френски и изобщо не можеше да чете, твърдо
държеше властта в ръцете си. През 1086 г. той нарежда да се публикува своеобразно преброяване
на английското кралство, което наследява под заглавието „Книгата на Страшния съд“. В него бяха
въведени подробни сведения за всички хора, земи, имоти. В наше време тази книга е един от
основните и надеждни източници за историята на Англия от онази епоха.

След като става крал на Англия, Уилям Завоевателят прекарва много време в Нормандия. През
1073 г. той превзема Мейн. Докато владетелят на Нормандия беше на противоположните брегове
на Ламанша, тази френска провинция направи опит да се измъкне от властта му.

През 1076 г. херцогът на Нормандия и кралят на Англия нахлуват в съседна Бретан – той решава да
даде урок на херцога на Бретан, който представя убежище на непокорния граф на Норфолк.
Въпреки това, под натиска на френския крал Филип I, Вилхелм, от страх, че почти цяла Франция ще
му се противопостави, е принуден да изтегли войските си от територията на Бретан.

През 1077-1082 г. в английското кралско семейство започват династически раздори. През тези
години в Нормандия Робърт, най-големият син и наследник на английския крал Уилям, се бунтува
от време на време. Въпреки това, след смъртта на баща си, херцог Робърт няма шанс да стане
монарх в Англия - тронът отиде при брат му Уилям.

През 1087 г. Уилям Завоевателя започва война с френския крал Филип I, карайки се с него за
гранични владения. Резултатът от тази война е решен от инцидент. След превземането на
укрепения град Манте 60-годишният английски крал Уилям I е смъртоносно ранен при падане от
коня си. Това се случи на 9 септември 1087 г.

Уилям Завоевателят стана известен не само с победата си в битката при Хейстингс и завладяването
на Англия, но и с факта, че даде началото на британската кралска династия, която управлява
Великобритания и до днес.

Алексей Шишов. 100 велики военачалници

Не намерихте отговор на въпроса си? Вижте тук

Две глави и шест крака; четирима ходят, а двама лежат неподвижноДве глави и шест крака;
четирима ходят, а двама лежат неподвижно

Самочувствие - какво е това: концепция, структура, видове и ниваСамочувствие - какво е това:

концепция, структура, видове и нива

Пътят на касандра, или приключения с паста Войната на земята и под земятаПътят на касандра,
или приключения с паста Войната на земята и под земята

"Danke shon": превод от немски и примери за употреба Какво означава bitte на немски

Нов

Тема на немски език - Хамбург Хамбург съобщение на немски

Ако град Хамбург беше човек... История за Хамбург на немски 12 изречения

Как се превежда mein lieben führer

Превод и транскрипция на ума, произношение, фрази и изречения Речник на ругатните на

английски език

Древни начини за предаване на информация

Информационен материал "Кът на младия читател"

Популярни статии

Доктор, който е далеч за унищожаванеДоктор, който е далеч за унищожаване

Къде да купя сярна киселина?Къде да купя сярна киселина?

Кой и кога е изобретил първия сеизмограф за прогнозиране на земетресения Как работи

сеизмографътКой и кога е изобретил първия сеизмограф за прогнозиране на земетресения Как
работи сеизмографът

Ново на сайта

Направи си сам ферофлуид с касета за лазерен принтер Как да си направим течен магнит у дома

Газ за смях - какво е това?

Какво трябва да знаят начинаещите за електричеството?

Електрически машини от ремонт

Първите герои на Съветския съюз

Нов

Какво прави вашата зодия, за да забогатеете?

Феномен на удара Основно уравнение на теорията на удара

Феномен удар Изместване на точките при удар

Мейоза и митоза - разлика, фази

Популярен

Иновативни технологии на образованието Иновативни технологии в образователната дейност

Счетоводство по категории служители

Концепцията за образователната система на Руската федерация

Закон за стипендии за студенти Защо социалната стипендия беше отменена през годината

Какво е R&D Какво е включено в R&D

ИКТ компетентност: концепция, структура, основни аспекти Каква е същността на съдържанието

на ИКТ компетентността

Възприемане на информация от човек

Рекреационни ресурси на света: видове и тяхното използване Водещи страни по отношение на

рекреационните ресурси

Препоръчва се

Презентация на тема "ресурси за отдих на света" Какво представляват рекреационните ресурси в

географията

Педагогическият процес и неговите характеристики Педпроцесът като система

Видове, източници и причини за замърсяване на околната среда

Педагогически процес Какво представлява педагогическият процес

Опазване на околната среда в съвременния свят

Курсова работа: Развитие на научно-техническото творчество на студентите Научни проблеми и

техническо творчество

Характеристики на насочване по маневриращи цели

Средства и методи за измерване на сила

Относно сайта

Относно сайта

Реклама в сайта

Контакти

kerchtt.ru en

© 2022 Всички права запазени

Портал за есета за всички поводи

Реклама по проекта

Контакти

В избранное

Във връзка с

Съученици

Facebook

Twitter
24 Часа

ВИДЕО

ПОДКАСТ

ТЪРСЕНЕ

ВСИЧКО ОТ ДЕНЯ

МОЯТ 24 ЧАСА

Оживление

Култура

Вливането на норманската енергия в англосаксонска Англия създава нова сила на ръба на Европа

19.03.2016 19:47

5037

Сподели в

В историческото изследване „Двайсетте битки, които промениха света” двама от най-известните

историци – Джеймс Лейси и Уилямсън Мъри, представят най-важните битки на всички времена и
моментите, в които перспективите за развитие на цивилизацията висят на косъм. Предлагаме ви
глава от книгата, която анализира последиците от битката при Хейстингс за Англия, Франция и
Европа като цяло.

