Professional Documents
Culture Documents
СМК 19
СМК 19
Всеки от нас е бил в следната ситуация – имате огромно желание да направите нещо,
обещавате си да започнете утре/в понеделник/следващия месец.
С други думи, това са конкретните стъпки, които правите след поставянето на някаква
цел, за нейното постигане. Решили сте, че е време да отслабнете – направили сте
хранителен режим и сте започнали да спортувате. На думи това изглежда много просто.
Запасът от дисциплина е като мускулатурата, казва той – има я всеки човек. Дори в
момента да ви е малък и атрофирал (мускула на самодисциплината), вие го имате.
Какво ще се случи, ако отидете в спортната зала без предварителна подготовка и натоварите мускулите си максимално? На следващия ден,
вероятно ще ви е трудно дори да станете от леглото, да не говорим за ново натоварване.
Трябва да я развивате постепенно, увеличавайки натоварването. В това се състои и тайната. Не се насилвайте да имате всичко наведнъж!
Без това вие ще правите или малко или много, а отгоре на всичко и неправилното.
Очевидно е, че от такива занятия няма да имате полза, често могат дори и да навредят.
Затова, преди да си обещаете нещо, важно е да познавате своите сили, да знаете с какво
разполагате, приемайки себе си такъв, какъвто сте.
Сила на волята
Силата на волята е вашата способност да насочите действията си и да кажете
„Напред!”… Силата на волята дава много мощен, но временен тласък. Мислете за
нея като за еднократен ускорител. Изгаря бързо, но правилно насочена може да
даде импулс, необходим за преодоляването – инерция, която да създаде движение.
1. Изберете цел
2. Разработете план
3. Изпълнете го
Стив Павлина е сигурен, че силата на волята е неустойчиво явление, която е повече като
спринт, отколкото маратон. Можете да имате достатъчно сили, за да започнете да правите
нещо, но те бързо ще изчезнат и вие ще се върнете към онова място, от което сте започнали.
Затова е необходима и втора точка – разработване на план.
Това е цел. Планът ще включва в себе си комплекс от мероприятия – диета, спорт и т.н.
Също така трябва да отчетете факта, че силата на волята по някое време ще изчезне.
Нищо няма да ви спре – нито лежащите в хладилника кренвирши, нито кутията бонбони,
скрити в чекмеджето за черни дни. След време ще настъпи ремисия – ще ви омръзне да хапвате
безвкусни зеленчуци. Точно това трябва да предвидим: нищо такова, което би могло да ви
сломи, не трябва да присъства в дома ви.
Гответе за няколко дни напред, за да може идвайки си гладни у дома след работа, да не сте
изкушен да хапнете половин хляб с маргарин, майонеза и салам.
Много избират лекия път и именно затова претърпяват неуспех. В борбата със себе си и
своите навици, може да бъде трудно – защото противника е толкова силен, колкото и вие.
Да го надхитрите едва ли ще ви се получи. Единственият вариант е тежкият труд.
Самодисциплината е взимане на решение и готовност за тежка, много тежка работа.
Колкото по-рано осъзнаете това и приемете този факт, че ако не прилагате необходимите
усилия няма да постигнете желания резултат, толкова по-добре.
Би ли станал Арнолд Шварценегер мистър Олимпия и мистър Вселена, ако влизаше в
спортната зала само, за да се разходи по пътеката за бягане, разговаряйки с приятел по
телефона? Би ли станал Мохамед Али велик шампион ако не изповядваше мантрата, че
„шампионите се създават в залата, а на ринга само доказват, че са №1“? Би ли станал Силвестър
Сталоун това, което е днес, без да си скъсваше задника от работа?
Старание
Затова каквато дребна, незначителна или неприятна да ви се струва дадена задача, вие сте
длъжни да я изпълните добре ако тя е част от плана ви.
Упоритост
От мотивацията зависи това, което понякога правите с пламък в очите, а друг път не може да се накарате да станете от дивана. Упоритостта
означава действие без оглеждане, без значение дали това ви харесва или не искате да продължите.
Едно е ако намирате в себе си сили за ежедневна тренировка. И съвсем друго, ако сте убедени в това, че след месеци тренировки ще сте във
формата на професионален спортист. Упоритостта е коригиране на целта, търсене на нови пътища, дори отказ от тях, в случай че не се е
получило. Без упоритост, а само с тъпчене на едно място рискувате дълго да удряте главата си в стената, която няма да разбиете дори и с
боен чук.
P.S. А вие как запазвате самоконтрол? Споделете в дискусията по темата във Facebook.