Физични и химични методи

Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.
0
Аграрен факултет
Вид на документа: № на документа:
Реферат 7.5.1 _OD_1.2.11 В сила от: 14.09.2011
Име на документа
Хроматографски методи за определяне на мастно-киселинния
Страница: 1 от 14
състав на риба и рибни продукти
Катедра „Биология и Аквакултура”

Секция „АКВАКУЛТУРА”
РЕФЕРАТ
на тема:
Хроматографски методи за определяне на

мастно-киселинния състав на риба и
рибни продукти.
Изготвил: Проверил:
Камелия Георгиева Младенова Проф. Гюрга Михайлова
Магистър по Специалност „Аквакултура” , Доц. Стефка Атанасова
Фак.№ 438
Стара Загора
2020г
Актуална версия на типовата бланка за този документ може да бъде изтеглена на адрес:
www.unisz-iso.org
Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.0
Въведение
Хроматография (на старогръцки: χρῶμα хрома „цвят“ и γράφειν графеин
„пиша, описвам“) е събирателен термин за набор от лабораторни техники за
разделяне на смеси, въз основа на различни физико-химични характеристики на
техните компоненти. Смесите се разтварят във флуид наречен „подвижна фаза“,
която преминава чрез структура, носеща друг материал, наречен „неподвижна
фаза“. Различните съставки на сместа се движат с различна скорост, като по този
начин се разделят. Разделянето се осъществява на базата на диференциално
разделяне на сместа между подвижната и неподвижната фаза. Фините разлики в
коефициента на разпределение на компонентите на смесите води до разлики в
задържането в неподвижната фаза и по този начин до отделяне.
Хроматографията може да бъде препаративна или аналитичнa. Целта на
препаративната хроматография е да се разделят компонентите за по-нататъшно
използване (и поради това е форма на пречистване). Аналитична хроматография се
прави обикновено с по-малки количества материал и е за измерване на
относителния дял на компонентите в анализираната смес. Двете не се изключват
взаимно.
Хроматографията е била използвана за първи път от руския ботаник Михаил
Цвет през 1900г. Той продължил да работи върху откритата от него техника за
разделяне в началото на 20-ти век, основно за разделяне на растителни пигменти
като хлорофил, каротеноиди и ксантофили. Тъй като тези съединения имат
различни цветове (съотв. зелен, оранжев и жълт), това дало и името на тази
техника. Новите типове хроматография, разработени през 30-те и 40-те години на
20-ти век, направили хроматографията полезна за решаването на много задачи,
свързани с разделяне на смеси.
Хроматографските техники били развити значително в резултат от работата на
Арчър Джон Портър Мартин и Ричард Лорънс Милингтън Синж през 40-те и 50-те
години на 20-ти век. Те установили принципите и основните техники на
разпределителната хроматография, а тяхната работа подпомогнала бързото
развитие на няколко хроматографски метода: хартиената хроматография, газовата
хроматография, и това, което по-късно ще стане известно като високоефективна
течна хроматография (ВЕТХ). Оттогава технологията се развива бързо. Учените
установили, че основните принципи на колонната хроматография на Цвет могат да
бъдат прилагани по много различни начини, в резултат на което се появили
различните разновидности на хроматографията, описани по-долу.
www.unisz-iso.org
Новите открития и технологии непрекъснато водят до непрекъснато

подобряване на обсега и ефективността на хроматографските техники, като
успешно се разделят съединения с все по-близка структура.
Термини в хроматографията
 Аналит е съединението, което се разделя при хроматографския процес. В

аналитичната хроматография аналити са веществата, които биват
анализирани.
 Аналитична хроматография - използва се за качествено и/или количествено
определяне на аналитите в дадена проба.
 Свързана фаза - неподвижна фаза, която е ковалентно свързана към
частичките на пълнежа или към вътрешните стени на колоната.
 Хроматограма се нарича визуалния запис, който генерира хроматографската
апаратура. В случай на оптимално разделяне различните пикове на
хроматограмата отговарят на различните съединения в разделената смес. На
абцисата се отчита времето на задържане, а на ординатата - интензитета на
сигнала от детектора (получен например със спектрофотометър,
масспектрометър или различни други детектори). В оптималния случай
сигнала е правопропорционален на концентрацията на отделните разделени
аналити (фиг. 1).
Фигура 1. Хроматограма
 Хроматограф се нарича апаратурата, която се използва за по-сложните

