СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ „СВ.

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

Катедра „Реторика“

Дисертационен труд
за получаване на научната степен „доктор“
Професионално направление 2.3. Философия (Реторика)

Демагогия в парламентарните дебати:

България в Европейския съюз (2004 – 2007)

Том 1

Докторант: Научен ръководител:

Анна Иванова Проф. д.ф.н. Донка Александрова

София, 2016
 СЪДЪРЖАНИЕ

УВОД ......................................................................................................................................... 5
1. Актуалност и значимост на изследвания проблем ........................................................ 5
2. Аспекти на състоянието на изследвания проблем ........................................................ 7
3. Параметри на изследването ............................................................................................. 8
ПЪРВА ГЛАВА КРАСНОРЕЧИЕ И ДЕМАГОГИЯ. РАЗБИРАНИЯ ЗА ДЕМАГОГИЯ
И ЗА ОСНОВНИЯ Й ДЕЯТЕЛ – ДЕМАГОГА ................................................................... 14
1.1. Красноречие и демагогия ........................................................................................... 14
1.1.1. Общуване и комуникация.................................................................................... 17
1.1.2. Аргументация и демагогия .................................................................................. 20
1.1.3. Убеждаване, въздействие, манипулация и демагогия ...................................... 22
1.1.4. Морално (не)допустими средства за убеждаване ............................................. 22
1.1.5. Политика, лидерство и демагогия ...................................................................... 23
1.1.6. Парламентарна демагогия и парламентарна реторика ..................................... 26
1.1.7. Медии и демагогия ............................................................................................... 27
1.2. Разбирания за демагогия............................................................................................. 28
1.2.1. Дефиниране в източници на руски език............................................................. 30
1.2.2. Дефиниране в англоезични източници .............................................................. 31
1.2.3. Дефиниране в български източници .................................................................. 32
1.2.4. Обобщени характеристики .................................................................................. 35
1.2.5. Разбирания за демагогия и демагог в художествени произведения................ 39
1.2.6. Разбирането за демагогия в научното пространство ........................................ 45
1.3. Обобщение на първа глава ......................................................................................... 64
ВТОРА ГЛАВА МЕТОДОЛОГИЧЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ ...................................... 65
2.1. Лингвистични аспекти ................................................................................................ 65
2.1.2. Речеви актове и демагогско изказване ............................................................... 69
2.1.3. Демагогско изказване и комуникативни постулати.......................................... 71
2.1.4. Семантика и синтактика на демогогското изказване........................................ 72
2.1.5. Ключови думи в демагогското изказване .......................................................... 73
2.1.6. Методи, приложени в изследването ................................................................... 75
2.2. Реторически аспекти ................................................................................................... 77
ТРЕТА ГЛАВА ЕЗИКОВАТА СИТУАЦИЯ СЛЕД 1989 Г. ............................................. 78
3.1. Казионен език преди и след 1989 г. ........................................................................... 78
3.2. 1997 година: „Викове и шепот“ сред „Първата вълна или шизофренията на
прехода“ .............................................................................................................................. 79
3.2.1. Специфики на демагогските изкази според „Викове и шепот“ (1997) на
Гиньо Ганев..................................................................................................................... 80
3.2.2. Специфики на демагогските изкази според „Първата вълна или
шизофренията на прехода“ (1997) ................................................................................ 82
3.3. Периодът 1998 – 2007 г. .............................................................................................. 85
3.4. Обобщение на трета глава .......................................................................................... 86
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА ЛИНГВИСТИЧНИ АСПЕКТИ НА ДЕМАГОГИЯТА И НЕЙНИТЕ
СИНОНИМИ .......................................................................................................................... 88
4.1. Лексемите демагог и демагогия в изказванията на българските политици .......... 89
4.1.1. Статистически данни за употребата на демагогия и демагог .......................... 89
4.1.2. Езикова интерпретация на лексемата демагогия .............................................. 92
4.1.3. Характеризаторът демагогски: словосъчетания с демагогски ........................ 94

2
 4.2. Синоними и евфемизация на демагог ....................................................................... 96
4.2.1. Синоними на демагог: популист ........................................................................ 96
4.2.2. Синоними на демагог: анализ на използването на измамник и лъжец......... 100
4.2.3. Синоними на демагог: анализ на използването на лексемите лицемер,
фарисей, велзевул, политикан ..................................................................................... 102
4.2.4. Обобщение на назоваванията на деятеля демагог .......................................... 102
4.3. Синоними и евфемизация на демагогия ................................................................. 102
4.3.1. Анализ на употребите на измама...................................................................... 102
4.3.2. Синонимни и евфемизация на демагогия: анализ на употребите на лъжа .. 106
4.3.3. Синоними и евфемизация на демагогия: анализ на употребите със съставка
лицемер*** .................................................................................................................... 116
4.3.4. Велзевулство, фарисейство и фарисейщина, политиканство ...................... 123
4.3.5. Синоними и евфемизация на демагогия: анализ на употребите на лексемата
популизъм и съставката популистк*** ....................................................................... 126
4.3.6. Синоними и евфемизация на демагогия: анализ на употребите на лексемата
спекулация/спекулации и действието спекулирам ..................................................... 134
4.3.7. Обобщение на синонимията и евфемизацията при назоваването на явлението
демагогия....................................................................................................................... 141
4.4. Перформативът обещавам и лексемата обещание/обещания ............................... 142
4.5. Фрази маркери за демагогско изказване ................................................................. 147
4.5.1. Фрази за известност ........................................................................................... 148
4.5.2. Фразата всички (и децата) знаят, че ............................................................... 151
4.5.3. Фрази за очевидност .......................................................................................... 153
4.5.4. Фрази за съгласие ............................................................................................... 156
4.5.5. Фрази за непряк съвет (предложение).............................................................. 160
4.6. Сравнителен анализ на статистическите данни ..................................................... 166
4.6.1. Сравнителен анализ на статистическите данни от лексемите демагогия,
популизъм, измама, лъжа и спекулация ..................................................................... 166
4.6.2. Сравнителен анализ на статистическите данни от лексемите демагог, популист,
измамник, лъжец и спекулант .................................................................................... 169
4.7. Динамичен анализ на статистическите данни ........................................................ 172
4.7.1. Динамичен анализ на данните за лексемите демагогия, популизъм, измама,
лъжа и спекулация ....................................................................................................... 172
4.7.2. Динамичен анализ на данните за лексемите демагог, популист, измамник,
лъжец и спекулант. ...................................................................................................... 176
4.8. Корелационен анализ ................................................................................................ 177
4.8.1. Корелационен анализ на статистическите данни при лексемите демагогия,
популизъм, измама, лъжа и спекулация ..................................................................... 177
4.8.2. Корелационен анализ на статистическите данни при лексемите демагог,
популист, измамник, лъжец и спекулант .................................................................. 179
4.8.3. Корелационен анализ на статистическите данни на лексемите от едно
лексикално гнездо ........................................................................................................ 180
4.9. Обобщение и изводи ................................................................................................. 181
4.9.1. Деятелят демагог ................................................................................................ 181
4.9.2. Явлението демагогия ......................................................................................... 182
4.9.3. Перформативът обещавам ................................................................................. 183
4.9.4. Фрази маркери за демагогия ............................................................................. 184
ПЕТА ГЛАВА КЛЮЧОВИ ДУМИ ОТ КАРТИНАТА НА СВЕТА................................ 185
5.1. Промяна ...................................................................................................................... 185
5.2. Преход ........................................................................................................................ 187
5.3. Криза ........................................................................................................................... 190

3
 5.4. Членство, приемане, присъединяване, преговори ................................................. 194
5.4.1. Членство ............................................................................................................. 194
5.4.2. Приемане ............................................................................................................. 196
5.4.3. Присъединяване .................................................................................................. 199
5.4.4. Преговори ............................................................................................................ 202
5.5. Контексти със съставка европ***: Европа, Европейски съюз, европейска
общност ............................................................................................................................ 204
5.5.1. Европа .................................................................................................................. 204
5.5.2. Европейски съюз ................................................................................................. 206
5.5.3. Европейска общност .......................................................................................... 210
5.6. Оценка на процеса на приемане в парламентарните изказвания ........................ 213
5.6.1. Стремеж към ..................................................................................................... 214
5.6.2. Нормалност ......................................................................................................... 215
5.7. Демокрация, тоталитаризъм, комунизъм .............................................................. 218
5.7.1. Демокрация ......................................................................................................... 218
5.7.2. Тоталитаризъм .................................................................................................. 221
5.7.3. Комунизъм .......................................................................................................... 223
ЗАКЛЮЧЕНИЕ .................................................................................................................... 229
ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА ............................................................................................... 234

4
 УВОД

1. АКТУАЛНОСТ И ЗНАЧИМОСТ НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРОБЛЕМ

След 1989 г. в България започна откъсването от установения 45-годишен

обществен ред, определян като тоталитарен. Периодът се свързва с години на промяна и
преход, зараждане на надежда у хората за по-добро бъдеще и стремеж към
присъединяването на България към Европейския съюз (ЕС). През 2005 г. тази цел е
осъществена, и членството в ЕС става факт през 2007 г. Еуфорията на новоприетата страна
членка е висока.
Създаден като икономическа организация, ЕС постепенно развива функциите си, и
голяма част от въпросите, с които се занимава, са от политически характер. Една от
главните цели на организацията е да защитава човешките права на европейско и
международно равнище: „Човешко достойнство, свобода, демокрация, равенство,
върховенство на закона и спазване на човешките права – това са основните ценности на
Съюза“1. Целите на ЕС звучат обещаващо, сред населението цари еуфория, българските
граждани са оптимистично настроени за бъдещето на страната си и с нетърпение очакват
шанса за личен и социален просперитет като резултат от присъединяването след 15-
годишен преход и положените усилия за адаптиране на държавата към изискванията на
ЕС.
Интересни са статистическите параметри на тези очаквания. През есента на 2005
год. се отчита любопитно движение в това отношение. То се свързва със спад в доверието
към ЕС, с нарастване на песимизма, но като цяло, в съпоставителен план, негативизмът е
все още нисък2. Започва сблъсъкът между изкуствено поддържани оптимистични нагласи с
реалностите и неудовлетвореността от случващото се. Анкетните проучвания сочат, че
голяма част от българското население постепенно губи вяра в Европейския съюз. Отчита
се, че дискусиите и информацията, които достигат до обществото по темата ЕС, са крайно

1
http://europa.eu/about-eu/index_bg.htm, последно достъпен на 27.03.2015 г.
2
По данни от изследването на Евробарометър 64, есен 2005 г., проведено по поръчка на Генерална дирекция
„Преса и комуникации“ на Европейската комисия, става ясно, че половин година доверието на българите към
Европейския съюз спада близо със 7 пункта. Недоверието пък се увеличава с 8 пункта. То все пак запазва по-
ниски стойности от средното за жителите в страните членки (20%). През есента на 2005 г. 50% от българите
смятат членство в Европейския съюз за полезно, което е с 11 пункта по-ниско в сравнение с резултатите от
пролетта. Стойностите на усещането за надежда у българските граждани е сходно с това на новоприетите
страни членки. Делът на българите, които вярват, че членството на страната ни в ЕС е за добро, намалява с 4
пункта за половин година. Песимизмът е нараснал (9% + 2 пункта). Оптимистичните нагласи на българите
отчетени от пролетния Евробарометър бележат спад: половин година по-късно 48% твърдят, че през изминалите
пет години положението им се е влошило. България и Румъния се нареждат сред най-песимистично настроените
страни относно своя начин на живот.

5
недостатъчни, тоест липсва информация. Нарушена е комуникацията между
гражданите и управляващите. Нараства политическото логорейно говорене, без да се казва
нищо по същество. Политическите послания са лишени от информативност. Това води до
объркване и несигурност сред населението.
Гражданското доверие към обществени промени започва да се губи. Страната заема
една от последните позиции по начин на живот на населението. Периодът е белязан от
години на оставки, предсрочни избори, недоволни граждани, непрекъснати протести и
нежелани управляващи. Тенденциите се усилват с настъпването на глобализацията.
Безспорно в този период стават все по-видими глобализационните въздействия, но в
обществото битуват (1) високи и дори нереални очаквания, (2) реален масов нисък жизнен
стандарт, (3) липса на информация и нарушена комуникация и (4) поддържане на
състояние на преходност, което не отминава. Може да се твърди, че посочените специфики
са сред основните съставки, които създават благоприятна среда за развитие на демагогски
прояви. Има(ло) ли демагогия в този период, и какви са (били) проявите й тогава, дали вече
не е започнал своеобразен „рестарт” на демагогските изяви, или трансформации с
демагогски привкус, които носят дългосрочен ефект – това са въпроси, чийто отговор ще
бъде търсен в настоящата разработка. Тъкмо поради това темата за наличието на демагогия
в изказванията на българските политици от парламентарната трибуна през емблематичния
за България период (2004 – 2007 година) би позволила да се очертае разбирането й, и да се
даде поне частичен отговор на настъпилата и съществуващата неориентираност по
отношение на българското членство в ЕС.
За демагогия се говори много, тя бива порицавана като обществено явление или
като съзнателно провеждана политика3. И въпреки това демагогията присъства дори във
всекидневните контексти при междуличностно общуване. Когато се потърсят нейни
конкретни прояви, тя сякаш се изплъзва. В едно интервю с проф. Д. Александрова е
отбелязано: „Когато един оратор прекрачи границата на истината, дори да е виртуозен
оратор, демагогията му може да се обърне срещу него и да го принуди да си направи
харакири тъкмо със собственото си слово. Друг път обаче тъкмо витиеватата реч може да
приласкае, да отвори железни врати“ (Александрова 2011).

3
http://www.bizimi.com/new_article/index.php?url=content_politics/article3.php

6
 2. АСПЕКТИ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ИЗСЛЕДВАНИЯ ПРОБЛЕМ

Формулирането на цел, поставянето на проблеми и решаването на конкретни

задачи в изследването със заглавие „Демагогия в парламентарните дебати: България в
Европейския съюз (2004 – 2007)“ предполага да се проучи обширна специализирана
научна литература, представена в трудовете на родни и международни учени.
От проучването на фонда основно в Националната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“, на библиотеката на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, на
библиотеката на Българската академия на науките, а също и на интернет ресурси, се
установи, че в българското научно пространство изследване, засягащо проблема за
проявите на демагогията в политическия език тъкмо по темата за присъединяване и
членство на България в ЕС през периода 2004–2007 г., липсва. Липсата е от обективен
характер. Едва в последно време започна да се приема, че строго дисциплините
изследвания – особено в областта на хуманитаристиката не са (само)достатъчни, за да
осветят цялостно даден проблем.
Налице е огромен брой научни трудове, в които се засягат въпроси за
парламентарната реторика у нас, за езика по време на прехода, за реторичния
инструментариум и появата на нови изразни средства при процесите на присъединяване на
България в ЕС, за употребата на пропагандни техники и езикова демагогия с цел лично
облагодетелстване. В областта на реториката и историята на реториката има немалко
изследвания за езика на политическите изказвания. Лилия Методиева в труда си
„Парламентарна реторика“ (2002) анализира особеностите и промените в парламентарното
красноречие у нас. В „Европейската и Атлантическата интеграция на България.
Реторически аспекти“ (2004) на И. Мавродиева един от акцентите е проучване на
новосъздалите се реторични практики в политиката в периода на интеграция на България
към НАТО и Европейския съюз. В лингвистиката се говори за език на политиците и
политическа лингвистика, за политически дискурс. В книгата „Езикови портрети на
български политици и журналисти. Част втора“ се отбелязват новите тенденциите в
политическото говорене и защо политиците говорят едно, а действията им се разминават с
изказванията им (Миланов, Сталянова 2014). Отчитат се също културни специфики, които
се използват, за да се разраства демагогията. Развитието на информационно-
комуникационните технологии, от една страна, разшири достъпа до информираност, но
позволи, от друга страна, да се усъвършенстват демагогските похвати. Може да се обобщи,
че интересът на учени от различни научни направления към демагогската проблематика е
висок, методологичните подходи са разнообразни, анализите и интерпретациите –

7
изобилни. В същото време изследване върху избрания въпрос, формулиран като тема на
докторантския труд, не бе установено да съществува в българското научно пространство.

3. ПАРАМЕТРИ НА ИЗСЛЕДВАНЕТО

Ракурсът на настоящото изследване, търсещ конкретни измерения на демагогията в

изказванията на български политически лидери от парламентарната трибуна (2004–2007),
представлява актуален проблем с оглед на комбинирането на реторичното,
лингвистичното, социалното в контекста на формирането на българското гражданско
общество и присъединяването на България към Европейския съюз. Анализът, който беше
извършен върху издадената литература, направи възможно да се формулира основният
проблем на настоящото изследване, а именно – необходимостта от експлициране на
прояви на демагогията в парламентарни изказвания въз основа на езикови механизми. Този
проблем се конкретизира върху езикови прояви на демагогията в конкретни политически
изказвания (послания), отправени от трибуната на Народното събрание. Обединяваща е
темата, свързана с присъединяването към Европейския съюз, която предизвика както
еуфория, така също и разочарования.
Работната хипотеза, върху която се изгражда изследването, може да се формулира
така. Допуска се, че в периода 2004 – 2007 г. се създават условия за „рестарт” на
демагогията (част от факторите бяха посочени по-горе). Този рестарт е свързан с
динамика на обществената среда и е стимулиран от информационно-комуникационните
технологии. Допуска се също, че въз основа на реално артикулирани политически
изказвания по темата чрез тяхното интерпретиране може да се проследят и изведат
съвременните прояви и/или елементи на демагогско изказване или поне на част от тях.
Трябва да се подчертае, че целта на изследването е не да квалифицира даден
политик като демагог или не. Всички политически лидери в изказванията си използват общ
език, и това е българският език. Всички политически лидери преследват определени цели,
говорейки. Би било наивно да се смята, че те не прибягват до реторични похвати в
изказванията си или до елементи от демагогската реторика. Но също така би било
несериозно, ако се подценява развитието на явлението и проявите му в новата
интерактивна и високотехнологична среда.
Периодът от 2004 г. до 2007 г. съчетава няколко значими фактора. В социално-
икономически и политически аспект той е белязан от знака на прехода, промяната или
кризата. Могат да се посочат поне два важни момента, които го предхождат: смяната на
политическата визия през 1989 г. и отказът от тоталитарния тип общество, съответно и

8
отказът от тоталитарния тип демагогия, и последващ неясен преход, който формира високи
очаквания покрай подготовката за членство в ЕС, намаляващ жизнен стандарт, навлизане и
масовизиране на ИКТ, осезаеми глобализиращи въздействия и повишаване на усещанията
за несигурност. Вторият момент е през 2005 г. и е свързан с членството на България в ЕС
(предприсъединителния договор), но и през 2015 г. страната продължава да бъде извън
шенгенската зона. Еуфорията е кратка, и негативните тенденции като че ли започват да
доминират. Определено се наблюдава свиване в духовната сфера. В технологичен аспект
нови перспективи за обществените комуникации дава тласъкът в развитието на
информационните технологии. В езиков аспект настъпват промени в регистрите и
стиловете на езика, промени в изказите, наред с преход от тоталитарен към убеждаващ
политически език. В реторичен аспект се отчита засилено изучаване на реторичните
похвати и прилагането им в сферата на управление на общественото мнение и въздействие,
по-често представяни като манипулация на общественото мнение от неспециалисти.
Цел на изследването е да освети (експлицира) езиковите пътища и механизмите за
реализация на демагогията, които са били използвани при парламентарните обсъждания.
Тя съответства на разбирането за реторика в трудовете на Д. Александрова, срв.: „В този
смисъл реториката се разбира като способност за откриване на методи за убеждаване
(подч. мое, А.И.) във всички възможни ситуации (Аристотел), т.е. тя притежава
универсално приложение“ (Александрова 2013: 27). Очевидно прилаганите „методи за
убеждаване” биват успешни в онзи период предвид създадените очаквания и нагласи у
социума. Акумулирането на текстове от подобен характер би предизвикало и онзи
необходим нов поглед към разбирането за демагогия, адекватен на съвремието ни. Това
вече би довело и до значителен принос, доколкото цел на научната дейност е именно
търсенето и създаването на (по)знание.
Обект на изследването са изказвания на български политици по темата за
членството на България към ЕС от трибуната на Народното събрание въз основа на
стенограмите, публикувани на сайта на Народното събрание. Те носят белезите на
реторичното – убеждаващо и/или разубеждаващо въздействие, и са послания към
българското общество, послания на заявени политически позиции към света и към
Европейския съюз.
Предмет на изследването е идентифицирането и експлицирането демагогските
прояви в тези изказвания.
В настоящата разработка, въпреки тънките граници, следва да се отбележи
различието, което се влага в разбирането на демагогия:

9
 (1) като явление ще бъде представяно шрифтово немаркирано, демагогия,
(2) като означение (референция) – с долна черта, демагогия,
(3) като представа (концепт) – с получер, демагогия,
(4) като лексема (дума) – курсивирано, демагогия.
Необходимостта от разграничаването е породена от факта, че често не се прави
разлика между тях. Това предполага, че в политическите изказвания по темата за
членството на България в Европейския съюз ще се търсят най-малко артикулациите на
самата лексема демагогия, наличието й в дадено изказване, от една страна, и проявите (на
представата) за демагогия на езиковото равнище, доколкото изказването е част от езика.
Хронологичните рамки на изследването обхващат периода от 2004 г. до 2007 г.
Неизбежно обаче се оказа разширяването на времевите рамки в определени случаи с оглед
на постигането на формулираната цел.
Реализирането на поставената цел, а именно – да освети конкретните езиковите
пътища и механизмите на демагогията в изказванията на съвременни български
политически лидери – изисква решаването на следните задачи:
1. Преглед на разбирането за демагогия и основния й деятел (актьор) – демагога
в специализирани източници. Изпълнението на тази задача се свежда до подбор и
представяне на значими за изследването трудове, за да се очертае по-ясно линията, от
която започва разработката.
2. Избор и изграждане на подходящ методологичен инструментариум за
изследване на предмета – демагогията, и който да позволи идентифицирането на
демагогски елементи в изказванията.
3. Анализиране на езиковата ситуация след 1989 г. и към изследвания период с
оглед на условията за реализиране на демагогията.
4. Анализ на употребите на демагогия и нейни синоними в парламентарните
изказвания през 2004 – 2007 г.
5. Анализ на контексти, отнасящи се до езиковата ситуация през визирания
период.
Методологично концепцията на изследването, определяща неговите основни
направления, неговата структура и методи, се базира на междудисциплинния и
интеграционния характер като подход, на неговата лингвистична и реторична, но в крайна
сметка – социална и хуманитарна насоченост. Това предполага интегриране на знания от
различни тяснонаучни дисциплини, което в процеса на изследване осигурява
разностранност и възможност за извършване на корекции, а също и преодоляване на

10
противоречието между (ре)конструирането на реалност, чиито закономерности не са
напълно известни, и съвременната наука, чиито знания са организирани в строго научни
дисциплини. Изследването се базира на елементи от системния лингвистичен анализ, на
анализи от езиковата прагматика, на анализи на реторични похвати. Концепцията на
изследването се базира също така на признаването на универсалните основи на прилагане
на науката за разрешаване проблемите на устойчиво развитие, детерминирани от триадите:
„минало – настояще – бъдеще“; „език – общество – политика (управление)“, както и от
отношенията на философските категории „част и цяло“. Споделя се разбирането, че
познанието на цялото не се свежда и изчерпва с изследване на неговите части, че
свойствата на частите не са сводими към цялото – единството и многообразието на
свойствата на обектите не може да бъде обхванато чрез откъсването им. Изказва се
съмнение по отношение на редукционисткия подход и по отношение на свеждането на
сложното към по-просто.
Методологичната основа на изследването се определи от спецификата му.
Основополагащи са общолингвистичните и общореторичните подходи, реализирани на
основата на системния и на комплексния подход, на културната, историческата и езиковата
съобразност. Като общи научни методологични принципи са използвани принципите на
историческата реконструкция, на единството на теория и узус, на допълнителността.
Принципът на историзма налага изискването обектите да се разглеждат в динамиката на
развитието им. Те се изучават като променящи се във времето. Системният подход налага
изискването обектите да се изследват като системи, цялости с многообразие от типове
връзки както вътре в обектите от даден концепт, така и извън концепта. Самият процес на
изследване също е сложна система.
Методите на изследването включват общонаучни и общолингвистични – анализ и
синтез на информацията, получена от ексцерпциите и специализирани разработки,
обобщаване и систематизиране на данните, сравнителни и съпоставителни методи,
статистически методи (сравнителен, динамичен, корелационен анализ) и др. Изследването
дори и на периоди от близкото минало (2004–2007) предполага и елементи на
ретроспективен анализ. Проучването на конкретния източников материал
(текстове/стенограми от политически заседания), направените ексцерпции,
статистическата им обработка са съобразени с научните тенденции, но всъщност
представят уникален подбор, който не е просто ексцерпиран и представен, обобщен и
систематизиран, а е подложен на последващо интерпретиране. Водещ е контент анализът,
по-точно рейдовият контент анализ. Избраният проблем предполага и включването на

11
компоненти от факторния анализ – неизбежно стои въпросът за факторите, които влияят
върху разгръщането на демагогията – и като езикова практика, и като основания за
езиковото означение на явлението. Разкриването на езиковите прояви на демагогията е
винаги езиково опосредствано, избраният подход е от конкретното (конкретни, реално
съществуващи езикови следи в изказванията (посланията), отправени от политически лица
от трибуната на Народното събрание) към абстрактното, което осигурява известна
стабилност при извеждането на механизмите на демагогията. Доколко множеството от
методологични избори е успешно, ще покажат резултатите, и в такъв случай натрупаният
опит ще спомогне да се видят отчетливо някои от специфичните културно-езикови
характеристики, които да послужат като основа за по-нататъшни адекватни
интерпретации.
Неизбежно за такъв тип изследвания е общуването с експерти от различни клонове
на знанието, за да не се изпадне в едностранчиво интерпретиране на проблема, но и за да
не се размие проблематиката в морето от интерпретации, становища и мнения. Това
общуване се провокира от авторката чрез участието й в различни научни форуми, където
се извършваше своеобразна апробация на прилаганите методи при представяне на
резултатите от отделни етапи. Апробацията на резултатите е направена чрез доклади и
изказвания на различни конференции, като са налице четири публикации (научни
съобщения) върху проблема, започнали от 2014 г.: „Интерпретация на българските
политически абревиатури въз основа на проекта ВААЛ“, „История и развитие на лексемата
демагогия“, „Употреби на лексемата демагогия след 1989 г. в изказвания на български
политици“, „Статистично-лингвистичен анализ на употребата на лексемите демагог и
демагогия в стенограмите на Народното събрание (2004 – 2007)“. Тук се установи и
частична скептичност по отношение на интерпретацията, наред с конструктивното
диалогово обсъждане на проблематиката. Междувременно подготовката на тези
публикации позволи да се събере материал, който беше включен в няколко учебника4 по
съответни дисциплини, предназначени за студентите от Университета по
библиотекознание и информационни технологии.

4
Захариева, Й. и А. Иванова. Медиалингвистика. София : Про Лангс, 2014.
Захариева, Й. и А. Иванова. Рекламата в печатните медии. София : Про Лангс, 2014.
Захариева, Й. и А. Иванова. Езикова култура. София : Про Лангс, 2015.

12
 За реализирането на целта на изследването са използвани като източникова база
текстове от стенограми на Народното събрание, частично – изказвания на политически
лидери в медиите (тук разбираме медиите в широк смисъл – преса, книги, е-издания),
откъдето са ексцерпирани. Емпиричната база включва и други данни, събрани и
систематизирани от авторката при изпълнение на задачите на изследването.
Перспективите на изследването, както и на други изследвания с подобен характер,
могат да се изразят в това, че и през ХХІ век боравенето с езика и прилагането на висшата
му формация в лицето на реториката като форма на човешка комуникация и въздействие
остават актуални с оглед на развитието на гражданските общества и човешката
цивилизация.
Структурата на изследването е в съответствие с логиката на научното изследване.
Състои се от увод, пет глави, заключение. В първата глава се представят аспекти от
разбирането за демагогия и нейния деятел (актьор). Във втора глава се описва избраният
изследователски подход и приложеният методологичен инструментариум. В трета глава се
щрихират фрагменти от езиковата ситуация след 1989 г., която е въвеждаща в контекста на
конкретната езикова ситуация за 2004–2007 г. В четвъртата глава се разглеждат
лингвистични аспекти в изказванията, които конкретизират допълнително проявите на
демагогия въз основа на ключови думи и статистически данни. В пета глава се допълват
чрез анализ на контексти с ключови думи аспекти от езиковата ситуация. В заключението,
въз основа на получените резултати, се прави обобщение, и се формулират изводи след
интерпретацията, резултатите, приносните моменти.
В края на изследването е представен: (1) списък на литературата – цитирани
източници и позовавания, който включва 87 заглавия; (2) списък на използваните
източници, чийто брой възлиза на 119, (3) приложения (списък на стенограмите).
Съдържанието на изследването е в обем 349 стандартни страници.
Интердисциплинната ориентираност на изследването предполага осигуряване на
допълнителен информационен фон, който е представен чрез разнообразни форми на
коментар на научни изводи и постижения в хода на изложението, наред с фиксирането на
нерешени проблеми и задачи.
В текста цитираната литература се посочва след съответния пасаж, а препратки към
нея, бележки и коментари се дават под линия. Смятам, че тази организация особено при
този тип изследвания, е по-улесняваща при четене и при необходимост от справки,
отколкото избора коментари и бележки да се изнасят в края на текста или в края на всяка
глава.

13
 ПЪРВА ГЛАВА

КРАСНОРЕЧИЕ И ДЕМАГОГИЯ.
РАЗБИРАНИЯ ЗА ДЕМАГОГИЯ
И ЗА ОСНОВНИЯ Й ДЕЯТЕЛ – ДЕМАГОГА

В тази глава се представя накратко демагогията в контекста на реториката,

допирните точки на демагогията с други научни направления: обществени науки,
комуникация, лингвистика и др. Целта е да се щрихира сложността и многопластовостта
на явлението. Тук се анализират дефиниции на явлението, разбирането за него и за неговия
деятел (вършител, актьор). Представено е разбирането в българския език, което позволява
да се определят ключовите думи в българското разбиране. Втората част от тази глава
резюмирано описва подбрани от авторката научни разработки, които дават обобщена
представа за насоките на изследванията на проблематиката на демагогията и демагогските
изказвания.

1.1. КРАСНОРЕЧИЕ И ДЕМАГОГИЯ

Реториката е най-старата дисциплина, която обръща внимание на

закономерностите, които се пораждат при предаване и възприемане на добрата реч и на
качествения текст, тоест при отправянето на послания и въздействието им върху
аудитория. В миналото реториката е възприемана като наука за добрата реч, като начин за
постигане на добро, като средство за убеждаване в доброто посредством речта със статут
на изкуство. Натрупаната хилядолетна опитност в сферата на реториката прави възможно
да се изведат фундаментални теоретични постановки по отношение на човешкото
изказване и човешкото мислене и логика, които имат практическо приложение по
отношение на убеждаването.
Жалонът, реториката да се разбира като способност да се открива при всеки случай
онова, което може да убеди, е поставен от Аристотел, ІІІ в. пр.н.е., в контекста на
дихотомията добро : лошо – истината е по-добра от противоположността й, а достойният
оратор не бива да убеждава в нищо лошо, следователно не бива да лъже, срв.:
„защото истината и справедливостта по природата си са по-добри от
противоположностите си… освен това трябва да умеем да убеждаваме в
противоположното, както и при силогизмите, не за да действуваме в двете посоки
(защото не бива да убеждаваме в нищо лошо), а за да бъдем наясно как става това,

14
 както и за да можем, ако друг несправедливо използува тези доводи, да го
опровергаем“ (Аристотел 1993: 43 – 44).

Убеждаването се поставя в ракурса на истинността и неистинността в рамката на

оценката добро/лошо.
Квинтилиан, І в. от н.е., обръща внимание на личностните характеристики на
деятеля (оратора): красноречив може да бъде и лошият човек, когато използва лъжи срещу
истини, когато се злоупотребява с красноречието, срв.:
„Първо и основно различие на мненията се свежда до следното: едни смятат, че и
лоши мъже могат да се наричат оратори; други (към мнението на които се
присъединявам и аз) желаят това наименование и науката, за която говорим, да се
предоставят само на добрите [...] целта на речта е поставена в убеждаването или в
говоренето с цел добре да убеждава; и това може да бъде направено и от този, който
не е добър човек; и така най-честото определение е: реториката е сила за
убеждаване…“ (Квинтилиан 1999: 147).

Поне от античността са наясно, че красноречието има две страни – добра и лоша, и

употребата на словото зависи от личностната мотивация на оратора в рамката на
съответната ценностна система. Тезите на тези класици биват интерпретирани и развивани
през вековете. В съвремието се използват като опорни точки, от които започват немалко
научни изследвания, свързани с реториката.
Съвременното дефиниране на реториката посочва близостта й с немалко научни
дисциплини – като теорията на комуникацията, езиковата прагматика, социолингвистиката
и т.н., които имат отношение към убеждаващата комуникация, срв.:
„наука за историята, теорията и практиката на целенасоченото общуване между
комуникатор и реципиент, при което се осъществява промяна на мненията,
убежденията, вярванията и поведението на общуващите. Съществено значение в
системата от реторически средства имат мисловните модели, съхранили през
вековете названието топоси, реторически фигури и тропи“ (Александрова 2013: 19–
20).

През целия ХХ век, а както се очертава и през ХХІ век, убеждаващата комуникация
се е превърнала в особено чувствителна зона на обществено внимание. Дискутирани
аскпекти са: доколко трябва да се включват невербалните средства, чието влияние в
съвремието е безспорно и които имат отношение към убеждаваща комуникация, дали
реториката е наука или поведение. Според В. Руменчев ораторското изкуство е:
„човешко символно информативно и преди всичко комуникативно поведение от
вербален и/или невербален тип, функция на професия и/или социална роля,
ориентирано към определена аудитория с тактическа и/или стратегическа цел“
(Руменчев 2004: 43 – 44).

15
 В това определение е предложено (1) разширяване с невербалните аспекти на
убеждаването, (2) разбиране като стратегия със съответни тактики за езикова комуникация,
(3) като инструмент, използван от човека, (4) при определени професионални и социални
роли.
И. Мавродиева в изследването си „Европейската и Атлантическата интеграция на
България. Реторически аспекти“ (2004) посочва:
„Именно реториката е науката, която се занимава с това, как се въздейства върху
аудиторията чрез вербални и невербални средства... Променени са обаче
проекциите и прилагането на завещаните от древната наука постулати. Inventio,
disposition, elocution, memoria, actio не са архаизирани, но те имат ново съдържание
и проявления. Inventio, disposition, elocution невинаги в политиката се свързват с
персонална дейност, особено когато се отнася за лидери и държавници“
(Мавродиева 2004: 14).

Разногласията обаче са по-скоро привидни. Интересът на човека към собствените

си изказвания (собственото речепроизводство) е хилядолетен. Опитностите в това
отношение са систематизирани, което, както беше отбелязано, прави реториката наука с
обособен инструментариум. Разработените в практическите аспект техники, постулати за
логическо мислене формират приложната част от това знание. То се актуализира в
съвремието в контекста на глобализацията, информационно-комуникационните
технологии (ИКТ), невербалните въздействия... Така специалисти по реторика, социолози
и психолози се оказват част от експертите, които имат отношение при създаването на
публичните текстове, произнасяни на официални събития. Реториката продължава
развитието си в съвремието, като се обогатява и от изследванията на езиковата прагматика.
През XXI век реториката придоби нова визия: „В света на съвременния оратор се
използват думи, реторични фигури, аргументи, прецизна композиция, визуализиращи
материали“ (Мавродиева 2004: 18). Появяват се нови средства, допълващи и обогатяващи
публичните изказвания. Все по-честата употреба на мултимедиите и новите технологии
засилват въздействието на словото. Установено е, че колкото повече сетива участват във
възприемането на дадена реч, толкова по-ефективна е тя. Не бива да се пренебрегва и
фактът, че по този начин се увеличават и рисковете от преднамерени манипулативни
влияния върху аудиторията. Наивно е да се приема, че българските политици пренебрегват
тези тенденции, и именно новата ситуация даде основания в работната хипотеза да се
формулира идеята за „рестарт” на демагогията.

16
 Наред с това, отношението на съвременното общество към комуникациите се
промени значително през последните две десетилетия. Обществените комуникации все по-
често играят важна роля в изграждането на комуникативно пространство, в което
участниците са свободни. Повечето изследователи – напр. Почепцов (2001) – отбелязват,
че с навлизането в „информационния век“ комуникациите се превръщат в демократичен
тип на общуване: за този комуникативен модус характерна черта е убеждаването с
приоритетност на обратната връзка. Това се отнася и за България.

С други думи, днес се отчита своеобразно връщане към реториката и нейните

постановки, обогатени, разбира се, и от съвременните постижения в социалните и
хуманитарните науки. Античната реторика актуализира терминологията си и продължава
да се развива в съвременния свят, като се опира на своите фундаментални постановки.
Неизбежно тя се докосва с немалко други научни направления, доколкото основният й
обект е употребата на езика като инструмент за въздействие.

1.1.1. Общуване и комуникация

Реториката предполага общуване и обмен на информация. В съвременния

български език обаче в последно време се употребява все по-често и терминът
комуникация. Това предполага да се направят и някои терминологични уточнения,
доколкото демагогията също може да се мисли като компонент от общуването и
комуникацията, доколкото тя присъства по принцип в изказването, но най-вече в
политическите послания. Преди всичко обаче, следва да се обърне внимание на това, дали
се прави разграничаване между общуване и комуникация.
В монографията си „Основи на реториката“ Д. Александрова прави разграничение
и посочва, че днес е налице преплитане между разбирането, отнасящо се до техническите
медийни аспекти при предаването на информация, и човешкото взаимодействие,
осъществено посредством общуването, срв.:
„Общуването съпътства всяка човешка дейност и поведение. То е главният двигател
на човешка общност. Има ли разлика между българските термини общуване и
комуникация? (…) В българския език обикновено се разграничават термините
общуване като обем на информация и взаимодействие между хората и комуникация
като пренасяне на информация посредством технически канали – медиите. През
последните 20 години се наблюдава все по-активна употреба на комуникация и
комуникирам вместо общуване и общувам“ (Александрова 2013: 20).

Л. Парижкова в изследването си „Общуване vs Комуникация“ (2013) проследява

разбирането на двете понятия през ХХ век в различни източници и модели, като ги

17
интерпретира във философски аспект с оглед на модерността, постмодерността и
афтърпостмодерността (глобализиращата се модерност), срв. тезата й:

„преходът от модерност към постмодерност и глобализираща се модерност води до

загуба на стойността от общуването (подч. от Л.П., бел. моя – А.И.) и свеждането
му до размяна на информация с общото название комуникация (подч. от Л.П., бел.
моя – А.И.) ... общуването се свързва с духовността, със създаването на общо
духовно поле на споделяне, докато комуникацията в глобализиращата се модерност
е безсубектна“ (Парижкова 2013: 139 – 140).
Реториката според изследователите – предвид духовните й корени – се свързва с
общуване, а общуването има цел, мотиви и условия на реализиране. Цели при общуване са
взаимното разбиране и съгласуване на действията на партньорите в съвместната дейност,
така че да се предизвикат определени промени в съзнанието на партньора и в неговото
отношение и поведение. Общуването съдържа целите и на другия партньор. Мотивите за
общуване биват познавателни, нравствени, емоционални, религиозни, кастови и др.
Реторичното общуване (ораторско изкуство, ораторство, красноречие или публична
реч) е форма на изразяване на мисълта с цел убеждаване. Пристрастеността на Р.
Александрова в дефинирането на реториката „като способност за откриване на методи за
убеждаване във всички възможни ситуации, т.е. тя притежава универсално приложение“ е
обяснима предвид историческите корени на ораторското изкуство и реторичната наука.

Факт е обаче, че след 50-те години на ХХ век се извършва преоценка и промяна в

научната парадигма с акцент върху вероятностния характер на процесите и явленията,
което наложи въвеждането на разбирането за дискурс. А естественият човешки език, като
естествено зародила се и развила се форма за изразяване на мисълта, се използва за
инструмент. В съвремието нараства интересът към убеждаващата комуникация като
технология с определен набор от похвати, в лингвистичната прагматика като стратегии за
езиково поведение и др. Ораторското изкуство е висшият пилотаж в този инструмент.

Човешката комуникация протича по два основни канала – вербален и визуален

(невербален). Визуални средства могат да бъдат жестове, мимики и езика на тялото, и се
изучават от паралингвистиката. При невербалното липсва точно определен код, какъвто е
налице при езика. От една страна, невербалните единици биват универсални и по-лесно
възприемани, но – от друга страна – те са силно вариативни в различните култури и
традиции. Спецификите на невербалното поведение в настоящата разработка се
изключват.
Известно е, че за да се осъществи успешна комуникация, трябва да се

18
координират (съвместят, съобразят) няколко изходни пункта.
1. Комуникаторът се опитва да внесе промяна в поведението на получателя на
съобщението. Това е цел и на всеки един комуникатор, но особено на демагога.
2. От значение е да се определят точно параметрите и интересите на целевата
аудитория, което би благоприятствало за осъществяването на контакт с нея (със
събеседника). В публичните парламентарни изказвания целева аудиторията са
както присъстващите в пленарната зала, така също и всички, които слушат
изказването, излъчвано по медиаканалите. Всъщност тези публични изказвания са
повече и предимно ориентирани към аудиторията извън парламентарната зала: а
целта им е по-скоро да се изгради и/или да се съхрани желан публичен образ (на
оратора от парламентарната трибуна, съотв. на парламентарно представената
политическа сила и под.) С други думи, изказванията парламентарните оратори са
ориентирани към максимално широка и разнородна публика с разнообразни
интереси.
3. Успехът на комуникативното действие (политическото изказване, посланието)
зависи и от правилната преценка на канала за комуникация. Обичайна практика е
тези изказвания да се предават по националното радио и телевизия, но от
парламентарната трибуна основно остава говореното, тоест разчита се на слуховия
(аудиалния) канал за възприемане на посланията.
4. Безспорно, от значение са и личните езикови умения и достойнства на
парламентарния оратор, респ. на българските политици (вж. Миланов, Сталянова
2014).
Отношението на съвременното общество към комуникациите се промени
значително през последните две десетилетия. Обществените комуникации усилват ролята
си в изграждането на комуникативно пространство, в което участниците са свободни.
Повечето изследователи отбелязват, че с навлизането в „информационния век“,
комуникациите в България се превръщат в демократичен тип на общуване. За този
комуникативен модус характерна черта е убеждаването. В този тип комуникация
приоритетна е обратната връзка (Почепцов 2001). От особена важност е практическото
овладяване на езиковите стратегии за комуникация (Захариева 2010).
Следователно, може да се очаква, че в политическите изказвания по темата ще се
наблюдава тъкмо убеждаващият модус. Може да се очаква, че в някои от анализираните
послания ще има елементи на ораторско изкуство. За изпълнението на тези цели от
значение е аргументацията.

19
 1.1.2. Аргументация и демагогия

Значимостта на аргументирането нараства в съвремието. Аргументацията е обект на

изследване от дял на логиката, наречен теория на аргументацията, и се осъществява
посредством спазването на определени логически правила и закони. Основите на
аргументацията се намират в математическата и формалната логика. Математикът
извършва изчисления с разсъждение, в логиката се разсъждава с доказване, а реторичното
разсъждение е доказване и аргументация5. С понятието аргументация се означава
множество от процеси. Следва да се отбележи, че в отделните научни области се срещат
различни определения на понятието аргументация. Един от основоположниците на
теоретичната база на аргументацията е Джоузеф Уензел. Авторът обособява следните
три разновидности на аргументацията: аргументация като процес, като процедура и като
продукт (Wenzel 1979). Терминът процес предполага действие, последвано от промяна.
Синоними на аргументацията като процес са: разсъждение, оправдание, спор, дискусия,
полемика и пр. Реториката изследва този аспект на аргументацията, тъй като той се
отнася до естествените езикови тънкости за въздействие по време на комуникация.
Аргументацията като процедура се управлява чрез имплицитни (неявни) норми на
разговор или експлицитни норми за водене на полемика, професионални норми и
изисквания, конвенционални принуди и уговорки и специфични контексти. Тя се свързва с
термини като диалектичен диалог, дебати, дискусия, диспут, полемика. Аргументът като
процедура включва правилата за съзнателно контролиране на аргументите при
комуникация. Именно диалектиката се свързва с аргумента като процедура,
създавайки условия за критично изследване на противоположните мнения.
Аргументацията като продукт разглежда аргументите като реторично доказателство. Този
вид аргумент се изследва от логиката, тъй като те трябва да бъдат съставени от теза, която
да е потвърдена от основания и гаранции, и защитена от предвидено опровержение.
Аргументирането на мисълта е логически процес. В него доказателството и
опровержението не могат да бъдат изолирани едно от друго. Аргументацията се опира на
доказателства и разсъждения. Съществува една обща схема, обединяваща мненията на
видни учени, изследващи проблема на аргументацията. Всички те приемат следната схема
на аргументация: (1) формулиране и доказване на проблема; (2) опровергаване на
антитезата и контрааргументите – незадължителен елемент от ораторската аргументация;

5
Специалистите по реторика използват термина „аргументация“, за да означат множество процеси – като
се започне от творческата инвенция, публичното разсъждение и влияние и се стигне до съвместното
създаване на ситуациите и аудиториите“.

20
(3) обосноваване на целесъобразността от приемането на тезата и произтичащите от това
последствия за възприемащите6.

В теорията на аргументация се прави разлика между аргумент и доказателство.

Някои автори смятат, че в тезата на доказателството се установява истинността й, а в
тезата на аргументацията се аргументира целесъобразността й да бъде приета. Налице е
връзката на аргументацията с доказателството, когато се формират убеждения, тъй като в
процеса на всяка аргументация се доказва нещо. Доказателството е логическа операция,
обосноваваща истинността или неистинността на някакво твърдение с помощта на други
(не)истинни и свързани с него съждения. Понятието доказателство може да се разбира по
два начина: единият случай е, когато става въпрос за логическо доказателство, когато се
доказва истинността на тезата с логически процедури, а другият е, когато се говори за
реторично доказателство, тоест когато слушателят се убеждава в нещо чрез реторични
средства. В реторичното доказателство целта е тезата да бъде обоснована, и слушателят да
бъде убеден в истинността на твърдението (Александрова 2006).
Доказателството има своя специфика според типа аргументация: философска,
богословска, правна, аргументация в сферата на частните науки. То се състои от три
взаимосвързани елемента: (1) теза – твърдение, чиято истинност трябва да бъде доказана в
хода на доказателството; (2) аргументи – логически предпоставки, които доказват тезата;
(3) демонстрация – логическа зависимост между предпоставките, извеждаща истинността
на тезата.

Съществуват няколко вида доказателства, които могат да бъдат използвани в хода

на аргументация: (1) доказателства по същество – изследват съдържанието на доводи и
логическата зависимост между основанията и тезиса и се използват предимно в правните
науки; (2) генетични доказателства – изследват произхода на съжденията, влизащи в
доказателство, и условията, при които тези съждения са достигнали до нас. Основно им
приложение е историческите науки; (3) косвени доказателства – обосновават
истинността на тезата чрез неистинността на противоречащата й антитеза. Тези основни
постановки се използват и в демагогските изказвания. Но в тях обаче се разчита
предимно на емоционалното възприемане на доказателствата, които са специално
подбрани без оглед на (не)истинност, и обикновено представят микс от истинност и

6
Проблемът за аргументацията заема централно място в езика на рекламата. В много от рекламните
съобщения тезата е формулирана чрез рекламното заглавие. Истинността на тезата се доказва със
система от аргументи. В този смисъл аргументът е отделно доказателство, влизащо в системата на
доказателствата, благодарение на които тезата се доказва.

21
неистинност, така че да въздействат емоционално върху аудиторията.

1.1.3. Убеждаване, въздействие, манипулация и демагогия

Често се отбелязва, че демагогията е манипулация. За да се постигне очаквано

(контролирано) въздействие върху аудиторията по пътя на убеждаването се прилагат т.нар.
манипулации. Самата лексема манипулация е натоварена с положителни и отрицателни
смисли: и като майсторско умение, като виртуозност с положителен и с отрицателен знак,
тоест тя е оценъчно амбивалентна. Ето защо убеждаването и манипулацията често се
преплитат, още повече, че езиковите техники, които се използват са едни и същи –
експресивни изказвания със силен емоционален заряд, оценъчни изказвания, метафорика,
градиране и сравнения, аналогии, цитирания и позовавания и др.
Различието между манипулирането и убеждаването следва по-скоро да се търси при
реципиента (аудиторията). При говорещия (автора на посланието, адресанта) нещата се
сливат – и в двата случая посланията (речевите му въздействия, речевите му актове) целят
да повлияят върху слушателя (адресата) по начин, който да промени поведението му
(т.нар. перлокуция в теорията на речевите актове). При манипулирането у адресата тези
речеви (въз)действия работят скрито, без негово знание. При убеждаването – речевият акт
е повече съзнателно приет, като се допуска възможност за проверка на информацията от
независими източници, тоест слушателят има избор да приеме или да откаже да приеме
въздействието, да го осмисли, да анализа аргументирането.
При демагогското изказване липсва тази възможност: информацията трябва да се
приеме безкритично, безапелационно, без обсъждане (Димитрова 1999), тоест наблюдават
се актове на манипулиране.

1.1.4. Морално (не)допустими средства за убеждаване

Изследването за демагогията поставя въпроса за това, доколко морални или

неморални са средствата за убеждаване на аудиторията. Според Ролф Уайт убеждаването
може да използва както морално допустими, така също и недопустими средства (Уайт
1992: 59–72). В общата картина по отношения на разграничаването по линията моралност
– неморалност следва да се отбележи, че в демагогията се възползва и от двете
възможности, които се разгръщат поетапно: (1) привличане и задържане на вниманието на
аудиторията, което да спечели симпатията и доверието на публиката; (2) създаване и
поддържане на контакт с аудиторията – в парламентарното изказване той е ограничен или
почти изключен предвид ограниченията в парламентарните процедури; (3) изграждане и

22
поддържане на доверие чрез илюзия за открито и истинно говорене: тук се включват
инсинуация и манипулация – напр. даване на клетва, която манипулира общественото
мнение в удобна насока; представяне на мнението като факт – една от най-често срещаните
практики, когато се смесва истината за дадено събитие с нечие лично мнение за
случващото се, съответно и прояви на т.нар. скрита очевидност – погрешно представяне
на различни събития; (4) обръщане (апелиране) към силни мотиви и чувства – повечето
хора търсят „емоционални“ и „рационални“ аргументи във всяко информационно
въздействие.
Основните дискусии се движат по линията на определянето на това, що е истинно
изказване, как да се разграничи истината от лъжата, доколко е (не)допустимо да се
използват неверни твърдения и т.н. Тези аспекти се интерпретират в много научни
направления – в теориите за аргументацията, в езиковата прагматика, в аксиологията и т.н.
В настоящата работа няма да се дава оценка за това, дали дадено изказване
(послание) е морално, истинно, тъй като това излиза извън поставените цели и задачи. За
нас средоточие на езиковите прояви на демагогия е самото изказване. Все пак, за да се
оцени парламентарното изказване откъм резултатността му, а именно – как повлиява то
върху мотивите за поведение и как въздейства по начин, че да се промени самото
поведение, изисква дългосрочно наблюдение.

1.1.5. Политика, лидерство и демагогия

Демагогията съществува в глобален мащаб, независимо от това, че е невидима и

трудно доказуема на пръв поглед. Авторите, описващи реализациите й, са единодушни – тя
се осъществява предимно в политическата сфера с оглед на значимостта й като
въздействие7. Няма политик, който поне веднъж да не е бил изкушен да използва
мощното оръжие на демагогията. Налице са изследвания – за политици, световни лидери,
пропагандни машини, в чието езиково поведение се откриват прояви на демагогия.
Причината е, че в сферата на политика основен инструмент е убеждаването както на
съмишленици, така също и на опоненти, а умението за убеждаване се свързва с
представите за лидерство8. Социолозите разделят политическите лидери на следните

7
Втората сфера със силно демагогско присъствие е тази на рекламата.
8
А. Иванов дефинира политически лидер като „най-авторитетната личност, която има централна роля и
влияние в партийната дейност, в парламента и т.н.” и политическо лидерство: „Политическото лидерство се
формира в резултат от въздействието на редица фактори: обективна потребност от един център на
ръководство на партията; от субективните умения на ръководните дейци на партията и държавата да разбират
интересите и потребностите на отделните социални групи в обществото; поставяне в основата на дейността на
партията на тези интереси (особено при управляваща партия); способности да бъдат убеждавани други хора и

23
няколко типа: вдъхновител и изпълнител; универсален и ситуационен; емоционален и
делови; позитивен и негативен (в отношението към официалното ръководство); формален
и неформален. В политологията се следва класификацията на Макс Вебер, според когото
има типове на религиозно лидерство, бюрократичен, харизматичен и традиционен тип.
Към тази типология може да се добави и демагогският тип политически лидер и
псевдолидер, чийто авторитет „се дължи на думите, а не на делата му като политически
деец. Всяко политическо действие се обосновава с формално демократични процедури и
със съответните декларирани хуманни намерения, независимо от действителните цели и
мотиви на лидера за неговото провеждане в действие“ (Иванов 2014). Според А. Иванов
поведението на няколко политически личности у нас носят характеристиките на типични
представители на демагогски тип лидерство: С. Саксобургготски (и неговите осемстотин
дни), Бойко Борисов, С. Станишев, Николай Бареков9.
К. Василев (1989) анализира феномена хитлеристка реторика10. За силата на
въздействието върху масата се центрира върху думите на Хитлер: „Фанатизирах масата, за
да мога да я направя средство на моята политика“. Основните стратегии и технологии
Хитлеровото политическото красноречие с чародейна сила, са демагогски, срв.:
„той прелъстява масите с ловка демагогия, с войнствени пламенни думи, с
гъделичкане на най-долните човешки страсти, (…), с непрекъсната експлоатация на
понятията чест, героизъм, достойнство, слава, безсмъртие…“ (Василев 1989:
298).
Като демагогски политически тактики за въздействие върху хората (масата,
тълпата), използвани от Хитлер, са посочени шест позиции:
1) ограничаването на способността за разсъждаване, срв.:
„стесняване и капсулиране на способността на масата логически трезво и
обективно да разсъждава..., еуфорично затъмняване на разума и на повседневните

най-вече членовете и симпатизантите на партията; оказване на въздействие върху другите ръководни дейци на
партията и на политическите съюзници” (Иванов 2014).
9
При Б. Борисов е демагогията „с безогледен стопроцентов политически конформизъм и личностен
нарцисизъм“, а идеален пример е постоянно променящата се позиция на Борисов по дадени въпроси. В
изказванията на Б. Борисов механизъм за създаване на демагогия е спецификата на речевия му изказ: усилията
на Борисов за привличане на привърженици да съсредоточени основно сред „обикновените хора“ и да се
хареса със своята простота. Девизът му е „аз съм прост като вас, и вие сте прости като мене; поради това се
харесваме“. Като демагог е определен и Сергей Станишев. Типично за бившия лидер на БСП е да декларира
желанието си да осигури по-добро бъдеще за българския народ, без нито веднъж не се е вслушал и съобразил
с преобладаващото обществено мнение, отнасящо се до важни проблемите в страната. Характерно за неговия
изказ е, че преди избори говори за антикорупционни мерки, защита на държавните интереси и правата на
народа. Щом получи властта и му се отдаде възможност да изпълни обещанията си, позициите му се
променят коренно. Николай Бареков „е против всички, но от програмите на всички взема популярните неща,
и се образува политическа каша от послания, съчетаващи ляво, дясно, националистическо, нихилистично,
русофилско, американофилско и т.н. положения в политиката“ (Иванов 2014).
10
За езика на Третия райх има немалко изследвания, които К. Василев обобщава въз основа на изследването
на Раушнинг (1944).

24
 морални задръжки; … приспиване на будната критична мисъл на слушателите“,
която е най-добрият противник на демагогията (Василев 1989:295).
2) унифицирането на нагласите, срв.:
смесване на различни хора, обединявайки психическата им нагласа, което води до
„временно заличаване на индивидуалните, професионалните и класовите различия;
само нивелираната, хомогенна и деперсонализирана маса... може да бъде най-
подходящ, идеален обект на реторична и всяка друга елитарна сугестия“ (Василев
1989: 295).
3) актуализирането на базови концепти, срв.:
„Възбуждане и разпалване на дремещите инстинкти“ на масата чрез засилване на
нейната „ярост и агресивност като предпоставка за определена дирижирана отгоре
акция; заместване на притъпената логическа трезвост на разума с експлозия на
бурни афекти, с една масова екзалтация, позволяваща внушението на идеята без
никакви аргумент, като хипноза“ (Василев 1989: 295).
4) канализирането на нагласи, срв.:
„Насочване на вниманието към най-наболели потребности на човешката маса“
(Василев 1989: 295).
5) целенасоченото управление (пренасочване) на вниманието, срв.:
Въздействие върху „болни места“ на обществото, с цел отклоняване на вниманието
от реалните и сигурни средства, които биха допринесли за положителното развитие
на ситуацията; внушаване на лъжливи, но в същото време примамливи варианти за
евентуална развръзка на сложното положение, в което се намира масата. Тези
илюзорни решения „…задълбочават предишната социална трагедия, като я правят
по-леко търпяна с цената на колосални жертви“ (Василев 1989: 295-296).
6) подходящият топос, срв.:
„Избиране най-благоприятния момент за реторичната сугестия, когато съзнанието
е най-отпуснато, изморено, предразположено към по-безкритично възприемане на
света“. Хитлер предпочита вечерните часове от денонощието. (Василев 1989: 295 -
296).
Руският автор И. Калинин (2009) анализира проявите на сталинската демагогия.
Като характеризираща я метафора привежда следният виц от съветската действителност:
„Другарят Сталин: ‘Предлагам да бъдат разстреляни всички евреи и всички
велосипедисти’. ‘А велосипедистите защо?’, плахо пита един от Политбюро. ‘Знаех
си, че по този въпрос ще възникне дискусия’, възмутено реагира другарят Сталин“
(Калинин 2009).
Личността на Сталин представлява интерес и в изследванията на Дьорд Лукач,
който проследява емблематичната роля на водещите фигури през ХХ век – Чърчил,
Рузвелт, Хитлер и Сталин, но коментира също и стотици други личности и феномени от
всички континенти… В „Кратка история на двайсети век“ Лукач определя национализма
и популизма като най-лошите елементи на развиващата се демокрация през ХХ век
(Книжен ъгъл 2014).

25
 1.1.6. Парламентарна демагогия и парламентарна реторика

Реторичната компетентност на политиците в България е въпрос, който занимава

изследователите в областта на реториката и лингвистиката.
Андрей Тошев в зората на ХХ век дава следното определение на политическото
красноречие: „Това красноречие упражнява най-голямото, най-силно влияние върху
човешкия ум. И действително, то владее събранията, осветлява камарата или сената…
Въдворява мир или предизвиква война“ (Тошев 1901: 116). Отговорността на
парламентарното красноречие е особено обхватна в преломни и трудни преходни
ситуации, отбелязва Радев (1958: 135). Век по-късно парламентарното красноречие е
подрод на политическото (Методиева 2002: 48), срв. също и:
„ораторската практика у нас през годините на смяната на социалния модел показва
зависимостта си от арсенала на парламентарното красноречие преди 10-15 години
(1987-1992 г., уточн. м., А.И.). Така в левия парламентарен спектър – наследник на
тоталитарните идеологеми, ораторите волю-неволю по-бързо се адаптираха към по-
голяма откритост, гъвкавост и коректност при аргументирането... Формират се
„специфични емоционални клишета и „черно-бели“ (подч., мое, А.И.)
характеристики на политическите опоненти“ в езика на депутатите през времето на
прехода” (Методиева 2002: 6 – 7).
Л. Методиева акцентира върху съвкупността от изразните средства на определена
група (в позицията на автор на послания), за която има законов регламентиран, допускащ
определени артикулации, срв.:
„Парламентарното ораторско изкуство е съвкупност от форми и средства за речево
общуване на народните представители и други длъжностни лица, на които законите
предоставят право да участват в речевата комуникация по повод предлагането,
обсъждането и приемането на закони, решения, декларации и обръщения,
ратифицирането на международни споразумения по повод на други необходими за
управлението на страната речеви действия“ (Методиева 2002: 18).
В рамките на този правен регламент „основният проблем на българското
парламентарно красноречие е разривът между речевия замисъл на ораторите и
неговите тълкувания от аудиторията, т.е. от получателите на речта“ (Методиева
2002: 26).
В друга терминология става въпрос за разрив между интенция и перцепция, а това
поставя въпроса за компетенциите както на авторовите послания, така също и на
аудиторията.
Л. Методиева отбелязва развитието на публичната парламентарната реч от „битова
реч“ в реч, градяща се на „по-сложно мисловни операции“. За изготвяне на парламентарни
изказвания се изисква умение за използване на „логически и реторически правила при
вникване в речевите тактики на опонента, при осмисляне на въпросите, решенията и
доводите (Методиева 2002: 40). Използват се познатите от далечното минало ораторски

26
стратегии: диалектични, софистични и еристични стратегии, които намират приложение в
речите и на българските политици през XXI век. Налице е обаче проблем: парламентарист,
който спазва всички реторични правила и се придържа коректно към етичните норми на
комуникация, по-бавно постига желания ефект, отколкото ораторът, използващ личния си
арсенал от демагогски средства. Ето защо изкушението е толкова силно и мнозина
парламентарни оратори му се поддават. „Проблемите на българското парламентарно
красноречие възникват именно като болести на прехода“ (Методиева 2002: 46).
В парламентарните дебати се очертават три основни типа манипулации: подмяна
на извора на информацията и невярно тълкуване на фактите; накърняване
достойнството на опонента и погазване етичните правила на реторичната комуникация
(грубост, простащина, натрапчивост, наглост и т.н.) (Методиева 2002: 42). Като популярен
подход за разрушаване на диалога в парламентарните изказвания на българските
депутатите се използва паразитиране върху структурата на диалога: засипване с
въпроси, които привидно се отнасят до обсъжданата тема, като по този начин тя се
размива, тъй като нейното обсъждане е неудобно; „наивни“ въпроси, разрушаване на
сигурността по отношение на общоразбираеми неща.

1.1.7. Медии и демагогия

За разпространение на политическите (вкл. и демагогските) изказвания роля имат и

медиите не само чрез технологичните възможности за пряко транслиране на посланията,
но и чрез печатните и електронните си разновидности, където текстът на посланието може
и да се прочете. Медиите рядко проверяват фактологията, притиснати от необходимостта
на съобщят „новината”. Читателската аудитория на практика е лишена от възможността да
прочете анализ и информация от независими източници. Това прави възможно да се
извеждат неверни изводи от формално истинни предпоставки, да се правят изводи
(умозаключения) въз основа на голи твърдения. Някои медии свеждат задачите си до
разпространението на посланието, влизайки в ролята на рупори на посланието, като
изтъкват, че това е обективност на предаваната информация. Но много често медиите като
посредници между политиците и аудиторията развиват политическия дискурс в желаната
от демагога посока – чрез интервюта, коментари и под. Особено благодатни условия се
създават, когато гражданското общество е в зародиш, когато се изгражда, и когато власт и
аудитория са дистанцирани. Така медиите стават неотменим посредник и участник в
политическия дискурс, чиято цел е придобиване и удържане на властта. И, както се вижда,
тази цел съвпада с целите на демагога: да привлече повече симпатизанти, да разпространи

27
максимално убежденията си, които да му осигурят стабилност в преследваната цел.
Медийното въздействие е от такъв характер, че може да пречупи реалностите в желаната
посока, срв. напр. известната спирала на мълчанието на Е. Ноел-Нойман (Ноел-Нойман
1992: 7–40). Медиите с политическа насоченост, най-общо, представят разнообразни
политически деятели и разнообразни позиции по дадени теми: тъкмо различните позиции в
даден политически дебат са благоприятна основа за манипулиране. От значение е и
близостта на медията до източника на информация, до властта. Дори и самото транслиране
и разпространяване на определени парламентарни изказвания задава параметри, които са
обект на изучаване от политическата лингвистика и медиалингвистиката, доколкото се
конструират желани идеални светове. В тези светове, най-общо, има известна общност
поради общността на изразните средства: наличие на определени концепти (напр. власт,
държава, общество), изразявани посредством езикови реализации на шаблонни фрази –
стратегия за развитие, ефективно управление, стратегическо планиране, пътна карта
(екшън план), приоритетно направление, правова държава, демократична държава,
конкурентоспособност, прозрачност, независимост, гражданско общество. От тях се
конструира картината на бъдещето. Тя включва експлоатиране на солидарните ние-форми,
наш-форми, които се включват в желаните внушения, в случая – за общност, единство.
При демагогскто изказване са бездоказателствени твърдения. Маскира се липсата на
реални факти, на логически аргументи. Демагогски прояви в медиите могат да се открият
например в прекомерната употреба на турцизми.

1.2. РАЗБИРАНИЯ ЗА ДЕМАГОГИЯ

Времето след 1989 г. се превърна в години на оставки, предсрочни избори,

недоволни граждани, непрекъснати протести и нежелани управляващи в почти целия свят.
Процесът не подмина България. Той се обяснява с настъпването на глобализацията.
Според социолозите слабостта на всяка държава се корени в господството на демагогията.
Все по-често се чуват изказвания, които са своеобразни заключения „Всичко е демагогия!“.
Нещо повече: говори се за политическа, социална, езикова, ораторска, реторична,
предизборна, расистка, религиозна, фашистка, съдебна/правна, процесуална демагогия.
Като че ли разбирането за демагогия в днешно време се размива. Започва да се загубва
социалната чувствителност към демагогията.
Понятийно демагогията се свързва с реториката. Подобна връзка обаче се прави по-
скоро поради недостатъчното познаване на същността на науката реторика. Комуникация,
общуване, реторика, (езикова и пр.) демагогия и манипулиране се оказват тясно

28
преплетени, а понякога дори – синонимно употребявани. Преди да се навлезе в
проблемното поле, наречено демагогия, ще бъдат разгледани основни дефиниции, дадени
за понятието демагогия, и ще бъде направен опит да се очертаят различните разбирания и
употреби на лексемата днес. Целта на тази процедура е да бъдат очертани поне някои от
параметрите на разбирането за това, що е демагогия, какво е демагог и демагогско
изказване. Същността на демагогското изказване обаче следва да се търси в съобщението
(посланието), което е съвкупност от множество фактори като информационно съдържание,
техники на въздействие и др. Те се реализират езиково.
Подобно представяне носи белезите на фрагментарност, доколкото определенията
са разнообразни. По-долу ще бъдат разгледани дефиниции за понятието демагогия в
енциклопедични, тълковни и специализирани речници и издания на руски, английски и
български език в хронологичен ред. Решението да се разгледат именно тези източници и да
се групират по този начин е фактът, че определенията за разбирането на демагогия се
различават. Също така бих искала да разгранича дефинициите, поставени за явлението
демагогия, а след като бъде изяснен смисълът на тази лексема, да разгранича и
определението на демагога като деятел. Първо ще бъдат разгледани дефинициите, дадени
за явлението демагогия. Може изпреварващо да се подчертае, че лексемата демагогия носи
значения за нещо негативно и недобронамерено в човешкото съзнание. Езиково тя се
свързва с представи за лъжа, измама, неискреност, лицемерие и съответните им
лексикални вербализации.
Историята на самата дума демагогия е пример за това, как се обръща значение и
разбирането в езика. Лексемата демагогия е с гръцки произход (δημαγωγ) и изконното й
значение е ‘ръководене на народа’. С появата на демокрацията в Древна Гърция възниква и
нуждата от ораторски умения за защита пред атинския съд. Преди реториката да се
обособи като наука, са съществували други практики за справяне с трудностите в
публичното говорене. Не всеки е притежавал дарбата да говори красиво, затова са
възникнали професии като логографи (писатели на речи, аналог на съвременните
спийчрайтъри) и синегори (хора, които произнасят речта в съда вместо свой близък).
Определението за демагог в Енциклопедията на световната история (2009: 145) е
следното: демагог (гр. δημαγωγός ‘водач на народа’) – в Древна Гърция се нарича
политически деятел и оратор с демократична насоченост. В Атина през V в. пр.н.е. за
демагози са смятани известни политически дейци като Темистокъл, Аристид и Перикъл.
Политиката, която са водили, е била в интерес на широките слоеве на обществото.
Влиянието на демагозите върху обществения начин на живот се е основавало не на

29
богатство и служебно положение, а заради способността им да произнасят речите си и да
убеждават. Първоначално лексемата демагог няма негативно значение и означава това,
което впоследствие Аристотел назовава защитник на народа. Защитниците на народа,
тоест демократичните лидери, през по-голямата част от V в. пр.н.е., са личности от
благороден произход. Към края на столетието положителното разбиране за демагога се
променя, когато на политическата сцена се появяват неизвестните дотогава Клеон и
Хипербол. Те не произхождали от знатни и аристократични родове, което става причина за
недоверие към политическите им способности. Недоброжелателите им ги обвиняват в
популизъм, политическа безотговорност, корупция и в злоупотреба с най-низшите и тъмни
инстинкти на тълпата. Вследствие на дейността на тези атински политик-демократи
понятието демагог започва да означава ‘политик популист’ и да се доближава до
съвременното значение на думата. В съвременния език лексемата демагог е получила друг
смисъл и характеризира ‘политик, който се опитва да стане популярен сред народа с
помощта на лъжливи обещания, ласкателство и измама’.

