любов

дата: 28.10.2008
22:52

Любими мой,

остана още малко вино в чашата , а и много мисли ме навестиха в банята, така
че привършвам с това и наистина си лягам за да посрещна утрото с теб.

Искам аз да ти изясня нещо , което никога повече няма да направя на въпрос и

ще те помоля да не подемаме отново тази тема.

Обичам те, това е факт, който и да искам за момента не мога да

променя.Напълно наясно съм че тази любов не може и не трябва да има
развитие.Това си е чувство толкова красиво и чисто ,че искам завинаги да си
остане такова в моето съзнание.Ти познаваш само една малка част от мен, част
която загърбих с времето защото живота ми го изисква.Тази част е хубава
защото е свързана с хубави емоции , извора на които си ти. Приоритетите ми в
живота обаче се градят на друга основа, както и бъдещето ми.Това че днес се
потдадох на цялата тази еуфория е защото имах нужда да го направя, изживях
го защото си заслужаваше. Утре деня започва с нови обороти и определено
пак ще си вляза в тях.Живота е такъв.

Не искам с теб да правим сериозни връзки и за миг не съм си го

помислила.Първо защото всичко ще угасне още в първия момент когато
опознаеш и останалите ми страни. Една любов остава красива само когато е
невъзможна. Аз съм една еманципирана жена, която знае какво иска и прави
всичко възможно да го получи , говоря в житейски аспект.Не търпя чуждо
мнение, твърде емоционална съм и определено съм трудна за съвместно
съжителство.Осъзнавам това и си давам сметка, че не всеки може да го понесе.
Не ми трябва мъж до мен, трябва ми партньор, естествено сам се досещаш ,че
любов в личния ми и семеен живот не трябва и не е полезно да има. Тя е за по
филмите, когато е невъзможна уцелява, когато обаче влезеш в едно битово
съществуване - дните й са преброени.

С теб искам да изпитам всичко това, което една любов може да ми даде, не
искам да я погубвам с елементарни ежедневни неща.Ще й се радвам толкова
време , колкото позволява и ще съм по-отдадена всеки един момент в който
сме заедно защото не знам дали няма да е последен.Искам да се отдам на това,
все пак може да ми се случва за първи и последен път в живота.Не искам да ти
преча , когато и както намериш време го отделяй за мен.То ще ми е
недостатъчно, но ще е истинско.

Обичам те, прекъсвам романа ,надявам се си ме разбрал и е излишно да се

притесняваш повече за това.

Целувам те мое , любимо момче.

 Re: любов

дата: 30.10.2008
09:08

Първо целувам моето красиво спящо момиче с нежни целувки като слънчеви
зайчета:))
И така ...всичко е ясно и няма да обсъждаме "това" повече!
Обичам Те...и нищо друго няма значение.Влязох в роля в най-красивият филм от
последните години
на живота ми.Колко дълго ще се наслаждавам ...ще реши Времето! То не
прощава на никой!
И понеже трябва да тръгвам ...и теб те няма в скайпа... и ми е тъжно ,ще кажа
само едно,макар и крадено :))
Господи,колко си Хубава!!!
Целувам те еееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееееее
 (Няма тема)

дата: 02.11.2008
00:20

Любимо мое сладко момче,

мислих че ще те дочакам тази вечер, но започна вече да ми се

приспива и надеждата ми да те видя онлайн леко се стопи.Това
разбира се не ме тревожи, предполагам си изкарваш добре, което е
важно за мен - твоето щастие. Благодаря ти за туптящото сърчице,
което ми изпрати по скайп, доказателство ,че мислиш за мен.
Обичкам те! Благодаря ти за вчерашната вечер, наистина беше
удоволствие за мен твоята компания.Ти си ми най-сладкото
съкровище. Гледкам си розата и си мисля , колко нежно и галантно
създание си ми .Знам че всичко това извира от сърцето ти. Надявам
се и в моите постъпки също се вижда , че ти си ми любимото
същество , макар да знам добре че съм на моменти доста студена.
Прости ми за това, не е умишлено - просто навик.Пoжелавам ти лека
и спокайна вечер - целувам те много и навсякъде.

П.П.От къде го изкопа този психопатски филм.Заради теб го

изгледах целия, но така и не открих някакъв смисъл в него.Прости
ми, но по-несъдържателна глупост не бях виждала отдавна.Но това
си е мое мнение.Много ми е любопитно да разбера, какво е
провокирал в теб този филм.Все пак трябва да има причина да го
харесаш. Въпреки лошия ти вкус за кино - ОБИЧАМ ТЕ!
 сладкото ми :)

дата: 02.11.2008
10:01

Добро утро,Любима!!!Спинка сладко моето мило зайче :).Изпращам сноп лъчи

Любов които да галят твоето миловидно личице и да имаш прекрасна
утрин ...макар и далеч един от друг.Обичам те и те желая...и никога няма да
забравя "Вчера".Как искам сега да съм до теб...,но винаги ще има Утре!!!!До
скоро Слънчице:)
Целувки бродят из ..."комплекса" и търсят твойте устниииииииииииии
 моето слънчице

дата: 02.11.2008
15:23

И понеже те няма никаде и ми е самотно ,ще напиша нещо на сладкото

ми .Писмото ти беше много мило,благодаря ти!!! Аз си те обичкам и
съжалявам ,че не сме заедно този прекрасен ден.Мисли и чувства бушуват в
главата ми...и виждам спокойното,красиво спящо личице до мен :)). Колко бързо
мина времето когато бяхме заедно...и колко малко ми беше то.Не можах да ти се
отдам напълно ...за което искам да ме извиниш!Макар че те чувствам толкова
близка /целувка гореща :) / ,може би си усетила притеснението което излъчвах.
Надявам се да имаме занпред нашите моменти , нашите вълшебни мигове....
Спирам,защото сигурно пиша несвързаности! Целувам те
навсякъде..........................

Искрено твой,Джеймс :)
 Re: моето слънчице

дата: 02.11.2008
23:05

Моето сладко ангелче се губи някъде. Аз съм вече тук , но теб те

няма - липсваш ми "златно" мое момче. Чета и препрочитам твоите
писъмца и сърчицето ми се топи от любов.ОБИЧАМ ТЕ! Не знам
колко пъти трябва да го изрека, но не мога да спра да го
повтарям .Ти си ми сбъднатия сън, моето чакано щастие , истинската
ми любов.Толкова близък те чувствам, толкова неща искам и мога
да споделя с теб, думите не ми стигат за да опиша всички чувства ,
които бошуват в мен.Искам те ! Искам целувките ти , искам
прегръдките ти , искам топлите ти ласки , искам твоето присъствие.
Гласчето ти !

Любими мой , все още те няма , а аз не съм сигурна дали ще стоя до

късно.Пожелавам ти лека и спокойна вечер и да знаеш че тази нощ
ще дойда да те навестя в съня ти :) с целувки и още нещо :))))))

П.П.надявам се се засечем поне за малко за да ти кажа лека нощ -

чакам те. И винаги ще го правя.
 Re: Re: моето слънчице

дата: 03.11.2008
01:00

Мило мое ,зайче! Съжалявам ,че закъснях!Гости, не мога да ги изгоня!Аз си те

обичкам и само това има значение.Утре денят ни започва от начало....Желая Ти
успешна седмица ,мило ,и нека ..........и нека времето покаже .......Обичам
Те!!!!!!!!!!Лека нощ,миличко нежно създание....целувам устните и надолу към
каквото си помислиш :)

Винаги твой,Джеймс!
 Re: Re: Re: моето слънчице

дата: 03.11.2008
08:35

Моето прекрасно слкъчнице сигурно още спинка.Любими,

пожелавам ти от цялото си сърце , успешна и спорна работна
седмица. Много усмивки , слънчево настроение и любов. :))))))))
( знаеш с кой )

И да знайш , че те обичкам - ама много !

 Re: Re: Re: Re: моето слънчице :))

дата: 03.11.2008
08:35

Добро утро прекрасна моя..........!!!Охххххх.....как ми липсваш! Слушам си музика

и съм щастлив ,че те има,че те познавам.Ти си моето сладко романтично
момиче.Ако почна да изреждам какво си ти за мен....няма да отида на
работа:)).Мерси за пожеланията, и в този ред на мисли нека имаш много-"яка"
седмица,убий ги!!!Нека и любовта ми те следва навсякъде и те направи едно
весело,усмихнато,щастливо,работливо,мило и иии и ииииии .....създание,което
си обичкам и искам да видя на момента.До скоро,любима моя!

И ,ако определението "моя" те притеснява,ще го изкарам от обръщение :))./не

ми се карай за това:))/

Чао слънце мое,целувам те горещо и те желая! Днес не си "изгряла",може би

защото си бясна за колата.Ще ти звънна при първа възможност ,ако мога да те
успокоя и да внеса малко радост в душата ти.Айде бягам:)
 тази вечер

дата: 03.11.2008
23:00

Любими мой, прости ми.

Не беше честно от моя страна да реагирам така днес, отчитам

грешката си и ще се постарая да не я повтарям повече. Просто до
толкова съм свикнала всичко около мен да е организирано до най-
малката подробност, и прекалено много се дразня на моментите
когато всичко се обърква в последния момент. Спрямо теб обаче
това е несправедливо.Още в самото начало , след като реших да
имам връзка с обвързан мъж трябваше да си дам сметка и на това, че
нещата в такива отношения не може да се организират. Neshto mi
sgana kirilicata i zatova prodalxavam na latineca ( posle ste go korigiram)
.Drazni me taka ,kato go opravq shte prodalja.
Продължение 23:25

Май си пооправих дериджето :))))

Не искам да ти се оправдавам, не искам да изпадам в дребни
подробности , ама защо , така ли , и как. Искам да знаеш , че
прекалено много държа на теб .Незнам дали ще се променя по
отношение на моята организираност, но ще се постарая спрямо теб
да се огранича с това. Чисти и просто ,ми липсваш. Не искам да се
оправдавам за това , а мисля че не е и нужно . Теб те няма тази нощ
онлайн, не знам дали ще се засечем , но искам утре когато прочетеш
това да знаеш , че все още те обичам. Не искам обяснения за
случилото се тази вечер.Преполагам ще има и последвали такива
дни . Трудно ми е да го кажа- ние сме обречени на това да сме
разделени, но сам ми каза веднъж ,че всичко опира до желанието.
Дай Боже желание да има и може би тези моменти ще станат
рядкост.

Мисля , че няма какво повече да кажа. Лека и спокойна вечер ти

пожелавам и щастлив усмихнат ден.
 любов моя

дата: 04.11.2008
08:07

Добро утро,моя любов!!!

Всяка любов е трудна,особено нашата.Изтрих това което написах.Аз те
Обичам...и само това има значение.И ако решиш да ме разкараш,ще те
разбера.Дали и как ще го понеса...си е мой проблем.Искам да говоря с теб,искам
да те гледам,искам да усещам близостта ти....
Спирам ,не мога да пиша на този бял празен тъжен самотен екран....
Целувам те!!!
 sorrow

дата: 04.11.2008
17:09

.......

The Silence of the Lambs......

На Душата и беше студено. От дни наред скиташе. Как така се загуби? Колко и струваше да се освободи, а
сега... Не знаеше какво да прави със свободата си. Не беше тъжна. Не беше и радостна. Нито самотна. Само
замръзваше.....
 (Няма тема)

дата: 04.11.2008
21:30

Teb te nqma...това е нощ в която умират звезди...в която потъват кораби!!!Как

всичко е толкова тъжно?!?!?
Защо се обичат хората....а бях си изковал броня...бронебойна ,до сега!Дори не
зная защо пиша такива неща..,та то нищо не е станало..,а боли
 нищо

дата: 04.11.2008
23:34

Мили мой , какви са тези писма, какви са тези настоения, каква е

тази тъга???

Живота е толкова хубав!!!И много кратък за да изпадаме в подобни

състояния.Ние се обичаме , това е факт , какво ти трябва повече за да
имаш повод за радост.Единствено чувствата ми към теб са извора на
моите положителни емоции в ежедневието ми. Днес имах един
ужасен ден , но колкото пъти се сещах за теб се потапях в чувство на
спокойствие и разбиране.Знам , че когато се видим ще ме гушнеш,
знам че целувките ти ще отмият всяка болка и мръсотия в душата
ми. Знам, че щом погледна очите ти всичко друго ще загуби смисъл
и ще избледнее и ще останем само ти и аз в целия свят.Това чувство
ме крепи, дава ми сили и тласка напред. Защо ти , който си извора на
всичко положително за мен, се измъчваш с негативни мисли и
настроения?