разделяния, например при газовата хроматография, високоефективната
течна хроматография, йонната хроматография и др.
www.unisz-iso.org
 Хроматография е физичен метод, при който компонентите на една смес

биват разделени при разпределението им между две фази, едната от които е
неподвижна (неподвижна фаза), а другата (подвижна фаза) се движи в
определена посока.
 Елуат се нарича сместа от подвижна фаза и разтворени в нея вещества, която
напуска колоната.
 Елуент е подвижната фаза, която се използва за извършване на разделянето.
 Елутропни редове/серии са серии от разтворители, подредени според
тяхната сила на елуиране.
 Имобилизирана фаза е неподвижна фаза, която е имобилизирана към
частиците на носителя, или към вътрешната стена на колоната.
 Подвижна фаза е фазата, която се движи в определена посока. Тя може да
бъде течност (при течната хроматография, капилярната
електрохроматография), газ (при газовата хроматография) или
суперкритичен флуид (при суперкритичната флуидна хроматография).
Подвижната фаза се състои от пробата, която бива анализирана, и
разтворителя, който я придвижва през колоната. В някои случаи ВЕТХ
подвижната фаза се състои от неполярен разтворител/и като хексан (в режим
на права фаза) или полярни разтворители като вода, метанол и др. (в режим
на обратна фаза).
 Препаративната хроматография се използва за изолиране и пречистване на
необходимите количества вещества, с цел по-нататъшната им употреба (а не
с цел анализ, както при аналитичната хроматография).
 Време на задържане се нарича времето, необходимо на едно съединение да
премине през хроматографската система (от входа на колоната до детектора)
при определени условия. Времето на задържане е характеристика на
даденото съединение при използваните хроматографски условия.
 Проба е материала, който се анализира. Той може да е съставен от един
компонент или да бъде смес от компоненти.
 Неподвижната фаза е фазата, която не се намира в движение по време на
хроматографския процес. Неподвижната фаза в течната хроматография може
да бъде твърда, свързана, течно покритие върху твърд носител или покрита
по стените на колоната. Често пъти използваната неподвижна фаза
характеризира типа течна хроматография. Например силикагела се използва
в адсорбционната хроматография, а свързаната фаза октадецилсилан – в
обратнофазовата хроматография и т.н.
www.unisz-iso.org
Видове хроматография
1. По форма на неподвижната фаза
 Колонна хроматография
Колонната хроматография е техника за разделяне, при която неподвижната
фаза е разположена в тръба (колона). Частиците на твърдата неподвижна фаза или
тези на носителя, покрит с течна неподвижна фаза, изпълват целия обем на
тръбата (напълнена колона) или могат да бъдат нанесени върху вътрешната стена
на колоната, оставяйки по този начин свободен път за преминаване на подвижната
фаза през средата на колоната. Разликите в скоростта на движение на аналитите
през колоната се измерват с различните времена на задържане на компонентите на
пробата.
При колонната разпределителна хроматография се използват същите
адсорбенти както при адсорбционната, но с по-малка активност. Адсорбентите са
носители на неподвижната фаза. Например, ако се разделя смес, при което като
неподвижна фаза се използва вода, а като подвижна хлороформ, една от
течностите (например водата) се смесва с адсорбента и по познатите методи
колоната се напълва. Другата течност, в случая хлороформът, в която е разтворена
изследваната смес, се налива в колоната и впоследствие се използва като елуент.
Като неподвижна фаза обикновено се използва вода, но в някои случаи
намират приложение и други полярни разтворители, като метанол, етанол,
нитрометан и др. Като подвижна фаза винаги се използва разтворител или смес от
разтворители, които са по-малко полярни от съответната неподвижна фаза.
При колонковата хроматография като подвижна фаза се използва алуминиев
оксид или силикагел. Прахообразното вещество се поставя в специална колонка,
която представлява вертикална стъклена тръба.
Върху приготвената колона се налива толкова концентриран разтвор от
сместа, която ще се разделя, че тя да представлява около една стотна част от
количеството на неподвижната фаза. Тогава се пуска през колоната да тече чист
разтворител (скорост 3 ml/min при 40 сm височина на колоната) до момента, в
който изтичащата през долния край течност започне да изнася освен разтвор и
един от компонентите на задържаното вещество.
При цветни вещества разделянето може да стане механично, като пълнежът
на колоната се избута навън и се разреже на мястото на разделянето или на
прехода на веществата. Разделените части се екстрахират поотделно.
www.unisz-iso.org
Най-често компонентите се извличат чрез разтваряне с разтворител. Този