1.2.1. Дефиниране в източници на руски език

За пръв път в Русия, през XIX век, понятието демагог е било използвано за
означаване на лидери революционери. В руския Речник на чуждите думи от 1954 година е
дефинирано, че това е ‘политикан, лице, което се опитва да стане популярно сред
народните маси, използвайки недостойни средства’, което показва, че значението съвпада с
древногръцкото разбиране за демагог. Руският Голям енциклопедичен речник дефинира
понятието (гр. dеmagogia от dеmos ‘народ’ и ago ‘водя’) като ‘въздействие върху чувствата,
инстинктите, съзнанието на хората и запалване на страстите за постигане на обикновено
политически цели, въздействие, което е основано върху преднамереното изопачаване на
фактите; високопарни разсъждения, прикриващи определени користни цели’ (2004). Или,
ако обобщим, става въпрос за (1) убеждаващо въздействие с отрицателен знак, постигнато
чрез (2) изкази с такава цел.
Според С. Ожегов демагогия е ‘преднамерено въздействие върху чувствата,
инстинктите на хората, лицемерно приспособяване към вкуса на неразумната част от
масата за достигане на собствени цели’, тоест в дефинирането се включва и субектът на
въздействие – масата (неразумната й част), но не се посочва инструментът, с който се
въздейства.
В руския Речник на историческите термини (2008: 135) демагогията е описана
като: „1) съвкупност от ораторски и полемични трикове и средства, позволяващи да бъде

30
заблудена дадена аудитория и да я спечелиш на своя страна. Използва се най-често за
постигане на политически цели и в рекламата. Основни демагогски уловки са скриване на
реалното положение на нещата, недомлъвки, отказ от рационална аргументация; 2)
безполезни високопарни разсъждения, които са основани на едностранно осмисляне,
тълкуване на нещо или прикриване на някого с користни цели“. Или, ако обобщим, става
въпрос за (1) техники за заблуда в сферите на политиката и рекламата, за убеждаващо
въздействие с отрицателен знак, въплътени (вербализирани) в изкази, и (2) самите изкази с
интенции на користност.
Посочените дефиниции ориентират, че в рускоезичната литература понятието
демагогия се свързва с разбиране за:
(1) убеждаващо (въз)действие с отрицателен знак
(2) система от техники за въздействие за заблуда
(3) изкази, чрез които се реализира това убеждаващо (въз)действие
(4) изкази, в които се прилагат техники за заблуда
(5) изкази, носещи характеристики на неистинност
(6) изкази с интенции на користност
(7) изкази, реализиращи се в сферата на политиката и рекламата, но без да бъдат
експлицирани деятелите от тези две сфери (политици и рекламисти)
(8) изкази (послания), насочени към масите, и по-точно ‒ към „неразумната” част от
нея, тоест към определена аудитория, при която критичното мислене е с нисък
праг
(9) прави се препратка към моралните норми, неприемливи в разбирането на социума
за даденото време и място, доколкото се споменава за използването на
недостойни средства, тоест явлението се отнася към нарушаването на приети от
обществото ценностни ориентири.

1.2.2. Дефиниране в англоезични източници

Малко по-различна е представата в англоезичната литература, където акцентът е

по-скоро върху деятеля. Така, според Илюстрования оксфордски речник (2007: 216)
демагогът е ‘политически агитатор, който подстрекава тълпата към импулсивни
действия’. Тук са очертани сферата на проява – политиката, типът агитатор – подстрекател,
целта на изказванията (посланията) му – интенции, насочени към импулсивност,
резултативността – реализирана импулсивност, субектът на въздействие – тълпата.
В Оксфордския речник (2012) е дефинирано, че демагог, или подстрекател на
тълпата, е ‘политически лидер в областта на демокрацията, който апелира към емоции,
страхове, предразсъдъци и невежеството на по-малко образованите граждани, с цел да
получи власт и да насърчи политическите мотиви’. Пак там е обяснено, че демагозите се
31
 появяват с появата на демокрацията в Древна Атина, че обикновено насърчават
незабавните, насилствени действия за справяне с националната криза и обвиняват умерени
и мислещи опоненти в слабост. Както се вижда, това тълкуване не е тълкуване изобщо, не
е тълкуване по принцип, а е поставено в съвременна плоскост: политика, лидерство, власт,
демокрация, национална криза. Езиковите (въз)действия засягат областта на емоциите,
страховете, нагласите (стереотипи, предразсъдъци, атитюдите). Субектът на въздействие –
тълпата, е дефинирана като по-малко образовано и/или невежо гражданство.
Посочените дефиниции ориентират, че в англоезичната литература се акцентира
повече върху личността, върху деятеля демагог:

(1) който може да се търси приоритетно в сферата на политиката

(2) в демократичните обществени системи на управление
(3) който е лидер
(4) който се стреми към власт, който преследва статута на властимащ
(5) който се изявява в условия на криза и като цяло – в преходни периоди
(6) чиито изкази (послания) са апели (призиви)
(7) чиито изкази са основани на емоции, страх, предразсъдъци, тоест върху
естествените човешки инстинкти за самосъхранение, предизвикващи
импулсивност и водещи до импулсивни решения (действия)
(8) чиито изкази са насочени към необразовано и/или слабо образовано
гражданство, тоест имат популистки характер
(9) в чиито изкази се среща критика на опонента (очевидно с възможност на
навлизане в черния пиар).
Съпоставката в разбиранията ясно очертава различието: от една страна, в
рускоезичната литература преобладава оценката на явлението, докато в
англоезичните източници – като че ли повече прагматично – е обърнато внимание на
личността и вида на изказванията на демагога, който влиза в ролята на професионален
комуникатор, за да подстрекава една част от населението чрез импулси, да я управлява
(насочва), за да достигне статута на властимащ.

1.2.3. Дефиниране в български източници

По-долу ще отбележим някои моменти от разбирането на понятията демагог и

демагогия в българския език през ХХ век, тъй като то представлява интерес с оглед на
темата за наличието на демагогия в изказванията на българските политици по повод
присъединяването на България в ЕС за периода от 2004 г. до 2007 г.

32
 В Енциклопедичния речник на Лука Касъров в навечерието на ХХ век е посочено,
че демагогия е „прекалено преобладание на народа в управлението на държавата“, а
демагогът е „човек, който подига простонародните страсти с цел да обърка реда на
управлението“ (Касъров 1899: 367). Това тълкуване може да се декодира като наличие на
известна доза скептицизъм по отношение на демократичната форма на управление, срв.
употребата прекалено, а дефинирането на деятеля се доближава по-скоро към
англоезичното разбиране, но също и като нарушаващ установено статукво на управление
чрез активизиране на простонародните страсти.
Три десетилетия по-късно, в Българската енциклопедия на братя Данчови е
посочено, че демагог е „лице, което си дава вид, че брани интересите на народа, за да
спечели неговото благоволение” (Данчови 1936: 345), тоест налице е идея, че се използва
преструвка, лицемерие (неистина), за да се спечелят поддръжници. Демагогията съответно
е тълкувана като (1) политика, която ласкае тълпата, (2) положение, при което властта в
една държава е изоставена на тълпата. Самото явление демагогство се определя като
действие за (1) подклаждане на лоши пориви у народните маси с цел да се добие влияние
всред тях и да се стигне до властта, и като (2) развращаване на народните маси.
С други думи, след 35 години се наблюдава разбиране, което съчетава характеристики
от разбирането в рускоезичните и англоезичните източници: политика, обвързана с
лицемерие, политика под властта и диктата на тълпата, наред с премерен консерватизъм по
отношение на формите на демократичното управление.
В тритомния представителен академичен Речник на съвременния български
книжовен език от 50-те години на ХХ век (РСБКЕ, т. 1, 1955) – време, през което се
развива тоталитарният език у нас, лексемата демагог е обяснена като ‘човек, който си
служи с демагогия’, а демагогия ‒ като ‘измамване обществено и политически незрели
люде чрез лъжливи обещания и пр.’, тоест налице е силна оценъчност измама, а деятелите
са определени като незрели обществено и политически субекти, които дават лъжливи
обещания. Ключовите думи тук са измама, лъжа, незрялост, и като че ли се мислят като
изолирани и отделни случаи. Субектът на въздействие обаче е премълчан, което е
обяснимо, тъй като това са т.нар. народни маси, и би се разкрил демагогският характер на
доктрината.
В по-съвременния академичен Речник на българския език (РБЕ, т. 3, 1981) демагог е
тълкувано аналогично с предишното издание ‘лице, което си служи с демагогия’, но е
посочено изконното значение от гръцки, дошло чрез френски, тоест прецизирано е
тълкуването на демагогия: ‘подвеждане, измамване, залъгване на обществото и

33
политически незрели хора чрез фалшиви и примамливи обещания, изопачаване на факти и
пр., за да се спечели доверието им; измама, лъжа, лицемерие’. Сферата на действие е
политиката, а субектът на въздействие са политически незрели хора, тоест този субект е
представен дискретно, а не чрез обобщаваща лексема (тълпа, гражданство и под.).
Посочено е, че се използват неистинни послания. Както се вижда, тук вече лексемата
демагогия е развила синонимия: измама, лъжа, лицемерие. Малко по-късно, в Българския
синонимен речник (1987: 48) като синоними са включени още и велзевулство, фарисейство
(книж.), фарисейщина (книж.).
В Учебния тълковен речник на Иван Габеров (2000: 129) може да се прочете, че
демагогия е ‘изопачаване на факти в политиката за привличане на избиратели и създаване
на популярност; (разг.) измама; лицемерие’. Тук наред с ключовите думи политика,
неистина/полуистина (изопачаване на факти) е конкретизиран моментът – около, в
близост до, покрай избори (привличане на избиратели), и поне една от целите –
популярност. Според мен по-съществената цел не е толкова популярност, колкото е
принадлежността около тематичния кръг власт – пари.
В Английско-българския речник по политика (2007: 89) е посочено, че демагог е
‘човек, който използва лъжливи обещания и ласкателства за печелене на популярност’, а
демагогия, demagogy, е всъщност ‘използване на лъжливи обещания и ласкателства за
печелене на популярност и привърженици’. Тук ключови думи са: лъжи, ласкателство,
популярност в посланията.
Димитър Станков, авторът на Нов речник по етика и морал (2008), описва демагога
по следния начин: „От гр. Δημαγωγία; δημαγωγός – демагог-политикан, който лъже народа
с голи обещания. Термин, който характеризира аморалния начин на водене на политика:
политиканство, което се отличава с нагли лъжи, двуличие и подлост. Демагогия означава
липса на морал в политиката, чиято жертва са широките народни низини. Демагозите се
домогват до доверието на народа с цел да се докопат до властта с оглед на много бързо
забогатяване за негова сметка. Днес в епохата на неолиберализма и глобализма
демагогията получава небивал размах и разцвет при помощта на масмедиите.
Пропагандата и рекламата на политиците демагози надминава и най-развинтената
фантазия и най-разюзданото въображение. Демокрацията до такава степен е опорочена, че
много често обикновеният човек я отъждествява с демагогия и политиканство. У нас тя
претърпява пълно фиаско, а демагогията на управляващите предизвиква пълно
отвращение” (Станков 2008: 89). Авторът оценява явлението от позициите на етиката и
морала като силно негативно, категорично свързано с политиката, преследващо власт и

34
обогатяване, използващо максимално медийните канали, насочено към широка аудитория,
синонимно на демокрация и политиканство.
Приведената по-горе незначителна част от дефинициите за демагог и демагогия
позволява да се откроят поне няколко интересни пункта в разбирането им в българския
език:

(1) наличие на известна доза скептицизъм по отношение на демократичната форма

на управление, заложена още при дефинирането им в началото на ХХ век
(2) политика на ласкателство, лицемерие, политика под власт и диктат на тълпата,
политика на измама, политика за власт, за лично обогатяване, за влияние над
тълпата, основно предизборна политика
(3) първоначално дефиниране на деятеля, по-близко до англоезичното разбиране,
но също и като нарушаващ установено статукво на управление; по-късно
деятелите са определени като незрели обществено и политически субекти,
чиито послания са свързани с лъжливи (фалшиви) обещания
(4) в чиито изкази се прокрадва преструвка, лицемерие, неистинност
(5) изкази, чиято интенция преследва популярност, привличане на симпатизанти и
печелене на поддръжници
(6) развитие на синонимия: измама, лъжа, лицемерие, велзевулство, фарисейство
(книж.), фарисейщина (книж.), демокрация, политиканство
(7) субектът на въздействие обаче не е експлициран достатъчно ясно: той е
представен или дискретно – политически незрели хора, или чрез обобщаваща
лексема (тълпа, гражданство, народ и под.), или дори – метафорично (широки
народни низини)
(8) максимално използване на медийните канали.
Характеристиките, определящи демагогията в българските източници, са изцяло
негативни през лексеми като лицемерие, ласкателство, властолюбие, властогонство.
Демагогът е лице, което нарушава реда, той е лицемер и измамник.

1.2.4. Обобщени характеристики

При разгледаното развитие на значенията на лексемите демагогия и демагог се

регистрира доста любопитно полюсно трансформиране: от положително в далечната
история към крайно отрицателно значение и достигане на стабилност на отрицателните
смисли в съвремието. Наред с това, в българския език се наблюдават значения и
синонимия, които, в известен смисъл, „претоварват” значението, а това води до объркване
и шумове в комуникацията при употребата на лексемите предвид кореспонденциите им с

35
понятия като демокрация, популизъм, революция, подстрекателство, власт, политика
и прякото им свързване с понятия като лъжа, измама, лицемерие, неистина.
Налице е в повечето случаи тенденция към обективност и неутралност в
дефинирането. Инструментално се прави връзка с проявите им в системата от техники за
манипулиране чрез прилагане на убеждаващи стратегии, пропагандни техники (с
отрицателен знак) върху аудиторията. Аудиторията носи характеристики на тълпа,
необразованост, управляемост, като цяло разбирането за нея е доста размито. Проявите на
демагогията могат да се търсят в политически послания, в публичното говорене чрез, от и
във медиите и има допирни точни с рекламата, или по-общо – предимно в публичната
комуникация. Водещ деятел е политикът. Определена съвкупност от специфики на
изказите (посланията) му, отправени към аудитория, определя дали става въпрос за
демагогия.
Съвременното значение на демагогия в контекста на реториката и от нейно гледище е
‘съвкупност от ораторски и полемични методи и средства за заблуждаване на публиката и
спечелването й на своя страна’, тоест убеждаващи въздействия с отрицателен за
обществото знак. Все пак, следва да отбележим също, че дефинираната ‘съвкупност от
ораторски и полемични методи и средства за заблуждаване на публиката и спечелването й
на своя страна’ може да се интерпретира като езикова стратегия: може би една от
висшите разновидности сред езиковите стратегии при публичното общуване, доколкото в
ораторското изкуство е вплетено изказването на неистини, а намерението на актьора е да
подведе (заблуди) аудиторията. С други думи, става въпрос за езикова стратегия за
заблуда и за умело прилагани тактики (методи и средства за заблуда), които биха могли да
се открият в по-широкото разбиране за текст като съвкупност от вербални и невербални
средства. Посочените специфики ориентират, че не може да се подмине въпросът за
езиковите манипулации, което е част от езиковата прагматика.
Предвид влиянието на глобализацията и взаимодействието между различните
смисли на лексемите демагогия, демагог от различните езици може да се изведат
обобщени характеристики явлението демагогия, за деятеля, за изказите, за областта на
действие, за субекта на въздействие, за каналите на въздействие.

1.2.4.1. За явлението демагогия

Явлението демагогия се разбира днес като убеждаващо (въз)действие с отрицателен

знак. То се свързва чрез препратка към моралните норми, неприемливи в разбирането на
социума за даденото време и място, доколкото се споменава за използването на

36
недостойни средства, тоест явлението се отнася към нарушаването на приети от
обществото ценностни ориентири. Проявява се приоритетно в сферата на политиката при
демократичните обществени системи на управление. Носи отличителните белези на
ласкателството, лицемерието, политика под власт и диктат на тълпата, политика на измама,
политика за власт, за лично обогатяване, за влияние над тълпата, основно предизборна
политика. Оттук произтича и разбирането, отнасящо се прилагането на съответна система
от техники за въздействие за заблуда. Беше установено и наличие на известна доза
скептицизъм по отношение на демократичната форма на управление в българския език,
заложена още при дефинирането им в началото на ХХ век. Лексемата демагогия развива
следните синоними: измама, лъжа, лицемерие, велзевулство, фарисейство (книж.),
фарисейщина (книж.), демокрация, политиканство. Така добавя допълващи негативни
конотации от тях. Дали тези синоними се използват в политическите изказвания от
парламентарната трибуна, предстои да бъде проверено.

1.2.4.2. За разбирането на деятеля

Демагогът ‒ деятелят, чиито действия носят отпечатъка на демагогия и който

борави със система от убеждаващи техники в тази парадигма, е лидерски ориентиран
според прегледаните дефиниции. Той се стреми към власт и преследва статута на
властимащ. Изявява се в условия на криза и като цяло – в преходни за обществото
периоди. Съмнително е определението му като незрял обществено и политически субект,
доколкото то е свързано с определена ценностна система. Неговите послания са свързани с
лъжливи (фалшиви, неистинни) обещания (послания, изкази).

1.2.4.3. За изказите

За това, дали деятелят може да се определи като демагог, се съди по неговите

послания обикновено интуитивно. В неговите изкази, чрез които се реализира убеждаващо
(въз)действие. В демагогското послание (изказване) преобладават апелите (призивите). Те
са основани на емоции, страх, предразсъдъци: засягат се онези базови същини, които се
наричат нагласи (атитюди, установки – в различната терминология) на когнитивно
равнище и които имат реализации на езиково равнище, движещи се по опозициите живот
: смърт, здраве : болест, добър : лош, мир : война, богатство : бедност и т.н., защото тези
нагласи докосват естествените човешки инстинкти за самосъхранение, те предизвикват
импулсивност и водят до импулсивни решения (действия). Следователно и темите, които
се засягат в посланията, носят внушения за страх, опасения, несигурност. Темите и

37
посланията трябва да бъдат харесвани, което предполага висока степен на популизъм.
Фактологично в посланията присъства и критика на опонентите. Технологично в изказите
на демагога се открива наличие на техники за заблуда, тоест носещи характеристики на
неистинност (преструвка, лицемерие) и преследващи – като резултат – користност. Така
демагогът се определя посредством действията си в пространството на езика, той черпи и
се възползва от възможностите на езиковото пространство, използва подборно средства на
езика, тоест става въпрос са особен тип езикови (въз)действия. Езикът и езиковите
средства са водещи инструмент по отношение на определянето на демагогията и на
демагога. Неслучайно в изследванията се говори и за езикова демагогия (Ст. Димитрова
1999).

1.2.4.4. За областта на действие

Прояви на демагогски изказвания може да бъдат наблюдавани:

 в сферата на междуличностното общуване: в голяма част от специализираните
научни изследвания се анализират изказвания от това равнище (вж. по-долу);
 в сферата на политиката: неслучайно се обособява специфично направление
политическа лингвистика и реторика, при които деятелят (политикът) не е анонимен, но
тъкмо с личностните си характеристики и с помощта на медиите и съвременните
информационни технологии увеличава въздействието си;
 в сферата на рекламата: тук изказванията са компресирани, посланията са
интензифицирани и разпространявани по всички медийни канали, но деятелят
(рекламистът) е анонимен.
Последните две сфери се възползват активно от медийната среда и въздействието
на посланията се разпростира на практика върху всеки член от обществото.

1.2.4.5. За субекта на въздействие

Според дефинициите посланията на демагога биват ориентирани към масите, към

тълпата, и по-точно ‒ към „неразумната” част от нея, тоест към определена аудитория с
нисък праг на критично мислене. Сумарно, това е „аудиторията”, съставена от
необразовано и/или слабо образовано гражданство, сред която се преследва популярност,
привличане на симпатизанти и печелене на поддръжници. Но както беше посочено по-
горе, субектът на въздействие не е експлициран достатъчно ясно: той е представян или
дискретно – политически незрели хора, или чрез обобщаваща лексема (тълпа,
гражданство, народ и под.), или дори – метафорично (широки народни низини). Следва да

38
се отбележи, че тези названия са традиционни. Днес вече учените различават
информационни плебеи и информационен елит с оглед на достъпа до информационната
компонента и възможностите за човека за преработка на информацията11. Това означава,
че и възможностите за прояви на демагогията се увеличават, тъй като остава под въпрос и
възможността за проверка на достоверност на информацията. В съвремието параметрите
по отношение на субекта на въздействие са значително разширени и не се свеждат до тези,
които са посочени в разгледаните дефиниции.

1.2.4.6. За каналите на въздействие

Прояви на демагогията в съвремието се проявяват предимно в медийното

пространство. Информационните канали са значително разширени и продължават да се
развиват с напредването на информационните и комуникационните технологии.

1.2.5. Разбирания за демагогия и демагог в художествени произведения

Откакто съществува организираното общество мнозина се опитват да дадат

определени дефиниция за понятията общество, власт, вид на управление и подчинение
и основните процеси, протичащи за съществуването на държавата. През вековете човек се
е променял многократно. Промени претърпява животът му, обществото, разбиранията за
етика и морал, а също и това кой и как трябва да заема управляваща позиция, а кой
подчиняваща.
Еволюцията на политическата мисъл се е трансформирала, приемайки различни
форми и вид. Вследствие на многократните изменения в човешкото общество,
действащите механизми на политическата власт са изтъкани от опити и грешки, с чиято
помощ се разкриват положителните и отрицателните им качества. Всеки лидер (вожд, цар,
крал и пр.), който притежава безгранични възможности в държавата си, е имал
възможността да ръководи по свое усмотрение е да проповядва политиката, която е угодна
нему. Науката за успешно владеене, съхранявайки традициите, е била предавана през
вековете между великите наследници на властващите родове. Но какво се има предвид под
наука за управляване на държавата? В Древна Гърция с навлизането на демокрацията
Аристотел и Платон са смятали, че най-добрата форма за управление е да позволиш на
хората свободно да управляват живота си. Всички политически и държавни деятели
признават, че умението да се ръководи един народ е главна причина за съществуването на
държавата като цяло. Неуправляемата тълпа може да се окаже сериозна заплаха и основен

11
http://earth-chronicles.ru/news/2015-08-24-83358

39
враг за нацията. За да бъде успешно управлението, за да не загуби силата си владетелят,
властта му трябва да се насочи в правилната посока.
Нашето внимание бе привлечено от популярността на две творби в съвремието, а
именно Владетелят на Николо Макиавели (ХV век), За върховенството на Еузебиуз
Айзенрайх (ХVІ век), поради изключителната им популярност в българските политически
среди. Част от идеите на тези две произведения – тези аспекти, които засягат отношението
демагогия : власт, ще бъде представена по-долу.

1.2.5.1. Владетелят от Николо Макиавели

В трактата „Владетелят“ Н. Макиавели разкрива какъв трябва да бъде идеалният

владетел, появяващ се едва ли не от „мъглите на Провидението“, за да спаси
съществуването на държавата. В трактата се анализират аспекти като: какво да е
управлението на държавата със сила или чрез по-либерални подходи, какво да е
поведението на владетеля във външната политика, как да се организира войската и как да
се развива един владетел, получаващ могъщество във всички сфери на деятелността си. В
разгърнат вид авторът представя практически съвети „за благото на родината“, които, ако
бъдат спазвани, владетелят би постигнал признание и разцвет за държавата си. Н.
Макиавели се опитва да създаде универсален портрет на идеалния управник, който да
съумее не само да поеме властта, но и да я разпредели по най-добрия начин.
Затова авторът обръща специално внимание на личните качества, които трябва да
притежава идеалният владетел:
 Двойственост – да има способността да показва положителните си качества, но също
така да проявява хитрост, жестокост и безкомпромисност, когато е необходимо.
 Далновидност – всички мъдри владетели, които са длъжни не само да не изпускат от
вниманието си настоящите безредици, но и да предвиждат бъдещите, като се стремят с
всички средства да ги предотвратят“ (с. 26). Макиавели отбелязва, че много от бедите
могат да бъдат избегнати, но за това са необходими реални оценки на създалата се
ситуация и проекция за бъдещи събития. Добрият владетел трябва да е далновиден, и
реакциите му да са бързи и адекватни. Предвидливостта означава, че той трябва да
усеща особеностите на времето и да съгласува действията си с тях.
 Щедрост и пестеливост – щедростта е положително качество, но ако си умерено
щедър, може да бъдеш обвинен в скъперничество. А ако действително постоянно
харчиш огромни суми за благотворителност, достатъчно бързо ще се разориш.
Следователно най-благоразумният вариант за управника е да се примири със славата на
скъперник. „По-разумно е да минаваш за скъперник, отколкото за щедър. В първия
случай ще имаш само лошо име, но няма да бъдеш мамен, а във втория – освен лошото
име, ще си спечелиш и омразата на народа“ (с. 56).
 Милостивост и жестокост – всеки владетел би искал да бъде милостив и народът му
да изпитва любов, а не страх към него. Но всеки владетел трябва „да внимава да не

40
 прилага зле милосърдието си“ (с. 56). Използването на жестокост в някои ситуации е
наложително. Ако се наложи владетелят да избира дали народът му да изпитва страх
или любов към него, то по-надежден е страхът.
 Мъжественост (доблест, смелост) – едно от важните качества, които трябва да
притежава владетелят. Но освен наличието на доблест е необходим и случай, в който
тя да бъде проявена.
 Предпазливост – ценно качество на владетеля, тъй като той трябва „да предизвика в
поданиците си боязън, та ако не спечели обичта им, да избегне омразата им“ (с. 57).
 Увереност – в никакъв случай не бива да се проявява слабохарактерност във
отношенията с войската. Дисциплината и безпрекословното подчинение са залог за
успешно водене на бойните действия.
 Вярност и добродушие – но и те не винаги са приемливи в характера на един
управник. Политическата борба е опасна игра, чието основно правило е умението да
се хитрува. Историята показва, че по-големи успехи са постигали онези владетели,
които не винаги са изпълнявали обещанията си и при необходимост са успявали
да изиграят противника си. Честността не винаги е уместна. Не винаги спазената дума
води до победа. Следователно, нужно е решенията да се съобразяват с конкретната
ситуация. В очите на хората господарят трябва да изглежда състрадателен,
милостив, верен на думата си, искрен и благочестив. Нужно е да се има предвид,
че при необходимост господарят трябва да е способен да прояви противоположните,
отрицателни качества. Поведението на владетелят трябва да бъде предпазливо, за да
не си навлече ненавистта или презрението на гражданите.

Изведени са и съвети за успешно управление във виждането на Н. Макиавели:

 Мъдрият владетел трябва да направи всичко възможно народът му винаги да изпитва

потребност от него и от държавата, тъй като едва тогава може да се довери на
верността им. Именно в това се състои балансът, с чиято помощ се изгражда
издръжливата и стабилна власт.
 Управлението трябва да се осъществява със здрава мисъл и да се разчита само на
собствените сили, тъй като тогава по-лесно ще се запази властта и ще се осигури
стабилно развитие на държавата.
 Владетелят трябва да защитава изкуството, да развива търговията, земеделието и
занаятите, да се грижи както за отделните градове, така и за цялата държава. Всички
тези компоненти съставят основата на икономическия, социалния, политически и
културен живот на страната.
 Разумният владетел се познава по приближените му, пише Макиавели и уточнява, че
колкото и да са умни съветниците, последната дума винаги е на краля. Следователно
той трябва да притежава мъдрост, за да се съобрази с различните мнения и да
предложи компромисно решение.

Посочени са важните фактори за благоприятното развитие на държава:

 Политика и морал – мъдрият владетел е длъжен да предвиди последствията от своите
действия и по този начин никога не би навредил на себе си. Действията на владетеля не
винаги са придружени с благоприлични средства. Умният политик трябва ловко да
води тънка психологическа борба без да отстъпва от принципите си, но в същото
време не бива да подценява поведението на съперниците си. В някои случаи е
необходима и жестокост. Обидата също трябва да се нанася бързо, но добре
обмислено. Изводът е следният: всяко зло, което няма как да бъде избегнато, трябва са
се сведе до минимум и не трябва да се проточва за дълъг период от време. Единствено

41
 в този случай, злото може да донесе полза и да оправдае извършителя си.
Следователно понятията политика и морал за владетеля са неразделни, тъй като са два
компонента от единен образ.
 Религията в държавата – силата на религията, социалните й функции и властта над
умовете и сърцата на вярващите е силно оръжие в ръцете на владетеля. Посредством
тази мощ държавата се обединява и укрепва. Макиавели съветва владетелите на
републиките или царствата да съхраняват основите, поддържащи религията. Той смята,
че успешната и единна държава е именно религиозната.
 Армията и военните дела – силната държава има нужда от здрава опора, която може
да бъде открива във войската. Според Макиавели именно войската е инструментът за
успешно развитие на страната. Почтеният владетел следва да отдели специално
внимание на военното изкуство. Съществува неразривна връзка между практикуването
на военни задължения и непосредственото притежаване на властта. Същността на
военните упражнения се състои не само в действията, а и в разсъжденията относно
постъпките (стратег). Управникът трябва да притежава добра ориентация. Военните
упражнения, тренировките, постоянните разсъждения за военни кампании, анализ на
сраженията, избор на достоен идол – всичко това е гаранция за успешно бъдеще.
Владетелят е длъжен да мисли за утрешния ден и предварително да се подготвя за
възможни военни стълкновения, именно в това се изразява неговата далновидност.
Умението да преценяваш силите си и стремлението за усъвършенстване на военните
достижения, политическата грамотност и моралното превъзходство – това са
качествата, присъщи на идеалния владетел, плашещ враговете си.
Прави впечатление, че образът на идеалния управник се доближава доста плътно до
представата за виртуоза демагог.

1.2.5.2. За върховенството от Е. Айзенрайх

За разлика от Н. Макиавели, век по-късно Е. Айзенрайх подхожда значително по-

прагматично, като описва за средствата, с които можем да осъществим мечтите си. Той
посвещава книгата не само на идеите за постигане на върховенството, а и на средствата,
способстващи постигането му, дава потребни насоки в собственото си виждане, които биха
довели до осъществяване на мечтата за върховенство. В труда си описва техниките за
въздействие посредством образованието и културата, войската и законите. Коментира и
политическите инструменти, чрез които може да се постигне истинското величие.
Едно от основните качества, които трябва да притежава владетелят, за да успее да
използва всички тези методи и да постигне желаното величие е лукавостта:
„без една такава привлекателна и лукава фигура, която да ги води, армиите
проявяват тенденции да се превръщат в скитащи банди главорези и пияници, които
с еднакво желание ще опозорят както дъщерята на съюзника, така и дъщерята на
врага.“
Авторът описва идеалния владетел като демагог:
„Има само един начин за постигането на тази цел: трябва да се появи един демагог“.
Според Айзенрайх добрият демагог трябва да внушава доверие и по този начин да

42
печели предаността на гражданите, да разпознава нуждата от промяна в ежедневието на
гражданите, тоест да умее да прогнозира бъдещето и така да предотвратява нежелани
размирици. Тъй като демагогът ще участва в основаването на новата власт и управлението
на политическата сфера, познанията и уменията му в икономическата и социалната сфери
трябва да са на особено високо ниво. Освен това трябва да се възползва максимално от
момента и да реагира изключително бързо, да притежава задълбочени познания за
човешката психика, природа и потребности: „Всичко обаче, което се изисква и от демагога
(политическия Префект) и Надзирателя, е това да са способни да четат в душите на хората,
умение, придобивано след години изучаване“. Главната задача на демагога е да спечели
доверието и всеотдайността на хората, да се научи да разчита душата им.
Като притежава подобни многобройни знания и умения, демагогът лесно би могъл
да се изкуши и да пожелае независимост. За да се предотврати бунт от страна на демагога,
властта му трябва да е ограничена, тоест той трябва да бъде само имитатор на владетел, а
не истински управляващ. Обобщено, според Айзенрайх основните характеристики на
демагога са:
1) реторик –
на първо място трябва да притежава професионални комуникативни и ораторски
умения, с чиято помощ да се предизвиква доверие сред народа: „Той трябва да
говори така, сякаш говори на всички тях... да бъде изкусен наблюдател на хората и
... да знае кога да влезе в битка“.

2) психолог –
да усеща желанията и нагласите на народа, за да може да им обещае това, за което
жадуват; да притежава умението да разчита и анализира общественото съзнание, да
прогнозира човешките действия/реакции: „Той трябва да изучава темперамента на
хората, да разбира за какво жадуват те или да се изказва пренебрежително за
настоящата държава и след това да използва тези знания, за да подхранва техните
желания“.

3) политик, професионалист –
демагогът трябва да е специалист в уменията и познанията си, отнасящи се до
политическата сфера: „Нашият демагог трябва да е мъж, готов да поеме юздите в
политическата сфера веднага след като хаосът избухне... да има добра представа за
останалите сфери и да вижда ролята си като такава с ограничена важност“.

4) артист, имитатор –
трябва да притежава артистични качества, тъй като само ще играе ролята на
владетел, без реално да бъде такъв: „От изключително значение е той да разиграва
ролята на демагога, отколкото да бъде действително такъв“.

43
 5) съзидател –
трябва да е творческа, градивна личност, за да може с помощта на останалите
участници в изграждането на новата държава „…да създадат стабилност от
отломъците.“

6) предприемчив, съобразителен, далновиден –

да има остър ум и бърза реакция, за да изрази креативността си в подходящия
момент. „И тогава, в точния момент, когато Наблюдателя е събрал значително
движение от всички сфери, нека да поведе хората към хаоса“.
7) търпелив –
търпението е едно от най-важните качества за един владетел. За да не предизвиква
съмнение и недоволство сред народа, демагогът трябва постепенно и със скромност
да гради имиджа си: „Не е необходимо да нанася смели удари; по-скоро той трябва
да изгражда смело от първоначалните малки успехи. Нека думата за делата му и
неговите мнения повишават популярността му. Нека хората да го призовават, а не
той тях“.

1.2.5.3. Обобщение на идеите в двете произведения

Образите, които описват в произведенията си двамата автори, имат доста сходства в

личностните си характеристики. Едно от основните качества, които трябва да притежава
успешният владетел на Айзенрайх е лукавостта, а също трябва да бъде и демагог.
Идеалният управляващ според Макиавели е изкусен хитрец: пред гражданите да изглежда
състрадателен, милостив, верен на думата си, искрен и благочестив, но в същото време да
проявява хитрост, жестокост и безкомпромисност, когато това се наложи. Трябва да е
двойствен и не винаги да изпълнява обещанията си, а да постъпва според ситуацията. С
други думи, владетелят на Макиавели също е демагог.
Събирателният образ на идеалния владетел, който описват Айзенрайх и Макиавели,
е мъдър и смел, умен и далновиден, умерено щедър, способен на решителни и
безкомпромисни действия, ръководен от здрав разум и желание за разцвет на отечеството.
Добродушието и честността могат да се съчетаят с хитрост и дори лукавство. А за
постигане на успеха са необходими активни действия и здрав разум, политическата
грамотност и моралното превъзходство, отлична физическа форма, добра
ориентация, стратегически и психологически умения. Изведените качества за образа на
демагога в двете произведения се различават от представите в дефинициите, които бяха
разгледани по-горе. Тези характеристики според мен се доближават по-плътно до
същността на демагога като умел професионален комуникатор, който обаче е и
публична личност.

44
 1.2.6. Разбирането за демагогия в научното пространство

В научното пространство разбиранията за демагогия, демагог, демагогско изказване

и т.н. се различават значително от тълкуванията в общообразователните справочници и
литературно художествените представи. При разглеждането на отношението на
демагогията към други проблемни полета на комуникацията (аргументация,
парламентарна реторика, манипулация, въздействие и т.н.) се видя, че явлението демагогия
може успешно да се разглежда като интердисциплинно, а обемът от изследвания е
значителен. С други думи, в следващата част на изложението – аспекти на демагогията в
научното пространство, ще бъде частично и подборно представен.

1.2.6.1. Гледища и интерпретации на български автори

В научното пространство присъстват немалко разработки, които пряко или косвено

засягат проблема за демагогското изказване. В изложението по-долу сме се спрели само на
онези, които стоят най-близо до интересуващия ни проблем: Красноречие (1989) на Кирил
Василев и Езиковата демагогия (1999) на Стефана Димитрова
В книгата си Красноречие (1989) К. Василев посвещава една глава на демагогията,
озаглавена „Реторика и демагогия”. Според него „живото слово при някоя особено
конкретна ситуация може да маскира дадена консервативна и зловредна идея, да насажда
една или друга заблуда. Всичко това характеризира така наречената ораторска демагогия,
особено присъща на реакционната класа.
Демагогията се проявява като изопачаване на факти, съзнателно разпространяване
на лъжи, тенденциозно и преднамерено използване на ласкателства и лицемерие за
спечелване на публиката, щедро даване на обещания без дори помисъл те да бъдат
реализирани в социалната практика“ (Василев 1989: 286). К. Василев интерпретира
демагогията като вид прелъстяване: прелъстяването възбужда определени инстинкти,
които предизвикват голяма наслада. Силата на съблазняването, следователно и на
демагогията „се корени в обещанието и предвкусването на илюзорното блаженство“
(Василев 1989: 297).
По отношение на ефективността на въздействие като време (период) се посочва
кризата: ситуации, в които народът е на кръстопът и отчаяно търси промяната, той е
готов да повярва дори на най-опашатата лъжа.
По отношение на субекта на въздействие К. Василев посочва, че тълпата може да
бъде прелъстена с илюзорни обещания. Колкото по-голямо е разнообразието на масата,

45
толкова по-ефективно е въздействието върху нея. Тълпата трябва да бъде лишена от
възможността да разсъждава самостоятелно, за да може демагогът да властва свободно.
А по отношение на деятеля (демагога) К. Василев отбелязва, че демагогът е
наясно, че няма да изпълни обещанията си, но въпреки това ги дава, и се възползва от
слабостта на масата, като непрекъснато въздейства върху емоциите й: „…водачът може да
управлява нацията само ако я възбужда, екзалтира и фанатизира“ (Василев 1989: 293).
Обобщено, демагогията се проявява в езика (в изказването) и носи
характеристиките на неистинност (на пропозицията) в логикосемантичен аспект. В
прагматичен аспект се свързва с речеви актове на обещание: дадените обещания звучат
толкова примамливо, че слушателят (адресатът) изобщо не се замисля дали са изпълними.
Като контрапункт на демагогската реч К. Василев извежда пет изисквания за
почтена ораторска реч: 1) да съобщава само истината, дори тя да е горчива, 2) да придава
„пламък“ на идеята, 3) да доказва и внушава истината, 4) да вдъхва увереност и да
окуражава избора на лична социална позиция, 5) да създава надеждата за светло бъдеще,
подхранваща мечтите на обществото (Василев 1989: 153).
При анализа на феномена хитлеристка реторика К. Василев на практика посочва
основните параметри, които на концептуално равнище съпътстват демагогското изказване:
ограничаването на способността за разсъждаване, унифицирането и канализирането на
нагласи, актуализирането на базови концепти, управление на вниманието. Днес цялата
информация, която се получава, бива поднасяна като факти, които по принцип не се
подлагат под съмнение. В различна степен, но под въздействието на информационно-
комуникационните технологии, глобализационните влияния и най-вече под формата на
мода (тренд) чрез рекламите отделните личности в съвременното общество все повече и
повече започват да приличат един на друг: с еднакви вещи, интереси, ценности. През
последните години тази прилика става все по-осезаема. Темите в медийните канали се
повтарят периодично: проблеми в пенсионната и здравната система, затруднение при
плащане на сметките за парно, скокове в цените на тока, ниските заплати и като цяло
изключително трудния начин на живот на гражданите на България. Опирайки се на този
вид манипулация, с лекота може да се въздейства върху обществото. Силно променено е
поведението на политиците: то също следва световните трендове на политическото шоу.
Следва да отбележим, че посочените от К. Василев специфики на демагогията са
повече екстралингвистични. Строго езиковите прояви на демагогията се обсъждат в
монографията на Ст. Димитрова, озаглавена Езиковата демагогия (1999). Ст. Димитрова
е сред малцината български автори, които засягат проблематиката. Макар че чужди автори

46
са писали по въпроса, те не са единодушни в схващанията си за същността на понятието
езикова демагогия. В сравнение с лъжата езиковата демагогия е „по-сложно явление“ и не
бива да се оценява единствено по скалата добро : лошо.
В лингвистиката въпросът се разглежда като езикови манипулации, част от
езиковата прагматика. Езиковата демагогия е дефинирана като ‘съвкупност от ораторски
и полемични методи и средства за заблуждаване на публиката и спечелването й на своя
страна’. Обаче тя позволява да се интерпретира като езикова стратегия, вярно – може би
една от висшите разновидности сред езиковите стратегии при публичното общуване,
доколкото в ораторското изкуство е вплетено изказването на (не)истини, а намерението е
да се заблуди аудиторията. С други думи, става въпрос за езикова стратегия за заблуда и
за умело прилагани тактики (методи и средства за заблуда), които биха могли да се открият
в по-широкото разбиране за текст като съвкупност от вербални и невербални средства.
Характеристиките, които Ст. Димитрова дава за демагогията, са: (1) прагматично
явление, (2) внушава форма на поведение, (3) провокира към дадено действие, (4)
подобрява собствения имидж с цел влияние върху околните. Определението на езикова
демагогия е: начин на общуване, чрез който се дава допълнителна, често пъти
съмнителна, информация към определено съобщение, която не може да бъде обсъдена
веднага след изказването. Направен е опит за класификация на видовете езикова
демагогия: (1) според периода за който се отнася изказването: миналото, настоящето,
бъдещето; (2) според достоверността на изказването: подлежаща и неподлежаща на
проверка.
В монографията „Езикова демагогия“ на Стефана Димитрова се разглеждат
детайлно специалните комбинации от езикови средства на различните езикови равнища,
които се превръщат в механизъм за въздействие върху слушателя. Авторката извежда
маркери, сигнализиращи за наличието на прояви на демагогия.
Такива маркери на граматично равнище са:
1.) Употребата на ние-форми (социативно множествено число): езикова техника за
присъединяването на говорещия към социална категория, към която в действителност не
принадлежи, и за увеличаване на обема на дадена група.
2.) Употреба на притежателни прилагателни в 1 л. мн. ч. – наш. Маркер за
приобщаване към своята среда на личности, които реално не се отнасят към нея.
Например, когато политиците говорят за трудното положение на пенсионерите в България
и ги наричат нашите бащи и майки, аналогично се споменават: нашите братя и сестри,
нашите деца. Аналогично е изказването на Л. Местан, че избирателите миришат на майка

47
му12. Това приобщаване се прави от оратора в търсене на одобрение и с цел доближаване
към душевността на аудиторията.
3.) Въвеждане на безлични изречения. Размитата авторизация е друго средство за
създаване на езикова демагогия. То се прилага, когато говорещият скрива отговорността си
на базата на чуждо мнение, което не уточнява на кого е: казват; говори се; чух, че; научих,
че; известно е, че и т.н. С тях се внушава множественост на мнението.
4.) Употреба на глаголи от несвършен вид, замяна на подлога с неопределено-лични
варианти и използване на модални изрази. Друг интересен похват на оказване на влияние
чрез езика е изразяването на съвет с конструкцията по-добре (е) (да) или по-добре би било
(да, ако). С тази конструкция авторът препоръчва използването на глаголи от несвършен
вид, подлогът да се замени с неопределено-лични варианти (човек, хората, ние) и модални
изрази (Струва ми се…), за да се смекчи интенцията на говорещия, ориентирана към
изпълнение на конкретно действие от страна на слушателя.
Маркери за езикова демагогия на лексикално равнище се откриват в няколко
пункта:
1.) Частици, които са незабележими в текста, но по недоловим начин изтъкват
определена част от изказването. Те затрудняват разпознаването на демагогията, служат за
приобщаването към позицията на оратора, насочват към определена част от изказването,
играят ролята на доказателство за достоверността на изказването (не подлежат на
проверка). Ст. Димитрова разделя пет групи частици, които могат умело да се включат в
изграждането на механизмите за осъществяване на езикова демагогия.
2). Транспозиция. Маркер за демагогия е въвеждането на конструкция с помощта на
предлога при, който най-често се използва с отрицателно значение и може да се замени с
въпреки13, напр. При цялото му нежелание да учи той все пак получи диплома и Въпреки
цялото му нежелание да учи той все пак получи диплома. В повечето случаи предлозите
при и въпреки са взаимнозаменяеми, когато не се цели демагогия. В обратните ситуации,
когато се създава езикова демагогия се предпочитат изказванията с предлога при, тъй като
звучат по-непринудено и разпознаването на демагогията би било по-трудно.
3). Подмени във фактологията
3а). Демагогската роля на изказването се изразява в случаите, в които мнението на
говорещия не съответстват с реалните обстоятелства. Съобщението се въвежда като вече

12
http://www.mediapool.bg/mestan-bratya-i-sestri-mirishete-kato-moyata-maika-news237133.html
13
Срв. ‘За посочване, че нещо става противно на реалната възможност, на наличните обстоятелства да не
се случи; въпреки. При всичките ѝ молби, Рада не щеше да я последва. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 160’,
http://ibl.bas.bg/rbe/?q=при

48
известен факт и по този начин реципиента трябва да приеме информацията за
действителна, дори очевидно да не е така.
3б). Друг вид подмяна на неизвестно с известно е, когато ораторът въвежда даден
факт, лице, събитие и т.н. без абсолютно никакви предварителни знания за обекта на
говорене от страна на аудиторията. Маркер за демагогия е фразата нали знаеш че и
нейните синоними: известно е, че; на всички е известно; познато е; пределно ясно е, че; и
децата знаят, че; очевидно е, че; няма нужда от обяснение, че.
4) Въвеждане на зависими изречения като независими. В потока на речта се срещат
изречения, които дори извън контекста са смислово еднозначни. Зависимите изречения
дори могат да носят невярна информация.
5). Използване на думи и изрази, изразяващи чувства и емоции. Ст. Димитрова
посочва, че политиците открай време спекулират с „емоционалната си ангажираност“:
средството, което им помага да печелят доверието и любовта на народа. Изразите, които
продължават да въздействат върху съзнанието на избирателите, макар и наложили се като
шаблон в речите на политиците, звучат по следния начин: със задоволство; с радост;
щастлив съм да; гордея се, че и т.н.
6) Преназоваване на обекти и лица. Ст. Димитрова разкрива как демагогия може да
бъде открита и във въвеждането на нова терминология, например при термина народна
демокрация (демос от гр. ‘народ’) се получава тавтология „народно народоуправление“.
Създаване на нов облик на личност или събитие чрез поредица от заети от чужд език думи
е още едно от средствата за постигане на езикова демагогия. Друг езиков механизъм е
преименуването на обръщения вследствие на социални промени в обществото, срв.
например: след 9 септември 1944 г. – другари, другарки, и след 10 ноември 1989 г. –
господа, дами; господин, госпожо.
На равнище изречение (синтаксис) Ст. Димитрова посочва като езикови прояви на
демагогията следните маркери.
1). Словоред: натрупването на отрицания с помощта на съюза и: И не чувам, и не
виждам, и не искам, и няма да дойда! (всяко предшестващо отрицание е мотивация за
следващото).
2). При въпросителни изречения14, като разграничава шест разновидности: а)
непреки въпроси по интересуваща тема, за да се получи отговор; б) въпроси са тези,
които показват увереност в това, че слушащият е осведомен по обсъждания въпрос и

14
Тук се разглеждат случаи, които са характерни в междуличностната комуникация. Повечето от тях излизат
извън конкретните цели на настоящата разработка, но смятам, че с оглед на научната изчерпателност е добре
да бъдат споменати.

49
обикновено поставят събеседника в неудобно положение; в) демагогски въпроси, с които
говорещият изразява фиктивна информираност по дадена тема, с цел да провокира
събеседника да предостави цялата информация; г) въпроси, свързани с желанието да се
провери осведомеността на събеседника чрез допитване (със завършек нали), които често
се наблюдават в политическите дебати; д) въпроси, когато се пита нещо, за което вече е
известно, че ще се случи; е) въпроси, с които ораторът се допитва до мнението на
слушателя, макар вече да е взел решение; ж) въпроси-комплименти, които се отнасят до
личността на събеседника (принизяват го или го възвеличават). Всички тези видове
демагогски въпроси имат двойна ефективност. Чрез тях се получава информация за „факти
от обективната действителност“ и за „личностните качества на човека“, с когото общуваме.
3) При битийни и посесивни изречения. В тези случаи демагогията се осъществява
чрез доуточняваща дума, която преобразува изречението в комплимент или упрек.
Показатели за езикова демагогия на равнище текст също биват отбелязани в
монографията на Ст. Димитрова. Принципно съществуват неутрални текстове, чието
тълкуване зависи от индивидуалния прочит на читателя. Задачата на всеки автор е да
подреди текста по такъв начин, че смисълът, който е искал да предаде, да бъде правилно
разбран. При езиковата демагогия, с цел прикриване на собственото си мнение, ораторът
единствено изброява фактите.
Езиковите прояви на демагогията пронизват всичките езикови равнища и на равнище
текст засягат проблематиката на аргументирането. Съществен щрих, който Ст.
Димитрова посочва, е, че в диалогични структури, при двустранната комуникация, е доста
по-трудно да се прикрие езиковата демагогия.
В монологичните изказвания често се преплитат няколко техники на езиковата
демагогия. 1) Похват е употребата на дълги и изпълнени със сложни конструкции
изречения, които изморяват съзнанието на слушателя и той губи логическата връзка на
изказването. 2) Подмяната на известно с неизвестно при аргументиране. При разговор
комуникантите систематизират в изречения известни и неизвестни факти. Първо се
пояснява вече познатата информация, след което се въвеждаме новата, свързвайки я с вече
известното. Но когато ораторът цели да демагогства, въвежда новата информация, под
формата на вече известно съобщение. Характерно за изказванията от демагогски тип е,
че след съобщаването на даден факт се прави допълнение към казаното, оценяващо
субекта, тоест винаги има комбинация факт + оценка (обикновено негативна). 3)
Несъвместимост на алтернативите и мотивацията за тази несъвместимост са друго
средство на езиковата демагогия. Привидната несъвместимост на две алтернативи се

50
забелязва в изказването: „По-добре да учиш немски, отколкото английски“. С цел налагане
на мнението си, демагогът дори може да замени неутралното по-добре (е) (да) с по-
въздействащи според възгледите на личността по-хубаво (е) (да), по-приятно (е) (да), по-
лесно (е) (да). Всички тези изрази, с неизказана мотивация за препоръката и неуточняване
на намеренията, са отлично средство за постигане целите на демагога.
Ст. Димитрова посочва един от изключително важните закони в общуването, който
важи и за езиковата демагогия, а именно: за да се избегне конфликт и комуникацията да се
осъществи пълноценно, се препоръчва законът за притъпяване на различията между
събеседниците. Според този закон, колкото повече допирни точни имат събеседниците,
толкова по-успешна е комуникацията, и именно от този принцип се възползва и езиковата
демагогия. Това става, когато говорещият осъзнава, че има конфликтни точки и с цел да
предотврати спор, чрез езикова демагогия изработва тактика за прикриване на
противоречията.
Демагогията от този вид не винаги притежава негативна характеристика, споменава
Ст. Димитрова, и притежава множество различни оттенъци: невинна, зловредна и дори
полезна (в бизнес комуникацията, в дипломатическите преговори, в педагогиката, в
рекламата). Подобно твърде широко приемане на разбирането за демагогията може да бъде
оспорено, тъй като по мое мнение, явление, което притежава отрицателна конотация в
представите на съвременното обществото, трудно би се възприело като невинно или дори
полезно.
Като цяло, монографията на Ст. Димитрова разкрива доста изчерпателно езиковите
прояви на демагогията. При езиковата демагогия се нарушават основните правила на
общуването, целящо точно и недвусмислено предаване на информацията. Езиковата
демагогия лавира между истината и лъжата: когато говорещият има намерение да
демагогства, изказва неистинно твърдение. Явлението езикова демагогия се различава от
явлението демагогия изобщо и от лъжата изобщо. То се определя от специалистите като
амбивалентно, без да има еднозначна оценка – било то положителна, или отрицателна, но
то е съзнателно въздействие и водещо до заблуди у събеседника. В политиката се
наблюдава паразитиране на гърба на известни и влиятелни политици и политически
партии в сравнения с тях, позовавания на тях или на авторитети.
Интерес представлява и статията на Н. Живановски Политическият дискурс и
конфликтът при насилие, медии и обществени комуникации (2014), тъй като
интересуващата ни проблематика може се разглежда и в сферата на политическия дискурс
(политическия език). Този дискурс се разглежда като средство за управление на

51
обществото, което служи за: 1) провеждане на дебати, 2) пораждане на конфликт –
„противопоставяне на нас срещу тях“, 3) ескалация – помирение. В публикацията се
проследява ролята на политическия дискурс при създаването на конфликт в обществото с
оглед на един доста любопитен факт: обикновено при създаването на конфликт човекът,
който провокира раздора, е и личността, която предлага решение за справянето с този
конфликт.
Политическият елит постига целите си като контролира емоциите на народа
посредством политическия дискурс. Живановски подчертава, че не само в изказванията,
които втълпяват желание за насилие, са използвани определени реторични стратегии.
Механизмите за въздействие намират приложение и в „текстовете с миротворческо
съдържание“. В подобен тип изказвания са заложени сложни процеси за моделиране на
„собствена истина, базирана на лъжи“ (Живановски 2014), целящи постигане на лично
облагодетелстване. Политическият език въздейства основно чрез емоциите, които
внушава: ако дадена информация, изказана с политически език, лесно се определя като
лъжа, но в същото време тя се приема за истина от електората, но този език се смята за
манипулативен. В съгласие със становището на Р. Петерсен, че доминиращата емоция,
която управлява реакциите на човека е страхът, Н. Живановски допълва, че освен страха
силно въздействие върху съзнанието оказват чувства като огорчение, омраза и бяс. По-
конкретно създаването на чувство за страх и манипулацията чрез страх се използва в
случаите, когато преднамерено се всява усещане за заплаха (за живота, личния или
социалния интерес на индивида) от страна на опонента:
а) когато страхът не съществува в съзнанието на обществото, трябва да се внуши;
б) когато е кодиран предварително в колективната памет, но спомените за него са
потиснати – припомняне на чувство за страх, с помощта на инициатори (trigeri –
напомняне за минали трудни ситуации за обществото – икономическа криза, актове
на насилие, природни бедствия).
в) предложение за справяне със страха – „политическа опция“, гарантираща
премахване на проблемната ситуация, която всява страх, ако избирателите дадат
гласа си за партията, намерила решението на конфликта.
Много ясно в публикацията на Н. Живановски проличава навлизането в
когнитивноезиковите структури, което е илюстрирано с примери.
Пример 1: Задълбочаване на икономическа криза води до повишаване на
безработицата, от което се влошава икономическата ситуация за избирателите (създаване
на чувство за страх). При развилите се по този начин обстоятелства, виновник за
неблагоприятната ситуация на обществото е властимащата партия. Решението – гласуване
за опонента (предложение за справяне със страха).
1. Пораждане на огорчение – внушаване в съзнанието на обществото, че над тях
доминира социална група, която не е непълноценна.

52
 Пример 2: Засиленото усещане за несправедливост, води до огорчение и загуба на
себеуважение в населението, което провокира в тях силно желанието за доминантност.
2. Предизвикване на омраза – тази емоция е продиктувана от дългогодишна вражда
между две групи.
Пример 3: Двете страни, участващи в конфликта, са на мнение, че имат
основателни причини за мъст.
3. Провокиране на бяс – четвъртата възможност за формиране на конфликтна
ситуация. По своята същност бясът притежава изключително негативни вибрации и в
повечето случаи не води до постигане на желаните цели.
Съвкупността от усещането за огорчение, омраза и бяс е склонна да подтиква
хората към действия, целящи „подобряване на статуса на групата, историческо отмъщение
и сигурност“.

Именно медиите се оказват основният източник „в насърчаването на

манипулацията и лъжата, които ще доведат до готовност на гражданите като избиратели да
следват лидера в конфликта, който им предстои“. Ролята на политическия дискурс е от
решаващо значение в подготовката на даден конфликт. Посредством политическия
дискурс не може да бъде взето решение нито за конфликт, нито за мир, но важността на
дискурса е от огромно значение за подготовка на обществото за приемане на създалата се
ситуация.

1.2.6.2. Интерпретации на демагогията

в рускоезичното научно пространство

При прегледа на научната литература по темата ми направи силно впечатление

работата на Т.М. Николаева (2000: 155-161), която кореспондира с наблюденията и
анализите на Ст. Димитрова. Като прояви на лингводемагогията (терминът е на Т.М.
Николаева) се определят: 1) преките универсални изказвания, 2) непреките
универсални изказвания, водещи до генерализации от страна на адресата, 3)
изказвания, създаване на илюзия за норма (квазиобщопризната норма).
Комуникативната нагласа, поради която се извършва общуването, се маскира като
пресупозиция (тоест като общоизвестен фонд от представите) тогава, когато формално
утвърждаваната част се разтоварва илокутивно и е съдържателно опростена. При
демагогията истински асертивният компонент се извежда извън пропозиционалната част
от изказването. В синтактичните структури се проявява при а) обстоятелствата, срв. При
цялата му некадърност го наградиха, тоест ‘той е некадърен, всички го знаят’, б) при
частиците – ли, нали и др., в) чрез множественост на референтната група, напр. Казват,
мислят, смятат, че... г) при разговор със събеседник да се говори с третолични
местоимения и лични глаголни форми в множествено число, напр. Те мислят..., д) наличие
на неопределеност, напр. Един човек каза..., с което се конструират фантомни членове на
53
социума, ж) употреби на мн.ч. при глаголи и имена, комбинирано с активно въвеждане на
неопределеност, напр. Така е прието, Казват, че.... Според Т. Николаева това е
комуникативна програма, чиято цел е да запълни социалното пространство при
перлокутивниата нагласа в процеса на убеждаване. Плътният социум е удобен на
говорещия, който го създава и конструира съобразно мнението си. Наред с това се
формира идея за наличие на колективно съзнание, което се актуализира чрез изказването,
като денотативният статус е минимално конкретизиран и не е съотнесен към реалността.
Така, комбинациите от употреби на глаголи с форми на множествено число,
неопределеността при имена и глаголи, неактуалността на денотативния статус създават
социум на фантомообразен противник, който не е единичен (напр. множественост на
русалки, тролове, демони, дяволи). Тези фантоми на колективното съзнание са размножени
навсякъде, вкл. и в научния език, срв. Някои учени смятат, че, За разлика от някои учени...
и др. С тази комуникативна програма всичко онова, което се противопоставя на „своето”,
бива уплътнено и хомогенизирано. При въздействие върху адресата се използват различни
форми на създаване на социум с мнение, което съвпада с мнението на говорещия. Едно от
тях е мултипликацията на изразните средства: умножават се имената на действието,
плурализират се самите действия и самите ситуации чрез превръщането им в итеративи
чрез употреби на наречията вечно, постоянно, винаги, обикновено и др., напр. Вие все по
конференции ходите (към човек, който е участвал само един път в конференция).
Мултипликацията има свойството да принизява, вкл. при формално изказване на
комплимент, срв. Ти винаги си с нова дреха. Към мултипликацията на единични постъпки
се доближават изказвания с глаголи като обичам, предпочитам, свиквам/свикна, срв.
фразата от българската реклама Предпочитаме месо. Това е негативна плурализация,
която се съчетава с неопределеност (кое сме тези „ние”). Независимо дали е употребена
позитивна, или негативна множественост (плурализъм), и в двата случа тези употреби са
насочени срещу адресата, срещу индивидуалността. Но при демагогията – като
въздействие, убеждаване – се умножава някакъв фантомен социум, чието мнение
като че ли се отразява, а чрез плурализацията се умножават постъпките на адресата
и ситуациите, в които адресатът според говорещия се е държал негативно
(неприемливо). Тоест на индивидуално равнище (при междуличностна комуникация)
демагогията мултиплицира постъпки, оценявани като негативни, дори и когато тези
постъпки са били еднократни. Другата страна на мултиплицирането е минимализирането
– опростяват се характеристики на адресата, който се характеризира само по един признак,
чрез слепване на прилагателни, които по същество не са синонимни, напр. тих и

54
спокоен, волеви и енергичен, и са като клишета. Подобни прилагателни не са синонимни,
скромният не е тих, волевият не е енергичен и т.н. Но тези двойки се употребяват като
предикати, или могат да бъдат лесно трансформирани в предикати15. Клиширането и
свеждането до един предикат на практика нивелира характеризираните индивиди и води
до по-голяма свобода на манипулиране на социалните роли. Така отново се реализира
идеята за конструиране на плътен социум. Лингводемагогски тенденции в
комуникативното манипулиране могат да се реализират, като се използва свойството на
лексикалната многозначност, напр. прилагателното истински съответства на някакъв
еталон, но носи и позитивна и явна оценка. Дума като истински може да се закрепи към
абстрактни родови понятия – мъж, жена, дете, човек, и да се превърне в средство на
убеждаващата семантика по аналогия на универсалните изказвания, тоест в
неверифициран комуникативен похват, напр. Като всички истински учени, той е
романтик. Т. Николаева прави и един доста сериозен извод: транспозицията на
атрибутивните модели създава митологемите на социалната оценка. В същата работа
тя прави опит за ограничи речевите, комуникативните и менталните стереотипи.
Речевият стереотип е отрязък от изказване или цяло изказване, включен в контекст,
представен от свободни компоненти на изказването. Критерият е оценка по перцептивна и
продуктивна маркираност: говорещият употребява този фрагмент като чужда реч, което и
той, и адресатът разбират. Комуникативният стереотип се проявява, когато в едни и същи
ситуации, говорещият употребява едни и същи изрази и клишета. Тук се включват и
изрази от микросистемата на учтивостта, напр. Приятно ми е (при запознанство), формули
от административноделовия език, формули, които се чуват по време на конференции,
заседания, срещи напр. Благодаря за вниманието! Като знак за край на изложението.
Менталните стереотипи, но които се реализират на вербално равнище, са всъщност и
най-спорни, но и най-интересни от гледище на демагогията. По-рано Н. С. Трубецкой
отбелязва, че някои хора мислят чрез бинарни опозиции (привативни, напр. Който не е с
нас, той е срещу нас, и еквиполентни – червени и сини), а други – чрез градуални, напр.
повече или по-малко... Развитието на езика и човешката менталност в еволюционен план
предполагат развитието от дуален (бинарен) към градуален модел. Илокутивният успех
предполага добра социоперцептивна ориентация. За дуалните опозиции се отделя
маркиращ признак, напр. лошо: И какво му е хубавото? (тук хубаво е задължително
маркиран с +, добър: Той е много добър човек – никога никому нищо лошо (тук лошо е

15
Тук ще припомним, че има дълбоко комуникативно различие между атрибуцията (идентификацията) и
предикацията. Идентификацията затъмнява комуникативната значимост на предиката.

55
задължително маркираният член). Неутралните характеристики се свързват с центъра
(нормата).
И така, за демагогските изказвания може да се посочи, че проявяват не-любов
към единичните факти, не-любов към точната информация, тенденция към
„раздуване” на фактите (хиперболизиране), не-любов към диалога. Технологично
това уголемяване на фактите протича чрез употреба на езикови средства: 1)
мултипликация, особено в медийноинформационната среда, комбинирана с пейоризация,
от което се конструира фантомообразен противник, 2) разхвърляне на градуални явления
по полюсите въз основа на бинарните опозиции, напр. наш : ваш, 3) преувеличаване на
мащаба на отделен единичен факт.
В друга разработка Т.М. Николаева (1988) разглежда проявите на информационно
манкиране (пренебрегване на културата на информационния обмен, на логическите норми
с манипулативна цел) и отделя няколко разновидности: универсално изказване, напр.
Всички политици са корумпирани, генерализация16, напр. Винаги така става, апелиране
към общопризната норма, напр. Щом сме колеги, трябва да си помагаме, маскиране
под пресупозициите, при което се прехожда от спорно съждение към изводите, напр.
Независимо от отношенията им, те бяха командировани заедно, неопределеност на
референтния индекс, напр. Съществува мнение..., Така всички смятат..., Казват, че...,
мултиплициране (умножаване) на действия, състояния, имена, ситуации, напр. Защо се
наказват тук главните счетоводители (при наличие на един счетоводител),
комуникативен саботаж - отговор на въпрос с въпрос, игнориране на опонента, неверни
силогизми, жонглиране с отделни твърдения и др.
Интересен алгоритъм за идентифициране на демагогското изказване е разработен
от А. Богатирьов чрез извеждане на т.нар. демагогски шаблони. Предложената от него
класификация обобщава и систематизира механизмите за създаване на демагогия. Ценност
е, че моделът му улеснява бързото разпознаване на демагогия дори в потока на речта.
Изходна позиция при А. Богатирьов е разбирането за демагогия като лъжливи
ласкаещи обещания, основани на умишлено изопачаване на фактите, въздействащи върху
сетивата, инстинктите, съзнанието на хората за постигане на лични цели обикновено в
политическите среди. Става въпрос за изказвания (послания, в теорията на речевите
актове – обещания), типични за политическия език (в политическия дискурс), по същество
неистинни, но с висока илокутивна сила. Съответно демагогията може да бъде описана
като съвкупност от методи за създаване на привидно впечатление за истинност, тоест

16
Става въпрос за твърде силно обобщаване, за хиперболизиране.

56
в тази интерпретация демагогията се разбира като технология. Тя се опитва да избегне
директната лъжа, като използва софистични техники за създаване на илюзия за логика.
Според този автор деятелят, опитният демагог, построява изказванията си по такъв
начин, че слушателите или читателите сами да достигнат до желаното заключение, без
конкретно то да бъде назовавано от него. По такъв начин демагогът се застрахова да не
бъде хванат в крачка, ако случайно аудиторията се осъмни в думите му – той нищо не е
изричал, всички заключения са проекция на съзнанието на реципиента.
Да се дебатира с опитни демагози не е лесно, но успехът е възможен, ако не се
забравя основният факт – демагогията се гради върху нарушаване на логическите
правила на изказването. В редките случаи, когато не е осъществено нарушаване на
логиката, от изключителна важност е критичното мислене – нищо не трябва да се приема
за даденост, всяко твърдение следва многократно да се проверява и да се подлагат под
съмнение източниците, логиката и заключенията на изказванията. За повечето хора
проверката на дадено изказване се затруднява от трудния достъп до част от данните или
поради необятния обем от информация. За да не се затормозява процесът на проверка,
авторът предлага модел, съставен от шаблони, с които може да определи дали в нечие
изказване са използвани методи на демагогията.
1. Пряката лъжа е демагогска техника, която се основава на идеята, че всяко
твърдение, макар и неистинно, повторено безброй пъти започва да се възприема от хората
като истина. Маркер за демагогска техника в подобен случай е изразът както е известно –
той изключва (блокира) критичното мислене, тъй като фактът, който е известен е
предварително доказан и се е превърнал в общоприето твърдение, затова не е нужно да се
подлага под съмнение. Текстът след маркера трябва се приема с особено внимание и
подозрение, тъй като именно след тази въвеждаща фраза следва същинското демагогско
изказване. Нюанси на тази техника: 1а) Преувеличаване – това са факти базирани на
реални събития, но количествените им показатели са в разрез с действителността; 1б)
Омаловажаване – количествените показатели, които са необходими за създаването на
желаната от демагога картина, са силно омаловажени. В подобни случаи като
спомагателна техника се използва премълчаването на факти, което е един вид
омаловажаване на/по даден показател; 1в) Шокираща лъжа (гореща, жълта новина):
назовават се напълно неверни факти, които не съответстват на действителността. Тези
твърдения не са подкрепени с аргументи за тяхната достоверност, нито са посочени
източниците на информация. Подобни изказвания наподобяват жълтите новини и се
използват за забавление на публиката.

57
 2. Лъжата чрез премълчаване на ключови факти е техника, която се използва за
създаване на негативно отношение към нещо или някого у реципиента. Привежда се
поредица от действителни факти, но се пропускат всички онези факти, които позволяват на
адресата да си направи вярната (но крайно нежелателна за демагога) картина на
реалността. Разновидности на тази техника: 2а) Тенденциозно подбиране на факти, 2б)
Посочените факти са извадени от контекста на събитията и укриването на информация
променя цялостната картина. Скритите факти не са известни на аудиторията, и тя няма
откъде да ги научи. Наличието им би променило на пръв поглед очевидните изводи.
3. Изопачаване на фактите се смята за разновидност на лъжата чрез
премълчаване – но всъщност е много по-широк, отколкото простото премълчаване на
ключови факти. Като разновидности могат да се посочат: 3а) Манипулация на фактите,
наподобяваща „кръпки“ от пъзел: бих го нарекла един много специфичен езиков
пачуърк. Голям брой от информацията при този тип манипулации се представят не просто
без логически връзки, но и извадени от контекста. При обикновеното премълчаване на
факти изказването притежава цялостност, логическа свързаност и се усещат пропуските от
премълчаната информация. Докато при демагогския пачуърк обхватът е неизмеримо по-
широк. Този вид манипулация наподобява огромна мозайка, сглобена от много отделни
ярки парчета, често свързани по определен ред според специален модел. Този модел обаче
не съответства на реалния свят, на същите тези събития и причинно-следствени връзки.
Целта е да се създаде една много конкретна картина на обсъжданото, която е в полза на
демагога. При този тип манипулация има риск описаната ситуация да звучи нелепо, дори
абсурдно, но за демагога, използващ техниката, това едва ли е проблем. 3б) Попълването
на смислови пропуски е трудно разпознаваемо дори от опитни специалисти. Същността
на тази техника се състои в наслагването на чисто емоционални етикети, които карат
адресата интуитивно да попълва липсващите значения в контекста и да прави изводи,
противоположни на реалността.
4. Фалшиво послание се представя от следните разновидности: 4 а) Вниманието се
отклонява от представените фалшиви факти, като фокусът се насочва към изводите, които
логично биха следвали; 4б) Фалшив източник (обещание) – реално следствие. Като
причина за дадено явление или факт се посочват напълно неверни източници, направления
и причини. Използва се за компрометиране на нещо или някого. Има и вариант –
съчетаване на несъвместими факти. Тази техника се използва за противопоставяне и
отричане на истинността на фактите.

