Известия НИМ Том 35

Известия на
националния
исторически
музей
том ХХХV
PROCEEDINGS
OF THE NATIONAL
MUSEUM OF HISTORY
Vol. ХХХV
UNICART
Редколегия:
Проф. д-р Иван Христов – гл. редактор

Доц. д-р Бони Петрунова
Доц. д-р Николай Марков
Доц. д. и. н. Николай Кочанков
Доц. д-р Владимир Пенчев
д-р Петранка Неделчева
Панайот Антонов – секретар
Превод на английски език – Цвета Райчевска

Художник на корицата – Милена Ганева
Предпечат – Уникарт
Editorial Board:
Prof. Dr. Ivan Hristov, editor

Assoc. Prof. Dr. Boni Petrunova
Assoc. Prof. Dr. Nikolay Markov
Assoc. Prof. Dr. Nikolay Kochankov
Assoc. Prof. Dr. Vladimir Penchev
Dr. Petranka Nedelcheva
Panayot Antonov – scientific secretary
English translation – Tzveta Raychevska

Cover design – Milena Ganeva
Prepress – Unicart
© Национален исторически музей – София / National Museum of History – Sofia

© Издателство „Уникарт“, София / Publishing Company “Unicart”, Sofia
ISSN 1311 – 5219
националЕн исторически музей
NATIONAL MUSEUM OF HISTORY
Известия на
националния
исторически
музей
Том ХХXV
PROCEEDINGS
OF THE NATIONAL
MUSEUM OF HISTORY
Vol. XXXV
София
2023
съдържание
Археология
Маргарита Попова, Станимир Първанов

КъсноЕНЕОЛИТНИ керамични съдове от Селищната могила „Големия остров“
при с. Дуранкулак от фонда на НИМ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9
Мартин Христов
НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ТЕРИТОРИАЛНОТО И КУЛТУРНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА
КАМЕННИТЕ ТЕЖЕСТИ ОТ РАННАТА БРОНЗОВА ЕПОХА. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27
Михаела Занева
Пешова могила, село Правешка Лъкавица, община Правец. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 35
Александър Минчев
ЕДНА МАЛКА РАННОХРИСТИЯНСКА СКУЛПТУРА НА РИБА ОТ МРАМОР ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57
Иван Христов, Кирил Велковски, Стефан Велев

За съдбата на един късноантичен обект в Бургаския залив. Подводни,
геофизични и геоложки проучвания на нос Каба бурун в землището на
кв. Крайморие в гр. Бургас. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67
Елена Ендарова
КОМПОЗИТЕН ГРЕБЕН ОТ ГРОБ № 25. РАЗКОПКИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТ ПРИ
УЛИЧНА МРЕЖА „ПРОВЛАКА“, СОЗОПОЛ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 86
Панайот Антонов
РАННОСРЕДНОВЕКОВНИ ОЛОВНИ МЕДАЛЬОНИ И ПАНДАНТИВИ ОТ КОЛЕКЦИЯТА НА
НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 97
Ивайло Кънев, Цветина Петкова

СРЕДНОВЕКОВНИ НАКИТИ ОТ КЪСНОАНТИЧНАТА И СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ В
МЕСТНОСТТА БАЛЪК ДЕРЕ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 117
Филип Петрунов
ЗИДАН ГРОБ ОТ ЦЪРКВА № 4 НА КАЛИАКРА . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 146
Диана Фъртунова, Милен Николов

КОНСКА КОСТ ЗА ГАДАЕНЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВНИЯ ГРАД РУСОКАСТРО. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 159
Хитко Вачев, Бони Петрунова

ОПИТ ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ГРОБОВЕ № 1 И № 9 ОТ ЦЪРКВАТА НА МАНАСТИРА
„СВ. ЙОАН ПРОДРОМ“ („СВ. ЯНИ“) В АХТОПОЛ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 170
Нумизматика
Владимир Пенчев
МЕДНИ РУСКИ МОНЕТИ ОТ XVIII – ХІХ ВЕК (ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО) ОТ ФОНДА НА
НИМ – СОФИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 185
НЯКОИ ЗЛАТНИ ЗАПАДНИ МОНЕТИ ОТ ХIХ – НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК ОТ ФОНДА НА
НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 229
История
Николай Марков
БЕЛЕЖКИ ЗА ФЕОДАЛИЗМА ВЪВ ВИЗАНТИЯ, В СРЕДНОВЕКОВНА БЪЛГАРИЯ И ЗА НЯКОИ
ДРУГИ ТЕРМИНОЛОГИЧНИ НЕТОЧНОСТИ В НАУЧНАТА НИ ЛИТЕРАТУРА. . . . . . . . . . . . . . . . . . 267
Цвета Райчевска
БЕЛЕЖКИ ЗА СТАРИЯ ВИЛАЕТСКИ КОНАК В СОФИЯ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 338
Николай Кочанков
БЪЛГАРИЯ И ЮГОСЛАВИЯ (1938 – 1941): ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАЦИЯ НА БАЛКАНИТЕ И В
ЕВРОПА ЧАСТ IV. (СЕПТЕМВРИ 1940 – АПРИЛ 1941). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 346
Музейни колекции
Валентина Задгорска
СТЪКЛЕНИ СЪДОВЕ ОТ ФОНДА НА НИМ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 378
Мариана Първанова
КОЛЕКЦИЯ „ИВАН НЕНОВ“ В НИМ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 388
изложби
ИЗЛОЖБА В НИМ ПОСВЕТЕНА НА 125 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА
ХРИСТО ВАКАРЕЛСКИ. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 399
Инструкция за подготвяне на материалите, предлагани за печат

в Известията на Националния исторически музей. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 405
Contents
Archaeology
Margarita Popova, Stanimir Parvanov

LATE ENEOLITHIC POTTERY FROM THE TELL GOLEMIYA OSTROV AT THE VILLAGE OF
DURANKULAK IN THE NHM COLLECTION . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 9
Martin Hristov
SOME OBSERVATIONS ON THE TERRITORIAL AND CULTURAL DISTRIBUTION OF EARLY
BRONZE AGE STONE WEIGHTS. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 27
Mihaela Zaneva
Peshova Mogila, Praveshka Lakavitsa village, Pravets municipality. . . . . . . . . . . . . .35
Alexander Minchev
A SMALL EARLY CHRISTIAN MARBLE SCULPTURE OF А FISH IN THE VARNA
ARCHAEOLOGICAL MUSEUM. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 57
Ivan Hristov, Kiril Velkovski, Stefan Velev

On the fate of a late antique site in the Gulf of Burgas. Underwater, geophysical
and geological surveys of Cape Kaba Burun in the land of Kraymorie
residential district of Burgas . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 67
Elena Endarova
COMPOSITE ANTLER COMB FROM GRAVE 25. RESCUE EXCAVATION DUE TO THE
CONSTRUCTION WORK ON PROVLAKA STREET URBAN PROJECT IN SOZOPOL. . . . . . . . . . . . . . . . 86
Panayot Antonov
EARLY MEDIEVAL LEAD MEDALLIONS AND PENDANTS FROM THE COLLECTION OF THE
NATIONAL HISTORY MUSEUM . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 97
Ivaylo Kanev, Tsvetina Petkova

MEDIEVAL JEWELLERY FROM THE LATE ANTIQUE AND MEDIEVAL FORTRESS IN
THE BALAK DERE SITE. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 117
Filip Petrunov
MASONRY TOMB IN CHURCH No. 4 OF KALIAKRA. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 146
Diana Fartunova, Milen Nikolov

HORSE SCAPULA FOR FORTUNE-TELLING FROM THE MEDIEVAL CITY OF RUSOCASTRO . . . . . 159
Hitko Vachev, Boni Petrunova

An attempt to interpret graves Nos. 1 and 9 from the church of St. John
Prodromos Monastery (Sveti Yani) in Ahtopol . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 170
Numismatics
Vladimir Penchev
RUSSIAN COPPER COINS FROM THE 18th – 19th CENTURY (UNTIL THE LIBERATION)
FROM THE COLLECTION OF THE NHM IN SOFIA. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 185
Vladimir Penchev
SOME GOLD WESTERN COINS FROM THE 19th – EARLY 20th CENTURY IN THE COLLECTION
OF THE NATIONAL HISTORY MUSEUM – SOFIA. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 229
History
Nikolai Markov
NOTES ON THE "FEUDALISM" IN BYZANTIUM, IN MEDIEVAL BULGARIA AND ON SOME
OTHER TERMINOLOGICAL INACCURACIES IN OUR SCHOLARLY LITERATURE. . . . . . . . . . . . . . . 267
Tsveta Raychevska
SOME NOTES ON THE OLD VILAYET KONAK IN SOFIA. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 338
Nikolay Kochankov
BULGARIA AND YUGOSLAVIA (1938 – 1941): POLICY AND DIPLOMACY IN THE BALKANS
AND IN EUROPE. PART IV. (SEPTEMBER 1940 – APRIL 1941). . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 346
Museum collections
Valentina Zadgorska
GLASSWARE IN THE NATIONAL HISTORY MUSEUM COLLECTION. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 378
Mariana Parvanova
Ivan Nenov Collection of the National History Museum. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 388
Exhibitions
Mariana Parvanova
EXHIBITION AT THE NHM DEDICATED TO THE 125TH ANNIVERSARY
OF THE BIRTH OF HRISTO VAKARELSKI. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .399
REQUIREMENTS for publishing works in the Proceedings of the

National History Museum . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 406
национален исторически музей – софия
Известия, том ХХXV, 2023
КъсноЕНЕОЛИТНИ керамични съдове от Селищната могила

„Големия остров“ при с. Дуранкулак от фонда на НИМ
Маргарита Попова
Станимир Първанов, РИМ-Варна
LATE ENEOLITHIC POTTERY FROM THE TELL GOLEMIYA OSTROV AT

THE VILLAGE OF DURANKULAK IN THE NHM COLLECTION
Margarita Popova
Stanimir Parvanov, RHM-Varna
Селищната могила „Големия остров“ при The tell of Golemiya Ostrov (Big Island) at
с. Дуранкулак, заедно с принадлежащия ѝ не- the village of Durankulak, together with the ne-
кропол, са едни от най-значимите праистори- cropolis belonging to it, is one of the most sig-
чески паметници у нас. Заслугата за тяхното nificant prehistoric sites in Bulgaria. The credit
откриване, проучване, публикуване и попу- for their discovery, research, publication and
ляризиране дължим на Хенриета Тодорова. popularisation goes to Henrieta Todorova. The
Селищната могила се проучва основно в пе- tell was excavated and studied mainly between
риода 1975 – 1997 г., 2004 г. за един сезон, а от 1975 and 1997, then in the 2004 archaeological
2015 г. се работи до ден днешен1. Енеолитният season, and continue since 2015 until nowadays1.
пласт се състои от 6 селищни хоризонта: The Eneolithic layer consists of six consecu-
VIII – култура Хаманджия III, ранен енеолит; tive settlement horizons: VIII – Hamandzhiya III
VII – култура Хаманджия IV, среден енеолит; culture, Early Eneolithic; VII – Hamandzhiya IV
VI – Култура Варна, фаза I, късен енеолит; V – culture, Middle Eneolithic; VI – Varna culture,
култура Варна, фаза II, късен енеолит; IVa – phase I, Late Eneolithic; V – Varna culture, phase
култура Варна, фаза II, късен енеолит; IVb – II, Late Eneolithic; IVa – Varna culture, phase II,
култура Варна, фаза III, късен енеолит2. От не- Late Eneolithic; IVb – Varna culture, phase III,
кропола са известни 1204 гроба, което реално Late Eneolithic2. 1204 graves are unearthed from
го нарежда сред най-големите праисторически the necropolis, which actually ranks it among the
некрополи в Европа3. Разкопан е между 1979 г. largest prehistoric necropolises in Europe3. It was
и 1990 г. и публикуван през 2002 г.4 Гробовете excavated between 1979 and 1990 and published
са с изяснена хронологическа позиция, като са in 20024. The graves have a clear chronological
синхронизирани към всеки един от проучва- position, being synchronised to each of the studied
ните хоризонти в селищната могила. horizons in the settlement mound.
All results concerning the material from the
1 Вайсов, И. / Т. Димов / П. Зидаров. Археологически 1 Вайсов, И. / Т. Димов / П. Зидаров. Археологически
проучвания на „Големия Остров“ при с. Дуранкулак
проучвания на „Големия Остров“ при с. Дуранкулак
през 2015 г. – В: АОР през 2015 г. София, 2016, 101; през 2015 г. – In: АОР през 2015 г. София, 2016, 101;
Тодорова, Х. Археологически разкопки на селищ- Тодорова, Х. Археологически разкопки на селищ-
ната могила големия остров в Дуранкулашкото езе- ната могила големия остров в Дуранкулашкото езе-
ро. – В: АОР през 2004 г. София, 2005, 45; Todorova, ро. – In: АОР през 2004 г. София, 2005, 45; Todorova,
H. Durankulak, Band 2, Teil 1. Die prähistorischen H. Durankulak, Band 2, Teil 1. Die prähistorischen
Gräberfelder. Sofia, 2002, 8. Gräberfelder. Sofia, 2002, 8
2 Todorova, H. Op. cit. 12; Abb. 24, 26. 2 Todorova, H. Op. cit. 12; Abb. 24, 26.
3 Todorova, H. Op. cit. 45. 3 Todorova, H. Op. cit. 45.
4 Todorova, H. Op. cit.; Todorova, H. Durankulak, Band 4 Todorova, H. Op. cit.; Todorova, H. Durankulak, Band
2, Teil 2. Die prähistorischen Gräberfelder. Sofia, 2002. 2, Teil 2. Die prähistorischen Gräberfelder. Sofia, 2002.
9
М. Попова, Ст. Първанов
Всички резултати, касаещи материали от non-prehistoric strata of the mound have long been
непраисторическите пластове от могилата, са made public5. Regretfully, at the moment there is
отдавна обнародвани5. За жалост към момента no complete publication of the Eneolithic hori-
липсва цялостна публикация на енеолитните zons from the Golemiya Ostrov settlement mound.
хоризонти от Селищната могила „Големия ос- Only fragmentary information is known regarding
тров“. Известна е само откъслечна информация the settlement organization, architecture and in-
касаеща селищната организация, архитектура- dividual aspects of the material culture6. A small
та и отделни аспекти от материалната култура6. part of the material from the VIII horizon has been
Малка част от материала от VIII хоризонт е пуб- published7. Most of the Horizon VII material has
ликувана7. По-голямата част от материала от also been published, as has one of the larger dwell-
VII хоризонт също е публикувана, както и едно ings8. However, the number of known materials
от по-големите жилища8. Броят на известните from the Late Eneolithic horizons VI – IV is very
материали обаче от късноенеолитните хоризон- small and far insufficient to shape an idea of the
ти VI – IV е много малък и далеч недостатъчен features of the ceramic complex9. The known 711
за да се добие представа за характеристиката vessels from a total of 438 graves of the necropo-
на керамичният комплекс9. За нея допринасят lis, belonging to the Varna culture, contribute to
известните 711 съда от общо 438 гроба от не- the clarification of this10. As noted, however, the
кропола, принадлежащи към култура Варна10. so-called “sepulchral” pottery has its specifics; it
Както е отбелязано обаче, т.нар. „сепулкрална“ must be considered carefully, and a comprehensive
керамика има своите специфики, трябва да се and complete picture should not be drawn solely
разглежда внимателно и само на нейна основа on the basis of that pottery11. Therefore, it is neces-
не е възможно да се образува цялостна и пълна sary all preserved vessels from the Late Eneolithic
картина11. Поради това, е необходимо публику- horizons of the settlement to be published.
ването на всички запазени съдове от късноене- The present work describes nine vessels and
5 Тодорова, Х. Дуранкулак I: Ранносредновековни 5 Тодорова, Х. Дуранкулак I: Ранносредновековни
обекти. София, 1989; Todorova, H. Durankulak, band обекти. София, 1989; Todorova, H. Durankulak, band
III. Die Hellenistischen Befunde. Verlag Marie Leidorf III. Die Hellenistischen Befunde. Verlag Marie Leidorf
GmbH, Rahden/Westf, Berlin, 2016. GmbH, Rahden/Westf, Berlin, 2016.
6 Тодорова, Х. (a). Добруджа през праисторическата 6 Тодорова, Х. (a). Добруджа през праисторическата
епоха. – В: История на Добруджа, Т. I. София, 1984, епоха. – В: История на Добруджа, Т. I. София, 1984,
42 – 56; Тодорова, Х. (б). Добруджа през праисто- 42 – 56; Тодорова, Х. (б). Добруджа през праисто-
рическата епоха. – В: Х. Тодорова, К. Йорданов, В. рическата епоха. – В: Х. Тодорова, К. Йорданов, В.
Велков, С. Торбатов. История на Добруджа. Т. 1. Ве- Велков, С. Торбатов. История на Добруджа. Т. 1. Ве-
лико Търново, 2011, 68 – 94. лико Търново, 2011, 68 – 94.
7 Slavchev, V. The Features of Cultural Development of 7 Slavchev, V. The Features of Cultural Development of
Modern Southern Dobrudja during the First Half of the Modern Southern Dobrudja during the First Half of the
5000BC (According to the Pottery of the Tell Golemya 5000 BC (According to the Pottery of the Tell Golemya
Ostrov near the Village Durankulak). – In: Prinos lui Pe- Ostrov near the Village Durankulak). – In: Prinos lui Pe-
tre Diaconu la 80 de Ani. Braila, 2004, 25 – 34. tre Diaconu la 80 de Ani. Braila, 2004, 25 – 34.
8 Slavčev, V. Charakteristik der Keramik von Schicht 8 Slavčev, V. Charakteristik der Keramik von Schicht
VII aus dem Siedlungshügel „Die Große Insel“ bei VII aus dem Siedlungshügel „Die Große Insel“ bei
Durankulak, Nordostbulgarien. – В: Сборник Добру- Durankulak, Nordostbulgarien. – В: Сборник Добру-
джа, T. 21. 2004, 145 – 175; Ганецовски, Г. Ранно- джа, T. 21. 2004, 145 – 175; Ганецовски, Г. Ранно-
халколитно жилище от Големия Остров при с. Ду- халколитно жилище от Големия Остров при с. Ду-
ранкулак, Добричко. Алманах за историята на Русе, ранкулак, Добричко. Алманах за историята на Русе,
16 – 24. 16 – 24.
9 Тодорова, Х. (a). Цит. съч.; Тодорова, Х. (б). Цит. 9 Тодорова, Х. (a). Цит. съч.; Тодорова, Х. (б). Цит.
съч.; Georgieva, P. Opportunities for Tracing Influences съч.; Georgieva, P. Opportunities for Tracing Influences
of the Balkans on Anatolia during the End of the Fifth of the Balkans on Anatolia during the End of the Fifth
and the Beginning of the Fourth Millennium BC. – In: and the Beginning of the Fourth Millennium BC. – In:
Bulgarian e-Journal of Archaeology, 4, 2014, 217 – 236. Bulgarian e-Journal of Archaeology, 4, 2014, 217 – 236.
10 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 1…, 81 – 116, 10 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 1…, 81 – 116,
Abb.124 – 125. Abb.124 – 125.
11 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 1…, 81 – 82. 11 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 1…, 81 – 82.
10
Късноенеолитни керамични съдове от селищната могила „Големия остров“ при с. Дуранкулак ...
Обр. 1. Съдове и капаци от Сграда № 9 (фотография: Т. Димитров, НИМ)

Fig. 1. Vessels and lids from Building No 9 (photograph T. Dimitrov, NHM)
Обр. 2. Част
Fig. 2. Part of the
от съдовете,
vessels discovered
разкрити в
in the lower level
долното ниво
of the building
на сградата
(photograph from
(фотография
the archives of the
от архива на
archaeological
археологическите
research on
проучвания на
Durankulak:
Дуранкулак:
© H. Todorova)
© Х. Тодорова)
олитните хоризонти на селището. three lids from the IV horizon12 of the Golemiya
Настоящата работа представя 9 съда и 3 Ostrov tell near the village of Durankulak (Fig.
капака от IV хоризонт12 на селищната моги- 1), which are listed in the NHM collection. The
ла „Големия остров“ при с. Дуранкулак (Обр. materials come from the archaeological research
1), които се съхраняват във фонда на НИМ. in 1992. Unfortunately, the NHM archive does not
Материалите са от археологическите проуч- store the field documentation from that season, and
вания през 1992 г. За съжаление в архива на the only information about some of the materials
12 Върху съдовете е отбелязано, че произхождат от V 12 The vessels are marked as originating from the V hori-
хоризонт, но след проверка на документацията от zon, but after checking the survey documentation, it is
проучванията, се приема, че реално произхождат от assumed that they actually originate from the IV hori-
IV хоризонт. Изказваме благодарност на Иван Вай- zon. We express our gratitude to Ivan Vaisov for the pro-
сов за предоставената информация и снимков мате- vided information and photographic material from the
риал от проучванията през 1992 г. surveys in 1992.
11
Обр. 3. Съдове от Сграда № 9

Fig. 3. Vessels from Building No 9
12
НИМ не се съхранява полевата документация is that they originate from Building No. 913 (Fig.
от този сезон и единствената информация за 2). Two levels are revealed in it – the upper one
част от материалите е, че произхождат от сгра- marked as 9 and the lower marked as 8/9. The aim
да № 913 (Обр. 2). В нея са разкрити две нива – is to present the vessels with all the relevant infor-
горно обозначено като 9 и долно обозначено mation and to set them into the context of what is
като 8/9. Целта е да се представят съдовете с known so far from the tell and the necropolis. In
цялата прилежаща информация и да се впишат this way, the data on the Late Eneolithic ceramic
в контекста на познатото до момента от моги- assemblage from the settlement will grow, albeit
лата и некропола. По този начин се увеличават, slightly. It is also necessary to set the mentioned
макар и с малко, данните за късноенеолитният vessels in the context of the Varna culture. Pottery
керамичен комплекс от селището. Необходимо with stratigraphic data will be of utmost impor-
е също така да се потърси мястото на спомена- tance for the future research to more fully eluci-
тите съдове в контекста на култура Варна. За date the relative chronology of the culture.
бъдещи изследвания, съдове със стратиграф- All vessels are secondary fired, which is
ски данни ще бъдат от изключително значение why their surface colour varies from beige-red to
за по-пълното изясняване на относителната brownish. All but one found intact (Cat. No. 8),
хронология на културата. have been in fragmentary state and then restored.
Всички съдове са вторично изпечени, The information about the vessels includes: inven-
поради което цветът на повърхността им ва- tory number, dimensions (height–h, diameter of
рира между бежово-червен до кафеникав. the mouth–dia, diameter of carination–dc, db – di-
Всички, с изключение на един, намерен цял ameter of the bottom), description of the shape and
(Кат. № 8), са фрагментирани и реставрирани. decoration, and parallels within the Varna culture.
Информацията за съдовете включва: инвен- Each vessel has a serial catalogue number that
тарен номер, размери (височината – h, диаме- corresponds to the numbers of the graphic images
тър на отвора – dr, диаметър на прелома – dm, (Fig. 3, Fig. 4).
db – диаметър на дъното), описание на формата
и украсата и паралели в рамките на култура 1: Inv. No 41818; Building V – 8/9; dimen-
Варна. Всеки съд има пореден каталожен но- sions: h = 10.3 – 13 cm; dia = 43.4 – 44.4 cm;
мер, който отговаря на номерата на графични- db = 15.6 cm
те изображения (Обр. 3, Обр .4). A conical bowl with a thickened mouth rim.
The bottom is flat on both sides. Fragmented.
1: Инв. №: 41818; Сграда V – 8/9; Размери: Complete plaster-free restoration. It is made from
h = 10,3 – 13 cm; dr = 43,4 – 44,4 cm; db = 15,6 cm clay with sand and limestone inclusions. Its outer
Конична паница с удебелен ръб на ус- surface is roughly rusticated while its interior is
тието. Дъното е равно и от двете страни. better smoothed out. The bottom has a rough exte-
Фрагментирана и изцяло реставриранa без rior side. The bowl is brown in colour and has no
гипс. Изработена е от глина с примеси от пя- decoration.
сък и варовикови включения. Външната ѝ The shape is one of the most characteristic of
повърхност е грубо огладена, а вътрешната е the Late Eneolithic. Other examples of similar di-
огладена. Външната страна на дъното е с гру- mensions are known from the settlement, but they
бо огладена повърхност. Съдът е с кафяв цвят. lack the thickening on the inside14. They occur in
Няма украса. the necropolis, but relatively rarely; a good ex-
Формата е една от най-характерните за ample is presented by the bowl from grave 83815.
късния енеолит. От селището са известни та- The settlements of the Varna Lakes region yield
кива със сходни размери, но без удебеление от
вътрешната страна14. В некропола се срещат, 13 Тодорова, Х. (a). Цит. съч., 53.
14 Georgieva, P. Op. cit., Fig. 3.1 – 2.
13 Тодорова, Х. (a). Цит. съч., 53. 15 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
14 Georgieva, P. Op. cit., Fig. 3.1 – 2. 138.6.
13
Обр. 4. Капаци от Сграда № 9

Fig. 4. Lids from Building No 9
14
но сравнително рядко, като добър пример е numerous parallels16.

паницата от гроб 83815. От селищата от реги- 2: Inv. No.: 41816; Building V – 8/9; Dimen
она на Варненските езера са засвидетелствани sions: h = 13.1 cm; dia = 19.1 cm; dc = 24.2 cm;
множество паралели16. db = 9.2 cm
2: Инв. №: 41816; Сграда V – 8/9; Размери: Bipartite carinated bowl of a biconical shape,
h = 13,1 cm; dr = 19,1 cm; dm = 24,2 cm; db = 9,2 cm an upward curved mouth and a rounded and thick-
Двусъставна купа с биконична форма, ened carination. The upper part is shorter than the
извито нагоре устие и заоблено-удебелен lower body and represents about 1/4 of the height
прелом. Горната част е по-къса от долната и of the whole vessel. It has a ring-shaped foot; the
представлява около 1/4 от височината на це- bottom is flat on the inside. The bowl is restored –
лия съд. Разположена е върху пръстеновидно few parts of the flange and the lower body are
столче, като отвътре дъното е равно. Купата е missing. It is made from clay with sand and lime-
реставрирана – липсват малко части от пер- stone inclusions. The surface on both sides of the
ваза и долната част. Изработена е от глина с vessel is polished. The outer surface of the bottom
примеси от пясък и варовикови включения. is rough. The bowl is light brown. Along the cari-
Повърхността и от двете страни на съда е из- nation, the bowl is decorated with symmetrically
лъскана. Външната повърхност на дъното е spaced four groups each of three small pits of al-
груба. Има светлокафяв цвят. По прелома съд- most round shape. A round knob-like handle is set
ът има украса от симетрично разположени 4 right on the carination. Above the ring foot itself,
групи по 3 броя ямички с близка до кръг фор- there is a horizontal belt of Kerbschnitt decoration
ма. Точно на прелома е разположена една кръг- incised into the outer surface.
ла пъпковидна дръжка. Над самото столче има At the moment, no such vessel is known from
издълбан в повърхността хоризонтален пояс the settlement. But grave 799 of the necropolis
чрез техниката кербшнит. yields a very exact parallel to it17. There are quite
Към момента не е познат подобен съд от a few well-known examples from the Varna lake
селището. От некропола има много точен па- settlements18. The small pits decorating the cari-
ралел от гроб 79917. От селищата от езерата nation have no parallels on similar vessels. The
има немалко известни примери18. Украсата practice is observed on carinated but typologically
от ямички по прелома не намира паралели по different vessels from the Varna I phase19.
подобни съдове. Практиката се наблюдава по 3: Inv. No.: 41815; Building V – 9;
преломите на типологически различни съдове Dimensions: h = 8 – 8.2 cm; dia = 11.2 cm; dc = 14.4
от фазата Варна I19. cm; db = 4.7 cm
Bipartite carinated bowl with a biconical
shape, an upright slightly curved mouth and a
rounded carination. The upper part is shorter than
15 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. the lower and represents about 1/3 of the height of
138.6.
16 Todorova, H. / G. Tončeva. Die äneolithische Pfahl- 16 Todorova, H. / G. Tončeva. Die äneolithische Pfahl-
bausiedlung bei Ezerovo im Varnasee. – In: Germania, bausiedlung bei Ezerovo im Varnasee. – In: Germania,
53, 1975, Abb. 6.9 – 11; Parvanov, S. Povelyanovo – a 53, 1975, Abb. 6.9 – 11; Parvanov, S. Povelyanovo – a
site of the Varna culture. – In: Bulgarian e-Journal of site of the Varna culture. – In: Bulgarian e-Journal of
Archaeology, 7, 2019, Fig. 3.1; Parvanov, S. Decora- Archaeology, 7, 2019, Fig. 3.1; Parvanov, S. Decora-
tion Analysis of the Pottery Assemblage from Devnya tion Analysis of the Pottery Assemblage from Devnya
Settlement. – In: Bulgarian e-Journal of Archaeology, 8, Settlement. – In: Bulgarian e-Journal of Archaeology, 8,
2021, Fig. 5.5. 2021, Fig. 5.5.
17 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 17 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
139.13. 139.13.
18 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.5; 3.12; 18 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.5; 3.12;
5.12 – 13; Parvanov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 5.12 – 13; Parvanov, S. Decoration Analysis of …,
7.7. Fig.7.7.
19 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 32.1, 19 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 32.1,
5; 36.8; 115.2, 10. 5; 36.8; 115.2, 10.
15
3: Инв. №: 41815; Сграда V – 9; Размери: the whole vessel. The mouth rim is slightly slop-
h = 8 – 8,2 cm; dr = 11,2 cm; dm = 14,4 cm; ing. The bottom is concave on the outside, with
db = 4,7 cm. an umbo on the inside. The bowl is restored, with
Двусъставна купа с биконична форма, из- fragments missing from both parts. It is made
вито нагоре устие и заоблен прелом. Горната from clay with inclusions of sand and limestone.
част е по-къса от долната и представлява около The outer surface of the bowl is polished in the
1/3 от височината на целия съд. Устието е леко upper part and more coarsely smoothed in hori-
наклонено. Дъното отвън е конкавно, а отвъ- zontal strips at the lower one. The inner surface is
тре е с умбо. Съдът е реставриран, като липс- also rusticated with preserved traces from the tool.
ват фрагменти и от двете части. Изработен The bottom has a rough surface on the outside; the
е от глина с примеси от пясък и варовикови umbo itself is unpolished on the inside. The bowl
включения. Външната повърхност на купата is reddish-brown in colour. Undecorated.
е излъскана в горната част и по-грубо огладе- For now, no such vessel is known from the
на във вид на хоризонтални ленти в долната. settlement. The shape is encountered in the ne-
Вътрешната повърхност е огладена, като личат cropolis, with the vessels from graves 1022 and
следи от инструмента. Дъното е с груба по- 1151 providing good parallels20. It is also found in
върхност отвън, а самото умбо отвътре е не- the lake settlements, but not so often21.
огладено. Има светлочервеникав-кафяв цвят. 4: Inv. No.: 41813; Building V – 9;
Няма украса. Dimensions: h = 6.5 – 6.6 cm; dia = 8 cm;
Към момента не е познат подобен съд от dc = 10 cm; db = 3.3 – 3.4 cm.
селището. Формата е известна от некропола, Bipartite bowl of a biconical shape, an upward
като добри аналогии са съдовете от гробове curved mouth and a rounded carination. The upper
1022 и 115120. Среща се и в селищата от езера- part is shorter than the lower and is less than 1/3 of
та, но не толкова често21. the height of the whole vessel. Its bottom is con-
4: Инв. №: 41813; Сграда V – 9; Размери: cave on the outside and convex on the inside. The
h = 6,5 – 6,6 cm; dr = 8 cm; dm = 10 cm; bowl has been restored; parts of the upper body are
db = 3,3 – 3,4 cm. missing. It is made from clay with sand and lime-
Двусъставна купа с биконична форма, из- stone inclusions. The outer surface of the vessel
вито нагоре устие и заоблен прелом. Горната is polished in the upper part, and that of the lower
част е по-къса от долната и е по-малка от 1/3 от part is unengobed and roughly smoothed. The in-
височината на целия съд. Има конкавно отвън и ner surface is polished, but unevenly, showing tool
конвексно отвътре дъно. Съдът е реставриран, marks. The bottom has a rough surface. It is of a
като липсват части от горната част. Изработен dark gray-brown colour in the upper part and gray-
е от глина с примеси от пясък и варовикови beige in the lower. The lower part of the bowl is
включения. Външната повърхност на съда е covered with unevenly spaced thin and shallow in-
излъскана в горната част, a тази на долната е cised oblique lines that intersect in places.
неангобирана и грубо огладена. Вътрешната At the moment, no such vessel is known from
повърхност е излъскана, но неравно, като ли- the settlement. Vessels of such proportions are
чат следи от инструмента. Дъното е с груба found in the necropolis with those from graves 394
повърхност. Има тъмносив-кафеникав цвят в and 1000 being good examples22. As the shape is
горната част и сиво-бежов в долната. Долната close to the previous one, intermediate variations
част на купата е покрита с неравномерно раз- are also occasionally observed, such as that from
положени тънки и плитки врязани коси линии,
които на места се пресичат.
20 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
168.6; 189.13.
20 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 21 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 3.13; Parva-
168.6; 189.13. nov, S. Povelyanovo …, Fig.6.2.
21 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 3.13; Parva- 22 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
nov, S. Povelyanovo …, Fig.6.2. 55.2 – 3; 165.9.
16
Обр. 5. Част от съдовете и капак от Сграда № 9 – детайл (фотографии: Т. Димитров, НИМ)
Fig. 5. Some of the vessels and a lid from Building No 9 (photograph T. Dimitrov, NHM)
17
Към момента не е познат подобен съд от grave 100023. The shape is also attested in the
селището. Съдове с такива пропорции се сре- lakeside settlements, although not as often24.
щат в некропола, като добри примери са тези 5: Inv. No.: 41822; Building V – 9; Dimensions:
от гробове 394 и 100022. Тъй като формата е h = 7.2 cm; dia = 10.5 cm; dc = 14.6 cm; db = 4.2 cm
близка до предишната, понякога се наблюда- Bipartite bowl of a biconical shape, an up-
ват и междинни вариации, като тази от гроб ward curved mouth and a cylindrical carination.
100023. Формата е засвидетелствана и в сели- The upper part is shorter than the lower part and
щата от езерата, макар и не толкова често24. is less than 1/3 of the height of the whole vessel.
5: Инв. №: 41822; Сграда V – 9; Размери: It has a concave outside and a convex inside bot-
h = 7,2 cm; dr = 10,5 cm; dm = 14,6 cm; db = 4,2 cm tom. The bowl has been restored, with almost half
Двусъставна купа с биконична форма, of the upper part missing, as well as a small por-
извито нагоре устие и цилиндричен прелом. tion of the lower body. It is made from clay with
Горната част е по-къса от долната и е по-малка sand and limestone inclusions. Both surfaces are
от 1/3 от височината на целия съд. Има кон- polished. The bottom has a rough surface and is
кавно отвън и конвексно отвътре дъно. Съдът of a black colour. On the upper part of the bowl
е реставриран, като липсва почти половината there is a composition painted with graphite, de-
от горната част, както и малка част от долна- picting in negative oppositely set helix meanders.
та. Изработен е от глина с примеси от пясък On the carination of the bowl, a horizontal line is
и варовикови включения. И двете повърхности presented in the positive; beneath the line many
са излъскани. Дъното е с груба повърхност. short vertical lines are unevenly spaced. Below
Има черен цвят. По горната част на съда има the carination there is an oval knob-shaped handle
композиция рисувана с графит, изобразяваща with a horizontal opening.
в негатив срещуположни разчленени спирало- A similar vessel but with a differently shaped
меандри. Върху прелома на купата в позитив upper part is known from the settlement25. Bowls
са представени хоризонтална линия, под която like the described one are found very often in the
са разположени неравномерно много къси вер- necropolis, those from graves 597 and 1165 yield-
тикални линии. Под прелома има една елип- ing excellent examples26. There is no graphite dec-
совидна пъпковидна дръжка с хоризонтален oration on them, but analogies of the pattern are
отвор. found in the decoration on different types of ves-
От селището е познат подобен съд с разли- sels from graves 283 and 68027. In these cases the
ка в оформянето на горната част25. В некропо- helix meanders are incised and in Kerbschnitt, but
ла сходни съдове се срещат много често, като again rendered in negative. Quite exact parallels
отлични примери са купите от гробове 597 и originate from the lake settlements, both in shape
116526. По тях няма графитна украса, но анало- and graphite composition28.
гии на мотива се намират при украсата върху 6: Inv. No.: 41814; Dimensions: h = 5.8 cm;
различни по тип съдове от гробове 283 и 68027. dia = 7.4 – 7.5 cm; dc = 11.7 cm; db = 3.4 cm
В тези случаи спираломеандрите са изобразе- Bipartite carinated bowl with a biconical
ни чрез врязана украса и кербшнит, но отново shape, an upward curved mouth and a rounded
в негатив. От селищата от езерата има много carination. The two parts are of the same height.
точни паралели, както на формата, така и на
23 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
22 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 165.14.
55.2 – 3; 165.9. 24 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 7.14.
23 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 25 Georgieva, P. Op. cit., Fig. 6.2.
165.14. 26 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
24 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 7.14. 100.10; 189.9.
25 Georgieva, P. Op. cit., Fig. 6.2. 27 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
26 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 34.12; 117.2.
100.10; 189.9. 28 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb.3.14 – 15;
27 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. Taf. 10.7; Parvanov, S. Decoration Analysis of …, 65,
34.12; 117.2 Fig.7.10 – 11; 14.5.
18
композицията с графит28. The bottom of the bowl is flat outside and a con-
6: Инв. №: 41814; Размери: h = 5,8 cm; vex inside. The vessel is restored. It is crafted from
dr = 7,4 – 7,5 cm; dm = 11,7 cm; db = 3,4 cm clay with sand and limestone inclusions. The outer
Двусъставна купа с биконична форма, surface of the upper part of the bowl is polished,
извито нагоре устие и заоблен прелом. Двете and that of the lower part is unengobed and rough-
части са с еднакви височини. Има равно отвън ly smoothed. The inner surface is polished. The
и конвексно отвътре дъно. Съдът е реставри- bottom has a rough surface. The upper part of the
ран. Изработен е от глина с примеси от пясък и bowl is brown and the lower part is gray-beige.
варовикови включения. Външната повърхност The upper part of the bowl is covered with graph-
на горната част на съда е излъскана, а тази на ite decoration, which is in poor condition and is
долната част е неангобирана и грубо огладена. preserved only in a small area. Parts of motifs de-
Вътрешната повърхност е излъскана. Дъното е picted in negative are recognised. Spaced uniform-
с груба повърхност. Има кафяв цвят в горна- ly, small pits of round shape are impressed along
та част и сиво-бежов в долната. Горната част the carination. The previously roughened lower
на купата е покрита с графитна украса, която part of the bowl is covered with oblique wide and
е в лошо състояние и е запазена само в малък shallow grooves, probably impressed with a hard
участък. Личат части от мотиви, изобразени object. Therefore, their surface is smoother than
в негатив. Равномерно, по цялото протежение the surrounding. Below the carination there is an
на прелома са разположени ямички с кръгла oval knob-shaped lug with a horizontal opening.
форма. Огрубената предварително долна част At the moment, no similar bowl is known
на купата е покрита с коси широки и плитки from the settlement. Such vessels are found rela-
жлебове, нанесени вероятно с твърд предмет. tively often in the necropolis, a precise example
Поради това повърхността им е по-загладена being provided by the bowl from grave 26829. The
от околната. Под прелома е разположена елип- shape is also widespread in the settlements by the
совидна пъпковидна дръжка с хоризонтален lakes30. There are no examples with impressed pits
отвор. along the carination, but rustication of the lower
Към момента не е познат подобен съд от part or grooving is often observed on the biconical
селището. Срещат се сравнително често в не- bowls31.
кропола, като точен пример е купата от гроб 7: Inv. No.: 41821; Building V – 8/9;
26829. В селищата от езерата формата също е Dimensions: h = 9.2 cm; dia = 7.9 cm; dc = 13.2 cm;
разпространена30. Няма примери с ямички по db = 3.9 cm
прелома, но пък често се наблюдава върху би- Bipartite bowl of a biconical shape, upwardly
коничните купи огрубяване на долната част curved mouth and a sharp carination. The lower
или вдълбаване на жлебове31. part is shorter than the upper and represents 1/3 of
7: Инв. №: 41821; Сграда V – 8/9; Размери: the height of the whole vessel. Its bottom is con-
h = 9,2 cm; dr = 7,9 cm; dm = 13,2 cm; db = 3,9 cm cave outside and flat inside. The vessel has been
Двусъставна купа с биконична форма, из- restored; a small portion of the upper part is miss-
вито нагоре устие и заострен прелом. Долната ing. It is made from clay with sand and limestone
част е по-къса от горната и представлява 1/3 от inclusions. The exterior surface of the bowl is pol-
височината на целия съд. Има конкавно отвън и ished. There is no information about the inner side
равно отвътре дъно. Съдът е реставриран, като because of the strengthening of the bowl during
липсва малка част от горната част. Изработен the restoration. The bottom surface is coarse and
brown in colour. On the upper body of the vessel
28 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb.3.14 – 15; there is a composition of alternating checkerboard
Taf. 10.7; Parvanov, S. Decoration Analysis of …, 65,
Fig.7.10 – 11; 14.5.
29 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 31.6. 29 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 31.6.
30 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb.7.19 – 20. 30 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb.7.19 – 20.
31 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, 47, 69 – 70; 31 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, 47, 69 – 70;
Fig.7.11, 13. Fig.7.11, 13.
19
е от глина с примеси от пясък и варовикови rectangles painted with graphite.

включения. Въшната повърхност на купата е Bowls with a biconical shape and a shorter
излъскана. За вътрешната няма данни поради upper part than the lower are not found in the de-
укрепването при реставрацията. Дъното е с veloped phases of the Varna culture. As the clos-
груба повърхност. Има кафяв цвят. По горната est parallel in shape, only the vessel from grave
част на съда има композиция от редуващи се 667 can be pointed out, in which differences are
шахматно правоъгълници, рисувани с графит. observed in the shaping of the mouth and the
Купи с биконична форма с по-къса горна carination32. The ornamental composition has no
част от долната, не се срещат в развитите фази parallels among the known wares from the Varna
на култура Варна. Като най-близък по форма culture.
може да се посочи единствено съда от гроб 667, 8: Inv. No.: 41817; Building V – 9; Dimen
при който се наблюдават разлики при оформя- sions: h = 8.3 – 8.5 cm; dia = 9.4 – 9.8 cm;
нето на устието и прелома32. Орнаменталната dc = 11.4 cm; db = 7.8 cm.
композиция няма паралели сред познатите съ- A pot-shaped vessel with a spherical-cylindri-
дове от култура Варна. cal body. Its bottom is concave outside and convex
8: Инв. №: 41817; Сграда V – 9; Размери: inside. The ware is entirely preserved. It is made
h = 8,3 – 8,5 cm; dr = 9,4 – 9,8 cm; dm = 11,4 cm; from clay with sand and limestone inclusions. The
db = 7,8 cm. outer surface is roughened with untidy barbotine
Гърневиден съд със сферично-цилиндрич- decoration, while the inner surface is polished.
но тяло. Има конкавно отвън и конвексно от- The bottom has a rough surface and a brown col-
вътре дъно. Съдът е изцяло запазен. Изработен our. Glued right at the mouth is a horizontal relief
е от глина с примеси от пясък и варовикови strip, made by pressing with finger tips. In the mid-
включения. Външната повърхност е огрубена dle, most prominent part of the vessel, there are
с неорганизирана барботина, а вътрешната е two short oppositely placed similar strips. In the
огладена. Дъното е с груба повърхност. Има spaces between them there are two even shorter re-
кафяв цвят. Точно на устието е залепена хори- lief strips made with just a single finger press. The
зонтална релефна лента, изработена чрез при- bottom four strips are somewhat obliquely spaced.
тискане с пръсти. В средната, най-изпъкнала So far, no such vessel has been found in the
част на съда, има две къси срещуположно settlement. No examples of coarse pottery are
поставени подобни ленти. В пространствата known from the necropolis, but wares of a similar
между тях има две още по-къси релефни лен- shape are found sporadically, such as those from
ти, изработени само чрез едно притискане с graves 514 and 76333. The vessel is much typical
пръст. Долните четири ленти са леко косо раз- for the settlements at the lakes; the decoration also
положени. finds many similarities34.
Към момента не е познат подобен съд от 9: Inv. No.: 41823; Building V – 8/9; Dimen
селището. В некропола не се срещат предста- sions: h = 15.7 cm; dia = 9.6 cm; dc = 22.2 cm;
вители на грубата керамика, но съдове с по- db = 5.8 cm
добна форма се срещат спорадично, като тези Tripartite bowl with a conical neck, a hemi-
от гробове 514 и 76333. В селищата от езерата spherical convex shoulder and a conical lower
съда е много характерен, а украсата също на- body. The mouth is slightly flaring, the upper
мира множество сходства34. carination is shaped like a groove carved into the
surface, and the lower one is rounded, accentuated
115.12. 115.12.
83.11; 131.10. 83.11; 131.10.
34 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb.8.3; Parva- 34 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb.8.3; Parva-
nov, S. Povelyanovo …, Fig. 7.11; Parvanov, S. Deco- nov, S. Povelyanovo …, Fig. 7.11; Parvanov, S. Deco-
ration Analysis of …, Fig. 9; 15.13 – 14. ration Analysis of …, Fig. 9; 15.13 – 14.
20
9: Инв. №: 41823; Сграда V – 8/9; Размери: below. The bottom is flat on the outside and with
h = 15,7 cm; dr = 9,6 cm; dm = 22,2 cm; db = 5,8 cm an umbo on the inside. The vessel is restored. It
Трисъставна купа с конична шийка, полу- is made from clay with sand and limestone inclu-
сферичен изпъкнал навън търбух и конична sions. The outer surface of the vessel is polished
долна част. Устието е извито навън, горният in the cavetto zone (neck and shoulder); the lower
прелом е оформен като вдълбан в повърхност- part below the carination is unengobed and rough-
та жлеб, а долният е заоблен, подчертан отдо- ly smoothed. The inner surface of the bowl is un-
лу. Дъното отвън е равно, а отвътре е с умбо. evenly polished and shows tool marks. The bot-
Съдът е реставриран. Изработен е от глина с tom has a rough surface and a light reddish colour.
примеси от пясък и варовикови включения. There are two symmetrically placed pyramidal
Външната повърхност на съда е излъскана в knob-like lugs on the carination area between the
горната част, a тази на долната е неангобирана neck and the shoulder. They divide the surface of
и грубо огладена. Вътрешната повърхност на the cavetto zone into two parts, each covered with
купата е излъскана, но неравно и личат следи a graphite decoration of “roughly” executed hori-
от инструмента. Дъното е с груба повърхност. zontal lines. The space around the lugs-handles is
Има светлочервеникав цвят. Съдът има две си- also covered with graphite decoration – rectan-
метрично разположени пирамидални пъпчес- gles with short horizontal hatching in them. Five
ти дръжки, намиращи се върху прелома между groups of alternating slanting and vertical lines on
шийката и търбуха. Те разделят повърхността the shoulder surface are also “roughly” executed.
на шията на две части, всяка покрита с графит- The exterior of the lower body part is covered with
на украса от „грубо“ изпълнени хоризонтални thin and shallow vertical incisions, which are rath-
линии. Пространството около дръжките също er intended to further roughen the surface.
е покрито с графитна украса – правоъгълници So far, no such vessel is known from the set-
с къси хоризонтални насечки в тях. По търбу- tlement. A small number of parallels can be point-
ха са изобразени редуващи се по съответно 5 ed out, with the vessels from graves 756 and 799
броя групи от коси и вертикални линии, също of the necropolis being the closest in shape35. The
изпълнени „грубо“. Външната повърхност на differences observed in the shaping of the neck,
долната част е покрита с тънки и плитки вер- mouth and handles are insignificant, but the dif-
тикални врязвания, които по-скоро са с цел да ferences in the decoration are considerable. The
огрубят допълнително повърхността. two examples from Ezerovo are the closest ones
Към момента не е познат подобен съд originating from the lake settlements, but there are
от селището. Могат да се посочат неголям clear differences between them as well36. There
брой паралели, като от некропола най-близки are probably more similar examples, but owing to
по форма са съдовете от гробове 756 и 79935. the general highly fragmented state of the vessels
Наблюдават се малки разлики в оформянето на from the lakes, they cannot be identified at the mo-
шийката, устието и дръжките, но съществени ment37. However, the shape is probably not that
в украсата. От селищата от езерата най-близки common. More characteristic of the Varna culture
са два образеца от Езерово, но и при тях има от- are the vessels with similarly shaped shoulder,
четливи разлики36. Възможно е да има и повече known from every site, but in the fully preserved
подобни, но поради общото силно фрагмен- ones it can be seen that the neck is much shorter,
тирано състояние на съдовете от езерата, към and even in those from the lakes there is a specific
момента да не са установими37. Въпреки това, decoration of vertical relief ribs38. The ornamental
формата вероятно не е толкова често срещана.
По-характерни за култура Варна са съдове с по- 35 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl.
132.11; 139.14.
35 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 36 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 6.17; Taf.
132.11; 139.14. 17.1.
36 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 6.17; Taf. 37 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 11. 1 – 4.
17.1. 38 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 8.10; Par-
37 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 11. 1 – 4. vanov, S. Povelyanovo …, Fig. 8.3; Parvanov, S. Dec-
21
добно оформяне на търбуха, познати от всеки composition, although it does not have an abso-
обект, но при изцяло запазените се вижда, че lutely exact parallel, fits into the style of the cul-
шийката е много по-къса, а дори при тези от ture39.
езерата има специфична украса от вертикални 10: Inv. No.: 41819; Building V – 9;
релефни ребра38. Орнаменталната композиция, Dimensions: h = 9.3 – 9.4 cm; dia = 30.3 – 30.4cm;
макар и да няма абсолютно точен паралел, се db = 8.1-.8.4 cm
вписва в стилистиката на културата39. Bipartite lid with low flange and conical top.
10: Инв. №: 41819; Сграда V – 9; Размери: It has a slightly inwardly curved mouth and a
h = 9,3 – 9,4 cm; d = 30,3 – 30,4cm; db = 8,1-,8,4 cm rounded carination. The lid has been restored, with
Двусъставен капак с нисък перваз и конич- a small part of the flange missing. It is made from
на горна част. Има слабо завито навътре устие clay with sand and limestone inclusions. The outer
и заоблен прелом. Капакът е реставриран, като surface is polished. The inner surface is roughly
липсва малка част от перваза. Изработен е от smoothed, with clearly visible tool marks. The top
глина с примеси от пясък и варовикови вклю- of the lid is concavely shaped and has a rough sur-
чения. Външната повърхност е излъскана. face. Its colour is dark brown. The lid is decorated
Вътрешната повърхност е грубо огладена, с with a circular composition bordered by two par-
ясно личащи следи от инструмента. Куполът allel incised lines. Between them there are three
на капака е оформен конкавно и има груба по- helix meanders unfolding in opposite directions,
върхност. Има тъмнокафяв цвят. Капакът има depicted in negative using the Kerbschnitt tech-
украса от кръгова композиция, оградена с две nique. Traces of white paste in the space between
успоредни врязани линии. Между тях има 3 the motifs are observed. The lid has a pair of round
броя скачени срещуположно спираломеандъ- holes pierced on the one side, while on the oppo-
ра, изобразени в негатив чрез техниката кер- site side there is only one hole.
бшнит. В пространството между мотивите има The combination of shape and decoration rep-
следи от бяла паста. Капакът има една двойка resents the most characteristic type of lids of the
двустранно пробити кръгли отвора, а срещу- Varna culture. Until now, the digs have not yielded
положно на тях е разположен само един. one from the settlement. However, from the ne-
Съчетанието между форма и украса пред- cropolis there is a significant amount of lids with
ставлява най-характерният тип капаци на an identically shaped ornamental composition,
културата. До момента липсваше такъв от which have either a faintly hinted flange or such
селището. От некропола има значително ко- is missing; good examples are provided by those
личество капаци с идентично оформена орна- from graves 353 and 102240. The lid finds numer-
ментална композиция, които са с по-слабо за- ous parallels from the lakeside settlements41. It is
гатнат перваз или липсващ такъв, като добър absolutely analogous to the lid from the XVI hori-
пример са тези от гробове 353 и 102240. Намира zon of Golyamo Delchevo42.
множество паралели от селищата от езерата41.
Абсолютно аналогичен е с капака от XVI хор.
oration Analysis of …, Fig. 15.1 – 2; Todorova, H.

38 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 8.10; Par- Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 129.12, 15.
vanov, S. Povelyanovo …, Fig. 8.3; Parvanov, S. Dec- 39 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.12; 7.14,
oration Analysis of …, Fig. 15.1 – 2; Todorova, H. 19; Parvanov, S. Decoration Analysis of …, 61 – 65.
Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 129.12, 15. 40 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 49.6,
39 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.12; 7.14, 12; 168.1, 7.
19; Parvanov, S. Decoration Analysis of …, 61 – 65. 41 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.17; 4.6 – 7;
40 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 49.6, Parvanov, S. Povelyanovo …, Fig. 8.12 – 13; Parva-
12; 168.1, 7. nov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 12.1 – 4.
41 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.17; 4.6 – 7; 42 Тодорова, Х. Селищната могила при Голямо Делче-
Parvanov, S. Povelyanovo …, Fig. 8.12 – 13; Parva- во. Разкопки и проучвания, V. София, 1975, 94; Табло
nov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 12.1 – 4. 100.18; 101.12.
22
на Голямо Делчево42. 11: Inv. No.: 41820; Building V – 8/9;

11: Инв. №: 41820; Сграда V – 8/9; Размери: Dimensions: h = 8.6 – 8.7 cm; dia = 31.8 cm
h = 8,6 – 8,7 cm; d = 31,8 cm Bipartite lid with a low flange and a conical,
Двусъставен капак с нисък перваз и ко- slightly convex top. The flange is cylindrical and
нична, слабо конвексна горна част. Има ци- the carination is sharp. The lid has been restored.
линдричен перваз и заострен прелом. Капакът It is made from clay with sand and limestone in-
е реставриран. Изработен е от глина с примеси clusions. The outer surface is polished. The inner
от пясък и варовикови включения. Външната surface is roughly smoothed, with clearly visible
повърхност е излъскана. Вътрешната повърх- tool marks. The colour is brown. A decoration of
ност е грубо огладена, с ясно личащи следи от a swastika-like graphite-painted composition cov-
инструмента. Има кафяв цвят. Украса от свас- ers the entire surface of the lid. For now, no other
тиковидна композиция, рисувана чрез графит, such lid is known from the settlement. In the ne-
покрива цялата повърхност на капака. Към cropolis the shape is rare, with one of the very few
момента не е познат подобен капак от сели- examples being that from grave 333, with certain
щето. В некропола формата е рядко срещана, differences in the shape of the flange43. There are
като един от много малкото примери е този no known examples with a similar flange. More
от гроб 333, с разлики в оформянето на перва- common are lids with a convex top and no flange,
за43. Не са известни примери с подобен перваз. such as those from graves 398 and 40644. In the
По-често се срещат капаци с конвексна горна settlements at the lakes, this type is also not typi-
част и без перваз, като тези от гробове 398 и cal, although there are a few similar examples45.
40644. В селищата от езерата този тип също The ornamental composition finds a parallel only
не е характерен, макар и да има малко сходни on the interior of shallow bowls, with good exam-
примери45. Орнаменталната композиция на- ples being those from Durankulak46. It does not
мира паралел само върху вътрешната част на occur, however, on the exterior of the lids; in gen-
разлати паници, като добър пример са тези от eral those with graphite decoration are very rare in
Дуранкулак46. Не е познатa обаче върху външ- the area of the Varna culture47.
ната част на капаци, а като цяло тези с графит- 12: Inv. No.: 41812; Dimensions: d = 13.6 cm;
на украса са много рядко срещани в ареала на h = 4.6 cm
култура Варна47. Bipartite lid with a somewhat outwardly slop-
12: Инв. №: 41812; Размери: d = 13,6 cm; ing flange and a conical, slightly convex upper part.
h = 4,6 cm Its mouth rim is slightly flaring and the carination
Двусъставен капак със слабо наклонен на- is sharp. The lid is restored, with half of the flange
вън перваз и конична, слабо конвексна горна missing. It is made from clay with sand inclusions.
част. Има слабо извито навън устие и заострен The outer surface of the lid is polished at the bot-
прелом. Капакът е реставриран, като липсва tom and smoothed at the top. The inner surface is
половината от перваза. Изработен е от глина rusticated, with clearly visible tool marks. It has
с примеси от пясък. Външната повърхност на a dark brown colour. On the upper part there is a
капака е излъскана в долната част и огладена decoration of a seashell-carved ornament arranged
в горната. Вътрешната повърхност е грубо ог- in three concentric bands. The flange has a decora-
ладена, с ясно личащи следи от инструмента. tion painted in graphite, representing upside-down
42
alternating triangles, depicted in negative. An oval
Тодорова, Х. Селищната могила при Голямо Делче-
во. Разкопки и проучвания, V. София, 1975, 94; Табло knob-shaped lug serving for a handle is set on the
100.18; 101.12.
43 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 44.1. 43 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 44.1.
44 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 56.8; 44 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 56.8;
59.8, 10. 59.8, 10.
45 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 12.8. 45 Parvanov, S. Decoration Analysis of …, Fig. 12.8.
46 Georgieva, P. Op. cit., Fig. 4.4. 46 Georgieva, P. Op. cit., Fig. 4.4
47 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.13; Parva- 47 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 2.13; Parva-
nov, S. Decoration Analysis of …, 61. nov, S. Decoration Analysis of …, 61
23
Има тъмнокафяв цвят. По горната част има carination.

украса от вдълбан с мидена черупка орнамент, At the moment, no similar lids are known
разположен в 3 концентрични кръгови пояса. from the settlement at Durankulak. The shape is
По перваза има украса рисувана с графит, rarely found in the necropolis either, the only ex-
представяща редуващи се с върха си надолу ample with a similar flange being that from grave
триъгълници, изобразени в негатив. На прело- 40048. Such lids are rarely found in the lakeside
ма е разположена една елипсовидна пъпковид- settlements49. The triangle as a motif in graphite
на дръжка. decoration occurs, but not so often50. The decora-
Към момента не са познати подобни ка- tion of a shell ornament on the lid dome has no
паци от селището при Дуранкулак. Формата analogue at the moment.
се среща рядко в некропола, като единстве- Broadly speaking, 2/3 of the presented ves-
ният случай с подобен перваз е този от гроб sels find exact parallels in currently known wares
40048. От селищата от езерата подобни капаци from the Varna culture. In typological terms, they
се срещат рядко49. Триъгълникът като мотив find very good analogues both among the known
в графитната украса се среща, но не толкова materials from the two sites at Durankulak and the
често50. Украсата от миден орнамент върху ку- other sites of the cultural area. The only exception
пола няма аналог към момента. is the decoration of small round impressions along
the carination of vessels No. 2 and No. 6, which is
Може да се каже, че 2/3 от представените at present found on vessels from the Varna I phase.
съдове намират точни съответствия в познати- Four of the examples are of interest as they
те към момента съдове от култура Варна. В ти- differ in several marks. Bowl No. 7 as a combina-
пологическо отношение намират много добри tion of shape and decoration does not find an ex-
аналози както сред известните материали от act analogue in the Varna and the Kodzhadermen-
двата обекта при Дуранкулак, така и в оста- Gumelniţa-Karanovo (hereinafter KGK) VI cul-
налият ареал на културата. Изключение прави tures. On the other hand, the shape is typical of the
единствено украсата от ямички по преломите KGK VI culture and especially of its III phase51,
на съдовете № 2 и № 6, която към момента се but there are no exact similarities in the Varna cul-
среща върху съдове от фаза Варна I. ture. The decorative chequerboard composition
Интерес представляват четири от обра- finds few parallels among the examples from the
зците, тъй като се различават по няколко беле- Varna culture52, but in the KGK VI culture this
га. Купа № 7 като съчетание на форма и орна- type of decoration is found either alone or in com-
ментация не открива точен аналог в културите bination with other compositions on the outer or
Варна и КГК VI. От друга страна, формата е inner surface of various vessels and lids53.
характерна за култура КГК VI и особено за
III-тата ѝ фаза51, но липсват точни сходства в 48 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 57.7.
49 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 4.4.
култура Варна. Орнаментална композиция от 50 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 3.16.
шахматно разположени четириъгълници на- 51 Петрова, В. Характеристика на керамичните съ-
мира малко паралели сред образците от култу- дове от III фаза на къснохалколитната култура Ка-
ра Варна52, но в култура КГК VI този тип укра- раново VI. – In: Праисторическа Тракия, Докла-
ди от международния симпозиум в Стара Загора,
са се среща самостоятелно или в комбинация с 30.09 – 04.10.2003. 2004, 423; Обр. 1.9, 11; 2.7, 8, 14
52 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Taf. 10.8, 15; Par-
48 Todorova, H. Durankulak, Band 2, Teil 2…, Tabl. 57.7.
49
vanov, S. Povelyanovo …, Fig. 10.6
Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 4.4. 53 Георгиев, Г. И. / Н. Ангелов. Разкопки на селищ-
50 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Abb. 3.16. ната могила до Русе през 1948 и 1949 година. – In:
51 Петрова, В. Характеристика на керамичните съ- Известия на Археологическия Институт, 18, 1952,
дове от III фаза на къснохалколитната култура Ка- Обр. 135; Попова, М. Орнаментални композиции в
раново VI. – В: Праисторическа Тракия, Докла- керамиката рисувана с графит на култура Коджадер-
ди от международния симпозиум в Стара Загора, мен-Гумелница-Караново VI. Дисертация за полу-
30.09 – 04.10.2003. 2004, 423; Обр. 1.9, 11; 2.7, 8, 14. чаване на научна и образователна степен „доктор“.
52 Todorova, H. / G. Tončeva. Op. cit., Taf. 10.8, 15; Par- София, 2015, Т. 3: 13 Т. 7: 2 – 5; Т. 27: 2 – 4; Т. 33:7;
vanov, S. Povelyanovo …, Fig. 10.6. Радунчева, А. Виница. Енеолитно селище и некро-
24
други композиции по външната или вътрешна- Bowl No. 9 has a decoration relatively typi-
та повърхност на различни съдове и капаци53. cal of the fine vessels of the Varna culture, but it
Купа № 9 е със сравнително характерна does not find absolutely exact similarities in terms
за фините съдове от култура Варна украса, но of shape. It should be noted that similar composi-
не намира абсолютно точни прилики по отно- tions, made up of alternating oblique and vertical
шение на формата. Трябва да се отбележи, че lines, executed in positive or negative are found in
подобни композиции, съставени от редуващи the graphite decoration of the KGK VI culture54.
се коси и вертикални линии, изпълнени в по- The shape of the lids No. 11 and No. 12 are
зитив или негатив има в графитната украса на relatively rare in the Varna culture, and their or-
култура КГК VI54. namentation is absolutely unknown. Both find
Формата на капаците № 11 и № 12 се сре- good parallels only in the KGC VI culture. Lid
щат сравнително рядко в култура Варна, а ор- No. 11 is similar in shape and decoration to the
наментацията им е абсолютно непозната. И lids from grave 41 from the Vinitsa necropolis55
двата намират добри паралели само в култу- and the Ruse settlement mound56. The shell edge-
рата КГК VI. Капак № 11 е сходен по форма impressed decoration on lid No. 12 finds parallels
и украса с капаците от гроб 41 от некропола in the Azmashka Mogila Mound57. On the other
при Виница55 и Русенската селищна могила56. hand, shell edge-impressions and graphite-painted
Украсата от набождания с мида при капак № compositions designed of triangles with 'up' and
12 намира паралели в Азмашката могила57. От 'down' alternation in positive or negative are often
друга страна набождания с мида и композици- found on vessels of diverse shapes and sizes from
ите рисувани с графит, съставени от триъгъл- the KGC VI culture.
ници с върха „надолу“ или „нагоре“ в позитив Judging by the adduced parallels from the ne-
или негатив, се срещат често по различни по cropolis, the settlements from the lakes and culture
KGK VI, it is possible that the chronological set-
53 Георгиев, Г. И. / Н. Ангелов. Разкопки на селищна- ting of the IV horizon is towards the end of the II –
та могила до Русе през 1948 и 1949 година. – В: Из- the beginning of the III phase of the Varna culture.
вестия на Археологическия Институт, 18, 1952, Обр.
135; Попова, М. Орнаментални композиции в кера- The vessels are of particular significance as they
миката рисувана с графит на култура Коджадермен- complement the information on the characteristics
Гумелница-Караново VI. Дисертация за получаване of the ceramic assemblage from the settlement
на научна и образователна степен „доктор“. София,
during the Late Eneolithic. As can be seen from
2015, Т. 3: 13 Т. 7: 2 – 5; Т. 27: 2 – 4; Т. 33:7; Радунчева,
А. Виница. Енеолитно селище и некропол. Разкопки
и проучвания, 6. София, 1976; Hiller, St. / V. Niko- пол. Разкопки и проучвания, 6. София, 1976; Hiller,
lov. Karanovo. Die Ausgrabungen im NordsüdSchnitt, St. / V. Nikolov. Karanovo. Die Ausgrabungen im Nor-
1993 – 1999, Band IV.1 – 2. Phoibos Verlag, Wien, 2005; dsüdSchnitt, 1993 – 1999, Band IV.1 – 2. Phoibos Ver-
Tafel 126: 3; Petrova, V. Ceramic Assemblage of the lag, Wien, 2005; Tafel 126: 3; Petrova, V. Ceramic As-
Late Chalcolithic Karanovo VI Culturein Thrace: Phas- semblage of the Late Chalcolithic Karanovo VI Cul-
es I and II. – In: Acta Terrae Septemcastrensis, 6, 2007, ture in Thrace: Phases I and II. – In: Acta Terrae Sep-
Fig. 3: 6; Koleva, B. Ensemble céramique du centre temcastrensis, 6, 2007, Fig. 3: 6; Koleva, B. Ensemble
de culte du village de Dolnoslav (région de Plovdiv) – céramique du centre de culte du village de Dolnoslav
(région de Plovdiv) – énéolithique récent. Plovdiv, 2018,
énéolithique récent. Plovdiv, 2018, Tabl. 30, 1, Tabl. 67, 6.
54 Tabl. 30, 1, Tabl. 67, 6.
Petrova, V. Main characteristic and development of 54 Petrova, V. Main characteristic and development of
graphite ornamentation during the late Chalcolithic in
graphite ornamentation during the late Chalcolithic in
Thrace. – In: Studia Praehistorica, 14, 2011, Fig. 7:8, Thrace. – In: Studia Praehistorica, 14, 2011, Fig. 7:8,
322; Попова, М. Цит. съч. Т. 24: 9. 322; Попова, М. Цит. съч. Т. 24: 9.
55 Радунчева, А. Цит. съч. Обр. 92; Попова, М. Цит. 55 Радунчева, А. Цит. съч. Обр. 92; Попова, М. Цит.
съч. Т. 11: 10; Popova, M. Possibilities for Establishing съч. Т. 11: 10; Popova, M. Possibilities for Establishing
Local Groups Based on Graphite Decoration on Local Groups Based on Graphite Decoration on
Ceramics within the Gumelnita – Karanovo VI Culture Ceramics within the Gumelnita – Karanovo VI Culture
(Results from a Study on the Ceramics from Tell Vinitsa, (Results from a Study on the Ceramics from Tell Vinitsa,
Shumen District). – In: Ponticа, 45, 2012, Pl. 6.5; Shumen District). – In: Ponticа, 45, 2012, Pl. 6.5
56 Георгиев, Г. И. / Н. Ангелов. Цит. съч. Обр. 139. 56 Георгиев, Г. И. / Н. Ангелов. Цит. съч. Обр. 139
57 Калчев, П. Неолитни жилища Стара Загора. Ката- 57 Калчев, П. Неолитни жилища Стара Загора. Ката-
лог на експозицията. РИМ – Стара Загора, 2005, 34. лог на експозицията. РИМ – Стара Загора, 2005, 34
25
форма и размер съдове от култура КГК VI. the brief overview, most of them fit into the cur-
Съдейки по посочените паралели от не- rently known norms of culture, but others present
кропола, селищата от езерата и култура КГК new, hitherto unknown features. This further exac-
VI е възможно хронологическата позиция на erbates the need for a complete publication of the
IV хоризонт да е към края на II – началото preserved material from the settlement. Only after
на III фаза на култура Варна. Съдовете са от the accumulation of sufficient data, it will be pos-
особено значение, тъй като допълват инфор- sible to more seriously discuss all the specifics of
мацията за характеристиката на керамичният the ceramic assemblage from the Tell of Golemiya
комплекс на селището през късният енеолит. Ostrov.
Както е видимо от краткия преглед, повече-
то от тях се вписват в познатите към момента
норми на културата, но други представят нови,
неизвестни досега черти. Това изостря още
повече необходимостта за цялостното публи-
куване на запазеният материал от селището.
Само след натрупването на достатъчно данни,
ще могат по-сериозно да се дискутират всички
специфики на керамичният комплекс от се-
лищната могила „Големия Остров“.
26
НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ТЕРИТОРИАЛНОТО И

КУЛТУРНО РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА КАМЕННИТЕ ТЕЖЕСТИ
ОТ РАННАТА БРОНЗОВА ЕПОХА
SOME OBSERVATIONS ON THE TERRITORIAL AND CULTURAL

DISTRIBUTION OF EARLY BRONZE AGE STONE WEIGHTS
Martin Hristov
Обикновено при проучването на археоло- Usually, during the study of archaeological

гически обекти се открива многоброен и раз- sites, large and varied assemblages of artefacts are
нообразен инвентар. Част от него са и керамич- found. Ceramic loom weights of differenьt shapes,
ните тежести за стан с различни форми, разме- sizes and weights are part of them. Sometimes
ри и тегло. Понякога те се откриват компактно they are found close-packed as they have fallen
така, както са паднали от вертикалния тъка- from the vertical loom. Apart from them, in some
чен стан. Освен тях в някои селищни обекти са settlement sites, weights made of stone also occur,
открити и такива изработени от камък, които which, unlike the ceramic ones, are significantly
за разлика от керамичните са значително по- fewer in number, are not found compactly next to
малко на брой, не се откриват компактно една each other, and their purpose remains unclear at
до друга и функцията им на този етап остава this stage. At the present moment, such weights are
неясна. На този етап такива тежести са извест- known (or at least published) from three sites – the
ни (или поне публикувани) от три обекта – се- Yunatsite Tell, the Early Bronze settlement near
лищна могила Юнаците, ранноброзновото се- Mirovyane, Sofia Municipality and the settlement
лище при Мировяне, Софийско и селището от from the same age near the village of Bogdan,
същата епоха до с. Богдан, Карловско1 (обр. 1). Karlovo region1 (fig. 1).
В настоящият текст тези предмети ще бъ- In this paper, these objects will be considered
дат разгледани накратко за всеки от обектите. briefly for each of the archaeological sites.
I. Каменни тежести от РБЕ от селищна I. Early Bronze Age stone weights from Tell
могила Юнаците Yunatsite
От обекта произхождат 22 тежести, като Twenty-two weights, half of which are intact
половината от тях са цели. Украсените преоб- originate from the site. The decorated ones pre-
ладават в културните нива на РБЕ I и II, а раз- dominate in the cultural levels of the Early Bronze
мерите им са различни, като винаги в горната Age (EBA) I and II, and their sizes differ, but al-
част имат дупка. Орнамента е врязан и най-чес- ways with a hole in the upper part. The ornament is
то мрежовиден. Сред тях има и такива, които incised and most often consists in cross-hatching.
1 Христов, М. Предварителни резултати от археоло-
1 Христов, М. Предварителни резултати от археоло- гическите проучвания на селище от Ранната брон-
гическите проучвания на селище от Ранната бронзо- зова епоха до с. Богдан, Карловско (also in English).
ва епоха до с. Богдан, Карловско. – ИНИМ, 2020, 33, In: ИНИМ, 2020, 33, 69 – 9; Христов, М. / Ив. Ива-
69 – 91; Христов, М. / Ив. Иванов / М. Гюрова. Ар- нов / М. Гюрова. Археологически проучвания на се-
хеологически проучвания на селище от РБЕ до с. Бо- лище от РБЕ до с. Богдан, общ. Карлово. – In: Архео-
гдан, общ. Карлово. – В: Археологически открития и логически открития и разкопки през 2020 г., С., 2021,
разкопки през 2020 г., С., 2021, 1, 315 – 318. 1, 315 – 318.
27
Обр. 1. Карта на публикуваните каменни тежести от Ранната бронзова епоха

(Картна подложка – инж. Н. Тонков с допълнения от автора)
Fig. 1. Map of distribution of the published EBA stone weights
(map – N. Tonkov with contribution from the author)
вероятно са характерни само за хоризонтите от Among them there are also weights that differ in
РБЕ III, които се различават по форма и разме- shape and size and are probably characteristic only
ри. Те са разделени на две групи в зависимост of the EBA III horizons. The weights are divided
от изработката им и част от тях са открити в into two groups depending on their crafting, and
жилища без да са отбелязани повече подроб- some of them were found in dwellings without fur-
ности, а в един случай за изработката на те- ther details being noted; in one case an adz was
жест е преизползвана тесла2. Претрографският reused for the making of a weight2. Petrographic
анализ на суровините използвани като изходен analysis of the basic raw material used shows that
материал показва използването на местни та- local raw materials were used3.
кива3.
2 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen Bron-

2 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen
zezeit aus dem Tell Junacite. – In: Von Domika bis Dra-
ma. Gegenkschrift für Jan Lichardusq V. Nikolov, K. Bronzezeit aus dem Tell Junacite. – In: Von Domika bis
Băčvaroc (Hrsg.), Sofia, 2004, 148 – 150. Drama. Gegenkschrift für Jan Lichardusq V. Nikolov, K.
3 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen Bron Băčvaroc (Hrsg.), Sofia, 2004, 148 – 150.
3 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen Bron
zezeit …, 150.
zezeit …, 150.
28
Някои наблюдения върху териториалното и културно разпространение на каменните тежести ...
Обр. 2. Каменни тежести от раннобронзовото селище до с. Богдан, Карловско (Рисунки – М. Христов)

Fig. 2. Stone weights from EBA site near the village of Bogdan, Karlovo region (Drawings – M. Hristov)
II. Каменна тежест от раннобронзовото II. A stone weight from the Early Bronze Age
селище до с. Мировяне, Софийско settlement near the village of Mirovyane,
Тежестта вероятно произхожда от жили- Sofia region
щен контекст. Тя е изработена от светлосив ка- The weight likely originates from a residential
мък, има трапецовидна форма, плоско сечение context. It is made of light gray stone, has a trap-
и отвор в горната част. Върху плоските страни ezoidal shape, a flat cross section and an opening
е нанесен кръстовиден врязан орнамент, а само in the upper part. A cruciform ornament is incised
върху едната и плосък жлеб4. into the flat sides of the weight, with a shallow
groove applied only on one of them4.
4 Лещаков, Л. / В. Петрова / Д. Илиева. Спасител-
но археологическо проучване на обект № 1 по трасе- 4 Лещаков, Л. / В. Петрова / Д. Илиева. Спасител-
то на междусистемната газова връзка България-Сър- но археологическо проучване на обект № 1 по трасе-
бия, в землището на с. Мировяне, община София, то на междусистемната газова връзка България-Сър-
КМ 6+105 – 6+225. – В: Археологически открития и бия, в землището на с. Мировяне, община София,
разкопки през 2014 г., София, 2015, обр. 2 – 4; Леща- КМ 6+105 – 6+225. – In: Археологически открития и
ков, Л. / В. Петрова / Д. Илиева / К. Лещаков / Я. разкопки през 2014 г., София, 2015, обр. 2 – 4; Леща-
Димитрова/ Т. Джанфезова / А. Божкова / М. Яне- ков, Л. / В. Петрова / Д. Илиева / К. Лещаков / Я.
ва. Селище от Ранната бронзова епоха край кв. „Ми- Димитрова/ Т. Джанфезова / А. Божкова / М. Яне-
ровяне“, гр. София. – В: Сердика-Средец-София. На- ва. Селище от Ранната бронзова епоха край кв. „Ми-
29
Обр. 3. Керамични тежести от раннобронзовото селище до с. Богдан, Карловско (Рисунки – М. Христов)

Fig. 3. Ceramic weights from EBA site near the village of Bogdan, Karlovo region (Drawings – M. Hristov)
III. Каменни тежести от раннобронзовото III. Stone weights from the Early Bronze Age
селище до с. Богдан, Карловско settlement near the village of Bogdan, Karlovo
Първата каменна тежест е открита на по- region
върхността на обекта е вероятно е попаднала The first stone weight found on the surface of
там от иманярските интервенции. Тя е час- the site is likely to have been unearthed there dur-
тично запазена с приблизително правоъгълна ing treasure-looters' interventions. It is partially
горна част, вероятно овално тяло, трапецовид- preserved with a roughly rectangular upper part,
но сечение и дупка в горната част. Под послед- probably an oval body, trapezoidal cross-section
ната е нанесено хоризонтално врязване (обр. and a hole at the top. Below the hole, a horizon-
2 – 1). Запазена е частично. Размери: вис.: 15 см; tal incision is made (fig. 2 – 1). It is partially pre-
шир.: 13,3 см, деб.: 6 см, а теглото на фрагмента served. Dimensions: height 15 cm; width 13.3 cm,
е 1,595 кг. Тази тежест се доближава до сходна thickness 6 cm; the fragment weighs 1.595 kg.
на нея от селищна могила Юнаците, която е от This weight comes close to a similar one from the
ровяне“, гр. София. – In: Сердика-Средец-София.

ционална научна конференция „90 години музеят на Национална научна конференция „90 години музеят
София“, София, 2020, 167 и 17 – 11. на София“, София, 2020, 167 и 17 – 11
30
14 строителен хоризонт5. 14 construction horizon of the Yunatsite settlement

Втората тежест произхожда от сив, под- mound5.
равнителен пласт в кв. I 9. Тя има трапецо- The second weight originates from a gray,
видна форма, приблизително овално тяло в alignment stratum in square I 9. It has a trapezoi-
профил, близко до правоъгълника сечение dal shape, a roughly oval body in profile, a near-
и дупка в горната и по-тясна част (обр. 2 – 2). rectangular cross-section, and a hole in the upper
Датировката ѝ би могла да бъде поставена от and narrower part (fig. 2 – 2). It could be dated
РБЕ II насетне. Запазена е частично. Размери: from the EBA II onwards. The weight is partially
вис.: 14,4 см; деб.: 4,1 см; теглото ѝ е 0,496 кг, preserved. Dimensions: height 14.4 cm; thickness
като не е запазена в целостта си. Най-близка е 4.1 cm; weight 0.496 kg. It is closest to a weight
до тежeст от 9 хоризонт в Юнаците6. from horizon 9 of the Yunatsite Tell6.
Третата тежест е открита до трамбовка и The third weight was found next to a ram-
огнище в кв. I 10, които могат да се датират mer and a hearth features in square I 10, which
относително в край на РБЕ II или началото на can be relatively dated to the end of EBA II or the
РБЕ III. Формата ѝ е овална, каквото е тялото beginning of EBA III. Its shape is oval, the same
и сечението ѝ (обр. 2 – 3). Запазена е частично. as its body and cross-section (fig. 2 – 3). It is par-
Размери: вис.: 14 см; шир.: 10 см. Нейното тег tially preserved. Dimensions: height 14 cm; width
ло е 0,994 кг и не е напълно запазена. Подобна 10 cm. It weighs 0.994 kg and is not completely
тежест произхожда от 12 хоризонт на селищ- preserved. A similar weight originates from the
ната могила в Юнаците7. 12th horizon of the Yunatsite settlement mound7.
Подобни като размер находки, но от кера- Finds similar in size but ceramic were found at
мика също са открити в обекта и също впечат- the site and are also impressive in size and weight.
ляват с размерите и теглото си. The first such item is a ceramic weight, which
Първият такъв предмет е керамична те- was found east of a kiln from the second recorded
жест, която е открита източно от пещ от вто- level (from top to bottom), together with a ce-
рото регистрирано ниво (броени отгоре – на- ramic vessel preserved to a considerable extent.
долу), заедно със запазен в не малка степен The weight has a trapezoidal shape, and a square
керамичен съд. Има трапецовидна форма, а се- cross section (fig. 3 – 1). It is probably dating from
чението ѝ е квадратно (обр. 3 – 1). Датировката the end of EBA II or rather the beginning of EBA
ѝ е вероятно край на РБЕ II или по-скоро нача- III. Its body is pyramidal, truncated at the top
лото на РБЕ III. Нейното тяло е пирамидално, and square in cross section. Dimensions: height
което е пресечено отгоре и квадратно сечение. 16.5 cm; base 10.8 x 11.5 cm. It weighs 2.522 kg.
Размери: вис.: 16,5 см; основа 10,8 х 11,5 см. The second such object was found west of the
Има тегло от 2,522 кг. same kilns, together with a ceramic vessel from the
Втората е открита западно от същите пещи, second recorded level. It has a trapezoidal shape,
заедно с керамичен съд от второто регистрира- a rectangular cross-section and a hole that runs the
но ниво. Тя има трапецовидна форма, право- length of the cross-section. The object probably re-
ъгълно сечение и дупка, която е по дължина fers to the end of EBA II or more likely to the be-
на сечението. Вероятно се отнася към края на ginning of EBA III. It is also pyramidal and prob-
РБЕ II или по-вероятно в началото на РБЕ III. ably has a body truncated above, but its section
Тя също е пирамидална и вероятно е пресече- is rectangular (fig. 3 – 2). It is partially preserved.
но отгоре тяло, но сечението ѝ е правоъгълно Dimensions: height 13 cm; base 12.5 x 6.5 cm. It
(обр. 3 – 2). Запазена е частично. Размери: вис.: weighs 1.648 kg.
5 S. Terzijska-Ignatova. Steingewichte aus frühen Bron 5 S. Terzijska-Ignatova. Steingewichte aus frühen Bron
zezeit …, abb. 2 – 3. zezeit …, abb. 2 – 3.
31
13 см; основа 12,5 х 6,5 см. Теглото ѝ е 1,648 кг. The third similar artefact was discovered to
Третата подобна е открита северно от съ- the north of the same kiln. It is also trapezoidal
щата пещ. Тя също е трапецовидна с правоъ- with a rectangular section and the hole is shaped
гълно сечение и дупката е като на предходна- like the previous one. Owing to the context of dis-
та. Поради контекста на откриване, датировка- covery, its dating is the same (fig. 3 – 3). It is pre-
та ѝ е същата (обр. 3 – 3). Запазена е на отделни served in fragmentary state. Dimensions: height
фрагменти. Размери: вис.: 19,5 см, основа 8,5 х 19.5 cm, base 8.5 x 13.5 cm. It weighs 2.083 kg.
13,5 см. Теглото ѝ е 2,083 кг.
IV. Stone weights from the Early Bronze Age
IV. Каменни тежести от раннобронзовото settlement in the Sarovka locality at the village
селище в м. Саровка до с. Дъбене, of Dabene, Karlovo region
Карловско In the survey report of 1995, it was noted
В отчета от проучванията през 1995 г. е that burnt plaster, a hearth with a skirting ledge
отбелязано, че в жилище Д16 е разчистена го- as well as ceramic and stone weights were found
ряла мазилка, огнище с перваз и са открити in Dwelling D16. The dwelling is assigned to the
керамична и каменна тежест. Жилището е от- construction horizon I, which, if the publications
несено към I строителен хоризонт8, което ако are to be relied on, should be the uppermost of the
се вярва на публикациите трябва да е най-го- EBA II8. In the inventory book, no further details
рното от РБЕ II. В инвентарната книга тя е без about the context of the find are recorded, but it is
повече данни за контекста на местонамиране- noted that it is a fragment9.
то, но е отбелязано, че е фрагмент9. Some common features between stone and
Впечатление тук правят някои общи черти large ceramic weights make an impression here.
между каменните и големите керамични те- One such feature is their size, which, particu-
жести. Една такава са техните размери, които larly in the case of the ceramic weights, exceeds
особено при керамичните превишават обичай- the usual dimensions. Next are their weights. In
ните. Следващата са техните тегла. При камен- the case of the stone weights, it is about 1 kg if
ните то е около 1 кг при непълна запазеност, they are partially preserved, and in the case of the
а при керамичните до 2,5 кг ако са напълно ceramic ones, up to 2.5 kg if they are completely
цели. При тези тежести, макар и значително intact. With these weights, although significantly
по-малко на брой също се наблюдава липсата fewer in numbers, the absence of decoration on the
на украса по повърхността при керамичните и surface is observed with the ceramic weights and
присъствието на такава при каменните, както the presence of such on the stone ones, as it was
това е установено в Юнаците10. Една от въз- established in the Yunatsite Tell10. One possibility
можностите е те да са с чисто утилитарна упо- is that they were of purely utilitarian use, and this
треба и това би означавало, че опънът, който те would mean that the tension they exerted was sig-
са оказвали е значителен. nificant.
На този етап няма никакви данни за At this stage, there is no information on stone
каменни тежести от останалите селища, weights from the other settlements that are includ-
които са включени в ареала на култура ed in the Yunatsite culture area – Nebet Tepe in
Юнаците – Небет тепе в Пловдив, Черничево, Plovdiv, Chernichevo, Hisarya region, Ognyanovo
Хисарско, Огняново и Капитан Димитриево, and Kapitan Dimitrievo, Pazardzhik region,
Пазарджишко, Разкопаница до Маноле, Плов Razkopanitsa near Manole, Plovdiv region, etc.
дивско и др.
8 Николова, Л. Дъбене – Саровка, 1995 г. Научен 8 Николова, Л. Дъбене – Саровка, 1995 г. Научен
архив на НАИМ – БАН, инв. № 7154, с. 2 архив на НАИМ – БАН, инв. № 7154, с. 2
9 Николова, Л. Дъбене – Саровка …, с. 5. 9 Николова, Л. Дъбене – Саровка …, с. 5.
10 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen Bron 10 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen
zezeit …, 149. Bronzezeit …, 149.
32
V. Някои бележки относно функцията и V. Some notes on the purpose and cultural
културната принадлежност на каменните affiliation of the EBA stone weights
тежести от РБЕ 1. They were all found in settlement contexts,
1. Всички те са открити в селищен кон- often in dwellings or near kilns, and at this stage
текст, често в жилища или в близост до пещи и no weights as part of the grave goods have been
на този етап липсват такива принадлежащи на discovered.
гробния инвентар. 2. In two of the archaeological sites, especial-
2. В два от археологическите обекти, осо- ly in the settlement mound of Yunatsite, they are
бено в селищна могила Юнаците, те се откри- found approximately evenly distributed in all lev-
ват приблизително равномерно във всички els. An exception here is only the Dabene-Sarovka
нива. Изключение тук прави само Дъбене- site, where there is information about only one
Саровка, от където има сведение само за една such weight.
подобна тежест. 3. Their rarity in the separate stratigraphic
3. Рядкостта им в отделните стратиграфски levels indicates their restricted but constant use,
нива показва немногобройната, но постоянна which is probably related to a certain activity in
употреба, която вероятно е свързана с функ- a settlement context. The exception here is the
ционирането на определена дейност в селищен uppermost horizons of the Yunatsite Tell, where
контекст. Изключение тук правят най-горните they are absent11. The context of their discovery in
хоризонти на селищна могила Юнаците, къде- Yunatsite, however, is not clear, except that some
то те отсъстват11. Не е ясен контекстът на от- of them originate from dwellings, but their prox-
криването им в Юнаците, освен, че част от тях imity to a kiln in the settlement next to the village
произхождат от жилища, но близостта им до of Bogdan suggests a connection with this type of
пещ в селището до с. Богдан предполага свър- facilities, or at least with an as yet unclear situation
заност с този вид съоръжения или поне със не- near them.
изяснена все още ситуация в близост до тях. 4. Three of these settlements belong to the
4. Три от тези селища са в културния кръг circle of the Yunatsite culture, and the third one
на култура Юнаците, а третото до Мировяне, near Mirovyane, as well as the rest of EBA III in
както и останалите от РБЕ III в Западна Western Bulgaria, have a significant nearness to
България са със значителна близост на кера- the ceramic inventory of Bubani12, but in the al-
мичния инвентар с Бубани12, но във вече пуб- ready published materials from some of the sites
ликуваните материали от някои от обектите there are certain shapes, which are characteristic
има определени форми, които са характерни за of the Yunatsite culture. Similar ceramic shapes,
култура Юнаците. Подобни керамични форми, as is well known, are found north of Stara Planina
както е добре известно се отриват на север от mountain and south of the Rhodopes, which shows
Стара планина, така и на юг от Родопите, което that their distribution is not limited only to the area
показва, че разпространението им не се огра- of the Yunatsite culture (if in this case it is not a
ничава само в ареала на култура Юнаците (ако matter of ceramic style) in Northwest Thrace13, or
в случая на става въпрос за керамичен стил) at least within its borders as they have been de-
в Северозападна Тракия13 или поне както до fined until now.
този момент са предполагани границите ѝ. 5. From this point of view, it can be assumed
11 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen Bron 11 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen Bron
zezeit … 150, abb. 1 zezeit … 150, abb. 1
12 Лещаков, Л. / В. Петрова / Д. Илиева. Спасително 12 Лещаков, Л. / В. Петрова / Д. Илиева. Спасително
археологическо проучване …, 169 археологическо проучване …, 169
13 Николова, Л. Раннобронзовата култура Юнаци- 13 Николова, Л. Раннобронзовата култура Юнаците. –
те. – Археология, 1999, 3 – 4, 9 и обр. 1; Nikolova, Археология, 1999, 3 – 4, 9 и обр. 1; Nikolova, L. The
L. The Yunatsite culture. Periodisation, chronology Yunatsite culture. Periodisation, chronology and syn-
and synchronisations. – RPRP, 1999, 2 – 3, Sofia, 2000, chronisations. – RPRP, 1999, 2 – 3, Sofia, 2000, 37 – 38
37 – 38 and map. B. and map. B.
33
5. От тази гледна точка може да се предпо- that the stone weights are a probable characteris-
ложи, че каменните тежести са един вероятен tic sign of the Yunatsite culture during the Early
характерен белег на култура Юнаците през Bronze Age, and the discovery of one in the west-
РБЕ, а откриването на една в западна посока ern direction and more specifically in the Sofia
и по-конкретно в Софийското поле, е по-скоро field, is more of a coincidence or due to the lack
случайност или се дължи на липсата на архе- of archaeological investigations of sites from this
ологически проучвания на обекти от този пе- period in this part of the country. The discovery
риод в тази част на страната. Откриването на of single specimens outside the Yunatsite cultural
единични екземпляри извън района на култу- area should not be surprising, as is evident from
ра Юнаците не би трябвало да бъде учудващо, the Mirovyane example, and it is quite possible
както това е видно от примера с Мировяне, а е that such single specimens are documented else-
напълно възможно такива единични екземпля- where.
ри да бъдат документирани и на други места.
34
Пешова могила, село Правешка Лъкавица,

община Правец
Peshova Mogila, Praveshka Lakavitsa village, Pravets

municipality
Mihaela Zaneva
Целта на настоящия обзор е анализиране The purpose of the present review is to ana-
и обобщаване на резултатите, постигнати при lyse and summarise the results achieved during
проведените археологически проучвания на the archaeological research of a mound necropolis
могилен некропол в местността Кременското, in the Kremensko locality, Praveshka Lakavitsa
с. Правешка Лъкавица, община Правец. Той се village, Pravets municipality. It consists of four
състои от четири могили с различна големина, tumuli of different sizes, located almost in a line
разположени почти в една линия с посока от from west to east and about 1 km to the west of the
запад на изток. Намират се на около 1 км запад- village of Praveshka Lakavitsa (Fig. 1). The area is
но от с. Правешка Лъкавица (Обр. 1). Районът е hilly and mountainous, with the elevations of the
хълмист, планински, като от запад и югозапад Lakavishki Rid (ridge), on the border between the
едно след друго се редуват възвишенията от Western and Central Stara Planina, following one
Лъкавишкия рид, на границата между Западна after the other from the west and south-west. The
и Средна Стара планина. Над останалите до- Golyam Borovets peak (848 m) dominates the oth-
минира връх Голям Боровец (848 м), с разпо- er elevations, with the fortress of the same name
ложената там едноименна крепост, датирана located there, dating from the 3rd – 6th century1.
в ІІІ-VІ в.1. Обикновено могилните некрополи Usually, the mound necropolises in the area are lo-
в района са разположени по високите била и cated on high ridges and slopes of the mountain,
склонове на планината, на места с добра види- in places with good visibility and along the river
мост и по поречието на река Малък Искър. Malak Iskar.
При обход през 2008 г., когато е регис- During a 2008 fieldwalking, when the largest
тирана най-голямата Пешова могила, част от mound Peshova Mogila and part of a mound ne-
могилен некропол, на терен се откриха три cropolis, were recorded, three deep trenches were
дълбоки траншеи, стигащи в дълбочина до 7 м discovered there, reaching a depth of up to 7 m and
и диаметър около 2 м, зверски разрушения от a diameter of about 2 m, brutal destructions caused
иманярски набези. Пешова могила е най-голя- by looters’ raids. Peshova Mound is the largest of
мата от четирите, с диаметър в основата около the four, with a diameter of about 60 m at the base
60 м и височина до 7,80 м в централната част. and a height of up to 7.80 m in the central part.
През 50-те и 60-те години на 21 век, на върха на In the 50s and 60s of the 20th century, there was
могилата е имало каменна плоча с врязан ма- a stone slab on the top of the mound with an in-
1 Григоров, В. / Т. Борисова / М. Занева. Крепост- 1 Григоров, В. / Т. Борисова / М. Занева. Крепостта
та Боровец при Правец. – В: АОР през 2008 г. Со- Боровец при Правец. – In: АОР през 2008 г. Со-
фия, 2009, 334 – 336. Борисова, Т. / М. Занева / Вл. фия, 2009, 334 – 336. Борисова, Т. / М. Занева / Вл.
Стайков. Антична крепост Боровец край с. Разлив. Стайков. Антична крепост Боровец край с. Разлив.
Проучвания 2011 – 2015 г. – В: Исторически корени Проучвания 2011 – 2015 г. – In: Исторически корени
и културно наследство на община Правец. София, и културно наследство на община Правец. София,
2016, 24 – 42. 2016, 24 – 42
35
Обр. 1. Местоположение на Пешова могила, с. Правешка Лъкавица, община Правец

(инж. Ат. Каменаров)
Fig. 1. Location of Peshova Mogila site, Praveshka Lakavitsa village, Pravets municipality
(eng. At. Kamenarov)
36
Пешова могила, село Правешка Лъкавица, община Правец
Обр. 2. Пешова могила, проучвания през 2014 г.

Fig. 2. Peshova Mogila. Excavations in 2014
лък кръст – оброк посветен на Св. Св. Петър и cised small cross – a votive stele dedicated to St.
Павел, който е бил с махленски характер. При St. Peter and Paul and a communal place of wor-
започване на проучванията, същият камък е ship. When the research began, the same stone was
открит в един от иманярските изкопи. found in one of the looters’ trenches.
Проучването на могилата е извършено в The archaeological excavation of the mound
три етапа, започва през 2009 г., продължава was carried out in three stages, starting in 2009,
през 2014 г. и малка част е приключена през continuing in 2014, and partially completed in
2015 г. (Обр. 2). Непосредствено западно от нея 2015 (Fig. 2). Immediately west of the mound is
е разположена значително по-малката по раз- the significantly smaller Asenova Mogila, exca-
мери Асенова могила, проучена през 2015 г., vated in 2015, with no archaeological structures
без открити археологически структури и мате- and materials found; also about 300 m to the east
риали, а на около 300 м в източна посока от- are the other two mounds – Tsetsova and Bukova2,
стоят другите две могили – Цецова и Букова2, fully explored in 20093.
цялостно проучени през 2009 г.3 During the first season of the archaeological
През първия сезон на археологическото research of Peshova Mogila, its central part was
проучване на Пешова могила е разкопана цен- excavated, through a wide west-east orientated
тралната ѝ част, посредством широка траншея trench, which reached in depth the solid ground.
с посока запад – изток, в дълбочина е достиг- The aim of this methodical approach was to clear
нато нивото на здравия терен. Методически away the treasure looters’ pits and establish the
е подходено така, с цел разчистване на има- characteristics and chronology of the site. As
нярските изкопи и установяване характерис- a result of the excavation, twenty-eight graves
тиките и хронологията на обекта. В резултат were recorded, and remains of a partially pre-
на проучванията са документирани 28 гроба, served building of an almost square plan measur-
2 Имената на обектите са дадени от експедицията и са 2 The sites were named by the team of the expedition
пряко или косвенно свързани с хора участвали в ар- and are directly or indirectly related to people who
хеологическите проучвания. participated in the archaeological excavations.
3 Борисова, Т. / М. Занева. Археологическо проуч- 3 Борисова, Т. / М. Занева. Археологическо проуч-
ване на Пешова могила, с. Правешка Лъкавица, об- ване на Пешова могила, с. Правешка Лъкавица, об-
щина Правец. – В: АОР през 2014 г. София, 2015, щина Правец. – In: АОР през 2014 г. София, 2015,
241 – 244. 241 – 244
37
Обр. 3. Разкритата сграда в централната част на могилата, IV в. пр. н. е. с част от

иманярските изкопи и план (М. Занева)
Fig. 3. The building in the central part of the mound (4th c. BC) with some of the looters’ pits and a plan
(M. Zaneva)
а в самия център на могилата, непосредствено ing 9.00 x 8.60 m and probably of cultic nature
върху материка са открити останки от частич- were found directly on the solid ground in the very
но запазена сграда с почти квадратен план с centre of the mound. It was built from small and
размери 9,00 х 8,60 м, вероятно с култов ха- medium-sized mud-bound stones without striv-
рактер. Изградена от дребни и средно големи ing to arrange them in courses. The western wall
камъни на калова спойка, без стремеж към оф- was completely missing, while the foundations of
ормяне на редове. Западният зид изцяло липс- the others were preserved, reaching a height of
ва, докато другите са запазени в основите си, about 0.76 – 0.86 m, with heavily collapsed inter-
във височина достигат до около 0,76 – 0,86 м, nal faces, in places marking the width of the walls
със силно обрушени вътрешни лица, на места about 1.00 m. It seems that the best preserved was
маркиращи ширина на зидовете около 1,00 м. the northern wall, around which the destructions
Изглежда, най-добре запазен е северния зид, were the most massive. (Fig. 3) It was there, how-
около който деструкциите са най-масивни. ever, that the deep looters’ trenches/tunnels dug
(Обр. 3) Именно там, обаче, проникват дъл- out before the archaeological research began had
боките иманярски изкопи/тунели, прокопани penetrated and partially violated the integrity of
преди началото на проучванията и отчасти на- the building. It is difficult to fully clarify the func-
рушават целостта на градежа. Трудно е да се tion of the building, having in mind the almost
изясни напълно функцията на сградата, пред- complete absence of archaeological material in it.
вид почти пълната липса на археологически Based on the few and highly fragmented pottery
материал от нея. На базата на откритата малко yielded by the digs, the structure is dated to the 4th
и силно фрагментирана керамика, структурата century BC4. Yet, its positioning in such a sacred
е датирана в ІV в. пр. н. е.4. Все пак, разполо- place, at the very base of the mound, suggests that
жението ѝ на такова сакрално място, в самата it was used by the local population for the purpos-
основа на могилата предполага използването ѝ es of cult or burial rituals.
4 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова мо- 4 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова мо-
гила, част от могилен некропол в местността Кре- гила, част от могилен некропол в местността Кре-
менското, с. Правешка Лъкавица. – В: Исторически менското, с. Правешка Лъкавица. – In: Исторически
корени и културно наследство на община Правец, т. корени и културно наследство на община Правец, т.
3. София, 2016, 43 – 82. 3. София, 2016, 43 – 82.
38
Обр. 4.
1. Централен профил с посока запад – изток (М. Занева)
2 .Разрез с посока запад – изток на източната половина на могилата (Вл. Стайков)
Fif. 4.
1. Central profile with west-east direction (M. Zaneva)
2. West-east section of the eastern half of the mound (Vl. Staykov)
за целите на култа или ритуалите, извършвани The other main problem is related to the syn-
при погребенията от местното население. chronicity or, respectively, the asynchronicity of
Другият основен проблем е свързан със the building and the graves in the necropolis. It
синхронността или, съответно, асинхрон- can be said with absolute certainty that the build-
ността на сградата и гробовете от некропола. ing is earlier than some of the graves, namely –
С абсолютна увереност може да се твърди, those from the so-called Late Horizon I. Their lo-
че сградата е по-ранна от част от гробовете, cation about 3 m above the preserved level of the
а именно – тези от т. нар. късен хоризонт I. walls and the fact that the buried individuals were
Разположението им на около 3 м над запазе- laid above these same walls conclusively prove
ното ниво на стените и фактът, че индивиди- the above conclusion. In the central profile of the
те лежат над същите тези стени категорично mound, one could clearly see the initial stage of
доказват този факт. В централния профил на accumulation of the mound, in which the founda-
могилата ясно може да се види първоначал- tions of the building were “buried” and about 1.5 m
ния етап на натрупване на съоръжението, при above this level a layer of reddish soil mixed with
което основите на сградата са „погребани“, а a small fraction – rubble, which is associated with
на около 1,5 м над това ниво има пласт черве- the graves from the so-called Horizon II (Fig. 4).
никава пръст, примесена с дребна фракция – However, this is not the case with the building and
трошляк, който се свързва с гробовете от т. the graves from Horizon I, the burial pits were dug
нар. Хоризонт II (Обр. 4). Не така, обаче, стоят into the mainland on which the foundations of the
нещата със сградата и гробовете от Хоризонт building were laid, and its location in the centre of
I, гробните ями са вкопани в материка, върху this whole complex suggested a possible synchro-
39
Обр. 5.Част от гробовете в южната половина на могилата, с каменните надгробни съоръжения

Fig. 5. Part of the graves in the southern half of the mound, with the gravestones
който са положени и основите на сградата, а nicity and connection between the graves from the
нейното разположение в центъра на целия този Early Horizon and the building5. Another inter-
комплекс говорят за вероятна синхронност и esting observation during the digs of the mound
връзка между гробовете от ранния хоризонт was the clearly distinguishable displaced (fallen)
и сградата 5. Друго интересно наблюдение по layers from the stratigraphic section in its western
време на проучванията на могилата е, ясно part, as a result of an earthquake that occurred in
различимите разместени (пропаднали) пла- the middle of the 4th century in accordance with
стове от стратиграфският разрез в западната the seismic sequence from 365 AD known from
му част, вследствие на земетресение случило historical sources6. This period was characterised
се в средата на IV в. в съответствие със сеиз- by political, economic and social instability in the
мичната последователност от 365 г. известна Roman Empire. In this historical context, the ef-
от исторически източници6. Този период се fects of the earthquake may have been obscured
характеризира с политическа, икономическа or ignored to some extent, and therefore the docu-
и социална нестабилност в Римската империя. mentary information on ancient earthquakes, when
В този исторически контекст ефектите от зе- available, is sparse and lacking in objectivity.
метресението може да са били затъмнени или
пренебрегнати до известна степен и следова-
телно документалната информация за древни
5 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова мо- 5 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова
гила ... Цит. съч., с. 44 – 45. могила ... Цит. съч., с. 44 – 45.
6 Bottari, C. / M. Coltelli/ C. Monaco. Evidence of Late 6 Bottari, C. / Coltelli, M. / Monaco, C. Evidence of
Roman collapse at Catania (Sicily, southern Italy): An Late Roman collapse at Catania (Sicily, southern Italy):
earthquake in the 4th century AD? Elsevier Science An earthquake in the 4th century AD? Elsevier Science
Limited, 2015. Limited, 2015.
40
земетресения, когато е налична, е оскъдна и After a five-year hiatus, excavations contin-

без обективност. ued in 2014, mainly in the southern half of the
След пет годишно прекъсване, разкопките mound, during which forty-three more graves were
продължават през 2014 г. основно в южната по- unearthed, as well as a large number of rectangular
ловина на могилата, при което са открити още stone structures, probably gravestones7. (Fig. 5) In
43 гроба, както и голям брой правоъгълни ка- 2014, the southern half, as well as the northern part
менни съоръжения, вероятно надгробия7. (Обр. of the mound, were further explored, and in 2015,
5) През 2014 г. е допроучена южната половина, finishing works were carried out, which means that
както и северната част на могилата, а през 2015 it was entirely researched. Other twenty graves
са извършени довършителни дейности с кое- were recorded, as well as a considerable number of
то, тя е цялостно проучена. Документирани са stone structures. The balance of the three seasons
още 20 гроба, както и още немалък брой ка- of research is ninety-one inhumations, showing an
менни съоръжения. Равносметката от трите се- undoubted layout in the formation of the necropo-
зона проучвания са 91 гроба чрез трупополага- lis, as well as its relatively long use (Fig. 6).
не, показващи несъмнена планировка при фор- Grave 2, located on the western periphery of
мирането на некропола, както и сравнително the mound, should be excluded from the general
дългото му използване (Обр. 6). rule and defined as κενοτάφιον, a kind of symbolic
Трябва да отделим от общото правило grave. A burial facility was discovered in situ, a
Гроб 2, локализиран в западната периферия rectangular structure built of travertine blocks
на могилата. Него може да определим като (sedimentary rock), with a north-south orientation
κενοτάφιον, своего рода символичен. In situ and correspondingly with a length varying from
е открито гробно съоръжение, правоъгълна 1.52 to 1.94 m and a width – from 0.76 to 0.90 m.
структура, изградена от бигорови блокове (се- After their dismantling, no human remains and de-
диментна утаечна скала), с ориентация север- posited objects were found.
юг и сътветно с дължина – от 1,52 до 1,94 м и In general, graves can be divided into two
ширина – от 0,76 до 0,90 м. След демонтиране- types, or two horizons. The majority, namely about
7 Борисова, Т. / М. Занева. Археологическо проучва- 7 Борисова, Т. / М. Занева. Археологическо проучва-
не... Цит. съч., с. 241 – 244. не... Цит. съч., с. 241 – 244.
41
42
Обр. 6. Общ план на проучените структури (М. Занева, Вл. Стайков)

Fig. 6. General layout of the unearthed structures (M. Zaneva, Vl. Staykov)
43
то им не се открити човешки останки и пред- fifty-four of them, that we will tentatively call
мети. Horizon I, or Early Horizon8, are located along the
Най-общо, гробовете могат да бъдат раз- entire southern periphery of the burial mound, ap-
делени на два типа, или два хоризонта. По- proximately at the level of the mainland, in well-
голямата част, а именно около 54 от тях услов- defined rows following the curve of the southern
но ще наречем Хоризонт I, или ранен хоризонт slope of the elevation; with the approaching the
8, са разположени по цялата южна периферия centre of the mound, each successive row is at a
на могилата, приблизително на нивото на ма- slightly higher level than the preceding, more ex-
терика, в ясно изразени редици, следващи ternal row9. For this reason, one cannot speak of a
извивката на южния склон на възвишението, specific or predominant orientation – in the south-
като с приближаването към центъра на моги- western part, individuals are buried with their
лата, всяка следваща редица е на малко по- heads to the north/northwest, in the central south-
високо ниво от предхождащата я, по-външна ern part, respectively, the orientation is west –
такава9. По тази причина не може да се говори east with minimal deviations, while those buried
за конкретна или преобладаваща ориентация – in the southeast have their heads turned rather
в югозападната част индивидите са погребани south/southwest. It is interesting to note that at the
с глава на север/северозапад, в централната north-east end of the rows of graves the orienta-
южна част, съответно, ориентацията е за- tion “reverses” and the last five graves the interred
пад – изток с минимални отклонения, докато are with heads to north/north-east, as if identical
на югоизток погребаните са по-скоро с глава arcs are starting from them in the northern half of
на юг/югозапад. Интересно е да се отбележи, the mound. Such, however, are absent. The stone
че в североизточния край на редиците с гро- structures uncovered in the southern half of the
бове ориентацията „се обръща“ и последни- mound are also associated with graves from this
те пет гроба са с глава на север/североизток, horizon. For the most part, they have a rectangular
като че от тях започват идентични дъги в се- shape and are necessarily open to the interior of the
верната половина на могилата. Такива, обаче, mound, in dimensions reaching from 0.60 – 0.70 m
твърдо липсват. С гробове от този хоризонт са to 2.10 – 2.30 m in length. They are built of stones
свързани и разкритите в южната половина на of different shapes and sizes, arranged in between
могилата каменни съоръжения. В по-голямата one and three rows in height (Fig. 7).
си част те имат правоъгълна форма, задължи- The rite of burying the dead in the mound is
телно са отворени към вътрешността на моги- laying the body in anatomical order, in a supine
лата, по размери достигащи от 0,60 – 0,70 м до posture, with arms extended along the body, rela-
2,10 – 2,30 м на дължина. Изградени са от раз- tively rarely one or both placed on the pelvic area.
лични по форма и размер камъни, подредени в In some cases, the uniform composition of the soil
между един и три реда във височина (Обр. 7). does not allow the registration of a burial facil-
Обредът на полагане на мъртвите в моги- ity, but the picture that emerges speaks of simple
лата е трупополагане в анатомичен порядък в rectangular burial pits with rounded corners, in
изпънато положение на тялото, ръцете също са some situations tapering to the lower limbs of the
изпънати до тялото, сравнително рядко едната skeleton. In several of the graves Nos. 59, 60, 67,
или и двете са поставени в областта на таза. В there are traces of wooden beams on the sides of
някои случаи еднородната като състав пръст the skeleton. In at least five cases, the burial pit is
не позволява регистрирането на гробно съоръ- marked in places with one and three stones, situ-
ated differently in relation to the skeleton – above
8 Съществува известна неяснота относно това колко
точно е ранен този ранен хоризонт и какво е отно- 8 There is some uncertainty about exactly how early
шението му към останките от сграда в централната this Early Horizon is and what its relationship is to the
част на могилата, като този въпрос ще бъде разискан remains of a building in the central part of the mound, a
в следващите няколко страници. matter that will be discussed in the next few pages.
9 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова мо- 9 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова
гила ... Цит. съч., с. 46 – 49. могила ... Цит. съч., с. 46 – 49.
44
Обр. 7. Фронтален изглед към Каменно съоръжение V (1) и VІ (2) (Вл. Стайков)
Fig. 7. Frontal view of stone structure V (1) and VІ (2) (Vl. Staykov)
жение, но картината, която се очертава говори the head, to the side of the hands, etc. The situation
за обикновени правоъгълни гробни ями със is curious in graves Nos. 36, 47, 59, 61, 81 and 85,
заоблени ъгли, в някои ситуации стесняващи where on the edge of the burial pit, at the level of
се към долните крайници на скелета. В ня- the skeleton and a little above it, whitish traces of
колко от гробовете с № 59, 60, 67, отстрани на white-coloured organic material are visible, the or-
скелета личат следи от дървени греди. В поне igin of which is yet to be established. Grave No. 85
пет случая гробната яма е маркирана на мес- is worth mentioning, where the burial pit is clearly
та с един и три камъка, разположени различно recorded at a height where it reaches the stone
спрямо скелета – над главата, встрани от ръце- structure formed above the grave – ἐπιτάφιος.
те и пр. Любопитна е ситуацията при гробове (Fig. 8) Considered in this way, the situation also
№ 36, 47, 59, 61, 81 и 85, при които по ръба на helps to establish the depth of the burial pit itself,
гробната яма, на нивото на скелета и малко namely 0.65 – 0.70 m. If we transfer the construc-
над него се забелязват белезникави следи от tion of skeleton, pit and gravestone created in this
органичен материал с бял цвят, чийто произ- way to other graves from the necropolis, we can
ход предстои да бъде установен. Заслужава certainly conclude that the depth of the burial pits
си да се спомене Гроб № 85, при който ясно in the necropolis, and in particular of those from
е документирана гробната яма във височина, Horizon I, varied between 0.65 and 1.10 m.
където тя достига до оформеното над гроба Grave goods in these low-lying burials of
каменно съоръжение – ἐπιτάφιος. (Обр. 8). Така Horizon I are almost completely absent, and
разгледана, ситуацията спомага да се установи where such are available, they are without excep-
и дълбочината на самата гробна яма, а именно tion items of costume – iron buckles, bronze and
0,65 – 0,70 м. Ако пренесем създадената по този silver earrings, bronze fibula, found in their usual
начин конструкция от скелет, яма и надгробие places, and not grave goods in the true sense of the
и върху други гробове от некропола, можем term. It should be noted that grave goods are al-
със сигурност да заключим, че дълбочината на most always found in the open graves of immature
гробните ями в некропола, и по-специално на individuals. Of interest is Grave 5, located in the
тези от Хоризонт I, варира между 0,65 и 1,10 м. southwestern quarter of the mound, with a child
45
Обр. 8. Гроб № 85 с каменното надгробие (М. Занева)

Fig. 8. Grave 85 with the gravestone (M. Zaneva)
Инвентар в тези ниско разположени гро- (age 5 – 6 years) interred, has a north-south ori-
бове от Хоризонт I почти напълно липсва, а entation and a deviation of 12°. The grave goods
където такъв е наличен, се касае без изключе- were found: on the left and right of the skull – one
ние за елементи на костюма – железни токи, silver earring on each side; around the neck and
бронзови и сребърни обеци, бронзова фибула, on the upper part of the chest – glass paste beads.
открити на обичайните си места, а не за гроб- To the right of the right leg, brownish-red organic
ни дарове в същинския смисъл на понятието. matter occured, possibly a pouch, in which four
Трябва да отбележим, че в откритите гробове bronze finger rings and a pair of bronze earrings
на неизрастналите индивиди почти задължи- were collected together and found in situ, as well
телно се открива гробен инвентар. Интерес as a heavily corroded iron object (Fig. 9). Again
представлява Гроб 5, локализиран в югоза- in a child's grave, Grave 3 (Fig. 139), two bronze
падната четвърт на могилата, детски (възраст bracelets were found around both wrists of the in-
5 – 6 г.), с ориентация север-юг, с отклонение dividual. In the heavily weathered remains from
12°. Като гробен инвентар са открити: отляво Grave 7, again of a child of about 4 years old, there
и отдясно на черепа – по една сребърна обеца; were small glass beads around the neck (Fig. 1312),
около шията и в горната част на гръдния кош – and in each of the two eye sockets was one spheri-
мъниста от стъклена паста. Вдясно от десния cal bead of a larger size, made of blue-coloured
крак, наличие на органика с кафяво-червен glass paste, probably placed deliberately on the
цвят, вероятно торбичка, в която са били при- eyes10.
брани заедно и се откриват in situ четири брон- Two pits of cult nature were unearthed in
зови пръстена и чифт бронзови обеци, както the southwest quarter of the mound, immediately
и силно корозирал железен предмет (Обр. 9). next to the most central and highest placed stone
Отново в детски гроб, Гроб 3 (Обр. 139), около structures with part of the graves (Fig. 10). The
двете китки на индивида се откриват две брон- pits are identical in characteristics, between 1.50
зови гривни. При силно изстлелите останки от and 1.70 m in diameter respectively, filled partly
Гроб 7, отново на дете на около 4 г. се разчис-
10 By tradition from the previous era, various and numerous
тиха дребни стъклени мъниста открити около
objects were placed in the mounds, which is associated
шията (Обр. 1312), а в двете очни кухини, съот-
with the burial customs of the Thracians.
46
Обр. 9. Fig. 9.
1. Гроб № 5. Накити, 1. Grave No 5.
събрани в торбичка Jewellery collected
2. Гроб № 7. in a bag.
Мъниста, поставени 2. Grave No 7. Beads
в очните кухини на set in the eye sockets
индивида of the interred.
ветно се откриват по едно сферично мънисто with reddish-brown, partly with a more com-
с по-големи размери изработени от стъклена pact, yellow earth. At a depth between 0.40 and
паста в син цвят, вероятно поставени умишле- 0.50 m from the level of their location, a layer of
но при очите10. hard, burnt soil, clay fired at a low temperature
В югозападната четвърт на могилата, не- (below 200°) were recorded, as well as about 5
посредствено до най-централното и най-ви- mm of a black-brown layer and a bright red layer
соко разположените каменни съоръжения с with a thickness between 5 and 10 cm, marking
част от гробове се откриха две ями с култов the bottom of the pit11. Mineralogical analysis of
характер (Обр. 10). Ямите са идентични по ха- the composition by stereoscopic and microscopic
рактеристики, с диаметър съответно между examination proves that it contains 25% finely
1,50 и 1,70 м, запълнени отчасти с червеника- ground ceramic of red colour, shards of the same
во-кафява, отчасти с по-сбита, жълта пръст. ceramics measuring 2 – 3 cm, added in the pro-
На дълбочина между 0,40 и 0,50 м от нивото cess of laying and compacting the plaster onto the
на локализирането им, при двете ями се раз- clay substrate. Attention should also be paid to the
крива ниво твърда, опалена чрез ниска темпе- fact that the colour of the clay is probably due to
ратура глина под 200° С отухлена пръст, около admixture with finely ground red ceramics. The
5 мм черно-кафяв пласт и яркочервен пласт с plaster on top is also clayey. It is compacted, red-
дебелина между 5 и 10 см, маркиращ дъното dish and contrasts to the clay from the substrate12.
11 Thanks to Assoc. Dr. Aleksandar Sultanov (University
of Mining and Geology) for the examination of the
10 По традиция от предходната епоха в могилите са plaster from the floor of the cult building.
слагани различен и много на брой предмети, което е 12 Султанов, А. Изледвани проби от замазки от пода
свързвано с погребалните обичаи на траките. на култови ями от обект Пешова могила при с. Пра-
47
Обр. 10. Култови ями № 1 и № 2 с част от каменните съоръжения и гробове

Fig. 10. Cult pits No 1 and No 2 with part of the stone structures and graves
на ямата11. Минераложки анализ на състава A child's cranial bones and two teeth, as well as
чрез стереоскопски и микроскопски изследва- several other ossicles, were cleared in situ in this
ния доказва, че тя съдържа 25% фино смляна burnt layer in the periphery of the outlined Pit No.
керамика с червен цвят, керамични късове от 1 (Fig. 11). Immediately to the west of the two pits
същата с големина 2 – 3 см, добавяни в процеса are the last highest placed stone structures; the two
на полагането и уплътняването към глинеста- types of structures are linked together. The pits add
та подложка. Следва да се обърне внимание и completing features to the complex of facilities.
на обстоятелството, че цветът на глината ве- Rituals evidenced by traces of fire were performed
роятно се обуславя и от примесване с фино here. Subsequently, the mound continued to be
стрита червена керамика. Замазката отгоре piled up and used for burying the dead.
също е глинеста. Тя е уплътнена, червеникава As a result of the anthropological analysis of
и контрастира с глината от подложката12. На the material from the mound, the skeletal remains
това опалено ниво в периферията от очертани- show characteristics of a situation close to the situ-
ята на Яма № 1 in situ се разчистиха кости от ations observed in some Early and Late Iron Age
детски череп и два зъба, както и няколко дру- complexes and found in ritual pit fields associated
ги дребни костици. (Обр. 11). Непосредствено with the Thracian population13. Like many such
западно от двете ями са последните, най-ви- complexes (Svilengrad, Malko Tarnovo), the an-
соко разположени каменни съоръжения, като thropological analysis identified the bone remains
вешка Лъкавица. Исторически корени и културно
11 Благодарим на доц. д-р Александър Султанов (МГУ), наследство на община Правец, т. 3. София, 2016,
за изследването на замазките от пода на култовите ями. 127 – 130.
12 Султанов, А. Изследвани проби от замазки от пода 13 Русева, В. Предварителни резултати от антрополо-
на култови ями от обект Пешова могила при с. Пра- гичното проучване на костния материал от Пешова
вешка Лъкавица. Исторически корени и културно могила при с. Правешка Лъкавица. Исторически ко-
наследство на община Правец, т. 3. София, 2016, рени и културно наследство на община Правец, т. 3.
127 – 130. София, 2016, 83 – 94.
48
Обр. 11. Яма № 1 in situ, с разчистени кости от детски череп и два зъба, както и други дребни костици
Fig. 11. Pit No 1 in situ with cleared cranial bones and two teeth of the buried child and other tiny bones
двата типа структури са свързани помежду си. recovered from this complex as belonging to a
Ямите придават завършен вид на комплекса от child of about six-eight months to a year, accord-
съоръжения. Тук се извършват ритуали, доку- ing to the growth of the teeth. It seems that tra-
ментирани с палене на огън. Впоследствие мо- ditions characteristic of the Thracian tribes were
гилният насип продължава да бъде донатруп- preserved in the area until a later era. The two pits
ван и използван за погребване на мъртвите. yielded no other materials. Such practices were not
Вследствие на извършеният антрополо- foreign to the Thracian population in many plac-
гичен анализ на материала от могилата ске- es14, including in the areas close to Pravets and
летните останки показват характеристики на Praveshka Lakavitsa15. What is interesting, how-
ситуацията, близки до наблюдаваните в някои ever, is that they are dated much earlier than the
комплекси от ранната и късна желязна епохи, date assumed for the Peshova Mogila site, namely
срещани в полетата с ритуални ями, свързани с the 3rd – 5th centuries.
тракийското население13. Подобно на много та- The remaining thirty-seven or so graves,
кива комплекси (Свиленград, Малко Тръново) again tentatively called Horizon II, or the Late
антропологичния анализ идентифицира кост- Horizon, are found almost without exception in
ните останки от този комплекс като оставени the central part of the mound, in a significantly
от дете на около шест-осем месеца до една го- higher layer than those from Horizon I16. They are
дина, според развитието на зъбите. Изглежда в
14 Георгиева, Р. Обредни ями в Тракия (края на ІІ –
областта са се съхранили традиции, характер-
І хил. пр. н. е.). – Археология, кн. 1. София, 1991,
ни за тракийските племена до по-късна епоха. 1 – 11.
15 Агре, Д. Ями и олтари в тракийски могили от Етро-
13 Русева, В. Предварителни резултати от антрополо- полско (V–ІV в. пр. Хр.). – Археология, кн. 1 – 2. Со-
гичното проучване на костния материал от Пешова фия, 2001, 52 – 60.
могила при с. Правешка Лъкавица. Исторически ко- 16 The difference is approximately 3 to 5 m in height –
рени и културно наследство на община Правец, т. 3. while the graves from Horizon 1 are exposed at about
София, 2016, 83 – 94. 473.00 above sea level and below, those from the late
49
Други материали в двете ями не се откриха. oriented with the head to the west/southwest, with
Подобни практики не са чужди на тракийско- some deviations in the north or south-west direc-
то население на много места14, включително и tion. The individual is laid in an extended supine
в близки до Правец и Правешка Лъкавица ра- position, the arms are also extended and less often
йони15. Интересното, обаче е, че са датирани one or both are slightly flexed and laid on the pel-
доста по-рано от датата, дадена на Пешова мо- vis. These are also the graves from which almost
гила, а именно ІІІ–V в. all the finds from the site originate. Bronze and
Останалите около 37 гроба, отново ус- silver earrings, bronze finger rings, belt buckles,
ловно ще наречем Хоризонт II, или късен хо- glass paste beads, etc. are found as ornaments or
ризонт, се откриват почти без изключение в costume elements in some of the graves. It is note-
централната част на могилата, на значително worthy that some of the discovered belt buckles
по-високо ниво от тези от Хоризонт I16. Те са whether iron or bronze belong to male individuals
ориентирани с глава на запад/югозапад, с из- aged 40 to 65 and are almost a mandatory attrib-
вестни отклонения в северна или югозападна ute. For the interred female individuals, the grave
посока. Тялото е в изпънато положение, ръцете goods are rather scarce. Graves Nos. 46, 54, and
също са изпънати и по-рядко едната или две- 62 are identified as female burials of individu-
те са леко свити и лежат върху таза. Това са и als aged between 20 and 35, because of a bronze
гробовете, от които произхождат почти всички fibula, a pair of bronze earrings, and an iron pin.
находки от обекта. Като накити или елементи An exception is Grave No.52, which according
на костюма в някои от гробовете се откриват to the bone analysis belongs to a young woman,
бронзови и сребърни обеци, бронзови пръс- an inhumation in anatomical order with west-east
тени, коланни катарами, мъниста от стъклена orientation and grave goods: on the lower legs – a
паста и пр. Прави впечатление, че част от от- ceramic vessel – kernos, the third broken kalyx of
критите токи за колан, били те желязни или which17 was found between the thighs; on one of
бронзови принадлежат на индивиди от мъжки the fingers of the left hand – a bronze ring; on ei-
пол на възраст от 40 до 65 г. и са почти задъл- ther side of the skull a bronze earring of a pair and
жителен атрибут. За погребаните индивиди on the right of the pelvis – an iron pin. (Fig. 12)
от женски пол гробният инвентар е доста ос- Among the objects, good chronological indi-
къден. Гробове 46, 54 и 62 са определени като cators are provided by three earrings with a poly-
погребани женски индивиди на възраст от 20 hedral bead (Fig. 131,2) and parallels in Naissus,
до 35 г, като към тях се отнасят една бронзо- Viminacium, Iatrus C and D, dated to the end of
ва фибула, чифт бронзови обеци и една же- the 4th – 5th centuries, whose distribution in the
лязна игла. Изключение прави Гроб 52, който Balkans continued until the 6th century; a single
според костния анализ принадлежи на млада earring consisting of a bronze hoop and a sil-
жена, трупополагане в анатомичен порядък с ver conical pendant decorated with filigree from
ориентация запад – изток и гробен инвентар: Callatis (Fig. 133), dated to the end of the 4th-be-
върху подбедриците – керамичен съд – кернос; ginning of the 5th century, the necropolis in the
между бедрата се откри третата отчупен чаш- Strazhata locality near Pleven18, three pairs of
earrings – two bronze and one silver, each with a
round ornamented attachment, fixed to the hoop
14 Георгиева, Р. Обредни ями в Тракия (края на ІІ – (Fig. 134,5,6), of the type known to us also from
І хил. пр. н. е.). – Археология, кн. 1. София, 1991,
1 – 11.
15 Агре, Д. Ями и олтари в тракийски могили от Етро- horizon begin approximately at level 477.00 and reach
полско (V–ІV в. пр. Хр.). – Археология, кн. 1 – 2. Со- about 476.00
фия, 2001, 52 – 60. 17 It was initially identified as a separate ceramic cup, but
16 Разликата е от порядъка на 3 до 5 м във височина – after processing the pottery it became clear that it was
докато гробовете от Хоризонт 1 се разкриват при- part of the kernos.
близително на кота 473.00 и надолу, тези от късния 18 Табакова-Цанова, Г. Късноантичният некропол в
хоризонт започват приблизително от ниво 477.00 и местността Стражата край Плевен. – ИНИМ, кн. 3.
достигат до около 476.00. 1981, 173 – 176
50
Обр. 12. Гроб № 52

Fig. 12. Grave No 52
ка17 от керноса; на един от пръстите на лява- Montana, Callatis19, etc. Undoubtedly, of inter-
та ръка – бронзов пръстен; от двете страни на est is a cast bronze belt buckle with openwork
черепа – по една бронзова обеца и отдясно на slits and incised geometric decoration (Fig. 138).
таза – желязна игла. (Обр. 12) The distribution of this type of buckles is main-
Сред предметите добри хронологиче- ly along the river Mesta and the Rhodopes, with
ски индикатори са три обеци с полиедрично similar ones known also from Koprivlen20 and
мънисто (Обр. 131,2) с паралели във Наисус, Skrebatno21, Gotse Delchev region, Grohotno and
Виминациум, Ятрус C и D, датирани в края на Beden, Smolyan region, as well as from Mound 2
ІV – V в., чието разпространение на Балканите at the village of Sveti Kirilovo22. A similar buckle
продължава до VІ в., една обеца, съставена от is also known from the collection of the Romano-
бронзова халка и сребърна конусовидна висул- Germanic Museum in Cologne23; the type is gen-
ка, украсена с филигран (Обр. 133), датирана в erally dated to the 5th century. The only case of a
края на ІV – началото на V в. от Калатис, не- ceramic vessel laid as a grave offering, namely a
кропола в м. Стражата при Плевен18, три ком- 19 The examples from Montana are silver, while those from
плекта – два бронзови и един сребърен, от по Callatis are gold.
две обеци с кръгла орнаментирана апликация, 20 Марваков, Т. Ранновизантийска катарама от некро-
припоена към халката (Обр. 134,5,6), каквито пола при село Копривлен, Гоцеделчевско. – ИИМК,
т. ХІІІ. 2006, 399 – 403.
са ни известни още от Монтана, Калатис19 и 21 Домарадски, М. и кол. Паметници на тракийската
култура по горното течение на река Места, Разкопки
17 Първоначално беше определена като отделна кера- и проучвания, Т. XXVI, София, 1999.
мична чашка, но след обработката на керамиката 22 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова мо-
стана ясно, че е част от керноса. гила ... Цит. съч., с. 46 – 49
18 Табакова-Цанова, Г. Късноантичният некропол в 23 Schulze-Dörrlamm, M. Byzantinische Gürtelschnal-
местността Стражата край Плевен. – ИНИМ, кн. 3. len und Gürtel-beschläge im Römisch – Germanischen
1981, 173 – 176. Zentralmuseum. Die Schnallen ohne Beschläg und mit
19 Образците от Монтана са сребърни, докато тези от festem Beschläg des 5. bis 7. Jahrhunderts, 1. Mainz,
Калатис са златни. 2002.
51
Обр. 13. Находки от Пешова могила, Гроб № 3 (9); Гроб № 5 (4 и 5); Гроб № 8 (12); Гроб № 26 (1);
Гроб № 46 (6); Гроб № 51 (3); Гроб № 52 (2 и 10); Гроб № 53 (3); Гроб № 54 (6)
Fig. 13. Finds from Peshova Mogila site, Grave № 3 (9); Grave № 5 (4 and 5); Grave № 8 (12);
Grave № 26 (1); Grave № 46 (6); Grave № 51 (3); Grave № 52 (2 and 10); Grave № 53 (3); Grave № 54 (6)
52
др. Безспорно, интерес предизвиква една лята kernos, is recorded in Grave No. 52, belonging to
бронзова коланна катарама с ажурни проре- these higher placed graves. (Fig. 1310).
зи и врязана геометрична украса (Обр. 138). It must be noted that the grave goods from
Разпространението на този тип токи е ос- Peshova Mogila in almost 100% of the cases are
новно по поречието на р. Места и Родопите, represented by jewellery and elements of costume.
като подобни са известни от Копривлен20 и The earrings are found on both sides of the head,
Скребатно21, Гоцеделчевско, Грохотно и Беден, the finger rings – on the phalanges of the hands,
Смолянско, както и от Могила 2 от с. Свети the beads – on the upper part of the torso, the buck-
Кирилово22. Подобна тока е известна и от ко- les – around the pelvic bones, etc. This implies
лекцията на Римо-германския музей в Кьолн23 that these objects served as parts of the clothing
и като цяло типът е датиран в V в. При Гроб of the deceased at the time of laying the body in
№ 52, принадлежащ към тези по-високо разпо- the ground; therefore they cannot be spoken of as
ложени гробове се документира и единствения “grave goods” in the true sense of the term, but as
за обекта случай на керамичен съд, положен “personal possessions”. Such, except in the above-
като гробен дар, а именно кернос (Обр. 1310). mentioned Grave No. 52, are found very rarely24,
Непременно трябва да се отбележи, че гроб- and the undeniably interesting case is Grave No.
ния инвентар от Пешова могила в почти 100% 5, in which a child was buried, with four rings and
от случаите е представен от накити и елементи two earrings collected in a leather bag, as well as
на костюма. Обеците се откриват отстрани на Grave No. 7, where two large beads of glass paste
главата, пръстените – на фалангите на ръцете, were found in the eye sockets of the skeleton. The
мънистата – в горната част на торса, токите – percentage of cases of grave goods placed in the
около тазовите кости и т. н. Това показва, че grave, however, is still low, and we can rather de-
тези предмети са изпълнявали своята роля на fine them as exceptions not particularly popular
части от облеклото на покойника в момента на among the population that used the necropolis.
полагането му в земята, следователно не може On the other hand, the masonry of the build-
да се говори за тях като за „гробни дарове“ в ing suggests an earlier date. In support of this the-
същинския смисъл на понятието, а като „лични sis is the fact that the small mound that appeared
вещи“. Такива, освен в гореспоменатия Гроб № during the initial piling up of earth over the build-
52, се откриват твърде рядко24, като безспорно ing was not enough to cover, or rather did not
интересен е случая е гореспоменатите Гроб № cover, the stone burial structures that are undoubt-
5, в който е погребано дете, със събрани в ко- edly associated with this horizon of graves. Logic
жена торбичка четири пръстена и две обеци и suggests that if the building had been ‘buried’ in
20
order to subsequently use the resulting mound, it
Марваков, Т. Ранновизантийска катарама от некро-
пола при село Копривлен, Гоцеделчевско. – ИИМК,
would follow that the rows of epitaphs would have
т. ХІІІ. 2006, 399 – 403. also been buried, if they were there at that time.
21 Домарадски, М. и кол. Паметници на тракийската Without, of course, taking this interpretation as
култура по горното течение на река Места, Разкоп- certain. On the basis of the datable material from
ки и проучвания, Т. XXVI, София, 1999.
22 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова
these so-called early graves, consisting of several
могила ... Цит. съч., с. 46 – 49. earrings and a fibula (Fig. 137) of type 20a accord-
23 Schulze-Dörrlamm, M. Byzantinische Gürtelschnal- ing to E. Gencheva25, we can attribute them to the
len und Gürtel-beschläge im Römisch – Germanischen 3rd – the beginning of the 4th century. The indi-
Zentralmuseum. Die Schnallen ohne Beschläg und mit
festem Beschläg des 5. bis 7. Jahrhunderts, 1. Mainz,
2002. 24 As grave goods we can consider an iron finger ring at the
24 Като гробен дар можем да разглеждаме един желе- leg of the individual in Grave No. 15, several instances
зен пръстен до крака на индивида в Гроб № 15, ня- of iron pins and other corroded iron objects, noting ex-
колко случая на железни игли и други, корозирали plicitly that the badly corroded and unidentifiable items
железни предмети, като изрично упоменем, че сил- could quite possibly have been buckles, buttons or any
но корозиралите и неразличими предмети е напълно other iron addition to clothing
възможно да са били токи, копчета или някакви дру- 25 Генчева. Е. Римските фибули от България. Велико
ги железни допълнения към облеклото. Търново, 2004, (170, табл. ХVІІ).
53
Гроб № 7, в чийто очни кухини се откриха две vidual from Grave No. 45, also belonging to the
големи мъниста от стъклена паста. Процентът earlier horizon, whose skull clearly shows traces
на случаите на дарове, поставени в гроба, оба- of artificial deformation of the two-band type – a
че, е все така нисък, и по-скоро можем да ги mark typical of the equestrian nomad peoples of
определим като не особено популярни сред на- the Caucasus and Central Asia – points to a similar
селението, използвало некропола изключения. dating. This custom entered the Bulgarian lands
От друга страна, начина на градеж на сгра- mainly with the Great Migration of Nations in the
дата подсказва една по-ранна дата. В подкрепа 5th century and the Bulgar tribes that settled later
на тази теза идва и факта, че могилката, полу- in the Balkans. As an early example of a people
чена при първоначалното затрупване на сгра- who practised such cranial intervention, we can
дата, не достига, съответно не покрива камен- point out the Sarmatians, and more specifically the
ните надгробни съоръжения, които безспорно later ones, where in the 3rd – 4th centuries the two-
се свързват с този хоризонт гробове. Логиката band cranial deformation was already a common
подсказва, че ако сградата е затрупана с цел phenomenon26.
последващо използване на така получената мо- It is difficult to give an unequivocal answer
гила, би следвало и редиците от епитафи също whether the mound was continuously used as a ne-
да бъдат затрупани, ако в този момент те са cropolis from the 3rd to the 5th century inclusive.
били налични там. Без, разбира се, да приема- Differences in the funerary rite, the orientation
ме тази интерпретация за сигурна. На базата of the skeletons and the location of the graves in
на датируемия материал от тези т. нар. ранни height point to a certain hiatus. The stratigraph-
гробове състоящ се всичко на всичко от някол- ic profile of the mound clearly shows the layer
ко обеци и една фибула (Обр. 137) от тип 20а into which the graves from Horizon 2 were dug
по Е. Генчева25, за тях можем да посочим дата and which is situated above those from Horizon
в ІІІ – началото на ІV в. Към подобна датиров- 1. With some caution, it can be assumed that the
ка насочва и индивидът от Гроб № 45, също necropolis was used in the 3rd and early 4th cen-
принадлежащ към по-ранния хоризонт, върху turies, after which it was abandoned. A group of
чийто череп ясно личат следи от изкуствена local population re-orientated towards it in the 5th
деформация от двулентов тип – белег, харак- century – a new layer appeared over the old ne-
терен за конните народи от Прикавказието и cropolis, in which individuals were buried with a
Средна Азия. Този обичай навлиза по българ- west-southwest orientation, without gravestones.
ските земи основно с Великото преселение Having mentioned this, the logical question arises
на народите в V в. и заселилите се в по-късно whether it is possible that we are talking about an
време на Балканите български племена. Като early Christian population that replaced or suc-
ранен пример за народ, практикувал подобна ceeded the group that had used the necropolis in
интервенция, могат да се посочат сарматите, и its earlier period. However, there is no data to
по-конкретно късните такива, при които през confirm such a hypothesis. Moreover, the only ce-
ІІІ–ІV в. двулентовата деформация е вече оби- ramic vessels deposited as grave goods came from
чайно явление26. one of these west-orientated graves belonging to
Трудно е да се даде и еднозначен отговор the necropolis. For this reason, we will leave such
има ли непрекъснато използване на могилата considerations for a later stage, after an in-depth
като некропол от ІІІ до V в. включително. Към research on the materials from this and other sites
известен хиатус насочват най-вече разликите in the area.
в погребалния обряд, ориентацията на скеле- Such a reconstructed scenario involving
Christianisation could explain the change in the
25 Генчева. Е. Римските фибули от България. Велико
Търново, 2004, (170, табл. ХVІІ)
26 Балабанова, М. А. Обычай искусственной деформа- 26 Балабанова, М. А. Обычай искусственной деформа-
ции головы у поздних сарматов: Проблемы, исследо- ции головы у поздних сарматов: Проблемы, исследо-
вания, результаты и суждения. – Нижневолжский ар- вания, результаты и суждения. – Нижневолжский ар-
хеологический вестник, вып. 4. 2001, 107 – 122. хеологический вестник, вып. 4. 2001, 107 – 122.
54
тите и местоположението на гробовете във ви- funerary practice only if we accept the thesis that
сочина. Стратиграфският профил на могилата the necropolis was used without a break in time27.
отчетливо показва пласта, в който са вкопани After the final survey of the mound, the bone
гробовете от Хоризонт II и който е разположен material was submitted for anthropological analy-
над тези от Хоризонт 1. С известна предпаз- sis, which elucidated details about the lifestyle, pa-
ливост може да се изкаже предположение, че thology and sex-age composition of the population
некрополът е използван през ІІІ и в началото that used the necropolis28.
на ІV в., след което е изоставен. Група местно Concluding, it can be summarised that
население отново се ориентира към него през Peshova Mogila was used by a local population
V в. – насипан е нов пласт, в който вече се по- who buried their dead here for about two centuries,
гребват индивиди с ориентация запад – югоза starting from the 3rd century and continuing until
пад, без каменни надгробия. Споменавайки at least the middle of the 5th century. It remains to
това, изниква логичния въпрос възможно ли be clarified if there was a gap in this period when
е да става дума за ранно християнско населе- the necropolis was not used and if there was a re-
ние, което заменя или наследява групата, из- lationship between the building in the centre of
ползвала некропола в по-ранния му период. the mound and the graves, and more specifically
Няма, обаче, данни, които да потвърдят подоб- those on its periphery. The anthropological analy-
на хипотеза. Още повече, че именно към един sis shows a peaceful population, with no traces of
от тези западно ориентирани гробове принад- warfare or military presence. This only confirms
лежат единствените за некропола керамични Todor Marvakov's theory that the buckles, defined
съдове, положени като гробни дарове. По тази by him as the ‘Koprivlen’ type, were not worn ex-
причина, ще оставим подобни разсъждения за clusively by soldiers, as was previously stated29.
по-късен етап, след по-обстойно изследване на We can assume, but unfortunately without certain-
материалите от този, а и други обекти в района. ty, that the Peshova Mogila burial mound necropo-
Така реконструиран сценарий, включващ lis might have been connected with the Borovets
християнизация, обаче, би могъл да обясни fortress, which is located between the villages
промяната в погребалната практика, ако при- of Razliv and Praveshka Lakavitsa. The fortress
емем тезата, че некропола е използван без пре- stands about 2 km to the west in a straight line
късване във времето27. from the mound. According to the archaeological
След окончателното проучване на могила- research, the fortress was part of the Stara Planina
та, костният материал бе предаден за антропо- fortification system; it was included in the system
логичен анализ, който изясни детайли относно of fortresses existing in the regions of Botevgrad,
начина на живот, патологията и полово-въз- Pravets and Etropole during Antiquity. It was built
растовия състав на популацията, използвала in the second half of the 3rd century on a hill and
некропола28. not on a high flat plateau as a guarding stronghold
Като заключение може да се обобщи, че and refuge in times of danger. Gradually, the place
Пешова могила е използвана от местно населе- became a permanent centre of habitation, because
ние, което е погребвало тук мъртвите си в про- of the massive barbarian invasions during the Late
дължение на около две столетия, като се започ- Roman period and Late Antiquity (raids by alli-
не от ІІІ в. и се достигне поне до средата на V в. ances of Goths, Huns, Avars, etc.). The population
Предстои да се изясни има ли промеждутък в from the plains at the end of the 4th and during the
този период, в който некропола не е използван, 5th and 6th centuries en masse hid and settled per-
както и отношението на сградата в центъра на manently up in the high and hard-to-pass areas. It
могилата към гробовете, и по-конкретно към
27 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова
могила ... Цит. съч., с. 49.
27 Борисова, Т. / М. Занева / Вл. Стайков. Пешова мо- 28 Results of the analysis of Ch. assistant Dr. Victoria
гила ... Цит. съч., с. 49. Ruseva (IA at BAS).
28 Резултати от анализа на гл. ас. д-р Виктория Русева 29 Марваков, Т. Ранновизантийска катарама ... Цит.
(ИА при БАН) съч., с. 401.
55
тези в периферията ѝ. Антропологичният ана- is for this reason that we can afford to connect the
лиз показва една мирна популация, без следи two archaeological sites. As for the specific affili-
от военни действия или милитарно присъст- ation of the population that used Peshova Mogila,
вие. Това само потвърждава теорията на Тодор we might reason in this direction only after the
Марваков, че токите, определени от него като complete study of the acquired data, as well as af-
тип „Копривлен“, не са носени изключително ter subsequent studies in the area and accumula-
от войници, каквато теза е изказвана по-ра- tion of empirical material, on the basis of which
но29. Може да предположим, но за съжаление the picture in the eastern part of the Botevgrad
без категоричност, че могилният некрополът field and the surrounding mountains during Late
Пешова могила, може да е свързан с крепостта Antiquity could be more comprehensively re-
Боровец, която се намира в землищата между stored. The study of this archaeological site yields
селата Разлив и Правешка Лъкавица. Тя отстои results about the archaeological heritage of the
на около 2 км западно по права линия от мо- area, for the mapping the archaeological sites most
гилата. Според археологическите проучвания completely, expanding the scope by eras and by
крепостта е част от Старопланинската укрепи- types of sites.
телна система. Включена в система от крепо-
сти, съществуваща в Ботевградско, Правешко
и Етрополско през Античността. Изградена е
през втората половина на III в. като стражева
и за убежище във време на опасност. Мястото
е застроено върху връх, а не върху високо рав-
нинно плато. Постепенно това място става
постоянен център за обитаване, вследствие
на масовите варварски инвазии през късно-
римската епоха и късната античност (нападе-
ния на обеднения от готи, хуни, авари и пр.).
Населението от равнината в края на IV и през
V–VI в. масово се крие и установява за посто-
янно горе по високите и трудно проходими
райони. Именно поради тази причина може да
си позволим да свържем двата археологически
обекта. Що се отнася до конкретната принад-
лежност на населението, използвало Пешова
могила, в тази насока може да се разсъждава
едва след пълното изследване на придобити-
те данни, както и последващи проучвания в
района и натрупване на емпиричен материал,
на базата на който да може по-цялостно да
се възстанови картината в източната част на
Ботевградското поле и заобикалящите я пла-
нини през Късната античност. Проучването на
този археологически паметник дава резултати
за археологическото наследство на района, из-
работване на възможно по-пълна археологиче-
ска карта, разширяване на обхвата по епохи и
като видове обекти.
29 Марваков, Т. Ранновизантийска катарама ... Цит.

съч. с. 401
56
ЕДНА МАЛКА РАННОХРИСТИЯНСКА СКУЛПТУРА

НА РИБА ОТ МРАМОР ВЪВ ВАРНЕНСКИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ МУЗЕЙ
A SMALL EARLY CHRISTIAN MARBLE SCULPTURE

OF А FISH IN THE VARNA ARCHAEOLOGICAL MUSEUM
Alexander Minchev
В сбирката на Античния отдел на A very nice small marble sculpture of a fish

Варненския археологически музей се пази is listed in the Antique Department collection of
една много хубава малка скулптура на риба the Varna Archaeological Museum; despite the
от мрамор, която, въпреки несъмнените си undoubted artistic qualities of the statuette, it has
художествени качества, не е публикувана до- not been published so far. Unfortunately, during at
сега. За съжаление, през поне сто годишното least a hundred years of “aging” in the museum's
си „отлежаване“ във фондовете на музея, да- funds, the data on its exact place of origin have
нните за нейният точен произход са загубени. been lost. Its current inventory number on the back
Сегашният ѝ инвентарен номер е поставен is of a later time – of ten years ago; there is anoth-
на гърба ѝ твърде късно – преди десетина го- er number – an earlier one, which was evidently
дини, като там още един – по-ранен, който е wrong as it was crossed out (because it coincided
бил сгрешен, тъй като е задраскан (понеже се with that of another item entered under the same
повтаря с този на друг предмет, вписан под съ- number in the new inventory book). In addition,
щия номер в съвременната инвентарна книга). there are traces of an even older inventory number,
Освен това, има следи от друг – още по-стар which was later completely deleted. Most proba-
инвентарен номер, който по-късно е бил на- bly it was written on the statuette at the time when
пълно заличен. Най-вероятно той е бил поста- Karel and Hermin Shkorpil were curators at the
вен на нея още по времето, когато уредници
Varna Museum. This suggests that the small mar-
на Варненския музей са били Карел и Хермин
ble sculpture entered the museum perhaps in their
Шкорпил. Това подсказва, че малката мрамор-
time. In this case, this might have happened (gen-
на фигурка е постъпила в музея може би още
erally) somewhere between 1904 and 1923, (the
по тяхно време. В такъв случай, това е станало
last being the year when Hermin Shkorpil died),
(най-общо) някъде между 1904 и 1923 г. – годи-
as he was the man who was mainly engaged in the
ната когато Хермин Шкорпил почива, тъй като
preservation, description and inventorying of the
той е бил човекът, който се занимавал основно
objects that had been acquired until then for the
със съхранението и описанието на предмети-
те, които са постъпвали дотогава в сбирките collections of the Varna Museum.
на Варненския музей, както и с тяхното инвен-
тиране. Description
Fish made in bulk from refined, fine-grained
Описание and almost white marble. The small sculpture is
Риба, изработена обемно от фин, сит- characterized by great artistic mastery of shaping
но зърнест и почти бял на цвят мрамор. and accuracy of details on the body, especially on
Оформлението на малката фигурка се отлича- the front – the main visible side and less on the
ва с голямо художествено майсторство и точ- back. The volume of the body and its characteris-
57
ност на детайлите по нейното тяло, особено на tic curve are presented in a low but very distinct
предната ѝ – главната видима страна и по-мал- relief, with exquisitely arranged, almost miniature
ко – на задната. В нисък, но много отчетлив scales, a comb-shaped dorsal fin and a partially
релеф са представени обемът на тялото и не- depicted abdomen. The head is also very realisti-
говата характерна извивка, с изящно подреде- cally shaped and clearly outlined – along with the
ни, почти миниатюрни люспи, гребеновидна slightly opened gills and the elongated trapezoidal
гръбна перка и частично изобразеното корем- pectoral fin behind them, also with a slightly open
че. Главата също е много реалистично офор- mouth. The eye is round, with a concave pupil and
мена, като е ясно очертана – заедно с леко от- outlined with black, fairly well-preserved paint.
ворените хриле и издължената трапецовидна The tail is broken off; a small part of the snout is
странична перка зад тях и леко отворена уста. missing. At the back, the fish is shaped in the same
Окото е кръгло, с вдлъбната пупила и очертано way as volume and the same relief scales are fea-
с черна, доста добре запазена боя. Опашката е tured to the edges of the back, but the rest – where
отчупена, липсва и малка част от муцунката. the body should be most bulky, it is rendered rather
Отзад, рибата е изработена по същия начин flat, with a small levelled space formed in its cen-
като обем и по краищата на гърба са нанесен tre. There are remnants of some binding material,
същите релефни люспи, но останалата част– perhaps a fine light mortar, or plaster (?), which
където тялото е най-изпъкнало, то е изравне-
suggests that at some, perhaps a later moment the
но, а в центъра му е оформено неголямо плоско
fish was attached to another object. On the back
пространство. Там се виждат останки от няка-
and in front of the mouth there are preserved traces
къв свързващ материал – може би фин светъл
of filing, part of the technological process of its
хоросан, или гипс (?), което подсказва, че в
manufacture.
някакъв, може би по-късен момент, рибата е
била прикрепена към друг предмет. На гърба
Preserved length: 10.1 cm;
и пред устата има запазени следи от изпилява-
height: 4.4 cm; thickness: 2.1 cm.
не – част от технологичния процес при нейна-
та изработка. Probably found in Odessos (Varna)
Archaeological Museum – Varna. Inv. №
Запазена дължина: 10,1 см; ІI – 10747
височина: 4,4 см; дебелина: 2,1 см. Unpublished.
Намерена вероятно в Одесос (Варна) (Fig. 1 – 2.)
Археологически музей – Варна. Инв. №
ІI – 10747. Although there is no information on the con-
Непубликувана. text and the place where it was found, the won-
(Обр. 1 – 2.) derful design of this small sculpture suggests that
it is not an ordinary object of utilitarian or purely
Въпреки, че липсват сведения за контекста decorative nature, but that its production is more
и мястото, където е намерена, чудесното оф- meaningful and of a more special purpose. Here
ормление на тази малка скулптура подсказва, the semantics of the fish figurine itself comes to
че тя не е обикновен предмет с утилитарен, the rescue.
или чисто декоративен характер, а в нейното The fish is one of the most common images
изработване е вложен по-особено смисъл и тя in art around the world. It appeared a long time
има по-специално предназначение. Тук на по- ago – as far back as 14 000 years ago, and in the
мощ идва семантиката на самата фигурка. pre-pharaonic period of Egypt (ca. 4000 – 3200
Рибата е едно от най-често срещаните из- BC), it was already found comparatively often and
ображения в изкуството в целия свят. Тя се in different variants1. In ancient art – Greek and
появява твърде отдавна – още преди 14 000
1 Moyle, P. B., Moyle, M. A. Introduction to fish imagery
години, а в предфараонския период на Египет
in art. In: Environmental Biology of Fish, 31, 1992, 5 – 8
58
Една малка раннохристиянска скулптура на риба от мрамор във варненския археологически музей
Обр. 1а-б. Малка мраморна скулптура на риба от Варненския музей (V – VІ в.)