Да и аз мода да си намеря повод за недоволсво и тъга.много поводи

мога да намеря , стига да търся такива. Например, макар , че часа не
е много напреднал теб те няма онлайн, цял ден не се сети за мен и не
изпрати поне е дно съобщение, толкова ти липсвам, а в малкото
време с което разполагаме , ти ми намираш неоснователни причини
за да отмениш среща. Мога много неща да посоча, които по един
или друг начин биха ме разтроили. Не искам да го правя , обаче.

Виж , на сила хубост не става, са казали старите хора.Ако тази

любов ти носи толкова много тъга и страдание, по-добре откажи се
от нея и си заживей както до сега. Може да прозвуча грубо, но аз
деца, които да утешавам - не ща.Ако толкова исках да играя ролята
на родител отдавна да бях станала такава. Не искам голяма част ,
дори и малка да е , от времето в което трябва да се любуваме един на
друг, да го губим в излишни обяснения. Ако имаш нужда от време за
да минеш през този период - ще ти дам колкото е необходимо, но
моля те, нека нашите мигове са незабравими и неповторими. Нека се
радваме на тази любов, която се появи от нищото , и я съхраним с
тази красота , която има.

Отдай се на това, ако можеш, ако не - не ме въвличай в мрачни

емоции. Дните ми и без това не са никак цветни.Имам нужда от тази
любов, в красивата й страна.Тя друга стана и няма.Ако ти обаче не
можеш да се потопиш в това усещане е невъзможно да го изживеем
заедно.Съжалявам ако с нещо те засягам, но искам да съм честна с
теб и не бих те излъгала за нищо. Ако тази любов тръгне да ме
натоварва, просто я отминавам .

И като завършек на всичките тези думи ще кажа само едно - Живота

е хубав!
 Re: sorrow

дата: 04.11.2008
23:49
Между другото , имах съвсем различни неща да ти казвам като цяло.
Искаше ми се да споделя , как мина денят ми , с какви впечатления
останах от днешния ден.Искаше ми се просто да си попиша с теб,
ако беше онлайн , и всичките събрани емоции днес да се стопят.
Искам утеха от мрачните дни, искам рамо на което да се опра и
споделя мъката си. Ти сам каза ,че аз съм мъжко момиче - не го
отричам , такава съм .Но мислиш ли че едно мъжко момиче като
мен, няма понякога нужда да се почувства жена. С теб възвърнах
това усещане , моля те не го погубвай.

Добро утро

дата: 05.11.2008
 08:09

Снощи легнах с мисълта за теб, днес ставам с нея и продължавам да пиша в

същия ред на мисли. Дано макар мрачните прогнози за време , настроението при
теб остане слънчево. Пращам ти много топлина, усмивки, любов и хиляди
целувки.

Днес също имам много ангажиран ден, вечерта също имам среща.Ако остане
време за кафе - следобедно , ще ти се обадя непремено.

С цялата ми любов - ОБИЧАМ ТЕ!

ще полудея
дата: 05.11.2008
11:46

Какво става, притесни ме много. Защо те няма никакъв , нито в

интернет пространството , нито в реалния телефонен контакт.
Незнам какво да мисля, но главно се сещам за най-лошото. Моля те,
прочетеш ли това - обадими се веднага! Само за да те чуя ! Моля
те!!!!
 целувки {~~P~~}

дата: 06.11.2008
18:11

Как е милото ми бонбонче,кой знае къде караш из селските чукари в тъмното :

((.Притесняваш ме така!!! Дано да си взела някой за компания.Ти си една хубава
мила женичка и чакам да дойде денят ни :)).Дано довечера се засечем в нета,че
ще ми е тъжно без да те чуя.Знам ,че си изморена ,и аз се скапах ..но се надявам
да издържа до по-късно.Имаме една красива любов ....нашата "луда" любов )).До
после сладко:)
 целувам те ...

дата: 06.11.2008
21:22

Ох,миличко ,радвам се че те чух. Сега съм спокоен за теб и мога да

заспя :)Надявам се да не ми се разсърдиш, ако не те дочакам! Липсваш ми и се
надявам да имаме най-романтичният полу-уикенд на света:).Знам,че не е
приемливо такова твърдение..но какво пък,това ще си е само нашият полу-
уикенд с всичките лишения и с всичките удоволствия които можем да
преживеем.Сега ще си пусна филм...и ще те чакам!!! Дано умората не надвие
желанието ми да те "видя" в нета:))) Целувки
 love

дата: 07.11.2008
09:02

Добро утро ,любов моя!

Нямам си писъмце,но няма да плача :).Знам,че имам Теб и това е достатъчно ....
за сега:). Най-приятен ден ти пожелавам мило зайче:).Целувам те! До скоро
чуване.....
 ще полудея:))

дата: 08.11.2008
09:32

Добро утро,Пепинка:)).
Пак си нямам писмо от теб....но май е по-хубаво да си нямам,отколкото да си
имам някое кофти :).
Днес оставаш без масаж за наказание:):).Чао и приятен ден с твоят любим:))
 една прекрасна нощ

дата: 09.11.2008
19:16

Мили мой прекрасен, още съм под въздействието на случилото ми

се. Не мога да се отърся от преживяното. Хиляди емоции се надигат
в мен , представяйки си топлите сини очи. Заради такива моменти
искам да живея вечно. От утре влизам в ..... ( телефонен разговор,
много телефонни разговори)

Прекъснаха ми мисълта, но мисля че се движеше в положителна

насока :) ОБИЧАМ ТЕ!!! Ти си причината да не спирам да се
усмихвам по цял ден, ти си ми ....ВСИКО

Мило мое сладко момченце, незнам колко дълго ще се радвам на

тази изпепеляваща любов, не ми и трябва да знам. Искам да я
изживея обаче на 100%, всеки един момент, всяка секунда, минута и
час.Незабравима нощ. Незабравим човек. Незабравими чувства.
Идва ми да пиша поезия , но съм много слаба поетеса :))))

Затова ще взаимствам от някой друг :

Този човек , който обичаш в мене , естествено е по-добър от

мен.Аз не съм такъв ( такава ) , но ти ме обичай и аз ще се
постарая да стана по-добър ( добра ) от себе си.

М.Пришвин

Та любими, не знам каква е тази любов, не знам от къде дойде и къде

ще отиде , но сега е тук .Аз се потапям в нея и ще стоя така докато
всичко е още НОТ. Хи хи - оби ме с това. С теб е весело. Много се
смях снощи , дали от тревата или .... но беше страхотно
разтоварваща вечер за мен.И много секси. ИСКАМ СЕКС!!!!

Отвори ми някоя чакра да знайш. Намислила съм нещо, но ще ти го

покажа, като му дойде времето.

Спирам с дългите писма.Това писмо компенсира всички кратки ,

които съм пропуснала да пратя - и пак съм отгоре теб :))))))))) да те е
яд. ХИ ХИ ХИ

Целувам те, обичам те, и много те прегръщам .

 лека нощ

дата: 09.11.2008
23:21

Лека нощ, мое сладко, любимо момче.Затворя ли очи виждам най-

красивите сини очи на света, затова вече се предавам в обятията на
съня.За да бъда с теб, макар и нереално.Обичам те, целувам те и да
знаеш,че съм само твоя любов моя.
 моя любов...

дата: 10.11.2008
10:52

ОБИЧАМ ТЕ !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
 ........ ( без думи )

дата: 10.11.2008
10:52

Здравей любими мой,

все още те няма в скайп ,а аз имам крещящата нужда да ти кажа

колко много те искам.Копнея за теб от момента , в който се
разделихме ( което ми изглежда безкрайно дълго ) . Мисля си за тези
всики чувства , анализирам ги, радвам им се и още не мога да
повярвам че ми се случва всичко това. Като в приказка е!Нашата
приказка.

Както ти казах , аз бях престанала да вярвам в любовта. Никога не

съм изпитвала нещо толкова истинско, толкова нежно , толкова
искрено. Ти ми даваш много. Всеки път като те погледна разбирам
какво е наистина да умираш за някой.Все още съм начинаеща във
всичките тези случващи ми се неща. Може би затова не мога да
прикрия нищо от това, което извира от мен. Толкова голямо е
желанието само да те гледам, да те милвам, да те целувам постояно,
да се любим. Толкова силно копнея цялата за теб. ОБИЧАМ ТЕ!

Сладко мое, ( тук си мисля за всички неща , които искам да ти

направя- не мога да ги опиша ) , липсваш ми.
С цялата ми любов и от цялото ми сърце!

Re: ........ ( без думи )

дата: 10.11.2008
21:50

...Мила моя.....аз дишам с Теб! Нека се радваме на нашата любов,.... и знам,че ни

те е лесно-вече!За което съжалявам ,че те въвлякох в тази наша голяма
невъзможна любов.Но.....какво е живота,ако е толкова лесен и предвидим,ако я
няма тръпката и неминуемата..болка.Няма да пиша повече,,,,,,защото те
Обичам!!!!!!!!!!!!!!!!
 ще пия още вино :)

дата: 10.11.2008
22:31

Добро утро за теб :)

О, любими

слушам си нашата песен и тъй като прочетох твоето писмо , не мога

да го оставя без коментар.

Нашата любов, може да е невъзможна, но е най-истинското нещо ,

което съм преживяла. Ти не си ме въвлякъл в нищо, аз сама се
забърках в това. Единственото нещо , което ме притеснява е съвеста
ми. Ти имаш семейство за което трябва да отделяш време и средства
и мисля че крада от това, което се полага за тях. Затова искам да
прецениш правилно , колко и какво да ми дадеш. Аз ще се задоволя
и с малко. Единствено и само ти си важен за мен - твоето щастие и
благополучие, но бъди отговорен към хората , които са стояли и до
момента стоят до теб. Никога не бих си помислила да ги изместя или
заменя. Семейството е нещо много важно и аз искам ти да държиш
на своето. Не те искам само за мен, за съжаление съм закъсняла с
няколко години . През това време ти си създал нещо хубаво, което си
е твое и винаги трябва да си остане такова. Мило , колкото и да ми
се иска знам че не мога да те имам на 100%. Примирила съм се с
това. Дай ми толкова, колкото можеш, то ще е достатъчно за мен. Не
искам да развалям семейства.

Планирам и аз по-нататък ,живот и здраве, да направя свое. Незнам

с кой , може и да не се намери такъв балък :)))))) , но трябва. Незнам
как ще се развият отношенията ни в такъв етап от живота, но не
искам и да мисля за това сега. Сега искам да те обичам - само теб. Да
се радвам на всички моменти прекарани заедно, да се отдам на
сърцето си. Много време не го бях слушала, сега е ред на него да
поведе нещата.

Умът не спи обаче. Никога не забравяй - аз имам планове и ги

следвам въпреки всичко. Извинявай , ако ти прозвучи студено ( това
в момента е моя разум ) . Хванала съм път, който съм длъжна да
извървя.Нищо от това, което ми се случва в момента не беше
планирано, но аз имам планове. Ти имаш семейство. Нещата не са
толкова близки, но и двамата сме ангажирани по един или друг
начин. Така ,че не ме мисли. Искам да се радвам на нашата луда
любов, колкото и както мога. Нищо повече от това.

С цялата ми любов.
 Добро утро слънчице

дата: 11.11.2008
07:31

Добро утро слънчице мое,

днес малко прекалих с раното ставане, будна съм от час и половина,

не мога да заспя отново.Няма го моето сладко , да ме гушка .
Представям си те как ми спинкаш , любими мой и ти пращам топли
целувки. Дано днес моя Бог изгрее за нас , за един хубав спорен
работен ден. Чакам да пием по кафенце и видя моите прекрасни очи.
Няма начин така денят ми да не стане по-хубав. ОБИЧАМ ТЕ!!!!!!
 Re: Добро утро слънчице

дата: 11.11.2008
14:04

И аз те Обичам Любов моя!!!Поради липса на време....извини ме!!!

 us

дата: 13.11.2008
09:00

Здравей сладко меченце :)).Нямам си писъмце от милото ми...,но няма да

прибягвам до мазохизъм:))
Желая ти един приятен топъл ден с много любов и безгрижие! И да знаеш,че там
някъде АЗ ТЕ ОБИЧАМ!!!
Целувам те нежно по чипото носле:) {~~P~}
 Re: us

дата: 13.11.2008
13:59

Прекрасна моя , златна гадинке , никога не се съмнявай в моите най-

искрени чувства. Аз те обичам това е . ( точка ) Дали имаш писъмце
или не, дали се чуваме по телефона или не , или дали въобще можем
да се видим - аз съм постояно в мислите си с теб. Ти си ми моето
сладко!
Мило мое сладко момче,

наистина ми е трудно да се отпусна да бъда 100 % жена с теб, но

обещавам че ще се опитвам да го направя. Никой никога не ме е
карал да се чувствам като по-слабата половинка във връзката.
Никога аз самата не съм искала да бъде така, може би защото ми е
непознато , може би защото не обичам да се чувствам така, може би
защото просто е нямало кой да провокира слабоста в мен. И аз съм
човек , и на мен понякога всичко ми идва в повече и искам просто да
има на кой да се облегна докато пак събера сили. За съжаление в
нашето семейство винаги съм била аз подкрепата и съм свикнала с
тази роля, не мога изведнъж да го променя , а и не бива. Обичам си
ги и съм готова на всичко за тях. Ти внасяш малко нови за мен
представи ,объркана съм , защото само ти виждаш в мен
ЖЕНАТА ! Харесва ми това , но не очаквай веднага да мога да
реагирам . Просто е навик винаги всичко да решавам САМА.
Обичам те безкрайно , ти ми даваш онова, което никога съм нямала .
Благодаря ти от цялото си сърце и душа. Никога няма да го забравя,
каквото и да се случва. Ти си добър човек и много добър приятел :)
Целувам те горещо.