58
 5. Отклоняване на дискусията от предмета на обсъждане. Този метод
обикновено се прилага в случаите, когато демагогът няма какво повече да каже по
основния предмет на спора. Като разновидности се интерпретират 5а) подмяната на
понятията - вътре в темата се избира странно понятие или концепция и свързано с тях
явление, към което се насочва дискусията, без да се създава впечатление, че дискусията се
отклонява към обсъждане на ново понятие, 5б) Отклоняване със създаване на „своя
тема“ – дискусията се насочва към маловажни аспекти на основната тема, или като цяло,
към разговори напълно несвързани с темата. В последния случай компетентният демагог
се отклонява на два етапа. Отначало пренасочва дискусията към маловажни моменти, а
след това насочва разговора към такива, които не се отнасят към основната тема, 5 в) От
обсъждане на факти към обсъждането на емоции - когато се обсъжда позицията на
опонента, се посочват фактите и източниците на тези факти, но в този момент самият
опонент или някой друг се намесва и започва да обсъжда „емоциите“ на спорещите, като
пряко или косвено застава на позицията на един от тях. Целта на този подход е да се
отклони дискусията от неудобните факти към обсъждане на емоциите и личните качества
на спорещите.
6. Изместване на събеседника от предмета на спора към личността, което се
разгръща в няколко разновидности. 6а) Явно или неявно обиждане на събеседника -
този подшаблон винаги изглежда по един и същ начин: в началото спорът върви по
същество, а след това, след изчерпването на аргументите, започват обиди към събеседника
и целият дебат се превръща в обсъждане на личността на събеседника. В реториката този
аргумент се нарича аргумент към личността (argumentum ad hominem) и е една от най-
често срещаните логически грешки, които изпълняват ролята на аргументи в процеса на
убеждението. Прилагането на дадения метод във всички почтени общности е ясен и
безспорен знак за загуба на спора от събеседника. 6б) Неуместно позоваване към
авторитет - в най-лекия случай, това изглежда така: „Ти не си сте прав, защото по тази
тема аз съм по-компетентен, тъй като имам научна степен в тази сфера“. Подобни случаи
са сравнително редки, тъй като почти винаги демагогът изразява позицията си по следния
начин: „ Еди-кой си (външен авторитет) казва, че еди-какво си и той знае по-добре от вас,
тъй като е уважаван учен“. 6в) Обръщение към личните качества на събеседника -
конструкциите, използвани в този подшаблон, са предназначени за създаване на ситуация,
в която събеседникът, който не може да се съгласи с противниковата гледна точка, неявно
признава своето интелектуално и/или психическо несъвършенство или непълноценност на
позицията си, обичайно чрез фрази като „Вие сте интелигентен човек и няма как да не

59
разбирате, че ...“, „Вие сами разбирате, че ...“, „Не мислите ли, че не правите грешка?“ и
др. 6г) Приписване на противоположна гледна точка или на несъществуващи
качества на опонента – подобно на подшаблона (6а), но в този случай всичко се извършва
много меко и невинаги е придружено с оскърбления. Например, въпреки многобройните
препратки към оригинални източници, приведените реални и всеобщо признати факти и
цифри, опонентът се обвинява в това, че неговата гледна точка е много слабо обоснована и
приведените от него факти и цифри никога не са били общо признати.
7. Нарушаване на логиката или неверни заключения е седмият шаблон със
следните разновидности. 7а) Обръщане към емоциите - представя се поредица от ярки и
често нелогически свързани факти и образи. След като е създаден ярък емоционален образ
се прави извод, който не е логическо следствие от изложените факти. Изводът не е на
особено високо ниво: „Този човек е много добре облечен, затова той е честен и почтен
човек“. 7б) Нарушаване на причинно-следствените връзки, при което се правят се
изводи от типа на логическите грешки. 7г) Лъжлив извод, напр. Ако от А следва Б, то от
Б следва А, срв. „Ако вали дъжд, земята е мокра. Ако земята е мокра, следователно вали
дъжд“. 7е) Фалшива аналогия, при което външната приликата се приема за идентичност.
8. Изместване на акцента е осми шаблон на демагогското изказване и е подобен на
предишния, но се отличава по това, че вместо да се отклони от темата, акцентът се
измества в рамките на същата тема. Единият факт, действително важен за разбирането на
ситуацията, се обявява за маловажен, а другият за особено важен.
В сходен ракурс е статията „Демагогия“ Ю. Нестеренко, в която авторът описва
типовете демагогия и създава своеобразна класификация. Авторът дефинира демагогията
като определен похват за водене на дискусия, насочен към постигане на предварително
зададена задача (внушаване на дадена идея) посредством езикови техники. Използва се в
два случая: за опровергаване тезата на опонента и за защита на собственото твърдение.
Авторът разделя демагогските похвати в три класа: опровергаване на аргументацията,
игнориране на аргументацията и дискредитиране на аргументацията. И трите техники
могат да прилагат в рамките на една теза.
1. Опровергаването на аргументацията има много общо с целите на
полемиката, но не и със средствата й. Тази демагогия по същество е един вид спор, което
затруднява откриването на демагогските механизми. Недоказуемите твърдения биват 1)
преки - най-примитивният вид демагогия, които се използват само като отправна точка за
следващи разсъждения, които са формално коректни и по този начин се отклонява
бдителността на опонента и аудиторията. Към този вид авторът отнася и пряката лъжа, и

60
посланията на политиците от типа: Изберете нас, за доброто на народа! 2)
Препратките към (широко разпространени) стереотипи прикриват недоказуемите
твърдения. Стереотипите, от своя страна, могат да бъдат изцяло неверни, а също така и
верни, но не и за обекта, към който се отнасят (некоректна дедукция). Съществува и
вариантът, когато стереотипът не е доказан в настоящия момент, но не е и опроверган. За
да бъде един аргумент коректен, а не демагогски, първо трябва да се докаже верността на
стереотипа и възможността да бъде използван в конкретната ситуация. Но демагогът е
склонен, без да доказва, чрез следния обрат да вметне заключението си с помощта на
фразата очевидно е, че ..., както на всички ни е известно... и т.н. (това не означава, че
употребата на подобни фигури всеки път е демагогия). 2а) При употреба на косвени
умозаключения (разновидност на препратката) самият стереотип не се назовава явно, а
само се подразбира. Опитният демагог може да използва този механизъм в две
направления: за доказване, че стереотипът съответства, дори да не е така в действителност,
и за омаловажаване на качествата на съответния стереотип. В изказването Даже баба ми с
лекота успя да реши тази задача, се подразбира, че задачата е елементарна и всяка
престаряла домакиня може да я реши, но всъщност е изпуснат фактът, че бабата е доктор
на науките. Косвените умозаключения се използват и във въпроси от типа: Ти вече
престана ли да биеш жена си? Реално човек, който никога не е посягал на жена си, не
може да отговори коректно на този въпрос, тъй като, ако каже „да“, означава, че преди я е
биел, а отговори ли „не“, то, опирайки се на косвеното умозаключение излиза, че още я
бие. Когато опитните демагози се опитват да покажат несъвършенство в логиката дават
именно такива въпроси за пример. 3) Препратките към недостоверни източници са най-
сигурният начин за доказване на недоказуемите твърдения. Източниците, от своя страна,
могат да бъдат некоректни (учените установиха, беше доказано, че…), ненадеждни (един
съсед ми каза, от един приятел чух), остарели или просто измислени (към този вид се
отнасят и ситуациите, в които се прави препратка към уж реален източник). В последния
случай препратката се оформя, колкото е възможно по-солидно, с надеждата, че опонентът
няма да я подложи на съмнение и проверка. За по-сигурно препратката се дава към
изключително труднодостъпен източник, таен документ или дори на език неразбираем от
събеседника.
2. Представяне на желаното като действително се формира по принципа: ако
от А следва Б и Б е доказано, то А е истинно. Този механизъм е двойно некоректен. Дори
Б да е истинно, това не означава, че и А е вярно. В тази ситуация демагогът има шанс за

61
успех единствено, ако представата му за това, което е прието и това което не е, съвпадат с
вижданията на аудиторията.
3. Представяне на аналогията като доказателство. Аналогията е сходство
между независим и разнороден обект. Под обект се разбират предмети, действия,
състояния и т.н. Основната разлика на аналогията от моделите или родствена връзка се
състои в това, че обектите са независими и разнородни, от което следва, че един от тях
дублира свойствата на другия, и приликата между тях е външна, а не системна. Затова
аналогията може да служи само като илюстрация, но не и като доказателство, което и би
следвало да отбележи опонентът, използвал подобни механизми. 3а) Некоректни
аналогии – тъй като аналогиите са независими, сходство може да се наблюдава единствено
между някои признаци, а не и между всички (в противен случай би се получило копие на
обекта). При некоректна аналогия се фиксира прилика по един признак, а основен за
даденото разследване е съвсем друго качество. Пример: Да се бориш срещу секса е все
едно да се бориш срещу храната и въздуха! В този пример първата некоректна аналогия е в
употребата на категоризаторите храна и въздух, вм. отглаголните съществителни хранене и
дишане. Втората и основна грешка се състои в съпоставка по признак на обекти с
физиологична потребности с обект, който не притежава подобно ключово свойство. 3б)
Коректни аналогии - Подобни данъци са грабеж! Тази аналогия може и да е напълно
коректна, когато става въпрос за принудително изземане на средства от някой почтен
човек. Обаче тезата на това твърдение е, че това не е правилно и трябва да се вземат мерки
за борба с него.
4. Количествено-качествени подмени: чрез деклариране на качествено сходство
между обекти (сценарии, поведенски модели и пр.) се пренебрегват количествените им
различия, напр. Има ли значение колко хора умират, един или сто, основното е, че умират
хора. Има ли смисъл да отказваш цигарите, тъй и тъй живееш в мръсен град и дишат
мръсен въздух. Има и обратен вариант: количествено сравняване, което пренебрегва
качествените разлики между обектите.
5. Логически грешки. 5а) некоректни следствия, напр. ако я няма религията,
нищо не може да спре хората в аморалността им, лудите никога не признават, че са
луди. В подобни случаи се разчита на стереотипите. 5б) некоректна причинно-
следствена връзка: извеждане на следствието като причина демагогът коментира връзката
ниска престъпност и хлабаво законодателство извежда, че суровите закони предполагат
висока престъпност. 5в) представяне на корелация като причина – при съпоставка
между явления, между които невинаги има причинно-следствена зависимост и които

62
обикновено представят единични примери, напр. Чърчил е пил, пушил и доживял до
старини. 5г) порочен кръг, напр. Библията е праведна, защото така е казано в
Библията. 5д) некоректна дискредитация – множество варианти се разбива на
фрагменти (отделни елементи), всеки от които се разглежда като общност; с основни три
разновидности: некоректна дихотомия – представяне само на две алтернативи, напр. ако
не повече, то поне по-малко (изпуска се състоянието на равенство), поставяне на всичко
в един кюп, или – или структури, напр. или демокрация, свобода, порнография и
проституция и отмяна на смъртното наказание, или цензура, диктатура и лагери на
смъртта, транспозиция на или - или структурата в и – и структура, напр. или свобода, или
ред. 5е) некоректна дедукция (от общо към частно) чрез използване на квантора за
всеобщност (или отрицание) въз основа на стереотипи, напр. Всички хора правят секс,
чрез включване (изключване). 5ж) некоректна индукция с разновидности: темпорална
индукция, напр. ако това не го е имало в миналото и го няма и днес, то тогава няма да го
има и за в бъдеще, отъждествяване между част и цяло, теоретичен формализъм,
игнориране на аргументацията – пряко (Бях готов да отговоря, но не ми дадохте
възможност), отклонение от дискусията – просто (превключване към и разгръщане на
сходна тема),отговор на въпрос с въпрос, извеждане към по-високо равнище (Всъщност
въпросът ви е от частен характер, но принципно...), фокусиране върху частни единични
случаи.
6. Манипулиране с терминология чрез употреба на некоректни термини.
7. Смяна на тезата се развива в две насоки – или демагогът подменя
противниковата теза и развенчава нещо, което опонентът всъщност никога не е твърдял,
или демагогът подменя собствен аргумент и доказва не онова, което се изисква да докаже.
Тук се различават разновидностите, известни като довеждане до абсурд. Инверсиране на
презумпциите и пр.
Руският автор И. Калинин (2009) определя демагогията като „измама,
ласкателство, лъжливи обещания, спекулация с чувствата на другите, изопачаване на
фактите, твърдения без доказателства, позовавания на авторитети, лъжливи аналогии“. Тя е
комбинация от умението на оратора умело да използва езиковите възможности и
майсторството му да прикрие способностите си. Сред най-успешните механизми на
демагогията е повторението, тъй като всяка мисъл, повторена безброй пъти, се загнездва
трайно в човешкото съзнание и постепенно започва да се възприема като достоверен факт,
неподлежащ на съмнение.
Ще допълним, че идеята за повторението поне от началото на ХХ век е изпитана в

63
САЩ, доразвита в Гьобелсовата пропагандна машина, и продължава да се използва
видимо като медийна технология и днес (Иванова, Захариева 2014).

1.3. ОБОБЩЕНИЕ НА ПЪРВА ГЛАВА

Извършеният подборен преглед на научната литература, която докосва

проблематиката на демагогските изказвания, разкрива разнообразието от интерпретации и
подходи в разбирането на демагогия: откъм езикови средства, откъм логикосемантични
структури, откъм реторични похвати, като комуникативна програма, като стратегия за
заблуда, като технология за заблуда и т.н. Явлението демагогия е гранично: позволява
анализиране от различни изследователски ъгли, но безспорно представлява интерес с оглед
на възможностите на убеждаваща комуникация. Демагогията има повече възможности за
изява в монологични текстови структури, каквито биват политическите изказвания от
парламентарната трибуна, наред с традицията, наложена от културните дискурси, в които
може да преобладава оценъчността (но също и санкцията на обществото откъм морално-
етични аксиологии) или прагматичният подход, който като че ли в последно време започва
да доминира. Специфика на българското разбиране е междинността между двете позиции.
Явлението и понятието демагогия еволюират. Еволюира и разбирането за деятеля демагог.
Онова, което не се променя, е посоката на комуникативното поведение като стратегия:
управление (въздействие) върху аудиториите (масите) за постигане на власт, което може да
се интерпретира в триадата език – власт – демагогия. Тактически целта е да се въздейства
неявно върху общественото съзнание (масите) чрез емоциите на адресата (реципиента,
аудиторията) и активизирането на ментални стереотипи. Въпросите за методите на
демагогията придобиват особена актуалност и с оглед на информационно-
психологическите войни (Захариева 2015).
За целите на настоящата разработка, която търси демагогските прояви в
политически парламентарни изказвания в определен период и по точно определена тема –
членството на България в Европейския съюз, ще избегнем оценъчните елементи в
дефинирането на явлението. Това се отнася и за представата за демагога. В този смисъл
ракурсът на разработката е по-скоро технологичен. Политическите лица, които отправят
послания от трибуната на Народното събрание, са обществени личности: те са
комуниканти (говорещи, адресанти, някои от тях и професионални комуникатори). С тези
езикови действия (послания, речеви въздействия) те формират обществено мнение, тоест
въздействат върху социума. Естествено е в изказванията им да има прояви на демагогия,
тъй като самата същност на езика е манипулативна по характера си.

64
 ВТОРА ГЛАВА

МЕТОДОЛОГИЧЕН ИНСТРУМЕНТАРИУМ

Работата ми се основава върху постигнатите резултати от проучванията в научното

пространство на две направления – лингвистика и реторика. Демагогските техники имат
чисто езикови реализации: интерес представлява част от лексиката в изказванията
(политическите послания, записани в стенограмите).
В центъра на внимание като изходен ресурс (източник) са монологичните
изказвания на български политици, тъй като характерна черта за демагогските послания е
еднопосочността им. Монологичният текст, както бе посочено в първа глава, е по-
благоприятен за създаването на езикова демагогия, защото в зависимост от целите и
комуникативните си умения, ораторът спокойно излага мислите и чувствата си,
независимо дали са действителни, или не, без да бъде прекъсван или критикуван.
Заявената позиция, че ще се търсят езиковите и реторичните аспекти, определя
двата ракурса към избраната тема.

2.1. ЛИНГВИСТИЧНИ АСПЕКТИ

Естествена „контактна зона“ за размяна на жизнен опит, за общуване, за натрупване

на информация, за съхраняване на миналото, за развитие на дадено общество е езикът, на
който говори то. Той е медиатор, с чиято помощ протича човешката дейност. Езикът
определя начина, по който човек разграничава природата, явленията. А „познаването на
света“ се задава от езика, който е най-дълбоката всеопределяща структура във всяка
култура: „Ние съществуваме – отбелязва Ю. Лотман – в пространството на езика. Дори и в
най-условните си абстракции не можем да излезем от това пространство, защото то не е
просто около нас: ние сме част от него и същевременно то също е част от нас“ (Лотман
1998: 129). Това разграничаване протича в съзнанието и се организира основно от
езиковата система, която се съхранява в съзнанието.
Предметът на изследване е насочен към експлициране на проявите на демагогия в
тези изказвания в определено време и място. Това го свързва с разбирането за езикова
ситуация.
В уводната част на изложението бяха посочени някои от аспекти, свързани с
езиковата ситуация. Следва да се уточни разбирането за езикова ситуация. Във Всеобщата

65
декларация за езиковите права (Барселона, 1996) езиковата ситуация е дефинирана като
резултат от взаимодействието и конвергенцията на разнообразни фактори от политическо,
правно, идеологическо, историческо, демографско и териториално, икономическо и
социално, културно, лингвистично, социолингвистично, интерлингвистично и субективно
естество. Тези фактори влияят с различна сила в различни времеви периоди. В
социолингвистичните изследвания разбирането за езикова ситуация е по-стеснено: тя се
определя като конкретен тип взаимодействие между езиците и техните форми на
съществуване в живота на народа за даден етап от историческото му развитие (Пачев 1993:
74), като обаче се отчитат и посочените по-горе фактори. Именно вероятностният им
характер наложи разпространението на термина дискурс. В случая темата е свързана с
разбирането за политически дискурс. В по-широкото му разбиране то засяга всичко
онова, което е свързано с политиката. В по-тясното му разбиране се отнася до
политическото общуване, парламентарните дебати, законодателството, изказванията на
политически и държавни лидери в предизборни кампании, по важни за обществото теми и
проблеми и т.н. В интересуващия ни аспект политическите изказвания на
парламентарните лидери по темата за членството на България в Европейския съюз
са част от по-тясното разбиране на политическия дискурс. Но това обхваща широки
времеви параметри, тъй като и до днес тези изказвания продължават. Ето защо в
настоящото изследване се визира политическият дискурс (конкретно в
парламентарните дебати) от периода 2004 – 2007 г.: времето непосредствено преди и
малко след приемането на България като страна членка. Обекти като езика и
съответната за него в дадено историческо време и в дадено териториално пространство
езикова ситуация са материя, която се формира от различни фактори. Динамиката в
езиковата ситуация след 1989 г. променя значително езиковата картина за света. Някои
аспекти от интересуващия ни период са представени по-детайлно в трета глава. Но вече
има анализатори, напр. като А. Иванов (2014), който открито и ясно отбелязва, че в
България в периода на прехода от социализъм към капитализъм и в наши дни се разви
масова неограничена от нищо демагогия. Това предполага да се извърши кратък
ретроспективен анализ на езиковата ситуация между 1989 г., въвеждащ към изследвания
период, 2004 – 2007 г., защото оттогава започва периодът, благодатен за прекомерното
разгръщане на явлението демагогия. В настоящото изследване се приема, че езиковата
ситуация влияе върху съществуващата българска езикова картина за света.
Втори пункт, който се приема, че демагогията засяга традиционната картина за
света: това е представата, виждането, концепцията на един народ за подредбата на света,

66
представата му за себе си и за действията си, представата му за Другия (чуждия, външния)
човек и за неговия свят. В по-строга терминология картината за света се дефинира като
съвкупност от когнитивни и ценностни ориентации, която определя на съзнателно и
безсъзнателно равнище най-добрия начин за действие и целта му и която се явява
априорно функционален регулатор на културата. В изследването интересът е насочен към
демагогията, доколкото тъкмо чрез езиковите й похвати се засягат онези дълбинни
структури от езиковата картина, онези импулси, които са способни да въздействат върху
общественото мнение, да подтикнат към едно или друго реално действие. От тези позиции
изследването се интересува от това, кои точно импулси от „модела на света” се
активизират чрез реторичните похвати и служат на демагогията.
Ст. Димитрова (1999) отбелязва някои общи положения, засягащи отношението
между езиковата картина и езиковата демагогия. Сред тях са езиковите прояви на
разместване на позицията близко : далече, напр. близостта от приемането и самото
приемане, но далечността или близостта от влизането в Шенген и към момента. По
същество обаче разработките в научното пространство (вж. първа глава) на практика
изследват прояви на демагогията, които изкривяват (удобно за автора на демагогското
послание) фрагменти от езиковата картина. Тези изкривявания стават възможни
благодарение на подбора на подходящи езикови единици с включване на точно
определение граматични категории (неопределеност, множественост и т.н.), напр. нашият
народ, моята партия и др. Удобно се вмъкват и прескрипциите, които се задават от
езиковата картина, напр. Няма по-голям грях от... Няма нищо по-лошо от... Вижда се, че в
демагогските изказвания са плътно привързани с аксиологичната двойка добро : лошо, но
по-интересното е, че се оценяват като нещо лошо като явление, реализирано посредством
„добри, но неистинни думи”.
Политическите изказвания актуализират и конструират определени фрагменти от
модела на света. Моделът на света е многокодова знакова система, която се запълва с
различно съдържание. Популярен модел за съкратено системно и операционално
представяне на виждането на света в дадена (езикова) традиция, тоест модел на
митологичната картина на света, включен и в двутомната енциклопедия Мифы народов
мира (МФН 1982 : 161–164), е бинарният. Той е изграден върху система от бинарни
опозиции на около 10–20 признака, с които се описва светът (микро- и макрокосмосът).
Бинарните опозиции са свързани със структурите на пространството (горе/долу, десен/ляв и
др.), на времето (ден/нощ, светлина/мрак и др.). Изведени са и други съществени опозиции
като живот : смърт, бял : черен, мъжки : женски, свой : чужд, сакрален : профанен и т.н.

67
Признаците се съотнасят към аксиологична ос – добро : лошо. Неслучайно Л. Методиева
посочва, че се „специфични емоционални клишета и „черно-бели“ (подч. мое, А. И.)
характеристики на политическите опоненти“ в езика на депутатите през времето на
прехода” (Методиева 2002: 7). Особено е въздействието, основано на реторични похвати.
Така, за интересуващия ни период би могло да се изгради хипотетично една езикова
картина, която се очаква да присъства в политическите изказвания и схематично има вида,
представен в табл. 2.1.

Таблица 2.1. Езикова картина на политическите изказвания

След 1989 г. Преди 1989 г.
Добро Лошо
Истина Лъжа
Ново Старо
Демокрация Тоталитаризъм
Нормалност Не-нормалност
Бъдеще Минало
Перспектива Липса на перспектива
Членство в ЕС Членство в СИВ
Членство в НАТО Членство във Варшавския договор

На практика това са онези ментални нагласи, които се очаква да присъстват в

изказванията може би полюсирано и градуирано (вж. Т. Николаева). От друга страна,
времето се означава и като преходното състояние с думи като криза, промяна,
катастрофа и др. Демагогското изказване следва да е адекватно на езиковата
ситуация, за да постигне целите си. Наред с това то засяга дълбинни структури от
езиковата картина, които предизвикват у хората онези импулси, за които се твърди, че са
типични за демагогското изказване. В интересуващия ни период се конструират и
конкурират основно активно две езикови картини – тази на катастрофата (старото), на
кризата (новото) предполагаща възможност на преход (промяната) към европейско
членство. Те се наслагват една върху друга. Очевидно демагогското изказване ще се
възползва, за да построи положителната за себе си (за целите си) езикова картина, основана
на хорската надежда за възможност. Поради наслагването на тези картини, представянето
на прехода се очаква да бъде амбивалентно. Ще се търсят изречения с тези ключови думи
като преход, членство, влизане, европейски, Европа, ЕС.

68
 2.1.2. Речеви актове и демагогско изказване

Тъй като в центъра е изказването, има няколко общотеоретични аспекта, които

следва да се посочат: разбиранията за речев акт, разбиранията за комуникативните
постулати, теорията на аргументацията, чиято терминология се използва частично.
Речевият акт (РА) е минималната единица на речевата дейност17. Тази дейност се
изучава в теорията на речевите актове и представлява съставна част от лингвистическата
прагматика. На български език по-коректна би била употребата на термина речево
въздействие, а не речеви акт. Субект на РА е говорещият, който продуцира изказване. В
нашия случай това е представата за деятеля демагог, чиито характеристики бяха
подробно представени и който продуцира демагогско изказване. Реални субекти са
политическите лица, които присъстват в стенограмите като продуциращи изказвания (и на
които, беше посочено по-горе, няма да бъдат приписвани оценъчни характеристики).
Изказванията са ориентирани към слушащ (адресат, реципиент, аудитория): в конкретния
случай към присъстващите в парламентарната зала лица и към една доста размита по
параметри външна аудитория (ако дебатите са излъчвани по медийни канали, или ако в по-
късен етап стенограмите се изследват от специалисти).
Изказването в теорията на речевите актове се интерпретира едновременно и като
продукт на РА, и като инструмент за постигане на цел. Изказването може да бъде успешно
или да не успее да осъществи поставената цел. Ораторът е обречен на провал, ако РА е
неуместен. За да бъде успешен един РА, трябва да се спазят условията за успешност на
РА. Различават се три аспекта при анализа му.
Интерпретацията на речевия акт като локутивно действие е един от аспектите при
анализирането му. Когато речевият акт се разглежда като нечие говорене, локутивно
действие (от лат. locutio ‘говорене’), той се нарича локутивен акт. Локутивният акт
притежава сложна структура, която се изразява освен в произнасянето на звуковете, също
така в употребата на думите и връзката между тях според граматичните правила, а също и
в означаването на дадени обекти и приписването на характеристики. Това се вижда от
представените интерпретации в първа глава. Разглеждането обаче на граматичните
равнища на демагогското изказване не е достатъчно, за да се определят параметрите му.
Като цяло локутивната страна е добра основа за анализ на демагогските изказвания, но
недостатъчна. В настоящото изследване локутивният аспект е застъпен частично с оглед на
17
„Речевият акт“ като формулировка е въведена в лингвистиката от английския философ и логик Джон
Остин. Основите на този концепт се разкриват от Остиновите последователи Джон Сърл и Питър Стросън.
Речевите актове създават нова възможност за анализиране на връзката между локутивен, илокутивен и
перлокутивен акт в дадено изказване.

69
употребата на лексемата демагогия и синонимите й в парламентарните изказвания, както и
на някои други ключови думи и изрази.
Второто равнищв на интерпретация на РА е като илокутивно действие (in locutio
‘във/при говорене’). Когато човек говори, той едновременно изпълнява няколко действия,
едно от които е самата цел. Ако изказването бъде разгледано от гледната точка на
извънезиковата си цел, то тогава то ще се нарече илокутивен акт. Цялостната
характеристика на изказването като начин за постигане на илокутивен акт се нарича
илокутивна функция. Когато РА се разглежда като илокутивен акт, в структурата му се
обособяват две съставки: илокутивна функция (F) и пропозиция (P). Демагогското
изказване използва всички възможности за постигане на целта си: да въведе заблуда у
аудиторията, чиято резултативност е насочена към лично облагодетелстване.
Третият аспект при разбирането на речевия акт е като перлокутивно действие (на
лат. per locutio ‘чрез говорене’). Посредством говоренето човек постига определени
резултати, променяйки заобикалящия свят в представите на слушателя си. Възможно е
получените резултати да не отговарят на поставената извънезикова цел. Когато речевият
акт предизвиква някакъв резултат след себе си, то тази сила на въздействие се нарича
перлокутивен акт. Перлокутивният акт и съответното му понятие перлокутивен ефект –
това е онзи аспект на речевата дейност, който се доближава до реторичните занимания, до
пиара и имиджмейкърството. Аспект, който изучава оптималните начини на въздействие
на речта върху мислите и чувствата на аудиторията. В демагогското изказване особено
засилен е перлокутивният аспект. За съжаление резултативността на политическите
послания от трибуната на Народното събрание не може да се измери веднага. Но пък
анализът може да проследи тенденции.
В изложението беше отбелязано, че демагогските изказвания обещават. Това
означава, че е възможно в парламентарните изказвания да присъства т.нар. илокутивен
глагол18. Интуитивно може да се посочи, че в демагогското изказване може се очаква
повишена честота на някои перформативи. Това е интересен проблем, който е предмет на
отделна разработка. Тук ще се проследи доколко присъства илокутивният глагол
обещавам. Обаче наличието му само по себе си не е достатъчно условие, за да се
определи изречението/изказването като перформативно и демаогогско.
Перформативното изречение експлицира действието на говорещия. Характеристика на
илокутивния акт е целта му, а именно: изказване, което умишлено трябва да бъде

18
илокутивен глагол – глагол, който лексикално показват целта на говоренето и посочва условията за
протичане на речевото действие, напр. моля, обещавам, поздравявам...

70
отличено от адресата. Възможно е илокутивната цел да не съвпада с реалната цел на
оратора. При демагогското изказване целта е скрита, тя (крайната – власт и
облагодетелстване) не може да бъде разпозната.
Това не пречи обаче в конкретните единични изказвания да се използва
илокутивната им сила. Тоест демагогското изказване е комплекс от прояви, в които на
повърхността се използват разпознаваеми „обещания“ (послания към аудиторията).

2.1.3. Демагогско изказване и комуникативни постулати

Демагогското изказване използва комуникативните постулати (принцип на

изразимостта, на яснотата, на потенциалната изводимост на основанията, на
оптималността и мн. др.19), за да ги нарушава. С други думи, очертава се още едно
недостатъчно изследване проблемно поле.
Според К. Бредемайер направлението реторика е науката за ефикасно прилагане на
речевите компоненти (думи, словосъчетания, изречения) при публично общуване. Тя
описва техниките, които се прилагат за постигане на колегиални решения в своя полза.
Терминът техника (techne) подсказва, че става въпрос за практически умения, определени
знания, майсторство, способности на онзи, който ги прилага. Направлението диалектика
(букв. вътрешна противоположност) означава способността да се води диалог, при който
събеседникът се убеждава в правотата ви. Това е изкуство на убеждаването и
едновременно с това готовност да се решават проблемите чрез общуване, когато се достига
до консенсус чрез взаимно познаване. Направлението еристика е „висш пилотаж“ като
техника и метод за водене на спор. Направлението рабулистика е изкуството за
аргументиране, което позволява да се представи в необходимата светлина дискутираният
предмет или последователността на мислите, което невинаги съвпада с реалността.
Направлението черна реторика е манипулиране с всички техники от по-горните
направления, така че разговорът да се насочва в избраното русло, да се довежда
събеседникът/публиката до търсеното от нас заключение или резултат. Магическата сила
на езиковите средства се крие в умението да се аргументираш, да дискутираш,
акцентираш, пропагандираш и водиш спор по начин, който да ти осигурява победата.
Именно черната реторика осигурява тази техника чрез комбинирано използване на
различни средства и инструменти от езиковата сфера – вербални и невербални. К.
Бредемайер определя черната реторика като осъзнато построена реч, натъпкана с
вербални мини, подправена с думи, които като действие са сравними с отрова

19
Обобщен преглед на конвенциите при общуване е даден при Захариева (2010).

71
(Бредемайер 2005). Като че ли демагогското изказване се доближава доста плътно до това
определение: може би трябва само да се добави, че коктейлът трябва да бъде поднесен по
начин, че да се хареса на аудиторията.

2.1.4. Семантика и синтактика на демогогското изказване

В семантичите изследвания се обръща внимание на това, че асертивната част на

изказването (това са изказвания за факта на наличие или липса в предмета на един или
друг признак) се маскира като семантична пресупозиция. Причината е в това, че
пресупозицията не подлежи на отрицание, и това нейно свойство се използва в
демагогското изказване: внушаваната идея се подава като пресупозиция, от което
произтича истинността на внушаваното. Недоказуемостта на твърденията обикновено се
скрива чрез позоваване на авторитетни, неконкретни или анонимни източници, напр.
Според международните експерти... Такова позоваване влиза в презумптивната
(пресупозитивната) част от смисъла, чиято истинност не трябва да предизвиква съмнение:
адресатът е принуден да признае източниците априори. Интересно е, че в подобни случаи
неопределеният източник е написан с главни букви въпреки правописните правила: така
нарицателни имена придобиват статут на „лично” име, но зад квазиназванието стои
референтна празнина. Мнението на авторитети предизвиква доверие у адресата. Друга
възможност е градирането, когато се привеждат статистически данни. Демагогските
похвати в политическия дискурс действат комплексно – внушаемост, констатации без
доказателственост, построени върху асертивната част на изказването, която се представя
като пресупозиция, като се прикрива видимостта на достоверната информация чрез
позования на авторитетни източници, чрез апелации към псевдоаргументи, чиято
убедителност се скрива в психологическия ефект на градацията.
В демагогските изказвания се въвежда допълнителен информационен поток, който
е съмнителен и който подтиква към действие или дава автооценка. В този допълнителен
поток винаги има скрито противопоставяне. Такива изречения семантично винаги имат
двоен прочит. При много от тях се открива размита авторизация – говори се..., чух,
научих..., известно е..., или смекчаваща авторизация... доколкото си спомням... Според
видовете изречения като смисъл демагогските похвати се откриват в предразполагащи
изречения (само доброто, винаги), бележещи фалшива искреност, във въпросителни
изречения (в диалогични форми), във фактологични изречения (натрупване на факти чрез
съюза и). В изреченията (демагогските изказвания) присъстват сравнения, съпоставки,
аналогии обичайно в като-конструкция, генерализации (ние-/вие-конструкции), думи за

72
предпочитане и техни синоними, тъй като имат генерализиращо значение: добре (е) (да),
би било; по-добре (е) да, да бях (беше) + л-причастие и др. случаи, описани по отношение
на медиаезика (Иванова, Захариева 2014). Чрез употребената лексика се преследва
конструиране на имиджов ореол чрез именуване и двойна референция, преназоваване и
въвеждане на нова терминология (ринейминг) без нужда: чрез англицизми
(интернационална лексика) – диверсификация, иновация, инициатива, честа употреба на
професионален жаргон, внушаващ професионализъм, тавтологии, напр. Законът си е
закон!, вътрешносемантични контрарни фрази, напр. златен тракторист, чрез
злепоставящо именуване (прозвища, аналогии с литературни произведения), наличие на
лексикална синонимия (възможност за взаимозаменяемост) и като цяло много синоними
на повторение на емоциите.
При демагогското изказване се отчита комплексност: то трябва да бъде разбираемо
в преките си значения, за да може да бъде разбрано. Едва ли само едно изследване е
достатъчно да обхване в дълбочина всички възможни прояви от езиковия репертоар на
демагогията. Но може да изведе някои ключови думи, които да бъдат проучени в
интересуващия ни период: обещавам, известно е, няма нужда от, по-добре, добре е,
според и др. Естествено стои въпросът, как да бъдат определени те.

2.1.5. Ключови думи в демагогското изказване

В немалко научни направления се работи с т.нар. ключови думи. В теорията на

комуникацията ключовите думи се определят като носещи ключова информация.
Според някои изследователи броят на думите в един език, които са познати на
обикновения човек, варира между 2040 хил. (Солсо 2006), но не всички са ключови.
Ключовите думи са важни компоненти на (по)знанието, а самото знание се разбира
като съхраняване, интегриране и организиране на информацията в паметта. В
когнитивната психология общността на каноничната перспектива се свързва със
способността за съхраняване на понятия за общи класове обекти посредством
изграждане на устойчиви спомени за най-представителен обект, който съобщава най-
голямо количество информация за класа и който е свързан с формирането на
прототипите. Е. Рош (1978) установява, че типичният член на категорията е
действително близък на прототипа на категорията (въз основа на асоциативното
моделиране). Това, което прави възможно да идентифицираме типовете информация в
паметта, е семантичната структура  думите съществуват като понятия и отношения. В
клъстърните модели семантичната организация се разделя според близостта на

73
елементите от клъстъра (групата) по значение. В теорията за разпространение на
активацията всяка дума се поставя в конфигурацията на другите, съхранявани в
паметта, въз основа на идеята, че семантичната памет е изградена от обширна
понятийна мрежа, съставена от единици и техните свойства и съединена от редове
асоциативни връзки. НАМ (Human Associative Memory) представя знанието като мрежа
от семантични асоциации (Андерсън, Бауър 1973), тук се работи и активно с понятието
пропозиция (твърдение за същността в света), което е абстракция, подобна на фраза
отделна структура, свързваща идеи и понятия.
В лингвокултурологичните изследвания също се работи с ключови думи. Приема
се, че някои думи могат да се анализират като централни, тъй като около тях са
организирани цели области на културата, и целта е да се разкрие чрез тях нещо съществено
и нетривиално за културата (Вежбицка 2001). Използват се резултати от количествени
проучвания. Наред с това ключовите думи носят специфични (ин)формиращи смисли,
които се отнасят до блоковете от обективна, от субективна и от строго лингвистична
информация20.
Смятаме, че този подход би бил полезен при проучването на демагогията в
настоящата разработка. Определянето на ключови думи в демагогските изказвания има
смисъл по отношение по-лесното им идентифициране, но наред с това и по отношение на
т.нар. „дух на времето”, което препраща към езиковата ситуация, езиковата картина и
модела на света. Неслучайно П. Бъргър и Т. Лукас отбелязват, че: „Само езикът и чрез
езика във всеки момент може да се актуализира един цял свят – той дори може да направи
присъстващи най-различни предмети, които пространствено, времево и социално
отсъстват от ‘тук и сега’“ (Бъргър, Лукас 1996 : 54).
С други думи, въз основа на множеството наблюдения и специализирани научни
анализи върху демагогските изказвания, въз основа на проучванията за езиковите прояви

20
По-подробно този аспект е развит в статията на Мишанкина, Н.А. Информационный потенциал слова:
когнитивний аспект, www.humanities.edu.ru/db/msg/19427. Т. нар. обективна информация кореспондира с
денотативно-сигнификативните компоненти от значението. Тези компоненти са се получили в резултат от
нагледно-чувственото световъзприемане, от последващото осмисляне и формиране на абстрактни понятия. Т.
нар. субективна информация е разнородна по характер, тъй като произтича от речевия субект (автора), от
прагматичните му установки и ситуационни оценки. Тя се проявява чрез избора на езиковите средства, но
като цяло конотативните значения, включващи информация за интензивност, образност, историко-културни
стереотипи, стилистични стандарти при целия езиков колектив, не са достатъчно изучени. Конотативното
значение (connotative signification) е съвкупност от свойства, характеристики, оценки, чувства, субективни
представи, свързани с дадена дума, тоест то е съпътстващо основното значение, срещу което възразява У.
Матурана. Според някои автори именно конотативните значения са свързани с културните смисли на думата
(Бельчиков 1988). Т. нар. строго лингвистична информация в ключовата дума – и като връзки с други единици
и словосъчетания на синтагматично равнище, и като позиции в синонимен ред на парадигматично равнище, в
момента се разработва от гледище на комуникативните стратегии: или как тези стратегии влияят върху избора
и структурирането на елементите.

74
на демагогията, за конкретната разработка избрах да проследя присъствието на следните
ключови думи в информационния масив:
1) Демагог и демагогия и техни синоними: измама, лъжа, лицемерие, велзевулство,
фарисейство (книж.), фарисейщина (книж.), политиканство, манипулация. Това са
категоризатори (в терминологията на когнитивната лингвистика), чието наличие или липса
ще посочи дали явлението демагогия се артикулира активно или се премълчава в
българската езикова картина (съотв. и в политическия дискурс). Като евфемизъм на
демагогия се използва популизъм и спекулирам, спекулация (вж. четвърта глава).
2) словосъчетания с прилагателното демагогски – което е характеризатор при
демагогска реторика, предизборна демагогска реторика, популистка политическа
реторика, войнствена и демагогска реторика21, Хитлерова демагогска реторика22.
3) дали в политическите послания по темата присъства перформативът обещавам,
съотв. и съществителното обещание – предвид посочените по-горе аспекти от теорията на
речевите актове.
4) откриват ли се фрази, посочвани от изследователите като маркери за демагогско
изказване:
4а) известно е, че (също и: на всички е известно; познато е; и децата знаят, че...)
4б) пределно ясно е, че; очевидно е, че; няма нужда от обяснение, че
4в) трябва да признаем, че..; трябва да се признае, че... трябва да се съгласим, че...
4г) според...
5) Предвид спецификите на изследвания период и темата за членството ще се
проследи наличието на лексемите въз основа на езиковата картина (модел на света):
5а) преход, промяна, криза,
5б) ново, членство, приемане, добро,
5в) стремеж към (нормалност), демокрация : тоталитаризъм (комунизъм)
5г) присъединяване, европейски, Европа, Европейски съюз, членство, влизане.

2.1.6. Методи, приложени в изследването

Основният метод, използван за изследване на посочените по-горе думи и изрази в

политическите изказвания, е рейдовият контент-анализ. Този метод се определя като
научно изследване на съдържанието на комуникацията, на значенията, контекста и

21
Михник, А. Media Times Review, Горчивият спомен Будапеща, 02 .2007, последен достъп 20.01.2015,
<http://www.mediatimesreview.com/february07/michnik-budapest.php>
22
Книжен Ъгъл, „Бях националист, но не бях патриот.“ Националсоциализмът и Хитлер// 17.06. 2014,
последно посещение 20.01.2015, < http://book-on-corner.blogspot.com/2014/06/blog-post_1226.html>

75
намеренията, съдържащи се в посланията. Това е системна числова обработка и оценка и
интерпретация на формата и съдържанието на информационния източник. Изведените
ключови думи и фрази са структурно-семиотични единици, които ще бъдат проследени
количествено в информационния масив. Граматични форми няма да се изследват. Разбира
се, количественото представяне е недостатъчно. Ключовите думи, употребени в
съответните контексти, се бъдат интерпретирани, тъй като интересът е към стоящите зад
конкретните лексеми понятия, теми, проблеми по отношение на демагогията. Въз основа
на контекстите ще се проследи наличието или липсата на оценъчност.
Освен посочените в уводната част общонаучни и общолингвистични методи, за
постигането на формулираната цел и поставените задачи в разработката са използвани
също и следните методи:

- Анализ и синтез на информация по проблематиката чрез проучването и обработката й

(вж. първа глава)

- Дедуктивен метод на анализ – използване на общи факти за получаване на точна

информация за конкретна ситуация (вж. първа, трета, четвърта глава)

- Диахронен анализ – анализ на измененията в структурата на обекта във времето (вж.

трета, четвърта, пета глава)

- Кросфакторен анализ – факторен анализ, който отчита взаимното и общото влияние на

факторите на интегралните показатели, зависещи от тези фактори (четвърта глава)

- Ретроспективен анализ – свеждащ се до изучаване на тенденциите, формирани за

определен минал период

- Статистически и социологични методи за анализ (Statistical methods of analysis) – група

от методи и начини за събиране и обработка на данни, които се използват да описание
и анализ на информация: количествен, корелационен, сравнителен, динамичен. В хода
на изложението е обяснена по-подробно технологията.

Целта е да се установи реалната честотност на изведените ключови думи и фрази,

както и на техните синоними. Въз основа на тези данни да се проследи дали има
зависимост, или някакви тенденции в употребите.
Конкретно методиката на някои изчисления и зависимости е описана в
приложенията, тъй като се работи с информационни масиви от 2004–2007 г.

76
 2.2. РЕТОРИЧЕСКИ АСПЕКТИ

Подробно тези аспекти бяха представени в първа глава. Следва да се посочи, че в

настоящата разработка интерес представляват монологичните изказвания на български
политици, тъй като характерна черта за демагогските послания е еднопосочността.
Монологичният текст е по-благоприятен за създаването на езикова демагогия, защото
в зависимост от целите и комуникативните си умения, ораторът (говорещият) спокойно
излага мислите и чувствата си, независимо дали са действителния или не, без да бъде
прекъсван или критикуван. Това е една от причините политиците да предпочитат
монологичната форма на общуване. Обикновено политическите монолози са на
проблематична тематика, затова опонентите строго наблюдават съобщението, което се
поднася като второстепенна информация. Разобличаването на езиковата демагогия в
монолога е доста трудна задача, тъй като в опита на опонента да разкрие демагогията,
може да бъде обвинен в изместване на темата, която, от своя страна, най-вероятно е била
отклонена от самия оратор.
Традиционно реториката разбира демагогията инструментално: като съвкупност от
ораторски и полемични техники, които правят възможно аудиторията да бъде заблудена
така, че да бъде убедена (склонена) към възприемане на предлаганата гледна точка. Прави
впечатление, че различните изследователи практически фиксират едни и същи техники,
които са характерни за демагогията. Разбира се, голям проблем представлява фактът, че
тези прояви са ситуационно обусловени и в други контексти не могат да се определят като
демагогски.

77
 ТРЕТА ГЛАВА

ЕЗИКОВАТА СИТУАЦИЯ СЛЕД 1989 Г.

В първа глава беше посочено, че плодотворно поле за разгръщане на

демагогски изказвания са периодите на преход и криза в обществото.
Настоящата разработка е ограничена в промеждутъка между 2004–2007 г., което
предполага кратко описание на езиковата ситуация, за да се изясни контекстът, в
който са направени интересуващите ни изказвания.

3.1. КАЗИОНЕН ЕЗИК ПРЕДИ И СЛЕД 1989 Г.

След 1989 г. в България започна да се развиват форми на политическо

говорене, различни от т.нар. казионен език. Този термин е въведен от френската
политоложка Франсоаз Том, която изследва тоталитарния политически език,
характерен за периода до 1989 г. (Том 1992). Характерно за казионния език е, че
посредством много думи той предава незначително количество съществена
информация. Казионният език не е просто начин на общуване, той е парола, вид
езиков механизъм за самозащита и идентификация на себеподобни/съмишленици.
Така, преди 1989 г. засилената употреба на думата демагогия в изказванията на
политиците е показател за конструирането на манихейски тип езикова картина,
където лошото е на чуждия (капиталистическия свят), който е белязан от демагогия.
Това обяснява повишената оценъчност на лексемата в българския език.
Междувременно изследователите отбелязват, че в съвремието се формира
специфичен брюкселски език, кореспондиращ с казионен език, и неговото влияние
се усеща след приемането на страната ни в Европейския съюз. Изследването на
българския политически език, проведено от Борислав Георгиев и негови колеги,
установява многократната употреба на няколко определени думи в изказванията на
политиците у нас. Една от тях е популизъм: „Всеки политик, всяко политическа
организация обвинява опонента си в популизъм“ (Георгиев: онлайн), но всеки
политик в даден момент прибягва до популистки действия, особено преди избори. В
посоченото изследване се отделя една специфична формация, която е наречена
казионен език на демокрацията, която не се е появила спонтанно и при която

78
думите и изразите, които намират широка реализация в нашата действителност, са
заимствани.
Още един фактор, който допринася за промените в езика на българските
политици, е влизането на България в Европейската общност. Овладяването на
културното пространство се извършва посредством назоваването, и в този смисъл да
бъдеш част от ЕС, означава да се приспособиш към стила на говорене, характерен за
„брюкселската бюрокрация“. За българската аудитория обаче брюкселският език
остава трудно разбираем, тоест налице е недостиг на информация, но българските
политици са на мнение, че „използването на този жаргон в публичното пространство
е полезно и дори има обучаващи функции – колкото по-детайлно познаваш
демократичния бюрократичен жаргон, толкова повече шансове имаш да те разберат
съответстващо в Брюксел или Вашингтон“. Така, новият казионен език успешно
запълва празнините, останали след разпадането на съветския модел на управление/
съветския блок.
Езикът на политиците след присъединяването на България към ЕС се
видоизмени значително. Видимо е паразитирането върху структурата на
политическия диалог (Методиева 2002). Разклатена е моралната линия на езика в
разбирането на Пол Рикьор, срв. „основополагащото доверие в словото на др угия е
според мен е основополагащото действие към другия в дискурса“ (Рикьор 1998: 32 -
33). Липсата на стабилност в речевите стратегии, с които се постига политиката, е
една от причините за липса на стабилността и в политиката като цяло, и у
обществото като цяло, срв. „Времето на прехода към новия социален модел кара
парламентарните оратори да усъвършенстват майсторството си, отстоявайки статуса
на новообразуващите се национални държави в полемика с поддръжниците на
старите блокови предпочитания. Но успоредно полемиката на тези парламентарни
оратори се насочи към разрушаването на класическия стереотип на националната
държава“ (Методиева 2002: 29).

3.2. 1997 ГОДИНА: „ВИКОВЕ И ШЕПОТ“

СРЕД „ПЪРВАТА ВЪЛНА ИЛИ ШИЗОФРЕНИЯТА НА ПРЕХОДА“

Десет години след обявената промяна – време, което е достатъчно за оценка и

преоценка на действия и изказвания от страна на активните политически деятели, в
българското културно пространство се появиха две книги с емблематични заглавия
„Викове и шепот“ (1997) на Гиньо Ганев и „Първата вълна или шизофренията на
79
прехода“ (1997).
Предвид бележките на българските изследователи, че след 1989 г. се развихря
демагогията, интерес представлява дали и как лексемата демагогия се реализира в
тези две книги.

3.2.1. Специфики на демагогските изкази

според „Викове и шепот“ (1997) на Гиньо Ганев

Гиньо Ганев, изтъкнат общественик и защитник на демократичната политика

с много опит в политиката, е един от авторите, които пишат за тъмната страна на
политиката и демагогстването на политическите деятели в управлението. В книгата
си „Викове и шепот“ (1997) чрез „афоризми, максими, реплики, кратки размишления
и импресии“ той разкрива реалности, по-различни от еуфоричността, съпътстваща
смяната на системата. Г. Ганев отчита засилване на проявите на демагогията в
политиката след 1989 година. В неговата интерпретация например: „Прекалената
употреба на термина за национално съгласие в много партийни речи и платформи е
доказателството за демагогията с него“. Това, че се демагогства със и чрез понятие,
с дума (или израз), е ясно. Определено в различни времеви периоди се спекулира с
различни „модни” фрази. Предвид спецификите на историческия период се
потвърждава и предположението, че засилени прояви на демагогията могат да се
очакват в периоди на криза и/или в преходни периоди. При Гиньо Ганев се
наблюдават три основни акцента: 1) как технологично се прави демагогията – чрез
употреба на точно определени думи и словосъчетания, 2) темата за това, що е
истина/неистина в политическото говорене, и за морала в политическото говорене и
3) логорейното говорене (неудържимо, превъзбудено говорене).
Пример за първия акцент беше даден по-горе, тоест демагогства се, като се
употребява понятие, означено с дума (или израз): технически, при проявите на
демагогия се наблюдава засилена употреба на точно определени думи и
словосъчетания, те са повърхностно позитивни, като национално съгласие, но
поставени в контекста на изказванията на политиците могат да внушат точно
обратното.
Вторият акцент, темата за това, що е истина/неистина в политическото
говорене и що е морал в политическото говорене, е значително по-силно застъпен в

80
афоризмите, срв. честност, истина: „Не е нужно жената на новите Цезари да бъде
честна, достатъчно е народът да не знае това“, „Съмненията за честност не се казват
от трибуната, те се доказват“, „Има вътрешнопартийни истини, но истината е
безпартийна“, „Истината живее чрез доказателства, а не чрез проповеди за нея“. Тук
се разгръща опозицията явност : скритост, срв. представите у Макиавели и
Айзеврайх. Ако се декодират посочените примери, ще се разкрият идентични фрази,
а именно: ‘говоренето за честност не означава честност’, ‘партийното говорене за
обективност не е обективно говорене, тоест винаги се изкривява обективността’,
‘говоренето за истина не е факт за истинност’. Иначе казано, боравенето с понятия
като честност, истина и под. в речта и прекаленото им артикулиране не съвпада с
представата за тях. На практика отново се засягат „технически” аспекти в проявите
на демагогия: засилена употреба на точно определени думи и словосъчетания. В още
по-обобщен и формален вид: да говориш за х, не е х. Тази изведена формална фраза
обаче може да се доразвие до вида да говориш за лъжа, не е лъжа. И така, кръгът
се затваря: остава обаче открит въпросът, доколко изказванията на Г. Ганев не са
всъщност демагогски.
И третият акцент, поставен в книгата на Г. Ганев, е кореспонденцията на
демагогията с логореята. Примери: Господине, спрете речта си! Дългата
аргументация пред залата увеличава съмнението спрямо истината, която искате
да докажете; Моля ви, не убеждавайте толкова енергично микрофона; Искате с
всяка дума да ковете меч, но не забравяйте, че многото думи ще го сплескат
съвсем. Във виждането на Г. Ганев прекаленото говорене при политически
изказвания – съчетано с много бързо говорене, прекъсване и неизслушване на
околните, стремеж към привличане на вниманието, повишена емоционалност на
изказа, необичайно много, дълго и безцелно говорене – кореспондира с логореята
като диагноза. Но и в тези афоризми, внушаващи авторитетната компетентност на
автора също може да се открият елементи на демагогия - императивност, внушение
за неистинност на изказа, внушение за аномалност на комуникативното поведение –
„да убеждаваш микрофон”, за силата на словото.
Могат да се посочат две специфики на демагогското изказване от този
период:
1) да говориш за х, не е х, тоест езиковите употреби на определени лексеми
и словосъчетания не означават същинските разбирания за понятията, а това
буквално анихилира смисъла;

81
 2) увеличена количествена честотност на лексеми с абстрактно съдържание –
честност, истина, национално съгласие и под., в демагогско изказване.

3.2.2. Специфики на демагогските изкази

според „Първата вълна или шизофренията на прехода“ (1997)

Любопитен щрих от периода е, че изказванията на политиците се свързват и с

други диагнози. Авторите Копринка Червенкова, Андрей Иванов, Георги Лозанов и
Христо Буцев включват 24 интервюта, проведени с 19 политически лидери в
периода между 1991–1996 година. Истината, отбелязана според този труд, е, че
преходът е засегнал много повече представите, отколкото вещите на народа. Целта
на книгата е да представи образа на прехода чрез индивидуална психологическа
гледна точка. Именно затова фигурите, чиито интервюта са поместени в книгата се
открояват с емблематичната си роля в политическата сфера в периода на прехода от
еднопартийна форма на управление към демокрация. В текстовете интерес
предизвика заместването на лексемата демагогия с нейни синоними. В изказванията
си интервюираните политици се опитват да скрият думата демагогия чрез някакъв
евфемизъм.
1. Твърде често присъства глаголът спекулирам ‘върша спекула, върша
користна търговска дейност, насочена към бърза и лесна печалба; злоупотребявам,
по непочтен начин използвам нещо/някого за своя изгода, печалба’ (БТР 1994 : 912),
срв.:
… не е необходимо да се спекулира с промяната (Ал. Каракачанов); …аз
мисля, че тези десни партии спекулират с леви идеи (Ф. Боков); Много се
спекулира с това, кой какъв „стаж“ има в опозицията (М. Неделчев).
Интервюираните отбелязват пунктове от явлението демагогия: нараства (за и
против) артикулиране на леви идеи, за и против наличие на „опозиционен стаж”
преди 1989 г., акцентира се върху лексемата промяна.
2. Изказвания, в които е употребена думата лудост и други психични
диагнози, изградени на опозицията нормалност : ненормалност, срв.:
Ние не можехме да контролираме ораторите на митингите в провинцията.
Там имаше и луди хора. Един, който беше клиничен случай, трябваше
насила да отстраняваме от трибуните (П. Симеонов); Поне една десета от
парламентаристите днес показват явни признаци на психично
разстройство (Н. Василев); Не става дума за сговорчивост, а за това, че
парламентът трябва бързо да започне работа. Ние вече един път показахме
какво представлява Народно събрание, в което се говори много (Ал.
Йорданов ); В масовата психология настъпват доста сериозни деформации

82
 (А. Луканов); … в сегашното състояние на социална депресия… (М.
Неделчев ); Там практически се родиха и се задвижиха редица идеи – нещо,
което в нормални условия става в правителството и в Законодателната
комисия на Народното събрание (Кр. Петков).
Като цяло, в книгата „нормалната държава“ се асоциира с
институционализирана лудост. Анализаторите отбелязват в този период засилени
употреби на думата лудост, която заема статута на нормалност (Захариева 1999 :
149–153). С други думи, може да се очаква, че именно този аспект е маркер и за
засилено присъствие на демагогия.
3. Изказвания, в които присъстват качества, характерни за явлението
демагогия. Направен е опит да бъдат групирани според някои лексеми като морал,
морален, неморален, норма, лъжа и др.
3.1. Прави впечатление честата употреба на лексемата морал ‘съвкупност от
норми и правила, които регулират, определят поведението на членовете на дадено
общество; нравственост’ (БТР 1994: 464). Политиците отбелязват проблемността на
нормата в различни аспекти: политика и морал, власт и морал, морал – бизнес –
политика; политика – морал – семейство.
В тази страна един отговорен политик не може да бъде отмъстител, ако
има поне малко морал (П. Дертлиев); Това е божа работа – или ги имаш, или
ги нямаш… (отговор на въпроса как се съвместява властта като морал и като
сила, уточн. м. А. И.) Не мога да си представя човек да има сила, без да е
морален (Д. Луджев); Дори в ежедневието моралът е подчертано
релевантен, а какво остава за политиката... Когато обаче навлезеш в
политиката, където играят големите интереси, изведнъж осъзнаваш колко
са противоречиви моралните конструкции; виждаш, че едно е да искаш да
бъдеш морален, друго е да измислиш начин по който да го сториш (А.
Каракачанов); Когато се занимаваш с политика, не може да се занимаваш с
бизнес… неморално е да бъдеш и в бизнеса, и в политиката... морални
задължения към обществото, в което живееш, в което си се пръкнал (Ж.
Ганчев); Политиката е толкова морална, колкото е морално семейството
(П. Симеонов); На мен ми се струва, че за да може моралната норма да
действа в практиката, тя трябва да се конкретизира. От друга страна,
конкретизирайки се, тя престава да бъде морална норма (Н. Василев).
3.2. Употреба на лексемата лъжа ‘неистина, измислица’, срв.
Там (във в. „Демокрация“, уточн. м., А.И.) има шест лъжи… лъган, обрулен
народ (Ж. Ганчев); Ето така с думи нашите хора подменят факта, че не
фашистите спечелиха Втората световна война, а комунизмът загуби
Третата (П. Симеонов).
3.3. Употреби на политиката с демагогски цели. Съобразно с изведените
разбирания за демагогия в политиката в предишна публикация, тук са изведени

83
коментарите на българските политици по отношение на диктата от страна на
тълпата, стремежът към власт, към лично обогатяване:
При промяна на политическите отношения на преден план излизат
действените хора. Понякога и твърде груби. Но те са тези, които могат да
оказват натиск, могат да викат, да искат, да правят протести (Ж. Желев);
Мисля, че този парламент ще бъде много по-сериозен и ще дава много по-
голяма възможност за лична изява – не като ораторско изкуство и
митингови прояви, а като конкретна работа, включително и в комисиите...
Аз например тези дни заявих, че не желая никакъв пост. Моята амбиция в
някакъв смисъл е много по-идеална да владея души. Тоест аз искам да бъда
идеолог (М. Неделчев); … според мен е изключително важно да се изкара на
повърхността на обществения живот един сериозно класифициран слой,
който може реално да управлява, а не да използва властта само за облаги
(Н. Генев).
4. Изказвания, в които присъстват качества, характерни за деятеля демагог.
Те засягат действията основно в предизборната политика.
…докато политиците се афишираха предимно вербално, ние ходихме и
правихме структури. Защото ентусиазмът не трябва да се преексплоатира,
той трябва да се организира, да се канализира (К. Тренчев); Утре започва от
днес е … един предизборен лозунг и мисля, че не трябва да се отделя толкова
голямо внимание на митологията, която се създава именно в период на
предизборна кампания (А. Йорданов).
На практика в текста на цялата книга, който е над 200 страници,
употребата на думата демагогия липсва. Проблематизирането на демагогията е
непряко. Проявите й се евфемизират, търсят се синоними, частично се засягат нейни
аспекти. Само веднъж се споменава деятелят демагог от Петър Дертлиев в
изказването му: „За мен беше ясно: в условия на социална криза трябват само
няколко демагози. И ето ви го мита на бял кон“. Какво означава това заобикаляне:
може да се допусне, че това неартикулиране е свързано с желанието явлението,
което е набрало сила, да се „скрие“, като се избягва назоваването му. Отделна тема
е, че в самите интервюта политиците отговарят на зададените въпроси, като
използват елементи от демагогското изказване.
Прави впечатление, че преди 1997 г., тоест по времето, когато се подготвят за
печат тези две книги, в официалните изказвания на политиците, дори и под формата
на интервюта, самите политици се притесняват от употребата на лексемата
демагогия. Отбелязват се обаче специфики на явлението демагогия и проявите му в
политическата ситуация в страната, необходимост от морални качества на
действащите фигури в управлението на държавата. Политиците конструират
идеален, въображаем образ, който е по-скоро противоположен на реалния. Според

84
тях идеалният политик трябва да е търпелив, толерантен; да уважава чуждото
мнение; да притежава умение за ясно разпределяне на приоритети и да бъде
авторитет. Въобразеността обаче не може да потули следите на езикови употреби на
определени лексеми и словосъчетания, които не означават същинските разбирания
за понятията, и увеличената им количествена честотност в изказванията. В
изказванията им се открива и известна разочарованост от бързо развилите се
събития, които най-често кореспондират с прояви на демагогията.

3.3. ПЕРИОДЪТ 1998 – 2007 Г.

Това е периодът на активно политическо говорене по отношение на

подготовката за членство на България в Европейския съюз и приемането й през 2007
г. В този период – белязан и от вътрешни сътресения, се позиционира настоящото
изследване в контекста на приемането на България в ЕС и посланията от
парламентарната трибуна. Ще се търсят характеристики и особености в
политическите изказвания, ще бъде направен опит да се изведат техни
съдържателни и структурни модели, във и чрез които се „продуцира” демагогия.
Като източников материал служат стенограмите от парламентарните дебати в
Народното събрание. Изследването се базира на записите от 564 парламентарни
заседания от януари 2004 г. до декември 2007 г. Конкретните дати, на които са
проведени парламентарните заседания са дадени в съответни таблици в
Приложение 1. За намаляване на броя на анализираните обекти е направено
групиране на заседанията по месеци, както е показано на таблиците от
приложението. Както се вижда от тях, броят на заседанията по месеци и по години е
различен, напр. 2004 г. – 149 заседания, 2005 – 141 заседания, 2006 – 147 заседания,
2007 – 127 проведени заседания. Но това няма да попречи на същността на
изследването, а само ще го „привърже“ към времевата ос по месеци и години.
Въз основа на систематизирането на информацията по отношение на
тематиката и периодиката на изследването ми, се очертаха четири ключови етапа в
политическото красноречие на прехода към новия социален модел в България.
Именно затова специално внимание съм обърнала на стенограмите от:
1) 1993 година, когато е подписано Европейското споразумение за
асоцииране;
2) Преговорите за присъединяване на България към ЕС започват на 15
февруари 2000 г. и приключват на 15 юни 2004 г.;

85
 3) През февруари 2005 г. ЕК дава положителна оценка за подписването на
Договора за присъединяване. Европейският парламент дава одобрение за членството
на България на 13 април 2005 г. с 522 гласа “за”, 70 гласа “против” и 69 “въздържали
се”. Договорът за присъединяване на България към ЕС е подписан на 25 април
2005 г. в Люксембург.
4) Съгласно договора ЕС декларира, че целта му е да приеме България от 1
януари 2007 г.

3.4. ОБОБЩЕНИЕ НА ТРЕТА ГЛАВА

Езиковата ситуация след 1989 г. е динамична, променлива и белязана от

характеристиките на преход и промяна, тоест на криза. В обществото с бързи
темпове навлизат информационните технологии и започва да се формира нова
информационна среда наред с формирането на гражданско общество. Върху
обществото се изсипват разнообразни политически доктрини, чието обговаряне
представя смесица от тоталитарен и демократичен език, от които пък се формира
т.нар. посттоталитарен език. Започването на преговорния процес за членство в
Европейския съюз постепенно въведе в обращение специфична лексика и елементи
от т.нар. брюкселски език 23. Като цяло, езиковата ситуация създава благоприятно
поле за проявата на демагогията. Дори и като мълчание.
Но има и едно по-общо състояние на обществото, означавано от понятието
промяна. За периода след 1989 г. езиковата ситуация е белязана от отказ от старата
(тоталитарна) система на управление, от отказ от участие в икономически и
политически съюзи, от отказ от определен начин на живот. В същото време
алтернативата е свързана с означения на състояния за преходност: преход към
демокрация, промяна, преход, включване в нови съюзи, приемане на нови
икономически правила, близки до неолиберализма, налагане на нов начин на живот
(лайфстайл). Тук конкретен анализ на всички фактори на езиковата ситуация няма
да се прави. Но, както се вижда от описанието на общите тенденции, се открояват
няколко ключови думи: преход, промяна, ново, членство, приемане, добро, стремеж
към нормалност, демокрация. Тези думи отразяват духа на епохата и се включват в
езиковата картина на света. Изследователите подчертават употребата на „хубави
думи” като проява на демагогията.

23
http://liternet.bg/publish9/aeftimova/doublespeak.htm

86
 Промяна и преход са част от разбирането на кризата. Следователно може да
се очаква, че именно чрез засилената им употреба в този период ще се открият
прояви на демагогията.

87
 ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

ЛИНГВИСТИЧНИ АСПЕКТИ НА ДЕМАГОГИЯТА

И НЕЙНИТЕ СИНОНИМИ

Във втора глава бяха посочени групите от ключови думи и фрази, които ще бъдат
търсени в информационния масив от изказванията през 2004 – 2007 год. (вж. Приложение
1). Ще ги припомним по-долу.
1) Демагог и демагогия и техни синоними: измама, лъжа, лицемерие, велзевулство,
фарисейство (книж.), фарисейщина (книж.), политиканство, манипулация. Това са
категоризатори (в терминологията на когнитивната лингвистика), чието наличие или липса
ще посочи дали явлението демагогия се артикулира активно или се премълчава в
българската езикова картина (съотв. и в политическия дискурс). Като евфемизъм на
демагогия се използва също и популизъм и спекулация, съотв. спекулирам, спекулиране.
2) Словосъчетания с прилагателното демагогски – което е характеризатор при
демагогска реторика, предизборна демагогска реторика, популистка политическа
реторика, войнствена и демагогска реторика, Хитлерова демагогска реторика.
3) Перформативът обещавам, съотв. и съществителното обещание
4) Фрази, посочвани от изследователите като маркери за демагогско изказване:
4а) известно е, че (също и: на всички е известно; познато е; и децата знаят, че...)
4б) пределно ясно е, че; очевидно е, че; няма нужда от обяснение, че
4в) трябва да признаем, че..; трябва да се признае, че... трябва да се съгласим, че...
4г) според...
5) Лексеми въз основа на езиковата картина (модел на света):
5а) преход, промяна, криза,
5б) членство, присъединяване, приемане, преговори, добро,
5в) европейски, Европа, Европейски съюз,
5г) стремеж към (нормалност), демокрация : тоталитаризъм (комунизъм)
В тази глава ще се представят, анализират и интерпретират данните, получени в
резултат от ексцерпцията на ключовите думи и фрази. Изложението е подчинено на
следната структура.
1. Първо се представят статистическите данни от обработката на информационния
масив в табличен и графичен вид;

88
 2. Второ, представят се типични примери в контекст, като при големи извадки
пълните контексти са изнесени в приложения;
3. Трето, предлага се езикова интерпретация на ексцерпирания материал въз основа
на фрази, съдържащи ключовата дума;
4. Четвърто, на отделните етапи от работата се прави кратко обобщение.
Надяваме се, че описанието на тази структура на изложението по-долу ще улесни
възприемането.

4.1. ЛЕКСЕМИТЕ ДЕМАГОГ И ДЕМАГОГИЯ

В ИЗКАЗВАНИЯТА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПОЛИТИЦИ

4.1.1. Статистически данни за употребата на демагогия и демагог

Лексемата демагог, тоест назоваване на деятеля в единствено число, липсва в

информационния масив. Най-вероятно това се дължи на вероятността то да бъде
интерпретирано като (лична) обида.
Само четири са регистрираните употреби в множествено число. Те заслужават
специално внимание.
Първи пример: *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1772 *** Заседание от: 19/11/2004
Моля Ви, въз основа на това единствено и най-ясно доказателство, че господин Димитър Дъбов лъже,
да му наложите наказание. Надявам се, че всеки народен представител ще подкрепи морално това
наказание, защото в парламента няма място за демагози и за лъжци. (Шум и реплики от залата.)
Контекстът на това изказване заобикаля прякото категоризиране (квалифициране)
на конкретен народен представител като демагог чрез извеждане на принципна позиция,
обективизирана чрез безлично изречение – няма място за..., и транспониране към
неопределено множество (мн.ч. без формант за определеност). Интересното е, че тук на
един ред са поставени демагози и лъжци. По такъв начин употребени, лексемите са не
само синонимни, но и взаимно интензифициращи се в негативното изказване.
Втори пример: *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
Госпожи и господа демагози и лицемери от Българската социалистическа партия! (Шум и реплики от
КБ.)
В този случай се категоризира цяла парламентарна политическа сила, и това е
направено в обръщението към нея. Във въпросното обръщение лексемата е
интензифицирана с добавяне на синоним лицемери.