Fig. 1a-b. Small marble statuette of a fish from the Varna Museum (5th – 6th centure AD)
Обр. 2. Две малки костни скулптури на

риби от Музея за изкуство и история в
Женева
Fig. 2. Two small bony fish sculptures from
the Museum of Arts and History in Geneva
59
(ок. 4000 – 3200 г. пр. Хр.), тя вече се среща mostly Roman – fish are most often depicted in as-
многократно и в различни варианти.1 В ан- sociation with the Ocean as a deity and the related
тичното изкуство – гръцко и най-вече рим- fishing, mainly in mosaics from the 1st – 4th cen-
ско – рибите се изобразяват най-често свърза- tury in the Mediterranean cultural circle2.
ни с Океана като божество и свързания с него The fish is closely associated with both early
риболов, и то главно в мозайки от I – ІV в. в and late Christianity, remaining one of its most
Средиземноморския културен кръг.2 popular symbols to this day3. The reason for this
Рибата е тясно свързана както с ранното, is that very early – even at the end of the 2nd
така и с по-късното християнство, като и до century the fish was accepted to symbolize Jesus
днес остава един от най-популярните негови Christ himself, which probably happened in his
символи.3 Причината за това е, че много отра- native Aramaic area and language environment4.
но – още към края на ІІ в. е било прието, че Later, in the 3rd and 4th centuries, this interpreta-
тя символизира самия Иисус Христос, което tion became widespread throughout the Christian
е станало най-вероятно в родната за него ара- community in the Roman Empire5. It was believed
мейска област и езикова среда.4 По-късно – that ΙΧΘΥΣ the Greek word for fish is an acrostic
през ІІІ и ІV в., това тълкуване получава ши- (or acronym), because even then when untied, its
роко разпространение сред цялата християн- letters began to be interpreted by the Christian be-
ска общност в Римската империя.5 Смятало
lievers as the specific expression Ιησούς Χρίστος
се, че думата „риба“ на гръцки език ΙΧΘΥΣ
Θεού Υιός Σωτήρ6 – Jesus Christ, Son of God,
представлява акростих (или акроним), тъй
the Saviour. This interpretation is explicitly not-
като развързани, нейните букви още тогава
ed in the text of an early Christian papyrus from
започнали да се тълкуват от вярващите хрис-
Antinoöpolis in Egypt7, but is also found in other
тияни като специфичния израз Ιησούς Χρίστος
sources. The importance of this idea intensified
Θεού Υιός Σωτήρ6 – в превод на български:
especially after 313, when Constantine the Great
Иисус Христос, Син Божи Спасител. Това тъл-
recognized Christianity as equal to the other reli-
куване е отбелязано изрично в текста на един
раннохристиянски папирус от Антинополис gions and was later established as official and the
and bibl.
1 Moyle, P. B. / M. A. Moyle. Introduction to fish imagery 2 Kankeleit, A. Fisch und Fischer. Mosaikbilder in
in art. –Enviromental Biology of Fish, 31, 1992, 5 – 8 Griechenland. – Antike Welt, 34, 3, 2003, S. 173 – 178.
and bibl. 3 Sachs, H. / E. Badstübner / H. Newman. Christliche
2 Kankeleit, A. Fisch und Fischer. Mosaikbilder in Ikonographie in Stichworten. Leipzig, 1980, S. 33. The
Griechenland. – Antike Welt, 34, 3, 2003, S. 173 – 178 topic was commented on in detail long ago by Dölger, F.
3 Sachs, H. / E. Badstübner / H. Newman. Christliche J. Das Fischsymbol in frühchristlicher Zeit. Rom, 1910.
Ikonographie in Stichworten. Leipzig, 1980, S. 33. Те- 4 Stroumsa, G. G. The Early Christian Fish Symbol
мата е разгледана обстойно отдавна от Dölger, F. J. Reconsidered. – In: Messiah and Christos. Studies in
Das Fischsymbol in frühchristlicher Zeit. Rom, 1910. the Jewish Origins of Christianity. Presented to David
4 Stroumsa, G. G. The Early Christian Fish Symbol Flusser on Occasion of His Seventy-Five Birthday, eds.
Reconsidered. – In: Messiah and Christos. Studies in I. Gruenwald, S. Shaked, G. G. Stroumsa. Tübingen,
the Jewish Origins of Christianity. Presented to David 1992, 205 and bibl.
Flusser on Occasion of His Seventy-Five Birthday, eds. 5 Rasimus, T. Revisiting the ICHTHYS: a Suggestion
I. Gruenwald, S. Shaked, G. G. Stroumsa. Tübingen, Concerning the Origins of Christological Fish Sym-
1992, 205 and bibl. bol. – In: Mystery and Secrecy of the Nag Hammadi
5 Rasimus, T. Revisiting the ICHTHYS: a Suggestion Collection and Other Ancient literature: Ideas and Prac-
Concerning the Origins of Christological Fish Sym- tices. Studies for Einar Thomassen at Sixty, eds. A. H.
bol. – In: Mystery and Secrecy of the Nag Hammadi Bull, L. I. Lied, J. D. Turner. Leiden-Boston, 2012, p.
Collection and Other Ancient literature: Ideas and Prac- 327.
tices. Studies for Einar Thomassen at Sixty, eds. A. H. 6 Dölger, F. J. Das Fischsymbol…, S. 543; Ferguson, G.
Bull, L. I. Lied, J. D. Turner. Leiden-Boston, 2012, p. Signs & Symbols in Christian Art. London, Oxford –
327. New York, 1976, p. 18.
6 Dölger, F. J. Das Fischsymbol…, S. 543; Ferguson, G. 7 Cabrol F. / C. Leclercq. Dictionnaire d’archéologie
Signs & Symbols in Christian Art. London, Oxford – chrétienne et de liturgie, VI, 2. Paris, 1927 (ΙΧΘΥΣ), р.
New York, 1976, p. 18. 2084, No. 380.
60
в Египет,7 но се среща и в други източници. only one in the Roman Empire. For this reason, the
Значението на тази идея се засилва особено fish appeared as an image or word (and sometimes
след 313 г., когато Константин Велики при- both) in many early Christian murals, graffiti and
знава християнството за равна на другите ре- tombstones in the catacombs of Rome rather early,
лигия и по-късно то се утвърждава като офи- but especially in the 4th century8, and elsewhere
циална и единствена в Римската империя. По in the empire during the 4th and 6th centuries. It
тази причина, рибата се появява като изобра- is found in mosaics and murals, as well as appli-
жение или дума (а понякога и двете) в немалко qués, on jewellery, clay and bronze lamps and oth-
раннохристиянски стенописи, графити и над- er objects from the same time, made of different
гробни надписи в катакомбите на Рим отрано, materials9. An interesting object, for example, is a
но особено през ІV в.,8 а и на други места в ceramic frame of a fish-shaped mirror found in an
империята през периода ІV – VІ в. Има я както early 5th century Christian grave in Israel, which
в мозайки и стенописи, така и като апликации, is believed to have served to protect its owner
върху накити, глинени и бронзови лампи и against the “evil eye”, i.e. – against the evils of the
други предмети от същото време, изработени world, for which the symbol of Christ apparently
от различни материали.9 Интересен предмет served10. After the 4th century, the fish was found
например е една керамична рамка на огледало as an image in the Balkans as well – particularly in
с форма на риба, открита в раннохристиянски
some early Christian inscriptions from the 5th – 6th
гроб в Израел от V в., за която се смята, че е
century – with examples from Thessaloniki11,
служила за предпазване на притежателката ѝ
Kyustendil (ancient Pautalia)12, but also in a re-
от „лошо око“, т. е. – от злините на света, за
lief from the region of Haskovo13 and etc. Two
което е служил явно символът на Христос.10
fish with an anchor (also a typical early Christian
След ІV век рибата се среща като изображе-
combination – hope for salvation through Christ)
ние също и на Балканите – най-вече в някои
are depicted on a gold ring gem from Durostorum
раннохристиянски надписи от V – VІ в. – из-
(Silistra)14, and on another separate gem from
вестни са примери от Солун11, от Кюстендил
(античния Пауталия)12, но също така и на един Novae (Svishtov)15, both dated by the authors of
релеф от Хасковско13 и др. Две риби с котва the publications, in my opinion, too early – in the
(също характерна раннохристиянска комби- 3rd century (?). Apart from being a Christological
нация – надежда за спасение чрез Христос) са 8 Nicolai, V. F. Strutture funerarie ed edificio di culto pa-
leocristiani di Roma dal IV al VI secolo. (= Pontificia
7 Cabrol, F. / C. Leclercq. Dictionnaire d’ archéologie commisione de atcheologia sacra. Studi e ricerche, 3).
chrétienne et de liturgie, VI, 2. Paris, 1927 (ΙΧΘΥΣ), р. Roma, 2001, p. 10, tav. 1a; Mazzoleni, D. Inscriptions
2084, No. 380. in Roman Catacombs. – In: Nicolai, V. F. / F. Biscon-
8 Nicolai, V. F. Strutture funerarie ed edificio di culto pa- ti / D. Mazzoleni. The Christian Catacombs of Rome.
leocristiani di Roma dal IV al VI secolo. (= Pontificia History, Decoration, Inscriptions. Regensburg, 1999, p.
commisione de atcheologia sacra. Studi e ricerche, 3). 149, figs.156 – 157.
Roma, 2001, p. 10, tav. 1a; Mazzoleni, D. Inscriptions 9 Cabrol F. / C. Leclercq. op. cit., р. 1991 – 2883, figs.
in Roman Catacombs. – In: Nicolai, V. F. / F. Biscon- 6047 – 6126.
ti / D. Mazzoleni. The Christian Catacombs of Rome. 10 Cradle of Christianity. Exhibition catalogue (eds. I. Is-
History, Decoration, Inscriptions. Regensburg, 1999, p. raeli, D. Mevorah). Jerusalem, 2000, p. 123 and p. 220.
149, figs.156 – 157. 11 Frühchristliche Kunst aus Rom (без редактор). Es-
9 Cabrol F. / C. Leclercq. op. cit., р. 1991 – 2883, figs. sen, 1962, S. 200, No. 412, Abb. 412.
6047 – 6126 12 Beševliev, V. Spätgriechische und spätlateinische In-
10 Cradle of Christianity. Exhibition catalogue (eds. I. Is- schriften aus Bulgarien. Berlin, 1964, S. 27, Nr. 38, Taf.
raeli, D. Mevorah). Jerusalem, 2000, p. 123 and p. 220. 14, Abb. 35.
11 Frühchristliche Kunst aus Rom (без редактор). Es- 13 Момчилов, Д. Стари християнски паметници от
sen, 1962, S. 200, No. 412, Abb. 412. Хасковски окръг. София, 1986, с. 9, fig. At the bottom.
12 Beševliev, V. Spätgriechische und spätlateinische In- 14 Атанасов, Г. Християнският Дуросторум-Дръстър.
schriften aus Bulgarien. Berlin, 1964, S. 27, Nr. 38, Taf. Варна, 2007, с. 48, табл. І/3.
14, Abb. 35. 15 Димитрова-Милчева, А. Антични геми и камеи от
13 Момчилов, Д. Стари християнски паметници от Ха- Националния археологически музей. София, 1980, с,
сковски окръг. София, 1986, с. 9, обр. долу. 98 – 99, № 287, обр. 287.
61
изобразени върху гемата на един златен пръс- symbol, the fish is also interpreted as a symbol of
тен от Дуросторум (Силистра),14 и върху дру- salvation (through faith and Christ) and life16, in
га – отделна гема от Нове (Свищов),15 като и other cases – symbolising the Holy Communion
двете обаче са датирани от авторите на пуб- (Eucharist)17; it also appears in contexts related
ликациите според мен твърде рано – в ІІІ в. (?). to the Holy Baptism scene. Thus, the first of the
Освен като христологичен символ, рибата се early Fathers of the Church – Tertullian (c. 155 –
тълкува още като символ на спасението (чрез c. 220) in his treatise “De Baptismo” associates all
вярата и Христос) и живота16, в други случаи – Christians by taking Jesus Christ as an example,
и на Светото причастие (Евхаристията),17 а with fish and calls them “small fish”: “But we, lit-
се появява също и в контексти свързани със tle fishes, after the example of our ΙΧΘΥΣ Jesus
Светото кръщение. Така, първият от ранните Christ, are born in water’18..., (i.e. we are baptized,
Отци на Църквата – Тертулиан (Tertulian – ок. which takes place in water). The mentioned com-
155 – ок. 220) в своя трактат „За кръщението“ bination with an anchor means hope (the anchor)
(„De Baptismo“), свързва всички християни по for salvation through faith (the fish – Christ)19. The
примера на Исус Христос с рибата и ги нари- variety of the symbols and the wide distribution of
ча „малки рибки“: „Но ние, малките рибки, its images are truly amazing. It is no coincidence
по примера на нашия ΙΧΘΥΣ Иисус Христос that one of the most famous 20th century research-
сме родени във вода“18… (т. е. сме били кръс-
ers of Christianity in Antiquity Franz Josef Dölger
тени, което става във вода). Споменатото съ-
dedicated five volumes to the fish, in which he
четание с котва означава надежда (котвата)
studied its meaning, symbolism and images in
за спасение чрез вярата (рибата – Христос).19
ancient Christian texts, inscriptions and works of
Разнообразната символика и широкото раз-
art20.
пространение на нейните изображения е на-
Besides, fish is found in a number of New
истина удивително. Не случайно един от
Testament texts. Of particular importance is the
най-известните изследователи през ХХ век на
fact that some of Christ’s first and closest dis-
християнството в древността – Франц Йозеф
Дьолгер (Franz Josef. Dölger) посвещава цели ciples, namely the brothers Simon Peter and
пет тома на рибата, в които проучва нашироко Andrew, as well as James Zebedee and John, most
нейното значение, символика и изображения of whom later became apostles and zealous dis-
в античните християнски текстове, надписи и seminators of the new faith, were previously fish-
ermen. That is why, when Christ met them for
the first time and drew them to his work, He told
them “Follow Me and I will make you hunters (=
14 Атанасов, Г. Християнският Дуросторум-Дръстър. fishermen) of men.”21 The fish is present in dif-
Варна, 2007, с. 48, табл. І/3.
15 Димитрова-Милчева, А. Антични геми и камеи от
ferent ways in some of the miracles He created.
Националния археологически музей. София, 1980, с, A well-known miracle performed by Jesus on the
98 – 99, № 287, обр. 287.
16 Dölger, F. J. Die Eucharistie nach frühchritlicher In- 16 Dölger, F. J. Die Eucharistie nach frühchritlicher In-
schriften. Münster, 1922, S. 197; 240. schriften. Münster, 1922, S. 197; 240.
17 Dölger, F. J. Die Eucharistie…, S. 448 – 453; Bisconti, 17 Dölger, F. J. Die Eucharistie…, S. 448 – 453; Bisconti,
F. The Decoration of Roman Catacombs. – In: Nicolai, F. The Decoration of Roman Catacombs. – In: Nicolai,
V. F. / F. Bisconti / D. Mazzoleni. The Christian Cata- V. F. / F. Bisconti / D. Mazzoleni. The Christian Cata-
combs of Rome. History, Decoration, Inscriptions. Re- combs of Rome. History, Decoration, Inscriptions. Re-
gensburg, 1999, p. 112, fig. 129; Rasimus, T. Op. cit., p. gensburg, 1999, p. 112, fig. 129; Rasimus, T. Op. cit., p.
327 and bibl. 327 and bibl.
18 По: https://www.newadvent.org/fathers/0321.htm посе- 18 https://www.newadvent.org/fathers/0321.htm, visited
тено на 22. 10. 2021 г. Тъй като Тертулиан не е преве- October 10, 2021.
ден на български, този превод е направен от автора 19 Sachs, H. / E. Badstübner / H. Newman. Op. cit., S.
според текста на оригиналното съчинение на Терту- 32 – 33.
лиан на английски в този сайт. 20 Dölger, F. J. ΙΧΘΥΣ. Das Fischsymbol in früchristlicher
19 Sachs, H. / E. Badstübner / H. Newman. Op. cit., S. Zeit, v. I – V, Münster, 1922 – 1943.
32 – 33. 21 Мат. 5: 18 – 22.
62
изкуство.20 eve of the Jewish Passover at the Sea of Galilee,

Освен това, рибата се среща и в редица от is the story how He fed five thousand people, His
текстовете на Новия завет, свързани с Иисус followers with five loaves and two fish, which he
Христос. Особено важен е фактът, че част от multiplied many times over22. The Gospel of John
неговите първи и най-близки ученици: братята describes how, after His resurrection, Jesus Christ
Симон-Петър и Андрей, както и Яков Зеведеев appeared for the third time after His death to his
и Йоан, повечето от които стават по-късно disciples, helping them to catch many (153) fish,
апостоли и ревностни разпространители на но- and then feeding them again with fish and bread23.
вата вяра, са били преди това рибари. Именно The Evangelist Matthew mentions that in one of
затова, когато Той ги среща за пръв път и при- the conversations with His disciples, Jesus Christ
влича към своето дело, им казва „Вървете след compared the Kingdom of Heaven to a net thrown
Мене и Аз ще ви направя ловци (= рибари) на into the sea that caught all kinds of fish, and the
човеци“.21 Рибата присъства по различен на- Lord would decide which ones were good to keep
чин и в някои от чудесата, сътворени от Него. and which ones to throw [into hell]24. The fish par-
Добре известно е чудото, сътворено от Иисус ticipated in other events of His life and beyond,
в навечерието на еврейския празник Пасха described in the New Testament25.
край Галилейско море, където той нахранил All these texts contribute to the emergence
пет хиляди души – свои последователи с пет
and affirmation of many and varied Christian sym-
хляба и две риби, които умножил многократ-
bols associated with fish, which give it certain pro-
но.22 В Евангелието от Йоан пък е описано как
tective and rescue functions. Therefore, it is often
след възкресението си, Той се явил за трети
found in the form of individual three-dimensional
път след смъртта си на своите ученици, като
statuettes of small size, which served to decorate
им помогнал да наловят много (153) риби, а
various objects, with the smallest being worn as
след това ги нахранил също с риба и хляб.23
amulets26.
А Евангелист Матей споменава, че в един от
This is the reason why I assume that the mar-
разговорите с учениците си, Иисус Христос е
сравнил Царството небесно с мрежа, хвърле- ble fish from the Varna Museum is associated with
на в морето, която е хванала всякакви риби и the early Christian era in Odessos (4th – 6th centu-
Господ ще реши кои са добри, за да ги запази ry), and is not a product of Roman masters resi-
и кои ще хвърли [в ада].24 Рибата участва и в dents of the city. Indirect evidence of this is several
други моменти от Неговия жизнен път както и other similar artefacts from different material and
след това, описани в Новия завет.25 with more or less similar dimensions found in vari-
Всички тези текстове допринасят за поя- ous places. For example, in the Museum of Fine
вата и утвърждаването на много и разнообраз- Arts in Geneva there are two three-dimensional
на християнска символика свързана с рибата, bone figurines of fish (5.1 cm long), which are also
които ѝ придават определени защитни и спа- quite naturalistic, very similar to the Varna fish.
сителни функции. Поради това, тя нерядко се On their obverse presented in detail are the well-
среща във вид на самостоятелни триизмерни shaped head with a round eye (which is pierced)
фигурки с неголеми размери, които са служи- the numerous scales, the two pectoral fins and the
ли за украса на различни предмети, а най-мал- tail, while on the back only the head with the eye
is outlined. It is believed that these fish, which in
the last publication on them are dated back to the
20 Dölger, F. J. ΙΧΘΥΣ. Das Fischsymbol in früchristlicher
Zeit, v. I – V, Münster, 1922 – 1943. 22 Йоан 6: 5 – 13.
21 Мат. 5: 18 – 22. 23 Йоан 21: 1 – 13
22 Йоан 6: 5 – 13. 24 Матея 13: 47 – 50.
23 Йоан 21: 1 – 13. 25 See, for example, the story described by the Evangelist
24 Матея 13: 47 – 50. Matthew: Мат. 17: 24 – 27.
25 Виж например случката, описана от Евангелист Ма- 26 Frühchristliche Kunst aus Rom, S. 175 – 176, No.
тея: Мат. 17: 24 – 27. 351 – 355.
63
ките са носени и като висулки-амулети.26 3rd century (?, A.M.), originated in the catacombs
Тази е причината, поради която смятам, of Rome and were supposedly used as amulets27.
че мраморната рибка от Варненския музей е Their significance as Christological symbols is un-
свързана именно с Раннохристиянската епоха derlined by the deeply incised letter X on the back
в Одесос (ІV – VІ в.), а не е изделие на римски of one of them (Figs. 2 and 3) and the publication
майстори от града. Като косвено доказател- indicates their possible connection with baptism28.
ство за това могат да се посочат няколко други It is similar to another figurine, 6.8 cm long and
подобни изделия от различен материал и с по- made of bone, from Komárom (ancient Brigetio)
вече или по-малко близки размери, открити на in Hungary, which is believed to have served as
различни места. Така например, в Музея за из- an appliqué29. Very close to our statuette is the re-
ящно изкуство в Женева се намират две трииз- lief image of a fish on one of the mentioned tomb-
мерни фигурки на риби от кост (с дължина 5,1 stones (made of marble), found in the catacombs
см), които също са доста натуралистично из- of Rome30, on which it is presented below the text
пълнени, и които твърде приличат на варнен- dedicated to the deceased (Fig. 4).
ската рибка. На лицевата им страна са предаде- A large number of other small sculpted fish
ни с детайли добре оформената глава с кръгло made of different materials such as ceramics, bone,
око (което е пробито) многобройните люспи, glass, ivory, semi-precious stones, etc. and found
двете странични перки и опашката, а отзад е
in various places in the Early Byzantine Empire
очертана само главата, с окото. Предполага се,
have an early Christian character; some of them
че тези рибки произхождат от катакомбите в
bear the initials of Jesus Christ. Many of them are
Рим и в последната им публикация са отнесе-
described by the luminaries of Christian archaeol-
ни към ІІІ в., като може би те са били ползвани
ogy in the 20th century, Fernand Cabrol and Henri
като амулети.27 Тяхното значение като хрис-
Leclercq, who also studied the fish imagery in its
тологичен символ е подчертано от дълбоко
various aspects, including the art of that period31.
врязаната буква Х на гърба на едната от тях
These examples are convincing enough to accept
(Обр. 2 и 3) и в публикацията е посочена тяхна-
та възможна връзка с кръщението.28 Подобна that the small marble sculpture from the Varna
е и друга рибка, от кост, с дължина 6,8 см, от Museum is also associated with the early Christian
Комаром (античния Бригецио) в Унгария, за art in our lands. Most likely it was made to order
която се предполага, че е служила като апли- in one of the stone workshops in Odessos, perhaps
кация.29 Много близко с нашата фигурка е ре- specializing in Christian monuments.
лефното изображение на риба върху една от It is important, but at the same very difficult
споменатите надгробни плочи изработена от to determine the exact purpose of the fish statuette.
мрамор, открита в катакомбите на Рим30, на The material (marble) and its dimensions clearly
която тя е представена под текста за почина- imply that it was not used as an ordinary amulet.
лия (Обр. 4). So far, I think there are several options. One is that
Раннохристиянски характер имат и голям it was given to a newly converted Christian as a
брой други малки скулптирани рибки, изра-
ботени от различен материал: керамика, кост, 27 Antiquités paléochrétiennes et byzantines. Collec-
tions du Musée d’art et d’histoire – Geneve (catalogue,
26 Frühchristliche Kunst aus Rom, S. 175 – 176, No. red. M. Martiniani-Reber). Milan, 2011, p. 36 – 37, Nos.
351 – 355. 10 – 11.
27 Antiquités paléochrétiennes et byzantines. Collec- 28 Ibid., p. 36.
tions du Musée d’art et d’histoire – Geneve (catalogue, 29 Szabadváry T. Collectio Christiana. A Magyar Nemzety
red. M. Martiniani-Reber). Milan, 2011, p. 36 – 37, Nos. Museum okeresztény vonatkozásu romai iparmüvédzeti
10 – 11. emlékei. Budapest, 2018, p. 130, pl. 33a-b.
28 Пак там, р. 36. 30 Mazzoleni, D. op cit., p. 149, fig. 157.
29 Szabadváry, T. Collectio Christiana. A Magyar 31 Cabrol F. / C. Leclercq. ор. cit., p. 2081, fig. 6116; p.
Nemzety Museum okeresztény vonatkozásu romai ipar- 2082, figs. 6019 – 6021; p. 2084, fig. 6124 and a num-
müvédzeti emlékei. Budapest, 2018, p. 130, pl. 33a-b. ber of other similar sculpted images of fish described by
30 Mazzoleni, D., op cit., p. 149, fig. 157. them but not illustrated.
64
Обр. 3. Релефно изображение на риба върху надгробна плоча от ІV в.,

открита в катакомбите на Сан Себастиан в Рим
Fig. 3. Relief image of a fish on a 4th century tombstone, found in the Catacombs of San Sebastiano in Rome
стъкло, слонова кост, полускъпоценни камъни memento of this very important event in his life
и др., като някои от тях носят и инициалите на and at the same time an apotropaic to ward off the
Иисус Христос, открити на различни места в evil in his future. The other option is that it was
Ранновизантийската империя. Много от тях са a phylactery that was given to remind its owner
описани от корифеите на християнската архео- to keep God's Law. Such an assumption has been
логия през ХХ в. Ф. Каброл и Ш. Льоклерк (F. made, for example, of a small bony fish that origi-
Cabrol, Ch. Leclercq), които също изследват ри- nated in Egypt and is dated (probably) to the 5th
бата в различните нейни аспекти, включител- century32. At the same time, the remnants of fine
но и в изкуството от този период.31 Тези приме- mortar or plaster on the back of the marble fish
ри са достатъчно убедителни, за да приемем, че from the Varna Museum (if they are contempora-
и малката мраморна скулптура от Варненския neous with the use of the statuette and not later),
музей също е свързана с раннохристиянското suggest that at some point it was attached as deco-
изкуство по нашите земи. Най-вероятно тя е ration to something else and probably much larger
била изработена по специална поръчка в някое in size a structure. This could be, for example, the
от каменоделско ателие в Одесос, може би спе- wall above the entrance to a masonry tomb, or in-
циализирано за християнски паметници. side it, as well as of some more intricately orna-
Важно, но и много трудно е да се определи mented tombstone to which it was attached. In this
нейното точно предназначение. Материалът
way, it served as an ornament, at the same time ac-
(мрамор) и нейните размери показват ясно, че
companying the deceased to the afterlife as proof
тя не е била използвана като обикновен амулет.
that he was a Christian. This does not preclude that
Засега според мен има няколко възможности.
the fish had initially had one of the two possible
Едната е, тя да е била подарена на новопокръ-
uses described above, with the other purpose of it
стен християнин като спомен от това много
being secondary.
31 Cabrol F. / C. Leclercq, ор. cit., p. 2081, fig. 6116; p. As to the dating of the marble figurine, giv-
2082, figs. 6019 – 6021; p. 2084, fig. 6124 и редица
други подобни скулптирани изображения на риби, 32 Dölger, F. J. ΙΧΘΥΣ, V, 1943, S. 53; III, 1922, Taf.
описани от тях, но не илюстрирани. LXXV, 83.
65
важно дело в неговия живот и същевременно en the rather late mass spread and establishment
апотропей за бъдещето му. Другата по-сериоз of the Christian religion in Odessos and its envi-
на възможност е това да е била филактерия, rons33, as well as some of the above-mentioned
която е била дадена, за да напомня на нейния similar examples, it should be referred in general
притежател за Божия закон. Такова предпо- to the 5th – 6th century, as the second part of this
ложение е изказано например за една малка period seeming more probable for its manufacture.
костена рибка, която произхожда от Египет и Despite some ambiguities about its exact in-
е датирана (вероятно) в V в.32 Същевременно, terpretation, there is no doubt that the marble fish
останките от фин хоросан или гипс на гърба from the Varna Museum is a rare and beautiful
на мраморната рибка от Варненския музей (ако work of the early Christian art in our country.
те са съвременни на нейното използване, а не
по-късни) подсказват, че в някакъв момент тя е
била апликирана за украса към нещо друго и
вероятно доста по-голямо по размер – напри-
мер структура. Това би могло за бъде стената
над входа на зидана гробница, или в нейната
вътрешност, както и някаква по-сложно ор-
наментирана надгробна плоча, към която тя е
била прикрепена. По този начин, тя е служила
като украса и в същото време е придружавала
починалия в отвъдния свят, като доказател-
ство, че той е християнин. Това всъщност не
изключва, рибката да е имала първоначално
едно от двете описани по-горе възможни пред-
назначения, а другото ѝ евентуално използва-
не да е вторично.
Що се отнася до датировката на мрамор-
ната фигурка, като се има предвид доста къс-
ното масово навлизане и утвърждаване на
християнската религия в Одесос и неговите
околности33, както и някои от посочените по-
горе подобни примери, тя трябва да се отнесе
най-общо към V – VІ в., като втората част на
този период изглежда по-вероятна за нейната
направа.
Въпреки някои неясноти с нейната точна
интерпретация, няма съмнение, че мраморна-
та рибка от Варненския музей е едно рядко и
красиво произведение на раннохристиянското
изкуство у нас.
32 Dölger, F. J. ΙΧΘΥΣ, V, 1943, S. 53; III, 1922, Taf.

LXXV, 83.
33 Минчев, А. Одесос през Късната античност (ІV – 33 Минчев, А. Одесос през Късната античност (ІV –
началото на VІІ в.). – В: 10 книги за Варна, 2006 началото на VІІ в.). In: 10 книги за Варна, 2006 (съст.
(съст. П. Тодоров). Варна, 2007, с. 83 – 85 и цит. лит. П. Тодоров). Варна, 2007, с. 83 – 85 and cited works.
66
КОМПОЗИТЕН ГРЕБЕН ОТ ГРОБ № 25.

РАЗКОПКИ ПО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПРОЕКТ ПРИ УЛИЧНА МРЕЖА
„ПРОВЛАКА“, СОЗОПОЛ
COMPOSITE ANTLER COMB FROM GRAVE 25.

RESCUE EXCAVATION DUE TO THE CONSTRUCTION WORK
ON PROVLAKA STREET URBAN PROJECT IN SOZOPOL
Elena Endarova
Въведение Introduction
Употребата на кост и рог, като суровина The use of bone and antler as raw material to
за производство на различни видове изделия е produce various types of objects has been known
позната още от дълбока древност. Кост и рог са since ancient times. Bone and antler were used to
били използвани за изработката на различни craft various, tools, weapons, idols, jewelry, etc.
сечива, инструменти, оръжия, идоли, накити The use of tracelogical analysis could provide
и др. Допълнително с помощта на трасологи- information about some characteristic marks and
ческия анализ, изследвайки някой характерни their functionality or even their method of produc-
белези, може да се установи и тяхната функ- tion. In making an accurate analysis on artefacts
ционалност и изработка. При изготвянето на made of bone and antler, related to the daily life
точен анализ, върху артефакти изработени of the studied societies could be provided too, i.e.
от кост и рог, могат да се предоставят данни, selection and preferences of bone raw material, as
свързани с поминъка на изучаваните обще- well as the animal species from which they were
ства, т.е. подбор и предпочитания на костна- made.
та суровина, както и животинските видове, от From the period of Late Antiquity to the
които са били набавяни. Middle Ages, antler combs were one of the most
От периода на късната античност до common types of artifacts made from this type of
Средновековието, едни от най-често среща- animal raw material1. The name of this accessory,
ните типове артефакти, изработени от този i.e. comb comes from the Latin pecten, pectinis
тип животинска суровина, са гребените1. and was very common during the Roman era2. In
Наименованието на гребена като тоалетна при- this article I will present an artefact whose features
надлежност идва от латински pecten, pectinis и bear information on the widespread use of bone
бил много разпространен през римската епо- and antler combs. An analysis and classification
ха2. В тази статия ще представя един артефакт, will be made, according to already proposed ty-
1 Ashby, S. Time, Trade, and Identity: Bone and Antler 1 Ashby, S. Time, Trade, and Identity: Bone and Antler
Combs in Northern Britain c. AD 700 – 1400. Volume Combs in Northern Britain c. AD 700 – 1400. Volume
1 of 2: The Text. University of York Department of Ar- 1 of 2: The Text. University of York Department of Ar-
chaeology 2006, ii chaeology 2006, ii.
2 Владкова, П. Костени и тоалетни принадлежности 2 Владкова, П. Костени и тоалетни принадлежности
от Нове, Извести на исторически музей Велико Тър- от Нове, Извести на исторически музей Велико Тър-
ново, Том 11; 1996, 141 – 142; Владкова, П. Обработ- ново, Том 11; 1996, 141 – 142; Владкова, П. Обработ-
ка на кост и рог в съвременните български земи през ка на кост и рог в съвременните български земи през
римската епоха и късната античност, Археология на римската епоха и късната античност, Археология на
българските земи, том 2, Иврай 2006, 266. българските земи, том 2, Иврай 2006, 266.
67
чийто белези носят информация, относно ши- pological classifications of bone combs, based on
роко разпространената употреба на костни и previously published data.
рогови гребени. Ще бъде направен анализ и
класификация, според вече изготвени типоло- 1. History of research of bone and antler
гически класификации на костни гребени, по combs
публикувани в миналото данни.
The first discussions on bone and antler object
or tools making date back to the end of the 19th
1. История на проучванията на гребени, century. The topic of this raw material process-
изработени от кост и рог ing during the late Roman period began to attract
Първите дискусии върху обработката на attention since 1960. One of the most important
изделия от кости и рога датират от края на works in this field was published by S. Thomas.
XIX в. Темата за обработката на тази сурови- The German scholar who based his research on
на по време на късния римски период започва bone and antler combs from Central Europe and
да се обсъжда от 1960 г. Един от най-важни- the North Sea littoral in the Roman period, pro-
те трудове в тази област е публикуван от S. posed certain chronology and cultural aspects.
Thomas. Въз основа на гребени, намерени от Another major work on materials from the Frisian
Централна Европа и брега на Северно море от Ter-Mounds is that of A. Roes, where the author
римския период, немският учен дава известна analyses the bone industry following the catego-
хронология и културни аспекти. Друг основен ries: combs, spindle whorls, various tools, bone
труд върху материали от могилите Frisia Ter- playthings, personal ornaments and amulets, and
Mounds е работата на A. Roes, където авторът miscellaneous objects as well3.
анализира костната индустрия, като следва ка- Research in the field considered accelerated
тегории: гребени, прешлени за вретено, разни significantly in recent years and this is largely due
инструменти, предмети от кост за игра, лични to the new research and correspondingly to the
накити и амулети и различни предмети3 . publication of large corpora of combs found in
Изследванията в областта са се ускорили various ancient and early medieval sites4. Combs
значително през последните години и това се are generally seen as artefacts of primary impor-
дължи, до голяма степен на нови проучвания и tance as dating material. Other researchers, how-
съответно публикуването на големи корпуси от ever, have taken an active interest in these types
гребени, открити в различни антични и ранно- of objects in order to understand the technology
средновековни обекти4. Обикновено гребените by which they were produced5. Of course there
се разглеждат като артефакти с основно значе- are those who dwell on the relationship between
ние при датирането им. Други изследователи, individual industries in combination with those of
обаче проявяват активен интерес към този тип bone and antler6. Thus, they question the recogni-
предмети, за да разберат технологията, по която tion of comb-making as an independent industry
са били произведени.5 Разбира се има и такива, or believe that it was carried out in parallel with
които разглеждат връзката между отделни ин-
дустрии в комбинация с тези от кост и еленов 3 Musteață, S. Antler Manufacturing in the Central and
Eastern Europe During Late Antiquity. In: Die Barbaren
Roms Inklusion, Exklusion und Identität im Römischen
Reich und im Barbaricum (1. – 3. Jahrhundert n. Chr.)
3 Musteață, S. Antler Manufacturing in the Central and Hartung-Gorre Verlag 2017, pp. 199.
Eastern Europe During Late Antiquity. In: Die Barbaren 4 Ashby, S. Time, Trade, and Identity: Bone and Antler
Roms Inklusion, Exklusion und Identität im Römischen Combs in Northern Britain c. AD 700 – 1400. Volume
Reich und im Barbaricum (1. – 3. Jahrhundert n. Chr.) 1 of 2: The Text. University of York Department of Ar-
Hartung-Gorre Verlag 2017, pp. 199. chaeology 2006, pp.12.
4 Ashby, S. Time, Trade, and Identity: Bone and Antler 5 Galloway and Newcomer in 1981.
Combs in Northern Britain c. AD 700 – 1400. Volume 6 MacGregor, A. Skeletal materials: their structure, tech-
1 of 2: The Text. University of York Department of Ar- nology and utilisation c. A.D. 400 – 1200. Durham the-
chaeology 2006, pp.12. ses, Durham University. Available at Durham E-Theses
5 Galloway and Newcomer in 1981. Online: http://etheses.dur.ac.uk/7611/ 1980, catalog b.
68
Композитен гребен от гроб № 25. разкопки по изпълнение на проект при улична мрежа „провлака“ ...
рог6. По този начин поставят под съмнение при- other crafts7. Another major work on bone and
знаването на производството на гребени като са- antler combs fashioned from antlers attributed to
мостоятелна индустрия или смятат, че то се из- the Chernyakhiv culture is that of G. F. Nikitina.
вършва успоредно с други занаяти7. Друг осно- The typology of the Soviet scholar is based on
вен труд върху гребени изработени от еленови archaeological material from various sites on the
рога, отнесени към Черняховска култура, е този territory of today’s Western Ukraine, Moldova
на от Г. Ф. Никитина. Типологията на съвет- and Romania, which gives her reason to conclude
ския учен е базирана върху археологически ма- that the combs appeared in Western Europe in the
териали от различни обекти на територията на 1st – 2nd centuries, first between the Rhine and
днешните Западна Украйна, Молдова, Румъния, Vistula rivers, spreading to Eastern Europe in the
което и дава основание да обобщи, че гребени- 3rd – 4th centuries8. In addition to providing an ac-
те се появяват в Западна Европа през I – II в., curate analysis of the bone artefacts, combs can
между реките Рейн и Висла, а по-късно са раз- yield data related to subsistence, i.e. to selection
пространени в Източна Европа през III – IV в.8. and preferences of the bone raw material, the ani-
Допълнително при изготвянето на точен анализ mal species from which the bones were procured.
на костните артефакти, те могат да предоставят With the use of trasological analysis, it is also pos-
данни свързани с поминъка, т.е. подбор и пред- sible to determine what type of activity the combs
почитания на костната суровина, животинските were intended for judging by certain characteristic
видове, от които са ги набавяли. А при използ- features9.
ването на трасологически анализ, също така In Bulgaria, a well-developed typology of
по характерни белези може да се установи и combs made of bone and antler in Antiquity was
за какъв вид дейност са били предназначени9. proposed by the archaeologist Pavlina Vladkova10.
У нас, добре развита типология на гребени This classification will also be used in the analysis
изработени от кост и рог през Античността, е of the antler comb from Sozopol.
създадена от археоложката Павлина Владкова10.
Тази класификация ще бъде използвана и в ана- 2. Methodology
лиза на костния гребен от Созопол.
Bone artefacts from the past are an indicator
of the diversity of human behaviour. Determining
6 MacGregor, A. Skeletal materials: their structure, tech- the tool type can provide information both about
nology and utilisation c. A.D. 400 – 1200. Durham the- the daily life of individual groups of societies, and
ses, Durham University. Available at Durham E-Theses
Online: http://etheses.dur.ac.uk/7611/ 1980, catalog b.
chaeology 2006, pp. 12. chaeology 2006, pp.12.
8 Musteață, S. Antler Manufacturing in the Central and 8 Musteață, S. Antler Manufacturing in the Central and
Eastern Europe During Late Antiquity. In: Die Barbaren Eastern Europe During Late Antiquity. In: Die Barbaren
Roms Inklusion, Exklusion und Identität im Römischen Roms Inklusion, Exklusion und Identität im Römischen
Reich und im Barbaricum (1. – 3. Jahrhundert n. Chr.) Reich und im Barbaricum (1. – 3. Jahrhundert n. Chr.)
Hartung-Gorre Verlag 2017, pp. 200. Hartung-Gorre Verlag 2017, pp.200.
9 MacGregor, A. Skeletal materials: their structure, tech- 9 MacGregor, A. Skeletal materials: their structure, tech-
nology and utilisation c. A.D. 400 – 1200. Durham the- nology and utilisation c. A.D. 400 – 1200. Durham the-
ses, Durham University. Available at Durham E-Theses ses, Durham University. Available at Durham E-Theses
Online: http://etheses.dur.ac.uk/7611/1980; Rafailă- Online: http://etheses.dur.ac.uk/7611/ 1980; Rafailă-
Stanc, S. / G. Nuțu. Worked bone and antler from Hal- Stanc, S. / G. Nuțu. Worked bone and antler from Hal-
myris: An insight on everyday life of a frontier post of myris: An insight on everyday life of a frontier post of
Scythia. Quaternary International 472 Elsevier Ltd and Scythia. Quaternary International 472 Elsevier Ltd and
INQUA 2018, pp. 144. INQUA 2018, pp. 144.
10 Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен- 10 Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен-
ните български земи през римската епоха и късната ните български земи през римската епоха и късната
античност, Археология на българските земи, том 2, античност, Археология на българските земи, том 2,
Иврай 2006, 266 – 269. Иврай 2006, 266 – 269.
69
2. Методология the type of fauna that inhabited a given geographi-

Костните артефакти от миналото са ин- cal area during the studied period11.
дикатор за разнообразието на човешкото по- When grouping and classifying bone artefacts
ведение. Определянето на типа оръдие, може a large number of criteria is taken into account,
да предостави информация за ежедневието на namely shape, raw material, production technique,
отделни групи общества, така и да предоста- use, etc. According to Jörg Schibler12, shape is a
ви информация за вида на фауната обитавала very important feature in identifying major chron-
даден географски район през изследвания пе- ological differences13. The development and appli-
риод11. cation of the typological method for each group of
При групирането и класифицирането на artefacts is one of the main tasks associated with
костни артефакти се вземат под внимание го- the study of the material14.
лям брои критерии като форма, суровина, про- A typological system for classifying artefacts
изводствена техника, употреба и др. Според made of bone and antler, is often based on the
Йорг Шиблер12 формата е много важна харак- production process or on their use, preferably on
теристика при идентифицирането на основни a combination of both methods. The criteria for
хронологични разлики13. Развитието и при- the classification of bone and antler artefacts are
лагането на типологическия метод при всяка similar to those for stone tools, mainly taking into
група артефакти е една от основните задачи, account the morphology of the artefacts, the type
свързани при изучаването на материала14. of the raw material, the manufacturing technology,
Типологическа система за класифициране morphometry and their supposed use15.
на артефакти изработени от кост и рог, често
пъти се основава, върху производствения про- Typological analysis
цес или спрямо тяхната употреба, а най- добре During Antiquity, and especially during the
в комбинация от двата метода. Критериите Roman period, the single-sided comb type is found
при класификация на костни и рогови артефа- less often, and more often – the double-sided one.
кти са подобни на тези при каменните сечива, According to the number of the plates, the combs
като се отчитат основно морфологията на ар- are divided into one-, two- and three-part combs,
тефактите, вида на суровината, технологията the two-part ones being the most common16. Only
на изработка, морфометрията и предполага- part of the main criteria used in the classifica-
емата им употреба15. tion of this type of artefact were used in the comb
analysis. From the analyses of materials found in
Типологически анализ the Bulgarian lands, the following main types of
През периода на Античността и по-специ-
ално през римско време, се намират по-рядко
тип едностранни гребени, а най-често – дву- 11 Ендарова, Е. Сравнителен анализ на ранно неолит-
странни. По броя на пластините гребените се ни костни ансамбли от региона на източна Егея. Ди-
делят на едно, дву и триделни, като най-раз- пломна работа за придобиване на магистърска сте-
пен, при НБУ 2019, 54.
11 Ендарова, Е. Сравнителен анализ на ранно неолит- 12 Schibler, J. Typologische Untersuchungen der cor-
ни костни ансамбли от региона на източна Егея. Ди- taillodzeitlichen Knochenartefakte. Die neolithischen
пломна работа за придобиване на магистърска сте- Ufersiedlungen von Twann, Band 17. Bern 1981.
пен, при НБУ 2019, 54. 13 Schibler, J. Bone and Antler Artefacts in Wetland Sites.
12 Schibler, J. Typologische Untersuchungen der cor- 2013, 346.
taillodzeitlichen Knochenartefakte. Die neolithischen 14 Krzyszkowska, O. Minoan society: Proceedings of the
Ufersiedlungen von Twann, Band 17. Bern 1981. Cambridge Colloquium, 1981, 188.
13 Schibler, J. Bone and Antler Artefacts in Wetland Sites. 15 Гуадели, А. Н. Костни артефакти от палеолита в
2013, 346. България. София 2009, 59.
14 Krzyszkowska, O. Minoan society: Proceedings of the 16 Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен-
Cambridge Colloquium, 1981, 188. ните български земи през римската епоха и късната
15 Гуадели, А. Н. Костни артефакти от палеолита в античност, Археология на българските земи, том 2,
България. София 2009, 59. Иврай 2006, 266.
70
пространени били двуделните16. При анализа combs can be identified17.

на гребена са използвани само част от основ- 1) According to the number of plates, several
ните критерии при класификацията на този groups can be distinguished (Fig. 1.1 a-d):
тип артефакти. От анализи на материали от • A) Single-plate single-sided combs (Fig.
българските земи могат да се обособят след- 1.1.a)
ните основни типове гребени17. • B) Single-plate double-sided combs (Fig.
1) Спрямо броя на пластините могат да се 1.1.b)
обособят няколко групи (обр. 1.1 а-г): • C) Three-plate double-sided combs with
• А) Eднопластинни едностранни (обр. profiled sides, (model 1.1.c)
1.1.а) • D) Three-plate double-sided combs with
• Б) Eднопластинни двустранни гребени equally cut sides, (Fig. 1.1.d)
(обр. 1.1.б)
• В) Трипластинни двустранни гребени с 2) According to the density of the teeth, (Fig.
профилирани страници, (обр. 1.1.в) 1.2 a-b)
• Г) Трипластинни двустранни гребени с • The teeth on both sides of the comb are of
равно отрязани страници, (обр. 1.1.г) different density, on one side they are denser, and
on the other – sparser (Fig. 1.2. a)
2) Спрямо гъстотата на зъбците (обр. 1.2 • The density of the teeth is the same on both
а-б) sides (Fig. 1.2. b)
• Зъбците от двете страни на гребените са
с различна гъстота, от едната страна са по гъ- 3) According to the cross section, (Fig. 1.3
сти, а от другата – по-редки (обр. 1.2. а) a-c)
• Гъстотата на зъбците е еднаква (обр. 1.2. б) • Rectangular
• Oval
3) Спрямо сечението (обр. 1.3 а-в) • More complex shaped
• Правоъгълно
• Овално 4) According to the decoration, (Fig. 1.4 a-d)
• По-сложно оформено • Without decoration, (Fig. 1.4. a)
• Vertical (Fig. 1.4. b)
4) Спрямо украсата, (обр. 1.4 а-г) • Diagonal lines (Fig. 1.4. c)
• Без украса, (обр. 1.4. а) • Circles and dots (Fig. 1.4. d)
• Вертикални (обр. 1.4. б)
• Диагонални линии (обр. 1.4. в) Despite the various aspects of studying the
• Окръжности и точки (обр. 1.4. г) bone and antler artefacts, researchers often present
several steps in analysing them, or to put it briefly
Въпреки различните аспекти на изучаване they present a methodology, summarised as fol-
на артефактите от кост и рог, специалистите lows: (typological analysis, analysis and procure-
често представят няколко стъпки в анализира- ment of raw materials, production and distribution
нето им, или накратко методология – обобще- of combs; in this case the last two steps will be
но, както следва: (типологически анализ, ана- skipped in the article).
лиз и снабдяване със суровини, производство
и разпространение на гребени, като в този слу- 3. Analysis, description and results
16
The composite anter comb was found during
Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен-
ните български земи през Римската епоха и късната rescue archaeological excavations, due to the to
античност, Археология на българските земи, том 2, construction work on urban network in Sozopol.
Иврай 2006, 266.
17 Владкова, П. Костени и тоалетни принадлежнос- 17 Владкова, П. Костени и тоалетни принадлежности
ти от Нове, Известия на исторически музей Велико от Нове, Извести на исторически музей Велико Тър-
Търново, Том 11; 1996, 141 – 142. ново, Том 11; 1996, 141 – 142.
71
Обр. 1. Типология на гребени изработени от еленови рога:

Oбр. 1.1. Срямо броя на пластините: 1.1.а – еднопластинни едностранни (MacGregor A. 1980, 442; fig. 68-F);
1.1.б – еднопластинни двустранни (Ashby 2010, 14b); 1.1.в – трипластинни двустранни гребени с профилирани
страници (MacGregor A. 1980, 454; fig. 80-D); 1.1. г – трипластинни двустранни гребени с равно отрязани
страници, (Masek 2016,107; fig. 1.2).
Fig. 1. Typology of combs made of antlers:
Fig. 1.1. By the number of plates: 1.1.a – single-plate, single-sided (MacGregor A. 1980, 442; fig. 68 -F); 1.1.b –
single-plate double-sided (Ashby 2010, 14b); 1.1.c – three-plate double-sided combs with profiled sides (MacGregor
A. 1980, 454; fig. 80-D); 1.1. d – three-plate two-sided combs with equally cut sides, (Masek 2016, 107; fig. 1.2).
Обр. 1.2. Спрямо гъстотата на зъбците: 1.2.а -зъбците от двете страни на гребените са с различна
гъстота, от едната страна са по гъсти, а от другата – по-редки (Masek 2016,108; fig. 2) и 1.2. б-
гъстотата на зъбците е еднаква (пак там).
Fig. 1.2. By the density of the teeth: 1.2.a – the teeth on both sides of the combs are of different density, on the one
side they are denser, and on the other – sparser (Masek 2016, 108; fig. 2) and 1.2 . b- the comb tooth density is the
same on both sides (Ibidem).
Обр. 1.3. Спрямо сечението: 1.3.а – правоъгълно, 1.3.б – овалво, 1.3.в -по-сложно;
Fig. 1.3. By the cross section: 1.3.a – rectangular, 1.3.b – oval, 1.3.c – more complex;
Обр. 1.4. Спрямо украсата: 1.4.а – без украса (Ashby 2010, 14b), 1.4.б -вертикални (Masek 2016,120; fig. 7.2),
1.4.в – диагонални линии (Masek 2016,120; fig. 7.3), 1.4.г – окръжности и точки (Masek 2016,120; fig. 7.1)
Fig. 1.4. By the decoration: 1.4.a – no decoration (Ashby 2010, 14b), 1.4.b – vertical (Masek 2016, 120; fig. 7.2),
1.4.c – diagonal lines (Masek 2016,120; fig. 7.3), 1.4.d – circles and dots (Masek 2016,120; fig. 7.1)
72
чай последните две стъпки ще бъдат пропусна- The archaeological excavation was conducted by
ти в тази статия). the NHM team headed by Pavlina Devlova18.
The comb was cleaned, restored, measured,
3. Анализ, описание и резултати graphically and photo-recorded. After its com-
plete description, analogous examples placed in a
Композитния гребен е намерен при спаси-
chronological framework are presented, based on
телни археологически разкопки, при изпълне-
data yielded by the literature.
нието на проект при улична мрежа „Провлака“,
The undecorated comb is made of antler. It
гр. Созопол. Археологическите проучвания,
consists of four rectangular segments with equally
под ръководството на Павлина Девлова18, при
shaped profiles of the individual plates, fixed with
НИМ.
four iron rivets on both sides, by means of two oth-
Артефактът е първоначално почистен, рес-
er narrower plates set along the comb. The teeth
тавриран, измерен, графично и фото-докумен-
on one side are longer and wider than on the other
тиран. След пълното му описание са предста-
side, where they are more closely spaced and thin-
вени, по данни от литературата, аналогични
ner. There is no decoration on the comb surface.
примери поставени в хронологическа рамка.
After the cleaning and restoration, the composite
Гребенът е изработен от рог на елен без
comb has the following dimensions (Fig. 2):
украса. Състои се от 4 правоъгълни сегменти
с равно оформени профили на отделните плас-
Length: 9.3 cm
тини, прихванати с 4 железни нитове от двете
Width (max): 4.9 cm
им страни, чрез поставени по дължина на гре-
Width (min): 4.2 cm
бена други две по-тесни пластини. Зъбците от
Thickness (max): 1.3 cm
едната страна са по-дълги и по-широки спрямо
Length of wide teeth: 1.9 cm
другата, където те са разположени по-нагъсто
Length of thinner teeth: 1.7 cm
едни до други и са по-тесни. Няма украса по
Width of large teeth (max): 0.2 cm
повърхността на гребена. След изчистване и
Width of small teeth (max): 0.1 cm
реставриране, композитния гребен има след-
Length of fastening segment with rivets:
ните размери (обр. 2):
7.1 cm
Width of fastening segment with rivets: 1.3 cm
Дължина: 9,3 см
Thickness of the fastening segment with riv-
Ширина (max): 4,9 см
ets: 0.4 cm
Ширина (min): 4,2 см
Weight: 15.4 g.
Дебелина (max): 1,3 см
Дължина на широки зъбци: 1,9 см
In general, this type of comb is usually about
Дължина на тесни зъбци: 1,7 см
10 cm long, about 5 cm wide, and probably model
Ширина на големи зъбци (max): 0,2 см
made. The combs were first assembled, or the teeth
Ширина на малки зъбци (max): 0,1 см
were cut with a fine saw, as can be evidenced by
Дължина на закрепващия сегмент с нито-
the notches on the end of the adhering plate. The
ве: 7,1 см
middle plate is of separate segments and is usually
Ширина на закрепващия сегмент с нитове:
undecorated. Combs of this type are very com-
1,3 см
mon. Such examples were found in Singidunum19.
Дебелина на закрепващия сегмент с нито-
ве: 0,4 см
18 I an particularly grateful to the head of archaeological
Тегло: 15,4 г.
research in Sozopol – Pavlina Devlova (NHM), who
trusted me to restore the antler comb and for the oppor-
18 Специална благодарност към ръководителя на ар tunity to describe and analyse it
хеологическите проучвания в Созопол – Павлина 19 Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен-
Девлова (НИМ), която ми гласува доверие да рестав- ните български земи през римската епоха и късната
рирам роговия гребен и възможност да го опиша и античност, Археология на българските земи, том 2,
анализирам. Иврай 2006, 267.
73
Обр. 2. Двустранен композитен гребен от рог на елен. Гроб 25 – Созопол

Fig. 2. Composite double-sided antler comb. Grave 25, Sozopol
Като цяло този тип гребени, обикновено са According to Vladkova, this type of combs ap-
с дължина от около 10 см, широки около 5 см peared on the territory of the Roman Empire at the
и вероятно са били изработвани по шаблони. end of the 3rd century – the beginning of the 4th
Гребените първо били сглобявани, или чрез century. They are also characteristic of the Early
фини триончета са изрязвани зъбците, което Byzantine period and are found both in residential
личи и от нарезите, върху края на прилепваща- buildings and in necropolises20. In Bulgaria, simi-
та пластинка. Средната пластина е от отделни lar combs were found also in the Early Byzantine
сегменти и обикновено не е била украсявана. fortress in the Alekov Bair locality, near the vil-
Гребените от този вид били много разпрос- lage of Znamenosets, Radnevo municipality21
транени. Такива са открити в Сингидунум19. (Fig. 3.1). They are often found in contexts dated
Според Владкова този тип гребени се появяват generally to the 5th – 6th centuries22. Double-sided
на територията на Римската империя от края на combs of this type are found in Melnik and Dolno
III в. – началото на IV в. Също така са характер- Tserovo. At this stage of the research, there is
ни за ранновизантийския период и се откриват no reliable data on the dating of the combs from
както в жилищни сгради, така и в некрополи20. 20 Владкова, П. Костени и тоалетни принадлежности
У нас подобни гребени са откривани и в ранно-
от Нове, Извести на исторически музей Велико Тър-
византийската крепост в местността „Алеков ново, Том 11; 1996, 141; Masek, Z. The transformation
of late Antique comb types on the frontier of the Roman
19 Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен- and Germanic world. Early Medieval antler combs from
ните български земи през римската епоха и късната Rákóczifalva (County Jász-Nagykun-Szolnok, Hunga-
античност, Археология на българските земи, том 2, ry). ANTAEUS 34 Communicationes ex Instituto Ar-
Иврай 2006, 267. chaeologico Academiae Scientiarum Hungaricae 2016,
20 Владкова, П. Костени и тоалетни принадлежности pp. 105 – 172.
от Нове, Извести на исторически музей Велико Тър- 21 Караилиев, П. Ранновизантийски изделия от кост.
ново, Том 11; 1996, 141; Masek, Z. The transformation В: Историкии. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р
of late Antique comb types on the frontier of the Roman Стоян Витлянов по случай неговата 60-годишнина.
and Germanic world. Early Medieval antler combs from ТОМ 3, Шумен 2008, 124 – 127.
Rákóczifalva (County Jász-Nagykun-Szolnok, Hunga- 22 Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен-
ry). ANTAEUS 34 Communicationes ex Instituto Ar- ните български земи през римската епоха и късната
chaeologico Academiae Scientiarum Hungaricae 2016, античност, Археология на българските земи, том 2,
pp. 105 – 172. Иврай 2006, 267.
74
баир“, край с. Знаменосец, Радневска община21 Melnik, but they have close parallels with combs
(обр. 3.1.). Те се намират нерядко в пластове, from the 13th – 14th centuries23 (Fig. 3.2.). Similar
датирани най-общо в V – VІ в. сл. н. е.22. От combs are known from Justiniana Prima (Serbia).
този тип двустранни гребени се откриват в From the archaeological materials found, the entire
Мелник и Долно Церово. На този етап липсват technological process of crafting antler combs can
сигурни данни за датирането на гребените от be traced24. Composite double-sided combs were
Мелник, но те имат близки паралели с гребени also discovered in Northern Dobrudzha, in the
от XIII – XIV в.23 (обр. 3.2.). Подобни гребени context of a Roman necropolis – Beroe/ Ostrov25
са известни от Юстиниана Прима (Сърбия). От (Fig. 3.3). Standardisation in comb making is also
намерените археологически материали може visible in the Justiniana Prima workshop. Similar
да се проследи целият технологичен процес antler workshops are discovered in Fetești, Bârlad-
при производството на гребените изработени Valea Seacă and Suceag in the Eastern Carpathian
от рог24. От територията на северна Добруджа regions from the time of the Sântana de Mureş –
също са разкрити композитни двойни гребе- Chernyakhov culture, dated to the 4th – 5th cen-
ни, в контекста на римски некропол – Берое/ turies and in Ordacsehi (Hungary), dated to the
Остров25 (обр. 3.3). Стандартизацията в про- 5th – 6th centuries26 (Fig. 3. 4 – 6). Processed
изводството на гребени е видима и в рабо- antlers have also been examined at Late Roman
тилницата в Юстина Прима. Подобни рабо- archaeological sites in Switzerland (Maladers,
тилници за еленов рог, разкрити във Федещи, Schaan, Hörbranz, Irgenhausen, Pfyn, Rheinau,
Бирлад-Валеа Сиака и Сучаг в регионите на Rheinfelden, Müschhag, Twann-Petersinsel,
Източните Карпати по времето на култура- Yverdon-les-Bains) which date to the 3rd and 4th
та Sântana de Mureş-Černjachov, датирана от centuries. Antlers seem to have been much more
IV – V в. и Ordacsehi (Унгария), датирана от spread in the northern provinces of the empire, es-
V – VI в.26 (обр. 3. 4 – 6). Обработените елено- pecially in the frontier fortresses. This type of ant-
ви рога също са тествани на късноримски ар- ler combs is typical of the Germanic population,
хеологически обекти в Швейцария (/Maladers, especially in the antler combmaking, and does not
Schaan, Hörbranz, Irgenhausen, Pfyn, Rheinau, seem to have roots in the Roman production tradi-
Rheinfelden, Müschhag, Twann-Petersinsel, tion27.
21 Караилиев, П. Ранновизантийски изделия от кост.
В: Историкии. Юбилеен сборник в чест на доц. д-р
Стоян Витлянов по случай неговата 60-годишнина.
ТОМ 3, Шумен 2008, 124 – 127. 23 Комитова, Ц. Апликации и битови предмети от кост
22 Владкова, П. Обработка на кост и рог в съвремен- от долината на р. Средна Струма. 1967, 231 – 242
ните български земи през Римската епоха и късната 24 Marković N. / S. Stamenković. Antler workshop in
античност, Археология на българските земи, том 2, Caričin Grad (Justiniana Prima): reconstruction of the
Иврай 2006, 267. technological process. In: Vitezović, Selena (ed.): Close
23 Комитова, Ц. Апликации и битови предмети от кост to the bone: current studies in bone technologies, Beo-
от долината на р. Средна Струма. 1967, 231 – 242. grad 2016, pp. 218 – 225
24 Marković N. / S. Stamenković. Antler workshop in 25 Nuțu G. / S. Stanc. Carved bone and antler in Northern
Caričin Grad (Justiniana P rima): reconstruction of the Dobruja. In: Vitezović, Selena (ed.): Close to the bone:
technological process. In: Vitezović, Selena (ed.): Close current studies in bone technologies, Beograd 2016, pp.
to the bone: current studies in bone technologies, Beo- 227
grad 2016, pp. 218 – 225. 26 Masek, Z. The transformation of late Antique comb
25 Nuțu G. / S. Stanc. Carved bone and antler in Northern types on the frontier of the Roman and Germanic world.
Dobruja. In: Vitezović, Selena (ed.): Close to the bone: Early Medieval antler combs from Rákóczifalva (Coun-
current studies in bone technologies, Beograd 2016, pp. ty Jász-Nagykun-Szolnok, Hungary). ANTAEUS 34
227. Communicationes ex Instituto Archaeologico Academi-
26 Masek, Z. The transformation of late Antique comb ae Scientiarum Hungaricae 2016, pp. 105.
types on the frontier of the Roman and Germanic world. 27 Marković N. / S. Stamenković. Antler workshop in
Early Medieval antler combs from Rákóczifalva (Coun- Caričin Grad (Justiniana Prima): reconstruction of the
ty Jász-Nagykun-Szolnok, Hungary). ANTAEUS 34 technological process. In: Vitezović, Selena (ed.): Close
Communicationes ex Instituto Archaeologico Academi- to the bone: current studies in bone technologies, Beo-
ae Scientiarum Hungaricae 2016, pp. 105. grad 2016, pp. 224; Bíró 2002, 67 – 69.
75
Обр. 3. Аналогични композитни гребени от късна античност и ранно средновековие

Fig. 3. Comparable composite combs from Late Antiquity and the Early Middle Ages
Обр. 3.1. Композитен гребен от ранновизантийска крепост при Алеков байр край с. Знаменосец,
(Караилиев 2008,127; обр. 5)
Fig. 3.1. Composite comb from an Early Byzantine fortress at Alekov Bair site near the village of Znamenosets,
(Караилиев 2008, 127; обр. 5)
Обр. 3.2. Средновековен композитен гребен от Долно Церово, (Комитова 1967,235; обр. 2.3)
Fig. 3.2. Medieval composite comb from Dolno Tserovo, (Комитова 1967, 235; обр. 2.3)
Обр. 3.3. Римски композитен гребен от северна Добруджа, (Nuțu, Stanc 2016, 229;Pl.2)
Fig. 3.3. Roman composite comb from Northern Dobrudzha, (Nuțu, Stanc 2016, 229;Pl.2)
Обр. 3.4. Композитен гребен намерен в контекста на жилищна структура 8/37/53 от Rákóczifalva,
Унгария, V в., гепидски период, (Masek 2016,154; fig. 27)
Fig. 3.4. Composite comb found in the context of residential structure 8/37/53 from Rákóczifalva, Hungary, 5th
century, Gepid period, (Masek 2016,154; fig. 27)
Обр. 3.5. Композитен гребен намерен в контекста на погребение 8А/697/826 от Rákóczifalva, Унгария,
хунски период, (Masek 2016,158; fig. 37)
Fig. 3.5. Composite comb found in the context of burial 8A/697/826 from Rákóczifalva, Hungary, Hunnic period,
(Masek 2016, 158; fig. 37)
Обр. 3.6. Композитен гребен намерен в контекста на жилищна структура 8А/348/426 от Rákóczifalva,
Унгария, гепидски период, (Masek 2016,155; fig. 30)
Fig. 3.6. Composite comb found in the context of residential structure 8A/348/426 from Rákóczifalva, Hungary,
Gepid period, (Masek 2016, 155; fig. 30)
76
Yverdon-les-Bains), които са датирани от III и 4. Conclusion

IV в. Изглежда, че еленовите рога са много по- After the Roman period, to which the first
разпространени в северните провинции на им- composite combs belong, more complex types ap-
перията, особено в граничните крепости. Този peared in Western Europe in the 5th – 6th centuries,
тип гребени е характерен за германското насе- with up to six tooth plates riveted together. In later
ление, особено при производството на гребени years, the composite comb took on its own form.
от еленови рога и изглежда няма корени в рим- A variety of designs developed from the early tri-
ската производствена традиция27. angular and zoomorphic types and through han-
dled variants to long single-sided combs from the
4. Заключение Viking Age. Double-sided combs were common in
След римския период, към който при- the centuries after the Roman period28. In all like-
надлежат първите композитни гребени, през lihood, they lost popularity in much of Northern
V – VI в. в Западна Европа се появяват по-слож- Europe during the Viking Age. After this period,
ни типове, с до шест зъбни пластини, заните- however, they regained their popularity and be-
ни заедно. В по-късните години композитният came the dominant type of combs, beginning to
гребен придобива своя собствена форма. Има be widely produced in various shapes and types29.
разнообразие от дизайни от ранните триъгъл-
ни и зооморфни типове, през варианти с дръж-
ки до дълги едностранни гребени от времето
на викингите. Двустранните гребени са често
срещани през вековете след римския период28.
По всяка вероятност те губят популярността
си в голяма част от Северна Европа през епо-
хата на викингите. След този период обаче те
възвръщат своята популярност и стават доми-
ниращият тип гребен, като започва широкото
им производство в различни форми и типове29.
27 Marković, N. / S. Stamenković. Antler workshop in

Caričin Grad (Justiniana Prima): reconstruction of the
technological process. In: Vitezović, Selena (ed.): Close
to the bone: current studies in bone technologies, Beo-
grad 2016, pp. 224; Bíró 2002, 67 – 69.
28 Masek, Z. The transformation of late Antique comb 28 Masek, Z. The transformation of late Antique comb
types on the frontier of the Roman and Germanic world. types on the frontier of the Roman and Germanic world.
Early Medieval antler combs from Rákóczifalva (Coun- Early Medieval antler combs from Rákóczifalva (Coun-
ty Jász-Nagykun-Szolnok, Hungary). ANTAEUS 34 ty Jász-Nagykun-Szolnok, Hungary). ANTAEUS 34
Communicationes ex Instituto Archaeologico Academi- Communicationes ex Instituto Archaeologico Academi-
ae Scientiarum Hungaricae 2016, pp. 105. ae Scientiarum Hungaricae 2016, pp. 105.
chaeology 2006, pp.14. chaeology 2006, pp.14.
77
За съдбата на един късноантичен обект

в Бургаския залив
Подводни, геофизични и геоложки проучвания на нос Каба бурун в
землището на кв. Крайморие в гр. Бургас
Иван Христов*, Кирил Велковски**, Стефан Велев***
On the fate of a late antique site in the Gulf of Burgas

Underwater, geophysical and geological surveys of Cape Kaba Burun
in the land of Kraymorie residential district of Burgas
Ivan Hristov*, Kiril Velkovski**, Stefan Velev***
Настоящата статия има за цел да опише The purpose of this article is to describe the
състоянието на структури от предполагаемо structures of a supposedly fortified late antique
укрепено късноантично селище разположено settlement located on Cape Kaba Burun in the
на нос Каба бурун в Бургаския залив, както и с Burgas Gulf, as well as to propose a reconstruction
помощта на съвременни недеструктивни науч- of the ancient coastline of the headland with the
ни методи да предложи реконструкция на древ- help of modern non-destructive scientific methods.
ната брегова ивица на носа. Необходимостта The need for such a paper is justified by the real
от подобна публикация е обоснована от факта, danger that the promontory will “transform” into
че съществува реална опасност този нос да an island, due to the detachment of huge unstable
се „превърне“ в остров, поради откъсване на land masses caused by the work of the sea waters1.
огромни земни неустойчиви маси вследствие The results yielded by the geophysical, geological
на работата на морската вода1. В текста опис- and underwater research of the cape and its wa-
ваме за първи път резултатите от геофизични, ter area undertaken in the summer of 2022 will
геоложки и подводни проучвания на носа и be introduced for the first time in this paper. The
неговата акватория осъществени през лятото surveys were initiated and financed by the Burgas
на 2022 г. Те са инициирани и финансирани от Regional History Museum2.
Регионалния исторически музей Бургас2.
* Проф. д-р Иван Христов (Национален исторически

музей – автор на частта за археологическото описа- * Prof. Dr. Ivan Hristov (National History Museum is the
ние на повърхността на носа и неговата акватория) author of the chapter on the archaeological description
** Инж. Кирил Велковски (сътрудник на Центъра за of the promontory and its water area)
подводна археология. Автор на частта посветена на ** Kiril Velkovski (M.Eng.) (associate of the Centre for
геофизичните проучвания) Underwater Archaeology. Author of the part related to
*** Гл. ас. д-р Стефан Велев (СУ „Св. Климент Охрид- the geophysical studies)
ски). Автор на частта посветена на геоложките про- *** Chief Assistant Stefan Velev, Ph.D. (St. Kliment Ohrids-
учвания. ki University). Author of the part devoted to the geologi-
1 Виж Ив. Христов. Полуостров/остров Св. Тома. cal studies.
История и археология на черноморските острови. 1 See Ив. Христов. Полуостров/остров Св. Тома.
Peninsula / Island of St. Thomas. History and Archaeol- История и археология на черноморските острови.
ogy of the Black Sea islands. Фабер, 2021, 185 – 188. Peninsula / Island of St. Thomas. History and Archaeol-
2 Благодаря на директора на РИМ Бургас д-р Милен ogy of the Black Sea Islands, Faber, 2021, 185 – 188.
Николов за подкрепата при провеждането на проуч- 2 I thank, Dr. Milen Nikolov, Director of the RHM in Bur-
ванията. gas for his support in conducting the research.
78
За съдбата на един късноантичен обект в Бургаския залив
Археологически проучвания Archaeological research

Нос Каба бурун се намира на 4.96 км южно Cape Kaba Burun is located 4.96 km to the
по права линия от центъра на град Бургас и south of the centre of Burgas and 0.95 km to the
на 0.95 км северно по права линия от центъ- north of the centre of Kraymorie residential dis-
ра на квартал Крайморие (обр. 1). Разположен trict, both distances measured in a straight line
е между нос Форос и нос Чироза на полуос- (Fig. 1). It is situated between Cape Foros and
тров Кафката. Днес той представлява малък Cape Chiroza on the Kafka Peninsula. Today it is a
нос вдаден в морето с максимална площ 3400 small promontory jutting into the sea with a maxi-
кв. м и ориентация север / североизток. Носът е mum area of 3400 sq. m. and a north/northeast ori-
висок от 7 до 12 м (обр. 2). Горната повърхност entation. The promontory is 7 to 12 m high (Fig.
на носа, върху която се забелязват археологи- 2). The upper surface of the promontory, where the
чески останки, е 1700 кв. м. Характерно за него archaeological remains can be seen, is 1700 sq. m.
е свличането на земна маса от югоизток, при It is featured by a landslide from its southeast, due
което за едно десетилетие от масива е пропад- to which 40% of the massif has collapsed in just
нала 40% земя (обр. 3). one decade (Fig. 3).
Най-ниската част на Каба бурун е силно The lowest part of the Kaba Burun, which is
уязвима на обезличаване и прекъсване с мате- highly vulnerable to deformation and discontinu-
рика е широка до 5 м. Тук се забелязва участък
ation with the mainland, is up to 5 m wide. Here,
с дължина 30 метра, който твърде вероятно в
a section of a 30 metre length is visible, which is
рамките на едно столетие да бъде отмит от во-
very likely to be washed away by the waters of the
дите на Черно море и по този начин въпросния
Black Sea within a century and the cape in ques-
нос да се превърне в поредния малък остров.
tion to become another small island.
Единственото споменаване в изворите на
The only mention in the sources of this Black
този черноморски нос според Цв. Райчевска е
Sea cape is found in an Ottoman Turkish docu-
в турски документ – дарителски акт от края на
ment published by Ts. Raychevska – a Deed of
XV век3. В превод на вакъфнамето се споме-
нава Бур(у)на/Пур(у)на, от където започвало donation (vakıfname) issued at the end of the
землището на старото средновековно селище 15th3 century. In the translation of the document,
Порос. Край него протичала и река наречена the name Bur(u)na/Pur(u)na is mentioned as the
Буруна дереси. Тук трябва да се отчете, че не point, from which the border of the land of the old
е без значение една толкова дълго продължи- medieval settlement of Poros began. A small river
ла приемственост в топонимията в района на called Buruna deresi also flowed by it. It should be
Бургаския залив. Името на носа от турски би noted here that such a long-lasting continuity in
следвало да се преведе като дебел, масивен toponymy in the Burgas Gulf region is not without
нос,но в превода има и друг нюанс – носа е significance. The Turkish name of the promontory
„груб, недодялан“, т.е. подлежащ на ерозия. should be translated as a ‘thick, massive cape’, but
За първи път носа е станал обект на архео- there is another connotation of its meaning – the
логически коментар от братята Шкорпил през cape is ‘coarse, rough-hewn’ – that is, subject to
XIX век4. Изследователите пишат, че до Порос erosion in this case.
в морето се издава един полуостров ограничен For the first time, the promontory became
от запад с Порос, а от изток Ченгелския залив the object of archaeological commentary by the
(залива Ченгене скеле, б. И. Х.). Тук се забеляз- Shkorpil brothers in the 19th century4. The re-
3 Райчевска, Цв. Бележки върху топонимията в райо- 3 Райчевска, Цв. Бележки върху топонимията в райо-
на между Бургас и Созопол според дарителски акт на меж ду Бургас и Созопол според дарителски акт
от 1493 г. – Известия на народния музей Бургас, 3, от 1493 г. – Известия на народния музей Бургас, 3,
2000,160. 2000, 160.
4 К. и Х. Шкорпил. Черноморското крайбрежие и съ- 4 К. Шкорпил, Х. Шкорпил. Черноморското край-
седните подбалкански страни в Южна България. – В: брежие и съседните подбалкански страни в Южна
СНУНК, IV, 1891, 120 – 121. България. – In: СНУНК, IV, 1891, 120 – 121.
79
Ив. Христов, К. Велковски, Ст .Велев
Обр. 1. Карта на част от Бургаския залив и нос Каба бурун

Fig. 1. Map of part of the Burgas Gulf and Cape Kaba Burun
Обр. 2.Нос Каба бурун – поглед от югоизток

Fig. 2. Cape Kaba Burun. View from the southeast
80
Обр. 3. Нос Каба бурун – поглед от север

Fig. 3. Cape Kaba Burun. View from the north
вали стари остатъци от зидове според сведения searchers write that a peninsula juts out into the
на жители от гр. Бургас и то на самия морски sea next to Poros, bounded on the west by Poros,
бряг. Тези зидове били унищожени с времето and by the Chengelski Bay (Chengene Skele Bay,
от морските вълни. На самия полуостров спо- I.H.) on the east. According to residents of Burgas,
ред изследователите „се намирала една голяма remains of old walls could be seen there in the
изкуствена могила“. past, even on the seashore itself. The walls were
К. Господинов споменава Кабата като destroyed over time by the waves of the sea. A
„селище на източния бряг на н. Форос, севе- “large artificial mound was located” on the very
розападно от Kpaймopиe – най-вероятно от peninsula according to the researchers.
III – VII в. Останките от него се откриват на K. Gospodinov mentions Kabata (Kaba
свлачище, което е оставило един обособен, под Burun) as “a settlement on the eastern shore of
формата на малък нос терен. Свлачището про- Cape Foros, northwest of Kraymorie – most likely
дължава да е активно5. from the 3rd – 7th centuries. Its remains were dis-
През 2008 г. Цоня Дражева провежда сон- covered because of a landslide, which left behind a
дажно проучване на нос Каба бурун. Според separate portion in the form of a small promontory.
изследователката по цялата повърхност се от- The landslide is still active5.
крива керамика от IV – VI век. На терена и в In 2008, Tsonya Drazheva conducted trial
профилите на брега се забелязват останки от
trenching on Cape Kaba Burun. According to the
градежи на крепостни съоръжения. Заложен е
researcher, 4th – 6th century pottery sherds were
5 Господинов, К. Пиргос и Порос/Поро – Писмени, 5 Господинов, К. Пиргос и Порос/Поро – Писмени,

картографски и археологически данни срещу една картографски и археологически данни срещу една
необоснована локализация. – Известия на Народния необоснована локализация. – Известия на Народния
музей Бургас, 3, Studia in Memoriam Ivani Galabov, музей Бургас, 3, Studia in Memoriam Ivani Galabov,
2000, 163 – 176. 2000, 163 – 176.
81
малък сондаж с едва 5 кв. м, в който се твърди, scattered all over the surface. Remains of fortress
че екипа на Ц. Дражева е попаднала на силно structures could be seen on the site and in the pro-
разрушена част от крепостно съоръжение – ба- files of the coast. A small test pit of only 5 sq. m.
стион и напречна преграждаща шийката на н. was dug out, in which Ts. Drazheva's team claimed
Кабата6. that they had come across a heavily destroyed part
При личните ми посещения на този нос of a fortress structure – a bastion and a transverse
съм забелязал основите на поне пет жилищ- partition wall blocking the neck of the Kabata
ни структури от Късната античност. Части от Cape6.
зидове градени на калова спойка открояващи In my personal visits to this promontory I
се преди всичко по оголените брегове на носа have recognised the foundations of at least five
подсказват за развитието в периода V – VII век Late Antiquity residential structures. Parts of
на голямо селище (обр. 4 – 5). Тук културният mud-bound walls standing out above all against
пласт е с дълбочина до 1 м изпълнен с фраг- the exposed shores of the promontory suggest the
менти от разнообразна битова късноантична development of a large settlement in the 5th – 7th
керамика7. century period (Fig. 4 – 5). The cultural context
Хипотезата на покойната колега Цоня there is up to 1m deep and filled with fragments of
Дражева не бива да бъде игнорирана при ин- a variety of domestic late antique ceramics7.
терпретацията на обекта. В тази насока на
The hypothesis of the late colleague Tsonya
размишления ще припомня,че всички носове
Drazheva should not be ignored when interpreting
и полуострови с площ над 5 дка по западния
the site. In this line of thought, I will recollect that
бряг на Черно море на които масирано жи-
all capes and peninsulas of an area of more than 5
лищно строителство през епохата на Ранна
decares on the western coast of the Black Sea, on
Византия са укрепени с крепостна стена8.
which massive housing construction was carried
6 Дражева, Ц. Спасителни разкопки на обект „Сред- out during the Early Byzantine era, were fortified
новековна крепост Порос“, разположена на нос
Форос и средновековно селище в м. Пода в кв. Край-
морие край Бургас. – Археологически открития и 6 Дражева, Ц. Спасителни разкопки на обект „Сред-
разкопки през 2008, София 2009, 668 – 671; М. Ни- новекевна крепост Порос“, разположена на нос
колов. Археологическите обекти край кв. Краймо- Форос и средновековно селище в м. Пода в кв. Край-
рие, гр. Бургас: Порос/Поро/Форос (предварително морие край Бургас. In: Археологически открития и
съобщение) – Известия на Народния музей Бургас, разкопки през 2008, София 2009, 668 – 671; М. Ни-
V, 2015, 119 – 130. колов. Археологическите обекти край кв. Краймо-
7 Христов, Ив. Тайните на залива Ченгене скеле в рие, гр. Бургас:Порос/Поро/Форос (предварително
Черно море Археологически обекти и находки в съобщение) In: Известия на Народния музей Бургас,
крайбрежната зона между полуостров Метоха и нос V, 2015, 119 – 130.
Форос. София 2022, 115 – 123. На места по склона са 7 Христов, Ив. Тайните на залива Ченгене скеле в
откривани фрагменти кани, паници, чаши, гърнета Черно море. Археологически обекти и находки в
и похлупаци. Като цяло при моите лични посеще- крайбрежната зона между полуостров Метоха и нос
ния на обекта съм констатирал, че по периферията Форос. София 2022, 115 – 123. Fragments of jugs,
на носа, там където има свличания на земна маса се pots, cups, bowls and lids were found in places on the
преобладава т.нар. амбалажна керамика. Тази група slope. In general, during my personal surveys on the
обхваща едни от най-често срещаните съдове в обек- site, I have found that on the periphery of the promon-
тите по Западния Понт – амфорите и питосите. От- tory, where landslides are recorded, the so-called storage
критите фрагменти от амфори намират паралели с ceramic containers predominate. This group includes
подобни фрагменти от цялото Черноморие, вътреш- some of the most common vessels found in the West
ността на Малка Скития, Долна Мизия, Мала Азия Pontus sites – amphorae and pithoi. The collected am-
и Египет. Открити са фрагменти от амфори: стени, phorae fragments find parallels with similar fragments
някои с релефна или гребенчата украса; дъна със from the entire Black Sea coast, the interior of Scythia
заоблена долна част; устия със заоблен горен ръб; Minor, Lower Moesia, Asia Minor and Egypt. Ampho-
дръжки с обло и елипсовидно сечение. При огледите ra sherds were found, mainly of walls, some with relief
са открити части от плоски и покриващи керемиди or comb decoration; bottoms with a rounded lower part;
на сградите. mouths with a rounded rim; handles with a round and
8 Според мен останки от предполагаема крепостна elliptical section. During the surveys, pieces of pan and
стена трябва да се търсят в непосредствена близост cover roof tiles from the buildings were also found.
82
Обр. 4. Фрагменти от късноантични керамични съдове открити на носа

Fig. 4. Fragments of late antique ceramic vessels found on the cape
83
Обр. 5. Фрагменти от късноантични керамични съдове открити на носа

Fig. 5. Fragments of late antique ceramic vessels found on the cape
84
Най-близкият археологически обект до by a fortress wall.8

нос Каба бурун е разположен в м. Църквището The archaeological site closest to Cape Kaba
до съседния нос Форос. Там Милен Николов Burun is that in the Tsarkvishteto locality next
регистрира основите на сграда от V век и про- to the neighbouring Cape Foros. There, Milen
учва цялостно голяма трикорабна базилика Nikolov recorded the foundations of a building
функционирала през VI век.9 from the 5th century and thoroughly studied a
Всъшност бургаския археолог описва на large three-nave basilica that functioned in the 6th
полуостров Форос крепостна стена с четири century9.
кули, антична сграда с хипокауст от ІІІ век., Actually, the Burgas archaeologist recorded a
поне 8 сгради от VІ век, късноантична базилика fortress wall with four towers on the Foros penin-
и средновековен некропол от кр. ХІІ – ХІІІ век. sula, as well as an ancient building with a hypo-
Всички те са разположени на площ от 80 дка. caust from the 3rd century, at least eight buildings
В този сложен селищен комплекс Каба бу- from the 6th century, a late antique basilica and
рун заема крайна северна позиция. От друга a medieval necropolis from the late 12th and the
страна, той е в близост до античния фарватер 13th centuries. All of them are located on an area
на пътуващите от югоизток кораби влизащи в of 80 decares.
залива Порос а може би и по-навътре по плава- Kaba Burun occupies an extreme northern po-
телната част на Мандренска река до късноан-
sition in this compound settlement complex. On
тичния римски град Девелт10.
the other hand, it is close to the ancient fairway of
Провеждането на археологически проуч-
the ships sailing from the southeast and entering
вания през 2022 г. като първи етап – издирва
the Poros Bay and perhaps further inland along the
ния имат за цел да се установи обхвата на прис-
navigable part of the Mandrenska River to the late
танищната зона, картирането на нейни важни
antique Roman city of Develt10.
елементи като подводни скали, рифове и кон-
The archaeological research conducted in
центрация на движими културни ценности.
2022 with reconnaissance survey as its first stage
aimed at establishing the scope of the harbour zone
Геофизични проучвания
and mapping its important elements such as under-
В рамките на два дни преди подводните water rocks, reefs and concentration of movable
издирвания през юни 2022 г. са проведени гео- cultural finds.
физични проучвания. Те са изпълнени от инж.
Кирил Велковски с апаратура на Центъра за
geophysical surveys
подводна археология. Обект на детайлно про-
учване е малка зона с размери приблизително Geophysical surveys took place within two
750 х 450 м – около 350 дка площ съсредоточе- days prior to the underwater searches in June
ни около н. Каба бурун (обр. 6 – 7). В допълне- 2022. The geophysical surveys were carried out by
ние са използвани и батиметрични данни от
предходни години, и орто-фотограметрично 8 In my opinion, the remains of a supposed fortress wall
should be looked for in the immediate vicinity to the
южно от мястото в което днес носа се свързва с „ма- south of the place where today the cape connects with
терика“. Останки от структури се забелязват на мес- the "mainland". Remains of structures can be seen in the
тата използвани за паркинг до неасфалтирания обхо- places used for parking next to the unpaved bypass road
ден път в посока нос Форос. in the direction of Cape Foros
9 Николов, М. Археологическите обекти край кв. 9 Николов, М. Археологическите обекти край кв.
Крайморие, гр. Бургас: Порос/Поро/Форос (предва- Крайморие, гр. Бургас: Порос/Поро/Форос (prelim-
рително съобщение) – Известия на Народния музей inary research) – In: Известия на Народния музей
Бургас, V, 2015, 125 – 126. Бургас, V, 2015, 125 – 126.
10 Христов, Ив. Mare Ponticum. Крайбрежни крепо- 10 Христов, Ив. Mare Ponticum. Крайбрежни крепости
сти и пристанища в провинция Хемимонт V – VII и пристанища в провинция Хемимонт V – VII
век / Hristov, Iv. Mare Ponticum. Coastal fortresses and век / Hristov, Iv. Mare P o n t i c u m . Coastal fortresses
harbour zones in the province of Haemimont 5 th – 7th and harbour zones in the province of Haemimont 5th –
century. София 2018, 182 – 183. 7th century. София 2018, 182 – 183.
85
Обр. 6. Обща батиметрична карта Обр. 7. Общ изглед на покритието със

Fig. 6. General bathymetric map странично-сканиращ сонар – 990 kHz
Fig. 7. General view of side-scan sonar coverage –
990 kHz
Обр. 8. Орто-фото снимка на носа и неговата акватория

Fig. 8. Ortho-photograph of the cape and its water area
86
заснемане с дрон (обр. 8). Engineer Kiril Velkovski with equipment provided
Изпълнени са: by the Centre for Underwater Archaeology. The
– Батиметрично проучване с многолъчев object of a detailed study was a small area with
ехолот 512 лъча. dimensions of approximately 750x450 m – about
– Проучване със странично-сканиращ со- 350 decares of area situated around Cape Kaba
нар в обхвата на проучваната площ и по време Burun (Fig. 6 – 7). In addition, bathymetric data
на транзитите от и до целевата площ. from previous years and orthophotogrammetric
– Обработка на получените данни от мно- drone photography were used (Fig. 8).
голъчева батиметрия до получаване на интег- Completed were:
риран теренен модел на района на проучване – Bathymetric survey with multibeam echo-
от всички налични данни. sounder 512 beams.
– Обработка на придобитите сонограмни – Side-scan sonar survey within the scope of
записи до получаване обща мозайка за района the survey area and during transits to and from the
Резултатите получени от геофизичните target area.
проучвания са съпоставени с данни отнасящи – Processing of the data yielded by multibeam
се до покачването на морското ниво и степен- bathymetry until obtaining an integrated terrain
та на абразия в посочената част на Бургаския model of the study area based on all available data.
залив. Конкретни данни за степента на абра-
– Processing of the acquired sonogram re-
зия и ерозия на брега за района са получени от
cords until obtaining a general mosaic for the area
мареографската станция в гр. Бургас, където е
The results yielded by the geophysical sur-
отчетено до 4 мм покачване на морското ниво.
veys were compared with data relating to the rise
Така например чрез измервания се установя-
of the sea level and the degree of abrasion in the
ва, че общото потъване на мареографната лата
indicated part of the Burgas Gulf. Specific data for
при мареографна станция Бургас за периода
the region on the degree of abrasion and erosion
1928 – 2013 г. е 2.0±0.4 мм/год 11.
of the coast were obtained from the mareograph
Едно не прецизно сравнение на орто-фо-
то снимки от времето на Шкорпил 1918 г. и от station in the city of Burgas, where up to 4 mm of
2010 г. показват видими разлики в очертанието sea level rise was recorded. For example, through
на брега. Реферирането на снимката от 1918 г. measurements, it was established that the total
е направено по характерни брегови форми на subsidence of the tide gauge at the Burgas mareo-
н. Форос и залива с клифа до кв. Крайморие, graph station for the 1928 – 2013 period is 2.0±0.4
при точно съвпадение на контура (обр. 9). mm/year11.
Предполага се, че тези форми са с най-малко A not-so-precise comparison of orthophotos
промени, тъй като са от по-устойчиви скали from 1918, i.e. from the time of the Shkorpil broth-
и сравнението не показва съществени измене- ers and 2010 shows visible differences in the coast
ния. Точни измервания са невъзможни поради outline. The reference to the photograph from 1918
липса на точни репери за рефериране. Друга is based on the characteristic coastal forms of Cape
е географската реалност към края на XIX век Foros and the bay with the cliff next to Kraymorie
ако се доверим на българска военна карта из- residential district, with an exact matching of the
дадена през 1893 г. (обр. 10)12 Очевидно Каба contour (Fig. 9). These forms are assumed to be
11
the least modified because they are from more sta-
Пейчев, В. / Д. Демирева / Д. Димитров. Промени
на морското ниво във варненския залив за периода
ble rocks and the comparison shows no significant
1875 – 2007 г. – Известия на съюза на учените – Ва- changes. Exact measurements are impossible due
рна, серия „Морски науки“ 2010, 55. to lack of accurate benchmarks to refer to. The
12 Във въпросната карта на Бургаския залив от 1893 г.
носа носи името Порос . Северно от него е отбеляз-
ан нос Кафка, който е най-издадената в морето част 11 Пейчев, В. / Д. Демирева / Д. Димитров. Промени
от едноименния полуостров. В близост до нос Кафка на морското ниво във варненския залив за периода
са поставени „чифлик Геров“ (стария турски чифлик 1875 – 2007 г. In: Известия на съюза на учените –
Кафка) и фабрика за керемиди. Авторът на картата Варна, серия „Морски науки“ 2010, 55.
87
Обр. 9. Аеро-фото снимка на носа от 1918 г.

Fig. 9. Aerial photograph of the cape from 1918
Обр. 10. Детайл от българска военна карта от 1893 г.

Fig. 10. Bulgarian military map from 1893. Detail
88
бурун за период от около 100 години е загубил geographical reality towards the end of the 19th
части от терена си както следва: century is different if we trust a Bulgarian military
От север и от юг в основата на полуостро- map issued in 1893 (Fig 10)12. Apparently, over
ва е изтънял. Двете плажни ивици на север и a period of about 100 years, Kaba Burun has lost
на юг са съществено удълбочени, т.е. полуос- parts of its territory as follows:
тровът е „изтънял“ във връзката си към брега. – The base of the peninsula has thinned in the
Извода, който може да се направи е, че north and the south.
вследствие на характера на седиментите и ска- – The two beach strips in the north and the
лите, от които е изграден, абразията и ерозията, south have significantly shifted inland i.e.
поради което полуострова губи от територия- – The connection of the peninsula with the
та си. Хипотетично може да се предположи, че coast has “thinned out”.
рифа около полуострова е вследствие останки The conclusion that can be made is that the
от основата на самия полуостров, който много peninsula is losing its territory due to the nature of
вероятно са от по-устойчив материал, докато the sediments and rocks from which it was built,
горната част на Каба бурун е абразирала и раз- the abrasion and erosion. Hypothetically, it can
пиляна като материал в морето. be assumed that the reef around the peninsula is
Сегашната площ на полуострова условно a consequence of the remains of the base of the
съгласно посочения на е 7859 кв.м. Контура е
peninsula itself, being very likely of a more resist-
определен по батиметрична линия 0.0 м, т.е.
ant material, while the upper part of Kaba Burun
кота водно ниво.
slowly abraded and dispersed as material into the
Ако се свали морското ниво с 1.5 метра
sea.
по-ниско от настоящото ниво, то осушените
The current area of the peninsula is 7859 sq. m.
части ще оформят по-голяма площ на полу-
The contour is defined along the bathymetric line
острова, приблизително в размер около 26854
0.0 m – i.e. water level elevation.
кв.м. На основата на горепосочените данни
If the sea level were 1.5 meters lower than the
може да се приеме, че през последните 2 хи-
лядолетия полуострова е загубил значителна current one, the drained parts would form a larger
част от територията си. В зависимост коя ска- area of the peninsula, approximately of 26,854
ла за повдигането на морското ниво се ползва square metres. Based on the above data, it can
през хилядолетията, може да се очаква, че по- be assumed that the peninsula has lost a signifi-
луострова е загубил от 3 до 10 пъти площта си, cant portion of its territory in the last 2 millennia.
ако за последното се счита контура на целия Depending on which scale of sea level rise over
риф. Най-близки паралел като исторически the millennia is used, it can be expected that the
съдба, разположение и агресивни природни peninsula has lost 3 to 10 times its current area if
процеси водещи до разрушаването на носа е с the contour of the entire reef is considered part of
нос Акра до гр. Черноморец13. При този нос, it. The closest parallel in terms of historical fate,
където е цялостно проучена късноантична location and aggressive natural processes leading
крепост синхронна със селището на Каба бу- 12 On this map of the Burgas Gulf from 1893, the cape
рун, структурите са разположени на 11,5 дка bears the name Poros. North of it is Cape Kafka, which
(обр. 11). Съвременната брегова ивица обхваща is the most protruding part of the peninsula of the same
name. “Chiflik Gerov” (the old Turkish Kafka farm-
очевидно е имал на място информатори за местната stead) and a tile factory are placed near Cape Kafka.
топонимия. Любопитен е факта, че местност и отде- The author of the map obviously had local toponymy
лен нос с името Каба бурун са поместени южно от informants on the spot. It is curious that a locality and
днешния бургаски квартал Крайморие в района на a separate cape named Kaba Burun are located to the
днешния къмпинг и пристанище. Твърде е възможно south of today's Burgas residential district of Kraymo-
в течение на няколко столетия да е налице препокри- rie in the area of the campsite and the port. It is very
ване и изместване на топонимията в района, нещо possible that in the course of several centuries there was
което се случва и на други места по Черноморието. an overlap and shifting of the place names in the area,
13 Христов, Ив. Акра между Анхиало и Созопол. Со- something that has also happened in other places along
фия 2013. the Black Sea littoral.
89
Обр. 11. Граници на късноантичен укрепен обек на нос Акра край гр. Черноморец
Fig. 11. Boundaries of a late antique fortified site on Cape Akra near Chernomorets
90
22 дка и вероятно през VI век отчитайки сте- to the destruction of the headland is Cape Akra
пента на ерозия укрепения обект е обхващал near the town of Chernomorets13 . The structures
площ приблизително близка с тази на сухозем- on this promontory, where a late antique fortress
ния контур на носа. synchronous with the settlement on Kaba Burun
Тук трябва да припомним, че в преобла- has been fully explored, are located on an area of
даващата част от научната и учебна литера- 11.5 decares (Fig. 11). The modern coastline cov-
тура черноморското ниво в началото на VI в. ers 22 decares and probably, if taking the degree
пр. Хр. се фиксира на - 4 м, за да достигне of erosion into account, in the 6th century the for-
до - 2 – 3 м в неговия край (VI в. сл. Хр.). Т.е. tified site had comprised an area approximately
множество съоръжения по българския бряг close to that of the land contour of the cape.
престават да функционират към VI в. сл. Хр. Here we would recall that in the majority of
Изводът, който се налага според В. Пейчев и scientific and educational literature, the Black Sea
Пр. Пеев е, че от Късната античност насетне се level is fixed at - 4 m at the beginning of the 6th
отбелязва покачване на морското равнище14. century BC to reach - 2 – 3 m at the end (6th cen-
То се свързва с т. нар. Нимфейска трансгресия, tury AD). That is, numerous structures along the
която е причина за заливането на пристанища Bulgarian littoral had ceased functioning by the
и структури от старите градове по западния 6th century AD. The conclusion that is necessary
Понт. След VI в. очевидно има сравнително
to make according to V. Peychev and Pr. Peev is
бързо покачване на морското ниво. Ще при-
that since Late Antiquity, a rise in the sea level
помня известните примери15: една от кулите
was observed14. It is associated with the so-called
от Херсонес на Крим, чиито основи са изгра-
Nymphaeian transgression, which caused flooding
дени през VI – VII в. днес са на дълбочина 1 м;
of harbours and structures of the old cities along
средно до между 0,50 и 1,20 м са заляти осно-
the western Pontus. There apparently followed a
вите на късноантична кула в залива Вромос от
relatively rapid rise of sea level after the 6th cen-
крепостта Акра до гр. Черноморец и стопански
tury. I will recall the well-known examples15: one
структури в пристанищните зони на крепости-
те на полуостров Форос край кв. Крайморие и of the towers of Chersonesus in the Crimea, the
полуостров Хрисосотира при гр. Черноморец; foundations of which were built in the 6th – 7th
голяма част от площта, обитавана от древно- centuries are found today at a depth of 1 m; on
то селище Констанца и Мангалия, днес са под average, the sea waters flooded up to between 0.50
водната повърхност; покачването на морското and 1.20 m the foundations of a late antique tower
равнище довежда до превземането от водата на of the Akra fortress in the Vromos Bay near the
приблизително 10 хектара при Калатис; цялата town of Chernomorets and economic structures in
повърхност на пристанището Томи е потопена; the harbour zones of the fortresses on the Foros
Argamum и неговото пристанище, се намират Peninsula near the residential district of Kraymorie
на брега на бивш залив, който сериозно е пре- and the Hrisosotira Peninsula at Chernomorets; a
образен през ІV-ти и VІ-ти век чрез запушване large portion of the area of the ancient settlements
на крайбрежна лагуна; дълбочина на древния Constanța and Mangalia is today under the wa-
залив при Истрия, е претърпяла някои интен- ter; the sea level rise led to the submergence of
зивни промени между 700 г. пр. Хр. и 1100 г. approximately 10 hectares at Callatis; the entire
сл. Хр., затварянето на залива настъпило меж- 13 Христов, Ив. Акра между Анхиало и Созопол. Со-
фия 2013.
14 Пейчев, В. / Пр. Пеев. Еволюция на Българското 14 Пейчев, В. / Пр. Пеев. Еволюция на Българското
черноморско крайбрежие след ранния холоцен. Ва- черноморско крайбрежие след ранния холоцен. Ва-
рна, 2006, 47 – 48. рна, 2006, 47 – 48.
15 Христов, Ив. Mare Ponticum. Крайбрежни крепости 15 Христов, Ив. Mare Ponticum. Крайбрежни крепости
и пристанищни зони в провинция Хемимонт V – VІІ и пристанищни зони в провинция Хемимонт V – VІІ
век / Iv. Hristov. Mare Ponticum Coastal fortresses and век / Iv. Hristov. Mare Ponticum Coastal fortresses and
harbour zones in the province of Haemimont 5th – 7th harbour zones in the province of Haemimont 5th – 7th
century. София 2018, 47 – 52. century. София, 2018. 47 – 52.
91
ду 1050 и 1340 г., е повлияло на развитието на harbour of Tomis was submerged; Argamum and
самия град. its port were located on the shore of a former gulf,
Според редица сценарии през XXI в. се which was seriously transformed in the 4th and 6th
очаква средната температура на въздуха при centuries by the clogging of a coastal lagoon; the
земната повърхност да нарасне от 2 до 6˚. Това depth of the ancient gulf near Histria, underwent
би довело според В. Пейчев, Д. Демирева, Д. some intense changes between 700 BC and 1100
Димитров до рязко увеличаване на броя и AD, the closure of the gulf, which occurred be-
мащаба на опасните природни явления с не- tween 1050 and 1340, affected the development of
предсказуеми опустошителни последици за the city itself.
бреговата зона, поради повишаването на мор- According to a number of scenarios, the av-
ското ниво и увеличаване честотата на щор- erage temperature of the air at the earth's surface
мовете. Съгласно теоретичните прогнози това is expected to increase from 2˚ to 6˚ in the 21st
ще доведе до активизиране на абразионните и century. V. Peychev, D. Demireva and D. Dimitrov
свлачищни процеси, до размиване на акумула- opine that this would lead to a sharp increase in
ционните форми и преоформяне на подводния the number and scale of the dangerous natural
брегови склон. При такава прогнозна ситуация phenomena with unpredictable devastating conse-
е напълно възможно както споменахме в нача- quences for the coastal zone, due to rising sea lev-
лото Каба бурун да се „превърне“ в остров.
els and increasing frequency of storms. According
to theoretical predictions, this will lead to the
Геоложки наблюдения activation of the abrasion and landslide process-
Както бе споменато паралелно с геофозич- es, to the erosion of the accumulation forms and
ните проучвания бяха извършени и геоложки reshaping of the underwater coastal slope. With
наблюдения на носа. Според д-р Стефан Велев such a predictable situation, it is quite possible, as
(СУ Св. Климент Охридски) скалите, изграж- we mentioned at the beginning, that Kaba Burun
дащи нос Каба бурун са част от палеогенска- would “turn” into an island.
та система в Бургаския район, и по-конкрет-
но Равнецка пясъчниково-глинеста свита16. Geological observations
Свитата е изградена от разнообразни скали, а
възрастово се отнася към приабонския етаж на As mentioned, geological observations of
горния еоцен (33 – 37 Ма). Характерно за нея е the promontory were carried out in parallel with
редуването на зелени и червеникави глини с the geophysical surveys. In Dr. Stefan Velev’s
разнообразни пясъчници и пясъци. Те се про- opinion (St. Kliment Ohridski University), the
слояват от въглища, в основата от конгломера- rocks that make up Cape Kaba Burun are part of
ти, а в горните части и от варовици. the Paleogene system in the Burgas region, and
В изследвания обект се срещат пясъчни- more specifically of the Ravnets Sandstone-Clay
ци, пясъци и песъчливи варовици (обр. 12). Formation16. The formation is made up of diverse
Пясъчниците са бели до жълтеникави, rocks, and its age refers to the Priabonian Stage of
дребно- до среднозърнести и само в отделни the Upper Eocene (33 – 37 mya). It is character-
случаи са по-груби, като на някои места дости- ized by the alternation of green and reddish clays
гат до гравелити. Те са слабо споени, дебелос- with various sandstones and sands. They are lay-
лоести. Полимиктови са, с малко количество ered by coal, conglomerates at the base, and also
глинеста и по-рядко карбонатна спойка. limestones in the upper parts.
Пясъците са дребно- до среднозърнести с Sandstones, sands and sandy limestones are
бял или жълтеникав цвят. Белите най-често са found in the studied site (Fig. 12).
мономинерални, кварцови, а жълтите съдър- The sandstones are white to yellowish, fine-
жат значителна по количество глинеста ком-
16 Джуранов, С. Стратиграфия на еоценската серия в 16 Джуранов, С. Стратиграфия на еоценската серия в
бургаско. – Сп. Бълг. геол. д-во,1992, 53, 2, 47 – 59. Бургаско. In: Сп. Бълг. геол. д-во,1992, 53, 2, 47 – 59.
92
Обр. 12. Литоложки профил през

нос Каба бурун.
Fig. 12. Lithological profile across
Cape Kara Burun
Обр. 13. Тектонски и структурни особености на нос Каба бурун.

Fig. 13. Tectonic and structural features of Cape Kara Burun
понента. Пясъчниците и пясъците изграждат to medium-grained and only in isolated cases are
базалните, най-ниски части от нос Каба бурун coarser, up to gravelites in some places. They are
(обр. 12). След тях следва едно смесено ниво, weakly bound together and thick-layered. They are
в което сред песъчлив матрикс се срещат ва- polymictic, with a small amount of clay and less
ровити лещи. Най-отгоре в разреза на носа се often of a carbonate binder.
разполагат песъчливи варовици с богато съ- The sands are fine- to medium-grained and
държание на вкаменелости – предимно бивал- of white or yellowish colour. The white sands
вии и гастроподи. are mostly monomineral, quartz; the yellow ones
През централната част на носа преминава contain a significant amount of a clay component.
разлом, с вероятна възседна кинематика (обр. Sandstones and sands form the basal, lowest parts
13). Именно тази разломна структура е причи- of Cape Kaba Burun (Fig. 12). They are followed
нила различната ориентация на пластовете, в by a mixed level in which calcareous lenses are
североизточната част те затъват на североиз- found in a sandy matrix. At the top of the section
ток, докато в югозападната те залягат в про- of the cape are sandy limestones with a rich con-
тивоположната посока (обр. 13). Мястото, през tent of fossils – mainly bivalves and gastropods.
което преминава разломът е и най-тясната част A fault runs through the central part of the
от носа, което го прави и най-уязвимо към вли- promontory, with probable saddle kinematics (Fig.
янието на процесите на морската абразия.
13). It is this fault structure that caused the dif-
93
Геоморфоложки особености ferent orientation of the layers: in the northeastern

При съприкосновението на морето със су- part they sink to the northeast, while in the south-
шата настъпват процеси, които променят както western part they lie in the opposite direction (Fig.
надводния, така и подводния релеф. Морската 13). The place through which the fault passes is
вода взаимодейства със скалите от сушата also the narrowest part of the promontory, which
чрез своето движение (вълнение, течения, при- makes it the most vulnerable to the influence of the
ливно-отливни движения). Цялостното дейст- sea abrasion processes.
вие на морската вода върху скалите се нарича
абразия. Геоморфоложките форми характерни Geomorphological features
за изследвания нос са клифовете и прибойни-
When the sea meets the land, processes occur
те ниши (обр. 14). Клифовете са стръмни до
that change both the above-water and underwater
вертикални скални брегове, образувани под
reliefs. Seawater interacts with rocks from land
действието на абразията. Под влияние на мор-
through its motion (wave, currents and tidal move-
ския прибой, клифовия бряг се подкопава и се
ments). The overall action of seawater on rocks
образуват прибойни ниши .
is called abrasion. The geomorphological forms
Образуването на прибойните ниши на нос
characteristic of the studied promontory, are cliffs
Каба бурун е значително улеснено и от факта,
and wave-shaped niches (Fig. 14). The cliffs are
че в неговата основа се разполагат най-меките
и рахли скали – пясъчниците и пясъците, дока- steep to vertical rock banks formed by the action
то в горните части са здравите и плътни варо- of weathering and erosion. Under the impact of the
вици (виж обр. 12). breaking waves, the cliff seashore is undermined
Както вече бе споменато предполага се, and the surf shapes niches and cavities.
че в миналите хилядолетия нос Каба бурун е The formation of surf niches on Cape Kaba
заемал значително по-голяма площ. В нашето Burun is also greatly facilitated by the fact that the
съвремие тя е редуцирана посредством проце- softest and loosest rocks – sandstones and sands –
Обр. 14. Геоморфоложки особености на нос Каба бурун.

Fig. 14. Geomorphological features of Cape Kara Burun
94
Обр. 15. Карта на района на подводни проучвания

Fig. 15. Map of the underwater surveys area
Обр. 16. Фрагменти от късноантични и средновековни амфори открити пред носа

Fig. 16. Fragments of late antique and medieval amphorae found in front of the cape
сите на морската абразия, която е подкопавала are located at its base, while in the upper parts
долните части, което е причинявало срутване there are solid and dense limestones (see Fig. 12).
на блокове от варовици, които са изграждали As already mentioned, it is assumed that in the
горните слоеве на носа. В основата на кли- past millennia Cape Kaba Burun occupied a signif-
95
фовете са констатирани значителни по обем icantly larger area. In modern times it has been re-
скални блокове от варовици. duced by the processes of marine abrasion, which
has eroded the lower parts, causing the collapse of
Подводни проучвания the limestone blocks that made up the upper layers
Поради спецификата на полуострова като of the promontory. Large limestone blocks have
ориентация и разположение при подготовката been found at the base of the cliffs.
на подводните проучвания в акваторията на
носа е допусната хипотезата, че в зависимост Underwater explorations
от посоката на ветровете северната или южна- In the course of the preparation for the un-
та страна са били използвани като временни derwater surveys around the promontory, due to
лодкостоянки в Древността. Но дали тази хи- the specificity of the peninsula such as orientation
потеза издържа? and location, the hypothesis was launched that in
Споменатите подводните издирвания об- Antiquity, depending on the direction of the winds,
хванаха площ от 65 дка в източната, южно и either the northern or southern side was used as
северна част от акваторията на нос Каба бурун temporary boat anchorages. But does this hypoth-
до 9 метрова изобата (обр. 15). esis hold up?
Екип от 5 водолази извърши прецизен ог- The mentioned underwater surveys covered
лед на морското дъно при твърде неблагопри- an area of 65 decares in the eastern, southern and
ятни условия за леководолазна работа. При ог-
northern parts of the water area of Cape Kaba
ледите не бяха открити археологически пред-
Burun up to the 9-metre isobath (Fig. 15).
мети с изключение на няколко фрагмента от
A team of five scuba divers conducted a pre-
късноантични и ранносредновековни амфори
cise inspection of the seabed under very unfa-
на дълбочина 8,5 м северно от носа. До тези
vourable conditions for diving work. During the
фрагменти бе открито струпване на обли сред-
searches, no archaeological objects were found ex-
ноголеми речни камъни, които могат да бъдат
cept for a few fragments of late antique and early
предпазливо интерпретирани като част от ба-
medieval amphorae at a depth of 8.5 m north of the
ласт на преминаваш в миналото кораб (обр.
16). Североизточно от нос Каба бурун надъл- cape. Next to these fragments, a cluster of round
бочина 6 м бе открито и струпване на боепри- medium-sized boulders was observed, which can
паси от края на Първата световна война (гилзи be cautiously interpreted as part of the ballast of
на малокалибрени снаряди). В морето от всич- a passing ship (Fig. 16). Northeast of Cape Kaba
ки страни на носа на дълбочина до 4 метра Burun, at a depth of 6 m, an accumulation of ammu-
бяха открити части от разнесени структури от nition from the end of the First World War (shells
старото късноантично поселение – ломени ка- of small-calibre projectiles) was also discovered.
мъни, блокове с едно или повече обработени In the sea on all sides of the promontory at a depth
лица. of up to 4 metres, parts of structures from the late
Изнесените данни в публикацията илюс- antique settlement were found scattered – quarry
трират механизмите на започнало безвъзврат- stones, blocks with one or more worked faces.
но унищожение на археологически обект и The data presented in the paper illustrate the
превръщането на нос Каба бурун в бъдещ ма- mechanisms of the irreversible destruction of an
лък остров на западния бряг на Черно море. archaeological site and the future transformation
of Cape Kaba Burun into a small island on the
western coast of the Black Sea.
96
РАННОСРЕДНОВЕКОВНИ ОЛОВНИ МЕДАЛЬОНИ И ПАНДАНТИВИ ОТ

КОЛЕКЦИЯТА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
EARLY MEDIEVAL LEAD MEDALLIONS AND PENDANTS FROM THE

COLLECTION OF THE NATIONAL HISTORY MUSEUM
Panayot Antonov
Обект на настоящото кратко съобщение The subject of this brief paper is the collec-
е колекцията от ранносредновековни олов- tion of early medieval lead medallions and pen-
ни медальони и пандантиви, съхранявана в dants housed in the National History Museum. The
Националния исторически музей. Включените included artefacts are seventeen in number. All of
паметници са общо 17 на брой. Всички те са them are stray finds, acquired through purchase or
случайни находки, придобити чрез откупка as a donation between 1994 and 20051.
или като дарение в периода 1994 – 2005 годи- N. Mavrodinov was the first to draw atten-
на1. tion in the Bulgarian scholarly literature to this
В българската литература пръв обръща type of finds2. In the subsequent decades, a num-
внимание на този тип находки Н. Мавродинов2. ber of exemplars from various sites, mainly from
В следващите десетилетия са публикувани North-Eastern Bulgaria, were published. At the
редица екземпляри от различни обекти, ос- end of the 1980s and the beginning of the 1990s,
новно от Североизточна България. В края на G. Atanasov made the first attempt to systematise
80-те и началото на 90-те години на XX век Г. the finds known until then3. At the beginning of
Атанасов прави първите опити за систематизи- the 21st century, S. Doncheva actively dealt with
ране на познатите образци3. В началото на XXI the topic4. In 2007, she published a monographic
век с темата се занимава активно С. Дончева4.
1 Колекцията се съхранява като част от Сбирка VIII 1 The collection is kept as part of Collection VIII ‘Bulgaria
„България X – XII век“ с отговорник гл. ас. д-р Мари- in the 10th – 12th centuries“. I express my gratitude to
ела Инкова. Изказвам ѝ своята благодарност за въз- its curator Ch. Assistant Professor Mariela Inkova, PhD,
можността да публикувам паметниците. for the opportunity to publish the finds.
2 Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство. Изку- 2 Мавродинов, Н. Старобългарското изкуство. Изку-
ството на Първото българско царство. София, 1959. ството на Първото българско царство. София, 1959.
(цитирано по изданието на изд. „Изток-Запад“, Со- (cited by the edition of „East West“ publishing house,
фия, 2013, 297 – 298, Ил. 262). Sofia, 2013, 297 – 298, Fig. 262).
3 Виж напр. Атанасов, Г. Ранносредновековни олов- 3 See e.g. Атанасов, Г. Ранносредновековни оловни
ни медалиони от североизточните български земи. – медалиони от североизточните български земи. –
Нумизматика, XII (2), 1988, 21 – 26; Същият. Хрис- Нумизматика, XII (2), 1988, 21 – 26; Същият. Хрис-
тиянски медалиони от ранносредновековни крепо- тиянски медалиони от ранносредновековни крепо-
сти в Южна Добруджа. – В: Добруджа, том 9, 1992, сти в Южна Добруджа. – In: Добруджа, том 9, 1992,
146 – 161. По-подробна библиографска справка виж 146 – 161. For a more detailed bibliographic reference,
в Атанасов, Г. / С. Дончева. Свинцовые медальоны see in Атанасов, Г. / С. Дончева. Свинцовые меда-
с изображениями крестов епохи Первого Болгарско- льоны с изображениями крестов епохи Первого Бол-
го Царства (IX – XI вв.). – В: Памятники материи и гарского Царства (IX – XI вв.). – В: Памятники мате-
духа (=Stratum plus. Культурная антропология и ар- рии и духа (=Stratum plus. Культурная антропология
хеологи, 6). Санкт-Петербург, Кишинев, Одесса, Бу- и археологи, 6). Санкт-Петербург, Кишинев, Одесса,
харест, 2011, 93 – 113. Бухарест, 2011, 93 – 113
4 Doncheva, S. The Lead Medaloins – Amulets or Ele- 4 Doncheva, S. The Lead Medallions – Amulets or El-
ments of Decoration (About Some New Finds from Bul- ements of Decoration (About Some New Finds from
garia). – In: Prinos lui Petre Diaconu la 80 de Ani. Brăila, Bulgaria). – In: Prinos lui Petre Diaconu la 80 de Ani.
97
През 2007 година тя публикува монографично research on the lead medallions from medieval
изследване върху оловните медальони от сред- Bulgaria, which to this day remains the main tool
новековна България, което и до днес остава ос- for studying this type of small objects5. Since
новния инструмент за изучаване на този тип then, of course, the number of new acquisitions
паметници5. От тогава, разбира се, броят на discovered during archaeological excavations and
новите постъпления, откривани при археоло- stored in Bulgarian museums has been constantly
гически разкопки и съхранявани в български- increasing6.
те музеи, постоянно нараства6. The considered examples from the NHM col-
Разглежданите паметници от колекцията lection are extremely diverse in terms of construc-
на НИМ са изключително разнообразни като tion and ornamentation; they fit perfectly with this
конструкция и орнаментация и напълно се feature in the group of the known and published
вписват с тази си особеност сред познатите и finds, which probably exceed 500. All of them are
публикувани до момента образци, които веро- made of lead by casting in one-sided (Fig. 1.3; Fig.
ятно надхвърлят 500. Всички те са изработени 2.5 – 7; Fig. 3.9; Fig. 4.11 – 13; Fig. 5.16 – 17)
от олово чрез отливане в едностранни (Обр. or double-sided (Fig. 1.1 – 2; Fig. 2.4; Fig. 3.8
1.3; Обр. 2.5. – 7; Обр. 3.9; Обр. 4.11. – 13.; Обр. and 3.10; Fig. 4.14; Fig. 5.15) moulds. The deco-
5.16. – 17.) или двустранни (Обр. 1.1. – 2.; Обр. ration is in low relief obtained during casting in
2.4.; Обр. 3.8. и 3.10.; Обр. 4.14.; Обр. 5.15.) ка-
the mould. In a single case, additionally incised
лъпи. Украсата е в нисък релеф, получена при
signs, namely crosses, are observed on the reverse
отливането на предметите в калъпа. В един
of the item (Fig. 1.3), which fully corresponds to
2004, 375 – 391 (цитирано по Doncheva, S. Metal Art
Production in Medieval Bulgaria. Jewelry Craftman- Brăila, 2004, 375 – 391 (cited after Doncheva, S. Met-
ship in Bulgaria in the Middle Ages. Saarbrucken, 2012, al Art Production in Medieval Bulgaria. Jewelry Crafts-
123 – 132); Дончева, С. Ранносредновековни амуле- manship in Bulgaria in the Middle Ages. Saarbrucken,
ти-медальони с ажурни и релефни кръстове. – В: Из- 2012, 123 – 132); Дончева, С. Ранносредновековни
следвания по българска средновековна археология. амулети-медальони с ажурни и релефни кръстове. –
Сборник в чест на проф. Рашо Рашев. В. Търново, In: Изследвания по българска средновековна архео-
2007, 276 – 297. логия. Сборник в чест на проф. Рашо Рашев. В. Тър-
5 Дончева, С. Медалиони от средновековна България. ново, 2007, 276 – 297.
В. Търново, 2007. 5 Дончева, С. Медалиони от средновековна България.
6 Без да претендирам за изчерпателност, посочвам ня- В. Търново, 2007.
кои от познатите ми публикации: Стоянова, Х. / А. 6 Without claiming to be exhaustive, I am listing some of
Аладжов. Находки, открити при обхожданията the publications I am familiar with: Стоянова, Х. / А.
на Външния град през 2010 и 2012 година. – В: А. Аладжов. Находки, открити при обхожданията на
Аладжов (съст.). Археологическа карта на Плис- Външния град през 2010 и 2012 година. – In: А. Ала-
ка. София, 2013, 103, 217, Табло II; Дончева, С. джов (съст.). Археологическа карта на Плиска. Со-
Оловни медалиони от Разградско. – В: Известия на фия, 2013, 103, 217, Табло II; Дончева, С. Оловни
РИМ – Разград, том 1. Разград, 2014, 205 – 219; Кон- медалиони от Разградско. – In: Известия на РИМ –
стантинов, К. Метални накити и коланни гарниту- Разград, том 1. Разград, 2014, 205 – 219; Константи-
ри от разкопките на комплекса при южния сектор нов, К. Метални накити и коланни гарнитури от раз-
на западната крепостна стена в Плиска. – В: Плис- копките на комплекса при южния сектор на западна-
ка – Преслав, том 11. София, 2015, 199 – 216; Дими- та крепостна стена в Плиска. – In: Плиска – Преслав,
тров, Я. / М. Инкова. Към археологическата кар- том 11. София, 2015, 199 – 216; Димитров, Я. / М.
та на Външния град на Плиска: Контролни сонда- Инкова. Към археологическата карта на Външ-
жи в района между каменната крепост и Асар дере ния град на Плиска: Контролни сондажи в района
(проучвания 2005 г.). – В: Плиска – Преслав, том 11. между каменната крепост и Асар дере (проучвания
София, 2015, 91 – 114; Дзанев, Г. Два ранносредно- 2005 г.). – In: Плиска – Преслав, том 11. София, 2015,
вековни оловни медалиона – амулети от фонда на 91 – 114; Дзанев, Г. Два ранносредновековни оловни
РИМ – Разград. – В: Плиска – Преслав, том 11. Со- медалиона – амулети от фонда на РИМ – Разград. –
фия, 2015, 419 – 422; Рябцева, С. О находках крес- In: Плиска – Преслав, том 11. София, 2015, 419 – 422;
тов – энколпионов и крестовключенных подвескок с Рябцева, С. О находках крестов – энколпионов и
территории Пруто-Днестровского региона. – В: Доб- крестовключенных подвескок с территории Пру-
руджа, том 32. Сборник в чест на 60 години проф. то-Днестровского региона. – In: Добруджа, том 32.
дин Георги Атанасов. Силистра, 2017, 316, Рис. 3., Сборник в чест на 60 години проф. дин Георги Ата-
322 – 323. насов. Силистра, 2017, 316, Рис. 3., 322 – 323.
98
Ранносредновековни оловни медальони и пандантиви от колекцията на националния исторически музей
единствен случай се наблюдават вторично the data known until now. In this work, I will not
врязани знаци – кръстове, върху гърба (Обр. address the issues concerning the semantics7, pro-
1.3.), което напълно съответства на известните duction8 and use of lead medallions and pendants
до този момент данни. В настоящото съобще- on the Lower Danube, as they have been discussed
ние няма да разглеждам въпросите, касаещи in detail in a number of publications. I will only
семантиката7, производството8 и употребата point out that their production is well document-
на оловни медальони и пандантиви на Долен ed, thanks to the moulds found in early medieval
Дунав, тъй като те са подробно коментирани centres such as Pliska, Veliki Preslav, Drastar and
в редица публикации. Ще посоча само, че про- Păcuiul lui Soare (the moulds from the village of
изводството им е добре документирано, бла- Ostrov near Calarasi and Kanlia (the old Kayalia).
годарение на откритите калъпи за отливане, Semi-finished and unfinished examples were also
в ранносредновековни центрове като Плиска, found in the fortresses at Skala, Ruyno, Tsar Asen,
Велики Преслав, Дръстър и Пъкуюл луй Соаре etc.
(калъпите от с. Остров до Кълъраш и Канлия Several typo-chronological schemes have
(старото Каялия). Полуфабрикати и недовър- been attempted over the years. The most detailed,
шена изделия са открити също в крепостите of course, is the one proposed by S. Doncheva in
при Скала, Руйно, Цар Асен и др. 2007. Its main weakness is that it does not always
През годините са направени опити за из-
reflect the combination of images on the double-
готвяне на няколко типо-хронологически схе-
faced medallions and pendants9. The scheme pro-
ми. Най-подробна, разбира се, е тази, предло-
posed by G. Atanasov and S. Doncheva in 2011
жена от С. Дончева през 2007 г. Основна нейна
appears as a development of this arrangement,
слабост е, че не винаги отразява комбинацията
since, in addition to the shape and specificity of
от изображения върху двулицевите медальони
the ornaments and symbols (mainly cross images),
и пандантиви9. Като развитие на тази подред-
the combination of the various representations and
ба се явява предложената от Г. Атанасов и С.
elements on both faces of the double-sided medal-
Дончева през 2011 г. схема, при която, освен
формата и особеностите на орнаментите и lions (includes only round-shaped pendants) is
символите (основно кръстните изображения), also taken into account10.
се взема под внимание и комбинацията от раз- The examples from NHM, according to my
личните изчертавания и елементи върху две- subjective judgment, can be attributed to the fol-
те лица на двустранните медальони (обхваща
7 Mainly in Дончева, С. Медалиони от средновековна
България…, 54 – 67, and in Атанасов, Г. / С. Дон-
7 Виж основно Дончева, С. Медалиони от среднове- чева. Свинцовые медальоны с изображениями
ковна България…, 54 – 67, както и Атанасов, Г. / С. крестов…, 105 – 109.
Дончева. Свинцовые медальоны с изображениями 8 Дончева, С. Медалиони от средновековна Бълга-
крестов…, 105 – 109. рия…, 68 – 77. Същата. Калъпи и матрици от бъл-
8 Дончева, С. Медалиони от средновековна Бълга- гарското средновековие (IX – XIV в.). В. Търново,
рия…, 68 – 77. Същата. Калъпи и матрици от бъл- 2015, 9 – 16, 73 – 77, 123 – 124, 137 – 138, 139 – 140;
гарското средновековие (IX – XIV в.). В. Търново, Атанасов, Г. / С. Дончева. Свинцовые медальоны
2015, 9 – 16, 73 – 77, 123 – 124, 137 – 138, 139 – 140; с изображениями крестов…, 110 – 111; Дончева,
Атанасов, Г. / С. Дончева. Свинцовые медальоны С. / И. Пенев / Г. Цекова/ E. Furu/ Z. Szikszai/ I.
с изображениями крестов…, 110 – 111; Дончева, Uzonyi. Елементен състав на предмети с християн-
С. / И. Пенев / Г. Цекова/ E. Furu/ Z. Szikszai/ I. ска символика от ранното българско Средновековие
Uzonyi. Елементен състав на предмети с християн- (материали от производствените центрове за худо-
ска символика от ранното българско Средновековие жествен метал в околностите на Преслав и Северо-
(материали от производствените центрове за худо- източна България). – In: Плиска – Преслав, том 13. В
жествен метал в околностите на Преслав и Северо- памет на професор Тотю Тотев (1930 – 2015). София,
източна България). – В: Плиска – Преслав, том 13. В 2018, 323 – 344
памет на професор Тотю Тотев (1930 – 2015). София, 9 Дончева, С. Медалиони от средновековна Бълга-
2018, 323 – 344. рия…, 18 – 53.
9 Дончева, С. Медалиони от средновековна Бълга- 10 Атанасов, Г. / С. Дончева. Свинцовые медальоны с
рия…, 18 – 53. изображениями крестов…, 95 – 106
99
само висулките с кръгла форма)10. lowing types and subtypes (after Дончева/2007 и
Екземплярите от НИМ, по моята субек- Атанасов/Дончева/2011):
тивна преценка, могат да се отнесат към след- – A.II. Openwork medallions with a Maltese
ните типове и подтипове (по Дончева/2007 и cross and a double radiant circle along the periph-
Атанасов/Дончева/2011): ery – 1 pc., two-faced (Fig. 1.2) (after Атанасов/
– А.II. Ажурни медальони с малтийски Дончева /2011);
кръст и двоен лъчист кръг по периферия- – C.II. Medallions with the image of an equal-
та – 1 бр., двулицев (Обр. 1.2.) (по Атанасов/ armed cross of round ornaments – 1 pc., one-faced
Дончева/2011); (Fig. 1.3) (Дончева /2007);
– С.II. Медальони с изображение на равно- – B.II.7 or B.V.1 Solid medallions with an
раменен кръст от кръгли орнаменти – 1 бр., equal-armed (Greek) cross and a γ-cross (gamma-
еднолицев (Обр. 1.3.) (Дончева/2007); dion) composed of arcs (both subtypes added by
– В.II.7. или В.V.1. Плътни медальони с рав- me) – 1 pc., two-faced (Fig. 2.4.) (after Атанасов/
нораменен (гръцки) кръст и γ-кръст (гамади- Дончева /2011);
он), съставен от дъги (и двата подтипа са до- – Solid medallion with equal-armed (Greek)
бавени от мен) – 1 бр., двулицев (Обр. 2.4.) (по radiant or radiating cross (no such subtype) – 1
Атанасов/Дончева/2011); pc., one-faced, model, reused (Fig. 2.3);
– Плътен медальон с равнораменен (гръц-
– B.III.3. Solid medallions with a flowered
ки) сияещ или лъчист кръст (липсва такъв
cross and solar images – 2 pcs., one single-faced
подтип) – 1 бр., еднолицев, модел, преизполз-
and one double-faced (Fig. 2.6; Fig. 3.10) (after
ван (Обр. 2.3.);
Атанасов/Дончева /2011);
– В.III.3. Плътни медальони с разцъфнал
– B.IV. Solid medallions with St. Andrew’s
кръст и соларни изображения – 2 бр., един ед-
cross [with blossomed ends and a radiant circle on
нолицев и един двулицев (Обр. 2.6.; Обр. 3.10.)
the periphery] – 1 pc., one-faced (Fig. 2.7) (after
(по Атанасов/Дончева/2011);
Атанасов/Дончева /2011);
– В.IV. Плътни медальони с Андреевски
кръст [с разцъфнали краища и лъчист кръг по – B.II.4. Solid medallions with equal-armed
периферията] – 1 бр., еднолицев (Обр. 2.7.) (по (Greek) cross and stylised solar images – 1 pc.,
Атанасов/Дончева/2011); two-faced (Fig. 3.8) (after Атанасов/Дончева
– В.II.4. Плътни медальони с равнораме- /2011);
нен (гръцки) кръст и стилизирани соларни – D. II. Medallions with solar images of con-
изображения – 1 бр., двулицев (Обр. 3.8.) (по centric circles – 2 pcs., one-faced (Fig. 3.9; Fig.
Атанасов/Дончева/2011); 5.15) (Дончева /2007);
– D.II. Медальони със соларни изображе- – G.I. Medallions with rosettes – 1 pc., one-
ния от концентрични кръгове – 2 бр., едноли- faced (Fig. 4.11) (Дончева /2007);
цеви (Обр. 3.9.; Обр. 5.15.) (Дончева/2007); – F.III. Medallions with the image of a γ-cross
– G.I. Медальони с розети – 1 бр., едноли- (gammadion) with arcs – 1 pc., one-faced (Fig.
цев (Обр. 4.11.) (Дончева/2007); 5.15) (after Дончева /2007).
– F.III. Медальони с изображение на The triangle-shaped pendant with images of
γ-кръст (гамадион) от дъги – 1 бр., еднолицев relief equal-armed crosses on the two faces (Fig.
(Обр. 5.15.) (по Дончева/2007). 4.14.) finds parallels with two exemplars from the
Пандантивът с триъгълна форма и дву- museum in Razgrad11. There is no detailed com-
странни изображения на релефни равнора- ment on this rare type of pendants12.
менни кръстове (Обр. 4.14.) открива паралели
11 Дончева, С. Оловни медалиони от Разградско…,
208, 214, 218 – 219, Обр. 31 – 32.
12 In the NHM inventory book, the pendant is dated from
the 6th – 7th century. This is also the opinion of Ass.
10 Атанасов, Г. / С. Дончева. Свинцовые медальоны с Prof. Dr. N. Markov, which he has repeatedly shared
изображениями крестов…, 95 – 106. in conversations, without adducing specific arguments.
100
с два екземпляра от музея в Разград11. Липсва As for the rectangular or square pendants
по подробен коментар за този рядък тип памет- (Type M.II. according to Дончева /2007), four
ници12. exemplars are presented in the catalogue below.
Що се отнася до пандантивите с право- Three of them, originating from the land of the
ъгълна или квадратна форма (Тип М.II. по Nadarevo village, Municipality of Targovishte, are
Дончева/2007), в настоящото съобщение са one-faced (Fig. 4.12 and 4.13; Fig. 5.17); one pen-
представени 4 екземпляра. Три от тях, про- dant, that from the Shumen region, is decorated on
изхождащи от землището на с. Надарево, both sides (Fig. 1.1), its ornaments being the only
Търговищко, са еднолицеви (Обр. 4.12. и 4.13.; ones bearing Christian symbolism. On the obverse
Обр. 5.17.), а един – от Шуменско, е с дву- side an Andrew’s cross (a saltire) is depicted, with
странна украса (Обр. 1.1.), като единствено pellets at the ends of its arms; on the reverse is
при последния орнаментите носят християн- an asymmetrical cross with elongated horizontal
ска символика. На лицевата страна е изобра- arms. A similar example is known from a private
зен „андреевски“ кръст с пъпки в краищата на collection, on the reverse of which there is a sec-
раменете, а на гърба – несиметричен кръст с ondarily incised sign IYI13. The remaining three
издължено хоризонтално рамо. Известен е по- pendants have geometric decoration of inscribed
добен екземпляр от частна колекция, на чиято quadrangles, a net pattern and round pellets. They
обратна страна е вторично врязан знак IYI13.
also find parallels among the familiar pendants14.
Останалите три екземпляра са с геометрич-
A sickle-shaped pendant with a net ornament was
на украса от вписани четириъгълници, мре-
discovered during field walking in the Outer City
жест орнамент и кръгли пъпки. Те също от-
of Pliska, immediately to the northwest of the
криват паралели сред познатите паметници14.
Great Basilica15. According to S. Doncheva, the
Пандантив със сърповидна форма и мрежест
group should be dated to the 10th century. Some
орнамент е открит при обходи във Външния
new data, in my opinion, allow for adjustments
град на Плиска, непосредствено на североза-
to be made to this assumption. In a recently pub-
пад от Голямата базилика15. Според С. Дончева
групата трябва да се датира в X век. Някои lished monographic study on the Carolingian peri-
нови данни, по мое мнение, позволяват да се od in today’s Hungarian lands, Béla Miklós Szőke
внесат корекции в това схващане. В наскоро published two interesting small objects from the
публикувано монографично изследване за ка- necropolis at Zalakomár, in the immediate vicin-
ролингския период в днешните унгарски земи ity of Moosburg – Blatengrad (now Zalavár), the
Бела Миклош Зьоке публикува два интересни early medieval centre in Lower Pannonia. It is
паметника от проучванията на некропола при about a single rectangular pendant and a whole
necklace of glass beads with three rectangular pen-
11 Дончева, С. Оловни медалиони от Разградско…,
dants (Fig. 6). Particularly the single pendant is ex-
208, 214, 218 – 219, Обр. 31 – 32. tremely reminiscent, both in terms of construction
12 В инвентарната книга на НИМ пандантивът е с да- and ornamentation, of the examples found in the
тировка VI – VII век. Такова е и мнението на доц. д-р
Н. Марков, което неколкократно е споделял в разго-
вори, без да посочи конкретни аргументи. Фактът, че The fact that the pendant has been possibly found in the
евентуално произхожда от ателието за художествен artistic metal workshop near the village of Nadarevo,
метал край с. Надарево, Търговищко, не обезсилва Targovishte region, does not invalidate its possible
възможната му датировка в Късната античност. За dating in Late Antiquity. For now, the question remains
сега въпросът остава открит. open.
13 Дончева, С. Медалиони от средновековна Бълга- 13 Дончева, С. Медалиони от средновековна Бълга-
рия…, 40, 153, 251, Табло LXXXIX. 6. рия…, 40, 153, 251, Табло LXXXIX. 6.
14 Пак там, 40, 152 – 153, 251 – 252, Табла LXXXIX, XC; 14 Ibid., 40, 152 – 153, 251 – 252, Табла LXXXIX, XC;
Дончева, С. Оловни медалиони от Разградско…, Дончева, С. Оловни медалиони от Разградско…,
208, 214, 218 – 219, Обр. 33 – 35. 208, 214, 218 – 219, Обр. 33 – 35.
15 Стоянова, Х. / А. Аладжов. Находки, открити при 15 Стоянова, Х. / А. Аладжов. Находки, открити при
обхожданията на Външния град…, 103, 217, Табло обхожданията на Външния град…, 103, 217, Табло
II. 6. II. 6.
101
Залакомар, в непосредствена близост до ран- Bulgarian lands. It is not clear from the text what
носредновековния център на Долна Панония material the specified objects are made of – the
Мосабург – Блатноград (дн. Залавар). Става author writes only that “in the necropolises of the
въпрос за един самостоятелен правоъгълен western part of the Carpathian Basin, the female
пандантив и една цяла огърлица от стъклени jewellery found are mainly fashioned from bronze,
маниста с нанизани три правоъгълни висул- copper, less often from silver, and even less often
ки (Обр. 6). Особено единичният екземпляр from gold-plated copper alloy”. The necropolis
изключително много напомня, както като belongs to the local, recently Christianised, Avaro-
конструкция, така и като орнаментация, на Slavic population and dates back to the first half of
паметниците от българските земи. От текста the 9th century16. As is known, this was a period
не става ясно от какъв материал са изработе- in which the Bulgarian state on the Lower Danube
ни посочените предмети – авторът единствено exerted some influence in the region and certainly
пише, че „в некрополите от западната част experienced such an influence. These processes
на Карпатския басейн откриваните женски can be traced, albeit vaguely for now, through ar-
накити са изработени основно от бронз, мед, cheology as well17. From the above, it follows that
по-рядко от сребро, и още по-рядко от позла- at least part of the lead pendants with a rectangular
тена медна сплав“. Некрополът принадлежи or square shape from Bulgaria, most of which are
на местното, наскоро християнизирано, ава-
stray finds without a reliable archaeological con-
ро-славянско население и се датира в първата
text, could have an earlier dating – middle – sec-
половина на IX век16. Както е известно, това е
ond half of the 9th century.
период, в който българската държава на Долен
As stated at the beginning, all the items in-
Дунав упражнява известно влияние в региона,
cluded in this paper were discovered by accident.
но със сигурност и изпитва такова. В послед-
For eight of them, even the region from which they
ните години тези процеси могат да бъдат про-
originate is not known (Fig. 1.2 – 3; Fig. 2.4, 2.6,
следени, макар за сега бегло, и по археологиче-
2.7; Fig. 3.8 – 10). One of the rectangular pendants
ски път17. От горепосоченото следва, че поне
част от оловните пандантивите с правоъгълна was found in the Shumen region (Fig. 1.1). Of the
или квадратна форма от България, повечето от lead medallions and pendants published so far, the
които са случайни находки без сигурна архео- group of finds from the Shumen region is the larg-
логическа среда, биха могли да имат по ранна est – in 2007 there were fifty-eight of them, includ-
датировка – средата – втората половина на IX ing two rectangle-shaped ones18. The lead model,
век. later reused as a medallion (Fig. 1.5.), was found
Както беше посочено още в началото, in the area of Veliki Preslav. Until 2007, sixteen
всички включени в настоящото съобщени па- finds were known from there, seven of which came
метници са открити случайно. За 8 от тях не се from planned archaeological excavations19. Their
знае дори района, от който произхождат (Обр.
16 Szőke, B. M. Die Karolingerzeit in Pannonien (=Monog-
1.2. – 3.; Обр. 2.4., 2.6., 2.7.; Обр. 3.8. – 10.). Един
raphien des Römisch-Germanischen Zentralmuseums,
от четириъгълните пандантиви е намерен в ра- Band 145). Mainz, 2021, 418 – 420, 427 – 431, Abb. 89.
17 Szőke, B. M. The Carolingian age in the Carpathian ba-
16 Szőke, B. M. Die Karolingerzeit in Pannonien (=Mono sin. Permanent exhibition of the Hungarian National
graphien des Römisch-Germanischen Zentralmuseums, Museum. Budapest, 2014, 18 – 24, 44 – 46, 98, Fig. 75,
Band 145). Mainz, 2021, 418 – 420, 427 – 431, Abb. 89. 116, Fig. 99; Yotov, V. Prince Pribina and his son Che-
17 Szőke, B. M. The Carolingian age in the Carpathian ba- zil – from court of Khan Malamir to the Blatnograd (the
sin. Permanent exhibition of the Hungarian National archaeological evidence). – Conference paper at the In-
Museum. Budapest, 2014, 18 – 24, 44 – 46, 98, Fig. 75, ternational Conference ‘The Cult of the Ruler in Antiq-
116, Fig. 99; Yotov, V. Prince Pribina and his son Che- uity and the Middle Ages’, June 30 – July 1, 2022, Plis-
zil – from court of Khan Malamir to the Blatnograd (the ka, Bulgaria (=Études balkaniques, 2023 (forthcoming).
archaeological evidence). – Conference paper at the In- 18 Дончева, С. Медалиони от средновековна
ternational Conference ‘The Cult of the Ruler in Antiq- България… 49 – 53, Таблици I, II, IV.
uity and the Middle Ages’, June 30 – July 1, 2022, Plis- 19 Ibidem; Тотев, Т. Прабългарски метални амулети от
ka, Bulgaria (=Études balkaniques, 2023 (forthcoming). Преслав. – В: Плиска – Преслав, том 2, 1981, 183 –
102
йона на Шумен (Обр. 1.1.). От публикуваните dating spans the period from the second half of the
да момента оловни медальони и пандантиви 9th century to the entire 10th century.
най-голяма е групата на находките именно от Seven examples of the presented collection
Шуменско – през 2007 г. те са 58 броя, включи- originate from the land of the Nadarevo village,
телно два с четириъгълна форма18. Оловният Municipality of Targovishte (Fig. 4.11 – 14; Fig.
модел, преизползван в последствие като меда- 5.15 – 17). From the beginning of the 90s of the
льон (Обр. 1.5.), е открит в района на Велики 20th century, it is known that an early medieval
Преслав. До 2007 г. от там са известни 16 на- settlement specialised in producing small objects
ходки, 7 от които са от редовни археологиче- from non-ferrous metals existed in the Yukya lo-
ски разкопки19. Датировката им се простира от cality in the immediate vicinity of the present vil-
втората половина на IX и през целия X век. lage20. Over the years, a significant amount of ma-
От района на село Надарево, Търговищко, terial from the site has been published – mainly
произхождат 7 екземпляра от представената strap and belt mounts, strap ends, but also buck-
колекция (Обр. 4.11. – 14.; Обр. 5.15. – 17.). От на- les, pectoral crosses, earrings, as well as semi-
чалото на 90-те години на XX век е известно, finished products and scrap and waste items21.
че в непосредствена близост до съвременното Until now, only one lead medallion bearing the
село, в местността „Юкя“ има ранносредно- image of a saint and one rectangular pendant are
вековно селище, специализирано в производ-
known from there22. The situation is similar in the
ството на дребни изделия на художествената
other two centres for art metal production, those
металопластика от цветни метали20. През го-
дините са публикувани значително количе-
ство материали от обекта – предимно ремъчни 184, Обр. 1: 4а, 4б; Витлянов, С. Медальони – пан-
дантиви от Велики Преслав. – In: Трудове на Ка-
и коланни апликации, ремъчни накрайници, но тедрите по История и Богословие. Шуменски уни-
също токи, нагръдни кръстове, обеци, както и верситет „Епископ Константин Преславски“, том 4,
полуфабрикати и бракувани и отпадъчни про- Шумен, 2001, 45 – 48, Фиг. I – 2, Фиг. 4.
20 Конаклиев, А. Надарево, община Търговище. – In:
дукти21. До настоящия момент са познати само
Р. Рашев (съст. и гл. ред.). Материали за картата на
средновековната българска държава. Плиска – Пре-
18 Дончева, С. Медалиони от средновековна Бълга- слав, том 7. Шумен, 1995, 234; Тотев, К. / И. Чо-
рия… 49 – 53, Таблици I, II, IV. коев/ К. Капелкова/ И. Петрински/ А. Конаклиев.
19 Пак там; Тотев, Т. Прабългарски метални амуле- Работилница за металообработка при с. Надарево,
ти от Преслав. – В: Плиска – Преслав, том 2, 1981, Търговищко. – In: АОР за 1994 г. София, 1995, 141 –
183 – 184, Обр. 1: 4а, 4б; Витлянов, С. Медальо- 142.
ни – пандантиви от Велики Преслав. – В: Трудове на 21 Конаклиев, А. Модели за апликации от с. Надаре-
Катедрите по История и Богословие. Шуменски уни- во, Търговищко. – In: Плиска – Преслав, том 8, 2000,
верситет „Епископ Константин Преславски“, том 4, 235 – 238; Същият. Коланни апликации от с. Нада-
Шумен, 2001, 45 – 48, Фиг. I – 2, Фиг. 4. рево, Търговищко. – In: Проф. д.и.н. Станчо Вакли-
20 Конаклиев, А. Надарево, община Търговище. – В: нов и средновековната българска култура. В. Търно-
Р. Рашев (съст. и гл. ред.). Материали за картата на во, 2005, 230 – 242; Същият. Инструмент от рабо-
средновековната българска държава. Плиска – Пре- тилницата за металообработка край село Надарево,
слав, том 7. Шумен, 1995, 234; Тотев, К. / И. Чо- Търговищко. – In: Преслав, том 7. В. Търново, 2013,
коев/ К. Капелкова/ И. Петрински/ А. Конакли- 184 – 190; Дончева, С. Метални украси от произ-
ев. Работилница за металообработка при с. Надаре- водствения център при село Надарево, Търговищ-
во, Търговищко. – В: АОР за 1994 г. София, 1995, ко. – In: Паметници, реставрация, музеи, брой 3 –
141 – 142. 6, 2010, 16 – 36; Doncheva, S. / N. Arhangelova/ A.
21 Конаклиев, А. Модели за апликации от с. Надаре- Csepregi / A. Angyal / Z. Szikszai. PIXE – Analyse of
во, Търговищко. – В: Плиска – Преслав, том 8, 2000, Ingots and Scrap from the Metal Art Production Centre
235 – 238; Същият. Коланни апликации от с. Нада- Near Nadarevo, Targovishte Municipality. – In: László
рево, Търговищко. – В: Проф. д.и.н. Станчо Вакли- K. / D. Băcueț-Crișan / I. Stanciu / F. Mărginean
нов и средновековната българска култура. В. Тър- (Ed.). Exploring Dwellings and Manufacturing Spaces
ново, 2005, 230 – 242; Същият. Инструмент от ра- in Medieval Context (7th – 14th Centuries) (=Orbis
ботилницата за металообработка край село Нада- Mediaevalis, III). Cluj-Napoca, 2021, 191 – 208.
рево, Търговищко. – В: Преслав, том 7. В. Търно- 22 Дончева, С. Метални украси от производствения
во, 2013, 184 – 190; Дончева, С. Метални украси от център при село Надарево…, 24, Табло III: 102 – 103,
производствения център при село Надарево, Търго- 36.
103
един оловен медальон с изображение на светец near the villages of Zlatar and Novosel, Shumen
и един правоъгълен пандантив22. Подобна е Province. The information the researchers provide
ситуацията и в другите два центъра за произ- about them is that “The two medallions found – at
водство на художествен метал – тези при се- Zlatar and Novosel […], as it turned out, acciden-
лата Златар и Новосел, Шуменско. За тях про- tally fell into these places as raw material, with
учвателите им пишат следното: „Намерените the aim of recycling the metal. The exact dating of
два медалиона – при Златар и Новосел […], the complexes – second – third quarter of the 10th
както стана ясно, попадат случайно на тези century suggests that this type of medallions were
места като суровина, с цел да се рециклира not among the sought-after and produced items in
метала. Точната датировка на комплексите – the workshops of that time.”23 It is possible that
втора – трета четвърт на X в. предполага, the examples from the NHM collection considered
че този вид медалиони не са сред търсените here, if they come from the early medieval settle-
и произвеждани изделия в работилниците от ment near Nadarevo at all, might have also ended
по това време23.“ Възможно е представените up there as raw material for remelting. Future ar-
тук екземпляри от колекцията на НИМ, ако chaeological excavations could also prove another
действително произхождат от ранносредно- hypothesis – that, unlike the workshops near Zlatar
вековното селище при с. Надарево, също да са and Novosel, similar items were crafted in the one
попаднали там като суровина за претопяване.
at Nadarevo.
Бъдещи археологически разкопки биха могли
да докажат и друга хипотеза – че за разлика от
ателиетата при Златар и Новосел, в това при
Надарево са произвеждани подобни изделия.
КАТАЛОГ CATALOGUE
1. Пандантив 1. Pendant
Олово Lead
X век (възможна по-ранна датировка във 10th century (possible earlier dating in the
втората половина на IX век) second half of the 9th century)
Обща височина 2,1 см; плочка 1,9/1,7 см Total height 2.1 cm; plate 1.9/1.7 cm
Случайна находка от района на Шуменско A stray find from the Shumen region
НИМ, инв. № 35590; постъпил 1995 г. NHM, inv. No. 35590; acquired in 1995
Пластина с правоъгълна, почти квадратна Plate with a rectangular, almost square shape
форма и ухо за окачване. На лицевата стра- and a suspension loop. On the front side – two
на – две прави линии, оформящи диагонален straight lines forming a saltire (St. Andrew’s cross);
„андреевски“ кръст, чиито център и краища на
the centre and the ends of its arms are indicated by
вищко. – В: Паметници, реставрация, музеи, брой a pellet each. The background is filled with raised
3 – 6, 2010, 16 – 36; Doncheva, S. / N. Arhangelova/ A. horizontal lines, and above the cross – with two
Csepregi / A. Angyal / Z. Szikszai. PIXE – Analyse of
vertical stripes. In the centre of the reverse side – a
Ingots and Scrap from the Metal Art Production Centre
Near Nadarevo, Targovishte Municipality. – In: László relief cross with an elongated horizontal arm (Fig.
K. / D. Băcueț-Crișan / I. Stanciu / F. Mărginean 1.1.).
(Ed.). Exploring Dwellings and Manufacturing Spaces
in Medieval Context (7th – 14th Centuries) (=Orbis
Mediaevalis, III). Cluj-Napoca, 2021, 191 – 208.
22 Дончева, С. Метални украси от производствения цен-
тър при село Надарево…, 24, Табло III: 102 – 103, 36.
23 Дончева, С. / И. Пенев / Г. Цекова / E. Furu / Z. 23 Дончева, С. / И. Пенев / Г. Цекова / E. Furu / Z.
Szikszai / I. Uzonyi. Елементен състав на предмети с Szikszai / I. Uzonyi. Елементен състав на предмети с
християнска символика…, 325. християнска символика…, 325.
104
раменете са обозначени с по една пъпка. Фонът 2. Medallion

е запълнени с релефни хоризонтални линии, а Lead
над кръста – с две вертикални ивици. В центъ- Middle of the 9th – 10th century
ра на гърба – релефен кръст с удължено хори- Total height 2.7 cm; diam. 2 cm
зонтално рамо (Обр. 1.1.). A stray find of unknown provenance
NHM, inv. No. 35591; acquired in 1995
2. Медальон Round openwork medallion from which a cy-
Oлово lindrical stem grows; it has a hole pierced at the top
Средата на IX – X век as a suspension loop. In the middle – an openwork
Обща височина 2,7 см; диам. 2 см equal-armed cross with widening ends. Both sides
Случайна находка с неизвестно намиране decorated. On the front side – a pellet in the centre
НИМ, инв. № 35591; постъпил 1995 г.
of the cross and at the end of each arm; along the
Кръгла ажурна пластина, от която израст-
periphery – a belt of oblique raised lines shaping
ва цилиндрично стълбче с пробита дупка за
a “herringbone” ornament. On the reverse side – a
окачване в горния край. В средата – ажурен
pellet in the centre of the cross; a herringbone belt
равнораменен кръст с разширяващи се краища.
Двулицева украса. На лицевата страна – в сре- around the periphery. Both faces are badly worn;
дата на кръста и в краищата на раменете има the ornaments are hardly noticeable (Fig. 1.2.).
по една релефна пъпка; по периферията – пояс
от коси релефни линии, оформящи орнамент 3. Medallion
„рибя кост“. На обратната страна – релефна Lead
пъпка в средата на кръста; пояс от „рибя кост“ 10th century
по периферията. Двете лица са силно изтрити; Total height 2.4 cm; diam. 1.95 cm
орнаментите са трудно забележими (Обр. 1.2.). Stray find of unknown provenance
NHM, inv. No. 36191; acquired in1996
3. Медальон A round plate from which an irregularly-
Олово shaped stem grows; it has a partially preserved
X век hole at the upper end used for suspending. One
Обща височина 2,4 см; диам. 1,95 см side decoration. The obverse is decorated in a low
Случайна находка с неизвестно местона- relief – circles with a marked centre, spaced cross-
миране wise; between them – radial rays. The casting is
НИМ, инв. № 36191; постъпил 1996 г. poorly executed; therefore the ornaments are dif-
Кръгла форма, от която израства неправил- ficult to read. On the reverse – two equal-armed
но стълбче с частично запазена дупчица за окач- crosses and an unclear sign secondarily incised
ване в горния край. Еднолицева украса. На ли- (Fig. 1.3.).
цевата страна украса в нисък релеф – кръгчета
с маркиран център, разположени кръстовидно;
4. Medallion
между тях – радиални лъчи. Отливката е лошо
Lead
изпълнена, поради което орнаментите са трудно
10th century
четими. На гърба – вторично врязани два равно-
раменни кръста и неясен знак (Обр. 1.3.). Total height 2.1 cm; diam. 1.7 cm
Stray find of unknown provenance
4. Медальон NHM, inv. No. 37236; acquired in 1996
Олово Round plate with double-faced raised decora-
X век tion. The suspension device is a horizontal cylin-
Обща височина 2,1 см; диам. 1,7 см drical body partite by several deep grooves. The
Случайна находка с неизвестно местона- hanging hole is pierced lengthwise. On the front
миране side – an inscribed equal-armed cross with rounded
НИМ, инв. № 37236; постъпил 1996 г. inter-arms, shaped by four symmetrical arcs (tetra-
105
Обр. 1. Оловни пандантив и медальони: 1. Случайна находка от Шуменско; 2, 3. Случайни находки с

неизвестно местонамиране (Сн. Т. Димитров; рис. П. Антонов)
Fig. 1. Lead pendant and medallions: 1. Stray find from the region of Shumen; 2, 3. Stray finds of unknown
findspot (Photograph T. Dimitrov; drawing P. Antonov)
106
Кръгла пластина с двулицева релефна gammadion); along the periphery – a belt of radi-
украса. Приспособлението за окачване пред- ally set lines. On the reverse side – an equal-armed
ставлява хоризонтално цилиндрично тяло, cross, the ends of which are marked with one pellet
разчленено от няколко дълбоки канелюри. По each; around it – an asymmetrical composition of
дължина е пробит отворът за окачване. На ли- raised pellets. The entire object was subjected to a
цевата страна – вписан равнораменен кръст light fettling after casting – especially the suspen-
със заоблени междурамия, оформен от четири sion device (Fig. 2.4.).
симетрични дъги (гамадион); по периферия-
та – пояс от радиално разположени линии. На 5. Mould for medallions
гърба – равнораменен кръст, чиито краища са Lead
маркирани с по една пъпка; около него – не- 10th century
симетрична композиция от релефни пъпки. Diam. 1.8 cm
Целият предмет е слабо обработен след отли- Stray find from the region of Veliki Preslav.
ването – особено приспособлението за окачва-
NHM, inv. No. 37528; acquired in 1995.
не (Обр. 2.4.).
A round shape from which grows a short cylin-
drical stem; no hole is pierced for hanging. Single-
5. Матрица за медальони
sided raised decoration – an equal-armed cross, the
Олово
arms of which end with a larger pellet. Between
X век
the arms, diagonal “rays” can be seen radiating
Диам. 1,8 см
Случайна находка от района на гр. Велики from the centre of the cross. It originally served as
Преслав a mould for making medallions. Subsequently, the
НИМ, инв. № 37528; постъпил 1995 г. pellet, which marks the upper end of the vertical
Кръгла форма, от която израства късо arm of the cross was pierced to make a hole for
цилиндрично стълбче без отвор за окачване. hanging (Fig. 2.5.).
Еднолицева релефна украса – равнораменен
кръст, чиито рамене завършват с по една го- 6. Medallion
ляма пъпка. В междурамията личат диагонал- Lead
ни „лъчи“, излизащи от центъра на кръста. 10th century
Първоначално е служила като матрица за из- Diam. 1.5 cm
работване на калъпи за медальони. В послед- Stray find of unknown provenance
ствие е пробит отвор за окачване през пъпката, NHM, inv. No. 43161; acquired in 2000
маркираща горния край на вертикалното рамо Round-shaped plate; the suspension loop is
на кръста (Обр. 2.5.). broken. Single-sided raised decoration – an equal-
armed cross with “bloomed” ends marked by a
6. Медальон pair of pellets is inscribed in the centre. The cross
Олово is surrounded by a belt of oblique lines forming a
X век “herringbone” ornament (Fig. 2.6.).
Диам. 1,5 см
Случайна находка с неизвестно местона- 7. Medallion
миране Lead
НИМ, инв. № 43161; постъпил 2000 г. 10th century
Пластина с кръгла форма; приспособле- Total height 3 cm; diam. 2.3 cm
нието за окачване е отчупено. Еднолицева ре- Stray find of unknown provenance
лефна украса – в центъра е вписан равнораме- NHM, inv. No. 46314
нен кръст с „разцъфнали“ краища, маркирани
A round-shaped plate; a massive suspension
от по една двойка пъпки. Около кръста – пояс
loop with an irregular elliptical shape. Single-
от коси линии, оформящи орнамент „рибя
sided raised decoration – an equal-armed saltire
кост“ (Обр. 2.6.).
107
Обр. 2. Оловни медальони: 4, 6, 7. Случайни находки с неизвестно местонамиране; 5. Случайна находка

от района на гр. Велики Преслав (Сн. Т. Димитров; рис. П. Антонов)
Fig. 2. Lead medallions: 4, 6, 7. Stray finds of unknown findspot; 5. Stray find from the region of Veliki Preslav
(Photograph T. Dimitrov; drawing P. Antonov)
108
7. Медальон (St. Andrew’s cross) with forked ends is inscribed

Олово in the centre; there is a pellet in the centre and be-
X век tween the arms. The cross is inscribed in a dou-
Обща височина 3 см; диам. 2,3 см ble belt of radial notches. The surfaces are heavily
Случайна находка с неизвестно местона- worn (Fig. 2.7.).
миране
НИМ, инв. № 46314 8. Medallion
Пластина с кръгла форма; масивно ухо за
Lead
провесване с неправилна елипсовидна фор-
10th century
ма. Еднолицева релефна украса – в центъра
Total height 2.2 cm; diam. 1.5 cm
е вписан равнораменен „андреевски“ кръст с
вилообразно оформени краища; в центъра и Stray find of unknown provenance
в междурамията има по една пъпка. Кръстът NHM, inv. No. 46315
е вписан в двоен пояс от радиални насечки. A round-shaped plate. Massive spindle-
Повърхностите са силно изтрити (Обр. 2.7.). shaped suspension device; on one of its faces
there are traces of oblique hatches forming a her-
8. Медальон ringbone pattern. Double-faced raised decoration.
Олово On the one side the entire field is occupied by an
X век equal-armed cross with flaring ends. On the re-
Обща височина 2,2 см; диам. 1,5 см verse side a rosette is fashioned of radially spaced,
Случайна находка с неизвестно местона- elongated triangles rising from a common centre
миране marked with a large raised pellet. Both surfaces
НИМ, инв. № 46315 are heavily worn. The entire object is lightly fet-
Пластина с кръгла форма. Масивно прис- tled after the casting – especially the suspension
пособление за окачване с вретеновидна форма; device (Fig. 3.8.).
по едната му повърхност личат следи от коси
насечки, оформящи орнамент „рибя кост“.
9. Medallion
Двулицева релефна украса. Върху едната стра-
Lead
на цялото поле е заето от равнораменен кръст
с разширяващи се краища. На обратната стра- 10th century
на е моделирана розета от радиално разполо- Total height 2 cm; diam. 1.5 cm
жени, издължени триъгълници, израстващи от Stray find of unknown provenance
общ център, маркиран с едра релефна пъпка. NHM, inv. No. 46445
Повърхностите са силно изтрити. Целият пред- A round-shaped plate. A solid suspension loop
мет е слабо обработен след отливането – осо- with an irregular elliptical shape and a fluted sur-
бено приспособлението за окачване (Обр. 3.8.). face. Single-sided relief decoration – three con-
centric belts of pearl and pellet-shaped ornament
9. Медальон inscribed in each other; in the centre – a large relief
Олово pellet (Fig. 3.9.).
Х век
Обща височина 2 см; диам. 1,5 см 10. Medallion
Случайна находка с неизвестно местона- Lead
миране 10th century
НИМ, инв. № 46445 Total height 1.9 cm; diam. 1.4 cm
Пластина с кръгла форма. Масивно ухо за
Stray find of unknown provenance
окачване с неправилна елипсовидна форма и
канелирана повърхност. Еднолицева релефна
A round-shaped plate, from which a cylin-
украса – вписани един в друг три концентрич-
ни пояса от перлен и пъпковиден орнамент; в drical stem with a flared irregular top grows; the
центъра – едра релефна пъпка (Обр. 3.9.). stem is pierced and a hole for hanging is made.
109
Обр. 3. Оловни медальони: 8 – 10. Случайни находки с неизвестно местонамиране

(Сн. Т. Димитров; рис. П. Антонов)
Fig. 3. Lead medallions: 8 – 10. Stray finds of unknown findspot (Photograph T. Dimitrov; drawing P. Antonov)
110
10. Медальон Double-faced raised decoration. Almost the entire

Олово obverse is occupied by an equal-armed cross with
X век “bloomed”, forked ends of the arms each marked
Обща височина 1,9 см; диам. 1,4 см with a pair of pellets. In the centre of the reverse
Случайна находка с неизвестно местона- side an inscribed equal-armed cross is featured,
миране formed by four symmetrically placed arcs (gam-
НИМ, инв. № 50253; постъпил 2005 г. madion). Around it – two concentric belts of ra-
Пластина с кръгла форма, от която израст- diating raised lines forming numerous trapezoidal
ва цилиндрично стълбче с уширена неправил- and rectangular fields (Fig. 3.10.).
на горна част, през която е пробит отвор за
окачване. Двулицева релефна украса. Почти
Finds from the region of Nadarevo village,
цялата лицева страна е заета от равнораменен
Targovishte municipality
кръст с „разцъфнали“, вилообразни краища на
раменете, маркирани с по една двойка пъпки. В
центъра на обратната страна е представен впи- 11. Medallion
сан равнораменен кръст, оформен от четири си- Lead
метрично разположени дъги (гамадион). Около 10th century
него – два концентрични пояса от радиални Total height 2.5 cm; diam. 2 cm
релефни линии, оформящи множество трапе- Stray find from the region of Nadarevo vil-
цовидни и правоъгълни полета (Обр. 3.10.). lage, Targovishte municipality
Находки от района на с. Надарево, Plate of a slightly pronounced teardrop shape;
Търговищко round-shaped suspension loop. The obverse side
decorated in low relief – a stylised image of a
six-leaf rosette with a round centre and almond-
11. Медальон
shaped petals. The medallion is highly misshapen
Олово
(Fig. 4.11.).
X век
Обща височина 2,5 см; диам. 2 см
Случайна находка от района на с. 12. Pendant
Надарево, Търговищко Lead
НИМ, инв. № 33787; постъпил 1994 г. 10th century (possible earlier dating in the
Пластина със слабо изразена капковидна second half of the 9th century)
форма; ухо за окачване със сферична форма. Plate 1.9/2 cm
Еднолицева украса в нисък релеф – стилизира- Stray find from the region of Nadarevo vil-
но изображение на шестлистна розета с кръгъл lage, Targovishte municipality
център и бадемовидни листенца. Медальонът е NHM, inv. No. 35046; acquired in 1995
силно деформиран (Обр. 4.11.). Rectangular-shaped pendant plate with a rec-
tangular suspension hanger. On the obverse side
12. Пандантив raised decoration of three inscribed rectangles.
Олово The plate is misshapen – there is a large diagonal
X век (възможна по-ранна датировка във crack through the middle (Fig. 4.12.).
втората половина на IX век)
Плочка 1,9/2 см 13. Pendant
Случайна находка от района на с. Нада Lead
рево, Търговищко 10th century (possible earlier dating to the
НИМ, инв. № 35046; постъпил 1995 г. second half of the 9th century)
Плочка с правоъгълна форма и правоъгъл- Plate 1.8/2 cm
но ухо за окачване. Еднолицева релефна укра- Stray find from the region of Nadarevo vil-
111
са от три вписани един в друг правоъгълника. lage, Targovishte municipality

Плочката е деформирана – голяма диагонална NHM, inv. No. 41672/3; acquired in 1999
цепнатина през средата (Обр. 4.12.). A pendant plate of a rectangular, almost square
shape; massive trapezoidal suspension hanger at-
13. Пандантив tached to the long side. The obverse is decorated
Олово in low relief – the space is densely filled with a
X век (възможна по-ранна датировка във net-like ornament. On the periphery – a wide relief
втората половина на IX век) edging (Fig. 4.13.).
Плочка 1,8/2 см
Случайна находка от района на с. Нада 14. Pendant
рево, Търговищко Lead
НИМ, инв. № 41672/3; постъпил 1999 г. 10th century (see footnote 12 in the text)
Плочка с правоъгълна, почти квадратна 1.75/1.7 cm
форма; масивно трапецовидно ухо за окачване Stray find from the region of Nadarevo vil-
на едната дълга страна. Еднолицева украса в lage, Targovishte municipality
нисък релеф – поле, запълнено плътно с мре- NHM, inv. No. 41672/4; acquired in 1999
жовиден орнамент. По периферията – широк Pendant plate in the shape of an equilateral tri-
релефен бордюр (Обр. 4.13.).
angle; two of the corners are widened and round-
ed; to the third corner – a horizontal cylindrical
14. Пандантив
body with a profiled and fluted surface, through
Олово
which a hole is pierced lengthwise for suspend-
X век (виж бел. 12 в текста)
ing. Raised decoration on both sides. The obverse
1,75/1,7 см
bears a composition of three equal-armed crosses,
Случайна находка от района на с. Нада
arranged in a stepwise manner. The ends of their
рево, Търговищко
arms are marked with relief pellets. On the reverse
НИМ, инв. № 41672/4; постъпил 1999 г.
Пластина с форма на равностранен триъ- side is an equal-armed cross, the ends of the arms
гълник; два от ъглите са уширени и заоблени; of which are also marked with pellets (Fig. 4.14.).
към третия ъгъл – хоризонтално цилиндрич-
но тяло с профилирана и канелирана повърх- 15. Medallion
ност, през което по дължина е пробит отвор за Lead
окачване. Двулицева украса в нисък релеф. На 10th century
лицевата страна – композиция от три равно- Total height 2.5 cm; diam. 2 cm
раменни кръста, разположени стъпаловидно. Stray find from the region of Nadarevo vil-
Краищата на раменете им са маркирани с ре- lage, Targovishte municipality
лефни пъпки. На гърба – равнораменен кръст, NHM, inv. No. 41911/1; acquired in 2000
чиито краища на раменете също са маркирани Round-shaped plate. The suspension device
с пъпчици (Обр. 4.14.). is cruciform, composed of four glued-on spherical
bodies. A horizontal hole for suspending pierced
15. Медальон lengthwise through it. Low relief decoration on
Олово one side only, featured by three inscribed concen-
Х век tric belts. The outer two are filled with small pel-
Обща височина 2,5 см; диам. 2 см lets. In the central space, larger circular ornaments
Случайна находка от района на с. can be seen, but the composition is not legible due
Надарево, Търговищко to the worn surface. In the centre of the reverse – a
НИМ, инв. № 41911/1; постъпил 2000 г. raised square protrusion; a narrow relief edging is
Пластина с кръгла форма. Приспособ seen along the periphery of the back (Fig. 5.15.).
лението за окачване е с кръстовидна форма,
112
Обр. 4. Оловни медальон и пандантиви: 11 – 14. Случайни находки от района на с. Надарево, Търговищко
Fig. 4. Lead medallion and pendants: 11 – 14. Stray finds from the land of Nadarevo, Targovishte Municipality
113
съставено от четири долепени сферични тела. 16. Medallion

През него по дължина е пробит хоризонтален Lead
отвор за окачване. Еднолицева украса в нисък 10th century
релеф – три вписани един в друг концентрич- Total height 2.9 cm; diam. 2.25 cm
ни пояса. Външните два са изпълнени с дребни Stray find from the region of Nadarevo vil-
пъпчици. В централното поле личат по-едри lage, Targovishte municipality
орнаменти с кръгла форма, но композицията NHM, inv. No. 41915; acquired in 2000
не се разчита, поради изтритата повърхност. В Round-shaped medallion plate; the suspen-
центъра на гърба – релефен квадратен издатък; sion fixture is an irregular oval form. Low relief
по периферията на гърба личи тесен релефен decoration on one side only – an inscribed equal-
бордюр (Обр. 5.15.). armed cross, the arms of which are formed by four
pairs of curved lines (tetra-gammadion). In the
16. Медальон centre of the cross – an irregular diamond-shaped
Олово
ornament with a large pellet in the middle. The
X век
surfaces of the medallion are rough and poorly
Обща височина 2,9 см; диам. 2,25 см
processed (Fig. 5.16.).
Случайна находка от района на с.
Надарево, Търговищко
17. Pendant
Lead
Пластина с кръгла форма; приспособле-
нието за окачване е с неправилна овална фор- 10th century (possible earlier dating to the
ма. Еднолицева украса в нисък релеф – вписан second half of the 9th century)
равнораменен кръст, чиито рамене са оформе- Plate 2.15/1.55 cm
ни от четири двойки дъговидни линии (гама- Stray find from the region of Nadarevo vil-
дион). В центъра на кръста – неправилен ром- lage, Targovishte municipality
бовиден орнамент с голяма пъпка в средата. NHM, inv. No. 41919; acquired in 2000
Повърхностите на медальона са груби и слабо A plate of rectangular shape oriented horizon-
обработени (Обр. 5.16.). tally with its long sides; massive suspension loop
with an irregular oval shape. Raised decoration on
17. Пандантив one side only – four large pellets spaced in one
Олово axis and inscribed in a field with a wide relief edg-
Х век (възможна по-ранна датировка във ing (Fig. 5.17.).
втората половина на IX век)
Плочка 2,15/1,55 см
Случайна находка от района на с.
Надарево, Търговищко
Пластина с правоъгълна форма, ориенти-
рана хоризонтално с дългите си страни; масив-
но ухо за окачване с неправилна овална форма.
Еднолицева релефна украса от четири едри
пъпки, разположени в една ос, вписани в поле
с широк релефен бордюр (Обр. 5.17.).
114
Обр. 5. Оловни медальони и пандантив: 15 – 17. Случайни находки от района на с. Надарево, Търговищко
Fig. 5. Lead medallions and pendants: 15 – 17. Stray finds from the land of Nadarevo, Targovishte Municipality
115
Обр. 6. Единичен пандантив и огърлица от стъклени маниста и три пандантива от некропола при
Залакомар в околностите на средновековния Мосабург – Блатноград (дн. Залавар), Унгария
(Рис. Ф. Хорват; по Szőke, B. M. Die Karolingerzeit in Pannonien. Mainz, 2021, 428, Abb. 89)
Fig. 6. A single pendant and a necklace of glass beads and three pendants from the necropolis at Zalakomár in
the vicinity of medieval Moosburg – Blatengrad (now Zalavár), Hungary (Drawing F. Horvath; after Szőke,
B. M. Die Karolingerzeit in Pannonien. Mainz, 2021, 428, Abb. 89)
116
СРЕДНОВЕКОВНИ НАКИТИ ОТ КЪСНОАНТИЧНАТА И

СРЕДНОВЕКОВНА КРЕПОСТ В МЕСТНОСТТА БАЛЪК ДЕРЕ
Ивайло Кънев, Цветина Петкова
MEDIEVAL JEWELLERY FROM THE LATE ANTIQUE AND MEDIEVAL

FORTRESS IN THE BALAK DERE SITE
Ivaylo Kanev, Tsvetina Petkova
Късноантичната и средновековна кре- The late antique and medieval fortress in

пост в м. Балък дере, до с. Хухла, общ. the Balak Dere site, near the village of Slaveevo,
Ивайловград, е разположена в ниските части Ivaylovgrad Municipality, is located in the low-
на Източните Родопи над десния бряг на р. er parts of the Eastern Rhodopes. The field re-
Арда. Проучванията в местността започват search was started in 2004 by Assoc. Prof. Boni
през 2004 г. от доц. Бони Петрунова, а през Petrunova; in 2007 a team of the NHM led by
2007 г. са поети от екип на НИМ с ръководи- Ivaylo Kanev took over the excavations. In the
тел Ивайло Кънев. Същата година, е регис- same year, a medieval cemetery was documented1,
триран средновековен некропол1, от който до of which 41 graves were excavated by 20202. In 18
2020 г. са проучени и документирани общо 41 of them earrings, finger-rings, bracelets, necklaces
гроба.2 and pendants were found as part of the inventory.
Дългогодишното проучване на крепост- This preliminary announcement presents the re-
та много точно фиксира времевия обхват на covered material, as well as the medieval jewel-
некропола спрямо общата стратиграфия на lery yielded by the archaeological excavations at
обекта, а именно от средата на X в. до втора the fortress3.
половина на XI в. Разкопките показаха, че из- Examples from the three groups of adorn-
точната му част е унищожена напълно в края ments were found in the cemetery: designed to be
на XI в., а западната е частично нарушена през
worn on the head (common earrings and those of
XIII в. На този етап от проучванията не може
the naushnitsi type), around the neck (necklaces,
със сигурност да се очертаят пълните граници
pendants, medallions) and on the hand (bracelets,
на некропола.
rings). They are found either together or separate-
Общият анализ на проучените досега гро-
ly in the graves; the preference of some jewellery
бове показва, че в 18 от тях, като част от инвен-
over others is well-evidenced.
тара, се откриват различни обеци, пръстени,
гривни, нанизи и пандантиви. Натрупаният 1 Кънев, И. Археологически проучвания на обект
материал, както и откритите средновековни „Балък дере“, Ивайловградско. – В: Археологиче-
ски открития и разкопки през 2007 г. София, 2008,
1 Кънев, И. Археологически проучвания на обект 670 – 675. The materials yielded by the excavations of
„Балък дере“, Ивайловградско. – В: Археологиче- the late antique and medieval fortress in Balak Dere
ски открития и разкопки през 2007 г. София, 2008, are recorded in the collections of the National History
с.670 – 675. Museum and the Municipal Historical Museum-Ivay-
Материалите от проучванията на късноантичната и lovgrad.
средновековна крепост в м. Балък дере се съхраня- 2 Including 40 excavated graves with consecutive num-
ват във фонда на Националния исторически музей и bering and one destroyed grave, the finds from which
в Общински исторически музей-Ивайловград. will also be presented.
2 Включващи 40 проучени гроба с поредна номерация 3 The processing of jewellery from Balak Dere is funded
и един разрушен гроб, находките от който също ще by a project of the BNSF in support of PhD students,
бъдат представени. session 2020.
117
Ив. Кънев, Цв. Петкова
накити по време на разкопките на крепостта, Earrings / naushnitsi type

е повод те да бъдат представени в това предва- The most common of the earrings are ordinary
рително съобщение3. hoops (Fig. 1). They have a round cross-section
В некропола са открити образци от трите and are made of bent bronze wire. An exception
групи: накити за глава (обеци/наушници), на- is the silver pair from grave № 40. Earrings of the
кити за шия (нанизи, пандантиви, медальони), ordinary type were found in grave № 10 (ПИН
накити за ръце (гривни, пръстени). Срещат се 31 – 2 pcs.), grave № 13 (ПИН 42 – 2 pcs., ПИН
заедно и поотделно в гробовете, като прави 43), grave № 16 (ПИН 114), grave № 17 (ПИН
впечатление предпочитането на едни накити 126), grave № 32 (ПИН 266), grave № 36 (ПИН
над други. 352 – 2), grave № 37 (ПИН 422), grave № 38
(ПИН 817 – 2 pcs.), grave № 40 (ПИН 484 – 2
Обеци/наушници pcs.). They are more often worn as a pair (grave №
От обеците най-разпространени са прос- 10, grave № 13, grave № 36, grave № 38, grave №
тите халки (Обр. 1). Те имат кръгло сече- 40), but there are also cases when only one earring
ние и са изработени от огъната бронзова тел. is placed in the grave (grave № 16, grave № 17,
Изключение прави сребърният чифт от гроб № grave № 37). The hoops of three of the earrings are
40. Обеци-халки са открити в гроб № 10 (ПИН slightly thickened, which would make it difficult to
31 – 2 бр.), гроб № 13 (ПИН 42 – 2 бр., ПИН 43), pass them directly through the ear – This suggests
гроб № 16 (ПИН 114), гроб № 17 (ПИН 126), that they were part of the hairstyle adornments
гроб № 32 (ПИН 266), гроб № 36 (ПИН 352 – 2 and earring like pendants (the so called naushnitsi
бр.), гроб № 37 (ПИН 422), гроб № 38 (ПИН type) (ПИН 41 – a single earring; ПИН 31).
817 – 2 бр.), гроб № 40 (ПИН 484 – 2 бр.). По- Ordinary hoop-shaped earrings have a long
Обр. 1. Обеци – халки от некропола в м. Балък дере: 1. гроб № 10, ПИН 31; 2. гроб № 13, ПИН 42;
3. гроб № 13, ПИН 43; 4, гроб № 17, ПИН 126; 5. гроб № 32, ПИН 226; 6. гроб № 37, ПИН 422;
7. гроб № 40, ПИН 484
Fig. 1. Earrings-hoops from the cemetery in Balak Dere: 1. grave № 10, ПИН 31; 2. grave № 13, ПИН 42;
3. grave № 13, ПИН 43; 4. grave № 17, ПИН 126; 5. grave № 32, ПИН 226; 6. grave № 37, ПИН 422;
7. grave № 40, ПИН 484
3 Обработката на накитите от Балък дере е финанси-

рана чрез проект в подкрепа на докторанти от ФНИ,
сесия 2020.
118
Средновековни накити от късноантичната и средновековна крепост в местността балък дере
често са носени като чифт (гроб № 10, гроб № period of spread. They are known from all eras, in-
13, гроб № 36, гроб № 38, гроб № 40), но има cluding the Middle Ages, where they were among
и случаи, когато е поставяна само една обеца the most popular earrings. They are found in most
(гроб № 16, гроб № 17, гроб № 37). Краищата of the cemetery dating back to the High Middle
на три от обеците завършват с леко удебеле- Ages. For this reason, they are dated within broad
ние. То би затруднило директното им поставя- chronological boundaries4.
не върху ухото и предполага носенето им като Another type, recorded in the Balak Dere
наушници (ПИН 43 – 1 бр. обеца; ПИН 31 – 2 cemetery are earrings featuring a hoop of wire of
бр. обеци). round cross-section, with a bead strung on it
Обеците с форма на халка имат дълъг пе- (Fig. 2.1; Fig.2.2). Such a pair was found in grave
риод на разпространение. Познати са от всич- № 22. A bronze bead (ПИН 225) was used for one
ки епохи включително и от Средновековието, of the earrings and a glass bead (ПИН 227) for the
където са сред най-предпочитаните обеци. other. The bronze bead was severely eroded. By
Поради тази причина в литературата са дати- its shape it is relatively similar to the pendant of
рани в широки хронологически граници.4 the earrings type VI from Dyadovo5. Earrings with
Друг тип, представен в некропола в м. glass beads are more widespread. Such are known
Балък дере, са обеци-халки, изработени от from Garvan – 1, Razdelna, Novi Pazar, Devnya –
тел с кръгло сечение, върху която е наниза- 3, Varna – 1, Sultana, Galiche, Durankulak,
но мънисто (Обр. 2.1; Обр.2.2). Те са открити Kragulevo6, Kovachevo7 and Kostandovo – the
като чифт в гроб № 22. При едната обеца е из- Rangela site8 and from other sites. They belong
ползвано бронзово мънисто (ПИН 225), а при mainly to the 8th – 11th century period9, but their
другата – стъклено (ПИН 227). Бронзовото мъ- presence in Kovachevo evidences their spread in
нисто е силно ерозирало. Формата му е отно- the 12th century as well.
сително близка с висулката на обеците тип VI The earrings of the third type yielded by the
от Дядово5. Обеците със стъклени мъниста са digs at the cemetery are earrings with balls of
по-широко разпространени. Такива са познати
two soldered hemispheres.
от Гарван – 1, Разделна, Нови пазар, Девня –
Their first variant is the earrings made of a
3, Варна – 1, Султана, Галиче, Дуранкулак,
hoop with a ball of two soldered hemispheres
Крагулево6, Ковачево7, Костандово – м.
strung on it and fixed on both sides with a coil of
Рангела8 и други. Отнасят се предимно към
wire. The ball is smooth, spherical, without traces
VIII – XI в.9, но присъствието им в Ковачево
of decoration (Fig. 2.3; Fig.2.4). This variant is rep-
показва разпространение и в XII в.
resented by a pair, also found in grave № 22 (ПИН
4 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. – В: 4 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. – In:
Археология, ХIХ, 1977, 1, 33; В. Григоров. Метал- Археология, ХIХ, 1977, 1, 33; Григоров, В. Метални
ни накити от Средновековна България (VII – XI в.). накити от Средновековна България (VII – XI в.).
София, 2007, 12 – 13; Е. Манева. Средновековен на- София, 2007, 12 – 13; Манева, Е. Средновековен
кит од Македониjа. Скопjе, 1992, 41 – 43, Т9, Т12; накит од Македониjа. Скопjе, 1992, 41 – 43, Т9, Т12;
М. Petrinec. Groblja od 8. do 11. stoljeća na području Petrinec, M. Groblja od 8. do 11. stoljeća na području
ranosrednjovjekovne hrvatske države, Split, 2009, ranosrednjovjekovne hrvatske države, Split, 2009,
199 – 200. 199 – 200
5 Borisov, B. D. Djadovo 1: Mediaeval Settlement and 5 Borisov, B. D. Djadovo 1: Mediaeval Settlement and
Necropolis (11th – 12th century). Tokio, 1989, 264, Fig. Necropolis (11th – 12th century). Tokio, 1989, 264, Fig.
295, а. 295, а.
6 Григоров, В. Метални накити …, 15. 6 Григоров, В. Метални накити …, 15.
7 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от 7 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от XII в.
XII в. край с. Ковачево, Пазарджишки окръг. Разкоп- край с. Ковачево, Пазарджишки окръг. Разкопки и
ки и проучвания. Т. XII. София, 1985, Табл. 8, вид 3б. проучвания. Т. XII. София, 1985, Табл. 8, вид 3б.
8 Чангова, Й. / А. Шопова, Археологически проучва- 8 Чангова, Й. / A. Шопова. Археологически проучва
ния във Велинградския район. – В: Родопски сбор- ния във Велинградския район. – In: Родопски
ник. Т. ІІ. София, 1969, 196, обр. 21. сборник. Т. ІІ. София, 1969, 196, обр. 21.
119
Обр. 2. Обеци от некропола в м. Балък дере: 1. гроб № 22, ПИН 225; 2. гроб № 22, ПИН 227;
3. гроб № 22, ПИН 226; 4. гроб № 22, ПИН 228; 5. разрушен гроб, попадащ в контролния профил между
кв. 78 и кв. 88, ПИН 369; 6. разрушен гроб, попадащ в контролния профил между кв. 78 и кв. 88, ПИН 370
Fig. 2. Earrings from the cemetery in Balak Dere: 1. grave № 22, ПИН 225; 2. grave № 22, ПИН 227; 3. grave
№ 22, ПИН 226; 4. grave № 22, ПИН 228; 5. destroyed grave in the control space between test pits 78 and 88,
ПИН 369; 6. destroyed grave in the control space between test pits 78 and 88, ПИН 370
Третият тип обеци, представен в некропо- 226, 228). A pendant of two interlocking ringlets is
ла, са обеците с топчета от две споени полус- added to one of the earrings. Similar earrings were
фери. Първият им вариант са халки с нани- found in Sv. Kirilovo10, Nanovitsa11, Tuhovishte12,
зано топче от две споени полусфери, което е Dyadovo13, Kovachevo14, and a number of other
фиксирано от двете страни с намотка от тел.
Топчето е гладко, сферично, без следи от деко- 10 Кацаров, Г. Разкопки в Св. Кирилово. – In: Известия
рация (Обр. 2.3; Обр. 2.4). Представени са от на археологическото дружество. Т. III. София, 1913,
чифт, открит също в гроб № 22 (ПИН 226, 228), 310 – 314, обр. 240 Г.
11 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от
като към едната обеца е добавена висулка от
некрополите VI – ХI в. на територията на България.
две хванати една в друга халки. Подобни обе- София, 1976, 314, обр. 196. 1, 4, 5; 318, обр. 199,4.
12 Серафимова, Д. Средновековен некропол при
с. Туховище, Благоевградско, София, 1981, ДИ
“Септември”.
13 Borisov, B. D. Djadovo 1…, 264, Fig. 296.
14 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от
XII в. …, Табл. 8, вид 3в
120
ци са открити в Св. Кирилово10, Нановица11, sites. In the specialised literature they are dated
Туховище12, Дядово13 Ковачево14 и редица to the 10th – 14th century15. Some researchers
други обекти. В литературата те са отнася- suggest a narrower range of distribution, i.e. the
ни към X – XIV в.15 Някои автори предпола- 12th – 13th century16 or the 11th century – the
гат по-кратък диапазон на разпространение в beginning of the 13th century17. However, the ex-
XII – XIII в.16 или ХІ – нач. на ХІІІ в.17 Въпреки amples from closed complexes on the territory of
това, примерите от затворени комплекси от те- modern Bulgaria do not exclude the spread of the
риторията на съвременна България не изключ- type in the 10th century.
ват разпространението на типа в X в. The second version is evidenced by a hoop
Вторият вариант представляват халка of a round cross-section wire with two balls of
изработена от тел с кръгло сечение, върху soldered hemispheres threaded on it. The lower
която са поставени две топчета от споени segment of the hoop is decorated with a densely
полусфери кръжилото им е украсено с плътна twisted wire, which covers it entirely and fixes the
намотка, която покрива цялата му площ и фик- balls to it. A bronze ringlet is placed between them
сира топчетата. Между тях е поставена бронзо- (Fig. 2.5; Fig. 2.6, ПИН 369; ПИН 370). They are
ва халкичка (Обр. 2.5; Обр. 2.6, ПИН 369; ПИН exemplified by a pair of earrings found in a ruined
370 ). Те са представени от един чифт, открит grave occurring within the control interval be-
в разрушен гроб, попадащ в контролния про-
tween test-pits 78 and 88. (). Outside the cemetery
фил между кв. 78 и кв. 88. Извън некропола в м.
in Balak Dere the type is most common without
Балък дере, типът се среща най-често без доба-
an added ringlet to the hoop. By their form they
вена халка към кръжилото. По формата си мо-
can be attributed to type VIII – 3 from the typol-
гат да се отнесат към тип VIII – 3 от типология-
ogy of P. Gatev and dated to the 11th – 14th cen-
та на П. Гатев, датиран в XI – XIV в18. Такива
tury18. Such earrings were found in the cemetery
обеци, са открити в некропола при с. Три во-
near the village of Tri Voditsi19. Another similar
дици19. Друга близка по форма обеца е позна-
earring was found in Sv. Kirilovo, but it had three
та от Св. Кирилово, но върху нейното кръжи-
ло са поставени три топчета.20 Това се отнася balls threaded on the hoop20. This also applies to
the earrings from Velingrad, Kamenitsa residential
quarter21, Tuhovishte22, Dyadovo23.
10 Кацаров, Г. Разкопки в Св. Кирилово. – В: Известия
на археологическото дружество. Т. III. София, 1913,
310 – 314, обр. 240 Г.
некрополите VI – ХI в. на територията на България.
София, 1976, 314, обр. 196. 1, 4, 5; 318, обр. 199.4 15 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. – In:
12 Серафимова, Д. Средновековен некропол при с. Тухо- Археология, ХIХ, 1977, 1, тип II.
вище, Благоевградско, София, 1981. ДИ „Септември“. 16 Манева, Е. Средновековен накит …, 47, Т19,58/6,
13 Borisov, B. D. Djadovo 1…, 264, Fig. 296. 58/7, 63/7; Т101, 58,7.
14 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от 17 Bikić, V. Vizantijski nakit u Srbiji: modeli i nasleđe. Be-
XII в. …, Табл. 8, вид 3 в. ograd, 2010, 63.
15 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. – В: 18 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 33.
Археология, ХIХ, 1977, 1, тип II. 19 Джамбов, Хр. Накити от средновековен български
16 Манева, Е. Средновековен накит …, 47, Т19,58/6, некропол край с. Три водици, Пловдивско. – In:
58/7, 63/7; Т101, 58,7. Известия на археологическия институт. Т. XXXIII.
17 Bikić, V. Vizantijski nakit u Srbiji: modeli i nasleđe. София, 1972, 293, обр. 3.
Beograd, 2010, 63. 20 Кацаров, Г. Разкопки в Св. Кирилово. …,310 – 314,
18 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 33. обр. 240 Д.
19 Джамбов, Хр. Накити от средновековен български 21 Чангова, Й. / Шопова, А. Археологически проучва-
некропол край с. Три водици, Пловдивско. – В: Из- ния във Велинградския район. …, 209, обр. 33.
вестия на археологическия институт. Т. XXXIII. Со- 22 Серафимова, Д. Средновековен некропол при с. Ту-
фия, 1972, 293, обр. 3. ховище, Благоевградско. София, 1981, ДИ „Септем-
20 Кацаров, Г. Разкопки в Св. Кирилово, с. 310 – 314, ври
обр. 240 Д. 23 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 264 – 265, Fig. 298 a–b.
121
и за обеците от Велинград, кв. Каменица21, Bracelets

Туховище22, Дядово23. The bracelets are the best represented jewel-
lery in the cemetery. Both metal and glass brace-
Гривни lets are found. They often occur together in graves.
Най-добре представеният накит в некро- This is a trend that has been observed in a lot of
пола са гривните. Откриват се както метални, cemetery from the 10th century onward24. The
така и стъклени. Често се срещат заедно в гро- bracelets will be divided according to two main
бовете. Това е тенденция, която се наблюдава criteria. The first is the material of which they are
в голяма част от некрополите от X в. насетне.24 made, and the second is their shape.
Гривните ще бъдат разделени по два основни
критерия. Първият е материалът, от който са Metal bracelets
изработени, а вторият е формата.
Bracelets made of metal show a rich variety.
Most of them are cast bronze bangles with fields,
Метални гривни shaped by and decorated with incised lines
Гривните, изработени от метал, показ- and/or a ‘bird's eye’ motif. In the specialised lit-
ват богато разнообразие. Превес имат летите erature, this type of jewellery is often defined as
бронзови гривни с оформени полета, за- “bracelets with open hoop, the terminals of which
пълнени с украса от врязани линии и/или feature stylised snake heads”. The following vari-
елемент „птиче око“. В литературата този ants belong to this type:
тип накити често е определян като „гривни с The first variant is massive, faceted bracelets
краища представляващи стилизирани змийски with tapering terminals (Fig. 3). They are trian-
глави“. Към този тип се отнасят следните ва- gular in cross-section, the latter being emphasized
рианти: by slanting lines spaced parallel. Two bracelets are
Първият вариант представлява масивни, an exception, but the way the terminals are ren-
фасетирани гривни със скосени краища с dered suggest their belonging to this variant of the
триъгълно сечение (Обр. 3). То е подчертано type. (Fig. 3.2, Fig. 3.3). The bracelets are deco-
с нанасянето на коси, успоредни една на друга rated along the hoop with fields shaped by the fac-
линии. Изключение правят две гривни, но за-
ets and filled with notches and a ‘bird's eye’ orna-
ради начина на дефиниране на краищата, те се
ment. Sometimes they are further emphasised by
причисляват към този вариант на типа. (Обр.
incised lines that frame them. Such bracelets were
3.2, Обр. 3.3). По дължина гривните са украсе-
found in grave № 10 (ПИН 34, ПИН 37), grave
ни с полета, зададени от фасетите, запълнени
28 (ПИН № 198)25, grave № 38 (three bracelets
с насечки и орнамент „птиче око“. Понякога те
with ПИН 816), grave № 40 (ПИН 482)26, in a
допълнително са подчертани посредством вря-
destroyed grave falling into the control space be-
зани линии, които ги рамкират. Такива грив-
tween test pits 78 and 88 (ПИН 366).
ни са открити в гроб № 10 (ПИН 34, ПИН 37),
The second variant differs from the first
mainly in the way the terminals of the bracelets
21 Чангова, Й. / А. Шопова. Археологически проучва-
ния във Велинградския район. с. 209, обр. 33. 24 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от
22 Серафимова, Д. Средновековен некропол при с. Тухо- некрополите …, 311 – 326; П. Гатев. Средновековно
вище, Благоевградско. София, 1981, ДИ „Септември. селище и некропол от XII в. …; Н. Танчева-
23 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 264 – 265, Fig. 298 a–b. Василева. Тракийска надгробна могила при с.
24 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от Пчела, Ямболско. – In: Известия на музеите от
некрополите …, 311 – 326; П. Гатев. Средновеков- Югоизточна България. Т. XVI. Стара Загора, 1993,
но селище и некропол от XII в. …; Н. Танчева-Ва- 37 – 48; Borisov, B. D. Djadovo 1 …
силева. Тракийска надгробна могила при с. Пчела, 25 Its surface is highly worn out but still it bears the main
Ямболско. – В: Известия на музеите от Югоизточна features of the type.
България. Т. XVI. Стара Загора, 1993, 37 – 48; В. Bor- 26 Its surface is highly worn out but still it bears the main
isov. D. Djadovo 1 … features of the type.
122
Обр. 3. Бронзови гривни от некропола в м. Балък дере: 1. 6. гроб № 10, ПИН 37;
2 – 5. гроб № 38, ПИН 816
Fig.3. Bronze bracelets from the cemetery in Balak Dere: 1. 6. grave № 10, ПИН 37;
2 – 5. grave № 38, ПИН 816
123
гроб 28 (ПИН № 198)25, гроб № 38 (три гривни are shaped (Fig. 4). The variant includes faceted
с ПИН 816), гроб № 40 (ПИН 482)26, и в един bronze bracelets with rounded terminals, of a
разрушен гроб, попадащ в контролния профил square or trapezoidal cross-section. The indi-
между кв. 78 и кв. 88 (ПИН 366). vidual fields on the surface of the bracelets are
Вторият вариант се отличава от първия decorated with notches and the ‘bird's eye’ motif,
основно по оформянето на краищата на грив- the latter being predominant and sometimes cover-
ните (Обр. 4). Към него се отнасят фасетира- ing the entire decorative fields. Apart from being
ни бронзови гривни със заоблени краища, separated by facets, the fields are also further de-
с квадратно или трапецовидно сечение. fined by incised lines that frame them. The variant
Отделните полета по повърхността на грив- is evidenced in grave № 10 (ПИН 35, ПИН 36),
ните са украсени с насечки и елемент „птиче grave № 13 (ПИН 56, ПИН 57, ПИН 58), grave
око“, като последният има превес и понякога № 30 (ПИН 269), as well as in a destroyed grave
покрива цялата площ на декоративните по- in the control interval between test pits 78 and 88
лета. Освен разделени с фасети, полетата са (ПИН 365).
дефинирани и чрез врязани линии, които ги The third variant is faceted bracelets of a
рамкират. Вариантът е представен в гроб № 10 round cross-section. They are decorated with the
(ПИН 35, ПИН 36), гроб № 13 (ПИН 56, ПИН ‘bird's eye’ motif (Fig. 5). A different cross-section
57, ПИН 58), гроб № 30 (ПИН 269), както и в
of the terminals of the bracelets is sometimes ob-
един разрушен гроб, попадащ в контролния
served. Such bracelets were found in grave № 10
профил между кв. 78 и кв. 88 (ПИН 365).
(ПИН 33) and grave № 38 (ПИН 816).
Третият вариант представлява фасети-
The first two variants find parallels in the
рани гривни с кръгло сечение. Украсени са
cemetery of Koprivlen27, Simeonovgrad28,
с мотива „птиче око“ (Обр. 5). Изключение в
Kovachevo29, in the region of Velingrad (residen-
сечението понякога се забелязва в краищата на
tial quarters of Kamenitsa and Chepinsko)30. They
гривната. Такива гривни са открити в гроб №
can be generally assigned to type II.1 according
10 (ПИН 33) и гроб № 38 (ПИН 816).
Първите два варианта намират паралели в to the typology of V. Grigorov31 and to type I – 4a
некрополите от Копривлен27, Симеоновград28, according to that of P. Gatev32. Combining them
Ковачево29, от района на Велинград (кв. with other materials from the cemetery to the south
Каменица и кв. Чепинско)30. Те могат да бъдат of the Stara Planina Mountains, where these brace-
отнесени най-общо към тип II.1 по типология- lets are more widespread, attributes them to the
та на В. Григоров 31 и към тип I – 4а.32 по типо- end of the 10th – 12th century. Probably these are
the chronological boundaries of the third variant
as well, which is less distributed. They belong to
25 Има много силно изтрита повърхност, но притежава
основните характеристики на типа.
type I – 4 d in the typology of P. Gatev, who points
26 Има много силно изтрита повърхност, но притежава
основните характеристики на типа.
27 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен 27 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен
и средновековен некропол край с. Копривлен. – В: и средновековен некропол край с. Копривлен. –
Копривлен, том I, Спасителни археологически про- In: Копривлен, том I, Спасителни археологически
учвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г.. проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 –
София, 2002, 425, фиг. 230.1, 230.3. 1999 г.. София, 2002, 425, фиг. 230.1, 230.3.
28 Капелкова, Кр. Накити от средновековния некро- 28 Капелкова, Кр. Накити от средновековния некропол
пол край Симеоновград (предварително съобще- край Симеоновград (предварително съобщение) –
ние) – В: Археология, 1989, 1, 48 – 56, обр. 3 в, г. In: Археология, 1989, 1, 48 – 56, обр. 3 в, г
29 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от 29 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от
XII в. …, 144, обр. 58, 145, обр. 145. XII в. …, 144, обр. 58, 145, обр. 145.
30 Чангова, Й. / А. Шопова. Археологически проучва- 30 Чангова, Й. / А. Шопова. Археологически проучва-
ния във Велинградския район. …, 204, обр. 32. ния във Велинградския район. …, 204, обр. 32.
32 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 32 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …,
38 – 41. 38 – 41.
124
Обр. 4. Бронзови гривни от некропола в м. Балък дере: 1. гроб № 10, ПИН 35; 2. гроб № 13 ПИН 56;
3. гроб № 13, ПИН 57; 4. гроб № 30, ПИН 269; 5. разрушен гроб, попадащ в контролния профил между
кв. 78 и кв. 88, ПИН 365
Fig.4. Bronze bracelets from the cemetery in Balak Dere: 1. grave № 10, ПИН 35; 2. grave № 13 ПИН 56;
3. grave № 13, ПИН 57; 4. grave № 30, ПИН 269; 5. destroyed grave in the control space between test pits 78
and 88, ПИН 365
125
Обр. 5. Бронзови гривни от некропола в м. Балък дере: 1. гроб № 38, ПИН 816; 2. гроб № 10, ПИН 33
Fig. 5. Bronze bracelets from the cemetery in Balak Dere: 1. grave № 38, ПИН 816; 2. grave № 10, ПИН 33
логията на П. Гатев. Разпространениeто им в at their presence in Nevestino and Ovcharovo33.

