You are on page 1of 4

Как да развиете дисциплина и самоконтрол

Petia Kutleva8 мин.💬 Мнения


73FacebookLinkedIn

Всеки от нас е бил в следната ситуация – имате огромно желание да направите нещо,
обещавате си да започнете утре/в понеделник/следващия месец.

И в най-добрия случай предприемате 1-2 опита и оставяте заниманието, заради което


вчера ви светеха очите. В най-лошия – така и не решавате да направите първата крачка.

Защо се случва така? Какво не ви достига? Мотивация? Сила на волята? Време?

Нека ви разкрия причините:

Да започнем със значението на самодисциплината!

Това е способността да се накарате (сами себе си) да предприемете действие,


независимо от вашето моментно емоционално състояние.

С други думи, това са конкретните стъпки, които правите след поставянето на някаква
цел, за нейното постигане. Решили сте, че е време да отслабнете – направили сте
хранителен режим и сте започнали да спортувате. На думи това изглежда много просто.

В реалния живот обаче интервалът между решението и действието е наситен с мъчения,


съмнения, избягване, отлагане, забравяне и накрая отказ. Това може да продължава
вечно и въобще да не ви приближава към целта.

Нека ви покажа защо самоконтролът е отличен инструмент за личностно


развитие.

Тя помага да се избавите от нещо ненужно, например вреден навик, а също така да се


научите да променяте живота ви в по-добра посока. А в системите на планирането и
целеполагането, самодисциплината се превръща в супер инструмент.

Говорейки за развитието на самоконтролът, Стив Павлина го сравнява с мускул.

Запасът от дисциплина е като мускулатурата, казва той – има я всеки човек. Дори в
момента да ви е малък и атрофирал (мускула на самодисциплината), вие го имате.

Нека разгледаме един добър пример:

Да предположим, че сте решили да получите повишение, а за това трябва да постигате


резултати по-добри от вашите колеги. Как да го направите?

Американските учени установили, че работейки в офис, човек губи 37% от времето си


само за разговори (повечето безсмислени).
Изяснявайки този и други отвличащи вниманието ви фактори, ще започнете да работите по нов начин, чрез който продуктивността ви
несъмнено ще е висока.
Но ще можете ли да работите така всеки ден? Не разбира се.

Какво ще се случи, ако отидете в спортната зала без предварителна подготовка и натоварите мускулите си максимално? На следващия ден,
вероятно ще ви е трудно дори да станете от леглото, да не говорим за ново натоварване.

Същото е и със самодисциплината.

Трябва да я развивате постепенно, увеличавайки натоварването. В това се състои и тайната. Не се насилвайте да имате всичко наведнъж!

Ок, всичко е ясно! Но почакайте…Най-интересното тепърва предстои

5 стъпки към самодисциплината


Стив Павлина споделя своите 5 „стълба”, на които се гради неговия опит със самодисциплината. Това са одобрението, силата на волята,
тежкия труд, старанието и упоритостта. Но какво е значението на всяка характеристика и как да ги култивирате?

Не се отказвайте, всеки момент ще разберете. Проявете


дисциплина и продължете да четете…

Първата стъпка на самодисциплината е одобрението или приемането. Под това се


разбира, че вие точно възприемате реалността и съзнателно признавате това,
което възприемате.

Приемането е отправна точка в самодисциплината.

Без реална оценка на своето текущо състояние вие рискувате.

В най-добрия случай това е просто да тъпчете на едно място. И най-позитивната


настройка и най-негативната, във всяко начинание са пълни с последствия. Обръщайте
се към онзи спортен аналог, нека помислим, с какво започват спортните занимания?

С определянето на текущата физическа кондиция. Защо?

За да разберете как ефективно да тренирате.

Без това вие ще правите или малко или много, а отгоре на всичко и неправилното.
Очевидно е, че от такива занятия няма да имате полза, често могат дори и да навредят.

Затова, преди да си обещаете нещо, важно е да познавате своите сили, да знаете с какво
разполагате, приемайки себе си такъв, какъвто сте.

Например, поспивате си доста.

Свикнали сте да ставате в 11 часа. Какво ще се случи, ако опитате да ставате в 5


сутринта? Най-вероятно нищо няма да се случи и никаква самодисциплина тук няма да
помогне. А ако започнете да ставате в 10.45 , а след седмица в 10.30 и т.н…

Резултатите няма да се забавят.

Сила на волята
Силата на волята е вашата способност да насочите действията си и да кажете
„Напред!”… Силата на волята дава много мощен, но временен тласък. Мислете за
нея като за еднократен ускорител. Изгаря бързо, но правилно насочена може да
даде импулс, необходим за преодоляването – инерция, която да създаде движение.