ХЕЙСТИНГС
Прекрояването на Европа

1066 г.

Ако някоя битка заслужава да бъде запечатана в западното съзнание, то това е битката при
Хейстингс. За историците 1066 г. и тази битка са неразривно свързани. (В търсене на по-бърза
възвръщаемост историците отдавна са научили, че винаги има пазар за нова книга, посветена на
Ватерло, Гетисбърг и Хейстингс. Поради това няма недостиг на интерпретации за битката при
Хейстингс. Всички тези произведения са построени върху много ограничен брой първични
източници с различна и все още горещо оспорвана надеждност. Най-добрите последни анализи
на този суров начален материал са направени от Стивън Морильо и M. K. Лоусън. Вж: The Battle of
Hastings: Sources and Interpretations. Boydell Press, 1999; Lawson, M. K. The Battle of Hastings. Tempus
Publishing, 2002. Настоящата възстановка е собствена интерпретация на автора на тези източници,
базирана върху редица по-задълбочени трудове, отнасящи се до битката или до участниците в
нея. Първичните източници, използвани за работа, са: Jumieges, William and Oderic Vitalis. Deeds of
the Dukes of the Normans; William of Poitiers. Deeds of Duke William; Anglo-Saxon Chronicle, versions
C, D and E; The Chronicle of John of Worcester; Eadmer of Canterbury. History of Recent Events; Henry
of Huntingdon. History of the English People; William of Malmesbury. Deeds of the Kings of the English;
Guy of Amiens. Carmen de Hastingae Proelio; Robert Wace. Roman de Rou; Carmen de Hastingae
Proelio. Последният от тях е най-проблематичен, тъй като неговият произход напоследък бе
поставен под въпрос. Той е бил приписван на Ги, епископ на Амиен, и се е предполагало, че е
написан през 1068 г. Като такъв той е много ценен първичен източник и един от малкото, които
представят събитията, ако не от гледна точка на англосаксонците, то поне с един по-балансиран
поглед към събитията. Но някои твърдят, че е написан от неизвестен човек много години по-късно
и е изпълнен с ненадеждни предания. Този труд, в съответствие с позицията на повечето
историци, които са проучили въпроса в подробности, приема неговата автентичност.) И все пак за
повечето хора събитията, които се случват на онова съдбовно бойно поле, остават забулени в
мъглите на времето. Това е жалко, защото еднодневното сражение от преди близо хиляда години
създава структурата, която в крайна сметка се превръща в съвременната английска държава и
впоследствие във Великобритания. Преди Хейстингс и последвалото норманско завоевание,
Англия е интровертна държава със съвсем ограничени интереси извън бреговете си. В
действителност най-голямата грижа на англосаксонска Англия е пропадналата надежда, че
останалите европейци ще си останат у дома и ще се въздържат от нахлуване на нейния остров.
През вековете преди Хейстингс обаче Англия е прекалено изкушаваща цел, за да бъде оставена на
мира. Първо идват римляните, чийто престой продължава с векове. Изтеглянето на Рим от острова
отваря вратата за варварските племена на англите, саксите и ютите, които изтласкват коренните
жители в негостоприемните земи на Уелс. Накрая идват викингите, първо, за да ограбят
богатствата на острова, а после и да го завладеят. След Хейстингс обаче Англия се разделя със
своя островен модел на изолация и възприема нов поглед към света, който я насърчава да взема
по-голямо участие в събитията в Европа, а по-късно и по цялото земно кълбо.