некрополите на юг от Стара планина ги отнася In his opinion this variant, as well as the first two,
към периода кр. на X – XII в. Вероятно това са date back to the 10th – 14th centuries. An exemplar
хронологическите граници и на третия вари- from grave № 55 in the cemetery near Koprivlen
ант, който е по-слабо разпространен. Отнасят can be added to the information he provided34.
се към тип I – 4 г от типологията на П. Гатев, Two other bracelets were found, which are
който посочва наличието им в Невестино и very close to the third variant, in the way the fields
Овчарово.33 За този, както и за първите два are designed and the decoration applied in them;
варианта, той предлага хронологическа рам- they, however, are square in cross-section. Their
ка обхващащата периода от X до XIV в. Към surface is severely damaged (grave № 22, ПИН
неговото сведение може да се добави и един 230; grave № 37, ПИН 467).
екземпляр от гроб № 55 на некропола при The second type of metal bracelets from the
Копривлен.34 cemetery at Balak Dere is represented by two
От некропола в м. Бакък дере са познати bracelets of a round cross-section with thinned
и две гривни, които по начина на оформяне на and expanded terminals, decorated with a single
полетата и по нанесената в тях украса са много ‘bird's eye’ element (Fig. 6.1). They were found
близки до последния, трети вариант, но имат in grave № 36 (ПИН 350) and grave № 40 (ПИН
квадратно сечение (гроб № 22, ПИН 230; гроб
№ 37, ПИН 467).
33 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 40. 33 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 40.
34 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен и 34 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен и
средновековен некропол …, 425, фиг. 232.1. средновековен некропол …, 425, фиг. 232.1.
126
Обр. 6. Бронзови гривни от некропола в м. Балък дере: 1. гроб № 36, ПИН 350; 2. гроб № 28, ПИН 199;
3. разрушен гроб, попадащ в контролния профил между кв. 78 и кв. 88, ПИН 367
Fig. 6. Bronze bracelets from the cemetery in Balak Dere: 1. grave № 36, ПИН 350; 2. grave № 28, ПИН 199; 3.
destroyed grave in the control space between test pits 78 and 88, ПИН 367
Вторият тип метални гривни от некропо- 483). Such bracelets are known from Iskritsa35,
ла при Балък дере представлява две гривни Koprivlen36, from grave 109 in Odartsi37. On the
с кръгло сечение и изтънени и разширява- territory of modern Bulgaria, this type was wide-
щи се краища, украсени с по един елемент spread from the end of the 10th to the 12th centu-
„птиче око“ (Обр. 6.1). Те са открити в гроб № ries38. A similar bracelet was found in a tomb in
36 (ПИН 350) и гроб № 40 (ПИН 483). Такива the narthex of the Basilica of St. Achilles, at the
гривни са познати от Искрица35, Копривлен36, 35 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище,
крепост и некропол край село Искрица, Гълъбовско,
35 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище, през 1989 – 1994 г. (Предварително съобщение) – In:
крепост и некропол край село Искрица, Гълъбов- Марица Изток. Т. III. Раднево 1995: 284, обр. 25 б, в.
ско, през 1989 – 1994 година (Предварително съоб- 36 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен и
щение) – В: Марица Изток. Т. III. Раднево 1995: 284, средновековен некропол …, 425, фиг. 232.2.
обр. 25 б, в. 37 Дончева-Петкова, Л. Одърци. Некрополи от XI в..
36 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен и Т. II. София, 2005: 327: Табло LXXVII: 21
средновековен некропол …, 425, фиг. 232.2. 38 Григоров, В. Метални накити …, 69.
127
Одърци, от гроб 10937. На територията на съ- Small Prespa Lake, dated to the 12th century39.
временна България, този тип е разпространен The bracelets of similar forms found on the terri-
от края на X до XII в.38 Подобна гривна е от- tory of modern Northern Macedonia are attributed
крита и на територията на Северна Гърция to the 10th – 13th century40.
от гроб в нартекса на базиликата Св. Ахил, Two bracelets with expanding terminals were
при Малкото Преспанско езеро, датиран към found in the cemetery in the Balak Dere site. The
XII в.39. От съвременна Северна Македония first originates from grave № 28; it has a round
са познати подобни форми, които имат по- cross-section and thinning, widening terminals
широка граница обхващаща времето между (Fig. 6.2, ПИН 199). The surface of the terminals
X – XIII в.40 is poorly preserved and their decoration cannot be
В некропола е познат и друг вариант на restored. This variant is well represented in the ne-
гривните с разширяващи се краища, при който cropolises in Macedonia, where it was widespread
те са по-ясно дефинирани. Представен е от два from mid – 10th to the 13th and even in the 14th
екземпляра. Първият принадлежи на гроб № century41.
28 и има кръгло сечение и изтънени, разширя- The second bracelet of this type was found in
ващи се краища (Обр. 6.2, ПИН 199). Върху тях a destroyed grave that occurred in the control in-
е поставена украса, която не може да се въз- terval between test pits 78 and 88 (Fig. 6.3, ПИН
станови. Този вариант е добре представен от
367). It is rectangular in cross-section with slightly
некрополите в Македония, където е разпрос-
thinned terminals of approximately round shape.
транен от ср. на X до XIII и дори XIV в.41
The bracelet is decorated along the hoop with
Втората гривна с по-ясно дефинирани
notches forming compositional fields in which the
краища е открита в разрушен гроб, попадащ в
‘bird's eye’ element is featured. The terminals of
контролния профил между кв. 78 и кв. 88 (Обр.
the bracelet are decorated with edging of stamped
6.3, ПИН 367). Тя има правоъгълно сечение,
circlets; passing in the centre of the terminal, the
краищата са леко изтънени и имат приблизи-
edging thus forms a crosslet. The closest in shape
телно кръгла форма. Гривната е украсена по
дължина с насечки, образуващи композицион- to the second bracelet, but different in decoration,
ни полета, в които е поставен елемент „птиче is the one found in the medieval cemetery near
око“. Краищата са украсени с кант от щампо- Simeonovgrad42, used for burials in the 10th cen-
вани кръгове, който преминава в централната tury, probably until the beginning of the 12th cen-
им и образува кръстче. Най-близка по фор- tury. The data show that in Bulgaria, the bracelets
ма на втората гривна, но с различна украса with expanding terminals were spread from the
е открита в средновековния некропол край middle of the 10th to the 13th century43.
Симеоновград, използван през X в. вероятно Finally, a bracelet will be considered that has
до началото на XII в.42 Данните показват, че на a heavily erased surface, which makes it difficult
територията на България, гривните с разширя- to determine its type. It is made by casting, with
slightly thinned and rounded terminals. The deco-
37
ration that was once on its surface is now difficult
Дончева-Петкова, Л. Одърци. Некрополи от XI в..
Т. II. София, 2005: 327: Табло LXXVII: 21.
38 Григоров, В. Метални накити …, 69. 39 Bosselmann-Ruickbie, A. Byzantinischer Schmuck
39 Bosselmann-Ruickbie, A. Byzantinischer Schmuck des 9. bis frühen 13. Jahrhunderts. Untersuchungen zum
des 9. bis frühen 13. Jahrhunderts. Untersuchungen metallenen dekorativen Körperschmuck der mittelbyz-
zum metallenen dekorativen Körperschmuck der antinischen Zeit anhand datierter Funde aus Bulgarien
mittelbyzantinischen Zeit anhand datierter Funde aus und Griechenland, Wiesbaden , 2011, 262, Kat. Nr. 95
Bulgarien und Griechenland, Wiesbaden , 2011, 262, 40 Манева, Е. Средновековен накит …, Т56, 61/15,
Kat. Nr. 95. 67/11.
40 Манева, Е. Средновековен накит …, Т56, 61/15, 41 Манева, Е. Средновековен накит …, 73, Т.54.
67/11. 42 Капелкова, Кр. Накити от средновековния некропол
41 Манева, Е. Средновековен накит …, 73, Т.54. край Симеоновград …, 53, обр. 7 а.
42 Капелкова, Кр. Накити от средновековния некро- 43 Григоров, В. Метални накити …, 70 – 71; Гатев, П.
пол край Симеоновград …, 53, обр. 7 а. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 38 – 41
128
ващи се краища са разпространени от средата to trace. The bracelet was found in grave № 28
на X – XIII в.43 (ПИН 197).
На последно място ще бъде разгледана Textile was preserved on some of the bronze
една гривна със силно изтрита повърхност, bracelets from the cemetery. In the cases where
което затруднява нейното определяне. Тя е из- the textile occupies a small area and the shape and
работена чрез отливане, с леко скосени и зао- decoration can be clearly seen on the bracelet, the
блени краища. По повърхността ѝ е имало ук- latter is viewed in the appropriate type to which it
раса, която трудно може да бъде възстановена. belongs. However, there are also bracelets that are
Открита е в гроб № 28 (ПИН 197). almost completely covered with textile and their
Върху част от бронзовите гривни в некро- interpretation is more difficult. They were found
пола е запазен текстил. При някои от накитите, in grave № 22 (ПИН 229, ПИН 231), grave № 36
той покрива почти цялата им повърхност, кое- (ПИН 351), grave № 28 (ПИН 197), grave № 30
то затруднява тяхното определяне. Подобни са (ПИН 270).
открити са в гроб № 22 (ПИН 229, ПИН 231),
гроб № 36 (ПИН 351), гроб № 28 (ПИН 197),
Glass bracelets
гроб № 30 (ПИН 270).
The glass bracelets are largely blue in col-
our, with a lighter shade than that of the blue-
Стъклени гривни
black glass bracelets, typical of the sites in today’s
Преобладаващата част от стъклените
Southern Bulgaria. The colour is rich, but not so
гривни са сини. Нюансът е наситен, но по-све-
dark and the glass is slightly transparent.
тъл от синьо-черните образци, характерни за
Two types of glass bracelets from the cem-
обектите в съвременна Южна България.
etery in the Balak Dere site can be conditionally
Стъклените гривни от некропола в м.
distinguished.
Балък дере могат условно да се разделят на два
The first type comprises blue glass bracelets,
типа.
round to oval in cross-section and quadrangular at
Първият представлява стъклени грив-
the point where the two ends of the glass rode ad-
ни със син цвят. Сечението им е кръгло до
овално, а при мястото на прилепване на here (Fig. 7.1 – 5). They were found in grave №
двата края на стъклената пръчка – четири- 13 (ПИН 47; ПИН 49; ПИН 50, ПИН 61), grave
ъгълно (Обр. 7.1 – 5). Откриват се в гроб № 13 № 30 (ПИН 268 – 3 pcs.), grave № 37 from the
(ПИН 47; ПИН 49; ПИН 50, ПИН 61), гроб № 2013 excavations (ПИН 466), grave № 38 from
30 (ПИН 268 – 3 бр.), гроб № 37 от разкопки- the excavations in 2019 (ПИН 815 – 5 pieces), the
те 2013 г. (ПИН 466), гроб № 38 от разкопките destroyed grave in the control space between test
2019 г. (ПИН 815 – 5 бр.), разрушен гроб, попа- pits 78 and 88 (ПИН 364 – 2 pcs.). Sometimes a
дащ в контролния профил между кв. 78 и кв. groove is observed along the hoop of the brace-
88 (ПИН 364 – 2 бр.). Понякога по повърхност- let, which halves it. Such bracelets were found in
та на гривната има жлеб, който я разполовява. grave № 13 (ПИН 47; ПИН 49?; ПИН 50).
Такива гривни са открити в гроб № 13 (ПИН Blue glass bracelets of a round cross-section
47; ПИН 49?; ПИН 50). are widespread in medieval necropolises. They
Сините стъклени гривни с кръгло сече- are dated to the 10th – 14th century44. This most
ние са широко разпространени в средновеков- common type of the glass bracelets is known
ните некрополи. Датирани са от X – XIV в.44 from the necropolises at Pchela45, Karanovo46,
44 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …,
39 – 41, Манева, Е. Средновековен накит …, 75 – 78.
45 Танчева-Василева, Н. Тракийска надгробна могила
43 Григоров, В. Метални накити …, 70 – 71; П. Гатев, при с. Пчела …, 37 – 48.
Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 38 – 41. 46 Кънчев, М. / Б. Борисов. Средновековен некропол
44 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, при с. Караново, Сливенско. – В: Известия на музеи-
39 – 41, Манева, Е. Средновековен накит …, 75 – 78. те от Югоизточна България. Т. ІV,1981, 59, обр.18.
129
Обр. 7. Стъклени гривни от некропола в м. Балък дере: 1. гроб № 13, ПИН 47; 2. гроб № 13, ПИН 50;
3 – 5. гроб № 30, ПИН 268; 6. гроб № 13, ПИН 45; 7. гроб № 13, ПИН 46; 8. гроб № 13, ПИН 48;
9. гроб № 32, ПИН 259
Обр. 7. Glass bracelets from the cemetery in Balak Dere: 1. grave № 13, ПИН 47; 2. grave № 13, ПИН 50;
3 – 5. grave № 30, ПИН 268; 6. grave № 13, ПИН 45; 7. grave № 13, ПИН 46; 8. grave № 13, ПИН 48;
9. grave № 32, ПИН 259
Откриват се в некрополите при Пчела45, Kovachevo47, Dyadovo48, Polski Gradets49 and

Караново46, Ковачево47, Дядово48, Полски Гра from Plovdiv50.
дец49 и Пловдив50 The second type is painted blue bracelets of
Вторият тип представлява рисувани an oval cross section (Fig.7.6 – 9). Their decora-
tion is applied with yellow or red paste. Only two
45 Танчева-Василева, Н. Тракийска надгробна могила motifs are noted: a wavy line and a spiral. The
при с. Пчела …, 37 – 48. wavy line is applied with yellow (grave № 13:
46 Кънчев, М. / Б. Борисов. Средновековен некропол
при с. Караново, Сливенско. – В: Известия на музеи- ПИН 45, ПИН 46, ПИН 48, ПИН 53, ПИН 54,
те от Югоизточна България. Т. ІV,1981, 59, обр.18.
47 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от 47 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от
XII в. …, Табл. 9, вид 1. XII в. …, Табл. 9, вид 1.
48 Borisov, B. D. Djadovo 1…, 290, fig. 346, a-c. 48 Borisov, B. D. Djadovo 1…, 290, fig. 346, a-c
49 Борисов, Б. Полски градец. Археологически проуч- 49 Борисов, Б. Полски градец. Археологически проуч
вания. Т. I. Велико Търново 2013: Т. XVI. вания. Т. I. Велико Търново 2013: Т. XVI.
50 Танкова, Ж. Средновековни гривни от стъкло и ме- 50 Танкова, Ж. Средновековни гривни от стъкло и
тал от фондовете на Регионален археологически му- метал от фондовете на Регионален археологически
зей-Пловдив – В: Годишник на Регионален археоло- музей-Пловдив – In: Годишник на Регионален архео
гически музей – Пловдив. Т. XI. Пловдив, 2009, 181, логически музей – Пловдив. Т. XI. Пловдив, 2009,
обр. 1. 181, обр. 1
130
сини гривни с овално сечение (Обр. 7.6 – 9). ПИН 55) or red paint (grave № 13: ПИН 5151,
Украсата им е нанасяна с жълта или червена ПИН 52, ПИН 59; ПИН 60, grave 30: ПИН
паста. Забелват се само два мотива: вълнооб- 268 – 1 pcs.). The spiral motif is executed only
разна линия и спирала. Вълнообразната ли- with yellow paint (grave № 32, ПИН 259 – 4 piec-
ния е нанасяна с жълта (гроб № 13: ПИН 45, es; grave № 38 from the 2019 digs, ПИН 815 – 2
ПИН 46, ПИН 48, ПИН 53, ПИН 54, ПИН 55) pieces). The spiral-decorated bracelets are wider;
или червена боя (гроб №13: ПИН 5151, ПИН their cross-section is elliptical, almost rectangular.
52, ПИН 59; ПИН 60, гроб 30: ПИН 268 – 1 Considering the glass bracelets, noticeable
бр.). Мотивът спирала е нанесен само с жълта is the simplicity of their decorative pattern com-
боя (гроб № 32, ПИН 259 – 4 бр.; гроб № 38 от pared to that on the bracelets from Lyubenovo52,
2019 г., ПИН 815 – 2 бр.). Гривните със спирала Simeonovgrad53, Pchela54, sites located in rela-
са по-широки. сечението им е елипсовидно, tive proximity to Balak Dere. There are also dif-
почти правоъгълно. ferences in the preferred colours, both in terms of
По отношение на стъклените гривни, пра- the glass rod and the paint with which the decora-
ви впечатление колко е опростен техният ри- tion is applied. This implies that the glass brace-
сунък в сравнение с гривните от Любеново52, lets from the cemetery in the Balak Dere site were
Симеоновград53, Пчела54, обекти разположе probably made in a workshop different from that
ни в сравнителна близост до Балък дере.
where the bracelets from Simeonovgrad, the vil-
Наблюдават се и разлики в предпочитаните
lages of Pchela and Lyubenovo were made.
цветове, както по отношение на стъклената
Bracelets decorated with wavy lines and spi-
пръчка, така и за боята, с която е нанасяна ук-
rals were found in the medieval cemetery near
расата. Това показва, че вероятно стъклените
the village of Iskritsa55 and in the necropolis near
гривни от некропола в м. Балък дере са израбо-
Dyadovo56, although more complex ornamen-
тени в различно ателие в сравнение с накитите
tal patterns are also known from the latter. Their
от Симеоновград, с. Пчела и с. Любеново.
chronological distribution refers to the middle of
Гривни с декорация от вълнообразни ли-
нии и спирали са открити в средновековни- the 10th and 12th centuries57.
те некрополи при с. Искрица55 и в некропола
при с. Дядово56, макар и от последния да са
познати и по-сложни орнаментални схеми.
Хронологическото им разпространение се от-
нася към ср. на X и XII в.57
51 Рисунъкът е документиран при откриването на грив-
ната, но по настоящем не е запазен. 51 The pattern was documented when the bracelet was dis-
52 Аладжов, Д. Средновековни погребения в Югоиз- covered, but is not currently preserved
точна България. – B: Известия на българските му- 52 Аладжов, Д. Средновековни погребения в Югоиз
зеи. Т. I, 1969. София, 1971, 142, обр.5. точна България. – B: Известия на българските музеи.
53 Капелкова, Кр. Накити от средновековния некро- Т. I, 1969. София, 1971, 142, обр.5.
пол край Симеоновград …, 53, обр. 9 53 Капелкова, Кр. Накити от средновековния некропол
54 Танчева-Василева, Н. Тракийска надгробна могила край Симеоновград …, 53, обр. 9
при с. Пчела … . 54 Танчева-Василева, Н. Тракийска надгробна могила
Накитите от средновековните гробове, вторично вко- при с. Пчела …The adornments from the medieval
пани в надгробната могила при с. Пчела, се съхра- graves, secondarily dug into the burial mound near
няват в ЕАМ – Елхово. В тази връзка изказваме бла- the village of Pchela, are recorded in the collection of
годарност към директора на ЕАМ – Елхово, Христо EAM – Elhovo. We thank the director of EAM – Elho-
Христов за осигурения достъп до материалите. vo, Hristo Hristov for providing access to the materials
55 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното сели- 55 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище,
ще, крепост и некропол край село Искрица …, 287, крепост и некропол край село Искрица …, 287, обр.
обр.28. 28.
56 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 295, fig. 350, b. 56 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 295, fig. 350, b.
57 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 57 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …,
39 – 41; Б. Борисов, Полски градец …, 446. 39 – 41; Борисов, Б. Полски градец …, 446
131
Пръстени Finger-rings
Пръстените са най-слабо засвидетелства- The rings are poorly attested among the jewel-
ните накити в некропола. Представени са от lery found in the cemetery. They are of two types.
два типа. По-масовият е халка израборена от The most common is a hoop of wire of a round
тел с кръгло сечение (Обр. 8.1 – 3). Той се от- cross-section (Fig. 8.1 – 3). It was found in grave
крива в гроб № 10 (ПИН 32 – 2 бр.), гроб № № 10 (ПИН 32 – 2 rings), grave № 13 (ПИН 44),
13 (ПИН 44), гроб № 22 (ПИН 224), гроб № grave № 22 (ПИН 224), grave № 37 (ПИН 423).
37 (ПИН 423). Заради лесната си за изработка Due to their easy to make shape, these rings were
форма, тези пръстени са разпространени в ши- distributed within a wide chronological range58.
рок хронологически диапазон.58 The other type is a ring made by casting
Другият тип представлява пръстен, из- with a hoop expanding to a plate (Fig. 8.4). It
работен чрез отливане, с разширяваща се was found in grave № 39 (ПИН 481). This type
плочка (Обр. 8.4). Открит е в гроб № 39 (ПИН of rings is known from the territory of today's
481). Неговите паралели са познати от терито- Northern Macedonia. Its distribution dates back to
рията на днешна Северна Македония. Тяхното the end of the 10th – 12th century59. Of a similar
разпространение е отнесено към края на dating (10th – 12th century) are the materials from
X – XII в.59 Подобна дата (X – XII в.) показват и Corinth60, but there the type has a late antique
материалите от Коринт60 , но там типът има и
equivalent as well.
късноантичен еквивалент.
Обр. 8. Пръстени от некропола в м. Балък дере: 1. гроб №10, ПИН 32; 2. гроб № 13, ПИН 44;
3. гроб № 22, ПИН 224; 4. гроб № 39, ПИН 481
Fig.8. Finger-rings from the cemetery in Balak Dere: 1. grave №10, ПИН 32; 2. grave № 13, ПИН 44;
3. grave № 22, ПИН 224; 4. grave № 39, ПИН 481
58 Григоров, В. Метални накити …, 47; Г. Шейлева, 58 Григоров, В. Метални накити …, 47; Шейлева, Г.
Разкопки на средновековното селище, крепост и не- Разкопки на средновековното селище, крепост и
кропол край село Искрица …, 251. некропол край село Искрица …, 251.
59 Манева, Е. Средновековен накит …, 88 – 90, Т84 – 91. 59 Манева, Е. Средновековен накит …, 88 – 90, Т84 – 91
60 Davidson, G. Corinth. Results of excavations conducted 60 Davidson, G. Corinth. Results of excavations conduct-
by The American School of Classical Studies at Athens. ed by The American School of Classical Studies at Ath-
Volume XII – The Minor Objects. Princeton, 1952, ens. Volume XII – The Minor Objects. Princeton, 1952,
227 – 248. 227 – 248.
132
Украшения за шия Neck jewellery

Данните от некропола показват два The finds from the cemetery show two types
варианта за украсяването на шията. По- of jewellery for adorning the neck. The most com-
разпространеният е носенето на големи нанизи mon are the large strings of many glass beads, and
от много на брой стъклени мъниста, а вторият, the second, evidenced only in one grave, is a com-
открит само в един гроб, представлява комби- bination of glass beads and additional metal ele-
нация между стъклени мъниста и допълнител- ments (medallion and pendant).
ни метални елементи (медальон и пандантив). Strings of glass beads (Fig. 9) were found
Нанизи от стъклени мъниста (Обр. 9) са in grave № 10 (ПИН 39 – 1653 beads), grave 15
открити в гроб № 10 (ПИН 39 – 1653 бр.), гроб (ПИН 144 – 32 beads), grave № 22 (ПИН 258
15 (ПИН 144 – 32 бр.), гроб № 22 (ПИН 258), beads), grave № 30 (ПИН 271 – 2438 beads),
гроб № 30 (ПИН 271 – 2438 бр.), гроб № 38 от grave № 38 from the 2019 digs (ПИН 818). Most
2019 г. (ПИН 818). По-голямата част от тях вече of them are already in exhibitions, which hampers
са експонирани, което затруднява изготвянето the working up of a comprehensive classification
на обстойна класификация на мънистата. От of the beads. Several types based on the processed
обработените материали могат да бъдат из- material can be distinguished: cylindrical (Fig.
ведeни няколко типа: с цилиндрична форма 10.1), spherical (Fig. 10.2), spherical with a de-
(Обр. 10.1), със сферична форма (Обр. 10.2), fined neck on both sides of the bead (Fig. 10.3),
със сферична форма с дефинирана шийка от two-part beads. 10.4), three-part beads with a
горната и долната страна (Обр. 10.3), двуделни clearly defined connecting part between the in-
Обр. 9. Стъклени мъниста от некропола в м. Балък дере: 1. Наниз, експониран в ИМ – Ивайловград;
2. Мъниста, гроб № 38 от 2019 г., ПИН 818, а; 3. Мъниста, гроб № 38 от 2019 г., ПИН 818, б
Fig. 9. Glass beads from the cemetery in Balak Dere: 1. String, exhibited in the History Museum, Ivaylovgrad; 2.
Beads, grave № 38 found in 2019, ПИН 818, а; 3. Beads, grave № 38 found in 2019, ПИН 818, б
133
Обр. 10. Стъклени мъниста от некропола в м. Балък дере

Fig. 10. Glass beads from the cemetery in Balak Dere
мъниста (Обр. 10.4), триделни мъниста с ясно dividual sections (Fig. 10.5). The beads are blue,
дефинирана свързваща част между отделните green, red and white. Strings of numerous beads
дялове (Обр. 10.5). Изработени са от стъкло със were found in the necropolises of Mishevsko61,
син, зелен, червен и бял цвят. Нанизи от мно- Dyadovo62, Kovachevo63 and Iskritsa64.
жество мъниста са откривани в некрополите The combination of metal and glass beads is
Мишевско61, Дядово62, Ковачево63, Искрица64 . evidenced in grave № 15. A lead round medallion
Комбинацията между метални и стъкле- with an inscribed cross (Fig. 11.1, ПИН 145), a
ни мъниста е представена в гроб № 15. В него bronze pendant (Fig. 11.2, ПИН 146) and 32 glass
са открити оловен кръгъл медальон с вписан spherical and cylindrical beads in blue and green,
кръст (Обр. 11.1, ПИН 145), бронзова висулка one of them with the so-called silvery coating also
(пандантив) (Обр. 11.2, ПИН 146) и 32 стъклени come from the same grave. Among the strings
сферични и цилиндрични мъниста със син и there is a larger bead. By its shape the lead me-
зелен цвят, но едно от тях е с така нареченото dallion generally belongs to the openwork medal-
сребристо покритие. Сред наниза се отличава lions. They were common in the 10th century, but
едно по-голямо мънисто. Оловният медальон there is evidence of examples dating to the 9th
по формата си се отнася най-общо към ажур- century65. The poor state of the medallion does not
ните медальони. Те са разпространени в X в., permit its more correct identification. The bronze
но има данни за образци датирани в IX в.65 pendant is made of a metal plaque on which a con-
Неговото лошо състояние пречи той да бъде vex umbo, edged with a thin bronze wire is set. A
по-прецизно определен. Бронзовият пандантив tiny tube for hanging is attached horizontally to the
е изработен от кръгла метална пластина, върху top side of the plaque. This type of pendants is dat-
която е поставено изпъкнало умбо, обкантено ed by P. Gatev to the 10th – 11th century66. Such
с тънъка бронзова тел. В горната си част има
прикрепена хоризонтално тръбичка за наниз- 61 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от
некрополите …, 301, обр. 187. 11; 303, обр. 189.15;
61 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от 305, обр. 190.6.
некрополите …, 301, обр. 187. 11; 303, обр. 189.15; 62 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 265 – 272.
305, обр. 190.6. 63 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от
62 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 265 – 272. XII в. …, 140 – 143.
63 Гатев, П. Средновековно селище и некропол от 64 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище,
XII в. …, 140 – 143. крепост и некропол край село Искрица …, 251
64 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище, 65 Дончева, С. Медальони от Средновековна България.
крепост и некропол край село Искрица …, 251. Фабер, 2007,18 – 22.
65 Дончева, С. Медальони от Средновековна Бълга- 66 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …,
рия. Фабер, 2007, 18 – 22. 30 – 46.
134
Обр. 11. Накити от некропола в м. Балък дере: 1. медальон, гроб № 15, ПИН 145;
2. пандантив, гроб № 15, ПИН 146
Fig. 11. Jewellery from the cemetery in Balak Dere: 1. medallion, grave № 15, ПИН 145;
2. pendant, grave № 15, ПИН 146
ване. Този тип пандантиви е датиран от П. finds are known from the Ablanitsa-Tuhovishte
Гатев в X – XI в.66 Такива са познати от групата group of necropolises. They are also found in
некрополи „Абланица-Туховище“. Срещат се the cemetery Ablanitsa – 1, grave № 23, grave №
в некропола Абланица – 1, гроб № 23, гроб № 7467; Mishevsko, grave 12, grave № 2768, also in
7467; Мишевско, гроб 12, гроб № 2768, също и в the Krastevi necropolis69. The pendants found in
некропола Кръстеви69. Откритите в Абланица Ablanitsa do not contradict the 10th century dat-
висулки не противоречат на датата от края на ing, which is supposed to be the starting date of
X в., когато се предполага, че е началото на the cemetery in Balak Dere. The grave goods
функциониране на некропола в м. Балък дере. found together with the pendants in grave № 12
Съпътстващият инвентар на висулките от гроб and grave № 27 of the cemetery near the village of
№ 12 и гроб № 27 на некропола при с. Нановица Nanovitsa show that they also had an earlier period
показва, че този тип накит има и по-ранен пе- of distribution, namely in the 9th century.
риод на разпространение в IX в. Although it does not belong to the category
Въпреки, че не се отнася към категорията of jewellery, the presence of a cross in grave № 17
на накитите, трябва да се отбележи и наличи- (ПИН 123) should be noted; it does not contradict
ето на кръст в гроб № 17 (ПИН 123), който не the dating based on the other materials.
противоречи на датата на останалите мате In terms of clothing, the data provided by the
риали.
cemetery are scarce. The only information about
По отношение на облеклото, данните
an ornament related to the garment comes from
които предоставя некрополът са оскъдни.
grave № 26 (ПИН 189). In it, on the pelvis, a clam
Единствената информация за украшение,
shell was found, pierced in the upper part. Because
свързано с дрехата идва от гроб № 26 (ПИН
of its position, it can be assumed that the shell was
189). В него, върху таза е открита мида, проби-
strung on a strap or a cord that girdled the garment.
66 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, The cemetery was partially destroyed by
30 – 46.
67 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от 67 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от
некрополите …, 277: обр. 172. 4; 291:обр. 181.7 а-и. некрополите …, 277: обр. 172. 4; 291:обр. 181.7 а-и
68 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от 68 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от
некрополите …, 301: обр. 187. 8; 303: обр. 189.10. некрополите …, 301: обр. 187. 8; 303: обр. 189.10.
69 Манева, Е. Средновековната некропола „Крстеви“ – 69 Манева, Е. Средновековната некропола „Крстеви“ –
В: Macedoniae acta archaeologica, 14, UDK 202/90, In: Macedoniae acta archaeologica, 14, UDK 202/90,
1996, 197, сл.13. 1996, 197, сл.13.
135
та в горната си част. Заради позицията ѝ, може dwellings dating back to the 13th century. Their
да се допусне, че тя е нанизана върху ремък emergence is the terminus ante quem for the aban-
или връвчица, която е пристягала дрехата. donment of the cemetery.
Некрополът е частично разрушен от жи- A bronze vessel containing six pre-reform
лища, датирани в XIII в. Тяхното възникване Thessalonian histamena nomismata of Emperor
се явява terminus ante quem за изоставянето на Alexius I Komnenos (1081 – 1118) was discovered
некропола. in the layers above the graves. Their disposal dates
В пластовете над гробовете е открит back to 1082 – 108570, and their stratigraphic posi-
бронзов съд, съдържащ шест дореформени tion imply that this happened after the cemetery
солунски номизми хистаменон на император ceased to function. The analysis of the discovered
Алексий I Комнин (1081 – 1118). Тяхното депо- ornaments and the stratigraphy of the site attrib-
ниране се отнася към 1082 – 1085 г.70, а стра- utes the use of the cemetery to the 10th – the sec-
тиграфската им позиция показва, че това се ond half of the 11th century.
е случило след като некрополът престава да Indirect confirmation of this dating is afforded
функционира. Анализът на откритите накити by the data yielded by the ceramic and numismatic
и стратиграфията на обекта, отнасят използ- material found beyond the cemetery dated to the
ването на некропола към втора половина на second half of the 11th century. Then life in this
X – втората половина на XI в.
place probably was interrupted to be resumed in
Като косвено потвърждение на тази да-
the early 13th century, when the southern part of
тировка свидетелстват и данните от керамич-
the cemetery was destroyed by the dwellings built
ния и нумизматичния материал открит извън
up there. Nearly 45% of the coins found during the
границите на некропола, отнесен към втората
archaeological digs at the fortress also date back to
половина на XI в. След това животът на това
the first half of the 13th century.
място вероятно прекъсва, за да се възобнови
As the research on the cemetery continues, the
в началото на XIII в., когато южната част на
proposed dating is subject to a further precision.
некропола е разрушена от изградените там
жилища. Близо 45% от монетите, открити при Jewellery with an unclear context was also
проучването на крепостта, също се отнасят found in the Balak Dere site. They could have
към периода на първата половина на XIII в. originated from the graves destroyed at the begin-
Тъй като проучванията на некропола про- ning of the 13th century or belonged to the settle-
дължават, предложената датировка подлежи ment that emerged at that time. Due to the lack of
на прецизиране. stratigraphic data, these finds will be considered
В м. Балък дере са открити и накити с не- and dated on the basis of parallels.
изяснен контекст. Те биха могли да принадле- The earrings are represented by two hoops
жат на разрушените гробове или да отнасят (Fig. 12.1, ПИН 368, Fig. 12.2, ПИН 782), the
към по-късното обитаване. Поради липсата на second of which is probably of the naushnitsi
стратиграфски данни, те ще бъдат разгледани type, similar to those from the cemetery. A single
и датирани на основание на паралели. earring was also found, the hoop of which has a
Обеците са представени от две халки loop at one end (Fig. 12.3, ПИН 284). This type is
(Обр. 12.1, ПИН 368, Обр. 12.2, ПИН 782), вто- most spread in the period from the 9th to the 12th
рата от които вероятно наушник, подобни на
тези от некропола. Открита е и обеца-халка,
70 Пенчев, Вл. Колективна находка с дореформ- 70 Пенчев, Вл. Колективна находка с дореформ-
ни солунски номизми хистаменон на император ни солунски номизми хистаменон на император
Алексий I Комнин, открита при археологически Алексий I Комнин, открита при археологически
разкопки на средновековната крепост „Балък дере“ разкопки на средновековната крепост „Балък дере“
край Ивайловград. – В: Юбилеен сборник Божидар край Ивайловград. – In: Юбилеен сборник Божидар
Димитров. Известия на националния исторически Димитров. Известия на националния исторически
музей, XXVIII, София, 2016, 279 – 282. музей, XXVIII, София, 2016, 279 – 282.
136
Обр. 12. Накити, открити при разкопките на крепостта, обеци: 1. ПИН 368; ПИН 782; 3. ПИН 284;
4. ПИН485; 5.ПИН 781. 6. ПИН 186; 7. ПИН 469
Fig. 12. Jewellery yielded by the excavations at the fortress, earrings: 1. ПИН 368; ПИН 782; 3. ПИН 284;
4. ПИН485; 5.ПИН 781. 6. ПИН 186; 7. ПИН 469
завършваща в единия си край с петлица (Обр. centuries71. Part of the hoop of an earring with a
12.3, ПИН 284). Този тип е разпространен най- ball of two soldered hemispheres fastened to the
общо в периода IX – XII в.71 Извън некропола hoop with a coiled wire was found outside of the
е открита част от кръжилото на обеца, върху cemetery (Fig. 12.4, ПИН 485). A silver earring
което е поставено топче от споени полусфери, (Fig. 12.5, ПИН 781) should be added to the ear-
фиксирано с намотка (Обр. 12.4, ПИН 485). Към rings with a ball of soldered hemispheres. It has
този тип би следвало да се отнесе една сребър- the shape of a hoop of a round cross-section, on
на обеца (Обр. 12.5, ПИН 781). Тя има форма which fragments of the already missing balls prob-
на халка с кръгло сечение, върху която са за- ably two in number are preserved. They were fixed
пазени фрагменти от вече липсващи топчета, with coils imitating filigree.
вероятно две на брой. Те са били фиксирани с Impressive are two fragments of earrings that
намотки, имитиращи филигран. do not occur in the cemetery. One is part of an ear-
Впечатление правят два фрагмента на обе- ring with a profiled pendant composed of beads72
ци, които не са познати от некропола. Единият (Fig. 12.6, ПИН 186). Because the fragment is
представлява част от обеца с профилирана ви- small, it cannot be determined more precisely. To
сулка от топчета72 (Обр. 12.6, ПИН 186). Тъй the south of Stara Planina the type of cast earrings
като фрагментът е малък, не може да бъде with a profiled pendant is represented by an ear-
по-точно определен. На юг от Стара планина
ring from the cemetery of Ablanitsa – 1, grave №
типът на летите обеци с профилирана висул-
6173, a pair from Koprivlen, grave № 17274, a pair
ка е представен от: една обеца от некропола на
from Lyubenovo75, two pendants of earrings from
Абланица – 1, гроб № 6173, чифт от Копривлен,
the cemetery near the village of Zlati Voivoda,
гроб № 17274 чифт от Любеново75, две висулки
71 Манева, Е. Средновековен накит …, 43, T.13,
71 Манева, Е. Средновековен накит …, 43, T.13, 45/1, 45/1, 95/20; Bosselmann-Ruickbie, A. Byzantinis-
95/20; А. Bosselmann-Ruickbie, Byzantinischer cher Schmuck des 9. bis frühen 13. Jahrhunderts. …,
Schmuck des 9. bis frühen 13. Jahrhunderts. …, 220 – 221, kat. Nr. 4, 5, 6, 7.
220 – 221, kat. Nr. 4, 5, 6, 7. 72 Манева, Е. Средновековен накит …, 51; Миланова,
72 Манева, Е. Средновековен накит …, 51; О. Мила- О. Гроздовидни обеци и техният ареал на разпрос-
нова, Гроздовидни обеци и техният ареал на раз- транение в българските земи през IX – XI в. – In: Го-
пространение в българските земи през IX – XI в. – В: дишник на Националния археологически музей IX,
Годишник на Националния археологически музей 1993, 127 – 128, първа група, В; таб. III); Григоров,
IX, 1993, 127 – 128, първа група, В; таб. III); В. Гри- В. Метални накити …, 24 – 25.
горов, Метални накити …, 24 – 25; 73 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от
73 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от некрополите …, 227, 288: обр. 179.2.
некрополите …, 227, 288: обр. 179.2. 74 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен и
74 Кацарова, В. / В. Хаджиангелов. Късноантичен и средновековен некропол …, 228, 423: фиг. 227.12.
средновековен некропол …, 228, 423: фиг. 227.12. 75 Аладжов, Д. Средновековни погребения в Югоиз
75 Аладжов, Д. Средновековни погребения в Югоиз- точна България …, 138 – 139, обр. 3г; Аладжов, Д.
точна България …, 138 – 139, обр. 3г; Д. Аладжов. Материалната култура на Югоизточна България през
137
на обеци от некропола при с. Злати войвода, Sliven Province76. The listed ornaments are gener-
област Сливен76. Изброените накити са дати- ally dated to the 9th – 11th century.
рани най-общо в IX – XI в. The second fragment is a pendant of an ear-
Вторият фрагмент представлява висулка ring made of trapezoidal sheet metal, serrated at
за обеца, изработена от ламарина с трапецо- its lower end. Decoration is applied on its surface
видна форма, назъбена в долния си край. По (Fig. 12.7, ПИН 469). Such pendants are typical
повърхността ѝ е нанесена украса от малки and are often hung with chains on the earrings
ямички подредени във вертикални успоредни with three coils. They date from the 7th to the 9th
редове (обр. 12.7, ПИН 469). Такива висулки са century77. They are evidenced by finds from the
характерни и често са поставяни, закачени към cemeteries in the Rhodopes, where the Balak Dere
верижки за обеците с три навивки. Те се да- site is located.
тират VII – IX в. 77 Разпространени са в некро- During the excavations at the fortress, several
полите в Родопите, където се намира и Балък fragments of bracelets were found. Some of them
дере. occur also in the cemetery. These are, for example,
По време на разкопките в крепостта, са от- a fragment of a faceted bracelet with tapering ter-
крити и няколко фрагмента от гривни. Някои minals (ПИН 221), a fragment of a faceted brace-
от типовете са представени и в некропола. let with rounded terminals (Fig. 13.1, ПИН 312),
Такива са например: фрагмент от фасетира-
a fragment of a bracelet of a round cross-section
на гривна със скосени краища с триъгълно
and thinned and expanding terminals either deco-
сечение (ПИН 221), фрагмент от фасетирана
rated with a ‘bird's eye’ motif (ПИН 619), a frag-
гривна със заоблени краища (Обр. 13.1, ПИН
ment with expanding terminals (Fig. 13.2, ПИН
312), фрагмент от гривна с кръгло сечение и
625). Also found were two misshapen bracelets.
изтънени и разширени краища, украсени с по
The first is a strip bangle decorated with a bird's
един елемент „птиче око“ (ПИН 619), фрагмент
eye ornament (Fig. 13.3, ПИН 411). The second
с разширяващи се краища (Обр. 13.2, ПИН
bracelet is cast, of a rectangular cross-section and
625). Открити са и две деформирани гривни.
Първата е лентовидна гривна, украсена с орна- tapering terminals. It is decorated with stamped
мент „птиче око“ (Обр. 13.3, ПИН 411). Втората circlets (Fig. 13.4, ПИН 187). Considering the
гривна е лята, с правоъгълно сечение и скосе- shape of the bracelets, their chronology is assumed
ни караща. Украсена е с щамповани кръгчета to coincide with that of the bracelets found in the
(Обр. 13.4, ПИН 187). Заради формата им би cemetery.
следвало хронологията им да съвпада с тази на The excavations at the fortress yielded some
гривните, открити в некропола. types of bracelets that are not represented in the
От разкопките на крепостта са познати и cemetery. Among them is a fragment of a bracelet
някои типове, които не са представени в некро- made of two folded and twisted wires ending in a
пола. Сред тях е фрагмент от гривна, изработе- loop (Fig. 13.5, ПИН 476). This type is very typi-
cal of the cemeteries from the 11th – 12th-century
Материалната култура на Югоизточна България през
IX – Х в. – В: Славяните и средиземноморския свят IX – Х в. – In: Славяните и средиземноморския свят
VI – ХI в., 1979, 151, обр.18 б. VI – ХI в., 1979, 151, обр.18 б.
76 Радева, М. Средновековни накити от Сливенско. – 76 Радева, М. Средновековни накити от Сливенско. –
В: Известия на музеите от Югоизточна България, В: Известия на музеите от Югоизточна България,
XX, 2003, 31 – 32; 40, таб. I.11. XX, 2003, 31 – 32; 40, таб. I.11.
77 Angelova, St. / R. Koleva. Zur Chronologie frühmi 77 Angelova, St. / R. Koleva. Zur Chronologie frühmitte-
ttelalterlicher Nekropolen in Südbulgarien. – In: Wen- lalterlicher Nekropolen in Südbulgarien. – In: Wendel,
del, M. (Hrsg.), Karasura. Untersuchungen zur Ge- M. (Hrsg.), Karasura. Untersuchungen zur Geschichte
schichte und Kultur des alten Thrakien I. 15 Jahre Aus- und Kultur des alten Thrakien I. 15 Jahre Ausgrabungen
grabungen in Karasura. Internationales Symposium Čir- in Karasura. Internationales Symposium Čirpan/Bulga-
pan/Bulgarien 1996. Schriften des Zentrums für Archäo- rien 1996. Schriften des Zentrums für Archäologie und
logie und Kulturgeschichte des Schwarzmeerraumes 1. Kulturgeschichte des Schwarzmeerraumes 1. Weißbach,
Weißbach, 2001, 265 2001, 265.
138
Обр. 13. Накити, открити при разкопките на крепостта, гривни: 1. ПИН 312, 2. ПИН 625; 3. ПИН 411,
4. ПИН 187. 5. ПИН 476; 6. ПИН 642; 7. ПИН 679; 8. ПИН 806; 9. ПИН 273
Fig. 13. Jewellery yielded by the excavations at the fortress, bracelets: 1. ПИН 312, 2. ПИН 625; 3. ПИН 411,
4. ПИН 187. 5. ПИН 476; 6. ПИН 642; 7. ПИН 679; 8. ПИН 806; 9. ПИН 273
139
на от две прегънати и усукани тела, завърш- time period; it however has a slightly wider distri-
ващи с петлица (Обр. 13.5, ПИН 476). Този тип bution (end of 10th – 14th c.)78.
е много характерен за некрополите от XI – XII Impressive is also a fragment of a bracelet of
в, но тяхното разпространение обхваща по-дъ- a rectangular cross-section and slightly thinned
лъг период: от края на X в. до XIV в.78 and expanding terminals. The terminal preserved
Впечатление прави също един фрагмент от is decorated with two parallel rows each of four
гривна с правоъгълно сечение и леко изтънени ‘bird's eye’ elements (Fig. 13.6, ПИН 642). A frag-
и разширени краища. Запазеният край е укра- ment of a bracelet made of thin bronze sheet metal
сен с два успоредни реда от по четири елемен- decorated with stamped circlets was also found
та „птиче око“ (Обр. 13.6, ПИН 642). Открит е и (Fig. 13.7, ПИН 679). The fragment is very small
фрагмент от гривна, изработена от тънка брон- in size, which prevents its more accurate dating.
зова ламарина, украсена с щамповани кръгове Its shape and decoration do not contradict the date
(Обр. 13.7, ПИН 679). Той има много малки раз- of the other materials. A bracelet belonging to the
мери, което пречи на по-прецизната му дати- simplest variant of the metal bracelets (Fig. 13.8,
ровка. Формата му и украсата не противоречат ПИН 806) was recovered during the excavations.
на датата на останалите материали. От разкоп- It is made of bronze wire round in cross-section
ките на крепостта произхожда и една гривна от and is strongly misshapen. This type is found in a
най-опростения вариант на металните гривни
number of cemeteries, namely Iskritsa, cemetery
(Обр. 13.8, ПИН 806). Изработена е от бронзова
179, Dyadovo80 and others.
тел с кръгло сечение и е силно деформирана.
The excavations yielded fragments of glass
Този тип е разпространен в редица некрополи:
bracelets, the more typical of which were two
Искрица, некропол 179, Дядово80 и др.
fragments belonging to bracelets made by twist-
По време на разкопките са откривани мно-
ing. The first is made of light green, translucent
жество фрагменти от стъклени гривни, като
glass (Fig. 13.9, ПИН 273), and the second of blue
по-характерни сред тях могат да се посочат два,
glass rod, to which a white thread is added (ПИН
които са изработени чрез усукване. Първата е
изработена от светлозелено, полупрозрачно 293). Both fragments have a circular cross-section.
стъкло (Обр. 13.9, ПИН 273), а втората от синя Chronologically they date back to the 11th – 14th
стъклена пръчка, към което е прибавена бяла century81. A bracelet decorated with yellow paste
нишка (ПИН 293). И двата фрагмента имат was also found. Due to the thick layer of depos-
кръгло сечение. Хронологията им се отнася в its covering its surface, the decoration was poorly
широкия диапазон XI – XIV в.81 preserved. It probably consisted in a motif of spi-
Открита е и една стъклена гривна с рису- rals (ПИН 254).
нък от жълта паста. Повърхността ѝ е покрита It is noteworthy that the finger-rings found
е с плътен слой налепи и украсата е по-слабо outside the cemetery show a greater variety. Of the
запазена. Вероятно е била украсена с мотив от types recovered from the cemetery, only one ring
спирали (ПИН 254). with a hoop expanding into a plate was made by
Важно място сред откритите накити в casting (Fig. 14.1, ПИН 761).
крепостта заемат пръстените. Те показват по- A ring made by casting with shaped growths
богато типово разнообразие в сравнение с ма- on both sides of the ring was also found. Its plate
териалите от некропола. От типовете, които is shaped as a truncated cone, decorated with
78 Григоров, В. Метални накити …, 74; П. Гатев, На- 78 Григоров, В. Метални накити …, 74; Гатев, П. Наки
кити от погребения от ХI – ХII в. …, 38 – 41; (Манева, ти от погребения от ХI – ХII в. …, 38 – 41; (Манева,
1992, 74 – 75, Т.58 – 63). 1992, 74 – 75, Т. 58 – 63).
79 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище, 79 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище,
крепост и некропол край село Искрица …, 252; 284 крепост и некропол край село Искрица …, 252; 284
Обр. 25а Обр. 25а.
80 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 282, fig 333 f. 80 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 282, fig 333 f.
81 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 41. 81 Гатев, П. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 41.
140
Обр. 14 Накити, открити при разкопките на крепостта, пръстени: 1. ПИН 761; 2. ПИН 600;
3. ПИН 64; 4. ПИН 717; 5. ПИН 582.
Fig. 14. Jewellery yielded by the excavations at the fortress, finger-rings: 1. ПИН 761; 2. ПИН 600;
3. ПИН 64; 4. ПИН 717; 5. ПИН 582.
се откриват в некропола, се среща само един stamped circlets. There is one outgrowth on ei-
пръстен – изработен чрез отливане с разширя- ther of its sides (Fig. 14.2, ПИН 600). This ring
ваща се плоча (Обр. 14.1, ПИН 761). corresponds to Type VII.1 in V. Grigorov’s typol-
Открит е и един пръстен, изработен чрез ogy82 and type V in the typology of the rings from
отливане с оформени израстъци от двете стра- Dyadovo83. Such rings are also known from the
ни на халката. Плочката му има форма на пре- cemeteries of Iskritsa84, as well as a ring from
сечен конус, украсена е с щамповани кръгчета a grave at the Prophet Elijah church in Agios
(Обр. 14.2, ПИН 600). Накитът отговаря на Тип Demetrios, Pieria85. They are generally dated to
VII.1 от типологията на В. Григоров82, тип V the 10th – 12th century.
по типологията на пръстените от Дядово83. Two other rings are worth mentioning. One
Такива пръстени са познати и от некрополи- has a pentagram engraved on the plate (Fig. 14.3,
те на Искрица84, както и един екземпляр от ПИН 647) and the other an eagle in a heraldic at-
гроб при църквата „Пророк Илия“ в Агиос titude (Fig. 14.4, ПИН 717). Rings with penta-
Димитриос, Пиерия85. Отнасят се най-общо gram are known from a number of sites, and there
към X – XII в. is evidence of their use in the period between the
Впечатление правят два пръстена. 9th and the 11th centuries86, but earlier distribution
Единият с гравиран върху плочката пентаграм
(Обр. 14.3, ПИН 647), а другият с орел в херал- 82 Григоров, В. Метални накити …, 60 – 61.
83 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 278 – 280, Fig 329.
82 Григоров, В. Метални накити …, 60 – 61. 84 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище,
83 Borisov, B. D. Djadovo 1 …, 278 – 280, Fig 329. крепост и некропол край село Искрица …, 251; 282,
84 Шейлева, Г. Разкопки на средновековното селище, обр. 23 л.
крепост и некропол край село Искрица …, 251; 282, 85 Kypraiou, E. Greek Jewellery: 6,000 Years of Tradi-
обр. 23 л. tion: Thessaloniki, Villa Bianca, 21 December 1997 – 21
85 Kypraiou, E. Greek Jewellery: 6,000 Years of Tradition: February 1998. Athens: Archaeological Receipts Fund,
Thessaloniki, Villa Bianca, 21 December 1997 – 21 1997, 214, Kat. Nr. 253.
February 1998. Athens: Archaeological Receipts Fund, 86 Григоров, В. Метални накити …, 54; Гатев, П.
1997, 214, Kat. Nr. 253. Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 41 – 43); Lan-
141
дическа поза (Обр. 14.4, ПИН 717). Пръстените in the late 8th – 9th century is also assumed87. In
с пентаграм са познати от редица обекти, Milea, pentagram rings were found in grave № 88,
като има данни за използването им в периода which is dating to the 7th – 9th centuries88.
IX – XI в.86, но се допуска и по-ранно разпрос- Finger-rings with an eagle in a heraldic atti-
транение в края на VIII – IX в.87. В Милеа таки- tude were distributed during the period from the
ва са открити в гроб № 88, който е от гробове, middle of the 9th to 11th centuries89.
отнесени към VII – IX в.88 Without disputing the above chronology of
Пръстените с орел в хералдическа поза са the rings with engraved pentagram and eagle
разпространени през периода от средата на IX in a heraldic position, it should be noted that in
до XI в.89 the cemeteries of the Rhodopes, belonging to the
Без да се оспорва посочената по-горе хро- Ablanitsa-Tuhovishte group, they are found only
нология на пръстените с гравиран пентаграм и in graves with materials dated from the 7th – 9th
орел в хералдическа поза, трябва да се отбеле- century90. A similar trend is observed in the ceme-
жи, че в некрополите от Родопите, попадащи в teries of the Komani-Kruja culture, to which those
групата „Абланица-Туховище“, те са открива- of Ablanitsa-Tuhovishte group belong.
ни само в гробовете с материали, датирани в The last ring to be introduced has a round
VII – IX в.90 Подобна тенденция се наблюдава plate with a cross inscribed in a rhombus engraved
и в некрополите от групата Комани-Круя , към
in the middle (Fig. 14.5, ПИН 582). The decora-
която се отнася и Абланица-Туховище.
tion finds parallels in two finger-rings from the
Последният пръстен, който ще бъде раз-
hinterland of Ephesus (one from Bayındır and the
гледан, има кръгла плочка с гравиран в среда-
other from Tire, the vilayet of Izmir); they do not
та кръст, вписан в ромб (Обр. 14.5, ПИН 582).
have a clear chronology, but the re are parallels to
Украсата му има паралели в два пръстена от
the motif from the 13th century91.
хинтерланда на Ефес (единият е от Байъндър,
During the excavations at the fortress, another
а другият от Тире, вилает Измир), те не са с
go, P. “Salamon gyűrűi” – Pajzs alakú, kiszélesedő,
86 Григоров, В. Метални накити …, 54; П. Гатев, На- díszített fejű pántgyűrűk a X. századi Kárpát-medencei
кити от погребения от ХI – ХII в. …, 41 – 43); Р. emlékanyagban. – In: Beatus homo qui inventit saoien-
Lango. „Salamon gyűrűi“ – Pajzs alakú, kiszélesedő, tiam. Ünnepi kötet Tomka Péter 75. születésnapjára –
díszített fejű pántgyűrűk a X. századi Kárpát-medencei Studies in honour of Péter Tomka on his 75th birthday.
emlékanyagban. – In: Beatus homo qui inventit saoien- Lekri Group Kft., Győr, 2016, 387 – 408.
tiam. Ünnepi kötet Tomka Péter 75. születésnapjára – 87 Petrinec, M. Groblja od 8. do 11 …, 132 – 133.
Studies in honour of Péter Tomka on his 75th birthday. 88 Poulou-Papadimitriou, N. / Е. Tzavella / J. Ott. Bur-
Lekri Group Kft., Győr, 2016, 387 – 408. ial practices in Byzantine Greece: archaeological evi-
87 Petrinec, M. Groblja od 8. do 11 …, 132 – 133. dence and methodological problems for its interpreta-
88 Poulou-Papadimitriou, N. / E. Tzavella / J. Ott. Burial tion. – In: Salamon, M. – Wołoszyn, M. – Musin, A. –
practices in Byzantine Greece: archaeological evidence Špehar, P. (eds.), Rome, Constantinople and Newly-
and methodological problems for its interpretation. – Converted Europe. Archaeological and Historical Evi-
In: Salamon, M. – Wołoszyn, M. – Musin, A. – Špehar, dence, vol I., Kraków – Leipzig – Rzeszów – Warszawa,
P. (eds.), Rome, Constantinople and Newly-Converted Krakow, 2012, 395 – 406.
Europe. Archaeological and Historical Evidence, vol 89 Григоров, В. Метални накити …, 55; Гатев, П.
I., Kraków – Leipzig – Rzeszów – Warszawa, Krakow, Накити от погребения от ХI – ХII в. …, 41 – 43; Lan-
2012, 395 – 406. go, P. “Salamon gyűrűi” …, 387 – 408.
89 Григоров, В. Метални накити …, 55; П. Гатев, На- 90 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от
кити от погребения от ХI – ХII в. …, 41 – 43; Р. Lango, некрополите…; Angelova, St. / R. Koleva. Zur Chro-
„Salamon gyűrűi“ …, 387 – 408. nologie frühmittelalterlicher Nekropolen …, 263 – 270;
90 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по дан- Angelova, St. / T. Marvakov. 2001. Über zwei Nekro-
ни от некрополите…; Angelova, St. / R. Koleva. polen aus Südwestbulgarien. – In: Galuška, L. – Kouřil,
Zur Chronologie frühmittelalterlicher Nekropolen …, P. – Měřínský, Z. (ed.), Velká Morava mezi východem
263 – 270; Angelova, St. / T. Marvakov. 2001. Über a západem. Spisy Archeologického ústavu AV ČR Brno
zwei Nekropolen aus Südwestbulgarien. – In: Galuška, 17. Brno, 2001, 13 – 27.
L. – Kouřil, P. – Měřínský, Z. (ed.), Velká Morava mezi 91 Pülz, A. M. Byzantinische Kleinfunde aus Ephesos.
východem a západem. Spisy Archeologického ústavu Forschungen in Ephesos XVIII/1, 85, 223 Taf. 25, 139,
AV ČR Brno 17. Brno, 2001, 13 – 27. 140.
142
Обр. 15. Накити, открити при разкопките на крепостта: 1. медальон, ПИН 738; 2. звънче, ПИН 223;
3. звънче, ПИН 471
Fig. 15. Jewellery yielded by the excavations at the fortress: 1. medallion, ПИН 738; 2. bell, ПИН 223;
3. bell, ПИН 471
изяснена хронология, но са посочени паралели lead openwork medallion with an inscribed cross
на мотива в XIII в.91 was found (Fig. 15.1, ПИН 738).
По време на разкопките на крепостта са Finally, a group of more specific finds will be
открити също още един оловен ажурен меда- considered – the bronze tinkler bells. Sometimes
льон с вписан кръст (Обр. 15.1, ПИН 738). they are classified as pendants, but data from the
Накрая ще бъдат разгледани едни по- cemetery of Odartsi show that they occur in dif-
специфични находки – бронзовите звънчета. ferent places relative to the skeleton in the graves.
Понякога те са причислявани към пандан- In the excavations at the late antique and medieval
тивите. По време на разкопките на късноан- fortress in the Balak Dere site two bronze bells
тичната и средновековна крепост в м. Балък were found (ПИН 223, ПИН 471). The shape
дере са открити 2 бронзови звънчета (ПИН of the first (Fig. 15.2, ПИН 223) is more spread.
223, ПИН 471). Формата на първото (Обр. Bells of this shape are known from the cemeteries
15.2, ПИН 223) е по-широко разпростране- at Bdintsi (from a cremation grave)92, Obrochishte
на. Такива са познати от некрополите при: (from an inhumation grave)93, Pliska94, Odartsi95,
Бдинци (от гроб с кремация)92, Оброчище where they occur in ten graves. Metal tinkler-bells
(от гроб с трупополагане)93, Плиска94, некро- were also found in Gradeshnitsa, the Gradishteto
полите на Одърци, където са познати от 10 site96, Vratsa, in the Vratsata site97. The cited
гроба. Откривани са на различни позиции
examples suggest their use to the north of Stara
(около черепа; под мандибулата; при ключи-
Planina during the pagan period, but their presence
ците; а в един гроб и при фалангите на дяс-
in Odartsi implies a later distribution in the 10th –
ната ръка95. Метални звънчета са известни
11th century98. The data on the territory south of
91 Pülz, A. M. Byzantinische Kleinfunde aus Ephesos. некрополите …, 141 – 167, обр. 96, 4, 5.
Forschungen in Ephesos XVIII/1, 85, 223 Taf. 25, 139, 93 Ibid., 332 – 338, fig. 212.1.
140. 94 Димитров Я. Църква и некропол във Външния град
92 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от на Плиска (кр. на X – XI в.) – In: Плиска-Преслав,
некрополите …, 141 – 167, обр. 96, 4, 5. VII, 1995, 42 – 70, обр. 6.5.
93 Въжарова, Ж. Славяни и прабългари по данни от 95 Дончева-Петкова, Л. Одърци. Некрополи от XI в. Т.
некрополите …, 332 – 338 обр. 212.1. II. София, 2005, 94 – 95.
94 Димитров Я. Църква и некропол във Външния град 96 Regional History Museum, Vratsa. Catalogue, Vratsa,
на Плиска (кр. на X – XI в.) – В: Плиска-Преслав, VII, 2004, 63, fig. 9.
1995, 42 – 70, обр. 6.5. 97 Ibid., fig. 10 – 12.
95 Дончева-Петкова, Л. Одърци. Некрополи от XI в.. 98 Дончева-Петкова, Л. Одърци. Некрополи от
Т. II. София, 2005, 94 – 95. XI в. …, 94 – 95.
143
още в Градешница, м. Градището96, Враца, м. Stara Planina are still insufficient. The second bell
Вратцата.97 Цитираните примери предполагат (Fig. 15.3, ПИН 471) has a more specific shape.
използването им на север от Стара планина Similar bells are kept in the Museum of Croatian
през езическия период, но присъствието им в Archaeological Monuments, but unfortunately
Одърци показва и по-късно разпространение в they are stray finds99. Bells such as the first exam-
X – XI в.98 За територията на юг от Стара пла- ple considered are also found in Croatia. They are
нина все още няма достатъчно данни. traditionally associated with pagans (from pagan
Второто звънче (Обр. 15.3, ПИН 471) има graves).
по-специфична форма. Подобни се съхраняват The jewellery found outside the cemetery
в Музея на хърватската археология, но за съ- show some differences in chronology and can be
жаление са случайни находки.99 В Хърватия са divided into three groups. The first group includes
откривани и звънчета, като първия разгледан the trapezoidal earring pendant, the ring with the
пример. Те традиционно се свързват с езични- pentagram and the ring with the eagle. Based on
ци (от езически гробове). their earlier dating in the cemeteries from the
Накитите, открити извън некропола, по- Rhodopes, where the Balak Dere site is located,
казват някои разлики по отношение на хроно- they should be earlier than the period when the
логията и могат съвсем условно да се разделят cemetery was in use. During the digs at the fortress
на три групи. Първата група включва висул-
this period has not been attested, but the presence
ката от обеца с трапецовидна форма, пръсте-
of coins in building III from the early 7th century
на с пентаграм, пръстена с орел. На основа-
should be noted. Which allows two explanations:
ние по-ранното им датиране в некрополите
the jewellery in question is related to the building
от Родопите, където е разположена и м. Балък
period or, which seems more likely, it is related to
дере, би следвало те да са по-ранни от периода
the habitation in a place located near the fortress
на използване на некропола. По време на раз-
in Balak Dere in the period from the 7th to the 9th
копките на крепостта е доказано, че тя започва
century or at least the 9th century.
активно да функционира от началото на V в. и
наличието на по-ранни накити от преди фор- The second group of adornments found out-
мирането на некропола е напълно нормално. side the cemetery includes all those that can be
Втората група включва всички накити, chronologically related to the use of the cemetery.
които могат хронологически да се отнесат към Two explanations can be suggested: the first is
периода на използването на некропола. За тях that they had belonged to destroyed graves as they
съществуват две възможности: първата е те were discovered near the cemetery. This is particu-
да принадлежат на разрушени гробове, заради larly true for the metal bracelets, the distribution
откриването им в близост до некропола. Това of which ended in the 12th century. The second
важи с по-голяма сила за типовете метални- possibility is, considering the spread of some of
те гривни, чието разпространение приключ- the examined jewellery in the 13th century, their
ва XII в. Втората възможност е, тъй като част association with the life in the fortress during that
от разгледаните накити са разпространени и period as already mentioned, the cemetery was de-
през XIII в., те да са свързани с обитаването на stroyed by the dwellings built on its site in the 13th
крепостта през този период. Както вече беше century.
споменато, западната част на некропола е раз- Only the ring with a round plate will be as-
рушена през XIII в. от възникналите на негово signed to the conditional third group. Despite its
unclear chronology, the available data show that
96 Регионален исторически музей Враца. Каталог. it cannot be associated with the cemetery but evi-
Враца, 2004, 63, обр. 9.
97 dently with the 13th century dwellings.
Пак там, обр. 10 – 12.
98 Дончева-Петкова, Л. Одърци. Некрополи от The examined jewellery from the cemetery
XI в. …, 94 – 95.
99 Petrinec, M. Groblja od 8. do 11 …, 365, Tablica 87, 99 Petrinec, M. Groblja od 8. do 11 …, 365, Tablica 87,
10 – 12. 10 – 12.
144
място жилища. За разлика от източната която in the Balak Dere locality is typical of the period.
е унищожена при адаптирането на Сграда №3 They illustrate a fashion that had begun in the 10th
още през втората половина на XI в. century, but was well evidenced over the next two
Към условната трета група ще бъде отне- centuries. It is characterised by a larger distribution
сен само пръстена с кръгла плочка. Въпреки of the bracelets, which were worn several on each
неизяснената му хронология, наличните данни arm. In the case of the earrings, those of simple
показват, че той не може да бъде свързан с не- hoops or their derivative types prevail. Complex
кропола и се отнася към жилищата от XIII в. jewellery techniques are less often used in their
Разгледаните накити от некропола в м. production. Another trend that can be highlighted
Балък дере представляват характерни за пери- is the lower popularity of the finger-rings com-
ода типове. Те илюстрират мода, която започва pared to the previous period. These tendencies, as
още в X в., но е добре представена и през след- well as the considered types, are well known from
ващите две столетия. Тя се характеризира с other cemeteries, not only in modern Southern
по-активното навлизане на гривните, които са Bulgaria, but also in the Balkan Peninsula. The
носени по няколко на всяка ръка. При обеците parallels cited above point to this finding. They are
превес взимат простите халки или техни про- proof of the unification of the jewellery and cloth-
изводни типове. При изработката им по-рядко ing in Byzantium and its hinterland.
се прилагат сложните ювелирни техники. В не-
крополите от периода се забелязва по-малката
популярност на пръстените в сравнение с пре-
дходния период. Тези тенденции, както и раз-
гледаните типове, са добре познати и от други
некрополи, не само от района на съвременна
Южна България, но и от Балканския полуос-
тров. Към това насочват и цитираните по-горе
паралели, които са доказателство за унифика-
цията на накитите и облеклото върху терито-
рията на Византия и нейния хинтерланд.
145
ЗИДАН ГРОБ ОТ ЦЪРКВА № 4 НА КАЛИАКРА
Филип Петрунов*
MASONRY TOMB IN CHURCH No. 4 OF KALIAKRA
Filip Petrunov*
След 1185 година е създадена самостоятел- After 1185, the independent Bulgarian state
на българска държава. Дейностите на Асен и was re-established. The activities of Asen and
Петър в политически и военен план, утвърж- Peter in political and military terms proved beyond
дават Второто българско царство, като непре- doubt that the Second Bulgarian Kingdom was an
одолим фактор на Балканите. Разклатената insurmountable factor in the Balkans. The weak-
имперска власт в Константинопол и зачести- ening of imperial power in Constantinople and
лите западни интереси на полуострова дават the growing interests of the West on the peninsula
възможност за провъзгласяване на българ- made it possible to proclaim the Bulgarian inde-
ска независимост и създаване на столица в pendence and make Tsarevgrad Tarnov the new
Царевград в Търново. capital of the state.
Основен генератор на новосъздадения су- The main generator of the newly created sov-
верен, това е Царевград Търнов, където се по- ereign was the God-protected city of Tsarevgrad
лагат основите на самостоятелната българска Tarnov, where the foundations of independent
култура след 1185 година. Един от пропаганд- Bulgarian culture were laid after 1185. One of the
ните способи за утвърждаване на новата власт propaganda methods for asserting the new author-
е чрез системното добиване на „свети мощи“ и ity was through systematic acquiring of ‘holy rel-
чрез обогатяване на погребалния ритуал сред ics’ and enrichment of the funeral ritual among the
висшата аристокрация, на базата на което се high aristocracy, on the basis of which a specific
създава специфичен подход за положително perspective was created for a positive proclama-
представяне пред общността и прокламиране tion of the royal power and its presentation to the
на царската власт. На първо място, начинът по community. First of all, the way in which the ruler
който се възприема владетеля от най-близкия was perceived in his closest circle, and from there,
му кръг, а от там, начинът по който неговата the way in which his personality was imprinted in
личност се запечатва в съзнанието на подани- the minds of the subjects of the kingdom.
ците на царството. The reason for writing this paper is a masonry
Повод за този труд е един зидан гроб от tomb excavated in Kaliakra. The specificity of this
Калиакра. Спецификата на този специален под- particular approach in the Christian inhumation
ход при християнското трупополагане открива finds its prototypes in the early Christian imperial
своите първообрази от ранно-християнските burials in Constantinople, undoubtedly adopted
императорски погребения в Константинопол, from the pagan practices of the emperor’s deifi-
несъмнено заимствани от езическите импера- cation. For one reason or another, in the Eastern
торски практики на обожествяване. По една Roman Empire already converted to Christianity,
или друга причина, императорът във вече по- the emperor was chosen by God's providence.
кръстения източен Рим е избран по Божията Through his specially assigned post-death bed in
* НАИМ при Българска Академия на Науките – Сек- * НАИМ при Българска Академия на Науките – Сек-
ция по Средновековна Археология ция по Средновековна Археология
146
Зидан гроб от църква № 4 на калиакра
промисъл. Чрез специално отреденото му the “eternal home” of the emperors, the church of
ложе във „вечния дом“ на императорите, църк- the Holy Apostles, used for imperial burials un-
вата „Свети Апостоли“, използвана за импера- til 10281, the necessary milieu for strengthening
торски погребения чак до 1028 година1 се съз- this “cult” of the emperor's personality was cre-
дава и необходимата среда за затвърждаване ated. The church of the Holy Forty Martyrs and
на този „култ“ към личността на императора. the Palace Church on Tsarevets performed similar
Църквата „Св. Четиридесет мъченици“ и двор- functions and aimed to remind of the kingdom’s
цовата църква на Царевец изпълняват сходни creators.
функции и имат за цел да напомнят за създате- The topic of the masonry tombs from the era
лите на царството. of the Second Bulgarian Kingdom is invariably
Темата за зиданите гробове от епохата connected with the research in Veliko Tarnovo
на Второто българско царство, в своето нача- since the very beginning of its study. The archaeo-
ло, е неизменно свързана с проучванията във logical excavations and the information acquired
Велико Търново. Археологическите разкопки from the necropolises in Tarnovo and especially in
и информацията придобита от некрополите and around the Church of the Holy Forty Martyrs
в Търново и най-вече в и около храма „Св. 40 and the Great Lavra Monastery are the main top-
мъченици“ в манастира „Великата Лавра“ са ic of the Bulgarian medieval studies, to which a
основна тема за българската медеавистика, number of scholars have devoted themselves over
разглеждана от редица учени през годините. the years. The names of Krastyo Miyatev, Velko
Сред тях се открояват имената на Кръстьо Valov, Maria Dolmova, Teofil Teofilov, Konstantin
Миятев, Велко Вълов, Мария Долмова, Totev, Evgeni Dermendzhiev, Mirko Robov, Diana
Теофил Теофилов, Константин Тотев, Евгени Koseva and others stand out among them.
Дерменджиев, Мирко Робов, Диана Косева и The earliest information about this type of
други. Най-ранното сведение за подобен тип facility is the description in a publication of the
съоръжения е описанието в публикацията на Tarnovo teacher Mosko Moskov from 19122. He
търновския учител Моско Москов от 1912 го- described the remains of tombs, one of which
дина2. Той разказва за останките на зидани built of marble and the other of brick and mortar.
гробници, една изградена с мрамор и една от Although the first tomb had been looted, elements
тухли и хоросан. Въпреки, че е била ограбена, of the coffin, lead sheets, fragments of the facing
от първата са събрани елементи от ковчег, олов- marble and two marble pieces with relief deco-
ни листове, фрагменти от облицовъчен мрамор ration were collected from it. Unfortunately, im-
и два мраморни фрагмента с релефна украса. ages of these fragments have not been preserved
За съжаление изображения на тези фрагменти to this day. The second tomb, which was opened,
не са запазени до наши дни. Втората гробни- although it contained materials from the burial,
ца, която била отворена, макар и да съдържала had also been looted, and everything discovered
материали от погребението, също е ограбена, in it taken out of Bulgaria. A single fragment of
а всичко открито е изнесено извън България. the sarcophagus slab from a royal tomb was re-
Един единствен фрагмент от плочата на сар- corded in the 50s of the 20th century in Tsarevets3.
кофага от царски зидан гроб е документиран Regrettably, Church No. 4 and the masonry tomb
през петдесетте години на ХХ век в Царевец3. in it were also robbed. It is not clear whether this
1 Vasiliev, A. A. Imperial porphyry Sarcophagi in Con- 1 Vasiliev, A. A. Imperial porphyry Sarcophagi in Con-
stantinople, Dumbarton Oaks, papers IV, 1948, 3 – 18 stantinople, Dumbarton Oaks, papers IV, 1948, 3 – 18
2 Москов, М. Разкопки в черквите Св. Димитий и Св. 2 Москов, М. Разкопки в черквите Св. Димитий и Св.
Четиридесет мъченици в Търново, Търново, 1912, Четиридесет мъченици в Търново, Търново, 1912,
3 – 30 3 – 30
3 Миятев К. Една надгробна скулптура от двореца в 3 Миятев К. Една надгробна скулптура от двореца в
Търново, В: Сборник Гаврил Кацаров, Статии пос- Търново, In: Сборник Гаврил Кацаров, Статии пос-
ветени по случай седемдесетгодишнината му 4 ок- ветени по случай седемдесетгодишнината му 4 ок-
томври 1874 – 4 октомври 1944,, Част втора, 1955, томври 1874 – 4 октомври 1944, Част втора, 1955,
339 – 358 339 – 358
147
За съжаление Църква № 4 и нейният зидан happened in the Middle Ages or in more recent
гроб също са били ограбени. Не е ясно дали times, and the church is in conflict with the as-
това се е случило през Средновековието или phalt road passing through the Inner City (Sector
в по-ново време, а църквата е в конфликт и с 71, squares B9, B9, D9 and B10, B10, D10) and
преминаващия през вътрешния град асфалтов probably was already asphalted at the beginning
път (Сектор 71, кв. Б9, В9, Г9 и Б10, В10, Г10) of the archaeological research. The church itself
и вероятно е била вече асфалтирана при нача- was conserved, probably in 1986, and the seal is
лото на археологическите проучвания. Самата still well preserved, but in several places at the en-
църква е била консервирана, вероятно през trance from the west and in the contact area with
1986 година, като запечатката е добре запазе- the asphalt road, the original masonry has not been
на, но на няколко места при входа от запад и в conserved and is now crumbling.
контактната зона с асфалтовия път оригинал- Most likely, the archaeological research of
ната зидария не е консервирана и се руши. this building was started in 1966 by G. Dzhingov
Най-вероятно, проучването на тази сгра- in connection with the planned restoration of the
да е започнало през 1966 г. от Г. Джингов Second Fortress Wall and the medieval defence
във връзка с планираното възстановяване на facilities.
Втората крепостна стена и средновековните In the field journal of G. Dzhingov from 1971
отбранителни съоръжения. (D 10, No. 35) kept during his research on ‘Site
В полеви дневник на Г. Джингов от 1971 г. No. 4’ in the Inner City of Kaliakra, a hand sketch
(Д 10, № 35) за проведени от него проучва- on tracing paper is attached, marked as ‘Fig.1’,
ния на „Обект № 4“ във Вътрешния град на which shows that, as of this year, the situation
Калиакра е прикрепена ръчна скица на паус, of Church No. 4 was similar to the present one,
обозначена като „обр. 1“, която показва, че към namely that its eastern part was not explored and
тази година ситуацията на църква № 4 е по- remained under the road. On page 3 of the same
добна на днешната, а именно, че източната ѝ journal he writes: “We are continuing the inves-
част не е проучена и остава под пътя. На стр. 3 tigations of the site started in 1966. The area to
от същия дневник е записано: „Продължаваме the east of the already uncovered church will be
проучванията на обекта, започнат 1966 г. Ще researched through excavations (cf. Fig. 1)...”
бъде изследвана чрез разкопки площта източ- Unfortunately, the journal for 1966 has not been
но от разкритата вече църква…“. За съжаление, found for now. On page 43 of G. Dzhingov's book
дневник от въпросната 1966 г. за сега не е от- entitled “Tirizis, Akre, Kaliakra”, which was sub-
крит. В книгата на Г. Джингов „Тиризис, Акре, mitted as a manuscript in 1989 and was reviewed
Калиакра“, която е предадена като ръкопис by Ana Balkanska and Maria Yosifova, he writes:
в 1989 г. и е рецензирана от Ана Балканска и “...Church No. 4 on the east side of the main street
Мария Йосифова, на стр. 43 пише: „…В про- is also in the process of being studied. It is a small
цес на проучване е и църква № 4 от източната one-nave structure, the apse of which is not yet
страна на главната улица. Тя е малка едноко- unearthed, as the modern road with heavy vehicu-
рабна постройка, на която абсидата все още не lar traffic passes over it. In the narthex attached to
е разкрита, тъй като над нея минава съвремен- the west, there is a stone-lined tomb, which was
ният път с интензивно движение на превозни broken and robbed. The walls are smooth, built of
средства. В пристроения от запад притвор hewn stones and the floor both in the narthex and
има зидана гробница, която се оказа разбита the nave is paved with stone slabs.”
и ограбена. Стените са гладки изградени от In the 1983 issue of “Archaeological dis-
дялани камъни, а подът в притвора и наоса е coveries and excavations”, the following text is
застлан с каменни плочи.“ published: “Among the newly discovered build-
В „Археологически открития и разкопки“ ings, of greater interest is the one-nave, one-apse
от 1983 година е обнародван следния текст: church without a narthex, surrounded by a thick
„Сред новооткритите сгради по-голям инте- stone wall, located to the west and not far from
148
рес представлява разположената западно и не- the street. Characteristic of this church, designat-
далеко от улицата еднокорабна, едноапсидна ed as No. 4, is the plastic ceramic decoration of
черква без притвор, оградена с дебела камен- the facades – evidence of mixed masonry of cut
на стена. Характерна за тази църква, означена limestone conglomerate and square bricks, pseu-
като № 4, е керамопластичната украса на фа- do-constructive blind arches above a high plinth,
садите – данни за смесена зидария от дялан ceramic glazed decorative and stone cornices and
варовиков конгломерат и квадратни тухли, other architectural details. The indicated features
псевдоконструктивни слепи арки над висок refer the church to those from the time of the
цокъл, керамични глазирани декоративни, ка- Second Bulgarian Kingdom (13th – 14th centuries)
менни корнизи и други архитектурни детайли. in Veliko Tarnovo, Nesebar and other medieval
Посочените белези приобщават църквата към cities.”4
тези от времето на Второто българско царство Four years later, a new description appeared in
(ХІІІ – ХІV в.) във Велико Търново, Несебър и the Archaeological Discoveries and Excavations,
др. средновековни градове.“4 probably with a technical error, since the descrip-
Четири години по-късно се появява ново tion corresponds only to Church No. 4: “Church
съобщение в Археологическите открития и No. 3 is small, single-aisled and of 4.25 m external
разкопки, вероятно с техническа грешка, но width. As to its eastern half, nothing is known for
описанието отговаря единствено на Църква № sure. For now, only part of a rectangular room en-
4: „Църква № 3 е малка, еднокорабна, с широ- tered from the north has been uncovered, as well as
чина отвън 4,25 м. За източната и половина все another room attached to it, with an entrance from
още не се знае нищо сигурно. За сега са разкри- the west. The two premises are interconnected and
ти само част от правоъгълно помещение с вход have a well-preserved stone pavement. The studies
от север и пристроено до него друго, с вход от give reason to attribute the church to the 14th or
запад. Двете отделения са свързани помежду the first half of the 15th century”5.
си и имат добре запазена каменна настилка. In the 2014 archaeological season, the aim
Проучванията дават основание църквата да was to clear the visible constructions by rearrang-
се отнесе към ХІV или първата половина на ing the dilapidated stones from the east as well as
ХV в.“5 inside the tomb6. Parallel to this, test pits were laid,
През 2014 година, целта беше да се раз- two in the nave and one to the south of the narthex
чистят видимите градежи, като се направи wall. When dismantling the stones between the
пренареждане на порутените камъни от из- asphalt road and the eastern, restored part of the
ток, както и вътре в гробницата.6 Успоредно church, it became clear that false corners were
с това бяха заложени сондажи, два в наоса и made in the east during the conservation, which
един южно от стената на нартекса. При демон- compromised the true layout of the building. They
тиране на камъните между асфалтовия път и were photographed and dismantled. After the ex-
източната, възстановена част на църквата ста- cavation to the east, as far as the asphalt allowed,
на ясно, че при консервацията са изработени the original corners of the eastern wall and the
фалшиви ъгли от изток, които компрометират apse were established. As a result of the clearing,
истинския план на сградата. Те бяха заснети и the technical parameters of the building were spec-
демонтирани. След направеното проучване на ified. Church No. 4 has a total preserved length of
4 Джингов, Г. / М. Йосифова / А. Балканска / Г. Ра- 4 Джингов, Г. / М. Йосифова / А. Балканска / Г. Ра-
дичков. Калиакра – В: Археологически открития и дичков. Калиакра. – In: Археологически открития и
разкопки, Плевен, 1983, 136 – 137 разкопки, Плевен, 1983, 136 – 137.
5 Джингов, Г. / М. Йосифова / А. Балканска / Г. Ра- 5 Джингов, Г. / М. Йосифова / А. Балканска / Г. Ра-
дичков. Археологически проучвания на Калиакра – дичков. Археологически проучвания на Калиакра –
В: Археологически открития и разкопки, Разград, In: Археологически открития и разкопки, Разград,
1987, 198 – 199. 1987, 198 – 199.
6 Петрунова, Б. / Ф. Петрунов / Е. Василева. Разкоп- 6 Петрунова, Б. / Ф. Петрунов / Е. Василева. Разкоп-
ки във вътрешния град на Калиакра – В: Археологи- ки във вътрешния град на Калиакра – In: Археологи-
чески открития и разкопки, София, 2015, 684 – 686. чески открития и разкопки, София, 2015, 684 – 686.
149
изток, до където позволява асфалта, са уста- 9.50 m from the north, 8.45 m from the south and
новени оригиналните ъгли на източната стена a width of 4.30 m. The walls are 0.60 m thick, and
и на абсидата. В резултат на разчистването са only the southern wall of the nave is 1.10 m wide
уточнени техническите параметри на сграда- due to the stone bench of well-shaped blocks with
та. Църква № 4 е със запазена обща дължина a height of 0.30 m located at its northern side. The
от север 9,50 м, от юг – 8,45 и ширина 4,30 м. bench starts from the retaining wall of the asphalt
Стените са с дебелина 0,60 м, като само юж- road and is traced in a western direction to the line
ната стена на наоса е с ширина 1,10 м поради of the first entrance from the north with a length
разположената от северната ѝ страна каменна of 3.30 m. The internal dimensions of the nave are
пейка от добре оформени блокчета с височина 5.20 m in the north and 4.60 m in the south, and the
0,30 м. Пейката започва от подпорната стена width along the north-south axis is 2.90 m. Internal
на асфалтовия път и се проследява в западна dimensions of the narthex: 2.60 m east-west and
посока до линията на първия вход от север с 2.90 m north-south. The nave and the narthex are
дължина 3,30 м. Вътрешните размери на нао- separated by two walls forming a passage; the
са са 5,20 м от север и 4,60 от юг, и ширина southern wall being 5 cm longer than the northern
по оста север – юг 2,90 м. Вътрешни размери and 0.85 m long measured from the nave. The pas-
на нартекса 2,60 м изток – запад и 2,90 м се- sage itself is 1.15 m wide. The entrance from the
вер – юг. Наосът и нартексът са разделени от west to the narthex is also 1.15 m wide. The walls
две стени оформящи проход, като южната е с flanking the western entrance have internal dimen-
5 см по – дълга от северната и с дължина от- sions: the wall south of the entrance – 0.95 m,
към наоса 0,85 м. Самият проход е с ширина north of it 0.90 m and external dimensions: of the
1,15 м. Входът от запад към нартекса също е с south wall – 1.55 m and of the north – 1.60 m. The
ширина 1,15 м. Стените, фланкиращи входа от north wall of the church measured from the north-
запад са с размери: вътрешни от юг – 0,95 м, west corner to the beginning of the first entrance
север – 0,90 м. и външни размери: от юг – from the north is 5.30 m long. The northern pas-
1,55 м и от север – 1,60 м. Северната стена на sage itself is 0.80 m wide. A pavement was traced
църквата от северозападния ъгъл до началото between the two passages, the one in the north and
на първия вход от север е с дължина 5,30 м. that in the west. It is formed of large slab stones
Самият северен проход е широк 0,80 м. Между and is absent in the rest of the church. The impor-
двата прохода, този от север и този от запад tant thing in this case is that it is synchronous to
е проследен плочник. Той е оформен от едри the construction of the narthex and purposed to
плочести камъни и липсва в останалото прос- emphasize the sacred space of the northwest inner
транство около църквата. Важното в случая, corner of the narthex, where the masonry tomb is
че той е поставен в синхрон с изграждането на located7 (Fig. 1).
притвора и има за цел да подчертая сакрално- Five test pits were also made, one of them at
то пространство на северозападния вътрешен the southern exterior side of the church – test pit
ъгъл на нартекса, където е разположен зидания No. 1. (Fig. 2) The initial intention was to trace
гроб7 (Обр. 1). the wall in depth, where the narthex is joined to
Направени са и пет сондажа: единият от the nave. Two mechanical layers were removed
южната външна страна на църквата – сон- and at a depth of 0.18 m from the modern level we
даж №1. (Обр 2) Първоначалната цел беше got to a rock. The initial test pit measured 2.08 m
да се проследи стената в дълбочина, там къ- east-west and 1.80 m north-south. Subsequently, it
дето нартекса е прилепен на фуга към наоса. was extended to the corner in question at the same
Бяха отнети II м. п. и на дълбочина 0,18 м от width. In the extension, the rock appeared 0.30 m
съвременното ниво достигнахме до скала. below the base of the church, founded in the south-
7 Vasiliev 1948: A. A. Vasiliev, Imperial porphyry Sar- 7 I express my deep gratitude to the head of the team As-
cophagi in Constantinople, Dumbarton Oaks, papers IV, soc. Dr. Boni Petrunova for the data yielded by the ar-
1948, 3 – 18 chaeological excavations.
150
Обр. 1. План на църква № 4 със сондажи

Fig. 1. Plan of Church No 4 with test pits
Обр. 2. Външен профил на южната стена на църква № 4 по дължината на сондаж 1

Fig. 2. External profile of the southern wall of Church No 4 along test pit 1
151
Първоначалният сондаж е с размери 2,08 м из- west corner on a wall 0.70 m thick and 1.80 m
ток – запад и 1,80 м север – юг. В последствие, long (within the test pit), which ran transverse to
сондажът беше разширен до въпросния ъгъл its axis. The masonry was two-faced with roughly
на същата ширина. В уширението, нивото на shaped stones of different sizes. There were no
скалата се очертава на 0,30 м под основата traces of mortar joints as most likely the wall was
на църквата. Тя е фундирана в югозападния built of mud-bounded stones. The ceramic frag-
ъгъл върху напречен на оста ѝ зид с дебелина ments that were found were of ancient vessels and
0,70 м и дължина 1,80 м (в рамките на сонда- pottery from the 10th – 11th centuries.
жа). Градежът е двулицев с недобре оформени Test pit 2 was laid to the east of the asphalt
камъни с различни размери. Не личат следи от road, centrally in front of the apse of the church.
хоросанова спойка, най-вероятно градежът е на Cables were uncovered at a depth of 0.10 m.
кал. Фрагментите керамика, които се откриват The test pit in the pre-apse space of the nave
са от антични съдове и такива от Х – ХІ в. is designated as pit 3, where the pavement was
Сондаж №2 е заложен източно от асфалто- picked up and the earth was cleared to the rock. A
вия път, централно пред абсидата на църквата. medieval coin (of the Palaeologians) was found.
На дълбочина 0,10 м се очертаха кабели. The test pit had dimensions: north – south: 2.00 m;
Направен е сондаж в наоса, в предабсид- west – east: 1.18 m measured from the south. The
ното пространство, той е обозначен като сон- deepest point/level was 50.43 m. The construction
даж №3, където е вдигнат плочника и е раз- of the so-called “bench” is worth mentioning: the
чистена пръстта до скала. Открита е средно- bench was attached on a joint to the inner face of
вековна монета (на Палеолозите). Сондажът е the southern wall of the nave, and built with very
с размери: север – юг: 2.00 м; запад – изток: well-shaped stone blocks.
1.18 м от юг. Най-дълбоката точка/ниво – 50.43. A 0.80 x 0.80 m test pit was laid in the south-
Прави впечатление градежът на т. нар. „пейка“ west inner corner of the nave. It was designated
от юг. Тя е прилепена на фуга към вътрешното as pit No 4. The pavement was removed. Under
лице на южната стена на наоса и е от много it, an accumulation of red earth mixed with coarse
добре оформени каменни блокове. gravel followed. No pottery or other materials
В югозападния вътрешен ъгъл на нао- were found. When the ground was reached at the
са е заложен сондаж с размери 0,80 х 0,80 м. 50.32 m level, the pit was filled back with earth
Обозначен е като сондаж №4. Вдигнат е плоч- and the pavement restored.
ника. Под него е открит насипът от червена Test pit No 5 was located at the southern wall
на цвят пръст премесена с едър чакъл. Не са of the burial chamber. Its dimensions were north –
открити никакви материали и керамика. След south 0.20 and east – west 1.80 m, depth 0.60 cm.
достигането на материка на ниво 50,32 м сон- No materials were found. The southern face of the
дажът е покрит с пръст и плочникът е възста- tomb was built in a red soil accumulation and sup-
новен. ported by a blockage of small stones and earth.
Сондаж №5 се намира до южната стена на (Fig. 3) Contemporary waste was found below the
гробната камера. Размерите му са север – юг level of the pavement.
0,20 и изток – запад 1,80 м, дълбочина 0,60 см. Due to the digs in the east, it became possi-
Не са открити материали. Самото южно лице ble to calculate the size of the church apse, which
на гробницата е изградено в насип от червена had a radius of 0.75 m. In the middle of this space
пръст и е подпряно от блокаж от дребни камъ- (of 1.50 m) between the two inner corners of the
ни и пръст. (Обр. 3) Под нивото на плочника се eastern wall a rectangle shaped of slabs stones was
откриват съвременни отпадъци. cleared; it had dimensions north – south 0.55 m; on
При проучването от изток, стана въз- the south side 0.25 m; on the north side – 0.15 m;
можно да се изчисли размера на абсидата на 0.40 m. of height. This was most likely the base of
църквата, която е с радиус 0,75 м. В средата на the altar table, which was shaped in dry masonry
това пространство (от 1,50 м) между двата въ- (Fig. 4). When clearing the earth around this base,
152
Обр. 3. Заснемания на градежа на гробната камера

Fig. 3. Recording the masonry of the burial chamber
трешни ъгъла на източната стена е разчистен four medieval clipped coins (bodkas) typical for
правоъгълник изграден от плочести камъни с the end of the 14th – the beginning of the 15th cen-
размери север – юг 0,55 м; от южната страна tury, which gives us the terminus ante quem. Thus,
0,25 м; от северната страна – 0,15 м; височи- the data yielded by the sondage at the outer south-
на му е 0,40 м. Това, най-вероятно, е основата ern side of the narthex and the materials collected
на олтарната маса, която е оформена със суха from the church ruins accumulation, allows the ex-
зидария (Обр. 4). При разчистване на пръста istence of the church to be placed within the 14th
около тази основа са открити 4 бр. среднове- century. Or more precisely, from the middle of the
ковни орязани монети (бодки) характерни за 14th century until the 70s of the 14th century
края на XIV – началото на XV в., което ни дава The cleared extentions of the walls, despite
terminus anti quem. Така с данните събрани от the conservation and restoration measures, show
сондажа направен от външната южна страна that all parts of the church were built simultane-
на притвора и от материалите събрани от наси- ously and no old buildings were reused. This also
па от руините на църквата може да се очертае applied to the narthex, which was not additionally
нейното съществуване в границите на XIV в. attached to the nave.
Или още по-точно от средата на XIV в. до After excavating, camera recording and pho-
70-те години на XIV в. tographing the described part, the following meas-
Разчистените продължения на стените, ures were taken to strengthen the structure: the
въпреки направеното КРР, показват, че всички two niches that were formed at the north and at the
153
Обр. 4. Профил на изток в абсидата

Fig. 4. The east of the apse. A profile
части на храма са строени по едно и също вре- south (actually part of the apse) were filled in with
ме и не са преизползвани стари градежи. Това slab stones, then a wall was built parallel to the
се отнася и за притвора, който не е допълни- apse, which would support the uncleared part at
телно прилепен към наоса. the west – northwest, as well as protect the church
След проучването, заснемането, снимане- from the road built above it.
то на описаната част се предприеха следни-
те мерки за укрепването на градежите: двете Description of the excavation of a tomb in
ниши, които се образуват от север и от юг Church No 4
(който са всъщност част от абсидата) бяха за-
The external dimensions of the tomb are
пълнени с плочести камъни, след което е из-
2.60 m east-west and 0.90 m north-south. The
градена стена,успоредна на абсидата, която да
bottom is reached at a depth of 0.80 m and rests
подпира неразчистената част от запад – севе-
on the antique layer. The foundations of the tomb
розапад, както и да предпазва паметника от
begin with an embankment protruding into the in-
пътя изграден над него.
terior of the temple, where a curb is left from the
north and from the south projecting 0.10 m from
Описание на проучването на гробница в the masonry, forming the long walls of the burial
Църква №4 chamber. At a height of 0.40 m, a second curb is
Гробницата е в външни размери 2,60 м formed, creating the vision of a step-shaped burial
изток – запад и 0,90 м север – юг. Дъното е chamber in the north. In the east, the wall falls
изчерпано на дълбочина от 0,80 м и стъпва under the foundations of the church and is badly
върху античния пласт. Основите ѝ започват с damaged. In the west, the burial chamber ends in
фундамент – банкет, вдаден във вътрешността front of the western wall of the church. There, the
на храма, при което от север и от юг е оставен masonry wall has survived in its original form and
бордюр издаващ се на 0,10 м пред лицето на the shaped pseudo-vault can be seen. Preserved
градежа оформящ дългите стени на гробната height of 1.00 m.
154
Обр. 5.Част от плана на Калиакра с втора крепостна стена и църкви № 3 и 4

Fig. 5. Part of the plan of Kaliakra with the second city wall and Churches Nos. 3 and 4
камера. На 0,40 м във височина е оформен вто- Notes on the architectural features of Church
ри бордюр създаващ визията за стъпаловидно No. 4 in Kaliakra
оформена гробна камера от север. От изток Despite its small framework, the church has a
градежът попада под основите на църквата и narthex in the west and a small but spatially well-
е силно разрушен. От запад гробната камера shaped apse with an altar table. A square base for
завършва пред лицето на западната стена на a liturgical table (0.50 x 0.50 m) is built in it of
църквата. Там градежът е запазен в оригинал medium-sized cut stones (laid on mortar), and the
и личи оформеният псевдо-свод. Запазена ви- lowest visible part is from a monolithic block.
сочина – 1,00 м. The nave has an entrance from the west and
another from the north, close to the entrance from
Бележки върху архитектурните особености the narthex, provided for in the base plan. Inside,
на църква № 4 от Калиакра at the base of the southern wall, a step about 2 m
Въпреки неголемите очертания в план, long, 0.25 m high and 0.30 m wide, is shaped up.
църквата има притвор от запад и малка, но до- Its location in the nave does not correspond with
бре оформена пространствено абсида с олтар- that of the north entrance, but rather with the close-
на маса. В нея е изградена от средно големи ness of the altar space in front of the apse, where
дялани камъни (на хоросан) квадратна основа the step ends. The positioning of such an architec-
за богослужебна трапеза (0,50 х 0,50 м), като tural element in this particular place in the nave,
най-долната видима част е от монолитен блок. despite the reduced dimensions of the interior,
Наосът има предвиден в плана на основата speaks of the possible presence of a bishop during
вход от запад и друг от север, близо до входа the services held.
155
откъм притвора. Вътре при основата на южна- The narthex was later added on a joint to the
та стена е надзидана около 2 м дълга стъпка western wall of the nave. This assumption is sup-
с височина 0,25 м и ширина 0,30 м. Нейното ported also by the rectangular external recesses on
разположение в наоса не е съобразено с това both sides of the entrance to the nave, which mark
на северния вход, а по скоро с близкото раз- the place for a gate (entrance door).
положение на олтарното пространство пред Along the entire northern wall of the narthex
абсидата, където тази градена стъпка прекъс- and at a depth of 1 m, there is a grave, the interior
ва. Позиционирането на такъв архитектурен of which is carefully lined with hewn stones and
елемент именно на това място в наоса, въпре- mortar. Inside, the burial chamber is plastered with
ки умалените размери на интериора говори за a fine layer of mortar. A raised curb 0.25 m wide
възможно наличие на епископ по време на про- and 1 m deep is made inside the burial chamber
вежданите богослужения. and along the northern substructure in the narthex.
Притворът е бил пристроен впоследствие In height the curb reaches the floor level of the
на фуга към западната стена на наоса. Това narthex and has a uniformly shaped horizontal fin-
предположение се допълва и от правоъгъл- ish. Functionally, this construction corresponds to
но вдадените чупки отвън от двете страни на the type of small burial chambers of a representa-
входа към наоса, които фиксират мястото за tive nature, in which relics were used to be exhib-
външна порта (входна врата). ited of either a saint or a prominent person suffi-
По протежение на цялата северна сте- ciently well-known and influential among the pop-
на на притвора и на дълбочина 1 м е вкопан ulation and the memory of whom was still strong
гроб, старателно изграден отвътре с дялан ка- in the collective mind of the people. Unfortunately,
мък на хоросанова замазка. Отвътре гробното elements of the upper part, visible above the pave-
помещение е било обмазано с фин слой хоро- ment, have not been preserved, therefore it is not
сан. Във вътрешността на гробната камера и possible to determine whether it was with a sar-
по протежение на северната субструкцията в cophagus or vaulting. In the context of the chro-
притвора е изградена стъпка с ширина 0,25 м и nology of Church No. 4 and the finds in it, such a
дълбочина 1 м. Стъпката достига във височина person is quite possible to have been Dobrotitsa,
подовото ниво на притвора и е с равно офор- whose mortal remains might have representatively
мен хоризонтален завършек. Функционално been displayed in the narthex of the church, which
това вграждане съответства на типа малки was probably also built with his funds. In any case,
гробни камери от репрезентативен характер, в the ritual placement of a masonry grave in a church
които са били излагани или мощи на светец, is analogous to the practice of securing spiritual
или на видна личност, достатъчно известна protection, which was established in another large
сред населението и за която народната памет centre of the Second Bulgarian Kingdom, such as
все още била силна и въздействаща. За съжа- Lovech8. There a legendary defender of the for-
ление елементи от горната, видима над плоч- tress and a respected ruler was buried near the en-
ника настилка не са запазени, не е възможно trance of the church; thus his personality used to be
да се установи, дали е била със саркофаг или “glorified” through a Christian temple of the type
надгробна плоча. В контекста на хронологи- “mausoleum” or “eternal home” as an example to
ята на църква № 4 и находките в нея, такава the subjects and subsequent generations (Fig. 6).
личност е напълно възможно да е Добротица,
чиито тленни останки да са били репрезента- Conclusion
тивно изложени в притвора на вероятно също с
The particular importance of the building as
негови средства изградената църква. Така или
a representative burial church is also indicated by
иначе, ритуалното поставяне на зидан гроб в
църква е аналогично на практиката за духовна 8 Неделчев 1929: М. Х. Неделчев, Разкопки на Ловчан-
защита, каквато е установена и в друг голям ския Хисар – In: Ловеч и Ловчанско, Географско ис-
център на Второто българско царство, какъвто торическо и културно описание, кн. 1, София, 1929,
106 – 115.
156
е Ловеч (Неделчев 1929, 106 – 115.). В близост its positioning near the entrance gate to the interior
до входа е погребан легендарен защитник на of the city and facing the road on the left leading
крепостта и уважаван владетел, към чийто об- to the main gates. The other fact is the presence
раз се „славослови“ и с християнски храм тип of a single bishop's soleas outside the presbytery
„мавзолей“ или „вечен дом“ за пример на по- and immediately in front of the iconostasis, where
даниците и наследниците (Обр. 6). a wooden throne was probably available for the
bishop. The iconostasis is not preserved, but its
Заключение presence can be traced in the layout of the church.
The entrance to the nave from the north also main-
За особеното значение на сградата като
tains the thesis of a bishop's throne at the oppo-
репрезентативна гробна църква говорят също
site wall; the participants in the ceremony of the
нейното позициониране в близост до входна-
bishop's entering through the northern entrance of
та порта във вътрешността на града и с вход-
the church went directly to his place (the bishop's
но лице към пътя отляво влизащ на главните
throne) at the iconostasis and the southern wall.
порти. Другият факт е наличието на единичен
Such a direct trajectory for a ceremonial entrance
епископски солей извън презвитерия и непо-
through the nave was imposed by the much re-
средствено пред иконостаса, където вероятно
duced space of the interior, which was supposed to
е бил наличен дървен престол за епископа.
have already been filled for the service by standing
Иконостасът не е запазен, но наличието му
guests of honour.
може да се проследи в плана. Входът към нао-
Not to be underestimated is the extremely
са от север също подкрепя тезата за наличие-
well-chosen and processed material for the con-
то на епископски престол на срещуположната
struction of the church, namely properly shaped
стена, към който през входа от север церемо-
limestone blocks, as well as the monolithic block
нията при влизане-
for the altar table base.
то на епископа се е
Such a construction
насочвала директ-
approach is charac-
но към мястото му
teristic of the ktetors’
(епископския прес-
richer commissions in
тол) при иконостаса
the Middle Ages.
на южната стена.
The presence of
Обособяването на
such an elaborately
такава директна тре-
designed burial cham-
актория за тържест-
ber in the narthex of
вен вход през наоса
the church also adds
налага самото ума-
to its special signifi-
лено пространство
cance and representa-
на интериора, което
tive character. The
се предполага, че
curb in the burial
при службата вече
Обр. 6. Поглед от Fig. 6. Church No 4

запад в църква № 4 и viewed from west and
асфалтов път the asphalt road
157
е запълнено от правостоящи почетни гости. chamber along the substructure of the southern
Не е за подценяване изключително добре wall of the narthex also indicates that a space was
подбрания и обработен материал за градежа provided for laying a slab or other type of cover-
на църквата от правилно оформени блокове ing.
варовик, както и монолитният блок за подлож- Even if the narthex was later added to the
ка в основата на богослужебната маса. Такъв church, it does not detract from its clearly more
строителен подход е характерен за по-богати- prominent status in Kaliakra. In both cases, there
те ктиторски поръчки през Средновековието. is a connection between the buried eminent person
Наличието на такава старателно офор- and a church building with a special meaning and
мена гробна камера в притвора на църквата positioning in the city. The attitude of the city to a
също допълва нейното специално значение и special and distinguished person for the time, the
репрезентативен характер. Стъпката в гроб- ktetor of the church in which he was solemnly bur-
ната камера по протежение на субструкцията ied and to which there was quick and easy access
на южната стена на притвора указва също, че from the city gates, is also obvious.
е предвидено поле за полагане на плоча или In the event that this person was not a promi-
друг вид покритие. nent feudal lord or boyar from the second half of the
Дори в случай, че притворът е пристроен 14th century, or Dobrotitsa himself (1347 – 1385),
по-късно към църквата не омаловажава нейни- the importance of the church evidenced by the
ят видно по-изявен статут в Калиакра. И в два- presence of an episcopal seat in the nave could
та случая е налице връзката между погребана- also be connected with the burial of a bishop of
та видна личност и една църковна сграда със Kaliakra, which has not yet been confirmed.
специално значение и позициониране в града.
Видно е също отношението на града към една
специална за времето събирателна личност,
ктитора на църквата, в която той е бил тър-
жествено погребан и към която е имало бърз и
лесен достъп от градските порти.
В случай, че тази личност не е била ви-
ден феодал или болярин от втората половина
на ХІV в., или самият Добротица (1347 – 1385),
то важността на църквата чрез наличието на
епископско място в наоса би могло да се свър-
же също с погребение на калиакренски епис-
коп, което засега не се потвърждава.
158
КОНСКА КОСТ ЗА ГАДАЕНЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВНИЯ

ГРАД РУСОКАСТРО
Диана Фъртунова, Милен Николов
HORSE SCAPULA FOR FORTUNE-TELLING FROM THE MEDIEVAL

CITY OF RUSOCASTRO
Diana Fartunova, Milen Nikolov
Средновековният град Русокастро се лока- The medieval city of Rusokastro is located

лизира на 22 км от Черноморското крайбрежие 22 km from the Black Sea coast near Burgas,
при Бургас, на 3,5 км северозападно от днеш- 3.5 km northwest of the present-day village of
ното село Русокастро и на 5 км северно от ран- Rusokastro and 5 km north of the early medieval
носредновековния вал Еркесия. Построен е на wall of the so called Erkesiya. It is built on top of
върха на скален вулканичен хълм с надморска a rocky volcanic hill with an altitude of 108 m.
височина 108 м. В подножието му премина- At its foot an important road used in Antiquity
ва важен път, използван през Античността и and the Middle Ages passes at the hill and runs
средните векове, водещ на север към Айтоския northwards to the Aytos Pass, from where branch-
проход, откъдето има разклонения към ста- es stem out to the old capitals Pliska and Preslav.
рите столици Плиска и Преслав. На юг пътят To the south, the road leads to the Kovchas Pass,
води към прохода Ковчас, през който има път- through which road routes go to both Adrianople
ни трасета, както към Адрианопол, така и към and Constantinople. The total fortified area of the
Константинопол. Общата площ на укрепения city amounts to 52 decares. Its interior is divided
град възлиза на 52 декара. Вътрешното му into neighbourhoods and a citadel-castle of an ap-
пространство се дели на квартали и цитаде- proximate area of 2 decares and four satellite vil-
ла – замък, с приблизителна площ от 2 декара, lages – unfortified suburbs located around the city.
а около града са разположени четири сателит-
ни селища – неукрепени подградия.
Historical facts
Исторически сведения The medieval city is well represented in the
historical sources1. It is first mentioned under
Средновековният град е добре предста-
the name of Rusukastru by al-Idrisi in his book
вен в историческите извори1. За първи път
“Entertainment of the longing to wander the coun-
той се споменава под формата „Русукастру“ в
tries”, written in the period after 11542. We also
„Развлечение за копнеещия да преброди стра-
find a comment on Rusokastro in the panegyric
ните“ от ал-Идриси, написано в периода след
poem of Manuel Philes “About the exploits of
1154 г.2 Коментар за Русокастро намираме и в
1 Николов, М. Крепостта Русокастро в светлината на
1 Николов, М. Крепостта Русокастро в светлината на историческите извори от XII – XIV в. – In: Сб. Тър-
историческите извори от XII – XIV в. – В: Сб. Тър- новска книжовна школа, т. 11. Пространства на па-
новска книжовна школа, т. 11. Пространства на па- метта. В. Търново, 2019, 417 – 421.
метта. В. Търново, 2019, 417 – 421. 2 Гюзелев, В. Земя на блажени. Средновековни гео-
2 Гюзелев, В. Земя на блажени. Средновековни гео- графски съчинения за българските земи и българите
графски съчинения за българските земи и българите през IV – XIV в. София, 2012, 189. Based on the trans-
през IV – XIV в. София, 2012, 189. По превода на: Б. lation by Б. Недков. България и съседните ѝ земи
Недков. България и съседните ѝ земи през XII в. спо- през XII в. според „Географията“ на Идриси. София,
ред „Географията“ на Идриси. София, 1960. 1960.
159
Д. Фъртунова, М. Николов
произведението на Мануил Фил „За подвизите a famous heroic protostrator”, dedicated to the
на известния чутовен протостатор“, посвете- military victories of Michael Doukas Glabas
на на военните победи на Михаил Дука Глава Tarchaneiotes against the Bulgarians in the second
Тарханиот срещу българите през втората поло- half of the 13th century3. The city was captured by
вина на XIII в.3 Превзет е от същия военачалник the same military leader in 1263 and there were
през 1263 г. и има сведения, че той го укрепва reports that he further strengthened it. Georgios
допълнително. Георги Пахимер също пише за Pachymeres also writes about Rusokastro, inform-
Русокастро, като ни информира, че тази кре- ing us that this fortress was handed over by agree-
пост се предава по споразумение на цар Тодор ment to Tsar Todor Svetoslav4. More information
Светослав4. Повече данни за Русокастро нами- about Rusokastro is found in the works of Ioannes
раме в произведенията на Йоан Кантакузин5 Kantakouzenos5 and Nicephorus Gregoras6 on the
и Никифор Григора6 по повод събитията през events of the 1330 – 1332 and the brilliant victory
1330 – 1332 г. и бляскавата победа на българи- of the Bulgarians, led by Tsar Ivan Alexander,
те, водени от цар Иван Александър, над арми- over the army of Andronikos III Palaeologos at
ята на Андроник III Палеолог в подножието the foot of the medieval city on July 18, 1331/2.
на средновековния град на 18 юли 1331/2 г. В Rusokastro is defined as both a city and a fortress
техните произведения Русокастро е определен in their works.
и като град, и като крепост.
Stratigraphic observations
Стратиграфски наблюдения
The archaeological excavations at Rusokastro
Археологическите проучвания на
(Fig. 1) date back to 2006; they have yielded im-
Русокастро (Oбр. 1) датират от 2006 г. и пре-
portant data on the chronology and periodization
доставиха важни данни за хронологията и пе-
of the fortress construction7. It became clear that
риодизацията на крепостното строителство7.
the first fortification on the rock hill occurred dur-
Изясни се, че първото укрепване на скалния
ing the early Byzantine period and more precisely
хълм е извършено през ранновизантийския
in the 6th century. A fortress wall was built at that
период и по-точно през VI в. Тогава е изгра-
дена крепостна стена, трасирана по венеца на time, traced along the crown of the rock hill. The
скалния хълм. Главният вход е бил от запад, main entrance was from the west, between two
между две правоъгълни по план бойни кули. rectangular battle towers. At the beginning of the
В началото на VII в. крепостта е била опожа- 7th century the fortress was burnt down and aban-
рена и напусната. През втората половина на doned. In the second half of the 9th – 10th century,
IX – Х в. тук отново е регистрирано активно active habitation by the Bulgarian population was
обитаване от страна на българско население, again registered there, which is evidenced by the
което е документирано на базата на откритите discovered movable finds8. At the very end of the
движими находки8. В самия край на XII, и по- 3 Manuel Philes. За подвизите на известния чутовен
протостатор. – ГИБИ, Х, 142.
3 Manuel Philes. За подвизите на известния чутовен 4 Georgius Pachymeres. История. – ГИБИ, Х,
протостатор. – ГИБИ, Х, 142. 204 – 205.
4 Georgius Pachymeres. История. – ГИБИ, Х, 5 Ioannis Cantacuzeni. Historia. – ГИБИ, Х, 255, 266,
204 – 205. 270, 271 – 273, 276.
5 Ioannis Cantacuzeni. Historia. – ГИБИ, Х, 255, 266, 6 Nicephori Gregorae. Византийска история. – ГИБИ,
270, 271 – 273, 276. XI, 162 – 164.
6 Nicephori Gregorae. Византийска история. – ГИБИ, 7 Дражева Ц. / М. Николов. Средновековната кре-
XI, 162 – 164. пост Русокастро: проучвания, резултати, перспекти-
7 Дражева, Ц. / М. Николов. Средновековната кре- ви. – Известия на Националния исторически музей,
пост Русокастро: проучвания, резултати, перспекти- т. ХХХ, София, 2018, 136 – 147.
ви. – Известия на Националния исторически музей, 8 Николов, М. Ранносредновековен керамичен аму-
т. ХХХ, София, 2018, 136 – 147. лет от крепостта Русокастро. – In: ЕURICA. In
8 Николов, М. Ранносредновековен керамичен аму- honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae. София, 2009,
лет от крепостта Русокастро. – В: ЕURICA. In 291 – 296; Николов, М. Ранносредновековни ремъч-
160
Конска кост за гадаене от средновековния град русокастро
скоро през първата половина на XIII в., ранно- 12th, or rather in the first half of the 13th century,
византийската крепостна стена е демонтирана the early Byzantine fortress wall was dismantled
и нивелирана до ниво основа. Тогава входът and levelled to its foundation. Then the entrance
е повдигнат с около 1 м, бил е фланкиран от was raised by about 1 m, and flanked by two bat-
две бойни кули – кръгла от юг и U-образна от tle towers – round in the south and U-shaped in
север, между които е изградена мощна стена the north, with a strong wall 2.6 m thick built be-
с дебелина 2,6 м, която впоследствие е удебе- tween them; the wall was subsequently thickened
лена до 3,5 м. Влизането е било осъществено to 3.5 m. The entrance to the fortress was possible
през три порти – две двукрили и една падаща, through three gates – two double-winged and one
тип „катаракта“9. downwards-moving of the cataract type9.
Непосредствено западно от централния Immediately to the west of the main entrance
вход на града, при най-високата точка на скал- to the city, at the highest point of the rocky hill,
ния хълм, е построена цитаделата или замъ- was the citadel or the castle of the fortress. It was
кът на крепостта. До него се е достигало по reached by a 12-meter staircase 2 m wide, over-
12-метрово стълбище с ширина 2 м, преодо- coming a height of 4.15 m. In the castle there was
ляващо височина от 4,15 м. В замъка са обо- a barracks, a free-standing donjon of a hexagonal
собени казармено помещение, свободностоящ plan and a monumental water reservoir. According
донжон с шестоъгълен план и монументално
to the archaeological data, the castle was built in
водохранилище. Според добитите археологи-
this form at the end of the 13th century, when the
чески данни, в този си вид замъкът е оформен
city was under Byzantine rule. During these large-
към края на XIII в., когато градът е под визан-
scale construction works the walls of the citadel
honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae. София, 2009, from the Bulgarian building period at the middle
291 – 296; Николов, М. Ранносредновековни ремъч- of the 13th century were partially dismantled and
ни и коланни апликации от крепостта Русокастро и
прилежащия ѝ район. – Известия на Националния
used as foundations, the Bulgarian reservoir was
исторически музей, т. XXV, София, 2013, 59 – 64; filled in with earth and from the first Bulgarian
Николов, М. Ранносредновековни ремъчни аплика- medieval construction only the western, eastern
ции от Южното Черноморие. – В: Симеонова Бъл-
and partly southern fortress walls of the castle
гария в историята на европейския югоизток. Сбор-
ник с доклади от едноименната научна конферен- were used10.
ция. Изд. Фабер, 2018, 276 – 288; Кънев, Н. / М. Ни-
колов. Непубликувани ранносредновековни олов- ни и коланни апликации от крепостта Русокастро и
ни печати от крепостта Русокастро и прилежащия прилежащия ѝ район. – Известия на Националния
ѝ район. – В: Плиска-Преслав, т. 13, 407 – 414; То- исторически музей, т. XXV, София, 2013, 59 – 64;
тев, К. / М. Николов. Новооткрита икона от слоно- Николов, М. Ранносредновековни ремъчни аплика-
ва кост от крепостта Русокастро. – В: Сб. Преслав, т. ции от Южното Черноморие. – In: Симеонова Бълга-
8, 2018, 115 – 132. рия в историята на европейския югоизток. Сборник с
9 Николов, М. Ранносредновековен керамичен аму- доклади от едноименната научна конференция. Изд.
лет от крепостта Русокастро. – В: ЕURICA. In Фабер, 2018, 276 – 288; Кънев, Н. / М. Николов. Не-
honorem Ludmilae Donchevae-Petkovae. София, 2009, публикувани ранносредновековни оловни печати от
291 – 296; Николов, М. Ранносредновековни ремъч- крепостта Русокастро и прилежащия ѝ район. – In:
ни и коланни апликации от крепостта Русокастро и Плиска-Преслав, т. 13, 407 – 414; Тотев, К. / М. Ни-
прилежащия ѝ район. – Известия на Националния колов. Новооткрита икона от слонова кост от крепостта
исторически музей, т. XXV, София, 2013, 59 – 64; Русокастро. – In: Сб. Преслав, т. 8, 2018, 115 – 132.
Николов, М. Ранносредновековни ремъчни аплика- 9 Николов, М. / Д. Гюрджийска, С. Иванов. Редовно
ции от Южното Черноморие. – В: Симеонова Бъл- археологическо проучване на крепостта Русокастро
гария в историята на европейския югоизток. Сбор- през 2016 г. – Археологически открития и разкопки
ник с доклади от едноименната научна конферен- през 2016 г. София, 2017, 600 – 602; Николов, М. За-
ция. Изд. Фабер, 2018, 276 – 288; Кънев, Н. / М. Ни- падният вход на крепостта Русокастро. – In: Сб. в
колов. Непубликувани ранносредновековни олов- памет на проф. д-р Валентин Плетньов. Варна, 2020,
ни печати от крепостта Русокастро и прилежащия 289 – 302.
ѝ район. – В: Плиска-Преслав, т. 13, 407 – 414; То- 10 Николов, М. / Д. Гюрджийска, С. Иванов. Архе-
тев, К. / М. Николов. Новооткрита икона от слонова ологическо проучване на цитаделата на крепостта
кост от крепостта Русокастро. – В: Сб. Преслав, т. 8, Русокастро. – Археологически открития и разкопки
2018, 115 – 132. през 2017 г. София, 2018, 530 – 533; Николов, М. / В.
161
тийска власт. При тези мащабни строителни The find

работи зидовете на цитаделата от българския It was at the northern end of the eastern wall
строителен период, от средата на XIII в. от- of the castle (Fig. 2), near its inner face, that a
части са демонтирани и ползвани като основи, horse's shoulder bone was found in a context dat-
българското водохранилище е засипано и от ed from the second half of the 13th century; on the
първото българско средновековно строител- back side of the scapula there are three round burnt
ство всъщност се използва само западната, из- spots (Figs. 3, 4). The shoulder bone has not com-
точната и отчасти южната крепостна стена на pletely survived. In its currently preserved form,
замъка10. it is 26 cm long and 8 cm wide. Traces caused by

heat treatment are noticed on it – the bone was
Находката probably cooked first and was then cleaned off the
Именно при северния край на източната meat. Then, three round imprints, arranged in a
стена на замъка (Oбр. 2), при нейното вътреш- line and spaced at a distance of 30 – 33 mm were
но лице, е открита конска плешка с три кръгли stamped on its surface – on the inner side of the
горели петна откъм задната ѝ страна (Oбр. 3, blade-bone with a heated iron rod with circular
4). Контекстът е от втората половина на XIII в. cross-section and a diameter of 17 mm.
Плешката не е запазена изцяло. В сегашният Equine shoulder blades or animal bones in
си вид тя е дълга 26 и широка 8 см. По нея се general, treated by heating with a metal (prob-
откриват следи от термична обработка – тя е ably) round object from the Middle Ages (and not
била вероятно сварена и месото е изчистено от only) from the Balkans are not known to us. In
нея. След това, по повърхността ѝ трикратно е this case, the completely round burnout is impres-
допрян нагрят железен прът с кръгло сечение с sive, and more importantly – the same distance
диаметър 17 мм – откъм вътрешната стена на between the three burnt marks suggests a care-
костта. От това действие са останали обгорени fully targeted action. This excludes the possibility
кръгли отпечатъци от железния прът, разполо- that such burns were committed for the purpose of
жени в линия, с разстояние между тях от по game or by accident. It seems that the prints were
30 – 33 мм.
left for a completely different purpose. After get-
Конски кости или въобще кости, третира-
ting acquainted with the available literature, we
ни вторично с нагряване от метален (вероятно)
found parallels that are extremely significant and
кръгъл предмет от епохата на Средновековието
which show that a magical / custom / ritual action
(и не само) от територията на Балканите не са
was most likely performed on the bone.
ни известни. В конкретния случай прави впе-
It turns out that in the rituals of many socie-
чатление напълно кръглото прогаряне, и което
ties engaged in animal husbandry fortune-telling
е по-важно – еднаквото разстояние между три-
by bones of animals is often found, in particular –
те обгорени отпечатъка, което говори за вни-
мателно целенасочено действие. Това изключ- scapulae, popularly called shoulder blades.
ва вероятността подобно прогаряне да е извър- Divination by means of the scapula, and in
шено с цел игра или по случайност. Изглежда, particular of the cracks in it when subjected to
scorching in fire, is called scapulomantia or ho-
10
moplatoscopy11. This is a variant of auguria – a
Николов, М. / Д. Гюрджийска / С. Иванов. Архе-
ологическо проучване на цитаделата на крепостта
divination method based mainly on the animals’
Русокастро. – Археологически открития и разкопки
през 2017 г. София, 2018, 530 – 533; Николов, М. / В. Мутафов. Редовно археологическо проучване на ци-
Мутафов. Редовно археологическо проучване на ци- таделата на крепостта Русокастро. – Археологиче-
таделата на крепостта Русокастро. – Археологиче- ски открития и разкопки през 2018 г. София, 2019,
ски открития и разкопки през 2018 г. София, 2019, 512 – 514; Николов, М. Археологическо проучване
512 – 514; Николов, М. Археологическо проучване на средновековната крепост Русокастро, сектор „Ци-
на средновековната крепост Русокастро, сектор „Ци- тадела“. – Археологически открития и разкопки през
тадела“. – Археологически открития и разкопки през 2019 г. София, 2020.
2019 г. София, 2020. 11 https://bg.wikiqube.net/wiki/Scapulimancy
162
че отпечатъците са оставени със съвсем друга behaviour and appearance12.