Трети пример: *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004

Искам да ви кажа обаче – дружбата със Съветския съюз не беше нужна на българския народ, не беше
нужна и на Българската комунистическа партия. Беше нужна на една върхушка, защото ако не беше
тази дружба със Съветския съюз, тази върхушка не 45 години, а 4 месеца нямаше да се задържи на
власт. Това го знаете прекрасно, господа лицемери и демагози.

89
 Тук се наблюдава аналогична на втория случай употреба – в обръщение, със същия
синонимен ред, а контекстът подсказва, че обект на категоризиране е същата политическа
сила.
Четвърти пример: *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2040 *** Заседание от:
28/05/2004
Мисля, че е много нормално и може би най-нормалното е в тази пленарна зала всеки един от нас да
защитава позиция, в която той е убеден, а не да бъдем някакви демагози, които говорят различно от
това, което мислят.

Четвъртият пример е интересен не толкова с неопределителното местоимение

някакви, колкото с контекста, в който присъства лексемата демагози: една неявна
съпоставка с нормалността – повторена и степенувана (интензифицирана в превъзходна
степен), Изводът, че демагозите са не-нормални, извън нормалността, се въвежда неявно.
Още една особеност е и включването на оратора в ние-множеството на аудиторията
(народните представители), отричащо неопределеното множество на демагозите (неявно
противопоставяме ние ‘добрите, нормалните’: те ‘лоши, ненормални’).
Езиковите употреби от четирите примера подходящо илюстрират комбинаториката
на езиковите средства на граматично (степенуване, определеност/неопределеност),
лексикално (демагози, лъжци, лицемери) и семантично равнище (добро : лошо, нормално :
ненормално).
*
Лексемата демагогия присъства в изказванията на политиците в пленарните
заседания общо в изследвания масив 135 употреби в контекст (вж. Приложение 2). В
таблицата по-долу е показано в кои заседания се среща.

Таблица 4.1. Честота на използване на лексемата демагогия

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.05 0 юни.05 0 сеп.06 1
фев.04 7 юли.05 0 окт.06 0
мар.04 13 авг.05 2 ное.06 3
апр.04 3 сеп.05 0 дек.06 7
май.04 3 окт.05 0 яну.07 0
юни.04 3 ное.05 7 фев.07 4
юли.04 5 дек.05 0 мар.07 0
сеп.04 3 яну.06 0 апр.07 4
окт.04 5 фев.06 2 май.07 2
ное.04 17 мар.06 5 юни.07 3
дек.04 2 апр.06 1 юли.07 4
яну.05 2 май.06 1 сеп.07 0

90
 Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
фев.05 9 юни.06 2 окт.07 0
мар.05 1 юли.06 0 ное.07 4
апр.05 1 авг.06 1 дек.07 6
май.05 2

По отношение на употребата на лексемата демагогия в пленарните заседания на

Народното събрания за периода от януари 2004 г. до декември 2007 г. са изчислени
следните статистически характеристики:
 Средна стойност = 2.9348;
 Медиана = 2;
 Мода = 0;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 17;
 Вариационен размах = 17.

Честота на използване на лексемата "демагогия"

20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-5

Фиг. 4.1. Графично представяне на честотата за използване на лексемата демагогия

Както се вижда от графиката, впечатление прави фактът, че като цяло лексемата

демагогия рядко е налице в парламентарните изказвания с тенденция към намаляване.
Пикови моменти на употребата ѝ се отбелязват през март 2004 и през ноември 2004 г. На
тези две заседания са разглеждани теми, свързани с ключовите думи власт –
гласуване на вот на недоверие (13 употреби)24, и пари25. Тук излиза на преден план

24
На заседанието от 11.03.2004 г. се разглежда проект за решение за гласуване на недоверие на Министерския
съвет на Република България. Вносители - Сергей Станишев и група народни представители.
[http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250]. ТРИСТА И ТРИДЕСЕТ И СЕДМО ЗАСЕДАНИЕ, София,
четвъртък, 11 март 2004 г., Открито в 9,02 ч., http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 (11.08.2015).

91
зависимостта на реда демагогия – власт – пари. Тази зависимост еднозначно показва и
мотивацията, и стремежа на демагога.
Ето и няколко примера от масива, пълно представен в приложение 2, точка 2.1:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
Уважаеми господа, спрете демагогията преди тя да ви спре!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
На второ място, една, от моя гледна точка, напълно недопустима спекулация със страданията на
хората, свързано с пълна демагогия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
Въпросът за спекулацията със страданието на хората и с демагогията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
Защо наистина е абсурд? Има две неща, които са абсурдни. От една страна, БСП иска вота, който е
100% популизъм и 100% демагогия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/856 *** Заседание от: 04/11/2004
Оказа се, че с частта от парите, с която предварително правителството оряза българските общини,
реши в края годината да прави демонстрационни обекти за милиони левове, т.е. със същите тези
пари, които са събрани от данъците на хората. Това е демагогия! Това е грозна демагогия, която не е
в интерес на никого, особено за управляващите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/887 *** Заседание от: 05/11/2004
Това, което исках да кажа, е, че тонът на дискусията напуска границите, които са допустими за
политическата демагогия, характерна за българския парламент.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1242 *** Заседание от: 10/11/2004
И тогава наистина да правим социална политика, а не да се занимаваме с празнословие и социална
демагогия, която вие в момента се опитвате да правите.

4.1.2. Езикова интерпретация на лексемата демагогия

Лексемата демагогия рядко се употребява самостоятелно – в контекста на

екзистенциални изречения, те са също и безлични (има/няма демагогия), в „остензивни” по
характера си изречения – това е/това не е демагогия. С тях се посочва явлението,
идентифицира се ситуация като проява на явлението.
Обикновено лексемата е в обкръжение с други категоризатори: (див) популизъм,
закон, безсилие, безвластие, лицемерие, лъжа, самозаблуждаване, шум, пропаганда,
безотговорност, празнословие, манипулация, обещания, единично в контекста на
словосъчетанието някакви измислени работи. Такова обкръжение допълнително усилва
негативната й семантика.
Лексемата присъства във фрази с отрицание: без демагогия, без празно приказване,
който не търпи демагогия, за да няма демагогия. Това означава, че говорещият не толкова
апелира към ограничаване на явлението, колкото пресупозира (предпоставя) факта на
съществуване на демагогия към момента на изказването. Лексемата демагогия се открива и

25
През месец ноември 2004 г. народните представители се занимават основно със следните въпроси:
 Поправките в Закона за здравното осигуряване;
 Обсъждане на Стратегията за приватизация на Булгартабак холдинг;
 Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност;
 Първо четене на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2005 г.

92
в императивни апелации: спрете демагогията, и във фрази като настрана демагогията,
не може да бъде решен с демагогия, не става дума за демагогия, няма смисъл сега тук от
демагогия, което ориентира, че говорещите имат представа за явлението и имат
способността да идентифицират негови конкретни прояви, но също и че пресупозират
факта на съществуването на явлението.
Лексемата демагогия се открива в изречения с кванторни думи за всеобщност по
отношение на действието говорене: Всичко останало казано е демагогия, по отношение на
коментирано явление (постъпка, казус, тема): Всичко това е демагогия!, а също и с
обобщителното местоимение: всяка демагогия. Такива изказвания обаче сами по себе си се
определят като демагогски.
Характеристики на лексемата демагогия са следните прилагателни
(характеризатори), позиционирани в АN синтактична структура: абсолютна, (доста)
голяма, грозна, евтина, висша, ужасна, елементарна, зле прикрита, политическа,
(колосална) социална, (най-) обикновена, лява, ненужна, пълна, отвратителна, опасна,
сериозна, мръсна, празна, чиста, типична. В аналогични структури с местоимения:
- притежателни във 2 л. мн.ч. Ваш: вашата демагогия – ораторът провежда
разграничение въз основа на опозицията наш – ваш, като в случая ваш е
негативно конотирано;
- показателни: тази – ораторът посочва конкретна проява и я оценява;
- обобщителни: всяка демагогия;
- въпросителни - каква демагогия,
а също така и в АN структура с количествен показател стопроцентова, една.
Самите определения към лексемата са доста интересни, а повечето от тях са и
допълнително интензифицирани (зле, доста и под.). Преобладава пряка негативна
оценъчност – грозна, ужасна, отвратителна, градуална и полюсирана – абсолютна,
колосална, висша, голяма, евтина, елементарна, която се комбинира с видови
характеризатори (политическа, социална), метафоризирана – мръсна, чиста, и по
отношение на нормата – типична, обикновена.
Лексемата демагогия присъства и в предложни структури (N PP), с които се
очертава, конкретизира периметърът й на действие (обстоятелства): демагогия пред
техните избиратели, демагогия с децата на България, а също в несъгласувани
определения и форми на демагогия, пример за демагогия.
В приложения (NN): доза демагогия, проба демагогия, тип демагогия, порция
демагогия, също често интензифицирани: огромна, една, чиста, този, поредна.

93
 Регистрира се в сказуемноопределителни изречения с местоименни и дейктични
компоненти: Демагогия е това..., което е демагогия, Това е (било) демагогия, другото
(останалото) е демагогия, и аналогичните изречения за отрицание, срв. Това не е
демагогия. Те биват включвани или изключвани като елементи от дадено множество. Тези
преки назовавания се конкурират с „омекотени” варианти: според мен е демагогия
(говорещият се застрахова, като извежда личното си мнение), става въпрос за демагогия,
Такова разминаване на думи и действия се нарича по един начин – демагогия (внушение за
безличност и обективност), приблизителност – граничи с демагогията, насочени малко към
демагогията. Използват се и метафорични механизми на означаване на демагогията, срв.
белите коси са демагогия, аналогии – Демагогия е, когато се говорят пълни глупости.
Изобилието на разгледаните изречения, фрази и словосъчетания навежда на
мисълта, че това са матрични словосъчетания (клишета, шаблони). Говорещите (народни
представители) предпочитат да назовават явлението и конкретни негови прояви, но
деятелят не се експлицира. В изказванията на депутатите на пленарните заседания за
изследвания период лексемата демагог не се среща нито веднъж: вероятно се задейства
предпазен механизъм у оратора, за да не бъде обвинен, че нанася обида.

4.1.3. Характеризаторът демагогски: словосъчетания с демагогски

Статистически данни. Съставката демагогск*** като характеризатор

(прилагателно и наречие) се среща само 9 пъти. Заседанията с една употреба на някоя от
тези думи са от 10.02.2005 г., 12.05.2005 г., 02.09.2005 г., 03.02.2006 г., 18.08.2006 г.,
08.12.2006 г., 19/12/2006 г., 04.04.2007 г. и 05.04.2007 г. Трябва да се отбележи, че
демагогска не се среща нито веднъж. Следва да се уточни обаче, че лексемата демагогски
(вж. Приложение 3) присъства в AN структури, тоест като прилагателно, с което се
характеризира дадена същина (явление, състояние, предмет) и в VАdv структури, тоест
като наречие, което характеризира действието. Ето защо се наложи прецизиране на
употребите на демагогски според позициите им в ексцерпираните словосъчетания.
Като характеризатор в AN структурата демагогски, демагогско означава
съществителните ограбване, политици, патриоти, наричане, интерес, текст. Така, се
характеризират лица деятели – политици, патриоти, конкретни действия – ограбване,
наричане, и конкретни същини – интерес, текст, срв.:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005
Сключен е един особен популистки цикъл, в който, ще кажа директно, демагогски настроени
политици и местни патриоти – за местните патриоти не искам да кажа тежка дума, аз разбирам, че
хора, свързани с енергийния комплекс “Марица-Изток”, трудно могат да преживеят директното
обвинение, те така преживяват цитирането на Маришкия басейн като основен източник на обгазяване

94
 със серен двуокис – може да бъде разбрана тяхната реакция, те действат сякаш като адвокати на
Маришкия басейн.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/97 *** Заседание от: 03/02/2006
В момента ако ние ще бъдем тези, които няма да подкрепят ратификацията и категорично ще работят
да бъде показана точно негативната страна от целия този процес, то ще бъде от гледна точка
българската общественост да узнае, че от всичките пари, които би следвало да работят за обществото,
за тях, за капацитета на земеделието, де факто ще пристигне много редуцирана част от тях във вече
определени фирми и ще се извърши поредно демагогско пладнешко ограбване на общините.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/8 *** Заседание от: 02/09/2005
Никакви съображения и оправдания, че не било обявено заседанието, не отменят очевидната истина,
че всеки, който проявява истински интерес по този въпрос, а не демагогски, трябваше да се свърже с
д-р Китов и да настоява за провеждането на такова заседание, каквото се е състояло.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/236 *** Заседание от: 08/12/2006
Затова внасям процедурно предложение да отложим този въпрос, щом има желание за политически
консултации – да се направят такива извън залата, да се достигне до едно разумно решение и да не
провеждаме политическа демагогия по въпроси, които не могат да бъдат демагогски.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/242 *** Заседание от: 19/12/2006
На пръв поглед, когато някой от опозицията предлага такъв текст на управляващите, изглежда леко
демагогски.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/285 *** Заседание от: 04/04/2007
Да може, когато ходите всяка година да чествате пред паметните плочи невинно загиналите жертви
на тежката репресия - защото това не беше Възродителен процес, това беше едно перверзно
тоталитарно измислено, демагогско наричане на този етногеноцид, духовен етногеноцид - спомнете
си това, което днес ви казвам, защото човек трябва наистина да гледа с чисти очи останалите хора и
особено вие – вашите избиратели.

Този характеризатор може да бъде допълнително интензифициран – леко,

пладнешки. Следва да отбележим, че словосъчетанията демагогска реторика, предизборна
демагогска реторика, популистка политическа реторика, войнствена и демагогска
реторика, Хитлерова демагогска реторика не бяха открити в информационния масив,
тоест те присъстват в анализи на демагогията, а не в ораторските изказвания. Това
означава, че ораторите избягват да натоварват с повече от един характеризатор предмета,
за който говорят.
Наречието демагогски се употребява с глаголите отстранявам (някого), настоявам
(за нещо) за промени, мамя (някого), тоест езиково съществува възможност да се
характеризира действието, но ораторите рядко го употребяват, срв.:

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005

Прочетете пресата, дами и господа, и вижте какво мислят хората за вашето срамно поведение, когато
демагогски отстранихте председателя на Народното събрание проф. Огнян Герджиков, въпреки
безспорните му професионални и човешки качества, въпреки цялата му доблест и чест. Такива хора с
чисти сърца и ръце печелят симпатизанти на обществото.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1423 *** Заседание от: 12/05/2005
Струва ми се, че това е абсолютно невъзможно по една проста причина, която всички в тази зала
чудесно съзнават, включително и тези, които малко демагогски настояват за такива радикални
промени.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/223 *** Заседание от: 18/08/2006
Днес те са в комфорта да продължават с моите вноски с нашия бюджет да благоденстват на гърба на
тези пенсионери, които са над 80-90%, които са ваши избиратели, които вие демагогски мамите и
нямате отговорности към тях.

95
 4.2. СИНОНИМИ И ЕВФЕМИЗАЦИЯ НА ДЕМАГОГ

Като синоними на демагогия в предишната глава бяха изведени лексемите измама,

лъжа, лицемерие, велзевулство, фарисейство (книж.), фарисейщина (книж.),
политиканство, манипулация.
Процедурата за определянето им се извърши въз основа на тестовете за
взаимозаменяемост: или-теста, и уточняване – по-точно/по-конкретно-теста (Cruse 1986).
Но някои от изведените синоними представляват също и евфемизми, които са социално
обусловени: това са думи/фрази, чрез които говорещият избягва друга дума или фраза и
които смята за обидни, раздразнителни, неблагопристойни. Особено често евфемизмите
присъстват в политическата реч. В социолингвистиката подобни употреби се използват, за
да прикрият неприятни или дразнещи понятия. С оглед да не се пропусне синонимна
употреба, но без да се задълбочава в процеса на евфемизация, ще бъде включен и този
езиков инструмент за моделиране на социална реалност. Като евфемизъм на демагогия се
използва популизъм и спекулация (съотв. спекулирам). Това са категоризатори (в
терминологията на когнитивната лингвистика), чието наличие или липса ще посочи дали
явлението демагогия се артикулира активно, или се премълчава в българската езикова
картина (съотв. и в политическия дискурс).

4.2.1. Синоними на демагог: популист

Статистически данни. В изследвания масив лексемите популист и популисти са

употребени 241 пъти. В таблица 4.2 е показана честотата по месеци. Графичното й
представяне визуализира постепенно нарастване на употребите (фиг. 4.2):

Таблица 4.2. Честота на използване на лексемите

популист и популисти
Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 1 юни.05 0 сеп.06 2
фев.04 2 юли.05 4 окт.06 1
мар.04 11 авг.05 7 ное.06 4
апр.04 2 сеп.05 3 дек.06 4
май.04 5 окт.05 8 яну.07 1
юни.04 2 ное.05 4 фев.07 17
юли.04 1 дек.05 3 мар.07 5
сеп.04 5 яну.06 4 апр.07 4
окт.04 1 фев.06 11 май.07 4
ное.04 13 мар.06 9 юни.07 2
дек.04 4 апр.06 3 юли.07 3

96
 Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.05 2 май.06 0 сеп.07 4
фев.05 2 юни.06 4 окт.07 15
мар.05 2 юли.06 10 ное.07 13
апр.05 2 авг.06 13 дек.07 17
май.05 9

популист
20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 4.2. Графично представяне на честотата за използване на лексемата популист

Статистическите характеристики на статистическия ред за използването на

лексема популист (ед. и мн.ч.) са, както следва:
 Средна стойност = 5.2826;
 Мода = 4;
 Медиана = 4;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 17;
 Вариационен размах = 17.
Отчита се висока стойност на модата (4), което говори за това, че популист се
използва много често, дори прекалено често. Нулеви стойности в статистическия ред има
само в два месеца – юни 2005 г. и май 2006 г.
Езикова интерпретация. Пълният масив с употребите на лексеми със съставка
попул*** (популист, популисти, популистки, популистка, популистко) в контекст е
представен в Приложение 4 (т. 4.1) и Приложение 5, а по-долу са дадени няколко примера:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/266 *** Заседание от: 21/02/2007
Ние вече имаме нови задължения като съюзници, като членове на НАТО и като членове на
Европейския съюз. Разбирам много добре популистите, които излизат тук – на тази трибуна, и бих ги
запитал: ако не беше тази Америка, която денонощно хулят, щяха ли да бъдат в този парламент?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/104 *** Заседание от: 22/02/2006
И сега, защо господин Янаки Стоилов направи груба грешка и по-добре беше да не се изказва.
(Оживление в блока на КБ.) Защото направи същото – буквално каза и това ще го чуят тук всички,
включително и популистите, че това пък сега е направено не само като ангажимент към Ирак, а като
ангажименти към нашето партньорство и сътрудничество със Съединените американски щати.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/54 *** Заседание от: 27/10/2005

97
 Тоест, уеднаквявайки с Европейския съюз, тази цена сигурно ще расте навсякъде. И да очакваме, че
цената ще падне, като махнем акциза, е нереалистично, ако си говорим като реалисти, а не говорим
като политици популисти. В тази ситуация този бизнес би могъл да задели част от
средствата за подкрепа на хората, които пострадаха от бедствието.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/345 *** Заседание от: 12/10/2007
Аз съм убеден, че може чрез преразпределение на бюджета, може чрез икономии. Колко пъти
говорихме тук, че луксозните коли трябва да се намалят? Колко пъти говорихме, че тези пари, които
се дават и като субсидии на партиите, трябва да бъдат прекратени? Нека с тези пари да бъдат
направени първите траншове към учителите.
Това било популизъм, ще каже някой. Нека да е популизъм, нека да е фиктивно. Бъдете популисти в
крайна сметка, ако това нещо се иска от хората. Те ще оценят този жест.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/348 *** Заседание от: 22/10/2007
Къде да разположим искания от опозицията вот на недоверие в днешния ни дебат? Според мен
безспорно мотивите на вота доказват, че той е свързан с втората хипотеза. Да, въпреки нежеланието
на българските учители техните, цитирам: “Законни и справедливи искания” са част от
предизборната кампания, където най-ярките популисти отново са на преден план с лицемерна грижа
за техните интереси. Като че ли от страна на преговарящите синдикални лидери беше направено
всичко възможно, а бих казала и невъзможното, за да не би случайно стачката да свърши
преждевременно и днешният дебат за вота на недоверие да бъде обезсмислен.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/348 *** Заседание от: 22/10/2007
За първи път децата от четвърти клас нямат учебници, за първи път над един милион български
семейства се чудят как да гледат децата си. Недоволството, уважаеми колеги, се нагнети от многото
популистки обещания, които бяха дадени най-вече от БСП. Знаете, че в предизборната програма на
БСП се говореше за 5 процента от брутния вътрешен продукт за образование, които да нарастват до
края на мандата до 5,8. И тук, уважаеми господин премиер Станишев, имам конкретен въпрос към
Вас. В момента не ме чувате, но имам конкретен въпрос към Вас.
На 1 октомври 2004 г., господин премиер, знаете ли какво обещахте? Обещахте целият бюджетен
излишък – тогава 1,4 млрд. лв., да се вложи във фонд „Бъдеще за децата на България”, тоест за
образование. Тогава в полуопозиция сте предлагали целият излишък да отиде за образование, а сега,
господин премиер, казвате, че това води до инфлация. Кога бяхте искрен? Кога бяхте популист и кога
не бяхте популист? Държа от тази трибуна да отговорите на този въпрос.
На същата дата – 1 октомври 2004 г., БСП обеща 2 процента от ДДС да отиват за образование.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/348 *** Заседание от: 22/10/2007
Уважаеми господин министър-председател, уважаеми министри, народни представители, уважаеми
господин Димитров! Само преди няколко изказвания беше отправен призив да се спре с популизма.
Вие на практика защитихте ярката позиция на десния популист отново от тази трибуна, говорейки
неща, които бяха коментирани достатъчно ясно и конкретно. Вие доскоро бяхте и член на Комисията
по образованието и науката.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/350 *** Заседание от: 31/10/2007
Няма защо да ви убеждавам колко е важна тази грижа и съм далеч от мисълта да звуча популистки.
Доктор Шарков и моите колеги, които безкрайно много уважавам от всички парламентарни групи,
знаят, че не съм тип популист. Аз съм педиатър и съм длъжна от тази високопоставена трибуна да
кажа, че това, което сме направили, макар и скромно, на пръв поглед неработещо, работи, колеги!
Отново подчертавам, че става въпрос за усъвършенстване на този процес, за гаранция за здравето на
нашите деца, за този контрол и за тази отговорност, които трябва да носи лекарят. А лекарят в
йерархията медицина, която е възможно най-йерархичната дисциплина, е най-важният фактор. Не
образованието и степента на образование са важни, важно е мястото на лекаря, който да носи
отговорността за този процес.

Примерите илюстрират, че се задейства компенсаторен езиков механизъм:

липсата на лексемата демагог, се балансира чрез назоваване на друг деятел.
Вероятно лексемата популист се приема за по-малко обидна, тъй като пряко или
индиректно – чрез прост асоциативен мост (вие защитихте позицията на популиста),
народните представители категоризират самите си колеги като популисти. Интересно е
противопоставянето на политици реалисти и политици популисти, тъй като

98
обичайното очакване е реалист vs мечтател. В случая се наблюдава ловко изместване на
смисъла въз основа на разминаването между очаквана (мечтател) и реално употребена
(популист) лексема. От това следва изграждане и на още една смислова зависимост:
разбирането за мечтател се припокрива частично с разбирането за популист.
Като цяло ораторите се самоопределят като не-популисти: изказванията им сякаш
повтарят вечния Хамлетов въпрос да бъдеш или да не бъдеш..., срв. И не върви на един
десен политик, за който аз не считам да ставам популист, Аз не искам да ставам
популист, Аз не съм популист. В тези случаи лексемата е в ед.ч. Когато обаче се
категоризира опонент, структурата на изказването се трансформира във въпросителна или
се използва сравнение, което влиза в антонимни отношения с професионалист: Той какъв
е, популист ли е? Кой е популист? Когато се изказвате като популист обаче, не сте
толкова добър.
Сходни са употребите на лексемата в мн.ч., срв. Всъщност ние в момента не само,
че не сме популисти, ние вършим вашата работа; Нас често ни обвиняват, особено от
БСП, че сме били популисти; ...щом ние сме популисти, бихте ли ми отговорили...;
Твърдите, че ние сме популисти, Вие твърдите, че ние сме популисти. Понеже твърдите,
че тук ние сме популисти, За хора, които сами твърдят, а и в Конституцията го пише,
че са Нищо, че сме популисти, и аз ще се запиша в Клуба на популистите. Лексемата се
среща в приложения (NN структура), нар. политици популисти. Категоризирането на
опонентите е дистанцирано чрез третолични употреби и сравнения с като: Само
популисти биха разсъждавали по този начин; общинските съвети и кметовете могат да
бъдат популисти; като политици популисти. Отчита се и употреба на сложна лексема:
Този пример е пример за перверзно мислене, използвано тогава от ултрапопулисти в
страната. Дава се коментар (тълкуване) за разбирането на лексемата, срв. популистите –
любители на големи харчове, и се изгражда противопоставяне между (политици) реалисти
и популисти, срв. Ако си говорим като реалисти, а не говорим като политици популисти.
В разширенията от типа на AN структурите се откриват характеризации десен/ляв
популист, елементарни популисти, най-ярки популисти, срв.:

Вие на практика защитихте ярката позиция на десния популист отново от тази трибуна; че не
сме държава, която си играе с думите заради празното приказване на елементарни популисти,
които решиха, че темата III и IV блок сега трябва да бъде раздухана, за да спечелят още малко; ....
техните, цитирам: “Законни и справедливи искания” са част от предизборната кампания, където
най-ярките популисти отново са на преден план с лицемерна грижа за техните интереси.

В изказванията се изгражда синонимна връзка с лъжец, срв. И лъжейки ги, че ги

защитавате... левите популисти ги разбирам, но да чуваш това отдясно е някакво

99
абсолютно обръщане на ценности и на политически позиции! В името на какво? В името
да се харесаш дребно популистки, временно.
Преекспонираното назоваване на деятеля популист в един момент от дебатите
провокира предложение думата да бъде забранена в изказванията от парламентарната
трибуна.

4.2.2. Синоними на демагог: анализ на използването на измамник и лъжец

В изказванията на депутатите на пленарните заседания за изследвания период

лексемата демагог, ще припомним, не се среща нито веднъж в ед.ч., а в мн.ч. – 4 пъти. Но
беше установено, че тази липса е компенсирана с популист. Наред с това се потвърди в
реални употреби и кореспонденцията с лексемата лъжец.
Лексемата измамник – вж. приложение 4 (т. 4.2), се среща два пъти в изказването на
Филип Димитров от ОДС на заседанието от 05.12.2007 г.: веднъж в АN структура, срв.
политически измамник и в сказуемноопределителна структура – съм/изглеждам измамник,
срв. хората... да изглеждат или измамници... Но в същото изказване се срещат и
синонимна евфемизация на явлението демагогия (виж
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/368), срв. политическо измамничество:
… Политическото измамничество, господин Шопов, е нещо, практикувано дълго от нацисти и
комунисти, от което мисля, че би трябвало вече да сме събрали достатъчно много отвращение, за
да не го търпим повече в тази зала. Възродителен процес в България имаше. Той беше престъпен,
той беше свързан с чудовищни издевателства, включително отнемане на живот на български
турци. И всеки, който отрича това, е политически измамник.
Човек може да има едни или други политически несъгласия с една или друга партия, но да се отрича
историята е не просто нагло, това е опасно, защото създава у бъдещите поколения колебания в
моралния смисъл на това, което ние правим тук. И в крайна сметка поражда фашизъм, не заради
друго, а защото прави хората, които са носители на някакъв представителен мандат, да
изглеждат или измамници, или жалки страхливци, или хора, които като ветропоказатели или
фурнаджийски лопати си менят мнението, защитавайки днес едно, а утре тъкмо обратното,
кандидатирайки се днес от една политическа сила, а утре – от тъкмо обратната…

Лексемата измамници се среща пет пъти в целия период, напр.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/368 *** Заседание от: 05/12/2007
Човек може да има едни или други политически несъгласия с една или друга партия, но да се отрича
историята е не просто нагло, това е опасно, защото създава у бъдещите поколения колебания в
моралния смисъл на това, което ние правим тук. И в крайна сметка поражда фашизъм, не заради
друго, а защото прави хората, които са носители на някакъв представителен мандат, да изглеждат или
измамници, или жалки страхливци, или хора, които като ветропоказатели или фурнаджийски лопати
си менят мнението, защитавайки днес едно, а утре тъкмо обратното, кандидатирайки се днес от една
политическа сила, а утре – от тъкмо обратната.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/275 *** Заседание от: 09/03/2007
Второ, за да не превърнем тази програма в нещо лошо, трябва винаги да бъдем на съответната висота,
защото опити за измама е имало в Европа, има ги и сега. И при нас ще ги има. В това отношение ние
не сме уникални. Въпросът е как по-нататък да подобряваме системите за контрол и недопускане на
измами, или както се казва – да бъдем една крачка пред измамниците.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1477 *** Заседание от: 13/04/2005

100
 Временната анкетна комисия за тези сериозни измами с милиарди левове – над 5 млрд. лв. от
бюджета практически са изчезнали чрез източване на данък добавена стойност, това е изключително
важно във връзка с това, което предстои на България. Би могло международни измамници на общата
територия на Европейския съюз и във връзка с това, че трябва да има промяна в законодателството –
в доклада на Временната анкетна комисия са разписани такива възможности и необходимости за
промяна на законодателството – да имат възможност, защото България в общата европейска зона ще
бъде като разграден двор.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/29 *** Заседание от: 11/07/2005
Ако Бойко Борисов не е положил клетва, трябва да направи това нещо, след което да подаде своето
заявление. В този случай аз ще подкрепя неговото заявление, тъй като според мен в Народното
събрание нямат място политически измамници, хора, които се кандидатират в няколко района, а
заявяват, че въобще не са желали да оползотворят вота на избирателите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/334 *** Заседание от: 14/09/2007
Уважаеми господин Петков, през последните 17 години бяхме свидетели на появата на изключително
много измамници, мошеници от рода на Соломон Анжел, Иво Недялков, Майкъл Капустин, сега и
Емил Коен. Оказва се, че няма документи за самоличност на това име – документите, с които
разполага, са на името Емил Бояджиев.

В изказванията си парламентарните оратори изключват себе си от тази категория

лица.
*
Лексемата лъжец в изследвания период се среща 7 пъти – по веднъж в заседанията
от месеците януари и юли 2004 г., април 2006 г., юни и ноември 2007 г. и два пъти в
заседанията от август 2006 г. Блокът от примери е представен в приложение 4 (т. 4.4).
Лексемата лъжци се среща само два пъти в целия период. По-долу са дадени извадки от
изказванията в двете заседания на Народното събрание, където е използвана лексемата в
мн.ч. – лъжци.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1772 *** Заседание от: 19/11/2004
Моля Ви, въз основа на това единствено и най-ясно доказателство, че господин Димитър Дъбов лъже,
да му наложите наказание. Надявам се, че всеки народен представител ще подкрепи морално това
наказание, защото в парламента няма място за демагози и за лъжци.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/364 *** Заседание от: 28/11/2007
Думите на колегата от Демократи за силна България просто няма да коментирам. Единият
употребява думи като „лъжци”, „лъжец”. Другият - като „циници”. Преди това Веселин Методиев –
„малка креслива група”.
Първият пример е анализиран по-горе, поради което няма да се спирам отново на
него. Вторият пример може да се оцени като критика към езиковото поведение на някои
оратори, но не това е важното. По-важното е, че под формата на установяване и
коментиране на факти, на практика тези факти се повтарят. Известно е, че повторението
закрепва установени по-рано връзки в езиковото съзнание.
Ограничената употреба на лексемите измамник и лъжец като синоними на демагог
ориентира, че това са твърде преки назовавания, които могат да се интерпретират като
обидни. Неслучайно ораторите използват първолично или треторично мн. ч., изключват от
парламентаризма тези деятели.

101
 4.2.3. Синоними на демагог: анализ на използването на лексемите
лицемер, фарисей, велзевул, политикан

Лексемите лицемер, фарисей, велзевул и политикан не са използвани нито

веднъж в изказванията на депутатите. Не са използвани и думи, които имат съставки те
фарисей***, велзевул*** и политикан***. Причината е може би във факта, че употреба им
предполага известна културна нагласа, културна ориентираност, съответно разбираемост
или неразбираемост от аудиторията, но може да се крие и факта, че в съвременния език
тези лексеми са в периферийния лексикален фонд.

4.2.4. Обобщение на назоваванията на деятеля демагог

Общо синонимните назовавания са 254, но на практика деятелят демагог бива

назоваван със синонима популист. Липсва лексемата демагог, а останалите употреби –
синонимни и/или евфемистични, са спорадични.

4.3. СИНОНИМИ И ЕВФЕМИЗАЦИЯ НА ДЕМАГОГИЯ

Аналогично на синонимията и евфемизмите на деятеля демагог в парламентарните

изказвания се наблюдава синонимия и евфемизация на явлението демагогия. По-долу ще
бъдат проследени тези възможности.

4.3.1. Анализ на употребите на измама

Статистически данни. Лексемата измама е регистрирани са общо 166 пъти. В

табл. 4.3 е показана честотата на използване на лексемата измама в парламентарните
изказвания на депутатите в изследвания период, разбита по месеци. От графичното
представяне на честотата (вж фиг. 4.3) се вижда, че то е неравномерно с пикови
употреби:

102
 Таблица 4.3. Честота на използване на лексемата измама
Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 1 юни.05 0 сеп.06 1
фев.04 0 юли.05 1 окт.06 4
мар.04 3 авг.05 9 ное.06 1
апр.04 0 сеп.05 3 дек.06 1
май.04 9 окт.05 0 яну.07 8
юни.04 2 ное.05 3 фев.07 4
юли.04 0 дек.05 1 мар.07 6
сеп.04 5 яну.06 4 апр.07 0
окт.04 1 фев.06 1 май.07 0
ное.04 1 мар.06 7 юни.07 1
дек.04 7 апр.06 2 юли.07 0
яну.05 0 май.06 1 сеп.07 0
фев.05 5 юни.06 3 окт.07 3
мар.05 11 юли.06 5 ное.07 24
апр.05 16 авг.06 6 дек.07 2
май.05 4

измама
25

20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 4.3. Графично представяне на честотата за използване на лексемата измама

Статистическите характеристики на статистическия ред за използването на

лексемата измама са:
 Средна стойност = 3.6087;
 Мода = 1;
 Медиана = 2;
 Минимална стойност = 0;

103
  Максимална стойност = 24;
 Вариационен размах = 24.
За изследвания период са регистрирани 384 употреби на лексемата измами, което
е около три пъти повече от употребите в ед.ч. (вж табл. 4.4). Графичното представяне на
честотата е показано на фиг. 4.4:

Таблица 4.4. Честота на използване на лексемата измами

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 5 юни.05 0 сеп.06 4
фев.04 5 юли.05 1 окт.06 2
мар.04 23 авг.05 3 ное.06 1
апр.04 0 сеп.05 1 дек.06 0
май.04 9 окт.05 1 яну.07 2
юни.04 2 ное.05 3 фев.07 3
юли.04 1 дек.05 2 мар.07 15
сеп.04 1 яну.06 19 апр.07 0
окт.04 4 фев.06 7 май.07 1
ное.04 35 мар.06 7 юни.07 4
дек.04 6 апр.06 8 юли.07 1
яну.05 2 май.06 9 сеп.07 1
фев.05 13 юни.06 1 окт.07 9
мар.05 1 юли.06 7 ное.07 17
апр.05 133 авг.06 1 дек.07 7
май.05 6

измами
140

120

100

80

60

40

20

0
яну.04

май.04

яну.05

май.05

яну.06

май.06

яну.07

май.07
мар.04

сеп.04

сеп.06
ное.04

мар.05

сеп.05

мар.06

мар.07

сеп.07
юли.07
юли.04

юли.05

ное.05

юли.06

ное.06

ное.07

Фиг. 4.4. Графично представяне на честотата за използване на лексемата измами

104
 Статистическите характеристики на статистическия ред за използването на
лексемата измами са:
 Средна стойност = 8.326;
 Мода = 1;
 Медиана = 3;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 133;
 Вариационен размах = 133.
По-долу са дадени няколко типови примера в контекст, а целият ексцерпиран блок
е представен в приложение 3, т. 3.4.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/995 *** Заседание от: 08/04/2005
Но днес ни беше раздаден докладът на Комисията по жалбите и петициите на гражданите в
Народното събрание. В този доклад, наред с многото други констатации за нарушения и проблеми, е
засегнат и проблемът за измамите с продажби на чужди апартаменти. И се казва, че механизмът на
тези измами е главно чрез издаване на нотариално заверени пълномощни на лица, представили се за
собственици на апартаментите, с подправени пълномощни и неприсъствено, така е редактирано,
навярно вие го разбирате по-добре от мен. Образуваните предварителни производства и граждански
дела във връзка с тези измами са висящи с години. Казвам това, тъй като ми се струва, че не можем да
приемем като аксиома непременно, че щом една публична дейност се приватизира, тя непременно
става само по-ефективна, по-достъпна, по-работеща.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1477 *** Заседание от: 13/04/2005
Следващото, всъщност последно предложение по ал. 3 на чл. 40 е на народния представител Благой
Димитров и то е свързано с това като точка в дневния ред да се включи докладът на Временната
анкетна комисия към Тридесет и деветото Народно събрание за разследване на измамите с данъка
върху добавената стойност.
БЛАГОЙ ДИМИТРОВ: Разбира се, надявам се и на Вашето влияние върху мнозинството, защото за
оставащите пет седмици, уважаеми колеги, ако тази точка не влезе в дневния ред, практически
Временната анкетна комисия за тези сериозни измами с милиарди левове – над 5 млрд. лв. от
бюджета практически са изчезнали чрез източване на данък добавена стойност, това е изключително
важно във връзка с това, което предстои на България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1477 *** Заседание от: 13/04/2005
Колеги, моля, гласувайте предложението на народния представител Благой Димитров за включване
като точка в дневния ред на доклад на Временната анкетна комисия за разследване измамите с ДДС.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1477 *** Заседание от: 13/04/2005
Затова, господин председател, предлагам прегласуване за това разглеждането на доклада на
Временната анкетна комисия, свързана с измамите с данъка добавена стойност да влезе като т. 10 в
седмичната програма.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1521 *** Заседание от: 14/04/2005
Господин председателю, вчера, когато приемахме седмичната програма, така и не стана ясно като
каква точка от дневния ред ще бъдат проекторешението и докладът по измамите с данък добавена
стойност. Така че правя обратното процедурно предложение: да си караме по програмата и да
уточним в един по-следващ момент, кога в края на краищата, до края на парламента, ще гледаме
проекторешението и доклада за измамите с ДДС?!
Предлагам да започнем с гледането на доклада на Временната анкетна комисия за измамите с данък
добавена стойност и проекторешенията. Има две проекторешения, внесени по този доклад.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1268 *** Заседание от: 11/11/2004
Просто ще приспаднат съответното количество – 30 лв., 50 лв., 75 лв. съобразно документа, който ще
им се представи. Сега по същия начин могат да съществуват измами, ако някой иска да ги прави.

Езикова интерпретация. Сумарно (вкл. двете граматични числа) лексемата е

употребена 550 пъти. Прави впечатление, че в контекстите винаги присъства връзката с

105
пари. С други думи, тази лексема измама ‘излъгване, лъжа с користна цел’ не се свързва
с явлението демагогия, нито с лексемата демагогия, а се схваща като лоши практики
(манипулации), които се правят с пари – при данъци, продажби и пр. Наблюдава се
незначителна тенденция към спадане на фреквентността.

4.3.2. Синонимни и евфемизация на демагогия: анализ на употребите на

лъжа

Статистически данни. Лексемата лъжа в единствено число е употребена 440 пъти

в изказванията на ораторите. В таблица 4.5 е показана честотата на използване по месеци, а
графичното ѝ представяне – на фиг. 4.5.
Таблица 4.5. Честота на използване на лексемата лъжа
Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 5 юни.05 0 сеп.06 5
фев.04 7 юли.05 4 окт.06 2
мар.04 21 авг.05 8 ное.06 16
апр.04 0 сеп.05 4 дек.06 12
май.04 7 окт.05 22 яну.07 3
юни.04 8 ное.05 13 фев.07 20
юли.04 5 дек.05 7 мар.07 5
сеп.04 14 яну.06 5 апр.07 4
окт.04 11 фев.06 16 май.07 3
ное.04 11 мар.06 11 юни.07 4
дек.04 17 апр.06 14 юли.07 9
яну.05 2 май.06 11 сеп.07 18
фев.05 16 юни.06 12 окт.07 5
мар.05 9 юли.06 15 ное.07 18
апр.05 7 авг.06 7 дек.07 21
май.05 6

лъжа
25

20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

106
 Фиг. 4.5. Графично представяне на честотата за използване на лексемата лъжа
Графиката нагледно показва не само неравномореност в употребата, но и наличие
на значително повече пикови моменти. Налице е тенденция към постепенното й
нарастване с изказванията на пармалентарните оратори.
Статистическите характеристики на статистическия ред за използването на
лексемата лъжа са:
 Средна стойност = 9.5652;
 Мода = 5;
 Медиана = 8;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 22;
 Вариационен размах = 22.
Статистически данни за лексемата лъжи: тя е употребена 133 пъти в изказванията на
ораторите. В таблица 4.6. е показана честотата на използване по месеци, а графичното ѝ
представяне е дадено на фиг. 4.6.

Таблица 4.6. Честота на използване на лексемата лъжи

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 1 юни.05 0 сеп.06 0
фев.04 0 юли.05 0 окт.06 0
мар.04 7 авг.05 3 ное.06 6
апр.04 1 сеп.05 0 дек.06 1
май.04 0 окт.05 1 яну.07 0
юни.04 2 ное.05 4 фев.07 6
юли.04 8 дек.05 3 мар.07 5
сеп.04 2 яну.06 1 апр.07 1
окт.04 0 фев.06 3 май.07 5
ное.04 6 мар.06 0 юни.07 1
дек.04 7 апр.06 1 юли.07 2
яну.05 4 май.06 6 сеп.07 1
фев.05 8 юни.06 3 окт.07 1
мар.05 0 юли.06 3 ное.07 4
апр.05 0 авг.06 4 дек.07 2
май.05 0

107
 лъжи
10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-2

Фиг. 4.6. Графично представяне на честотата за използване на лексемата лъжи

Тенденцията й е към незначително понижаване на честотността. Статистическите

характеристики на статистическия ред за използването на лексемата лъжи са:
 Средна стойност = 2.456;
 Мода = 0;
 Медиана = 1.5;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 8;
 Вариационен размах = 8.
В парламентарните изказвания е регистрирана 573 пъти употребата на двете
лексеми. По-долу са представени примери за употребата на лексемите лъжа и лъжи в
контекст, а целият масив е представен в приложение 3, т. 3.5.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005

Ясно се вижда също, че цялата политика по доходите при посочената инфлация няма да промени по
никакъв начин всекидневието на българските граждани. Незабавното и несимволично увеличение на
доходите бе политическата лъжа на правителство, което наследихте и от което явно взехте
политически лозунги в тази област. През 2006 г. ние, българските граждани, ще видим, че
социалистическото правителство не се различава от правителството Сакскобургготски в тези лъжи!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
Уважаеми госпожи и господа, в тези обвинения има само зрънце истина и понеже когато истината е
наполовина и тогава даже е лъжа, ще ви кажа, че това е бюджетът, който ще осигури едновременно
икономически растеж и по-добра социална политика. И това е истината за бюджета.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
Явно цифрите изглеждат различни от Вашата банка, господин Миков и от тази банка, тук, защото
това е лъжа. Аз няма да направя този компромис. Ако Вие като шеф на мнозинство можете като
политици да направите този компромис, аз нямам нито една причина, поради която да го направя –
нито аз, нито парламентарната ни група.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/69 *** Заседание от: 25/11/2005
Искам да Ви предам желанието на двамата студенти да бъдат подложени публично на детектор на
лъжата,
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/69 *** Заседание от: 25/11/2005

108
 Господин министър, тук само преди един месец Ви предупреждавахме от Демократи за силна
България, когато заявихме позиция, че няма да подкрепим новия НПК, че това е една лъжа, която
няма да замести истинската съдебна реформа, че трябва да се направят конституционни промени.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/224 *** Заседание от: 16/11/2006
МИНИСТЪР РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа
народни представители! Аз участвам може би в осми или девети, или десети дебат по бюджета на
Република България и трябва да ви кажа, че на по-безинтересен, неаргументиран и безидеен дебат от
страна на опозицията не съм присъствал досега. Именно поради тази причина си позволих едно
малко по-голямо отсъствие от залата, но съм изпуснал най-интересната част, в която един бивш
президент на България си е позволил от трибуната да произнася директни лъжи.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/224 *** Заседание от: 16/11/2006
Аз отново повтарям, разбирам, че е трудно в една такава ситуация, когато и икономиката се развива
успешно, и вече се решават социалните проблеми на хората, да, не в пълен размер, да, не всичко така
бързо, както искаме, но те се решават, когато страната ни очевидно се движи в правилната посока,
когато след месец и половина ще станем членове на Европейския съюз, да се намерят солидни
аргументи и да се атакува правителството. Разбирам, че е трудно, но нека поне не си служим с
директни лъжи. … Казвайки това, искам да повторя, че и правителството, и министрите сме готови да
чуем гласа на опозицията, ако той е разумен и отговорен, но нямаме право и няма да допуснем груби
спекулации, лъжи и безотговорно приказване, които са в ущърб на националните интереси на
страната.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/228 *** Заседание от: 24/11/2006
Участието на българския военен контингент в Ливан ни струва 3 млн. лв.
Вие, господин министър, излъгахте, че тази сума ще ни бъде възстановена от Организацията на
обединените нации. Тя обаче няма да ни възстанови нито стотинка.
Подобни лъжи, междупрочем, изрекоха Соломон Паси, Симеон Сакскобургготски и Милен Велчев.
Те казаха, че с участието си в Иракската война ние ще си върнем дълга и нашите фирми ще участват
във възстановяването на Ирак.
Езикова интерпретация. Лъжа означава ‘неистина, измислица; измама, подлост,
изневяра’. Употребите на лексемите се срещат в контексти 573 пъти, в които става дума за
пари (политика по доходите, бюджет, банки), принципи (законодателство), наред с
контекси, които оценяват ораторски изказвания като неистинни.
Самите ораторски изказвания се отличават с известна редундантност или
тавтологичност, ако съдим по контекстите, където се открива лексемата лъжа, срв.:
Когато се казва неистина, точната дума е лъжа; лъжата... се е превърнала в политика; Само че
горното не отговаря на истината. Или, ако искаме да правим различна терминология, бихме употребили
думата „неистина” или по-точно „лъжа”; Ако някой ми каже, че с личната карта и трите имена не
можете да подадете в посолството и няма да Ви изкарат пасаван, това е лъжа, това не е вярно; аз си
задавам въпроса: кога казвате истината? Не искам да употребявам думата “лъжа”; за да приемем реално
решение, а не лъжа в своите глави; ....когато истината е наполовина и тогава даже е лъжа; популизмът е
лъжа, защото популизмът е това, което не може да се свърши, това, което можеш да обещаеш, но не
можеш да направиш!; Това е лъжа. Това не е вярно! Там всичко е лъжа, всичко е измама.
Установява се синонимна връзка между съществителните лъжа, неистина,
популизъм, измама. Огромна група от примери илюстрира фразата Това е лъжа, респ.
Това не е лъжа, след която следва факт, аргумент, отрицание, срв. Това е лъжа! Платени
са 50-те милиона! Обичайно фразата е отговор на изказване и се отнася до факти,
ситуация, твърдения, невярна информация, данни:
Но лъжа е, че с този закон се предвижда възможност...; ... лъжа е твърдението, че
изпращането...; това изявление на министър-председателя е едно внушение, базирано на невярна
информация, базирано на лъжа, казано директно; Каза се, че било лъжа, че правителството е взело
решение, а щял да го вземе парламентът. Парламентът няма да вземе никакво решение; данните, които
излагам, Вие ги окачествявате като лъжа.

109
 Разновидност е изборът на безлична конструкция – което се смята за лъжа,
въпросителната - А лъжа ли е, ...? Регистрирани са и безличните конструкции има/няма
лъжа, срв. Имаше ли лъжа? Излъгах ли нещо?
Често ораторите прибягват до артикулиране на паремии, на фрази, близки до тях,
или до техни перифрази като елемент от аргументацията, срв.
И втората поговорка, която искам да спомена от тази трибуна, е: “На лъжата краката са къси”.
Това касае поведението на тези министри, които подведоха по този начин Министерския съвет с
информацията, която им даваха преди няколко месеца; Общото между двете лица е лъжата;
Онази лъжа, която, повторена няколко пъти, вие се опитвате да направите историческа истина;
Срам ни е от днешния ден, но сме спокойни, че идва утрешният, защото утрешният ще докаже
старата българска поговорка, че “на лъжата краката са къси”; днес се разиграва приказката за
лъжливото овчарче номер две – една хубава българска приказка, която показа какъв е краят...
Знаете какво се случва с третата лъжа. Аз не искам да стигнем до третата лъжа, защото тогава
вече няма да има европейски партньори за България, ще има хора, които ще се откажат да
приемат едни лъжци в своя клуб; Защото вие всички разбирате, че лъжата може да трае дълго, но
не може да продължава вечно - лъжата на тройната коалиция...; Вие искате да внушите, че има
такива протести и повтаряте тази лъжа непрекъснато на принципа една лъжа повторена сто
пъти може да стане истина. Но, хвърляйки тази лъжа в публичното пространство, сега ген.
Петров ще трябва да обяснява има или няма сестра; целият проект е обрасъл с лъжа (срв.
кореспонденцията с опашата/брадата лъжа). Нашият народ е казал следната мъдрост: “Една
лъжа повторена 3-4 пъти става истина”.

Наблюдават се случаи със задпоставени предложни разширения, с които се

конкретизира лъжа, срв. лъжата със здравето на хората, а също и позиции на
последователно подчинение (често са устойчиви словосъчетания) като например вот
срещу лъжата, детектор на лъжата, правителство на лъжата.
Лъжа се изрича от парламентарната трибуна, от медиите:
Лъжа, казана от парламентарната трибуна в българския парламент...; Много ми е интересен
един факт, когато един недостоен човек, от една трибуна на Националното радио говори лъжи и
измислици срещу ...; щедро лъжеха от вестници и списания; Покрусен съм от това, че лъжите, с които Вие
обсипвате българската общественост през медиите, вече се пренесоха тук, в Народното събрание;
Вместо това беше скалъпена и поднесена на обществото една съшита с бели конци версия, изпълнена с
лъжи на вътрешния министър...
Подвеждани биват българските граждани и чуждестранни институции –
Все пак се случи нещо хубаво – отнеха се илюзиите на българите, че някой друг ще свърши нещо
вместо тях. Гражданите трябва да “верват” на себе си, за да не дойде отново някой, който ще ги излъже
вежливо.; Получихме водопад от противоречиви числа и нито един конкретен отговор, нито един
конкретен обект, нито един град, село, дига, язовир, където проблемите са решени. Защо ли? Защото
веднага хората ще видят лъжата; Това се прави единствено, за да може тези дипломи да заблудят
чуждестранните висши училища, че в България се провеждат зрелостни изпити, което е лъжа!
Лексемата се свързва с ограничен набор от прилагателни имена, което навежда на
мисълта, че ораторите използват клишета: политически - политическата лъжа на
правителство, характеризатори за количество - голям, огромен, грандиозен, срв.
Така че твърденията ви не само че не са верни, но са и една голяма лъжа! теза, в която се крие една
огромна лъжа. Този образ бе изграден върху две грандиозни лъжи: първо, за незабавно и несимволично
нарастване на доходите и, второ, за новия морал в политиката и почтеност във всичко.

110
 Друга голяма група от характеризатори се отнася до изразяването на количествени
показатели и поредност – поредна, поредна голяма, трета лъжа, срв. Те тиражираха
всички тези шест лъжи; Втората лъжа е свързана с националното предателство. Често
се среща и числителното един, една (лъжа), но неговото място е особено26. Прилагателни
за оценка, чиито смисли изразяват крайност – нагъл, долен, откровен, нагъл и откровен,
арогантен, абсолютен, плосък, елементарен, груб, грозен, чист, срв.
... текст, в който има откровени лъжи; ... в този текст има откровени и нагли лъжи; Текстовете
в тези документи са откровени лъжи; Това просто е откровена лъжа, Откровена лъжа е, че няма...; ...такъв
тип гнусни лъжи рано или късно излизат наяве; веднага заявявам: абсолютна лъжа! ; Не заблуждавайте
хората с тази плоска лъжа; Това твърдение ... е груба лъжа; Грозната лъжа винаги лесно бива разобличена;
и е елементарна лъжа да се твърди противното; Нашата проверка показа, че това е абсолютна лъжа;
Абсолютно нищо общо и пълна лъжа; Абсолютна лъжа е това, което се втълпява упорито; Опитът ви да
манипулирате българското общество, че за бедствията отговаря Министерството на държавната
политика, е чиста лъжа; тази теза повтаря една, бих казал, вече чиста лъжа.
Като вариант могат да се разглеждат и случаите, съдържащи идея за всеобщност,
напр. всевъзможен, всестранен, срв. от пет години безогледно се сипят всевъзможни
лъжи; взаимна и всестранна лъжа. По-интересни са няколко случая, в които лексемата е
разширена с прилагателните взаимен, организиран –
...живеем с една взаимна лъжа; пред себе си на този въпрос – дали да се присъедини към
инерцията на създаване на имитативност, на организирана лъжа. И тук витае една всеобща и взаимна
лъжа, че правим сериозно...; Проблеми, с които и управляващите и така наречената “опозиция” се
опитвате с една всестранна и взаимна лъжа да залъжете нашите партньори от Евросъюза, че се прави
опит да се направи нещо… Навярно сега ще отговорят с едно изречение: “Всичко е лъжа. Не се е
случило. Това е предизборна кампания!”;Първо е необходимост да се опровергае поредната
арогантна лъжа.
Най-често се употребяват второличните местоимения – ваша лъжа. Показателните,
неопределителните и отрицателните местоимения – някакъв, никакъв, с които се
признава/отрича наличие на лъжа към лексемата са също често употребявани: Това нещо
не е никаква лъжа; истината за тази лъжа; българските кметове да подирят
отговорност за тази нагла лъжа.
Изброените прилагателни могат да се комбинират, и често по този начин се
интензифицира фразата (вж. примерите по-горе). Друг начин за интенцифизиране е по
граматичен път да се употребят степенувани прилагателни, срв. от тази по-голяма лъжа
няма; Има поговорка: “Лъжа – по-голяма лъжа – най-голяма лъжа – статистика”.
Трети начин е чрез повторение на същата или на синонимна фраза, срв. искам да кажа, че
е абсолютна лъжа, абсолютна лъжа е, че докладът се отнася само за някакъв фонд. Това
е типична подмяна на вота, типична лъжа, която не трябва да допускаме.

Съществува мнение, че е свързано с категорията определеност/неопределеност в българския език, което

26

предполага самостоятелен анализ в отделна разработка.

111
 Лексемата лъжа се свързва в свободни словосъчетания с няколко други думи, като
по този начин закрепва синонимния и асоциативния ред. Това са демагогия,
облагодетелстване, (много) неизпълнени обещания, обвинения, клевети, (уродливи)
пазарлъци, далавери, спекулация, самозаблуждаване, манипулация, лицемерие,
злоупотреба с власт, корупция. С примерите по-долу се потвърждава езиковата
интуиция, а също и правилността на избора да се търсят синоними на демагогия27.
... това е правителство на подменения вот! Правителство, което е съставено само с лъжи, демагогия и
целящо да облагодетелства една политико-икономическа олигархия, която 15 години режисира един
и същи процес процеса, който позволява държавата и мафията до голяма степен да се сраснат!; ... но
това правителство, което ще се избере е правителство на подменения вот, на многото лъжи, на
многото неизпълнени обещания...; неизпълненото обещание на БСП за промяна. Вие говорихте за
промяна. Искахте хората да гласуват за вас, за да промените нещата, за да проверите сделките и
далаверите, които са вършени при предишното управление; ... прозвучаха лъжи, обвинения, клевети;
... Провалиха го лъжите и обещанията за безлихвени кредити, биволици и високи цени на
тютюнопроизводителите; ... уродливите пазарлъци, далавери и лъжи на новия морал, на Ахмед Доган
и съдружници, не са моделът, по който България ще върви напред в своето развитие; ... да се върнем
към истинските мотиви на днешния вот, а те са обещанията и лъжите; Две години и половина СДС
развенчава демагогията и лъжите, които станаха символ на днешното управление; Две години и
половина Съюзът на демократичните сили се противопоставя на популизма, липсата на политическа
воля и на реалистичните обещания и илюзии, които управляващото мнозинство подхрани у
българските граждани; Някои от членовете на комисията използваха възможностите, които им са
предоставени, за най-грубо оклеветяване на тази същата политическа партия, използваха
възможностите си като членове на тази комисия да разпространяват, не бих казал клевети само, а
измислици и лъжи по адрес на същата тази партия; Ето това е спекулацията и лъжата; ... такъв
консенсус, който представлява пълна лъжа и пълна демагогия, замазване на очите на хилядите
пенсионери, които цяла зима протестираха; Там всичко е лъжа, всичко е измама; Българските
социалдемократи ще гласуват против демагогията и лъжата. Българските социалдемократи няма да
подкрепят лъжата, която беше произнесена от тази трибуна; ...да говорим за българска банкова и
кредитна система е просто, пак казвам, демагогия, лъжа и самозаблуждаване; Не разбирам
спекулацията и лъжата; Излезте тук и кажете и Вие като господин Пейков, че всичкото това, което
мислехте, че може би е вярно, се е оказало една груба манипулация и лъжа; Другото просто е лъжа и
измама; Когато, уважаеми колеги, се връщаме на 6 април и говорим, че това ще стане рано или късно
ден на неверието и лъжата, аз не бих искал да кажа, че подценявам интересите на българските
граждани. Българските граждани наистина бяха уморени и обезверени от прехода; Това правителство
и лично премиерът ще останат в историята на България поне с две неща. Първото е сакралното число
800 - числото на лъжата, популизма и лицемерието; Нея ще противопоставим на лъжата,
злоупотребата с власт и корупцията!; Защото приемем ли ги, ще приемем, че като общество ние не
желаем да познаем и осмислим миналото и искаме да останем при мимикрията и лъжата; Искаме
свободен ринг на словото. Да, но да бъде ринг, лишен от фалшификации и от лъжа; Това е
долнопробна лъжа и фалшификация...; Поне „Атака” не очаква такъв консенсус, който представлява
пълна лъжа и пълна демагогия, замазване на очите на хилядите пенсионери, които цяла зима
протестираха.

Значително по-рядко ораторите използват антонимията и възможностите, които тя

предлага за конструиране на противопоставяния, срв.

мярата за добро и зло, за истина и лъжа, за ум и за глупост е единствено любовта и омразата към
англосаксонството и привързаността ни към военните доктрини на Запада; Завършвайки, искам да

27
Налице са и няколко случая, в които се установява синонимна връзка между деятелите, срв. ... въз
основа на това единствено и най-ясно доказателство, че господин ... лъже, да му наложите наказание.
Надявам се, че всеки народен представител ще подкрепи морално това наказание, защото в
парламента няма място за демагози и за лъжци.

112
 призова всички български граждани на 6 април – този тъй светъл ден, посветен на хумора и лъжата,
нека поне за един ден да отпуснем коланите, да пием по една ракия, докато още ни позволяват,
защото на следващия ден отново затягаме коланите, и, както е казал поетът: "Дий, воле! Дий!".

С оглед на академичната пълнота следва да изложим накратко резултатите от

ексцерпцията на глагола лъжа/излъжа.

Така беше по времето на учителската стачка, когато видни представители на управляващите

трябваше да лъжат, гледайки в очите стачниците и българското общество, че нямало пари или че
щели да предизвикат инфлация и т.н.; да кажа, че съм доволен от отговора, значи да Ви излъжа.

Аналогични и сходни са разширенията при глагола, срв. откровено ни лъжат,

Рекламна кампания на хора, които брутално лъжат от тази трибуна; други лъжат
откровено; откровено лъжат; лъжат нарочно.

От контекстите се отчита, че често ораторите използват повторението на фрази с

този глагол:

Днес вас ви лъжат. Днес вас ви лъжат, че ще има ползи; Вие дойдохте с доверието на хората и
понесохте най-голямата отговорност, че ги излъгахте, както сега лъжете и не сте забравили, че
лъжете; Понеже госпожа Капон ме попита кого лъжа и кога лъжа, и аз ще я попитам кога лъже и кого
лъже,

Много честа е употребата на възвратната форма лъжа се. С нея ораторът отбелязва
несигурност във фрази за условност, съмнение в смисъл на заблуждавам (се):

Може би се лъжа; Ако някой тук от нас смята, че това е честен, прозрачен, справедлив изборен
процес, това означава, че се лъже. Това, че той се лъже, не е проблем; Държа да ме подкрепите,
колеги. Дано да не се излъжа; Ако това считате за нормално и ако считате, че правим Закон за
българските банки и българските кредитни институции и за българската банкова и кредитна система,
всички ние жестоко се лъжем.

Сходни са употребите при изразяване на условност, приблизителност, когато се

посочват данни, срв.:

Резултатът показва, ако не ме лъжат математическите ми познания, че ал. 6 е приета. Не мога да Ви

отговоря, страхувам се да не Ви излъжа, защото не съм уточнил това; Всъщност изпълнителят
“Щрабак” през декември 2003 г., ако се не лъжа, успя да получи 6 млн. 670 хил. долара допълнително
върху договорената цена; просто това пристанище, което може би е преброено като Русе-център,
принадлежи на Българско речно плаване, доколкото не се лъжа. Аз бих искал да се лъжа в момента. В
Закона за избиране на народни представители не се допуска, дано не се лъжа, една партия да участва
хем в коалиция, хем самостоятелно. Законът за ДДС е приет по времето на правителството на Беров
1994 г. и то с мандата на ДПС, ако се не лъжа. За първи път, ако не ме лъже паметта, се постави
въпросът... Имало е и случаи, когато изрично се пренебрегваха, въпреки че този клас пътища в
страната са някъде около 18-19 хил. – ако не се лъжа, не съм много сигурен; продължаваме да
работим срещу неизвестен извършител, ако не се лъжа. В случая мисля, че не се лъжа. В Комисията
по труда и социалната политика нашият проект за решение беше разискван и само един член на
комисията се обяви против – д-р Кумчев, ако се не лъжа. Няма да ви кажа цифрата, за да не ви
излъжа, но там са повече от 20 души и това са хора, които се занимават с проблемите на
здравеопазването, с ветеринарното дело, с опазване на околната среда и така нататък.

Основен извършител на действието са медиите, управляващите, политиците, срв.:

113
 ... щедро лъжеха от вестници и списания. Защото тази лъжа се преекспонира. Това лъжене,
включително и в принадлежността към една кауза, която не е тяхна, се преекспонира и в днешната
предизборна кампания; Имаше опити в пресата и от страна на правителството да изманипулират този
факт, казано направо – да излъжат българските граждани, че това се налага от Европейския съюз; ...
Вие ни призовавате да гласуваме и да подкрепим един доклад, който изпълнява формални критерии и
който лъже;... доста много от българските политици се научиха откровено и без всякакъв свян да
лъжат.

Ораторите се разобличават взаимно в лъжливи артикулации, срв. ... не правете

политически изявления и не лъжете пред тази трибуна; Вие си правите политически
спекулации и продължавате да лъжете; да не лъжат от парламентарната трибуна,
защото това е позор за българските институции.

Действието е насочено към държавата, народа, избирателите, Европейския

съюз:

Те не могат да купуват стоки, освободени от ДДС, защото престъпници използват подобен тип неща,
за да лъжат държавата; имаше хора, които се опитваха да излъжат държавата; ... предложените
изменения в основния закон имат за цел да излъжат Европейския съюз, че в България се извършва
радикална реформа; ... тръгнаха да лъжат народа, че това е една отвратителна комунистическа
Конституция; ...вероятно отново ще излъжат своите избиратели, че ще им предложат някаква
алтернатива; Разбира се, че лъжат българската нация. България преживя четири години на
пропуснати възможности, защото в България има вредно за демокрацията и интересите на хората
управление на три взаимно надлъгващи се политически сили, които заедно лъжат гражданите, че
имат отговорност и стабилно мнозинство; в една зала, където партийни дейци се опитваха да излъжат
българските граждани, че правят нещо, че искат европейски път; С този референдум социалистите
целят да излъжат българския народ...; Излъгахте обществото, че по изпълнение на този законопроект
са необходими 600 млн. лв., а това беше наистина една лъжа.

Стенографските записи са уловили и чисто махленски реплики, изречени от

парламентарната трибуна, срв. Защо лъжеш сега? – Какво лъжа?

Отново се наблюдават или преки позовавания (напр. на библейски цитати, на

известната заповед от Декалога), или перифрази на паремии:

Понеже някои хора не могат да спазват една от десетте Божи заповеди – “Не лъжи!”, аз ще кажа поне
да се лъже по-малко; В същото време пропадналите хора, тези, които ограбват България, тези, които я
съсипват, тези, които лъжат, мамят народа си и го дерат, както и турчин не го е драл; Получава се
един ефект, както се казваше при социализма – ние ги лъжем, че работим, а те ни лъжат, че ни
плащат. Нали си спомняте това?; човекът, който Ви съветва, нищо не разбира и само спекулира. Този
човек Ви лъже като влашки циганин,

Ораторите използват алюзии с известни народни приказки (лъжливото овчарче), от

които се извежда техниката на генерализация, срв. Но защо той излъга? И след като
веднъж е излъгал, нали знаете, че ще излъже и втори път? И от гледна точка на хора,
които досега са излъгали, един път да излъжат, за мен специално не могат да ми
вдъхнат доверие.

114
 Установява се също и синонимно повторение при глаголите лъжа, мамя,
надписвам, крада, ограбвам, съсипвам, баламосвам, срв.:

И 17 или 18 години след началото на промените, като че ли някакви хора в България отказват да
разберат какво се е случило. А това, както виждате, вреди. То има дори и финансови измерения,
защото те по този начин подпомагат различни хора, които лъжат за друго, различни хора, които
мамят за друго, и по този начин се създава поредица от измами – това нещо трябва да бъде
блокирано!; ... става дума да се завишат драстично санкциите на големите енергийни монополисти в
случай, че те си позволят да надписват сметките на българските граждани, да лъжат и да крадат,
казано простичко; В същото време пропадналите хора, тези, които ограбват България, тези, които я
съсипват, тези, които лъжат, мамят народа си и го дерат, както и турчин не го е драл; аз вече не се
изненадвам от упоритостта ви да лъжете и мамите хората чрез трибуната на Народното събрание; И
нека някои колеги да бъдат така добри да не ни баламосват, да не лъжат, да не прокарват своите
лични корпоративни или всякакви други, бих нарекъл мафиотски интереси в интерес на строителната
мафия и да погледнат или да си спомнят за хората, които са ги пратили в това Народно събрание;
човекът, който Ви съветва, нищо не разбира и само спекулира. Този човек Ви лъже като влашки
циганин,

Глаголът лъжа често се появява в синонимни конструкции с номинална фраза:

говоря лъжи, произнасям лъжи, служа си с лъжа –
... говори лъжи; тази седмица си служат с лъжа, отправяте обвинение спрямо жителите на с. Мечка,
че са произнесли лъжа.
Разкриването на езиковото действие лъжа, се свързва с устойчивата фраза
обвинявам в лъжа/лъжи, срв.
той обвини парламента в лъжа, мнозинството в лъжци; аз разбирам, че Ви е много трудно да кажете
истината, а се оказа, че Ви е много лесно да обвинявате в лъжа народни представители, което не Ви
прави чест,
И тук най-честа техника е повторението: Нито едно нещо от това, което казвам,
не е лъжа, господин Сидеров! Нито едно нещо от това, което казвам, не е лъжа; И
точно Вие, госпожо Етем, говорите за лъжа. Не Ви отива точно на Вас, защото Вие
изграждате управлението си, стъпили точно върху лъжата. Обичайно след него може
да се изгради генерализация: избирателят винаги ще познае лъжата; втръснала на
всички трезви граждани лъжа; чуваме приказки за измами, за страх, за морал, за лъжа и
така нататък.
Резултатите от употребата на лъжа, и като цяло на лексикалното гнездо със
съответните синонимни възможности, разкрива доста некомфортна езикова картина като
факти за означаване на реалността, а и за просмукалата се в обществената структура
демагогия. Демагогията не се артикулира открито. Но предвид езиковите й реализации
ораторите я приемат за норма. Всъщност един от тях изключително точно формулира
ситуацията: С това партийното ръководство прие лъжата като инструмент за
постигане на своите цели. В този анализиран блок виждаме изобилие от доказателства
на работната хипотезата за рестарт на демагогията. И още един щрих. Подобно на

115
тенденциите при измама/измами, и тук – при двойката лъжа/лъжи се отбелязва, че
употребите в ед.ч. нарастват, докато употребите в мн.ч. намаляват. Това означава, че
ораторите на практика се стремят да минимализират езиково назоваването на демагогията
и да конструират езикова действителност с по-незначително присъствие.

4.3.3. Синоними и евфемизация на демагогия: анализ

на употребите със съставка лицемер***

4.3.3.1. Лицемерие

Статистически данни. Лексемата лицемерие е употребена 133 пъти в изказванията

на ораторите. В таблица 4.7. е показана честотата на използване по месеци, а графичното ѝ
представяне, което очертава тенденция към ограничаването, е дадено на фиг. 4.7.