Вечно твоя - Пепка.

us+

дата: 14.11.2008
14:19

Здравей мое сладко момиче:) Приеми една целувка от мен в израз на моите
пламенни чувства към теб.Знам ,че тя не е достатъчна...но е от сърцето ми!Ти
беше най-прекрасното създание на снощното парти.Никога няма да забравя
нашата Луда-Страстна-О..... Нощ.Следващият път можеш да ме изчукаш в
асансьора или под масата :)).Защо ли си те харесвам толкова:) Събуждаш в мен
истинския Джеймс,за което ти благодаря ! И се надявам да не си се чувствала
некомфортно в моята компания.Мили мои извънземни другари,ще споделя
нещо с Вас:)): Тя е толкова хубава....кой не би обичал такава Жена!!! И ,моля
Ви ,простете моята сладка "грешка"...защото тя носи името Любов!!! Nightwish
пеят за теб мила моя и сърцето ми тупти с един странен ритъм.
А, сега искам да се извиня...за тъпата си смотана реакция.Нямах правото да
реагирам така:((.Но просто бях заслепен от желанието ми да бъда с теб колкото
се може по-дълго,бях и опиянен от твоята красота...и естествено подвластен на
алкохола:(.Съжалявам ,мило!Никога няма да се повтори!Ако разсъждавах така
както разсъдавам сега,това нямаше да се случи.Твоето решение беше правилно и
единствено най-благоприятно за Нас!Ако ти беше омъжена,това щеше да бъде
нормален завършек на вечерта.А и никой не трябва да ни гледа заедно как се
мъндахерцаме из хотела през светлата час на денонощието.Не е полезно за
никой.Ти си бизнес дама със свой собствен живот и цел....а аз съм женен
откачен.Още вечерта разбрах как ти постави на кантара плюсовете и минусите от
едно евентуално оставане до сутринта....и естествено като една разумна Жена,ти
рабра,че минусите са в пъти повече.Не ставах за бурен секс....което взе да ме
дразни,вече:(.И така...нататък....
Благодаря за прекрасната вечер с която ме дари.Обичам те мое мило слънчево
момиче!!!
И понеже времето ми свършва...спирам до тук! И без това сигурно те отегчавам с
моите простотии.Чао ,целувам те нежно......

Re: us+

дата: 14.11.2008
16:37

О, сладко мое
вечерта наистина беше много хубава и определено трябва да
пробваме асансьора :))))) За под масата ще си помисля, трябва да се
отрганизира добре :))))

Сладко мое , обичам те и нищо друго няма значение.Ще правим

любов навсякъде където можем , защото никога няма да се наситя на
усещането да съм близо до теб, да се докосваме и да се потопя в
енергийката и любовта ти.Ти си моето ВСИЧКО !

Целувки - много за моето джиджи.

целувки

дата: 14.11.2008
19:06

О,мило коте,мерси за сладкото писъмце:).Ти любима моя

прекрасна,прегръщам те......
 ей шматка

дата: 15.11.2008
15:46

Провокира ме да ти напиша едно не до толкова хубаво писъмце.

Как не те е срам постояно да си търсиш поводи за недоволство,
започва да ми писва да се оправдавам за неща, коитоне съм
направила или съм нямала намерение да направя. Вместо да си
използваш по-рационално времето и да си мислиш само хубави неща
, ти прекаляваш с постояните тъжни настроения. Излишно е да го
правиш, но ако сам не го осъзнаваш , просто е безмислено да хабя
време и думи. Само едно - на мен това не ми харесва - аз съм
положителен човек, изпълнен с положителни емоции и не
позволявам никой да ми краде от това. Ако не ти допада моя начин
на живот , нищо друго не мога да предложа.

И защо си ме блокирал в скайпа?

безмълвие

дата: 16.11.2008
21:15
Не мога да мълча като теб, аз както ти казах съм емоционална и
всичко трябва да излезе от мен за да намеря покой. Видях ,че си
прочел писмото ми в ЕЛМАЗА , разбира се си го оставил без
коментар. Не мисля че ще отговориш и на това, но имам нужда да си
излея всичко.

Причини да ти се сърдя има много, надявам се го осъзнаваш. Не съм

обаче от тези снобки, които се правят на важжни и чакат първо те да
бъдат потърсени. И на мен ми е гадно ,че се получи така , не съм го
очаквала но ето че ти не се оказа човека който мислех че си. Или
поне не съм подозирала че може да си такъв , закъснял си с това да
ми разкриеш друготот ти аз. НЕ съм впечатлена от собственическото
чувство и лапешки забележки от рода " ама ти не ме
обичаш" .Любовта според мен не се изразява постоянно с думите -
мило, сладко , любими , обичам те и тем подобни от рода. Любовта е
действие. Ставайки свидетел на твоите действия обаче не мисля че
те олицитворяват красивите чувства на душевния екстаз. Ти или
беше много пиян, или безрасъдно нагъл с държанието си снощи. И в
двете положения не бих се съгласила да имаш оправдане. Да и аз си
бях на фаза, даже май повече от теб, но исках да се забавлявам и
изкарам вечерта така ,че да не отблъскна хората около мен. Знаеш ли
какво впечатление остави в сестра ми?! Не е това, което аз
представях.

Да бъда честна незнам дали искам нещата да се върнат към стария

начин. Много ми е тъжно и болно ,че края на нашата приказка дойде
бързо и неочаквано, но ти през цялото време ми повтаряше , че ще е
така . Може би защото познаваш достатъчно добре себе си, може би
само от негативните прогнози, които незнам поради какви причини
са постояно в главата ти. Аз съм положителен човек, във всяко едно
тоношение. Не мога да се примиря с

негативизма в хората, но останах сляпа за твоите намеци.Опитвам се

да погледна и от твоя гледна точка , но чувството за несигурност ,
не ми е познато. Бих желала да ми дадеш точна представа за нещата
от твоя ъгъл, но съм сигурна че не би го направил.
 Порадвах се на едни чудесни моменти , за които ти благодаря от
цялото си сърце. Липсваш ми ,за момента ми е трудно да кажа, че
всичко просто се изпари. Не може да стане така. Ще отшуми с
времето като чувство , но спомените за моя Джеймс ще останат
завинаги. А аз ще те помня с добро. Надявам се и ти съхраниш някой
друг миг от нашето общо , за следващите дни.

Пожелавам ти всичко добро, за теб и твоето семейство. Нека моя

Бог си те пази и огрява денят ти , усмихнати дни и весели нощи. С
най-добри чувства от мен - Пепка ( и от малката Пепина )

не ми се вярва
дата: 17.11.2008
00:10

Днес имах нужда да споделя преживяното с някой и затова отидох

във Ваклин ( чувал си за него ) един от моите приятели.Тъй като ми
беше неспокойно си проверявах пощата оттам и попаднах на
последното ти писание. Взирах се много дълго в екрана преди да
проумея какво всъщност си ми написал.Опомняйке се моя приятел
само каза "Човека си търсеше причина и вече я намери". Не вярвах
на ушите си, нещо което е било толкова очебийно , но заслепена от
емоции и чувства.... загърбено далеч от всчико.Да вече осъзнах- ти
си търсел причина през цялото това време, дали съзнателно или не,
но държанито ти от самото начало говори за това. Търсеше причина
да ме отблъснеш, да прекратиш всичко още в зародиш. Не съм
разбирала сигналите ти - прости. Просто се бях потопила в това,
кето стана.Не ми трябваше да мисля за нищо друго. Тъжно ми е, не
защото всчико свърши, а защото свърши така. Красивите неща
треябва да имат щастлив край. Защо не се постара поне края да бъде
красив?!

П.П. и бъди сигурен , че ще ти се обадя. Утре е деня, в който

запоследно ще мога да чуя гласа ти. Но искрено се надявам да бъдеш
учтив и ми вдигнеш телефона.
 Re: не ми се вярва

дата: 17.11.2008
08:51

Никога не съм си мислел,че това ще бъде края!!!! Повярвай ми....иначе бих Го

замислил да бъде красив.А дали има красива смърт?!?! Не съм си търсил
причина....трябва да съм Луд..,аз аз те Обичам толкова много!!!...Но ти наистина
ме УБИ...онази гадна вечер!!! А как не исках да идвам там.Мога да пиша с
дни...,но трябва да идвам при теб ,а не искам да закъснявам! Ще ме
намериш по следите-видиш ли Червен Сняг ,то това съм аз...или което е
останало от мен.....
 тях

дата: 20.11.2008
19:58

Може и да не мога да вляза в скайп....но това не значи ,че не те

Обичам !!! ....Много :))
Лека нощ ,мило :)
 размисъл

дата: 22.11.2008 01:11

Здравей любими,

толкова много се надявах да имам писъмце от теб тази нощ , но уви

такова не намерих нито тук , нито в елмаза.Не съм безкрайно
угорчена, но не ми е много весело.Всичко това ме кара само да седна
и поръзсъждавам малко, за това което се случва между нас в
момента. Няма лошо! Затова недей да настръхваш преди да си
прочел всичко.И така чети нататък.

Имаше много хубави моменти помежду ни, ще има и още по-

добри.Всичко е въпрос на време и нагласа от двете страни.И тъй
като аз съм вярващ човек , знам че всчико няма да свърши толкова
лесно колкото започна.Аз няма да те пусна да си отидеш от моя
живот, просто така. Ще има боища , дори скандали. Това е в кръга на
шегата - предполагам разбираш.Обичам те, все още това чувство
топли сърцето ми в студените ноемврийски нощи. Истината обаче е
- имам си свой живот, както и ти твой, нека отделяме по малко време
и за това, или нека си живеем живота, който така или иначе не
можем да променим с нашите отношения. А нашите отношения
се явят като черешката на тортата- допълнението , което носи
наслада, удовлетворение и разтуха сред всичкото "сиво" наречено
живот.

Ти си разумен човек мисля ме разбираш добре, аз съм чувствен

човек и ти кавам - трябва да правим секс скоро.Надявам се утре се
видим и те нацелумам, много , много.Лека нощ слънце мое и нека
Бог ( моя Бог) дари съня ти само с наслада и удоволсвие. Целувам те
нежно , мое сладко спящо момче.
 life

дата: 24.11.2008
07:14

Стани ,изгрей и не се отчайвай от нищо! Не се съмнявам в теб и съм сигурен в

твоя успех! Понякога нещата тръгват зле...но после всичко се оправя.Аз съм с
теб... и знай ,че те Обичам!!!
Приеми позитивните ми целувки .....
Твой ,James!
 Re: life

дата: 24.11.2008
18:27

Макар писъмцето ти да ми се стори много кратко е изпълнено с толкова много

положителна енергийка и не мога да не кажа -Благодаря! Обичкам те!
 обич

дата: 24.11.2008
18:27

Ей,миличко:)) Благодаря ти, скъпо за мен същество за ранното ти пожелание към

мен:).Обичам те..!!!
Нека този ден е изпълнен с много-положителни емоции и за теб, и бъде един
успешен "бизнесден" за дамата на моето сърце:). Като видя Слънцето и си мисля
за моята Пепка:) Благодаря,че те Има!!! До скоро любима....целувки летят като
прегладнели косари и затъмняват хоризонта....но ще те намерят където и да
си!:)))
Чао...за сега:))
 моето писмо - за теб

дата: 29.11.2008
14:12

Здравей любими мой, моля за извинение предварително защото

нещата, които ще напиша тук , няма да са от най-милите или
приятните за четене, но съм длъжна да го направя. Защото
смятам ,че не трябва да има недоисказани неща и премълчани
истини в една връзка, особено такава като нашата- чиста свежа и без
обременяване.

