Микробиология и вирусология

ас. Н. Ерменлиева, д.б.

 Oбщи принципи на микробиологичната диагностика

I. Вземане на клинични материали за изследване

1. Урина – след тоалет на гениталиите с вода и сапун, без
подсушаване с кърпа, в стерилен контейнер се внасят 3-5 мл
средна порция урина. Катетър не се препоръчва – създава
предпоставки за инфекции.
2. Раневи секрет – със стерилен тампон, без дезинфекция се обтрива
в дълбочина раната. Това се явява, обаче, вредна практика, защото
взет по този начин материал не е подходящ за запазване на
анаеробни бактерии. По-добър вариант е изтеглянето на секрет със
спринцовка (анаеробите се съхраняват в дълбочина), а ако се
обтрива с тампон е добре да е на границата между инфектираната
и здравата тъкан. За гъби – с кюрета от кожата и ръбовете на рани.
3. Храчка – сутрин на гладно, след тоалет на устната кухина. Отделя
се чрез дълбоко поемане на въздух и закашляне или инхалации със
солеви разтвори.
4. Горен дихателен тракт
Гърлен секрет – сутрин на гладно, след тоалет на устата. Езикът се
притиска с шпатула и се обтрива със сух тампон сливиците, горната
част на фаринкса, налепи. Не се докосват език, бузи, устни.
Носен секрет – с тампон с въртеливи движения се обтрива
енергично навътре в носния ход.
5. Фецес (анален секрет) – с тампон се взима анална проба или се
изследват изпражнения (3-5 гр). Използва се изварен стъклен съд,
без дезинфекция.
6. Жлъчка – сутрин на гладно, след тоалет на устата. Взема се с
дуоденална сонда, която по хода на храносмилателната система
стига до жлъчката. Изтегля три секрета (жлъчка А, В, С), които се
изследват поотделно.
7. Хемокултура – мястото, от където ще се прави венепункция се
дезинфекцира, поставя се есмархов бинт за стягане, кръвта се
взима, есмарха се освобождава. Върху иглата се поставя напоен с
алкохол стерилен тампон и така се изтегля иглата. Ползваната игла
се заменя с нова. Кръв се взима по възможност 30 мин преди
температурни пикове. Количеството кръв от възрастен човек е 1/10
от хранителната среда, деца – 1-5 мл.
8. Ликвор – чрез пункция се взимат 5-10 мл ликвор.
9. Материал от генитална система
Женска полова система – пробата се взима от акушер-генеколог.
Материала се взема с памучен тампон от задния свод на влагалището. За
взимане на цервикален секрет – в канала се прониква без докосване на
влагалището.
Мъжка полова система – материалът се взема от уролог, тампона се
вкарва в уретрата и чрез натиск се взима секрет.

II. Съхранение и транспортиране

Клиничният материал може да се постави в транспортна хранителна
среда (Стюарт, Амиес, Урокулт), за да съхрани по-добре до доставянето му
в лабораторията. Времето за транспортиране за секретите взети с тампон е
не повече от 1-2 часа, тъй като изсъхва материала. Урината също до час,
фекалии – до 4 часа, ликвор – колкото е възможно по-бързо. Последният
има нужда да се пренася в термос, за да поддържа телесна температура или
в близост до тялото на пациента.
 Характерна патогенна микрофлора в клиничните материали

Урина E. coli, K. pneumoniae, S. saprophyticus, E. faecalis, P.

mirabilis и др.
Матриал от рана S. aureus, E. coli, P. aeruginosa, Candida и др.

Храчка S. aureus, S. pneumoniae, H. influenzae, Candida и др.

Материал от горен S. aureus, S. pneumoniae, H. influenzae, Neisseria

дихателен тракт meningitidis, Bordetella pertussis и др.
Фецес (анален секрет) E. coli, Staphylococcus, Salmonella, Shigella и др.

Жлъчка E. coli, Proteus, Enterobacter, Salmonella, S. aureus,

Pseudomonas, Candida и др.
Хемокултура Staphylococcus, N. meningitidis, Candida, вируси и др.