Таблица 4.7. Честота на използване на лексемата лицемерие

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 1 юни.05 0 сеп.06 0
фев.04 1 юли.05 0 окт.06 0
мар.04 9 авг.05 10 ное.06 1
апр.04 1 сеп.05 0 дек.06 2
май.04 0 окт.05 0 яну.07 2
юни.04 3 ное.05 1 фев.07 2
юли.04 0 дек.05 0 мар.07 0
сеп.04 1 яну.06 0 апр.07 2
окт.04 0 фев.06 4 май.07 1
ное.04 7 мар.06 4 юни.07 1
дек.04 1 апр.06 1 юли.07 0
яну.05 0 май.06 0 сеп.07 0
фев.05 1 юни.06 0 окт.07 0
мар.05 0 юли.06 1 ное.07 0
апр.05 1 авг.06 1 дек.07 1
май.05 0

116
 лицемерие
10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-2

Фиг. 4.7. Графично представяне на честотата за използване на лексемата лицемерие

Статистическите характеристики на статистическия ред за използването на

лексемата лицемерие са:
 Средна стойност = 1.3;
 Мода = 0;
 Медиана = 1;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 10;
 Вариационен размах = 10.
По-долу са дадени някои контекстови употреби на лексемата лицемерие, а целият
масив е представен в приложение 4, т. 4.3.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/887 *** Заседание от: 05/11/2004

Гласувах "против", защото днес сме свидетели на едно лицемерие. (Ръкопляскания в КБ.) Лицемерие
към българските граждани, лицемерие пред хората, които са отвън, а и хората, които в своите
предприятия не знаят какво ще се случи утре и вдругиден. Защото това лицемерие включително и на
Новото време, което с 10 гласа подкрепя правителството, а с 1 гласува против решението, е
недопустим начин за бранене на интересите и на републиката, и на гражданите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1438 *** Заседание от: 12/11/2004
Защото много щедри изказвания има на наши колеги, когато са в кулоарите, когато са в някои от
медиите, а когато трябва да отстояват една или друга позиция, просто ги няма в пленарната зала.
Според мен това е истинското отношение към проблемите, а всичко извън пленарната зала е
лицемерие.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1687 *** Заседание от: 18/11/2004
И ние в тоя момент, господин Адемов, се чудим защо на нашите пенсионери минималната пенсия от
53 лв. ще става на 60 лв. Аз не искам да говоря за подигравката към хората, за лицемерието.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2012 *** Заседание от: 26/11/2004
Масова е практиката, господин министър, в маршрутните таксита да не се издават билети на
пътуващите пътници. Поставените тук-таме табелки “Моля, изисквайте си билет за пътуване” е
съвършено лицемерие, защото ако пътниците имат право, и те действително имат това право да

117
 изискват билет, то водачите на маршрутните таксита имат задължението, повтарям задължението, да
издават такива билети - нещо, което в повечето случаи не се върши.
Езикова интерпретация. В изказванията си ораторите по-често употребяват
лексемата лицемерие ‘преструване за угода пред някого, външна проява на доброта и
любезност, зад които се крие злонамереност; двуличие, лицемерство’ неопределено – едно
лицемерие, когато в политическото говорене се мисли за отношението към хората.
Използва се повторението като похват от реториката – лицемерие към българските
граждани, лицемерие към хората. Посочват се политически сили, които проявяват това
качество – това лицемерие включително и на Новото време. Изтъква се, че полето на
действие е извън парламентарната зала и е насочено към хората (български граждани,
пенсионери). Определените употреби се отнасят към конкретни практики, напр. за табели в
маршрутки. Чест характеризатор към лицемерие е прилагателното политически. То се
поставя на един ред с няколко назовавания – (политическа, социална) безотговорност,
политическа арогантност, политическо безсилие, лъжа, демагогия, цинизъм, срв.
Затова нека уважим вносителите на мотивите, нека да уважим този акцент и да говорим днес за
проявите на политическа безотговорност, за политическото лицемерие, за цената, която българското
общество и всички ние плащаме за политическата арогантност, зад която най-често се крие
обикновено политическо безсилие; Каква е рецептата за създаване на една такава смесица от
популизъм, политическа безотговорност и лицемерие?; Забележете, колеги, политическото
лицемерие и безотговорност – в същия ден, когато БСП провеждаха поредната си PR-кампания
среща със студенти, за да изразя...; Първото е сакралното число 800 - числото на лъжата, популизма и
лицемерието; ...вашият вот на недоверие е поредната политическа демагогия, лицемерие и цинизъм;
Искате вот на недоверие за социалната безотговорност;
В изказванията се наблюдава повторения, изградено чрез успоредно конструиране
на еднотипни фрази, обаче е спорно дали се постига градиране, срв.
Това се нарича политическа демагогия! Твърдите, че сте загрижени за пенсиите и за стабилността на
пенсионните осигурителни фондове... Това се нарича политическа безотговорност! Твърдите, че сте
много загрижени за хората с ниски доходи...Това се нарича политическо лицемерие!; Това е ярък
пример на политическо лицемерие.
Среща се пряко съотнасяне между лексемите лицемерие и популизъм.
Думата “лицемерие” беше употребена... Неизбежна е обаче и една друга дума, думата “популизъм”,
защото отговорната роля на всички политици...
Регистрирани са както шаблонни съчетания, така също и типизирани метафори,
напр.
сваля с един замах маската на лицемерие, с която днес роните крокодилски сълзи за злата участ на
социално слабите; апелирам към Вас да се освободите от всякаква доза лицемерие; Димната завеса
се изпари и зад тази димна завеса започна да прозира безполезността, безсмислието на тези промени,
лицемерието на тези промени и това, че са направени наистина само за да заблудят, но не
европейските ни партньори, които много бързо видяха какво се крие зад този дим, а българските
граждани.

Обичайно ораторите говорят за политическо лицемерие, съвършено лицемерие

(съвършен израз на лицемерие на народни представители), най-обикновено лицемерие,
118
обикновено политическо лицемерие. Тези характеризатори могат да се интензифицират
допълнително, срв. пълно политическо лицемерие да се гласува срещу отпадането на
имунитета на народните представители. Използват се прилагателни със семантика на
завършеност, цялостност, срв. там се разкрива цялото лицемерие на говоренето
понякога, ето, уж е за Европа, а всъщност е за нещо друго. Често се употребява и
показателното местоимение това, напр. това лицемерие, по-рядко неопределителното –
някакво лицемерие, или второличното: взимам тази реплика, защото просто съм
отвратен от Вашето лицемерие. Как може преди пет минути да сте щракали на три
пулта и тук да говорите постоянно как основната Ви цел в този парламент била да се
борите срещу гласуването с чужди карти? Ораторите свързват такива прояви с позиции
на колегите си. Лицемерието е насочено към хората, и като цяло в пространството извън
парламента, срв.:
Лицемерие към българските граждани, лицемерие пред хората, които са отвън, а и хората, които в
своите предприятия не знаят какво ще се случи утре и вдругиден. Аз не искам да говоря за
подигравката към хората, за лицемерието. Заради това станах да се изкажа; ...всичко извън
пленарната зала е лицемерие.
На една плоскост ораторите поставят лицемерие, цинизъм, популизъм, подмяна на
вот. Следва да отбележим, че подмяна в българския означа не просто замяна, а
фалшифициране:
Останалото е двоен стандарт, лицемерие и цинизъм!;...българският парламент има доста ниска
обществена подкрепа, има действително ниска обществена подкрепа, е точно поради популизма и
лицемерието; Управляващото мнозинство защитава запазването на имунитета... Това за мен е крайно
неискрено и лицемерно; Това подмяна на вота ли е, уважаеми дами и господа? Това не е подмяна на
вота. Това даже не е и лицемерие. Това е нещо…
Лексемата обаче се използва при категоризиране на конкретни действия: гласуване,
предложения, текст и под.:
Гласувах “против”, защото това гласуване показа на практика какво значи лицемерието в
действие;...този текст е израз на политическо лицемерие, ако бъде подкрепен от пленарната зала;
целият закон е едно огромно лицемерие.
С други думи, рядко се дава оценка на политическите действия (решения,
поведение), които въздействат върху обществото, срв.
Ето, това не може. Това лицемерие, тази подмяна, това абсолютно аморално водене на политика, ще
водят до тези провали, ще водят до наистина налагането на тези, които абсолютно противоречат на
необяснения интерес на българското общество; Аз не харесвам лицемерието на десницата по този
въпрос; този въпрос е дълго отлаган. Сега решението му е оспорвано. Няма никакво съмнение. ...
Струпва се изключително много лицемерие около тази проблематика. Това е публична тайна. Тайна
са и причините това да бъда така.

119
 Налице е случая на употребата на лексемата в множествено число. Въпреки че е
такива употреби са възможни в разговорността, следва да отбележим, че вероятно е
започнал процес на количествена предметност в разбирането й:
С какво господин Константинов ще промени закона в комисията, с какво той ще направи комисията
различна, при положение че всичко е връчено на нейния председател? Няма отговор на този въпрос.
С лицемерията – този път ще спестя историческия екскурс. Няма да казвам кой как се е държал в
годините на прехода по въпроса за досиетата от президентската позиция надолу. Ще премълча това.
Ще кажа обаче, че ние сме спокойни в своя избор да участваме в комисията, с компетентно лице да
наблюдаваме процеса и да настояваме тази истина да бъде разкрита.
Лексемата лицемерие се открива и в контексти, които се отнасят до проблематиката
на присъединяването на България към Европейския съюз: те са по темата за
синхронизирането на законодателството, за икономическата среда, за недостатъчността на
информацията, за необходимостта от обща политическа визия.
За да се преодолее този тежък информационен дефицит, е нужна цялостна стратегия и обща политика
на правителството, насочена към разясняване на тези ангажименти. Такава, за съжаление, има най-
вече на хартия. И това трябва да го кажем ясно. Останалото е лицемерие. Много често – казвам го със
съжаление, а не като някаква безпринципна критика или като упрек към кабинета – много често,
когато говорим за комуникационна стратегия, свързана с европреговорите, конкретните дейности в
рамките на тази стратегия се свеждат до личен пиар на един или друг министър, а не до реално
разясняване на онова, което чака България и българския бизнес през следващите години; Днес няма
реалистична и трезва оценка, която да твърди, че българските граждани, българският бизнес,
българските селскостопански производители знаят какво ги очаква и на тази основа могат да се
подготвят за острата конкурентна среда, в която България ще се включи към датата на своето
присъединяване към Европейския съюз.

В изказванията обичайно ораторите отхвърлят и отричат проявите на лицемерие, но

в същото време се обвиняват взаимно в такива прояви: и персонално, и партийно.

4.3.3.2. Лицемерен, лицемерни, лицемерна, лицемерно

В парламентарните заседания се фиксират 118 употреби на лексеми със съставката

лицемер***: лицемерен, лицемерна, лицемерно, лицемерни.

Таблица 4.8. Честота на използване на лексемите

лицемерен, лицемерна, лицемерно, лицемерни

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой

яну.04 1 юни.05 0 сеп.06 2
фев.04 2 юли.05 4 окт.06 1
мар.04 11 авг.05 7 ное.06 4
апр.04 2 сеп.05 3 дек.06 4
май.04 5 окт.05 8 яну.07 1
юни.04 2 ное.05 4 фев.07 17
юли.04 1 дек.05 3 мар.07 5
сеп.04 5 яну.06 4 апр.07 4

120
 Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
окт.04 1 фев.06 11 май.07 4
ное.04 13 мар.06 9 юни.07 2
дек.04 4 апр.06 3 юли.07 3
яну.05 2 май.06 0 сеп.07 4
фев.05 2 юни.06 4 окт.07 15
мар.05 2 юли.06 10 ное.07 13
апр.05 2 авг.06 13 дек.07 17
май.05 9

Графичното представяне на честотата е показано на фиг. 4.8, от което се вижда,

че употребите намаляват:

лицемерен, лицемерна, лицемерно, лицемерни

16
14
12
10
8
6
4
2
0
юни.03
-2 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 4.3. Графично представяне на честотата за използване на лексемите „лицемерен“,

„лицемерна“, „лицемерно“, „лицемерни“

Статистическите характеристики на статистическия ред за използването на

лексемите лицемерен, лицемерна, лицемерно и лицемерни са:
 Средна стойност = 2.56;
 Мода = 0;
 Медиана = 2;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 14;
 Вариационен размах = 14.

По-долу са дадени примери с контекстите на употребите на лексеми със съставка

лицемер***:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/856 *** Заседание от: 04/11/2004

121
 МИНЧО СПАСОВ: Затова, госпожо председател, предлагам след като вносителите уточнят къде
точно и колко са тези недопустими надписи, споменаващи партии, да ги премахнем и прекратим този
деструктивен и лицемерен дебат, а със спестените средства от парламентарно време да изградим още
20 обекта, на които да сложим надписи: “Изградено със средства, спестени от българския парламент,
в резултат на прекратени деструктивни и лицемерни дебати”.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/887 *** Заседание от: 05/11/2004
Разбира се, чух и доста призиви за изплащане на заплати и лицемерна загриженост за работниците.
Ще кажа само конкретно и в заключение какво е направено.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1972 *** Заседание от: 24/11/2004
Защото заболеваемостта в българското население, благодарение на вашите “грижи” за това
население, се увеличи с 20%. Раковите заболявания се увеличиха най-малко с 20%.
Затова, господин Станишев, е лицемерно Вашето отношение към разходите за екология. Лицемерно е
Вашето отношение към разходите за медицинско обслужване.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/290 *** Заседание от: 25/04/2007

МИХАИЛ МИКОВ: Върху едни факти, върху един акт се прави опит да се гради една платформа,
която е платформа за европейските избори, която да изрази отношението към Турция и нейното
приемане в Европейския парламент. Слава Богу, пропусната е темата за Русия, но аз мисля, че през
следващите дни и седмици, за съжаление, тя ще присъства в нашия парламент.
Уважаеми дами и господа, изборната ситуация (реплики от ДСБ) не е основание представители на
опозицията да използват историята за търсене на свои аргументи за изборите. Защото лицемерен е
актът на почит към жертвите, когато това се вплита в тясно политическия момент на предстоящите
европейски избори.

Езикова интерпретация. Характеризациите със съставка лицемер*** се

предпочитат в AN синтактични структури, а също и в сказуемноопределителни структури
(съм A/N), когато се отнасят до парламентарното говорене, напр. този деструктивен и
лицемерен дебат, деструктивни и лицемерни дебати, когато се мисли отношение към
някого или нещо, например лицемерна загриженост за работниците, лицемерно
отношение към разходите за екология, лицемерно е Вашето отношение към разходите за
медицинско обслужване, и когато се коментира поведение – Защото лицемерен е актът
на почит към жертвите, когато това се вплита в тясно политическия момент на
предстоящите европейски избори. Както за говореното, така също и за поведението –
езиково и неезиково, за визиите, които се коментират, ораторите употребяват този
характеризатор: дебати, позиции, загриженост, поведение, оправдание, напр. лицемерен
е актът на почит към жертвите, лицемерната позиция – да говориш, че искаш големи
реформи на конституционно равнище, а да подпишеш подписката.
Той често е подсилен със синоним, а може и да бъде допълнително
интензифициран с наречие – неискрено и лицемерно (поведение), една твърде двулична и
лицемерна позиция, този деструктивен и лицемерен дебат, прекратени деструктивни и
лицемерни дебати, лицемерно отношение, но също и: лицемерен текст, лицемерна игра,
тази лицемерна в голяма степен поредица от разговори, лицемерни сълзи.

Като разширение към глагол лицемерно се свързва с глаголи за говорене: казвам

лицемерно, говоря лицемерно, и с действията гласувам, правя и др. Ораторите отричат

122
подобни действия, оценяват ги негативно, когато са не-техни действия, и така критикуват
колегите си. Смекчаване на критиката се извършва чрез употреби на инклузивно мн.ч. ние-
употреби.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/317 *** Заседание от: 29/06/2007

Заради това опитът да се поставят в еднаква близост отношенията между България и Русия и
България и Съединените американски щати, който президентът изигра – Вие казвате лицемерно, ако
сваля украсата…
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/286 *** Заседание от: 05/04/2007
Аз съм няколко мандата в този парламент, уважаеми колеги от ДПС, и не ви го говоря лицемерно. Аз
имам приятели политзатворници в Турция, с които съм бил брат.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/107 *** Заседание от: 01/03/2006
А по отношение на изискванията, господин Вигенин, изискванията към България не идват отдясно.
Те идват от левицата и от зелените, затова ваш проблем е да се справяте с тези изисквания. Уверявам
ви, че ние правим всичко възможно и не лицемерно, както е прилично на левицата, правим всичко
възможно датата 1 януари 2007 г. да стане реална дата за членство на България в Европейския съюз.
Благодаря ви.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/109 *** Заседание от: 02/03/2006
От тази гледна точка, чисто политически трябва да решим в това Народно събрание в днешното му
заседание. Ние, които заявяваме, че корупцията е пречка по пътя ни към Европейския съюз, ние,
които заявяваме, че корупцията трябва да бъде премахната в България, в следващия момент
лицемерно сме готови да гласуваме закон, който генерира корупция. Според мен този политически
избор е много важно да бъде направен в днешното заседание.
В извадката са регистрирани глаголите лицемернича и лицемеря, вж.:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1691 *** Заседание от: 18/12/2004
искате тихомълком през задния вход да влезете в политическия живот на България и не мислете, че
другите са глупаци и ще се очароват от начина, по който говорите и няма да оценят, че
лицемерничите, когато поставяте летвата да я прескачат другите, а вие искате да минете под нея.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/305 *** Заседание от: 06/06/2007
Уважаема госпожо Банкова, съжалявам, че така трябва да изразя своето становище, но Вие
лицемерничите от този микрофон.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/19 *** Заседание от: 03/08/2005
...въпросът е политически. Не трябва да се крием зад техниката и зад юридически аргументи и да
продължаваме да лицемерим по един въпрос...
Съставките с лицемер*** се откриват в 251 контекста, тоест това са редки
употреби, а тенденцията е с времето да намаляват още повече. Ораторите сякаш започват
да „мълчат”. Според нас именно това мълчание е сигурен маркер за „рестарт” на
демагогията като явление и практика в ораторските изказвания.

4.3.4. Велзевулство, фарисейство и фарисейщина, политиканство

Лексемата велзевулство не е употребена нито веднъж в изказванията на ораторите в

рамките на изследвания период. Лексемите фарисейство и фарисейщина не са употребени
нито веднъж в изказванията на ораторите в рамките на изследвания период. Вероятно тези
лексеми са в пасивния речников идиолект на ораторите.

123
 Рядко се употребява и политиканство според статистическите данни. Лексемата
политиканство е употребена 10 пъти в изказванията на ораторите. В таблица 4.9 е
показана честотата на използване по месеци, а графичното ѝ представяне е дадено на фиг.
4.9. на практика има един пик през януари 2005 г, а почти незабележима е тенденцията й
към още по-голямо ограничаване.

Таблица 4.9. Честота на използване на лексемата политиканство

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 0 юни.05 0 сеп.06 0
фев.04 0 юли.05 0 окт.06 0
мар.04 0 авг.05 1 ное.06 0
апр.04 0 сеп.05 0 дек.06 0
май.04 0 окт.05 0 яну.07 0
юни.04 0 ное.05 0 фев.07 0
юли.04 0 дек.05 0 мар.07 0
сеп.04 0 яну.06 0 апр.07 0
окт.04 0 фев.06 0 май.07 0
ное.04 0 мар.06 0 юни.07 0
дек.04 0 апр.06 0 юли.07 0
яну.05 7 май.06 0 сеп.07 0
фев.05 1 юни.06 0 окт.07 0
мар.05 0 юли.06 0 ное.07 0
апр.05 0 авг.06 1 дек.07 0
май.05 0

политиканство
8
7
6
5
4
3
2
1
0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-1

Фиг. 4.9. Графично представяне на честотата за използване на лексемата

политиканство

124
 Статистическите характеристики за статистическия ред за употребата на
лексемата политиканство е, както следва:
 Средна стойност = 0.217;
 Мода = 0;
 Медиана = 0;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 7;
 Вариационен размах = 7.
По-долу са включени примери за употребата на лексемата политиканство в
контекст.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1276 *** Заседание от: 12/01/2005
Госпожи и господа народни представители, на всички ни предстои много работа. Нека през тази
парламентарна сесия да забравим политиканството, а да концентрираме усилията си върху
законодателството, което ще движи страната ни напред. Това ще е доказателство за нашите
сънародници, че в България политиците са отговорни и поставят националния интерес над всичко
останало.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1276 *** Заседание от: 12/01/2005
Парламентът е длъжен да гарантира провеждането на демократични, честни и свободни избори. Това
означава ясни и прозрачни правила, приети не в последния момент, а незабавно, буквално утре.
Безотговорното отлагане на приемането на Закона за политическите партии от страна на НДСВ,
политиканството и сделките при разглеждането му на второ четене доведоха до ограничаване на
конституционните права на гражданите за демократичен избор, приложиха двоен стандарт и
облагодетелстваха новоизлюпени и доста арогантни в своето поведение партии.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1516 *** Заседание от: 14/01/2005
Това пролича във всичките им изяви през първия парламентарен ден. Добричкият министър-
председател вдигна назидателно пръст: "И да не политиканствате", особено някои партии, разбира се,
от опозицията, които отрано били започнали предизборната кампания. Защото той – министър-
председателят, и неговата партия въобще не се занимават с политиканство и предизборни акции,
защото въобще не са предизборни двадесетте милиона за чешмички с табели, направени от НДСВ,
въобще не е политиканство твърдението, че министър-председателят работи само за тези, които "са
му гласували". Не е с предизборна цел новосформираният 340-милионен инвестиционен фонд, на
практика торпилирал споразумението ни с Международния валутен фонд, нито е политиканство
бруталната спекулация със 128-те милиона от фонда за социално слабите и предаването им в ръцете
на областните управители и държавните чиновници отново като предизборен ресурс. Това може да
правят управляващите. Опозицията обаче трябва да мълчи и да ръкопляска. Ако каже нещо, то е
предизборно, то е политиканство.
Не е, разбира се, политиканство и това, което направи председателят на Народното събрание в
първото заседание, когато, въпреки договорките на Председателския съвет, изведнъж ни в клин, ни в
ръкав даде думата на Милен Велчев.

Езикова интерпретация. В контекстите политиканство ‘празно говорене и

некомпетентност в политиката’ се среща само като призив за ограничаване на
излишното говорене, което ще доведе до конструктивизъм в парламентарната дейност.
Липсата на некомпетентност обаче не се обсъжда. Политиканството се схваща и като
реално бездействие в законодателната сфера. Най-близко до демагогската дейност са
проявите на политиканство в предизборните дейности.

125
 4.3.5. Синоними и евфемизация на демагогия:
анализ на употребите на лексемата популизъм и съставката популистк***

Фреквентността на лексемата популизъм в изследвания масив е 375. В таблица 4.10

е показана честотата (фреквентност) на използване в парламентарните изказвания на
депутатите, групирана по месеци.

Таблица 4.10. Честота на използване на лексемата популизъм

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 2 юни.05 0 сеп.06 1
фев.04 2 юли.05 4 окт.06 0
мар.04 15 авг.05 7 ное.06 9
апр.04 4 сеп.05 2 дек.06 23
май.04 10 окт.05 8 яну.07 3
юни.04 3 ное.05 11 фев.07 16
юли.04 5 дек.05 4 мар.07 2
сеп.04 8 яну.06 6 апр.07 15
окт.04 6 фев.06 23 май.07 9
ное.04 23 мар.06 20 юни.07 1
дек.04 5 апр.06 1 юли.07 7
яну.05 5 май.06 4 сеп.07 2
фев.05 11 юни.06 10 окт.07 15
мар.05 3 юли.06 9 ное.07 11
апр.05 9 авг.06 12 дек.07 10
май.05 9

Графичното представяне на честотността разкрива неритмичност, честа пиковост и

тенденция към нарастване. Няколкото пикови употреби са от заседанията през месец
ноември 2004 г., февруари 2006 г. и декември 2006 г. През всеки от посочените месеци
броят на използване на лексемата популизъм в изказванията на депутатите е 23.

126
 популизъм
23

18

13

юни.03
-2 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 4.10. Графично представяне на честотата за използване на лексемата популизъм

Статистическите характеристики за статистическия ред за употребата на

лексемата популизъм е, както следва:
 Средна стойност = 7.935;
 Мода = 2;
 Медиана = 7;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 23;
 Вариационен размах = 23.
Динамиката на употребите, видима от графиката, поставя въпроса за обсъжданите
теми на парламентарните заседания, а именно:
- през месец ноември 2004 г. основните теми са свързани с въпросите за
приватизацията на „Булгартабак холдинг”; преструктурирането на холдинга „Хасково
- БТ”; задълженията на „Шумен БТ”; Второ четене на законопроекта за изменение и
допълнение на закона за местните данъци и такси, първо четене на Законопроекта за
държавния бюджет на Република България за 2005 г. С други думи, пиковите
употреби са отнасят до икономическа проблематика, свързана с концепта пари.
- през месец февруари 2006 г. основните теми са свързани с първо четене на
законопроекта за допълнение на Закона за интеграция на хората с увреждания
(вносител – Министерския съвет), първо четене на законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване (вносител – Министерския
съвет), първо четене на законопроекта за финансовото управление и контрол в

127
 публичния сектор (вносител – Министерския съвет), първо четене на законопроекта
за вътрешния одит в публичния сектор (вносител – Министерския съвет), първо
четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния
служител, първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
администрацията (вносител – Министерски съвет), второ четене на законопроекта за
Министерството на вътрешните работи (продължение), първо четене на
законопроекта за концесиите (вносител – Министерски съвет), законопроект за
ратифициране на Споразумението между Република България и Международната
банка за възстановяване и развитие за предоставяне на отпусната безвъзмездна
помощ в размер на 381 хил. щатски долара по проект „Правни и регулаторни
реформи в инфраструктурата” (вносител – Министерски съвет), законопроект за
ратифициране на измененията на Конвенцията за физическа защита на ядрения
материал (вносител – Министерски съвет), законопроект за ратифициране на
Будапещенската конвенция относно Договора за превоз на товари по вътрешните
водни пътища (вносител – Министерски съвет), първо четене на законопроекта за
изменение и допълнение на Конституцията на Република България, второ четене на
Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване28.
Правят впечатление няколко момента – в повечето случаи вносител е Министерският
съвет, засилена е законодателната инициатива, отново темите са свързани основно с
концепта пари, а също и администрация, социален регламент.
- през декември 2006 г. се обсъждат теми, които се отнасят до второ четене на
законопроекта за достъп и разкриване на документите и за обявяване на
принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните
служби на Българската народна армия (продължение), второ четене на законопроекта
за защита при бедствия (продължение), второ четене на законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за управление при кризи (продължение), законопроект за
ратифициране на Споразумението за изменение на Централноевропейското
споразумение за свободна търговия (с вносител Министерският съвет), законопроект
за ратифициране на Протокола за изменение на Споразумението за свързаните с
търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост (споразумението
ТРИПС), второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
адвокатурата, второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
държавната собственост, първо четене на законопроекта за изменение и допълнение

28
Заседание от: 01/02/2006, http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/95 (11.08.2015)

128
 на Закона за българските документи за самоличност (внесен от Министерския съвет),
първо четене на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за собствеността
(с вносител Министерският съвет), първо четене на Законопроекта за изменение и
допълнение на Закона за енергийната ефективност (с вносител Министерският съвет),
второ четене на законопроект за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за
счетоводството, второ четене на законопроекта за бюджета на държавното
обществено осигуряване за 2007 г., второ четене на законопроект за бюджета на
Националната здравноосигурителна каса за 2007 г., второ четене на Законопроекта за
изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, второ четене на
Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси,
законопроект за ратифициране на Конвенцията за създаване на Европейска
полицейска служба (ЕВРОПОЛ), приета на 26 юли 1995 г. на основание член К.3 от
Договора за Европейския съюз и протоколите към нея, проект за решение за избиране
на постоянна делегация на Народното събрание в Интерпарламентарната асамблея по
православие, проект за решение за избор на представители в Европейския парламент,
второ четене на Законопроекта за устройството на Българското черноморско
крайбрежие29.
Обобщено това са теми, свързани основно с концепта пари, администрация,
социален регламент и теми, които се отнасят до властта и контрола.
В сравнение с анализа на статистическите характеристики на използването на
лексемата демагогия се забелязват по-високи показатели, тоест за завишена употреба на
популизъм. Това подсказва, че съвременният синоним и евфемизъм е популизъм
‘политически похват, начин на политическо поведение, действие за спечелване на
доверието на обществото чрез лъжливи лицемерни обещания и привидно, мнимо
съгласие с желанията, настроенията на хората’, съотв. и назоваването популист.
По-долу са представени типични примери за употребата, а целият масив може да
се разгледа в приложение 5:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/822 *** Заседание от: 02/11/2004
И Ви питам: трябва ли да отлагаме преструктурирането на отрасъла и кой ще плати това отлагане? За
мен е ясно, че има заинтересувани от запазване на сегашното статукво. Именно затова
преструктурирането на отрасъла се забави с цели десет години. Днес няма време за излишни емоции
и популизъм. Нужен ни е прагматичен, дори ако щете, технократски поглед към случващото се в
процеса на преструктуриране и приватизация на тютюневия сектор в България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/822 *** Заседание от: 02/11/2004

29
СТО ДЕВЕТДЕСЕТ И ШЕСТО ЗАСЕДАНИЕ, София, сряда, 6 декември 2006 г., Открито в 9,03 ч.,
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/2/ID/234 (11.08.2015)

129
Уважаема госпожо Шулева, не мисля, че става въпрос за популизъм от трибуната на Народното
събрание, когато става въпрос за едно предприятие, което има 124-годишна история и в момента
хората наистина се вълнуват от това ще има ли такава промишленост в региона, която е традиционна,
или предприятието с лека ръка ще бъде закрито.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/836 *** Заседание от: 03/11/2004
Колко от по-малките общини ще имат собствени сайтове, където ще я има тази информация, докато
“Апис”-системата позволява да се намери тази информация и тя там е актуална. Всичко останало е
популизъм, за да кажете вие от Новото време: “Вижте колко се грижим за хората, за да знаят”, а
решението беше точно това – да се отхвърли решение на опозицията, макар че аз тогава останах с
впечатление, че разумът надделяваше.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/887 *** Заседание от: 05/11/2004
Искам ясно да заявя пред тази зала, че гласуването на решението на опозицията ще е ясен сигнал за
връщане на страната ни назад. Това ще е ясен сигнал за всички инвеститори за нестабилна
политическа среда. Опитите да се печелят избиратели чрез популизъм може да бъде фатален за
националните интереси на страната. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от НДСВ.)
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/887 *** Заседание от: 05/11/2004
Ето, това са драстичните разлики! И аз не знам, госпожо министър, не се ли смущавате, след като вие
можете публично да обявите своите възнаграждения, да допускате в един отрасъл, който не е в
цветущо състояние да се получават такива възнаграждения?
Някой може да нарече това популизъм, но да оставим пред работниците и служителите, които не са
получавали заработените възнаграждения, да се поучават от хора, които са били винаги по върховете
на икономическата власт и при управлението на ОДС, и при Софиянски, и сега при Новото време,
НДСВ – в това има нещо гнило и порочно, което трябва най-после да бъде прекратено!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1242 *** Заседание от: 10/11/2004
Аз и преди около две седмици казах, че битува тезата, че данък добавена стойност е данъкът,
намаляването на който би трябвало да бъде приветствано от всяка лява, социална или
социалистическа партия. Да, и в по-общия смисъл на думата, това сигурно е така. Но, когато говорим
за този социален елемент, ние трябва да имаме предвид и още нещо. Данъкът добавена стойност е
данък върху потреблението. Този данък го плаща този, който потребява. Този, който има 60 лв.
пенсия, плаща данък добавена стойност върху своите 60 лв., които харчи на месец, а този, който
получава 1500 и харчи 1500 лв., плаща данък добавена стойност върху тези 1500 лв.
Така че, уважаеми дами и господа, когато тук ни заливате с този популизъм, много ви моля, имайте
предвид и тези, може би елементарни, но все пак до голяма степен логични разсъждения. Още
повече, не е зле да си направите една справка и да видите до какви ефекти е довело намалението на
подобни данъци с един или два процента по отношение на цените.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/836 *** Заседание от: 03/11/2004
Законът за общинската собственост е само за това, оттам нататък – вървят решения на общинския
съвет, които задължават кмета. Единият общински съвет ще вземе решение ежегодно да изслушва
кмета, да му изисква такъв отчет, другият ще реши – на шест месеца, а третият ще реши – един път до
края на мандата. Но това са правомощия на общинския съвет. Нека не се бъркаме всички на
общинския съвет. Това отново за мен е чист популизъм – “Вижте колко искаме ние кметът да се
отчита!” Нека общинският съвет да решава - той за това е там в съответната община.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/856 *** Заседание от: 04/11/2004
Това е груба политическа грешка, защото българите го виждат това нещо, защото не можем да
запушим нито ушите, нито устата, нито можем да спрем да гледат очите на българските граждани.
Тук, в тази зала ние ще говорим за това, независимо дали на някой му харесва или не! И всеки опит за
дребен популизъм се разбива, защото хората ни слушат навън.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1076 *** Заседание от: 09/11/2004
Уважаеми господин Панев, не знам дали сте чували или чели така наречените виенски конвенции за
консулските и за дипломатическите имунитети. Там семействата на тези лица също се ползват с
определен статут по силата на това, че главата на семейството е дипломат. По силата на това!
Втори принципен и технически въпрос – какво ще става с този въпиющ популизъм, за който се хвана
Народното събрание в това му издание, запален от това доста спорно според мен решение на
Върховния административен съд и започна вече да мисли какво ще кажат гражданите. Ходили сте на
Запад и сте гледали, пише: “за дипломатически паспорти”, “за граждани на Европейския съюз”, “за
други”. Значи дипломатът ще мине с дипломатическия си паспорт през едното място, а детето му с
обикновения паспорт ще се нареди на другата опашка и ще чака там? Мисля, че трябва да
разграничим разумното и полезното от въпиющия популизъм, за който много народни представители
вече се хванаха и се плъзгат.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1268 *** Заседание от: 11/11/2004

130
Уважаеми колеги, искам да обърна вниманието ви върху всички аспекти на предложението, което
направихме с моите колеги. Може би за мнозина незапознати с материята то изглежда някакъв
обикновен популизъм – дайте да дадем някакви пари на болниците. Има неща обаче, които желая да
споделя с всички, които едва ли човек, който не се е занимавал с материята, ги знае, за да подчертая
важността на това, което предлагаме и да апелирам към разума на всички народни представители за
подкрепа на това предложение.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1687 *** Заседание от: 18/11/2004
Искам да кажа и нещо друго. Когато говорим за пенсионните фондове, когато говорим за проблема
на хората в третата възраст, действително много прецизно трябва да преценяваме кой в кой етап
какво е направил, кой какви промени е предложил, кой какви закони е предложил, кой какви
изменения е направил и общо да търсим решението на тези проблеми. Иначе е много лесно да
коментираме за червени бабички, за сини бабички и т.н. Мисля, че е недостойно точно днес в тази
зала, когато се води общо взето професионален разговор и дебат, да отиваме на толкова популизъм и
на такава политическа плоскост.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1687 *** Заседание от: 18/11/2004
Уважаема госпожо председател, уважаеми колеги! Разбира се, гледаната тема е поле за много
популизъм и голямо изкушение за всички да говорят как трябва да се вдигнат заплатите, пенсиите и
т.н.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1687 *** Заседание от: 18/11/2004
Кои са новите моменти в Бюджет 2005 г. на държавното обществено осигуряване?
Дебело искам да подчертая, че този бюджет е лишен от предизборен популизъм. В този бюджет няма
никакви предизборни лозунги и изхвърляния. Неслучайни и достатъчно аргументирани са критиките
на опозицията, на които ще се спра след малко.
Твърдя, че няма популизъм в този бюджет. И мога да го докажа, разбира се.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1687 *** Заседание от: 18/11/2004
Господин Адемов каза още нещо вярно, с което аз съм съгласен, господин Адемов, че това не е
бюджет на предизборния популизъм. Предизборният популизъм беше няколко години по-рано. Това
е бюджет на политическата немощ да се реализират обещания. Това е бюджет, който обяснява
проблемите с вдигане на раменете и с извода “Толкова можем! Пари няма!”. … Прочетете. Тази
седмица излязоха цифри от Националния статистически институт. Те не са измислени от нас. Те не са
в момента някакъв популизъм. Това са цифри на Националния статистически институт, че за
догодина за храна и битови нужди ще са необходими 67 лв. повече на месец, 14 лв. повече за ток,
вода и парно! Това са реални цифри …
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1972 *** Заседание от: 24/11/2004
Левицата смята, че е необходима политика на догонващ растеж на доходите на населението не чрез
лъжи, които вие раздадохте. Преди две седмици господин Велчев заяви по телевизията, че се
ужасявал от дивия популизъм, цитирам, с който сме щели да заливаме хората преди изборите. Какво
предлагаме? В бюджетната сфера реалните доходи да са обвързани с темповете на икономическия
растеж. Господин Велчев, вижте програмата на вашето правителство 2001 г. Същото, само че вие
измамихте хората. Ето на това му се казва всъщност див популизъм. А такива, каквито сме днес –
голи и боси, кой ще ни иска в Европа? А и какво ще правим там?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1972 *** Заседание от: 24/11/2004
Защо е толкова важно да се отбележи този повече от естествен факт? Защото не е много характерно
за българските политически нрави да останеш верен на принципите си и осем месеца преди
следващите редовни парламентарни избори да оперираш най-важния акт за всяко управление от
излишен популизъм.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1995 *** Заседание от: 25/11/2004
Сравнението се налага и то е в полза на сега управляващите, защото това е може би първият бюджет,
който не се тресе от предизборен популизъм. Той не предлага само харесвани и безкритични
политики, а политическа и финансова реалност.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1995 *** Заседание от: 25/11/2004
За правителствената коалиция този бюджет е тест доколко разумните и полезни за България
предложения на опозицията могат да бъдат възприети в името на националните интереси, а не
дежурно отхвърлени. А за опозицията тестът е дали може да излезе от дългогодишната инерция на
празните приказки и не само да предложи реални алтернативи, но и да постигне съгласие по тях с
управляващите. И тук стана очевидна разликата между старата опозиция, затънала в празнословие,
демагогия и див популизъм, и модерната опозиция в лицето на Новото време (Викове и смях в ОДС.),
залагаща преди всичко на отговорността пред обществото, на прагматизма и желанието да се решават
конкретните проблеми на България.

131
 Езикова интерпретация. В ораторските изказвания популизмът се отрича, за да се
замести от конструктивизъм, отхвърля се отъждествяването на популизма с отговорната
загриженост към бъдещето на предприятия и работещи. Най-близко е до демагогията е
изборният/избирателният популизъм. Намесата в решения на държавни органи и
структури се определя като популизъм. Лексемата присъства в AN структури, като
определенията (характеризаторите) са чист, дребен, див, въпиющ, лесен, излишен (респ.
много), един грозен, един много елементарен, евтин популизъм. Част от тези
характеризатори могат да се интерпретират като компоненти от езиковата картина. Те
конструират дихотомни оценъчни комплекси на чист : мръсен, голям:малък, див:културен,
лесен:труден, евтин:скъп, грозен : хубав, елементарен : сложен.
Почти фразеологизирана и клиширана е фразата Всичко останало е популизъм: тя
подсилва категоричността на ораторското изказване. Сходна интенция носи и фразата
нещо/някой няма нищо общо с популизма.
Интересен щрих от изказванията на народните представители е интерпретирането
(тълкуването) на понятието популизъм, срв. популизмът е нещо, което е характерно да се
използва преди избори; популизмът винаги се връща обратно като бумеранг; популизмът
е нещо, което никога не е довеждало до добро нито един народ, нито едно управление;
популизъм е нещо, което казваш, че трябва да се направи, но не може да се направи;
популизмът е майка на мизерията.
В понятието популизъм влиза квалификацията геноцид към собствената си нация,
както и искането за национализация. Популизмът изключва наличието на
компетентност, информираност, публичност и прозрачност, а също и социална
чувствителност и предполага вярване - хората, които нямат информация, ще вярват на
всякакви тези, включително и на екзотичните тези за обогатения уран. Ораторите
подчертават, че в България има благоприятна среда за популизъм. Наличието на явлението
отдалечава страната от европейското семейство, където има нормативна уреденост, срв.
Дълбоко съм убеден, че ефектът, който се постига, не вреди лично на мен. Но ако искаме да сме
правова държава, ако искаме да сме държавата – желан член на европейското семейство, ние трябва
да спазваме тази нормативна уредба. Другото е популизъм, с който ние ще заблуждаваме месец или
два тези хора, за които става дума, но след това ще стане ясно, че има определен тип политика,
определен тип законодателство, които са въпрос на съзнателен избор на Европейската общност и на
Европейския съюз.

Нерешаването по законодателен път на въпроси като задължителното гласуване,

застрояването на Черноморието, проблеми в образованието, харченето на пари и липсата
на визия в образованието и здравеопазването се определят като популизъм и се разминават
с добрите европейски практики. Ораторите прибягват и до матричен тип изказвания, срв.

132
Разбира се, ще дойде денят и времето, когато историята ще оцени кое е било правилно и
кое не е било правилно, но днес искането за национализация според мен чисто и просто е
популизъм.
В ораторските изказвания демагогия и популизъм стоят на един ред, но на практика
това са тавтологии, срв. Това е популизъм и демагогия от тяхна страна. Взаимните
обвиненията в популизъм в крайна сметка водят до предложение да се прекрати със
спекулирането с думите, срв. колеги депутати да не спекулират с думата „популизъм”.
Две неща от анализа правят впечатление – парламентарните оратори са особено
чувствителни, когато законодателната инициатива е на правителството и когато темите са
свързани основно с концепта пари, администрация, социален регламент, власт и контрол.
Контекстите, съдържащи съставката популистк***, са 200. Като наречие,
разширение към глагол популистки се явява в 32 контекста, в останалите случаи е във
функцията на прилагателно. Популистки е разширение към глаголите звуча популистки (7
пъти) – напр. законът звучи много популистки, всякакви други твърдения звучат
популистки, далеч съм от мисълта да звуча популистки; говоря популистки (4 пъти) –
напр. Добре е да се говори популистки, човек да излезе и да започне да говори популистки
от тази трибуна, Аз говоря с цифри, а вие говорите хей-така – популистки,
политиканствам популистки, пропагандирам популистки, изказвам се популистки. Това
са глаголи за говорене. С други думи, в позиции на глаголно разширение популистки се
среща най-често с глаголи за говорене. В останалите случаи независимо от глагола
(започвам дебати, излизам популистки, подхождам популистки, популистки се заигравам,
предлагам популистки и т.н.) контекстът еднозначно свързва наречието с действието
говорене.
Като разширение от AN синтактична структура и в сказуемноопределителна
структура популистк*** се употребява 29 пъти в м.р., 29 пъти в ж.р., 25 пъти в ср.р. и 85
пъти като прилагателно в мн.ч. Най-често прилагателното характеризира съществителни
от м.р. като контекст, въпрос, подход, ход, похват, закон, тон, език, акцент, модел на
говорене, дебат, тоест свързва се предимно с лексикални единици, които реферират език
(текст) и реч. Аналогична предпочитаемост се наблюдава и при същ. ж.р.: изява, струна,
фразеология, теза, позиция, реторика. Тук обаче се срещат и съществителни като партия,
цел, атака, политика, гледна точка – тоест оценява се поведение и визия на политически
опонент. С език и реч се отчитат по-малко на брой съществителни от ср.р., които са
разширени с прилагателното популистко – изявление, изказване, предложение, искане,
обещание, думи, които кореспондират с перформативни глаголи. Повече преобладава

133
оценката за поведение, факт (действие, мероприятие, решение), желание, отношение.
Като характеризатор в мн.ч. популистки преобладаващо се свързва с езика (текста,
написаното) и речта (казаното, изговореното) – рецитации, изказвания, фрази, обещания,
приказки, предложения, намеци, речи, тези, текстове и др. Съответно, ако се перифразира
Джон Остин, „правенето чрез думи” води до конкретни (популистки) въплъщавания чрез
решения, дейности, инициативи, експерименти и пр. Конструкциите на демагогията са
популистки конструкции на реалността, чието начало е в словото.

4.3.6. Синоними и евфемизация на демагогия: анализ на употребите

на лексемата спекулация/спекулации и действието спекулирам

4.3.6.1. Спекулация

Статистически данни. В изследвания масив със съставка спекул*** лексемите

спекулация и спекулации са употребени 303 пъти. В таблица 4.11 е показана честотата по
месеци. Графичното представяне показва лека тенденция към повишаване на честотата
(фиг. 4.11), а като цяло изгледът на графиката – „зигзагообразно”, неравномерно
присъствие в ораторските изказвания с леко нарастване.

Таблица 4.11. Честота на използване

на лексемите спекулация и спекулации
Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 3 юни.05 4 сеп.06 4
фев.04 4 юли.05 4 окт.06 4
мар.04 10 авг.05 1 ное.06 10
апр.04 2 сеп.05 5 дек.06 4
май.04 4 окт.05 8 яну.07 3
юни.04 4 ное.05 10 фев.07 5
юли.04 13 дек.05 4 мар.07 7
сеп.04 10 яну.06 3 апр.07 6
окт.04 6 фев.06 10 май.07 15
ное.04 5 мар.06 5 юни.07 5
дек.04 11 апр.06 4 юли.07 9
яну.05 7 май.06 9 сеп.07 20
фев.05 8 юни.06 7 окт.07 5
мар.05 7 юли.06 8 ное.07 7
апр.05 7 авг.06 8 дек.07 4
май.05 4

134
 спекулация, спекулации
25

20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-5

спекулация спекулации
спекулация, спекулации Linear (спекулация, спекулации)

Фиг. 4.11. Графично представяне на честотата за използване на лексемите спекулация и

спекулации

Статистическите характеристики на статистическите редове за употребата на

лексемите спекулация и спекулации са дадени в табл. 4.12

Таблица 4.12. Статистически характеристики за употребата на

лексемите спекулация и спекулации

Статистически спекулация спекулации спекулация

характеристики спекулации
Брой употреби 111 192 303
Средна стойност 2.413 4.174 6.587
Мода 0 5 4
Медиана 2 4 5.5
Минимална стойност 0 1 1
Максимална стойност 12 10 20
Вариационен размах 12 9 19

Максимален брой употреби на лексемата спекулация в ед. и мн. ч. има през месец
септември 2007 г., но се предпочита употребата й в мн.ч. – това не е случайно, тъй като
конструира „илюзия за повишена количественост” на обекта (предмета, явлението). На
заседанията от 14.09.200730 и от 20.09.200731 г. са разглеждани следните въпроси:
 Второ четене на законопроекта за автомобилните превози;
 Законопроект за изменение и допълнение на закона за трансплантация на органи, тъкани и
клетки – първо четене;

30
ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ТРЕТО ЗАСЕДАНИЕ, София, петък, 14 септември 2007 г., Открито в 9,03 ч.
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/334 (11.08.2015)
31
ДВЕСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТО ЗАСЕДАНИЕ, София, четвъртък, 20 септември 2007 г., Открито в 9,03 ч.
http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/335 (11.08.2015)

135
  Второ четене на законопроекта за изменение и допълнение на закона държавното обществено
осигуряване;
 Проект за решение за приемане на годишния доклад на държавната комисия по сигурността на
информацията относно цялостната дейност по състоянието на защитата на класифицираната
информация в Република България за 2006 г.;
 Първо четене на законопроекти за изменение и допълнение на закона за здравето.

Темите, които се обсъждат, засягат основни проблеми на държавността –

здравеопазване и сигурност на информацията, а заедно с останалите теми – въпросът за
пари и власт. Това обяснява и повишеното наличие на лексеми със съставка спекул*** (вж.
Приложение 6).
Примери от тези заседания
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/334 *** Заседание от: 14/09/2007
И аз затова си позволих да Ви задам този въпрос дали в министерството или въобще някъде е
обсъждан този въпрос, за да може ясно, чисто и прозрачно да дадем отговор и спрем определени
спекулации, които несъмнено имат негативен ефект за Българската армия и изграждането на нашия
състав от военнослужещи и правещи военната служба интересна, примамлива и желана от
българските граждани.
… Най-напред бих искал да Ви благодаря за напълно резонния въпрос, защото в общественото
пространство действително се прави известна спекулация по отношение на обезщетенията,
изплащани на кадровите военнослужещи при тяхното пенсиониране.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/334 *** Заседание от: 14/09/2007
Смятам, че с Вашия отговор на моя въпрос ние премахваме още един опит за спекулация, който цели
подкопаване на доверието в армията, подкопаване на доверието в правителствената политика, ако
щете, в държавността чрез подобни слухове.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/335 *** Заседание от: 20/09/2007
ДОКЛАДЧИК РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се извинявам, но ми се струва, че от Националния
осигурителен институт трябва да дадат информация колко пари внася държавата в Националния
осигурителен институт и колко е субсидията, защото господин Костов прави една спекулация, която
според мен е изключително некоректна.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/335 *** Заседание от: 20/09/2007
Господин Костов, отново повтаряте една невярна спекулация. Двеста четиридесет и седем милиона
са вноските от така наречените осигуряващи се от армията. Триста деветдесет и осем са пенсиите,
които се изплащат за тях. Сто и петдесет милиона е разликата. Вие, господин Костов, тук, от тази
трибуна, преди 15 минути твърдяхте, че тези 150 млн. се плащат за сметка на останалите
осигуряващи се.
РУМЕН ОВЧАРОВ: Така ли беше, господин Костов? Ето това е спекулацията и лъжата. И затова,
господин Костов, отново казвам: Вие спекулирате с неверни неща, спекулирате за сметка на
българските граждани.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/335 *** Заседание от: 20/09/2007
Недостигът, за който Вие твърдите – че 150 млн. лв. се плащат като добавка или като допълнение към
пенсиите на осигуряващите се или на пенсионираните военни и други държавни служители, не се
покрива за сметка на останалите осигуряващи се. Това е чиста спекулация и аз много се надявах Вие
тук от тази трибуна да се откажете от нея. Той се покрива от държавния бюджет. Държавният
бюджет освен това покрива ред други дейности, за които Вие тук говорите. Този дефицит в бюджета
на НОИ е десет пъти по-голям. Той е 1 млрд. 447 млн. лв. за 2007 г. За следващата година е 2 млрд.
лв. Да, това е проблем и върху него трябва да се разсъждава и мисли, но очевидно това не е Вашата
цел сега. Вие се опитахте да направите една евтина спекулация, която за съжаление се оказа плитко
скроена. Когато фактите говорят, надявам се, че и Вие най-после ще замълчите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/335 *** Заседание от: 20/09/2007
Аз знам много добре, че господин Костов разбира тези работи. Той просто прави обикновена
спекулация, разчитайки на неразбирането на аудиторията, защото в крайна сметка наистина
съществува дефицит от 1,5 млрд. лв. ... И още една спекулация. Кадровите военнослужещи при
реформата в армията са далеч по-малко от пенсионерите, които също са служили в Българската
армия и преди, дори тези вноски да се увеличат, това може би ще стане възможно като тенденция
след 10-20 години.

136
 Езикова интерпретация. Лексемата спекулация е особена, защото е омонимна:
спекулация1 ‘вършене на спекула (користна търговска дейност, насочена към бърза и лесна
печалба); спекулиране’ и спекулация2 ‘отвлечено, откъснато от опита и практиката
разсъждение или философско построение’. В приведените по-горе контексти ораторите
използват спекулация2 по-често в смисъла на злоупотреба (със и чрез езика).
Като характеризатори на лексемата се предпочитат прилагателните определен (като
синоним на някои), когато говорещият не желае да конкретизира; известен (като синоним
на частичен, когато говорещият желае да омаловажи явлението); неверен (като синоним на
лъжлив, неистинен) – в този случай може да се говори и за скрита тавтология; чист (като
синоним на истински), когато ораторът интензифицира изказването си; обикновен, евтин
(като синоним на елементарен). Очевидно в тези случаи може да се говори за клишета
(клиширани, шаблонни фрази) в парламентарната реторика предвид смислите, в които се
употребяват словосъчетания като определена спекулация, известна спекулация, чиста
спекулация и т.н. Експлицирането на дискретността – един опит за спекулация, една
спекулация – също носи интенция на единичност и омаловажаване. В ораторските
послания на един ред са поставени спекулация и лъжа, срв. Ето това е спекулацията и
лъжата, което ги асоциира синонимно.

4.3.6.2. Спекулирам

Статистически данни. В изследвания масив лексемата спекулирам и нейните

производни форми са употребени 294 пъти, което е почти толкова, колкото са всички
употреби на лексемата спекулация. В таблица 4.13 е показана честотата по месеци.
Графично представяне на честотата с тенденцията към нарастване е показано на фиг. 4.12.

Таблица 4.13. Честота на използване на лексемата спекулирам

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 0 юни.05 0 сеп.06 3
фев.04 9 юли.05 0 окт.06 5
мар.04 8 авг.05 3 ное.06 9
апр.04 2 сеп.05 3 дек.06 12
май.04 5 окт.05 7 яну.07 5
юни.04 7 ное.05 6 фев.07 6
юли.04 9 дек.05 6 мар.07 7
сеп.04 4 яну.06 1 апр.07 3
окт.04 5 фев.06 10 май.07 11
ное.04 14 мар.06 13 юни.07 10

137
 Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
дек.04 9 апр.06 2 юли.07 3
яну.05 2 май.06 10 сеп.07 9
фев.05 11 юни.06 10 окт.07 7
мар.05 6 юли.06 6 ное.07 5
апр.05 5 авг.06 9 дек.07 13
май.05 4

спекулирам
16
14
12
10
8
6
4
2
0
юни.03
-2 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 4.12. Графично представяне на честотата за използване на лексемата спекулирам

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата спекулирам и нейните производни са, както следва:
 Брой употреби = 294;
 Средна стойност = 6.39;
 Мода = 9;
 Медиана = 6;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 14;
 Вариационен размах = 14.
Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец
ноември 2004 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/335 *** Заседание от: 20/09/2007

РУМЕН ОВЧАРОВ: И затова, господин Костов, отново казвам: Вие спекулирате с неверни неща,
спекулирате за сметка на българските граждани.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/822 *** Заседание от: 02/11/2004
Ще започна с отговор на въпроса, по който се спекулира нееднократно. Това е въпрос, свързан с
възнагражденията на членовете на Надзорния съвет.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/856 *** Заседание от: 04/11/2004

138
 В крайна сметка въпросът, с който вие най-много спекулирате, и заради което се внася това решение -
спрете да говорите, че правителството направи това и това. Правителството избра една форма, в
която парите се изтичат не най-ефективно.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/887 *** Заседание от: 05/11/2004
Защо не желаете тази приватизация? Защо спекулирате с вашите твърдения? Въпрос, уважаеми дами
и господа: защо е този шум за едно фалирало предприятие?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1438 *** Заседание от: 12/11/2004
Може би ще дойде времето, когато ще се осъзнае тази истина, а може и някои хора да се опитват да
спекулират с нея. Аз не виждам такава необходимост.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1772 *** Заседание от: 19/11/2004
Уважаеми господин Петков, мисля, че това е една много тежка тема, с която не бива да се спекулира
или да се политизира.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1772 *** Заседание от: 19/11/2004
Уважаеми господин председател, процедурата ми е да не се спекулира от страна на народните
представители и Вие да не им давате думата под формата на процедурно предложение.
ПЕТЪР МУТАФЧИЕВ: Процедурата ми е да не давате думата на народните представители да
спекулират от тази трибуна и да се извинят на всички български граждани. Това е процедурата ми.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1772 *** Заседание от: 19/11/2004
В повечето случаи това е акт на хуманност, милосърдие и човешка солидарност към нуждаещите се.
Не е тайна, че в някои случаи се спекулира, като определена категория граждани превръщат
даряването на кръв в професия срещу заплащане от роднините на нуждаещите се.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1972 *** Заседание от: 24/11/2004
Въпросът, с който днес се спекулира с лекота, може би защото звучи авторитетно и обезсмисля по-
нататъшни аргументи, е дали този бюджет ще ускори икономическото развитие на страната и дали
ще спомогне да се повиши конкурентоспособността на българската икономика.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1995 *** Заседание от: 25/11/2004
Също така ние казваме и се спекулира понякога с коментарите за цифрите за безработица. Трябва да
признаем, че за пръв път от шест месеца насам почти напълно съвпадат или се покриват статистиките
– на Националната статистика и Административната статистика по безработицата на Агенцията по
заетостта.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1995 *** Заседание от: 25/11/2004
Освен това ми се иска да не забравяте, че темата за бюджета е твърде чувствителна за хората, защото
е свързана с ежедневния им живот и с нея не трябва нито да се преиграва, нито да се спекулира,
особено когато думите не отговарят на делата ви.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2012 *** Заседание от: 26/11/2004
ГЕОРГИ БОЖИНОВ (КБ, от място): Вие спекулирате.
ЙОРДАН СОКОЛОВ: Нищо не спекулирам. С вас всеки спекулира, когато ви цитира. Това ли е
спекулата?
Езикова интерпретация. Глаголът спекулирам ‘върша, занимавам се със спекула;
злоупотребявам, по непочтен начин използвам нещо или някого за своя изгода, печалба’ в
контекстите се употребява със смисъл на ‘злоупотребявам чрез словото, чрез говоренето’,
тоест говорят се неверни, неистинни неща, срв. Защо спекулирате с вашите твърдения?
...темата за бюджета е твърде чувствителна за хората, защото е свързана с
ежедневния им живот и с нея не трябва нито да се преиграва, нито да се спекулира,
особено когато думите не отговарят на делата ви. Темите се отнасят до финансиране,
финансово състояние – бюджет, възнаграждения на категории служители, жизненоважни
въпроси. Водеща е темата за парите. Потърпевшият е българският гражданин, срв. Вие
спекулирате с неверни неща, спекулирате за сметка на българските граждани.. Това
действие се прилага многократно. Ораторът почти задължително посочва деятелят пряко,
срв. Вие спекулирате, или като използва безлични конструкции, срв. спекулира се с

139
темата (коментарите, въпроса, данните и т.н.). Като че ли глаголът е част от
задължителния списък с думи на парламентарния оратор.

4.3.6.3. Спекулиране

Това съществително носи смислите на действената предметност и се среща само 8

пъти в изследвания период. По-долу са представени примери.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
Ние сме с остра социална чувствителност и сме в състояние да правим разлика между реална
загриженост и спекулиране със социалните проблеми.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1645 *** Заседание от: 17/06/2004
Иначе, това одумване на правителството, половината от което между другото е в Брюксел, не се е
върнало, а другата му половина сега се готви да отиде там, това одумване на усилията на хората,
които доведоха до този момент – да затворим технически преговорите, не е достойно. Не е достойно
това спекулиране с АЕЦ “Козлодуй”, което вие няма да спрете и на десетата година след пълното
членство на България в Европейския съюз, това плашене на хората, че в главите те ще открият
изненади. Аз им пожелавам всяка глава всеки ден да ги изненадва! Аз пожелавам на хората, които
орат с магарета сега, да се изненадат, че след три години ще орат с трактор! (Оживление в залата.) Аз
пожелавам на хората, които сега не могат да мръднат доникъде, след две години да обикалят Европа!
Аз им пожелавам тези изненади!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1099 *** Заседание от: 10/03/2005
Другото нещо, което искам да кажа: престанете с това спекулиране, че ще бъде ограбен българския
народ! Това е съвременно международно съоръжение, което ще бъде ползвано в една трета от
трафика
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/117 *** Заседание от: 22/03/2006
Смятам, че спекулирането при решаването на важни въпроси е абсолютна демагогия. И стига сте
спекулирали с това! Не можете да бъдете осиновени най-напред от комунистическата номенклатура,
след това от царя и накрая непрекъснато да сте морален коректив, дори в днешния ден!
(Ръкопляскания в Коалиция "Атака" и НДСВ.)
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/137 *** Заседание от: 10/05/2006
Що се отнася до опита Ви да излъжете още един път. Това, което е направил Свещеническият съюз,
по никакъв начин не е ангажирало правителството през 1997-2001 г. Много добре знаете, че не
можете да правите такава спекулация. Много добре знаете, че това е незаконно спекулиране с
обстоятелствата!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/138 *** Заседание от: 11/05/2006
Уважаеми господин председател, уважаеми колеги! Аз съм наистина изненадан от силните, но
абсолютно неверни думи на господин Местан, че спекулирам с излишни страхове. Ние сме се
събрали тук като народни представители да изразим позиция по това как се развива българското
средно образование. И в това отношение, ако всяко становище, различаващо се от това
на вносителите в комисията, се определи като спекулиране със страхове, това е наистина печално.
Няма нужда от това разискване тогава.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/314 *** Заседание от: 22/06/2007
На следващо място, когато говорите, че не е полезно от моя страна, а нещо повече, че е спекулиране с
темата за АЕЦ “Белене”, аз Ви питам: спекулиране ли е с темата докладът, който изготви екип от най-
уважавани учени от БАН, озаглавен “Стратегия за ускорено икономическо развитие на страната” по
поръчка на президента на републиката, който заявява, че строителството на АЕЦ “Белене” е
неоправдано за страната, която може да осигури енергийния си баланс без нови енергийни мощности
до 2017-2020 г.

Езикова интерпретация. Злоупотребява се с емоции, със средства, с теми, които се

отнасят до пари и социални проблеми, тоест с всякакви обекти.

140
 4.3.7. Обобщение на синонимията и евфемизацията
при назоваването на явлението демагогия

Назоваванията чрез синоними и евфемизми възлизат на 1 153. В конкуренция се

оказват две лексеми – лъжа (573) и популизъм (375). Втората двойка в конкуренция е
измама (550) и демагогия. Ораторите по рядко предпочитат втората двойка, но не я
избягват. Като цяло обаче лексемата демагогия със 135 употреби се синонимизира чрез 981
употреби на лъжа, измама, популизъм. Така тя потъва, скрива се в езиковото море от
синонимия. Лексемата измама, в чиито контексти винаги присъства връзката с концепта
пари, не се свързва пряко с явлението демагогия, нито с лексемата демагогия, а се схваща
като лоши практики (манипулации), които се правят с пари – при данъци, продажби и пр.,
бележи незначителна тенденция към спадане на фреквентността. Лъжа, въз основа на 573
контекста, също кореспондира с пари (политика по доходите, бюджет, банки), но също и с
принципи (законодателство), наред с контекси, които оценяват ораторски изказвания като
неистинни. Подобно на тенденциите при измама/измами, и тук – при двойката лъжа/лъжи
се отбелязва интересна зависимост: употребите в ед.ч. нарастват, докато употребите в мн.ч.
намаляват. Това семантично може да се интерпретира като стремеж на ораторите да
омаловажат (минимализират езиково) явления от извънезиковата реалност. Съставките с
лицемер*** (в 251 контекста) с времето намаляват. Лексемата велзевулство, а също и
фарисейство, фарисейщина не са употребени нито веднъж в изказванията на ораторите в
рамките на изследвания период. Вероятно те са в пасивния речников идиолект на
ораторите или са слабо разбираеми за широката аудитория.
Две неща от анализа правят впечатление – парламентарните оратори са особено
чувствителни, когато законодателната инициатива е на правителството и когато темите са
свързани основно с концепта пари, администрация, социален регламент, власт и контрол.
Общо синонимните назовавания за деятеля демагог са 254, но на практика той бива
назоваван със синонима популист. В ед. ч. лексемата демагог липсва, а останалите
употреби – синонимни и/или евфемистични, са спорадични.
Може да се направи извод, че ораторите предпочитат да назовават явлението,
което обаче остава анонимно откъм деятел.

141
 4.4. ПЕРФОРМАТИВЪТ ОБЕЩАВАМ И ЛЕКСЕМАТА
ОБЕЩАНИЕ/ОБЕЩАНИЯ

Отбелязано беше, че в демагогските изказвания се очаква завишена употреба на

перформатива обещавам, съотв. и на съществителното обещание/обещания.
Спецификата на българския език обаче предполага да се проследят не само
употребите на перформатива в 1 л. ед. ч., но също и в 1 л. мн.ч. обещаваме, и с оглед на
имплицитните противопоставяния – 3 л. мн. ч. – обещават, безличните употреби – обеща
(се)/(се) обещава.
Статистически данни. В изследвания масив глаголът обещавам и негови
словоформи производни са употребени 239 пъти. В таблица 4.14 е показана честотата по
месеци. Графично представяне на честотата на използване на лексемата е показано на фиг.
4.13.
Таблица 4.14. Честота на използване на лексемата обещавам
Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 4 юни.05 2 сеп.06 3
фев.04 4 юли.05 6 окт.06 2
мар.04 8 авг.05 2 ное.06 9
апр.04 3 сеп.05 0 дек.06 7
май.04 5 окт.05 4 яну.07 1
юни.04 5 ное.05 20 фев.07 7
юли.04 4 дек.05 5 мар.07 2
сеп.04 4 яну.06 1 апр.07 5
окт.04 4 фев.06 7 май.07 2
ное.04 14 мар.06 1 юни.07 3
дек.04 6 апр.06 5 юли.07 4
яну.05 9 май.06 6 сеп.07 2
фев.05 12 юни.06 6 окт.07 5
мар.05 6 юли.06 3 ное.07 5
апр.05 7 авг.06 10 дек.07 6
май.05 3

Прави впечатление, че тези употреби са с тенденция съм намаляване, което

означава, че парламентарните оратори се въздържат от употребата му.

142
 обещавам
25

20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 4.13. Графично представяне на честотата за използване на лексемата обещавам

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата обещавам и нейните производни са, както следва:
 Брой употреби = 239;
 Средна стойност = 5.19;
 Мода = 4;
 Медиана = 5;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 20;
 Вариационен размах = 20.
Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец
ноември 2005 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/58 *** Заседание от: 04/11/2005
Господин министър-председателю, аз Ви пожелавам пребиваването Ви във властта да окаже
дисциплиниращ политически ефект върху вашата партия и да обещавате онова, което можете да
изпълнявате.
Затова българските граждани трябва да знаят, че техните политици са до такава степен ангажирани с
техните проблеми, че обещават само онова, което могат да изпълняват при всички стечения на
обстоятелствата и всичко, което може да им се случи след евентуалните избори.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
Ускореният растеж е единственият начин да се повиши стандартът на живот. Това вие го обещавахте
на предизборната си кампания. Сега няма да го направите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
А след това, когато се коментира държавният бюджет, ще се види, че и БСП, която обещаваше
увеличаване на възнагражденията, на заплатите, и увеличения в социалната сфера, фактически тези
средства, които се усвояват от държавата, вместо да останат в предприемачите и в българските
данъкоплатци, тези средства не отиват така значително за увеличаване на възнагражденията на
служителите в бюджетната сфера, а отиват основно за капитално строителство и за издръжката –
точно там, където знаем как се усвояват средствата и къде и в чии джобове отиват парите на
българските данъкоплатци.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005

143
 Няма да се изплъзнем от това, че винаги, дебатирайки сериозните икономически проблеми ще ги
съпоставяме с това, което сме обещавали, което смятам, че не е най-правилния подход. Трябва просто
да гледаме от нашата позиция на реалностите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
Естония въведе нулева ставка на реинвестираната печалба и постигна невероятни успехи с това.
Българската социалистическа партия предизборно обещаваше да предприеме подобна мярка, но в
момента виждаме, че това предложение вероятно е отново въпрос на компромисите, за които говорят
днес управляващите, но не попадна в проекта на Министерския съвет.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
При положение, че в предизборните програми се обещаваше икономически ръст около 8%, то нужни
са радикални реформи, а не имитации, както се опитват да ни подсказват тук.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
От политическа гледна точка показателят с най-голяма тежест за България е икономическият растеж.
Неслучайно по време на предизборната кампания всички се надпреварваха да обещават по-висок и
по-устойчив икономически растеж.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
Ако я караме така, уважаеми колеги народни представители, уважаеми министри, да пазим
уравниловката, да пазим зрелия социализъм и да се залъгваме, че имаме децентрализация и местно
самоуправление, ние просто бавно и сигурно – аз ви обещавам, ще го ликвидираме, защото основната
задача на общините е да правят инфраструктура.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/66 *** Заседание от: 22/11/2005
С годините всички обещаваха, че този “Сребърен фонд” ще бъде създаден, ще бъдат отделени
средства от приватизацията, но досега никое българско правителство не реши да създаде този
“Сребърен фонд” за осигуряване на финансовата стабилност.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/66 *** Заседание от: 22/11/2005
Днес ние бихме ви подкрепили, ако вие правите реформи. Аз ви обещавам, че ако вие правите
реформи, аз ще гласувам за БСП.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/69 *** Заседание от: 25/11/2005
Фактите, които се налагат от управлението на това правителство, са, че то е правителство на сделката,
както казахме още в началото, то е правителство на подмяна на вота на избирателите. Защото по
време на предизборните срещи на хората сега най-голямата управляваща партия – Българската
социалистическа партия, обещаваше разглеждане на приватизационните сделки, разглеждане на
сделки, които отдалеч говореха за корупция. Това бяха знакови сделки на предишния кабинет –
НДСВ-ДПС.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/70 *** Заседание от: 29/11/2005
Това всъщност е намаляване на данъка върху добавената стойност от 20 на 18 на сто – нещо, което,
ако си спомнят народните представители, докато бяха кандидати за народни представители,
обещаваха от страна на всички парламентарни сили.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/70 *** Заседание от: 29/11/2005
Все пак искам всеки от своето положение на народен представител да се замисли за тези аргументи,
които аз казах и в крайна сметка да гласуваме. Знам, че може би няма да се приеме, но обещавам, че
следващата година отново ще го поставя в Комисията по бюджет и финанси.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/71 *** Заседание от: 30/11/2005
Неслучайно, с малки изключения, голяма част от хората, които останаха без жилища, и днес са без
жилища, без перспектива и всичко това, което се обещаваше тогава и от министър-председателя, и от
предишния финансов министър, и от сегашния, не стана реалност.

