Professional Documents
Culture Documents
Кокедама 1
Кокедама 1
Кокедама е само част от една хортикултурна традиция, която се практикува широко в Япония, а
през последните десетилетия доби немалка популярност и в Западния свят. Това е общата Бонсай
концепция, която ни позволява да отнесем у дома късче природа и да го ‘вградим’ в средата на
своето ежедневие.
Мъхът е ‘дрехата’ на всеки бонсай – бил той истински или олекотена версия като Кусамоно,
Кокедама.. Счита се едва ли не за непристойно да бъде излаган Бонсай в Токонома обкръжение,
без да бъде специално подготвен за това, а подготовката включва и задължително освежаване
или дори подмяна, ако се налага, на мъха с достатъчно свеж такъв. Накратко: мъхът играе важна
роля при излагането и презентирането на жива растителност в японската традиция. Без мъх, с
видима, непрокрита пръст, растението е като ‘голо’ и в това има голяма доза смисъл при
типичното японско отглеждане на растения в плитък съд или просто с плитки корени както е при
кокедама. По вида на мъха съдим за състоянието на кореновата система. Ако мъхът е свеж, пухав
и с наситено зелен цвят, това означава, че растението е добре обгрижвано, редовно поливано и
със здрави корени. Ето затова е много важно мъхът да е свеж!
Когато говорим за мъх, първото което изниква в съзнанието, е Кокедама – ‘топката от мъх’ (от koke
– мъх и dama – топка, на японски). Как се прави, накратко: взима се растение, освобождава се от
пръстта около корените, формира се топка от торф около същите, която се облепва с мъх отгоре и
накрая се фиксира с подходящо вързало – конец, канап, сезал. Към торфа може да се добавят
минерални съставки, които набавят на растението всичко необходимо за неговото развитие.
Топката може да виси във въздуха на макраме или да стои върху различни видове поставки.
Да, това е популярна японска дефиниция за Кокедама. За да отговоря на този въпрос, трябва да
кажа малко повече за Бонсай.
Практикуването на Бонсай е на повече от 1000 години. Както при много други традиционни неща в
Япония, корените на неговия произход трябва да се търсят в древен Китай. Но привнесена веднъж
в Страната на Изгряващото Слънце, тази хортикултурна традиция бива доразвита под въздействие
на японския Дзен-будизъм и усъвършенствана до своите настоящи стандарти, които са я
превърнали в истинско изкуство! Бонсай претворява грижата по отглеждане на красиви дървета
във форма на миниатюристичен дизайн. На японски Бонсай означава „засаден в поднос“ и е
концепция, обединяваща науката на градинаря с принципите на скулптурирането. Отнема години
и дори векове за изпълнението на целта, а именно – да бъде създаден зрял образец на
миниатюризирано, но реалистично изображение на природата под формата на дърво. В Япония
има много бонсаи, които са на по 100, 200 и повече години и се предават от поколение на
поколение като рядко, живо наследство. Това е само едно явление, което по още един
великолепен начин утвърждава прословутата японска приемственост, уважение към предходните
генерации и продължаване/доразвиване на традиционните занимания, ценности и стойности
(онези, които са отглеждали Бонсай у дома, знаят колко трудно е да го опазим жив, тъй като той
изисква ежедневни, при това компетентни грижи, а представете си какво означава това във
вековен конекст и как добре определя характера на японците!)..
А сега - след това въведение - се връщам на Кокедама. Не всеки в Япония може да си позволи да
отглежда Бонсай в текущата си житейска среда. Например когато си млад, или просто живееш по-
скромно, когато не разполагаш с досатъчно ресурс, време, пространство.. Бонсай може би не е
точно за теб.
А защо и как Кокедама? ‘Топката от мъх’ (от koke – мъх и dama – топка, на японски) произлиза от
направлението на ‘придружаващите растения’ в изкуството Бонсай. Но докато озрелостяването на
един Бонсай може да отнеме години, а при Кусамоно - друга, също ‘мека’ версия на Бонсай –
месеци, то при композиция в стил Кокедама са достатъчни само няколко часа! Накратко:
стилът Кокедама залага на лесната, бърза и икономична реализация на псевдо-Бонсай. Без съд,
без задълбочено ниво на грижи, без да е необходимо да засаждаме точно дърво, макар че няма
ограничение за това (разбира се и при заложена преходност на композицията) – можем да се
сдобием с малкото късче гребната и пренесена природа, което да хармонизира нашата среда и да
се впише естествено във всяко, дори и съвсем ограничено пространство, с което разполагаме.
Ролята на мъха, както споменах и по-рано в цялостния контекст на бонсай, е значима. Това, за
което не стана дума дотук, е темата ‘поливане’.
Ако се замислим какво обединява всички растения, отглеждани в традицията на Бонсай, в т.ч.
Кокедама, то това е плитката коренова система. За сметка на своята намалена дължина, тя трябва
да се разстила добре хоризонтално, т.е. да има много добре развита структура, с хиляди малки
разклонения, които да поемат всяка молекула вода от ограничения ресурс, който този начин на
отглеждане осигурява поначало. Това в случая с Кокедама се постига по един единствен начин
след след първоначалния момент на правилното структуране на топката от субстрат, а именно:
чрез редовно поливане. И така мъхът е много важна компонента, защото:
Отговорът на този въпрос е в състоянието на мъха. Трябва да се полива толкова често, колкото е
нужно за поддържането му в добро, живо състояние и наситено зелен цвят. А мъхът ще остане
свеж и без големи усилия от наша страна, ако топките Кокедама се отглеждат навън, при по-
влажен микроклимат и на подходящо полу- или изцяло сенчесто място. Когато това е
невъзможно, добре е топките Кокедама да се оросяват с пулверизатор всяка сутрин, така както би
правила с тях утринната роса. А като минимум поне веднъж в седмицата – да се ‘къпят’ под струя
вода.