Силата на волята предполага работа с алгоритъм в три стъпки:

1. Изберете цел
2. Разработете план
3. Изпълнете го

Отново всичко е така простичко и разбира се гениално.

Стив Павлина е сигурен, че силата на волята е неустойчиво явление, която е повече като
спринт, отколкото маратон. Можете да имате достатъчно сили, за да започнете да правите
нещо, но те бързо ще изчезнат и вие ще се върнете към онова място, от което сте започнали.
Затова е необходима и втора точка – разработване на план.

В него трябва да предвидите, че запаса ви от воля скоро ще се изчерпи и трябва да се


организирате така че да използвате максимално първоначалната инерция.

Например, решили сте да свалите килограми.

Това е цел. Планът ще включва в себе си комплекс от мероприятия – диета, спорт и т.н.

Също така трябва да отчетете факта, че силата на волята по някое време ще изчезне.

Какво означава това?

Когато започнете да действате, ще бъдете преизпълнени с решимост и ентусиазъм.

Нищо няма да ви спре – нито лежащите в хладилника кренвирши, нито кутията бонбони,
скрити в чекмеджето за черни дни. След време ще настъпи ремисия – ще ви омръзне да хапвате
безвкусни зеленчуци. Точно това трябва да предвидим: нищо такова, което би могло да ви
сломи, не трябва да присъства в дома ви.

За да не ви изненада гладът и да не ви накара да си купите сникерс или хот-дог, винаги носете


със себе си нещо полезно за хапване (аз си нося пликче с бадеми).

Гответе за няколко дни напред, за да може идвайки си гладни у дома след работа, да не сте
изкушен да хапнете половин хляб с маргарин, майонеза и салам.

Много избират лекия път и именно затова претърпяват неуспех. В борбата със себе си и
своите навици, може да бъде трудно – защото противника е толкова силен, колкото и вие.
Да го надхитрите едва ли ще ви се получи. Единственият вариант е тежкият труд.
Самодисциплината е взимане на решение и готовност за тежка, много тежка работа.

Не напразно казват, че безплатното сирене е само в капана за мишки.

Колкото по-рано осъзнаете това и приемете този факт, че ако не прилагате необходимите
усилия няма да постигнете желания резултат, толкова по-добре.
Би ли станал Арнолд Шварценегер мистър Олимпия и мистър Вселена, ако влизаше в
спортната зала само, за да се разходи по пътеката за бягане, разговаряйки с приятел по
телефона? Би ли станал Мохамед Али велик шампион ако не изповядваше мантрата, че
„шампионите се създават в залата, а на ринга само доказват, че са №1“? Би ли станал Силвестър
Сталоун това, което е днес, без да си скъсваше задника от работа?

Старание

Старанието е усърдна работа. За разлика от тежкия труд, да си старателен не означава


задължително да работиш нещо сложно и да поемаш ангажименти, които те
предизвикват. Това означава да отделиш за задачата си необходимото време.

Самодисциплината означава, че може да поработите тогава, когато трябва, извън зависимостта


от степента ви на интерес към занятието в момента.

Често ни се налага да се справяме с еднотипни, скучни и рутинни задачи. Но за да постигнем


успех трябва да ги изпълняваме старателно.

Затова каквато дребна, незначителна или неприятна да ви се струва дадена задача, вие сте
длъжни да я изпълните добре ако тя е част от плана ви.

Отлагането ще доведе единствено до събирането на купчина с проблеми, които ще изискват все


повече време, енергия и сили!

Упоритост

Упоритостта е способността да поддържаш действието, независимо от настроението и


чувствата си. Продължавай

да упорстваш, макар да искаш да захвърлиш всичко.

Не трябва да бъркате упоритостта и мотивацията.

От мотивацията зависи това, което понякога правите с пламък в очите, а друг път не може да се накарате да станете от дивана. Упоритостта
означава действие без оглеждане, без значение дали това ви харесва или не искате да продължите.

В същото време трябва да различаваме упоритостта от ината.

Едно е ако намирате в себе си сили за ежедневна тренировка. И съвсем друго, ако сте убедени в това, че след месеци тренировки ще сте във
формата на професионален спортист. Упоритостта е коригиране на целта, търсене на нови пътища, дори отказ от тях, в случай че не се е
получило. Без упоритост, а само с тъпчене на едно място рискувате дълго да удряте главата си в стената, която няма да разбиете дори и с
боен чук.

P.S. А вие как запазвате самоконтрол? Споделете в дискусията по темата във Facebook.

You might also like