1 Литературата на Западна Европа: социокултурни особености; вътрешна
периодизация; жанрова система.
2. Литературата на Западноевропейското Средновековие.
2.1. Средновековният епос („Песен за Роланд”): 2.2. Провансалската лирика: 2.3. Рицарският роман („Тристан и Изолда”); 2.4. Старофренското фаблио. 2.5. Средновековната драма (фарсът „Адвокатът Пиер Патлен”).
3. Литературата на Западноевропейския Ренесанс.
3.1. Предренесансът: („Божествена комедия” на Данте Алигиери). 3.2. Лириката на Ренесанса: Данте („Нов живот”); Петрарка („Песенник”); Шекспир („Сонети”). 3.3. Ренесансовата новела: („Декамерон” на Джовани Бокачо). 3.4. Ренесансовата комедия: Макиавели („Мандрагора); Шекспир („Дванадесета нощ”) . 3.5. „Неофициалната култура” и романът на Франсоа Рабле „Гаргантюа и Пантагрюел”. 3.6. Кризата на ренесансовия индивидуализъм: трагедията „Макбет” на Уилям Шекспир. 3.7. Кризата на ренесансовия хуманизъм. Романът „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес.
4. Литературата на френския класицизъм.
4.1. Класицистичната трагедия във века на абсолютизма: Пиер Корней („Сид”); Жан Расин („Федра”). 4.2. „Високата комедия” на Молиер „Тартюф.
5. Литературата на Западноевропейското Просвещение.
5.1. Английският роман през XVIII в.: Даниел Дефо („Робинзон Крузо”); Джонатан Суифт („Пътешествията на Гъливер”); 5.2. Прозаическите жанрове на Френското Просвещение: философската новела на Франсоа Волтер „Кандид”; романите на Дени Дидро „Монахинята” и „Племенникът на Рамо”. 5.3. „Гражданската драма” „Емилия Галоти” на Лесинг; Бомарше и „сълзливата комедия” „Сватбата на Фигаро” . 5.5. „Фауст” на Гьоте. 5.5. Предромантизмът: немските „Бурни устреми” и романът на Гьоте „Страданията на младия Вертер”.
6. Литературата на Романтизма в Западна Европа.
6.1. „Хайнрих фон Офтердинген” на Новалис; 6.2. Поетите „езерници”, лириката на Шели; 6.3. Поемата на Байрон „Странстванията на Чайлд Харолд” 6.4. Драмата „Ернани” на В. Юго; 6.5. Историческият роман на Юго „Парижката света Богородица”. 6.6. Смесването на романтичната и реалистичната поетика в романа на Фр. Стендал „Червено и черно”. 7. Романът в литературата на Франция и Англия през XIX в. 7.1. „Човешка комедия” на Оноре дьо Балзак („Дядо Горио”). 7.2. „Тежки времена” на Чарлз Дикенс; 7.3. Натурализмът на Емил Зола: поредицата „Ругон-Макарови” („Жерминал”); 7.4. „Мадам Бовари” на Гюстаф Флобер като съчетание на реалистичната и модерната естетика.
8. Литературата на модернизма в Западна Европа.
8.1. Преходът от романтизъм към символизъм в поезията на Шарл Бодлер: „Цветя на злото”; 8.2. Символизмът („съответствията” на Бодлер; синестезията на „гласните” на Артюр Рембо; стремежът към сливане с музиката в „поетическото изкуство” на Пол Верлен; „двойнственото състояние на думата” при Стефан Маларме). 8.3. Дадаизмът: Тристан Цара; 8.4. Сюрреализмът: Андре Брьотон”. 8.5. Поредицата „По следите на изгубеното време” на Марсел Пруст и преходът към модерния роман; 8.6. Модерният роман на Франц Кафка: („Замъкът”). 8.7. Романът на екзистенциализма: „Чужденецът” на Албер Камю; 8.8. „Аналитичната драма” на Хенрик Ибсен „Нора”; 8.9. „Епическата драма” на Бертолд Брехт „Майка Кураж”.