цел. След запознаване с наличната литерату- In particular, this variant of the method, in
ра открихме паралели, които са изключително which fire is used, is known as pyro-osteomancy.
важни и които показват, че върху костта най- According to Vera Belozerova, this practice
вероятно е извършено магично/обредно/риту- testifies to the transition from archaic trance clair-
ално действие. voyance to predictions based on calculations and
Оказва се, че в обредността на много наро- astrological observations13.
ди, занимаващи се със скотовъдство, често се Archaeological materials from the Longshan
среща гадаенето по кости от животни, в част- culture (2000 – 1500 BC) have been found in the
ност – лопатки, наричани по народному плеш- plains of eastern China, which testify that in these
ки. lands the divination practice in question has been
Гадаенето по лопатната кост, и в частност known since ancient times.
по пукнатините по нея при обгарянето ѝ в During the Zhou dynasty (1045 – 221 BC),
огън, се нарича скапуломантия или още омо- the fortune teller used to make several tiny canals
платоскопия11. Това е разновидност на авгури- on the shoulder blade in a strictly defined order
ята – гадателски метод, основаващ се най-вече and then scratched the question, which was for-
върху поведението и външния вид на живот- mulated in such a way as to obtain a clear answer
ните12.
“yes” or “not”. Then, with the help of a specially
В частност, тази разновидност на метода,
heated bronze rod, the indentations on the bone
в която се използва огън, е известна като пиро-
were burned. The diviner then interpreted the
остеомантия.
result from the cracks found on the back of the
Според Вера Белозерова тази практика
blade-bone14.
свидетелства за прехода от архаичното трансо-
Tens of thousands of oxen shoulder blades
во ясновидство към предвиждане на основата
from the time of the Chinese Shang dynasty
на изчисления и астрологични наблюдения13.
(1600 – 1027 BC) have been found. They were
В равнините на Източен Китай са наме-
рени археологически материали от културата used in decision-making by the rulers of the dy-
Луншан (2000 – 1500 г. пр. Хр.), които свиде- nasty. Prior to their use, they were subjected to
телстват, че по тези земи въпросната гада- special treatment, after which the divining priest
телска практика е била известна още дълбока applied incisions on them and set them on fire.
древност. Then he guessed the future by the cracks that had
По време на династията Чоу (Чжоу) formed.
(1045 – 221 г. пр. Хр.) гадателят правел върху The British Library keeps a specimen of a
лопатката в строго определен ред няколко ка- bull's shoulder blade with burnt spots similar to
налчета, след това се изписвал въпросът, който the one from Rusokastro, applied to the bone with
се формулирал така, че да се получи еднозна- a hot poker.
чен отговор „да“ или „не“. После с помощта на We also find direct evidence of the existence
специално нагрята бронзова пръчка вдлъбна- of such divination practiced among the “barbar-
тините по костта се прогаряли. По пукнати- ian” peoples of the Early Middle Ages. According
ните, получени на обратната страна на костта, to Jordanes, Attila also resorted to the ritual15.
гадателят интерпретирал резултата14. 12 Джонстън, Дж. / М. Пилкингтън. Джобна енцикло-
педия на гаданията. София, 2011, 9.
11 https://bg.wikiqube.net/wiki/Scapulimancy. 13 Белозерова, В. Традиционное искусство Китая. Том
12 Джонстън, Дж. / М. Пилкингтън. Джобна енцикло- 1. Неолит – IX век. Москва, 2016, 37.
педия на гаданията. София, 2011, 9. 14 Васильев, Л. С. Культы, религии, традиции в Ки-
13 Белозерова, В. Традиционное искусство Китая. Том тае. Рос. акад. наук, Ин-т востоковедения. Вост. лит.
1. Неолит – IX век. Москва, 2016, 37. Москва, 2001, 487.
14 Васильев, Л. С. Культы, религии, традиции в Ки- 15 Iordanis. De origine actibusque Getarum, VI в., с.
тае. Рос. акад. наук, Ин-т востоковедения. Вост. лит. 37, https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1.html#
Москва, 2001, 487. XXXVII.
163
Десетки хиляди волски плешки са наме- Animal scapula prophecy is also found in the
рени от времето на китайската династия Шан Arabs, where it is called Elm-al-aktaf (from ak-
(1600 – 1027 г. пр. Хр.). Те били използвани при taf – scapula, shoulder)16.
взимането на решения от нейните владетели. Such shamanic practices have been widely
Преди използването им били подлагани на used by Kyrgyz, Buryats, Mongols, Kalmyks and
специална обработка, като след това жрецът other Asian peoples.
предсказател нанасял върху им разрези и ги The Kalmyks foretell by this divination what
слагал в огъня. После гадаел по образувалите the weather will be like: if many black spots ap-
се пукнатини. pear on a blade set on fire there, the ice will melt;
В Британската библиотека се пази екзем- if there are a lot of white spots – it will snow17.
пляр от волска плешка с подобни на русока- Kyrgyz sorcerers, called yaurunchi, also pre-
стренските обгорели петна, нанесени върху dicted the future by means of a ram's shoulder
костта с нагорещен ръжен. blade.
При „варварските“ народи от Ранното This type of fortune-telling is especially
средновековие също намираме преки свиде- widespread among the nomadic Mongol tribes.
телства за съществуването на такова гадание. It seems that such divination was not alien to the
До него, по свидетелството на Iordanis, е при- Celts and the old Germans. It was also known
бягвал Атила15. Пророкуване по животинска
to the southern Slavs, Serbs and Bulgarians,
лопатка се открива и при арабите, където се
Speranski claims18.
нарича Elm-al-aktaf (лопатка, от aktaf – лопат-
Moreover, he points out that among the
ка, плешка)16.
Bulgarians this type of divination was quite de-
Подобна шаманска практика е била ши-
veloped. He quotes the following excerpt from
роко прилагана от киргизи, буряти, монголи,
the Corpus of Folk Tales, Science and Literature
калмики и пр. азиатски народи.
issued in 1889: “When a hen or lamb grown from
Калмиките определят чрез това гадание
an early age at the house is slaughtered, fortune-
какво ще е времето: ако на подпалена на огън
лопатка има много черни петънца, ледът ще telling is made by their shoulder blades about the
се стопи; ако има много бели петна – ще вали material state and character of the host if a male
сняг17. animal is slaughtered or of the hostess, if female.
Чародеите на киргизите, наричани яурун- If the flat part of the shoulder blade is thin and
чи, също предсказвали бъдещето по овнешка transparent, the host is poor; if it is thick and dark,
лопатка. opaque, the host is rich ... By the shoulder bone
Особено широко този вид гадаене е раз- they also guess if there is a hidden property in the
пространено сред номадските монголски пле- house of the family to look for it”.
мена. Изглежда подобно гадание не е чуждо и Kuzman Shapkarev also mentions such
на келтите и старите немци. Известно е и на divinations in his “Collection of Bulgarian Folk
южните славяни, сърбите и българите, твърди Tales”19.
Сперански18. All the evidence gathered from various sourc-
Нещо повече, той изтъква, че при бълга- es indicates not only that this practice was very
рите този вид гадание е било доста развито. И widespread, but also that almost an identity of div-
цитира откъс от „Сборник народни умотворе- ination methods and cases of its use are observed.
ния, наука и книжнина“ от 1889 г.: „Когато се Therefore, it can be assumed that somewhere far
back in time there was a common source.
15 Iordanis. De origine actibusque Getarum, VI в.,
с. 37, https://www.thelatinlibrary.com/iordanes1. 16 Сперанский, М. Из истории отреченых книг, ч. III.
html#XXXVII. Лопаточник. 1900, 12.
16 Сперанский, М. Из истории отреченых книг, ч. III. 17 Ibid., p. 13.
Лопаточник. 1900, 12. 18 Ibid., p. 14.
17 Пак там, с. 13. 19 Шапкарев, К. А. Сборник от български народни
18 Пак там, с. 14. умотворения. III 1 – 2. София, 1968 – 1973, 197.
164
заколи кокошка или агне, изхранени от малки Judging by the places where the phenomenon
в къщата, гадаят по плешките им за материал- is evidenced, Speranski suggests that this divina-
ното състояние и характера на домакина, ако tion was widespread in the East (he also includes
заколеното е мъжко, и на домакинята, ако е Greeks, Byzantines, South Slavs and Huns in the
женско. Ако плоската част на плешката е тънка Eastern peoples) and it is very likely that it spread
и прозрачна, домакинът е сиромах; ако е дебе- from there in the West, in Europe, where it was
личка и тъмна, мътна, домакинът е богат... По therefore considered “barbaric” and “strange”20.
плешката гадаят още дали има скрито имане в Shoulder blade fortune-telling was of three
къщата на домашните, за да го търсят“. kinds: white (on a gnawed bone); black (which
За такива гадания споменава и Кузман was first burnt) and mixed (divination on an old
Шапкарев в своя „Сборник от български на- bone found in the steppe). All of its signs were
родни умотворения19. considered – whether it was thick or thin, for ex-
Всички свидетелства от различни изво- ample; when burned, the cracks were examined,
ри показват не само, че тази практика е била too, and the sound produced during burning was
много разпространена, но се наблюдава почти listened to.
идентичност на методите за гадаене и случаи- The one who wanted to know his fate first put
те на използването му. Затова може да се пред- the bone under his head at night, and the next day
положи, че някъде много назад във времето
he went with it to the shaman. The divination took
има общ източник.
place late in the evening. The shaman lit the fire
Съдейки по местата, откъдето идват сви-
away from people's eyes, and no more than two or
детелствата за него, Сперански предполага, че
three people could attend the ceremony.
това гадаене е било с голямо разпространение
Initially, the fortune teller smoked the blade
на Изток (към източните народи той отнася и
with juniper twigs, calling on the deities to give
гърци, византийци, южни славяни и хуни) и е
an accurate answer to the question. Then he put
твърде вероятно от там то да се е разпростра-
it on the fire and waited for the cracks to appear.
нило на Запад, в Европа, където това се е смя-
тало за „варварско“ и „странно“20. If a loud popping sound was heard in the process
Гаданията по плешка били три вида: бяло of burning, it meant that an important event that
(върху оглозгана кост); черно (която първо е would change his life awaited the person. If the
обгорена) и смесено (гадаене върху стара кост, crack was slight, the changes would be insignifi-
намерена в степта). Разглеждали се всички cant. The interpretation of what was happening
нейни признаци – дали е дебела или тънка на- depended on the purpose of the predictions.
пример, а при изгарянето се оглеждали пукна- The burnt bone was examined carefully after
тините и се слушал звука, който се чува при being removed from the fire, and cracks, colour
обгарянето. and other signs were interpreted. If the crack was
Желаещият да узнае съдбата си първо сла- simple, it meant that the expected event would oc-
гал костта през нощта под главата си, а на след- cur late, if it was cruciform, it foreshadowed its
ващия ден отивал с нея при шамана. Гадаенето imminent occurrence.
се извършвало късно вечерта. Шаманът разга- Sometimes weather was predicted by the
рял огъня далече от хорските погледи, като на burnt shoulder blade. It was believed that if after
обреда можело да присъстват не повече от два- treating it with fire, very dark spots appeared on it,
ма-трима души. the ice would melt, but if the spots were white – it
Първоначално гадателят опушвал лопат- would snow. The ashen hue foretold strong winds,
ката с дим от хвойнови клонки, призовавайки the black colour – rain, and the yellow – warm
божествата да дадат точен отговор на въпро- weather.
Some diviners divided the blade into several
19 Шапкарев, К. А. Сборник от български народни sectors; they made their prophecy depending on
умотворения. III 1 – 2. София, 1968 – 1973, 197.
20 Сперанский, М. Из истории..., 18. 20 Сперанский, М. Из истории..., 18.
165
са. После я слагал в огъня и чакал да се появят which of the sectors cracks and spots would ap-
пукнатини. Ако в процеса на обгаряне се чуело pear.21.
силно пукане, това означавало, че човекът го Curious is a case reported as a legend and de-
чака важно събитие, което ще промени живота scribed in the archives of the Adygea Republican
му. Ако пукотът бил слаб, то промените щели Institute for Humanitarian Studies22. Some wiz-
да са несъществени. Трактовката на случващо- ards stole a horse, killed and ate it, but then de-
то се зависела от целта на предсказанията. cided to revive it. For this purpose, they collected
Обгорялата кост се оглеждала внимателно, all the bones and wrapped them in skin. But it
след като се извади от огъня, и се тълкували turned out that one bone was missing – the scapu-
пукнатините, цвета ѝ и други признаци. Ако la. Someone had stolen it and the horse could not
пукнатината била проста, това означавало, че be revived. Then the magicians replaced it with
очакваното събитие ще се случи късно, ако a shoulder blade made of wood. The horse was
била кръстообразна, предвещавала скорошно- “resurrected” and returned to its owner.
то му настъпване. Meanwhile, the man who stole the shoulder
Понякога по обгорялата плешка се пред- blade told the people what had happened, but no
сказвало времето. Смятало се, че ако след об- one believed him. As proof, they decided to kill
работването ѝ с огън върху нея се появят мно- the horse again. And when they found the remains
го тъмни петна, то ледът ще се стопи, но ако
of the wooden shoulder blade in his corpse, they
петната са бели – ще вали сняг. Пепелявият
were all convinced of the abilities of the wizards.
оттенък предвещавал силни ветрове, черният
Undoubtedly, divination by an equine scapula
цвят – дъждове, а жълтият – топло време.
originated in the peoples of the Asian steppes. So,
Някои гадатели разделяли лопатката на
the horse shoulder blade with burnt spots found
няколко сектора и в зависимост от това в кой
in the Rusokastro fortress is undoubtedly a testi-
от тях ще се появят пукнатини и петна, се пра-
mony to the performance of the rite by representa-
вило прорицанието21.
tives of the Asian race who lived in the fortress in
Любопитен е един случай, предаван като
легенда и описан в архивните материали the 13th century. These were most likely the Tatars
на Адигейския републикански институт за (Mongols) whose campaigns in our lands are very
хуманитарни изследвания22. Едни магьосници well known. Moreover, their presence in the me-
откраднали кон, който убили и изяли, но после dieval city of Rusokastro is very well represented
решили да го съживят. За целта събрали всич- in the historical sources of the era23.
ки кости и ги загърнали с кожата. Но се оказа-
ло, че не достига една кост – лопатната. Някой
я бил откраднал и конят не можел да оживее.
Тогава магьосниците поставили изработена от
дърво плешка. Конят „възкръснал“ и го върна-
ли на стопанина му.
Междувременно, човекът, който открад-
нал лопатната кост, разказал на хората за слу-
чилото се, но никой не му повярвал. За доказа-
телство решили отново да убият коня. И кога-
то намерили в трупа му останките от дървена-
та лопатка, всички се убедили в способностите
21 https://grimoire.club/viewtopic.php?t=298&fbclid=Iw
21 https://grimoire.club/viewtopic.php?t=298&fbclid=Iw AR3Q9OK4ij3kjEgcPuekEyDMCZAW8SbJJHXKWX
AR3Q9OK4ij3kjEgcPuekEyDMCZAW8SbJJHXKWX ACov96LqmVMaSWbRfeH9Q
ACov96LqmVMaSWbRfeH9Q. 22 Архив Адыгейский республиканский институт
22 Архив Адыгейский республиканский институт гу- гуманитарных исследований имени Т. М. Керашева
манитарных исследований имени Т. М. Керашева (АРИГИ), П. 95. Д. 67.
(АРИГИ), П. 95. Д. 67. 23 Ioannis Cantacuzeni. Historia. – ГИБИ, Х, 255.
166
на магьосниците.
Безспорно, гадаенето по плешка на кон
произхожда от народите, населяващи азиат-
ските степи. Така че намерената в крепостта
Русокастро конска плешка с обгорели петна
без съмнение е свидетелство за извършването
на обряд от представители на азиатската раса,
пребивавали в укреплението през ХIII в. Това
са най-вероятно татарите (монголите), чиито
походи по нашите земи в този период са много
добре известни. Още повече, че присъствието
им при средновековния град Русокастро е мно-
го добре представено в историческите извори
от епохата23.
Обр. 1. План на средновековния град Русокастро

Fig. 1. Plan of the medieval city of Rusokastro
23 Ioannis Cantacuzeni. Historia. – ГИБИ, Х, 255.
167
Обр. 2. План на замъка на

средновековния град Русокастро. В
кръг е отбелязано местонамирането на
конската плешка
Fig. 2. Plan of the castle in the medieval
city of Rusokastro. The findspot of the
scapula is encircled
168
Обр. 3, 4. Конската плешка от

обратната и лицевата страна
Fig. 3, 4. The face and the back side
of the horse shoulder blade
169
ОПИТ ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ГРОБОВЕ № 1 И № 9 ОТ ЦЪРКВАТА НА

МАНАСТИРА „СВ. ЙОАН ПРОДРОМ“ („СВ. ЯНИ“) В АХТОПОЛ
Хитко Вачев, Бони Петрунова
An attempt to interpret graves Nos. 1 and 9 from the church

of St. John Prodromos Monastery (Sveti Yani) in Ahtopol
Hitko Vachev, Boni Petrunova
Наша предхождаща публикация бе посве- Our previous publication was dedicated to

тена на предварителните резултати от археоло- the preliminary results of the archaeological re-
гическите проучвания, проведени през 2020 г. search conducted in 2020 at the church of St. John
на църквата на манастира „Св. Йоан Продром“ the Forerunner (Ioannes Prodromos) Monastery
(„Св. Яни“) в Ахтопол1. В нея е представен in Ahtopol also known as Sveti Yani1. It presented
преглед на досегашните изследвания посвете- an overview of the previous studies dedicated to
ни на храма, данните от частичното му архе- the Christian temple, the data yielded by the par-
ологическо проучване и това на прилежащия tial archaeological survey of the monastery and its
му некропол, в съчетание с историческите adjacent necropolis, in the context of the histori-
сведения за църковната история на града. На cal sources on the ecclesiastical history of the city.
базата на всичко това бе изказано виждането, On the basis of all this, the view was expressed
че до 20-те години на XVII в. храмът при ма-
that until the 20s of the 17th century, the church
настира „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни“) е из-
at the monastery of St. John Prodromos (Sv. Yani)
пълнявал функцията на епископска катедра на
served as the episcopal seat of the bishops of
Агатополските архиереи.
Agathopolis.
В резултат на новите археологически про-
учвания през сезон 2021 г. бяха придобити The excavation in the 2021 archaeological
нови данни както за храма, така и за ритуал- season provided new data both on the church and
ните погребални практики свързани с висшето the ritual funerary practices associated with the
духовенство. На този проблем е посветено и high clergy. The present study is also dedicated to
настоящото изследване. С оглед целите на про- this problem. In view of its objectives, we would
учването, първоначално се спираме накратко initially dwell briefly on the existing opinions re-
върху съществуващите мнения относно стро- garding the construction history of the church and
ителната история на храма и датировката му, its dating as they have a direct bearing on the pro-
защото те имат пряко отношение към предло- posed hypothesis.
жената хипотеза. Examining the problems of church and public
Разглеждайки проблемите на църковната architecture in the Strandzha region, G. Stoykov
и обществена архитектура в Странджанско, makes a brief description of the architectural re-
Г. Стойков прави кратко описание на архи- mains of the church of St. John Prodromos (St.
тектурните останки на църквата „Св. Йоан
1 Вачев, Х. / Б. Петрунова. Манастирът „Св. Йоан 1 Вачев, Х. / Б. Петрунова. Манастирът „Св. Йоан
Продром“ („Св. Яни“) в Ахтопол в светлината на но- Продром“ („Св. Яни“) в Ахтопол в светлината на
вите археологически проучвания (предварително съ- новите археологически проучвания (предварително
общение). – Известия на Националния исторически съобщение) (also in English). In: Известия на Нацио-
музей. Том XXXIV. Юбилеен сборник Николай Мар- налния исторически музей. Том XXXIV. Юбилеен
ков. 2022, с. 192 – 212. сборник Николай Марков. 2022, с. 192 – 212
170
Опит за интерпретация на гробове № 1 и № 9 от църквата на манастира „св. Йоан продром“ ...
Обр. 1. Църква „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни) в Ахтопол. План и разрез (по Г. Стойков)
Fig. 1. St. John Prodromos Church (Sveti Yani) in Ahtopol. Layout and section (after G. Stoykov)
Продром“ („Св. Яни“)2 (Обр. 1). Авторът отбе- Yani)2 (Fig. 1). The author notes that the church
лязва, че храмът се намира от южната страна is located on the southern side of the harbour bay,
на пристанищния залив, на най-високото мяс- on the highest place of the hill and that only its
то на хълма. От него е запазена само източна- eastern part is still preserved, namely the apse
та му част – апсидата с предапсидно олтарно with the pre-apse altar space, which is separated
пространство, което се отделя от кораба чрез from the nave by a massive wall with two open-
масивен зид, прорязан от два отвора: среден – ings in it: a larger central opening and a smaller
по-голям, и страничен – по-малък. Южно от one at the side of it. South of the apse, the altar
апсидата олтарът се разширява и образува expands and forms a small room, which is in-
малка стаичка, която се включва в общото cluded in the general rectangular framework of
правоъгълно очертание на сградата. Според the building. According to the researcher, this cir-
изследвача, това обстоятелство създава един
cumstance creates an extremely interesting point
извънредно интересен момент в църквата: от-
in the church: inside the church, the longitudinal
вътре апсидната надлъжна ос не върви по сре-
axis of the apse does not run in the middle of the
дата на кораба, а отвън апсидата не се намира в
nave, and outside, the apse is not located in the
средата на източната стена църквата.
2 Стойков, Г. Църковна и обществена архитектура в 2 Стойков, Г. Църковна и обществена архитектура в

Странджанско. – В: Комплексна научна Странджан- Странджанско. – In: Комплексна научна Странджан-
ска експедиция през 1955 г. Доклади и материали. ска експедиция през 1955 г. Доклади и материали.
София, 1957, с. 160. София, 1957, с. 160.
171
Х. Вачев, Б. Петрунова
В рамките на Странджанската научна екс- middle of the eastern wall of the church.
педиция, становище по отношение на датиров- As a participant in the Strandzha scientific
ката и запазената стенописна украса в храма expedition, Asen Vasiliev also expresses his opin-
изразява и Ас. Василиев3. Според него църква- ion regarding the dating and the preserved fres-
та, съдейки по нейния план и градеж, датира coes in the church3. According to him, the church
най-вероятно от XII в. Описвайки зографията, most likely dates from the 12th century judging
той информира, че в апсидната ниша е запа- by its plan and construction. Describing the fres-
зен образът на Св. Богородица; в притвора на coes in the church, he writes that the image of the
храма, на южната стена, има полуразрушена- Mother of God is preserved in the apse niche and
та фигура на мъж, главата и горната част от that in the narthex of the church, on the southern
гърдите на когото са силно компрометирани. wall, is the half-destroyed figure of a man, whose
Изследователят счита, че това изображение
head and upper part of the chest are badly dam-
представлява по-скоро образа на някой кти-
aged and compromised. The researcher believes
тор, отколкото на светец.
that this image represents the ktetor of the church
Сведения за състоянието и вида на хра-
rather than a saint.
ма дава В. Захариев4. Той отбелязва, че в ол-
тарната апсида се вижда сравнително добре Information on the state and type of the
запазен образ на „Ширшая“ (Св. Богородица church is provided by V. Zahariev4. He notes that
Платитера). Нимбът на този образ е укра- a relatively well-preserved image of a Shirshaya
сен с пластичен щукатурен бароков меандър. (Our Lady Platytera) can be seen in the altar
Под „Ширшая“ в кръгъл медальон е изписан apse. The nimbus of the image is decorated with
Христос Евергет, а от двете му страни са из- a plastic stucco baroque meander. Below the im-
ображения на Св. Петър и Св. Дионисий, Св. age of the Shirshaya Christ Evergetis is painted
Спиридон и Св. Кириос. Горе на свода има из- in a round medallion with the images of St. Peter
ображение на Христос Опантократор и Обрус, and St. Dionysios, St. Spyridon and St. Kyros
държан от ангели. Христовия образ също е с placed on both sides of the medallion. Christ the
пластично оформен нимб. В артиката, надясно Opantocrator (Pantocrator) and the Ubrus (the
от вратата е било запазено парченце мазилка Holy Mandylion) held by angels is depicted on
с остатък от женски образ с нимб. Пак там, the arch above. A plastically shaped nimbus is
на южната страна е оцелялата малка част от depicted around the image of Christ. In the nar-
стенописите, с изписана права мъжка фигура thex, to the right of the door, a piece of plaster
в цял ръст, чиято дясна ръка вдигната нагоре, with the remains of a female image with a nim-
държи част от закрепена под пояса мантия. По bus has been preserved. Again in the narthex, on
отношение на зографията споменатият автор the south side, is the surviving small part of the
отбелязва, че тя има сходство със стенопис- frescoes, representing a full-length standing male
ната украса в олтарната апсида на църквата в figure, whose raised right hand is holding part of
Ахтопол“, която е от края на XVIII в.
a mantle fastened under his belt. Regarding the
През 1990 г. на нос „Св. Яни“ са проведе-
style of painting, Zahariev notes that it shows a
ни археологически проучвания, при които са
similarity with the mural decoration in the altar
разкрити частично архитектурните останки
apse of the church in Ahtopol, dating from the end
на християнски храм5. Регистрирани са два
of the 18th century.
3 Василиев, Ас. Изобразителните изкуства в Стран- In 1990, archaeological excavations were
джанския край. – В: Комплексна научна Странджан-
ска експедиция през 1955 г. Доклади и материали. 3 Василиев, Ас. Изобразителните изкуства в Стран-
София, 1957, с. 259. джанския край. – In: Комплексна научна Странджан-
4 Захариев, В. Бележки върху народните изобразител- ска експедиция през 1955 г. Доклади и материали.
ни изкуства в Странджанско. – В: Комплексна науч- София, 1957, с. 259.
на Странджанска експедиция през 1955 г. Доклади и 4 Захариев, В. Бележки върху народните изобразител-
материали. София, 1957, с. 326 – 328. ни изкуства в Странджанско. – In: Комплексна науч-
5 Балабанов, П. / Х. Прешленов / К. Господинов / Ас. на Странджанска експедиция през 1955 г. Доклади и
Тотешев. Разкопки в Ахтопол. – Археологически от- материали. София, 1957, с. 326 – 328.
172
строителни периода. Към по-ранната сграда carried out on Cape Sveti Yani, during which
принадлежи основата на апсидата със следи the architectural remains of a Christian temple
от стенописи. Засечени са и останки от гро- were partially uncovered5. Two construction pe-
бове, за които се предполага, че са свързани riods were recorded. The base of the apse with
с този ранен период. Според изследвачите, traces of frescoes belonged to the earlier build-
апсидата на по-късната църква е описана око- ing. Remains of graves were also recorded, which
ло по-ранната и е несиметрично разположена supposedly could be associated with this early pe-
спрямо надлъжната ѝ ос. Установените външ- riod. According to the researchers, the apse of the
ни размери на сградата са: дължина – 17,60 м later church was circumscribed around the earlier
и ширина – 8,60 м. При проучванията са от- one and was again asymmetrically located with
крити фрагменти от ранновизантийска и сред- respect to its longitudinal axis. The established
новековна българска (XII– XIV в.) керамика.
external dimensions of the building are: length –
Изследователите отбелязват че, няма катего-
17.60 m and width – 8.60 m. Fragments of early
рични стратиграфски данни за датиране на
Byzantine and medieval Bulgarian (12th – 14th
църковната сграда.
centuries) ceramics were found during the archae-
По отношение на датировката на манасти-
ра отношение взима Ив. Карайотов6. На база ological digs. The researchers note that there was
резултатите от археологическите разкопки, no definitive stratigraphic data for a reliable dat-
той изказва мнение, че манастирът е основан ing of the church building.
през XII в. Ivan Karayotov also has his considerations
По проблемите на архитектурното реше- regarding the dating of the monastery6. Basing his
ние и стенописната украса на католикона на opinion on the results provided by the archaeolog-
манастира „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни“) от- ical excavations, he assumes that the monastery
ношение взима Ив. Гергова7. Тя счита, че църк- was founded in the 12th century.
вата е еднокорабна, едноапсидна, с полукръгла Ivanka Gergova dwells on the problems of the
апсида и обособено помещение в дяконикона. architectural solution and the fresco decoration of
Олтарната част е била засводена и отделена the catholicon of St. John Prodromos Monastery
от наоса с масивен зид с два отвора – центра- (Sv. Yani)7. She considers the church to be one-
лен и от север. Наосът е бил покрит с дървена nave, one-apse, with a semicircular apse and a
двускатна конструкция. Външни размери на separate chamber in the diakonikon. She thinks
сградата са : дължина на северната стена 12 м, that the altar part was vaulted and separated from
ширина 9 м; вътрешните: дължина на северна- the nave by a massive wall with two openings –
та стена 10 м, на южната стена 14 м, ширина 9 м. one central and one to its north. The nave was
Градежът е от ломен камък и дървени сантрачи. roofed with a wooden gable structure. The dimen-
Разграничени са два етапа на градеж – източ- sions of the building according to her are: exter-
ната стена на църквата е по-стара, но няма дан- nal length of the northern wall 12 m, width 9 m;
ни за времето на построяване. Предполага се,
internal: length of the northern wall 10 m, of the
че обособяването на диаконикона е извършено
southern wall 14 m, width 9 m. The masonry is of
в по-късно време. Стенописите са изпълнени
quarry stones and horizontal wooden belts. Two
в темперна техника. Върху свода на наоса са
stages of construction are distinguished – the east-
били представени изображенията на Христос
Вседръжител, Убрус придържан от два анге- ern wall of the church is older, but without avail-
ла, в апсидата – Богородица Платитера, под 5 Балабанов, П. / Х. Прешленов / К. Господинов / Ас.
Тотешев. Разкопки в Ахтопол. – Археологически от-
крития и разкопки 1990. Ловеч, 1991, с. 81. крития и разкопки 1990. Ловеч, 1991, с. 81.
6 Карайотов, Ив. „Обитателите на хълмистата плани- 6 Карайотов, Ив. „Обитателите на хълмистата плани-
на“ – В: Странджа. Природен парк. Малко Търново, на“ – In: Странджа. Природен парк. Малко Търново,
1999, с. 78 – 79. 1999, с. 78 – 79.
7 Гергова, Ив. Църквата „Св. Яни“ („Св. Йоан Пред- 7 Гергова, Ив. Църквата „Св. Яни“ („Св. Йоан Пред-
теча“) в Ахтопол. – В: Корпус на стенописите в Бъл- теча“) в Ахтопол. – In: Корпус на стенописите в Бъл-
гария през XVIII в. София, 2006, с. 101 – 104. гария през XVIII в. София, 2006, с. 101 – 104.
173
нея Поклонение на жертвата. Изписани са able information on the time of its construction. It
църковните отци: Св. Петър, Св. Дионисий, is assumed that the separation of the diakonikon
Св. Спиридон, Св. Кирил. На южната стена – took place at a later time. The frescoes are exe-
фрагмент от неизвестна сцена (част от женски cuted in tempera. On the vault of the nave the im-
образ с нимб) и част от мъжка фигура в цял ages of Christ Pantocrator and the Ubrus held by
ръст. За датировката на стенописите авторката two angels are painted, in the apse – the Mother
съди по публикуваните фрагменти. Тя счита, of God Platytera, below her the Adoration of the
че стилът на изписване – подчертаната лине- Victim scene. The Church Fathers are depicted as
арност, дебелия контур и пластичните нимбо- follows: St. Peter, St. Dionysios, St. Spyridon and
ве сближава зографията с някои ансамбли от St. Cyril. On the southern wall is a fragment of
XVIII в. в Арбанаси. an unknown scene (part of a female image with
Резултатите от проведените археологиче-
a nimbus) and part of a full-length male figure.
ските разкопки през 2020 г. и 2021 г. в съчета-
The author’s judgement relating the dating of the
ние с наличните исторически сведения позво-
wall paintings is based on the published fragments
лиха да бъде прецизирана строителната исто-
only. She believes that the style of painting – the
рия на храма и функциите, които е изпълня-
вал. В следващите редове представяме накрат- emphasised linearity, the thick contour and the
ко регистрираната археологическа ситуация, plastic nimbi – brings the frescoes closer to some
защото тя има пряко отношение към въпроса ensembles from the 18th century in Arbanasi.
на който е посветено настоящото изследване8. The results of the archaeological excavations
При археологическите проучвания са раз- carried out in 2020 and 2021, combined with the
крити част от северна стена на църковната available historical information, made it possible
сграда на дължина 8,24 м и част от южната to specify the history of the church construction
стена с дължина 7,89 м. Изградени са от мест- and the functions it performed. In the following
на порода разноформатни камъни, без следи от lines, we briefly present the recorded archaeologi-
допълнителна обработка. Стените на черквата cal situation, because it is directly related to the
са фундирани директно върху материковата question to which the present study is devoted8.
скала. Запазена им височина е 0,12 – 0,18 м, а The archaeological excavations cleared a
ширината им е 0,48 – 0,54 м. Спойката е ка- part of the northern wall of the church building
лова. В непосредствена близост до северната with a length of 8.24 m and a part of the south-
стена и западната част на храма са разкрити ern wall with a length of 7.89 m. They are built
сравнително добре запазени пасажи от подова from local stones of various shapes, without
настилка. Те са изпълнени от керамични плоч- traces of additional processing. The walls of the
ки с размери 0,30 х 0,30 м и дебелина 0,03 м. church are founded directly on the bedrock. They
Споменатите пасажи лежат върху пласт от си- are preserved at a height of 0.12 – 0.18 m and are
во-черна пръст с дебелина около 0,08/0,15 м. 0.48 – 0.54 m wide. The stones are laid on mud.
Под този пласт следва много тънък пласт хо-
In the immediate vicinity of the northern wall and
росанов трошляк с дебелина 0,04/0,06 м.
the western part of the church, relatively well-
В източния край на сградата е разкрита
preserved paved passageways were uncovered.
запазената част от апсидната конха. Тя е по-
The flooring was made of ceramic tiles with di-
лукръгла. Изградена от средно големи камъни
с размери 0,30/0,40 х 0,15/0,20 м, по лицата на mensions of 0.30 x 0.30 m and 0.03 m of thick-
които личат следи от допълнителна обработ- ness. The flooring tiles of the mentioned passage-
ка. Спойката е хоросанова. Специфична осо- ways were laid on a layer of gray-black soil about
беност на апсидата е, че тя се състои от два 0.08/0.15 m thick. A very thin layer of crushed
плътно допрени един до друг сегмента, изгра- mortar only 0.04/0.06 m thick followed beneath
дени по идентичен начин. Външният сегмент that layer.
е запазен на дължина 2,10 м, от юг височината At the eastern end of the building, the pre-
8 Вачев, Х. / Б. Петрунова. Цит. съч., с. 201– 206. 8 Вачев, Х. / Б. Петрунова. Цит. съч., с. 201– 206.
174
му е 0,40 м, а от север – 0,22 м. Запазената дъл- served part of the apse concha was cleared. It is
жина на вътрешния сегмент е 1,10 м, а висо- semicircular and built of medium-sized stones
чина му е 0,20 м. Двата сегмента от апсидата measuring 0.30/0.40 x 0.15/0.20 m, their faces
имат приблизително еднаква ширина – 0,52 м bearing traces of additional processing. The bind-
(вътрешен) и 0,58 м (външен). Установено е, че er is mortar. A specific feature of the apse is that
споменатите два сегмента фактически имат it consists of two tightly spaced segments, built in
обща основа до височина 0,20 м, като впослед- an identical way. The outer segment is preserved
ствие външният сегмент се издига и образува at a length of 2.10 m; its height is 0.40 m measured
стъпало над тази височина. С такова архите- from the south and 0.22 m from the north. The
ктурно решение се характеризират познатите preserved length of the inner segment is 1.10 m
още от епохата на ранното християнство син- and its preserved height is 0.20 m. The two seg-
трони. Върху по-високата част на синтрона
ments of the apse have approximately the same
се е разполагал трона на епископа, с което се
width – 0.52 m (internal) and 0.58 m (external).
подчертавало положението му в църковната
It was found that the said two segments actually
йерархия, а по-ниската скамейка служела за
had a common base up to a height of 0.20 m, with
сядане на свещенослужителите9.
Обобщавайки получените резултати може the outer segment subsequently raised to form a
да бъде казано следното. По отношение на step above this height. Synthrona, known since
църквата с категоричност, на този етап на про- the early Christian era, are characterized by such
учване, може да се каже, че ясно се разграни- an architectural solution. The bishop's throne was
чават два строителни периода. Към по-ранния placed on the higher part of the synthronon, which
от тях принадлежи изграждането на апсидната emphasized his position in the church hierarchy,
конха. В градежа ѝ са използвани камъни с об- and the lower bench served for the seating of the
работени лица, а спойката е хоросанова. Няма clergy9.
данни какъв е бил архитектурния план на сгра- Summarising the obtained results, the fol-
дата. На този етап на проучване не е известна lowing can be said. Regarding the church, at this
и датата на издигане на храма. Единственото, stage of research, it can be said that two construc-
което със сигурност може да се каже е, че ма- tion periods are clearly distinguished. The con-
настирът и католиконът му са функционира- struction of the apse concha refers to the earlier
ли през XIII – XIV в. и първите столетия на of them. Mortar-bound stones with hewn faces
османското владичество. Това мнение се ос- were used in its masonry. There is no informa-
новава на открития нумизматичен материал, tion about the architectural plan of the building.
който е представен от следните 4 монети: 1. At this stage of research, the date of construction
Ахейско княжество (принципат). Сребърна мо- of the church is also unknown. The only thing
нета на Гиьом II дьо Вилардуен (1246 – 1276 г.), that can be said for sure is that the monastery and
отсечена в гр. Кларенция. ; 2. Ахейско княже- its katholikon functioned in the 13th – 14th cen-
ство (принципат). Сребърна монета на Изабел
turies and the first centuries of the Ottoman rule.
I дьо Вилардуен (1289 – 1301 г.), отсечена в гр.
This opinion is based on the discovered numis-
Кларенция; 3. Ахейско княжество (принци-
matic material, which is exemplified by the fol-
пат). Сребърна монета на Шарл II Анджуйски
lowing four coins: 1. The Principality of Achaea.
(1285 – 1289 г.). Отсечена в гр. Кларенция; 4.
Ахейско княжество (принципат). Сребърна Silver coin of Guillaume II de Villehardouin
монета на Шарл II Анджуйски (1285 – 1289 г.). (1246 – 1276), minted in Glarentza; 2. The
Отсечена в гр. Кларенция. В подкрепа на тази Principality of Achaea. Silver coin of Isabel I de
датировка се явяват и откритите макар и мало- Villehardouin (1289 – 1301), minted in Glarentza;
бройни керамични фрагменти от XIII – XIV в. 3. The Principality of Achaea. Silver coin of
9 Чанева-Дечевска, Н. Ранно-християнската архи- 9 Чанева-Дечевска, Н. Ранно-християнската архи-

тектура в България IV – VI век. София, 1999, с. 26, тектура в България IV – VI век. София, 1999, с. 26,
75 – 76. 75 – 76.
175
Наличието на синтрон сочи, че църквата „Св. Charles II of Anjou (1285 – 1289), minted in the
Йоан Продром“ („Св. Яни“) е била епископска city of Glarentza; 4. The Principality of Achaea.
катедра на Агатополските архиереи10. Тя е из- Silver coin of Charles II of Anjou (1285 – 1289),
пълнявала тази функция до първите десетиле- minted in the city of Glarentza. This assumed dat-
тия на XVII в. ing is also supported by the ceramic fragments
Храмът е разрушен до основи (с изклю- collected, albeit few, from the 13th – 14th centu-
чение на апсидата, която е била запазена до ries. The presence of a synthronon indicates that
спомената височина) през 1623 г. За това сви- the church of St. John Prodromos (Sv. Yani) was
детелства една анонимна приписка нанесена an episcopal seat of the Agathopolis bishops10. It
в богослужебна книга, принадлежаща на ос- performed this function until the first decades of
тровния манастир „Св. Анастасия“ която гла- the 17th century.
си: „През 1623 г. казаци със 17 чайки опусто-
The temple was razed to the ground in 1623
шиха град Агатопол през месец юни и после
(except for the apse, which was preserved to the
тръгнаха за Созопол“11. В подкрепа на това
mentioned height). This is evidenced by an anon-
писмено свидетелство за разорението на града
ymous marginal note in a liturgical book belong-
и разрушаването на храма, и манастира около
него, се явяват откритите при археологически- ing to the island monastery of St. Anastasia which
те проучвания материали. В случая става дума reads: “In 1623, Cossacks with 17 chayka boats
за оръдейни гюлета, чийто калибър съвпада с devastated the city of Agatopol in June and then
този на железните казашки оръдия открити в left for Sozopol”11. This written testimony about
северния ахтополски залив12. the destruction of the city and the ravage of the
От съдържанието на един документ из- monastery and the church in it is supported by
даден от Патриарх Гавраил през 1702 г, ста- the material found during the archaeological ex-
ва видно, че обителта е възстановена преди cavations. We are talking in this case about can-
споменатата година от Агатополския епископ nonballs, the calibre of which matches that of the
Роман13. Според наличната изворова база, този iron Cossack cannons found in the northern bay
архиерей е начело на епархията през август of Ahtopol12.
1699 г. и през 1701 г. From a charter issued by Patriarch Gavrail
Анализът на резултатите от археологиче- in 1702, it becomes evident that the monastery
ските проучвания на две от разкритите гро- was restored the previous year by Bishop Roman
бнични съоръжения хвърля допълнителна of Agatopol13. According to the available sourc-
светлина върху функциите на църквата от вре- es, this bishop was at the head of the eparchy in
мето на първия ѝ строителен период и погре- August 1699 and in 1701.
балната практика. The analysis of the results provided by the ar-
В случая ние фокусираме нашето внима- chaeological exploration of two of the uncovered
ние върху гробове № 1 и гроб № 9. На първо burial structures sheds additional light both on the
място трябва да отбележим, че упоменатите
functions of the church from the time of its first
гробове са единствените, които са ситуирани
construction period and on the burial practice.
във вътрешността на храма. Регистрираната
In this case, we focus our attention on graves
стратиграфска картина сочи, че те най-вероят-
Nos. 1 and 9. First of all, we have to note that
но са оформени във времето когато църквата
„Св. Йоан Продром“ („Св. Яни“) е била епис- the mentioned graves are the only ones that are
копска катедра на Агатополските архиереи. located inside the Christian church. The recorded
stratigraphic picture indicates that they were most
10 Вачев, Х. / Б. Петрунова. Цит. съч., с. 207, 211 – 212.
11 Пак там, с. 210. 10 Вачев, Х. / Б. Петрунова. Цит. съч., с. 207, 211 – 212.
12 Пак там, с. 207 – 208. 11 Ibid., p. 210.
13 Pavlikianov, C. Vatopedi and Agathoupolis. The Ev- 12 Ibid., pp. 207 – 208.
idence Provided by an Unknown Dokument Kept 13 Pavlikianov, C. Vatopedi and Agathoupolis. The Evi-
in Vatopedi Archives. – (https://www.academia. dence Provided by an Unknown Document Kept in Vato-
edu / 8525392/) pedi Archives. – (https://www.academia.edu / 8525392/)
176
И двете гробни камери са изсечени в скалата, likely formed at the time when the church of St.
като при гроб № 1 е регистрирано подзиждане John Prodromos (St. Yani) was the episcopal seat
с необработени камъни от южната страна. of the Agathopolis bishops. Both burial chambers
Ямата на гроб № 1 има леко трапецовидна are cut into the rock, with masonry of rough-sur-
форма и размери: дължина 1,95 м, ширина – от faced stones recorded at the south side in grave
запад 0,69 м и 0,45 м от изток. Дълбочина – No. 1.
кота 11,76. Погребаният възрастен индивид е с The pit of grave No. 1 had a slightly trapezoi-
дължина 1,60 м. Положен е по гръб, черепът е dal shape and dimensions: length 1.95 m, width –
върху тила, горните крайници са върху корем- 0.69 m at the west and 0.45 m at the east. Depth
ната област, долните са изпънати. Три броя ко- of 11.76 m elevation. The skeleton of the buried
вани гвоздеи. В гроба не е открит погребален
adult individual was 1.60 m long. It lay on its
инвентар (Обр. 2).
back; the skull on the neck bone, the upper limbs
Гроб № 9 също е с леко трапецовидна фор-
on the abdominal area, the lower limbs extended.
ма и размери: дължина: 2,72 м и ширина – от
Three forged nails. No burial goods were found in
запад 0,90 м и 0,52 м от изток. Дълбочина –
the grave (Fig. 2).
кота 11,42 – 11,45 м. Погребаният възрастен
индивид има дължина 1,82 м. Положен е по Grave No. 9 also had a slightly trapezoidal
гръб, черепът извит към лявото рамо, горните shape and dimensions: length: 2.72 m and width –
крайници са върху коремната област, долните 0.90 m at the west and 0.52 m at the east. Depth –
са изпънати. Западно от черепа на редовно по- 11.42 – 11.45 m elevation. The skeleton of the
гребания са регистрирани фрагменти от друг adult individual was 1.82 m long. He was lying
череп. В западната част на гробната яма са on his back, with the skull bent towards the left
открити два броя ковани железни гвоздеи. В shoulder, the upper limbs on the abdominal area,
гробния насип – фрагментирана желязна ката- the lower ones extended. Fragments of another
рама и халка. Гробен инвентар липсва (Обр. 3). skull were recorded to the west of the tradition-
Антропологичните изследвания сочат, че ally interred individual’s skull. Two forged iron
погребаният в гроб № 1 е мъжки индивид, на nails were found in the western part of the burial
възраст около 60 – 65 години, а този от гроб № pit. A fragmented iron buckle and a ring were re-
9 също е мъжки индивид на възраст 50 – 60 го- covered from the backfill of the grave. No grave
дини. goods were found (Fig. 3).
Това което прави впечатление е разполо- The anthropological study indicates that the
жението на гроб № 9 във вътрешността на хра- corpse buried in grave No. 1 was a male indi-
ма. Той е ситуиран точно по оста изток-запад vidual, about 60 – 65 years of age; the skeleton in
на постройката, непосредствено пред олтарно- grave No. 9 was also of a male individual, aged
то пространство и оформения в него синтрон 50 – 60.
(Обр. 4). Съдейки по разкритите архитектурни What makes an impression is the location of
останки на църквата, източният край на гроб-
grave No. 9 in the interior of the church. It was sit-
ната яма е съобразен с линията по която е била
uated exactly along the east-west axis of the build-
разположена недостигналата до наши дни ико-
ing, immediately in front of the altar space and the
ностасна преграда и по-точно тя е в простран-
synthronon formed in it (Fig. 4). Judging by the
ството непосредствено пред царските двери.
Тези факти ни дават основание да считаме, че recovered architectural remains of the church, the
гроб № 9 е с някакво по-специално предназна- eastern end of the burial pit was aligned with the
чение. В опита си да го изясним, потърсихме iconostasis partition, which has not survived to
аналогични решения на гробни съоръжения в this day, and to be more precise, the burial pit was
други митрополитски и епископски катедрал- in the area immediately in front of the royal doors.
ни храмове в българските земи от периода на These facts give us reason to believe that grave
османското владичество. No. 9 had a more special purpose. In our attempt
Точен паралел на разположението на гроб- to clarify this purpose, we looked for analogous
177
Обр. 2. Църква „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни). Гроб № 1. Рисунка

Fig. 2. St. John Prodromos Church (Sveti Yani). Grave No. 1. Drawing
Обр. 3. Църква „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни). Гроб № 9. Рисунка

Fig. 3. St. John Prodromos Church (Sveti Yani). Grave No. 9. Drawing
но съоръжение от епископската църква при solutions of burial facilities in other metropolitan

манастира „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни“) от- and episcopal cathedrals in the Bulgarian lands
криваме в търновската митрополитска църква from the period of the Ottoman rule.
„Св. св. Петър и Павел“ в Търново. Преди да An exact parallel of the burial structure lo-
представим спомената ситуация, ще отбеле- cation in the Episcopal Church at the monastery
жим, че в продължение на няколко столетия, of St. John Prodromos (Sv. Yani) we find in the
резиденция на Търновските първосвещени- Metropolitan Church of St. St. Peter and Paul
178
Обр. 4. Църква „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни). План на проучванията

Fig. 4. St. John Prodromos Church (Sveti Yani). Excavation plan
179
ци от периода на османското владичество, е in Veliko Tarnovo. Before dwelling on the men-

издигнатата през 30-те години на XIII в. ма- tioned situation, we would note that for several
настирската обител при храма „Св. св. Петър centuries, the monastery erected in the 30s of the
и Павел“ в старата средновековна столица 13th century at the church of St. St. Peter and Paul
Търновград14. Преди да започне да изпълнява in the old medieval capital of Tarnovgrad was
тези функции, за кратък период от време в нея the residence of the high priests of Tarnovo dur-
пребивава главата на самостойната българска ing the Ottoman period14. Before it began to per-
църква Патриарх Евтимий. За това съобщава form these functions, for a short period of time,
Григорий Цамблак в своето „Похвално слово the head of the independent Bulgarian church,
за Евтимий“15. В периода между 1394 г., кога- Patriarch Euthymius, resided there. This is re-
то главата на автокефалната Българска църква
ported by Gregory Tsamblak in his ‘Eulogy for
е изпратен на заточение, до смъртта му през
Euthymius’15. In the period between 1394, when
1404 г. обителта при търновския храм е патри-
the head of the autocephalous Bulgarian Church
аршеска резиденция.
was sent into exile, until his death in 1404, the
В началото на XV в. Търновската патри-
monastery at the Tarnovo church was a patriarchal
аршия вече е понижена в ранг на митропо-
лия в състава на Цариградската патриаршия. residence.
Последните изследвания сочат, че ликвиди- At the beginning of the 15th century, the
рането на самостойната Търновска църква и Patriarchate of Tarnovo was already demoted to
привеждането й в ранг на митрополия не е ед- the rank of metropolitan within the Patriarchate
нократен акт, санкциониран от някакъв норма- of Constantinople. The latest research indicates
тивен документ, а процес, в който по всяка ве- that the liquidation of the independent Church of
роятност липсват драстични действия и агре- Tarnovo and its demotion to the rank of a metro-
сивно налагане на решения16. Фактически едва politan was not a one-time act sanctioned by some
след смъртта на Евтимий в 1404 г. вече може normative document, but a process in which, in
да се говори за Търновска митрополия, чии- all probability, there were no drastic actions and
то предстоятели резидират в комплекса при aggressive imposition of decisions16. Actually, it
храма „Св. св. Петър и Павел“, а той е тяхната was only after the death of Euthymius in 1404 that
митрополитска катедра. Изборът на църквата it became possible to speak of the Metropolitanate
и обителта около нея за седалище на търнов- of Tarnovo, whose superiors resided in the com-
ските първосвещеници трябва да се разглежда plex near the church of St. St. Peter and Paul, and
и като своеобразен израз на приемственост с it was their metropolitan seat. The choice of the
последната патриаршеска резиденция. church and the monastery around it as the seat of
По повод разглеждания въпрос, бележи- the high priests of Tarnovo should also be regard-
тият учен академик Ив. Снегаров отбелязва ed as a kind of continuity of the last patriarchal
в своите изследвания, че надгробната плоча residence.
на Търновския владиката Иларион Критски,
On the occasion of the issue under consid-
починал на 8 февруари 1838 г. се намира в
eration, the eminent academician Ivan Snegarov
средната част на митрополитския храм „Св.
notes in his works that the plate covering the grave
св. апостоли Петър и Павел“17. Тя е разделена
of the Tarnovo bishop Hilarion of Crete, who died
на три полета. Най-отгоре са издълбани вла-
on February 8, 1838, is located in the middle part
of the metropolitan church of the Holy Apostles
14 Вачев, Х. Резиденции, църкви и манастири в Тър-
новската митрополия през XV – XVIII век. Велико
Търново, 2012, с. 35 – 48. 14 Вачев, Х. Резиденции, църкви и манастири в Тър-
15 Стара българска литература. София, 1982, Т. 2, с. новската митрополия през XV – XVIII век. Велико
160 – 161. Търново, 2012, с. 35 – 48.
16 Тютюджиев, Ив. Търновската митрополия през 15 Стара българска литература (Old Bulgarian literature).
XV – XIX век. Велико Търново, 2007, с. 28 – 30. София, 1982, Т. 2, с. 160 – 161
17 Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско 16 Тютюджиев, Ив. Търновската митрополия през
време. – Сп. БАН ИФ ФО, 25, 1934, с. 243. XV – XIX век. Велико Търново, 2007, с. 28 – 30.
180
дишка корона, украсена с две лъчисти звезди. Peter and Paul17. The stele is divided into three
В средния дял, който е най-голям, има гръц- fields. At the top a metropolitan mitre is carved,
ки и църковнославянски надпис, под които в decorated with two radiant stars. In the middle
крайния дял са издълбани книга (евангелие) и and the largest section of the tombstone, there is
свещник. Надписът гласи: a Greek and Church Slavonic inscription, under
Μάτην ώ λίϑε την δε καλύπτεις κόνιν which in the lower section a book (gospel) and a
Ιλαρίωνος Σιναίτου του σοφου τε Αρχιερέως candlestick are carved. The inscription reads:
Τορόβου την δε αύτου ψυχην ούποτε κρύφεις Μάτην ώ λίϑε την δε καιστες κόνιν Ιλαρίωνος
λάβών γάρ αύτην εiς χειρας ό Δεσπότης ταίς των Σιναίτου του σοφου τε Αρχιερέως Ορόβου την δε
δικαίων συνηρίϑμηοε χορειαις. αύτου ψυχην ούποτε κρύφεις λάβών γάρ αύτην
εις χειρας ό Δεσπότης των δικαίων συνηρίϑμηοε
Точни данни за местоположението на над-
χορειαις.
гробната плоча дава една снимка на вътреш-
ността на храма, правена преди катастрофал-
A photograph of the interior of the church,
ното земетресение от 1913 г18. На нея ясно личи,
taken before the catastrophic earthquake of 1913,
че тя се намира между двете източни колони,
носещи купола, непосредствено пред царски- gives the exact location of the grave cover plate18.
те двери на иконостаса (Обр. 5). Изравнена е с It clearly shows that it was located between the
нивото на тухлената настилка на пода. Прави two eastern columns supporting the dome, imme-
впечатление, че настилката е пренареждана и diately in front of the royal doors of the iconosta-
това особено ясно личи в пространството се- sis (Fig. 5) and is levelled with the brick paving
верно от надгробната плоча. Това пренарежда- of the floor. It is noticeable that the pavement was
не всъщност кореспондира със сведенията за rearranged in the past and this is particularly evi-
ритуалните погребални практики в митропо- dent in the space to the north of the cover plate.
лията по отношение на висшите архиереи19. This rearrangement actually corresponds to the in-
Сведенията сочат, че през 1841 г. т. е. три formation about the ritual funeral practices in the
години след смъртта на митрополита, гробът metropolis regarding the high bishops19.
му е отворен, за да бъдат прибрани костите The available information indicates that in
му. Оказва се, че трупът му е неразложен и за- 1841, that is, three years after the metropolitan’s
това гробът е затворен. Следващото отваряне death, his grave was opened for his bones to be
със същата цел става през 1844 г. Тук логично recovered. It turned out that his corpse had not
възниква въпроса, защо е трябвало костите на decomposed, therefore the grave was reclosed.
владиката да бъдат извадени. Със сигурност The next re-opening of the grave for the same
причината не е, за да бъде положен в гроба purpose took place in 1844. Here a question logi-
неговия наследник, защото той умира много cally arises, why the metropolitan bishop's bones
по-късно. В такъв случай обяснението треб- had to be removed. Certainly the reason was not
ва да се търси във съществуващата ритуална
to free space for his successor’s burial, because he
практика. В монашеските общежития след
died much later. Therefore, the explanation must
XIV – XV в. се появява обичаят, след измина-
be sought in the ritual practice existing at the time.
ването на няколко годишен период костите
In cenobitic monasticism after the 14th – 15th cen-
на починалите монаси да бъдат прибирани в
специални гробнични помещения, а освободе- turies, the custom appeared that, after the passage
ния гроб да се използва за ново погребение20. of several years, the bones of the deceased monks
Вероятно в представения случай става дума за would be stored in special charnel chambers,
изпълнението на точно такъв ритуал. Остава and the vacated grave would be used for a new
18 Велико Търново. Пътеводител. Велико Търново, 17 Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско
1907, снимка № 13. време. – Сп. БАН ИФ ФО, 25, 1934, с. 243
19 Пак там, с. 28. 18 Велико Търново. Пътеводител. (Veliko Tarnovo. Tra
20 Тулешков, Н. Архитектурата на българските мана- vel guide) Велико Търново, 1907, снимка № 13
стири. София, 1988, с. 69 – 74. 19 Ibid., p. 28.
181
Обр. 5. Църква „Св. св. Петър и Павел“ във Велико Търново. Разположение на надгробната плоча на
митрополит Иларион Критски
Fig. 5. St. St. Peter and Paul Church in Veliko Tarnovo. Location of the tombstone of
Metropolitan Hilarion of Crete
вън от съмнение, че особено представителното burial20. Probably, in the considered case, it is

местоположение на гроба в който е погребан about the performance of just such a ritual. There
владиката Иларион Критски има точно такова is no doubt that the particularly representative lo-
предназначение – в него да бъдат приютявани cation of the grave in which Bishop Hilarion of
тленните останки на търновските първосвеще- Crete was buried had exactly such a purpose – to
ници21. house the skeletal remains of the high priests of
Представената ситуация в търновския ка- Tarnovo21.
тедрален храм не е някакво изключение по от- The described situation in the Tarnovo cathe-
ношение на спомената погребална практика. dral church is not an exception regarding the men-
Такава е констатирана и в несебърската митро- tioned funeral practice. Such is the setting in the
политска църква „Св. Стефан“. В нея са разпо-
ложени гробове на Несебърските архиереи, по- 20 Тулешков, Н. Архитектурата на българските мана-
стири. София, 1988, с. 69 – 74.
21 Вачев, Х. Един възможен отговор (Принос към ис- 21 Вачев, Х. Един възможен отговор (Принос към ис-
торията на Търновската митрополия). – Сборник в торията на Търновската митрополия). – Сборник в
чест на проф. д-р Ангел Давидов по случай 70-го- чест на проф. д-р Ангел Давидов по случай 70-го-
дишнината му. Велико Търново, 2004, 500 – 504. дишнината му. Велико Търново, 2004, 500 – 504.
182
крити с надгробни плочи, а до тях има касети Nesebar Metropolitan Church of St. Stephen (St.
в които са препогребани извадените кости на Stephanos). There, the graves of the metropolitan
владиците, които са били начело на епархията bishops of Nesebar are covered with stone slabs,
преди тях. and next to them there are small containers for the
Въз основа на изложените дотук факти reburied bones of the metropolitans, who were at
и аналогични примери считаме, че вероятно the head of the eparchy before them.
разкритият във вътрешността на храма при Based on the facts presented so far and on the
манастира „Св. Йоан Продром“ („Св. Яни“) similar examples, we believe that grave No. 9 dis-
гроб № 9 е имал предназначението да приютя- covered in the interior of the church in the monas-
ва тленните останки на първосвещениците на tery of St. John Prodromos (Sv. Yani) was intend-
Агатополската епископия. Тук обаче възниква
ed to house the skeletal remains of the high priests
още един въпрос, който на пръв поглед поста-
of the Agathopolis bishopric. However, another
вя под съмнение хипотезата ни. В случая става
question arises here, which at first glance casts
дума за това, че в непосредствена близост до
doubt on our hypothesis. What we have in mind
гроб № 9 има още един гроб – този с пореден
the fact that in the immediate vicinity of grave No.
№ 1. Този факт обаче има своето обяснение.
Ние считаме, че първоначално е съществувал 9 there is another grave – the one recorded un-
само гроб № 9 съдейки по точното му ситуи- der No. 1. This fact, however, has its explanation.
ране спрямо оста на олтарното пространство We believe that initially only grave No. 9 existed,
и разположения в него синтрон. В него са judging from its exact location in relation to the
погребвани Агатополските епископи, които axis of the altar space and the synthronon situated
към датата на смъртта си са били начело на in it. The bishops of Agathopolis, who at the time
катедрата. Причината за появата на нов гроб, of their death were at the head of the cathedra,
в случая № 1 може да се свърже единствено were buried in it. The reason for the appearance
със следното обстоятелство. В гроб № 9 е бил of a new grave, the above mentioned grave No. 1,
погребан някои от Агатополските епископи. can be connected only with the following circum-
Неговият приемник е починал преди да изтече stance. Someone of the Agathopolis bishops was
необходимия срок, след който костите на по- buried in grave No. 9. His successor died before
гребания в гроб № 9 могат да бъдат извадени the required period had expired, after which the
и поставени в костница. Това от своя страна е bones of the bishop interred in grave No. 9 could
довело до необходимостта да бъде изкопан нов be removed and placed in an ossuary. This, in turn,
гроб, в който да бъде погребан новопочиналия. led to the need to dig a new grave in which to bury
По тази причина гроб № 1 е ситуиран в непо- the newly deceased. For this reason, grave No. 1
средствена близост до гроб № 9, което е в уни- is situated in the immediate vicinity of grave No.
сон със съществуващата ритуална погребална 9, which is in harmony with the existing ritual
практика и изисквания относно разположе- burial practice and requirements regarding the
нието на гробните съоръжения предназначени
location of burial facilities designed to house the
да приютят тленните останки на висшите ар-
high priests’ mortal remains. The fact that skeletal
хиереи. Фактът, че и в двата проучени гроба
remains of two individuals in anatomical order
са открити костни останки от два индивида в
were found in both graves supports our view.
анатомичен порядък се явява в подкрепа на из-
ложеното ни виждане. In the previous lines of the present work, we
В предходните редове на настоящото из- note that the stratigraphic data from the archaeo-
следване отбелязахме, че стратиграфските logical surveys indicate that the formation of the
данни от археологическите проучвания сочат, revealed burial tombs took place during the first
че оформянето на разкритите гробни съоръже- construction period of the church. Judging by
ния е станало по време на първия строителен the location of the architectural survivals of the
период на храма. Съдейки по разположението church, they were not affected during its restora-
на архитектурните останки на църквата, те не tion in the period bьetween 1699 and 1701, which
183
са засегнати при възстановяването ѝ в периода suggests that the graves were probably used in
1699 – 1701 г., което предполага, че гробовете more recent times as well.
вероятно са използвани и в по-ново време. At the current stage of research, we do not
На настоящия етап на изследване не раз- have enough data to allow the identification
полагаме с достатъчно данни, които да позво- of those buried in graves No. 1 and No. 9 with
лят идентифицирането на погребаните в гро- specific individuals who headed the bishopric of
бове № 1 и № 9 с конкретни личности, които Agathopolis. Of the known bishops, those who
са били начело на Агатополскта епископия. От were leaders of the eparchy in the period be-
известните архиереи със сигурност могат да tween 1623 (the destruction of the church dur-
бъдат изключени тези, които управляват епар- ing the Cossack raids) and its restoration in the
хията в периода между 1623 г. (унищожаването 1699 – 1701 period, would certainly be excluded.
на храма при казашките нападения) до негово-
These are the bishops Metrophanes, Gregory,
то възстановяване в периода 1699 – 1701 г. Това
Philotheus, Makarius, Lavrentius, Sophronius
се епископите Митрофан, Григорий, Филотей,
and Joannicius22. To this list we should add the
Макарий, Лаврентий, Софроний и Йоаникий22.
names of those bishops who were reported to
Към този списък трябва да се добавят и онези
архиереи за които има сведения, че са напус- have left the eparchy due to their transfer to other
нали епархията поради преместването им в bishoprics. In this case, we are talking about the
други епископии. В случая става дума за ар- bishops Gabriel, Anthimus, Isaiah and Joseph
хиереите Гавраил, Антим, Исая и Йосиф които who occupied the high priestly seat in the period
заемат първосвещеническия престол в периода 1799 – 183123.
1799 – 1831 г23. In conclusion, we will list the names of the
В заключение ще посочим имената на bishops, some of whom are likely to have been
епископите, някои от които е вероятно да са buried in front of the altar space of the church at
погребани пред олтарното пространство на the monastery of St. John Prodromos (Sv. Yani) in
църквата при манастира „Св. Йоан Продром“ Ahtopol: Ignatius (mentioned in 1315); Macarius
(„Св. Яни“) в Ахтопол: Игнатий (споменат (mentioned in 1355); Metrofanis (died November
през 1315 г.); Макарий (споменат през 1355 г.); 1554); Anthonius (mentioned in 1575 and 1580.
Митрофан (починал през ноември 1554 г.); There is another mention of a bishop with the
Антоний (споменат през 1575 и 1580 г. Има name Antonius in 1590, but there is no indication
споменаване на епископ с името Антоний през if he is the same Anthonius); Ignatius (mentioned
1590 г., но няма данни дали е същия); Игнатий in 1584); Anthonius (mentioned in May 1590);
(споменат през 1584 г.); Антоний (споменат Metrofanis (mentioned in June 1591); Anthonius
през май 1590 г.); Митрофан (споменат през (mentioned in 1596/1597); Euthymius (mentioned
юни 1591 г.); Антоний (споменат в 1596/1597 г.); in 1604); Anthimus (mentioned in May 1608);
Евтимий (споменат в 1604 г.); Антим (споме- Romanos (mentioned in August 1699 and in 1701);
нат през май 1608 г.); Роман (споменат през
Athanasius (mentioned in September 1702);
август 1699 и в 1701 г.); Атанасий (споменат
Gabriel (mentioned 1725 – 1759); Theodoulus
през септември 1702 г.); Гавриил (споменат
(elected on 17.07.1759, died in 1767); Neophytus
1725 – 1759 г.); Теодул (избран на 17. 07. 1759 г.,
(elected April 1767, died 1784); Paisius (elected
починал в 1767 г.); Неофит (избран през ап-
рил 1767 г., починал в 1784 г.); Паисий (избран 1808 to 1813); Dionysius (elected February 1813,
1808 г. до 1813 г.); Дионисий (избран през фев- died 1815)24.
руари 1813 г., починал в 1815 г.)24.
22 Каравълчев, В. Християнството в Агатопол и Ага- 22 Каравълчев, В. Християнството в Агатопол и Ага-
тополската епископия. – В: Черноморска Странджа. тополската епископия. – In: Черноморска Ст ранджа.
Том 1. Ахтопол и неговата акватория. Ахтопол 2020, Том 1. Ахтопол и неговата акватория. Ахтопол 2020,
с. 191. с. 191.
23 Пак там 23 Ibidem.
24 Пак там 24 Ibidem
184
МЕДНИ РУСКИ МОНЕТИ ОТ XVIII – ХІХ ВЕК

(ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО) ОТ ФОНДА НА НИМ – СОФИЯ
RUSSIAN COPPER COINS FROM THE 18th – 19th CENTURY

(UNTIL THE LIBERATION) FROM THE COLLECTION
OF THE NHM IN SOFIA
Vladimir Penchev
Предмет на настоящата публикация са The subject of this paper are 259 copper
259 броя медни руски монети, от периода Russian coins from the 18th – 19th century period
XVIII – ХІХ в. (до Освобождението), съхраня (until the Liberation), listed in the main numis-
вани в основния нумизматичен фонд на Нацио matic collection of the National History Museum
налния исторически музей – София. Всичките in Sofia. They all originate from today's Bulgarian
те произхождат от днешните български земи. lands. We should, however, immediately note that
Но трябва веднага да отбележим, че е много въз- it is very possible a significant part of them to have
можно значителна част от тях да са били „до- been “delivered” in our time (in the second half
ставени“ в наше време (през втората половина of the 20th century) by numismatic collectors who
на ХХ в.) от колекционери-нумизмати, поддър- maintained contacts with their “colleagues” from
жащи контакти със свои „колеги“ от тогавашния the then USSR. We give the description of these
СССР. Описанието им даваме в следния coins in the following
Emperor Peter I (1704 – 1725)
Император Петър I (1704 – 1725) 1 kopeck coin minted in Moscow,
dated 17051 – 1 piece
Монета със стойност от 1 копейка, отсечена
в град Москва, с дата 1705 г.1 – 1 брой 1. Obverse: Circular legend: ЦРЬ ПЕТРЪ
АΛЕЗIЕВИЧЬ. The king on horseback, right.
1. Лице: Околовръстен надпис: ЦРЬ
With his raised right hand he is holding a spear
ПЕТРЪ АΛЕЗIЕВИЧЬ. Царят, яздещ на кон,
with the tip pointing down. Under the horse the
надясно. С вдигната си дясна ръка държи ко-
letters МД.
пие, чийто връх е насочен надолу. Под коня –
Reverse: Circular legend: + ВСЕА РОСIИ
буквите МД.
ПОВЕЛИТЕΛЬ. In the middle a three-line in-
Опако: Околовръстен надпис: + ВСЕА
scription: КО / ПЕИКА / АΨЕ (= 1705).
РОСIИ ПОВЕЛИТЕΛЬ. В средата надпис в три
Copper. D. 25 mm. W. 8.55 g. Inv. № 4724.
реда: КО / ПЕИКА / АΨЕ (= 1705 г.).
Fig. 1.
Мед. Д. 25 мм. Т. 8.55 г. Инв. № 4724. Образ
1.
1 В. Уздеников. Монеты Росии (1700 – 1917). Москва, 1 В. Уздеников. Монеты Росии (1700 – 1917). Москва,
1985, 183, № 2231. 1985, 183, № 2231.
185
Императрица Анна Ивановна (1730 – 1740) Empress Anna Ivanovna (1730 – 1740)

Монети със стойност от четвърт A quarter of a kopeck coin (polushka), mint
копейка (полушка), без обозначаване на marks missing
монетарницата, с дата 1735 г.2 – 3 броя
Dated 17352 – 3 pieces
2. Лице: Коронован двуглав орел, с разпе-
2. Obverse: Crowned double-headed eagle,
рени криле, насреща. С десния си крак държи
with outstretched wings, opposite, clutching a
скиптър, а с левия – кълбо с кръст.
sceptre with the right foot and an orb (globus cru-
Опако: В средата надпис в три реда:
ciger) with the left.
ПОΛУ / ШКА / 1735. Наоколо – декоративна
Reverse: Three-line inscription in the middle:
рамка от растителни орнаменти.
ПОЩУ / ШКА / 1735. All in a decorative frame
Мед. Полуизтрита и частично издраскана.
of plant ornaments.
Д. 19 мм. Т. 2.36 г. Инв. № 26069. Образ 2.
Copper. Half worn and partly scratched. D. 19
3. Като при № 2.
mm. W. 2.36 g. Inv. № 26069. Fig. 2.
Мед. Слабо корозирала. Д. 20 мм. Т. 3.82 г.
3. The same as № 2.
Инв. № 6226. Образ 3.
Copper. Slightly corroded. D. 20 mm. W. 3.82
g. Inv. № 6226. Fig. 3.
Мед. Полуизтрита и частично издраскана.
Д. 20 мм. Т. 4.33 г. Инв. № 6227. Образ 4.
Copper. Half worn and partly scratched. D. 20
Монети със стойност от половин mm. W. 4.33 g. Inv. № 6227. Fig. 4.
копейка (денга), без обозначаване на
Half a kopeck coin (denga), missing mint
монетарницата – общо 13 броя
marks – a total of 13 pieces
С дата 1730 г. 3 – 1 брой
Dated 17303 – 1 piece
5. Лице: Коронован двуглав орел, с разпе-
5. Obverse: Crowned double-headed eagle,
рени криле, насреща. С десния си крак държи
with outstretched wings, opposite, clutching a
скиптър, а с левия – кълбо с кръст.
sceptre with the right foot and an orb (globus cru-
Опако: В средата надпис в три реда:
ciger) with the left.
ДЕ / НГА / 1730. Наоколо – декоративна рамка
Reverse: Three-line inscription in the middle:
от растителни орнаменти.
ДЕ / НГА / 1730. All in a decorative frame of plant
Мед. Полуизтрита и корозирала. Д. 24 мм.
ornaments.
Т. 6.62 г. Инв. № 11714. Образ 5.
Copper. Half worn and corroded. D. 24 mm.
С дата 1731 г.4 – 5 броя W. 6.62 g. Inv. № 11714. Fig. 5.
6. Като при № 5, но датата е 1731 г. Dated 17314 – 5 pieces
6. The same as № 5, but dated 1731.
6.
Copper. D. 25 mm. W. 7.24 g. Inv. № 4725.
Fig. 6.
Мед. Лицето е слабо корозирало. Д. 24 мм.
Т. 6.06 г. Инв. № 6225. Образ 7.
Copper. Obverse, slightly corroded. D. 24
mm. W. 6.06 g. Inv. № 6225. Fig. 7.
Мед. Д. 25 мм. Т. 6.18 г. Инв. № 18833.
Образ 8.
Copper. D. 25 mm.W. 6.18 g. Inv. № 18833. Fig. 8.
Мед. Д. 24 мм. Т. 6.86 г. Инв. № 18834.
Copper. D. 24 mm. W. 6.86 g. Inv. № 18834.
Образ 9.
Fig. 9.
2 Пак там, 192, № 2433. 2 Ibidem, 192, № 2433
3 Пак там, 192, № 2420. 3 Ibidem, 192, № 2420
4 Пак там, 192, № 2424. 4 Ibidem, 192, № 2424
186
Медни руски монети от xviii – хіх век (до освобождението) от фонда на ним – софия
10. Като при № 6. 10. The same as № 6.

Мед. Полуизтрита и корозирала. Д. 26 мм. Copper. Half worn and corroded. D. 26 mm.
Т. 6.02 г. Инв. № 11715. W. 6.02 g. Inv. № 11715.
С дата 1735 г.5 – 4 броя Dated 17355 – 4 pieces
11. Като при № 5, но датата е 1735 г. 11. The same as № 5, but dated 1735.
Мед. Опакото е частично издраскано. Д. Copper. Partially scratched reverse. D. 26
26 мм. Т. 7.37 г. Инв. № 18835. Образ 10. mm. W. 7.37 g. Inv. № 18835. Fig. 10.
Мед. Полуизтрита. Д. 26 мм. Т. 7.99 г. Инв. Copper. Half worn. D. 26 mm. W. 7.99 g. Inv.
№ 11717. Образ 11. № 11717. Fig. 11.
Мед. Слабо корозирала. Част от ядрото е Copper. Slightly corroded. Part of the core
отчупена. Д. 25 – 27 мм. Т. 7.07 г. Инв. №11718. broken off. D. 25 – 27 mm. W. 7.07 g. Inv. №11718.
Образ 12. Fig. 12.
Мед. Полуизтрита и слабо корозирала. Д. Copper. Half-worn and slightly corroded. D.
26 мм. Т. 7.97 г. Инв. № 11716. 26 mm. W. 7.97 g. Inv. № 11716.
С дата 1738 г.6 – 1 брой Dated 17386 – 1 piece
№ 11719. Образ 13. № 11719. Fig. 13.
Мед. Д. 25 мм. Т. 7.74 г. Инв. № 4726. Образ Copper. D. 25 mm. W. 7.74 g. Inv. № 4726.
14. Fig. 14.
№ 18836. Образ 15. № 18836. Fig. 15.
Императрица Елисавета I (1741 – 1761) Empress Elizabeth I (1741 – 1761)

Монети със стойност от половин Half a kopeck coin (denga), missing mint
копейка (денга), без обозначаване на marks – a total of 7 pieces
монетарницата – общо 7 броя
С дата 1747 г.9 –
1 брой 18. Obverse: Crowned double-headed eagle,
18. Лице: Коронован двуглав орел, с раз- with outstretched wings, opposite, clutching a
перени криле, насреща. С десния си крак дър- sceptre with the right foot and an orb (globus cru-
жи скиптър, а с левия – кълбо с кръст. ciger) with the left.
Опако: В средата надпис в три реда: Reverse: Three-line inscription in the middle:
ДЕ / НГА / 1747. Наоколо – декоративна рамка ДЕ / НГА / 1747. All in a decorative frame of plant
от растителни орнаменти. ornaments.
5 Пак там, 192, № 2432. 5 Ibidem, 192, № 2432
6 Пак там, 193, № 2440. 6 Ibidem, 193, № 2440
7 Пак там, 193, № 2442. 7 Ibidem, 193, № 2442
8 Пак там, 194, № 2453. 8 Ibidem, 194, № 2453
9 Пак там, 194, № 2467. 9 Ibidem, 194, № 2467
187
Мед. Полуизтрита. Д. 24 – 26 мм. Т. 8.91 г. Copper. Half worn. D. 24 – 26 mm. W. 8.91 g.
Инв. № 11720. Образ 16. Inv. № 11720. Fig. 16.
№ 11721. Образ 17. № 11721. Fig. 17.
Мед. Слабо корозирала. Д. 24 мм. Т. 7.62 г. Copper. Slightly corroded. D. 24 mm. W. 7.62
Инв. № 18837. Образ 18. g. Inv. № 18837. Fig. 18.
№ 18838. Образ 19. № 18838. Fig. 19.
С дата 174 – - г. – 1 брой Dated 174 – - – 1 piece
22. Като при № 18, но датата е 174 – - г. 22. The same as № 18, but dated 174 – -
№ 11722. № 11722.
Мед. Д. 23 – 24 мм. Т. 7.83 г. Инв. № 18840. Copper. D. 23 – 24 mm. W. 7.83 g. Inv. №
Образ 20. 18840. Fig. 20.
Мед. Опакото е частично издраскано. Д. Copper. Partly scratched reverse. D. 25 mm.
25 мм. Т. 8.22 г. Инв. № 18839. Образ 21. W. 8.22 g. Inv. № 18839. Fig. 21.
Мед. Изтрита и очукана. Д. 26 мм. Т. 6.62 г. Copper. Worn and battered. D. 26 mm. W.
Инв. № 23099. 6.62 g. Inv. № 23099.
Мед. Опакото е частично издраскано. Д. Copper. Partly scratched reverse. D. 25 mm.
25 мм. Т. 6.34 г. Инв. № 18841. Образ 22. W. 6.34 g. Inv. № 18841. Fig. 22.
Мед. Полуизтрита и частично корозирала. Copper. Half worn and partially corroded. D.
Д. 24 мм. Т. 7.07 г. Инв. № 18842. Образ 23. 24 mm. W. 7.07 g. Inv. № 18842. Fig. 23.
Монета със стойност от половин копейка Half a kopeck coin (denga), missing mint
(денга), без обозначаване на монетарницата, marks
с дата 1759 г.14 – 1 брой Dated 175914 – 1 piece
28. Лице: Коронован монограм на импера- 28. Obverse: Crowned monogram of Empress
трица Елисавета I. От двете му страни – датата Elizabeth I. On both sides – the year 17 / 59. All
17 / 59. Всичко е оградено от венец. surrounded by a wreath.
Опако: Надписът е изтрит. Свети Георги Reverse: Deleted inscription. St. George on
10 Пак там, 194, № 2472. 10 Ibidem, 194, № 2472
11 Пак там, 194, № 2475. 11 Ibidem, 194, № 2475
12 Пак там, 194, № 2478. 12 Ibidem, 194, № 2478
13 Пак там, 194, № 2482. 13 Ibidem, 194, № 2482
14 Пак там, 197, № 2538. 14 Ibidem, 197, № 2538
188
на кон, надясно. С дясната си ръка държи ко- horseback, right, holding with his right hand a
пие, с което пронизва гърчещ се под коня змей. spear and piercing a dragon writhing under the
Мед. Полуизтрита. Д. 20 мм. Т. 4.04 г. Инв. horse.
№ 11725. Образ 24. Copper. Half worn. D. 20 mm. W. 4.04 g. Inv.
Монета със стойност от 1 копейка, без № 11725. Fig. 24.
обозначаване на монетарницата,
с дата 1757 г.15 – 1 брой 1 kopeck coin, missing mint marks
29. Лице: Коронован монограм на импера- Dated 175715 – 1 piece
трица Елисавета I. От двете му страни – датата
29. Obverse: Crowned monogram of Empress
17 / 57. Всичко е оградено от венец.
Elizabeth I. On both sides – the year 17 / 57. All
Опако: Свети Георги на кон, надясно. С
surrounded by a wreath.
дясната си ръка държи копие, с което пронизва
Reverse: St. George on horseback, right,
гърчещ се под коня змей. Долу – лента, върху
holding with his right hand a spear and piercing a
която има надпис: КОПЕИКА.
dragon writhing under the horse. A ribbon below
Мед. Полуизтрита. Д. 24 мм. Т. 6.82 г. Инв.
with КОПЕИКА inscribed on it.
№ 11724. Образ 25.
Copper. Half worn. D. 24 mm. W. 6.82 g. Inv.
Монети със стойност от 2 копейки, без № 11724. Fig. 25.
обозначаване на монетарницата –
2 kopecks coin, mint marks missing –
общо 7 броя
a total of 7 pieces
С дата 1757 г.16 – 1 брой
30. Лице: Коронован монограм на импера-
dragon writhing under the horse. Below, a ribbon
която има надпис: ДВЕ . КОПЕИКИ.
with ДВЕ. КОПЕИКИ inscribed on it.
Мед. Полуизтрита. Д. 30 мм. Т. 19.84 г.
Copper. Half worn. D. 30 mm. W. 19.84 g.
Инв. № 11723. Образ 26.
Inv. № 11723. Fig. 26.
С дата 1758 г.17 – 4 броя
гърчещ се под коня змей. Горе – надпис: [ДВЕ
dragon writhing under the horse. Above inscribed
.] КОПЕИКИ.
[ДВЕ .] КОПЕИКИ.
№ 6231 Образ 27.
Inv. № 6231 Fig. 27.
15 Пак там, 196, № 2518. 15 Ibidem, 196, № 2518

16 Пак там, 196, № 2511. 16 Ibidem, 196, № 2511
17 Пак там, 196, № 2524 и 197, № 2526. 17 Ibidem, 196, № 2524 and 197, № 2526
189
дясната си ръка държи копие, с което пронизва holding with his right hand a spear and piercing a
гърчещ се под коня змей. Долу – лента, върху dragon writhing under the horse. Above inscribed
която има надпис: ДВЕ . КОПЕИКИ. [ДВЕ .] КОПЕИКИ.
Мед. Полуизтрита и корозирала. Д. 31 мм. Copper. Half worn and corroded. D. 31 mm.
Т. 19.49 г. Инв. № 6228. Образ 28. W. 19.49 g. Inv. № 6228. Fig. 28.
Мед. Изтрита. Д. 31 мм. Т. 20.81 г. Инв. № Copper. Highly worn. D. 31 mm. W. 20.81 g.
6232. Образ 29. Inv. № 6232. Fig. 29.
34. Като при № 32. Препечатана върху по- 34. The same as № 32. Overstamped older
стара монета на Елисавета I, от която са запа- coin of Elisabeth I; only the initials of the Moscow
зени инициалите на монетния двор в Москва mint (MMD) preserved from it.
(ММД). Copper. Half worn. D. 33 mm. W. 18.56 g.
Мед. Полуизтрита. Д. 33 мм. Т. 18.56 г. Inv. № 6230. Fig. 30.
Инв. № 6230. Образ 30. Dated 175918 – 1 piece
С дата 1759 г.18 – 1 брой 35. The same as № 32, but dated 17/59.
35. Като при № 32, но датата е 17/59 г. Overstamped older coin of Elizabeth I.
Препечатана върху по-стара монета на Copper. Half worn. D. 34 mm. W. 16.62 g.
Елисавета I. Inv. № 6233. Fig. 31.
Мед. Полуизтрита. Д. 34 мм. Т. 16.62 г. Dated 175 – - – 1 piece
Инв. № 6233. Образ 31.
36. The same as № 32, but dated 17/5 – –
С дата 175 – - г. – 1 брой Overstamped coin of Elizabeth I, of which the year
36. Като при № 32, но датата е 17/5 – 1755 is preserved.
- г. Препечатана върху по-стара монета на Copper. Half-worn and severely corroded. D.
Елисавета I, от която е запазена датата 1755 г. 32 mm. W. 19.82 g. Inv. № 6229. Fig. 32.
Мед. Полуизтрита и силно корозирала. Д. 5 kopecks coin, mint marks missing –
32 мм. Т. 19.82 г. Инв. № 6229. Образ 32. a total of 10 pieces
Монети със стойност от 5 копейки,
без обозначаване на монетарницата –
общо 10 броя 37. Obverse: Crowned monogram of Empress
С дата 1758 г.19 – 1 брой surrounded by a wreath.
37. Лице: Коронован монограм на импера- Reverse: Crowned double-headed eagle, with
трица Елисавета I. От двете му страни – датата outstretched wings, opposite, clutching a sceptre
17 / 58. Всичко е оградено от венец. with the right foot and an orb (globus cruciger)
Опако: Коронован двуглав орел, с разпе- with the left. On his chest a shield depicting St.
рени криле, насреща. С десния си крак държи George on horseback, right, holding with his right
скиптър, а с левия – кълбо с кръст. На гърди- hand a spear and piercing a dragon writhing under
те му има щит, върху който е изобразен Свети the horse. Below – a ribbon with a partially visible
Георги на кон, надясно. С дясната си ръка дър- inscription: ПЯТЬ . КОПѢЕКЪ.
жи копие, с което пронизва гърчещ се под коня Copper. Half worn. Corroded reverse. D. 40
змей. Долу – лента, върху която има частично mm. W. 50.50 g. Inv. № 14244. Fig. 33.
личащ надпис: ПЯТЬ . КОПѢЕКЪ.
Мед. Полуизтрита. Опакото е корозирало.
Д. 40 мм. Т. 50.50 г. Инв. № 14244. Образ 33.
18 Пак там, 197, № 2535. 18 Ibidem, 197, № 2535

19 Пак там, 196, № 2523. 19 Ibidem, 196, № 2523
190

Мед. Полуизтрита. Д. 41 мм. Т. 51.76 г. Инв. Copper. Half worn. D. 41 mm. W. 51.76 g.
№ 18843. Образ 34. Inv. № 18843. Fig. 34.
Мед. Частично полуизтрита. Д. 41 мм. Т. Copper. Partially worn. D. 41 mm. W. 53.26
53.26 г. Инв. № 14248. Образ 35. g. Inv. № 14248. Fig. 35.
Мед. Спукана върху опакото. Д. 40 мм. Т. Copper. Cracked on the reverse. D. 40 mm. W.
51.27 г. Инв. № 18844. Образ 37. 51.27 g. Inv. № 18844. Fig. 37.
52.10 г. Инв. № 14246 . Образ 39. g. Inv. № 14246. Fig. 39.
Мед. Частично полуизтрита. Ударена вър- Copper. Partially worn. Battered obverse. D.
ху лицевата страна. Д. 40 мм. Т. 48.09 г. Инв. № 40 mm. W. 48.09 g. Inv. № 14252. Fig. 40.
14252. Образ 40. 45. The same as № 44.
45. Като при № 44. Copper. Corroded. D. 41 mm. W. 52.91 g. Inv.
Мед. Корозирала. Д. 41 мм. Т. 52.91 г. Инв. № 14251. Fig. 41.
№ 14251. Образ 41. 46. The same as № 44.
46. Като при № 44. Copper. Part of the core broken off. D. 39 – 41
Мед. Част от ядрото е отчупена. Д. mm. W. 38.89 g. Inv. № 14250. Fig. 42.
39 – 41 мм. Т. 38.89 г. Инв. № 14250. Образ 42. 5 kopecks coin, minted in Moscow,
Монета със стойност от 5 копейки, отсечена dated 176023 – 1 piece
в град Москва, с дата 1760 г.23 – 1 брой 47. The same as № 37, but dated 1760. On the
47. Като при № 37, но датата е 1760 г. Върху reverse, on both sides of the eagle’s tail the letters
опакото, от двете страни на опашката на орела, M / M (initials of the mint).
има буквите М / М (инициалите на монетарни- Copper. Half worn. D. 41 mm. W. 40.97 g.
цата). Inv. № 14249. Fig. 43.
Инв. № 14249. Образ 43.
20 Пак там, 197, № 2532. 20 Ibidem, 197, № 2532.

21 Пак там, 197, № 2542. 21 Ibidem, 197, № 2542
22 Пак там, 198, № 2554. 22 Ibidem, 198, № 2554
23 Пак там, 197, № 2541. 23 Ibidem, 197, № 2541
191
Императрица Екатерина II (1762 – 1796) Empress Catherine II (1762 – 1796)

Монета със стойност от половин копейка Half a kopeck coin (denga), minted in
(денга), отсечена в град Екатеринбург, Yekaterinburg
с дата 1769 г.24 – 1 брой
трица Екатерина II. От двете му страни – дата-
Catherine II. On both sides – the year 17/69. All
та 17 / 69. Всичко е оградено от венец.
Опако: Надписите са изтрити. Слабо ли-
Reverse: Worn inscriptions. Slightly visible
чащо изображение на Свети Георги на кон, на-
image. of St. George on horseback, right, hold-
дясно. С дясната си ръка държи копие, с което
ing a spear in the right hand and piercing a dragon
пронизва гърчещ се под коня змей.
writhing under his horse.
Мед. Опакото е изтрито. Д. 21 мм. Т. 5.24 г.
Copper. Deleted reverse. D. 21 mm. W. 5.24
Инв. № 11726. Образ 44.
g. Inv. № 11726. Fig. 44.
Монети със стойност от 1 копейка –
1 kopeck coin – a total of 4 pieces
общо 4 броя
Minted in Moscow – a total of 2 pieces
Отсечени в град Москва – общо 2 броя
Catherine II. On both sides – the year 17/66. All
трица Екатерина II. От двете му страни –дата-
та 17 / 66. Всичко е оградено от венец.
holding a spear in the right hand and piercing a
dragon writhing under his horse. Below – a ribbon
with an inscription: КОПЕИКА. The initials of the
която има надпис: КОПЕИКА. Инициалите на
mint M / M.
монетарницата са М / М.
Copper. Partially and slightly corroded. D. 27
Мед. Частично слабо корозирала. Д. 27 мм.
mm. W. 11.46 g. Inv. № 6234. Fig. 45.
Т. 11.46 г. Инв. № 6234. Образ 45.
50. Като при № 49, но датата е 1788 г.
Мед. Полуизтрита. Д. 28 мм. Т. 10,46 г.
Inv. № 6235. Fig. 46.
Инв. № 6235. Образ 46.
Minted in Yekaterinburg, dated 179027 –
Отсечени в град Екатеринбург,
2 pieces
с дата 1790 г.27 – 2 броя
51. The same as № 49, but dated 17/90. The
51. Като при № 49, но датата е 17/90 г.
initials of the mint on the reverse E / M, not M / M.
Инициалите на монетарницата върху опакото
Copper. Partially and slightly corroded. D. 25
са не М / М, а са Е / М.
mm. W. 12.91 g. Inv. № 18940. Fig. 47.
Мед. Частично слабо корозирала. Д. 25 мм.
Т. 12.91 г. Инв. № 18940. Образ 47.
Copper. Half worn reverse. D. 25 mm. W.
52. Като при № 51.
11.47 g. Inv. № 6236. Fig. 48.
Мед. Опакото е полуизтрито. Д. 25 мм. Т.
11.47 г. Инв. № 6236. Образ 48.
24 Пак там, 201, № 2650. 24 Ibidem, 201, № 2650

25 Пак там, 200, № 2625. 25 Ibidem, 200, № 2625.
26 Пак там, 203, № 2741. 26 Ibidem, 203, № 2741.
27 Пак там, 204, № 2770. 27 Ibidem, 204, № 2770.
192
Монети със стойност от 2 копейки – 2 kopecks coin – a total of 3 pieces

общо 3 броя
Minted in St. Petersburg, dated 176328 –
Отсечена в град Санкт Петербург, с дата 1 piece
1763 г.28 – 1 брой 53. Obverse: Crowned monogram of Empress
53. Лице: Коронован монограм на импера- Catherine II. On both sides – the year 17/63. All
трица Екатерина II. От двете му страни – дата- surrounded by a wreath.
та 17 / 63. Всичко е оградено от венец. Reverse: St. George on horseback, right,
Опако: Свети Георги на кон, надясно. holding a spear in the right hand and piercing a
С дясната си ръка държи копие, с което про- dragon writhing under his horse. Below – a rib-
низва гърчещ се под коня змей. Долу – лента, bon with an inscription: ДВЕ . КОПЕЙКИ. The
върху която има надпис: ДВЕ . КОПЕЙКИ. initials of the mint СП / М.
Инициалите на монетарницата са СП / М. Copper. Overstamped older Russian copper
Мед. Препечатана върху по-стара мед- coin. Heavily battered. D. 36 mm. W. 16.87g. Inv.
на руска монета. Силно очукана. Д. 36 мм. Т. № 6237. Fig. 49.
16.87 г. Инв. № 6237. Образ 49. Minted in Moscow, dated 176329 – 1 piece
Отсечена в град Москва, с дата 1763 г.29 – 54. The same as № 53, but the initials of the
1 брой mint on the reverse are M / M, not SP/M.
54. Като при № 53, но инициалите на мо- Copper. Overstamped older Russian copper
нетарницата върху опакото са не СП / М, а са coin. Half worn. D. 32 mm. W. 17.32 g. Inv. №
М / М. 6238. Fig. 50.
Мед. Препечатана върху по-стара медна Mint marks missing, dated 176630 – 1 piece
руска монета. Полуизтрита. Д. 32 мм. Т. 17.32 г.
55. The same as № 53, but dated 1766. No
Инв. № 6238. Образ 50.
initials of the mint are inscribed on the reverse.
Без обозначаване на монетарницата, Copper. Half worn. D. 33 mm. W. 19.71 g.
с дата 1766 г. 30 – 1 брой Inv. № 11727. Fig. 51.
55. Като при № 53, но датата е 1766 г. Върху 5 kopecks coin – a total of 146 pieces
опакото не са изписани инициали на монетар-
ницата. Minted in Moscow, dated 176331 – 1 piece
Мед. Полуизтрита. Д. 33 мм. Т. 19.71 г. Инв. 56. Obverse: Crowned monogram of Empress
№ 11727. Образ 51. Catherine II. On both sides – the year 17/63. All
Монети със стойност от 5 копейки – surrounded by a wreath.
общо 146 броя Reverse: Crowned double-headed eagle, with
outstretched wings, opposite, holding a sceptre
Отсечена в град Москва, с дата 1763 г. 31 – with his right foot and an orb (globus cruciger)
1 брой with the left. On his chest a shield depicting St.
56. Лице: Коронован монограм на импера- George on horseback, right, holding with his right
трица Екатерина II. От двете му страни – дата- hand a spear and piercing a dragon writhing under
та 17 / 63. Всичко е оградено от венец. the horse. Below – a ribbon with a partially visible
Опако: Коронован двуглав орел, с разпе- inscription: ПЯТЬ . КОПѢЕКЪ. On both sides of
рени криле, насреща. С десния си крак държи the eagle's tail, letters M / M (initials of the mint).
скиптър, а с левия – кълбо с кръст. На гърди- Copper. Partly but highly corroded. D. 42
те му има щит, върху който е изобразен Свети mm. W. 50.50 g. Inv. № 14257. Fig. 52.
Георги на кон, надясно. С дясната си ръка дър-
28 Пак там, 199, № 2577. 28 Ibidem, 199, № 2577.

29 Пак там, 199, № 2579. 29 Ibidem, 199, № 2579.
30 Пак там, 200, № 2623. 30 Ibidem, 200, № 2623.
31 Пак там, 199, № 2573. 31 Ibidem, 199, № 2573.
193
жи копие, с което пронизва гърчещ се под коня Minted in St. Petersburg, dated 176632 –
змей. Долу – лента, върху която има частич- 1 piece
но личащ надпис: ПЯТЬ . КОПѢЕКЪ. От две- 57. The same as № 56, but dated 17/66. The
те страни на опашката на орела, има буквите initials of the mint on the reverse are not M / M,
М / М (инициалите на монетарницата). but SP / M.
Мед. Частично силно корозирала. Д. 42 мм. Copper. Punctured. Partially worn. D. 42 mm.
Т. 50.50 г. Инв. № 14257. Образ 52. W. 47.76 g. Inv. № 6239. Fig. 53.
Отсечена в град Санкт Петербург, Minted in Yekaterinburg – a total of 136 pieces
с дата 1766 г. 32 – 1 брой
57. Като при № 56, но датата е 17 / 66 г.
Инициалите на монетарницата върху опакото 58. The same as № 56. Dated 1763. The ini-
са не М / М, а са С.П / М. tials of the mint on the reverse E / M instead of
Мед. Пробита. Частично полуизтрита. Д. M / M.
42 мм. Т. 47.76 г. Инв. № 6239. Образ 53. Copper. Partially worn. D. 41 mm. W. 58.06
g. Inv. № 14256.
Отсечени в град Екатеринбург – Copper. D. 41 mm. W. 57.00 g. Inv. № 14254.
общо 136 броя Fig. 54.
С дата 1763 г. 33 – 6 броя 60. The same as № 58.
58. Като при № 56. Датата е 1763 г. Copper. D. 43 mm. W. 53.80 g. Inv. № 18845.
Инициалите на монетарницата върху опакото 61. The same as № 58.
са не М / М , а са Е / М. Copper. The reverse partially worn. D. 42
Мед. Частично полуизтрито. Д. 41 мм. Т. mm. W. 47.13 g. Inv. № 14255.
58.06 г. Инв. № 14256. 62. The same as № 58.
59. Като при № 58. Copper. D. 41 mm. W. 46.76 g. Inv. № 14253.
Мед. Д. 41 мм. Т. 57.00 г. Инв. № 14254. Fig. 55.
Образ 54. 63. The same as № 58.
Мед. Д. 43 мм. Т. 53.80 г. Инв. № 18845. Dated 176434 – 3 pieces
61. Като при № 58.
Мед. Опакото е частично полуизтрито. Д. 64. The same as № 58. Dated 1764.
42 мм. Т. 47.13 г. Инв. № 14255. Copper. Partially corroded. D. 41 mm. W.
62. Като при № 58. 55.99 g. Inv. № 14258. Fig. 56.
Мед. Д. 41 мм. Т. 46.76 г. Инв. № 14253. 65. The same as № 64.
Образ 55. Copper. Partially oxidized. D. 42 mm. W.
63. Като при № 58. 54.77g. Inv. № 11349.
Copper. D. 41 mm. W. 48.54 g. Inv. № 18847.
С дата 1764 г. 34 – 3 броя Fig. 57.
64. Като при № 58. Датата е 1764 г. Dated 176535 – 1 piece
Мед. Частично корозирала. Д. 41 мм. Т.
55.99 г. Инв. № 14258. Образ 56. 67. The same as № 58. Dated 1765.
65. Като при № 64. Copper. Corroded and oxidized. D. 41 mm.
Мед. Частично окислена. Д. 42 мм. Т. W. 41.11 g. Inv. № 18848. Fig. 58.
54.77 г. Инв. № 11349.
32 Ibidem, 200, № 2615.
32 Пак там, 200, № 2615. 33 Ibidem, 199, № 2574.
33 Пак там, 199, № 2574. 34 Ibidem, 199, № 2588.
34 Пак там, 199, № 2588. 35 Ibidem, 199, № 2599.
194
66. Като при № 64. Dated 176636 – 3 pieces

Мед. Д. 41 мм. Т. 48.54 г. Инв. № 18847. 68. The same as № 58. Dated 1766.
Образ 57. Copper. Partially worn and oxidized. D. 41
С дата 1765 г. 35 – 1 брой mm. W. 54.86 g. Inv. № 18851.
67. Като при № 58. Датата е 1765 г. 69. The same as № 68.
Мед. Корозирала и окислена. Д. 41 мм. Т. Copper. D. 42 mm. W. 52.45 g. Inv. № 18850.
41.11 г. Инв. № 18848. Образ 58. Fig. 59.
С дата 1766 г. 36 – 3 броя
Copper. D. 42 mm. W. 46.47 g. Inv. № 18849.
68. Като при № 58. Датата е 1766 г. Fig. 60.
Мед. Частично полуизтрита и окислена. Д.
41 мм. Т. 54,86 г. Инв. № 18851.
69. Като при № 68. 71. The same as № 58. Dated 1767.
Мед. Д. 42 мм. Т. 52,45 г. Инв. № 18850. Copper. Slightly corroded reverse. D. 42 mm.
Образ 59. W. 53.54 g. Inv. № 14260. Fig. 61.
Мед. Д. 42 мм. Т. 46.47 г. Инв. № 18849. Copper. Slightly corroded reverse. D. 41 mm.
Образ 60. W. 51.76 g. Inv. № 18852.
С дата 1767 г. 37– 5 броя
Copper. D. 42 mm. W. 50.43 g. Inv. № 18853.
Мед. Опакото е слабо корозирало. Д. 42 мм. Copper. D. 40 mm. W. 49.63 g. Inv. № 14261.
Т. 53.54 г. Инв. № 14260. Образ 61. 75. The same as № 71.
Мед. Опакото е слабо корозирало. Д. 41 мм. Fig. 62.
Т. 51.76 г. Инв. № 18852.
73. Като при № 71.
Мед. Д. 40 мм. Т. 49.63 г. Инв. № 14261. Fig. 63.
Мед. Д. 42 мм. Т. 48.32 г. Инв. № 14259. Copper. D. 41 mm. W. 52.34 g. Inv. № 18855.
С дата 1768 г. 38 – 2 броя Dated 176939 – 3 pieces
76. Като при № 58. Датата е 1768 г. 78. The same as № 58. Dated 1769.
Мед. Д. 41 мм. Т. 52.50 г. Инв. № 18854. Copper. Slightly corroded. D. 42 mm. W.
Образ 63. 49.45 g. Inv. № 18856.
С дата 1769 г. 39 – 3 броя
Copper. Partially corroded reverse. D. 41 mm.
78. Като при № 58. Датата е 1769г. W. 42.90 g. Inv. № 18858. Fig. 66.
Инв. № 18856.
35 Пак там, 199, № 2599.
36 Пак там, 200, № 2617. 36 Ibidem, 200, № 2617.
37 Пак там, 200, № 2631. 37 Ibidem, 200, № 2631.
38 Пак там, 201, № 2643. 38 Ibidem, 201, № 2643.
39 Пак там, 201, № 2648. 39 Ibidem, 201, № 2648.
195

Образ 65. Copper. Oxidized. D. 42 mm. W. 47.64 g. Inv.
80. Като при № 78. № 11728. Fig. 67.
Мед. Опакото е частично корозирало. Д. 82. The same as № 81.
41 мм. Т. 42.90 г. Инв. № 18858. Образ 66. Copper. D. 41 mm. W. 46.34 g. Inv. № 14262.
С дата 1770 г.40 – 5 броя Fig. 68.
Мед. Окислена. Д. 42 мм. Т. 47.64 г. Инв. № Copper. D. 40 mm. W. 46.26 g. Inv. № 14263.
11728. Образ 67. 84. The same as № 81.
Мед. Д. 41 мм. Т. 46.34г. Инв. № 14262. 85. The same as № 81.
Образ 68. Copper. D. 42 mm. W. 44.10 g. Inv. № 18859.
Мед. Д. 41 мм. Т. 44.57 г. Инв. № 14264. Fig. 69.
С дата 1771 г.41– 5 броя 88. The same as № 86.
87. Като при № 86. Fig. 70.
Мед. Д. 41 мм. Т. 44.95 г. Инв. № 18863. Copper. Half erased reverse. D. 42 mm. W.
С дата 1772 г.42 – 7 броя 49.84 g. Inv. № 18866.
Мед. Опакото е полуизтрито. Д. 42 мм. Т. Copper. Slightly corroded and oxidized. D. 41
49.84 г. Инв. № 18866. mm. W. 48.87 g. Inv. № 25764.
Мед. Слабо корозирала и окислена. Д.
40 Пак там, 201, № 2653. 40 Ibidem, 201, № 2653.

41 Пак там, 201, № 2657. 41 Ibidem, 201, № 2657.
42 Пак там, 201, № 2662. 42 Ibidem, 201, № 2662.
196
41 мм. Т. 48.87 г. Инв. № 25764. 97. The same as № 91.

96. Като при № 91.
98. The same as № 58. Dated 1773.
Мед. Д. 40 мм. Т. 46.67 г. Инв. № 14268.
Copper. D. 41 mm. W. 54.99 g. Inv. № 18869.
97. Като при № 91.
Fig. 73.
Мед. Д. 40 мм. Т. 44.50 г. Инв. № 14266.
С дата 1773 г.43 – 5 броя Copper. Partially oxidized reverse. D. 41 mm.
98. Като при № 58. Датата е 1773 г. W. 54.38 g. Inv. № 18868.
99. Като при № 98. Fig. 74.
Мед. Опакото е частично окислено. Д. 101. The same as № 98.
41 мм. Т. 54.38 г. Инв. № 18868. Copper. D. 40 mm. W. 49.72 g. Inv. № 18870.
Образ 74. Dated 177544 – 5 pieces
101. Като при № 98.
Мед. Д. 40 мм. Т. 49.72 г. Инв. № 18870.
Copper. D. 41 mm. W. 52.18 g. Inv. № 18871.
102. Като при № 98.
Fig. 75.
Мед. Д. 40 мм. Т. 37.22 г. Инв. № 11729.
104. The same as № 103.
С дата 1775 г.44 – 5 броя Copper. D. 41 mm. W. 51.31 g. Inv. № 18873.
106. Като при № 103.
Мед. Д. 41 мм. Т. 46.82 г. Инв. № 14270.
Copper. Slightly corroded reverse. D. 40 mm.
107. Като при № 103.
W. 52.04 g. Inv. № 18876.
Мед. Д. 40 мм. Т. 45.89 г. Инв. № 14269.
109. The same as № 108.
С дата 1776 г.45 – 3 броя Copper. Oxidized. D. 41 mm. W. 48.04 g. Inv.
108. Като при № 58. Датата е 1776 г. № 18874. Fig. 77.
Мед. Опакото е слабо корозирало. Д. 110. The same as № 108.
40 мм. Т. 52.04 г. Инв. № 18876. Copper. D. 40 mm. W. 44.50 g. Inv. № 18875.
109. Като при № 108. Fig. 78.
Мед. Окислена. Д. 41 мм. Т. 48.04 г. Инв. № Dated 177746 – 4 pieces
18874. Образ 77.
110. Като при № 108.
Copper. D. 42 mm. W. 50.84 g. Inv. № 18878.
Мед. Д. 40 мм. Т. 44.50 г. Инв. № 18875.
Fig. 79.
Образ 78.
43 Ibidem, 201, № 2666.
43 Пак там, 201, № 2666. 44 Ibidem, 201, № 2673.
44 Пак там, 201, № 2673. 45 Ibidem, 201, № 2677.
45 Пак там, 201, № 2677. 46 Ibidem, 201, № 2681.
197
С дата 1777 г.46 – 4 броя 112. The same as № 111.

Мед. Д. 42 мм. Т. 50.84 г. Инв. № 18878. Fig. 80.
Мед. Д. 40 мм. Т. 47.12 г. Инв. № 18880. Fig. 81.
Мед. Д. 40 мм. Т. 58.28 г. Инв. № 18882. Fig. 82.
Мед. Д. 40 мм. Т. 53.30 г. Инв. № 18883. Copper. Partially oxidized. D. 41 mm. W.
118. Като при № 115. 52.69 g. Inv. № 18884.
Мед. Частично окислена. Д. 41 мм. Т. 121. The same as № 115.
52.69 г. Инв. № 18884. Copper. D. 40 mm. W. 52.52 g. Inv. № 14272.
Мед. Д. 40 мм. Т. 42.79 г. Инв. № 14273. Fig. 83.
Мед. Д. 42 мм. Т. 51.21 г. Инв. № 18886. Fig. 84.
127. Като при № 126. Copper. Half worn, corroded and oxidized. D.
Мед. Д. 41 мм. Т. 49.80 г. Инв. № 18890. 42 mm. W. 47.97g. Inv. № 11730.
Copper. Oxidized. D. 41 mm. W. 46.39 g. Inv.
46 Пак там, 201, № 2681.
47 Пак там, 201, № 2683 – 2684. 47 Ibidem, 201, № 2683 – 2684.
48 Пак там, 201, № 2687. 48 Ibidem, 201, № 2687.
198
128. Като при № 126. № 18887.

Мед. Полуизтрита, корозирала, окислена. 130. The same as № 126.
Д. 42 мм. Т. 47.97 г. Инв. № 11730. Copper. D. 40 mm. W. 44.21 g. Inv. № 18888.
Мед. Окислена. Д. 41 мм. Т. 46.39 г. Инв. Copper. D. 42 mm. W. 43.42 g. Inv. № 18889.
№ 18887. Dated 178049 – 8 pieces
130. Като при № 126.
Мед. Д. 40 мм. Т. 44.21 г. Инв. № 18888.
Copper. D. 40 mm. W. 54.79 g. Inv. № 14278.
131. Като при № 126.
133. The same as № 132.
Мед. Д. 42 мм. Т. 43.42 г. Инв. № 18889.
Copper. D. 41 mm. W. 53.45 g. Inv. № 18892.
С дата 1780 г.49 – 8 броя Fig. 85.
Мед. Д. 40 мм. Т. 54.79 г. Инв. № 14278. Copper. Corroded reverse. D. 41 mm. W.
133. Като при № 132. 53.24 g. Inv. № 18894.
134. Като при № 132. Fig. 86.
Мед. Опакото е корозирало. Д. 41 мм. Т. 136. The same as № 132.
53.24 г. Инв. № 18894. Copper. Corroded reverse. D. 40 mm. W.
135. Като при № 132. 50.02 g. Inv. № 14277.
Образ 86. Copper. Partially oxidized. D. 40 mm. W.
136. Като при № 132. 51.07 g. Inv. № 18891.
Мед. Опакото е корозирало. Д. 40 мм. Т. 138. The same as № 132.
50.02 г. Инв. № 14277. Copper. D. 40 mm. W. 42.97 g. Inv. № 14276.
Мед. Частично окислена. Д. 40 мм. Т. Copper. D. 40 mm. W. 41.35 g. Inv. № 18895.
51.07 г. Инв. № 18891. Dated 178150 – 7 pieces
138. Като при № 132.
Мед. Д. 40 мм. Т. 42.97 г. Инв. № 14276.
Copper. D. 41 mm. W. 55.49 g. Inv. № 14279.
139. Като при № 132.
141. The same as № 140.
Мед. Д. 40 мм. Т. 41.35 г. Инв. № 18895.
Copper. D. 40 mm. W. 55.23 g. Inv. № 18897.
С дата 1781 г.50 – 7 броя Fig. 87.
Мед. Д. 40 мм. Т. 50.45 г. Инв. № 18896.
49 Пак там, 202, № 2689. 49 Ibidem, 202, № 2689.

50 Пак там, 202, № 2690. 50 Ibidem, 202, № 2690.
199

Мед. Д. 39 мм. Т. 49.66 г. Инв. № 18899. Fig. 89.
148. Като при № 147. Fig. 90.
Мед. Д. 40 мм. Т. 44.50 г. Инв. № 18901. Copper. Oxidized. D. 40 mm. W. 49.99 g. Inv.
Образ 90. № 18906.
150. Като при № 58. Датата е 1783 г. Copper. Oxidized. D. 40 mm. W. 48.06 g. Inv.
Мед. Окислена. Д. 40 мм. Т. 49.99 г. Инв. № 18905. Fig. 91.
№ 18906. 152. The same as № 150.
Мед. Окислена. Д. 40 мм. Т. 48.06 г. Инв. № Fig. 92.
18905. Образ 91. Dated 178453 – 4 pieces
Мед. Д. 40 мм. Т. 53.08 г. Инв. № 18908. Fig. 94.
154. Като при № 153. Copper. Slightly corroded, oxidized. D. 42
Мед. Д. 41 мм. Т. 48.51 г. Инв. № 18909. mm. W. 48.45 g. Inv. № 18910.
Мед. Слабо корозирала, окислена. Д. Dated 178554 – 6 pieces
42 мм. Т. 48.45 г. Инв. № 18910. 157. The same as № 58. Dated 1785.
Мед. Д. 41 мм. Т. 45.00 г. Инв. № 18907. Fig. 95.
159. Като при № 157. Fig. 96.
51 Пак там, 202, № 2695. 51 Ibidem, 202, № 2695.

52 Пак там, 202, № 2699. 52 Ibidem, 202, № 2699.
53 Пак там, 202, № 2703. 53 Ibidem, 202, № 2703.
54 Пак там, 202, № 2707. 54 Ibidem, 202, № 2707.
200

Образ 96. Copper. Oxidized on the obverse. D. 41 mm.
161. Като при № 157. W. 41.17 g. Inv. № 18912.
162. Като при № 157.
Мед. Лицето е окислено. Д. 41 мм. Т. 41.17 г.
Copper. D. 40 mm. W. 54.89 g. Inv. № 18917.
Инв. № 18912.
Fig. 97.
Мед. Д. 40 мм. Т. 54.89 г. Инв. № 18917. Fig. 98.
Мед. Д. 40 мм. Т. 49.74 г. Инв. № 18916.
166. Като при № 163.
Copper. D. 41 mm. W. 55.41 g. Inv. № 14286.
Мед. Д. 39 мм. Т. 46.87 г. Инв. № 18918.
Fig. 99.
167. Като при № 58. Датата е 1787 г. Copper. Partially worn. D. 39 mm. W. 47.46
Мед. Д. 41 мм. Т. 55.41 г. Инв. № 14286. g. Inv. № 6240. Fig. 100.
Мед. Частично полуизтрита. Д. 39 мм. Т. Dated 178857 – 9 pieces
47.46 г. Инв. № 6240. Образ 100.
169. Като при № 167.
Copper. D. 43 mm. W. 62.65 g. Inv. № 18919.
Мед. Д. 40 мм. Т. 45.22 г. Инв. № 14285.
Fig. 101.
Мед. Д. 43 мм. Т. 62.65 г. Инв. № 18919. Fig. 102.
55 Пак там, 202, № 2711. 55 Ibidem, 202, № 2711.
56 Пак там, 202, № 2717. 56 Ibidem, 202, № 2717.
57 Пак там, 203, № 2730 – 2731. 57 Ibidem, 203, № 2730 – 2731
201
177. Като при № 170. Fig. 103.
178. Като при № 170.
Мед. Д. 41 мм. Т. 47.5 г. Инв. № 18922.
Copper. D. 42 mm. W. 52.57 g. Inv. № 18925.
Образ 103.
Fig. 104.
179. Като при № 58. Датата е 1789 г. Copper. Oxidized. D. 43 mm. W. 46.42 g. Inv.
Мед. Д. 42 мм. Т. 52.57 г. Инв. № 18925. № 18926. Fig. 105.
180. Като при № 179.
Мед. Окислена. Д. 43 мм. Т. 46.42 г. Инв. №
18926. Образ 105.
№ 18927.
Мед. Окислена. Д. 42 мм. Т. 59.76 г. Инв. № Fig. 106.
18927. 183. The same as № 181.
Мед. Д. 42 мм. Т. 46.28 г. Инв. № 4728. Fig. 107.
183. Като при № 181.
Мед. Д. 43 мм. Т. 45.57 г. Инв. № 14290.
Copper. D. 42 mm. W. 48.12 g. Inv. № 18929.
Образ 107.
Fig. 108.
184. Като при № 58. Датата е 1792 г. Copper. Deep scratch on the obverse. D. 42
Мед. Д. 42 мм. Т. 48.12 г. Инв. № 18929. mm. W. 45.91 g. Inv. № 18930. Fig. 109.
185. Като при № 184.
Мед. Върху лицето има една дълбока
Copper. D. 42 mm. W. 50.33 g. Inv. № 18933.
драскотина. Д. 42 мм. Т. 45.91 г. Инв. № 18930.
Fig. 110.
Образ 109.
187. The same as № 186.
С дата 1793 г.61– 4 броя Copper. D. 41 mm. W. 46.42 g. Inv. № 18932.
Образ 111. Dated 1793, but minted in the reign of
188. Като при № 186. Emperor Paul I (1796 – 1801)62 -
Мед. Д. 42 мм. Т. 40.19 г. Инв. № 14291.
1 piece (overstamped Russian coin)
189. Като при № 186.
Мед. Д. 41 мм. Т. 39.54 г. Инв. № 14292.
58 Ibidem, 203, № 2749.
58 Пак там, 203, № 2749. 59 Ibidem, 204, № 2765.
59 Пак там, 204, № 2765. 60 Ibidem, 205, № 2791.
60 Пак там, 205, № 2791. 61 Ibidem, 205, № 2797.
61 Пак там, 205, № 2797. 62 Ibidem, 205, № 2798.
202
С дата 1793 г., но отсечена по времето на 190. The same as № 58. Dated 1793.
император Павел I (1796 – 1801)62 – Overstamped older coin, slight traces of which
1 брой (препечатана върху друга руска preserved on the reverse.
монета) Copper. D. 48 mm. W. 58.79 g. Inv. № 11350.
Fig. 112.
190. Като при № 58. Датата е 1793 г. От по-
старата монета, върху която е препечатана, са Dated 179563 – 2 pieces
запазени слаби следи върху опакото. 191. The same as № 58. Dated 1795.
Copper. D. 42 mm. W. 48.40 g. Inv. № 18939.
Мед. Д. 43 мм. Т. 65.84 г. Инв. № 18938.
Образ 113. Dated 179664 – 1 piece
С дата 1796 г.64 – 1 брой Minted in the city of Kolivansk – a total of 2
pieces
193. Като при № 58. Датата е 1796 г.
Мед. Д. 43 мм. Т. 59.14 г. Инв. № 14293. Dated 178265 – 1 piece
Образ 115. 194. The same as № 56. Dated 1782. The ini-
Отсечени в град Коливанск – общо 2 броя tials of the mint on the reverse are not M / M, but
K / M.
С дата 1782 г.65 – 1 брой Copper. Partially worn. D. 42 mm. W. 51.40
194. Като при № 56. Датата е 1782 г. g. Inv. № 18903. Fig. 116.
Инициалите на монетарницата върху опакото Dated 178566 – 1 piece
са не М / М, а са К / М. 195. The same as № 194. Dated 1785.
Мед. Частично полуизтрита. Д. 42 мм. Т. Copper. Oxidized. D. 43 mm. W. 58.24 g. Inv.
51.40 г. Инв. № 18903. Образ 116. № 18915. Fig. 117.
С дата 1785 г.66 – 1 брой Minted in the city of Aninsk – a total of 6
195. Като при № 194. Датата е 1785 г. pieces
Мед. Окислена. Д. 43 мм. Т. 58.24 г. Инв. № Dated 179167 – 1 piece
18915. Образ 117. 196. The same as № 56. Dated 1791. The ini-
Отсечени в град Анинск – общо 6 броя tials of the mint on the reverse are not M / M, but
С дата 1791 г.67 – 1 брой A / M.
Copper. D. 42 mm. W. 44.87g. Inv. № 18928.
Fig. 118.
са не М / М, а са А / М. Dated 179368 – 1 piece
Fig. 119.
62 Пак там, 205, № 2798. 63 Ibidem, 206, № 2825.

63 Пак там, 206, № 2825. 64 Ibidem, 207, № 2850.
64 Пак там, 207, № 2850. 65 Ibidem, 202, № 2696.
65 Пак там, 202, № 2696. 66 Ibidem, 202, № 2708.
66 Пак там, 202, № 2708. 67 Ibidem, 204, № 2781.
67 Пак там, 204, № 2781. 68 Ibidem, 205, № 2801.
203
С дата 1793 г.68 – 1 брой Dated 179469 – 3 pieces

Мед. Д. 42 мм. Т. 51.62 г. Инв. № 18931. Copper. Partially corroded reverse. D. 42 mm.
Образ 119. W. 52.64 g. Inv. № 18935. Fig. 120.
Copper. D. 42 mm. W. 49.76 g. Inv. № 18934.
Fig. 121.
Мед. Опакото е частично корозирало. Д.
200. The same as № 198.
42 мм. Т. 52.64 г. Инв. № 18935. Образ 120.
Copper. D. 43 mm. W. 46.08 g. Inv. № 18936.
199. Като при № 198.
Fig. 122.
Мед. Д. 42 мм. Т. 49.76 г. Инв. № 18934.
Образ 121. Dated 179570 – 1 piece
Мед. Д. 43 мм. Т. 46.08 г. Инв. № 18936. Copper. Oxidized. D. 43 mm. W. 51.96 g. Inv.
Образ 122. № 18937. Fig. 123.
201. Като при № 196. Датата е 1795 г. Russian coins minted for the principalities of
Мед. Окислена. Д. 43 мм. Т. 51.96 г. Инв. № Moldavia and Wallachia (1772 – 1773) –
18937. Образ 123. 4 in total
1 para coin = 3 dengi (i.e. a kopeck and a half),
Руски монети, отсечени за княжествата
Молдавия и Влахия (1772 – 1773 г.) –
общо 4 броя 202. Obverse: МОН. МОЛД: И ВАЛОСК.
/1772. Two adjacent oval shields with the coats of
Монета със стойност от 1 пара = 3 денги (т.е arms of Moldavia (left) and Wallachia (right), op-
копейка и половина ), с дата 1772 г.71 – posite. Above them – a crown.
1 брой Reverse: Inscription in three lines:
202. Лице: МОН. МОЛД: И ВАЛОСК. ПАРА / 3 / ДЕНГИ, surrounded by a square frame.
/1772. Два допрени един до друг овални щита Copper. D. 28 mm. W. 11.24 g. Inv. № 18832.
с гербовете на Молдавия (вляво) и на Влахия Fig. 124.
(вдясно), насреща. Над тях – корона. 2 para coin = 3 kopecks – a total of 3 pieces
Опако: Надпис в три реда:
ПАРА / 3 / ДЕНГИ, ограден от квадратна рам- Dated 177272 – 1 piece
ка. 203. Obverse: МОН. МОЛД: И
Мед. Д. 28 мм. Т. 11.24 г. Инв. № 18832. ВАЛОСК. / 1772. Two adjacent oval shields with
Образ 124. the coats of arms of Moldavia (left) and Wallachia
Монети със стойност от 2 пари = 3 (right), opposite. Above them – a crown.
копейки – общо 3 броя Reverse: Inscription in four lines:
2 / ПАРА / 3 / КОПѢЕКЬ, surrounded by a square
С дата 1772 г.72 – 1 брой frame.
203. Лице: МОН. МОЛД: И ВА Copper. D. 35 mm. W. 19.22 g. Inv. № 6241.
ЛОСК. / 1772. Два допрени един до друг овал- Fig. 125.
ни щита с гербовете на Молдавия (вляво) и на
Влахия (вдясно), насреща. Над тях – корона.
68 Пак там, 205, № 2801.
69 Пак там, 206, № 2815. 69 Ibidem, 206, № 2815.
70 Пак там, 206, № 2827. 70 Ibidem, 206, № 2827.
71 Пак там, 377, № 4848. 71 Ibidem, 377, № 4848.
72 Пак там, 377, № 4845. 72 Ibidem, 377, № 4845.
204
Опако: Надпис в четири реда: Dated 177373 – 2 pieces

2 / ПАРА / 3 / КОПѢЕКЬ, ограден от квадратна 204. The same as № 203. Dated 1773.
рамка. Copper. Half worn. D. 34 mm. W. 17.53 g.
Мед. Д. 35 мм. Т. 19.22 г. Инв. № 6241. Inv. № 14175. Fig. 126.
С дата 1773 г.73 – 2 броя Copper. Partially worn. D. 34 mm. W. 17.88
204. Като при № 203. Датата е 1773 г. g. Inv. № 23100. Fig. 127.
№ 14175. Образ 126. Emperor Paul I (1796 – 1801)
205. Като при № 204. 1 kopeck coin minted in Yekaterinburg –
Мед. Частично изтрита. Д. 34 мм. Т. 17.88 г. a total of 3 pieces
Инв. № 23100. Образ 127.
Император Павел I (1796 – 1801) 206. Obverse: Crowned monogram of
Emperor Paul I.
Монети със стойност от 1 копейка, отсечени Reverse: Inscription in four lines:
в град Екатеринбург – общо 3 броя 1 / КОПЕЙКА / 1797 / Е. М.
С дата 1797 г.74 – 1 брой Copper. D. 28 mm. W. 9.78 g. Inv. № 11731.
206. Лице: Коронован монограм на импе- Fig. 128.
ратор Павел I. Dated 180075 – 2 pieces
Опако: Надпис в четири реда: 207. The same as № 206. Dated 1800.
1 / КОПЕЙКА / 1797 / Е. М. Copper. Partially corroded. D. 28 mm. W.
Мед. Д. 28 мм. Т. 9,78 г. Инв. № 11731. Образ 11.05 g. Inv. № 18942. Fig. 129.
128. 208. The same as № 207.
С дата 1800 г.75 – 2 броя Copper. D. 27 mm. W. 10.03 g. Inv. № 18943.
Мед. Частично корозирала. Д. 28 мм. Т. 2 kopecks coins minted in Yekaterinburg –
11.05 г. Инв. № 18942. Образ 129. a total of 4 pieces
208. Като при № 207. Dated 179776 – 1 piece
Мед. Д. 27 мм. Т. 10.03 г. Инв. № 18943.
Образ 130. 209. Obverse: Crowned monogram of
Emperor Paul I.
Монети със стойност от 2 копейки, Reverse: Inscription in four lines:
отсечени в град Екатеринбург – 2 / КОПЕЙКИ / 1797 / Е.М.
общо 4 броя Copper. D. 36 mm. W. 22.89 g. Inv. № 11732.
С дата 1797 г.76 – 1 брой Fig. 131.
209. Лице: Коронован монограм на импе- Dated 179877 – 1 piece
ратор Павел I. 210. The same as № 209. Dated 1798.
Опако: Надпис в четири реда: Copper. D. 36 mm. W. 19.39 g. Inv. № 18941.
2 / КОПЕЙКИ / 1797 / Е.М. Fig. 132.
Мед. Д. 36 мм. Т. 22.89 г. Инв. № 11732.
Образ 131.
73 Ibidem, 378, № 4850.

73 Пак там, 378, № 4850. 74 Ibidem, 208, № 2880.
74 Пак там, 208, № 2880. 75 Ibidem, 209, № 2923.
75 Пак там, 209, № 2923. 76 Ibidem, 208, № 2873.
76 Пак там, 208, № 2873. 77 Ibidem, 208, № 2895.
205
С дата 1798 г.77– 1 брой Dated 180078 – 2 pieces

Мед. Д. 36 мм. Т. 19.39 г. Инв. № 18941. Copper. Corroded obverse. D. 36 mm. W.
Образ 132. 21.26 g. Inv. № 11733. Fig. 133.
№ 11734. Fig. 134.
Мед. Лицето е корозирало. Д. 36 мм. Т.
21,26 г. Инв. № 11733. Образ 133.
212. Като при № 211. Emperor Alexander I (1801 – 1825)
Мед. Окислена. Д. 36 мм. Т. 19.45 г. Инв. № 2 kopecks coin – a total of 15 pieces
11734. Образ 134.
Minted in St. Petersburg, dated 181279 –
1 piece
Император Александър I (1801 – 1825)
213. Obverse: П / С / 1812. Crowned dou-
Монети със стойност от 2 копейки – общо ble-headed eagle, with outstretched wings, oppo-
15 броя site, holding a sceptre with his right foot and an
Отсечена в град Санкт Петербург, с дата orb (globus cruciger) with the left. On his chest
1812 г.79 – 1 брой a shield depicting St. George on horseback, right.
Reverse: Inscription in four lines:
213. Лице: П / С / 1812. Коронован двуглав
2 / КОПЮЙ / КИ / С.П.Б. (initials of the mint).
орел, с разперени криле, насреща. С десния си
Above – a crown. Around – a wreath.
крак държи скиптър, а с левия – кълбо с кръст.
Copper. D. 29 mm. W. 13.19 g. Inv. № 11735.
На гърдите му има щит, върху който е изобра-
Fig. 135.
зен Свети Георги на кон, надясно.
Опако: Надпис в четири реда: Minted in Yekaterinburg – a total of 12 pieces
2 / КОПѢЙ / КИ / С.П.Б. (инициалите на мо- Dated 181380 – 1 piece
нетарницата). Горе – корона. Наоколо – венец.
214. The same as № 213. Dated 1813. The ini-
Мед. Д. 29 мм. Т. 13.19 г. Инв. № 11735.
tials on the obverse Н / М. The initials of the mint
Образ 135.
on the reverse Е.М instead of С.П.Б.
Отсечени в град Екатеринбург – Copper. Cracked reverse. D. 30 mm. W. 14.47
общо 12 броя g. Inv. № 6243. Fig. 136.
Инициалите върху лицевата страна са Н / М. Copper. Strongly corroded and oxidized. D.
Инициалите на монетарницата върху опакото 30 mm. W. 14.41 g. Inv. № 6250.
са не С.П.Б., а са Е.М. Dated 181682 – 1 piece
Мед. Опакото е спукано. Д. 30 мм. Т.
14.47 г. Инв. № 6243. Образ 136.
Copper. Slightly corroded and oxidized. D. 30
С дата 1814 г.81– 1 брой mm. W. 12.47 g. Inv. № 15200. Fig. 137.
215. Като при № 214. Датата е 1814 г. Dated 181883 – 2 pieces
Мед. Силно корозирала и окислена. Д.
30 мм. Т. 14.41 г. Инв. № 6250.
78 Ibidem, 209, № 2920.
77 Пак там, 208, № 2895. 79 Ibidem, 215, № 3095.
78 Пак там, 209, № 2920. 80 Ibidem, 216, № 3108.
79 Пак там, 215, № 3095. 81 Ibidem, 216, № 3119.
80 Пак там, 216, № 3108. 82 Ibidem, 216, № 3133.
81 Пак там, 216, № 3119. 83 Ibidem, 217, № 3143.
206
С дата 1816 г.82 – 1 брой Copper. Battered periphery. D. 31 mm. W.

216. Като при № 214. Датата е 1816 г. 10.63 g. Inv. № 6245. Fig. 138.
Мед. Слабо корозирала и окислена. Д. 218. The same as № 217.
30 мм. Т. 12.47 г. Инв. № 15200. Образ 137. Copper. Worn, corroded, oxidized. D. 29 mm.
С дата 1818 г.83 – 2 броя W. 14.13 g. Inv. № 52142.
217. Като при № 214. Датата е 1818 г. Dated 181984 – 4 pieces
Мед. Периферията е очукана. Д. 31 мм. Т. 219. The same as № 214. Dated 1819.
10.63 г. Инв. № 6245. Образ 138. Copper. D. 30 mm. W. 14.12 g. Inv. № 11736.
218. Като при № 217. Fig. 139.
Мед. Изтрита, корозирала, окислена. Д. 220. The same as № 219.
29 мм. Т. 14.13 г. Инв. № 52142. Copper. Partially corroded. D. 30 mm. W.
С дата 1819 г.84 – 4 броя 17.74 g. Inv. № 6247.
221. The same as № 219.
219. Като при № 214. Датата е 1819 г. Copper. Partially corroded. D. 30 mm. W.
Мед. Д. 30 мм. Т. 14.12 г. Инв. № 11736. 13.51 g. Inv. № 6246. Fig. 140.
220. Като при № 219. Copper. Partially corroded and oxidized. D.
Мед. Частично корозирала. Д. 30 мм. Т. 29 mm. W. 12.96 g. Inv. № 6248.
17.74 г. Инв. № 6247. Dated 181 – - – 1 piece
221. Като при № 219. 223. The same as № 214. Dated 181 – – .
Мед. Частично корозирала. Д. 30 мм. Т. Copper. Half worn. Partially and highly cor-
13.51 г. Инв. № 6246. Образ 140. roded and oxidized. D. 29 mm. W. 12.32 g. Inv.
222. Като при № 219. № 6244.
Мед. Частично корозирала и окислена. Д.
29 мм. Т. 12.96 г. Инв. № 6248. Dated 182085 – 1 piece
С дата 181 – - г. – 1 брой 224. The same as № 214. Dated 1820.
Copper. D. 31 mm. W. 11.49 g. Inv. № 25765.
223. Като при № 214. Датата е 181 – - г. Fig. 141.
Мед. Полуизтрита. Частично силно коро-
зирала и окислена. Д. 29 мм. Т. 12.32 г. Инв. № Dated 182286 – 1 piece
6244. 225. The same as № 214. Dated 1822. The ini-
С дата 1820 г.85 – 1 брой tials on the obverse Ф / Г instead of Н / М.
Copper. Corroded and oxidized. D. 29 mm.
224. Като при № 214. Датата е 1820 г. W. 13.87g. Inv. № 6249. Fig. 142.
Мед. Д. 31 мм. Т. 11.49 г. Инв. № 25765.
Образ 141. Minted in Kolivansk – a total of 2 pieces
225. Като при № 214. Датата е 1822 г. 226. The same as № 213. Dated 1813. The ini-
Инициалите върху лицевата страна са не tials on the obverse А / М. The initials of the mint
Н / М, а са Ф / Г. on the reverse К.М., not С.П.Б.
Мед. Корозирала и окислена. Д. 29 мм. Т. Copper. D. 29 mm. W. 14.79 g. Inv. № 18944.
13.87 г. Инв. № 6249. Образ 142. Fig. 143.
227. The same as № 226. Dated 1820. The ini-
82 Пак там, 216, № 3133. 84 Ibidem, 217, № 3152.

83 Пак там, 217, № 3143. 85 Ibidem, 217, № 3159.
84 Пак там, 217, № 3152. 86 Ibidem, 217, № 3171.
85 Пак там, 217, № 3159. 87 Ibidem, 216, № 3109.
86 Пак там, 217, № 3171. 88 Ibidem, 217, № 3160.
207
Отсечени в град Коливанск – общо 2 броя tials on the obverse А / Д, not А / М.
С дата 1813 г.87 – 1 брой Copper. D. 30 mm. W. 16.10 g. Inv. № 6251.
Fig. 144.
Инициалите върху лицевата страна са А / М. 5 kopecks coin minted in Yekaterinburg,
Инициалите на монетарницата върху опакото Dated 180389 – 1 piece
са не С.П.Б., а са К.М. 228. Obverse: Crowned double-headed eagle,
Мед. Д. 29 мм. Т. 14.79 г. Инв. № 18944. with outstretched wings, opposite, holding a scep-
Образ 143. tre with his right foot and an orb (globus cruciger)
С дата 1820 г.88 – 1 брой with the left. On his chest a shield depicting St.
227. Като при № 226. Датата е 1820 г. George on horseback, right.
Инициалите върху лицевата страна са не Reverse: Inscription in four lines:
А / М, а са А / Д. 5 / КОПѢЕКЪ / 1803. / Е. М. (initials of the mint).
Монета със стойност от 5 копейки, отсечена Emperor Nicholas I (1825 – 1855)
в град Екатеринбург, с дата 1803 г.89 – 1 kopeck coin, minted in Yekaterinburg, dated
1 брой 183790 – 1 piece
228. Лице Коронован двуглав орел, с 229. Obverse: К / Т / 1837. Crowned double-
разперени криле, насреща. С десния си крак headed eagle, with outstretched wings, opposite,
държи скиптър, а с левия – кълбо с кръст. На holding a torch with a ribbon and lightning with
гърдите му има щит, върху който е изобразен his right foot and a wreath with a ribbon with the
Свети Георги на кон, надясно. left. On his chest a shield depicting St. George on
Опако: Надпис в четири реда: horseback, right.
5 / КОПѢЕКЪ / 1803. / Е. М. (инициалите на Reverse: Inscription in three lines:
монетарницата). 1 / КОПѢЙКА / Е. М. (initials of the mint).
Мед. Д. 42 мм. Т. 52.26 г. Инв. № 6242. Copper. Worn. D. 23 mm. W. 4.01 g. Inv. №
Образ 145. 6257. Fig. 146.
A 2 kopecks coin, minted in Yekaterinburg,
Император Николай I (1825 – 1855) dated 183891 – 1 piece
Монета със стойност от 1 копейка, отсечена 230. Obverse: Н / А / 1838. The same design
в град Екатеринбург, с дата 1837 г.90 – 1 as that on the obverse of № 229.
брой Reverse: Inscription in three lines:
229. Лице: К / Т / 1837. Коронован двуглав 2 / КОПѢЙКИ / Е. М. (initials of the mint).
орел, с разперени криле, насреща. С десния си Copper. Half worn and partially corroded. D.
крак държи факла с лента и мълния, а с левия – 30 mm. W. 8.69 g. Inv. № 11737. Fig. 147.
венец с лента. На гърдите му има щит, върху 5 kopecks coins minted in Yekaterinburg –
който е изобразен Свети Георги на кон, надясно. a total of 6 pieces
Опако: Надпис в три реда:
1 / КОПѢЙКА / Е. М. (инициалите на монетар-
ницата). 231. Obverse: Ф / Х / 1832. The same design
Мед. Изтрита. Д. 23 мм. Т. 4.01 г. Инв. № as that on the obverse of № 229.
6257. Образ 146. Reverse: Inscription in three lines:
87 Пак там, 216, № 3109. 89 Ibidem, 211, № 2966.

88 Пак там, 217, № 3160. 90 Ibidem, 221, № 3285.
89 Пак там, 211, № 2966. 91 Ibidem, 221, № 3292.
90 Пак там, 221, № 3285. 92 Ibidem, 219, № 3241.
208
Монета със стойност от 2 копейки, отсечена 5 / КОПѢЕКЪ / Е. М. (initials of the mint).

в град Екатеринбург, с дата 1838 г.91 – 1 Copper. Half worn. D. 36 mm. W. 2.58 g. Inv.
брой № 6252. Fig. 148.
230. Лице Н / А / 1838. Изображението е Dated 183693 – 1 piece
като при лицевата страна на № 229. 232. The same as № 231. Dated 1836.
Опако: Надпис в три реда: Copper. Half worn. Battered reverse. D. 37
2 / КОПѢЙКИ / Е. М. (инициалите на монетар- mm. W. 20.17 g. Inv. № 6253. Fig. 149.
ницата).
Мед. Полуизтрита и частично корозирала.
Д. 30 мм. Т. 8.69 г. Инв. № 11737. Образ 147. 233. The same as № 231. Dated 1837.
Copper. Partially worn. D. 36 mm. W. 23.63
Монети със стойност от 5 копейки,
g. Inv. № 6255. Fig. 150.
отсечени в град Екатеринбург – общо 6
234. The same as № 233.
броя
Copper. Partially worn. D. 37 mm. W. 20.37
С дата 1832 г.92 – 1 брой g. Inv. № 6254. Fig. 151.
231. Лице Ф / Х / 1832. Изображението е 235. The same as № 231. Dated 1837. The ini-
като при лицевата страна на № 229. tials on the obverse Н / А, not Ф / Х.
Опако: Надпис в три реда: 5 / КОПѢЕКЪ / Е . Copper. Half worn. D. 37 mm. W. 22.47 g.
М. (инициалите на монетарницата). Inv. № 6256. Fig. 152.
Мед. Полуизтрита. Д. 36 мм. Т. 2.,58 г. Инв. Dated 183995 – 1 piece
№ 6252. Образ 148. 236. The same as № 231. Dated 1839. The ini-
С дата 1836 г.93 – 1 брой tials on the obverse Н / А, not Ф / Х.
232. Като при № 231. Датата е 1836 г. Copper. Half worn. D. 36 mm. W. 21.64 g.
Мед. Полуизтрита. Опакото е очукано. Д. Inv. № 18949. Fig. 153.
37 мм. Т. 20.17 г. Инв. № 6253. Образ 149. 1/4 kopeck coin minted in Yekaterinburg,
С дата 1837 г.94 – 3 броя dated 184096 – 1 piece
233. Като при № 231. Датата е 1837 г. 237. Obverse: Crowned monogram of
Мед. Частично полуизтрита. Д. 36 мм. Т. Emperor Nicholas I.
23.63 г. Инв. № 6255. Образ 150. Reverse: Inscription in five lines: 1/4 / КОП
234. Като при № 233. ѢЙКИ / СЕРЕБРОМ. / 1840. / Е. М. (initials of
Мед. Частично полуизтрита. Д. 37 мм. Т. the mint).
20.37 г. Инв. № 6254. Образ 151. Copper. D. 17 mm. W. 2.35 g. Inv. № 6258
Инициалите върху лицевата страна са не 1/2 kopeck coin – a total of 2 pieces
Ф / Х, а са Н / А.
Minted in Yekaterinburg, dated 184097 –
1 piece
Инв. № 6256. Образ 152.
238. Obverse: Crowned monogram of
Emperor Nicholas I.
236. Като при № 231. Датата е 1839 г. Reverse: Inscription in five lines: 1/2 / КОП
Инициалите върху лицевата страна са не ѢЙКИ / СЕРЕБРОМ. / 1840. / Е. М. (initials of
Ф / Х, а са Н / А. the mint).
Мед. Полуизтрита. Д. 36 мм. Т. 21.64 г. Copper. Slightly corroded. D. 22 mm. W. 4.62
91 Пак там, 221, № 3292. 93 Ibidem, 220, № 3270.

92 Пак там, 219, № 3241. 94 Ibidem, 220, № 3279; № 3281.
93 Пак там, 220, № 3270. 95 Ibidem, 221, № 3298.
94 Пак там, 220, № 3279; № 3281. 96 Ibidem, 222, № 3329.
95 Пак там, 221, № 3298. 97 Ibidem, 222, № 3325.
209
Инв. № 18949. Образ 153. g. Inv. № 6259. Fig. 155.

Монета със стойност от 1/4 копейка, Minted in St. Petersburg, dated 184298 – 1
отсечена в град Екатеринбург, piece
с дата 1840 г.96 – 1 брой 239. The same as № 238. Dated 1842. The
237. Лице: Коронован монограм на импе- initials of the mint on the reverse С.П.М not Е.М.
ратор Николай I. Copper. Slightly corroded. D. 21 mm. W. 5.07
Опако: Надпис в пет реда: 1/4 / КОПѢЙК g. Inv. № 11741. Fig. 156.
И / СЕРЕБРОМ. / 1840. / Е. М. (инициалите на A 1 kopeck coin – a total of 4 pieces
монетарницата ).
Мед. Д. 17 мм. Т. 2.35 г. Инв. № 6258 Образ Minted in Yekaterinburg – a total of 3 pieces
154. Dated 184099 – 1 piece
Монети със стойност от 1/2 копейка – 240. Obverse: Crowned monogram of
общо 2 броя Emperor Nicholas I.
Отсечена в град Екатеринбург, Reverse: Inscription in five lines: .1. / КОП
с дата 1840 г.97 – 1 брой ѢЙКА / СЕРЕБРОМЪ / 1840. / Е. М. (initials of
the mint).
238. Лице: Коронован монограм на импе-
Copper. Slightly corroded. D. 26 mm. W.
ратор Николай I.
11.31 g. Inv. № 11738. Fig. 157.
Опако: Надпис в пет реда: 1/2 / КОПѢЙК
И / СЕРЕБРОМЪ / 1840 / Е. М. (инициалите на Dated 1841100 – 1 piece
монетарницата). 241. The same as № 240. Dated 1841.
Мед. Слабо корозирала. Д. 22 мм. Т. 4.62 г. Copper. D. 27 mm. W. 9.24 g. Inv. № 6260.
Инв. № 6259. Образ 155. Fig. 158.
Отсечена в град Санкт Петербург, с дата Dated 1842101 – 1 piece
1842 г.98 – 1 брой 242. The same as № 240. Dated 1842.
239. Като при № 238. Датата е 1842 г. Copper. Slightly corroded, oxidized. D. 27
Инициалите на монетарницата върху опакото mm. W. 10.19 g. Inv. № 11740. Fig. 159.
са не Е.М., а са С.П.М. Minted in St. Petersburg, dated 1841102 –
Мед. Слабо корозирала. Д. 21 мм. Т. 5.07 г. 1 piece
Инв. № 11741. Образ 156. 243. The same as № 240. Dated 1841. The
Монети със стойност от 1 копейка – initials of the mint on the reverse С.П.М not Е.М.
общо 4 броя Copper. Partially worn. D. 27 mm. W. 10.84
Отсечени в град Екатеринбург – g. Inv. № 11739. Fig. 160
общо 3 броя 2 kopecks coin minted in Yekaterinburg
Emperor Nicholas I.
ратор Николай I.
Reverse: Inscription in five lines: .2. / КОП
Опако: Надпис в пет реда: .1. / КОПѢЙК
ѢЙКИ / СЕРЕБРОМЪ / 1843. / Е. М. (initials of
А / СЕРЕБРОМЪ / 1840. / Е. М. (инициалите на
the mint).
монетарницата).
Copper. Slightly corroded, oxidized. D. 32
Инв. № 11738. Образ 157.
98 Ibidem, 222, № 3357.
99 Ibidem, 221, № 3320.
96 Пак там, 222, № 3329. 100 Ibidem, 222, № 3340.
97 Пак там, 222, № 3325. 101 Ibidem, 222, № 3355.
98 Пак там, 222, № 3357. 102 Ibidem, 222, № 3339.
99 Пак там, 221, № 3320. 103 Ibidem, 223, № 3367.
210
С дата 1841 г.100 – 1 брой mm. W. 17.15 g. Inv. № 18947. Fig. 161.

241. Като при № 240. Датата е 1841 г. 3 kopecks coin – a total of 3 pieces
Minted in Yekaterinburg – a total of 2 pieces
158.
С дата 1842 г.101– 1 брой Dated 1842104 – 1 piece
242. Като при № 240. Датата е 1842 г. 245. Obverse: Crowned monogram of
Мед. Слабо корозирала, окислена. Д. Emperor Nicholas I.
27 мм. Т. 10.19 г. Инв. № 11740. Образ 159. Reverse: Inscription in five lines: .3. / КОП
ѢЙКИ / СЕРЕБРОМЪ / 1842. / Е. М. (initials of
Отсечена в град Санкт Петербург, с дата
the mint).
1841 г.102 – 1 брой
Copper. D. 38 mm. W. 25.09 g. Inv. № 18945.
са не Е.М., а са С.П.М.
Мед. Частично полуизтрита. Д. 27 мм. Т. 246. The same as № 245. Dated 1843.
10.84 г. Инв. № 11739. Образ 160 Copper. Scratched on the reverse. D. 38 mm.
W. 29.38 g. Inv. № 6261. Fig. 163.
Монета със стойност от 2 копейки, отсечена
Missing initials of the mint, dated 1842 – 1
в град Екатеринбург, с дата 1843 г.103 –
piece
1 брой
247. The same as № 245, missing mint marks.
244. Лице: Коронован монограм на импе- Copper. D. 38 mm. W. 28.81g. Inv. № 18946.
ратор Николай I. Fig. 164.
Опако: Надпис в пет реда: .2. / КОПѢЙК
1 kopeck coin minted in Yekaterinburg – a
И / СЕРЕБРОМЪ / 1843. / Е. М. (инициалите на
total of 3 pieces
Мед. Слабо корозирала, окислена. Д. Dated 1852106 – 1 piece
32 мм. Т. 17.15 г. Инв. № 18947. Образ 161. 248. Obverse: Crowned monogram of
Монети със стойност от 3 копейки – общо 3 Emperor Nicholas I.
броя Reverse: Crown, below it – an inscription in
three lines: КОПѢЙКА / 1852 / Е.М. (initials of
Отсечени в град Екатеринбург – общо 2 броя
the mint).
С дата 1842 г.104 – 1 брой Copper. Partially corroded and oxidized. D.
245. Лице: Коронован монограм на импе- 22 mm. W. 5.16 g. Inv. № 11742. Fig. 165.
ратор Николай I. Dated 1853107 – 1 piece
Опако: Надпис в пет реда: .3. / КОПѢЙК 249. The same as № 248. Dated 1853.
И / СЕРЕБРОМЪ / 1842. / Е. М. (инициалите на Copper. Highly battered reverse. D. 23 mm.
монетарницата). W. 4.41 g. Inv. № 6262.
Мед. Д. 38 мм. Т. 25.09 г. Инв. № 18945.
Образ 162.
С дата 1843 г.105 – 1 брой
246. Като при № 245. Датата е 1843 г. № 11743. Fig. 166.
Мед. Издраскана върху опакото. Д. 38 мм.
Т. 29.38 г. Инв. № 6261. Образ 163.
100 Пак там, 222, № 3340.
101 Пак там, 222, № 3355. 104 Ibidem, 222, № 3349.
102 Пак там, 222, № 3339. 105 Ibidem, 223, № 3364.
103 Пак там, 223, № 3367. 106 Ibidem, 225, № 3444.
104 Пак там, 222, № 3349. 107 Ibidem, 225, № 3456.
105 Пак там, 223, № 3364. 108 Ibidem, 225, № 3467.
211
Без инициали на монетарницата, с дата Emperor Alexander II (1855 – 1881)

1842 г. – 1 брой 1 kopeck coin – a total of 3 pieces
247. Като при № 245, но няма инициали на Missing mint marks – a total of 2 pieces
монетарницата.
Мед. Д. 38 мм. Т. 28.81 г. Инв. № 18946. Dated 1858 – 1 piece
Образ 164. 251. Obverse: Crowned monogram of
Монети със стойност от 1 копейка, отсечени Emperor Alexander II.
в град Екатеринбург – общо 3 броя Reverse: Crown, below it – an inscription in
two lines: КОПѢЙКА / 1858.
С дата 1852 г.106 – 1 брой Copper. Half worn. D. 23 mm. W. 4.24 g. Inv.
248. Лице: Коронован монограм на импе- № 6263. Fig. 167.
ратор Николай I. Dated 1859 – 1 piece
Опако: Корона, под нея – надпис в три
реда: КОПѢЙКА / 1852 / Е.М. (инициалите на
Copper. Beaten on the obverse. D. 23 mm. W.
4.97 g. Inv. № 6264. Fig. 168.
Мед. Частично корозирала и окислена. Д.
22 мм. Т. 5.16 г. Инв. № 11742. Образ 165. Minted in Yekaterinburg, dated 1866109 –
1 piece
С дата 1853 г.107– 1 брой
253. The same as № 251. Dated 1866. Е.М.
(initials of the mint) on the reverse, below
Мед. Опакото е силно очукано. Д. 23 мм. Т.
Copper. Slightly corroded, oxidized. D. 23
4.41 г. Инв. № 6262.
mm. W. 4.16 g. Inv. № 11744. Fig. 169.
С дата 1854 г.108 – 1 брой
250. Като при № 248. Датата е 1854 г. 5 kopecks coins – a total of 5 pieces
Мед. Окислена. Д. 23 мм. Т. 4.64 г. Инв. №
11743. Образ 166. Minted in Yekaterinburg – a total of 3 pieces
Император Александър II (1855 – 1881) 254. Obverse: МѢДНАЯ РОССIИСКАЯ
Монети със стойност от 1 копейка – МОНЕТА / ПЯТЬ КОПѢЕКЪ. Crowned dou-
общо 3 броя ble-headed eagle, with outstretched wings, oppo-
site, holding a sceptre with his right foot and an
Без инициали на монетарницата – orb (globus cruciger) with the left. On his chest
общо 2 броя a shield depicting St. George on horseback, right.
С дата 1858 г. – 1 брой Reverse: Inscription in four lines: 1869
ГОДА / 5 / КОПѢЕКЪ / Е. М. (initials of the
mint). Within a wreath.
ратор Александър II .
Copper. D. 32 mm. W. 15.70 g. Inv. № 6266.
Опако: Корона, под нея – надпис в два
Fig. 170.
реда: КОПѢЙКА / 1858.
255. The same as № 254.
Мед. Полуизтрита Д. 23 мм. Т. 4.24 г. Инв.
Copper. Completely worn. D. 32 mm. W.
№ 6263. Образ 167.
14.98 g. Inv. № 6267.
С дата 1859 г. – 1 брой
Мед. Ударена върху лицевата страна. Д.
Copper. D. 32 mm. W. 16.08 g. Inv. № 18948.
23 мм. Т. 4.97 г. Инв. № 6264. Образ 168.
Fig. 171.
106 Пак там, 225, № 3444. 109 Ibidem, 229, № 3602.
107 Пак там, 225, № 3456. 110 Ibidem, 230, № 3636.
108 Пак там, 225, № 3467. 111 Ibidem, 231, № 3683.
212
Отсечена в град Екатеринбург, Minted in St. Petersburg, dated 1878112 –

с дата 1866 г.109 – 1 брой 2 pieces
253. Като при № 251. Датата е 1866 г. Върху 257. The same as № 254. Dated 1878. The
опакото, долу, има Е.М. (инициалите на моне- initials of the mint on the reverse С.П.Б., not Е.М.
тарницата). Copper. Half worn. D. 32 mm. W. 15.55 g.
Мед. Слабо корозирала, окислена. Д. Inv. № 6268. Fig. 172
23 мм. Т. 4.16 г. Инв. № 11744. Образ 169. 258. The same as № 257.
Монети със стойност от 5 копейки – Copper. Half worn. D. 32 mm. W. 15.25 g.
общо 5 броя Inv. № 6269. Fig. 173.
5 pence coin minted in Helsinki – for Finland
Отсечени в град Екатеринбург –
under Russian rule
общо 3 броя
С дата 1869 г.110 – 2 броя
254. Лице: МѢДНАЯ РОССIИСКАЯ
Emperor Alexander II.
МОНЕТА / ПЯТЬ КОПѢЕКЪ. Коронован дву-
Reverse: Inscription in three lines:
глав орел, с разперени криле, насреща. С де-
5 / PENNIÄ / 1867.
сния си крак държи скиптър, а с левия – кълбо
Copper. D. 24 mm. W. 6.11g. Inv. № 6265.
с кръст. На гърдите му има щит, върху който е
Fig. 174.
изобразен Свети Георги на кон, надясно.
Copper coins were introduced as an integral
Опако: Надпис в четири реда: 1869
part of the Russian monetary system, with a fun-
ГОДА / 5 / КОПѢЕКЪ / Е. М. (инициалите на
damental monetary reform carried out by Tsar
монетарницата). Наоколо – венец.
Peter I in 1698 – 1704114. From then on, the cop-
Мед. Д. 32 мм. Т. 15.70 г. Инв. № 6266.
per kopecks and their subdivisions (polushka = 1/4
Образ 170.
kopeck and denga = 1/2 kopeck), as well as the
255. Като при № 254.
copper multiplications of the kopeck, of 2; 3 and
Мед. Изтрита. Д. 32 мм. Т. 14.98 г. Инв. №
5 kopecks, became a major part of the circulating
6267.
coins in the vast Russian Empire, until 1917.
С дата 1874 г.111– 1 брой For the period between the 16th and 17th cen-
256. Като при № 254. Датата е 1874 г. turies, there is certainly an almost complete ab-
Мед. Д. 32 мм. Т. 16.08 г. Инв. № 18948. sence of any Russian coins in the circulation in the
Образ 171. Balkan territories115. This was undoubtedly due to
Отсечени в град Санкт Петербург, с дата the almost complete absence of direct trade con-
1878 г.112 – 2 броя tacts between the Ottoman Empire and the Russian
257. Като при № 254. Датата е 1878 г. Empire during the two-century period in question.
Инициалите на монетарницата върху опакото It was not until the second half of the 18th
са не Е.М., а са С.П.Б. century that Russian coins began to penetrate the
Мед. Полуизтрита. Д. 32 мм. Т. 15.55 г. Инв. currency in the Bulgarian lands on a larger scale.
№ 6268. Образ 172 That was due not so much to some intensified trade
258. Като при № 257. relations between Turkey and Russia, but to the
Мед. Полуизтрита. Д. 32 мм. Т. 15.25 г. frequent wars that the two countries fought with
Инв. № 6269. Образ 173. each other during the reign of Empress Catherine
II (1762 – 1796) and her successors. During these
wars, significant amounts of Russian coins were
112 Ibidem, 232, № 3714.
109 Пак там, 229, № 3602. 113 Ibidem, 359, № 4617.
110 Пак там, 230, № 3636. 114 Ibidem, 11.
111 Пак там, 231, № 3683. 115 В. Винавер. Преглед историjе новца у Jугословен-
112 Пак там, 232, № 3714. ским земльама (XVI – XVIII век). Београд, 1970, 157.
213
Монета, отсечена в град Хелзинки – за paid to support the Russian troops, both north
Финландия под руска власт, с номинал от 5 of the Danube (in Moldavia and Wallachia) and
пени, с дата 1867 г.113 – 1 брой south in Bulgaria. The information given by a man
259. Лице: Коронован монограм на импе- from Dubrovnik about the Russo-Turkish war of
ратор Александър II. 1768 – 1774 is indicative116. He notes that at that
Опако: Надпис в три реда: 5 / PENNIÄ / time all trade in Wallachian and Moldavian lands
1867. was in the hands of Greek, Jewish and Armenian
Мед. Д. 24 мм. Т. 6.11 г. Инв. № 6265. Образ merchants and that much of the gold and silver (and
174. copper) that Russia left in these two principalities
(Wallachia and Moldova), during the war in ques-
Медните монети се въвеждат като не- tion, these merchants later took to Constantinople.
отменна част от руската монетна система, This information illustrates the main way in which
с проведената от цар Петър I, през периода significant quantities of coins of Catherine II (and
1698 – 1704 г., фундаментална парична рефор- her predecessors) came into circulation in the
ма114. От тогава насетне, медните копейки и Ottoman Empire, including in the Bulgarian lands.
техните подразделения (полушка = 1/4 копейка According to documentary sources, in 1774,
и денга = 1/2 копейка), както и медните мул- one Russian rouble was equal in value to one and
типликации на копейката, от 2; 3 и 5 копейки, two thirds of the Ottoman kuruş117. As is well
стават основен дял от циркулационната среда known, the Ottoman kuruş was divided into 40
в огромната Руска империя, чак до 1917 г. para. Therefore, 1 rouble (100 kopecks) = 67 para.
За периода XVI – XVII в., със сигурност се That is 1 para = 1.5 kopecks. The latter equiva-
констатира почти цялостна липса на каквито и lence is directly confirmed by the numismatic
да е руски монети в циркулационната среда в data. During the period 1771 – 1774118 the Russian
балканските територии115. Това несъмнено се е financial authorities organized the minting of some
дължало на почти пълното отсъствие на преки very curious copper coins intended for use in the
търговски контакти между Османската импе- principalities of Moldavia and Wallachia, and
рия и Руското царство, през въпросния двуве- south of the Danube. They were of two denomina-
ковен период. tions, and these denominations were according to
Руски монети започват да проникват по- two different monetary systems, the Ottoman and
масово в паричното обръщение в българските the Russian. According to the inscriptions on the
земи, едва през втората половина на XVIII в. reverse sides of the coins in question, the smaller
Това е свързано не толкова с някакви по-засиле- denomination was 1 para = 3 dengi (i.e. 1.5 ko-
ни търговски взаимоотношения между Турция pecks) and the larger denomination was 2 para =
и Русия, колкото с честите войни, които тези 3 kopecks (№№ 202 – 205 in the catalogue of this
две държави са водели помежду си, по времето publication).
на императрица Екатерина II (1762 – 1796) и на Obvious is the aspiration of the Russian fi-
нейните наследници. През тези войни, значи- nancial authorities to “insert”, during this war
телни количества руски монети са били изпла- (1768 – 1774), the Russian copper coins – the ko-
щани за издръжката на руските войски, както pecks (of course, their subdivisions and multiplica-
на север от Дунава (в Молдавия и във Влашко), tions), in the circulating environment in Moldova,
така и на юг – в България. Показателни са све- Wallachia and Bulgaria, which was based on the
денията, които един дубровничанин дава за Ottoman monetary system. It was done very suc-
руско-турската война от 1768 – 1774 г.116 Той от- cessful, although at that time there were almost no
coins minted from copper in the Ottoman coinage
113
system.
Пак там, 359, № 4617.
114 Пак там, 11.
115 В. Винавер. Преглед историjе новца у Jугословен- 116 Ibidem, 259.
ским земльама (XVI – XVIII век). Београд, 1970, 157. 117 Ibidem, 281, ref. 213.
116 Пак там, 259. 118 В. Уздеников. Op. cit., 377 – 379.
214
белязва, че по онова време цялата търговия във Based on the above information, according
влашките и молдовските земи се е намирала to which 1 Russian kopeck was equivalent to two
в ръцете на гръцки, еврейски и арменски тър- thirds of the para (0.67 para), we can estimate the
говци и, че многото злато и сребро, (а и мед), values of other Russian copper denominations on
които Русия е оставила в тези две княжества the markets in the Bulgarian lands at that time.
(Влахия и Молдавия), по време на въпросната (70s – 80s of the 18th century). The Russian cop-
война, тези търговци са го отнесли по-късно в per coin of the lowest value was the polushka =
Цариград. Това сведение илюстрира основния a quarter of a kopeck (№№ 2 – 4 in the catalogue
път, по който значителни количества монети of this paper). At the equivalent of 1 kopeck =
на Екатерина II, (а и на нейни предшествени- 0.67 para, then 1 polushka = 0.17 para. It is well
ци), са попаднали в циркулационната среда в known that the Ottoman para was subdivided into
Османската империя, включително и в българ- 3 silver akçe (aspra). Therefore, the polushka was
ските земи. equal in value to a half an akçe (in the 70s – 80s
Според данни от документални източни- of the 18th century). That is, this copper Russian
ци, през 1774 г., една руска рубла е била рав- denomination had very little purchase value on
на по стойност на един и две трети османски the Bulgarian markets. The half-kopeck coins
гроша117. Както е добре известно, османският (dengi) (№№ 5 – 17; 18 – 28; 48 in the catalogue)
грош се подразделя на 40 пари. Следователно, were equivalent to 1 akçe (one-third of a para).
1 рубла (100 копейки) = 67 пари. Т.е. 1 пара = The 2 kopecks coins (№№ 30 – 36; 53 – 55 in the
1.5 копейки. Последната равностойност на- catalogue) were equivalent to 4 akçe (11/3 para).
мира директно потвърждение и в данните от And the most common, the 5 kopecks coins (№№
нумизматиката. През периода 1771 – 1774 г.118 37 – 47; 56 – 201 in the catalogue) cost 10 akçe (3
руските финансови власти организират отси- 1/3 para).
чането на едни много любопитни медни моне- Apropos, there is a very curious record of a
ти, предназначени за употреба в княжествата contemporary of the Liberation War of 1877 – 1878
Молдавия и Влахия, а и на юг от Дунава. Те са regarding the copper five-kopeck coins of Empress
от два номинала, като при това тези номинали Catherine II. He was a resident of Lovech and in
са според две различни монетни системи – ос- 1929 published his memoirs on the “Turkish and
манската и руската. Според надписите върху other foreign coins that were in circulation on the
обратните страни на въпросните монети, по- eve of the Liberation War and in the first years
малкия номинал е от 1 пара = 3 денги (т.е. 1.5 of our free life.“119 The man in question wrote
копейки), а по-големият номинал е от 2 пари = the following: “After the Liberation War, many
3 копейки (№№ 202 – 205 в каталога на насто- Russian copper coins of 5, 3, 2 and 1 kopeck, the
ящата публикация). first of which were called petachochi, flooded the
Очевиден е стремежът на руските финан- Bulgarian market. Among them there were many
сови власти, да „вкарат“, по-времето на тази beautiful specimens of Catherine the Great.“120
война (1768 – 1774 г.), медните руски монети – It becomes clear from this written information
копейките (разбира се и техните подразделе- that almost a century after the reign of Catherine
ния и мултипликации), във формираната на II, the Bulgarians still used in their markets some
базата на османската монетна система, цир- exemplars of her five-kopeck copper coins. Those
кулационна среда в Молдавия, Влахия, а и в coins were hardly brought to Bulgaria by the
България. И това е станало твърде успешно, Russian troops during the war of 1877 – 1878 or
макар че по онова време, в османската монет- by the Russian administration involved in the pro-
на система, почти не са съществували монети, visional Russian government immediately after
сечени от мед.
Като изхождаме от изложената по-горе ин- 119 П. Димитров. Чужди монети от по-ново време. – In:
„Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и кул-
117 Пак там, 281, заб. 213. турно описание“, кн. I. София, 1929, 102.
118 В. Уздеников. Цит. съч., 377 – 379. 120 Ibidem, 104.
215
формация, според която 1 руска копейка е била that war, because they had long since ceased to
равностойна на две трети от парата (0.67 пара), participate in the money circulation of Russia it-
можем да преценим какви са били стойностите self. Most likely, they came to our lands in connec-
и на останалите руски медни номинали, по па- tion with the Russo-Turkish wars of 1768 – 1774;
зарите в българските земи, по онова време (се- 1787 – 1792; 1806 – 1812 and since then remained
демдесетте – осемдесетте години на XVIII в.). included in the local circulation.
Най-нискостойностната руска медна монета е The copper coins of Emperor Paul I, rare in
полушката = четвърт копейка (№№ 2 – 4 в ка- the Balkans (1796 – 1801) (№№ 206 – 212 in the
талога на настоящата публикация). При равно- catalogue), were probably found here in connec-
стойността 1 копейка = 0.67 пара, то 1 полушка tion with the Russo-Turkish War of 1806 – 1812.
= 0.17 пара. Както е добре известно, османска- Again in during this war, as well as during the war
та пара се е подразделяла на 3 сребърни аспри of 1828 – 1829, considerable quantities of the cop-
(акчета). Следователно, полушката е била рав- per coins of Emperor Alexander I (1801 – 1825)
на по стойност на половин аспра (през седем- entered the Bulgarian lands (№№ 213 – 228 in the
десетте – осемдесетте години на XVIII в.). Т.е., catalogue).
този меден руски номинал е имал съвсем малка At the end of the 18th century as well as during
покупателна стойност на българските пазари. the first four decades of the 19th century, due to the
Монетите от половин копейка (денгите) (№№ constant decline in the value of the Ottoman kuruş,
5 – 17; 18 – 28; 48 в каталога) са били равностой- the exchange rates of the Russian gold, silver and
ни на 1 аспра (една трета от парата). Монетите copper coins in the markets of the Bulgarian lands
от 2 копейки (№№ 30 – 36; 53 – 55 в каталога) were constantly increasing. In addition, during
са били равностойни на 4 аспри (11/3 пари). А this period a more intensive development began
най-разпространените, монетите от 5 копейки of trade relations between the Bulgarian regions
(№№ 37 – 47; 56 – 201 в каталога) са стрували по and Russia. This was aided by the provisions of
10 аспри (31/3 пари). the Treaty of Küçük Kaynarca (1774), the opening
Между другото, що се касае до медни- of free navigation on the Danube (1838 and 1840)
те петкопейкови монети на императрица and the freedom of trade granted by the Tanzimat
Екатерина II, съществува едно много любо- (1839)121. These factors helped to strengthen the
питно писмено сведение на един съвременник circulation of Russian coins of all possible denom-
на Освободителната война от 1877 – 1878 г. inations in the Balkan territories of the Ottoman
Той е бил жител на град Ловеч и през 1929 г. Empire, including the Bulgarian lands.
публикува свои спомени относно „турските и In 1844, the Ottoman financial authorities
други чуждестранни монети, които бяха в об- carried out a major reform of the coinage in the
ръщение в предвечерието на Освободителната Turkish state. The main currency continued to be
война и в първите години на нашия свободен the kuruş, which was equivalent to 40 para. But
живот“119. Въпросният ловчанлия пише след- the new Ottoman kuruş (piaster), although minted
ното: „След Освободителната война наводниха from high-quality silver, weighed very low – only
извънредно много руските медни монети по 5, about 1.2 grams. The new Ottoman coinage system
3, 2 и една копейки, от които първите се каз- made it possible for the values of Russian silver,
ваха петачоци. От тях имаше много красиви gold and copper coins to be very easily and conven-
екземпляри от Екатерина Велика“120. iently calculated in Turkish kuruş. Thus, the silver
От това писмено сведение става ясно, че Russian coins of 5 kopecks, which weighed about
почти един век след царуването на Екатерина 1 gram, were accepted on the Bulgarian markets as
II, българите все още са използвали по паза- equivalent to 1 kuruş (piastre). The same was true
of the five-kopeck copper coins. Respectively, the
119 П. Димитров. Чужди монети от по-ново време. – В: copper Russian coins of 1 kopeck went for about
Сб. „Ловеч и Ловчанско. Географско, историческо и
културно описание“, кн. I. София, 1929, 102. 121 Стопанска история на България, 681 – 1981 г. София,
120 Пак там, 104. 1981, 206 – 207.
216
рите си някакви екземпляри от нейните пет- 8 para, those of 2 kopecks – for about 16 para and
копейкови медни монети. Тези монети надали those of 3 kopecks – for about 24 para. Of course,
са били донесени в България от руските вой- the Ottoman financial authorities tried by introduc-
ски, по време на войната от 1877 – 1878 г. или ing official administrative rates for the Russian (as
от руската администрация, участваща във well as for the other foreign) coins, to artificially
временното руско управление, непосредстве- reduce their value relative to the Turkish kuruş.
но след тази война, защото те отдавна вече не For example, the Russian five-kopeck coins had
са участвали в паричното обръщение в самата an official exchange rate of 30 para (three quarters
Русия. Най-вероятно, те са попаднали в наши- of a kuruş)122, while their real market rate was 40
те земи във връзка с руско-турските войни от para (1 kuruş).
1768 – 1774 г.; 1787 – 1792 г.; 1806 – 1812 г. и от Particularly large quantities of gold, silver
тогава са останали включени в тукашната цир- and copper Russian coins entered the money cir-
кулационна среда. culation in the Bulgarian lands during the Russo-
Рядко срещаните на Балканите медни мо- Turkish Liberation War of 1877 – 1878. Millions
нети на император Павел I (1796 – 1801) (№№ of Russian roubles remained then in Bulgaria,
206 – 212 в каталога), най-вероятно са попад- spent here in connection with the maintenance
нали тук във връзка с руско-турската война от of the Russian troops, as well as of the adminis-
1806 – 1812 г. Пак във връзка с тази война, как- tration established by the Russian Provisional
то и по време на войната от 1828 – 1829 г., в бъл- Government immediately after the end of the
гарските земи навлизат и немалки количества war123. The exchange rate of the Russian rouble
от медните монети на император Александър I in Bulgaria at that time (1877 – 1880) was firm-
(1801 – 1825) (№№ 213 – 228 в каталога). ly established at 20 Ottoman kuruş or 4 French
В края на XVIII в. и през първите четири francs per rouble124. That is, immediately after the
десетилетия на XIX в., във връзка с непрекъс- Liberation, the Russian copper kopeck cost 8 para
натото спадане на стойността на османския in Bulgaria, and the five-kopeck coin – 1 kuruş (40
грош, курсовете на руските златни, сребърни и para). When creating its own monetary system,
медни монети, по пазарите в българските земи, the newly restored Bulgarian state joined the Latin
непрекъснато се повишавали. Освен това, Monetary Union, whose standard was the French
през този период започнало и по-интензивно franc. Therefore, one Bulgarian lev (first minted
развитие на търговските взаимоотношения in 1882) was equal in value to one French franc.
на българските региони с Русия. За това спо- It follows that a Russian rouble cost four levs in
могнали клаузите на Кючуккайнарджанския Bulgaria (in the early 1880s). Accordingly, the
мирен договор (1774 г.), откриването на сво- copper Russian kopeck was equivalent to 4 stotin-
бодната навигация по Дунава (1838 и 1840 г.) ki; the two-kopeck coin – to 8 stotinki; the three-
и дадената свобода на търговията, утвърдена kopeck coin – to 12 stotinki and the five-kopeck
от Танзимата (1839 г.)121. Тези фактори спома- coin – to 20 stotinki.
гали за засилването на циркулацията на руски Finally, we must say something about the cu-
монети от всички възможни номинали, в бал- rious 5 pence coin of Tsar Alexander II, minted in
канските територии на Османската империя, 1867 in the city of Helsinki, for the Russian-ruled
включително и в българските земи. Finland at the time (№ 259 in the catalogue). Such
През 1844 г., османските финансови вла- Russian-Finnish coins are also found, although
сти провели основна реформа на монетното very rare, in Bulgaria. The only explanation for
обръщение в турската държава. Основна мо- their presence here is that they were brought to
нетна единица останал грошът, който бил рав- our lands by the Finnish soldiers, who as is well
ностоен на 40 пари. Но новият османски грош
(пиастър), макар и сечен от висококачествено 122 П. Димитров. Op. cit., 104
123 К. Неделчев. Паричното дело в България
121 Стопанска история на България, 681 – 1981 г. София, (1879 – 1940). София, 1940, 12.
1981, 206 – 207. 124 Ibidem, 12.
217
сребро, бил с много ниско тегло – едва около known, took part in the Russian army during the
1.2 грама. Новата османска монетна система Liberation War of 1877 – 1878. The currently pub-
давала възможност стойностите на руските lished 5 pence coin is very similar, both in diam-
сребърни, златни и медни монети много лесно eter and appearance, to the one-kopeck coins of
и удобно да бъдат изчислявани в турски гро- Tsar Alexander I. On the Bulgarian markets, it un-
шове. Така, сребърните руски монети от 5 ко- doubtedly circulated with a value equal to that of
пейки, които били с тегло около 1 грам, били the coins in question.
приемани по българските пазари като равно- After the first pieces of the new Bulgarian
стойни на 1 грош (пиастър). Същото важало и copper and silver coins (in 1881 – 2; 5 and 10
за медните петкопейкови монети. Съответно, stotinki, copper and in 1882 – 1 and 2 levs, sil-
медните руски монетите от 1 копейка вървели ver) were minted and entered the circulation, the
по около 8 пари, тези от 2 копейки – по около Bulgarian financial authorities took a number of
16 пари и тези от 3 копейки – по около 24 пари. legal measures, aimed at demonetizing (withdraw-
Разбира се, османските финансови власти са ing from circulation) various types of foreign coins
се опитвали, чрез въвеждането на официални (including the Russian) circulating in the country's
административни курсове за руските (както и markets. This complex task was basically com-
за останалите чуждестранни) монети, да по- pleted by the end of 1887125. Thus, the Russian
нижават изкуствено тяхната стойност, спрямо coins were finally removed from the circulation in
тази на турския грош. Така например, руските Bulgaria.
петкопейкови монети имали официален курс
по 30 пари (три четвърти грош)122, докато реал-
ният им пазарен курс бил по 40 пари (1 грош).
Особено големи количества златни, сре-
бърни и медни руски монети, навлезли в па-
ричното обръщение в българските земи по
време на Руско-турската освободителна война
от 1877 – 1878 г. Милиони руски рубли са ос-
танали тогава в България, похарчени тук във
връзка с издръжката на руските войски, както
и на създадената от руското временно упра-
вление, непосредствено след края на войната,
администрация123. Курсът на руската рубла в
България, по онова време (1877 – 1880 г.), бил
твърдо установен на 20 османски гроша или
на 4 френски франка за една рубла124. Т. е., не-
посредствено след Освобождението, руската
медна копейка е струвала в България 8 пари,
а петкопейковата монета – 1 грош (40 пари).
При създаване на своя монетна система, току
що възстановената българска държава, се при-
съединява към Латинския монетен съюз, чий-
то еталон е френският франк. Следователно,
един български лев (отсечен за първи път през
1882 г.), е бил равен по стойност на един френ-
122 П. Димитров. Цит. съч., 104.

123 К. Неделчев. Паричното дело в България
(1879 – 1940). София, 1940, 12.
124 Пак там, 12. 125 Ibidem, 13.
218
ски франк. От това следва, че една руска рубла понастоящем монета от 5 пени е много сход-
е струвала в България (в началото на осемдесе- на, както по своя диаметър, така и по външ-
тте години на XIX в.), четири лева. Съответно ния си вид с еднокопейковите монети на цар
медната руска копейка е била равностойна на Александър I. На българските пазари тя не-
4 стотинки; двукопейковата монета – на 8 сто- съмнено е циркулирала със стойност еднаква
тинки; трикопейковата монета – на 12 стотин- с тази на въпросните монети.
ки и петкопейковата монета – на 20 стотинки. След отсичането и пускането в обръще-
Накрая, трябва да кажем две думи и за лю- ние на първите емисии новобългарски медни и
бопитната монета от 5 пени на цар Александър сребърни монети (1881 г. – 2; 5 и 10 стотинки,
II, отсечена през 1867 г. в град Хелзинки, мед и 1882 г. – 1 и 2 лева, сребро), българските
за владяната по онова време от руснаците, финансови власти предприемат цяла поредица
Финландия (№ 259 в каталога). Такива руско- от законови мерки, целяща демонетизирането
финландски монети се срещат, макар и много (изваждането от паричното обръщение) на раз-
рядко, в България. Единственото обяснение за лични видове чуждестранни монети (включи-
тяхното присъствие тук е, че те са били доне- телно и на руските), циркулиращи по пазарите
сени в нашите земи от финландски войници, в страната. Тази сложна задача, в основни ли-
каквито, както е добре известно, са участвали нии е приключена към края на 1887 г.125 Така,
през Освободителната война от 1877 – 1878 г. руските монети окончателно били извадени от
в редовете на руската армия. Публикуваната циркулационната сред в България.
125 Пак там, 13.
219
Обр. 1 Обр. 2 Обр. 3
Обр. 10 Обр. 11 Обр. 12
Обр. 13 Обр. 14 Обр. 15
Обр. 16 Обр. 17 Обр. 18
Обр. 19 Обр. 20 Обр. 21
220
Обр. 22 Обр. 23 Обр. 24
Обр. 25 Обр. 26 Обр. 27
Обр. 28 Обр. 29 Обр. 30
Обр. 31 Обр. 32 Обр. 33
Обр. 34 Обр. 35 Обр. 36
Обр. 37 Обр. 38 Обр. 39
Обр. 40 Обр. 41 Обр. 42
221
Обр. 43 Обр. 44 Обр. 45
Обр. 46 Обр. 47 Обр. 48
Обр. 49 Обр. 50 Обр. 51
Обр. 52 Обр. 53 Обр. 54
Обр. 55 Обр. 56 Обр. 57
Обр. 58 Обр. 59 Обр. 60
Обр. 61 Обр. 62 Обр. 63
222
Обр. 64 Обр. 65 Обр. 66
Обр. 67 Обр. 68 Обр. 69
Обр. 70 Обр. 71 Обр. 72
Обр. 73 Обр. 74 Обр. 75
Обр. 76 Обр. 77 Обр. 78
Обр. 79 Обр. 80 Обр. 81
Обр. 82 Обр. 83 Обр. 84
223
Обр. 85 Обр. 86 Обр. 87
Обр. 88 Обр. 89 Обр. 90
Обр. 91 Обр. 92 Обр. 93
Обр. 94 Обр. 95 Обр. 96
Обр. 97 Обр. 98 Обр. 99
Обр. 100 Обр. 101 Обр. 102
Обр. 103 Обр. 104 Обр. 105
224
Обр. 106 Обр. 107 Обр. 108
Обр. 109 Обр. 110 Обр. 111
Обр. 112 Обр. 113 Обр. 114
Обр. 115 Обр. 116 Обр. 117
Обр. 118 Обр. 119 Обр. 120
Обр. 121 Обр. 122 Обр. 123
Обр. 124 Обр. 125 Обр. 126
225
Обр. 127 Обр. 128 Обр. 129
Обр. 130 Обр. 131 Обр. 132
Обр. 133 Обр. 134 Обр. 135
Обр. 136 Обр. 137 Обр. 138
Обр. 139 Обр. 140 Обр. 141
Обр. 142 Обр. 143 Обр. 144
Обр. 145 Обр. 146 Обр. 147
226
Обр. 148 Обр. 149 Обр. 150
Обр. 151 Обр. 152 Обр. 153
Обр. 154 Обр. 155 Обр. 156
Обр. 157 Обр. 158 Обр. 159
Обр. 160 Обр. 161 Обр. 162
Обр. 163 Обр. 164 Обр. 165
Обр. 166 Обр. 167 Обр. 168
227
Обр. 169 Обр. 170 Обр. 171
Обр. 172 Обр. 173 Обр. 174
228
НЯКОИ ЗЛАТНИ ЗАПАДНИ МОНЕТИ ОТ ХIХ – НАЧАЛОТО НА ХХ ВЕК

ОТ ФОНДА НА НАЦИОНАЛНИЯ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – СОФИЯ
SOME GOLD WESTERN COINS

FROM THE 19th – EARLY 20th CENTURY IN THE COLLECTION
OF THE NATIONAL HISTORY MUSEUM – SOFIA
Vladimir Penchev
Предмет на настоящата публикация са 166 The main numismatic collection of NHM con-
броя златни западни монети от основния ну- tains 166 gold western coins that are the subject of
мизматичен фонд на НИМ – София. Те се да- this publication. They date from the beginning of
тират от началото на ХIХ в. – до началото на the 19th century to the beginning of the 20th cen-
ХХ в., до периода на Първата световна война. tury, i.e. to the period of the First World War. The
Въпросните 166 монети произхождат от днеш- 166 coins in question originate from today's ter-
ните предели на България. Голяма част от тях ritory of Bulgaria. Many of them were purchased
бяха откупени за фонда на музея, през пери- for the museum collection in the period between
ода 1977 – 1992 г. от бившето Държавно пред- 1977 and 1992 by the former Goldsmith Industry
приятие „Златарска промишленост“. Там те са State Enterprise. There they were handed over for
били предавани за претопяване от граждани melting by citizens from all regions of the country.
от всички региони на страната. Така че, раз- Thus, the specific numismatic material considered
глежданият в настоящата публикация конкре- in this paper provides an opportunity to gain some
тен нумизматичен материал, дава възможност idea of the type of gold western coins circulating
да се придобие известна представа за вида на in the Bulgarian lands in the 19th and the first dec-
циркулиралите в българските земи златни за- ades of the 20th century.
падни монети, през ХIХ и първите десетиле- The earliest coins published here bear the
тия на ХХ в.
name and Fig. of the French Emperor Napoleon I
Най-ранните от публикуваните тук моне-
Bonaparte. His coins were minted according to the
ти са с името и образа на френския император
new decimal system introduced in France some
Наполеон I Бонапарт. Неговите монети са сече-
time after the revolution; in the decimal system
ни по новата, въведена във Франция, известно
the main gold denomination is the twenty-franc
време след революцията, десетична монетна
coin, the so-called gold Napoleon d'Or (napoleon).
система, при която основният златен номинал
This coin denomination was destined to become
е двадесетфранковата монета, тъй нареченият
extremely popular throughout Europe, including
златен наполеондор (наполеон). На този моне-
тен номинал е било съдено да стане изключи- within the then Ottoman Empire, including the
телно популярен в цяла Европа, включително Bulgarian lands.
и в пределите на тогавашната Османска импе- The description of the 166 coins that are the
рия, включително и в българските земи. subject of this work is given in the following
Описанието на 166-те монети, които са
предмет на настоящата публикация, даваме в
следния
229
Франция France
Император Наполеон I Бонапарт (1804 – 1815) Emperor Napoleon I Bonaparte (1804 – 1815)
Златни монети от 20 франка – общо 8 броя Gold coins of 20 francs – a total of 8 pieces
Отсечени в Париж – 7 броя Minted in Paris – 7 pieces
С дата 1809 г. – 1 брой Dated 1809 – 1 piece
1. Лице: NAPOLEON / EMPEREUR. Бюст 1. Obverse: NAPOLEON / EMPEREUR.
на императора, с лавров венец, наляво. Върху Bust of the emperor, laureate, left. On the low-
най-долната част на бюста – надпис с малки er part of the bust – a small letters inscription:
букви: DROZF. Под бюста – монограм. DROZF. Under the bust, a monogram.
Опако: EMPIRE FRANCAIS. / 1809. В сре- Reverse: EMPIRE FRANCAIS. / 1809. А two
дата – надпис в два реда 20 / FRANCS, ограден line inscription in the middle 20 / FRANCS, sur-
от венец. От двете страни на датата 1809, вдя- rounded by a wreath. The year 1809 flanked on the
сно – буквата А, вляво – петел. Врязан надпис right by the letter A, on the left by a rooster. Lettered
по гурта: DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE. edge: DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
Злато. На две места са изпилени малки Gold. Minor filing of the core in two places.
части от ядрото. Д. 21 мм. Т. 6.30 г. Инв. № D. 21 mm. W. 6.30 g. Inv. № 32815. Fig. 1.
32815. Образ 1.
С дата 1811 г. – 2 броя
2. Като при № 1, но датата е 1811 г. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.35 g.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.35 г. Inv. № 32816. Fig. 2.
Инв. № 32816. Образ 2. 3. The same as № 2.
3. Като при № 2. Gold. Minor filing on the edge. D. 21 mm. W.
Злато. Малка част от гурта е изпилена. Д.
6.37 g. Inv. № 28053. Fig. 3.
21 мм. Т. 6.37 г. Инв. № 28053. Образ 3.
Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.40 Inv.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.40 г.
№ 32817. Fig. 4.
Инв. № 32817. Образ 4.
Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.39 Inv.
№ 32818. Fig. 5.
Инв. № 32818. Образ 5.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.39 г. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.39 Inv.
Инв. № 32820. Образ 6. № 32820. Fig. 6.
Злато. Леко ожулена върху лицето и опа- Gold. Slightly abraded on the obverse and re-
кото. Д. 21 мм. Т. 6.35 г. Инв. № 27669. Образ 7. verse. D. 21 mm. W. 6.35 g. Inv. № 27669. Fig. 7.
Отсечена в Рим, с дата 1812 г. – 1 брой Minted in Rome, dated 1812 – 1 piece
8. Като при № 1, но датата е 1812 г. Върху 8. The same as № 1, but dated 1812. On the
опакото, от двете страни на датата 1812, вдя- reverse, the year 1812 is flanked on the right by
сно – буквата R и над нея корона, вляво – the letter R and a crown above it, on the left by the
Капитолийската вълчица. Capitoline Wolf.
230
Някои златни западни монети от хiх – началото на хх век от фонда на НИМ – София
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.39 г. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.39 g.