Езикова интерпретация. Акцентът в изказванията е върху (не)реалността и

(не)изпълнимостта на действието обещаване, съотносимо с говореното в предизборните
кампании. Но в повечето контексти глаголът е свързан с темата пари. В изказванията
се посочва авторът на обещаването – политическа сила, (всички) властимащи – министър-
председател, финансов министър, или авторът на посланието (ораторът).
Лексемата обещание (обещания) в изследвания масив според статистическите
данни е употребена 508 пъти. В таблица 4.15 е показана честотата по месеци. Графично

144
представяне на честотата на използване на лексемата е показано на фиг. 4.14. Отчита се
само една пикова употреба през ноември 2005 г.

Таблица 4.15. Честота на използване на лексемите обещание и обещания

Мес.Год Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 2 юни.05 2 сеп.06 4
фев.04 6 юли.05 23 окт.06 1
мар.04 26 авг.05 11 ное.06 8
апр.04 8 сеп.05 8 дек.06 11
май.04 7 окт.05 12 яну.07 2
юни.04 15 ное.05 59 фев.07 7
юли.04 8 дек.05 8 мар.07 3
сеп.04 12 яну.06 3 апр.07 7
окт.04 9 фев.06 14 май.07 1
ное.04 41 мар.06 4 юни.07 10
дек.04 11 апр.06 6 юли.07 10
яну.05 8 май.06 2 сеп.07 9
фев.05 31 юни.06 7 окт.07 11
мар.05 9 юли.06 8 ное.07 15
апр.05 11 авг.06 30 дек.07 4
май.05 4

обещание, обещания
70

60

50

40

30

20

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-10

обещание обещания обещание, обещания

Фиг. 4.14. Графично представяне на честотата за използване

на лексемите обещание и обещания

Статистическите характеристики на статистическите редове за употребата на

лексемите обещание и обещания са дадени в табл. 4.16.

145
 Таблица 4.16. Статистически характеристики за употребата на
лексемите обещание и обещания
Статистически обещание обещания обещание
характеристики обещания
Брой употреби 160 348 508
Средна стойност 3.478 7.565 11.043
Мода 2 6 8
Медиана 3 6 8
Минимална стойност 0 0 1
Максимална стойност 16 43 59
Вариационен размах 16 43 58

Максимален брой употреби на лексемата обещание в ед. и мн. ч. има през месец
ноември 2005 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
Днес много си говорихме за предизборни обещания. Аз ще ви кажа за едно следизборно обещание.
Това правителство обеща преразпределението през бюджета, което е измерител за намесата на
държавата в икономиката, догодина да бъде под 40%. …Искрено се надявам, че това ваше обещание
ще бъде изпълнено. Ако не, ние като опозиция отсега ви казваме, че считаме този ден за
предупреждение и сме с молба към вас да си изпълните това обещание. А догодина, когато му дойде
времето, ще ви попитаме защо не сте го изпълнили.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
Това е така, понеже правителството прие бюджета без да има управленска програма. Всяка от
управляващите партии смята за много удобно да обяснява неизпълнението на своите предизборни
обещания с участието си в коалицията. Много показателно е обаче, че дори обещания дадени от
управляващото мнозинство след съставянето на правителството, не се спазват.
Подобно е положението с обещанието за растеж на икономиката между 6 и 8% в прословутия
коалиционен документ, приет в деня на съставянето на правителството. Икономическият растеж е
единственият път за реално подобряване благосъстоянието на хората, но от доклада към бюджета
става ясно, че до 2008 г. растежът на икономиката се очаква да бъде под 6%.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
Изпълнихме и предизборното си обещание и 58 хил. осигурени майки ще получат обезщетение за
отглеждане на своите рожби до 2-годишна възраст с 30 лв. повече.
В съответствие с предизборните си обещания 280 хил. деца ще получат месечно по 22 лв. вместо
досегашните 18 лв.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
Затова аз мисля, че и на фона на обещанията – казах, че това не трябва да бъде, но и на фона на
обещанията, които всички поемахме, трябва да подкрепим едно постъпателно намаляване на данък
добавена стойност.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
Нека да си припомним и този факт, че това продължи две години. По времето на Виденовото
управление той беше вдигнат на 20% и оттогава досега този въпрос – относно свалянето на данък
добавена стойност, витае във въздуха във всеки един парламент и се хвърлят какви ли не
предизборни обещания, и се очаква от целия български народ той да бъде намален, защото това е в
крайна сметка данък, който тежи на потребителя.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
Надявам се да си спомняте какво сте говорили. Знам, че е много социалистическо и много ляво да
забравяте обещанията си и да говорите едно преди избори, друго – след избори, но все пак спомнете
си това, защото то е пряко свързано и с това, което говорихте днес по-рано в залата.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
Ами ако е бил толкова нисък, защо във вашата предизборна програма искате да въвеждате нулева
ставка върху реинвестираната печалба? То и тогава е било ясно, че е нисък. Тук вече нещата отиват
към неизпълнени обещания и, бих казал, навлязохте в доста опасна плоскост. Той или е нисък, или не
е нисък. Каква е позицията на БСП?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
И всичко това на фона на всичките предизборни обещания, на всичките предизборни заклинания на
управляващите.

146
 *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/59 *** Заседание от: 08/11/2005
А Вашата отговорност дори е още по-голяма дотолкова, доколкото като управляващи трябва да
изпълнявате дадените обещания.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/62 *** Заседание от: 11/11/2005
Не съм паднал ниско и от тази трибуна ще отстоявам винаги една конструктивна позиция, която би
могла да бъде само от полза на българското правителство, тъй като с това, с което започнах – ако Вие
си бяхте изпълнили обещанията на наши питания в тази зала отпреди няколко месеца…
Бюджет 2006 е фалит както на предизборните обещания на БСП, НДСВ и ДПС, така и на
следизборните.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
Десето, разминава се драстично с предизборните обещания на партиите от управляващата коалиция.
При прогнозна средногодишна инфлация от 5,8% той предвижда 6% увеличение на бюджетните
заплати от 1 юли, което се равнява на 3% средногодишно увеличение. Тоест бюджетът предвижда
реално намаление на доходите в бюджетната сфера с около 3% спрямо 2005 г. Затова това е бюджет
на неизпълнените обещания!

Езикова интерпретация. В ораторските изказвания обещанието се характеризира

като предизборно, неизпълнено, дадено, но най-често в контекстите присъства връзката
предизборно – неизпълнено. Освен AN структури, присъстват и задпоставени разширения
на к-структури: обещания, които не се спазват, а също и предложни структури, срв.
обещания за растеж на икономиката. В изказванията се конструира опозицията вие : ние,
като вие реферира управляващото мнозинство, понякога и разширено – с участието на
коалиция. Темите, в които се появява лексемата, е отново темата за парите: икономически
просперитет, финанси, намаляване на данъците. Интересно е, самите оратори сравняват
обещанията, изречени от политиците (тоест от самите тях) със заклинания. С други думи,
те са наясно, че съществува разлика между изречено, изговорено слово и реално действие.
В съзнанието на реципиента се конструира картина на говорене в предизборна ситуация,
което е неистинно. Тя се различава от говоренето и реалните действия в следизборна
ситуация. Тези две противопоставящи се картини се конструират от изказванията на
опозиционните оратори.

4.5. ФРАЗИ МАРКЕРИ ЗА ДЕМАГОГСКО ИЗКАЗВАНЕ

В теоретичните изследвания се обръща специално внимание на фразите, които

служат като маркери при демагогско изказване. Тези фрази се включват в техниката
редене на пасианси (card staking ‘подреждане на картите’). Част от тази техника е
използването на фактоиди, тоест на неистинни твърдения (Лозева, Захариева 2014: 90–91),
които реципиентът няма време да провери. Тяхното въвеждане се осъществява чрез
употребата на няколко групи от фрази: за известност, за очевидност, за съгласие.

147
 4.5.1. Фрази за известност

В тази група се включват изрази като известно е, че; на всички е известно; познато
е; и децата знаят, че... В резултат на проверката в информационния масив от изказвания
бяха получени следните резултати (виж табл. 4.17).

Таблица 4.17. Статистически характеристики на употребата на фрази за известност

Фрази за Брой Средна Мода Медиана Минимална Максимална Вариационен
известност употреби стойност стойност стойност размах
известно е, 33 0.717 0 0.5 0 6 6
че
на всички е
известно 10 0.217 0 0 0 2 2

познато е 0 0 0 0 0 0 0

и децата 2 0.044 0 0 0 1 1
знаят, че
всички 15 0.326 0 0 0 3 3
знаят, че

Данните показват, че употребата на подобни фрази е ограничена. По-долу са дадени

примери с фразата известно е, че.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/794 *** Заседание от: 01/02/2005
Добре известно е, че Движението за права и свободи няма интерес тази сделка да бъде осъществена
по ред обстоятелства, които дълго време бяха дискутирани в края на тази седмица и аз няма да ги
коментирам. Това говори, че вътре в коалицията няма координация.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/842 *** Заседание от: 04/02/2005
Уважаеми колеги, извън конкретните и абстрактни аргументи, които могат да бъдат прибавени още,
но не искам да отнемам прекомерно от времето, с което парламентарната ни група разполага, аз
искам точно на това да обърна внимание. Тръгнали сте към избори, господа. Това е добре. Но това е
отклонение от пътя към избирателите ви, а известно е, че който тръгва по една странична пътечка,
губи пътя, дами и господа! Губите избирателите си.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005
Когато политици и политолози се вайкаха по въпроса как е възможна симбиоза между орел, рак и
щука, те се въртяха в един порочен кръг на рационално обяснение. А известно е, че рационалните
обяснителни схеми нямат нищо общо с разбирането на безпрецедентните политически феномени,
каквато в случая е тъй наречената обединена опозиция.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006
Освен това сегашната промяна, която ни се предлага, засяга, как да кажа, редовите народни
представители. Тя не засяга заместник-председателите и председателят на Народното събрание.
А известно е, че те са равни с нас, които не сме нито заместник-председатели, нито председател на
Народното събрание.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/218 *** Заседание от: 03/11/2006
На 18 октомври т.г. се навършиха 81 години от сключването на Ангорския договор между Царство
България и Република Турция. Преди година от същото това място по време на питането Вие
потвърдихте, че договорът е още в сила и по него съществуват неизпълнени договорености.
Поясняваме, че се отнася не за пълния обем, а за най-важната негова част – възмездяване на имотите
на тракийските бежанци. Общоизвестно е, че почти цялото им имущество е останало в Република
Турция, а също така, че и до ден-днешен прокудените българи или техните наследници не са
получили нищо. Известно е също, че общата приблизителна оценка надминава 10 млрд. щатски
долара. Преди година Вие ни уверихте, че, цитирам, “българското правителство няма да се откаже да

148
 работи за защита на имуществените права на тракийските българи и за окончателното уреждане на
откритите въпроси в тази област”. Тогава Вие поехте и определени конкретни ангажименти.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/229 *** Заседание от: 17/11/2006
Вторият ми въпрос – известно е, че вследствие на политически пазарлъци в Ню Йорк все още няма
постоянен представител на България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/225 *** Заседание от: 21/11/2006
Уважаеми дами и господа, добре известно е, че мнозина от адептите на реформата в областта на
съдебната власт използваха тази реформа с един-единствен скрит мотив, а именно нещата да влязат в
зловещ цикъл, който да доведе до срив, до подриване на авторитета на Конституцията на
Републиката от 1991 г.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/225 *** Заседание от: 21/11/2006
Разбира се, уважаеми дами и господа, трябва да сме наясно и по още един въпрос. Не може
очакванията към промените, към реформите да стават единствено и само на базата на приетите от нас
текстове, колкото и съвършени да са те, а съвършени текстове, известно е, че няма, като всичко
сътворено от човека.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/232 *** Заседание от: 30/11/2006
Всички тези процедури са изпълнени и затова аз ви моля да подкрепите проекта за решение за
промяна на представителя на Демократи за силна България като евронаблюдател, считано от
1.12.2006 г. Добре известно е, че става дума за един месец, тъй като от 1 януари 2007 г. ние вече ще
имаме европейски депутати и това ще се случи с избор, който предстои в българския парламент след
няколко дни.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/55 *** Заседание от: 28/10/2005
Общоизвестно е, че Смолянска област е една от основните производители на картофи в страната, в
това число и на сортовите семена.

Интерпретация. Масивът показва, че фразата присъства и във вариант

общоизвестно е, което е по-силен интензификатор за последващото твърдение и което
кореспондира с фразата на всички е известно (вж. по-долу), съдържаща квантор за
всеобщност. Убедителност на твърдението се постига и чрез наречието добре. Какви са
твърдения, които се въвеждат с тези фрази? Безспорно едната група от твърденията,
включва факти, чиято истинност не се подлага на съмнение и е проверяема, които ще
назовем в работен план потенциално проверими твърдения. Обаче когато присъстват
цифри, почти винаги не е възможно те да бъдат проверени веднага. Но може да се обособи
и още една група от изказвания, които по същество предлагат интерпретация на факти,
тоест интерпретиращи твърдения. Тук е полето на демагогското изказване, доколкото
чрез тях ораторът интерпретатор „разкрива” някаква скритост на действия и решения в
нечия изгода. След въвеждащата фраза в изказването присъстват думи като скрит,
интерес, срв. Добре известно е, че Движението за права и свободи няма интерес тази
сделка да бъде осъществена; ... известно е, че вследствие на политически пазарлъци в Ню
Йорк все още няма постоянен представител на България; добре известно е, че мнозина
от адептите на реформата в областта на съдебната власт използваха тази реформа с
един-единствен скрит мотив. С фразата се въвеждат и твърдения, близки до паремиите и
представящи се със статут на принцип като извод или като предпоставка за извод, който се
интерпретира от оратора според случая. Според нас може да се отделят като подгрупа на
интерпретиращите твърдения, срв. съвършени текстове, известно е, че няма, като всичко

149
сътворено от човека; известно е, че който тръгва по една странична пътечка, губи
пътя, дами и господа! Губите избирателите си. А известно е, че те са равни с нас, които
не сме нито заместник-председатели, нито председател на Народното събрание.
Разгледаните дотук случаи са преходни към фразата, с която се конструира тотална
обобщеност – на всички е известно, срв. примерите по-долу. С нея ораторът предлага
съгласие за последващото си твърдение, когато е вметнат израз, срв. Мисля, че дискусиите
и в комисията, защото, както на всички е известно, разглеждането на законопроекта...
Фразата се интензифицира с разширения, които водят до смисловата й редундантност, срв.
Навсякъде по света на всички е известно, че научните постижения и научните
способности на отделния човек се развиват в една друга, по-млада възраст.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1645 *** Заседание от: 17/06/2004
Мисля, че дискусиите и в комисията, защото, както на всички е известно, разглеждането на
законопроекта за генетично модифицираните организми в Комисията по околната среда и водите не е
приключило, потвърждават всеки ден необходимостта от експертни съвети, които да подпомагат при
вземането на решение и на становище комисията, призвана да съветва съответните министри и на
базата на тяхното становище министърът може да вземе решение, само ако това становище е
положително.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/824 *** Заседание от: 02/12/2004
Навсякъде по света на всички е известно, че научните постижения и научните способности на
отделния човек се развиват в една друга, по-млада възраст.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1929 *** Заседание от: 24/02/2005
Първата цел е осигуряването на учебници. Това е една положителна идея, която едва ли ще намери
противници, само че искам да кажа, че подобна реализация на тази цел може да доведе до създаване
на известни корупционни практики, защото на всички е известно, че съществуват множество
учебници по една и съща дисциплина за тези класове.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/8 *** Заседание от: 02/09/2005
През последните години, както на всички е известно, в дружествата от системата на транспорта.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/193 *** Заседание от: 01/09/2006
Уважаеми господин министър, на всички е известно, че бронхиалната астма се явява все по-голям
проблем за здравеопазването не само в национален, но и в световен мащаб.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/219 *** Заседание от: 08/11/2006
Не знам дали на всички е известно, че ние в България протезираме на равнището на Първата световна
война.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/233 *** Заседание от: 01/12/2006
Както на всички е известно, с новия закон се вменяват в задължение на областните управители доста
нови функции. Не че те досега не са ги вършили на практика, но досега не са били регламентирани в
закона. Те са ги вършили по съответните обстоятелства, които са се случили, където има бедствие, по
указание на министъра от съответния ресор или на целия Министерски съвет.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/240 *** Заседание от: 15/12/2006
Известно е, че притежателите на тази научна степен са автори на две трети от годишните научни
медицински публикации. Освен това на всички е известно, че никой не може да стане доцент, ако
няма научната степен “доктор” или “кандидат на медицинските науки”. Това е изключително груба
дискриминация към младите медици, занимаващи се с наука, засягаща около 800 души в страната.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/355 *** Заседание от: 14/11/2007
По отношение на внесения законопроект бих искала да кажа, че колегите от Управителния съвет
много добре са извлекли основните причини, които водят до преразхода на средства в болничната
помощ. Нека на всички е известно, че това е най-финансовоемкият сектор в здравеопазването, а
развитието на медицинската наука и практика изисква много повече инвестиции по отношение на
апаратурна обезпеченост, на лечение, оперативни техники и т.н.

Твърденията след фразата също могат да се разделят на проверими – на всички е

известно, разглеждането на законопроекта за генетично модифицираните организми в

150
Комисията по околната среда и водите не е приключило, и интерпретиращи, където
възможностите за прояви на демагогия са по-големи, тъй като се основава на подходяща
подборност на факти (ако има). Примери за такива частично истинни твърдения виждаме
например в следните случаи:
- научните постижения и научните способности на отделния човек се развиват
в една друга, по-млада възраст, доколкото връзката между научно постижение
и възраст е относителна;
- съществуват множество учебници по една и съща дисциплина за тези класове
– доколкото множеството всъщност реферира няколко, обикновено 2–3
учебника, при това не във всички случаи;
- това на всички е известно, че никой не може да стане доцент, ако няма
научната степен “доктор” или “кандидат на медицинските науки” –
практиката познава множество прецеденти, в които званието/длъжността няма
връзка с научната степен;
- (болничната помощ – уточн. м., А.И.) е най-финансовоемкият сектор в
здравеопазването; ние в България протезираме на равнището на Първата
световна война, бронхиалната астма се явява все по-голям проблем за
здравеопазването не само в национален, но и в световен мащаб, където се
предлагат по-скоро оценъчни твърдения, отколкото факти.
Разглежданите фрази по същество са неинформативни клишета, които обичайно
предшестват съмнително твърдение. В този смисъл биха могли да служат като маркери на
демагогско изказване освен в случаите, когато въвеждат проверими факти.

4.5.2. Фразата всички (и децата) знаят, че

Фразата и децата знаят, че е близка до разговорността, което обяснява липсата й

на практика в изследвания масив. Тя е регистрирана само два пъти, а именно:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/109 *** Заседание от: 02/03/2006
Ще се повторя, но и децата знаят, че два месеца не са достатъчни, за да се реализират
конституционни изменения.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/293 *** Заседание от: 02/05/2007
Просто не разбирам защо се опитвате да извлечете политически дивиденти и да раздухвате неща,
които и децата знаят, че са така?
Допускаме обаче, че е възможно да се направи разграничение на две групи – на
проверими твърдения и на интерпретиращи твърдения, които са в близост до нея.
Ексцерпцията към момента е недостатъчна и следва да се направи отделно проучване.

151
Синонимен вариант, който се среща по-често в изказванията, е фразата всички знаят, че, с
която се внушава интенцията за тотална обобщеност, срв.:

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1415 *** Заседание от: 12/03/2004

Ще си позволя да направя една по-обща характеристика на промените и най-вече да кажа, че отдавна
всички знаят, че е необходим нов Кодекс на труда.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1887 *** Заседание от: 23/04/2004
Ясна ми е вътрешната политика на страната по отношение на ромите, но не мога да разбера как ще се
измъкнете от исканията на европейските институции. Всички знаем, независимо от цялата
непрозрачност на този процес и криенето на информация от Европейския съюз, обществеността и
ние – политиците, всички знаят, че Европа ни натиска ромите да си останат, да имат условия за
живот, образование, социален статус и т.н., за да не тръгнат 1 млн. 200 хил. човека из Европа. Аз не
мога да разбера защо Вие не работите в тази насока? Можахме да продадем атомната си централа,
направихме хиляди отстъпки, без насрещни престации за страната ни, но там, където трябва да
направим минимални усилия, за да уредим жизнения статус на една голяма част от българския народ,
ние крием и не работим по този въпрос.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Българската социалистическа партия по повод Ирак се опита да влезе в дрехите на миротвореца, а
всички останали да бъдат военнолюбци, а всички знаят, че в България военнолюбци няма и в тази
зала независимо отляво, отдясно или в средата няма военнолюбци!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1551 *** Заседание от: 15/04/2005
Едното място е продължаващото съществуване на изкупвателни пунктове за старо желязо – пред
очите на полицията, всички знаят, че тези пунктове са незаконни, но те продължават да съществуват
и да се изкупува желязото, което е от всякакъв характер, като тръгнете от откраднати бойлери,
свалени огради, врати и какво ли не, и какво ли не.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/99 *** Заседание от: 09/02/2006
А с това и някои корупционни схеми, които всички знаят, че съществуват и в момента в тези сфери.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/105 *** Заседание от: 23/02/2006
Когато влизаш в частна болница знаеш от входа какво плащаш за разлика от държавната и
общинската, където за съжаление всички знаят, че не е така.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/196 *** Заседание от: 14/09/2006
Няма да напомням цифри, но всички знаят, че почти двойното намаление на данъчните ставки доведе
всъщност до по-голяма събираемост на данъците.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/276 *** Заседание от: 14/03/2007
Трябва да си призная, всички знаят, че здравеопазването и финансите не са най-силната ми страна,
обаче като народен представител си задавам няколко прости въпроса, които нямат пряко отношение
към дискусията.
През 2002 г. всички знаят, че торент-технологията все още не е била известна.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/290 *** Заседание от: 25/04/2007
Той си позволи да прави аналогия между поведението на турската и българската държави, след като
всички знаят, че виновниците за възродителния процес бяха заклеймени от българското общество,
бяха направени компенсации и българските демократи, българските граждани са изразили
недвусмислено и многократно отношението си към възродителния процес.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/314 *** Заседание от: 22/06/2007
Второ, когато възможността на лицата и субектите у нас да търсят правосъдие е трудна, прекратена и
недостъпна, всички знаят, че това отприщва един голям процес пред Европейския съд по правата на
човека.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/321 *** Заседание от: 12/07/2007
Принципно трябва да се съобразим с изискванията на НПК, който всички знаят, че е закон, указващ и
направляващ наказателния процес до неговата фаза на приключване.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/358 *** Заседание от: 20/11/2007
Това фактически гарантира, че от пушачите, срещу които съм против, всички знаят, че не съм пушач,
не защитавам някакви интереси, но всички знаят, че само от това покачване от 6,50 на 14,50 на
специфичния акциз на цигарите Министерството на финансите ще избие всякакви други намаления,
за които говорим, заедно с покачването на акциза за горивата.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/364 *** Заседание от: 28/11/2007
Тоест БСП е тръгнала да се бори против купуването и продаването на гласове, за което цялото
българско общество и всички знаят, че е основно нейн приоритет и практика до този момент.
Всъщност БСП и ДПС са основните брокери.

152
 Езикова интерпретация. С фразата може да се въвежда модус за необходимост
(от нещо), срв. всички знаят, че е необходим нов Кодекс на труда, Европа ни натиска;
модус на пожелателност: в България военнолюбци няма. Твърденията, които следват,
лесно конструират множественост на единичността на явления, отново демагогска
техника, срв. някои корупционни схеми, които всички знаят, че съществуват и в момента
в тези сфери; Когато влизаш в частна болница знаеш от входа какво плащаш за разлика
от държавната и общинската, където за съжаление всички знаят, че не е така; и всички
знаят, че е основно неин приоритет и практика до този момент. Отново може да се
прокара разделението проверяемост : непроверяемост: една част от твърденията са
проверими потенциално, срв. тези пунктове са незаконни; През 2002 г. всички знаят, че
торент-технологията все още не е била известна; НПК, който всички знаят, че е закон,
указващ и направляващ наказателния процес до неговата фаза на приключване. Но
интерпретиращите твърдения изграждат трудно проверими или спорни хипотези, срв.
всички знаят, че почти двойното намаление на данъчните ставки доведе всъщност до по-
голяма събираемост на данъците; всички знаят, че това отприщва един голям процес
пред Европейския съд по правата на човека. Фразата се комбинира и с перформатива
признавам – ораторът признава свои слаби страни, ценностни нагласи, срв. Трябва да си
призная, всички знаят, че здравеопазването и финансите не са най-силната ми страна;
всички знаят, че не съм пушач, не защитавам някакви интереси... Това е част от езикова
стратегия и ораторска техника, при която след признанието следва поставянето на
сериозен въпрос. Често повторението на фразата в контекста усилва твърдението. В някои
изказвания тоталната обобщеност се повтаря като инклузивна обобщеност, с която се
приобщава аудиторията, срв. всички знаят... всички знаем.

4.5.3. Фрази за очевидност

Изследователите отбелязват най-честите фрази, които са показател за демагогско

изказване: пределно ясно е, че; очевидно е, че; няма нужда от обяснение, че... Проверката в
информационния масив от изказвания дава резултати, които са показани в табл. 4.18.

153
 Таблица 4.18. Статистически характеристики на употребата на фрази за очевидност
Фрази за Брой Средна Мода Медиана Минимална Максимална Вариационен
очевидност употреби стойност стойност стойност размах
пределно 2 0.043 0 0 0 1 1
ясно е, че
очевидно е, 172 3.739 4 4 0 13 13
че
няма
нужда от 0 0 0 0 0 0 0
обяснение,
че

Фразата пределно ясно е, че е спорадична, като и в двата случая твърдението след

нея конструира прогноза (хипотеза), която към момента на изказване няма как да бъде
верифицирана, срв.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1687 *** Заседание от: 18/11/2004
Също така пределно ясно е, че се отива на такова решение, защото самата пенсия за трудов стаж и
възраст е мизерна.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/182 *** Заседание от: 04/08/2006
Всъщност пределно ясно е, че ще започнат масови уволнения.
На практика водеща е фразата очевидно е, че, но употребите й не са чак толкова
много за изследвания няколкогодишен период. По-долу са дадени примери с нея.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/813 *** Заседание от: 02/06/2004

Действително, очевидно е, че медицинските сестри няма да запълват кабинета.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/828 *** Заседание от: 03/06/2004
Струва ми се, че този срок е съвършено недостатъчен и той някак си само проформа ще даде
възможност за някакви консултации, защото в случай на масови уволнения, когато се освобождават
големи групи работници, очевидно е, че такива консултации трябва да се предприемат няколко
месеца по-рано.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1051 *** Заседание от: 09/06/2004
От друга страна, очевидно е, че министърът на околната среда и водите носи основната отговорност.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1645 *** Заседание от: 17/06/2004
Да, Вие сте прав, очевидно е, че пленарната зала няма готовност да обсъжда текста на декларацията,
тъй като той не е раздаден.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1679 *** Заседание от: 18/06/2004
Като се каже "където се произвеждат тютюн или тютюневи изделия", очевидно е, че като е забранено
всяко поотделно, то е забранено и за двете заедно с още по-голямо основание.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1951 *** Заседание от: 24/06/2004
След като това не е закон за традиционното здраве или за класическото здраве, а изобщо Закон за
здравето, очевидно е, че този закон, бидейки конституцията на здравеопазването в страната и
уреждайки различни видове взаимоотношения, нормално е той да уреди и въпроси, свързани с други
методи – некласическите методи в медицината.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/815 *** Заседание от: 02/07/2004
Трябва да се знае колко са лекувани, защото ако броят им се е увеличил тройно, а усложненията са се
увеличили само двойно, очевидно е, че тази статистика, така поднесена, не е достатъчно пълна.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/815 *** Заседание от: 02/07/2004
Господин министър, очевидно е, че става дума за огромен финансов ресурс, за кредит, който в края
на краищата трябва да се плаща от българските данъкоплатци.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2042 *** Заседание от: 28/07/2004
Така че очевидно е, че намаляването на водните загуби ще стане постепенно, то трябва да има
социално поносима цена и всичко това се регулира от закона, който предстои да бъде разгледан в
следващите няколко месеца.

154
 *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1559 *** Заседание от: 15/10/2004
Аз бих искал кратко да взема отношение с известен коментар, тъй като очевидно е, че има известна
дискусия по този закон и да изразя своето становище защо всъщност смятам, че законопроектите
трябва да бъдат подкрепени.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2060 *** Заседание от: 29/10/2004

Очевидно е, че с тази стратегия не се защитават националните интереси на страната, очевидно е, че
не се защитава българското производство, очевидно е, че не се защитават българските работници и
тютюнопроизводители.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/824 *** Заседание от: 02/12/2004
На четвърто място – очевидно е, че се запазва публичността при присъждането на научните степени –
такава, каквато и в момента съществува в страната.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1003 *** Заседание от: 08/12/2004
Нещо, което се вижда и сега - очевидно е, че Националната здравноосигурителна каса ще се вмести в
бюджета за лекарства за 2004 г.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1003 *** Заседание от: 08/12/2004
... хубаво е, че са успели да съберат извънредни приходи, очевидно е, че са ги разпределили правилно,
защото ако не са, Сметната палата ще ги санкционира.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1081 *** Заседание от: 09/12/2004
Например становището на Националния осигурителен институт беше, че трябва да се изясни
обхватът на тази категория “ветерани от войните”, защото очевидно е, че влизаме в една съвършено
друга ситуация, където българската армия и въобще наши граждани участват и в други военни
мисии.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1541 *** Заседание от: 14/12/2004
Считам, господин председателю, че преди всичко длъжник към Народното събрание в случая е
Министерството на финансите и лично министърът на финансите, защото спрямо първоначалните
разчети по бюджета, в които са включени едни хипотези на събиране на приходи от облагане с акциз,
очевидно е, че тези проектонорми, ако така влязат в сила, ще внесат съществени промени в тези
разчети и би трябвало министерството достатъчно ясно да заяви какви са промените, които
предвижда промененият режим на облагане.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1541 *** Заседание от: 14/12/2004
Сумата, която му е предложена сега в бюджета, е повече от скромна и съвсем очевидно е, че той
трудно ще върже двата края.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1658 *** Заседание от: 17/12/2004
Защото очевидно е, че социализмът вирее на железопътни релси.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1691 *** Заседание от: 18/12/2004
Уважаема госпожо Дончева, очевидно е, че моето предложение за "или" се отнася не за лицата, а за
нарушенията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1776 *** Заседание от: 19/12/2004
Но тъй като осем години сте били в опозиция и не сте се занимавали с управление на
здравеопазването, очевидно е, че нямате опит в тази система, която е от 1999 г.

Смятаме, с фразата наистина се въвеждат доста често твърдения с демагогски

привкус. Някои от твърденията са проверими, срв. очевидно е, че министърът на
околната среда и водите носи основната отговорност; очевидно е, че пленарната зала
няма готовност да обсъжда текста на декларацията, тъй като той не е раздаден. При
интерпретиращите твърдения – градящи хипотези или позоваващи се на аргументи,
гранични с паремиите, или на фактоидни аргументи, наистина има основания да се
допусне проява на демагогия, доколкото верността е съмнителна, срв. очевидно е, че
социализмът вирее на железопътни релси; осем години сте били в опозиция и не сте се
занимавали с управление на здравеопазването, очевидно е, че нямате опит в тази
система, която е от 1999 г.; очевидно е, че тези проектонорми, ако така влязат в сила,
ще внесат съществени промени; очевидно е, че Националната здравноосигурителна каса

155
ще се вмести в бюджета. Друг аргумент за горното е употребата на безлични изречения в
интерпретиращите твърдения, които създават илюзия за обективност, напр. има/няма
известна дискусия, запазва се публичността, не се защитава производството, отива се
на решение и т.н., където деятелят на действието не е експлициран.

4.5.4. Фрази за съгласие

Обичайно тези фрази са част от стратегия за приобщаване на събеседника

(аудиторията) към мнението на парламентарния оратор, който в изказването си включва
изрази като трябва да признаем, че..; трябва да се признае, че... трябва да се съгласим,
че... Проверката в информационния масив от изказвания дава резултати, показани в табл.
4.19. Броят на употребите показва, че ораторите не се стремят да приобщят към мнението
си аудиторията, тоест липсва интенцията за приобщаване. Парламентарното говорене
сякаш се е превърнало в говорене само за себе си, а ораторите сякаш забравят, че са
народни представители. Връзката между представителството и избирателите се игнорира.

Таблица 4.19. Статистически характеристики на употребата на фрази за съгласие

Фрази за Брой Средна Мода Медиана Минимална Максимална Вариационен
съгласие употреби стойност стойност стойност размах
трябва да
46 1.00 0 0 0 7 7
признаем, че
трябва да се
6 0.130 0 0 0 1 1
признае, че
трябва да се
4 0.087 0 0 0 1 1
съгласим, че
трябва да
14 0.304 0 0 0 2 2
приемем, че
трябва да се
2 0.043 0 0 0 1 1
приеме, че

4.5.4.1. Фразите трябва да признаем, че и трябва да се признае, че

Първата фраза носи интенциите на инклузивна множественост, на включване на

аудиторията чрез ние-форми, и е регистрирана 46 пъти в масива, а втората – в безлична
употреба и внушаваща обективност на изказването, само 6 пъти, срв.:

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/864 *** Заседание от: 05/03/2004

Има проблем – ние трябва да признаем, че го има този проблем, но в крайна сметка трябва да се
обединят всички институции, за да го решат.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
Ние трябва да признаем, че България е направила крачка напред днес, въпреки критиките, на които
подлагаме това правителство. Защото днес България няма нищо общо с Лукановата зима, когато вие

156
 изнесохте храната на българина, за да платите лихвите по дълга. И когато не ги платихте, обявихте
мораториум. Когато загасихте тока цяла зима и се прекръстихте от Българска комунистическа на
Българската социалистическа партия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
Самодоволството, което лъха от сладникавата статистика, представена досега от вашия екип, не може
да прикрие проблемите и трябва да признаем, че тях ги има.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/797 *** Заседание от: 01/04/2004
Второ, ако толкова сме загрижени за подбиването на цената на компенсаторните инструменти, трябва
да признаем, че самият закон когато беше приеман и го оспорихме още тогава, създаде възможност за
субективизъм и за издаване на такива платежни инструменти без никакво основание.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1577 *** Заседание от: 16/04/2004
Верността към проекта на възрожденци предполага държава, която не позволява облагодетелстване
за нейна сметка, защото трябва да признаем, че в нашата история твърде дълго държавата се е
възприемала като средство за лично облагодетелстване и получаване на привилегии.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1645 *** Заседание от: 17/06/2004
И в аспект на коректност трябва да признаем, че госпожа Ирина Бокова и колегите й от БСП успяха
преди нас чрез ПЕС да предложат и това предложение за получаване на дата като препоръка беше
гласувано от Европейския парламент.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/802 *** Заседание от: 01/09/2004
Ние, ако не изхождаме от социалната оценка, трябва да признаем, че сме по-богати от американците.
Няма как да стане. Представете си, не дай Боже, Бил Гейтс се инвалидизира при една катастрофа. И
какво, ще му даваме добавка, за да му инсталираме Интернет ли?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/818 *** Заседание от: 02/09/2004
Ние първо трябва да признаем, че това е част от нашата душевност, сработване на един
компенсаторен механизъм, който е бил потискан дълго време, включително и преди Освобождението
на България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/914 *** Заседание от: 06/02/2004
Напротив, трябва да се признае, че нас като преговорен екип един подобен референдум би бил
облекчение.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2070 *** Заседание от: 30/03/2004
За съжаление, трябва да се признае, че при липсата на ясна такава воля от управляващото мнозинство
и от правителството на нас, народните представители, се пада изборът да формулираме тази
политическа воля.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1592 *** Заседание от: 16/09/2004
Но все пак трябва да се признае, че това е един положителен опит.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/126 *** Заседание от: 12/04/2006
Трудно е да се говори, защото трябва да се признае, че народни представители са замесени в случай,
при който е погазен моралът, законът, човещината и достойнството и което е най-важното – липсва
доблест да се каже по човешки: сгреших.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/174 *** Заседание от: 20/07/2006
Но, когато се провежда една цялостна политика по отношение на приходите и разходите, то трябва да
се признае, че има логика в това ставката по ДДС да бъде единна, събираемостта да бъде по-голяма и
оттам да говорим и за други неща – успоредно, затова защото не можем да пренебрегнем грижата за
печатните издания и грижата за инвалидите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/195 *** Заседание от: 13/09/2006
Но трябва да се признае, че в този аспект има приоритетност на някои задачи и затова аз съм
привърженик да приемем един план, а не да го отречем, да го отложим и отново да оставим на
хаотичното развитие на територията, така както последните години, за съжаление, се развиваше и
управляваше територията на столицата.

И двете фрази са близки до перформатива признавам ‘не укривам, не отричам своя

постъпка или провинение; съгласявам се с някого, поддържам казаното от някого;
приемам нещо за законно; ценя дарбите и заслугите на някого’, поради което е интересно
да се проследи какво всъщност се „признава” от оратора, какво „признание” прави той.
Употребата на конструкцията основно е свързана с първото значение ‘не укривам, не
отричам своя постъпка или провинение’, а във варианта трябва да признаем (да се

157
признае) акцентът е повече върху задължителността на артикулирането, отколкото
върху истинността на артикулираното. И така, признава се наличие на проблем, на
развитие, опит; признават се проверими факти – ако са положителни, в последващото
твърдение обикновено се използват ние-форми, ако са отрицателни – вие- или те-форми,
ако нещо очаква разрешаване – те-форми без да се посочва изпълнителят.
Обективизираните твърдения понякога представят лично мнение на оратора, който
използва фразата, която да приобщи аудиторията към представеното гледище, срв.
Верността към проекта на възрожденци предполага държава, която не позволява
облагодетелстване за нейна сметка, защото трябва да признаем, че в нашата история
твърде дълго държавата се е възприемала като средство за лично облагодетелстване и
получаване на привилегии.
Разглежданите конструкции обаче по-често носят смисъла на съгласие и
кореспондират със синонимните трябва да се съгласим, че и трябва да приемем, че.

4.5.4.2. Фразата трябва да се съгласим, че

Фразата, използвана от оратора, цели да приобщи аудиторията към следващото

твърдение, чиято истинност обикновено е съмнителна, срв. трябва да се съгласим, че тази
зима наистина е тежка за българските граждани; една трайна практика е трайно
практика; трябва да се съгласим, че 9 май е натоварен със знака на победата на
толерантността над омразата. Фразата се използва нищожно рядко в ораторските
послания: тя присъства в ексцерпцията 4 пъти. А и като цяло, фразите, призоваващи към
съгласие, не са особено чести в изследвания масив. По-долу са представи няколкото
примера:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/818 *** Заседание от: 02/09/2004
Ако обърнем тази реалност обратно, всъщност трябва да се съгласим, че отпада аргумента за
неравнопоставеност.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/94 *** Заседание от: 27/01/2006
Тук, в Народното събрание, трябва да се съгласим, че тази зима наистина е тежка за българските
граждани.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/100 *** Заседание от: 10/02/2006
Направеното предложение в текста да се дават и да се възприемат подобия или близки пазарни
оценки за имота, каквито са били до изменението на териториалноустройствения план, предвиждащ
новото предназначение на имота, колеги, трябва да се съгласим, че една трайна практика, която се е
установила в нашата система, това е трайна практика на Върховния административен съд.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/137 *** Заседание от: 10/05/2006
Фактът, че откриваме Първата пролетна сесия на Четиридесетото Народно събрание само ден след
като във всички столици на Европа се отбеляза Деня на Европа и независимо че Москва разбираемо
поставя акцент върху победата над хитлерофашизма, така или иначе трябва да се съгласим, че 9 май е
натоварен със знака на победата на толерантността над омразата.

158
 4.5.4.3. Фразите трябва да приемем, че и трябва да се приеме

Това са фрази клишета, които имитират логическо разсъждение и които вероятно

идват от юридическия регистър, където е обичайно да се развиват хипотези. В същото
време те изпълняват и функция на синоними на предходните случаи. Модусът на
задължителност трябва се транспонира като модус за аргументиране и убеждаване. Ето
няколко примера:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1662 *** Заседание от: 18/02/2004
В противен случай трябва да приемем, че главният счетоводител на Народното събрание или
главният секретар на Народното събрание са компетентни без ясен регламент да се разпореждат със
значителни финансови средства.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/925 *** Заседание от: 06/07/2004
Доктор Щерев, за съжаление или трябва да приемем, че няма да искаме образователен ценз, или не
можем да го направим по този начин.
ЯНАКИ СТОИЛОВ: … то тогава трябва да приемем, че и някои оплаквания, които изрази господин
Игнатов, ако е имало такъв разговор с главния прокурор по телефона, са нещо в реда на нещата.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/9 *** Заседание от: 10/08/2005
Без изобщо повечето от нас в тази зала да сме специалисти по метеорология, по климатични
изменения, като наблюдаваме последните събития по целия свят, които се изразяват или в тежки
суши, или в тежки наводнения, например в цяла Европа, понякога земетресения, пожари и други
природни явления, може би като общество ще трябва да приемем, че през следващите години и
десетилетия ще ни очакват и много други изненади, тоест биха могли да ни очакват и много други
изненади и извънредни ситуации.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/35 *** Заседание от: 21/09/2005
Струва ми се, че от тази гледна точка ние трябва да приемем, че избраният подход в рамките на
реалистичната ситуация, възприета във всички страни в Европа и отвъд Атлантика, според която в
подобни случаи следва да се взимат мерки срещу незаконно поведение на юридически лица, които се
обогатяват от престъпна дейност, то онова, което предлагаме в този контекст, е реалистичното и
възможното.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/41 *** Заседание от: 05/10/2005
Или трябва да приемем, че Министерството на вътрешните работи с възможностите да прави
експертизи, с възможностите да използва специални технически средства, с всичкото това, което
съществува там и което тепърва ще се изгражда като база, като подготовка, от една страна, и като
материална база, е основното разследващо звено плюс следствието, по разбираеми причини,
оставащо за определени престъпления от друг порядък.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/46 *** Заседание от: 13/10/2005
Функцията на прокуратурата, като основно свързана с обвинението и нейните преценки, дават ясна
характеристика, че трябва да приемем, че надлежните органи – държавни институции и
прокуратурата, ще прилагат този текст, съобразно разума на закона и характеристиките на случая.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/66 *** Заседание от: 22/11/2005
Очевидно е, че той не отговаря на поетите ангажименти, но пък трябва да приемем, че трябва да го
гледаме от четиригодишната проекция, която управлението се надява, че ще може да реализира.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/97 *** Заседание от: 03/02/2006
А може би трябва да приемем, че опозицията е искрена тогава, когато с хрисимо лице заявява, че ще
атакува пред Конституционния съд точно тези промени, защото противоречат на Конституцията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/122 *** Заседание от: 31/03/2006
Така че трябва да приемем, че господин Минчо Христов Куминев е освободен като заместник-
председател в Комисията за борба с корупцията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/191 *** Заседание от: 29/08/2006
Господин Миков, мисля си, че след като закъсняхме толкова много със Закона за отваряне на
досиетата и изобщо с тази дейност, все пак трябва да приемем, че доброто от това закъснение е, че
през тези 15 години БСП изживя също една положителна еволюция.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/194 *** Заседание от: 31/08/2006
Противно на това, което се счита за догма – че новата Конституция забранява така наречените
особени юрисдикции, аз лично мисля, че чрез въвеждането на съдебния контрол върху актовете на
особените юрисдикции ние трябва да приемем, че те са допустими по някакъв начин.

159
 *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/260 *** Заседание от: 09/02/2007
Ние трябва да приемем, че така ще се реагира.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/368 *** Заседание от: 05/12/2007
С оглед на това, предвид тези четири текста, аз ви приканвам, уважаеми дами и господа народни
представители, да приемете, че след като сте казали “А”, няма начин да не кажете и “Б”, след като
вече сте възприели, че за дребните държавни служители нещо е забранено, трябва да приемем, че то е
забранено и за по-висшите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/194 *** Заседание от: 31/08/2006
Във всеки случай трябва да се приеме, че новият закон, независимо от многото несъвършенства, за
които се говори тук – конкретните си бележки ще огранича само до една-две, съдържа и добри идеи.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/330 *** Заседание от: 27/07/2007
Изслушва се по един народен представител от парламентарна група, която не е съгласна с
направеното предложение. Затова трябва да се приеме, че господин Янев направи своето изказване
против.
Съответно чрез ние-формите ораторът включва и търси съгласие от аудиторията,
докато при безличната конструкция се внушава обективизираност и безпристрастност.

4.5.5. Фрази за непряк съвет (предложение)

Включените в тази група фрази – маркери за демагогско изказване, както беше

посочено в първа глава, са изследвани детайлно от Ст. Димитрова. Политическите оратори
не ги включват особено често в изказванията, ако съдим по данните, показани в табл. 4.20.

Таблица 4.20. Статистически характеристики на употребата на фрази за непряк съвет

Фрази за Брой Средна Мода Медиана Минимална Максимална Вариационен
съгласие употреби стойност стойност стойност размах
добре е да 153 3.326 3 3 0 10 10
по-добре е 82 1.783 1 1 0 6 6
по-добре би
6 0.130 0 0 0 1 1
било да
според 5003 108.76 101 105.5 1 192 191

Интенцията, вложена от оратора, на фразите с по-добре да, добре е да, с които се

въвежда твърдение с да-конструкция, е да направи предложение, респ. да наложи мнение,
различно или алтернативно от обсъжданото към момента, срв. Пак казвам, когато става
дума за това, по-добре е да се прави концесия; добре е да има възможност
Икономическата комисия да разгледа всички текстове и да излезе с едно становище на
основа на този дебат. Тези фрази носят интенцията на пожелателност, срв. добре е да
бъде изучавана “Религия”; добре е да ги четем от началото докрай, а не общо взето,
както дявола – евангелието; добре е да излъчваме общи сигнали; добре е да се създаде
институция, която да се впише в съществуващата система. По-долу са дадени примери
на фразите в контекст.

160
 *** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1998 *** Заседание от: 26/02/2004
Пак казвам, когато става дума за това, по-добре е да се прави концесия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1250 *** Заседание от: 11/03/2004
И когато се води дебат и предстои да се решава нещо, добре е да се погледне какво пише там и да се
разбере в каква процедура се намира.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1849 *** Заседание от: 22/04/2004
Мисля, че ако се замислите, добре е да има възможност Икономическата комисия да разгледа всички
текстове и да излезе с едно становище на основа на този дебат.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1480 *** Заседание от: 13/05/2004
Човешките ресурси се обучават – мениджъри, работници, специалисти и т.н. Така че много по-добре
е да добавите “персонала” или пък “човешките ресурси”, както искате.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1679 *** Заседание от: 18/06/2004
Разбира се, добре е да бъде изучавана “Религия”. … Спомена се, че такива методи се практикуват, но
най-добре е да се практикуват както сега – без никой да знае кои са хората, какво правят, как го
правят, колко души ходят при тях, защо и какви са последствията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/925 *** Заседание от: 06/07/2004
По-добре е да приемем в главата, и ако Вие изразите това съгласие, потвърдете го чрез дупликата, на
която ще имате право, да направим следното: да приемем регистрационния режим на тези хора по
определен ред, който е написан тук, и след това да обясним на това общество, наречено българи, че те
трябва да поемат част от отговорността за своето си здраве чрез информираното съгласие, което също
е вписано в закона, че трябва да съществува.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1062 *** Заседание от: 09/07/2004
Колеги, като четем текстовете, които комисията е предложила, добре е да ги четем от началото
докрай, а не общо взето, както дявола – евангелието.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1525 *** Заседание от: 14/07/2004
Въпросът е, струва ми се, на уточняване на позиции, които едва ли ще са разнопосочни, но добре е да
излъчваме общи сигнали.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1857 *** Заседание от: 22/07/2004
Вместо да няма нищо и в България да няма европейски институционален вариант, засягащ хората с
увреждания, добре е да се създаде институция, която да се впише в съществуващата система.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2042 *** Заседание от: 28/07/2004
Добре е те също да представят така, както представиха по време на заседанието на комисията и поеха
ангажименти какво точно се предвижда, какви инвестиции ще се направят в сектора, които са
абсолютно необходими, добре е да чуем и план-графика в кои ВиК-дружества това ще става.
В част от примерите ораторът отправя критика към някого, която носи характера
на наставление, срв.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849 *** Заседание от: 04/06/2004
Моля, когато отговаряте, добре е да отговаряте точно и така, както Ви питат народните
представители. Когато ние питаме, се подготвяме и особено добре се подготвяме с документи, които
притежаваме.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/998 *** Заседание от: 08/07/2004
По-добре е да предпазим инфраструктурата от изграждането на някакви тежки обекти, отколкото да
формулираме такива предложения за публична общинска собственост.
Конструкцията по-добре е да предполага съпоставка спрямо нещо, като обектът, с
който се сравнява, бива обичайно въвеждан с отколкото. Става възможно да се
конструира алтернативност на ситуациите, от които е разумно – по-добре – да се избере
предложението на оратора, срв.:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1713 *** Заседание от: 19/05/2004
Извинявайте много, но по-добре е да рекламират продукти по телевизията, които да отговарят на
качествения контрол, отколкото цар Киро да си продава неговите!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/998 *** Заседание от: 08/07/2004
По-добре е да предпазим инфраструктурата от изграждането на някакви тежки обекти, отколкото да
формулираме такива предложения за публична общинска собственост.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/921 *** Заседание от: 06/04/2005

161
 Струва ми се доста трудно и се тръгва към един конституционен проблем. Затова предлагам, както е
по вносител, по-добре е да имаме тази добавка в ал. 6, отколкото тя да отпадне.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/2037 *** Заседание от: 28/04/2005
Давам си напълно сметка, че законопроектът в сегашния му вид не е съвършен, но по-добре е да се
започне, отколкото никога да не се започне.

В преобладаващата част от ексцерпцията обаче твърденията, въведени с да-

конструкцията, представят примери с „непълни изречения”, в които липсва обектът, с
който се сравнява32. Те са обичайни на българския език и неексплицираността на този
обект отваря възможност за широк прочит, най-често да се потвърди или отхвърли мнение,
позиция, статукво, срв.:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/866 *** Заседание от: 05/04/2005
Сега ние можем изобщо да го отхвърлим, но по-добре е да бъде огледан на едно от следващите
заседания на комисията и може би тя ще предложи да бъде оттеглен § 9.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/969 *** Заседание от: 07/04/2005
Аз разбирам идеята Ви, но по-добре е да си остане, както е традиционно – 1000.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/27 *** Заседание от: 15/07/2005
Аз смятам, че има известно изоставане в създаването на интервенционната агенция, така че по-добре
е да се подкрепи законът и по-бързо да мине и на второ четене.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/26 *** Заседание от: 21/07/2005
Така че по-добре е да бъде човек, който не е свързан с действието на правителството.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/19 *** Заседание от: 03/08/2005
Ако ние тук нямаме съзнанието, че можем да приемем такова предизвикателство, по-добре е да не се
захващаме.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/19 *** Заседание от: 03/08/2005
Така че по-добре е да се запише “законодателството на Европейския съюз”.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/20 *** Заседание от: 04/08/2005
Затова моето мнение е, че колкото и несъвършен да е текстът на чл. 76, по-добре е да го оставим така
­ имаме натрупана практика почти 15 години и тя не ни е създала някакви тежки проблеми ­
отколкото да правим нови текстове, които не знаем как ще проработят в практиката.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/997 *** Заседание от: 08/06/2004
Струва ми се, че когато народното представителство има възможност да постанови законови норми,
по-добре е да направи това, а не да оставя важни въпроси да бъдат решавани от конкретен министър,
независимо дали това е министърът на здравеопазването по този закон или някои други министри.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/921 *** Заседание от: 06/04/2005
Действително има доста технологични трудности с оглед събирането на комисиите, произнасянето
им в този един час и т.н., с оглед на което считам, че всички предложения, които по някакъв начин
създават такива технологични затруднения, по-добре е да не влизат в този закон, защото могат да
затруднят изборите.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1551 *** Заседание от: 15/04/2005
Първо, по данни от медиите, хора, които са присъствали там, аз не съм присъствал на това
погребение, Вие също предполагам, че не сте присъствали, заявихте пред медиите, че не сте
информирани какво е станало и, че ще потърсите последваща информация, макар че предварително
се знае какво става на такъв род погребения и по-добре е служители на МВР, и вие, и главният
секретар да действате преди, а не след събитията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/15 *** Заседание от: 16/08/2005
Очакват да ограничим корупцията, да се преборим с престъпността, ако можем, да накараме
съдебната система да работи, защото ако днес двама братя трябва да делят нива, то по-добре е
единият брат да утрепе с брадва другия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/51 *** Заседание от: 21/10/2005
И ако Вие не сте твърдо убеден, че досега направените анализи обезпечават, осмислят един такъв
проект, по-добре е действително да не го правим.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/54 *** Заседание от: 27/10/2005

32
Този тип изречения в българския език са анализирани за пръв път от Й. Захариева (1996),
интерпретирани в теорията на множествата.

162
 При това положение, ако не можем да обясним политиката на парламента, по-добре е да не водим
такава политика.

С по-висока степен на условност се въвеждат твърдения чрез фразата по-добре би

било да, например:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/856 *** Заседание от: 04/11/2004
Така че, моля ви, нека да обсъждаме проблемите сега такива, каквито са, да насочим дебата към
проблема, който поставят колегите от ОДС, и то справедливо, защото това е повече от политически
цинизъм и наглост, а не да се връщаме назад в историята и отново, и отново да се замерваме с обидни
квалификации, тъй като Вие сте човек европейски скроен, човек с едно модерно мислене и просто по-
добре би било да говорим по тази тема, която според нас е далеч от европейските ценности и от
онова, което министър-председателят мъдро понякога учи своите поданици как да се държат.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1081 *** Заседание от: 09/12/2004
Много по-добре би било да заседаваме във вторник през целия ден, или ако това не ви харесва,
допълнително ще направим предложение заседанието да бъде в понеделник следобед.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/224 *** Заседание от: 16/11/2006
Отново бих искала да се върна на мотото: „Едно европейско начало”. Мисля, че по-добре би било да
се каже „Едно добро европейско начало”, защото на нас ни е необходимо наистина добро начало,
особено що се отнася до усвояване на европейските пари.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/285 *** Заседание от: 04/04/2007
Аз имам особена чувствителност към помощите за енергийно подпомагане и считам, че ако не
намерим разумен модел, по който топлинните помощи да достигат до възрастните хора, така както са
заложени в бюджета, по-добре би било да помислим дали тези помощи не трябва да бъдат изплащани
парично.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/300 *** Заседание от: 17/05/2007
Аз разбирам вашата позиция. Когато говорите за национален интерес, специално по този въпрос
знам, че за вас сигурно по-добре би било да се построи конкурентното решение за петрола –
Констанца-Триест, което също е алтернатива на трафика през Босфора, само че тогава България няма
да има никаква полза от преноса на този петрол.

Според нас в тези шест случая чрез усилване на условността се наблюдава засилена
проява на категорията учтивост.
За разлика от непрякото въвеждане на предложение с разглежданите по-горе фрази
мнение – лично или групово, ораторът въвежда с предлога според. Като цяло
регистрираните употреби с него са над 5 000, вж. табл. 4.21.

Таблица 4.21. Статистически характеристики на употребата на лексемата според

Фрази за Брой Средна Мода Медиана Минимална Максимална Вариационен
съгласие употреби стойност стойност стойност размах
според 5003 108.76 101 105.5 1 192 191

По-долу примерите са представени блоково според това, с какво се съчетават.

Според в съчетание с лично местоимение

Според + местоимение в 1 л. ед.ч.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Този дебат според мен може да се проведе и да се търсят ресурси може би за погасяване на тези
задължения, като се разсрочат във времето… Според мен сегашната ситуация просто е абсурдна.

163
 От тази гледна точка самата схема, по която върви финансирането на тази дейност според мен има
съществени недостатъци и ако ние допуснем такъв прецедент – без да сме подготвили реформа в тази
сфера, да вземем такова решение, бъдете сигурни, че следващата година ще го приемем отново.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Също така недостойно според мен е твърдението, че може да се апелира към народните
представители, за да се създава у тях неверното впечатление за това, че тематиката на този
законопроект е изчерпана и въпросът е решен тогава, когато е очевидно, че това не отговаря на
истината.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Да се твърди, че ненаказуемостта на едно неприемливо поведение е по-добра или еднакво добра,
както ако то бъде санкционирано, според мен е малко повече от пресилено.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Затова, според мен, може би трябва тук всички да помислим, да кодифицираме тази материя, не да
бъде пръсната в различни нормативни актове, включително и подзаконови нормативни актове.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006
Но да се върнем и да кажем на този състав да поправи онзи доклад според мен и процедурно е
невъзможно.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/221 *** Заседание от: 10/11/2006
България стои пред прага на приемането в Европейския съюз, остават броени дни и считам, че трябва
да направим необходимото за премахването на такива, според мен, унизителни документи, които
дискриминират както жените, така и нашата страна пред Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/224 *** Заседание от: 16/11/2006
Сега бих искал да коментирам последния, третия принцип, може би най-важния според мен за
Европейския съюз – децентрализацията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/218 *** Заседание от: 03/11/2006
Българският собственик на автомобил със стар регистрационен номер е напълно дискриминиран
според мен в сравнение с който и да било друг собственик на автомобил с такъв номер от
европейските страни.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/225 *** Заседание от: 21/11/2006
Ние сме принудени да обсъждаме в този момент един текст, който урежда по начин, несъществуващ
никъде в страните на Европейския съюз, и базиран върху една дисертация, която нямам право да
оценявам, но която според мен най-малкото не е доказана в практиката, създавайки институт, който
практически е пълен с абсурди.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/224 *** Заседание от: 16/11/2006
Тук е мястото да се отбележи, че освен тези ефекти бюджетът според мен търси и още един – този на
ефективния контрол. В перспектива на българските политици и финансисти ще им се налага да
работят с конкурентен на вътрешния инструментариум за усвояване на финансови ресурси, идващи
от европейските данъкоплатци. Тази новост ще бъде истинско предизвикателство. Затова аз свързвам
контрола с неговото социално измерение, тъй като без него парите и на българските, и на
европейските данъкоплатци няма да изиграят ролята на инвеститор преди всичко в социалната сфера
и особено в областта на развитието на човешките ресурси.

В случая изразът според мен има характер на вметване или подчертаване на

личното ораторско мнение, което не е особено информативно. Но то носи характер на
разграничаване от мнението на например на парламентарна група и ораторът подчертава,
че изразява частно становище (несъгласувано с парламентарната група) особено когато се
артикулира нелицеприятен факт (абсурди, дискриминация и под.).
Според + местоимение във 2 л. мн.ч.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Вие някак си доста подредено говорехте, но пропуснахте – и това е моята реплика към Вас, да кажете
лично според Вас въпросът с темата, понятието конфликт на интереси вътре в българската
администрация и нормативните актове, които уреждат тази администрация, няма ли своето място?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/230 *** Заседание от: 28/11/2006
Ако не сте съгласни с моите 8% и с анализите, които сме правили, вие кажете според вас какво
трябва да се случи точно.

164
 Тези случаи затрудняват интерпретацията, тъй като не може със сигурност да се
разграничи дали ораторът има предвид едно лице или група (напр. парламентарна партия)
поради недостатъчен контекст (разчита се на стенографски запис), тъй ката е известно, че
категорията учтивост се означава графично с главна буква – Ваш, Вие.
По-редки са случаите на съчетаване с неопределително местоимение – Според +
неопределително местоимение, и тук смятаме, че ораторът съзнателно избягва да бъде
конкретен, срв.

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/230 *** Заседание от: 28/11/2006

Това е така, защото ключовата дума, около която и днес ще се върти дебатът, е реформата – онази
несъстояла се реформа, а според някои, вече сбъднала се, около която дебатират всички свързани или
не толкова свързани с проблемите на здравеопазването у нас.

Предлогът според носи значение на поставяне в съгласуваност спрямо нещо/някого,

срв.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Тази комисия се назначава, според нашето предложение, от областния управител, като по този начин
се постига административна независимост на Комисията по правата на пациента от здравните власти.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Конфликтът на интереси според представените законопроекти, е възможност за директно, а не
косвено противодействие на корупционно поведение и формиране на корупционна среда.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Заместник-министър Дивизиева изрази становището на министерството, според което приемането на
тези текстове не е необходимо, тъй като част от тях вече са били приети в АПК.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/220 *** Заседание от: 09/11/2006
Водили сме се от мотива, че, първо, тези седем вида интеграционни добавки, които получават хората
с увреждания, трябва да бъдат според индивидуалните потребности на гражданите.

В случаите, когато ораторът прибягва до позоваване на авторитетно мнение, до

авторитетна личност или институция, обикновено става дума за наличие на демагогски
компонент в твърдението. В изследвания период такъв авторитет за парламентаристите е
Европейският съюз, и покрай необходимостта от синхронизиране на законодателството се
привеждат всякакви европейски примери като „добри практики според изискванията”.
Ситуацията може да се илюстрира с примери като:

*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006

Но в страните от Европейския съюз разграничението обикновено е на друг принцип. То е на лица,
които са граждани и не граждани на Европейския съюз, а не според това дали те имат или не
дипломатически ранг.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/225 *** Заседание от: 21/11/2006
Това ще бъде преодоляване на прекалената множественост от институции, които ние било по
собствена инициатива или отново според изискванията на Европейския съюз раждаме с почти всеки
трети закон, който приемаме тук.

Но само от позициите на отдалечеността във времето може да се прецени дали

такива твърдения са били демагогски.

165
 4.6. СРАВНИТЕЛЕН АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ

Установяването на характеристиките на отделните лексеми, които бяха предмет

на внимание по-горе, позволява да се извърши и сравняване на статистическите им
характеристики. Намирам, че това е полезно обобщаване, което ще подплъти с факти
интерпретацията. На практика ще бъдат сравнени блоковете от данни, които се отнасят до
назоваването на интересуващото ме явление – демагогия, популизъм, измама, лъжа и
спекулация, и до назоваването на деятеля: демагог, популист, измамник, лъжец и
спекулант. Данните ще бъдат представени в табличен вид.

4.6.1. Сравнителен анализ на статистическите данни от лексемите демагогия,

популизъм, измама, лъжа и спекулация

В таблица 4.22 е показана честотата на употреба на лексемите демагогия,

популизъм, измама, лъжа и спекулация по месеци. Взети са под внимание всички форми
на изброените лексеми в ед. и мн.ч.

Таблица 4.22. Честота на използване на лексемите

демагогия, популизъм, измама, лъжа и спекулация
Мес.година демагогия популизъм измама лъжа спекулация
яну.04 0 2 6 6 3
фев.04 7 2 5 7 4
мар.04 13 15 26 28 10
апр.04 3 4 0 1 2
май.04 3 10 18 7 4
юни.04 3 3 4 10 4
юли.04 5 5 1 13 13
сеп.04 3 8 6 16 10
окт.04 5 6 5 11 6
ное.04 17 23 36 17 5
дек.04 2 5 13 24 11
яну.05 2 5 2 6 7
фев.05 9 11 18 24 8
мар.05 1 3 12 9 7
апр.05 1 9 149 7 7
май.05 2 9 10 6 4
юни.05 0 0 0 0 4
юли.05 0 4 2 4 4
авг.05 2 7 12 11 1
сеп.05 0 2 4 4 5
окт.05 0 8 1 23 8
ное.05 7 11 6 17 10

166
 Мес.година демагогия популизъм измама лъжа спекулация
дек.05 0 4 3 10 4
яну.06 0 6 23 6 3
фев.06 2 23 8 19 10
мар.06 5 20 14 11 5
апр.06 1 1 10 15 4
май.06 1 4 10 17 9
юни.06 2 10 4 15 7
юли.06 0 9 12 18 8
авг.06 1 12 7 11 8
сеп.06 1 1 5 5 4
окт.06 0 0 6 2 4
ное.06 3 9 2 22 10
дек.06 7 23 1 13 4
яну.07 0 3 10 3 3
фев.07 4 16 7 26 5
мар.07 0 2 21 10 7
апр.07 4 15 0 5 6
май.07 2 9 1 8 15
юни.07 3 1 5 5 5
юли.07 4 7 1 11 9
сеп.07 0 2 1 19 20
окт.07 0 15 12 6 5
ное.07 4 11 41 22 7
дек.07 6 10 9 23 4

В таблица 4.23 са представени статистическите характеристики на

статистическите редове на употребата на изследваните лексеми: демагогия (135),
популизъм (365), измама (549), спекулация (303), срв.:

Таблица 4.23. Сравнение на статистическите характеристики

Статистически
демагогия популизъм измама лъжа спекулация
характеристики
Брой употреби 135 365 549 553 303
Средна стойност 2.93 7.93 11.93 12.02 6.59
Мода 0 2 1 6 4
Медиана 2 7 6 11 5.5
Минимална
стойност 0 0 0 0 1
Максимална
стойност 17 23 149 28 20
Вариационен размах 17 23 149 28 19

167
 Графично честотата на употреба на изследваните лексеми е дадена на фиг. 4.15.
При употребата на лексемата измама се наблюдава един пик през месец април 2015 г., но
като цяло се отчитат ниски и стабилни стойности на присъствие на тези думи в
ораторските изказвания.

демагогия, популизъм, измама, лъжа, спекулация

160
140
120
100
80
60
40
20
0
юни.03
-20 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

демагогия популизъм измама лъжа спекулация

Фиг. 4.15. Графично представяне на честотата за използване на лексемите

демагогия, популизъм, измама, лъжа и спекулация

Ако измама се изключи от диаграмата, ще се видят по-детайлно честотите на

другите лексеми. Най-често и с най-големи пикове в употребите се отличава лексемата
лъжа. Популизъм се доближава по тези характеристики до нея, но не ги превишава. С по-
ниски характеристики е лексемата спекулация, докато демагогия е, образно казано,
потисната от трите лексеми. С други думи, тя дори и езиково бива скрита, вж. фиг. 4.16.
Ниските стойности на употреба могат да се интерпретират като опит за премълчаване на
явлението демагогия и проявите му в политическия и обществения живот от изследвания
период.

168
 демагогия, популизъм, лъжа, спекулация
30

25

20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-5

демагогия популизъм лъжа спекулация

Фиг. 4.16. Графично представяне на честотата за използване на лексемите

демагогия, популизъм, лъжа и спекулация

4.6.2. Сравнителен анализ на статистическите данни от лексемите демагог,

популист, измамник, лъжец и спекулант

В таблица 4.24 е показана честотата на употреба на лексемите демагог, популист,

измамник, лъжец и спекулант по месеци. Взети са под внимание всички форми на
изброените лексеми в ед. и мн.ч.

Таблица 4.24. Честота на използване на лексемите

демагог, популист, измамник, лъжец и спекулант
Мес.година демагог популист измамник лъжец спекулант
яну.04 0 1 0 1 5
фев.04 0 2 0 0 4
мар.04 2 11 0 0 0
апр.04 0 2 0 0 0
май.04 1 5 0 0 0
юни.04 0 2 0 0 1
юли.04 0 1 0 1 0
сеп.04 0 5 0 0 0
окт.04 0 1 0 0 0
ное.04 1 13 0 1 0
дек.04 0 4 0 0 1
яну.05 0 2 0 0 0
фев.05 0 2 0 0 0

169
 Мес.година демагог популист измамник лъжец спекулант
мар.05 0 2 0 0 0
апр.05 0 2 1 0 0
май.05 0 9 0 0 0
юни.05 0 0 0 1 0
юли.05 0 4 1 0 0
авг.05 0 7 0 1 0
сеп.05 0 3 0 0 1
окт.05 0 8 0 0 1
ное.05 0 4 0 0 1
дек.05 0 3 0 0 0
яну.06 0 4 0 0 0
фев.06 0 11 0 0 0
мар.06 0 9 0 0 0
апр.06 0 3 0 1 2
май.06 0 0 0 1 0
юни.06 0 4 0 0 1
юли.06 0 10 0 0 0
авг.06 0 13 0 2 0
сеп.06 0 2 0 0 0
окт.06 0 1 0 0 0
ное.06 0 4 0 0 0
дек.06 0 4 0 0 0
яну.07 0 1 0 0 0
фев.07 0 17 0 0 0
мар.07 0 5 1 0 1
апр.07 0 4 0 0 0
май.07 0 4 0 0 0
юни.07 0 2 0 1 1
юли.07 0 3 0 0 0
сеп.07 0 4 1 0 1
окт.07 0 15 0 0 2
ное.07 0 13 0 2 0
дек.07 0 17 2 0 0

В таблица 4.25 са представени статистическите характеристики на

статистическите редове на употребата на изследваните лексеми: демагог (4), популист
(243), измамник (6), лъжец (12), спекулант (22).

170
 Таблица 4.25. Сравнение на статистическите характеристики
Статистически
демагог популист измамник лъжец спекулант
характеристики
Брой употреби 4 243 6 12 22
Средна стойност 0.087 5.28 0.13 0.26 0.478
Мода 0 4 0 0 0
Медиана 0 4 0 0 0
Минимална
стойност 0 0 0 0 0
Максимална
стойност 2 17 2 2 5
Вариационен размах 2 17 2 2 5

Графично честотата на употреба на изследваните лексеми е дадена на фиг. 4.17.

Визуализацията онагледява как популист потиска и заглушава лексемата демагог. С други
думи, в българското парламентарно пространство липсват демагози. Ораторите нито
се идентифицират като такива, нито идентифицират колегите си като такива.

демагог, популист, измамник, лъжец, спекулант

20

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-10

демагог популист измамник лъжец спекулант

Фиг. 4.17. Графично представяне на честотата за използване на лексемите

демагог, популист, лъжец и спекулант

Данните от сравнителния анализ допускат интерпретация, че според

парламентарните оратори явлението демагогия и деятелите демагози са изнесени
извън българския парламент. Признава се обаче наличието на популисти.
Обособените по този начин блокове от сравнителния анализ позволяват да се
приложи допълнително динамичен и корелационен анализ.