процес се нарича елуиране. Капещата течност (елуатът) се събира фракционно.
Колонковата хроматография се използва при по-трудни разделяния, в такива
случаи когато веществата не могат да се разделят по други начини или при
другите методи се получават нежелани промени в разделяните смеси.
През 1978г. Стил въвежда модифицирана версия на колонната
хроматография, наречена флаш хроматография. Техниката е много подобна на
традиционната колонна хроматография, но разтворителя се придвижва през
колоната чрез прилагане на положително налягане. Това позволява повечето
разделяния да се извършват за по-малко от 20 минути, при по-добри резултати в
сравнение със стария метод. Съвременните флаш-хроматографски колони се
продават под формата на предварително напълнени пластмасови патрони
(картриджи). Системите за флаш-хроматография могат да бъдат свързани с
различни детектори и фракционни колектори, които дават възможност за
автоматизация. Прилагането на градиентни помпи води до по-бързи разделяния и
използване на по-малки количества разтворител.
 Планарна хроматография
 Хартиена хроматография
Към разпределителната хроматография спада и хартиената хроматография.
Този метод има редица предимства пред колонната разпределителна
хроматография. Едно от предимствата е, че може да се работи със сравнително
малки количества от сместа. Методът се характеризира с по-голяма
разпределителна способност, има възможност за провеждане на двумерна
хроматография и за разделяне при еднакви условия на няколко образци
едновременно.
При хартиената хроматография концентрацията на всеки отделен компонент
от сместа трябва да бъде около 1%. Върху лист хроматографска хартия с
определени размери се нанася изследваното вещество посредством пипета. След
като петното изсъхне, краят на хартията се поставя във вана със съответен
разтворител. Под действието на капилярните сили разтворителят се просмуква по
хартията през петното от изследваната смес и придвижва отделните компоненти с
различна скорост в зависимост от коефициента на разпределението им. След като
фронтът на разтворителя стигне почти до края на хартията, поставя се знак и
хроматограмата се суши при съответни условия. Ако веществата не са цветни, те
се проявяват с подходящ реактив. Всяко вещество се характеризира със своята Rf-
стойност. Това е мярка за скоростта на предвижване на веществото при дадената
www.unisz-iso.org
система от разтворители и представлява отношението между разстоянието от