През 1066 г. норманите, водени от Уилям (Вилхелм) Завоевателя, са просто последните от дългата
редица нашественици, привлечени от природните богатства на острова и очевидната му военна
слабост. (Авторите разбират, че значителна част от воините в норманската армия са потомци на
викингите и че следователно завоеванието през 1066 г. може да се разглежда като още едно
успешно викингско нападение на острова. Ние твърдим, че норманите са били във Франция
достатъчно дълго, за да се утвърдят като уникална култура.) Това, което прави инвазията на
норманите толкова уникална, е, че тя е последното успешно нахлуване в Англия. (Тук прилагаме
малко историческа предпазливост. Например, аз не смятам Славната революция за успешна
инвазия. Няколко историци, използващи различни тълкувания на събитията, може да не са
съгласни с това и с няколко други по-незначителни примери през последните 900 години. Нека да
напишат свои собствени книги.) След това завоевание вече е много по-вероятно английските
армии да стъпят на континента, отколкото обратното. (Авторите са наясно, че френската армия
пристига още по времето на крал Джон, за да помогне на аристокрацията да свали Короната,
както и че е имало и други армии, които са взели участие в псевдонашествията на Британските
острови през вековете. Те не противоречат на моя генерален принцип. Освен това аз не
изброявам периодичните боричкания с уелсците и шотландците. Смятам, че тези битки са
вътрешни или семейни афери. Както и преди тези, които не са съгласни, са свободни да вземат
писалката и хартията и да напишат обратното.) Това е естествен резултат от факта, че норманските
владетели завладяват именията на победените англосаксонци, като същевременно продължават
да държат собствените си поземлени имоти и замъци във Франция. В действителност, тъй като
Уилям Завоевателя също запазва своите владения в Нормандия, той става не само крал на Англия,
но и първи управник на това, което един ден ще стане основата на бъдещата империя, подвластна
на Анжуйската династия, която включва цяла Англия и повече от половината от съвременна
Франция. Англичаните няма да напуснат Франция до падането на Кале през 1558 г. или 492 години
по-късно.

Вливането на норманската енергия в ефективната политическа и икономическа структура на

англосаксонска Англия създава нова сила на ръба на Европа. (Тази норманска енергия се проявява
не само в завладяването на Англия, но и на множество значими области в Западна Европа. Това
най-ясно се наблюдава в Южна Италия и Сицилия, които са били подложени на нормански
нападения в продължение на почти 200 години, преди да бъдат завладени през 1091 г. В рамките
на следващото десетилетие същият този импулс за действие и завоевание е основен фактор в
набирането и изпращането на първите кръстоносни армии.) Тази структура притежава
необходимите военни и икономически средства, за да наложи авторитета си във всяко дело, в
което пожелае да се намеси. С изключение на годините между царуването на Хенри VI и Елизабет
I, английските войски са най-страховитите на континента. Докато налагането на големите армии в
по-късната епоха често карат Великобритания да страни от идеята за прехвърляне на големи
сухопътни сили на континента поне до ХХ в., тя все пак намира начини да проявява своята мощ на
по-голяма сцена. (Авторите използват топонима Англия, когато става дума за тази страна преди
1707 г. При царуването на кралица Ана е подписан Актът за съюз, обединяващ короните на Англия
и Шотландия. За времето след това използваме наименованието Великобритания.) От една
страна, Англия никога не се отказва напълно от предимството на силния централизиран контрол
на държавата и нейната вътрешноприсъща способност да мобилизира ресурси. Именно тази
способност й позволява да финансира мощен флот и да субсидира континентални съюзници,
готови да проведат повечето от континенталните битки във всяка голяма война. Набирайки все по-
голяма мощ, английската финансова система се адаптира към силите на промяната, докато
достига състоянието да финансира индустриалната революция заедно с Втората стогодишна война
с Наполеонова Франция. И полека-лека, съвсем бавно след Вестфалския мирен договор и пост-
Наполеоновата епоха, другите народи започват да научават и да приемат тайните на
икономическата жизнеспособност на Англия.

Ако норманите не бяха дошли в Англия или пък ако бяха загубили при Хейстингс, последиците
биха били много дълбоки. Един англосаксонски успех при Хейстингс щеше да прогони Уилям и
норманската армия, но нямаше да помогне особено за насърчаването на саксонците да рискуват в
по-широкия свят. Ако норманските владетели бяха останали в крепостите си в Нормандия,
англичаните нямаше да имат опората, необходима за военни операции на континента. Без
сигурна континентална база малко вероятно би било каквато и да е английска армия да опита
шанса си във Франция или където и да е другаде, поне не и преди началото на съвременната
епоха.