Инв. № 32819. Образ 8. Inv. № 32819. Fig. 8.
Крал Людвик ХVIII (1814 – 1824) King Louis XVIII (1814 – 1824)

Златни монети от 20 франка, отсечени в Gold coins of 20 francs, minted in Paris –
Париж – общо 6 броя a total of 6 pieces
9. Лице: LOUIS XVIII / ROI DE FRANCE. 9. Obverse: LOUIS XVIII / ROI DE
Бюст на краля, с перука, надясно. Под бюста – FRANCE. Bust of the king, wigged, right. Under
неясен символ и подпис на гравьора (Tiolier). the bust a vague symbol and signature of the en-
Опако: PIECE DE / 20 FRANCS / 1814. В graver (Tiolier).
средата – фланкиран от две клонки короно- Reverse: PIECE DE / 20 FRANCS / 1814. In
ван щит с герба на Бурбоните (три лилии). От the middle – a crowned shield with the coat of arms
двете страни на датата 1814, вдясно – буква- of the Bourbons (three lilies) with two branches on
та А, вляво – петел. Врязан надпис по гурта: both sides. The year 1814 is flanked on the right by
DOMINE / SALVUM / FAC / REGEM. the letter A, on the left by a rooster. Lettered edge:
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.41 г. DOMINE / SALVUM / FAC / REGEM.
Инв. № 838. Образ 9. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.41 g.
С дата 1815 г. – 2 броя Inv. № 838. Fig. 9.
10. Като при № 9, но датата е 1815 г. Dated 1815 – 2 pieces
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.40 г. 10. The same as № 9, but dated 1815.
11. Като при № 10.
Inv. № 32821. Fig. 10.
Инв. № 32822. Образ 11.
Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.42 g.
С дата 1817 г. – 1 брой Inv. № 32822. Fig. 11.
12. Като при № 9, но датата е 1817 г. Върху Dated 1817 – 1 piece
лицевата страна, под бюста на краля, е изпи-
12. The same as № 9, but dated 1817. On the
сано MICHAUT F и е изобразена конска глава,
obverse, beneath the bust of the king, is the letter-
надясно.
ing MICHAUT F and a horse's head, right.
Инв. № 32823. Образ 12.
Inv. № 32823. Fig. 12.
Злато. Със следи от припояване. Д. 21 мм. 13. The same as № 12, but dated 1818.
Т. 6.39 г. Инв. № 28054. Образ 13. Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
6.39 g. Inv. № 28054. Fig. 13.
Върху опакото, вляво от датата, вместо петел 14. The same as № 12, but dated 1824. On the
е изобразена котва. reverse and to the left of the year, an anchor is fea-
Злато. Със следи от припояване. Д. 21 мм. tured instead of a rooster.
Т. 6.37 г. Инв. № 27670. Образ 14. Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
6.37 g. Inv. № 27670. Fig. 14.
231
Крал Шарл Х (1824 – 1830) Dated 1818 – 1 piece

Златни монети от 20 франка, отсечени в 13. The same as № 12, but dated 1818.
Париж – общо 2 броя Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
6.39 g. Inv. № 28054. Fig. 13.
15. Лице: CHARLES X / ROI DE FRANCE.
Бюст на краля, гологлав, надясно. Под бюста – 14. The same as № 12, but dated 1824. On the
надпис MICHAUT и под него – гравьорски reverse, an anchor is depicted instead of a rooster
инициал. to the left of the year.
Опако: В средата – фланкиран от две клон- Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
ки коронован щит с герба на Бурбоните (три ли- 6.37 g. Inv. № 27670. Fig. 14.
лии). От двете страни на щита 20 / F. Долу е из-
писана датата 1828. От двете ѝ страни, вдясно, King Charles X (1824 – 1830)
буквата – А, а вляво – котва. Врязан надпис по
Gold coins of 20 francs, minted in Paris – a
гурта: DOMINE / SALVUM / FAC / REGEM.
total of 2 pieces
С дата 1830 г. – 1 брой 15. Obverse: CHARLES X / ROI DE
16. Като при № 15, но датата е 1830 г. FRANCE. Bust of the king, bareheaded, right.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.36 г. Beneath the bust the inscription MICHAUT, be-
Инв. № 32825. Образ 16. low it the engraver's initial.
Reverse: In the middle a crowned shield with
the coat of arms of the Bourbons (three lilies), a
Крал Луи Филип (1830 – 1848)
branch on each side. On both sides of the shield
Златни монети от 20 франка, отсечени в 20 / F. Below is the year 1828, flanked by the letter
Париж – общо 5 броя A on the right, and on the left by an anchor. Lettered
С дата 1831 г. – 2 броя edge: DOMINE / SALVUM / FAC / REGEM.
17. Лице: LOUIS PHILIPPE I. / ROI DES Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.41 g.
FRANCAIS. Бюст на краля, гологлав, наляво. Inv. № 32824. Fig. 15.
Върху най-долната част на бюста – надпис с Dated 1830 – 1 piece
малки букви: TIOLIER. 16. The same as № 15, but dated 1830.
Опако: Надпис в три реда: 20 / FRANCS Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.36 g.
/ 1831. Наоколо – венец. Над датата 1831, вдя- Inv. № 32825. Fig. 16.
сно – буквата А, вляво – котва. Врязан надпис
по гурта: DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE. King Louis Philippe (1830 – 1848)
Инв. № 27424. Образ 17. Gold coins of 20 francs, minted in Paris – a
18. Като при № 17. total of 5 pieces
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.37 г. Dated 1831 – 2 pieces
Инв. № 32826. Образ 18.
17. Obverse: LOUIS PHILIPPE I. / ROI DES
С дата 1843 г. – 1 брой FRANCAIS. Bust of the king, bareheaded, left.
19. Лице: LOUIS PHILIPPE I / ROI DES On the lower part of the bust an inscription in
FRANCAIS. Бюст на краля, с венец от дъбови small letters: TIOLIER.
листа, наляво. Под бюста – надпис: DOMARD. F. Reverse: Inscription in three lines:
Опако: Надпис в три реда: 20 / FRANCS 20 / FRANCS / 1831, enclosed by a wreath. Above the
/ 1843. Наоколо – венец. Под венеца, вдя- year 1831, on the right the letterA, on the left an anchor.
сно – буквата А, вляво – два неясни сим- Lettered edge: DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
232
вола. Релефен надпис по гурта: DIEU Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.36 g.

/ PROTEGE / LA / FRANCE. Inv. № 27424. Fig. 17.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.40 г. 18. The same as № 17.
20. Като при № 19, но датата е 1847 г. Dated 1843 – 1 piece
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.42 г. 19. Obverse: LOUIS PHILIPPE I / ROI DES
Инв. № 27425. Образ 20. FRANCAIS. Bust of the king, with a wreath of
С дата 1848 г. – 1 брой oak leaves, left. Under the bust the inscription:
21. Като при № 19, но датата е 1848 г. DOMARD. F.
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. Reverse: Inscription in three lines: 20 /
6.42 г. Инв. № 32827. Образ 21. FRANCS / 1843, enclosed by a wreath. Beneath
the wreath, on the right – the letter A, on the left –
Втора република (1848 – 1852) two obscure symbols. Relief lettering on the edge:
DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
Златни монети от 10 франка, отсечени в Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.40 g.
Париж, с дата 1851 г. – 2 броя Inv. № 27671. Fig. 19.
22. Лице: REPUBLIQUE / FRANCAISE. Dated 1847 – 1 piece
Глава на жена (персонификация на Френската
република), с венец от дъбови листа и житни
класове, надясно. Над нея – шестолъчна звез-
да. Под нея – надпис: L. MERLEY. F. Вляво – Inv. № 27425. Fig. 20.
ликторски сноп от пръчки, а вдясно – лаврова Dated 1848 – 1 piece
клонка. 21. The same as № 19, but dated 1848.
Опако: LIBERTE / EGALITE / FRATER Gold. Very well-preserved. D. 21 mm. W.
NITE. В средата – надпис в два реда: 6.42 g. Inv. № 32827. Fig. 21.
10 / FRANCS, ограден от венец. Долу – буквата
А, от двете ѝ страни – по един неясен символ. Second Republic (1848 – 1852)
Под буквата А – датата 1851.
Злато. Добре запазена. Д. 19 мм. Т. 3.17 г. Gold coins of 10 francs, minted in Paris,
Инв. № 28056. Образ 22. dated 1851 – 2 pieces
23. Като при № 22. 22. Obverse: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
Злато. Добре запазена. Д. 19 мм. Т. 3.16 г. Head of a woman (personification of the French
Инв. № 28055. Образ 23. Republic), with a wreath of oak leaves and wheat
Златни монети от 20 франка, отсечени в ears, right. Above it – a six-pointed star. Below it –
Париж – общо 21 броя the inscription: L. MERLEY. F. On the left – a lic-
tor's bundle of rods (fasces); on the right – a laurel
branch.
24. Лице: REPUBLIQUE FRANCAISE. Reverse: LIBERTE / EGALITE / FRATER
Гол, крилат ангел, прав, надясно. С дясната си NITE. In the middle – an inscription in two lines:
ръка държи стило, с което пише върху плоча, 10 / FRANCS, surrounded by a wreath. Below –
поставена върху олтар, следния текст: 24. 25. the letter A flanked on both sides by a vague sym-
FEV. / 1848. Вдясно, в полето – петел, вляво –
bol. Under the letter A – the year 1851.
ликторски сноп пръчки. Под изображението
подпис с ръкописни букви DUPRE.
Inv. № 28056. Fig. 22.
Опако: LIBERTE / EGALITE / FRATER
NITE. В средата – надпис в три реда:
20 / FRANCS / 1848, ограден от венец. Долу –
233
буквата А, от двете ѝ страни – по един не- Inv. № 28055. Fig. 23.

ясен символ. Релефен надпис по гурта Gold coins of 20 francs, minted in Paris –
DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE. a total of 21 pieces
С дата 1849 г. – 1 брой 24. Obverse: REPUBLIQUE FRANCAISE.
Bareheaded, winged angel, standing, right. With
25. Лице: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
the right hand the angel holds a pen with which
Глава на жена (персонификация на Френската
he writes on a plate placed on an altar, the follow-
република), с венец от дъбови листа и житни
ing: 24. 25. FEV. / 1848. On the right, in the field –
класове, надясно. Над нея – шестолъчна звез-
a rooster, on the left – a lictor's bundle of rods.
да. Под нея – надпис: L. MERLEY. F. Вляво –
Below the image is a signature in handwritten let-
ликторски сноп от пръчки, а вдясно – лаврова
клонка. ters DUPRE.
Опако: LIBERTE / EGALITE / FRATER Reverse: LIBERTE / EGALITE / FRATER
NITE. В средата – надпис в два реда: NITE. In the middle – an inscription in three
20 / FRANCS, ограден от венец. Долу – буквата lines: 20 / FRANCS / 1848, surrounded by a
А, от двете ѝ страни – по един неясен символ. wreath. Below – the letter A, on both sides – a
Под буквата А – датата 1849. Релефен надпис vague symbol. Relief lettering on the edge DIEU /
по гурта DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE. PROTEGE / LA / FRANCE.
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.41 g.
6.41 г. Инв. № 32829. Образ 25. Inv. № 32828. Fig. 24.
С дата 1850 г. – 7 броя Dated 1849 – 1 piece
26. Като при № 25, но датата е 1850 г. 25. Obverse: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.44 г. Head of a woman (personification of the French
Инв. № 32836. Образ 26. Republic), with a wreath of oak leaves and wheat
27. Като при № 26. ears, right. Above it – a six-pointed star. Below it –
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. the inscription: L. MERLEY. F. On the left – a lic-
Инв. № 32835. Образ 27. tor's bundle of rods, on the right – a laurel branch.
28. Като при № 26. Reverse: LIBERTE / EGALITE / FRATER
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. NITE. In the middle – an inscription in two lines:
6.42 г. Инв. № 32831. Образ 28. 20 / FRANCS, surrounded by a wreath. Below –
29. Като при № 26. the letter A, on both sides of which a vague symbol.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.41 г. Under the letter A – the year 1849. Relief lettering
Инв. № 32830. on the edge DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
30. Като при № 26. Gold. Very well-preserved. D. 21 mm. W. 6.41
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.39 г. g. Inv. № 32829. Fig. 25.
Инв. № 32833. Dated 1850 – 7 pieces
31. Като при № 26.
Инв. № 32834. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.44 g.
32. Като при № 26. Inv. № 32836. Fig. 26.
Inv. № 32835. Fig. 27.
33. Като при № 25, но датата е 1851 г. Gold. Very well-preserved. D. 21 mm. W.
6.42 g. Inv. № 32831. Fig. 28.
234
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. 29. The same as № 26.

6.43 г. Инв. № 32846. Образ 29. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.41 g.
34. Като при № 33. Inv. № 32830.
35. Като при № 33. Inv. № 32833.
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. 31. The same as № 26.
36. Като при № 33. Inv. № 32834.
37. Като при № 33. Inv. № 32832.
Инв. № 32837.
38. Като при № 33. 33. The same as № 25, but dated 1851.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.41 г. Gold. Very well preserved. D. 21 mm. W. 6.43
Инв. № 32838. g. Inv. № 32846. Fig. 29.
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
6.41 г. Инв. № 32839. Inv. № 28057.
Инв. № 32840. g. Inv. № 32842. Fig. 30.
Инв. № 32843. Inv. № 32847.
Инв. № 32844. Inv. № 32837.
Инв. № 32841. Inv. № 32838.
Инв. № 32845. g. Inv. № 32839.
Император Наполеон III Бонапарт 40. The same as № 33.
(1852 – 1870) Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.41 g.
Златна монета от 5 франка, отсечена в Inv. № 32840.
Париж, с дата 1854 г. – 1 брой 41. The same as № 33.
45. Лице: NAPOLEON III / EMPEREUR.
Inv. № 32843.
Глава на императора, гологлав, с брада и мус-
таци, надясно. Под нея – надпис BARRE, огра-
ден от два неясни символа.
Inv. № 32844.
Опако: Околовръстен надпис:
EMPIRE / FRANCAIS. В средата – над- 43. The same as № 33.
пис в три реда: 5 / FRANCS / 1854, Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.40 g.
ограден от венец. Долу – буквата А. Inv. № 32841.
Злато. Много добре запазена. Д. 14 мм. Т.
235
1.61 г. Инв. № 874. Образ 31. 44. The same as № 33.

Златни монети от 10 франка – общо 3 броя Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.39 g.
Inv. № 32845.
Отсечена в Париж, с дата 1857 г. – 1 брой
46. Лице: NAPOLEON III / EMPEREUR.
Emperor Napoleon III Bonaparte (1852 – 1870)
Глава на императора, гологлав, с брада и мус-
таци, надясно. Под нея – надпис BARRE, огра- Gold coin of 5 francs, minted in Paris, dated
ден от два неясни символа. 1854 – 1 piece
Опако: EMPIRE / FRANCAIS. В средата – 45. Obverse: NAPOLEON III / EMPEREUR.
надпис в три реда: 10 / FRANCS / 1857, ограден The emperor, bareheaded, bearded and mous-
от венец. Долу – буквата А. tached, right. Below it – the inscription BARRE,
Злато. Добре запазена. Д. 19 мм. Т. 3.19 г. surrounded by two obscure symbols.
Инв. № 28059. Образ 32. Reverse: Circular legend:
Отсечени в Страсбург – общо 2 броя EMPIRE / FRANCAIS. In the middle – an in-
С дата 1859 г. – 1 брой scription in three lines: 5 / FRANCS / 1854, sur-
rounded by a wreath. Below – the letter A.
Gold. Very well preserved. D. 14 mm. W. 1.61
Върху опакото, под венеца, вместо буквата А
g. Inv. № 874. Fig. 31.
има буквите ВВ в лигатура.
Злато. Добре запазена. Д. 19 мм. Т. 3.19 г. Gold coins of 10 francs – a total of 3 pieces
Инв. № 27674. Образ 33. Minted in Paris, dated 1857 – 1 piece
С дата 1864 г. – 1 брой 46. Obverse: NAPOLEON III / EMPEREUR.
48. Лице: NAPOLEON III / EMPEREUR. The emperor, bareheaded, bearded and mous-
Глава на императора, с лавров венец, брада и tached, right. Below it – the inscription BARRE,
мустаци, надясно. Под нея – надпис BARRE. surrounded by two obscure symbols.
Вдясно от този надпис – котва, вляво – кръст. Reverse: EMPIRE / FRANCAIS. In
Опако: EMPIRE / FRANCAIS. В средата – the middle – an inscription in three lines:
надпис в три реда: 10 / FRANCS / 1864, ограден 10 / FRANCS / 1857, surrounded by a wreath.
от венец. Долу – буквите ВВ в лигатура. Below – the letter A.
Инв. № 27675. Образ 34. Inv. № 28059. Fig. 32.
Minted in Strasbourg – a total of 2 pieces
Златни монети от 20 франка – общо 36 броя
Отсечени в Париж – общо 28 броя
47. The same as № 46, but dated 1859. On the
С дата 1852 г. – 6 броя reverse, under the wreath, instead of the letter A
49. Лице: LOUIS – NAPOLEON / BONA are the letters BB in ligature.
PARTE. Глава на Наполеон III, гологлав, с Gold. Well-preserved. D. 19 mm. W. 3.19 g.
брада и мустаци, надясно. Под нея – надпис Inv. № 27674. Fig. 33.
BARRE, ограден от два неясни символа. Dated 1864 – 1 piece
Опако: REPUBLIQUE / FRANCAISE. В
48. Obverse.: NAPOLEON III / EMPEREUR.
средата – надпис в три реда: 20 / FRANCS / 1852,
Emperor's head, laurated, bearded and mous-
ограден от венец. Долу – буквата А. Релефен над-
tached, right. Below it – the inscription BARRE.
пис по гурта DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
To the right of the inscription – an anchor, to the
left – a cross.
Инв. № 32849. Образ 35.
50. Като при № 49. Reverse: EMPIRE / FRANCAIS. In the mid-
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. dle – an inscription in three lines: 10 / FRANCS
236
Инв. № 32852. / 1864, surrounded by a wreath. Below – the letters

51. Като при № 49. BB in ligature.
Инв. № 40921. Inv. № 27675. Fig. 34.
52. Като при № 49.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.42 г. Gold coins of 20 francs – a total of 36 pieces
Инв. № 32851.
53. Като при № 49. Minted in Paris – a total of 28 pieces
Инв. № 32848. Образ 36. 49. Obverse: LOUIS – NAPOLEON / BONA
54. Като при № 49. PARTE. Napoleon III, bareheaded, bearded and
moustached, right. Below it – the inscription
Инв. № 32850.
BARRE, flanked by two obscure symbols.
С дата 1853 г. – 1 брой Reverse: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
55. Лице: NAPOLEON III / EMPEREUR. In the middle – an inscription in three lines:
Глава на императора, гологлав, с брада и мус- 20 / FRANCS / 1852, surrounded by a wreath.
таци, надясно. Под нея – надпис BARRE, огра- Below – the letter A. Relief lettering on the edge
ден от два неясни символа. DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
Опако: EMPIRE / FRANCAIS. В средата – Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.44 g.
надпис в три реда: 20 / FRANCS / 1853, ограден Inv. № 32849. Fig. 35.
от венец. Долу – буквата А. Релефен надпис по 50. The same as № 49.
гурта DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.44 г. Inv. № 32852.
С дата 1854 г. – 3 броя Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
56. Като при № 55, но датата е 1854 г. Inv. № 40921.
57. Като при № 56. Inv. № 32851.
58. Като при № 56. Inv. № 32848. Fig. 36.
С дата 1855 г. – 4 броя Inv. № 32850.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. 55. Obverse: NAPOLEON III / EMPEREUR.
Инв. № 40894. Образ 40. The emperor, bareheaded, bearded and mous-
60. Като при № 59. tached, right. Below it – the inscription BARRE,
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.42 г. flanked by two obscure symbols.
Инв. № 27672. Образ 41. Reverse: EMPIRE / FRANCAIS. In the
61. Като при № 59. middle – an inscription in three lines: 20 /
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.40 г. FRANCS / 1853, surrounded by a wreath.
Инв. № 40924. Below – the letter A. Relief lettering on the edge
62. Като при № 59. DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
Инв. № 40925.
Inv. № 28058. Fig. 37.
237
С дата 1856 г. – 3 броя Dated 1854 – 3 pieces

Инв. № 27673. Образ 42. Inv. № 27426.
Инв. № 40896. Образ 43. Inv. № 40922. Fig. 38.
Инв. № 40895. Inv. № 40923. Fig. 39.
С дата 1857 г. – 1 брой Dated 1855 – 4 pieces
Инв. № 40926. Образ 44. Inv. № 40894. Fig. 40.
С дата 1858 г. – 2 броя 60. The same as № 59.
68. Като при № 67. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.40 g.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.41 г. Inv. № 40924.
С дата 1859 г. – 3 броя Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.40 g.
Инв. № 40897. Образ 47. 63. The same as № 55, but dated 1856.
Злато. Със следи от припояване. Д. 21 мм. Inv. № 27673. Fig. 42.
Т. 6.42 г. Инв. № 40898. Образ 48. 64. The same as № 63.
Злато. Със следи от припояване. Д. 21 мм. Inv. № 40896. Fig. 43.
Т. 6.40 г. Инв. № 851. 65. The same as № 63.
С дата 1860 г. – 1 брой Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.39 g.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. Dated 1857 – 1 piece
73. Лице: NAPOLEON III / EMPEREUR. Inv. № 40926. Fig. 44.
Глава на императора, с лавров венец, с брада Dated 1858 – 2 pieces
и мустаци, надясно. Под нея – надпис BARRE.
Над този надпис – малко изображение на пче-
ла.
Inv. № 40927. Fig. 45.
Опако: EMPIRE / FRANCAIS. Щит с герб,
върху който е представен едноглав орел, ка-
цнал върху мълния, насреща. Щитът е ограден
Inv. № 40928. Fig. 46.
от огърлица с орден и е представен на фона на
238
коронован балдахин. Зад щита има два кръсто- Dated 1859 – 3 pieces
сани скиптъра. От двете страни на изображе- 69. The same as № 55, but dated 1859.
нието е изписано 20 / FR. Под изображението Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.42 g.
е изписана датата 1864. Вляво от нея – буква- Inv. № 40897. Fig. 47.
та А, вдясно – котва. Релефен надпис по гурта 70. The same as № 69.
DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE. Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. 6.42 g. Inv. № 40898. Fig. 48.
С дата 1865 г. – 1 брой Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
74. Като при № 73, но датата е 1865 г. 6.40 g. Inv. № 851.
Инв. № 27427. Образ 51.
75. Като при № 73, но датата е 1867 г. Inv. № 32853. Fig. 49.
Инв. № 40931. Образ 52.
73. Obverse: NAPOLEON III / EMPEREUR.
С дата 1869 г. – 1 брой Head of the emperor, laureate, bearded and mous-
76. Като при № 73, но датата е 1869 г. tached, right. Below it – the inscription BARRE.
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. Above the inscription – a small image of a bee.
6.39 г. Инв. № 861. Образ 53. Reverse: EMPIRE / FRANCAIS. Shield with
coat of arms, on which is a single-headed eagle
Отсечени в Страсбург – общо 8 броя perched on lightning, opposite. The shield is sur-
С дата 1864 г. – 1 брой rounded by a necklace with an order and present-
ed against the background of a crowned canopy.
77. Като при № 73, но вместо малко изо-
Behind the shield are two crossed sceptres. 20 / FR
бражение на пчела, върху лицевата страна има
written on both sides of the design. Below the im-
малко изображение на кръст. Върху опакото,
age is the year 1864, flanked on the left by the let-
вляво от датата, която е 1864 г., вместо буквата
ter A, on the right by an anchor. Relief lettering on
А има буквите ВВ в лигатура.
the edge DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
Inv. № 3304. Fig. 50.
79. Като при № 78. Inv. № 27427. Fig. 51.
Инв. № 50396. Dated 1869 – 1 piece
81. Като при № 77, но датата е 1867 г. Gold. Very well preserved. D. 21 mm. W. 6.39
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.45 г. g. Inv. № 861. Fig. 53.
Инв. № 27676. Образ 57.
239
82. Като при № 81. Minted in Strasbourg – a total of 8 pieces

Инв. № 40930.
83. Като при № 81. 77. The same as № 73, but the small image
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. of a bee on the obverse is replaced by the small
Инв. № 50397. Образ 58. image of a cross. On the reverse, to the left of the
year 1864, instead of the letter A, the letters BB in
ligature.
Инв. № 28677. Образ 59.
Трета република (1871 – 1940)
Златни монети от 20 франка, отсечени в Inv. № 41720. Fig. 55.
Париж – общо 26 броя 79. The same as № 78.
Inv. № 50399. Fig. 56.
85. Лице: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
Гол, крилат ангел, прав, надясно. С дясната
си ръка държи стило, с което пише върху пло-
Inv. № 50396.
ча, поставена върху олтар. Вдясно, в полето –
петел, вляво – ликторски сноп пръчки. Под Dated 1867 – 3 pieces
изображението – подпис с ръкописни букви 81. The same as № 77, but dated 1867.
DUPRE. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.45 g.
Опако: LIBERTE / EGALITE / FRATER Inv. № 27676. Fig. 57.
NITE. В средата – надпис в три реда: 82. The same as № 81.
20 / FRANCS / 1871, ограден от венец. Долу – Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.44 g.
буквата А, от двете ѝ страни – по един не- Inv. № 40930.
ясен символ. Релефен надпис по гурта 83. The same as № 81.
DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
С дата 1875 г. – 1 брой 84. The same as № 77, but dated 1869.
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. Inv. № 28677. Fig. 59.
6.44 г. Инв. № 40933. Образ 61.
С дата 1876 г. – 2 броя Third Republic (1871 – 1940)
87. Като при № 85, но датата е 1876 г. Gold coins of 20 francs, minted in Paris –
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. a total of 26 pieces
Инв. № 40899. Образ 62.
88. Като при № 87. Dated 1871 – 1 piece
Злато. Със следи от припояване. Д. 21 мм. 85. Obverse: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
Т. 6.41 г. Инв. № 27678. Bareheaded., winged angel, standing, right. With
С дата 1877 г. – 1 брой the right hand the angel holds a pen and writes
on a plate placed on an altar. On the right, in the
field – a rooster, on the left – a lictor's bundle of
Злато. Със следи от припояване. Д. 21 мм.
rods. Below the design – signature in handwritten
Т. 6.44 г. Инв. № 40900. Образ 63.
letters DUPRE.
240
С дата 1878 г. – 2 броя Reverse: LIBERTE / EGALITE / FRATER

90. Като при № 85, но датата е 1878 г. NITE. In the middle – an inscription in three
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. lines: 20 / FRANCS / 1871, surrounded by a
6.43 г. Инв. № 40901. Образ 64. wreath. Below – the letter A, on both sides –
91. Като при № 90. a vague symbol. Relief lettering on the edge
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
С дата 1893 г. – 2 броя Inv. № 40932. Fig. 60.
Инв. № 40903. Образ 66. Gold. Very well-preserved. D. 21 mm. W.
93. Като при № 92. 6.44 g. Inv. № 40933. Fig. 61.
Инв. № 40904.
Инв. № 50400. Образ 67. Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
С дата 1896 г. – 2 броя 6.41 g. Inv. № 27678.
Злато. Много добре запазена. Д. 21 мм. Т. 89. The same as № 85, but dated 1877.
6.44 г. Инв. № 40905. Образ 68. Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
96. Като при № 95. 6.44 g. Inv. № 40900. Fig. 63.
Инв. № 40906.
97. Като при № 85, но датата е 1897 г. g. Inv. № 40901. Fig. 64.
98. Като при № 97.
Inv. № 40902. Fig. 65.
Инв. № 40908. Dated 1893 – 2 pieces
99. Като при № 97. 92. The same as № 85, but dated 1893.
Инв. № 40909. Inv. № 40903. Fig. 66.
С дата 1898 г. – 1 брой 93. The same as № 92.
Inv. № 40904.
101. Лице: REPUBLIQUE / FRANCAISE. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
Бюстово изображение на жена, с фригий- Inv. № 50400. Fig. 67.
ски калпак и венец от дъбови листа на глава- Dated 1896 – 2 pieces
та, надясно (персонификация на Френската 95. The same as № 85, but dated 1896.
република). Вдясно, в полето – надпис Gold. Very well-preserved. D. 21 mm. W.
241
J.C. / CHAPLAIN. 6.44 g. Inv. № 40905. Fig. 68.

Опако: LIBERTE. EGALITE. 96. The same as № 95.
FRATERNITE. Галският петел, прав, наля- Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.44 g.
во. От двете страни на изображението е из- Inv. № 40906.
писано 20 / Fcs. Под изображението е изпи- Dated 1897 – 3 pieces
сана датата 1900. Релефен надпис по гурта
DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
Inv. № 40907. Fig. 69.
Т. 6.43 г. Инв. № 40910. Образ 71.
103. Като при № 102. Inv. № 40909.
Инв. № 50398.
Т. 6.45 г. Инв. № 40911. Образ 73.
С дата 1905 г. – 1 брой 101. Obverse: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
Bust of a woman with a Phrygian hat and a wreath
of oak leaves on the head (personification of the
French Republic), right. In the field on the right,
Инв. № 41723. Образ 74.
the inscription J.C. / CHAPLAIN.
С дата 1906 г. – 2 броя Reverse: LIBERTE. EGALITE.
106. Като при № 101, но датата е 1906 г. FRATERNITE. The Gallic rooster, standing, left.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.44 г. 20 / Fcs is inscribed on both sides of the design.
Инв. № 871. Образ 75. Below the image the year 1900. Relief lettering on
107. Като при № 106. the edge DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.44 г. Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
Инв. № 43651. 6.43 g. Inv. № 40910. Fig. 71.
Злато. Със следи от припояване, ударена Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.46 g.
върху опакото. Д. 21 мм. Т. 6.41 г. Инв. № 872. Inv. № 40934. Fig. 72.
Инв. № 40935. Образ 77.
С дата 1913 г. – 1 брой Gold. With traces of soldering. D. 21 mm. W.
110. Като при № 101, но датата е 1913 г. 6.45 g. Inv. № 40911. Fig. 73.
Инв. № 3305. Образ 78.
242
Златни монети от 100 франка, отсечени в Dated 1905 – 1 piece

Париж – общо 4 броя 105. The same as № 101, but dated 1905.
С дата1878 г. – 1 брой Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.45 g.
111. Лице: REPUBLIQUE / FRANCAISE. Inv. № 41723. Fig. 74.
Гол, крилат ангел, прав, надясно. С дясна- Dated 1906 – 2 pieces
та си ръка държи стило, с което пише върху 106. The same as № 101, but dated 1906.
плоча, поставена върху олтар, следния текст: Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.44 g.
CONSTI– / TUTION. Вдясно, в полето – петел, Inv. № 871. Fig. 75.
вляво – ликторски сноп пръчки. Под изобра- 107. The same as № 106.
жението – подпис с ръкописни букви DUPRE. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.44 g.
Вляво от него – буквите А. В. Inv. № 43651.
Опако: LIBERTE / EGALITE / FRATER
NITE. В средата – надпис в три реда:
100 / FRANCS / 1878, ограден от венец. Долу – 108. The same as № 101, but dated 1908.
буквата А, вдясно от нея – котва, вляво – нея- Gold. With traces of soldering, battered re-
сен символ. Релефен надпис по гурта DIEU / verse. D. 21 mm. W. 6.41 g. Inv. № 872. Fig. 76.
PROTEGE / LA / FRANCE. Dated 1909 – 1 piece
Злато. Много добре запазена. Д. 35 мм. Т. 109. The same as № 101, but dated 1909.
Върху опакото, вдясно от буквата А, която се Gold coins of 100 francs, minted in Paris –
намира най-отдолу, вместо котва е изобразена a total of 4 pieces
факла.
32.21 г. Инв. № 41669. Образ 81. 111. Obverse: REPUBLIQUE / FRANCAISE.
Bareheaded, winged angel, standing, right.
With the right hand the angel holds a pen, writ-
114. Като при № 111, но датата е 1913 г. ing on a plate set on an altar, the following text:
CONSTI– / TUTION. In the field on the right,
32.25 г. Инв. № 41670. Образ 82.
a rooster, on the left – a lictor's bundle of rods.
Below the design – signature in handwritten let-
Тунис, като протекторат на Франция ters DUPRE. To the left of it – the letters A.V.
Златни монети от 20 франка, с името на Reverse: LIBERTE / EGALITE / FRATER
местния владетел Али бей, отсечени в NITE. In the middle – an inscription in three lines:
Париж – общо 2 броя 100 / FRANCS / 1878, surrounded by a wreath.
Below – the letter A, to the right of it – an anchor,
С дата 1309 г. по Егира = 1892 г. – 1 брой
to the left – a vague symbol. Relief lettering on the
115. Лице: Надпис с арабски букви и ци- edge DIEU / PROTEGE / LA / FRANCE.
фри, съдържащ името на Али бей и годината
Gold. Very well-preserved. D. 35 mm. W.
1309 г. по Егира. От двете му страни – по една
32.25 g. Inv. № 41667. Fig. 79.
клонка.
243
Опако: В средата – надпис: TUNISIE / 20 / Dated 1879 – 1 piece

FRANCS / 1892. Под надписа – буквата А, 112. The same as № 111, but dated 1879.
от двете ѝ страни – по един неясен символ. Gold. Well-preserved. D. 35 mm. W. 32.18 g.
Всичко е оградено от кръгла декоративна рам- Inv. № 41668. Fig. 80.
ка, съставена от стилизирани растителни ор-
наменти. По гурта – редуващи се релефни по-
лумесеци и звезди. 113. The same as № 111, but dated 1906. The
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.42 г. anchor on the reverse is replaced by a torch, to the
Инв. № 868. Образ 83. right of the letter A, which is at the bottom.
Gold. Very well-preserved. D. 35 mm. W.
С дата 1310 г. по Егира = 1892 г. – 1 брой
32.21 g. Inv. № 41669. Fig. 81.
116. Като при № 115, но годината по Егира
е 1310 г. Dated 1913 – 1 piece
Инв. № 32855. Образ 84. Gold. Very well preserved. D. 35 mm. W.
32.25 g. Inv. № 41670. Fig. 82.
Италия
Tunisia, as a protectorate of France
Кралство Сардиния
Крал Карл Алберт (1831 – 1849) Gold coins of 20 francs, bearing the name of
the local ruler Ali Bey, minted in Paris – a
Златни монети от 20 лири, отсечени в total of 2 pieces
Торино – общо 2 броя
Dated 1309 in Hijrah = 1892 – 1 piece
115. Obverse: An inscription in Arabic letters
117. Лице: CAR. ALBERTVS D. G. REX
and numbers containing the name of Ali Bey and
SARD. CYP. ET HIER. / 1832. Бюст на краля,
the year 1309 in Hijrah, flanked by a branch on
гологлав, наляво.
either side.
Опако: DVX SAB. GENVAE ET MON
Reverse: In the middle the inscription:
TISF. PRINC. PED. &. Коронован щит с герб,
TUNISIE / 20 / FRANCS / 1892. Below the in-
ограден от венец, насреща. Под изображение-
scription the letter A, on both sides an obscure
то е изписано L. 20. Вляво от този надпис има
symbol. All surrounded by a round decorative
малка врязана буква Р и котва. Врязан надпис
по гурта FERT / FERT / FERT. frame composed of stylized plant ornaments.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.38 г. Alternating relief crescents and stars on the edge.
Inv. № 868. Fig. 83.
Dated 1310 in Hijrah = 1892 – 1 piece
Върху опакото, долу, вместо котва е изобразе- 116. The same as № 115, but dated 1310 in
на орлова глава, надясно. Гуртът е назъбен и Hijrah.
няма надпис. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.44 g.
Инв. № 27679. Образ 86.
Крал Виктор Емануил II (1849 – 1860)

Златна монета от 20 лири, отсечена в
Торино, с дата 1852 г. – 1 брой
119. Лице: VICTORIVS EMMANVEL II.
D. G. REX SARD. CYP. ET HIER. / 1852. Бюст
244
на краля, гологлав, наляво. Italy

Опако: DVX SAB. GENVAE ET / MON
Kingdom of Sardinia
TISF. PRINC. PED. &. Коронован щит с герб,
ограден от венец, насреща. Под изображение- King Carl Albert (1831 – 1849)
то е изписано L. 20. Вляво от този надпис има Gold coins of 20 lire, minted in Turin – a total
малка врязана буква Р и котва. Гуртът е назъ- of 2 pieces
бен и няма надпис.
Инв. № 28060. Образ 87. 117. Obverse: CAR. ALBERTVS D. G. REX
SARD. CYP. ET HIER. / 1832. Bust of the King,
Кралство Италия (обединена) bareheaded, left.
Reverse: DVX SAB. GENVAE AND MON
Крал Виктор Емануил II (1861 – 1878) TISF. PRINCE PED. &. Crowned shield with a
Златна монета от 10 лири, отсечена в coat of arms, surrounded by a wreath, facing. L. 20
Торино, с дата 1863 г. – 1 брой written below the design. To the left of the inscrip-
120. Лице: VIТTORIO EMANVELE tion a small incised letter P and an anchor. Incised
II / 1863. Глава на краля, гологлав, наляво. Под lettering on the edge FERT / FERT / FERW.
нея с малки букви е изписано FERRARIS. Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.38 g.
Опако: REGNO / DÌTALIA. Коронован Inv. № 32857. Fig. 85.
щит с герб, ограден от венец, насреща. Под из- Dated 1849 – 1 piece
ображението е изписано L. 10. Вляво от този 118. The same as № 117, but dated 1849. The
надпис има малка ръкописна буква Т, а вдя- anchor on the reverse, below, is replaced by the
сно – малки ръкописни букви B и N в лигатура. image of an eagle's head, right. Milled edge, no
Злато. Добре запазена. Д. 19 мм. Т. 3.19 г. lettering.
Инв. № 27680. Образ 88.
Златна монета от 20 лири, отсечена в Inv. № 27679. Fig. 86.
Торино, с дата 1863 г. – 1 брой
121. Като при № 120, но стойността е L. 20. King Victor Emmanuel II (1849 – 1860)
Инв. № 28061. Образ 89. Gold coin of 20 lire, minted in Turin, dated
1852 – 1 piece
Крал Умберто I (1878 – 1900) 119. Obverse: VICTORIVS EMMANVEL II.
D. G. REX SARD. CYP. ET HIER. / 1852. Bust of
Златни монети от 20 лири, отсечени в Рим, the King, bareheaded, left.
с дата 1882 г. – 2 броя Reverse: DVX SAB. GENVAE ET / MON
122. Лице: VMBERTO I / RE TISF. PRINCE PED. &. Crowned shield with coat
DÌTALIA / 1882. Глава на краля, гологлав, на- of arms, surrounded by a wreath, opposite. L. 20
ляво. В долната част на врата му, с малки вря- written below the design. To the left of this in-
зани букви е изписано SPERANZA. scription a small incised letter P and an anchor.
Опако: Коронован щит с герб, ограден от Milled edge, no lettering.
венец, насреща. От двете страни на щита е из- Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.42 g.
писано L. 20. Долу, вляво – малка буква R. Inv. № 28060. Fig. 87.
6.43 г. Инв. № 27681. Образ 90.
123. Като при № 122.
Инв. № 28062. Образ 91.
245
Кралство Белгия Kingdom of Italy (United)

Крал Леополд II (1865 – 1909) King Victor Emmanuel II (1861 – 1878)
Златни монети от 20 франка, отсечени в Gold coin of 10 lire, minted in Turin, dated
Брюксел – общо 5 броя 1863 – 1 piece
С дата 1875 г. – 1 брой 120. Obverse: VITTORIO EMANVELE
II / 1863. King's image, bareheaded, left. Beneath
124. Лице: LEOPOLD II / ROI DES
in small letters FERRARIS.
BELGES / 1875. Глава на краля, гологлав, с бра-
Reverse: REGNO / DÌTALIA. Crown shield
да и мустаци, надясно. Под нея – малки букви
with coat of arms, surrounded by a wreath, oppo-
LW.
site. L. 10 written below the design. To the left of
Опако: LÙNION FAIT LA FORCE / 20 / FR.
the inscription a small handwritten letter T, and
Кръгъл щит с изобразен на него лъв, изправен
to the right – small handwritten letters B and N in
на задните си крака, наляво, на фона на ко-
ligature.
ронован балдахин. Релефен надпис по гурта:
DIEU / PROTEGE / LA / BELGIQUE.
Inv. № 27680. Fig. 88.
Инв. № 27682. Образ 92. Gold coin of 20 lire, minted in Turin, dated
1863 – 1 piece
121. The same as № 120, but the value is L. 20.
Inv. № 28061. Fig. 89.
Инв. № 41721. Образ 93.
126. Като при № 125.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. King Umberto I (1878 – 1900)
Инв. № 28063. Образ 94. Gold coins of 20 lire, minted in Rome, dated
С дата 1877 г. – 1 брой 1882 – 2 pieces
127. Като при № 124, но датата е 1877 г. 122. Obverse: VMBERTO I / RE DÌTA
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.44 г. LIA / 1882. King's image, bareheaded, left. At
Инв. № 28064. Образ 95. the bottom of his neck, in small incised letters,
SPERANZA.
Reverse: Crowned shield with coat of arms,
128. Като при № 124, но датата е 1878 г. surrounded by a wreath, opposite. On both sides
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. of the shield written L. 20. Below, on the left – a
Инв. № 27683. Образ 96. small letter R.
Австроунгарска империя g. Inv. № 27681. Fig. 90.
Император Франц Йосиф I (1848 – 1916) 123. The same as № 122.
Златни монети от 8 форинта или 20 франка, Inv. № 28062. Fig. 91.
отсечени за Унгария, в монетарницата на
град Кремниц – общо 5 броя
Kingdom of Belgium
King Leopold II (1865 – 1909)
129. Лице: FERENCZ JOZSEF I. K. A. CS.
ES M. H. S. D. O. AP. KIR. Глава на императора, Gold coins of 20 francs, minted in Brussels – a
с лавров венец, надясно. Под изображението – total of 5 pieces
буквите К. В. Dated 1875 – 1 piece
Опако: MAGYAR / KIRALYSAG / 1875. 124. Obverse: LEOPOLD II / ROI DES
Коронован щит с герба на Унгария, насреща. BELGES / 1875. King's image, bareheaded, beard-
246
Вляво от изображението – надпис 20 / Fr., а ed and moustached, right. Below it – small letters
вдясно – 8 Frt. LW.
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. Reverse: LÙNION FAIT LA FORCE /
Инв. № 906. Образ 97. 20 / FR. Round shield with a lion on it, standing
С дата 1883 г. – 1 брой on its hind legs, left, against the background of
130. Като при № 129, но датата е 1883 г. a crowned canopy. Relief lettering on the edge:
Злато. Добре запазена. Д. 21 мм. Т. 6.43 г. DIEU / PROTEGE / LA / BELGIQUE.
Inv. № 27682. Fig. 92.
126. The same as № 125.
Gold. Well preserved. D. 21 mm. W. 6.43 Inv.
№ 28063. Fig. 94.
Инв. № 910. Образ 100.
Германска империя 127. The same as № 124, but dated 1877.
Кайзер Вилхелм I (1871 – 1888) Inv. № 28064. Fig. 95.
Златна монета от 20 марки, отсечена в Dated 1878 – 1 piece
Берлин, с дата 1877 г. – 1 брой 128. The same as № 124, but dated 1878.
133. Лице: WILHELM DEUTSCHER Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
KAISER KONIG V. PREUSSEN. Глава на кай- Inv. № 27683. Fig. 96.
зера, гологлав, надясно. Под изображението –
малка буква А.
Austro-Hungarian Empire
Опако: DEUTSCHES REICH 1877 / 20
MARK. Коронован едноглав орел, с разперени Emperor Franz Joseph I (1848 – 1916)
криле, насреща. На гърдите му – щит с импер- Gold coins of 8 forints or 20 francs, minted for
ския герб на Германия. Врязан надпис по гур- Hungary in the mint of Kremnitz –
та – GOTT MIT UNS. a total of 5 pieces
129. Obverse: FERENCZ JOZSEF I. K. A.
Кайзер Вилхелм II (1888 – 1918) CS. ES M. H. S. D. O. AP. KIR. Head of the em-
peror, laureate, right. Below the design – the let-
Златни монети от 20 марки, отсечени в ters K.V.
Берлин – общо 3 броя Reverse: MAGYAR / KIRALYSAG / 1875.
С дата 1889 г. – 2 броя Crowned shield with the coat of arms of Hungary,
134. Лице: WILHELM II DEUTSCHER opposite. To the left of the image the inscription
KAISER KONIG V. PREUSSEN. Глава на кай- 20 / Fr., and to the right – 8 Frt.
зера, гологлав, надясно. Под изображението – Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
малка буква А. Inv. № 906. Fig. 97.
Опако: DEUTSCHES REICH 1889 / 20 Dated 1883 – 1 piece
MARK. Коронован едноглав орел, с разперени 130. The same as № 129, but dated 1883.
криле, насреща. На гърдите му – щит с импер- Gold. Well-preserved. D. 21 mm. W. 6.43 g.
247
ския герб на Германия. Врязан надпис по гур- Inv. № 907. Fig. 98.
та – GOTT MIT UNS. Dated 1884 – 1 piece
Инв. № 41638. Образ 102.
135. Като при № 134.
Inv. № 28052. Fig. 99.
Inv. № 910. Fig. 100.
Т. 7.95 г. Инв. № 41639. Образ 104.
German Empire
Великобритания Kaiser Wilhelm I (1871 – 1888)
Кралица Виктория (1837 – 1901) Gold coin of 20 marks, minted in Berlin,
dated 1877 – 1 piece
Златни монети от 1 лира (суверени) –
общо 14 броя 133. Obverse: WILHELM DEUTSCHER
KAISER KONIG V. PREUSSEN. The Kaiser,
bareheaded, right. Below the image – a small let-
137. Лице: VICTORIA DEI GRATIA / 1861. ter A.
Глава на кралицата, със събрани в кок коси, Reverse: DEUTSCHES REICH 1877/20
наляво. MARK. Crowned single-headed eagle, with out-
Опако: BRITANNIARUM / REGINA stretched wings, facing. On his chest a shield with
FID: DEF:. Коронован щит с герба на the imperial coat of arms of Germany. Incised let-
Великобритания, ограден от венец. tering on the edge – GOTT MIT UNS.
Злато. Пробита. Д. 22 мм. Т. 7.88 г. Инв. №
Gold. Well- preserved. D. 22 mm. W. 7.93 g.
27684. Образ 105.
Inv. № 27686. Fig. 101.
138. Лице: VICTORIA D: G: BRITANNIAR: Kaiser Wilhelm II (1888 – 1918)
REG: F: D:. Глава на кралицата, със събрани в
кок коси, наляво. Gold coins of 20 marks, minted in Berlin –
Опако: Няма надпис. Свети Георги, гол, с a total of 3 pieces
шлем и късо наметало, яздещ на кон, надясно. Dated 1889 – 2 pieces
С лявата си ръка държи поводите, а с дясна- 134. Obverse: WILHELM II DEUTSCHER
та – къс меч. Под вдигнатите предни крака на KAISER KONIG V. PREUSSEN. The Kaiser
коня – гърчещ се змей. Под изображението – bareheaded, right. Below the image – a small let-
датата 1872. ter A.
Reverse: DEUTSCHES REICH 1889/20
7.98 г. Инв. № 40949. Образ 106.
MARK. Crowned single-headed eagle, with out-
С дата 1874 г. – 1 брой stretched wings, facing. On his chest – a shield
139. Като при № 138, но датата е 1874 г. with the imperial coat of arms of Germany. Incised
Върху лицевата страна, под главата на крали- lettering on the edge – GOTT MIT UNS.
цата, има една малка буква S. Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.93 g.
248
Върху лицевата страна, под главата на крали- Dated 1911 – 1 piece

цата, има една малка буква М. 136. The same as № 134, but dated 1911.
Злато. Добре запазена. Д. 22 мм. Т. 7.97 г. Gold. With traces of soldering. D. 22 mm. W.
Инв. № 40951. Образ 108. 7.95 g. Inv. № 41639. Fig. 104.
141. Като при № 138, но датата е 1880 г. Great Britain
Queen Victoria (1837 – 1901)
Инв. № 40952. Образ 109.
С дата 1886 г. – 2 броя Gold coins of 1 pound (sovereign) – a total of
14 pieces
Върху лицевата страна, под главата на крали- Dated 1861 – 1 piece
цата, има една малка буква S. 137. Obverse: VICTORIA DEI GRA
Злато. Много добре запазена. Д. 22 мм. Т. TIA / 1861. Queen's head, with hair gathered in a
7.97 г. Инв. № 40953. Образ 110. bun, left.
143. Като при № 142, но върху лицевата Reverse: BRITANNIARUM / REGINA FID:
страна, под главата на кралицата, вместо бук- DEF :. Crowned shield with the coat of arms of
вата S, има една малка буква М. Great Britain, surrounded by a wreath.
Злато. Ударена по периферията. Д. 22 мм. Gold. Punctured. D. 22 mm. W. 7.88 g. Inv. №
Т. 7.96 г. Инв. № 40954. Образ 111. 27684. Fig. 105.
С дата 1889 г. – 2 броя Dated 1872 – 1 piece
144. Лице: VICTORIA D: G: / BRITТ: REG: 138. Obverse: VICTORIA D: G: BRITA
F: D:. Бюст на кралицата, със забулена глава и NNIAR: REG: F: D :. Queen's head, with hair in
корона, наляво. a bun, left.
Опако: Няма надпис. Изображението е
Reverse: No inscription. St. George, helmet-
като при опакото на № 138, но датата е 1889 г.
ed and in a short cloak, riding a horse, right. He
is holding the reins with his left hand and a short
7.98 г. Инв. № 40955. Образ 112.
sword with his right. Under the raised front legs of
145. Като при № 144.
the horse – a writhing dragon. Below the design –
the year 1872.
Инв. № 40956. Образ 113.
С дата 1891 г. – 1 брой g. Inv. № 40949. Fig. 106.
Инв. № 28065. Образ 114. 139. The same as № 138, but dated 1874. On
the obverse, under the queen's head, a small letter S.
147. Като при № 144, но датата е 1892 г. g. Inv. № 40950. Fig. 107.
Инв. № 40957. Образ 115.
148. Като при № 147. 140. The same as № 138, but dated 1876. On
Злато. Добре запазена. Д. 22 мм. Т. 7.92 г. the obverse, under the queen's head, a small letter
Инв. № 27685. Образ 116. M.
Inv. № 40951. Fig. 108.
149. Лице: VICTORIA. DEI. GRA. BRITТ.
REGINA. FID. DEF. IND. IMP. Бюст на
императрицата, със забулена глава и корона, 141. The same as № 138, but dated 1880.
наляво. Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.92 g.
249
Опако: Няма надпис. Изображението е Inv. № 40952. Fig. 109.

като при опакото на № 138, но датата е 1899 г. Dated 1886 – 2 pieces
142. The same as № 138, but dated 1886. A
Инв. № 40958. Образ 117.
small letter S on the obverse, under the queen's
С дата 1900 г. – 1 брой head.
150. Като при № 149, но датата е 1900 г. Gold. Very well-preserved. D. 22 mm. W.
Злато. Слабо издраскана. Д. 22 мм. Т. 7.95 г. 7.97 g. Inv. № 40953. Fig. 110.
Инв. № 42742. Образ 118. 143. The same as № 142, but a small letter M
instead of the letter S on the obverse, under the
Крал Едуард VII (1901 – 1910) queen's head.
Gold. Battered on the periphery. D. 22 mm.
Златна монета от половин лира
(половин суверен), с дата 1902 г. – 1 брой W. 7.96 g. Inv. № 40954. Fig. 111.
151. Лице: EDWARDVS VII D: G: BRITТ: Dated 1889 – 2 pieces
OMN: REX F: D: IND: IMP. Глава на краля, го- 144. Obverse: VICTORIA D: G: / BRITT:
логлав, надясно. REG: F: D :. Bust of the queen, with veiled head,
Опако: Няма надпис. Изображението е crowned, left.
като при опакото на № 138, но датата е 1902 г. Reverse: No inscription. The design is like
Злато. Добре запазена. Д. 19 мм. Т. 3.94 г. that on the reverse of № 138, but dated 1889.
Инв. № 933. Образ 119. Gold. Very well preserved. D. 22 mm. W. 7.98
Златни монети от 1 лира (суверени) – g. Inv. № 40955. Fig. 112.
общо 11 броя 145. The same as № 144.
Inv. № 40956. Fig. 113.
152. Лице: EDWARDVS VII D: G: BRITТ:
OMN: REX F: D: IND: IMP. Глава на краля, го-
логлав, надясно. 146. The same as № 144, but dated 1891.
Опако: Няма надпис. Изображението е Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.93 g.
като при опакото на № 138, но датата е 1902 г. Inv. № 28065. Fig. 114.
Злато. Ударена по периферията и леко Inv. № 40957. Fig. 115.
изкривена. Д. 22 мм. Т. 7.96 г. Инв. № 40959. 148. The same as № 147.
Образ 121. Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.92 g.
Злато. Добре запазена. Д. 22 мм. Т. 7.96 г. 149. Obverse: VICTORIA. DEI. GRA.
Инв. № 42743. Образ 122. BRITW. REGINA. FID. DEF. IND. IMP. Bust of
С дата 1904 г. – 2 броя the Empress, with veiled head, crowned, left.
155. Като при № 152, но датата е 1904 г. Reverse: No inscription. The design is like
Злато. Добре запазена. Д. 22 мм. Т. 7.97 г. the one on the reverse of № 138, but dated 1899.
156. Като при № 155. Inv. № 40958. Fig. 117.
Инв. № 42745. Образ 124.
250

Злато. Много добре запазена. Д. 22 мм. Т. Gold. Slightly scratched. D. 22 mm. W. 7.95 g.
7.98 г. Инв. № 42746. Образ 125. Inv. № 42742. Fig. 118.
158. Като при № 152, но датата е 1907 г. King Edward VII (1901 – 1910)
Злато. Много добре запазена. Д. 22 мм. Т. Gold coin of half a pound (half sovereign),
7.99 г. Инв. № 42747. Образ 126. dated 1902 – 1 piece
159. Като при № 158.
151. Obverse: EDWARDVS VII D: G:
BRITT: OMN: REX F: D: IND: IMP. The King's
Инв. № 42749. Образ 127.
image, bareheaded, right.
160. Като при № 158.
Злато. Добре запазена. Д. 22 мм. Т. 7.96 г. Reverse: No inscription. The design is the
Инв. № 42748. Образ 128. same as on the reverse of № 138, but dated 1902.
Inv. № 933. Fig. 119.
Gold coins of 1 pound (sovereign) – a total of
11 pieces
Инв. № 42750. Образ 129.
162. Като при № 152, но датата е 1909 г. 152. Obverse: EDWARDVS VII D: G:
Злато. Много добре запазена. Д. 22 мм. Т. BRITT: OMN: REX F: D: IND: IMP. King's im-
7.99 г. Инв. № 42729. Образ 130. age, bareheaded, right.
Reverse: No inscription. The design is the
same as on the reverse of № 138, but dated 1902.
Крал Джордж V (1910 – 1936)
Златни монети от 1 лира (суверени) – общо Inv. № 42728. Fig. 120.
2 броя 153. The same as № 152.
С дата 1911 г. – 1 брой Gold. Battered on the periphery and slightly
163. Лице: GEORGIVS V D. G. BRITТ: distorted. D. 22 mm. W. 7.96 g. Inv. № 40959. Fig.
OMN: REX F. D. IND: IMP:. Глава на краля, го- 121.
логлав, наляво. Dated 1903 – 1 piece
Опако: Няма надпис. Изображението е 154. The same as № 152, but dated 1903.
като при опакото на № 138, но датата е 1911 г. Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.96 g.
7.96 г. Инв. № 40960. Образ 131. Dated 1904 – 2 pieces
Съединени Американски Щати Inv. № 42745. Fig. 124.
Златна монета от 2 ½ долара, с дата 1905 г. – Dated 1905 – 1 piece
1 брой 157. The same as № 152, but dated 1905.
165. Лице: Глава на жена с диадема, на- Gold. Very well preserved. D. 22 mm. W. 7.98
ляво. Върху диадемата има надпис LIBERTY. g. Inv. № 42746. Fig. 125.
251
Под изображението е изписана датата 1905 г. Dated 1907 – 3 pieces

Около изображението има тринадесет шесто- 158. The same as № 152, but dated 1907.
лъчни звезди, разположени кръгово. Gold. Very well preserved. D. 22 mm. W. 7.99
Опако: UNITED / STATES OF / AMERICA. g. Inv. № 42747. Fig. 126.
Орел с разперени криле и извърната наляво 159. The same as № 158.
глава, насреща. На гърдите му има щит с герб. Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.98 g.
С десния си крак държи маслинена клонка, а с Inv. № 42749. Fig. 127.
левия – сноп от стрели. Под изображението е 160. The same as № 158.
изписана стойността 2 ½ D. Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.96 g.
Inv. № 42748. Fig. 128.
Инв. № 936. Образ 133.
Златна монета от 20 долара, с дата 1904 г. – 161. The same as № 152, but dated 1908.
1 брой Gold. Well-preserved. D. 22 mm. W. 7.96 g.
Inv. № 42750. Fig. 129.
166. Лице: Като при лицевата страна на №
165, но датата е 1904 г. Dated 1909 – 1 piece
Опако: UNITED STATES OF AMERI 162. The same as № 152, but dated 1909.
CA / TWЕNTY DOLLARS. Орел с разперени Gold. Very well preserved. D. 22 mm. W. 7.99
криле и извърната наляво глава, насреща. На g. Inv. № 42729. Fig. 130.
гърдите му има щит с герб. С десния си крак
държи маслинена клонка, а с левия – сноп King George V (1910 – 1936)
от стрели. От двете му страни по една деко-
ративна лента. Върху лентите е изписано E Gold coins of 1 pound (sovereign) – a total of 2
PLURIBVS / UNUM. Над орела има лъчисто pieces
сияние, в което в овал, съставен от тринаде- From 1911 – 1 piece
сет шестолъчни звезди е изписано IN GOD WE 163. Obverse: GEORGIVS V D. G. BRITT:
TRUST. OMN: REX F. D. IND: IMP :. King's image, bare-
Злато. Много добре запазена. Д. 34 мм. headed, left.
Т.33.39 г. Инв. № 935. Образ 134. Reverse: No inscription. The design is like
that on the reverse of № 138, but dated 1911.
Първите златни двадесетфранкови монети Gold. Very well preserved. D. 22 mm. W. 7.96
са отсечени през 1803 г. с името на Наполеон
g. Inv. № 40960. Fig. 131.
Бонапарт1, още преди коронясването му за
император. Този номинал остава основният Dated 1913 – 1 piece
златен номинал във френското монетно про- 164. The same as № 163, but dated 1913.
изводство през целия ХIХ в. и през първите Gold. Very well preserved. D. 22 mm. W. 7.98
десетилетия на ХХ в. Още през първата поло- g. Inv. № 41722. Fig. 132.
вина на ХIХ в. френските двадесетфранкови
монети се налагат като едно от основните пла- United States of America
тежни средства в международната търговия в
Gold coin of 2 ½ dollars, dated 1905 – 1 piece
Континентална Европа. Това довежда до въз-
приемането на френската монетна система и 165. Obverse: Diademed head of a woman,
от някои други европейски страни. По-късно, left. LIBERTY inscribed on the diadem. Below
през 1865 г. бил сключен т. нар. „Латински мо- the image the year 1905. The design surrounded
нетен съюз“, в който първоначално участва- by thirteen six-pointed stars arranged in a circle.
Reverse: UNITED / STATES
OF / AMERICA. Eagle with outstretched wings
1 Фенглер, Х. / Г. Гироу, В. Унгер. Словарь
нумизмата. Москва, 1982, 180. and head turned to the left, facing, a shield with
252
ли Франция, Белгия, Италия и Швейцария2. a coat of arms on his chest. He clutches an olive
Същността на този съюз се изразявала в това, branch in his right foot and a bundle of arrows in
че страните, които членували в него, официал- his left. Below the image the value 2 ½ D.
но уеднаквили своите монетни системи. С дру- Gold. Well-preserved. D. 18 mm. W. 4.17 g.
ги думи, по своите метрични данни – диаме- Inv. № 936. Fig. 133.
три и тегла, както и по съставите на металните Gold coin of 20 dollars, dated 1904 – 1 piece
сплави, отделните номинали били еднакви за
166. Obverse: The same as the obverse of №
всички срани – членки на съюза. Монетите се
165, but dated 1904.
отличавали само по надписите и изображения-
Reverse: UNITED STATES OF AMERI
та си, отразяващи конкретната им национална
принадлежност. За основен еталон бил въз- CA / TWENTY DOLLARS. Eagle with out-
приет френският франк. Най-масовата златна stretched wings and head turned to the left, fac-
монета била двадесетфранковата монета. През ing, a shield with a coat of arms on his chest. He
1869 г. към Латинския монетен съюз се присъе- clutches an olive branch in his right foot and a
динила и Гърция, а по-късно и други държави. bundle of arrows in his left. A decorative ribbon
Твърде любопитни видоизменения претър- on both sides. E PLURIBVS / UNUM written on
пяла монетната система на Австроунгарската either ribbon. Above the eagle a radiance, in which
империя, през втората половина на ХIХ в. Там IN GOD WE TRUST is written in an oval frame
основният златен номинал остава дукатът, а от composed of thirteen six-pointed stars.
1857 г. насетне основният сребърен номинал е Gold. Very well preserved. D. 34 mm. W.
флоринът (на унгарски език – форинт), който е 33.39 g. Inv. № 935. Fig. 134.
с тегло 12.34 г. Тъй като повечето от съседни-
те на Австроунгария държави, издават моне- The first twenty-franc gold coins were struck
ти според конвенцията на Латинския монетен in 1803 in the name of Napoleon Bonaparte1, even
съюз, за да улесни външнотърговските си от- before his coronation as emperor. This denomi-
ношения, империята започва да сече, от 1870 г. nation remained the main gold denomination in
насетне, значителни количества златни моне- French coinage throughout the 19th century and
ти, отговарящи точно на стандарта на дваде- the first decades of the 20th century. As early as
сетфранковата монета (наполеона) и имащи the first half of the 19th century, the French twenty
същевременно стойност от 8 сребърни флори- francs became one of the main means of payment
на (форинта). Големи количества такива моне- in the international trade in Continental Europe.
ти, сечени в монетарницата на Кремниц, про- This led to the adoption of the French monetary
никват по търговски път и на Балканите, вклю- system by some other European countries. Later,
чително и в българските земи (№№ 129 – 132 в in 1865, the so-called “Latin Monetary Union”
каталога). От 1892 г., Австроунгарската импе- was set up, initially involving France, Belgium,
рия уеднаквява своето монетно производство с Italy and Switzerland2. The essence of this union
това на Латинския монетен съюз. was that its member-states officially unified their
В пределите на Османската империя, в monetary systems. In other words, according to
това число и в българските земи, френските their metrics – diameters and weights, as well as
златни двадесетфранкови монети, започват да the compositions of metal alloys, the individual
проникват по-масово след края на наполеоно- denominations were the same in all countries –
вите войни. Това става във връзка със засилва- members of the union. The coins differed only
нето на търговските контакти с европейските in legends and designs, reflecting their specific
страни. Постепенно, златните двадесетфран-
nationality. The French franc was adopted as the
кови монети, а по-късно, от средата на ХIХ в.
main standard. The most popular gold coin was
и златните английски суверени, започнали да
доминират в циркулационната среда в преде- 1 Фенглер, Х. / Г. Гироу / В. Унгер. Словарь нумиз
мата. Москва, 1982, 180.
2 Пак там, 192. 2 Ibidem, 192.
253
лите на Османската империя, над трите вида the twenty-franc coin. In 1869, Greece joined the
най-масово разпространени до тогава в нея Latin Monetary Union, followed later by other
златни европейски монети. Последните били countries.
венецианските дукати, нидерландските дука- The monetary system of the Austro-
ти и дукатите с имената на хабсбургските вла- Hungarian Empire underwent very interesting
детели. changes in the second half of the 19th century.
В българските земи, както показват и The ducat remained the main gold denomination
данните от публикувания понастоящем ну- there, and since 1857 the main silver denomina-
мизматичен материал, най-разпространените tion became the florin (in Hungarian – forint),
златни двадесетфранкови монети са наполе- which weighed 12.34 g. Since most of Austria's
ондорите с името на император Наполеон III neighbouring countries issued coins according to
Бонапарт (1852 – 1870). Българите са наричали the Latin Monetary Convention in order to facili-
наполеондора накратко „наполеон“ (напальон). tate its foreign trade, the empire began minting,
С течение на времето, с това народностно наз- from 1870 onwards, significant quantities of gold
вание започнала да се обозначава всяка златна coins that met exactly the standard of the twenty-
монета от въпросния номинал, независимо от franc coin (napoleon), having at the same time a
това, в коя държава, при кой владетел и по кое value of 8 silver florins (forints). Large quantities
време е била издадена.
of such coins minted in the Kremnitz Mint pen-
В България, преди названието „наполео-
etrated commercially the Balkans, including the
ни“ да стане доминиращо са били употребява-
Bulgarian lands (№№ 129 – 132 in the catalogue).
ни и някои други определения за златните мо-
Since 1892, the Austro-Hungarian Empire equated
нети от 20 франка. В един опис на наличните
its coin production to that of the Latin Monetary
пари в касата на Рилския манастир, датиращ
Union.
от 1864 г., се говори за „дватесетофранги по 87
Within the Ottoman Empire, including the
гроша“ и за „луизи по 87 гроша“, а в друг по-
Bulgarian lands, French gold twenty-franc coins
добен опис, от 1865 г., се споменават „луизи по
88 гроша“3. Терминът „двадесетофранги“ не се began to penetrate on a larger scale after the end
нуждае от коментар, докато терминът „луизи“ of the Napoleonic Wars. The flow was connected
е по-интересен. Както се вижда от въпросните with certain strengthening of the trade contacts
два описа на касовата наличност на Рилския with the European countries. Gradually, the twen-
манастир, двадесетофрангите и луизите имат ty-franc gold coins, and later, from the mid – 19th
еднаква стойност, изразена в османски грошо- century, the English gold sovereigns as well, began
ве. Т.е. луизите са също златни монети от по 20 to dominate the circulation within the Ottoman
франка. Несъмнено, това са златните френски Empire compared to the three most widely used
двадесетфранкови монети на крал Луи Филип gold coins in Europe. The latter were the Venetian
(1830 – 1848). При тях, върху лицевата страна, ducats, the Dutch ducats and the ducats bearing
първото име на краля е изписано LOUIS, от къ- the names of the Habsburg rulers.
дето е възникнало и българското им название In the Bulgarian lands, as indicated by the
„луизи“. Явно, през 1864 – 1865 г., в български- data from the currently published numismatic ma-
те земи, това название е било доста популярно, terial, the most common gold twenty-franc coins
но по-късно е било изместено от термина „на- were the napoleon d’Or coins bearing the name
полеони“. of Emperor Napoleon III Bonaparte (1852 – 1870).
Както видяхме по-горе, през 1864 – 1865 г., The Bulgarians called the napoleon d’Or simply
златните двадесетфранкови монети са били ‘napoleon’ (napalyon). Over time, this vernacular
оценявани в българските земи по около 87 – 88 name began to be used to denote every gold coin
of the denomination in question, regardless of the
3 Янев, Я. Монетната циркулация в българските земи country, ruler and time of issue.
през 60 - те години на ХIХ в. Нумизматика, 4, 1983, In Bulgaria, before the name ‘napoleon’ be-
40.
254
османски гроша. В спомените на един ловчан- came dominant, some other definitions of the 20
лия, за „турските и други чуждестранни моне- francs gold coins were used. An inventory of the
ти, които бяха в обръщение в предвечерието на cash in the coffers of the Rila Monastery, dating
Освободителната война и в първите години на from 1864, speaks of “twenty frangi by 87 kuruş
нашия свободен живот“, между другото, се по- (groschen)” and “luisi by 87 groschen”; another
сочва следното: „Наполеон, френската златна similar inventory, from 1865, mentions “luisi by
монета със стойност от 90 – 102 гроша, тяжест 88 groschen.”3 The term “twenty frangi” needs no
6.452 гр., от 20 франка“4. Най-вероятно е, доку- comment, while the term “luisi” is more interest-
ментите от Рилския манастир да са отразили ing. As can be seen from the two inventories of
официалните курсове на двадесетфранкови- the cash of the Rila Monastery, the twenty frangi
те монети, определяни от османските финан- and the luisi had the same value, denominated in
сови власти. Докато в спомените си, жителят Ottoman currency. That is the luisi were also gold
на Ловеч ни дава информация за пазарните coins of 20 francs each. Undoubtedly, these were
курсове на този монетен номинал, в смутни- the gold French twenty-franc coins of King Louis
те години, непосредствено преди, по време и Philippe (1830 – 1848). On their obverse, the first
непосредствено след руско-турската война от name of the king is written LOUIS, whence their
1877 – 1878 г. Така или иначе, курс на „наполе- Bulgarian vernacular name “luisi”. Apparently, in
она“ от 100 османски гроша, отговаря точно на
1864 – 1865, in the Bulgarian lands, this name was
20 български лева, тъй като, непосредствено
quite popular, but was later replaced by the term
след въвеждането в обръщение на първите но-
“napoleons”.
вобългарски монети (1881 – 1882 г.), български-
As we saw above, in 1864 – 1865, the twenty-
ят лев е бил пресмятан като равностоен на пет
franc gold coins were exchanged in the Bulgarian
османски гроша.
lands for about 87 – 88 Ottoman kuruş. In his
През 1880 г., току-що възстановената бъл-
memoirs, a resident of Lovech when talking about
гарска държава приела „Закон за правото на
the “Turkish and other foreign coins that were in
резание монети в Княжеството“, по силата на
който „за основа на нашата монетна система circulation on the eve of the Liberation War and in
беше взета тази на Латинския монетен съюз“5. the first years of our free life”, says among other
По своята стойност, българската монетна еди- things, the following: “Napoleon, the French gold
ница „левът“, подразделящ се на сто „стотин- coin of 20 francs with a value of 90 – 102 kuruş,
ки“, е бил равностоен на френския франк6. weight of 6,452 g.”4 It is most probable that the
Този закон, определял за легитимно платежно documents from the Rila Monastery reflected the
средство в България, освен българския лев и official exchange rates of the twenty-franc coins
златните и сребърните монети на държавите set by the Ottoman financial authorities. The resi-
от Латинския монетен съюз7. dent of Lovech, however, in his memoirs yields
Новобългарски златни монети са били information on the market rates of this coin de-
отсечени в малко количество – само две еми- nomination in the troubled years, before, during
сии, 1894 г. и 1912 г. Основният дял от златни- and immediately after the Russo-Turkish war of
те монети, влизащи в циркулационната среда 1877 – 1878. Anyway, the rate of the ‘napoleon’
в българската държава, били чуждестранни, of 100 Ottoman kuruş corresponds to exactly
преди всичко на държави от Латинския мо- 20 Bulgarian levs, because, immediately after
нетен съюз, чието обръщение, както видяхме, the introduction of the first new Bulgarian coins
(1881 – 1882), the Bulgarian lev was calculated as
4 Димитров, П. Чужди монети по онова време. Ловеч
и Ловчанско. Географско, историческо и културно 3 Янев, Я. Монетната циркулация в българските земи
описание, книга I. София, 1929, 102. през 60 - те години на ХIХ In: Нумизматика, 4, 1983,
5 Неделчев, К. Паричното дела в България 40.
(1879 – 1940). София, 1940, 13. 4 Димитров, П. Чужди монети по онова време. Ловеч
6 Пак там, 13. и Ловчанско. Географско, историческо и културно
7 Пак там, 14. описание, книга I. София, 1929, 102.
255
било официално разрешено по законов път. equivalent to five Ottoman groschen.

Всред тях, категорично доминирали френски- In 1880, the newly restored Bulgarian state
те златни монети с номинална стойност от 20 passed a Law on the Right to Mint Coins in the
франка, които били равностойни на 20 българ- Principality, by virtue of which “the basis of our
ски златни лева. По онова време, т.е. в първите monetary system is that of the Latin Monetary
десетилетия след Освобождението, а и по-къс- Union”5. As to its value, the Bulgarian currency,
но, тези двадесетфранкови монети били попу- i.e. the lev, subdivided into one hundred ‘stotin-
лярно наричани в България вече единствено с ki’, was equivalent to the French franc6. This law
названието „наполеони“, тъй като най-често се adopted the gold and silver coins of the member
срещали екземпляри от различните емисии на countries of the Latin Monetary Union as a legiti-
император Наполеон III (1852 – 1870). Това наз- mate means of payment in Bulgaria, besides the
вание се прехвърлило и върху всички остана- Bulgarian lev7.
ли златни монети на Латинския монетен съюз, The new Bulgarian gold coins were minted in
които били от въпросния номинал, включи- small quantities – in only two coins issues, those of
телно и върху българските двадесетлевови мо- 1894 and 1912. The bulk of the gold coins entering
нети от емисиите 1984 г. и 1912 г. the circulation in the Bulgarian state were foreign,
Голямото количество на златните френ- primarily of the Latin Monetary Union member
ски монети, влизащи в циркулационната среда
countries, whose circulation, as we saw, was of-
в България до Балканската война (1912 г.), се
ficially permitted by the law. French gold coins
е дължало в значителна степен на обстоятел-
with a face value of 20 francs definitely dominat-
ството, че с такива монети се е изкупувала от
ed among them, being equivalent to 20 Bulgarian
чуждестранни търговци, немалка част от из-
gold levs. In the first decades after the Liberation,
обилно произвежданата по онова време в на-
and even later, these twenty-franc coins were pop-
шите земи, селскостопанска продукция. Като
ular in Bulgaria only by the name of “napoleons”,
илюстрация на това, ще приведем колоритния
as the various issues of Emperor Napoleon III
разказ на един юрист, работещ като съдебен
пристав през 1912 г.8 Той пише следното: „Тъй (1852 – 1870) were the most common specimens at
беше някога; 1912 г., през лятото, тъкмо преди that time. This name was transferred to all other
Балканската война. Като пълномощник на мой gold coins of the Latin Monetary Union, which
клиент, отивам да инкасирам изпълнителен were of the denomination in question, including
лист в Белоградчишко. Навред личеше голя- the Bulgarian twenty-lev coins from the 1984 and
мото благосъстояние на населението. Пълни 1912 issues.
хамбари, изобилие и евтиния. Длъжникът The large amount of gold French coins en-
беше състоятелен човек, но от български инат tering the circulation in Bulgaria before the First
беше казал, че ще плати само чрез съдебен Balkan War (1912) was largely due to the fact that
пристав. Обаче, не стана нужда от секвестри the foreign merchants used such coins to purchase
и продажби. Щом пристигнах, той дойде да се a large part of the agricultural production abun-
наплаща. И как мислите? Донесе в един шиник dant at that time in our lands. As an illustration
нови златни наполеони, около 15 кгр. злато, of this, we will cite the colourful account of a
което образуваше цял пласт в дъното на шини- lawyer working as a reciever in 19128. He writes
ка… Други пари нямал човекът. Така ги полу- the following: “It was like that in the summer of
чавал на Ломското пристанище при продажба 1912, just before the Balkan War. As my client’s
на храни за чужбина. Целият дълг беше около representative I went to encash a writ of execu-
50 000 лева. Нямаше що да се прави. Почнахме
5 Неделчев, К. Паричното дела в България
да броим и да правим фишеци. Никой не иска-
(1879 – 1940). София, 1940, 13.
ше да смени златото с банкноти. Отказаха ми и 6 Ibidem, 13.
7 Ibidem, 14.
8 Икономов, Н. Темида (художествено-литературен и 8 Икономов, Н. Темида (художествено-литературен и
хумористичен сборник). София, 1943, 105. хумористичен сборник). София, 1943, 105.
256
в [клона на] Народната банка. След дълги мол- tion in the Belogradchik region. The great well-
би, началникът на [клона на] Земеделската бан- being of the population was evident everywhere.
ка се съгласи да приеме наполеоните и ми даде Full barns, abundance and low prices. The debtor
чек за София, като платих по 1 лев на 1000 за was a wealthy man, but out of Bulgarian stubborn-
превода. Така беше тогава. Блажени времена.“ ness he had said that he would pay only through a
Но краят на тази идилия идва съвсем ско- receiver. However, there was no need for seques-
ро. На 5 октомври 1912 г. избухва Балканската tration and sales. As soon as I arrived, he came
война. На 10 октомври същата годена, с минис- to pay. And what do you think? He brought in a
терско постановление, се преустановява обме- shinik of new gold napoleons, about 15 kg of gold,
нянето на българските банкноти със златни which formed a layer at the bottom of the wooden
монети, от страна на БНБ, (а следователно и на bushel… The man had no other money. Those he
всички останали банки)9. Тогава, населението got at the port of Lom in exchange for the food
започва да задържа намиращите се в негово he was selling abroad. His total debt was about
разположение златни монети и да ги укрива. 50 000 levs. There was nothing I could do. We
И така, постепенно, но доста бързо, златото из- started counting and making coin rolls ( fisheks).
чезва от циркулационната среда в българските No one wanted to exchange gold for banknotes. I
земи. Остават книжните пари, които започват was also denied that at the [branch of the] National
да преобладават все повече и повече.
Bank. After a prolonged coaxing, the head of the
В българските земи, редом с наполеоните,
[branch of] the Agricultural Bank agreed to ac-
в монетната циркулация са участвали и техни
cept the napoleons and gave me a check for Sofia,
подразделения и мултипликации от злато10.
paying 1 lev per 1000 for the bank transfer. That
От по-малките номинали, това са петфранко-
was then. Blessed ways of life”.
вите монети – четвърт наполеоните (№ 45 в ка-
However, the end of this idyll was to come
талога) и десетфранковите монети – половин
soon. On October 5, 1912, the Balkan War broke
наполеоните (№№ 46 – 48 в каталога). От мул-
out. On October 10th of the same year, with a min-
типликациите, това са стофранковите монети
(№№ 111 – 114 в каталога). Трябва да отбеле- isterial decree, the exchange of Bulgarian bank-
жим обаче, че въпросните монети от 5, 10 и 100 notes for gold coins by the BNB (and therefore of
франка са били представени много по-слабо в all other banks)9 was suspended. Then, the popu-
циркулационната среда в българските земи, в lation began to keep the gold coins in their posses-
сравнение с двадесетфранковите наполеони. sion and hide them. And so, gradually, but rather
От тези три номинала, по-често срещани са де- quickly, gold disappeared from circulation in the
сетфранковите монети. Bulgarian lands. There was still paper money,
През втората половина на ХIХ в., в тога- which began to prevail more and more.
вашните предели на Османската империя, In the Bulgarian lands, along with the napo-
включително и в българските земи, все по-го- leons, their divisions and gold multiplications also
лямо участие в паричното обръщение започ- participated in the monetary circulation10. The
ват да вземат и един друг вид златни запад- five-franc coins – a quarter of the napoleon (№
ни монети – английските лири (суверените). 45 in the catalogue) and the ten-franc coins – half
Най-ранните екземпляри от тях, срещащи се в of a napoleon (№№ 46 – 48 in the catalogue) were
България, са от времето на кралица Виктория of the smaller denominations. The hundred-franc
(1837 – 1901). За периода от последните десети- coins (№№ 111 – 114 in the catalogue) were of the
летия на ХIХ в. – до Първата световна война, multiplications. It should be noted, however, that
английските суверени са вторите по разпрос- the considered coins of 5, 10 and 100 francs were
транение, след наполеоните, златни западни much less represented in the circulation in the
монети, участващи в състава на циркулацион- Bulgarian lands than those of twenty-franc napo-
9 Неделчев, К. Цит съч., 75. 9 Неделчев, К. Op cit., 75.
10 Димитров. П. Цит съч., 102. 10 Неделчев, К. Op cit., 75.
257
ната среда в нашите земи. leons. Of those three denominations, the ten-franc
Относно наличието на значителни коли- coins were the most common.
чества английски златни лири в българските In the second half of the 19th century, in
земи, още в годините непосредствено пре- the then borders of the Ottoman Empire, includ-
ди Освобождението в 1878 г., свидетелства и ing in the Bulgarian lands, another type of gold
следният занимателен разказ, в спомените на western coins began to take an increasing part in
един стар софиянец11. В него става дума за бо- the money circulation, namely the English pound
гат софийски търговец, прибрал се в София, (sovereign). The earliest specimens of them, found
след успешни търговски сделки в Цариград. in Bulgaria, are from the time of Queen Victoria
Действието се развива някъде през шестдесе- (1837 – 1901). In the period from the last decades
тте – седемдесетте години на ХIХ в.: „Когато of the 19th century – until the First World War, the
[въпросният търговец] Митович пристигнал English sovereigns were the second most wide-
от Цариград, пръснало се слух, че той доне- spread (the first being the napoleons) gold western
съл няколко торби със златни монети. Старият coins, participating in the circulation in our lands.
Хаджи Мано, недоверчив, когато Митович The following entertaining story as told by an
му поискал ръката на дъщеря му Николина, old man from Sofia11 testifies to the presence of
преди да отговори дава ли я или не, пратил significant amounts of English gold pounds in the
на Митович една пусулка, с която му поис-
Bulgarian lands in the years immediately before
кал в заем за няколко дена хиляда жълтици.
the Liberation in 1878. The story is about a rich
Митович върнал човека с пусулката и поискал
Sofia merchant who returned to Sofia after suc-
от Хаджи Мано да му каже какъв чешит моне-
cessful trade deals in Constantinople. The action
ти иска: френски наполеони, английски лири
took place somewhere in the 60s – 70s of the 19th
или турски лири. Хаджи Мано отвърнал, че
century: “When Mitovich [the merchant in ques-
иска английски лири. Веднага Митович му из-
tion] arrived from Constantinople, there was a
пратил хиляда английски лири. Това уверило
rumour that he had brought several bags of gold
Хаджи Мано, че Митович е действително бо-
гат и му дал дъщеря си Николина“. coins. When Mitovich asked for the hand of the
Това, което е интересното в тази анекдо- old Hadji Mano’s daughter Nikolina, before decid-
тична история, е упоменаването на трите вида ing whether or not to give it, the incredulous man
златни монети, които несъмнено са били най- sent Mitovich a letter asking a loan of a thousand
масово представените сред високостойностни- gold coins for a few days. Mitovich sent the man
те парични знаци, участващи в циркулацион- with the letter back asking Hadji Mano to tell him
ната среда в българските земи, по онова вре- what coins he wanted: French napoleons, English
ме. Наред с „домашните“ турски златни лири pounds or Turkish lira. Hadji Mano replied that
„османие“, това са наполеоните и английските he wanted English pounds. Mitovich immediately
златни лири. sent him a thousand pounds. This assured Hadji
Покупателната стойност на английската Mano that Mitovich was really rich and he could
златна лира в българските земи, в годините safely give him his daughter Nikolina’.
непосредствено преди и непосредствено след What is interesting in this anecdotal story is
Освобождението, е варирала между 115 – 125 the mention of the three types of gold coins, which
турски гроша12. След въвеждането на българ- were undoubtedly the most widely represented
ския лев в обръщение, английският златен су- among the high-value banknotes involved in the
верен е имал покупателна стойност в България circulation in the Bulgarian lands at that time.
около 24 – 25 лева. Along with the “domestic” Turkish gold liras “os-
През осемдесетте – деветдесетте години maniye”, these were the napoleons and the English
gold pounds.
11 Каназирски-Верин, Г. София преди 100 години. Со-
фия, 1947, 17. 11 Каназирски-Верин, Г. София преди 100 години.
12 Димитров. П. Цит съч., 102. София, 1947, 17.
258
на ХIХ в. и в годините до Първата световна The purchase value of the British gold pound
война, във връзка с все по-засилващите се тър- in the Bulgarian lands, in the years immediately
говско-икономически връзки на България с before and immediately after the Liberation, var-
Германската империя, във високостойностната ied between 115 – 125 Turkish kuruş (groschen)12.
циркулационна среда в нашите земи, започна- After the introduction of the Bulgarian lev in the
ли да проникват и известни количества нем- circulation, the English gold sovereign had a pur-
ски златни монети от номинала 20 марки (№№ chase value in Bulgaria of about 24 – 25 levs.
133 – 136 в каталога). Тъй като те са имали съ- In the 80s – 90s of the 19th century and in the
щото тегло и почти същата чистота на метал- years preceding the First World War, in connec-
ната сплав, като английските златни суверени, tion with the growing trade and economic ties of
то покупателната им стойност, в пределите на Bulgaria with the German Empire, certain quan-
България, е била на практика еднаква с тази на tities of German gold coins of 20 marks (№ №
последните. 133 – 136 in the catalogue) began to penetrate the
Любопитен факт е наличието на малки high-circulation environment in our lands. Since
количества златни монети на САЩ, от края they had the same weight and almost the same pu-
на ХIХ – началото на ХХ в., сред население- rity of the metal alloy as the English gold sover-
то в България (№№ 165 – 166 в каталога). Тъй eigns, their purchase value, within Bulgaria, was
като, по онова време, между двете страни не
practically the same as that of the latter.
са съществували някакви развити търговско-
A curious fact is the presence of small quanti-
икономически взаимоотношения, то за попа-
ties of US gold coins, from the end of the 19th –
дането на тези американски златни монети в
beginning of the 20th century, in possession of
българските земи трябва да се търси някакво
the population in Bulgaria (№№ 165 – 166 in the
друго обяснение. Краят на ХIХ в. и първите де-
catalogue). Since at that time, there were no de-
сетилетия на ХХ в. са периодът на най-ранна-
veloped trade and economic relations between the
та, сравнително масова емиграция на българи
two countries, some other explanation should be
в САЩ. Тези емигранти, поне първото поколе-
ние от тях, са поддържали връзки с роднините sought for the entry of these American gold coins
си в България. Когато са се завръщали по род- into the Bulgarian lands. The end of the 19th cen-
ните си места или пък чрез свои познати, те tury and the first decades of the 20th century were
са изпращали на близките си малки парични the period of the earliest, relatively mass emigra-
суми в долари, като естествено са предпочита- tion of Bulgarians to the United States. These emi-
ли да са в златни (или в сребърни) монети. Тъй grants, at least the first generation of them, have
като доларите на САЩ не са могли да участват maintained ties with their relatives in Bulgaria.
пряко в циркулационната среда в българските When they returned to their native places or
земи, то те най-често са били или пробивани, through their acquaintances, they sent their rela-
за да бъдат включвани в нанизите на жените tives small sums of money in dollars, naturally
или са били прибирани като късове благоро- preferring to be in gold (or silver) coins. Since US
ден метал, които могат да бъдат употребени за dollars could not directly participate in the circula-
изработването на накити или продадени при tion in the Bulgarian lands, they were most often
нужда. either drilled to be included in women's adorn-
ments or collected as pieces of precious metal that
could be used for making jewellery or sold when
in need.
12 Димитров. П. Цит съч., 102.
259
Обр. 10 Обр. 11 Обр. 12
Обр. 13 Обр. 14 Обр. 15
Обр. 16 Обр. 17 Обр. 18
Обр. 19 Обр. 20 Обр. 21
260
Обр. 22 Обр. 23 Обр. 24
Обр. 25 Обр. 26 Обр. 27
Обр. 28 Обр. 29 Обр. 30
Обр. 31 Обр. 32 Обр. 33
Обр. 34 Обр. 35 Обр. 36
Обр. 37 Обр. 38 Обр. 39
Обр. 40 Обр. 41 Обр. 42
261
Обр. 43 Обр. 44 Обр. 45
Обр. 46 Обр. 47 Обр. 48
Обр. 49 Обр. 50 Обр. 51
Обр. 52 Обр. 53 Обр. 54
Обр. 55 Обр. 56 Обр. 57
Обр. 58 Обр. 59 Обр. 60
Обр. 61 Обр. 62 Обр. 63
262
Обр. 64 Обр. 65 Обр. 66
Обр. 67 Обр. 68 Обр. 69
Обр. 70 Обр. 71 Обр. 72
Обр. 73 Обр. 74 Обр. 75
Обр. 76 Обр. 77 Обр. 78
Обр. 79 Обр. 80 Обр. 81
Обр. 82 Обр. 83 Обр. 84
263
Обр. 85 Обр. 86 Обр. 87
Обр. 88 Обр. 89 Обр. 90
Обр. 91 Обр. 92 Обр. 93
Обр. 94 Обр. 95 Обр. 96
Обр. 97 Обр. 98 Обр. 99
Обр. 100 Обр. 101 Обр. 102
Обр. 103 Обр. 104 Обр. 105
264
Обр. 106 Обр. 107 Обр. 108
Обр. 109 Обр. 110 Обр. 111
Обр. 112 Обр. 113 Обр. 114
Обр. 115 Обр. 116 Обр. 117
Обр. 118 Обр. 119 Обр. 120
Обр. 121 Обр. 122 Обр. 123
Обр. 124 Обр. 125 Обр. 126
265
Обр. 127 Обр. 128 Обр. 129
Обр. 130 Обр. 131 Обр. 132
Обр. 133 Обр. 134
266
БЕЛЕЖКИ ЗА ФЕОДАЛИЗМА ВЪВ ВИЗАНТИЯ, В СРЕДНОВЕКОВНА

БЪЛГАРИЯ И ЗА НЯКОИ ДРУГИ ТЕРМИНОЛОГИЧНИ НЕТОЧНОСТИ В
НАУЧНАТА НИ ЛИТЕРАТУРА
NOTES ON THE “FEUDALISM” IN BYZANTIUM, IN MEDIEVAL

BULGARIA AND ON SOME OTHER TERMINOLOGICAL INACCURACIES
IN OUR SCHOLARLY LITERATURE
Nikolay Markov
Историческите периодизации са условности,

толкова по-изкуствени, колкото са по-обобщаващи,
и толкова по-лъжовни, колкото е приписваното им
абсолютно естество.
(Жером Баше. Феодалната цивилизация* )
Historical periodizations are conventions and

the more generalizing, the more artificial they are
and as false as is the absolute nature
which is ascribed to them.
(Jérôme Baschet. La civilisation féodale** )
„Запотеният болярин смахмузи коня си, “The sweaty boyar pushed his horse, stum-
препъващ се по стръмната пътека, воде- bling along the steep path leading to the donjon,
ща към донжона, възвисяващ се в средата towering in the middle of his castle dominating
на доминиращия над долината негов замък. the valley. Despite the fatigue that had gripped his
Въпреки натрупаната умора, обхванала яките strong muscles, he was pleased with the result of
му мускули – резултат от обиколката, която the tour he had taken through his vast lands. In
беше предприел из обширните си земи, той a moment he would rest under the shadow of the
беше доволен. След малко щеше да отдъхне thick stone wall of his apartment on the second
под сянката на дебелата каменна стена на floor of his family tower. Apart from visiting his
жилището си, разположено на втория етаж mint, where the head master had showed him the
на семейната му кула. Освен с навестяването first shiny coins on which he read his name, he had
на монетарницата си, където главният май- managed to legally form his donation of several
стор му беше показал първите блестящи още fields, forests, pastures and villages in favour of
монети, върху които прочете името си, той his eldest son on the eve of his wedding and so to
беше съумял да оформи юридически дарение- make his appanage to secure his future, as heir to
то си на няколко ниви, гори, пасища и села в the family name and his property.” The episode I
* Baschet, J. La civilisation féodale. De l’an mil а la colonisation de l’Amérique. Paris. 2018, p. 230.
** Baschet, J. La civilisation féodale. De l’an mil а la colonisation de l’Amérique. Paris. 2018, p. 230.
267
полза на своя първороден син в навечерието на have invented contains some of the ideas frequent-
сватбата му и така да направи апанажа му, ly found in our contemporary archaeologists and
за да подсигури бъдещето му, като на наслед- historians’ works about life in medieval Bulgaria.
ник на семейното име и на имота му.“ В този, The imagined picture is undoubtedly romantic, but
измислен от мен епизод съм събрал някои от it is certainly infinitely untrue. It is simply that the
представите на съвременните ни археолози и organization of the medieval Bulgarian society did
историци за живота в средновековна България, not know such a type of feudal relations, as many
каквито се срещат нерядко в техните съчине- of the researchers have been suggesting to us, at
ния. Обрисуваната картина е несъмнено ро- least for several decades. Let's take a closer look
мантична, но … със сигурност безкрайно не- at the problem!
вярна. Просто организацията на българското Despite some vague, often timid, attempts to
средновековно общество не познавала такъв break the shell of the Marxist dogma about socio-
тип феодални отношения, каквито волно или economic formations in recent years1, in fact a
неволно ни се внушават от мнозина от изсле- serious discussion on feudalism in the Balkans
дователите поне от няколко десетилетия. Нека during the Middle Ages has not yet taken place in
да разгледаме по-отблизо проблема! Bulgaria. While the authors of the younger gen-
Въпреки някои бегли, дори често боязливи erations less and less resort to the use of the term
опити за излизане от черупката на марксистка- “feudalism” and the terms belonging to the lexi-
та догма за обществено-икономическите фор- con of the Western feudal system “donjon”, “ap-
мации, направени през последните години1, panage” and other similar in the description of the
всъщност сериозна дискусия по темата за фе- historical process in the Balkans in the Middle
одализма на Балканите през Средновековието Ages, those of the older generation, most often
у нас и досега не е била провеждана. Докато burdened with political biases, bequeathed by our
авторите от по-младите поколения все по-ряд- recent past, continue to defend the Marxist con-
ко прибягват към употреба на понятието „фео- ception of socio-economic formations as adopted
дализъм“ и на принадлежащите към лексиката in their youth as inevitable stages in the develop-
на западната феодална система термини „дон- ment of mankind. For example, about “developed
жон“, „апанаж“ и др. подобни при описание- feudalism”, covering the period from the end of
то на историческия процес на Балканите през the 12th to the 14th century you can read in the
Средновековието, тези от по-възрастното по- latest works of Vasil Gyuzelev2; in a number of
коление, обременени най-често с политически modern works we read about “feudal” rulers and
пристрастия, завещани от близкото ни мина-
ло, продължават да отстояват усвоената от тях
1 Eg. Божилов, Ив. Седем етюда по Средновековна
история. София. 1995, с. 56 – 57; Кирилов, Ч. Бъл-
1 Виж напр. у Божилов, Ив. Седем етюда по Сред- гарският замък – реален или въздушен? In: Българ-
новековна история. София. 1995, с. 56 – 57; у Ки- ските земи през Средновековието (VII – XVIII в.).
рилов, Ч. Българският замък – реален или възду- Acta musei Varnensis. III – 2. Варна. 2002, с. 179 – 204;
шен? В: Българските земи през Средновековието Марков, Н. Балканите през погледа на един френ-
(VII – XVIII в.). Acta museiVarnensis. III – 2. Варна. ски рицар от началото на ХІІІ век (Бележки върху
2002, с. 179 – 204; у Марков, Н. Балканите през по- хрониката на Робер дьо Клари). В. Търново. 2008,
гледа на един френски рицар от началото на ХІІІ век с. 103 – 126; also Тъпкова-Заимова, В. Няколко ми-
(Бележки върху хрониката на Робер дьо Клари). В. сли относно развитието на византологията у нас. In:
Търново. 2008, с. 103 – 126; виж още у Тъпкова-За- Средновековният българин и „другите“. Сборник в
имова, В. Няколко мисли относно развитието на ви- чест на 60 – годишнината на проф. дин Петър Анге-
зантологията у нас. В: Средновековният българин лов. София. 2013, с. 50 – 51; Комсалова, Р. Социал-
и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на но-икономически проблеми на средновековна Бълга-
проф. дин Петър Ангелов. София. 2013, с. 50 – 51; рия в българската медиевистика след втората светов-
виж и у Комсалова, Р. Социално-икономически про- на война. Пловдив. 2000. с. 5 – 50.
блеми на средновековна България в българската ме- 2 See the introduction to his corpus entitled „Учили-
диевистика след втората световна война. Пловдив. ща, скриптории, библиотеки и знания в България,
2000. с. 5 – 50. XIII – XIV век. София. 2014, с. 4.
268
Бележки за феодализма във византия, в средновековна българия и за някои други терминологични ...
още в младостта им марксистка постановка за their summer and winter residences3; the first-
обществено-икономическите формации като year students at the Faculty of Law, majoring in
неизбежни етапи в развитието на човечество- Law at St. Kliment Ohridski University in Sofia,
то. Напр. за „развит феодализъм“, обхващащ the History of the Bulgarian state and law disci-
времето от края на XII до XIV в. може да се pline they are still attending a course of lectures
прочете в най-новите трудове на В. Гюзелев2, taught according to the mentioned dogma; this is
в редица модерни трудове се говори за „фео- well evidenced, for example by the titles of some
дални“ владетели и за летни и зимни техни of the issues considered eg. “Origin and forma-
резиденции3, в 1-ви курс на Юридическия фа- tion of feudal property in Bulgaria, forms. Content
култет по специалността Право на СУ „Св. Кл. of feudal property law. Protection of Medieval
Охридски“ по дисциплината „Историята на Property”, “Feudal Immunities in Medieval
българската държава и право“ и до днес исто- Bulgaria” and other ‘works’ of this kind4; similar
рията на страната ни се изучава съобразно спо- to this day is the training of law students at the
менатата догма, за което добре говорят напр. Faculty of Law and History at N. Rilski SWU
заглавията на някои от разглежданите въпро- in Blagoevgrad based on a program prepared by
си „Възникване и формиране на феодалната Assoc. Prof. Kostadin Paev. There were also at-
собственост в България, форми. Съдържание tempts at mimicry. For example, in the “History of
на правото на феодалната собственост. Medieval Bulgaria 7th – 14th centuries” (Vol. I of
Защита на средновековната собственост“, the series “History of Bulgaria” Sofia. 1999) pub-
„Феодални имунитети в средновековна lished by V. Gyuzelev and I. Bozhilov, where even
България“ и др. все в този дух4, подобно е обу- in the preface an attempt to break with “Marxist
чението и до днес на студентите-прависти и в historiography” is declared, the word feudalism is
Правно-историческия факултет на ЮЗУ „Н. not mentioned at all, although the texts presented
Рилски“ в Благоевград по програма, изготвена in the relevant passages describe a completely feu-
от доц. Костадин Паев. Не липсваха и опити dalized society5. This list, which I made quite ar-
за мимикрия. Например, в издадената от В.
3 Eg. Симеонов, С. Хоталич, средновековният град
Гюзелев и Ив. Божилов „История на средно-
крепост край Севлиево. Севлиево. 2007, с. 8 и др.
вековна България VII – XIV век“ (Т. I от поре- Later authors speak of a „boyar's dwelling“ (see, for ex-
дицата „История на България“ София. 1999), в ample, Бараков, В. Средновековният град при Се-
влиево, крепостта в местността Витата стена и ло-
2 Виж напр. предговора на сборника му Училища, кализацията на средновековния Хотел (Хоталич?).
скриптории, библиотеки и знания в България, In: Средновековният човек и неговият свят. Сбор-
XIII – XIV век. София. 2014, с. 4. ник в чест на 70-та годишнина на проф. д.и.н. Кази-
3 Виж напр. у Симеонов, С. Хоталич, средновековният мир Попконстантинов. В. Търново. 2014, с. 484, 486,
град крепост край Севлиево. Севлиево. 2007, с. 8 488.. My decency obliges me to say that in this work the
и др. По-късни автори говорят вече за „болярско boyar is defined as “administrative governor”. (p. 488).
жилище“ (виж напр. у Бараков, В. Средновековният 4 The whole lecture course is based on the Marxist dog-
град при Севлиево, крепостта в местността Витата ma, apparently professed by Prof. Dimitar Tokushev, ap-
стена и локализацията на средновековния Хотел proved with certainty at a meeting of the Faculty Coun-
(Хоталич?). В: Средновековният човек и неговият cil. This is because one of the main works on which the
свят. Сборник в чест на 70-та годишнина на проф. course is based is the book by M. Andreev and F. Milk-
д.и.н. Казимир Попконстантинов. В. Търново. 2014, ova on the history of the Bulgarian feudal state and law,
с. 484, 486, 488. Добросъвестността ме задължава published in 1993.
да спомена, че в тази работа боляринът е определен 5 The term feudalism is used only in two or three places,
като „административен управител“ (с. 488). with all possible conditionality: “The construction of the
4 Целият лекционен курс е изграден въз основа на Bulgarian feudal society, as far as it existed, has yet to
марксическата догма, изповядвана очевидно от be studied. Because what has been written so far does
проф. Димитър Токушев, одобрен със сигурност на not go beyond the boundaries of a stencil scheme, which
заседание на факултетния съвет. Това е така, защото has gradually become an ideology. The traditional rea-
един от основните трудове, върху които е изграден son – the lack of sources – makes this study even more
курсът е книгата на М. Андреев и Ф. Милкова. difficult. What needs to be said here is that if Bulgaria is
История на българската феодална държава и право, approaching, albeit a little, the Western European path
издадена през 1993 г. of development, then in addition to the system of per-
269
която още в предговора се декларира опит за bitrarily, could be extended to the point where it
скъсване с „марксистката историография“, goes far beyond the volume of my entire research
за феодализъм въобще не се говори, въпреки work. Actually, in order for the story of the past of
че в представените в съответните пасажи тек- our country, resp. of our people, to be relatively
стове е описано едно напълно феодализирано clearly presented and understood, it is absolutely
общество5. Този, съвсем произволно изготвен necessary to reassess our history, for which from
от мен списък, би могъл да бъде продължен до time to time the isolated voices of some historians
степен, че да надхвърли с много обема на цяла- are heard, but without doing anything in this direc-
та ми следходна работа. В действителност, за tion. Besides, at least in the countries of Eastern
да може разказът за миналото на страната ни, Europe, the problem has its ideological and politi-
респ. на народа ни, да бъде относително ясно cal dimensions. The unwillingness to reject or at
осмислен и представен, е крайно необходимо least revise the teachings of Marx and Lenin on
да бъде извършена преоценка на историята socio-economic formations corresponding to the
ни, за което от време на време се чуват еди- five basic types of production relations will always
нични гласове на някои историци, без обаче create ideological problems, at least because of the
нищо да се прави в тази насока. Освен това, last of them in the scheme – the communism (with
поне в страните от Източна Европа, проблемът the socialism as its first phase)6, with the achieve-
има и своите идейно-политически измерения. ment of which history will... end7. This perception
Нежеланието да се отхвърли или най-малкото of the progressive evolutionary development of
да се ревизира учението на Маркс и Ленин за mankind, based on the postulate of the conflict of
обществено-икономическите формации, съот- the new productive forces and outdated production
ветстващи на петте основни типа производ- relations, which is still suggested to us by many
ствени отношения, ще създава винаги пробле- crypto-Marxists, pseudo- or para-“Marxists”8, pre-
ми от идеологически порядък, най-малко зара- sented by them as universally, however, it is not
ди последната от тях в схемата – комунизъм the basis of my subsequent thoughts. I will return
to comment on it only at the end of my work. The
5 Терминът феодализъм е употребен едва на две- sonal ties also ideas should be sought about the birth
три места, при това с цялата възможна условност: and development of the so-called trifunctional society.”
„Изграждането на българското феодално (p. 302, ref. 18). However, the three-volume book, of
общество, доколкото е съществувало, тепърва which the History of Medieval Bulgaria is the first, was
трябва да бъде проучвано. Защото писаното intended to serve as a study guide. Its approval depend-
досега не излиза извън границите на трафаретна ed on the Ministry of Education, whose minister at the
схема, превърнала се постепенно в идеологема. time was Veselin Metodiev, and he could in no way be
Традиционната причина – липсата на извори – accused of being biased towards Marxism. I must also
още повече затруднява това проучване. Това, say that Iv. Bozhilov, the author of the part from which
което трябва да се каже тук е, че ако България се the quoted sentence is, is one of the few who dared to
доближава, макар и малко, до западноевропейския challenge the existence of feudalism in medieval Bul-
път на развитие, то и в нея трябва да се търси освен garia. His co-author, V. Gyuzelev, too soon returned to
системата на лични връзки и идеите за раждането the Marxist formulation of the issue.
и развитието на т.нар. трифункционално 6 In Marx's original works, the last phase in human de-
общество.“ (с. 302, бел. 18). Все пак тритомникът, velopment is socialism. After the war, however, for eco-
от който Историята на средновековна България е nomic reasons, the bright future had to be shifted even
първи том, бил предназначен да служи като учебно further in time, and the concept developed that social-
пособие. Одобрението на изданието зависеше от ism was only the first phase of communism. Other “cor-
Министерство на образованието, чийто министър по rections” followed, e.g. that of the developed socialism
това време беше Веселин Методиев, а той по никакъв in the 1970s, as a separate stage in socialism, but since
начин не би могъл да бъде упрекнат в пристрастие these additions to the Marxist theory have nothing to do
към марксизма. Необходимо е да кажа още, че with my work, I will not dwell on them.
авторът на частта, от която цитираното изречение 7 Not according to Hegel, but to Fr. Fukuyama (see his
е Ив. Божилов, един от малцината дръзнали да The End of History and the Last Man. Sofia. 1993, re-
оспорят наличието на феодализъм в средновековна printed in 2006).
България. Съавторът му, В. Гюзелев, много скоро се 8 The definitions belong to Jacques Derrida (Derrida, J.
върнал към марксистката постановка на въпроса. Spectres de Marx. Paris. 1993, p. 88).
270
(с първа фаза социализъм)6, с постигането на purpose of my subsequent remarks is much more

която историята ... ще приключи7. Това възпри- modest. I hope that by sharing them I could set the
ятие за прогресивното еволюционно развитие stage for a productive historical debate free from
на човечеството, основано на постулата за кон- ideological bias and devoted solely to the issue of
фликта на новите производителни сили и ос- “feudalism” in the Balkans.
тарелите производствени отношения, което ни
се внушава и до днес от мнозина крипто-марк- 1. On the term “feudalism”.
систи, псевдо- или пара- „марксисти“8, подна- A few opinions
сяно от тях и като универсално, не е в основата First of all, it must be well understood that the
обаче на последвалите ми мисли. Към комен- materialist view of the development of societies
тар по него ще се върна едва в края на работата in Southeast Europe is not a product of the natu-
си. Целта на последвалите ми бележки е много ral development of historical science. This was
по-скромна. Надявам се, че излагането им би well noted by Mark Block as early as 1949, who
могло да положи началото на един продукти- wrote in his Apology of History: “The historian
вен исторически спор, посветен единствено на rarely gives definitions. In fact, he could consider
въпроса за „феодализма“ на Балканите, осво- this superfluous if he used the established [terms]
боден от идеологически пристрастия. with precise meaning. Since this is not the case,
even when using his basic words, he is guided ex-
1. За термина „феодализъм“. clusively by his personal instinct. It expands, re-
Няколко мнения stricts and despotically distorts meanings – with-
На първо място трябва добре да се разбе- out warning the reader; without always realizing
ре, че материалистическото виждане за разви- it himself. How many types of “feudalism” are
тието на обществата в Югоизточна Европа, не there in the world, from China to Greece of the
е продукт на естествено развитие на истори- Achaeans with the beautiful knemids? Most do not
ческата наука. Това е добре доловено от Марк look alike. This is because every, or almost every
Блок още през 1949, който в труда си „Апология historian, understands the name as he pleases.9”
на историята“ записал: „Историкът рядко Twenty-five years after these lines were written,
дава определения. Всъщност той би могъл things remain the same. This prompted Elizabeth
да приеме това за излишно, ако се възползва Atkinson Rush Brown to write in her work, The
от установените [термини] с точен смисъл. Tyranny of Construction: Feudalism and the
Тъй като това не е така, дори при използва- Historians of Medieval Europe: “The variety of ex-
нето на основните си думи, той се ръководи isting definitions of the term and the general reluc-
изключително от персоналния си инстинкт. tance of any historian to accept the characteristics
Той разширява, ограничава, деспотично из- of any other historian of feudalism are a major
6
source of confusion... In the absence of consensus,
В оригиналните произведения на Маркс последната
фаза в човешкото развитие е социализмът. След
the meaning game thrives and will continue.10”
войната обаче, по икономически причини, светлото Despite Elizabeth Brown's call for the term to be
бъдеще трябваше да бъде отхвърлено още по-напред removed from scholarly vocabulary as untenable,
във времето и се разви концепцията, че социализмът
the controversy continued into the following dec-
е само първа фаза на комунизма. Последваха и други
„корекции“, напр. тази за развития социализъм от ades11. Here is what Susan Reynolds, another re-
70-те години, като отделен етап в социализма, но
тъй като тези допълнения към марксистката теория 9 Bloch, M. Apologie pour l’histoire ou métier d’historien.
нямат отношение към работата ми, на тях няма да се Paris, 1949, p. 89.
спирам. 10 Brown, E. A. R. The Tyranny of a Construct: Feudalism
7 Не по Хегел, а по Фр. Фукуяма (виж неговата Краят and Historians of Medieval Europe. In: The American
на историята и последният човек. София. 1993, с Historical Review. Vol. 79, No. 4, Oct., 1974. Oxford
преиздание през 2006). University Press. 1974, p. 1070
8 Определенията са на Жак Дерида (Derrida, J. 11 This dispute already has its history, even its periodiza-
Spectres de Marx. Paris. 1993, p. 88). tion. To the curious reader I recommend the article by
271
кривява значенията – без да предупреждава searcher of medieval European societies has writ-
читателя; без винаги самият той да го осъз- ten in the following lines: “Too many models of
нава. Колко видове „феодализъм“ има по све- feudalism used for comparison, even by Marxists,
та, от Китай до Гърция на ахейците с кра- are still either constructed on the basis of the six-
сивите кнемиди? Повечето въобще не си при- teenth century or include what, according to the
личат. Това е така защото всеки, или почти Marxist point of view, must certainly be superfi-
всеки историк, разбира названието, както си cial or inappropriate characteristics. Even when
иска.“9 Двадесет и пет години след написване- one confines oneself to Europe and to feudalism
то на тези редове, нещата остават непромене- in its narrow sense, it is highly doubtful whether
ни. Това дало основание на Елизабет Аткинсън feudal-vassal institutions formed a coherent whole
Раш Браун да запише в труда си „Тиранията of institutions or of concepts structurally distinct
на конструкцията: Феодализмът и историците from other institutions and concepts of the time.
на средновековна Европа“: „Разнообразието If anyone decides to put them together, it will be a
на съществуващите определения на термина modern whole, bound by the thread of our ideas –
и общото нежелание на който и да е историк or the ideas of past academic lawyers and histori-
да приеме характеристиките на всеки друг ис- ans – and not by the essential interdependencies of
торик за феодализма са основен източник на its content.12” She adds: “The comparative use of
объркване. ... При липса на консенсус играта feudalism in the study of non-European societies,
със значения процъфтява и ще продължава.“10 although it usually leads to what is intended to be
Въпреки повикът на Елизабет Браун терминът Marxist, is seriously hampered by the tendency to
да бъде премахнат от лексиката на учените include feudal lords and vassals in the discussion
като несъстоятелен, спорът продължил и през in the so-called “Cinderella's shoe strategy”, try-
следващите десетилетия11. Ето какви редове ing to fit an entire society into a conceptual model
записала по същия повод друга изследовател- of a completely different [type]13. ... Some histori-
ка на средновековните европейски общества ans advocate the use of the term feudalism, wheth-
Сузана Рейнолдс: „Твърде много модели на er it is used in a narrower and more precise sense
феодализма, използвани за сравнение, дори от or in one of its broader senses, as [a name for]
марксистите, са все още или конструирани an ideal type that does not lose its usefulness just
на основата от XVI в., или включват в себе си because all the details of the empirical forms do
онова от него, което според марксистката not correspond to it. ... Ideal types, such as Marx's
гледна точка със сигурност трябва да са по- socio[-economic] formations, seem most useful
върхностни или неподходящи характеристи- when perceived in contrasting pairs. Marxist feu-
ки. Дори когато човек се ограничи до Европа dalism can be most easily presented when it is in
contrast to capitalism ...14”
9 Bloch, M. Apologie pour l’histoire ou métier d’historien. According to an “eastern” historian, the
Paris, 1949, p. 89. Romanian Cosmin Popa-Gorjanu “these terms
10 Brown, E. A. R. The Tyranny of a Construct: Feudalism have been used for more than a century today (i.e.
and Historians of Medieval Europe. In: The American
Historical Review. Vol. 79, No. 4, Oct., 1974. Oxford feudalism and feudal lord, N.M.) and has penetrat-
University Press. 1974, p. 1070.
11 Този спор има вече своя история, дори и своя пе- Lauranson-Rosaz, Chr. En France: le débat sur la “mu-
риодизация. На любопитните препоръчвам статия- tation féodale”. État de la question. In: Scienza & Politi-
та на Lauranson-Rosaz, Chr. En France: le débat sur ca, per una storia delle dottrine. Vol. 14, № 26. Bоlogna.
la „mutation féodale“. État de la question. In: Scienza 2002, p. 3 – 24. It deals only with the dispute in France,
& Politica, per una storia delle dottrine. Vol. 14, № 26. but due to the fact that France is the “homeland” of feu-
Bоlogna. 2002, p. 3 – 24. В нея е разгледан единстве- dalism, and to the still very strong historical and philo-
но спорът във Франция, но поради обстоятелството, sophical Marxist current, the work is relatively general
че именно Франция е „родината“ на феодализма, а 12 Reynolds, S. Fiefs and Vassals. The Medieval Evidence
освен това в нея и до днес съществува твърде силно Reinterpreted. Oxford. 2001, p. 11.
историко-философско маркскистко течение, работа- 13 Ibid., p. 3.
та има сравнително обобщителен характер. 14 Ibid., p. 10.
272
и до феодализма в неговия тесен смисъл, е ed the historical discourse so deeply that it makes
крайно съмнително дали феодо-васалните ин- their problematic nature almost invisible.”15 In
ституции са образували свързана цялост от fact, the controversy over feudalism has not sub-
институции или от концепции, структурно sided so far ... probably except in Bulgaria, where
разграничени от други институции и концеп- still “leading” historians and archaeologists con-
ции от онова време. Ако някой реши да ги по- tinue to use the “term” in its Marxist meaning.
стави в единна цялост, това ще е съвремен- It is well known that the basis of the dialecti-
на цялост, скрепена от нишката на нашите cal-materialist view on the development of socie-
идеи – или от идеите на минали академични ties is the philosophical concept of Karl Marx, best
юристи и историци – а не от съществените developed by him in his work ‘A Contribution to
взаимозависимости на съдържанието ѝ.“12 the Critique of Political Economy’, first published
И още: „Сравнителното използване на фео- in 185916. It is superfluous to complicate my ex-
дализма при изследване на неевропейските position here by presenting the construction pro-
общества, въпреки че обикновено отвежда posed by Marx, first because my contemporaries
към онова, което е замислено да бъде марк- know it to the extent that (as it is said) “even if
систко, е сериозно възпрепятствано от тен- suddenly woken up from a dream, they will tell it
денцията да бъдат включени феоди и васали в by heart,” and secondly – our younger colleagues,
дискусията в т.нар. „стратегия на обувката if they are interested in it at all, have the opportu-
на Пепеляшка“, опитвайки се да впише едно nity to get acquainted with its concepts found in
цяло общество в някакъв концептуален мо- any, even in a randomly selected children's history
дел, произлизащ от съвсем различен [тип].13 booklet, published in Bulgaria until the mid – 90s.
... Някои историци защитават ползването на
понятието феодализъм, независимо дали то 2. Briefly on the term ‘feudalism’
се ползва в по-тесния и точен или в някой от Before going into the essence of the prob-
по-широките му смисли, като [название за] lem, I intend to give some basic historical notions
идеален тип, който не губи полезността си about it. First of all, it should be noted that despite
само защото всички детайли на емпирични- the interest of the European scholars in feudal-
те форми не му съответстват. ... Идеалните ism since the 16th century in connection with the
типове, като обществено [-икономическите] study of feudal law17, the very concept of “feudal-
формации на Маркс, изглеждат най-полезни, ism” as a system of social relations is a product
когато се възприемат в контрастни двойки. of Western European scientific thought from the
Марксисткият феодализъм може да се пред- 17th century18. I will probably not be mistaken if I
стави най-лесно, когато той е в контраст с draw the reader's attention to the work “The New
капитализма ...14“ Според един „източен“ ис- Science” (Principi di Scienza Nuova d'intorno alla
торик, румънецът Космин Попа-Горяну, днес
„тези термини (т. е. феодализъм и феодал,
15 Popa-Gorjanu, C. The Question of Feudalism in Ro-
б.м.) се използват повече от век и са проник-
manian Principalities in the Middle Ages. In: Feudalism:
нали в историческия дискурс толкова дълбоко, New Landscapes of Debate. Brepols Publishers. Turn-
че правят проблемната им същност почти hout. 2011, p. 217.
16 Eg. the Bulgarian edition Карл Маркс. Към критика
незабележима.“15 Всъщност спорът около фе-
на политическата икономия. София. 1983, с. 19 – 22.
17 Details in Kelley, D. R. De origine Feudorum: The be-
12 Reynolds, S. Fiefs and Vassals. The Medieval Evidence ginnings of an Historical Problem. In: Speculum. A
Reinterpreted. Oxford. 2001, p. 11. Journal of Medieval Studies. Vol. XXXIX, April 1964,
13 Ibid., p. 3. No. 2. The Mediaeval Academy of America. Cambrige
14 Ibid., p. 10. 38, Massachusetts. 2004, pp. 207 – 228; also in Reyn-
15 Popa-Gorjanu, C. The Question of Feudalism in Ro- olds, S. Fiefs and Vassals. The Medieval Evidence Rein-
manian Principalities in the Middle Ages. In: Feudalism: terpreted. Oxford. 2001, p. 3 – 14.
New Landscapes of Debate. Brepols Publishers. Turn- 18 Lemerignier, J.-F. La France médiévale. Institutions et
hout. 2011, p. 217. société. Paris. 2005, p. 100.
273
одализма не е стихнал и досега ... вероятно ос- Comune Natura delle Nazioni) by the Neapolitan
вен в България, където все още „водещите“ ис- historian and philosopher Giambattista Vico, pub-
торици и археолози продължават да си служат lished in 1725, where for the first time an attempt
с „термина“ в неговото марксистко значение. was made to answer the issue of the origins of
Както добре се знае, в основата на диалек- feudal law, assuming that its roots were in the in-
тико-материалистическото виждане за разви- stitutions and public relations of ancient Rome19.
тието на обществата, е философската концеп- In his work, Vico developed thoughts proving that
ция на Карл Маркс, най-добре развита от него he was in fact still far from the more modern no-
в труда му „Към критика на политическата tions of feudalism. For example, in his view “The
икономия“, издаден за пръв път през 1859 г.16 Roman law arose from feudalism ... from that pri-
Намирам за излишно тук да утежнявам изло- mordial feudalism, which we observe in particu-
жението си с представяне на предложената от lar in the ancient barbarism of Lazio, which was
Маркс конструкция, едно, поради това, че съв- the common basis of all human communities.”20
ременниците ми я познават до оная степен, за In all probability, the remarkable French intel-
която се казва „че и от сън да ги бутнеш, ще я lectual Charles de Montesquieu was the founder
разкажат“, и друго – по-младите ни колеги, ако of a more modern understanding of feudalism. In
проявяват въобще интерес към нея, имат въз- his work “De l’esprit des lois” (1748), he not only
можността да се запознаят с постановките ѝ от linked the historical information on the division
всяко едно, дори от произволно взето детско of the conquered lands by the Franks, Goths and
книжле по история, издадено докъм средата на Burgundians, but also commented on the relations
90-те години у нас. between members of local societies generated by
the new forms of land ownership, including the
2. За термина „феодализъм“ накратко onset of serfdom – “When the country deprived it-
self from the free people who inhabited it, the innu-
Преди да пристъпя към същността на про-
merable lands of the free people became inaliena-
блема, смятам да дам някои основни историче-
ble lands. Those who possessed many serfs, seized
ски представи за него. На първо място трябва
or forced vast territories to be ceded to them, on
да се знае, че въпреки интересът, който евро-
which they built villages as evidenced by various
пейските учени още от XVI в. проявявали към
charters. On the other hand, the free people who
феодализма във връзка с проучванията на фе-
practiced some crafts, when serfs had to continue
одалното право17, самото понятие „феодали-
to practice them. It also became a practice for the
зъм“, като система от обществени отношения,
landowners to give [some of them] to churches so
е продукт на западноевропейската научна ми-
that they too could receive a tax (à cens), believing
съл едва от XVII в.18 Вероятно няма да сгреша,
that through this burden they became partakers
ако насоча вниманието на читателя към тру-
in the holiness of the churches.”21 Feudalism (the
да „Новата наука“ (“Principi di Scienza Nuova
feudal system) was the subject of serious research
d’intorno alla Comune Natura delle Nazioni“)
by the French Enlightenment, and their interest
на неаполитанския историк и философ
in it was undoubtedly dictated by the tensions
Джамбатиста Вико, издаден през 1725 г. В него
between the “three classes” in their kingdom22.
16 Виж напр. изданието Карл Маркс. Към критика на
политическата икономия. София. 1983, с. 19 – 22. 19 I an using the French edition Œuvres choisies de Vico. T.
17 Виж по-подробно у Kelley, D. R. De origine II. Paris. 1835, p. 353
Feudorum: The beginnings of an Historical Problem. In: 20 Ibid., p. 363.
Speculum. A Journal of Medieval Studies. Vol. XXXIX, 21 [Montesquieu.] De l’esprit des lois. T. II. Genève.
April 1964, No. 2. The Mediaeval Academy of America. [1748], p. 429 – 430.
Cambrige 38, Massatchusetts. 2004, pp. 207 – 228; виж 22 Voltaire. Essai sur les moeurs et l'esprit des nations. T.
също у Reynolds, S. Fiefs and Vassals. The Medieval I. Genève. 1769; on page 359 it reads: “They have been
Evidence Reinterpreted. Oxford. 2001, p. 3 – 14. searching for the origin of feudal rule for a long time.
18 Lemerignier, J.-F. La France médiévale. Institutions et It must be assumed that it did not come from anything
société. Paris. 2005, p. 100. other than the ancient custom of all peoples to require
274
за пръв път бил направен опит да се даде отго- It is interesting that in the works of some of the
вор за произхода на феодалното право, като се great researchers of social relations in the late 18th
предположило, че корените му били в инсти- century, such as David Ricardo and Adam Smith,
туциите и обществените отношения в древния mentions of feudalism are very few, and very su-
Рим19. В труда си Вико развил мисли, доказ- perficial. The experience of Marx and Engels in
ващи, че той всъщност бил все още далеко от the middle of the next century to introduce feudal-
по-модерните представи за феодализма. Напр. ism as an essential element of their universal and
според него „Римското право е произлязло от irrevocable periodizational scheme subsequently
феодализма ... от оня първичен феодализъм, led to significant confusion of concepts about the
който наблюдавахме по-специално в древното historical development of mankind. The confu-
варварство на Лациум, което е било общата sion became even greater when in the early 20th
основа на всички човешки общности.“20 По century the ideological “successors” of Marxism
всяка вероятност забележителният френски developed the idea of the possibility of a society to
интелектуалец Шарл дьо Монтескьо бил осно- skip a stage (or socio-economic formation) in its
воположникът на едно по-модерно разбиране development, thus without saying it clearly, they
за феодализма. В труда си „За духа на закони- became actually destroyers of the scheme created
те“ (1748), той не само свързал историческите by their teachers.
сведения за подялбата на завоюваните земи от In fact, towards the end of the 18th and 19th
франки, готи и бургундци, но коментирал и centuries, i.e. at the time of the creation of na-
породените от новите форми на земевладение tional identities and the creation of national histo-
отношения между членовете на местните об- ries, more and more researchers began to use the
щества, в т.ч. и зараждането на крепостниче- definition of “feudalism” in the European histori-
ството – „Когато страната се лишила от сво- cal literature as equivalent to the definition of the
бодните хора, които я населявали, неизбро- Middle Ages23. It began to be used even by his-
имите земи на свободните хора се превърнали torians studying the past of societies whose or-
в неотчуждаеми земи. Онези, които разпола-
the taking of a vassal oath and taxes over the weaker. It
гали с много крепостни, завзели или заставили
is known that later the Roman emperors also granted
да им бъдат отстъпени огромни територии, land forever under certain conditions. There are such
върху които построили села, както се вижда examples in the biographies of Alexander the Great and
от различни харти. От друга страна свобод- Probus.” ... etc. up to p. 361. Many times did Voltaire
mention the feudal forms of government, but because
ните хора, които работели някакви занаяти, of this primary of his views on feudalism, he came to
и като крепостни трябвало да продължат the conclusion that feudalism existed almost throughout
да ги упражняват. Станало практика и соб- Europe, and even in the New World among the Indians.
23 A detailed list of the main historical works from the
ствениците на земи да дават [част от тях] period in which the authors adhered to the concept of
на църквите, за да получават и те давнина, feudalism can be found in numerous works, of which
като вярвали, че чрез тази тегоба, стават I will mention only two – the first because it is in Bul-
съпричастни към светостта на църквите.“21 garian and is easily accessible to the Bulgarian readers;
and the second because of its extreme vastness. The first
Феодализмът (феодалната система) били comprises Part III “Discussion Problems” in the book
обект на сериозни проучвания от френски- of Йордан Николов “Увод в общата медиевистика”.
те просвещенци, а техният интерес към него София. 1994, pp. 161 – 211, and the second occupies
three parts (1 – 2 and 4) of Chapter I of the book by М.
бил несъмнено продиктуван от напрежението Б. Свердлов “Обществениы строй древней Руси в
русской исторической науке XVIII – XX веков. С.-
Петербург. 1996, с. 18 – 64 etc. In addition, an extreme-
ly interesting overview of the basic philosophical con-
19 Ползвам френското издание Œuvres choisies de Vico. cepts of feudalism in the 19th and 20th centuries can be
T. II. Paris. 1835, p. 353 found in the work of the modern French Marxist Alain
20 Ibid., p. 363. Guerreau (Guerreau, A. Le féodalisme. Un horizon
21 [Montesquieu.] De l’esprit des lois. T. II. Genève. théorique. Paris. 1980, pp. 41 – 72; the part concerning
[1748], p. 429 – 430. the 20th – century historians comprises pp. 73 – 140).
275
между „трите съсловия“ в кралството им22. ganizational structures lacked the basic elements
Любопитно е, че в трудовете на едни от голе- characterizing Western European classical feudal-
мите изследователи на социалните отношения ism. The “term” had simply become fashionable24.
в края на XVIII в., каквито са Дейвид Рикардо Probably this fashion would not have survived
и Адам Смит, споменаванията за феодализма over time, if the already mentioned work of Karl
са твърде малко, при това доста повърхностни. Marx “A Contribution to the Critique of Political
Опитът на К. Маркс и Фр. Енгелс от средата на Economy” had not appeared in 1859; it proclaimed
следващото столетие за въвеждане на феода- feudalism one of the main socio-economic forma-
лизма като съществен елемент от изградената tions, through which every society was inevitably
от тях универсална и неотменима периодизи- doomed to pass in its development. In this way,
ционна схема довел впоследствие до значител- two groups of concepts of feudalism emerged – the
но объркване на представите за историческото one Marxist and those close to it, and the second –
развитие на човечеството. Объркването стана- all the others. The main difference lies in the defi-
ло още по-голямо, когато в началото на XX в. nition that the historian gives of the place and role
идейните „продължители“ на марксизма раз- of the exploited elements (mainly peasants and
вили идеята за възможността дадено общество free citizens) in the structures of the social system.
да прескочи някакъв етап (респ. обществено- Proponents of the first type of concepts accepted
икономическа формация) в развитието си, като them as belonging to a hierarchically organized so-
по този начин, без да го произнасят ясно, те ciety (because otherwise there would not even be
всъщност стават рушители на схемата, създа- a semblance of a pyramidal structure), while those
дена от учителите им. of the second excluded them in principle. In the
Всъщност към края на XVIII и XIX в., т. е. end, the defenders of both did not invest, and still
по времето на създаването на национални- do not invest a sufficiently clear content in the con-
те идентичности и на създаването на нацио- cept of feudalism. Even in the seemingly very pre-
нални истории, в европейската историческа cise definitions of the Marxists, there are “break-
литература все повече изследователи започ- throughs.” For instance, in their official documents
нали да употребяват определението „феода- and in their historical and political works since
лизъм“, като равностойно на определението the 19th century (since Marx and Engels) and
Средновековие23. То започнало да се употребя- even today, some social structures are defined as
22
semi-feudalism (in Germany, China, the Ottoman
Виж напр. у Voltaire. Essai sur les moeurs et l'esprit
des nations. T. I. Genève. 1769, където на с. 359 се Empire, etc.), a definition often supplemented by
чете: „Дълго са търсили произхода на феодалното the adjectives oligarchic, state-bureaucratic, and
управление. Трябва да се допусне, че то не е savage, etc. However, I wonder why for example
произлязло от друго освен от прадревния обичай
на всички народи да се изисква полагането на
no one is talking about a quarter-feudalism?
васална клетва и на данъци над по-слабия. Знае се, Probably the clearest and brief definition of
че впоследствие римските императори давали за feudalism was given in 1944 by Francois-Louis
вечни времена земя при определени условия. Такива Ganshof in his work “What is feudalism?” Here it
примери има в житеописанията на Александър
Север и Проб.“ ... и т. н. до с. 361. Споменавания за is: “...’feudalism’ can be seen as a set of institutions
феодалните форми на управление Волтер има на that create and regulate the obligations of subordi-
много места в труда си, но поради това си първично
виждане за феодализма, той стига до виждането, че 24 The idea is not mine. I adopt it from the work of Ferdi-
феодализъм има почти в цяла Европа, та дори и в nand Lot, who in his History of the Middle Ages wrote:
Новия свят между индианците. “... [Today] it is fashionable to speak of Egyptian, Byz-
23 Подробно изброяване на основните исторически antine, Muslim and other feudalisms. These are expres-
съчинения от периода, в които авторите се при sive forms used to create a literary effect. This act is
държали към концепцията за феодализма могат да dangerous. ... We have the right to speak of a feudal re-
се намерят в многобройни трудове, от които тук gime only for that part of the earth where it originat-
ще посоча само два – единият, поради това, че е на ed, developed and finally perished, Western Europe ...”
български и е леснодостъпен за българския читател, (Lot, F. Histoire du Moyen Age. T. I. Paris. 1935, p.
а другият – поради изключителната му обширност. 641).
276
ва дори от историци, проучващи миналото на nation and service – mainly military service – by
общества, в чиито организационни структури a free man (vassal) to another free man (lord) and
липсвали основните елементи, характеризира- the obligations of protection and maintenance by
щи западноевропейския класически феодали- the lord in respect of his vassal. The maintenance
зъм. Просто „терминът“ бил станал модерен24. obligation usually results in the granting of real
Вероятно с времето тази модна линия би се из- estate by the lord to his vassal, known as a fief.”25
живяла, ако през 1859 г. на бял свят не се беше It is obvious from this definition that Francois-
появил вече споменатият труд на Карл Маркс Louis Ganshof excludes from the system the serfs,
„Към критика на политическата икономия“, в craftsmen and merchants, including the citizens
който феодализмът бил обявен за една от ос- of the free cities; besides, he persists on the other
новните обществено-икономически формации, essential element of feudalism – the real estate,
през които всяко общество неизбежно било meaning exclusively the land that the owner (the
обречено да премине в развитието си. По този feudal lord) could freely dispose of and inherit. In
начин се обособили две групи концепции за describing the current state of some communities,
феодализма – едната марксистката и стоящи- I myself would accept namely Ganshof's defini-
те близко до нея, а другата – всички останали. tion. In fact, it gives a sufficiently clear descrip-
Основната разлика се състои в определеното tion of the structure of those medieval societies
от историка място и роля на експлоатираните in which the feudal system manifested itself in its
елементи (главно селяни и свободни гражда- purest form. Everything else would force us to de-
ни) в структурите на обществената система. viate from the clear course of the concept of the
Привържениците на първия тип концепции ги ideal feudal society and to focus on the vagueness
приемали като принадлежащи към йерархич- of exceptions, in pursuit at all costs of the univer-
но подреденото общество (защото иначе не би sality of the “term”.
имало дори подобие на пирамидална струк-
тура), докато тези на втората ги изключвали 2. The “Byzantine feudalism”
по принцип. В крайна сметка защитниците и Probably no less has been written about “feu-
на едните и на другите не влагали, не влагат dalism” in Byzantium than about feudalism in
и досега, достатъчно ясно съдържание в по- general. This is the reason why something new
Първият обема Част III „Дискусионни проблеми“
could hardly be added to what has already been
в книгата на Йордан Николов „Увод в общата written. Therefore, and so as not to aggravate my
медиевистика“. София. 1994, сс. 161 – 211, а вторият work, I will here direct the reader to an extremely
заема три части (1 – 2 и 4) от гл. I - ва от книгата на detailed review of the main elements of the dispute
М. Б. Свердлов „Обществениы строй древней Руси
в русской исторической науке XVIII – XX веков. over the existence of “Byzantine feudalism” i.e. to
С.-Петербург. 1996, с. 18 – 64 и др. Освен това, the wonderful work of Alexander Kazhdan on the
изключително интересен преглед на основните Byzantine village in the 7th – 15th centuries in the
философски концепции за феодализма през XIX
и XX в. може да се прочете в труда на модерния
light of the Western Europe and American histori-
френски марксист Ален Геро „Феодализмът. ographies (1917 – 1960)26. As it does not include
Теоретичен преглед“ (Guerreau, A. Le féodalisme. the main Russian and Soviet works on the sub-
Un horizon théorique. Paris. 1980, pp. 41 – 72; частта за
ject, the reader can add them through some more
историците на XX в. обема сс. 73 – 140).
24 Идеята не е моя. Заимствам я от работа на Фердинан modern works, e.g. from that of Zinaida Udaltsova
Ло, който в своя труд „История на Средновековието“
записал: „ ... [днес] е модно да се говори за египетски, 25 As the original French edition “Qu'est-ce que la
византийски, мюсюлмански и пр. феодализми. féodalité?”is not available to me, T here adduce citation
Това са изразни форми, ползвани, за да се създаде from the English one, viz. Ganshof, F.-L. Feudalism.
литературен ефект. Тази постъпка е опасна. ... London. 1952, p. XVI.
Имаме право да говорим за феодален режим само за 26 Каждан, А. П. Византийская деревня VII – XV вв. в
оня край на земята, където той се зародил, развил и освещении западноевропейской и американской ис-
накрая – загинал, Западна Европа ...“ (Lot, F. Histoire ториографии (1917 – 1960). In: Византийский вре-
du Moyen Age. T. I. Paris. 1935, p. 641). менник. Т. XXII. Москва. 1963, сс. 127 – 198.
277
нятието феодализъм. Дори в изглеждащите and Kira Osipova on the distinctive features of
на пръв поглед твърде прецизни определения feudal relations in Byzantium (introduction to the
на марксистите има „пробойни“. Напр. в офи- problem)”27.
циалните им документи и в историческите и The dispute over “feudalism” in Byzantium
политическите им трудове още от XIX в. (от is too old. I will probably not be mistaken if I
Маркс и Енгелс), че и до днес за някои общест- mention the work of one of the most remarkable
вени структури се среща определението като Byzantinists of the 19th century, Alfred Rambaud
полуфеодализъм (за Германия, за Китай, за on the Greek Empire in the 10th century, in which
Османската империя и др.), често допълвано it was first given special attention even in 187028.
от прилагателните олигархичен, държавно- In the chapter dedicated to it29, Rambaud presented
бюрократичен, див и пр. Питам се обаче, защо Byzantine society divided into two classes – civil
напр. не се говори за четвърт феодализъм? and military. The former had the sole obligation
Вероятно най-чистото и кратко опреде- to enrich the state treasury through their labour,
ление за феодализъм ни е дадено още през and the latter only to fight. And so as not to be
1944 г. от Франсоа-Луи Гансоф в труда му misunderstood by his readers, at the beginning of
„Какво е феодализъм?“. Ето го: „ ... „феодализ- the chapter he wrote: “This is the same difference
мът“ може да се разглежда като съвкупност between the paying third class and the military no-
от институции, създаващи и регулиращи за- bility of the old French regime.”30 In addition, he
дълженията за подчинение и служба – глав- developed the idea that the lands distributed by the
но военна служба – от страна на свободен emperors to the people of the military class were
човек (васал) към друг свободен човек (госпо- almost identical to the Western European fiefs,
дар) и задълженията за защита и издръжка which were also hereditary – “At the death of the
от господаря по отношение на неговия васал. soldier, his property could be transferred either by
Задължението за издръжка обикновено има will or inheritance, to his relatives in the ascend-
за последица предоставянето от господаря ing line or to his descendants in the direct or indi-
на неговия васал на недвижима собственост, rect line.”31 Of course, there was a condition that
известна като феод.“25 Както добре се вижда the heir assumes the obligations of the deceased.
от това определение, Франсоа-Луи Гансоф из- In addition, these fiefs were inalienable, but also
ключва от системата крепостните селяни, за- inviolable from the encroachments of the fiscal,
наятчиите и търговците, в т.ч. и гражданите на and yet the conscript could lose his property un-
свободните градове, като освен това настоява der certain conditions32. However, Rambaud was
на другия съществен елемент на феодализма – probably the first historian to talk about the dif-
недвижимата собственост, разбирайки под ferences between the Eastern and Western feu-
това изключително земята, с която собстве- dalism. “Undoubtedly, in the tenth century there
никът (феодалът) могъл да се разпорежда сво- were many distinctions that distinguished the two
бодно и да я предава в наследство. При описа- [types] of feudalism,” he wrote. “The existence of a
нието на интересуващото ни моментно състоя- hierarchy, a series of seigneurs and vassals, char-
ние на някои общности, аз самият бих приел acterized the Western, while in the East all holders
именно определението на Гансоф. Всъщност of fiefs were directly subordinate to a single ruler.
то дава достатъчно ясно описание на структу- 27 Удальцова, З. В. / К. А. Осипова. Отличительные
рата на онези средновековни общества, в които черты феодальных отношений в Византии: (поста-
феодалната система се проявила в най-чистия новка проблемы). In: Византийский временник. Т.
ѝ вид. Всичко останало би ни принудило да из- XXXVI. Москва. 1974, сс. 3 – 30
28 Rambaud, A. L'empire grec au dixième siècle. Con-
stantin Porphyrogénète. Paris. 1870, p. 551
25 Тъй като нямам на ръка оригиналното френско 29 Ibid., p. 287 – 296.
издание „Qu'est-ce que la féodalité?“, предложеният 30 Ibid., p. 287.
тук превод съм извършил по англоезичното издание 31 Ibid., p. 290.
Ganshof, F.-L. Feudalism. London. 1952, p. XVI. 32 Ibid., p. 293 – 294.
278
лезем от ясното русло на представата за идеал- In both [types of feudalism], however, military ser-
ното феодално общество и да се насочим към vice was tied to land ownership; in both cases, the
размитостта на изключенията, в преследване basis of the system was land ownership, and the
на всяка цена на универсалността на „терми- purpose of the institution was to organize a mili-
на“. tary force.”33
These thoughts of Rambaud had a strong in-
2. „Византийският феодализъм“ fluence on the historians of his time. For example,
Вероятно върху „феодализма“ във Визан in his work on the significance of the Byzantine
тия е писано не по-малко, отколкото върху and South Slavic pronoiai, published in 1883, the
феодализма въобще. Това е причината, поради remarkable Russian historian Fyodor Uspensky
която към вече написаното трудно би могло да developed further the view that the lands and / or
бъде добавено нещо ново. Поради това, а и за other streams of state income granted by the
де не утежнявам работата си, тук ще препратя Byzantine emperors and other Balkan medieval
читателя към изключително обстоятелстве- rulers to certain individuals as a reward for their
ния преглед на основните елементи от спора services or as a condition for the performance of
около съществуването на „византийския фе- certain services, called pronoiai in the documents
одализъм“ към чудесния труд на Александър of the era, could be likened to the Western European
Каждан „Византийското село през VII – XV ве- fiefs (feuds)34. At the end of his work, despite his
кове в светлината на западноевропейската и obvious desire to find similarities between the two
американската историография (1917 – 1960)26. forms of land tenure and thus to develop the idea
Тъй като в нея не са включени основните руски of feudalism in the Balkans in the Middle Ages,
и съветски трудове по темата, читателят може Uspensky as a conscientious researcher was forced
да ги добави и чрез някои по-модерни рабо- to conclude: “Byzantine and South Slavic pronoiai
ти, напр. от тази на Зинаида Удалцова и Кира failed to become a feud, which happened to their
Осипова „Отличителните черти на феодал- Latin counterparts (meaning the eastern Latin do-
ните отношения във Византия (постановка на minions, N.M.), but the reasons for this are not in
проблема)“27. the characteristics of the institution itself, but in
Спорът за „феодализма“ във Византия е the external conditions.”35
твърде стар. Вероятно няма да сгреша, ако The creation of some new philosophical con-
спомена работата на един от най-забележител- cepts of history at the end of the century played
ните византинисти на XIX в. Алфред Рамбо a huge role in the establishment of the idea of
„Гръцката империя през десети век“, в която Byzantine “feudalism” in certain scholarly circles.
за пръв път, още през 1870 г., му било обърнато During the period, the works of Auguste Comte's
специално внимание28. В главата, която му е “Lectures on Positive Philosophy”36 and Francois
посветена29, Рамбо представил византийското Laurent's “Philosophy of History. Studies in the
общество разделено на две класи – цивилни и History of Mankind”37, Louis Benlœw’s “Laws
военни. Първите имали за единствено задъл- 33 Ibid., p. 295.
жение да обогатяват чрез труда си държавния 34 Успенский, Ф. Значение византийской и южносла-
вянской пронии. In: Сборник статеи по славянове-
26 Каждан, А. П. Византийская деревня VII – XV вв. дению, составленный и изданный учениками В. И.
в освещении западноевропейской и американской Ламанскаго по случаю 25 – летия его ученой и про-
историографии (1917 – 1960). В: Византийский вре- фессорской деятельности. Санктпетербург. 1883, сс.
менник. Т. XXII. Москва. 1963, сс. 127 – 198. 1 – 32.
27 Удальцова, З. В. / К. А. Осипова. Отличительные 35 Ibid., p. 32.
черты феодальных отношений в Византии: (поста- 36 Comte, Aug. Cours de philosophie positive. Vol.vol.
новка проблемы). В: Византийский временник. Т. I – VI. Paris. 1826 – 1842. The popularity of this work is
XXXVI. Москва. 1974, сс. 3 – 30. evidenced by its numerous republishings in the follow-
28 Rambaud, A. L'empire grec au dixième siècle. ing decades.
Constantin Porphyrogénète. Paris. 1870, 551 p. 37 Laurent, F. La philosophie de l’histoire: études sur
29 Ibid., p. 287 – 296. l’histoire de l’humanité. Paris. 1870, p. 628.
279
фиск, а вторите – единствено да воюват. И за of History”38 and others enjoyed some popular-
да не бъде разбран погрешно от читателите ity. They were all progressists and biased towards
си, още в началото на главата той записал: materialistic perceptions of history. Here is what
„Това е същото различие между плащащото is read e.g. in Fr. Laurent at the beginning of the
трето съсловие и военното благородничест- section on feudalism: “Feudalism paved the way
во от стария френски режим.“30 Освен това, for modern civilization. It is a shining example
той развил идеята, че раздаваните от импера- of the law of progress that governs the human
торите земи на хората от войнското съсловие race.”39 Due to the impossibility of some of the
били почти идентични на западноевропейски- ideas of their authors to be applied to the deliber-
те фиефи, които освен това били наследстве- ately sought “Byzantine feudalism”40, they were
ни – „При смъртта на военния, неговите соб- gradually abandoned. Among these historical and
ствености, могли да бъдат прехвърлени, или philosophical works, a special place was occupied
чрез завещание или по наследство, на роднини- by that of the Russian historian Nikolai I. Kareev
те му по възходяща линия или на потомците “Basic Questions of the Philosophy of History”41,
му по пряка или непряка линия.“31 Разбира се as he was destined to play a significant role in
имало условие наследникът да поеме задъл- the work of the Russian-Soviet historians, who
жението на покойния. Освен това тези фиефи eventually laid the beginning of Marxist concepts
били неотчуждаеми, но и неприкосновени от in the study of the history of Byzantium. In this
посегателствата на фиска, като все пак воен- work, Kareev formulated his progressive views on
нозадълженият могъл да загуби имота си при the development of mankind, gave considerable
определени условия32. Рамбо е вероятно и пър- weight to the extremely popular social ideas of his
вият историк обаче, който говори за разли- time, and thus came too close to Marxist concep-
чия между източния и западния феодализъм. tions of history. This allowed him to formulate his
„Несъмнено през X в. имало много отлики, own definition of feudalism42 in another of his ma-
които разграничавали двата [типа] феодали- jor works, published twenty years later. Although
зъм – записал той – Наличието на йерархия, на Kareev committed himself to it on the occasion of
поредица от сеньори и васали, характеризира- feudalism in the West, due to its undoubted uni-
ла западния, а на Изток, всички притежатели versality, it was accepted and used for a long time
на фиефи били пряко подчинени на един един-
38 Benlœw, L. Les lois de l’histoire. Paris. 1881, 400 p.
ствен владетел. И за двата [типа феодали- 39 Laurent, F. Opus cit., p. 562.
зим] обаче, военната служба била обвързана с 40 Here is what, for example the already mentioned Lau-
притежание на земя; и при двата основата на rent wrote in his work: "... feudal anarchy is higher than
системата била поземлената собственост, а Plato's republic. In the ancients, the social element pre-
vails: the city absorbs the citizen, there is no place for
целта на институцията било организирането man (i.e. for the individual, N.M.) in it, it is based on
на военна сила.“33 slavery. When feudalism is established, the state disap-
Тези мисли на Рамбо оказали силно pears. Every owner is a king in his property, as if so-
влияние на историците от неговото време. ciety was falling apart into atoms. There was no more
political community, no citizens, only individuals. What
Например в труда си, посветен само на тези we call feudalism aims at the free development of the in-
поземлени владения „Значение на византий- dividual and the guarantee of his independence.” (Lau-
ските и на южнославянските пронии“, публи- rent, F. Opus cit., Pp. 562 – 563).
41 Кареев, Н. И. Основные вопросы философии
куван през 1883 г., забележителният руски ис- истории. С.-Петербург1883. Two more editions fol-
торик Фьодор Успенски доразвил виждането, lowed – in 1887 in two volumes and in 1897, in one vol-
че раздаваните от византийските императори ume, with some abbreviations. I have this third edition
on hand, which I use here.
42 Кареев, Н. И. Поместье-государство и сословная
30 Ibid., p. 287. монархия средних веков. Очерк развитыя социа
31 Ibid., p. 290. льнаго строя и политических учреждены въ западной
32 Ibid., p. 293 – 294. европе въ средние века. С.-Петербург. 1909, 376 +
33 Ibid., p. 295. LXVI с.
280
и от другите балкански средновековни владе- in the Russian-Soviet Byzantine studies. That is

тели земи и/или други приходоизточници на why it is worth quoting it in full: “Feudalism is
определени лица като награда за оказани от a special form of political and economic system
тях услуги или като условие за изпълнение на based on land, land tenure, agriculture, and this is
определени служби, наричани в документите the main thing on which everything else depends
от епохата пронии, биха могли да бъдат уподо- in one way or another, beginning with the replace-
бени на западноевропейските фиефи (феоди)34. ment of civil relations with vassality with its hier-
В края на работата си, въпреки очевидния си archical gradation and ending with the replace-
стремеж да намери подобията между двете ment of the free agreement between the landowner
форми на земевладение и така да развие идеята and the farmer with the serfdom of the latter.”43 I
за наличие на феодализъм на Балканите през myself am inclined to accept this definition, albeit
Средновековието, Успенски като добросъвес- with some reservation, at least its first part – to the
тен изследовател бил принуден да заключи: expression “on which everything else depends in
„Византийската и южнославянската пронии one way or another.” Henceforth, causal relation-
не съумели да се превърнат във феод, което ships seem to be blurred by Kareev's attempt to
станало с латинските им двойници (имат се weave diverse economic, political and social rela-
предвид източните латински владения, б.м.), tions into a single sphere, because they were in fact
но причините за това се състоят не в харак- so diverse in the individual human communities
теристиките на самото учреждение, а във at different periods of their existence that it is un-
външните условия.“35 likely they could be subject to the universalism of
Създаването на някои нови философски some definition44.
концепции за историята в края на века изигра- The next great Byzantine scholar whose work
ли огромна роля за утвърждаването в определе- should be mentioned because of his significant in-
ни научни кръгове на представата за византий- fluence on subsequent research is Charles Diehl.
ския „феодализъм“. През периода на известна In fact, he was one of the most zealous followers
популярност се радвали работите на Огюст of the ideas embedded in Rambaud's works. In the
Конт „Лекции по позитивна философия“36, major work “Byzance. Grandeur et décadence”
на Франсоа Лоран „Философията на ис- published by Diehl in 1920, he also devoted many
торията. Проучвания върху историята на pages to the Byzantine “feudalism”45. Undoubtedly
човечеството“37, на Луи Бенльов „Законите на fascinated by his contemporary social ideas, which
историята“38 и др. Те всички били прогресисти gained special power after the devastating years
и с уклони към материалистичното възприя- of the First World War, Diehl wrote with almost
тие за историята. Ето какво се чете напр. у Фр. Marxist zeal: “In the imperial short stories of the
Лоран още в началото на частта за феодализма: 6th century there is constant talk about these great
„Феодализмът открил пътя към съвременна- landowners, about these powerful lords, true feu-
та цивилизация. Той е ярък пример на закона dal tyrants, whose violence against the people
34
and their lands, especially in the Asian provinces,
Успенский, Ф. Значение византийской и южно
славянской пронии. В: Сборник статеи по славяно deeply affected the good order of the monarchy.
ведению, составленный и изданный учениками В. Owners of huge estates, surrounded by countless
И. Ламанскаго по случаю 25 – летия его ученой и clients, supporting armed contingents at their own
профессорской деятельности. Санктпетербург. 1883,
сс. 1 – 32.
expense, these great lords, without scruples and
35 Пак там, с. 32.
36 Comte, Aug. Cours de philosophie positive. Vol.vol. 43 Ibid., p. 54.
I – VI. Paris. 1826 – 1842. За популярността на този 44 Some late Marxist authors saw this diversity, even in the
труд свидетелстват многобройните му преиздания history of the Balkans, and tried to build a complex ty-
през последвалите десетилетия. pology based on it. This will be discussed in my subse-
37 Laurent, F. La philosophie de l’histoire: études sur quent notes.
l’histoire de l’humanité. Paris. 1870, 628 p. 45 Diehl, Ch. Byzance. Grandeur et décadence. Paris.
38 Benlœw, L. Les lois de l’histoire. Paris. 1881, 400 p. 1920, p. 165 – 179.
281
за прогреса, който ръководи човешкия вид.“39 worries, ravaged the country, crushed and op-
Поради невъзможността на някои от идеите на pressed privateers, seized foreign lands as they
авторите им да бъдат приложени към предна- wished, sparing neither those of the church nor
мерено търсения „византийски феодализъм“40, those of the emperor, most brazenly disregarding
те постепенно били изоставяни. Между тези the laws and ignoring the powerless imperial offi-
историко-философски трудове особено мяс- cials, and thus constantly disturbing the provinces,
то заемал този на руския историк Николай И. posing a terrible danger to the monarchy.”46 And
Кареев „Основни въпроси на философията на further: “Disregarding the imperial laws, all these
историята“41, тъй като на него му било съдено powerful lords – both civilians and military, secu-
да изиграе значителна роля в работата на руско- lar, as well as ecclesiastical – sought by thousands
съветските историци, които в крайна сметка of means to increase their property at the expense
положили началото на марксистките концеп- of the poor47. ... These powerful feudal barons
ции в проучванията на историята на Византия. pose a constant danger to the monarchy. Not only
В този труд Кареев формулирал прогресистки- do they have vast estates in which they live, bur-
те си виждания за развитието на човечеството, ied in their impregnable donjons, in the midst of a
дал значителна тежест на изключително попу- retinue of loyal people and vassals, among people
лярните по негово време социални идеи и така who knew their noble origins, their wealth, their
се приближил твърде много до марксистките exploits, who valued their generosity and impor-
схващания за историята. Това му разрешило tance of their protection. Besides, we have already
в друг голям свой труд, излязъл от печат два- seen that, thanks to the regional conscription sys-
десетина години по-късно, той да формулира tem, they also held the army in their hands.”48 And
свое определение за феодализма42. Въпреки че yet, Diehl, like his predecessors, pointed out the
Кареев се ангажирал с него по повод на феода- differences between the Eastern and Western feu-
лизма на запад, поради несъмнената му уни- dalism, emphasizing in the first place the lack of a
версалност, то било прието и ползвано дълго hierarchical structure in Byzantium49. Diehl's fas-
cination with his contemporary social theories is
best felt towards the end of the part on Byzantine
“feudalism”, where he speaks of “class struggles
39 Laurent, F. Opus cit., p. 562. between aristocracy and nascent democracy”, of
40 Ето какво записал напр. в труда си, споменатия “heated and passionate social struggles”. It can
вече Лоран: „ ... феодалната анархия е по-висша
от републиката на Платон. При античните, be clearly seen that the phrases he used were in
преобладава социалният елемент: градът поглъща complete harmony with the Marxists’ vocabulary
гражданина, в него няма място за човека (т. е. за of the era.
индивида, б.м.), той се основава на робството.
Когато се установява феодализмът, държавата
Perhaps it was this ideological closeness of
изчезва. Всеки собственик е цар в имота си, A. Rambaud's and S. Diehl's theses to Marxism,
като че ли обществото се разбивало на атоми. and no doubt because of the authors’ great author-
Не съществувала повече политическа общност, ity, that they were accepted by late Russian and
нямало граждани, имало само индивиди. Онова,
което се нарича феодализъм има за цел свободното early Soviet historians. This is well seen for exam-
развитие на индивида и осигуряването на неговата ple in the works of Alexander A. Vasiliev, who at
независимост.“ (Laurent, F. Opus cit., p. 562 – 563). the end of his work “The Latin Rule in the East”,
41 Кареев, Н. И. Основные вопросы философии
истории. С.-Петербург 1883. Последвали още две
published in Petrograd in 192350, added the part
издания – през 1887 в два тома и през 1897, в един
том, с известни съкращения. Имам на ръка това 46 Ibid., p. 166.
трето издание, с което и си служа тук. 47 Ibid., p. 168.
42 Кареев, Н. И. Поместье-государство и сословная мо 48 Ibid., p. 169.
нархия средних веков. Очерк развитыя социальнаго 49 Ibid., p. 177 – 178.
строя и политических учреждены въ западной 50 Васильев, А. А. Латинское владычество на вос
европе въ средние века. С.-Петербург. 1909, 376 + токе. Эпоха Никейской и Латинской империи
LXVI с. (1204 – 1261). Петроград. 1923.
282
време и в руско-съветските византинистични “The Question of Feudalism in Byzantium”, truly