старта до мястото на петното върху хроматограмата и разстоянието от старта до
фронта на разтворителя.
Условията, на които трябва да отговарят изследваните вещества при
хартиената хроматография са следните: да се разтварят поне малко във вода и
органични разтворители; да не влизат в химично взаимодействие с хартията или
разтворителите; да е възможно да се направят видими въз основа на някои техни
химични или физични свойства.
При хартиената хроматография като неподвижна фаза служи специална
филтърна хартия. Сместа, която трябва да се разделя се капва на определено място
на хартията, което се нарича изходна точка. По време на разделянето хартията
трябва да се намира в затворен съд, наситен с използвания разтворител. Долният
край на хартията се потапя в съд с разтворител, който я намокря и под действието
на капилярните сили се просмуква нагоре (възходяща хроматография).
Преди фронтът на разтворителя да достигне края на хартията, тя се изважда
от съда, положението на фронта на разтворителя се отбелязва и хартията се
изсушава.
При цветни вещества хроматограмата може веднага да се разчете, а при
безцветните - трябва да се прояви. Това става като с помощта на пулверизатор
хартията се напръсква с такива вещества, с които търсеното вещество образува
цветно съединение. Някои вещества се разпознават още при дневна светлина, а
при други се използват ултравиолетови лъчи, за да станат видими.
Хартиената хроматография е микрометод за разделяне на веществата.
Обикновено се използват много малки количества от изследвания компонент. Чрез
този метод могат да се разделят, например, с една операция повече от 18
аминокиселини при изключително малко количество проба и за кратко време.
При низходящата хроматография хартията е закрепена в горния край в съд с
разтворител, който се просмуква надолу. Главното предимство на низходящата
хартиена хроматография е това, че скоростта на придвижване на разтворителя
постепенно се намалява и на разстояние над 35 сm от повърхността на
разтворителната система става постоянна. В резултат на това се постига по-добър
ефект на разделяне.
При хартиено-хроматографските изследвания се използват специални
видове хартии с определена всмукваемост и равномерна структура. Хартията не
трябва да съдържа никакви разтворими във вода и други разтворители
онечиствания и да е изработена от чиста целулоза.
www.unisz-iso.org
При хартиено-хроматографските изследвания се използват много

разтворители. Преди всичко те трябва да бъдат чисти от примеси. От алкохолите
най-голямо приложение намират пропанол и бутанол, мастни киселини (оцетна,
мравчена), различни феноли, хетероциклени съединения (пиридин, пиколин,
хинолин) и др. В много случаи, но по-рядко, се използват етери, естери и кетони.
 Тънкослойна хроматография
Напоследък голямо приложение в хроматографския анализ намира т. нар.
тънкослойна хроматография. Осъществява се върху стъклени плаки с нанесен
върху тях носител. Носителят може да бъде закрепен със споител.
Тънкослойната хроматография е междинен метод между колонната и
хартиената хроматография. Като носители се използват алуминиев оксид,
силикагел, полимери и др. Извършва се по възходящия метод на хартиената
хроматография. Положителните страни на тънкослойната хроматография са
бързината на провеждането й, повишената й чувствителност и възможността да се
работи с доста големи количества вещество.
Напоследък се използват предимно фабрично приготвени плаки от различни
адсорбенти, закрепени със споител върху алуминиево фолио или други инертни
материали.
Нанасянето на пробите, хроматографският процес, проявяването и
изолирането на продуктите са много близки до тези при хартиената
хроматография.
2. По агрегатно състояние на фазите
 Газова хроматография
 Газ-течна хроматография
 Газ-твърдофазна хроматография
Газовата хроматография като метод за разделяне на веществата се прилага за

качествен и количествен анализ на сложни смеси. Приложим е за всички газове и
летливи вещества, а също и за вещества, които лесно се превръщат в летливи
продукти. Обикновено за газ-хроматографското разделяне се използват малки
количества вещество, а много често се определят и следи от вещества. Чрез
пълната автоматизация на хроматографския процес се осигурява минимална
продължителност на анализа, в много от случаите - няколко минути, с което се
www.unisz-iso.org
обяснява широкото приложение на газовата хроматография за контрол на