Друга пречка за влиянието на Англия върху Европа – без присъствието на норманите – би била
засилената мощ на Франция. Едно поражение на норманите при Хейстингс вероятно щеше да
попречи на армията на Уилям да се измъкне и тя щеше да бъде унищожена. A бедствие от такъв
мащаб щеше фатално да подкопае норманската мощ, която в продължение на векове е работила,
за да ограничи периметъра на френската кралска власт. Безспорно Капетинската френска
династия щеше да присъедини Нормандия към своите владения веднага след получаването на
вестта за унищожаването на армията на Уилям. Останалата част на Франция изобщо не би устояла
на кралската експанзия с нейната мощна икономическа и военна база. В рамките на едно
поколение след 1066 г. Франция би се извисила над Европа като почти непоклатим колос. От този
момент курсът на историята може само да се гадае. Това, което е сигурно, е, че крайният резултат
твърде малко би приличал на историята, която познаваме днес.
Един от най-малко запомнените факти за периода на завоеванието е, че англосаксонска Англия е
може би най-централизираната и ефективна държава в Европа. Може да се каже, макар и да е
спорно, че тя също така е и една от най-мощните във военно отношение държави. (През
последните десетилетия е натрупано голямо количество научна информация за англосаксонска
Англия (отвеждаща ни чак отвъд големите дебати за ХIХ в. на E. A. Freeman и J. H. Round). За тези,
които се интересуват, най-добрата отправна точка е Stenton, sir Frank M. Anglo-Saxon England.
Oxford University Press, 2001.) Това със сигурност не е така поколения преди Завоеванието, когато
викингските набези разпокъсват Англия на парчета. За кратък период от време и непосредствено
след царуването на Алфред Велики (871–899) Англия изглежда така, сякаш ще устои на викингския
щурм и че по истински ницшеански модел ще излезе от него по-силна. В продължение на почти
сто години след управлението на Алфред немалко могъщи англосаксонски крале стъпват на
неговите постижения. В действителност по време на царуването на Едгар Мирния (959–975) цели
области от Англия, управлявани в продължение на повече от век от викингите (според
разпоредбите на Danelaw – датски закон), са върнати под англосаксонско господство. За
съжаление тези придобивки са загубени по време на катастрофалното управление на сина на
Едгар – Етелред, по прякор Неготовия (978–1016).( (Има кратко прекъсване в царуването му от
1013 до 1014 г., когато викингските набези го принуждават да избяга на континента. Прозвището
„Неготовия” е погрешен превод на староанглийското unr?d, което означава лош съветник. Това е
изопачаване на името му „?thelred”, което означава благороден съветник.) По негово време от
постигнатото от баща му не остава нищо и на Англия й се налага да се бори за оцеляването си. До
смъртта му през 1016 г. страната е доведена до състояние на крайна бедност от войната и е
принудена да плаща данък на датчаните (Danegeld). За да се задълбочи още повече тази криза,
един друг викингски крал, който или не е получил своя дял Danegeld, или е останал
неудовлетворен от него, дава да се разбере за неговото съществуване. Това е Кнут Велики, крал на
датчаните. С голяма викингска армия зад гърба си той тръгва не за набези, а за завоевания. В
битката при Ашинтгън Кнут печели решителна победа срещу сина на Етелред – Едмънд
Неустрашимия. Но въпреки че го е победил, уважението на Кнут към бойните способности на
противника му е толкова голямо, че се съгласява да раздели кралството с него. Когато Едмънд
умира неочаквано на следващия месец, Кнут предявява правото си на кралска власт над цяла
Англия.

За да улесни възприемането на властта му от новите му англосаксонски поданици, Кнут се жени за

вдовицата на Етелред, Ема Норманска. В името на тази кауза той екзекутира по-голямата част от
оцелелите членове на бившата управляваща династия. Двама от малцината, успели да се спасят от
тази чистка, са синовете на Ема – Алфред и Едуард, които са изпратени да живеят със семейството
на Ема в Нормандия. Постоянно нащрек, заради домогванията на други претенденти за трона,
Кнут управлява с железен юмрук. Но той все пак в някаква степен донася мира, който е отсъствал
от острова в продължение на почти два века. Кнут постига това най-вече със силата на викингското
оръжие, но също така и чрез издигане на „нови хора” от средите на саксонците на престижни и
властови позиции. На първо място сред тях е Годуин, който е просто вожд на малък клан в Съсекс,
когато Кнут заграбва короната. След смъртта на Едмънд Неустрашимия, Годуин проявява
достатъчно проницателност, за да стане един от първите саксонци, които се заклеват във вярност
към Кнут. През 1018 г. той дори води малка саксонска войска в Дания, за да помогне на Кнут в
потушаването на бунт там. През следващата година Кнут му се отплаща за лоялността, като го
прави граф на Уесекс – бившия център на властта на Алфред Велики.

Мирът, който Кнут донася, връща благоденствието в Англия. Факт е, че освен опустошения от
викингските нападения Англия е получила и някои облаги. Една от тях е създаването на
централизирана държавна инфраструктура и ефикасна система за събиране на данъци. Такава
система, разбира се, е била необходима, за да може Англия да осигурява фантастичните суми по
Danegeld, за да се откупва от викингските набези. Сега, когато Англия е освободена от Danegeld,
тези ресурси остават на разположение на короната. Макар обединената английска държава в
съвременния смисъл на думата да е все още в бъдещето, Англия в началото на ХI в. е в състояние
да мобилизира икономически и военни ресурси, които далеч надхвърлят тези на всяка друга
европейската единица с изключение може би на папските домейни.

Тези ресурси позволяват на Кнут и на неговия наследник да плащат на самоотвержена

професионална войска – хускарлите. Дори и след покриването на разходите за целогодишна
издръжка на хускарлите остават значителни суми. Фактите сочат, че Кнут, следвайки
старонорвежките традиции, не се колебае да разпределя тези средства сред поддръжниците си.
(Човек може да се изкуши да го нарече ранен привърженик на trickle-down икономиката
(намаляването на данъците) и keynesian spender (държавни помощи за икономиката) преди около
хиляда години.) На свой ред те разпределят дарове надолу по йерархията, за да купуват лоялност
или да придобиват нови владения от благородници, които са фалирали в трудните времена.
Благодарение на всичко това Кнут властва като абсолютен господар. Но едно стъпало по-долу от
него е алчният Годуин, който заедно със синовете си разпростира пипалата си из цялото кралство.