Още нещо ми се иска да кажа за мъха във връзка с Кокедама. Оригинално, Кокедама
представлява топка от торф, покрита със свеж мъх. Тя буквало означава точно онова, което казва
заглавието й – топка от мъх. Торфът всъщност не е нищо повече от субстрат, образуван от ... изгнил
торфен (блатен) мъх. В оригиналния, японски вариант този субстрат се базира на мъх сфагнум,
характерен на първо място с високата си хигроскопичност и антибактериални свойства. Разбира
се, взависимост от растенията, които ще ‘опитомяваме’ в топката от мъх, може да добавим към
торфа или сфагнума още и почвен субстрат за растения, вулканична лава, керамзит, зеолит и
множество други добавки, но основната съставка нека си остане торфа, заради своята
хигроскопичност!
Сега, след като изяснихме че на базово ниво Кокедама е топка от изсъхнал, преработен блатен
мъх, покрита със свеж, горски мъх – нека кажа нещо и за растенията!
Има още едно цветно хоби с родина Япония, което ми беше непознато досега: Кусамоно бонсай. В
буквален превод думата кусамоно означава „нещо, направено от диви треви“. Каква е неговата
същност?
Кусамоно е известно в Япония като ‘меката версия’ на Бонсай. Повечето хора знаят за японското
изкуство Бонсай, но малцина са чували за свързаната с него техника на отглеждане на растения,
наречена Кусамоно, при която обикновени, често диви цветя, треви и непретенциозни растения се
третират по подобен на Бонсай начин.
Предшественик на Кусамоно е т.нар. Шитакуса, от шита – нисък, куса – трева, на японски. Появяват
се по време на Бонсай изложенията в Япония през първата половина на 20-ти век, в качеството си
на ‘придружаващи’ растения, които допълват Бонсая в негото показване пред публика. В неголям
и невисок съд се композират малки, най-често диви растения със семпла окраска, събрани от
природата, заедно с треви и друга растителност. Всички заедно, те пресъздават атмосферата на
природния пейзаж, характерен за представяния Бонсай, пренасяйки натюрела му в изложбената
зала. Целта е да ‘пренесат’ посетителя в годишния сезон и мястото, типични за показания момент
от развитието на Бонсая. Те не засенчват, а само допълват визията на Бонсая, внасяйки усещане за
сезонност и географска принадлежност. Височината на композицията не надвишава височината на
поставката на Бонсая, демонстрирайки по този начин своята второстепенност и типично
разположение в природни условия - в подножието на дървото.
Впоследствие тя публикува още три книги, много статии и участва в телевизионни предавания по
темата. Без съмнение е най-значимата дама в света на Бонсай, положила фундамента и работила
за развитието, разпространението и популяризирането на Кусамоно, включително като
преподавател, лектор и ментор.
Кусамоно се композира в плитък съд и може да съдържа едно или повече подхождащи си
растения. Основава се на същите естетически принципи като Бонсай, но работи основно с
недървесни видове, без да ги изключва.
Независимо дали използваме едно растение или група растения, има три основни стила на
засаждане: в мъхена топка (да, Кокедама е част от стила Кусамоно!), с открити корени (nearai
стил) или в контейнер (добре дрениран плитък съд, подобен на саксиите за бонсай, но с повече
въображение и позволени волности във форма, цвят, текстура)..
В изкуството икебана, което също практикувате, има доста строги правила, нещо като нейна си
сакрална геометрия, като основите на тази геометрия са стръковете Шин, Сое и Хикае (Небе, Земя,
Човек), които се подреждат под определен ъгъл и имат определена дължина. Има ли подобни
естетически моменти и при кокедама и кусамоно бонсай?
Кусамоно бонсай, в т.ч. Кокедама, а също и Икебана, се подчиняват на една и съща принципна
концепция, която е валидна за всички традиционни японски изкуства, а именно: на естетиката на
японския Дзен-будизъм.
Koko/Коко е местоимение, означаващо „това място", „тук и сега", „този момент във времето". В
контекста на Дзен, бележи усещането за моментна възвишеност.
Shizen Японската дума шизен, произнасяна "ши-дзен", е често срещано съществително, което се
превежда като природна обусловеност, естественост.
Yugen Означавайки буквално „тъмен“ или „неясен“, Юген предлага красота, възприемана на
сетивно ниво, отвъд видимото. Символ на фина дълбочина, на естествено проникване в същността
зад видимата част.
Seiyaku дава идеята за спокойствие и оставане насаме със своята същност. Носи символиката на
обет пред себе си и пред божественото.
Едва ли мога да кажа по темата нещо повече от това, което вече споделих – а именно, че за мен
японските изкуства, свързани със света на растенията, са източник на Дзен опитност в пълния
диапазон от изживявания – поддържане на житейските несъвършенства в постоянно динамично
равновесие; придържане към простота и минимализъм; фокус върху момента ‘тук и сега’; наслада
от постигането на природна визия и естествени пропорции в нещо, излязло изпод ръцете ми;
култивиране на сетивна дълбочина на възприятие отвъд зрителния ефект; търсене и постигане на
необикновеното, понякога до степен на магия; изпадане в състояние на духа, което включва
дълбоката същност на моето аз, божественото присъствие и в резултат – нещото, изработено от
ръцете ми.
Да, тези състояния и всичко, което ги придружава, са толкова мимолентни и преходни, колкото и
осъзнато последователни - свързани помежду им, и с всичко останало.
Какво е за вас заниманието с растения, почва и мъх, ако трябва да се изразите поетично
(например в стих)?
Порив на вятъра
Да го последва.
Цвете на пиедестал