06 Съдържание на възпитанието

Съдържанието на възпитанието дава представа за онова, коет е възприемано като

значимо и необходимо на тези, които оказват възпитателни влияния на различни нива и имат
съответни позиции в определянето на възпитателни цели по отношение на идеята какъв да
бъде бъдещия член на съответната общност, какви качества да притежава, на какво трябва да
се акцентира в процеса на неговото развитие и формиране като намеса отвън – от страна на
възпитаващите субекти.

Разграничаваме 5 основни компонента на възпитанието:

1. Интелектуално
2. Нравствено
3. Естетическо
4. Трудово
5. Физическо и здравно

И 6 актуално значими видове възпитание:

1. Светогледно
2. Религиозно
3. Правно (възпитание в демократизъм)
4. Екологично
5. Полово
6. Дисциплинираност

Интелектуално - Интелектът озн. най- общо умствената и познавателната способност у човека,

неговата възможност вярно и креативно да мисли. Умственото възпитание озн
"целенасочената дейност на възпитателите за развитие на умствените сили и мисленето на
учасщите се. Интелектуалното развитие е глoбалният биосоциален процес на изменение,
усъвършенстване и реализация на умствените сили и възможностите на човешкия индивид. То
се постига чрез социализацията на човека, които осъществяват неговите заложби в
интелектуалната област, при водещата роля на възпитанието. Интелектуалното развитие на
личността се осъществява мн резултатно при самостоятелната работа над себе си,особенно при
по-горните възрасти на учащете се. Интелектуалното възпитание представлява
целенасоченият, съзнателно замислен процес и адекватната на него дейност за развитието и
усъвършенстването на умствените сили и възможности на човешкия индивид. Дейността на
интелектуалното възпитание е целенасочена изява на човешката активност. То продължава
през целия човешки живот и по съществено е насочено към овладяване на социализационния
процес в интелектуалната сфера.

Нравственото възпитание е съвкупност от последователни взаимодействия между субекта и

обекта на възпитание, които са насочени към постигане на нравственото развитие на ученика в
съответствие с идеалите на съвременното и бъдещето общество. Oсновно съдържание на
нравственото възпитание са нравствените ценности. Те са онзи компонент в съзнанието, който
е в осн. на нравствената й култура и е условие за изява на нравствената позиция на човека.
Определят характера на личността и неговата насоченост. Нравствените ценности са в основата
на ценностната система на личността. Те мотивират поведението й. Особенно знацими са 3от
ф-циите на нравствените ценности: a)Оценъчна- е свързана с определяне личностната
 06 Съдържание на възпитанието

значимост,ценноста на явленията от обективната реалност; b)Стимулираща- обуславя процеса

на самоформиране,на нравственото самоусъвършенстване на личността; c)Регулирща-
позволява преустройството на нравствените ценности съобразно с динамиката в общ. ценности
и с идеала на личността. И 3-те ф-ции са свързани помежду си,взаимно се обуславят.
Нравствената култура не е част от структурата на личността,а осн. на всеки от нейните
компоненти.

Естетическото възпитание е формиране на естетическо отношение на човека към

природата,явленията на обществения живот и изкуство,т. е. към всички области на
действителността,тъй като всички те имат определена естетическа ценност. Естетическото
възпитание се разглежда в педагогическата литература като резултат от естетическото
възпитание и проява на естетическа култура на човека. Естетическата социализираност на
индивида представлява степенното негово развитие и усъвършенстване в резултат на всички
въздействия и взаимодействия в естетическата сфера,а не само на съзнателно и целенасачено
осъществяваните. Основните критерии за естетическата възпитаност на човека са: a)отбошение
към красивото в живото и труда;b) отношение към красивото в изкуството; в)отношение към
красивото в природата.

Трудово-В осн. на развитието на обществото стои трудът. Трудът е осн. фактор, който има
решаваща роля за формирането на човека,за отделянето му от живот. среда. Т(умствен и физ)
има комплексно въздействие в/у цялостното формиране на личността. Чрез активното участие
в # форми на труда се постига умствено, нравствено, естетично и физическо развитие на хората.
В пол. отношение към труда и добросъвестното участие в него се изявява най-вече
нравствеността на личността.

Физическо и здравно-Същността на физич. възп. се конкретизира по следния начин-процес на

многостранно и целенасочено взаимодействие на възпитаника с всички фактори за физ.
влияние с цел формиране у човека физ. облик, желан от общ. И индивида”. Смисълът, на всяка
образов-възп. дейност се състои в постигане на оптимално-функционално равновесие на
организма при взаимодйствието му със средата. Осигуряване на физ. и псих. здраве на
личността.

Светоглед. Формирането на светогледа е стихиен или целенасочен процес. Светогл. може да е

резултат от социален, но да е плод на педагогическо формиране.

Религиозно-Най-силната страна на християнското учение е насърчаване да се върши добро, да

се възпитава с добро и за добро.

Правна. Вече е демокрация т. е. всеки има свободата да прави всичко. Но демокрацията не е

анархия. Тя не може без уважение,познаването и спазва на законите. Оттук е необх. От правно
възп. и култура. Познаването на правото от обикновен. гражданини озн. преди всичко
познаване на законите и правните норми, което се постига чрез правно образование.

Екологично. Възпитанието на грижовно житейско отношение към природата е повеля на

нашето съвремие. Прекият предмет на Е е да изследва взаимоотношенията м/у живот. и респк.
организми в дад. усл. на околната среда, както и влиянието на средата за измененията,които
настъпват в организмите.
 06 Съдържание на възпитанието

Полово. Половото възпитание на младото поколение е необх. условие за пълноценен самост.

жвит в обществото. За неговото успешно осъществяване е необх. познаване особеностите на
биологичното, психическото и социалното развитие на човека и то в един цялостен възрастов
диапазон –от раждането до настъпването на зрелостта,а и след това. То не загубва значението
си през целия му съзнателен живот.

Дисциплинираност. Дисциплина озн. доброволно спазване от личността на обществ. норми и

изисквания. Добровол. зависи и от това, дококо отделните индивиди осъзнават необх. Да се
ръководят в своето поведение от правните и морални норми. Наруш. на законите са санкц. от
съдеб. органи.