След смъртта на Кнут през 1035 г. се появяват множество претенденти за части от неговите
владения. Незаконният му син Харолд Хеърфут узурпира английския трон, докато законният му
син, роден от Ема Норманска – Хартакнут, завзема Дания. За английския трон обаче има и друг
претендент – синът на Ема от Етелред Неготовия Алфред. Но когато Алфред отпътува за Англия в
опит да събере подкрепа, Годуин го залавя и го предава на Харолд Хеърфут, който го ослепява, за
да го направи негоден да управлява. Скоро след това той умира. Със своя предателски акт Годуин
спечелва подкрепата на датския си сюзерен, както и нестихващата омраза и недоверие на Ема и
на последния й останал син от Етелред – Едуард (известен в историята като Едуард Изповедник).
През 1040 г. Харолд Хеърфут умира и Годуин подкрепя Хартакнут в претенциите му за английския
трон. Но когато последният също умира две години по-късно, мъжката наследствена линия на
Кнут прекъсва. Останал без никаква приемлива алтернатива, Годуин дава подкрепата си на
последния жив син на Ема – Едуард Изповедник, като по този начин връща кралския дом в Уесекс
на английския престол. (Много историци смятат, че след като е прекарал 30 години от живота си в
Нормандия, царуването на Едуард Изповедник е „първата” норманска инвазия. Определено е
вярно, че той не е имал почти нищо общо с поданиците си и при управлението си е назначавал
нормански свещеници на най-високите позиции в епископствата в кралството.) Но тъй като Едуард
с право обвинява Годуин за ослепяването и смъртта на брат си, отношенията им са обтегнати още
от самото начало.

Въпреки хладината помежду им Едуард има нужда от подкрепата на Годуин, за да задържи

властта. Възползвайки се от кралската слабост, Годуин принуждава Едуард да се ожени за дъщеря
му Едит. Той естествено предполага, че от брака ще се роди син, който ще издигне неговата
кръвна линия на трона. Едуард осуетява тази амбиция, като отказва да приеме Едит в леглото си.
Едуард допуска грешката да набира повечето от съветниците си от Нормандия, което става
причина за бунтове и съпротива срещу по-нататъшно навлизане на норманското влияние. Дали
преднамерено, или по силата на съдбата, Годуин се оказва в центъра на тази антинорманска
конспирация. Тъй като не желае да се откаже от съветниците, с които се чувства комфортно,
кралят повдига остро въпроса през 1051 г., когато хората от Дувър – твърдо стоящи зад Годуин –
обиждат намиращия се на посещение там Йосташ II, граф на Булон. Когато Годуин отказва да се
подчини на кралската заповед да ги накаже, той е обявен за човек извън закона.

С подкрепата на няколко други графове, които са уплашени от нарастващата мощ на Годуин,

кралят нарежда той и синовете му да бъдат прокудени и отнема земите им. Едуард е спечелил
първия рунд. Годуин обаче се връща още на следващата година с цяла армия зад гърба си.
Натрупвайки популярност и подкрепа, без да споменаваме наемниците, той принуждава Едуард
да му върне графството. През 1053 г. Годуин умира от инсулт. Наследява го синът му Харолд
Годуинсън.

Независимо от опитите на Едуард да държи Харолд и братята му под контрол, до 1066 г. кланът
Годуин контролира близо две трети от Англия. За сравнение двете следващи най-силни фамилии –
на Лиофрикс и Сийуардс, държат съответно едва 31 и 3 %. Когато през януари 1066 г. Едуард
умира бездетен, саксонският съвет на старейшините избира Харолд за крал. Има само два
проблема с избора. Уилям, херцогът на Нормандия, е останал с впечатлението, че Едуард
Изповедник му е обещал трона при посещението му в Англия през 1051 г. По-лошото е, че когато
Харолд е претърпял корабокрушение край Понтийо през 1064 г., Уилям го е спасил от друг
благородник, имащ намерението да го задържи за откуп. Тогава Харолд е пребивавал дълго в
двора на Уилям и дори е участвал в кампанията му срещу Конан II, херцога на Бретан. В един
момент от престоя си Харолд очевидно се е заклел във вярност на Уилям и му е обещал да
подкрепи кандидатурата му за английския трон. (Дали това се е случило, е обект на спор в
продължение на 900 години. Всички нормански хроники от онова време свидетелстват, че се е
случило, докато англосаксонските или мълчат, или твърдят, че Харолд е бил свободен да положи
клетва, без да конкретизират какви клетви полага. Първият саксонски писател, който заявява, че
това никога не се е случило, е Ийдмар (около четирийсет години по-късно). Този дебат вероятно
ще продължи още 900 години, обаче доказателствата са на страната на Уилям, дори след
значителната норманска пропаганда.)