Чувствам как твоите чувства ме заливат, в това наистина няма нищо

лошо и би ме радвало безкрайно при други обстоятелства, но в
нашата връзка е нужно да сложим граница. Незнам как да го кажа.
Не можеш просто да наложиш на сърцето ти да не тупти, не можеш
да му заповядаш колко и как да чувства. Нещата обаче трябва да се
върнат към някакви по-разумни граници. Страх ме е от момента , в
който ще трябва да ти кажа че има и друг мъж в живота ми. Сигурна
съм това ще ти донесе много болка , а аз не искам да те наранявам.
Все още това са бъдещи неща, но рано или късно те ще станат
настояще и искам ти да си подготвен за този момент, да бъдеш силен
и да го приемеш като факт.Аз не мога да си стоя вечна ергенка, казах
ти какви са моите идеи за бъдеще и как съм решила да се развивам.
Затова моля те, помисли и вземи решение за себе си, как може да
приемеш това и какви мерки трябва да предприемеш.
 Друго нещо, за което искам да попиша ( защото разговора за това ,
не стига до никъде ) е това как ме възприемаш ти. Благодарна съм ти
за това че направи жест да ме запознаеш с твоите приятели и средата
с която общуваш. Те са интересни хора и си извадих много
заключения от изминалата вечер. Едно единствено и много важно
ще опомена тук - аз съм много по-различен човек от вас. И като
мислене , и като поведение и като среда и като цености ( това може
да е малко спорно - допускам че може да бъркам ) , и като вярване и
като цели , и като идеи ,най- общо аз съм различна във всяко едно
отношениш. Нещото , което много ме подразни е, че твоето
отношение към мен е същото каквото към тях, в смисъл като тип
поведение в разговора. Не мога да позволя такова отношение -
прости ми за което. Мисли ме за снобарка, за надуфка , за каквато
решиш, но да ме поставяш в неудобно за мен положение пред хора,
които срещам за първи или втори път е много неудобно. Нека обясня
за да не остана неразбрана. Не обичам да ми противоричът под
какъвто и да е начин ( дори с хумористична нотка ) . Аз съм много
премерена в думите си и не обичам да говоря празнотии и общи
приказки. Така че поставяйки под съмнение моя изказ обиждаш и
засягаш самочувствието ми на пътво място на човек който знае
какво говори, и на второ място на жена, която има претенции да се
отнасят с нея уважително. Отмина времето в което стоях на маса в
приятели, говорих си простотии и не ми пукаше кой как
изкоментирал думите ми. Вече се развивам по друг начин, много над
това положение съм. Изградих за себе си вътрешна дисциплина и не
искам да се връщам назад във времето на глупави , детенски
преживявания.

Нека ти кажа нещо, което не знаеш за мен, може би така ще ти стане

по-ясно всичко това, което имам впредвид. Ще ти го разкажа във вид
на приказка ,дано грабна поне малко интереса ти с това :)

Имаше едно време една голяма дрислива лигла. Горката тя ,

израстнала само със мама , и възползвайки се от положението
винаги тъсеше внимание и съчувствие в останалите. Така обсипана
от внимание и грижи от всички хора около себе си, тя си живееше
много добре, доволна че е център на вселената за майка си и всички
останали. Много готино, но като всички приказки и тази има малко
объркване. Майката се заженела, и в живота на дрисличката дошло
още едно дете , малка сладка сестричка. Малко заплашена от
обстоятелствата, дрисличката решила, че ще се лиши от вниманието
с което била засипвана и започанла още повече да го търси. Нещата
обаче не се променили към лошо , а напротив , вниманието към нея
се увеличило. Жадна за още и още , тя не осъзнавала как скоро ще
трябва да се лиши от всичко. Та минавало си времето, майка й и
новия й баща натрупали състояние и освен душевните блага наравно
се трупали и материални такива. Дрисличката била в екстаз. Докоато
не дошъл денят. Майка й я повикала при себе си и казала , че ще си
има братче. Истерия обзела нашата горда и самовлюбена героиня. Тя
вече била достатъчно голяма за да осъзнае , че чаканото от мама
момченце, ще я измести от сърцето на любимата. Малкото дете било
пречка за нея и злобата й разтяла с всеки изминал ден. Нещата обаче
съвсем не свършили до там. Майката и новия татко се разделили и
останала сама с 3 деца , материалното й положение рязко започнало
да се вгорчава.

Следва продължение - времето изтича.

(Няма тема)

дата: 29.11.2008
14:56

Продължение на част 1.

И така, всичко цено и значимо за нашата дрисличка се било стопило.

Любовта към нея значително намаляла, вниманието на което се
радвала естествено поотихнало, да не говорим за джобните й пари,
които започнали да се стапят с геометрична прогресия. Но истината
е такава- човек в трудност преценя и оценя нещата. Започнала да
помоага повече на мама, синеокото малко дете с всеки ден започвало
да я радва все повече и повече и прогледнала за малките радости в
живота, които преди това никога не забелязвала. Така от дрисличка
тя се превърнала в една отговорна кака , а молко по нататък в
подкрепа и упора за своята майка. Годините си минавали и нашата
дрисличка се превърнала в млада дама. На свой ред положението
изисквало тя да си изживее живота като такава. И наистина го
направила, без задръжки и скруполи , без угрезения , отдала се
на живота. Пиански вечери , луди нощи, компании до зори, празни
приказки и още по празни емоции ( това го осъзнавам сега ). Но
всичко се изчерпва, защото посредствените неща нямат голяма
стойност и губят бързо съдържание. Една вечер стоейки на масата , с
поредната бира в ръка , и увличакйи се в някакъв луд спор ,
опонентът й казал нещо, което тя никога няма да забрави. " в живота
няма успели ,сами жени ". Настървена от неправдата в обвиненията
тя се опитала да изрови в архивите си имена , но пусто това не й се
отдало. Провокирана от изказването изминалата нощ за нея била
тежка. Мислила за успеха и как той се измерва. За себе си имала
притенцията , че е успял човек, но ...... Колко неща й липсвали още.
И нещо много важно липсвла й цел. И тя най-накрая я открила.
Пожелала за себе си да стане една успяла жена, не само за да натрие
носа на гнусния мазен гъс, който решил да оспорва това, а защото
вътрешно чувствла , че може да го направи.

И така , когато има цел, човек по - лесно се подлага на промяната. А

промяната първо трябва да дойде отвътре. Човек се вглеждав себе си
и вижда всички положителни и отрицателни неща. Неща, които го
спират и неща , които му дават крила да полети. Вгледах се в себе си
и видях нещата. Скъсах много познанства, с хора които обичах ,
които бяха скъпи на сърцето ми. За да направиш нещо ценостно,
винаги трябва да жертваш нещо скъпо. Преминах през много дълъг
период на усъзнаване. На много големи промени , в по-голяма
степен вътрешни отколкото външни. Много жертви направих и ще
продължавам да правя. Аз избрах сама пътя по който вървя. Никой
не ме е насилвал да го правя, но и никой не е в състояние да ме
отклони или върне назад. Всчико това ми коства много и за миг не
мога да да омаловажа цената, която платих за да съм това което съм
в момента. Затова не мога да се върна назад във времето и да си
жавивея по старо му,не мога да мисля по стария начин с мислите от
минали времена. Може да прозвучи много нескромно и супер
егоцентрично, но аз не съм като обикновените жени.Осъзнала съм го
, много хора ми го засвидетелстват. Не очаквай от мен да бъда
обикновена жена. И не очаквай от мен да се задоволявам с
обикновени неща. Аз съм си такава каквато съм.Никой по никакъв
начин няма да го промени .Изисквам малко от човека до мен- нека
си имаме уважението. Самочувствието ми е изградено на много
здрава основа и не очаквай да се огъне :)

Много глупости написах, но и много важни за мен неща. Усети ли

ме? Искам коментар.

моето не писмо - за теб

дата: 29.11.2008
14:50
Ти не знаеш нищо за хората с които общувам.И не съм длъжен да ти давам
обяснения.Това ,че те поканих да излезеш с "нас" снощи,беше единствено по
твое настояване,за да можеш да зададеш въпрос към Петър.Нямам и най-малко
намерение да те вкарвам в моите компании,защото не го приемам за
нормално.Бъди си "фръцла","лигла" и новоосъзната костюмпръдльовци
фенка....хич не ми дреме!Това си е твоя Живот.Не желая нито да влизам в твоите
среди,нито ти в моите.А моите са доста и различни.Имам всякакви познати,но
много-малко приятели.Ако ще това и да е края....много ми идва на нагорнище
вече тази "връзка".Не се чувствам нормален човек покрай теб....и даже не мога
да мисля в момента,как пък да пиша:(( .

Хайде със здраве и кой от къде е.Аз със сигурност не съм от "твоя"свят!Радвам се
на далеч по-простите неща в живота...и ..тук спирам ,не защото ми свършва
времето......

Re: моето не писмо - за теб

дата: 29.11.2008 19:58

Вероятно с теб никога няма да проговорим на един език, за което

много съжалявам. Извини ме ако с нещо съм засегнала кръга от
твоите познати, не съм искала да те обидя по никакъв начин.Те са
добри хора, но мисълта ми беше ,че аз не съм като тях.

За мен ( а мисля и за всяко човешко същество ) важна цел в живота

е постигането и търсене на щастие. Правя това което правя и съм
това което съм, защото се стремя да донеса удовлетворение на
душата си. Не бих била щастлива да съм домакиня с 3 деца , или
примадона на някой богат чичко, или друсаща се алкохоличка , или
вечната копунджийка ,или каквото друго обичайно определение за
жена намериш. Моята сила и цел е финансовата ми независимост. От
16 годишна съм свиканала да се издържам сама , и това ми харесва.
Не намирам нищо грозно и покварно да правя това , което мога и
което ми се отдава. Чувствам се свободна и щастлива, че с моите
умения и работа допринасям както за собственото си спокойствие,
така и за близките ми и скъпи хора. Защо да не правя това, което ми
се отдава и в което съм добра - правенето на пари?! Нека ти поясня и
още нещо ( което незнам дали ще разбереш, но поне да опитам ) .
Отговорът на въпроса защо искам да правя повече пари , не само
защото мога да го направя , а защото повечето пари отварят по-
големи възможности за щастие. Бих била щастлива да пратя брат ми
да завърши университет в Англия. Проучила съм цените и знам че
след 4 г. ще ми е по силите да го направя реалност. Искам да имам
повече пари за да мога да си осиновя и отгледам поне 5 деца. Тъй
като все още не виждам на хоризонта мъжа , който да може да
понесе тази отговорност и има желание да го направи де. Искам да
осигуря на майка ми едни щастливи старини без да се налага да
разчита на мизерната пенсия , която й се полага. Искам когато по
телевизията чуя че някое болно детенце се нуждае от средства да
мога да помогна, Всичко това и още безброй други неща биха ме
направили щастлива. И щом имам потенциала да го направя , не
мисля че трябва да си пропилявам шанса. Какво грозно има в това да
искаш повече, щом си готов и да дадеш повече.

За мен не искам много, искам преди да си отида от този свят да знам

че съм направила това, което съм могла и съм създала нещо което
ще остане далеч след като костите ми изгният в земята. Това е което
искам от този живот, може да ти звучи глупаво, наивно или
детинско, но аз вярвам в себе си и знам ,че мога да го направя.
 Game Over

дата: 29.11.2008
20:16
В живота виждайки този надпис на екрана или монитора винаги съм
се надъхвала повече и повтарям играта докато просто не я
превъртя.Аз съм от чишитите дето не се отказват много лесно , но и
се възбуждам от факта че с всяко едно повторение ставам по- добра
и по- добра, докато се приближа до края. В нашия случай обаче, ще
се примиря с взетото от теб решение, защото то е твое и не искам да
те насилвам да правиш нещо, което ти е неприятно.

Съжалявам че се получи така.Аз в самото начало ти казах , че не

съм идеалната жена. Благодаря за всички хубави моменти, а всички
лоши просто ще забравя.

теб
дата: 30.12.2008
11:18

Ей,спящата красавица:). Не си мисли,че ще оставя най-истинската,най-чувствена

и.......всичко най на Люб овите, Любов да изчезне просто ей така!!! Аз не съм
нахален-но ще стана!:) Ще има скандали,дърпане на коси,бой,зъби и кръв:)).
Притесниха ме....:((( И знай,че много скоро трябва да правим секс!Хич не ми се
хили:)
бурен ,страстен секс! Ай:)

hearts
дата: 30.12.2008
18:27

Здравей, милото ми! Сърцето ми бие за теб....не зная какво обърках в цялата
тази суматоха от случки,емоции ,хора и те отблъснах от мен..но твоят Бог ми е
свидетел ,че ще се боря за сърцето ти и за твоята любов докато все още дишам.С
теб аз Живях!!! Мога и да не успея,..ех ,но поне ще зная че съм опитал.Обичам
те ,Сладко "мое" момиче и знай,че стоя до теб!Спирам до тук,

Re: теб
дата: 04.01.2009
12:55

Хей, здравейте ненормални човече и за много години :)))))

Извини ме за закъснението с което отговарям, знаеш колко често си

проверявам пощата. Отдала съм се на една голяма почивка, спане до
обяд и мързелуване пред ТВ-то. Което ме подсеща , че всичко това
си има край и той идва от утре. Как прекара празниците, не си се
обадил и мислех ,че пак си сърдит. Аз още не съм си поправила
телефона и малко ми е неудобно да водя разговори по него, не
винаги съм сама. Но нищо не пречи да се обаждаш от време на
време,знаеш че на мен ми е неудобно да те притеснявам.Но май ще
се наложи ,тази седмица трябва да се видим.Ами толкова за сега от
мен,до нови срещи. И умната.
 ще строим завод ,завод за живота...