171
 4.7. ДИНАМИЧЕН АНАЛИЗ НА СТАТИСТИЧЕСКИТЕ ДАННИ

В тази част от анализа ще бъде извършено динамично изследване на обектите от

обособените блокове, за да се видят динамиката и тенденциите при употребите.
Динамичният анализ проследява тенденцията на развитие на дадено явление във
времето, неговите сезонни и случайни колебания. Изучаването на тенденцията на
развитие изследва модела на връзката между дадена променлива и времето. Моделът
може да се опише с функция на права линия, или с крива от типа на – квадратна
функция, кубична функция, логаритмична функция, експоненциална функция и т.н. За
изчисляване на тези функции се използва програмният продукт Excel, в който
споменатите функции са вградени.

4.7.1. Динамичен анализ на данните за лексемите демагогия, популизъм,

измама, лъжа и спекулация

За статистическия ред на думата демагогия, използвана от депутатите на

парламентарните заседания в периода – януари 2004 – декември 2007 г. тенденцията е
към намаляване на използването ѝ (виж фиг. 4.18).

демагогия
20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-5

демагогия Linear (демагогия)

Фиг. 4.18. Отрицателна тенденция в използването на лексемата демагогия

С други думи, артикулирането на лексемата от трибуната на Народното

събрание заглъхва все повече с напредването на времето и приближаването му към
съвремието. Назоваването намалява, означението на явлението демагогия потъва все
по-надолу. Тенденцията е към замлъкване. В лингвокогнитивните и семиотичните
изследвания подобни замлъквания са знакови. Те сигнализират или за липсата,

172
изчезването на референт, или за наситеността му, която трябва да бъде приглушена или
скрита. В случая се наблюдава пряк пример на властовата функция на езика в
конструирането на социалната реалност.
Какви са тенденциите в синонимния ред на лексемата демагогия. Хипотетично
замлъкването следва да се заглуши с повишени артикулации на други лексеми. След
добавяне на числовите стойности излизат тенденциите на развитие, които са показани в
диаграмите по-долу. Общото в графиките е положителната, възходяща тенденция на
развитие, сиреч засилване на употребите популизъм, лъжа, спекулация, с чиято
артикулация се заглушава и потиска назоваването на явлението демагогия. Те действат
като компенсатори. Ъгълът на тенденция на четирите редици е различен, но общото
между тях е това, че честотата на тяхната употреба се увеличава. Само при измама се
отчита лека тенденция към намаляване.

популизъм
30
25
20
15
10
5
0
юни.03
-5 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

популизъм Linear (популизъм)

Фиг. 4.19. Положителна тенденция в използването на лексемата популизъм

измама
200

150

100

50

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

измама/-и Linear (измама/-и)

Фиг. 4.20. Лека отрицателна тенденция в използването на лексемата измама

173
 лъжа
30

20

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

лъжа/-и Linear (лъжа/-и)

Фиг. 4.21. Лека положителна тенденция в използването на лексемата лъжа

спекулация
25
20
15
10
5
0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

спекулация, спекулации Linear (спекулация, спекулации)

Фиг. 4.22. Положителна тенденция в използването на лексемата спекулация

За сравнение на тенденциите при употребата на синонимите е създадена обща

графика (виж фиг. 4.23), на която визуално могат да се видят петте тренда.

174
 демагогия, популизъм, измама, лъжа, спекулация
50

40

30

20

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

-10

демагогия популизъм измама лъжа

спекулация Linear (демагогия) Linear (популизъм) Linear (измама)
Linear (лъжа) Linear (спекулация)

Фиг. 4.23. Сравнение на тенденциите в използването на петте изследвани думи

Прави впечатление, че най-висока средна стойност на честотата на използване в

края на периода има лексемата лъжа. Следват я популизъм, измама, спекулация и
демагогия. Как могат да се интерпретират тези показатели? Може да се направи извод,
че намаляването на употребата на дадена дума се възприема като намаляване на
реализацията на явлението в действителността. Важно качество за ефективността на
демагогията е тя да не бъде разпознаваема. Щом започне да се говори за демагогия
или дадено изказване да се определя като демагогско, то тогава въздействието му върху
аудиторията намалява и желаният резултат се губи. Това е първата възможна
интерпретация.
Втори извод, съотнесен към езиковата ситуация, е, че посочените тенденции
всъщност премълчават явлението предвид преходността и кризисността на периода.
Нарастването на синонимията е знак, че тази възможност е също толкова вероятна,
колкото и първата: явлението съществува, но то се скрива и не се артикулира.
Политиците започват да мълчат, да не назовават явлението, тъй като то се е разраснало

175
стряскащо. Но като сигнал, че това им е известно, в употреба влизат синонимни на
демагогията лексеми.
Третата възможност за умълчаването е свързана с качеството на демагогията:
тя е особено ефективна, когато не е разпознаваема от аудиторията. Това означава, че
потискането на назоваването е резултат от интенцията на оратора, който
манипулира/демагогства, но не иска да бъде разпознат като деятел.
След 1989 г. открито се артикулира демагогстването на тоталитарния режим,
което е разобличаващ модус, мотивиращ към промяна на обществените нагласи за
демократично гражданско общество. Но в изследвания тук период предвид
установеното ораторско замлъкване се потвърждава работната хипотеза за нов пореден
рестарт на демагогията. Рестарт, който има отношение към навлизащото към момента
брюкселско говорене и който тепърва ще предстои да се разгръща.

4.7.2. Динамичен анализ на данните за лексемите демагог, популист,

измамник, лъжец и спекулант.

Беше отбелязано, че лексемата демагог в изказванията на ораторите липсва. На

практика това назоваване е заменено от популист ‘привърженик на политически похват и
начин на политическо поведение и действия (подч. м. – А.И.) за спечелване на доверието
от съответна партия и под. чрез лъжливи обещания и привидно съгласие с настроенията и
желанията на хората’ (РБЕ 2008: 572 – 573). Не само предпазливост се открива в посоченото
академично тълкуване: няма партийна идентификация за популиста, той присъства
навсякъде. Фактът, че не е даден синоним към тълкуването, е също толкова показателен:
демагозите са превзели политиката. Това се вижда от дефинирането на популизъм като
политически похват.

популист
20
15
10
5
0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 4.24. Положителна тенденция в използването на лексемата популист

176
 От единичните употреби на лексемите измамник, лъжец и спекулант не може да
се направят изводи за тенденциите за тяхното използване.
В хода анализа възникнаха и други зависимости, което позволи материалът да бъде
подложен допълнително на корелационен анализ.

4.8. КОРЕЛАЦИОНЕН АНАЛИЗ

Обработката на статистическите данни (Гатев 1989) цели да сравни

коефициентите на корелацията между една или повече двойки променливи, за да се
установят статистически взаимозависимости между тях. Цел на корелационния анализ
е да идентифицира степента на свързаност между две явления 33. Тъй като се работи
с лексеми (езикови единици), крайните изчисления се преобразуват спрямо съответните
лексеми и се представят в табличен вид. Това се позволи да бъде направен опит за
лингвистично интерпретиране на резултатите.

4.8.1. Корелационен анализ на статистическите данни при лексемите

демагогия, популизъм, измама, лъжа и спекулация

След извършване на необходимите манипулации с данните изчисленията

добиват краен вид, показан в табл. 4.26.

33
Корелационният анализ може да се прилага, когато има събрани данни за две различни явления. За
двете явления има събрани съвкупности от статистически данни. Тези съвкупности ще обозначим с
променливите X и Y. Стандартният символ, с който се бележи коефициентът на корелация е R. Неговият
диапазон е от (-1) до 1. Когато R=0, няма линейна връзка между променливите, тоест няма никаква
корелация между двата изследвани обекта. Когато R=1 или R=-1, съществува перфектна линейна връзка
между двете променливи. Знакът пред R показва посоката на зависимостта между двете променливи.
Когато R е с положителен знак има права зависимост между двете променливи. При нарастване на X,
нараства и Y. Когато знакът е отрицателен, има обратна зависимост. С нарастване на X, намалява Y.
Приета е следната скала за определяне на корелационната зависимост:
 0 < | R | < 0.3 – слаба;
 0.3 | R | < 0.5 – умерена;
 0.5 | R | < 0.7 – значителна;
 0.7 | R | < 0.9 – силна;
 0.9 | R | < 1 – много силна.
За конкретните цели на изследването бяха направени няколко стъпки. За изчисляване на
коефициента на корелация се използва таблица в Excel, в която се въвеждат вече установените данни от
честотите на ключовите думи и фрази. Като втора стъпка се избира инструментът за анализ, в случая
Correlation. Следват известни настройки на входящите данни, за да може да се направи изчислението.

177
 Таблица 4.26. Коефициент на корелация между петте статистически редове
демагогия популизъм измама лъжа спекулация
демагогия 1
популизъм 0.56 1
измама 0.32 0.20 1
лъжа 0.43 0.43 0.24 1
спекулация 0.05 0.08 -0.08 0.47 1

По диагонала на таблицата присъства „много силна“ корелационна зависимост:

ясно е, че това са резултати от сравняването на еднакви данни. С други думи, данните
по диагонала се игнорират от по-нататъшни анализи и разсъждения. Тези получени
числови стойности на коефициентите на корелация се заместват с техния словесен
еквивалент. Крайният резултат от преобразуването е представен в таблица 4.27.

Таблица 4.27. Корелационна зависимост между статистически редове

демагогия популизъм измама лъжа
популизъм значителна
измама умерена слаба
лъжа умерена умерена слаба
спекулация слаба слаба слаба умерена

На базата на обработените статистически данни е получена значителна

корелационна зависимост между двойката демагогия – популизъм. Изведената
корелационна зависимост потвърждава правилността на езикова интуиция както при
определянето на ключовите думи, така също и при определянето на синонимията
при лексемата демагогия. Това означава също, че в изследвания период думата
демагогия е заменена, или по-точно евфемизирана с популизъм.
Умерена корелационна зависимост е получена между двойките демагогия –
измама, демагогия – лъжа, популизъм – лъжа, лъжа – спекулация. Тази зависимост
потвърждава, че демагогията се схваща преди всичко като неистина с негативни
конотации и реферира към практики с отрицателен знак.
Слаб тип корелационна зависимост е получена между двойките демагогия –
спекулация, популизъм – спекулация, измама – спекулация.
Това, че коефициентът на корелация между демагогия и измама е отрицателна
величина, означава, че между двата статистически реда най-ясно е изразена различната
посока на тренда – при демагогия трендът намалява, а при измама трендът расте (вж
фиг. 4.23).

178
 4.8.2. Корелационен анализ на статистическите данни при лексемите
демагог, популист, измамник, лъжец и спекулант

След извършване на необходимите манипулации с данните изчисленията

добиват краен вид, показан в табл. 4.28.

Таблица 4.28. Коефициент на корелация между петте статистически реда

демагог популист измамник лъжец спекулант
демагог 1
популист 0.26 1
измамник -0.08 0.21 1
лъжец -0.005 0.14 -0.16 1
спекулант -0.12 -0.15 -0.05 0.09 1

Получените числови стойности на коефициентите на корелация се заместват с

техния словесен еквивалент. Крайният резултат от това преобразуване е представен в
таблица 4.29.

Таблица 4.29. Корелационна зависимост между статистически редове

демагог популист измамник лъжец
популист слаба
измамник слаба слаба
лъжец слаба слаба слаба
спекулант слаба слаба слаба слаба

Между всички изследвани лексеми от този блок корелационните зависимости са

слаби. Това може да означава, че в ораторските послания смисловите връзки между
лексемите се пренебрегват и на езиковоконцептуално равнище смисловата мрежа е тънка.
От една страна, това е обяснимо, защото това са лексеми от различни лексикални
(лексикалносемантични) гнезда, тоест самите назовавания предполагат дискретност. От
друга страна, в изказванията беше установено, че е налице синонимия между тях особено
чрез използването на паралелни езикови конструкции, което противоречи на установената
слаба зависимост. Много е възможно тази слаба зависимост да се окаже маркер за
демагогско изказване, но са необходими допълнителни проучвания в тази насока. Другото
неудобство е, че такива зависимости се установят след анализ на огромни масиви, тоест те не
могат да бъдат бързо идентифицирани като маркери.

179
 Това положение ни накара да извършим още една проверка, този път на
зависимостите между лексемите за явление и деятел от едно лексикално гнездо, където е
очевидно, че формалните и смисловите връзки са най-силни, и по този начин да проверим
ефективността на самия корелационен анализ по отношение на прилагането му към езиков
материал.

4.8.3. Корелационен анализ на статистическите данни

на лексемите от едно лексикално гнездо

По-конкретно ще се провери какви зависимости излизат двойките демагог –

демагогия, популизъм – популист, измама – измамник, лъжа – лъжец, спекулация –
спекулант. Следва да се припомни, че смисловите връзки между двойките са по
определение силни, тъй като са част от едно лексикално гнездо, но получените
резултати са въз основа на политическите изказвания, тоест в ограничен ексцерпиран
масив. Установените зависимости са показани в таблица 4.30.

Таблица 4.30. Корелационна зависимост между статистически редове

на лексемите демагог – демагогия, популизъм – популист, измама – измамник,
лъжа – лъжец, спекулация – спекулант

Коефициент на Корелационна
корелация зависимост
демагог – демагогия 0.61 значителна
популизъм – популист 0.65 значителна
измама – измамник 0.27 слаба
лъжа – лъжец 0.03 слаба
слаба
спекулация – спекулант -0.11 (противоположни
тенденции)

Връзката между спекулация и спекулант може да се дължи и на омонимията.

Слабата зависимост при двойките измама – измамник и лъжа – лъжец може да
означава, че ораторите схващат деятеля и кореспондиращото с него явление
невзаимозависимо, откъснато, което нарушава естествените смисловоезикови връзки.
С други думи, самите оратори разкъсват връзките между деятел и явление. Това, струва
ми се, е демагогски похват. Съответно тези случаи се доближават до слабите
корелационни зависимости при названията на деятелите.
Значителната зависимост между демагог – демагогия и популист – популизъм е
очаквана, тъй като следва естествената езикова връзка. При тези две двойки

180
зависимостта се запазва: това е още едно доказателство, че актуалният по онова време
синоним на демагог – демагогия е популист – популизъм. Но тук това положение може
да се интерпретира с оглед на демагогията така: ако не могат да разкъсат връзката
между деятел и явление, ораторите потискат силната зависимост на връзката или
чрез премълчаване, или чрез потискане (като преекспонират дадена лексема).
Посочените две зависимости разкриват един от механизмите на демагогията,
който до този момент не съм срещала в теоретичните разработки.

4.9. ОБОБЩЕНИЕ И ИЗВОДИ

4.9.1. Деятелят демагог

На лексикално равнище назоваването на деятеля демагог практически липсва.

Анализът установи, че ораторите предпочитат да употребяват синоними: в случая се
задейства компенсаторен езиков механизъм: липсата на лексемата демагог, се балансира
чрез назоваване на друг деятел: популист, измамник, лъжец. Общо синонимните
назовавания са 254, но на практика деятелят демагог бива назоваван със синонима
популист. Липсва лексемата демагог, а останалите употреби – синонимни и/или
евфемистични, са спорадични. Това състояние на честотността на употребите ориентира,
че и синонимите се схващат като твърде преки назовавания, които могат да се
интерпретират като обидни. Анализът установи, че лексемите лицемер, фарисей, велзевул и
политикан не са използвани нито веднъж в изказванията на депутатите. Не са използвани и
думи, които имат съставките фарисей***, велзевул*** и политикан***. Причината е може
би във факта, че употреба им предполага известна културна нагласа, културна
ориентираност, съответно разбираемост или неразбираемост от аудиторията, но може да се
крие и факта, че в съвременния език тези лексеми са в периферийния лексикален фонд или
са твърде книжовни.
На граматично равнище употреба на демагог в единствено число липсва в
информационния масив вероятно поради възможността бъде интерпретирано като (лична)
обида. Синонимните лексеми в единствено число имат тенденция към намаляване, докато
употребите в мн.ч. показват тенденция към нарастване. Неслучайно ораторите използват
първолично или треторично мн. ч. Предпочитането на граматичното множествено число,
от една страна, носи интенциите на множественост и количественост на деятелите, но от
друга страна – ги оставя неидентифицирани в известен смисъл и „принципно”
присъстващи в политическото и общественото пространство.

181
 Като цяло парламентарните оратори изключват от парламентаризма и оценяват
негативно такива деятели.
4.9.2. Явлението демагогия

Установи се фактът, че демагогия се употребява рядко с тенденция към

намаляване в парламентарните изказвания. Демагогията не се артикулира открито. Но
предвид езиковите й реализации ораторите я приемат за норма. Измама – с
незначителна тенденция към намаляване на честотата на употреба, не се свързва нито с
явлението демагогия, нито с лексемата демагогия въпреки очакванията, а се схваща
като лоши практики (манипулации), свързани с пари – при данъци, продажби и пр..
Подобно на тенденциите при измама/измами, и тук – при двойката лъжа/лъжи
се отбелязва, че употребите в ед.ч. нарастват, докато употребите в мн.ч. намаляват.
Това означава, че ораторите на практика се стремят да минимализират езиково
граматично назоваването на демагогията и да конструират езикова действителност с
по-незначително присъствие. Употребата на лицемерие през периода също се
ограничава. Спорадична е употребата на политиканство: то се среща само като призив
за ограничаване на излишното говорене, но липсата на некомпетентност не се обсъжда.
Политиканството се схваща и като реално бездействие в законодателната сфера. Най-
близко до демагогската дейност са проявите на политиканство в предизборните дейности.
Лексемите велзевулство, фарисейство и фарисейщина са изтрити от речника на
ораторите. Статистическите данни и приложените тестове за установяване на
синонимия еднозначно показват, че съвременният синоним и евфемизъм на демагогия
е лексемата популизъм. Това кореспондира с извода, направен за назоваването на деятеля
демагог като популист. В изследвания масив със съставка спекул*** се отбелязва лека
тенденция към повишаване на честотата, особено глаголът - част от задължителния списък
с думи на парламентарния оратор.
Установи се синонимна връзка между съществителните лъжа, неистина,
популизъм, измама. Графиките на синонимните лексеми показват неравномореност в
употребите, но с явно очертани пикови моменти. Пикове се наблюдават в контексти,
които се отнасят до теми за пари, принципи, наред с контексти, които оценяват
ораторски изказвания като неистинни. Темите кореспондират с контекстите на рядко
употребяваната демагогия: свързани с ключовите думи власт – гласуване на вот на
недоверие, и пари. Тук излиза на преден план зависимостта на реда демагогия – власт –
пари. Тази зависимост еднозначно показва и мотивацията, и стремежа на демагога.
Политиците са особено чувствителни към тази зависимост. В изказванията обичайно

182
ораторите отхвърлят и отричат проявите на лицемерие, измама, лъжа и под., но в същото
време се обвиняват взаимно в такива прояви: и персонално, и партийно.
Самите ораторски изказвания се отличават с известна смислова редундантност
или тавтологичност. Повторението е основен реторичен похват, но особена изящност
на словото като че ли липсва. То най-често присъства в изказванията, понякога в
паралелни конструкции. От него най-често се прехожда към другия по-често срещан
похват: генерализацията (обобщаване).
Общо, назоваванията чрез синоними и евфемизми възлизат на 1 153. В
конкуренция се оказват две лексеми – лъжа (573) и популизъм (375). Втората двойка в
конкуренция е измама (550) и демагогия. Ораторите по-рядко предпочитат втората
двойка, но не я избягват. Като цяло обаче лексемата демагогия със 135 употреби се
синонимизира чрез 981 употреби на лъжа, измама, популизъм. Така тя потъва, скрива
се в езиковото море от синонимия.
Две неща от анализа на контекстите правят впечатление – парламентарните оратори
са особено чувствителни, 1) когато законодателната инициатива е на правителството и 2)
когато темите са свързани основно с концепта пари, администрация, социален регламент,
власт и контрол.
Може да се направи извод, че ораторите предпочитат да назовават явлението,
което обаче остава анонимно откъм деятел.

4.9.3. Перформативът обещавам

Употребите на перформатива обещавам следват общата тенденция към

намаляване, което означава, че парламентарните оратори се въздържат от употребата му.
Акцентът в изказванията е върху (не)реалността и (не)изпълнимостта на действието
обещаване, съотносимо с говореното в предизборните кампании. Но и тук в повечето
контексти глаголът е свързан с темата пари. В изказванията се конструира опозицията вие :
ние, като вие реферира управляващото мнозинство, понякога и разширено – с участието
на коалиция. Темите, в които се появява лексемата е отново темата за парите:
икономически просперитет, финанси, намаляване на данъците. Интересно е, самите
оратори сравняват обещанията, изречени от политиците (тоест от самите тях) със
заклинания. С други думи, те са наясно, че съществува разлика между изречено,
изговорено слово и реално действие. В съзнанието на реципиента се конструира картина на
говорене в предизборна ситуация, което е неистинно. Тя се различава от говоренето и

183
реалните действия в следизборна ситуация. Тези две противопоставящи се картини се
конструират от изказванията на опозиционните оратори.
4.9.4. Фрази маркери за демагогия
Въвеждането на фактоиди се осъществява чрез употребата на няколко групи от
фрази: за известност, за очевидност, за съгласие. Тези фрази по същество са
неинформативни клишета, които обичайно предшестват съмнително твърдение. Анализът
установи, че на практика в тези групи могат да се отделят проверими и непроверими,
които бяха работно определени тук като интерпретиращи твърдения, доколко представят
интерпретации на факти. Установи се, че именно това е полето, в което се развива
демагогското изказване, доколкото чрез тях ораторът интерпретатор „разкрива” някаква
скритост на действия и решения в нечия изгода (обичайно след въвеждащата фраза в
изказването присъстват думи като скрит, интерес). Те въвеждат модуси на необходимост
или пожелателност, и от тях лесно се конструира множественост на единичните явления,
тоест най-често се генерализира.
Като цяло, с нарастването на евроскептицизма според статистиките от изследвания
период ораторите сякаш започват да „мълчат” по темата за демагогията. Според нас
именно това мълчание е сигурен маркер за „рестарт” на демагогията като явление и
практика в ораторските изказвания. Конструкциите на демагогията са популистки
конструкции на реалността, чието начало е в словото.
Естествено възниква въпросът защо хората „вярват” на демагога оратор. Смятам,
че в основата са езиковите възможности на езиковата система: естествените граматични
маркери (за единствено и множествено число), разграниченията ние : вие : те чрез
местоимения и лични глаголни форми, възможностите на създаване на обективност чрез
безличните изречения. Анализът на изказванията показва, че не е необходима дори
особена ораторска способност, харизма, идиолектно речниково богатство или нещо
подобно. Най-често се залага на повторението и обобщаването (генерализацията), на да-
/не- твърденията. Понякога се стига и до екзотичност – напр. лицемерия. Най-чести са
аналогии с паремии, фолклор, и техни перифрази. С други думи, говорът на
парламентарните оратори съдържателно е елементаризиран. Но наред с това изказванията
понякога са твърде многословни, а логика и последователност в изложението трудно се
установява. Задължително присъства да-/не- оценката и емоцията.

184
 ПЕТА ГЛАВА

КЛЮЧОВИ ДУМИ ОТ КАРТИНАТА НА СВЕТА

За изследвания период съществени ключови думи са криза, преход и промяна: носят

тенденциите и ориентирите на времето. Те определят световъзприемането и са основните
линии на езиково поведение в посттоталитарния дискурс. Съответно изказванията на
ораторите следва да се интерпретират съобразно с характерната за периода езикова
ситуация. Тази глава от проучването ще се опита да очертае щрихи от езиковата ситуация,
което ще позволи да се добие представа за контекста (обществен и политически), в който са
поставени изказванията на политиците по отношение на демагог и демагогия.
Промяна и преход са част от разбирането на кризата. Ето защо е целесъобразно да
бъдат разгледани статистическите им данни и корелациите им.
5.1. Промяна
Статистически данни. В изследвания масив лексемата промяна е употребена
4438 пъти. Прави впечатление, че количествено тази употреба превишава в пъти
употребите на демагогията и синонимите й. В таблица 5.1 е показана честотата по
месеци.
Таблица 5.1. Честота на използване на лексемата промяна
Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 65 юни.05 9 сеп.06 68
фев.04 82 юли.05 28 окт.06 68
мар.04 116 авг.05 78 ное.06 188
апр.04 71 сеп.05 107 дек.06 95
май.04 71 окт.05 129 яну.07 90
юни.04 103 ное.05 148 фев.07 88
юли.04 73 дек.05 83 мар.07 147
сеп.04 103 яну.06 102 апр.07 70
окт.04 84 фев.06 149 май.07 62
ное.04 119 мар.06 141 юни.07 127
дек.04 89 апр.06 96 юли.07 124
яну.05 82 май.06 103 сеп.07 73
фев.05 73 юни.06 121 окт.07 99
мар.05 157 юли.06 90 ное.07 126
апр.05 110 авг.06 118 дек.07 70
май.05 43

185
 На фиг. 5.1 честотата на употреба е показана графично. Тя показва тенденция
към нарастване.

промяна
200

150

100

50

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.1. Графично представяне на честотата за използване на лексемата промяна

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата промяна са както следва:
 Брой употреби = 4438;
 Средна стойност = 96.48;
 Мода = 103;
 Медиана = 92.5;
 Минимална стойност = 9;
 Максимална стойност = 188;
 Вариационен размах = 179.
Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец
ноември 2006 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Аз неслучайно поисках становището на Бюджетната комисия, защото решението е внесено на 31
март, тоест преди да бъде приет Отчетът за бюджета за 2005 г. Естествено е, че ние не можем
сега да търсим такава промяна.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/216 *** Заседание от: 01/11/2006
Или, сумирайки репликата си, моля Ви да бъдете категоричен, доколкото е възможно, и да
отговорите ясно: в тези два български закона има ли нужда от промяна, която да дефинира ясно
конфликта на интереси с оглед на това, с което те се занимават като материя.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006
Повърхностните води и особено подземните са една малко по-консервативна система и там няма
такава динамика в промяната на характеристиките на качеството.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006
Освен това сегашната промяна, която ни се предлага, засяга, как да кажа, редовите народни
представители.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006
Първата промяна уточнява приложимото право по отношение на държавни недвижими имоти в
чужбина. Втората промяна се отнася до изменение на чл. 18, който урежда управлението на
недвижими имоти при намаляване на капитала на търговски дружества, в които държавата е

186
 едноличен собственик на капитала. Третото законодателно предложение по чл. 19 цели промяна
на реда за предоставяне на имоти за нуждите на дипломатическите представителства в
Република България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006
Това е причината, поради която, тъй като не е разгледано моето предложение за промяна в
Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, но предполагам, че не е
поради недобронамереност, а просто защото се разглежда и целият правилник като цяло, моля да
отложим този текст с идеята, за да влезе в правилника.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/217 *** Заседание от: 02/11/2006
Тъй като все още те не са на равнище спрямо промяната в самите сгради и необходимостта им,
както бяхме свидетели тук, в София, на срутването на една от сградите, тоест да стимулираме за
подновяване
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/218 *** Заседание от: 03/11/2006
В тази връзка е и моят въпрос, господин министър: чии интереси наложиха промяната в План
2015 за отстъпване от практиката всеки вид Въоръжени сили да има свое висше военно
училище?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/218 *** Заседание от: 03/11/2006
Пак заявявам, че според мен най-важното, водещо правило трябва да бъде коректното
възстановяване собствеността на тези хора, за да може в края на краищата този § 4 да приключи,
защото той стои в този закон като една кръпка от едно време и постоянно, при всяка
законодателна промяна, след съответните решения на Конституционния съд, все нещо се
променя. Този проблем стои може би вече 15-а година и повече.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/219 *** Заседание от: 08/11/2006
За мен тя е нещо несъществено, не само защото парите са твърде малко, но те отразяват
възможностите на държавата в този момент, а защото в закона се третират много по-важни
въпроси – въпросите на интегрираното образование, въпросите на мерките за заетост, въпросите
за достъпната околна среда, въпросите за промяна на общественото отношение и да не
акцентираме повече на това, което не могат да правят хората с увреждания, а на това, което
могат да правят!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/224 *** Заседание от: 16/11/2006
Очакванията на по-голямата част от българските избиратели бяха за промяна, модернизация на
икономиката и обществото и нов подход в социалната област, доходите, образованието,
здравеопазването, социалната защита. Тази промяна не се случи. Тя не се случва и в
представения от правителството на тройната коалиция проектобюджет за следващата година.
Езикова интерпретация. Контекстите показват, че в лексемата промяна се
употребява в парламентарните дебати в теми, които се отнасят до обичайни за работата на
Народното събрание въпроси, свързани със законодателство (законотворчество – закони,
правилници). В смислите, от които се интересуваме – за обществена и социална промяна,
лексемата се употребява единично: отбелязва се, че промяна не се е осъществила,
ораторите избягват употребата като цяло. Това може да означава, че процесите на
промяна са спрели на фона на общественото очакване за промяна с приемане на страна в
Европейския съюз. Вече промяната се употребява конкретно-към-нещо и е по-скоро
технологично изпълнение.
5.2. Преход
В политическата реч след 1989 г. думата преход е една от най-често повтаряните. В
изследвания масив лексемата преход е употребена 1004 пъти, което означава, че
присъствието й е относително слабо. В таблица 5.2 е показана честотата по месеци, а на
фиг. 5.2 графичното изображение очертава видимо тенденция към ограничаването й.

187
 Таблица 5.2. Честота на използване на лексемата преход
Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 26 юни.05 3 сеп.06 15
фев.04 45 юли.05 13 окт.06 10
мар.04 30 авг.05 15 ное.06 35
апр.04 24 сеп.05 13 дек.06 27
май.04 17 окт.05 15 яну.07 26
юни.04 45 ное.05 42 фев.07 18
юли.04 31 дек.05 14 мар.07 7
сеп.04 54 яну.06 4 апр.07 14
окт.04 17 фев.06 19 май.07 6
ное.04 34 мар.06 18 юни.07 13
дек.04 30 апр.06 14 юли.07 22
яну.05 31 май.06 6 сеп.07 11
фев.05 35 юни.06 19 окт.07 28
мар.05 24 юли.06 20 ное.07 34
апр.05 25 авг.06 15 дек.07 26
май.05 14

преход
60

50

40

30

20

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.2. Графично представяне на честотата за използване на лексемата преход

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на
лексемата промяна са както следва:
 Брой употреби = 1004;
 Средна стойност = 21.83;
 Мода = 14;
 Медиана = 19;
 Минимална стойност = 3;
 Максимална стойност = 54;
 Вариационен размах = 51.

188
 Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец
септември 2004 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/802 *** Заседание от: 01/09/2004
Пояснение на съкращението БПМ – бойна политическа машина, първообраз на партия
от прехода.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/832 *** Заседание от: 03/09/2004
Абсурдно е според нас такава информация да се обявява за служебна тайна. Надявайки
се да оцените обществената значимост на този въпрос, който се поставя постоянно през
изминалите 15 години на българския преход към демокрация, очакваме Вашия отговор.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/832 *** Заседание от: 03/09/2004
Механизмите строиха именно онези господа от вашите редици, които трябваше да
направят управляемия преход на България. В този управляем преход вие първо
изнесохте парите зад граница, а след това решихте да се върнете с новото си
демократично лице, за да ги използвате в приватизацията на българските предприятия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Защото по данни на Организацията на обединените нации България се подреди
непосредствено след 30-те най-развити страни по социално-икономически показатели и
показатели за човешкото развитие. Днес, в навечерието на 15-ата годишнина на прехода,
днес по същите показатели България е паднала след 60-о място.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Ето, аз призовавам българския парламент да взаимства от този опит, защото сега сме на
15-та година след началото на прехода, а България е далеко от стартовите позиции като
социално-икономически възможности,
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Аз бих признал правото на хора, които са загубили своята памет през тези дълги 45
години на идеологически пранги и окови за цялото общество, но не признавам правото
на “червените мобифони” и “червените барони”, които седят в тази зала и използват тази
дата не за друго, а за да честват своето оцеляване след прехода. Да честват участието си
сега във властта и да празнуват предварително една бъдеща победа в изборите. Това
искат те, това се стремят и това е поводът да честват 9 септември днес.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1111 *** Заседание от: 10/09/2004
Днес ние се обръщаме към друга страница от времето на комунистическия режим, която
все още е непрочетена през изминалия 15-годишен период на българския преход към
демокрация и това е
въпросът за съдбата на задграничните дружества и инвестиции, направени до 1990 г.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1839 *** Заседание от: 14/09/2004
При новите условия на преход към демокрация и свободна пазарна икономика, очевидно
е, че Строителните войски стават излишни. От тази гледна точка аз ще подкрепя този
законопроект като преход от един период към друг, по-важен период при решаването на
глобален проблем.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1592 *** Заседание от: 16/09/2004
Така че колкото повече права имат гражданите, толкова по-близо сме към постигането
на тази цел, в името на която преди 15 години започнахме нашия преход към
демокрация – трансформацията на нашата държава от централизирана държава в
държава на граждани.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1592 *** Заседание от: 16/09/2004
Другата страна е как да се реагира на една обществена ситуация и среда, която се
формира в България при всичките години на прехода.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1651 *** Заседание от: 17/09/2004
От тях се вижда, че в Глава 22 “Околна среда” България е договорила седем преходни
периода за покриването на европейските стандарти. Същевременно в позицията на
Европейската комисия е казано, ще цитирам точно, че Европейският съюз напомня
общата си позиция, че преходните периоди са изключение, ограничени по обхват и
време и трябва да бъдат аргументирани с планове, които дефинират всяка стъпка от
тяхното прилагане.
Езикова интерпретация. От контекстите на лексемата преход става ясно, че
употребата й се отнася до състоянието, в което се озовава българското общество след 1989 г.

189
Особеност е, че влиза в състава на израз, с който се именува това състояние – български
преход към демокрация. С други думи, преход вече не се мисли в обичайните си значения
като преминаване от едно състояние в друго, а е започнало да се мисли като име на
период34- и присъства в медийни тестове като Прехода. Това е качествено ново състояние
на разбирането. В ораторските изказвания присъства и още едно устойчиво словосъчетание
– управляем преход, което включва негативни смисли (рефериращи към изнасяне на пари,
спад на социалните и икономическите показатели). То се свързва с проява на демагогията -
решихте да се върнете с новото си демократично лице.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/832 *** Заседание от: 03/09/2004
Механизмите строиха именно онези господа от вашите редици, които трябваше да направят
управляемия преход на България. В този управляем преход вие първо изнесохте парите зад
граница, а след това решихте да се върнете с новото си демократично лице, за да ги използвате в
приватизацията на българските предприятия.
Започнало е т.нар. брюкселско говорене, срв. словосъчетанието преходен
период.
Наблюдават се и идиолектни ораторски езикови находки:
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/802 *** Заседание от: 01/09/2004
Пояснение на съкращението БПМ – бойна политическа машина, първообраз на партия от
прехода.

5.3. Криза

По отношение на общественото развитие кризата се разбира като преход от

старо в ново състояние, при което „се променя нещо в света“, „променя се светът“, а
„промяната на света се състои в това, че светът или система от убеждения на
предходното поколение e сменен от такова състояние на живота, при което човек
остава без старите убеждения, сиреч без свят [...]“ (Ортега-и-Гасет 1993: 108). В друга
терминология това е своеобразно поле на бифуркация, срв. „бифуркациите служат
едновременно като показател за нестабилността и като показател за жизнеността на
дадено разглеждано общество“ (Пригожин 2002: 4). В периода след 1989 г. в българското
политическо и медийно пространство активно се използва и лексемата криза, разбирана като
възможност и катастрофа според популярния японски йероглиф (Х. Кисинджър
споменава в мемоарите си за него, вж. Дипломацията). Но статистическите данни в
изследвания масив показват, че в ораторските изказвания криза е ниска честотност с

34
В ономастиката процесът се нарича онимизация. Отделя се група на хрононими. Хрононимът в ономастиката
назовава явления с ограничени граници във времето (Балкански, Цанков 2010: 293 – 304). След 1989 г. се
наблюдава засилено именуване на целия период с хрононима Прехода, и на негови подпериоди – Живково
време, Виденова зима и т.н. Явлението е проучено и описано от Т. Балкански в „Основи на българската езикова
археология (Балкански 2015, под печат), който беше любезен да предостави части от ръкописа си и с когото
направих консултация по този процес.

190
тенденция към намаляване: лексемата криза е употребена 988 пъти. В таблица 5.3 е
показана честотата по месеци, а на фиг. 5.3 честотата на употреба е показана графично.

Таблица 5.3. Честота на използване на лексемата криза

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 15 юни.05 4 сеп.06 8
фев.04 28 юли.05 55 окт.06 11
мар.04 32 авг.05 36 ное.06 12
апр.04 4 сеп.05 2 дек.06 10
май.04 6 окт.05 4 яну.07 11
юни.04 50 ное.05 45 фев.07 67
юли.04 13 дек.05 5 мар.07 11
сеп.04 60 яну.06 9 апр.07 4
окт.04 6 фев.06 18 май.07 10
ное.04 22 мар.06 26 юни.07 3
дек.04 16 апр.06 14 юли.07 16
яну.05 5 май.06 4 сеп.07 15
фев.05 133 юни.06 21 окт.07 50
мар.05 7 юли.06 10 ное.07 29
апр.05 8 авг.06 53 дек.07 12
май.05 8

криза
140
120
100
80
60
40
20
0
юни.03
-20 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.3. Графично представяне на честотата за използване на лексемата криза

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата промяна са както следва:
 Брой употреби = 988;
 Средна стойност = 21.48;
 Мода = 4;

191
  Медиана = 12;
 Минимална стойност = 2;
 Максимална стойност = 133;
 Вариационен размах = 131.
Както се вижда от графиката, максималната стойност е измерена през месец
февруари 2005 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/794 *** Заседание от: 01/02/2005
По този начин страната е изправена пред парламентарна криза, нарушено е нормалното
взаимодействие между властите. Това става в момент, когато предстоящото членство в
Европейския съюз изисква не ограничаване, а, напротив, по-нататъшно засилване на ролята на
националния парламент и авторитета на институцията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/794 *** Заседание от: 01/02/2005
Искам да чуя този Ваш отговор, защото бягството на парламентарната група, тъмнотата по
приватизацията, разни други истории, които се случват – зърнена криза, държавен резерв,
колегите тук ще изразят и много други неща, говорят за една липса на прозрачност, липса на
компетентно управление и трето – за кражби.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/794 *** Заседание от: 01/02/2005
България се намира на ръба на парламентарна, а аз бих казал, и на политическа криза, защото
миналия петък стана ясно, че България се управлява от правителство, което няма парламентарно
мнозинство. Стана ясно, че управляващата политическа партия НДСВ не може да спазва
парламентарните процедури и съзнателно, организирано блокира работата на върховния орган на
власт в Република България Народното събрание.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/809 *** Заседание от: 02/02/2005
Но аз ще започна с въпросите на детското здравеопазване, тъй като те са изключително важни
за всяко едно българско семейство и във връзка с декларираните принципи за депопулация на
българската нация и демографската криза, в която се намира България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/825 *** Заседание от: 03/02/2005
Това, което се случва оттук нататък за кризата, която последва, вина има и провалът на
сделката с “Булгартабак”.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/842 *** Заседание от: 04/02/2005
Академик Сендов беше първият, който каза, че трябва да отидем на предсрочни избори и това е
позицията на председател на Народното събрание, докато господин Герджиков никога няма да
изкаже тази теза, никога няма да излезе с такова предложение при сегашната криза, в която се
намирате, при това правителство на малцинството, което виждаме и което, за да може да
просъществува, се крие по кулоарите на Народното събрание!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/842 *** Заседание от: 04/02/2005
Много по-интересни са второто и третото ниво, на които са разположени истинските цели –
предизвикване на парламентарна криза с последваща правителствена криза.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/842 *** Заседание от: 04/02/2005
Чий грях – това е въпрос, който трябва да намери своя отговор може би в близка перспектива. Но
цената не може да бъде нито парламентарната криза, нито вот на недоверие, нито
правителствена криза.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005
Политическата ни система изпадна в криза, а държавните институции – в безсилие да наложат
върховенството на закона. Върна се чувството на несигурност. Нашият стандарт на живот остава
много по-нисък от този на бившите социалистически страни, а и от обещаното.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005
Но “Булгартабак” бе само поводът за избухване на кризата.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005
През изтеклата седмица страната ни преживя две кризи. Едната криза – замислена, организирана
и съсредоточена на жълтите павета и кризата, която скова една трета от България в бедствено
положение. И докато политиците се опитвахме да наложим на сънародниците си нашия дневен
ред от проблеми и да ги убедим, че важните кризи тръгват от центъра на София, те се опитваха
да помогнат на болни, до които не могат да стигнат линейки, опитаха се да измъкват от преспите
пълни с хора автобуси, да осигуряват хляб на откъснатите от света селища.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005

192
 Започва да се заражда, поне у мен, едно съмнение – че завихрихте това торнадо по жълтите
павета без изобщо да вярвате, че въпреки предизвиканата криза ще намерите начин да подпишем
договора за присъединяване.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005
Не знам дали по времето на Конфуций е имало подобни чипове и проблеми, но той за пореден
път се оказва прав: кризата е възможност. Ще си позволя да кажа нещо още повече: кризата е
продуктивна, защото тя направи възможно маските да паднат, да се видят доста старателно
прикривани събития във висшите етажи на политиката. По най-различен начин беше
окачествено това, което се случи, включително и разрешението на кризата.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1093 *** Заседание от: 10/02/2005
Поредният цайтнот ви озова преди няколко дни в една спешно нова коалиция, сформирана при
кризисна ситуация.
Ала виновните за тази парламентарна и правителствена криза следва да понесат своята
отговорност – политическа и личностна.
Впрочем, ако имаха капчица доблест и достойнство тези хора би трябвало вече сами да са се
оттеглили и така да извадят правителството си от кризата, в която сами го натикаха, ако са
искали.
Езикова интерпретация. Употребата на криза е в контексти, които описват
проблемни пунктове в българския обществен, политически, икономически и социален
живот. Тези проблемни пунктове засягат почти всяка сфера в момента на
предприсъединителното преговаряне и предстоящото членство на България в Европейския
съюз – като устойчиви словосъчетания се отделят парламентарна криза, политическа
криза: ... предизвикване на парламентарна криза с последваща правителствена криза;
... цената не може да бъде нито парламентарната криза, нито вот на недоверие,
нито правителствена криза... Кризата се свързва от ораторите с безсилие на
държавността и законността, с несигурност: Политическата ни система изпадна в
криза, а държавните институции – в безсилие да наложат върховенството на закона.
Върна се чувството на несигурност. Тя е породена от тъмни практики, кражби и
липса на прозрачност, на компетентно управление. Според ораторите кризата по онова
време е организирана, замислена. Кризата означава и спад на жизнения стандарт:
Нашият стандарт на живот остава много по-нисък от този на бившите
социалистически страни, а и от обещаното. Вече е започнала и демографската криза.
Като цяло контекстите на употребата на криза носят конотациите на катастрофа.
Открива се само един случай на разбирането за възможност за разкриване на
демагогията в политическото пространство, срв. по времето на Конфуций е имало
подобни чипове и проблеми, но той за пореден път се оказва прав: кризата е
възможност. Ще си позволя да кажа нещо още повече: кризата е продуктивна,
защото тя направи възможно маските да паднат, да се видят доста старателно
прикривани събития във висшите етажи на политиката. Така, в навечерието на
присъединяването на България към Европейския съюз преходът към ново състояние се
разгръща в контексти, които са по-скоро песимистични и катастрофични като

193
обществено състояние. Постепенно обаче и тези контексти се ограничават. Наблюдава
се отново процес на „замлъкване” на парламентарните оратори.

5.4. ЧЛЕНСТВО, ПРИЕМАНЕ, ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ, ПРЕГОВОРИ

На фона на вече направените дотук изводи, свързани с ограничаване на

артикулациите по отношение на явлението демагогия и синонимията му, на негативната
кризисност като обществено състояние е съществено да се проследи доколко е актуална
темата за присъединяването на България към Европейския съюз и за членството й в
общността. Този аспект ще бъде разгледан през контексти, в които се откриват ключовите
думи членство, приемане, присъединяване, преговори. Тези ключови думи са интуитивно
изведени, доколкото засягат темата на докторантското изследване. Аналогично на
предишните части ще бъде изведена статистика, тенденции и ще бъде направен опит за
езиковата им интерпретация. Очакванията са, че ще бъдат ексцерпирани немалко контексти
с тях, а също и че употребите им в изследвания период ще бъдат повишени заради
актуалността на проблема.
5.4.1. Членство
Статистически данни. В изследвания масив лексемата членство е употребена
1742 пъти. В таблица 5.4 е показана честотата по месеци. Фигура 5.4 с честотата на
употреба като графично изображение очертава тенденция към намаляване.

Таблица 5.4. Честота на използване на лексемата членство

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 23 юни.05 8 сеп.06 76
фев.04 28 юли.05 65 окт.06 15
мар.04 75 авг.05 42 ное.06 64
апр.04 44 сеп.05 67 дек.06 12
май.04 25 окт.05 30 яну.07 70
юни.04 83 ное.05 95 фев.07 34
юли.04 41 дек.05 15 мар.07 29
сеп.04 19 яну.06 36 апр.07 28
окт.04 44 фев.06 25 май.07 14
ное.04 23 мар.06 32 юни.07 25
дек.04 16 апр.06 50 юли.07 18
яну.05 42 май.06 51 сеп.07 34
фев.05 52 юни.06 85 окт.07 20
мар.05 35 юли.06 19 ное.07 28
апр.05 30 авг.06 14 дек.07 10

194
 Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
май.05 51

членство
100
80
60
40
20
0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.4. Графично представяне на честотата за използване на лексемата членство

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата членство са както следва:
 Брой употреби = 1742;
 Средна стойност = 37.87;
 Мода = 28;
 Медиана = 31;
 Минимална стойност = 8;
 Максимална стойност = 95;
 Вариационен размах = 87.
Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец
ноември 2005 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/56 *** Заседание от: 02/11/2005
На основание чл. 94 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
предлагаме да се проведе изслушване на министър-председателя относно Доклада на
Европейската комисия от 25 октомври 2005 г. за степента на подготвеност на България и
Румъния за членството в Европейския съюз и приложеното към него Комюнике на комисията.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/56 *** Заседание от: 02/11/2005
Може би поради това, че не се обърна достатъчно внимание на изложеното от Парламентарната
група на ОДС с оглед изключително важния приоритет, а именно приемането на България в
Европейския съюз от 1 януари 2007 г. и заплахата да бъде отложено това членство, предлагам да
бъде прегласувано предложението за изслушване на министър-председателя с оглед
забележките, направени от Европейската комисия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/57 *** Заседание от: 03/11/2005
Във вчерашните срещи той зае една определено позитивна, насърчителна позиция по отношение
на членството на България в Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/57 *** Заседание от: 03/11/2005
Става дума за момент, в който България и Румъния навлизат в последния етап на процеса на
пълноправно членство в Европейския съюз – членство, с което ще завърши процесът на петото
разширяване на Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/57 *** Заседание от: 03/11/2005

195
 От онова, което имахме възможност да споделим, съм уверен, че и Вие като президент на
Европейския парламент ще държите процеса в онази политическа перспектива, която да ни
доведе до общата цел – членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
В Комисията по евроинтеграция в парламента пет министерства обявяват, че средствата в
бюджета им не достигат за ефективно членство. Забележителна е и констатацията на тази
комисия, че в доклада по Закона за държавния бюджет няма отделен раздел за финансовото
осигуряване на неотложните ангажименти по присъединяването на страната ни към Европейския
съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
За съжаление, бюджетът, който днес ни се представя от социалистическото правителство,
показва, че липсва смелост, липсва кураж да се правят реформи в съвсем други условия – в
условията на стабилна финансово-икономически България, на България, която е член на НАТО и
е на прага на членството си в Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/64 *** Заседание от: 17/11/2005
Бюджет 2006 вероятно ще отбележи един край и едно начало, които ще имат решаващо влияние
върху нашето социално-икономическо развитие – край на рестриктивното попечителство от
страна на Международния валутен фонд и начало на нашето членство в Европейския съюз.
Разделяйки се с Международния валутен фонд, образно казано, българската икономика захвърля
патериците.

Езикова интерпретация. Анализът на употребите показва, че лексемата членство

присъства в устойчивото словосъчетание членство на България в Европейския съюз. Тъй
като процесът на приемане се отнася и до Румъния, този израз бива допълнен. В
изследвания период се поставя въпросът за пълноправно членство, ефективно
членство, наред със заплахата от отлагане на членството. По това време България е
вече член на НАТО. На фона на кризисното състояние в България членството се
оказва единствената реална възможност за изход от кризата като политическо
предложение и като предложение за обществена надежда и перспектива, около която
може да има консолидиране на обществения интерес, срв. нашето членство: ...
политическа перспектива, която да ни доведе до общата цел – членство на България
в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.; ... край на рестриктивното попечителство от
страна на Международния валутен фонд и начало на нашето членство в Европейския
съюз. Разделяйки се с Международния валутен фонд, образно казано, българската
икономика захвърля патериците. С други думи, контекстите с лексема членство
кореспондират с разбирането на кризата като възможност.

5.4.2. Приемане

В съставителен аспект контекстите, които съдържат лексемата приемане, са

чувствително повече. Статистическите данни от изследвания масив показват, че е
употребена 4324 пъти. В таблица 5.5 е представена честотата по месеци, а на фиг. 5.5
честотата на употреба е показана графично. Но и тук очертана тенденция е към
намаляване.

196
 Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на
лексемата приемане са както следва:
 Брой употреби = 4324;
 Средна стойност = 94;
 Мода = 102;
 Медиана = 95.5;
 Минимална стойност = 1;
 Максимална стойност = 160;
 Вариационен размах = 159.

Таблица 5.5. Честота на използване на лексемата приемане

Мес.
Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
Год.
яну.04 80 юни.05 1 сеп.06 87
фев.04 95 юли.05 75 окт.06 58
мар.04 105 авг.05 110 ное.06 139
апр.04 114 сеп.05 102 дек.06 80
май.04 71 окт.05 86 яну.07 77
юни.04 122 ное.05 108 фев.07 79
юли.04 82 дек.05 93 мар.07 110
сеп.04 138 яну.06 78 апр.07 76
окт.04 98 фев.06 116 май.07 77
ное.04 83 мар.06 104 юни.07 91
дек.04 108 апр.06 103 юли.07 102
яну.05 56 май.06 102 сеп.07 46
фев.05 95 юни.06 125 окт.07 101
мар.05 138 юли.06 96 ное.07 123
апр.05 160 авг.06 133 дек.07 48
май.05 53

приемане
200

150

100

50

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.5. Графично представяне на честотата за използване на лексемата приемане

197
 Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец март
2005 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/796 *** Заседание от: 01/03/2005
Още през миналата година с Постановление на Министерския съвет № 153 от 05.06.2004 г.
относно приемане на електронни документи, подписани с универсален електронен подпис от
държавни органи, в чл. 1 е постановено, че от 1 януари 2005 г. не може да се отказва приемане на
електронни документи, подписани с универсален електронен подпис ... Движението за права и
свободи ще подкрепи предложения проект за решение за приемане на Национална стратегия и
план за действие за въвеждане на информационните и комуникационните технологии в
българските училища...
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/796 *** Заседание от: 01/03/2005
Тогава, когато сме приемали стратегии за приватизация на едни или други структуроопределящи
дружества, то е било въз основа на закон, който повелява приемането на тази стратегия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/810 *** Заседание от: 02/03/2005
Тя включва и приемането на въоръжение на образци техника – военна и специална, каквато имат
армиите от страните на НАТО.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/810 *** Заседание от: 02/03/2005
Когато разглеждаме темата за модернизацията и когато ни се дава проект за решение за
Временна анкетна комисия за планирането проектите и модернизацията на Въоръжените сили на
Република България, трябва всички да сме си направили много добре сметката и анализа във
времето, че от включването на България в “Партньорство за мир”, последващото действие по
плана за действие за членство в НАТО и след самото ни приемане в алианса, всички усилия в
съвместните ни дейности с партньорите бяха насочени към по-нататъшното изграждане на
Въоръжените сили и тяхната оперативна съвместимост с новите ни партньори.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/810 *** Заседание от: 02/03/2005
Смятам, че точно тази посока е по-правилната, именно така се развива и последващото решение
на Народното събрание, и коментарите по приемането на единадесетте проекта.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1021 *** Заседание от: 09/03/2005
По този начин се облекчава и подборът на останалите, а за приемането на кадрови войници
отпада необходимостта преди това да са изслужили наборна служба.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1099 *** Заседание от: 10/03/2005
Сега действащият Закон за лекарствата и аптеките в хуманната медицина е хармонизиран с
основните актове на европейското право в тази област. Предложените промени са обусловени
най-вече от развитието на acquis communautaire и приемането на нови актове на европейско
равнище, които следва да бъдат въведени и в националното законодателство.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1251 *** Заседание от: 11/03/2005
Аз призовавам, уважаеми господин председател, така както преди една година – на 16 април
2004 г., тук се прие единодушно за първи път Обръщение към българския народ във връзка със
125-ата годишнина от приемането на Търновската конституция, нека със същата воля, същото
вътрешно убеждение, забравили тесни и вътрешнопартийни пристрастия, единодушно да
приемем тази декларация.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1251 *** Заседание от: 11/03/2005
Сред значимите политически успехи на Новото време бих поставил особен акцент върху
договорените при приемането на държавния бюджет допълнителни 135 млн. лв. за българското
образование.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1848 *** Заседание от: 22/03/2005
Именно с тази цел, за да не се получи такава неравнопоставеност между работещите при едни и
същи условия, дори на едно и също място, направих своето предложение за промяна на § 4, ал. 3,
с други думи да се увеличи срокът от 31 декември 2004 г. до 31 декември 2006 г. Това е датата на
приемането ни – на 1 януари ще бъдем приети в Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1848 *** Заседание от: 22/03/2005
Тази част на закона ще се прилага след приемането на Република България за държава-членка на
Европейския съюз.
Езикова интерпретация. Анализът на употребата на лексемата показва, че
контекстите се отнасят до „три вида приемане” в политическото говорене: 1) свързани с
конкретно пряко действие ‘взимане’, напр. приемане на електронни документи, 2)

198
одобряване, утвърждаване на конкретни документи (стратегии, планове за действие, закони)
– приемането на единадесетте проекта, и на 3) включване в обществена конфигурация
(членство) – приемане в алианса, Тази част на закона ще се прилага след приемането на
Република България за държава-членка на Европейския съюз. Среща се и в
терминологична употреба, срв. приемане на въоръжение в смисъл на ‘превъоръжаване’.
Многозначността на лексемата обяснява честотата на употребата. В интересуващите ни
контексти, ако съдим по ораторските послания, усилието на народните представители е
насочено към хармонизирането на българското законодателство в процеса на
присъединяване.

5.4.3. Присъединяване

Статистически данни. В изследвания масив лексемата присъединяване е

употребена 1727 пъти. В таблица 5.6 е показана честотата по месеци. Фиг. 5.6
илюстрира графично тази честота в видима тенденция към намаляване. Донякъде тази
тенденция е малко очаквана, защото се проявява в период, когато подготовката за
членство се очаква да е засилена.

Таблица 5.6. Честота на използване на лексемата присъединяване

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 30 юни.05 7 сеп.06 50
фев.04 37 юли.05 31 окт.06 35
мар.04 45 авг.05 35 ное.06 40
апр.04 46 сеп.05 47 дек.06 41
май.04 16 окт.05 31 яну.07 49
юни.04 49 ное.05 60 фев.07 17
юли.04 48 дек.05 54 мар.07 45
сеп.04 56 яну.06 37 апр.07 17
окт.04 33 фев.06 48 май.07 36
ное.04 24 мар.06 32 юни.07 19
дек.04 18 апр.06 38 юли.07 13
яну.05 42 май.06 46 сеп.07 6
фев.05 38 юни.06 105 окт.07 9
мар.05 46 юли.06 33 ное.07 27
апр.05 74 авг.06 60 дек.07 2
май.05 55

199
 присъединяване
150

100

50

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.6. Графично представяне на честотата за използване на лексемата

присъединяване

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата присъединяване са както следва:
 Брой употреби = 1727;
 Средна стойност = 37.54;
 Мода = 46;
 Медиана = 37.5;
 Минимална стойност = 2;
 Максимална стойност = 105;
 Вариационен размах = 103.

Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец юни

2006 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/147 *** Заседание от: 01/06/2006
На следващо място, следващата цел е да се осъществи съобразяване на текстовете на Кодекса за
социално осигуряване с членове 43 и 49 от Договора за присъединяване на Република България
към Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/148 *** Заседание от: 02/06/2006
Съгласно изискванията на Европейския съюз към датата на присъединяването България трябва
да е предоставила пред Европейската комисия списък на българските места, които да бъдат
включени в европейската мрежа от защитените зони на “Натура 2000”.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/148 *** Заседание от: 02/06/2006
Това изискване е въведено от Закона за биологичното разнообразие и ще започне да се прилага
като самостоятелна оценка извън процедурите по ОВОС и екологична оценка от датата на
присъединяване.
По втория въпрос Ви уведомявам за следното: такива мерки са предвидени в § 72 на Закона за
биологичното разнообразие, според който от датата на присъединяване компетентният орган по
околната среда може да изисква в рамките на ОВОС или екологична оценка да се извърши и
оценка на степента на въздействие върху предмета и целите на съответната потенциално
защитена зона от “Натура 2000”.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/149 *** Заседание от: 07/06/2006
Убедена съм, че с предложената промяна на българската образователна структура ще се
отговори на тази необходимост и ще се осигури възможност за успешна реализация на младите
българи. И не само за успешната им реализация, но и за тяхната пълноправна интеграция след
присъединяването на нашата държава към Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/149 *** Заседание от: 07/06/2006
Конкретните промени целят корекции в установения ред и правилата за присъединяване на
потребителите към абонатните станции, реда за сключване на договорите, дяловото

200
 разпределение на топлинната енергия, отчетността, събираемостта и санкциите за некоректните
абонати.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/149 *** Заседание от: 07/06/2006
Госпожа Манолова обърна внимание на известни неточности, дисбаланси и припокриване в
някои дефиниции в законопроекта и по-точно за “Електропреносна мрежа” и
“Електроразпределително предприятие”, отражението върху либерализацията на прякото
присъединяване към преносната мрежа на потребители на средно и ниско напрежение.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/149 *** Заседание от: 07/06/2006
ІІ. С предлагания законопроект се постига изпълнение на изискванията, поставени пред България
в Редовния доклад на Европейската комисия за 2005 г. и в Мониторинговия доклад на
Европейската комисия от м. май 2006 г., където се обръща внимание на необходимостта от
полагане на “допълнителни усилия за отваряне на електрическия и газов пазар преди
присъединяването на България към Европейския съюз”.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/149 *** Заседание от: 07/06/2006
В законопроекта има и проблемни моменти. Ще се спра на § 61, който въвежда нова ал. 8 в чл.
117 и който третира проблема с прякото присъединяване. По начина, по който той е разписан в
законопроекта, би създал проблеми при евентуално бъдещо присъединяване към
енергоразпределителните дружества и би застопорил крайните потребители в тяхното
присъединяване към НЕК. Но това е едната гледна точка според НЕК и Енергийното
министерство. Склонна съм да се съглася с техните аргументи. Би следвало, ако
електроразпределителните дружества претендират за пряко присъединяване, най-малкото да
вложат необходимите средства за изкупуване на съответните станции и електрически мрежи.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/158 *** Заседание от: 21/06/2006
Законопроектът допринася за присъединяването на България към Европейския съюз наред със
зачитане на придобитото в други държави членки образование и професионална квалификация.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/164 *** Заседание от: 28/06/2006
Посочено бе, че концепцията е изиграла своята положителна роля в периода на
присъединяването на страната към колективните системи за евро-атлантическа и европейска
сигурност, но не отчита факта, че България вече е част от семейството на водещите държави в
Европа и в света и заедно с тях като съюзническа държава поема нови отговорности за мира,
сигурността и развитието в района на Балканите, в Европа и в света като цяло.
Езикова интерпретация. Лексемата присъединяване се среща в контексти, които се
отнасят към хармонизирането на различни фрагменти от законодателството: екология,
социална политика и пр. Най-често се среща в името Договор за присъединяване на
Република България към Европейския съюз. Наред с това се открива в едно
словосъчетание – от/към/ датата на присъединяването, което е много близко до
хрононимията. Все още обаче присъединяването не се е онимизирало напълно и не се
изписва с главна буква, но контекстите показват, че е налице такъв процес, срв. за
тяхната пълноправна интеграция след присъединяването на нашата държава към
Европейския съюз. Тенденцията към намаляване на употребите вероятно е спряла този
процес. В част от контекстите употребата на лексемата излиза извън интересуващите
ни смисли предвид заявената тема, тъй като парламентаристите коментират конкретни
„включвания” – на абонати към абонатни станции, към преносни мрежи (по тема,
свързана с правилата на НЕК). Присъединяването към Европейския съюз е сякаш
застинало.

201
 5.4.4. Преговори

Статистически данни. В изследвания масив лексемата преговори е употребена

1853 пъти: в таблица 5.7 е изведена честотата по месеци, а на фиг. 5.7 честотата на
употреба е показана графично. И тук се отбелязва тенденция към намаляване.

Таблица 5.7. Честота на използване на лексемата преговори

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 48 юни.05 1 сеп.06 20
фев.04 74 юли.05 31 окт.06 6
мар.04 23 авг.05 24 ное.06 34
апр.04 73 сеп.05 13 дек.06 41
май.04 43 окт.05 22 яну.07 39
юни.04 148 ное.05 33 фев.07 58
юли.04 78 дек.05 18 мар.07 42
сеп.04 75 яну.06 13 апр.07 4
окт.04 36 фев.06 57 май.07 36
ное.04 41 мар.06 22 юни.07 14
дек.04 66 апр.06 63 юли.07 6
яну.05 26 май.06 69 сеп.07 25
фев.05 59 юни.06 124 окт.07 49
мар.05 42 юли.06 20 ное.07 13
апр.05 50 авг.06 12 дек.07 18
май.05 44

преговори
200

150

100

50

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.7. Графично представяне на честотата за използване на лексемата преговори

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата присъединяване са както следва:
 Брой употреби = 1853;
 Средна стойност = 40.2826;
 Мода = 13;
202
  Медиана = 36;
 Минимална стойност = 1;
 Максимална стойност = 148;
 Вариационен размах = 147.
Както се вижда от графиката, максималната стойност е измерена през месец юни
2004 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/828 *** Заседание от: 03/06/2004
Имам предвид неговата важност за приключване на преговорите по все още отворените глави.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/828 *** Заседание от: 03/06/2004
Приемането на Закон за изменение и допълнение на Закона за паметниците на културата и
музеите (ЗПКМ) е в изпълнение на ангажимент, поет от Република България по предварително
затворените глави № 1 “Свободно движение на стоки” и № 25 “Митнически съюз” от
преговорите за присъединяване на Република България към ЕС.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849 *** Заседание от: 04/06/2004
За плюсовете във връзка с приемането ни в НАТО и с преговорите с Европейския съюз, както и
по отделни частни въпроси, имащи положителен ефект, той отговаря.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849 *** Заседание от: 04/06/2004
Във връзка с поставения въпрос бих иска да Ви информирам, че Глава ХХIХ “Финансови и
бюджетни въпроси” е отворена за преговори на 28 ноември 2001 г. и предстои затварянето й
преди средата на 2004 г. предвид особено на решението вчера на Корепер тя да бъде затворена.
Преговорите по тази глава са особено фокусирани върху системата за собствените ресурси, т.е.
вноската на България в бюджета на Европейския съюз и необходимия за нейното прилагане
административен капацитет.
По този начин искам да кажа, че преговорите по Глава ХХIХ не са свързани с уточняване на
параметри по националния бюджет.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849 *** Заседание от: 04/06/2004
Продължителността на този преходен период и процентът на намаление или възстановяване са
обект на договаряне в зависимост от резултатите от преговорите по други глави.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1051 *** Заседание от: 09/06/2004
На практика преговорите се водят вероятно телефонно или с някакви делегации, но онова, което
се договаря, остава затворено вътре между преговарящите, то не става достояние на народните
представители.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1051 *** Заседание от: 09/06/2004
Разбира се, аргументите, че трябва да приключим преговорите сега, преди новите страни да
участват в съответните европейски комисии, са основателни. Аз споделям вашата тревога, че
тогава може много по-тежко да се водят преговорите, но авансовото вземане на мерки, които
ограничават възможностите на българската икономика, е не по-малко лошо от това.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1645 *** Заседание от: 17/06/2004
Ето защо ние приветстваме приключването на преговорите за присъединяване на България към
Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1645 *** Заседание от: 17/06/2004
След като приключихме преговорите, на България й остава да измине втората, значително по-
трудна част от своя път.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1988 *** Заседание от: 25/06/2004
В процеса на преговорите информация за текущото състояние, поетите ангажименти и
достигнатите договорености се предоставяше и разпространяваше от министерствата и
ведомствата, отговорни за преговорите по съответните глави... Днес, след окончателното
приключване на преговорите, смятаме, че необходимостта от информиране на всеки отделен
гражданин по въпроси на Европейския съюз е все така голяма. И нашето общество се нуждае
именно от една пояснителна кампания, за да бъдем добре подготвени за 2007 г.
Езикова интерпретация. Фразата присъства в устойчиво словосъчетание
преговори за присъединяване (на Република България към ЕС) и негови варианти:
преговори с Европейския съюз. Като цяло лексемата се включва в шаблонни изрази

203
приключване на преговорите по все още отворените глави; отворени глави, затворени
глави. Може да се направи извод, че наред със синхронизиране на законодателството
протича паралелен процес на синхронизиране с брюкселския език. Ораторите
постепенно овладяват този тип говорене. Така може да се обясни присъствието на
лексемата в практически устойчиви фрази, в шаблони с леки словоредни вариации.

5.5. КОНТЕКСТИ СЪС СЪСТАВКА ЕВРОП***:

ЕВРОПА, ЕВРОПЕЙСКИ СЪЮЗ, ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ

Доколкото темата на изследването е свързана с дебати около присъединяването на

страната ни към европейската общност, следва да се включи и анализ на контекстите със
съставка европ***. Изборът се конкретизира върху три имена – Европа, Европейски съюз,
европейска общност, като допускаме, че фреквентността им ще посочи дали е ясно
артикулирано това общностно пространство в парламентарните дебати.

5.5.1. Европа

Статистически данни. В изследвания масив името Европа е употребена 3568

пъти, което съпоставително показва по-висока степен на присъствие в контексти. В
таблица 5.8 е конкретизирана честотата по месеци, а на фиг. 5.8 графично се
илюстрира, че се отчита много слабо намаляване като тенденция в употребата. На
практика може да се каже, че употребите на името Европа е относително стабилно,
въпреки че се отбелязват както пикове, така също и спадове, но без крайности (крайни
скокове надолу или нагоре).

Таблица 5.8. Честота на използване на лексемата Европа

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 54 юни.05 8 сеп.06 46
фев.04 54 юли.05 49 окт.06 58
мар.04 96 авг.05 48 ное.06 149
апр.04 70 сеп.05 61 дек.06 89
май.04 58 окт.05 83 яну.07 114
юни.04 101 ное.05 113 фев.07 98
юли.04 94 дек.05 64 мар.07 79
сеп.04 111 яну.06 47 апр.07 83
окт.04 74 фев.06 106 май.07 68
ное.04 124 мар.06 71 юни.07 65
дек.04 65 апр.06 72 юли.07 66
яну.05 47 май.06 79 сеп.07 38
фев.05 111 юни.06 96 окт.07 75

204
 Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
мар.05 85 юли.06 73 ное.07 52
апр.05 95 авг.06 107 дек.07 68
май.05 104

Европа
200

150

100

50

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.8. Графично представяне на честотата за използване на лексемата Европа

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата Европа са както следва:
 Брой употреби = 3568;
 Средна стойност = 77.56;
 Мода = 54;
 Медиана = 73.5;
 Минимална стойност = 8;
 Максимална стойност = 149;
 Вариационен размах = 141.
Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец юни
2004 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/813 *** Заседание от: 02/06/2004
Какво, да се връщаме назад във времето, след като сме тръгнали да гоним Европа?!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/828 *** Заседание от: 03/06/2004
Аз ви казах и на първо четене, че в момента България и Беларус са единствените държави в
Европа, където таксите са уредени по начин, който вие предлагате. Ако вие искате ние да стоим
в една и съща група с Беларус, аз смятам, че не това е стратегическата посока на Република
България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/828 *** Заседание от: 03/06/2004
Колкото и банално да звучат днес изрази като “Да влезем в Европа с културно-историческото си
наследство”, “Да пресечем изтичането на културни ценности от страната” и т.н., те са повече от
актуални в края на преговорния процес за членството на България в Европейския съюз.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849 *** Заседание от: 04/06/2004
Постъпило е питане от народния представител Лъчезар Тошев към Симеон Сакскобургготски –
министър-председател на Република България, господин Иво Атанасов, относно изпълнение на
решение на Народното събрание за Националната програма по декларацията и програмата за
обучение в демократично гражданство, основано на правата и отговорностите на гражданите,
прието от Комитета на министрите на Съвета на Европа.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849 *** Заседание от: 04/06/2004

205
 Там ние, България спокойно може да заеме своето място като един сериозен превозвач по реките
на Европа.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/849 *** Заседание от: 04/06/2004
Тези, на които можем да разчитаме за една сериозна интеграция на България в общата
транспортна схема, заемането ни на позиции като важен превозвач по водните пътища на
Европа.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1051 *** Заседание от: 09/06/2004
Законопроект за ратифициране на Протокола за изменение и допълнение на Основната
многостранна спогодба за международен транспорт за развитието на коридора Европа – Кавказ –
Азия.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1051 *** Заседание от: 09/06/2004
Наивно и доста детинско е обяснението, че Европейската комисия била разочарована от тези
нови страни-членки, които сега прие, бивши социалистически държави в по-голямата си част,
които били поели ангажимент, ама не го били изпълнили, поради което сега България трябва да
докаже, че две години и половина преди да стигне до вратата на Европа трябва да приеме тези
ограничения и да ги прилага реално в своето законодателство.
Българските предприемачи ще загубят и инициативата, ще загубят и възможностите да се
реализират в обединена Европа, а знаем, че целта за членство в Европейския съюз е една
единствена – да направим качеството на живот в България такова, каквото е в тези страни.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1106 *** Заседание от: 10/06/2004
Следователно, предложенията на комисията са за създаване на една ясна и стройна система,
съобразена с Европейската конвенция, съобразена с изискванията на Европа, една стройна
система не само за съхранение, но и за развитие на паметниците на културата.
Езикова интерпретация. Една част от контекстите се отнася до употреби като
имена на институции в европейската общност – напр. Съвет на Европа, до имена на
проекти – напр. Основната многостранна спогодба за международен транспорт за
развитието на коридора Европа – Кавказ – Азия, до прякото назоваване на континента –
напр. превозвач по водните пътища на Европа; сериозен превозвач по реките на
Европа; в момента България и Беларус са единствените държави в Европа. В
ораторските изказвания името Европа се превръща в синоним на Европейски съюз,
което е естествен метафоричен пренос - Да влезем в Европа с културно-историческото
си наследство...; предложенията на комисията са за създаване на една ясна и стройна
система, съобразена с Европейската конвенция, съобразена с изискванията на Европа.
Отчита се наличието на устойчивото обединена Европа, близко до шаблоните в
политическия език.
Известна образност, основана на употребата на механизмите на метафориката,
представлява перифразата на израза гоня Михаля в случая Какво, да се връщаме назад
във времето, след като сме тръгнали да гоним Европа?!