технологичните процеси.
Както и при останалите видове хроматография анализираната смес се
разделя чрез адсорбция или чрез разпределяне между две несмесващи се фази,
едната от които е подвижна (газ-носител), а другата - неподвижна (колонния
пълнеж).
Газовата хроматография се прилага в два варианта - газо-адсорбционна и
газо-течна хроматография. Използването на неподвижна течна фаза с най-
разнообразна химическа природа прави газо-течната хроматография универсален
метод, чрез който е възможно разделянето на анализираните вещества въз основа
на различни физико-химични взаимодействия. Фазите от силиконов тип, както и
полиетиленгликолите са едни от най-често използваните.
Основната част на всеки хроматограф е колоната, а успехът или неуспехът
на анализа зависи от избора на пълнежа за колоната. Изследваната проба се
инжектира в газовия поток, който се подава в колоната с постоянна скорост.
Попадналите с газа-носител компоненти на пробата, се движат в колоната с
различна скорост. Ако пълнежът на колоната е подбран с подходящи свойства за
конкретния случай на разделяне, компонентите се появяват последователно, т. е.
разделени на изхода на колоната. Детекторът, който се намира в непосредствена
близост с колоната, реагира на появяващите се компоненти и дава електрически
сигнал, който може да се усили и запише със съответно устройство. Получената
хроматограма е източник на качествена и количествена информация за състава на
пробата.
Газовата хроматография като метод за анализ на сложни смеси постепенно
измести традиционните химични и физико-химични методи от различни области
на аналитичния контрол.
Значението на газовата хроматография се определя и от редицата
предимства, които има в сравнение с другите видове хроматография и други
класически методи - минимална продължителност на анализа, използване на
микроколичества, възможност за комбиниране с други инструментални методи,
като масспектрометрията и др. Газовата хроматография е универсален метод за
качествени и количествени определения в различни области на науката и
промишлеността.
 Течна хроматография
 Течност-течна хроматография
 Течност-твърдофазна хроматография
 Гел-течна хроматография
www.unisz-iso.org
3. По механизъм
 Разпределителна хроматография
 Йонообмена хроматография
 Адсорбциона хроматография
 Ексклюзиона хроматография
 Афинитетна хроматография
 Седиментационна хроматография
 Адсорбционно-комплексообразователна хроматография
4. Според целите
 Аналитична хроматография
 Препаративна хроматография
 Промишлена хроматография
Мастнокиселинни съотношения
За оценка на функционалната и биологичната активност на рибните липиди
се използват редица МК съотношения, които се изчисляват на база количествата
на НМК, МНМК, ПНМК, на n-3 и n-6 групите, както и на индивидуалните n-3
ПНМК в анализираните липиди. Такива са съотношенията n-6/n-3 и ПНМК/НМК.
(Saitoetal, 2007; Fernandesetal, 2007; Martelyetal,2013; Simopolous, 2013).
Съотношение на n-6/n-3 Световната Здравна Организация съвместно с
FAOи EFSA посочват съотношението n-6/n-3 ПНМК като важен елемент за
моделиране на човешката диета, с цел предотвратяване на хронични заболявания,
сред които най-вече сърдечно-съдовите (ССЗ). (WHO/FAO, 2003; EFSA, 2009).
Установено е, че биосинтезътна n-3 ПНМК при хората не е достатъчно
активен, а също така намалява с напредване на възрастта. Поради това, за нуждите
на организма, е важно да се осигуряват достатъчни количества от EPA и DHA,
най-вече чрез консумацията на риба (Kris-Etertonetal.,2003; Burdge and Calder,
2005;Ruxton, 2011).
www.unisz-iso.org
Съотношение на ПНМК/НМК:
 за най-балансирано се счита това съотношение, при което и трите
групи НМК:МНМК:ПНМК са 1:1:1.
 Препоръчителното минимално съотношение е 0.45 (British
Department of Health (1994).),
 за оптимално се приема ПНМК/НМК 1.0 (AHA,2005;EFSA,2009;
WHO/FAO, 2003;2010).
Екстракция на липидите и определяне на