дата: 19.06.2009
10:58

Здравей,сладко същество :). Имам няколко питания към теб. Взел съм ти 4-ри
комплеката някъде/това е за да можеш да спиш спокойно/ . И така:

Защо искаш да излизаш с мен? Без всякакви недомлъвки и скрити подсъзнателни

мисли.Какво изпитваш към мен и какво мога / трябва да очаквам от твоето
мултиплицирано АЗ!
В мен бушуват водопади от чувства и повярвай ми, никак не ми е леко. В
момента не моля, а питам! Ако можеш да ме осветлиш по наболелите за мен
въпроси....може би ,ще се абстрахирам от случващото се и бих се опитал да
взема правилно решение. Не зная за теб,но на мен ми е обидно да излизам с
някой който не се сеща за мен :(
Никога не съм играл в Б-е група и не приемам N-ен мястото което си ми отредила
в твоят отбор.Може би при други обстоятелства..,но не и сега.Усетя ли такова
отношение и напускам доброволно,без излишни елементарни обяснения " колко
хубав бил живота" , и колко милиарда жители имало на планетата Земя.
Спирам,за да не затормозявам и без това ангажираното ти съзнание. Бъди добра
да ми отговориш.
А Живота......Живота е песен!!!

Re: ще строим завод ,завод за живота...

дата: 19.06.2009
13:52

Здравейте уважавани господине или малко по - топло гадинке

манинка :)

Започвам по същество и без недомлъвки - директно . Така както го

чувствам аз, така както изглежда в моите очи, така както ми се иска
да бъде .

През целия си живот съм срещала много хора, които минават и

заминават през живота ми.Едни успяват да ме докосната , други
просто остават незабележими в забързаното ми ежедневие. За едни
ми пука , за други не.Познай към коя категория спадаш ти?! Знам ,че
съдейки по постъпките ми си се квалифицирал във втората,но....

Аз съм си такава, отвеяна, заблята , супер разсеяна , луда ако щеш.

Това съм аз! И всички които ме познават знаят това.От мен не може
да се очаква нищо и всичко. Сама за себе си съм толкова
противоричива , че незнам как успявам да потдържам вътрешния си
мир :)

А сега по същество. Ти си ценен екземпляр в моята колекция :))))))))

Не го приемай буквално. Пука ми за теб, за това което преживяваш в
момента, за нещата които ти се случват, пука ми за всичко.
Привързах се по един или друг начин към Вашата особа, не по
начина който ти очакваш, просто си ми скъп, като приятел като
познат, като колега , като всичко но не и като мъж в моя живот.
Просто осъзнах нашата супер несъвместимост.Имало е моменти ,
които много си ме издразвал с думите си , с упреците, с постояните
изисквания за това как би трябвало да се държа. Това наистина ме
отдалечи много от теб, като човек който искам да бъде мой любим.
Но за всички останали контакти , аз просто съм над тези неща. Не
мога да гледам на теб като на мъжа от който се нуждая, но очите ми
са отворени за всички положителни и хубави качества , които
притежаваш и не мога да прекъсна тази връзка. Просто си те
чувствам близък, макар и не любовно.
С теб се чувствам добре, като компания. Говорим си за много и
различни неща, забавляваме се по един или друг начин. Понякога до
толкова се унасяме даже, че и двамата имаме импулс да изживеем
това с телата си, но..... Ето тук идва голямата граница помежду ни.
Аз мога да изживея нещо, да му се насладя и то просто да мине и
замине през мен. Докато ти отдаваш по-голямо значение.Аз не мога.
За мен половия акт е сливане на души, но не завинаги. Аз го
преживявам по един , ти по друг начин.Много големи различия,
които по принцип могат да се избегнат.Варианта е да не правим секс
и да не достигаме до интимности.

Аз мога да казвам ОБИЧАМ ТЕ,но това е защото в момента имам

нужда да го изрека , в момента съм обсебена от това чувство.И то не
е изпълнено със съдържанието на изпепеляваща любов.Аз обичам ,
това чувство понякога е толкова силно , но е насочено към много
хора. Обичам хората за това ,че са просто хора. Имам много
причини, които пораждат в мен подобни емоции, но един път
появили се аз им давам воля. Никога не задържам в мен каквито и да
е емоции, те не са за това. Те трябва да се освободят, защото
предназначението има е такова.

Толкова много са нещата, които искам да ти споделя, толкова много

мисли напират в съзнанието ми . Едва ли ще успея да напиша всичко
в едно писмо.

Основното е.Аз имам точно изградена предства за мъжа който искам

да е до мен в живота ми. И прости ми - това не може да си ти!
Причините са много.В началото наистина се потдадох на многото
емоции, но осъзнавайки някои неща във времето в което се
познаваме, стигнах до това заключение. И ти го казах мисля. И ти ме
разбра - сигурна съм. Уточнявайки това, има ли смисъл да си го
повтаряме постояно. Това което мога да предложа от моя страна е
моето приятелство, моята поткрепа. Всичко което мога да дам за
близките си хора. И не мога да разбера - не го ли осъзнаваш?!

Това е.Не всичко но основното.

Ай, че май закуца работата.

 забрави ме ,моля те!

дата: 19.06.2009
15:59

Както и очаквах ..ти нищо не ми каза. Или почвече от това което вече знам. Но
явно ти си си такава.Не искам да излизам с вятърни мелници.Не се и надявам да
бъда мъжът на живота ти,дори не го искам.Както винаги ти пишеш само за себе
си,за това място където аз не съществувам.Аз не съм те молил да ме обичаш,да
ми се лигавиш,да бъдеш с мен както Жена с Мъж. Тук трябваше да има десет
реда с думи които напират от сърцето ми....но просто няма смисъл.Нуждаех се от
теб като Жена...и наистина мислих ,че можеш да бъдеш ....Както и да е. Страшно
много държа на свободата си. Който се опита да ми я отнеме си отива.Ако То не
си иде , си отивам Аз. Ти си бедствие.... Няма какво повече да кажа..т.е. не
искам.И аз никога повече няма да бъда твоята дамска превръзка....

А може би си казала всичко което не очаквах :)) Живот!

 не е лесно да се забравя насила

дата: 27.07.2009
23:03

Прости за нахалството, но не мога да си заставя просто да те

забравя. Ти си като трън в гъза, като бодил в петата , като прашинка
в окото или рибена кост на сливицата. Трудно ми е , защото има
много неща , които по един или друг начин провокират в мен мисли
по теб. Последното е една невероятна книга, която си купих онзи
ден. Както разбрах ти не желаеш да ти я подаря , но аз твърдо съм
решила да я споделя с теб, защото това е вътрешния ми порив, а аз
( както знаеш ) не мога да не се потдам на него. Та взех друго
решение, ще ти я препиша тук под формата на писма. Незнам колко
време ще ми отнеме, но съм твърде убедена, че то си залужава. А ти
както може да постъпиш както решиш с моите писма....

А сега по същество ....

ПРЕПЯДСТВИЯ из „ Нека ти Разкажа „ – Хорхе Букай

Вървя по една пътека.

Оставям краката си да ме водят.

Погледът ми се спира върху дърветата, птиците и камъните. На хоризонта се

очертава силуетът на някакъв град. Напрягам погледа си да го ралича по-
ясно.Усещам ,че градът ме привлича. Без да зная как , осъзнавам ,че в този град
мога да намеря всичко , което желая. Всички мои цели, стремежи и възделения.
Амбииците и мечтите ми са в този град.
 Това, което искам да постигна, от което имам нужда, това, което най-много
искам да бъда, онова , към което се стремя, което опитвам , за което работя ,
за което винаги съм копнял , онова, което би било най-големия ми успех.
Представям си че всичко това се намира в този град.

Поемам към него без да се колебая. Малко по -нататък пътеката тръгва

стръмно нагоре. Малко се изморявам , но няма значение. Продължавам. По
нататък раличавам черна сянка на пътя. Когато доближавам , виждам, че
огромен ров ми пречи да продължа. Страхувам се..... Колебая се. Ядосвам се ,че
не мога да постигна целта си лесно.Така или иначе решавам да прескоча изкопа.
Отстъпвам , засилвам се и скачам..... Успявам да го преудолея. Съвземам се и
продължавам да вървя. Няколко метра по -нататък се появява втори изкоп.
Отново се засилвам и също го прескачам. Тичам към града: пътят изглежда
открит.

Изненадва ме пропаст, изпречила се пред мен.

Спирам. Невъзможно е да я прескоча. Виждам ,че отстрани има дъски, пирони

и инстументи. Разбирам ,че са там за да се построи мост. Никога не съм бил
сръчен в ръцете....

...... мисля да се откажа. поглеждам към бленуваната цел ... и намирам сили да
се стегна. Започвам да строя моста.

Минават часове, дни , месеци. Мостът е готов.

Прекосявам го развалнуван и когато стигам от другата страна ... откривам

стена.

Огромен зид , студен и влажен , който обгражда града на мечтите ми...

Чувствам се сломен....

Търся начин да го заобиколя. Няма как.Трябва да се изкача по него. Градът е тъй

близо... Няма да позволя на зида да ме спре. Решавам да се покатеря. ПОчивам
няколко минути и поемам дъх....

Изведнъж виждам край пътя едно дете, което ме гледа, сякаш ме познава.
Усмихва ми се съзаклятнически. Напомня ми на самия мен... като дете. Може
би затова се усмелявам да изкажа гласно протеста си:

- Защо има толкова препядствия между мен и целта ми?

Детето свива рамене и ми отговаря :

- Защо питаш мен?

Препядствията ги нямаше преди ти да се появиш...

Препядствията ги донесе ти.

разказ втори

дата: 28.07.2009
22:59

ТЪРСАЧЪТ из „ Нека ти Разкажа „ – Хорхе Букай

Това е историята на един човек , когото бих определил като търсач ....

Търсачът е някой , който търси ; не е непремено човек , който намира.Не е и

някой , който непремено знае какво търси. Просто е човек , чийто живот
представлява търсене.

Един ден търсачът почувствал ,че трябва да тръгне за град Камир. Бил се
научил да обръща сериозно внимание на тези усещания. които идвали от
непознато място в него самия , така че оставил всичко и потеглил.

След като вървял два дни по прашните пътища, различил Камир в далечината.
Малко преди да стигне до града, вниманието му било привлечено от хълм вдясно
от пътя, покрит с чудесна зелинина и обсипано с множество дървета, птици и
прелестни цветя. Ниска ограда от лакирано дърво обграждала хълма от всички
страни. Бронзова портичка го приканвала да влезе. Изведнъж усетил , че
забравя за града и отстъпилпред изкушението да си почине малко на това
място.

Търсачът влязъл през портичката и бавно тръгнал сред белите камъни, които
изглеждали безразборно разпръснати между дърветата. позволил погледът му
да прелита като пеперуда върху всяка подробност от пъстроцветния рай. Имал
очи на търсач и може би затова открил следния надпис върху един от камъните
:

Абдул Тарег, живял 8 години,6 месеца, 2 седмици и 3 дни

Малко се разстроил, като видял ,че камъкът не бил просто камък : бил
надгробна плоча. Натъжил се при мисълта , че там било погребано толкова
малко дете.

Като огледал, човекът установил ,че и на съседния камък също има

надпис.Приближил се и прочел :

Ямир Калиб , живял 5 години, 8 месеца и 3 седмици

Търсачът се почувствал ужасно разстроен. Красивото място било гробище и

всеки камък бил надгробна плоча. Една по една започнал да чете плочите. Върху
всяка имало подобен надпис : Име и точна продължителност на живота на
покойника. Обзело го ужас, когато установил ,че възрастта на детето живяло
най дълго време, едва надвишавало единайсет години....

Налегнла го неизмерна мъка, седнал и заплакал.

Пазачът на гробището , който минавал наблизо , се приближил. Известно време

го наблюдавал мълчаливо как плаче и накрая го попитал дали оплаква някой
близък.

– Не , не плача за близък – казал търсачът. – Какво става в този град? Какво

ужасно нещо се случва тук? Защо има толкова много мъртви деца, заровени на
това място? Кое е това страшно проклятие , което тегне върху хората , та ги
е принудило да направят детско гробище ?

