1.

Значение на Средиземноморието
2. Поява на географските и картографските представи
3. Първите географски писания – Ератостен - гръг от сев Африка ,
живял в Александрия пише съч-е „География” което става
основополагащо; Страбон , счита се за „баща на географията” „1 в
пр. Хр.-1 в сл. Хр, - Жителите на Месопотамия - първи опит на
описание на света отвреметона Вавилонското царство, център –
Вавилон
- В Древна Елада географския интерес започва в Йония –Милет .
Йонийците имат близки контакти с кърии и финикийци.те първи
навлизат в морето, създават се модели за света „йонийско натур
философска школа“ и опит за осмисляне на света .
- Т. нар „логографи” „записвачи на разкази „ - пишат своите
съчинения в проза , въвеждат пряката реч ; те съставят
съчиненията си във връзка с описанието на страни , народи -
сухопътни или морски , данни , историч. Бележки , митологич.
Сказания , преповтаряли гибезкритично , техн съч-я не са
достигнали до нас, те са цитирани широко , Херодотизползва
съчиненията им , в 4 та книга , 85 гл. – описание на черно,
мраморно море ; главен представител е Хекатей от Милет , пише
съчинение : Гис периодос или „ОПисание на земята” С него той
поставя нач. На цяла поредица географски съчинения.
Еквивалент на период е ПЕРИЕГЕЗА. По море описанията се
наричат „ПЕРИПЛОЙ”-ПЛАВАНЕ ПОКРАЙ.
4. Първите карти „Цилиндъра на Анаксимандър, делото на Ератостен,
Клавдий Птолемей, Марин от Тир (Ератостен - Роден е през 276 г.
пр.н.е. в Кирена, Киренайка (днес в Либия). Учи в Атина, но около 245 г. пр.н.е. е
повикан в Александрия, за да изпълнява функциите на възпитател на
престолонаследника Птолемей IV и застава начело на най-големия научен център
на древността – Александрийската библиотека. ; написва съчинение”География”
което става образец за останалите земеописания)
- На-старата зап карта на света е от Вавилон изработена върху
надгробен камък и датирана през 7-6 в пр Хр. Още Омир (8 в пр
Хр) съобщава за карта върху кръглия щит на Ахил. Според
Ератостен пръв Анаксимандър от Милет (ок 610-546 пр Хр)
легендарния основател на Аполония (Созопол) изработва карта
на света подобрена по късно от неговия съгражданин Хекатей (ок
 550-480 пр Хр) Пръв който въвежда координатната с-ма в
изработ. От него карта на света и разделя земния глобес на
паралели и меридиани е Марин Тирски (2 в след Хр) Но по –
известни стават подобрените карти на неговия съвременник
Клавдий Птолемей , те стават основа за развитието на модерната
картография която измества манастирската такава. Картите се
изработват върху камък, пергамент , метал, плат, пергамент,
хартия ; по форма - кръгли, елипсовидни, триизмерни или
правоъгълни. Най –разпростр. Са ТО –картите възникн. Под
влияние на рим. Картография и под влияние на хр. Мироглед –
кръгла суша заобиколена от световен океан се разделяла на три
части от линии образуващи буквата „т” – хоризонтална
,включваща р. Дон, Азовско море, Бяло море и р. Нил и
вертикална от Средиземно море . Така се очертавала сушата на
континентите Азия , поставяна отгоре (Изток) , Европа – вляво
под нея (Запад), и Африка –вдясно (Юг)

5. Влияние на ранното хр-во върху географията и картографията –

Козма Индикоплевт и европейската география и
картография.Западноевропейския манастир география и картография
6. Поява и развитие на арабската география.
7. Италиански портуланни карти и земеописания

Най-ранната портуланска карта е „Пизанска карта” и текстовото

описание към нея – „Компас за навигация” - ок сред. На 13 в; след
падането на К-л (1204) италианската портуланна карта получава
развитие , изглежда са били откраднати някакви карти от К-л , който е
оплячкосан.Първонач. портуланните карти се рисували върху цял
пергамент (телешка или овча кожа, после на парчета - офомят се атласи
(14 в) Компасът , лагът и астролабията улесняват измерванията ;
въвежда се скалата на пропорциите и розата на ветровете – (12-14 век)
България е известна на италианските морски републики - договори
безмитни скл цар Иван Асен 2 (Дубровник) , Иван Александър (с
Венеция) и деспотът Иванко – с Генуа

Пиетро Весконти (ателие през 14 в – първите атласи - той пръв

представя и бълг царски флаг на картата (на Тертеровци? ) над Варна
 Анджелико де Далорто – рисува флага на Шишмановци над дунавската
крепост и изписва Б-я и на Север и на юг от р. Дунав

Батиста Анезе –освен морски започва Да изработва и сборни

картографски атласи

Надписите на картите не са ориентирани спрямо посоките на света, а

спрямо посоката на плаване покай дадето крайбрежиена съотв. Морски
басеин.