Уилям, който е племенник на Ема Норманска, майката на последния цар – Едуард Изповедник,
смята претенциите си за трона също толкова основателни, колкото и тези на всеки друг. Нещо
повече, той не приема лесно пораженията. Макар и незаконен син на херцог Роберт I на
Нормандия, той е бил определен от баща си за негов наследник, независимо от обстоятелството
на неговото раждане. Когато херцог Робърт не се завръща от поклонение, Уилям, на крехката
седемгодишна възраст, наследява титлата му. Оцеляването му до пълнолетие е достатъчно, за да
накара човек да вярва в чудеса. Един запомнящ се пример – Уилям избягва смъртта при един от
многото заговори в живота си само защото убиецът го объркал с детето в съседното легло и
намушкал него. Той израства до среден ръст (около 173 см), но има забележително яко
телосложение. В младостта си е трябвало да се бори за оцеляване, а по-късно и за да защити
наследството си. Когато Уилям навършва пълнолетие, Норманското херцогство се срива.
Херцогската власт е почти рухнала и ще са нужни много години войни, за да укрепне отново. За
негов късмет Уилям в началото ще намери съюзник в лицето на краля на Франция Анри I (1031–
1060). Двамата заедно разгромяват норманските барони в битката при Вал-ес-Дюн през 1047 г.
Макар бароните да са силни, те не действат съгласувано. През следващите години Уилям ги
поставя изцяло под свой контрол, докато през 1053 г. крал Анри започва да се чувства застрашен
от растящото могъщество на своя васал. През 1054 и 1057 г. Анри заедно с Жофроа II, граф на
Анжу, нахлува в Нормандия. На два пъти Уилям успява да ги отблъсне, но с цената на тежки
загуби. За негово щастие двамата му врагове умират през 1060 г. Дотогава Нормандия е твърдо в
негови ръце и вече може да поведе войни за разширяване на владенията си. (През 1062 г. Уилям
напада Мейн, завземайки този регион от слабия граф Анжу. През 1065 г. той повежда наказателна
експедиция в Бретан, където към него се присъединява Харолд.)

От тези ранни изпитания той научава редица ценни уроци. Първият от тях е, че трябва да се
погрижи тези, които са близо до него, да му бъдат фанатично предани. Научава още и тънкото
изкуство да манипулира хората, които са почти толкова могъщи и хитри, колкото е той самият. Все
пак в продължение на много години е заобиколен от местни нормански владетели, които
представляват неуправляема и свадлива маса дори и в най-добрите времена. Контролирането им
изисква човек със силна ръка, с безмилостен характер и с остър политически усет. Уважението е от
решаващо значение, но в тези трудни времена това се отнася и за жестокостта, защото страхът
често е вършил чудеса в постигането на съгласие с благородниците. Въпреки че не проявява
жестокост често, когато се случва, оставя трайни спомени. Такъв забележителен епизод е свързан
с населението на Аленкон, което е имало смелостта по време на обсадата на града да го обиди
публично за това, че е незаконороден. Когато градът пада, Уилям нарежда да изведат градските
първенци и да отрежат ръцете и краката им. След този случай обсадените от него градове и
замъци обикновено се предават още с приближаването му.

Когато Едуард Изповедник умира, Уилям вече е безспорен владетел на най-мощния и единен
регион на континента. Помага му малка група от десетина благородници, включително неговите
двама полубратя – Робърт Мортен и Одо, епископ на Байо (който възлага изработката на гоблена
в Байо, разказващ историята на завоеванието. Гобленът все още може да се види в Байо). Всички
те са мъже „приучени на война”, водени от човек, добре подготвен да бъде техен лидер.
„Преливащ от увереност, [който] може да си прави и да понася шеги, и да приема или отхвърля
съвет” – така го описва една история на Великобритания. Преди всичко той е бил воин, и то воин,
който се е прицелил в английската корона.

Скоро след като Харолд е обявен за крал на Англия, Уилям започва подготовка за инвазия.
Първата му стъпка е да си осигури подкрепата на папа Александър II, който му дава своята
благословия и осветено папско знаме в знак на Божието благоволение. (Уилям е основен
поддръжник на реформата в църквата, която се извършва от Рим в средата на ХI в. Като такъв той
има благоволението на църквата. Харолд, от друга страна, е благословен от Стиганд, архиепископа
на Кентърбъри (един източник твърди, че е благословен от Елдред, епископа на Йорк), който е
отстраняван от власт от няколко папи последователно. Англия не се съобразява с папските
амбиции и Александър II вероятно приветства възможността да постави Уилям, силен
поддръжник на каноничната реформа, на трона.) Дори и с папската благословия набирането на
армия за кампанията се оказва трудна работа. Нищо във феодалния код не налага васалните
лордове да нахлуват в далечни земи. При положение че в Нормандия биха могли да загубят
толкова много, много от тях изобщо не бързат да атакуват страна силна колкото Англия, където
печалбите биха могли да са големи, но рисковете са още по-големи. Уилям трябва да свика три
съвета, за да преодолее съпротивата на благородниците и да получи тяхната подкрепа.