Ликвор N. meningitidis, H. influenzae, E. coli, S. pneumoniae, S.

aureus, P. aeruginosa, Salmonella и др.
Материал от полова E. coli, Candida, N. gonnorrhoeae и др.
система
III. Микробиологично изследване
1. Материалите се внасят с помощта на йозе в твърда хранителна
среда. Най-често се използват Кръвен агар, Левин, МакКонки,
Сабуро (за гъбички), Шоколадов агар (неисерии), апохолат
цитрат агар – АЦА (за чревни) и др. При съмнение за анаероби,
от клиничния материал се прави посявка и в течна хранителна
среда на Тароци например. Култивират се за 24 часа/37°С.
2. Изработване на препарат и оцветяването му с подходяща
методика, често по Грам.
3. След култивиране на микроорганизмите се изследва
антибиотичната им чувствителност – залага се антибиограма.
4. Серологично изследване – използват се традиционни
имунологични методи – аглутинация, преципитация, ELISA и
други, за доказване на специфични АТ срещу патогенния МО.
Микробиологична диагноза на стафилококови инфекции
Staphylococcus

Таксономия
сем. Micrococcaceae, 28 вида и 8 подвида
Лактозо-положителни – S. аureus и др.
Лактозо-отрицателни – S. epidermidis, S. saprophyticus, S.
haemolitycus, S. simulans, S. warneri, S. capitis, S. hominis и др.
Характеристика
Чести причинители на ВБИ, бактериемии, ендокардити, уринарни
инфекции, инфекции на дихателните пътища, гнойно-възпалителни
процеси и др.
Широко разпространени са в природата и са част от нормалната
микрофлора.
Грам +, не образуват спори, нямат ресни, те са аероби и
факултативни анаероби.
Начин на разпространение
Инфекцията се предава от болни хора и здрави носители на
стафилококи. Обикновено предизвикват тежки вътреболнични
инфекции. В организма се разпространяват по лимфен и кръвен път и
могат да предизвикат сепсис.
Антигенна структура
S. aureus - груповоспецифичния полизахарид А, и протеин А (О-
антигени)
S. epidermidis – видовоспецифичния полизахарид В

S. aureus S. epidermidis
Фактори на патогенност и вирулентност
Токсини:
1) Хемолизин – ß-хемолиза;
2) Левкоцидин – атакува левкоцитите и макрофагите;
3) Ексфолиатин (епидермолитичен токсин) – предизвиква синдрома на
попарената кожа;
4) Ентеротоксини;
5) TSS – токсин 1 – предизвиква токсичен шоков синдром.
Ензими:
3) Коагулаза (S. aureus) – съсирва кръвната плазма и води до
образуване на тромби;
4) Clumping factor – (S. aureus) – действа върху фибриногена,
образува от него “черупка” около стафилококите, която
възпрепятства фагоцитозата;
5) Стафилокиназа (фибринолизин) – разтваря кръвния съсирек и
хидролизира фибрина в мястото на възпалението.
 Микробиологична диагноза
Материал за изследване – гной, кръв, урина, храчка, ликвор, носен и
гърлен секрет, раневи секрет, изпражнения, смивове от болничен
инвентар и инструменти и др.
Микроскопско изследване – на препарат по Грам клетките са
синьовиолетово оцветени и имат типично гроздовидно разположение.
Културелно изследване – ОА, КА за 24 ч/37°С. Образуват кръгли,
гладки, леко изпъкнали, златисти или бели колонии.
На КА S. аureus и някои други стафилококи са обградени от добре
изразена пълна ß-хемолиза.

Кръвен агар
Обикновен агар
Биохимични и други тестове за доказване
1. Каталазен тест (S. аureus) – към физ + култура се добавя Н2О2 →
мехурчета О2.
2. Плазмокоагулазен тест – под действието на ензима коагулаза от
плазмата се образува съсирек. S. аureus съдържа коагулаза, S.
epidermidis – не. В епруветка с физ и плазма се прави посявка на
неизвестният бактерии. Резултата се отчита до 6 часа. При +
реакция на повърхността на епруветката се образува съсирек, при
обръщане стои неподвижен.
3. Тест за доказване на Clumping factor (образува от фибриногена
черупка около стафилококите) – върху предметно стъкло се накапва
физ + стафилококова култура. При псевдоаглутинация, се добавя
заешка плазма. При + реакция до 15 сек се образуват флокули.
4. Чувствителност към новобиоцин - S. аureus и S. еpidermidis са
чувствителни, S. saprophyticus e резистентен.
5. Фаготипиране – известни са 24 типа фаги спрямо S. аureus. В петри
се прави посявка на стафилококите, върху нея се накапват фагите и
след 24 часа култивиране се следи за поява на стерилни петна.
Clumping factor тест Тест за каталаза

Плазмокоагулазен тест Чувствителност към новобиоцин

←Фаготипиране S. aureus
Антибиограма – с дисково дифузния метод на Бауер-Кърби.

Серология – търси се титър на АТ срещу стафилококи – антихемолизин

и антилевкоцидин.
Специфична профилактика и лечение
За сега няма активна имунизация с ваксини. Имунотерапевтични
средства са автоваксини и гама-глобулин.
За лечение на стафилококови инфекции се прилагат АБ с широк
спектър на действие: ß-лактами, аминогликозиди, макролиди,
хлорамфеникол и др. Най-подходящия се определя с антибиограма.