Старецът се усмихнал и казал :

– Успокойте се, няма такова проклятие. Работата е там ,че при нас има
отдавнашен обичай. Нека ви обясня: когато някой младеж навърши петнайсет
години, родителите му подаряват тетрадка , като тази , която нося аз на
врата си, и всеки път когато нещо много го е зарадвало , той трябва да отвори
тетрадката и да запише в нея :

Вляво : това, което го е зарадвало

Вдясно : Колко време е продължила радостта.

Запознал се с годиницата си и се влюбил в нея : колко време е продължила тази

безмерна страст и радостта ,че я познава? Седмица? Две ? Три седмици и
половина? ...

След това вълнението на пътвата целувка– колко е продължило? Минута и

половина, колкото целувката? Два дни ? Седмица ?

Бремеността и раждането на първото дете?...

А женитбите на приятелите? А най-мечтаното пътуване? А срещата с брата,
който идва от далечна страна? Колко е продължила радостта от тези
събития? Часове? Дни ?

Така в тетрадката записваме всеки момент на радост ... Всеки момент.

Когато някой човек умре, обичаят ни е да отворим тетрадката му и събираме

времето на неговата радост, за да ги запишем върху гроба му. Защото това
според нас е единственото и истинското ЖИВЯНО ВРЕМЕ.
 Re: не е лесно да се забравя насила
дата: 28.07.2009
23:13

...........................................................................................
дълго си мислих дали някога да ти проговоря. имам много мисли събрани за
теб.хич не ми трябват твоите притчи....аз живея в един по-нормален свят....а , и
да не забравя да ти благодаря за съобщението .Мерси! бях трогнат. но така ти и
никога не намери сили да се извиниш. Never mind!. не искам да пиша.....не
защото не мога! ......ай :))) и без повече глупости.Живей си там Асфалтираният
Живот с най-великите Умни същества на тази планета!!!
спри с писанията за тая тъпа книга!!!книги не чета! и не ми пиши повече!
ще ти пратя полиция! ай ...
 Re: разказ втори

дата: 28.07.2009
23:14

..........................................................................

я си гледай работата.....не ми пиши повече.

 нека насилата бъде с теб!
дата: 30.07.2009
10:29

Ти си можела и да слушаш.Браво! Така по ми харесваш - мирна и спокойна.А сега

нека се отдадем на нейно величество Тишината.Когато нищо не ти остане,тя ще
бъде до теб!
 Извадил си си погрешно заключение
дата: 30.07.2009
16:57

Явно погрешно си ме разбрал, не съм решила да мълча, а още повече

да се подчинявам. Аз съм си Аз, такава каквато ме познаваш -
никога не правя това, което ми се казва да правя. Аз правя само
това ,което искам и което ми идва от вътре. И недей ме съди - ти си
същия , даже още по упорито твърдоглав ( спрямо моята особа ) .
Ако не ти харесва да четеш писмата ми , ти знаеш точния начин как
да се справиш с това, но все пак да подскажа - хвърли ме в СПАМ-а.
Продължавам с книгата, която ако не беше толкова НАРАНЕН ,
щеше да те изкефи много. Но ти най- добре си знаеш как да се
чувстваш (коя съм аз да ти давам съвети за твоето емоционално
състояние) .
А и едно леко допълнение - обидите ти не ме трогват ,дори леко ме
забавляват. Така ,че ако целиш да ме огорчиш или да ме накараш да
се почувствам зле, просто си хабиш напразно :"патроните". Пести си
енергията за останалата част от познатите ти.
Хубав ден!

три
дата: 30.07.2009
17:31

ХУАН БЕЗКРАКИЯ из „ Нека ти Разкажа „ – Хорхе Букай

Хуанд Безкракия бил дървар.

Един ден си купил електрически трион, като мислел, че той ще облекчи много
работата му. Ако първо се бил постарал да научи как се работи с триона,
идеята щяла да е наистина сполучлива, но той не го направил.
Една сутрин докато си работил в гората, вниманието му било отклонено от
вълчи вой... Електрическия трион се плъзнал между ръцете му и Хуан наранил
сериозно двата си крака.
Лекарите не успели да направят нищо, за да ги спасят, и Хуан Безкракия ,
който като че ли станал жертва на пророческо предопределение на името си ,
бил завинаги прикован към инвалидната количка.
Месеци наред депресията измъчвала Хуан заради злополуката. Година по-късно
изглеждало ,че състоянието му започва постепенно да се подобрява. Въпреки
това , нещо пречило на психическото му възстановяване и изведнъж пак
изпаднал в дълбока и невероятна депресия.
 Лекарите го изпратили на психиатър.
Известно време Хуан Безкракия се съпротивлявал, но накрая отишъл при
специлиста.
Психиатърът бил любезен и внушавал спокойствие. Хуан веднага почувствал ,
че може да му се довери , и му разказал накратко събитията, довели до
душевното му състояние.
Психиатърът казал , че разбира потиснатостта му. Загубата на краката била
напълно оправдана причина за мъката му.
- Не, не е това , докторе - казал Хуан. - Депресията няма нищо общо със
загубата на краката ми. Това, което най-много ми тежи , не е недъгът. Това,
което ме боли най-много е промяната, която претърпяха отношенията ми с
приятелите ми.
Психиатърът отворил широко очи, втренчил се в нрго и зачакал Хуан Безкракия
да довърши обяснението си.
– Преди злополуката всеки петък приятелите ми минаваха да ме вземат от нас
и отивахме на танци. Веднъж или дваж седмично се събирахме, за да се
плискаме в реката и да организираме плувни състезания. Преди операцията с
някои от тях редовно тичахме по крайбрежната улица в неделя , рано
сутринта. Изглежда, че след злополуката не само загубих краката си, но и
приятелите ми загубиха желание да прекарват времето си с мен. От тогава
никой от тях не ме е канил да излезем.
Психиатърът го погледнал и се усмихнал/ Трудно било да повярва, че Хуан
Безкракия не разбира колко абсурдна е гледната му точка...
Въпреки това, докторът решил ясно да му обясни какво се случва. Той знаел по-
добре от всеки, че мозъкът разполага с особени механизми, които могат да
направят човек неспособен да възприема недвусмисленото и очевидното.
Психиатърът обяснил на Хуан Безкракия , че приятелите му го отбягвали
защото не защото вече не го обичат или не искат да имат нищо общо с него.
Колкото и да било болезнено , злополуката променила действителността.
Харесвало му или не, той вече не бил идеалния другар за заниманията , които по
рано споделяли.
- Но докторе - прекъснал го Хуан Безкракия. - Аз знам ,че мога да плувам, да
тичам и дори да танцувам. За щастие се научих да управлявам инвалидната
количка и никое от тези занимания не ми е невъзможно.
Докторът го успокоил и продължил да обяснява. Разбира се ,че нищо не пречило
на Хуан да продължава да прави същите неща. Нещо повече, било много важно
да продължава да ги прави, но не трябвало да очаква , че ще ги споделя с
предишните си приятели.
Психиатърът обяснил на Хуан, че той наистина можел да плува, но трябвало
да се състезава с тези, които имали същия недъг... Че можел да ходи на танци,
но в клубове с хора, чиито крака също ги няма... Можел да излиза да тренира по
крайбрежната улица, но се налагало да се научи да го прави с други инвалиди.
Хуан трябвало да разбере, че приятелите му няма да бъдат с него така, както
преди , защото неговото положение вече било различно от тяхното... Вече не
били равностойни.
За да може да се отдава на любимите си занимания, както и на други, щяло да
е по-добре да свикне да го прави с равностойни хора. Следователно трябвало да
съсредоточи усилията си в изграждането на нови отношения с равностойни
хора.
Хуан почувствал ,че камък е паднал от сърцето му, и това усещане го
успокоило.
- Нямам думи да кажа колко съм благодарен за помощта ви , докторе - казал
Хуан. - Колегите ви ме накараха да дойда почти на сила, но сега разбирам ,че са
били прави. Разбрах посланието ви и ви уверявам, че ще последвам съветите ви ,
докторе. Много ви благодаря, посещението ми при вас беше наистина полезно.
- Нови отношения с равностойни хора - повтарял си Хуан за да не забрави.
Хуан Безкракия излязък от кабинета на психиатъра и се върнал у дома си...
Приготвил електрическия трион...
Смятал да отреже краката на всичките си приятели и така да ги " направи "
равностойни.
 наглоста ти няма край

дата: 30.07.2009
17:40

Моята енергия е неизчерпаема. Мен не ме мисли.А и ти си доста

предвидима....Относно обидите- никога не съм те обиждал и нямам намерение
да сляза на твоето ниво. Имам магистратура по заяждане и нанасяне на
ментални щети с вътрешни кръвоизливи.Така че спокойно, не си от
"печелившите" ...все още:)). И наистина ти казвам- Спри да Пишеш!!! Ти не ме
взимаш на сериозно и ми писна да ме тормозиш. Ще ти пратя милиция да дойдат
и да те приберат.

Приятно подскачане!
 за пропуснатия ден - четири
дата: 30.07.2009
17:41

ОСЪЗНАВАНЕ из „ Нека ти Разкажа „ – Хорхе Букай

Ставам сутринта.
Илизам от къщи.
На тротоара има яма.
Не я виждам
и падам в нея.

На следващия ден
излизам от къщи,
забравям ,че на тротоара има яма,
и отново падам в нея.

На третия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня,
че има яма на тротоара.
Въпреки това ,
забравям
и падам в нея.

На четвъртия ден
излизам от къщи и опитвам да си спомня
за ямата на тротоара.
Спомням си и
въпреки това,
не виждам трапа и падам в него.

На петия ден
излизам от къщи.
Спомням си ,че трябва да внимавам
за ямата на тротоара,
и вървя, гледайки на долу.
Виждам я и
въпреки това,
падам в нея.

На шестия ден
излизам от къщи.
Спомням си за ямата на тротоара.
Търся я с поглед,
опитвам се да я прескоча,
но падам в нея.

На седмия ден
излизам от къщи.
Виждам ямата.
Засилвам се,
скачам,
с върха на крака си докосвам отсрещния ръб,
но не е достатъчно и падам в нея.

На осмия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
скачам,
стигам до другата страна!
Толкова съм горд от постижението ,
че празнувам с радостни подскоци...
И докато подскачам,
отново падам в рова.

На деветия ден
излизам от къщи,
виждам ямата,
засилвам се,
прескачам
и продължавам пътя си.

На десетия ден,
точно днес,
разбирам,
че е по-удобно
да вървя...
по отсрещния тротоар.
 Don't disturb me

дата: 30.07.2009
17:49

Не си мисли ,че ще ти вдигна телефона.Виждането и чуването с теб ...отидоха на

разходка в миналото.
Аз се завърнах в Бъдещето.....Ай
 Re: наглоста ти няма край

дата: 30.07.2009
17:49

Не се опитвам да съм прикрита, за да не можеш да отгатнеш моите

постъпки. Мисля ,че сме изчерпали вече темата с това, колко съм
открита. Не мисля ,че предвидимоста в нашите отношения ,ще ме
постави в неизгодно положение. Точно обратното , по - добре да
знаеш какво можеш да очакваш.
А, относно обидите :))))))), голямо си лапе. И не ми се пръй ,че
склирозата те е подгонила ( поне за това си още млад ) . Прати ми
милиция, мутри, психопати, откачалки, ако искаш НСБОБ ( не нзма
точно как се пише ) , ако искаш се обърни към НАТО или папата.....
Никой и нищо не е в състояние да ме спре, да правя това което
трябва да направя!!!!!!!!!!!

Тече, всичко тече ....

Re: Don't disturb me

дата: 30.07.2009
17:51

Човеко от новата ера ( бъдещето демек ) , на каква възраст си в този

живот?

И знаеш, че английският ми е лош.....

пиши на български!
 Re: Re: Don't disturb me

дата: 30.07.2009
17:56

Искрено ме забавляваш :)))) Мерси! А и гледам вече сама си отговаряш:))) Карай

внимателно,това го казвам сериозно!
 ...

дата: 01.08.2009
20:13

НЕКРОЛОГ ЗА ЕДИН НЕОБИКНОВЕН ЧОВЕК из „ Нека ти Разкажа „ –

Хорхе Букай

Днес умря един човек.

Този човек беше мой приятел.

Този човек беше на 35 г.

В известен смисъл беше твърде млад, най-вече предвид възрастта, която

статистиките отреждат на смърта.

Време, достатъчно за стореното и напълно недостатъчно за всичко, останало

тепърва да се прави.

Този човек беше интересно същество и чудесна личност, но най-вече беше

необикновен индивид. Мненията за живота му са различни : някои го смятаха за
непоносим педант, а други твърдяха, че притежаваше ясния разсъдък и липсата
на скромност, присъща на гениите. Аз го познавах по -добре от всички и мога да
кажа, че не беше нито гений , нито педант. Беше човек , който се
наслаждаваше на това, което прави , и понеже определяше себе си като
хедонист, водеше , както може да се очаква, деен живот.