До началото на август 1066 г. войската на нашественика почти е събрана, включвайки и

многобройни наемници и авантюристи, които се надяват на печалба от евентуалната победа.
Армията се разполага на стан близо до Див сюр Мер, където се събира и флотът. (Размерът на
този флот все още се оспорва. Един хроникьор (Уейс) твърди, че броят на корабите е бил 696,
докато един почти съвременен на събитията списък посочва числото 776. Ако приемем по-малкия
брой и че само 500 от тях са били на разположение за транспортиране на войници или коне
(останалите превозват провизии, обсадно оборудване и материали за временни укрепления), това
все пак е достатъчно за армия най-малко от 12 000 души и хиляда коне (400 кораба, превозващи
по 30 войници, и 100 кораба, превозващи по 10 коня). Въпреки че броят на войниците, които са се
сражавали при Хейстингс, все още се оспорва, ние сме убедени, че много от най-новите оценки са
твърде ниски. Нови доказателства показват, че ранните средновековни икономики вероятно са
били два или три пъти по-богати, отколкото се е предполагало по-рано. Предвид тази силна
икономическа основа спокойно мога да кажа, че и Нормандия, и Англия с лекота са могли да
поддържат армии достигащи над 10 000 души поне за кратък период от време.) Тук Уилям изчаква
повече от месец, за да се обърне вятърът. (Много историци твърдят, че той е бил добре
информиран за подготовката на Харолд отвъд Ламанша и изчаква, докато страховитата
англосаксонска армия стигне до недостиг на продоволствие. Уилям определено е достатъчно
умен, за да замисли такъв план. Все пак той едва удържа армията си, сплотена по време на
чакането. Освен това Уилям има само една надежда за победа – да спечели решителната битка
отрано. Ако позволи на английските войски да се разпръснат, поема риска битката да не може да
се състои до лятото на следващата година. Дотогава неговата армия вероятно ще се е превърнала
в бледа сянка на самата себе си.) И именно тук, също както в битките, той демонстрира военния си
гений на майстор на логистиката. За да централизира разпределението на храните, той построява
огромен хамбар. Освен това организира доставката на провизии, с които да се изхранват най-
малко 12 000 войници и вероятно 2000 коне за повече от месец. Войниците консумират повече от
двайсет тона храна дневно, докато на конете са необходими двайсет и пет тона зърно и сено на
ден. Тъй като няма сведения за нито една болест в лагера, Уилям вероятно е имал разработени
процедури за освобождаване от хилядите тонове боклук и нечистотии, които армията произвежда
ежедневно – съществено постижение за епохата.

Текстът продължава

Из „Двадесетте битки, които промениха света”

Книгата можете да поръчате тук!

Пораженията след потопа в Царево, заснети от дрон

FEATURED BY
ОЩЕ ОТ КУЛТУРА

Георги Господинов: Когато влизам в стаите на миналото, винаги оставям вратата отворена

Георги Господинов: Когато влизам в стаите на миналото, винаги оставям вратата отворена

Зефира Вълова и фестивален оркестър “Изкуството на барока” представят бароковата опера

„Амадис Галски“ на сцената на Софийската опера

Зефира Вълова и фестивален оркестър “Изкуството на барока” представят бароковата опера

„Амадис Галски“ на сцената на Софийската опера

Курортът Св. св. Константин и Елена с награда за иновативна СПА дестинация

Курортът Св. св. Константин и Елена с награда за иновативна СПА дестинация

И известни, и начинаещи художници - победители в изложба, посветена на Йордан Радичков в

Монтана

И известни, и начинаещи художници - победители в изложба, посветена на Йордан Радичков в

Монтана

Показват оригинални ръкописи на Йордан Йовков

във впечатляваща експозиция в Търново

Показват оригинални ръкописи на Йордан Йовков във впечатляваща експозиция в Търново

Автори от 48 държави са част от Международното биенале на стъклото тази година у нас

Автори от 48 държави са част от Международното биенале на стъклото тази година у нас

ПОСЛЕДНО ОТ

Български Фермер

Първите в света 100% регенеративни банани със сертификат Organic® са вече на пазара

Първите в света 100% регенеративни банани със сертификат Organic® са вече на пазара

11:35

инфлация СНИМКА: АрхивДоклад за МВФ: С такива разходи на българите и ЕЦБ не може да

помогне за инфлацията

Доклад за МВФ: С такива разходи на българите и ЕЦБ не може да помогне за инфлацията

10:02
Осем стайни растения за перваза на прозореца

Осем стайни растения за перваза на прозореца

10:00

ПОСЛЕДНО ОТ

168 Часа

Ваня Габерова

Снимка: ФейсбукЛелята на обвинената в шпионаж Ваня Габерова: Няма капацитета да го направи,

"кифличка" е

Лелята на обвинената в шпионаж Ваня Габерова: Няма капацитета да го направи, "кифличка" е