проучвания. Ето защо си заслужава тук да го a patchwork sewn to his major work51. He often
приведа изцяло – „Феодализмът е специална relied on Rambaud and Diehl in writing it. So, he
форма на политическа и икономическа сис- presented his readers with a summary of some of
тема, основаваща се на земята, на земевла- the main elements of Byzantine “feudalism” – the
дението, на земеделието, и това е основното, charistiki, the pronoiai, the immunity (excous-
от което всичко останало зависи по един или ia), dwelling on the “legacy” of the Emperor of
друг начин, като се започне със замяната на Mauritius, with which according to Theophylact
гражданските отношения с васалитета с не- Simocatta, the emperor wanted to divide the em-
говата йерархична градация и се завърши със pire between his sons; examined the relations of
замяната на свободното споразумение меж- the Exarchates of Ravenna and Carthage with
ду земевладелеца и земеделеца с крепостната Constantinople and, declaring them feudal forma-
зависимост на последния от първия.“43 Аз са- tions52, to which he added the akritai he likened
мият съм склонен да приема това определение, to the Western margraves and concluded quoting
макар и с известни договорки, поне в първата preferably Diehl that “... the existence of such a
му част – до израза „от което всичко остана- powerful provincial aristocracy had the same con-
ло зависи по един или друг начин“. Оттук насе- sequences in the Byzantine Empire as in the west-
тне причинно-следствените връзки, като че ли ern medieval states.”53 However, he did not fail to
се размиват поради опита на Кареев да вплете note that “... in the East there was never created
в едно единно кълбо разнородни икономиче- that strict feudal hierarchy, which in Western feu-
ски, политически и социални отношения, за- dal societies produced a long chain of suzerains,
щото те били всъщност толкова разнообразни vassals and subordinates.”54 Probably due to the
при отделните човешки общности в различни- undoubted overstrain of the above, this work of
те периоди на съществуването им, че едва ли Alexander Vasiliev would have been forgotten if
биха могли да бъдат подчинени на универса- he had not published it in English although revised,
лизма на някакво определение44. in the Byzantion magazine55 in 1933, and 30 years
Следващият голям византинист, чието later, this time less reworked in the History of the
дело трябва задължително да бъде споменато, Byzantine Empire56. However, even in this third
поради оказаното от него значително влия- edition, A. Vasiliev maintained his view on the ex-
ние върху последвалите проучвания, е това на istence of feudalism in Byzantium, but now he at
Шарл Диел. Всъщност той бил един от най- least presented a more modernized work – he had
ревностните следовници на идеите, заложени в “thrown out” the apparently unacceptable to him
творбите на Рамбо. В издадения от Диел през N.I.Kareev with his outdated ideas about feudal-
1920 капитален труд „Византия. Величие и па- ism and extended his literature with some works
дение“, той също отделил много страници на published after his first publication. However, al-
византийския „феодализъм“45. Увлечен несъм-
51 Ibid., pp. 56 – 76.
нено от съвременните му социални идеи, на- 52 In footnote 3, Ernst Stein wrote on the occasion of the
брали особена мощ след съсипателните години first edition of this work: “In our opinion, the concept of
на Първата световна война, с почти марксистки the exarchs’ power cannot be upheld.” (Vasiliev, A. A.
плам Диел записал: „В императорските новели On the Question of Byzantine Feudalism. In: Byzantion.
T. VIII. 1933, р. 599).
53 Васильев, А. А. Op. cit., p. 74
43 Пак там, с. 54. 54 Ibidem.
44 Някои късни марксистки автори съзирали тази разно 55 Vasiliev, A. A. On the Question of Byzantine Feudalism.
родност, дори само в историята на Балканите, поради In: Byzantion. T. VIII. 2. 1933, pp. 584 – 604.
което опитали на нейна основа да изградят сложна 56 Vasiliev, A. A. History of the Byzantine Empire,
типология. За това ще стане дума в последвалите ми 324 – 1453. Vol. II. Madison, Milwaukee, and London.
бележки. 1952, pp. 563 – 579. The part about the feudalism is
45 Diehl, Ch. Byzance. Grandeur et décadence. Paris. missing in the French (1932) and in the first English edi-
1920, p. 165 – 179. tion (1928/29) of this work
283
от VI век се говори непрестанно за тези едри though at the beginning of his work Vasiliev wrote:
собственици на земя, за тези могъщи господа- “The problem of feudalism in Byzantium has not
ри, истински феодални тирани, чиито насилия been much studied; intensive work is still needed,
над хората и земите им, особено в азиатски- and one must be very cautious in generalizing. But
те провинции, засегнали дълбоко добрия ред на at least it is now quite possible to speak of feu-
монархията. Собственици на огромни имоти, dalism and feudalizing processes in Byzantium,
обградени от безбройни клиенти, издържащи whereas not long ago the term “Byzantine feu-
за своя сметка въоръжени контингенти, тези dalism” would have seemed a paradox.”57, in his
големи господари, без скрупули и притеснения, conclusions he had not actually moved an iota
разорявали страната, мачкали и потискали from his first work. Against this background, N.I.
частниците, завземали както им скимне чуж- Kareev's opinion of “Byzantinism”, by which he
ди земи, без да щадят нито тези на църквата, a priori denies feudalism in Byzantium, sounds
нито онези на императора, като най-нахално strange. To him, “Byzantinism with its conserva-
пренебрегвали законите и безсилната власт tism, dogmatism, despotism, which slows down
на имперските служители, и така размиря- every movement forward, every initiative of social
вали непрестанно провинциите, създаващи forces, every freedom of thought and life, is the lat-
ужасна опасност за монархията.“46 и още est result of the long development in the Roman
„Незачитайки имперските закони, всички тези Empire of the principles inherited from the ancient
могъщи господари – както цивилните, така и East.”58 This opinion has also long poisoned the
военните, светските, досущ както и църков- historians’ minds.
ните – се стремели чрез хиляди средства да In order to understand this specific, early peri-
увеличат за сметка на бедните имотите си.47 od in the work of the Russian-Soviet Byzantinists,
... Тези могъщи феодални барони представля- related to the need to readjust their work to the
ват непрестанна опасност за монархията. Не Marxist positions, I consider it necessary to men-
само че разполагат с огромни имоти, в които tion the work of Konstantin Uspensky, who studied
живеят, окопали се в своите непревземаеми mainly economic and social settings in Byzantium
донжони, посред свита от верни им хора и ва- entitled “The excousia-immunity in the Byzantine
сали, между хора, които познавали благород- Empire”, also published in 192359. Although its au-
ния им произход, богатствата им, подвизите thor at the outset points to his own disbelief in the
им, които ценели щедростта им и важността existence of feudalism in Byzantium, enclosing the
на тяхната защита. Освен това, видяхме вече, definition with quotation marks60, and subsequent-
че благодарение на регионалната наборна сис- ly he hardly uses the term, in places in his expo-
тема те държали и армията в ръцете си.48“ sition, he speaks of “tendency to feudalization”61,
Все пак и Диел, подобно на предходниците си, “specific (feudal) nuance”62, “feudal powers”63,
изтъкнал и разликите между източния и запад- etc. Undoubtedly only the early death64 prevented
ния феодализъм, като на първо място подчер- K. Uspensky to reach the “correct” Marxist posi-
тал липсата на йерархичната му структура във
Византия49. Увлечението на Диел по съвремен-
ните му социални теории се чувства най-добре
57 Ibid., p. 565.
към края на частта му за византийския „феода 58 Кареев, Н. И. Монархии древняго Востока и греко-
лизъм“, където той говори за „класови борби римскаго мира. С.-Петербург. 1908, с. 367.
между аристокрацията и зараждащата се 59 Успенский, К. Н. Экскуссия – иммунитет в Визан
демокрация“, за „разгорещени и страстни со- тииской импѳрии. In: Византийский временник. Т.
XXIII. Петроград. 1923, сс. 74 – 117
60 Ibid., p. 74.
46 Ibid., p. 166. 61 Ibid., p. 76.
47 Ibid., p. 168. 62 Ibidem.
48 Ibid., p. 169. 63 Ibid., p. 117.
49 Ibid., p. 177 – 178. 64 He died as early as 1917.
284
циални борби“. Както добре се вижда, фразите, tions, to which otherwise he had inclination65. He
които той употребил били в пълно съзвучие с just lacked “guidelines.”
лексиката, характерна за марксистите от епохата. The theses of A. Rambaud and S. Diehl, de-
Може би именно тази идейна близост на spite their great authority, were not accepted by
тезите на А. Рамбо и Ш. Диел с марксизма, и all their contemporary historians, and those who
несъмнено заради огромния им авторитет, did not accept them were not few66. Here I will
те били приети от късните руски и ранни- mention only the works of one of the most serious
те съветски историци. Това добре се вижда supporters of the thesis that there was no feudal-
напр. в работите на Александър А. Васильев, ism in Byzantium. Without going into the details
който в края на труда си „Латинското влади- of the problem, I will first point out the work of
чество на Изток“, издаден в Петроград през Peter Mutafchiev on the soldiers' holdings and
1923 г.50, прибавил стоящата като кръпка към soldiers in Byzantium in the 13th – 14th centu-
труда му част „Въпросът за феодализма във ries67, in which after a very detailed review of
Византия“51. За написването ѝ той често се known sources and their analysis, the conclusion
опирал на работите на Рамбо и Диел. И така, was made, that for the pronoiai on which the bat-
той поднесъл на читателите си един обобщен tle concerning to the “Byzantine feudalism” sub-
преглед на някои от основните елементи на ви- sequently flared up, “no analogies can be sought
зантийския „феодализъм“ – за харистиките, за with the beneficent form of the West.”68 In the fol-
прониите, за имунитетите (екскусия), спрял се lowing years P. Mutafchiev repeatedly returned
на „завещанието“ на император Маврикий, с to the topic of feudalism, and in all his works he
което според Теофилакт Симоката, императо- convincingly defended the idea that in Byzantium,
рът искал да подели империята между синове- respectively in medieval Bulgaria, feudalism did
те си, разгледал отношенията на Равенския и not exist. Here's what we read, for example in his
на Картагенския екзархати с Константинопол study “The East and West in the European Middle
и като ги обявил за феодални образувания52, Ages”, published in 192569: “Some historians who
към които прибавил и уподобените от него dwell on this last moment of its historical devel-
акрити на западните маркграфове, заключил opment (referring to the increasing power of the
като предпочел да цитира Ш. Диел, че „ ... съ- large landholdings in Byzantium from the 8th – 9th
ществуването на такава могъща провинци- century onwards, N.M.), are ready to see in it the
ална аристокрация имало същите последи- 65 In another of his works, “Очерки по истории Визан
ци и във Византийската империя, каквито и тии” (Essays on the History of Byzantium). Part I. Mos-
в западните средновековни държави.“53 Все cow. 1917 K.N. Uspensky wrote: “Today no one, except
пак, той не пропуснал да отбележи, че „... на for some stubborn old thinkers, is embarrassed by the
possibility of talking about feudalism and the processes
Изток никога не се създала онази строга фе- of feudalization in Byzantium, while until recently the
одална йерархия, която в западните феодални definition of “Byzantine feudalism” was presented as a
общества произвела дълга верига от сюзере- paradox or heresy.” (p. 9).
66 For more information viz. the mentioned work of
ни, васали и подвластни.“54 Вероятно заради
Каждан, А. П. Византийская деревня VII – XV вв, p.
129 et. seq.
50 Васильев, А. А. Латинское владычество на вос 67 Мутафчиев, П. Войнишки земи и войници във
токе. Эпоха Никейской и Латинской империи Византия през XIII – XIV век. In: Списание на Бъл
(1204 – 1261). Петроград. 1923. гарската академия на науките. Кн. XXVII. Клон
51 Пак там, сс. 56 – 76. Историко-филологичен и философско-обществен.
52 В бел. 3 под линия при първата препубликация 15. София. 1923, сс. 1 – 113, particularly on the pronoi-
на тази работа на Васильев на английски, Ернст ai (large land holdings) p. 37 – 61, 64 – 65, 94 – 96.
Щайн записал по този повод „По наше мнение, кон 68 Ibid., p. 53. For the view of the Latins on the Byzantine
цепцията за властта на екзарсите не може да бъде pronoiai, see p. 55 – 56
поддържана.“ (Vasiliev, A. A. On the Question of 69 Мутафчиев, П. Изток и Запад в европейското
Byzantine Feudalism. In: Byzantion. T. VIII. 1933, р. 599). средновековие. Встъпителна лекция. In: Годишник на
53 Пак там, с. 74. Софийския университет. Историко-филологически
54 Пак там. факултет. Кн. XXI. 2. София. 1925, 36 с.
285
несъмнената пренапрегнатост на изложените relations of feudalism70. Nothing could be more

тези, този труд на Александър Васильев, щеше wrong than that. Feudalism, the essence of which
да бъде забравен, ако през 1933 г. той не го пуб- was the union of political power with land ten-
ликувал на английски, макар и преработен в ure, was never internally created in the Byzantine
сп. Бизантион55, а 30 години по-късно, този път lands71. This is one of the biggest differences be-
по-слабо преработен и в издадената от него tween Byzantium and the countries under the sign
„История на Византийската империя“56. Дори of its culture, on the one hand, and the West, on
и при това трето издание обаче, А. Васильев the other.72”73. The opinion of this great historian
остоявал позицията си за наличие на феода- seems to be the reason why feudalism is hardly
лизъм във Византия, но сега поне поднесъл mentioned in the Bulgarian historical literature be-
по-осъвременена работата – бил „изхвърлил“ tween the two world wars, i.e. until 1945/4674. It
явно неприемливия вече за него Н. И. Кареев seems that at that time the interest in Byzantine
с остарелите му представи за феодализма и feudalism had declined in the world science, be-
прибавил в литературата си някои работи, cause even if it was mentioned, as is the case with
издадени след първата си публикация. Обаче, the work of A. Vasiliev, published on the pages of
въпреки че още в началото на работата си the Byzantion magazine, it did not lead to sharp
Васильев записал: „Проблемът за феодализма controversy and scholarly confrontations.
във Византия не е много изследван; необходи- This relative calm on the subject, established
ма е още интензивна работа, а човек трябва in the 1920s and even in the first few years of the
да бъде много предпазлив при обобщаването. next decade of the twentieth century, was actually
Но сега поне е напълно възможно да се гово- caused by the decline of Byzantinists’ activities in
ри за феодализъм и феодализиращи процеси the Soviet Union at that time. The explanation is
във Византия, докато до неотдавна терми- related to the extinction or emigration of the lead-
нът „византийски феодализъм“ би изглеждал ing Russian-Soviet Byzantinists during the peri-
парадокс.“57, в заключенията си всъщност той od75, which led to the suspension of the periodical
не бил помръднал и „на йота“ от първата си ра-
70 Here in a footnote Mutafchiev quotes the already men-
бота. На този фон мнението на Н. И. Кареев за
tioned by me works on A. Rambaud and S. Diehl, citing
„византинизма“, с което той априорно отрича significant quotations from them
феодализма във Византия, звучи странно. За 71 Here in the note Mutafchiev attacks some works of Dim-
него „Византизмът с неговия консервати- itar Mishev and Yanko Sakazov. (The first was fascinat-
ed by Rambaud's theses, and the second was a socialist,
зъм, догматизъм, деспотизъм, който забавя N.M.). It did not occur to him to attack D. Blagoev, who
всяко движение напред, всяка инициатива на was in fact the first Bulgarian author to speak of feudal-
социалните сили, всяка свобода на мисълта ism in medieval Bulgaria (Благоев, Н. Из миналото
на българския народ. In: Ново време. Кн. 6. 1898, с.
и живота, е последния резултат от дългото 693).
развитие в Римската империя на принципите, 72 In the subsequent lines Mutafchiev adduces more argu-
наследени от нея от древния Изток.“58 Това ments in support of his opinion.
73 Мутафчиев, П. Изток и Запад …, с. 17.
мнение също задълго тровело умовете на ис- 74 There were, of course, exceptions. Here is what is read
ториците. on this occasion, for example in N. Stanev (История на
За да се разбере този особен, ранен период нова България 1878 – 1928. София.1929, p. 5): “The
Turkish regime radically destroyed the old Bulgar-
55 Vasiliev, A. A. On the Question of Byzantine Feudalism. ian feudal and hereditary boyardom ...” It is interest-
In: Byzantion. T. VIII. 1933, pp. 584 – 604. ing that in the part “Държавната и обществена уредба.
56 Vasiliev, A. A. History of the Byzantine Empire, Сила и слабост на държавата””, dedicated to the his-
324 – 1453. Vol. II. Madison, Milwaukee, and London. tory of the Second Bulgarian Kingdom (Средновековна
1952, pp. 563 – 579. Частта за феодализма липсва във България. София. [1934], pp. 404 – 409), which de-
френското (1932) и в първото англоезично издание scribes typical feudal relations (e.g. between king and
(1928/29) на този труд. boyars, boyar land holdings). etc.), N. Stanev nowhere
57 Ibid., p. 565. uses the term feudalism.
58 Кареев, Н. И. Монархии древняго Востока и греко- 75 Симова, Ан. Византийското владичество в българ-
римскаго мира. С.-Петербург. 1908, с. 367. ските земи в историографията на Руската империя,
286
в работата на руско-съветските византинисти, Византийский временник they published even

свързан с необходимостта да пренастроят ра- during the war. Overcoming the stagnation must
ботата си на марксистки позиции, смятам за be connected with the transformation of the his-
необходимо да спомена и студията на проуч- torical science into a powerful ideological weapon
ващия предимно икономическите и социални- by the functionaries of the Third International.
те условия във Византия Константин Успенски The subject of Byzantine feudalism also left the
„Екскусия – имунитет във Византииската им- stream of scientific controversy and was highly
перия“, издадена също през 1923 г.59 Въпреки че politicized. The onset of this process should be
авторът ѝ още в началото указва за собствената set in 1935, with the holding of the VII Congress
си неубеденост в съществуването на феодали- of the Comintern. In his report “The Offensive
зъм във Византия, като поставя определението of Fascism and the Tasks of the Communist
в кавички60, а и впоследствие той почти не си International in the Struggle for the Unity of the
служи с термина, на места в изложението си, Working Class Against Fascism” delivered by
той говори за „тенденция към феодализация“61, the Secretary General of the Comintern Georgi
„специфичен (феодален) оттенък“62, „феодални Dimitrov on August 2, 1935, special attention was
сили“63 и пр. Несъмнено само ранната смърт64, paid to history as an ideological weapon. Here
попречила на К. Успенски да стигне до „пра- are Dimitrov's introductory words on the topic, as
вилните“ маркистски позиции, към които и без well as small excerpts from his speech: “One of
друго той имал тежнения65. Просто му липсва- the weakest points of the anti-fascist struggle of
ли „насоките“. our parties is that they react insufficiently and un-
Тезите на А. Рамбо и Ш. Диел, въпре- timely to the demagoguery of fascism and continue
ки огромния им авторитет, не били приети to be contemptuous of the struggle against fascist
от всички съвременни им историци, а онези, ideology… Hundreds of books are published in
които не ги приемали не били никак малко66. Germany with a single goal – to falsify the course
Тук ще спомена единствено работите на един of the history of the German people. … In these
от най-сериозните привърженици на тезата, books, the most significant figures from the past of
че във Византия феодализъм нямало. Без да the German people are presented as fascists, and
навлизам в детайлите по проблема, на първо the great peasant movements – as direct predeces-
място ще посоча труда на Петър Мутафчиев sors of the fascist movement. … Mussolini is trying
„Войнишки земи и войници във Византия през hard to capitalize on Garibaldi's heroic image. The
French fascists raise Jeanne d'Arc as their hero-
ine. The American fascists call for the traditions of
the American Wars of Independence, for the tradi-
59 Успенский, К. Н. Экскуссия – иммунитет в Визан
тииской импѳрии. В: Византийский временник. Т.
tions of Washington, Lincoln. The Bulgarian fas-
XXIII. Петроград. 1923, сс. 74 – 117. cists used the national liberation movement of the
60 Пак там, с. 74. 70s and the favourite national heroes Vasil Levski,
61 Пак там, с. 76.
62
Stefan Karadzha, etc.
Пак там.
63 Пак там, с. 117. Those communists who believe that all this
64 Той починал още през 1917 г. does not affect the cause of the working class, who
65 В друг свой труд, „Очерки по истории Византии“. do nothing to be historically correct, to light up in
Ч. I. Москва. 1917 К. Н. Успенский записал: „И
днес никой вече, освен единствено някои упорити
Marxist, in Marxist-Leninist spirit, the role of the
стари мислители, не се смущава от възможността
да се говори за феодализма и за процесите на на Съветския съюз и в съвременна Русия. In: Кракра.
феодализация във Византия, докато доскоро опре Т. I. София. 2020, с. 121. On the processes in the period,
делението „византийски феодализъм“ беше пред details in Робинсон, М. А. Судьбы академической
ставяно като парадокс или ерес.“ (с. 9). элиты: отечественное славяноведение (1917 – начало
66 За повече подробности виж споменатия вече труд на 30-х годов). Москва. 2004, 429 с., as well as in Аксе-
Каждан, А. П. Византийская деревня VII – XV вв. …, нова, Е. П. Очерки из истории отечественного сла-
с. 129 и сл. вяноведения 1930 – е годы. Москва. 2000, 222 с.
287
XIII – XIV век“67, в който след един много об- working masses of their own peoples, so that to
стоятелствен преглед на познатите извори и link their current struggle with the revolutionary
анализа им, е достигнато до виждането, че за traditions of the past – these communists, volun-
прониите, около които впоследствие се разго- tarily give to the fascist forgers all that is valu-
ряла битката за „византийския феодализъм“, able in the historical past of the nations, to deceive
„не могат да се търсят никакви аналогии с бе- the masses.”76 There is no doubt that this report
нефициалната форма на запад“68. През след- resonated with Soviet Byzantine historians. As
ващите години П. Мутафчиев се връщал неед- a proof of this I will mention only the article by
нократно към темата за феодализма, като във Mitrofan V. Levchenko “Византия и славяните
всичките си работи той убедително защитавал през VI – VII век (Byzantium and the Slavs in the
идеята, че във Византия, респ. в средновековна 6th – 7th centuries)”, published in 1938 on the pages
България феодализъм не е съществувал. Eто of the bulletin Вестник древней истории (Journal
какво четем напр. в студията му „Изток и Запад of Ancient History) (issue 4, p. 23). It seems that
в европейското средновековие“, издадена през Levchenko's article was written before, because
1925 г.69: „Някои историци, които се спират instead of relying on the aforementioned speech of
над тоя последен момент от историческото ѝ G. Dimitrov from 1935, he would have referred to
развитие (има се предвид нарастването на мо- another, much more detailed work on the problems
щта във Византия на едрото земевладение от of the history of the All-Union Communist party
VIII – IX в. насетне, б.м.), са готови да видят (Bolsheviks), published in the same 193877. On
в него отношенията на феодализма70. Нищо many pages (pp. 99 – 127) the part headed “On the
по-погрешно от това. Феодализмът, чиято Dialectical and Historical Materialism” presents
същност бе съединението на политическата the Marx-Lenin's concept of history in a very clear
власт със земевладението, вътрешно не се form. Of course, it is imposed as an imperative, be-
създаде никога във византийските земи.71 В cause “...without such a historical approach to the
това именно лежи едно от най-големите раз- social phenomena the existence and development
личия между Византия и държавите, намира- of the science of history is impossible, as only such
щи се под знака на нейната култура, от една an approach frees the historical science from its
transformation into a chaos of coincidences and
a pile of ridiculous mistakes.”78 This paper also
67 Мутафчиев, П. Войнишки земи и войници във presents the “five main types of production rela-
Византия през XIII – XIV век. В: Списание на
Българската академия на науките. Кн. XXVII. Клон tions: primitive-communal, slaveholding, feudal,
Историко-филологичен и философско-обществен. capitalist, socialist”, discussed in detail79. In the
15. София. 1923, сс. 1 – 113, по-специално за пронии part on feudalism one reads the following: “In the
те (едрите поземлени владения) с. 37 – 61, 64 – 65,
94 – 96.
feudal system the basis of production relations are
68 Пак там, с. 53. За виждането на латините върху the property of the feudal lord on the means of pro-
византийските пронии виж сс. 55 – 56. duction and the incomplete property of the worker-
69 Мутафчиев, П. Изток и Запад в европейското producer – the serf, whom the feudal lord can no
средновековие. Встъпителна лекция. В: Годишник на
Софийския университет. Историко-филологически longer kill, but who can be sold and bought. Along
факултет. Кн. XXI. 2. София. 1925, 36 с. with feudal property, there is the private ownership
70 Тук в бел. Мутафчиев цитира споменатите и от мен
вече работи на А. Рамбо и Ш. Диел, като привежда и 76 The entire report of G. Dimitrov is published in the collec-
значителни цитати от тях. tion of documents “VII конгресс Коммунистического
71 Тук в бел. Мутафчиев атакува някои работи на интернационала и борьба против фашизма и войны”.
Димитър Мишев и Янко Сакъзов. (Първият бил Москва. 1975, from where (pp. 178 – 179) I have also
запленен от тезите на Рамбо, а вторият бил социалист, made the translation presented here.
б.м.). Не се е сетил да атакува и Д. Благоев, който е 77 История Всесоюзною коммунистической партии
всъщност първия български автор, който говори за (большевиков). Краткий курс. Издательство ЦК
феодализъм в средновековна България (Благоев, ВКП(б) “Правда”. 1938.
Н. Из миналото на българския народ. В: Ново време. 78 Ibid., p. 104 – 105.
Кн. 6. 1898, с. 693). 79 Ibid., p. 119 et. seq.
288
страна, и Запада, от друга. …72“73. Мнението of the peasant and the craftsman over the tools of
на този голям историк е изглежда причината, production and over his private farm, based on his
поради която в българската историческа ли- personal labour. In general, such relations of pro-
тература между двете световни войни, чак до duction correspond to the productive forces of this
1945/46 г., за феодализъм почти не се говори74. period. The subsequent improvement of metallurgy
Изглежда, че по това време интересът към ви- and iron processing; the spread of the iron plough
зантийския феодализъм бил спаднал и в све- and the loom; the subsequent development of ag-
товната наука, защото дори и да бил спомена- riculture, fruit growing, winemaking, oil produc-
ван, какъвто е случаят със споменатата работа tion; the emergence of manufacturing enterprises
на А. Васильев, публикувана на страниците in parallel with the handicrafts – these are the
на сп. Бизантион, до остри полемики и научни characteristic features of the state of the produc-
конфронтации не се стигало. tive forces.
Това относително спокойствие по темата, The new productive forces require the worker
установило се през 20-те и дори през първи- to have some initiative in production and a desire
те няколко години от следващото десетилетие to work, an interest in work. The feudal lord there-
на XX в., било причинено всъщност от затих- fore abandons the slave as a disinterested and
ването на византинистичните занимания в completely uninitiated worker, and prefers to deal
Съветския съюз по това време. Обяснението with the peasant, who has a farm, his own means
се свързва с измирането или емигрирането на of production, and who has a certain interest in the
водещите руско-съветски византинисти през labour necessary to cultivate the land and to pay
периода75, което довело и до спирането на из- the feudal lord in kind from his harvest.
даваното от тях дори през годините на войната Here the private property undergoes subse-
периодично списание Византийский времен- quent development. Exploitation is almost as bru-
ник. Преодоляването на застоя трябва да се tal as slavery – only slightly mitigated. The class
свърже с превръщането от дейците на Третия struggle between the exploiters and the exploited
интернационал на историческата наука в мощ- is the main feature of the feudal system.”80 The au-
thors of this remarkable work, who devoted the fol-
72 В последвалите редове П. Мутафчиев привежда още lowing pages to clarifying the concepts of “means
мотиви за защита на това си мнение. of production”, “relations of production”, “pro-
73 Мутафчиев, П. Изток и Запад …, с. 17.
74
ductive forces” and the conflict between them, as
Имало разбира се и изключения. Ето какво се чете
по този повод напр. у Н. Станев (История на нова a driving force for human development, of course
България 1878 – 1928. София. 1929, с. 5): „Турският through class struggle and revolutions, briefly con-
режим унищожил из корен старобългарското фео- sidered also the questions of the primacy of being
дално и наследствено болярство ...“ Любопитно е,
че в частта „Държавната и обществена уредба. Сила
over consciousness, as well as that of the demise
и слабост на държавата“, посветена на историята на of social formations (naturally excluding the so-
Второто българско царство (Средновековна Бълга- cialist one)81.
рия. София. [1934], с. 404 – 409.), където впрочем са Let the reader excuse me for the long quote.
описани типични феодални отношения (напр. между
цар и боляри, болярски поземлени владения и др.), I, however, consider it extremely necessary, be-
Н. Станев никъде не употребява определението фео- cause what is said in it reveals relatively compre-
дализъм. hensively the ideological standpoints from which
75 Симова, Ан. Византийското владичество в българ
ските земи в историографията на Руската империя,
the research was started in the 1930s by the Soviet
на Съветския съюз и в съвременна Русия. В: Крак- medievalists-historians (and not only by them) and
ра. Т. I. София. 2020, с. 121. За процесите през пери- a little later by their colleagues from the countries
ода виж по-подробно у Робинсон, М. А. Судьбы ака-
демической элиты: отечественное славяноведение
(1917 – начало 30-х годов). Москва. 2004, 429 с., 80 Ibid., p. 120.
както и у Аксенова, Е. П. Очерки из истории оте- 81 On Stalin’s role on these processes e.g. Свердлов, М.
чественного славяноведения 1930-е годы. Москва. Б. Становление феодализма в славянских странах.
2000, 222 с. С.-Петербург, 1997, p. 8 et. seq.
289
но идейно оръжие. Темата за византийския of Eastern and Central Europe over which Soviet
феодализъм напуснала също руслото на науч- control was established after World War II, or at
ните спорове като била силно политизирана. least their countries were ruled by communist par-
Началото на този процес трябва да се поста- ties, as was the case with Yugoslavia and Romania.
ви през 1935 г., с провеждането на VII конгрес In addition, this quotation will save me the need to
на Коминтерна. В доклада си „Настъплението clarify in the following exposition the issues that
на фашизма и задачите на комунистическия our younger colleagues have not encountered in
интернационал в борбата за единството на ра- their lives, and probably in their studies as well.
ботническата класа против фашизма“, изнесен The resumption of the Byzantine studies in
от генералния секретар на Коминтерна Георги the Soviet Union was entrusted to the already men-
Димитров на 2 август 1935 г. било обърнато tioned Mitrofan V. Levchenko. He was, of course,
специално внимание на историята като идео- a member of the Communist Party, and in his re-
логическо оръжие. Ето встъпителните думи search he fully complied with Marx's statements
на Димитров по темата, както и малки откъси on socio-economic development. His merit was
от речта му: „Една от най-слабите страни на the creation of a group of Byzantine historians,
антифашистката борба на нашите партии who in the autumn of 1939 began working within
се състои в това, че те недостатъчно и не- the Institute of History at the Soviet Academy of
навреме реагират на демагогията на фаши- Sciences82. He himself was the author of the first
зма и продължават и досега да се отнасят entirely Marxist History of Byzantium, published
пренебрежително по въпросите на борбата in Moscow in 1940. Not without pride even in the
с фашистката идеология. … В Германия се first sentence, which begins the introduction of this
издават стотици книги, преследващи една work, he wrote: “The History of Byzantium has not
единствена цел – фалшификацията на хода yet been studied by the Russian Marxist histori-
на историята на германския народ. … В тези ans.” I will not burden my presentation with de-
книги най-значителните дейци от миналото tails on this not quite undeserving work. However,
на германския народ се представят като фа- I cannot refrain from sharing the curious nagging
шисти, а великите селски движения – като of M. Levchenko with G. Ostrogorski, the future
преки предходници на фашисткото движе- flagship of Marxist Byzantine studies, whose
ние. … Мусолини се старае усилено да напра- name is mentioned several times in the preface to
ви капитал от героичния образ на Гарибалди. the book.
Френските фашисти издигат за своя героиня M. Levchenko's program article “The Tasks
Жана д’Арк. Американските фашисти при- of Modern Byzantine Studies”, published on the
канват към традициите на американските pages of the journal “Vizantiiskii Sbornik” created
войни за независимост, към традициите на by him in 1945, arouses some interest. He reiter-
Уошингтън, Линкълн. Българските фашисти ated in the article that “The Soviet historians in the
използват национално-освободителното дви- field of Byzantine studies have above all the task of
жение от 70-те години и любимите народни creating a socio-economic history of Byzantium on
герои Васил Левски, Стефан Караджа и т. н. the basis of Marxist-Leninist methodology,” to pay
Онези комунисти, които вярват, че всич- special attention to the class struggle, and so on83.
ко това не засяга делото на работническата With these first appearances of the Soviet
класа, които не правят нищо, за да може ис- Byzantinists, the “split” between the historians
торически правилно, наистина по марксист-
ки, в марксистко-ленински дух, да се освети 82 A short but sufficiently accurate account of the develop-
ment and the first steps of the Soviet byzantinists of the
пред трудещите се маси на собствените им
period see in Pavlová, M. La byzantinologie soviétique.
народи, та да свържат сегашната си борба In: Byzantinoslavika. X. Prague. 1949, p. 146 – 148.
с революционните традиции на миналото, – 83 Левченко, М. В. Задачи современного византи
тези комунисти, доброволно предоставят на новедения. В: Византийский сборник. Москва-
Ленинград 1945, с. 6.
290
фашистките фалшификатори всичко онова, who devoted their efforts to the study of Byzantium
което е ценно в историческото минало на на- actually began84.
циите, за заблуждение на народните маси.“76 The main battle was over the problem of the
Че този доклад имал отзвук в средите на съ- Balkan pronoiai, being the main large land hold-
ветските историци-византинисти няма съм- ings during the Middle and Late Byzantine peri-
нение. Като доказателство за това тук ще по- ods, which led researchers to think about Western
соча само статията на Митрофан В. Левченко European feudal lords. According to one of
„Византия и славяните през VI – VII век“, пуб- their researchers, the Yugoslav historian Georgy
ликувана през 1938 г. на страниците на сбор- Ostrogorski, the “pronoia is the most important
ника Вестник древней истории (бр. 4, с. 23). and impressive phenomenon in the history of
Изглежда, че статията на Левченко била писана Byzantine feudalism.”85 It is probably necessary
преди това, защото вместо да се опира на спо- to mention here the work of Dionysios Zakythinos
менатата реч на Г. Димитров от 1935, той неми- “The Greek Despotate in the Morea” from 193286,
нуемо би се позовал на един друг, много по-де- in which he first shared, although very carefully,
тайлно представящ проблемите на историята some thoughts about the Byzantine feudalism, a
труд – „История на всесъюзната комунистиче- topic to which he later returned much more boldly,
ска партия (болшевики). Кратък курс“, излязъл once in 1948 and again in 195387.
през същата 1938 г.77 В него на много страници From the beginning of the 1950s onwards,
(с. 99 – 127) е представена частта „За диалекти-
84 At that time in Bulgaria the main defender of the thesis
ческия и историческия материализъм“, в която
on the existence of feudalism in Byzantium was Dim-
в много ясен вид е изложена маркс-лениновата itar Angelov (see, for example, his article “Feudalism
концепция за историята. Разбира се, тя е нало- in Byzantium”, published in Historical Review. Book
жена като императив, защото „ … без такъв ис- 2. Sofia. 1946 – 1947, pp. 217 – 232). At the end of his
work, however, he wrote: “... during the last phase –
торически подход към обществените явления the Palaeologus era, which lasted until the arrival of
е невъзможно съществуването и развитието the Ottoman Turks, Byzantium was already fully feudal-
на науката за историята, защото само та- ized, but in its own, typical Eastern European appear-
ance, which distinguishes it significantly from the West-
къв подход освобождава историческата нау-
ern European countries ... etc. (the specifics are listed)”
ка от превръщането ѝ в хаос от случайности (p. 230).
и в купчина от нелепи грешки.“78 В този труд 85 Острогорски, Г. Пронија. Прилог историји феуда
са представени и „петте основни типа произ- лизма у Византии и у јужнословенским земљама.
Београд. 1951, с. 1. In Henri Gregoire's French
водствени отношения: първобитно-общинен, translation, “the main and most remarkable phenomenon
робовладелски, феодален, капиталистически, in the history of Byzantine feudalism”. (Ostrogorskij,
социалистически“, разгледани детайлно79 В G. Pour l’histoire de la féodalité byzantine. Bruxelles,
1954, p. 1).
частта за феодализма в този труд се чете след- 86 Zakythinos, D. A. Le despotat grec de Morée. T. I. Par-
ното: „При феодалния строй основата на про- is. 1932. In this work the Byzantine fiefs (feuds) are
изводствените отношения са собствеността mentioned only in two places and only in the 15th centu-
на феодала върху средствата за производство ry. In return, there is an abundance of mentions of Byz-
antine appanages. Therefore, I do not adduce specific
и непълната собственост на работника про- pages
изводител – крепостния, когото феодалът 87 Zakythinos, D. A. Le despotat grec de Morée. T. II.
Athènes. 1953. In this work Zakythinos is again very
76 Целият доклад на Г. Димитров е публикуван в сбор- careful when he mentions the Byzantine fiefs (only in
ника от документи „VII конгресс Коммунистического three places – pp. 137, 193, 200), and almost in pass-
интернационала и борьба против фашизма и войны“. ing. In return, a great deal has been written about the ap-
Москва. 1975, откъдето (сс. 178 – 179) съм направил panages. It seems that Zakythinos did not make a con-
и представения тук превод. nection between feudalism and the related system of ap-
77 История Всесоюзною коммунистической партии panages. That this was not the case, however, is well
(большевиков). Краткий курс. Издательство ЦК confirmed in an earlier work by Dionysios Zakythinos,
ВКП(б) „Правда“. 1938. viz. (Zakythinos, D. A. Processus de féodalisation.
78 Пак там, с. 104 – 105. In: L’Hellénisme contemporain. Novembre-décembre
79 Пак там, с. 119 и сл.. 1948. Athènes. 1948, pp. 499 – 514), where he considers
291
вече не може да убие, но който може да бъде after the publication first in Serbian88 and later in
продаден и купен. Успоредно с феодалната French89, which made the work of the Yugoslav his-
собственост съществува еднолична собстве- torian Georgy Ostrogorski “Pronoia. Contribution
ност на селянина и занаятчията над оръди- to the history of feudalism in Byzantium and in the
ята за производството и над неговото част- South Slavic lands” widely known, sharp debates
но стопанство, основано на личния му труд. were raised on the topic, which have not subsided
Като цяло такива производствени отноше- to this day. This work, which was criticized rela-
ния съответстват на производителните сили tively softly even in the preface to its French edi-
от този период. Последвалото подобряване tion by Henri Gregoire and Paul Lemerle, was en-
на металургията и обработката на желя- thusiastically received by the Marxist historians90.
зото; разпространението на железния плуг Like his predecessors, Ostrogorski approached
и на тъкачния стан; последвалото развитие his work responsibly and noted the differences
на земеделието, овощарството, винарство- between Western and Byzantine feudalism –
то, маслопроизводството; появата успоредно “Byzantium was too far from the Western type of
със занаятчийството на манифактурни пред- feudalism. The multilevel hierarchical structure
приятия, – такива са характерните черти на of power typical of the West remained largely for-
състоянието на производителните сили. eign to Byzantium, although some traces or signs
Новите производителни сили налагат of such political relations can be found in the late
работника да има някаква инициатива при Byzantine Empire. In contrast, in terms of socio-
производството и желание към труда, заин- economic relations, there was no significant differ-
тересованост от труда. Поради това феода- ence between Byzantine and Western feudalism.”91
лът изоставя роба като незаинтересован от By the way, this is the key to the problem –
труда и напълно безинициативен работник, и Ostrogorski seeks feudalism not in the structure of
предпочита да има работа със селянина, кой- Byzantine society, but in the social relations, i.e.
то има стопанство, свои оръдия за производ- just like the Marxists, but also like A. Rambaud
ство и който има известна заинтересованост and S. Diehl, he accepted the relations between
от труда си, необходима за това, за да обра- the exploiters and the exploited as basic. Here is
ботва земята и да се разплаща с феодала в how he imagined them: “The feudal estate, both in
натура от реколтата си. the West and in Byzantium, consisted of two main
Тук частната собственост получава пос- parts: the rural land, which was in the possession
ледвало развитие. Експлоатацията е почти
толкова жестока, както и при робството – the appanages as an early manifestation of feudalization
само е малко посмекчена. Класовата борба in Byzantium..
88 Острогорски, Г. Пронија. Прилог историји феуда-
между експлоататорите и експлоатираните лизма у Византии и у јужнословенским земљама. Бе-
представлява главната черта на феодалния оград. 1951, 200 с.
строй.“80 Авторите на този забележителен 89 Ostrogorskij, G. Pour l’histoire de la féodalité byz-
труд посветили следващите страници на изя- antine. Bruxelles, 1954, 388 p. The edition includes
a translation of an earlier work by Ostrogorski from
сняване на понятията „оръдия на труда“, „про- 1948 on the Byzantine ‘practice’. Острогоρский, Г.
изводствени отношения“, „производителни Византийские писцовые книги. In: Byzantinoslavica.
сили“ и конфликта между тях, като движеща IX/2. Prague. 1948, сс. 203 – 306)
90 See in Удальцова, З. В. / К. А. Осипова. Цит. съч, с.
сила за развитието на човечеството, разбира 9, where the work was even referred to as ‘exceptionally
се чрез класова борба и революции, разгледа- great contribution’. Well, even in the Soviet Union there
ли накратко и въпросите за първенството на were researchers who did not fully agree with Ostrogor-
skij and criticized some elements of his work, but the
битието над съзнанието, както и този за заги-
essence of his thesis was not rejected (see, for example,
ването на обществените формации (без социа- the work of Наумов, Е. П. К истории византийской
и сербской иронии. In: Византийский временник. Т.
34. Москва. 1973, с. 22 – 31.
80 Пак там, с. 120. 91 Ostrogorskij, G. Opus cit., p. 55.
292
листическата, естествено)81. of the serfs (paritsi), consisting of separate rural

Нека читателят ми прости дългия цитат. plots – in the West manses, and in Byzantium sta-
Представих го обаче като крайно необходим, seis, and of the land of the lord, which remained
тъй като записаното в него разкрива в отно- under his direct possession”.92 ... Rural estates –
сителна пълнота идейните позиции, от които staseis, which in territorial terms constituted only
тръгнали в проучванията си от 30-те години a small part of the feudal estate, according to their
насетне съветските историци-медиевисти (и specific importance were the main, most produc-
не само те), както и малко по-късно колеги- tive and, due to the income received from them by
те им от държавите от Източна и Централна the feudal lord, the most profitable part for him,
Европа, над които след Втората световна вой- and indeed they were in the basis of the whole feu-
на бил установен съветски контрол или най- dal economy, as the lord’s lands were exploited
малкото страните им били ръководени от ко- mainly with the labour of the same peasants.”93
мунистически партии, какъвто бил случаят с This view of Ostrogorski explains the parallel he
Югославия и Румъния. Освен това, предста- made with the Western European feudal relations,
вянето му ще ми спести в последвалото изло- which were essentially based on the same princi-
жение необходимостта от доизясняване за по- ples. However, the abandonment of some char-
младите ни колеги на въпроси, с които те не са acteristics of feudalism at the expense of others
се сблъсквали в живота си, а вероятно и при doomed Ostrogorski's ideas to criticism. Whether
обучението си. he was aware of it or preferred to overemphasize
Възобновяването на византинистичните his theses and thus pay tribute to the communist
проучвания в Съветския съюз били поверени regime established in Yugoslavia during his time
на споменатия вече Митрофан В. Левченко. is difficult to say today.
Той разбира се бил член на компартията и в Probably my remarks on the problem of
проучванията си се съобразявал напълно с Byzantine “feudalism” and of the Balkans in gen-
марксовите постановки за обществено-иконо- eral would be incomplete if I did not briefly dwell
мическото развитие. Негова заслуга била съз- on the Marxist statement adopted by all Soviet
даването на група на историци-византинисти, historians, which, as I mentioned at the beginning
която още от есента на 1939 г. започнала ра- of my work, still rules in the Bulgarian historical
бота в рамките на Института по история на literature. I find it in the most synthesized form in
Съветската академия на науките82. Самият the work of Z. Udaltsova and K. Osipova, so here
той бил автор и на първата, издържана напъл- I will allow myself to quote their opinion; here it
но в марксистки дух „История на Византия“, is: “In the Soviet historiography, despite the ex-
издадена в Москва през 1940 г. Не без гордост istence of well-known discrepancies on certain is-
още в първото изречение, с което започва уво- sues, all historians are unanimous in recognizing
да на този труд, той записал: „Историята на the theory of the feudal development of Byzantium.
Византия не е била изучавана от руските ис- Under the term “feudalism” the Soviet scholars
торици-марксисти.“ Няма да обременявам из- understand a special socio-economic formation,
ложението си с детайли по този впрочем нели- whose socio-economic basis is the feudal mode of
шен от достойнства труд. Не мога да се въздър- production with its inherent system of exploitation
жа обаче да не споделя будещото любопитство of the immediate producers by the ruling class.
заяждане на М. Левченко с Г. Острогорски, The feudal mode of production determines the na-
ture of the whole political, legal and ideological
81 За ролята на Сталин в тези процеси виж напр. у superstructure of society, but it itself is subject to
Свердлов, М. Б. Становление феодализма в славян-
ских странах. С.-Петербург, 1997, с. 8 и сл. 92 Острогоρский, Г. Византийские писцовые книги.
82 Кратък, но достатъчно точен разказ за развитието на In: Byzantinoslavica. IX/2. Prague. 1948, с. 238. (виж и
първите стъпки на съветските византинисти от пе- у Ostrogorskij, G. Opus cit., p. 296).
риода виж у Pavlová, M. La byzantinologie soviétique. 93 Острогоρский, Г. Византийские …, с. 241 (виж и у
In: Byzantinoslavika. X. Prague. 1949, p. 146 – 148. Ostrogorskij, G. Opus cit., p. 300).
293
бъдещият флагман на марксистките византи- constant influence on its part. If for many bour-
нистични проучвания, чието име се споменава geois scholars feudalism is a set of certain politi-
на няколко пъти още в предговора на книгата. cal institutions (a combination of vassalship and
Известен интерес предизвиква програм- benefits), the existence of a feudal hierarchy and
ната статия на М. Левченко „Задачите на съ- personal ties connecting the lord and the vassal
временната византинистика“, публикувана на through legal and moral-ethical ties, then to the
страници на създадения от него през 1945 г. Marxist historians feudalism is above all a cer-
„Византийский сборник“. В нея той отново за- tain stage in the development of the production
явил „Пред съветските историци в областта forces of society, related to the predominance of
на византинистиката стои преди всичко за- agrarian and natural-economic economy, the
дачата да се създаде социално-икономическа domination of large land ownership, based on the
история на Византия въз основата на марк- exploitation of the peasants who are in personal
систко-ленинската методология“, да се обър- or land dependence on landowners. Therefore, the
не особено внимание на класовата борба83 и Soviet Byzantinists, studying the feudal relations
т. н. in Byzantium, focused on the analysis of such deep
С тези първи изяви на съветските визан- processes as the development of productive forces,
тинисти започнал всъщност „разколът“ между the formation of feudal property, forms of exploita-
историците, посветили усилията си на проуч- tion of peasants, the role of community, state influ-
ването на Византия84. ence on the formation of feudalism, class struggle
Основната битка се разгоряла около про- of the masses. Many years of research have led
блема за балканските пронии, като основните them to conclude that feudalism is by no means an
големи поземлени владения през средно- и exclusively Western European phenomenon, but a
късновизантийския период, които навявали natural stage in the development of mankind that
на изследователите някои мисли за западно- Byzantium has gone through. This concept is gain-
европейските феоди. Според определението ing more and more supporters abroad, especially
на един от изследователите им, югославския among scholars in the socialist countries.”94 In an
историк Георгий Острогорски „пронията е attempt to motivate this view, the authors of this
най-важното и най-впечатляващото явление synthetic exposition of the Soviet historians’ ideas
в историята на византийския феодализъм“85. insist that instead of looking for differences be-
tween the Byzantine East and the West, one should
83 Левченко, М. В. Задачи современного византи go to discover and study the similarities95. If this
новедения. В: Византийский сборник. Москва- were the right path, however, today we would be
Ленинград 1945, с. 6. forced to liken the public relations in the Southern
84 По това време у нас, основен защитник на тезата за
наличие на феодализъм във Византия е Димитър
United States of the 18th and first half of the 19th
Ангелов (виж напр. статията му „Феодализмът във centuries to the organization of the Late Roman
Византия“, публикавана в Исторически преглед. Кн. society. And just because of the similarity of or-
2. София. 1946 – 1947, с. 217 – 232). В края на работа- ange with grapefruit, for example, we still cannot
та си той все пак записал: „... през последната фаза
– епохата на Палеолозите, която трае до идване- call both fruits oranges? The mentioned article
то на османските турци, Византия се феодализира makes it possible even through the authors’ vo-
вече изцяло, обаче по един свой, типичен източно- cabulary to reveal the standpoint of Soviet histori-
европейски облик, който я отличава значително от
западноевропейските държави ... и т. н. (изброяват
ans from the period towards the foreign historical
се особеностите)“ (с. 230). works, which was usually passed through the sieve
85 Острогорски, Г. Пронија. Прилог историји феу of their assessments – the foreign authors’ opin-
дализма у Византии и у јужнословенским земљама.
ions are defined as wrong, respectively as correct,
Београд. 1951, с. 1. Във френския превод на Анри
Грегоар „основнния и най-забележителен феномен exaggerated, resp. underestimated, hypertrophied,
за историята на византийския феодализъм“
(Ostrogorskij, G. Pour l’histoire de la féodalité 94 Удальцова, З. В. / К. А. Осипова. Op. cit, p. 8 – 9
byzantine. Bruxelles, 1954, p. 1). 95 Ibid., p. 8.
294
Вероятно е необходимо тук да спомена и ра- etc. To me, however, it has always been embarrass-
ботата на Дионисиос Закитинос „Гръцкото ing when someone (and in this case hundreds of
деспотство в Морея“ от 1932 г.,86 в която той historians) adopts the pose of the infallible judge.
за пръв път споделял, макар и изключително Unfortunately, to this day in Bulgaria this vicious
внимателно мисли за византийския феодали- way of evaluation continues to be demonstrated.
зъм, тема към която той впоследствие се вър- Even well-founded theses, when they deviate from
нал много по-храбро, веднъж през 1948 г. и от- the mainstream, are defined as wrong, incorrect,
ново през 1953 г.87. even stupid, etc. by our venerable historians who
От началото на 50-те години насетне, след have adopted the stance of infallible judges (for the
излизането първо на сръбски88, а впоследствие most part, sharing to this day the Marxist view of
и на френски89, с което станал масово по- the socio-economic formations) who prefer to for-
знат, трудът на югославския историк Георгий get the normality of communication through scien-
Острогорски „Прония. Принос към историята tific disputes. However, such behaviour is morally
на феодализма във Византия и в южнославян- reprehensible and unforgivable, at least because it
ските земи“, били възбудени остри спорове dooms our science to stagnation, even to its return
по темата, нестихващи впрочем до днес. Този to the path of medieval crafts. This observation of
труд, критикуван сравнително меко още в mine, arousing unhappy thoughts bordering on my
предговора към френскоезичното му издание notions of censorship, needs no motivation – it is
от Анри Грегоар и Пол Льомерл, бил приет въз- before the eyes of all of us.
торжено от маркистките историци90. В него, Moreover, my finding is really sad, because
in recent decades in world science, albeit painfully
86 Zakythinos, D. A. Le despotat grec de Morée. T. I. Paris. slowly, the controversy over Byzantine “feudal-
1932. В тази работа византийски фиефи (феоди) се ism” (or Balkan feudalism) has developed sig-
споменават само на две места и то едва през XV в.
В замяна на това в нея има обилие от споменавания
nificantly96. Issues such as that of the Byzantine
на византийски апанажи. Поради това не посочвам и “aristocracy”, which is still not well resolved to
конкретни страници. this day, have been seriously studied97; a serious
87 Zakythinos, D. A. Le despotat grec de Morée. T. II.
Athènes. 1953. В този си труд Закитинос отново е 96 Albeit somewhat outdated, I cannot but mention the
много внимателен със споменаването на византий- works of Kin-ichi Watanabe. Feudalism in the Byz-
ски фиефи (само на три места – pp. 137, 193, 200), antine Empire. The Historical Science. 242. 1960, p.
при това почти мимоходом. В замяна на това вър- 26 – 35; Kin-ichi Watanabe. Problèmes de la “féodal-
ху апанажите е писано изключително много. Създа- ité” byzantine. Une mise au point sur les diverses dis-
ва се впечатлението, че Закитинос не правел връзка cussions. In: Hitotsubashi Journal of Arts and Sciences.
между феодализъм и свързаната с него система на 5. January – 1965. Hitotsubashi University. Tokyo. 1965,
апанажите. Че не било така обаче, имаме добро по- pp. 32 – 40; and 6. September – 1965, pp. 8 – 24 (with mi-
твърждение в по-ранна работа на Дионисиос Заки- nor corrections this work of Kin-ichi Watanabe was re-
тинос – „Процесът на феодализацията [във Визан- published in Mediterranean World. 15. Hitotsubashi
тия“], публикувана в Атина през 1948 г. (Zakythinos, University. Tokyo. 1998, pp. 125 – 155); of Franz Dölg-
D. A. Processus de féodalisation. In: L’Hellénisme con- er. Der Feudalismus in Byzanz. In: Studien zum mit-
temporain. Novembre-décembre 1948. Athènes. 1948, telalterlichen Lehenswesen. Vorträge gehalten in Lin-
pp. 499 – 514), в която той разглежда апанажите, като dau am 10 – 13. Oktober 1956. Lindau-Konstanz. 1960,
ранна проява на феодализация във Византия. s. 185 – 193; of Claude Cahen Au seuil de la troisième
88 Острогорски, Г. Пронија. Прилог историји феуда année: Réflexions sur l’usage du mot de “Féodalité”:
лизма у Византии и у јужнословенским земљама. À propos d’un livre récent. In: Journal of the Econom-
Београд. 1951, 200 с. ic and Social History of the Orient. Vol. 3, No. 1. Apr.,
89 Ostrogorskij, G. Pour l’histoire de la féodalité byzantine. 1960, pp. 2 – 20; of Léon-Pierre Raybaud. Le gouver-
Bruxelles, 1954, 388 p. В това издание е включен и nement et l’administration central de l’Empire byzan-
превод на по-стария труд на Острогорски от 1948 г. tine sous les premiers Paléologues (1258 – 1354). Paris.
върху византийските „практика“ (Острогоρский, Г. 1968, 293 p., particularly pp. 146 – 154; of Evelyne Pat-
Византийские писцовые книги. In: Byzantinoslavica. lagean “Économie paysanne” et “féodalité byzantine”.
IX/2. Prague. 1948, сс. 203 – 306). In: Annales. Economies, sociétés, civilisations. 30ᵉ an-
90 Виж напр. у Удальцова, З. В. / К. А. Осипова. Цит. née, N. 6. 1975. pp. 1371 – 1396.
съч, с. 9, където за него е употребено дори опреде- 97 At least several works on this question have been pub-
лението „Изключително голям принос“. Е, дори и в lished in the last twenty years. Here I will adduce only
295
подобно на предходниците си, Острогорски attempt was also made to delve even deeper into
подходил добросъвестно към работата си и the subject of the pronoiai98; significant progress
отбелязал отликите между западния и визан- has also been made in studying the various strata
тийския феодализъм – „Византия беше твър- of society (peasants, merchants, aristocrats, the
де отдалечена от западния тип феодализъм. military, foreigners, the clergy, slaves)99; an at-
Многостепенната йерархична структура на tempt was even made to build a typology of the
властта, характерна за Запада, като цяло different Balkan “feudal” formations100 and many
останала чужда за Византия, въпреки че ня- other descriptive aspects of Byzantine society and
кои следи или белези за такива политически state structure101.
отношения могат да бъдат намерени и в The beginning of the process of overcoming
късната Византийска империя. В замяна на the principled ideological division between the
това, що се отнася до социално-икономиче- Byzantinists was not very promising. The first at-
ските отношения, не съществувала същест-
the article by Antonopoulou, I. A. La question de l’
вена разлика между византийския и западния “aristocratie” byzantine. Remarques sur l’ambivalence
феодализъм.“91 Това впрочем е и разковничето du terme “aristocratie” dans la recherche historique con-
на проблема – Острогорски търси феодализма temporaine. In: Βυζαντινά Σύμμεικτα. Τομ. 15. Αθήνα.
2002, σσ. 257 – 264, as in a sense it has synthesised and
не в структурата на византийското общество, generalising character.
а в социалните отношения, т. е. точно като 98 E.g. in Ahrweiler, H. La “pronoia” à Byzance. In:
марксистите, а и като А. Рамбо и Ш. Диел и Structures féodales et féodalisme dans l’Occident mé-
той приел за основни отношенията между екс- diterranéen (Xe-XIIIe siècles). Bilan et perspectives de
recherches. Actes du Colloque de Rome (10 – 13 octo-
плоататори и експлоатирани. Ето как си ги bre 1978) Rome : École Française de Rome. 1980, pp.
представял той: „Феодалният имот, както на 681 – 689 и особено монографичния труд на Bartu-
Запад, така и във Византия, се състоял от две sis, M. C. Land and Privilege in Byzantium. The Insti-
tution of Pronoia. Cambridge University Press. 2012,
основни части: от селската земя, която била 697 p., in which however the Byzantine feudalism is no
във владение на крепостните селяни-парици, longer even commented on. Here I can mention also the
състояща се от отделни селски парцели – по opinion of M. Oikonomides on the differences between
pronoiai and fiefs (Oikonomides, N. Liens de vassalité
западному манси, а по византийски стаси, и
dans un apanage byzantin du XIIe siècle. In: ΑΕΤΟΣ.
от земята на господаря, която оставала под Studies in honour of Cyril Mango. Stuttgart und Leip-
прякото му владение.92 ... Селските имоти – zig. 1998, p. 260).
99 More details as well as the basic literature on the prob-
стаси, които в териториално отношение
lems of the society in Nichanian, M. Byzance: Écon-
съставлявали само малка част от феодално- omie et société du VIIIe siècle à 1204. Enjeux histo-
то имение, според специфичното им значение riographiques, métodologie, bibliographie commentée.
представлявали главната, най-продуктивна- Paris. 2006, 171 p., по-специално pp. 69 – 121.
100 Матанов, Хр. Региональные особенности процес-
та и, поради доходите, получени от тях от сов образования государств на Балканах в период
феодала, най-печелившата част за него, и на- феодальной раздробленности. In: Этносоциальная
истина те били в основата на цялата феодал- политическая структура раннефеодальных славян
на икономика, тъй като господарските земи ских государств и народностей. Москва. 1987, с.
179 – 186.
се експлоатирали главно чрез труда на същи- 101 Particular attention should be paid to the work of Kin-
ichi Watanabe. Peut-on parler encore de féodalisme
Съветския съюз имало изследователи, които не били byzantine? Essai d’un autre modele . In: Mediterrane-
напълно съгласни с Острогорски и подлагали някои an World XIII (Mediterranean Studies Group). Hitot-
елементи от работата му на критика, но до отхвър- subashi University. Tokyo. 1992, p. 1 – 8, in which the
ляне на същността на тезата му не се стигнало (виж author makes a concise historical overview of the prob-
напр. работата на Наумов, Е. П. К истории визан- lems from the 60s onwards. Of the more recent works I
тийской и сербской иронии. В: Византийский вре- must mention that of Alessandro Soddu. Feudalesimo
менник. Т. 34. Москва. 1973, с. 22 – 31. bizantino: una questione aperta. In: Sandalion. Quader-
91 Ostrogorskij, G. Opus cit., p. 55. ni di cultura classica, cristiana e medievale. 31. Sassari.
92 Острогоρский, Г. Византийские писцовые книги. 2008, p. 281 – 292, where if not a clear view on the prob-
In: Byzantinoslavica. IX/2. Prague. 1948, с. 238. (виж и lem, the author at least has shared our Italian colleagues’
у Ostrogorskij, G. Opus cit., p. 296). point of view on the issue.
296
те селяни.“93 Това виждане на Острогорски tempts in this direction were rather incompetent.
обяснява паралела, който той направил със за- For example, I will give an article by Nikolaos
падноевропейските феодални отношения, кои- Oikonomides, who at the beginning of his work on
то по същество били основани действително the vassal connections in a Byzantine appanage of
на същите принципи. Загърбването обаче на the 12fth century, published in 1998102, wrote: “The
едни характеристики на феодализма за сметка discussion on Byzantine feudalism was recently
на други, обричало отнапред на критика идеи- resumed on the occasion of the XIX International
те на Острогорски. Дали той го съзнавал или Congress of Byzantine Studies in Copenhagen. As
е предпочел да пренапрегне тезите си и така in the past, the historians have split into two camps
да плати дан на комунистическия режим, ус- over certain standpoints: those of the one party
тановен по негово време в Югославия, днес е wanted feudalism to be defined so precisely that
трудно да се каже. it became impossible to use the term for anything
Вероятно бележките ми по проблема за other than the society that had served for a system
византийския „феодализъм“, а и на Балканите definition model; by the other party a broader and
въобще, биха били непълни, ако не предста- more inaccurate definition was adopted, allowing
вя накратко марксистката постановка, приета us to be aware of certain aspects of at least what we
от всички съветски историци, която, както know about Byzantium. It seems to me that the sec-
споменах още в началото на работата си и до ond preference provides us with a more useful and
момента властва в българската историческа even necessary intellectual tool for understanding
литература. В най-синтезиран вид я нами- the Eastern Middle Ages. Moreover, any “hyper
рам в работата на З. Удалцова и К. Осипова, definition” makes the concept sterile and leads to
поради което тук ще си разреша да приведа absurd positions: has not the view been maintained
именно тяхното мнение, ето го: „В съветска- that the term feudalism corresponds only to the sys-
та историография, въпреки съществуването tem that prevailed in northern France in the late
на добре известни разминавания по определе- 12th and early 13th centuries? Has not the extreme
ни въпроси, всички историци са единодушни reached the point of maintaining the idea that feu-
в признаването на теорията за феодалното dalism is a useless concept?
развитие на Византия. Под термина „фео- In my opinion, there is no doubt: Byzantium
дализъм“ съветските учени разбират особе- had its own specifics, distinguishing it from me-
на социално-икономическа формация, чиято dieval France or Germany. It seems so obvious to
социално-икономическа основа е феодалният me that the system of economic exploitation preva-
начин на производство с присъщата му сис- lent in the East is essentially the same as that we
тема за експлоатация на непосредствени- know from Western feudalism, while social and ad-
те производители от управляващата класа. ministrative relations differ the most radical: the
Феодалният начин на производство определя most striking difference is the absence in the East
естеството на цялата политическа, правна и of the social pyramid, created by successive pos-
идеологическа надстройка на обществото, но sessions, linking each individual via personal and
самото то е обект на постоянно влияние от economic ties with his immediate master, from the
негова страна. Ако за много буржоазни уче- simple peasant to the king, including feudal lords
ни феодализмът е съвкупност от определени of various ranks. In Byzantium, everyone was di-
политически институции (съчетание от васа- rectly bound to the emperor by an oath of personal
литет и бенефиции), наличието на феодална allegiance; anyone who demanded an oath of al-
йерархия и лични връзки, свързващи сеньора и legiance from his people, even if he did so with the
васала чрез правни и морално-етични връзки, best of intentions, was considered a rebel and was
то за марксистките историци феодализмът punished accordingly.”103 In this view, although
93 Острогоρский, Г. Византийские …, с. 241 (виж и у 102 Oikonomides, N. Opus cit., p. 257 – 263.
Ostrogorskij, G. Opus cit., p. 300). 103 Ibid., p. 257.
297
е преди всичко определен етап от развитието he saw the great differences between the Eastern
на производителните сили на обществото, and Western social organizations, Oikonomides
свързано с преобладаването на аграрната и actually came too close to the Soviet historian's
натурално-икономическото стопанство, гос- approach to the question. However, it seems that
подството на едрата собственост върху зе- these thoughts of his were not devoid of some in-
мята, основаващо се на експлоатацията на tention. After all, his goal was to defend his thesis
селяните, които са в лична или поземлена за- about the existence of appanages in Byzantium
висимост от собствениците на земи. Поради as early as the 12th century, something that even
това съветските византинисти, изучавайки his eastern colleagues did not think to do, and this
феодалните отношения във Византия, се на- could not be done unless he developed the idea of
сочват към анализ на такива дълбоки процеси the existence of feudal relations in the empire. As
като развитието на производителните сили, is well understood, the dispute over the priority
формирането на феодалната собственост, between contents and containable (the term feu-
формите на експлоатация на селяните, роля- dalism), in which the former was a rather expan-
та на общността, влиянието на държавата sive concept for individual scholars, continued to
върху формирането на феодализма, класова- divide the Byzantines.
та борба на масите. Дългогодишните изслед- Gradually, however, the collective intellectual
вания ги доведоха до извода, че феодализмът work of dozens of Byzantinists made it possible to
в никакъв случай не е изключително запад- draw new conclusions about the organization of the
ноевропейско явление, а е естествен етап Byzantine society and hence about the Byzantine
на развитие на човечеството, през който е “feudalism”. I will probably not be mistaken if I
преминала и Византия. Тази концепция пече- point out one of the last works of the remarkable
ли все повече привърженици в чужбина, осо- Byzantine scholar of our time Al. Kazhdan “State,
бено измежду учените в социалистическите feudal and private economy in Byzantium” as
страни.“94 В опита им да мотивират това виж- a kind of synthesis of these achievements. I find
дане, авторките на това синтетично изложение this work particularly appropriate also because in
на представите на съветските историци насто- his creative development Kazhdan stood “on both
яват, че вместо да се търсят разликите между sides of the barricade”, which is why he knew the
византийския изток и Запада, трябва да се вър- problem very thoroughly. However, strange, at
ви към откриване и проучване на приликите.95 least to me, is his attempt to apologize that it was
Ако това би бил правилният път обаче, днес only after several decades of work devoted to his
бихме били принудени да уподобим общест- Byzantine studies that he turned to the subject104.
вените отношения в южните щати на САЩ от Here is what he wrote in his work: “Usually I am
XVIII и първата половина на XIX в. с органи- not stubborn as far as terminology is concerned –
зацията на късноантичното римски общество. terminology is a question of convenience and con-
А и нали само заради подобието на портокала vention, and we may agree to call the cat a mouse
с грейпфрута напр., все пак не можем да на- without changing its insidious nature.”105 In fact,
речем и двата плода портокали? Споменатата this extremely conscientious researcher, even in
статия дава възможност дори и чрез лексика-
104 Kazhdan touched on the issue of feudalism in Byzan-
та на авторките да се разкрие и позицията на
tium in some of his previous works but somewhat in
съветските историци от периода към чуждите passing. E.g. Kazhdan, A. P. / A. W. Epstein. Change in
исторически трудове, която обичайно се пре- Byzantine Culture in the Eleventh and Twelfth Centuries,
карвала през ситото на оценките им – стано- p. 56 – 73. (in the Bulgarian edition of the book under the
title „Византийската култура XI – XII век. Промени и
вищата на чуждите автори се определят като
тенденции“ of Faber Publishing House. В. Търново.
грешни, респ. като правилни, за преувеличе- 2001, the part considered is on pp. 75 – 92).
105 Kazhdan, Al. State, Feudal, and Private Economy in
94 Удальцова, З. В. / К. А. Осипова. Цит. съч, с. 8 – 9 Byzantium. In: Dumbarton Oaks Papers. Vol. 47. 1993,
95 Пак там, с. 8. p. 95.
298
ни, респ. за подценени, хипертрофирани и пр. the Soviet period of his life, refrained from be-
За мен обаче винаги е било смущаващо, когато ing categorical on the subject. Fifteen years after
някой (а в случая става дума за стотици исто- his emigration to the West, however, without be-
рици) застава в позицията на непогрешимия traying his caution, he presented for the first time
съдник. За съжаление и до днес в България some of his more extensive observations on the
този порочен начин на оценка продължава да problem of Byzantine “feudalism.” Due to the un-
бъде демонстриран. Дори и добре обосновани doubted interest they arouse, I will venture here
тези, когато те обаче се отклоняват от руслото to present larger fragments of this work, in which
на общоприетото, се определят като грешни, Kazhdan made a very sensible and, I hope, suc-
неправилни, дори като глупави и пр. от заели- cessful attempt to reconcile the extremes. “Thus
те позата на безгрешни съдници наши мастити I will deal in this paper with three concepts im-
историци (в голямата им част, споделящи и до posed upon Byzantium and linked- artificially or
днес марксистката постановка за обществено- not, the evaluation depends on individual taste-to
икономическите формации), които предпочи- certain phenomena described in available sources.
тат да забравят нормалността на общуването Furthermore, the concepts I will address are usu-
чрез научни спорове. Подобно поведение обаче ally considered conflicting since each is regularly
е морално осъдимо и непростимо, най-малкото attached to three different kinds of society; accord-
защото обрича науката ни на застой, дори на ingly, if we grant Byzantium one of these concepts
връщането ѝ в руслото на средновековното за- we are inclined to reject the other two as inap-
наятчийство. Това ми наблюдение, будещо не- propriate or contradictory. The three concepts are
радостни мисли, граничещи с представите ми private, feudal, and state ownership and the forms
за цензура, не се нуждае от мотивировка – то е of social organization on which they are based.
пред очите на всички ни. Private property is our pet, our favorite; we
Освен това, констатацията ми е действи- stake an almost exceptional claim on it. Besides
телно тъжна, защото през последните десети- modern Western society only the Roman world
летия в световната наука, макар и мъчително seems to have obtained it, and Roman jurists are
бавно по спора за византийския „феодализъм“ credited with the formulation of its principles.
(респ. балканския „феодализъм) има сериоз- Byzantium is said to have inherited private prop-
но развитие96. Били подложени на сериозно erty from the Romans, being an uninterrupted
96
continuation of the Roman Empire and having
Въпреки, че са сравнително остарели, не мога да се
въздържа и поне да не спомена трудовете на Kin- assumed Roman law and Roman legal textbooks.
ichi Watanabe. Feudalism in the Byzantine Empire. Feudal property is seen as the predecessor of
The Historical Science. 242. 1960, p. 26 – 35; Kin- Western private property. It is usually accepted
ichi Watanabe. Problèmes de la „féodalité“ byzantine.
Une mise au point sur les diverses discussions. In:
that feudal property was countermanded, “negat-
Hitotsubashi Journal of Arts and Sciences. 5. Janu- ed,” and replaced by private property and that its
ary – 1965. Hitotsubashi University. Tokyo. 1965, pp. existence was limited in time and space. It used to
32 – 40; and 6. September – 1965, pp. 8 – 24 (с малки be fashionable to discover feudalism everywhere,
корекции тази работа на Кин-иши Ватанабе е пре-
печатана в Mediterranean World. 15. Hitotsubashi in ancient Egypt and in Homeric Greece, for ex-
University. Tokyo. 1998, pp. 125 – 155); на Franz ample; the trend dissipated, and besides Japan,
Dölger. Der Feudalismus in Byzanz. In: Studien zum contemporary Western scholars usually acknowl-
mittelalterlichen Lehenswesen. Vorträge gehalten in
Lindau am 10. – 13. Oktober 1956. Lindau-Konstanz.
edge feudal relations only in Western Europe, or
1960, s. 185 – 193; на Claude Cahen Au seuil de la even only in some parts of it. Byzantine feudalism
troisième année: Réflexions sur l’usage du mot de was theorized by a few scholars, including Georgii
“Féodalité“: À propos d’un livre récent. In: Journal of
Ostrogorsky, but his concept and his terminology
the Economic and Social History of the Orient. Vol. 3,
No. 1. Apr., 1960, pp. 2 – 20; на Léon-Pierre Raybaud. are rejected or neglected by the leading contempo-
Le gouvernement et l’administration central de l’Empire rary scholars in the field.
byzantine sous les premiers Paléologues (1258 – 1354). State property is probably the trickiest concept
Paris. 1968, 293 p., по-специално pp. 146 – 154;
299
проучване такива въпроси като този за визан- of the three. While private property is a “positive”
тийската „аристокрация“, който впрочем не е category, the source of all economic virtue, state
добре решен и до днес97; бил направен и сери- property has negative connotations: it is alien in
озен опит да се навлезе в още по-голяма дъл- our world; it is Oriental and totalitarian. It was
бочина по темата за прониите98; значителен developed in the countries of the Fertile Crescent,
напредък бил постигнат и по проучването на inherited by Persia, and dominated China through
отделните прослойки на обществото (селяни, its ancient and medieval periods. Byzantium that
търговци, аристократи, армията, чужденците, lived in accordance with Roman law had no room
клира, робите)99; дори бил направен опит за for state property.”106... On the contrary, I would
изграждане на типология на различаващите се like to demonstrate: first, that all three forms of
едно от друго балкански „феодални“ форми- property and of related economic, social, and le-
рования100 и много други описателни аспекти gal interconnections did exist in Byzantium; and
на византийското общество и държавна струк- second, they did not exist in a sequential man-
тура101. ner, so that, say, feudal relations came to replace
the ones based on private property; and finally,
на Evelyne Patlagean «Économie paysanne» et while coinciding they supplemented rather than
«féodalité byzantine». In: Annales. Economies, sociétés,
civilisations. 30ᵉ année, N. 6. 1975. pp. 1371 – 1396.
conflicted with each other”.107 In the following
97 По този въпрос в последните двадесетина години са lines of his work Al. Kazhdan offers a general-
издадени поне няколко сериозни труда. Тук ще по- ized analysis of various contemporary concepts
соча единствено статията на Antonopoulou, I. A. La and even theories of Byzantine society to arrive
question de l’ «aristocratie» byzantine. Remarques sur
l’ambivalence du terme «aristocratie» dans la recherche at the view that Byzantium has essentially a “qua-
historique contemporaine. In: Βυζαντινά Σύμμεικτα. si-feudal features of Byzantine land property”108
Τομ. 15. Αθήνα. 2002, σσ. 257 – 264, тъй като в извес- and to conclude “But unlike the West, the feudal
тен смисъл тя има синтезиран обобщителен харак-
тер.
forces in Byzantium remained weak, loose, and
98 Виж напр. работата на Ahrweiler, H. La « pronoia » underdeveloped. They were curbed and curtailed
à Byzance. In: Structures féodales et féodalisme dans by the third major phenomenon of Byzantine so-
l’Occident méditerranéen (Xe-XIIIe siècles). Bilan et
cial structure-the state.”109... Thus every Byzantine
perspectives de recherches. Actes du Colloque de Rome
(10 – 13 octobre 1978) Rome : École Française de Rome. landowner-the plain peasant, the quasi-feudal
1980, pp. 681 – 689 и особено монографичния труд lord, the angelic community of monks or the bish-
на Bartusis, M. C. Land and Privilege in Byzantium. opric-had over them the supreme owner, the state
The Institution of Pronoia. Cambridge University Press.
2012, 697 p., в която обаче византийският феодали- or its physical embodiment, the emperor.110 At the
зъм дори вече не се коментира. Може да се приба- end of this remarkable work Al. Kazhdan, without
ви и мнението на Н. Икономидис за разликите меж- completely denying feudalism in Byzantium, re-
ду приниите и фиефите (Oikonomides, N. Liens de
vassalité dans un apanage byzantin du XIIe siècle. In:
cords: “Byzantine feudalism came too late when it
ΑΕΤΟΣ. Studies in honour of Cyril Mango. Stuttgart could do too little ...”111
und Leipzig. 1998, p. 260). These lines of Kazhdan are a severe but un-
99 Виж по-подробно, както и събрана основната doubtedly well-motivated verdict against the
литература по проблемите на социума у Nichanian,
M. Byzance: Économie et société du VIIIe siècle à 1204. Marxist concept of the historical inevitability of
Enjeux historiographiques, métodologie, bibliographie the successive socio-economic formations, but he
commentée. Paris. 2006, 171 p., по-специално pp. also imagined the human society optimistically in
69 – 121.
100 Матанов, Хр. Региональные особенности процес-
its progressive development, all the way forward
сов образования государств на Балканах в период
феодальной раздробленности. В: Этносоциальная 106 Ibid., p. 84 – 85.
политическая структура раннефеодальных славян 107 Ibid., p. 86.
ских государств и народностей. Москва. 1987, с. 108 Still, Kazhdan warns that the term ‘quasi-feudalism’
179 – 186. should be applied very carefully (Ibid., p. 90).
101 Особено внимание заслужава трудът на Kin-ichi 109 Ibid., p. 95.
Watanabe. Peut-on parler encore de féodalisme 110 Ibid., p. 96.
byzantine? Essai d’un autre modele . In: Mediterranean 111 Ibid., p. 100.
300
Началото на процеса за преодоляване- and all the way up.

то на принципното идейно разделение меж- However, I, probably as a person less cau-
ду византинистите не било твърде обещава- tious than Kazhdan, turning his thoughts on the
що. Първите опити в тази посока били дори terms upside down, will write – the terms matter
доста неумели. За пример ще дам статия на only if they have a generally accepted content.
Николаос Икономидис, който още в началото Otherwise, they simply would not be terms. I do
на своя труд „Васални връзки в един византий- not accept that it does not matter whether you call
ски апанаж от XII век“, издаден през 1998 г.102 the pear or the apple “pear”, because despite the
записал: „Дискусията за византийския феода- common name we use, they will remain differ-
лизъм наскоро беше подновена по повод XIX-ия ent fruits, right? In this sense, I could not accept
международен конгрес на византинистични- the definition of “feudalism” used to describe the
те изследвания в Копенхаген. Както и в мина- past of Byzantium and the Balkan medieval states
лото, историците се разделиха на два лагера overwhelmed by its civilizational influence. And
по повод определени позиции: от едната стра- to satisfy the undoubted “technical” need to intro-
на се искаше феодализмът да бъде дефиниран duce some kind of periodizational scheme, I think
толкова прецизно, че стана невъзможно тер- it is most acceptable to use either chronological
минът да бъде използван за каквото и да било determinants, e.g. “In the 12th or 13th century.” or
друго, освен за онова общество, което беше those derived from the dynastic-political past, e.g.
послужило за модел за определяне на систе- “In the time of the Komnenoi”, “in the time of the
мата; от другата се възприе по-широко и по- Byzantine rule”, etc. So for decades in our country
неточно определение, даващо възможност да no one talks about the primitive communal system
си дадем сметка за определени аспекти поне or the slaveholding system, replaced quite aptly
на онова, което знаем за Византия. Струва ми by “technical” names of more short time intervals,
се, че второто предпочитание ни предоставя e.g. the Early Bronze Age, the Early Iron Age, etc.
по-полезен и дори необходим интелектуален With such an approach, confusion and ambigu-
инструмент за разбиране на Източното сред- ity cannot arise in the historical narrative, which
новековие. Освен това, всяка „хипердефини- will be unloaded from the burdensome and rigid
ция“ прави концепцията стерилна и води до framework of pre-set political and philosophical
абсурдни позиции: нима не е било поддържано schemes.
становището, че терминът феодализъм съ- In addition, it is certain that in modern Russia
ответства само на системата, която пре- there are processes in this direction as well. And
обладавала в Северна Франция в края на XII – while the representatives of older historians con-
началото на XIII век? Не e ли достигнато до tinue to share the Marxist ideas layered by four
крайност в поддържането на идеята, че фео- generations112, it seems that our young Russian
дализмът е безполезно понятие? colleagues are beginning to shake them off little
Според мен няма съмнение: Византия by little113.
имала своите специфики, отличаващи я от
средновековна Франция или от Германия. 112 See e.g. in Свердлов, М. Б. Становление феодализма
в славянских странах. С.-Петербург. 1997, 321 с.;
World XIII (Mediterranean Studies Group). Hitotsubashi particularly interesting is the introduction (сс. 3 – 15),
University. Tokyo. 1992, p. 1 – 8, в който Кин-ичи Ва- completely up to the Marxist standards.
танабе прави кратък исторически преглед на про- 113 E.g. the dissertation of Добычина, А. С. Становление
блема от 60-те години насетне. От по-новите ра- Второго болгарского царства (1185 – 1204): Власть и
боти интерес буди работата на Alessandro Soddu. ее легитимация. Диссертация на соискание ученой
Feudalesimo bizantino: una questione aperta. In: степени кандидата исторических наук. “Москов
Sandalion. Quaderni di cultura classica, cristiana e ский государственный университет имени М.В.
medievale. 31. Sassari. 2008, p. 281 – 292. В нея, ако не Ломоносова”. Москва. 2016, where on p. 141, in foot-
ясна позиция по проблема, авторът е споделил виж- note 709 the author writes almost shyly: “The question
дането на италианските ни колеги по него. of feudalism in Byzantium and in medieval Bulgaria still
102 Oikonomides, N. Opus cit., p. 257 – 263. remains debatable.”
301
Струва ми се и толкова очевидно, че преобла- However, the attempts of some of the Bulgarian
даващата на Изток система за икономическа Byzantinists to “break” with the ideological narra-
експлоатация е по съществото си същата tive of the past seem stranger to me. As an example, I
като онази, която познаваме от западния фе- will give the work of Georgi Bakalov “Byzantium.
одализъм, докато социалните и администра- A lecture course” (Sofia, 2006), where on page 389
тивни отношения се различават от най-ради- the reader can read “that [in the 12th century] the
кално: най-поразителната разлика е липсата feudal relations already dominated the Byzantine
на Изток на социалната пирамида, създадена economy”; on the next 390 page, it is written that
от последователните владения, обвързващи [in 13th – 14th c.] “Byzantium suffered from the
с лични и икономически връзки всеки инди- incomplete development of feudal relations” and
вид с непосредствения му господар, от прос- again, in the same paragraph, on p. 391 “In the
тия селянин до краля, включително феодали field of economic relations Byzantium remained
от различен ранг. Във Византия, всеки е бил half-feudalized ...” Obviously G. Bakalov has re-
пряко обвързан с императора чрез клетва за mained firmly connected with dialectical material-
лична вярност; всеки, който искал клетва за ism, as, by the way, are all researchers who claim
вярност от своите хора, дори ако го правел that in Byzantium feudalism was in embryonic de-
с най-добри намерения, се смятал за бунтов- velopment. Actually, they speak only of delay, of
ник и бил съответно наказван.“103 С това си lagging behind the “normal” social process114 for
мнение, въпреки че съзирал големите разлики some reason they usually cite, but remain inwardly
между източната и западната обществени ор- convinced that without external factors (especial-
ганизации, Икономидис всъщност се прибли- ly the Ottoman invasion), the Byzantine society
жил твърде много до приетата от съветските would inevitably be feudalized. There is nothing
историци постановка на въпроса. Изглежда more incorrect than that. In addition, I find such
обаче, че тези му мисли не били лишени от из- behaviour, which puts the historian hypocritically
вестна преднамереност. Та нали целта му била in the role of a thought planner of the future, to be
да защити тезата си за наличие на апанажи във extremely frivolous and even harmful. However,
Византия още през XII в., нещо, което дори на we all agree that the answer to the thought of the
източните му колеги не било хрумнало да на- type “And what would happen if ...?” cannot and
правят, а това нямало как да бъде извършено should not be part of the historian's toolkit? It is
освен ако не се развиела идеята за наличие на better for those who disagree with this statement to
феодални отношения в империята. Както до- focus on writing science fiction, which, if they do
бре се разбира, спорът за приоритета между it well, they will at least enjoy larger circulations
съдържание и съдържимо (терминът феодали- of their works.
зъм), при което първото било доста разтегливо
понятие за отделните изследователи, продъл- 3. How did feudalism appear
жавал да разделя византинистите. in the Bulgarian history?
Постепенно обаче, колективният интелек- I will probably not be mistaken if, in my quest
туален труд на десетки византинисти дал въз- to give the most possible synthesized answer to
можност да бъдат направени нови изводи за ор- this question, I use the already clichéd expression
ганизацията на византийското общество и от- “at the points of the Soviet bayonets.” I will follow
там за византийския „феодализъм“. Вероятно the story briefly.
няма да сгреша, ако посоча една от последните
работи на забележителния византинист на съв-
114 By the way, G. Bakalov gives a clear expression of
ремието ни Ал. Каждан „Държавно, феодално
this idea in his work “Средновековният български
и частно стопанство във Византия“ като свое- владетел” (София, 1995), where on p. 83 he writes
образен синтез на тези достижения. Намирам “Late Byzantine feudalism due to the active influence of
the state is characterized by slow development of indi-
103 Ibid., p. 257. vidual feudal institutes”.
302
за особено подходящ именно този труд и по- As I have already mentioned, with rare ex-
ради причината, че в творческото си развитие ceptions, until 1945/46 the Bulgarian historians
Каждан стоял и „от двете страни на барикада- hardly defined Bulgarian medieval society as feu-
та“, поради което той познавал изключително dal. Since then, however, in the Balkan countries,
задълбочено проблема. Странно обаче, поне за where the local Communist parties closely associ-
мен, звучи опитът му за извинение, че едва след ated with the Comintern came to power after the
няколко десетилетен труд, посветен на визан- war, namely Bulgaria, Yugoslavia115 and Romania,
тинистичните си проучвания той се обърнал the Marxist stance on socio-economic formations
с лице към темата104. Ето какво записал той began to be imposed by force. According to one of
в споменатата си работа: „Обикновено не съм its apologists, Jacques Natan, it was “the only cor-
инат по отношение на терминологията – тя rect scholarly direction for the study of historical
е въпрос на удобство и условност и може да се phenomena, for the study of society and the history
съгласим да наричаме котката мишка, без да of society.”116
променяме коварния ѝ характер.“105 Всъщност How did this process develop? It seems to me
този изключително добросъвестен изследова- that this question, in itself too broad and still cov-
тел, дори и в съветския период от живота си, ered by the darkness of oblivion and conspiracy,
се въздържал да бъде категоричен по въпроса. at least because there are no longer any living par-
Петнадесет години след емиграцията си на ticipants in it, deserves to be the subject of special
Запад обаче, без да изневерява на предпазли- study. Therefore, without delving into its depths,
востта си, за пръв път той представил някои here I will present only some “visible” actions of
свои по-обширни наблюдения по проблема за certain figures from the period that led to the ex-
византийския „феодализъм“. Поради несъм- pulsion of our science from the channel in which
нения интерес, който те възбуждат, тук ще си it had moved until then with all the tremors and
разреша да представя по-големи фрагменти consequences arising from their actions.
от този труд, в който Каждан направил един Undoubtedly the most important role in im-
твърде разумен и надявам се, успешен опит да posing the Marxist viewpoint in historical re-
примири крайностите. search in our country was played by the figure of
„[Тук] … ще разгледам – записал той – Georgi Dimitrov. Dimitrov, who had just returned
три концепции, наложени [в представите] to Bulgaria from the Soviet Union (November
за Византия и свързани – изкуствено или не, 4, 1945), took with communist zeal, direct com-
оценката зависи от индивидуалния вкус – към mand of the ideological struggle in the country.
определени явления, описани в наличните из- Apparently he was aware of the role of the his-
вори. Освен това, понятията, които ще раз- torical knowledge (and upbringing) in this pro-
гледам, обикновено се приемат за противо- cess, which is why in his article (letter to the
речащи си, тъй като всяко от тях се свърз- Philosophical Review editorial board) the follow-
ва неизменно с три различни вида общества; ing year he wrote the following: “Our historical
и така, ако припишем на Византия една от literature and teaching aids that help the students
and other young people to study the history of our
104 Каждан засягал въпроса за феодализма във Визан- people are filled with extremely harmful perver-
тия и в предходни свои работи, но някак си меж- sions and gross falsifications. ... Without wasting
ду другото. Виж напр. Kazhdan, A. P. / A. W. Ep-
stein. Change in Byzantine Culture in the Eleventh and
Twelfth Centuries, p. 56 – 73. (в българското издание 115 Recapitulation of the course of this process in Yugo-
на книгата под заглавието „Византийската култура slavia see in Vucinich, W. S. Postwar Yugoslav His-
XI – XII век. Промени и тенденции“ на издателство toriography. In: The Journal of Modern History. Vol.
Фабер. В. Търново. 2001, въпросната част е на сс. 23, № 1. Chicago. 1951, pp. 41 – 57, по-специално за
75 – 92). феодализма на сс. 43 – 44, 48.
105 Kazhdan, Al. State, Feudal, and Private Economy in 116 Натан, Ж. Учението за обществено-икономическите
Byzantium. In: Dumbarton Oaks Papers. Vol. 47. 1993, формации. In: Исторически преглед. Година III.
p. 95. 1946 – 47, кн. 4 – 5. София. 1947, с. 393
303
тези концепции, ще сме склонни да отхвърлим even a moment we must develop and popularize
другите две като неподходящи или противо- a scientific, Marxist criterion for the correct ex-
речащи ѝ. Трите концепции са за частната, planation of important periods and great events
феодалната и държавната собственост и за in the history of our people, especially in the last
формите на социалните организации, на кои- century, making this clear and convincing on the
то те се основават. basis of scientific analysis of the historical facts
Частната собственост е нашето галени- themselves. ... We need as bread and air our own
че, любимата ни; основаваме се почти изклю- Marxist philosophy of our history.”117 Thus, a
чително на нея. Изглежда, че освен съвремен- verbal expression of the future was given, but
ното западно общество, само римският свят the start of the process had begun in the previ-
я е постигнал и на римските юристи се падна- ous year. There were also active participants in
ла заслугата за формулирането на принципи- it. Their activities began in October 1944 with
те ѝ. Казва се, че Византия наследила частна- the appointment of a new board of trustees of the
та собственост от римляните, тъй като тя Historical Society, composed of members or at
била непрекъснат продължител на Римската least supporters of the parties whose representa-
империя и била възприела римското право и tives were included in the new FF (Fatherland
римските юридически сборници. Front) government of the country118; subsequently,
Феодалната собственост се разглежда in the spring of 1945, its secretary Ivan Duychev,
като предшественик на западната частна Bogdan Filov, Zvezdelin Tsonev, Stefan Badzhov,
собственост. Обикновено се приема, че фео- Veselin Beshevliev, Stoyan Brashovanov, Ivan P.
далната собственост е била противоречаща, Ormandzhiev and Dimitar Yaranov were expelled
„несъвместима“ с частната собственост, from the society, i.e. “all its members convicted
която я заменила, и че нейното съществува- by the People's Court or fired for fascist and anti-
не е било ограничено във времето и простран- national acts.”119 This continued with the crea-
ство. Преди беше модерно да се открива фео- tion in 1945 of the journals Historical Review and
дализъм навсякъде, например в Древен Египет Philosophical Thought, which were to play a ma-
и в Омирова Гърция; но тази тенденция се jor role in the process. It is enough to look at the
разнесе, и освен в Япония, съвременните за- contents of the first issues of these journals to see
падни учени обикновено признават феодал- the names of active Marxist historians – Alexander
ните отношения само в Западна Европа или Burmov, Dimitar Angelov, Jacques Natan, Hristo
дори само в някои части от нея. Някои учени, Hristov, Ivan Snegarov and many others.
включително и Георгий Острогорски създадо- However, the establishment of Marxist views
ха теория за византийския феодализъм, но не- in Bulgarian history in the late 1940s is a subject
говата концепция и терминология са отхвър- of a separate study (After all, the basis of my work
лени или изоставени от водещите съвременни is the topic of feudalism only). A good overview
учени в тази област. of this problem the reader can find e.g. in the retro-
Държавната собственост е може би spective article of Hr. Hristov “On some problems
най-сложната концепция от трите. Докато of the Bulgarian historical science”, published in
частната собственост е „положителна“ issue 6 of the Historical Review of 1953. In it on
категория, източник на всяка икономическа pp. 577 – 584 he gives the “points of reference”,
ефикасност, държавната собственост има as it is modern to say today, to the basic princi-
отрицателни конотации: тя е чужда в на-
шия свят; тя е ориенталска и тоталитарна. 117 Др. Георги Димитров за ролята и задачите на сп.
“Философска мисъл”. Год. II, кн. 3. София. 1946, с. 7.
Тя е разработена в страните от плодородния 118 Their names are found in the reporting material by Al.
полумесец, наследена от Персия, и е домини- Burmov “Из дейността на Българското исторически
рала в Китай през древния и средновековния дружество”, published in Исторически преглед. Кн. I.
периоди. Във Византия, която живееше в съ- 1945, с. 75
119 Ibid., p. 76.
304
ответствие с римското право, нямаше мяс- ples, recreated according to the work of J. Stalin
то за държавна собственост.106 … бих искал “Marxism and the issues of linguistics” (Sofia,
да покажа: първо, че и трите форми на соб- 1952).
ственост и свързаните с тях икономически, In order to replace the Bulgarian historical
социални и правни взаимоотношения са съ- works of the “enemies of the people”, in 1946
ществували във Византия; и второ, че те не and 1947 several works by Nikolai S. Derzhavin,
съществуват последователно, така че, да “Lectures on the Bulgarian History (Read in the
речем, феодалните отношения дойдоха, за да winter of 1943 – 1944 in Moscow)”120 and the first
заменят тези, основани на частна собстве- two volumes of his four-volume work “History of
ност; и накрая, докато съвпадат по време, те Bulgaria”121 were translated into Bulgarian and
се допълват, а не влизат в конфликт помежду published. In both works of Derzhavin there is
си.107“ В следващите редове от работа си Ал. no attempt to formulate feudalism – it is simply a
Каждан предлага обобщен анализ на различ- priori accepted122. Along with the distribution of
ните съвременни концепции и дори теории за N. Derzhavin's works, the native historians were
византийското общество, за да достигне до also given a path. Of undoubted interest on the
виждането, че във Византия има по същество topic of feudalism in the second half of the 1940's
„квазифеодални особености в поземлената are the works of Nikola Mavrodinov “Influences
собственост“108, за да заключи „за разлика of state forms of Western feudalism in the Second
от Запада, феодалните сили във Византия ос- Bulgarian Kingdom”123, Dimitar Angelov “On
танаха слаби, хилави и недоразвити. Те бяха the issue of agrarian relations in the medieval
възпирани и ограничавани от третия основен Bulgarian state” (in which however, it is men-
феномен на византийската социална струк- tioned that the Balkan feudalism is “specific")124,
тура – държавата.109… И така, всеки визан- of Alexander Burmov “Feudalism in medieval
тийски земевладелец – обикновеният селянин, Bulgaria”, in which the chronological boundaries
квазифеодалът, ангелската общност на мо- of the period in our country are determined from
насите или епископствата – имаха над себе the end of the 5th to the end of the 18th century,
си върховния собственик, държавата или ней- and the main features of feudalism are presented
ното физическо въплъщение, императора.“110 with a quote of Lenin; in this article, for the first
Накрая на този си забележителен труд Ал. time, P. Mutafchiev's “unscientific claims” about
Каждан, без да е отрекъл напълно феодализма the lack of feudalism in Bulgaria were subjected to
във Византия записал „Византийският фео-
дализъм дойде твърде късно, когато можеше
120
да направи твърде малко…“111 Edited by Al. Burmov. This book, published in 15
000 copies, has been used as a history textbook in the
Тези редове на Ал. Каждан са жестока, но high schools in Bulgaria. It was supposed to replace
несъмнено добре мотивирана присъда срещу the two-volume book by П. Мутафчиев “История на
марксистката концепция за историческата не- българския народ”, изд. Хемус. 1943, 1944, which un-
избежност на следващите една след друга об- til then had been used as a high school textbook.
121 Державин, Н. С. История Болгарии. Москва-
ществено-икономически формации, но и той Ленинград. Т. I – IV. 1945 – 1948.
си представял оптимистично човешкото обще- 122 However, Derzhavin's works had an unfortunate fate. As
ство в неговото прогресивно развитие, все по- he was an admirer of the ethno-linguistic theories of N.
Mar, whom Stalin later attacked, Derzhavin's writings
were also denied. This led to the need to write a new
106 Ibid., p. 84 – 85. history of Bulgaria, about which I also give some brief
107 Ibid., p. 86. notes.
108 Все пак Каждан предупреждава, че терминът „квази 123 Исторически преглед. Кн. 2 – 3. София. 1945, с.
феодализъм“ трябва да бъде прилаган внимателно 167 – 171.
(Ibid., p. 90). 124 Исторически преглед. Кн. 4. София. 1945, с.
109 Ibid., p. 95. 285 – 298. It should be noted that D. Angelov was in-
110 Ibid., p. 96. variably careful in using the term “feudalism” for Byz-
111 Ibid., p.100. antium..
305
напред и все по-нагоре. Marxist criticism125.

Аз обаче, вероятно като не толкова пред- The publication of the two-volume History of
пазлив човек като Каждан, обръщайки наопа- Bulgaria, the work of numerous Soviet Slavists,
ки мисълта му за термините, ще запиша – тер- contributed greatly to clearing the way for the new
мините имат значение само ако имат общопри- Marxist productions on the historical development
ето съдържание. В противен случай те просто of the medieval Bulgarian state. This work was
не биха били термини. Не приемам, че е все published in Moscow in 1954, and the problems of
едно дали ще наречеш крушата или ябълката the Middle Ages in Bulgaria, i.e. during the “feu-
„круша“, защото въпреки употребеното от нас dalism”, cover pp. 59 – 162 from the first volume
общо название те ще си останат различни пло- (the authors of these parts are A. P. Kazhdan, B. T.
дове, нали? В този смисъл, не бих могъл и да Goryanov, Yu. V. Bromley and N.A. Borovskaya);
приема определението „феодализъм“, употре- the following pages (up to p. 213) are devoted to
бявано за описание на миналото на Византия the Ottoman feudalism. This work appeared al-
и на облъхнатите от цивилизаторското ѝ вли- most in parallel with the first edition of the two-
яние балкански средновековни държави. А за volume History of Bulgaria (V I. Sofia. 1954 and
удовлетворяване на несъмнената „техниче- V. II, 1955). In the History of Bulgaria, the parts
ска“ необходимост от въвеждане на някаква we are interested in are on pp. 63 – 241 (on the
периодизационна схема, смятам за най-при- Bulgarian kingdoms) and on pp. 245 – 293 (on
емливо да се употребяват или хронологиче- the period of the Turkish feudalism). The reader
ските детерминанти, напр. „през ХII или през would not probably be surprised by the names of
XIII в.“ или онези, извлечени от династично- the authors of these parts, because they are among
политическото минало, напр. „по времето на the most active conductors of Marxist productions
Комнините“, „по времето на византийското in our history of the previous decade – Al. Burmov
владичество“ и пр. Та нали точно така у нас and D. Angelov. Both histories begin with parts on
от десетилетия вече никой не говори за пър- the primitive communal and slave-owning system,
вобитно-общинен строй или за робовладелски which at the creation of the Bulgarian state passed
строй, заместени съвсем уместно с „техниче- to feudalism, which covered the time until the sec-
ски“ названия на по-къси времеви отрязъци, ond half of the 18th century. So, despite the small
напр. ранната бронзова епоха, ранножелязна-
125 Later, in his article “Буржоазно-идеалистическите и
та епоха и пр. При такъв подход объркване и
реакционно-фашистките възгледи на проф. Петър
двусмислици не е възможно да възникнат в Мутафчиев”, Peter Hr. Petrov (Исторически преглед.
историческото повествование, което ще е раз- Кн. 4 – 5. София. 1951, с. 393 – 425.), attacking precise-
товарено от обременяващата и сковаващата го ly these notions of Mutafchiev (the attack on them is on
pp. 408 – 410) concludes: “... but Mutafchiev the theo-
рамка на предварително зададените политико- rist, racist, nationalist and the great Bulgarian chauvin-
философски схеми. ist has no place in our historical science. Mutafchiev-
Освен това, сигурно е, че и в съвременна ism as a bourgeois ideology must be burned with red-hot
Русия текат процеси в тази посока. И ако пред- iron, it must be destroyed to dust. It has no right to exist
in our reality.” (p. 425). In our time, the “biting of the
ставителите на по-възрастните историци про- bones” of P. Mutafchiev continues. It is enough to read
дължават да споделят наслоените от четири the preface of V. Gyuzelev’s work” Живот и научно
поколения марксистки представи112, младите творчество на Петър Мутафчиев (1883 – 1943)” to
the reprint of “История на българския народ” (Sofia.
ни руски колеги започват изглежда малко по 1986, pp. 6 – 34), in which V. Gyuzelev from the stand-
point of Marxist infallibility shares his assessments –
“[Mutafchiev] ...abandons the correct historical-ma-
terialist understanding of history... and stands entirely
112 Виж напр. труда на Свердлов, М. Б. Становление on the idealistic and idiographic positions of the Bul-
феодализма в славянских странах. С.-Петербург. garian bourgeois historiography. (p. 21)… Nowhere do
1997, 321 с., в който особено любопитен е предго the methodological errors and weaknesses of P. Mutaf-
ворът (сс. 3 – 15), издържан в неприкрито марксист- chiev… stand out as prominently as in his “История на
ки дух. българския народ” (p. 33)… and so on.
306
малко да се отърсват от тях113. differences in content, they are very similar in con-
По-странни обаче ми се струват опити- struction and the theses shared by their authors.
те на някои от българските византинисти да After the establishment of the concept of feu-
„скъсат“ с идеологизирания разказ за минало- dalism in medieval Bulgaria, it was not too late to
то. За пример ще дам труда на Георги Бакалов publish other works, created entirely in the Marxist
„Византия. Лекционен курс“ (София, 2006), spirit. First of all, I should mention the two mono-
където на с. 389 читателят може да прочете, graphs by Strashimir Lishev “On the penetration
„че [през XII в.] феодалните отношения вече and role of money in feudal Bulgaria”, published
господстват във византийското стопан- in 1958 (190 p.) and “On the genesis of feudalism
ство“, а на следващата, 390 с., е записано, че in Bulgaria”, published in 1963 (221 p.), the first
[през XIII – XIV в.] „Византия страда от не- of which is, according to the general assessment
пълноценното развитие на феодалните от- of my fellow numismatists, terribly weak work,
ношения“ и още, в същия абзац, на на с. 391 and the second is so devoid of originality that no
„В областта на стопанските отношения one uses it anymore126. And secondly, all the other
Византия си остава половинчато феодали- works of the Bulgarian medievalists, because from
зирана ...“ Очевидно Г. Бакалов оставал здра- that moment on the “right line” based on the dia-
во свързан с диалектическия материализъм, lectical materialism of historical research has not
каквито впрочем са и всички изследователи, been broken by anyone for decades. Moreover,
които твърдят, че във Византия феодализмът the ideological movement in this direction contin-
бил в ембрионално развитие. Те всъщност го- ued to produce (and probably the same line will
ворят единствено за забавяне, за изоставане от persists for some time to come) misconceptions.
„закономерния“ обществен процес114 поради For example, in the already mentioned work “The
някакви, обичайно изтъквани от тях причини, Medieval Bulgarian Ruler”, the reader may be sur-
но остават вътрешно убедени, че без външните prised to read that “...the Despot of Lovech John
фактори (преди всичко османското нашествие), Alexander... was one of the most powerful feudal
византийското общество неминуемо щяло да lords in Northern Bulgaria and even minted his own
се феодализира. Няма нищо по-погрешно от coins.”127 An article by N. Mushmov from 1937 is
това. Освен това, намирам за крайно несериоз- cited as a source of this information. However, a
но и дори за вредно подобно поведение, с кое- quick review of this small and very outdated mate-
то историкът се поставя лицемерно в ролята на rial shows the failure of Bakalov's thesis. This is
мисловен проектант на бъдещето. Нали обаче, because the type of coins attributed by Mushmov
всички сме съгласни с това, че отговор на ми- to Ivan Alexander from his “despotic” period has
сълта от типа „А какво би станало ако ...?“ не long been identified, albeit with some hesitation, as
a coin type minted by Dobrotitsa128. So this char-
113 Виж напр. в дисертационния труд на Добычина, acteristic element of Western feudalism – the right
А. С. Становление Второго болгарского царства of the feudal lord to mint his own coins, of which
(1185 – 1204): Власть и ее легитимация. Диссертация Bakalov is trying to convince his readers, drops
на соискание ученой степени кандидата историче-
ских наук. „Московский государственный универси-
тет имени М.В. Ломоносова“. Москва. 2016, където 126 And it may not have enjoyed much popularity in the past
на с. 141, под линия в бел. 709 е записано почти сра- either. The copy I took from the library of the Nation-
межливо: „Въпросът за феодализма във Византия и al History Museum for my current work was not even
в средновековна България и до сега остава дискуси- trimmed. Apparently it was not sought after by any of
онен.“ the two generations of Bulgarian historians
114 Впрочем, Г. Бакалов дава ясен израз на тази си 127 Бакалов, Г. Средновековният …, с.229
именно представа в труда си „Средновековният бъл- 128 More details in Атанасов, Г. Добруджанското деспот
гарски владетел“ (София. 1995), където на с. 83 за- ство към политическата, църковната, стопанската
писал „Късновизантийският феодализъм поради и културната история на Добруджа през ХІV век.
активното въздействие от страна на държавата Велико Търново, 2009, с. 289 – 290, as well in the lit-
се отличава с бавно развитие на отделните феодал- erature referred there, a significant part of which is pre-
ни институти. „ ceding the work of Bakalov.
307
може и не бива да бъде част от инструмента- out. Other contemporary authors suggest the ex-
риума на историка? По-добре е несъгласните istence of vassal relations of certain personalities
с това ми твърдение да се ориентират към пи- towards the Bulgarian tsar, resp. to the Byzantine
сане на научно-фантастични произведения, с emperor129, etc. Examples of such frivolous over-
което ако се справят добре, поне ще се радват strain of the historical narrative due to the accepted
на по-големи тиражи на произведенията си. concept of the existence of feudalism in medieval
Bulgaria abound in contemporary Bulgarian his-
3. Как феодализмът се появи torical works. Today it is difficult to cover them
в българската история? all, but at least some of those established in recent
decades in our historical science and archaeology
Вероятно няма да сгреша, ако в стремежа
will be discussed in the following lines.
си да дам по възможност най-синтезиран от-
говор на този въпрос, употребя клиширания
вече израз „на върха на съветските щикове“. 4. On the so-called „appanages“130
Ще проследя историята накратко. In order to avoid possible misunderstandings
Както вече споменах, с редки изключе- that could arise in connection with my subsequent
ния, до 1945/46 г. българските историци поч- presentation, I consider it necessary to start by
ти не определяли българското средновековно clarifying the term appanage, i.e. to acquaint the
общество като феодално. От това време насе- reader, albeit in a summarized form, with that typi-
тне обаче, в балканските страни, в които след cal French feudal structure which has given our
войната на власт дошли тясно свързаните с historians reason to apply the term for nearly 40
Коминтерна местни комунистически партии – years when presenting our medieval history. Due
България, Югославия115 и Румъния, започнало to the fact that this is a legal relationship, I thought
насилственото налагане на марксистката по- it best to use some texts of my choice that are cre-
становка за обществено-икономическите фор- ated by lawyers. Here is what is read e.g. under
мации. Според думите на един от апологетите the heading “appanage” in the largest collection
ѝ Жак Натан то било „единственото правилно of old French laws known to me: “The original
научно направление за изучаването на исто- appanage in France was a royal domain, tempo-
рическите явления, за изучаването на обще- rarily detached from the crown or rent from the
ството и историята на обществото“116 [state] treasure, ceded by the king to his brothers
Как протекъл този процес? Струва ми се, or younger children to compensate them for the
че този въпрос, сам по себе си твърде обши- part of the father's patrimony that they did not in-
рен и все още обхванат от тъмата на забравата herit, but also to help them maintain with honour
и конспирацията, най-малкото заради това, че the dignity of their rank. The same name is applied
вече няма живи участници в него, заслужава for the properties granted by the seigneurs to the
да бъде обект на специално проучване. Затова, younger children in the family, in order to compen-
без да навлизам в дълбините му, тук ще пред- sate them for attributing the main part of the fief
ставя единствено някои „видими“ действия to the eldest son.”131 and “… the appanage was
на определени фигури от периода, довели до granted only to the younger sons of the king, from
изхвърляне на науката ни от руслото, в което which it followed that the firstborns, the supposed
тя се движела дотогава с всички произлезли от
129 See again in Атанасов, Г. Op. cit., p. 91 – 92; cf. with
115 Рекапитулация за протичането на този процес в the contradiction on p. 285.
Югославия виж у Vucinich, W. S. Postwar Yugoslav 130 Details in Марков, Н. Кратки бележки за “апанажите”
Historiography. In: The Journal of Modern History. Vol. във Византия и в Средновековна България. In: Сб.,
23, № 1. Chicago. 1951, pp. 41 – 57, по-специално за посветен на 100-годишнината от рождението на
феодализма на сс. 43 – 44, 48. Станчо Ваклонов (in press).
116 Натан, Ж. Учението за обществено-икономическите 131 Pandectes françaises. Nouveau repertoire de doctrine, de
формации. В: Исторически преглед. Година III. legislation et de jurisprudence. T. VII. Paris. 1889, p. 90,
1946 – 47, кн. 4 – 5. София. 1947, с. 393. § 1.
308
техните действия трусове и последици. heirs of the kingdom, could not become owners of
Несъмнено най-съществена роля за на- an appanage.”132; “In the old monarchy, duchies,
лагането на марксистката постановка в исто- counties, baronies, etc. were ceded as appanages.
рическите проучвания у нас изиграла фигу- It was assumed that this concession did not divide
рата на Георги Димитров. Едва завърналият the kingdom, because the territory given as an ap-
се в България от Съветския съюз (4 ноември panage was handed over as a fief and was subject
1945 г.), с комунистически плам, Димитров to return.”133 There was disagreement among ju-
поел пряко ръководството на идеологическата rists even among the elder, over the rights of the
борба в страната. Очевидно той съзнавал роля- appanagists. To some of them the latter enjoyed
та на историческото познание (и възпитание) в full property rights, and to others he was solely an
този процес, поради което в своя статия (писмо owner.134 “The appanage confers honorary rights
до редакцията на сп. „Философски преглед“) as well as the right to gain… Kings wanted to
от следващата година той написал следното: grant the princes the same honours and distinc-
„Нашата историческа литература и учебни- tions as their great vassals had, in order to equal-
те пособия, по които студентската и друга ize them and thus counterbalance their power.”135
младеж изучава историята на нашия народ, These were the approximate principles that shaped
са изпълнени с крайно вредни извращения и the system of appanages in France. Depending on
груби фалшификации. ... Необходимо е час по- some differences in the establishment of the ap-
скоро да се изработи и популяризира научен, panages, a certain periodization in the develop-
марксически критерий за правилното обясне- ment of the system was built136. The first period of
ние на важните периоди и големите събития development of the system covered the time from
в историята на нашия народ, особено през по- Hugues Capet137 to that of Philip-Auguste, i.e. the
следното столетие, като се направи това ясно time between 987 and 1180/1223; the second –
и убедително на основата на научен анализ на from Louis VIII to Philip the Good (from 1223 to
самите исторически факти. ... Ние се нужда- 1285); the third – from Philip the Good onwards,
ем като хляб и въздух от своя собствена марк- i.e. after 1314. In each of them there were specifics,
сическа философия на нашата история.“117 e.g. in the first, appanage possessions could be ac-
Така бил даден словесен израз на престоящо- quired, including by inheritance, by girls and from
то, но стартът на процеса започнал още от indirect relatives as well; in the second, indirect
предходната година. Не липсвали и активни relatives were excluded from those who could ac-
съучастници в него. Действията им започнали quire the appanage, but the girls retained the right
още през октомври 1944 г. с назначаването на to inherit it; in the third, girls were also excluded
ново настоятелство на Историческото друже- from the possibility of acquiring appanages. In ad-
ство, съставено от членове или поне симпати- dition, although legally the appanages were sub-
занти на партиите, чиито представители били
включени в новото ОФ правителство на стра- 132 Ibid., p. 96, § 25.
133 Ibid., p. . 96, § 27.
ната118; впоследствие към пролетта на 1945 г. 134 Ibid., p. 97, § 31.
от дружеството били изключени секретарят му 135 Ibid., p. 97, § 33.
Иван Дуйчев, Богдан Филов, Звезделин Цонев, 136 The periodization proposed here has not been accept-
Стефан Баджов, Веселин Бешевлиев, Стоян ed by all researchers. It is the work of the remarkable
19th – century French jurist A. Dupin, who himself was
Брашованов, Иван П. Орманджиев и Димитър a member of the council that governed the appanage of
Яранов, т. е. „всички негови членове, осъдени the Duke of Orleans. (Dupin, [A.]. Des apanages en gé-
néral; et en particulier de l’apanage d’Orléans. Paris.
117 Др. Георги Димитров за ролята и задачите на сп. 1827, p. 13 svs.)
„Философска мисъл“. Год. II, кн. 3. София. 1946, с. 7. 137 In the older literature, it is claimed that the creator of the
118 Имената им могат да се прочетат в отчетния мате- appanage system was Hugues Capet. In fact, this role
риал на Ал. Бурмов „Из дейността на Българското was played by his son Henry I of France, who in 1032
исторически дружество“, публикуван в Исторически ceded the Duchy of Burgundy as an appanage to his
преглед. Кн. I. 1945, с. 75 brother Robert. This was the first appanage in France.
309
от Народния съд или уволнени за фашистки ject to return to the crown, the system provided for
и противонародни прояви“119. Продължило them to be inherited until the death of the last male
се със създаването през 1945 г. на списанията descendant in the family (during the third period).
„Исторически преглед“ и „Философска мисъл“, Therefore, they usually did not get out of the hands
които трябвало да изиграят основната роля в of a family for hundreds of years, as it was, for ex-
процеса. Достатъчно е да се хвърли поглед на ample the case of the Duchy of Burgundy (duché
първите годишнини от тези списания, за да се de Bourgogne), which was an appanage of a junior
видят имената на историците активни маркси- branch of the Capetians for more than three centu-
сти – Александър Бурмов, Димитър Ангелов, ries (from 1032 to 1362). Its foundation act reads:
Жак Натан, Христо Христов, Иван Снегаров и “to have it in full ownership and to pass it on to his
много други. heirs, his descendants and those entitled to it.”138
Установяването на марксистките поста- It should also be noted that in Old French, and until
новки в българската история в края на 40-те го- these days, the lexeme ‘apanage’ has the meaning
дини е обаче обект за отделно проучване (Все of inheritance and dowry, in which it ceases to be
пак в основата на работата ми е единствено a term, and is used in this broader sense, especially
темата за феодализма). Добър преглед по този by authors with richer vocabulary.
проблем читателят може да намери напр. в ре- I will probably not be mistaken if I point out
троспективната статия на Хр. Христов „Върху Petar Mutafchiev's study on the soldiers’ lands ...
някои проблеми на българската историческа from 1923 as the first work in which a Bulgarian
наука“, публикувана в кн. 6 на Исторически historian mentions the appanages on the Balkans
преглед от 1953 г. В нея на сс. 577 – 584 се да- (in Byzantium). However, this was done with all
ват „опорните точки“, както днес е модерно да possible conditionality. Here is what is said there:
се казва, на основните принципни положения, “The pronoia were either rewards for some merit
пресъздадени според произведението на Й. or a salary for a certain service – no matter what,
Сталин „Марксисмът и въпросите на езикозна- or just a gift of royal favour, such as the donations
нието“ (София. 1952). of a pronoia to churches and monasteries, or final-
За да бъдат подменени българските ис- ly represented something like today's appanages of
торически трудове, дело на „врагове на на- persons from royal families.”139
рода“, през 1946 и 1947 г. били преведени However, without any conditions in his ex-
на български и издадени няколко труда на position, Dionysios Zakythinos talks about appa-
Николай С. Державин – „Лекции по Българска nages in Byzantium in 1932 in the first volume of
история (Четени през зимата на 1943 – 1944 г. his work “The Greek Despotate in the Morea"140.
в Москва)“120 и първите два тома от четири- I should remind, however, that his account of the
томния му труд „История на България“121. appanages in Byzantium is limited to the early
И в двата труда на Державин няма и опит за 15th century, i.e. it goes far beyond the period
формулиране на феодализма – той е просто of interest to us. However, in a subsequent arti-
априорно приет122. Успоредно с разпростране- cle (1948), Zakythinos speaks boldly about the
appanages in Byzantium. In this article he com-
119 Пак там, с. 76. ments on the case of the dominion over Thessaly
120 Под редакцията на Ал. Бурмов. Тази книга, издадена (Great Wallachia, Wallachia), “ceded” in 1342 by
в 15 000 броя е била ползвана като учебник по
история в средните училища у нас. Тя е трябвало да
подмени двутомника на П. Мутафчиев „История на 138 Dupin, [A.]. Opus. cit., p. 14.
българския народ“, изд. Хемус. 1943, 1944, който до 139 Мутафчиев, П. Войнишки земи и войници във Ви-
това време е бил ползван като гимназиален учебник. зантия през XIII – XIV век. In: Списание на Българ-
121 Державин, Н. С. История Болгарии. Москва- ската академия на науките. Кн. XXVII. Клон Исто-
Ленинград. Т. I – IV. 1945 – 1948. рико-филологичен и философско-обществен. 15. Со-
122 Трудовете на Державин имат обаче нерадостна съдба. фия. 1923, с. 46.
Тъй като той бил почитател на етно-лингвистичните 140 Zakythinos, D. Le despotat …, pp. 119, 205 – 217, 226,
теории на Н. Мар, срещу когото впоследствие се 241 – 242, 247.
310
нието на трудовете на Н. Державин бил даден the imposter Emperor John VI Kantakouzenos to
път и на родните историци. Несъмнен интерес John Angelos141. Although Zakythinos mentions
по темата за феодализма през втората полови- conscientiously that Kantakouzenos’s chrysobulla
на на 40-те години представляват работите на did not “unfortunately provide information on one
Никола Мавродинов „Влияния от държавните main point: the Empire's rights to tax revenues
форми на западния феодализъм през Второто collected in Thessaly"142, after a rather cursory
българско царство“123, на Димитър Ангелов analysis of the document, he concludes: “By relin-
„Към въпроса за поземлените отношения в quishing power to Wallachia, John Kantakouzenos
средновековната българска държава“ (в която ceded some of his sovereign rights. By accepting
все пак се споменава, че балканският феодали- it under certain conditions, John Angelos became
зъм е „своеобразен“)124, на Александър Бурмов its ruler, but not as a governed territory, but as
„Феодализмът в средновековна България“, an appanage.”143 I must remind, however, that
в която хронологичните граници на пери- the first serious commentator on this document,
ода у нас са посочени от края на V до края на Alexander V. Solovyov, although focusing on the
XVIII в., а основните характерни белези на фе- undoubtedly feudal elements of the system in the
одализма са ни представени с цитат от Ленин; Byzantine and later Serbian Thessaly, never lik-
в тази статия за пръв път са подложени на ened this territory to an appanage144. This was cer-
марксическа критика „ненаучните твърдения“ tainly no accident. It's just that the conscientious
на П. Мутафчиев за липсата на феодализъм в Solovyov found no reason to allow himself to
България125. compare John Angelos's rule with a Western-style
appanage.
нахвърля Сталин, трудовете на Державин са съ However, “the spirit from the bottle” was al-
що отречени. Това довело до необходимостта от ready released. In the 1950s, the Byzantine schol-
написване на нова история на България, за която тук
също давам някои кратки бележки.
ars, both Western and Eastern, increasingly used
123 Исторически преглед. Кн. 2 – 3. София. 1945, с. this term, derived from the French feudal system.
167 – 171. Shocked by the blurring of the concepts, some
124 Исторически преглед. Кн. 4. София. 1945, с.
researchers tried to establish some adequacy be-
285 – 298. За отбелязване е, че Д. Ангелов неизменно
е бил по-внимателен при употребата на термина tween the content and the term. Among them, the
„феодализъм“ за Византия. name of John Barker must be mentioned, who was
125 По-късно, в статията си „Буржоазно-идеалисти the first to focus on the appanages in Byzantium.
ческите и реакционно-фашистките възгледи на проф.
Петър Мутафчиев“, авторът ѝ Петър Хр. Петров In his remarkable article, “The problem of ap-
(Исторически преглед. Кн. 4 – 5. София. 1951, с. panages in Byzantium during the Palaeologan
393 – 425.), нападайки именно тези представи на Му- Period”145, a work commonly presented to us by
тафчиев (атаката върху тях е на сс. 408 – 410) ще за-
ключи: „...но за Мутафчиев теоретика, расиста,
the Marxist historians as evidencing the existence
националиста и великобългарския шовинист няма of appanages in the Balkans, he wrote: “Yet, can
място в нашата историческа наука. Мутафчиев these territorial grants be called “appanages” in
щината като буржоазна идеология трябва да бъде the same sense that the word is used for the French
горена с нажежено желязо, трябва да бъде разбита
на пух и прах. Тя няма право на съществуване в на- prototypes? I think not, and because of the absence
шата действителност.“ (с. 425). В съвремието ни of two elements essential to that prototype. One
„гризането на кокалите“ на П. Мутафчиев продъл-
жава. Достатъчно е да се прочете предговора на В.
Гюзелев „Живот и научно творчество на Петър Му- 141 Zakythinos, D. Processus …p. 8 – 15.
тафчиев (1883 – 1943)“ към преизданието на „Исто- 142 Ibid., p. 11 – 12.
рия на българския народ“ (София. 1986, сс. 6 – 34), в 143 Ibid., p. 12.
който от позициите на марксистката непогрешимост 144 Solovjev, A. V. Фесалийские архонты в XIV веке.
В. Гюзелев раздава оценките си – „[Мутафчиев] … Черты феодализма в византийско-сербском строе.
изоставя правилното историкоматериалистическо In: Byzantinoslavica. T. IV. Prague. 1932, pp. 159 – 174.
разбиране върху историята … и застава изцяло на 145 Barker, J. W. The problem of appanages in Byzantium
идеалистическите и идиографските позиции на бъл- during the Palaiologan Period. In: Byzantina. Vol. 3
гарската буржоазна историография. (с. 21) … Ни- (1971). Thessaloniki. 1971, pp. 103 – 122.
311
За разчистването на пътя на новите марк- is seigneurialism. From all that is presently evi-
систки постановки за историческото развитие dent, these assignments of territory seem to have
на българската средновековна държава, доп- been administrative rather than proprietary, at
ринесло особено много издаването на дву- least in the full Western feudal sense of landhold-
томната „История на България“, дело на мно- ing for its own sake; though it may well be that
гобройни съветски слависти. Този труд бил this association itself deserves much more serious
издадена в Москва през 1954 г., а проблемите scrutiny. The other missing element is that of the
за Средновековието на България, т. е. през „фе- transmission of the assigned territory by heredi-
одализма“, обхващат сс. 59 – 162 от първи том tary succession to the descendants of each cadet.
(авторите на тези части са А. П. Каждан, Б. Т. With one largely irrelevant exception, I can think,
Горянов, Ю. В. Бромлей и Н. А. Боровская); of no case of clear-cut succession from father to
следващите страници (до с. 213) са посветени son in any of the Byzantine pseudo-«appanages”
на османския феодализъм. Тази история се we have enumerated. Not even the most likely
появила почти успоредно с първото издание candidate for semi-separatist status in the late
на двутомната „История на България“ (Т. I. Empire, the Despotate of the Morea, offers such
София. 1954 и Т. II, 1955). В българската исто- an instance.”146 A few years later, the French
рия, интересуващите ни части са на сс. 63 – 241 Byzantine scholar Paul Lemerle also attempted to
(за българските царства) и на сс. 245 – 293 (за revise this term, as if it had already taken a firm
периода на турския феодализъм). Читателят place in Byzantine writings. Sprinkling ashes
вероятно няма да се изненада от имената на on his head he wrote in his work “The Agrarian
авторите на тези части, защото те са измежду History of Byzantium from its beginning to the
най-активните проводници на маркистките 12th century. Sources and problems”147: “These
постановки в историята ни от предходното де- cases, numerous at all periods, are merely com-
сетилетие – Ал. Бурмов и Д. Ангелов. И двете monplace.148 Something other is the grant by the
истории започват с части за първобитно-об- emperor, almost always to a close relative, and he-
щинния и робовладелческия строй, който при reditarily, of a vast territory, or an entire region,
създаването на българската държава преми- or more exactly the fiscal revenues of this terri-
нава към феодализма, обхванал времето до tory or region. I once described it as an appanage,
втората половина на XVIII в. Така че, въпреки without wishing to imply by this term any parallel
малките разлики в съдържанията, те твърде with the west, and this designation has been grad-
много си приличат по конструкцията си и по ually adopted: in fact, it now seems to me that it is
споделените от авторите им тези. more appropriate to the form this institution was
След утвръждаването на представата за to take, in well-known cases, in the period of the
феодализма в средновековна България, не за- Paleologues, and that for the Comneni it would
къснели да се появят и други трудове, издър- have been better to speak of imperial endowment,
жани напълно в марксистки дух. На първо not implying in particular the exercise of political
място трябва да спомена двете монографии на power in the territory granted.”149
Страшимир Лишев „За проникването и ролята However, these sensible considerations have
на парите във феодална България“, издадена not been heard by the historians, especially those
през 1958 г. (190 с.) и „За генезиса на феодализма 146 Ibid., p. 119 – 120.
в България“, издадена през 1963 г. (221 с.), пър- 147 Lemerle, P. The Agrarian History of Byzantium from
вата от които е по всеобщата оценка на колеги- the Origins to the Twelfth Century: The Sources and
те ми нумизмати ужасно слаб труд, а втората Problems. Galway University Press. Galway. 1979,
XII+272 p.
е до такава степен лишена от оригиналност, че 148 In the previous paragraph, Lemerle presented the prop-
erties of Leo Kephalas, donated to him by Emperor
къде методологическите грешки и слабости на П. Alexius I Komnenos on various occasions. (Ibid., P.
Мутафчиев … не изпъкват тъй релефно, както в 208).
„История на българския народ“ (с. 33)… и пр. и пр. 149 Ibid., p. 209.
312
вече никой не я ползва126. А на второ място … who, convinced or not so much, have accepted the
всички останали произведения на българските Marxist formulation of the socio-economic forma-
медиевисти, защото оттук насетне „правил- tions in the development of mankind. Therefore,
ната линия“, основана на диалектическия ма- once it gained momentum, the process of desig-
териализъм на историческото изследване не nating one or another possession as an appanage,
била нарушавана от никого в продължение на whether in Byzantium, medieval Bulgaria or
десетилетия. Нещо повече, идейното движе- Serbia, could no longer be stopped. The Belgrade
ние в тази посока продължавало да произвеж- historian Lubomir Maksimović had considerable
да (а вероятно същата линия ще продължава да credit for imposing it. In his article “The Origin
се следва още известно време) неверни пред- and Character of the Appanages in Byzantium"150,
стави. Например, във вече споменатия труд he concluded that the process of feudalization
„Средновековният български владетел“, чи- in the state, which began in the 11th century,
тателят с изненада може да прочете, че „ … ло- had already ended with the Palaiologoi, when
вешкия деспот Йоан Александър … бил един Byzantium had finally become a feudal institu-
от най-могъщите феодали в Северна България tion. Corresponding to this assessment of the state
и дори сечал своите монети.“127 Като източ- structure, Maksimović developed the idea that the
ник на тази информация се цитира статия на system of appanages, whose sprouts he saw as ear-
Н. Мушмов от 1937 г. Бързият преглед на този ly as the 11th century, had already reached its apo-
неголям и твърде остарял материал обаче, по- gee by the time of the Palaeologos family. Despot
казва несъстоятелността на тезата на Бакалов. John Palaeologos, the brother of Emperor Michael
Това е така, защото отдавна типът монети, VIII, was proclaimed the first greatest appanagist
приписани от Мушмов на Иван Александър от of the period, and the rights he received even im-
„деспотския“ му период, са идентифицирани, plied a “regent’s power.” The already mentioned
макар и с известно колебание, като монетен Thessalian governor John Angelos, Maksimović
тип от монетосеченето на Добротица128. Така described as “semi-independent vassal” of the em-
че и този характерен за западния феодализъм peror. However, he acknowledged only Matthew
елемент – правото на собствено монетосечене Kantakouzenos as a true appanagist, who in 1347
на феодала, който Бакалов се силел да внуши was granted possessions in Thrace. Shortly af-
на читателите си, отпада. От други съвремен- terwards, he was followed as appanagists by his
ни автори ни се внушава за съществуването brother Manuel, who was given the Morea in
на васални отношения на определени лично- 1349, and Emperor John V, who was ceded Thrace
сти спрямо българския цар, респ. спрямо ви- as appanage in the early 1350s (!)151. During the
зантийския император129 и т. н. Примерите period, indirect relatives also became appanagists.
за подобно фриволно пренапрягане на исто- The appanagists had exclusive rights to the territo-
рическия разказ, заради приетата концепция ries they governed – they headed the local admin-
istration, operated the local troops, conducted the
126 А май и в миналото не се е радвала на голяма попу financial affairs in the appanage territory, where
лярност. Екземплярът, който взех от библиотеката на
Националния исторически музей за нуждите на на- they administered justice, issued their edicts, and
стоящата си работа дори не беше подрязан. Очевид- even pursued an independent foreign policy. Their
но той не е бил потърсен от никого от две поколения relations with the emperor were relatively weak,
български историци.
127 Бакалов, Г. Средновековният …, с.229
and etcetera, to conclude finally that “in the last
128 Виж по-подробно у Атанасов, Г. Добруджанско- century before its collapse, the empire actually
то деспотство към политическата, църковната, сто existed as a conglomeration of appanages.”152
панската и културната история на Добруджа през
ХІV век. Велико Търново, 2009, с. 289 – 290, както 150 Максимовић, Љ. Гeнeзa и карaктep aпaнaжa у
и посочената там литература, предхождаща в значи- Визaнтиjи. В: Зборник радова Византолошког ин-
телна част работата на Бакалов.. ститута. XIV/XV. Београд. 1973, сс. 103 – 154.
129 Виж напр. отново у Атанасов, Г. Цит. съч., с. 91 – 92; 151 Ibid., pp. 136 – 137, 143.
ср. с противоречието на с. 285 152 Ibid., p. 150.
313
за наличие на феодализъм в средновековна Fifteen years later, Lubomir Maksimović contin-

България изобилстват в съвременните българ- ued to defend this view153.
ски исторически съчинения. Днес е трудно да However, we have every reason to disbelieve
бъдат обхванати всичките, но поне за някои, Maksimović's suggestions, because even after the
установени през последните десетилетия в ис- attempts of the usurper John Kantakouzenos to set
торическата ни наука и археологията ще стане aside parts of the state for his relatives in Byzantium,
дума в следващите редове. no matter how loose at times Constantinople's ties
with some of its territories were, they still contin-
4. За т.нар. „апанажи“130 ued to comply with the principle of indivisibility
of the empire154. That this principle worked dur-
За да избегна евентуалните недоразуме-
ing the Palaeologan period is not in doubt. At least
ния, които биха могли да възникнат по повод
we have a remarkable testimony from the era – the
на последвалото ми изложение, смятам за не-
story of Nicephorus Gregory about the attempts
обходимо да започна с изясняването на терми-
of Empress Irina155, the second wife of Emperor
на апанаж, т. е. да запозная читателя, макар и
Andronikos II, to provide the inheritance for her
в един обобщен вид, с оная типична френска
children. Here it is: “[VII.] 5. Emperor Andronicus'
феодална структура, която дала основание
wife, Irina, was ambitious and wanted her chil-
на историците ни да си служат с термина в
dren and grandchildren to inherit power over the
продължение на близо 40 години при пред-
Romans forever. This imperial power was to per-
ставянето на националната ни средновековна
petuate the memory of them through the names of
история. Поради обстоятелството, че става
their descendants. But she also wanted something
дума за правни отношения, приех за най-уд-
unheard of: this government should not be a mon-
ачно да ползвам някои подбрани от мен тек-
archy like the one the Romans observed from the
стове, създадени от юристи. Ето какво се чете
beginning, no, she wanted according to the Latin
напр. под рубриката „апанаж“ в най-големия
custom to divide the cities and districts of the
познат ми сборник със стари френски закони:
Romaioi and each of their sons to rule every dis-
„Същинският апанаж във Франция бил крал-
trict and personal inheritance and property. Her
ски имот (domain), отделен временно от коро-
sons were to receive them from their father, just as
ната или рента от [държавното] съкровище,
the law established for ordinary people, according
отстъпени от краля на братята му или на по-
to which wealth and property passed from father
малките му деца, за да ги обезщети за частта
to son, and so they later had to hand over power to
от бащиното наследство, която те не насле-
their children and heirs. Since she was born at the
дявали, а и за да им помогне да поддържат с
Latins, she wanted to introduce this new custom to
чест достойнството на ранга си. Със същото
the Romaioi, borrowed from there. That is why she
название се обозначавали имотите, давани от
was motivated mainly by the jealousy she had for
сеньорите на по-малките деца в семейството,
the emperor's eldest son, I mean Emperor Michael,
за да ги обезвъзмездят за приписването на ос-
whom the emperor had from his first Hungarian
новната част от фиефа на най-големия.“131
wife. I have already said that from her he had two
и още „ … апанаж бил даван само на по-мал-
sons, Emperor Michael and Despot Constantine.
ките синове на краля, от което следвало, че
And from this Irina, the Lombard, he had a daugh-
първородните, предполагаемите наследници
ter, Simonida, whom I have already said was sent
на кралството, не могли да стават владелци
130 Виж по-подробно у Марков, Н. Кратки бележки 153 Maksimović, L. The Byzantine provincial administra-
за „апанажите“ във Византия и в Средновековна tion under the Palailogoi. Amsterdam. 1988, p. 25.
България. В: Сб., посветен на 100-годишнината от 154 Cf. the commentary of J. Baker (Barker, J. W. Opus
рождението на Станчо Ваклонов (приета за печат). cit., p. 113 ff.)
131 Pandectes françaises. Nouveau repertoire de doctrine, de 155 Details about this empress in Melichar, P. Empresses of
legislation et de jurisprudence. T. VII. Paris. 1889, p. 90, Late Byzantium. Foreign Brides, Mediators and Pious
§ 1. Women. Berlin. 2019, 117 – 147.
314
на апанажи.“132; „В старата монархия, като as the king's wife to Serbia, and three sons, John,
апанажи били давани херцогство, графство, Theodore and Demetrius. She wanted to make
баронство, и т. н. Приемало се, че това от- them all emperors. In rank, as well as in the divi-
стъпване не разчленявало кралството, поради sion of the kingdom, they had to be after the first-
това, че територията дадена като апанаж, born Michael, otherwise they had to be independ-
била предавана като фиеф и подлежала на ent rulers and not obey anyone. The Empress saw
възвръщане.“133 Около правата на апанажи- that her husband, the Emperor, was more loving to
ста съществувало разногласие между юрис- her than is a husband, she believed that she could
тите, дори и между най-старите. За някои от persuade him of her plans for their children. She
тях той се ползвал с пълни собственически harassed him constantly, day and night, and grad-
права, а според други той бил единствено ually tried to persuade him to do one of two things:
владелец.134 „Апанажът пренася почетните either he deprives Michael of imperial power and
права, както и правата за придобиване на из- divides it among her sons, or, finally, their sons
года … Кралете желаели да предоставят на share power with him. The emperor replied that it
принцовете апанажисти същите почести и was impossible to repeal the imperial laws, which
отличия, каквито имали едрите им васали, с had remained unchanged for many centuries”156.
цел да ги изравнят с тях и така да създадат Maksimović's and Barker's comments on this text
противовес на тяхната мощ.“135 Това били are, in my opinion, not well thought out, because
приблизителните принципни положения, they both accept that the Empress wanted an equal
които оформяли системата на апанажите във division of the empire between her sons. However,
Франция. В зависимост от някои разлики при this was hardly her real wish, because such a mod-
учредяването на апанажите, била изградена и el did not exist in the Latin world at that time. In all
известна периодизация в развитието на сис- likelihood, she insisted that appanages be set aside
темата136. Първият период от развитието на for the younger sons, exactly in the “Latin pattern”,
системата обхващал времето от Юг Капе137 до something Gregoras explicitly emphasized in his
това на Филип-Огюст, т. е. времето между 987 account. However, the idea itself was so incompat-
и 1180/1223 г.; вторият – от Луи VIII до Филип ible with the Byzantine notions of indivisibility of
Хубави (от 1223 до 1285 г.); третият – от Филип the state that not only the emperor refused, but the
Хубави насетне, т. е. след 1314 г. През всеки от public opinion that Gregoras apparently shared to
тях имало специфики, напр. през първия, апа- us presented the demand for division of its terri-
нажни владения могли да се придобиват, вкл. tory as a woman's whim.
и по наследство, и от момичетата и от непре- Since the very concept of the appanage was
ките роднини; през втория непреките родни- derived from the notion of some supposed feudal
ни били изключени от онези, които могли да organization of Byzantine society, the historians
were diametrically divided in their views on it,
132 Ibid., p. 96, § 25. just as they were on “Byzantine feudalism.”157Those
133 Ibid., p. 96, § 27.
134
who tried to reconcile the two extremes pointed out
Ibid., p. 97, § 31.
135 Ibid., p. 97, § 33. the specifics of the eastern “appanages”, most of-
136 Предложената тук периодизация не е приета от всич- ten accepting their emergence as a product of the
ки изследователи. Тя е дело на забeлежителния френ-
ския юрист от XIX в. Анре Дюпен, който сам бил
156 The translation is based on the text in the publication Ni-
член на съвета, управляваш апанажа на Орлеанския
херцог (Dupin, [A.]. Des apanages en général; et en par- kephoros Gregoras. Rhomäische Geschichte : Historia
ticulier de l’apanage d’Orléans. Paris. 1827, p. 13 svs.) Rhomaikes. Erster Teil (Kapitel I – VII). Stuttgart. 1973,
137 В по-старата литература се твърди, че създател на S. 184 – 185. Slightly different translation are found in
системата на апанажите бил Юг Капе. В действител- Barker, J. W. Opus cit., p. 105 – 106 (in English); in
ност тази роля изиграл синът му Анри I Френски, Максимовић, Љ. Цит. съч., с. 105 (in Serbian); and
който през 1032 г. дал херцогство Бургундия като in the Russian-language edition of the work Никифор
апанаж на брат си Робер. Това бил и първият апанаж Григора. История ромеев. Т. I. Санкт-Петербург.
във Франция. 2013, с. 180 – 181.
315
придобият апанажа, но момичетата запазвали internal development of the empire. Most often,
правото си да го наследяват; през третия – мо- however, the authors accepted that these struc-
мичетата също били изключени от възмож- tures arose under Latin influence. This also led to
ността да придобиват апанажи. Освен това, the impossibility of achieving unity on the ques-
макар че юридически апанажите подлежали tion of the time of their occurrence. If for the sup-
на възвръщане към короната, системата пред- porter of the first view Nikolaos Oikonomidis, the
полагала те да бъдат онаследявани до смъртта Byzantine appanages date back to the time of the
на последния мъжки потомък в семейството Komnenoi, more precisely to the time of Alexios
(през третия период). Поради това обичайно Komnenos, who granted numerous estates to his
те не излизали от ръцете на едно семейство в son Sebastokrator Isaac Komnenos, which he
продължение на стотици години, какъвто бил managed as full owner158, then for most scholars
напр. случаят с херцогство Бургундия (duché who associated their appearance with Latin influ-
de Bourgogne ), което било апанажно владение ence, they began to emerge only in the middle of
на младши клон на Капетингите в продълже- the fourteenth century, when the usurper Emperor
ние на повече от три века (от 1032 до 1362 г.). В John VI Kantakouzenos granted vast territories to
учредителният му акт се чете: „за да го има в his relatives159. As already mentioned, there were
пълна собственост и да го предава на наслед- opinions that the Byzantine “appanages” originated
ниците си, на потомците си и на имащите in the 11th century. The difficulty of establishing
право за това.“138 Трябва да се знае също, че unity on this issue stems from the fact that through-
в старофренския, а и досега, лексемата апанаж out the existence of Byzantium not a single model
(apanage) има и значението на наследство и зес- for such structures was established. In fact, all the
тра, при което тя престава да бъде термин, а се estates defined by the historians as appanages had
ползва и в този по-широк смисъл, особено от differences, sometimes quite significant, among
авторите с по-богат речник. themselves160. The reason for this state of affairs,
Вероятно няма да сгреша, ако посоча at least to me, is obvious – either these possessions
студията на Петър Мутафчиев „Войнишките were created as time-limited (i.e. not hereditary)
земи ...“ от 1923 г. като първа работа, в която imperial donations, or they arose as a manifestation
български историк споменава за апанажи на of separatism. In both cases, however, they cannot
Балканите (за Византия). Това обаче е напра- be defined as appanages, at least because that those
вено с цялата възможна условност. Ето какво possessions were only vaguely reminiscent of the
се чете там: „Прониите са били или награди appanages in feudal France. While the system of
за някакви заслуги или заплата за известна appanages in France worked towards the establish-
служба – безразлично каква, или пък просто ment of royal power and the consolidation of the
дар на царско благоволение, както са напри- state, in the case of Byzantium, the trend was the
мер случаите с даруването на пронии на черк- opposite, and this in itself is a good indication of
ви и манастири, или най-сетне са представля-
158 Oikonomides, N. Opus cit., p. 260 – 263. Oikonomidis
вали нещо като днешните апанажи на лица
even insists on the existence of a feudal hierarchy in the
от царски фамилии.“139 “appanage” of Isaac Komnenos, as in turn he also do-
Без никакви условности в изложението nated to his approximate shares of the territory entrusted
си обаче, за апанажи във Византия ще загово to him; however, the conditions of these donations were
very different, which forced Oikonomidis to create even
ри Дионисиос Закитинос през 1932 г. в пър- a certain typology (p. 262); moreover, he notes in good
вия том от своята работа „Гръцкия деспотат faith that in all cases these were temporary rather than
hereditary donations used by the owner while he was
138 Dupin, [A.]. Opus. cit., p. 14. performing his service with him (p. 263)
139 Мутафчиев, П. Войнишки земи и войници във 159 E.g. Zakythinos, D. Processus ..., p. 8 – 16.
Византия през XIII – XIV век. В: Списание на 160 On this occasion, I wonder whether, if we did not know
Българската академия на науките. Кн. XXVII. Клон the way in which the Second Bulgarian Kingdom arose,
Историко-филологичен и философско-обществен. we would not declare it an appanage, whose rulers later
15. София. 1923, с. 46. developed separatist tendencies.
316
в Морея“140. Трябва да подчертая все пак, че the different nature of the two types of seigniorial
повествованието му за апанажи във Византия relations. It is surprising to me, however, that even
е ограничено единствено до началото на as a result of this distinction, several authors con-
XV в., т. е. то излиза далеко извън рамките на clude that in Byzantium “this fundamentally new
интересуващия ни период. В последвала своя form of government is seen as a kind of peak in the
статия (1948 г.) обаче, Закитинос заговорил feudalization of Byzantine society. At the same time,
храбро за апанажи във Византия. В нея той the emergence of the appanage testifies to the crisis
коментира случая с владението над Тесалия in the very idea of autocracy and the mechanism
(Велика Влахия, Влахия), „отстъпено“ през of state governance. The fact is that the appanage
1342 г. от самозванеца император Йоан VI put the idea of centralism to a serious test.”161 Why
Кантакузин на Йоан Ангел141. Въпреки, че was the role of the appanages in France exactly the
Закитинос добросъвестно споменава, че хри- opposite?162
совулът на Кантакузин не дава „за жалост What was the view of the Bulgarian historians
сведения по една основна точка: правата на about the “appanages” in medieval Bulgaria? The
Империята върху данъчните приходи, събира- question is curious, because until the 80s of the
ни в Тесалия“142, след един доста повърхнос- last century, no historian seems to mention such
тен анализ на документа той направил след- parastate structures in our country. The first histo-
ния извод: „Като отстъпил управлението на rian to talk about appanages in medieval Bulgaria
Влахия, Йоан Кантакузин отстъпил част от was Ivan Bozhilov. Here is what he wrote on
владетелските си права. Като я приел при this occasion in his article “Bulgaria under the
определени условия, Йоан Ангел, станал нейн Asanids”, published in 1980: “The question of
владетел, но не като на управлявана терито- appanage has not been raised in the Bulgarian
рия, а като апанаж.“143 Трябва да напомня historiography so far – an interesting and im-
обаче, че първият сериозен коментатор на този portant form of social and economic relations in
документ Александър В. Соловьов, въпреки че feudal society. The careful study of the materi-
се спира на несъмнените феодални елементи als at our disposal shows that this is exactly how
в уредбата на византийска и впоследствие на the possessions of Peter in the Preslav region, of
сръбска Тесалия, нито веднъж не уподобява Despot Alexi Slav in the Rhodopes, Sevastocrator
тази територия на апанаж144. Това със сигур- Strez in Prosek (before him Dobromir Hriz and
ност не било случайно. Просто добросъвест- Etsuismen?), of Sevastocrator Alexander and
ния Соловьов не намерил основания, които Sevastocrator Kaloyan in the Sofia region can be
да му разрешат да сравни владението на Йоан qualified. Particularly interesting in this regard
Ангел с апанаж от западен тип. are the northwestern Bulgarian lands, where in the
„Духът от бутилката“ обаче бил вече пус- 13th – 14th centuries there were one or more appa-
нат. През 50-те години все по-често византи- nage estates – Prince Belota, Sevastocrator Peter,
нистите, както западни, така и източни упо- Despot Yakov Svetoslav, Darman and Kudelin,
требявали този термин, извлечен от френската the Shishmanids (Shishman, Mikhail Shishman,
феодална система. Стреснати от размиването Belaur). It will not be an exaggeration to assume
на понятията, някои изследователи направили that on this basis the Kran region, Dobrudzha and
опити за установяване на някаква адекватност even the Vidin kingdom emerged as independent
140 Zakythinos, D. Le despotat …, pp. 119, 205 – 217, 226,

241 – 242, 247. 161 Андреев, Й. Цар Иван Асен IV (преди 1331 – 1350
141 Zakythinos, D. Processus …p. 8 – 15. година). In: Трудове на Великотърновския универ
142 Ibid., p. 11 – 12. ситет “Сирил и Методий”. Исторически факултет. Т.
143 Ibid., p. 12. XXI, кн. 3. (1983 – 1984). София. 1984, с. 84.
144 Solovjev, A. V. Фесалийские архонты в XIV веке. 162 Yordan Andreev made an attempt to explain the system
Черты феодализма в византийско-сербском строе. of “appanages” in medieval Bulgaria in such a spirit,
In: Byzantinoslavica. T. IV. Prague. 1932, pp. 159 – 174. consolidating the kingdom (Ibid., P. 87).
317
между съдържанието и термина. Между тях possessions.”163 It is strange that this thesis of
трябва да се спомене задължително името на Bozhilov, so thrown into space, somehow in pass-
Джон Баркър, който пръв се спрял по-специ- ing, without serious motives or even an attempt at
ално върху апанажите във Византия. В забеле- analysis was accepted by the subsequent Bulgarian
жителната си статия „Въпросът за апанажите historians, who worked for several decades, and
във Византия през периода на Палеолозите“145, are still working, only to affirm it164. The only one
труд, който обичайно ни се представя от марк- who saw that there was something wrong with
систки настроените историци като доказа- these possessions, Georgi Nikolov, although he
телствен за съществуването на апанажи на found significant differences between the Western
Балканите, той записал: „И все пак, могат ли appanages and somewhat reminiscent of them
тези териториални дарения да бъдат нарече- Byzantine, respectively Bulgarian medieval pos-
ни „апанажи“ в същия смисъл, в който думата sessions165, in the end he preferred to accept the
се използва за френските прототипи? Мисля, term, but still used it in his work with some con-
че не, както и поради липсата на два елемен- ventionality. For instance, for the 12th – 13th – cen-
та, които са от съществено значение за този tury period he accepted only two for appanage
прототип. Единият е сеньориализмът. От possessions – that of the former Tsar Peter in
всичко, което е ясно засега, тези разпределе- Northeastern Bulgaria from the end of the 12th
ния на територии изглежда са били по-скоро
административни, отколкото собствениче-
163 Божилов, Ив. България при Асеневци. В: Истори
ски, поне в пълния западен феодален смисъл
чески преглед. Кн. 2. 1980, с. 91.
на земевладение; въпреки че уподобяването 164 The number of the contemporary historical studies in
им, заслужава много по-сериозно проучване. which virtually all territories separated for a short or
Другият липсващ елемент е този на предава- long time from the lands of the often imaginary great
kingdom of Bulgaria, defined as appanages is remark-
нето на определената територия по наследя- ably large. Therefore, apart from the works that I cite
ване от потомците на всеки по-млад син. С more often in my current work, I will mention here
едно твърде неуместно изключение, не мога да only some more serious studies, e.g. the dissertation
of Тома Томов “Регионът на Струма. Историко-
се сетя за случай на ясна приемственост от
географски проучвания (края на 12 – края на
баща на син в нито един от изброените от нас 14 век)”. София. 2003, 424 с., in which the estates of
византийски псевдо-„апанажи“. Дори най- Strez are defined as appanages (pp. 101 – 102); the study
вероятният кандидат за полусепаратист- of Георги Атанасов “Добруджанското деспотство”.
В. Търново. 2009, 496 с., in which the beginning of
ки статут в късната империя, Морейското despotism is considered to have been appanage (pp.
деспотство, не предлага такъв пример.“146 80 – 83, 267), for “a dozen Cuman aristocrats who re-
Няколко години по-късно френският визан- ceived appanages, got married and eventually became
part of the Bulgarian aristocracy” (p. 424); the doctor-
тинист Пол Лемерл също направил опит да al research of Атанас Бояджиев “Очерк за Бдин
ревизира този, като че ли вече заел стабилно при управлението на цар Иван Срацимир. Възход
място във византинистичните трудове тер- от апанаж до самостоятелно царство”. In: Годишник
мин. Посипвайки главата си с пепел, в труда си на департамент “История” на Новия български
университет. Т. V – VI (2010 – 2011). София. 2014, с.
„Аграрната история на Византия от началото ѝ 326 – 355, where the term “appanage” is mentioned even
до XII век. Извори и проблеми“147 той записал: in the title and where a decent review of its imposition in
„Тези случаи, многобройни през всички пери- Bulgarian historiography is made.
165 Николов, Г. Бележки за появата и началното развитие
на апанажни владения в Българското царство (края
145 Barker, J. W. The problem of appanages in Byzantium на ХІІ – средата на ХІІІ в.). In: България на Балканите
during the Palaiologan Period. In: Byzantina. Vol. 3 и с Европа. Минало, настояще и бъдеще. Т. І. Секция
(1971). Thessaloniki. 1971, pp. 103 – 122 “История”. София 2007, с. 17 – 22; Nikolov, G. Ap-
146 Ibid., p. 119 – 120. pearance and Initial Development of Appanages in the
147 Lemerle, P. The Agrarian History of Byzantium from Bulgarian Tsardom (late 12th – mid 13th century). In:
the Origins to the Twelfth Century: The Sources and Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzanino-
Problems. Galway University Press. Galway. 1979, Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth Cen-
XII+272 p. tury. Cracow. 2007, p. 259 – 265.
318
оди, са просто ежедневие148. Нещо различно century166 and that of Sevastocrator Peter from
е дарението от императора, правено почти the middle of the 13th century in Northeastern or
винаги на близък роднина и по наследство, на Northwestern Bulgaria167. All other local posses-
обширна територия или на цял регион, или по- sions he accepted as a product of separatism, terri-
точно на фискалните приходи от тази тери- tories that had split from Byzantium or Bulgaria168.
тория или регион. Веднъж описах това като Despite the efforts of G. Nikolov, the ques-
апанаж, без да искам да правя чрез този тер- tion of the origin of the “Bulgarian appanages”
мин някакъв паралел със Запада и това обо- is still not well resolved169. For this reason, some
значение постепенно беше възприето: Сега scholars of the Middle Ages assume that the “true
ми се струва всъщност, че е по-подходящо, Byzantine model” of appanage was not followed
съобразно формата, която трябва да е имала in the creation of these possessions170. This is at
тази институция – в добре познатите случаи least the opinion of Vasilka Tapkova-Zaimova and
от периода на Палеолозите, както и от този Georgi Bakalov, for example, who, on the occa-
на Комнините – е по-добре да се говори за sion of the Vidin Kingdom, were inclined to ac-
императорски дарения, без да се подразбира cept that it was based on separatism171. However,
по-специално упражняването на политическа this finding, interesting in itself, does not help us
власт в дарената територия.“149 much to get into the problem. It is more useful,
Тези разумни разсъждения обаче не били I think, the opinion of our Romanian colleagues
чути от историците, особено от онези, които Alexandru Madgearu and Tudor Teoteoi, ac-
убедено или не чак дотам, били приели марк- cording to whom the nature of the appanages of
систката постановка за обществено-икономи- Slav, Strez and [Sevastocrator] Peter, brought the
ческите формации в развитието на човечест- Second Bulgarian Kingdom closer to the Western
вото. Поради това, веднъж набрал скорост, feudalism than to Byzantium172. I will add another
процесът на обозначаването на едно или друго interesting observation, this time by G. Nikolov,
владение като апанаж, било то във Византия, в according to whom “the roots [of similar forms of
средновековна България или в Сърбия, вече ня- decentralization in the Bulgarian kingdom] must
мало как да се спре. Немалка заслуга за налага- be traced back to the reign of Tsar Ivan Asen II.
нето му имал белградският историк Любомир ... even during the reign of this ruler in the vast
Максимович. В своята статия „Зараждане и Bulgarian kingdom, substitutes of the tsar, region-
характер на апанажите във Византия“150, той al governors, etc. were appointed, some of whom
стигнал до извода, че процесът на феодали-
зация в държавата, започнал още от XI в., 166 Николов, Г. Самостоятелни и полусамостоятелни
вече бил приключил при Палеолозите, когато владения във възобновеното Българско царство
(края на XII – средата на XIII в.). София. 2011, сс.
Византия се била превърнала окончателно във 59 – 62.
феодална институция. Съответстващо на тази 167 Ibid., p. 62 – 69.
оценка за държавната структура, Максимович 168 Ibid., p. 70 – 190.
169 The most courageous in determining the “appanages” in
развил идеята, че системата на апанажите,
medieval Bulgaria was Yordan Andreev. To him, they
чиито кълнове той съзрял още през XI в., по were a “deviation from the Byzantine example”... “Bul-
времето на Палеолозите била вече достигнала garian version of the idea of appanage.” (Андреев, Й.
до апогея си. Деспот Йоан Палеолог, братът на Цит. съч., с. 86 – 87).
170 Tăpkova-Zaimova, V., Bakalov, G. Le modèle poli-
император Михаил VIII бил обявен за първият tique de la Bulgarie médiévale. В: Византийский
временник. Т. 55 (80), ч. 2. Москва. 1988, с. 124. Un-
148 В предходния абзац Льомерл ни е представил имоти- fortunately, both co-authors are now deceased, so we
те на Лъв Кефала, дарявани му от император Алексий will never know what they meant by a “true Byzantine
I Комнин по най-различни поводи. (Ibid., p. 208). model”, and that would certainly be interesting, right?
149 Ibid., p. 209. 171 Ibidem.
150 Максимовић, Љ. Гeнeзa и карaктep aпaнaжa у Ви 172 Madgearu, Al. The Asanids. The Political and Military
зaнтиjи. В: Зборник радова Византолошког институ- History of the Second Bulgarian Empire (1185 – 1280).
та. XIV/XV. Београд. 1973, сс. 103 – 154. Brill. Leiden-Boston. 2017, p. 245.
319
най-голям апанажист от периода, а получени- were his relatives.”173 As much as they are devoid
те от него права, навявали мисли дори за „ре- of sufficiently serious motivation, these opinions
гентска власт“. Споменатия вече тесалийски give specific outlines (by time and content) of
първенец Йоан Ангел, Максимович определил those long-registered in our historical research, but
като „полунезависим васал“ на императора. still poorly studied forms of possession.
За същински апанажист той приел обаче едва I myself am inclined to see in their emer-
Матей Кантакузин, комуто през 1347 били да- gence and development rather Hungarian influ-
дени владения в Тракия. Скоро след това като ence, which, incidentally, the Bulgarian historians,
апанажисти го последвали брат му Мануил, captivated by the splendour of Byzantium, tradi-
на когото през 1349 г. била дадена Морея и … tionally underestimate. What are my motives for
императорът Йоан V, на когото в началото на this assumption? First of all, this is the specific for
50-те години като апанаж била дадена Тракия medieval Hungary “division” of authority in the
(!)151. През периода апанажисти ставали и не- country, which in a few lines I will present in more
преки роднини. Апанажистите притежавали detail. Secondly, this is the political situation in the
изключителни права върху владените от тях Balkans between 1204 and 1241, i.e. in that pe-
територии – те ръководели местната админи- riod of time when the Latins had dealt a devastat-
страция, оглавявали местните войскови части, ing blow to the hitherto known Byzantine world,
водели финансовите дела на територията на and the Tatars were still not raging in Eastern and
апанажа, в която те раздавали и правосъдие- Central Europe. This was the time of the rapid rise
то, издавали свои едикти, дори водели неза- of Hungary, the state of King András, (Andrew) II,
висима външна политика. Връзките с импера- the father-in-law of the Bulgarian Tsar Ivan Asen
тора били сравнително слаби и т. н. и т. н., за II. At that time, Hungary reached a peak in its po-
да се стигне до извода, че „през последния век litical development and power. Even the Ruthenian
преди пропадането си, империята същест- principalities of Galicia and Vladimir (Lodomeria)
вувала фактически като конгломерат от were conquered174, making it a major factor in
апанажи“152. Петнадесет години по-късно Eastern Europe. This was also the time of the ac-
Любомир Максимович продължавал да отсто- celerated specific feudalization of the country.
ява това си виждане153. As soon as he came to power in 1205, King
Имаме всички основания обаче да не при- András II undertook a number of reforms, the
емем на доверие внушенията на Максимович, main of which were related to the establishment
защото дори след опитите на узурпатора Йоан of new land relations (“novae institutiones”, “New
Кантакузин да задели части от държавата Regulations”, “Az új berendezkedés"). At that time,
за родствениците си, във Византия, колкото the Hungarian king owned about two-thirds of the
и хлабави на моменти да били връзките на kingdom's land, and the rest was divided between
Константинопол с отделни нейни територии, the church, the descendants of former tribal chiefs,
очевидно продължавали да се съобразяват с foreign knights (mostly Germans) and free land-
принципа за неделимост на империята.154 А holders doing their military duties. Taking advan-
че този принцип действал и през периода на tage of the vast royal land holdings, András II began
Палеолозите не буди съмнение. Най-малкото to grant to his supporters (secular persons, monas-
разполагаме с едно забележително свидетел- teries, bishoprics) lands and other estates with the
ство от епохата – разказа на Никифор Грегора right to inherit them. In this way, András helped to
accelerate the development of the seigniorial sys-
tem in his country. Through his donations, a new
151 Пак там, сс. 136 – 137, 143.
152 Пак там, с. 150. 173 Николов, Г. Самостоятелни …, с. 68 – 69.
153 Maksimović, L. The Byzantine provincial administ 174 In detail see Bárány, A. The Expansion of the Kingdom
ration under the Palailogoi. Amsterdam. 1988, p. 25 of Hungary in the Middle Ages (1000 – 1490). In: The
154 Вих за това коментара на Дж. Баркър (Barker, J. W. Expansion of Central Europe in the Middle Ages. Ash-
Opus cit., p. 113 ff.). gate Variorum. London-New York. 2012, p. 350 – 351.
320
за опитите на императрица Ирина155, втората aristocratic class was formed, but without building
жена на император Андроник II, да подсигу- vassal ties with the sovereign-donor, due to which,
ри наследство на децата си. Ето го: „[VII.] 5. however, the nobles became relatively independent
Съпругата на император Андроник, Ирина of the economically weakened crown175. In parallel
била амбициозна и искала децата и внуците with his reform activities concerning the land rela-
им да наследят завинаги властта над ромеи- tions, András II continued to develop a seemingly
те. Тази императорска власт трябвало да уве- traditional institution for the Kingdom of Hungary,
ковечи паметта за тях чрез имената на тех- related to the delimitation of larger or smaller ter-
ните потомци. Но тя искала и нещо нечувано: ritories entrusted to the hands of dukes and junior
това управление не трябвало да е монархия kings, usually chosen among the heirs of the crown
като онази, която ромеите спазваха от са- or the close royal relatives. Since this system is the
мото начало, не, тя искала според латинския basis of my presentation, I will allow myself to
обичай да разпредели градовете и областите dwell on it in a little more detail176.
на ромеите и всеки един от синовете им да уп- The practice of joining to the power of the fu-
равлява всяка област и личното си наследство ture heirs to the throne by giving them some terri-
и имущество. Синовете ѝ трябвало да ги полу- tories to govern was established in the Kingdom of
чат от баща си, точно както е според закона Hungary in the 11th century. In 1048 King András
установен за обикновените хора, съобразно I (1047 – 1061) gave his brother Béla (the future
който богатството и имуществото премина- King Béla I) the title of the Duke of Nitra, at the
ват от баща на син, и по този начин по-късно same time ceding to him one third of the kingdom.
те сами трябвало да предадат властта на Subsequently, the title of duke was given, along
своите деца и наследници. Тъй като тя била with lands ascertained by the king, to many mem-
родена при латините, искала да въведе и при bers of the Hungarian royal family (both with the
ромеите този нов обичай, заимстван оттам. Árpáds and the House of Anjou). Some of them
За това тя била подбудена главно от ревнос- were not designated heirs to the throne, as was
тта, която таяла към първородния син на им- the case with Béla IV's younger brother Kálmán.
ператора, имам предвид император Михаил, When Kálmán returned to Hungary in 1226 (after
когото императорът имал от първата си his short reign in Galicia), his father, King András
съпруга, унгарка. Вече казах, че от нея той II, gave him the title of Duke of Slavonia and en-
имал двама сина, император Михаил и деспот trusted him with the administration of Croatia and
Константин. А от тази Ирина, ломбардката, Dalmatia; and the heir to the throne of Slavonia,
той имал една дъщеря, Симонида, за която Béla (the future Béla IV), accepted the title of
казах вече, че била изпратена като жена на Duke of Transylvania that was entrusted to him.
краля в Сърбия и трима синове Йоан, Теодор Apart from being dukes, the young members of the
и Димитър. Тях всички тя искала да направи Hungarian royal family sometimes joined the pow-
императори. По ранг, а също и при разделя- er via the title of ‘young king’. In the first three such
нето на царството те трябвало да бъдат cases known to us (Salamon, 1057, István, 1105,
след първородния Михаил, а иначе трябвало and Imre, 1182), the title-bearers received neither
да бъдат самостоятелни владетели и да не се
175 More about this so-called “New Regulations” of King
подчиняват на никого. Тъй като императри-
András in Engel. P. The Realm of St Stephen. A History
цата виждала, че съпругът ѝ, императорът, of Medieval Hungary, 895 – 1526. London – New York.
ѝ е отдаден с повече любов от съпружеската, 2001, p. 91 – 93.
тя вярвала, че може да го склони и за плано- 176 For my further statements I have used exclusively the
work of Győző Bruckner, which, although quite old
вете ѝ за децата им. Тя го тормозела непрес-
still remains the main work on the subject (Bruckner,
Gy. A királyi hercegi intézmény (ducatus) és az ifjabb
155 За тази императрица виж по-подробно у Melich- királyság (rex iunior). In: Miskolci Jogászélet. A Mis-
ar, P. Empresses of Late Byzantium. Foreign Brides, kolci ev. Jagakadémia hivatalos lapija. 5 – 6. Szám. 1934
Mediators and Pious Women. Berlin. 2019, 117 – 147. május-junius. Miskolc. 1934, old. 1(25) – 3(27).
321
танно, ден и нощ и постепенно се опитвала real power nor territories to govern. Two young
да го убеди да направи едно от двете: или да kings became like them only in the 13th century.
лиши Михаил от императорската власт и да On the 26th of August, 1204 King Imre crowned
я подели между синовете ѝ или най-накрая, his son Laszlo as a young king in order to keep the
синовете им да си поделят властта наравно Hungarian crown for him from the efforts of his
с него. Императорът отговорил, че е невъз- brother András, who after Laszlo's death on 7 May
можно да отмени императорските закони, 1205 became king under the name of András II
които били неизменни в продължение на мно- (1205 – 1235). András II's son, Béla, was crowned
го столетия.“156 Коментарите на Максимович as a young king at the initiative of a group of big
и на Баркър върху този текст, са по мое мнение magnates, but the king refused to give him territory
недобре осмислени, защото те и двамата при- to rule. The aggravation of relations between the
емат, че императрицата е искала равностойна two ended in 1220, when Béla, but already as Duke
подялба на империята между наследниците of Slavonia was appointed governor of Croatia and
им. Това обаче едва ли е било действителното Dalmatia. In 1262, the sharp conflict between King
ѝ желание, защото такъв модел по това време Béla IV and his son István, Duke of Transylvania,
не съществувал в латинския свят. По всяка ended with the signing of the Treaty of Pozsony
вероятност тя е настоявала да бъдат заделени (now Bratislava)177. Thus István received the title
апанажи за по-малките синове, досущ по „ла- of ‘young king’ (iunior rex Hungarie) and the east-
тински образец“, нещо което Грегора изрич- ern borders of the kingdom to govern.
но подчертал в разказа си. Самата идея обаче The young kings were crowned in the king's
била толкова несъвместима с византийските lifetime, but remained legally subordinate to him
представи за неделимост на държавата, че не until they in turn became kings of the whole coun-
само императорът отказал, но и общественото try. The young kings were the future heirs to the
мнение, което очевидно Грегора ни е споде- throne, without seeming to be bound by the princi-
лил, представяло искането за подялба на тери- ple of birthright178. The size and boundaries of the
торията ѝ като женски каприз. territories entrusted to them were not constant –
Тъй като самото понятие апанаж било из- they were determined by the king. The powers of
влечено от представите за някаква предпола- the young kings included matters of warfare – they
гаема феодална организация на византийското had the right to form their own troops, to declare
общество, историците били разделени диамет- war on their own and to conclude peace treaties;
рално в мненията си и по него, точно така, как- they had the right to make laws and enforce justice
то и по повод на „византийския феодализъм“157. in their own territory; they had the right to issue
Опитващите се да примирят двете крайности coins; maintained their own royal courts and their
изтъквали спецификите на източните „апана- own administrative services; they had their own
жи“, като най-често приемали възникването royal seals (Béla's seal from 1216 reads “Béla,
им за продукт на вътрешното развитие на им- young king”, “Béla rex Junior”, and on the similar
перията. Най-често обаче авторите приемали, in design seal from 1226 “Béla by the will of God
че тези структури възникнали под латинско and his father, the king”, “Béla Dei gratia & vol-
влияние. Това довело и до невъзможност да се untate Patris sui rex”); they also had the right to
156 Преводът е направен по текста в изданието 177 His official title at the time was “Rex, primogenitus il-
Nikephoros Gregoras. Rhomäische Geschichte : Historia lustris regis Hungariae et dux Transsilvanus”, which, as
Rhomaikes. Erster Teil (Kapitel I – VII). Stuttgart. 1973, can be seen, emphasized his right of a firstborn
S. 184 – 185. Малко различаващи се преводи могат да 178 This is so, at least for the 11th century, because it seems
се прочетат у Barker, J. W. Opus cit., p. 105 – 106 (на that under customary law in Hungary, power in an ear-
английски); у Максимовић, Љ. Цит. съч., с. 105 (на lier period was inherited by the brothers of the deceased
сръбски); и в рускоезичното издание на историята king. (E.g.in John Kinnamos. Deeds of John and Man-
Никифор Григора. История ромеев. Т. I. Санкт- uel Comnenus. Transl. Ch. Brand. New York. 1976, p.
Петербург. 2013, с. 180 – 181. 155, Book V, § 1).
322
постигне единство и по въпроса за времето на found cities. However, they had no right to inter-
възникването им. Ако за привърженика на пър- fere in the affairs of the church. Although in theory
вото схващане Николаос Икономидис, визан- kings had supremacy over the law, in practice they
тийските апанажи водели началото си от вре- did not interfere in the young kings’ affairs.
мето на Комнините, по-точно още от времето Although similar, yet the powers of the dukes
на Алекси Комнин, който дарил многобройни were more limited. For example, they could not
имоти на сина си севастократор Исак Комнин, donate land except with the king’s express con-
с които той се разпореждал като пълен соб- sent. They were not allowed to mint coins, al-
ственик158, то за повечето изследователи, кои- though Duke Béla issued his own coinage, but this
то свързвали появата им с латинското влияние, was an exception.
те започнали да възникват едва към средата на Both titles (duke and young king) were not
XIV в., когато узурпаторът император Йоан VI hereditary, nor were the territories they ruled he-
Кантакузин, предоставил огромни територии reditary; they could be taken away or replaced at
на родствениците си159. Както вече споменах, the will of the king.
имало и мнения, че византийските „апанажи“ As can be seen, the Hungarian practice of
възникнали още към XI в. Трудността от уста- separating part or parts of the territory of the state
новяване на единство по този въпрос произти- and entrusting it under the rule of close royal rela-
чала и обстоятелството, че през целия период tives (most often the heirs to the throne) preceded
на съществуването на Византия не бил утвър- considerably the similar practices in Byzantium.
ден единен модел за подобни структури. В Therefore, no researcher in Hungary had thought
действителност всички владения, определяни of looking for its roots in the Byzantine world. It
от историците като апанажи, имали различия, seems that it developed on local soil. However
понякога доста съществени, помежду си160. Hristo Matanov, the only Bulgarian historian who
Причината за такова състояние на нещата, поне had any vague idea of this specific organization in
за мен, е очевидна – или тези владения били the Hungarian medieval state, without saying it
създавани като ограничени във времето (т. е. directly, wrote in his work about it: “The territo-
не били наследствени) императорски дарения, ries of the “young kings” are reminiscent of the
или те възниквали като проява на сепаратизъм. Byzantine appanage in that they reflect the aspira-
И в двата случая обаче, те не могат да бъдат tion of the central government to bind them more
определени като апанажи, поне в оня смисъл, firmly to itself, but they differ in principle from it
който само далечно наподобяващите ги владе- in that they represent only a stage in the process of
ния имали във феодална Франция. Докато сис- centralization. That is why their isolation is usu-
темата на апанажите във Франция работела по ally overcome later, thanks to the intensification of
centripetal tendencies.”179
158 Oikonomides, N. Opus cit., p. 260 – 263. Икономидис After all that has been said about the regula-
настоява дори за съществуването на феодална йерар- tions of the Hungarian state in the 13th and 14th
хия в „апанажа“ на Исак Комнин, тъй като на свой centuries, i.e. in the time of the Árpáds and the
ред той също дарявал на приближените си дялове от
поверената му територия; условията на тези даре- Anjou dynasty, I am tempted to liken the territories
ния са обаче твърде различни, което наложило Ни- ruled by Sevastocrator Peter, as far as we know
кономидис да създаде дори известна типология (p. them180, to the Hungarian duchies, and the Vidin
262); освен това той отбелязва добросъвестно, че във
всички случаи ставало дума за временни, а не за на-
следствени дарения, ползвани от владелеца, докато 179 Матанов, Хр. Региональные особенности процес-
той изпълнявал службата си при него (р. 263). сов образования государств на Балканах в пери-
159 Виж напр. у Zakythinos, D. Processus ..., p. 8 – 16. од феодальной раздробленности. In: Этносоциаль-
160 По този повод се питам, дали ако не познавахме на- ная политическая структура раннефеодальных сла-
чинът, по който възникнало Второто българско цар вянских государств и народностей. Москва. 1987, с.
ство, нямаше и него да обявим за апанаж, чиито вла- 183 – 184.
делци впоследствие развили сепаратистки наклон- 180 See the relatively secure characteristics of Sevastocrator
ности? Peter’s possessions in Николов, Г. Самостоятелни ...,
323
посока на утвърждаването на кралската власт kingdom of Sratsimir to the territories ruled by

и консолидирането на държавата, то в случая с the Hungarian young kings181. The deepening of
Византия, тенденцията била обратната, а това the notion of Hungarian influence over the system
само по себе си е добро указание за различ- of Medieval Bulgaria stems from the similarity
ния характер на двата типа владелчески отно- of the titles documented in the sources – “young
шения. За мен е изненадващо обаче, че дори в king” in Hungary and “young tsar” in Bulgaria182,
резултат от установяването на тази разлика, known to us from at least one text from the 14th
неколцина автори стигат до заключението, че century, i.e. a gloss from the Gospel of Tsar Ivan
във Византия „тази принципно нова форма Sratsimir183. The anonymous author of this note
при управлението на държавата се преценя- made a distinction between the kings, defining the
ва като своеобразен връх във феодализацията father, Tsar Ivan Alexander, as “great tsar”, and the
на византийското общество. Същевременно son, Tsar Ivan Sratsimir, as “young tsar”. Are these
появата на апанажа свидетелства за кри- actually titles? It seems that in Byzantium during
зата в самата идея на самодържавието и the Palaeologos period this distinction between “ὁ
държавноуправленческият механизъм. Факт μέγας βασιλεὺς” (“great basileus") and “ὁ μικρὸς
е, че апанажът поставил пред сериозно из- βασιλεὺς” (“young basileus")184 is, according to
питание идеята за централизма.“161 Защо ли the successful expression of Leon-Pierre Raybaud,
във Франция ролята на апанажите била точно only a “rhetorical figure"185. In the well-known
обратната162? works on the Byzantine protocol and lists of ranks
Какво било виждането на българските from the period186, the title “young basileus” is not
историци за „апанажите“ в средновековна
България? Въпросът е любопитен, защото до с. 68.
181 There are considerable ambiguities about Hunga-
80-те години на миналия век за такива пара-
ry's relations with Yakov Svetoslav (1263 – 1264,
държавни структури у нас като че ли нито 1266 – 1273), whom the Hungarians called ‘impera-
един историк не споменава. Първият исто- tor’ (tsar), which does not allow him to be included in
рик, който започнал да говори за апанажи в this scheme for sure. (For these ambiguities, see e.g.
Димитров, Хр. Българо-унгарски отношения през
Средновековна България бил Иван Божилов.
Средновековието. София. 1998, с. 194 и сл.)
Ето какво записал той по този повод в изда- 182 For J. Andreev, the definition of “young” is not part of
дената си през 1980 г. статия „България при an established title, but an epithet (Андреев, Й. Цит.
Асеневци“: „Досега в българската историо- съч., сс. 60, 62).
183 Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. II.
пис не е поставян въпросът за апанажа – една София. 1943, с. 169 – 170. This ill-dated gloss generally
интересна и важна форма на социални и ико- refers to the middle of the 14th century. (Andreev dated
номически отношения във феодалното обще- it from 1348, see Opus Cit., p. 61 – 62).
184 Бакалов, Г. Средновековният български владетел.
ство. Внимателното изучаване на матери- София. 1995, с. 88 – 89. Bakalov believes that Ivan Al-
алите, с които разполагаме, показва, че тък- exander’s title ‘great tsar’ was a ‘cliché borrowed from
мо по този начин могат да бъдат квалифи- Byzantium’ (Ibid., p. 233), he however, does not com-
цирани владенията на Петър в Преславската ment on the titulature of Ivan Sratsimir as ‘young tsar’
although he knows it (see e.g. on p. 235, ref. 188). He
област, на деспот Алексий Слав в Родопите, obviously uncertain in defining the adjective ‘young’ as
на севастократор Стрез в Просек (преди него an element of the titulature.
185 Raybaud, L.-P. Le gouvernement et l’administration
Добромир Хриз и Ецуисмен?), на севастокра-
centrale de l’empire byzantin sous les premiers Paléo-
logues (1258 – 1354). Paris. 1968, p. 56.
161 Андреев, Й. Цар Иван Асен IV (преди 1331 – 1350 186 See the texts of Pseudo-Kodinos (p. 133) and Matthew
година). В: Трудове на Великотърновския универ Blastares (p. 319), Anonym from the 20s of the 14th cen-
ситет „Сирил и Методий“. Исторически факултет. Т. tury (p. 332 – 333) and manuscripts from the 15th cen-
XXI, кн. 3. (1983 – 1984). София. 1984, с. 84. tury (p. 344) in Verpeaux, J. Pseudo-Kodinos. Traité
162 Опит да обясни именно в такъв, консолидиращ цар- des offices. Paris. 1966, 420 p. In the well-known work
ството дух, на системата от „апанажи“ в среднове- of Constantine VII from the 10th century De Ceremoniis
ковна България направил Йордан Андреев (Пак там, there is a lot of talk about the “great” emperor, as well as
с. 87). the “young” [emperor] (Vogt, A. Le Livre des cérémo-
324
тор Александър и на севастократор Калоян в mentioned. However, they speak of the younger
Софийска област. Особено интересни в това boys: “The sons of the emperor, the despots, have
отношение са северозападните български an advantage over the brothers and sons-in-law of
земи, където през XIII – XIV в. са съществува- the emperor, who are also despots.”187 In the 14th
ли едно или няколко апанажни владения – княз century, the title “young basileus” seemed to be
Белота, севастократор Петър, деспот Яков known only from works of unofficial nature188. In
Светослав, Дърман и Куделин, Шишмановци any case, in his History, Nicephorus Gregoras uses
(Шишман, Михаил Шишман, Белаур). Няма the phrasal pair “the young, the new emperor” (ὁ
да бъде преувеличено, ако допуснем, че на νέος βασιλεὺς) and the “old emperor” (ὁ γέραιος
тази основа възникнали като самостоятел- βασιλεὺς) in order to distinguish between them189.
ни владения Крънската област, Добруджа и In return, at the same time in Serbia, the co-ruler
дори Видинското царство.“163 Странно е, че bore the title of “young king”190. It is necessary
така подхвърлената в пространството, някак to see that neither in Bulgaria nor in Serbia the
си между другото, без сериозни мотиви или Byzantine model was followed. In return, at least
дори опит за анализ, тази теза на Ив. Божилов, in terms of titles, both countries seem to have fol-
била приета от последвалите го български
nies. Comentaire (L. I. Chapitre t – 46 (87). Paris. 1935,
историци, които работели няколко десетиле- p. XXVII, n. 1), The translator and commentator of the
тия, а работят и досега, само по утвърждава- text, Albert Vogt, accepts that it is an adjective, not a ti-
нето ѝ164. Единственият, който съзрял, че има tle (Vogt, A. Le Livre des cérémonies. Comentaire (L. I.
нещо нередно около тези владения, Георги Chapitre t – 46 (87). Paris. 1935, p. XXVII, n. 1), which
is why he invariably translates “ὁ μικρὸς” with “small”.
Николов, въпреки че установил значителни However, the translators of the newer English edition,
разлики между западните апанажи и напомня- Ann Moffat and Maxeme Tall, seem to have accepted it
щите донякъде на тях византийски, респ. бъл- as a title, because everywhere in it “ὁ μικρὸς / ὁ μικρὸς
βασιλεὺς” is invariably translated as “junior emperor”,
“young emperor” (Constantine Porphyrogennetos: The
Book of Ceremonies. Translated by Ann Moffatt and
163 Божилов, Ив. България при Асеневци. В: Исто Maxeme Tall. Brill. Leiden-Boston. 2017, 870 p.). In
рически преглед. Кн. 2. 1980, с. 91. the slightly older text, also of an official nature, the
164 Броят на съвременните исторически изследвания, Klētorologion of Philotheos mentions a “small” (in the
в които на практика всички територии, отделени за sense of a young) emperor – “ὁ μικρὸς” [βασιλεὺς], clar-
кратко или за по-продължително време от земите на ified by the expression “δ δεύτερος βασιλεὺς” by rank]
често въображаемото голямо царство България като emperor “(N. Oikonomidis. Les listes de préséance byz-
апанажи, е забележително голям. Поради това, извън antines des IXe et Xe siècles. Paris. 1972, p. 98 – 99). On
трудовете, които в настоящата си работа цитирам по- the inheritance of power and on the co-empire in Byz-
често, тук ще спомена единствено някои по-сериоз antium, see good notes in Дагрон, Ж. Императорът и
ни проучвания, напр. дисертационния труд на Тома свещеникът. София. 2006, с. 39 и сл. In the end, the
Томов „Регионът на Струма. Историко-географски question of this “title” in Byzantium still remains poor-
проучвания (края на 12 – края на 14 век)“. София. ly resolved. Such is the situation with the “title” “young
2003, 424 с., в който като апанажи са определени tsar” in medieval Bulgaria.
владенията на Стрез (с. 101 – 102); изследването на 187 Ibid., p. 133. In the more recent, English edition (Pseu-
Георги Атанасов „Добруджанското деспотство“. do -Kodinos and the Constantinopolitan Court: Offices
В. Търново. 2009, 496 с., в което за начало на дес- and Ceremonies. In: Birmingham Byzantine and Otto-
потството се приема, че то е било апанаж (с. 80 – 83, man Studies. Vol. 13. 2013) on p. 27. See in more detail
267), за „за цяла дузина кумански аристократи, по- in Guilland, R. Recherches sur les institutions byzan-
лучили апанажи, сключили бракове и в края на кра- tines. II. Berlin. 1967, p. 6 suiv
ищата станали част от българската аристокра- 188 On these ‘titles’ in Byzantium in detail see Χριστο
ция „ (с. 424); докторантското изследване на Атанас φιλοπούλου, Αικ. Περί το πρόβλημα της αναδείξεως
Бояджиев „Очерк за Бдин при управлението на цар του βυζαντινού αυτοκράτορος. Α΄. Σε: 'Επιστημονική
Иван Срацимир. Възход от апанаж до самостоятелно Έπετηρίς τής Φιλοσοφικής Σχολής τοΰ Πανεπιστημίου
царство“. В: Годишник на департамент „История“ на Αθηνών. Περίοδοσ Β' Τομ. 12 (1961 – 1962). Ἐν Ἀϑή-
Новия български университет. Т. V – VI (2010 – 2011). ναις. 1962, σελ. 485 – 491.
София. 2014, с. 326 – 355, в която терминът „апанаж“ 189 Guilland, R. Opus. cit., p. 6.
е изнесен дори в заглавието и в което е направено 190 Ферjанић, Б. Савладарство у доба Палеолога.
един приличен преглед на налагането му в българ- В: Зборник радова Византолошког института.
ската историография. XXIV – XXV. Београд. 1986, 313
325
гарски средновековни владения165, в крайна lowed Hungary's model.