Този всеобхватен уклон към действието може би представляваше едно от най-

големите препядствия , които срещаше в отношенията си с околните. Според
него всички бяха твърде бавни или бездейни и поради причини, които ми се
струва, че отгатвам, беше само заобиколен от интелектуално лениви хора,
които безмислено критикуваше.В опит да изясни това поведение – може би за
да го оправдая ,– мисля ,че той не само не се е смятал за гений, но и че цял
живот е подозирал, че много дълбоко в себе си всъщност е идеот, некадърник,
бездарник или просто човек , неспособен на какъвто и да е творчески акт.

Ако имаше нещо , което този мой приятел, който сега лежи тук, да обича
повече от действието , то беше зрелищността на нещата. Любовите му
трябваше да бъдат страсти. Вкусовете му необятни. Работата му –
несравнима. Енергията му - неизчерпаема. Поради това в професионално
отношение беше чудесен специалист по катарзисна терапия. НИкой не умееше
да задества пълен с емоцонален заряд актинг , както той. ( Днес се питам дали
не беше точно това, което винаги търсеше в себе си? В край на краищата той
винаги се оплакваше ,че не намира терапефт, способен да му окаже трайна
помощ. Какво е искал? Може би терапефт като самия себе си... )

Всичко това казано и видяно по този начин, го прави да изглежда възхитителен

човек. Как да не се влюбиш в някой , който се отдава на всяко нещо, което
правеше - голямо или малко - , с един и същ абсурдно безпределен ентусиазъм?
Все пак лъскавата монета имаше и друго лице или както обичаше да казва той,
същата действителност имаше друг, по-жалък образ... Може би
отблъскващата страна в тази негова особеност или - защо не - двигателят на
тези негови черти беше следния :

Този човек се отегчаваше много лесно.

 Вероятно този беше единствения истински инпулс на всички действия на моя
голям приятел и колега. Той се увличаше и слд това се отегчаваше от хората ,
работата , спорта , стиловете на обличане и на говорене. Ако трябва да сме
честни, също така му дотягаха различните мирогледи и разбирания. Въпреки
това , днес - когато по законите на живота е настъпил час за равносметка -
трябва да призная , че имаше и неща , които никога не му омръзнаха .Живя за
тях и с тях с цялата страст, с която се наслаждаваше или изстрадваше
другите си преживявания. Най - яркия пример, който ми идва наум ,е , че никога
не го видях уморен, отегчен , раздразнен или пренебрегващ децата си.

( Дали това е изключението , което потвърждава правилото? Или просто му е

липсвало време да се отегчи ... За добро на паметта му , никога няма да
узнаем. )

Няма съмнение, че този човек обичаше децата си повече от всичко на света.

Обичал ли е някого така ,както обичаше децата си? ( Не " толкова много " , а
просто " така " , както обичаше децата си.) Още нещо: дали е обичал някого
повече от един път ( в смисъла, който той даваше на думата " обич " ) ? Сиреч,
дали е приел някого безусловно? Това безспорно е загадка. Въпрос над който ще
умуват биографите. Моето скромно мнение е ,че той обичаше през цялото
време, освен когато... беше влюбен в някого. Защото , когато този човек се
влюбеше, способността му да обича, да приема и да проявява щедрост сякаш
изчезваше и вместо нея на бял свят излизаха най-себичните му претенции, най -
нездравите му очаквания, най-заробващите му зависимости ...

Може да има съмнения за това дали е обичал или не , но няма съмнение , че

никога не се е чувствал истински обичан.

В сянката и редом до този човек, който беше " всемогъщ", силен ,

неприкосновен , та в сянката на този именит и почитан индивид крачеше
другият ми Аз, скрит като един страховит " мистър Хайд" , не заради
жестокостта си, а заради нуждата си от обич. На това създание не му
достигаха толкова много неща, беше слабо , изискващо, досадно и нещастно.
Необичано , несигурно и просещо... Човек ът прекара повече от половината си
живот, изправен лице в лице с този свой скрит Аз. Най- накрая му провървя, и
то не благодарение на проявена смелост - той не беше смел , - а на
твърдоглавието му... Когато след двайсетгодично търсене откри себе си ( или
реши , че е открил себе си ) , откри също така ( или реши ,че е открил ) , че
другите - онези, които обичаше - продължаваха да искат от него да бъде този,
който винаги е бил дотогава.

И той по някакъв начин капитолира.

Съгласи се да продължи завинаги ролята на супергерой и с пренудената си

еуфория да отрича най-тъмните си нощи.

Дори самия той никога не разбра как успя да го постигне, но никога не

разичташе на никого. Имам предвид, наистина да разчита на някого. Да
разчита безусловно както той искаше . Дълбоко в себе си знаеше, че никой човек
не разчита безусловно на друг, но все пак продължи нелепото издирване на
съществото , в чийто скут да сведе по детски глава и отпочине без задръжки,
със затворени очи и свален гард... без съмнение и без страх.

Може би днес се усмелявам да изрека това, което никога не му казах в лицето :

Никога не се довери на никого.

Следва продължение ....

продължение

Болезнено е да се мисли така за него - толково дружелюбен, толкова отзивчив.

Кой от вас ,които все още сте живи, може да потвърди ,че е бил негов
приятел? Вероятно ,мнозина могат да се похвалят , че са били негови приятели,
но кой може да докаже взаимността на това приятелство? Искрено се
съмнявам ,че някой може да го стори, защото се съмнявам , че той = дори с
най- доброто си желание и воля - е бил в състояние да се довери на околните. Не
заради техните недостатъци, а заради собствената си неспособност.

И въпреки това, предполагам ,че някога сигурно се е доверил. Може би някой

път далеч във времето се е доверил. Може би се е доверил и са го измамили.... Но
що за абсурдно оправдание е това!

Какво променя това предполагаемо предателство? Нима го прави по- малко

лицемерен? Нима опрощава, юаст от отговорността му за това , че никога не е
бил способен да печели приятели? ( Признавам ,че има едно изключение, но
човекът намери спасение в емиграцията ). Нима това пренебрегва намесата му
в този - нека го наречем - " провал"?

Ако самият той ни слушаше в момента, щеше да се откаже да приема

разбирането, съчувствието и ли съжалението...

Толкова неща остават неясни в този сложен живот!

Една от тези загадки занимаваше съзнанието на хората, които го обничаха.

Какво се случваше в брачния му живот? Какво свързваше този мъж с жена му?
Какво чувстваше към нея? Смъртта изпрежари неопровержимия отговор на
времето.

Истината е ,че до деня на смъртта си - като изключим въпросителните ,

забравим за съмненията и напомним за кавгите- той съжителстваше със
съпругата си. Би било твърде елементарно да си мисли ,че е останал заради
децата. Би било заблуда да се вярва, че е бил напълно щастлив във тази връзка.
Би било детинско да се мисли ,че той е бил или се е смятал за неспособен да
прелъсти, или да се остави да бъде приластен от друга жена. Би било глупаво
да се предполага ,че ене съзнавал ставащото или го е отричал.... И така дали е
останал заради любовта си към тази жена, или е бил закотвен от страховете
си?

Малко прекъсване...
продължение 2

Всеки, който го бе попитал за чувствата му към жената въобще, беше разбрал,

че я обичаше , и то много . Но това, което никой не знаеше, беше докога. Дли я е
обичал и в деня на смъртта си? Аз предполагам ,че да . Въпреки това, жената
беше пълна с въпросителни, свързани с него или с живота, който той някога й
бе дал, или с нейната роля във връзката им. Тя имаше всики основания да бъде
изпълнена с негодувание и изпразнена от възможностите, които той без мярка
изискваше от нея. И казвам " вскички основания " , защото вярвам ,че животът
с него едва ли е бил лесен и честит.

Въпреки това , днес, когато съм изправен пред това тяло, смятам да говоря
единствено за мъжа. Той вярваше ,че е бил чудесен другар ( поне преди да се
отегчи и напусне борбата или по - точно, да остави борбата в ръцете на
жената ). Вярваше ,че е изтърпял нетърпимото, че е понесъл всичко, направил
всичко възможно, за да изгради връзката, за която беше мечтал.

Истината е, че времето не им достигна..

Глупакът винеше жена си за тези разминавания. И справедливо или не , умря с

мисълта, че жена му не беше се оказала на висотата на положението.

През последните години натрупа също така и озлобление и мъст, които

омърсиха живота му... И така не стигна до водите на спокойното езеро ,
където да измие отвратителната мръсотия, събирана с години.

Важно е да се знае ,че много по -силен от любовта към нея беше начина , по
който този човек обичаше жена си. Защото ( и това не може да се отрече )
никого не е обичал така ,както обичаше жена си. Никога!

И може би този беше проблемът. Само тя бе удостоена със съмнителната

превилегия да го види такъв, какъвто беше.

Единствено в отношенията си с нея се осмеляваше да покаже най- слабата си и

зависима страна.

Но жената също не успяваше да го приеме и омиротвори.

И дори да можеше , не искаш ... И ако искаше , той така и не го узна.

Защо продължи? Той знаеше, учеше иповтаряше, че любовта не е достатъчна.
Тогава?

Страхът!

Твърде е възможно това да е ключа към не малко постъпки и отговорът на

разглежданата мистерия на брака : страът. Защото така , както беше
способен да действа с размах в работата си и беше страховит в действията
си , така дълбоко в себе си беше слаб и неуверен.

Понякога си мислеше, че истинската му психиатрична диагноза беше много

повече свързана с фобиите, отколкото с каквото и да боло. Отдавна бе разбрал,
че изстерията му не представляваше нищо друго освен поза, защитен механизъм
или в най-добрият случай - израз на някакво желание. Този човек беше пълен със
страхове. Като започнем от глупавите и банални безпокойства - като
сепването , когато телефонът извънеше след полунощ, до ужаса или паниката ,
като си представяше ,че нещо можеше да се случи на децата му ( кашлицата
или главоболието на някое от тях бяха достатъчни , за да изгуби съня или най-
малко спокойствието си.) И между тези две крайности - повърхностни и
дълбоки - стоеше страхът от смъртта.... От собствената му смърт. Страх ,
който го съпровождаше до последния му ден и провали не малка част от
живота му. Напоследък ,често се държеше като хипохондрик, може би ,
защото съзнаваше, че причината за неговата смърт щеше да остане скрита
зад постояните му страхове от болести.Дали хипохондрията му не беше
пророческо предчувствие за смъртта мъ? Дали този страх от собствената му
смърт не беше част от психологическото му устройство или
парапсихологическото му поведение на очакване ? Днес от позицията на
необратимото " после " , това безпокойство остава почти или напълно без
значение. Всъщност, ако погледнем на тази история ретроспективно , ранната
смърт може да бъде изтълкувана като естествен и желан край ужасяващ
енергиен раход... Но той не искаше да умира.Или поне желанието му да живее ,
беше по - голямо от това да умре. Защото въпреки всичко казано до сега , този
човек се наслъждаваше на живота , а околните - поне той така си мислеше - се
радваха на съществуването му. Но внимание : тази взаимна радост трябваше
постояно да се потдържа " от разстояние ".

Защото той имаше един ненавистен навик или по -точно ужасна

пристрастеност : абсурдното влечение към откровенността, с която
заобикалящия го свят нито бе свикнал, нито мислеше да свиква. И тази нелепа
мания да бъде откровен му навличаше множество проблеми. Човекът казваше :
"Аз съм добър терапефт" - и хората му лепваха прозвището "самохвалко".

Рискуваше в ситуации, от които другите гледха да избягат - и го наричаха "

всесилен".

Хвалеше се счестно постигнатите си успехи - и околните го наказваха за

суетата му.
 Биваше искрен като казваше " Не искам да те виждам" - и събеседникът му
надаваше вик, че е агресивен.

Спираше да посещава местата , където не искаше да ходи - и го обявяваха за

темерут.

Отказваше да лъже - и го сочеха с пръст заради жестокостта му.

Отказа да бъде като всички, за да не се обезличи - и всички го обвиниха ,че иска

да бъде център на внимание.

Има нещо, което трябва да приемем. Той, който беше лекар, психиатър,
психотерапефт , психоаналитик , преподавател по комуникаця и що годе
проницателен наблюдател на света.... Той, колкото и страно да звучи, никога не
можеше да разбере никого!

Какво остава от живота на това човешко същество? Струваше ли си този

живот?

Остават децата му и дори само заради тях си струваше.

Остават многото или малкото ( аз мисля ,че беше много ) , което този човек
даде, остави, научи и с което помогна на пациентите си.

Остават приемствеността на работата му - чрез неговите колеги в областта

на здравеопазването и на образованието, които се учеха или твърдяха, че се
учат от него.