липидното съдържание на рибната тъкан
За екстрахиране на рибните липиди се използва методът на Bligh & Dyer
(1959) описан в Сборник методи за хигиенни изследвания на Център по Хигиена,
София, 2002 (том 4) и препоръчван за екстрахиранена липиди от морски тъкани.
(БДС 8549:1992 -"Месо и месни продукти. Определяне на мазнини"; Iverson et al.,
2001; ChristieW., 2003; Gunston, 2008).
Методиката за определяне на мазнини включва следните етапи:
средната проба от филетиранатаядивна рибна тъкан се нарязва надребни
парченца, които се накисват в метанол (30 s) и се хомогенизират с пасатор;
към претеглените проби (5.000 0.001g) се добавя предварително
приготвена и съхранявана в хладилник екстракционна смес от хлороформ :
метанол (1:2 v/v) и се разбърква;
след 30 min екстрахиране при стайна температура,се добавя допълнително
количество хлороформ;следва 15s хомогенизиране на получената смес,и
филтруване на пробата в делителна фуния, където престоява на тъмно и студено за
24 часа;
образуват се два слоя-горният водно-алкохолен слой съдържа полярни
компоненти (свободни мастни киселини, аминокиселини, азотсъдържащи
метаболити и др.), а долният неполярен хлороформен слой, наречен “липофилен
екстракт”,съдържа неполярните липиди. Към отделената водно-алкохолна
фракция се добавя ново количество хлороформ (повторно екстрахиране),
престоява на тъмно за 60min,и последва отделяне на новообразуваната фракция;
www.unisz-iso.org
събраните хлороформени фракции се обединяват, изсушават (с безводен

натриев сулфат, накален при 400оС за 4 часа),и се изпаряват чрез вакуум-
ротационен изпарител Buchi (на водна баня при 400С) до сухо;
определянето на общите екстрахирани липиди в хлороформената фракция
се извършва гравиметрично, съгласно БДС 8549:1992, след сушене на рибното
масло до постоянно тегло.По един и същи начин се обработват по три паралелни
проби. Оценката на екстракциония добив се извършва по метода на вътрешния
стандарт. За целта се използва нонадеканова киселина (С 19:0, 1 mg/mlв метанол),
която не се съдържа в рибните липиди. Предпазването на мастните киселини от
окисление по време на цялостната обработка на пробата се извърши чрез добавяне
на 0.01% ВНТ (2,6-ди-трет-бутил-4-метилфенол) към всяка проба, в началото на
процедурата.
Хидролизиране и метилиране на мастните

киселини
Преди определянето на мастно-киселинният състав на липидите чрез газова
хроматография, е необходимо тяхното хидролизиране и последващо метилиране
на освободените мастни киселини до метилови естери, с цел повишаване на
тяхната летливост. За целта е използван преестерификационен метод представен в
БДС ENISO5509:2000“ Подготовка на метилови естери на мастни киселини”.Чрез
този метод,едновременно се хидролизират, естерифицират и пречистват
образуваните метилови естери. Това позволява директното инжектиране на
пробата в газовия хроматограф без необходимост от задължително предварително
пречистване на пробата. Този метод е много подходящ за хидролизиране както на
триглицеридната, така и на фосфолипидната фракции (Isiharaetal, 1996;
Christie,2003; Gunstone2008).
Методът включва следните етапи:-към точно количество липиди
(разтворени в хексан) се добавя 1 mlот 2 МКОН в безводен метанол, хомогенизира
се на вортекс (за 3min, при 3500 об/min) при стайна температура;
За неутрализиране на КОН се добавя 1g натриев хидрогенсулфат и се
центрофугира 5min( при 3500 об/min);-горният хексанов слой,съдържащ
образуваните метилови естери,се отнема и се изпарява до сухо под азот (за
www.unisz-iso.org
количествено определяне на получените естери) и след подходящо разреждане с

хексан, се инжектира в газовия хроматограф. Ако не е възможно метиловите
естери да бъдат анализират веднага, е необходимо да се съхраняват при -20ºС не
повече от 1 седмица. По един и същи начин се обработват по три паралелни проби.
Всички реактиви използвани за анализа са с чистота: особено чист за анализ или
реактиви, използвани за целите на хроматографския анализ.
Газ-хроматографски анализ на метилови естери