сметка предпочел да приеме термина, като го Let me summarize. If my assumption of
употребявал все пак в работите си с известна Hungarian influence on the state organization of
условност. Напр. за периода XII – XIII в. за апа- Medieval Bulgaria is true, similar to Hungary,
нажни владения той приел само две – това на where the possessions in question were not con-
бившия цар Петър в североизточна България sidered appanages, in Bulgaria they cannot be con-
от края на XII в.166 и онова на севастократор sidered as such either. Possessions such as those
Петър от средата на XIII в. в североизточна of Sevastocrator Peter could only be considered
или в северозападна България167. Всички ос- as separate territories entrusted for temporary
танали местни владения той приел за продукт governing to a specific person who did not seem
на сепаратизма, откъснати от Византия или от to be necessarily related to the ruling family. As
България168. for the territories ruled by “young kings/tsars”, at
Въпреки усилията на Г. Николов, въпро- least in the Hungarian model, they certainly played
сът за произхода на „българските апанажи“ и a “training” role for the heirs to the throne, a role
досега не е добре решен169. Поради това някои that may have been assigned to them in medieval
изследователи на Средновековието ни при- Bulgaria. However, some external factors, such
емат, че при създаването на тези владения не as the Hungarian conquest of the Vidin Kingdom
бил следван „истински византийски модел“ на (1365 – 1369) and the subsequent Ottoman inva-
апанаж170. Такова поне е мнението на Василка sion of Bulgaria, did not allow the process (if any)
Тъпкова-Заимова и на Георги Бакалов напр., to be completed, which would inevitably reveal
които по повод на Видинското царство, били the original idea of Ivan Alexander who intro-
склонни да приемат, че в основата му по-скоро duced the “system”.
бил сепаратизмът171. Тази констатация, сама по In concluding this part of my work, I am
себе си интересна, не ни помага обаче много tempted to make use of what John Barker had al-
ready achieved half a century ago, “... I hope that
165 Николов, Г. Бележки за появата и началното развитие in this discussion I have presented an illustration
на апанажни владения в Българското царство (края
of the dangers of using Western feudal terms un-
на ХІІ – средата на ХІІІ в.). В: България на Балканите
и с Европа. Минало, настояще и бъдеще. Т. І. Секция critically in connection with Byzantine practices
„История“. София 2007, с. 17 – 22; Nikolov, G. Appea ... To transfer them uncritically, without qualifica-
rance and Initial Development of Appanages in the tions, as if they refer to identical phenomena, de-
Bulgarian Tsardom (late 12th – mid 13th century). In:
Byzantium, New Peoples, New Powers: The Byzanino- spite the differences in tradition, can lead to seri-
Slav Contact Zone, from the Ninth to the Fifteenth ous misconceptions ...”191
Century. Cracow. 2007, p. 259 – 265.
166 Николов, Г. Самостоятелни и полусамостоятелни
владения във възобновеното Българско царство 5. On the donjons
(края на XII – средата на XIII в.). София. 2011, сс. I hope that the observant reader has paid at-
59 – 62.
167 Пак там, с. 62 – 69.
tention to a quotation from the work of Charles
168 Пак там, с. 70 – 190. Diehl, I have presented at the beginning of this pa-
169 Най.храбър при определянето на „апанажите“ в per. It is understood from the citation that the term
средновековна България е Йордан Андреев. За него
donjon was first mentioned in a relation about the
те били „отклонение от византийския пример …
„български вариант“ на идеята за апанажа“ Byzantine history from the 6th century. To find out
(Андреев, Й. Цит. съч., с. 86 – 87). whether Diehl was right on its use or whether he
170 Tăpkova-Zaimova, V., Bakalov, G. Le modèle politi offered his French readers only an emotional par-
que de la Bulgarie médiévale. В: Византийский
временник. Т. 55 (80), ч. 2. Москва. 1988, с. 124. За allel with the West that was easy for them to under-
съжаление и двамата съавтори са вече покойници, stand, it is necessary to clarify the term itself. This
така че никога няма да разберем, какво са разбирали seems to have been best done by the remarkable
те под „истински византийски модел“, а това със
сигурност би било интересно, нали?
171 Ibid. 191 Barker, J. W. Opus cit., p. 122.
326
за навлизане в проблема. По-полезно е, стру- French historian of architecture, Eugene Viollet-

ва ми се мнението на румънските ни колеги le-Duc, in his glossary of medieval French archi-
Александру Маджяру и Тудор Теотеой, според tecture. Here is what he wrote on this occasion:
които характерът на апанажите на Слав, Стрез “The donjon belongs exclusively to feudalism; this
и [севастократор] Петър, сближавал Второто is not the Roman castellum, nor is it the refuge, the
българско царство повече до западния феода- last stronghold of the citadel from the early cen-
лизъм, отколкото до Византия172. Ще прибавя turies of the Middle Ages. The donjon dominates
и още едно интересно наблюдение, този път на the defence of the castle, but it also controls the
Г. Николов, според когото „корените на [подоб- outside, and is independent of the enclosure of the
ни форми на децентрализация в Българското medieval fortress, because it always has its own
царство] трябва да се подирят … при управле- exit to the field. This is what essentially character-
нието на цар Иван Асен II. ... още през упра- izes the donjon and what distinguishes it from the
влението на този владетел в обширното по tower. There is no feudal fortress without a donjon,
територия Българско царство са били назна- as there was no fortified city without a fortress in
чавани наместници на царя, областни упра- the past… The medieval garrisons had one pro-
вители и др., някои от които са били негови tection more than the modern ones: expelled from
родственици.“173 Колкото и да са лишени от the city, they withdrew to the fortress; and after
достатъчно сериозна мотивировка, тези мне- its conquest, they hid in the donjons; if the don-
ния дават специфични очертания (времеви и jon was too endangered, they could try their luck
по съдържание) на тези отдавна регистрирани by escaping through a cleverly hidden exit or by
в историческите ни изследвания, но все още passing through the surrounding ditches at night
недобре проучени форми на владения. with a brave escape. This organization of the don-
Аз самият съм склонен да виждам в поя- jon belonging to the feudal fortress was not con-
вата и развитието им по-скоро унгарско вли- nected only with the defence or the escape from
яние, каквото впрочем българските историци, the besieging enemy; it was a consequence of the
запленени от блясъка на Византия подценяват feudal system. The power of a seigneur, no mat-
традиционно. Какви са мотивите за това ми ter how strong, came from his vassals. In moments
предположение? На първо място това е спе- of danger, responding to his call, they had to go
цифичното за средновековна Унгария „раз- to him and, if necessary, lock themselves in the
деление“ на властта в държавата, което след fortress and contribute to its defence. However, it
няколко реда ще представя по-обстойно. На happened sometimes that his vassals did not al-
второ място, това е политическата ситуация ways prove their loyalty. Enemies often won them
на Балканите между 1204 и 1241 г., т. е. в оня over. At that time the betrayed seigneur had no
отрязък от време, в който латините били нане- other refuge but his donjon, in which he locked
сли пагубен удар върху познатия до момента himself in with his men. This was his last refuge,
византийски свят, а татарите все още не вил- from which he could either defend himself com-
неели в Източна и в Централна Европа. Точно pletely, or organize his escape, or prepare for his
това било времето на бурен възход на Унгария, surrender. … The seigneurs could be involved in a
държавата на крал Андраш (Андрей) II, тъ- war with each other at any time… In peacetime,
стът на българския цар Иван Асен II. По това the donjon kept treasures, weapons, family docu-
време Унгария достигнала своеобразен връх ments, but the seigneur did not live in it; there he
в политическото си развитие и могъщество. retired with his wife and children only if he had
Завладени били дори русинските Галицийско to assemble a garrison inside the fortress…”192 It
becomes clear even from these very small excerpts
172 Madgearu, Al. The Asanids. The Political and Military
History of the Second Bulgarian Empire (1185 – 1280). 192 Viollet-le-Duc, [Eug.] Dictionnaire raisonné de
Brill. Leiden-Boston. 2017, p. 245. l’architecture françause du XIe au XVIe siècle. T. V.
173 Николов, Г. Самостоятелни …, с. 68 – 69. Paris. 1861, p. 34 – 35
327
и Владимирско (Лодомерия) княжества174, from Violet-le-Duc's article that the donjons were
което я превърнало в първостепенен фактор в a product of Western feudal society, which need-
Източна Европа. Това било също и времето на ed them because of their specific organization.
ускорената специфична феодализация на стра- However, such a social structure, as I believe that
ната. I have already managed to convince the readers,
Още с идването си на власт през 1205 г. did not exist either in Byzantium or in Medieval
крал Андраш II, предприел редица рефор- Bulgaria. Therefore, donjons were built in neither
ми, основните от които били свързани с ус- country. And yet, how did the idea of this type of
тановяването на нови поземлени отношения protection appear and develop in the Bulgarian
(“novae institutiones“, „Новата уредба“, „Az historical literature?193
új berendezkedés“). По това време унгарски- I will probably not be mistaken if I cite as the
ят крал притежавал около 2/3 от земята на original source on the term donjon the work of
кралството, а останалата част се разпределя- Nikola Mavrodinov “Byzantine architecture”, pub-
ла между църквата, потомците на бившите lished in 1955, in which on page 148 you can read:
племенни вождове, чуждестранните рицари “Every feudal castle has a strong defensive tower
(главно германци) и свободните войни-селя- built – a pyrg (donjon)”. A few years later, already
ни. Като се възползвал от огромните кралски on the occasion of the Old Bulgarian fortress con-
поземлени собствености, Андраш II започнал struction, Mavrodinov repeated the term – “The
да дарява на поддръжниците си (светски лица, Tower. For the time this Small Palace194 was built,
манастири, епископии) земи и други имоти с it is an almost square building ... This building is
правото те да бъдат наследявани. Така Андраш a lonely tower195 – a “pyrg”, as such towers are
способствал за ускоряване на развитието на called in Old Bulgarian literature, or “donjon” –
сеньориалната система в страната си. Чрез in the West.”196 As can be seen from the quoted
неговите дарения се оформило ново благород- passage, Mavrodinov was aware that the term don-
ническо съсловие, без изграждането обаче на jon belonged to the Western literature. Since then
васални връзки със суверена-дарител, поради on, however, the term has become modern; actu-
което обаче благородниците ставали относи- ally its use did become so widespread that it would
телно независими от икономически отслабе- be difficult for me to list the authors who used it.
ната корона175. Успоредно с реформаторската “Infected” with the term were not only the works
си дейност в областта на поземлените отноше- of archaeologists, art historians, but also those of
ния, Андраш II продължил да развива и една architects, who began to claim that donjons actual-
изглежда традиционна за Унгарското кралство ly existed in medieval Bulgaria. For example, here
институция, свързана с обособяването на по- is what Margarita Harbova wrote in 1977 in her
големи или по-малки територии, поверявани work on the fortified Bulgarian medieval city of
за управление в ръцете на херцози (дукове) и the 13th – 14th centuries: “The tower – “donjon”,
младши крале, определяни обичайно измежду adapted for self-defence, is a Western influence that
наследниците на короната или измежду близ- can be traced in the fortresses along the Danube
ките кралски родственици. Тъй като именно and much less often in the interior of the country
тази система е в основата на изложението ми,
193 The introduction of the term donjon in the Serbian litera-
ture is due to Alexander Deroko, who used it in his work,
174 Виж по-подробно у Bárány, A. The Expansion of the see Александар Дероко, Средњевековни градови
Kingdom of Hungary in the Middle Ages (1000 – 1490). у Србиjи, Црноj гори и Македониjи. Београд. 1950,
In: The Expansion of Central Europe in the Middle с.22 – 23.
Ages. Ashgate Variorum. London-New York. 2012, 194 Mavrodinov wrote about it that „A boyar also lived
p. 350 – 351. permanently In Madara – a military commander.“ Мав-
175 По-подробно за тази т.нар. „Нова уредба“ на крал родинов. Н. Старобългарското изкуство. Изкуството
Анраш II виж у Engel. P. The Realm of St Stephen. на Първото българско царство. София. 1959, с. 58.
A History of Medieval Hungary, 895 – 1526. London – 195 Mavrodinov says nothing about the purpose of the tower.
New York. 2001, p. 91 – 93. 196 Мавродинов. Н. Цит. съч., с. 59.
328
ще си разреша да я представя малко по-обсто- (the fortress near the village of Matochina, etc.)197.
ятелствено176. The monastery's defensive towers do not differ
Практиката да се приобщават към властта from the ones of the fortress in terms of purpose
бъдещите престолонаследници чрез предос- and functional scheme. Typical examples are the
тавянето им на някакви територии за упра- Hrelov Tower of the Rila Monastery (1334 – 1335),
вление, била установена в кралство Унгария the “donjon” tower of the Resava Monastery in
още от XI в. През 1048 г. крал Андраш I present-day Yugoslavia (1407 – 1418), etc.”198, etc.
(1047 – 1061 г.) дал на брат си Бела (бъдещия The first, and perhaps the only Bulgarian re-
крал Бела I) титлата дук (херцог) на Нитра, searcher so far199, who felt that something was
като заедно с това му отстъпил и една трета wrong with this term, widely used by Bulgarian
от кралството за управление. Впоследствие historians and archaeologists to denote these tow-
титлата дук (херцог) била давана, заедно с оп-
ределени от краля земи на мнозина членове 197 Serbian historian of architecture Slobodan Ćurčić, also
от унгарското кралско семейство (както при speaks of Western influence on the layout of these tow-
Арпадите, така и при Анжуите). Някои от тях ers. According to him, however, these towers appeared
не били определени за престолонаследници, in the Balkans (the Hilendar Monastery and later the
Hrelov Tower) as a direct reception from France: “The
какъвто е случаят с по-малкия брат на Бела basic concept of these towers, as well as their formal
IV, Калман. Когато през 1226 Калман се при- articulation, is foreign to Byzantine fortification ar-
брал в Унгария (след краткото му царуване chitecture in general. Instead, their source appears to
в Галиция), баща му, крал Андраш II, му дал have been fortification architecture of twelfth and thir-
teenth – century France. A group of French donjons of
титлата дук (херцог) на Славония и му поверил this period displays the same basic planning charac-
за управление Хърватска и Далмация; а носе- teristics, similar dimensions, and the same subtle var-
щият до това време титлата дук на Славония iations in the articulation of facades as the Hilandar
group of towers ... we may conclude that the large mo-
престолонаследник Бела (бъдещият Бела IV), nastic towers of Mount Athos, built toward the end of the
приел титлата дук на Трансилвания, която му thirteenth and during the first decades of the fourteenth
била поверена за управление. Освен като ду- century, were French donjons transplanted into the mo-
nastic milieu of the Holy Mountain under the patronage
кове (херцози), младите членове на Унгарското
of King Milutin.” (Ćurčić, Sl. Pyrgos-Stl'p-Donjon. A
кралско семейство, понякога били приобщава- Western Fortification Concept on Mount Athos, and its
ни към властта и с титлата млад крал. При пър- Sources. In: Seventh Annual Byzantine Studies Confer-
вите познати ни три такива случая (Шоломон, ence. 13 – 15 November 1981. Abstracts of Papers. Bos-
ton University, Boston, Massachusetts. 1981, p. 21 – 22).
1057 г., Ищван, 1105 г. и Имре, 1182 г.), носе- It seems that Ćurčić aimed at ascertaining the term
щите ги не получили нито реална власт, нито donjon.
198 Харбова, М. Укрепеният български средновековен
територии за управление. С такива се сподо-
град (XIII – XIV век). София, 1979, с. 82; in the sub-
били двама млади крале едва през XIII в. На sequent lines Harbova dwells on the development of the
26.VIII. 1204 г. крал Имре короновал сина си donjons, emphasizing that in Medieval Bulgaria they
Ласло за млад крал, за да запази короната на were not “blind imitation of examples from Western ar-
Унгария за него от домогванията на брат си chitecture” (p. 83).
199 It should be noted that Nikolai Tuleshkov also uses
Андраш, който все пак след смъртта на Ласло only the name pyrg for this type of towers, known
на 7 май 1205 г. станал крал под името Андраш from the medieval monastery complexes. (Тулешков,
II (1205 – 1235). Синът на Андраш II, Бела, бил Н. Архитектура на българските манастири. София.
1988, pp. 127 – 129) However, he did not undertake to
коронован по инициатива на група едри маг- explain the differences in the functions of the various
defence facilities. Moreover, he connects their emer-
176 За последвалото изложение съм ползвал изключи- gence above all with “the feudalization of monasticism”
телно труда на Дьозьо Брукнер, който макар и доста (p. 127). It seems that he uses the term pyrg only be-
стар и досега остава основният по темата (Bruckner, cause it was the local name for the facilities of the era.
Gy. A királyi hercegi intézmény (ducatus) és az ifjabb However, the existence of the term ‘donjon – the main
királyság (rex iunior). In: Miskolci Jogászélet. A Mis- defensive tower in the medieval castles and monasteries’
kolci ev. Jagakadémia hivatalos lapija. 5 – 6. Szám. 1934 in the list of the special terms on p. 194, remains inexpli-
május-junius. Miskolc. 1934, old. 1(25) – 3(27). cable to me, as he does not use it.
329
нати за млад крал, но кралят отказал да му ers, was Deyan Rabovyanov200. In his article,
даде територия за управление. Изострянето published in 2002201, he noted: “There is a great
на отношенията между двамата приключи- variety of terminological designations: keep, berg-
ло през 1220 г., когато Бела, но вече като дук frid, dongon (sic. donjon), pyrg, main tower, in-
(херцог) на Славония бил определен за упра- ner tower, residential defence tower, central tower.
вител на Хърватска и Далмация. През 1262 г. Most of these names are used arbitrarily in the
острият конфликт между крал Бела IV и сина Balkans, although they are specific architectural
му Ищван, дук на Трансилвания, приключил forms. It is obvious that most of the terms used
с подписването на договора от Пожон (дн. are unnecessary and even incorrect, and the most
Братислава)177. Така Ищван получил титлата used is the most debatable, viz. donjon. The terms
млад крал (iunior rex Hungarie) и източните donjon, keep and bergfried are a product of the
предели на кралството за управление. independent development of this type of tower in
Младите крале били короновани приживе Western Europe and originate from a certain cul-
по волята на краля, но юридически му остава- tural and linguistic environment, which is very
ли подчинени, докато те не ставали на свой ред different from that in the Balkans. Therefore, their
крале на цялата страна. Младите крале били use here is incorrect. ... That is why we accept
бъдещите престолонаследници, без изглеж- as the most appropriate the descriptive concept
да да се спазвал задължително принципа на of a free-standing self-defending tower. For the
първородството178. Размерите и границите на Central and Eastern Balkans, the term pyrg would
поверяваните им за управление територии не be most appropriate...”202 I cannot but accept what
били постоянни – те били определяни от кра- was written by Deyan Rabovyanov. However, I am
ля. В правомощията на младите крале влизали amazed at the persistence of the error and I do not
въпросите на военното дело – те имали право understand why, after so many years since these
да сформират собствени войски, сами да обя- lines were written, the term donjon continues to
вяват войни и да сключват мирни договори; те exist in the Bulgarian scientific literature to this
имали право да създават закони и да налагат day, instead of the word pyrg, which is documented
правораздаване на собствената си територия; in the medieval Balkans, including the Bulgarian
те имали право да емитират монети; поддър- texts203. As for the functions of the pyrgs, they cer-
жали собствени кралски дворове и собствени tainly played a role similar to that of the donjons,
административни служби; имали собствени
владетелски печати (на печат на Бела от 1216 г. 200 Without being dedicated specifically to the don-
се чете „Бела, млад крал“, „Bela rex Junior“, jons, because it has a much more generalizing charac-
а на подобния му по оформление печат от ter, I cannot but mention again the wonderful work of
Чавдар Кирилов “Българският замък – реален или
1226 г. – „Бела по волята на Бога и на баща му, въздушен?” (see ref. 2), where the whole Marxist con-
краля“, „Bela Dei gratia & voluntate Patris sui cept of the organization of medieval Bulgarian society is
rex“); имали право да основават и градове. Те blown up.
201 Рабовянов, Д. Самостоятелно отбраняващи се ку
нямали право обаче да се намесват в делата на
ли – пиргове на Балканския полуостров през сред
църквата. Въпреки, че на теория кралете има- ните векове. In: Известия на Регионалния исторически
ли върховенство пред закона, на практика те музей – Велико Търново. Т. XVII – XVIII/2002 – 2003.
В. Търново. 2002, с. 229 – 236.
177 Официалната му титулатура от това време била 202 Ibid., p. 229. I must note that in this work Rabovyanov
„Rex, primogenitus illustris regis Hungariae et dux quite rightly challenged the opinion of Western influ-
Transsilvanus“, в която както добре се вижда, било ence on the emergence and development of these specif-
подчертано първородството му. ic towers in the central and eastern parts of the Balkans
178 Това е така, поне за XI в., защото изглежда, че по (pp. 233 – 234).
силата на обичайното право в Унгария, властта в 203 Cf. Miklosich, Fr. Lexicon palæoslovenico-græco-lati-
един по-ранен период се наследявала от братята на num. Vindobonæ. 1862, p. 564; у Найденова, Р. Военна
починалия крал. (Виж у John Kinnamos. Deeds of терминология в старата българска литература. In:
John and Manuel Comnenus. Transl. Ch. Brand. New Известия на Националния военноисторически
York. 1976, p. 155, Book V, § 1). музей. Т. I. София. 1973, с. 141.
330
не се месели в делата на младите крале. but did not completely overlap with it, because the
Макар и да били подобни, правомощията societies whose products they were, differed204. As
на дуковете (херцозите) били все пак по-огра- an example, I will give the monastery pyrgs in the
ничени. Напр. те не могли да даряват земи, Balkans, which had a role exclusively as shelters,
освен с изричното съгласие на краля. Нямали what role it seems was largely played by the pyrgs
право да емитират монети, въпреки че дук built in the hearts of the fortresses.
Бела е емитирал, но това било изключение.
И двете титли (дук и млад крал) не били ***
наследствени, както не били наследствени и I hope that after having read my work, the
управляваните от тях територии, които биха thinking reader, convinced of the insolvency of
могли да им бъдат отнемани или заменяни по the periodizational Marxist scheme in the devel-
волята на краля. opment of human societies, alas used so far by
Както добре се вижда, унгарската прак- the most Bulgarian historians (you will recognize
тика за отделяне на част или на части от те- them by the feudalism), has asked himself about
риторията на държавата и поверяването ѝ под the future of our species, because it certainly could
управлението на близки кралски родственици not end with the building of communism, right?
(най-често на престолонаследниците), пред- The answer to this question is important for the
хождала значително наподобяващите я прак- historian, because it affects in general the forma-
тики във Византия. Поради това на нито един tion of his ideas on the development of mankind
изследовател в Унгария не била минавала и (past-present-future)205. Philosophers, usually
мисълта да търси корените ѝ във византийския anthropocentric, fascinated by the progressive
свят. По всичко изглежда, че тя се била разви- unfolding of some of the achievements accom-
ла на местна почва. Единственият български panying the development of our species, such as
историк обаче, Христо Матанов, който имал science, technology, etc., tend to give some opti-
някаква бегла представа за тази специфич- mistic answers to this question. Here is how, ac-
на организация в Унгарската средновековна cording to a summary by Francis Fukuyama, mod-
държава, без да го казва директно, записал в ern philosophers respond to it: “The end of history
свой труд за нея: „Териториите на „младите means the end of wars and bloody revolutions.
крале“ напомнят на византийския апанаж с By agreeing on goals, people will not see signifi-
това, че отразяват стремежа на централ- cant causes to fight for. They will meet their needs
ната власт, да ги привърже по-здраво към through economic activity, but they will not have
себе си, но се отличават принципно от него to sacrifice their lives in battle. In other words,
по това, че представляват единствено етап в they will once again become animals as they were
процеса на централизацията. Ето защо обик- before the bloody battle that started history...If an
новено тяхната обособеност се преодолява individual achieves a society in which he has man-
впоследствие, благодарение на засилването на aged to eradicate inequality, his life will be like
центростремителните тенденции.“179 a dog's.”206 Sounds rather pessimistic? However,
След всичко казано за уредбата на here is the optimistic continuation: “Looking back,
Унгарската държава през XIII и XIV в., т. е. we who live in the old age of mankind could come
по времето на Арпадите и Анжуите, се изку- to the following conclusion: no regime – no “so-
шавам да уподобя териториите, управлявани
от севастократор Петър, доколкото изобщо 204 Кирилов, Ч. Цит. съч., с. 185 – 186
205 I ask the reader not to be misled by the thoughts I shared
179 Матанов, Хр. Региональные особенности процес- in the final part of my work. They are not a manifesta-
сов образования государств на Балканах в пери- tion of my inconsistency. I recall what I have already
од феодальной раздробленности. В: Этносоциаль- said that historians usually adopt philosophical concepts
ная политическая структура раннефеодальных сла- to make them fundamental in their stories.
вянских государств и народностей. Москва. 1987, с. 206 Фукуяма, Фр. Краят на историята и последният
183 – 184. човек. София. 1993, с. 350.
331
ги познаваме180, на унгарските херцогства, а cio-economic system"- is able to satisfy all people

Видинското царство на Срацимир на терито- over the world. … Moreover, dissatisfaction arises
риите, управлявани от унгарските млади кра- precisely where democracy enjoys the most uncon-
ле181. Задълбочаването на представата за ун- ditional triumph: because it is dissatisfaction with
гарско влияние над уредбата на Средновековна freedom and equality. Those who remain dissatis-
България произтича и от подобието на доку- fied will always have the potential to start history
ментираните в изворите титулатури – „млад again.”207 However, since I do not share the pro-
крал“ в Унгария и „млад цар“ в България182, gressive ideas for the development of our species,
позната ни поне от един текст от XIV в. – при- I often ask myself the following questions: “What
писка от Евангелие за цар Иван Срацимир183. has really led humanity in its historical develop-
Анонимният автор на тази приписка е извър- ment? Wasn't this the only struggle for the survival
шил разграничаване между царете, като оп- of our species, which will continue to mark its de-
ределил бащата, цар Иван Александър, като velopment? Is the world we live in really so well
„велик цар“, а синът, цар Иван Срацимир, structured and orderly that we are able to establish
като „млад цар“. Това всъщност титли ли са? patterns in the development of our species that al-
Изглежда, че във Византия през интересува- low us to design our future? Are we not rather liv-
щият ни Палеологов период това разгранича- ing in chaos, which we fail to see only because of
ване: „ὁ μέγας βασιλεὺς“ (“велик василевс“) – the shortness of human life and of our species as a
„ὁ μικρὸς βασιλεὺς“ (“млад василевс“)184 е спо- whole, a shortness that creates the false illusion of
ред сполучливия израз на Леон-Пиер Рейбо some stability and order? Are we so detached from
само „риторична фигура“185. В познатите ни the basic principles that govern the development
трудове по византийски протокол и списъци of any other species, such as the canine one with
which Fukuyama compares us to obey other, dif-
180 Виж относително сигурните характеристики на
ferent biological laws?” Breaking with the basic
владенията на севастократор Петър у Николов, Г. philosophical paradigm related to the idea of hu-
Самостоятелни ..., с. 68. man development “forward and upward” and say-
181 Около връзките на Унгария с Яков Светослав
ing goodbye to anthropocentrism in our thinking
(1263 – 1264 г., 1266 – 1273 г.), когото унгарците ти-
тулували imperator (цар) съществуват значителни will undoubtedly give a different view of the past
неясноти, което не дава възможността той да бъде and future of mankind. This new look will allow to
вместен със сигурност в тази схема. (За тези неясно- explain and comprehend the remarkable differenc-
ти виж напр. у Димитров, Хр. Българо-унгарски от-
ношения през Средновековието. София. 1998, с. 194 es in the behaviour of individual human communi-
и сл.) ties in their development, will make understand-
182 За Й. Андреев определението „млад“ не е част от able in another way the example with the “vans”
утвърдена титла, а епитет (Андреев, Й. Цит. съч., сс.
60, 62).
of Fukuyama, but without the city to which they
183 Дуйчев, Ив. Из старата българска книжнина. Т. II. aspire208, because humanity in fact has no purpose,
София. 1943, с. 169 – 170. Тази недобре датирана it simply survives and surviving evolves.
приписка се отнася най-общо към средата на XIV в.
(Й. Андреев я отнася към 1348 г., вж. Цит. съч.,
с.61 – 62). ***
184 Бакалов, Г. Средновековният български владе-
тел. София. 1995, с. 88 – 89. За Бакалов титлата на
Иван Александър „велик цар“ била „заемка от ви-
зантийски клишета“ (Пак там, с. 233); той обаче не
коментира титулатурата на Иван Срацимир, като
„млад крал“ въпреки, че я познава (виж напр. на с.
235, бел. 188). Очевидно той изпитвал колебание да
определи прилагателното „млад“ като елемент от ти-
тулатурата.
185 Raybaud, L.-P. Le gouvernement et l’administration
centrale de l’empire byzantin sous les premiers 207 Ibid., p. 376.
Paléologues (1258 – 1354). Paris. 1968, p. 56. 208 Ibid., p. 381 – 382.
332
на ранговете от периода186, титлата „млад ва- и „стария император“ (ὁ γέραιος βασιλεὺς)189.

силевс“ не се споменава. В тях се говори обаче В замяна на това по същото време в Сърбия
за по-малките момчета: „Синовете на импера- съвладетелят носел титлата „млад крал“190.
тора, деспотите, имат предимство пред бра- Налага се виждането, че нито в България, нито
тята и зетьовете на императора, които са в Сърбия бил следван византийския модел. В
също деспоти.“187 През XIV в. титлата „млад замяна на това, поне що се отнася до титула-
василевс“ е позната като че ли единствено от турите, и в двете държави като че ли следвали
трудове с неофициален характер188. Във всеки модела на Унгария.
случай в Историята си Никифор Грегора си Нека обобщя. Ако предположението ми
служи за разграничаването им и с двойката за унгарско влияние върху държавната орга-
„младия, новия император“ (ὁ νέος βασιλεὺς) низация на Средновековна България е вярно,
подобно на Унгария, където разглежданите
186 Виж текстовете на Псевдо-Кодин (p. 133), на Матей владения не били приемани за апанажи, така
Властар (p. 319), Аноним от 20-те години на XIV в.
(p. 332 – 333) и ръкописи от XV в. (p. 344) у Verpeaux, и в България те не могат да бъдат смятани за
J. Pseudo-Kodinos. Traité des offices. Paris. 1966, 420 такива. Владенията от типа на онова на се-
p. В добре познатият труд на Константин VII от X в. вастократор Петър биха могли да се приемат
„За церемониите“ се говори многократно за „велик“
император, както и за „млад“ [император] (Vogt, A.
единствено като обособени територии, пове-
Le Livre des cérémonies. L. I. Chch. 9, 28(19), L. I. рени за временно управление от конкретен чо-
(II.) Chch. 52 (43), 53 (47), 54 (45), etc. T. I – II. Paris. век, който изглежда не било задължително да е
1935 – 1939). Преводачът и коментатор на текста Ал- бил свързан родово с владетелското семейство.
берт Фогт приема, че става дума за прилагателно, а
не за титла (Vogt, A. Le Livre des cérémonies. Comen- Що се отнася до териториите, управлявани от
taire (L. I. Chapitre t – 46 (87). Paris. 1935, p. XXVII, „млади царе“, поне в унгарския модел, те със
n. 1), поради което неизменно превежда „ὁ μικρὸς“ сигурност изпълнявали и „учебна“ роля за оп-
с „малък“ (“petit“). Преводачите на по-новото англо-
езично издание А. Мофат и М. Тал изглежда са го
ределените наследници на трона, каквато роля
приели обаче като титла, защото навсякъде в него „ὁ може би им била определена и в Средновековна
μικρὸς / ὁ μικρὸς βασιλεὺς“ е превеждано неизмен- България. Някои външни фактори обаче, ун-
но с „junior emperor“, „млад император“ (Constantine
гарското завоевание на Видинското царство
Porphyrogennetos: The Book of Ceremonies. Translated
by Ann Moffatt and Maxeme Tall. Brill. Leiden-Bos- (1365 – 1369 г.) и последвалото османско на-
ton. 2017, 870 p.). В малко по-стария текст, също с шествие в страната, не разрешили процесът
официален характер, Клеторологиона на Филотей, (ако въобще имало такъв) да бъде завършен,
се споменава за „малък“ (в смисъл на млад) импе-
ратор – „ὁ μικρὸς“ [βασιλεὺς], доуточнено с израза „ὁ което неминуемо щеше да издаде първоначал-
δεύτερος βασιλεὺς“, „вторият [по ранг] император“ ната идея на въвелия „системата“ цар Иван
(N. Oikonomidès. Les listes de préséance byzantines Александър.
des IXe et Xe siècles. Paris. 1972, p. 98 – 99).За наследя-
ването на властта и за съимператорството във Визан-
В заключение от тази част от работата си
тия виж добри бележки у Дагрон, Ж. Императорът и се изкушавам да заема наготово достигнатото
свещеникът. София. 2006, с. 39 и сл. В крайна сметка още преди половин век от Джон Баркър – „ ... на-
въпросът около тази „титла“ във Византия остава все дявам се, че в тази дискусия съм представил
още недобре решен. Такова е състоянието и за „тит-
лата“ „млад цар“ в Средновековна България. илюстрация на опасностите от използването
187 Ibid., p. 133. В по-новото, английско издание (Pseudo на западните феодални термини безкритично
-Kodinos and the Constantinopolitan Court : Offices and във връзка с византийските практики ... Да ги
Ceremonies. In: Birmingham Byzantine and Ottoman
Studies. Vol. 13. 2013) на p. 27. Виж по-подробно у
прехвърляме безкритично, без квалификации,
Guilland, R. Recherches sur les institutions byzantines. сякаш те се отнасят до идентични явления,
II. Berlin. 1967, p. 6 suiv. въпреки различията в традицията, може да
188 За тези „титли“ във Византия виж по-подробно
у Χριστοφιλοπούλου, Αικ. Περί το πρόβλημα της
αναδείξεως του βυζαντινού αυτοκράτορος. Α΄. Σε: 189 Guilland, R. Opus. cit., p. 6.
'Επιστημονική Έπετηρίς τής Φιλοσοφικής Σχολής 190 Ферjанић, Б. Савладарство у доба Палеолога.
τοΰ Πανεπιστημίου Αθηνών. Περίοδοσ Β' Τομ. 12 В: Зборник радова Византолошког института.
(1961 – 1962). Ἐν Ἀϑήναις. 1962, σελ. 485 – 491. XXIV – XXV. Београд. 1986, 313.
333
доведе до сериозни заблуди ...“191. той, произтичала от неговите васали. В мо-

менти на опасност, отзовавайки се на повика
5. За донжоните му те трябвало да идат при него, а при необ-
ходимост да се затворят в крепостта и да
Надявам се, че внимателният читател е
допринесат за отбраната ѝ. Случвало се оба-
обърнал внимание на цитат от труда на Шарл
че, че васалите му невинаги засвидетелствали
Диел, представен от мен в началото на тази
верността си. Често враговете ги спечелвали
ми работа. От него се разбира, че това било
на своя страна. Тогава предаденият сеньор
първото споменаване на термина донжон, упо-
нямал друго убежище освен донжона си, в
требен в разказ за византийската история от
който той се затварял със своите хора. Това
VI век. За да разберем прав ли е бил Диел за
било последното му убежище, откъдето той
употребата му или той е предложил на френ-
могъл или да се защитава докрай, или да орга-
ските си читатели единствено лесно разбираем
низира бягството си или да подготви капиту-
за тях емоционален паралел със Запада, е не-
лацията си. … Сеньорите биха могли да бъдат
обходимо да поясним самия термин. Това като
във всеки момент въвлечени във война помеж-
че ли най-добре е направено от забележител-
ду си … По време на мир, в донжона се съх-
ния френски историк на архитектурата Йожен
ранявали съкровищата, оръжията, семейни-
Виоле-льо-Дюк в речника му по средновеков-
те документи, но сеньорът не живеел в него;
на френска архитектура. Ето какво записал
там той се оттеглял с жена си и с децата си,
той по този повод: „Донжонът принадлежи
само ако трябвало да събере гарнизон вътре в
изключително на феодализма; това не е рим-
крепостта. …“192 Както добре се вижда дори
ския castellum, не e и убежището, последната
от тези съвсем малки извадки от статията на
защитна точка на цитаделата от ранни-
Виоле-льо-Дюк, донжоните били продукт на
те векове на Средновековието. Донжонът до-
западното феодално общество, което се нуж-
минира в отбраната на замъка, той управлява
даело от тях заради специфичната си органи-
обаче и външната страна, като е и независим
зация. Такава обществена структура обаче,
от заграждението на средновековната кре-
както вече вярвам, че съм съумял да убедя чи-
пост, понеже има винаги собствен изход към
тателите, не съществувала нито във Византия,
полето. Това е, което по същество характери-
нито в Средновековна България. Поради това,
зира донжона и което го отличава от кулата.
нито в едната, нито в другата държава били из-
Няма феодална крепост без донжон, както
граждани донжони. И все пак, как в българска-
не е имало в миналото и укрепен град без кре-
та историческа литература193 се появи и се раз-
пост … Средновековните гарнизони разпола-
ви представата за този тип защитни средства?
гали с една защита вповече от съвременните:
Вероятно няма да сгреша, ако посоча като
прогонени от града, те се оттегляли в кре-
първоизточник на термина донжон работата
постта; а след превземането ѝ, те се укри-
на Никола Мавродинов „Византийската архи-
вали в донжоните; ако донжонът бил твърде
тектура“, издадена през 1955 г., в която на с.
застрашен, те могли да пробват късмета си,
148 може да се прочете: „Във всеки феодален
като избягат през ловко прикрит изход или
замък се построява яка отбранителна кула –
да преминат през нощта с един храбър излаз
пирг (донжон)“. Няколко години по-късно, но
през обградните ровове. Тази организация на
вече по повод на старобългарското крепостно
донжона, принадлежащ на феодалната кре-
пост, не била свързана единствено с отбра- 192 Viollet-le-Duc, [Eug.] Dictionnaire raisonné de
ната или с бягството от обсагдащия враг, l’architecture françause du XIe au XVIe siècle. T. V.
тя била последица от феодалната система. Paris. 1861, p. 34 – 35.
193 Въвеждането на термина донжон в сръбската литера-
Мощта на един сеньор, колкото и силен да бил
тура се дължи на Александар Дероко, който го упо-
требил в труда си Средњевековни градови у Србиjи,
191 Barker, J. W. Opus cit., p. 122. Црноj гори и Македониjи. Београд. 1950, с.22 – 23.
334
строителство, Мавродинов повторил терми- нителни кули по предназначение и функцио-

на – „Кулата. От времето, в което е построен нална схема не се отличават от крепостни-
тоя Малък дворец194, е една почти квадратна те. Типични примери са Хрельовата кула на
постройка ... Тази постройка е една самотна Рилския манастир (1334 – 1335), кулата „дон-
кула195 – един „пирг“, както се наричат по- жон“ на Ресавския манастир в дн. Югославия
добни кули в старата българска литература, (1407 – 1418) и др.“198 и т. н.
или „донжон“ – в западната.“196 Както добре Първият, и може би единственият засега
се вижда от цитирания пасаж, Мавродинов е български изследовател199, който усетил, че
бил наясно, че терминът донжон принадлежал нещо не е наред с този термин, употребяван
на западната литература. Оттук насетне обаче, масово от българските историци и археоло-
терминът станал модерен, всъщност употреба- зи за обозначаването на тези кули, бил Деян
та му станала толкова масова, че за мен ще бъде Рабовянов200. В своя статия, публикувана още
трудно да изброя авторите, които си служели с през 2002 г.201 той отбелязал: „При обознача-
него. „Заразени“ с него били не само трудовете
на археолозите, историците на изкуството, но и лутин.“ (Ćurčić, Sl. Pyrgos-Stl'p-Donjon. A Western
тези на архитектите, които освен това, започна- Fortification Concept on Mount Athos, and its Sources.
In: Seventh Annual Byzantine Studies Conference.
ли да твърдят, че донжони действително имало 13 – 15 November 1981. Abstracts of Papers. Boston
в Средновековна България. Ето напр., какво за- University, Boston, Massachusetts. 1981, p. 21 – 22).
писала Маргарита Харбова през 1977 г. в тру- Една от целите на Чурчич изглежда била да утвърди
да си „Укрепеният български средновековен названието донжон.
198 Харбова, М. Укрепеният български средновековен
град (XIII – XIV век)“: „Кулата – „донжон“, град (XIII – XIV век). София, 1979, с. 82; в следващи-
пригодена за самостоятелна защита, е едно те редове Харбова говори за развитието на донжони-
западно влияние, което може да се проследи те, като подчертава, че в Средновековна България те
не били „сляпо подражание на примерите от запад-
в крепостите по р. Дунав и много по-рядко във ната архитектура“ (с. 83).
вътрешността на страната (крепостта при 199 За отбелязване е, че Николай Тулешков също употре-
с. Маточина и др.)197. Манастирските отбра- бява единствено названието пирг за този тип кули,
познати от средновековните манастирски компле-
194 За него Мавродинов записал, че „В Мадара е живял кси. (Тулешков, Н. Архитектура на българските ма-
значи постоянно и един болярин – военен началник“ настири. София. 1988, с. 127 – 129) Той обаче не се
Мавродинов. Н. Старобългарското изкуство. Изку- ангажирал с обяснение на отликите във функциите
ството на Първото българско царство. София. 1959, на различните отбранителни съоръжения. Нещо по-
с. 58. вече, той свързва възникването им с „преди всичко с
195 Какво е било предназначението на кулата Мавроди- феодализирането на монашеството“ (с. 127). Съз-
нов не казва. дава се впечатлението, че той употребява термина
196 Мавродинов. Н. Цит. съч., с. 59. пирг, единствено заради обстоятелството, че той бил
197 За западно влияние върху оформлението на тези местното название на съоръженията от епохата. Не-
кули говори и сръбският историк на архитектура- обяснимо за мен остава обаче наличието на термина
та Слободан Чурчич. Според него обаче тези кули донжон – главната отбранителна кула в среднове-
се появили на Балканите (Хилендарския манастир и ковните замъци и манастири в Речника на специал-
впоследствие Хрельовата кула) като директен прием ните термини на с. 194, тъй като той не се служи с
от Франция – „Основната концепция на тези кули, него.
както и формалният им облик, като цяло са чуж- 200 Без да е посветена специално на донжоните, защо-
ди на византийската укрепителна архитектура. В то има много по-обобщаващ характер, не мога да се
замяна на това изглежда, че техният източник е въздържа и тук да не спомена отново чудесната ра-
фортификационната архитектура на Франция от бота на Чавдар Кирилов „Българският замък – ре-
XII и XIII век. Група френски донжони от този пе- ален или въздушен?“ (виж тук бел. 2). В нея цялата
риод показва същите основни характеристики на марксистка концепция за организация на среднове-
планирането, сходни размери и същите фини вариа- ковното българско общество е направена „на пух и
ции в оформлението на фасадите като групата на прах“.
кулите в Хиландар … можем да заключим, че голе- 201 Рабовянов, Д. Самостоятелно отбраняващи се кули –
мите монашески кули на Атон, построени към края пиргове на Балканския полуостров през средните ве-
на ХІІІ и през първите десетилетия на ХІV век, са кове. В: Известия на Регионалния исторически му-
френски донжони, трансплантирани в монашеска- зей – Велико Търново. Т. XVII – XVIII/2002 – 2003. В.
та среда на Света гора под патронажа на цар Ми- Търново. 2002, с. 229 – 236.
335
ването им се наблюдава голямо терминоло-

гично разнообразие: keep, bergfrid, dongon (sic. ***
donjon), пирг, главна кула, вътрешна кула, жи-
Надявам се, че след прочита на изложе-
лищно-отбранителна кула, централна кула.
нието ми, мислещият читател, убеден в несъс-
Повечето от тези названия се използват про-
тоятелността на периодизационната марксист-
изволно на Балканите, въпреки че става въпрос
ка схема в развитието на човешките общества,
за специфична архитектурна форма. е, че го-
ползвана уви, и досега от повечето от българ-
ляма част от употребяваните термини са не-
ските историци (по феодализма им ще ги по-
нужни и дори неправилни, като особено спорен
знаете), си е поставил въпроса за бъдещето на
е най-употребяваният – донжон. Понятията
вида ни, защото той със сигурност не би могъл
донжон, кийп и бергфрид са продукт на са-
да приключи с изграждането на комунизма,
мостоятелното развитие на този тип кули
нали? Отговорът на този въпрос е важен за ис-
в Западна Европа и произхождат от опреде-
торика, заради оформянето на представите му
лена културна и езикова среда, която е много
за развитието на човечеството въобще (мина-
различна от тази на Балканите. Поради това
ло-настояще-бъдеще)205. Философите, настро-
използването им тук е неправилно. ... Затова
ени обичайно антропоцентрично, запленени от
приемаме като най-удачно описателното по-
прогресивното развитие на някои съпътстващи
нятие самостоятелно отбраняваща се кула.
развитието на вида ни проявления, като наука,
За Централните и Източните Балкани най-
техника и пр., са склонни да дадат известни оп-
удачен би бил терминът пирг. ...“202 Не мога
тимистични отговори на този въпрос. Ето как,
да не приема написаното от Деян Рабовянов.
според обобщението, извършено от Франсис
Удивен съм обаче от устойчивостта на греш-
Фукуяма, съвременните философи отгова-
ката и не разбирам защо, след толкова мно-
рят на него: „Краят на историята означава
го години, откакто са написани тези редове,
край на войните и на кървавите революции.
терминът донжон продължава да шества и до
Постигайки съгласие относно целите, хората
днес в българската научна литература, вместо
няма да виждат значими каузи, за които да се
документираното в средновековните балкан-
борят. Те ще удовлетворяват потребностите
ски, в.т. число и български текстове, название
си чрез икономическа дейност, но няма да им
пирг203. Що се отнася до функциите на пирго-
се налага да жертват живота си в битка. С
вете, те със сигурност изпълнявали роля, по-
други думи, те отново ще станат животни,
добна на онази на донжоните, без обаче напъл-
каквито са били преди кървавата битка, дала
но да се припокриват с нея, защото общества-
начало на историята. … Ако човек постигне
та, чиито продукти били те се различавали204.
едно общество, в което е успял да унищожи
За пример ще дам манастирските пиргове на
неравенството, животът му ще заприлича
Балканите, които имали роля изключително
на кучешкия.“206 Звучи песимистично, нали?
като убежища, каквато в голяма степен впро-
Ето обаче и оптимистичното продължение:
чем изпълнявали изглежда и пирговете, из-
„Обръщайки се назад, ние, които живеем в
граждани в сърцата на крепостите.
старостта на човечеството, бихме могли да
202 Пак там, с. 229. Трябва да отбележа, че в тази си
стигнем до следното заключение: нито един
работа Рабовянов е оспорил съвсем основателно режим – нито една „социално-икономическа
и становището за западното влияние за появата и 205
развитието на тези специфични кули в централните Моля читателят да не се подвежда от мислите, спо-
и източните дялове на Балканите (с. 233 – 234). делени от мен в заключителната част от работата ми.
203 Виж напр. у Miklosich, Fr. Lexicon palæoslovenico- Те не са проява на моя непоследователност. Припом-
græco-latinum. Vindobonæ. 1862, p. 564; у Найдено- ням вече казаното от мен, че историците обичайно
ва, Р. Военна терминология в старата българска ли- приемат философските концепции, за да ги направят
тература. В: Известия на Националния военноисто- основополагащи в разказите си.
206 Фукуяма, Фр. Краят на историята и последният
рически музей. Т. I. София. 1973, с. 141.
204 Виж у Кирилов, Ч. Цит. съч., с. 185 – 186. човек. София. 1993, с. 350.
336
система“ – не е в състояние да удовлетво- кратковременност, която създава лъжлива-

ри всички хора по всички краища на света. … та илюзия за някаква стабилност и подре-
Нещо повече, неудовлетворението възниква деност? Дотолкова ли сме откъснали се от
тъкмо там, където демокрацията се радва на основните принципи, на които се подчиня-
най-безусловен триумф: защото това е неудо- ва развитието на всеки друг биологичен вид,
влетвореност от свободата и равенството. какъвто е напр. кучешкия, с който Фукуяма
Онези, които остават неудовлетворени, ви- ни сравнява, че да се подчиняваме на други,
наги ще разполагат с потенциал да започнат различни биологични закони?“ Скъсването с
историята отново.“207 Тъй като аз обаче не основната философска парадигма, свързана
споделям прогресистките идеи за развитието с представата за развитието на човечеството
на вида ни, често си задавам следните въпроси „все по-напред и все по-нагоре“ и сбогуването
„Какво действително е водело човечеството в с антропоцентризма в мисленето ни, ще дадат
историческото му развитие? Нима това не е несъмнено и различаващ се поглед върху ми-
била единствено борбата за оцеляване на вида налото и бъдещето на човечеството. Този нов
ни, която и занапред ще бележи развитието поглед ще разреши да се обяснят и осмислят
му? Действително ли е така добре структу- забележителните разлики в поведението на от-
риран и подреден светът, в който живеем, че делните човешки общости в развитието им, ще
да съумяваме да установим закономерности направи разбираем и по друг начин и примера
в развитието на вида си, разрешаващи ни да с „фургоните“ на Фукуяма, но без града, към
проектираме и бъдещето си? Нима по-скоро койте те са устремени208, защото човечеството
не живеем в хаос, който не съумяваме да съ- всъщност няма цел, то просто оцелява и оцеля-
зрем единствено заради кратковременността вайки еволюира.
на човешкия живот и на вида ни като цяло,
207 Пак там, с. 376. 208 Пак там, с. 381 – 382.
337
БЕЛЕЖКИ ЗА СТАРИЯ ВИЛАЕТСКИ КОНАК В СОФИЯ
SOME NOTES ON THE OLD VILAYET KONAK IN SOFIA
Tsveta Raychevska
През март 1879 г. София е избрана за сто- In March 1879 Sofia was chosen the capital
лица на възродената българска държавност. of the restored Bulgarian statehood. These notes,
Тези бележки, свързани с историята на една related to the history of one of its symbolic build-
от нейните знакови сгради, а именно Царския ings, namely the Royal Palace, are based on the
дворец, се базират на неотдавна публикуван recently published Endowment Act (vakıfname) of
Дарителски акт (вакъфнаме) от 1705 г.1 за по- 17051 for the construction of one of its predeces-
строяването на един от неговите предшестве- sors. From 1530 to 1836 Sofia was the capital of
ници. От 1530 г. до 1836 г. София била столица the Balkan province (beylerbeylik / eyâlet) Rumili
на балканската провинция (beylerbeylik/eyаlet) (Rumelia); however between 1836 and 1867,
Румили/Румелия, но от 1836 г. до 1867 г., цен- the centre of the Eyâlet of Rumelia then rather
търът на доста окастрения с административ- trimmed by the administrative reform, was trans-
ната реформа вилает се премества в Манастир ferred to Manastir (Bitola) and Sofia remained
(Битоля) и София вече е само санджак, упра- only a sanjak ruled by a mutasarrıf who continued
вляван от мютесариф, който продължавал да to live and work in the same konak / saray build-
живее и управлява от сградата на конака/сарая. ing. The deed of endowment composed in 1705
Дарителският акт от 1705 г. ни дава представа gives us an idea of the what the power centre of the
за това как е изглеждал властовият център на eyâlet of Rumili looked like, the so-called konak
еялета Румили, т.н. конак или сарай, където
or saray where its governors lived and exercised
неговите управители живеели и упражнявали
their authority.
своята власт.
The information on the buildings and the ad-
Информацията за сградите и администра-
ministrative and governing activities carried out
тивно-управленските дейности извършвани в
in them in the long period of their existence as
тях за дългия период в битието им на еялет-
an eyâlet centre of power is impressively scarce.
ски властови център, е впечатляващо оскъдна.
Although the policy of the central government
Макар на практика там да се осъществявала
was practically carried out there (foreign and
политиката на централната власт (приемали се
чужди и османски официални представител- Ottoman official representations were received,
ства, посрещали се куриери с кореспонденция- couriers were met with the correspondence from
та от Цариград, съставяли се и се изпращали Constantinople, relevant documents were com-
съответните документи) и макар че построй- piled and sent) and the building in which the pro-
ката, в която функционирала провинциалната vincial administration functioned was a small-scale
администрация възпроизвеждала в по-малък imitation of the sultan's palace (saray) in Istanbul2,
1 Balkanlar'da Osmanlı Vakıfları. Vakfiyeler. BULGAR-
ISTAN. Cilt 2. Hazırlayan Halit Eren, Onder Bayir,
1 Balkanlar'da Osmanlı Vakıfları. Vakfiyeler. BUL- Mustafa Oguz. Editor Halit Eren. Istanbul 2012. Zekai
GARISTAN. Cilt 2. Hazırlayan Halit Eren, Onder Bayir, Mete Vakiflar dergisi, 556 – 560. I thank my colleague
Mustafa Oguz. Editor Halit Eren. Istanbul 2012. Zekai Nikolay Markov who provided me with the publication.
Mete Vakiflar dergisi, 556 – 560. Благодаря на Николай 2 Georgieva, G. The Sarays of the Ottoman Provincial
Марков, който ми предостави това издание. Governors: A Place for Living, a Place for Governing in
338
Бележки за стария вилаетски конак в софия
мащаб султанския сарай в Истанбул2, за окото it rather disappointed the western traveller as it did
на западния пътешественик тя не изпъквала с not stand out for its architecture among the similar
архитектурата си сред подобните къщи-кона- houses of the wealthy Turks3, as would be expect-
ци на заможните турци3, както би се очаквало ed for the seat of such a high-ranking administra-
за седалището на един толкова високопоставен tor. It seems that the governor of the eyâlet in some
администратор. Изглежда, че управителят на periods even inhabited a building on rented terms,
еялета в някои периоди дори е обитавал сгра- especially since we know of several fires that re-
да при наемни условия, още повече, че знаем peatedly destroyed the konak building. As we have
за няколко пожара, които неколкократно уни- only peripheral information about this, we cannot
щожавали сградата на конака. Тъй като имаме say what the lifespan of such a building was and
само периферни сведения за това, не можем whether it was rebuilt each time on the old founda-
да кажем каква е била продължителността на tions or built in a completely different place.
живота на една такава сграда и дали тя била From a chronogram written above the door of
всеки път построявана наново върху старите the meeting room in the Old Palace (Eski saray),
основи или на съвсем друго място. От хро- described in 1651 by Evliya Çelebi, we know that
нограма над вратата на заседателната зала на it was built or renovated in 1632 – 334. The 1705
Старият дворец (Eski saray), описан в 1651 г. от endowment deed that I would comment on fur-
Евлия Челеби научаваме, че той бил построен
ther describes the construction of an entirely new
или ремонтиран в 1632 – 33 г.4 Дарителският
building called saray; in 1786, the Beylerbey of
акт от 1705 г., който ще коментирам по-на-
Rumelia, Abdi Paşa, undertook the restoration of
татък, описва построяването на изцяло нова
the konak that had burned down long before his
сграда, наречена сарай; в 1786 г. бейлербеят
time5. On February 20, 1816, the konak built by
на Румелия Абди Паша се ангажирал с възста-
Abdi Pasha also perished in a devastating confla-
новяването на конака, който бил изгорял мно-
gration6.
го преди това5. На 20 февруари 1816 г. голям
The plot remained undeveloped for a long
пожар изпепелил и построения от Абди Паша
конак6. Мястото задълго останало незастрое- time7. In 1836 – 8, i.e. 20 years later, Ami Boué
claims that a large area of the burned seat of the
2 Georgieva, G. The Sarays of the Ottoman Provincial
Governors: A Place for Living, a Place for Governing in the First Half of the 19th Century. – In: Proceedings of
the First Half of the 19th Century. In: Proceedings of the the Fourth International Congress on Islamic Civiliza-
Fourth International Congress on Islamic Civilization in tion in the Balkans, 13 – 17 October 2010, Skopje, Mac-
the Balkans, 13 – 17 October 2010, Skopje, Macedonia, edonia, Istanbul, 2015, 48 et passim.
Istanbul, 2015, s. 48 et passim 3 In 1595 Wratislaw of Mitrovitz visited in Sofia the resi-
3 В 1595 г. Вратислав от Митровица посетил в София dence of the Rumeli beylerbey but he was not particular-
жилището на бейлербея на Румелия, но не бил впе- ly impressed by it; the interesting detail he noticed was
чатлен особено; той само отбелязва, че салонът на that the residence hall was wholly covered with Persian
резиденцията бил целия покрит с персийски кили- carpets. See Adventures of Baron Wenceslas Wratislaw
ми. Вж. Adventures of Baron Wenceslas Wratislaw of of Mitrovitz. London, 1862, 34; In 1788 the French-
Mitrovitz. London, 1862, p. 34; в 1788 г. французинът man Sauvebœuf noticed that ‘the houses in Sofia were
Совбьоф пише, че ‘къщите в София не се поддър- not maintained and only ruins can be seen’, see ФПБ,
жат и се виждат само развалини’, вж. ФПБ, 1, 1975, 1, 1975, 349; In 1811 the Englishman John Galt wrote
349.; в 1811 г. англичанинът Джон Галт казва, че ко- that the konak of the beylerbey of Rumelia was ‘a kind
накът на бейлербея на Румелия е ‘една своеобразна of large building of its kind, but very dilapidated’, see
по рода си обширна постройка, но много западнала’, АПБ, 7, 1987, 529.
вж. АПБ, 7, 1987, 529. 4 Ekrem Hakkı Ayverdi. Avrupa'da Osmanlı Mimari Eser-
4 Ekrem Hakkı Ayverdi. Avrupa'da Osmanlı Mimari Es- leri-Bulgaristan-Yunanistan-Arnavutluk (4.cilt 4.5. ve 6.
erleri-Bulgaristan-Yunanistan-Arnavutluk (4.cilt 4.5. ve kitap) – İstanbul Fetih Cemiyeti Yayınları, 1982, 102.
6.kitap) – İstanbul Fetih Cemiyeti Yayınları, 1982, 102. 5 Шишманов, И. Стари пътувания през България,
5 Шишманов И., Стари пътувания през България, Мсб, IV, 474. Абди Паша, обаче, е бил бейлербей на
Мсб, IV, 474. Абди Паша, обаче, е бил бейлербей на Румелия от 1769 – 1774 г.
Румелия от 1769 – 1774 г. 6 Попконстантинов, Х. Паметни бележки за
6 Попконстантинов, Хр., Паметни бележки за Сре- Средец. – ПСп. VIII, (1884), 127.
дец’, ПСп VIII, (1884), с. 127. 7 In 1831 Sofia experienced a late kirdzhali attack.
339
но7. В 1836 – 8 г., т.е. 20 години по-късно, Ами Rumelia governor (vali) was covered with rub-
Буе твърди че значителното пространство на ble and rubbish, and part of it was used for drying
опожареното седалище на румелийския валия wool8. In the long period until 1873, when the ko-
било покрито с развалини и боклуци, а част от nak that would survive even after the Liberation,
него се използвала за сушене на вълна.8 През was built, the Turkish administration was housed
този твърде дълъг период до 1873 г., когато бил somewhere as after saying that “the old seat of the
построен заварения при Освобождението ко- Rumelia governor was not restored after its burn-
нак, турската администрация се е помещавала ing”, Ami Boué added that “the Pasha has a rather
някъде – след като казва, че „старото седали- extensive konak, but without elegance”. Apparently
ще на румелийския валия не е възстановено it was a temporary residence with a small garden,
след опожаряването му“, Ами Буе допълва, which was irrigated with a water wheel from the
че „пашата има доста обширен конак, но без brook flowing there; it had a chardak at the side9.
изящество“. Очевидно става дума за временна As we understand from the vakıfname of 1706,
резиденция с неголяма градина, която се напо- renting a private house was not an unknown prac-
явала с водно колело от протичащата там ре- tice – even until then the eyâlet administration had
кичка и с кьошк отстрани9. Както разбираме inhabited a building on rented terms10.
от вакъфнамето от 1705 г. това не е непозната What did the building look like, which ac-
практика – и преди еялетската администрация
commodated the governor of Rumelia’s office
обитавала сграда при наемни условия10.
and where the corresponding activities (post of-
Как все пак е изглеждала постройката, в
fice, court, police station) were carried out. So
която се помещавала канцеларията на руме-
far we have two more detailed descriptions of
лийския управител и която приютявала и някои
the konak / saray: one from 1651, written by the
други дейности (пощенска станция, съдилище,
eloquent Turkish traveller Evliya Çelebi and the
полицейско управление). Досега разполагахме
second from 1879, when the old konak had to
с две по-подробни описания на конака/сарая:
be adapted for the needs of the young Bulgarian
едно от 1651 г., оставено ни от словоохотливия
турски пътешественик Евлия Челеби и второ Knyaz Alexander Battenberg. There are, of course,
от 1879 г., когато се наложило старият конак comments by Western travellers, but they are
да бъде трансформиран за нуждите на младия scarce because the latter did not much admire the
български княз Александър Батенберг. Има, “palaces” of the Turkish provincial governors,
разбира се, бележки на западни пътешествени- comparing them to those in their countries.
ци, но те са оскъдни, защото последните не се Evliya Çelebi describes the “Pasha’s palace”
прехласвали много пред ‘дворците’ на висши- in the “old capital of Rumelia” Sofia as “beauti-
те провинциални управленци, сравнявайки ги ful, large and overlooking Vitosha. Its spacious
с тези в техните страни. square is a hippodrome, where military exercises
Евлия Челеби описва „двореца на паша- in jereed11 take place. In addition to the meeting
apartment, there are 70 upper and lower floor
7
rooms for employees, a closet, a kitchen and a
В 1831 г. София пострадала от едно късно кърджа-
лийско нападение hammam12. The room designated for the Pasha is
8 Френски пътеписи за Балканите, т.4, С, 1981, с. 259. majestic and its windows overlook the royal road
9 Френски пътеписи ….., с. 259.
10 В 1620 г. Питър Мънди пише, че посетили бейлербея 8 Френски пътеписи за Балканите, т.4, С, 1981, 259.
в „неговата къща в града. Във външния дворма къ- 9 Ibidem.
щата имаше знаме, приличащо на боядисана в черве- 10 In 1620, Peter Mundy wrote that they had visited the
но конска опашка”. Вж. АПБ, 7, 1987, с. 74; G. Geor- Beylerbey in “his house in the city. In the outer court-
gieva, The Sarays of the Ottoman Provincial Governors: yard, the house had a flag that looked like a red-paint-
A Place for Living, a Place for Governing in the First ed ponytail’. See АПБ, 7, 1987, 74; Georgieva, G. The
Half of the 19th Century. In: Proceedings of the Fourth Sarays of the Ottoman Provincial Governors..., 48.
International Congress on Islamic Civilization in the 11 The jereed is a traditional Turkish equestrian team sport
Balkans, 13 – 17 October 2010, Skopje, Macedonia, Is- played outdoors on horseback.
tanbul, 2015, s. 48 et passim. 12 Bathroom.
340
та“ в „старата румелийска столица“ София and the Çelebi mosque”13. We get a certain idea of
като „красив, широк и гледа[щ] към Витоша. the “large hall of the palace” from the explanation
Широкият му площад е хиподром, в който of Evliya Çelebi that the Pasha gave in it “a feast
стават военни упражнения с джирити11. Освен of 2 thousand sahans (plate)”, which was attend-
заседателния апартамент има други 70 гор- ed by all vilayet ayans14. It is difficult to imagine
ни и долни стаи за служещи, килер, кухня и what really is behind this strange “measure”, but
хамам12. Определената за пашата стая е ве- in any case it means that about 2 000 people were
личествена и нейните прозорци гледат към invited to the “reception”. It is also clear that this
царския път и Челеби джамия“.13 Известна 'representative' building had two floors and two
представа за „голямата зала на двореца“ до- functions – of a residence and workplace of the
биваме от пояснението на Евлия Челеби, че governor of Rumelia.
пашата дал в нея „угощение от 2 хиляди са- The second description is of the vilayet konak,
хани“, на което присъствали всички вилаетски built in 1873 by Ahmed Mahzar Paşa, governor
аяни.14 Трудно е да си въобразим какво реално (mutasarrıf) of the Sofia Sanjak (July 1872 – July
се крие зад тази странна „мярка“, но при всич- 1876)15. After the Liberation it was used temporar-
ки случаи тя означава, че на „приема“ са били ily for the needs of the restored Bulgarian state.
поканени около 2000 души. Става ясно също Here is the description of this building as it looked
така, че тази ‘представителна’ сграда била на
just before its renovation: “In appearance it (the
два етажа и че изпълнявала две функции – на
konak) had no architectural value and was more
жилище и работно място на румелийския уп-
like a barracks than a residential building. In the
равител.
middle of the building there was a balcony, which,
Второто описание е на вилаетския конак,
radically changed, still stands today. Beneath the
построен в 1873 г. от Ахмед Махзар Паша,
balcony was the entrance, where, after a large ves-
управител на софийския санджак (mutasarrıf )
tibule, narrow, dark, and damp corridors stretched
(юли 1872 – юли 1876)15 и след Освобождението
to the left and right, and the rooms were lined on
използван временно за нуждите на новата бъл-
гарска власт. Разполагаме с описанието на either side. A wooden staircase led to the second
тази постройка, така както изглеждала тя пре- floor, where the corridors and rooms were distrib-
ди ремонта и обновяването ѝ: „По външен вид uted in the same way. Some of the upper rooms
той (конакът) не е имал никаква архитектурна (the southeast ones) served as the vali's quarters
стойност и повече е приличал на казарма, а не and office, while the other rooms were empty.
и на постройка за живеене. По средата на зда- There was a leak from the ceiling, so a lot of bar-
нието е имало балкон, който, коренно изменен, rels, troughs and basins were collected to collect
стои и днес на същото място. Под балкона е rainwater. In the lower rooms were the offices of
бил входът, гдето, след едно голямо антре, на the police officers, the zaptiye, and, it seems, there
ляво и дясно се простирали тесни, тъмни и were also prisoners. There were several crooked
влажни коридори, а стаите са били наредени willows around the konak, a broken fence and
dusty and muddy streets”16.
11 Това е традиционен турски конен спорт, провеждан
на открито от отбор на коне. 13 Евлия Челеби. Старата румелийска столица Со-
12 Баня. фия. – In: Доосвобожденски пътеписи, С., 1975, 76.
13 Евлия Челеби, Старата румелийска столица София“, 14 Ibid., 71. Ayans were a class of local notables or dynasts
в: Доосвобожденски пътеписи, С., 1975, с. 76. in the 16th to the early 19th century Ottoman Empire.
14 Пак там, с. 71. Аяните са местни знатни лица или ди- 15 He distinguished himself especially in the revelation of
насти от 16-ти до началото на 19-ти век на Османска- the internal revolutionary committee network in Bul-
та империя. garia and the capture of Levski, for which he was pro-
15 Той се отличил особено при разкриването на рево- moted to the rank of Beylerbey, awarded the Mejidi-
люционната вътрешна комитетска мрежа и залавя- ye Order and appointed vali of the Bosnian province
нето на Левски, за което бил повишен в ранг ‘бей- (1877 – 1878).
лербей’, награден с ордена Меджидие и назначен за 16 Разсуканов, А. Софийският дворец. – В: Сердика,
валия на Босненския вилает (1877 – 1878). бр. 2, 1937.
341
от двете им страни. Дървена стълба е водила The summary of the Endowment Act of 12
за втория етаж, гдето по същия начин са били May 1705 states that the former vali of Rumelia,
разпределени коридорите и стаите. Някои от Seyyid Hasan Paşa bought a plot in Şüca’ Fakih
горните стаи (югоизточни) са служили за квар- neighbourhood of Sofia and built a Government
тира и канцелария на валията, а останалите House (saray) to be used for the needs of his suc-
стаи са били пусти. От тавана е течало, затова cessors. Şüca’ Fakih is the same neighbourhood
са били поставени доста бурета, корита и ле- (mahalle), called by Evliya Çelebi Paşa Mahle,
гени за събиране дъждовната вода. В долните where Çelebi Mosque that served the palace peo-
стаи са били канцелариите на полицейските ple was situated.17. This act discontinued the an-
чиновници, заптиетата, а, изглежда, че е има- nual payment of 2 600 groschen rent for the konak,
ло и затворници. Около конака е имало някол- which, of course, was a large expenditure item in
ко изкривени върби, една изпочупена ограда и the budget of the vilayet administration.
кръстосвали прашни и кални улици“16. Later, in 1755 – 6, the deed was re-certified
В резюмето на Дарителския акт от 12 май in the presence of the governor of the waqf, Abu
1705 г. се казва, че бившият управител (vali) на Bekir, the kazasker of Rumelia, Mustafa Effendi,
Румелия Сейид Хасан Паша закупил в махала- and several other dignitaries. What was the fate of
та Шюджа Факих в София парцел, върху който the konak then, however, the mentioned certifica-
построил правителствена сграда (saray) и я ва-
tion does not explain.
къфирал за нуждите на приемниците на поста
We learn from the donation act that in the
след него. Махалата Şüca’ Fakih е същата ма-
town (medine-i Sofya)18, which is located in the
хала, в 1651 г. наречена Паша махле от Евлия
vicinity of Vitosha (cebel-i Fetoş), the governors
Челеби; в нея се намирала дворцовата Челеби
(valiler) did not have a Government House (ma-
джамия17. С този акт се прекратявало ежегод-
karr-i hükümet), that there were no vacant houses
ното изплащане на 2600 гроша наем за конака,
to be rented in the neighbourhood and that the
което, естествено, било голямo разходно перо
population used to pay 2600 groschen rent (konak
в бюджета на вилаетската управа.
По-късно, в 1755 – 6 г., дарителският акт icaresi); therefore for the construction of such a
бил презаверен в присъствието на управителя building a plot 250 zira19 (175 m) long and 150
на вакъфа Ебу Бекир, кадъаскера на Румелия zira (105 m) wide or 37 500 zira of area (18 375
Мустафа Ефенди и няколко други високопос- sq. m)20 had been purchased and endowed as a
тавени лица. Но каква е била съдбата на по- waqf21. The plot bordered on Koca Ali Aga’s waqf
строения конак, споменатата заверка не пояс- property and buildings, on a khan belonging to the
нява. same Seyyid Hasan Paşa and Abbas Bey, Tuzcu
От вакъфнамето научаваме, че в града 17 The mosque survived until the Liberation. A small
(medine-i Sofya)18, който се намира в околно- prayer house, built in 1503 for the needs of the ko-
стите на Витоша (cebel-i Fetoş), управителите nak. In 1880 it was demolished to make way for the
(valiler) не разполагали с правителствена сгра- west wing of the renovated palace and acoustic pipes,
such as those used in Christian churches, were discov-
ered. See Иширков, А. Град София през XVII век.
16 Разсуканов, А. Софийският дворец. В: „Сердика“, Материали за историята на София. Книжка III.
бр. 2, 1937. Царска придворна печатница, София, 1912, 22.
17 Тази джамия е била запазена до Освобождението. 18 Sofia is designated as ‘medine’ and ‘shehir’, t.e. very
Малък молебен дом, построен в 1503 г. за нуждите large and important city.
на конака. В 1880 г. тя била съборена за да се отвори 19 Measure of length, elbow, 0.7 m.
място за западното крило на двореца и били откри- 20 This largely coincides with the size of the palace reno-
ти акустични тръби, каквито се използвали в христи- vated for Knyaz Alexander Battenberg. The total built-
янските черкви. Вж. А. Иширков, Град София през up area of the palace was 5742.30 sq. m.; it had 80
XVII век. София, Материали за историята на София. rooms. In the walled yard, occupying 17,690 sq. m., a
Книжка III. Царска придворна печатница, София, park with rare tree species, shrubs and decorative plants
1912 г., с. 22. was created
18 София е наречена ‘медина’ и ‘шехир’, т.е. голям и ва- 21 An endowment made by a Muslim to a religious, educa-
жен град. tional, or charitable cause
342
да (makarr-i hükümet), че в махалата нямало Mehmed, Neslihan Hatun, Dellâk Mehmed and
свободни къщи за наемане и че населението Dellâk Ali’s properties and a public road on both
плащало 2600 гроша наем (konak icaresi), по- sides. If the saray built on the site of the cleared
ради което за построяването на такава е пред- ruins met the conditions set by Seyyid Hasan
виден закупеният и вакфиран19 парцел дълъг Pasha, it must have been a two-storey building,
250 зира20 (175 м) и широк 150 зира (105 м) или surrounded by a stone wall (taş duvar) with a large
37 500 зира (18 375 кв. м.)21. Парцелът грани- reception hall (kebir divanhane). The palace guard
чел с вакъфски имот и сгради на Коджа Али (kapıcılar) occupied the ground floor (tahtında),
Ага, хан от владенията на същия Сейид Хасан where there were also a large stable (kebir ahır)
Паша, имоти на Аббас Бей, Тузджу Мехмед, for about 300 horses, another smaller one for 100
Неслихан Хатун, Делляк Мехмед, Делляк horses and sufficient place (apparently in the yard?)
Али и от двете страни с обществен път. Ако for camels; the police guard (karakollukçular) and
построената на нястото на разчистените раз- the musicians (mehterler) accommodated a total of
валини сграда била според условията на сейид 40 rooms (oda) and some additional premises. On
Хасан Паша, то тя е била двуетажна, заградена the first floor (fevkanide) there was a spacious hall
с каменен зид (taş duvar) и разполагала с голям and two smaller rooms for the governor; for the
приемен салон (kebir divanhane). На първия living / women's section of the palace (enderun)
етаж (tahtında) се намирала дворцовата охрана
there were 10 rooms with a sofa22, a closet, a bath-
(kapıcılar), както и голяма конюшня (kebir ahır)
room (hammam) and a dressing room (camekân);
за около 300 коня, друга по-малка за 100 коня и
two rooms on each floor were designated for the
достатъчно място (на двора?) за камили; за по-
kethüdâs, a kitchen (matbah) and ten other prem-
лицейския караул (karakollukçular) и за музи-
ises; for the vekil-i harç23 and masraf kâtibi24 there
кантите (mehterleri) имало общо 40 стаи (oda)
were four rooms, two sofas and a corridor (dehliz),
и допълнителни помещения. На втория етаж
for the chief cook (aşçıbaşı) and the clerk (kâtib)
( fevkanide) били разположени една просторна
two rooms and a kitchen; for the ağayân taifesi 25
зала и две малки стаи за валиите; за жилище-
то/женското отделение на двореца (enderun) premises, each with a room for the servants (hud-
имало 10 стаи с т.н. sofa22, килер, баня (hamam) dam) and a sofa, i.e. a total of 50 rooms and ad-
и остъклено гардеробно помещение (camekân); ditional rooms, kitchen, bathroom and dressing
за кетхудите по две стаи на всеки етаж, кух- room. There was also a large courtyard around the
ня (matbah) и още десет стаи; за vekil-i harç23 saray25.
и masraf kâtibi24 4 стаи, 2 вестибюла и кори- What else do we learn from the endowment
дор (dehliz), за главния готвач (aşçıbaşı) и пи- deed?
саря (kâtibi) 2 стаи и кухня; за аяните (ağayân 1. Although in the 19th century the konak was
taifesi) 25 стаи като във всяка имало по една not located in the heart of Sofia26, the seat of the
стая за прислугата (huddam) и софа, т.е. общо Beylerbey was initially established in the pre-Ot-
toman centre, where the many existing Christian
19
churches stood. We know that some of them were
Дарение, направено от мюсюлманин за религиозна,
образователна или благотворителна кауза
20 Мярка за дължина, лакът, 0.7 м.
21 Това съвпада в общи линии с размерите на адапти- 22 An open hall of a house’s upper living floor, also called
рания за Александър Батенберг дворец. Общата за- chardak.
строена площ на двореца била 5742,30 кв. м с 80 23 Тhe person who looks after the consumption in large
помещения. В заградения със стена двор, заемащ residences (konaks).
17 690 кв. м, бил създаден парк с редки дървесни ви- 24 An expense clerk.
дове, храсти и декоративни растения. 25 See ref. 13.
22 Стая с открита предна част в горния жилищен етаж 26 Stanoeva, E. Interpretations of the Ottoman Ur-
на къщата, наречена още ‘чардак’. ban Legacy in the National Capital Building of Sofia
23 Човекът, който се грижи за потреблението в големи (1878 – 1940) – In: Ottoman Legacies in the Balkans and
резиденции the Middle East. Jerusalem: European Forum at the He-
24 Чиновник, отговарящ за разходите. brew University, Eyal Ginio and Karl Kaser (eds.), 214.
343
50 стаи и още помещения, кухня, баня и гар- turned into mosques in the 16th century27, which
деробна. Около резиденцията (saray) имало и made the cityscape the proper and central place for
голям двор25. the Ottoman seat of power from the perspective of
Какво още научаваме от това вакъфнаме? the conquerors’ settling tradition. In addition, Sofia
1. Макар в 19 в. конакът да не се намирал was an important road station (menzil) on the stra-
в сърцето на София26, седалишето на бейлер- tegic Tsarigrad Road (the Roman Via Diagonalis,
бея в началото е бил установено именно в то- Via Militaris), which passed by the residence of
гавашния център, в който били разположени the governor of Rumelia. Therefore it seems that
множеството заварени християнски черкви. За his residence had always been in that neighbour-
някои от тях знаем, че в 16 в. били превърна- hood, whether in a rented building or in a specially
ти в джамии27, което правело градския пейзаж built edifice28.
точното и централно място за властовия център 2. We also notice a feature that distinguishes
от гледна точка на заселническата традиция на the konak / saray of 1705 from the one built in
завоевателите. Освен това, София била важна 1873. In 1705 the building had an internal com-
пътна станция (menzil) на Цариградския път partment on the first floor, which was intended for
(Via Diagonalis, Via Militaris), който минавал the governor and his family’s private space; most
край конака на управителя на Румелия. Поради probably the layout of the pasha’s konaks was
това той, изглежда, винаги е бил на това място,
the same until then. In Mazhar Pasha's konak, the
независимо дали в сграда под наем или в спе-
two functions were already distinguished – it was
циално построената за това резиденция28.
only an administrative building (office), while the
2. Забелязваме и една особеност, която от-
governor and his family lived in a separate dwell-
личава конака/сарая от 1705 г. от построения в
ing next to the konak29. This change is believed
1873 г. В 1705 г. в сградата на втория етаж има
to have been the result of the Tanzimat reforms30
вътрешно отделение, предназначено за място
that marked the beginning of the Europeanization
за живеене на валията и семейството му; та-
of Ottoman Turkey.
кава планировка вероятно са имали пашовите
конаци и дотогава. В конака на Мазхар паша 3. We learn the name of another of the many
двете функции вече са разграничени – той е Rumelia governors, Seyyid Hasan Paşa. The do-
само административна сграда (канцелария), nor claims to be the governor (vali) of Rumelia at
докато управителят и семейството му обита- the time the document was composed. However,
ват отделна постройка в непосредствено съ- the title of seyyid / seyid31 will not help us much
in the identification of the person, because there
27 Ergoğru, M. A. Onaltıncı yüzyılda Sofya şehri. – In:

25 Виж бел. 13. Tarih incelemeleri dergisi, cilt XVII, sayı 2, 2002, 4: Eg.
26 Stanoeva Elitza, Interpretations of the Ottoman Ur- the church of St. Demetrios (Dimitar for the Bulgarians)
ban Legacy in the National Capital Building of Sofia was transformed in a mosque under the name of Fatich
(1878 – 1940), В: Ottoman Legacies in the Balkans and at the early 16th century; the conversion of the churches
the Middle East. Jerusalem: European Forum at the He- of St. Sophia (Siyavuş Paşa camisi) and St. George (Gül
brew University, Eyal Ginio and Karl Kaser (eds.), p. cami) took place in the 16th century again.
214. 28 In 1651 the konak /saray was situated in the Paşa or
27 M. Akif Ergoğru, Onaltıncı yüzyılda Sofya şehri. В: Tar- Beylerbey mahle (neighbourhood); in 1705 in the Şüca’
ih incelemeleri dergisi, cilt XVII, sayı 2, 2002, s. 4: В Fakih mahle, which also existed in 1651; apparently it
началото на 16 в. напр. черквата Св. Димитър била was the same neighbourhood around the same Çelebi
превърната в джамия под името Фатих; пак в 16 в. В mosque, also known as Paşa / Beylerbey because the
джамии били обърнати черквите Св. София (Сиявуш konak was located there
Паша джамия) и Св. Георги (Гюл джамия).- 29 Венедиков Й. Спомени от София при Освобожде-
28 В 1651 г. конакът се намирал в махалата Паша или нието. – In: сп. Сердика, бр. 3, София, 1938
Бейлербейска; в 1705 г. в махалата Шюджа Факих, 30 A series of reforms promulgated in the Ottoman Empire
която е съществувала и през 1651 г.; очевидно това between 1839 and 1876 under the reigns of the sultans
е една и съща махала около Челеби джамия, но Abdülmecid I and Abdülaziz
наричана и Паша/Бейлербей поради това, че конакът 31 The Seyyids came from Hussein, Muhammad's grand-
се намирал там. son, by his daughter Fatima, and the sheriffs came from
344
седство с конака 29. Счита се, че тази промяна were many administrators (vali or of other ranks)
настъпва в резултат на танзиматските рефор- who bear this title. Their background, combined
ми30, които поставят началото на европеизира- with the good education and upbringing received
нето на Османска Турция. in the family, allowed them to easily find a place
3. Научаваме името на още един от мно- in government.
гобройните румелийски управители Сейид In the re-registration of the deed of endow-
Хасан паша. Дарителят твърди, че е управител ment, made in 1755 – 6, Seyyid Hasan Paşa is
(vali) на Румелия към момента на съставяне called “the late former governor of Rumelia”,
на документа. Титлата сейид/сеййид31 обаче, which leads us to a well-known figure in the an-
няма да ни помогне особено за да идентифи- nals of the Ottoman Empire of this period – Seyyid
цираме този човек, защото администраторите Hasan Paşa, Grand Vizier from August 23, 1743, to
(валии или с други чинове) носещи тази титла, August 9, 1746, who died in 174832. He held vari-
са много. Тяхното потекло, съчетано с доброто ous positions in the system of the high Ottoman
образование и възпитание, получено в семей- administration, one of which, apparently, was his
ството, им позволявало с лекота да си намират short-term appointment as governor of Rumelia.
място в държавното управление.
В пререгистрацията на дарителския акт,
извършена в 1755 – 6 г., Сейид Хасан паша е
наречен „покойният бивш валия на Румелия“,
което ни насочва към една добре позната лич-
ност в аналите на османската империя от този
период – Сейид Хасан паша, велик везир от 23
август 1743 г. до 9 август 1746 г., починал през
1748 г.32 и изпълнявал различни длъжности в
системата на висшата османска администра-
ция, една от които, очевидно, е било кратко-
трайното му назначение като управител на
Румелия.
29 Венедиков Йордан, Спомени от София при Осво-

бождението. В: сп. "Сердика", бр. 3, София, 1938 г.
30 Поредица от реформи, обнародвани в Османската
империя между 1839 и 1876 г. при управлението на
султаните Абдулмеджид I и Абдулазиз.
31 Сейидите произхождали от Хюсеин, внука на Моха-
мед от дъщеря му Фатима, а шерифите – от потекло-
то на Хасан, другия внук на Мохамед. За доказване-
то на знатното потекло се прилагала специална про- Hassan, Muhammad's other grandson. A special proce-
цедура. dure was used to prove noble descent.
32 Ayhan Buz: Osmanlı Sadarazamları, Neden Kitap, 32 Ayhan Buz: Osmanlı Sadarazamları, Neden Kitap,
İstanbul,2009, p.232 İstanbul, 2009, 232.
345
БЪЛГАРИЯ И ЮГОСЛАВИЯ (1938 – 1941): ПОЛИТИКА И ДИПЛОМАЦИЯ

НА БАЛКАНИТЕ И В ЕВРОПА
ЧАСТ IV. (СЕПТЕМВРИ 1940 – АПРИЛ 1941)*
BULGARIA AND YUGOSLAVIA (1938 – 1941): POLICY AND DIPLOMACY IN

THE BALKANS AND IN EUROPE
PART IV. (SEPTEMBER 1940 – APRIL 1941)*
Nikolay Kochankov
„Новият ред“, под знака на който няколко The “New Order”, under the sign of which
силни политически движения, а по-късно и several strong political movements and later a
блок от държави се опитват да изградят друга bloc of states were trying to build a different po-
политическа реалност в Европа, спада към ис- litical reality in Europe, belongs to the history of
торията на съвременния тоталитаризъм. Като modern totalitarianism. As an ideology, the “New
идеология „новият ред“ предполага разделя- Order” implied the division of the world into sev-
нето на света на няколко големи зони, които eral large zones and replacing the system of large
да заменят системата от големи и малки дър- and small countries1.
жави1. The main international act of the “New
Основният международен акт на „новия
Order” is the Tripartite Pact, which Germany,
ред“ е Тристранният пакт, който Германия,
*
Италия и Япония подписват в Берлин на 27 Продължение. Вж. Кочанков, Н. България и Юго-
славия (1938 – 1941): политика и дипломация на Бал-
септември 1940 г. Силите на Оста провъзгла-
каните и в Европа. Част I. От Мюнхенската конфе-
сяват Европа за зона, в която „новият ред“ ренция до пакта Молотов – Рибентроп. – В: Извес-
трябва да се наложи от Германия и Италия, а тия на Националния исторически музей. Т. XXXII.
Тристранният пакт става инструмент за нала- София, Издателство „Уникарт“, 2020, с. 415 – 449;
Част II. В началото на войната (септември 1939 –
гане на това „право“. Това е и опит Европа да
февруари 1940). – В: Известия на Националния ис-
се обгради правно и идеологически от чуж- торически музей. Т. XXXIII. София, Издателство
„Уникарт“, 2021, с. 654 – 676; Част III (март – сеп-
* Продължение. Вж. Кочанков, Н. България и Юго- тември 1940). – В: Известия на Националния исто-
славия (1938 – 1941): политика и дипломация на Бал- рически музей. Т. XXXIV. София, Издателство „Уни-
каните и в Европа. Част I. От Мюнхенската конфе- карт“, 2022, с. 412 – 434
ренция до пакта Молотов – Рибентроп. – В: Извес- 1 Continuation, see Кочанков, Н. България и Югосла-
тия на Националния исторически музей. Т. XXXII. вия (1938 – 1941): политика и дипломация на Балка-
София, Издателство „Уникарт“, 2020, с. 415 – 449; ните и в Европа. Part I. От Мюнхенската конферен-
Част II. В началото на войната (септември 1939 – ция до пакта Молотов – Рибентроп. – In: Известия
февруари 1940). – В: Известия на Националния ис- на Националния исторически музей. Т. XXXII. Со-
торически музей. Т. XXXIII. София, Издателство фия, Издателство „Уникарт“, 2020, с. 415 – 449; Част
„Уникарт“, 2021, с. 654 – 676; Част III (март – сеп- II. В началото на войната (септември 1939 – февру-
тември 1940). – В: Известия на Националния исто- ари 1940). – In: Известия на Националния истори-
рически музей. Т. XXXIV. София, Издателство „Уни- чески музей. Т. XXXIII. София, Издателство „Уни-
карт“, 2022, с. 412 – 434 карт“, 2021, с. 654 – 676; Част III. (март – септември
1 Rich, N. Hitler’s War Aims. 1. Ideology, The Nazy State 1940). – In: Известия на Националния исторически
and the Course of Expansion. New York, 1973; 2. The музей. Т. XXXIV. София, Издателство „Уникарт“,
Establishment of the New Order. New York, 1974. 2022, с. 412 – 434
346
България и югославия (1938 – 1941): политика и дипломация на балканите и в европа
ди влияния – „обграждане“, обхващащо и Italy and Japan signed in Berlin on September 27,
Европейския югоизток. Присъединяването на 1940. The Axis powers declared Europe an area
нови държави към Пакта означава признаване in which the “New Order” had to be imposed by
на „новия ред“, т. е. интересите на Германия Germany and Italy, and the Tripartite Pact be-
и Италия да се разпореждат в европейското came an instrument for enforcing this “right”. It
пространство според собствените си планове. was also an attempt to legally and ideologically
Що се отнася до държавите от Югоизтока те enclose Europe against foreign influences, an “en-
са слаби и разединени, под постоянен натиск circlement” that included the European Southeast
от Оста, и пред тях съвсем естествено стои въ- as well. The accession of new states to the Pact
просът ще се преклонят ли пред „новия ред“
meant the recognition of the “New Order”, i.e.
или ще го отхвърлят2.
the interests of Germany and Italy to govern the
След подписване на Тристранния пакт
European space according to their own plans. As
Германия предприема широка пропагандна
to the countries of the Southeast, they were weak
кампания. Отправена е покана и до България
в срок от три дни да се присъедини към па- and divided, under constant pressure from the
кта3. Почти едновременно с това предложе- Axis, and it was only natural for them to question
ние на цар Борис е предадено и послание от whether they would bow to the “New Order” or
Мусолини, в което се съобщава, че предстоят reject it2.
военни действия срещу Гърция. Предложение Following the signing of the Tripartite Pact,
за намеса в конфликта няма, но подтекста е Germany launched a wide-ranging propaganda
ясен. Цар Борис отказва сътрудничество4. campaign. Bulgaria was also summoned to join
Италианците настояват в Берлин не само the pact within three days3. Almost simultaneous-
да им се ръзвържат ръцете по отношение на ly with that proposal, a message from Mussolini
Гърция, но и за обща акция срещу Югославия. was delivered to Tsar Boris, stating that military
Германците не подкрепят предложението. action against Greece was imminent. There was
Поведението на Германия и Италия по отно- no proposal to intervene in the conflict, but the
шение на Югославия е различно, но резулта- implication was clear. Tsar Boris refused to co-
тът е идентичен. Германия прониква културно operate4.
и стопански в страната. Нейната дейност не The Italians were demanding in Berlin not
само, че не среща съпротива, но германофил- only to untie their hands regarding Greece, but
ството там се засилва, а това е в ущърб на ве- also for a joint action against Yugoslavia. The
ликосръбската централистична идея, която ви-
Germans did not support the proposal. The behav-
наги се е основавала на версайската система.
iour of Germany and Italy towards Yugoslavia was
Италия действа чрез усташите на А. Павелич.
different, but the result was the same. Germany
И тази дейност има същия резултат: „разлага-
penetrated culturally and economically the coun-
нето на Югославия в досегашното ѝ държавно
try. Its activities not only met no resistance, but
2 Lukać, D. Treći Rajh i zemlje Jugoistočne Evrope. 2 Lukać, D. Treći Rajh i zemlje Jugoistočne Evrope.
Drugi deo. 1937 – 1941. Beograd, 1982; Ristović, Drugi deo. 1937 – 1941. Beograd, 1982; Ristović,
M. Nemaćki “novi poredak” i Jugoistočna Evropa: M. Nemaćki “novi poredak” i Jugoistočna Evropa:
1940/41 – 1944/45: planovi o budučnosti i praksi. Beo- 1940/41 – 1944/45: planovi o budučnosti i praksi. Beo-
grad, 1991. grad, 1991.
3 Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на 3 Сирков, Д. Към въпроса за присъединяването на
България към Тристранния пакт. – В: Българо-гер- България към Тристранния пакт. – In: Българо-гер-
мански отношения и връзки. Изследвания и матери- мански отношения и връзки. Изследвания и матери-
али. Т. І. София, 1972, с. 441. али. Т. І. София, 1972, с. 441.
4 Чано, Г. Политически дневник 1939 – 1943. София, 4 Чано, Г. Политически дневник 1939 – 1943. София,
1992, с. 264; Димитров, И. Българо-италиански по- 1992, с. 264; Димитров, И. Българо-италиански по-
литически отношения 1922/1943. София, 1976, с. литически отношения 1922/1943. София, 1976, с.
386 – 389; Смирнова, Н. Д. Балканская политика фа- 386 – 389; Смирнова, Н. Д. Балканская политика фа-
шистской Италии. Москва, 1969, с. 190 – 192. шистской Италии. Москва, 1969, с.190 – 192.
347
устройство“5. Germanophilism was growing there, to the detri-

На 1 ноември 1940 г. Цинцар-Маркович ment of the Greater Serbia centralist idea, which
обвинил българския печат, който въпреки цен- had always been based on the Versailles system.
зурата, водел кампания срещу Югославия. В Italy acted through the Ustaše of Ante Pavelić.
отделни статии се говорело и за претенции на This activity had the same result: “the disintegra-
България в Македония6. tion of Yugoslavia into its former state structure”5
От своя страна, Стоилов също изрежда On November 1, 1940, Cincar-Marković ac-
някои факти: от седмици наред, се правели cused the Bulgarian press of campaigning against
редица манифестации от патриарха и други Yugoslavia despite censorship. Separate articles
високопоставени лица, в които ясно проличава
also talked about Bulgaria's claims in Macedonia6.
антибългарска тенденция7.
For his part, Stoilov also listed some facts: for
Започналата в края на октомври гръцко-
weeks, a number of demonstrations had been held
италианска война и изгледите Гърция да бъде
by the patriarch and other high-ranking officials,
победена и окупирана от италианските войски,
предизвиква в югославските политически сре- in which the anti-Bulgarian tendency was clearly
ди загриженост и желание, не само за запазване visible7.
на свободната икономическа зона в Солун, но The Greco-Italian war that began in late
и да се добие директен излаз на Егейско море8. October and the prospect of Greece being de-
Великосръбските сили в Белград прокарват в feated and occupied by Italian troops was caus-
Коронния съвет идеята за всеки случай да се ing concern in Yugoslav political circles and de-
вземат мерки Солун да бъде окупиран от юго- sire not only to preserve the free economic zone
славски части със съгласието на Берлин9. in Thessaloniki but also to gain direct access to
На 17 ноември 1940 г., по време на посеще- the Aegean Sea8. The Greater Serbia forces in
ние в Германия, цар Борис ІІІ отново аргумен- Belgrade were pushing to the Crown Council the
тира отказа си България да се присъедини към idea of taking measures Yugoslav troops by all
Тристранния пакт. Германските и италиански- means to occupy Thessaloniki with the consent
те политици са раздразнени от българската of Berlin9.
позиция. Вследствие на това на Югославия за- On November 17, 1940, during a visit to
почва да се възлагат повече надежди. Още по- Germany, Tsar Boris III again argued his refus-
вече, че тя прави усилия да укрепи връзките си al to allow Bulgaria to join the Tripartite Pact.
с Италия в разгара на войната с Гърция10. German and Italian politicians were irritated by
Когато става ясно, че Италия не е в състоя-
the position of Bulgaria. As a result, more hopes
5 ЦДА, ф. 176 К, оп. 1ш, а.е. 309, л. 154, 155. Будапеща, began to be placed on Yugoslavia. Even more so
2 октомври 1940. that it was working to strengthen its ties with Italy
6 Пак там, л. 95. Белград, 1 ноември 1940.
7 Пак там, л. 97. Белград, 1 ноември 1940. 5 ЦДА (State Archives), ф. 176 К, оп. 1ш, а.е. 309, л.
8 Зографски, Д. Македонија 1940 – 1943 год. според 154, 155. Budapest, October 2, 1940.
некои германски документи. – В: Гласник, Скопје, № 6 Ibid., л. 95, Belgrade, November 1, 1940.
3, 1971, с. 54, 55. 7 Ibid., л. 97, Belgrade, November 1, 1940.
9 Lukać, D. Treći Rajh i zemlje Jugoistočne Evrope. Т. 8 Зографски, Д. Македонија 1940 – 1943 год. според
2. 1937 – 1941. Beograd, 1982, p. 432. По нареждане некои германски документи. – In: Гласник, Скопје,
на югославския военен министър генерал Милан № 3, 1971, с.54, 55
Недич военният аташе полковник Ваухник на 4 и 6 9 Lukać, D. Treći Rajh i zemlje Jugoistočne Evrope. Т.
ноември 1940 г. прави демарш в Берлин, за да изнесе 2. 1937 – 1941. Beograd, 1982, p. 432. On the orders of
пред висшите германски военни фактори, че за Юго- the Yugoslav Minister of War, General Milan Nedić, the
славия въпросът за свободно пристанище в Солун е military attache, Colonel Vauhnik, made a démarche in
от жизнено значение и дали Германия би постави- Berlin on 4 and 6 November 1940 to present to the top
ла някои условия пред Югославия за евентуалното German military officials that the issue of a free port in
посредничество при решаването на този въпрос. – Thessaloniki was vital to Yugoslavia and whether Ger-
ADAP, Serie D, Bd. X. Frankfurt/M, 1963, S. 442. many would impose certain conditions on Yugoslavia
10 Генчев, Н. Българо-германски дипломатически for a possible mediation in resolving this issue. – In:
отношения (1938 – 1941 г.). – В: Българо-германски ADAP, Serie D, Bd. X. Frankfurt/M, 1963, S. 442.
348
ние да се справи с Гърция, Хитлер провежда in the midst of the war with Greece10.
съвещание с италианския външен министър When it became clear that Italy was un-
граф Чано в Оберзалцберг. По-голяма част able to cope with Greece, Hitler held a meeting
от своята реч Хитлер посвещава на негатив- with the Italian Foreign Minister Count Ciano in
ните последици от италианското нападение. Obersalzberg. Hitler devoted much of his speech
Изтъква и необходимостта от военна помощ to the negative effects of the Italian attack. He
от германска страна, като единствен начин от also stressed the need for military assistance from
излизане от ситуацията. Тази помощ обаче мо- Germany as the only way out of the situation.
жела да се осъществи едва напролет и то след However, that assistance could only take place in
поредица от предхождащи действия, най-ва-
the spring, following a series of previous actions,
жни от които са приобщаването на България и
the most important of which were the accession of
Югославия към Тристранния пакт и осигуря-
Bulgaria and Yugoslavia to the Tripartite Pact and
ване на турския неутралитет11.
ensuring the Turkish neutrality11.
На 19 ноември 1940 г. и Москва предлага
на България пакт за взаимопомощ. Пред пълно- On November 19, 1940, Moscow also offered
мощния министър Ив. Стаменов Молотов зая- Bulgaria a pact of mutual assistance. Molotov
вява, че Съветска Русия иска силна България. stated before the Minister Plenipotentiary Ivan
Правителството в Москва счита, че „всички Stamenov that Soviet Russia wanted Bulgaria
национални нужди срещу турците, Югославия strong. The government in Moscow believed that
и Гърция трябва да бъдат задоволени“12. “all national needs against the Turks, Yugoslavia
Няколко дни по-късно цар Борис обяснява and Greece must be met”12.
на германския посланик в Анкара фон Папен, A few days later, Tsar Boris explained to the
че не желае „България да се превръща в ябъл- German ambassador to Ankara von Papen that he
ката на раздора между Германия и Русия“. did not want “Bulgaria to become the apple of dis-
Часове след оповестяване на посещението му cord between Germany and Russia”. Hours after
при фюрера, руснаците повикали неговия пъл- announcing his visit to the Führer, the Russians
номощен министър и дали вид, че не са наясно called his plenipotentiary minister and pretended
с намеренията на Германия спрямо България. to be unaware of Germany's intentions towards
Обещали му границата на примирието от Сан Bulgaria. He was promised the armistice bor-
Стефано и оказването на подкрепа за всич- der from San Stefano and support for all claims
ки ревандикации спрямо Румъния, Гърция и against Romania, Greece and Yugoslavia. Unlike
Югославия. Обратно на своя предшественик,
his predecessor, Tsar Boris would not be captivat-
той нямало да се остави в плен на тази руска
ed by this Russian music. He was not interested
музика. Границата от Сан Стефано не го инте-
in the San Stefano border. Like his Hungarian
ресува. Той нямал като унгарските приятели
friends, he did not have a crown too large for his
корона, която да е твърде голяма за главата му.
Щял да благодари на руснаците за тяхната тол- head. He would like to thank the Russians for
кова любезна оферта, обаче ще каже, че не се their kind proposal, but he would say that he did
чувства застрашен от никого и няма нужда от
10 Генчев, Н. Българо-германски дипломатически от-
ношения (1938 – 1941 г.). – In: Българо-германски от-
отношения и връзки. Изследвания и материали. Т. І. ношения и връзки. Изследвания и материали. Т. І.
София, 1972, с. 420, 421. София, 1972, с. 420, 421.
11 Lukać, D. Op. cit., p. 435. В официалните италиански 11 Lukać, D. Op. cit., p. 435. In the official Italian ex-
обяснения за неблагоприятното развитие на военни- planations concerning the unfavourable development
те действия срещу Гърция България е обвинена, че of the military actions against Greece, Bulgaria was
със своя отказ да се ангажира е позволила на Гърция accused that by refusing to commit it, it had allowed
да изтегли войските си от северната граница. – Ди- Greece to withdraw its troops from its northern border. –
митров, И. Цит. съч., с. 396. Димитров, И. Op. cit., p. 396.
12 Цит. по: Спасов, Л. Българо-съветски диплома 12 Cited after Спасов, Л. Българо-съветски дипломати-
тически отношения 1934 – 1944. София, 1987, с. 118. чески отношения 1934 – 1944. София, 1987, с. 118.
349
гаранция13. not feel threatened by anyone and did not need a

На 20, 23 и 24 ноември 1940 г. към guarantee13.
Тристранния пакт се присъединяват Унгария, On November 20, 23 and 24, 1940, Hungary,
Румъния и Словакия. Това става без никак- Romania and Slovakia joined the Tripartite Pact.
ви затруднения. Дори правителствата на тези This was done without any difficulty. The govern-
страни, сами се сремят към по-скорошно об- ments of these countries were even striving for a
вързване със силите от пакта. България следва sooner commitment to the Pact's forces. Bulgaria
приятелска политика към Оста, но отказва да pursued a friendly policy towards the Axis, but
се присъедини незабавно и поставя ред усло- refused to join immediately and set a number of
вия14.
conditions14.
На 25 ноември 1940 г. съветските пред-
On November 25, 1940, the Soviet proposals
ложения към България са конкретизирани.
to Bulgaria were specified. The Chief Secretary
Главният секретар на Комисариата на външ-
of the Commissariat of Foreign Affairs Arkadii
ните работи А. А. Соболев връчва на минис-
тър Попов един проект за сключване на пакт Sobolev presented to Minister Popov a project for
за взаимопомощ. За разлика от предложението concluding a pact of mutual assistance. Unlike
направено на Стаменов в Москва е отпаднало the proposal made to Stamenov in Moscow, the
обещанието за подкрепа на териториалните promise to support Bulgaria’s territorial claims to
искания към Югославия15. Yugoslavia was abandoned15.
Руският дипломат посещава и цар Борис. The Russian diplomat also paid a visit to
Проливите се окачествяват като жизненоваж- Tsar Boris. The Straits were considered vital to
ни за Съветска Русия и тя никога нямало да до- Soviet Russia, and it would never allow itself to
пусне да бъде заплашвана откъм Дарданелите, be threatened from the Dardanelles, as it was dur-
както през Кримската война. В съветската де- ing the Crimean War. The Soviet declaration ex-
кларация изрично се споменава за опасността plicitly mentioned the danger of Bulgaria being
България да бъде нападната от Турция. В такъв attacked by Turkey. In that case, Russia was ready
случай Русия е готова да окаже на България to provide Bulgaria with any assistance of a mili-
13 NAUS, T 120/329, 242775 – 242776. Sofia, 22.XI.1940.
14 Сирков, Д. Цит. съч., с. 436, 437. 13 NAUS, T 120/329, 242775 – 242776. Sofia, 22.XI.1940.
15 Спасов, Л. Цит. съч., с. 120, 121; Васильева, Н. Бол- 14 Сирков, Д. Цит. съч., с. 436, 437.
гария в военно-политических концепциях и внешне- 15 Спасов, Л. Цит. съч., с. 120, 121; Васильева, Н.
политической деятельности СССР накануне и в на- Болгария в военно-политических концепциях и
чальный период войны. – В: Българо-съветски поли- внешнеполитической деятельности СССР накануне
тически и военни отношения (1917 – 1941). София, и в начальный период войны. – In: Българо-съветски
1998, с. 177 – 178. В предложението се декларира, политически и военни отношения (1917 – 1941).
че Съветска Русия напълно разбира българските ин- София, 1998, с. 177 – 178. The proposal declared that
тереси в Западна Тракия и е готова да подпомогне Soviet Russia fully understood the Bulgarian inter-
за осъществяването им. Подкрепят се българските ests in Western Thrace and was ready to help imple-
национални стремежи и в Източна Тракия. На по- ment them. Bulgarian national aspirations in Eastern
следно място в съветското предложение се заявява, Thrace were also supported. Lastly, the Soviet pro-
че „възраженията, които има СССР против присъе- posal stated that the “objections of the USSR against
диняването на България към известния Тристранен Bulgaria's accession to the famous Tripartite Pact will
пакт отпадат при условие, че съюзът за взаимопо- be dropped provided that the union for mutual assis-
мощ между България и СССР бъде сключен. Напъл- tance between Bulgaria and the USSR is concluded. It
но е възможно и СССР да се присъедини в този слу- is quite possible that the USSR will join the Tripartite
чай към Тристранния пакт“. – Дипломатически до- Pact in this case”. – In: Дипломатически документи по
кументи по участието на България във Втората све- участието на България във Втората световна война.
товна война. Дневници на Министерството на външ- Дневници на Министерството на външните работи
ните работи в правителствата на Георги Кьосеива- в правителствата на Георги Кьосеиванов, проф.
нов, проф. Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Баг- Богдан Филов, Добри Божилов, Иван Багрянов,
рянов, Константин Муравиев (1939 – 1944 г.). Със- Константин Муравиев (1939 – 1944 г.). Compilers:
тавители: Ц. Билярски, И. Гизенко. София, 2006, Ц. Билярски, И. Гизенко. София, 2006, с. 123 – 125.
с.123 – 125. София, 25 ноември 1940 г. София, 25 ноември 1940 г.
350
всякаква помощ от военно и финансово ес- tary and financial nature. On the Russian side, the
тество. От руска страна се признават за осно- Bulgarian claims to Western Thrace, and perhaps
вателни и българските претенции за Западна to Eastern Thrace as well, were also recognized
Тракия, а може би и за Източна Тракия16. as well-founded16.
Следобед на 30 ноември министър Попов On the afternoon of November 30, Minister
връчва на съветския пълномощен министър Popov handed the Soviet Plenipotentiary Minister
отговора на предложението за сключване на the answer to their proposal on concluding a pact
пакт за взаимопомощ. България имала желание of mutual assistance. Bulgaria wanted to maintain
да поддържа с Русия приятелски отношения friendly relations with Russia and pursue this pol-
и преследва тази политика след Световната
icy after the World War. The main task of the gov-
война. Основна задача на правителството е
ernment was to keep the country out of the mili-
да запази страната извън военния конфликт.
tary conflict. Naturally, the country had its own
Естествено страната има свои национални
national ideals, but the example of Dobrudzha
идеали, обаче примера с Добруджа показал,
че те могат да се постигнат с мирни средства. had shown that they could be achieved by peace-
Докато България се стреми да задоволи своето ful means. As long as Bulgaria was seeking to
искане за Западна Тракия по мирен път, не съ- satisfy its request for Western Thrace in a peace-
ществува опасност от страна на Турция. Ако ful way, there would be no danger from Turkey.
България обаче сключела с Русия договор за However, if Bulgaria signed a treaty of mutual as-
взаимопомощ, Турция щяла да го третира като sistance with Russia, Turkey would consider it as
насочен против нея17. directed against it17.
Друг аргумент за отхвърляне на руското Another argument for rejecting the Russian
предложение е, че българското правителство proposal was that the Bulgarian government had
обсъждало въпроса за присъединяване към discussed the issue of joining the Tripartite Pact
Тристранния пакт още преди да е получено even before the Soviet proposal was received18.
предложението на СССР18. On November 28, 1940, Tsar Boris received
На 28 ноември 1940 г. цар Борис прие- Stoilov, the Minister Plenipotentiary in Belgrade.
ма пълномощния министър в Белград Ст. He explained that due to the strong Turkish pres-
Стоилов. Обяснява му, че поради силния тур- sure and the situation in Greece, complicated
ски натиск и положението в Гърция, услож- by the Italian losses, Bulgaria could not join the
нено от италианските загуби, България не Tripartite Pact. In addition, Stoilov was instruct-
може да се присъедини към Тристранния пакт.
ed to announce to the Yugoslav Foreign Ministry
Освен това Стоилов е инструктиран да съоб-
that Bulgaria would join the Tripartite Pact only
щи в югославското външно министерство, че
after Yugoslavia19.
България ще се присъедини към Тристранния
16 NAUS, T 120/329, 242786. Sofia, 26.XI.1940; Accord-
ing to the Luftwaffe attaché in Sofia, despite the reassur-
ing information, a Turkish attack on Bulgaria from Thra-
16 NAUS, T 120/329, 242786. Sofia, 26.XI.1940; Според ce could be expected. This was evidenced by the Turkish
аташето на луфтвафе в София въпреки успокоител- preparations and the increase in the number of reinforce-
ната информация, можело да се очаква турско напа- ments. According to his assessment, Russia had recent-
дение срещу България откъм Тракия. За това говоре- ly prepared to accept the Turkish attack in order to put
ло турската подготовка и увеличаването на броя на Bulgaria in a difficult position and force it to ask Russia
подкрепленията. Според неговата оценка, напосле- for help. It was not ruled out that Yugoslavia and Turkey
дък Русия била готова да приеме турското нападе- would start a similar game. – Ibidem, 242792, Berlin,
ние, за да постави България в затруднено положение November 28, 1940.
и я принуди да поиска тяхната помощ. Не било из- 17 Ibidem, 242796 – 242797. Sofia, 30.XI.1940;
ключено подобна игра да започнат също Югославия Васильева, Н. Цит. съч., с. 180, 181.
и Турция. – Ibidem, 242792. Berlin, 28.XI.1940. 18 ЦДА, ф.176К, оп. 8, а.е. 819, л. 45 – 47.
17 Ibidem, 242796 – 242797. Sofia, 30.XI.1940; Василье- 19 Вълков, Г. Парола „Унтервелт“. София, 1984, с. 29.
ва, Н. Цит. съч., с.180, 181. According to a report by the German secret services,
18 ЦДА, ф.176К, оп. 8, а.е. 819, л. 45 – 47. Minister Popov instructed the Bulgarian plenipotentiary
351
пакт едва след Югославия19. The German statesmen, having in mind

Германските държавници, имайки предвид Belgrade's desire for territorial access to the
желанията на Белград за териториален излаз на Aegean Sea, were pushing Yugoslavia to join the
Егейско море, упражняват натиск Югославия Tripartite Pact. On November 29, 1940, Hitler
да се присъедини към Тристранния пакт. На 29 pointed out to the Yugoslav Foreign Minister
ноември 1940 г. Хитлер изтъква пред югослав- Cincar-Marković that the consolidation of the
ския външен министър Ал. Цинцар-Маркович, Balkans could not take place without adjusting the
че консолидирането на Балканите не може да state borders in favour of Bulgaria. However, that
стане без корекция на държавните граници had to be done at the expense of Greece. Generous
в полза на България. Това обаче трябвало да
in his promises, Hitler allowed Yugoslavia's ex-
стане за сметка на Гърция. Щедър на обеща-
pressed desire to get Thessaloniki satisfied, which
ния Хитлер допуска изказаното от Югославия
“would solve the Yugoslav problem forever”20.
желание да получи Солун да се удовлетвори,
Informed about the Soviet proposal to
с което „югославският проблем щял завинаги
да се реши“20. Bulgaria to conclude a treaty of mutual assistance,
Уведомен за съветското предложение до Hitler accepted the Minister Plenipotentiary
България за сключване на договор за взаимо- Draganov. The Bulgarian diplomat reminded him
помощ Хитлер приема пълномощния минис- of the danger from Turkey. He also touched on the
тър П. Драганов. Българският дипломат при- issue of the possible adjustment of the border with
помня за опасността откъм Турция. Опипва Yugoslavia. However, at a time when Yugoslavia
почвата и по въпроса за евентуалното кориги- was being courted by the Axis powers to join the
ране на границата с Югославия. В момент, ко- Tripartite Pact, the answer was not encouraging:
гато Югославия е ухажвана от силите на Оста, “Not all issues can be resolved at once”21.
за да се присъедини към Тристранния пакт, In an attempt to speed up Bulgaria's final de-
отговорът не е обнадеждаващ: „Не всички въ- termination to get on the Axis side, the German
проси могат да се решат отведнъж“21. government played the Yugoslav card. According
В опит да ускори окончателното определя- to Draganov, on December 12, 1940, the German-
не на България на страната на Оста германско- Yugoslav negotiations progressed. There had
то правителство използва югославската карта. been indications that Yugoslavia's accession to the
По сведения на П. Драганов от 12 декември Tripartite Pact prior to that of Bulgaria might set
1940 г. германско-югославските преговори
the Bulgarian interests in the background 22.
напредвали. Имало указания, че присъединя-
ването на Югославия към Тристранния пакт minister in Belgrade, Stoilov, to propose to the Yugo-
slavs that the Führer had spoken very kindly about Yu-
преди това на България може да постави бъл- goslavia, “that Germany agreed to give Yugoslavia ac-
гарските интереси на втори план22. cess to the Aegean Sea, including Thessaloniki and that
Bulgaria will accede to the Tripartite Pact only after Yu-
19 Вълков, Г. Парола „Унтервелт“. София, 1984, с. 29. goslavia and Spain”. – Ibid., p. 28
Според доклад на германските тайни служби минис- 20 Зографски, Д. Цит. съч., с. 55.
тър Попов инструктирал българския пълномощен 21 NAUS, T 120/329, 242810. Berlin, 10.XIІ.1940.
министър в Белград Стоилов да внушава на югосла- 22 Тошкова, В. България и Третият райх. София, 1975,
вяните, че фюрерът се е изказал много ласкаво за с. 33. On December 17, 1940. The foreign policy editor
Югославия, „че Германия е съгласна Югославия да of the Berliner Börsen Zeitung, Dr. Karl Megerle, told
получи излаз на Егейско море, включително Солун, the Berlin press attaché that the Bulgarian politics had
че България ще се присъедини към Тристранния been very hesitant lately and that by refusing to join the
пакт едва след Югославия и Испания“. – Пак там, с. pact, Bulgaria had given rise to “Britain to celebrate pro-
28. paganda triumphs, which was particularly unpleasant to
20 Зографски, Д. Цит. съч., с. 55. Germany”. No specific promises were made to Yugosla-
21 NAUS, T 120/329, 242810. Berlin, 10.XIІ.1940. via, but the Bulgarians still had to be careful not to be
22 Тошкова, В. България и Третият райх. София, 1975, overtaken by the Yugoslavs. On the reproach that Bul-
с. 33. На 17 декември 1940 г. външнополитическият garia did not consider the issue with Macedonia closed
редактор на в. „Берлинер Бьорзен Цайтунг“ д-р Карл and that “if Germany does not settle it, they should not
Мегерле споделя с аташето по печата в Берлин, че be surprised that the Macedonian emigration will turn
352
На 15 декември в германското външно On December 15, at the German Ministry of

министерство П. Драганов разяснява някои Foreign Affairs, Draganov clarified some issues
въпроси от актуалната политика на България. of the current policy of Bulgaria. Bulgaria was at
България в момента била в особено затрудне- the time in a particularly difficult position. The
но положение. Комунистическата пропаганда Communist propaganda intensified. In the spirit
се активизирала. В духа на „историческата“ of its “historic” policy in the Balkans, Russia had
си политика на Балканите Русия предложи- offered Bulgaria a consistent guarantee, and then
ла на България последователно даване на га- a mutual aid treaty, to ensure free access of the
ранция, а след това и сключване на договор Russians to the Dardanelles. Bulgaria refused, ar-
за взаимопомощ, за да си осигури свободен
guing that it intended to join the Tripartite Pact.
достъп до Дарданелите. България отказала с
The reasons for the famous propaganda with
аргумента, че възнамерява да се присъедини
leaflets and demonstrations were hidden in that
към Тристранния пакт. В този процес се кри-
process. To Bulgaria, the situation had already
ели и причините за известната пропаганда с
позивите и демонстрациите. За България сега changed at the time. According to the statements
ситуацията се изменила. Според изявления- of the Turkish Minister Plenipotentiary, any ac-
та на турския пълномощен министър всякак- tions of Bulgaria against Greece would lead to an
ви действия на България срещу Гърция щели immediate intervention of Turkey. All that forced
да доведат до моментална интервенция на the Bulgarian government to reassess the coun-
Турция. Всичко това принуждава българското try's military capabilities23.
правителство да преоцени военните възмож- P. Draganov also touched upon the issue of
ности на страната23. Germany's negotiations with Yugoslavia. They
П. Драганов засяга и въпроса за преговори- filled him with the greatest fears as Yugoslavia
те на Германия с Югославия. Те го изпълвали was the most favoured country in the Balkans by
с най-тежки опасения. Югославия е най-обла- the Versailles peace treaties. If it was then negoti-
годетелстваната страна на Балканите от мир- ating with Germany it was obviously done in or-
ните договори във Версай. Ако тя се договаря der to preserve its territorial integrity. Of course,
сега с Германия това очевидно се правело с цел Bulgaria did not mind. But Draganov said he was
да запази своята териториална цялост. Разбира most concerned about the plan to cede Greek
се, България нямала нищо против това. Но той Macedonia to Yugoslavia. If such a moment was
изпитвал най-големи опасения във връзка с
to come, it would have been impossible for Tsar
плана да се предостави гръцка Македония на
Boris and the government to maintain the previ-
Югославия. Ако настъпел такъв момент, за
ous sympathies of the Bulgarian people towards
царя и правителството щяло да е невъзможно
Germany. Rather, a complete breakthrough in this
да запазят досегашните симпатии на българ-
direction should be expected, even more that the
напоследък българската политика е много колебли- communist propaganda would not fail to use the
ва и с отказа да влезе в пакта България е дала повод occasion 24.
на „Англия да празнува пропагандни триумфи, кое-
In support of his thesis, Draganov recalled that
то било особено неприятно за Германия“. На Юго-
славия не били направени конкретни обещания, но Macedonia was populated mainly by Bulgarians,
все българите трябвало да внимават да не бъдат из- who numbered over one million people, to which
преварени от югославяните. На упрека, че България
500 000 refugees and displaced persons had
не счита въпроса с Македония за приключен и че,
„ако Германия не го уреди да не се чудят, че македон-
ската емиграция ще обърне погледа си към Русия“, its attention to Russia”, Dr. Megerle replied that Bul-
д-р Мегерле репликира, че България спада в сфера- garia belonged to the sphere of the German interests and
та на германските интереси и Русия никога нямало Russia would never settle there and resolve the issues. –
да се настани там и да разрешава въпросите. – ЦДА, ЦДА, ф. 176К, оп. 20, а.е. 142, л. 95. Berlin, Decem-
ф. 176К, оп. 20, а.е. 142, л. 95. Берлин, 31 декември ber 31, 1941.
1941 г. 23 NAUS, T 120/329, 242822. Berlin, December 15, 1940.
23 NAUS, T 120/329, 242822. Berlin, 15.XIІ.1940. 24 Ibidem, 242823. Berlin, December 15, 1940.
353
ския народ към Германия. По-скоро трябвало to be added. In the 1912 treaty, Serbia agreed
да се очаква пълен прелом в тази насока, още with Bulgaria that Macedonia was Bulgarian,
повече комунистическата пропаганда нямало with the exception of the “disputed zone” on
да пропусне да използва този повод24. the Ohrid-Kratovo line. Bulgaria was even then
В подкрепа на тезата си Драганов при- ready to negotiate on this area. However, the rest
помня, че Македония е населена предимно с of Macedonia, annexed by Greece, belonged to
българско население, което е над 1 млн. души, Bulgaria. If Yugoslavia then took possession of
към която цифра трябва да се прибавят и 500 those areas, it would be a blow to Bulgaria's sense
000 бежанци и изселени. В договора от 1912 г. of justice. Draganov wondered how Italy would
България постигнала съгласие със Сърбия,
react to a Yugoslav access to the Aegean Sea.
че Македония е българска с изключение на
Bulgaria did not seek to settle the Macedonian
„спорната зона“ по линията Охрид – Кратово.
question at that time, but only the one concerning
България и днес била готова да преговаря от-
its exit to the Aegean Sea. However, the eventual
носно тази зона. Обаче останалата част от
Македония, анексирана от Гърция, принад- accession of Yugoslavia to the Tripartite Pact and
лежи на България. Ако сега Югославия влезе coupling of this issue with the Macedonian ques-
в притежание на тези области, това щяло да tion was assessed by the Bulgarian diplomat as
представлява удар по отношение на чувство- an exceptional danger for the all-Balkan develop-
то за справедливост от страна на България. ment25.
Драганов се питал как би реагирала Италия On December 16, 1940, Draganov announced
на един югославски излаз на Егейско море. in Sofia that the idea of handing over Thessaloniki
България не се стремяла към уреждане на ма- to Yugoslavia was being discussed in Berlin. That
кедонския въпрос в този момент, а само към led to the danger of Bulgaria losing Western Thrace
изхода си на Егейско море. Обаче евентуал- and Macedonia. In that situation, Draganov pro-
ното приемане на Югославия в Тристранния posed Bulgaria to declare readiness to join the
пакт и свързването на този въпрос с македон- Tripartite Pact but under certain conditions that
ския, се оценява от българския дипломат като would be unacceptable to the Germans26. What
изключителна опасност за общобалканското Draganov proposed meant that Bulgaria would
развитие25. make Yugoslavia’s withdrawal from parts of its
На 16 декември 1940 г. П. Драганов съоб- territory a precondition for Bulgaria's joining the
щава в София, че в Берлин се обсъжда идеята pact. That would lead to blocking of the negotia-
за предаване на Солун на Югославия. Това во-
tions, because obviously Germany would not ac-
дело до опасност България да загуби Западна
cept such a precondition.
Тракия и Македония. При това положение
On the occasion of the speech delivered on
Драганов предлага да се обяви готовност за
November 21, 1940 in the National Assembly
присъединяване към Тристранния пакт при
условия, които германците не биха приели26. by the Member of Parliament P. Dumanov27, the
Това, което предлага Драганов би означавало Yugoslav press reacted with a noisy campaign.
от българска страна да се постави като условие However, the public response was stronger. The
за присъединяване към пакта отстъпването на speeches delivered after Dumanov in the National
части от Югославия. Така би се стигнало до Assembly by N. Mushanov, Al. Tsankov, P.
блокиране на преговорите, защото очевидно Kyoseivanov and S. Yanev somewhat reduced the
Германия не би приела това предварително ус-
ловие. 25 Ibidem, 242823 – 242824. Berlin, December 15, 1940.
26 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 18, л. 75. Berlin, December
16, 1940.
24 Ibidem, 242823. Berlin, 15.XIІ.1940. 27 In his speech, Dumanov said: “Two more precious
25 Ibidem, 242823 – 242824. Berlin, 15.XIІ.1940. stones must be added to the Bulgarian crown: these
26 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 18, л. 75. Берлин, 16 are Thrace and Macedonia”. See Танев, Ст. Дневник.
декември 1940 г. София, 2005, с. 673.
354
По повод произнесената на 21 ноември irritation in Belgrade's nationalist circles, but did

1940 г. в Народното събрание реч от народния not eliminate it. That was why the speech of the
представител П. Думанов27 югославският пе- Foreign Minister Popov was eagerly awaited in
чат реагира с шумна кампания. Общественият Serbia. His speech was transmitted in full by al-
отглас обаче е по-силен. Произнесените след most the entire Serbian press. In connection with
Думанов речи в Народното събрание от Н. it, the Vreme newspaper, expressing the position
Мушанов, Ал. Цанков, П. Кьосеиванов и С. of the Foreign Ministry in Belgrade, wrote: “It
Янев намаляват донякъде раздразнението в does not fully satisfy, because it does not cate-
белградските националистически среди, но не gorically deny Dumanov's position and does not
го премахват. Затова в Сърбия с нетърпение се
eliminate the issue of Bulgarian aspirations to
очаква речта на външния министър Ив. Попов.
Macedonia”. The official circles were also dissat-
Речта му е предадена изцяло от почти целия
isfied with the election of Dumanov as a mem-
сръбски печат. Във връзка с нея в. „Време“, из-
ber of the delegation to present the answer of His
разяващ позицията на външното министерство
в Белград, пише: „Тя не задоволява напълно, Majesty the Tsar28.
защото не отрича по категоричен начин ста- In order to avoid an open sitting of the Foreign
новището на Думанов и не ликвидира въпро- Affairs Committee at the National Assembly,
са за българските аспирации към Македония“. Minister Popov gathered its members and a num-
Официалните среди останали недоволни и от ber of other deputies from the government majori-
избирането на Думанов в делегацията за под- ty and the opposition for a confidential discussion
насяне отговора на Н. В. Царя28. in the building of the Foreign Ministry, which
За да избегне открито заседание на външ- also included the Prime Minister. The reason
ната комисия на Народното събрание, минис- was to avoid the parliamentary consideration of
тър Попов събира нейните членове и известен the government MP Deni Kostov’s interpellation,
брой други депутати от правителственото мно- who insisted on a more specific foreign policy
зинство и опозицията на поверително обсъжда- and immediate entry into the Tripartite Pact, as
не в сградата на външно министерство, в което well as on the formulation of the Bulgarian de-
участва и министър-председателят. Поводът е mands about Macedonia with resolute resistance
да се избегне парламентарното разглеждане на to Yugoslav provocations and clarification of the
интерпелацията на правителствения депутат mission of Sobolev and the Soviet proposals. The
Дени Костов, който настоява за една по-опре-
Foreign Minister's statement on a more cautious
делена външна политика и незабавно влизане в
foreign policy was universally approved by the
Тристранния пакт, както и за формулиране на
members of the parliament, with the exception of
българските искания за Македония с решите-
D. Kostov29.
лен отпор на югославските провокации и раз-
In connection with the visit of the Bulgarian
ясняване на мисията на Соболев и съветските
Prime Minister to Germany scheduled for the be-
ginning of 1941, a synopsis was prepared for the
27 В речта си Думанов казал: „Още два скъпоценни ка-
Foreign Minister von Ribbentrop with the most
мъка трябва да се прибавят към българската корона:
това са Тракия и Македония“. – Танев, Ст. Дневник.
София, 2005, с. 673. 28 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 356, л. 1, 2. Belgrade, Decem-
28 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 356, л. 1, 2. Белград, 10 де- ber 10, 1940. As early as November 26, Minister Pop-
кември 1940 г. Още на 26 ноември министър Попов ov expressed to Manfred von Richthofen his indignation
изразява пред фон Рихтхофен възмущението си от at the fact that a few days before a government deputy
това, че преди дни един правителствен депутат дър- had given a revisionist speech in the National Assem-
жал в Народното събрание ревизионистична реч, bly, which, of course, caused great irritation in Yugosla-
която разбира се предизвикала голямо раздразне- via. However, he said he would do everything possible
ние в Югославия. Той обаче щял да направи всичко to calm the atmosphere between Bulgaria and Yugosla-
възможно, за да успокои атмосферата между Бълга- via. See NAUS, T 120/329, 242787. Sofia, November
рия и Югославия. – NAUS, T 120/329, 242787. Sofia, 26, 1940.
26.XI.1940. 29 NAUS, T 120/329, 242836. Sofia, December 29, 1940.
355
предложения. Изложението на външния ми- important political topics to be debated. With re-
нистър за една по-предпазлива външна поли- gard to Turkey, it was recommended, if necessary,
тика намира всеобщо одобрение от народните “to promise Glacis situated on Greek soil and to
представители, с изключение на Д. Костов29. the southwest of Edirne to the Turks in mutual
Във връзка с определеното за начало- agreement with the Bulgarians”. Yugoslavia was
то на 1941 г. посещение на българския ми- to be given guarantees against the raising of the
нистър-председател в Германия, за външния Macedonian question by the Bulgarians. It was
министър фон Рибентроп е подготвен един recommended that Yugoslavia moved towards
конспект с най-важните политически теми, the Tripartite Pact, at the same time outlining the
определени за разискване. По отношение на
corridor to the Aegean Sea, which should later be
Турция се препоръчва при необходимост „във
given to Bulgaria, but without the main part of
взаимно съгласие с българите, на турците да
the Halkidiki Peninsula. According to the docu-
се обещае намиращия се на гръцка земя и из-
ment, Bulgaria's accession to the Tripartite Pact
несен напред югозападно от Одрин, Гласис“.
На Югославия трябвало да се дадат гаран- was “desirable, but not a necessary precondition
ции срещу повдигане на македонския въпрос for the whole undertaking”; the Bulgarians had to
от страна на българите. Препоръчва се на- be informed of the German position on Russia in
сочването на Югославия към Тристранния connection with the Balkan undertaking30.
пакт да продължи, като едновременно с това At the end of 1940, the Bulgarian Ministry of
се очертае коридора към Егейско море, кой- Foreign Affairs undertook an operation to search
то по-късно трябва да се даде на България, for documents on the Bulgarian character of the
но без главната част от Халкидическия полу- population in Macedonia in the German and
остров. Присъединяването на България към Austrian archives. Apparently, this was provoked
Тристранния пакт според документа е „же- by the information that Germany was offering
лателно, но не е необходима предпоставка за Thessaloniki to Yugoslavia in exchange for its
цялото начинание“; на българите трябва да се joining the Tripartite Pact. On December 4, 1940,
съобщи германското становище спрямо Русия the Consul General in Vienna, D. Hodzhov, sent
във връзка с балканското начинание30. to Sofia a collection of petitions of Macedonian
В края на 1940 г. българското външно ми- Bulgarians to the Berlin Congress with their
нистерство предприема акция за издирване на demands for Macedonia's accession to free
документи за българския характер на населе- Bulgaria. P. Draganov also sent photocopies of the
нието в Македония в германските и австрий-
Macedonian Bulgarians’ petitions to the Berlin
ските архиви. Очевидно това е провокирано от
Congress found in the archives of the German
информацията, че Германия предлага Солун
Foreign Ministry31.
на Югославия срещу присъединяване към
In a more decisive form, Bulgaria's demands
Тристранния пакт. На 4 декември 1940 г. гене-
ралният консул във Виена Д. Ходжов изпраща on Macedonia were made by Bogdan Filov dur-
в София колекция от петиции на македонските ing his meeting with Hitler and von Ribbentrop
българи до Берлинския конгрес с техни иска- on January 4, 1941. He said Bulgaria was mak-
ния за присъединяване на Македония към сво- ing great sacrifices to improve its relations with
бодна България. П. Драганов също изпраща Yugoslavia. The IMRO was disbanded while the
фотокопия на откритите в архивите на герман- Serbian side did not even allow the distribution
ското външно министерство петиции на маке- of Bulgarian books in Macedonia. In general, the
донските българи до Берлинския конгрес31. friendship was only ostensible. Suspicion was felt
29 NAUS, T 120/329, 242836. Sofia, 29.XIІ.1940.
30 NAUS, T 120/329, 242838. Berlin, 2.І.1941. 30 NAUS, T 120/329, 242838. Berlin, January 2, 1941.
31 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 2, л. 1. Виена, 30 ноември 31 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 2, л. 1. Vienna, November 30,
1940 г.; л. 92. Виена, 4 декември 1940 г.; л. 154. 1940; л. 92. Vienna, December 4, 1940; л. 154. Berlin,
Берлин, 7 декември 1940 г. December 7, 1940.
356
В по-решителна форма българските иска- by the Serbs concerning the Macedonian issue,
ния по отношение на Македония са поставени although “the government has made great efforts
от Б. Филов по време на срещата му с Хитлер not to talk about it”. At the same time, the Greco-
и фон Рибентроп на 4 януари 1941 г. България Italian war had put this issue back on the agenda.
направила големи жертви за подобряване на Filov was then interrupted by von Ribbentrop,
отношенията с Югославия. ВМРО е разтуре- who pointed out that “not everything can be re-
на, а от сръбска страна не е допуснато дори solved at once and that you will immediately get
разпространяването на български книги в Thrace”32.
Македония. Изобщо приятелството било само The Macedonian question and the relations
външно. В сърбите съществувало подозрение
with Yugoslavia were also touched upon by Filov
по македонския въпрос, въпреки че „правител-
before Hitler. Rumours that Thessaloniki would
ството правело големи усилия да не се гово-
be ceded to Serbia had caused great excitement
ри по него“. Сега гръцко-италианската война
in Bulgaria. However, those emotional arguments
отново поставила на дневен ред този въпрос.
Тук Филов е прекъснат от фон Рибентроп, кой- did not change the position of the Nazi leader-
то изтъкнал, „че не може всичко да се разреши ship. Hitler also repeated the formula used ear-
изведнъж; че сега ще получим Тракия“32. lier by von Ribbentrop, “that all questions cannot
Македонският въпрос и отношенията be solved at once, that something must be left to
с Югославия са засегнати от Филов и пред other generations”. To Hitler, the main thing was
Хитлер. Слуховете, че Солун ще бъде отстъ- that Bulgaria had regained Dobrudzha and would
пен на Сърбия предизвиквали в България сил- receive access to the Aegean Sea33.
на възбуда. Тези емоционални аргументи оба- The need to bind Yugoslavia to the Tripartite
че не променят позицията на нацисткото ръ- Pact also led the German government to show re-
ководство. Хитлер също повтаря използваната straint towards Bulgarian claims. That was why
по-рано от фон Рибентроп формула, „че всич- at the meeting in Salzburg the Bulgarian demands
ки въпроси не могат да се решат изведнъж, че were rejected. Hitler also refrained from promis-
трябва да се остави нещо и на другите поко- ing adjustments to the border with Yugoslavia.
ления“. За него главното било, че България Filov was also impressed by the sympathetic at-
си е възвърнала Добруджа, щяла да получи и titude of the Nazi elite towards Yugoslavia. That
Беломорието33. opinion was shared by Draganov as well34.
Необходимостта да се обвърже и Югосла On January 13, 1940, by order of Sofia, P.
вия с Тристранния пакт кара германското пра-
Draganov had a long conversation at the German
вителство да проявява въздържаност към бъл-
Foreign Ministry. He was received by Secretary-
гарските ревандикации. Именно поради това
General von Weizsäcker. Once again, the subject
на срещата в Залцбург българските искания са
of clarification was Bulgaria's postponed acces-
отхвърлени. Хитлер също е въздържан на обе-
щания за корекции на границата с Югославия. sion to the Tripartite Pact. In this regard, Draganov
На Филов прави впечатление и подчертано declared that Bulgaria was not a neutral country
благосклонното отношение на нацистката вър- and was in fact with Germany. However, the ac-
хушка към Югославия. Това мнение се споделя cession to the Axis itself was left for a more fa-
и от Драганов34. vourable moment. At the same time, the prepara-
На 13 януари 1940 г. по нареждане от tion of the Bulgarian army was not yet complete,
София П. Драганов води продължителен раз- and in addition, the supply of German weapons
говор в германското външно министерство.
32 Филов, Б. Дневник. София, 1990, с. 215. 32 Филов, Б. Дневник. София, 1990, с. 215.
33 Пак там, с. 215, 216; Зографски, Д. Цит. съч., с.56; 33 Ibidem, p. 215, 216; Зографски, Д. Op.cit., p. 56;
Тошкова, В. Цит. съч., с. 33, 34. Тошкова, В. Op. cit., p. 33, 34.
34 Филов, Б. Цит. съч., с. 220. 34 Филов, Б. Op cit., p. 220.
357
Приет е от главния секретар фон Вайцзекер. За was delayed35.

пореден път обект на разяснение е отложеното The official signing of the Tripartite Pact
от България присъединяване към Тристранния by Bulgaria would remove the country from the
пакт. Във връзка с това Драганов декларира, че position of neutrality and placed it in the Axis
България не е неутрална страна и фактически camp, opposing it to the other grouping. In that
е с Германия. Самото присъединяване към situation, the Bulgarian people would expect to
Оста обаче е оставено за един по-благоприя- receive gains of a territorial nature. The govern-
тен момент. Същевременно подготовката на ment could not ignore those hopes, which were
българската армия не била още завършена, а then aimed at obtaining at least the access to the
в допълнение на това доставките с германско
Aegean Sea36.
оръжие закъсняват35.
As to the other territorial demands of
Официалното подписване на Тристранния
Bulgaria, Draganov pointed out that “in the
пакт от България извеждало страната от поло-
current situation, it is not only inconvenient,
жението на неутралитет и я поставяло в лагера
на Оста, противопоставяйки я на другата гру- but it may be dangerous to raise the issue of
пировка. При това положение българският на- Macedonia”. However, the price of Yugoslavia's
род очаквал да се получат придобивки от тери- accession to the Tripartite Pact should not have
ториален характер. Правителството не можело been Thessaloniki. Draganov even dared to
да не държи сметка за тези надежди, които в warn that if it was understood in Bulgaria that
момента били насочени да се получи поне из- “Germany is giving Thessaloniki to Yugoslavia
лаза на Егея36. there will be no Bulgarian government that can
По отношение на другите български те- pursue a friendly policy towards Germany”37.
риториални искания Драганов изтъква, че при Regardless of the German-Yugoslav negotia-
„днешното положение не само, че не е удоб- tions, the Bulgarian side was looking for addition-
но, но може и да е опасно повдигането на въ- al security from Belgrade as well. The Yugoslav
проса за Македония“. Цената на югославското side was also trying to integrate Bulgaria into a
присъединяване към Тристранния пакт обаче common Balkan policy. Even a possible meeting
не трябвало да е Солун. Драганов си позволя- between the foreign ministers of the two coun-
ва дори да предупреждава, че ако в България tries, thwarted by von Ribbentrop, was being
се разбере, „че Германия дава на Югославия probed through diplomacy38.
Солун, няма да се намери българско правител-
ство, което да може да води една приятелска 35 ЦДА, ф.176К, оп. 15, а.е. 1, л. 132 – 134. Berlin, Janu-
политика към Германия“37. ary 13, 1941.
36 Ibidem, л. 136. Berlin, January 13, 1941.
Независимо от германско-югославските 37 Ibidem, л. 137 – 138. Berlin, January 13, 1941.
преговори от българска страна се търси до- 38 Тошкова, В. Цит. съч., с. 40; NAUS, T 120/238,
пълнително подсигуряване и откъм Белград. 177663. Sofia, 8.ІІ.1941. In a conversation with the
От югославска страна също се правят опити head of the cultural and political department of the Ger-
man Foreign Ministry, von Twardowski, Tsar Boris ex-
за приобщаване на България към една общо- pressed concern over the concentration of 145 000 Yu-
балканска политика. По дипломатически път goslav soldiers along the Macedonian border. He also
се сондира даже и евентуална среща между asked if it was possible for Yugoslavia to enter the war
външните министри на двете страни, осуетена on the wrong side. – Bulgaria – the wayward ally of
the Third Reich. Compilers: В. Тошкова, Н. Котев, Н.
от фон Рибентроп38. Стоименов, Р. Николов, Ст. Нойков. София, 1992,
doc. № 13, p. 27. Berlin, January 31, 1941. The press at-
35 ЦДА, ф.176К, оп. 15, а.е. 1, л. 132 – 134. Берлин, 13 taché reported on the mood in Belgrade. According to a
януари 1941 г. Serbian general, the army would oppose the Germans if
36 Пак там, л. 136. Берлин, 13 януари 1941 г. they attacked or wanted to force their way through Yu-
37 Пак там, л. 137 – 138. Берлин, 13 януари 1941 г. goslav territory. Thessaloniki was a national ideal and
38 Тошкова, В. Цит. съч., с. 40; NAUS, T 120/238, the Serbs intended to be there before any other foreign
177663. Sofia, 8.ІІ.1941. В разговор с началника на army and occupy it first. In the event of a German attack,
културно-политическия отдел на германското външ- Bulgaria would be attacked in order to secure a connec-
358
Според сведения на българския щаб на According to the Bulgarian Army

войската в Югославия са в ход големи войско- Headquarters, large military regroupings were
ви прегрупирания по границата с България. underway in Yugoslavia along the border with
Във връзка с евентуалното присъединяване на Bulgaria. Regarding the eventual accession of
Югославия към Тристранния пакт министър Yugoslavia to the Tripartite Pact, Minister Popov
Попов заявил пред фон Рихтхофен, че „цяла told von Richthofen that “all of Bulgaria will be
България ще бъде благодарна на Германия, ако grateful to Germany if it persuades Yugoslavia
тя склони Югославия да признае заедно с това to recognize the small adjustments to the border
и малките корекции на границата с България, with Bulgaria, for which the Yugoslav govern-
за което по принцип югославското правител-
ment is still showing understanding”39.
ство все още проявява разбиране“39.
On February 18, Minister Popov demanded
На 18 февруари министър Попов настоя-
that von Richthofen informed him about the ne-
ва пред фон Рихтхофен да бъде информиран
gotiations with Yugoslavia. According to the
за преговорите с Югославия. Според герман-
ския дипломат България трябва да вземе ак- German diplomat, Bulgaria had to take active
тивни военни мерки за отбраната на своята military measures to defend its very sensitive
много чувствителна и намираща се недалеч western border, not far from Sofia. According to
от София западна граница. По информация на the Bulgarian charge d’affaires in Belgrade, the
българския шарже д’афер в Белград, югослав- Yugoslav officials were very reserved about the
ските официални служби се отнасяли твърде visit to Germany. Undoubtedly, according to von
резервирано към посещението в Германия. Richthofen, there was growing concern in Sofia
about the uncertainty of Yugoslavia's position,
но министерство фон Твардовски цар Борис изразил
безпокойството си от съсредоточаването на югослав- all the more so as there were reports of increased
ски войски с численост 145 000 души по македон- Turkish troops moving around Edirne and the
ската граница. Пита и дали е възможно Югославия appearance of British officers there. All that, de-
да влезе във войната на погрешната страна. – Бъл-
гария – своенравният съюзник на Третия райх. Със- spite the signing of the Bulgarian-Turkish non-ag-
тавители: В. Тошкова, Н. Котев, Н. Стоименов, Р. gression pact, reawakened the old distrust of the
Николов, Ст. Нойков. София, 1992, док. № 13, с. 27. Turks40.
Берлин, 31 януари 1941 г. За настроенията в Белград
съобщава аташето по печата. Според един сръбски
On February 19, 1941, Stratiev announced
генерал армията щяла да се противопостави на гер-
манците, ако нападнат или поискат да минат насила tion with Turkey. – ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 3, л. 74.
през югославска територия. Солун бил национален Sofia, February 8, 1941.
идеал и сърбите имали намерение преди всяка дру- 39 NAUS, T 120/238, 177702. Sofia, February 16, 1941.
га чужда войска да бъдат там и да го заемат първи. Yugoslav statesmen were being asked to give Yugosla-
В случай на германско нападение България щяла да via some Greek territories if it joined the Tripartite Pact.
бъде нападната, за да се осигури връзка с Турция. – In the negotiations of Hitler and von Ribbentrop with
ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 3, л. 74. София, 8 февруа- Dragiša Cvetković and Cincar-Marković on February
ри 1941 г. 14, 1941 in Berghof, the issue of Yugoslavia's access to
39 NAUS, T 120/238, 177702. Sofia, 16.ІІ.1941. На юго- the Aegean Sea via Thessaloniki occupied an important
славските държавници се предлага да се дадат на place. Hitler argued that Yugoslavia's access to the Ae-
Югославия някои гръцки области, ако се присъеди- gean Sea with the possibility of enlargement to Thes-
ни към Тристранния пакт. В преговорите на Хитлер saloniki in the future would bring it many benefits; In
и фон Рибентроп с Др. Цветкович и Цинцар-Марко- a conversation with Dr. Cvetković on March 25, 1941,
вич на 14 февруари 1941 г. в Бергхоф важно място Hitler described the agreement on securing Yugoslavia's
заема въпросът за излаза на Югославия на Егейско access to the Aegean Sea as “the most successful move
море чрез Солун. Хитлер застъпва гледището, че из- in Yugoslav foreign policy”. See Зографски, Д. Op.
лазът на Югославия на Егейско море с възможност- cit., p. 57, 58.
та за разширение към Солун в бъдеще ще ѝ донесат 40 NAUS, T 120/238, 177711. Sofia, February 18, 1941.
много изгоди; В разговор с Др. Цветкович на 25 март By order of von Ribbentrop, Popov was replied that
1941 г. Хитлер квалифицира спогодбата за осигуря- “the talks with the Yugoslav gentlemen took place in a
ване на излаз на Югославия на Егейско море като friendly atmosphere and were positive; there is not the
„най-успешният ход на югославската външна поли- slightest cause for any concern”. Von Ribbentrop prom-
тика“. – Зографски, Д. Цит. съч., с. 57, 58. ised to keep the Bulgarian government informed on the
359
Несъмнено, според фон Рихтхофен в София from Belgrade his conversation with the German
се увеличавало безпокойствието от неопре- Minister Plenipotentiary. Hermann von Heeren
делеността на позицията на Югославия, още confirmed that the initiative for the visit to
повече, че постъпвали съобщения за засилено Berchtesgaden came from Belgrade. The trip was
движение на турски войски около Одрин и за kept secret. The Yugoslav ministers expressed
появата там на английски офицери. Всичко Yugoslavia's desire to maintain good relations
това, независимо от подписването на българо- with Germany, to co-operate for the “New Order”
турския пакт за ненападение, отново събудило in Europe, as the Germans understood it, and was
старото недоверие към турците40. ready to provide them with all possible economic
На 19 февруари 1941 г. Стратиев от Белград
facilities, to support them to the best of its ability
съобщава за разговора си с германския пълно-
in an effort not to expand the war in the Balkans,
мощен министър. Хеерен потвърдил, че ини-
so as to stay out of the conflict. The Germans, for
циативата за посещението в Берхтесгаден идва
their part, set out their views on the war, as the
от Белград. Пътуването е държано в тайна.
Югославските министри изложили желание- Führer had put it in his last speech, namely that
то на Югославия да живее в добри отношения Germany “has an enemy whom it is determined to
с Германия, да сътрудничи за „новия ред“ в fight wherever it appears and not allow it to con-
Европа, тъй както германците го разбират, solidate anywhere”41.
като е готова да им направи всички възможни On February 23, 1941, Filov informed von
стопански улеснения, и ги подкрепи, докол- Richthofen of Cincar-Marković's wish to visit
кото силите и възможностите ѝ позволяват, Sofia. Apparently, the Serbs and Bulgarians
в стремежа да не се разширява войната и на were relied on in Belgrade to fight together
Балкана, та по тоя начин да остане вън от кон- against the Germans. Bulgaria would resolutely
фликта. Германците, от своя страна, изложили reject such proposals. If a return of the Western
разбиранията си за воденето на войната, тъй Outlands was proposed in exchange for giving up
както фюреерът ги формулира в последната си Macedonia forever, this would not be accepted.
реч, а именно, че Германия „има един непри- Von Richthofen took that position. He himself of-
ятел, когото е решена да бие където се появи ten reported in Berlin “that no Bulgarian govern-
и да не му позволи да се затвърди където и да ment can accept such a thing and that it would be
било“41. murdered if it adopted such a decision”42.
На 23 февруари 1941 г. Филов информира In an instruction to the Bulgarian legation in
фон Рихтхофен за изказаното от югославска
London, Popov reminded Momchilov what argu-
страна желание Цинцар-Маркович да посети
ments to use when explaining Bulgaria's position
София. Очевидно в Белград се разчитало сър-
in personal conversations. Churchill himself said
би и българи да се борят заедно против герман-
in a recent speech that Germany was so power-
ците. Подобни предложения България щяла
решително да отхвърли. Ако се предложело ful in Europe that it could move freely from one
връщане на Западните покрайнини срещу от- end of it to the other. Another description of
казване завинаги от Македония, това нямало the situation in Bulgaria was soon given by the
US Plenipotentiary Minister in Sofia: whether
40 NAUS, T 120/238, 177711. Sofia, 18.ІІ.1941. По на- Bulgaria would let German troops pass through
реждане на фон Рибентроп на Попов е отговорено,
or resist, in both cases its situation would prove
че „разговорите с господата от Югославия са про-
текли в приятелска атмосфера и са положителни; не bad. The same diplomat, in a conversation with
съществува и най-малък повод за каквито и да е опа- Rendell, who accused Bulgaria of behaving
сения“. Фон Рибентроп обещава и за в бъдеще да ин-
формира българското правителство за воденето на talks with Yugoslavia. – Ibidem, 177713. Fushl, Febru-
преговорите с Югославия. – Ibidem, 177713. Fushl, ary 19, 1941.
19.ІІ.1941. 41 ЦДА, ф. 176 К, оп. 8, а.е. 17, л. 91. Belgrade, February
41 ЦДА, ф. 176 К, оп. 8, а.е. 17, л. 91. Белград, 19 19, 1941.
февруари 1941. 42 Филов, Б. Op. cit., p. 232, 233.
360
да се приеме. Фон Рихтхофен възприема тази hesitantly, replied that everything was relative
позиция. Сам той често докладвал в Берлин, and that he wondered what England's behaviour
„че никое българско правителство не може да would have been if the Danube had flowed in the
приеме подобно нещо и че то би било избито, place of the English Channel and if the popula-
ако приеме такова решение“42. tion of England had been only 6 million as that of
В една инструкция до българската лега- Bulgaria43.
ция в Лондон Попов напомня на Момчилов On March 1, 1941, Bulgaria joined the
какви аргументи да използва, когато обяснява Tripartite Pact. After the signing of the protocol,
положението на България в лични разгово- von Ribbentrop and Count Ciano handed over to
ри. Самият Чърчил в една от последните си
Filov the letters “recognizing in the settlement of
речи заявил, че Германия днес е тъй мощна
the Balkan borders the exit to the White Sea (the
в Европа, че може свободно да се движи от
Aegean Sea), approximately from the mouth of
единия до другия ѝ край. Една друга харак-
the Struma to the mouth of the Maritsa, in the set-
теристика на положението в България скоро
дал американският пълномощен министър в tlement of the Balkan borders”44.
София: независимо дали България ще пропус- By joining the Tripartite Pact, the Bulgarian
не германски войски или ще се съпротивлява government satisfied itself with the promise
и в двата случая нейното положение ще бъде to obtain the Aegean access. At the same time,
лошо. Същият дипломат в разговор с Рендел, it also reconciled with the loss of the territory
който упреквал България, че държала колеб- of Macedonia and the Western Outlands that
ливо поведение, му отговорил, както на мене remained part of Yugoslavia. The accession
лично съобщи, че всичко е сравнително и че of these lands to Bulgaria was left to the “next
той се пита какво щеше да бъде поведението generations”45.
на Англия, ако на мястото на Ламанша течеше On the eve of Bulgaria's accession to the
река Дунав и ако населението на Англия беше Tripartite Pact, Belgrade was officially informed
само 6 млн. като това на България43. by the Bulgarian chargé d'affaires J. Stratiev. It
На 1 март 1941 г. България се присъединя- was declared that with regard to Yugoslavia, the
ва към Тристранния пакт. След подписването Bulgarian policy remained true to the Pact of
на протокола фон Рибентроп и граф Чано пре- Eternal Friendship. Stratiev emphasized the de-
дават на Филов писмата, „с които при урежда- sire of the Bulgarian government to explicitly
нето на балканските граници се признава из-
underline Bulgaria's loyalty to its friendship with
лазът на Бяло море, приблизително от устието
43 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 17, л. 54. Sofia, February 25,
на Струма до устието на Марица“44.
1941.
С присъединяването към Тристранния 44 Филов, Б. Op. cit., p. 271.
пакт българското правителство се задово- 45 At the beginning of March 1941, the editor-in-chief of
лява с обещанието да получи Беломорието. the Utro newspaper, St. Tanev visited Germany. During
Същевременно се примирява, че територията a meeting with him, the Minister Plenipotentiary P. Dra-
ganov said that “he cannot explain the mood of defeat
на Македония и Западните покрайнини ще ос- that reigns in Bulgaria today”, insisting that the Bulgar-
танат част от Югославия. Присъединяването ians had missed the moment that they should have asked
на тези земи към България се оставя за „след- for Macedonia and the accession to the Tripartite Pact
ващите поколения“45. had to be linked to an obligation on the part of Germany
Macedonia to be returned to Bulgaria. It was too late.
The price at which Yugoslavia was to join the Tripartite
42 Филов, Б. Цит. съч., с. 232, 233. Pact was the promise to cede Thessaloniki and some Al-
43 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 17, л. 54. София, 25 февруа- banian territories with Shkodër. On that occasion, with-
ри 1941. out consulting Sofia, Draganov made an objection at the
44 Филов, Б. Цит. съч., с. 271. highest place (referring to Hitler), but it was too late to
45 В началото на март 1941 г. главният редактор на в. change the German decision. According to P. Draganov,
„Утро“ Ст. Танев е на посещение в Германия. По Bulgaria had never openly posed to Germany the ques-
време на среща с него пълномощният министър П. tion that it wanted to get Macedonia as it was Bulgar-
Драганов споделил, че „не може да си обясни духа ian. – In: Танев, Ст. Op. cit., p. 1086, 1087.
361
В навечерието на присъединяването на Yugoslavia46.