Остават солидната финансова опора, която толкова го тревожеше през

последните години.

Остават мисълта и написаното от това човешко същество.

Остават спомена за доброто му настроение, за усмивката и оригиналността

му.

Остава увереността , че може и " трябва" да се борим за собствените си идеи.

Тук почива някой, за когото можем

да кажем-

без страх ,че ще сгрешим, -

че направи всичко ,което бе по силите му,

за да бъде щастлив...

И го постигна!

Може би след всичко изречено , вече има смисъл епитафът, който той самия
поиска да бъде изписан на гробът му :

Да бъдеш щастлив - означава да

изпитваш увереността,

че си на правилиния път.

за пропуснатия ден

дата: 01.08.2009
22:41

ИСКАМ из „ Нека ти Разкажа „ – Хорхе Букай

Искам да ме излушаш, без да ме съдиш.Искам мнението ти, не съвет.

Искам да ми вярваш, без да изискваш.Искам помоща ти, но не и да решаваш

вместо мен.

Искам грижите ти, но не и да ме обезличаваш.

Искам да ме гледаш, без да проектираш твоите неща у мен.

Искам прегръдката ти да не ме задушава. Искам да ме окуражаваш без да ме

насилваш.

Искам да ме подкрепяш, без да се нагърбваш с мен.

Искам да ме защитаваш без лъжи.

Искам да си близо , без да ме завземаш.

Искам да познаваш моите черти, които най-силно те отвращават.

Искам да ги приемеш ,без да се опитваш да ги промениш.

Искам да знаеш.... че днес може да разчиташ на мен...

Безусловно.

и едно за утре :)

дата: 01.08.2009
22:45

ИЛЮЗИЯ из „ Нека ти Разкажа „ – Хорхе Букай

Имало някога дебел и грозен селянин,

който се влюбил ( и как иначе?)

в прелестна русокоса принцеса....

Един ден принцесата - иди ,че разбери защо-

целунала дебелия и грозен селянин ....

и той магически се превърнал

в строен и напет принц.

( такъв поне го виждала тя ... )

( такъв поне се чувствал той ... )

a за пропуснатото щастие

дата: 02.08.2009
14:01

Здравей! Имам нужда да пиша...ама не ми се пише на всеки!??! А пък ако пиша

на теб сто на сто ще се заяждаме :) Така че съм в дилема....ама карай ,така ще е.
Има хора - има проблеми!
Всеки път като си чета разказчетата ти за превъплъщението на хората и техните
странни съдби , и ги виждам от различен ъгъл. Сега разбрах ,че ти си Ямата.И аз
колкото и да си знам възможностите за рационален избор,винаги съм натресен в
нея.Тук няма да разсъждавам повече по темата щото ми идват пак едни
апокалиптични мисли с които нямам намерение да дружа вече.И така...скоро
четох някъде едно страшно интересно четиво: какво е като един мъж обича една
жена. Изкефиха ме там глупостите....но краят беше размазващо спиращ потока
на кръв : "Когато един мъж обича една жена, Бог да му е на помощ! ".

Хайде със здраве:))

:)

дата: 02.08.2009
23:37

Здравейте господине млади :))))))

Мисля да ти драсна някой ред, просто ей така или само за да разсея

някои съмнения , които мисля са се надигнали в душицата ти.
Повода за мето мълчание !!!!
 През последните 2 дни , просто преминах през един период на лека
емоционална депресия, но аз си обичам тези състояния , щото в тях
осъзнавам много неща. Това за мен са моментите на преусмисляне и
пренареждане на преоритетите. Не съм мислила за теб , за нас , или
за който и да било ( пак пояснявам ) , мислих единствено и само за
себе си. Стигнах до някои много важни изводи з асебе си и съм
много доволна. В момента се чувствам доста по добре, като заредена
с нова енергия, а и как няма след като намерих някои търсени
отговори.

Единствения проблем е ,че емоционалното изхабяване малко

разстрои здравословното ми състояние. Но от утре ще започна да се
оправям и с това.

Ей и да знаеш....

Живота е хубав :)

действителност

дата: 03.08.2009
00:01

Действителността е абстрактно понятие.

Всеки я вижда със своите очи, всеки я приема по своя си начин.

За едни тя е път осеян с рози,

за други гърне пълно с лайна.

Има само едно правило за това :

всичко е просто в нашата глава.

......

Не е определящо къде се намираш ти сега,

а на къде те е повела мисълта.

(Няма тема)

дата: 03.08.2009
20:29
Днес пак успя да ме ядосаш, и продължавам да се питам ,дали
наистина не се заблуждавам за това какъв всъщност си ти. Може би
наистина не си този , който си мисля . Този образ съществуващ в
съзнанието ми , май не е релен . Интересно е , защото на моменти
сякаш усещам някакво мило същество до себе си, не във физически
аспект . Дали това е образа, с който аз съм избрала да си те
представям, а ти в действително си човек твърде различен от моята
представа. Явно е ,че с теб не можем да трептим в една чистота,
колкото и да ми се иска . Истината е ,че просто се заблуждавам.
Истината е ,че като погледна в очите ти сякаш виждам всико, но
бидейки на разстояние , все едно общувам със съвсем различен
човек.

Казват , че очите на човек били прозорец към душата му.... И идва

следващия въпрос - каква е твоята душа? Дали наистина съм се
докоснала до нея , аз си мисля ,че да. Но в много отношения ти не си
този човек, не си тази душа, която тъй силно ме привлече.

Прости заблудата ми.

"До Пенка и назад" от Аркадий Гайдар

дата: 03.08.2009
22:47
Как пък един път не се сети да напишеш нещо свястно,как не те жегва
съвестта.Ми ти нямаш такава.А и съвест не продават по магазините.Поне от
минералната вода да ти влизаше нещо в главата.Ама ти всичко изпикаваш.Много
си борбена като хвърляш камъни.
Ти имаш ли представа колко пъти до сега си ме ядосала.Как се чувствам аз през
всичкото това време от което те познавам.Госпожица накърнено чувство?!?
Дишай лепило,яж пластелин,смучи олово или ръбай балатум...все ми е тая.За
никой досега не ми е пукало така, както за теб,,,а и никой до сега не ми е ебавал
майката както ти.Какво да си мисля аз....ами аз вече спрях да мисля.Писна ми от
твоите простотии.Хубаво си мислих да запазя мълчание...но то не се трае
вече.Всяка моя дума е изопачена,всяко мое действие е грешно,на всичко се
намира кусури.ЕЕЕЕЕееееее,ама аз нямам нерви като корабни въжета.То и те
горките трудно биха те издържали.Ебати дрисливото дрисне.Пестя си
"куршумите",както ти си мислиш,Тя не се трогвала,че кой иска да се трогваш??
Всичко се върти около Теб!!!То бива егоизъм и себелюбие..ама ай сиктир.
Обиколи Земята,но моля те остани на Марс.Там ще бъдеш сред
свои/предполагам/ И на тях няма да им е лесно ,ама да го духат. Писна ми от
силни думи и вяли постъпки.Няма очи ..няма души..няма нищо.Нищо!Тъмнина и
пропаст.Ти имаш ли представа какво причини на този човек?Как не те е срам да
вдигаш ръка като обвинител!?! Няма повече да запълваш дупки с мен.Няма
повече да ходиш по душата ми.Тук умишлено трия няколко реда гневни
слова.Това не е отговор.Досега бих написал книга ако на всяко твое издразване
отговарях с писмо.Ти не си Жената в която се влюбих.Ти си друго-адски плъзгаво
лъжливо лицемерно предателско авантюристично подмамващо изподлено
студенокръвно хищничиски прелестно същество което е доволно и щастливо
само когато пие кръв.Е ....новото ти препятствие е преодоляно,новата ти
емоционална дупка е запълнена.Доволна си ,нали:).Ти отново си на
върха.Честито!Радвам се ,че ти помогнах...да умреш спокойно.Как пък никога не
ме разбра,как не ме позна в тълпата...Онзи селянин не бях аз...Верно знаеш как
да ебеш майката на един човек:((.Хайде със здраве,дано си доволна сега!

Действителността е абстрактно понятие.

Всеки я вижда със своите очи, всеки я приема по своя си начин.

За едни тя е път осеян с рози,

за други гърне пълно с лайна.

Има само едно правило за това :

всичко е просто в нашата глава.

......

Не е определящо къде се намираш ти сега,

а на къде те е повела мисълта.

Ти живееш в заблуда.

Re: "До Пенка и назад" от Аркадий Гайдар

дата: 04.08.2009
00:21
Ама и ти си еееееебати наглото създание. Господин много наранения
. ТИ нормален ли си или твойта степен на шизофриния вече е
достигнала своя апокалиптичен връх. Толкова търпеливо се отнасям
с Вашата особа, че просто се чудя на себе си от къде го изкопах това
търпение, а ти неблагодарно същество - смееш да ме наричая
Егоистка. Кой не е спрял да ми говори за трагичното си състояние и
наранените си чувства, който постоянно мрънка като сополиво
диване, колко са наранени чувствата му , и КОЙ питам, не спира да
се дразни при всеки удобен случай с това колко съм несправедлива
към НЕГОВИТЕ нужди . ТИ малоумен ли си или в част от мозъка ти
наистина има нещо збъркано. ДО СЕГА ЕДИНСТВЕНО АЗ СЪМ
ПРИЧИНАТА ДА ИМА НЯКАКВИ КОНТАКТИ МЕЖУ НАС! Ти с
нищо не се постара да запазиш това познанство, толкова си обсебен
от нещастието, което ти се е случило. Абе ти от кой свят си не знам,
но тук на земята влюбените хора показват любов, а ти освен да ме
нападаш , обиждаш и обвиняваш нищо друго не си направил.
Съжалявам, но аз не съм мазохистично създание, за да търпя
изкрейзалите ти изблици.

За какво си ми ядосън пък ти, за смотания СМС, който ти пратих

или за това , че при цялото ми желание да съхраня едно добро
познанство, оставих да си поиграеш с нервната ми система. Вярвай
ми положих всичко в това да изградя едни наистина добри
отношения помежду ни, едни ползотворни и за двамата ни
отношения. Не съм искала да получавам каквото и да е от теб - само
разбиране. Но с това последното писмо просто ме разби. Толкова си
заслепен от егоцентризма си ,че се опитваш да ме окаляш и осереш.
Твоя си работа. Наистина вложих много от себе си.

И един съвет за последно , преди да търсиш тресчица в окото на

другия , обърни внимание на гредата в своето око. Безочливо сляп си
за собствените си простотии, а смееш да клеветиш другите. Това не
само е безпределна наглост, но и липса на каквато и да е хуманост и
благородство.
 Толкова от мен, май наистина много съм се заблудила , по
отношение на теб. Аз няма повече да търся вниманието ти, ходи си
по твоя път със здраве. И дано никога пътищата ни не се срещнат
отново. Забрави ме!
 Re: Kartichka ot Пепилота
дата: 27.11.2009
20:24

Благодаря !!!
Пак ме изненада приятно :) . Искам толкова неща да ти кажа....искам да изживея
толкова много моменти с теб...
И не ми е нужен алкохол или друг стимулант ,за да ти кажа колко те обичам! То е
вътре в мен ..и едва ли някога ще забравя .Благодаря ти !!!
 Happy Birthday :)

дата: 19.02.2010
10:38

Честит Рожден Ден!!!

Пожелавам ти много здраве,щастие,късмет и най-вече любов!

Нека всяка твоя съкровена мечта стане реалност!!!
Помни,че живота е като огледалото..
и ако ти му се усмихнеш и то ще ти отвърне със същото!
Така че винаги бъди все същото усмихнато момиче!!!

Ти си в сърцето ми!!!

Весел празник! :))

 ЕПИЛОГ

И всичко свърши просто така – както бе и започнало. В последствие на няколко

пъти се срещахме с Джеймс, но вече всичко беше много по-различно. Нямаше ги
всички онези изпепеляващи емоции, бяха заменени от тихото спокойствие на
посредствеността. Опознавайки някой , разбираш... А, с разбирането се променят и
нагласите, очакванията, копнежите.... всичко! И сините очи ,вече не излъчваха
онова чувство на топлина. Вече не бях подвластна на тяхната магия и очарование.

Сега съм щастливо обвързана с бащата на моите деца. И поглеждайки назад, във
времето когато бях просто момиче , отдадено на живота, черпейки с пълни шепи от
всичко- съм благодарна. Благодарна за тази и много други връзки, които съм
имала. Всяка една от тях ме направи човека, който съм днес. И макар да вярвам в
правилото ,че човек получава толкова, колкото и дава, имам усещането ,че преди
всичко съм получила в повече. Чувствам се богата. Защото животът ми предложи
ВСИКО, и аз нищо не върнах .

КРАЙ