Качественото и количественото определяне на метиловите естери на МК
(МЕМК)може да се извършва с хроматографска система на TгermoScientific, газов
хроматограф модел FOCUS GCс мас детектор IonTrap Polaris Q.
Хроматографското разделяне се осъществява чрез капилярна колона Termo TR-5
MS(5%-полифенил-95% метилсилоксан) с дължина 30 m, с вътрешен диаметър
0.25 mmи дебелина на слоя 0.25 μm.
Като газ носител може да се използва хелий (чистота 99.999%) при
постоянен поток от 1ml/min. Параметри на детектора Ion-Trap Polaris Q:
температура на йонния източник –220оС, електронна йонизация (ЕI) 70еV,
филамент-CurrentEmision220 uA; температура на трансферната линия250 оС.
Използваният инжектор може да бъде АI3000 с автоматичен пробовземач в режим
split(1:10) с разделяне на потока.
Хексановата фракция, съдържаща МЕМК се инжектира директно в газовия
хроматограф за разделяне, идентифициране и количествено определяне на
анализираните компоненти. Хроматографските условия за пълното разделяне на
МЕМК, са определени чрез стандартна смес от метилови естери (Supelco 37
FAMEmix).
Разработва се температурен режим на пещта,стартиращ от 40 ºС с престой
от 5 min, покачване на температурата с 5ºС /min до 160ºС и плавно нарастване до
280 ºС с престой при тази температура за 5 минути.
При тези условия се разделят мастни киселини с дължина на веригата от С
8:0 до С 24:1.
Идентифицирането на МЕМК се извършва по време на задържане, чрез
сравняване със стандартна смес от мастни киселини (Supelco37FAMEМix).
www.unisz-iso.org
Литература
1. IUPAC Nomenclature for Chromatography IUPAC Recommendations 1993,

Pure & Appl. Chem., Vol. 65, No. 4, pp.819–872, 1993.
2. Still, W. C.; Kahn, M.; Mitra, A. Journal of Organic Chemistry 1978, 43(14),
2923–2925. doi:10.1021/jo00408a041
3. Laurence M. Harwood, Christopher J. Moody. Experimental organic chemistry:
Principles and Practice. Illustrated. WileyBlackwell, 13 June 1989. ISBN
9780632020171. с. 180–185.
4. Н.Н. Mzhunoea
5. Ю. Коректор
6. StanchevaM.,A.Merdzhanova(2011).PolyunsaturatedFattyAcidsinFishSpeciesfro
m Bulgaria. НаучнитрудовенаШУ“К. Преславски” , т.ХХІ, В:, 125-133
7. StanchevaМ., A. Merdzhanova, L.Makedonski, (2011).Fatty Acid Compositionof
FishSpeciesfromtheBulgarianBlackSeа. ActaMedicaBulgarica,(1):26-34
8. .Dobreva A.D., M.Stancheva,A.Merdzhanova, L.Makedonski,(2011).Fatty Acid
profile and Vitamin A and E content in Horse mackerel (Trachurus
mediterraneus), Asian Chemistry Letters, 15, (vol1 and 2):91-100
9. Stancheva M., A. Merdzhanova,E.Petrova, D. Petrova, (2013).Heavy metals and
nutritional values oftwo Black Sea fish species, Bulgarian Journal of Agricultural
Sciences, 19 (1):35–41, (IF=0.200)
10.MerdzhanovaA., L.Makedonski, M.Stancheva, (2013).
www.unisz-iso.org

Физични и химични методи

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Физични и химични методи

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Тракийски университет – Стара Загора Издание: 1.

Катедра „Биология и Аквакултура”

Хроматографски методи за определяне на

Новите открития и технологии непрекъснато водят до непрекъснато

 Аналит е съединението, което се разделя при хроматографския процес. В

 Хроматограф се нарича апаратурата, която се използва за по-сложните

 Хроматография е физичен метод, при който компонентите на една смес

Най-често компонентите се извличат чрез разтваряне с разтворител. Този

система от разтворители и представлява отношението между разстоянието от

При хартиено-хроматографските изследвания се използват много

2. По агрегатно състояние на фазите

Газовата хроматография като метод за разделяне на веществата се прилага за

обяснява широкото приложение на газовата хроматография за контрол на

Екстракция на липидите и определяне на

събраните хлороформени фракции се обединяват, изсушават (с безводен

Хидролизиране и метилиране на мастните

количествено определяне на получените естери) и след подходящо разреждане с

Газ-хроматографски анализ на метилови естери

1. IUPAC Nomenclature for Chromatography IUPAC Recommendations 1993,

You might also like