8.Поява на модерната картография

Основите на модерт. Г-я поставят Герард Меркатор и Абрахам Ортелиус. Те се открояват сред
картите от 16 в които очертават границите на Балканите: от Герард Меркатор през 1589 г. „На
Влахия, Сърбия, България, Романия”

„Карта на Романия (която се нарича и Тракия) - и околните страни България, Влахия и Сирфия”
поместена в атласа на Абрахам Ортелиус „Театум орбис терарум” от 1584. Тяе дело на
италианеца Джакопо Касталдо. И двете карти са издържани в духа на античната и
средновековната традиция но по различен начин

-
9. Политически и административни карти на Балканите „16-18 в“
10. Видове карти
11. Значение на географската традиция

- Влияние на римската номенклатура - в бълг. и съседните им земи

фигурират областите Скития, Мизия , Тракия, Македония, Дакия,
Панония, а от страните - Гърция, Готия и др.
- На Б-я зап. Да се обръща внимание едва след приемането на хр-вото
(865)
- Едни световни карти я отбелязват , а други не. Тези които я отбелязват
ползват : Равенски географ(7 в) , Всеобща история на англ. Крал
Алфред Велики (9 в) , Баварски географ (9 в) и др. Други следв.
Античн. Номенклатура - Помпония Мела (1 в) , Макробий, Плиний
Стари (23-79), Клавдий Птолемей (2 в), кактои от седновек. Автори
Павел Орозий (5 в) , Исидор Севилски (6-7 в) Тези данни също остават
в геогр номенклатураи Б-я макари несъществуваща /поробена
 продължава да съществува в картите. След Великите геогр. Открития
сепоявяват очертанията на съврм. Карти .
- Сп някои изследователи морските карти са едни от най-ранно
възникналите карти. Според античните автори първите моски
карти са изработени от финикийците към 7 в пр Хр. Сред тях
споменатите вече Анаксимандър (610-546 пр Хр) и Хекатей (ок
560-480 пр Хр) от Милет са посочвани като автори на карти но
са били изгубени въ ввремето. Морскта картография се ражда
с мореплаването. С усъвършенствуването на картите се
появяват и лоциите (подробни писмени описания на
бреговете, даващи разстоянията между пристанищата).
- Европейската морска картография - започва да се развива
през 12-13 век успоредно с търговското и военното
корабоплаване (Венеция, Генуа, Амалфи) , по –късно
каталаните и португалците .
- Най –старата запазена морска карта (с лоций към ния) е
„Пизанска карта” и „Компас за навигация” (кр на 13 в) Големия
размер на първите морски карти е бил пречка за използването
им, поради това в нач. На 14 в те започват да се произвеждат в
по –малки и да се поставят в атлас. Черно море обикновено е
изобразявано самостоятелно или заедно с Източ.
Средиземноморие. Точността на картите се подобрява с
въвеждането на лага, компаса и астролабията. Започват да се
използват скалата на пропорциите и розата на
ветровете(посоките).
- Абрахам Ортелиус е най-известният картограф през 16 в.
роден през 1527 в Антверпен , Холандия. Той е създател на
модерния вид атласи и основател на историческата
картография. Изработва карти на света, на Египет, Азия,
Римската империя. В обл. На картографията става известен със
своя атлас „Театър на земите в света” публикеван през 1570,
 претърпял 44 издания. Смята се, че той заедно с Герард
Меркатор полагат основите на съвременната картография.
- Джакомо Гасталди (ок 1500-1565) италиански географ от
Пиемонт, но работил и живял във Венеция. Обявен е за
„космограф на република Венеция”. Изработил е над 100
карти издадени в 20 атласа.
- Клавдий Птолемей - астроном, астролог, математик и географ
от Александрия (Египет) живял през 2 в сл. Хр. Смята се за
баща на европейската география . Донаши дни е оцелял един
арабски препис на нег. Съчинение „География” или
„Космография”. Преведено е на латински от Якоб Анджело
(1406) . Този текст се използва и за по –късни издания. Това
съч-е е основано върху строги математически правила и
въвежда правоъгълната координатна система , което
допринася много за развитието на картографията. Към разл.
Издания на труда постепенно започват да се добавят
реконструирани „птолемееви карти” . Не малка част от тях чак
до 18 в се съставят по данни на Птолемей и представл.
Интересна смесица между антична и съврем. География.