България към Тристранния пакт Белград The Bulgarian declaration was accepted with
официално е уведомен от българския шарше extreme reservation. Serbian Assistant Minister
д’афер Й. Стратиев. Декларирано е, че по от- of Foreign Affairs Dr. Smiljanić said that “the
ношение на Югославия българската политика Soviets cannot watch calmly a Bulgarian-German
остава вярна на пакта за вечно приятелство. rapprochement”. In general, the great Yugoslav
Стратиев особено набляга на желанието на hope for the “inevitable” conflict between
българското правителство изрично да се под- Germany and Russia was evident47.
чертае верността на България към приятел- Analyzing Belgrade’s contradictory assess-
ството с Югославия46.
ments about the Bulgarian choice, the press at-
Българската декларация е приета крайно
taché M. Georgiev thought that “along with dis-
резервирано. Сръбският помощник-министър
satisfaction, regret and fear of what is happen-
на външните работи Др. Смилянич споделил,
ing, there is awareness that this is the only way
че „Съветите не могат да гледат спокойно едно
българо-германско сближение“. Въобще про- out for Bulgaria and quite the natural path. All
личава голямата югославска надежда за „неиз- the speculations about the lost Balkan solidarity,
бежния“ конфликт между Германия и Русия47. broken Slavic unity, incitement to Balkan inde-
Анализирайки противоречивите оценки в pendence, risky revisionism and weak national
Белград за българския избор, аташето по пе- resistance of the Bulgarians, all these reproaches
чата М. Георгиев смята, че „наред с недовол- and regrets, as well as the anti-Bulgarian mood in
ството, съжалението и страха от станалото, some circles, did not acquire a general character.
проявява се и съзнание, че това е единстве- Undoubtedly, all circles are interested in and will-
ният изход за България и естественият път. ing to maintain good relations between the two
Всички разсъждения за изгубена балканска countries and not to lead to new bloodshed, so ter-
солидарност, за нарушено славянско единство, rible in the past of the two peoples”48.
за подтикване на балканска независимост, за On March 4, 1941, the Yugoslav Minister
рискован ревизионизъм и за слаба национална Plenipotentiary V. Milanović protested at the
Foreign Ministry over the tone of the Bulgarian
на пораженство, който царува днес в България“. Бъл-
гарите пропуснали момента. Трябвало е да поискат
press towards Yugoslavia in recent days. He cited
Македония. Присъединяването към Тристранния articles by various public persons, which talked
пакт е трябвало да бъде обвързано със задължение от about San Stefano Bulgaria and what Yugoslavia
германска страна да се върне Македония. Сега вече
било късно. Цената срещу която Югославия пред-
needed to do to preserve Bulgaria's friendship.
стояло да се присъедини към Тристранния пакт било Demonstrations were held in Sofia, in which it
обещанието да се отстъпят Солун и някои територии was mentioned that Bitola should be Bulgarian,
от Албания с Шкодра. По този повод на своя глава
без да се допита до София Драганов направил въз-
that Bulgaria should be restored within the bor-
ражение на най-високо място (визира се Хитлер), но ders of San Stefano. The police did not intervene.
вече било късно за промяна на германското решение. Milanović also threatened: “Keep in mind
Според П. Драганов България нито веднъж не била
поставила открито пред Германия въпроса, че иска 46 ЦДА ф.176К, оп.15, а.е. 6, л. 6. Belgrade, March 1,
да получи Македония, защото е българска. – Танев, 1941.
Ст. Цит. съч., с. 1086, 1087. 47 Ibidem, л. 6, 7. Belgrade, March 1, 1941. According to
46 ЦДА ф.176К, оп.15, а.е.6, л. 6. Белград, 1 март 1941 г. the military attaché, Bulgaria's accession to the Tripar-
47 Пак там, л. 6, 7. Белград, 1 март 1941 г. Според воен- tite Pact was met by Belgrade “with restrained disap-
ния аташе присъединяването на България към Три- proval, mistrust and fear”. Mobilization was forthcom-
странния пакт се посреща от Белград „със сдържа- ing. The goal was for the army to increase to 1 million
но неодобрение, недоверие и опасение“. Предстоя- by March 10. However, the convocation of the army was
ла мобилизация. Целта била до 10 март войската да hampered by disagreements between the General Staff
достигне 1 млн. Свикването обаче се затруднявало and the government. – Ibidem, a.e. 4, л. 114. Belgrade,
от несъгласието между генералния щаб и прави- March 2, 1941.
телството. – Пак там, а.е. 4, л. 114. Белград, 2 март 48 Ibidem, оп. 20, a. e. 357, л. 31 – 34. Belgrade, March 3,
1941 г. 1941.
362
съпротива у българите, всички тези упреци и that the whole nation will rise to fight if you make
съжаления, както и противобългарското на- any claims about Macedonia”. To this reproach,
строение на някои среди, не можаха да вземат Secretary General Shishmanov replied that the
общ характер. Безспорно че от всички среди се Bulgarian government's position on Yugoslavia
проявява интерес и желание да се запазят до- was clear. In Vienna, Prime Minister Filov
бри отношения между двете страни и да не се strongly emphasized that Bulgaria intended to re-
дойде до нови кръвопролития, толкова страш- spect the interests of Yugoslavia and the treaty of
ни в миналото между двата народа“48. eternal friendship with it49.
На 4 март 1941 г. югославският пълномо- Various rumours were circulating in the
щен министър Вл. Миланович протестира във
Yugoslav capital about the entry of German
външно министерство за тона на българския
troops into Bulgaria. The Bulgarians were ac-
печат спрямо Югославия през последните дни.
cused that by joining the Tripartite Pact they were
Цитира статии на различни общественици, в
putting Yugoslavia in a difficult position, out of
които се говори за Санстефанска България, за
това което Югославия трябва да направи, за да which it had only two options, i.e. “with or against
запази приятелството на България. На демон- Germany”50.
страции в София били държани речи, в които Among those who were inspired by the
е споменато, че Битоля трябва да бъде българ- Kosovo spirit, the traditions of the Serbian people
ска, че България трябва да бъде възстановена and Serbian history, and especially by the motto
в границите от Сан Стефано. Полицията не се that “what is obtained with blood only with blood
намесила. can be given away” there was an even greater
Миланович отправил и заплахи: „Имайте anti-Bulgarian mood. Those circles recalled that
предвид, че целият народ ще се дигне да се Bulgaria should have been wiped up a long time
бие, ако от ваша страна се предявят каквито ago, “that this is the last adventure of those who
и да е претенции за Македония“. На този уп-
рек главният секретар Шишманов отговаря,
че позицията на българското правителство по 49 Дипломатически документи по участието на
отношение на Югославия е ясна. Министър- България във Втората световна война..., с. 144.
председателят Филов във Виена категорично София, 4 март 1941 г.
50 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 6, л. 57. Belgrade, March
подчертал, че България има намерение да за-
5, 1941. On this occasion, the German military attaché
чита интересите на Югославия и договора за in Belgrade, Colonel Toussaint, shared with Stratiev: “I
вечно приятелство с нея49. know that the generals are militant, but this only shows
Във връзка с влизането на германските that they have remained where they were 25 years ago.
Their militancy will be reduced in the end only to a bare
войски в България в югославската столица се pumping up – they will think and see for themselves
разпространяват различни слухове. Българите their stupidity. Showing a map with German troops on
са обвинявани, че с присъединяването си към the Greek border, Colonel Toussaint said: “Thrace will
Тристранния пакт поставят Югославия в теж- be yours, and with it you will receive a correction to
the southwest, which you will not be dissatisfied with. I
ко положение, от което имала само два изхода: know that from our General Staff”. Saying this, the col-
„с или против Германия“50. onel ran his hand somewhere from Štip, west of Strumi-
ca, to the Orphan Bay. – Ibid., л. 58. Belgrade, March 5,
48 Пак там, оп. 20, а.е. 357, л. 31 – 34. Белград, 3 март 1941. The Bulgarian charge d’affaires in Belgrade Stra-
1941 г. tiev was reproached that by joining the Tripartite Pact
49 Дипломатически документи по участието на Бълга- Bulgaria had put Yugoslavia in a difficult position to
рия във Втората световна война..., с.144. София, 4 decide whether to be with Germany or against it. The
март 1941 г. Bulgarian legation constantly received anonymous tele-
50 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 6, л. 57. Белград, 5 март phone threats accusing the Bulgarians of betraying the
1941 г. По този повод германският военен аташе в peoples of the Balkans and the Slavic solidarity. In con-
Белград полковник Тусен споделя със Стратиев: nection with that situation, Minister Popov asked the
„Зная, че генералите са настроени войнствено, но German Minister Plenipotentiary, “Is it not possible, at
това говори само, че са останали там, гдето са били a certain time, to require Yugoslavia to demobilize?“. –
преди 25 години. Тяхната войнственост ще се сведе NAUS, T 120/238, 177821. Sofia, March 11, 1941.
363
В средите, които се въодушевяват от led the Bulgarian people along the old roads”51.
Косовския дух, от традициите на сръбския на- The firmer line in defending the national
род и от сръбската история и най-вече от де- interests of Bulgaria, pursued by the Minister
виза, че онова, „което е получено с кръв само Plenipotentiary in Berlin Draganov, confronted
с кръв може да бъде отстъпено“ владее още him with Tsar Boris and Prime Minister Filov.
по-голямо противобългарско настроение. Тези Even his recall was being discussed. On the issue
среди припомнят, че с България трябвало да се of Bulgaria's territorial claims, they said Draganov
свърши много отдавна, „че това е последната was a “maximalist”. There were rumours in
авантюра на онези, които водели българския Sofia that Draganov could save Thessaloniki for
народ по старите пътища“51.
Bulgaria, but the Bulgarian government reluctant-
По-твърдата линия при отстояване на на-
ly abandoned him. He had also put on the agenda
ционалните интереси на България, провеждана
the question of Eastern Thrace and pleaded for
от пълномощния министър в Берлин Драганов
the Midia – Enos Line.
го конфронтира с цар Борис и министър-пред-
седателя Филов. Обсъжда се даже неговото от- The Bulgarian government and Tsar Boris
зоваване. По въпроса за териториалните пре- feared that frictions would arise in the future if
тенции на България Драганов се проявил като the Plenipotentiary Minister in Berlin, contra-
„максималист“. В София се разпространявал ry to his own government, pursued “maximal-
слух, че Драганов би могъл да спаси Солун за ist” tendencies. These issues, in particular the
България, но българското правителство мало- Macedonian one, could only be addressed in the
душно се отказало от него. Той бил поставил framework of the “New Order” policy pursued by
на дневен ред и въпроса за Източна Тракия и Germany and Italy. That was why the Bulgarian
пледирал за линията Мидия – Енос. government, not wishing to create difficulties in
Българското правителство и царят се опа- the implementation of the Reich's policy, left in
сявали, че в бъдеще ще възникнат търкания, the background any agitation for broad territorial
ако пълномощният министър в Берлин против- claims. That information had been brought to the
но на собственото си правителство преследва attention of von Richthofen with the clarification
„максималистични“ тенденции. Тези въпроси that the Bulgarian government did not yet intend
и по-специално македонският можело да бъдат to ask for an agreement concerning a new pleni-
накрай само в празно надуване – ще поразмислят и potentiary minister, but only wanted to ask in ad-
сами ще се убедят в глупостта си“. Показвайки една vance whether a replacement was acceptable to
карта с германските войски на гръцката граница пол-
ковник Тусен казал: „Тракия ще бъде ваша, а заедно
Berlin52.
с нея ще получите и една корекция на югозапад, от Negotiations on Yugoslavia's accession to
което не ще бъдете недоволни. Това зная от нашия the Tripartite Pact were progressing, albeit fluc-
генерален щаб“. Като казва това полковникът прока-
рал ръката си някъде към Щип, западно от Струми-
tuatingly. Judging from his conversation with
ца и стигнал до Орфанския залив. – Пак там, л. 58. Under Secretary of State Woermann, Draganov
Белград, 5 март 1941 г. Българският шарже д’афер в
Белград Стратиев бил упрекнат, че с присъединява- 51 ЦДА, ф. 176К, оп. 20, а.е. 357, л. 28, 29. Belgrade,
нето си към Тристранния пакт България е постави- March 8, 1941.
ла Югославия в тежкото положение да реши дали е 52 NAUS, T 120/238, 177813. Sofia, March 9, 1941. In a
с Германия или против нея. Българската легация по- note to von Ribbentrop, Secretary of State von Weizsäck-
стоянно получавала анонимни телефонни заплахи, в er said that if the Bulgarian government recalled its Min-
които с ругатни българите се упрекват в предател- ister Plenipotentiary Draganov and replaced him with
ство спрямо народите на Балканите и към славянска- another suitable representative, there would be no objec-
та солидарност. Във връзка с това положение минис- tions. However, his personal opinion was that he could
тър Попов запитал германския пълномощен минис- not confirm the Bulgarian government's claim that Dra-
тър, „не е ли възможно, в определено време от Юго- ganov was suddenly presented as a “maximalis” and that
славия да се изиска да направи демобилизация“. – he had accused his own government of weakness. Von
NAUS, T 120/238, 177821. Sofia, 11.ІІІ.1941. Weizsäcker had never heard Draganov mention territori-
51 ЦДА, ф. 176К, оп. 20, а.е. 357, л. 28, 29. Белград, 8 al claims that were not approved by Germany. – Ibidem,
март 1941 г. 177815. Berlin, March 10, 1941.
364
третирани само в рамките на провеждания от remained convinced that Germany would make
Германия и Италия „нов ред“. Именно поради some commitments to Yugoslavia that Bulgarians
това българското правителство, не желаей- would not be particularly pleased with. From an-
ки да създава трудности в провеждането на other source, the Bulgarian diplomat learned that
политиката на Райха, оставило на заден план these commitments were likely to affect ceding
каквато и да е агитация за широки териториал- Thessaloniki in favour of Yugoslavia53.
ни претенции. Тази информация е сведена до The military in Belgrade strongly opposed
знанието на фон Рихтхофен с уточнението, че Yugoslavia's accession to the Tripartite Pact.
българското правителство още не възнамерява Deputy Prime Minister Vladko Maček, however,
да моли за агреман за нов пълномощен минис-
said Croatia was strongly opposed to armed re-
тър, а иска само да запита предварително дали
sistance. Therefore, according to the latest infor-
една подмяна е приемлива за Берлин52.
mation, Belgrade had not yet made its final deci-
Преговорите за присъединяване на
sion54.
Югославия към Тристранния пакт напредват,
макар и променливо. От разговора си с дър- In Belgrade, they feared a raise of the
жавния подсекретар Вьорман Драганов остава Macedonian question, so the Bulgarian silence
с убеждението, че Германия ще поеме някакви was puzzling and worrying them. This informa-
ангажименти към Югославия, от които бълга- tion came to Sofia through a German journalist.
рите няма да бъдат особено доволни. От друг In this regard, the Bulgarian diplomat M. Milev
източник българският дипломат узнал, че тези explained to the correspondent of the Illustrirte
ангажименти вероятно ще засегнат отстъпва- Zeitung in Belgrade that “neither on our radio nor
нето на Солун в полза на Югославия53. in the press was this issue raised”. However, it
Военните в Белград категорично се про was the silence that worried Belgrade. Sharing his
тивопоставили на присъединяването на observations from Belgrade, the German journal-
Югославия към Тристранния пакт. Вице ist tried to convey to his interlocutor and through
премиера Вл. Мачек, обаче заявил, че Хърватия him to the Bulgarian press, a line of conduct,
е решително против въоръжена съпротива. which was obviously adopted by its headquarters.
Поради това по последни сведения Белград не It would be good if the Bulgarians through the
бил взел още окончателното решение54. newspapers gave some assurances to Yugoslavia
that Sofia understood its difficult situation, that
52 NAUS, T 120/238, 177813. Sofia, 9.ІІІ.1941. В бележ- the mobilization in the country was due to domes-
ка до фон Рибентроп държавният секретар фон Вай-
цзекер изказва мнение, че ако българското правител-
tic political reasons and that when time came to
ство отзове своя пълномощен министър Драганов и determine the final borders in the Southeast, the
го замени с друг подходящ представител, не би има- Bulgarians would not raise the Macedonian ques-
ло възражения. Неговото лично мнение обаче било,
че не може да потвърди твърдението на българското
tion. This would help Yugoslavia move more de-
правителство, че „изведнъж Драганов се представя cisively towards a common policy with the Axis
за „максималист“ и че обвинява собственото си пра- powers55.
вителство в слабоватост. Фон Вайцзекер никога не
бил чувал Драганов да споменава за териториални
претенции, които не са одобрени от Германия. – Ibi- 53 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 6, л. 82. Berlin, March 11,
dem, 177815. Berlin, 10.ІІІ.1941. 1941.
53 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 6, л. 82. Берлин, 11 март 54 Ibidem, л. 97. Vichy, March 13, 1941. Minister Pleni-
1941 г. potentiary N. Balabanov also said that according to the
54 Пак там, л. 97. Виши, 13 март 1941 г. Пълномощният Soviet Embassy in Vichy, the Soviets were extremely
министър Н. Балабанов съобщава още, че според съ- dissatisfied with the fact that Germany violated its com-
ветското посолство във Виши Съветите били извън- mitments during Molotov's last visit to Berlin by occu-
редно недоволни от факта, че Германия нарушила pying some ports in Finland and occupying Bulgaria. –
поетите задължения през време на последното посе- Ibidem.
щение на Молотов в Берлин като заела някои прис- 55 Дипломатически документи по участието на
танища във Финландия и окупирала България. – Пак България във Втората световна война..., с. 145, 146.
там. София, 18 март 1941 г.
365
В Белград се опасяват от едно повдигане Reports in Sofia of Yugoslavia's impending

на македонския въпрос и затова българско- accession to the Tripartite Pact were a matter of
то мълчание ги озадачава и тревожи. Тази German concern. B. Filov was convinced that
информация идва в София чрез германски the news would be well received in the country,
журналист. В тази връзка българският дипло- although during the day Radio Moscow, through
мат М. Милев обяснил на кореспондента на its announcement that Thessaloniki had been
„Илюстрирте Цайтунг“ в Белград, че „нито promised to Yugoslavia, undoubtedly aimed
в нашето радио, нито в печата е бил повдиган to provoke discontent, especially among the
тоя въпрос“. Тъкмо това мълчание обаче тре- Macedonian circles. The Prime Minister hoped
вожело Белград. Споделяйки наблюденията си
that the well-known Bulgarian wishes for the cor-
от Белград, германският журналист опитва да
rection of the border with Serbia would be com-
внуши на събеседника си, а чрез него и на бъл-
plied with, “without Bulgaria being forced to give
гарския печат една линия на поведение, която
up Macedonia”56.
очевидно е възприета от неговата централа.
Щяло да е добре, ако българите чрез вестници- On the eve of Yugoslavia's accession to the
те си дадат известни уверения на Югославия, Tripartite Pact, Woermann told Draganov that
че в София се разбира нейното затруднено “Germany has committed itself not to violate
положение, че мобилизацията в страната се Yugoslavia's integrity, but has given no guarantee
дължи на вътрешнополитически причини и че of its borders”(!). He also asked about Bulgaria's
когато дойде време да се определят окончател- claims to Yugoslavia, whether they were limited
ните граници в Югоизтока, българите няма да to the Western Outlands. In response, Draganov
повдигат македонския въпрос. С това щяло да recalled Bulgaria's position that the return of the
се помогне на Югославия да тръгне по-реши- Western Outlands as taken by the Neuilly Treaty
телно към една обща политика със силите на was considered natural, but “we have over 1 mil-
Оста55. lion Bulgarians in Macedonia who we cannot
Постъпващите в София съобщения за abandon and whose importance to us is greater of
предстоящото присъединяване на Югославия that of 100 000 Germans in Memelburg”.
към Тристранния пакт по германска прецен- Upon joining the Tripartite Pact, Bulgaria
ка създават безпокойство. Б. Филов е убеден, specifically posed to the German side the issue
че новината ще бъде приета благоприятно в of the Aegean Thrace only. As to Macedonia, in
страната, въпреки, че през деня радио Москва Draganov’s opinion, an opportunity was left for
чрез съобщението си, че Солун е обещан на
negotiations depending on the development of
Югославия, несъмнено цели да предизвика
events. The Bulgarians did not want to hinder the
недоволство, особено сред македонските сре-
Germans, “but they hope that when the New Order
ди. Министър-председателят се надявал, че
известните български желания за корекция на is created in Europe, a New Order will have to be
границата към Сърбия ще бъдат съобразени, created in the Balkans, based on more justice”57.
„без България да бъде принудена да се откаже The answer of the obviously irritated Woer
от Македония“56. mann to that pressure was a question about the
В навечерието на присъединяването на opinion of the Bulgarian government and whether
Югославия към Тристранния пакт Вьорман Draganov spoke on his own behalf. The Bulgarian
споделя с Драганов, че „Германия се задължи- diplomat replied that it was his duty to find out
ла за себе си да не нарушава интегритета на about the conditions under which Yugoslavia
Югославия, но не е дала никаква гаранция за would accede to the Tripartite Pact, at the signing
of which he would attend as a Bulgarian repre-
55 Дипломатически документи по участието на Бълга-
рия във Втората световна война..., с.145, 146. София, 56 NAUS, T 120/238, 177840. Sofia, March 21, 1941.
18 март 1941 г. 57 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 7, л. 30. Berlin, March 24,
56 NAUS, T 120/238, 177840. Sofia, 21.ІІІ.1941. 1941.
366
нейните граници“(!). Пита и за българските sentative. Draganov let him know that the door
претенции към Югославия дали се изчерпват of a just settlement of the issue of Macedonia and
само със Западните покрайнини. В отговор Thessaloniki should not be closed58.
Драганов припомня българската позиция, че Yugoslavia's accession to the Tripartite Pact
връщането на Западните покрайнини като от- was essential to Germany, while the Bulgarian
нети от Ньойския договор се счита за естестве- position was somewhat contradictory, which
но, но „ние имаме в Македония над 1 000 000 could be explained by fears of a possible attack on
българи, които не можем да изоставим и зна- Bulgaria if Yugoslavia remained outside the pact.
чението, на които за нас е по-голямо от това на Despite the reduced options for realization of
100 000 немци в Мемел“.
the national ideal – the unification of Macedonia
При присъединяването си към Тристранния
with Bulgaria, Tsar Boris wanted the accession of
пакт България поставя пред германската стра-
Yugoslavia to the pact, even insisted on this be-
на конкретно въпроса само за Беломорска
fore Hitler59.
Тракия. За Македония, според Драганов, била
оставена възможност за преговори според раз- On March 25, 1941, Dragiša Cvetković and
витието на събитията. Българите не искали да Cincar-Marković signed a protocol on Yugoslavia's
затрудняват германците, „но разчитат, че кога- accession to the Tripartite Pact. The ceremony at
то се прави новият ред в Европа, ще трябва да the Belvedere Palace in Vienna was attended not
се създаде нов ред и на Балканите, основан на only by the foreign ministers of Germany and
повече справедливост“57. Italy, but also by envoys from Japan, Hungary,
На този натиск очевидно раздразненият Romania, Slovakia and Bulgaria60.
Вьорман отговаря с въпрос какво е становище- In order to attract Yugoslavia as his ally and
то на българското правителство и от свое име thus secure his rear in the great campaign in the
ли говори Драганов. Българският дипломат East, Hitler proposed to guarantee its territorial
отговаря, че е негов дълг да се осведоми за ус- borders, ceding the city of Thessaloniki and the
ловията, при които Югославия се присъединя- access to the Aegean Sea, demilitarization of the
ва към Тристранния пакт, на чието подписване Adriatic, not using its territory by German and
ще присъства като български представител. Italian troops. By the way, none of the neigh-
Предупреждава, че по въпроса за Македония и bouring countries that signed the pact had re-
Солун не трябва да се затварят вратите за едно ceived such concessions. All this speaks of the
справедливо уреждане58. importance that German diplomacy attached to
Присъединяването на Югославия към
Yugoslavia's peaceful accession to the camp of
Тристранния пакт е от съществено значение
the Axis61.
за Германия, докато в българската позиция
After the signing the protocol of accession to
прозира известно противоречие, което може
the pact, the Yugoslav Prime Minister Cvetković
да се обясни с опасението от евентуална ата-
ка срещу България, ако Югославия остане said in a statement on behalf of the government
извън пакта. Независимо от намалените по that the main and almost sole goal of Yugoslavia's
този начин възможности за осъществяване foreign policy was to preserve peace for the
на националния идеал – присъединяване на Yugoslav people and strengthen their security. As
Македония, цар Борис желае присъединяване- the country would not make territorial claims (!),
то на Югославия към пакта, даже настоява за 58 Ibidem, л. 30, 31. Berlin, 24, 1941.
това пред Хитлер59. 59 Тошкова, В. Op. cit., p. 47, 48.
На 25 март 1941 година Др. Цветкович 60 Čulinović, F. Jugoslavija između dva rata. T. 2. Zagreb,
1961, p. 171 – 194; Lukać, D. Op. cit., р. 456 – 478.
61 Secret note of the Third Reich to the Government of
57 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 7, л. 30. Берлин, 24 март the Kingdom of Yugoslavia, Vienna, March 25, 1941. –
1941 г. Nešović, S., B. Petranović. Yugoslavija i ujedinje-
58 Пак там, л. 30, 31. Берлин, 24 март 1941 г. ni narodi 1941 – 1945. Beograd, 1985, p. 50; Same in:
59 Тошкова, В. Цит. съч., с.47, 48. ADAP, D XII/1, S. 291.
367
и Ал. Цинцар-Маркович подписват про- its vital interests demanded that Southeast Europe
токола за присъединяване на Югославия be protected against a new expansion of the war62.
към Тристранния пакт. На церемонията във The official ceremony at Vienna's Belvedere
Виенския дворец Белведере присъстват освен Palace ended with a speech by the Foreign
външните министри на Германия и Италия, и Minister of the Reich von Ribbentrop, in which he
пратениците на Япония, Унгария, Румъния, welcomed the Kingdom of Yugoslavia, the fifth
Словакия и България60. country that joined the pact on behalf of the gov-
За да привлече Югославия за свой съюзник ernments of Germany, Italy and Japan as well as of
и по този начин да осигури тила си при голе- the acceding states Hungary, Rumania, Slovakia
мия поход на Изток, Хитлер предлага гаранти-
and Bulgaria. Thanks to the excellent diplomacy
ране на териториалните ѝ граници, отстъпва-
of the Axis powers, “with relentless logic, which
не на град Солун и излаз на Егейско море, де-
corresponds to the great idea and with unparal-
милитаризиране на Адриатика, неизползване
leled accuracy the reconstruction of Europe and
на територията ѝ от германски и италиански
войски. Такива отстъпки впрочем не получава the Far East is being carried out today, i.e. in the
нито една от съседните страни, подписали па- midst of the war, before our eyes”63.
кта. Всичко това говори за значението, което To von Ribbentrop, Yugoslavia's accession
германската дипломация придава на присъе- to the pact was of particular importance, “first,
диняването на Югославия към лагера на Оста because all hitherto neutral Balkan countries are
по мирен начин61. now within the scope of the New Order, and sec-
След подписването на протокола за присъ- ond, that a country about which Britain still be-
единяването към пакта, югославският минис- lieves would be able to mobilize some of its forces
тър-председател Др. Цветкович в декларация by interfering in its internal affairs in order to in-
от името на правителството заявява, че глав- trigue against the new order in Europe, has joined
ната и почти единствена цел на външната по- the pact”64.
литика на Югославия била да запази мира за To the Bulgarian diplomacy, Yugoslavia's
югославския народ и да засили сигурността accession to the pact left some uncertainty. The
му. Понеже страната нямало да предявява те- request from Bulgaria about “a proper interpre-
риториални претенции (!) жизнените ѝ инте- tation of the German additional note to the pro-
реси изискват Югоизточна Европа да бъде за- tocol on Yugoslavia's accession to the Tripartite
пазена от ново разширяване на войната62. Pact” was answered that with this note Germany
Тържественият акт във Виенския дворец
declared that there were no territorial aspirations
Белведере приключва с реч на райхсминистъ-
concerning Yugoslavia and that it “will respect its
ра на външните работи фон Рибентроп, в коя-
current borders”. That did not mean that the way
то от името на правителствата на Германия,
for a possible revision of the borders with regard
Италия и Япония, както и на присъединили-
те се държави Унгария, Румъния, Словакия и to Hungary and Bulgaria was closed, but only
България, приветства кралство Югославия, that Germany would no longer be able to exert
петата държава, която се присъединява към any pressure on Yugoslavia to make concessions
пакта. Благодарение на отличната дипломация to Hungary and Bulgaria (!).
To the statement made by the Bulgarian
60 side that the effect of the German note would
Čulinović, F. Jugoslavija između dva rata. T. 2. Zagreb,
1961, p. 171 – 194; Lukać, D. Op. cit., р. 456 – 478. be extremely unpleasant, “because everyone in
61 Тайна нота на Третия райх до правителството на Bulgaria will feel betrayed”, it was replied that
Кралство Югославия, Виена, 25 март 1941 г. –
Nešović, S. / B. Petranović. Jugoslavija i ujedinjeni
narodi 1941 – 1945. Beograd, 1985, р. 50; Същото в: 62 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 17, л. 183 – 185. Vienna,
ADAP, D ХII/1, S. 291. March 25, 1941.
62 ЦДА, ф. 176К, оп. 8, а.е. 17, л. 183 – 185. Виена, 25 63 Ibidem, л. 187. Vienna, March 25, 1941.
март 1941 г. 64 Ibidem, л. 187 – 188. Vienna, March 25, 1941.
368
на силите от Оста, „с неумолима логика, която “Bulgaria has not officially stated before Germany
отговаря на една голяма идея и с безподобна any claims against Yugoslavia”. Even more, there
точност се извършва днес пред нашите очи, was no written document in the archives of the
т.е. в разгара на войната, преустройството на German Foreign Ministry to show that Bulgaria
Европа и на Далечния изток“63. considered the issue of Macedonia still open. In
За фон Рибентроп присъединяването на conclusion, a reproach was added: “Why you,
Югославия към пакта е от особено значение, Bulgarians, are always so silent, restrained and
„първо, защото всички неутрални досега бал- modest but then you cry and get angry? Why
кански страни се намират сега в обсега на didn’t you open your mouths before?”65
новия ред и второ, че една държава, за която
The accession of Yugoslavia to the Tripartite
Англия вярваше още че ще може да мобилизи-
Pact was assessed by P. Draganov as a great suc-
ра известни сили на тая държава като се намес-
cess of Yugoslav policy. Germany's commitments
ва във вътрешните ѝ работи, за да интригува
made it difficult to resolve the Macedonian issue
срещу новия ред в Европа, се присъедини към
пакта“64. satisfactorily. In von Ribbentrop's speech there
За българската дипломация присъединя- was a passage about the establishment of the
ването на Югославия към пакта оставя някои “New Order” in the Balkans and in Europe on a
неясноти. На поставеното от българска страна broader basis, which gave some hope. However,
искане да се даде „едно свястно тълкуване на the passage in question was interpreted in the
германската допълнителна нота към протоко- light of the assurance given at the beginning of
ла за влизането на Югославия в Тристранния the speech that Yugoslavia's accession to the pact
пакт“ е отговорено, че с тази нота Германия was of great importance for its future. Draganov
декларира, че няма никакви териториални ас- expressed before the Reich’s Minister Lammers
пирации към Югославия и че „ще респектира his fears of the repercussions in Bulgaria of
нейните сегашни граници“. Това не означава- Germany's commitment, which recognized even
ло, че пътя за една евентуална ревизия на гра- the Western Outlands for Yugoslavia, and about the
ниците по отношение на Унгария и България propaganda that “will be made in the Macedonian
е затворен, а само това, че Германия вече не circles and among the Bulgarian people against
ще може да упражни никакъв натиск върху Germany, presenting the situation as an agree-
Югославия да направи отстъпки към Унгария ment between Germany and Yugoslavia at the ex-
и България (!). pense of Bulgaria”. More than that, the crazy idea
На изказаното от българска страна съо-
of settling the situation in the Balkans through a
бражение, че ефектът от германската нота ще
plebiscite and exchange of population was hinted
бъде извънредно неприятен, „защото всички
at the Bulgarian diplomat, without taking into ac-
в България ще имат чувството, че са преда-
count the fact that there was no Serbian minority
дени“, е отговорено, че „България официал-
но не е заявявала никакви претенции спрямо anywhere in Bulgaria's truncated borders.
Югославия пред Германия“. Нещо повече в At the end of his report, P. Draganov asked
архивата на германското външно министер- the Foreign Ministry “to give him precise instruc-
ство нямало никакъв писмен документ, от кой- tions on the government's position on Germany's
то да се вижда, че България счита въпроса за commitments to Yugoslavia, as well as on the
Македония още открит. В заключение е доба- Macedonian issue in general”66.
вен и упрек: „Защо Вие, българите, сте вечно On the day of Yugoslavia's accession to
такива мълчаливи, въздържани и скромни и the Tripartite Pact, Assistant Military Attaché
после чак плачете и се сърдите? Къде Ви бяха Captain Petrov announced from Belgrade to the
intelligence department of the army headquarters
63 Пак там, л. 187. Виена, 25 март 1941 г. 65 Ibidem, а.е. 957, л. 28. Berlin, March 26, 1941.
64 Пак там, л. 187 – 188. Виена, 25 март 1941 г. 66 Ibidem, оп. 15, а.е. 7, л. 60. Berlin, March 26, 1941.
369
по-рано устата?“65. that the excitement over the signing of the Pact
Присъединяването на Югославия към had reached unexpected proportions. There were
Тристранния пакт е оценено от П. Драганов demonstrations in many places. The army kept
като голям успех на югославската политика. aloof from the events, and British propaganda in-
Поетите от Германия задължения затрудня- tensified its activities, fanning controversy. The
ват едно задоволително разрешение на маке- Yugoslav people were openly called to choose
донския въпрос. В речта на фон Рибентроп England67.
имало пасаж за уреждането на новия ред In such circumstances, on the night of March
на Балканите и в Европа върху една по-ши- 26 – 27, a group of pro-British officers staged a
рока база, който давал известна надежда.
coup d’état in Yugoslavia, which proved decisive
Съответният пасаж обаче търпял тълкувание
for its fate as a state formation68. In an encrypted
при изказаното в началото на речта уверение,
telegram dated March 27, Captain Petrov pointed
че присъединяването на Югославия към па-
out that the reasons for the coup must be sought in
кта е от голямо значение за нейното бъдеще.
Пред райхсминистър Ламерс Драганов изказва the disapproval of the Serbian public of the poli-
опасенията си за отзвука в България на поето- tics conducted by the government of Cvetković.
то от Германия задължение, което признава According to the Serbian nationalist circles,
даже Западните покрайнини на Югославия и the concessions made to the Croats were exces-
за пропагандата, която „ще се прави в маке- sive and to the detriment of the Serbian people.
донските кръгове и всред българския народ Therefore, the government did not enjoy the sym-
против Германия, представяйки положението pathy of the Serbs, who fought openly against it.
като споразумение на Германия с Югославия The signing of the Tripartite Pact by Yugoslavia
за сметка на България“. Нещо повече, на бъл- gave rise to a new attack on the government and
гарския дипломат е подхвърлена безумната
идея за уреждане положението на Балканите 67 АМВР, ф. 18, оп. 1, об. 5184, л. 10. Belgrade, March
чрез плебисцит и размяна на населението, без 25, 1941. The British diplomatic circles and the Brit-
ish Secret Service in Yugoslavia supported the idea of
да се отчита факта, че в орязаните граници на a coup and change of regime if the Tripartite Pact was
България никъде няма сръбско малцинство. signed. F.D. Roosevelt and W. Churchill also joined the
В заключение на доклада си П. Драганов struggle to keep Yugoslavia in the camp of the Western
democracies. Through personal messages and diplomat-
моли външно министерство „да му се да-
ic missions, they sought to exercise pressure on and in-
дат точни инструкции относно гледището на spire the country's political forces. But they did not of-
правителството по поетите задължения от fer real help, and they could not either. See Wheeler,
Германия към Югославия, както и изобщо по M. Britain and the War for Yugoslavia 1940 – 1943. New
York, 1980, p. 51 – 53; Nešović, S., B. Petranović. Op.
македонския въпрос“66. cit., р. 37 – 40, 45 – 46, 49; Krimper, R. L. The Diplo-
В деня на присъединяването на Югославия matic Prelude to the Destruction of Yugoslavia, january
към Тристранния пакт помощник-военният to april 1941. – In: East European Quarterly, vol.VII, №
аташе капитан Петров съобщава от Белград 21, 1973, р. 134.
68 Čulinović, F. 27 mart. Zagreb, 1965, str. 268 – 276;
на разузнавателния отдел на щаба на войската, Barker, E. Državni udar u Beogradu i Britanci. Vojni
че възбудата по повод подписването на Пакта puč 27. ožujka 1941. – Časopis za suvremenu povijest,
е достигнала до неочаквани размери. На мно- Zagreb, № 1, 1981, str. 7 – 28; ЦДА, ф. 176К, оп. 15,
го места имало демонстрации. Войската се а.е. 7, л. 74. On March 28, 1941, the Romanian Minis-
ter of National Propaganda, Prof. Krajnik, told the press
държала настрана от събитията, а английска- attaché, V. Protić, there was information in Bucharest
та пропаганда усилила дейността си, раздух- that if Yugoslavia refused to join the pact, the Germans
вайки противоречията. Югославският народ would deal a severe blow and to tear it apart. After the
открито бил призован да избере страната на coup, the situation became more complicated and the re-
action of the Axis could be expected at any moment. The
change in Belgrade was “the result of a common game
of British, American and Soviet diplomacy”. – ЦДА, ф.
65 Пак там, а.е. 957, л. 28. Берлин, 26 март 1941 г. 176К, оп. 20, а.е. 236, л. 32 – 34. Bucharest, March 29,
66 Пак там, оп. 15, а.е. 7, л. 60. Берлин, 26 март 1941 г. 1941.
370
Англия67. worsened its situation. This is how the coup, ac-

При такива обстоятелства в нощта на 26 cepted in Belgrade as something natural and long-
срещу 27 март група пробритански настрое- awaited, came about69.
ни офицери извършват в Югославия държа- The events in Yugoslavia were met with
вен преврат, оказал се определящ за съдбата ѝ mixed feelings by the ruling circles in Bulgaria.
като държавна формация68. В шифрована теле- Its official foreign policy had always emphasized
грама от 27 март капитан Петров изтъква, че the need for rapprochement with the western
причините за преврата трябва да се търсят в neighbour. The agreement to join the Tripartite
неодобрението от страна на сръбската общест- Pact was given only after Hitler’s assurance that
веност на провежданата от правителството на
Yugoslav participation was imminent. At the same
Др. Цветкович политика. Според сръбските
time, the major concessions made by Germany to
националистически среди, отстъпките, които
secure Yugoslav participation were worrying the
били направени на хърватите, са прекомерни
Bulgarian public. That is why the coup on March
и във вреда на сръбския народ. Поради това и
правителството не се ползвало със симпати- 27 was accepted in Sofia with some relief 70.
ите на сърбите, които водели открита борба Berlin's reaction was swift. Seeing in the
против него. Подписването на Тристранния coup his personal defeat, immediately after re-
пакт от Югославия дало повод за нова атака ceiving the news and not interested in the inten-
срещу правителството и влошило положение- tions of the new government in Belgrade Hitler
то му. Така и се стигнало до преврата, приет в decided to end the “Serbian problem” and destroy
Белград като нещо естествено и отдавна чака- Yugoslavia71.
According to P. Draganov, the Germans were
unpleasantly surprised by the coup in Belgrade.
67 АМВР, ф. 18, оп. 1, об. 5184, л. 10. Белград, 25 март Friendly to Yugoslavia until then, the German
1941 г. Британските дипломатически кръгове и бри- Foreign Ministry officials told him that “what the
танската тайна служба в Югославия поддържат иде-
ята за преврат и смяна на режима в случай, че бъде Serbs did in Belgrade shows that they have not
подписан Тристранният пакт. В борбата за остава- grown up and have no right to rule 16 million dif-
не на Югославия в лагера на западните демокрации ferent nationalities” and von Ribbentrop said that
се включват и Ф. Д. Рузвелт и У. Чърчил. Чрез лич-
ни послания и дипломатически пратеничества те се
the Bulgarians should be satisfied, because the
стремят да окажат натиск и да вдъхнат кураж на по- events were developing towards fulfilling their
литическите сили в страната. Но реална помощ не national desires72.
предлагат, а и не могат. – Wheeler, M. Britain and the
War for Yugoslavia 1940 – 1943. New York, 1980, p.
The isolation of Yugoslavia was intensifying.
51 – 53; Nešović, S., B. Petranović. Op. cit., р. 37 – 40,
45 – 46, 49; Krimper, R. L. The Diplomatic Prelude to 69 АМВР, ф. 18, оп. 1, об. 5184, л. 13, 14. Belgrade, March
the Destruction of Yugoslavia, january to april 1941. – 27, 1941. Tudjman, F. Nationalism in Contemporary
East European Quarterly, vol.VII, № 21, 1973, р. 134. Europe. New York, 1981, p. 53, points out the same rea-
68 Čulinović, F. 27 mart. Zagreb, 1965, str. 268 – 276; sons for the coup. The coup of 27 March 1941 was a
Barker, E. Državni udar u Beogradu i Britanci – Vojni major event in Serbian and Yugoslav history. More than
puč 27. ožujka 1941. – Časopis za suvremenu povijest, six decades after this fateful act, its assessment has been
Zagreb, № 1, 1981, str. 7 – 28; ЦДА, ф. 176К, оп. 15, largely negative. The actors who did it demonstrated a
а.е. 7, л. 74. На 28 март 1941 г. министърът на на- great deal of political immaturity, trusting the irrational
ционалната пропаганда на Румъния проф. Крайник expectations of the Serbian public as well as the national
заявил на аташето по печата В. Протич, че в Буку- mythology. In contrast, a compromise and realistic poli-
рещ имали сведения, според които ако Югославия cy could have avoided the involvement of Yugoslavia in
откажела да се присъедини към пакта, то германци- the war, and hence the tragic consequences of this war
те щели да ѝ нанесат силен удар и да я разпокъсат. for the peoples of Yugoslavia between 1941 and 1945. –
След преврата положението се усложнявало и мо- Janjetović, Z. 27. ožujak 194: uzroci, akteri, ideologija,
жело всеки момент да се очаква реакцията на Оста. posljedice. – Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, №
Извършената промяна в Белград била „в резултат на 1, 2006, str. 1013 – 1028.
общата игра на английската, американската и съвет- 70 Димитров, И. Op. cit., p. 408.
ската дипломация“. – ЦДА, ф. 176К, оп. 20, а.е. 236, 71 ADAP, D ХII/1, S. 307 – 309.
л. 32 – 34. Букурещ, 29 март 1941 г. 72 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 7, л. 84.
371
но69. Except by Greece on the south, it was surround-

Събитията в Югославия се посрещат със ed on all sides by countries that had claims to its
смесени чувства сред управляващи среди в territories. As an artificial creation, a product of
България. Официалната външна политика ви- the Versailles system, Yugoslavia had no inter-
наги е подчертавала необходимостта от сбли- nal bond; no consolidation existed of the differ-
жаване със западната съседка. Съгласието ent ethnic groups in it. More than twenty years
за присъединяване към Тристранния пакт е of Serbian hegemony in the multinational state
дадено едва след уверението на Хитлер, че и had met with opposition from Croats, Bulgarians,
югославското участие е предстоящо. В същото Hungarians, Slovenes and Germans73.
време безпокойство будят и големите конце-
On April 2, 1941, Filov and Popov and the
сии, които се правят от германска страна, за да
Minister of War, General Daskalov, clarified
се осигури югославското участие. Ето защото
the government's conduct in the event of war
превратът на 27 март е приет в София с извест-
with Yugoslavia. According to the Council of
но облекчение70.
Реакцията на Берлин е светкавична. Ministers, “our intervention in the war against
Виждайки в пуча свое лично поражение, Yugoslavia must be diverted, because that would
Хитлер веднага след получаването на вестта и provoke Turkey, which has allied obligations with
без да се интересува от намеренията на новото Yugoslavia and Greece against us”74.
правителство в Белград решава да приключи On April 5, 1941, the Yugoslav Plenipotentiary
със „сръбския проблем“ и Югославия да бъде Minister Milanović, in a conversation with
унищожена71. Foreign Minister Popov, acknowledged the deli-
Според П. Драганов, германците били не- cate situation of Bulgaria, which could not have
приятно изненадани от преврата в Белград. До any other behaviour than what it had at the mo-
вчера приятелски настроени към Югославия, ment. There was no chance of getting along with
служители от германското външно министер- the Germans and an attack was expected by them
ство му заявили, че „извършеното от сърбите at any moment75.
в Белград сочи, че не са дорасли и нямат пра- Asked what Bulgaria's behaviour would be,
во да управляват 16 милиона разни народно- Minister Popov declared that “we have no inten-
сти“, а фон Рибентроп коментира, че българи- tion of shedding blood” and that Bulgaria was the
те трябва да са доволни, понеже събитията се least to blame for the current situation. Belgrade
развиват в посока на осъществяване на нацио- knew that when Bulgaria allowed German troops
69 АМВР, ф.18, оп.1, об. 5184, л. 13, 14. Белград, 27
into its territory, assurances were sought that rela-
март 1941 г. Същите причини за преврата изтъква tions with Yugoslavia and Turkey would remain
и Tudjman, F. Nationalizm in Contemporary Europe. undisturbed. Germany then gave the appropriate
New York, 1981, p. 53. Превратът от 27 март 1941 г.
е крупно събитие в сръбската и югославската исто-
guarantee. After the change in Yugoslavia, the
рия. Повече от шест десетилетия след този съдбо- events took a different turn, despite the desire in
носен акт оценката за него е до голяма степен не- Bulgaria not to be in different camps76.
гативна. Актьорите, които го осъществяват, демон-
Soviet Russia was pleased to see the Balkan
стрират голяма доза политическа незрялост, доверя-
вайки се на ирационалните очаквания на сръбската difficulties of Germany. The coup was presented
общественост, както и на националната митология. as a popular movement and reaction against the
В разрез с това една компромисна и реалистична по-
Axis. Actually, the Kremlin was still hiding its
литика би могла да избегне въвличането на Югосла-
вия във войната, а от там и трагичните последици,
които тази война носи за народите на Югославия 73 Манчев, К. Националният въпрос на Балканите.
през периода от 1941 до 1945 г. – Janjetović, Z. 27. София, 1995, с. 281 – 310.
ožujak 1941.: uzroci, akteri, ideologija, posljedice. – In: 74 Филов, Б. Op. cit., p..299.
Časopis za suvremenu povijest, Zagreb, № 1, 2006, str. 75 Дипломатически документи по участието на
1013 – 1028. България във Втората световна война..., с.147.
70 Димитров, И. Цит. съч., с.408. София, 5 април 1941 г.
71 ADAP, D ХII/1, S. 307 – 309. 76 Ibidem, p. 148, 149. Sofia, April 5, 1941.
372
налните им желания72. positions. There were also rumours circulating

Изолацията на Югославия се засилва. in Moscow that a Yugoslav envoy had arrived in
Освен от юг, откъм Гърция, отвсякъде е об- a special plane with a letter to Stalin and that a
градена с държави, които имат претенции към pact between the USSR and Yugoslavia was to be
нейни територии. Като изкуствено творение, signed77.
продукт на Версайската система, Югославия On April 6, 1941, the Soviet press was filled
няма вътрешна спойка; липсва консолидация with announcements of the treaty with Yugoslavia
на отделните етнически групи в нея. Повече от concluded at night. According to the media the
двадесетгодишната сръбска хегемония в мно- rich experience of the USSR showed that such a
гонационалната държава среща противодей-
treaty not only formally but also in fact helped to
ствие от хървати, българи, унгарци, словенци,
strengthen the peace. The Pravda newspaper pub-
германци73.
lished an extensive report on Yugoslavia with data
На 2 април 1941 г. Филов уточнява с Попов
on its territory, population, economy and army,
и военния министър генерал Даскалов поведе-
нието на правителството в случай на война с from which readers learned that there were one
Югославия. Според Министерския съвет „на- million and eighty-three thousand Macedonians
месването ни във войната против Югославия living in the country. The geographical condi-
трябва да се отклони, понеже с това бихме пре- tions of the country allowed a defensive war to
дизвикали Турция, която има съюзни задълже- be waged78.
ния с Югославия и Гърция против нас“74. On April 6, 1941, without declaring war,
На 5 април 1941 г. югославският пълномо- Germany invaded Yugoslavia. The main strike was
щен министър Миланович в разговор с външ- carried out from the area of Klagenfurt and Graz
ния министър Попов признал деликатното in Austria, where the Second German Army with
положение на България, която не може да има 11 divisions was concentrated, and from Bulgaria,
друго поведение освен настоящото. Нямало where the Twelfth Army with 19 divisions was
шанс да се разберат с германците. Очаквали stationed. Within two weeks, the Yugoslav army's
всеки момент нападение75. resistance was neutralised, and a ceasefire agree-
На отправения въпрос какво ще е по- ment was signed in Belgrade on April 17th, actu-
ведението на България министър Попов де- ally an act of unconditional surrender79.
кларира, че „нямаме никакви намерения да On the morning of the same day, the German
проливаме кръв против тях“ и че България Minister Plenipotentiary, Baron von Richthofen,
най-малко е виновна за днешната ситуация.
briefed Minister Popov on the motives of the
В Белград били наясно, че когато България
German government for launching hostilities
пропуска германските войски на своя терито-
against Yugoslavia and Greece. The last British
рия са поискани уверения, че отношенията с
attempt to create a front against Germany was
Югославия и Турция ще останат непокътнати.
Тогава Германия дала съответната гаранция. made in the Balkans. On his words, after Greece
След промяната в Югославия събитията взе- had fallen victim to this policy, Britain found in
мат друг обрат, въпреки желанието в България the face of Yugoslavia an obedient tool for its
страните да не са в различни лагери76. purpose. Von Richthofen said that contrary to
В Съветска Русия наблюдават със задовол- these intentions, Germany's desire was always to
protect the Balkan states from war. Documents
72 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 7, л. 84. found after the defeat of France proved that since
73 Манчев, К. Националният въпрос на Балканите. Со- the summer of 1939, Yugoslavia had pursued a
фия, 1995, с. 281 – 310.
74 Филов, Б. Цит. съч., с.299. 77 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 8, л. 34. Moscow, April 5,
75 Дипломатически документи по участието на Бълга- 1941.
рия във Втората световна война..., с.147. София, 5 78 Ibidem, л. 40. Moscow, April 6, 1941.
април 1941 г. 79 Tomasevic, J. War and Revolution in Yugoslavia. The
76 Пак там, с. 148, 149. София, 5 април 1941 г. Chetnics. Stanford, California, 1975, р. 70 – 73.
373
ство балканските затруднения на Германия. policy against Germany. There was lively contact
Превратът се представя като народно движе- between the General Staff of Yugoslavia and the
ние и реакция срещу Оста. В действителност Allied General Staffs. Although these facts had
Кремъл още крие своите позиции. В Москва become known to Germany, it continued its at-
циркулират и слухове, че със специален само- tempts to achieve understanding with Yugoslavia
лет е пристигнал югославски пратеник с пис- and that brought to the Vienna Agreement of
мо до Сталин и предстояло сключването на March 25, 1941, “which promised Yugoslavia
пакт между СССР и Югославия77. recognition of its sovereignty and integrity, free-
На 6 април 1941 г. съветският печат е из- dom from any passage or transport of troops, as
пълнен със съобщения за сключения през но-
well as the future acquisition of the city and port
щта договор с Югославия. Богатият опит на
of Thessaloniki, in return for which Yugoslavia
СССР показвал, че подобен договор не само
had only to cooperate loyally with the New Order
формално, но и фактически способства за ук-
on the continent”. The conspiratorial clique in
репване на мира. Вестник „Правда“ публику-
ва обширна справка за Югославия с данни за Belgrade gave a criminal answer to that historic
територия, население, стопанство и войска, от chance, and thus the mask was finally removed,
която читателите узнават, че в страната жи- he said80.
веят един милион и осемдесет и три хиляди Although Bulgaria did not take part in the
македонци. Географските условия на страната hostilities, its territory was attacked. On the
позволявали да се води отбранителна война78. morning of April 6th, Serbian planes bombed
На 6 април 1941 г. без обявяване на война Kyustendil, causing casualties. Sofia was bombed
Германия нахлува в Югославия. Главният удар the same day. There were houses destroyed and
е извършен от района на Клагенфурт и Грац в eight people killed in the Bulina Livada residen-
Австрия, където е концентрирана Втора гер- tial quarter. On that occasion, B. Filov noted in his
манска армия с 11 дивизии и откъм България, diary that Tsar Boris was very excited, “but very
където е Дванадесета армия с 19 дивизии. За pleased that the Serbs have attacked us, although
две седмици съпротивата на югославската ар- we do not participate in the war”. In response, the
мия е неутрализирана и на 17 април в Белград Council of Ministers decided on a note of protest
е подписано споразумение за примирие, което in Belgrade. Minister Plenipotentiary Milanović
всъщност е акт за безусловна капитулация79. was immediately informed of the note, but it was
Сутринта на същия ден германският пъл- never transmitted through the diplomatic chan-
номощен министър барон фон Рихтхофен за-
nels due to the disruption of communications81.
познава министър Попов с мотивите на гер-
On April 6, 1941, Popov ordered the legation
манското правителство за започване на воен-
in Belgrade to declare to the Yugoslav govern-
ните действия срещу Югославия и Гърция. На
ment that in the event of a German-Yugoslav war,
Балканите e осъществен последният англий-
ски опит да се създаде фронт срещу Германия. Bulgaria would not take part in it. In connection
След като Гърция станала жертва на тази поли- with the bombing of Sofia and Kyustendil, where
тика, Англия намира в лицето на Югославия 80 Дипломатически документи по участието на
послушно оръдие за своята цел. Противно на България във Втората световна война…, p. 149 – 150.
тези намерения, стремежът на Германия бил Sofia, April 6, 1941.
81 Филов, Б. Дневник. София, 1990, с. 302. BTA
винаги да пази балканските държави от вой- reported on the airstrikes on April 6. It also noted that
ната. Намерените след разгрома на Франция no Bulgarian troops were taking part in the hostilities
документи доказвали, че от лятото на 1939 г. against Yugoslavia. See ЦДА, ф. 1503К, оп. 1, а.е.
20, л. 103. Memoirs of D. Karadzhov. The wife of the
77 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 8, л. 34. Москва, 5 април Prime Minister B. Filov also announced great victims.
1941 г. In broad daylight, the Serbs bombed Kyustendil. The
78 Пак там, л. 40. Москва, 6 април 1941 г. unsuspecting population of the city gave about 67
79 Tomasevic, J. War and Revolution in Yugoslavia. The casualties. See Филова, Е. Дневник. Май 1939 – 15
Chetnics. Stanford, California, 1975, р. 70 – 73. август 1944 г. София, 1992, с. 79.
374
Югославия е водила политика, насочена срещу there were casualties, the Bulgarian government
Германия. Между югославския генерален щаб “protests against this hostile act and regrets that
и генералните щабове на съюзниците имало its hitherto completely loyal and friendly behav-
оживен контакт. Въпреки че тия неща ѝ стават iour is met by the Yugoslav side with such a frat-
известни, Германия продължила опитите си за ricidal act”82.
разбирателство с Югославия и така се стиг-
нало до Виенското споразумение от 25 март
***
1941 г., „което обещавало на Югославия при-
знаването на нейния суверенитет и интегри- Deriding the German dynamism in politics
тет, освобождаването от всякакво минаване and the opportunistic clichés used by the propa-
или транспортиране на войски, както и бъде- ganda, the press attaché in Berlin presented the
щото придобиване на града и на пристанището metamorphoses of the German press in April:
на Солун, срещу което Югославия трябваше “Between March 25 and April 6 there are only
да поеме само задължението да сътрудничи 12 days – however, between the German position
лоялно на новия строй на континента“. На този on Yugoslavia on March 25 and that on March 6
исторически шанс съзаклятническата клика there are more than 25 years, because actually the
в Белград дала един престъпен отговор и по press had to return to its opinion of 1915”. This
този начин маската е свалена окончателно80. rapid change was defined by the Bulgarian diplo-
Въпреки че не участва във военните mat as the biggest leap of thought that the German
действия територията на България е атаку- press had had to make in recent years. Thanks to
вана. Сутринта на 6 април сръбски самолети the skilful directing, this jump was successful83.
бомбардират Кюстендил. Дадени са жертви. On March 25, the date of Yugoslavia's ac-
Същия ден е бомбардирана и София. В квар- cession to the Tripartite Pact, the Völkischer
тал „Булина ливада“ има разрушени къщи и
Beobachter newspaper published an extensive
осем убити. По този повод Б. Филов отбелязва
overview of the history of Yugoslavia. The core
в дневника си, че царят бил силно възбуден,
of the state was said to be the Old Serbia, which
„но твърде доволен, че сърбите са почнали
played the role of Prussia with regard to the south-
нападенията върху нас, макар да не участву-
ваме във войната“. В отговор на тези действия ern Slavs; that the Shumadian peasant deserved
Министерският съвет взема решение да се про- praise for his qualities; that in Skopje there was
тестира в Белград. Пълномощният министър an ethnic mixture of Serbs, Turks, Albanians,
Миланович веднага е запознат с протеста, но Gypsies, Jews, etc., but the author had not met a
той така и не е предаден по дипломатическите single Bulgarian or Macedonian, and finally that
канали поради прекъсване на съобщенията81. among the minorities in Yugoslavia the largest
На 6 април 1941 г. Попов нарежда на ле- was the German one with 700 000 people – not
гацията в Белград да декларира пред югослав- a single word was said about the Bulgarian or
Macedonian minority84.
80 Дипломатически документи по участието на The main comments on Yugoslavia's entry
България във Втората световна война…, с. 149 – 150. into the pact appeared on March 26th. The main
София, 6 април 1941 г. trends were in the following areas: 1. That was a
81 Филов, Б. Дневник. София, 1990, с. 302. БТА съоб-
щава за въздушните нападения още на 6 април. Отбе- defeat for England; 2. Yugoslavia occupied a key
лязва още, че никакви български войски не участват place in the Balkans and therefore Germany was
във военните действия срещу Югославия. – ЦДА, ф.
1503К, оп. 1, а.е. 20, л. 103. Спомени на Д. Караджов. 82 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 8, л. 86. София, 6 април
За големи жертви съобщава и съпругата на минис- 1941. № 269. The same telegram “for information and
тър-председателя Б. Филов. Посред бял ден сърбите proper use” was sent on April 7, 1941 to Vichy, Rome,
бомбардират Кюстендил. Нищо неподозиращото на- Bern, Bucharest, Edirne, Ankara, Washington, Moscow
селение на града дава около 67 убити. – Филова, Е. and Stockholm. – Ibid., p. 87. Sofia, April 7, 1941.
Дневник. Май 1939 – 15 август 1944 г. София, 1992, 83 Ibidem, оп. 20, а.е. 145, л. 34. Berlin, May 10, 1941.
с. 79. 84 Ibidem, л. 35, 36. Berlin, May 10, 1941.
375
ското правителство, че в случай на германо- ready to preserve and accept it in the New Order;
югославска война, България не ще участвува 3. Any disputes between Yugoslavia on the one
в подобна война. Във връзка с бомбардирането hand and Hungary and Bulgaria on the other were
на София и Кюстендил, където има жертви considered non-existent85.
българското правитество „протестира срещу The news of the Belgrade coup was not an-
този неприятелски акт и констатира със съ- nounced in the press until March 28 and in a short
жаление, че на неговото досегашно напълно statement at that. The change began later with
лоялно и приятелско поведение се отговаря all kinds of actions labelled as “Serbian”, some-
от югославска страна с един братоубийствен thing that did not previously exist in the press.
акт“82.
Definitions such as “Serbian terror”, “Serbian
abuses” and other similar reports suggested that
*** Germany's position had already been finalized.
Иронизирайки германския динамизъм в On April 5, the Deutsche Allgemeine Zeitung
политиката и конюнктурните клишета, из- published an article that could easily be called an
ползвани от пропагандата, аташето по печата obituary of Yugoslavia. The state of Yugoslavia
в Берлин представя метаморфозите на герман- was completely rejected as unfit to be a building
ския печат през месец април: „Между 25 март и block for Europe's “New Order”. On the same
6 април има всичко 12 дни – между германско-
day, the Das Reich made it clear what fate awaited
то становище спрямо Югославия на 25 март и
Yugoslavia.
това на 6 април обаче има повече от 25 години,
Thus, in just 9 days, the German press made a
защото всъщност печатът трябваше отново да
complete turn concerning Yugoslavia, which from
са върне към становището си от 1915 г.“. Тази
бърза промяна се определя от българския ди- a friend turned into an intolerant enemy. Against
пломат като най-големия мисловен скок, кой- the background of this bright conjuncture, the
то германският печат е трябвало да направи в Bulgarian position was long-term patient-waiting,
последните години. Благодарение на умелата and in relation to Serbia it was characterized by a
режисура този скок е успешен83. relatively moderate tone of the Bulgarian press86.
На 25 март, датата на присъединява-
не на Югославия към Тристранния пакт,
„Фьолкишер Беобахтер“ в обширен материал
прави преглед върху историята на Югославия.
Твърди се, че ядрото на държавата е старата
Сърбия, която по отношение на южните сла-
вяни изиграла ролята на Прусия; че шумадий-
ският селянин заслужава похвала за своите ка-
чества; че в Скопие има народностна смесица
от сърби, турци, албанци, цигани, евреи и пр.,
но авторът не е срещнал нито един българин
или македонец и най-после, че между малцин-
ствата в Югославия най-голямо е немското
със: 700 000 души – за българско или македон-
82 ЦДА, ф. 176К, оп. 15, а.е. 8, л. 86. София, 6 април

1941. № 269. Същата телеграма „за сведение и на-
длежно използуване“ е изпратена на 7 април 1941 г.
до Виши, Рим, Берн, Букурещ, Одрин, Анкара, Ва-
шингтон, Москва и Стокхолм . Пак там, л. 87. Со-
фия, 7 април 1941. 85 Ibidem, л. 37 – 39. Berlin, May 10, 1941.
83 Пак там, оп. 20, а.е. 145, л. 34. Берлин, 10 май 1941. 86 Ibidem, л. 40. Berlin, May 10, 1941.
376
ско малцинство не се споменава и дума84. издевателства“ и други подобни съобщения да-

Главните коментари по влизането на ват да се разбере, че становището на Германия
Югославия в пакта се появяват на 26 март. вече е окончателно определено. На 5 април в
Основните тенденции са в следните направле „Дойче Алгемайне Цайтунг“ излиза статия,
ния: 1. Това е едно поражение за Англия; 2. която спокойно може да се нарече некролог на
Югославия заема едно ключово място на Югославия. Държавата Югославия е отрече-
Балкана и затова Германия е готова да я запа- на напълно като негодна да бъде строителен
зи и приеме в новия ред; 3. всякакви спорни елемент за „новия ред“ на Европа. Същия ден
въпроси между Югославия от една страна и „Дас Райх“ дава да се разбере какво очаква
Унгария и България се считат като несъщест- Югославия.
вуващи85. Така само за 9 дни германският печат пра-
Новината за преврата в Белград е съобщена ви пълен завой спрямо Югославия, която от
в печата чак на 28 март и то в едно кратко съоб- приятелка се превръща в нетърпим враг. На
щение. Промяната започва по-късно с обозна- фона на тази ярка конюнктура българската по-
чаването на всякакви действия като „сръбски“, зиция е дълготрайно търпеливо-изчаквателна,
нещо което преди това не съществува в печата. а по отношение на Сърбия е характерен срав-
Определения като „сръбски терор“, „сръбски нително умереният тон на българския печат86.
84 Пак там, л. 35, 36. Берлин, 10 май 1941.

85 Пак там, л. 37 – 39. Берлин, 10 май 1941. 86 Пак там, л. 40, 41. Берлин, 10 май 1941.
377
СТЪКЛЕНИ СЪДОВЕ ОТ ФОНДА НА НИМ
GLASSWARE IN THE NATIONAL HISTORY MUSEUM COLLECTION
Valentina Zadgorska
В края на ХІХ в. и през първата половина At the end of the 19th century and in the first
на ХХ в. красиви, гравирани, богато декорира- half of the 20th century, beautiful, engraved and
ни стъклени съдове се внасят у нас от Бохемия richly decorated glass vessels were imported to
(Чехия), Франция, Италия, Австрия (Австро- Bulgaria from Bohemia (Czech Republic), France,
Унгария до 1918 г.), Белгия, Германия. Българско Italy, Austria (Austria-Hungary until 1918),
стъкло, равностойно на чуждестранното, се Belgium, Germany. Bulgarian glass, equal to the
появява значително по-късно. Стъклените съ- foreign one, appeared much later. The glassware
дове от периода след Освобождението, съхра- from the post-Liberation period, kept in the NHM,
нявани в НИМ, не са били предмет на специ- has not been the subject of special research. In
ално изследване. Цветана Кьосева в обзорната her overview article on the Royal Collection in
си статия „Царската колекция в Националния the National History Museum Tsvetana Kyoseva
исторически музей“ публикува снимка с published a photo with some of the vessels used
част от съдовете, ползвани по време на княз during the reign of Knyaz Ferdinand I and Tsar
Фердинанд І и цар Борис ІІІ, посочвайки кога Boris III, indicating when and from where they
и откъде постъпват в музея1. Колекцията от entered the museum1. The glassware collection
стъкло е ценна с информацията, която дава is valuable for the information it provides (albeit
(макар фрагментарна), за подредбата на трапе- fragmentary) on the formal table setting in the
зата в княжеския и царския дом и за бита на
princely and royal homes and the life of the post-
следосвобожденския българин. Всъщност до
liberation Bulgarians. In fact, until the 18th cen-
ХVІІІ в. във Франция, която е еталон за подра-
tury in France, which was a model for imitation,
жание, чаши за индивидуално ползване не фи-
glass drinkware for individual use did not appear
гурират на масата. Когато сътрапезниците се
on the table. When a diner asked the manservant
обръщат към сервитьора за питие, той им до-
for a drink, the latter served it in a glass, which
нася напитката в чаша, която след това връща
he then took back. The same vessel served two or
обратно. Един и същ съд служи за двама или
three guests at least. A set of glasses used individu-
трима гости най-малко. Комплект от чаши, из-
ползвани индивидуално при хранене се появя- ally at meals appeared around 18302.
ва към 1830 г.2 The glassware collection could be divided into
Колекцията би могла да бъде обособена в two main groups: articles used by the royal family
две основни групи: съдове, ползвани от цар- and those related to the life of the urban popula-
ското семейство и съдове, свързани с бита на tion in the country, a prominent representative of
градското население у нас, ярък представител which was the family of Ekaterina Kudoglu. The
1 Кьосева, Цв. Царската колекция в Националния 1 Кьосева, Цв. Царската колекция в Националния
исторически музей. – В: Царските колекции в бъл- исторически музей. – В: Царските колекции в бъл-
гарските музеи, архиви и библиотеки. С., 2004, с. гарските музеи, архиви и библиотеки. С., 2004, с.
150 – 178 150 – 178
2 Heugel, In. Les Arts de la table français. P., 1998, p. 72, 2 Heugel, In. Les Arts de la table français. P., 1998, p. 72,
73 73.
378
Стъклени съдове от фонда на ним
на което е семейството на Екатерина Кудоглу. glass vessels are not numerous and the museum
Стъклените съдове не са многобройни и му- does not even possess a complete set of tableware.
зеят не притежава пълен комплект сервизи. В Objects of diverse purpose and of different num-
НИМ се съхраняват разнородни по предназна- ber (single examples) are listed in the NHM col-
чение и различни по брой (единични образци) lection, among which are inkwells, gas lamps and
предмети, сред които са мастилници, газени lampshades, ashtrays, powder puff boxes, bottles
лампи и абажури за лампи, пепелници, пудрие of toiletries and perfumes, glasses (and tea glasses
ри, шишенца за тоалетни принадлежности и with holders), carafes, saucers for serving sweets,
парфюми, чаши (и чаши за чай с подстакани), sugar bowls, bottles, salt cellars, water jugs, etc.,
гарафи, чинийки за сладко, захарници, шише- made of crystal and of plain, colourless and col-
та, солници, кани за вода и др., изработени от oured (blue, red, green) glass, some of the vessels
кристално и обикновено, безцветно и цветно decorated with multi-coloured enamel or gilded.
(синьо, червено, зелено) стъкло, украсено при A separate group is the company beer bottles of
някои от съдовете с разноцветен емайл или със the ‘Proshekovi Brothers’ brewery, established in
златен варак. Отделна група са фирмените ши- the 80s of the 19th century. The valued cultural
шета за бира на пивоварната фабрика „Братя items were donated to the NHM or purchased
Прошекови“, създадена през 80-те години на from state institutions and private individuals. A
ХІХ в. Културните ценности постъпват в НИМ
unique crystal bowl with engraved coats of arms of
като дарение или чрез откупуване от държавни
Austria-Hungary, Germany, Bulgaria and Turkey,
институции и частни лица. В НИМ се съхраня-
made in Germany and given in 1916 as a present to
ва уникална кристална купа с гравирани гер-
Dimitar Rizov, the then Minister Plenipotentiary
бове на Австро-Унгария, Германия, България
in Berlin, is stored in the National Museum.
и Турция, изработена в Германия и подарена
Glasses (2 pieces) with the engraved coat of arms
през 1916 г. на Димитър Ризов, пълномощен
of the Principality of Bulgaria made of colour-
министър в Берлин. Чаши (2 броя) с гравиран
less glass, with a gilt mouth rim, belonging to
герб на Княжество България, изработени от
безцветно стъкло, с кант от златен варак по ус- Elena Mihaylovska (1860 – 1946), niece of Ilarion
тието. Откупени са през 1990 г. Принадлежали Makariopolski were purchased by the museum in
са на Елена Михайловска (1860 – 1946 г.), пле- 1990. The glasses were part of her dowry when
менница на Иларион Макариополски. Чашите she married a merchant from the city of Ruse. The
са част от чеиза ѝ, когато се омъжва за тър- collection includes also two lead crystal glasses
говец от град Русе. Във фонда постъпват две on a high stem with an engraved coat of arms of
чаши от оловен кристал на високо столче с the Kingdom of Bulgaria, also made abroad for
гравиран герб на Царство България, израбо- a special occasion. They were purchased in 1993
тени в чужбина също по специален повод. from Vera Ruseva from Sofia. The NHM owns
Откупени са през 1993 г. от Вера Русева от beautiful large and smaller gas lamps of blue and
София. НИМ притежава красиви големи и по- green glass, produced in Erfurt, Germany and
малки газени лампи от синьо и зелено стъкло, Vienna, used in private homes in Sofia, Kavarna
произведени в град Ерфурт, Германия и Виена, and Ruse. Some of them are decorated with multi-
ползвани в частни домове в София, Каварна и coloured enamel and, besides for lighting, served
Русе. Част от тях са декорирани с разноцветен as decoration. The collection includes crystal per-
емайл и освен за осветление служат за укра- fume vials and powder puff boxes that belonged
са. Колекцията включва кристални шишен- to Ekaterina Kudoglu, the wife of the tobacconist
ца за парфюми и пудриери, принадлежали на Dimitar Kudoglu, known for his charity. The pa-
Екатерина Кудоглу, съпруга на известния със per will present in more detail the glassware used
своята благотворителна дейност търговец на in the palace and in the salon-wagons of the royal
тютюн Димитър Кудоглу. В статията по-об- train during the reign of Knyaz (Tsar since 1908)
стойно ще бъдат представени стъклените съ- Ferdinand I and Tsar Boris III. They are not only
379
дове, ползвани в двореца и битували в салон- among the most representative glass articles, pro-
вагоните на царския влак по време на княз (цар duced in renowned ateliers, some of which bear
от 1908 г.) Фердинанд І и цар Борис ІІІ. Те са не the maker's stamp, but they are also the most nu-
само сред най-представителните, произведени merous. At the beginning, however, we shall brief-
в реномирани ателиета, част от които с печат ly present the history of the Beloslav glass factory,
на производителя, но са и най-многобройни. founded at the end of the 19th century, which was
Преди това накратко ще представим история- one of the largest in the country in the 20th cen-
та на стъкларската фабрика, основана в края на tury; thus one would get a certain idea of the pace
ХІХ в. в Белослав, която е една от най-големи- at which the glass production developed and of the
те в страната през ХХ в., с цел да се добие оп- types of glassware manufactured in Bulgaria dur-
ределена представа за темповете на развитие и ing the period when foreign glass products were
за видовете стъкло, произвеждано в България widely used in our country.
през периода, когато у нас широко се използ- Before the Liberation glass vials for rose oil
ват чуждестранни стъклени изделия. and other small glass objects were made in Sopot,
Преди Освобождението в Сопот, Карлово Karlovo and Kazanlak, but due to the strong for-
и Казанлък се правят стъклени мускалчета за eign competition, the small enterprises existed
розово масло и други дребни стъклени пред- only for a short time3. The glass factory near the
мети, но поради силната чуждестранна конку-
village of Gebedzhe, Varna region (today the town
ренция малките предприятия просъществуват
of Beloslav) was founded in 1893. In 2023, it
кратко време3. Стъкларската фабрика край
will be 130 years since its establishment. It had
село Гебедже, Варненско (днес град Белослав)
a small furnace with two crucibles4 and was built
е основана през 1893 г. През 2023 г. се навърш-
by Mityu Denev, a craftsman from Tryavna. The
ват 130 г. от създаването ѝ. Тя има малка пещ
furnace was heated with wood like the bread ov-
с две поти4, построена от тревненския май-
ens. Sand from Gebedzhe served as a raw material
стор Митю Денев. Подгряването на пещта се
base. The produced glass jars were purposed for
извършва с дърва като на фурна за хляб. За
суровинна база служи гебедженския пясък. household needs. The factory existed for 2 years as
Изработват се стъкленици за домакински нуж- a joint-stock company and went bankrupt in 1895,
ди. Фабриката съществува 2 години като ак- as it could not withstand the competition of the
ционерно дружество и фалира през 1895 г., тъй glassware imported from Europe5. In the period
като не издържа на конкуренцията на внасяна- up to 1900, separate enterprises with small funds,
та стъклария от Европа5. В периода до 1900 г. primitive installations and insignificant produc-
във Варна възникват отделни предприятия с tion arose in Varna. Although Bulgaria remained
малък капитал, примитивни инсталации и не- an agrarian country, due to the special Law for the
значително производство. Макар България да Promotion of Local Industry adopted in December
си остава аграрна страна, в резултат на приет- 1894 by the National Assembly, promulgated in
ия през декември 1894 г. от Народното събра- January 1895 and supplemented in 1897, 1905 and
ние и обнародван през януари 1895 г. специа- 1909, many new industrial enterprises appeared in
лен Закон за насърчение на местната индус- the country6. As a result of the created favourable
трия, допълван през 1897 г., 1905 г. и 1909 г., се conditions for promoting the local industry, the
появяват множество нови промишлени пред-
3 Костов, Ст. / Г. Трифонов / инж. Вл. Лесичков /
Я. Димитров / А. Попов. Гебедженско стъкло. С.,
1963, с. 10
3 Костов, Ст. / Г. Трифонов / инж. Вл. Лесичков / 4 A container for molten glass
Я. Димитров / А. Попов. Гебедженско стъкло. С., 5 Костов, Ст. / Г. Трифонов / инж. Вл. Лесичков /
1963, с. 10 Я. Димитров / А. Попов. Op. cit., p. 10
4 Пота се нарича голямо гърне за разтопено стъкло 6 More detail in Първанова, Р. Индустрията в Бълга-
5 Костов, Ст. / Г. Трифонов / инж. Вл. Лесичков / рия – насърчение и предприятия (1894 – 1928). В.
Я. Димитров / А. Попов. Цит. съч., с. 10 Търново, 2021, с. 31, 39, 48 – 49, 58 – 59
380
приятия у нас6. Следствие на създадените бла- work of the glass factory in Beloslav was resumed.
гоприятни условия за насърчение на местната The credit for the new start goes to the itinerant
индустрия, дейността на стъкларската фабри- merchant Isaac Meshulam, who, together with his
ка в Белослав е възобновена. Заслугата за това brothers and the specialist in glass production, the
е на амбулантния търговец Исак Мешулам, Austrian Joseph Kordon, bought the bankrupt en-
който в съдружие със своите братя и със спе- terprise and set, in 1909, the beginning of its new
циалиста по стъкло производство, австриецът development. The Gebedzhe sand and the nearby
Йозеф Кордон, купуват фалиралото предприя- forest (the Longoz) guaranteed the success of the
тие и поставят, през 1909 г., началото на новото venture. All specialists and craftsmen were for-
му развитие. Гебедженският пясък и близката eigners: Austrians, Germans, Czechs, Hungarians,
гора (Лонгоза) гарантират успеха на начина- Poles, Turks and Greeks. They enjoyed special
нието. Всички специалисти и майстори са чуж- honour and respect. In 1910, Bulgarians also start-
денци: австрийци, немци, чехи, унгарци, поля- ed working at the factory. The local workers were,
ци, турци, гърци. Те се ползват с особена почит however, considered by those employed in the fac-
и уважение. През 1910 г. във фабриката постъп- tory to be unfit for the job of glassmakers and they
ват и българи. В предприятието за местните were forbidden to occupy the workplaces around
работници съществува мнение, че не стават за the furnace (counter)7. The Beloslav glass produc-
стъклари и работните места около пещта (тез-
tion could be compared neither in quality nor in
гяха) са забранена зона за тях7. Белославската
price with the glassware imported from abroad. At
стъкларска продукция не може да се сравнява
the beginning and until the First World War, the
нито по качество, нито по цена с внасяната от
factory operated with one glass melting furnace
чужбина стъклария. В началото и през пери-
and one press. There were two wood generators.
ода до Първата световна война фабриката ра-
There was no electricity and work was done in
боти с една потена пещ и една преса. Има два
the dark. Mainly gas lamps, lamp bottles, carboys
генератора за дърва. Електричество няма и се
(known also as demijohns), gallons, water glasses,
работи на тъмно. Изработват се предимно га-
зени лампи, лампени шишета, дамаджани, га- salt cellars, brandy bottles of 50 and 100 grams
лони, водни чаши, солници, ракиени шишенца and medical glassware were produced8. For a long
от 50 и 100 грама, медицински стъкла8. Дълго time, only foreigners could do the more elaborate
време с по-сложната работа се занимават само operations, but by the 1920s, the Bulgarians had
чужденци, но през 20-те години българите до- proved indisputably that they were good glassmak-
казват по безспорен начин, че са добри стък- ers. The factory was gradually expanded and better
лари. Фабриката постепенно се разраства и equipped. After 1926, the production of coloured
оборудва. След 1926 г. започва производство glass began. In 1927, the first three gas generators
на цветно стъкло. През 1927 г. са доставени were delivered. The new equipment improved heat-
първите три газгенератора. Това подобрява ing and stabilized the operating temperature. In the
подгряването и стабилизира температурния same year, a power plant was built. The Gebedzhe
режим при работа. Същата година е постро- sand was replaced with the far better quality quartz
ена електроцентрала. Гебедженският пясък е sand from the Kaolin mine near Novi Pazar9. The
заменен с далеч по-качествения кварцов пя- kaolin mine offered superior kaolin that was in no
сък от мина „Каолин“ – Новопазарско9. Мина way inferior to the imported fine clay. In 1930,
„Каолин“ предлага превъзходен каолин, който about 200 workers were engaged in the production
of the factory. A special engraving department was
6 Вж.по-подробно Първанова, Р. Индустрията в Бъл- already operating in it, where luxurious glassware
гария – насърчение и предприятия (1894 – 1928). В.
Търново, 2021, с. 31, 39, 48 – 49, 58 – 59
7 Костов, Ст. / Г. Трифонов / инж. Вл. Лесичков / 7 Костов, Ст. / Г. Трифонов / инж. Вл. Лесичков /
Я. Димитров / А. Попов. Цит. съч., с. 11 – 15 Я. Димитров / А. Попов. Op. cit., p. 10 – 15.
8 Пак там, с. 14, 15, 16 8 Ibid., pp. 14, 15, 16.
9 Пак там, с. 22, 23, 25, 26 9 Ibid., pp. 22, 23, 25, 26.
381
по нищо не отстъпва на вносния. През 1930 г. was artistically decorated – basin bowls, jugs,
в производството на фабриката са ангажирани glasses, etc. Its annual production increased up to
около 200 работника. В нея има вече специал- over 2.5 million pieces of glassware. In addition to
но гравьорно отделение, в което се орнаменти- the various types of ordinary glassware – carboys,
рат художествено луксозни стъкларски изде- vases, sets, etc., offered on the market for daily
лия – вани, кани, чаши и др. Годишната про- consumption, the factory produced apothecary,
дукция е над 2 млн. и половина броя стъклени perfumery glassware, etc., on pre-orders10. In the
изделия. Освен различните видове обикновена following years, both the number of workers and
стъклария – дамаджани, вази, сервизи и др., the produced glassware increased, and porcelain
предлагани на пазара за широко потребле- articles began also to be manufactured. In 1940,
ние, фабриката произвежда по предварителни plain and coloured glassware was produced in
поръчки аптекарски, парфюмерийни стъкла Beloslav – glasses, sets (wine, brandy, for cakes
и др.10 През следващите години броят на ра- and compotes), table glasses, carafes, tapofino
ботниците се увеличава, нараства стъклената (jars with glass stoppers), etc., cologne vials, lamp
продукция, произвеждат се и порцеланови из- bottles, jugs and other blown glassware. At the end
делия. През 1940 г. в Белослав се произвежда of 1947, the factory was nationalized11.
безцветна и цветна стъклария – чаши, сервизи Glass tableware used for serving in the salon-
(винени, ракиени, за торти и компоти), столови wagons of the royal train are part of the NHM col-
чаши, гарафи, тапофино (буркани със стъклена lection items – saucers (15 pcs.), compote bowls
запушалка) и др., флакони за одеколон, лампе- (13 pcs.), drink glasses (13 pcs.), entered in the
ни шишета, кани и друга духана стъклария. В Main Inventory Book as glasses for ‘momchal'
края на 1947 г. фабриката е национализирана11. (kind of a sweet), cruets (8 pcs) designated as ‘ol-
Във фонда на НИМ се съхраняват стъкле- ive and vinegar bottles’ and a water vessel. They
ни съдове от оборудването на салон-вагоните are made of transparent colourless glass especially
на царския влак – чинийки (15 бр.), купи за for the needs of the monarchic home. Although
компот (13 бр.), чаши (13 бр.), вписани в Главна filed under one inventory number, they are surviv-
инвентарна книга като чаши „за момчал“ ing examples from different workshops. The sau-
(сладкиш), гарафи (8 бр.), приети като „ши- cers (inv. no. 15717/1) and the carafe (15717/5) are
шета за оливия и оцет“ и съд за вода (1 бр.). part of one set. They are engraved with the mono-
Изработени са от прозрачно безцветно стък- gram of Tsar Ferdinand I, surrounded by the Grand
ло специално за нуждите на монархическия Collar of the Order of Saints Cyril and Methodius,
дом. Макар и заведени под един инвентарен Equal-to-the-Apostles. A royal crown with tassels
номер, те са оцелели образци от различни сер- is engraved above the monogram. The saucers
визи. Чинийките (инв. № 15717/1) и гарафата (Fig. 1) and the carafe are decorated with gold
(15717/5) са част от един комплект. Гравирани edging at the base and outer rim. They bear the
са с вензел на цар Фердинанд І, обграден от manufacturer's marks – “Meyr's Neffe /Adolfhϋtte
голямото огърлие на ордена „Светите равно- (Adolfov nad Vimperk), Bohemia”12. Glassware
апостоли Кирил и Методий“. Над вензела е of this brand was produced in Bohemia from 1815
гравирана царска корона с кисти. Чинийките to 1922. The highest award in the Kingdom of
(обр. 1) и гарафата са украсени със златни кан- Bulgaria, the order of Saints Cyril and Methodius,
тове при основата и външния ръб. Маркирани Equal-to-the-Apostles was established in 1909, i.e.
са с печат на производителя – „Meyr’s Neffe / the glass items were ordered after 1909 and be-
Adolfhϋtte (Adolfov nad Vimperk), Bohemia“12. fore the abdication of Tsar Ferdinand I in 1918.
Стъклени съдове с тази марка се произвеждат Diameter of the saucers: 17 cm. Height of the ca-
в Бохемия от 1815 г. до 1922 г. Най-високото rafe: 21 cm. The bowls (inv. no. 15717/2)) and the
10 Пак там, с. 26 10 Ibid., p. 26.
11 Пак там, с. 30, с. 34 11 Ibid., pp. 30, 34.
12 Miller J. Miller,s antiques marks, 2013, с. 238 12 Miller J. Miller,s antiques marks, 2013, с. 238
382
Обр. 1. Чинийка с вензел на цар Фердинанд І

и царска корона
Fig. 1. Plate with monogram of Tsar Ferdinand I
and royal crown
Обр. 2. Купи с гравиран герб на

Царство България
Fig. 2. Bowls with engraved coat
of arms of the Kingdom of Bulgaria
Обр. 3. Чаши с гравиран герб на

Царство България
Fig. 3. Glasses with engraved coat
of arms of the Kingdom of Bulgaria
отличие в Царство България – ордена „Светите glasses are part of another set, worked from crystal
равноапостоли Кирил и Методий“, е учреден clear glass. The bowls (Fig. 2) are hemispherical in
през 1909 г., т.е. стъклениците са поръчани след shape. The coat of arms of the Kingdom of Bulgaria
1909 г. и преди абдикацията на цар Фердинанд (the small form), consisting of a Germanic shield
І през 1918 г. Диаметър на чинийките: 17 см. with a depicted Bulgarian crowned lion, rampant,
Височина на гарафата: 21 см. Купите (инв. № right profile is engraved in the centre. Above the
15717/2) и чашите (инв. № 15717/3) са част от shield is a royal crown with tassels and Bourbon
друг сервиз, изработени от кристално безцвет- lilies, a dynastic sign of monarchy. The vessels are
но стъкло. Купите (обр. 2) са с полусферична engraved with a belt of a repeated stylized floral
форма. В средата е гравиран герб на Царство pattern. Height of the bowls: 5.8 cm, diameter:
България (малката форма), състоящ се от гер- 11.2 cm. The drink glasses (Fig. 3) are truncated
мански щит с изобразен изправен български cone-shaped, with a profiled stem and a ring deco-
383
коронован лъв, десен про- rated with elliptical beads.

фил. Над щита царска ко- Their decoration is identical
рона с кисти с бурбонски to that of the bowls. Height
лилии, династически знак of the glasses: 5.8 cm, diam-
на монархията. Върху съ- eter: 11.5 cm. The carafes
довете е гравиран пояс от (inv. no. 15717/4) are made
повтарящ се стилизиран of colourless glass. They are
флорален мотив. Височина pear-shaped and have a glass
на купите: 5.8 см, диаметър: stopper, with an engraved
11.2 см. Чашите (обр. 3) са с royal crown (Fig. 4), differ-
форма на пресечен конус, с ent in shape from the crown
профилирано столче с пръс- on inv. No. 15717/2, 3, which
тен, украсен с елипсовид- refers the carafes to another
ни мъниста. Украсата им е (third) set. The crown is iden-
идентична с тази на купите. tical to the crown introduced
Височина на чашите: 5.8 см, into the Bulgarian award sys-
диаметър: 11.5 см. Гарафите tem by Knyaz Ferdinand I in
(инв. № 15717/4) са израбо- 1893, i.e. the carafes were
тени от безцветно стъкло. made at the earliest in or af-
Те са с крушовидна форма ter the year indicated. Height
Обр. 4. Гарафа с гравирана царска
и стъклено капаче (запу- корона without the stopper: 15 cm;
шалка), с гравирана царска Fig. 4. Carafe with engraved royal crown with the stopper: 19.5 cm.
корона (обр. 4), различна по The bowls, glasses and ca-
форма от короната на инв. rafes bear no a manufactur-
№ 15717/2,3, което отнася er's mark. The items listed
гарафите към друг (трети) under inv. No. 15717/1 – 5
сервиз. Короната е иден- entered the NHM collection
тична с короната, въведе- with Acceptance Act No.
на в българската наградна 2827/21.XI.1980, on the ba-
система от княз Фердинанд sis of a letter from the Wagon
І през 1893 г., т.е. гарафи- Directorate No. Ж-VI – 1319
те са изработени най-рано dated 18.XI.1980 as part of
през посочената година или 862 household items – sets of
след това. Височина без porcelain and metal, textile
капаче (запушалка): 15 см; products, etc., with which the
с капаче: 19.5 см. Купите, monarch's salon-wagons were
чашите и гарафите са без furnished. They were stored
марка на производителя. in the warehouse of the Safety
Културните ценности с инв. and Security Administration
№ 15717/1 – 5 постъпват в (SSA), which managed and
НИМ с Акт за приемане Обр. 5. Кана от двореца в София, took care of the former royal
№ 2827/21.ХІ.1980 г., на ос- първата половина на ХХ в. palaces and the new gov-
нование писмо от Вагонна Fig. 5. Jug from the palace in Sofia, first ernment residences13. They
дирекция № Ж- VІ- 1319 от half of the 20th century were used during the reign
18.ХІ.1980 г. като част от 13 The Safety and Security Directorate (SDF) took care of
862 броя предмети на бита – сервизи от порце- the personal safety of the members of the Politburo of
лан, метал, текстилни изделия и др., с които са the Central Committee of the Bulgarian Communist Par-
били оборудвани салон-вагоните на монарха. ty and the government, organized the transport, the pro-
vision of housing and the special supply of consumer
384
Съхранявани са в склада на of Ferdinand I Saxe-Coburg

Управлението за безопас- Gotha.
ност и охрана (УБО), кое- The NHM owns also a
то управлява и стопанисва small number of the glass
бившите царски дворци и vessels used in the pal-
новите правителствени ре- ace during the reign of Tsar
13
зиденции . Ползвани са по Ferdinand, Tsar Boris, and
време на Фердинанд І Сакс after September 9, 1944 also
Кобург Готски. by Vasil Kolarov14. They are
НИМ притежава и ма- single examples made in dif-
лък брой стъклени съдове, ferent workshops, probably
ползвани в двореца по вре- in different years as well.
ме на цар Фердинанд, цар The most representative of
Борис, а след 9.ІХ.1944 г. и them is a single-handled jug
14
от Васил Коларов . Те са (Fig. 5) (inv. no. 15057/20),
единични образци, израбо- made of colourless glass,
тени в различни ателиета, richly decorated with gilded
вероятно и в различни го- vine leaf patterns and bunch-
Обр. 6. Гарафа с гравиран вензел на
дини. Най-представителна es of grapes (frosted glass),
княз Фердинанд І
от тях е кана (обр. 5) с една with gold edges at the base
Fig. 6. Carafe with engraved monogram
дръжка (инв. № 15057/20), of Knyaz Ferdinand I and neck of the jug. Height:
изработена от безцветно 18 cm. Another article of the
стъкло, с богата украса със златен варак (лозов tableware from this donation is a salt cellar (inv.
лист) и гроздове (матирано стъкло), със злат- no. 15057/15) of colourless crystal glass, with
ни кантове при основата и гърлото на съда. two small bowls. Length: 8.5 cm, height: 2.5 cm.
Височина: 18 см. Друг предмет от това даре- A fruit bowl (inv. no. 15057/1), hexagonal, of a
ние е солничка (инв. № 15057/15) от безцвет- truncated cone shape, made of light purple glass.
но кристално стъкло, с две гнезда. Дължина: Height: 15 cm. The glass objects have no manu-
8,5 см, височина: 2,5 см. Фруктиера (инв. № facturer's mark. Acquired with Act of Acceptance
15057/1), шестоъгълна, с форма на пресечен No. 2826/3.ХІ.1980 as a donation from SSA to-
конус, изработена от светло лилаво стъкло. gether with tableware made of porcelain, metal,
Височина: 15 см. Стъклениците са без марка на ceramics, etc.
производителя. Постъпват с Акт за приемане The museum houses four beautiful cruets
№ 2826/3.ХІ.1980 г. като дарение от УБО заед- (inv. no. 20049/23), entered in the Main Inventory
но със съдове и прибори за хранене, изработе- Book as ‘vinegar containers’. They are part of a
ни от порцелан, метал, керамика и др. donation consisting mainly of vessels made of
В музея се съхраняват 4 броя прекрасни metal that were used in the palace during the reign
гарафи (инв. № 20049/23), заведени в Главна of Tsar Ferdinand I and Tsar Boris III. The cruets
инвентарна книга като „гарафи за оцет“. Те са (Fig. 6) are made of crystal glass, with spherically-
част от дарение, състоящо се предимно от съ- shaped body on a low foot and an elongated cylin-
дове, изработени от метал, битували в двореца drical neck. The vessels are decorated with a broad
по време на цар Фердинанд І и цар Борис ІІІ. belt of incised repeated motif, above which there
is an engraved crown and the monogram of Knyaz
13 Управлението за безопасност и охрана (УБО) се гри-
Ferdinand I, shaped by an acanthus leaf. The en-
жи за личната безопасност на членовете на Полит-
бюро на ЦК на БКП и на правителството, организира graved crown resembles the crown introduced by
транспорта, осигуряването с жилища и специалното
снабдяване с потребителски стоки и обзавеждане на goods and furnishing of the top party and state leader-
висшето партийно и държавно ръководство. ship.
14 Кьосева, Цв. Цит. съч., с. 150 14 Кьосева, Цв. Op. cit., p. 150
385
Гарафите (обр. 6) са изработени от кристално the monarch in 1891, made in the likeness of the
стъкло, със сферична форма, ниско столче и crown type ‘kalimavkion’ used by the Bulgarian
издължено цилиндрично гърло. Съдовете са tsars in the Middle Ages15. The stopper is of spher-
украсени с широк пояс врязан повтарящ се ical shape and polyhedral profile. Height without
мотив, над който е гравирана корона и вензел the stopper 21 cm. Height with the stopper 29 cm.
на княз Фердинанд І, оформен чрез акантов The cruets were handed over to the museum by the
лист. Гравираната корона наподобява корона- Ministry of Internal Affairs with Act of Acceptance
та, въведена от монарха през 1891 г., изготве- No. 2390/3.08.1982, from the Investigative
на по подобие на използваната от български- Division of the Sofia City Department of the
те царе през Средновековието корона от типа Ministry of Internal Affairs. The glass vessels with
„камелавкион“15. С капаче (запушалка) със inv. No. 15717/2, 3, 4 and inv. No. 20249/23 are
сферична форма, многостенно профилирано. part of different sets. Given their similar decora-
Височина без капаче: 21 см. Височина с капаче: tion (the incised ornament), it is possible that they
29 см. Гарафите постъпват в НИМ с Акт за при- were produced in the same workshop abroad. The
емане № 2390/3.08.1982 г., от отдел „Следствен“ carafes, glasses and bowls are beautiful, master-
при Софийско градско управление на МВР. fully crafted and reminiscent of Baccarat glass
Стъклените съдове с инв. № 15717/2,3,4 и инв. articles. At the moment, no documents have been
№ 20249/23 са част от различни сервизи. Пред
found in the Central Historical Archive to prove
вид сходната им украса (врязаният орнамент)
that at the end of the 19th century and the begin-
е възможно те да са произведени в едно ате-
ning of the 20th century the palace ordered sets
лие в чужбина. Гарафите, чашите и купите са
from the Baccarat atelier. There are, however, re-
красиви, майсторски изработени, наподобява-
cords from later years. Correspondence between
щи изделия на „Baccarat“. В Централния исто-
the palace in Sofia and the French company ‘Les
рически архив към този момент не се откри-
Cristalleries de Baccarat’ has been preserved, from
ха документи, които да докажат, че двореца в
which it is evident that in April 1937, the Bulgarian
края на ХІХ в. и в началото на ХХ в. е поръч-
вал сервизи в ателието на „Baccarat“. Запазени royal house ordered in Paris tableware set, model
са преписки от по-късни години. Съхранена ‘Murcie’16. The set consisted of water carafes,
е кореспонденция между двореца в София и water glass goblets, white and red wine glasses,
френската фирма „Les Cristalleries de Baccarat“, glasses for dessert wine, liqueur, champagne and
от която е видно, че през м. април 1937 г. бъл- beer. The set was a special order, engraved with
гарският царски дом поръчва в Париж ком- a royal crown and cost the palace 5741.20 French
плект сервиз, модел „Murcie“16. Сервизът се francs17. From the correspondence between Sofia
състои от гарафи за вода, чаши за вода, чаши and Paris in September and October of the same
за бяло и червено вино, чаши за десертно вино, year, it can be seen that second Baccarat tableware
ликьор, шампанско и бира. Сервизът е специ- set was ordered, model ‘Cap Ferrat’ worth 749.20
ална поръчка, гравиран е с царска корона и French francs18. A catalogue of the ordered sets is
струва на двореца 5741.20 френски франка17. preserved in the Central State Archives. ‘Baccarat’
От преписката между София и Париж през м. is among the most renowned European brands for
септември и октомври същата година се виж- the production of crystal ware, distinguished by
да, че на „Baccarat“ е поръчан и втори сервиз – their strength and a high degree of transparency.
„Cap Ferrat“, на стойност 749.20 фр. франка18. В Unfortunately, the glass samples preserved to-
Централния държавен архив е запазен каталог day in the NHM collection are a very small part of
с поръчаните сервизи. „Baccarat“ е сред най- the sets that were used in the palace from the end
15 Вж. Петров, Т. Наградната система на България 15 Петров, Т. Наградната система на България
(1878 – 2010). С., 2011, цв. приложение (1878 – 2010). С., 2011, цв. приложение
16 ЦДА, ф. 3 к, оп. 9, а.е. 432, л. 44, 45 16 ЦДА, ф. 3 к, оп. 9, а.е. 432, л. 44, 45
17 Пак там, л. 99 17 Ibid., л. 99.
18 Пак там, ф. 3 к, оп. 9, а.е. 432, л. 93; а.е. 426, л. 98 18 Ibid., ф. 3 к, оп. 9, а.е. 432, л. 93; а.е. 426, л. 98
386
реномираните европейски марки за производ- of the 19th century to the 40s of the 20th century.
ство на кристални изделия, отличаващи се със The surviving princely and royal glassware are
здравина и висока степен на прозрачност. owned by several Sofia museums, the collection of
За съжаление запазените днес стъклени the Regional History Museum in Sofia being the
образци във фонда на НИМ са много малка richest. Taken together, the glassware would give,
част от сервизите, битували в двореца от края although not a complete, but a more accurate pic-
на ХІХ в. до 40-те години на ХХ в. Оцелелите ture of the furnishings and splendour of the Sofia
княжески и царски стъклени съдове са пръсна- Palace during the period of the Third Bulgarian
ти из няколко софийски музея, като най-богата Kingdom.
е колекцията на Регионалния исторически му-
зей в София. Събрани заедно те биха дали, ма-
кар не цялостна, но по-вярна представа за об-
завеждането и блясъка на Софийския дворец
през периода на Третото българско царство.
387
КОЛЕКЦИЯ „ИВАН НЕНОВ“ В НИМ
Ivan Nenov Collection of the National History Museum
Mariana Parvanova
През 2022 г. се навършват 120 години от 2022 marks the 120th anniversary of the birth
рождението на големия български художник of the great Bulgarian artist Ivan Nenov (1902 –
Иван Ненов (1902 – 1997). Националният ис- 1997). The National History Museum (NHM) has
торически музей (НИМ) има привилегията да the privilege of possessing a significant collection
притежава значителна колекция от движими of valued cultural items related to the life and work
културни ценности, свързани с живота и дело- of the distinguished Bulgarian painter, as well as
то на известния български живописец, както of his family. The large collection was donated to
и на неговото семейство. Голямата сбирка по- the museum in 2001 and 2002 by his niece Sofia
стъпва като дарение в музея през 2001 и 2002 г. Toteva Armenkova, daughter of Ivan Nenov’s sis-
от племеницата му София Тотева Арменкова, ter Pavlina.
дъщеря на сестра му Павлина. The donation is mainly documentary in nature
Дарението носи предимно документален and includes various types of materials – docu-
характер и включва различни по вид матери- ments, photographs, books, periodicals – newspa-
али – документи, снимки, книги, периодични pers and journals, catalogues and awards, a small
издания – вестници и списания, каталози и на- number of objects, clothes and works of art. Most
гради, малко на брой предмети, дрехи и худо- of them are related to the family of artists – Ivan
жествени произведения. Преобладаваща част Nenov and his wife Ekaterina Savova-Nenova
от тях се отнасят до семейството художници –
(1901 – 1980). The collection also lists artifacts
Иван Ненов и съпругата му Екатерина Савова-
connected with their daughter Elka (1930 – 1969)
Ненова (1901 – 1980). В сбирката са представе-
and their parents. For this reason, the collection
ни още артефакти, свързани с дъщеря им Елка
is actually a family one; therefore we will fur-
(1930 – 1969) и техните родители. Заради това
ther only tentatively refer to it as Ivan Nenov and
колекцията може да я наречем семейна, а от
Ekaterina Savova-Nenova Collection.
тук нататък само условно ще я обозначаваме
Its chronological frame is of a wide range.
като „Иван Ненов – Екатерина Савова-Ненова“.
The earliest dated museum item, a business card
Хронологическите ѝ рамки имат широк
диапазон. Най-ранно датираната музейна цен- of Dr. Senka Nenova, Ivan Nenov's mother refers
ност се отнася до 1892 г. и това е визитната кар- to 1892. The latest item is a poster of the exhibi-
тичка на майката на Иван Ненова – д-р Сенка tion ‘Ivan Nenov (1902 – 1997). Life of an Artist’,
Ненова. Най-късният експонат е плакат от из- which opened at the National History Museum in
ложбата „Иван Ненов (1902 – 1997 г.). Животът 2002 and was dedicated to the 100th anniversary
на един творец“, която се открива в НИМ през of the eminent artist’s birth. It showed a represent-
2002 г. и е била посветена на 100-годишнината ative part of Sofia Toteva Armenkova’s donation.
от рождението на известния живописец. В нея This paper provides a general overview of the
е била показана представителна част от даре- life and work of Ivan Nenov, his wife Ekaterina
нието на София Тотева Арменкова. Savova-Nenova, their daughter Elka and their par-
Настоящата публикация ще направи обоб- ents – Dr. Vasil Nenov and Eng. Georgi Savov, by
introducing items of the collection related to them.
388
Колекция „Иван Ненов“ в ним
щен обзор на живота и делото на Иван Ненов, The artist Ivan Nenov lived to be a worthy 95
на неговата съпруга Екатерина Савова-Ненова, years old. Born at the beginning of the 20th cen-
на дъщеря им Елка и на родителите им – д-р tury (1902), he died at its very end (in 1997) and
Васил Ненов и инж. Георги Савов и свързаните all the stormy events of the century left their mark
с тях предмети от колекцията. on him. Having lived under different political sys-
Художникът Иван Ненов доживява до- tems, he took different directions in art, not being
стойните 95 години. Роден в начало на ХХ век afraid to experiment, to be a pioneer in diverse
(1902 г.), той умира в самия му край (през genres and styles conscious of the risk of being
1997 г.) и всичките бурни събития на столетие- misunderstood and even not accepted; he was fas-
то слагат отпечатък върху него. Преживял раз- cinated not only by painting, but also by sculpture
лични политически системи, той поема разни (small art pieces), graphic and mosaic.
посоки в изкуството, като не се бои да експери- He was born in Sofia on May 17, 1902, in the
ментира, да бъде пионер в различни жанрове и family of Dr. Vasil Ivanov Nenov (1876 – 1950)
стилове с риска да бъде неразбран и дори не- and Senka Venkova Kmetova (1880 (?) – 1903).
приеман, увлича се не само от живопистта, но Five months after his birth, his mother died.
и от скулптурата (малка пластика), графиката The NHM has acquired several items related to
и мозайката. Senka Kmetova – apart from the business card
Роден е в София на 17 май 1902 г., в семей-
this is the First Annual Report for 1899 – 1900 of
ството на д-р Васил Иванов Ненов (1876 – 1950)
the Ekaterina Simidchieva Women's Charitable
и Сенка Венкова Кметова (1880 (?) – 1903). Пет
Society in Sofia, 1901, as well as the obituary no-
месеца след раждането му, майка му умира. В
tice of Senka Kmetova’s death (October 12, 1903).
НИМ се съхраняват няколко културни ценнос-
The date of her death is an important detail in the
ти, свързани със Сенка Кметова – освен визит-
obituary as it clarifies the year when Ivan Nenov
ка, Първи годишен отчет на Софийското жен-
became a semi-orphan, a fact indicated differently
ско благотворително дружество „Екатерина
by his biographers.
Авкс. Симидчиева“ за 1899 – 1900 г., София,
1901 г., както и некролог за смъртта ѝ (от 12 After his mother’s death, the care of little Ivan
октомври 1903 г.). Важен детайл от некролога was taken over by his father, Dr. Vasil Nenov, who
е датата на смъртта на Сенка Кметова, защото played a significant role in shaping his character.
тя изяснява кога Иван Ненов остава полусирак. Later, Vasil Nenov married the physician Teodora
В неговите биографии този факт е посочван по Zlateva and the family grew with three more chil-
различен начин. dren – Lora Rasheva, Pavlina Armenkova and
След смъртта на майка му, грижата за Dobrina (Binya). Dr. Vasil Nenov passed his love
малкия Иван поема баща му д-р Васил Ненов, for French culture, arts and literature on to his son.
който изиграва голяма роля във формирането He himself was tempted even to write poems; he
му. По-късно той се жени повторно за лекар- collaborated with the Misal (Thought) literary jour-
ката Теодора Златева и семейството се увели- nal and was on friendly terms with P. Todorov and
чава с още три деца – Лора Рашева, Павлина P. Yavorov. The highly educated Dr. Vasil Nenov
Арменкова и Добрина (Биня). Д-р Васил Ненов was fascinated by the then fashionable leftist ide-
предава на сина си любовта към френската as, which he also passed on to his son. He himself
култура, към изкуствата и към литературата. was born in Sevlievo and orphaned at an early age.
Самият той се изкушавал да пише стихове, съ- He was distinguished by his alert mind, and thanks
трудничи на сп. „Мисъл“, бил е приятел с П. to the advocacy of Konstantin Bozveliev, he was
Ю. Тодоров и П. К. Яворов. Високообразован, first sent to study natural sciences in Geneva,
д-р Васил Ненов се увлича по модерните тога- Switzerland, where he came under the influence
ва леви идеи, които също предава на сина си. of Georgii Plekhanov and entered his circle. Then
Роден в Севлиево, той отрано остава сирак. he moved to study medicine in Nantes, where he
Отличава се с будния си ум и благодарение became close to Krastyu Rakovski and Dimitar
389
застъпничеството на Константин Бозвелиев Polyanov, a fellow student and friend of his. As

е изпратен първо да учи естествени науки в evidenced by the letters stored in the NHM col-
Женева, Швейцария, където попада под влия- lection, he also maintained connections with other
ние и в кръжока на Георгий Плеханов. После се figures from the left political sector, such as Yanko
премества да учи медицина в Нанси, където се Sakazov. A photograph from his son's home and
сближава с Кръстю Раковски, негов състудент subsequently handed over to the NHM, testifies
и приятел е Димитър Полянов. Поддържа връз- that he participated in the Balkan War as a military
ки и с други дейци от левия политически сек- doctor. He fought at the border area near Strumica
тор, като Янко Сакъзов, за което свиделстват in the staff of the 6th Bdin Division.
писма, съхранявани в НИМ. Една снимка от True to his convictions, Dr. Vasil Nenov pro-
дома на сина му и впоследствие предадена на fessed the ideas of free medical care for the popu-
НИМ, свидетелства, че той е бил участник в lation and prevention of deceases, ideas that were
Балканската война като военен лекар. Воювал shared by his second wife, Teodora. He started
е на границата при Струмица в 6-а Бдинска ди- publishing one of the first editions on health care –
визия. the specialised Zdrave journal targeted at the health
Верен на своите убеждения д-р Васил education of the poor, published brochures on pop-
Ненов изповядва идеите за безплатна меди- ular medicine, such as ‘Health Guidelines for the
цинска помощ и профилактика на населението,
People’, ‘The Doctor and the People's Health’ and
които се споделят и от неговата втора съпруга
‘Be Healthy’, which are also part of the donated
Теодора. За здравна просвета сред по-бедните
collection. Dr. Vasil Nenov was recruited to work
той започва да издава едно от първите издания
in the newly founded organization for internation-
по здравеопазване – списание „Здраве“, пуб-
al cooperation UN (Community of Nations). With
ликува брошури по популярна медицина, като
his activity there, he gave a new direction to san-
например „Здравни напътствия за народа“,
itary-medical statistics1. Because of his views, he
„Лекарят и народното здраве“, „Бъди здрав“,
was often transferred to different parts of Bulgaria,
които също се пазят в НИМ. Д-р Васил Ненов
е привлечен на работа в новосъздадената меж- usually to more secluded and remote places.
дународна организация за международно съ- Ivan Nenov constantly travelled with his fa-
трудничество ОН (Обществото на народите). ther, with the more important periods of his child-
Със своята дейност там той дава нова насо- hood being those in Vidin and Kyustendil, after
ка на санитарно-медицинската статистика1. which he moved to live permanently in Sofia. In
Заради своите възгледи често е местен в раз- Vidin, Ivan Nenov began painting, but sculpture
лични краища на България, обикновено в по- attracted him more. As a student at the high school
затънтени и отдалечени места. in Kyustendil, he met Vladimir Dimitrov-Maystora
Заедно с баща си и Иван Ненов постоян- and the future artists Asen Vasiliev, Stoyan Venev,
но пътува, като по-важни периоди от негово- Nikolay Dyulgerov, Boris Eliseev, Vasil Evtimov,
то детство са във Видин и Кюстендил, след Kiril Tsonev and others, who subsequently became
което се премества да живее в София. Във famous names in Bulgarian art, defined by art crit-
Видин Иван Ненов започва да рисува, но по- ics as the ‘Kyustendil group’ of artists. With some
вече го привлича скулптурата. Като ученик в of them Ivan Nenov remained friends until the end
гимназията в Кюстендил Иван Ненов се за- of his life2.
познава с Владимир Димитров-Майстора и с In 1919, Ivan Nenov entered as a part-time
бъдещите художници Асен Василиев, Стоян student in sculpture at the Art Academy in Sofia
Венев, Николай Дюлгеров, Борис Елисеев, under Prof. Zheko Spiridonov, but the following
Васил Евтимов, Кирил Цонев и др., впослед- year he reoriented himself to drawing and studied
ствие станали известни имена в българското
1 Клинчаров, Е. Разговори с Иван Ненов. Мисли на
1 Клинчаров, Е. Разговори с Иван Ненов. Мисли на художника за изкуството. С., 2001, 27 – 31.
художника за изкуството. С., 2001, 27 – 31. 2 Димитрова, Т. Иван Ненов. С., 1998, 9 – 15.
390
изкуство, определяни от изкуствоведите като painting first under Prof. Nikola Ganushev, then
„кюстендилската група“ художници. С някои under Prof. Nikola Marinov. In 1925, Ivan Nenov
от тях творецът остава приятел до края на жи- graduated with honours from the Academy of Arts
вота си2. and a brilliant future seemed to open before him,
През 1919 г. Иван Ненов постъпва като but severe tuberculosis put him "out of action" for
извънреден студент по скулптура в Худо nearly two years.
жествената академия в София при проф. Жеко In order to heal, he spent the summer of 1927
Спиридонов, но през следващата година се пре- in Boyana, and there he became closely acquainted
ориентира към живописта и учи първоначално with the frescoes of the Boyana church. He vis-
живопис при проф. Никола Ганушев, после – ited the small church every day, contemplating the
при проф. Никола Маринов. През 1925 г. Иван images for long hours and thoroughly studied the
Ненов завършва с отличие Художествената icon painting tradition and the technique of apply-
академия и пред него сякаш се открива бляска- ing the frescoes. By his own admission, this gave
во бъдеще, но тежко заболяване от туберкуло- him an important impulse to search for new ways
за го изважда „от строя“ за близо две години. to renew his own painting3.
За да се лекува, прекарва лятото на 1927 г. At the academy, Ivan Nenov met his future
в Бояна и тогава отблизо се запознава със сте- wife – the artist Ekaterina Savova (1901 – 1980),
нописите на Боянската църква. Ежедневно
whom he married in 1928. In the same year, the
посещава малката черква, продължително
26-year-old painter was accepted into the ‘Native
време съзерцава изображенията, задълбочено
Art’ society, uniting the Bulgarian art elite, but
изучава иконописната традиция и техниката
gradually his searches lead him in another direc-
на полагане на фреските. По собственото му
tion. In 1932, he left and joined the ‘young’ asso-
признание това му дава важен импулс за тър-
ciation, the Society of the New Artists.
сене на нови пътища за обновяване на неговата
His trips to Italy in 1932 and 1933, 1935 – 1937,
живопис3.
when he worked in Turin and at the ceramic centre
В академията Иван Ненов се запозна-
ва с бъдещата си съпруга – художничката in Albisola, then in Paris (1937), had a great influ-
Екатерина Савова (1901 – 1980), с която се же- ence on the clarification of the ‘Ivan Nenov style’.
нят през 1928 г. В същата година 26-годиш- His stay there ‘gave him the opportunity to get to
ният живописец е приет в дружество „Родно know up close the new searches in the European
изкуство“, обединяващо елита на българското art, to find solutions to those plastic problems that
изкуство, но постепенно неговите търсения го crystallized later in his work as typical Nenov fea-
отвеждат в друга посока. През 1932 г. той го tures’, writes Evgeni Klincharov4.
напуска и влиза в сдружението на „младите“ – In 1936, he participated in Turin in a gener-
Дружеството на новите художници. al art exhibition of the Piedmont region and was
Голямо влияние върху избистряне на „сти- awarded at the 6th Triennale di Milano of Applied
ла Иван Ненов“ изиграват пътуванията му до Arts with a bronze medal and diploma, which,
Италия през 1932 г. и 1933 г., 1935 – 1937 г., ко- together with other documents, is also kept in
гато работи в Торино и в керамичния център the NHM collection. He visited Greece, Vienna,
в Албисола, и в Париж (1937). Пребиваването worked in Munich and Berlin (1941 – 1942) and
там „му дава възможност да опознае отблизо exhibited in Venice (1942). In connection with
новите търсения в европейското изкуство, да the international biennales in Venice, the museum
намери решения на ония пластически пробле- keeps his passport from 1932 and a letter from
ми, които изкристализират по-късно в твор- 1942 by Boris Denev, the Bulgarian commissioner
чеството му като типични неновски черти“, of the exhibition, inviting him to participate with
3 Op. cit., 26 – 45.

2 Димитрова, Т. Иван Ненов. С., 1998, 9 – 15. 4 Иван Ненов. Представен от Евгени Клинчаров. С.,
3 Цит. съч., 26 – 45. 1962, с. 7.
391
пише Евгени Клинчаров4. three of his works.

През 1936 г. участва в обща художествена In 1943, the Great Union Award was conferred
изложба на областта Пиемонте в Торино и е on him at the 17th General Art Exhibition – a gold
награден на 6-то Триенале за приложни изку- badge for his painting labelled ‘By the Sea’, and
ства в Милано с бронзов медал и грамота, коя- the letter announcing this prestigious award is also
то заедно с други документи се пази в НИМ. listed in the NHM collection
Посещава Гърция, Виена, работи в Мюнхен An excellent artist, mastering several languag-
и Берлин (1941 – 1942), излага във Венеция es, Ivan Nenov wrote articles on art for the press,
(1942 г.). Във връзка с международните биена- his most significant initiative being the celebra-
лета във Венеция в музея се пази негов про- tion of Paul Cézanne in Bulgaria. A letter from the
пуск от 1932 г. и писмо от 1942 г. от българския "Newspaper for Women" stored also in the muse-
комисар на изложбата Борис Денев с покана да um communicates the fact that he was a long-time
участва с три свои работи. and sought-after contributor to the newspaper, as
През 1943 г. е отличен в ХVII ОХИ с well as to other editions. He also wrote theoreti-
Голямата съюзна награда – златен знак за кар- cal articles and participated in discussions on the
тината „Край морето“, като писмото, с което се development of art in our country.
съобщава за тази престижна награда, също се During the Second World War, during the
пази в НИМ.
bombing of Sofia, his studio was hit (as evidenced
Отлично подготвен, знаещ няколко езика,
by a Service Note of the Capital Garrison kept in
Иван Ненов излиза в пресата със свои статии
the NHM), and many of his works stored there
за изкуството, като най-значима негова иници-
were destroyed. The same fate befell the paintings
атива е честването на Пол Сезан в България.
of his wife Ekaterina Savova-Nenova.
Едно писмо от „Вестник за жената“, съхра-
After the war and the changes in the political
нявано в музея, говори за това, че е бил же-
system in Bulgaria, he won a competition for a do-
лан и дългогодишен сътрудник на вестника,
cent and in 1945 was appointed to the Art Academy,
впрочем както и на други издания. Освен това
пише теоретични статии и участва в дискусии where he founded and directed the mosaic studio.
за развитие на изкуството у нас. After the publication of the Decree of the Central
По време на Втората световна война, в Committee of the Bulgarian Communist Party
резултат от бомбардировките над София е ‘On the situation and immediate tasks of the State
улучено ателието му (за което свидетелства Academy of Arts’, which put an end to the "for-
Служебна бележка на Столичния гарнизон, malism" in art, Ivan Nenov and his friends Kiril
пазена в НИМ), в резултат на което много от Tsonev and Boris Ivanov were forced to leave the
неговите произведения, съхранявани там, са Academy (1950). For a long time he was dismissed
унищожени. Същата участ застига и картини- from artistic life, ceased to participate in general
те на съпругата му Екатерина Савова-Ненова. exhibitions and to paint. In this period he turned to
След войната и настъпилите промени в ceramics and small sculpture. In 1963, he tried to
политическата система у нас, той спечелва organize his solo exhibition, but his efforts failed.
конкурс за доцент и е назначен през 1945 г. в In the 1960s, especially in the 1970s, the grad-
Художествената академия, където основава и ual vindication of Ivan Nenov began and he was
ръководи ателието по мозайка. След излизане awarded some of the highest orders and medals,
на постановлението на ЦК на БКП „За състоя- such as the Stara Planina state order, 1st degree,
нието и най-близките задачи на Държавната the Georgi Dimitrov and Hero of Socialist Labour
художествена академия“, което слага край distinctions, which are now kept in the NHM. He
на „формализма“ в изкуството, Иван Ненов с also opened several solo exhibitions.
приятелите си Кирил Цонев и Борис Иванов са He died on September 4, 1997 at the age of
95.
4 Иван Ненов. Представен от Евгени Клинчаров. С.,
1962, с. 7.
***
392
принудени да напуснат Художествената ака-

демия (1950 г.). За дълго той е изваден от ху- To the other valued exhibits from the col-
дожествения живот, като престава да излага в lection, which relate to Ivan Nenov, we can also
общи изложби и да рисува живопис. В този пе- add the Decree of the Presidium of the National
риод се насочва към керамиката, работи малка Assembly of the PRB from 1963 awarding him
пластика. През 1963 г. прави опит за организи- with the Merited Artist honorary title, a con-
ране на своя изложба, но тя не се осъществява. gratulation from Todor Zhivkov from 1972 on
През 60-те, особено през 70-те години на the assignment of the title of ‘People's Artist’ of
ХХ век започва постепенна реабилитация на Bulgaria, etc. Also included in this group of ex-
Иван Ненов и той е удостоен с някои от най-ви- hibits are diplomas from prestigious art forums,
соките ордени и медали, като ордените „Стара such as a diploma of the International Academy of
планина“ I ст., „Георги Димитров“ и Герой на Arts in Paris from 1991 for awarding Ivan Nenov
социалистическия труд, които днес се пазят в with the Gold Medal of the Academy, a diploma
НИМ. Открива няколко самостоятелни излож- of Ivan Nenov for his participation in the First
би. International Biennale of a small sculpture in
Умира на 4 септември 1997 г. на 95 години. Budapest (1971) and Ivan Nenov's diploma for his
participation in the 30th International Competition
*** for Contemporary Ceramica Art in Faenza, Italy
Сред другите по-ценни експонати от ко- (1972).
лекцията, които се отнасят до Иван Ненов, Among the documents, we should also men-
може да добавим още Указът на Президиума tion his international passports, invitation cards
на Народното събрание на НРБ за удостоява- and catalogues of his exhibitions, one of which
нето му със званието „Заслужил художник“ от is the catalogue from 1963 of his solo exhibition
1963 г., поздравление от Тодор Живков от 1972 г. in the Art Gallery at 125, Rakovski Street, which
по повод присъждането на званието „Народен never took place. As to the artistic heritage of
художник“ и др. В тази група са включени още Ivan Nenov, the NHM possesses a small number
дипломи от престижни форуми по изкуствата, of his artifacts – several small ceramic sculptures,
като например диплом на Международната a poster for the artists' carnival from the 1930s,
академия за изкуства в Париж от 1991 г. за наг- drawings, graphic prints and matrices, as well as
раждаване на Иван Ненов със златен медал на his working ‘tools’ – brushes and a ceramic jug
Академията, диплом на Иван Ненов за учас- (displayed in the exhibition), his palette and easel,
тието му в Първото международно биенале на work clothes, as well as a small number of clothes
малка пластика в Будапеща (1971 г.) и диплом and objects.
на Иван Ненов за участие в 30-ия междунаро-
ден конкурс за съвременна художествена кера-
***
мика във Фаенца, Италия (1972 г.).
От документите следва да споменем още Ekaterina Savova-Nenova, the wife of Ivan
международните му паспорти, покани и ката- Nenov, was born in 1901 in Sofia in a wealthy
лози за негови изложби, сред които е и този от family of the well-known building contractor
1963 г. за самостоятелна експозиция в галерия- of public edifices Eng. Georgi Savov. The Ivan
та на ул. „Раковски“ 125, която така и не се със- Nenov – Ekaterina Savova-Nenova Collection
тоява. От художественото наследство на Иван of the NHM includes photographs, postcards
Ненов в НИМ се пазят не много на брой негови (addressed to him) and documents of Ekaterina
артефакти – няколко малки керамични плас- Savova-Nenova's father.
тики, плакат за карнавала на художниците от Eng. Georgi Savov was also a participant in
30-те години, рисунки, графични отпечатъци the wars and because of his profession as a build-
и матрици, както и негови работни „инстру- ing contractor he often changed his place of resi-
менти“ – четки и керамична кана (изложени в dence. He was born in Vratsa. In the first decade
393
експозицията), палитра и статив, работно об- of the 20th century, he lived in Pleven, where he
лекло, както и малко на брой дрехи и предме- constructed some of the city’s most impressive
ти. edifices. As a contractor, he participated in the
building of the Saint George the Victorious Chapel
*** and Mausoleum, according to data provided by
Съпругата на Иван Ненов – Екатерина the Regional Military History Museum in Pleven.
Савова-Ненова е родена през 1901 г. в София According to V. Bogdanova and S. Lazarova who
в заможно семейство на известния строите- are researchers on the construction of the mauso-
лен предприемач на обществени сгради инж. leum, at the end of 1903 G. Savov won a construc-
Георги Савов. В колекцията „Иван Ненов – tion tender for the building of the memorial, which
Екатерина Савова-Ненова“ на НИМ са вклю- was completed in October 1906. In addition, he
чени снимки, пощенски картички (до него) и also carried out all the construction work around
документи на бащата на Екатерина Савова- the stairs to the tomb – the stone and brick vault-
Ненова. ing, stone facings and gypsum plastering, as well
Инж. Георги Савов също е участник във as the fencing of the park5.
войните и заради професията си на строителен In the following years, Engineer Georgi
предприемач често променя местожителство- Savov again won a tender for the construction
то си. Родом е от Враца. В първото десетилетие (1905 – 1908) of one of the most beautiful build-
на ХХ век той е в Плевен, където строи някои ings in Pleven, the former bathhouse, now turned
от най-впечатляващите сгради в града. Като into a gallery, where today the Academician
строителен предприемач участва в строежа на Svetlin Rusev’s collection is presented. Besides,
Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“, he won again through a tender process the repair
по данни на РВИМ – Плевен. Според изследо of the Pleven City Hall building, according to the
вателките на строителството на сградата Archives State Agency in Pleven. In 1928, he was
Веселка Богданова и Соня Лазарова, в края на killed by a random bullet in a street clash between
1903 г. той печели търг за строежа на мавзолея, pro-Macedonian groups. His BSR (Bulgarian State
който завършва през октомври 1906 г. Освен Railways) subscription card for the Sofia-Pleven
това извършва и всички строителни работи trips, individual and group photos, as well as some
около стълбата към гробницата – каменен свод, other documents are kept in the NHM.
засводяване с тухли, каменни облицовки и Georgi Savov’s daughter Ekaterina Savova-
гипсова мазилка, както и на парковата ограда5. Nenova is among the acclaimed names of women
В следващите години инж. Георги Савов artists who worked particularly actively between
отново печели търг за построяване (1905 – 1908) the two world wars. She graduated from the Art
на една от най-красивите сгради в Плевен – би- Academy in 1925 under Prof. Nikola Marinov,
вшата баня, сега галерия, в която днес е пред-
and in 1926 she became a member of the Society
ставена колекцията на акад. Светлин Русев.
of Independent Artists. Ekaterina Savova was one
Освен това спечелва пак чрез търг ремонта на
of the founders of the Society of Women Artists.
сградата на кметството на Плевен, по сведения
In 1937 she won a silver medal for a lady's por-
на Държавна агенция „Архиви“ – Плевен. През
trait presented at the World Exhibition of Arts and
1928 г. е убит на улицата от случаен коршум в
Techniques in Paris, and her diploma was also
схватка между македонстващи групи. В НИМ
donated to the NHM. Together with her husband
се съхранява негова абонаментна карта за БДЖ
Ivan Nenov she entered the newly founded Society
за пътувания София–Плевен, снимки – както
индивидуални, така и групови, както и някои of New Artists. It becomes clear from the docu-
5 Богданова, В. / С. Лазарова. Параклис-мавзолей 5 Богданова, В. / С. Лазарова. Параклис-мавзолей
„Св. Георги Победоносец“ – Плевен. – В: Военно- „Св. Георги Победоносец“ – Плевен. – In: Военно-
исторически музеи – Плевен. Кн.1, 2008, 187 – 203, исторически музеи – Плевен. Кн.1, 2008, 187 – 203,
192. 192.
394
документи. ments listed in the collection that from 1943 until

Неговата дъщеря – Екатерина Савова- 1962 she was a drawing teacher at the Institute for
Ненова е сред известните имена на жените Training of Children's Teachers in Sofia. "She ra-
художнички, творили особено активно меж- diated a calmness, especially an inner nobility, a
ду двете световни войни. Завършва Худо spiritual aristocracy", says Ivan Nenov about her6.
жествената академия през 1925 г. при проф. She had several solo exhibitions. The NHM
Никола Маринов, а от 1926 г. става член на collection comprises some invitation cards and
Дружеството на независимите художници. catalogues of some of them, namely from January
Една от основателките на Дружеството на же- 1944, 1958, 1972 and of the posthumous one from
ните-художнички. През 1937 г. печели сребъ- 1991. She died in 1980 in Sofia.
рен медал за дамски портрет на Световното Among the other more valued items from the
изложение на изкуствата и техниките в Париж, collection that relate to Ekaterina Savova-Nenova
като нейната диплома се пази в НИМ. Заедно we should mention her awards, such as the Order
със съпруга си Иван Ненов влиза в новообра- of Cyril and Methodius 1st degree, the Order of
зуваното Дружество на новите художници. От the Red Banner of Labour, conferred on her on
съхраняваните документи в НИМ става ясно, the occasion of her 70th anniversary, the Decree
че от 1943 г. (до 1962 г.) е преподавателка по of the State Council of the People’s Republic
рисуване в Института за подготовка на дет-
of Bulgaria from 1972 awarding her the title of
ски учителки в София. „Тя излъчваше едно
‘Merited Artist’, medals and badges. This group of
спокойствие, особено вътрешно благородство,
objects also includes congratulatory addresses, let-
един духовен аристократизъм“, разказва за нея
ters, identity cards, photographs, postcards, items
Иван Ненов6.
of women's clothing, etc. and several drawings of
Има няколко самостоятелни изложби. В
her art heritage.
НИМ се пазят поканите и каталозите за ня-
Ekaterina and Ivan Nenovs had one daughter,
кои от тях – от януари 1944 г., 1958 г., 1972 г.
Elka (1930 – 1969), who graduated in architecture.
и посмъртната от 1991 г. Умира през 1980 г. в
София. She worked at the Centre for Industrial Aesthetics,
Сред другите по-ценни предмети от ко- mainly on problems of interior architecture; she
лекцията, които се отнасят до Екатерина was the designer of the school on Milin Kamak
Савова-Ненова, са нейните наградни отличия, Street in Sofia and of other public buildings. This
като Орден „Кирил и Методий „ І степен, ор- part of the collection includes her photos and some
ден „Червено знаме на труда „връчен по случай children's items.
нейната 70-годишнина, Указ на Държавния съ- The Ivan Nenov – Ekaterina Savova-Nenova
вет на НРБ от 1972 г. за удостояването ѝ със family collection of the NHM is not limited to the
звание „Заслужил художник“, медали и знач- museum items listed here. It also includes art al-
ки. В тази група влизат още поздравителни ад- bums, catalogues of Bulgarian and foreign artists’
реси, грамоти, лични карти, снимки, пощенски works, books, journals, newspapers, guidebooks,
картички, елементи на дамско облекло и др., tourist maps of European cities and countries, a
а от произведенията на изкуство – няколко на collection of postcards on ethnographic themes,
брой рисунки. which are part of the family's archive and rich
Двамата с Иван Ненов имат една дъщеря library. They speak of the intellectual interests,
Елка (1930 – 1969), която завършва архитекту- broad outlook and high level of education of their
ра. Работи в Центъра по промишлена естетика, owners. The documentary heritage of the family
главно по проблемите на вътрешната архитек- reminds us once again that the artists Ivan Nenov
тура, проектант е на училището на ул. „Милин and Ekaterina Savova-Nenova were part of the
камък“ в София и на други обществени сгради. European culture of the 20th century and that
В тази част от сбирката влизат нейни снимки и the Bulgarian art was known and recognized in
6 Клинчаров, Е. Разговори с Иван Ненов…, 43. 6 Клинчаров, Е. Разговори с Иван Ненов…, 43
395
детски предмети. Europe.

Семейната колекция „Иван Ненов – With this article, let's once again pay tribute
Екатерина Савова-Ненова“ на НИМ не се из- and respect to the donor Sofia Toteva Armenkova,
черпва само с изброените до тук музейни 20 years after her noble gesture of providing the
ценности. В нея са включени още художест- NHM with this valuable donation. It can serve as
вени албуми, каталози на български и чужди a good basis for studying the life and work of the
художници, книги, списания, вестници, пъте- famous artists Ivan Nenov and Ekaterina Savova-
водители, туристически карти на европейски Nenova, whose legacy still awaits its researchers.
градове и държави, колекция от картички на
етнографска тематика, които са част от архива
и богатата библиотека на семейството. Те гово-
рят за интелектуалните интереси, за широкия
поглед и високото ниво на образование на тех-
ните притежатели. Документалното наслед-
ство на семейството още веднъж ни напом-
ня, че художниците Иван Ненов и Екатерина
Савова-Ненова са били част от европейската
култура на ХХ век и че българското изкуство е
било познато и признато в Европа.
С тази статия нека да отдадем още вед-
нъж почит и уважение към дарителката София
Тотева Арменкова 20 години след нейния
благороден жест да предостави на НИМ това
ценно дарение. То може да послужи за добра
основа за проучване на живота и творчество-
то на известните художници Иван Ненов и
Екатерина Савова-Ненова, чието наследство
още чака своите изследователи.
396
Обр. 1. Иван Ненов Обр. 2. Диплом на Иван Ненов за участие в 30-я международен конкурс
(сн. Т. Димитров) за съвременна художествена керамика във Фаенца, Италия, 1972 г. (сн.
Fig. 1. Ivan Nenov Т. Димитров)
(photo T. Dimitrov) Fig. 2. Diploma of Ivan Nenov for participating in the 30th International
Competition of Contemporary Ceramica Art – Faenza, Italy, 1972. (photo T.
Dimitrov)
Обр. 3. Малка пластика от Иван Ненов Обр. 4. Бащата на Иван Ненов – д-р Васил Иванов Ненов
(сн. Т. Димитров) (сн. Т. Димитров)
Fig. 3. Small sculpture art piece by Ivan Fig. 4. Ivan Nenov’s father, Dr. Vasil Ivanov Nenov
Nenov (photo T. Dimitrov) (photo T. Dimitrov)
397
Обр. 5. Екатерина Савова- Обр. 6. Каталог от юбилейната изложба на Екатерина Савова-

Ненова (сн. Т. Димитров) Ненова, 1972 г. (сн. Т. Димитров)
Fig. 5. Ekaterina Savova-Nenova Fig. 6. Catalogue of Ekaterina Savova-Nenova’s jubilee exhibition, 1972
(photo T. Dimitrov) (photo Т. Димитров)
Обр. 7. Карта за БДЖ за пътуване София – Плевен на бащата на Екатерина Савова-Ненова –

инж. Георги Савов (сн. Т. Димитров)
Fig. 7. BSR subscription card for Sofia-Pleven trips by train of Eng. Georgi Savov, Ekaterina Savova-Nenova’s
father (photo Т. Димитров)
398
ИЗЛОЖБА В НИМ ПОСВЕТЕНА НА 125 ГОДИНИ

ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ХРИСТО ВАКАРЕЛСКИ
По повод 125 години от рождението на традиционната духовна и материална кул-

големия български етнограф и фолкорист тура. Освен това ученият полага основите на
Христо Вакарелски (1896 – 1979) през ноем- съвременната етнографска наука и на модер-
ври 2021 г. в Националния исторически музей ното музейно дело, като прилага европейския
(НИМ) бе открита изложбата „Рицар в жи- опит, усвоен от него по време на специализа-
вота и науката. 125 години от рождението на циите му в Полша, Унгария, Австрия и Чехия.
Христо Вакарелски“. Учен с международна Ценен административен опит натрупва докато
известност, получил широко признание у нас е директор на Етнографския музей в Скопие
и в чужбина, той има изключителен принос (1941 – 1944) и на Народния етнографски музей
за развитието на българската етнография. От в София (1944 – 1949), като тези периоди също
съвременниците си Христо Вакарелски е оп- намират отражение в изложбата. Включено
исван като личност с прекрасни човешки ка- е и участието му във възстановяване на
чества, готов винаги да даде професионален Българското народоучно дружество и създава-
съвет и да окаже безкористна помощ на коле- нето на Задругата на майсторите на художест-
ги, който с радост предавал своя опит на по- вените народни занаяти.
младите. Това бяха аргументите да изберем за Публикациите и неговите теренни тетрад-
заглавие на експозицията един цитат за него от ки от експедициите са изпъстрени с майстор-
Николай Хайтов: „Рицар в живота и науката“1, ски нарисувани облекла, къщи, предмети от
с подзаглавие – „125 години от рождението на традиционния бит, напоителни системи и още
Христо Вакарелски“. Изложбата се реализира мн.др., които говорят какъв талантлив рисувач
с партньорството на Института за етнология и е бил той. Съвременниците му си спомнят, че е
фолклористика с Етнографски музей при БАН знаел много народни песни и хубаво ги е пеел,
(ИЕФЕМ – БАН). което също му помага в събираческата работа.
Чрез юбилейната експозиция НИМ от- Истинска универсална личност, която излож-
белязва по подобаващ начин годишнината от бата „Рицар в живота и науката. 125 години от
рождението на Христо Вакарелски, като дава рождението на Христо Вакарелски“ имаше за
своя принос за популяризиране делото и за- задача да разкрие.
слугите на големия етнограф. В основа на кон- В концепцията на изложбата бе заложен
цепцията ѝ е заложена идеята да бъдат отразе- комбинираният подход – да бъдат съчетани
ни основните направления от неговата необик- на едно място различни по характер и по вид
новено разностранна дейност. Като истинска културни ценности, което би позволило да се
енциклопедична личност Христо Вакарелски разшири информацията във витрините и из-
е владеел много езици (немски, френски, ун- вън тях. Това бе необходимо, за да се очертаят
гарски, румънски и всички славянски езици), поне в основни линии многото посоки в дей-
научните му интереси са се простирали във ността и работата на Христо Вакарелски. И би
всички области на етнографията, обхващащи помогнало за по-атрактивното представяне на
отделните теми. Подобен еклектичен подход
1 Хайтов, Н. Най-трудоспособният човек, който съм
активно се прилага в последните години в дос-
виждал. – В: Христо Вакарелски. Дарение, изложба, та експозиции в Европа, а вече и в България. За
спомени, посветени на 100-годишнината от рожде- съжаление по технически причини (най-вече
нието на Христо Вакарелски. Съставител Виолета от финансов характер) и поради липса на мяс-
Великова. София, 1996, 58.
399
то, не всичко от замисленото успя да се осъ- ценности, някои от рисунките, правени от са-
ществи и да бъде показано. Не можаха да бъдат мия учен. Те трябваше да бъдат включени във
реализирани фотоколажите във витрините и в фотоколажите, но тази идея не можа да бъде
паната между тях, в които трябваше да бъдат реализирана.
включени цитати за него и от него, които биха В изложбата бе възприет хронологично-
разкрили заслугите на Вакарелски и таланта тематичният принцип, обхващащ периода
му на писател. Тази идея бе осъществена само от рождението на Христо Вакарелски през
във въвеждащото пано, където редом с увод- 1896 г. до 2002 г., когато посмъртно излиза
ния и финалния текст, с хрониката на живота от печат неговата автобиография „Моят път
и професионалния път на Христо Вакарелски, към и през етнографията“. Експозиционният
съдържанието бе богато илюстрирано със разказ проследява житейския път на Христо
снимки, цитати и факсимилета от документи. Вакарелски от неговото родно село Момина
В специален кът частично бе представена ре- клисура, Пазарджишко, през обучението му
конструкция на някои поминъци и домашни в различни училища, мобилизация в Първата
занаяти (които ученият изучава), която трябва- световна война, следването му в Софийския
ше да бъде визуализирана с чертежи и работ- университет, учителстването и запознанство-
ни рисунки на Христо Вакарелски, както и със то му с проф. Иван Шишманов, среща, която
снимки от неговия богат фотоархив, но това оказва наистина съдбоносна роля в неговия
също не можа напълно да бъде осъществено. живот. Проф. Иван Шишманов вижда в мла-
В основата на експозицията залегна пред- дия учител по литература голям потенциал и
ставителна част от голямото дарение от 527 му издейства специализация по етнография в
експоната, което през 1996 г. предоставят на Полша. Тази специализация кардинално про-
НИМ синът му – Тома Вакарелски и дъщеря меня научните интереси на Вакарелски и от
му Донка Вакарелска-Чобанска. Колекцията там тръгва неговият път „към и през етногра-
е разнообразна, предимно от документален фията“, както самият той пише в своята авто-
характер. В нея влиза част от огромната му биография. Следва постъпване на работа в ет-
кореспонденция с български и чужди учени, нографския музей, идват нови специализации,
много снимки и албуми, наградни отличия, експедиции, участие в български и междуна-
книги и художествени произведения, лични родни конгреси, лекции у нас и в чужбина, из-
вещи. Липсващо звено в дарението са мате- даване на статии и монографии.
риали от научната „лаборатория“ на учения, Плод на неговата дългогодишна събира-
като например теренните тетрадки от експе- ческа и научна работа е издаването на фун-
дициите му, които се съхраняват например, в даменталния труд „Етнография на България“,
Държавна агенция „Архиви“ и в Института за който излиза първо на полски език през 1965 г.
етнология и фолклористика с Етнографски му- в Полша, четири години по-късно на немски
зей при БАН (ИЕФЕМ – БАН). За да попълним език (изданието е предоставено от ИЕФЕМ –
този важен дял от дейността на Вакарелски се БАН), а през 1974 г. и на български. Ценният
обърнахме към ИЕФЕМ – БАН, от където ни му принос е оценен в чужбина и през 1965 г.
предоставиха няколко ръкописни дневници за книгата „Етнография на България“ Христо
със записки, чертежи и рисунки от проучва- Вакарелски е удостоен във Виена с престиж-
нията му в Бургаско, Айтоско, Карнобатско, ната Хердерова награда, както и за усилията
Ихтиманско, Самоковско, Пазарджишко, му за „мирното разбирателство между наро-
Ловешко и Силистренско през 20-те и 40-те дите“. Той става първият българин, носител
години на ХХ век, както и някои от капитал- на това високо отличие в областта на науката.
ните му трудове. Колегите изпратиха снимки Заради това съвсем заслужено Хердеровата на-
от личния му живот и фотоси на музейните града стана главен акцент в изложбата „Рицар
паспорти, които Вакарелски въвежда дока- в живота и науката“. 125 години от рождение-
то е директор на Етнографския музей, които то на Христо Вакарелски“ като бе поставена
съдържат опис и изображения на културните в отделна витрина, освен това бяха включени
400
Изложба в ним посветена на 125 години от рождението на Христо Вакарелски
снимки от церемонията на награждаването и домашни занаяти, които Вакарелски изучава и

от официалната програма на събитието. техни аналози събира за Етнографския музей.
Експозицията бе разположена на едно Преобладаваща част от експонатите в експози-
ниво – в левия коридор на партера, като за- цията са оригинали и са собственост на НИМ,
почваше от колоната пред входа и стигаше до малка част са предоставени от Института за
самия му край. Върху колоната бе поставено етнология и фолклористика с етнографски му-
въвеждащото пано, а пред него – витрината с зей към БАН (ИЕФЕМ – БАН).
Хердеровата награда. За да се очертаят основ- Подборът на културните ценности и под-
ните насоки в дейността на Христо Вакарелски редбата на изложбата бе дело на голям екип от
експозиционният разказ бе разделен на 6 НИМ, ядрото на който бе отдел „Нова и Най-
отделни теми, съответно в 6 витрини (тип нова история“ с куратор Мариана Първанова.
„Юно“), подредени в редица по протежение на За прецизния подбор заслуга има гл. уредник
коридора, обединени с пана и разчупени в сре- Евдокия Стайкова, за ефектната презента-
дата с етнографски кът. Те проследяват родно- ция – д-р Валентина Задгорска. Окончателната
то му място и образование, музейна дейност, визия на експозицията – съчетаване на доку-
теренна работа, научна дейност, международ- ментален с етнографски материал бе постиг-
на дейност и признание, обществена дейност, ната благодарение съдействието на колегите-
семейство и работата му в задругата на май- етнолози – Димитър Василев и Ели Гуцева,
сторите. Свързаността на Христо Вакарелски както и на Галина Драганова, ръководител
с НИМ и приемствеността в работата на музея на отдел „Фондове“. Фондовик на изложбата
можеха да бъдат видяни в последната витрина, бе Емилия Сиракова, преводач на уводните
където бе изложен екземпляр от „Етнография текстове и на анотациите на английски език –
на България“ със собственоръчно написано Агнеса Прокопиева от отдел „Екскурзоводи
през февруари 1978 г. посвещение от автора: и информатори“. В подготовката на излож-
„Пожелавам на Националния исторически му- бата се включи и екип от колеги-реставрато-
зей бляскаво бъдеще в обективното изследване ри – Радостина Ценкова, Александър Вътов и
на целокупната българска история“, издание Даниела Евгениева.
от изложбата в НИМ през 1996 г., посветена на С пространственото оформление и аран-
неговата 100-годишнина, когато е било пока- жировка бе ангажиран техническият състав на
зано част от новопостъпилото дарение, като в музея (Михаил Николов, Николай Магаранов,
музея е била организирана и юбилейна конфе- Асен Ризов, Владимир Руменов и други те-
ренция в негова чест. хни колеги), както и Михаил Ваклинов от от-
Всички водещи текстове, илюстративни дел „Информационно обслужване и връзки с
материали (табла) и анотации бяха представе- обществеността“, който осигури и медийно-
ни на български и английски език. то отразяване на събитието. Художествената
Също като в уводния панел и във витри- визия бе дело на художника Ралица Кацова,
ните бе възприет еклектичният подход. Това фотограф бе Тодор Димитров. Проектът бе
означава съчетаване на предмети, наградни осъществен с партньорството на колегите от
отличия, поздравителни адреси, свидетелства, ИЕФЕМ – БАН – гл. ас. д-р Иглика Мишкова,
кореспонденция, книги и снимки с етнограф- със съдействието на Елка Минчева.
ски материал, който има за задача да презен- Чрез изложбата „Рицар в живота и нау-
тира темите пред публиката. За постигане на ката“. 125 години от рождението на Христо
тази цел във витрините бяха включени подбра- Вакарелски“ НИМ припомни още веднъж на
ни тъкани и накити от колекциите на НИМ, обществеността за големия учен и патриот
които да подчертаят съдържателните и есте- Христо Вакарелски. Днес българската етноло-
тически качества на експонатите. Теренната гия вероятно не би стигнала толкова далеч в
работа на Христо Вакарелски бе онагледена своите проучвания, ако не бе солидният фун-
с открит кът, разположен между витрините, в дамент, положен от учения. Освен в науката,
който бяха изложени предмети от поминъци и той поставя на здрави основи и музейната
401
експозиция на Етнографския музей и има ог- години от рождението на Христо Вакарелски“

ромен принос за издигане престижа на бъл- Националният исторически музей осъществи
гарската етнография в чужбина. Вакарелски е една от главните си задачи – освен да съби-
от редките учени с толкова всеобхватни и ед- ра, и да популяризира своите колекции. През
новременно с това изчерпателни интереси и е изминалите десетилетия колекция „Христо
от малкото, които съумяват да съберат в една Вакарелски“ си остава едно от големите и зна-
монография цялата етнография на България. С чими дарения на музея, заемащо важно място
експозицията „Рицар в живота и науката“. 125 в съкровищницата на музея.
Обр. 1. Момент от откриване на изложбата „Рицар в живота и науката”. 125 години от рождението
на Христо Вакарелски” в НИМ, в центъра – дъщерята на Христо Вакарелски – Донка Вакарелска-
Чобанска, дарител на колекция „Христо Вакарелски” (сн. Тодор Димитров)
Fig. 1. A moment from the opening of the exhibition ‘Knight in Life and Science. 125 years since the birth of
Hristo Vakarelski’ at the NHM; in the centre – Hristo Vakarelski’s daughter Donka Vakarelska-Chobanska, donor
of the collection ‘Hristo Vakarelski’ (photo by Todor Dimitrov)
Обр. 2. Потомците на Христо Вакарелски, сред които Донка Вакарелска-Чобанска и неговият внук –
Христо (в центъра) пред уводното пано на експозицията (сн. Тодор Димитров)
Fig. 2. Hristo Vakarelski’s descendants, among them Donka Vakarelska-Chobanska and his grandson – Hristo
(in the centre) in front of the introductory panel of the exhibition (photo by Todor Dimitrov)
402
Изложба в ним посветена на 125 години от рождението на Христо Вакарелски
Обр. 3. Главен акцент в експозицията бе Хердеровата награда на Христо Вакарелски от 1965 г.

(сн. Тодор Димитров)
Fig. 3. The main focus of the exhibition was the Herder Prize of Hristo Vakarelski awarded in 1965
(photo by Todor Dimitrov)
Обр. 4. Комбинираният подход в изграждане на изложбата включва съчетаване на документален с

етнографски материал (сн. Тодор Димитров)
Fig. 4. The combined approach in the exhibition includes a combination of documentary and ethnographic
material (photo by Todor Dimitrov)
403
Обр. 5. Етнографски кът с предмети от поминъци и домашни занаяти, които ученият изучава
(сн. Тодор Димитров)
Fig. 5. Ethnographic corner with exhibits of the livelihoods and home crafts studied by the scholar
(photo by Todor Dimitrov)
EXHIBITION AT THE NHM DEDICATED TO THE 125TH ANNIVERSARY

OF THE BIRTH OF HRISTO VAKARELSKI
Mariana Parvanova
(Summary)
On the occasion of the 125th anniversary of the birth of the great Bulgarian ethnographer and folk-
lorist Hristo Vakarelski (1896 – 1979) in November 2021 in the National History Museum (NIM) the
exhibition “Knight in Life and Science. 125 years since the birth of Hristo Vakarelski” was realised in
partnership with the Institute of Ethnology and Folklore with Ethnographic Museum at the Bulgarian
Academy of Sciences (IEFEM – BAS).
The aim of the exhibition was to reflect the main directions of the scholar’s unusually diverse activ-
ity, applying a combined approach, uniting in one place cultural values different in type and character.
The exhibition was based on a representative part of the large donation made to the NHM in 1996 by his
son Toma Vakarelski and his daughter Donka Vakarelska-Chobanska. In addition to the documents, eth-
nographic material was included in the exhibition emphasizing their meaningful and aesthetic qualities.
A special open-air area was organised with exhibits of the livelihoods and home crafts that were studied
by Hristo Vakarelski. The focal point of the exhibition was the prestigious Herder Prize, which the schol-
ar was awarded in 1965 in Vienna on the occasion of the publication of his major work ‘Ethnography of
Bulgaria’.
Through the jubilee exposition, the NHM commemorated in a proper way the anniversary of Hristo
Vakarelski’s birth, thus contributing to the popularization of the work and merits of the great ethnogra-
pher.
404
Инструкция за подготвяне на материалите,
предлагани за печат в Известията на Националния исторически музей
Общи изисквания:
Ръкописите трябва да бъдат оригинални авторски разработки. Текстът, с литературата, бе-
лежките и илюстрациите, не трябва да надвишава 20 стандартни машинописни страници (36 000
знака); да е представен в MS Word *.doc файл, с шрифт Times New Roman.
Текстът трябва да бъде структуриран по следния начин:
Заглавие (Bold, 12 pt)
Aвтор/и (12 pt):

изписват се името и фамилията, равнени вдясно; посочва се институцоналната принадлеж-
ност ако авторът е външен за музея човек; авторите посочват и e-mail адресите си.
Основен текст (12 pt):

Полетата да бъдат: Left – 2,5 cm, Right – 2,5 cm; Top – 2,5 cm; Bottom – 2 cm; междуредия-
та – 1,5 pt. Не се прави отстъп за нов ред. Параграфите двустранно равнени (команда Justify) и
разделени от 1 празен ред. Предава се на отделен файл, именуван с фамилията на автора или на
първия автор (напр. Markov.doc).
Цитиране (10 pt):

Източниците се цитират във Footnote, като се посочва фамилията на автора, следхождано
от съкращение на първото му име, заглавието на цитираната работа; в случаите на цитиране на
сборници или периодика, следва тяхното заглавие и поредността (№ на книжката или броят),
мястото на издаването, годината на издаването, цитираните страници (напр.: Марков, Н. Нов
гностически амулет от Северозападна България. – В: Известия на Националния исторически
музей. Т. ХVІ. Велико Търново, 2006, 118 – 122). Когато цитираните издания са с повече автори,
следващите имена се посочват, разделени с наклонена черта (напр. Марков, Н. / Пеева, Е.).
Бележки (10 pt):

Бележките, номерирани в основния текст с индекси с арабски цифри1, се разгръщат след него
(чрез команди Insert/Reference/Footnote).
Анотиращи текстове към илюстрациите (12 pt):

Оформят се на отделен файл, озаглавен от фамилното име на автора и разширение – Obr.obr.
(напр.: Markov-Obr.obr.). Всеки от текстовете се предхожда от поредния номер и в последовател-
ността, в която са цитирани в текста (напр. Обр. 1. Амулет от късната императорска епоха, Обр.
405
2. Червенофигурен киликс от сбирката на Ермитажа и т.н.). Задължително се посочва авторът на
фотографията, чертежа, рисунката и т.н. или източникът, от който е взето изображението).
Илюстративен материал:
Снимките и графиките следва да бъдат представени отделно от текста, в готов вид, който не
се нуждае от ретуш. Файловете със снимки да са с формат *.Tif; резолюция – 300 dpi; наимено-
ванието им включва името на автора и поредния номер на илюстрацията в текста (напр. Markov-
Obr.1, Markov-Obr.2 и т.н.).
Приемат се само висококачествени фотографски и графични изображения!
Забележка:
При предаване на материал за печат в Известията на НИМ, оформен без съобразяване с гор-
ните изисквания, той се връща за преработка от автора му.
Във връзка с горепосоченото, препоръчително е материалите да се предават своевременно,
без да се изчаква крайния срок. По този начин Редколегията ще разполага с необходимото тех-
ническо време за обсъждане на текстовете, както и за предаването им за превод и предпечатна
подготовка.
За контакти:
проф. Иван Христов – гл. редактор
Панайот Антонов – секретар
E-mail: nim_izvestiya@abv.bg
Редколегия на ИНИМ
406
REQUIREMENTS for publishing works
in the Proceedings of the National History Museum
General requirements:
Papers must be the authors’ original works. The text, with literature, references and illustrations,
should not exceed 20 standard typewritten pages (36,000 characters) and presented in MS Word * .doc
file, in Times New Roman font.
The text should be structured as follows:
Title (Bold, 12 pt)
Author(s) (12 pt):

Name and surname, equalled on the right; the institutional affiliation if the author is a non-member
of the museum; the authors also indicate their e-mail addresses.
Main text (12 pt):

The fields should be: Left – 2.5 cm, Right – 2.5 cm; Top – 2.5 cm; Bottom – 2 cm; row spacing – 1.5
pt. No indent is made for a new line. Paragraphs Justified and separated by 1 blank line. The separate file
is named after the author's surname or the first author’s (eg. Markov.doc).
Citation (10 pt):

Sources are cited in Footnote, indicating the author's surname, followed by an abbreviation of his
first name, the title of the cited work; in the case of citations of collections or periodicals, their title and
sequence (№ of the book or issue), place of publication, year of publication, cited pages follow (eg:
Markov, N. New Gnostic amulet from Northwestern Bulgaria. – In: Proceedings of the National History
Museum, Vol. XVI, Veliko Tarnovo, 2006, 118 – 122). When the cited editions have more authors, the
following names are indicated, separated by a slash (eg: Markov, N. / Peeva, E.).
References (10 pt):

References numbered in the main text with indexes in Arabic numerals1 are expanded after it (using
the Insert/Reference/Footnote commands).
Annotating texts to the illustrations (12 pt):

Formed in a separate file, entitled by the author's surname and extension – Obr.obr. (eg. Markov-Obr.
obr.). Each of the references is preceded by the serial number and in the order in which they are quoted
in the text (eg Fig. 1 Amulet from the late imperial era, Fig. 2 Red-figure kylix from the Hermitage col-
lection, etc.). The author of the photo, plan, drawing must be cited or the source from which the image
has been taken.
407
Illustrative material:
Photographs and graphics should be presented separately from the text, in a ready form that does not
require retouching. Photo files should be in * .TIF format; resolution – 300 dpi; their title includes the au-
thor's name and the serial number of the illustration in the text (eg. Markov-Obr.1, Markov-Obr.2, etc.).
Only high quality photographic and graphic images are accepted!
Note:
Upon submission of material for printing in the Proceedings of the NHM, formed without comply-
ing with the above requirements, it is returned for revision by its author.
In connection with the above, it is recommended that the materials be submitted in a timely manner,
without waiting for the deadline. In this way, the Editorial Board will have the necessary technical time
to discuss the texts, as well as to submit them for translation and prepress.
Contacts:
Prof. Ivan Hristov – Editor-in-chief
Panayot Antonov – Secretary
Email: nim_izvestiya@abv.bg
Editorial Board of PNHM
408

Известия НИМ Том 35

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Известия НИМ Том 35

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

Известия на

Проф. д-р Иван Христов – гл. редактор

Превод на английски език – Цвета Райчевска

Prof. Dr. Ivan Hristov, editor

English translation – Tzveta Raychevska

© Национален исторически музей – София / National Museum of History – Sofia

Маргарита Попова, Станимир Първанов

Иван Христов, Кирил Велковски, Стефан Велев

Ивайло Кънев, Цветина Петкова

Диана Фъртунова, Милен Николов

Хитко Вачев, Бони Петрунова

Инструкция за подготвяне на материалите, предлагани за печат

Margarita Popova, Stanimir Parvanov

Ivan Hristov, Kiril Velkovski, Stefan Velev

Ivaylo Kanev, Tsvetina Petkova

Diana Fartunova, Milen Nikolov

Hitko Vachev, Boni Petrunova

REQUIREMENTS for publishing works in the Proceedings of the

КъсноЕНЕОЛИТНИ керамични съдове от Селищната могила

LATE ENEOLITHIC POTTERY FROM THE TELL GOLEMIYA OSTROV AT

Обр. 1. Съдове и капаци от Сграда № 9 (фотография: Т. Димитров, НИМ)

Обр. 3. Съдове от Сграда № 9

Обр. 4. Капаци от Сграда № 9

но сравнително рядко, като добър пример е numerous parallels16.

е от глина с примеси от пясък и варовикови rectangles painted with graphite.

oration Analysis of …, Fig. 15.1 – 2; Todorova, H.

на Голямо Делчево42. 11: Inv. No.: 41820; Building V – 8/9;

Има тъмнокафяв цвят. По горната част има carination.

НЯКОИ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ТЕРИТОРИАЛНОТО И

SOME OBSERVATIONS ON THE TERRITORIAL AND CULTURAL

Обикновено при проучването на археоло- Usually, during the study of archaeological

Обр. 1. Карта на публикуваните каменни тежести от Ранната бронзова епоха

2 Terzijska-Ignatova, S. Steingewichte aus frühen Bron-

Обр. 2. Каменни тежести от раннобронзовото селище до с. Богдан, Карловско (Рисунки – М. Христов)

Обр. 3. Керамични тежести от раннобронзовото селище до с. Богдан, Карловско (Рисунки – М. Христов)

ровяне“, гр. София. – In: Сердика-Средец-София.

14 строителен хоризонт5. 14 construction horizon of the Yunatsite settlement

Пешова могила, село Правешка Лъкавица,

Peshova Mogila, Praveshka Lakavitsa village, Pravets

Обр. 1. Местоположение на Пешова могила, с. Правешка Лъкавица, община Правец

Обр. 2. Пешова могила, проучвания през 2014 г.

Обр. 3. Разкритата сграда в централната част на могилата, IV в. пр. н. е. с част от

Обр. 5.Част от гробовете в южната половина на могилата, с каменните надгробни съоръжения

земетресения, когато е налична, е оскъдна и After a five-year hiatus, excavations contin-

Обр. 6. Общ план на проучените структури (М. Занева, Вл. Стайков)

Обр. 8. Гроб № 85 с каменното надгробие (М. Занева)

Обр. 10. Култови ями № 1 и № 2 с част от каменните съоръжения и гробове

Обр. 12. Гроб № 52

29 Марваков, Т. Ранновизантийска катарама ... Цит.

ЕДНА МАЛКА РАННОХРИСТИЯНСКА СКУЛПТУРА

A SMALL EARLY CHRISTIAN MARBLE SCULPTURE

В сбирката на Античния отдел на A very nice small marble sculpture of a fish

Обр. 1а-б. Малка мраморна скулптура на риба от Варненския музей (V – VІ в.)

Обр. 2. Две малки костни скулптури на

изкуство.20 eve of the Jewish Passover at the Sea of ​​Galilee,

Обр. 3. Релефно изображение на риба върху надгробна плоча от ІV в.,

32 Dölger, F. J. ΙΧΘΥΣ, V, 1943, S. 53; III, 1922, Taf.

КОМПОЗИТЕН ГРЕБЕН ОТ ГРОБ № 25.

COMPOSITE ANTLER COMB FROM GRAVE 25.

2. Методология the type of fauna that inhabited a given geographi-

пространени били двуделните16. При анализа combs can be identified17.

Обр. 1. Типология на гребени изработени от еленови рога:

Обр. 2. Двустранен композитен гребен от рог на елен. Гроб 25 – Созопол

Обр. 3. Аналогични композитни гребени от късна античност и ранно средновековие

© Национален исторически музей – София / National Museum of History – Sofia

изкуство.20 eve of the Jewish Passover at the Sea of Galilee,

Иван Христов, Кирил Велковски, Стефан Велев

Ivan Hristov, Kiril Velkovski, Stefan Velev