14:00

Министър Христо ХинковЗдравният министър Хинков: Карантинните мерки при COVID ще бъдат
други

Здравният министър Хинков: Карантинните мерки при COVID ще бъдат други

13:39

Пари в държавата няма. Похарчиха ги

Пари в държавата няма. Похарчиха ги

13:38

ВОДЕЩИ НОВИНИ

Стабилизирано е състоянието на тримата транспортирани от Нагорни КарабахЖИВОТЪТ

Стабилизирано е състоянието на тримата транспортирани от Нагорни Карабах

Георги Господинов: Когато влизам в стаите на миналото, винаги оставям вратата отворена

Георги Господинов: Когато влизам в стаите на миналото, винаги оставям вратата отворена

И в Мексико заметресение с магнитуд от 5,9

И в Мексико заметресение с магнитуд от 5,9

Премиерът Денков осъди нападението над Израел

Премиерът Денков осъди нападението над Израел

Стефка Берова: Спрете да пишете, че съм умряла!

Стефка Берова: Спрете да пишете, че съм умряла!

ВОДЕЩИ НОВИНИ

Община ПловдивДългът на Пловдив набъбва до над 104 млн. лв. в края на 2024 г.

Дългът на Пловдив набъбва до над 104 млн. лв. в края на 2024 г.

Поне 22-ма убити израелци след атаката на "Хамас"

Поне 22-ма убити израелци след атаката на "Хамас"

Ердоган призова Израел и палестинците към сдържаност

Ердоган призова Израел и палестинците към сдържаност

НАЙ-ЧЕТЕНИ ДНЕС

Шефове и треньори на "Лудогорец" хвърлиха оставки след унижението в Дания

72772

06.10.2023, 14:48

Как грозните и удобни обувки превърнаха създателите си в милиардери

54924

06.10.2023, 19:56

Къде изчезна Дейвид Карузо, изиграл непоколебимото ченге Хорейшо Кейн?

51292

03:00

24 Часа

Екип

За нас

Условия за ползване
Абонамент

Реклама

Facebook

Twitter

Медийна Група България

Български фермер

168 часа

България днес

МИЛА

24 здраве

Мама 24

Dotbg

Хай Клуб

Спомен

Ментренд

© 2021 Всички права запазени 24 Часа - Забранява се възпроизвеждането изцяло или отчасти на
материали и публикации, без предварително съгласие на редакцията; чл.24 ал.1 т.5 от ЗАвПСП не
се прилага; неразрешеното ползване е свързано със заплащане на компенсация от ползвателя за
нарушено авторско право, чийто размер ще се определи от редакцията.

„Съвет за електронни медии: Адрес: гр. София, бул. "Шипченски проход" 69, Тел: 02/ 9708810, E-
mail: office@cem.bg, https://www.cem.bg/“

„Национален съвет за саморегулация - Етични стандарти за реклама и търговска комуникация на

хазарта.“

РЕКЛАМА
Племенник на Уилям Завоевателя е най-богатият британец в историятаОт съвременниците ни най-
високо в класацията на най-богатите британци стои роденият в Индия магнат Лакшми Митал10:49
| 08.10.07 г.

СПОДЕЛИ:

Изпрати в Messenger

Сподели във Facebook

Сподели във Twitter

Сподели във Viber

Сподели във Linkedin

Препоръчан материал от партньор на investor.bgАвтор - снимка

МАЯ ЦВЕТКОВА

СЪЗДАТЕЛ

Племенник на Уилям Завоевателя е най-богатият британец в историята

На първо място в рейтинга на 250-те най-богати жители за цялата история на Великобритания на

основание на историческите документи е поставен роденият във Франция Алън Руфус, живял от
1040 до 1093 г., пише The Daily Mail.
Руфус – племенник на крал Уилям Завоевателя, е притежавал 250 хил. акра земя, което му е
позволявало да контролира не по-малко от 7% от брутния вътрешен продукт (БВП) на
Великобритания. Изчислено към БВП на съвременна Великобритания, Руфус се е разпореждал с
81,3 млрд. паунда.

От съвременниците ни най-високо в списъка стои роденият в Индия стоманодобивен магнат

Лакшми Митал. Състоянието му от 19 млрд. паунда му отрежда 20 място в класацията.

В списъка на най-богатите хора в британската история попада и руснакът Роман Абрамович на 59-
то място.

Най-богатата жена в историята на страната, според авторите на класацията, е била Елеонора

Аквитанска, жена на крал Хенри ІІ. По съвременните показатели нейното състояние би се оценило
на 10 млрд. паунда. В списъка тя заема 69-та позиция.

Съставителите на класацията посочват, че в съвременното общество е изключена появата на

свръхбогати хора като Алън Руфус и другите в челната десетка. За да „утешат” сегашните
милиардери обаче те напомнят, че съвременните богаташи живеят доста по-безопасно, отколкото
техните предшественици. От 250-те човека, фигуриращи в класацията, поне 29 са умрели от
насилствена смърт, включително и на ешафода.