5.5.2. Европейски съюз

Включването на България (и Румъния) в проекта Европейски съюз предполага

наличие на висока честота на името. И наистина статистическите данни показват, че в
изследвания масив името Европейски съюз и негови словоформи са употребени 12729
пъти. В таблица 5.9 е показана честотата по месеци. Графичното представяне е

206
изобразено на фиг. 5.9: както се вижда, използват се предимно определените
(членувани) форми с естествени пикове и спадове, докато при неопределените форми
се отчита стабилност. Но тези различия са свързани преди всичко със синтактичната
позиция на името, от една страна, и със семантиката на единичност, която е заложена в
името Европейски съюз.

Таблица 5.9. Честота на използване на името Европейски съюз

Европейски Европейския Европейският Европейски/
Мес.Год.
съюз съюз съюз -я/ -ят съюз
яну.04 22 160 13 195
фев.04 26 208 9 243
мар.04 37 197 4 238
апр.04 23 172 3 198
май.04 27 190 4 221
юни.04 33 325 9 367
юли.04 39 286 15 340
сеп.04 33 231 8 272
окт.04 26 168 7 201
ное.04 34 219 15 268
дек.04 27 139 4 170
яну.05 18 204 14 236
фев.05 29 224 3 256
мар.05 40 254 13 307
апр.05 34 255 7 296
май.05 22 233 15 270
юни.05 3 29 3 35
юли.05 21 190 5 216
авг.05 28 219 7 254
сеп.05 32 323 11 366
окт.05 33 210 13 256
ное.05 32 355 13 400
дек.05 30 194 5 229
яну.06 22 231 8 261
фев.06 26 286 35 347
мар.06 29 247 11 287
апр.06 30 256 9 295
май.06 20 215 6 241
юни.06 31 479 16 526
юли.06 27 217 8 252
авг.06 33 305 10 348
сеп.06 23 331 12 366
окт.06 22 237 7 266
ное.06 39 382 16 437

207
 Европейски Европейския Европейският Европейски/
Мес.Год.
съюз съюз съюз -я/ -ят съюз
дек.06 29 350 14 393
яну.07 22 282 13 317
фев.07 30 385 10 425
мар.07 34 351 9 394
апр.07 19 166 9 194
май.07 25 228 6 259
юни.07 32 185 1 218
юли.07 29 221 4 254
сеп.07 18 118 7 143
окт.07 27 200 9 236
ное.07 30 239 3 272
дек.07 28 132 4 164

Европейски/-я/-ят съюз
600

500

400

300

200

100

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Европейски съюз Европейския съюз Европейският съюз Европейски/-я/-ят съюз

Фиг. 5.9. Графично представяне на честотата за използване на името

Европейски съюз

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на името

Европейски съюз и неговите словоформи са дадени в табл. 5.10.

Таблица 5.10. Статистическите характеристики

на името Европейски съюз и неговите производни
Статистически Европейски Европейския Европейският Европейски/
характеристики съюз съюз съюз -я/ -ят съюз
Брой употреби 1274 11028 427 12729
Средна стойност 27.7 239.7 9.3 276.7
Мода 22 190 9 272
Медиана 28.5 226 9 260
Минимална
стойност 3 29 1 35

208
 Статистически Европейски Европейския Европейският Европейски/
характеристики съюз съюз съюз -я/ -ят съюз
Максимална
стойност 40 479 35 526
Вариационен
размах 37 450 34 491

Както се вижда от графиката, максималната стойност е измерена през месец юни

2006 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/152 *** Заседание от: 14/06/2006
Не само Европейският съюз, но най-вече Република България е заинтересована да влезе с
достатъчно реформирани системи, за да може да издържи конкурентния натиск в условията на
реално членство и то по отношение на всички свои системи – от икономиката до образованието
и културата, ако щете.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/152 *** Заседание от: 14/06/2006
Какво европейско има в невероятния тормоз над 900 хил. шофьори със стари регистрационни
номера? Всички разбрахме, че Европейският съюз никога не е имал подобно изискване за
пререгистрация на номерата.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/152 *** Заседание от: 14/06/2006
На българския парламент не може да му диктува нито Европейският съюз, нито правителството
на страната какво и в какъв ред да го прави!
Уважаеми колеги, вие знаете, че в предишния парламент, когато се ратифицираше Договорът за
членството на България в Европейския съюз, аз бях единственият народен представител, който
гласува "против". Гласувах "против", не защото съм против членството на достойна България в
Европейския съюз, а защото там, в договора имаше един чл. 30, който казваше, че България се
задължава да закрие реакторите на АЕЦ "Козлодуй" – нещо, с което аз не съм съгласна и ще
продължавам своята битка.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/153 *** Заседание от: 15/06/2006
Европейският съюз ни притиска да премахнем тази съвсем незаконна и антиконституционна
клауза за предсрочно връщане на кредит, която говори за около 5%, толкова горе-долу е в
момента.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/154 *** Заседание от: 16/06/2006
Няма да повтарям тук, че Европейският съюз никога не е поставял никакви условия за тази
пререгистрация, както някои министри се опитаха да излъжат. В повечето страни от Евросъюза –
Франция, Германия, Гърция, Белгия, се движат коли със стари номера.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/158 *** Заседание от: 21/06/2006
От тях най-малко 20% ще бъдат изискуеми, което няма да плаща Европейският съюз, а ще плаща
републиканският бюджет.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/163 *** Заседание от: 23/06/2006
Защото ако министър-председателят има ролята за политическа стабилност, Вие имате
истинската роля за интеграцията на България в Европейския съюз и интеграцията на
Европейския съюз в България.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/164 *** Заседание от: 28/06/2006
Трето, в последно време Европейският съюз демонстрира благоприятно отношение за запазване
на III и IV блок на АЕЦ “Козлодуй”.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/164 *** Заседание от: 28/06/2006
Към днешния момент Европейският съюз е узрял за нова, по-прагматична позиция по отношение
на АЕЦ “Козлодуй”.”
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/164 *** Заседание от: 28/06/2006
Ще дам един конкретен пример – на един въпрос, който Европейският съюз, НАТО и много
международни форуми в момента поставят в първите позиции на своя дневен ред, е енергийната
сигурност, този доклад отделя точно седем реда на стр. 21.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/165 *** Заседание от: 29/06/2006
„Европейският съюз ще продължи активно и последователно да формира обща външна
политика и политика на сигурност.”
Доста, бих казал, неточна оценка. Европейският съюз нито води активна, нито пък
последователна външна политика. Защото, ако той водеше такава външна политика, във всички
случаи европейските държави нямаше да участват, тези, които участват във войната в Ирак, и

209
 във всички случаи Европейският съюз не би позволил разкриването на нови военни бази на
европейския континент.
Езикова интерпретация. Прави впечатление, че името Европейски съюз се схваща
като недискретна цялост, като единство: Европейският съюз ще продължи активно и
последователно да формира обща външна политика и политика на сигурност. Това
единство обаче се позиционира като противостоящо на държавата България – явно и неявно:
Гласувах "против", не защото съм против членството на достойна България в
Европейския съюз; Европейският съюз ни притиска да премахнем тази съвсем
незаконна и антиконституционна клауза за предсрочно връщане на кредит. Налице са
контексти, в които тези две същини се опитват да се синхронизират: Не само Европейският
съюз, но най-вече Република България е заинтересована да влезе с достатъчно
реформирани системи; Европейският съюз никога не е имал подобно изискване за
пререгистрация на номерата. че Европейският съюз никога не е поставял никакви
условия за тази пререгистрация, както някои министри се опитаха да излъжат;
имате истинската роля за интеграцията на България в Европейския съюз и
интеграцията на Европейския съюз в България. Обобщено, отношенията между
страната и Европейския съюз се представят като динамични процеси в ясни правила.

5.5.3. Европейска общност

Статистически данни. В изследвания масив назоваването Европейска общност е

употребена 26 пъти, тоест употребява се много рядко. В таблица 5.11 е показана
честотата по месеци, а на фиг. 5.10 честотата на употреба е показана графично.

210
Таблица 5.11. Честота на използване на името Европейска общност

европейска европейската европейска/

Мес.Год.
общност общност -та общност
яну.04 0 2 2
фев.04 0 0 0
мар.04 0 3 3
апр.04 0 0 0
май.04 0 0 0
юни.04 0 0 0
юли.04 0 2 2
сеп.04 0 1 1
окт.04 0 1 1
ное.04 0 0 0
дек.04 0 2 2
яну.05 0 1 1
фев.05 0 0 0
мар.05 0 0 0
апр.05 0 0 0
май.05 0 0 0
юни.05 0 0 0
юли.05 0 0 0
авг.05 0 0 0
сеп.05 0 2 2
окт.05 0 0 0
ное.05 0 0 0
дек.05 0 0 0
яну.06 0 0 0
фев.06 0 0 0
мар.06 0 1 1
апр.06 0 1 1
май.06 0 0 0
юни.06 0 1 1
юли.06 0 0 0
авг.06 0 0 0
сеп.06 0 0 0
окт.06 1 2 3
ное.06 0 0 0
дек.06 0 0 0
яну.07 0 0 0
фев.07 0 0 0
мар.07 0 0 0
апр.07 1 0 1
май.07 0 0 0
юни.07 0 0 0
юли.07 0 5 5

211
 европейска европейската европейска/
Мес.Год.
общност общност -та общност
сеп.07 0 0 0
окт.07 0 0 0
ное.07 0 0 0
дек.07 0 0 0

Европейска общност + Европейската общност

6
5
4
3
2
1
0
юни.03
-1 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Европейска/-та общност

Фиг. 5.10. Графично представяне на честотата за използване на името Европейска

общност

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

Европейска общност и Европейската общност са показани в табл. 5.12.

Таблица 5.12. Статистическите характеристики имената

Европейска общност и Европейската общност и техните производни
Статистически Европейска Европейската Европейска/
характеристики общност общност -та общност
Брой употреби 2 24 26
Средна стойност 0.044 0.52 0.56
Мода 0 0 0
Медиана 0 0 0
Минимална стойност 0 0 0
Максимална стойност 1 5 5
Вариационен размах 1 5 5

Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец юли

2007 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/324 *** Заседание от: 19/07/2007
Директивата прави изменение на Директива 92/43 на Съвета на европейската общност за
опазване на природните хабитати и дивата флора и фауна и Директива 79/409 на Съвета на
европейската общност за опазване на дивите птици.

212
 Директивата изменя приложенията на директивите за птиците и хабитатите по отношение на
опазването на редица видове от дивата флора и фауна във връзка с присъединяването на
Република България и Румъния в Европейската общност.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/324 *** Заседание от: 19/07/2007
Директивата прави изменение и на Директива 92/43 на Съвета на европейската общност за
опазване на природните хабитати и дивата фауна и флора и Директива 79/409 на Съвета на
европейската общност за опазване на дивите птици.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/35 *** Заседание от: 21/09/2005
Молбата за предоставяне на правна помощ и документите, доказващи, че лицето отговаря на
изискванията за предоставяне на правна помощ, подадени до Министерството на правосъдието,
се превеждат на български език или на друг официален език на институциите на европейската
общност, който Република България е посочила като приемлив пред Европейската комисия.
** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/35 *** Заседание от: 21/09/2005
Документите по ал. 1 се превеждат на официалния език или на един от официалните езици на
другата държава-членка на Европейския съюз или на друг официален език на институциите на
европейската общност, който държавата е посочила като приемлив пред Европейската комисия.
Езикова интерпретация. Контекстите разкриват употреби като компонент от
институционално име - Съвет на европейската общност за опазване на дивите птици,
и на синонимно описателно назоваване на Европейския съюз - на институциите на
европейската общност: във връзка с присъединяването на Република България и
Румъния в Европейската общност.

Прегледът на употребите със съставка европ*** разкрива, че ораторите

привикват към стандарта на говорене в Евросъюза. Употребите реферират към
институционални имена, рядко описателно синонимни названия. Същественото е, че
Европейският съюз се схваща като недискретна цялост в езиковото съзнание. Общата
тенденция към намаляване на употребите също е неочакван резултат, който може би
говори за застиналост в обществената динамика.

5.6. ОЦЕНКА НА ПРОЦЕСА НА ПРИЕМАНЕ

В ПАРЛАМЕНТАРНИТЕ ИЗКАЗВАНИЯ

Беше отбелязано, че в ораторските изказвания се конструира противопоставяне

между страната ни и Европейския съюз, което е съпроводено с взаимни усилия за
синхронизиране и хармонизиране на различията. В този контекст намирам, че е
интересно да се проследи дали политиците оценяват процеса на приемане и съответно –
как го оценяват. За целта бяха направени проби с две ключови думи – стремеж към...,
като очакването е присъства в контекста на процесите на присъединяване (напр.
нормалност, Европа). Втората дума е нормалност, тъй като – както анализът показа –
въпреки че не се експлицира прекалено, страната е в състояние на криза, и
членството/присъединяването предлага надежда за възстановяване на нормалността в
обществения, политическия, икономическия, културния живот. Картината, която изведе
статистическият анализ, се оказа малко по-различна от очакването.

213
 5.6.1. Стремеж към

В изследвания масив фразата стремеж към статистически присъства в 28

контекста. В таблица 5.13 е показана честотата по месеци. Фиг. 5.11 илюстрира
графично честотата на употреба. Няма достатъчно данни, които да позволят да се
посочи тенденция.

Таблица 5.13. Честота на използване на лексемата стремеж към

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 1 юни.05 0 сеп.06 1
фев.04 0 юли.05 0 окт.06 0
мар.04 0 авг.05 1 ное.06 3
апр.04 1 сеп.05 1 дек.06 0
май.04 0 окт.05 0 яну.07 1
юни.04 0 ное.05 0 фев.07 0
юли.04 1 дек.05 0 мар.07 0
сеп.04 1 яну.06 2 апр.07 0
окт.04 1 фев.06 1 май.07 0
ное.04 0 мар.06 0 юни.07 0
дек.04 1 апр.06 0 юли.07 0
яну.05 0 май.06 1 сеп.07 1
фев.05 1 юни.06 1 окт.07 1
мар.05 3 юли.06 1 ное.07 1
апр.05 2 авг.06 0 дек.07 0
май.05 0

стремеж към
3.5
3
2.5
2
1.5
1
0.5
0
юни.03
-0.5 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08

Фиг. 5.11. Графично представяне на честотата за използване

на лексемата стремеж към

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата стремеж към са както следва:

214
  Брой употреби = 28;
 Средна стойност = 0.61;
 Мода = 0;
 Медиана = 0;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 3;
 Вариационен размах = 3.
Както се вижда от графиката, максимални стойности са измерени през месеците
март 2005 г. и ноември 2006 г. Ето и няколко примера от заседанията през тези
месеци.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1252 *** Заседание от: 11/03/2005
Нещо повече, чрез последователната си политика на непримиримост към грешките и
безобразията в управлението и същевременно на конструктивен стремеж към постигане на
съгласие за решаване на проблемите Новото време се превърна в един от важните катализатори
на политическия диалог в Тридесет и деветото Народно събрание.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1934 *** Заседание от: 24/03/2005
Първата цел, както и в доклада беше посочено, това е стремеж към стабилизиране на правото на
собственост, като с разпоредбите, които се предвижда да бъдат изменени, се цели да се намали
значително делът на онези земеделски имоти, които имат неустановен собственик.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/224 *** Заседание от: 16/11/2006
Че е необходим непрекъснат стремеж към намаляване на държавната намеса в икономиката,
оттеглянето на държавата от несвойствени дейности, които да се извършват по-качествено и по-
ефективно от реалния сектор, което ще доведе до ограничаването на разходите за издръжка на
държавната администрация.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/230 *** Заседание от: 28/11/2006
Има застой и промяната на съотношението между работодателската и личната вноска – тя остава
65:35, вместо отново да виждаме стремеж към оптималния вариант – 50:50.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/230 *** Заседание от: 28/11/2006
Бюджетът на НЗОК е проект, в който не се вижда визия, очертаваща стремеж към подобряване
на здравното състояние на нацията.
Езикова интерпретация. Фразата всъщност се оказва клише от парламентарната
реторика, с което се декларира желание и намерение, срв. конструктивен стремеж
към постигане на съгласие за решаване на проблемите; стремеж към стабилизиране
на правото на собственост, непрекъснат стремеж към намаляване на държавната
намеса в икономиката, стремеж към оптималния вариант, стремеж към подобряване
на здравното състояние на нацията. Недостатъчното й присъствие в контексти не
позволява да се направят повече изводи.

5.6.2. Нормалност

В анализа допуснахме, че лексемата нормалност би следвало да присъства в

контекстите по темата за членството на България в Европейския съюз. Това очакване е
свързано с описаното състояние на криза в изследвания период и усилията към

215
присъединяване като надежда за обединение около конструктивна перспектива. Извадката
обаче показва, че ораторите на практика са изключили нормалността от изказванията си. За
нормалност или за стремеж към нормализиране на ситуацията в страната не се говори.
Това положение кореспондира с нищожната употреба на лексемата демагог. Статистически
данни извеждат, че лексемата се среща само в 9 контекста. В таблица 5.14 е показана
честотата по месеци. На фиг. 5.12 честотата на употреба е показана графично.

Таблица 5.14. Честота на използване на лексемата нормалност

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 0 юни.05 0 сеп.06 0
фев.04 0 юли.05 0 окт.06 0
мар.04 0 авг.05 0 ное.06 0
апр.04 0 сеп.05 0 дек.06 4
май.04 0 окт.05 0 яну.07 0
юни.04 0 ное.05 0 фев.07 0
юли.04 0 дек.05 0 мар.07 0
сеп.04 2 яну.06 0 апр.07 1
окт.04 0 фев.06 0 май.07 0
ное.04 0 мар.06 0 юни.07 0
дек.04 0 апр.06 0 юли.07 0
яну.05 0 май.06 0 сеп.07 0
фев.05 0 юни.06 1 окт.07 0
мар.05 0 юли.06 0 ное.07 0
апр.05 0 авг.06 0 дек.07 0
май.05 1

нормалност
5

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-1

Фиг. 5.12. Графично представяне на честотата за използване на лексемата

нормалност

216
 Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на
лексемата нормалност са както следва:
 Брой употреби = 9;
 Средна стойност = 0.19;
 Мода = 0;
 Медиана = 0;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 4;
 Вариационен размах = 4.

Както се вижда от графиката максималната стойност е измерена през месец

декември 2006 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/234 *** Заседание от: 06/12/2006
Част от нормалността в една държава е, освен да има яснота върху престъпните дела на
комунистическия режим, да има и достатъчен парламентарен контрол върху онова, което
тепърва трябва да бъде извършено, още повече че, както виждам сега, мнозинството се опитва да
прекара някои от доста мракобесните фигури на режима, колкото и малко да са те, под
прикритие и в настоящите специални служби.
Но ако наистина искаме да работим за нормалността на България, предлагам ви, докато желязото
е горещо, да го ковем!
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/234 *** Заседание от: 06/12/2006
Всъщност се прави опит за легитимиране на българската комунистическа държава като държава
на нормалността, а точно такава тя не е била! Легитимира се управлението на Българската
комунистическа партия като управление на нормалността, а точно такова то не е било
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/818 *** Заседание от: 02/09/2004
Ето как една анормалност се превръща в нормалност и как един пропуск става закономерност.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1717 *** Заседание от: 19/05/2005
Защото споменът е прекалено пресен, отпреди четири години, за една политическа линия на
тогавашната десница, която просто не признаваше никаква опозиция, абсолютно никакви права,
никаква нормалност на политически живот, никакъв плурализъм.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/165 *** Заседание от: 29/06/2006
Не бива да отричаме нормалността на дискусията, но аргументите, които включваме в нея, ми се
струва, че трябва да бъдат подбрани по-внимателно.

Езикова интерпретация. Контекстите, в които лексемата нормалност се среща, са

силно идеологизирани като антикомунистическа реторика. Според ораторите липсва
нормалност на държавата, нормалност на България, липса нормалност в политическия
живот, анормалното се е превърнало н нормално. Ораторското замлъкване по въпроса за
нормалността дори и в редките контексти на употреба подсказва не толкова липсата й в
езиковата картина, колкото подсказва за наличие на други реалности, които
парламентаристите не желаят дори да коментират. Това положение дава основание да се
мисли, че демагогията не само е рестартирала, но и трайно присъства в обществено-
политическия живот на страната.

217
 5.7. ДЕМОКРАЦИЯ, ТОТАЛИТАРИЗЪМ, КОМУНИЗЪМ

В ораторските послания бяха засечени употреби на лексемите демокрация,

тоталитаризъм, комунизъм в по-емоционални изказвания, които са актуални за
периода след 1989 г. Като компоненти от езиковата картина те се противопоставят по
линията добро (демокрация) : лошо (тоталитаризъм, комунизъм). Ето защо реших да
проверя дали те имат отношение към темата за присъединяването на България в
Европейския съюз.

5.7.1. Демокрация

Лексемата демокрация присъства в 895 контекста, което показва, че тя не е много

често употребима в парламентарните изказвания. Статистическите данни са
детайлизирани в таблица 5.15, а графичното изображение е представено чрез фиг. 5.13.

Таблица 5.15. Честота на използване на лексемата демокрация

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 9 юни.05 5 сеп.06 7
фев.04 21 юли.05 22 окт.06 9
мар.04 23 авг.05 29 ное.06 16
апр.04 18 сеп.05 6 дек.06 17
май.04 10 окт.05 15 яну.07 8
юни.04 13 ное.05 9 фев.07 37
юли.04 19 дек.05 4 мар.07 3
сеп.04 30 яну.06 8 апр.07 11
окт.04 16 фев.06 13 май.07 3
ное.04 36 мар.06 20 юни.07 4
дек.04 10 апр.06 14 юли.07 127
яну.05 12 май.06 12 сеп.07 6
фев.05 40 юни.06 6 окт.07 13
мар.05 20 юли.06 13 ное.07 55
апр.05 35 авг.06 32 дек.07 52
май.05 7

218
 демокрация
150

100

50

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-50

Фиг. 5.13. Графично представяне на честотата за използване на лексемата

демокрация

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата демокрация са както следва:
 Брой употреби = 895;
 Средна стойност = 19.46;
 Мода = 13;
 Медиана = 13;
 Минимална стойност = 3;
 Максимална стойност = 127;
 Вариационен размах = 124.
Графиката, като цяло, разкрива относителна стабилност, е измерена максимална
стойност през месец юли 2007 г. Ето и няколко примера от заседанията през този
месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/319 *** Заседание от: 05/07/2007
След обединението на Йемен през 1990 г. във вътрешен план Република Йемен се придържа към
принципите на пазарната икономика и демокрацията, а в международен план подкрепя усилията,
насочени срещу проявите на тероризъм.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/319 *** Заседание от: 05/07/2007
Тук не става въпрос за това коя партия губи и коя печели. Става въпрос дали демокрацията в
България печели от въвеждането на задължителен вот.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/319 *** Заседание от: 05/07/2007
Много е важно да се развива пряката демокрация. Който твърди, че не трябва да се избират
районни кметове, и че не трябва да се избират кметове на населени места със сто жители, просто
има проблем с пряката демокрация. Искаме властта да слезе колкото се може по-близо до
народа, за да може народът да участва в собственото си управление, и това е в интерес на
управлението.
Те не трябва да бъдат бутафорни районни кметове, за да можем да осъществим пряката
демокрация в пълна сила.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/319 *** Заседание от: 05/07/2007
Това е едно достояние на демокрацията, това е една възможност да се отрече априори всякаква
манипулация по места.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/319 *** Заседание от: 05/07/2007
В интерес на доброто управление, в интерес на добрата демокрация е тези хора да изберат онзи,
който ще ги управлява.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/319 *** Заседание от: 05/07/2007

219
 По никакъв начин госпожа Антонова също не можа да ме убеди, че ние правим много голяма
демокрация, пряка демокрация с това, че даваме възможност на населено място от 100 човека да
избират кмет.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/320 *** Заседание от: 06/07/2007
Първото, което искам да кажа относно идеята за задължително гласуване. Ако българският
парламент реши да приеме такова решение, за мен това ще означава, че българската политическа
демокрация във вида, в който се прие от 1991 г., се провали. И това ще кажем, дами и господа,
трябва да сме наясно. Ако го кажем, трябва да направим повече, а не само да въведем
задължително гласуване. Защото провалена политическа демокрация не се решава единствено и
само с това да задължим българските граждани да отиват и да избират толкова недолюбваните от
тях български политици. Първо трябва да погледнем себе си. Колко от нас изпълняват
задълженията си – тези, които са избрани, тези, които са депутати, тези, които са министри, и
тези, които са в другите нива на представителната демокрация?
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/320 *** Заседание от: 06/07/2007
Но казвам, че не може само с това, защото няма да произведе ефекта за оздравяване на
политическата демокрация.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/320 *** Заседание от: 06/07/2007
Къде остана, уважаеми дами и господа, онова прогресивно, поощряващо демокрацията и
участието разбиране за гласуването по Интернет?
Ние искаме да развиваме демокрацията или искаме чрез ограничения в законите да
раздалечаваме разстоянията, когато самият свят се е превърнал в едно глобално село, когато
няма нищо по-естествено от това да работиш целия ден в една община, а да се прибереш вечерта,
събота и неделя в друга община.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/320 *** Заседание от: 06/07/2007
Прозвучаха и тези, че българската политическа демокрация се е провалила. Страхувам се, че тези
идват от формации, които са се провалили. Не се е провалила българската политическа
демокрация, уважаема госпожо Михайлова. Пресилена е тази вест за нейната кончина, която вие
развивате от дълги години, а сега само претопляте и припомняте. Българската Конституция
доказа, че има капацитет за развитие на демокрацията. Ние в Четиридесетото Народно събрание
доказахме, че можем да развиваме Конституцията към повече демокрация и всъщност идеите за
децентрализация не са нищо повече от това.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/320 *** Заседание от: 06/07/2007
Ние от Коалиция за България ще подкрепим тези законопроекти, които дават повече демокрация,
защото, пак казвам, не забравяйте, че България е в Европейския съюз. Не само съюз финансов и
икономически на държави, а съюз на демокрация. Демокрация, която трябва да се развива.
Пак казвам, ние от Коалиция за България ще подкрепим всички решения, които дават повече
демокрация.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/320 *** Заседание от: 06/07/2007
Що се отнася до демокрацията, Вашите думи ми напомнят на една моя клиентка. Ние с Вас
бяхме адвокати, преди да станем депутати. През 1990 г., в зората на демокрацията, моята
клиентка дойде при мен и ми каза: “Защо ме гонят, че съм откраднала?! Нали сме демокрация?!”.
Демокрацията не е това. Вие много добре го знаете. Демокрацията е набор от правила, които
трябва да се спазват.
Езикова интерпретация. Лексемата демокрация присъства в устойчиво
словосъчетание пряка/представителна демокрация в контексти, свързани с избор на начина
на гласуване. Ораторите разбират явлението като нещо различно в българските условия,
срв. демокрацията в България, българска демокрация. Срещат се характеризаторите
политически, добър, голям: политическа демокрация, добра демокрация, голяма
демокрация. Не е ясно дали политическа демокрация е аналогично като семантика на израза
буржоазна демокрация, тоест изразът е свързан с наличие на групи от хора (прослойки,
класи и под.) като политици, буржоазия, пролетариат. (На специалистите е ясно, че има
скрито противоречие в израза народна демокрация). Определено езиковата интуиция
подсказва за съдържателна неестественост в изброените случаи. Наличието на добра

220
демокрация предполага и наличие на лоша, а наличието на голяма – предполага наличието
на малка демокрация. В ексцерпцията попада и един израз, който е близък до хрононим от
разговорността: в зората на демокрацията ‘в годините непосредствено след 1989 г.’. Но в
ораторските изказвания лексемата вече е изпразнена откъм съдържателност. Това положение
ми дава основание да предположа, че един от компонентите на демагогското изказване в
изследвания период е тъкмо употребата на лексемата демокрация, срв. и изразите достояние
на демокрацията, оздравяване на демокрацията. Открива се и определение за демокрация
като набор от правила, които трябва да се спазват. Контекстите ориентират, че това едва
ли се прави. Все пак, като общ извод може да се посочи, че няма яснота в разбирането на
думата демокрация в парламентарните изказвания.

5.7.2. Тоталитаризъм

Лексемата тоталитаризъм практически липсва в изказванията. Регистрирани са 12

случаи: в таблица 5.16 е показана честотата по месеци, а на фиг. 5.14 честотата на
употреба е показана графично. Недостатъчността на статистическите данни не
позволява да се направят изводи за тенденциите.

Таблица 5.16. Честота на използване на лексемата тоталитаризъм

Мес.Год. Брой Мес.Год Брой Мес.Год Брой
яну.04 0 юни.05 1 сеп.06 0
фев.04 0 юли.05 0 окт.06 1
мар.04 0 авг.05 0 ное.06 0
апр.04 0 сеп.05 1 дек.06 0
май.04 0 окт.05 0 яну.07 0
юни.04 0 ное.05 0 фев.07 0
юли.04 0 дек.05 1 мар.07 0
сеп.04 2 яну.06 0 апр.07 0
окт.04 0 фев.06 1 май.07 1
ное.04 0 мар.06 0 юни.07 0
дек.04 0 апр.06 0 юли.07 0
яну.05 1 май.06 0 сеп.07 0
фев.05 0 юни.06 0 окт.07 0
мар.05 0 юли.06 0 ное.07 0
апр.05 2 авг.06 0 дек.07 1
май.05 0

221
 тоталитаризъм
2.5
2
1.5
1
0.5
0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-0.5

Фиг. 5.14. Графично представяне на честотата за използване на лексемата

тоталитаризъм

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата тоталитаризъм са както следва:
 Брой употреби = 12;
 Средна стойност = 0.26;
 Мода = 0;
 Медиана = 0;
 Минимална стойност = 0;
 Максимална стойност = 2;
 Вариационен размах = 2.
Както се вижда от графиката, максимални стойности са измерени през месеците
септември 2004 г. и април 2005 г. Ето и няколко примера от заседанията през тези
месеци.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Знаем безспорно, че в Европа демократите – и левите, и десните – са осъдили всички форми и
прояви на тоталитаризъм.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Днес, когато България е пред прага на Европейския съюз и месеци след приемането й в НАТО,
се правят опити за героизиране на 9 септември 1944 г. Всичко това е в противоречие с
победилата кауза на българската демокрация. В Европа отдавна демократите - както отдясно,
така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на тоталитаризъм.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1996 *** Заседание от: 26/01/2005
По време на разискванията при първото изменение на Конституцията Парламентарната група на
Движението за права и свободи вече даде политическа оценка за ролята, която изигра новата
българска Конституция за провеждането на реформите в България по време на дългите години
на преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с пазарна икономика.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1783 *** Заседание от: 20/04/2005
Една дискусия, която 15 години след прехода от тоталитаризъм към демокрация всъщност се
основава на един твърд идеологически тоталитаризъм, който за мен е твърде необичайно да идва
от дясната страна на залата.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1646 *** Заседание от: 17/06/2005

222
 Ако изчезне тази граница ще се върнем към тоталитаризъм, ще се върнем към държава, каквато
никой от нас, надявам се, не би желал да вижда в своята родина.
Безспорен резултат от 9 септември 1944 г. са: включването на страната в съветския лагер,
подчиняването на съветската империя и поставянето й от губещата страна на желязната завеса;
премахването на демократичните институции, съхранени в немалка степен дори и по време на
войната и царския режим, унищожаване на парламентарната система и на всякакъв правов ред;
установяването на престъпна тоталитарна система във формата на комунизъм, задушаване на
свободата и унищожаване на свободната инициатива в България; физическо унищожение чрез
фарсови процеси и избиване без съд на близо 30 000 граждани и създаване на система от
комунистически лагери за изтезание и физическо ликвидиране на политически противници;
изкривяване на представите на поколения българи за света и за мястото на България в него чрез
постоянна комунистическа пропаганда от измама и дезинформация; системно насаждане на
партийност във всички сфери на живота, на фалшиво разбиране за държавността, като представя
комунистическия тоталитаризъм за алтернатива на сродните му фашизъм и националсоциализъм
и принизява идеите за демокрация, върховенство на закона и защита на човешките права; и
насаждане на етническа омраза чрез преследвания, опити за етническо прочистване и
насилствена асимилация на българските турци.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/75 *** Заседание от: 07/12/2005
Радвам се, че думите комунизъм, тоталитаризъм и фашизъм звучат като мръсни думи в тази зала.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/104 *** Заседание от: 22/02/2006
Не защото е по-напред в социално-икономическо отношение от тях, а защото успя да съхрани
мира през целия дълъг преход от тоталитаризъм към демокрация.
Езикова интерпретация. Контекстите на употреба на лексемата тоталитаризъм са
крайно идеологизирани, и те заклеймяват явлението. Сложен е знак на равенство както
между комунизъм, така също и между фашизъм.: тоталитаризъм, комунизъм, фашизъм са
явления от един ранг във виждането на ораторите, срв. мръсни думи в залата. Те са
натоварени с отрицателни конотации, докато демокрация в тези контексти носи смислите на
доброто. Преходът от тоталитаризъм към демократично гражданско общество с
пазарна икономика се оценява също като положително явление. Съответно смислите
на тоталитаризъм, комунизъм, фашизъм носят интенции за лошо.

5.7.3. Комунизъм

Според статистическите данни лексемата е употребена 170 пъти, тоест в пъти

повече спрямо тоталитаризъм. В таблица 5.17 е показана честотата по месеци, а на
фиг. 5.15 честотата на употреба е показана графично.

Таблица 5.17. Честота на използване на лексемата комунизъм

комунизъм,
Мес.Год. комунизъм комунизма комунизмът
/-ма, /-мът
яну.04 0 0 0 0
фев.04 0 2 0 2
мар.04 0 1 0 1
апр.04 0 1 0 1
май.04 0 0 0 0
юни.04 2 1 2 5
юли.04 0 1 0 1

223
 комунизъм,
Мес.Год. комунизъм комунизма комунизмът
/-ма, /-мът
сеп.04 4 9 3 16
окт.04 1 1 0 2
ное.04 1 6 2 9
дек.04 2 0 1 3
яну.05 0 1 0 1
фев.05 3 3 0 6
мар.05 0 0 0 0
апр.05 0 1 0 1
май.05 4 6 0 10
юни.05 0 0 0 0
юли.05 1 2 0 3
авг.05 2 1 0 3
сеп.05 2 2 0 4
окт.05 2 3 1 6
ное.05 1 3 0 4
дек.05 1 0 0 1
яну.06 2 3 0 5
фев.06 1 12 1 14
мар.06 1 3 0 4
апр.06 0 0 1 1
май.06 0 2 0 2
юни.06 0 4 1 5
юли.06 0 0 0 0
авг.06 0 3 0 3
сеп.06 0 0 0 0
окт.06 3 5 3 11
ное.06 1 3 0 4
дек.06 0 3 0 3
яну.07 2 0 0 2
фев.07 0 4 0 4
мар.07 2 0 0 2
апр.07 2 2 1 5
май.07 0 2 1 3
юни.07 0 2 0 2
юли.07 1 1 0 2
сеп.07 0 3 1 4
окт.07 1 0 0 1
ное.07 0 3 0 3
дек.07 1 8 2 11

224
 комунизъм,/-ма,/-мът
20

15

10

0
юни.03 яну.04 авг.04 фев.05 сеп.05 мар.06 окт.06 апр.07 ное.07 юни.08
-5

комунизъм комунизма комунизмът комунизъм,/-ма,/-мът

Фиг. 5.15. Графично представяне на честотата за използване на лексемата

комунизъм

Статистическите характеристики на статистическия ред за употребата на

лексемата комунизъм по разбивка на словоформите са дадени в табл. 5.18:

Таблица 5.18. Статистическите характеристики лексемата комунизъм

Статистически комунизъм,
комунизъм комунизма комунизмът
характеристики /-ма, /-мът
Брой употреби 43 107 20 170
Средна стойност 0.935 2.326 0.435 3.696
Мода 0 0 0 1
Медиана 1 2 0 3
Минимална стойност 0 0 0 0
Максимална стойност 4 12 3 16
Вариационен размах 4 12 3 16

Както се вижда от графиката, максималната стойност е измерена през месец

септември 2004 г. Ето и няколко примера от заседанията през този месец.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/999 *** Заседание от: 08/09/2004
На 9 септември – 15 години България опитва да се отдалечи от своето тоталитарно минало.
Петнадесет години ние вървим към Европа, която осъди едновременно и фашизма, и комунизма.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Месеци след приемането на България в НАТО най-голямата лява партия и част от нейния
електорат се опитват да героизират този исторически период, пренебрегвайки факта, че
демократичният свят осъди еднозначно нацизма и комунизма.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Девети септември е ден, който среща България с едно от най-страшните проявления на ХХ век –
комунизма.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Днес България е пред прага на Европейския съюз. Каузата на българските демократи победи. В
Европа демократите както отдясно, така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на

225
 тоталитаризма. Ние, народните представители от Тридесет и деветото Народно събрание,
осъждаме комунистическия режим, установен в България на 9 септември 1944 г.,
противопоставяме се на всички опити за реабилитация на неговите символи и фалшификации на
комунистическото минало."
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Днес може да се окаже, че по времето на комунизма ние сме направили невероятни академични
открития и сме установили най-правдивия строй на Земята.
Затова искам да Ви помоля, господин председателю, да подкрепите и Вие лично като
председател на Народното събрание декларациите, за да покажем, че няма да позволим
връщането на комунизма и тоталитарната диктатура в каквито и да било видове, рикушети,
реминисценции или каквото и да е. Благодаря ви.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Току-що пред вас всъщност се сблъскаха две големи философии, две идеологии – едната е на
модерната либерална демокрация, на индивидуализма, който поставя човека и личните права и
свободи над всичко друго, над властта на държавата, и другата е философията на комунизма, на
колективизма, който казва, че социалната цена за каквато и да е промяна няма никакво значение.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Не само това, има много общи неща в комунизма и във фашизма, защото те са две лица на една
абсолютно тоталитарна идеология.
*** http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/1/ID/1066 *** Заседание от: 09/09/2004
Всичко това е в противоречие с победилата кауза на българската демокрация. В Европа отдавна
демократите - както отдясно, така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на
тоталитаризъм.
Езикова интерпретация. Вече беше отбелязано, че лексемата присъства на един
ред с фашизъм, тоталитаризъм, тоест в езиковата картина се позиционира като нещо
лошо, зло. От контекстите, силно идеологизирани и разрушаващи представи за периода
1945 -1989 г., към синонимния ред може да се добави и нацизъм, тоталитарна
диктатура. Тези явления – лица на една абсолютно тоталитарна идеология, са
осъдени от демократичния свят, следователно те са лоши. Европа и демокрацията
принадлежат на доброто пространство – В Европа отдавна демократите - както
отдясно, така и отляво, заклеймиха комунизма като форма на тоталитаризъм.
Разгледаните три лексеми, поставени в силно идеологизирани контексти,
всъщност са отглас от парламентарното говорене непосредствено след 1989 г., когато
се реверсира (преобръща) представата за добро : зло в езиковата картина на българите.
Ораторската интенция в проучвания период е по-скоро да приобщи части от
електората, който харесва такава крайно идеологизирана реторика. Смятам, че тези
случаи са прояви на демагогски изказвания, защото конструират черно-бели оценъчни
реалности. Тези изказвания се отличават от удивителното нарастващо мълчание на
парламентарните оратори за състоянието на обществото и държавността, което се
установи по отношение на разбирането на криза. Наред с намаляващите (заглъхващите)
артикулации на преход, членство, приемане, присъединяване, преговаряне, преговори,
Европа се предлага на скептично настроените членове на обществото слаба идея за
надежда чрез темата за присъединяването на България към Европейския съюз.
Междувременно засилените контакти с представители на Европейския съюз

226
стимулират овладяването на т.нар. брюкселска реторика, която ораторите все по-често
използват в посланията си. И въпреки това, отношението им към Европейския съюз се
изгражда чрез неявно противопоставяне с държавата България. То предстои да се
проявява по-ясно в мониторинговите доклади и коментарите на българските политици
и медии към тях. Като цяло употребите на „европейското” твърде рано стават
унифицирани и стандартизирани. По-късно ще се превърнат в „евромантрични”35.
5.8. Обобщение
Ключовите думи преход, криза, които са основни в годините непосредствено след
1989 г., през изследвания период показват тенденция към ограничаване на употребите.
Вероятно тенденцията е в зависимост с навлизащото брюкселско говорене. За това
подсказват ограничаването на смислите за означаване на обществено състояние, за
застиналост на обществените процеси и в езиковата картина. Но също и новопоявил се
процес на онимизация, който е завършен при Преход като качествено ново разбиране в
езиковото съзнание като име на период. Наблюдава се отново процес на „замлъкване” на
парламентарните оратори. И въпреки че членството, приемането и присъединяването
се оказват единствената реална възможност за изход от кризата като политическо
предложение и като предложение за обществена надежда и перспектива, и тези
употреби намаляват. Предвид на установената кореспонденция с разбирането на
кризата като възможност, може да се предположи, че дори идеята за „възможностите”
се оказва езиково ограничена и сведена до технологичен процес (назоваван
хармонизиране на законодателството), свързан с преговори. Това може да обясни и
тенденцията на ограничаване на употребите при лексемата преговори. Българският
парламентарен език е в началото на синхронизирането си с брюкселския език, и
това е рядък случай, при който може да се установи по-точен времеви параметър на
началото на езиков процес. Именно от и във парламентарните изказвания от
изследвания период се вижда как ораторите постепенно овладяват този тип говорене. И
именно установените тенденции от статистическите анализи засичат как започват да се
разкъсват естествени смислови връзки и как протичат транспозиции в значенията.
Показателна е стабилността в употребата на съставките европ***. Съществено е
превръщането им в компоненти от институционализирани имена, а също
синонимизирането на името Европа в Европейски съюз, схващано като недискретна
цялост. Аксиологично за нормалност и стремеж към нормализиране в страната не се

35
Захариева (2015) отделя един пласт, който нарича евромантрична лексика, визирайки употреби като
европиле, европрасе и под., които не са пейоративни, а реферират продукти в търговската мрежа, а някои
са търговски марки.

227
говори. В ораторските изказвания се конструира противопоставяне между страната ни и
Европейския съюз, което е съпроводено с взаимни усилия за синхронизиране и
хармонизиране на различията. Ораторското замлъкване по въпроса за нормалността дори и
в редките контексти на употреба подсказва не толкова липсата й в езиковата картина,
колкото подсказва за наличие на други реалности, които парламентаристите не желаят дори
да коментират. Това положение дава основание да се мисли, че демагогията не само е
направила „рестарт”, но и трайно присъства в обществено-политическия живот на страната.
Контекстите, в които лексемата нормалност се среща, са силно идеологизирани като
антикомунистическа реторика. Лексемите демокрация, тоталитаризъм, комунизъм в по-
емоционални изказвания са по-скоро отзвук от предишен период, но силно
противопоставени в аксиологичната рамка на добро : лошо. Тези изказвания се
отличават от удивителното нарастващо мълчание на парламентарните оратори за
състоянието на обществото и държавността.
Ако към отбелязаните щрихи към езиковата картина тук добавим изводите от
анализа на предишната четвърта глава, ще стане ясно, защо артикулирането на
демагогия е замлъкнало и заместено от популизъм. Конструкциите на демагогията са
популистки конструкции на реалността, чието начало е в словото. И именно анализът на
словото потвърждава проявилият се интуитивно у българите евроскептицизъм в
изследвания период. Общественото мнение интуитивно е уловило „рестарта” на
демагогията. Това е уловено и от парламентарните оратори, които замлъкват. Процесът на
замлъкване е описан от немската изследователка Елизабет Ноел-Нойман и е известен като
спирала на мълчанието. Този модел се отнася до медиите, но удивително кореспондира с
резултатите от анализа на парламентарните изказвания (2004 – 2007).

228
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Анализът на демагогията в парламентарните дебати: България в Европейския

съюз (2004 – 2007), доведе до неочаквани в известен смисъл резултати. Проявяваният
евроскептицизъм (според статистиката, вж. увода) намери логично обяснение: в онзи
период вече е започнал процес на рестарт на демагогия, и това е било усетено от хората
интуитивно. Процесът се съпровожда от остатъчна антикомунистическа реторика, с
която се утвърждава доброто: демокрация, демократично гражданско общество и т.н.
Но обществените очаквания от периода се натъкват на началните фази на навлизане на
брюкселския език и на тенденции на ограничаване на ключови теми, което
сигнализира за премълчаване на значими за обществото въпроси: например въпросът за
нормалността, кризата и др. Потиснато е артикулирането на демагогията и на
деятеля й – този аспект не представлява ценност и значимост за ораторите. На
политическата сцена е излязъл нов актьор – популистът. И явлението популизъм. Но
те са изведени извън парламентарната зала, те съществуват извън българския
парламент, поради което се оценяват критично. Предвид резултатите от изследването
може би то трябваше да бъде озаглавено „Популизмът в парламентарните дебати”. Така
се измества общественото внимание на друга плоскост. Но този процес и анализът му
всъщност разкри една същностна черта на демагогията, може би основна и
константна характеристика – способността й да мимикрира, да се адаптира към
обществени и социални промени, за да опази пространствата, които владее и
контролира. Анализът установи също, че демагогията залага основно за
възможностите, с които разполага езиковата система. Тя „играе” с думите, дори
тези думи, които я назовават. Тя конструира удобни социални реалности и крие
обективни реалности именно чрез назоваванията (като честота, като смисли, като
словоформи, като граматични характеристики: ед./мн.ч., определеност/неопределеност
и пр., като метафорики). По-сложни логически конструкции, аргументации,
умозаключения или виртуозни реторични похвати рядко се прилагат. Демагогията
разчита на простотата на изказа.

Цел на изследването беше да освети (експлицира) езиковите пътища и механизмите

за реализация на демагогията, които са били използвани при парламентарните обсъждания.
Основно се използва пътят на преекспонирането чрез усилена фреквентност на някои
назовавания, като при това те започват да губят основните си значения, започват да

229
придобиват амбивалентни смисли, напр. популизъм, демокрация. Тази демагогска „техника”
позволява да се потисне, да се заглуши онова, което не трябва да се чува, онова, което
трябва да се скрие, напр. демагог, демагогия. Техниката на повторението и на
генерализацията също са основни: те позволяват да се разкъсат основни и естествени
смислови връзки, напр. измама – измамник, да се наруши връзката между деятел и действие.
На практика проявите на демагогия водят до унищожаване на езиковите значения, до
разцентроване на аксиологичните системи в обществото, напр. по отношение на
представите добро : лошо предвид реверсирането на разбиранията за тях преди 1989 г.
и след това. Демагогията не използва сложни техники от ораторското изкуство – тя
представя картината от света в черно-бели красни, в да-/не-твърдения, в показателни
прости изречения (това е/ това не е). Рядко прибягва до сравнения, алюзии и
асоциации, най-много да използва перифрази на паремии (по възможност от
разговорността).

Работната хипотеза, от която изследването започна, беше допускането, че в периода

2004 – 2007 г. се създават условия за „рестарт” на демагогията. Тя бе потвърдена. Нещо
повече: установи се способността на демагогията да се адаптира към променливите условия,
съчетана с навлизането на брюкселската реторика. Основно се оказва онимизирането:
преминаването на названията в класа на имената като компоненти от имена (на закони,
правилници, проекти и под.). Успоредно се сливат представи за географски имена и съюзи,
напр. Европа и Европейски съюз. Обектът на изследването – изказванията на български
политици, е анализиран като езиков проблем, тъй като в основата на реториката и
реторичното изкуство е езикът, чрез избора на предмет: демагогията, нейното
идентифициране и експлициране в тях. Предметът е изследван като фактор за
разрешаване на проблема.
В изследването са използвани съвременни методи и средства за проучване на
информационните масиви (2004–2007). Изгради се стабилна основа от езиков
доказателствен материал – ексцерпция, дадена в приложенията, и статистически и
езиков анализ на контексти на употреби. Така интерпретацията беше подплътена от
сериозни данни, което позволи да се получат достоверни научни резултати. Някои от
тях доста различни от предварителните очаквания. Получените резултати според
приетата обща терминология се отнасят към сферата на фундаменталните и
приложните изследвания и към сферата на разработките.

230
 Резултати от изследването
Приносите в теоретичнонаучен аспект се състоят в това, че се отнасят към
неразработена от избраната позиция проблематика на демагогията. Изследването
обогатява теорията за познание на демагогията, като го допълва чрез съчетаването на
стандартни статистически анализи, които са интерпретирани езиково, и по-скоро –
концептуално езиково, доколкото се използва рамката на езиковата картина за света.
Така не само се потвърждава изследователската интуиция, но се запълва и липсата на
разработка от такъв характер: възможността за прилагане на нови технологии позволи
да се изведат тенденции, които трудно би могло да бъдат разкрити при традиционно
езиково и реторично изследване.
1. Установена е обща тенденция към замлъкване в ораторските изказвания по темата
за демагогията.
2. Установи се, че през изследвания период деятелят демагог практически липсва. Той
вече се нарича популист.
3. Лицемер, фарисей, велзевул и политикан не са използвани нито веднъж в изказванията
на депутатите (както липсват и думи, които имат съставките фарисей***, велзевул*** и
политикан***): употреба им предполага известна културна нагласа, културна
ориентираност. Българското парламентарно говорене разкрива, че демагогията
избягва сложни и културно натоварени назовавания. Ораторска способност,
харизма, идиолектно речниково богатство или нещо подобно не е необходимо: говорът
на демагога е съдържателно елементаризиран и се структурира около повторение и
генерализация.
4. В основата на проявите са езиковите възможности на езиковата система. Това е
отговорът на въпроса защо хората „вярват”. (Потвърждава се наблюдението, че
естествените граматични особености на думите в ед./мн.ч. се използват от
демагогията, за да се конструира намалена или увеличена множественост (на
обекти, на ситуации, на теми), потвърди се, че противопоставянията се изграждат чрез
разграниченията ние : вие : те с местоимения и лични глаголни форми, чрез
възможностите на създаване на обективност с безличните изречения.)
5. Назоваването на явлението демагогия е пренебрежимо малко: демагогията не се
артикулира открито. То е заместено от популизъм. Установи се, че съвременният
синоним и евфемизъм на демагогия е лексемата популизъм.
6. Установи се синонимна връзка между съществителните лъжа, неистина, популизъм,
измама в контексти, които се отнасят до теми за пари, принципи, наред с

231
 контексти, които оценяват ораторски изказвания като неистинни. Темите
кореспондират с контекстите на рядко употребяваната демагогия: свързани с
ключовите думи власт – гласуване на вот на недоверие, и пари. Тук излиза на преден
план зависимостта на реда демагогия – власт – пари.
7. Самите ораторски изказвания се отличават с известна смислова редундантност или
тавтологичност. Повторението е основен реторичен похват, но особена изящност на
словото липсва. То най-често присъства в изказванията, понякога в паралелни
конструкции. От него най-често се прехожда към другия по-често срещан похват:
генерализацията (обобщаване).
8. Ораторите предпочитат да назовават явлението, което остава анонимно откъм
деятел. Те схващат деятеля и кореспондиращото с него явление невзаимозависимо,
откъснато, което нарушава естествените смисловоезикови връзки. С други думи,
самите оратори разкъсват връзките между деятел и явление. Това е демагогски
похват. Когато връзката не може да се разкъса поради силна корелационна
зависимост, ораторите потискат силната зависимост на връзката или чрез
премълчаване, или чрез потискане (като преекспонират дадена лексема).
9. Въвеждането на фактоиди се осъществява чрез употребата на няколко групи от фрази:
за известност, за очевидност, за съгласие. Тези фрази по същество са неинформативни
клишета, които обичайно предшестват съмнително твърдение. Анализът установи, че
на практика в тези групи могат да се отделят проверими и непроверими/
интерпретиращи твърдения, където се изявява езикова демагогията.
10. Българският парламентарен език е в началото на синхронизирането си с
брюкселския език, и това е рядък случай, при който може да се установи по-точен
времеви параметър на началото на езиков процес.
11. С евроговоренето започва да се прикрива нарастващо мълчание за състоянието на
обществото и държавността.
12. През 2004-2005 започва процес на рестарт на демагогията (може би трябва да се
въведе евродемагогията).
Приноси
1. По отношение на проблема демагогия е изработена, представена и апробирана
успешно комбинирана методика на изследване, която обогатява научното
пространство на реториката, отстранява догадките, и предоставя реални данни
за състоянието на проблема.

232
 2. Анализират се статистически връзките между демагогия и синонимията й, като
се установява степен на корелационната зависимост. Това, доколкото ми е
известно, също не е правено до този момент в българското научно пространство
по отношение на разбирането за демагогия – нито от чисто лингвистични, нито
от лингвокогнитивни, нито от реторични позиции.
3. Установи се неописана зависимост до този момент като демагогски похват,
която се свежда до разкъсване връзките между деятел и явление. Когато
връзката не може да се разкъса поради силна корелационна зависимост, тя бива
заглушавана чрез премълчаване, или чрез потискане (като се преекспонира
дадена лексема). Описаната зависимост не е установена до този момент в
специализираната научна литература, която ми е известна, и представя един от
езиковите механизми на демагогията.

Резултатите от дисертационния труд могат да се ползват в теоретични

разработки от специалисти по хуманитарни и социални науки (лингвисти, реторици,
социолози, психолози), а също от пиар технолози, спийчрайтъри и други специалисти
по комуникация в приложните й аспекти. Изследването допринася за установяване на
това, доколко е полезно да се прилагат интердисциплинни подходи при изучаване на
реторичната проблематика и перспективността им в това поле от научното знание.

233
 ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА
1. Александрова 2006: Александрова, Д. Метаморфози на реториката през XX век,
София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006.
2. Александрова 2013: Александрова, Д. Основи на реториката, София: УИ „Св.
Климент Охридски“, 2013.
3. Английско-български речник по политика 2007: Английско-български
речник по политика, София: Труд, 2007.
4. Аристотел. Реторика. 1993: Ничев, Александър (прев.) София: Софи-Р, 1993.
5. Бельчиков 1988: Бельчиков, Ю. А. О культурном коннотативном компоненте
лексики // Язык: система и функционирование. Москва, 1988, с. 30–35
6. Ботева 1999: Ботева, М. Аргументация в ораторското изкуство, София: Нова
Звезда, 1999.
7. Бредемайер 2005: Бредемайер, К. Черная риторика: власть и магия слова.
Москва: Альпина Бизнес Букс, 2005, 224 с.
8. БТР 1994: Български тълковен речник. 4. изд., доп. и прераб. от Д. Попов.
София: Наука и изкуство, 1994.
9. България. Народно събрание 1966: България. Народно събрание, XXXVII.
Сес., III. 1966. Стенограма на 43-ото изв. Публикувано заседание.
10. Българска енциклопедия 1955: Българска енциклопеди, Н.Г. Данчов и И.Г.
Данчов, София: Ст. Атанасов, 1936. (фототипно: София: Медицина и
физкултура, 1995). ISBN 954-420-027-4.
11. Български тълковен речник 1994: Български тълковен речник. 4. изд., доп. и
прераб. от Д. Попов. София: Наука и изкуство, 1994.
12. Българския синонимен речник 1987: Българския синонимен речник, Наука и
изкуство, София: 1987.
13. Бъргър, Лукас 1996 : Бъргър, П. и Т. Лукман. Социално конструиране на
реалността. София: Критика и хуманизъм, 1996. 248 с.
14. Василев 1989: Василев, К. Красноречие (Реторика и демагогия), София: УИ
„Св. Климент Охридски“, 1989, с. 286.
15. Ведър 2000: Ведър, Й. Фрагменти от лекциите за специализанти по реторика и
ораторско изкуства. София: УИ „Св. Кл. Охридски”, 2000.
16. Вежбицка 2001: Вежбицкая, Анна. Понимание культур через посредство
ключевых слов. Москва: Языки славянской культуры, 2001. 288 с.
17. Ганев 1997: Ганев, Г. Викове и шепот, София: Сиела, 1997, 250 с.
18. Гатев 1980: Гатев, К., Въведение в общата теория на статистиката. – София:
Наука и изкуство, 1980. – 511 с.;
19. Гатев 1989: Гатев, К., Ас. Спасов, Д. Радилов. Обща теория на статистиката и
икономическа статистика / Кирил Гатев, Асен Спасов, Димитър Радилов . –
София: Наука и изкуство, 1989 . - 566 с.
20. Димитрова 1999: Димитрова, С. Езикова демагогия, София: Наука и изкуство,
1999.
21. Ебелинг 2002: Ебелинг, П. Реторика. Пътят към успеха. София: Планета 3, 2002.
22. Енциклопедически речник 1899: Енциклопедически речник, Л. Касъров,
Пловдив: Издание на печат на Д. В., 1899.

234
23. Енциклопедия всемирной истории 2009: Енциклопедия всемирной истории.
Истоки цивилизации. София, 2009.
24. Захариева 1999: Захариева, Й. Употребите на думата “лудост” в езика на
медиите. // Медиите и езикът. – С., Ето, 1999, с. 149–153.
25. Захариева, Модел ... 2010: Захариева, Й. Модел при комуникация и реклама,
София: Авангард Прима, 2010.
26. Захариева, Стратегии ... 2010: Захариева, Й. Стратегии за езикова
комуникация. София: Авангард, 2010.
27. Иванова 2013: Иванова, А. Интерпретация на българските политически
абревиатури въз основа на проекта ВААЛ// ХI Национална научна конференция
с международно участие ОБЩЕСТВОТО НА ЗНАНИЕТО И ХУМАНИЗМЪТ
НА ХХІ ВЕК. София, За буквите – О писменехь, 2013, с 193.
28. Ивин 2003: Ивин А. А. Риторика: искусство убеждать. Москва, 2003.
29. Илюстрован Оксфордки речник 2007: Илюстрован Оксфордки речник,
колектив, София: Младинска книга, 2007.
30. Йорданова 2010: Йорданова, Р. Христоматия по парламентарна реторика III
част, ВСУ „Черноризец Храбър“, Варна, 2010.
31. Кафтанджиев 2008: Кафтанджиев, Х. Хармония в рекламната комуникация.
София: Сиела, 2008.
32. Квинтилиан 1999: Квинтилиан. Обучението на оратора. Макарий Порталски
(прев.). София: Софи-Р, 1999
33. Лотман 1988: Лотман, Ю. Култура и взрив. – София: Кралица Маб, 1998. – 220
с.
34. Мавродиева 2004: Мавродиева, И. Европейската и Атлантическата интеграция
на България. Реторически аспекти, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2004.
35. Методиева 2002: Методиева, Л. Парламентарна реторика, София, Албатрос,
2002.
36. Методиева 2002: Методиева, Л. Парламентарна реторика. София: Албатрос,
2002. http://earth-chronicles.ru/news/2015-08-24-83358
37. Миланов 2014: Миланов, В., Н. Сталянова, Езикови портрети на български
политици и журналисти, Част 2., София: Парадигма, 2014.
38. Младенов и кол. 1998: Младенов, Д, Георги Мишев, Стоян Цветков.
Статистика за икономисти. София: Стопанство, 1998. ISBN 954-494-314-5.
39. Николаева 1988: Николаева Т. М. Лингвистическая демагогия. / Прагматика и
проблемы интенсиональности. Москва, 1988, с. 154—165.
40. Николаева 2000: Николаева, Т. М. От звука к тексту. Москва: Языки русской
культуры, 2000, с. 155-161.
41. Парижкова 2013: Парижкова Л. "Общуване vs Комуникация", София : О
писменехь - За буквите, 2013. 184 стр. ISBN 978-954-2946-63-2
42. Перельман 1987: Перельман Х., Олбрехт-Тытека Л. Из книги „Новая риторика:
трактат об аргументации“ //Язык и моделирование социального взаимодействия.
Москва, 1987.
43. Почепцов 1998: Почепцов Г. Г. Теория и практика коммуникации. Москва,
1998.
44. Почепцов 2001: Почепцов, Г. Теория комуникации, Москва, Ваклер, 2001
45. Радев 1958: Радев, С. Политическото красноречие в България – В: Погледи
върху литературата изкуството и лични спомени, София, 1958, с. 135.

235
46. Речник на българския език 1981: Речник на българския език, т. 3. София: БАН,
1981, с. 700.
47. Речник на съвременния български книжовен език 1955: Речник на
съвременния български книжовен език, т. 1. София: БАН, 1955, с. 235-236.
48. Речник на чуждите думи 1954: Речник на чуждите думи. М., 1954.
49. Рикьор 1998: Рикьор, П. Софийски диалози. София: Дом на науките за човека и
обществото, 1998, с. 32-33.
50. Руменчев 1984: Руменчев, В. Христоматия на ораторската реч, София: Наука и
изкуство, 1984.
51. Руменчев 2004: Ораторското изкуство на древния Изток. София: УИ „Св.
Климент Охридски“, 2004, с. 43–44
52. Руменчев 2006: Руменчев, В. Невербалната комуникация в публичната реч и
деловото общуване, София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2006.
53. Словарь исторических терминов 2008: Словарь исторических терминов, Г. В.
Згурский, Москва: Эксмо, 2008.
54. Словарь Русского Языка 1992: Словарь Русского Языка, С. Ожегов, Москва:
Азъ, 1992.
55. Солсо 2006: Солсо, Р. Когнитивная психология. СПб., Питер, 2006. 589 с.
56. Сороченко 2003: Сороченко, Виктор. Энциклопедия методов пропаганды. Мн.,
2003.
57. Станков 2008: Станков Д., I Раздел. Основни понятия на морала и категорията
етика, Нов речник по морал и етика, София: Арс – Марина Иванова, 2008.
58. Том 1992: Том, Франсоаз. Казионният език. – В: Съвременник, 1/1992, с. 290–
302.
59. Тошев 1901: Тошев, А. Ръководство по реторика и красноречие, Пловдив, 1901,
с. 116
60. Учебен тълковен речник 2000: Учебен тълковен речник, И. Габеров, София:
Gaberoff, 2000.
61. Червенкова 1997: Червенкова, К., Лозанов, Г., Буцев Х. Първата вълна или
шизофренията на прехода, София: Спектър, 1997
62. Янков 2006: Янков, Я. Политически и правни учения. Древна Европа. Гърция.,
Том 2, София: „Янус“, 2006., с. 135-141.
63. Anderson, Bower 1973: Anderson, J. R. and Bower, G. H. Human Associative
Memory. Winston, Washington, D. C., 1973.
64. Cruse 1986: Cruse D. A., Lexical semantics, Cambridge University Press, 1986.
65. Eemeren 2001: Eemeren, Frans H. Van, Crucial Concepts in Argume, Sic Sat,
Amsterdam, 2001.
66. Searle 1969: Searle, J. Speech Acts. An Essay in the Philosophy of Language. –
Cambridg ,1969.
67. Rosche 1978: Rosche, E. Principles of categorization in cognition and categorization.
Hillsdale, NJ, Lawrence Erlbaum Associates, 1978.
68. Wenzel 1979: Wenzel, J. Perspectives on Argument, Proceedings for the 1979
Summer Conference on Argumentation, 1979.

236
Електронни ресурси

1. Айзенрайх 1531: Айзенрайх, Е. За върховенството,

<http://www.imadrugpat.org/OVER.htm>, последно посещение 19.02.2015
2. Александрова 2011: Александрова, Д. Политика. Интервю с проф. Донка
Александрова. 20.05.2011, <http://www.politika.bg/article?id=22260>, последно
посещение 9.01.2015
3. Александрова 2011: Александрова, Д., Политика, 20.05.2011,
<http://www.politika.bg/article?id=22260>, последно посещение 9.01.2015
4. Александрова 20111: Александрова Д., Политика, 20.05.2011,
<http://www.politika.bg/article?id=22260>, последно посещение 9.01.2015
5. БЭС 2005: Большой Энциклопедический словарь. Словопедия.
<http://www.slovopedia.com/2/196/222184.html>, последно посещение 24.09.2014
6. Георгиев 2006: Георгиев Георгиев, Б. Словото, Новият казионен език,
<http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1>,
последно посещение 07.07.2015.
7. Георгиев 2006: Георгиев, Б. Словото, Новият казионен език,
<http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=52&WorkID=12955&Level=1>,
последно посещение 07.07.2015.
8. Евробарометър 2005: Евробарометър. Общественото мнение в Европейския
съюз <http://ec.europa.eu/public_opinion/archives/eb/eb64/eb64_bg_nat.pdf>,
последно посещение 15.08.2015 г.
9. Ефтимова 2014: Ефтимова, А. Doublespeak: политическа коректност или език на
лъжата в политическия дискурс (Анализ на медийните му прояви), Електронно
списание Liternet, 08.08.2014, № 8 (177),
<http://liternet.bg/publish9/aeftimova/doublespeak.htm>, последно посещение
26.01.15.
10. Живановски 2014: Живановски, Н. Политическият дискурс и конфликтът при
насилие, медии и обществени комуникации. Брой 19 / Януари 2014 г., <
http://media-journal.info/?p=item&aid=253>, последно посещение 7.01.2015.
11. Иванов 2014: Иванов, А. Поликомент. Политическо лидерство по български
стандарт, 23.11.2014 г., < http://politkoment.blogspot.com/2014/11/blog-
post_23.html>, последно посещение 20.01.2015
12. ИБЕ 2011: Институт за български език, БАН, Речник на българския език,
<http://ibl.bas.bg/rbe/?q=при>, последно посещение 20.02.2015
13. Калинин 2009: Калинин, И. Демагогията или изкуството да побеждаваш,
проснат по гръб. – В: Култура, брой 21 (2548), 05.06.2009,
<http://www.kultura.bg/bg/article/view/15732> последно посещение на 20.01.2015.
14. Книжен 2014: Книжен Ъгъл, „Бях националист, но не бях патриот.“
Националсоциализмът и Хитлер// 17.06. 2014, последно посещение 20.01.2015, <
http://book-on-corner.blogspot.com/2014/06/blog-post_1226.html>
15. Макиавели 1513: Макиавели, Н. Владетелят, Еспас – 2007,
<http://chitanka.info/text/4440-vladeteljat>, последно посещение 20.05.2015
16. Местан 2015: Местан, Л. Братя и сестри, <http://www.mediapool.bg/mestan-
bratya-i-sestri-mirishete-kato-moyata-maika-news237133.html> последно
посещение 20.05.2015

237
17. Михник 2015: Михник, А. Media Times Review, Горчивият спомен Будапеща, 02
.2007, <http://www.mediatimesreview.com/february07/michnik-budapest.php>,
последно посещение 20.01.2015
18. Мишанкина 2010: Мишанкина, Н.А. Лингвокогнитивное моделирование
научного дискурса, 2010 <http://fiercest.ru/referaty/lingvokognitivnoe-
modelirovanie-nauchnogo-diskursa/> последно посещение 05.07.2015.
19. Обществени 2015: Обществени нагласи към членството в ЕС, 08.05.2015
<http://osi.bg/?cy=10&lang=1&program=1&action=2&news_id=676> последно
посещение 12.08.2015 г.
20. Радев, Де зората 2012: Радев, М., Де зората 4.04.2012, < http://de-
zorata.de/blog/2012/04/04/guenter-grass/>, последно посещение 9.01.2015
21. Радев, М., Залезът 2012: Радев, М., Залезът на патриарха, 9.04.2012 //
Svobodata.com <http://www.svobodata.com/page.php?pid=8900&rid=29>, последно
посещение 9.01.2015
22. Речник 2012: Речник на българския език, т. 3. С., БАН и др., 1977 – 2012.
<http://ibl.bas.bg/rbe>, последно посещение 03.12.2014.

238
 Клетвена декларация
От Анна Иванова Иванова,
Докторат във ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ
КАТЕДРА „РЕТОРИКА“
Професионално направление 2.3. Философия (Реторика)

Декларирам, че е авторска писмената разработка на дисертационен труд на тема:

„Демагогия в парламентарните дебати:
България в Европейския съюз (2004 – 2007)“

Използваните от мен публикувани и непубликувани писмени документи са

коректно цитирани в текста и описани в библиографията.

П
София, 15.03.2016 Подпис:

239